Всички авторски страници

Авторски

• Хиляди участваха в световни протести против “Монсанто“ и ГМО

  

  Хиляди хора от цял свят излязоха по улиците на градовете в събота, за да протестират срещу американския биотехнологичен гигант Monsanto и неговите генномодифицирани растения и пестициди, съобщава АФП. Най-малко 400 града в повече от 40 страни в Северна и Южна Америка, Европа и Африка взеха участие в третия годишен марш срещу Monsanto, започнат от движението „Окупирай“.

  Около три хиляди протестиращи, организирани от природозащитни организации като Greenpeace и граждански организации, се събраха в Париж, за да изразят гнева си срещу широко рекламирания от Monsanto хербицид Roundup.

  

  Основната съставка на оспорваният продукт наскоро бе класифицирана като „вероятно карциногенна за човешки същества“ от Световната здравна организация.

  Източник:  Velikabulgaria.eu

• Проф. Константинов: Позор е европейска държава да не може да си напечата бюлетините

  Неравенството пред закона прави революциите, не гладът, твърди професорът

  

  „Предложението за бюлетините да се печатат в Румъния е смешно. То показва колко болезнено се борим с проблемите, които сами си създаваме. Това е опит за саниране на аферата „Костинброд“. Това коментира проф. Михаил Константинов в предаването „Тази сутрин“ на bTV, след като предните дни стана ясно, че БНБ няма техническата възможност да подготви бюлетините за местните избори през есента.

  Според математика е „тотална дивотия“ да се правят бюлетини, защитени като ценни книжа и банкноти. „Може ли някой да ми каже каква е разликата между тях и една обикновена хартийка? Ако ви дам една бюлетина, кажете ми какво ще правите с нея? Ако с една не можете да направите нищо, и с 300 000 няма да направите нищо“, посочи професорът.

  „Никъде няма такива бюлетини като у нас, които да се печатат като защитени книги. Бюлетините са 30 милиона, като са 4000 вида, което означава, че машините трябва да се пренастроят 4000 пъти“, обясни Константинов.

  Според него е очевидно, че няма как да бъде спазено изискването на Изборния кодекс печатницата на БНБ да изработи бюлетините. „Имаме навика да създаваме някакви нормативни текстове и после да казваме, че те не могат да се изпълнят, каза проф. Константинов и допълни, че е крайно време да започне да се мисли за последствията от действията. „Това е срам и позор – една европейската държава да не може да си напечата бюлетините. Българинът се бори с глупостта си. Тя унищожава човечеството, коментира Константинов. Според него решението е просто – трябва да се пипне Изборният кодекс, но никой не иска. Защото всеки се бори за чисто партийния интерес.

  „Това, което се случи в Гърмен, е крайно гнусно. Всички правителства от 25 г. правят една и съща грешка – неравенството пред закона. То предизвиква революцията, а не глада. Нараства гневът на хората и той трябва да бъде потушен чрез закона. Незаконните къщи трябва да се бутат, след това се настанява временно, не бива да се правят изключения. Циганите играят по правилата, които ние създаваме. Правилата ни, обаче, са лоши“, посочи проф. Константинов. /„Сега“/

  .

• Накъде върви висшето образование в България?

  Д-р Марио Симеонов е написал писмо до Ректора и до Общото събрание на университета „Проф. Асен Златаров“ в Бургас, което препубликуваме от сайта на Обществените съвети на българите в чужбина.

  „През последните години РБ е подписала редица Европейски документи в областта на науката и образованието. Сред тях е и Европейската Харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи (EURAXESS), подписана от Съвета на Ректорите в РБ през 2008 г. Кадровата политиката в българските университети е обект и на специално внимание в Стратегията на МОН (цел 2, #5 и 6; цел 7, #1 и #2), както и в проекта за промяна на ЗРАСПБ. За съжаление проектът само констатира пагубните последствия от прилагането на приетия през 2010 г. ЗРАСПБ, без да предлага ефективни решения. Продължава масовото придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност в българските ВУ при съмнения за субективност, в защита на лични и корпоративни интереси (принципът „аз на тебе, ти на мене”), и в противоречие с обществения интерес.“ – казва д-р Симеонов в своето писмо.

  Както и, че: „РБ е страна на ЕС с чувствително изоставяне във всички аспекти на образованието. Това са изводи на много международни институции, които провеждат изследвания в тази област. Нека припомним само последния доклад (ноември 2014) на Световната банка и резултатите PISA (OECD) от 2012 г. за функционална неграмотност (изследвани 510 000 ученици от 65 страни, представящи 28 милиона 15 годишни ученици). Резултатите ни са отчайващи: у нас почти 50% от тези ученици са с функционална неграмотност. Несравнимо по-добре представящи се държави като например Финландия и Полша са в процес на радикални реформи в образованието. Този най-важен проблем на българското образование (неефективност в последните две степени на средното образование) директно определя и състоянието на образователния процес в поне 2/3 от университетите (с изключение на първите 10-12 университета).“
  

  И още един цитат от писмото: „За съжаление „Планът за действие” в Стратегията за развитие на висшето образование в РБ на МОН за периода 2014-2020 не разглежда директно такива механизми (например закриване на ВУ), което отново буди съмнение за крайната реализация на поставената цел. Има вероятност този документ да остане само на хартия, без да реализира радикална реформа във висшето образование, но да имитира пред ЕС „готовност за промени”, на базата на които да бъдат усвоени около половин милиард евро за периода до 2020. Разбира се предстои да видим крайните резултати, но ако те са негативни и при това при усвоени европейски средства, това ще е още един лош знак за Европейските ни партньори и още по-лош за бъдещето на България“

  Следва целият текст.

  

  Писмо на д-р Марио Симеонов

  до Ректора и до Общото събрание на Университет „Проф. А. Златаров”- Бургас

  .

  Уважаеми г-н Ректор,

  Уважаеми г-да, членове на Общото събрание на Университет „ Проф. А. Златаров”- Бургас,

  Обръщам се към Вас чрез е-поща на личните Ви адреси, поради невъзможност да се ползва е-форума на Университета. Последният не работи от няколко години. Обяснението, че проблем е назначаването на модератор за форума, звучи странно при положение, че Университетът работи от няколко години като бенефициент по проекти на Европейската програма „Развитие на човешките ресурси”. Това са например проектите: „Усъвършенстване системата за управление в Университета” и „Академичното кариерно развитие – ключ към утвърждаване на университет от нов тип”.

  Г-да, искам да изразя открито и отговорно личното си мнението относно годишния отчет за 2014 година на ръководството на Университета, който ни се предлага за приемане на 23.04.2015. Крайното ми заключение относно отчета е НЕГАТИВНО. Нещо повече, отчетът във вида, в който е представен, буди преди всичко неприятното впечатление за неуважение към желаещия да го прочете:

  Съдържанието му е почти буквално повторение на предишните годишни отчети, разбира се с промяна на конкретните цифри, характеризиращи някои параметри. Особено неприятен е фактът, че това се отнася и за текстовете със заключителен характер, които трябва да са плод на конкретен анализ на процеси и явления, протичащи в Университета, но които са и резултат на динамиката на сложния обществен живот и отражението му върху образователните процеси в страната. Обидно е да се чете и глава „Заключение”, дословно повторение на предишните такива. Не искам да влизам в спор за избрания девиз на Университета, но той звучи много по-автентично като такъв на задруга, бизнес предприятие или корпоративно сдружение, отколкото на висша държавна образователна институция. В Болонската декларация на ЕС от 2001 г. има следното кратко и ясно предупреждение: „Висшето образование не е стока, студентът не е клиент и университетът не е мол”. Мисията на ВУ е формиране на личности с богата обща култура и базови знания в дадена област на знанието, способности за аналитично мислене, дисциплина на ума и възможност за достойна реализация в обществения живот, при разумен баланс на личния и обществен интерес.

  ii) В отчета липсва какъвто и да е съдържателен анализ на резултатите от Националния рейтинг на университетите за 2014 г. и мястото на Университета в него. Една от основните цели на тази Рейтингова система е да се стимулира критичния самоанализ и промени в управлението на ВУ в България. Въпреки съществените недостатъци на тази система (например, не е продукт на напълно независима от МОН институция, класации, основани на анкетен принцип, неправилна статистическа обработка на данни, нисък относителен дял в общата оценка на научно-изследователския процес, класиране само по професионални направления, вместо по университети и др.), тя предоставя много полезна сравнителна картина на процеса. Така например, Рейтинговата система показва, че 12-13 университета са с характеристики (макар и скромни) на изследователски университети, а други 15 въобще не присъстват в международните научни бази данни. Не съм съгласен с оценката, дадена на стр.4 от отчета: „Индиректни индикатори за доброто функциониране на Системата (б.а. – организация и управление на образователния процес в Университета) са местата, които заема Университета в националната Рейтингова система”. Това заключение, буквално повторение на Отчета от 2013, не отговаря на истината. Параметри като качество на обучението, качество на научните изследвания, качество на академичния състав и др., оценени през индикатори като престиж сред студенти и работодатели, безработни след завършване на ВО, приложение на придобитото образование, среден успех за завършено средно образование и др., са едни от най-ниските за страната, особено за направления „Туризъм”, „Здравни грижи”, „Педагогика”, „Филология”, „Администрация и управление” и други, в които фактически е същественият брой от студентите на Университета. В тази връзка намирам за некоректно да се използва високо признатата и успешната изследователска работа на колектива на „Лаборатория по математична химия” като прикритие за проблемите на ФПН, НИС и Университета като цяло.

  iii) Докладът не дава и идея относно реализиране на конкретни насрещни вътрешно-университетски мерки по Стратегията за развитие на висшето образование в РБ на МОН за периода 2014-2020, описани в частта „План за действие”. Например: това са цел 2: Съществено повишаване на качеството на ВО, включваща 16 конкретни дейности за контрол; цел 5: Модернизиране на системата за управление на ВУ и ясно определяне на видовете ВУ и образователно-квалификационни степени. Тук, конкретна дейност #3 е регламентиране на ВУ като многопрофилен университет или специализирано висше училище. Каква идея има ръководството на университета по този въпрос?

  Посоченият по-горе само повърхностен анализ на данните от рейтинговата система (вероятно съвпадащи с моите наблюдения са и заключенията на други от Вас) са в полза на трансформиране на Университета във висше специализирано училище за Приложни науки (главно химия). Това отговаря и на много скромната, но все пак традиция на някогашния ВХТИ, както и на необходимостта от такъв регионален център за образование и наука – единствен в Югоизточна България, район със съществен дял в националния продукт (индустрия и селско стопанство). За целта обаче е необходима цялостна нова структура на ВУ, с отпадане на неефективни професионални направления (което е и цел 6 (задачи 2 и 3) в Националната стратегия; драстична промяна на специалностите и учебни програми, по които се обучава (цел 2, задача 7); отваряне на ВУ с или без конкурси към външни преподаватели и учени, вкл. млади български учени, работещи в Западна Европа и САЩ (цел 4, задача 17), които ще променят атмосферата на затворена йерархична, добре контролирана и подчинена повече на лични (финансови и/или 15 минути слава) и корпоративни интереси пирамидална структура, злоупотребяваща с принципите на университетска автономия и самоуправление. Конкретно за това ВУ структуриране на Факултет „Наука и технологии” с Департаменти „Химично инженерство”, „Биотехнологии”, „Приложна физика и математика” и „Общо инженерство” и на Факултет „Химия и екология” с Департаменти „Обща и специална екология”, „Компютърна химия” и „Химия на материалите и химичен анализ”, биха могли да съхранят най-добрите от Академичния състав. Следните специалности, съобразени с традициите и възможностите на ВУ, биха били успешни, включително развити и в магистърски програми: Обща и специална екология, Биотехнологии, Химия на вредни вещества и отпадъци, Селскостопанска химия, Нефтохимия (масла и горива), Химия на материалите, Полимерна химия и супермолекули, Химия на хартиената индустрия, Текстилна химия и химия на водата, Промишлен и ензимен катализ, Химично инженерство и проектиране, Химична информация, Компютърна/изчислителна химия, Химични продажби и маркетинг и други. Вероятно, други колеги биха могли да формулират този проблем по-пълно и по-рационално. В перспектива ВУ може да развие научна и приложна дейност (както и учебна програма) и в областта на биоминерализацията: химия, физикохимия и биология на неорганични и органични физиологично-активни вещества в лугата и черната кал в Бургаските езера. Това е едно от четирите места на планетата с подобен материал. Дългогодишни задълбочени теоретични и приложни изследвания в тази област се провеждат в Израел. Темата е изключително актуална в световен план- включително и стратегическа по отношение на космическите изследвания. Тази тема съм я предлагал за обсъждане с колектива на ЦНИЛ и на зам. ректора на университета преди 3 години. В момента ВУ няма капацитет за такива изследвания. По принцип обаче те са осъществими (както и подобни в други университети), ако бъдат привлечени млади български учени от чужбина при адекватно на международните стандарти възнаграждение. Последното може да се постигне от спестени средства: примерно 30 милиона лева годишно, при директно закриване (чрез съдебни процедури, а не от Народното събрание) на поне 10 ВУ в страната, които очевидно нямат никакви образователни или научни постижения. За съжаление „Планът за действие” в Стратегията за развитие на висшето образование в РБ на МОН за периода 2014-2020 не разглежда директно такива механизми.

  iv) През последните години РБ е подписала редица Европейски документи в областта на науката и образованието. Сред тях е и Европейската Харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи (EURAXESS), подписана от Съвета на Ректорите в РБ през 2008 г. Кадровата политиката в българските университети е обект и на специално внимание в Стратегията на МОН (цел 2, #5 и 6; цел 7, #1 и #2), както и в проекта за промяна на ЗРАСПБ. За съжаление проектът само констатира пагубните последствия от прилагането на приетия през 2010 г. ЗРАСПБ, без да предлага ефективни решения. Продължава масовото придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност в българските ВУ при съмнения за субективност, в защита на лични и корпоративни интереси (принципът „аз на тебе, ти на мене”) и в противоречие с обществения интерес. За съжаление Университетът не е изключение и в това отношение. Не съм запознат с реализацията на проекта „Академичното кариерно развитие -к люч към утвърждаване на университет от нов тип” (по Европейската програма „Развитие на човешките ресурси”), но зная, че в университетите от „стар тип”, известни от 12 век: а) академичното кариерно развитие не позволява учител от средно училище без квалификационен ценз да попадне в университет, след 15 години в една катедра да е титулуван доктор на науките и професор, и да се пенсионира в същата катедра; б) да няма истинска мобилност (срочни трудови договори) за академичния състав, с изключение на ръководители, директно носещи отговорност за образователните и научни постижения пред независими комисии; в) отворени (включително международни, което е всеобща практика) конкурси за академични длъжности; г) след придобиване на научна степен в даден университет, задължително е напускането му и чрез открит конкурс постъпване на работа в друг. Тези и други характеристики на университетите от „стар тип” са били практика на Софийския университет до около 1947 г. В Таблица СДК-1 четем, че общо за Университета дългосрочните специализации са 32 дни. Тази цифра също буди недоумение.

  v) Състоянието на образованието в РБ – базово, средно и висше е изключително чувствителна тема за обществото и това не е случайно. Преди всичко образованието в съвременния свят, в глобален и национален аспект, е ключът към това какъв ще е светът през следващите 20-30 г.: стабилен-материално и духовно и развиващ се на базата на научно-технически иновации, или нестабилен-материално и духовно, беден и неспособен за научно-технически прогрес. РБ е страна на ЕС с чувствително изоставяне във всички аспекти на образованието. Това са изводи на много международни институции, които провеждат изследвания в тази област. Нека припомним само последния доклад (ноември 2014) на Световната банка и резултатите PISA (OECD) от 2012 г. за функционална неграмотност (изследвани 510 000 ученици от 65 страни, представящи 28 милиона 15 годишни ученици). Резултатите ни са отчайващи: у нас почти 50% от тези ученици са с функционална неграмотност. Несравнимо по-добре представящи се държави като например Финландия и Полша са в процес на радикални реформи в образованието. Този най-важен проблем на българското образование (неефективност в последните две степени на средното образование) директно определя и състоянието на образователния процес в поне 2/3 от университетите (с изключение на първите 10-12 университета). В тази голяма група е и този университет (виж например оценките от ДЗИ на студентите). Реалният контакт със студентите в процеса на обучение показва една висока степен на отсъствие на когнитивни нагласи у много от тях: не е развита способността да се разбира и открива смисъл от извършване на определена дейност (четене, наблюдение, слушане), групиране на отделни елементи в общи категории, възможност за разсъждение, решаване на проблем, памет, общуване чрез реч. Всъщност може да се говори и за процеси на индокринация – студентът не задава въпроси и не е способен на критичен анализ, и за съжаление тези характеристики са трайни и при завършващите обучението си студенти. Следователно налице е една обща демотивация в учебния процес (както на студента, така и на преподавателя). Едва ли това трябва да е крайният продукт на обучението, завършващо с диплома за висше образование. Констатацията в отчета е обаче различна: на стр.28 четем текст, който буквално е и в отчета от 2013 г: „Актуализира се и се допълва Системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението, която през последните години се утвърди като прогресивна и навременна. Системата позволява да се управляват основните елементи на образователния процес – качество на обучението, качество на научните изследвания, качества на научния състав.” И отново : „Индиректни индикатори за доброто функциониране на Системата са местата, които заема Университета в националната Рейтингова система”.

  За съжаление „Планът за действие” в Стратегията за развитие на висшето образование в РБ на МОН за периода 2014-2020 не разглежда директно такива механизми (например закриване на ВУ), което отново буди съмнение за крайната реализация на поставената цел. Има вероятност този документ да остане само на хартия, без да реализира радикална реформа във висшето образование, но да имитира пред ЕС „готовност за промени”, на базата на които да бъдат усвоени около половин милиард евро за периода до 2020. Разбира се предстои да видим крайните резултати, но ако те са негативни и при това при усвоени европейски средства, това ще е още един лош знак за Европейските ни партньори и още по-лош за бъдещето на България. РБ е малка страна с ограничен капацитет, намираща се между три цивилизации, но без да принадлежи на нито една от тях изцяло. Тези цивилизации са със сериозен потенциал и в динамични, но и сложни отношения. Само максималното ни усилие, воля и откритост при решаването на този стратегически проблем може да ни гарантира сигурност, запазване на историческата ни памет и култура.

  Г-да, най-елементарното определение за цивилизационно развитие е разбирането и способността на индивидите в дадена човешка общност да самоограничават личния си интерес за сметка на обществения, който индиректно носи обратно облаги на всеки член на обществото. Това е най-важния принцип, довел до създаването и развитието на Западноевропейската цивилизация. Мимикрията, в която ние живеем, парадирайки за защита на тези общи интереси, а на практика вероломно потъпквайки ги, ни обрича на обществен и личен неуспех.

  Конкретните си наблюдения и заключения от участието ми като преподавател в университета през последните четири години (по-специално във ФПН) ще изложа в допълнителен доклад, адресиран до Ректора, Ръководството и Академичния съвет на Университета.

  Текстът (както и този до АС) изразяват лично мнение, което съм готов да защитя с конкретни данни: резултати от писмените изпитни работи на студентите за периода 2011-2015 по дисциплините: Физични методи (2-ри курс), Аналитична химия (2-ри курс), Инструментални методи за анализ, I и II част (3-ти курс), Органичен анализ (4-ти курс), резултати от семинарни занятия на редовни и задочни студенти (степен бакалавър и магистър), както и при интерес от предстоящите юнска изпитна сесия.

  Считам, че с изложеното по-горе лично мнение изпълнявам своя професионален, обществен и морален дълг. Искам да се извиня на студентите в Университета, че не можах да им дам повече от моя личен професионален опит поради редица причини, загатнати в текста по-горе.

   

  Марио Симеонов, PhD,

  преподавател в ФПН

   

• Омбудсманът: ГРАО да не създава пречки за вписване в българския регистър на деца, родени в чужбина

  Константин Пенчев настоява ГРАО да не създава пречки за вписване в българския регистър на населението на бащиното име на деца, родени в чужбина – информира сайтът на националния омбудсман.
  

  Омбудсманът изпрати препоръка за извършване на проверка до министъра на регионалното развитие и благоустройството, заради сигнали за затруднения при записване в българския регистър на населението с три имена (собствено, бащино и фамилно) на родените извън страната деца – български граждани.

  Основният проблем, с който се сблъскват хората, е въведената практика от страна на Главната дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГД „ГРАО”) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството да отказва издаване на единен граждански номер на родените извън страната деца, ако общинската служба по гражданско състояние оформи името на детето по българската именна система, добавяйки липсващото в чуждестранния акт за раждане бащино име, доколкото в съответната държава такова име не съществува и не е отбелязано в акта за раждане. „В един от случаите се стига до абсурдната ситуация в едно семейство дете, родено през 2009 г. във Франция, записано само с две имена във френския акт за раждане, да е вписано с три имена в българския регистър, а брат му, роден през 2015 г. от същите родители, да получи отказ или да бъде вписан без бащино име в регистъра. По данни на един от жалбоподателите в подобна ситуация са около 9 000 български деца и техните родители”, пише Константин Пенчев в препоръката.

  В сигналите си гражданите твърдят, че ГД „ГРАО” се позовава на чл. 72, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), който е изменен през 2011 г. (ДВ, бр. 39/2011 г.). Според омбудсмана обаче измененията не са променили смисъла на разпоредбата, поради което е учудваща промяната на административната практика, още повече че съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗГР при съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев, и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето. В чл. 13 от ЗГР изрично се посочва, че бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

  Заради новата административна практика гражданите са принудени да търсят промяна на името на детето по съдебен ред, за да добавят бащиното име. „Намирам създаването на подобни затруднения от административно естество на българските граждани, живеещи извън страната, за недопустимо. Вместо държавата, в лицето на администрацията, да улеснява гражданите си и да стимулира запазването на традиционната българска именна система сред живеещите в чужбина, тя създава неоснователно пречки пред тях, като оставя усещането, че те не са желани в родината си”, категоричен е омбудсманът. /Оmbudsman.bg/

  .

  .

• Нужен е качествен скок в държавната политика към училищата в чужбина

  Интервю на Камелия Трибулен-Конакчиева, основател на българското училище „Кирил и Методий“ в Париж, за програма „Хоризонт“ на БНР, излъчено вчера, на 24 май.

  .

  

  Българското училище в Париж „Кирил и Методий“ е създадено преди 9 години. Тогава в него учат 24 деца. Много бързо техният брой нараства и стига до 170 ученици. Според основателя на училището във френската столица Камелия Трибулен-Конакчиева трябва държавна политика по отношение на българските деца зад граница:

  „В момента в 200-300 училища по света са обхванати вероятно 15-20 хиляди деца, а те са сигурно 200-300 хиляди или повече. Никой не знае. Нека да се похвалим с всичко, което правим учители и родители в чужбина, но не бива да забравяме, че все по-малко се говори български език. За да се продължи да се говори, трябва да се направи някакъв качествен скок в държавната ни политика, за да могат да се обхванат всички тези български деца. Това е огромен потенциал.“

  Тя призна, че Агенцията за българите в чужбина помага с каквото може, но то не е достатъчно:

  „Това, от което има нужда са експерти, които да преценят кое и как да се финансира в чужбина, кое и как да се насърчи чрез държавна политика. Не е въпрос само на финанси, но е въпрос на държавна политика.“
  

  Цялото интервю с Камелия Трибулен Конакчиева можете да чуете в звуковия файл в сайта на БНР.

  .

• Проф. Пламен Павлов: Българската азбука носи просвета, култура и наука на православния свят

  Проф. Пламен Павлов, в интервю за предаването
  

   „Това е България“ на Радио „Фокус“
  

  

  Снимка: Информационна агенция „Фокус“

  Водещ: Проф. Павлов, даваме ли си сметка в съвременна България какъв е обхватът на делото на двамата братя и какво е неговото значение за славянския свят?

  Пламен Павлов: Трудно е да се отговори еднозначно. И да, и не. В много случаи ние си даваме сметка, в други случаи просто това в нашето ежедневие някъде се губи и остава само 24 май. Все пак аз ви благодаря за този хубав преглед, който направихте, за смисъла на този ден, за голямата мисия на делото на Светите братя Кирил и Методий. Наистина трябва да кажем категорично, че този ден се отбелязва по един или друг начин вече в много страни, но той се празнува единствено в България. Единствено в България това е най-българският празник, вторият национален празник и може би само ние, освен националния си химн имаме още един химн – това е, разбира се, „Върви, народе възродени“ или общобългарският училищен химн. много народи има традиция да има такива знакови песни, химни, но обикновено това са военни маршове, докато при нас това е всъщност марш на образованието, на науката. Едва ли някой би могъл да го каже по-добре от Стоян Михайловски, както го е казал той толкова отдавна: „Напред! Науката е слънце!“. Тогава под „наука“ се е разбирало и образованието, т.е. човек да се отдаде на наука, както казват възрожденските българи, е той да се образова, да се учи, да напредва интелектуално и това, разбира се, е в името на просперитета на българския народ, а не само за неговото лично добруване. Това трябва категорично да си го спомним. Тази традиция у нас е много древна, тъй като Светите братя са канонизирани от Българската църква и това е станало още по време на Първото българско царство. 11 май не е избран само от Найден Геров. Много по-рано тази дата започва да се отразява, макар че тя няма връзка нито със съдбата на Кирил, нито на Методий. Това е един Константинов ден и всъщност българите са възприели този ден на Свети Константин, на император Константин Велики, търсейки наш, български Константин. Тази дата се среща още през Средновековието. Дали за първи път е отбелязано делото на Светите братя в модерно време в Шумен или в Пловдив – този спор до голяма степен е безпредметен, тъй като вероятно ще се намерят свидетелства и за по-ранно отбелязване по един или друг начин на тази дата. Това е от един арменски пътепис и там, дали е 22 или 11 май, също може би е несъвсем ясно, тъй като се изискват може би допълнителни изследвания. Но факт е, че е празнувано, това, което е казано в Арменския пътепис, е отново едно не само църковно, но до голяма степен и гражданско, светско отбелязване на празника.

  Водещ: Проф. Павлов, често забравяме, че писмеността е един от най-ценните дарове за всички нас, пишем на латиница, оставяме се да бъдем недостатъчно грамотни. Какъв би бил светът на българина без неговата писменост? Щяхме ли да се опазим като нация през годините на потисничество?

  Пламен Павлов: Това също е дискусионна тема, тъй като примерно банатските българи пишат на латиница, приспособена специално за българския език латиница, но те са не по-малко българи от нас. Разбира се, кирилицата за нас е свещена. Тази азбука, българската азбука, аз няма да престана да повтарям, че това не е просто славянска, а българска азбука, тъй като на принципите на глаголицата, следвайки така да се каже модела, създаден от Константин Кирил Философ, преславските книжовници, хората от кръга на цар Симеон Велики създават азбуката, която днес се използва в толкова много държави, от толкова много народи. Така че ние трябва да пазим кирилицата и да утвърждаваме именно като българска азбука. Това не е патриотарско някакво залитане, а всъщност е истината, тъй като това си е азбука, създадена в България и разпространила се между много други народи, носеща просвета, култура и наука на православния свят в най-общия смисъл на думата. Ако ми позволите да кажа само две думи по повод банатските българи, за които често забравяме. Има такива случаи документирани, че по време на разкулачването в Румъния, по време на сталинизма в Румъния нашите българи като богати хора, са интернирани в степта Бараган, северно от Силистра, една местност с блата, студен вятър. И знаете ли какво първо правят те, когато там ги интернира комунистическият режим? Първото нещо, което строят, е училище и чак след това къщи. Същото може да се каже и за бесарабските българи, и за българи от Македония. Много често, когато българите, нашите прадеди са принуждавани да бъдат бежанци от родните си места, извършвани са и етнически прочиствания, геноцид, ужасни престъпления, когато се озоват на ново място, българските фамилии първото нещо, което правят, е да запишат децата в училище или да изградят училище, ако няма такова в мястото, където са се заселили. Това показва, че ние имаме една многовековна традиция образованието да бъде част от нашата национална идентичност. Това не е чак толкова разпространено на планетата. В това отношение ние сме всъщност един много древен център на цивилизацията дори в личностен, дори в семеен план. Така че неслучайно пътешественици, наблюдатели, журналисти, мисионери в ХІХ век са поразени, че в България науката и образованието са на пиедестал и в това отношение българският народ, макар и под турско робство, е по-образован и по- поставя образованието в култ, отколкото в съседните държави, които са свободни.

  Водещ: Проф. Павлов, кои са най-ценните писмени паметници за нас като българи, от които черпим информация за това кои са били прадедите ни и за техния героичен дух?

  Пламен Павлов: Това е много трудно да се каже в няколко минути, но аз бих се обърнал към наследството на самите братя Кирил и Методий и на техните ученици, на тази цивилизация, която е създадена от Първото българско царство, после, разбира се, от Второто българско царство. Тези паметници от рода на Асеманиевото евангелие, Манасиевата летопис, Лондонското, или по-скоро Търновското евангелие на цар Иван Александър, Енинският апостол, Супрасълският сборник, тук може да изредим един дълъг списък от паметници, макар че те са една нищожна част от онова невероятно богатство, което е създала българската средновековна цивилизация и което, както виждаме, и до днес удивлява света. Нека само с две думи да кажа, че когато откривателят, така да се каже, на Лондонското евангелие, лорд Кързън се качва на една стълба в един атонски манастир и вижда този кодекс, той е един колекционер, който познава ръкописи от целия свят, той емоционално казва, че щял да падне от стълбата, защото никога не е виждал такъв изящен паметник, с изящна писменост, с красиви миниатюри. Просто трябва да помним всички тези неща и да следваме тази висока мисия, тъй като тя е била мерило за нашия народ в много по-трудни времена от днешното.

  Интервюто взе Радина Христова

  .

• Българската кирилица като знак за идентичност

  Красен Кръстев, в. „Култура“

  .

  Авторът е завършил Илюстрация и художествено оформление на книгата в Националната художествена академия в София и е специализирал Графичен дизайн в St. Joost Academy в Бреда, Холандия, и Шрифтов дизайн в Кралската Академия в Хага, Холандия. Автор е на много графични решения и шрифтове чрез своето студио Imagecontext (www.imagecontext.com). В момента е асоцииран професор и ръководител на специалността Графичен дизайн в Американския университет в Дубай.

  .

  Дебати около българската кирилица е имало още с нейното появяване на бял свят. Но като че ли последната сериозна битка бе свързана с подготовката на България за влизане в Европейския съюз. Правени бяха много опити от експерти, преподаватели в Националната Художествена Академия (НХА), да бъде убедено тогавашното правителството, и в частност – министърът на държавната администрация, че е от голямо значение да влезем в европейското семейство с българската знакова система на кирилицата. Уви, усилията бяха напразни. Пропусната беше една златна възможност да засвидетелстваме своята идентичност пред света. Днес, близо 8 години по-късно, дебатът продължава. Но все още няма ясно разбиране какво представлява българската кирилица и каква е ползата от нея. Най-странното е, че държавата продължава да не проявява интерес към темата, независимо че именно тя трябва да е авангардът в защитата и популяризирането на българската кирилица. Радостно е, че през последните няколко години интересът на младите хора към темата е осезателен.

  През юни 2014 тръгна инициативата “За българска кирилица”[1], която цели да популяризира особеностите на българската кирилица сред широката публика. Настоящият материал е в подкрепа на тази инициатива. В него ще се опитам да допринеса за изясняване на разликите в графичната идентичност на българските знаци на кирилицата, като ги съпоставя с руските, и да разгледам техните предимствата и недостатъци. За да бъде разбрана същността, трябва да се фокусираме върху микро- и макро-типографията.

  Изолираният графичен знак представлява абстрактен образ без значение. Той придобива значение само когато ни е познат, когато се използва в определен контекст, когато е във взаимодействие с други знаци или е част от завършена система/група от знаци. В този смисъл, буквата е знак, част от цялостна завършена група от знаци – азбука. Всяка буква може да бъде изобразена с различен брой знаци, които имат различна конструкция и изглеждат по различен начин. Например, буквата ‘а’ може да бъде изобразена с три основни скелетни начертания – А, а, а. Това са три различни концепции, които ние асоциираме с буквата ‘а’. Първата представлява главна буква, втората – редовна[2] буква, а третата – курсивна редовна буква. Всяка една от тези концепции може да има неизчерпаем брой графични интерпретации.

  Кирилицата

  До края на IX век на територията на България се е писало с гръцки унциални[3] букви. В средата на IXвек (855) Константин Кирил Философ създава глаголицата[4]. Тя е била предназначена за писменост на великоморавските славяни. Възприета е тезата, че 40-45 години след създаването на глаголицата, Климент Охридски, един от най-близките ученици на Кирил, създава кирилицата по образец на гръцкото унциално писмо, като към гръцките букви добавя знаци, които да съответстват на звуци от старобългарския език. Така в края на IX и началото на X век глаголицата и кирилицата са били използвани паралелно на територията на българската държава. Това, че преди появата на глаголицата в българската държава се е пишело с гръцки букви, може би е причината, поради която кирилицата се е наложила като писменост по нашите земи. Гръцките букви са били вече познати и е било по-трудно да се наложи една напълно различна знакова система като глаголицата.

  Кирилицата се е използвала на територията на България, но с разпространението на православното християнство обхваща и територията на съвременна Русия. С времето уставът се трансформира в полу-устав[5]. Но, като цяло, уставните и полу-уставните знаци са главни букви. По това време не са съществували отделни знаци за редовните букви. Появяват се и така наречените везани[6] букви, които са по-кондензирани и орнаментални версии на унциални букви и са били използвани за заглавки, подзаглавки и подчертаване на важни текстове в църковната литература. Всичко това продължава до края на XVII век.

  Руската кирилица

  С падането на България под турско робство през XIV век спира и нейното активно участие в развитието на кирилицата. Лидерството се поема от Русия. Именно там в началото на XVIII век цар Петър I започва реформата на кирилицата по образец на латиницата. Целта е била създаването на един по-съвременен имидж на Русия. От латиницата е взета една нейна важна особеност: тя използва и редовните букви при набор на текстовете. Така в кирилицата се слага началото на използването на редовните букви при печат. Трябва да се спомене, че по това време някои от редовните букви вече са съществували, но само в ръкописното писмо. В типографски аспект реформата включва промяна на конструкцията и силуета на повечето от знаците. Основна роля в оформянето на знаците има самият Петър I, а изработването е дело първоначално на холандски и впоследствие на руски майстори. Реформата приключва през 1710 с декрет, подписан от Петър I, в който той собственоръчно е посочил кои да са формите, с които да се изобразяват главните и редовни кирилски знаци, и кои форми не трябва да се използват. Интересно е да се отбележи, че някои от знаците на редовните букви следват логиката на ръкописните образци (д, л, п, т). Създава се така нареченият граждански шрифт[7]. С течение на времето той леко се променя, като редовните версии на гореспоменатите знаци се трансформират в умалени версии на съответните главни знаци. Това е и крайната фаза във формирането на съвременната руска кирилица.

  Ако приемем, че в първоначалната си форма до XVIII век кирилицата е следвала модела на гръцкото унциално ръкописно писмо, в което е имало само знаци, определяни като главни, то, след реформата на Петър I от началото на XVIII век, при набор започват да се използват главни и редовни знаци, като формата и на двете е базира на латинските главни букви.

  Българската кирилица

  Българската кирилица представлява последната фаза в развитието на кирилицата, която датира от края на 50-те години на XX век. Тя се характеризира с това, че повечето от редовните знаци имат форми, различни от главните[8]. По този начин българската кирилица отива по-далече от руската, като прилага и друга особеност на латиницата, а именно: мнозинството от редовните знаци се различават от главните. Тези форми са базирани на ръкописното им изписване. Това ги прави по-разпознаваеми, а силуетът на думите става по-характерен. Основна роля в налагането на този нов модел има проф. Васил Йончев, дългогодишен преподавател по шрифт в НХА в София, под чието ръководство се възпитават последователите и настоящи разпространители на тази идея. Това са неговите ученици, бивши и настоящи преподаватели в НХА, и други – проф. Тодор Варджиев[9], Стефан Груев, Кирил Гогов и други.

  Сравнения

  Анализът на двата вида кирилица показва, че всеки един има своя специфика, свои качества и недостатъци. За една обективна сравнителна оценка между тях ще си послужа с четири критерия: разпознаваемост на знаците; четивност[10] на текста, набран с тези знаци; информационна плътност[11] на текста и идентичност.

  Може да бъде въведен и един допълнителен общ критерий, свързан с горните, а именно: доколко е съхранена връзката между ръкописната и наборната буква. Основание за това дават думите на английския типограф и авторитет в сферата на типографията и дизайна на шрифтовете Стенли Морисън: „… изключително важно е да запомним, че буквите, които ползваме днес, са се развили единствено и само чрез практиката на изписване с перо”[12]. Това, което иска да каже авторът на цитата, е, че съвременната форма на знаците и наличието на главни и алтернативни малки знаци, съответстващи на буквите в латинските езици, е дефинирано от ръката, инструмента и скоростта, с който те са се изписвали. Тази връзка има пряко отражение и върху разпознаваемостта и четивността на знаците.

  Правени са проучвания[13] и е доказано, че ние четем не буква по буква, а като възприемаме от 3 до 15 знака едновременно (в зависимост от опита на четящия). Това се постига чрез разпознаване на формата на знаците и силуета на думите. С течение на опита, който набираме през годините в четене на литература, мозъкът ни запомня различни комбинации от букви и силуети на думи и това спомага за по-бързо четене. На всеки се е случвало да обърка дума по време на четене с друга, визуално близка на нея, но различна по смисъл. Това именно се дължи на факта, че двете думи имат сходни знаци и силуети.

  Съществуват множество дисертации и проучвания[14], посветени на скоростта, с която се чете текст, набран само с главни латински знаци, и такъв, набран с редовни латински знаци. Единодушни са изводите, че при текст, набран само с главни знаци, скоростта на четене се забавя (с около 5 – 19%). Това е така, защото главните латински букви имат много сходни елементи, важни за тяхната идентификация. Първо, те имат една и съща височина, което прави техния силует много сходен. В повечето случаи това е правоъгълник. Второ, тяхната структура е по-монотонна с прекалено много прави линии – хоризонтални и най-вече вертикални.

  Същевременно, формите на редовните латински знаци са по-обли, по-уникални и по-лесно разпознаваеми от тези на главните. Много от тях също така имат горни и долни дължини[15] (b, d, f, h k, l, t; g, j, p, q, y), което повишава тяхната разпознаваемост. Формата на знаците и силуетът на дума, набрана с редовни знаци, дава повече информация за по-лесно разпознаване и прочитане в сравнение със същата дума, набрана с главни знаци[16]. По същество, това е и причината редовните знаци да са доминиращата част при текста, а главните да се използват единствено в началото на изречение и при изписване на имена.

  Ако имаме предвид всичко това, можем да разберем разликите между българската и руската кирилица, както и техните предимства и недостатъци според всеки от посочените критерии.

  Очевидно, руската кирилица е до голяма степен прекъснала връзката между писаната и напечатаната буква. Тя е базирана основно на главните латински букви, което се отнася до формата както на главните, така и на редовните знаци. Обратно, българската кирилица следва по-последователно логиката на латиницата и базира формите на редовните знаци на ръкописното им изписване[17] (вж. факсимилета от ръкописни текстове на Левски[18] и Йовков[19]). Това би било от голямо значение в образованието на подрастващите, които се учат да четат и пишат, и би помогнало на децата да свържат логически прочетените с написаните букви. Разбира се, това е предположение, защото, за съжаление, в настоящия момент учебниците на българските ученици са напечатани с руска кирилица.

  Горното неизбежно влияе върху разпознаваемостта и четивността на текстовете, напечатани съответно на руска и на българска кирилица. При руската кирилица само 20% от редовните знаци (5 от 30 знака) са с различна форма от главните[20]. При българската кирилица[21], както и при латиницата, процентът на редовните знаци, които са с форми, различни и по-уникални от главните, е значително увеличен – 73.3% при българската кирилица (22 от 30 знака) и 73% (19 от 26 знака) при латиницата. Благодарение на това текстове, напечатани с българска кирилица, дават повече информация за силуета на думите и за разпознаваемостта на знаците[22]. Това е от значение за визуалната комуникация, особено в информационните графични решения като пътни и указателни табели. Не на последно място, тя е и естетически по-зряла.

  Недостатък на българската кирилица е нейната по-ниска информационна плътност. Текст, набран с българска кирилица, е с до 3,5-4% по-дълъг (в зависимост от дизайна на знака), отколкото същият текст, набран с руска кирилица. Това е следствие от използването в българската кирилица на ръкописната форма на редовното ‘m’, което е с около 40% по-широко от руската му версия, при която се използва формата на умалено главно ‘т’. Буквата ‘т’ е най-често срещаната съгласна в текст (8%). Икономията на хартия е основната причина, поради която мнозинството от издателите в България използват руската версия на кирилица.

  Идентичност

  Оценката на идентичността изисква по-специално внимание. От една страна, българската кирилица притежава посочените по-горе функционални предимства, които я правят еволюционна в процеса на развитието на кирилицата. От друга, тя притежава силна индивидуалност, тъй като е единствена по рода си и се ползва само от нас, българите. Това е основание българската кирилица да бъде оценявана като наше национално нематериално наследство, което трябва да бъде защитавано, ценено и използвано. Разбира се, тук е мястото на държавата, която би трябвало да бъде начело в опазването на това национално културно богатство. Тя трябва да дава пример в използването на българската кирилица поне там, където има възможности за контрол – в държавната администрация, в образованието и във визуалната комуникация на държавни обекти, като летища, гари, митници, пътни указателни табели и т.н.

  На базата на тези съпоставки можем да си зададем въпроса: заслужава ли си да правим икономии от нашата национална идентичност? Тя е гръбнакът, около който се наслагват допълнителните пластове на нашата цялостна идентичност – полова, професионална и т.н.; тя дава принадлежност и стабилност. При противоречие между нашите ценности и националната ни идентичност се създават условия за криза на идентичността. Например, когато вярваме в ценности, като честност, справедливост и красота, а същевременно се сблъскваме на национално ниво с корупция, несправедливост и пошлост.

  За съжаление, като че ли трябва да приемем факта, че националната ни идентичност е в криза. Политиците ни разочароват постоянно, спортистите ни вече рядко печелят състезания, съдебната ни система е неефективна, здравната ни система е сериозно разклатена, културното ни наследство е застрашено, черноморското ни крайбрежие е опропастено, българските зеленчуци и плодове са на изчезване… Какво ни остава, за да се чувстваме горди от това, че сме българи?

  Утвърждаването на българската кирилица би могло да бъде стъпка в нелекия процес на връщане на изгубеното национално самочувствие.

   

  ---

  [1] Можете да прочетете за инициативата и да я подкрепите на адрес: www.cyrillic.bg

  .

  [2] Редовните букви са малките букви в набран текст. Фиг № 1:

  .

  

  Знаците са набрани с шрифт Paradox Medium, дизайн Gerard Unger за DTL (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев).

  .

  [3] Унциалните букви (от латинското uncial) са главни букви, писани с плоско перо. У нас се наричат уставни или устав (в латиницата този термин не се използва). Характеризират се със строги, остри, насечени форми и серифи (триъгълните изпъквания) на края на гредите на буквите.

  Фиг. № 2:

  .

  

  Гръцки унциал, фрагмент от страница на Codex Boreelianus, X-XI в. http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Codex_Boreelianus_169v_(Lc_20,17-21).JPG

  .

  Фиг. № 2a:

  .

  

  Български устав от фотокопие на Ватиканския препис на Манасиевата Хроника (Пловдивска библиотека “Иван Вазов”).

  .

  [4] Съществуват два вида глаголица – обла и длъгнеста. На територията на България се е ползвала обла глаголица.

  .

  Фиг. № 3:

  .

  

  Страница от Асеманиевото Евангелие (края на X и началото на XI век), Библиотека Славика. http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Assemspecimina.html#asspec

  .

  [5] Полу-уставните знаци са по същество производни на уставните знаци, но текстът изглежда по-динамичен и жив вследствие на по-голямата скорост на изписването. Това води до наклон на гредите и по-рядко използване на серифи, както и до удължаване на горните и долни дължини на някои букви.

  Фиг. № 4:

  .

  

  Служебен миней за месец май, 1695 г., писан в Кукленския манастир при игумена йеромонах Теофан (Пловдивска библиотека “Иван Вазов”).

  .

  [6] Фиг. № 5:

  .

  

  Везани букви от Миней за месец септември, 1696 г., писан от Кръстьо Граматик от Кукленския манастир “Кузма и Дамян” (Пловдивска библиотека “Иван Вазов”).

  .

  [7] Фиг. № 6

  .

  

  Граждански шрифт, 1707. http://typejournal.ru/articles/Civil-Type

  .

  [8] 73.3% от редовните знаци в българската кирилица имат форми, различни от главните.

  Фиг. № 7:

  .

  Знаците на българската кирилица са набрани с шрифт Avenir Next Cyrillic Light, дизайн Adrian Frutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев)

  .

  [9] Фиг. № 8, 8a, 8b, 8c:

  .

  

  

  

  

  Шрифтове с българска кирилица на проф. Тодор Варджиев от книгата на проф. Васил Йончев Древен и съвременен български шрифт, 1982, София, Издателство Български художник.

  .

  [10] Четивност е термин, който се относе до това, колко лесно прочитаме даден текст.

  .

  [11] Информационна плътност е термин, използван за определяне на икономичността на текст, набран с определен шрифт.

  .

  [12] „… so essential is it to remember that the letters we use are conventions which have grown out of the very nature of the pen stroke.”, Type design of the past and present, Stanley Morison, The Fleuron, 1926

  .

  [13] Например, Herbert Spenser, The visible word: Problems of legibility; Miles Tinker, Bases for effective reading; Jost Hochuli, Details in typography; Kevin Larson, The science of word recognition.

  .

  [14] Мнозинството от тези проучвания са споменати в библиографията на книгата: The visible word: Problems of legibility, Herbert Spenser, second edition, revised, Royal College of Art, London 1969.

  .

  [15] Горни и долни дължини са елементи, които излизат от основното тяло на някои от редовните знаци, съответно, на горе или на долу.

  Фиг. № 9:

  .

  .

  

  Знаците са набрани с шрифт Paradox Medium, дизайн Gerard Unger за DTL.

  .

  [16] Фиг. № 10a, 10b, 10c: Съпоставяне на текст, набран с главни и редовни латински знаци.

  .

  

  

  .

  [17] Фиг. № 11:

  .

  

  Текстът е набран с шрифт Avenir Next Cyrillic Light, дизайн Adrian Frutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев).

  .

  [18] Фиг. № 12:

  .

  

  Букви от последното писмо на Васил Левски до революционния комитет в Ловеч, 1872 (Кирила Възвъзова-Каратеодорова и др. Васил Левски – документален летопис 1837-1873. ДИ Петър Берон, София, стр. 272-275).

  .

  [19] Фиг. № 13:

  .

  

  Букви от ръкопис на Йордан Йовков (Градски архив, София).

  .

  [20] Фиг. № 14:

  .

  

  Знаците са набрани с шрифт Avenir Next Cyrillic Medium, дизайн Adrian Frutiger и Linotype.

  .

  [21] Фиг. № 15:

  .

  

  Знаците на българската кирилица са набрани с шрифт AvenirNextCyrillicMedium, дизайн AdrianFrutiger и Linotype (адаптация за българска кирилица – Красен Кръстев).

  .

  [22] Фиг. № 16:

  .

  

  Примерен текст, набран с българска и руска кирилица, показващ разлики в силуета на думите и разпознаваемостта на знаците в българската и руската кирилица (текстът е умишлено замъглен, за да подчертае разликите).

  .

• What I Wish I Had Learned Sooner about Money and Finance

  DON’T SHIELD THE KIDS

  Parents pass along many lessons and values to their children, but financial education is one subject often ignored. Clearly, the costs of ignorance can be high – just how large is your outstanding credit card balance? Cheapism.com asked 13 financial professionals and personal finance bloggers what they wish they had learned about money as a child. Their answers may provide guidance about what and when to teach children about money.

  

  HARD NUMBERS

  Ron Lieber, who writes the „Your Money“ column for The New York Times and recently published The Opposite of Spoiled, a book about how to raise financially knowledgeable children, recalls that his family didn’t talk much about money while he was growing up. „I wish there had been more transparency,“ he says, a practice that his book promotes. Lieber observes that it would have helped him prepare for his financial future to know what his parents, and other adults in his orbit, were earning and what it cost to pay the bills.

  PAY YOURSELF FIRST

  This is a phrase repeated over and over during personal finance workshops, and one that Carol LeBlanc, a CPA and small business accounting specialist in upstate New York, wishes she had learned early on. Building up a nest egg by putting aside just 10 percent of your earnings can make an enormous difference to your future well-being.

  THE INS AND OUTS OF CREDIT CARDS

  Thomas Nitzsche’s parents cut up their credit cards when they married, and he wasn’t told anything about these ubiquitous plastic rectangles beyond a warning to avoid them. He wishes he had had a better understanding of why credit cards can be bad, how they work, and how they can be a useful tool. Today Nitzsche is a manager at the nonprofit ClearPoint Credit Counseling Solutions, which offers free financial advice and counseling to consumers with budget, debt, and housing questions.

  THE BASICS

  Doug Nordman, the author of The Military Guide to Financial Independence and Early Retirement, says he wishes he had learned even the basics of checking accounts, investing, and credit cards earlier in life. „College was the wrong time to start those learning experiences,“ he notes.

  HOW TO WEATHER UPS AND DOWNS

  When you’re in the midst of a bear or a bull market, it’s hard to remember that stocks go up and they go down. Gail Rosen, a CPA with a private practice in Martinsville, New Jersey, says her father prepared her well. He „sold“ her stock in publicly traded companies for one penny a share and together they tracked how her „investment“ grew and shrank. She is grateful for the training and now wishes she had done the same for her children.

  THE ‘B’ WORD

  Many members of the affluent class use coupons, but some regard making and living by a household budget or using discounts as taboo. Michelle Perry Higgins, a financial planner and principal at California Financial Advisors in San Ramon, California, says that was the case in her family. She wishes she had been told that budgets are a good thing – „sexy,“ in her words. It took her a while to understand that „smart, responsible, wealthy people live within their means and on a budget.“

  INVEST FOR INCOME

  Robert San Luis runs several businesses in Orange County, California, that help others make better investment decisions. He’s been in the personal finance planning and consulting arena for more than two decades and wishes he had been taught to „invest for income and avoid speculation.“ He’d rather invest in an asset that makes money right away than one that only holds the potential for gains.

  USE TAX-ADVANTAGED ACCOUNTS

  Taxes and tax-advantaged accounts, such as the retirement-oriented 401(k) and IRA, can be confusing. Robert Palidora, a financial advisor at AXA Advisors in Bala Cynwyd, Pennsylvania, says the idea of tax-deferred growth was something he didn’t „get“ until he was older. But time had been lost: The greatest benefits accrue when you open such accounts while you’re young.

  THE COST OF THE MUNDANE

  Putting a price tag on the things around you can focus your mind on the value of a dollar and teach you to appreciate what discretionary funds can buy. That’s according to Stefanie O’Connell, who runs The Broke and Beautiful Life blog and wrote a book by the same name. From toilet paper to health insurance, she wishes she had known the cost of mundane, but necessary, expenses.

  DON’T EAT THE MARSHMALLOW

  Chenell Tull, who runs the debt-focused personal finance site Bright Cents, says, „I wish I would have been taught ways to get past the need for instant gratification.“ As an only child she was used to getting just about anything she wanted, a habit that was hard to break once she was older and possessed a credit card. The debt that accumulates becomes a burden and a drag.

  SAVE CONSISTENTLY

  Deacon Hayes, the owner of the site Well Kept Wallet, says he was late to the game since he didn’t start saving regularly until he was in his mid-20s. By then he had already wasted a lot of money. Being taught the value of saving on a steady basis from a young age would have helped him financially as he grew older.

  PERSONAL FINANCE IN SCHOOL

  Christopher Cannon, a certified financial planner and accredited investment fiduciary near Pittsburgh, says he was given strong values while growing up but wasn’t taught anything about money. This led him down the path to his current profession. „It seemed that finances were too adult and children were not part of the discussion,“ he explains. He wishes there had been more openness at home, but also notes that the school curriculum was devoid of practical financial education – something he argues should be changed.

  ENJOY LIFE

  Todd Tresidder, a financial coach and owner of the site Financial Mentor, says he was so money-focused as a child that he spent his time running paper routes and a small business. He wishes someone had told him to just slow down and be a kid. A reminder that he has a whole life to play what he calls „the business and money game“ would have served him well.

  

   

• ​Олигофренясаха ни Олигарсите, затова светът ни вижда като ОО
  Днешните парвенюта практикуват един социалистически капитализъм – придобитото в страната, гледат да го изнесат навън

  .

  Иван Сотиров, Faktor.bg

  .

  Проблемът не е в това, с какво лети премиера, а в това при КОЙ каца. Изобщо, фокусирането на дебата, възникнал около откриването на трибуната „Моци“ на стадиона в Разград, върху спора за това защо Министър-председателят е ползвал хеликоптер и дали трябва да върне разходите за полета, е не просто глупаво и абсурдно, но и целенасочено бягане от съществения проблем. И реването срещу ползването на хеликоптера и изявленията за връщане на парите за полета са проява на евтин популизъм. Ако правителственото посещение при Домусчиев с хеликоптер е по-смущаващо от посещение с кортеж, то това е поради вкоренената ни от древността представа за

  височайшото посещение от небето като благословия

  Драматичният дебат възниква след като един спортен журналист бе обиден, защото влиза в известната от миналото роля на селския идиот или на дворцовия шут като неблагоразумно постави неудобен въпрос на човек, на който министрите му идват с хеликоптер на гости. Журналистът, разбира се, трябва да е благодарен, че живее в хуманният 21 век, където могат само да ти се поскарат. Едно време, с шутовете и идиотите са се отнасяли доста по сурово: – биели ги с камшици, ритали ги и изобщо ги малтретирали по всякакъв начин.

  Къде обаче е същественият проблем, за който се избягва да се говори? Това е въпросът за общуването на висшите политици с едрия бизнес. Някои казват, че именно това общуване води до така наречения олигархичен модел на управление на държавата. В това общуване, разбира се, няма нищо незаконно, защото и видните политици и едрите бизнесмени добре познават законите, нали в крайна сметка те заедно ги правят. Но все пак има неща които смущават. Защо, например,

  държавата трябва да налива милиони,

  за да поддържа стадионите, които се ползват от професионалните футболни клубове, вместо тези пари да се инвестират за развитието на масовия спорт? Нали именно развитието на масовият спорт е заложено като приоритет във всички спортни стратегии и предизборни програми? Някой ще каже – защото с малки изключения стадионите са държавни. Да така е, но те фактически се владеят от футболните клубове, а собствеността на държавата се състои по-скоро в охранителна функция, която да гарантира, че тези спортни имоти ще се ползват по предназначение, за да не стане както, между другото, стана с театрите, които бяха приватизирани, уж с клауза ограничаваща промяната на предназначението им.

  Преди 9 септември 1944г. общините са предоставяли единствено терени за изграждане на спортните съоръжения: оттам нататък всички стадиони в страната ни са построени с частни дарения и доброволен труд. Министри, депутати, висши офицери, индустриалци, търговци, общественици и други граждани са участвали с дарения и доброволен труд за изграждането на спортните обекти. За спортните дружества и организации, някои от тези хора са дарявали и личните си имоти, без при това да са притежавали спортните клубове или дори и една акция в тях. След 9 септември 1944 г. собствеността на цялото имущество на спортните организации е одържавено. От 1944 г. до настоящия момент единствено държавата, а напоследък и някои общини, са строили големи спортни обекти.

  Каква е ситуацията днес? 

  Стадионите на известните футболни клубове у нас, през последните две десетилетия се ползват от собствениците на тези клубове, които са най-богатите хора на България. Надали има смисъл да коментирам, как тези хора са придобили през годините на прехода своите активи от държавата. Съмнява ли се някой, че това е станало по типичния за страната ни крайно изгоден за купувачите прозрачен и пазарен начин? Съмнява ли се някой и в това, че от тази благородна „спортна“ дейност едрият бизнес си спестява доста данъци? Ако тези хора бяха инвестирали 1/100 от активите си за ремонт на стадионите, то привържениците на футбола у нас щяха да се радват на една модерна спортна база. Само че нашите едри „капиталисти“, почти без изключение, имат едно по-друго разбиране от това на нашите предци от преди войната. Докато едните са се били в национално освободителните войни за България и са инвестирали и дарявали за родината ни спечелените по цял свят пари, то днешните парвенюта, придобитото в страната ни, гледат да го изнесат навън, практикувайки един социалистически капитализъм, който означава приходите – за нас, разходите – за сметка на народа, или което ще рече за сметка на олигофрените. Олигофренясаха ни Олигарсите, а после се чудим защо оня чех ни изобразявал като ОО.

  .

• Камарата на представителите прие закон за космическия рудодобив

  

  Камарата на представителите на САЩ прие закон за космическия рудодобив. Откакто свят светува хората, гледат нагоре към небето и се чудят. Какво ли е там? Кой ли е там? Сега към тези въпроси можем да добавим: А мога ли да го притежавам? Съединените щати вече са показали склонността си да предявяват претенции за собственост върху намиращи се в Космоса неща, пише The Washington Post.

  Има не един, не два, а шест американски флага на Луната, в случай, че на други държави започнат да им хрумват определени идеи. Така че изглежда логично, че законодателите в САЩ биха търсили гаранции за правата на собственост на американските космически компании. Според SPACE Act (Космическия закон), който току-що бе приет от Камарата на представителите в Конгреса, фирми, които добиват ресурси от астероиди, ще имат право да запазят всичко, което изкопаят. Ето така се правят сериозни комерсиални космически изследвания.

  

  Перспективите са толкова големи, че компаниите настояват за федерална защита за огромни, летящи обекти, които все още дори не са проучили.

  Всъщност е важно този въпрос да се обсъди, тъй като никой не желае да се стига до ситуация, в която множество фирми се борят за едно и също парче скала и няма как да разрешат спора. Два са ключовите въпроси. Кой трябва да регулира комерсиалната космическа дейност и какви правила ще важат? По подразбиране компетентният орган е Федералната въздушна администрация (FAA), тъй като тя издава лицензи за комерсиалните изстрелвания на космически апарати. Това би дало на регулатора огромна власт над прохождащата космическа индустрия.

  Технически юрисдикцията на въздухоплавателната администрация обхваща само изстрелванията и влизанията в земната атмосфера, но компанията Bigelow, например, иска да експериментира с надуваеми хабитати, които ще позволят на хората да живеят в Космоса. Получавайки лиценз за достъп до Космоса от администрацията, Bigelow ще бъде в състояние да заяви претенции за изключителни права към голямо парче от Луната.

  Експертите по космическо право смятат, че тази изключителна територия би била много, много голяма. Това е така, тъй като според Договора за открития Космос от 1967 г., управляваните от хора кораби имат право да оперират в 200-километрова зона, чието предназначение е да осигури безопасността на астронавтите, обяснява Джоан Габриновиц,бивш редактор на „Журнал за космическо право“. Ако същият стандарт се прилага за комерсиалните операции на Луната или на други небесни тела, то Bigelow би могъл да се превърне в първия едър земевладелец в открития Космос.

  

  Сонда на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) се е доближила до Луната повече, от когато и да било, отваряйки врата към нови открития за най-близкия съсед на Земята, написа пък Space.com ден по-рано. На 4 май апаратът Lunar Reconnaissance Orbiter (LRO) е извършил две запалвания на двигателя си, променящи орбитата му. Сега той прелита на 20 километра над южния полюс на естествения ни спътник и на 165 километра от северния.

  “Доближихме LRO до Луната повече от когато и да било преди, но маневрите приличат на всички други маневри за поддържане на позиция, така че операторите на сондата знаят точно какво да правят”, казва Стив Одентал, мениждър на експедицията LRO от космическия център на NASA “Годдард”.
  Снижаването на апарата ще увеличи чувствителността на шестте му научни инструмента, давайки възможност на изследователите да разберат повече за водата и други вещества, съдържащи се в зоните на лунните полюси.

  “Полюсите на Луната все още са области, пълни със загадки. Във вътрешността на някои кратери никога не прониква директна слънчева светлина и там са регистрирани най-ниските температури в Слънчевата система”, казва Джон Келър от “Годдард”.

  За два от инструментите на LRO промяната на орбитата ще има най-голям ефект. Lunar Orbiter Laser Altimeter (LOLA), който създава топографска карта на лунната повърхност, и Diviner Lunar Radiometer Experiment, който картографира температурите на спътника. Приближаването до повърхността ще даде възможност на лазерите на LOLA да връщат по-силен сигнал, което ще позволи извършването на по-детайлни измервания на релефа на северния и южния полюс на спътника ни. В същото време Diviner ще измерва температурните аплитуди през деня и нощта с по-голяма точност.

  

  Учените се надяват новите данни, изпратени от Diviner, да предоставят повече доказателства за наличието на вода и лед на Луната. Тази информация ще помогне на NASA и други космически организации при планирането на бъдещи експедиции на човешки екипажи на естествения сателит. /„Сега“/

  .

• Биволъ: КОЙ допуска рецидивирането на КТБ в ПИБ?

  Материал на Биволъ

  Схемата за ограбване на депозитите: Фирми получават необезпечени кредити от ПИБ, превеждат ги на фирма-бушон и оттам директно на фирми и офшорки на собствениците на банката

  Вчера Световната финансово-кредитна агенция ФИЧ посече българската Първа Инвестиционна Банка /ПИБ/ като свали кредитния им рейтинг с цели 3 стъпала. Този безпрецедентен случай бе предшестван от серия разследвания на Биволъ за това как тази банка раздава чудовищни количества пари под формата на лоши кредити, на свързани фирми и лица, а непровизираните експозиции са надхвърлили 170% от собствения капитал на банката. Пуснахме сигнали за проверка до БНБ и Прокуратурата, с отговорната грижа да не се повтори ситуацията с КТБ и да не се допусне рецидив от рухването на втора голяма банка, което практически може да събори цялата финансова система на държавата. Ядец! Никой не пожела да се занимава с нашите доказателства и да провери дали е драстично нарушен Законът за кредитните институции. Ясно е, че управляващи и регулатори съдействат, щом не желаят да проверяват конкретни данни за престъпления. Ясно като бял ден е, че явлението «Пеевски» сега си е намерило нов финансов силоз за рупане, а държавичката му за частно ползване ще го гали зад ушите, за да не му развали комфорта и да му измъкне копанята с ярма изпод зурлата. Нищо, че в тази копаня е заложен хлябът на целия народ. Със сигурност всички тия вкупом ще отговарят утре, ако не пред българите, то пред международните и европейски институции, за организираната си престъпна дейност и колективния си заговор срещу демократичните закони и принципи. Такова време идва.

  ФИЧ свали ПИБ защото чете Биволъ

  Сега като се изказа ФИЧ, нещата започват леко да се изясняват, за ужас на бандюгите във властта. За разлика от тях, анализаторите навън четат Биволъ и си правят изводите. Мнението на ФИЧ ще бъде вероятно последвано и от другите кредитни агенции. ЕК най-вероятно повече няма да разреши бюджетни финансови инжекции за банката, която не може да си покрие финансовата неадекватност. Биволъ продължава със своите разследвания, които хвърлят лъч светлина на публиката за това какво всъщност се случва в ПИБ и има ли основание драстичното понижаване на нейния кредитен рейтинг. Въпросът, който задаваме на отговорните институции с предстоящите публикации, е с три еднакви букви “П”, три букви, като трите стъпала надолу в рейтинговия списък.

  ТРИТЕ “П” – Пере ли ПИБ Пари?

  И източват ли собствениците депозитите на вложителите? Схемата, доказана по-долу с документи, е следната:

  Фирма получава необезпечени кредити от ПИБ, превежда ги на фирма-бушон и оттам директно на фирми и офшорки на собствениците на банката

  Фирмата ВЕЙЛМЕС ООД е създадена през 2006 г., за да търгува на едро с месо. Тя не притежава производствени мощности, но има благосклонен банкер – ПИБ. На 31.07.2007 г. банката отпуска сериозен кредит от 9 млн. евро овърдрафт по разплащателна сметка. Заемът е обезпечен със стоки в оборот на други дружества. Година по-късно ПИБ отпуска още 2 млн. евро банкова гаранция, обезпечена с няколко имота и вземания по сметките на десетина свързани дружества.

  В годините ВЕЙЛМЕС не си покрива задълженията и на 07.03.2013 г. подава в съда молба за несъстоятелност (документ в галерията). За банката остава да прибере само обезпеченията: няколко ниви в Костинбродско, Ихтиманско и няколкото имота. Излишно е да се казва, че цената им далеч не покрива раздадените суми.

  За 7 години ВЕЙЛМЕС не подава нито един годишен финансов отчет в НАП. Няма как да се разбере какви обороти е имала фирмата, какви печалби или загуби. Биволъ обаче разкри, че само за 2011 г. от еврова сметка на ВЕЙЛМЕС в ПИБ (завършваща на 0I10Q) са преведени към сметка на фирмата БРАНДЪЛ СЕНТ 2000, общо 1 416 820 евро.

  БРАНДЪЛ СЕНТ 2000 на свой ред е създадена на 20 февруари 2006 г. и е регистрирана в Елин Пелин от Павлина Бочева, която се води собственик и управител и до момента. Също като ВЕЙЛМЕС, и тя не е подала нито един годишен отчет. Нещо повече – фирмата няма и никога не е имала регистрация по ЗДДС, което означава, че нейните годишни обороти не надвишават 50 000 лв. Това категорично не отговаря на истината. В края на ноември 2011 г. евровата сметка на БРАНДЪЛ показва завидните постъпления от 4 411 868 млн евро и дебит от 4 411 023 млн. евро.

  Освен преводите от ВЕЙЛМЕС, БРАНДЪЛ получава внушителни суми кеш, внасяни на гише от някой си Димитър Симеонов Георгиев. Той е роден през 1972 г., няма никакви фирмени участия и притежава само няколко ниви в Северозапада. Но редовно носи в банката по 50 – 100 000 евро в брой за «захранване на сметка» на БРАНДЪЛ.

  На какво основание става това «захранване»? Какъв е произходът на парите? Това са задължителните дежурни въпроси, който трябва да постави всяка банка, която спазва регулациите за пране на пари. А също и съответните служби, които се борят с финансовите престъпления. Ако действително “се борят”, а не (съ)участват във финансовите престъпления.

  Особено съмнително е, че в същите дни, в които постъпват преводите от ВЕЙЛМЕС и кешовите вноски от Димитър Георгиев, парите заминават с преводи от страна на БРАНДЪЛ към сметки в чужбина. Превеждат се суми, които значително надвишават лимитите за наблюдение от страна на финансовото разузнаване – 100, 200, 500 хиляди евро. Но дискретността на банката има просто обяснение. Работата е там, че крайната дестинация на тези пари не е случайна:

  Милионите отиват във

  Фирми, свързани със собствениците на банката

  Само за 2011 г. от сметката на БРАНДЪЛ към сметка на офшорката от Британските Вирджински Острови SANTA FE TRADING са преведени 1 450 000 €. Преводите продължават и през 2012 г. Формално тези преводи са оправдани с договор между  БРАНДЪЛ и SANTA FE от 26.10.2010 г. за внос на 600 тона замразено телешко месо без кост, който приключва на 31 декември 2011 г.

  Как така фирма без регистрация по ЗДДС търгува с такива количества месо и оперира с такива суми, е въпрос, на който НАП не пожела да отговори, въпреки настойчивите запитвания на Биволъ към пресслужбата и питане по ЗДОИ. Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ), която регистрира и наблюдава вноса на месо, обаче отговори на запитването по ЗДОИ.

  БРАНДЪЛ СЕНТ не е регистриран търговец и никога не е извършвала търговия с месо. Документ: 5-babh-brandel

  Този официален отговор категорично доказва, че става дума за фиктивен договор, чието предназначение е да бъде прикрито пране на пари.

  Същото важи и за ВЕЙЛМЕС. През ГКПП никога не са преминавали пратки от внос на месо за фирмите ВЕЙЛМЕС и БРАНДЪЛ СЕНТ, пише още в отговора на БАБХ.

  БРАНДЪЛ обаче има договор и с ВЕЙЛМЕС, а плащанията по него странно корелират с плащания към офшорната фирма SANTA FE. Накратко: каквото влиза от ВЕЙЛМЕС в БРАНДЪЛ, тутакси излиза към SANTA FE. А сумите са твърде сериозни. Ето част от извадките:

  10/05/11 – 500 000 € влизат с превод от Вейлмес и 500 000 € излизат същия ден към SANTA FE по сметка в кипърския клон на ПИБ;

  30/05/11 – 302 000 € влизат с превод от Вейлмес и 200 000 € излизат същия ден към SANTA FE;

  07/11/11 – 501 000 € влизат с превод от Вейлмес и 500 000 € излизат същия ден към SANTA FE;

  (Пълните реквизити за тези преводи се пазят в редакцията, в случай, че правоохранителните органи проявят интерес.)

  Междувременно Димитър Георгиев продължава да носи кеш, който също заминава към SANTA FE. Входящите кешови операции с едновременен трансфер от София към Кипър се умножават през 2012 г. В таблицата като Кредит са обозначени вноските на Георгиев (понякога в лева, понякога в евро), а като дебит преводите към SANTA FE:

  

  На 08.06.2012 г. нерегистрираната по ДДС БРАНДЪЛ получава превод от 100 000 евро от фирмата МАКСЕС БЪЛГАРИЯ ЕООД. Също фирма без история, без годишни отчети, със символичен 50 лв. капитал и заличена от регистъра по ЗДДС три месеца по-рано. В същия ден парите заминават по сметката на… SANTA FE.

  Общо за  2011 и 2012 SANTA FE получава от БРАНДЪЛ банкови преводи за 2,44 млн. евро.

  Коя е SANTA FE TRADING? Фирмата се появи в мащабно разследване на Биволъ (виж тук) за свързано кредитиране в ПИБ като един от собствениците на ВИНПРОМ ЕЛХОВО, която е получила кредит от 5,7 млн. лв. от ПИБ. Според Tърговския регистър собственик на SANTA FE е лицето Евдокия Макламузи. Тя се явява и съсобственик с Георгиус Георгиу в голям брой офшорни фирми, получили кредити за над един милиард лева от ПИБ. Георгиус пък управлява FRAMAS, фирма 100% собственост на ПИБ, и е директор на офшорката LEGNANO ENTERPRISES, собственост на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

  За това, че SANTA FE има специален статут за собствениците на банката, говори и фактът, че на 14 декември 2007 г. изп. директор на кипърския клон Еню Неделев изпраща факс лично до Ивайло Мутафчиев, за да го информира, че е открита сметка на SANTA FE (виж документа в галерията). Но има и още по-директна и неоспорима връзка между паричните потоци и собствениците на банката. Според справките, с които Биволъ разполага, 250 000 евро са захранили

  Туристическа фирма на Радка Минева

  Фирмата BALKAN HOLIDAYS LTD. е получила тази сума от БРАНДЪЛ на банковата си сметка в BARCLAYS BANK London през 2011 г.. Парите са преведени на 4 транша на 15 и 16 февруари и са внесени в същите тези дни от Димитър Георгиев в кеш. За какво? В основанието за превода е посочено «консултации и покупки на стоки по договор 013/2010».

  BALKAN HOLIDAYS LTD е част от туроператора БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ, който има фирми в Англия, в България и в Кипър.

  Собствеността на английската фирма, получавала парите от БРАНДЪЛ, тъне в офшорка от о-в Джърси. Директор обаче е Радка Минева, съпруга на Цеко Минев и член на Надзорния съвет на ПИБ. Търговски директор пък е братът на Ивайло Мутафчиев – Георги Мутафчиев (виж документа в галерията), който също е в управата на банката.

  В България БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ СЪРВИСИС е управлявана от Радка Минева. Мажоритарен собственик е MANTOVACO LIMITED, чиито собственици с по 50% са Георгиус Георгиу и… същата Евдокия Макламузи, собственичката на SANTA FE.

  В Кипър местната BALKAN HOLIDAYS е собственост на Георгиус Георгиу, а Евдокия Макламузи има 0,1% от капитала.

  БАЛКАН ХОЛИДЕЙЗ СЪРВИСИС и кипърската ВИЛКАНИЯ ЛТД., която също принадлежи на вездесъщия Георгиус Георгиу, са собственици на авиокомпанията БИ ЕЙЧ ЕЪР (BH AIR), която наскоро обяви, че може би ще лети до САЩ. БИ ЕЙЧ ЕЪР е свързана и с ЮЛЕН АД, концесионера на ски съоръженията в Банско. Нейната дъщерна фирма БИ ЕЙЧ ЕЪР ЛОГИСТИК обезпечава с няколко терена на Летище София заем от 77 млн. лв. от ПИБ за ЮЛЕН. Заем, без който фирмата с апетити да застрои Пирин, отдавна щеше да е фалирала.

  Дотук:

  Никаква свързаност между собственици на банката, с лица и фирми, сериозно уличени в мащабно пране на пари и източване на банковия капитал!

  .
  
  .

  ДАНС мълчи, ГДБОП бездейства

  Съгласно българското законодателство против пране на пари, финансовото разузнаване в ДАНС би трябвало да е в течение за сумите, превеждани от ПИБ към кипърския клон. С един клик на мишката може да се установи, че титулярът на сметката БРАНДЕЛ СЕНТ е фирма без регистрация по ЗДДС. Но по времето, когато се случват тези превод, шеф на отдела, противодействащ на прането на пари в ДАНС, е Полина Кавръкова. Тогава тя е имала право на овърдрафт от 140 000 лв. от ПИБ, сочи имотната й декларация в Сметната палата. Не ипотечен кредит, а овърдрафт по разплащателна сметка. Ей така, за да има да си харчи.

  Тук не коментираме задкулисното влияние от страна на Модела #КОЙ над тази отдавна пробита национална служба, което е публична тайна.

  Антимафиотите от ГДБОП също би трябвало да имат поглед върху тези финансови операции. Сред имотите, с които е обезпечен кредитът на ВЕЙЛМЕС от ПИБ, се открива и апартамент на ул. „Мур“ в София, който принадлежи на издирвания от Интерпол Иван Танев – Универсалния. Синът на бившия земеделски министър Георги Танев от правителството на Любен Беров се прочу в края на 2012 г. след операция на МВР срещу група за източване на ДДС, вкл. и чрез доставки на храни за бедните, финансирани от Европейския съюз. Ролята на Танев в схемите за прехвърляне на пари от банката към офшорни фирми на нейните собственици въобще не е епизодична. Макар и издирван, Танев има редовно процесуално представителство по дела, които води в България срещу ПИБ. Очевидно Универсалния нито е неоткриваем, нито има намерение да носи сам отговорност за комбината с източените кредити, нито е пропуснал да архивира уличаващи документи. Но за това четете в продължението.

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  Вместо коментар

  Моделът #КОЙ се крепеше от КТБ. Това беше азбучната мантра, повтаряна години наред от несъгласните с престъпното статукво на задкулисието, което управлява България зад всички институционално легитимирани политически субекти и властови структури. КТБ рухна показно и отвори една огромна за нашите бюджетни мащаби черна дупка от около 4 млрд. лв. Активите на банката, които са от национално значение, се обезценяват и са в процес на преразпределение, а българският народ ще плаща изчезналите пари. Оказа се, че отговорни за финансовата катастрофа са управляващи политици, депутати, магистрати и обществени фигури. Всички те, воглаве с вездесъщия Делян Пеевски, фаворизиран партньор на Цветан Василев, сега вкупом демонизират банкера и твърдят, че негово е името зад емблематичния и фундаментален въпрос: #КОЙ. Василев от ментор, спонсор и идеален партньор за цялата управляваща страната клика, изведнъж се превърна в изкупителна жертва на всички безобразия през последните 10 години, захвърлили България в небитието на демократичните общества и опустошили страната до нивото на грозна корумпирана губерния, ръководена от помешчици с престъпен или ченгеджийски бекграунд. Последните две са различните страни на един и същ организъм.

  КТБ вече я няма, Василев също, но Моделът #КОЙ продължава да съществува още по-силен, зловещ и вездесъщ от преди. Този модел непременно има нужда от удобна банка, чрез която да се храни, да богатее, да пере мръсни пари и да присвоява ресурси. Тук обаче се изправяме по абсурден начин с 2 различни понятия за държава и те трябва да се разграничат.

  Едната е Държавата за ограбване, в която египетските роби сме всички ние, обикновените български граждани.

  Другата Държава е във властта и е присвоена за лично ползване. Тя осигурява и съдейства на престъпното колосално разграбване на националния капитал и общественото богатство в полза на малка неофеодална клика, неизбежно обвързана с бившите структури на комунистическата диктатура. В тази схема са всички в Министерски съвет и неговите подразделения, Парламента, Съдебната власт и по-голямата част от общините, където дерибействат, верни на олигархично-мутренската власт, политически марионетки, отличаващи се с уникална алчност и безскрупулност. Заверата е тотална, а политическите заклинания и различни оцветености са единствено циничен външен фасаден фон. Реалностите доказват непрекъснато тежката диагноза, българите го усещат на гърба си и си дават сметка в каква жертва е превърната нацията ни и потомците след нас. Шайката самозабравили се негодници може да оцелее единствено като тотални паразити, неизбежно окопали се и мултиплициращи се във властта.

  Ако приемем, че КТБ поддържаше и финансираше отвратителния Модел #КОЙ, срещу когото се надигнаха и протестираха умните и красивите, то сега когато КТБ се срути, възниква основателните въпроси: Защо не се срути #КОЙ? Коя ще е следващата банка, която този Модел използва в обществения си вампиризъм? Защо умните и красиви вече не протестират? Нима #КОЙ изчезна, нима неговата зловеща сянка не тегне върху общественото пространство!?

  Когато Биволъ алармираше години наред за това какво върши тандемът Пеевски-КТБ, Буда-Премиер се правеше на сляп и глух. Сега Буда се прави на “света вода ненапита” и отказва да поеме персоналната си отговорност за катастрофата, за която има фундаментална вина. Интересно как ли ще се оправдава Буда, БНБ и подчинените му Прокуратура и КФН в бъдеще време, когато публикациите на Биволъ неизбежно ще се материализират и жестоката реалност ще ги потвърди на непосилно тежка цена!? Ние тогава ще се погрижим да ги припомним, за да се види ясно и категорично всъщност #КОЙ е в основата на Модела #КОЙ.

  В продължението ще видите, че оценката на посланик Байърли, че ПИБ е „гнила ябълка“ „с единия крак в организираната престъпност“ е непълна. Не с единия, а с двата крака в организирана престъпна група за кражби на ДДС и европейски средства…

  .

• Три предупреждения към завръщащите се емигранти

  

  От Александър Кипров

  1.
  Чрез нахалство и бездарие към прогрес!

  В България – най-бездарните, най-нахалните, най-безскрупулните стават определящи фактори в абсолютно всички сфери на обществения живот. Тези, да ги наречем сфери, са гигантските формирования – в политиката, в културата и музиката, и в медиите, и в литературата, и в бизнеса и публичните сектори. Най-напористите между най-нахалните заемат възловите и най-добре платени и решаващи постове.

  Техни са банки, политически партии, заводи предприятия, фирми, телевизии, съд, прокуратура, ДЪРЖАВАТА! Хора млади, с талант, нямат абсолютно никакъв шанс да пробият тази чудовищна закостеняла мафия от много десетилетия. Горчиво се лъжат тези, които на база интелект, знания и талант, вярват, че могат да реализират мечтите си.

  Кой млад човек би могъл да отиде посланик някъде, без да е на някой някакъв?

  Коя певица или певец, притежаващи мощен талант, могат да „пробият“, ако не са спали с някой мастит чичко или не са кадър на Вирджиния рекърдс, например? Задължителни са наркотиците, подкупите, мръсните номера, двуличието, „подлагането“.

  Най е видно при политиците, защото медиите се занимават предимно с тях. Сидеров-какви интелектуални качества притежава той или любовницата му?

  А Бареков и мутресите, и лакеите му? Те да се къпят в охолство и нагло да ни се присмиват и напътстват как да живеем и за кого да гласуваме?!

  Ами Народното събрание, банките, прокуратура, НАП, НОИ, ДАНС, мегакомпании и корпорации, фирми и фирмички и т.н. – чудовищни тъпанари! Но ако погледнеш профила на директорите, секретарките, съветниците – веднага ще ти „светне“ някоя възлова, решаваща топла връзчица.

  Като кандидатства млад човек някъде, първият въпрос е: „Кой ви е подготвял, при кого сте взимали уроци – по пеене или пиано, по актьорско майсторство или математика например?“

  Единици са изключенията, с уникален късмет или талант от Бога. И какво чудно има, че такива млади хора се реализират чудесно извън България, там, където в нормалния свят се цени интелект и талант. И се заплащат достойно!

  Жалка провинциално закостеняла, на повече от век балканска форма на общество, базирана на връзки, злоба, наши и ваши хора… Общество, пропито от завист, злоба и корупция, изостанало, средновековно общество.

  Само който няма какво да загуби, не му пука, и който е изпил до дъно горчилката на тая помия, може да каже всичко това на глас: всички го знаят, ама не им стиска да кажат.

  Изводът е – който млад човек е решил да остане тук и да се придвижи напред в обществото, трябва да се научи да минава през трупове!

  Жестоко до болка звучи, нали? Ама няма кой да промени всичко това.

  И няма и да има…

  2.
  Ако има ад на Земята, той е тук – в България…

  Ако имате мечти, планове, носталгия – забравете!
  Ако имате здраве – ще ви го вземат.
  Ако имате пари – ще ви оберат, възможно е и да ви убият.
  Ако имате носталгия – вече не е същото, и никога няма да бъде.
  Ако имате надежди – ще ви ги пречупят.
  Ако сте оптимисти – ще станете депресирани песимисти.
  Ако имате здрави нерви – ще станете доста бързо шизофреници.
  Ако имате хъс за успех – родната злоба и завист ще го прекършат.
  Ако имате талант – ще го смачкат и прегазят.

  Забравете химерите! България е, и ще си остане, държавата на хитреците, тарикатите, безделниците, мошениците и безинициативните хора.

  Чули ли сте на слепи хора някъде да дават плесенясали храни, само защото не виждат?

  Чули ли сте някъде да убиват старци, за да им вземат 50 -те стотинки от портмонето?

  Чули ли сте някъде в родилни домове да бият новородени, а по шосетата да ги газят като на компютърни игрички? Що за урод трябва да си за да трепеш кучета, котки, коне – „домашни любимци“, търсещи човешка закрила, за удоволствие?

  Най-боли, когато мечтите и илюзиите се разминат драстично с реалността…

  Колко ли болка и разочарования трябва да преживее човек, за да стигне до тези апокалиптични заключения?

  Война или земетресение ли са причината 1/3 от народа да напусне Родината?

  Кой бяга от хубавото – 1/3 от един народ избяга.

  А тези, които апелират към сънародниците ни емигранти да се завърнат, разполагат с пари и по 6 месеца живеят извън България.
  А престъпниците и бандитите чакат да умрат и малкото останали свестни хора, за да си направят държава по собствен модел…

  Ако не ми вярвате – върнете се завинаги в България!
  УСПЕХ И БОГ С ВАС !!!

  3.
  Като филм на ужасите

  Меко пролетно утро. Упойващ мирис на люляк и пролет, приветливо галещо слънце, тихи и чисти улички. Спокойни, усмихнати, добре облечени хора се разминават и се поздравяват ,без да се познават. Чисти сгради, дворчета с много цветя, навсякъде цветя, отворени врати навсякъде, не се затварят и нощем. Апетитни миризми на хляб, сладки, всякакви вкусотии…малки кафенета .Сядам и аз да изпия едно вкусно кафе с шоколадена тортичка. Почти без пари…Отдавна са отминали зловещите времена на чалга и мутри, на глад и злоба, на срам и омраза, на мръсотия в душите и навсякъде. Никой не говори за политика, престъпленията са някаква кошмарна фикция. Никой не заключва жилищата си, измити като със сапун са улиците, транспортът – почти целия е под земята. И навсякъде българския флаг, гордо се поклаща от лек ветрец. Вслушвам се в разговор на съседна маса. Възрастен човек, след кратка пауза заключава :“Боже, как оцеляхме…не е истина. Често ги сънувам тези кошмарни времена…Нещастната България, как оцеля, цяло чудо… А помните – мутренските времена, чужбината, мизерията, кучешкия живот, стреса, не е за вярване… да, младите дори не вярват като им говориш…“

  Стряскам се… събуждам се… пускам телевизора… новини… прегазен старец, отвлечено дете, обир на банка, скандал между политици, изкривени от болка и безнадежност лица, клетви, поредна стачка, авария в завод, заплахи, вдигат цени, заплаха от нова пандемия, обещания…

  България е единствената държава в Европейския съюз, в която да си интелектуалец или поне интелигентен, е срамно и обидно. В която чалгата – диви кючеци, с цинични текстове, изпети от бездарни проститутки, е култова, най-обичана от народа музика… Единствената държава с посткомунистическа влиятелна партия, с безпардонни мутри – от прокурорите до чистачите; с почти легитимно купуване на гласове по избори, купуване на полицаи и всякакви институции; купуване и продаване на човешки живот, непрекъсната опасност от изнасилване, обири и убиване, дебнеща по улици деца и възрастни… Колкото си по-прост, по-лош, по-голям престъпник, толкова си по-влиятелен и уважаван – Пеевски, Доган, Бареков, Станишев, Костов, Сидеров и т.н. … В зародиш се задушава и унищожава доброто, хубавата музика и изкуството, позитивните неща. Тук преобладава вече не лош човешки материал, а измет, тиня. Напоследък вървя по улиците и забелязвам, че мнозинството лица са грозно изкривени от злоба, безпомощност, лоши помисли…

  В България половината от населението e заразено неспасяемо от ментална ебола…

  Обичам красотата, правдата, човечността, спокойствието, добротата. И затуй, може би, мразя днешна България. Забелязвам, че всяко събуждане сутрин тук, вече е кошмар за мен…Особено ако човек няма истински близки тук, на които може да разчита, и топлите отношения са фиктивни……Почти всички нормални хора отдавна се изнесоха…

  Такава държава не трябва да съществува… и има всички индикации, че скоро идва нейния край…

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
  * Материалът на известния български композитор Александър Кипров е публикуван първо в mejdu-redovete.com. Кипров е писал песни за Лили Иванова, Тони Димитрова, Георги Христов, Деси Добрева. За примата на българската естрада е написал 53 песни. Негови са и емблематичните за демокрацията хитове „Развод ми дай” и „Последен валс”. Владее 7 езика – френски, английски, немски, руски, норвежки, датски и фински. Прадядо му (по бащина линия) е полски граф, професор по пиано. Той се премества да живее в Лозана, жени се за швейцарка, която имала здравословни проблеми, и по чисто „климатични” причини двамата идват в България. Потомък е и на българския журналист, белетрист, драматург, революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация – Александър Димитров, с псевдоним Кипров. Композиторът е известен и с активната си гражданска позиция и нетърпимостта към всяка пошлост, имитация на култура, демокрация, „канонизирането” на битовизма и материализма в духовна ценност.

  Чуйте една от песните на композитора:

  .
  

• Данчо Ментата или за наглостта в политиката като висша добродетел

  Данчо Ментата – доказателството, че наглостта в политиката се цени като висша благодетел. Крупието от Бургас мина като номад за използване през Нубиеца, Костов, Царя и Доган, а сега се хвали, че е отдаден само на Бог

  .

  Христо Марков, Faktor.bg

  

  Последните дни се наслушахме на напоителни излияния от страна на Йордан Цонев как нито той, нито ДПС имали нещо общо с мега-далаверата КТБ и Цветан Василев. Очевидно партийните му началници в ДПС го бяха трансформирали на говорител за невинността на партията и лично на Делян Пеевски, който също си е върнал всичко до стотинка на банката-пирамида. Самият Цонев е член на комисията, която разследва КТБ и собственика й, което му дава правото да се произнася като особено информиран и да предлага „възмездие и спасение” за престъпника Василев.

  Да, сигурно е така, но пък Цонев? Айде, моля. Той е типичният продукт на родната политическа система, за която прехвърлянето от партия в партия, съгласно личните интереси, е правило и стил.

  Номад от класическия модел на новобогаташите

  Ранното СДС е ракетата носител, с която момчето от село Карапелит нахлува в политиката и става гъвкавия играч, който винаги оцелява. Преди 1990 г. Йордан Цонев има авторитетната позиция на крупие в социалистическа България. Длъжност, от която се печели добре и задължително е обвързана с тайните служби. Работи в бургаския хотел „България” и казиното в Слънчев бряг. Спасител от тези години разказва: „Ментата ни обменяше боновете, които получавахме от полякини и чехкини срещу долари. Печелеше по 20 цента на 1 долар, но бяхме доволни, защото той се ползваше със закрилата на милицията и всичко минаваше гладко и мирно. Беше много находчив и умееше да върти далаверата.” С падането на комунизма идва времето на политическите въртели, за които го могат, а Цонев ги умее и още как. Става активист на СДС в Бургас и се пласира за общински съветник. Разбира се, оглавява бюджетната комисия в общинския съвет. В този период е особено близък на ирационалния Филип Димитров. От 1991 г. до 1995 г. в бургаските структури на коалицията навлизат организирано мутри, проститутки и всякакви странни субекти. Данчо Ментата става член на Нова социалдемократическа партия (спомнете си, че имаше такава с шеф Васил Михайлов – Нубията). Същата организация се ползва смело за навлизането в СДС на „добре облечените бизнесмени”. Така например, неин председател на местно ниво по едно време става печално известният Мечката – шеф на Първа частна милиция. С неговото убийство се прекратява временно наплива към малката партия, но Цонев остава фактор в местната политика. Особено се сближава с Марио Тагарински и смело щурмува софийските висини в политиката. Кандидатира се за народен представител от СДС за изборите през 1994 г., но е отрязан от… Христо Бисеров.

  Синият политик Иван Сотиров си спомня: „Данчо Цонев бе много активен като кандидат за депутат. Ползваше за това Марио Тагарински. При един разговор с Бисеров му подхвърлих за кандидатурата от Бургас, а той с характерната си лукава усмивка каза: „Няма да позволя на това ченге да стане депутат”. Доказателства не посочи.” Бисеров си „свършва” работата и Цонев е отсвирен за 37-то Народно събрание, но пък смело се впуска в големия бизнес. Към продажбата на пици и кока-кола прибавя и верига от чейнджбюра в Бургаско.

  Съдружниците и партньорите му са от тъмната страна на бизнеса, 

  но това не го притеснява и се кандидатира за областен председател на СДС в Бургаско и през 1996 г. става такъв. По това време прави и големия си удар – купува на ниски цени земя и веднага я продава почти 100 пъти по-скъпо на „Шел” за бензиностанции. С този бекграунд пътят му към 38-то Народно събрание е широко отворен. Вече е в особено близки отношения с новия лидер Иван Костов и всесилния секретар Христо Бисеров. Парламентарният му стаж започва с летящ старт – шеф е на бюджетната комисия. Медиите го обвиняват, че не е плащал данъци с години, а той размахва данъчна декларация за платени 11 млн. лв. В същото време не зарязва партийната си кариера, като масово навлизат в бургаските структури старите му другари от сенчестата страна на бизнеса.

  Нека дадем думата пак на Иван Сотиров: „Един ден дойдоха при нас тревожни сигнали за масово навлизане в структурите на СДС в Бургас на проститутки и мутри, които манипулират събранията и прокарват точно определени решения. Казах това на Иван Костов, а той пренебрежително ме погледна и ми каза: „Е, вие какво искате? Ние сме народна партия и при нас може да членуват всякакви хора.” Останах като гръмнат, но кариерата на Цонев продължи устремно в СДС.” Цонев става член на Националния изпълнителен съвет на СДС на 11 конференция (26 февруари 2000 г.), но недоволството на сините от цялата страна се увеличава и скоро заедно с Христо Бисеров са изключени с обвинения за клиентелизъм и корупция. При изключването му негови привърженици и врагове в Бургас си спретнаха здрав бой.

  През 2001 г. Ментата прави опит да се увърти около НДСВ и успява на местно ниво, но не му стигат сили да се доближи достатъчно близко до Симеон Втори. По това време се сближава с групировка около морето, контролирана от бившия депутат от БСП Красимир Премянов. Другата му амбиция се осъществява. Става близък на Ахмед Доган чрез варненската връзка на Касим Дал. За осем месечно членство в ДПС се издига до заместник-председател на движението и негов ковчежник. За мястото си в 40-то Народно събрание си

  плати със 100 000 лв.,

  които дари за построяването на джамия във варненския квартал Аспарухово. Кариерата му в ДПС е светкавична. Ментата прави и заклинанието: „Направих своя избор: политик съм, не бизнесмен.” Да, като политик успява да си изгради непоклатим авторитет на финансист в средите на ДПС и постоянно е член на бюджетните комисии, овладява нищоговоренето и дори пласира брюкселския сленг в средите на етническата партия. В 41-то Народно събрание е депутат от листата на ДПС във Варна, развихри се грандиозен скандал с купени гласове в района, но всичко заглъхна бързо и Ментата отново остана като представително лице на партията, а за религиозен авторитет стана член на Интерпарламентарната асамблея по православие. Преди това стана доктор по богословие с темата „Човек и общество в старозаветното откровение” и призна, че редовно се причестявал и признавал греховете си, с което затвърди артистичния си талант.

  По времето на Орешарски Цонев бе посочен от медиите като отговорен за извеждането на депутатите и министрите от парламента по време на окупацията на сградата на 23 срещу 24 юли 2013 г. И пак всичко бе ден до пладне. В настоящия парламент Данчо Ментата е председател на комисията по бюджет и финанси и громи „далаверата КТБ” – предлага законопроекти, решения, временни комисии, контролира и избира синдици. В същото време в публичните си изявления има основната задача да оневини Пеевски и ДПС за връзките им с Цветан Василев, да прехвърли вината само в едната посока, и засега се справя със задачата сравнително успешно. До миналата седмица, когато в списъците с чести посетители на Василев лъсна безнадеждно и името на видния депесар Цонев. Засечката се получи, но това ни най-малко не притесни видния депутат и бюджетар.

  Започна серия втора на оправдателната пледоария за него и Пеевски, и най-вече за ДПС. Методично в медиите се изляха сърцераздирателни обяснения за „невинността”. За пореден път политическата система (по-скоро видните представители на това чудовище) се отнася съвсем толерантно, търпеливо и удивително благосклонно към подобни нагли и безочливи действия от страна на неин представител. Всичко ще отмине и ще се забрави, независимо, че става дума за един

  класически случай на успоредяване на политика и псевдо-бизнес

  Обадиха се от „Протестна мрежа” и напомниха на Реформаторите, че това е и неморално, и нагло, и антисистемно, но реакцията бе никаква, може би защото самите Реформатори са заети повече с техните си подскоци като този на Кунева-Пръмова със Соломон Паси.

  Всъщност става дума за един стил в българската политика, защото най-сериозното му качество на Данчо Ментата е неговата невероятна приспособимост и почти нечовешкото му умение да се слива със средата, която си е избрал. Дали ще е Нова СДП, дали ще е СДС, дали ще е НДСВ, дали ДПС, той винаги е идеалният изпълнител и послушник, както при Костов, така е и при Доган. Дори усвоява езиковото им изразяване и смело настъпва в непознати нему територии. Важното е да бъдат усвоени правилно и да се следва зададената линия. Често може да чуем Цонев да се препъва в псевдофилософстването по догановски, така както правеше с езиковите нормативи на Иван Костов. Вече не му липсва самочувствие и обяви наскоро „политиката за интелектуална игра за богати хора”. Да, играта на думи се възприема от журналистите, но пък никой не иска или му е забранено да поразпита например Цонев какво общо имат той и Пеевски с фирма „Вили вест” ЕАД, която държи Трансстрой-Бургас?! Същата тази фирма е била обявена в несъстоятелност от КТБ, защото не си обслужвала кредитите, но ако поразпитаме двамата депутати от ДПС, те със сигурност ще се възмутят и ще кажат, че са изрядни.

  В крайна сметка виновни са тези, които ги избират многократно за депутати, но и два пъти по-виновни са колегите им парламента, които търпят това безобразие, търпят хора като Данчо Ментата да се държат като последна инстанция, да разследват, раздават правосъдие по своему и в крайна сметка винаги оцеляват, за да докажат старата максима, че наглостта в българската политика се цени като висша благодетель и че политическото номадство е най-устойчивия признак за дълго престояване по върховете на властта. Така е било, така ще си върви…

  .
• Български правителствени служители със забрана да пътуват в САЩ заради корупция

  

  Бивши и настоящи правителствени служители от Румъния и България са получили забрана за пътуване в САЩ заради корупция, съобщи зам.-помощник държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Хойт Ий по време на изслушване в американския Конгрес, цитиран от румънски медии.

  Американското посолство в Букурещ е потвърдило, че редица румънски официални представители, обвинени в корупция, имат забрана за влизане в САЩ, но е отказало да разкрие имена. Румънското министерство на външните работи не е било информирано във връзка със забрана, наложена на румънски граждани за влизане в Съединените щати.

  Хойт Ий направи това изявление в рамките на изслушване във вторник в подкомисия на Камарата на представителите по европейски и евроазиатски въпроси и за оценка на рисковете в бъдещите отношения между САЩ и Унгария, пишат румънските медии. Изслушванията се състояха в контекста на влошаването на тези отношения, предизвикано от авторитарния уклон на правителството на Виктор Орбан и от решението на Държавния департамент да забрани достъп до американска територия на шестима унгарски официални представители, сред които най-известното име е на ръководителката на унгарската данъчна служба Илдико Вида.

  На изслушването Хойт Ий бил запитан дали САЩ не прилагат различен стандарт към Унгария в сравнение с Румъния и България. Отговорът на Хойт Ий бил, че не може да става дума за различни стандарти при положение, че съществуват „бивши и настоящи румънски и български правителствени служители, които са получили забрана за пътуване в САЩ заради корупция“.

  „Ромъния либера“ посочва, че изявлението на представителя на Държавния департамент е абсолютна новина, тъй като до момента се знаеше само за един случай на забрана – за бившия премиер – социалдемократ Адриан Нъстасе.

  В България единственият, който публично се оплака, че са му отнели американската виза, бе бившият вътрешен министър Румен Петков. Решението стана причина Румен Петков неведнъж да отправи груби нападки към тогавашния посланик у нас Джеймс Уорлик. Американското посолство не съобщи публично каква е причината за отнемането на визата на Петков. Хойт Йи беше на посещение у нас в края на април. /„Сега“/

  .

  Коментари на новината, отразени от БНР, от които става ясно, че зам. помощник държавният секретар е заявил, че не може да посочи имената, на които е наложена забрана да пътуват в САЩ, а само техния брой.

  
  .

• Още по темата за търговията с шофьорски книжки в България

  Георги Свиленски пред Фрог.нюз: Борците срещу корупция в ДАИ ги уволняват, мълчаливите ги издигат

  

  Получава се така така, че служители, които разкриват корупцията в ДАИ ги уволняват, а такива, които си мълчат – ги издигат. Това призна пред Фрог нюз депутатът от БСП и зам.-председател на транспортната комисия в НС Георги Свиленски. Повод да го потърсим е информацията ни, че преди няколко дни за четвърти път в ДАИ е бил уволнен инж. Иво Кръстев, който е подал най-много сигнали за корупция към нашите и европейски институции.

  Този служител е възстановяван няколко пъти от съда. На мен ми се струва, че за толкова години полицията и прокуратурата трябваше да го извикат, за да да видят с какви данни за корупция разполага. Иво Кръстев е сигнализирал посолства и други европейски институции за продажбата на шофьорски книжки. Не може толкова години този случай да стои в безтегловност и спрямо конюнктурата да се уволнява или назначава. Той е един от квалифицираните служители в агенцията, подчерта народният представител.

  По думите му, сигналите, които идват от ДАИ са изключително притеснителни на фона на произшествията, които се случват по пътищата с млади водачи, както и такива, които са със спорни възможности за шофиране. За мен изпълнителната власт трябва да се вземе в ръце и да не оставя съмнения в обществото, че има проблем и корупция при издаването на шофьорски книжки. Недопустимо е да има саморазправа и със служители, които дават сигнали за престъпления. Ние трябва да действаме точно обратното. Трябва да стимулираме хората да дават сигнали. Казваме на обществото: Снимайте тези, които нарушават закона, а в същото време, когато човек застава с името и подписа си зад даден сигнал, го игнорираме. Това е недопустимо, възмути се той.

  На въпрос защо председателят на НС Цецка Цачева спира въпросите на депутати, свързани със сигналите на Иво Кръстев, той обясни: Председателят на НС, според мен, си превишава правата и не допуска въпроси на депутати. Мисля, че всеки народен представител трябва да има право да пита хората от изпълнителната власт. Цачева не би трябвало да връща питания. Включително и нашата парламентарна група е връщала много питания. Да не говорим за въпроси, които се бавят с месеци, за да мине тяхната актуалност. Това е стил на управление, който се връща с пълна сила само за няколко месеца. Надавам се медийният натиск да промени нещата, допълни още Свиленски.

  Депутатът се зарече да постави въпроса пред колегите си от вътрешната комисия. Когато дойде при нас министър Ивайло Московски, ще го попитам какво прави с борбата с корупцията и със служителите, които я разкриват. Очевидно е, че освен, че трябва да се обяви война на джигитите на пътя, обществото трябва да се надигне и срещу тези хора, които допускат да се купуват шофьорски книжки. Защото тези шофьори, които са с купени книжки, тръгват и по европейските пътища и няма да се учудя, ако бъдем наказани с процедура от Европа.

  .

  Слави Бинев пред Фрог.нюз: Московски бяга от въпроса ми за търговията с шофьорски книжки

  Първата ми проява в Европейския парламент, свързана с проблема за продажбата на шофьорски книжки, беше пред 2012 г. Това каза пред Фрог нюз депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев по повод грандиозната корупционна схема в ДАИ, за която ви информирахме.

  Проблемът беше повдигнат от германските ми колеги. Те сигнализираха, че има българи, които нямат необходимата подготовка, за да са зад волана. Информираха ни още, че има хора, които по няколко пъти ги късат на изпити в страната, но в София на секундата взимат книжки. Това показва, че има изградена система и това беше доказано. Около 19 изпитващи бяха уволнени, по мои спомени, но 17 от тях вече са върнати на работа и продължават да провеждат изпити. Това означава, че корупционните схеми не само не се прикриват и не се замитат, а на практика се връщат. Най-лошото е, че това създава недоверие в нашите европейски колеги, които смятат, че шофьорите в България са опасни и за европейските граждани, призна депутатът.

  По думите му е опасното е, че се продават не само книжки за любители-шофьори, но и за професионалисти. Тези водачи возят хора и би трябвало да носят отговорност за живота им. Най-големият проблем в момента е, че два пъти ми връщат въпроси, които искам да задам на министър Ивайло Московски по тази тема. Същите въпроси съм поставил и пред Европейския парламент още преди 3 години. В момента въпросите за продажбата на книжки продължават да са актуални. И аз настойчиво ги задавам, допълни той.

  Според него нежеланието да се отговори, идва от министър Ивайло Московски. Не мога да си представя, че когато попиташ даден министър и той има отговор, няма да го даде. Дори да е допусната някаква грешка, той би трябвало да благодари, за това, че някой му е посочил. Ние като депутати, не си задаваме въпросите, за да мъчим министъра, а за да му помогнем, да го подсетим, че има конкретен проблем в неговата къща. Щом Московски не иска да отговори, това означава, че проблемът е много по-голям и той е в него, възмути се народният представител.

  На въпрос, дали ще се откаже да пита за продажбата на шофьорски книжки, той обясни: Всички, които ме познават, са наясно, че моите въпроси не спират до момента, в който не получа ясен отговор. За съжаление Московски не е единственият министър, който не отговаря. Мисля, че премиерът Бойко Борисов трябва да бъде сезиран по този въпрос и да видим как той ще реагира. Не вярвам да играе на такива кокошкарско ниво. Убеден съм, че г-н Борисов моментално трябва да уволни министрите, които не могат да отговарят на поставените им въпроси. Няма лошо в това да кажеш, че има грешка. За съжаление има министри, които дискредитират въобще идеята да има парламентарен контрол в петък. Отиваш и питаш защо небето е синьо, а той ти отговаря защо месото е топло. Не е нормално това. Трябва да се помисли дали изобщо тези хора отговарят психологически и интелектуално за местата, на които са сложени. Под въпрос е дали могат да бъдат секретарки, камо ли министри, допълни Слави Бинев.

  Запитан дали знае какво се случва със служителя от ДАИ, който подаде сигнал за корупция в системата, депутатът предположи: Със сигурност прави в момента лицеви опори. Системата е направена така, че този, който иска да промени нещата за добро, в живота започват да му се случват най-лошите неща, които може да си представи. Не зная в момента какво се случва с този служител, но вероятно съм близко до това, което предположих за него. Не може един човек, който сигнализира за корупция, да му се стовари целия дискомфорт. Сигурно ще гледат да му съсипят живота, за да покажат на другите какво ще им се случи, ако последват примера му и нарушат омертата. Той трябва да е пример за колегите си. Говоря от първо лице, защото на мен такива неща са ми се случвали многократно. Разбирам го прекрасно този човек. Има хора, които могат да ги съсипят с две движения, категоричен е народният избраник.

  И продължи: Няма какво да ви лъжа. Проблемът с продажбата на шофьорски книжки седи „заключен” между двама-трима депутати. Вярно е, че всеки има своите приоритети. Но моето отношение по този проблем, може да се счита като отношение на цялата парламентарна група към него. Няма да се откажа. Първо-ще настоявам да получа отговор от Ивайло Московски. Защото отказът от отговор, също е отговор. Когато не даваш отговори, ти ясно признаваш вината си. Това е самопризнание за мен. „Но тъй като сме министри, ние ще правим каквото си искаме”, явно е отговора, който получавам. Поне аз така го тълкувам. Следващото действие, което ще предприема е да запозная с проблема парламента, министър-председателя. Разбира се отново, че отново ще сигнализирам и европейските институции, зарече се Слави Бинев. /Фрог.нюз/

  .

• 259 милионери в България, според данни на НАП

  Общо 545 млн. лв. са спечелили 259-те физически лица, които са обявили в декларациите си доходи над 1 млн. лв., показват данните от обработените до момента декларации за доходите от Националната агенция за приходите в България.
  

  Най-много са получили 259-те от трудови и приравнени правоотношения – 226 млн. лв., следват доходите от прехвърляне на права и имущества – 147 млн. лв. и тези от стопанска дейност като едноличен търговец – 103,1 млн. лв., съобщиха от НАП.

  Сред „българските“ милионери има петима чужденци, които са спечелили общо 14 млн. лв., като 10 млн. лв. от тях са доходи от прехвърляне на права и имущества. И петимата са мъже.

  На базата на данните за първите десет, профилът на българина, декларирал най-висок доход от 2014 г., е мъж на 49 години, от София, с доходи от над 8,7 млн. лв. годишно.

  Според обработените до момента декларации най-много „милионери“ има в София – 129, следва Варна с 18 граждани с доходи от над един милион лева и Пловдив с 16. Данните показват също, че в топ 10 на богатите хора има само една дама. /“Сега“/

  .

• Радио Ватикана за срещата на български училища в Рим за 24 май

  Българските училища по света се събират в Рим за 24 май с благослова на папата

  

  20 ученици от 17 български училища от Испания, Италия, Франция, Великобритания, Австрия, Кипър, САЩ, както и представители на Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“ и Националното издателство за образование и наука „АзБуки“, медиен партньор на събитието, ще се съберат в Рим, за да поставят началото на една обединителна традиция – всяка година на 24 май да се организира поклонение на гроба на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе“ в Рим. Събитието се провежда от 20 до 24 май по инициатива на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).

  „В деня на българската просвета и култура – 24 май българите, пръснати по всички краища на света и самоорганизирали се в изучаване и запазване на българското четмо и писмо, виждат не само мисията на народа ни да дари просвещение и да дари светлина на другите народи, но в него те съзират кода на българската нация“, казва Петя Цанева, основател на Първото българско училище в Испания и член на управителния съвет на АБУЧ, организатор на събитието.

  Събитието ще започне на 20 май във Ватикана с генерална аудиенция при папа Франциск. От името на българските училища в чужбина ще му бъде дарена икона на свети Паисий Хилендарски, рисувана специално за случая и инкрустирана със скъпоценнни камъни от д-р Адриана Любенова, преподавател в Пловдивския университет и член на управителния съвет на АБУЧ.

  „Идеята да включим среща на учениците с папата на генералната аудиенция ни подсказа нашия „съсед“, папа Франциск, тъй като нашето училище „Асен и Илия Пейкови” се намира в непосредствена близост до Ватикана – казва Венета Ненкова, основател на училището и домакин на срещата. На неговите аудиенции винаги присъстват много деца и ученици, а той отделя много голямо внимание на възпитанието на новите поколения. Папа Франциск казва, че не можем да променим света, ако не променим възпитанието, а за това е необходимо изграждане на мостове и хармония и възстановяване на съвместния възпитателен процес. Той е инициатор на международната мрежа от училища, «Сколас окурентес», създадена по негова инициатива още като архиепископ на Буенос Айрес, която има за цел да хармонизира езика на разума с езика на сърцето и ръцете, а детето или младежа да мисли за това, което чувства и прави; да чувства това, което мисли и прави; да прави това, което чувства и мисли. Днес в тази международна мрежа от училища членуват 400 хиляди училищни заведения, разпръснати по целия свят, обединени от търсенето на хармонията: чрез красотата, която ни заобикаля, с нашето изкуство, музика, живопис, скулптура, литература, спорта, науката и технологията, като на преден план са поставени креативността и езика на ръцете, сърцето и разума. Освен това на аудиенцията всяка сряда папата говори за семейството, отношенията в него и възпитанието. Мисля, че срещата на българските деца и ученици ще бъде много полезна, защото може да им открие един нов начин на мислене, за да «заразяват» с добро хората около себе си, както казва папа Франциск».

  Освен срещата с папата на площад „Св. Петър“, на 22 май е организирано посещение на Ватиканските музеи. Особено внимание ще бъде отделено на тракийските следи в папските колекции.

  Официалната среща на училищата ще се проведе на 23 май в църквата „Сан Лоренцо ин Пишибус”, в която се помещава българското училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим (via Pancrazio Pfaiffer, 24). След подготвен специално за събитието български обяд, денят ще продължи с учебно-познавателна разходка по българските следи в Рим.

  В програмата се предвижда посещение на българската църква „Сан Паоло ала Регола”, площад „Кампо дей Фиори”, площад „Навона”, Пантеона, храма на Адриан, колоната на Марк Аврелий. Обиколката ще завърши в църквата „Сант Андреа деле Фрате”, където е погребан големият родолюбец, духовник и дипломат Петър Парчевич.

  В деня на празничния 24 май се предвижда посещение на базиликите „Санта Мария Маджоре” и „Санта Праседе”, свързани с мисията на солунските братя. В 14.00 ч. участниците, съвместно с официалната българска делегация, ще присъстват на молебен на гроба на Св. Константин – Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“.

  Празничният ден ще завърши с официален прием в салоните на българското посолство в Рим, със специалната покана на Посланик Марин Райков.

  Празниците на българските неделни училища в Рим ще завършат с участие в откриването на юбилейните дни „100 години българско кино”, организирани от Българския културен институт в Рим.

  Източник:  Радио Ватикана

  .

• Българи, връщащи се от Прага, се разминаха с бомбен взрив

  Словак или чех е поставил бомбата в автобуса, заяви пред БТВ управителят на фирмата превозвач „Омега Груп“ Драгомир Петков. Автобусът, в който са пътували предимно български граждани, е бил задържан в Будапеща, заради намерена бомба в багажа на един от пътниците. 5-литрова туба с бензин била омотана с тиксо и имала таймер.

  Автобусът на фирма „Омега Груп“ е пътувал от Прага за Варна. Пътуването протичало нормално до момента, в който шофьорите усетили миризма на бензин. Сторило им се странно, тъй като автобусът бил на нафта. Спрели на Околовръстното шосе след Будапеща. Огледали добре автобуса и не установили конкретна причина за миризмата. Тогава единият от шофьорите попитал пътниците какво носят в багажите си. След като разговаряли и претърсили и багажното отделение, се оказало, че има един куфар в повече. Когато го отворили, намерили разлята туба с бензин и бомба, разказват от фирмата за OFFNews.

  Шофьорите веднага подали сигнал и на място пристигнала полиция и жандармерия. Задействани са всички институции в Чехия, Словакия и Унгария, взети са отпечатъци от автобуса и от тубата, в която е било взривното вещество.

  Единственото, което се знае за собственика на въпросния куфар, е, че се е качил от Прага и е слязъл в Бърно, а билетът му е бил до Братислава.

  Всички пътници са били изкарани от автобуса. Направен е обстоен преглед и бомбата е била обезвредена.

  Автобусът е бил под наблюдения около 10 часа. Потеглил е отново по маршрута си днес на обяд.

  Управителят Драгомир Петков уточни, че по европейските закони няма как да бъде проверяван багажът на пътниците. „Казаха, че било доста силно устройството, самоделно. Казаха ни, че сме извадили късмет, че тубата се е разляла и самата течност е почнала да тече в багажника. От там започва миризмата и съответно тогава отваряме багажника, виждаме сака, който е мокър, вадим го и виждаме бомбата вътре. Уведомени са органите и са задействани всички институции в Чехия, в Словакия и в Унгария. Взеха се отпечатъци от автобуса и от взривното вещество“ – обясни Петков.

  Петър, който е бил в автобуса с бомбата, разказа какво се е случило пред БНР:

  „Тръгнахме от автогарата в Прага и пътувахме за България, по едно време започна да мирише на ацетон, на бензин, на химикали. Шофьорите попитаха пътниците, дали не са сложили нещо в саковете си. Стана ясно, че няма. Спряхме да качим други пътници, а въпросният човек с бомбата слязъл и повече не се върна. В Будапеща, в Унгария, спряхме да направим почивка, отвориха шофьорите багажника, видяха проблемния сак, който беше мокър отдолу, а когато го отвориха, вътре в него имаше самоделна бомба – 5-литрова туба, омотана с черно тиксо, кабели, часовник с таймер отгоре върху тубата“.

  Началникът на автогарата във Варна Веселин Михайлов пък каза, че намерената бомба в автобус на фирмата „Омега груп 48“ не е първият инцидент с превозно средство на същото дружество.

  „С два автобуса разполага фирмата. Преди месец имаше инцидент в Чехия, в Прага. Имаше палеж на автобуса, който още стои там и го разследват. Сега вървят с този. Втори инцидент в продължение на два месеца. Палежът се предполага, че е умишлен, сега е в процес на доказване. Криминалистите в Прага го разследват, но не мога да кажа“- коментира Михайлов. /“Сега“/

  .

• ​Третият Рим е обречен да бъде пародия на Третия Райх

  От Кремъл методично насаждат на руския народ религиозната вяра в неговата мисия да накаже упадъчния Запад

  .

  Иван Сотиров, Faktor.bg

  

  От различните дати, на които в края на миналата седмица се чества 70-годишнината от капитулацията на нацистка Германия, възниква въпросът, какво точно честваме и кога фактически свършва Втората световна война/ВСВ/? Официално, краят на войната настъпва едва с подписването на капитулацията на Япония, което се случва на 2 септември 1945 г. Така че ние реално честваме не края на ВСВ, не дори края на войната в Европа, а капитулацията на нацистка Германия. Това ли е най-същественият въпрос, дали капитулацията е настъпила с подписването на Пакта за безусловната капитулация на Германия на 7 май във френския град Реймсq или с повторното подписване на 8 май на акта на капитулация, по изричното настояване на Сталин, в съветската главна квартира в Берлин-Карлсхорст? Защо въпросът дали честването на юбилея да е по руско време – на 9 май или по европейско – на 8 майq е толкова значим за някои хора? (Тук не мога да не спомена, че страната ни, която уж се ориентира към западното време, според декларацията, приета от Народното събрание, остана пак в руската часова зона.) Очевидно, защото основната цел на това честване, под натиска на Сталин, е да бъде превърнато в честване на победата на комунизма в половин Европа. СССР успява със своята присъща арогантност да наложи на отстъпчивия Запад да припознае честването на победата на комунизма над нацизма, все едно че войната не беше запалена със съвместните усилия и в съюз между Хитлер и Сталин. Да, но нямаше как да очакваме всяка година на 9 май западните лидери да присъстват на болшевишките паради на Червения площад, рамо до рамо със съветските диктатори, които са избили повече съветски граждани от нацистите. Нямаше логика, след Руската агресия в Украйна и анексирането на Крим, да видим на парада лидер на демократична държава, още повече, че досега не е имало такава практика. Разбира се дребнавите въпроси свързани с ритуални подробности прикриват поставянето на много по съществения въпрос – кога всъщност започна и кога свърши Втората световна война?

  Официално, войната започва на 1 септември 1939 г. с германското нахлуване в Полша, което на 17 септември е последвано от нахлуването на СССР в Полша. Това начало е предшествано: от Аншлуса (присъединяването) на Австрия към Германия през 1938г., от Мюнхенското споразумение, което води до германската анексия на Судетите, а по-късно (15 март 1939 г.) и до окупация на останалата част от Чехия, от сключеният на 23 август 1939 г. Договор Молотов – Рибентроп, който довежда до подялбата на Полша доокупацията на Литва, Латвия и Естония ,и до откъсването на територии от Румъния (сегашна Молдова и Северна Буковина) и присъединяването им към СССР. Избухването на войната е предхождано и от други локални военни конфликти по целия Свят, но реално то е заложено като

  продължение на Първата световна война

  Неспособността на следвоенните политически елити да преодолеят деморализацията и тежката икономическа и политическа криза, възникнали в Европа като следствие на невижданите до тогава по своя мащаб жестокости и разрушения, както и от несправедливостта на решенията, които са наложени от победителите над победените след ПСВ, предпоставят ВСВ. Ужасите на ПСВ раждат и двете най-страшни явления в човешката история – нацистките и комунистическите режими. Реално началото на ВСВ започва с раждането на нацизма и комунизма и краят и може да дойде само с тяхното изкореняване. Западът в навечерието на ВСВ се колебае за това кое е по опасно за него – нацизмът или комунизмът. Това колебание му налага да приеме съюз с комунизма срещу нацизма. След победата над нацистка Германия обаче, не настъпва краят на войната. Тя просто преминава от гореща – в студена,от война между Запада и СССР срещу силите на Оста, в студена война между Запада и СССР. По времето на тази студена война се води една не просто гореща, а изпепеляваща война – геноцидната войната на комунистическите режими срещу подчинените им народи. Войната, която водят нацизмът и комунизмът, не е просто война срещу един или друг народ – тя е тотална война срещу човечеството, защото тези режими искат световно господство не само над телата, но и над душите на хората. Те противопоставят универсалното зло срещу универсалните човешки ценности, безбожието – срещу човечността.

  Ние не можем да бягаме от отговора на въпроса, каква е разликата между Червената армия и Нацистката армия? И двете са обслужвали престъпни диктаторски режими, с което са донесли смърт и робство за десетки милиони невинни хора. И Сталин, и Хитлер са преследвали едни и същи цели – световно господство на престъпните си идеологии, чрез завладяването на други народи и превръщането им в роби, в каквито вече са превърнали собствените си народи. Ако Сталин е имал ресурса да изпревари Хитлер и да нахлуе в Германия и в другите европейски държави, ако нацистката армия бе победила Червената армия, това щеше ли да направи нацистите победители във войната и освободители на Европа?

  Има два подхода за отговор на този въпрос. Единият, е от гледна точка на примитивната представа за национален интерес на съответната държава. От тази гледна точка на проведената с Меркел на 10 май съвместната пресконференция, Путин защитава Пакта Рибентроп-Молотов. За Путин този съюз между нацистка Германия и СССР е добър дипломатически ход за защита на националния интерес. От тази гледна точка, която не отчита чисто човешките и морални ценности, националният интерес е защитен, когато племето е спасило или придобило територията и ресурсите на съседното племе. Другата гледна точка е

  модерната представа за национален интерес

  Тя въплъщава християнските ценности и според нея човешкото достойнство, свободата, справедливостта и мирът са водещи и войната е допустима само, когато е отбранителна или за защита на тези права. За съжаление, трябва да констатираме, че много често втората гледна точка демагогски се използва като допълнителен аргумент от победителите, които обикновено вярват само в първата. Затова и до днес са валидни максимите – „Тежко на победените“, „Победителите не ги съдят“ и „Правото е на страната на победителите“. С какво немският народ и обикновените немските воини, са по виновни от руският народ и руските воини през втората световна война? И едните, и другите са били жертва на чудовищните режими на своите страни. Да, докато Червената армия е изпълнявала своя свещен дълг да брани отечеството си от чужд нашественик тя е имала положителна роля, но когато тя нахлува в източноевропейските държави, не просто да прогони нацистите, а и да наложи половинвековно комунистическо робство на половината европейски народи, тя заема ролята на нацистката армия.

  Да, ние всички дължим почит на жертвите на нацизма. Да, ние трябва да се прекланяме пред подвига и саможертвата на тези воини и доблестни граждани, които са воювали и оказвали съпротива срещу неговите престъпления. Но ние дължим същата почит и на жертвите на комунизма. Над сто милиона са човешките жертвите на комунистическите режими по света. Няколко стотин милиона са тези, които са били потискани, унижавани и преследвани десетилетия наред от тези режими. Жертвите на комунизма не са втора категория жертви и трябва да си даваме сметка, че тяхното неглижиране е своеобразен нацизъм.

  Мога само да предполагам, какво са изпитали германците в момента в който Меркел, на споменатата обща пресконференция с Путин, благодари на червената армия, която според нея била „изиграла решаваща роля за освобождението на Германия“. Да признаеш и да се извиниш на руснаците и другите народи, на които твоята държава е причинила много мъки е акт достоен за уважение, но не и да благодариш на чужда армия за това, че е завоювала страната ти за да я раздели на две и да смени един престъпен режим с друг . Надали такива чувства на благодарност са изпитвали масово изнасилваните от съветските войници германки, мародерстваните немски граждани и техните потомци, освен ако във вените им не тече кръвта на руските победители. Впечатляваща е и деликатността, с която г-жа Меркел говори за разделението на Европа и за 45-годишния комунистически терор, на който бяха подложени няколко стотин милиона: – „Аз също така напомням за това, че края на Втората световна война, не на всички европейци донесе свобода и демокрация. Разделението на Германия и Европа ние успяхме да преодолеем едва 45 години по-късно.“ Сякаш разделението на Европа и липсата на свобода и демокрация на половината континент се коренят някъде в края на войната, а не са наложени благодарение на Червената армия – освободителка.

  За сметка на това,

  Путин нанася тежък удар на нашите „антифашисти“

  След като той приема, че в името на Руския национален интерес може да се подпише пакт с Хитлеристка Германия, защо, в името на българския национален интерес, да не може България да се присъедини към тристранния пакт и то 2 години след като СССР е подписал с Германия? Следвайки логиката на Путин, ние трябва да благодарим на тези дипломати, които убеждават Третият Райх да ни даде това, което Третият Рим ни отказва. Или може би тези безродни родни путиноидиоти с георгиевските лентички ще ни кажат, че това, което е разрешено на Юпитер, не е разрешено на вола, може би защото техния златен руски телец се е взел за Юпитер?

  Но нека да се върнем на най-важния въпрос – въпросът за края на войната. Деветомайският парад пред Кремъл, изглежда по-скоро като парад предвещаващ война, а не като събитие, което е за почит на загиналите във ВСВ и ознаменуващо нейният край. Реваншисткото размахване на оръжие на юбилейният парад в Москва, по-скоро напомня за нацистките паради от преди ВСВ, а за комплексарското перчене, което демонстрира руското ръководство на парада нашият народ е казал „На гол тумбак чифте пищови“. Очевидно, управленческата импотентност на Кремъл да осигури възможност за просперитета, който се полага на една държава разполагаща с огромен човешки, териториален и суровинен ресурси, се оправдава, по стар болшевишки маниер, с външният враг и се прикрива зад демонстрацията на военна мощ.Този парад трябва да ни покаже, че войната в Русия е издигната в култ – в нея е величието и единствената утеха на угнетения руски народ. От старците ветерани до невръстните деца, всички са с военни униформи – вонящ на хитлеризъм зловещ знак, че това не е само руското минало, но тяхното настояще и бъдеще. Във войната днес е прекодиранана руската екзистенциалност – войната има свещен характер; тя носи голямо страдание, но само така ние постигаме нашето величие и духовно възвисяване, нека Запада да деградира в своето благополучие – ние ще го победим.

  Може да звучи налудничаво, но от Кремъл методично насаждат на руския народ религиозната вяра в неговата мисия да накаже упадъчния Запад, като му наложи възвисяване чрез страданието, което може да осигури само московският модел на управление. Ние

  изживяхме такова извисяване и още не можем да се приземим

  Третият Рим е обречен да бъде пародия не само на първия и втория , но и на Третия Райх. Надали има смисъл да коментираме грандоманската претенция Москва да бъде център на последната християнска универсална световна империя с кагебиста-император известен с „християнското“ си отношение към своя народ. И Рим, и Византия са били водещи световни сили, защото са имали културното, технологично и икономическо превъзходство над другите, за разлика от путинова Русия, която не може да се похвали с нито едно от тези три неща. Днешните кремълски управници се държат като вождове на племена от периферията, които продават кожи, месо и риба на богатите си съседи, за да си купуват остриета за копия надявайки се на тежка криза в западния свят за да нахлуят. Очевидната неспособност на руското ръководство да организира модерно и ефективно използване на огромния ресурс, с който разполага Русия, го тласка към най-примитивния начин за осигуряване на ресурси за оцеляване – чрез завладяване и ограбване на нови територии. Именно тази хронична неспособност, още от съветско време, за организация на територията води до перманентен стремеж към териториална експанзия. Същевременно съветска и постсъветска Русия е изправена пред поредния тежък провал на екпанзионистичната си политика. След разпада на СССР и кошмара от Афганистан, днес управляващите в Кремъл са изправили Русия пред пореден тежък провал. Освен международната изолация и тежка икономическа криза, в която Путин вкара Русия, той успя да превърне тънката граница между два братски народа в дълбок ров. Помпозните паради и дрънкане на оръжие са предназначени по-скоро да заглушат ужаса от провала, пред който е изправен Кремъл, отколкото да изплашат някой. Но западните лидери ще направят груба грешка, ако възприемат снишаването на Путин като повод да отслабят натиска. Това ще бъде груба грешка, която ще окуражи Москва и ще задълбочи кризата в Украйна, ще даде нов импулс на хибридната война, която води Кремъл. Западът няма право да повтаря старите си исторически грешки, благодарение на които бяха жертвани няколко поколения източноевропейци. Това, което западните лидери трябва да разберат, е че диктаторите от ленинско-сталинската школа разбират само от аргументите на силата – такова е тяхното мислене – те не вярват в ценности, а добронамерените компромиси те възприемат като политическа наивност и слабост.

  .

• Гражданите на Македония: Груйо, отивай си!

  Десетки хиляди граждани на Македония участват в днешния протест срещу режима на Никола Груевски. Те скандират „Груйо, отивай си!“ и „Оставка!“.
  

  

  В протеста участват не само жителите на Скопие, но граждани от цялата страна. Над 2000 души пристигнаха по-рано в столицата от Битоля, още 3000 дойдоха от Прилеп, хиляди са от Щип, Струмица, Охрид, Кавадарци, Велес.

  Протестиращите се събраха на няколко меса в Скопие, откъдето потеглиха за центъра на града, където е разположена сградата на правителството. Те скандират „Груйо, отивай си!“, носят плакати „Сбогом, Груйо“. Чуват се и лозунги срещу новия министър на вътрешните работи Митко Чавков, който е отговорен за кървавата трагедия в град Куманово. Миналата седмица в града избухна престрелка между полицията и група въоръжени лица. Властите искаха да използват инцидента, за да разиграят етническата карта и да попречат на днешния грандиозен митинг.

  В протеста участват не само македонци, но и албанци. Виждат се и албански знамена.

  Република Македония преживява най-тежката си политическа криза от обявяването на независимостта си през 1991 година. През последните 4 месеца бяха направени потресаващи разкрития за гигантски корупционни схеми, за кадруване в съдебната система, тотален контрол над медиите, за фалшифициране на изборните резултати от страна на режима на Груевски и най-приближените му хора – директорът на спецслужбите Сашо Миялков, вътрешният министър Гордана Янкуловска и още няколко министри от кабинета му.

  В края на протеста се очакват над 4500 души да останат на площада пред правителството до окончателното падане от власт на Груевски.

  Протестът е подкрепен от над 15 политически партии и десетки граждански сдружения.

  

  Албанският премиер Еди Рама извикал по спешност всички албански политически лидери от съседна Република Македония на среща в град Поградец.

  На разговора, освен Рама, присъствал и председателят на парламента Илир Мета, както и министърът на външните работи Дитмир Бушати. От Македония се явили лидерите на Демократическия съюз за интеграция /ДСИ/ Али Ахмети, на Демократическата партия на албанците /ДПА/ Мендух Тачи, на движението за реформи в ДПА Зиядин Села, на националното възраждане Весел Мемеди и на движението Беса Билал Касами.

  Според албанския сайт „Шена“ Рама е имал отделни срещи с Ахмети и Тачи, на които е обсъдил ситуацията в Македония и изграждането на единна позиция на всички албански формации. Рама се обявил и срещу създаването на нова албанска партия в Република Македония. По неофициална информация, Мендух Тачи е отказал обяда с Рама, поради присъствието на лидерите на по-малките албански партии.

  Протестът се предава на живо чрез интернет страницата на опозиционния СДСМ – http://www.sdsm.org.mk/

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 78
• 79
• 80
• 81
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
• 88
...
• 416
• >>