Всички авторски страници

Авторски

• Борисов заръча разсекретяване на всички договори на КТБ

  

  Премиерът Бойко Борисов заръча на временната парламентарна комисия за КТБ да предложи всички договори на банката да бъдат разсекретени.

  „Фирмите, физически лица, кредити, включително и направените цесии за цялото съществуване на банката, за да стане веднъж завинаги да стане ясно какво се е вършило там“, коментира той пред журналисти след участието му в парламентарния контрол. Борисов се обяви за оповестяване на сметки на партии, на политически лидери, на депутати, „всичко да излезе на светло“.

  В сряда народният представител от ДПС Йордан Цонев обяви, че партията е внесла предложение в парламентарната комисия за Корпоративна търговска банка (КТБ) да отпадне банковата тайна за променените депозити с преференциални лихви, както и за депозитите на политици и депутати.

  Идеята е да се даде възможност на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и на синдиците да могат да оповестяват публично всички договори, когато банката е в несъстоятелност, разказаха депутати от ГЕРБ. Текстовете за промени в Закона за кредитните институции се обсъждат между всички парламентарни групи и на следващото заседание на временната комисия (в сряда – бел. ред.) ще бъдат поканени експерти, за да изразят мнение по тях, каза председателят й Десислава Атанасова.

  Според действащия закон сега банкова тайна може да се оповести с разрешение на съда по искане на прокурор, министър на финансите, шеф на НАП, директор на Агенция „Митници“.

  По повод получените от медиите вчера списъци с посетители в кабинета на мажоритарния собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев Борисов гарантира, че той и важните хора в ГЕРБ, с които е говорил, нямат отношения с КТБ и не са ходили в банката.

  „Нито веднъж някой не ме е питал мога ли да ходя там и аз да съм казал да. Щях да понеса отговорност, ако съм казал да, и щях да кажа, да, пратих го по тази тема“. Попитан откъде е знаел толкова рано вчера, че в списъците няма хора на ГЕРБ, премиерът каза, че са му се обадили и са му казали, но не уточни кой.

  „Татарски (бившият председател на комисията по регионална политика Любен Татарски, който сега е началник на кабинета на земеделския министър Десислава Танева – бел. ред.) е бил наш депутат и е ходил там, но вече не е депутат“, каза Борисов. Той се дистанцира от шефа на КФН Стоян Мавродиев, който много отдавна не бил в ГЕРБ.

  В отговор на въпрос премиерът обясни, че не е редно хора на ключови позиции като регулаторни органи да ходят при Цветан Василев освен ако не са отишли да проверяват. „Затова питайте Мавродиев „що си дирил там и той да обясни – на тази дата съм бил на проверка, същото и за Лукарски“, коментира той. „Ако аз бях ходил, щях да ви кажа защо, но като не съм ходил – какво да ви кажа“, обясни още Борисов.

  Източник:  „Дневник“

  .
• Адриана Аврамова: Welcome to Вулгария

   Адриана Аврамова, Lentata.com

  .

  

  Преди няколко месеца британският вестник Sun написа статия за разврата в Слънчев бряг, наричайки страната ни за по-кратко “Вулгария“.

  Днес, няколко месеца по-късно, имаме всички основания да наричаме страната си така – заради хората, които я населяват.

  Нека си признаем – Вулгария е новата държава, в която живеем.

  Доскоро всички приемахме като митове и легенди разказите за случващото се в нощните ни клубове и затваряхме очи при вида на поредното момиче, изглеждащо по-фрапантно от долнопробна порноактриса. Днес обаче вече можем да си говорим със снимки и факти. За упадъка на една държава, един народ и на много, много момичета.

  Джулиана Гани и Габи Радославова, доскоро неизвестни на повечето българи, днес вече са сензация. Тези две девойки, гордо заставайки с титлите си “Мис Силикон“ и “Мис Джуки“, показаха нагледно как минава един техен празник. Чалга, алкохол, разврат и много, много плът… силиконова плът.

  Чета коментарите за тях… остри коментари, написани от жени, които поне визуално не се различават особено от тези “звезди“. Чета коментари и от мъже, които твърдят, че търсят “естествената красота“ и в следващия момент се ровят в социалните мрежи да аднат “тези пички“, ако не за друго, поне да им полъскат на фотосите.

  Вие ги плюете, но те не са виновни за това, което са, нито за начина, по който се забавляват. Защото те са само две от многото момичета, които вечер излизат с оскъдните си дрехи, едва-едва прикриващи най-интимните им части. Те са продукт, който вие харесахте, създадохте, наложихте и побългарихте – и ето ви резултатът, по който плюете вече трети ден.

  И, ако тези двете могат да намерят оправдание за действията си, казвайки, че са “медийни звезди“ и това е просто “имидж“ , какво да кажат онези т.нар. обикновени момичета, за които късите рокли, големите гърди, силиконовите устни и изкуствените коси са се превърнали в начин на живот? Живот, който им харесва и не искат да променят. Дори напротив, искат да бъдат като двете “миски“ и често цената на тази чест е приравнена с едно малко уиски и фелацио в лъскава кола.

  Това е дневният-нощен ред на едно ново поколение, от което вие се възмущавате, и което същевременно искате да изчукате.

  Вие създадохте тази мода, вие създадохте този образ. Затова и този проблем няма решение. И тези момичета ще стават все повече и повече. А вие ще се възмущавате пред обществото от поведението им и после тихичко ще се попипвате на голите им снимки. И още по-тайничко ще си мечтаете да попаднете и вие на някой, който да ви сложи цици и екстеншъни, че да сте по-вървежни в дискотеките, и за вас да има ВИП сепаре, и внимание.

  Добре дошли във Вулгария. Страната, която вие, ненаситилите се на цирк и разврат, създадохте. И страната, в която ще отгледате децата си, молейки се един ден да не се превърнат в “русата и черната сензация“.

  

  Една българка… днешната

  Спомням си, че когато в училище дискутирахме разказа “Една българка“ от Вазов, преподавателката ни питаше: “Защо, деца, заглавието на творбата е такова?“. Правилният отговор беше, че това е “една от многото българки“ и респективно жена, която е съхранила характерните за националната ни душевност добродетели…

  Напоследък темите, които се котират в обществото и които заемат първите страници на таблоидите, са все едни и същи – протести, ще падне ли правителството, ще вдигат ли тока, ще пуснат ли парното… Все едни такива започващи с “ще“ – частицата, която Бойко беше забранил преди години…

  Извън тези глобални проблеми, на заден план остават други. Те са поприкрити, но се развиват скорострелно и са пагубни за нацията ни.

  Нека върнем лентата от Вазовото произведение към 21-ви век. Пиша тази статия със заглавие “Една българка“ – в смисъл на една от многото, за да разкажа какво се случва с децата ВИ, децата НИ, защото щом са българчета, те са нашите деца.

  Представям ви днешната, новата българка:

  Тя е онова 12- годишно момиченце, което не блести с интелект, но е сладурана и това компенсира.

  Тя беше детето, което до онзи ден излизаше усмихнато, ведро, без грим и без вафли в косата.

  Тя вече е девойката, която бърза да порасне и в един момент слага дънки с ниска талия, от които се подават прашките й, очертава с дебела очна линия очите си и слага сутиен с подплънки, за да създаде илюзията, че има гърди. И въпреки всичко, очите й издават детската душа.

  Тя се казва, да речем… Валя- събирателен образ на по-голямата част от новото поколение българки.

  Тя обича фолка, но обича и Лора Караджова, обича тревата, защото някой й каза, че това е готино… Харесва й да се облича секси и мъже на възрастта на баща й да я заглеждат… Обича и мола, и Теранова, където продават любимите й леопардови клинчета…

  Това виждаме привидно във Валя и нейните връстнички.

  То е грозно и смешно….

  Но нещо друго остава скрито, някъде под тоновете грим на бялото като сняг лице и под оскъдните дрешки…

  Знаете ли какво прави Валя, когато не е в Мола и не се снима за Фейсбук, докато учителката й преподава кой е Левски?

  Валя пише… да, пише във Фейсбук на по-големи батковци. Сваля ги. И сега ще ви кажа как протича разговор между 12-годишното момиче и 20-годишно момче.

  Валя казва: “zdr, ko pr“] след получен учтив отговор, момичето не си поплюва, а директно казва: “defstvena sym i iskam ti da me chukash“.

  За да не цитирам дословно, ще преразкажа: от чата става ясно, че 12-годишната девойка вече е изостанала от момичетата в класа си, които са загубили девствеността си и тя единствено стои, без да е “счупила джама“. Иска 20-годишното момче да й е пръв по две причини – първо тези на нейната възраст не ставали за нищо, не знаели къде да си го сложат, а и им били малки; и второ: по-голямото момче означава, че тя е по-вървежна, по-готина, щом е забърсала такъв опитен хубавец.

  Валя се предлага… дори не се продава.

  Прочитайки разказания чат, аз сериозно недоумявах как е възможно, помислих си, че е шега, някаква извратена шега на по-младите. Докато въпросното момче ми каза, че това не се случва за пръв път и е практика момичета между 12 и 14 г. да търсят секс по такъв начин. И е практика да не им отказват.

  Днес, 4 месеца след загубата на девствеността си, Валя има зад гърба си над 15 бройки, най-възрастният от които е на 26 г.

  Днес Валя вече може да се похвали и с първата си тройка с двама мъже…

  Днес Валя прави безпроблемно и по собствено желание анален секс…

  …И продължава да търси “жертвите“ си във Фейсбук …

  Днес Валя е почти известна, скоро нейни голи снимки, на които се опипва, пъхнала 1-2 пръста, бяха публикувани във Фейсбук с посланието “тая курва опраши целия квартал“.

  А, докато това се случва, родителите на Валя работят, вечер сядат, пият по една ракия, гледат „Биг Брадър“, псуват Пенка, обиждат Златка и си казват: “Добре, че нашето дете не е такова“.

  А Валето е в другата стая пред компютъра… тя надали е чела “Една българка“, но пък е компетентна по “Кама Сутра“.

  И, докато едно време “Една българка“ е била символ на борбените жени с ценности, за които само сме чели, то днес е събирателен образ на поколение от самопредлагащи се разпоретини (без извинение), на които им харесва да се предлагат, и за които “курва“ отдавна се е превърнало в комплимент.

  И Валя е само един пример … страх ме е да разбера за останалите …

  Минута мълчание за изгубената българка.

  

  Един българин… днешният

  Разказах ви за непълнолетните момичета, които се предлагат сексуално на по-големи батковци просто, за да не изостават. Такива момичета има много – те търсят бърз и лесен секс с добре изглеждащи 20+ момчета… правят го безплатно, за кеф и за имидж.

  Тези момичета обаче са следствие, а не причина за проблема с подрастващите. Те са крайният продукт на една една порочна въртележка, в която участие вземат младите деца на България от ранна тийнеджърска възраст до късния пубертет и предполагам – моделът им на съществуване едва ли ще се промени и до дълбоките им старини. Ще продължа да пиша за този проблем, колкото и да не ви харесва да четете за него, защото това е факт и не трябва да бъде крит.

  Сега ще ви запозная с новия българин – един от многото. Той е от онези, на които връстниците му мечтаят да приличат.

  Той е на 21 години и се казва… Георги. В квартала е сред най-известните и желани момчета. След завършване на кварталното СОУ, Гошо едва-едва успява да влезе във ВУЗ. Той не може да произнесе името на специалността, която е записал, но това няма значение за родителите му, които цял живот са мечтали за момента момчето им да „влезе вишист”. Очаквано обаче, лекциите и ученето не са силната страна на момчето и след края на първия семестър той се отписва от университета с уговорката да работи. И наистина – работеше – няколко месеца преди лятото, за да има достатъчно пари за Съни. Ако се чудите с какво се занимава през останалото време – с нищо. Макар да е от по-заможно семейство, Гошо продава джойнт, но пак заради покупко-продажбата на наркотици все няма пари и е вечно затънал в дългове.

  Иначе, когато не играе футбол, не спи или не „пафка”, Георги ловува. Той е като дребен хищник, който търси жертвите си, докато в един момент не направи така, че те сами да попадат в лапите му. Обикновено, както е модерно, ловът при него става чрез Фейсбук. И в социалната мрежа той е вървежен – има над 1000 приятели, 850 от които са момичета на възраст между 12 и 16 години. По-големите не стават, защото се ориентират към чичковци с готини коли. За да свали малолетна/непълнолетна, на Гошо му трябват не повече от 2-3 дни – лайква полуголите им снимки и момичетата са негови.

  Георги е от момчетата, които спят с малолетни/непълнолетни момичета и отнемат девствеността им, малко след като им е дошъл първият цикъл. Ако се опитаме да приемем за нормално ( щото „всичко го правят”), че такива момчета продават и употребяват наркотици, правят безразборен секс, не учат и не работят, то това, което ще прочетете в следващите редове, минава предела на поносимост. Преди да ви го споделя, ще ви запозная накратко с интимния живот на Георги и момчетата като него.

  Георги прави секс от 13-годишен. Досега е спал с над 50 момичета – на всякаква възраст. Пробвал е почти всичко – тройки, оргии и прочее сексуални експерименти… Напоследък обаче малолетните девствени девойки са му най-интересни. Причината? Нагледал се е на „разпоретини”, пък и едно неопитно момиче лесно се манипулира, за да направи всичко. Свирките и аналният секс са рутина, в сравнение с извращенията, на които Георги подлага секс партньорките си. Гошо удря шамари и плюе по лицето на непълнолетното момиче, а тя му се кланя, защото смята, че това е истинският секс. Вместо „захарче”, стандартните обръщения на Гошко към секс партньорките му са – „боклук”, „измет”, „курва”, изтривалка”, а те от г-образна позиция мислят „това е само по време на секс”.

  Но и това не е всичко – Георги не използва презерватив. Никога. Но уверява девойките, че не е набор 98, та да не знае кога да си го „извади”. С тези няколко думи той лесно навива девойките за небезопасен секс. И те го слушат – нали е батко, нали е опитен. Но никой не пита колко аборта и от колко момчета има зад гърба си Георги… Нека ви подскажа – 3, за които той не е дал и един лев. Просто спира да вдига телефона на злощастната бременна, когато разбере защо тая му досажда отново.

  За финал, Георги с удоволствие разказва на всеослушание как кара момичетата да се обръщат към него с „господарю” и да му целуват мръсните крака – буквално. Любимото му забавление е да документира сексуалните си преживявания с помощта на смартфон и да ги показва на себеподобните си приятели. Ей така – да си ги „менкат”.

  Друго забавление на днешните момчета е да се съберат на купон, като невинно поканят невръстни момичета. Дават им алкохол и трева, и ако случайно девойките поискат да си тръгнат – момчета ги заставят с думите „пфф, досега пихте от уискито за 30 лева и пушихте от тревата за 15, къде си мислите, че ще ходите!? Сваляйте гащите.” И така две момичета се озовават на колене пред/зад 5-6 момчета. Пак буквално. Топ забавление, както се казва.

  Иначе Георги е „лошото момче” от квартала за приятелите си и за момиченцата. А вкъщи вечер слага масата и прилежно гледа риалитита със семейството. Там не води момичета, това е неприкосновено място, а и не би могъл да запознае мама с девойчетата, които оправя „за спорта”. Тоест, които чука като животно и после им казва – „аре, бегай, че ми се спи”.

  И ако един ден Гошо има дъщеря, той ще я бие, за да не прилича тя на малолетните му половинки. Но ако има син! Ще го възпитава да продължи гордо неговия осеменен път.

  Но кой е по-лош – момичетата, които се предлагат от ранна възраст, или претендиращите за „зрели мъже” момчета, които дебнат лесни, непълнолетни девойки?

  Знам само, че това е проблем на новото поколение и ако тези млади хора продължат така, то след 1-2 десетилетия, тези хора ще са масата „некачествен човешки материал”, наречен България. А какъв ли ще бъде Георги след време, когато вече няма да бъде кварталния убавец? Може би тревоман, който ще живее със спомена за курвите, които е ебал, и ще го разказва в близката кръчма или… може би ще се събере с някое негово отдавна абортирало момиче, за да сложат началото на нова българска „цивилизация”, която тотално да забрани приетите морални ценности…

  И ако за изгубената българка трябваше да запазим минута мълчание, то колко трябва да мълчим за изгубения българин с изгубеното бъдеще?

  .

• Черквата-костница в Батак влезе в административния съд в Пазарджик

  Темида прие жалбата на дружество „Будител“ – гр. Батак, според което прехвърлянето на историческата светиня на пловдивска митрополия е незаконно – пише пловдивското издание „Под тепето“.
  

  Казусът с прехвърлянето на мавзолей-костницата „Св. Неделя” в Батак на пловдивската митрополия влезе в административния съд в Пазарджик. Темида прие жалбата на членове на Културно-историческо дружество „Будител“ в Батак срещу решението на местния общински съвет, който предаде историческата светиня в ръцете на митрополит Николай Пловдивски. Според будителите решението на местния парламент е абсолютно незаконно, извършено чрез съставяне на документи с невярно съдържание.

  До тук се стигна след три годишни непрестанни сигнали от наша страна до отговорните институции. Все безрезултатно! Участвали сме и в предавания на телевизии и медии – пак безрезултатно. Последно при кабинета Орешарски устно ни бе обяснено от политици, че е спусната партийна директива на нашите сигнали да не се отговаря, въпреки нарушаването на куп закони от страна на попове и власт имащи, защото на управляващите не им се занимавало с църквата, още по малко с проблемния митрополит Николай. Това преля чашата и с решение на УС на сдружението сами се подготвихме за съдебни дела, с които да отменим незаконно дарената Националната светиня и костите на загиналите наши родственици, обяви Веселин Станков, секретар на „Будител“. Той цитира и основанията за жалбата на клуба: Основания: Чл.7 от Закона за държавната собственост императивно повелява: ИМОТИТЕ И ВЕЩИТЕ – ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОБЕКТ НА РАЗПОРЕЖДАНЕ И ДА СЕ ПРИДОБИВАТ ПО ДАВНОСТ. Всяко посегателство върху държавността и държавната собственост е престъпление навсякъде по света, подчертава Станков.

  И продължава: Историческата църква-мавзолей в Батак е одържавена веднага след Освобождението, съгласно Закона за издирване на старините от 1890 г.- чл.8 и чл.25 от Закона за старините от 1911 г., и с Акт на Министерския съвет, обнародван в ДВ бр.221/ 1927 г.q е вписана в списък № 2 за Народните старини и с протокол № 48/ 19.12.1927 г. на Комисията по старините. Историческата църква в Батак е обявена за „Народна старина”, което й дава статут на Национална културна ценност, публична държавна собственост, което на тогавашния език е звучало така: ”ВСИЧКИ НЕДВИЖИМИ СТАРИНИ, ДЕТО И ДА БЪДАТ ОТКРИТИ, ПРИНАДЛЕЖАТ НА ДЪРЖАВАТА”. Публичната държавна собственост върху Мавзолея-костница „Св. Неделя” е потвърдена с Постановление на Министерския съвет № 1608 от 1952 г. и със Заповед № ХVІІІ-146 /1955 г. на тогавашния министър на културата Аврам Леви е създаден „държавен музей с църква-костница“ в Батак. С Декларационен списък от 29.11.1975 г. на Националния институт по паметниците на културата е обявен като Архитектурно-художествен паметник на културата и съгласно § 12 от Закона за културното наследство притежава статут на недвижима културна ценност. Църквата–костница е обявена за Исторически паметник на културата с категория национално значение, съгласно § 10 от ЗКН – обнародвано в ДВ бр.52/1977 г. До момента (месец май 2015 г.) няма документ/акт на МС за раздържавяване на обекта или прехвърлянето му в собственост на община Батак, още по малко основания за деактуването му в частна общинска и последващо подаряване на пловдивски митрополит Николай. Този Мавзолей не може да бъде нито на владика, нито на кмет, защото той принадлежи на цялата нация, образувала държавата България.

  Съдът прие нашите мотиви и дело ще има. Понеже костите на нашите предци са дарени, без да бъдем попитани, а те също са движими културни ценности, държавна собственост в основен фонд на държавен музей Батак, с друго незаконно решение №505/2011 г. на ОС – Батак, то трябва да водим отделно дело и за тях. Това ни затруднява финансово и за това се обръщаме към всички Вас, да ни помогнете ако прецените, че това е патриотично дело, с парични средства. Събрали сме близо 1000 лв., но са необходими още хиляда лева за второто дело. Средствата са ни нужни за адвокатския хонорар, за да доведем делата до успешен край на всички съдебни инстанции. Надяваме се на подкрепа от Ваша страна, обръща се към читателите на „Под тепето“ Станков.

  Ето банковата сметка: IBAN BG17STSA93000022216470 BIC STSABGSF КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „БУДИТЕЛ“ БАТАК, Банка ДСК – клон Батак

  Източник: Рodtepeto.com

• Проф. Пламен Павлов: Необходима е нова стратегия и доктрина за отношението на България към Македония

  Интервю на Росен Георгиев с проф. Пламен Павлов,

  Агенция „Фокус“

  

  Историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, в интервю за „Фокус“ във връзка със случващото се в Македония.

  .

  Фокус: Проф. Павлов, какво е измерението на кризата в Македония и случващото се там в момента?

  Пламен Павлов: На пръв поглед това се опитва да бъде представено като някакво събитие от регионално и локално значение, но то има много знакова същност. Всъщност събитията са най-малкото в две направления. За мен основното събитие е недоволството на зараждащото се македонско гражданско общество от властта в Македония, най-вече във връзка с тези граждански протести. За първи път от много години това е нещо, което никога досега обществото в Македония не беше показвало. От друга страна разбира се това, което е много по-тревожно, и което се отразява в България, е ставащото в Куманово в непосредствена близост до българската граница. Опитът на властите в Македония, на премиера Груевски да отклони гражданската енергия, да наплаши обществото и да разпали етнически конфликти. Едва ли може да има съмнение, едно толкова странно съвпадение да е случайно. Според мен, а и не само според мен, и според мнозина наблюдатели, случващото се като престрелки и падналите жертви в Куманово са опит на властите в Македония да отклонят общественото мнение и да създадат един дълбок стрес в и без това тревожното общество на Републиката Македония.

  Фокус: Т.е. един вид, за да бъда притъпено гражданското движение и гражданското недоволство на сцената се пренася един отдавна тлеещ етнически по своята същност конфликт?

  Пламен Павлов: Категорично за мен е така. Самото съвпадение е изключително неправдоподобно. Опитът да се представят нещата, че в момента албанците в Македония се стремят към откъсване от държавата, както и други наблюдатели го отбелязаха. Най-малко този момент е подходящ за подобно действие. Що се отнася до самото разделение в македонското общество, това преди всичко е по вина на управляващите, няма никакво съмнение.

  Фокус: Там протестират предимно младежи, студенти. Има ли аналог с българската история това, което се случва в момента в Македония? Много се говори, че България може да бъде пример за мирно предотвратяване на конфликти предвид оставката, която беше връчена след протестите в страната. Има ли аналог?

  Пламен Павлов: Ситуацията в България и ситуацията в Македония, макар и в различно време, дори и не чак толкова разделени в хронологично време, имат сходства, но имат и съществени разлики. Това, което се случва в Македония, е в резултат на един режим, който няма нищо общо с демокрацията, или ако има някакви сходства с демокрацията, те са напълно формални. В България независимо кой беше на власт през последните 25 години, все пак някои основни демократични завоевания не бяха поставени под съмнение. Докато в Македония от изтеклите СРС-та виждаме откровени монтажи на политически процеси, назначаване на съдии. Едно, от една страна, е да има скандали от рода на „Красьо Черния” или „Делян Пеевски”. От друга страна, в Македония виждаме това да го върши самият премиер, шефът на тайните служби, който е негов братовчед. Изобщо виждаме една шуробаджанашка мафия, която прилича като че ли извадена от перото на Алеко Константинов. Т.е. тук имаме една незрялост на политическия елит на Македония, която е много по-тежка, отколкото е в България. Това разбира се, не бива да ни успокоява, тъй като в крайна сметка ние не можем да бъдем безразлични към Македония и не можем да се отказваме от нея. Нашите държавни мъже направиха изявление, макар и с известно закъснение. Разбира се, те се опитаха по-дипломатично да се отнесат към ставащото в Македония, но реагираха, забележете, най-вече на ставащото в Куманово, а не толкова на гражданските протести. Изключение прави премиерът Бойко Борисов, който много точно посъветва своят колега да подаде оставка. Аз бих искал България да има една много по-активна позиция, още повече, че ние като член на ЕС и като държавата, която е възможно най-близко до Македония, не може да гледаме с безразличие ставащото там. За мен е много странно президентът и военният министър да се намират в Улан Батор. Мисля, че в една подобна ситуация, когато една родствена нам държава, една държава, в която над 100 000 души имат български паспорти, в която българското национално чувство съвсем не е толкова унищожено, колкото си мислят много хора в София. Според мен в една такава ситуация България трябва да бъде най-активният посредник в умиротворяването на ситуацията в Македония.

  Фокус: Какво правим ние за българите в Македония? Имаме ли национална доктрина и трябва ли да бъде създаде такава?

  Пламен Павлов: Ние сме си говорили много пъти с хора, които познават отлично Македония, особено с президента на Радио и Агенция „Фокус” Красимир Узунов, който е един от малцината най-добри познавачи на темата и ситуацията в Македония. Мисля, че нашата държава има необходимост от експертизата на точно такива хора, защото очевидно ние нямаме нито подготвени политици, нито политолози на темата Македония. Изключение е може би Костадин Филипов, който е работил дълги години като кореспондент в Македония. Факт е, че ние нямаме и достатъчно присъствие в Македония – БТА няма кореспондент в Македония. Аз съм предлагал на сегашното ръководство да ангажираме хора на доброволни начела. Струва ми се, че болшинството български медии с малко изключения, едно от които несъмнено е „Фокус”, се интересуват много повече от ситуацията в Непал, Филипините или на другия край на света, но не и в Македония. Тя остава крайно непознато за широката българска общественост, да не говорим за българските политици. Нещо повече, утвърдила се е една ситуация, като че ли ние нямаме интереси в Македония и като че ли ние нямаме никакво друго отношение към Македония, освен да бъде романтично, както се казваше някога. Става дума за една страна, в която живее народ с нашата кръв, с която ние имаме огромно културно-историческо наследство, която е в непосредствена близост до нашата историческа съдба във всяко едно отношение. Така, че независимо от упреците в патернализъм в тази антибългарска истерия, която се вихри в македонската политическа класа, в крайна сметка, ние не можем да нямаме отношение към хората там, които колкото и клиширано да звучи, са наши братя. Това е част от нашият народ. Поне от нашата гледна точка това е част от нашия народ. Разбира се, ние имаме право на нашата гледна точка. За това нашата държава трябва да бъде много по-активна. В крайна сметка трябва нова стратегия и нова доктрина в отношенията между България и Македония, така както Румъния да речем постъпва с Молдова. Мисля, че в случая имаме основание още веднъж да се позовем на примера на Румъния.

  Фокус: Много пъти Балканите са определяни като „барутен погреб” на Европа. Така ли е или някой се опитва да го представи и да го изманипулира като такъв?

  Пламен Павлов: Балканите бяха превърнати в „барутен погреб” на Европа от Великите сили, не от самите народи на Балканите. В случая трябва да си дадем сметка кой има интерес от дестабилизацията на Македония, която вещае дестабилизация и на Балканите. Определено това не е нито ЕС, нито НАТО. Очевидно тук се вижда отново тази ос между Москва-Белград-Скопие. Ние видяхме, че президентът на Македония Георги Иванов беше в Москва, когато започнаха събитията. Преобладаващата част от европейските лидери просто отказаха да легитимират това, което президентът Путин представи като отбелязване за 70-годишнина от края на Втората световна война. Ние видяхме как Русия претендира едва ли не за някаква своя заслуга и да приватизира победата над нацистка Германия, а това беше дело на целия демократичен свят, не само на Русия. Георги Иванов беше там и ние виждаме последните години, че македонския президент и официалните лица са се поставили в една ситуация да следват едва ли не някаква линия на някогашната Вардарска бановина. Те попадат в една ли друга ситуация, заедно с президента на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина, т.е. те се държат като една васална територия. От друга страна даже в момента виждаме, че действията се координират със Сърбия. Отказът от диалог с България е очевиден, но това не означава, че българските официални власти не бива да бъдат по-активни. Напротив, мисля, че една активност от българска страна в случая е напълно наложителна.

  Фокус: Каква е вашата прогноза за този конфликт?

  Пламен Павлов: Опасявам се да бъда футуролог и гадател, но мисля си, че най-правилното, което трябва да стане, е една незабавна оставка на управляващия режим в Скопие и на премиера Груевски. Създаване на някакво временно правителство и на някаква преходна власт, която да подготви нови избори и съответно някакъв диалог с гражданското общество. Неща, които до голяма степен България вече в една или друга форма ги е минавала. Мисля, че в Македония това нещо не се случи още от самото начало. Нито независимостта на Македония беше обявена, така както следваше да се очаква. Поведението на нейните власти буди изключително големи съмнение във всички трезвомислещи хора. Струва ми се, че е крайно време Македония да встъпи в пътя на демокрацията. Тези събития категорично показват, че демократизацията няма алтернатива или ако има, то това е разрухата и разпадането на една държава, на която ние изключително много държим и ни е много близка.

  Фокус: Какви са изводите, които си правите като историк от тези събития, които злободневно се отразяват от медиите?

  Пламен Павлов: Ако ми позволите, като се изключи вашата Агенция и Радио „Фокус” и отделни български медии, събитията в Македония, въобще процесите са изключително и много слабо отразявани в България, това е самата истина. От друга страна, от гледна точка на близката и по-далечната история, виждаме черната така да се каже „магия” на македонизма. Една идеология, сама по себе си абсурдна, основана на подмяната на ценностите, не може да не роди подобни отровни плодове. Виждаме, че този режим, който управлява в Македония, всъщност на практика, с почти нищожни изключения през последните две десетилетия, и основната така да се каже, кръвообращението на вътрешната и културната политика, е антибългаризмът или македонизмът, казано с други думи. Подобна фалшива доктрина, която откъсва една част на един народ от неговите естествени и жизнени сокове, не може да не доведе до подобни неща. От друга страна, виждаме неясна икономическа среда, корупция на всевъзможни етажи от властта, ориенталски методи на управление, вкарване на хора в затворите без основание и груба разправа с всеки уволнен. Нещо, което не прави чест на сегашния политически режим в Македония. Ако премиерът Груевски, президентът Георги Иванов, ако управляващите, които се кичат с буквите ВМРО, се замислят за същността на това, което представляваше някога ВМРО, би трябвало веднага да си подадат оставките и да се покаят. Знам, че звучи това много фантастично, но мисля, че този режим показа своята несъстоятелност и е крайно време да дадем възможност в Македония по нормалните механизми на демокрацията, на диалога с най-близките си приятели, каквато е България, да се тръгне по един нов европейски и нормален цивилизован път.

  Фокус: Още повече, че страната има претенции да бъде член на ЕС…

  Пламен Павлов: Страната говори за ориентация към ЕС, но подобно на някои други близки държави. Тя изключително много или малко подражава на политиката на президента Ердоган в Турция. Виждаме декларации, от друга страна – съвсем друга политика. Аз съм го казвал много пъти и много хора мислят като мен, че Македония не може без България, но и България не може да без Македония. Просто ние сме две части от един и същ народ, независимо от това кой как се определя. Нашата близост, общите ни интереси задължават политическите елити в двете държави да търсят диалог и много по активно сътрудничество – нещо, което не виждаме да се прави не само от македонска, но до известна степен и от българска страна. Все пак до известна степен има добронамереност, предложения за подкрепа, но за съжаление режимът в Скопие си е самодостатъчен, той си живее в своя илюзорен свят на диснилендската, абсурдна по своята същност пропаганда, Всичко това не може да не ни изпълва с огорчение и от друга страна със съпричастност за това, което се случва с нашите братя в тази „едноутробна”, както я наричам аз държава.

  .

• Борисов: Намерих му цаката!

  Премиерът Б. Борисов: Намерих му цаката: събираш всички пари в държавата!

  

  Не можем да изпълним държавата с полиция и с легнали полицаи, цялото общество трябва да е непримиримо към убийците по пътищата, всички са виждали тези лица как карат (за корупцията при издаването на шофьорски книжки в България и сигнали до Европейската комисия във връзка с тях – вж. тук – б.р.). Обадете се в полицията, дайте сигнал, как да нямаме доверие в полицията, заяви по БТВ премиерът Бойко Борисов в рубрика – отговор на зрителски въпроси.

  Простотия страхотна, заключи той. И добави, че и по абитуриентските балове губим гледани деца. Сега всеки носи телефон, ако има снимка, това трябва да е вид доказателство, призова той. Непримиримост и контрол, настоя премиерът.

  По темата КТБ Борисов каза, че държавата има обвинител и служби, подпомагащи събирането на доказателства. За това, което се случи в КТБ, посочих виновните – Орешарски и Чобанов – още, когато бяхме опозиция. 4 години ние не допуснахме в България да падне нито една банка, грабеж ние не допуснахме и няма да допуснем, каза Борисов. И благодари на партии за подкрепата на закона, гарантиращ, че такъв грабеж няма да се случи. Проблемът идва от това, че месеци наред се борихме да има синдици. Който си е направил преференциални договори с по-висока лихва, не бива да си получава гарантирания влог, защото е „лапал“ високата лихва. А сега хем лихва, хем ще се вземат влоговете с цесиите, възнегодува Борисов и попита дали това е честно и морално. Затова прокуратурата правилно ще провери това. Битката, която водим, е кой и как иска да ограби банката.

  Казах виц преди дни, че текат обществени поръчки за дронове. Службите правят много неща, полицията също, каза Борисов. Доста кметове са действали така, че можем да им завидим за начина, по който живеят. Когато един кмет е независим, той не зависи от никого. Затова има политически партии във всички държави, отчете той. И каза, че е против независимите кметове. Сега навсякъде ще издигаме наши кандидати. Никога не бих застанал зад кмета на Пазарджик, на Хасково и други. Като минат проверките, ще видим колко е законно.

  За себе си той каза, че бил разкатан от проверки, дори олуците, ламарината и чаршафите му броили данъчните.

  За работата, която върша, няма такава заплата, която би ме удовлетворила. Взимам със сигурност по-малко от журналистите в БТВ. До 30 г. съм живял бедно; всеки ден ходех до София, вечер лично гледах зайците и прасетата; копаех, гърлех царевицата. Майка ми казваше, че съм картофено момченце, защото всеки ден ядях картофи с кисело мляко. Агнешко ядяхме само за Гергьовден, и то плешка, защото баща ми беше Методи. Така че аз съм се нагладувал до 30 г., разказа Борисов. Пари у себе си не нося, добави той. Сто пъти казах на политиците да си замразят заплатите. Ако хората не се бяха подвели да ни свалят с пуч, милиарди щяха да влязат в държавата и банката нямаше да се срине. Последната година беше нулева, празна година.

  За радост младите почват да се връщат. В IT сектора заплатите почват от 4 000 лв., посочи Борисов. 25 години преход дойде повече. Евтината работна ръка у нас се съчетава с умни хора, политическа стабилност и ниски данъци. Постепенно ще има повишаване на доходите, обеща той. И добави – ще ги върнем всичките!

  Доста политици у нас са съдени, каза Борисов и увери, че в момента България вече е по-добре от Румъния. На Румъния ще им видите системата след 2-3 години. на България й трябва спокойствие, етническа толерантност и мир. В Куманово и Македония подцениха този проблем. По-лошо от гражданска война няма, нека бъдем разумни, призова той.

  За намаляване на депутатите до 120 съм абсолютно ЗА, да няма финансиране на политическите партии, значи да направиш олигарсите политици, каза още Борисов.

  Имах среща със съдия Ченалова, при мен е като Аврамов дом, всички идват да се жалват, добави той. Тя му казала, че има върху нея политически натиск, а той й отвърнал, че ще си понесе отговорността.

  Пари ми трябват да има пенсии, да строим, да подпомагаме театрите; зоопарк правим на пловдивчани, изреди той.

  Във втория мандат се захванахме по-здраво със сивата икономика, има и за пенсии, и за магистрали. Намерих му цаката – събираш всички пари. Чудя се как навремето с Дянков не го направихме.

  Радвам се, че работим заедно и с реформаторите, и с партриотите, и с АБВ. В смесените райони има достатъчно толерантност от страна на ДПС, заяви той.

  Какви чудеса се извършват от българските строители, какви мостове, какви тунели. А метрото – огромно съоръжение! Мечта на поколения софиянци, подземни паркинги, прекрасни станции. Аз какво правя – първа копка, проектирам, финансирам, построявам и контролирам, изреди Борисов. От както съм дошъл да управлявам, е видна столицата, виден е Бургас, Стара Загора. Така ще направя цялата страна, ако хората ни имат доверие, обеща той.

  Не мога да си обясня нахалството на Искров и след клипа в механата да стои на този пост, заяви премиерът. Откъде да знам дали са приятели с Горанов, той е министър и се справя добре. Заведете на пазар с парите на средния българин Мишо Миков, Корнелия, Орешарски, Чобанов, възмути се той.

  Сега ми трябва спокойствие, пожела си Борисов. Аз отговарям за ГЕРБ, не ми цитирайте Местан, отговори той на въпрос на водещия.

  Ако издържи коалицията в този формат… Като дойдат президентските избори, ще кажа….Последно бих коментирал Миков….Народът поне досега, с помощта на Господа, ни оценява и ни дава първо място… За никой не си позволявам да давам оценка…, каза още той.

  Македония е част от разпадаща се Югославия, огромен проблем е там. С Груевски доста охладихме отношенията, доста от обещанията си той не спази; предпазливи сме в изказванията, утре правя един Съвет по национална сигурност, на който службите ще разкажат повече, заяви Борисов. Много бързо става лошото, за часове става.

  Не е ваша работа, дали ще се кандидатирам за президент. Винаги доказвам, че никой не ме държи за шлифера. Не е на никой работа кога ще се женя. Аз съм си садил магнолиите, харесвам си ги и японската вишна ми е много готина, заключи той. /Фрогнюз/

  И първи коментари за интервюто на Борисов, изказани по БНР в предаването „Хоризонт преди всички“

  Мнение на психолога

  
  .
  Мнение на социолога

  
  .

• Журналисти от БНР: Не сме персонал

  С надписи „Аз не съм процент -43%„, „-43% качество“ и ленти, на които пише „Не съм персонал„, журналисти от БНР излязоха на протест пред сградата на националното радио, за да напомнят на ръководството, че основната функция, за която институцията получава държавна субсидия, е производството на радиопрограми, предаде репортер на БГНЕС.

  Заради изискването за 10% съкращаване на разходите за издръжка на персонала, журналистите са били информирани, че хонорарите в БНР ще бъдат намалени с между 40 и 50% за различните програми.

  

  Това е втори ден на протест, след като и вчера част от тях излязоха съвсем импровизирано. Те се събират, заради решението на ръководството да съкрати хонорарите на всички в програмите с близо 50. „Ние нямаме ясно обяснение защо се стигна точно до такъв процент. Няма никаква диференциация защото този процент се прилага за абсолютно всички програми в БНР и по какъв начин е определен и как всъщност се определя трудът на всеки един служител в националното радио“, каза колегата репортер в програма Хоризонт Виолета Ашикова. Тя каза, че се надява днес поне да получат отговор или най-малкото да има преразглеждане на това орязване. Виолета Ашикова подчерта, че заплатите на служители в Хоризонт са много ниски и за да се чувстват най-малкото достойно заплатени, разчитат на хонорари, които получават именно за извършен труд. Те са хора със солидно образование и не може да получават 600 лв. заплата и 100 лв. хонорари. „Просто това е смешно, след като ние тук все пак изпълняваме обществен дълг и работим в името на хората“, посочи журналистът и подчерта, че това е най-слушаната радиостанция и тях ги интересува как този -43% ще се отрази върху техния труд и качеството на програмата.

  Журналистът от същата програма Лъчезар Цветков обясни, че в случая се стига до рестрикция спрямо хората, които произвеждат конкретния радио продукт и в един момент радиоинформационният лидер се оказва с доста сериозно наказание спрямо хората, които работят в него. „Очакваме Радиото да остане преди всичко Радио!“, казват в призива си колегите от БНР. /Източник: БГНЕС/

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Еврочикаго бе една от първите медии, която се застъпи за журналистите от БНР (линк), както и срещу безпринципните опити за съкращения на цели структури в Националното радио (линк).

  .

• Кодът на глаголицата крие смисъла на съществуването

  Стоян Радулов, Vlastta.com

  

  На глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале.

  Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Есть, Животе, Земля, Како, Люди, Мислете, Наш, Он, Покой, Ръци, Слово…

  Това са само част от названията на буквите в първата славянска азбука – глаголицата. И до днес – единствената азбука, в която буквите си имат имена. Така по-лесно се запомняли, казват… Но и азбука, съдържаща в себе си основното послание за човека и знанието… Слово… „В началото бе словото“…

  Изреждана последователно, глаголицата общо взето образува фразата „Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек...“. А нима това не е смисълът на съществуването!? Истински дар за човечеството е тази азбука…С промисъл свише…

  Този своеобразен код на старославянския език бил създаден от Константин-Кирил Философ някъде в средата на ІХ век. Но защо ли му е било на Константин да глаголати на старославянски!?

  „С Божия милост здрави сме, ала между нас са дошли мнозина учители-християни от Италия, Немско и Гръцко, които ни учат различно. А ние славяните сме прост народ и нямаме кой да ни напъти към истината и да ни научи на разум. Ти, добри господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни разясни всяка истина.“

  За истината ставало дума….

  С това писмо от моравския княз Ростислав, цитирано по памет в житието на Методий, князът през 862 г. молел византийския император Михаил ІІІ за помощ в тази негова нужда. В борбата за политическо самоопределение и самостоятелно културно съществувание, в стремежа за окончателно утвърждаване на християнството като всеобща религия, моравският княз искал да възпре немското, латинското влияние, да ограничи правата на чуждото духовенство. И избрал да противопостави на латинския език славянския, на латинското богослужение – славянското.

  „Чуй, Философе, никой друг не може да свърши това освен тебе – обърнал се императорът към Константин. – Ето ти дарове, вземи своя брат игумена Методий, и иди. Защото вие сте солуняни, а всички солуняни говорят чисто славянски“. На което получил следният отговор от Константин: „Макар и да съм уморен и болен телесно, с радост ще ида, ако имат букви на своя език“.
  Буквите!…

  Това е първото условие за създаване на книги, а книгите са необходимо условие за формиране на самостоятелна културна идентичност. И тогава. И днес. Писаното слово…

  Константин не се отнесъл формално към задачата си. Той се замислил за бъдещето на славяните. Трябва да ги е обичал, за да направи такова значително нещо – да сътвори глаголицата… И не просто да я сътвори, а да вплете в нея кодът на цялото знание, до което се бил докоснал през живота си.
  Нямало как да му покажат славянските букви, защото до този момент никой още не познавал такива.

  „Дядо ми и баща ми, и много други, които са дирили това, не са го намерили, как мога аз да го намеря?“ – отговорил императорът. Но Кирил продължил да разсъждава. Да се пише беседа без букви, не значи ли да се пише върху вода? Букви трябвало да има! „Ако ти пожелаеш това (т. е. буквите), Бог може да ти ги открие“ – заключил накрая Михаил.

  Бог ли е открил буквите за Константин!?… И дали днес е важна причината? Та нали в началото глаголицата била ползвана тъкмо за превод на богослужебните книги от гръцки на старославянски език…

  По-важното било обаче, че чрез учениците на двамата братя – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, това славянско дело намерило почва в България, която в края на същия ІХ век търсела повече сила и културно разграничение от ромейската империя – Византия. Именно в България под давлението на княз Борис-Михаил и сина му Симеон ІІ се основали първите книжовни школи, където пък се родила новата азбука – съвременната кирилица…

  Названието на Константиновата азбука – глаголицата, идва от думата глагол, означаваща „дума“ (такова е и названието на буквата Г в самата азбука). Тъй като глаголати означава „говоря“, глаголицата поетично е наричана „знаците, които говорят“…

  Но същите тези букви имат и числена стойност – първите десет букви са за единиците, вторите – за десетиците, а третите – за стотиците. Т.е. е и числена система. При това численият ред в глаголицата е оригинален.

  И тъкмо за това делото на Кирил и Методий днес, в света на глобализацията и размиването на националната ни културна идентичност, добива особена важност. Представяте ли си как то е променило хода на историята, как е определило съдбата на стотици поколения векове наред… Гигантска е тази представа…

  Не е случайно, че двамата братя са определени за равноапостоли, т.е. светци – равни на апостолите. Всъщност, до тях неизменно стоят петимата им ученици и става дума за светите Седмочисленици…

  Един от Рилските глаголически листове

  Но за съжаление, основните и най-известни писмени паметници с използвана глаголица от Х век не се намират в България. Зографското четвероевангелие се съхранява в Санкт Петербург, Асеманиевото евангелие пък е във Ватиканската библиотека, Мариинското евангелие – в Московската държавна библиотека,  Мюнхенският абецедар – в Баварската държавна библиотека, Синайският псалтир се пази в синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет, Охридското евангелие е в колекцията на университета в Одеса и само част от Рилските глаголически листове се съхраняват и до днес в Рилския манастир, докато друга част също са в Санкт Петербург.

  Сякаш светът, научавайки повече за значението и силата на глаголицата, се е опитал да запази за себе си всяка важна част от нейния живот сред славяните.

  Но най-странното от всичко е, че на глаголица и кирилица е написан и молитвеникът в катедралата „Нотр дам” във френския град Реймс, където традиционно се е провеждала коронацията на френските крале. Ръкописът е известен във Франция като „Свещен текст” („le Texte du Sacre”) и до ден днешен се смята за народна светиня, понеже над него са се клели във вярност главите под короните. А всъщност представлява препис от молитвеник, написан на старобългарски език. Защо французите са избрали точно такава книга, чиито текстове никой в страната им не е можел да прочете? Каква прекрасна загадка. Те са смятали, че това са някакви древни божествени писмена, съдържащи тайните на миросътворението… Но, както вече разбрахме, глаголицата пази в себе си смисъла на съществуването и този факт не би трябвало да предизвиква голямото ни учудване… Едва руският император Петър І през 1717 г. при посещението си във Франция по държавни дела, попадайки в Реймс, за изумление на всички започва свободно да чете на глас първата част на ръкописа.

  Реймският ръкопис се състои от две части – 32 страници, изписани на кирилица, и още 62 – на сътворената от Константин-Кирил Философ глаголица. Първата съдържа празнични четения на евангелието според православния обред. Втората част съдържа апостолски послания и празнични паремии според католическия обред и е написана през 1395 г. на ъглеста глаголица от монасите на Емауския манастир, основан в Прага през 1347 г. като католическа обител с богослужение на славянски език.

  Написаната на глаголица втора част съдържа неделни четения от Новия завет (от Цветница до Благовещение). Върху този текст има надпис на френски: „Лето Господне 1395. Това Евангелие и послание са написани на славянски език. То трябва да се пее в продължение на цялата година, когато се състои архиерейската служба. Що се отнася до другата част на тази книга… тя е написана от ръката на св. Прокопий, игумена, и този текст е подарен на покойния Карл ІV, император на Римската империя, за увековечаване на св. Йероним и св. Прокопий. Боже, дай им вечен покой. Амин”.

  Та затова, Боже, дай вечен покой и на Седмочислениците, особено на Кирил, защото благодарение на него съществуваме днес като българи. И прости ни, защото все по-рядко се обръщаме един към друг с важните думи на родното ни слово!

  .

   

• Почитаме паметта на Св. Св. Кирил и Методий

  На 11 май Българската православна църква почита паметта на Светите братя Кирил и Методий.
  

  

  На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици – „кирилица“. Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането най-необходимите за богослужението църковни книги на старославянски, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Православната християнска църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

  Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година, а Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема монашеското име Кирил. През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Като оригинално творческо дело, азбуката предава точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език. С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Св. св. Кирил и Методий.

  Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.

  В Моравия отиват през 863 г. и остават три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. те отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език. Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.

  Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

  През 1851 г. в Епархийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ за първи път денят се чества и като Празник на българската просвета (24 май – нов стил). Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя, докато 24 май се отбелязва като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

  През 1980 г., папа Йоан Павел II обяви славянските първоучители за покровители на Европа. /Darik News/

  .

• Вануату бие България по заплати

  Най-ниското заплащане в България е 138,46 евро, а на една островна република в Тихия океан – 213,70 евро

  

  Минималната работна заплата в България, макар и страна членка на ЕС, е по-ниска от тази на островната Република Вануату. Най-ниското регламентирано заплащане у нас се равнява на 138,46 евро, а жителите на „икономическия гигант“ Вануату в Тихия океан се радват на възнаграждение от 213,70 евро.

  Основният поминък във Вануату е селското стопанство, в което е заето 8О% от трудоспособното население. Значителни площи заемат плантациите за кокосови палми. Отглеждат се още кафе, ямс, какао, памук, различни плодове. Развива се животновъдството и риболовът. Промишлеността е слабо застъпена (9%), като предприятията са главно за обработка на дървесина, производство на хранителни продукти, текстилни изделия и производство на копра и кокосово масло.

  През последните години добре се развива международният туризъм, който обезпечава значителна част от бюджетните постъпления. Средногодишно страната се посещава от 61 хил. туристи. Сферата на услугите заема 71% от икономиката на страната.

  България пък се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти, сред които анасон (6-и), слънчогледови семки и зърнено-житни култури (11-и и 12-и), малини, овче, козе и биволско мляко, тютюн и череши.

  Тя е известна с производството на маслодайни рози, от които се правят едни от най-скъпите розови масла в Европа.

  България е на 10-о място в света по добив на бисмут (2006), на 31-во място по добив цинк (2009), на 20-о място по добив на мед и на 19-о място по добив на каменни въглища (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния). Рудник „Елаците“ е най-големият на Балканите и един от най-големите в Източна Европа. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона злато и 5,5 тона сребро годишно. Планира се да започне производството и на молибденов концентрат. „Аурубис България“ е завод в Пирдоп, който през 2005 г. произвежда 240 000 т анодна мед и 60 000 т катодна мед.

  Въпреки че България притежава незначителни запаси на природен газ и нефт, нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на Балканите. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от Русия за Западна Европа и другите балкански страни

  Туризмът в България е едно от най-важните пера, формиращи БВП на страната. По данни на НСИ през 2013 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 9 191 782 души.

  Защо населението на държава като Република Вануату, която е близо 10 пъти по-малка на площ от България и с население по-малко от това на град Бургас е с почти двойни минимални заплати от една съвременна държава, която е членка на Европейската общност!?

  КОЙ е виновен българите да бъдат бели роби в Родината си!?

  Източник:  Big5.bg

• Писма от „България“ 1: Црна мачка бели мачор

  Димитри Иванов, в. „Сега“

  .

  

  Както знаете, филмът „Црна мачка бели мачор“ – „Черна котка бял котарак“ – на Емир Кустурица излезе на екран през 1998 г., само девет години след The Fall of the Wall, „Падането на Берлинската стена“ през 1989 г. Знаете, че в този филм се говори на цигански, сръбски и български, че той е френско-югославска продукция, че имаше страна Югославия. Не зная къде сте били тогава, но аз бях там, когато САЩ/НАТО разфасоваха Югославия през въздушен коридор, даден им от угодничещи българи, бомбардираха, убиха 3500 сърби, мюсюлмани взривяваха вековни църкви, министър Соломон Паси каза по българската телевизия: „Майната му на православието“.

  Минаха 15 години. Онзи ден дядо Неофит, патриарх български, също поруга православието. Това стана в старопрестолната Плиска на честването на годишнина от българското покръстване. Неофит угоднически купи благоразположението на сегашния премиер Бойко Борисов и предишния Симеон Сакскобургготски, оказвайки им незаслужени почести. Този грях се нарича „симония“. Той е по-тежък от всеизвестните грехове по нашите манастири – мъжеложство и скотоложство. Синодалните старци да погледнат гравюрите на Гюстав Доре към „Ад“ от Данте и да видят в кой кръг на ада те ще бъдат запокитени заради симония. Данте им е над шапките, пардон, над калимавките, но поне да прочетат разказа „На оня свят“ на Елин Пелин или стихотворението „Моята молитва“ на Ботев. Калимавките се лакомят да се намърдат в образованието, да наливат невежеството си в детските главички, както в медресетата ходжите наливат Корана. Това също е симония. Ядосах се. За да се успокоя, ще послушам прекрасните песнопения на старинна българска църковна музика на квартета „Светоглас“, а вие през това време вижте как Гюстав Доре е илюстрирал „Божествената комедия“ на Данте.

  Изгуглихте ли илюстрациите, разгледахте ли ги? Добре. Тогава да продължим с „Црна мачка бели мачор“. Този филм на Кустурица пожъна лаври на филмовия фестивал във Венеция. Вие знаете, че този филмов фестивал е първият в света, понеже Мусолини/Дучето първи се сетил да уреди филмов фестивал. Знаете, че Ленин преди Мусолини казал: „От всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка“. И двамата били прави. Информацията вече не се възприема линейно, сиреч като четеш дума по дума, а аудио-визуално, сиреч докато слушаш и гледаш картинки, без да мислиш. Така започваш да мислиш каквото ти внушават да мислиш. Това е целта на всяка пропаганда. За да се загнездят готови представи в главите на дечицата и на възрастните, представите трябва да бъдат повтаряни. Гьобелс, който много чел, докато завърши седем факултета, прозрял, че за да се възприеме лъжата като истина, тя трябва сто пъти да бъде повтаряна. Ето че станаха трима майсторите на хипнотичната пропаганда: Ленин – Мусолини – Гьобелс. Сегашните US/NATO хипнотизатори повтарят „Ние сме демократи. Купете нашите бракувани изтребители. Късайте от оскъдния си залък да издържате пришълци. Разрушете си комунистическия кльон, стройте си демократична гранична стена“.

  Кинокамерата на Лени Рифенщал заснела талантливо „Триумф на волята“ на Хитлер. Кинокамерата на Айзенщайн заснела талантливо „Броненосецът Потемкин“ и „Александър Невски“. Тези филми са шедьоври на пропагандата и въобще на киноизкуството. Те заменят религиозната вяра с политическа. Вярата не се нуждае от доказателства; промитите мозъци са непроницаеми за доказателства. Всуе доказвам, че през бомбардировките в София освен бомбите падаха гърмящи играчки. Показах архивна снимка от разбомбеното ми жилище, казах, че Славчо, момченцето от сиропиталището срещу нас, ме изпревари, когато намерихме писалката и тя гръмна в неговите ръце вместо в моите, споменах романа „Воля“, написан по аналогичен случай от писателя М. Горчивкин. Дваж показах факсимиле на рапорт от българския военен архив, подписан и подпечатан от началника на противовъздушната отбрана, офицер, чиято работа не била да прави пропаганда, а секретно да информира правителството, двореца и германското командване в България. Всуе. Не било така, понеже не можело да бъде така. Но беше така и аз го видях с очите си, не с очилата си; аз съм стар, 14 години по-стар от Неофит, но като малък не носех очила.

  Колко прави са били първопроходниците на пропагандата Ленин-Мусолини-Гьобелс. Ала и Холивуд е първопроходник. Евреите в Холивуд първи прозрели, че фабриката за илюзии може да бъде машина за пари. Опасно е да кажеш „евреите в Холивуд“, ако не си евреин като Уди Алън. Марлон Брандо го каза и евреите го наказаха да се покайва за думите си, макар че той никога не е бил антисемит, нито расист, нито някога се е подигравал с нечия религия. Онзи ден в предградие на Далас, Тексас, полицай застрелял двама ислямисти, въоръжени с assault rifles, преди те да проникнат в изложба на карикатури на Мохамед с награда $10 000; през януари в Париж в редакцията на „Шарли-ебдо“ имаше 12 жертви. Мислещите хора в Европа и САЩ не трябваше стадно да пригласят „Аз съм Шарли“. „Аз не съм Шарли“, озаглавих тогавашната си писаница. Ничия религия не бива да осмиваме. Онзи ден в старопрестолната Плиска българските синодални/феодални старци не биваше да правят за посмешище българското православие.

  Ислямът, най-младата и най-войнствена религия, не втълпява чрез гравюри, карикатури, картинки, а само с повторение – сто, хиляда пъти. Това създава паралелна действителност, в която е похвално да режеш главите на инаквите мюсюлмани и на християните, да дехристиянизираш Африка, да мюсюлманизираш немощната старица Европа. Тя горката ще капитулира пред генномодифицираните зарзавати, пред гъчканото с хормони и антибиотици месо от САЩ, където транснационалите, the multinationals, ще могат да осъдят за пропуснати ползи всяка европейска страна, посмяла да им се опре.

  Рекламаджиите, социолозите и пиараджийките са пошли. Не само щото лъжат и паразитират като пропагандисти, а защото задават тъпи въпроси. „Ти ляв ли си, или си десен?“ е като „Ти престана ли да биеш жена си?“ Не съм престанал, никога не съм я бил. Никога не съм гласувал за „левите“, нито за „десните“ тарикати.

  Едно време имаше вицове: Във Вашингтон стратезите били казали: Българите са лесни, като им пратим бодлива тел, те сами ще се оградят във виличките си, като им дадем чешки мотоциклети „Ява“, те сами ще се изтрепят. Но стана още по-лесно чрез „демокрация“, раздържавяване, приватизация, разграждане на кооперативното земеделие, връщане не земята в „реални граници“, разграждане на напоителни системи, разграбване на народна собственост, народни спестявания чрез шеметна инфлация и т.н. Всичко това не ни го причини Вашингтон. Ние сами се доведохме до просешка тояга.

  Българи оставиха България, както плъховете изоставят потъващия кораб. Някои плъхове и плъхкини, като Симеон Дянков (автор на израза „феодалните старчета в БАН“) и Кристалина Георгиева ни поучават.

  Харесвам The New Yorker и неговите карикатуристи. Но дори те не успяха да се справят със задачата да нарисуват кораб, изоставящ потъващите си плъхове. Думите могат повече от картинките. Защото „В начало бе словото“ пише в нашия православен Завет.

  

   Гюстав Доре, илюстрация към „Ад“

  Евреите наказаха Марлон Брандо да се покайва за думите си, макар че той никога не е бил антисемит, нито расист, нито някога се е подигравал с нечия религия.

• Медиите на ДПС прибрали 440 млн. от КТБ, Пеевски пое контрола над „Труд“ и „24 часа“

  Гриша Ганчев е новият кредитор на „Стандарт“ и „Блиц“, „Преса“ и „Тема“ работят на загуба и нямат никакви активи – пише MigNews, цитирайки в. „Капитал“.
  

  

  Посегателство срещу свободата на словото или обикновено пристъпване към изпълнение? Това беше въпросът миналата седмица, когато частен съдебен изпълнител с помощта на полиция отиде да описва заложеното имущество на ТВ7, след като беше изтекъл срокът за доброволно изпълнение.
  В духа на обичайното (а не на облигационното) право премиерът Борисов разпореди отсрочка на изпълнението и така скандалът временно затихна.

  Но ТВ7 далеч не е единствената медия, финансирана от КТБ. Възниква въпросът опитва ли държавата в лицето на синдиците на КТБ да върне парите от другите издания, от които се очакваше да осигуряват медиен комфорт, докато се надуваше балонът на Цветан Василев, а на заден план вървеше разграбването на банката.

  Според „Капитал“, през годините по перото „медии“ са отишли приблизително 440 млн. лв., повечето от които са излети в проекта „ТВ 7″, но поне 100 – 120 млн. лв. са насочени за овладяването на различи печатни издания. Първата вълна – „Телеграф“, „Монитор“, „Политика“, множество регионални издания, бяха вестниците, които депутатът Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева изкупиха със заеми от КТБ (заемите се оказаха върнати, собствеността официално остана в „моето семейство“ по израза на Пеевски). След фалита на КТБ обаче стана ясно, че практически всички останали вестници, с изключение на „Сега“, „Капитал“ и „Стършел“, са били „част от семейството“, макар формално да не са сменяли собствеността си.

  Миналото лято излезе информация, че три фирми, свързани с банкера Цветан Василев, които са сред едрите кредитополучатели от КТБ – „Сайга консулт“, „Булит 2007″ и „БГ корпорейшън“, са отпуснали общо 34 млн. лв. към фирмите, които издават „24 часа“, „Труд“, „Преса“, „Тема“, „Струма“, сайта blitz.bg и т.н. Въпреки че формалният контрол на финансиращите дружества е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал „акционерното участие на Пеевски“. Неслучайно, предвид тази финансова вакханалия, година след затварянето на банката не е ясно кой е собственикът зад изброените издания. Задлъжнели, в повечето случаи работещи на оперативна загуба, единственото, което изброените издания могат да заложат, за да продължат съществуването си, е редакционната си политика – в зависимост от това кой формално държи вземането по отпусканите от КТБ пари и кой иска да финансира текущата им дейност. В повечето случаи това е непрозрачно за публиката.

  Може ли държавата (която на практика управлява в момента КТБ) да си върне средствата, отпуснати без реално обезпечение? 

Може да опита. Но за разлика от случая с ТВ7, изглежда, не проявява голямо желание да го направи, още по-малко със замаха, който видяхме миналата седмица в телевизията.

  Най-кратко казано – в момента в Софийския градски съд (СГС) тече състезание. Фирмите, свързани с Цветан Василев и финансирали медии, водят дела за несъстоятелност срещу издателите. Ако успеят да го направят, банкерът в изгнание на практика ще може да има контрол над медиите. Квесторите на КТБ се включиха с половин година закъснение – едва този март заведоха молби за несъстоятелност срещу две от фирмите пощенски кутии. Не и срещу третата.

  Зад юридическия възел обаче се виждат и други сюжети, които очевидно текат извънпроцесуално.

  .
  

  Цветан Василев отвръща на удара

  През юни 2014 г. фирмите, които са предоставили средствата на медиите, подават до Софийския градски съд молби за откриване на производство по несъстоятелност срещу издателите и искат налагане на обезпечителни мерки – запор върху банковите сметки, движимите вещи на дружеството, предварително назначаване на временен синдик, на който да разпореди сключването на договор за охрана на офиса на фирмата, и т.н.

  Този ход от страна на Цветан Василев е съвсем разбираем – КТБ беше оставена под особен надзор, а таченият доскоро от всички медии банкер изпадна в немилост и снимката му не слизаше от първите страници на финансираните от неговата банка издания.
 

Правният ред, избран от банкера, е агресивен. Той се опитва да постигне изненадващ контрол над дружествата. Но няма успех в съда.

  По нито едно от делата не е допуснато предварително обезпечение. Стандартът на градския съд по тези дела силно се разминава с набралата скорост по това време практика за превземане на дружества чрез налагане на обезпeчения и инсталиране на временен синдик, която именно тази съдебна инстанция практикуваше (делата „ТВ7″, „Белведере“ и т.н.) 



Вероятно преференциалното отношение към издателите длъжници е и причината предишното ръководство на СГС да се ползва с медиен комфорт. Например скандалът с разпределението на делото КТБ, концентрацията на дела при Румяна Ченалова, казусът „Белведере“, разгневил френската държава, съмненията в софтуера за случайно разпределение – все сюжети, които трудно можеха да бъдат открити в изданията длъжници.

  След като опитът на фирмите на Цветан Василев да поемат контрола над длъжниците издатели не успява, делата, образувани за несъстоятелност, продължават по общия ред.

  „24 часа“ и „Труд“

  „Сайга консулт“ е фирмата, която води дело за несъстоятелност срещу „Про нюз България“, издателството на „24 часа“ и „Труд“, собственост на Венелина Гочева. Основанието е, че в края на 2012 г. на пресгрупата са отпуснати 6.5 млн. евро – половината като заем, другата половина като авансово плащане за покупка на печатницата във Варна. Претенцията на „Сайга“ е, че „Про нюз“ не са изпълнили ангажименти по договора за продажба на печатницата и си искат обратно аванса, както и другия заем.

  В същото време квесторите на КТБ поискаха несъстоятелност на самата „Сайга консулт“, в която са назначени временни синдици – Мария Навущанова и Анастас Нувчев. Така, опростено казано, тяхната задача е да вземат парите от пресгрупата и в крайна сметка да ги върнат в масата на несъстоятелността на КТБ.

  Дали обаче ще се случи точно така

  Преди всичко издателят на „Труд“ и „24 часа“ едва ли има 6.5 млн. евро, които да върне във фирмата пощенска кутия на Цветан Василев. Парите отдавна са потънали в отрицателния паричен поток на вестниците и ако има нещо, на което групата може да разчита, е да продава активи, останали от златните вестникарски времена.

  Неотдавна Венелина Гочева каза, че по същия начин ще опита да върне дълговете към „Сайга“. „Поисканата от квесторите на КТБ несъстоятелност на „Сайга“ за нас е знак, че тази фирма не разполага със средства и няма да е в състояние да довърши нашия предварителен договор, подписан през 2012 г. за продажба на печатница „Варна“, каза Гочева. Тя обясни, че по тази причина се чувства свободна да търси купувачи на имота: „По договора със „Сайга“ имаше забрана да го предлагаме на трети лица. С постъпленията от продажбата ще си погасим задълженията към „Сайга“. Колко бързо ще се случи това и на каква стойност обаче е трудно да се прогнозира. Затова е важно надбягването на съдебно-документалния фронт. „Про нюз“ оспорва исканата несъстоятелност, като твърди, че според съдебната експертиза е в „отлично финансово състояние“. Адвокатът на „Сайга консулт“ Красимир Апостолов също е оспорил експертизата в съдебно заседание, като според източници, запознати с процеса, твърдението му е, че финансовите отчети са „напудрени“ чрез бъдещи вземания от свързани фирми.

  По-интересното е, че на фона на счетоводните еквилибристики на последното заседание по делото е представен договор за цесия, според който през пролетта на 2014 г. „Сайга консулт“ била прехвърлила част от вземането си от „Про нюз“ на ТЦ-ИМЕ. С други думи, пресгрупата вече не дължи парите на „Сайга“ – доскоро контролирана от Цветан Василев, а сега от синдиците, а дължи на, условно казано, депутата от ДПС Делян Пеевски. ТЦ-ИМЕ е холдинговата структура, през която Цветан Василев правеше ключовите си придобивания, но след заминаването на банкера Пеевски я овладя, а дългогодишният представляващ фирмата Теодора Тенева се оказа сред основните свидетели срещу Цветан Василев.
 Адвокатът на „Сайга консулт“ Красимир Апостолов оспорва документа за цесия и заявява, че ще поиска експертиза на подписа, защото клиентите му твърдят, че никога не са подписвали подобен документ.

  Накратко: докато квесторите на КТБ се усетят да потърсят парите, отпускани през пощенската кутия „Сайга“, вземането от пресгрупата – съответно контролът върху вестниците, вероятно ще се окаже в ръцете на тези, които организираха криминалното им финансиране от КТБ. Пресгрупата вече е много задължена на депутата Пеевски, чието одобрение вероятно е било необходимо, за да се случи миналия септември една сделка. Тогава лихтенщайнска фирма купи от издателството сградата над Полиграфическия комбинат и я отдаде под наем на свързваното с депутата „Благоевград БТ“. Това позволи на Венелина Гочева да погаси близо 14.3 млн. евро кредит на „Про нюз“ към Инвестбанк.

  „Преса“ и „Тема“

  Квесторите на КТБ са направили, поне формално, опит да тръгнат по следите на други 2.5 млн. лева, които през фирмата „БГ корпорейшън“ са налети във всекидневника „Преса“ и списание „Тема“. Това се е случило с пет договора за заем между ноември 2011 и февруари 2012 г. „Преса“ и „Тема“ се издават от „Обединени свободни медии“ на Тошо Тошев и Валери Запрянов.

  Квесторите са поискали несъстоятелност на „БГ корпорейшън“, делото върви, но за разлика от „Сайга консулт“ съдът е отхвърлил искането за назначаване на временен синдик в дружеството. Назначените впоследствие синдици на КТБ явно са били съгласни с определението, с което е отхвърлено искането за назначаване на обезпечение, защото не са го обжалвали.

  Така или иначе шансовете за връщане на парите в масата на несъстоятелността на КТБ са нищожни. Защото те са похарчени, „БГ корпорейшън“ е куха фирма, а изданията на Тошев и Запрянов генерират оперативни загуби и за разлика от случая с фирмата на Гочева няма активи, които да бъдат продавани.

  Тази картина се разкрива и от делото за несъстоятелност, което „БГ корпорейшън“ по искане на Цветан Василев води от своя страна срещу издателите. Въпреки че са проведени няколко съдебни заседания, медийната фирма не е изпратила нито веднъж свой представител на делото. 
Той е бил саботиран от назначеното вещо лице, което е трябвало да извърши експертизата, но четири пъти е ставало причина за отлагане.

  От документ по делото, подаден от „БГ корпорейшън“ в края на миналата година, става ясно, че „от обикновената съпоставка между текущите активи и пасиви е очевидна неплатежоспособността на длъжника. Размерът на текущите пасиви надвишава активите с над 100%, същевременно пасивът се е увеличил от 1.6 млн лв. до значителните 8.4 млн. лв. в сравнение с предходната година. Налице са непогасени задължения към персонала и държавата… Притеснителен е фактът, че основните парични потоци постъпват от предоставени заеми, така дружеството е получило заем от 6 млн. лв. през 2012 г., от които са погасени 18 000 лв.“ На последното заседание съдът назначава ново вещо лице, което да провери финансовото състояние на фирмата. Междувременно обаче издателите Тошев и Запрянов създават ново дружество.

  „Блиц“ и „Стандарт“

  През трета куха фирма – „Булит 2007″, други 6.4 млн. евро са поели към още едно медийно дружество, „ГМ прес“. Това е ходлингова структура, в която влиза дружеството „Интермедиа“ (сайтът blitz.bg и вестниците „Шоу“, „Над 55″ и „Доктор“), както и няколко регионални издания, а самото дружество е в борда на директорите на „Стандарт“. За кои точно издания е отишъл заемът, отпуснат от „Булит 2007″, не е ясно, но първоначалното искане от кредитора е да бъде наложено обезпечение насочено към дяловете на „ГМ прес“ в „Интермедиа“ и на търговската марка „Струма“ (зад която стои едноименният регионален всекидневник).

  Въпреки че сумата отново е внушителна, квесторите на КТБ засега не са направили опит да я върнат. „Булит 2007″ е единственото от трите дружества, през които са финансирани медии и за което не е поискана несъстоятелност. В рулетката за разпределяне на някогашната империя около КТБ „Булит 2007″ се е паднал на собственика на „Литекс“ Гриша Ганчев. Тоест Ганчев е сега голям кредитор на медийната група и „приемник“ по делото за несъстоятелност срещу нея, заведено по-рано от банкера Василев.

  На последното заседание по делото адвокатът на „Булит 2007″ оспорва представената счетоводна експертиза, която показвала, че всички задължения на „ГМ прес“ са дългосрочни. Вещото лице, извършило експертизата, се оправдава, че не е успяло да извърши проверка във фирмата, че е анализирало само балансите в НАП и Търговския регистър, и се съгласява, че няма как фирмата с 32 хил. лв. и задължения за 20 млн. лв. да има коефициент на абсолютна ликвидност 11.5. С други думи, отчетите на „ГМ прес“ са каша, възможно е дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и от кредитора Ганчев ще зависи какво да се случва с регионалните вестници и „Блиц“.

  Всичко е в ръцете на синдиците

  Преподавател по облигационно право в Софийския университет коментира, че банката има възможни ходове, с които да си поиска парите от издателите: „За целта обаче трябва да бъде открито производство по несъстоятелност на трите фирми, които са получавали кредити от КТБ, и в рамките на това производство да се поискат заемите, които са били отпускани на издателите.“

  „Практиката на КТБ е била да обезпечава кредитите към свързаните с нея дружества с бъдещи вземания, каквито без съмнение са заемите, отпускани към издателите“, коментира юрист с дълга практика в търговското право.

  Какво ще се случи зависи изцяло от това кой контролира фирмите, свързани с Цветан Василев, и тази, която е в ръцете на Гриша Ганчев.
  Ако това е бившият банкер, действията срещу издателите могат да наподобяват тези срещу ТВ7, ако това е държавата (през назначените от Фонда за гарантиране на влоговете синдици на банката), на практика властта ще има още един лост за натиск върху медиите. Колкото по-бавно вървят делата, толкова по-дълго ще е на разположение той.

  На въпросите, свързани с прилагането на двоен стандарт към фирмите длъжници, директорът на Фонда за гарантиране на влоговете Радослав Миленков ни препрати към синдика Росен Ангелчев. Той от своя страна обясни, че всичко, което има да сподели, е на сайта на фонда, явно визирайки седмичните отчети на синдиците. 
Единственият качен до момента отчет не дава отговор.

  В началото на годината правителството обяви амбициозна управленска програма, в която бяха застъпени и медиите – по обществени поръчки ще се допускат само медиите, които декларират, че ще спазват етични кодекси, въвеждане на забрана на пряко или косвено предоставяне на публични средства на медии, които не са декларирали собствеността, координационен механизъм за разходване на публичния ресурс за медиите по ясни правила без опити за оказване на политическо влияние и куп други добри намерения…

  Диференцираният подход на държавата по отношение на финансираните с пари от фалиралата КТБ медии показва, че всички тези добри идеи се разминават с действията на управляващите, за които скритото финансиране на медиите е начин за контрол над тях.

  .

  Източници: Mignews.info/„Капитал“

• Балони в памет на децата, загинали по българските пътища

  Балони в памет на децата, загинали по пътищата на България, полетяха в небето над Бургас

  

  Стотици балони в памет на децата, загинали по пътищата, пуснаха в небето първокласниците от ОУ „Св. Климент Охридски“ в Бургас. С това те изразиха и надеждата си за по-спокойно и светло бъдеще. Днес в училището се проведе открито занятие по пътна безопасност, а представители на бургаското духовенство отслужиха молебен за здраве на най-малките участници в пътния трафик. Най-голям интерес малчуганите проявиха към двете коли на Охранителна и Пътна полиция, като всяко дете имаше възможността да включи системите за светлинна и звукова сигнализация, както и да се запознае с камерата за видеонаблюдение и разликите в униформите на полицейските служители.

  „Поведението на децата е огледало на нашите действия като възрастни. Днес, ние сме тези, които трябва да дават добрия пример, защото в утрешния ден нашите децата ще бъдат пример за някого. Призовавам всички, деца и възрастни, за спазване на правилата на пътя и отговорно поведение към живота, нашия собствен и този на околните“ – с тези думи заместник областният управител Севдалина Турманова се обърна към присъстващите ученици, родители и учители.

  

  Инициативите за отбелязване на Третата глобална седмица по пътна безопасност „Спаси живота на децата!“ , продължиха в Морското казино, където пред абитуриенти от различни училища в областта бяха представени различни демонстрации, свързани с пътната безопасност. Пред зрелостниците доброволци от БЧК представиха симулация на транспортно произшествие с участието на велосипедист, като междувременно разясняваха правилата за движение и поведение на пътя, рисковете за безопасността по време на предстоящите балове и лятна ваканция. Присъстващите имаха възможност да се запознаят отблизо с оборудването на полицейските автомобили и действията при проверка на водач на МПС. Както при повечето такива проверки и днес униформените взеха проба с дрегер. В ролята на проверяван влезе представител на Инспектора по образование, чиято проба отчете нула.

  Гости на мероприятието бяха още кметът на Бургас – Димитър Николов, зам.-кметът Йорданка Ананиева, Директорът на ОДМВР – Бургас – старши комисар Калоян Калоянов, Директорът на БЧК – Бургас – Виолета Радева.

  

  Третата глобална седмица за пътна безопасност на ООН „Спаси живота на децата!“ се провежда на територията на цялата страна в периода 4-10 май 2015 година.

  .

  Източник: Globusnews.net

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Б.р.: Очаквайте скоро в Еврочикаго материал за корупцията при издаването на шофьорски книжки в България, което е една от важните предпоставки за пътните произшествия в страната, при които загиват и много деца.

  .

• В Чикаго ще изплатят около 5,5 милиона на жертви на полицейско насилие

  

  Властите в Чикаго ще изплатят около пет и половина милиона долара обезщетения на десетки жертви на полицейско насилие през 70-те и 80-те години.

  Решението беше взето от градския съвет и обявено от кмета Рам Емануел. Той заяви, че Чикаго най-сетне се примирява с миналото си и приема последствията от бездействието на общинските власти. Освен паричните обезщетения, са предвидени и други мерки като оказване на психологическа помощ и съдействие при търсене на работа за лица, пострадали от полицейски произвол.

  Властите на Чикаго вече изплатиха около 100 милиона долара за уреждане на съдебни искове от жители на града, във връзка с дейността на един от бившите началници на чикагската полиция – Джон Бърдж.

  Източник: БНТ

• Симеон наруши основния принцип на монархията – принципа на честта

  Иван Сотиров, Faktor.bg
  

  

  Точно в деня, в който честваме един свят юбилей – 1150 години от покръстването на българския народ (публикацията във Faktor.bg е от 5 май – б.р.), московското лоби в Светия синод наложи един позорен за държавата ни акт: по заказу Путина, като възмездие за прозападно поведени и непослушание, mрезидентът на Република България бе игнориран като държавен глава и бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски беше провъзгласен за цар, независимо, че като премиер се закле в републиканската конституция. С приемането на партийно лидерство и с клетвата си пред Конституцията на републиката, Симеон по своя воля се отказа от монархически претенции. Затова с приемането от негова страна на решението на Светият синод: „при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ“, е престъпване на положената от него пред парламента и народа клетва в Конституцията на Република България. Интересно защо Светия синод, с почти същия състав, дълги години преди фактическата абдикацията на царя проявяваше ревност към споменаването на името му по време на богослужение, след като тогава имаше основание то да се споменава, поне от свещеници, които справедливо не приемаха проведения от комунистите „референдум“ от 1946 г.

  Скандалът е грандиозен,

  не само защото висшият клир на църквата се намеси по недопустим начин в делата на светската власт като не уважи конституционно установения ред, а и защото републиканските институции не реагираха адекватно. Правителството мълчи, а президентът реагира плахо и неубедително – най-малкият проблем в случая е разделението на православните християни на републиканци и монархисти. Този акт на Светия синод се готвеше от доста време – и премиерът, и президентът трябваше своевременно да предупредят Патриарха, че не биха приели такова действие. Аз съм убеден, че ако имаше предварителна реакция, Светият синод нямаше да вземе такова решение. Институциите на Република България трябва категорично да пледират Синодът да преосмисли това свое решение, което няма духовен, а чисто политически характер и защото то е обидно не само за държавния глава на страната ни, но фактически не признава конституционното й устройство. БПЦ дължи отговор на въпроса, в настоящия момент според нея, нашата държава монархия ли е или република, защото в Литургията се споменава не просто една титулувана личност, а държавният глава. Правителството и Президента на Република България са длъжни да поставят този въпрос най-малкото за да не се чувстват, когато присъстват на богослужение, като абдикирали от длъжностите си поданици на абдикиралия цар!

  Очевидно Кремъл е бил толкова ядосан от поведението на Президента,

  че в инспирирания от московците в Синода сценарий за честването, той дори не беше удостоен и с орден за разлика от настоящия и един от бившите премиери. Нещо повече, един чиновник като шефа на Държавната агенция по вероизповедания получи орден, но не и Президента.

  Това не е прецедент в нашата история. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им тъй като те отказват да признаят нежелания от Русия Фердинанд. Тогава обаче Синодът е имал и каноничното и конституционно основание за това, но тези основания са забравени след признаването на цар Фердинанд от Русия. Надали има смисъл тук да припомням и за масовото избиване и репресиране на всички неудобни духовници, за да може наложеният ни от Москва комунистически режим да си наложи верен и послушен висш клир на БПЦ.

  Спекулациите, че монархичният институт е едва ли не канонично свързан с православната църква са

  манипулативни и несъстоятелни

  Вярващите християни обединени в тринадесетте поместни православни църкви са избрали републиканско управление в собствените си държави и никоя освен нашата не си е и помисляла да въведе споменаване на името на бивш монарх при богослужение, въпреки че за разлика от другите бивши монарси само Симеон се е заклел в републиканската конституция на своята страна. Само той направи и друг прецедент – да оглави партия, която на всичко отгоре беше кръстена на негово име и накрая тази партия изчезна заедно с авторитета на царя – премиер. Така Симеон нанесе най-тежкия удар на монархическия институт с включването си в партийния живот на страната ни чрез оглавяването на политическа партия и чрез клетвата му в Конституцията на Република България като министър-председател. Той, за ужас на голямата част от гласувалите за него през 2001г. колаборира с комунистите, като участва с тях в коалиционно управление, нито веднъж не почете паметта на брутално убития от комунистите, на 1 срещу 2 февруари 1945 г., свой чичо принц Кирил както и на другите двама регенти, 22 министри, 67 народни представители, 47 висши офицери и 8 дворцови съветници, както и на хилядите други жертви на комунистическия терор, а днес се е превърнал в най-отявления защитник на политиката на Путин, като подкрепи руската анексия на Крим и се обяви срещу западните санкции срещу Русия. Като капак на всичко това, Симеон съди България за имотите за които преди това се кле, че няма никакви претенции.

  Преобладаващата част от висшият клир на БПЦ не само, че не намери сили да се покае за съпричастността си към атеистичните комунистически тайни служби, но и

  продължава да служи на други господари

  Може би и в това е неканоничната, но греховна връзка на Синода със Симеон – Синодът нарушава първата Божия заповед, Симеон наруши основният принцип на монархията – принципът на честта.

  Ролята на БПЦ не е да раздава ордени и титли на светската власт като индулгенции за оказана материална подкрепа и послушно отношение към големия православен брат, а да бъде нравствен наставник на светската власт и на българския народ. Затова обаче трябва да се молим на нашия Господ да прости на сътворилите това дело владици, защото те не знаят какво вършат и да им даде сили да превъзмогнат слабостта си към скъпи коли, аксесоари и царското си влечение към доходоносни имоти за да се превърнат в истински духовни пастири на народа ни в тези трудни за него времена.

  .
  

• Св. Георги Победоносец – Гергьовден

  Днес Църквата чества паметта на един от най-почитаните светци и мъченици за вярата – св. Георги Победоносец. Паметта на светеца се чества от християните на Изток и на Запад, без разлика от конфесионалната им принадлежност. В страни като Грузия и Великобритания св. Георги се почита като национален светец.

  В Грузия, например, съществуват точно 365 храма, посветени на св. Георги, колкото са дните в годината. Самото име на страната, съхранило се в много езици, е производно от името на светеца – Георгия (Джорджия). В други страни като Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и т.н. св. Георги е светец-покровител на столицата, патрон на града, на армията или на земеделието.

  Не по-малко популярен е светецът и на Балканите, в България, Сърбия, Гърция и т.н. У нас св. Георги е патрон на армията. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата „Св. Георги“ в българската столица, построена през ІV в. Този факт сам по себе си говори много – само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият като вселенски събор в Сердика.

  Голяма е почитта на нашия народ към светеца и не напразно една от най-големите български светини – издигнатият и населяван от българи манастир на Св. Гора (ІХ в.) носи името  „Св. Георги“. Самият светец нееднократно е показвал своето благоразположение към нашия народ с множеството чудеса, извършвани в отговор на молитвите и почитанието, което българите са му оказвали. Най-известното от тези многобройни чудеса е чудото със самоизписалата се икона на св. вмчк. Георги, която дава и името на нашия манастир на Атон – св. Георги Зограф.  Това чудо е описано в т. нар. Зографска хроника или „Сводна зографска грамота”. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букуровският манастир, манастирът „Св. Георги“ до Скопие и много други. Във всеки един от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

  Свети Георги е толкова популярен, че той се радва на особена почит дори и в исляма. Св. Георги (араб. Джирджис, Гиргис, познат също и като Ел Худ, Ал Хадр, Ал Хадир) се явява един от главните некоранични герои и светци на исляма. Ислямските му жития удивително повтарят някои от  гръцките и латински версии на житието на светеца с тази разлика, че действието в повечето от тях се развива няколко века по-късно, по времето на Мохамед. Една от най-ранните версии, засвидетелствана от Ат Табари (ІХ в.) обаче говори, че св. Георги е бил ученик на един от апостолите на пророк Иса (Иисус Христос – в исляма Христос е само пророк). Св. Георги се опълчил срещу издигането на статуя на Аполон от царя на Мосул – Дадан. За тази своя постъпка той бил жестоко измъчван и многократно умъртвяван, но Бог винаги го възкресявал.

  Император Йоан Кантакузин (ХІVв.) свидетелства, че по негово време съществували няколко мюсюлмански храма в чест на св. Георги. За същото свидетелства пет века по-късно пътешественикът Дин Стенли. Днес в Светите земи има около 22 култови места, свързани с името и личността на св. Георги, от тях 5 са обект на поклонение, както от християни, така и от мюсюлмани, а 9 са свързани само с мюсюлманско почитание.

  

  Голямата слава на светеца ражда множество жития, които дълго време, дори и до днес объркват изследователите. Към ранните жития се натрупват множество легенди и предания, които пораждат цяла поредица апокрифи. Най-древното житие се намира във Виенския палимпсет  и е датирано от V в. от големия учен, боландиста Иполит Делайе. Много скоро обаче, това първо житие „Passio Georgii” (Мъченичеството на св. Георги) е поставено в числото на апокрифите. То влиза в списъка на забранените, апокрифни четива  в така наречените декрети (с най-ранна редакция от V-VІ в.) на св. Геласий І, папа Римски (+496). Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че според Делайе, папа Геласий І е бил подведен и е объркал житието на св. вмчк. Георги с това на узурпатора на катедрата на св. Атанасий Александрийски – арианският епископ Георги Кападокийски. Тезата на Делайе, както ще видим по-нататък в нашата статия, е заимствана от големия познавач на римската история  Е. Гибън. В подкрепа на теза за объркването на житията  е общата топонимия, която съществува в живота на двамата Георгевци.С малки изключения повечето жития посочват като родно място на св. вмчк. Георги Кападокия, а за място на неговата смърт се сочи град Лид в Палестина (днес Израел).  Град Лид, библейската Лида (вж 1 Езд. 2:33; Деян. 9:32) е известен още с имената Лод, Луд, Диоспол, Георгиопол, намира се на 20 км. от столицата Тел Авив, в непосредствена близост до летището Бен Гурион. Трябва да отбележим съществуването на жития, които уточняват, че  гр. Лид е родното място на светеца, а Кападокия е мястото, където св. Георги е израснал.

  През 1937 г. са открити папирусни фрагменти от т. нар. „Деяния на св. Георги” в пустинята Негев в Израел, които допълват с нови детайли живота на светеца. Съгласно тези най-ранни жития, св. Георги е претърпял мъченическа смърт при легендарния персийски цар Дадин, (Дадиан, Дакиан, Датин) в гр. Лид. Тези текстове съдържат характерния апокрифен мотив, който намираме и в мюсюлманските предания за трикратна смърт и възкресяване на светеца от Господ. Апокрифните жития са съпътствани и от редица апокрифни описания на чудесата на св. Георги, като „История на раждането и детството” на светеца, „Чудото с пояса”, „Среща с беса”, „Откровение на св. Георги”, по-късния (Х в.) „Чудото на св. Георги с българина” и др.

  Постепенно, с развитието на византийската традиция житието  на светеца търпи нови трансформации. В „Мъченичеството на св. Георги” под редакцията на преп. Роман Сладкопевец (+около 555) виждаме, че персийският цар Дадиан се превръща в имп. Диоклетиан, а действието от гр. Лид се пренася в Никомидия. В тази редакция мястото на мъченическата смърт на светеца е все още гр. Лид. Впоследствие се появяват житията на св. Симеон Метафраст и на неговия съвременник Теодор Дафнопат (+961). За разлика от св. Симеон, Теодор смесва „Мъченичеството” с по-ранните апокрифи, в резултат на което се появява „История на раждането и детството” на светеца. Това всъщност е и най-пространното житие на св. Георги, съвместило в себе си множество различни и понякога противоречащи си факти и събития. Запазени са свидетелства за нови преработки и интерполации на житието, като това продължава дори до края на византийския период. В тях постепенно виждаме и промяна на лобното място на светеца от гр. Лид в Кападокия. Някои от големите познавачи на епохата предполагат, че с вековете е станало смесването на житията на двама и дори повече различни светци, носещи името Георги. Както вече споменахме, Е. Гибън дори изказва предположението, че един от тези Георгиевци е арианският епископ Георги Кападокийски (+361), най-големият противник на св. Атанасий Велики, успял да го наследи на епископската катедрата.

  В житието се появяват все нови и нови персонажи и подробности. От събраните до днес различни версии научаваме имената на родителите на светеца – Геронтий и Полихрония. Според „История на раждането и детството”, бащата на св. Георги бил персийски войн. В интерполиран по-късно текст Геронтий се превръща в сенатор на Севастопол Арменски, с ранг на стратилат – командващ армия, тоест римски генерал. Съществуват апокрифи, в които се говори, че светецът имал сирийски произход. Според много от средновековните жития бащата на св. Георги бил езичник, а майка му християнка, която възпитавала сина си в християнско благочестие. Веднъж, по време на тежко заболяване бащата на св. Георги приел християнството и се излекувал. Съгласно едни версии на житието, Геронтий по-късно загинал като мъченик,  други жития премълчават този факт. След смъртта на Геронтий, Полихрония се завърнала в родния град Лид, където имала в наследство богато имение. Грузинските жития говорят, че св. Нино, покръстителката на Грузия, била родственица на бащата на светеца – Геронтий, с което се обяснява почитането на св. Георги в Грузия като национален светец.

  В младежка възраст св. Георги постъпил в армията и се отличил особено във войната с Персия 296-297 г. Той служил в кохортата на Непобедимите, на които по-късно станал и предводител. По време на гоненията на Диоклетиан  (според по-късната византийска традиция на житието от времето на преп. Роман Сладкопевец) св. Георги раздал имуществото си и се явил пред императорския съвет в Никомидия. Според един интерполиран по-късно текст, светецът първо бил разпитван от някой си Вардан. На съвета той застанал пред император Диоклентиан и обкръжението му и смело изповядал вярата си в Христа. Разгневен, императорът заповядал да бъде бит с пръчки. После бил хвърлен в затвора и претърпял множество изтезания. Всичко това св. Георги претърпял мъжествено, благодарейки горещо на Бога. Бил оставен разпънат на колелото на мъченията, но ангел Господен се явил и изцелил раните му. Виделите всичко това  стражи се разбягали, а св. Георги се отправил към храма на Аполон, където Диоклетиан извършвал жертвоприношение. Като видели светеца невредим, императрица Александра и военноначалниците Анатолий и Протолеон повярвали в Христа. Диоклетиан още повече се прогневил и заповядал да хвърлят светеца в яма с негасена вар. Когато след 3 дни дошли да вземат тялото му, го намерили невредим. Мнозина тогава повярвали и възкликнали „Велик е християнския Бог”. Свети Георги бил хвърлен отново в тъмница, а на краката му обули нажежени до червено метални обувки с обърнати към ходилата гвоздеи. В тъмницата Бог отново изцелил и утешил мъченика.

  Диоклетиан отново и отново се опитвал да принуди светеца да принесе жертва на езическите богове, но напразно. Диоклетиан имал близък приятел на име Магненций. Магненций решил да изпита светеца, като го накара да възкреси някого от мъртвите, с което да докаже истинността на своята вяра, като естествено се разчитало, че той няма да успее да извърши подобно чудо. Свети Георги обаче се обърнал към Христа с гореща молитва. Започнало голямо земетресение, по време на което една от гробниците се отворила и от нея излязъл наскоро починал човек. Посрамен, Диоклентиан и Магнениций заповядали отново да хвърлят св. Георги в тъмница. Към него започнало да се стича огромно множество народ, търсещ изцеление. Светецът вършел непрекъснато безброй чудеса и мнозина повярвали в Христа. Диоклетиан отново безуспешно се опитвал да го принуди да принесе жертва на езическите богове, като му обещавал слава и богатство. Веднъж св. Георги заявил, че е готов да отиде с императора в храма на Аполон. Когато влезли вътре, се събрал много народ и мнозина очаквали, че той ще принесе жертва на боговете. Св. Георги обаче се обърнал към статуята на Аполон с въпроса бог ли е Аполон или не. Обитаващият статуята нечист дух бил принуден да отговори и обявил, че истинският Бог е Иисус Христос. Свети Георги направил във въздуха кръстно знамение и всички идоли паднали и се разбили. Като видяла това, императрица Александра открито изповядала вярата си в Христа, за което тя и св. Георги получили смъртни присъди. По пътя към мястото за изпълнение на присъдата св. Александра мирно предала душата си в ръцете на Господа. На св. Георги палачът отсякъл главата с меч.

  Според една от версиите на житието, това станало на 23 април (+303), на някои места е упоменато, че това се случило на Велики петък. Съдейки по Възкресните тропари в службата на светеца обаче, можем да предположим, че той е загинал мъченически в Светлата седмица. В много жития се казва, че всичко случило се било записано от слугата на св. Георги – Пасикрат, в някои версии – Панкратий. Той бил и човекът, който пренесъл мощите на светеца в град Лид. В няколко житийни версии мощите са пренесени не от слугата, а от майката на светеца Полихрония. Съществуват и жития, според които св. Полихрония приела мъченическа смърт заедно със сина си.

  Византийските легенди и жития на св. Георги получават широко разпространение в славянския свят и се радват на множество преписи и редакции. Житията – мартирии могат схематично да бъдат  разделени на три. В едната версия се говори за воина от Кападокия Георги, който открито обявил себе си за християнин пред имп. Диоклетиан, за което бил подложен на множество мъчения. Това е и най-обширната и разпространена версия, която в съкратен вариант сме изложили по-горе в нашата статия. Това е и житието, което се чете в пролога към празника на светеца на 23 април /6 май, като най-ранните свидетелства за използването му са от ХІІІ в. Другото житие, което е и най-древното, както вече казахме, е обявено от папа Геласий І за апокриф. В него св. Георги е измъчван не от римския имп. Диоклетиан, а от персийския цар Дадан.Третият вариант на житието е близък по сюжет до втория с тази разлика, че в него се упоменават имената на родителите на светеца  – баща Геронтий (в друг вариант Геронт) и майка Полихрония (в друг вариант Полифрона). В този трети вариант на житията, светецът не твори чудеса, а мястото на неговата смърт става град Диоспол (Лид). В някои преписи от този трети вариант името на царя мъчител е Диоклетиан, но винаги се указва на факта, че той бил „родом от Персия”.

  Паметта на св. Георги се чества от славянските и западните инославни църкви съответно на 23 април по нов стил – 6 май по стар стил, тоест за тях празникът е неподвижен. Българската православна църква е съхранила по едно интересно стечение на обстоятелствата стария стил за празника 6 май. В Йерусалим, Гърция, Кипър, на Света Гора и в другите гръкоезични църкви празникът е подвижен. Ако 23 април се падне преди Възкресение Христово, честват паметта на светеца в първия понеделник след Възкресението, тоест в Светли понеделник. Това е така, защото службата на светеца е празнична и съдържа празнични тропари, свързани с Възкресението! Ето защо ако празникът се случи преди празника на празниците Възкресение Христово или съвпадне с него, както това се е случвало преди и след приемането на новоюлианския календар от част от поместните църкви, то  тогава типикът на Църквата нарежда празникът да се премести, защото не може празничната служба на светеца да съвпадне с покайните служби на Страстната седмица.Руската православна църква чества също и 3 ноември като празник на светеца – деня, в който е осветен мартириумът на св. Георги в гр. Лид по времето на император Константин Велики (+337) и са пренесени мощите на св. Георги в него.

  Интересно е, че в Египет, в коптската църква, която почита св. Георги като „принц на мъчениците”, паметта му се чества на 23 паремат от коптския календар, което е 1 май. Коптите също празнуват освещаването на първия храм – мартириум, посветен на мъченика, но на 10 юни. Трябва да отбележим, че първото споменаване за този мартириум в гр. Лид, построен от св. Константин Велики, е направено от Евсевий Кесарийски. В случая обаче Евсевий не казва, че тази гробница – мартириум е била посветен на св. Георги, а „на заслужил (отличил се) човек”. Едва по-късно този високо отличил се човек е отъждествен със св. Георги. През VІ в. върху мартириума е построена базилика, която арабите разрушават. Кръстоносците отново издигат храм, който по–късно също е разрушен. Днес на това място съществува храм, построен през ХІХ в.

  Тропар на св. Георги, глас 4:

  Като освободител на пленници
  и на бедни защитник,
  на немощни лекар, на царе поборник,
  победоносни великомъчениче Георги,
  моли Христа Бога да се спасят нашите души.

  

  Венцислав Каравълчев, 

  Dveri.bg

• Военен хеликоптер ще развява българското знаме над площад „Батенберг“ в София

  

  Вертолет Ми-17 с националния флаг и тази година ще открие военния парад на 6-ти май, в Деня на храбростта и празник на Българската армия, съобщава БГНЕС.

  Тези вертолети от военновъздушните сили (ВВС) участват в много аварийно-спасителни операции – с тях се помага при наводнения, а също така се гасят пожари.

  Вчера и днес Ми-17 тренират като прелитат на малка височина над столицата. Така се подготвят за провеждането на въздушната част от военния парад по случай честването на Деня на храбростта и празника на Българската армия.

  Вертолетът, който ще открие парада, ще прелети над площада точно в 10:29 ч. утре. Във ВВС всичко е изчислено до минута, точният час, в който Ми-17 ще започне своят полет, ще бъде в 10:10 ч. Самото спускане на знамето отнема около 20 секунди, то трябва да бъде вече добре опънато около две минути преди прелитането над трибуната. Хеликоптерът ще премине над площада на височина 100 метра със скорост 80 км/ч.

  Ще бъде използван и резервен вертолет, което е абсолютно стандартна процедура, обясни подполковник Филип Ангелов. „В крайна сметка авиацията е занимание, което крие рискове. За да се презастраховаме и всичко да мине нормално, предвидихме и резервен хеликоптер“, каза подполк. Ангелов.

  Той за първа година е командир на вертолета, който ще спуска националния флаг. Тазгодишният въздушен парад за 6 май обаче му е шести. „Така че тръпката от доста време я изживяваме. Чувството е изключително приятно. В крайна сметка не бих намерил пилот, който да не се гордее и да не изпитва удоволствие от това, че ще лети със спуснатия национален флаг на държавата. Това е привилегия за всеки един, това е чувство на отговорност, чувство на дълг. С професионализма, който притежава всеки един от пилотите и екипите, които са на борда – техници, оръжейни специалисти и спасители – се постига именно това, което хората виждат и аплодират“, заяви подполк. Ангелов.

  Той добави, че екипажите са готови за парада. „Това е плод на доста тренировки, на богат опит, натрупан през годините – така че сме готови за изпълнение на тази задача“, категоричен е подполковникът. /БГНЕС/

  .

• Фрийдъм Хаус: Най-ниско ниво на свободата на словото от 10 години насам

  

  Свободата на словото е в най-ниското си ниво от десет години насам. Такова е заключението на публикувания в сряда годишен доклад на „Фрийдъм Хаус“ за миналата година. Само 14 % от населението в света живее в страни с истински действаща четвърта власт. Европа продължава да отбелязва високи нива, въпреки че в някои региони има голям спад.

  Причината за картината в световен мащаб са основно два фактора: приемането на закони, които рестриктират свободата на словото, най-често обосновани с нуждите за националната сигурност, и ограничаване достъпа на журналисти до зони на конфликт, съобщава „Фрийдъм Хаус“.

  В редица държави, исторически известни със своите демократични практики, се забелязва влошаване условията за журналистите в изминалите 5 години. Гърция е паднала с 21 точки по 100-точковата система от 2010 година досега. По-значима негативна тенденция има още в Турция, Унгария и Сърбия, а нашата страна e на 75-то място.

  Елън Ахекян, която е работила по доклада, заяви по БНР: Една от най-обезпокоителните тенденции, които видяхме в България, е концентрацията на собственост, особено в ръцете на „Нова българска медийна група“, най-вече като се има предвид, че собственикът е депутат, които се знае, че подкрепя партията, която е на власт. Всъщност в България през 2014-а година видяхме подобрение, заради това, че са били докладвани по-малко нападения срещу журналисти, в сравнение с миналата година. Резултатът от това е една точка подобрение за България в новия доклад на „Фрийдъм Хаус“. Според данните, властите в страната ни изглежда са толерирали заплахите срещу журналистите.

  На дъното на класацията са страни като Беларус, Куба, Сирия, Иран, Северна Корея и включената за първи път окупираната от Русия територия в Крим. Показателят в САЩ е паднал с един пункт, заради задържания и тормоз спрямо репортери по време на протестите за граждански права във Фъргюсън, щата Мисури. На върха в класацията за медийна свобода са Норвегия и Швеция. /Фрог нюз/

  .

• Германия се размина на косъм с голям терористичен акт

  Днес на Германия ѝ се размина. А утре?

  .

  По всичко изглежда, че в петък Германия се размина на косъм с голям терористичен атентат. И въпреки това политиците продължават да говорят за „абстрактна опасност“. Не, заплахата е съвсем конкретна – твърди Катарина Искандар във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, в материал, цитиран от Дойче Веле.

  

  Покушението, за което се предполага, че е било организирано от един 35-годишен мъж и 34-годишната му съпруга – и двамата от турски произход, по всяка вероятност е щяло да има мащабите на атентата срещу Бостънския маратон. Традиционното състезание по колоездене край Франкфурт е тъкмо онова, което експертите наричат „мека цел“ – място, на което лесно може да се извърши атентат с много жертви. Следователите отдавна са наясно с възможностите, които големите спортни състезания разкриват пред терористите. Никога обаче опасността от атентати в Германия не е била толкова непосредствена, толкова конкретна и актуална, колкото днес.

  Омаловажаване на опасността

  И тъкмо в това е проблемът: независимо, че разследванията разкриват все повече подробности за замисъла на двамата предполагаеми терористи, политиците продължават да си говорят за „абстрактна опасност“. А на фона на актуалния случай това понятие е напълно неподходящо.

  Впрочем, то си беше неподходящо и преди: фактът, че преди осем години службите за сигурност съумяха да осуетят атентатите, планирани от т.нар. „Група от Зауерланд“, не означава, че опасността е станала по-малко актуална. След това имаше няколко опита за атентати, а през февруари тази година властите в Брауншвайг се видяха принудени да отменят традиционното карнавално шествие, тъй като са разполагали с конкретни данни за планирано ислямистко нападение.

  Затова не е оправдано терористичната заплаха за Германия да се нарича „абстрактна“. Употребата на тази дума може и да успокоява част от гражданите, но повечето от тях отдавна вече не вярват на подобни опити за омаловажаване на опасността. И са напълно прави! Защото вече е очевидно, че в борбата срещу тероризма все по-значима роля играе бдителността на отделния човек. В конкретния случай бдителност е проявила една продавачка в магазин, от който единият заподозрян редовно купувал материали, необходими за направата на бомба. Следващия път може да се наложи бдителност да проявим самите ние.

  

  Сградата, в която се намира жилището на двамата заподозрени

  Заплахата „тих джихад“

  От години насам държавните органи за сигурност ни казват, че не смогват да разследват всички подозрителни лица от средите на салафитите. Затруднява ги дори следенето на онези, за които се смята, че планират да заминат на джихад в Сирия. Сегашният случай показва обаче, че съществува и едно „забравено поколение“ джихадисти – това са онези млади хора около трийсетте, които не се гласят да заминат в чужбина, а си стоят тихо у дома. И на пръв поглед нямат нищо общо с джихадистите-туристи. Но това не ги прави по-малко опасни. Тези потенциални терористи трябва да бъдат следени поне толкова зорко, колкото и джихадистите, които се отправят към Сирия или Ирак.

  Катарина Искандар, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

  Източник на публикацията на български: dw.de

   

   

• Пенсионираният неврохирург Бен Карсън влиза в кандидатпрезидентската битка

  

  Пенсионираният чернокож неврохирург Бен Карсън обяви, че влиза в битката за президентския пост в САЩ, предаде Ройтерс. В интервю за подразделението на телевизия Си Би Ес във Флорида той каза, че ще се опита да спечели номинацията на Републиканската партия.

  Бен Карсън е на 63 години и е популярен сред консервативното течение „Чаено парти“. Очаква се той да обяви официално кандидатурата си по-късно днес в Детройт.

  Той ще е първият афроамериканец, който ще се бори за номинацията на републиканците.
  Известен е и като първия лекар, успешно разделил сиамски близнаци със свързани глави.

  Сенаторът Марко Рубио от Флорида, Тед Круз от Тексас и Ранд Пол от Кентъки вече се включиха в надпреварата за републиканската номинация.

  Бившата изпълнителна директорка на „Хюлит Пакард“ Карли Фиорина се очаква да представи кандидатурата си днес. Утре бившият губернатор на Арканзас Майк Хъкаби ще обяви плановете си. Други потенциални републикански кандидати са бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, губернаторът на Уискънсин Скот Уокър и губернаторът на Ню Йорк Крис Кристи. /“Сега“/

  .

• Турция даде поредния курбан на цензурата

  Интервю на Нихал Йозерган с Ертурул Мавиоглу*,

  в. „Труд“

  

  38 години след първото голямо протестно шествие срещу цензурата турските кинаджии и любителите на киното отново излязоха на улицата с искането за свободно кино. Една от причините е изваждането на документалния филм „Бакур” (Север – на кюрдски език), разказващ за живота на бойците от ПКК, базирани в планините на Югоизточна Турция и Северен Ирак от програмата на 34-тото издание на Истанбулския филмов фестивал. Лентата не бе допусната в програмата поради огромния натиск от страна на министерство на културата, под предлог, че не е лицензиран. В знак на солидарност към колегите си от конкурса се оттеглиха много филмови дейци и кинокритици, включително и автори на чуждестранни филми. След което членовете на журито също обявиха, че се оттеглят, от което пострада не само духът на най-престижния турски кинофестивал, но и за жалост опетни и имиджа на организаторите от IKSV (Истанбулската фондация за култура и изкуство), които бяха обвинени, че са се огънали под натиска на правителството .

  Турската публика все пак успя да види голяма част от филмите, но награди и заключителна церемония нямаше. Българският филм „Урок” също излезе от състезателната част, но се радваше на голям зрителски интерес. Билетите за всички прожекции бяха предварително изкупени, а публиката аплодираше лентата на българския екип.

  

  Ертурул Мавиоглу: Някой помни ли тези, които свеждат глава пред цензорите?

  .

  – Как обяснявате голямата подкрепа, която получихте от киносредите след скандала на фестивала?

  – Цензурата, която от дълги години съществува в Турция, през последните няколко години нанесе удар и върху медийния сектор, но за разлика от тях, когато един филм бъде забранен, веднага става ясно кой е цензорът. Културното министерство до голяма степен е взело в плен нашего брата поради чисто финансови причини. Което връзва до голяма степен ръцете на творците, които няма как да бъдат хем свободни, хем да получат лиценз за филм, който не е одобрен от министерството. Ние нямаме никакъв дял за растящата като лавина бурна професионална и обществена реакция след спирането на нашия филм. Колегите проявиха много бърз рефлекс на солидарност и от 33 в програмата 22 филма взеха решение да се оттеглят, което може само да ни радва.

  – Какво беше стряскащото във вашия документален филм?

  – Нито аз като журналист, нито Чаян Демирел (документалист, съавтор на филма) никога не сме се питали какво ли ще се случи, ако направим това, защото това е автоцензура и тя е по-опасна от официалните спирачки пред твоята творба. Ако тръгнеш да работиш с опасенията дали ще бъда съден, дали ще бъда цензуриран, дали ще попадна в затвора, тогава никой в тази страна няма да създаде нищо добро – нито в журналистиката, нито в киното, нито в културата и изкуството изобщо.

  – Живеем в една Турция, в която властимащите поставят „нови критерии” пред изкуството. Мерят полите на балерините, плътността на балетното облекло, назначават наблюдатели в театрите…

  – Честно да ви кажа, не смятам, че положението, в което се намираме, има нещо общо с ислямизацията или религиозността. Управляващите по-скоро напомнят на превратаджиите, срещу които се бореха така усърдно. Смятат, че ще затвърдят властта си, мачкайки другите, и че ще останат завинаги на власт. Но такъв филм няма… Тази страна мина през какво ли не. От Кенан Еврен до Тургут Йозал, Сюлейман Демирел, Тансу Чилер, Месут Йълмаз… Дори по тяхно време не беше толкова зле.

  – Как посрещат бойците от ПКК държавната политиката за диалог между правителството и кюрдското политическо движение?

  – Съвпадна с обявяването на „кюрдското отваряне”. След посланието на осъдения на доживотен затвор Абдулах Йоджалан, което бе изчетено в Диарбекир по време на празника Невруз преди две години. В него той еднозначно заяви, че е дошло време да се оттеглят от Турция. Настоящият им лидер Мурат Карайълан след това организира брифинг за журналистите в Кандил (Северен Ирак, Кюрдистан), сред които бях и аз. Така започна снимачният процес, в който проследихме първите въоръжени групи, които напускаха пределите на Турция, после продължихме снимките през лятото на 2013 г.

  Видите ли, когато колеги от Би Би Си, АФП, Ройтерс и други световни медии го правят, това не разбунва духовете. Аз исках да задам своите въпроси. Това е всеобщ проблем на журналистите. Всеки желае първи да разследва проблем, който не е бил нищен досега. Нашият екип вървя, яде и спа заедно с тези бойци дни наред в кюрдските високопланински райони при много трудни условия. Няма мобилни телефони и всеки момент може да се случи всичко, рискуваш наравно с тях живота си, а те водят нелегален начин на живот. Да ви призная, ако не бях получил оригинални отговори, щях да се откажа изобщо да правя този документален филм. Сега подготвям и книга.

  – По време на войната с ИДИЛ кюрдите излязоха на преден план не само на фронтовата линия в Кобане, а и в очите на световното обществено мнение. Особено жените, които се бият и умират рамо до рамо с тези бойци. Вашите впечатления?

  – Когато кажем кюрди, първото нещо, за което се сещаме, е феодалното устройство и морал, който е важен толкова, колкото и стойността на живота им. По принцип жената винаги е на втори план в такъв тип обществено устройство. Но кюрдското движение поведе вътрешна инициатива за еманципацията на жените. И аз се чудех дали това е само пропагандна опаковка, или нещо реално. Беше ми интересно да науча каква е тяхната позиция във военната система и как са структурирани. Това, което видях, е, че кюрдските жени не се бият само с радикалните ислямисти или само срещу режима на Башар ал Асад, молите в Иран или този в Турция, а в същото време срещу мъжката хегемония и потисничество на жената. Тоест в този смисъл те са феминистки. Мъжете не само се допитват до тях, когато вземат решения, а искат и специално разрешение, за да влязат в техния лагер. Ако не го видите отблизо, няма как да го разберете.

  И както е казал поетът: „Та кой си ти? Част от силата, която зло желае, но все добро твори.” Хубавото на лошото от нелепата развръзка на тазгодишния истанбулски филмов фестивал най-добре синтезира друг известен турски журналист Тугрул Ерйълмаз. Пред вестника на арменската диаспора „Агос” той казва: „Историята на изкуството в същото време е история на цензурата и на борбата на хората на изкуството срещу нея. Натискат, пресират и хоп… изскача един Йълмаз Гюней, после Метин Ерксан, Зеки Демиркубуз, Шериф Гьорен, Зеки Йоктен и един Нури Билге Джейлан – все хора, които са били в спор и най-малко са се споразумели със системата. Кажете ми, някой помни ли изобщо тези, които са свели глави пред цензорите?”

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Ертурул Мавиоглу e турски журналист, който е бил арестуван и осъден на 8 години затвор заради левите си убеждения, когато е на 19 години, по време на военния преврат в Турция през 1980 г. След като излиза на свобода, завършва журналистика. Работи от 30 години в различни турски медии – всекидневници и тв канали. Два пъти носител на наградата за разследваща журналистика, присъдена му от Дружеството на съвременните журналисти. Автор на 4 книги и забранения филм „Бакур”.

  .

• <<
• 1
...
• 79
• 80
• 81
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
• 88
• 89
...
• 416
• >>