Всички авторски страници

Авторски

• Борисов зове Европа да се огледа в себе си заради Крим

  По-долу може да се прочете пълния текст на интервю на Георги Коритаров с премиера Борисов в предаването „Свободна зона”, излъчено на 1 април в ефира на ТВ+. Текстът е публикуван във Фрогнюз.

  Преди това – коментара на интервюиращия, публикуван в същото издание, който подчертава акцентите от разговора в студиото.

  .

  Георги Коритаров:

  Интервюто на г-н Борисов, което направихме в ефира на ТВ+ , бе представено като сензационно и то на пръв поглед наистина изглежда така. Аз, обаче съм привърженик в много по-задълбоченото вглеждане не просто в текстовите, но в надтекстовите и подтекстовите послания, които отправя политик от такъв калибър.

  За мен Бойко Борисов, зад привидно скандални изявления и една нехарактерна за него речева кондиция, отправи най-уникалното предизвикателство-покана към гражданите не само на България, но и на Европа. Предизвикателство-покана за един същински публичен и откровен дебат за ценностите на ЕС и на атлантическата общност.

  Зад прозвучалото като шок твърдение-извод на г-н Борисов, че Западът е преглътнал Крим като окупирана от Русия украинска територия, се крие не друго, а един стремеж да бъдат накарани не толкова политиците, колкото гражданите на ЕС, да се замислят дали наистина се случва това. Ако гражданите на ЕС съжителстват съвместно в тази пъстра, мултикултурна, демократична общност на мира, просперитета и международното право, тогава те, чувайки подобен извод, произнесен от министър-председател на страна-членка, би трябвало сами да потърсят отговорност от държавните и правителствените ръководители на своите страни, заради подобен двоен аршин и двойнствен критерии, който Западът прилага към казуса Крим и към руската агресия.

  За мен думите на г-н Борисов са един много елегантен призив към европейците, да се замислят каква политика искат да бъде водена от тяхно име. Биха ли допуснали европейците по аналогичен начин, по който руската агресия откъсна суверенна територия от Украйна и я анексира, подобни неща да се случват и на други места. И ако Европа би искала твърдо да се противопостави на подобни нови посегателства, тогава както много в негов стил г-н Борисов привлече вниманието към Минските споразумения и подчерта, че никъде не се споменава Крим. Това би означавало европейците да изискат от своите ръководители темата Крим да бъде поставена там, където бе заложена още в самото начало. Защото Крим беше първопричината за налагане на санкции срещу режима на Путин.

  Кризата в Източна Украйна е само второто действие на руската агресия. Когато става дума за обвързване на режима на санкции със спазване на Минското споразумение, както много аргументирано посочи г-н Борисов, това означава отместване на вниманието на международната общност от окупацията на Крим, затварянето на темата с руската агресия в зоната на полуострова и както каза премиерът „преглъщането на руската окупация”, за сметка на обвързване на санкциите с Източна Украйна. Видите ли, ако се спазват Минските споразумения, санкциите ще паднат. И като паднат санкциите какво става с Крим?! Ето го подозрението за негласно договаряне и не произнесен на глас интерес на Запада от това хем Русия да вземе своя Крим, хем да се заговори за мир в зоната на Източна Украйна, хем парите и търговията да вървят като паднат санкциите.

  Това е дълбоко неморално и аз приветствам думите на г-н Борисов, защото той, с една държавническа смелост, произнесе нещо, което наистина трябва да се казва. Ако това се каже от анализатор, може да бъде много по-директно, но няма да има същата стойност. Дълбоко впечатлен съм от този демократичен и европейски импулс в изказването на г-н Борисов. С това подсещане към Европа, че тя не само не трябва да мисли за падане за санкциите, а напротив, за засилване на санкциите, докато Русия се махне от окупираната територия, г-н Борисов се нарежда наистина в редицата на евроатлантическите политици.

  Другата тема, която направи впечатление в интервюто, това е позицията на г-н Борисов за Закона за гражданската регистрация, внесен от ДПС, който предвиждаше да бъдат върнати насилствено отнетите родни, майчини имена на хора по време възродителния процес, които междувременно са починали, без за могат да си ги възстановят. Думите на Бойко Борисов бяха, че това е една най-елементарна и човешка справедливост и на практика се ангажира да бъде гарант за решаването на този проблем по един хуманен и справедлив човешки начин. Разглеждам това като продължение на тезата на Борисов, заложена в неговото писмо на 29 декември 2014 г., когато той заговори за необходимост от политически диалог от ново качество и от демократично и модерно затваряне на страницата на Възродителния процес.

  За мен това са двата най-важни акцента от това интервю. Не мога да ги степенувам по важност по простата причина, че са с различна насоченост. Тезата за Запада, Русия и Крим е ориентирана към дискусия не само в рамките на България, но и по възможност към цялата европейска общност. Докато темата за възстановяване имената на покойниците, жертви на Възродителния процес, е тема с изключително хуманно и демократично българско звучене. Ако този закон бъде приет и Борисов и ГЕРБ подкрепят, това ще бъде акт на съвременното българско общество, който по своята сила и стойност може да бъде приравнен към историческото извинение, произнесено от сръбското правителство за кланетата в Сребреница.

  По темите, произтекли от интервюто на банкера Цветан Василев мога да кажа две неща. Първото е свързано със самото интервю. Прочетете внимателно логиката на разговора и ще видите, че наистина по някакви причини много сериозни въпроси, произтичащи от интервюто, не са били поставени. Така например, когато г-н Василев споменава за срещи с лидери на трите основни партии, всеки журналист, който внимава в отговорите, би следвало да попита конкретно за имената на тези лидери, за партиите, които оглавяват, за обстоятелства, време, място и начин на организация на срещи.

  Липсата на уточняващи въпроси създава широко място не просто за догадки, а за спекулации. Но такива неща се случват, особено ако човек по някакъв начин е отклонил своето внимание. Темата за персоналните отношения и конфликти, без да бъде изплетена в анализ за състоянието на българските институции, на българската държавност и българското общество, остава да виси със страшната сила на един ужасяващ въпрос. И той е: „Ние в индианско общество ли живеем, на племенни правила ли се подчиняваме или сме държава?”.

  За това българските граждани трябва да настояват за цялата истина, защото тази истина не може да бъде произнасяна на парче. За произнасяне на тази истина има възможност да се търси българският съд и институции. Ако те не съумеят да свършат работа, има международно право, Европейски съд, има много други възможности, които ни дава членството н ЕС. По тази причина мисля, че ние деградирали като общество, омерзени и потопени в омерзението като хора, отказали се да мислят със собствените си глави, хора, доверяващи се на своите ръководители не като на интелектуални личности, а като на символи на индиански вождове, нямаме право да се въртим в този модел, който ни доведе до там, че истинските проблеми изобщо не ги забелязваме.

  Истинската стойност на това, което ни се казва се подминава. Вижте колко много се бунтуват медии, какъв шум навсякъде възникна заради интригите на личните взаимоотношения и сблъсъци. И никъде, с изключени на вас и на още един сайт, не се появи същината за това, което говори г-н Борисов-темата за Русия и Крим и темата за имената на покойниците, пострадали от Възродителния процес. Не може да сме паднали чак до там, че да сме изгубили дори последното ъгълче, последната гънка на шлейфа или шлифера на нашия морал. Изобщо не можем да се закачим, за да хванем този шлифер.

  .

  Борисов в шокиращо интервю: Голям срам е „Телеграф“ с „Държавен вестник“

  .

  Голям срам е вестник „Телеграф“ да се продава с „Държавен вестник“. Трябва да се върнат имената на покойниците, чиито имена бяха сменени по време на Възродителния процес. Не вярвам, че Цветан Цветанов ще бъде осъден. За какво?! Това е само част от това, което каза премиерът Бойко Борисов пред журналиста Георги Коритаров по „ТВ+“.

  Следва текстът на самия разговор:
  

  Коритаров: Без каквито и да било уводни думи, ще започнем, само ще обявя общата тема: Какви са ценностните опори на управляващата коалиция?

  И така, един журналист е изправен пред избора да се опре на две, три, четири сериозни новини. Добри новини, негативни новини. Преди минути дойде едно съобщение с информация от Евростат, че България е сред трите страни в ЕС по най-бързо намаляване на безработицата през последните месеци.  Без никакво съмнение това е много позитивна новина. В същото време информационният поток, основният тон на дискусии в България е свързан с интригата около КТБ и интервюто, което е дал нейният бивш собственик Цветан Василев. Казвам „Добър вечер“ на господин премиера.

   

  Борисов: Добър вечер и на вас и на зрителите ви.

  Коритаров: Започнах условно за двата типа новини, тъй като ще изберем тази, която се нуждае от повече изясняване и която се нуждае от наистина много прецизен отговор, тъй като е заредена с голям рекетьорски потенциал. Тя излиза от интервюто на Цветан Василев, който казва: С Бойко Борисов имах среща на 6-и юни 2014 г. И го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата.“  На въпрос на Дачков: „Какво Ви отговори Бойко Борисов? „, Василев казва: „Засега няма да кажа какво си говорихме.“. Засега няма да кажа какво си говорихме, означава – ще задържа информация за след време, когато стане нужно ще я кажа. Има ли някаква драма в това, което сте си говорили?

  Борисов: Вижте, аз и днес го коментирах, но малко започва да ми е неприятно, че някой зор, зор, зор да се види с мен и след това започва да си интерпретира както си иска една среща. За вашите зрители искам да кажа, че седмици наред господин Василев настояваше за тази среща и накрая му я дадох. Изрично подчертавам – тогава  премиер е Орешарски и ние сме опозиция и то смачкана опозиция. С костинбродските афери, с всичките удари, виканици  в прокуратури, в съдилища на основни фигури от ГЕРБ. Сиреч без никаква власт, абсолютно никаква власт към този момент. Но така или иначе той казва, че е дошъл при мен. Дошъл е в дома ми.  Не сме били в бар, кафене или ресторант. Просто си вкара колата в гаража ми, за да не я гледат отвън, защото и моята къща беше поставена под наблюдение, и доколкото разбирам от това, което ми казаха- и него. Кое е криминалното на това?

  Коритаров: Въпросът не е в криминалното…

  Борисов: Не, понеже чух темата, а аз наблюдавам много внимателно изрази: “криминален начин сме се видели“. Кое е криминалното?

  Коритаров: Това са негови думи. Акцентът на проблема тук не е в това дали е криминално или не, а в това какво си говорихте?

  Борисов: Според мен това не е добро възпитание. Да настояваш с някого да се видиш, а след това да обясняваш какво сте си говорили. Когато една среща е била на четири очи, какво има да доказваш какво сте си говорили? Моята съвест е чиста, мога да се прекръстя.

  Коритаров: Нали знаете, че сме възпитавани като атеисти. И аз да се прекръстя, няма кой да ми повярва.

  Борисов: Майка ми мен ме е възпитавала и съм вярващ човек и това съм го доказал многократно.

  Коритаров: Бил сте в комсомола, няма как да не са ви го избили.

  Борисов: Бил съм в комсомола, но майка ми ме е водела на Великден тайно  да обикаляме около църквата, да минем вътре да запалим свещичка.

  Коритаров: Значи сте дисидент?

  Борисов: Не съм дисидент, но съм вярващ човек.

  Коритаров: Значи изразът „ Засега няма да кажа…….

  Борисов: Мразя такива. Аз ще кажа всичко, за което сме си говорили. Аз ще кажа всичко, ние нямаме тайни, някакви тайни, за които да сме си говорили.

  Коритаров: Това е добро начало.

  Борисов: Първото нещо, което каза, е да се извини за това, което ми причиниха близо година.

  Коритаров: Защо?

  Борисов: Защото това, което ми причиниха, не е правено на никой политик през тези 25 години. Обсада.

  Коритаров: От негово име ли Ви се извини?

  Борисов: Да, от негово име. От негово име лично. Аз не мога да говоря от името на ТВ7, или на трети, четвърти….

   Коритаров: А той лично какво Ви е причинил?

  Борисов: Той е дошъл… Ако аз бях отишъл в неговия дом, той има право да каже: “аз ще кажа какво ми е казал.“ Но след като ми е дошъл в къщата, редно е да питаш домакина иска ли да разкаже как е минала срещата. Това е доброто възпитание. Но въпреки това, тъй като явно, той в своето интервю казва, господин Василев казва, че се е виждал тогава с лидери на другите, на управляващите партии. За тях нито казва дата, нито имена, нито нищо. Явно, че интересният човек, който искат да е на прицел, съм аз. Аз мога да чета между редовете. И като дойде, първо се извини за това, което са ми причинили. Защото, напомням на вашите зрители, че нямаше телевизия, в която да отида или предаване или каквото и да е публично мероприятие, без платените клакьори да дойдат отпред. Нямаше такова. Всяка сутрин в 6 часа обграждаха цялата ми къща и под диктовка на ТВ7, на журналиста, който водеше, те се сменяха непрекъснато, вдигаха плакати, сваляха плакати,и аз ги гледах на камерите, когато им плащаха зад трафопостта парите.

  Коритаров: Това пари на Цветан Василев ли са били?

  Борисов:  Парите не са надписани на кой са. Но господин Василев, което чест му прави, дойде и ми се извини. Аз на него му казах само едно нещо. (Аз съм добър човек по принцип. Никога не гоня карез на някого, нито съм отмъстителен.) “Молете се само дъщеря ми да оздравее. Това се молете“. За радост тук от вече две-три седмици детето не е на тези силните хапчета, поуспокои се, започнаха да се движат така…. Дай Боже да продължи да е добре.

  Коритаров: Това е емоционалното…

  Борисов: Това го казах емоционално. След това започва да ми разказва как ще съборят банката. Казах му „Аз това го знам“ Но вие направихте ГЕРБ от първа политическа сила с костинбродската афера, първата политическа сила да е опозиция. Вие направихте, господин Василев, този експеримент с Орешарски. Всичките там БСП, ДПС и АТАКА

  Коритаров: Да…

  Борисов: Момент, нали ме питате какво сме си говорили? Аз ви разказвам.

  Коритаров: Аз казвам „Да“.

  Борисов: Изведнъж, я си представете аз да  съм премиер, Дянков финансов и Цветанов вътрешен и ще дадем да падне банка? Ще дадеме жандармерия да ходи да окупира офиси? Или ще изтеглиме държавните пари, за да цопне в последния момент? Кога това ще се случи? Никога!

  Коритаров: Вие нещо много важно ми казвате. Той Вие казал :“Ще съборят банката.“. Кой ще я събори? Каза ли Ви кой е субектът?

  Борисов: Управляващите.

  Коритаров: Тогава…

  Борисов: Управляващите. Вижте, господин Коритаров, в това студио сега Вие сте водещият, а аз съм премиерът.

  Коритаров: Е, така е. То не е все едно, то е така.

  Борисов: Как ще водим разговор или какво ще се случи в студиото, зависи само от нас двамата.  Не от трети, четвърти, пети или шести.

  Коритаров: Точно така.

  Борисов: В някои студия имат, а и вие имате слушалка….могат да Ви диктуват

  Коритаров: Светлето най-много, Светле, кажи ми….да се чуете, вие я видяхте, Светлето е много добро дете…

  Борисов: Може да ви диктуват нещо, но от вас зависи.

  Коритаров: Свалям я. Да покажа на българския народ, че никой нищо не диктува.

  Борисов: Ами ето. Това е правилното, и аз нямам, ето да видят. С една дума виновниците за това да се случи са премиерът Орешарски и финансовият министър Чобанов. Това са хората, които имат инструментите  да спрат всичко това. Третият и Иван Искров, който с цялото си нахалство продължава да стои там.

  Коритаров: Т.е. Вие му казахте: „Аз знам това“. Тоест, че премиерът Орешарски, Петър Чобанов и Иван Искров ще срутят банката?

  Борисов: По начина по който вървеше, сега не знам как да не кажа нещо във времето, утре да се каже, че съм знаел, но усещането беше такова.

  Коритаров: А има ли логика власт да иска да събори банка и да си дестабилизира държавата?

  Борисов: Моята логика е, че тогава те са си мислели, че могат да се справят със самия Василев, без да съборят банката.

  Коритаров: А защо са искали да се справят? Искали са да го унищожат ли?

  Борисов: Аз зная, че искаха да унищожат мен и ГЕРБ.  Иначе господин Василев, както надлежно си дава интервюто, да каже точно какво е. И затова и днес казах…

  Коритаров: Поиска ли защита от Вас?

  Борисов: Е, как да поиска защита от мачкания човек от опозицията? Неговите орди, на ТВ7, шоуто, което той каза, което той правеше „България без цензура“ по цялата държава, и ни преследваше. Не че ме е било страх. Днес чух, че се говореше, че ме е било страх. Не са страшни. Уплашиха ми детето, това е различно.

  Коритаров: Говорим за политически проблем, защото каква политическа логика е довела Цветан Василев във вашия дом? Искал ли е той политически или експертни форми на подкрепа за банката си и за себе си от Вас?

  Борисов: Е, какво ще искат от мен когато съм в опозиция?

  Коритаров: А защо идва при вас, след като са Ви оплювали и са Ви омачкали, и да Ви се извини? Много е нелогично.

  Борисов: Защо ли? Защото ГЕРБ след тежко управление, след най-тежко управление, след най-тежката финасово-икономическа криза, беше първа политическа сила. Един месец след изборите бихме пак във Варна.

  Коритаров: Е, хубаво.

  Борисов: ГЕРБ вървеше нагоре и той си е правел сметката, че ГЕРБ пак ще дойде на власт. И е търсел най-вероятно… Не най-вероятно, той искаше да ми се извини, за да не му държа гарес затова, че ми разболяха семейството.

  Коритаров: Да получи индулгенции някакви.

  Борисов: Не индулгенции. И от тук нататък… това ме дразни. Редно беше да ме попита: “Мога ли да кажа, че съм идвал по мое настояване, защото аз съм дошъл във вас?“. И аз щях да му кажа: „Да“ или „Не“. Това ме дразни в интервюто. Иначе срещата ни беше абсолютно човешка. Дойде, извини се, аз му казах: „Дано му мине на детето, защото представи си пред вас…“. Тогава той нито беше гонен, нито беше преследван, нито банката беше паднала. Имаше си и охрана и всичко. Викам: „Представи си сутрин ставаш и ордите от два-триста души заградили къщата и не можеш да тръгнеш. Представи си какво сте правели.“

  Коритаров: Той имаше ли персонални опасения от конкретна личност или от конкретни типологизирани интереси, които работят срещу него? За да дойде при Вас не е просто така. За да дойде в гаража Ви.

  Борисов: Аз се надявам, че правим много по-важни неща в държавата и да го говорим…

  Коритаров: Знаете ли защо  говорим за това?  Това е важно заради  прозрачността в тази държава.

  Борисов: Прозрачността е това – дойде, извини се, стиснахме си ръцете заради това, че съм му простил, заради това, че ми е посегнал на семейството, на дома ми. Не на политиката.

  Коритаров : Ето какво говори той. Това е вторият момент, който е много важен. Той казва за активите в КТБ. „Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложение, всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ.“ Той на вас направи ли такова разсъждение?

  Борисов: Нямам спомен.

  Коритаров: Какво мислите за идеята тогава да бъде одържавен активът на тази банка и да бъде преструктурирана тя?

  Борисов: Все едно сега да отидете и да питате Мишо Миков какво мисли или какво решение ще вземе по пенсионната реформа, или за каквото и да било. Това правите в момента. Аз съм бил на 5-и юни, аз съм бил опозиция. Орешарски и тогава тройната коалиция бяха в пълната си мощ. Какво да кажа аз? Защо да дойде при мен?

  Коритаров: Е, точно това Ви питам. Той каза ли ви…

  Борисов: Той дойде в чисто човешки план. Аз по никакъв начин нямаше как да му помогна. Чисто човешки план, защото беше съзнал, че има политика, има политически натиск и има място как да се води политика. Има една граница, която не бива да се прескача.

  Коритаров: Тази идея…

  Борисов: …той го беше осъзнал това. Оттук-нататък нямам желание да интерпретирам кой какво е искал да каже.

  Коритаров: Не „кой какво е искал да каже“ Принципно.

  Борисов: Националната служба за охрана ще настоя да поеме охраната му – върне ли се в България, да излезе пред съда, да излезе където иска, да го пазят. Каквото има да разкаже срещу който има. Това не е моя тема. Аз четири години, в най-тежката финансово-икономическа криза, съм наливал пари в тази банка, за да не падне.

  Коритаров: Добре.

  Борисов: Така както Станишев като премиер и Орешарски като финансов министър също в други банки наливаха. Както и ние сега наливаме, за да е стабилна банковата система.

  Коритаров: Чакайте сега. Наливал сте пари, за да не падне. Означава ли това, че е можела да падне и докато бяхте премиер?

  Борисов: Всяка банка може да падне.

  Коритаров: Кои пари наливахте? Които бяха депозитите на държавни фирми?

  Борисов: Точно така. Това имам предвид. По този начин се регулира. Дали една… когато портфейлът й е изтънен да я подпреш. Както в момента сме направили с две банки други.

  Коритаров: В момента?

  Борисов: Да.

  Коритаров: Кои?

  Борисов: Е. Има банков закон, който забранява да се говори. Но факт е, че със стотици милиони сме ги подпрели. И сега го казвам, да не стане след една година или някой да каже: “Ама тогава ГЕРБ помагала на някакви банки“. Това се прави във всички държави, от всички правителства, от всички премиери.

  Коритаров: Как гледате на това принципно, че е трябвало да бъдат одържавени активите на банката и тя да бъде преструктурирана?

  Борисов: Аз така щях да постъпя тогава, ако бях премиер. Ако има свързани лица и Цветан Василев е виновен, щях да го извикам или ДАНС или съответно прокурорът да го извика. Да го задържи, ако е виновен, ако не е – да го пусне и банката да не се срути.

  Коритаров: Имате ли спомен за консултациите, които провеждахте при президента Плевнелиев, ръководителите на политически сили, във връзка с кризата в КТБ? Лятото миналата година?

  Борисов: Те бяха няколко пъти.

  Коритаров: Основната тема беше ли свързана с идея за одържавяване на КТБ?

  Борисов: Господин  Коритаров, те бяха толкова арогантни, те бяха толкова сигурни, че ГЕРБ и аз няма да се върнем на власт, че въобще не се интересуваха.

  Коритаров: Кои точно ?

  Борисов: БСП, ДПС, АТАКА. Бяха безскрупулни и арогантни.

  Коритаров: Нека да видим заглавната страница на един проект за закон, който така или иначе не е видял бял свят. Но той е много интересен, защото, нека да го покажем…

  Борисов: Аз по ми е интересно да кажа какво сме направили сега.

  Коритаров: Ще кажем. Ето, виждат нашите зрители проект: Закон за преструктуриране на КТБ. Въпросът ми е: Защо този проект, който е имал основна идея за одържавяване и преструктуриране на КТБ, не беше вкаран в Парламента, въпреки че е щял да има мнозинство формално между групите на ДПС и, както разбирам, на ГЕРБ?

  Борисов: Да са го вкарали. Да са го вкарали. Да са го вкарали.

  Коритаров: Вие щяхте ли да го подкрепите?

  Борисов: Ама имаше си правителство, което и сега аз просто се учудвам на господин Василев, че споменава моето име и, че е дошъл в Банкя, а не казва къде се е срещал с Орешарски, със всичките тези хора. Ами ако извадите сайтовете ще видите, че Орешарски ходеше в къщата на господин Василев. Защо не ги казват тези работи, а искат пак аз, когато съм управляващ, да нося отговорност. Затова благодарение на всички парламентарни групи променихме закона сега, вкарахме служебни синдици, които в момента развалят или би трябвало по-точно…

  Коритаров: Консенсус.

  Борисов: Абсолютен консенсус, за което им благодаря. На всички политически партии.

  Коритаров: А защо тогава БСП и реформаторите, които са били извън парламентарна сила, не са дали подкрепа за нещо, което прилича…

  Борисов: Чакайте, БСП беше управляваща мандатоносител

  Коритаров: Именно мандатоносител. Но този проект е имал много рационални неща. Вие и групата на ДПС правехте тогава и по принцип мнозинство.

  Борисов: Не мога да знам какво са правили БСП тогава. Те се лутаха, не знаеха какво правят, самите те нямаха никакво самочувствие да бъдат мандатоносител, защото тогава те бяха тежко побеждавани години наред. Нямаше самочувствие това правителство. Експериментът Орешарски донесе милиарди загуби на тази държава. Милиарди. Какво да ви кажа повече?

  Коритаров: Намирахте ли опора, принципна и политическа опора още тогава в Реформаторския блок..?

  Борисов: Те бяха извън Парламента, каква опора да намирам?

  Коритаров: …който, макар и като извънпарламентарна формация, развиваше и увеличаваше като някаква форма на гражданско влияние? И са били поканени на срещата при президента като извънпарламентарна сила, за да подкрепят една идея за спасяване на банката, но не са го направили.

  Борисов: Знаете ли, господин Коритаров, аз тогава задавах един такъв въпрос на Орешарски като премиер, но представете си аз съм сам опозиция, пред нас са Орешарски, Станишев, Местан, вътрешен министър Йовчев, Драго Стойнев, Мишо Миков, ееее, Гечев… Представете си ни просто като маса какво е… Йордан Цонев. Те се държаха абсолютно арогантно, защото властта във всичките им сфери беше тяхна. Аз го попитах само Орешарски знае ли какво е написал в пълномощното да предостави на Брюксел да преговаря с Русия за „Южен поток“.  И той ми каза, че не го е чел. Питах го дали знае какво пише в договора. Има ли договор за „Южен поток“, неустойки има ли? Той каза, че не го е чел. И аз тогава им казах: „Ами следващия път вземете премиер, който може да чИте поне.“ Това им казах. От тук нататък всички разговори са безсмислени. Те допуснаха всичко това да се случи, да се срути. След това едните търсят да хвърлят вина кой на Пеевски…

  Коритаров: Той виновен ли е?

  Борисов: За мен виновен е този, който упражнява властта.

  Коритаров: Пеевски виновен ли е?

  Борисов: Не виждам неговата вина. Ако е бил премиер, министър, какъвто и да е – да. Но не мога да кажа: „Пеевски е виновен, защото Орешарски е спал или Чобанов е спал“. Ми тогава да ги привлекат като обвиняеми.

  Коритаров: Е, нали внушението, особено на реформаторите е, че Пеевски владее цялата държава…

  Борисов: Господин Коритаров, ни най-малко не искам да защитавам Пеевски. Че утре ще излезе – Борисов защити Пеевски. Не, не ме интересува Пеевски. Орешарски и Чобанов са властта. Другото е задкулисие.

  Коритаров: Вие казахте, че не е виновен Пеевски.

  Борисов: Ами той не подписва нищо. Един депутат.

  Коритаров: Значи не е виновен?

  Борисов: Ами депутатите в момента виновни ли са или аз съм виновен?

  Коритаров: Вие ли сте виновен?

  Борисов: Ами аз съм виновен за всичко. След като съм премиер, значи нося отговорността. Министрите носят персоналната си отговорност. Като не ти върши работа един министър – сменяш.

  Коритаров: Защо в парламента казахте: Какъв „модел Кой“, какви 5 лева?“? Това митология ли е – моделът „Кой“?

  Борисов: Ами мен ми омръзна да се опитват да прехвърлят вината от реалната власт, която имат политическите сили, върху друг. Омръзна ми. Не ми се слуша.

  Коритаров: Това мит ли е?

  Борисов: Аз не знам, ако в тази държава има един човек, който може задкулисно да ги управлява всичките тези, мен не може. Да излезе Орешарски и да каже защо е взимал тези решения? Кой му ги е диктувал? Стига толкова, вече ми омръзна. Всеки ден да отговаряш на „Кой“ , „Защо“ и „Как“.

  Коритаров: С други думи, вие сте против митологизиране и създаване на изкуствени балони?

  Борисов: Искам да кажа, че ако е имало каквато и да е зависимост на ГЕРБ от някой друг, дали е Делян, дали е Драган, дали е Петкан – няма значение, ГЕРБ в опозиция щеше да живее спокойно. На нас ни говореха от трибуната как ще ни избият зъбките и как боли. 15 пъти са ме викали в прокуратурата. И не само мен. Сега се оплакват, че някои ги преглеждали. Взеха проби от олуците, дърветата ми броиха. Кое го е садил баща ми, кое аз? В двора.

  Коритаров: А кой е отговорен за това? Орешарски като премиер?

  Борисов: Ами Орешарски, разбира се. Кой е началник – Орешарски. И аз на Орешарски лично му го казах, бяхме на КНСБ, на коктейл ни беше поканил Пламен Димитров, седнах и му казах: “Ей, това, което правиш, не ти прави чест.“

  Коритаров: Господин премиер….

  Борисов: Но историята го зачеркна, той го няма.

  Коритаров: Тази криза около КТБ и това…

  Борисов: С една дума, за да се прекъсне с това „Кой“, „Защо“, „Как“ и т.н., ГЕРБ няма никаква зависимост от никой. Ние определяме нашата политика. Това, че държавата в момента е крехка поради тази разнопосоченост на политическите партии, че трябва да сме единни и да се събираме и да сме по-внимателни, не значи, че всеки ден трябва да се говори едно и също. Отговорността е на този, който управлява. Мандатоносителят.

  Коритаров: Това е легитимната позиция – институционална и конституционна.

  Борисов: При мен няма друго. Извинявайте, че кашлям, ама съм болен.

  Коритаров: Правя си инхалации, от които ми мина кашлицата – препоръчвам ги.

  Борисов: Е, аз сутринта почвам от 7 ч., какво ли не правих днеска, нема време за инхалации.

  Коритаров: Въпросът в следното се свежда – тази криза около КТБ, второто действие, крие ли други рискове?

  Борисов: Но пак да подчертая. Не съм казал, че Делян Пеевски не е виновен, а съм казал кой е виновен. За да няма заглавията в Медиапул утре. Не ме интересува физическите лица, дали е Пеевски, Драгаевски или Коритаров – няма значение. При мен…

  Коритаров: Е, мене пък къде ме слагате да владея цялата държава?

  Борисов: При мен има премиер, министри – това са виновниците. Това са виновниците. И господин Василев да бъде така добър да каже къде се е виждал с другите. При мен е дошъл вкъщи, щот съм бил… с кого, кога, как… на кои дати, какво им е казал на тях, на управляващите.

  Коритаров: Има ли риск тази криза сега да се разпростре по начин, който да създаде тежък външнополитически проблем за нашата страна, доколкото все по-отчетливо прозират руски мафиотски интереси?

  Борисов: Аз мисля, че държавата реагира бързо благодарение, повтарям, на всички политически партии, осъзнаха риска, приехме специален закон, той не е специален, между първо и второ четене възможност за служебни синдици, които веднага влязоха. В момента фондът управлява банката чрез синдици, веднага ще бъдат дадени в съда. Защото съдът, исках това да уточня одеве, разваля цесии, сделки, всичко останало. И с една дума да кажа за вашите зрители   какво е било КТБ. КТБ на база парите на вложителите започва да прави бизнес. Това са така наречените свързани лица. За съжаление и в пенсионните фондове го има, и на други места в България го има – и сега затова много е важно бързо да се смени шефът на БНБ. Надяваме се май месец да имаме консенсусна фигура, която всички в парламента да подкрепят, да си отиде най-после Искров, и съответно всичко това, за което говоря. Защото, за вашите зрители го казвам, само БНБ може да направи този контрол, за който говорим. Сега, какво прави държавата в момента? Държавата иска това имущество, което е било в КТБ като обезпечение на всички тези кредити, да бъде прибрано обратно в банката. Тези, които са си направили цесии или са си изиграли некви игри, не ги знам. Синдиците ще ги кажат, съдът ще разпореди да се приберат, съответно с тях да се овъзмездят вложителите и това, което фондът за гарантиране и държавата са дали като заем.

  Коритаров: Има ли опасност България да попадне под зависимост на нечисти, руски мафиотски интереси чрез кризата в КТБ?

  Борисов: Руски и мафиотски не значи едно и също. Може да са и американски мафиотски, може да са френски мафиотски, може да са белгийски мафиотски.

  Коритаров: Така е, но понеже говорят за връзка с човека, за когото има забранителен режим.

  Борисов: Не бих искал да свързвам една или друга държава. Във всяка държава има мафия.

  Коритаров: Да махнем тогава мафиотски и да кажем само руски интереси.

  Борисов: Руски интереси, на техните в случая финансови икономически кръгове са факт.

  Коритаров: В тази банка. А от там и като влияние върху нашите процеси.

  Борисов: Не само. Външнотърговската банка на Русия е и акционер.

  Коритаров: Така. Крие ли това рискове за нас?

  Борисов: Така че нормално е да иска всеки да влезе и да има повече влияние в България.

  Коритаров: Има ли рискове от това?

  Борисов: И тук е ролята на правителството да привлече всякакви инвестиции, които… и когато е силна държавата, когато са силни службите…

  Коритаров: Силни ли са?

  Борисов: Абе… не са много силни.

  Коритаров: Като не са…

  Борисов: Не са много силни, защото ето сега цяла нощ, между другото, се занимавах. Даже пратих посред нощ издирих зам.-шефката на митниците, че Танов го няма, но пратих главния секретар, шефът на БОП Спиридонов на Свиленград. Нали, просто на вашите зрители да кажа с какви хора се работи. Навремето като казах, че материалът е такъв, колко ме носиха…

  Коритаров: А материалът такъв ли е?

  Борисов: Имаме една тихичка, тайна спогодба с турците: като влиза тир с цигари или излиза тир с цигари, понеже това са акцизните стоки, алкохол и цигари, те ни пращат едно тайно факсче.

  Коритаров: Аха.

  Борисов: Митничарите и граничарите на Капитан Андреево скъсали факсчето, скрили го и 15 тира по празниците с цигари ги пропуснали. Само че не знаят, че в системата остава факсчето. Листа може да го скъсаш – информацията остава. Два тира фанахме нощеска.

  Коритаров: Тая нощ?

  Борисов: Да. Пратих да приберат всички от смените, които са били тогава на едната дата, от 28-и февруари тръгват и през празниците нали, когато хората почиват – швът, швът – минават. Другите два празни са излезли, декларирали са, че празни са влезли, празни са излезли – ще ги търсим и тях. В момента всички борси ги нападнахме, дет се вика. Имаме номерата на тировете, ще ги издирим. Този, който е един от организаторите, вчера беше избягал сутринта или по обяд, сигурно е разбрал,  щото хванахме първо единия, после другия тир за огромни пари. Контрабандата е място, където ние в момента показваме воля, която никога не е показвана. Даже, понеже с господин Станишев често сега си говорим по темата Шенген и това, което с Румъния искаме да направим, беше написал, че са впечатляващи приходите в бюджета за първите три месеца.

  Коритаров: Вие се сближихте?

  Борисов: Не. Не сме се сближили. Просто, нека да го кажем, пораснахме. И двамата разбрахме, че когато в ЕНП аз говоря лошо за неговото управление, той говори лошо в ПЕС срещу нашето управление, няма как да падне Шенген, няма как да ни уважават другите държави. Затова изградихме нова тактика. Когато защитаваме интересите на България пред Европа, пред партньорите, говорим в един език. А и няма нищо лошо, когато нещо добро е направено, да се отчете.

  Коритаров: А господин Миков знае ли го това? Защото БСП се държи безумно.

  Борисов: Аз си говоря  и с господин Миков. Примерно когато беше за закона за служебните синдици, той каза: „Добре, Бойко, вие и по сега действащия закон сте могли да ги сложите.“

  Коритаров: И защо не сте?

  Борисов: Питах юристите, казаха „Не може“. Да де, ама той като юрист казва, че може. На другия ден веднага го вкарахме в съда и съдът каза, че не може. С една дума, той се опита да ми помогне, коректен беше, в смисъл те можеха да ме атакуват политически защо не сте го вкарали примерно преди един месец? Но той ме предупреди, ние го направихме и той самият се убеди, че съдът не го допуска.

  Коритаров: Това с митниците е добър пример, но хибридната война в доклада на военното министерство пише, и за Русия, в контекста на  Русия ви питах?

  Борисов: Понеже ме питахте за службите. Това са долу граничари, това са началниците им, това е цял канал, това са огромни пари.

  Коритаров: Има ли опасност България окончателно да загуби информационната пропагандна война срещу Русия и, образно казано, да капитулира в резултат на хибридната война на режима на Путин срещу ЕС.

  Борисов: Не. Аз мисля, че и Европа, и Русия в момента си дават сметка колко пагубно е всичко това, което се случва и за двете икономики, ако можем така да ги наречем. Виждате рублата накъде отиде, виждате как се стопяват резервите…

  Коритаров: Виждате ли решение?

  Борисов: …резервите на Русия, същото пречи и на самата Европа.

  Коритаров: Виждате ли решение?

  Борисов: Виждам да се спазва Минското споразумение и тогава да паднат санкциите.

  Коритаров: А защо Минското споразумение да се спазва, след като паднат санкциите, след като санкциите бяха заложени заради руската агресия и окупацията на Крим?

  Борисов: Вижте, това е вече мое мнение, че Крим чисто дипломатически, винаги ще се протестира това действие, но някак си Крим го преглътнаха западния свят.

  Коритаров: Е, господин Борисов, как не си говорихме предварително, това не трябваше да го казвате. Наистина ли западният свят е преглътнал Крим като руска окупация?

  Борисов: Не, с дипломатическия си език никой от нас няма да каже, че е преглътнал Крим.

  Коритаров: Ами добре, де…

  Борисов: Самият факт, че Крим не се споменава, а говорим за Минското споразумение, където госпожа Меркел, Оланд, съответно отидоха до Путин и стигнаха до Минското споразумение, това едно и се надявам да няма две.

  Коритаров: Чакайте, господин Борисов, това е демагогия и лицемерие. Европейският съюз и НАТО застъпват ли принципа на ненарушимост на границите?

  Борисов: Застъпват го.

  Коритаров: Има ли споразумение от Хелзинки, което е валидно и се спазва в ОСС?

  Борисов: Има.

  Коритаров: И въобще светът. Е, как ще преглътне западният свят Крим?

  Борисов: Как да го кажа. Не го е преглътнал, но се спираме само на Минското споразумение.

  Коритаров: Вие се шегувате сега.

  Борисов: Ами то е факт.

  Коритаров: Бъдете откровен. Наистина Западът предаде ли Украйна на руснаците заради Крим?

  Борисов: Напротив.

  Коритаров: Е, как напротив? Взеха им територия. Все едно Румъния, давам този драстичен пример, да ни вземе южна Добруджа, щото с аргумента, че тя ни е дадена със споразумение между Сталин, Хитлер и граф Чано …

  Борисов: То е обратно.

  Коритаров: Как ще е обратно? Осми ноември 40-та година къде отива Южна Добруджа?

  Борисов: Е, отива при Румъния. Или къде?

  Коритаров: Ха ха, господин Борисов….

  Борисов: Ние не сме взели територия на никой.

  Коритаров: При последното Ви идване говорихме за история и тогава не се справихте със задачата закон за защита на нацията. Сега Ви питам осми ноември 40 година Крайовската спогодба какво регламентира за статута на Южна Добруджа?

  Борисов: Не съм бил жив тогава.

  Коритаров: Премиер е Георги Кьосеиванов на България.

  Борисов: Не знам.

  Коритаров: Е стига глупости, нали се учи по география?

  Борисов: Не си го спомням. По-добре, да не кажа някоя глупост.

  Коритаров: Сега, господин Борисов, ако беше студентски изпит,  не септември, а не знам…

  Борисов: Сега и аз мога да ви питам нещо, което вие няма да си спомните.

  Коритаров: Със сигурност няма да си спомня.

  Борисов: Ако е такъв изпитът и вие няма да го вземете.

  Коритаров: Не, не, със сигурност вие ще ме скъсате по-лесно. Така, Крайовската спогодба е споразумение между нацистка Германия, Румъния, Съветския съюз, Молотов на Сталин и Царство България с премиер Георги Кьосеиванов за мирно предаване на Южна Добруджа на България.

  Борисов: Това става 40-та година. Аз се обърках за 46-та какво става после.

  Коритаров: Какво става 46-та?

  Борисов: Давай нататък..

  Коритаров: Става революция, преврат… Затова Ви поставям този пример. Значи, това е същото като Румъния да каже по времето на нацизма, и по времето на споразумението Рибентроп-Молотов са им дали Южна Добруджа, сега си я искаме обратно. Същото е с Крим.

  Борисов: Аргументите при тях е, че Хрушчов навремето е дал по такъв начин .

  Коритаров: Питам Ви, има ли воля наистина, защото вие се събирате държавници. Вие сте човек с изключителен авторитет като премиер на България, като ходите по срещи, не им ли казвате: Абе, господа, нарушен е фундаментален принцип, окупирана е територия. Санкциите не трябва да бъдат заради Източна Украйна и обосновани с Минското споразумение, а трябва да продължават, докато руснаците отстъпят Крим обратно на Украйна. Защото са им го взели.

  Борисов: Няма практика да се говори, какво си говорим на съвета.

  Коритаров: Такива нещо говорите ли си?

  Борисов: Говорим си.

  Коритаров: И какво казвате Вие?

  Борисов: Че е добре да се постигне мир, защото губим от тези санкции, да не говорим, че хиляди хора гинат на ден.

  Коритаров: Може ли да се постигне мир без да има морал? Може ли да има мир на основата на окупирана територия?

  Борисов: За съжаление не навсякъде на света има истинска справедливост, каквато бихме искали.

  Коритаров: То това е брутална несправедливост.

  Борисов: Ами на много места. В Сирия не е ли брутална несправедливост?

  Коритаров: Чакайте, това е абсолютен аналог на Мюнхенското съглашение.

  Борисов: Това е тема…

  Коритаров: Мюнхенското съглашение, което какво прави? Судетската област… Добре.

  Борисов: Не вярвам това да е  тема, която мога да разясня на вашите зрители или да им отговоря по какъвто и да е начин.

  Коритаров: Добре. Това е по-демагогско, отколкото е отношението на Реформаторсия блок днес, господин Борисов, към ГЕРБ? От една страна са в коалицията, от друга щяло  да има нещо фатално в местните избори. Провалиха ви в Сърница.

  Борисов: Е, Сърница не може да се гледа като модел. Там са роднини болшинството хора, а и, вижте, всяка партия си се явява. Аз съм спокоен в това отношение. Всяка партия, всяка организация, то затова има партии. Ще се явят. Каквито резултати покажат – такива.

  Коритаров: Смущава ли Ви нещо в Реформаторския блок? Надежден партньор ли са?

  Борисов: За мен са надежден партньор. С няколко от лидерите на партиите в Реформаторския блок сме в един кабинет. Работим ежедневно заедно. Госпожа Кунева, Лукарски, Ненчев, Москов.

  Коритаров: Доволен ли сте от министъра на образованието – господин Танев?

  Борисов: Старае се човекът да направи каквото може. По принцип на него му е трудно, защото това е една сфера, в която…

  Коритаров: Няма ли по-добри?

  Борисов: Е, на всеки пост има по-добри. Никой не се е родил най-добър.

  Коритаров: Как става промяна. Примерно когато има коалиционно споразумение…

  Борисов: Професорът се справя.

  Коритаров: …ако някой министър не се справя, обвързан ли сте с коалиционното споразумение, да речем, да не предприемате сериозни стъпки, тъй като той е излъчен от коалиционна формация? В случая, да речем, от Реформаторския блок? Или са Ви казали: Вие си поемате отговорността. Ако Вие не сте доволен от даден министър, който не е на ГЕРБ, какво става?

  Борисов: Ако аз не съм доволен, ще предложа и няма да работя с него.

  Коритаров: На кого ще предложите? На партията?

  Борисов: Ами ще се съберем с колегите, ние се събираме често, коментираме, в 90 процента от случаите се разбираме. Има някои нещо, които са спорни или всяка една от партиите си ги е поела. До местните избори не виждам смисъл да се променя нещо.

  Коритаров: До местните? А след местните ще бъде по…

  Борисов: Всеки ще даде дотогава максимума от себе си. Виждате пет-шест реформи вървят, те трябва да дадат резултат.

  Коритаров: След няколко месеца България ще поеме председателството на ротационен принцип на Съвета на Европа. За вас тази организация важна ли е?

  Борисов: 2018-та година?

  Коритаров: Не, не, това е Европейският съюз. А Съветът  на Европа е друга организация.

  Борисов: Какво за нея?

  Коритаров: И след няколко месеца България ще поеме председателството на Съвета на Европа, а не на Европейския съюз. За Вас Съветът на Европа и неговите институции имат ли сериозна политическа и морална стойност?

  Борисов: Какво имате предвид, за да мога да подготвя отговора си?

  Коритаров: Имам предвид уважавате ли Съвета на Европа като най-стара институция и първата, в която България се интегрира през 91-ва година?

  Борисов: Нататък какво е като въпроси?

  Коритаров: Уважавате ли я?

  Борисов: Уважавам я, разбира се.

  Коритаров:  Уважавате. А съобразявате ли се с техните мнения?

  Борисов: Съобразяваме се. С кое не сме се съобразили сега? Щото начинът, по който задаваш въпроса, това ще следва.

  Коритаров: Ами, ето вижте, следва следното. Ето доклада, последния от 2014 година на Европейския комитет срещу расизма и нетолерантността. Нека да видим. Това е заглавието и нека видим 32-ри параграф. Да видим 32-ри параграф гласи: В България функционират няколко по-малки ултранационалистки, фашистки политически партии и групи, сред които НФС, ВМРО-БНД, БНС и т.н., и се изброяват и други. Европейската комисия, Европейският комитет срещу расизма и нетолерантността настоятелно препоръчва на властите да продължават  да следят отблизо многобройните екстремистки групи. Вие толкова отблизо, че ги направихте коалиционен партньор.

  Борисов: Става ми смешно каква лисица си. Откъде тръгна, уважавате ли ги, разбирате ли ги, а сега да видим като е така… Това като в казармата: Уважаваш или не уважаваш старото? Който и отговор да дадеш, все грешен.

  Коритаров: Какво мислите за… това е авторитетна, както казахте институция.

  Борисов: Вижте, от трибуната на Парламента аз каквото съм имал да им кажа, което не са били прави или реформаторите или патриотите, аз съм им  го казал.

  Коритаров: Не ви ли притеснява тази оценка „фашистки политически партии“? Които попадат в обща управленска конфигурация с най-модерната европейска партия на България – ГЕРБ?

  Борисов: Вижте, ние имаме коалиция с Реформаторския блок.

  Коритаров: А поне имате споразумение с тях.

  Борисов: А с другите имаме споразумение за подкрепа.

  Коритаров: Е, защо точно с тях?

  Борисов: А с кой?

  Коритаров: Питам, не можахте ли да предприемете дръзкия самоотвержен ход – правителство на малцинството?

  Борисов: В тази тежка икономическа криза, в тези проблеми, да бях поел само ГЕРБ като предишния мандат с 85 депутати да изтеглим каруцата от калта, нямаше да бъде възможно. Разбирам и мога да Ви отговоря.

  Коритаров: Това е сериозно, не е закачка.

  Борисов: Закачката беше по начина, по който ме подготви за темата. Ако не бяхме направили правителство, ако не бяхме поели тази тежест, всички фондове спрени. Сега когато започнахте предаването, така го миииииинахте 20 минути, 30 си говорихме за Цветан Василев.

  Коритаров: Това за Евростат.

  Борисов: За Евростат, че за тези няколко месеца сме намалили безработицата реално, не го казвам аз, казва го Евростат. Че всички фондове работят, че милиарди се разплатиха: зърнопроизводители, тютюнопроизводители, животновъди, строителни компании – навсякъде. Че над три милиарда и петстотин милиона лева разплатихме на вложителите в КТБ.

  Коритаров: Няма цена, която може да оправдае дори псевдофашизъм.

  Борисов: В парламента Вие сте ме чували и когато направих правителството, казах: наблюдавам много внимателно преминаването на крачката на етническата толерантност.

  Коритаров: Какво видяхте?

  Борисов: Сега, на приказки са много силни.

  Коритаров: Помните ли кога го казахте за първи път? Преди две седмици някъде.

  Борисов: Не помня точно, но да.

  Коритаров: И само преди 5 дни излиза Валери Симеонов и казва: За българските мюсюлмани и за свещения им призив за молитва. Имамът вие. Вие.

  Борисов: Ами…

  Коритаров: Не е ли повод да му кажете: господин Симеонов, дотук бяхте?

  Борисов: Не.

  Коритаров: Не ли? Защо не?

  Борисов: Защото в края на краищата всяка партия, всеки лидер носи отговорност за това, което говори, и затова те имат своите избиратели. Колко – много или малко, хората определят. Когато човек обижда, когато който и да е. Защото и от ДПС са ни обиждали нас. И от БСП са се обиждали и аз съм обиждал. Вижте, това все пак са млади формации, за първи път са в парламента, можем да им простим някоя и друга грешка. По-важното е, и аз се абстрахирам от подобни изказвания, защото, повярвайте ми, изключително важно е да запазим стабилността в момента и да си довършим тези неща, които сме започнали.

  Коритаров: Аз, например, на Ваше място бих използвал мига, след като се чуе такова нещо, да се обърна директно към българските мюсюлмани и да ги успокоя. Да им кажа, че това, което се говори, аз съм гарант това повече да не се случва.

  Борисов: Аз съм го направил.

  Коритаров: Ама сега след последния път и когато…

  Борисов: Сега, аз няма да го варда господин Симеонов или Сидеров, когато се изкаже нещо, или като Цветан Василев да излизам да го коментирам веднага.

  Коритаров: Ама трябва да се прекрати.

  Борисов: Българските мюсюлмани прекрасно знаят, прекрасно знаят, че в ГЕРБ като партия има и министри, и зам.- министри, и областни управители, и заместник-областни управители, и кметове, и вече близо сто хиляди ли са колко са гласували за нас. Виждате и в Сърница, и в смесените райони, така наречените смесени райони ние се бием с ДПС.

  Коритаров: Ама паднахте. Заради реформаторите.

  Борисов: Ами на едни места паднахме, на други места бием. Не казвам, че са виновни реформаторите.

  Коритаров: Е, кой е виновен?

  Борисов: Ние сме си виновни. Ако сме били по-силни. Следващия път ще ги бием.

  Коритаров: Как да се пресече езикът на омразата?

  Борисов: Но факт е, че ГЕРБ се намеси в смесените райони, където БСП изцяло дезертираха, изцяло ги няма.

  Коритаров: Добре, те БСП по принцип дезертираха от всичко, не само от смесените райони.

  Борисов: В Сърница реформаторите имат кандидат поради това, че на Касим Дал и Корман е човек. Не, че те са го създали и ДСБ  и СДС или…

  Коритаров: Не Ви ли притеснява езикът на омразата като явление.

  Борисов: Притеснява ме.

  Коритаров: Е, как да спре? Това е нещо, което е приоритетно.

  Борисов: Аз излязох и казах, че могат да бъдат спокойни. Че ние няма да допуснем нито към християните, нито към мюсюлманите ….

  Коритаров: Ето, че се случи пак. В Парламента. Излиза и ги обижда. Вие… на неразбираеми звуци.

  Борисов: Дали някой го е чул, дали някой го е разбрал…

  Коритаров: Е, как да не го е чул, това е  Народно събрание.

  Борисов: Народно събрание, но вижте, трябва да оставим всеки да преценява това, което може да говори. Аз отидох на паметника, където бяха загинали хора. В смесените райони правим огромни неща, стараем се максимум българските мюсюлмани да са добре. Сега 107 милиона, 105 реално платихме на малките тютюнопроизводители. Ма това са огромни неща, това са финанси в тази криза, ние съумяваме да запушим и да дадем възможност на тези хора да живеят.

  Коритаров: Този стрес, който им причинява подобно говорене от парламентарната трибуна, от човек, който е ваш коалиционен партньор, как се преодолява?

  Борисов: Дали на нас или на нашите избиратели, когато излизаха от ДПС и ни махаха с пръст от трибуната, аз не помня вие да сте бранили ГЕРБ или мен.

  Коритаров: Аз ли дали не съм бранил ГЕРБ? А кой ходеше по семинари пет-шест пъти и сме правили лекции и тук само за ГЕРБ се говореше.

  Борисов: Да. Ама не бъркайте нещата. Едно е да ви поканим, да си платим заради Вашия авторитет, познания, знания и по-големи по история от моите…

  Коритаров: И по география.

  Борисов: И по география, както се оказа, да ни изнесете лекция да научим нещо, съвсем различно е да ни помагате по друг начин.

  Коритаров: Вие наистина ли не помните, че тук, в това студио беше едно от малкото места, където се говореше принципно за това, че голямата партия спечелила изборите, не трябва да бъде мачкана и изолирана от когото и да било? Или не сте ни гледали може би?

  Борисов: Може би да не съм Ви гледал, но тогава си спомням от трибуната какво ни правеха. И ДПС и БСП и АТАКА.

  Коритаров: Та нали двамата си говорехме, че трябва да стане така, че да изберат председател на Парламента от ГЕРБ. За да има стабилност. Тук си говорехме за това нещо.

  Борисов: Надявам се всички политически партии да са си извадили поука, че “на бодлива крава Бог рога не дава“, има една хубава поговорка. И че трябва да бъдем по-спокойни, по-толерантни, и че българските мюсюлмани са тук и ще живеят тук, българските християни са тук и ще живеят тук, от векове живеят заедно и ще живеят заедно. Ние трябва да се съобразяваме един с друг и всякакви подобни изказвания. Разбира се не мога да го приема това, че “виел“ ходжата. Не мога да го приема, аз никога не бих използвал такъв речник. Аз съм гледал 87-ма година, когато стотици хиляди български граждани напускаха България. Такава трагедия пред очите ми се е случвала.

  Коритаров: Страдахте ли  заедно с тях?

  Борисов: И аз тук намирам голяма грешка в ръководството на ДПС. Още 90-та година е трябвало в устава на партията им да напишат, че никога с партия приемник или с бившата компартия не могат да бъдат в коалиция. Да го има като постулат.

  Коритаров: Не е късно да има такъв постулат, но не е късно и да има още нещо. След като сте съпреживявали и сте страдали заедно страданието на тези хора, готов ли сте да мотивирате парламентарната група на ГЕРБ да подкрепи закона за гражданската регистрация, който да позволи административно възстановяване на имената на покойници, които са отнети по време на възродителния процес? И след това са починали, преди възстановяването?

  Борисов: Това е една елементарна справедливост.

  Коритаров: Ами защо не го направите?

  Борисов: Ами за първи път чувам.

  Коритаров: Как за първи път чувате? Те го провалиха това. Как а първи път? Имаше дебат.

  Борисов: Значи имаме парламентарна институция, където по цял ден гледат  закони, аз да не ходя да се занимавам със законите им.

  Коритаров: Тогава направете…

  Борисов: Аз днес съм правил сметка как сме платили коледните 50 милиона, сега за Великден искам да платим още 50 милиона. От другата страна стоят Лазаров и Лиляна Павлова, и казват: „Искаме и сто милиона да запушим и преасфалтираме магистралата „Хемус“. И понеже Вие ми казвате„ не е пари“, ама много пари, непрекъснато. Едните викат: “Не се яде асфалт“, другите викат: “Искаме пенсии“. Ще ме разцепят на две.

  Коритаров: „В мен сблъсъкът на две епохи стана…“

  Борисав: И затова бой по контрабандата, да съберем повече приходи  и да платим и за двете.

  Коритаров: В морален план ето това би било изключителен жест към българските мюсюлмани. Готов ли сте да го проверите?

  Борисов: Аз ще го проверя.

  Коритаров: Готов ли сте да го проверите и ГЕРБ да го предложи да влезе, защото той влезе по правото на точка на опозицията, започна обсъждане и го провалиха на първо четене.

  Борисов: Само това е влязло, че ако, примерно си бил Ахмед  и си станал Асен, и си починал преди да влезе законът, не могат на паметника или да ти върнат документите, че си Ахмед.

  Коритаров: Това е позор. Трябва да се върне.

  Борисов: Няма логика.

  Коритаров: Нали говорихме, Мехмед Карахюсеинов, той е поет, който го използвахте на 29-ти декември, човекът, който се е самозапалил, за да си защити достойнството, и докато е бил в безсъзнание му е натрапено българското име и е починал, и е погребан като Методи Караханов. Той не е могъл да си възстанови исконното име. Това е елементарен жест.

  Борисов: Ще го проверя това, ще Ви кажа. Не ще Ви кажа, а това е елементарна справедливост и ако това са вкарали…

  Коритаров: Това са вкарали.

  Борисов: И ако това са вкарали, не виждам никаква логика това да не се приеме. Никаква логика няма.

  Коритаров: И мислите, че ще се приеме?

  Борисов: Ами сега, когато изляза, ще говоря с госпожа Цачева и нашата парламентарна група за какво става въпрос. Да не е било в комбинация с нещо друго и…

  Коритаров: С Димитър Главчев бях говорил преди време и той каза като вас – това е елементарна справедливост.

  Борисов: Те най-вероятно правят други номера. Вкарват нещо, което е безспорно, с нещо, което да не може…

  Коритаров: Да не е като „Телеграф“ и „Държавен вестник“? И сега върви…

  Борисов: Голям срам, сутринта го видях. Не мога да допусна, че парламентът ще допусне „ „Държавен вестник“ да отиде с който и да е вестник.

  Коритаров: Това има ли начин да се раздели?  Или си е пазарен проблем?

  Борисов: Кое да му е пазарен проблем? Аз предполагам, че…

  Коритаров: Както навремето. Перес Галдос върви с първи том на Ленин.

  Борисов: То едно време вървяха банан или портокал, ако направиш нещо друго. „Държавен вестник“ предполагам, че Парламентът си плаща да бъде разпространен.

  Коритаров: Ами сигурно.

  Борисов: По тази логика мога да ти сложа един портрет, представяш ли си да ти носят „Държавен вестник“ с Коритаров отпред?

  Коритаров: Това даже не смея да си го мечтая. Днес е първи април, издайте такъв.

  Борисов: Надявам се госпожа Цачева, Парламентът отговаря за държавния вестник, не знам кой отговаря точно за това.

  Коритаров: Държавният вестник е проблем, но този проблем, за който Ви казах, е наистина морален императив и би било добре да стане. А как гледате по принцип на идеята за осигуряване на стратегическа стабилност в ситуациите, когато повече от партиите от формалното мнозинство гласуват за Вас? Това обнадеждава ли ви?

  Борисов: Това ме обнадеждава, това е вече друго ниво на политическа класа, осъзнаване на реалностите, по-добър парламентаризъм. Виждате, че за различни закони партиите се опитват да спазват това, което са обещавали на избирателите си, и гласуват в зависимост от програмите си. И то затова се получава когато в няколко случая либералите и дясноцентристите гласуват еднакво.

  Коритаров: Либералите това са ДПС и дясноцентристите сте вие, така ли?

  Борисов: Да. И реформаторите.

  Коритаров: Защото това е всъщност стратегическата формула за евроатлантическа стабилност.

  Борисов: Ниски данъци за хората, това са възможността да се строи, инфраструктурни проекти за предварителното отчуждаване. Това са теми, които… Как да си центрист и да не искаш да е така? Това е нормално и между другото, господин Местан, когато обяснява за своята политика, той с това го обяснява. Това е нормално да е така.

  Коритаров: Това е нормално, това е логично. Разглеждате ли като средно срочна опция възможност за преформулиране на това управление,  за преформатиране с включване на либерална тенденция? Ако не сега, то за след време, след други избори?

  Борисов: За да не ползваме завоалирани методи, защото между редовете се чете въпросът Ви, ДПС трябва да извърви своя път на промяна.

  Коритаров: Как го виждате?

  Борисов: На тази безпардонност, която демонстрира в предишната тройна коалиция, направи така, че просто уплаши политическите партии.

  Коритаров: Вас пък с какво ви уплаши?

  Борисов: В смисъл, с поведението си направиха така, че да са нежелани от нито една партия за коалиция. Това е безспорният факт към днес. Аз се надявам, че както ГЕРБ в предишните четири години на управление сигурно, наред с хубавите работи, сме правили и сигурно сме си признали грешките и сме си ги поправили в голямата част. Сигурно пак грешим някъде, но мисля, че в голямата си част обществото оцени и видя колко промени направихме. Включително и кадрови, включително и в ръководния състав, включително и знакови фигури за ГЕРБ, които са били просто бяха изтеглени настрани или изцяло отстранени от партията, за да върви партията напред.

  Коритаров: Кой според вас трябва да бъде отстранен от ДПС, за да бъде приемливо за коалицията?

  Борисов: Аз не давам рецепти и не се мешам в работата на други партии.

  Коритаров: А как си представяте реформирана партия?

  Борисов: Знам какво направих аз. Първо смених изпълнителната комисия. В нея влязоха като се започне от Фандъкова, Цецка Цачева, Румяна Бъчварова, Томислав Дончев, отделно Живко от Стара Загора кмета, бургаския кмет Митко Николов, Краси Велчев да не ги изброявам… Хора, които са с репутация, хора които са с тежест в обществото. Веднага изпълнителната комисия съответно, нали, разбира се Цецо…

  Коритаров: Цветан Цветанов?

  Борисов: Цветан Цветанов.

  Коритаров: Той проблем ли ви е?

  Борисов:  Не. Тоя е изключително ценен за партията и си върши прекрасно работата като партиен организатор и началник на предизборните ни щабове.

  Коритаров: Каква ще бъде политическата му съдба, ако получи под каквато и да е форма осъдителна присъда на трета инстанция?

  Борисов: Надявам се, че това няма да се случи….

  Коритаров: Ако се случи…

  Борисов: ….защото би било цинизъм заради това, че не е разрешил подслушване, а се създаде ужасното впечатление в обществото, че сме подслушвали, да бъде осъден.

  Коритаров: И все пак ако бъде осъден, какво ще правите?

  Борисов: Не ми се мисли върху такъв въпрос.

  Коритаров: Е, мислете.

  Борисов: За мен той е абсолютно невинен, защото съм гледал, знам моите министри, аз съм бил главен секретар …

  Коритаров: Ако това се случи, как ще постъпите? Според повелята на принципа на правовата държава или според вашето убеждение?

  Борисов: Вярвам на съдебната система, че ще се абстрахира кой е човекът и ще вземе правилното решение. И ще вземе правилното решение. Не може, няма с какво да ме убеди, с какво ще ме убедят? С кое е виновен? Че не дава разрешение, след един месец дава и протича реализация по този човек. Какво е нарушил? Някакъв чист механизъм?

  Коритаров: Аз не съм съд Върховен…

  Борисов: И аз не съм, да не излезе, че им се бъркам, защото отговарям – надявам се справедливостта да възтържествува.

  Коритаров: Защо са толкова крехки и уязвими магистралите, с които толкова се гордеехте?

  Борисов: Кое е крехко и уязвимо?

  Коритаров: Изпотрошили са се, слагат ограничение 90…

  Борисов: Това са старите магистрали, които от 50 години са направени.

  Коритаров: Е как старата магистрала „Тракия“?

  Борисов: Ами „Тракия“ е стара. Пловдив, Пазарджик и от Шумен надолу старата „Хемус“.

  Коритаров: А с „Люлин“ какво стана? Всичко е наред?

  Борисов: Фантастична е.

  Коритаров: Ще има ли пари за ремонт на тези магистрали?

  Борисов: Ами сега от приходите, днес го виках Горанов, от повечето приходи, които събираме, ще трябва да ги правим и тях. То какво да правим, правим нови. Вижте, 40 години, аз не знам „Тракия“ на колко е, от 90 да речем.

  Коритаров: От 75-та година.

  Борисов: От 75-та година  до 90-та колко правителства  са се сменили? Е, един път не са сменили асфалта. И сега дойде Герб. Не стига ,че правим  нови, а и старите да преасфалтираме. Защо не я преасфалтираха? От 90-та година досега защо не я отремонтираха? Нали имаше излишък?До 2009-та държавата финишираше с по 4 милиарда излишък. Защо не я оправиха?

  Коритаров: Вашите усилия…

  Борисов: Не, не са нашите усилия…

  Коритаров: Не, говоря за друго. Сменям оптимистично искам да завършим Вашите решения със Станишев за влизане в Шенген смятате ли, че ще се увенчаят с успех?

  Борисов: Смятам, че на високо ниво в момента, когато направихме всичко необходимо да има този консенсус, да обединим усилия, нощес с това, което установих на границата истински се ядосах, защото не можем да бъдем сигурни с тези екипи, които са там.

  Коритаров: Това не е ли проблем на Ваньо Танов да го смените?

  Борисов: Нали ги сменяме колко пъти.

  Коритаров: Е, Ваньо Танов седи от толкова време. Сменете го да си вдигне телефона най-после. Стана началник, не си вдига телефона.

  Борисов: Ако е за това виновен, ще го сменим.

  Коритаров: Смяна.

  Борисов: На Свиленград ги арестувахме преди месец. И сега новите – пак.

  Коритаров: Ами значи някой не може да въведе ред.

  Борисов: И то не са само митничарите, то са и граничарите.

  Коритаров: Знаете ли, че Светлето дойде и знаете ли защо, защото съм си свалил слушалката, за да покажем, че не ми диктува тя. Това крехко, малко същество….

  Борисов: Крайно време беше. С тези слушалки ви разбиха мозъците на журналистите. Сутрин ги гледам с едни такива погледи – слуша тук, гледа там, бърка се.

  Коритаров: Ей  затова трябва без слушалки.

  Борисов: Спомням си когато на Цонев му падна слушалката и се чува само: Стига, Цонев, недей… стига с тези слушалки.

  Коритаров: Пещерата си е много прекрасно място, нали? Свободно, спокойно.

  Борисов: Няма задкулисие… Кой, кой? – Свой.

  Коритаров: Добър финал на много добър разговор. Вижте го този закон, грижете се за българските граждани да живеят в равноправие, спокойствие и толерантност.

  Борисов: Винаги ще се грижим. Грижим се за българските мюсюлмани, но се грижим и за българските граждани, които биват грабени по малките населени места, така че… се грижим за всички.

  Коритаров: Казах „граждани“, което включва и едните, и другите.

   

   

   

   

  Ето и пълният текст:  

  Коритаров: Без каквито и да било уводни думи, ще започнем, само ще обявя общата тема: Какви са ценностните опори на управляващата коалиция.

   

  И така, един журналист е изправен пред избора да се опре на две, три, четири сериозни новини. Добри новини, негативни новини. Преди минути дойде едно съобщение с информация от Евростат, че България е сред трите страни в ЕС по най-бързо намаляване на безработицата през последните месеци.  Без никакво съмнение това е много позитивна новина. В същото време информационният поток, основният тон на дискусии в България е свързан с интригата около КТБ и интервюто, което е дал нейният бивш собственик Цветан Василев. Казвам „Добър вечер“ на господин премиера.

   

  Борисов: Добър вечер и на вас и на зрителите ви.

   

  Коритаров: Започнах условно за двата типа новини, тъй като ще изберем тази, която се нуждае от повече изясняване и която се нуждае от наистина много прецизен отговор, тъй като е заредена с голям рекетьорски потенциал. Тя излиза от интервюто на Цветан Василев, който казва: С Бойко Борисов имах среща на 6-и юни 2014 г. И го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата.“  На въпрос на Дачков: „Какво Ви отговори Бойко Борисов? „, Василев казва: „Засега няма да кажа какво си говорихме.“. Засега няма да кажа какво си говорихме, означава – ще задържа информация за след време, когато стане нужно ще я кажа. Има ли някаква драма в това, което сте си говорили?

   

  Борисов: Вижте, аз и днес го коментирах, но малко започва да ми е неприятно, че някой зор, зор, зор да се види с мен и след това започва да си интерпретира както си иска една среща. За вашите зрители искам да кажа, че седмици наред господин Василев настояваше за тази среща и накрая му я дадох. Изрично подчертавам – тогава  премиер е Орешарски и ние сме опозиция и то смачкана опозиция. С костинбродските афери, с всичките удари, виканици  в прокуратури, в съдилища на основни фигури от ГЕРБ. Сиреч без никаква власт, абсолютно никаква власт към този момент. Но така или иначе той казва, че е дошъл при мен. Дошъл е в дома ми.  Не сме били в бар, кафене или ресторант. Просто си вкара колата в гаража ми, за да не я гледат отвън, защото и моята къща беше поставена под наблюдение, и доколкото разбирам от това, което ми казаха- и него. Кое е криминалното на това?

   

  Коритаров: Въпросът не е в криминалното…

   

  Борисов: Не, понеже чух темата, а аз наблюдавам много внимателно изрази: “криминален начин сме се видели“. Кое е криминалното?

   

  Коритаров: Това са негови думи. Акцентът на проблема тук не е в това дали е криминално или не, а в това какво си говорихте?

   

  Борисов: Според мен това не е добро възпитание. Да настояваш с някого да се видиш, а след това да обясняваш какво сте си говорили. Когато една среща е била на четири очи, какво има да доказваш какво сте си говорили? Моята съвест е чиста, мога да се прекръстя.

   

  Коритаров: Нали знаете, че сме възпитавани като атеисти. И аз да се прекръстя, няма кой да ми повярва.

   

  Борисов: Майка ми мен ме е възпитавала и съм вярващ човек и това съм го доказал многократно.

   

  Коритаров: Бил сте в комсомола, няма как да не са ви го избили.

   

  Борисов: Бил съм в комсомола, но майка ми ме е водела на Великден тайно  да обикаляме около църквата, да минем вътре да запалим свещичка.

   

  Коритаров: Значи сте дисидент?

   

  Борисов: Не съм дисидент, но съм вярващ човек.

   

  Коритаров: Значи изразът „ Засега няма да кажа…….

   

  Борисов: Мразя такива. Аз ще кажа всичко, за което сме си говорили. Аз ще кажа всичко, ние нямаме тайни, някакви тайни, за които да сме си говорили.

   

  Коритаров: Това е добро начало.

   

  Борисов: Първото нещо, което каза, е да се извини за това, което ми причиниха близо година.

   

  Коритаров: Защо?

   

  Борисов: Защото това, което ми причиниха, не е правено на никой политик през тези 25 години. Обсада.

   

  Коритаров: От негово име ли Ви се извини?

   

  Борисов: Да, от негово име. От негово име лично. Аз не мога да говоря от името на ТВ7, или на трети, четвърти….

   

   Коритаров: А той лично какво Ви е причинил?

   

  Борисов: Той е дошъл……Ако аз бях отишъл в неговия дом, той има право да каже:“ аз ще кажа какво ми е казал.“ Но след като ми е дошъл в къщата, редно е да питаш домакина иска ли да разкаже как е минала срещата. Това е доброто възпитание. Но въпреки това, тъй като явно, той в своето интервю казва, господин Василев казва, че се е виждал тогава с лидери на другите, на управляващите партии. За тях нито казва дата, нито имена, нито нищо. Явно, че интересният човек, който искат да е на прицел, съм аз. Аз мога да чета между редовете. И като дойде, първо се извини за това, което са ми причинили. Защото, напомням на вашите зрители, че нямаше телевизия, в която да отида или предаване или каквото и да е публично мероприятие, без платените клакьори да дойдат отпред. Нямаше такова. Всяка сутрин в 6 часа обграждаха цялата ми къща и под диктовка на ТВ7, на журналиста, който водеше, те се сменяха непрекъснато, вдигаха плакати, сваляха плакати,и аз ги гледах на камерите, когато им плащаха зад трафопостта парите.

   

  Коритаров: Това пари на Цветан Василев ли са били?

   

  Борисов:  Парите не са надписани на кой са. Но господин Василев, което чест му прави, дойде и ми се извини. Аз на него му казах само едно нещо. (Аз съм добър човек по принцип. Никога не гоня карез на някого, нито съм отмъстителен.) “Молете се само дъщеря ми да оздравее. Това се молете“. За радост тук от вече две-три седмици детето не е на тези силните хапчета, поуспокои се, започнаха да се движат така…. Дай Боже да продължи да е добре.

   

  Коритаров: Това е емоционалното…

   

  Борисов: Това го казах емоционално. След това започва да ми разказва как ще съборят банката. Казах му „Аз това го знам“ Но вие направихте ГЕРБ от първа политическа сила с костинбродската афера, първата политическа сила да е опозиция. Вие направихте, господин Василев, този експеримент с Орешарски. Всичките там БСП, ДПС и АТАКА

   

  Коритаров: Да…

   

  Борисов: Момент, нали ме питате какво сме си говорили? Аз ви разказвам.

   

  Коритаров: Аз казвам „Да“.

   

  Борисов: Изведнъж, я си представете аз да  съм премиер, Дянков финансов и Цветанов вътрешен и ще дадем да падне банка? Ще дадеме жандармерия да ходи да окупира офиси? Или ще изтеглиме държавните пари, за да цопне в последния момент? Кога това ще се случи? Никога!

   

  Коритаров: Вие нещо много важно ми казвате. Той Вие казал: “Ще съборят банката“. Кой ще я събори? Каза ли Ви кой е субектът?

   

  Борисов: Управляващите.

   

  Коритаров: Тогава…

   

  Борисов: Управляващите. Вижте, господин Коритаров, в това студио сега Вие сте водещият, а аз съм премиерът.

   

  Коритаров: Е, така е. То не е все едно, то е така.

   

  Борисов: Как ще водим разговор или какво ще се случи в студиото, зависи само от нас двамата.  Не от трети, четвърти, пети или шести.

   

  Коритаров: Точно така.

   

  Борисов: В някои студия имат, а и вие имате слушалка….могат да Ви диктуват

   

  Коритаров: Светлето най-много, Светле, кажи ми….да се чуете, вие я видяхте, Светлето е много добро дете…

   

  Борисов: Може да ви диктуват нещо, но от вас зависи.

   

  Коритаров: Свалям я. Да покажа на българския народ, че никой нищо не диктува.

   

  Борисов: Ами ето. Това е правилното, и аз нямам, ето да видят. С една дума виновниците за това да се случи са премиерът Орешарски и финансовият министър Чобанов. Това са хората, които имат инструментите  да спрат всичко това. Третият и Иван Искров, който с цялото си нахалство продължава да стои там.

   

  Коритаров: Т.е вие му казахте „Аз знам това“. Тоест, че премиерът Орешарски, Петър Чобанов и Иван Искров ще срутят банката?

   

  Борисов: По начина, по който вървеше, сега не знам как да не кажа нещо във времето, утре да се каже, че съм знаел, но усещането беше такова.

   

  Коритаров: А има ли логика власт да иска да събори банка и да  си дестабилизира държавата?

   

  Борисов: Моята логика е, че тогава те са си мислели, че могат да се справят със  самия Василев, без да съборят банката.

   

  Коритаров: А защо са искали да се справят? Искали са да го унищожат ли?

   

  Борисов: Аз зная, че искаха да унищожат мен и ГЕРБ.  Иначе господин Василев, както надлежно си дава интервюто, да каже точно какво е. И затова и днес казах…

   

  Коритаров: Поиска ли защита от Вас?

   

  Борисов: Е, как да поиска защита от мачкания човек от опозицията? Неговите орди, на ТВ7, шоуто, което той каза, което той правеше „България без цензура“ по цялата държава и ни преследваше. Не че ме е било страх. Днес чух, че се говореше, че ме е било страх. Не са страшни. Уплашиха ми детето, това е различно.

   

  Коритаров: Говорим за политически проблем, защото каква политическа логика е довела Цветан Василев във вашия дом? Искал ли е той политически или експертни форми на подкрепа за банката си и за себе си от Вас?

   

  Борисов: Е, какво ще искат от мен когато съм в опозиция?

   

  Коритаров: А защо идва при вас, след като са Ви оплювали и са Ви омачкали и да Ви се извини? Много е нелогично.

   

  Борисов:  Защо ли? Защото ГЕРБ след тежко управление, след най-тежко управление, след най-тежката финасово икономическа криза, беше първа политическа сила. Един месец след изборите бихме пак във Варна.

   

  Коритаров: Е, хубаво.

   

  Борисов: ГЕРБ вървеше нагоре и той си е правел сметката, че ГЕРБ пак ще дойде на власт. И е търсел най-вероятно… Не най-вероятно, той искаше да ми се извини, за да не му държа гарес затова, че ми разболяха семейството.

   

  Коритаров: Да получи индулгенции някакви.

   

  Борисов: Не индулгенции. И от тук нататък ….това ме дразни. Редно беше да ме попита:“Мога ли да кажа, че съм идвал по мое настояване, защото аз съм дошъл във вас?“. И аз щях да му кажа: „Да“ или „Не“. Това ме дразни в интервюто. Иначе срещата ни беше абсолютно човешка. Дойде, извини се, аз му казах: „Дано му мине на детето, защото представи си пред вас….тогава той нито беше гонен, нито беше преследван, нито банката беше паднала. Имаше си и охрана и всичко. Викам „Представи си сутрин ставаш и  ордите от два-триста души заградили къщата и не можеш да тръгнеш. Представи си какво сте правели.“

   

  Коритаров: Той имаше ли персонални опасения от конкретна личност или от конкретни типологизирани интереси, които работят срещу него? За да дойде при Вас не е просто така. За да дойде в гаража Ви.

   

  Борисов: Аз се надявам, че правим много по-важни неща в държавата и да го говорим…

   

  Коритаров: Знаете ли защо  говорим за  това?  Това е важно заради  прозрачността в тази държава.

   

  Борисов: Прозрачността е това- дойде, извини се, стиснахме си ръцете заради това, че съм му простил, заради това, че ми е посегнал на семейството, на дома ми. Не на политиката.

   

  Коритаров : Ето какво говори той. Това е вторият момент, който е много важен. Той казва за активите в КТБ. „Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложение, всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ.“ Той на вас направи ли такова разсъждение?

   

  Борисов: Нямам спомен.

   

  Коритаров: Какво мислите за идеята тогава да бъде одържавен активът на тази банка и да бъде преструктурирана тя?

   

  Борисов: Все едно сега да отидете и да питате Мишо Миков какво мисли, или какво решение ще вземе по пенсионната реформа или за каквото и да било? Това правите в момента. Аз съм бил на 5-и юни, аз съм бил опозиция. Орешарски и тогава тройната коалиция бяха в пълната си мощ. Какво да кажа аз? Защо да дойде при мен?

   

  Коритаров: Е, точно това Ви питам. Той каза ли ви …..

   

  Борисов: Той дойде в чисто човешки план. Аз по никакъв начин нямаше как да му помогна. Чисто човешки план, защото беше съзнал, че има политика, има политически натиск и има място как да се води политика. Има една граница, която не бива да се прескача.

   

  Коритаров: Тази идея….

   

  Борисов: …той го беше осъзнал това. Оттук-нататък нямам желание да интерпретирам кой какво е искал да каже.

   

  Коритаров: Не „кой какво е искал да каже“. Принципно.

   

  Борисов: Националната служба за охрана ще настоя да поеме охраната му върне ли се в България, да излезе пред съда, да излезе където иска, да го пазят. Каквото има да разкаже срещу който има. Това не е моя тема. Аз четири години, в най-тежката финансово-икономическа криза съм наливал пари в тази банка, за да не падне.

   

  Коритаров: Добре.

   

  Борисов: Така както Станишев като премиер и Орешарски като финансов министър също в други банки наливаха. Както и ние сега наливаме, за да е стабилна банковата система.

   

  Коритаров: Чакайте сега. Наливал сте пари, за да не падне означава ли това, че е можела да падне и докато бяхте премиер?

   

  Борисов: Всяка банка може да падне.

   

  Коритаров: Кои пари наливахте? Които бяха депозитите на държавни фирми?

   

  Борисов: Точно така. Това имам предвид. По този начин се регулира. Дали една….когато портфейлът й е изтънен да я подпреш. Както в момента сме направили с две банки други.

   

  Коритаров: В момента?

   

  Борисов: Да.

   

  Коритаров: Кои?

   

  Борисов: Е. Има банков закон, който забранява да се говори. Но факт е, че със стотици милиони сме ги подпрели. И сега го казвам, да не стане след една година или някой да каже :“Ама тогава ГЕРБ помагала на някакви банки“ Това се прави във всички държави, от всички правителства, от всички премиери.

   

  Коритаров: Как гледате на това принципно, че е трябвало да бъдат одържавени активите на банката и тя да бъде преструктурирана?

   

  Борисов: Аз така щях да постъпя тогава, ако бях премиер. Ако има свързани лица и Цветан Василев е виновен, щях да го извикам или ДАНС  или съответно прокурорът да го извика. Да го задържи, ако е виновен, ако не е – да го пусне и банката да не се срути.

   

  Коритаров: Имате ли спомен за консултациите, които провеждахте при президента Плевнелиев, ръководителите на политически сили във връзка с кризата в КТБ? Лятото миналата година?

   

  Борисов: Те бяха няколко пъти.

   

  Коритаров: Основната тема беше ли свързана с идея за одържавяване на КТБ?

   

  Борисов: Господин  Коритаров, те бяха толкова арогантни, те бяха толкова сигурни, че ГЕРБ и аз няма да се върнем на власт, че въобща не се интересуваха.

   

  Коритаров: Кои точно ?

   

  Борисов: БСП, ДПС, АТАКА. Бяха безскрупулни и арогантни.

   

  Коритаров: Нека да видим заглавната страница на един проект за закон, който така или иначе не е видял бял сват. Но той е много интересен, защото, нека да го покажем….

   

  Борисов: Аз по ми е интересно да кажа какво сме направили сега.

   

  Коритаров: Ще кажем. Ето, виждат нашите зрители проект : Закон за преструктуриране на КТБ. Въпросът ми е : Защо този проект, който е имал основна идея за одържавяване и преструктуриране на КТБ, не беше вкаран в Парламента, въпреки че е щял да има мнозинство формално между групите на ДПС и, както разбирам, на ГЕРБ?

   

  Борисов: Да са го вкарали. Да са го вкарали. Да са го вкарали.

   

  Коритаров: Вие щяхте ли да го подкрепите?

   

  Борисов: Ама имаше си правителство, което и сега аз просто се учудвам на господин Василев, че споменава моето име и, че е дошъл в Банкя, а не казва къде се е срещал с Орешарски, със всичките тези хора. Ами ако извадите сайтовете ще видите, че Орешарски ходеше в къщата на господин Василев.Защо не ги казват тези работи, а искат пак аз, когато съм управляващ да нося отговорност. Затова благодарение на всички парламентарни групи променихме закона сега, вкарахме служебни синдици, които в момента развалят или би трябвало по-точно…

   

  Коритаров: Консенсус.

   

  Борисов: Абсолютен консенсус, за което им благодаря. На всички политически партии.

   

  Коритаров: А защо тогава БСП и реформаторите, които са били извън парламентарна сила, не са дали подкрепа за нещо, което прилича…

   

  Борисов: Чакайте, БСП беше управляваща мандатоносител

   

  Коритаров: Именно мандатоносител. Но този проект е имал много рационални неща. Вие и групата на ДПС  правехте тогава и по принцип мнозинство.

   

  Борисов: Не мога да знам какво са правили БСП тогава. Те лутаха, не знаеха какво правят, самите те нямаха никакво самочувствие да бъдат мандатоносител, защото тогава те бяха тежко побеждавани години наред. Нямаше самочувствие това правителство. Експериментът Орешарски донесе милиарди загуби на тази държава. Милиарди. Какво да ви кажа повече?

   

  Коритаров: Намирахте ли опора, принципна и политическа опора още тогава в Реформаторския блок..?

   

  Борисов: Те бяха извън Парламента, каква опора да намирам?

   

  Коритаров: …който, макар и като извънпарламентарна формация, развиваше и увеличаваше като някаква форма на гражданско влияние? И са били поканени на срещата при президента като извънпарламентарна сила,, за да подкрепят една идея за спасяване не банката, но не са го направили.

   

  Борисов: Знаете ли, господин Коритаров, аз тогава задавах един такъв въпрос на Орешарски като премиер, но представете си аз съм сам опозиция, пред нас са Орешарски, Станишев, Местан, вътрешен министър Йовчев, Драго Стойнев, Мишо Миков, ееее, Гечев….Представете си ни просто като маса какво е…Йордан Цонев. Те се държаха абсолютно арогантно, защото властта във всичките им сфери беше тяхна. Аз го попитах само Орешарски знае ли какво е написал в пълномощното да предостави на Брюксел да преговаря с Русия за „ Южен поток“?  И той ми каза, че не го е чел.Питах го дали знае какво пише в договора. Има ли договор за „ Южен поток“, неустойки има ли? Той каза, че не го е чел. И аз тогава им казах: Ами следващия път вземете премиер, който може да чИте поне.“ Това им казах. От тук нататък всички разговори са безмислени. Те допуснаха всичко това да се случи, да се срути. След това едните търсят да хвърлят вина кой на Пеевски…

   

  Коритаров: Той виновен ли е?

   

  Борисов: За мен виновен е този, който упражнява властта.

   

  Коритаров: Пеевски виновен ли е?

   

  Борисов: Не виждам неговата вина. Ако е бил премиер, министър, какъвто и да е- да. Но не мога да кажа „Пеевски е виновен, защото Орешарски е спал или Чобанов е спал“ Ми тогава да ги привлекат като обвиняеми.

   

  Коритаров: Е, нали внушението, особено на реформаторите е, че Пеевски владее цялата държава…

   

  Борисов: Господин Коритаров, ни най-малко не искам да защитавам Пеевски. Че утре ще излезе – Борисов защити Пеевски. Не, не ме интересува Пеевски. Орешарски и Чобанов са властта. Другото е задкулисие.

   

  Коритаров: Вие казахте, че не е виновен Пеевски.

   

  Борисов: Ами той не подписва нищо. Един депутат.

   

  Коритаров: Значи не е виновен?

   

  Борисов: Ами депутатите в момента виновни ли са или аз съм виновен.

   

  Коритаров: Вие ли сте виновен?

   

  Борисов: Ами аз съм виновен за всичко. След като съм премиер, значи нося отговорността. Министрите носят персоналната си отговорност. Като не ти върши работа един министър – сменяш.

   

  Коритаров: Защо в парламента казахте: Какъв „модел Кой“, какви 5 лева?“? Това митология ли е – моделът „Кой“?

   

  Борисов: Ами мен ми омръзна да се опитват да прехвърлят вината,от реалната власт, която имат политическите сили върху друг. Омръзна ми. Не ми се слуша.

   

  Коритаров: Това мит ли е?

   

  Борисов: Аз не знам, ако в тази държава има един човек, който може задкулисно да ги управлява всичките тези, мен не може. Да излезе Орешарски и да каже защо е взимал тези решения? Кой му ги е диктувал? Стига толкова, вече ми омръзна. Всеки ден да отговаряш на „Кой“ , „Защо“ и „Как“.

   

  Коритаров: С други думи, вие сте против митологизиране и създаване на изкуствени балони?

   

  Борисов: Искам да кажа че, ако е имало каквато и да е  зависимост на ГЕРБ от някой друг, дали е Делян, дали е Драган, дали е Петкан- няма значение, ГЕРБ в опозиция щеше да живее спокойно. На нас ни говореха от трибуната как ще ни избият зъбките и как боли. 15 пъти са ме викали в прокуратурата. И не само мен. Сега се оплакват, че някои ги преглеждали. Взеха проби от олуците, дърветата ми броиха. Кое го е садил баща ми, кое аз? В двора.

   

  Коритаров: А кой е отговорен за това? Орешарски като премиер?

   

  Борисов: Ами Орешарски, разбира се. Кой е началник- Орешарски. И аз на Орешарски лично му го казах, бяхме на КНСБ на коктейл ни беше поканил Пламен Димитров, седнах и му казах:“Ей, това, което правиш, не ти прави чест.“

   

  Коритаров: Господин премиер….

   

  Борисов: Но историята го зачеркна, той го няма.

   

  Коритаров: Тази криза около КТБ  и  това…

   

  Борисов: С една дума, за да се прекъсне с това „Кой“, „Защо“, „Как“ и т.н ГЕРБ няма никаква зависимост от никой. Ние определяме нашата политика. Това, че държавата в момента е крехка поради тази разнопосоченост на политическите партии, че трябва да сме единни и да се събираме и да сме по-внимателни, не значи че всеки ден трябва да се говори едно и също. Отговорността е на този, който управлява. Мандатоносителят.

   

  Коритаров: Това е легитимната позиция – институционална и конституционна.

   

  Борисов: При мен няма друго. Извинявайте, че кашлям, ама съм болен.

   

  Коритаров: Правя си инхалации, от които ми мина кашлицата- препоръчвам ги.

   

  Борисов: Е, аз сутринта почвам от 7ч., какво ли не правих днеска, нема време за инхалации.

   

  Коритаров: Въпросът в следното се свежда – тази криза около КТБ, второто действие, крие ли други рискове?

   

  Борисов: Но пак да подчертая. Не съм казал, че Делян Пеевски не е виновен, а съм казал кой е виновен. За да няма заглавията в Медиапул утре. Не ме интересува физическите лица, дали е Пеевски, Драгаевски или Коритаров – няма значение. При мен…

   

  Коритаров: Е, мене пък къде ме слагате да владея цялата държава?

   

  Борисов: При мен има премиер, министри – това са виновниците. Това са виновниците. И господин Василев да бъде така добър да каже къде се е виждал с другите. При мен е дошъл вкъщи щот съм бил… с кого, кога, как… на кои дати, какво им е казал на тях, на управляващите.

   

  Коритаров: Има ли риск тази криза сега да се разпростре по начин, който да създаде тежък външно-политически проблем за нашата страна, доколкото все по-отчетливо прозират руски мафиотски интереси?

   

  Борисов: Аз мисля, че държавата реагира бързо благодарение, повтарям, на всички политически партии, осъзнаха риска, приехме специален закон, той не е специален, между първо и второ четене възможност за служебни синдици, които веднага влязоха. В момента фондът управлява банката чрез синдици, веднага ще бъдат дадени в съда. Защото съдът, исках това да уточня одеве, разваля цесии, сделки, всичко останало. И с една дума да кажа за вашите зрители   какво е било КТБ. КТБ на база парите на вложителите започва да прави бизнес. Това са така наречените свързани лица. За съжаление и в пенсионните фондове го има, и на други места в България го има и сега затова много е важно бързо да се смени шефът на БНБ. Надяваме се май месец да имаме консенсусна фигура, която всички в парламента да подкрепят, да си отиде най-после Искров, и съответно всичко това, за което говоря. Защото, за вашите зрители го казвам, само БНБ може да направи този контрол, за  който говорим. Сега, какво прави държавата в момента? Държавата иска това имущество, което е било в КТБ като обезпечение на всички тези кредити, да бъде прибрано обратно в банката. Тези, които са си направили цесии или са си изиграли некви игри, не ги знам. Синдиците ще ги кажат, съдът ще разпореди да се приберат, съответно с тях да се овъзмездят вложителите и това, което фондът за гарантиране и държавата са дали като заем.

   

  Коритаров: Има ли опасност България да попадне под зависимост на нечисти, руски мафиотски интереси чрез кризата в КТБ?

   

  Борисов: Руски и мафиотски не значи едно и също. Може да са и  американски мафиотски, може да са френски мафиотски, може да са белгийски мафиотски.

   

  Коритаров: Така е, но понеже говорят за връзка с човека, за когото има забранителен режим.

   

  Борисов: Не бих искал да свързвам една или друга държава. Във всяка държава има мафия.

   

  Коритаров: Да махнем тогава мафиотски и да кажем само руски интереси.

   

  Борисов: Руски интереси, на техните в случая финансови икономически кръгове са факт.

   

  Коритаров: В тази банка. А от там и като влияние върху нашите процеси.

   

  Борисов: Не само. Външнотърговската банка на Русия е и акционер.

   

  Коритаров: Така. Крие ли това рискове за нас?

   

  Борисов: Така че нормално е да иска всеки да влезе и да има повече влияние в България.

   

  Коритаров: Има ли рискове от това?

   

  Борисов: И тук е ролята на правителството да привлече всякакви инвестиции, които….и когато е силна държавата, когато са силни службите…

   

  Коритаров: Силни ли са?

   

  Борисов: Абе…. не са много силни.

   

  Коритаров: Като не са…

   

  Борисов: Не са много силни, защото ето сега цяла нощ, между другото, се занимавах. Даже пратих посред нощ издирих зам.- шефката на митниците, че Танов го няма, но пратих главния секретар, шефът на БОП Спиридонов на Свиленград. Нали, просто на вашите зрители да кажа с какви хора се работи. Навремето като казах, че материалът е такъв, колко ме носиха…

   

  Коритаров: А материалът такъв ли е?

   

  Борисов: Имаме една тихичка, тайна спогодба с турците: като влиза тир с цигари или излиза тир с цигари, понеже това са акцизните стоки, алкохол и цигари, те ни пращат едно тайно факсче.

   

  Коритаров: Аха.

   

  Борисов: Митничарите и граничарите на Капитан Андреево скъсали факсчето, скрили го и 15 тира по празниците с цигари ги пропуснали. Само че не знаят, че в системата остава факсчето. Листа може да го скъсаш – информацията остава. Два тира фанахме нощеска.

   

  Коритаров: Тая нощ?

   

  Борисов: Да. Пратих да приберат всички от смените, които са били тогава на едната дата от 28-и февруари тръгват и през празниците нали, когато хората почиват – швът, швът- минават. Другите два празни са излезли, декларирали са, че празни са влезли, празни са излезли- ще ги търсим и тях. В момента всички борси ги нападнахме дет се вика. Имаме номерата на тировете, ще ги издириме. Този, който е един от организаторите, вчера беше избягал сутринта или  по обяд, сигурно е разбрал,  щото  хванахме първо единия, после другия тир за огромни пари. Контрабандата е място, където ние в момента показваме воля, която никога не е показвана. Даже, понеже с господин Станишев често сега си говорим по темата Шенген и това, което с Румъния искаме да направим, беше написал, че са впечатляващи приходите в бюджета за първите три месеца.

   

  Коритаров: Вие се сближихте?

   

  Борисов: Не. Не сме се сближили. Просто, нека да го кажем, пораснахме. И двамата разбрахме, че когато в ЕНП аз говоря лошо за неговото управление, той говори лошо в ПЕС срещу нашето управление, няма как да падне Шенген, няма как да ни уважават другите държави. Затова изградихме нова тактика. Когато защитаваме интересите на България пред Европа, пред партньорите, говорим в един език. А и няма нищо лошо, когато нещо добро е направено, да се отчете.

   

  Коритаров: А господин Миков знае ли го това? Защото БСП се държи безумно.

   

  Борисов: Аз си говоря  и с господин Миков. Примерно когато беше за закона за служебните синдици, той каза: „Добре, Бойко, вие и по сега действащия закон сте могли да ги сложите.“

   

  Коритаров: И защо не сте?

   

  Борисов: Питах юристите, казаха: „Не може“. Да де, ама той като юрист казва, че може. На другия ден веднага го вкарахме в съда и съдът каза, че не може. С една дума, той се опита да ми помогне, коректен беше, в смисъл те можеха да ме атакуват политически защо не сте го вкарали примерно преди един месец? Но той ме предупреди, ние го направихме и той самият се убеди, че съдът не го допуска.

   

  Коритаров: Това с митниците е добър пример, но хибридната война в доклада на военното министерство пише, и за Русия, в контекста на  Русия ви питах?

   

  Борисов: Понеже ме питахте за службите. Това са долу граничари, това са началниците им, това е цял канал, това са огромни пари.

   

  Коритаров: Има ли опасност България окончателно да загуби информационната пропагандна война срещу Русия и образно казано, да капитулира в резултат на хибридната война на режима на Путин срещу ЕС.

   

  Борисов: Не. Аз мисля, че и Европа и Русия в момента си дават сметка колко пагубно е всичко това, което се случва и за двете икономики ако можем така да ги наречем. Виждате рублата накъде отиде, виждате как се стопяват резервите…

   

  Коритаров: Виждате ли решение?

   

  Борисов: …резервите на Русия, същото пречи и на самата Европа.

   

  Коритаров: Виждате ли решение?

   

  Борисов: Виждам да се спазва Минското споразумение и тогава да паднат санкциите.

   

  Коритаров: А защо Минското споразумение да се спазва, след като паднат санкциите, след като санкциите бяха заложени заради руската агресия и окупацията на Крим?

   

  Борисов: Вижте, това е вече мое мнение, че Крим чисто дипломатически, винаги ще се протестира това действие, но някак си Крим го преглътнаха западния свят.

   

  Коритаров: Е, господин Борисов, как не си говорихме предварително, това не трябваше да го казвате. Наистина ли западният свят е преглътнал Крим като руска окупация?

   

  Борисов: Не, с дипломатическия си език никой от нас няма да каже, че е преглътнал Крим.

   

  Коритаров: Ами добре, де…

   

  Борисов: Самият факт, че Крим не се споменава, а говорим за минското споразумение, където госпожа Меркел, Оланд, съответно отидоха до Путин и стигнаха до минското споразумение това едно и се надявам да няма две.

   

  Коритаров: Чакайте, господин Борисов, това е демагогия и лицемерие. Европейският съюз и НАТО застъпват ли принципа на ненарушимост на границите?

   

  Борисов: Застъпват го.

   

  Коритаров: Има ли споразумение от Хелзинки, което е валидно и се спазва в ОСС?

   

  Борисов: Има.

   

  Коритаров: И въобще светът. Е, как ще преглътне западният свят Крим?

   

  Борисов: Как да го кажа. Не го е преглътнал, но се спираме само на минското споразумение.

   

  Коритаров: Вие се шегувате сега.

   

  Борисов: Ами то е факт.

   

  Коритаров: Бъдете откровен. Наистина Западът предаде ли Украйна на руснаците заради Крим?

   

  Борисов: Напротив.

   

  Коритаров: Е, как напротив? Взеха им територия. Все едно Румъния, давам този драстичен пример, да ни вземе южна Добруджа, щото  с аргумента, че тя ни е дадена със споразумение между Сталин, Хитлер и граф Чано …

   

  Борисов: То е обратно.

   

  Коритаров: Как ще е обратно? Осми  ноември 40-та година къде отива Южна Добруджа?

   

  Борисов: Е, отива при Румъния. Или къде?

   

  Коритаров: Ха ха, господин Борисов….

   

  Борисов: Ние не сме взели територия на никой.

   

  Коритаров: При последното Ви идване говорихме за история и тогава не се справихте със задачата закон за защита на нацията. Сега Ви питам осми ноември 40 година Крайовската спогодба какво регламентира за статута на Южна Добруджа?

   

  Борисов: Не съм бил жив тогава.

   

  Коритаров: Премиер е Георги Кьосеиванов на България.

   

  Борисов: Не знам.

   

  Коритаров: Е стига глупости, нали се учи по география?

   

  Борисов: Не си го спомням. По-добре, да не кажа някоя глупост.

   

  Коритаров: Сега, господин Борисов, ако беше студентски изпит,  не септември , а не знам….

   

  Борисов: Сега и аз мога да ви питам нещо, което вие няма да си спомните.

   

  Коритаров: Със сигурност няма да си спомня

   

  Борисов: Ако е такъв изпитът и вие няма да го вземете.

   

  Коритаров: Не, не, със сигурност вие ще ме скъсате по-лесно. Така, Крайовската спогодба е споразумение между нацистка Германия, Румъния, Съветския съюз, Молотов на Сталин и Царство България с премиер Георги Кьосеиванов за мирно предаване на Южна Добруджа на България.

   

  Борисов: Това става 40-та година. Аз се обърках за 46-та какво става после.

   

  Коритаров: Какво става па 46-та?

   

  Борисов: Давай нататък..

   

  Коритаров: Става революция, преврат…Затова Ви поставям този пример. Значи това е същото като Румъния да каже по времето на нацизма, и по времето на споразумението Рибентроп- Молотов са им дали Южна Добруджа, сега си я искаме обратно. Същото е с Крим.

   

  Борисов: Аргументите при тях е, че Хрушчов навремето е дал по такъв начин .

   

  Коритаров: Питам Ви, има ли воля наистина, защото вие се събирате държавници. Вие сте човек с изключителен авторитет като премиер на България, като ходите по срещи, не им ли казвате: Абе, господа, нарушен е фундаментален принцип, окупирана е територия. Санкциите не трябва да бъдат заради Източна Украйна и обосновани с инското споразумение, а трябва да продължават, докато руснаците отстъпят Крим обратно на Украйна. Защото са им го взели.

   

  Боорисов: Няма практика да се говори какво си говорим на съвета.

   

  Коритаров: Такива нещо говорите ли си?

   

  Борисов: Говорим си.

   

  Коритаров: И какво казвате Вие?

   

  Борисов: Че е добре да се постигне мир, защото губим от тези санкции,  да не говорим, че хиляди хора гинат на ден.

   

  Коритаров: Може ли да се постигне мир без да има морал? Може ли да има мир на основата на окупирана територия?

   

  Борисов: За съжаление не навсякъде на света има истинска справедливост, каквато бихме искали.

   

  Коритаров: То това е брутална несправедливост.

   

  Борисов: Ами на много места. В Сирия не е ли брутална несправедливост?

   

  Коритаров: Чакайте, това е абсолютен аналог на Мюнхенското съглашение.

   

  Борисов: Това е тема…

   

  Коритаров: Мюнхенското съглашение, което какво прави? Судетската област… Добре.

   

  Борисов: Не вярвам това да е  тема, която мога да разясня на вашите зрители или да им отговоря по какъвто и да е начин.

   

  Коритаров: Добре. Това е по-демагогско отколкото е отношението на Реформаторсия блок днес, господин Борисов, към ГЕРБ? От една страна са в коалицията, от друга щяло  да има нещо фатално в местните избори. Провалиха ви в Сърница

   

  Борисов: Е, Сърница не може да се гледа като модел. Там са роднини болшинството хора, а и, вижте, всяка партия си се явява. Аз съм спокоен в това отношение. Всяка партия, всяка организация, то затова има партии. Ще се явят. Каквито резултати покажат – такива.

   

  Коритаров: Смущава ли Ви нещо в Реформаторския блок? Надежден партньор ли са?

   

  Борисов: За мен са надежден партньор. С няколко от лидерите на партиите в Реформаторския блок сме в един кабинет. Работим ежедневно заедно. Госпожа Кунева, Лукарски, Ненчев, Москов.

   

  Коритаров: Доволен ли сте от министъра на образованието – господин Танев?

   

  Борисов: Старае се човекът да направи каквото може. По принцип на него му е трудно, защото това е една свера, в която…

   

  Коритаров: Няма ли по-добри?

   

  Борисов: Е. На всеки пост има по-добри. Никой не се е родил най-добър.

   

  Коритаров: Как става промяна. Примерно когато има коалиционно споразумение …..

   

  Борисов: Професорът се справя.

   

  Коритаров: …ако някой министър не се справя, обвързан ли сте с коалиционното споразумение, да речем, да не предприемате сериозни стъпки, тъй като той е излъчен от коалиционна формация? В случая, да речем, от Реформаторския блок? Или са Ви казали: Вие си поемате отговорността. Ако Вие не сте доволен от даден министър, който не е на ГЕРБ, какво става?

   

  Борисов: Ако аз не съм доволен ще предложа и няма да работя с него.

   

  Коритаров: На кого ще предложите? На партията?

   

  Борисов: Ами ще се съберем с колегите, ние се събираме често, коментираме, в 90 процента от случаите се разбираме. Има някои нещо, които са спорни или всяка една от партиите си ги е поела. До местните избори не виждам смисъл да се променя нещо.

   

  Коритаров: До местните? А след местните ще бъде по….

   

  Борисов: Всеки ще даде дотогава максимума от себе си. Виждате пет, шест реформи вървят, те трябва да дадат резултат.

   

  Коритаров: След няколко месеца България ще поеме председателството на ротационен принцип на Съвета на Европа. За вас тази организация важна ли е?

   

  Борисов: 2018-та година?

   

  Коритаров: Не, не, това е Европейският съюз. А Съветът  на Европа е друга организация.

   

  Борисов: Какво за нея?

   

  Коритаров: И след няколко месеца България ще поеме председателството на Съвета на Европа, а не на Европейския съюз. За Вас Съветът  на Еропа и неговите институции имат ли сериозна политическа и морална стойност?

   

  Борисов: Какво имате предвид, за да мога да подготвя отговора си?

   

  Коритаров: Имам предвид уважавате ли Съвета на Европа като най-стара институция и първата, в която България се интегрира през 91-ва година?

   

  Борисов: Нататък какво е като въпроси?

   

  Коритаров: Уважавате ли я?

   

  Борисов, Уважавам я, разбира се.

   

  Коритаров:  Уважавате. А съобразявате ли се с техните мнения?

   

  Борисов: Съобразяваме се. С кое не сме се съобразили сега? Щото начинът по който задаваш въпроса, това ще следва.

   

  Коритаров: Ами, ето, вижте,следва следното. Ето доклада, последния от 2014 година на Европейския комитет срещу расизма и нетолерантността. Нека да видим. Това е заглавието и нека видим 32-ри параграф. Да видим 32-ри параграф гласи: В България функционират няколко по-малки ултранационалистки, фашистки политически партии и групи, сред които НФС, ВМРО-БНД, БНС и т.н, т,к се изброяват и други. Европейската комисия, Европейският комитет сруке расизма и нетолерантността настоятелно препоръчва на властите да продължават  следят отблизо  многобройните екстремистки групи. Вие толкова отблизо, че ги направихте коалиционен партньор.

   

  Борисов: Става ми смешно каква лисица си. От къде тръгна, уважавате ли ги, разбирате ли ги, а сега да видим като е така…Това като в казармата: Уважаваш или не уважаваш старото? Който и отговор да дадеш, все грешен.

   

  Коритаров: Какво мислите за… това е авторитетна, както казахте институция.

   

  Борисов: Вижте, от трибуната на Парламента аз каквото съм имал да им кажа, което не са били прави или реформаторите или патриотите, аз  съм им  го казал.

   

  Коритаров: Не ви ли притеснява тази оценка „фашистки политически партии“? Които попадат в обща управленска конфигурация с най- модерната европейска партия на България – ГЕРБ?

   

  Борисов: Вижте, ние имаме коалиция с Реформаторския блок.

   

  Коритаров: А поне имате споразумение с тях.

   

  Борисов: А с другите имаме споразумение за подкрепа.

   

  Коритаров: Е, защо точно с тях?

   

  Борисов: А с кой?

   

  Коритаров: Питам, не можахте ли да предприемете дръзкия самоотвержен ход- правителство на малцинството?

   

  Борисов: В тази тежка икономическа криза, в тези проблеми, да бях поел само ГЕРБ като предишния мандат с 85 депутати да изтеглиме каруцата от калта, нямаше да бъде възможно. Разбирам и мога да Ви отговоря.

   

  Коритаров: Това е сериозно, не е закачка.

   

  Борисов: Закачката беше по начина, по който ме подготви за темата. Ако не бяхме направили правителство, ако не бяхме поели тази тежест, всички фондове спрени. Сега когато започнахте предаването така го миииииинахте 20 минути, 30 си говорихме за Цветан Василев.

   

  Коритаров: Това за Евростат.

   

  Борисов: За Евростат, че за тези няколко месеца сме намалили безработицата реално, не го казвам аз, казва го Евростат. Че всички фондове работят, че милиарди се разплатиха: зърнопроизводители, тютюнопроизводители, животновъди, строителни компании- навсякъде. Че над три милиарда и петстотин милиона лева разплатихме на вложителите в КТБ.

   

  Коритаров: Няма цена, която може да оправдае дори псевдофашизъм.

   

  Борисов:  В парламента Вие сте ме чували и когато направих правителството казах: наблюдавам много внимателно преминаването на крачката на етническата толерантност.

   

  Коритаров: Какво видяхте?

   

  Борисов: Сега, на приказки са много силни.

   

  Коритаров: Помните ли кога го казахте за първи път? Преди две седмици някъде.

   

  Борисов: Не помня точно, но да.

   

  Коритаров: И само преди 5 дни излиза Валери Симеонов и казва: За българските мюсюлмани и за свещения им призив за молитва. Имамът вие. Вие.

   

  Борисов: Ами…

   

  Коритаров: Не е ли повод да му кажете: господин Симеонов, дотук бяхте?

   

  Борисов: Не.

   

  Коритаров: Не ли? Защо не?

   

  Борисов: Защото в края на краищата всяка партия, всеки лидер носи отговорност за това, което говори и затова те имат своите избиратели. Колко – много или малко, хората определят. Когато човек обижда, когато който и да е. Защото и от ДПС са ни обиждали нас. И от БСП са се обиждали и аз съм обиждал. Вижте, това все пак са млади формации, за първи път са в парламента можем да им простим някоя и друга грешка. По-важното е, и аз се абстрахирам от подобни изказвания, защото, повярвайте ми, изключително важно е да запазим стабилността в момента и да си довършим тези неща, които сме започнали.

   

  Коритаров: Аз, например, на Ваше място бих използвал мига, след като се чуе такова нещо, да се обърна директно към българските мюсюлмани и да ги успокоя. Да им кажа, че това, което се говори аз съм гарант това повече да не се случва.

   

  Борисов: Аз съм го направил.

   

  Коритаров: Ама сега след последния път и когато…

   

  Борисов: Сега, аз няма да го варда господин Симеонов или Сидеров когато се изкаже нещо или като Цветан Василев да излизам да го коментирам веднага.

   

  Коритаров: Ама трябва да се прекрати.

   

  Борисов: Българските мюсюлмани прекрасно знаят, прекрасно знаят,че в ГЕРБ като партия има и министри, и зам.- министри, и областни управители, и заместник- областни управители, и кметове и вече близо сто хиляди ли са колко са гласували за нас. Виждате и в Сърница, и в смесените райони, така наречените смесени райони ние се бием с ДПС.

   

  Коритаров: Ама паднахте. Заради реформаторите.

   

  Борисов: Ами на едни места паднахме, на други места бием. Не казвам, че са виновни реформаторите.

   

  Коритаров: Е, кой е виновен?

   

  Борисов: Ние сме си виновни. Ако сме били по-силни. Следващия път ще ги бием.

   

  Коритаров: Как да се пресече езикът на омразата?

   

  Борисов: Но факт е, че ГЕРБ се намеси в смесените райони където БСП изцяло дезертираха, изцяло ги няма.

   

  Коритаров: Добре, те БСП по принцип дезертираха то всичко, не само от смесените райони.

   

  Борисов: В Сърница реформаторите имат кандидат поради това, че на Касим Дал и Корман е човек. Не че те са го създали и ДСБ  и СДС или…

   

  Коритаров: Не Ви ли притеснява езикът на омразата като явление.

   

  Борисов: Притеснява ме.

   

  Коритаров: Е, как да спре? Това е нещо, което е приоритетно.

   

  Борисов: Аз излязох и казах, че могат да бъдат спокойни. Че ние няма да допуснем нито към християните, нито към мюсюлманите…

   

  Коритаров: Ето, че се случи пак. В Парламента. Излиза и ги обижда. Вие… на неразбираеми звуци.

   

  Борисов: Дали някой го е чул, дали някой го е разбрал…

   

  Коритаров: Е, как да не го е чул, това е народно събрание.

   

  Борисов: Народно събрание но, вижте, трябва да оставим всеки да преценява това, което може да говори. Аз отидох на паметника където бяха загинали хора. В смесените райони правим огромни неща, стараем се максимум българските мюсюлмани да са добре. Сега 107 милиона, 105 реално платихме на малките тютюнопроизводители. Ма това са огромни неща, това са финанси в тази криза, ние съумяваме да запушим и да дадем възможност на тези хора да живеят.

   

  Коритаров: Този стрес, който им причинява подобно говорене от парламентарната трибуна, от човек, който е ваш коалиционен партньор, как се преодолява?

   

  Борисов: Дали на нас или на нашите избиратели, когато излизаха от ДПС  и ни махаха с пръст от трибуната, аз не помня вие да сте бранили ГЕРБ или мен.

   

  Коритаров: Аз ли дали не съм бранил ГЕРБ? А кой ходеше по семинари пет-шест пъти и сме правили лекции и тук само за ГЕРБ се говореше.

   

  Борисов: Да. Ама не бъркайте нещата. Едно е да ви поканим, да си платим заради Вашия авторитет, познания, знания и по-големи по история от моите…

   

  Коритаров: И по география.

   

  Борисов: И по география, както се оказа, да ни изнесете лекция да научим нещо, съвсем различно е да ни помагате по друг начин.

   

  Коритаров: Вие наистина ли не помните, че тук, в това студио беше едно от малкото места, където се говореше принципно за това, че голямата партия спечелила изборите не трябва да бъде мачкана и изолирана от когото и да било? Или не сте ни гледали може би?

   

  Борисов: Може би да не съм Ви гледал, но тогава си спомням от трибуната какво ни правеха. И ДПС и БСП и АТАКА.

   

  Коритаров: Та нали двамата си говорехме, че трябва да стане така, че да изберат председател на Парламента от ГЕРБ. За да има стабилност. Тук си говорехме за това нещо

   

  Борисов: Надявам се всички политически партии да са си извадили поука, че “на бодлива крава Бог рога не дава“ има една хубава поговорка. И че трябва да бъдем по-спокойни, по-толерантни, и че българските мюсюлмани са тук и ще живеят тук, българските християни са тук и ще живеят тук, от векове живеят заедно и ще живеят заедно. Ние трябва да се съобразяваме един с друг и всякакви подобни изказвания. Разбира се не мога да го приема това, че“ виел“ ходжата. Не мога да го приема, аз никога не бих използвал такъв речник. Аз съм гледал 87-ма година когато стотици хиляди български граждани напускаха България. Такава трагедия пред очите ми се е случвала.

   

  Коритаров: Страдахте ли заедно с тях?

   

  Борисов: И аз тук намирам голяма грешка в ръководството на ДПС.  Още 90-та година е трябвало в устава на партията им да напишат, че никога с партия приемник или с бившата компартия не могат да бъдат в коалиция. Да го има като постулат.

   

  Коритаров: Не е късно да има такъв постулат, но не е късно и да има още нещо. След като сте съпреживявали и сте страдали заедно страданието на тези хора, готов ли сте да мотивирате парламентарната група на ГЕРБ да подкрепи закона за гражданската регистрация, който да позволи административно възстановяване на имената на покойници, които са отнети по време на възродителния  процес? И след това са починали, преди възстановяването?

   

  Борисов: Това е една елементарна справедливост.

   

   Коритаров: Ами защо не го направите?

   

  Борисов: Ами за първи път чувам.

   

  Коритаров: Как за първи път чувате? Те го провалиха това. Как а първи път? Имаше дебат

   

  Борисов: Значи имаме парламентарна институция, където по цял ден гледат  закони, аз да не ходя да се занимавам със законите им.

   

  Коритаров: Тогава направете….

   

  Борисов: Аз днес съм правил сметка как сме платили коледните 50 милиона, сега за Великден скам да платим още 50 милиона. От другата страна стоят Лазаров и Лиляна Павлова и казват искаме и сто милиона да запушиме и преасфалтираме магистралата „Хемус“. И понеже Вие ми казвате „ не е пари“, ама много пари, непрекъснато. Едните викат “не се яде асфалт“, другите викат:“ искаме пенсии“. Ще ме разцепят на две.

   

  Коритаров: „В мен сблъсъкът на две епохи стана…“

   

  Борисав: И затова бой по контрабандата, да съберем повече приходи  и да платим и за двете.

   

  Коритаров: В морален план ето това би било изключителен жест към българските мюсюлмани. Готов ли сте да го проверите?

   

  Борисов: Аз ще го проверя.

   

  Коритаров: готов ли сте да го проверите и ГЕРБ да го предложи да влезе, защото той влезе по правото на точка на опозицията, започна обсъждане и го провалиха на първо четене.

   

  Борисов: Само това е влязло, че ако, примерно си бил Ахмед  и си станал Асен и си починал преди да влезе закона, не могат на паметника или да ти върнат документите, че си Ахмед.

   

  Коритаров: Това е позор. Трябва да се върне.

   

  Борисов: Няма логика.

   

  Коритаров: Нали говорихме, Мехмед Карахюсеинов, той е поет, който го използвахте на 29-ти декември, човекът, който  се е самозапалил, за да си защити достойнството и докато е бил в безсъзнание му е натрапено българското име и е починал и е погребан като Методи Караханов. Той не е могъл да си възстанови исконното име. Това е елементарен жест.

   

  Борисов: Ще го проверя това, ще Ви кажа. Не ще Ви кажа, а това е елементарна справедливост и ако това са вкарали….

   

  Коритаров: Това са вкарали.

   

  Борисов: И ако това са вкарали не виждам никаква логика това да не се приеме. Никаква логика няма.

   

  Коритаров: И мислите, че ще се приеме?

   

  Борисов: Ами сега когато изляза, ще говоря с госпожа Цачева и нашата парламентарна група за какво става въпрос. Да не е било в комбинация с нещо друго и…

   

  Коритаров: С Димитър Главчев бях говорил преди време и той каза като вас – това е елементарна справедливост.

   

  Борисов: Те най-вероятно правят други номера. Вкарват нещо, което е безспорно, с нещо което да не може…

   

  Коритаров: Да не е като „Телеграф“ и „Държавен вестник“? И сега върви…

   

  Борисов: Голям срам, сутринта го видях. Не мога да допусна, че парламента ще допусне „ „Държавен вестник“ да отиде с който и да е вестник.

   

  Коритаров: Това има ли начин да се раздели?  Или си е пазарен проблем?

   

  Борисов: Кое да му е пазарен проблем? Аз предполагам, че…

   

  Коритаров: Както навремето. Перес Галдос върви с първи том на Ленин.

   

  Борисов: То едно време вървяха банан или портокал ако направиш нещо друго. „Държавен вестник“ предполагам, че Парламентът си плаща да бъде разпространен.

   

  Коритаров: Ами сигурно.

   

  Борисов: По тази логика мога да ти сложа един портрет, представяш ли си да ти носят „Държавен вестник“ с Коритаров отпред?

   

  Коритаров: Това даже не смея да си го мечтая. Днес е първи април, издайте такъв.

   

  Борисов: Надявам се госпожа Цачева, Парламентът отговаря за държавния вестник, не знам кой отговаря точно за това.

   

  Коритаров: Държавният вестник е проблем, но този проблем, за който Ви казах е наистина морален императив и би било добре да стане. А как гледате по принцип на идеята за осигуряване на стратегическа  стабилност в ситуациите, когато повече от партиите от формалното мнозинство гласуват за Вас? Това обнадеждава ли ви?

   

  Борисов: Това ме обнадеждава, това е вече друго ниво на политическа класа, осъзнаване на реалностите, по-добър парламентаризъм. Виждате, че за различни закони партиите се опитват да спазват това, което са обещавали на избирателите си и гласуват в зависимост от програмите си. И то затова се получава когато в няколко случая либералите и дясноцентристите гласуват еднакво.

   

  Коритаров: Либералите това са ДПС и дясноцентристите сте вие, така ли?

   

  Борисов: Да. И реформаторите.

   

  Коритаров: Защото това е всъщност стратегическата формула за евроатлантическа стабилност.

   

  Борисов: Ниски данъци за хората, това са възможността да се строи, инфраструктурни проекти за предварителното отчуждаване. Това са теми, които….Как да си центрист и да не искаш да е така? Това е нормално и между другото, господин Местан, когато обяснява за своята политика, той с това го обяснява. Това е нормално да е така.

   

  Коритаров: Това е нормално, това е логично. Разглеждате ли като средно срочна опция възможност за преформулиране на това управление,  за преформатиране с включване на либерална тенденция? Ако не сега, то за след време, след други избори?

   

  Борисов: За да не ползваме завоалирани методи, защото между редовете се чете въпросът Ви, ДПС трябва да извърви своя път на промяна.

   

  Коритаров: Как го виждате?

   

  Борисов: На тази пезпардонност която демонстрира в предишната тройна коалиция, направи така, че просто уплаши политическите партии.

   

  Коритаров: Вас пък с какво ви уплаши?

   

  Борисов: В смисъл с поведението си направиха така, че да са нежелани от нито една партия за коалиция. Това е безспорният факт към днес. Аз се надявам, че както ГЕРБ в предишните четири години на управление сигурно наред с хубавите работи сме правили и сигурно сме си признали грешките и сме си ги поправили в голямата част. Сигурно пак грешим някъде, но мисля, че в голямата си част обществото оцени и видя колко промени направихме. Включително и кадрови, включително и в ръководния състав, включително и знакови фигури за ГЕРБ, които са били просто бяха изтеглени настрани или изцяло отстранени от партията, за да върви партията напред.

   

  Коритаров: Кой според вас трябва да бъде отстранен от ДПС, за да бъде приемливо за коалицията?

   

  Борисов: Аз не давам рецепти и не се мешам в работата на други партии.

   

  Коритаров: А как си представяте реформирана партия?

   

  Борисов: Знам какво направих аз. Първо смених изпълнителната комисия. В нея влязоха като се започне от Фандъкова, Цецка Цачева, Румяна Бъчварова, Томислав Дончев, отделно Живко от Стара Загора кмета, бургаския кмет Митко Николов, Краси Велчев да не ги изброявам…хора, които са с репутация, хора които са с тежест в обществото. Веднага изпълнителната комисия съответно, нали, разбира се Цецо…

   

  Коритаров: Цветан Цветанов?

   

  Борисов: Цветан Цветанов.

   

  Коритаров: Той проблем ли ви е?

   

  Борисов:  Не. Тоя е изключително ценен за партията и си върши прекрасно работата като партиен организатор и началник на предизборните ни щабове.

   

  Коритаров: Каква ще бъде политическата му съдба ако получи под каквато и да е форма осъдителна присъда на трета инстанция?

   

  Борисов: Надявам се, че това няма да се случи….

   

  Коритаров: Ако се случи…

   

  Борисов: ….защото би било цинизъм заради това, че не е разрешил подслушване, а се създаде ужасното впечатление в обществото, че сме подслушвали, да бъде осъден.

   

  Коритаров: И все пак ако бъде осъден, какво ще правите?

   

  Борисов: Не ми се мисли върху такъв въпрос.

   

  Коритаров: Е, мислете.

   

  Борисов: За мен той е абсолютно невинен, защото съм гледал, знам моите министри, аз съм бил главен секретар…

   

  Коритаров: Ако това се случи как ще постъпите? Според повелята на принципа на правовата държава или според вашето убеждение?

   

  Борисов: Вярвам на съдебната система, че ще се абстрахира кой е човекът и ще вземе правилното решение. И ще вземе правилното решение. Не може, няма с какво да ме убеди, с какво ще ме убедят? С кое е виновен? Че  не дава разрешение, след един месец дава и протича реализация по този човек. Какво е нарушил? Някакъв чист механизъм?

   

  Коритаров: Аз не съм съд Върховен…

   

  Борисов: И аз не съм, да не излезе, че им се бъркам, защото отговарям – надявам се справедливостта да възтържествува.

   

  Коритаров: Защо са толкова крехки и уязвими магистралите, с които толкова се гордеехте?

   

  Борисов: Кое е крехко и уязвимо?

   

  Коритаров: Изпотрошили са се, слагат ограничение 90…

   

  Борисов: Това са старите магистрали , които от 50 години са направени.

   

  Коритаров: Е как старата магистрала „Тракия“?

   

  Борисов: Ами „Тракия“ е стара. Пловдив, Пазарджик и от Шумен надолу старата „Хемус“

   

  Коритаров: А с „Люлин“ какво стана? Всичко е наред?

   

  Борисов: Фантастична е.

   

  Коритаров: Ще има ли пари за ремонт на тези магистрали?

   

  Борисов: Ами сега от приходите, днес го виках Горанов, от повечето приходи, които събираме, ще трябва да ги правим и тях. То какво да правим, правим нови. Вижте, 40 години, аз не знам „Тракия“ на колко е, от 90 да речем…

   

  Коритаров: От 75-та година.

   

  Борисов: От 75-та година  до 90-та колко правителства  са се сменили? Е, един път не са сменили асфалта. И сега дойде Герб. Не стига ,че правим  нови, а и старите да преасфалтираме. Защо не я преасфалтираха? От 90-та година досега защо не я отремонтираха? Нали имаше излишък?До 2009-та държавата финишираше с по 4 милиарда излишък. Защо не я оправиха?

   

  Коритаров: Вашите усилия…

   

  Борисов: Не, не са нашите усилия…

   

  Коритаров: Не, говоря за друго. Сменям оптимистично искам да завършим Вашите решения със Станишев за влизане в Шенген смятате ли, че ще се увенчаят с успех?

   

  Борисов: Смятам, че на високо ниво в момента, когато направихме всичко необходимо да има този консенсус, да обединим усилия, нощес с това, което установих на границата истински се ядосах, защото не можем да бъдем сигурни с тези екипи, които са там.

   

  Коритаров: Това не е ли проблем на Ваньо Танов да го смените?

   

  Борисов: Нали ги сменяме колко пъти.

   

  Коритаров: Е, Ваньо Танов седи от толкова време. Сменете го да си вдигне телефона най-после. Стана началник, не си вдига телефона.

   

  Борисов: Ако е за това виновен, ще го сменим.

   

  Коритаров: Смяна.

   

  Борисов: На Свиленград ги арестувахме преди месец И сега новите – пак.

   

  Коритаров: Ами значи някой не може да въведе ред.

   

  Борисов: И то не са само митничарите, то са и граничарите.

   

  Коритаров: Знаете ли, че Светлето дойде и знаете ли защо, защото съм си свалил слушалката, за да покажем, че не ми диктува тя. Това крехко, малко същество….

   

  Борисов: Крайно време беше. С тези слушалки ви разбиха мозъците на журналистите. Сутрин ги гледам с едни такива погледи- слуша тук, гледа там, бърка се.

   

  Коритаров: Ей затова трябва без слушалки.

   

  Борисов: Спомням си когато на Цонев му падна слушалката и се чува само: Стига, Цонев, недей… стига с тези слушалки.

   

  Коритаров: Пещерата си е много прекрасно място, нали? Свободно, спокойно.

   

  Борисов: Няма задкулисие… Кой, кой? – Свой.

   

  Коритаров: Добър финал на много добър разговор. Вижте го този закон, грижете се за българските граждани да живеят в равноправие, спокойствие и толерантност.

   

  Борисов: Винаги ще се грижим. Грижим се за българските мюсюлмани, но се грижим и за българските граждани, които биват грабени по малките населени места, така че… се грижим за всички.

   

  Коритаров: Казах „граждани“, което включва и едните, и другите.

  .

• Нова насока в образователната политика на държавните училища в Чикаго

  

  През месец март тази година бе анонсирана една нова насока в образователната политика на държавните училища в Чикаго – CPS Adopting Seal of Biliteracy to Recognize Students with Mastery of Two or More Languages – www.cps.edu – пише в. „България Сега“. С висока оценка и признание ще се ползват учениците, владеещи чужди езици. Това ще предоставя повече и по-добри възможности за професионална реализация. Доколко и как нашите, български деца могат да се възползват от откриващите се възможности? Намира ли място владеенето на български език в американското училище и придобива ли той равно признание и равна популярност с езиците на много други диаспори в мултикултурната американска среда?

  

  Това е темата, която коментира на страниците на вестника Боянка Иванова, основател и директор на първото лицензирано към Министерството на образованието в България българско училище зад граница – „Джон Атанасов”, Чикаго, която вече 18 години работи и като учител в системата на държавните училища в града. Като член на управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина тя се чувства и отговорна да популяризира това далновидно решение в американската образователна политика, което стимулира изучаването, както на чужди, така и на майчини езици от подрастващите.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  .

  Боянка Иванова, в. „България Сега“

  Държавните училища в Чикаго ще удостоверяват с отличителен печат върху дипломите на съответните ученици владеенето на чужди езици. Главният експерт по образованието в Чикаго, Барбара Бенет, отбеляза, че: „всички ученици, които достигнат професионално ниво на владеене на един или повече чужди езици, ще бъдат отличени с печат за билингвизъм върху официалните си дипломи за завършена образователна степен.

  Този печат ще се има предвид при приемане във висши учебни заведения, както и при кандидатстване за работа в бъдеще. Той е едно официално високо признание за всички, които са положили усилия за усвояване на повече от един език, което ще им даде предимство при кандидатстване в престижни колежи и университети в условията на съществуващата висока конкуренция.

  Тази инициатива в системата на държавните училища в Чикаго стимулира чуждоезиковото обучение и поддържането на културното самосъзнание, катоосновни двигатели в академичното израстване на младите хора“– завършва Барбара Бенет.

  Тази година с такъв печат ще бъдат удостоени учениците от над 20 средни училища в държавната образователна система на Чикаго, като се предвижда това да даде тласък в изучаването на чужди езици и в началните и основните училища.

  През следващата учебна година печатът за чуждоезиково владеене се предвижда да се въведе във всички средни държавни училища в района на Чикаго.

  „В днешния свят е изключително важно подрастващите да осъзнават своя произход, роден език и културно различие” – отбеляза в тази връзка алдерманът Рей Суарес, присъствал на официалното анонсиране на инициативата.

  С въвеждането на печата за двуезичност се изтъква високата оценка и признание на всеки ученик, владеещ два и повече езика. Учениците, обучавани в държавната система на училищата в Чикаго, говорят на повече от 130 езика. 70 000 от обучаваните произхождат от семейства, в които английският е втори език. В 12 държавни училища на Чикаго в момента се предлагат паралелни двуезични програми, които подпомагат задълбоченото усвояване на два езика и две култури. В 211 гимназии и 129 основни училища в града се предлага обучение на един чужд език. Държавните училища в Чикаго са третата по големина образователна система в САЩ, в която са обхванати 396 000 ученици в 664 училища.

  Предполага се, че тази идея ще бъде възприета и от други образователни системи не само в района на Чикаго, но и на други места в САЩ. Тя е особено благоприятна за всички ученици, които се обучават в българските съботно-неделни училища в Америка.Те биха могли да се възползват от нея в определена степен и при определени условия, част от които са механизмите за определяне на нивото на покриване на чуждоезиковите стандарти.

  Билингвизмът е явление, получено в резултат на обучението на два различни езика едновременно.Постигането на добро ниво на овладяване и на двата позволява на личността свободно да преминава от един език на друг според речевата ситуация. В САЩ билингви са предимно емигрантските общности. Голяма част от тях, като поляци, гърци, руснаци, украинци, българи и др.полагат големи усилия за запазване на майчиния език. За това спомагат компактността на общностите, училищата, пресата, църквите.

  Изследванията на лингвисти и психолози отдавна са установили благоприятното влияние на ранното чуждоезиково обучение върху цялостното умствено и физическо развитие на личността. Повечето родители знаят, че през първите три години от живота детският мозък е два пъти по-активен от този на възрастните. През този период децата правят значителен скок в емоционалното си, социално, когнитивно и лингвистично развитие. Децата билингви развиват по-добро логично, аналитично и абстрактно мислене, по-лесно трансформират знанията си от един език върху друг и с лекота изучават и следващ чужд език. Те по-лесно придобиват математически знания и умения и демонстрират още в ранна възраст способности за самоконтрол и самооценка. Много и от американските учители констатират, че двуезичните деца са с по-развито въображение и богата култура.

  Ето защо, за да се създадат устойчиви знания по определен език – чужд или майчин, изучаван в чуждоезикова среда, е нужно детето да се включи отрано в процеса на обучение. Българските училища по света, в това число и в САЩ, предлагат благоприятни условия, както за изучаване на български език като майчин, така и за запазване на българското самоопределяне на младото поколение сънародници зад граница. А тези езикови умения ще имат вече и високото признание и оценка и от страна на американската образователна система, което ще допринесе и за успешната бъдеща реализация на българчетата по света.

   

• Актуална изповед на Буковски от преди 20 години… Прочетете!

  „Новият“ политически елит, който се появи, не бе нищо друго освен старата номенклатура, своевременно пригодила се към новите условия.

  Оттук нататък този елит не се нуждаеше от социални реформи, както и от старата идеология, защото той държеше в ръцете си и търговските структури, и собствеността, и фиктивните партии, и средствата за масово осведомяване, и международните връзки с „приятелите“ до вчера.

  Навлиза се в нова ера, тази на „властта в сянка„, когато вече не може да се определи зад кого какво се крие и кой в служба на какво е.

  Ерата на клептокрацията (управлението на крадците – управление, при което важните решения се вземат в интерес на тесен кръг хора, които са на власт), от която страната, както изглежда няма да може повече да се измъкне.

  Възраждащата се номенклатура успя да се прегрупира и да изработи нова стратегия, този път напълно демократична. Вече не бяха нужни пучове и заговори.

  Бившите комунисти трябваше само да се представят като „демократична опозиция„, защитаваща интересите на обикновените хора, и да блокират или саботират всяка друга реформа.

  И тъй като те господстваха и в изпълнителната, и в законодателната власт, успехът им бе сигурен в тази нова игра на „демокрация“.

  Бюрокрацията се разрасна и завладя всички сфери на управлението, като го направи неконтролируемо и невероятно корумпирано. Функционерите от бившата комунистическа партия, които, разбира се, без изключение бяха демократи, се превърнаха много бързо в бизнесмени, като заграбиха множество интересни държавни обекти.

  Главатарите на черния пазар и криминалните си поделяха останалото. Това не само породи негодувание сред общественото мнение, но и създаде лоша репутация на самото понятие пазарна икономика.

  Страната беше готова да отхвърли режима, но новият елит, „демократите“, родени от перестройката, не бяха готови. В по-голямата си част случайни хора, станали известни чрез привидни избори, в които всяка нова фигура беше за предпочитане пред старите, те бяха много по-близко до режима, отколкото до народа.

  И съвсем не се стремяха към радикални промени, при които имаше опасност самите те да бъдат изхвърлени зад борда и лишени от статута им на водачи.

  Най-сериозният въпрос е следният: какво може да се направи?

  Що се отнася до Запада, отговорът е ясен: почти нищо.

  Даже днес, колкото и да желае Западът да помогне, парите, които би могъл да отпусне, няма да са от кой знае каква полза, още повече, че по-голямата част от тази сума ще бъде отклонена от корумпираната бюрокрация. Ясно е, че проблем от подобна величина не може да бъде разрешен отвън.

  Той не може също така да бъде разрешен и отвътре, освен ако някое ново поколение от бунтари не изплува от този хаос и не извърши онова, което неговите страхливи родители не намериха смелостта да направят.

  Да премахне остатъците от тоталитарния режим, превърнали се в мафия, да отстрани поколенията, корумпирани от десетилетията на робство, и да се захване да гради едно ново общество.

  Уви, подобно чудо е немислимо при сегашната обстановка на престъпност и анархия, на разложение и апатия.

  У днешната младеж бунтарството се изразява най-вече в желанието да емигрира – желание, което понастоящем присъства у 75% от младежите под 25 години според проучванията.

  А най-предприемчивите вземат пример от гангстерите, които се перчат със своите мерцедеси.

  За нещастие, ние не съумяхме да се възползваме от неочаквания случай, какъвто представляваше смъртта на комунизма. Не отстранихме неговите привърженици, не разобличихме техните престъпления, не опровергахме техните бълнувания и най-вече не се научихме, как да се съпротивляваме на съвременната им чума.

  Колкото и да е тъжно, трябва да приемем факта, че всички наши усилия, всички наши жертви се оказаха безполезни.

  В края на краищата като че ли човек е недостоен за свободата, която му е била отредена и при изпитанието той не намери нито смелостта, нито необходимото себеуважение, за да бъде достоен за задачата си. Поради това ние не станахме нито по-добри, нито по-мъдри, нито по-чисти.

  А и самото изпитание няма повече смисъл, от което и да било чудовищно земетресение, което е избило стотици милиони хора.

   

  Владимир Буковски

  Един дисидент сред архивите на Кремъл
  Измамата на века: операция „перестройка“
  Издателска къща „Албор“, София, 1997 г.

  Източник: Highviewart.com

  

  Владимир Константинович Буковски (на руски: Влади́мир Константи́нович Буко́вский, 30 декември 1942 г.) е бележит съветски дисидент и писател.

  Той е сред първите, които открито говорят за практиката на изпращане на политически затворници в психиатрични клиники от съветската власт.

  Буковски прекарва повече от 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (психушки), използвани от съветския режим като специализирани затвори.

   

• Guardian: Демонизирането на Русия рискува да проправи пътя за война

  Политици и медии използват Владимир Путин и Украйна, за да оправдаят военна експанзия. Това е опасно безумие – пише Сюмъс Милн (Seumas Milne) в The Guardian

  

  „Руската заплаха“ определено се е върнала четвърт век след края на Студената война. Британският министър на отбраната Майкъл Фалън сериозно твърди, че Владимир Путин е толкова опасен за Европа, колкото Ислямска държава. Съвременна Русия е само сянка на съветския си предшественик и няма повод за идеологическа конфронтация с нея, но антируската истерия достигна потресаващи висини.

  И много повече, отколкото по съветско време, кампанията е лична. Всичко опира до Путин. Руският президент е експанзионистичен диктатор, който стартира „безсрамна агресия“. Той е символ на „политическа поквара“, „разпарчетосващ“ своите съседи, като същевременно громи инакомислието у дома си и редовно е сравняван с Хитлер. Путин се е превърнал в злодея от комиксите, а Русия – в мишена на еднообразна войнствена пропаганда във всички западни медии. Всеки, който си позволи да упрекне властта в Киев за свалянето на законно избрания президент или за извършването на военни престъпления в Източна Украйна, е заклеймяван като марионетка на Кремъл.

  Пропагандната истерия бе раздута още повече след убийството на опозиционния политик Борис Немцов. Руският президент, естествено, е обвиняван за убийството, макар че в това няма никаква логика. Немцов беше маргинална фигура, чиято роля в „катастройката“ от 90-те години едва ли го е направила мил и драг за обикновените руснаци. Отговорността за това безчинство, което извади на бял свят липсата на сигурност в центъра на Москва и без съмнение ще навреди на президента сериозно, едва ли е на Путин или неговите поддръжници.

  Но то със сигурност е добре дошло за онези, които оказват натиск за военна конфронтация с Русия. Стотици американски войници пристигнаха тази седмица в Украйна, за да дадат рамо на войната на режима в Киев с подкрепяните от Русия бунтовници на изток. За да не остане по-назад, Великобритания изпраща свои 75 военни инструктори.

  Както показа историята през ХХ век, изпращането на военни съветници често е начало на катастрофална ескалация. Това е и директно нарушение на Минските споразумения, договорени с Франция и Германия, които постигнаха поне временно прекратяване на огъня и известно изтегляне на тежките оръжия. Член 10 от тях изисква изтегляне на всички чужди сили от Украйна.

  Но ястребите в НАТО са се нахъсали здраво. Хиляди натовски войници бяха изпратени в балтийските страни – новия фронт на Атлантическия алианс, без да се притесняват от снизхождението в тези страни към неонацистките паради и отричането на правата на етническите малцинства.

  Редица американски лидери и генерали настояват САЩ да въоръжат Киев – от председателя на Съвета на началник-щабовете генерал Мартин Демпси до новия министър на отбраната Аштън Картър. За западния военен комплекс украинският конфликт е привлекателен и с това, че дава допълнителни основания за увеличаване на военните разходи. Това стана ясно от изразеното тази седмица от американския генерал Реймънд Одиерно възмущение, че Великобритания съкращава военните разходи пред лицето на „руската заплаха“.

  Авторитарният консерватизъм на Путин вероятно няма да предложи нищо за бъдещето на Русия, но това антируско подстрекателство е опасна игра. Без съмнение има военен експанзионизъм. Но той идва най-вече от НАТО, не от Москва. През последните 20 години, въпреки ангажиментите в края на Студената война НАТО неуморно се разширява на Изток, отначало присъединявайки бившите източноевропейски страни от Варшавския договор, после републики от бившия Съветски съюз. Както пише Ричард Саква в книгата си „Фронтовата линия Украйна“, НАТО „сега съществува, за да се оправя с рисковете, създадени от своето съществуване“.

  Вместо да създаде обща европейска система за сигурност, включваща Русия, доминираният от САЩ алианс се разшири до руските граници, настоявайки, че става дума едва ли не за суверенен избор на засегнатите страни. Но очевидно не е. Това също е продукт на натовската система, замислена да налага американското „лидерство“ на европейския континент и залегнала в плановете на Пентагона, разработени след разпадането на Съветския съюз, да не се допусне появата на нов съперник.

  Сега Русия се противопостави на това и последиците се проявиха в Украйна през последната година: започна се с подкрепеното от Запада сваляне на избраното правителство и идването на украински националистически режим, което бе последвано от завземането на Крим от руснаците и подкрепяното от Москва въстание в Донбас.

  На терен това се изрази в хиляди убити, стотици хиляди бежанци, безразборен обстрел на жилищни райони и появата на украински фашистки милиции като батальона „Азов“, финансиран от Киев и западните му спонсори, които се подготвят „да отбраняват“ Мариопол от собствения си народ. За повечето западни медии всичко това се отхвърля като кремълска пропаганда.

  Руската прикрита подкрепа за бунтовниците, от друга страна, се заклеймява като агресия и „хибридна война“ от същите правителства, които водеха тайни войни в Нигарагуа и Сирия и незаконни военни операции в Косово, Либия и Ирак.

  Това не оправдава по-малко крайните руски нарушения на международното право, но ги поставя в контекста на руската сигурност. Докато на Запад Путин е изобразяван като безмилостен завоевател, по руските стандарти той е центрист. Както коментира представителят на руската левица Борис Кагарлицки, повечето руснаци искат от Путин да заеме по-твърда позиция срещу Запада „не заради патриотична пропаганда, а заради случилото се през последните 25 години“.

  На запад Украйна заедно с Ислямска държава е използвана за съживяване на доктрините на либералния интервенционизъм и дори неоконсерватизъм, дискредитирани от убийствата в Ирак и Афганистан. Досега Ангела Меркел и Франсоа Оланд устояват на американския натиск за въоръжаване на Киев. Но когато минските договорености за спиране на огъня се провалят, което със сигурност ще стане, има реална опасност конфликтът чрез подставени лица в Украйна да се превърне в пълномащабна международна война.

  Алтернативата е споразумение чрез преговори, което да гарантира неутралитета на Украйна, плурализъм и автономия на регионите. Но може да се окаже твърде късно за това. Със сигурност обаче няма военно решение. Вместо да ескалират войната и да подклаждат националистически екстремизъм, западните сили трябва да използват всички налични дипломатически инструменти за потушаването на конфликта. Ако не го направят, последиците може да бъдат катастрофални и да излязат далеч извън Украйна.

  Източник на текста на български:  БЛИЦ

  .

• Октай: Пеевски зае празния стол на Илия Павлов до Доган

  Делян Пеевски е най-пазеният в държавата, защото е посредник за вербуването на властимащите, казва един от основателите на ДПС в предаването „Добро утро, България“ по ТВ7, излъчено на 31 март.
  

  

  Между редовете в интервюто си пред Явор Дачков Цветан Василев посочи два кръга, виновни за съсипването на КТБ. Първият е свързан с Делян Пеевски. А за втория подсказа, че е около днешната власт. Това заяви в предаването „Добро утро, България!“ по TV7 Осман Октай – един от основателите на ДПС и дългогодишен негов зам.-председател. Основател съм на ДПС, познавам всички играчи, познавам моделите на игрите, обясни гостът.

  „Цветан Василев каза, че е имал среща с Бойко Борисов през юни. Около властта има хора и групировки, които контактуват с другата групировка, допълни Октай. Само толкова мога да ви кажа, съжалявам, много са силни хората днес, за да си позволя да говоря повече, имам близки“ – обясни Октай от ефира на TV7.

  По думите му Пеевски е посредник за вербуването на властимащите. В момента той е най-пазеният човек в държавата, защото много хора са закачени на кукичката. В паника са и осемте парламентарни групи в Народното събрание, които също са част от пирамидата. Затова те гласуваха за приемането на закон, който уж трябва да спре разграбването на КТБ. Какво има да се спира, то КТБ вече е разграбена, категоричен е гостът.

  По думите му изнасянето на картините от трезора на банката е само част от беззаконието, което се е вършило там. Той смята, че каквото и да се направи, няма да излязат нито имена, нито фирми, нито свързани лица. Ще има опит да се прикрият следите, както стана през 1997 г. Мутренските времена у нас не са отминали, а по този случай ще има драматично развитие. Руснаците няма да си оставят необезпечени средства, Путин е решил да си събере вересиите от нашите олигарси, допълни Октай.

  Той разкри и начините за източване на средства чрез кухи фирми, които теглят заеми и на свой ред предоставят средства на други фирми. По този начин са финансирани и част от медиите в България. Цветан Василев ги посочи с пръст кои са.

  Видеозапис от предаването може да се види в сайта на ТВ7 тук.

  .

• Измислиха нов предизборен тормоз за българите в чужбина

  Писма от общините, че българите в чужбина трябва да се пререгистрират по искане на ГРАО нямат никакво правно основание

  .

  Материал на Биволъ

  

  Ако живеете в чужбина и получите стряскащо писмо, че трябва в 14 дневен срок да се явите в общината, да се пререгистрирате и да платите 2.50, изхвърлете го в кофата.

  Тази измислица на ГРАО, заради която общините харчат пари за разпращане на писма, е абсолютно незаконна. Не може да се иска от българите, живеещи в чужбина да декларират настоящ адрес там и да носят документи, за да го удостоверят. Чл. 94 от Закона за гражданската регистрация изрично указва, че като адрес в чужбина се посочва само името на държавата.

  От разговор със служителка в общината стана ясно, че писмото било във връзка с изборите. Замисълът е ясен – да се отпишат от избирателните списъци българите, които не пребивават постоянно в страната и нямат право да гласуват на местните избори.

  Писмото обаче било уведомително и не следвала никаква санкция, ако лицето не се яви. Ако пък вземете, че се явите, ще ви санкционират с такса от 2.50.

  Така изпълнението на идеята става типична „българска работа“ и издава дълбоко вкоренения рефлекс на администрацията да третира гражданите като крепостни. Хем те тормозят да декларираш неща, които са ненужни, хем и пари ти искат за това. Нещо като зъбния данък (диш-хакъ) по турско.

  При издаване на документи за самоличност пред МВР се декларира адрес в чужбина. Именно от тази декларация ГРАО научават, че дадено лице има настоящ адрес извън страната. А съгласно Закона за електронното управление, чл.2 ал.1, администраторите на данни нямат право да искат от Вас да декларирате нещо, което вече сте декларирали пред друг администратор. Да си го вземат по служебен път.

  Ако ГРАО иска да прочисти списъците от „мъртви души“, нека вземе от МВР данните на всички, които са декларирали адрес в чужбина. Или да вдигне един сайт, в който българите в чужбина да се идентифицират и да заявяват, че няма да гласуват на местните избори.

  Остава въпросът кой ще понесе отговорност за харчовете, свръзани с изготвянето на огромния брой писма и тяхното разпращане. А кой ще плати за нервите, разговорите с роднини и изгубеното ценно време на най-големия инвеститор в тази клета територия – българите, живеещи в чужбина?

  Допълнено в 17:15 31 март 2015

  След публикацията от пресцентъра на МРРБ се получи следното съобщение, в което се твърди, че Общината е проявила творчески подход в интерпретацията на писмо на ГРАО. ГД ГРАО към МРРБ е дало само препоръка на общините да използват подходящ момент и да приканят българите в чужбина, да декларират настоящия си адрес, за да бъдат отписани от избирателните списъци, ако пребивават в чужбина. МРРБ потвърждава, че не са предвидени санкции. „Решението на СО – Район Сердика да изпрати писма е взето еднолично и става дума за самоволно решение и превишени права от страна на администрацията на районното кметство, без това да е изисквано по някакъв начин от ГД ГРАО“ – уточняват от министерството. Не става обаче ясно защо ГРАО е впрегнало общините да издирват адресите на българите в чужбина, след като те веднъж са декларирали държавата, в която живеят и ГРАО има достъп служебно до тези данни. Следва пълния текст на съобщението.

  ПРЕСЦЕНТЪР МРРБ

  Информация за медиите

  31 март 2015 г.

  Във връзка с публикации в медийното пространство, относно изисквания на служба ГРАО за деклариране на настоящ адрес от български граждани, живеещи в чужбина, МРРБ уточнява следното:

  Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството не е давало указания към общините  да изпращат писма до български граждани, живеещи в  чужбина  с указания да се пререгистрират в  14 – дневен срок от получаване на писмото с цел да декларират постоянния си адрес.  ГД ГРАО към МРРБ е дало само препоръка към общините да използват всички удобни моменти, с които да приканят български граждани, живеещи в чужбина да декларират настоящият си адрес. Целта е местните администрации да  отпишат от избирателните списъци сънародниците ни, които не пребивават постоянно в страната и нямат право да гласуват на предстоящите местни избори.

  Решението на СО- Район Сердика да изпрати писма е взето еднолично и става дума за самоволно решение и превишени права от страна на администрацията на районното кметство, без това да е изисквано по някакъв начин от ГД ГРАО.

  Добра практика е общините да обявят публично на сайтовете си покана към български граждани, пребиваващи  в чужбина да декларират настоящия си адрес.

  Гражданите не подлежат на глоба при отказ да декларират настоящия си адрес. Цитираните в публикации суми, които се искат при декларация на адрес са различни за различните общини и представляват местна административна  такса, която се събира  за вписване на адреса.

  
  

• Модел на пряко-демократично общество

  Автор: Явор Тарински /lifeaftercapitalism.info/

  Изложената по-долу визия не трябва да бъде разглеждана като единствената, правилната или най-точната. Тя е замислена единствено като допълнение към еволюционния релеф от алтернативи на настоящата несправедлива система. Никоя система, основана на прякодемократични, автономни и егалитарни принципи не може да бъде „най-правилната“, защото тези принципи, сами по себе си, предполагат непрестанен процес. Търсенето на „перфектния“ модел може да бъде двигател на нашите действия, но действителното достигане до такъв, т.е. установяването на статичност, може единствено да бъде индикатор за отдалечаването ни от посочените по-горе принципи. Гръмките думи за край на историята и „незаменимостта“ са характерни за съвременната система, която се основава на коренно противоположни принципи, а именно бюрократичност, несправедливост и йерархичност.

  Съдържанието съдържа: Въведение, Корените на съвременната криза, Пряка демокрация, На практика

  Въведение

  Някой ще попита: „но защо са ни алтернативни модели, нали настоящия си работи“. Да, той безспорно работи, но въпросът е в чий интерес? Следните статистики могат да ни дадат отговор на това: 1% от най-богатите в света притежават 40% от световните производствени ресурси, докато най-богатите 10% притежават повече от 85% от глобалното благосъстояние. Настоящата политикономическа система обслужва, в най-добрия случай, интересите на 10% от всички хора. Това състояние потиска креативността, способностите и достойнството на останалите 90%, обричайки малка част от тях на посредствен и сив живот, а останалата (по-голямата), на глад и мизерия.

  Очевидно в това положение се съдържат голяма част от причините за днешната многопластова криза, обхванала цялата планета. Но не е достатъчно единствено да критикуваме настоящата несправедлива система – нейните недостатъци все по-трудно могат да бъдат прикривани. Изходът от положението, в което се намираме днес трябва да търсим, както в колективните протестни и преки действия, така и в теоретичните визии, които изследват и чертаят различни схеми, чрез които да реорганизираме обществените взаимоотношения на прякодемократични и солидарни принципи. Целта на настоящата визия е именно да допълни спектъра от алтернативни визии, като черпи вдъхновение от радикални теории и практики.

  Корените на съвременната криза

  Съвременното общество определено остава дълбоко разделено. То постоянно функционира срещу огромното мнозинство от работещи хора. В ежедневието експлоатираните се защитават от експлоатацията във всеки един от своите ежедневни жестове. /Корнелиус Касториадис/

  Съвременната организация на социалния живот (капитализъм, олигархия, бюрокрация, представителна демокрация) създава постоянно подновяваща се криза във всяка сфера на човешките дейности. По своята същност ситуацията е сходна във всички области, независимо дали разглеждаме семейството, образованието, международните взаимоотношения, политиката, икономиката или културата. Навсякъде съвременните структури на обществото се състоят от организиране на живота на хората отвън, при липса на участие от страна на пряко засегнатите и срещу техните стремежи и интереси. Съвременното общество е разделено на тънък слой ръководители (чиято цел е да решават и да организират всичко) и огромното мнозинство от населението, което е сведено до изпълнител на решенията, взети от тези ръководители. В резултат на това повечето хора чувстват живота си като нещо чуждо на тях.

  Този модел на организация е изначално ирационален и изпълнен с противоречия. В тези условия повтарящи се кризи от един или друг вид са абсолютно неизбежни.

  direct-democracy-now bigБезсмислено е да се организират хората, било то в икономически или политически план, сякаш са просто предмети, систематично игнорирайки какво желаят самите те или как мислят, че трябва да се правят нещата. В реалността съвременната система е принудена да се основава на човешката способност за самоорганизация, на индивидуалната и колективната креативност на производителите. Без да се възползва от тези способности системата не би оцеляла дълго. Но цялата “официална” организация на съвременното общество едновременно игнорира и се опитва да подтиска тези способности до едно минимално ниво. Резултат от това е не само огромната загуба заради неизползван капацитет. Системата прави повече: тя непременно поражда опозиция, съпротива срещу нея от тези, върху които се опитва да се наложи. Това поражда политическо съзнание, хората отказват да бъдат третирани като предмети във всекидневието си. Хетерономната (йерархична и неоспорима) организация на обществото следователно не само се структурира в отсъствието на пряко засегнатите, но също така и приема форма против тях. Крайният резултат е не само загуба на капацитет, но и непрестанен конфликт.

  Ако хиляда души имат даден капацитет за самоорганизация, съвременният организационен модел се състои в това да бъдат избрани 50 от тях, да им се даде управленческа власт и да се реши, че останалите ще бъдат само инструменти. Това е загуба на 95% социална самоинициатива и креативност. Но има и още. Тъй като останалите 950 души не са инструменти и системата е принудена до известна степен да се основава на техния човешки капацитет, тези индивиди ще реагират и ще се съпротивляват срещу това, което властимащите им налагат. Креативните способности, които не им е позволено да упражняват от един социален ред, който ги отхвърля (и който те отхвърлят), сега се насочват срещу този социален ред. Постоянни борби се зараждат в самото сърце на социалния живот. Те скоро нанасят допълнителни загуби. Заради тези борби на тънкия слой ръководители се налага да раздели времето си между организиране на работата на онези, които са позиционирани “отдолу”, и контрадействия, неутрализиране, отклоняване или манипулиране на съпротивата им. Функцията на управленческия апарат престава да бъде само организационна и скоро приема всякакви принудителни форми.

  Вследствие на тези процеси, както огромното мнозинство от изпълнители, така и тънкият слой ръководители не могат да функционират пълноценно, защото и двете страни се намират в непрестанен конфликт, с който са ангажирани голяма част от техните ресурси и способности. Постоянните социални борби и огромните загуби от нереализиран, подтискан, социален капацитет водят до кризи, които усещаме с пълната им сила и днес. За преодоляването на настоящата криза и предотвратяването на бъдещи кризи от този тип е нужно не просто да правим реформи и да кърпим недостатъците на настоящата хетерономна система, а да я премахнем и заменим с друга, която да не генерира загуби и конфликти.

  Пряка демокрация
  

  Недостатъчно е човек да определя своята политическа ориентация на базата на борбата си срещу злините на една съществуваща система, той трябва да предложи алтернативна политическа такава, която да замени тази, която генерира несправедливости. Противопоставянето на потисничеството и експлоатацията, без да се предложи алтернативна система, оставя властващата система непокътната. /Акива Орр/

  Една алтернативна система е пряката демокрация. При нея се премахва общественото разделение на ръководители и изпълнители, което генерира постоянни конфликти. Вместо това се изграждат институции, които позволяват всеки член на обществото да участва пряко във вземането на политически, икономически, социални, екологични, културни и други решения, които го засягат, и пряко участие в тяхното прилагане. Това дава възможност за по-пълноценно реализиране на човешкия потенциал. Но да решиш означава да решиш за себе си. Да решиш кой да решава вместо теб вече не е точно да решаваш за себе си. Следователно „демократичните” форми, които познаваме днес, основани на избори на представители и йерархична организация, нямат нищо общо с пряката демокрация.

  Всъщност днес е общоизвестно, че хората могат да организират своята работа на ниво работно място или част от предприятие. Дори съвременните социолози не само признават този факт, но и посочват, че групи от работници често се справят с работата си по-добре, ако управата им дава повече свобода и не опитва постоянно да ги „насочва”.

  Но това, което изглежда, че никой не е готов да признае, е капацитетът на хората да управляват своите дела отвъд много малък радиус. Бюрократите не могат да видят в тях активни субекти, способни на самоуправление и организиране. В очите на властимащите, щом бъде надхвърлен броят на група от 10-20 души, вече говорим за тълпа, стоглавата Хидра, която не може да действа колективно, освен що се отнася до колективния акт на колективен делириум или истерия. Те вярват, че само управленчески апарат, специално проектиран за тази цел и подсигурен с принудителни функции, може да управлява и „организира” тази маса.

  Противоречията и недостатъците на настоящия управленчески апарат са такива, че дори индивиди и групи са принудени да поемат редица координационни задачи. Още повече историческият опит ни показва, че цялото общество е напълно способно да се самоуправлява. Примери за това са Парижката комуна, Испания през 1936-39 г., Будапеща през 1956 г., както и много общности днес като Сапатистките автономни караколи, които функционират от 1994 до днес. В условията на пряка демокрация в тези периоди икономиката и обществения живот като цяло продължават и дори функционират по-добре от преди.

  В едно автономно общество, основано на пряка демокрация, политическата, икономическата, социалната и екологичната сфера се организират на принципите на самоуправлението и нейерархичността. Пряката демокрация трябва да бъде приложена във всяка една обществена и социална сфера, за да бъде наистина пряка. Ако бъде приложена например само в политическата сфера, но не и в икономическата, в която отношенията остават същите, това ще доведе до запазване на неравенствата във втората, които рано или късно ще се отразят и върху първата.

  Политически институции

  Подходящите основни политически институции за организация на обществения живот са подобни на тези, описани от Корнелиус Касториадис:

  1. Генералната асамблея на ниво квартал, село и т. н. Право на участие в нея имат всички членове на дадената общност. Това е най-висшето пряко-демократично тяло за вземане на решения, засягащи общността като цяло. Различията и конфликтите между различни части от общността ще се разрешават на това ниво.

  Генералната асамблея ще трябва да изгражда законите и общата рамка, а не да се занимава с рутинни въпроси. Тя ще може да възразява, оспорва, отхвърля или приема всяко решение, взето от събранието на делегатите. Генералната асамблея ще решава различни въпроси да бъдат предадени на събранието на делегатите. Асамблеята ще се провежда регулярно, веднъж или повече пъти месечно. Ще съществуват, в допълнение, и процедури за свикване на извънредни асамблеи от определен брой хора от дадената общност.

  2. Събрание на делегати, което е съставено от делегати от дадено населено място, квартал и т. н. Всички те се избират чрез жребий и са постоянно отзовими. В една общност от например 5000 до 10 000 души такова събрание ще наброява 30-50 делегати. То ще изпълнява ролята на работна група, занимаваща се с рутинни въпроси и ще отговаря за прилагането на практика на решенията, взети от генералната асамблея. Това събрание ще се провежда толкова често, колкото общността е сметнала за необходимо (например два пъти седмично). Регулярната ротация на делегатите (например на всеки два или три месеца) ще предотврати възникването на йерархия и ще позволи участието в събранието на повече членове от общността.

  Описаните институции служат не само за местно, общностно самоуправление, но също така могат да се прилагат и регионално. Регионални федерации от общности ще координират тези институции на регионално ниво. Подобни институции на такова ниво ще изглеждат по следния начин:

  1. Федеративната асамблея е съставена от делегати, излъчени от генералните асамблеи на дадени общности. Те ще бъдат отзовими по всяко време от тези, които са ги излъчили. Тя ще се провежда толкова често, колкото е необходимо. При провеждане на федеративната асамблея два пъти месечно, тя ще свърши повече работа, отколкото всяка съвременна институция (които не прявят почти нищо). След всяко провеждане на федеративна асамблея участвалите делегати ще трябва да дават отчет за свършеното на излъчилите ги генерални асамблеи. При региони с размерите на България такава федеративна асамблея ще наброява около 350 или 700 делегати (по един делегат на всеки десет-двайсет хиляди души). Ще трябва да бъде постигнат компромис между две изисквания: като работна организация, федеративната асамблея ще трябва да не е твърде голяма, но от друга страна ще трябва да позволява най-пряко и най-широко участие на хората, районите, общностите, органите, чийто продукт е тя.

  2. Федеративно събрание на делегати се съставя чрез хвърляне на жребий и ротация от участници във федеративната асамблея. То ще наброява няколко десетки делегати, заемащи поста за кратък период и отзовими по всяко време. Задачата на този орган ще бъде ограничена до улесняване и подготвяне на работата на федеративната асамблея, и ще играе роля на нейна работна група. То ще може да свиква извънредни сесии на федеративната асамблея.

  Ако федеративните институции вземат решение, надхвърлящо техните правомощия или противоречащо на волята на местните генерални асамблеи, ще зависи от самите местни органи да предприемат необходимите мерки, като започнат с отзоваването на техните делегати. Федеративните органи не биха могли да се запазят, извършвайки неприемливи практики (те не разполагат с власт и участващите в тях делегати са отзовими по всяко време). Но ако хората, съставляващи местните структури позволят на техните делегати да престъпват правомощията си – нищо не може да бъде направено. Населението може да упражнява политическа власт само ако го иска. Предложеният автономен модел на организация само осигурява възможността хората да могат да упражняват такава власт, ако пожелаят.

  Такива институции са съпътствали процесите и обществения живот в пряко-демократичните общества от древната атинска демокрация до автономните общности в Чиапас, Индия и Бразилия днес. Но защитниците на съвременния модел на хетерономна организация твърдят, че разстоянията и самите размери на съвременните общества не позволяват упражняването на пряка демокрация в по-големи мащаби. Или че ако тя бъде приложена в такива условия резултатите биха били незадоволителни и дори негативни. Според тях единствената възможна демокрация днес е представителната, която „неизбежно” съдържа опасността от политическа алиенация, тоест разделение между представителите и тези, които те представляват.

  

  Технологии и комуникация

  Но ако съвременните технологии за комуникация (като интернет) бъдат поставени в услуга на демокрацията, областите, в които представителната демокрация ще остане необходима, съвсем ще намалеят или дори ще изчезнат. Физическите разстояния днес са значително по-малки, отколкото са били в Атика през 5 в. пр. н. е. По това време гласовият обсег на оратора – и следователно хората, които може да достигне – бил ограничен от функционалния капацитет на гласовите му струни. В реалността на съвременните комуникационни технологии разстоянията не само се смалиха – те изчезнаха. Ако обществото сметне за необходимо, утре би могло да установи генерална асамблея на цялото население във всеки регион, независимо колко голям. Чрез интернет може да бъде установена връзка между голям брой асамблеи от различни общности. Подобно на тази федеративна функция, възможностите на интернет може да бъдат приложени в широк набор от случаи. Във всеки случай сесиите на федеративната асамблея или на събранията на делегати лесно могат да бъдат излъчвани на живо. Това, в съчетание с отзовимостта на делегатите, подсигурява гражданския контрол върху всяка институция.

  Въпреки това се твърди, че проблемът с броя остава и че хората никога не биха могли да изразяват себе си в необходимия период от време. Това не е валиден аргумент. Рядко има асамблея от над 20 души, в която всички да искат да говорят, защото когато трябва да се реши нещо, няма неограничен брой възможности или аргументи. В неформални преки събирания (касаещи започване на стачка или създаване на самоорганизиран парк) никога няма „твърде много” говорители. Изказват се основните две или три фундаментални мнения, последвани от множество аргументи, след което се достига до решение.

  Също така продължителността на речите зависи значително от тежестта на тяхното съдържание. Политическите лидери понякога говорят с часове на партийни конгреси, без реално да казват нищо. Речта, с която Стенелаид, един от тогавашните ефори [1], убеждава спартанците да започнат Пелопонеската война, заема само 21 реда в трудовете на Тукидид.

  Хората грешат, когато заявяват, че размерът на съвременния „град” в сравнение с този от вчера (десетки милиони вместо десетки хиляди) правят пряката демокрация невъзможна. Те не могат да видят, на първо място, че съвременното общество е пресъздало основите (работното място и квартала), от които такава демокрация може да бъде приложена. Нито виждат, че съвременното общество е създало и ще продължава да създава техническите средства за истинска демокрация на масово равнище. Те виждат като единствено решение парламентарната политическа машина. Твърдят, че са направили „нов” анализ, но са игнорирали това, което е наистина ново в нашата епоха: материалните възможности да можем да променим света чрез технологии и чрез хората, които са техния двигател.

  Икономика

  Пряката демокрация в икономиката цели задоволяването на нуждите на всички – което изисква икономическите решения да се взимат демократично. Тя спомага и за свободата на избор, която изисква хората да взимат важни решения, засягащи личния им живот (какво да работят, какво да потребляват и т.н.). Целта на пряката демокрация в икономиката не е растеж, а задоволяването на нуждите на хората.

  Основният критерий при пряката демокрация в икономиката не е ефективността, както е дефинирана тя днес от икономистите-технократи като задоволяваща нуждите, подплатени с много пари. В условията на пряка демокрация ефективността се измерва в задоволяване нуждите на всички хора.

  При пряката демокрация в икономиката всички икономически решения, т.е. засягащи функционирането на икономиката като цяло (производство, потребление, инвестиции, използвани технологии, работно време и т.н.) се взимат не от представители и бизнесмени, а колективно от всички граждани, например чрез потребителски и производствени кооперативи.

  Никоя институционализирана икономическа структура не притежава повече власт от останалите. Това означава, че средствата за производство и разпространение са колективно притежавани и пряко контролирани от общностите, които ги създават и отдават на работнически колективи. Това не значи, че всички получават еднакви заплащания за вложения от тях труд. При икономическата демокрация заплащането се определя от влагането на усилие и саможертва на работното място [2], а не от физически преимущества, по-качествени инструменти или натрупано богатство. Това е така, защото хората имат пряк контрол от всички изброени, единствено върху усилието и саможертвата, които влагат в работния процес.

  Икономиката на едно прякодемократично общество се състои от производствени и потребителски кооперативи. Производството се поема от производствени кооперативи, в които участниците, освен работници, са и съсобственици. Управлението на този тип кооперативи се осъществява чрез асамблеи на работното място, в които участие взимат всички работници-съсобственици. Това означава радикално премахване на корпоративната йерархия, характерна за частните и държавните предприятия.

  Потребителите от дадено населено място, от своя страна, се свързват помежду си, изграждайки потребителски кооперативи. Тези структури изграждат мрежи с производствени кооперативи, с цел задоволяване нуждите на потребителите, без намесата на посредници. Разбира се може и отделни индивиди, без да се включват в потребителски кооператив, да се свързват и поръчват от производствени такива. Тази свобода на избора създава агора – пазар в автентичния гръцки смисъл на думата.

  Разбира се, в един такъв политически модел, икономиката не може да бъде отделена от политиката. Генералните асамблеи на местно ниво и федеративните на регионално такова, като върховни органи, изграждат обща рамка за икономическо развитие. Тази рамка не бива да бъде бъркана с някакъв детерминиращ и бюрократичен план. Асамблеите единствено задават общата насока от принципи и ценности, според които икономиката да се развива и си запазват правото да се намесват в нея, ако някоя икономическа структура грубо наруши колективно съставената принципна рамка.

  Правосъдие

  Пряката демокрация изисква автономия, следователно всяка общност, чрез своята Генерална асамблея създава своите закони и конституция. На федеративната асамблея участващите общности съставят общ списък с човешки права, които да бъдат общовалидни за всички тях.

  Тяхното спазване се съблюдава от прякодемократични правосъдни институции. Всяко Събрание на делегати играе ролята на първоинстанционен съд за нарушения, извършени в неговата юрисдикция. Всеки индивид има право и на обжалване пред федеративното събрание на делегати, част от което е неговата общност.

  Защитата на малцинствените (идейни, етнически и т.н.) групи и общите човешки права се осъществява от граждански журита, като такива се изграждат във всяка общност, успоредно с генералната асамблея и събранието на делегати. Техните членове са постоянно отзовими, избират се чрез жребий измежду всички граждани и заемат длъжността за кратък период от време – например 1 година. Задачата на гражданските журита е да преглеждат решенията, взети от генералните асамблеи и събранията на делегати и да алармират при установяване на нарушения.

  В едно прякодемократично общество затворите и физическите наказания нямат място. Демократичното правосъдие цели превъзпитанието на нарушителите и тяхната реинтеграция в социалното им обкръжение. Лишаването от свобода се прилага само, когато даден индивид представлява непосредствена заплаха за околните и в този случай са нужни не затвори, а педагогически и медицински институции.

  Здравеопазване

  В едно прякодемократично общество хората, работещи в дадено лечебно заведение ще организират по хоризонтален начин работния процес в него. Ръководните принципи ще бъдат самоуправление и солидарност. Основни ръководни органи, съответстващи на посочените горе принципи са събранията по специалност и общата асамблея на лечебното заведение. Например докторите ще организират специфичните процеси, характерни за тяхната работа, на събрания, сестрите също и т.н., а въпросите, касаещи цялостното състояние и функциониране на заведението ще се решават на общи асамблеи, на които ще имат право да участват всички, работещи в него (доктори, сестри, санитари, чистачи и т.н.).

  Мнението на външните лица, участващи по някакъв начин в здравната система (пациентите, например), няма да бъде пренебрегнато. Необходимите ресурси за нейната поддръжка и развитие ще се осигуряват от обслужваните общности. Отделяните средства за лечебните заведения ще се определят от генералната асамблея на дадената общност, след като на нея е бил представен доклад, с нуждите на съответното заведение, изготвен от общата му асамблея. По този начин публичните услуги се превръщат в наистина публични, а не в държавна или корпоративна система, наложена на обществото „отгоре“.

  Образование

  В условията на пряка демокрация образованието е наистина автономно, т.е. свободно от външни принуди и бизнес интереси. Всяко учебно заведение (както университети, така и училища) изготвя своята учебна програма и методите за нейното преподаване, независимо от останалите учебни заведения, власти или институции. Това се случва чрез общи събрания, на които преподаватели и учащи съвместно обсъждат и определят насоката и съдържанието на учебния процес. Този тип събрания, сами по себе си, имат образователен характер за участващите в тях, както твърдят А.С. Нийл и Яков Хехт, защото възпитават учащите на критична мисъл, гражданска активност и креативност, а преподавателите на самокритичност и диалектичност. По този начин образованието се превръща в непрестанен процес, дело на тези „отдолу“, участващи в него, а не в средство за индоктринация, служещо на държавни или бизнес интереси.

  Но това, че всяко учебно заведение автономно изготвя учебния си процес и програма не бива да бъде пречка пред установяването на връзки между различни учебни заведения и обмяната на опит и практики между тях. Подобен тип взаимоотношения са от ключово значение за обогатяването и развитието на различните образователни институции.

  Материалните средства, необходими за пълноценното функциониране на учебните заведения, подобно на другите обществени услуги, ще бъдат осигурявани от общностите, които биват обслужвани от тях. Всяко учебно заведения изготвя доклад със средствата, необходими за пълноценното му функциониране, който се съставя на обща асамблея от всички, ангажирани по някакъв начин във въпросното заведение (т.е. чистачи, градинари, преподаватели, учащи, техници и т.н.). Този доклад се представя пред генералната асамблея или пред федеративната такава, в зависимост от броя общности, които биват обслужвани от даденото заведение. Чрез всички тези практики и институции образованието се превръща в наистина демократичен процес, дело на преките участници в него, но с постоянна обратна връзка с общностите, от които те идват.

  Енергетика

  Енергетиката е от огромно значение за състоянието на едно общество. От нея зависят почти всички сфери и процеси в нашия живот и нейното управление играе ключова роля за устойчивостта на една система. Едно наистина демократично общество изисква в основата на енергетиката да залегнат два основни, взаимнодопълващи се принципа – децентрализация и природосъобразност.

  Всички населени места трябва да се стремят към енергийна автархия, за да могат живущите в тях пряко да управляват своята енергетика. Местното събрание на делегати може да излъчи енергиен съвет, който да поддържа и управлява енергоизточниците на дадената общност. В този съвет участват като равнопоставени както енергийни експерти, избирани чрез гласуване, така и граждани, избирани чрез жребий от всички, изявили желание да се занимават с тази дейност. Всяко едно решение на енергийния съвет може да бъде отменено от генералната асамблея, а всеки негов член – отзован.

  В случай, че енергийната автархия е невъзможна за дадено селище, тогава то може да сподели енергийните ресурси на друго. В такъв случай събранията на делегати на двете селища определят състава на енергийния съвет поравно, като всяко едно от селищата може да отзовава членове, които то е излъчило.

  Трябва да си дадем сметка, че в условията на самоуправление хората най-вероятно ще се откажат от замърсяващите околната среда енергоизточници. Никоя общност не желае да изхвърля токсични и опасни отпадъци върху територията, която обитава. Още повече, че енергийната децентрализация изисква нискомащабни енергоизточници, достатъчни за задоволяването на нуждите на общността, като възобновяемите например. Това изключва ядрените електроцентрали, както и огромните соларни и вятърни полета, които макар и възобновяеми, са базирани на същите централизирани и неекологични принципи.

  Медии

  Подценяването на ролята на медиите в едно общество би било голяма грешка. Те имат силата да формират обществено мнение и да насочват, по подсъзнателен начин, хората да действат по определен начин. Това е ясно изразено в днешното общество, където медийни магнати оказват огромно влияние в политическите процеси и политическите партии трудно могат да се доберат до властта без тяхна помощ.

  Днес медиите биват основно два типа – държавни и частни. И двата типа обаче пречупват информацията, която показват през призмата на държавната власт и бизнеса. Мнението на обикновените хора изключително трудно може да изплува на повърхността на медийния мейнстрийм, въпреки че последният претендира да представлява гласът на обществото. В действителност днешните медии отразяват мнението на даден привилегирован елит, както политически, така и икономически.

  В едно прякодемократично общество медиите трябва да позволяват на хората да изразяват своето мнение, както като общество, така и като автономни индивиди:

  В индивидуален план това означава, че всеки може да издава, сам или съвместно с група от свои съмишленици, вестници, брошури, радио предавания, тв канали и т.н. Приносът на интернет в тази сфера е безспорен. Дори днес той позволява на милиони хора по целия свят да изразяват своите мисли, виждания и идеи в блогове и сайтове, които могат сами да създават, без бюрократични посредници. Затова и интернет ще бъде незаменимо средство за себеизразяване в едно наистина демократично общество.

  В социален план това означава изграждането на социални медии, контролирани и управлявани от своите общности. На практика това може да се реализира от генералната асамблея, която да излъчи съвместен екип от редактори и техници, които да реализират радио или тв програма, списване на вестник и т.н. Всеки от този екип може да бъде отзован, във всеки един момент, от асамблеята. Една от задачите на такава социална медия ще бъде да отразява заседанията на генералната асамблея и събранието на делегати. Друга ще бъде огласяването на проблеми и въпроси от значение за общността. За тази цел ще е нужно група хора, жители на общността, да съберат предварително определен от генералната асамблея брой подписи, за да бъдат допуснати да представят проблема в ефира или на страниците на въпросната социална медия.

  
  Отбрана
  
  Що се отнася до отбраната на едно демократично общество, специализираните военни части се заменят от въоръженото население. Гражданите от дадена общност съставляват неперманентни, териториално базирани отряди и всяка генерална асамблея поема защитата на своята територия. Регионалните федерации спомагат тези местни отряди да се интегрират и позволяват рационалното използване на тежко въоръжение.

  В случаи на военен конфликт генералните асамблеи могат да създадат военен щаб, чиито членове се избират чрез гласуване от всички граждани. Електоралният елемент тук е нужен, защото ръководенето на военни действия изискват опит и знания, които имат експертен характер и не всеки разполага с такива. Членовете на военния щаб са отзовими във всеки един момент. Тази институция се разформирова в момента, в който военният конфликт е разрешен.

  Архитектура

  В едно прякодемократично общество, за да може то наистина да бъде такова, демократичната култура ще се простира и в архитектурата. В исторически план „почти всичко в човешката история, което ни заобикаля е измислено от непрофесионалисти. Редица от най-изумителните места в света… не са разработени от архитекти.“ [3] В свободните градове-държави на средновековна Италия гражданите са участвали при планирането на техническите проекти чрез граждански комитети. „По време на службата си във флорентинския комитет, Данте участва в подготовката и планирането на уширението на улица Сан Проколо.“ [4]

  На практика една такава интерактивна архитектура ще може да се реализира чрез местни комитети, занимаващи се с градско и селско планиране, в които всеки желаещ да може да участва. Разбира се всяко тяхно решение ще може да бъде оспорено и отменено от генералната асамблея на даденото населено място, като върховен орган. Освен това самата архитектура може да позволява пряка гражданска интеракция. Например ключове върху улични стълбове, позволяващи включване и изключване на уличното осветление от намиращите се в непосредствена близост до него жители, хладилници за общо ползване във входните помещения на жилищните кооперации и т.н.

  Политическа алиенация

  Предложеният модел за пряка демокрация може да функционира само ако хората искат да участват колективно в самоуправлението на обществото. Но тази воля за вземане на нещата в нашите ръце не е някаква окултна сила, появяваща се и изчезваща по мистериозен начин. Политическата алиенация в съвременното общество не се поражда само от факта, че съществуващите институции, поради самата им структура, правят „технически невъзможно” самото изразяване или прилагане на политическата воля на хората. Съвременната политическа алиенация се поражда от унищожаването на тази воля още в нейния зародиш, попречването на нейния растеж и подтискането на всеки обществен интерес. Няма нищо по-цинично от мърморенето на „загрижени” либерали, оплакващи се от „политическата апатия на хората”, апатия, която предложената от самите тях социална и политическа система всекидневно пресъздава. Това подтискане на политическата воля произтича колкото от съдържанието на модерната „политика”, толкова и от средствата, достъпни за политическо изразяване. Това е непреодолимата пропаст, която днес разделя „политиката” от реалния живот на хората. Съдържанието на съвременната „политика” е „по-добрата” организация на експлоатацията на обществото. Нейните изразни методи непременно са мистифицирани: те прибягват или до преки лъжи, или до безсмислени абстракции. Светът, в който се случва всичко това, е свят на „специалисти”, сделки и „технокрация”.

  Всичко това радикално ще се промени в едно автономно общество, основано на пряка демокрация. С премахването на експлоатацията, съдържанието на политиката ще бъде по-добрата организация на съвместния ни живот. Незабавен резултат ще бъде различното отношение от страна на обикновените хора спрямо публичните дела. Политическите проблеми ще бъдат проблеми на всички, независимо дали става дума за работно място или регионални въпроси. Хората ще започнат да чувстват, че техните грижи имат реално въздействие и скоро промененото възприемане ще стане очевидно за всички. Методът на изразяване на новата политика ще бъде насочен към разрешаването на реалните проблеми да е достъпно за всички. Пропастта, разделяща „политическите дела” от всекидневието на хората ще бъде напълно премахната.

  Но как ще стигнем дотам?

  Изграждането на пряко-демократична автономна система няма да се случи за една вечер. Очакването на революция, която по почти метафизичен начин да донесе промяна, няма да ни отведе далеч, по-скоро ще даде оправдание на хората да бездействат. Но дори и да настъпи някаква революция, не бива да забравяме предупреждението на Корнелиус Касториадис, че в критични ситуации обществото няма време да изработва чисто нови решения; точно обратното, то се обръща отчаяно към готовите структури, които вече са били реализирани, дори и в ограничени размери, и към политическите предложения, които може и да са били скрити от доминиращата идеология, но никога не са изчезнали напълно [5].

  Политическата воля за участие не се появява изведнъж, тя се изгражда и поддържа чрез всекидневна практика. Доминантните структури, в които живеем, възпитават подчинение и безкритичност. Учат ни да приемаме йерархичността като догма. Докато прекарваме по-голямата част от времето си в тези структури, каквито и промени да се случват, каквито и революции да настъпват, нашето въображение ще бъде доминирано от логиката, възпитавана от доминантната система. Това поражда порочен цикъл, изход от който ни предлагат хоризонталните структури като кооперативи, колективи и общностни асамблеи, основани на равнопоставеност и пряка демокрация.

  Вместо да изкарваме прехраната си в някоя компания, доминирана от тънък слой ръководители, разпореждащи се с мнозинството изпълнители, можем да започнем колективна инициатива с други хора, в която всички да са съсобственици, всички да участват в решенията, според степента на засегнатост и така да се прехранваме. А там, където живеем, вместо да пишем писма с оплаквания до местните власти, можем да организираме локални асамблеи, на които колективно да търсим и прилагаме решения, засягащи местата, в които живеем.

  Тези хоризонтални структури са своеобразни университети, запознаващи хората с логиката на самоорганизацията и самоуправлението чрез практика. Тази гражданска активност поражда политическо съзнание и показва на участниците в тези инициативи, че пряката демокрация не е просто някаква мъглява утопия, а нещо, с което може да решаваш проблемите си тук и сега. И колкото повече тези хоризонтални структури се развиват и размножават, и колкото повече хората виждат полза от тях, толкова по-близо ще сме до едно пряко-демократично автономно общество.

  На практика

  Нови светове са не само възможни, такива вече съществуват.
  /Раул Зибечи/

  Когато говорим за общество, основано на пряка демокрация, солидарност и нейерархичност, най-често чуваме в отговор, че това звучи много добре, но е неосъществимо. Истината е, че по-голямата част от хората, които срещаме в нашето ежедневие не знаят, че има примери за такива общества, реално съществували, както в миналото, така и съществуващи и функциониращи днес. Това е вследствие на медийното мълчание за съвременните хоризонтални практики, оплюването от страна на политици и технократи на тези от тях, които все пак успеят да изплуват на повърхността на медийния мейнстрийм и многократното пренаписване на историята от силните на деня. За това тук ще разгледаме накратко само някои от множеството примери от миналото и настоящето, които чрез практиките си доказват, че друг свят е възможен.

  Самата концепция за демокрация се заражда в Древна Атина преди близо 2 500 г. На гръцки ‘демос’ означава ‘общност’, ‘хора’, a ‘кратос’ – ‘власт да решаваш’. Следователно ‘демос-кратиа’ означава ‘власт на хората да решават’. Основните решения в древноатинския полис се вземали от всички граждани (около 30 000 души) на обща асамблея (ekklêsia). Асамблеята изпълнявала четири основни функции: издавала изпълнителни становища (постановления като решение за започване на война или издаване на гражданство на чужденци); излъчвала някои длъжностни лица; издавала закони; и играела ролята на съд за политически престъпления. Втората институция, която играела основна роля в политическия живот на Древна Атина, е т.нар. Буле (boulē) – съвет, занимаващ се с администрирането на ежедневните дела на града. След реформите на Клистен членската маса на булето нарастнала на 500 души, избирани на случаен принцип измежду всички граждани.

  Парижката комуна е един от най-бележитите примери за съществувал модел на пряка демокрация. Въпреки че на 27 май 1871 народният бунт е смазан от държавната френска армия, в продължение на няколко месеца Париж е управляван от своите жители. Комунарите, чрез квартални асамблеи, са се грижели за важната локална администрация. Тези асамблеи излъчвали делегати, отзоваеми по всяко време, които съставляват децентрализирани съвети, които, федерирайки се помежду си, ефективно са координирали производството и дистрибуцията в градското пространство.

  Век по-късно, през 1980, в Куанджу, Южна Кореа, се вдига т.нар. Куанджунско народно въстание. Предпоставките за него са авторитарното правителство и ширещата се бедност сред народа, а конкретна причина стават извращенията на паравоенни отряди, насочени срещу протестиращи. Жителите на Куанджу се вдигат на бунт, изтласквайки военните части извън града. Въстанието трае само седмица, но през този кратък период възникват общи квартални асамблеи, които дават глас на обикновените хора. Федерирайки се помежду си, тези основни институции на пряката демокрация поддържат реда и организират дистрибуцията в едномилионния град. Въстанието е потушено от правителствените сили на 27 май – същата дата като падането на Парижката комуна.

  Друг пример от историята са практиките, възникнали по време на Испанската гражданска война в периода между 1936-39. В този отрязък от време жителите на Барселона успяват да изтласкат властите извън града и започват да се самоорганизират и самоуправляват. Общи асамблеи в кварталите и на работните места координират производството, дистрибуцията и всички обществени услуги. В продължение на 3 години двумилионния град е управляван на принципите на федерализма, пряката демокрация и солидарността. За успеха на този модел говорят ласкавите слова на писатели като Джордж Оруел и Себастиан Фор, които му посвещават цели книги.

  Един пример от настоящето за общество, основано на демократични и нейерархични принципи, са хората Куна, населяващи 50 малки острова, част от архипелага Comarca Kuna Yala. Той се намира в Тихия Океан, между Колумбия и Панама. Те спечелили своята автономия след кървава съпротива срещу колониалната политика през 1925. Днес 70,000 Куна се справят с ежедневните си работи чрез сложна система от пряка демокрация, която федерира 500 различни автономни общности, които участват в общ конгрес на Куна, който се събира веднъж на всеки 6 месеца. Всяка общност и всеки населен остров имат свои вътрешни правила и наредби и са напълно независими от останалите; единственото изискване е да изпращат четирима делегати на общия конгрес, за да координират и изработват решения, които засягат всички в района.

  Безимотното работническо движение (или съкратено от португалски – MST) е друг пример за самоуправляващо се общество от настоящето. Намиращо се в Бразилия, това движение наброява около 1.5 милиона безимотни селяни. Основна негова дейност е окупацията на земя. Както окупацията, така и работата по окупираната земя се извършват чрез система от пряка демокрация и самоорганизация. MST е изцяло хоризонтална организация, без лидери, основана на дискусии и консенсус. Основната организационна единица са асамблеите на всеки 10-15 семейства, живеещи в лагер на MST или в нелегално окупирана територия. На нея се избират по един мъж и една жена, които да представят местната асамблея на общата такава. Важно е да се отбележи, че всеки член на семейство, част от MST участва в асамблея.

  В индийския щат Махаращра се намира самоуправляващото се селище Мендха. Неговата автономия води началото си от съпротивата на местните срещу изсичането на горите им от корпорацията Ballarpur Paper Mills. При съпротивата си, местните жители развили система, базирана на пряка демокрация и самоорганизация. Днес върховен орган на селището е местната асамблея, съставена от поне двама възрастни от всяко домакинство (поне един мъж и една жена). Но всички могат да посещават срещите, независимо от пол и възраст. Асамблеята се провежда поне веднъж месечно и въпросите се дискутират и решават докато не се постигне консенсус. Асамблеята служи и като уред за уреждане на конфликти на местно ниво. За по-мащабни такива се свиква съвет от околните 32 селища с делегати от всяко. Около 1,500 такива селища из цяла Индия са забелязани да поемат такива стъпки. В тези села правителството официално се бои да влиза.

  В Рохава днес също се прилага на практика една прякодемократична система. В центъра на тази социална система са комуните (т.е. общи асамблеи), съставени от квартали, населявани от по 300 души. Комуните излъчват съпрезиденти, които участват в кантоновата администрация. Във всяка комуна функционират по пет или шест различни комитета (подобно на работни групи). Комуните работят по два начина. Първо, те разрешават проблеми бързо – например технически и социални такива. Второ, комуните позволяват на всички от обществото пряко да участват във взимането на решения. Координацията между комуните се осъществява на няколко нива от федеративни структури: регионални и градски съвети и кантони.

  Последният съвременен пример, който ще разгледаме тук са общностите на сапатистите, населяващи планините и джунглите на Чиапас, Мексико. През 1994, след приемането от мексиканското правителство на NAFTA[6], сапатистите се вдигат на бунт и се организират в автономни общини, основани на традициите на прякодемократично самоуправление на коренните жители. Местните асамблеи, основна институция на общините, изпращат редуващи се делегати в районните съвети, които след това колективно решават въпроси относно производство, дистрибуция на блага и т.н. За 20-те години, през които сапатистките общности се самоуправляват, стандартът на живот в тях значително се е повишил – вече техните членове имат достъп до здравеопазване, питейна вода, образование и електричество (услуги, които допреди това са били само далечна мечта в един от най-бедните райони на планетата).

  Всички тези примери са доказателство, че друг, по-справедлив начин на социална, политическа и икономическа организация е възможен и негови разновидности са били и продължават да се прилагат на практика в различни краища на света. Тяхното „изкопиране“ в нашето общество би било грешка, защото формите възникнали в примерите, посочени по-горе, са приспособени към и кореспондиращи на специфични културни, антропологически, геополитически и други характеристики. Но те могат да ни послужат като източник на вдъхновение и идеи, които да ни напътстват в изграждането на наши собствени институции и практики, съответстващи на особеностите на нашите общества. И преди всичко те ни дават увереност, че различни форми на пряка демокрация съществуват, че тя не е утопия, и което е по-важно, че би могла да се приложи още тук и сега.

  За основа на настоящия текст бяха използвани материали от книгата на Корнелиус Касториадис „Workers’ Councils and the Economics of a Self-Managed Society” (1972 г.)

  .

  Бележки:

  [1] Колегията от пет ефори, установена към средата на VIII в. пр. н. е., била висшето правителствено учреждение в Спарта.

  [2] За повече информация виж Институциите на ПарЕкон (Майкъл Албърт)

  [3] Виж „Експериментът Орегон” на Кристофър Алекзандер /псд/

  [4] Пак там

  [5] Виж „Възобновявайки революцията”, включен в сборника „Корнелиус Касториадис: Проектът за автономия” (Анарес, 2014)

  [6] Северноамериканско споразумение за свободна търговия

• Как би изглеждала истинската демокрация?

  Автор: Камила Хансен /lifeaftercapitalism.info/

  Вместо да се стремим да сменяме политиците и партиите на власт, защо не опитаме да сменим самата система? Докато представителната демокрация потъва в кризи, имаме нужда да се върнем към автентичното значение на демокрацията като власт на хората. Време е да си представим как истинската демокрация изглежда и да създадем институции и механизми, които да бъдат градивни елементи за наистина демократично общество.

  Днес демокрацията се приравнява с представително управление, основано на избори на политически елити, които управляват от името на гражданите. Тази система, разглеждана като “представителна демокрация” е доминантна в Западния свят през последните двеста години и днес бива експортирана по света и промотирана като единствената възможна алтернатива на откритата диктатура.

  Но сега тази система е в дълбока криза. В установените представителни демокрации доверието в политическите елити и конвенционалните институции е разклатено. Броят на гласуващите намалява и политическите партии губят членската си маса. В старите “добре развити демокрации” в Европа, улиците врят и кипят, защото милиони протестират срещу непопулярните и брутални политики на икономии, наложени им отгоре. Все повече хора осъзнават, че избраните представители не ги представляват. Вместо това, правителствата отляво и отдясно се прекланят пред диктата на големите банки, финансовите институции и мултинационалните корпорации и техните могъщи лобита. В тази ситуация гласуването има малко значение, защото нямаме реален избор. Можем само да сменяме политическите елити, които ни управляват, но нямаме право да решаваме относно развитието на обществото, в което живеем.

  Истинската демокрация обаче е пряката и партиципаторната демокрация, в която всички граждани имат възможността и правото да участват във вземането на решения, които засягат живота и общности им. Докато властите, водещите медии и анализаторите спорят, че такава демокрация, основана на гражданско участие е невъзможна и дори нежелателна, съществуват на практика редица нови институции и експерименти – както и някои стари – които показват, че пряката и партиципаторна демокрация е едновременно възможна и осъществима днес. Тези демократични иновации, колкото и разпокъсани и ограничени, могат, ако се подобряват, да се подсилват и разпространяват, да бъдат средства за радикална демократизация на обществото. В тази статия аз ще разгледам някои от тези демократични институции и механизми, ще обсъдя техните силни и слаби страни, и ще разгледам техните потенциали.

  Участие в бюджетирането

  Общите асамблеи, на които гражданите се срещат лице в лице, за да обсъждат, гласуват и взимат колективни решения, е оригиналната форма на демокрация. Исторически погледнато, различни видове общи асамблеи са съществували в много общности по света, от селските асамблеи в Северна Африка до асамблеите в древна Атина, събранията в швейцарските кантони и градските срещи от 17 в. в Ню Инглънд.[i] През последните десетилетия се създадоха безбройни нови демократични институции по света, в които общи асамблеи формират основна част от институционалната структура. Най-известната от тях е участието в бюджетирането.

  Участието в бюджетирането позволява на жителите да решават как да похарчат бюджета на техния град или община, чрез процес на общи асамблеи в квартали и райони. За първи път се въвежда в град Порто Алегре, в южна Бразилия в края на 1980 г., когато Бразилската Работническа Партия печели общинските избори след падането на военната диктатура. От тогава, то се разпространява в стотици градове и общини в Латинска Америка, Европа и САЩ.

  В кварталните асамблеи всички жители имат правото да участват и гласуват за бюджетните приоритети на техния квартал. След това тези асамблеи избират делегати, които да участват в регионални асамблеи и в бюджетни съвети, които съставят съвместно бюджет за целия град, на база приоритетите, решени на кварталните асамблеи. Огромен брой хора участват в процеса; в някои места над 100.000 участват всяка година. Обикновено мнозинството участници са жени, бедни и други части от обществото, които са маргинализирани от конвенционалните политически институции. Участието в бюджетирането води до много позитивни резултати, включително намаляване на бедността и редистрибуция на бюджетните ресурси към най-бедните квартали, голямо редуциране на корупцията и повече прозрачност, както и по-жизнено гражданско общество.

  Има големи различия в институционалния дизайн на различните модели на участие в бюджетирането, които се разпростират по света. Силните модели дават на жителите власт да взимат решения върху целия или върху големи части от общинския бюджет и се основават на квартални асамблеи, в които всички жители могат да участват и гласуват за приоритети. Точно тези силни модели са произвели най-добрите резултати под формата на намаляване на бедността, спад на корупцията и висока степен на участие от страна на жителите.[ii]

  При оригиналния модел на участие в бюджетирането, който е създаден в Порто Алегре, няколко правила биват изградени в процесите, които насърчават участие и подсигуряват прозрачност и отговорност. Колкото повече жители участват в дадена квартална асамблея, толкова повече делегати този квартал ще има в регионалните форуми, на които да подкрепят своите квартални приоритети. Този механизъм мобилизира мнозина, особено от бедните и маргинализирани квартали да участват.[iii] Освен това, общинската администрация наема общностни организатори, които информират жителите за процеса и насърчават хората да участват. За да се предотврати установяването на професионализирана политическа класа, всички делегати са отзовими и техните мандати са ограничени и кратки (1-2 години). Кметът и общинската администрация участват в срещите, за да могат жителите да ги държат отговорни. И за да се подсигури прозрачност, всички срещи са отворени за обществото и всичката информация е общодостъпна.

  Голяма дилема пред участието в бюджетирането е въпросът със законодателната власт. Във Венецуела[iv] и Перу[v] участието в бюджетирането е задължително за всички общини чрез национален закон. Въпреки това повечето случаи на участие в бюджетирането по света нямат пряка законодателна власт. В Порто Алегре, участието в бюджетирането не е кодифицирано в общински закон. Причината за това е да се запази гъвкаво и това прави възможно постепенното разпространение на процеса да даде на гражданите власт над по-големи части от бюджета. От друга страна, когато участието в бюджетирането не е кодифицирано в закон, общинската администрация може да премахне или ограничи процеса във всеки един момент.[vi] Следователно процесът става уязвим от правителства и политици, искащи да го подкопаят чрез намаляване на правото на гражданите да взимат решения и да участват.

  Участието в бюджетирането, както първоначално е било замислено в Порто Алегре, е изправено също и пред други предизвикателства. Както Керъл Пейтмън документира в своето есе “Демокрация на участието: Презареждане”, много от институционалните модели, които са промотирани като участие в бюджетирането носят много малко прилики с оригиналния модел от Порто Алегре.[vii] Това са модели, в които гражданите имат право на решение само върху малка част от бюджета или върху някои малки допълнителни фондове, или дори имат само консултативна роля и никакво право на взимане на решения. Тъй като слаби модели биват промотирани от международни агенции като Световната Банка, терминът участие в бюджетирането е изпразнен от съдържание. Днес той се използва за всякакъв вид участие, включително консултации, споделяне на информация или обратна връзка с правителството. Също така, в самия Порто Алегре, процесът се разводнява през последното десетилетие.

  Ако участието в бюджетирането ще бъде средство за истинска демократизация на обществото, гражданите трябва да имат властта да взимат решения относно целия или поне голяма част от общинския бюджет и трябва да бъде процес отдолу-нагоре, в който суверенът са хората в асамблеите. Местните власти трябва да дадат власт на жителите в асамблеите. Нужна е децентрализация на властта от национално и международно ниво към общинско и местно такова. Последният процес започва в Бразилия, с промяната на конституцията на страната от 1988 г., даваща значителна власт на общините, включително икономическа власт.[viii]

  Общностни съвети

  Друга партиципаторна институция, основана на общи асамблеи е “consejos comunales”, общностните съвети във Венецуела. Те са малки локални партиципаторни институции, съставени от приблизително 200-400 семейства в градски райони и 20-50 семейства в селските, които взимат решения относно иницииране и прилагане на местни проекти. Проектите включват базови услуги като водоснабдителни и отходни системи, електричество, здравни центрове, жилища и изграждане на пътища, както и културни дейности. Всички решения се вземат чрез общи асамблеи, съставени от поне 10% от жителите над 15 годишна възраст. Асамблеите също избират комитети, натоварени с финансово управление, мониторинг на правителството и локални приоритети като здравеопазване, образование и поземлено управление.[ix]

  За няколко години, общностните съвети станаха много популярни и има над 30.000 такива из Венецуела. Правителството прехвърля милиарди долари към съветите и хиляди проекти биват реализирани. Също така са създадени по-големи “комуни”, съставени от много общностни съвети.

  Както с участието в бюджетирането в Бразилия, децентрализацията е решаваща стъпка към прехвърляне на властта надолу към обикновените граждани на хоризонтално ниво. Въпреки че “Законът за общинските съвети” е приет през 2006 г., процесът на децентрализация започва още през 1980 г. и проправя пътя. Чрез този процес, значителна власт се прехвърля от национално и регионално ниво към общинско самоуправление. През 2006 г. децентрализацията продължава и се задълбочава от правителството на Чавез, прехвърляйки власт надолу, от локални правителства към гражданите в кварталите.[x]

  Въпреки това, общностните съвети все още трябва да кандидатстват за финансиране от „Президентската комисия за народна власт”. Това дава на централното правителство в Каракас пълната власт да решава кои проекти да бъдат финансирани. Националните агенции също определят правилата, които ръководят общностните съвети и тези правила ограничават властта на съветите. Общностните съвети срещат опозиция от страна на локалната и националната бюрокрация и националното правителство е критикувано задето опитва да централизира и доминира този процес.

  Никоя от тези слабости не е непоправима; общностните съвети имат потенциал да бъдат заздравени и допълнително демократизирани. Участниците в тях и социалните движения активно се борят да прехвърлят властта обратно от централното правителство към общностите и настояват за повече власт над финансирането, правилата и други части от процеса. Появиха се иновативни предложения за децентрализация и радикализация на общностните съвети, включително предложението за “интегриране на различни нива от управлението чрез обществен федерализъм”; “страна, в която регионалната автономия е силна, а централната държава – слаба, но координиращи се.” Това предложение е модел на демокрация на участието, който ще състави многостепенна система за участие.

  Участието в бюджетирането и общностните съвети са два от най-известните случаи на институции на участието, в които общите асамблеи играят ключова роля. Съществуват и голям брой други институции, разпростирайки се от Сапатистките съвети за добро управление, Кюрдските генерални асамблеи и съвети, кварталните асамблеи и комитети, вземащи решения относно културни политики и градско планиране в Гротаморе, Италия; партиципаторното общинско администриране в Камарагиб, Бразилия; и притежаваните от работниците кооперативи в Аржентина и на други места по света. Изучавайки тези институции можем да идентифицираме техните силни страни и ограничения; как могат да бъдат подобрени и разпространени; и по какви начини те могат да допринесат за радикалната демократизация на обществото.

  Хвърляне на жребий и Мини-публики

  Определени демократични механизми са основни за партиципаторните институции, тъй като те предотвратяват установяването на утвърдена и професионализирана политическа класа, изолирана от обикновените граждани и местни общности. Такива механизми включват краткосрочни и ограничени мандати за избраните делегати, и делегатите да бъдат отзовими по всяко време. Ротацията на делегатите е друг начин за предотвратяване на създаването на елити и подсигурява разнообразие и масово участие. В Сапатистките съвети за добро управление, например, всеки гражданин служи в Съвета само две седмици, преди да се върне в общността си.

  Друг механизъм, който ефективно предотвратява установяването на елити и подсигурява участието на обикновени граждани във вземането на решения и участието им в политически постове, е жребият, или хвърлянето на жребий. Хвърлянето на жребий изиграва важна роля в демокрацията на древна Атина, в която повечето позиции в политическата власт се избирали по този начин. Според Аристотел, избирането чрез жребий е основно за демокрацията, докато изборите са знак за олигархия. В Атинската демокрация, жребият позволява на гражданите да могат “да управляват и да бъдат управлявани”, и заедно с ротацията на позициите, функционира като защита от олигархия. В съвременните представителни системи избирането чрез жребий отсъства. “Демокрацията” днес изключително се приравнява с конкурентните избори за позиции на политическа власт.[xi]

  Както и да е, през последните десетилетия се наблюдават редица експерименти, включващи жребий в институции като граждански асамблеи, граждански журита, консенсусни конференции, планови клетки и съвещателни събрания, често наричани мини-публики. Хвърлянето на жребий също така се използва в първата част на процеса по написване на нова конституция в Исландия.

  В мини-публиките, обсъждането често се съпровожда от независими фасилитатори; участниците провеждат изслушвания, в които изслушват доказателства от и разпитват експерти; и обсъжданията обикновено се провеждат едновременно в пленуми и в малки групи. Участниците се избират от мини-публики чрез употребата на статистическо изследване, за да подсигури, че граждани от всички социални групи са представени. Жребият се различава от общите асамблеи в това, че равната възможност за участие е заменена от равна възможност да бъдеш избран да участваш. По този начин няма граждани или социални групи, които да са систематично изключени от участие.[xii]

  С някои изключения, като Гражданската асамблея на Британска Колумбия, повечето мини-публики са само с консултативен характер. Участващите граждани се консултират, но нямат никакви власт за взимане на решения. Друга слабост на повечето мини-публики е ролята на организаторите (обикновено правителствени), които определят дневния ред и избират експертите и така могат да влияят на резултата от дебатите. По този начин, мини-публиките могат да бъдат манипулирани от съществуващи политически институции и елити и да легитимират решения, взети другаде. И както Пейтмън посочва, повечето мини-публики са само временни и обикновено играят ролята просто на добавки към съществуващата електорална система.[xiii]

  Експериментите с мини-публики и употребата на жребий ни дават богати доказателства, че обикновени граждани могат да дискутират и решават трудни проблеми, когато имат възможността да сторят това и, че мога да вземат важни решения, в интерес на обществото. Няколко демократични теоретици наскоро предложиха различен начин на политически тела, включващи законодателни такива, базирани на жребий, който няма да бъде просто допълнение към настоящата електорална система, а ще представляват алтернативи.

  Граждански инициативи

  Гражданските инициативи са демократични механизми, които позволяват на гражданите да предлагат и гласуват закони и политики. Събирайки определен брой подписи, гражданите могат да изискват гласуване по предложена политика или закон. Гражданските инициативи се различават от референдумите, в които гражданите могат само да приемат или да отхвърлят закон или политика, предложени от парламента. Швейцария е първата страна, която въведе гражданските инициативи, както и референдумите и някои други страни, особено в Европа и Латинска Америка, я последваха на национално, държавно или локално ниво.

  Обещанието на гражданските инициативи е начинът, по който те могат да дадат на гражданите власт да инициират и пряко да решават върху въпроси от голям мащаб. Но както други демократични институции и механизми, посочени по-горе, гражданските инициативи също имат своите ограничения. Общият проблем е този, че големият брой нужни подписи и краткият период за тяхното събиране гарантират, че само тези, които могат да си позволят скъпи професионални фирми за набиране на подписи могат да успеят с инициативите си.

  Друг проблем е този, че гражданските инициативи често се извращават от манипулациите на богатите, властовите интереси и политическите елити. Големите бизнеси често наливат големи суми от пари в подвеждащи кампании, целящи повлияването на резултата на вота (пресен пример за това е предложение 37 за отбелязване на храните, съдържащи ГМО в Калифорния, което бе отхвърлено от големия бизнес, който похарчи 45 милиона долара по подвеждащи рекламни кампании). Също така е често срещано корпорациите и корпоративните лобита да инициират контраинициативи, с които да побеждават инициативите по социални или екологични въпроси, които не им се харесват.

  Това не означава, че гражданските инициативи не могат да бъдат ценни демократични средства, но се нуждаем от внимателно разглеждане на това как са проектирани, за да предотвратим тяхното покваряване от богатите и власт имащите. Подобренията могат да включват по-нисък брой необходими подписи, по-дълги срокове и премахване на кампанийните спонсори. Също е важно да се подсигури на гражданите да получават достатъчна информация относно въпросите, които ще бъдат гласувани и да се подсигури широко и инклузивно обществено обсъждане.

  Гражданските инициативи са ефективни инструменти за вземане на решения, но не и за обсъждане. Докато пряката демокрация трябва да включва и други инструменти и арени за взимане на решения, освен общите асамблеи, една система, базирана основно на гласувания ще бъде атомистична и недостатъчна. В преките асамблеи и други форми на колективно взимане на решения, гражданите са изложени на и се изисква да уважават и взимат под внимание вижданията на други граждани, имащи различни перспективи и произход и така могат по-добре да взимат обмислени решения.[xiv] Но въпреки техните ограничения, гражданските инициативи могат да съставляват важен елемент в по-широка рамка от разнообразни пряко-демократични и партиципаторни институции.

  Хоризонтални мрежи за демокрация на участието

  Една радикална пряка и партиципаторна демокрация няма да ни бъде спусната от елитите, а трябва да бъде извоювана от обикновените граждани и социални движения. Както активистите от „Окупирай Оукланд” Гейбриъл Хетланд и Абигейл Мартин подчертават, институционалните реформи трябва да бъдат придружавани от социални борби и преки действия. Точно това се случи в община Торес във Венецуела, където хиляди граждани окупираха кметството, настоявайки за въвеждане на участие в бюджетирането. Продукт на тази социална борба е един от най-добрите примери за участие в бюджетирането в световен мащаб, в който гражданите контролират 100% от общинския инвестиционен бюджет.

  За да се случи радикална демократична промяна трябва да има големи социални движения, настояващи и борещи се за нея. Но ако идеите за пряка и партиципаторна демокрация не са познати на повечето хора, такива движения няма да се появят. Така че първата стъпка е да разпространим тези идеи и да изградим силни аргументи за това как пряката и партиципаторна демокрация може да бъде осъществима от днес. Както Кристин Мар Арселсон от демократичната асоциация ALDA в Исландия посочва, че хората няма да се борят за нещо, което не познават.

  Може би настъпи момента за създаване на международна мрежа отдолу-нагоре, съставена от социални движения и активисти, промотираща и бореща се за пряка и партиципаторна демокрация. Въпреки че вече съществуват някои мрежи и инициативи, повечето от тях са спонсорирани или подкрепени от агенции като Световната Банка, правителства или други елитни институции. Някои от тях се стремят към партиципаторни институции като средство за радикална демократизация, но те гледат на тях просто като на допълнения към съществуващата система. Това, което липсва, е по-радикалния дневен ред, една международна хоризонтална мрежа, промотираща и бореща се за демокрация на участието като алтернатива и заместител на съществуващата система. Чрез такава мрежа, социални движения, активисти и обикновени граждани по света биха могли да обменят идеи и опит, да се учат едни от други, и да развиват съвместни кампании и борби.

  Огромната задача за преоткриване и борба за пряка и партиципаторна демокрация в епохата на строги ограничения, централизирана корпоративна власт и технократско управление няма да бъде лесна. Но пред разрастващите се екологични, социални, политически и икономически кризи, създаването на реална демокрация може да бъде единствената ни надежда.

  Бележки:

  [i] Някои от тези асамблеи и събрания съществуват и днес, но техните правомощия са силно намалени, тъй като повечето власт за взимане на решения е преместена от локално и общинско ниво към национално и международно такова.
  [ii] Pateman, Carole. (2012), “Participatory Democracy Revisited”, Perspectives on Politics 10, p. 12.
  [iii] Smith, Graham. (2009) Democratic Innovations: Designing Institutions for Citizen Participation, New York: Cambridge University Press, p. 43.
  [iv] Hetland, Gabriel. (2012) “Grassroots Democracy in Venezuela”, http://www.geo.coop/node/782.
  [v] UN-HABITAT (2004), 72 Frequently Asked Question about Participatory Budgeting, Quite: AH Editorial. Can be downloaded from: http://www.unhabitat.org/documents/faqqPP.pdf.
  [vi] Smith, op. cit., p. 49.
  [vii] Pateman, op. cit., p. 14.
  [viii] Smith, op. cit., p. 65.
  [ix] Lerner, Josh. (2007), “Communal Councils in Venezuela: Can 200 Families Revolutionize Democracy?”,http://venezuelanalysis.com/analysis/2257.
  [x] Ibid.
  [xi] Manin, Bernard. (1997), The Principles of Representative Government, New York: Cambridge University Press, p.3.
  [xii] Smith, op. cit., p. 79.
  [xiii] Pateman, op. cit., p. 9.
  [xiv] Smith, op.cit., 24. псд
  Превод: Mechanic955
  Източник: New Compass

• Протестна мрежа към Борисов: Искате ли истината за КТБ?

  „Протестна мрежа“ излезе вчера с обръщение към премиера Бойко Борисов и управляваща коалиция в България. Съдържанието на това обръщение може да се прочете по-долу.

  

  Уважаеми г-н Борисов, господа от управляващата коалиция,

  Истината за черната кутия КТБ започва да излиза, но на малки части и изключително бавно. Ние, като вносители на сигнала до прокуратурата, по който започна цялото разследване на банката и нейния регулатор, сме силно заинтересовани тази истина да излезе наяве, а държавните средства за изплащане на гарантираните депозити да бъдат върнати. Ето какво конкретно Ви предлагаме, ако желанията ни в тази насока съвпадат. Ние смятаме тези предложения за изключително важни за защита на обществения интерес и битката с корупцията по високите етажи на властта:

  Първо, специалната парламентарна комисия за КТБ максимално бързо да изслуша – независимо къде и как – основните участници в схемата КТБ, започвайки от Цветан Радоев Василев, контролиращ собственик на банката, и Делян Славчев Пеевски, депутат от ДПС със стар автомобил и скъпа частна охрана. Това изслушване трябва да се случи веднага, независимо къде и как.

  Второ, синдиците на КТБ, избрани и въведени в банката от Вашия финансов министър, да публикуват не само всички направени цесии и прихващания, но и списък на най-големите кредитополучатели, заедно с техните кредитополучатели т.е. крайните получатели на парите. Само така ще видим кой се е облагодетелствал от “специалните инвестиционни дружества” на Цветан Василев. Кавичките не са случайни.

  Трето, международното разследване на КТБ, гласувано и в парламента, да стартира веднага, като наетите експерти да имат поставена много ясна и точна задача за проследяване и събиране на активите на банката. Знаем, че има подобно разследване в прокуратурата и искаме да ви напомним, че не това гласувахте в Народното събрание.

  Освен това, правителството да настоява новото ръководство на ДАНС да разследва веднага цялата афера, като започне от свое вътрешно разследване как и защо беше допуснат целият риск не само за финансовата стабилност, но и за националната сигурност на страната. Нека припомним, че милиарди от парите на данъкоплатците има и в друга банка и те също очакват връщане.

  Международният одит на българската банкова система, който беше обявен от Вашето правителство, да стартира незабавно, за да знаят българските граждани и Европейската комисия какво се случва всъщност в нея и има ли всъщност надеждни финансови регулатори в България. Само така ще знаем дали държавата спасява с наши пари работещи банки или други финансови схеми с особен статут и политическа протекция.

  Уважаеми г-н Борисов,

  Битката с корупцията, която обявихте че сте готов да водите, е невъзможна без разплитането на огромна афера като тази в КТБ. Сега е моментът за истински действия в тази посока и амо така ще стане ясно кой е част от този модел и кой иска да се бори с него. Затова очакваме от Вас да заявите ясно и точно дали наистина сте се виждали с банкера Цветан Василев и депутата Делян Пеевски и какви са били целите на тези срещи.

  Ние питахме КОЙ, когато Вие бяхте в опозиция, ще питаме и сега, докато не получим отговор.

  Протестна мрежа, 30 март 2015 г.

   

  Източник: Рrotestnamreja.bg

• Тъжен разказ за Северозападна България

  Ще се оправим, но само когато Тефтерчето на Левски стане Конституция на България

   

  В Големаново докторът не идва, пощата ни я закриха, магазинът фалира и също го закриха – казва кметът на селото Гошо Найденов пред репортер на БЛИЦ. По професия кметът е ветеринарен фелдшер, но освен стоката, се налага да лекува и хора.

   

   Ненчо Славчев,  БЛИЦ

  Гошо Петров Найденов е роден през 1956 г. в кулското село Големаново – едно от най-младите селища във Видинско. Създадено е през 1800-1801 г. от преселници от Тетевенско, най-вече от Лесидрен. Доказателство за това, според сегашния кметски наместник на селото и етнографите, е, че една от най-големите фамилии там са се именували Лесиндренски. Известно е още, че на това място преди много години е имало хан на пътя от Кула за Велики извор и Зайчар.

  Преди тетевенци около него са се заселили 13 семейства от Бойница. Големаново се разраснало, а хората се замогнали, затова се и „големеели”… Имали, а имат и до днес най-голямото землище в община Кула – цели 26 хиляди декара. През 1881 г. там са живеели 1127 човека. 1910 година – 2089, 1926 г. – 2141, 1946 г. – 2085, 1956 – 1629, 1975 – 833, 1985 – 532. През 2011 г. в Големаново остават 126 човека.

  Селото ни е на 4 километра от границата със Сърбия, разказва кметският наместник на Големаново. Оттатък е Велики извор. (В Сръбско всичко е „велико”– отбелязва с лека ирония той. – Говорът им обаче и диалектът, особено на по-възрастните хора, е абсолютно идентичен с нашия. Знам, защото много пъти съм бил и там, и в Халово и в Зайчар. Повечето хора там също са преселници от Тетевенско и имат много роднини в България.)
  
  „В Големаново нямаме магазин и не можем да имаме заради малкото хора, които са останали на доизживяване тук. А и още по-притеснително е, че повечето от тях са цигани. Безработни, неграмотни. В отминалите години имаше бум на кражбите по домовете, но като че ли

  вече не остана нито къща неограбена, нито железце неприбрано

  от дворовете и сега вече нещата се поуспокоиха. Мога да кажа, че напоследък е настъпило „пълно затишие”, защото след разрухата няма повече какво да се краде.

  А по документи в селото има около 680 къщи. Големи и богати някога, сега в руини. В наши дни постоянно обитаеми от тях са 15-16, с по един-двама човека. Останалата част от населението е от малцинствата. Имаме и 13 ученици – циганчета. И добре че ги има, защото заради тях всеки ден тук идва едно бусче, което ги откарва до училището в Кула, а то е и единствената връзка на хората ни със света. Тази година очакваме да се родят още 3 дечица, пак от малцинствата, естествено.”

  Родната къща на кметския наместник също е една от възможно обитаемите в Големаново, само че той рядко остава в нея. Баща му и майка му отдавна са се поминали, а заради децата Гошо и семейството са се преместили в Кула.

  Докторът ни се разболя, не идва, пощата ни я закриха,

  магазинът фалира и също го закриха, и в тази голяма сграда останах само аз, казва кметският.

  По професия Гошо Найденов е ветеринарен фелдшер, но по стечение на обстоятелствата, освен стоката, се налага да лекува и хора. „В Големаново сега се живее трудно – казва той. – Тук са останали предимно възрастни хора, работили някога в ТКЗС-то, с ниски пенсии, поминък никакъв. По програмите за временна заетост имам 8 човека, но българин между тях няма. Основното, с което се занимават, е да чистят храсталаците, които избуяват по улиците, а през зимата да правят пъртини през снега. Освен всички несгоди, нямаме и нормален обхват на телефоните. При мен в кметството някакъв сигнал се появява само ей там, в дъното на коридора…

  Падне ли сняг, пътят до Кула става непроходим

  Тази зима на два пъти така закъсвах с джипа си, че е цяло чудо как успях да остана жив. Замръзнаха стъклата, вратите – разкъртих ги с ритници…”

  

  Въпреки че в Големаново живеят предимно възрастни хора, в селото няма клуб на пенсионера. Читалището (вж.снимката) е закрито отдавна, вратите и прозорците са изтърбушени, покривът е срутен, не е далече и времето, когато ще се срутят окончателно и стените. Подобна е съдбата и на някогашното голямо училище. От подовете на класните стаи са израснали високи дървета. За социален патронаж не става и дума. Хлябът се докарва сутрин към 8, пикапът остава на спирката в центъра на селото около 1 час. От него може да се вземе и най-необходимото: кибрит, сапун, олио, сол и захар, пакетирани сладкиши, безалкохолни… В лошите дни през зимата обаче бусчето не пристига и тогава

  кметът докарва и хляба, и необходимите провизии за съселяните си със своя джип

  Другото бусче, което пристига сутрин по същото време в Големаново, е на пощата. От него се вземат вестниците и се раздават и пенсиите.

  „Да си кмет на такова село е неблагодарна работа – казва кметът. – Семейството ми е в Кула и затова всеки божи ден пътувам до там и обратно със собствения си джип. Човек на такова дередже се превръща не в кмет, а в слуга на хората. Всеки се примолва, идва с бележка и парички да му купиш лекарства или нещо от аптеките и магазините в града. Не можеш да откажеш, ама ако бях аптекар или магазинер, то и за мен щеше да остава по нещо. Но в случая бензинът си е за моя сметка, командировки няма, всичко ми е от джоба, така че голяма част от заплатата ми потъва в бензиностанцията.

  В Големаново отдавна няма нещо, което да се направи без проблем. Може би нямаше да го има и малкото бусче, което е единствената връзка на хората със света, ако ги нямаше 13-те циганчета, които пътуват до училището в Кула. А и не виждам перспектива за в бъдеще. Като се поминат и малкото останали възрастни българи, ще си тръгнат и циганите, и тук няма да остане никой. Няма да звънне и камбаната на църквата „Свето Рождество Богородично”. Строена е през 1883 г. Осветена 3 години по-късно, когато е поставена и камбаната, дарена от руския император Александър Втори. По-късно тази камбана е преместена в църквата в съседното Халово (сега в Сърбия), когато селото е било към община Големаново.

  През 79-а година завърших училището в Ловеч и веднага започнах работа като фелдшер в Големаново. Тогава от 3-4 къщи се събираше по бюлюк овце, от 7-8 – бюлюк кози, не по-малко от 40 глави. Сега няма и за едно стадо да се направи.

  Има една баба, на 80 години, гледа 20-30 овце, ама защо ги гледа,

  и тя не знае. Нито агънцата продава, нито дои млякото – мъчи и себе си, и животните. Друга жена пък гледа двадесетина крави, но пък всеки ден сама откарва млякото до Кула, защото никой няма да дойде до тук да й го вземе.

  Разрухата на българското село ще доведе до края на тази държава. А после – подмята кметският, – после, който остане, да му мисли. Но за да тръгнем отново, може би трябва Левски да възкръсне и той да ни стане министър-председател. И най-важното –

  да има закони за всички, и всички да ги изпълняват,

  а не закони за тия, които нямат, и закончета за тези, които имат много пари. И ще се оправим, но само тогава, когато махнем усуканите параграфи и изберем Тефтерчето на Левски за Конституция на България. И не за в парламента да избираме хора от някакви партии, а да търсим и да избираме човеци измежду хората. Аз не съм бил и не съм член и сега на нито една партия. Член съм единствено на Ловно-рибарския съюз. Там плащам и членския си внос и само там ще го плащам. Ловец съм от 1989 г., а ако знаете какви успехи има дружинката ни през този сезон, може би ще ни позавидите”, усмихва се Гошо.

  .

• Състезание в София по публична реч на английски. Финалистът ще представя България

  “Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете” – това беше темата, по която млади оратори се състезаваха в София. Всеки имаше по-малко от 5 минути, за да завладее аудиторията. Финалистът от конкурса по публична реч на английски език ще представи България на международния конкурс в Англия.

  

  16 финалисти. Всички изказаха своята теза – през паметта на гените до грешките, които в науката водят до велики постижение. Именно това прави един оратор брилянтен – начинът, по който успява да достигне до дълбочината на своята теза през разноцветна палитра от размишления, облечени в точните думи.

  През май българският победител ще замине за Лондон, където 58-те финалисти ще се изправят един срещу друг в словесна битка, организирана от Съюза на говорещите английски език на Британската общност, под патронажа на кралица Елизабет II.

  Източник: БНТ

  .

• Цветан Василев пред „Гласове“: Пеевски е само средство

  Поискаха ми да прехвърля безвъзмездно активи. След като се опълчих, предизвикаха кризата в КТБ – казва в скандално интервю за в. „Гласове“ Цветан Василев.

  Дупката от четири милиарда лева е измислица. Банката контролираше бизнес за два милиарда евро и него искат онези, които ме преследват. Прокуратурата и държавните институции са употребени за тази цел – казва в интервю за “Гласове” Цветан Василев. И още: Делян Пеевски е само средство, координатор в по-голям сценарий. Иван Искров знаеше какво се готви срещу КТБ. Ако не се вземат мерки, “Виваком” ще стане руска собственост през май. Това не е ли заплаха за националната сигурност? Вестниците на Тошо Тошев, Венелина Гочева, Петьо Блъсков и Тодор Батков дължат 34 милиона, ще ги търси ли правителството от тях? Домусчиев да се занимава с неговите алхимии и да не се прави на предприемач. Сделка с Луврие ще има само ако се покрият задълженията. Ако исках да открадна тези активи, щях да го направя, без никой да разбере. В България класически олигарси няма извън политиците. Всичко за тях, с доказателства и подробности, съм разказал пред нотариус. Опълчих се срещу системата и затова ме подгониха. В Белград се води разследване за готвено покушение срещу мен.

  .

  Интервю на Явор Дачков с Цветан Василев, в. „Гласове“
  

  

  – Да започнем с актуалния въпрос: На себе си ли продадохте “БТК”, “Дунарит”, мултиплекс операторите и останалите предприятия от тази пакетна сделка?

  – А защо ми е да ги продавам на себе си, ако съм ги имал? Подобни нелепи твърдения се разпространяват тенденциозно и единствено с цел да се манипулира общественото мнение и „формално“ да се защитят недемократични законодателни промени, писани на крак.

  – А ако сте ги имали, с какви пари сте ги придобили, пита тези дни бившият шеф на Сметната палата Валери Димитров? 

  – Преди всичко трябва да се вземе предвид, че всичките тези активи са придобити чрез SPV – специални компании, които се финансират от банката с цел управление на проекти. Тези инструменти бяха в основата на стратегията, която ние предприехме още в самото начало след закупуването на Корпоративна търговска банка и която следвахме успешно до нейния изкуствено предизвикан фалит.

  – Какво значи SPV, не разбрах?

  – Компании, които са създадени със специална цел да бъдат финансирани за придобиване и преструктуриране на определени активи. При стартирането през 2000 г. ние трябваше да търсим нашата пазарна ниша, за да можем да се конкурираме успешно с другите банки. И я намерихме именно в това направление: придобиване, преструктуриране и продажба на различни индустриални активи и в това отношение натрупахме доста сериозен опит през тези години. Специализирахме се и в експортно, и предекспортно финансиране, и бяхме една от малкото банки, които предлагаха такъв тип услуги. Неслучайно основните дружества от военнопромишления комплекс практически бяха на стопроцентово обслужване в Корпоративна търговска банка.

  – Това не означава, че те са ваши…

  – Това не означава, че те са мои или на банката. Те са били наши приоритетни клиенти. След като беше организиран този пуч срещу Корпоративна търговска банка, всички нейни активи бяха подложени на изключителен стрес, което намали многократно тяхната цена. Всъщност тези активи, за които сега се вдига толкова шум в България, бяха част от предложението на консорциума за оздравяване и преструктуриране на банката, чието предложение беше осмяно като несериозно писъмце. Всички тези активи бяха предложени да бъдат одържавени срещу преструктурирането на банката. Но това предложение на консорциума беше отхвърлено от правителството и от БНБ.

  – Тоест това, което се случва сега с Пиер Луврие, вие сте предложили на държавата през лятото на миналата година. Сега си спомням, че Иван Искров тогава нарече това предложение несериозно.

  – Иван Искров е несериозен сам по себе си. Той трябва да си спомни нашия обяд в края на май, когато го предупредих, че срещу банката се готви атака и че той трябва да бъде на мястото си, защото гуверньорът би трябвало да е независим – за това е избран –  а не да е податлив на влияния от страна на прокуратурата, МВР, политици и групировки…

  – Иван Искров е знаел за атаката срещу банката и всичко, което предстои да се случи в КТБ?

  – Не само че знаеше. Искров ме предупреди с думите “Знаеш ли какво правиш?”, а аз му отговорих: “Знам какво мога да направя, но по-важното е какво можеш да направиш ти, за да предотвратиш последствията от тази атака?”. Това се случи на обяд в Централната банка, въпреки че той отрича и твърди, че не се е виждал с мен.

  – Сега Искров твърди, че в последните четиринадесет години банката е била наред, но не знае как в последната година се е случило така, че се е отворила дупка от 4 млрд. лева.

  – Тази дупка е измислица. Беше изфабрикувана с цел формално да имат основания да отнемат лиценза на Корпоративна търговска банка. За стабилността на банката има преки доказателства: проверки от институции, одити, рейтинг на Мудис и най-вече, лично за мен, доверието на международни инвеститори, които придобиха миноритарни дялове в нея.

  И сега продължавам да твърдя, че към 20 юни 2014 г., когато Корпоративна търговска банка беше поставена под специален надзор с моето съгласие, тя беше една от най-живите, и ще приведа  няколко примера:

  Банката контролираше чрез свои SPV-та бизнес, чиято оценка надхвърля два милиарда евро. Точно тези четири милиарда лева, които някои твърдят, че се губят. От истерията през изминалата седмица аз виждам, че някои хора започнаха да говорят това, което повтарям от месеци – че в банката наистина има много активи, които естествено са финансирани от банката, но моята практика винаги е била аз да не извличам дивидент от тях. Целият дивидент от тези активи е отивал в резултата на банката и това могат да го потвърдят както изпълнителните директори, така и основният свидетел на прокуратурата Бисер Лазов.

  – Да се върнем на четирите милиарда. Никъде не се появи документ или доказателство за липса на тази сума, която май за първи път се завъртя в медиите миналото лято?

  – Не. Тези четири милиарда се появиха малко по-късно, когато трябваше да бъдат отказани инвеститорите. Първоначалното мнение на Централната банка, изразено от Димитър Костов, беше, че банката ни се нуждае от милиард и половина лева. Ние предложихме два милиарда срещу активи, а формата можеше да бъде най-различна: временно финансиране, придобиване от държавата с правото на обратно откупуване и прочее, стига да имаше някой с държавническо мислене. Ама за какво държавническо мислене да говорим, след като аз през май и юни се срещнах с тримата лидери на трите водещи политически сили веднага след като бях заплашен в прав текст, че ако не прехвърля дялове от определени компании ще атакуват банката, и всички избягаха от отговорността. Аз ги предупредих и тримата…

  – Които управляваха тогава….

  – Не само които управляваха. Третият е сегашният премиер Бойко Борисов. С него имах среща на  6 юни 2014 г. и го предупредих, че нещата могат да станат катастрофални. Не толкова за мен и за банката, колкото за държавата.

  – Какво ви отговори той?

  – Първо не искам да ви казвам по какъв “криминален” начин се добрах до него. Той се страхуваше да се срещне с мен, защото бях следен абсолютно незаконно. Без повдигнато обвинение, без нищо. Абсолютно незаконно бях следен от всички органи и от всички спецслужби. Засега няма да кажа какво си говорихме.

  – Нека да припомним обаче и как се стигна до тази криза в КТБ, защото преди нея имаше организирана кампания за изтегляне на пари от банката. Ваш колега ми припомни, че барети бяха снимани пред офис на банката и показани по телевизията. Без обаче да се казва, че те не са влизали вътре и не са претърсвали офиса, а само са позирали пред името КТБ, за да се създаде впечатлението за акция.

  – Нека започнем от малко по-рано. За да ме изключат от играта, стартираха с обвинение, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Целта беше или да бъда вътре, зад решетките – ефектът щеше да бъде същият, или да бъда принуден да остана навън, за да могат по-лесно да атакуват и унищожат банката. В крайна сметка те постигнаха целите си.

  – Тоест до проблемите в банката се стигна, след като започна тази масирана акция и хората, както и различни държавни и частни фирми започнаха да си изтеглят парите от нея.

  – Кажете има ли по света банка, която да издържи, след като за една седмица изтеглят 20% от активите й в брой. Над милиард бяха изтеглени, а по техни оценки в банката останаха още около 500 милиона. Въпреки тези милиард и половина те обявиха, че банката не е ликвидна, че не може да й бъде оказана държавна помощ. Заради тази неадекватна и безотговорна реакция България ще има проблеми в Европейската комисия. Защото аз сезирах ЕК, както и Европейския банков орган за двоен стандарт на политиката и неоторизирана държавна помощ към трети банки. А неоторизираната държавна помощ в полза на конкуренцията я виждам и чрез атаката срещу КТБ и изтеглянето на средства в полза на трети банки. Това беше чисто политическа атака.

  Запомнете 13 юни. Тринайсети юни е възлова дата. Тогава те ме обвиниха, че аз съм поръчал убийството на Делян Пеевски! Давате ли си сметка как звучи това – председател на надзорен съвет на четвъртата по големина банка в страната е поръчител на убийството на действащ депутат! Разбирате ли как това се отразява на всички клиенти на банката? Какво могат да си помислят те? И въпреки всичко тези клиенти не се поддадоха веднага. Не мога да ви опиша какво последва. Имам доказателства за мачкане и притискане на клиенти, включително и заплахи. На някои им е обяснявано, че ако не си изтеглят парите от банката, ще пострадат.

  – Тук ще припомня, че във втората половина на юни се създаде истерия около ПИБ. От банката за един ден бяха изтеглени 800 милиона, но въпреки това държавата й помогна с един милиард и петстотин милиона, което е проява на двоен стандарт.

  – При това в ПИБ кризата започна отдолу – от вложителите, които започнаха да разпространяват слухове помежду си, докато при нас кризата бе институционализирана отгоре, а на вложителите бе внушавано и някои от тях притискани да изтеглят парите си от банката. Нашите вложители не искаха да повярват, че банката с най-много индустрия може да бъде съборена, и то по такъв брутален и криминален начин от самата държава. За да ви докажа, че всичко е било подготвено и определени хора са били предупредени какво се очаква, ще ви кажа един малък факт. Седмица преди началото на кризата от банката си е изтеглила парите Венелина Гочева…

  – Каква сума?

  – Около сто и петдесет хиляди евро. Изтеглили са си парите и още хора, които днес се крият, че са собственици на вестниците “24 часа” и “Труд”.

  – Това са хората около Делян Пеевски…

  – Също и Недялко Недялков от ПИК, който уж усещал всичко и го направил по интуиция. Има и други, но искам да кажа, че всичко беше организирано. Изкуствено беше създадена паника, а служители на определени фирми са били строявани да създават паника пред клонове на банката с искане да си изтеглят между петдесет и сто лева! По-голямата част от тях са били служители на известен холдинг в София…

  – “Булгартабак”?

  – Например.

  – Да се върнем на поведението на държавата, която не пожела да реагира. Казахте, че сте й предлагали различни варианти.

  – Два пъти предложих това, което се случи днес с частните купувачи. Единият път беше през лятото, когато все още се работеше върху преструктуриране и имаше конкретен план. За това беше нает “Епик”, за да може да координира цялостната  работа по създаването на консорциума. Аз в моята изолация не бях в състояние и затова те бяха наети не като фонд, който ще предоставя средствата, а като фонд, който ще разработи и въведе  правилата на играта за този консорциум. Въпреки че не бях тук, вярвайте ми – основната част мина през мен. Аз съм изследвал позиция по позиция, за да мога да им покажа, че в банката има достатъчно субстанция. Тогава нямаше да има пострадал нито един вложител, нито един бизнес.

  – Вие нямате вина за тази криза, а заради действията или бездействията на държавата, така ли?

  – Аз твърдя, че интересите на кръга, който ме атакува, бяха обслужени от всички. От прокуратура и следствие, през специални служби до Централна банка и тогавашното правителство. Всички са в кюпа.

  – Каква беше целта? Да вземат активите?

  – Ами тя сега си пролича. Този неистов вой сега ги издава. Давате ли си сметка на какъв натиск е подложен сега Гриша Ганчев с “Петрол” само защото не успяха да го добият? Освен това нека не забравяме, че през май месец миналата година аз подадох сигнал в прокуратурата срещу Делян Пеевски. Сигналът беше за изнудване. Прокуратурата го отхвърли, като е разпитала, забележете кои свидетели: основния свидетел срещу мен Бисер Лазов и основния манипулатор на всички правни разработки срещу мен и срещу банката – Александър Ангелов. Те са отказали да говорят, въпреки че на едно друго място Бисер Лазов е дал показания, че е присъствал на разговор, в който Александър Ангелов ме е изнудвал от името на Делян Пеевски.

  – Какво ви поиска Пеевски?

  – Поиска ми безвъзмездно прехвърляне на пакети от акции от почти всички тези дружества, за които говорихме преди малко

  – Безвъзмездно!

  – Безвъзмездно.

  – Кога стана това?

  – През април миналата година. След като отказах, се случи всичко, за което ви разказах досега.

  – Излиза, че Пеевски е изкомандорил цялата държава.

  – Ако не се срамува Главният прокурор от това нещо, явно го е изкомандорил. Или поне го е подвел. Обаче когато тръгваш на такава акция, ти трябва добре да си проверил нещата и да предвидиш какви биха били последствията от това. Хубаво, ще ме осъдят, ще ме вкарат в затвора за двадесет години… Какво печели държавата от това? И защо е всичко това?! Човек като е паднал, всеки има желанието да го ритне и да се изхрачи върху него… Видях и го усетих върху себе си. Всичките тези, които днес го правят, стояха и чакаха със седмици пред кабинета ми, за да се срещнат с мен.

  А по отношение на Пеевски – той, както съм казвал и преди, е само средство, координатор в по-голям сценарий.

  – Сега да поговорим върху настоящата сделка? В какво се състои тя?

  – Групата от дружества, които се продават, имат определен обем от дългове към КТБ. Условието да има сделка, което поставих на г-н Луврие, е да погаси дълговете на тези дружества към банката. Това е много важно да се знае и искам да акцентираме силно върху него. Аз ще бъда първият, който ще развали сделката, ако той не направи това. Връщането на дълговете е conditio sine qua non, без което няма сделка.

  – Искате да кажете, че сделка няма да има, без да е започнало погасяването на задълженията?

  – Точно така. И още нещо много важно по повод подозренията към мен. Ако исках да открадна тези активи, можех да го направя сто пъти досега, без никой да разбере. 43% от тях бяха свободни от всякакви тежести и аз можех да ги заложа срещу някакви пари, можех да ги прехвърля, без никой да разбере какво съм направил. Нищо такова обаче не ми е минавало през ума. До 6 ноември миналата година аз работех по спасяването на банката. Отдадох се изцяло, срещнах се с инвеститори от целия свят, но това нещо в България никой не го разбра. За сметка на това онези, които ме атакуваха и които ме унижиха, ми идваха с нестандартни предложения от рода на това да ме върнат с линейка в България, да ме настанят в МВР болница, да изчакаме шума да отмине, а след като им целуна ръцете, да ме “спасят”. Щели само условно да ме осъдят… Аз обаче намерих сили да се изправя срещу тях с цената на огромен риск, който осъзнавам. Не осъзнах само колко безотговорни могат да бъдат прокуратурата и държавните институции.

  – Вашата изненада ме удивява. Не ги ли знаете, все пак от 20 години сте част от това? Да не говоря, че почти всеки средностатистически българин знае, че няма държава.

  – За съжаление и аз съм бил част от статуквото. И аз имам определена вина….

  – И “принос”…

  – Да, “принос” в кавички, но през последните години – от 2013 г., разбрах, че съм се заблуждавал дълбоко.

  – За какво сте се заблуждавали?

  – За човешките добродетели, за човешките ценности.

  – Самоласкаете се и сантименталничите в момента. Един банкер от вашето ниво би трябвало да е доста проницателен и да знае за рисковете, които може да му донесе едно или друго поведение.

  – Да, разбира се. Осъзнавал съм рисковете, но съм осъзнавал и своята сила.

  – А каква е силата ви?

  – Как каква е силата ми?! На първо място силата ми е в това, че съм коректен и честен. Не съм откраднал и една стотинка от тази държава. Понеже искат сега да пускат компании, за да проследят откраднатите пари, им пожелавам успех. Имам и предложение към тях – при положение че някъде намерят пари, които са „изтекли“ от Корпоративна търговска банка и не са декларирани, да ми начислят 2% фидуциарна такса, а останалите да си ги вземат…

  – Да повторим, в случай че не е станало ясно: каква е идеята за сделката с Пиер Луврие?

  – Да се спасят компаниите. Аз не знам защо никой досега не разбра, че огромният риск за “Виваком” не идва от мен, а идва по линия на руската банка ВТБ. Първо ВТБ в момента държи 33% от пакета, който не е неин. Той е платен от компания, която дължи пари на Корпоративна търговска банка. В момента г-н Луврие е мажоритарен собственик на тази компания. Второ, през май има падеж на мостов заем от 150 милиона евро и ако никой не намери начин да го рефинансира или да се споразумее с ВТБ, а ВТБ отказаха комуникация с мен, тогава “Виваком” би станала 77% руска държавна собственост. Е, къде е заплахата за националната сигурност, питам аз. А това предстои  и неминуемо ще се случи, ако не се реагира адекватно.

  Когато видях, че нямам сили да се оправя сам, потърсих няколко възможности. Говорих и с една американска група, но всички трябваше да направят две неща: да осигурят един минимален ресурс, за да се разплатят с банката, и да решат въпроса с ВТБ. И това е моето условие, което е поставено на г-н Луврие и неговата компания. Не търсете огромни пари в компанията на г-н Луврие! Никой не е длъжен да ги има тези огромни пари. Сигурно г-н Луврие има идеи за стратегически инвеститори във “Виваком”. За мен той не е стратегически инвеститор, защото той влиза в условията на така наречения дистрес асет или обезценен актив. И това е повод да попитам публично: кой ще плаща разликата между реалната стойност на този актив, който банката е контролирала към момента на атаката срещу нея, и сегашната му стойност. Ще ви кажа още нещо, което едва ли някой ще оспори: към май месец 2014 г. стойността на пакета, който банката контролираше, беше близо петстотин милиона евро. Банката е финансирала този актив от 77%. За 150 милиона евро! 350 милиона евро трябваше да влязат като печалби вътре в структурите, респективно в банката. Моето условие към г-н Луврие е да плати минимум 200 милиона евро към банката. И това се знае, нека го проверят. Питам кой ще плати тези 300 милиона евро? Прокуратурата, Иван Искров, Пламен Орешарски? Аз ще съдя държавата. Те трябва да го знаят. Защото моята загуба не е от “Виваком”. Моята загуба е от това, че са обезсилени моите акции в банката.

  – И загубите, обезценяването на активи, за които говорихте току-що, са само за “Виваком”…

  – Аз мога да ви кажа и колко е обезценката на НУРТС. 100 милиона евро. Кой ще ги покрие? Загубата от “Петрол” знаете ли колко е? Банката контролираше 97%. Цената на борсата на “Петрол” беше около 3 лева и 30 стотинки преди атаката срещу КТБ. В момента е 1 лев – лев и двайсет. С 2 лева по-малко. Два лева на сто и пет милиона акции са двеста и десет милиона лева. Знаете ли колко е загубата на банката от падането на акциите на “Булгартабак”, след като наместниците на гуверньора Иван Искров, говоря за квесторите, не отидоха на събранието, което ние бяхме предизвикали, за да спрем мажоритарния собственик – ясно е кой стои зад мажоритарния собственик на “Булгартабак” – да не се разпорежда и да не източва „Булгартабак“. Опитахме се да запазим стойността на миноритарния пакет.

  Банката има около 500 000 акции. От 100 лева сега цената е 40 лева. 500 000 акции по 60 лева са загуба от 30 милиона лева. И това ли е за моя сметка? И такива мога да изреждам с часове. Аз твърдя, че към момента на затваряне на банката активите, които пряко или косвено ги свързват с мен, са надвишавали 2 милиарда евро. Ето откъде се взе “дупката” от 4 милиарда лева, които някои много пожелаха. Нека повторя – тръгнахме от милиард и половина при Димитър Костов, чието изявление вече споменах, за да стигнем до четири милиарда в момента, в който трябваше да се приема офертата на консорциума. Мислите ли, че е случайно?

  Методиката на одита на банката не се прилага никъде в Европейския съюз. Тя беше специално приложена за Корпоративна търговска банка. Аз твърдя, че нито една банка в България не може да издържи на нея. Плюс това има още един момент. Едни са условията при обслужването на кредитите при работеща банка, други при неработеща. Знаете ли колко инвестиционни проекти бяха спряни? Сега всичките са провизирани между 90 и 100 %. Инвестиционният проект няма как да има доходи. Лихвите са заложени в крайния размер на кредита до пуска в експлоатация на проекта. Сега всичко това е лош кредит, а целта в крайна сметка е ясна. Те още не са намерили само подхода как ще разфасоват, ще продават на парче. Но аз знам, че в момента има посредници от двата основни клана, които работят по ликвидацията на банката, които предлагат предприятията. Знаете ли на колко места се предлага “Дунарит”, на колко места се предлага “Виваком”, на колко места се предлагат стъкларските фабрики…

  – За единия клан се сещам. Той е на Пеевски. Кой е другият?

  – Още малко ще замълча по този въпрос. Отново става въпрос за политико-икономически кръг. Но да се върна на сделката с Луврие. Ще бъдат разплащани задължения на фирми към банката. А как държавата ще процедира с тези пари, които ще получава по сметки на Корпоративна търговска банка, това вече си е неин проблем.

  – Когато избухна скандала с КТБ, мнозина хора си казаха: то беше ясно, че тази банка е пирамида, щом предлага нереално високи лихви по депозитите. 

  – Не бяха нереални и ще ви обясня защо. Ние правехме постоянен анализ на нашия лихвен спред и винаги сме се движили малко под средния лихвен спред за банковата система, което беше за сметка на много по-ниските административно-управленски разходи, които правехме в сравнение с другите.

  – Може ли по-разбираемо да го обясните?

  – Нашите административно-управленски разходи бяха по-ниски с около два процента от тези за банковата система. Крайният разход за банката се формира от платената лихва плюс разходите за заплати на персонала и издръжката на централата и клоновете. С 600 човека ние управлявахме близо 8 милиарда лева активи. С близо 4 хиляди души една ДСК например управлява 11 милиарда. Ами направете сметка. Аз многократно съм го казвал, но никой не иска да го разбере и да го възприеме това нещо, че тези банки с тромави клонови структури прехвърлят собствената си неефективност върху вложителите си. Освен това сега няма да влизам в детайли. За разлика от голяма част от моите колеги, които се изредиха да ме плюят и да ме обсъждат, а преди година мечтаеха да седнат на обяд с мен, за да разговаряме за нещата от пазара, аз няма да ги обиждам. Нито ще ги изреждам поименно, но ще кажа едно – ние сме били открити и честни с нашите вложители. Ние сме показвали всичко, което им плащаме, на табло и на тарифа. Знаете ли колко практики на скрити договорки с депозанти имат другите банки? Официално тарифата е една, но договорката след това за конкретния депозант е съвсем различна.

  – Вие нямахте ли такава практика? Това беше част от атаката срещу вас – че някои хора са се уреждали на едни по-добри условия.

  – Всички депозанти са ползвали няколкото продукта, които ние предлагахме. И те са предлагани такива, каквито са били съобразно тарифата, която е била разработена.

  – В предварителния ни разговор, когато ви попитах за високите лихвени проценти, вие ми дадохте за отрицателен пример сделката на Милен Велчев за външния дълг на България. Можете ли да кажете нещо в тази посока за държавния дълг?

  – Аз мисля, че Велчев трябва да каже повече по този въпрос. Сделката за външния дълг е „перфектна“ от гледна точка на частния интерес, но не и от държавния, защото Велчев направи две престъпления спрямо държавата. Първото престъпление беше, че няколко инсайдъра, инвестиционни банки, знаеха за емисията на новия дълг и изкупиха съществуващия с дискаунт между 25 и 15 процента. Това е първото престъпление.

  – Това е вътрешна информация, която е излязла…

  – Естествено. Погледнете коя е била най-активната инвестиционна банка…

  – “Мерил Линч”…

  – Ами естествено. И, на второ място, Велчев фиксира лихвата при ясни тенденции за падане на лихвата в дългосрочен план. Но той я фиксира. По принцип лихвата е флотан, т.е. тя е плаваща, като се формира от базис, който е юрибор или либор, плюс някаква надбавка. Но само погледнете последния дълг, който емитира Горанов. Той е, грубо казано, ако вярвам на това, което се пише, около 3 процента и малко заедно с всички такси, които те не анонсират, разбира се, защото сигурно не са много удобни, срещу 8 процента и половина. А при това имаше и по-ниски лихви в определен период от време. Говоря преди кризата от 2008 година. Давате ли си сметка, че някъде около 6-7 процента е бил спредът в минус за българската държава, който тя е плащала всяка година?

  – … Години. Това беше още преди 12 години…

  – Ами 7 процента на 4 милиарда ги сметнете. Шест да са. Да са между 200 и 300 млн. евро/долара, които бюджетът е харчел повече само за лихви на година, съпоставено с пазарните лихви. Толкова му е бил хоризонтът на мислене на Велчев.

  – Една от атаките срещу вас е, че тези предприятия, които сега са в тази сделка, са част от националната сигурност. Как ще отговорите на това? И че “Виваком”, да кажем, е част от националната сигурност.

  – Ами че тя банката беше част от националната сигурност, а пък те я разсипаха. Тогава за какво да говорим?! Аз съм се легитимирал. Ако погледнете в споразумението на акционерите, моята еднолична фирма “Бромак” е акционер. Такова беше и разрешението на Европейската комисия по конкуренция.

  – Тоест вие въобще не се криете зад никакви други…

  – Аз не съм се крил нито за момент от това. Сделката си е финансирана, “Бромак” е задлъжняла към определени фирми. Това е факт. Но аз не смятам, че съм извършил престъпление.

  – Вие споменахте, че ще съдите тези, които направиха всичко това, но…

  – Аз мога да съдя българската държава, не мога да съдя, за жалост, персонално организаторите и изпълнителите на бруталната атака срещу КТБ. Цената ще я плати България.

  – Това исках да попитам. Това са и много хора, които са пострадали в банката – депозитантни, фирми, които сигурно също ще заведат дела. Има ли някакво изчисление какви пари ще плаща държавата за своето бездействие около тази банка?

  – Какви пари ще плаща държавата ще са тези, които съдът отсъди. Но аз мога да кажа какви са щетите. А щетите наистина са в милиарди.

  – Над 10 милиарда нанесени вреди за икономиката…

  – Да. Аз ви казах: 300 млн. евро е само загубата от “Виваком”. Плюс 100 млн. евро е загубата от “Нуртс”. Плюс още близо 120 млн. евро е загубата от “Петрол”. А пропуснатите ползи с лихвите, които българската държава ще бъде осъдена да плаща? Кой ще ги поеме тези загуби?

  – Казахте, че можете да осъдите държавата. Защо?

  – Задължително. Те трябва да са убедени, че аз ще го направя. Защото, първо, това ще бъде моята морална компенсация след всичките унижения, на които аз, както и моето семейство бяхме подложени, разбира се. И второ, това е единственият начин да компенсирам тези, които си загубиха парите в резултат на неадекватната политика на държавата и на политиците.

  – Тоест вие няма да искате парите за себе си. Освен дълговете българската държава ще плаща и разноските по тези дела занапред…

  – Надявам се. Друг е въпросът, че в зависимост от развитието на тези дела, аз ще формирам фонд за компенсация на тези, които са си загубили парите в банката, но няма да компенсирам държавата. Ще компенсирам само тези, които са загубили пари в банката. Не ги искам парите за себе си. Не че имам много пари, но не искам. Аз ще съдя държавата най-напред за това, че ми урони престижа. За това, че тя показа, че погазва европейските стандарти. Говоря абстрактно за държавата, а визирам конкретни органи и институции, разбира се. За това, че тази държава легна на приказките на един-двама човека в нея. Те и досега тези легенди се разнасят от един-двама човека в тази държава. И всичко като по заповед, като по команда, тръгнаха да изпълняват прищевки. Просто защото на някого не му се удовлетворили  исканията и изискванията. Това не смятам, че може да се случи дори и в Бурунди.

  – Има обаче такава гледна точка на политиците: ние го направихме банкер, ние ще му вземем и банката. Как станахте номер едно? И какво ще отговорите на атаките, че направихте големия си бизнес с държавни пари?

  – Аз не виждам едно основание да бъда обвиняван за това, че банката е работила с държавни фирми. Това престъпление ли е? Частна банка. Нима е много нормално чужди банки да работят с пари на държавата?

  Идете в Италия и погледнете колко от държавните фирми и бюджета работят с чужди банки. Дали има едно евро в чужди банки, не италиански? Идете в Германия. Значи нашето чуждопоклонничество веднъж завинаги трябва да свърши. Ние от едната крайност – руската, отидохме в другата крайност – европейско-американската. И си мислим, че някой ще ни е по-мил и драг. Няма. Ние трябва най-напред да започнем да отстояваме собствените си интереси.

  С държавните фирми, първо, ние сме работили при конкурентни условия, т.е. давали сме най-добри условия. Спомняте си, че атаките срещу банката започнаха през 2009-2010 г. с всички процедури в Брюксел по повод на уж неоторизирана държавна помощ. След щателна проверка Европейската комисия заключи, че няма държавна помощ в КТБ.

  Всъщност за мен атаката срещу банката е планирана още през 2009-2010 г. Много хора не можаха тогава да понесат, че точно в периода на кризата банката започна да става все по-успешна и да завоюва нови и нови територии и затова умишлено и целенсасочено работеха за нейното очерняне.

  Това беше истината. Просто през кризата аз следвах една древнокитайска мъдрост: когато задухаха бурните ветрове, аз не започнах да градя стени, а започнах да правя вятърни мелници, за да използвам силата на вятъра, силата на бурята. Ние тогава тръгнахме по-смело. Тогава аз успях да продам 30 процента дял на Оман. Сега като ме питат откъде са ми парите, ами че тя тази сделка беше за над 90 млн. евро и тя официално е сделка на Софийската фондова борса.

  – Да, но някои хора казват, че това е измислен фонд, че той не съществува и това са легенди.

  – Ами след като е измислен фонд, защо дойде главният изпълнителен директор на фонда по време на кризата през лятото? Абдул Салам ал Муршиди дойде. Смятате ли, че Абдул Салам ал Муршиди щеше да седи в Наздорния съвет на банката, бидейки председател на държавен фонд на суверенна държава? То и на американския посланик му беше втълпено, че това били някакви пари на Доган или не знам на кого си. И те ще седят тези хора в Надзорния съвет на банката, за да правят алиби на Доган или на Цветан?

  – Това звучи наистина нелепо. 

  – Те всички техни са нелепости. Но да продължа. Първо, банката е предоставяла най-добри условия в конкурентна среда. На второ място, и ще ви дам един пример: преди да стане кризата през 2008 г., един велик банкер с химическо образование беше ходил да обяснява на тогавашния министър на траспорта Мутафчиев, че не бива да държи парите си в български банки, защото те не знам какви си били, били пирамиди. Защото тогава бяха направени конкурси и бяха спечелени от няколко български банки, в това число и Корпоративна търговска банка. Лихвите бяха между 4,5 и 5,5 процента и това той наричаше пирамида. Като стана кризата и майката банка в Милано започна да страда, същият този вездесъщ технолог химик беше отишъл при същия този министър да му обяснява, че неговата банка е готова да плаща 8,5 процента, само и само да си налее ликвидност. Така че нека да говорим за нещата с истинските им имена.

  Корпоративна търговска банка не е взела нищо даром от държавата. Какво значи е вземала? Плащала е най-конкурентните лихви и си е върнала парите. Колко пари останаха в Корпоративна банка след затварянето й?

  – Това щях да ви питам. Между другото преди кризата колко пари от държавни предприятия имаше в банката?

  – Ние ги изчислявахме между 3 и 4 процента от общия обем. Колко точно са останали сега, аз не съм ги следил всеки ден, но понеже съм знаел, че това е в някаква степен политически риск, затова съм предпочитал да намаляваме до крайност дела на този тип средства. Не смятам, че е престъпление, че са работили с Корпоративна търговска банка, защото ще кажа, че Корпоративна търговска банка беше основният кредитор на фирмите от енергетиката. Необезпечено финансиране на НЕК, необезпечено финансиране на “Булгаргаз”, на мини “Марица”, на ТЕЦ “Марица”, финансиране на почти всички доставчици на ТЕЦ “Марица”, на мини “Марица”, на “Козлодуй”, финансиране, което означава поемане на риск на държавните фирми. Включително и облигация на БДЖ.

  Мен политиците не са ме “направили”. От мен политиците са се възползвали. Никой не ме е „създал“. Но всички започнаха да се възползват и особено арогантно в последните пет години.

  – Когато с двама колеги (Кристина Патрашкова и Недялко Недялков, който сега е на друга позиция спрямо Пеевски – бел. авт.) атакувахме Делян Пеевски и неговата медийна империя, си давахме сметка, че няма пазарна логика, по която медиите да функционират. Схемата за мен тогава беше ясна така: вие им наливате непрекъснато пари, които вземате от държавата, и той с тези пари издържа медиите. Така ли беше?

  – Значи аз не съм вземал пари от държавата, за да му ги наливам на него, защото банката, ако е кредитирала някаква фирма, фирмата си е носела отговорност към банката, а пък банката е носела отговорнст към държавните фирми, чиито пари са били депозирани в банката.

  Нито един лев държавен не е обозначен с някакъв знак, за да се знае. Парите на банката са пари на банката. Друг е въпросът, че банката ги дължи на своите кредитори, т.е. депозанти и клиенти. Това е истината.

  А останалото, моите отношения с г-н Пеевски, очевидно не са били добре уредени. Факт е, че сега маса фирми, които са номиналните собственици на вестниците му, дължат пари косвено на банката през други длъжници на банката. Заведени са искове срещу тях.

  Къде е прокуратурата всъщност? След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т.нар. вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц? Какво прави с т.нар. вестници на Венелина Гочева и на Петьо Блъсков? Какво прави с т.нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков? Да ги изреждам ли?

  – Те всички дължат пари?

  – Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт.

  – Колко пари горе-долу дължат тези хора?

  – Официално 34 милиона. Това е сериозна сума, която те трябваше да издължават по определен начин, но те не я  издължиха.

  – Имало е писания и аз съм чувал от източници от службите, че вие сте агент на ДАНС. Работил ли сте със службите?

  – Очевидно е „факт“, че службите са ме “разработили”.

  – Това не е пряк отговор.

  – Всеки ден научавам нови неща за себе си, които не съм знаел. Доколко съм агент на ДАНС, не си спомням, но преди повече от три месеца поисках официално писмено от ДАНС да ме уведоми дали съществувам по списъците някъде, защото аз не съм добре запознат с тяхната технология, опазил ме Господ. До ден-днешен нямам отговор. И ги призовавам тук, чрез това интервю, да излязат най-сетне, но да излязат официално.

  След това ще призова и КГБ, защото бях обвинен, че по време на моето следване в Полша съм бил вербуван от КГБ. Ще отправя настоятелно молба, искане към КГБ да обявят дали съм по техните списъци.

  – Впрочем аз се изненадах от това, което разказахте за “Виваком” и ВТБ. Мислех, че вие и руснаците работите заедно по тези сделки. 

  – И аз мислех така – че с ВТБ работим партньорски. Но моето разочарование от тях е пълно и то най-вече е свързано с абсолютно пасивната им позиция по отношение на банката. Аз очаквах от тях да се намесят. След като не се намесиха при атаката срещу банката, поне да се намесят при преструктурирането на банката, защото, в крайна сметка, и те загубиха пари. Очевидно обаче техните представители в България определено са заели друга позиция, в резултат на което сега виждате, че случаят с банката не остана изолиран. Сега вече проличават техните истински апетити по отношение на “Виваком”. И то след като при сделката поставиха изрично условие, че не искат да носят риск от акционерно участие в компанията.

  – В едно интервю бяхте казали, че всичко, което знаете, не само за банката, но за българския политически елит, за икономическия живот, сте разказали пред съдия и сте затворили в сейф, в случай че нещо се случи. Много ми е интересно какво очаквахте да ви се случи и при какви условия това ще се отвори и кога всъщност ние ще разберем цялата истина?

  – Това ще се отвори в случай на моята смърт!

  – Така е записано във вашите показания?

  – Да. Има и не са в сейф, който е под мой контрол, а са при нотариус. И то не при един, а при двама нотариуси от различни държави.

  – Какво съдържат тези разкази?

  – Много нелицеприятни неща за целия политически елит.

  – Не е ли редно да ги кажете? Аз не искам вие да умирате, но искам да зная истината за този елит, въпреки че подозирам в голяма степен.

  – Аз мисля, че няма среден българин, който да не знае истината за този елит. Погледнете форумите и ще разберете. Само че при мен са и конкретни доказателства извън общото познание колко му е умственият багаж на единия, колко е на другия, кой къде и как кадрува.

  – Но не рискувате ли така да ви упрекнат в съучастничество, че вие знаете за престъпления, но ги укривате?

  – Аз моето наказание си го понесох.

  – А за какво бяхте наказан?

  – За това, че се опълчих на практика срещу система, градена с десетилетия.

  – Как стана това? Вие бяхте част от тази система. Вие я олицетворявахте. 

  – Предполагам, че това е било желанието на тези хора – аз да я олицетворявам. Истината е, че политиците паразитираха върху мен, а не обратното. Аз не съм паразитирал върху политиците.

  – Тези дни Кирил Домусчиев каза, че вие не сте членували в КРИБ, защото сте бил олигарх. 

  – Ще си позволя да кажа само това за г-н Домусчиев: нека се занимава със своите алхимии и да не играе ролята на голям предприемач, защото той много добре знае колко пъти съм го спасявал и колко пъти „съм бил най-добрият“. Нека да се сети. Но изглежда му е много къса паметта.

  – Тези отношения са ми много интересни, т.е. вие един на друг си помагате и след това изведнъж нещо става и буквално ви захапват…

  – Кои сме “ние”? Ние, олигарсите?

  – Да…

  – Вижте, аз, първо, смятам, че понятието “олигарх” е абсолютно изкуствено привлечено в българската терминология, за да обслужи определени интереси, и това е най-вече групата около г-н Прокопиев, който хич, ама хич не е олигарх, няма никакви класически черти на олигарха, само че всичките му пари са в резултат от сделки с държавата.

  Но да мина на темата. В България класически олигарси няма извън политиците. Да, точно тези, които нямат нито един доказан лев. Един се появи с 14 хил. лева данъчна декларация. Друг се появи със 7 хил. лева, пък майка му с 50 млн. лева доказани доходи и прочее, и прочее. Значи олигарси сред бизнеса няма. Може да има разбойници, може да има бандити, може да има такива, които точат бюджета, но те са добре приети в България, те са на пиедестал. А такива като мен са “крадци”.

  – Всъщност вие оставяте някаква индустрия след себе си, но сега, като казахте Иво Прокопиев, аз не се сещам какво произвежда той.

  – Произвежда интриги.

  – Оттук нататък каква е вашата стратегия? Какво очаквате да се случи? Как може да се излезе от тази ситуация, при положение че се очаква Върховният административен съд да се произнесе по делото и може би ще ви отнемат лиценза?

  – Оттук нататък за мен има само една цел: да покажа, че нито аз, нито моите колеги сме виновни и сме несправедливо обвинени. Със сигурност имаме пропуски, имаме административни грешки, имаме административни нарушения, но твърдя, че нито един лев не е източен от тази банка, независимо от изключителния натиск върху мен, пак казвам, особено ярко проявен в последните пет години. И то все с една идея: значи ти нали трябва да пазиш банката. За да пазя банката, аз трябваше да правя други услуги през целия този период.

  – Какви услуги?

  – Различни. Част от тези услуги са описани при нотариуса.

  – Това е цената на компромиса, която сте плащали?

  – Това е цената на компромиса и след пет години аз видях, че наистина, ако не прекратя с това, мога да изтърва и банката. Но не смятам, че безотговорността, пак казвам, и на политиците, и на държавата, ще стигне дотам, че да я атакуват. Аз бях готов на всякакви преговори, но не да прехвърлям пакети от фирмите, защото това щеше да намали още повече активите на банката очевидно.

  – Да, всъщност те това казаха: че вие чрез подставени фирми, както прави една известна руса банкерка, източвате собствената си банка, отпускайки кредити на свои фирми…

  – Чакайте, чакайте сега. Знам обвиненията откъде се фабрикуват – в лабораторията “Ангелов & Лазов” с бащицата отгоре. Но тук въпросът е друг: ако са финансирани тези фирми по някакъв начин, между другото аз с част от фирмите се запознах сега, когато започна следствието, част от фирмите не ги познавах, очевидно някой друг си е играл с това и това е моята вина, имам вина, че не съм имал достатъчен контрол, но с тези фирми са придобивани, пак казвам, активи за над 2 милиарда и половина евро, работещи активи. Те не са отивали в моя джоб или в не знам какво. Те са отивали, за да се формират активи, за да се придобият активи, с чиято капиталова печалба да могат да бъдат погасени задълженията. И аз от това не се срамувам.

  – Споменахте думата “следствие”. Защо не се явихте в България, за да дадете показания пред прокуратурата?

  – Това е една дълга сага. Аз започнах с това как бе организирана атаката срещу банката – с обвинението срещу мен в поръчителство на убийството на Пеевски, което автоматично означаваше арест за мен, преди да беше паднала банката. Затова останах навън, а не за да се крия.

  Второ, чрез моите адвокати аз имам поне четири молби, на които не е отговорено или е отговорено отрицателно за гаранции от страна на прокуратурата за моя живот и за моята сигурност.

  – Как не е отговорено?

  – Нито на една от тях не е отговорено. И ще ви кажа още нещо: в момента в Сърбия има показания, писмени показания за организирано покушение срещу мен.

  – Дадени от свидетели?

  – Дадени от свидетели, които са разкрили това. В момента то е в сръбския съд. Как да се върна в България?

  – Има ли някакво следствие или дело, което се води тук, в Сърбия?

  – Тук в момента това се разследва. Освен това през септември месец чрез моите адвокати аз поисках да бъда разпитан чрез видеоконферентна връзка.

  – Това го помня.

  – Също ми беше отказано.

  – Това е напълно легален способ от гледна точка на правото и се признава…

  – Не бих могъл аз да си кажа мнението, но моите юридически съветници, на които разчитам, го потвърждават.

  – Т.е. тук се слага една камера и прокурорът в София ви разпитва.

  – Как технически се организира, аз не знам, но очевидно е възможно и очевидно е практика.

  – А с какъв мотив ви отказаха?

  – Всъщност Главният прокурор тогава каза, че аз не съм обвиняем. И между другото, искам да попитам, след като всички медии тръбят, че аз съм обвиняем, дори правителството вчера излезе с “клетвена декларация” – “на обвиняемия Василев на него нито една дума не може да му се вярва”, при положение че основният постулат в правото е, че всеки е невинен до доказване на противното, след като всички са толкова сигурни, че съм виновен, защо не внасят делото в съда? Колко месеца им трябват още, за да търсят доказателства? Колко хора трябва да мачкат и да им обещават всичко, само и само да споменат моето име?

  И знаете ли къде им е огромният проблем? Че 99 процента, с изключение на петимата нещастници, които се подписаха в петицията срещу мен, 99 процента посочват точно главния свидетел на прокуратурата като човека, който се е разпореждал с тези неща. И нещо повече: чрез вас искам да попитам прокуратурата докога ще си затваря очите за масата сигнали за злоупотреби точно на това лице? С имущество на банката.

  – За Лазов ли става дума?

  – Докога ще го пази прокуратурата? Като особено ценен ли?

  – Това съм го виждал и по други дела: вземат един зависим човек и го правят основен свидетел, за да направят сделка по неговите дела. Нещо за феновете от Пловдив – подарихте им своите активи. Това не е ли евтин популизъм? Има ли нещо реално в това, което направихте за тях?

  – Как да няма нещо реално? Базата там ли е? Базата е там. Стадионът е започнат. За жалост аз нямаше как да го продължа. Но получих сигнали, че докато съм аз, те ще пречат на отбора. Аз не съм в състояние повече сам да обезпеча финансирането. Затова реших, че по-добре е да ги освободя от присъствието, не защото е евтин популизъм. Мога да ви покажа техни есемеси от предния ден, в които те настойчиво не искаха да ме пускат и искаха аз да остана. Мога да ви ги покажа като доказателство и сега ще го направя (бел.авт. – показва ми няколко есемеса от ръководството на фенклуба на “Ботев” – Пловдив и фенове, пълни с благодарности и силно изразена подкрепа).

  И още нещо. Получих съобщение, че ако се махна, ще им осигурят средства за завършване на стадиона. За мен това е най-великото, което може да им се случи. Така че няма евтин популизъм. Аз не се нуждая да доказвам пред тях това, което съм направил за “Ботев”. Те са го оценили.

  – Казахте, че трябва да се срамуваме, че човек като Пеевски може да контролира и манипулира цялата държавна власт. Да де, но като бяхте съдружници, ни ви ли беше срам? Бяхте един прочут тандем.

  – Дълго време аз се самозаблуждавах, че той е изкуствено демонизиран по ред причини. Аз не вярвах, че той е това, което е. Само че нека да не елементаризираме този спор. Това не е спор между мен и Пеевски. Този елементарен подход на някои от едната страна, които след това как странно се обединиха с Делян Пеевски, бе приложен, за да се принизи моето място в обществото.

  Аз никога не съм бил равен с Пеевски. Очевидно той се е изживявал като всичко това, което никога не е бил и няма да бъде. Пеевски използва силата на държавата, подкрепен от почти всички политически сили и със съгласието на почти всички политически сили, да ме унищожат. Но покрай моето унищожаване те унищожиха и банката, и бизнеса, и индустрията.

  – Сръбският президент ви нарече “добър инвеститор” пред българския си колега. Това не го чухме от български политици. Какви ще бъдат последиците извън частния скандал според вас?

  – Първо, нека да развенчая един мит. Корпоративна търговска банка не е била моя еднолична собственост. В Корпоративна търговска банка бяха представени поне трима световни инвеститори. Единият е суверенният фонд на държавата Оман. Вторият е втората по големина банка в Русия чрез нейното инвестиционно подразделение в Лондон. И третият е застрахователният гигант “Дженерали”.

  Така че нека да спрем с тези инсинуации, че това била банката на Цветан Василев, на Доган, не знам още на кого. Тази банка може би наистина е най-интернационалната банка в България и те посегнаха на нея. Те не се посвениха. Знаете ли кога повече капитали от Оман, от Залива и от арабските страни ще дойдат в България? Точно никога. Знаете ли кога “Дженерали” ще тръгне да си разширява дейността? Точно никога.

  ВТБ в момента са се хванали, защото това им е много удобен момент, който им се поднася на тепсия от неразумните хора в България, включително от нищо неразбиращото правителство, поднася им се на тепсия да направи една свръхпечалба от тази ситуация и те ще я направят на гърба на България и на гърба на правителството. И това никой не го осъзнава. Само и само, за да насочат цялата си омраза срещу мен, а може би и нагона си за печалба.

  – Доколко “Южен поток” беше един от поводите за разрив? Има ли геополитика в тази история? Спомням си, че в първото си интервю за бТВ Вие споменахте строителните фирми на Пеевски и начина, по който той се опитва да овладее, и разбрах, че това е някаква болна тема за вас.

  – Защо да е болна тема за мен? Аз никога не съм ламтял за нещо. Аз съм гледал банката да обслужва фирми, които са в добро състояние, което намалява естествено банковия риск.

  Не е тайна, че Пеевски командваше “Южен поток” в България. Абсолютно не е тайна. Сигурно ще го отрече, но нека си спомним кой беше в БЕХ тогава: неговият човек Илко Желязков, като действащ агент на ДАНС, беше член на борда на БЕХ. Иван Мирински, може и да не е негова марионетка, като междувременно му е станал партньор – беше директорът от българска страна на „Южен поток България“… За какво точно говорим? Я погледнете кой точно рефинансира „Техноекспортстрой” и „Промишлено строителство холдинг“ и техните кредити, дълго необслужвани в банката. Кой ги рефинансира? Първа инвестиционна банка. Включи се и Държавната банка за развитие – тя пък рефинансира “Водстрой 98”. Защо? Защото са повярвали много в бизнеса на тези компании? Едва ли! По-скоро защото Пеевски не искаше да оставя следи. Не ми е ясно как ще обяснят обаче защо харизаха печатницата на лизинговата компания, финансирана от банката.

  Така че нищо лошо в това. Аз не съм влизал в спорове за това. Аз имах други спорове: че начинът, по който се прави “Южен поток” в България, е скандален, че начинът, по който се правят финансите на “Южен поток”, ще доведе до сериозни проблеми на България в Европейския съюз. Това са били моите разногласия. А не че той ме бил излъгал или не знам какво. Че тези компании с какво ги е купувал, като са били негови? Купувал ги е с кредити от банката естествено.

  – На какво се надявате, за да се върнете в България?

  – Аз искам гаранции за справедлив процес. В това статукво аз нямам никакви гаранции – нито за моя живот, нито за справедлив процес.

  – Накрая: има ли документ, който да доказва дупката от 4 милиарда?

  – Този документ е в главата на лабораторията “Лазов & Ангелов”, които са го привнесли в главите на следствието и прокуратурата.

• Иван Кръстев: Емиграцията вреди на България

  Емиграцията вреди на България – най-умните българи са ни нужни тук, за да променят страната, а вместо това те я напускат, се казва в статия на политолога Иван Кръстев, публикувана в британския в. „Гардиън“.

  

  Въздействието на имиграцията от Източна Европа върху Великобритания предизвика там разгорещени дебати през последните години. Това обаче, което до голяма степен се подминава без внимание, е степента, в която имиграцията променя и обществата, от които идват мигрантите, пише Кръстев и цитира статистика на в. „24 часа“, че през изминалите 23 години 3 млн. българи са напуснали България и са останали в чужбина, което е съществена демографска промяна за страна, чието население сега е малко над 7 млн. души.

  Отбелязва се, че масовата емиграция на хора, чиято възраст най-често е между 25 и 50 години, нанесе огромна вреда на българската икономика и политическа система. Фирмите се оплакват от недостиг на квалифицирана работна ръка. Здравната система на България е лишена от кадърни медицински сестри, които могат да изкарат няколко пъти повече пари, грижейки се за някое семейство в Лондон, отколкото на нископлатена длъжност в някоя българска болница.

  Повечето от най-добрите ни абитуриенти не кандидатстват в български университети, лишавайки ги от способностите си – след китайците българите сега са втората по численост чуждестранна студентска общност в Германия. И макар че повечето от напускащите възнамеряват да се върнат, прилагането на този план на практика често се оказва сложно. Малко вероятно е хората, които напускат родината си на млади години, да имат социални мрежи, които да ги привлекат обратно у дома, посочва авторът.

  Кръстев завършва статията си с цитат на социологическо проучване по случай 25-годишнината от падането на Берлинската стена, в което се прави опит да се установят печалбите и загубите от посткомунистическия преход, както ги възприема обществеността. Резултатите бяха шокиращи за мнозина политици: огромното мнозинство от българите продължават да подкрепят членството на страната си в ЕС, но мнозина разглеждат последните две десетилетия по-скоро като провал, отколкото като успех, пише политологът. Те възприемат влизането на страната си в ЕС през призмата на деиндустриализация, нарастващото социално неравенство и корумпираните елити.

  Все пак свободата на движението изпъква в изследването като единствения неоспорим успех от последните 25 години. Това е единственото нещо, заради което хората все още вярват, че ЕС има бъдеще. Което изправя лидерите на Европа пред дилема: ограничаването на свободата на движение може да помогне да се задържи Великобритания в ЕС, но крие риска да делегитимира европейския проект в очите на по-новите му членове, заключава Иван Кръстев.

  Източник: Vesti.bg

• Ivan Krastev, The Guardian: Emigration is damaging Bulgaria

  Britain’s gain is eastern Europe’s brain drain

   

  by Ivan Krastev,  The Guardian

  

  Here’s a popular joke doing the rounds in my country at the moment. Three Bulgarian men, dressed in traditional Japanese costume and armed with swords, are walking down a street in Sofia. One of the passersby asks them who they are and what they want.

  “We are the seven samurai and we want to make this country a better place,” say the men.

  “Why are there only three of you then?”

  “The other four are all working abroad.”

  The impact of immigration from eastern Europe on the UK has generated a heated debate in Britain over the last few years. What is largely ignored in the flurry of arguments, however, is the extent to which immigration is also changing the societies migrants are coming from. Bulgarian daily 24 Chasa recently calculated that more than 3 million Bulgarians had left the country in the past 23 years and stayed away – a momentous demographic change for a country with a population now slightly above 7 million.

  This ignorance has bred a number of lazy assumptions. One is the idea that emigrants are mainly people who would otherwise remain unemployed in their home country: migration allows them to find a job that then helps subsidise their relatives at home, thus improving the overall macroeconomic picture in eastern Europe.

  In fact the reality is much more complex. Opening of the borders was both the best and the worst thing that has happened to Bulgarian society after the fall of the Berlin Wall. “I can only love what I am free to leave,” wrote East German dissident Wolf Biermann in the 1970s. For half a century Bulgarians were asked to love a country they were not free to leave, so opening the borders was unmistakably a welcome development. But since the borders have opened, a different question has posed itself: how do you change a country that you dream of leaving?

  Mass emigration of people mostly aged between 25 and 50 has dramatically hurt the Bulgarian economy and its political system. Businesses complain about a shortage of qualified labour. Bulgaria’s health system is deprived of well-trained nurses who can earn several times more by taking care of a family in London than working at a low-paid local hospital. Most of our best graduates do not apply to study at Bulgarian universities, thus depriving them of talent: after the Chinese, Bulgarians are now the second biggest foreign student community in Germany. And although most of those who leave plan to come back, completing that plan often proves more difficult. People who leave their home country early in their lives are less likely to have social networks that would lure them back home again. And if they do come back, they often find their welcome to be less enthusiastic than expected: out of sight is out of mind. In Bulgaria, returning home is still often associated with failure to make it big in the wider world.

  Another lazy assumption about eastern European migration is that it has made countries like Bulgaria a more liberal place. Living abroad in multicultural societies like Britain has opened millions of Bulgarian minds, the argument goes.

  Yet you only have to read the blogs and Facebook posts of many Bulgarians living abroad see once experience–hungry east European immigrants transform into anti-immigrant xenophobes when it comes to how Bulgaria should deal with foreigners.

  At worst you could argue that mass emigration is one of the main reasons why Bulgaria has been governed by the wrong people in recent years. Brilliantly talented individuals have undoubtedly benefited from the opening of borders, but so have at least two other groups: bad eastern European politicians and xenophobic western European parties.

  In his classic book Exit, Voice and Loyalty, the American social scientist Albert Hirschman contrasted the two strategies that people have for dealing with poorly performing institutions. People can either “exit”– voting with their feet, expressing their displeasure by taking their business elsewhere – or they can decide to voice their concerns, choosing to fight for reform from within.

  Hirschman knew that in most cases exit works well as a pressure for change but he also pointed out that “those who hold power in the lazy monopoly may actually have an interest in creating some limited opportunities for exit on the part of those whose voice might be uncomfortable.” Exit can bring reform, but under certain conditions it can also become a major obstacle for reforming society.

  The mass anti-government protests that took place in Bulgaria in 2013 perfectly captured this paradox: protesters may have been shouting “We do not want to emigrate”, but in the end some of them did, because ultimately it is now easier to go to Germany than to make Bulgaria function like Germany. When some of the most active and critical citizens leave only three samurais are left to struggle for change. Going by the current level of corruption and poor political leadership in Bulgaria, this is not enough.

  So could giving in to British calls to curb freedom of movement be a blessing in disguise for Europe’s east? Not so fast. A survey published last year to coincide with the 25 anniversary of the fall of the Berlin Wall, tried to establish the gains and losses of the post-communist transition in the eyes of the public.

  The results came as a shock to many politicians: while the overwhelming majority of Bulgarians still support their country’s membership of the EU, many tend to view the last two decades as a failure rather than a success.

  They see their country’s arrival in Europe through a prism of de-industrialisation, rising social inequality and corrupt elites. And yet freedom of movement emerged from the survey as the one unqualified success of the past 25 years. It is the one thing that makes people still believe that the EU has a future. Europe’s leaders thus face a dilemma: curbing freedom of movement may help to keep the UK in the EU, but it runs the risk of delegitimising the project in the eyes of its newer members.

   

• Държава на мафията или мафия на държавата?

  Управляващите не могат да скрият факта, че отгледаха Цветан Василев в свой интерес

  .

  Светослав Метанов, Сlubz.bg

  

  Вчера в София се появи компания с никому нищо не говорещото име LIC33 и обяви, че освен 43-процентния дял на Цветан Василев в БТК е купила и 100% от НУРТС, 91% от собствеността във воeнния завод „Дунарит“, също 91% от другата военна компания – „Авионамс“, както и цялата собственост в пипълметричната агенция ГАРБ плюс мултиплекс оператора „Фърст Диджитал“, на който се разпространяват програмите на националните телевизии.

  Цената от 1 евро е любопитна, но само като детайл. И на милиарди да бяха оценени ключовите активи, пак нямаше да е от значение.

  Смисълът на подадената информация е съвсем друг. И той е, че сделката за изброените активи всъщност е един звучен шамар за българската държавност. Или по-скоро е доказателство, че тя не съществува – заменена е от неприкосновени лични интереси, гарантирани по неписано законодателство. Които много приличат на корупция.

  Но продължаваме да гледаме завистливо Румъния и цъкаме с език: а бе, тия как го направиха!

  Вчера се оказа, че Цветан Василев е продал нещо, което всевъзможни служби и институции в продължение на години се правеха, че не знаят, че е негово.

  Падането на завесата

  Мустакатият банкер си взе БТК по времето, когато пак управляваше ГЕРБ и когато медиите на тандема Василев – Пеевски безскрупулно възхваляваха харизмата на премиера и властващата партия. Тогава Бареков не бе политик, а се намираше в разкраченото положение на телевизионен водещ и мениджър на ТВ канал (пак на Цветан Василев). Медията се ползваше със статута на официоз. Министрите един през друг се надпреварваха да се вместят в сутрешния блок преди да разберем за поредната ювелирна акция със запомнящо се име на силовия вицепремиер Цветан Цветанов.

  Бареков по онова време обясняваше на уважаемите зрители, че Бойко Борисов е най-великата личност в българската политическа действителност след демократичните промени.

  Тогава, не сте забравили, държавните фирми дружно депозираха стотици милиони левове в КТБ, която растеше ли растеше и стана четвърта по активи в банковата ни система. БНБ и КФН уж проверяваха банката и уж всичко бе от хубаво – по-хубаво. Цветан Василев едва смогваше да си прибере наградите за банкер на годината, най-влиятелна личност и т. н.

  Навремето никой не пита с какви пари е купена БТК, за която наскоро Василев обясни, че целият кеш е изваден от него, а руската ВТБ се е явявала само „номинален носител на акциите“. Ако е така, то това някак си е пропуснато от Комисията за регулиране на съобщенията, от Комисията за защита на конкуренцията и от правителството, които трябва да се интересуват при смяната на собствеността на големи компании, притежаващи стратегическа инфраструктура.

  БТК обаче е в малко по-различна ситуация от останалите фирми, придобивани от LIC33. Това е актив, с който мустакатият банкер не криеше, че се разпорежда, за разлика от мултиплексите. В края на управлението на правителството на БСП и ДПС и по време на първия мандат на ГЕРБ Комисията за регулиране на съобщенията направи конкурси за лицензите за цифровата ефирна телевизия. Ведомството отстрани водещ инвеститор от бранша – виенската ORS на основанието, че имал тв канал в Австрия. Разрешителните бяха дадени на други компании. Чуждестранни. Инвеститори с опит, които нямали нищо общо с Цветан Василев…

  На вчерашната пресконференция обаче се оказа, че все пак имали нещо общо и че той взел, че ги продал.

  А и за ТВ7 се знае, че била негова. КРС обаче, когато са давали разрешителните, явно не са знаели тия подробности, иначе вероятно са щели да отстранят и цветанвасилевата фирма по схемата, по която скроиха шапка на истинския инвеститор.

  Някой съмнява ли се?

  В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също нищо не са подозирали за казуса с мултиплексите. Иначе нямаше да пишат обяснение след обяснение до Еврокомисията как България не е нарушила общностните правила и че конкурсите са били съвсем честни и без дискриминационни условия. Вероятно са били много убедени в това, щом и парите за разяснителната кампания за цифровата телевизия (едни 17 милиона лева) бяха предоставени основно на свързани с Цветан Василев фирми и медии.

  Включването на пипълметричната агенция ГАРБ в сделката с LIC33 е още по-любопитно. Това е официалната институция, предоставяща данни за гледаемостта на телевизиите в страната. Числата им са много важни за рекламодателите, които всяка година изливат щедри бюджети за много милиони левове. Пипълметрията би трябвало да е независима, да не е свързана с тв програми, за да не насочва парите в определена посока на принципа „слушаш-папкаш“. Но сега разбираме, че и това не е било така.

  Собствеността на двете фирми от военно-промишления комплекс е като целувка печат за всичко казано дотук. В една държава, която е член на НАТО и Европейския съюз, няма как тази индустрия да не е в ръцете на доверена и безспорна личност. Няма как човекът да не е проверен внимателно няколко пъти от службите по сигурността и няма как той изведнъж да се окаже издирван от Интерпол.

  След вчерашните изявления на нарочения за нов собственик на всички тези активи – московския белгиец Пиер Луврие, падат маските, че управляващите днес не са знаели какво е ставало вчера.

  А преди шеф на БНБ бе Иван Искров. Такъв е и днес.

  Тогава КРС се управляваше от Веселин Божков. И в момента се управлява от него.

  Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията бе Ивайло Московски – кара втори мандат на поста.

  В Комисията за защита на конкуренцията силният човек бе Петко Николов. Още си е там.

  Навремето премиер беше Бойко Борисов…

  .

• За 3 години над 5000 чиновници в България са назначени без конкурс

  Всички партии са използвали вратички в закона, твърди депутатът Димитър Танев

  

  Вратички в закона и корупция позволяват неправомерни назначения в администрацията, обяви Димитър Танев, депутат от реформаторския блок, по БНР.

  „В рамките на последните 3 години над 5000 служители са назначени в държавната администрация без конкурс. Само за последната година броят им е над 1700, които са назначени без конкурс и със заобикалки на закона, използвайки вратичките в съществуващия. Мандатните длъжности се заемат без конкурси, защото политическият орган може да не се съобрази с резултатите от него“, обясни Танев, който е зам.-председател на Комисията по бюджет и финанси и е един от вносителите на проекта за промени в Закона за държавния служител. В държавната администрация работят близо 100 000 души, обясни депутатът.

  „Има две вратички, които съществуват повече от 10 години. Всички политически партии, които са управлявали, са се възползвали от тях. Първата е с назначаване на непълно работно време – примерно 7 часа или 7 часа и половина. Това назначаване е без конкурс. След известен период – би могъл да бъде месец, а може и 3 дни, тези служители се прехвърлят на други свободни длъжности в администрацията. Тоест има хоризонтална проводимост и много тежка корупция. Вторият начин за влизане в държавната администрация без конкурс е, когато служител бива назначен на място, където служителят отсъства дългосрочно. Половината от администрацията, която е новоназначена, минава през тези две вратички“, твърди Танев.

  По думите му между първо и второ четене на закона ще бъдат предложени допълнителни мерки за затягане на правилата чрез въвеждане на т.нар. „централизирани конкурси“, чрез които процедурата ще бъде отделена от органа по назначаване.

  Източник:  в. „Сега“

• В Босилеград са сдържани за възторзите на Плевнелиев

  Сънародниците ни в Сърбия настояват за поне още два локални гранични пункта с България

  .

  Горан Благоев, в. „Преса“

  

  Пред българите в Сърбия се отварят светли хоризонти за решаване на всичките им проблеми, затлачвани с години. Такава надежда повя от президента Росен Плевнелиев при официалното му посещение в Сърбия. Не ще и дума. Позитивните емоции са патент на държавния ни глава. Опита се да ги придаде и на представителите на български организации и партии, с които се срещна в посолството ни в Белград часове преди да се върне в България.

  „Президентът беше много радостен от това, което му е обещал за нас сръбският му колега Николич. Отвърнах му, че като знаем в какво положение са българите в Сърбия, ние нито имаме повод за радост, нито можем да сме щастливи като него.“ Александър Димитров от Босилеград, председател на сдружение „Глас“, не е единственият, който е сдържан към президентския ентусиазъм. Плевнелиев само щеше да има полза за имиджа си, ако се бе срещнал със сънародниците ни, преди да разговаря със сръбския президент Томислав Николич. Така поне

  щеше да е подготвен за капаните

  в които домакинът елегантно го вкара, и нямаше да е в ролята на „наивния хлапак“.
  Плевнелиев прие за чиста монета заявлението на сръбския си домакин, че сънародниците ни вече нямат проблем с учебниците по български език – били отпечатани, предстояло разпращането им.

  Иван Николов, който ръководи Културно-информационния център на българите в Босилеград, е категоричен, че Николич е излъгал Плевнелиев: „Никой не е виждал тези учебници. А проблемът не е само с пособията за изучаване на майчин език. Трябваше да са преведени всички учебници от сръбски на български.“

  Сънародниците ни в Сърбия са потомци на български граждани, населявали Западните покрайнини, които по силата на Ньойския договор са откъснати от България преди 95 години. Белград им е признал статут на национално малцинство с конкретни права, включително възможността изцяло да се обучават на майчин език. И това е генерален проблем, който още не е решен.

  „Не е логично хората от Царибродско и Босилеградско, които 90% се самоопределят като българи, да бъдат питани искат ли децата им да учат български. Сърбите в Босна не се изясняват да учат ли сръбски, или не? Изясняват се за чуждите езици. Едно е децата да учат майчиния си език, друго е на него да им преподават всички предмети. Този проблем трябваше да постави Плевнелиев, не само за учебниците. Но дали го знае?“ – недоумява Драголюб Нотев, който оглавява Партията на българите в Сърбия.

  Нотев е учител в гимназията на Димитровград (така след 1945 г. е преименуван българският град Цариброд). Сега единствено в тази гимназия изцяло се преподава на български, а сръбски се учи като чужд език. В основното училище обаче сръбският е основен, а българският е факултативен – едва по 2 часа седмично. Така е и в Босилеградската гимназия, а в тамошното основно училище български учат едва 30-40 деца.

  Босилеградчани признават, че родителите нямат мотив

  защото до 3-ти клас децата им учели своя език по учебници, но след това им го преподавали по записки.

  „Смешно е да заявиш, че няма проблем с учебниците, а ние още да не сме ги видели. Да не се окаже, че не са отпечатани, и после сърбите да се оправдаят с грешка в превода“, опасява се Александър Димитров, който е изпитал на гърба си сръбската „привилегия“ и двете му деца да учат родния си език.

  Белград виртуозно изигра картите си и с друг „български“ казус. Президентът Николич хвърли вината за спирането на седмичника „Братство“ върху Националния съвет на българското национално малцинство. То трябвало да го финансира вместо сръбската държава, каквато била старата практика. Официален Белград винаги извърта нещата ние да сме виновни – смята Драголюб Нотев и настоява вестникът да поднови излизането си, но със старото име „Глас на българите“. При това да се отпечатва в България, и то като приложение в някой от големите ни ежедневници.

  Той обаче е скептичен за резултата от настояването на министър Даниел Митов пред сръбския му колега Ивица Дачич със закон да се гарантира на българското малцинство

  медия на български език

  въпреки настоящата медийна приватизация в Сърбия: „Ние и сега си имаме общинска кабелна телевизия „Цариброд“ и не вярвам някой да купи такава „медия“ в бедно градче. По нея сега се излъчват два хърватски канала и няколко сръбски чалги, но само една българска телевизия. Митов трябваше да настоява да имаме достъп поне до 10 български телевизии – само на 60 км от София сме, а не знаем какво става в България.“

  Представителите на българските партии и организации в Сърбия все пак са впечатлени, че Плевнелиев приема като пътна карта за решаване на проблемите им Политическата платформа, около която се обединиха преди година. Позовал се на нея и в разговорите си с Николич. Сънародниците ни настояват за разкриване на поне още два локални гранични пункта с България, за присъединяването на българските села от Пиротско и Бабушнишко към Цариброд и Босилеград и за гарантиране на комуникацията между двете основни български общини в Сърбия чрез прокарване на първокласен път. Разочаровани са обаче, че Плевнелиев не е засегнал друг проблем – основните средства, които ЕС отпуска за трансгранично сътрудничество, се насочват предимно към сръбските общини, където няма българи.

  „Прокуплье е на повече от 100 км от българската граница, но там имат много по-мащабни проекти с България, отколкото ние в Цариброд. За нас остават пари за фолклорни изяви, но не и за развитието на селското стопанство, например. Като сме бедни, да не сме без ум!?“ Драголюб Нотев няма илюзии, че до българите в Сърбия ще стигне нещичко от 35-те милиона евро, които Плевнелиев обяви като възможност за европейско финансиране на проекти в пограничните райони.

  По време на президентската визита в Белград пролича също, че българската политика още робува на илюзията, че заради приемането й в Европейския съюз Сърбия ще започне истински да спазва правата на своите граждани с български произход. „Белград само имитира общностните ни права, а евроориентацията му е твърде крехка“, предупреждава босилеградчанинът Иван Николов.

  Докато президентът и външният ни министър се хвалеха, че са разговаряли „искрено и честно“ със сръбските си домакини, благодариха за „ангажираността им“ към нуждите на българската общност, Николич и Дачич виртуозно ги качиха на шейната, щедро отрупана с обещания, които едва ли смятат да изпълнят.

  Уви, президентът ни не за първи път проявява

  дефицит на компетентност

  по проблемите на традиционните български общности в чужбина. При официалната си визита в Тирана нелепо мълча срещу наглостта на албанския президент, че според преброяванията в Албания нямало нито един българин. Очевидно не знаеше, че населението на Голо бърдо и Корчанско местните албанци наричат „българци“…

  „Няма да критикувам българския президент. Само ще го посъветвам да се информира например как неговият колега от Унгария брани правата на унгарците в Сърбия. Тях не ги принуждават да правят избор дали да учат, или не родния си език.“

  Драголюб Нотев от Цариброд не е оптимист и за резултатите от заявеното до края на годината посещение на двамата президенти при тях. Ако и тогава Росен Плевнелиев не проумее колко виртуозен политик има в лицето на Томислав Николич, българите от Западните покрайнини ще се окажат пророци на своето безперспективно настояще и още по-нерадостно бъдеще. Тогава трудно някой ще ги освободи от комплекса им на „сирачета“, който имат и сега.

  .

• Жребий и пряка демокрация

  „Демокрацията се зароди от идеята, че всички, които са равни в един аспект, са равни абсолютно. Всички са еднакво свободни, следователно всички са абсолютно свободни… Следващата стъпка е, когато демократите, въз основа на твърдението, че всички са равни, настояват за равноправно участие във всичко.“

  Аристотел

  .

   Явор Тарински*,  Lifeaftercapitalism.info

   

  Днес, в отговор на задълбочаващата се криза на представителността, на преден план излезе пряката демокрация като алтернативно предложение, издигано от социалните движения, надигащи се по целия свят. От една страна популисти и партийни функционери, в опит да привлекат гласовете на огромното мнозинство от недоволни от настоящата ситуация, обявяват за свое решение на съвременната криза полупряката демокрация на референдумите [1]. Самите социални движения, от друга, чрез своите практики, изведоха на преден план пряката демокрация на мрежите от „лице-в-лице“ асамблеи. В политическите дебати зачестяват обсъжданията относно реформиране на представителната демокрация, с цел повече гражданско участие [2], докато по улиците активисти обсъждат и опитват да създават автономни структури отвъд държавата и капитала, които потенциално да могат да послужат за основа на едно по-справедливо и прякодемократично общество.

  За съжаление активистите от различните тенденции и застъпниците на споменатите тук визии често пропускат и дори съзнателно неглижират една друга практика – избирането чрез жребий, водеща своето начало от атинската полития, от която произлиза и самата концепция за пряка демокрация. Според Аристотел, избирането чрез жребий е основно за демокрацията, докато изборите са признак за олигархия [3]. В Атинската демокрация жребият, заедно с институцията на общата асамблея, позволявал на гражданите „да управляват и да бъдат управлявани“. Логиката на жребия произлиза от схващането, до което достига много векове по-късно и Лорд Актън, според когото: „властта корумпира“. Това сочи и всичкият натрупан емпиричен опит от тогава до днес. Затова, когато се налагало да се избират личности, които да заемат увластяващи постове, древните атиняни редовно прибягвали до избиране чрез жребий.

  Застъпниците на пряката демокрация в повечето случаи имат цялостна и подробна визия за това как ще изглежда едно общество, управлявано чрез общи местни асамблеи, координиращи се чрез федеративни съвети на регионално ниво. Но когато се стигне до момента как ще се запълва членския състав на тези федеративни структури, често няма задоволителни отговори. Без значение колко децентрализирана е структурата на едно общество, опасността от възникване на формални и неформални йерархии, подкопаващи демократичните процеси, винаги остава налице и търсенето на механизми за тяхното предотвратяване трябва да бъде всеобща грижа, ако хората желаят пряката демокрация да продължи да функционира. Според Мишел Фуко „властта е навсякъде и извира отвсякъде“ [4]. В този ред на мисли тя не се ограничава само до една структура (държавата например) или до концентрацията на материални богатства в ръцете на даден елит. Тя е навсякъде, възпроизвежда се в нашите всекидневни взаимоотношения, език, култура и т.н.

  Ако погледнем тази логика от антиавторитарна перспектива можем да заключим, че опасността в едно общество, основано на пряко гражданско участие, например излъчваните делегати да се превърнат в „професионални политици“ (в лошия смисъл на думата) е напълно реална. Днес в много групи, дори в такива, попадащи в антиавторитарния спектър, се появяват неформални йерархии и участниците често остават без механизми за справяне с тях, което постепенно води до корозиране на взаимоотношенията между активистите и дори до разпадане на дадената група. Избирането чрез жребий е механизъм именно за справяне с такъв тип проблеми, предотвратяващ утвърждаването на стриктни „политически“ роли.

  Друг ключов аспект на жребия е активното гражданство, което той стимулира. За да може да функционира, пряката демокрация се нуждае от автономни индивиди, способни на критична мисъл и интересуващи се от обществените дела или с други думи: от активни граждани. Институциите, запълвани чрез механизмите на жребия служат като своеобразни университети по гражданство, в който хората се потапят дълбоко в политическия живот на обществото за даден период от време и придобиват усещане за отговорност, и през тях преминават, в зависимост от размера на общността, всички или голям процент от населението. Също така, знаейки че могат да бъдат избрани във всеки един момент, хората биват стимулирани да действат отговорно и да се интересуват от общите дела на обществото в своето всекидневие.

  Жребият може потенциално да спомогне за еманципацията на жените. Докато при представителната демокрация (и изборите като нейн основен механизъм) правителствата са доминирани основно от мъже, при една институция с членски състав, излъчван чрез жребий, обществото може да реши конфигурацията мъже-жени да бъде изравнена [5]. Това важи с пълна сила и за маргинализираните общности. Като цяло при електоралните процеси почти винаги те остават непредставени, докато при избирането чрез жребий това може да бъде регулирано от обществото.

  Разбира се, да мислим, че жребият сам по себе си ще попречи на възникването на демагози и „професионални политици“, е наивно. Но ако го приложим заедно с кратки срокове за заемане на дадената длъжност, отзоваемост и ротация, подобно на моделът, възникнал в Древна Атина, получаваме един цялостен набор от механизми, служещ за предотвратяване от възникването на олигархия.

  Тук е важно да отбележим, че докато жребият може да е основен метод за избиране на длъжностни лица в едно прякодемократично общество, то някои длъжности ще трябва да запазят електоралния елемент. Някои задачи изискват експертиза, която повечето хора нямат, заради което ще е нужно гражданите да могат да избират измежду експертите, с които разполагат. В Древна Атина например чрез гласуване се избирали военоморски адмирали, архитекти и т.н., докато жребият доминирал сред избора на членовете на булето [6], магистратите и т.н.

  

  Днес избирането чрез жребий в управлението не е широко разпространена практика. Някои примери, които заслужават внимание, са Гражданската асамблея в Британска Колумбия и Съветите за добро управление на Сапатистките автономни общности. Те предоставят емпирични доказателства, за това как би изглеждало избирането чрез жребий в една непряка (при първия пример) и една пряка (при втория пример) демокрация.

  Гражданската асамлея в Британска Колумбия

  През 2003 г. местното правителство на Британска Колумбия (Канада) създава избирана чрез жребий Гражданска асамблея, чиято цел е формулирането на референдумно предложение за нова електорална система за местния парламент. До тогава избирателната система на Британска Колумбия била стандартна, основана на избори, на които събралите най-много гласове съставят местно правителство. Много жители на провинцията обаче били недоволни от този модел, чувствайки липса на чуваемост на техния глас. Така вследствие на граждански вълнения и активност се стига до създаването на Гражданска асамблея за електорална реформа, съставена от 160 делегати, избрани на случаен принцип измежду всички жители на провинцията – по един мъж и една жена от всеки един от 79-те избирателни района на Британска Колумбия, плюс двама делегати от общностите на коренните жители.

  Работата на Гражданската асамблея преминава през три етапа. От януари до март 2004 г. делегатите се събират всеки уикенд във Ванкувър, за да изучават алтернативни електорални системи чрез интензивни лекции, семинари и дискусии. Всеки делегат получава хонорар от 150 долара за всеки отработен уикенд. През вторият етап, лятото на 2004 г., делегатите взимат участия в серия от публични изслушвания из провинцията, за да обсъдят с обществото алтернативни модели и да чуят реакции и отзиви. През третият етап, есента на 2004 г., Гражданската асамблея заседава отново всеки уикенд с интензивни дискусии, в края на които делегатите изготвят референдумно предложение за нов избирателен закон [7]. За изненада на мнозина те не се спират на обикновена система за пропорционално представителство, а на една разновидност, позната като Система на единичния прехвърляем глас [8].

  През май 2005 г. изготвеното от асамблеята предложение се дава за гласуване. Референдумът обаче не минава, защото електоралната активност е 57,3%, малко под нужните 60%. Една от причините за това е, че това допитване се ограничава единствено до сферата на представителността, която през последното десетилетие се намира в сериозна криза, която с времето се задълбочава. Но този експеримент ни дава ценен емпиричен опит, който можем да отнесем и използваме в изграждането на друг тип системи, отвъд представителната демокрация.

  Съветите за добро управление на Сапатистите

  От 1994 г. насам сапатистите изграждат и развиват сложна система, основана на радикална пряка демокрация, чрез която самоуправляват своите общности. Успоредно с общите асамблеи, които позволяват на хората от всяко селище в сапатистките автономни територии пряко да участват в управлението на своите общности, сапатистите са изградили паралелни структури, които да улесняват и спомагат за устойчивостта на прякодемократичните процеси.

  Сапатистите са разделили своите територии на пет региона, които наричат караколи. В състава на всеки каракол влизат няколко общини (броят варира според каракола). Всеки един от тези караколи разполага с един Съвети за добро управление (СДУ) [9]. Съставът на всеки СДУ се избира чрез жребий. Всеки жител, живеещ в юрисдикцията на даден СДУ е длъжен да бъде негов член за две седмици, след което неговото място се заема от друг. Сапатистите са избрали жребия, за да не позволяват на никого, заемащ пост в съвета, да се корумпира или да попадне под влияние на външни сили. Също така той спомага за това в управлението на обществото нуждите, интересите и грижите на всеки жител в района на дадения СДУ да бъдат по-пълноценно изразени. Тези съвети издават закони и следят за тяхното изпълнение. Паралелно на тях във всяка община функционират общи асамблеи, които се занимават с местните проблеми.

  По своята същност СДУ са институция, която позволява администрирането на сравнително големи територии, без да се излиза от рамките на хоризонталността. Обединявайки избиране чрез жребий, кратки срокове за заемане на длъжността и ротация, тези съвети по естествен начин допълват пряката демокрация, позволявайки максимално гражданско участие, допринасяйки за хармоничното съществуване на тези общности вече цели 20 години, предпазвайки ги от възникване на йерархии и олигархия.

  Заключение

  От всичко казано до тук става ясно, че жребият е органична част от пряката демокрация. Той изпълнява двойна роля – спомага и улеснява всекидневното администриране на по-големи територии, възпрепятствайки същевременно възникването на йерархии. Сам по себе си жребият не е достатъчен, както се вижда от опита, натрупан от експеримента в Британска Колумбия. В комбинация с институцията на общата асамблея, подобно на сапатистките общности обаче, той спомага за изграждането на устойчиви демократични процеси и активно гражданство.

  Жребият може да бъде използван в различни контексти, както е видно от посочените по-горе примери. Неговото пренебрегване за сметка на други институции е грешка, както е грешка да ограничаваме пряката демокрация само до т.нар. „политическа“ сфера, както днес се опитват да ни убедят популисти** с прокапиталистически виждания. Трудно е да си представим как една група, движение или общество ще функционира наистина демократично ако не използва всички механизми на пряката демокрация, а избира само някои от тях, заменяйки останалите с недемократични такива. Това, че някои прякодемократични институции и механизми ще дадат негативни странични ефекти, каквито са основните опасения, не означава, че трябва да се откажем от тях. Именно чрез прилагането и експериментирането с такъв тип институции, структури и механизми още от днес ще можем да открием техните слабости и да ги коригираме.

   

  Бележки:

  [1] Link 1
  [2] Link 2
  [3] Аристотел – Политика
  [4] Jonathan Gaventa – Foucault: power is everywhere
  [5] Wright, Erik Olin.Envisionig Real Utopias.(2010), p.171
  [6] Буле (на гръцки: βουλή, „съвет, съвещание“) — съвет, занимаващ се с администрирането на ежедневните дела, изпълняващ и други политически и административни функции. След реформите на Клистен неговият състав достига 500 души, избирани чрез жребий измежду всички граждани на Древна Атина.
  [7] Amy Lang – „But is it For Real?“
  [8] Единичният прехвърляем глас (ЕПГ) се организира около многомандатни райони, което повишава пропорционалното разпределение на местата в местния парламент, стига дадения района да излъчи достатъчно членове. ЕПГ също така използват пропорционален вот за подреждане на листите с кандидати във всеки район. На практика, кандидати от една и съща партия се съревновават, което дава на гласоподавателите повече избор върху това кой ще бъде техен представител, подкопавайки възможността на партиите да контролират своите кандидати от даден район. (Amy Lang, A New Tool for Democracy?)
  [9] Melissa Forbis – „The Zapatistas at 20: Building Autonomous Community“

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Явор Тарински е активист и преводач. При своите преводи използва псевдонима mechanic955. Съосновател на социален център „Аделанте“ (София). Съставител на третата книга на проект „Живот след капитализма“ – сборника „Пряката демокрация на 21 век“. Съставител на сборника „Корнелиус Касториадис: Проектът за автономия“. Участва в Българския социален форум. Част от колектива на Agora International, като отговорник за библиографията на Корнелиус Касториадис на български език.

  ** Въпрос на авторско виждане. Мнението на авторите не винаги съвпада с мнението на редакцията на Eurochicago.com

• Проф. П. Иванов: Топим се с 9 души на час, последният българин ще изчезне през 2114 г.

  Сега сме на 6-о място по смъртност в света и дори изпреварихме държави като Сирия, където има война. Генофондът ни е увреден и се раждат все повече деца с аномалии. 53% от всичките новородени през 2014 година нямат за майчин език българския – казва с тревога пред Faktor.bg изследователят проф. Петър Иванов.

  

  Проф. Петър Иванов е заместник-председател на Центъра за демографска политика в България. Член е на надзорния съвет на Националната агенция за помирение и арбитраж, университетски преподавател и ръководител на катедра „Психология“ във Великотърновския университет.

  .

  Интервю на Васил Василев, Faktor.bg
  

  – Проф. Иванов, каква е истината за демографската карта в България, доближава ли се това, което представи ЦРУ?

  – За жалост, истината е много трагична и още повече се премълчава досега от всяка една власт. Тя винаги се е представяла в удобен за управляващите вид, с което се цели да не се тревожи обществото за демографската катастрофа. Трябваше да излязат данни от Демографския институт към БАН от 2012 г., които показваха, че тези на Националния статистически институт не са верни. Това го потвърди дори неговият ръководител тогава г-жа Ренета Инджова. Тя разкри, че в официалната статистика има 160 000 добавени души, които не съществуват, а са добавяни и още хора. Данните на ЦРУ, което не работи с фалшива информация, и тези, които ни се представят са 300 000 души.

  – Каква е целта на манипулацията, за която говорите?

  – Тези 300 000 несъществуващи лица са т .нар. мъртви души, които са удобни за всяко едно управление. Те помагат на партиите, тъй като с едни софтуерни данни, които никой не проверява и физически не отчита. Аз не вярвам на преброяванията на бюлетините. Още повече, че тези мъртви души обслужват всички тарикати в политиката. Ако се направи един европейски проект за инфраструктура, независимо дали е в някой голям или по-малък град, трябва да бъде мотивиран въз основа на броя на населеното място. Ако този брой е с 50-60 хил. повече, се получават и повече пари.

  – Има ли начини да се направят реални изчисления за броя на хората, които живеят в дадено населено място?

  – Големите вериги хранителни магазини, които навлязоха в България, правят свои маркетингови преброявания, за да проучат какви стоки се котират повече. Техните данни показват, те самите знаят, че населението не е толкова в даден град, колкото твърдят от НСИ. Разликата между двете цифри е 10-12% и показва, че не 100 000, а 90 000, примерно са хората в града.

  – Вярвате ли на цифрите, които показват, че около 4000 емигранти напускат годишно страната ни?

  – Не вярвам, разбира се. Как се получава така, че 4000 емигранти напускат страната ни, а имаме 2 млн. българи, които живеят навън? Само в един град като Чикаго в САЩ имаме 200 000 българи. Тези хора постоянно лъжат. Лекарските организации обявиха, че за 2014 г. са се родили 62 900 деца. Никой обаче не казва каква е разликата с 2013 г. В сайта на НСИ пише, че през 2013 г. са се родили 67 900 деца. Разликата излиза, че е около 4500 новородени, или 4% намаляване на раждаемостта за една година, което е ужасяващо. За сравнение през 1952 г. са се родили 183 000 деца. Поколението от тогава отива към края на живота си и наближава 70 г., тъй като за жалост средната възраст у нас е най-ниска в цяла Европа. Т.е., тези хора ще изчезнат.

  – С колко души на ден се топи населението в страната ни?

  – Починалите през 2014 г. не са обявени от НСИ, но през 2013 г. те са 109 000 души. Имаме всички основания да считаме, че миналата година са били малко повече, тъй като смъртността в северозападните райони вече е около 24 промила при средна цифра 15 за страната. Като извадим от приблизително 110 000 починали 62 000 новородени, се получава едно число от 47-48 000 души, с които годишно намаляват хората в България на този принцип. Искам да подчертая, че това е разликата, която се получава само от раждаемостта и смъртността. Намаляването на населението зависи и от още един фактор – емиграцията. Според ЦРУ емигрантите ни са 2,9 промила. Като ги съберем с 8,7 промила разлика от смъртност и раждаемост – правят 11,6. Т.е., държавата ни се топи с близо 70-80 000 души годишно, разделено на 365 дни, прави 220 души на ден, или – 9 души на час. Тази истина става все по-трагична. България в момента е на 6-о място по смъртност и дори изпреварихме държави като Сирия, където има война.

  – За колко от тези 62 900 новородени българският е майчин език?

  – Тези факти се премълчават умишлено от всички. 53% от всичките 62 900 новородени през 2014 година нямат за майчин език българския. Т.е., това означава, че българският етнос изчезва. В Русе от 1900 новородени през миналата година, 1004 са от майки, които са с различен майчин език. Друг основен проблем е, че над 2000 деца са изоставени само за 2014 г. Лекарите предупреждават чрез своите асоциации, че 11%, или около 7000 новородени са недоносени, а над 4000 са с аномалии, което е тревожно. Това показва, че генофондът в България е увреден и се засилват наследствените болести. Статистиките сочат още, че у нас има 180 000 деца с астма. Ако приемем, че в това число влизат юношите до 18 години, означава, че от 62 900 новородени през 2014 г. средната сметка показва, че 10 000 ще се родят със същото заболяване. Тревожно е, че само 60% от децата, които са се родили през миналата година, няма да имат генетично заложена болест.

  – Кой носи вина за затриването на българския ген?

  – Държавата 25 години се управлява от неграмотни хора, които нямат хабер от този проблем. АБВ уж си постави за цел да се погрижи за демографската катастрофа у нас, а Първанов взе да си подава оставката и отново нищо не се случи от програмата им. В България липсва производство, което да отвори работни места. В момента са останали повече келнерки и продавачки, които само пушат пред магазините.

  – Необратим ли е процесът и могат ли да се привлекат така наречените външни българи, вместо да се приемат сирийски бежанци и араби у нас?

  – В демографската катастрофа има заложен капан. Като попаднеш в него, няма излизане. Как ще ги докараме тези хора от Банат например? Кой ще ги издържа? Къде са им работните места? Те пак ще легнат върху нашия бюджет. Единственото, което ще промени това е, че няма да се раждат 60 000, а 100 000 деца годишно. Тогава обаче кой ще издържа тези новородени банатчета? И сега има пенсионери и социално слаби, които нямаме сили да издържаме.

  – Кога да очакваме смъртта на последния българин?

  – Ако нещата в демографски план вървят в това темпо, а тенденцията се запази, последният българин ще изчезне през март 2134 година, а последните ни сънародници ще са някъде в Кипър или Гърция.

   

• Гурково се превръща в малка Украйна

  Бизнесмен с добро сърце от подбалканското градче Гурково в България осигурява работа и жилища на 150 украински семейства, предаде кореспондент на БГНЕС.
  

  

  Към момента в подбалканското градче има три семейства. Последният пристигнал е машиностроителят Александър Хроменко. Той е дошъл сам, за да подсигури необходимото за семейството си, след което ще ги доведе. Хроменко е имал собствен бизнес в Украйна, но войната му отнела всичко. От бомбардировките е загубил двете си жилища и фабриката.

  „Нищо не може да се прави там. Нищо не работи. Училища, банки, магазини, нищо няма“, оплаква се бежанецът.

  Посрещна го Кольо Атанасов – собственик на голяма фабрика и благодетел. Той ще осигури жилище и работа на новодошлия. За благородната си кауза бизнесменът не говори много, защото обяснението е просто: „Преди сто години наши роднини от Гурково са бягали в Украйна от ужаса на войната. Сега няма нищо по-нормално ние да ги приемем, бягайки от друг ужас, който се случва там“, каза Атанасов.

  Кметът на града – Стоян Бонев приема с радост благородната постъпка на неговия съгражданин. „Ние приемаме наши братя. С най-искрени и добри чувства. Всичко възможно правим, те да се чувстват добре при нас“ – допълни кметът.

  От страна на бизнесмена това не е първото благородно дело. Преди 4 години подари триетажна къща на едно от най-големите семейства в региона, това на Цанка и Иван Палови, които имат 13 деца. Осигури и работа на бащата.

  Източник: БГНЕС

• <<
• 1
...
• 82
• 83
• 84
• 85
• 86
• 87
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
...
• 416
• >>