Всички авторски страници

Авторски

• Биволъ: СБЖ се управлява от отвъдното на живота и историята

  Агент на „Шесто“ се разпорежда с имоти за милиони

  Материал на Биволъ

  

  Организацията с нестопанска цел – Съюз на българските журналисти /СБЖ/ се управлява от “отвъдното” вече години наред. Биволъ установи, че журналистическата организация, която има претенции и за сериозен морален капитал, е под съмнения за тежко закононарушение. Легитимно избраният председател на УС на СБЖ Милен Вълков, който единствен има правомощията да представлява сдружението, е починал на 13-ти септември 2011 г. Според чл.21, т.2 от Устава на СБЖ от този момент Вълков вече не е член на организацията, поради настъпването на смъртта на лицето. Цели 3 г. по-късно обаче се оказва, че Вълков дори и от оня свят не само, че не е прекратил членството си, но и ефективно продължава да управлява журналистическото НПО. От официално издадено Удостоверение за актуално състояние на Софийски градски съд (виж тук) на 12.09.2014 е видно, че промяна на управителния орган не е отбелязана. Вълков си е председател на УС. За закона и за институциите единствено той е легитимният ръководител с всички произтичащи от това правомощия. В негово “отсъствие” СБЖ се представлява от Главен секретар Снежана Цокова Тодорова – Федотова. Естествено настъпването на летален изход от света на живите, няма как да се счита за “отсъствие”. В този случай настъпват други задължителни действия и последствия, които за СБЖ явно не важат, защото държавните институции са въведени в жестоко заблуждение.

  Нека да споменем и основният предмет на дейност, с който е регистриран СБЖ, защото това е показателно: Сдружението трябва да работи за “развитието на професионалната журналистика в Република България, за прилагане на установените в областта на журналистиката професионални стандарти и правила на професионална етика, сигнализиране на компетентните държавни органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство, спазване на Правилата на журналистическа етика” и т.н. в този дух.

  От умрял – писмо

  „Есть такая организация“. Де юре, създаденият по съветски модел по време на тоталитарната диктатура казионен Съюз на българските журналисти е все още жив субект. Според съдебната регистрация на сдружението с нестопанска цел то има съвсем благородни цели: свободното право да се търси, получава и разпространява информация, правото свободно да се изразява и разпространява мнение, недопускане на цензура, спазване на професионални журналистически стандарт, етика и т.н.

  Няма да намерим обаче видими обществени позиции на СБЖ по повод сериозните актуални проблеми пред българските медии и журналистика. Това са концентрацията на медийна собственост и институционален натиск над медиите, довели до незавидното 106-о място на България в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“. СБЖ си има достатъчно други дертове, за да се занимава и с някаква си свобода на словото.

  Наследени обществени имоти за милиони

  Съюзът, правоприемник на партийната структура, управлява имоти, наследени даром от социалистическите времена. Най-апетитните от тях са на “Графа” в София, в Банкя – четириетажна сграда с ресторант на ул. „Максим Горки“, както и във Варна – Международния дом на журналистите в Златни пясъци. Организацията се е наела с тежката мисия „на ползу роду“ и на гилдията да отдава тези имоти под дългосрочен наем и да усвоява едни крупни суми.

  Задачата не изглежда да е тривиална. Проблем е например да се намери „наемател или инвеститор на Дом 3 (Парк-хотел) на Международния дом на журналистите във Варна“, за което СБЖ съобщава в обява на видно място в сайта си.

  В друга публикация се разказва как Дом 1 и Дом 2 вече са ремонтирани, но Дом 3 продължава да ни резили пред чужденците, по-точно пред „съветските“ колеги, които идват да почиват там още от пролетта.

  „Разположен в удивителен 45 дка парк и на крачка от собствения плаж с фин бял пясък, на 10 км от морската столица Варна и в непосредствена близост до прочутия курорт Златни пясъци, Международният дом на журналистите е перфектното място за идеалната лятна ваканция“ – гласи реклама на комплекса.

  Проверка във фирмените регистри показва, че стопанисването на Международният дом на журналистите се извършва от ДЗЗД „Лято 2013″, създадено на 19 април 2013 г. Партньор на СБЖ в това дружество е фирмата „Виги Турс“ със собственик Георги Петров Недялков.

  Кой обаче е подписал договор с „Виги Турс“ през 2013, след като се знае, че председателят на СБЖ Милен Вълков се е споминал цели 2 години преди това? В Устава на СБЖ пише, че „СБЖ се представлява пред други лица от Председателя на УС, а при негово отсъствие или при фактическа невъзможност функциите му се изпълняват от Главния Секретар на СБЖ“.

  Видно от решения на ВКС леталният изход не се приема в правния мир за „фактическа невъзможност“. Четири години след началото на „голямото отсъствие“ на председателя, главният секретар Снежана Тодорова – Федотова, разписва документи и сключва договори от негово името на почившия. Дори и той обаче, заедно с целия УС се оказва вторично нелигитимен, защото законовият мандат им е изтекъл на… 11.03.2014.

  Не е ясно как е изпълняван Уставът на СБЖ, след като той задължава УС да се отчита ежегодно за извършената дейност и финансово състояние. Задължително е било да се свика Общо събрание, което вземе решение за промените в УС, настъпили при смъртта на Вълков, да бъде избран нов член и съответно председател, а промените да бъдат вписани по партидата на сдружението в съда. Отделно СБЖ има избираем и 5 членен Контролен съвет, който е длъжен да контролира дейността на УС. Според чл. 45 от Устава, КС също трябва всяка година да се отчита пред свикано Общо събрание на организацията. Нищо от това не е било направено. Ако Общото събрание би било сезирано, то би взело решение за избор на нов Председател. Кому е била изгодна нелигитимната схема? Съюзът, който разполага с подарени имоти за стотици милиони лева. Как са стопанисвани те, след като СБЖ действа абсолютно нелигитимно през годините и не се съобразява въобще с българското законодателство, а с някакви свои необясними правила. Все пак става въпрос не са частна сбирка, а за браншовата структура на българските журналисти.

  Унищоженото агентурно досие

  Допускаме, че една подробност от биографията на разписващата от името на почившия Вълков секретарка на СБЖ би хвърлил лъч светлина в поредицата от въпроси около комично-трагичната ситуация. Снежанка Тодорова – Федотова е известна с агентурното си име от Шесто на ДС „Виолета“. /факсимиле/ Колежката е била вербувана от о.р. Ангел Димитров и е осъществявала дейност по линия на зловещата политическа полиция – Шесто управление на ДС, Първи отдел, който следи художествено-творческата, научната интелигенция и средствата за масова информация. Особено показателно е, че веднага след 10-ти ноември 1989 г. е била издадена заповед за пълно унищожение на агентурното работно и лично досие на аг. Виолета, както и всички данни за дейността от всички картотеки на МВР. Това е симптоматично за най-ценните за ДС кадри и тяхното бъдещо интегриране при новите условия. Почти всички агенти от този калибър заеха ключови позиции в българските медии и обществено-политически живот през последните 25 г. до днес. 

  Общо несъбрание

  Скандалното незаконно състояние се е подържало в продължение на години наред напълно съзнателно и със съучастието на всички 14 члена на Управителния съвет. Цяла година след като мандатът на УС на СБЖ е изтекъл, все пак е свикано Общо събрание, насрочено за 14-15 март 2015. Това е направено не защото членовете на УС са проявили закъсняла гражданска съвест, а защото е било заведено съдебно дело за легитимността на журналистическото сдружение по ЗЮЛНЦ. Освен това нараства и възмущението сред редовите членове на съюза, които започват да си дават сметка за абсурдната ситуация. Но на сайта на СБЖ няма и дума за това събитие. Там е било обещано още през 2011 г. законното Общо събрание да се проведе в началото на “следващата година”, т.е. 2012-та. И така… до 2015 г. Информационният портал на съюза набляга на новини и събития от едни други, „съюзни“ времена. Дописки от агенти на ДС като Кеворк Кеворкян и червени пасионарии от “прехода” се редуват с откровена пропутинска пропаганда (виж тук) и прослава на българо-съветската, пардон, българо-руска дружба (виж тук).

  Вечна дружба, вечна служба! Или поне докато финансовите вливания от имотите поддържат имитацията на живот в “гнилата ябълка”, обслужваща задкулисното статукво – СБЖ.

  Според Биволъ с казуса трябва да се занимаят веднага отговорните институции – Прокуратурата и ДАНС, които да извършат задълбочена проверка за последните 5 години как “от отвъдното” е разпореждано с активи и имоти за стотици милиони лева, и как така браншовата организация на българските журналисти е била практически поставена извън закона.

   

• На гости в българското училище към посолството в Лондон

  Интервю за Радио България на директорката на Българското училище към посолството ни в Лондон Снежина Мечева, направено на 18 февруари т.г.

  В това интервю, освен за благотворителната дейност на Българското училище към посолството в Лондон, г-жа Мечева споменава и за това, че в Чикаго ще се открие паметник на Васил Левски. Снежина Мечева говори и за дейността на други български училища в чужбина, както и за инициативата тази година да има масово общо поклонение на български деца и учители зад граница на 24 май на гроба на св. Кирил в Рим.

  

  В  сайта на БНР интервюто с г-жа Мечева е представено по следния начин:

  Българското училище към посолството на Република България във Великобритания е основано преди повече от 25 години. Историята и настоящето му са пример за възрожденски дух, много любов към България и за безкористен труд, благодарение на което в момента то е най-голямото българско училище в чужбина. Не мога да не цитирам мотото на училището: Българското училище към посолството на България в Лондон пише своята “история съвременнобългарска” извън България, но за нея! На телефона е директорката Снежина Мечева с размисли за българското самосъзнание, благотворителността, за Левски и още нещо…

  Запис на интервюто на г-жа Мечева за Радио България може да се чуе в сайта на БНР тук.

  .

• „168 часа“: Масонът от Горни Лом си скри парите на Сейшелите

  Иван Бутовски, Христина Теодосиева, „168 часа“

   

  2,8 млн. лева в имоти скрива чрез офшорка на Сейшелите собственикът на избухналата фабрика в Горни Лом Валери Митков. Останалата част от огромния си капитал прехвърля на снахата и съпругата си, най-вероятно за да избегне изплащането на обезщетенията на близките на загиналите във фаталния инцидент. До редакционното приключване на броя на „168 часа“ Валери Митков не вдигна телефона си, за да потвърди или отрече информацията.

  Истината за тайната операция първи научи в. „168 часа“ след като се сдоби със скрити досега документи, които може да преобърнат хода на делата. Неочакван обрат в разследването може да предизвика информацията, че „Видекс“ не е разполагала с лиценз за трансфер на оръжия след 24 януари 2013 г., а имат само боеприпаси с двойна употреба. Мините по всички официални класификации обаче спадат именно към оръжията.

  При взрива в Горни Лом на 1 октомври миналата година загиват 15 души, като единият от тях е синът на Валери Митков – Емил. На роднините им се полагат обезщетения от фирмата, в която са работили загиналите.

  „Сумата, която може да бъде присъдена в такава ситуация, е 200 000 лв.

  Един загинал може да има двама-трима наследници и съответното обезщетение би трябвало да бъде изплатено по отделно на всеки от тях“ – коментира адвокат на близки на единия от загиналите.
  Така се получава, че обезщетението може да достигне 400-600 хил. лв. на семейство например. Ако близките на 14-имата загинали (без самите Миткови) спечелят делата за исковете, „Видекс“ би трябвало да изплати около 6 млн. лв.

  „Представлявам един от близките на загиналите, но ние още не сме предявили иск – коментира адвокат Александър Кашъмов. – Докато не е приключило разследването, според мен няма смисъл да бъде повдиган иск. Чак след това може да се обмисли какво точно да се направи. На този етап е главно наказателно дело, тече досъдебно производство.“

  Оказва се обаче, че е възможно, докато бъдат предявени исковете и още повече – докато се стигне до съдебно решение, „Видекс“ вече да бъде обявена в несъстоятелност.

  „Наглостта на Валери Митков продължава с един негов ход за скриване на няколко милиона в офшорка на Сейшелските острови“ – казва Петър Пенчев, зам.-председател на „Екогласност“. – На 30 октомври 2014 г., в края на фаталния месец, когато загива и собственият му син Емил, бизнесменът на свобода регистрира фирма „Видекс Инженеринг“ ЕАД, която на 8 януари 2015 г. се прехвърля изцяло като собственост с 2,8 млн. лв. капитал на офшорна компания под ново име.

  Останали живи работници от завод „Миджур“ споделят, че ги преназначават във „Видекс Инженеринг“, но наследниците на загиналите, които биха осъдили „Видекс“ АД, вероятно ще разберат, че във виновната фирма вече няма и лев. Дали държавният бюджет ще плати и нейния дял след успешно дело в български или европейски съд срещу фирмата убиец, предстои да разберем.

  Всичко за тайните далавери около прехвърлянето на компаниите и мненията на близки на загинали и адвокати четете в новия брой на в. „168 часа„.

   

  

• Foreign Policy: Какво научи Путин от Рейгън

  Стивън Уолт, Foreign Policy

  .

  Имало едно време една велика държава, която се страхувала от опитите на стария си съперник да отслаби нейната мощ. Нейните лидери мислели, че противникът е по-силен и се опитва да влияе на целия свят.

  Наистина, този отдавнашен противник се намесвал в работите на тези страни, които наближаващата упадък държава смятала за собствен заден двор. За да защити своята традиционна сфера на влияние, разтревожената държава отдавна поддържала съмнителни отношения със съседните страни, където управлявали аморални и жестоки олигарси, запазващи своята власт благодарение на угодническото изпълнение на капризите на своя силен съсед.

  Но изведнъж в една от тези държави-васали избухнало народно въстание, което свалило корумпирания лидер, след което той незабавно избягал от страната. Лидерите на въстанието много искали да изградят отношения с далечния противник на великата държава, защото те се възхищавали на неговата идеология, а също така искали да избягат по-далеч от своя съсед, който отдавна господствал в тяхната далеч по-слаба страна. В отговор на това пресметливият лидер на вече силно обезпокоената велика сила заповядал на своето правителство да въоръжи бунтовниците в тази зависима в миналото страна, за да може новото управление да не промени ориентирите си и за да отнеме с времето това управление от властта.

  Позната картинка? Естествено, но в тази история великата държава не е Русия, пресметливият лидер не е Владимир Путин, а слабият съсед не е Украйна. Великата държава в тази история са САЩ, нейният ръководител е Роналд Рейгън /1981-1989/, а размирният съсед – Никарагуа.

  В началото на 80-те години на ХХ век мнозина американци мислеха, че съветската държава се усилва, и че апетитите на Москва растат. Тези страхове помогнаха на Рейгън да попадне в Овалния кабинет и да убеди страната в необходимостта от скъпо струващи военни програми.

  Рейгън беше изпълнен с решимост да пресече съветското настъпление в Западното полукълбо. Сандинисткото движение в Никарагуа току-що беше свалило проамериканския диктатор Анастасио Самоса и започна да изгражда тесни контакти с Куба. В отговор администрацията на Рейгън организира, въоръжи и подкрепи противниците на сандинистите – контрите.

  И какъв бе резултатът? Гражданска война, отнела живота на 35 000 никарагуанци. Това е около 2% от населението на страната. За САЩ 2% от населението са 6 милиона американци.

  Рейгън и САЩ действаха осъдително тогава, а Путин и Русия действат осъдително сега. Но паралелите между тези събития ще ви разкажат за това, което често се забравя, когато високонравствени моралисти започват да се оплакват от „чужда агресия“. С каквато и неприязън да се отнасяме, великите държави много чувствително реагират на политическите събития и обстановка на своите граници и обикновено са готови да играят жестока игра в името на защитата на своите жизненоважни интереси. Колективното неразбиране от Запада на това важно обстоятелство са ключовата причина за избухването на украинската криза и на това, защо е толкова трудно тя да бъде разрешена.

  Разберете ме правилно. Случилото се в Украйна е трагедия, а действията на Путин и Русия са достойни за осъждане. Но на мен ми се струва, че неспособността или нежеланието на САЩ и Европейският съюз да предвидят ответната реакция на Русия е върхът на глупостта и безразсъдството. В края на краищата достатъчно е да си припомнят, каква политика провеждат САЩ в по-голямата част от Западното полукълбо.

  Ако искате, поводите за тревога на Москва днес са много по-големи, отколкото тези на САЩ през 80-те години. Никарагуа е малка държавица. Нейното население е по-малко от това на Ню Йорк. Нейният собствен военен потенциал беше нищожен, а потенциалната ценност като съветска военна база минимална. Но американските лидери видяха в тази малка, бедна и слаба страна сериозна стратегическа заплаха, а Рейгън заяви, че ако сандинистите не бъдат свалени, терористи и диверсанти могат само за „два дни“ да се доберат до Харлиген в Тексас.

  Днес американските официални лица и учени мъже сред ястребите настояват, че разширяването на НАТО не е било и не е враждебен акт, и че помощта за Киев не представлява никаква заплаха за Русия. От тази гледна точка, Путин или се заблуждава, или лицемерничи, когато говори за заплаха отвън. А може би той се плаши от това, че Украйна започва да процъфтява и на този фон неговата собствена власт ще изглежда отвратително.

  Но дори ако тази гледна точка е обективна и правилна, тя няма нищо общо с проблема. Няма значение, че ние имаме благородни намерения и че разширяването на НАТО и ЕС не представлява никаква реална опасност. Важното е, че руските лидери виждат в това заплаха и се безпокоят, че тях също ги очаква подобно бъдеще. Ако Путин и компания виждат нещата по този начин /а нямаме основания да смятаме друго/, означава, че те са готови да платят висока цена, за да не позволят на тази заплаха да се разрасне.

  Ако вие все още се съмнявате, отново си спомнете за Рейгън. Ако президентът на могъщите САЩ с тяхната най-силна в света икономика и разположени по целия свят силни военни части до такава степен бе изплашен от пъстрата група от сандинисти, че се реши да организира и подкрепи незаконна гражданска война срещу тях, едва ли трябва да се съмняваме, че Путин, Медведев и много руснаци няма да се разтревожат от факта, че държава с 45-милионно население, намираща се до тях, се готви да преразгледа своите ориентири и да пусне могъщ чужд военен съюз на техния праг?

  Но вие можете да възразите: почакайте, ние сме добрите и в двете истории. Сандинистите бяха комунисти, те се съюзиха с Фидел Кастро и московската „империя на злото“. За разлика от тях Порошенко, Яценюк и киевските реформатори са свободолюбиви и пазарно ориентирани демократи, страстно желаещи да изкоренят корупцията, в която е затънала Украйна от момента на получаване на независимост. Това, което сме направили в Никарагуа, беше прекрасно, благородно и необходимо, затова беше и оправдано. Също такава е и нашата политика по отношение на Украйна. А това, което прави Путин, е безчовечен бандитизъм. Нещо повече, тези действия създават заплаха за идеята, че границите в Европа не трябва да се прекрояват със сила.

  Разбирам, колко е съблазнително да се вижда в този спор само борбата между нравствеността и безнравствеността – Западът е добър, Русия е лошата. Но проблемът е в това, че високонравственото възмущение и страстната вяра в своята правота не са политика. Нека оставим на страна въпросът имат ли САЩ моралното право на това възмущение след Ирак, Абу Гариб, Либия и т.н. Високонравственото негодувание не променя фундаменталните стратегически реалии. Отчитайки географията, местния баланс на военните сили, вътрешноукраинските разногласия и руските интереси трябва да заявим, че привържениците на по-строгия подход все още не са формулирали своите отговори, които ще подобрят ситуацията. Това, което те правят само може да влоши положението. Уважавани коментатори от типа на Тимъти Гартън Аш могат да осъждат случващото се и да настояват, че „Путин трябва да изтегли своите войски, а Украйна трябва напълно да контролира своята източна граница“. Всичко това е хубаво и прекрасно, но проблемът е в това, че той си няма никаква представа как да го постигне. Въпросът не е в отсъствието на силна воля и решителност от Запада. Проблемът е в простата истина, че ескалацията на войната в Украйна няма да даде резултат.

  Повтарям: политиката на Русия е осъдителна, а Владимир Путин не трябва да бъде определян като неразбираем държавник, заслужаващ нашите симпатии. Но неговото поведение не се различава силно от действията на уважавани политици от типа на Роналд Рейгън, които те с готовност предприемаха, когато чувстваха, че са заложени жизненоважни интереси. За да намерим дългосрочно решение на украинската главоблъсканица, трябва по-малко морализаторство и повече стратегическо мислене. И трябва да започнем с разбиране на това, което кара Москва да предприема подобни действия. Нямам симпатии нито към Путин, нито към неговата политика, нито към неговия режим. Но осъзнаването на факта, че в неговите действия няма нищо необичайно, по никакъв начин няма да навреди на нашите усилия.

  .

  Източник на текста на български: БГНЕС

• Foreign Policy: What Putin learned from Reagan

  Russia’s power play for Ukraine takes a page out of the Gipper’s playbook. We should have seen it coming.

  .

  By Stephen M. Walt, Foreign Policy

  

  There was a great power that was worried about its longtime rival’s efforts to undermine it. Its leaders thought the rival power was stronger and trying to throw its weight around all over the world. In fact, this longtime rival was now interfering in places the declining state had long regarded as its own backyard. To protect this traditional sphere of influence, the worried great power had long maintained one-sided relationships with its neighbors, many of them led by corrupt and brutal oligarchs who stayed in power because they were subservient to the powerful neighbor’s whims.

  But suddenly, a popular uprising toppled the corrupt leader of one of those client states, and he promptly fled the country. The leaders of the uprising seemed eager to align with the great power’s distant rival, in part because they admired the rival’s ideology and wanted to distance themselves from the neighbor that had long dominated their much-weaker country. In response, the tough-minded conservative leader of the now very worried great power ordered his government to arm rebel groups in the former client state, to prevent the new government from realigning and eventually to drive it from power.

  Sound familiar? Of course it does, but the great power in this story isn’t Russia, the tough-minded leader isn’t Putin, and the troubled weak neighbor isn’t Ukraine. The great power in this story was the United States, the leader was Ronald Reagan, and unfortunate neighbor was Nicaragua.

  As the 1980s began, many Americans thought Soviet power was rising and Moscow’s appetite was growing. Such fears helped put Reagan in the Oval Office and convinced the country to launch a costly military buildup.

  Reagan was especially determined to stop Soviet encroachments in the Western hemisphere. The Sandinista movement in Nicaragua had just overthrown pro-American dictator Anastasio Somoza Debayle and had begun cultivating close ties with Cuba. In response, the Reagan administration organized, armed, and backed the anti-Sandinista Contras.

  The result? A civil war that eventually cost the lives of some 35,000 Nicaraguans. Those deaths amounted to about 2 percent of the Nicaraguan population; the equivalent percentage in this country would be more than 6 million Americans.

  Reagan and the United States acted wrongly then, and Putin and Russia are acting wrongly today. But the parallels between the two cases tell you something often forgotten when high-minded moralists start complaining about “foreign aggression.” However much we may dislike it, great powers are always sensitive to political conditions on their borders and are usually willing to play hardball to protect vital interests. The collective Western failure to understand this basic fact of life is a key reason why the Ukraine crisis erupted and why it has been so hard to resolve.Don’t get me wrong: what is happening to Ukraine is tragic, and what Putin and Russia are doing is reprehensible. But I also think it was the height of folly for leaders in the United States and Europe not to anticipate that Russia would react as it has. After all, all they really had to do was think back to U.S. policy in much of the Western hemisphere.

  If anything, Moscow has more to worry about today than the United States did back in the 1980s. Nicaragua is a tiny country, with a total population smaller than New York City’s. It had hardly any military capability of its own and its potential value as a possible Soviet base was miniscule. Yet U.S. leaders saw this small, poor, weak country as a serious strategic threat, with Reagan warning that failure to overthrow the Sandinistas would leave terrorists and subversives a mere “two days’ driving time from Harlingen, Texas.”

  Today, American officials and hard-line pundits insist NATO expansion was and is not a hostile act, and that support for Kiev poses absolutely no threat to Russia whatsoever. In this view, Putin is either deluded or dissembling when he talks about foreign dangers. Or maybe what really scares him is the possibility that Ukraine might prosper and make his own rule in Moscow look bad.

  But even if this view is objectively correct, it is beside the point. It doesn’t matter if our intentions are noble and NATO or EU expansion presents no genuine threat; what matters is whether Russia’s leaders think it is a threat, or worry that it might become one in the future. If Putin and Co. do see things that way — and there’s no reason to believe they don’t — they will be willing to play a large price to keep the threat at bay.

  If you’re still skeptical, think back to Ronald Reagan. If the president of the mighty United States — which had the world’s largest economy and powerful military forces stationed all over the world — was sufficiently frightened by the ragtag Sandinistas that he was willing to organize and back an illegal civil war against them, is it just barely conceivable that Putin and Medvedev and many other Russians might be just a mite concerned that a country of some 45 million people right on their border might be getting ready to realign, and bring the world’s most powerful military alliance right up to their doorstep?

  But wait, you might respond: We’re the good guys in both these stories. The Sandinistas were communists, for God’s sake, and they were in cahoots with Fidel Castro and the rest of Moscow’s “Evil Empire.” By contrast, Poroshenko and Yatsenyuk and the reformers in Kiev are freedom-loving, market-oriented democrats, eager to root out the corruption that has handicapped Ukraine since independence. What we did in Nicaragua was noble and necessary and therefore defensible, and so is our policy toward Ukraine, while what Putin is doing is just inhuman thuggery. Even worse, it threatens the whole idea that borders in Europe should no longer be altered by force.

  I understand the temptation to see this dispute as a simple morality play — West good, Russia bad — but the problem is that moral indignation and fervent self-righteousness is not a policy. Leaving aside whether the United States is entitled to command the moral high ground after Iraq, Abu Ghraib, Libya, etc., moral outrage doesn’t alter basic strategic realities. Given geography, the local military balance, Ukraine’s internal divisions, and Russian interests, advocates of a tougher approach have yet to devise a policy response that isn’t more likely to make things worse instead of better. It is all well and good for a sensible commentator like Timothy Garton Ash to decry what is happening, and insist that Putin “must withdraw his forces and Ukraine [must] have full control of its eastern frontier”; the problem is that he has no idea how to bring this off. It isn’t a failure of Western will or resolve; the plain fact is that escalating the war in Ukraine isn’t likely to work.

  To repeat: Russia’s policy is objectionable and Vladimir Putin is not a misunderstood figure who deserves our sympathy. But his conduct is not that different from the actions of venerated leaders like Ronald Reagan, when they felt vital interests were at stake. Devising a lasting solution to the Ukraine muddle requires less moralizing and more strategizing, and the place to start is by understanding what is driving Moscow’s behavior. I have no sympathy for Putin, his policies, or his regime, but understanding that his actions aren’t really that unusual wouldn’t hurt our efforts at all.

   

• Вносът на българи става бизнес

  Материал на Калоян Атанасов и в. „Банкер“, който за малко да пропуснем да забележим, залисани около сагата около избирането на председател на ДАБЧ (линк).

  .

  България  се подготвя да раздава гражданство при изключително либерален режим. Това ще бъде узаконено с поправки в Закона за българите, живеещи извън страната, които бяха внесени от депутати на ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Ако текстовете бъдат приети от парламента, занапред всеки желаещ да вземе наш паспорт, ще трябва само да докаже, че има поне един близък роднина от български произход. Понятието „близък роднина“ е разширено до шесто коляно по съребрена линия. Към бащите, майките и бабите се прибавят синове, внуци и братя, та чак и далечни братовчеди, лели и племенници. Досега се признаваше роднинство само по възходяща линия.

  За нови граждани на републиката ще бъдат приемани и хората, които владеят говоримо български език или някой от диалектите му. Освен това български произход ще може да се доказва и с документи, издадени от наш или чуждестранен държавен орган, от официално признатите организации на сънародниците ни, живеещи в чужбина, или от Българската православна църква. И ако това не е достатъчно, за удостоверение ще може да се кандидатства и с писмена декларация по смисъла на чл. 39, ал.1 във връзка с чл. 43 от Административно-процесуалния кодекс. Наказания за попълване на неверни данни обаче не са заложени. Така на практика, ако някой бъде хванат да мами, ще загуби само въпросното удостоверение за произход, което по принцип гарантира бърза процедура за вземане на гражданство.

  Вносителите на законовите промени се мотивират с демографската криза, която се очаква

  да стопи нацията ни до 5.39 млн. души

  през 2050 година. Посочва се, че се цели създаването на гъвкава и ефективна система за защита на правата и интересите на българите, живеещи извън пределите на държавата. Ще се синхронизира и законодателството ни с нормативите в други държави членки на Евросъюза като Полша, Унгария и Румъния.

  От една страна, развързването на режима за гражданство е наложително, дори закъсняло действие. Спокойно можем да прогнозираме, че от тези 5 млн. и малко българи през 2050-а минимум 3 млн. ще са пенсионери и от малцинствените групи, които и тогава в преобладаващата си част ще разчитат на помощи. Ето защо: ако не се вземат мерки отдалеч, ни очакват невиждан икономически крах и срив на пенсионната, здравноосигурителната и социалната системи. В същото време дори широко отворената врата не разрешава проблемите. Държавната агенция за българите в чужбина, от която основно зависи издаването на документи за български произход, досега функционира предимно за да обслужва користните интереси на ръководителите си. А политиците „помагат“ с наложената безумна бюрократщина. Около 2 млн. етнически българи от диаспората в Бесарабия, Крим и Таврия, запазили езика и традициите си, от години напразно настояват държавата законно да ги признае. Преди известно време лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов алармира, че преписките на над 10 000 българи от Македония, Западните покрайнини и Молдова са спрени, след като Министерството на правосъдието искало от кандидатите „невъзможни за представяне“ документи за произход да бъдат извадени в срок от две седмици. Няма никаква политика и по отношение на около половин милион българи и техните наследници, които с „възродителния процес“ бяха изгонени в Турция, а впоследствие много от тях емигрираха в Западна Европа.

  На втори план, по-либералният режим

  създава идеално поле за корупция

  в огромни мащаби. Да припомним, че преди година в Държавната агенция за българите в чужбина се разгоря подобен скандал. От резолюция на Върховната административна прокуратура стана ясно, че агенцията е съдействала на стотици чужденци, предимно араби и албанци, да получат напълно незаконно българско гражданство. Прокуратурата провери 810 преписки на чужденци за периода 2011-2013-а, избрани на случаен принцип, и за 717 от тях бе установено, че влизат в пряко нарушение на закона. Вместо да прилагат нормативите, чиновниците издавали удостоверения за български произход на базата на четири книги: „Не заблудата, а лъжата за гагаузите“ от Емил Боев, „Майка България и нейните чеда“ от Йордан Колев, „Българите в Албания и Косово“ и „Българите от Голо бърдо, Албания“. Експертите на агенцията самоволно добавяли мними организации на българи, живеещи в чужбина към списъците си, а в същото време нашенци с изрядни документи били пренебрегвани. „Дойче Веле“ даже разкри, че цената на удостоверение за произход, издавано от държавния орган, е 1000 евро, което, естествено, бе официално отречено. Директорът на агенцията Йордан Янев логично бе уволнен, но заместничката му Ива Йорданова също престоя само няколко дни на тази длъжност. Тя е известна с връзката си с лидера на СДС Божидар Лукарски, а преди това беше в екипа на „Движение България на гражданите“ на Меглена Кунева. След като и Йорданова си тръгна, „за горещото място“ бе обявен „публичен“ конкурс, който тече сега. Но според представителя на Обществения съвет на българите във Франция Стефан Манов се очертава това да е

  поредният нагласен конкурс

  с предизвестен победител.

  „Публичността се изразява в публикуване на стенограма от изслушването на кандидатите. Вярно е, че концепциите им бяха качени на сайта на агенцията, но например техните биографии не са  изнесени. Не е известен съставът на комисията, не са поканени и български общественици, интелектуалци и журналисти с поглед в темата. Знам името на победителя. Готви се парлама на конкурс, за да бъде разпределен един пост за коалиционен партньор. Той ще бъде даден на член на Патриотичния фронт – и по-конкретно на ВМРО“, каза Манов. С писма до Бойко Борисов и Меглена Кунева още 19 временни обществени съвети на български общности от Европа, САЩ, Канада и Австралия изразиха резервите си, че вотът ще бъде прозрачен.

  Дори да се абстрахираме от този казус, според авторитетния учен доц. д-р Анна Кръстева има друг проблем – нито една от кандидатурите не е достатъчно силна. „Концепциите се разгръщат в пъстра гама: на моменти докосват аматьорската наивност с твърдения, че българите в чужбина са няколко милиона, други са напълно в стилистиката „дървен език“, някои са в любимия на родните институции жанр – дайте ми пари и кадри, а пък после ще говорим за политики. Тук-таме има артикулация на цели и политики, срещаме и интересни идеи (например онлайн обучението на деца и възрастни), но без специфика, която да ги уплътни с иновативно съдържание. Като цяло не виждам свежест, идеи, хъс, визия и воля за промяна“, казва Кръстева. По думите й най-голямо впечатление прави липсата на критичност, няма анализ на слабостите, нито ясни идеи как те да бъдат преодолени. „Известната на всеки българин в родината и по света корупция при издаването на удостоверения за български произход не е заклеймена, липсва в повечето концепции, някъде се споменава нетолкова като практика, колкото като корупционен риск. Ясно е, че повечето кандидати нямат воля да се преборят с нея и затова не я приоритизират. Концепциите оставят впечатление, че бъдещото управление ще бъде повече от същото“, изтъква Кръстева.

  В същия дух е и коментарът на Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център „Босилеград“. Той смята, че това са концепции на статуквото, на зазубрените клишета, на копипейста и живуркането на жълтите павета. „Проблемите на българите зад граница не могат да се решат от политиката, която непрекъснато произвежда нови българи в чужбина, вместо да ги привлича обратно. Колкото и парадоксално да звучи, в този си вид държавната агенция по-скоро отблъсква българите зад граница от намерението им да се завърнат и интегрират в обществото. Вместо да си сътрудничи и координира държавните институции като министерствата на правосъдието, на образованието, на културата, президентската институция и други, имащи отношение към „чужденците“, тя все повече се конфронтира и разминава с тях“, твърди Николов. Така че иде реч за необходимостта от промяна в цялостната държавна политика в тази сфера, а не за заиграване с параграфи и алинеи.

• 142 години от обесването на Васил Левски

   

  Помнете! Четирима българи пратиха Левски на бесилото​

  .

  

  На 18 февруари 1873 г. обесен е Васил Левски (Васил Иванов Кунчев), български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК).

  Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от турско робство. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание (1876).

  По стария правопис името му се изписва като Василъ Лѣвскій.

  През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

  Историци и общественици 142 години спорят къде е гробът му.

  Но Левски отдавна е престанал да бъде материален образ за българина и вече има силата на Светия дух. Спорим и дали поп Кръстьо е истинският му предател. Със сигурност обаче се знаят имената на четирима българи, които са участвали в съдебната комисия и са пратили хладнокръвно и съзнателно Апостола на обесване. Обществото е дало присъдата си към тях, но имената им никога не трябва да се забравят, въпреки, че са скрити за учебниците по история, и през годините останаха непознати.

  Това са: Хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята. По-късно след освобождението Иванчо ефенди закономерно се кандидатира за депутатин. Печели със смазващо болшинство в Русчушки окръг. Понеже огромната част от електората е неграмотна, изборът е проведен с бобени и царевични зърна. Бобът маркира „за“, царевицата – „против“. Иванчо събира фасул за три казана чорба! Хаджипенчович е от най-достойните депутати, защото е посочен от самия народ. Оказва се и един от първите дарители, които дават пари, за да се издигне в София паметник на Левски. Почива година преди да бъде паметникът открит.

  В съдебната комисия са включени и първеницте на София: Мито Панов Каймакчийски, член на ръководството на българската църковно-училищна община, Хаджи Мануил (Мано) Стоянов, член на софийския меджилис и Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на софийския меджилис.

  Да бъдем предавани от свои е част от българската народопсихология. Сигурно затова минути преди да увисне на въжето със страшна сила Апостолът е плакал.

  Източник: Faktor.bg

• Работодатели и заети в България

  Работодателите в България са 120 хиляди – или 4 а сто от заетите, които са малко повече от 3 милиона

  .

  

  Коефициентът на безработица е 10,6%, или с 2.4 процентни пункта по-нисък, в сравнение със същия период на 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт. Обезкуражените лица на възраст 15 – 64 навършени години са 185.1 хил., или 12,4% от икономически неактивните лица в същата възрастова група (1.49 млн). През четвъртото тримесечие на 2014 г. общият брой на заетите лица на 15 и повече навършени години е 2,98 млн., от които 1,57 млн. са мъже и 1.41 млн. са жени. Относителният дял на заетите лица от населението на 15 и повече навършени години е 48,2%, като при мъжете този дял е 52,7%, а при жените – 44.0%. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 г., относителният дял на заетите лица се увеличава с 1,2 процентни пункта, като по-голямо увеличение се наблюдава при жените (с 1,5 процентни пункта), в сравнение с мъжете (с 0,9 процентни пункта).

  Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 68,8%, или с 0.2 процентни пункта по-висок, в сравнение с четвъртото тримесечие на 2013 година, съобщиха от Националния статистически институт. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 61,4%, като, в сравнение със съответното тримесечие на 2013 г., се увеличава с 1,8 процентни пункта.

  В сектора на услугите работят 1,88 млн., или 62,9% от всички заети лица, в индустрията – 908 хил. (30,4%), а в селското, горското и рибното стопанство – 200,7 хиляди (6,7%). От всички заети 4,0% (120,1 хил.) са работодатели, 7,8% (234,3 хил.) – самостоятелно заети (без наети лица), 87,4% (2, 612,9 млн.) – наети лица, и 0,7% (22,3 хил.) – неплатени семейни работници. От наетите лица 1,92 млн. (73,5%) работят в частния сектор, а 692,4 хил. (26,5%) – в обществения. От всички наети лица 114,0 хил., или 4,4%, са с временна работа. /Life.bg/

• В ДАБЧ ще има координационен център за връзка с българите в Украйна

  Координационен център ще поддържа постоянна връзка с българите в Украйна

  

  От днес започва да се работи по създаването на Координационен център, който да осигури поддържането на постоянна връзка със сънародниците ни в Украйна. Такова решение беше взето по време на днешната среща в Министерския съвет на министър-председателя Бойко Борисов с председателя на Асоциацията на българите в Украйна и депутат във Върховната рада Антон Киссе.

  Координационният център ще се помещава в сградата на Държавната агенция за българите в чужбина. По-тесният контакт със сънародниците ни ще осигури повече диалог и ще внесе по-голяма увереност, че страната ни е реално ангажирана с техните проблеми в трудната ситуация. Борисов изтъкна, че България с внимание следи развитието на събитията в Украйна и е предприела мерки в подкрепа на българите, засегнати от конфликта.

  Източник: в. „Сега“

• Неясната собственост и действията на КФН довели България до 106-то място по свобода на медиите

  Неяснотата около собствеността на медиите и действията на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу някои издания са основните мотиви за падането на България до 106-то място в най-новия рейтинг на „Репортери без граници“ за свободата на словото. Това поясни ръководителят на отдела за Европейския съюз и Балканите в организацията Антоан Ери.

  В интервю за БНР в събота той обясни, че „собствеността на медиите или по-скоро липсата на прозрачност в това отношение създава проблем. Същото важи и за нейната икономическа концентрация“.

  „Втората причина е положението в банковия сектор, който премина през сериозни трудности и доверието в него беше подкопано доста зрелищно до такава степен, че да бъде застрашен изцяло. Комисията за финансов надзор в този случай реагира странно и по начин, презрителен към демократичните ценности на страна-член на ЕС, като наложи огромна глоба на „Икономедия“. Явно тя имаше за цел да накара да млъкнат тези медии, които биха се осмелили да пишат за проблемите в банковия сектор“, заяви експетът.

  „Репортери без граници“ са получили отговор Комисията по финансов надзор за наложената от нея глоба на „Икономедия“ и в момента работи по становището  си, каза още Ери

  „Радваме се, че имаме диалог с КФН – и тя има право да се защити, както и медиите, така че ще чуем нейните аргументи. Засега обаче оставаме твърдо на нашите позиции и сме почти сигурни, че отговорът ни ще бъде подобен на прес комюникето, което публикувахме по-рано“, твърди представителят на Репортери без граници.

  „Надяваме се комисията да преразгледа решението си. Ние сме твърди в решението си да защитим „Икономедия“ от комисията, която очевидно злоупотребява с пълномощията си. Просто стоим зад големите принципи, които гарантират свободата на информация в Европейския съюз.Комисията е изпратила писмото лично до генералния секретар на „Репортери без граници“, затова предпочитам да запазя тази информация за себе си. Засега не мисля да огласявам съдържанието му публично и от уважение към нея, тъй като писмото не е отворено“, обяснява Ери.

  Той твърди, че не само България има проблеми със свободата на медиите, а в класацията на организацията има и други страни от ЕС, които падат надолу.

  „Във Франция, например, има икономическа концентрация на медиите, която е много голяма в някои региони. Има и конфликт на интереси между собственици на медии, политици и журналисти. В България обаче тези проблеми стигат до такива мащаби, при които медиите наистина са загубили много от свободата си и то от икономическа гледна точка. А медиите са  общо благо, което всички трябва да закриляме, защото без свободни медии няма демокрация“, заяви Ери.

  Докладът за медийната свобода на „Репортери без граници“ беше оповестен в четвъртък, а вчера, в края на тридневното си посещение у нас, комисарят по човешките права на Съвета на Европа Нилс Муижниекс коментира, че влошаващото се положение на българските медии е един от тревожните проблеми в страната.

  Източник:  Mediapool

• 15, 2 % отказани визи за САЩ през 2014 г.

  

  15.2% е делът на отказаните туристически визи на българи за Съединените щати, съобщи днес генералният консул на САЩ Дебора Кембъл. Данните са за периода 1 октомври 2013 – 30 септември 2014 г. (фискалната 2014 г.). Броят на отказите на т.нар. В визи намалява в сравнение с предходната фискална година, когато делът им бе 19%, сочат данните от американската програма за отпадане на визите.

  Основното изискване за отпадане на визовия режим е нивото на отказаните туристически визи да е под 3% за предходната фискална година. Вчера посланикът на САЩ Марси Рийс връчи паспортите с визи на първите петима студенти, одобрени за участие в програма Work And Travel. Годишно около 7 хил. студенти редовно обучение заминават да работят в САЩ през лятната ваканция. Тази година очакванията са, че броят им ще се увеличи.

  Източник: в. „Сега“

• „Нормандската четворка“ се договори за мир в Украйна

  

  Лидерите на Франция, Украйна, Русия и Германия се договориха за прекратяване на огъня в Украйна, считано от 00.00 часа на 15 февруари.

  Това обяви пред журналисти руският президент Владимир Путин.

  „Договорихме се за много неща. На първо място, за прекратяване на огъня в Украйна“, каза Путин.

  Лидерите са се договорили и за оттегляне на тежкото въоръжение от днешната линия на съприкосновение за украинските войски и от линията, обозначена на 19 септември миналата година в рамките на Минските споразумения – за проруските бунтовници в Донбас, допълни той.

  Путин обясни още, че е постигнати споразумения за пограничните въпроси по съгласуване с бунтовниците, хуманитарните въпроси, въвеждане в действие на приетия закон за специалния статут на Донецка и Луганска области, както и по различни въпроси от икономически и хуманитарен характер.

  Дългосрочното урегулиране в Донбас предполага промени в Конституцията, които ще отчитат правата на жителите на региона, каза руският президент.

  В рамките на преговорите в Минск са подписани два документа. Единият от тях е комплекс от мерки за привеждане в действие на минските договорености.

  Вторият документ е заявление от президентите на Франция, Русия, Украйна и Германия за това, че ще подкрепят този процес.

  Източник:  OFFNews

• Създадена бе постоянна парламентарна комисия за българите в чужбина

  Постоянна парламентарна комисия ще се грижи за българите в чужбина. Това решение взеха мнозинството народни представители, които единодушно с 97 гласа „за“, нито един „против“ и нито един „въздържал се“ подкрепиха искането на БСП.

  .

  Припомняме, че вчера лидерът на социалистите Михаил Миков поиска в дневния ред на парламента да влезе обсъждането на такава комисия, която да действа постоянно и да следи за проблемите на нашите сънародници извън граница.

  В мотивите си за искането червените депутати са записали, че политиката за защита правата на българите в чужбина и техните общности по света е специална и е съществена част от цялостната политика на България.

  В търсене на подкрепа от колегите си за това предложение депутатът от левицата Кристиан Вигенин отбеляза, че до този момент Народното събрание не е било адекватно ангажирано с формирането и контрола по провеждането на политиката за българите зад граница и именно заради това е необходимо създаването на постоянна комисия, която да действа като помощен орган и да подпомага опазването на българското етнокултурно пространство и културно-историческото ни наследство в чужбина.

  Припомняме, в момента тече срокът за избор на нов председател на Агенцията за българите в чужбина. Подали документи са 9 кандидати. Малко преди да се обяви официално конкурса българи в чужбина написаха писмо до премиера Борисов и вицепремиера Кунева, в което изразиха съмнение в прозрачността на процедурата. /News.bg/

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Припомняме, че на 22.11.2014 г. Временните Обществени съвети на българите в чужбина изпратиха официално писмо (вж. тук) до председателката на Народното събрание Цецка Цачева, до председателката на Временната комисия за ПОДНС Десислава Атанасова и до председателите на парламентарно представените партии, в което се казваше:

  „Очакваме 43-то Народно събрание да разгледа и приеме промени в Закона за българите, живеещи извън Република България (приет 2000 г.) – създаване на изборен Национален съвет на българите в чужбина, създаването на изборни Обществени съвети на българите в чужбина, като консултативни органи към дипломатическите и консулски представителства на Р. България в Изборния кодекс – създаване на пълноценен избирателен район – Чужбина.“

  И във връзка с това се предлагаше: „…докато не бъдат приети тези законодателни промени, се обръщаме към вас със следните предложения, които да залегнат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
  ​- всяка от парламентарните групи определя най-малко по един свой член (например някой от зам.-председателите) като народен представител за контакт по въпросите за българите от чужбина. По-големите парламентарни групи (над 50 члена) излъчват най-малко двама народни представители;
  ​- да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия.“

• България последна по свобода на словото в ЕС и 106-та в света

  България е на 106-то място по свобода на словото от общо 180 страни в света през 2015-а година. Това сочи класация на „Репортери без граници“, публикувана на сайта й.

  Така България пада с 6 позиции спрямо 2014-а година, когато беше поставена на 100-ното място и остава последна сред страните-членки от Европейския съюз.

  От европейските страни след нас се нареждат единствено Черна гора и Македония, съответно на позиции 114 и 117. Пред нас са държави като Албания, Косово, Република Конго, Киргизстан, Того, Никарагуа.

  Страната ни беше силно порицана от организацията заради глобата, наложена от Комисията за финансов надзор от 150 хиляди лева на издателя на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ „Икономедия“ с мотива създаване на паника на банковия пазар и отказ за издаване на източниците на информация. /БНР/

• Обама поиска разрешение от Конгреса за война с „Ислямска държава“

  

  Президентът на САЩ Барак Обама поиска от Конгреса разрешение за война срещу групировката „Ислямска държава“, което значи да не се ограничава само със сегашните въздушни удари, съобщи Би Би Си. Разрешението ще е за три години, без ограничение за територията на бойните действия. Все пак се налага забрана за „продължителни нападателни бойни операции“.

  „Разрешението, което предлагам, ще ни предостави възможност да провеждаме наземни операции в ограничени условия, например спасителни операции на членове участници във водената от САЩ коалиция или изпращане на специални части, които да извършват операции срещу лидерите на „Ислямска държава“, казва Обама. „Ще ни даде и възможност за изпращане на американски войници и ситуации, където не се очакват бойни действия, например събиране и споделяне на разузнавателна информация и всички други форми на оказване на подкрепа на партниращите ни държави“, добавя той.

  „Ислямска държава“ е заплаха за американците в региона и е отговорна за смъртта на американските граждани Джеиймс Фоули, Стивън Сотлоф, Абдул-Рахман Питър Кесиг и Кейла Мюлер“ – пише Обама до Конгреса. Той предлага също да се прекрати разрешението за война в Ирак, издадено през 2002 г., но не и в Афганистан, където разрешението за война с „Ал Кайда“ е валидно от 2001 г.

  Източник: в. „Сега“

   

• Порошенко плаши с военно положение в Украйна

  

  Президентът на Украйна Петро Порошенко заяви, че е готов да въведе военно положение на територията на цяла Украйна на заседание на правителството, съобщиха местните медии. Това стана часове преди ключовите мирни преговори в Минск. „Мога да подчертая, че и аз, и правителството, и Върховната Рада сме готови да вземем решения за въвеждане на военно положение на цялата територия на страната. И аз в никакъв случая няма да се бавя с такова решение, ако безотговорните действия на агресора доведат до нова ескалация на кофликта“, заяви той.

  Европейски официални лица коментират пред пред редица световни медии, че са малки шансовете на преговорите в Минск между германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Франсоа Оланд, руския президент Владимир Путин и Петро Порошенко да се постигне сделка, в която бунтовниците да приемат да спрат сраженията и да се върнат на линията преди януарската си офанзива.

  „Това наистина е последният шанс за преговори“, каза френският външен министър Лоран Фабиус. Неговият руски колега Сергей Лавров говори за „значим напредък“ и ще бъде част от руската делегация в Минск. Говорител на канцлера Меркел предупреди, че на тази среща има само „искрица надежда“ за уреждане на кризата, но нищо повече от това.

  Източник: в. „Сега“

• По-лесни визи за етнически българи от Украйна

  Министерството на външните работи (МВнР) е изпратило указания до българското посолство в Киев и генералното консулство в Одеса* да улеснят издаването на визи за етническите българи от района на военните действия в Украйна, съобщи правителствената пресслужба.

  .

  

  В момента се уточнява и по какъв начин и под каква форма да бъде предоставена хуманитарна помощ за етническите българи в страната.

  „Правителството следи с особено внимание информациите за напрежение сред представители на малцинствата в Украйна, включително сред българското национално малцинство, във връзка с нарастващия брой мобилизирани в рамките на провежданата четвърта вълна на мобилизация в страната“, се посочва в съобщението. В него се уверява, че властите в страната са в постоянен контакт с дипломатическите представителства в Украйна и с украинските власти.

  „Разчитаме, че властите в Украйна няма да допуснат нарушаване на принципа на пропорционалност при определяне на броя на подлежащите на мобилизацията в местата с компактно българско население и ще предприемат необходимите действия за предотвратяване на напрежението в районите с българско или друго малцинство“, се казва още в съобщението. Въпросът, който вече е поставен пред украинския посланик в София, ще бъде обсъден и по време на предстоящо посещение на министъра на външните работи на Украйна Павло Климкин в България.

  „Преодоляването на всички негативни последици от продължаващия конфликт в Украйна е възможно единствено при постигането на траен мир по пътя на диалога. България последователно подкрепя засилената международна активност, включително посещението на германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд в Киев и Москва, с основна цел съгласуване на мерки за прилагане на Минските споразумения“, се казва още в съобщението. /Дневник/

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * От сайта Аctualno.com научаваме, че днес се очаква да бъде назначен и нов генерален консул на България в Одеса. Това е Димитър Тучков, който е заемал този пост в периода 2004-2008 г., а преди това е бил търговски представител в Украйна (1999-2002 г.), и притежава богат професионален опит, особено необходим предвид променената обстановка в контекста на кризата в Украйна. Той е в инициативния комитет за учредяване на партията „Движение България на гражданите“. Настоящият генерален консул на България в Одеса е Стоян Горчивкин. Той заема длъжността от септември 2011 г.

• Chomsky And Kissinger Agree: Avoid Historic Tragedy In Ukraine

  By Kevin Zeese, Мintpressnews.com

  .

  It would usually be difficult to find more polar opposite views to U.S. foreign policy, but when it comes to Ukraine, the anti-war intellectual and the former U.S. Secretary of State have more in common than either might like to admit.

  

  The New York Times reported Tuesday that the Obama administration is considering sending more weapons to Ukraine – $3 billion worth. The Times reports: „Secretary of State John Kerry, who plans to visit Kiev on Thursday [Feb. 5], is open to new discussions about providing lethal assistance, as is Gen. Martin E. Dempsey, the chairman of the Joint Chiefs of Staff, officials said.“

  This follows Defense News reporting that this spring the United States will be sending troops to train the Ukrainian National Guard and commence the shipping of U.S.-funded armored vehicles. The funding for this is coming from the congressionally-authorized Global Security Contingency Fund, which was requested by the Obama administration in the fiscal year 2015 budget to help train and equip the armed forces of allies around the globe.

  Meanwhile, January footage from Ukrainian television shows U.S. Gen. Ben Hodges, commander of the US Army in Europe, handing out medals to wounded Ukrainian soldiers.

  The slippery slope of US involvement in what is developing into a civil war is based on a great deal of propagandistic statements and inaccurate corporate media coverage, and it calls to mind so many wars started for false reasons.

  The views of Henry Kissinger and Noam Chomsky on this conflict are quite similar, though it’s difficult to find two more polar opposites regarding US foreign policy. Indeed, Chomsky has been a longtime critic of Kissinger for the bombings in Southeast Asia and the various coups against democratic leaders that occurred during his tenure. Chomsky has said that in a just world, Kissinger certainly would have been prosecuted for these actions. (These were the war crimes that CODEPINK recently protested before the Senate Finance Committee.)

  Yet when it comes to Ukraine, Chomsky and Kissinger essentially agree with each other. They disagree with the more hawkish Obama administration and the even more extreme Sen. John McCain – who are both escalating the conflict in their own ways.

  „A threatening situation“

  Chomsky has described Ukraine as a „crisis [that] is serious and threatening,“ further noting that some people compare it to the Cuban missile crisis of 1962. In discussing Russia and Crimea he reminds readers that, „Crimea is historically Russian; it has Russia’s only warm-water port, the home of Russia’s fleet; and has enormous strategic significance.“

  Kissinger agrees. In an interview with Spiegel, published in November, Kissinger says, „Ukraine has always had a special significance for Russia. It was a mistake not to realize that.“

  He continues:

  „Crimea is a special case. Ukraine was part of Russia for a long time. You can’t accept the principle that any country can just change the borders and take a province of another country. But if the West is honest with itself, it has to admit that there were mistakes on its side. The annexation of Crimea was not a move toward global conquest. It was not Hitler moving into Czechoslovakia.“

  When Kissinger says that Crimea is not akin to Hitler and a desire for global conquest by Russia, he is going to the heart of the arguments made by those seeking escalation. Asked whether he believes the West has „at least a kind of responsibility for“ the escalation in Ukraine, Kissinger says:

  „Europe and America did not understand the impact of these events, starting with the negotiations about Ukraine’s economic relations with the European Union and culminating in the demonstrations in Kiev. All these, and their impact, should have been the subject of a dialogue with Russia.“

  In other words, Kissinger blames the US and Europe for the current catastrophe in Ukraine. Kissinger does not begin at the point where there is military conflict. He recognizes that the problems in Ukraine began with Europe and the US seeking to lure Ukraine into an alliance with Western powers with promises of economic aid. This led to the demonstrations in Kiev. And, as we learned from Assistant Secretary of State Victoria Nuland, the US spent $5 billion in building opposition to the government in Ukraine.

  In an October interview on US foreign policy with the Plymouth Institute for Peace Research, when asked about Ukraine, Chomsky says:

  „It is an extremely dangerous development, which has been brewing ever since Washington violated its verbal promises to Gorbachev and began expanding NATO to the East, right to Russia’s borders, and threatening to incorporate Ukraine, which is of great strategic significance to Russia and of course has close historical and cultural links. There is a sensible analysis of the situation in the leading establishment journal, Foreign Affairs, by international relations specialist John Mearsheimer, entitled „Why the Ukraine Crisis Is the West’s Fault.“ The Russian autocracy is far from blameless, but we are now back to earlier comments: we have come perilously close to disaster before, and are toying with catastrophe again. It is not that possible peaceful solutions are lacking.“

  Kissinger, too, warns of Ukraine as a dangerous situation, describing the potential of a new Cold War and urging the countries involved to do all they can to avoid „a historic tragedy.“ He tells Spiegel:

  „There clearly is this danger, and we must not ignore it. I think a resumption of the Cold War would be a historic tragedy. If a conflict is avoidable, on a basis reflecting morality and security, one should try to avoid it.“

  Chomsky agrees that the Ukraine conflict is high risk but goes further. Speaking to Russia Today (RT), he mentions a risk of World War III and nuclear war, saying the world has „come ominously close several times in the past, dramatically close.“ He then describes the current situation in Ukraine: „And now, especially in the crisis over Ukraine, and so-called missile-defense systems near the borders of Russia, it’s a threatening situation.“

  Kissinger is also critical of the economic sanctions against Russia. He takes issue with targeting individuals because he does not see how that ends. Indeed, the criticism of the sanctions also applies to US military involvement in Ukraine. Kissinger tells Spiegel: „I think one should always, when one starts something, think what one wants to achieve and how it should end. How does it end?“

  The virtual takeover of Ukrainian government

  The US has loaded the Ukraine government and key businesses with Americans or US allies. Nuland was caught on a telephone conversation with Geoffrey Pyatt, the US ambassador to Ukraine, picking the next leader of Ukraine. The call is more famous for her closing line – „Fuck the EU“ – but in the call she also says that the next leader of Ukraine should be the former banker Arseniy Yatseniuk, who she calls by a nickname „Yats.“ Indeed, he has since become the prime minister of the post-coup Ukrainian government.

  Ukrainian President Petro Poroshenko is identified in State Department documents as an informant for the US since 2006. The documents describe him as „[o]ur Ukraine (OU) insider Petro Poroshenko.“ The State Department documents also report that Poroshenko is „tainted by credible corruption allegations.“

  The most recent top official to join the Ukrainian government is Natalia A. Jaresko, a longtime State Department official, who went to Ukraine after the U.S.-sponsored Orange Revolution. Jaresko was made a Ukrainian citizen by the president on the same day he appointed her finance minister. William Boardman reports further on Jaresko:

  „Natalie Jaresko, is an American citizen who managed a Ukrainian-based, U.S.-created hedge fund that was charged with illegal insider trading. She also managed a CIA fund that supported ‘pro-democracy’ movements and laundered much of the $5 billion the US spent supporting the Maidan protests that led to the Kiev coup in February 2014. Jaresko is a big fan of austerity for people in troubled economies.“

  Then, there is also one of the most important business sectors in Ukraine: the energy industry. After the U.S.-supported coup, Vice President Joe Biden‘s son, Hunter Biden, and a close friend of Secretary of State John Kerry, Devon Archer, the college roommate of the secretary of state’s stepson, have joined the board of Ukrainian gas producer Burisma Holdings, Ukraine’s largest independent gas producer by volume. Archer also served as an adviser to Kerry’s 2004 presidential campaign and co-chaired his National Finance Committee. He also serves as a trustee of the Heinz Family Office, which manages the family business.

  This virtual takeover of the Ukrainian government is the opposite of what Kissinger would have liked to have seen. He wrote last March, „If Ukraine is to survive and thrive, it must not be either side’s outpost against the other – it should function as a bridge between them.“ Unfortunately, it looks like it has been taken over by the US, creating conflict rather than a bridge between Russia and the US

  The man who was involved in multiple coups of democratically-elected governments now says the US cannot impose its views on other nations:

  „SPIEGEL: In your book, you write that international order „must be cultivated, not imposed.“ What do you mean by that?

  „Kissinger: What it means is we that we Americans will be a major factor by virtue of our strengths and values. You become a superpower by being strong but also by being wise and by being farsighted. But no state is strong or wise enough to create a world order alone.“

  Chomsky has often described how superpowers seek to organize the world according to their interests through military and economic power. Throughout his career he has been an advocate for national self-determination, not domination by superpowers.

  Though Kissinger and Chomsky might be offended at being associated with the political views of the other, as the US rushes headlong into a military conflict between the coup government in Kiev and the Eastern Ukrainian governments seeking their own self-determination, it is notable that both agree this rush to war is a mistake – and one of potentially historic proportions.

• Я да пообърнем реверса, моля

  Бойко Ламбовски, в. „Сега“

  

  Преди няколко дни Комитетът за национална сигурност на унгарския парламент обсъди мобилизацията на етнически унгарци, граждани на Украйна, в украинската армия. Той реши да вземе мерки, ако открие непропорционално на числеността на унгарците – а те са към 200 000 души – призоваване. В комитета прозвучаха речи на водещи политици, които, от една страна, поискаха Унгария да приеме своите съплеменници, а от друга – да спре газовия реверс към Украйна, при условие че се установят несправедливи мащаби на етническата мобилизация там.

  Полша от своя страна също върна няколкостотин етнически поляци в родината им поради опасността да бъдат мобилизирани на прословутия източен фронт… Ще ми се да доловя

  такава загриженост и в нашата държава,

  но тя ми изглежда по-улисана с щабове и командни центрове, вместо с хуманни въпроси с едноплеменниците си – в тази пълна с безсмислие обстановка.

  Аз не знам колко точно етнически българи живеят в Украйна. Чета тук-там, че са между 200 000 и половин милион. Това, че в настоящия момент се оказват на територията на днешна Украйна, е случаен исторически пирует, част от причудливата енигматика на племенните и имперските вихри през изтеклите векове. Като цяло през тези векове е станало, общо взето, следното – една голяма многоетническа, раздирана от противоречия и административен флегматизъм империя не е могла да осигури на всички свои работливи поданици гаранции за честта, имуществото, па и оцеляването им. И те масово се изселват – къде доброволно, къде понякога подбучквани – в друга империя. Също голяма, също многоетническа, също мудна административно и социално… Но! Все пак православна, все пак близка по език, все пак без въоръжени орди от грабители, обикалящи вилаетите в търсене на плячка като ята марокански скакалци. Това е станало.

  При това се е случвало на няколко пъти през миналите 300 години. Едва ли обаче първите преселници са предполагали, че водените от тях семейства и родове ще се окажат толкова лашкани през следващите десетилетия – през граници и закони, през даване и отнемане на различни права, през оземляване и колективизация, през масов глад и през много, много войни. Дори Бесарабия се оказва няколко пъти на територията на различни държави, включително днес. И, че вместо да се стигне до мир и добруване в далечното бъдеще, ще се стигне до най-парадоксалното от всичко. А то е, че през 2015 г. – време, в което някъде гражданските вълнения се движат по вододела да има ли гейбракове и колко права да се дадат на животните, другаде тепърва първични национализми почват да дирят образа си във врящото гърне на племенни протуберанси, забърквано от чужди и местни шамани по известна рецепта – щипка-две ура-патриотизъм, няколко дебели глави олигархичен феодализъм и час по час умело идеологическо впръскване на направляващи субсидии като подправка.

  Не ми е чудно, че нашите многострадални съплеменници се озоваха в тази каша. „Като вземем предвид, че Одеска област трябва да даде 4500 мобилизирани за украинската армия – само от Болградски район трябва да бъдат мобилизирани над хиляда човека – това излиза, че повечето с повиквателни трябва да бъдат българи и гагаузи от Одеска област в армията“ – изпъшка бесарабският българин Иван Иванов по една наша телевизия.

  Те са граждани все пак на чужда държава – Украйна, рече министър-председателят Бойко Борисов. Добре, така да е. Българи са, ама не са граждани. Или са граждани на друга държава, макар че са се оказали в нея доста случайно. По каква логика обаче трябва да воюват срещу друга част на същата държава? Не откривам по каква. Може би донецки башибозуци са им задигнали овцете? Или лугански кърджалии са им изнасилили жените? Тоест законова логика мога да намеря, но човешка не откривам. А може би е друго, може би трябва да приемем, че е права пропагандистката концепция: воюват не украинци срещу украинци, а свободолюбиви украинци срещу лоши руснаци, които искат да ги заробят. Но и в този случай не откривам логика. Все пак руският цар е дал земя на българите преселници, а не някой хетман, нали? Няколко руски императорски указа – през 1751, през 1763 и през 1801 г., гарантират особени привилегии и права на преселниците. А руският император Александър I през март 1819 г. предоставя на нашите съплеменници права на колонисти, с което им осигурява по-висок статут от крепостническия, така масов по онова време, твърдят историческите книжки.

  Но може би има трети вариант? Може би нашите съплеменници трябва да се бият, защото великите сили САЩ и Русия

  си мерят достойнствата в мерак за световно господство?

  Може би трябва да се включат като страна в лакърдията, изтъкана не от черен, а направо от погребален хумор, че САЩ и Русия ще воюват в Украйна до последния украинец. Недейте, холан, оставете я тая логика, моля ви се. Щото ще ги накарате да се сетят кой цар – руският или американският, форсира Дунава при Свищов, за да воюва за българско име.

  Пиша това за нашето Министерство на външните работи, за нашия президент, парламент, правителство. Приберете всеки, който иска и се чувства българин, тук. Особено ако някой си е наумил да го праща на война, която не му е ни по мярката, ни по душата.

• Джон Пилджър за триумфа на пропагандата

  „Ако хората знаеха (истината), войната ще бъде още утре прекратена, но, разбира се, те не знаят и не могат да знаят.“

  Лойд Джордж, британски премиер по времето на Първата световна война
  

   

  

  Джон Пилджър (John Pilgerе) е австралийски журналист и репортер, носител на множество международни награди за журналистика, работил като военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Биафра и Бангладеш. Отразява зверствата и кръвопролитията в Афганистан, Палестина и Източен Тимор. Изявява се и като продуцент и режисьор на множество документални филми. Пилджър е почетен доктор на осем университета, професор е в Cornell University, САЩ, и е носител на повече от 20 международни награди, между които два пъти Журналист на годината, няколко пъти Репортер и Международен репортер на годината, наградата “Emmy” на американската телевизия, и на Международната телевизия (Женева).

  „Епохата на рицарството отмина. На нейно място е дошла епохата на софистите, икономистите и пресметливите; и славата на Европа е угаснала завинаги. Никога, никога повече няма да видим тази благородна лоялност към ранг и пол, това изпълнено с гордост подчинение, това достойно послушание, тази смиреност на сърцето, което пазеше жив дори и в самото робство духа на една извисена свобода.“ (Едмънд Бърк)

   

  War by media and the triumph of propaganda

  Война чрез медиите и триумфът на пропагандата

   

  Джон Пилджър, Johnpilger.com

  

  Защо журналистиката е толкова податлива за пропагандата? Защо цензурата и извъртането са се превърнали в стандартна практика? Защо “Ню Йорк таймс” и “Вашингтон пост” мамят читателите си? Защо младите журналисти не се учат да подлагат на анализ програмата на медиите и да оспорват високите претенции и ниските цели на една фалшива обективност?

  И защо не знаят, че същността на това, което се нарича водещи медии, не е информацията, а властта.

  Това са неотложни въпроси.

  Пред света се възправя перспективата за една голяма война, възможно е и ядрена, понеже е ясно, че САЩ са твърдо решени да изолират и да провокират Русия, и рано или късно, и Китай. Тази истина е обърната с главата надолу от журналисти, включително и онези, които рекламираха лъжите, довели до кървавата баня в Ирак през 2003 г.

  Времената, в което живеем, са толкова опасни и толкова изопачени в очите на публиката, че пропагандата не е вече “невидимо правителство”, както я наричаше Едуард Бернис (Edward Bernays), тя е самото правителство. Тя управлява директно и без страх от опровержение с цел да ни подчини: да подчини нашето възприятие за света, нашата способност да разграничаваме истина от лъжа.

  Векът на информацията в действителност е векът на медиите. Всъщност имаме война на медиите, цензура – чрез медиите, изкуство за демонизиране – чрез медиите, възмездие – чрез медиите, отвличане на вниманието – чрез медиите. Тоест, ставаме елемент от един сюрреалистичен конвейер от клишета на послушанието и фалшиви предположения. Тази мощна машина за продуциране на нова “реалност” се създава отдавна. Преди 45 години една книга – “The Greening of America”, предизвика сензация. На корицата й можеше да се видят думите: “Задава се революция. Тя няма да прилича на революциите от миналото. Тя ще започне с индивида”.

  Тогава бях кореспондент в Съединените щати и си спомням как авторът, Чарлз Райх, млад учен от Йейл, беше издигнат до ранга на гуру за една нощ. Неговото послание беше, че казването на истината и политическата акция са се провалили, и че “културата” и самоанализът могат да променят света.

  Само за няколко години, движен от стремежа за печалба, култът на “аз”-изма (“me-ism”) съкруши чувството ни за съвместно действие, нашето чувство за социална справедливост и интернационализъм. Класа, пол и раса бяха разделени. Персоналното стана политическо, медията – посланието. В килватера на “студената война” фабрикуването на нови “заплахи” дооформи политическата дезориентация на тези, които преди двадесет години биха организирали яростна опозиция.

  През 2003 г. във Вашингтон записах едно интервю с Чарлз Люис, виден разследващ журналист. Дискутирахме инвазията в Ирак, осъществена преди няколко месеца. Попитах го: “Какво би станало, ако най-свободната медия в света се бе противопоставила най-сериозно на Джордж Буш и и Доналд Ръмсфелд, и бе разследвала техните твърдения, вместо да пусне по каналния път нещо, което после се оказа най-груба пропаганда?”. Отговорът му беше, че ако ние, журналистите, си бяхме свършили работата, “имаше много добър шанс да не започнем война в Ирак”. Това е шокиращо заявление, поддържано и от други известни журналисти, на които съм задавал същия въпрос. Дан Рейдър, работещ преди в Си Би Ес (CBS), даде същия отговор. Дейвид Роуз от “Обзървър”, както и старши журналисти и продуценти от Би Би Си, пожелали да останат анонимни, отговориха по същия начин. С други думи, ако журналистите си бяха свършили работата, ако бяха поставили под съмнение и разследваха пропагандата, вместо да я усилват, стотици хиляди мъже, жени и деца биха били живи днес; милиони не биха напуснали домовете си; сектантската война между сунити и шиити не би пламнала и фамозната “Ислямска държава” не би съществувала днес.

  Слугинажът

  Дори днес, въпреки милионите, които излязоха по улиците да протестират, повечето от гражданите на западните държави имат доста ограничена представа за огромните мащаби на престъпленията, извършени от нашите правителства в Ирак. Още по-малка част знаят, че 12 години преди инвазията правителствата на САЩ и Великобритания подлагаха на унищожение цивилното население на Ирак, лишавайки го от средства за живот. Ето какво казва старши британски служител, отговарящ за санкциите срещу Ирак през 90-те години – средновековна обсада, предизвикала смъртта на половин милион деца на възраст под 5 години, както е докладвано и от УНИЦЕФ. Името на този служител е Карн Рос. В Министерството на външните работи в Лондон беше известен като “мистър Ирак”. Днес той е говорител на истината за това как правителствата мамят и как журналистите охотно разпространяват измамата. “Ние или ще подхранваме журналистите със санитарно обработени разузнавателни факти, ми каза той, или ще ги оставим да мръзнат навън”.

  Главният сигнализатор, който алармираше обществеността през този период на мълчание, беше Денис Халидей (Denis Halliday), помощник генерален секретар в ООН и старши представител на ООН в Ирак. Халидей напусна поста си, вместо да следва линията на поведение, характеризирана от него като геноцид. Той смята, че санкциите са причинили смъртта на милион иракчани. Това, което се случи с Халидей, е поучително, защото или направо го игнорираха, или го обявяваха за клеветник. В програмата на Би Би Си “Нощни новини” водещият Джеръми Паксман му изкрещя: “Ти не си ли апологет на Саддам Хюсеин?”. Вестник “Гардиън” наскоро описа случката като един от “незабравимите моменти” на Паксман. Миналата седмица Паксман подписа договор за издаване на книга на стойност 1 000 000 лири…

  Под либералния ореол

  Слугинажът, отговорен за възпирането на информацията, си беше свършил работата добре. Нека да видим ефекта. През 2013 г. допитване на агенция “ComRes” установява, че мнозинството британци вярват, че пострадалите в Ирак са по-малко от 10 000 души – една миниатюрна част от истината… Кървавата пътека от Ирак до Лондон беше избърсана до чисто. Рупърт Мърдок се счита за кръстник на медийната сган – никой не би трябвало да се съмнява в нарасналата мощ на неговите 127 вестника с общ тираж 40 милиона броя, плюс неговата “Fox” телевизия. Но директното влияние на империята на Мърдок не е по-голямо от индиректното влияние върху медиите като цяло. Най-ефективната пропаганда може да се намери не на страниците на “Сън” или на екраните на “Фокс нюз”, а под либералния ореол. Когато вестник “Ню Йорк таймс” публикува твърдението, че Саддам Хюсеин имал оръжие за масово унищожение, фалшивите доказателства бяха приети за правдоподобни, защото това не беше “Фокс нюз”; това беше “Ню Йорк таймс”!

  Същото е валидно за “Вашингтон пост” и “Гардиън”, два вестника, които изиграха решаваща роля при манипулирането на своите читатели, с оглед да приемат новата и опасна студена война. И трите либерални вестника представяха невярно събитията в Украйна като резултат от злостните действия на Русия, когато в действителност превратът, воден от фашисти, беше работа на Съединените щати, подпомагани от Германия и НАТО. Тази обърната реалност е толкова всепроникваща, че вашингтонското военно обкръжение и сплашване на Русия дори не бе оспорвано. И това не са новини, а клеветническа кампания за сплашване от вида, с който аз израснах по време на първата “студена война”. Отново “Империята на злото” идвала да ни покори, водена от един друг Сталин, или най-перверзно, от един нов Хитлер. Така че (както в Библията) повикай дявола, и нещата ще се подредят…

  Заглушаването на истината за Украйна е едно от най-пълните информационни затъмнения. Затъмнение за най-голямата военна концентрация в Кавказ и Източна Европа от Втората световна война насам. Тайната помощ на Вашингтон за Киев и неговите неонацистки бригади, отговорни за престъпления срещу населението на Източна Украйна – отново затъмнение. Затъмнение и за фактите, които противоречат на пропагандата, че Русия била отговорна за свалянето на самолета на Малайзия. И отново цензори са медиите, които се считат за либерални. Без да представи нито факти, нито доказателства, един журналист идентифицира проруски лидер в Украйна като “човекът, който свали самолета”. Този човек, пише журналистът, е известен като Демонът. Той бил страховит, уплашил дори журналиста и това се оказа най-силното доказателство!

  Много западни медии работиха усърдно, за да представят етническото руско население на Украйна като аутсайдери в собствената си страна и почти никога като украинци, искащи федерация в рамките на Украйна, или като украински граждани, съпротивляващи се на оркестриран от чужбина преврат срещу собственото им правителство, избрано от тях.

  Без последствия остава и онова, което има да каже президентът на Русия; понеже е обявен за злодея в пантомимата и значи може безнаказано да бъде руган. Американски генерал, оглавяващ НАТО, който сякаш директно е излязъл от филма на Стенли Кубрик „Dr. Strangelove, или как се научих да не се тревожа и да обичам бомбата“, генерал Бридлоув (Breedlove), рутинно твърди, че има руска инвазия, без да има и следа от някакво очевидно доказателство. Така че превъплъщението му в образа на генерал Джак Д. Рипер (Jack D. Ripper ) от същия филм е перфектно… Според Бридлоув четиридесет хиляди руснаци се били струпали на границата. И това беше повече от достатъчно за “Ню Йорк таймс”, за “Вашингтон пост” и “Обзървър”, отличил се с лъжи и фалшификации, които аргументираха инвазията на Блеър в Ирак (според разкритията на бившия му кореспондент Дейвид Роуз, за когото стана дума).
  Всичко прилича на радостна среща на съученици след много години… Барабанчиците на “Вашингтон пост” са същите колумнисти, които декларираха, че Саддам Хюсейн безспорно притежава оръжия за масово унищожение. “Ако се чудиш – писа Роберт Пери – как светът може да се забърка в една трета световна война – много подобна на онази отпреди един век – достатъчно е да погледнеш умопомрачението, обхванало практически цялата политико-медийна машина на САЩ по въпроса за Украйна, където фалшиви разкази за бели шапки срещу черни шапки се внедриха доста по- рано, и са “непромокаеми” за фактите или за здравия разум”.

  Робърт Пери е журналистът, който разкри аферата “Иран-контри”, и един от малкото, които разследват централната роля на медиите в “играта на пиле” (Game of chicken, популярен модел на конфликт в теорията на игрите, когато никой не иска да отстъпи, като пиле е синоним и на страхливец – бел. ред.), или “кой пръв ще се уплаши”, както я нарече руският министър на външните работи. Дали това е игра, обаче? В момента, когато пиша тази статия, Конгресът на САЩ гласува Резолюция 758, която по същество заявява “Да се готвим за война с Русия”.

  Илюзията за свобода

  През 19 век писателят Александър Херцен описа секуларния либерализъм като “окончателната религия, въпреки че нейната църква не е от някакъв друг свят, а от този”. Днес този божествен свят на дясното е много по-брутален и опасен от всичко, което нахлува от мюсюлманския свят, и по ирония, може би най-големият му триумф е илюзията за свободна и открита информация.

  В новините липсват цели държави. Саудитска Арабия, изворът на екстремизъм и на терор, подкрепян от Запада, не представлява журналистически интерес, освен когато цените на нефта падат. Йемен беше подложен 12 години на американски атаки с безпилотни самолети – дронове. Някой да е чувал за това? Някой да го е грижа?

  През 2009 г. Бристолският университет публикува резултати от десетгодишно изследване за това как се отразяват от Би Би Си събитията във Венецуела. От 304 излъчени предавания само 3 споменават нещо за положителните резултати от политиката на правителството на Уго Чавес. Най-мащабната програма в историята на човечеството за ликвидиране на неграмотността едва си заслужи някакво споменаване мимоходом и между другото! В Европа и в Съединените щати милиони читатели и зрители не знаят почти нищо за животворните промени в Латинска Америка, много от които са вдъхновени от Чавес. Както Би Би Си, така и репортажите на “Ню Йорк таймс”, “Вашингтон пост”, “Гардиън” и всички останали западни топмедии станаха известни със своята нечестност. Чавес беше осмиван даже и на смъртното легло. Чудно ми е как се обяснява това в колежите и университетите по журналистика?
  Защо милиони хора във Великобритания са убеждавани, че колективното наказание, наречено “режим на строги икономически ограничения” (austerity), е толкова необходимо?

  Една толкова безочлива ловкост

  След икономическия крах през 2008 г. една прогнила система беше разобличена. За нула време банките се оказаха в редичката на мошениците, пренебрегнали напълно задълженията си към хората. Но само след няколко месеца – без да се броят няколкото хвърлени камъка заради прекалено големите корпоративни “бонуси”, посланието се промени. Затворническите снимки на виновните банкери изчезнаха от таблоидите и нещото, наричано “austerity”, се преобрази в бреме за милионите обикновени хора. Съществувала ли е някога ловкост на ръката, която да е толкова безочлива?

  Днес много от структурите за цивилизован живот във Великобритания се демонтират, за да се изплати дълга на мошениците. Орязването, свързано с “остеритетното” затягане на колана, се оценява на 83 млрд. лири. Този сума е почти равна на избегнатите данъци, които същите тези банки и корпорации трябваше да платят на държавата, например като “Amazon” и “Murdoch’s News UK”. Нещо повече, на банките-престъпници бяха дадени годишни субсидии на стойност 100 млрд. лири, безплатни застраховка и гаранции, пари, с които може да се финансира изцяло Националната здравна мрежа.
  Икономическата криза е чиста пропаганда. И една и съща екстремна политика управлява Великобритания, Съединените щати, Канада, Австралия и голяма част от Европа.

  Кой защитава мнозинството? Кой ще разкаже неговата история? Кой записва всичко това правдиво? Не е ли това работата, която се предполага да вършат от журналистите?

  През 1977 г. Карл Бърнстейн, прославил се с разкриването на аферата “Уотъргейт”, разкри, че повече от 400 журналисти и новинарски шефове са работили за ЦРУ. Включително журналисти от “Ню Йорк таймс”, сп. “Тайм” и от телевизионните компании. През 1991 г. Ричард Нортън Тейлър от “Гардиън” разкри нещо подобно и в своята страна.

  Оказа се, че нищо от това не е необходимо днес. Аз се съмнявам, че някой е плащал на “Вашингтон пост” или на други медии да обвиняват Едуард Сноудън, че подпомага тероризма. Аз се съмнявам, че някой плаща на тези, които рутинно клеветят Джулиън Асанж, но все пак друг тип награди може би има в изобилие. За мен е ясно, че главната причина да се напада Асанж с такава злъч, злоба и завист е, че „Уикилийкс“ (WikiLeaks) направи видим корумпирания политически елит и разби фасадата, издигната от журналистите. Възвестявайки една нова и екстраординерна ера на разкрития, Асанж си създаде врагове, осветявайки и опозорявайки пазвантите на медиите, не по-малко и тези на вестника, който публикува и присвои неговото огромно новинарско съкровище. Асанж се превърна не само в мишена, но и в кокошка, която снася златни яйца. Тлъсти договори за книги и холивудски филми бяха сключени, медийни кариери стартираха на гърба на “Уикилийкс” и неговия основоположник. Хората направиха големи пари, докато “Уикилийкс” се бореше за своето съществуване.

  Когато мълчанието е лъжа

  Нищо от това не беше споменато на 1 декември в Стокхолм, когато редакторът на “Гардиън” Алън Ръсбриджър (Alan Rusbridger) раздели с Едуард Сноудън наградата “The Right Livelihood Award” (“За изграждане на глобална медийна организация, посветена на отговорната журналистика в обществен интерес, безстрашна в изобличаването на корпоративни и правителствени злоупотреби” – бел. ред.), известна и като алтернатива на Нобеловата награда за мир. Шокиращото в това събитие беше, че Асанж и „Уикилийкс” бяха игнорирани. Те не съществуваха. Те просто изчезнаха. Никой не се застъпи за човека, за пионера на дигиталния тревожен сигнал (digital whistleblowing), който предостави на „Гардиън” една от най-големите журналистически новини в историята.

  Нещо повече, Асанж и неговият „Уикилийкс”-тим, ефективно – и брилянтно – спасиха Едуард Сноудън в Хонконг и го прехвърлиха на сигурно място. За всичко това – нито дума. Цензурирането чрез премълчаване бе смешно, мъчително и безчестно, още повече, че церемонията се проведе в Парламента на Швеция, чието страхливо мълчание по делото на Асанж беше в унисон с гротескната съдебна грешка в Стокхолм.

  “Когато истината се замести от мълчание – казва съветският дисидент Евтушенко – мълчанието е лъжа.” Това е точно този тип мълчание, което ние, журналистите, трябва да съкрушим.

  Трябва да се погледнем в огледалото

  Трябва да поискаме отчет от безотговорните медии, които обслужват властта и психозата, заплашваща със световна война. През 18 век Едмънд Бърк описва значението на пресата като четвърти ранг, контролиращ властващите (буржоазията се считала от по-долен, трети ранг – ранг, в смисъла на почетно звание, както е в изследването на Бърк “Размисли за революцията във Франция”, публикувано през 1790 г. – бел. ред.) Било ли е това изобщо вярно някога? Съвсем сигурно е, че то вече не работи. Това, от което имаме нужда, е един Пети ранг: журналистика, която наблюдава, противодейства и прави деконструкция на пропагандата, учи младите да бъдат представители на хората, не на властта. Имаме нужда от това, което руснаците наричат перестройка – въстание на подчиненото знание. Аз бих нарекъл това истинска журналистика.

  Изминаха 100 години от Първата световна война. Репортерите тогава са били награждавани и посвещавани в рицарство за тяхното мълчание и за ролята им на привидни противници. В апогея на клането британският министър-председател, Дейвид Лойд Джордж, доверително споделя с Чарлс Престуич Скот (C.P. Scott), редактор на “Манчестър Гардиън”: “Ако хората знаеха (истината), войната ще бъде още утре прекратена, но, разбира се, те не знаят и не могат да знаят.”

  Е, вече е време да го научат.

  .

  Превод: Александър Гочев

  Източник на текста на български: Наблюдател.бг

• <<
• 1
...
• 86
• 87
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
...
• 416
• >>