Всички авторски страници

Авторски

• Младите българи от поколението „бумеранг“

  В България живее едно изгубено поколение. Хора, чиито мечти са толкова меркантилни, че в най-добрия случай ги обричат на съдбата на вечно незадоволени консуматори

   

  Николай Киров, Webcafe.bg

  

  Те не правят нищо, не учат, не работят, дори не мързелуват. Младежи, чиито живот е напълно изпразнен от съдържание и цели. Вегетиращо поколение, чиято бъдеща реализация варира от продавачка в магазин, мечтаеща за дрехи на Армани, до общ работник, който иска да кара последния модел Ауди.

  Повечето от тях живеят при родителите си. Мнозинството искат да емигрират. Някои дори са се пробвали, но опитът им да спечелят пари като общи работници в чужбина е завършил с разочарование.

  Това поколение от хора под 30-годишна възраст е бъдещето на съвременна България.

  Никой не знае с точност техния брой. По данни на институт „Отворено общество“, близо 30% от младежите на възраст между 16 и 29 години нито учат, нито работят. Според изследване на Министерството на младежта и спорта обаче, това важи за 67% от хората във възрастовата група 15-29 години. А в ефира на Нова телевизия икономистът Лъчезар Богданов от „Индъстри Уоч“ коментира, че „в България заетостта във възрастовата група между 15 и 24 години е около 23%, тоест малко под една четвърт от младежите на тази възраст работят“.

  Всяка от тези цифри отрежда на страната незавидното първо място в Европейския съюз по дял на нищонеправещите млади хора.

  По-голямата част от тези младежи живеят в малките градове и селата. Те са напълно инертни в обществото. Повечето от тях нямат никакъв интерес към политиката и изборите в България.

  Изключение правят симпатизантите на ДПС, много от които са икономически пасивни, но политически активни.

  Според проучване на Европейската комисия, повече от половината от младите хора до 29 годишна възраст в България живеят при родителите си.

  Тези заключения се потвърждават и от проучването, поръчано от Министерството на младежта и спорта.

  Икономическите последствия от това явление са многобройни.

  Тези млади хора по никакъв начин не допринасят за развитието на икономиката и увеличаването на националното богатство. Нещо повече, няма изгледи и в бъдеще техният принос да стане съществен за развитието на България.

  Те са като търтеи, които теглят цялото общество надолу.

  Те нямат спестявания и не правят такива. А това означава, че когато остареят, грижата за тях ще легне на социалните системи, т.е. на плещите на работещото малцинство.

  Бедните млади безработни не участват не само на пазара на труда. Феноменът на тяхното съществуване води до ограничено търсене на имоти, до свито вътрешно потребление и до по-ниска раждаемост, като изключим ромския етнос.

  А в търсене на доходи тези младежи лесно стават жертви на организираната престъпност, продавайки труда, телата или гласовете си.

  Какви са причините за формиране на това изгубено поколение, чието съществуване обрича на провал бъдещето на България?

  Най-лесно е да обвиним манталитета, липсата на добро възпитание, културните влияния или циганите, тъй като феноменът на вегетиращите младежи засяга широко ромския етнос.

  И ще сгрешим. Виновна е бедността.

  Подобен феномен, наречен „поколение бумеранг“, беше идентифициран в САЩ, по време на Голямата рецесия през 2007-2010 година.

  Проблемът стана изключително сериозен и в ЕС след финансовата криза. А в България, като най-бедната страна-членка на съюза, младежката безработица има най-негативни измерения.

  Истината е, че икономиката не успява да създава достатъчно работни места, за да могат завършващите образованието си младежи да си намерят работа.

  Това принуждава много млади хора да не се трудят по специалността, за която са учили. В резултат голяма част от висшистите заемат позиции за хора със средно образование, а тези със средно се наемат като общи работници. За по-ниско образованите просто няма работа.

  Емиграцията също не е решение, тъй като страните от Европейския съюз изпитват в по-малка или по-голяма степен същите проблеми.

  За да си намериш дори зле платена работа на Запад трябва да имаш добри познати или умения, най-малкото от които е владеене на чужд език.

  А в ЕС за работните места, неизискващи квалификация, се борят не само българи, но и други източноевропейци, както и граждани от бившите европейски колонии.

  На пръв поглед инвестицията в по-висока квалификация и образование в България не изглежда голяма. Но за тези млади хора тя е огромна. Те не получават заплати, а доходите на техните семейства в повечето случаи едва стигат за покриване на първичните нужди, като храна и отопление.

  На този фон образованието е лукс.

  Как България може да се справи с този проблем?

  С реформи и по-бърз икономически растеж. Колкото по-гъвкав е пазарът на труда и колкото повече нови работни места създава икономиката, толкова по-малко ще се отлага постъпването на младите хора на първата им работа.

  Лъчезар Богданов отчита, че докато делът на заетостта сред младежите в Европа е средно около 35%, то в някои северни или северозападни страни е около 50%.

  „Тайната е, че има огромен пазар, който е подходящ и адаптиран за младите хора. В Холандия 50% от младежите работят почасово“.

  Холандците не са по-трудолюбиви от останалите европейци. Просто държавата е създала пазар на труда, който позволява наемане на повече млади хора, макар и при по-малка социална сигурност. А възможността да се трудят и да работят едновременно им дава по-добри перспективи за бъдещето, тяхното и на страната като цяло.

  В най-северните членки на ЕС по-малко от 5% от хората на възраст до 29 години живеят при родителите си.

  И за да е ясно, че не става въпрос за някакъв национален феномен, в България между 2003 и 2007 година делът на младежите, които се страхуват или нямат възможност да напуснат семейното огнище, пада за първи път в новата история на страната под 50%.

  През тези години българската икономика, преките инвестиции и заетостта бележеха бърз растеж.

  За периода брутният вътрешен продукт на страната почти се удвои. През 2008 година заетостта надхвърли 50%, като броят на заетите лица достигна рекордните 3,36 млн. души, по данни на НСИ. Безработицата пък падна до 5,6%, като делът на безработните младежи на възраст от 15 до 24 г. намаля до 12.7% спрямо близо 30% в края на 2013 година.

  Тук трябва да е ясно, че НСИ не отчита като безработни хората, които не участват на пазара на труда.

  Но от данните е видно, че през 2008 година, при растяща заетост, броят на нищоправещите млади хора в България е бил в пъти по-малък.

  Субсидираната заетост не е решение на проблема с изгубеното поколение.

  Според анализ на Института за пазарна икономика създаването на 100 работни места в публичния сектор означава средно 20 безработни и унищожаването на около 70 бъдещи работни позиции в частния сектор.

  Нищоправещите младежи се нуждаят от перспективи и възможности за развитие, а при спряла икономика няма как да получат нито едното, нито другото.

  Колкото и тривиално да звучи: единственият път за спасение на изгубеното поколение българи са реформи.

  Реформи в образованието, пазара на труда и дори в съдебната система, тъй като липсата на ефективно правораздаване в страната е основна пречка за инвестициите в икономиката.

   

• Пари и потопи

  Природните потопи и „потопите“ от откраднати, разграбени и изнесени от България пари рушат живота ни. Парадоксът е, че хвърляните в пространството пари не намаляват хорските страдания, а точно обратното, пише Мирела Иванова в Дойче Веле.

  

  Потопите заливат страната, предизвикват свлачища, разцепват пътища, препълват язовирите, които (изпускани) контролирано, заливат села, къщи, човешки съдби. Мътните порои се мятат из непочистени речни корита, сурват се по оголени от безобразна и алчна сеч склонове, а природата ни подсеща, че човеците са съучастници в разрушителната стихия.

  Това като че ли го знаем на теория, но на практика се надяваме тъкмо нас да ни подмине, затова и се строи неправомерно, без одобрени устройствени планове, поддържането на отводнителни съоръжения и язовирни стени е напълно занемарено, а отговорността все е ничия, рядко някой застрахова имуществото си и изобщо не се мисли и ден занапред. Цената за целия безхаберен нашенски юруш и страшна занемареност не я плащат същинските виновници.

  Уви, сред най-засегнатите от природните стихии има десетки възрастни, безпомощни, оцеляващи в непредставима и самотна нищета хора и тъкмо тяхното стъписано отчаяние ни дава повод да се взрем в други огромни, вихрещи се из публичното пространство „потопи“ – паричните, откраднати, прихващани, прахосвани несъстоятелно милиони и милиарди, които не работят, не създават нищо, освен ожесточено разделение в обществото.

  Суми, които втрещяват

  Най-потърпевши са обикновените хора и много често най-безпомощните

  Какво се случва с българските пари? Този въпрос тревожно ни преследва през годините след промяната, когато националният финансов ресурс изтече по неправдоподобни пътища в лични банкови сметки, бе раздаван с чували, куфарчета и кредити на свои хора, бе преразпределян в добре организирани банкови фалити и укрепван във фирмени обръчи. Съмненията около КТБ, например, се умножават с всеки изминал ден, защото квесторите на банката са осчетоводили цесии и прихващания за близо 1 милиард лева – и дори сделките да не бъдат финализирани поради приетите специални промени в Закона за банковата несъстоятелност, то огромната цифра остава да свети в червено и да ни държи нащрек. Подобно на други огромни, стряскащи цифри: 17 986 366 лева е сумата на похарчените държавни средства по инициативата “Десетилетие на ромското включване”; 40 000 евро струва изработването на 40-секундно рекламно филмче, което да привлича български туристи към непознати дестинации в родината им…

  Изброяването е произволно, но произволът, с който се злоупотребяват парите в България, изглежда неотстраним, несвършващ във времето, безконтролен „потоп“, който досъбаря бентовете на усещането ни за наличие на държава. Трайното „циментиране“ на корупционни и алъш-веришки схеми изсмуква жизнените сокове в обществото, развращава предприемчивостта, деформира правилата във форми на шантаж и свежда социалните политики до абсурд.

  Антиправилата български

  Нима обществените поръчки вече не се превърнаха в синоним на корупция? Нима не се самоунищожи конкурсното начало там, където става дума за усвояване на пари?

  Колкото по-едри милионни и милиардни суми се въргалят из публичността, толкова по-неправдоподобно нараства и масовата бедност и картината на обществената разруха. А би трябвало да е обратното: големите пари да създават работни места, перспективи, видим и невидим смисъл, сами да налагат ред, да изискват ред, за да се умножават. Засега обаче хаосът в разпределянето и най-вече във функционирането им напомня природно бедствие, потоп, повлякъл състоятелността на общия ни, несъстоял се живот.
• Le Monde: Над 380 млн. долара от България укрити от данъци в Швейцария

  

  Снимка: БГНЕС
  

  Седемдесет и четирима души, обявили се като български клиенти, са се възползвали от швейцарската пътека за укриване на доходи, съобщава френският вестник „Монд“. Изданието предостави информация за разследването на канала, прокаран от швейцарския филиал на британската банка HSBC.

  „Монд“, който разследва аферата HSBC от началото й, придоби в началото на 2014 г. глобални банкови данни, които се отнасят за периода 2005-2007 г. за създаване на гигантска международна измама. Изданието споделя тази информация с около шейсет международни медии, координирани от Консорциума на разследващите журналисти, базиран в САЩ.

  Тяхното разкритие вероятно ще злепостави много знаменитости, като се започне от френския комик Гад Алмалех, и се стигне до краля на Мароко Мохамед VI, като се премине през американския актьор Джон Малкович, но преди всичко може да подкопае международните банкерски среди, пише „Монд“.

  Според разследващите, през Женева са прехвърлени 180, 6 милиарда евро на повече от 100 хиляди клиенти и 20 хиляди офшорни компании през сметките на HSBC, точно от 9 ноември 2006 г. до 31 март 2007 г. Този период отговаря на цифровизираните архиви, откраднати от HSBC PB от Ерве Фалчиани (Hervé Falciani), бивш служител на банката.

  България е на 68-мо място в списъка на страните, откъдето са данъчните бегълци – 74 души. Начело са Швейцария – 11 235 клиенти, Франция – 9187 клиенти, Обединеното кралство – 8844 клиенти.

  По големина на сумите начело е Швейцария – с 31,2 милиарда долара, Великобритания – с 21,7 милиарда и Венецуела – с 14,8 милиарда. Тук българското участие е 380,8 милиона долара.

  Консорциумът на разследващите журналисти реши да не показва детайлна информация за страни, от които са по-малко от трима клиенти. Освен това над 19 хиляди клиенти не са свързани с нито една страна, а някои от показаните клиенти са свързани с повече от една страна, пише в електронното издание на „Монд“.

  Източник:  БГНЕС/ Dariknews.bg

• Проф. Пламен Павлов: Публичността при изслушването на кандидатите за ДАБЧ е относителна

  Интервю на Веселина Миланова и Николай Кръстев с проф. Пламен Павлов,

  Програма „Хоризонт“ на БНР

  

  Днес, 9-ти февруари, ще се състои публичното изслушване на кандидатите за председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Идеята да има подобен публичен дебат в никакъв случай не е лоша. Тя обаче не беше нито ясно формулирана, нито обяснена, каза в предаването „Преди всички“ историкът Пламен Павлов – бивш директор на агенцията. Той обясни, че информация за конкурса и за кандидатите с подробности може да се намери най-вече в сайта „ЕвроЧикаго“.

  Пламен Павлов даде и своето обяснение за появилите се коментари, че вече е ясно кой ще застане начело на Държавната агенция за българите в чужбина:

  Без да поставям под съмнение тяхната почтеност и добросъвестност (на кандидатите – бел.ред.), не може да се изключи да се правят различни „атаки“ от различни места, с цел да се разчисти конкуренцията.

  Пламен Павлов упрекна организаторите на изслушването, че не са поканени представители на обществените медии, където темата за българите в чужбина, е най-осезаемо застъпена, както и експерти от министерствата на образованието и на културата.

  За голямо съжаление е елиминиран елементът на гражданско участие. Публичността е много относителна, тъй като можеха да бъдат включени хора, които представляват самите общности. Разбира се, тук има рискове, че някой може да се обиди, но можеше поне да бъде с тяхно присъствие, да имат статут на наблюдатели, да бъде излъчвано онлайн. При съвременните технологии не е проблем да има максимална прозрачност, но такава, доколкото разбирам, няма да се случи днес, коментира бившият председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

  Интервюто с Пламен Павлов можете да чуете в звуковия файл.

  .

• Как д-р Тренчев описа България на конгреса на „Подкрепа“

  Синдикатът КТ „Подкрепа“ събра в неделния ден стотици свои членове от цялата страна на 9-тия конгрес на организацията. Домакин на срещата бе една от най-големите зали на Националния дворец на културата в столицата, където над 770 делегати на синдиката с интерес чуха оценката за ситуацията в страната ни.

  .

  Президентът на синдиката д-р Константин Тренчев описа България такава, каквото я вижда в момента.

  „Картината на днешна България няма да се хареса на политиците, тъй като голямата част от отговорността за тази тъжна картина е тяхна“, подчерта д-р Тренчев. Той определи последните 26 години от развитието на страната ни като време на глобални драматични и болезнени процеси, рушащи вековните морални, нравствени и културни устои на християнската цивилизация.

  „България днес е в състояние на победена страна след дълга и унищожителна война, загубила милиони от своето население, с драстично намален трудов и икономически потенциал, без обща кауза, потъпкан национален дух, примирена и приела своето поражение“, призна президентът на КТ „Подкрепа“. В това време той вижда и създала се върхушка, която представлява елит от политици, бизнесмени, лица от бившата ДС и БКП, общественици, криминални структури.

  И описвайки проблемите на страната ни, д-р Тренчев продължи: „Минималните ни работни заплати са по-ниски от тези в държави от третия свят. 1,5 млн. пенсионери и 500 хиляди инвалиди живеят в глад, лишения и тотална мизерния. 70% от българските домакинства не разполагат с доходи за нормална издръжка. Институциите не служат на интересите на хората, тъй като са превзети от корупция“.

  Българското земеделие остана в миналото, посочи още Тренчев. „Българският учител стана обект на унижения, насилия и подигравки. Всяка години 15 хиляди деца напускат училище. За последните 6 години 3 хиляди български лекари са напуснали страната, българският народ е най-болният в Европа, стотици хиляди нямат достъп до системата, а здравеопазването ни продължава да бъде недофинансирано. Българската православна църква не може да се избави от комунистическото наследство и сега тя е сериозно отслабена“, продължи да описва проблемите Константин Тренчев.

  И тъй като КТ „Подкрепа“ е единствената синдикална организация, оцеляла от времето на 1989 година, д-р Тренчев обърна поглед именно към прехода у нас.

  „Промените в България бяха извършени с цинизъм, жестокост и грабеж“, установи президентът на синдиката. По-думите му, всички тогава са мечтаели за промяна, но не са знаели как да я осъществяват. Като най-важен въпрос за прехода д-р Тренчев изтъкна този за промяната на собствеността. Собствеността попадна на безценица в ръцете на хората от БКП, които днес наричаме „назначени капиталисти“, изтъкна д-р Тренчев.

  Той сподели още, че през годините се е срещал с много премиери на страната ни, за да се опита да ги убеди, че въпреки допуснатите грешки, все пак държавата има права да проконтролира какво става с тази собственост. „Общото им оправдание бе, че това е много трудно и нищо не може да се направи“, разкри още президентът на КТ „Подкрепа“.

  Д-р Тренчев отдели и няколко думи за настоящата политическа обстановка у нас, като отбеляза, че за последните четири години се смениха пет правителства, днес имаме най-многопартийния парламент в нашата нова история и може би най-компромисния коалиционен кабинет. „Друг е въпросът какви са резултатите за хората от тези събития“, загатна д-р Константин Тренчев.

  Източник:  News.bg

• Нов секс модел в Амстердам, а у нас крият милиони

  Кметът на Амстердам Еберхард ван дер Лаан и членовете на градското правителство одобриха план за привличане на секс труженички в управлението на нови домове за удоволствие. Според властите, това ще подобри качеството на секс индустрията в града и ще намали пресъпленията в тази област, както и трафика на млади жени и момичета.

  Това съобщава TL Times, цитирайки официални съобщения на общината. Градската управа, заедно с неправителствената организация „ШВО-Куеридо“ търсят инвеститор, с който заедно да направят пет центъра, които да бъдат предоставени за платен секс. Говорителят на „ШВО-Куеридо“ Джаспър Карман потвърдил новината и обяснил, че вече има съгласие от няколко жени, запознати с материята. Освен всичко, те щели да потигнат и нелоши печалби от проекта. По-добре всичко да е прозрачно и под контрол, отколкото проституцията да е нелегална, да има трафик, а печалбите да отиват в организираната престъпност, дори в терористични организации, категорични са експерти. Те дават пример със страни от Югоизточна Европа, в които този незакоен бизнес се управлява от мафиотски струкутри, покровителствани от политически кръгове.

  Нововъведението може да се превърне в туристическа атракция много бързо и да донесе добри доходи на града, а идеята може да послужи като повод у нас също да се преразгледа въпроса със секс услегите. Те са сега са извън закона, което лишава държавата от милиони като данъци и такси. Да не говорим за рисковете от болести, измами, насилие и други криминални престъпления. Не е тайна, че един от бизнесите на модела #КОЙ е търговията с проститутки в София. Предлагат се елитни компаньонки, манекенки и модели на бизнесмени, политици и чужденци. Прави се тайно, но емалко от клиентите биват заснети и след това рекетирани с видео компроматите. Министри и от това правителство, както и депутати от сегашния парламент са държани с подобни компромати и принуждавани да взимат решение в полза на #КОЙ. Промяна в законодателството би променила ситуацията с нелегалната търговия с женска и детска плът, смятат запознати с бизнеса.
  За проститутките край пътя към Свиленград авторът на бетселър №1 за 2014 г. „Аз съм Пилигрим“ Тери Хейс пише: „Отстрани се виждат десетки проститутки, повечето малолетни циганки с къси кожени полички. Повечето са почти деца по бельо и дрехи от имитация на кожа, чийто живот се върти около кабините на камионите или задните седалки на колите. При бременност услугите им се продават по-скъпо и не е нужно да си гений, за да видиш, че отглеждането на сираци е единствената развиваща се индустрия на страната„.

  Националната статистическа служба на Великобритания реши от септември 2014 г. да отчита доходите от проституция и продажба на наркотици при изчисляване на БВП, съобщава Financial Times. В резултат на промените, чиято цел е да приведат статистиката на Обединеното кралство в съответствие с международните стандарти, приети от страните от ЕС, чистият обем на британския БВП може да нарасне с 4-5%. Службата вече е изчислила приноса на наркотърговците и проститутките в националната икономика за една от предишните години. Тогава общият обем на продажбата на наркотици и сексуални услуги е възлязъл на 9,7 милиарда британски лири, като проституцията е донесла 5,3 милиарда, а търговията с наркотици – 4,4 милиарда.

  В България Националния статистически институт твърди, че приходите от проституция и аркотици са не повече от 0,2 на сто от БВП. Експерти обаче наричат тази цифра смешна и сочат, че само за година от проституция органицираната престъпност печели над 1,5 млрд. Само от проституиращите българки в европейски страни приходите дневно са по около 400 евро на човек. Британският в-к „Експрес“ твърди, че една проститутка изкарва между 12 000 и 18 000 евро на месец. Умножено по 15 000 проституиращи българки в рамките на ЕС според Евростат и се получава колосална сума. Въпросът е кой има полза тези статистики да се прикриват или манипулират. Естествено мафиотските структури, които извършват съответната търговия и прибират печалбите. Защото част от тези пари отиват за финансиране на други престъпления, включително и терористични структури – у нас и в чужбина.

  Източник: Фрог нюз

• Иван Николов: Западните покрайнини – последната жертва на българското безхаберие

  Да си българин в Сърбия, това значи да понесеш всичката омраза и презрение умишлено отглеждано през последните два века в сръбската история и култура. Това значи да понесеш натрупаната омраза от пораженията, нанесени от българската армия през войните; да си подложен на всички известни в света методи за асимилация (сърбизация) и да живееш в икономически най-изостаналите райони на Сърбия. Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов.

  Eврочикаго публикува пълния текст на интервюто*.

  .

  БГНЕС: Г-н Николов, лесно ли е да си българин в Сърбия, по-специално в Босилеград?

  Иван Николов: Да си българин в Сърбия, не е пример за подражание. Не познавам българин в Сърбия, който публично да е декларирал българската си принадлежност и да не е заплатил висока цена в личен или професионален план. Да си българин в Сърбия, това значи да понесеш всичката омраза и презрение умишлено отглеждано през последните два века в сръбската история и култура. Това значи да понесеш натрупаната омраза от пораженията, нанесени от българската армия през войните; да си подложен на всички известни в света методи за асимилация (сърбизация) и да живееш в икономически най-изостаналите райони на Сърбия; да гледаш как съзнателно се разрушават културно-историческите паметници, църкви и надгробни паметници от времето на българската национална история; да гледаш как децата ги възпитават на сръбски език като сърби и как бабите и дядовците не разбират какво им говорят внуците. Да гледаш как се топи твоят народ под натиска на великосръбската асимилационна политика и да не можеш нищо да направиш. И да гледаш как твоите врагове и еничари на българщината топло ги посрещат в София като братя, славяни и пр. и си правят бизнес, развиват добросъседски отношения и се възхищават на сръбската чалга, а по същото време в Босилеград ни съдят и разследват затова, че отбелязваме 3 март, че искаме да възстановим българските войнишки паметници и т.н.

  БГНЕС: Вие неведнъж сте споделяли тревогата си от непълноценното обучение по български език и за съдбата на българските паралелки в града. Какво е положението днес?

  Иван Николов: Няма нужда да повтарям колко важно е обучението на български език за опазването на нашата национална идентичност. Паралелките, в които обучението изцяло се провеждаше на български език почти се разпаднаха, поради липса условия за нормално провеждане на учебния процес. Преди девет години група осъзнати родители рискуваха и доведоха децата си в Първи клас като поискаха децата им да учат на български език. Учебници нямаше, но родителите се надяваха, че този проблем ще се реши в движение. Сега тия деца са ІХ клас в Гимназията, но учебници няма още. Превеждат сръбските учебници на часовете, учат от някакви хвърчащи листове… Поради това, някои родители се принудиха да презапишат децата си в сръбските паралелки, а тия, които сега трябват да тръгнат на училище не искат да ги записват в български паралелки просто защото няма условия за нормално обучение. Трудно ми е да си спомня колко срещи на високо равнище се проведоха в Белград и София през тия девет години, но със сигурност не са малко…

  БГНЕС: В Бюлетина на КИЦ „Босилеград“, на който Вие сте главен редактор, често се публикуват статии и анализи, упрекващи българските правителства в незаинтересуваност към съдбата на българите в Сърбия. Бихте ли посочили конкретни примери?

  Иван Николов: Чувството на обективност ме кара най-напред да спомена това, което българските правителства са направили: откриването на българските Културно-информационни центрове в Босилеград и Цариброд и провеждането на българска културна политика в Западните покрайнини, Постановление № 103 с което българските университети отвориха врати за българите от чужбина, започналият процес за придобиване на българско гражданство, оказване на медицинска и хуманитарна дейност. Но на фона на тия значителни културни промени, българският бизнес ни прескочи и отиде във вътрешността на Сърбия да дава работа на сърбите, но не и на българите в Сърбия. Българските правителства не се ангажираха със защитата на нашите права пред сръбските си колеги, когато срещу нас се водеха дела за отбелязване на български национални празници в Босилеград, посегателствата срещу свободата на словото и пр. Ние продължихме да се стопяваме, обедняваме и емигрираме пред очите на София, а тя ни гледа и си мълчи и пропуска един след друг шансовете да поиска решаване на нашите проблеми.

  БГНЕС: От времето, когато диктаторът Тито беше пълновластен господар на Югославия до днес, какво се промени в Западните покрайнини и какво донесоха демократичните промени за българите там?

  Иван Николов: Демократизацията доведе до разпадането на Югославия – всички нейни народи и малцинства поискаха да я напуснат и тръгнаха по пътя на свободата и независимостта си. В този смисъл т.нар. демократични промени, на нас не ни донесоха нищо ново. Югославия се разпадаше, но България не ни поиска обратно, въпреки че имаше всички основания да го стори. Българските политици ни приспиваха с мантрата, че когато Сърбия подаде кандидатурата си за членство в ЕС, България ще постави условия, с които ще поиска тя да спазва правата ни. Когато дойде този ден, България даде „безрезервна и безусловна“ подкрепа за сръбското еврочленство и не постави никакви насрещни искания в наша полза. По същото време обезлюдяването на Западните покрайнини продължи, броят на българите в Сърбия драстично намаля, а проблемите с образованието, информирането, богослужението на български език, служебната употреба на българският език и писмо, опазването на културното наследство, безработицата, преследването на лидерите на българските организации и сдружения продължи под безучастния поглед на София.

  БГНЕС: През лятото на 2013 г. в град Ниш беше приета „Платформа за защита на българите в Сърбия“. Каква е нейната съдба, последваха ли някакви практически стъпки или остана само на книга?

  Иван Николов: Тази Платформа бе подписана от повечето български партии и сдружения в Сърбия. Тя бе изготвена от нашия Културно-информационен център и беше един добронамерен и конструктивен документ за решаване на нашите проблеми в рамките на сръбското законодателство. За съжаление, тя си остана извън полезрението на сръбските политици и медии, пък и българските не й обърнаха сериозно внимание. Питам се, ако и един такъв документ каквато е тази Платформа, не е приемлив за сръбското и българското правителство, тогава какво още трябва да направим ние?

  БГНЕС: В Западните покрайнини има много паметници на българското културно-историческо наследство. Какво е отношението на сръбските власти към тях и разбира се на българите там?

  Иван Николов: Унищожаването или фалшифицирането на културно-историческото наследство е един от методите на асимилационната политика. В този смисъл огромна част от българските паметници на културата бяха или унищожени, или оставени времето да ги унищожи, или пък бяха „посърбени“ като им бяха сменени имената или посланията. По същото време бяха изградени десетки нови паметници на „жертвите на българската окупация“, естествено, с антибългарски послания. Такава например беше паметната костница в двора на Техническото училище в Сурдулица. Това са опити да се материализират сръбските исторически фалшификации за българите. Това е отношението на властите. Българските организации и граждани все още пазят българските паметници: паметникът на Левски бе построен по наша инициатива и все още се поддържа не от общината, а от един босилеградски гражданин Димитър Димитров. Опитите по повод 100 години от Балканската война да възстановим надгробните паметници на петимата български офицери, разстреляни от сръбската армия на 28 юни 1913 г. срещнаха сериозна съпротива от кмета на Босилеград Владимир Захариев, който прехвърли топката на сръбското Министерство за труд и социална политика. Не си спомням да е искал мнението на това министерство, когато построи една партизанска чешма на три крачка от паметника на Левски, на която ежегодно се отбелязва „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“?!

  БГНЕС: Преди няколко години нашумя името на свещеник Йоан, който извършваше богослужение на български език в новата църква в с. Паралово. Къде е той сега и кой е посредник между Бога и българите в това село?

  Иван Николов: Той е в Босилеград, сам и изолиран, без възможност пълноценно да изпълнява духовната си мисия. Между Бога и нашите българи, не само в това село, са предрешените в свещенически одежди агенти на държавна сигурност и активисти на Сръбската радикална партия на Шешел.

  БГНЕС: Преди време в една Ваша книга нарекохте българите в Западните покрайнини „…последните заточеници на Версай…“. Днес какво заглавие бихте сложили на поредната Ви книга с подобно съдържание?

  Иван Николов: Може би „Последните жертви на българското безхаберие“.

  БГНЕС: Преди известно време в интервю за едно от водещите издания в Белград известният сръбски професор Предраг Симич предположи, че повечето съседи на Сърбия в процеса на евроинтеграция ще предявят някакви искания към нея. В това число той слага и България, която според него ще постави въпроса за правата на българите. Вие как мислите?

  Иван Николов: Професор Симич, лека му пръст, каза това, което самите сърби биха направили и очаквали от България да го направи – да предяви иск. Нещо, което е толкова естествено, разумно, логично и очаквано от самите тях. Често пъти къде на шега, къде на истина казвам, че българските политици са станали толкова „европейци“, че дори Сърбия сама да се откаже от нас, те няма да искат да ни приберат.

  БГНЕС: В брой 76-77 на Бюлетина на КИЦ „Босилеград“ – 2014 беше публикувано изследване на Центъра за международни въпроси и Фондация „Фридрих Еберт“ „Българите в Сърбия и сръбско-българските отношения в светлината на европейската интеграция на Сърбия“. Вашето мнение за това изследване – отразява ли то обективно съществуващите проблеми?

  Иван Николов: Въпреки всички недостатъци на това изследване, това е пръв опит да се проговори за проблемите на българите в Сърбия и то по един по-различен начин. Голяма част от исканията, които поставихме в Платформата за защита на правата на българското малцинство са интегрирани в това изследване и е призната тяхната научна и политическа стойност. Това изследване отразява огромна част от нашите проблеми, не ги обяснява достатъчно обективно и дава едни коректни препоръки на сръбското правителство с оглед на предстоящото членство на Сърбия в ЕС.

  БГНЕС: Какво бихте пожелали на българите в България и в Западните покрайнини, а на всичките ни общности по света, както и лично на себе си, през настъпилата вече 2015 г.?

  Иван Николов: Бих си пожелал българските политици да влязат в ролята си да изразяват и изпълняват политическата воля на българската нация а не само на политическите кръгове около тях.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Напомняме, че г-н Николов даде интервю преди два дни и на Еврочикаго. Какво казва той в това интервю може да се прочете ТУК.

• NASCAR Legend Declares to Obama, Dalai Lama at Prayer Breakfast: Without Christ, You Will Go to Hell

   By Heather Clark, Christiannews.net

  .

  WASHINGTON – During Thursday’s National Prayer Breakfast in Washington, NASCAR great Darrell Waltrip shared his Christian testimony with the thousands gathered, including Barack and Michelle Obama and the Dalai Lama, stating that he thought he was once a pretty good person, but “good people” go to Hell without Christ.

  Waltrip, a NASCAR Hall of Fame recipient with 84 wins, spoke about the importance of coming to Christ and becoming a new creature before approximately 4,000 attendees, which hailed from 170 countries worldwide. He spent most of his talk sharing his story of how God changed his life from being a man that struggled with pride and alcoholism, to a person who now is humble and lives for Christ and not himself.

  “This is what people said about me: They said I was brash, ruthless, pushy, cocky, conceited, aloof, boastful, arrogant and just downright annoying,” Waltrip said, speaking of his life over 30 years ago. “And I’ve got to tell you, those were people that liked me, so you can imagine what people that didn’t like me had to say about me.”

  He stated that his wife Stevie tried to get him to go to church, but he would tell her that he didn’t have the time.

  But a serious crash during the 1983 Daytona 500 became the turning point for Waltrip as he realized that he could have died that day—without Christ.

  “When I finally came to or woke up, I realized that that wreck had knocked me unconscious,” he explained. “It scared the Hell out of me, and I mean that literally. I realized that I could have been killed that day. What if I’d lost my life right there that day at Daytona? What would I have done? Would I have gone to Heaven, or would have I gone to Hell?”

  “I thought I was a pretty good guy, but folks, let me tell you something. Good guys go to Hell,” he continued. “If you don’t know Jesus as your lord and savior, if you don’t have a relationship [with Him], if He’s not the master of your life, if you’ve never gotten on your knees and asked Him to forgive you of your sins, [and] you’re just a pretty good guy or a pretty good gal, you’re going to go to Hell. Think about that. I did.”

  After the incident, Waltrip began going to church, and the pastor, Cortez Cooper, began ministering to him on a personal level.
  “I got down off my high horse [and] got down on my knees. And Dr. Cortez Cooper and Stevie and I prayed that the Lord would come into my life and forgive me of my sins, and be my lord and savior,” he recalled. “And that was the greatest day of my life. That changed everything.”

  Waltrip told his wife that night as they drove home that he felt like a “new man” and that he had been born again.
  “When the Lord comes into your life, you’re going to be different. You have to be different,” he declared to those gathered. “If He comes into your life and you’re not different, you better go back and try it again, because the Lord changes you.”

  The NASCAR champion and regular commentator on SPEED told the thousands listening that while it is hard for him to look back at the way he used to be, he is thankful for how Christ has changed his life.
  “The good news is, I’m not that way anymore,” Waltrip said, receiving applause. “[And like me], you’ve got to get off your high horse and get on your knees and ask for forgiveness. He’s waiting there for you.”

  
  .

• ​Родна стряха или партиен аукцион за уреждане на наш другар?

  Да не корим сънародниците си в чужбина, ако все по-мъчително намират основание да се чувствуват българи

  .

  Горан Благоев, Factor.bg

  Те са населението на половин България. Според официални статистики – между 3 и 3,5 милиона. Българите от чужбина или задграничните българи. Наричат България майката родина или прародината. Когато могат, й помагат. Но тя какво прави за тях?

  В понеделник, 9 февруари, деветима кандидати ще се състезават за поста председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). За първи път в четвъртвековната история на Агенцията шефът й ще се назначава с конкурс. Поискаха го представители на българските общности в чужбина след скандалния опит на правителството да удостои с председателството на ДАБЧ приятелката на икономическия министър Божидар Лукарски – нашите сънародници обвиниха дамата в некомпетентност и кабинетът отстъпи пред техния протест, като назначи конкурса. Но вместо задграничните българи да се успокоят, че държавата ни изоставя формалния си подход към тях, те отново са разбунени. Причината е

  начинът, по който конкурсът се провежда

  Първо, не е ясно защо ресорният вицепремиер Миглена Кунева е задвижила премиерската заповед за конкурса с близо месец закъснение – Бойко Борисов я издава на 19 ноември, Кунева я обявява на 12 декември 2014 г.?! Бюрократично забавяне или възможност “подходящите” кандидати да имат преднина за писането на концепция?

  Второ – конкурсът е обявен като публичен, но публичността се изразява единствено в предварителното публикуване на концепциите на кандидатите и изпитването им от комисия, назначена от Кунева. Конкурс при закрити врата. Едва постфактум ще станат известни стенографските протоколи. Но реално публичността ще е постфактум.

  Трето – няма параметри относно компетентността на комисията, която ще препитва мераклиите за шеф на ДАБЧ. Предвижда се в нея да бъдат включени специалисти от външното, вътрешното и правосъдното министерство, тъй като една от основните функции на Агенцията е свързана с даване на българско гражданство. Но сред изпитващите няма представител нито на културното, нито на образователното министерство – сякаш българите в чужбина нямат никакви проблеми в тези ресори, или не се нуждаят от духовна връзка с отечеството?! Няма данни в комисията да са включени и специалисти по българската диаспора. Може да се окаже, че изпитващите са лаици в сравнение с някои от деветимата кандидати. Най-малко четирима от тях издълбоко познават истинските нужди на задграничните българи – двама са от новата емиграция, двама са етнически българи от историческите ни общности.

  Четвърто – според едно от допълнителните условия кандидатите трябва да владеят поне един чужд език. Без да се уточнява какъв. И без да се изисква сертификат за нивото на владеене. Т.е. бъдещият председател на ДАБЧ може да говори екзотичен език, но да срича на английски или френски.

  Пето – не е упоменат срок, в който класирания на първо място в конкурса ще бъде назначен от премиера за председател на ДАБЧ.

  Наши сънародници от четири континента, които са съпричастни към проблема, подозират, че с председателския пост на Агенцията отново може да бъде овъзмезден някой от коалиционните партньори в кабинета – този път официално: “За българите в чужбина е неприемлива и възможността… да се изтъргува председателското място в ДАБЧ в замяна на подкрепа за правителството от определени политически сили”. Ерго – конкурсът може

  да се изроди в партиен аукцион

  С писма до Б. Борисов и М. Кунева 19 временни обществени съвети на български общности от Европа, САЩ, Канада и Австралия изразиха резервите си, че конкурсът ще бъде прозрачен. Те настояват в комисията, която ще класира кандидатите, да участват също техни представители и български общественици, ако не са държавни служители. Вицепремиерът Кунева контрира, че включване на българи от чужбина ще провокира въпроса за тяхната легитимност. Много е трудно да бъде осигурена консенсусна представителност на сънародниците ни в комисията, понеже са пръснати на шест континента, а някои от организациите им често си съперничат – де факто всеки българин от чужбина може да попита с основание по какви критерии в комисията е предпочетен един представител пред друг. Така че в това отношение екипът на Кунева няма как да бъде упрекнат.

  Все пак правителството можеше да избегне конфуза, като приеме другото предложение: след комисията, сънародниците ни също директно да задават въпроси на кандидатите – на място или онлайн от чужбина. Нали ДАБЧ е създадена именно за задграничните българи?! От ведомството на Кунева обаче им предоставиха единствено имейл, на който да изпращат питанията си към кандидатите предварително. Но няма гаранция дали въпросите не ще бъдат

  селектирани тенденциозно

  Конкурсът за председател на ДАБЧ щеше да неутрализира основателните упреци на сънародниците ни и да спечели доверието им в кабинета Борисов, ако през последните 15 години някое правителство беше задвижило един от механизмите на Закона за българите в чужбина – създаването на Национален съвет на българите извън Република България. Идеята за него е доусъвършенствана и в Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности по света, която е факт от миналото лято. Вярно, тя беше приета от кабинета “Орешарски” пет минути преди края на мандата му и изобилства от недомислици, неясноти и противоречия, които тепърва ще породят проблеми между българската държава и сънародниците ни зад граница. Най-малкото защото не е ясно каква е стойността на документа в българския правен мир. Но предвиденият от стратегията Национален съвет на българите извън Република България дава възможност за тяхното широко представителство – той е консултативен орган на обществени начала към Президента или Парламента, като българите от чужбина формират 4/5 от неговия състав. Изборът на членовете трябва да се провежда успоредно с изборите за национални институции. Което ще рече, че на есенния парламентарен вот сънародниците ни от чужбина можеха да гласуват и за Националния съвет – така че с днешна дата той да е заработил и да може да излъчи представители в комисията, която ще определи новия шеф на ДАБЧ. Но този шанс беше пропуснат.

  В този ред е крайно време и да се създаде многомандатен избирателен район “Чужбина”, в който български граждани зад граница ще избират свои депутати в Народното събрание. Такава идея издигна още Световният форум на задграничните българи под патронажа на вицепрезидента М. Попова през ноември 2012 в Брюксел. Предложи се и при разискванията на Изборния кодекс в 42-то ОНС през февруари 2014 г. Практиката е позната в други европейски страни и е цивилизована възможност близо 2 милиона български граждани от емиграцията или историческите ни общности да бъдат парламентарно представени у нас, за да решават адекватно проблемите си. Освен това ще засили чувството за общност между българите в отечеството и извън него.

  И най сетне – правителството, въпреки недоимъка, трябва да отпусне бюджет на ДАБЧ за 2016 г., който съответства на нейната мисия. За тази година са предвидени едва 644 000 лв., в които влизат заплатите и режийните на Агенцията. С такива сума и най-опитният мениджър не може

  да опази българското етнокултурно пространство зад граница

  Преди да назначи комисията, която ще изпитва новите кандидати за председател на ДАБЧ, вицепремиерът Кунева да си припомни как изглежда дом “Родна стряха” в столицата. Заможни емигранти бяха дарили средства да бъде средище на всички българи по света. Вярно, залязващият социализъм у нас погълна това дарение и повече от 30 години недовършеният строеж в кв. „Манастирски ливади” стърчи като чудовище от корозирала арматура – “паметник” на държавната немара към хората, които повече милеят за отечеството, отколкото то за тях. Отдавна модерна България трябваше да им докаже, че наистина е родната им стряха. Все още може да се случи, ако на 9 февруари комисията успее да излъчи достоен кандидат, който е мотивиран да решава проблемите на българите в чужбина, а не осигури поредната синекурна длъжност на поредната партийна креатура. Иначе да не корим сънародниците си в чужбина, ако все по-мъчително намират основание да се чувствуват българи.

   

• Биволъ: Банковите „Кака и Братко“

  Братът на Нели Кордовска от БНБ е директор в ПИБ

  Материал на Биволъ

  

  Нели Кордовска е и.д. шеф на отдел „Банков надзор“ на БНБ и е подуправител на Фонда за гарантиране на влоговете. Според в. „Капитал“ нейният роден брат Румен Стамов е директор «Частно банкиране» в ПИБ. Вече втори ден информацията не е опровергана нито от Кордовска, нито от Стамов.

  Това роднинство трябва да се оцени в светлината на събитията от последните месеци. Нели Кордовска пое банковия надзор от обвиняемия Цветан Гунев малко преди да потъне КТБ, на която беше отказана ликвидна подкрепа. Няколко дни по-късно тръгна да потъва и ПИБ, на която обаче беше хвърлен спасителен пояс с държавни пари.

  След спасителната операция ПИБ беше поставена под строг надзор заради получената държавна помощ от 1,2 млрд евро. Главен надзорник до момента се явява Нели Кордовска.

  Надзор, който ще остане в историята. През септември банката, захранена от данъкоплатците, отпуска някакви си 40 млн. евро кредит на фирмата «Семита Билд». Фирмата е с един служител и почти никакви активи. Необслужвани кредити към свързани лица за стотици милиони се предоговарят за бъдеще. Така не изглеждат лоши и не се налага да бъдат провизирани.

  Биволъ направи поредица от подплатени с неопровержими доказателства разследвания (виж тук, тук, тук и тук), че банката е кредитирала офшорни фирми, свързани със собствениците й. Раздавани са суми за стотици милиони евро. „Инвестираните“ по този начин огромни капитали, недопустимо надхвърлят дори собствения капитал на ПИБ. Медията изпрати данните до Надзора на БНБ още преди да ги публикува като сигнал за проверка. Вместо адекватна и отговорна реакция за проверка от БНБ реагираха агресивно, отказвайки да извършат такава. На свой ред КФН стартира заплашителна кореспонденция с абсурдни искания за предоставяне на личните данни на членове на екипа на Биволъ. Това предизвика незабавна реакция на “Репортери без граници”. След неадекватаната реакция на отговорните български институции Биволъ реши да изпрати данните и документите на вниманието на Европейската комисия и Прокуратурата.

  Надзорът на Кордовска мълчи.  Впрочем, не винаги. Подобно на Стоян Мавродиев от КФН, Нели Кордовска от БНБ надзирава медиите. Разликата е, че вместо да ги глобява директно, тя ги дава на прокуратурата ако посмеят да публикуват информация от голям обществен интерес. Такъв е случаят с изданията на „Икономедия“, наскоро посетени от „Икономическа полиция“

  В другото си амплоа като подуправител на Фонда за гарантиране на влогове Кордовска развива дейност, от която банката на Братко има несъмнена полза. Фондът за гарантиране на влоговете първо внезапно се освободи от шефа си Росен Николов (19 ноември 2014). Замести го Радослав Миленков – бивш кадър на ПИБ. Няколко дни по-късно (24 ноември 2014), Фондът реши кои банки ще обслужват парите от КТБ. Решение за банките беше взето „на тъмно“, защото никой не знаеше колко са влоговете, разпределени по ЕНГ. Знаеха само във Фонда и квесторите на КТБ. Фондът избра 9 банки, сред които и ПИБ. За всеки случай на последната беше дадена още една група вложители – всички чуждестранни лица.

  Резултатите са ясни днес. От отчетите на БНБ за декември 2014 се вижда, че спрямо септември 2014 ПИБ губи от корпоративни клиенти 339 млн. лв.. Банката обаче е на плюс, защото е привлякла 571 млн. от частни вложители. Кои ли са те?

  Неокончателните данни от Фонда сочат, че на лица с ЕГН-та, завършващи на 9, които бяха обслужвани от ПИБ, са изплатени 459 920 702 лв., а на чуждестранните лица 131 154 857 лв. Съберете две и две. И сметнете къде щеше да бъде ПИБ днес, ако я нямаше тази манна от институцията на Кака.

  Интересен е и въпросът къде ще бъде банката на Братко утре. Защото дори Кордовска да прояви някакво чувство за срам и професионална етика и се оттегли от ръководните си позиции, Фондът вече е празен. Фондът – празен, но не и личната сметка на Кордовска. Финансовият журналист Мирослав Иванов разкри с документ,  че тя е имала тлъста сметка в евро в КТБ, която е изтеглена ден преди затварянето на банката. Подобно действие се обяснява с предварителна информация, която надзорничката е имала благодарение на служебното си положение. Нима това не е крещящ конфликт на интереси? Как въобще е станало възможно на мястото на Гунев да бъде сложен от БНБ човек, който е имал сметки в КТБ и то именно в момента когато се решаваше съдбата на тази банка?

  Къде ли са сега тези пари? Възможно ли е да са при Братко в поднадзорната ПИБ с подходяща лихва? Впрочем, едва ли трябва да се тревожим за авоарите на такъв изявен професионалист като Кордовска, който очевидно владее всички тънкости на надзора когато надзирава своите си пари.

  За надзора на обществените явно ще трябва се уповаваме на професионализма на Братко и на Георгиу Георгиус. Последният менажира суми на ПИБ, доближаващи се до невърнатата все още държавна помощ от бюджета.

   

• Българите в чужбина никога не са били приоритет на България

  „Бият се Украйна и Русия – ние кого да защитаваме, за кого да умираме?“

  .

  Това са развълнуваните думи на Райна Манджукова – бесарабската българка и бивш шеф на ДАБЧ в интервю на Горан Благоев за Faktor.bg

  Украйна не направи нищо бесарабските българи да я почувстват като своя държава.
  През вековете българинът в тези земи само се е снишавал и оцелявал.

  България не присъства в Бесарабия нито като образ, нито като звук, пускат само чалга канали, казва още Райна Манджукова.

  Тревожни вести идват от украинската част на Бесарабия. Нашите сънародници, които са украински граждани, също подлежат на мобилизация, която Украйна обяви за цялата си територия.

  .

  Разговарям с една бесарабска българка, чийто брат Димитър вече е бил на обстрелването летище в Донецк. Райна Манджукова е родена в село Лошчиновка, недалеч от гр. Измаил, Одеска област. От 1989 г. живее в България, съпругът й е от тук (талантлив учен-химик, който няма нищо общо с бизнесмена П. Манджуков). Райна също е български гражданин, но пътува постоянно до родната си Бесарабия и ежедневно поддържа контакт с роднини и приятели. Завършила е българска филология в Софийския университет, в момента е докторант. Петнадесет години работи в Държавната агенция за българите в чужбина, една година я оглавява. Съучредител на асоциациите „Световна България” и „Български училища в чужбина”.

  – Г-жо Манджукова, наши сънародници от одеското село Кулевча се вдигнаха на бунт срещу мобилизацията, която Украйна обяви през последната седмица. Последваха ги българите от с. Димитровка и Нови Троян в района на Болград. Какво се случва реално в Бесарабия?

  – Бесарабия е притеснена и превъзбудена от четвъртата вълна мобилизация. При първите три вълни реално много малко хора заминаха към източните територии, където има бойни действия. Но сега мобилизацията е масова. В моето родно село, където са 700 жители, са разпратени 140 призовки.

  – Брат ви вече е участвал на т.нар. „източен фронт”.

  – Да брат ми е бордови техник на транспортен хеликоптер, който постоянно изпълняваше курсове до Донецк. Сменят ги на ротационен принцип и в момента не е там. Нищо не разказва. Загадъчно се подсмихва. Братовчед ми, който е на 27 години, с четири деца, отиде доброволец. От него разбрах, че преминават много стабилна военна подготовка и не е вярно това, че украинските власти ги пускат като пушечно месо.

  – Хората обаче се бунтуват срещу мобилизацията – до колко това е типично само за нашите сънародници в Бесарабия?

  – Това се случва не само в българските селища в Одеска област. Масов е бойкотът и в други неукраински села на Бесарабия – молдовански и липовански. За липованците, които са староверци, дори носенето на оръжие е грях. Срещу мобилизацията протестират и чисто украински области. В Ивано-Франковска област, която е с компактно украинско население, кметовете на 14 селища са отказали да приемат призовките. Самите украинци се бунтуват срещу начините по които се провежда мобилизацията – смятат, че е незаконна, защото Украйна не е въвела военно положение и официално не е обявила война. Това е вълна, която е обхванала цялата държава.

  
  Жители на с. Нови Троян, бесарабски българи, блокираха на 28 януари кметството в знак на протест срещу обявената мобилизация. Източник: Интернет-вестник „Топор”

  – Това ли казват и българите в Бесарабия?

  – Да. В село Нови Троян се вдигнали на бунт и искали да изгорят призовките с този аргумент: ”Каква е тази мобилизация без официално да сме във война. Защо да взимат мъжете и синовете ни. А и при положение, че в страната има толкова много богати хора, защо сега се заиграват за сметка на бедните? А и като има достатъчно редовна армия, защо трябва да се взимат и запасните?” При нашите бесарабски българи обаче има и още едно оправдание: кого да защитаваме, за кого да умираме?

  – Все пак те са граждани на Украйна.

  -Факт е, че бесарабските българи са украински граждани. Още повече, че Украйна е независима държава повече от 20 години. Това означава, че вече има едно поколение млади мъже, които са ходили в казарма и са полагали клетва в името на държавата Украйна, не на СССР като бащите ни например, или момчетата от моето поколение. Това е феномен. Те не чувстват Украйна като своя родина.

  – А коя е тогава?

  – Ако ги попиташ Русия ли е вашата родина, те също няма да отговорят положително. В това виждам липсата на корени сред нас, бесарабските българи.

  Откакто са се вдигнали нашите прадеди да бягат от Османската империя за изминалите 200 години бесарабските българи девет пъти са влизали от една държавна територия в друга – в Руската империя, после в княжество Молдова, Румъния, после ги връщат в Руската империя, сетне отново в Румъния. Сетне в Съветския съюз, пак в Румъния, пак в Съветския съюз и накрая са разделени между Украйна и Молдова. Малко хора си дават сметка, че тази смяна се е случвала с такава честота, че няма едно поколение което да се е родило и умряло в една и съща държава. И всяка държава, която е идвала се е опитвала да подтиска българското. През всичките тези години какво е правил българинът – снишавал се е и е оцелявал.

  Ние говорим за бесарабските българи, но да не забравяме, че има и още един голям анклав – българите в Таврия.

  – С тях какво се случва сега?

  -Там е още по-старшно. Те са в Приазовието – т.е. досами фронта. И там тече усилена мобилизация. Но при тях по-малко се наблюдава този феномен да отказват мобилизация. През изминалите 60-70 години те почти не са променяли държавната си принадлежност, а и тепърва при тях се възражда българското самосъзнание.

  – Няма ли тенденция Украйна да мобилизира повече мъже от малцинствените общности, отколкото същински украинци?

  – Мисля, че това е манипулация. Няма такова нещо, но има друг проблем, който е проблем на украинската държава. Тя никога не се е съобразявала с това огромно малцинство – на бесарабските българи. Не се постара да го накара да почувствуват независима Украйна като своя държава. Вярно, не Съветския съюз ни даде правото да учим български език, да имаме свой вестник, свои организации и дружества. Независима Украйна ни го даде.

  Проблемът е, че между Киев и Бесарабия има Одеса – спускат се законите и наредбите към Одеса, но от там не винаги подхождат правилно – често твърде манипулативно.

  – Например?

  -В закона за образованието, който регламентира обучаването на майчин език се казва, че в райони, където съответното малцинство съставлява над 50 % от населението се въвежда малцинствения език като предмет в училищата без никакви допълнителни процедури. А в Одеска област започнаха с препитвания сред родителите – събиране на подписи дали да се въведе или не. И какво се случи? Все едно чета Христо Ботев. Родителите казаха: „Ами за какво ни е? Те нашите деца сега трябва да учат и украински, и руски, и западен език. За какво им е българският? Ние си го говорим в къщи, ние си го знаем”. Или другият по-кратък отговор: „Детето ми няма да следва в България, за какво му е да знае книжовен български?”. Това е грозната и срамна истина.

  – Да, но тези хора искат българско гражданство…

  – Така е. Но това което се случи, беше провокирано от украинските власти чрез тези допитвания, които противоречат на закона за майчиния език. Ами другото – въпроса с личните имена, с именната система. В чл. 13 от украинския закон за лицата и семействата изрично пише, че граждани от неукраински произход имат право да се запишат според именната система на тяхната нация. Унгарците в Украйна се записват с техните имена, обаче българите в Бесарабия често ги записват с украински варианти – Николай става Микола, Димитър – Дмитро…

  Проблемът е, че и нашите българи не си знаят правата. Но познавам и хора, които са се опитали да се позоват на закона. И са им казали: „Не може това. Ако искаш закон – иди в Киев и там си извади паспорт!”

  – Излиза, че българската държава не се застъпва за правата на бесарабските българи?

  – Не е съвсем така. Конкретно с имената и с изучаването на майчиния език по-скоро е работа на културно-просветните организации на бесарабските българи да разясняват на хората техните права и да съдействат те да бъдат изпълнявани. Вече ако срещнат системен отпор от страна на украинстата държава да се намеси България. Ние не трябва тепърва да се борим за получаване на права – те са дадени по закон. Хората трябва да настояват да ги спазват.

  България беше сред първите три страни, наред с Унгария и Словакия, която реагира когато след Майдана бе отменен законът за регионалните езици – един език да бъде административен наравно с държавния. Този закон сега е в сила, но в тези военни условия кой да се занимава с изпълнението му. България се намеси в защита на своето малцинство, но дори това нашите хора не можаха да разберат, защото няма откъде да го научат – украинските и руските медии няма да им го кажат, защото не им е изгодно.

  Откога се говори в Бесарабия да се хваща българска телевизия и българско радио – ей го къде е! България не присъства в Бесарабия нито като образ, нито като звук. Кабелните оператори в бесарабските селища пускат само чалга канали от България и отвреме на време – фолклор.

  Бесарабските българи трябва по-осезаемо да усещат България зад гърба си. Една от нашите тамошни учителки ми каза: „Украйна, ако подтиска рускоезичните – те бягат в Русия. А ние къде да бягаме, на кого трябваме ние?”

  – В момента много бесарабски българи призовават България да ги защити от мобилизацията. Има ли обаче механизъм това да стане?

  – Не. Българската държава няма как да се възпротиви на мобилизацията, защото те са граждани на Украйна. Реално обаче, онези, които имат и българско гражданство, и могат да се измъкнат – бягат и идват тук. Но това не са масови случаи. Е кабинетът, ако има желание, със секретно решение може да ускори процедурата по получаване на българско гражданство. В момента срокът е над 1 година. Но това сега не е приоритет на България.

  – Българите в чужбина кога са й били приоритет?

  – Никога не са били приоритет. Сещат се за тях само по време на избори и то за емиграцията на Запад. Не за старите исторически общности каквито сме ние бесарабските, банатските българи, българите от Западните покрайнини (Сърбия) или Албания. Макар че при едни от последните избори политици от България се поразходиха из Молдова, тъй като там се разрешава двойното гражданство и 2/3 от тамошните бесарабски българи са и български граждани. Вяха се знамена, издигаха лозунги. В Украйна, където официално не е разрешено двойно гражданство нито един български политик не дойде. Но смятам, че рано или късно тази ситуация ще се промени, защото натискът на българите в чужбина върху българската държава все повече се засилва.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Заглавието е на Еврочикаго

• Ню Инглънд спечели Супербоул XLIX

  Ню Инглънд спечели 49-ото издание на мача за титлата в НФЛ, след като победи с 28:24 миналогодишният победител Сиатъл на полето на “Юнивърсити ъф Финикс Стейдиъм“ в Аризона. За първи път битката за трофея “Винс Ломбарди“ беше излъчена пряко в българския ефир.

  

  На почивката на двубоя имаше шоу на Кейти Пери, Лени Кравиц и Миси Елиът. Феерията от цветове и динамика взриви публиката по трибуните.

  Решителният момент в играта настъпи секунди до края. Брейди гледаше невярващо, след като Джърмейн Кърс улови топката на пет ярда от крайната зона, падайки на тревата. Страхотно отиграване, което постави Сиатъл в перфектна позиция за тъчдаун. Но на два ярда от победния тъчдаун Ръсел Уилсън и треньорският щаб на Сиатъл взеха решение да подават по въздух и пасът бе пресечен от Малкълм Бътлър. Ню Инглънд нямаше как да сгрешат в оставащите 20 секунди и спечелиха титлата с краен резултат: New England Patriots 28:24 Seattle Seahawks

  Титлата е четвърта в историята на „патриотите“. По-рано те са печелили NFL Super Bowl през 2001, 2003 и 2004 г. Точно толкова са и успехите на Том Брейди, който доказа, че продължава да е един от най-класните плеймейкъри в лигата.

• Учредиха тайно етническа партия в Пловдив

  „Движение за благоденствие и възход“ е най-новата партия, който учредиха днес в Пловдив над 1000 души, предимно от Столипиново. Нито една медия не бе поканена на събитието, а организаторите забраниха на „24 часа“ да снима присъстващите. Нямаше и гости от други политически сили. Всичко стана при закрити врати.

  

  Тълпи от мъже заприиждаха около 11 часа в конгресния център на панаира, където се състоя учредителното събрание. „Не знаем за какво сме тук. Казаха ни, че трябва да дойдем. Има списъци“, обясниха мургави младежи. Всеки от тях носеше в джоба си по една бутилка минерална вода. Фоайето почерня от народ, а вътре залата, която е с 800 места, се пръскаше по шевовете. Навън стояха още толкова. Турска реч звучеше навсякъде. На няколко места се извиха опашки, където по списък се отмятаха пристигналите.

  „Ще се борим за подобряване на състоянието на хората, които са в неравностойно положение“, обясни Октай Шериф, един от активистите на новата етническа партия. Той каза, че е напуснал ДПС. Работи в социалната дирекция на пловдивската община още от времето на бившия кмет Славчо Атанасов.

  „Дервиш ага, Дервиш ага“, викнаха присъстващи към друг фактор в новата пария. Това е Дервиш Хасан, който оглави контролния съвет. За председател бе избран Емил Иванов. Представиха го като бизнесмен от „Столипиново“, но отказаха подробности с какво точно се занимава. Той самият също не застана пред екипа ни. Дервиш Хасан увери, че в 15 часа официално ще дадат пресконференция. В 14,30 ч. в конгресния център беше празен.

  „Избрахме го единодушно“, потвърди по-късно Дервиш Хасан. „Преди Нова година се събрахме и решихме да вземем живота и съдбите си в свои ръце. Затова създаваме тази партия. Ще участваме в изборите. Нашата централа ще е в Пловдив. Няма да ни налагат този или онзи за кого да гласуваме. При нас ще бъде истинска демокрация“, заявил пред делегатите новоизбраният председател. В речта си изтъкнал, че „нашите деца завършват 12-и клас, а не могат да си напишат името, нито да си намерят работа“. Бърза помощ влизала в етническите квартали само с полиция. Иванов поискал нови жилища и терени за строителство.

  Част от присъстващите обясниха, че „Движение за благоденствие и възход“ щяла да е алтернатива на ДПС. „25 г. нашите хора нищо не са видели от тази организация и доста са разочаровани“, допълни Дервиш Хасан.

  От пловдивското ръководство на ДПС заявиха, че не са информирани за учредяването на новата партия. „Във времето сме виждали много алтернативи на ДПС, но всички досега са били неуспешни“, коментира общинският съветник Али Байрам. /“24 часа“/

• Бесарабски българи бедстват в Украйна, молят България за помощ

  

  © Снимка: Сross.bg

  Близо 7000 бесарабски българи в Донецк и размирните райони на Украйна бедстват. Те са поискали помощ от българската държава, като още в началото на ноември са изпратили писмо до правителството и кмета на Пловдив Иван Тотев. За това информира Николай Плагов – координатор на бесарабските българи в Североизточна България.

  „Хората там имат нужда и от морална подкрепа от страна на държавата. Искат да ни изтрият като идентичност, да ни изгубят. Бесарабските българи изпитват голяма тревога и имат нужда от финансова и морална подкрепа”, заяви Плагов.

  Лидерът на партия „Възраждане” и общински съветник Костадин Костадинов обяви, че ако държавата не вземе мерки и не откликне на поисканата хуманитарна помощ от българите в размирните райони,  група варненци сами ще поемат нейната функция и ще изпратят пакети с нафта, храна и лекарства.

  „Говорили сме и с хора, които имат бизнес в Украйна. Те са готови да помогнат, ако бездействието продължава. В писмото, което е изпратено още ноември месец, българското представителство в Донбас моли за помощ и подкрепа, която се изразява в нафта, храна и лекарства. Начертали са и безопасен маршрут, по който храната може да бъде доставена. Отговор обаче така и не е последвал.

  В Донбас и района на военните действия живеят 7000 българи, които са разпръснато население. В селата, които са около Мариупол (където започват да се водят активни военни действия), от 1858 г. живее компактно българско население. Това са 32 чисто български села с по 3, 4 хиляди души население, които в момента се намират почти до фронтовата линия” – обясни Костадинов.

  Източник: Dariknews.bg

• Трима балкански президенти на опелото на президента Желев

  Държавни и правителствени ръководители, общественици, дипломати и граждани присъстваха на поклонението пред тленните останки на президента Желю Желев в катедралния храм “Св. Александър Невски” в София.

  

  Опелото беше отслужено от патриарх Неофит, след това прощално слово произнесе президентът Росен Плевнелиев.

  На траурната служба бяха премиерът Бойко Борисов, председателката на Народното събрания Цецка Цачева, министрите от кабинета. Симеон Сакскобургготски и съпругата му също бяха в храма.

  

  Трима президенти присъстваха на поклонението – македонският Георге Иванов, албанският Буяр Нишани и косовският – Атифете Яхяга.

  Днес е Ден на национален траур в памет на първия демократично избран президент на България Желю Желев, който почина на 30 януари. Погребението най-вероятно ще е утре в Боянските гробища, където Желю Желев ще бъде погребан близо до дъщеря си Йорданка.

  Източник: в. „Труд“

• Former Bulgarian president dies at 79

  By Associated Press January 30

  SOFIA, Bulgaria — Zhelyu Zhelev, a philosopher and communist-era dissident who became Bulgaria’s first democratically elected president, died Friday, his family said. He was 79.

  A dissident under communism, Zhelev was the founder and first leader of the pro-democracy Union of Democratic Forces after the demise of the country’s Stalinist regime in 1989.

  As in other East European countries abandoning Stalinism, Bulgarians chose for the presidency an intellectual untainted by a Communist past.

  In 1990, the parliament picked Zhelev to become president. He then won in a nationwide presidential vote in 1992, and served until 1997.

  His successor, Petar Stoyanov, praised Zhelev’s contribution to “bringing back Bulgaria to the family of free and democratic European nations.”

  The slightly built Zhelev was a man of letters rather than politics, though in his academic work he clashed with the communist authorities. Despite the lack of charisma and political experience at the outset, Zhelev became a respected leader and swiftly gained popularity among Bulgarians.

  Before 1989, Zhelev was known only to some intellectuals who managed to get a copy of his book “Fascism,” published in 1981. A searching analysis of totalitarianism, the book was soon banned and removed from bookstores as the authorities found that the critique of the fascist dictatorship was equally applicable to the communist system of government. It became a best-seller only with its republication after the collapse of communism.

  Born March 3, 1935, Zhelev studied philosophy at Sofia University. From 1958-61 he worked in the House of Culture in Veselinovo near Shumen in northern Bulgaria.

  He failed to complete his postgraduate studies in 1961-64 because his dissertation challenged Lenin’s theory of matter. Zhelev was expelled from the Communist Party in 1964.

  For the next eight years, Zhelev was either jobless or worked in casual jobs in agriculture in his wife’s hometown.

  After he left the presidency, Zhelev founded the Balkan Political Club, a non-formal caucus of former heads of state, who suggested strategies for the development of the region.

  Source: The Washington Post

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

• Панихида за жертвите на Народния съд преди опелото на Желю Желев

  1 февруари 2015 г.

  Опелото на президента (1990-1997 г.) Желю Желев ще започне днес в 12 часа в катедралния храм „Свети Александър Невски“. След поклонението на държавните лица, според протокола, с първия демократично избран президент на страната ще могат да се простят и хората от народа. Днешния ден е обявен за ден на национален траур.

  Преди опелото ще се отслужи и панихида за убитите от т.нар. Народен съд. 1 февруари за четвърта година се чества като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.

  Панихидата ще бъде отслужена от епископ Тихон, а опелото на Желю Желев – от патриарх Неофит. Най-високопоставените гости от чужбина, които ще присъстват на траурната церемония, ще са държавните глави на Македония – Георге Иванов, на Албания – Буяр Нишани и на Косово – Атифете Яхага.

  1 февруари – почитаме паметта на жертвите на комунистическия режим
  

  Възпоменателна церемония ще се проведе пред Мемориала на жертвите на комунизма в парка пред Националния дворец на културата от 11.30 ч., съобщиха от прессекретариата на държавния глава Росен Плевнелиев, които ще участва в нея.

  Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества на 1 февруари по предложение на президентите на България Желю Желев (1990-1997) и Петър Стоянов (1997-2002).

  1 февруари 1945 г. е денят, в който посрещат смъртта си 67 народни представители от 25-тото ОНС; 22-ма министри; 3-мата регенти на Царство България; 8 съветници на Цар Борис III; 47 генерали и висши офицери от Българската армия, в това число командващите всички родове войски и основните военни формирования.

  Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от близките на подсъдимите са изселени преди или по време на процеса. Според доклад на Държавна сигурност за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити. /БГНЕС/

• Гърция отказва да плаща сметката. Има ли кой в България?

  Абсурдната коалиция, която състави спечелилата изборите СИРИЗА, e уникално олицетворение на политическото лицемерие, от което гърците тепърва ще си патят тежко. Това, което се случва в Гърция – легитимиран на парламентарни избори отказ да се плащат сметки и да се връщат дългове, казва много лоши неща за южните ни съседи. Не бива да злорадстваме обаче. Много е вероятно по друг път ние да стигнем до сходна ситуация.

  Имам гръцки клиент, който ми дължи четирицифрена сума пари. Въпросният буквално избяга в началото на 2014 г., спря да отговаря на обаждания и на електронната поща. По ирония на съдбата компютърните услуги, които използваше в САЩ и които не си плати, сега са преместени при фирма в София. Следващият излъган по веригата ще е в България. Това е минипример за финансовата дисциплина и коректността на южните ни съседи. Но най-вече е пример какъв тип клиенти остават от международните пазари в българския бизнес. Поради редица условия, за чието изясняване няма място в този текст, българският бизнес има нужда от подкрепата на държавата, за да пробие на международните пазари. В същото време България в последните години е управлявана от напълно неподготвени да издържат на международната конкуренция, страхливи и сервилни правителства, зависими от алчни, впили нокти в бюджета, бизнес елити.

  Глупави политици
  и алчни граждани
  В последната една година с потрес наблюдавах как България се разцепи на „за“ и „против“ руската военна агресия в Украйна. Нацията ни се раздели по ценностен въпрос, по който би трябвало да е единна, а мнозина от нас не само не проявиха грам симпатия към жертвата Украйна, но възхваляваха агресията на Русия. Защо?

  Защото и ние, в голяма степен като гърците, независимо дали си го признаваме, или не, сме народ, който чака нещо да се случи, природата да даде, да дойде някой от вън да донесе, роднините да изпратят, мама и тате да бръкнат в спестяванията. И после бясно пазаруване в моловете.

  Една от причините
  за отношението
  ни към Украйна
  е, че украинците са бедни като нас. Нямат какво да ни дадат, не купуват имоти по черноморието. В съзнанието на мнозина българи обаче Русия се е запечатана погрешно като даваща страна, а ние обичаме да сервилничим пред този, който плаща сметката, нали?
  Това донякъде е пазарно поведение и „събужда“ патриотизма ни. Тук поне се различаваме от гърците, на които не само не им минава през акъла да кажат „благодаря“ на заемодателите си, но и практически гласуваха на парламентарни избори да не връщат взетите пари. Това безумно политическо решение на един народ е дефакто злоупотреба с демокрацията и няма да остане без тежки последствия. Безумно е политиците да печелят вот с обещание да не връщат взети заеми. Това не е политика, а измама.

  Липсата на елементарна почтеност е природно непростима, независимо дали е продукт на политическия популизъм в Атина, или в София. Тук приликата между нас и южните ни съседи е, че и ние често си мислим, че ще ни се размине.

  Разбира се, има и разлики в полза на България. На пръв поглед и под силен външен натиск ние, за разлика от гърците уважаваме повече икономическите закони. За разлика от тях си плащаме честно борчовете. У нас обаче властва неконтролируем корупционен нагон, смесен с крайна форма на политически конформизъм. Политиците ни не познават носенето на отговорност освен под формата на дърдорене, а всеки управленски провал бива прехвърлен на предишното правителство или оправдаван с международното положение. Днешният кабинет е четвъртият поред, който свири на тази струна. За да съм по-ясен, резултатът в
  оправданията
  ГЕРБ – БСП
  е 2:2
  Като капак, обществото ни е склонно да толерира напълно погрешни управленски решения, а част от него и да ги защитава според конюнктурния си интерес.

  Например, търпим неадекватно и корупционно управление в държавната енегийна сфера, което повишава изкуствено цените на тока, за да крепи отдавна фалиралата НЕК, но обвиняваме ЕРП дружествата за скъпия ток. Това е пример за разхищаване на пари, който се доближава до гръцкия модел, довел публичната сфера до фалит.

  Номерът на гръцките политици бе да раздуват държавните разходи до невъзможни нива и да лъжат гърците, че държавата може да си позволи да харчи, без да трупа дъгове. Когато алчни граждани вярват на глупави политици, накрая всички имат да си плащат за пира.

  Номерът на българските политици пък е да грабят бързо, откъдето има, докато още има. Едно българско правителство си позволи преди няколко години дефакто да
   ограби
  независимия
  резерв на
   здравната каса Сега втори вариант на същото правителство търси начи да ограби пенсионната система, без да реши основния проблем – този, че държавната пенсионна система е във фалит.
  Докато гърците обаче, искат или не, ще връщат взетите заеми, то далеч не е сигурно, че българският бизнес ще има сили и желание да плаща финансовите тарикатлъци на родните политици. Това което би трябвало да ни ужасява например е, че още една
  провинциална
  финансова
  войничка,
   избабувана в политическото задкулисие, може да доведе до ситуация, при която родният бизнес няма да може плаща социалните разходи на правителството.

  Гърция има доста на брой конкурентни, в глобален мащаб, икономически сектори и може да преживее още едно глупаво правителство, преди да коригира курса си. България не може да си позволи това. При предишния си период на икономически подем, който приключи около 2008 г., инвестирахме почти всичко получено отвън в тухли. България стана 111 хиляди кв. км строителна площадка. Това не създаде производствен капацитет и страната ни съвсем логично не може да се възстанови икономически вече седма година. В същото време единственото, на което са способни родните политици, е гледат хищно към европейските фондове и да се чудят как да приберат пари от всяко място, където са се задържали такива.

  Ако продължаваме по същия път, гръцката криза ще ни изглежда като временно финансово затруднение. Като казвам “гръцка криза”, имам предвид тази, която вероятно предстои в резултат на абсурдните закани на новото гръцко правителство, а не тази, която почти си беше отишла.

  За разлика от Гърция, по отношение на климата ние сме почти северна страна. Плащаме за отопление почти 6 месеца в годината, а то идва от една фалирала държавна система, тази на НЕК. Дотук станаха две – пенсионната и енергийната. Докато вечно отлагания фалит на НЕК току-виж ни донесъл по-евтин ток, макар и вносен, то с пенсионната система шега няма. Въпросът изобщо не е откъде поредният самодоволен финансов министър ще прехвърли пари. Проблемът е, че правителството ни явно не разбира, че някой трябва да работи, за да внася пари, с които после дотираният от бюджета НОИ да изплаща пенсии на възрастните хора. Сега само си представете социалния шок, ако на бизнеса наистина му писне от счетоводните тарикатлъци на поредното неспособно българско правителство?„

  Отне ни десет и повече години да намалим сивата икономика и да превърнем България в страна с що-годе подредени финанси. Къде обаче е гаранцията, че поредните финансови изстъпления на държавата няма да накарат значителна част от бизнеса да свие разходите си, да наема по-малко хора или дори да се премести в други страни, където министрите са по-умни от нашите?
  Това е най-сериозната причина да ритаме по кокалчетата настоящото правителство.

  Политиците ни са специалисти в това да източват през бюджета парите, които събират от данъци. Затова на България са необходими много по-сериозни промени в структурата на държавата, отколкото на гърците. Това е основната разлика между ситуацията, в която се намират южните ни съседи, и нашата. И ако не искаме след няколко години България да се озове с огромен дълг и слаба икономика, която не може да го плаща, трябва да поискаме закриване на губещите държавни сектори, през които изчезват парите ни. Ако не можем да си намерим по-подготвени политици, може поне да ограничим обхвата на действие на настоящите. Това би било добро решение, поне за начало.

  ДИМИТЪР АВРАМОВ, политолог

  Източник: 24 часа

• Борисов смъмри ЕС, САЩ и НАТО за неправилна геополитика

  Българският премиер иска примерно поведение от американския бизнес у нас и немски цени за газа от Русия

  .

  Юлияна Бончева, в. „Сега“

  

  Премиерът Борисов направи бърз разбор пред американския бизнес и посланик Рийз на икономическите приоритети на правителството. Той съобщи, че с Джон Кери е договорил създаването на 4 важни комисии – енергетика, отбрана, сигурност, култура, между България и САЩ и че е дал срок до идния петък съставите им да са готови.

  Премиерът Бойко Борисов отправи вчера дружеска критика към евроатлантическите партньори, задето допускат България да губи пари и да бъде заобикаляна от големи инфраструктурни проекти. Това се случи на среща на правителството с бизнесмени от Американската търговска камара у нас, на която присъстваха посланичката Марси Рийз и нейни колеги от държави от ЕС. Премиерът използва форума, за да покаже недоволството си, че България се държи коректно и предвидимо, а ЕС, САЩ и НАТО допускат да й бъдат отмъквани важни проекти като „Южен поток“. „В момента имаме реални проблеми с това, че нашата съседка Турция прие да прави „Турски поток“. Ние спазихме като европейска страна Третия енергиен пакет, този нов поток има опасност да изолира България и ние не трябва да допускаме това да се случи“, поясни премиерът. „Истински се надявам нашите съседи да не се възползват от желанието да бъде наказана България. Иначе не са ни истински партньори. Тук нещата са черни или бели, няма сиво. Няма да е честно към българите – казваме им, че това е нашият цивилизован избор, в същото време да ни падат проектите и да губим пари“, допълни той.

  „Ние водим дела в Женева за милиарди евра относно ядрената централа Белене. Ние нямаме пари да я строим, а сме дали огромни пари. Сега, доколкото разбирам от срещата на президентите Путин и Ердоган в Анкара, Турция ще строи 4 ядрени руски реактора. Това са теми, за които дължим отговор на българския народ – може ли натовска България да го прави или да не го прави, а натовска Турция да го прави?“, подчерта Борисов. По думите му тези въпроси ще са приоритет на съвместната комисия по енергетика със САЩ, която била договорена при посещението на държавния секретар Джон Кери в София.

  „Беше голяма грешка на ЕС, че се отказа от „Набуко“. Не мога да разбера защо го спряха. Ако „Набуко“ съществуваше, сега нямаше да имаме проблем с „Южен поток“, коментира Борисов с уточнението, че това би била истинска диверсификация – с доставка на газ от Азербайджан. И поиска подкрепа от ЕС и САЩ за идеята си България да стане хъб за Европа, през който да минава газ от Гърция, Румъния, от Турция. Газовите връзки на България с Гърция и Румъния са изключително важни, добави премиерът, като обясни, че интерконекторът със северната ни съседка се забавил, защото „не знам как я направиха, но под напора на Дунава тръбата се смачкала, не знам как така се смачква тръба“.

  Борисов посочи още, че България плаща най-скъпия газ в Европа и че българите обичат Русия, но „ако сме толкова мили на Русия, да ни дадат газта на цената, на която дават на Германия“.

  Бойко Борисов беше категоричен, че страната ни няма средства за изграждане на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. „Уестингхаус“ ще ги посрещна с хляб и сол, ако са истински инвеститори, а не търговци. Да даде банкова гаранция американското правителство – нищо не е за него, ние имаме инженери, имаме площадка, готова инфраструктура, но нямаме пари“, каза той. Борисов обясни и защо е „табу“ темата за шистовия газ: „Имаше мощна кампания, пускаш новините, там чешма и от нея излиза огън: едни лоши американци, които искат да ни надупчат земята. Наложихме мораториум. Българите не са съгласни най-плодородните земи да бъдат съсипани. Ние се съобразихме с обществените страхове. Затова и на Джон Кери казах: тази тема днес не се коментира“. Премиерът обаче смята, че трябва да има обществен дебат, защото България е най-богата в Европа на шистов газ. И даде пример със САЩ, чиято икономика получи мощен импулс именно от добива на шистов газ, изрази и надежда, че скоро ще бъде открита напълно безвредна технология, която ще може да се приложи у нас.

  Премиерът обясни, че политиците трябва да се съобразяват с народа, а България – да е в добри партньорски отношения както със Запада, така и с Русия, и да си отстоява интересите. „Това е като при тангото. То се играе винаги от двама. Не може да позволиш някой да те носи под мишници“, поясни той. „Когато става дума за такива огромни пари от България, ще си отстояваме интереса, дори и да паднем втори път от власт“, отсече Борисов. Той изтъкна, че страната ни плаща около 6.6 млрд. лв. за внос на газ и нефт, което показва, че сме добър пазар.

  Борисов отправи и специално послание към американския бизнес у нас: „Дръжте се добре. Ние винаги даваме САЩ за пример. За това е важно вие да продължите да давате този пример и да не се налага ние да се намесваме“.

  ЗА ПРЕЗИДЕНТА, БНБ и МЕДИИТЕ

  Министрите работят в синхрон, президентът е чудесен, правителството ще изкара пълен мандат, даде оценки Борисов. „Горчиво съжалих, че се пошегувах за жена президент. Така ми дойде отвътре. Език мой, враг мой, както се казва. Изборите са далече. Имаме си прекрасен президент, след 2 г. ще направим оценка на дейността му, тогава ще решим. Искам всички спекулации да спрат“, каза премиерът. И сподели, че за него БНБ си остава символ на стабилност, но управителят Иван Искров носи лична отговорност и е необяснимо, че не си подава оставката. За КФН и председателя й Стоян Мавродиев премиерът коментира, че нещата не са ясни и тепърва ще се събират данни, но положението с някои пенсионни фондове не изглеждало добре. Борисов не смята, че в България има проблем със свободата на словото, по-скоро собственици на медийни групи налагали теми и цензура в изданията си.

• Почина президентът Желю Желев

  Почина първият демократично избран президент на България Желю Желев. Това съобщиха от прессекретариата на президентството.

  .

  Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност“ в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“, която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

  През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.

  След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.

  През декември 1989 г. влиза като депутат в 7-то Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател – президент на Република България.
  През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.

  През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.
  На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.

  След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух.

  През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

  Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).

  Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн – САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.).

  Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).

  Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.

  Той е почетен член е на Ротъри клуб – Ню Йорк.

  Източник: „24 часа“

• <<
• 1
...
• 87
• 88
• 89
• 90
• 91
• 92
• 93
• 94
• 95
• 96
• 97
...
• 416
• >>