Всички авторски страници

Авторски

• За 8 часа 25 000 души изтеглили 1,07 млрд. лв. от КТБ

  16 000 вложители са изтеглили 600 милиона лева към 12:00 часа днес от клоновете на 9-те банки, които изплащат гарантираните влогове в КТБ, съобщи председателят на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) Радослав Миленков.

  

  Той успокои, че всички необходими пари са осигурени и няма сериозни проблеми с тегленията, като координацията и кооперацията между търговските банки, Министерството на финансите, БНБ и МВР са отлични. Миленков все пак посъветва хората да не теглят парите си в брой с оглед на тяхна собствена сигурност.

  ФГВБ 25 000 вложители в Корпоративна търговска банка АД (с отнет лиценз) са се разпоредили с гарантираните си влогове в размер на общо 1 милиард и 70 милиона лв.

  9-те банки (ДСК, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк (България), Алианц Банк България, УниКредит Булбанк, УниКредит Булбанк, Централна кооперативна банка, СИБАНК, Първа инвестиционна банка) започнаха разплащанията от днес, 4 декември. Изплащането на влоговете в КТБ ще продължи през следващите 5 години, считано от днешна дата. Хората са разпределени между банките на база последната цифра от ЕГН-то си.

  9-те финансови институции разполагат с близо 300 клона в София, от които могат да се теглят гарантираните влогове (гарантирани са влоговете до 196 000 лева по договори, които не предвиждат индивидуално договорени лихви – бел. ред.), докато Корпоративна банка има общо 15 клона и офиси в столицата. Това съотношение допринася за липсата на дълги опашки по различните банки от чакащи хора, коментираха от Фонда. Друга причина, според председателя на ФГВБ, е, че хората са очаквали големи опашки и са се „саморегулирали“.

  Миленков коментира и проблема с връщането на вложители в КТБ от обслужващите банки заради несъответствия. Той увери, че обслужващите банки са били помолени да не връщат вложители, чиито лични данни са сгрешени несъществено – грешно записан етаж на местоживеене, номер на вход и т.н. Въпреки това се появиха сигнали, че банките връщали хора заради подобни грешки в данните.

  В случай, че сте си извадили нова лична карта след затварянето на КТБ (20 юни 2014 г.) и 9-те обслужващи банки са получили неактуална информация, се налага да отидете до клон на КТБ за актуализация на данните. Срокът за актуализиране на данните е 7 дни.

  От Фонда съветват още гражданите, чиито имена не фигурират в списъка с вложителите или им е била изплатена различна сума от очакваната от тях, да подадат възражение в който и да е клон на КТБ в страната, а не в обслужващите банки. Квесторите на КТБ трябва да се произнесат в 7-дневен срок за всяко подадено възражение.

  Миленков изтъкна, че случилото се с КТБ има поне една положителна страна и тя е, че предоставя възможност на Фонда да се докаже като надежден, както и да тества банковата ни система.

  Източник:  OFFNews.bg

• Деньгопровод

  Зачем «Газпром» потратил 120 млн долларов на землю в Болгарии, по которой уже никогда не пройдет трубопровод «Южного потока». Совместное расследование «Новой газеты» и Центра журналистов-расследователей Болгарии Bivol

  

  1 декабря в Анкаре Владимир Путин объявил об отказе России от строительства газопровода «Южный поток»: «Если Европа не хочет его реализовывать, значит, тогда он не будет реализован», — заявил президент. Возврата к этому проекту не будет, подтвердил находившийся вместе с Путиным в столице Турции Алексей Миллер, и это решение не должно было стать неожиданным для председателя правления «Газпрома». Однако почему-то всего за два месяца до полного отказа от проекта компания-оператор трубопровода — South Stream Transport — заплатила 122 млн долларов за участки земли на побережье Болгарии, по которым должен был пройти трубопровод. Цена сделки почти в 6 раз превысила стоимость земли. Зачем «Газпром» так переплатил?

  Участки, о которых идет речь, находятся в районе Галата города Варны, недалеко от пляжей Паша Дере. Как только переговоры между Россией и Болгарией о строительстве «Южного потока» вышли на более или менее официальный уровень, стало очевидно, что пляжи Паша Дере — идеальное место для выхода газовой трубы из моря на побережье: в этих местах берег пологий.

  В 2005 году, как сообщал Bivol, болгарский банк Fibank выдал кредит компании «Шангрела» на покупку этих участков. Земля была заложена по договору, и ее стоимость оценивалась в 5,1 млн левов (около 3 млн долларов).

  Россия и Болгария подписали соглашение о строительстве «Южного потока» в 2008 году, что сразу привело к удорожанию земли почти в два раза. А в том, что «Южный поток» должен пройти именно в этих местах, ни у кого не было сомнений. Например, в отчетностях той же South Stream Transport компания «Шангрела» и Fibank указывались как владельцы земли, по которой пройдет трубопровод.

  Журналисты Bivol предполагали, что у владельцев Fibank могла быть инсайдерская информация о планах по строительству трубы, и поэтому они начали проявлять такой интерес к землям возле пляжей Паша Дере еще до начала реализации газового проекта.

  14 июня 2013 года Fibank выкупил часть земли у компании «Шангрела» почти за 22 млн долларов. Строительство «Южного потока» стало главным драйвером роста цен на землю в этих местах: чем ближе труба была к Черному морю, тем дороже становились участки.

  Однако все изменилось после начала украинского кризиса и присоединения Крыма к России. 17 апреля 2014 года Европарламент проголосовал за запрет строительства «Южного потока». 8 июня 2014 года премьер-министр Болгарии Пламен Орешарски заявил, что Болгария приостанавливает работу по проекту «Южный поток» до устранения замечаний Еврокомиссии (формально проект не соответствует «третьему энергопакету» ЕС).

  Таким образом, уже летом 2014 года судьба проекта оказалась под большим вопросом. Однако 1 октября 2014 года оператор трубопровода — компания South Stream Transport — выкупила те же участки земли у Fibank за более чем 122 млн долларов.

  Еще раз: в июне 2013 года Fibank покупает землю за 22 млн долларов (и все уверены, что «Южный поток» будет построен); в октябре 2014 года компания South Stream Transport покупает ту же землю за 122 млн долларов, почти в 6 раз дороже (и все уже знают, что проект «заморожен»).

  Представитель South Stream Transport объяснил «Новой газете», что компания приобрела эту землю потому, что «участок располагается на пути следования маршрута и строительных площадок планируемого газопровода». Что касается цены, то, по словам представителя South Stream Transport, она была согласована между его компанией и Fibank в процессе переговоров.

  Постпред России в ЕС Владимир Чижов в интервью каналу «Россия-24» заявил, что для специалистов, работающих в энергосекторе, решение об отказе от «Южного потока» было «достаточно прогнозируемо». Помимо российских властей это решение должно было быть прогнозируемо и для специалистов «Газпрома». Тогда зачем они потратили 122 млн долларов на землю, по которой не будет проложена труба, а через два месяца после покупки и вовсе отказались от проекта?

  На этот счет есть два предположения. Либо кто-то отчаянно пытался спасти проект и договориться с болгарской стороной; либо кто-то, уже зная, что проекта не будет, пытался договориться сам с собой.

  Представитель South Stream Transport с этими предположениями не согласен: «Что касается статуса проекта, важно отметить, что компания South Stream Transport B.V. — это совместное предприятие четырех акционеров. Только акционеры могут принять решение о внесении изменений в план проекта или о его возможной отмене. Таким образом, компания South Stream Transport не уполномочена делать заявления по этому вопросу в настоящий момент».

  

  

   

  Роман АНИН, «Новая газета»
  Атанас ЧОБАНОВ, Bivol

  .

  Источник:  Novayagazeta.ru

• Т. Дончева: Тефтерчета като на Златанов има във всички държавни институции

  Интервю на Лиляна Клисурова с Татяна Дончева,  в. „24 часа“

  .

  

  – Г-жо Дончева, скандалът с изчезването на прословутото тефтерче на Филип Златанов се разрасна, след като главният прокурор Сотир Цацаров каза, че тефтерчето е елемент от властовия механизъм. Така ли е?

  – Тефтерчето не е просто елемент, то е основен компонент на властовия механизъм. Тефтерчета има не само в Комисията за конфликт на интереси. Списъци кои са правилните хора, кои да се ударят и над кои да се сложи чадър, могат да бъдат намерени в НАП, в службите за сигурност, в МВР, в магистратурата, в Сметната палата. Нямат тефтерчета в материален и веществен смисъл, но принципът е този.

  – Тези опити за контрол над институциите не са от днес или вчера. Защо продължава да съществува този модел толкова години след демократичните промени?

  – В демократичните общества държавният механизъм е развит хармонично, има институции. Хората, на които са възложени отговорностите, имат свободата да ги организират по свое виждане. На всеки, ангажиран с държавна работа, контролните звена би трябвало да са му от помощ. Не за да им поръчва разправа с конкуренти, а за да го възпират от увлечения и практики, които са очевидно погрешни.

  А у нас най-много се цени принципът – който може, да държи цялата власт. Той да си сложи свои хора, няма значение дали са подготвени, или не.

  В началните години на демокрацията имаше по-голям афинитет към качествени хора. Не мога да си представя как в правителството на Димитър Попов можаха да намерят хора, които не бяха толкова политически популярни, но несъмнено имаха качества за управлението.

  – Сега Борисов не може да се справи, така ли? Той дава признаци на промяна и нов тон на работа.

  – Борисов не може да се справи, защото няма потенциал. Той има усет и интуиция, някой ще каже дори – има инстинкт на хищник. Има инстинкт към политиката, което е много ценно. Той няма пречка да събере много по-образовани от себе си хора. Но няма как да ги управлява.

  – Колко ще издържи това правителство?

  – Ще се помъчат до местните избори догодина.

  Но стабилността на правителството ще бъде на първо място зависима от начина, по който ще се справи с цените на тока и с икономиката след КТБ. Това, което се вижда, е, че Борисов се плете като пиле в калчища с КТБ. Защото фалитът на една банка има отражения върху много сфери и хора, голямата част от които не можеш да предвидиш. Но предварително трябва да имаш представа за размера на пораженията. Като ти гръмне централата във Фукушима, горе-долу да имаш представа докъде ще стигне диаметърът и какви мерки ще ти позволи това – ще спасяваш ли къщи и хора, или ще обеззаразяваш след това. Това не му беше ясно нито в предизборната кампания, нито сега. Той се занимава с това колко души имат далавера и колко нямат. В критични ситуации винаги има някой, който се възползва.

  – Какво трябва да се направи в тази ситуация?

  – Няма да давам рецепти. Това, което се случва в икономиката и съживяването й е важно, но то изисква хора, които имат мислене как да стане. А обстоятелството, че Борисов не можа да привлече нови играчи отвън, и правителството общо взето бие на вехто, не означава, че могат да бъдат дадени нови решения, адекватни.

  – А като мнозинство в НС колко стабилно изглежда? ПФ плаши с оттегляне на подкрепа?

  – Част от стабилността идва от парламента като институция и като работа, не само като съотношение на гласове. Проблемът на този парламент е, че вътре няма законодатели. В ГЕРБ никога не е имало – нито когато бяха със 115 депутати, нито когато бяха опозиция. Те нямат афинитет към парламентаризма. Просто не е техният спорт, не го умеят.

  Колкото до новите формации – самите им съставни части също не са хомогенни. Тези хора са се събрали, за да прескочат бариерата. Като го направят, гледат само къде да се внедрят във властта. Как да стане държава, как да има стабилност? Това означава конфликт за всеки законопроект, за всяко заседание на комисия.

  – Вицепремиерът Меглена Кунева обяви, че е възможно България и Румъния да бъдат разделени за мониторинга и Шенген. Изоставаме ли наистина?

  – Кунева ме изпълва с тъга,

  като непрекъснато говори като брюкселска чиновничка – скучно и сухо, ала пенсионирана учителка. Трябвало да изберем главен съдебен инспектор, председател на ВКС и да напишем програма за съдебна реформа… Абе, Кунева, ние главен инспектор и председател на ВКС трябва да си изберем и с ЕС, и без ЕС, както си правим другите избори за другите институции. Това се подразбира, защо трябва да е въздигнато в ранг на опорна точка. А като напишем програма, която няма да стане факт, какво от това. Трябва читавите хора на съдебната система да бъдат извадени и сложени на ключовите места, да бъде зададен друг тон.

  – Толкова години всички само говорят за тази съдебна реформа, а никой не я направи. Защо?

  – Защото само пипат отгоре-отгоре. Защото искат да ръководят съдебната система. Между другото, съдебната система в момента е независима само от закона. Там има тефтерчета, има политически и икономически лобита, има масонски ложи, само не и правосъдие. На това трябва да се търси лек. А ми се струва, че Борисов иска со кротце и со благо, да не си създава проблеми.

  – Но правосъдният министър вече лансира идеи за съдебна реформа, ще успее ли?

  – Човек, който не е влизал в съдебна зала, няма как да направи реформа на системата. Но иначе – да се постарае момчето, след като са му дали картбланш. Може да напише програма, но не може да помръдне нищо. По-същественото е, че няма воля това да се случи.

  – Какво да се направи?

  – Ще е много трудно, затова трябва волята на съдебната система. Включително с промяна в конституцията, с промени, които отиват във ВНС. Това означава интензивна работа и събиране на екипи, убеждаване на хора. “Движение 21” ще посвети част от следващите месеци на това да събира неформално различни формати – от старите специалисти на системата, от новите, от хората, които са институционално ангажирани в момента, и такива, които не са, за да можем да изработим концепцията от А до Я за това какво трябва да се промени.

  В съдебната система има дълбока гангрена и тя трябва да бъде отстранена и излекувана. Това не става с фразата “Да довършим реформата”. Трябва да се направят драматични крачки.

  – Какви?

  – Първо, разделяне на прокуратурата от съда в институция, която е подчинена на парламента с избор на главен прокурор с мандат. Единоначалие и субординация с йерархична подчиненост.

  В съдебната система остава само съдът

  Второ, конституционно закриване на следствието, защото то и без това не съществува вече. Евентуално отделяне на част от прокурорския състав да разследва.

  – Защо ГЕРБ се захванаха отново първо с МВР?

  – Защото много им е на душата. Реформата в МВР е как да възстановим позициите на любимата ни БОП. А откъде ще й намериш специалисти? Цветлин Йовчев изпрати едни от най-способните млади момчета и момичета в жандармерията по черен списък.

  Можеш да направиш квалифицирана Криминална полиция, както е по цял свят. Не може, понеже си имал телевизор “Опера”, сега пак да искаш такъв – има плазми и 3D, отиди на малко по-модерни решения.

  След всички тези упражнения в България няма контраразузнаване. Първо ДАНС, независимо от законодателния замисъл, беше напълно погрешно администрирана от Петко Сертов, който нямаше никакви качества за това. По времето на ГЕРБ бе направена на трески за сметка на БОП, а накрая Писанчев я довърши, защото това му е капацитетът. А контраразузнаване в България трябва да има, защото държавата има огромни проблеми.

  По-разумно е ГЕРБ, които са в добри отношения с германците, да вземат модела на една от техните служби

  и да я направят от А до Я. Но да привлекат последните мохикани от специалистите, за да предадат те на младите момчета това, което знаят. Това означава и смяна на образованието – не може школата на МВР да продължи да произвежда полицаи по този дилетантски начин. Трябва за тези специални служби да се вземат хора със завършено цивилно висше образование и да се направи школа от 1 или 2 години, по западен образец, която да подготвя специалисти за службите и за полицията.

  .

• Борисов поиска подкрепа от парламента за „Южен поток“

  

  Премиерът Бойко Борисов поиска подкрепа от парламента, за да бъде спасен „Южен поток“ от българска страна. След 24 часа мълчание по актуалната тема за държавата, министър-председателят дойде в Народното събрание да докладва пред депутатите за изявлението на руския президент Владимир Путин във връзка с „Южен поток“ и участието на България в него. Борисов подчерта, че ако печалбите от проекта са 400 млн. евро годишно, колкото обяви Путин, това би било изгодно за България и тя би могла да инвестира половината от сумата – 1.5 млрд. евро и след 3 г. да започне да си ги връща.

  „Ако е такава печалбата, проектът става много изгоден, да се съсредоточим и да се опитаме да го спасим, щом е толкова изгоден“, призова Борисов. Той изтъкна, че както всички, и той е научил за спирането на проекта от страна на русия от медиите. „Не приемам от Турция да ми се говори за суверенитета на България“, опонира Борисов на руския държавен глава.

  Същевременно подчерта, че ще настоява в Брюксел да узнае, дали Гърция би пуснала руски газ на своя територия през Турция, какъвто е новият план на Путин за газопровода.

  „Не приемам това за диверсификация и ще питам в Европейската комисия как гърците биха пуснали същия този газ“, подчерта Борисов. Напомни също, че с пускането на „Южен поток“ България губи количествата, които сега се доставят през Украйна и освен това по 100 млн. евро годишно от транзита за Турция.

  На няколко пъти в изказването си премиерът изтъкна, че решението за спиране на строителството е взето от кабинета „Орешарски“, излъчен от БСП и ДПС, и с подкрепата на „Атака“ – и „това е безспорен факт“.

  Пред депутатите Борисов заяви, че утре му предстоят обяд с председателя на Европейската Жан-Клод Юнкер, както и среща с председателя на Европарламента Мартин Шулц. „Затова искам българският парламент да излезе с декларация, която да представя на партньорите ни“, каза премиерът, цитиран от „Дневник“.

  Борисов каза още, че никой не му е дал договорите за „Южен поток“ и не е запознат с тях. Като премиер той не разполага и с разчети колко ще струва на България участието в проекта, каква ще е печалбата и кога ще започне да се получава.

  „Южен поток” мина през етапи, в които включително и сегашното правителство, все още не можем да се доберем до договора. Не знам предишното правителство дали ги е чело. На нас все още не ни се дават. Бих помолил парламента, ако трябва силово да ги вземем, за да видим какво пише. Никой от нас не е прочел и цифра колко България ще спечели от „Южен поток”, обяви Борисов.

  Източник:  „Гласове“

• Слави Бинев се смята способен и за културата, и за „свободата на медиите“

  Бинев няма да се откаже от Комисията по култура и медии в българския парламент

   

  Александра Гинева,  Dariknews.bg

  Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев показа, че няма никакво намерение да се откаже от председателството на парламентарната комисия по култура и медии. Бинев заяви, че не се е „натискал“ за този пост, но че се смята за достатъчно способен, за да оправи културата.

  Председателят на комисията по култура и медии Слави Бинев заяви, че няма от какво да се срамува, защото дядо му, например, е бил поет.

  „Това, че ме наричат мутра, е клишето, което ми сложиха, за да ме елиминират. Във всяка една страна човек като мен би се превърнал в легенда, а не в мутра“, каза още Слави Бинев.

  „Не съм се натискал, това беше политическо решение. Исках да поема комисията по европейските въпроси, което беше логично. Във всяка една държава ще оценят, че разпиляването на човешкия ресурс е много по-опасно от разпиляването на публични средства. Много малко хора са имали възможността да бъдат в една от най-престижните политически школи – 7 години в европейските институции. Това внимание, отделено на мен, го заслужава всеки един избор – може да накарате председателят на спортната комисия да прави коремни преси. Аз имам своите основания да не се срамувам, заставайки пред вас. Видях страшно много хора да говорят за мен, а аз не ги познавам. Културата изключва да нападнеш някого, без да го познаваш. Моите таланти са другаде – да давам възможности на тези, които искат да направят нещо добро“, обясни депутатът от ПФ.

  Относно бизнеса си с поп-фолк клубовете, Бинев посочи, че „ако трябва да правиш пари и това е разрешено от закона, какво лошо“. „Ако се купува, ще се продава“, каза още Бинев:

  „Трябва да ви кажа, че и аз имам семейство и деца, които ме питат: „Вярно ли си такова говедо?“. В моята автобиография няма нищо, от което да се срамувам. И когато криминалитетът ме нападна, аз бях единственият, който се защити и оцеля. Ако и днес ме нападне престъпният свят, а ще защитя себе си, семейството си, имота си, хората, които обичам, дори и тези, които не обичам“.

  Слави Бинев обеща, че ще воюва за повече пари за културата. Той помоли да не го нападат хора, които не го познават.

  Ако протестиращите имат аргументи, а не са хора, повярвали на клишетата или не са платени революционери, ще се оттегля.

  Бинев посочи, че има три варианта, при които би подал оставка. Първият бил свързан с Валери Симеонов:

  „ПФ сме хора с достойнство. Човекът, който ме препоръча за този пост е Валери Симеонов“, каза Бинев и посочи, че в момента, в който Симеонов му каже да напусне, ще го направи.

  „Ако Орхан Исмаилов и областният управител на София си подадат оставките, аз – в знак на солидарност, ще го направя една секунда след тях“, добави той.

  Третият вариант да подаде оставка е ако не се изпълни програмата на ПФ.

  „И да ме разцепите на две, ще работя за свободата на медиите“, каза още Бинев.

  .

• Биволъ: БНБ отказа да провери източва ли се ПИБ

  Част от данните, които Биволъ е изпратил до Българска народна банка, откъдето са отказали да проверят и да отговорят на зададените въпроси.
  

  .

  Материал на Биволъ

  

  Съмнително обезпечени и невъзвращаеми кредити, заеми от кредитополучателите към офшорки, кредитиране на свързани лица и на фирми без реална дейност и служители. Разследване на Биволъ откри в ПИБ същите симптоми, които доведоха до източването и краха на КТБ.

  За това „какво ври под капака на ПИБ“, за кредитиране на свързани лица и прокурорски разследвания за кредити отпуснати „без елементарна проверка“ е писано доста (виж тук публикацията на Мирослав Иванов и тук статията от Медияпул). Но по-внимателното вглеждане в кредитния портфейл на ПИБ разкрива съвсем конкретни данни за източване чрез свързани фирми.

  Гюлето «Кремиковци»

  На 12 април 2011 г. никому неизвестния предприемчив млад студент Лъчезар Варнаджиев, собственик на новосъздадената фирма ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ, плаща 316 млн. лева за остатъците от социалистическия комбинат. Покупката става с кредити от ПИБ.

  Едва няколко дни по-рано, на 6 април 2011 г. банката е отпуснала кредити на три новосъздадени дружества: НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД – 53 685 650 €, ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ – 59 000 000 € и ВАЛПЕТ КОНСУЛТ – 56 243 000 €. Крайният срок на погасяване на кредитите е 31.07.2014 г. (т.е. той вече е изтекъл). След като получават кредитите и купуват „Кремиковци“, първоначалните собственици на фирмите ги прехвърлят на офшорки, а за управители са назначени доверени лица и бивши кадри на ПИБ.

  Кои са те и каква е схемата ще се разкрие в разследването нататък.

  

  Не се знае какъв е погасителният план на кредитите, но от годишните финансови отчети на трите фирми за 2013 г. се виждат останалите дължими суми към 31 декември 2013. НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД дължи още 42,8 млн. € главница + 10,6 млн. € лихви, ВАЛПЕТ 43,5 млн. € главница и 11,9 млн. лихва, ЕЛТРЕЙД 51,8 млн. € главница + 15,3 млн. € лихви. Общо 175,9 млн. €.

  От ПИБ официално уверяват обществеността, че са преценили риска с финансирането на никому неизвестните компании и че са преценили, че парите за покупката на комбината ще бъдат върнати с печалба.

  Какво се случва 7 месеца по-късно, на 31 юли 2014 г., когато е настъпил срокът за окончателно погасяване на заема? Фирмите са на загуба и няма начин да си върнат кредитите (ЕЛТРЕЙД дори е затънала с търговски заем към неизвестно лице за 97 млн. лв.) 

  

  

  

  Ще се отвори огромна капиталова дупка. Месец и половина преди крайната дата обаче на 15.05.2014 и трите кредита са предоговорени до 2022 г. с

  14-ти пореден анекс!

  

  Анекс

  

  Анекс

  

  Анекс

  По този начин огромните кредити не се вписват в графа “лоши”. Като бонус дори им е намалена лихвата.

  Месец и половина след това предоговаряне тревожни клиенти на ПИБ започнаха масово да си теглят влоговете. На 29 юни ПИБ беше спасена с мощна инжекция държавни пари. Тогава всички фактори в държавата единодушно твърдяха, че проблемът на ПИБ не е капиталов, а чисто ликвиден. Европейската комисия разреши държавната помощ, но поиска в двумесечен срок план за преструктурирането на банката.

  Какво щеше да се случи, ако в този критичен момент беше лъснала истината за невръщането на едни 340 млн. лв., което е близо 40% от капитала на банката? Излиза, че тези кредити просто не се изплащат, наказателните лихви вече са надминали главниците, но това се прикрива с анекс след анекс, на всеки два-три месеца. Така кредитите излизат провизирани и редовни, а неизбежното падежиране се отлага далеч хипотетично във времето, при това с предоговаряне при все по-изгодни условия.

  Към момента на спасяването на банката всичко това не беше известно. Договорите за обезпечение, от които предоговарянето на кредитите става публично, са сключени чак на 14.07.2014 г. и са вписани на 8 август. Това е повече от месец след като ПИБ беше спасена с 1,2 млрд. лв. от бюджета.

  Сумите набъбват

  Освен многократно предоговаряне на първия си кредит, същите фирми ползат и допълнително финансиране от ПИБ при «преференциална» лихва от 4%. На една и съща дата – 25.09.2013 г.– и с едни и същи условия – краен срок за кредита 25.09.2033 г., НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД е взела 9 900 000 €, ЕЛТРЕЙД КЪМПАНИ 6 750 000 €, а ВАЛПЕТ КОНСУЛТ 16 500 000 €. Така общата експозиция на ПИБ само към тези три фирми надхвърля внушителните 200 млн. евро.

  

  

  

  Педантичното проследяване на заемите сключени от другите фирми от съзвездието НАДИН (НАДИН-Н АД, НАДИН РИЪЛ ЕСТЕЙТ ЕООД, НАДИН ХОЛД ЕООД, ХЕФТИ МЕТАЛС) добавя към тази сума още 15 000 000 евро кредит към офшорката ФРИЙЖЪН КОНСАЛТАНТС и 7 000 000 към НИКИЛА ДИВЕЛОПМЪНТС.

  или общо над 220 млн. евро експозиции на банката към фирми за скрап, разпродаващи старото желязо на Кремиковци.

  Само от тази информация за кредитите около фирмите в сделката «Кремиковци»  възникват следните въпроси:

  – редовни ли са кредитите или се предоговарят от анекс до анекс, за да изглеждат редовни?

  – могат ли да служат за обезпечения машините и желязото от нефункциониращото предприятие Кремиковци?

  – ще бъде ли признато рефинансирането им по новите стандарти за счетоводство – ИАС 39 и IFRS 9, който бе приложен към КТБ?

  Особено важен за обществото е отговорът на въпроса: какво ще се случи ако тези кредити в крайна сметка се окажат лоши и не се върнат в банката? Според ситуацията с фалиралата КТБ може да се предположи, че ще ги платят хората с депозити и данъкоплатците, които наляха един милиард лева за спасяване на ПИБ.

  Биволъ откри и други детайли, от които освен БНБ трябва да се интересуват прокуратурата и ДАНС. Те са свързани със съмнения като  

  Източване към офшорки

  Дотук схемата наподобява подозрително на случилото се в КТБ –  кредитиране на офшорни собственици, зад които не се знае кой стои, но може да са и самите акционери на банката. Заемите не се изплащат, а просрочията се прикриват с предоговаряне.

  Внимателен преглед на годишните отчети на бенефициентите от кредитите показва и нещо много важно. Трите офшорки, които стоят зад тях, като собственици, са получили големи необезпечени кредити от българските си дъщерни дружества със срок 2018 г. и годишна лихва 4,2%. В същото време българските фирми отчитат счетоводни загуби.

  * НАДИН МЕТАЛС ТРЕЙД отчита за 2013 г. 5,6 млн. лв. загуба и предоставен заем от 19,4 млн. лв. на дружеството майка ТОЛЕДО АСОУШЕЙТС ЛИМИТИД(ВИРДЖИНСКИ О-ВИ).

  * ВАЛПЕТ КОНСУЛТ е на загуба 6,8 млн., но е дала заем на СПИКАТА КОНСУЛТИНГ ЛИМИТИД(ВИРДЖИНСКИ О-ВИ(бр.)) 32,4 млн. лв.

  * ЕЛТРЕЙД е на загуба 20 млн.лв, но е дала заем от 13,3 млн. лв на дружеството майка .

  

  

  

  От известните до момента данни общо 65 млн. лв. са заминали тихичко под формата на заеми към офшорките. Защо тези фирми вместо да дават заеми не си връщат задълженията към ПИБ не е ясно. Има достатъчно данни, че че те са управлявани от

  Свързани с ПИБ лица

  Налице са предостатъчно поводи за притеснения, че ПИБ е нарушила закона като е раздала кредити на икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ. Управител на ЕЛТРЕЙД е Дамян Бояджиев, настоящ кредитен оценител в ПИБ, който се занимава с оценки на имоти и оборудване, които банката получава като обезпечение. ВЕЛПЕТ КОНСУЛТ се управлява от Петър Ташков, който е работил в отдел « Корпоративно кредитиране » на банката. Техният основен клиент е НАДИН КОМЕРС (преименувана на ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД), чийто управител е дългогодишния кадър на ПИБ Евтим Стойчев Орманов, бивш директор на дирекция “Ликвидност” в банката.

  Но това не е всичко. Зад офшорните собственици на трите фирми има други офшорки – кипърските ЛЕН СЕКРЕТЕРИАЛ ЛИМИТИД за НАДИН, НОРМАЛ СЕКРЕТЕРИЪЛ ЛИМИТИД за ВАЛПЕТ и ДЮК НОМИНИИЗ ЛИМИТЕД за ЕЛТРЕЙД. И трите са представлявани от Ления Пападопулу, която представлява и кипърската офшорка ЛЕНГАНО ЕНТЕРПРАЙСИЗ. Последната е акционер на ПИБ с 10 млн. акции. Същата дама на преклонна възраст е и директор на МАРЕНГО ТРЕЙДИН ЛИМИТИД  Кипър и Т.А.К. СЪРВИСИЗ ЛИМИТИД  Виржински о-ви, които имат по 23% от фирмата  ЮЛЕН АД, собственик на ски съоръженията в Банско – показа съвместно разследване на Биволъ и Е-вестник за собствеността в ски курортите.

  

  Тези данни бяха предоставени от Биволъ на БНБ, но очевидно не са достатъчен повод за проверка на банката, макар че Биволъ специално подчерта съмненията за свързаност и попита дали БНБ е наясно кои са офшорните собственици? Според централната банка в кредитния портфейл на ПИБ явно цари

  Хармония

  С това име се наричат няколко фирми, регистрирани на ул. „Енос“ 2 в София. Там се намира административна сграда на ПИБ (вижте я тук). Фирмите “Хармония”, съадресати на банката, също са с офшорни собственици и също се явяват крупни кредитополучатели.

  ХАРМОНИ 2012 със собственик ХАРМОНИ ХОЛДИНГС ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) е с управител Иван Елкин, който се води «дясна ръка» на Ивайло Мутафчиев. Тя има регистрирани в НОИ 19 служители. Фирмата е получила кредит от 4 623 000 € на 19.09.2012 г. На 12.11.2012 г. още 13 000 000 €, който е увеличен с анекс на 10.10.2013 г. на 20 000 000 €, и с друг анекс на 01.11.2013 ж. до 30 000 000 €.

  

  ХАРМОНИ 2013, която е собственост на Хармони 2012, има само един регистриран служител, но притежава предприятието КАСИС БЪЛГАРИЯ, което има кредит от 30.01.2014 г. за 1 550 000 €.

  Кредити има, хора няма

  Един от основните критерии за активна дейност на една компания е броя на регистрираните официално нейни служители, които създават продукта й. Не можем да не споменем парадокса на фирми със символичен персонал, които са крупни кредитополучатели на капиталите на ПИБ.

  ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ със собственик РОЗАНКА ГРУП ЛИМИТИД (ВИРДЖИНСКИ О-ВИ) също е регистрирана на адреса на банката – ул. „Енос“ 2. Тя има всичко на всичко един (1) служител, регистриран в НОИ. Фирмата обаче е получила на 18.06.2012 г. кредит от… 17 500 000 €, а на 16.07.2012 г. – още 3 400 000 €. През 2013 г. големият кредитополучател-комшия ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ обаче на свой ред е отчела загуба от 2 700 000 лв. Какви суми могат да бъдат оперирани, само от един (1) човек!

  През есента на 2012 г. ХАРМОНИ 2012 и ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ се състезаваха в търг за ОЦК – Кърджали. Бившият му собственик Васил Захариев беше натрупал внушителните 200 млн. лв. дългове към ПИБ. Третият участник в търга беше самата ПИБ. В тази симулация на търг, ФАЙНАНС ЕНД КАНСАЛТИНГ предложи 8,4 млн. лв, ПИБ предложи 8,5 млн. лв., а накрая ХАРМОНИ 2012 спечели с 8,6 млн. лв!

  В случая ни интересува това, че общите експозициите на тези видимо свързани с ПИБ фирми с общо 20 души служители е 111,5 млн. лв. Сумата е 16% oт капитала на банката.

  Биволъ изчисли, че ако се сумират всички заеми към офшорки със съмнения за свързаност, те възлизат на близо 550 млн. лв. Това е 76% от капитала на банката, който към 30.09.2014 г. е 719,6 млн. лв.

  Според Чл. 45 на ЗКИ общият размер на всички формирани експозиции на банката към свързани лица не може да надхвърля 20% от собствения й капитал.

  БНБ фиктивно обеща да проверява, а после се изметна

  Биволъ изпрати данни изложени в това разследване до БНБ с конкретни въпроси:

  – Обслужват ли се редовно описаните кредити?

  – Знае ли БНБ кои са крайните икономически правоимащи на офшорните фирми, които са собственици на фирмите кредитополучатели?

  – Има ли искане от ПИБ към БНБ за специално разрешение за увеличаване на експозициите на банката към свързани лица и ако има към кои свързани лица?

  – Какъв е коментарът на БНБ, за предоговарянето преди падежа на тези 169 млн. евро (330 млн. лв) кредити към три фирми със съмнения за свързаност към ПИБ?

  Ден по-късно шефът на дирекция „Връзки с обществеността“ Александър Урумов отговори в мейл до редакционната поща буквално следното: «Благодаря Ви за изпратените въпроси, ще бъде извършена проверка». Впоследствие той се отметна пред други медии. Официално изявление на БНБ не последва, но по презумпция и според изявленията на Урумов проверка от БНБ очевидно няма да има. Националната ни банка за пореден път доказва своята адекватност да гарантира банковата сигурност. Остава да видим дали тези данни ще притеснят някого в прокуратурата и в ДАНС? Горчивият опит от масовия грабеж в КТБ предопределя отговора. За информиране на Европейската комисия ще се погрижим отделно.

  Коментар на Биволъ: Сараите се преместиха от КТБ в ПИБ

  Изложението за свързаните лица и врътките с кредитите към ПИБ би трябвало да напомня нещо на читателите. Крахът на КТБ също беше предшестван от многобройни тревожни публикации за огромните експозиции на банката към свързани лица и към кухи фирми, което доведе до източването и без банковия надзор да реагира. Или по-скоро, правейки се, че не забелязва, за което говори обвинението срещу Цветан Гунев.

  Потърпевши са вложителите и данъкоплатците. Последствията за икономиката и държавата ни са трагични. Ситуация e изключително точно описана в доклада за «гнилите ябълки» на посланик Джон Байърли от 2006 г:

  «собствениците им (на банките «гнили ябълки» наливат пари в свързани с тях, по-малко конкурентоспособни фирми, които нямат намерения да върнат тези заеми. Това оставя тежестта от несъбраните лоши заеми за законните инвеститори и притежатели на банкови сметки.»

  Биволъ публикува пръв този доклад през 2011 г. Тогава заявихме, че вместо да изчисти гнилите ябълки, държавата ги захаросва с обществени пари. КТБ дълги години беше галеното дете на властта, която наливаше в нея парите на държавните предприятия. Банката от своя страна финансираше казионните медии на семейството на Делян Пеевски, които на свой ред лустросваха властта. Тази идилия приключи с конфликт между Сараите, чийто представител е Пеевски, и банкера Цветан Василев, който изпадна в немилост.

  “Сараите на Доган” обаче не могат без банка, както и без държавна помощ. Като същински вирус те изръфаха събраните пари в КТБ и се преместиха в ПИБ, която сега стана новата галеница на властта.

  Камен зад Камен

  Знак за това е, че при ликвидната криза през юни всички отговорни фактори в държавата като един повтаряха, че ПИБ няма системен капиталов проблем, Тази мантра се повтаря в транс и сега, че проблемът е само в това да се дадат едни много пари, за да се закрепи, а тя щяла да ги върне дори с печалба. Клише! Наляха се и вероятно ще се наливат още, докато капиталовият проблем вероятно се прикрива с рефинансиране на лошите кредити.

  Ситуацията е абсурдна, но логична. Банкери, които по закон нямат право да управляват банки, ще обезпечават и прикриват мръсния бизнес на групировката “10 Сарая” с пари от данъкоплатците. Това колосално обществено престъпление вече е в ход с благословията на правителството на Бойко Борисов – Буда. И на фона на реформаторски вопли за разграждане на модела #КОЙ, който просто мутира и се впи в нов, засега недосегаем, кешов донор.

  .

• Георг Тупарев: Относно TTIP Лукарски или е глупак, или сериен лъжец

  

  „Божидар Лукарски тези дни направо ме възмути – каза, че договорът между САЩ и Европейския съюз трябва да се обвърже с въпроса за визите. Той или е абсолютен глупак, или сериен лъжец. Защото изобщо не знае за какво говори. Не може икономически договор, който се движи вече две години и не може да му се сменя предметът, да се обвързва с гранични въпроси. Освен това той няма право да го дискутира, защото е таен. Ако го дискутира, той и България може да се озоват в качеството си на подсъдими. Това при хипотезата, че е глупак. При предположението, че той не е глупак и знае какво говори, което е по-вероятното, значи, че е сериен лъжец. Както излъга, че нямало да се съюзяват с Бойко Борисов.“ Така Георг Тупарев коментира този договор, за който се знае твърде малко, но би могъл да промени живота на европейците. Георг Тупарев се занимава с банков софтуер. Той е следвал физика, математика и биология в Германия. Напуска България през 1986 г. В момента живее тук (в България – б.р.) и в Холандия. Той е член на Управителния съвет на „Зелените”.

  .

  Интервю на Рени Нешкова с Георг Тупарев, в. „Гласове“

  .

  – Г-н Тупарев, наскоро еврокомисарят по търговия Сесилия Малстрьом заяви, че ще бъдат ускорени преговорите за TTIP (Transatlantic Trade and Investment Partnership). Какво представлява това споразумение между САЩ и Европейския съюз?

  – Не съм чел цялото споразумение, нито познавам някого, който има достъп до него. Но поради теч на информация имам представа какво се готви. И мога да кажа, че политици от САЩ и от Европа, включително от България, играят много мръсна игра. В нея участват и социалисти, и десни.

  – Какъв им е интересът?

  – Финансов, кариера. А полза от споразумението имат само тромави, не добре работещи, в голяма степен монополни корпорации. Такива като „Монсанто“, енергийните концерни в Америка и т.н. Те се опитват да си запазят монополното положение и затова лобират много агресивно. Преди работех в една американска консултантска организация, бях и на Уолстрийт, и някои от моите колеги отидоха в екипа на финансовия министър от първия мандат на Барак Обама. Те не са леви хора, но дори и за тях е възмутително това, което става. Но достъп до целия текст на споразумението имат само малък брой хора от преговарящия екип.

  – Кой ще ратифицира този договор, ако се стигне до това?

  – От американска страна – Конгресът, а от европейска би трябвало да е Европейският парламент (ЕП), макар че ролята на ратификацията не е съвсем ясна. Европейски съдилища вече разглеждат този казус. Според мен, националните парламенти би трябвало да го ратифицират, а не ЕП или ЕК.

  – Защо този договор да е толкова лош за Европа?

  – По принцип огромната икономическа зависимост на Африка и Южна Америка се дължи на такива договори. Това споразумение не е изгодно нито за европейците, нито за умиращата икономиката на САЩ.

  – Умираща ли?

  – Вече почти всичко се прави в Китай, например цялата електроника. Самолетите им „Боинг“ се сглобяват в Америка, тялото и крилата се правят в Бразилия, цялата електроника и навигация се прави в Европа, а моторите – в Англия. И това е показната част от американската индустрия. В това отношение Америка е много зле и това са митове, че са кой знае колко добре. И за да се защитят такива неща като военна индустрия, енергийни фирми като „Шеврон“, фирми като тези на братя „Кох“, „Проктър енд Гембъл“ със седалище в САЩ, но пръснати по цял свят. По този начин те сами си затриват малкия и среден бизнес. За почти всички този договор е вреден. Само че на политиците не им пука, те ще си вземат парите от Уолстрийт.

  – Обяснете какво точно ще се случи, ако този договор бъде ратифициран?

  – Най-лошото е в областта на т.нар. арбитражно право, което практически взема прецедент над държавното право. Арбитражът, който е единствена и крайна инстанция в съответната икономическа област, а не в нормални съдилища, тоест близки до съответната корпорация, решават съответни въпроси. Тук има два големи проблема. Първият е, че суверенът, тоест гласоподавателят, който избира властта в съответните държави, няма абсолютно никакъв глас. Цялото това правораздаване е над него. По този начин суверенитетът на една държава е накърнен. Другото е, че това е абсолютно несъвместимо с цялото европейско законодателство, с изключение на английската съдебна система, много близка до американската. Впрочем последната е взета почти изцяло от английското право. И затова те са по-съвместими за разлика от европейското, в което арбитражното право съвсем не пасва.

  – Кажете нещо повече за арбитражното право?

  – В Америка то възниква някъде през 1850 г. със зараждането на мащабната индустриализация. По това време трудовите спорове се решават бавно, а за да се ускори този процес, те се прехвърлят на арбитражи. На работодателите те много се харесват, защото често са на тяхна страна. Около 1890 г. през Конгреса успява да мине поправка под натиска на зараждащите се синдикати, която забранява арбитражното право в отношенията между работодатели и наемни работници. През 1910 г. със заобикалки то отново се разрешава и в зародиша на първата световна икономическа криза в началото на 20-те години на ХХ век тези договори стават много неблагоприятни за работниците. Толкова лоши, че един журналист през 1919 г. ги нарича „Yellow-dog contract“ (споразумение между работодател и работник, в което работникът се съгласява като условие за наемане на работа да не се присъединява към профсъюз по време на своята заетост). Тоест, ако се наложи да сключиш такъв договор, си помияр (yellow-dog). Този жаргон се използва широко в американското правораздаване и за други случаи. И копие на това нещо, но на държавно и на континентално ниво, се опитват да ни го сервират и на нас.

  – Това нещо ново ли е в историята на международните договори?

  – Такива договори не са нови. Те започват да се появяват още през 60-те години. Това са главно концесионни договори за използване на природни богатства в страни от Третия свят и фирми в САЩ и по-малка степен – Австралия и Англия. Виждал съм ужасни неща по света. Най-драматичните концесионни договори в Еквадор за петрол, където фактически цели региони бяха превърнати в екологичен дизастър, след което местното население се надигна на бунт, а правителството на Еквадор защити гражданите си. Американските концесионери осъдиха в САЩ Еквадор за много милиарда долара, въпреки че американски фирми причиниха тези екологични катастрофи. Същото нещо съм го виждал в Перу с минната индустрия със стари концесионни договори, една модерна форма на заробване. Всичко се решава в Ню Йорк или Тексас и няма излизане от този договор, дори държавата не може нищо да направи срещу тях, не може да национализира.

  – Какви може да са последствията за България от един такъв договор?

  – Може да има последствия за здравеопазване, образование, социалните сфери, дори културата. Например Народният театър според такъв тип договор не може да получава субсидия от държавата, защото теоретично  примерно някоя американска трупа може да купи този театър.

  – Те може и да се зарадват от такава перспектива.

  – Да, може и да се зарадват, но едва ли публиката ще е много щастлива, ако по средата на някоя постановка започне някоя реклама, защото те ще са си в правото.  Това се отнася за телевизии, за радиа, за всички държавни институции. То може да се случи и в отбраната. Ако отидете в Ирак, където до скоро имаше американски военни, много от дейностите по поддръжката, охраната, затворите и т.н. се вършат от частни американски фирми. Охраната на едно поделение на нашата армия в рамките на този договор вече не би трябвало да се осъществява от държавата, а да е частно. В този договор, доколкото аз видях някои текстове, има същата възможност това да стане като в Америка. Същото се отнася и за здравеопазването.

  – Доколкото знам, то е доста по-добро от нашето?

  – Не става въпрос за неговото качество, което е несъмнено по-добро от нашето. Но аз съм виждал там човек, който както тичаше, падна – очевидно поразен от инфаркт. Идва линейка, преглеждат го дали има здравна карта и чак след това го поемат за лечение. Не искам това нещо да се случи в България и в Европа. Но това, което мен много ме плаши, което беше част от протестите, са генномодифицираните организми (ГМО). И това ще е първото нещо, за което в България ще имаме проблем. България е една от малкото държави с такова стриктно законодателство по отношение на ГМО. Нас ни дават за пример в това отношение.

  – Какво трябва да се направи според вас?

  – Нищо освен да се говори много, да се протестира. В Западна Европа вече се вдига много шум. Например в Германия, в Холандия, във Франция различни организации – неправителствени, профсъюзни, вече протестират. В Германия това са лекарите и учителите, във Франция – главно фермерите, защото фермерството е вплетено много дълбоко в традициите на френската култура и национално самочувствие. Те са много гласовити, защото искат шампанското да си остане шампанско, сиренето – сирене. Доколкото знам, преговорите се водят от 2002 г., тайно, без да се шуми много и американците напъват през 2015 г. да се вземе решение. И сега всичко зависи от волята на политиците в Европа и в частност –  България. Почти няма политици, които да застанат открито и ясно на страната на договора. Десните увъртат, че се разговаря на тъмно, че европейската демокрация е нарушена и т.н. Левите не са доволни, че се нарушават социални приоритети, но… Винаги има едно „но“, според което хубавото е, че ще се създадат работни места и т.н. Но анализите показват, че ползите от този договор биха били пренебрежимо малки. Всъщност чрез този договор ще се получи преразпределение от средни и малки предприятия към големи концерни. Но нетно едва ли ще има някакво чувствително увеличаване съживявате на икономиките. Това се отнася и за Америка, където започват сериозни движения против този договор, защото много от печелившите не са малките и средни предприятия, а концерните. Ще дам примери. Немският министър на икономиката и енергетиката на 6 ноември имаше среща с представители на големия бизнес в Германия, където той каза (цитирам по превод): „Ако ние не подпишем този договор, догодина Америка ще подпише такъв с Китай.“ Това е невъзможно и го знае всеки, който поне малко разбира от политика и икономика. Защото при протекционистичната политика на Китай това не може да се случи, никога не биха го допуснали. С това изказване той всъщност даваше муниции на едрите индустриалци как да си плашат собствените работници, за да не протестират. И това е човек, който се готви да е следващият канцлер и да замени Меркел…, и социалист. В момента единствено Франция под натиска главно на фермери и интелектуалци заяви, че те няма да го подпишат.

  – Държавите в ЕС ще имат ли право на вето за този договор?

  – В момента в Брюксел се обсъжда доколко отделните държави-членки имат право на вето. Това е и надеждата, както ми казват в Германия, защото Меркел чува, че хората са против, а тя има много силен нюх за настроенията и се ориентира откъде духа вятърът. Тя не би казала директно, че иска този договор, а ще иска той да се ратифицира в Бундестага, където най-вероятно няма да мине. Но всичко тепърва ще трябва да се решава – включително и в европейски съдилища. Ако се решава държава по държава в ЕС, той ще падне. Ако го решава Европейската комисия, няма да падне. В момента такива са настроенията.

  – Смяната на Обама ще окаже ли някакво влияние?

  – Не мисля, защото в Америка всички политици са „за“. От американска гледна точка няма никакво значение, защото този договор се движи от Уолстрийт. В България наблюдавам абсолютно същото чудо. Всички политици – бивши и сегашни, разправят някакви небивалици, че всички са за демокрацията и т.н., но иначе лъжат най-нагло. Този договор се започна по време на първото правителство на ГЕРБ, основната фaза на преговорите се движеше по времето на Орешарски и сега отново от ГЕРБ. Преди няколко седмици бях на конференция заедно с Георги Пирински и Ивайло Калфин, и двамата изведнъж се обявиха против този договор. А къде бяха, когато на власт беше тяхното правителство? Божидар Лукарски тези дни направо ме възмути – каза, че този договор трябва да се обвърже с въпроса за визите. Той или е абсолютен глупак и изобщо не знае за какво говори, защото не може икономически договор, който се движи вече две години и не може да му се сменя предметът, да се обвързва с гранични въпроси. Освен това той няма право да го дискутира, защото е таен. Ако го дискутира, той и България може да се озоват в качеството си на подсъдими. Това при хипотезата, че е глупак. При предположението, че той не е глупак и знае какво говори, което е по-вероятното, значи, че е сериен лъжец. Както излъга, че нямало да се съюзяват с Бойко Борисов. Това се хвърля на медиите, те без много да се замислят се радват, че ще има договор TTIP и ще паднат визите, което е безумно. Но си давам сметка, че съдбата на този договор няма да се реши в София, а в Брюксел. И затова се опитвам да накарам хората да се замислят как ще се променят съдбите на техните деца, а не да се мисли само за джоба. Това ми е целта. И да разберат, че знанието как функционира държавата и междудържавните отношения, има отношение към тяхното бъдеще.

   

• Квесторите излъгали в отчета за КТБ

  Мирослав Иванов,  Frognews.bg

  .

  

  След разкритието ми, че не са поискали да се подпишат под „одита“, днес Лютов и Костадинчев небрежно и без много шум подмениха една от декларациите към отчета за септември.

  Квесторите на КТБ са излъгали в отчета си за деветмесечието на 2014 г., на базата на който БНБ отне лиценза на банката.

  Това става ясно от подменен документ – декларация по чл. 100 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.Днес, ден след разкритието ми, че не са поискали да се подпишат под „одита“, който донесе обезценки за 4 млрд. лв. и отрицателен капитал в КТБ, Станислав Лютов и Елена Костадинчев небрежно и без много шум подмениха декларациите към отчета. С бланкетното обяснение „техническа грешка“ дуетът квестори все пак се е подписал, че изнесените финансови резултати са правдиви. В първоначалната версия на декларацията текстът гласеше: “Квестурата няма достатъчно информация и не може да се ангажира с декларация”.

  Всичко това е дотолкова съшито с бели конци, че няма как да не ме накара да задам няколко въпроса:

  1.    Кога квесторите лъжат, защото това не е техническа грешка, а лъжа: когато са се подписали, че нямат представа за финансовото състояние на банката, или сега, когато казват, че данните в отчета са верни?

  2.    КОЙ накара квесторите да променят мнението си?

  3.    КОЙ страхува квесторите на КТБ?

  4.    Ало, Искров, има ли пилот в самолета БНБ?

  5.    Някой в БНБ чете ли изобщо безумиците, творени от квесторите в КТБ?

  6.    Ало, Мавродиев, има ли пилот в КФН?

  7.    Мавродиев, в КФН нещо следите ли по казуса КТБ или чакате сигнал накъде ще задуха вятърът?

  8.    Мавродиев, вместо да плашиш гаргите, че ще следиш кой какво пише по казуса КТБ, вземи прочети какво ти пращат поднадзорните лица.

  9.    Ало, прокуроре, главни прокуроре, има ли пилот в самолета на Прокуратурата? Следим ли какво творят институциите по казуса КТБ? А ако ги следим, последствия някакви има ли?

  10. Гешев, а ти знаеш ли какво е КФН, БНБ, какви документи се предават там? Нещо за декларации с невярно съдържание дали има последствия? Оф, забравих, ти още пренасяш чувалите из мазетата на КТБ.

  Май се сещам защо всички сте в позицията на щрауса. Всичките чакате инструкции от Момчето с корпулентната осанка. Е, почакайте, почакайте, то бърза работа няма. Ей я на, зимата идва.

  А сега, открийте разликите 🙂

  Декларацията, подадена на 13 ноември 2014 г., в 16.41 ч.

  Декларацията, подадена на 27 ноември 2014 г., в 17.25 ч.

  .

• Павел Серафимов: Кой унищожи тракийската писменост?

  Павел Серафимов, Sparotok.blogspot.nl

  .

  Ще ви призная най-откровено, че преди повече от двадесет години аз вярвах на заблуди. Не подлагах на съмнение твърдението, че старите българи са живели в шатри и, че са наричали владетелите си ханове. Не търсех опровержение на догмата, че през 681 година народът, наречен траки, е бил само едно незначително, забравило езика си малцинство. Все пак тези неща бяха казвани от уважавани хора, от академици – хора с опит в проучването на историята.

  След време обаче възникнаха въпроси, които ме глождеха. Как така най-големият народ след индийците се превръща в най-малкия? Как победилите Византия прабългари изгубват езика си? Защо след като предците ни са определени за азиатци, съвременните българи не приличат изобщо на азиатските народи? Понеже никой не успя да ми даде логичен отговор, започнах да търся истината сам. Доволен съм, че направих това, защото открих неща, които нито бях търсил, нито пък бях предполагал, че съществуват.

  Стъпка по стъпка отгръщах страниците на истинската ни история. Изпадах във възторг при намирането на нови данни за миналото ни, но в душата ми се промъкваше и страх, когато разбирах колко много неща са укрити от нас. Не става дума за неточности и грешки, а за факти, имащи важност за историята ни, но останали неизвестни не само за широката публика, но дори и за студентите, изучаващи история и лингвистика.

  Това е причината дори и днес доста от нас все още да са в плен на догмите, създадени в миналото. Една такава догма е твърдението, че траките са безписмен народ – лъжа, която продължава да бъде повтаряна с фанатизъм. Тя трови нашето съзнание и мачка самочувствието ни.

  Казват, че който пише, остава, но е факт и това, че всеки документ може да се унищожи.
  Ще дам ярък пример от недалечното минало. В периода 1944-1989 година, във всяко българско селище имаше доста надписи по стени и плакати с възхвала на БКП, КПСС и т.н. По груби изчисления става дума за около 50 000 надписа от този тип. Днес, само 25 години по-късно, от тези реликви от тоталитаризма са останали само бледи спомени.

  Ето, не е никак трудно само за четвърт век да се унищожат десетки хиляди надписи.
  Дедите ни са били над половин хилядолетие под римска власт, век и половина под византийско подтисничество и после отново са последвали пет страшни века на геноцид. Враговете ни са имали на разположение доста повече от 1000 години, за да заличат всичко неудобно. Щом за 25 години могат да се заличат около 50 000 надписа, то представете си колко писмени паметника могат да бъдат напълно унищожение за повече от едно хилядолетие…

  Свидетелства за масово унищожаване на надписи на територията на Тракия има.

  С. Торбатов е създал прекрасна работа, в която се разглеждат укрепителните съоръжения на Провинция Скития (Добруджа). На с. 90 е казано нещо от голяма важност. Авторът обяснява, че при изграждането на стените на крепости са използвани и плочи с надписи, като по правило надписът се е поставял с лице към пълнежа на стената, т.е. написаното остава невидимо за човешкото око. Ако случайно строителите са поставяли плочата с надписа навън, по-късно някой е унищожавал напълно текста.

  Цитирам дословно: “За отбелязване е подчертания стремеж към вграждането на преизползваните епиграфски паметници с надписаното поле към емплектона. В редките случаи, в които това правило не е спазено, надписите са старателно изчуквани в последствие.” – С.Торбатов, Укрепителната Система на Провинция Скития ( края на III-VIII в), Фабер, Велико Търново, 2002, c.90.

  При такова методично заличаване на определени писмени паметници, дори дедите ни да са оставили 50 000-100 000 надписа, само за век всичко може да е заличено, а дедите ни са били под чужда власт не век, а повече от хилядолетие.

  На всеки разумен човек трябва да му направи впечатление, че оцелелите тракийски надписи са скрити от човешкото око. Надписите от Езерово, Дуванлий, Браничево, Кьолмен и др. са намерени в подмогилни погребения. Тракийските епиграфски паметници от Ситово, Надарци, а и новоткритите протофригийски надписи от Сакар Планина са дълбоко в планините.

  

  

  

  Нека да помислим, има ли логика дедите ни да са създавали надписи с единствената цел да ги скрият? Единственото логическо обяснение е това, че това, че са оцелели само тези писмени паметници, които враговете на дедите ни не са знаели, че съществуват.

  Въпреки фанатичните пориви на чужденците да унищожат културата ни, оцелелите паметници не са малко. На днешната територия на България са открити десетки тракийски надписи и графити, но широката публика не знае за тях. Десетки са и надписите от остров Самотраки, който в древността е принадлежал на дедите ни. Още по-далеч, във Фригия оцелелите надписи са стотици. В такъв случай няма как да се твърди, че траките са безписмен народ, въпреки, че някои “авторитети” го правят.

  

  

  Тъжното е това, че огромна част от тракийските писмени паметници са унищожени, но още по-тъжно е, че се разпространяват лъжи за предците ни. Питам се защо на студентите не се преподава за твърдението на Алкман, че тракиецът Орфей е създател на азбуката? Това твърдение се подкрепя от свидетелството на Диодор Сицилийски, според когото Орфей и Лин са първите ползвали пеласгийските букви? За древна тракийска писменост споменава и Еврипид. Неотдавна американски изследователи се увериха в това, че траките са имали писменост преди гърците: “ the graffiti from Gordion precede the oldest Greek inscriptions by more than a half-century”. (http://sites.museum.upenn.edu/gordion/articles/culture/24-artinscriptions)

  Питам се – как при наличие на тази информация се намират хора, които да твърдят, че траките са безписмен народ? Въз основание на каква информация се правят подобни изказвания? Защо не се разгледа връзката между българската глаголица и Линеар А, Линеар Б? Успоредиците във форма на знаци между глаголицата и трако-пеласгийската писменост са над 30.

  

  ГЛ – Глаголица
  зв – звукова стойност на глаголическата буква
  ЛА – Линеар А
  ЛБ – Линеар Б
  Гр – Гръцка азбука
  Ев – Еврейска азбука
  Кп – Копстска азбука
  См – Самаританска азбука

  Освен по форма глаголическите букви показват прилики и спрямо звуковата стойност на знаците от времето на Орфей и Лин.

  

  ГЛ – Глаголица
  зс – звукова стойност
  ЛА – Линеар А
  ЛБ – Линеар Б

  Със създадените през Бронзовата епоха Линеар А и Линеар Б са документирани признати за тракийски имена като Одрис, Тюнос, Арей, Бузо, Котела и още много други. Документирани са и българските родови имена Дуло, Вокил, Ерми.

  Документрани са древни, но разпознаваеми варианти на имена на български владетели Кубирийо, Крумено, Винайо, Омери, Исеверйо. Не е трудно да се види, че става дума за Кубер, Крум, Винех, Умар, Севар.

  Кой разумен човек би нарекъл случайност факта, че три старобългарски родови имена и пет имена на владетели присъстват в документи от второ хилядолетие преди Христа!

  В тези документи се срещат също имена като Видул, Мерул, Куйо, Дайко, Котел, Дуса (Душа), а те са български.

  Тези неща не ни се казват, но ни се натрапва лъжата, че траките са безписмен народ, който няма нищо общо по отношение на произход с нас, българите. Чужденците унищожаващи надписите на дедите ни имат някакво оправдание. Деянието на рушителите на писмени паметници заслужава презрение, но е разбираемо.

  Няма чужд окупатор, който да не е изпитвал панически страх от гнева на пробудените ни деди.Те са доказали, че могат да сторят и невъзможното. Доказали са, че са в състояние да се надигнат от пепелищата и да набутат в приготвената за тях яма враговете си.

  Поведението на враговете ни е ясно, но на мога да разбера поведението на някои наши авторитети. Хубаво е човек да внимава, хубаво е да е скептичен и да проверява. Един учен трябва да пази името си и да избягва залитания, но щом един любител може да открие неща, които променят старите схващания, то и професионалиста трябва да може да направи това. Още повече, че специалистите разполагат както с време, така и със средства за проверка на древни документи, артефакти и т.н.

  Молбата ми към вас, дами и господа академици, преподаватели и др., е следната – ако не желаете или не можете да помогнете да се покаже истината, поне не пречете. Не правете изказвания, които са недостойни за интелигентни хора. Бъдете Човеци, бъдете Българи! Кариерата и имиджът са суета, смисъл има само любовта към Род и Родина.

   

• Ксения Собчак, Навални и българския паспорт

  Николай Марченко,  Nikolaymarchenko.wordpress.com

  .

  

  Известната ТВ водеща хвърли светлина върху търговията с българско гражданство  из бохемските ресторанти в Москва – с „либерален“ имидж влизаме в реториката на руската опозиция.
  

  Република България eдва ли не за пръв път влезе в дневния ред и на опозицията в Руската федерация (РФ), ако не броим скорошния казус с основателя на Russie Liberte („Свободна Русия“), бизнесмена Николай Кобляков. Един от членовете на Координационния съвет (КС) на oпозицията, начело с Алексей Навални, спомена търговията с български паспорти в интервю за главния редактор на „Ехото на Москва“ Алексей Венедиктов. Става дума за популярната ТВ водеща и нов главен редактор на руското издание на лайфстайл списание L’Officiel Ксения Собчак.

  Новината е направо сензационна и подценена от българските и руските медии – но щом представител на руската опозиция ни разказва колко лесно може да си купите в московски ресторант „право за временно или постоянно пребиваване или паспорт на Република България (или все пак засега „Клета майка България“?) или друга държава от ЕС“, то какво да очакваме от депутатите на „Единна Русия“ – например като президента на FIDE Кирсан Илюмжинов или пък като вицегубернатора на Санкт Петербург Василий Кичеджи, за чиято афера с имоти на морето разкри сайтът за разследващата журналистика Биволъ, в партньорство с вестник „Коммерсантъ“?

  Самата Ксюша, която е дъщеря на политическия „кръстник“ на Владимир Путин – покойния кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак (поръчан е според някои източници – бел. авт.), твърди, че няма никакъв чуждестранен паспорт, макар и да няма край откъм „подобни оферти в Москва“.

  

  „Aз не съм политик, в КС представлявам гражданския борд…“
  (Собчак към Венедиктов)

  .

  Такъв имидж ли искаме на пл. „Болотная“?

  .

  Дочакахме ли? Отговорността трябва да се раздели по равно между всички политически сили (по протокол откъм ранга във властта) – ГЕРБ, Реформаторският блок, „Зелените“, Патриотичният фронт, АБВ, БСП, „Атака“ и др. проевропейски уж политически сили в България…

  Добрата новина, че освен руските мафиоти и представители на различни властови групи, българско гражданство се продавало и на опозицията – нали българите са демократичен народ и щом хората на Путин могат да си купят нашата „лична карта“ и ЕГН, то защо не и хората на Алексей Навални – Ксения Собчак искрено призна, че го припознава като лидера на опозицията и кандидат за президент на РФ. Самата тя заяви, че е „извън политиката“ и представлява изключително гражданския борд, интелигенцията от медиите и шоубизнеса в КС на опозицията.

  „Много мои приятели и журналисти ми пишат някакви безумни съобщения в социалните мрежи или SMS-и от рода на: „Има тук „далаверка“ – българско гражданство, някой да има нужда? Не е скъпо! („Недорого!“) 9 бройки има останали до края на ноември…!“ Или там – на Чехия, например… Ей такива „светски“ разговори – за придобиване на право за временно пребиваване ли, за паспорти ли, можете сега да чуете масово в по-скъпите московски ресторанти…“

  

  „Лидер вече си имаме…“ (Ксения Собчак за Алексей Навални)

  .

  За бесарабски и западнобалкански българи няма, за руснаци – има

  .

  Медиите писаха за руския мафиот Циганов, наравно с балкански нарко- и оръжейни трафиканти, че е използвал за прикритие „гражданството си“ и фалшивите паспорти на Република България, и бе засечен да рита топка заедно с действащия премиер Бойко Борисов, тогава още главен секретар на МВР.

  Та претенции от страна на гражданското общество трябва да има към всички политически сили – не само към левите, но и към десните, не само към управляващите, но и към опозицията. ГЕРБ и др. партии как бавят с години паспортите на бесарабските българи от Украйна и Молдова, от Казахстан и Узбекистан, както и тези за сънародниците от Македония, Сърбия, Албания и Косово?

  Но пък за „елитите“ някъде на „Рубльовка“ в Москва се предлагат на едро – мафиоти, „путинската интелигенция“, депутати – „единороси“ си купуват от години не само имоти, но и ранга на гражданите. Но понеже трябва да има ново предлагане на пазара, сега дайте да поканим и опозиционерите и руската интелигенция от площад „Болотная“… Не е проблем, но защо те последни получават гражданството? Защо са последни на „опашката“ на сенчестия паспортен пазар някъде из московските ресторанти?“

  

  Опашка дълга 4-5 години: Македонци, сърби, албанци, косовари, украинци, молдовци…чакат гражданството на РъБъ…

  .

  „Некой требва да поеме политическата отговорност…“

  .

  Отговорността е на всички политически сили и ресорни институции – на ГЕРБ като водещата партия за това, че лидерът й навремето е сниман с мафиот, сдобил се с документи и експулсиран, а и е приятел с екскмета на Москва Юрий Лужков, заподозрян в мащабна корупция. На Реформаторите вината е от друго естество – затова, че не упражниха опозиционен и граждански контрол, вместо руската опозиция да бъде „канена“ с фалшиви или купени паспорти срещу хиляди евро у нас.

  Те би трябвало лично и по дефолт да получават гражданство от президента на Република България г-н Росен Плевнелиев, ако иска да запази новия си имидж в руските медии, цитирали го за „Русия на Толстой и Достоевски, а не национализма и Путин“. Както е известно, за един такъв паспорт – за г-н Кобляков е поискано от страна на редица инициативни комитети, вкл. от „Протестна мрежа“ – те внесоха подписка на „Дондуков“, 2 за издаване на гражданство за руския дисидент.

  Къде обаче са „атакистите“ и прочие? – те ли, БСП ли, АБВ ли също могат да бъдат заподозряни в търговията с паспорти в Москва. Защо „патриотичните“ формации на „националистите“ не натискат за издаване на български паспорти на балканските и постсъветските български диаспори, но пък за политици от „Единна Русия“ или други лица от „кремълския елит“ такива винаги ще се намерят във всеки що-годе скъп ресторант в Москва.

  Според запознати с процедурите юристи, най-вероятно схемата работи през Министерството на правосъдието, което подготвя списъците и съответните удостоверения за гражданство за президента и вицепрезидента. В тази връзка би било добре скандалния коментар по повод търговията с гражданство на Република България в РФ да бъде проверен за достоверност от страна на правосъдния министър Христо Иванов. Иначе ще се стигне до „внос“ не само на „кадри“ на „Ислямска държава“, но и на някои „нашисти“, които и без това са достатъчно в многото русофилски организации под крилото на Посолството на РФ в София…

   

  Снимки:  Ксения Собчак / Facebook

• Хишам Мелхем: Краят на арабската цивилизация

  Александър Андреев,  Дойче Веле

   

  Арабската цивилизация вече не съществува. Днешният арабски свят е толкова нестабилен и фрагментиран, толкова безнадеждно обсебен от насилието и екстремизма, колкото не е бил от края на Османската империя досега.

  В продължения на десетилетия арабската цивилизация затъва, за да достигне сегашното дъно. В арабските държави цари хаос и тирания, а политическият ислям няма нищо общо с демокрацията. Поколения араби бяха лъгани от националисти, социалисти и ислямисти, за да разберат днес, че врагът не е отвъд крепостните стени, а вътре в собствения им град. Една велика цивилизация рухна и потъна в хаос, от който няма да излезе скоро, с огромна болка пише известният арабски публицист Хишам Мелхем.

  Ливанецът Мелхем е шеф на вашингтонското бюро на дубайската телевизия „Ал Арабия“ и кореспондент на ливанския вестник „Анахар“. Представяме ви със съкращения едно негово развълнувано есе, публикувано на сайта „Политико“, в „Ди Цайт“ и излъчено по радио СиБиСи.

  Разрухата е навсякъде

  Всички надежди, родили се през новата арабска история, рухнаха. Демократично участие в политиката, възраждане на човешкото достойнство – тези обещания от месеците на Арабската пролет отдавна се изпариха. Това, което остана – гражданските войни; етническите, религиозни и регионални конфликти; завърналият се войнствен абсолютизъм. Единствено архаичните монархии и емирати край Залива – а може би и Тунис – все още устояват на разрухата. Иначе в днешния арабски свят вече не съществува никаква легитимност. И ако не броим американците и западните страни – просто няма кой да разчисти погрома, създаден от самите араби.

  Трудно е да се обясни защо всички идеологии и политически движения, които през изминалия век намериха почва в арабския регион, се провалиха с такъв гръм и трясък. Провали се арабският национализъм – както във варианта на Насър, така и във варианта на БААС. Провалиха се многобройни ислямистки движения. Провали се арабският социализъм. Провалиха се и държавите на крадливия монополизъм. Днес арабските общества са една голяма руина.

  Не можем да обясним само с религиозна омраза това, че по целия фронт от Басра на Персийския залив до Бейрут на Средиземно море сунити и шиити проливат кръв в битка едни срещу други. Тук се води геополитическа война, в която за надмощие се борят шиитският предводител Иран и сунитският лидер Саудитска Арабия, заедно със съответните помагачи. Няма обяснение и за ужаса в Сирия и Ирак. В тези две страни политическата, религиозна и етническа поляризация е толкова радикална, че никой не знае как един ден биха могли да се възстановят като държави тези някога толкова важни общества.

  По-нататък авторът „обикаля“ още няколко арабски държави – Либия, Йемен, Ливан, Бахрейн – и навсякъде установява едно и също: хаос и разпадаща се държавност.

  

  За ужаса в Сирия и Ирак обяснение няма

  След залеза на някогашните „сигурни национални държави“, днес в Арабия властва ислямизмът, продължава Хишам Мелхем. Под неговите удари загива пъстрата светскост на такива някога космополитни градове като Александрия и Бейрут, Кайро и Дамаск. Навсякъде в региона ислямизмът принуждава жените да се забулват и изисква от мъжете непрестанни доказателства за набожност. Интелектуалци и хора на изкуството, които не желаят да се пригодят към новите изисквания, изпадат в немилост. В Египет, например, вече няма добри университети, а вестниците преливат от ксенофобия и свърхнационализъм.

  Болестта и нейните жертви

  Казано с две думи – джихадистите от „Ислямска държава“ не се появиха на празно място. Те са симптом на една дълбоко проникнала болест, която още преди десетилетия събори старата арабска култура. През 20-ти век арабските националисти, и особено баасистите, бяха обсебени от идеята да възродят предишното арабско величие. Те вярваха, че арабският език и арабската култура /в много по-малка степен ислямът/ са достатъчни, за да сплотят многобройните и най-противоречиви социални, политически и културни тенденции. Тези националисти не желаеха да осъзнаят, че светът вече е различен. Те подлагаха на тежка дискриминация всички малцинства, които се противяха на техния идеал. Тъкмо под наметалото на арабския национализъм на сцената излезе и прототипът на съвременния тиранин – лидери като Саддам, Кадафи и Асад. Когато обаче се видя, че те са също толкова неспособни, колкото прогонените от тях самите монарси, тези диктатори на свой ред широко разтвориха вратите пред ислямистите.

  „Ако проблемът е в залеза на арабския свят, то решението е ислямът“ – това е лозунгът, с който ислямистите печелят привърженици. През 80-те и 90-те години на миналия век диктаторите се бяха вкопчили в своята топяща се власт и чрез брутално потисничество се опитваха да я закрепят, но ислямистите издържаха на всички гонения и непрекъснато излизаха пак и пак на сцената, в различни предрешения. За политическия ислям 1979 година беше повратна. В Иран избухна ислямската революция, провокирана от западната подкрепа за корумпирания режим на шаха. Съветският Съюз влезе в Афганистан, а една група кръвожадни фанатици окупира Голямата джамия в Мека и я държа две седмици. След тези сътресения сунитският вариант на исляма започна да става все по-назадничав, докато шиитският ислям премина във войнствена фаза.

  За да укрепи своя фундаменталистки уахабизъм, Саудитска Арабия започна още по-строго да прилага шериата. В същото време тя разшири и финансовата си подкрепа за ултраконсервативните ислямисти и за техните училища по цял свят. Ислямизирането на афганистанската съпротива срещу съветската окупация беше план, организиран и финансиран от САЩ, Египет, Саудитска Арабия и Пакистан и се разгоря като пожар в цяла Южна Азия и в Близкия Изток. Афганистанската война се превърна в бойно кръщение за многобройни терористични банди като египетската Ислямска група и Ал Кайда – предшествениците на „Ислямска държава“.

  

  Мечти за халифат и Мохамед

  Въстанията от Арабската пролет, започнали в началото на 2011 година, избухнаха след десетилетните битки за легитимност между диктаторите и ислямистите. В арабския свят други политически опции просто нямаше. Либералните нерелигиозни сили изиграха главната роля в първата фаза на египетските бунтове, но по-късно ислямистите ги изтласкаха в периферията.

  Днес мнозина ислямисти, сред които последователите на Ислямското братство в Египет, се стремят към възстановяване на османския халифат. Още по-радикалните групировки – като салафитите – мечтаят да върнат света към нравите от времената на пророка Мохамед и неговите последователи. Повечето мюсюлмани смятат, че демокрацията означава просто комбинация от волята на мнозинството и шериата, който строго предписва неравенството между половете и дискриминацията на всички немюсюлмани.

  Да погледнем истината в очите: няма нито едно доказателство, че политическият ислям е съвместим с модерната демокрация. От Афганистан на талибаните до Пакистан, от Саудитска Арабия през Иран до Судан няма нито едно ислямско общество, което може да бъде наречено демократично или справедливо. Или поне да послужи като пример за добро управление на обществените дела.

  Неправилно е всички ислямски групи да се подвеждат под един знаменател, макар всички те да са в различна степен консервативни. Като терористични организации Ал Кайда и „Ислямска държава“ се отличават от Ислямското братство, което още преди години се отказа от насилието. Въпреки това всички тези групировки са част от едно и също семейство. И всички са се развили тъкмо в арабския свят благодарение на едно и също злощастно цивилизационно развитие, довело арабските общества до разпад. Корените на това злощастно развитие са надълбоко в опустошената земя на една измъчена цивилизация, която се лута в дълбокия мрак.

  В продължение на десетилетия и на няколко поколения арабите затъват, за да стигнат сегашното дъно. Така че ще им трябва още много време, за да намерят отново себе си. Това едва ли ще се случи преди моята смърт. На моето поколение както арабските националисти, така и ислямистите непрекъснато обясняваха, че трябва да застанем на барикадата, за да защитаваме арабския свят срещу варварите – империалистите, Съветите, ционистите, кръстоносците. И през ум не ни минаваше, че варварите вече са зад нашите крепостни стени, че говорят нашия език и че отдавна са превзели собствения ни град.

  .

• Стратегия и политика, които вече не могат да чакат

  Мариана Христова, в. „Култура“

  .

  За Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света е важно да се чуе повече в публичното пространство, защото за начина на създаване на този документ и за неговото съдържание не се знае достатъчно. Стратегията е разработена в първоначалния си вариант от Държавната агенция за българите в чужбина към края на 2013 година. В първите месеци на тази година, с активното участие и под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, проектът мина през няколко варианта, отчитащи предложенията на различни представители на диаспората. За първи път българите зад граница бяха поканени да участват активно в създаването на документ, регламентиращ държавната политика към тях самите. На 23 юли т.г. стратегията бе официално приета от Министерски съвет.

  Няколко месеца след това, за съжаление, се оказа, че в Българската национална телевизия не знаят, че е била приета такава стратегия. Например, в деня, в който БТА обяви Десетата световна среща на българските медии[1], на която първият панел ще бъде за споменатата стратегия, в централната новинарска емисия на БНТ бе съобщено следното: „В София започва Десетата световна среща на българските медии, на която ще бъде приета Стратегия за българите в чужбина“ – тоест, не се знаеше, че тази стратегия вече е била приета на институционално ниво и че не участниците в Десетата медийна среща ще я приемат тепърва, а само ще дискутират по нея.

  Освен това, оказа се, че някои конкретни ангажименти на едни или други ведомства, разписани в стратегията, също не са известни на представители на институциите, които реално трябва да ги изпълняват. Пример за това е отговор, даден от заместник-министъра на външните работи Катя Тодорова в интервю[2] за Радио България, излъчено в началото на септември. Зам.-министър Тодорова, която бе определена да отговаря за изборите в чужбина, бе попитана дали Външно министерство би помогнало за организирането на избори на Обществени съвети на българите в чужбина, които да се проведат паралелно с парламентарните – въпрос, който тя препрати към ЦИК, без явно да знае, че за провеждането на избори за Обществени съвети на българите в чужбина има разписан конкретен ангажимент на МВнР в Стратегията за българите в чужбина.

  Разбира се, не само Външно министерство има конкретни ангажименти по тази стратегия. Министерството на образованието и науката трябва да разработи отделна концепция за обучението в българските училища в чужбина и да създаде учебници и учебни помагала, имайки предвид, че там преподаването по български език, литература, роден край е с друга специфика. (Едно от малкото неща, които българската държава направи за своята диаспора, е финансирането на български неделни училища в чужбина, чийто брой непрекъснато се увеличава, но въпреки това те обхващат доста малка част от децата с български корени по света.) В Стратегията за българите зад граница е заложен и ангажимент на Министерството на културата – да разработи Национална програма за разпространение на българската култура по света.

  В Стратегията за българите в чужбина е отделено, за съжаление, твърде малко внимание на българските медии зад граница, които съществуват най-вече заради волята и усилията на своите създатели – със собствени средства или чрез реклами. Има и медии, спонсорирани от частни лица или фирми, но за някои от тях се говори под сурдинка, че са тясно свързани с определени политически сили в България. Единични са случаите на български медии в чужбина, които се издържат от абонамент. Не са много и медиите, които получават държавна подкрепа и то не от българска страна – това се случва в страни с добри практики по отношение на малцинствените общности, като Чехия, Унгария и др. Най-известни и посещавани не само от съответните местни общности, но и от български емигранти в различни части на света, са онлайн издания, като www.bivol.bg, www.kafene.net и www.eurochicago.com.

  Интересно е, впрочем, че съдържанието на този официален документ месеци наред не бе качено нито на страницата на Министерски съвет, който го е приел, нито на сайта на Държавната агенция за българите в чужбина, която има пряко отношение към него. В сайта на ДАБЧ може да се види негов по-ранен, проектен вариант, а официалният документ е качен само донякъде[3].

  Друг пример за това, че и политически партии, участвали в управлението на страната и представени в Народното събрание, не знаят за какво става дума в тази стратегия, са отговорите на някои от тях на предизборна анкета на емигрантското издание Eurochicago.com. Ето какво казва например Цветан Цветанов от името на ПП ГЕРБ: „Тази стратегия беше приета набързо, в последните дни на правителството на Орешарски, a знаем какво бе качеството на целия управленски продукт на този нелегитимен кабинет. Считам, че българските граждани и историческите български общности в чужбина заслужават по-задълбочено внимание и дебат за тяхното бъдеще.“[4] От този отговор се разбира, че в ГЕРБ не знаят, че кабинетът Орешарски не е разработил тази стратегия, а само я е приел след дълго лобиране от страна на вицепрезидента. Те не знаят и че тази стратегия е минала през няколко варианта на обсъждане с различни представители на диаспората и че за нея е имало не един и два дебата преди внасянето й за приемане. Че документът е бил готов в края на март[5], а на кабинета са му трябвали месеци, за да го вмести в дневния си ред чак на последното си заседание през юли[6].

  Но не само в ГЕРБ асоциират тази стратегия с правителството на Орешарски, защото информацията за нейното обсъждане и създаване никога не е била в центъра на общественото, политическото и медийното внимание в България.

  За да започне да се преодолява тази несправедливост, е важно да се кажат няколко думи и за приетия още през 2000 г. Закон за българите, живеещи извън Република България[7], към който никога, при нито едно правителство, не се създава правилник за приложение. Такъв правилник започва да се изготвя през 2001 г., когато председател на ДАБЧ е доц. Пламен Павлов. След неговото освобождаване обаче работата по правилника замира и той си остава неприет. Причините за това вероятно са повече от една. Важна подробност е, че в Закона от 2000 г. е предвидено представителите на диаспората в Националния съвет да бъдат излъчвани, а не избирани; и заради това е много вероятно чиновниците от ДАБЧ да не са смеели да поемат инициатива кои точно да бъдат тези представители. Този пример достатъчно красноречиво показва колко малко са се интересували и управляващите политически сили, и държавните чиновници от факта, че заложеното в Закона за българите в чужбина институционално представителство на диаспората е било оставено с години висящо.

  По отношение въобще на политиката на българската държава към нейната диаспора, трябва да се има предвид и това, че не може провеждането на една последователна и по-смела политика в тази сфера да се остави на практика на едно ведомство със сравнително нисък ранг, каквото е Държавната агенция за българите в чужбина. Там всеки шеф може да бъде сменен от поредното правителство, като при това назначенията на този пост никога не са ставали чрез конкурс. Досегашната практика показва, че ръководителят на това ведомство – с ранг на заместник-министър, обикновено се назначава заради близост до една или друга политическа сила.

  Трябва да се отбележи, че през 2011 г., по времето на вицепремиера Симеон Дянков, имаше проект за нов закон за българите в чужбина, разработен от ДАБЧ с ръководител Росен Иванов. Този проект беше спрян поради непригодността си с много усилия от страна на активни българи зад граница. Точното име на проекта бе Закон за българите и българските общности извън Република България и във връзка с него бе изпратено становище[8] на Временните обществени съвети на българите в чужбина. Имаше и други проекти в тази област, като например този на Ивайло Калфин[9], който е от 2008 г. и си остана само на хартия.

  Така или иначе, от 2000-та година досега е изтекло много време и има неща, които се нуждаят от актуализиране. Най-малкото защото и в сега в действащия Закон за българите в чужбина, приет преди 14 години, не е уреден въпросът за изборност на членовете на Обществените съвети и на Националния съвет на българите зад граница. А т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина – които са една уникална по характер, самоорганизирала се структура – от години се борят за това. Създаването на Национален съвет и на Обществени съвети на българите в чужбина, чиито задгранични членове да се определят чрез избори, би легитимирало тези структури и би довело до реално институционално представителство на многобройната и разнолика българска диаспора – до действителна възможност тя да има своята роля в политиката на държавата, както и до по-ефективни контакти между дипломатическите представителства и българските общности по места. Това институционално представителство е и една от основните цели на Националната стратегия за българите зад граница.

  Българските емигранти от различни точки на света бяха принудени сами да сезират българската държава, за да се сети тя най-накрая, че нито законодателството й, нито политиката й спрямо българската диаспора отговарят на съвременните условия. Но не трябва и примерът за отвореност и диалог с „външните“ българи на държавно ниво, който даде вицепрезидентът Маргарита Попова – с организирането на конференция в Брюксел през 2012 г. с представители на диаспората, както и работна среща в българския парламент в края на 2013 г. – да остане някакъв случаен епизод. Факт е, че ако не беше тази инициатива на вицепрезидента, нямаше да има и Национална стратегия за българите в чужбина, създадена с тяхно участие. Но за българските правителства въпросът каква политика да провежда страната по отношение на диаспората винаги е оставал периферен. Макар и за всички тук да е ясно, че една малка и топяща се нация не може да си позволи лукса да се раздели напълно с огромния човешки капитал, който представлява българската диаспора. 

  Накрая ще си позволя да добавя, че в последната година-две станах свидетел на това как не познавали се преди в родината си емигранти, живеещи в различни страни по света, пишат заедно становища и проекти и се опитват да накарат държавната машина да ги чуе. Част от усилията на тези активни българи не останаха напразни. Временните обществени съвети на българите в чужбина изпратиха подробно разработено становище[10] относно Стратегията и техните предложения до голяма степен бяха взети предвид. Те постигнаха и някои облекчения в изборното законодателство за начина на гласуване в чужбина – което въобще не беше лесно. Ако политическите сили и повече експерти по изборно законодателство вътре в страната бяха ги чули навреме и за други промени в Изборния кодекс, за което се бореха Временните обществени съвети, нямаше да се случи впрочем и проблемът с мандата на ДПС в Кюстендил. Но страхът от самостоятелен МИР „Чужбина“ владееше, а вероятно и още владее партии, като БСП и ДПС. И този въпрос не бе решен и в последния Изборен кодекс не само защото почти никой не се интересува от желанието на българските граждани зад граница да могат да избират не само партийни листи и кандидати, които не точно тях ще представляват, но и заради зле разбран политически консерватизъм и инерция, която пречи да се дадат адекватни отговори на обективни обстоятелства и предизвикателства.

  Бел. ред. Култура: Няколко дни след получаването на текста авторката ни информира, че след настойчивото настояване на представител на Временните Обществени съвети стратегията е била качена на страницата на Министерски съвет. За да се намери там обаче, трябва да се извърши следната последователност от действия: от страницата на Министерски съвет се избира „Система за правна информация на Министерски съвет”; оттам се въвеждат символите на изображението и „Съгласен съм”, след това се избира „Преглед на документи”, след това „Протоколи” и оттам, след като няколко пъти натискате стрелката отдолу „следващи”, намирате протокола No. 30.41, дата 23.07.2014 и дата на публикуване: 11.11.2014 (човек трябва да се ориентира по номера на протокола, а не по датата на публикуване, тъй като той се намира между датите 24.07.2014 и 17.07.2014). И именно това е текстът на стратегията, т.е. „Проект на Решение за приемане на Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света”. Приятно четене!  
  

   

  Послеслов на авторката за електронното издание на Култура

  След изпращането на този текст за публикуване във в. „Култура“ се случиха междувременно и други неща, имащи пряко отношение към темата. На 18 ноември Временните Обществени съвети на българите в чужбина изпратиха до председателката на НС Цецка Цачева и до ръководителите на парламентарно представените партии обръщение. В него се казва, че те окачват НС да внесе промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България, както и в Изборния закон – във връзка със създаването на изборни Обществени съвети на българите в чужбина и на МИР – Чужбина. В обръщението се призовава да се сформира подкомисия по въпросите за българите в чужбина към Комисията по външни работи или към Правната комисия. Както и за определянето на поне един член от всяка парламентарна група като представител за контакт по същите въпроси. Освен това на 21 ноември в НС бе внесен законопроект за училищното и предучилищното образование, чийто текст не възпроизвежда приетото в Стратегията за българите в чужбина, по отношение на училищата ни зад граница. Във връзка с това директорката на едно българско училище в Париж изпрати до вицепрезидента Попова писмо, молейки я за съдействие.

   

  ---

  [1]Десетата световна среща на българските медии се проведе от 19 до 23 октомври т.г. в София, Босилеград и Цариброд. Изказвания от първия й панел, посветен на Стратегията за българите в чужбина – тук.  

  [2]Интервю на Катя Тодорова за Радио България.

  [3]Официалният текст на стратегията, качен в сайта на ДАБЧ донякъде.

   [4]Отговорите на ГЕРБ в предизборна анкета на Eurochicago.com.

  [5]Последният работен вариант на документа.

  [6]Съобщение за приемането на стратегията в сайта на МС.

  [7]Закон за българите, живеещи извън Р. България, приет през 2000 г. 

  [8]Становище на Временните Обществени съвети относно проетозакон от 2011 г. за българите и българските общности извън Р. България.

  [9]Проектозакон на Ивайло Калфин.

  [10]Становище на Временните Обществени съвети относно проекта за Стратегия.

  .

• Папа Франциск: Европеецът е сведен до продукт, който може да бъде изхвърлен

  

  Политиката се занимава все повече с икономически и технически проблеми, а не с терзанията на човека, който е „сведен до продукт, до болтче в механизма, което може да бъде изхвърлено, когато вече не е нужно“, заяви на 25 ноември папа Франциск, цитиран от „Уолстрийт джърнъл“.

  Думите му бяха изречени в Европейския парламент в Страсбург, където той се обърна лично към присъстващите депутати, като поиска от тях да поддържат жива демокрацията и да поставят човека и неговото достойнство в центъра на политиките си.

  Той призова Европа да се върне към идеалите и идентичността си, като описа континента като „стар и измъчен“, борещ се с високата безработица и вълните мигранти от Африка и Близкия изток.

  „Вярата в човека и в неговото достойнство беше в центъра на амбициозния политически проект, наречен Европейски съюз, но какво достойнство може да има човек, останал без храна и без работа? Една от болестите на Европа днес е самотата – тя е в очите на възрастните, изоставени на съдбата си, на младите, които нямат отправна точка, и в замъглените погледи на имигрантите“, подчерта Негово светейшество.

  Според него недоверието на гражданите към европейските институции е нараснало, защото ги смятат за далечни.

  „Великите идеи, които някога вдъхновяваха Европа, изглежда, че са загубили силата си, за да бъдат заменени от бюрократичната бумащина на своите институции“, каза той.

  Папата изрази мнение, че Средиземно море не бива да се превръща в гробище и че емигрантите трябва да бъдат посрещани с гостоприемство, но в същото време Стария континент не трябва да губи своята културна идентичност.

  Отговорността към земята и природата беше друг акцент в словото на папа Франциск, който подчерта, че не може едни хора да гладуват, докато други изхвърлят храна.

  Източник:  OFFNews

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  В момента папа Франциск е на историческо официално посещение в Турция.  Той вече се срещна с турския президент Ердоган. В рамките на тридневното си посещение папата ще разговаря с вселенския патриарх Вартоломей.

   

• The New York Times: Олигарси от Източна Европа придобиват четвъртата власт

  Олигарси и инвестиционни компании в Източна Европа купуват вестници и други медийни организации, предизвиквайки сериозна тревога за свободата на словото сред журналистите и не само сред тях – пише Rick Lyman в The New York Times. В публикацията се назовават няколко собственици на медийни империи, сред които и депутатът от ДПС Делян Пеевски.

  

  Из цяла Източна Европа местните олигарси и инвестиционни групи – някои от които са непосредствено свързани с политическото ръководство на своите страни – изкупуват вестници и други медийни компании, което предизвика сериозна загриженост сред журналисти и други за медийната свобода.

  Това е само едно от множеството събития в региона, които повдигат въпроси за напредъка към западните стандарти на демокрацията и свободата на словото 25 години след падането на Берлинската стена. Както в Русия, има все по-голямо безпокойство от възможно опасно съсредоточаване на власт в ръцете на хора, успели да се сдобият с богатство и политически позиции, а сега разширяващи влиянието си към областта на медиите, посочва американското издание.

  В Словакия германска медийна компания продаде значителен дял от последния сериозен независим вестник в страната на разполагаща със стабилни връзки инвестиционна група, която беше обект на разследване.

  В Чехия селскостопанският магнат Андрей Бабиш не само притежава най-голямото издателство в страната и няколко важни медийни организации, но е и министър на финансите.

  В Латвия неясни закони за разкриване на тайни скриваха кой контролира голяма част от новинарските медии, докато разследване за корупция срещу един от най-богатите местни бизнесмени не разкри, че той и други двама олигарси са били основните собственици.

  В Унгария, наред с явната държавна собственост върху много от медиите, значителен контрол в тази област имат приближени хора на министър-председателя Виктор Орбан.

  В Румъния водещата телевизия „Антена 3″ е само част от огромната медийна империя на милиардера Дан Войкулеску, основател на Консервативната партия. През август бизнесменът беше осъден на 10 години затвор по обвинения в пране на пари.

  В България неколцина олигарси контролират медиите в страната, която редовно е поставяна на последно място сред държавите от ЕС в индекса за свободата на медиите по света. Между тях са депутатът Делян Пеевски, чиято „Нова българска медийна група“, привидно управлявана от майка му, макар противници да твърдят, че той държи истинската власт, е тясно свързана с правителства, контролирани от няколко партии, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

  През 90-те години на XX век – след падането на комунизма – повечето медии в Източна Европа бяха явна държавна собственост или напълно зависими от държавните реклами. Когато впоследствие чуждестранни собственици – главно от Германия, Швеция, Швейцария и САЩ – купиха вестници, списания, телевизии и радиа в региона, журналистите установиха, че далечните собственици не се интересуват от местната политика. Това беше облекчение за известно време.

  След като икономиката потъна през 2008 г., повечето чуждестранни собственици решиха да се съсредоточат върху своите основни бизнес дейности у дома и обявиха за продажба медийните си компании в Централна и Източна Европа, от което се възползваха могъщи местни интереси, отбелязва изданието. /БТА/

  .

• Асандж: Google работи за Белия дом

  Гугъл работи за правителството на САЩ, в частност – за Държавния департамент, пише в новата си книга Джулиан Асандж.

  .

  Основателят на „Уикилийкс“ стигнал до този извод след срещата на президента на „Гугъл“ Ерик Шмидт с членове на борда на директорите на компанията през юни 2011 г. На срещата, провела се във Великобритания, присъствали някои си Лайза Шийлдс и Скот Малкъмсън, дипломатически емисари на Вашингтон.

  В книгата си Асандж предава в подробности състоялия се разговор, без да е ясно как се е снабдил с тях. „В един момент осъзнах, че Ерик Шмидт работи за правителството на САЩ. Лично мен ме посетиха хора, уж от „Гугъл“, но всъщност те бяха една четвърт“, а останалите три четвърти си бяха хора на Държавния департамент“, пише Асандж.

  В книгата си австралиецът застъпва тезата, че „Гугъл“ предоставя на ФБР и ЦРУ почти неограничен достъп до електронните писма на ползвателите на най-голямата търсачка. „Това не може да стане без нареждането на прокуратурата на САЩ или съдебно разрешение“, отбелязва основателят на „Уикилийкс“.

  Книгата на Асандж е с многозначителното заглавие „Как „Гугъл“ откри „Уикилийкс“. Творбата ще излезе първо на испански език под редакцията на издателство „Клаве интелектуал“. Премиерата е на 1 декември в Мадрид, като 43-годишният Асандж няма да присъства лично, но ще отговаря на въпроси чрез видеовръзка.

  Вече трета година Асандж се укрива в посолството на Еквадор в Лондон, което не може да напусне, тъй като ще бъде арестуван и предаден на Швеция, за да отговаря по обвинения в изнасилване на две жени през 2010 г. Наскоро еквадорските власти удължиха безсрочно предоставеното на Асандж политическо убежище. /БГНЕС/

  .

• Германска нова медицина – д-р Хамер срещу цялата медико-фармацевтична гилдия

  

  Германска нова медицина

  Д-р Хамер срещу цялата медико-фармацевтична гилдия

  Всеки рак започва като силно драматично психично изживяване

  Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма – психиката, мозъка и органите. В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия – при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% – почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.

  Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава

  Железните правила на рака:

  Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.

  С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „конфликт-шок“, който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото. Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента.

  Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата „рак“ – според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.

  Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.

  Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.

  В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.

  Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.

  Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма – биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.

  Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.

  Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.

  Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.

  Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.

  Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще ???

  Конфликти, болести и органи

  Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим“ в психологически план – до рак на стомаха или червата.

  Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.

  Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.

  Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.

  Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.
  Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.

  По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:

  Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път

  Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера

  Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност

  Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония

  Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла

  Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка, дом

  Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора

  Бронхи: Териториален конфликт

  Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност

  Дебело черво: Грозен „несмилаем“ конфликт

  Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато

  Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество

  Сърце: Постоянен конфликт

  Черва: Невъзможен за преглъщане гняв

  Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт

  Ларинкс: Страх или уплах

  Черен дроб: Страх от гладуване

  Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг

  Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото

  Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост

  Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация

  Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано

  Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство

  Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст

  Ректум: Страх, че човек е безполезен

  Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост

  Далак: Шок от физическа или емоционална рана

  Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго

  Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт

  Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност

  Матка: Сексуален конфликт

  А ето и връзката между конфликтите и някои болести:

  • Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.

  • Сърдечен инфаркт: борба за територия.

  • Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.

  • Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.

  • Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.

  • Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.

  • Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.

  • Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.

  По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.

  Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата – с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.

  Оздравителната фаза

  Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или друга болест.

  Щом конфликтът бъде разрешен, пациентът вече не е ангажиран с неговото съдържание, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира, но може да усеща слабост, умора и нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контролът е поет от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и трудна.

  През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възпаления, но туморът спира да расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се проявява с уникални симптоми за всяка болест.

  След това тялото започва да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, започва да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като бързо растящ мозъчен тумор и да се започне съответно лечение. Хамер пише, че истински мозъчни тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка не могат да се делят.

  Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не бъде проведена неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е намаляването на отока в мозъка.

  По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния психологически конфликт, придружен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява и на другите условия в тялото да се нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно дали организмът е достатъчно силен, за да елиминира болестта. В трудни случаи с дълга или интензивна продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат избрани терапии с урея и противовъзпалителни средства.

  Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течностите в мозъка. Обикновено се използват 20 мл урея 2 до 5 пъти дневно. В литературата например е описан животозастрашаващ случай на масиран тумор в мозъка, който напълно изчезнал след прилагане на 256 мл урея 30%. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е представлявал масиран оток, както допуска Новата медицина.

  Така наречената епилептична криза може да бъде изживяна във вид на сърдечна атака, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата на оздравяването пациентът изпитва по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През първата част от оздравителната фаза проблемите основно се дължат на задържането на вода, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки. Хамер възприема отока, независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване.

  Възстановяване на тъканите

  След оздравителната криза аденокарциномите се елиминират от гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани, също предизвикват възпаление, болки и температура.

  Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващо откритие. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два противоположни процеса през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушаване на клетките.

  В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория се наблюдава разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.

  През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.

  Според Хамер тези състояния са самоограничаващи се и излизат от контрол само при възникване на допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и вследствие намесата на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през този мъчителен период.

  Излекуване на душевния конфликт

  Главната задача при всеки раков случай е да се открие началното емоционално шоково изживяване и да се гарантира неговото излекуване. Много често то вече се е коригирало и пациентът страда от ефектите на оздравителната фаза.

  Например някой е загубил бизнеса си, но сега се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има тумор, който постепенно се превръща в латентен или в крайна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи, се определят като стари и безвредни, тоест латентни и калцирани. При все това обаче могат да възникнат усложнения, ако медицинска намеса вдъхне страх от смъртта – конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развитие на нов тумор.

  В други случаи първоначалният конфликт все още може да е активен или да е възникнал втори активен конфликт. Трябва да се върнем назад, вероятно 1-2 години преди началото на нашия проблем, и да анализираме емоциите си през този период, както и преди и след него. Медитацията и регресионната терапия също могат да помогнат за откриването на конфликт-шока.

  Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, когато разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път. Например ако той е причинен от загубата на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново, осиновете си дете или си вземете домашен любимец. Ракът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с предимство.

  Ако естественото разрешение е невъзможно, тогава използвайте техники за визуализация самостоятелно или с помощта на партньор или специалист. В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив изход. Сътворете и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете конфликта с помощта на умствените образи.

  Ако никой от тези методи не е възможен, тъй като чувствате, че поради някаква причина трябва да продължите настоящото си изпитание, тогава единствено увеличеното духовно разбиране и приемане би могло да ви помогне. При всички случаи си дайте сметка за уязвимите си точки и избягвайте всякакви по-нататъшни конфликт-шокове. Ако все пак се случи да изпитате такъв, освободете се от него възможно най-бързо. Можете да улесните допълнително фазата на оздравяването, ако имате вътрешната убеденост, че тя ще е кратка и лека, и ще доведе до пълното ви излекуване.

  Всъщност Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждение на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех в 95% от раковите случаи.

  Преследването

  Сименс, производителите на КТ-оборудването, потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година в университета на Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.

  Според закона в Германия разрешителното на един лекар за практикуване може да бъде отнето, ако той е с „отслабени умствени способности“. Този именно закон е използван от германски областен съд през 1986 година, за да се отнеме на Хамер правото да практикува. Като доказателство за неадекватното му умствено състояние съдът посочва, че той не желае да оттегли теориите си и да се врече във вярност към принципите на ортодоксалната медицина. Нещо повече, според правосъдния орган той бил неспособен да се върне в правата вяра – опитал се да убеди група видни професори в правотата на теориите си само месец преди делото! Година по-късно същият този съд постановява да бъде направена психиатрична оценка на умствените му способности, която Хамер отказва. Въпреки това назначен от съда психиатър, без никога да го е виждал, му поставя диагноза, че е психопат.

  През 1997 година д-р Хамер е арестуван и държан в затвора 18 месеца по силата на малко известен закон за природолечението, въведен по времето на Хитлер с цел репресиране на циганите. Престъплението му е, че дал безплатен здравен съвет на хора, които го попитали за мнението му. Прокурорът открито заявява, че трябва да бъдат използвани всички средства за отстраняване на Хамер от обществото. За сравнение делото срещу убиеца на неговия 17-годишен син Дирк – италианския принц Виктор Емануил Савойски (небезизвестния братовчед на Симеон Сакскобургготски), се отлага 13 години и завършва с абсурдната присъда от 6 месеца условно.

  Впоследствие срещу Хамер са започнати съдебни преследвания в различни страни. Според тях той е масов убиец, защото лишава раково болни пациенти от, както се твърди, безвредното и ефикасно лечение, предлагано от ортодоксалната медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на д-р Семелвайс, който умира на 47-годишна възраст в приют за душевноболни, защото препоръчвал хирурзите да си измиват ръцете преди операция.

  През 1999 година д-р Хамер се премества да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и Швейцария вече искат да го съдят за всеки раково болен, който е починал, следвайки съветите му. Срещу него има и висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че всеки практикуващ медик е длъжен да предложи химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много отделни лекари, между които и професори по медицина, са потвърдили принципите на Германската нова медицина, никой германски университет досега не се е съгласил да ги тества въпреки съдебно нареждане университета на Тюбинген да проведе такива тестове.

  Д-р Хамер преживява 8 опита за убийство, а медиите в Германия го третират като умопомрачен престъпник. (Той отново е вкаран в затвора във Франция от септември 2004 до февруари 2006 година, а понастоящем е намерил убежище в Норвегия. – б. п.) Други лекари и природолечители в Европа, които практикуват в съответствие с принципите на Германската нова медицина, също са обект на преследване. В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите започват процедури за отнемане правото на практикуване на такива лекари. Съдебните дела се водят от години. Единствено испанските съдилища са възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да разрешават конфликта между противоречиви медицински теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на властите е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане на Новата медицина би сложило край на господството на медико-фармацевтичния комплекс.

  През 2001 година виден невролог открито защити д-р Хамер, като публикува книга за Новата медицина и настоя теориите му да бъдат официално проверени. Понеже д-р Терезе фон Шварценберг е представител на висшата аристокрация, медиите се видяха в затруднение каква позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за д-р Хамер по най-пренебрежителния начин, а изведнъж една изтъкната личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко официалният отговор на онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че емоциите могат да играят важна роля за зараждането и лечението на рака, и следователно твърденията на д-р Хамер не трябва да бъдат проверявани.

  Коментар

  Моето собствено разбиране и опит не оставят никакво съмнение за първостепенната важност на нашите емоции и вярвания в причиняването и лечението на болестите ни. Нещо повече, трудовете на д-р Хамер създават впечатлението за един сериозен и щателен изследовател, чиито открития бяха потвърдени от редица научни институции и практикуващи лекари, в това число професори по медицина. Да го отричат продължават само тези, които отказват да погледнат доказателствата му.

  Затова аз нямам съмнения за валидността на неговата главна предпоставка, а именно, че определени заболявания и особено ракови болести са свързани с видими лезии на определени места в мозъка, както и с определени психологически изживявания. Неговият двуетапен болестен процес, при който оздравителната фаза представлява преобръщане на първоначалните болестни условия, е основна концепция на природните терапии.

  Д-р Хамер обаче не изглежда склонен към разширяване или модифициране на теорията си, така че да отчита и други възможности. По същество той приема еднопосочна комуникация психика-орган през мозъка. Но аз по-скоро допускам двупосочна – както психика-орган, така и обратно от органа до мозъка и психиката.

  Бих искал да го обясня с един пример. Доколкото знам, смъртността от рак на гърдата в Китай е 1 на 10 хиляди срещу 1 на 10 в повечето западни страни. Професор Джейн Плант, автор на книгата „Животът ви е във вашите ръце”, осъзнала, че за разлика от западните жени, китайките не консумират мляко или млечни продукти. По това време нейният рак на гърдата се бил развил за пети път и тя се била примирила със смъртта. Но щом се отказала от всички млечни продукти, туморът изчезнал и вече 13 години не се е появявал.

  Тъй като китайците имат нормална честота на други видове рак, трябва да е налице специален фактор, който предизвиква тази ниска заболеваемост от рак на гърдата. Ако допусна, че това наистина е млякото, аз бих приложил следните разсъждения.

  Млякото е богато на инсулиноподобен фактор на растежа, IGF-1, който стимулира растежа на гръдната тъкан през пубертета и бременността. Той се съдържа и в месото на млекодайните крави и очевидно стимулира и други хормонално зависими видове рак, включително и този на простатата. Ако допуснем, че това предизвиква постоянно слабо стимулиране на гръдната тъкан и свързаната с нея мозъчна област при консумиращите мляко или млечни продукти жени, то тогава има две възможности:

  1. Сенсибилизираните мозъчни зони ще доведат до много по-силна емоционална реакция от нормалното към всеки свързан с дете или партньор конфликт, което води до по-често развитие на рак на гърдата при пиещите мляко жени.

  2. Втората възможност е съществуваща субакутна конфликтна ситуация или минало събитие, което все още активно е в подсъзнанието. Непрекъснатата стимулация от субакутния конфликт в допълнение към IGF-1 би могла да предизвика постепенното развитие на Огнище на Хамър или пък внезапната му поява при достигане на даден праг.

  По този начин факторите от околната среда може да участват при формирането на Огнища на Хамер в съчетание с психологическите конфликти. Повечето хора днес имат много нездравословен начин на живот в добавка към ниското качество на наследените си гени. Много вероятно е истински здравите хора да не развият Огнище на Хамер в отговор на неочакван емоционален шок или това при тях да бъде леко и самоизлекуващо се събитие.

  По подобен начин може една подходяща природна терапия, насочена към заболял орган, да изпрати сигнал до свързаната с него област в мозъка, който да спомогне за лечението на Огнището на Хамер и с времето да доведе до разрешаване на емоционалния конфликт.

  Уолтър Ласт

  ––––––––––––––––––––––––

  За автора:  Д-р Уолтър Ласт е световноизвестен природолечител и диетолог, роден в Германия, където е заемал позиции в университетите на Грайфсвалд, Кьолн и Мюнхен, провеждайки биохимични и токсикологични изследвания. По-късно работи в лаборатория по бионауки в Лос Анджелис, а през 1970 година се установява в Нова Зеландия и, разочарован от медикаментозната медицина, започва практика в областта на натуропатията. От 1981 година живее в Куинсланд, Австралия, където проучва и експериментира с широк кръг природни лечения за подобряване на ефикасността им срещу тежки и смятани за нелечими заболявания. Автор е на множество книги като „Лечебни храни“ и поредицата „Излекувай себе си“.

  Източник:  Еpohalnivremena.com

  .

• Над 400 души арестувани във Фъргюсън

  

  Повече от 400 души бяха арестували във Фъргюсън, предградие на Сейнт Луис, и в други градове на САЩ, заради гражданските вълнения, избухнали след като бял полицай не бе подведен под отговорност за убийството на невъоръжен чернокож тийнеджър, предаде Ройтерс. Фъргюсън, където живеят предимно чернокожи, през последните два дни стана арена на безредици, съпроводени с грабежи и палежи. 

  Засиленото присъствие на сили за сигурност помогна да се обуздае насилието, отбелязва Ройтерс и припомня, че по нареждане на губернатора на щата Мисури във Фъргюсън и околностите бяха изпратени 2200 войници от Националната гвардия.

  Министърът на правосъдието Ерик Холдър пък се срещна с правозащитници и ги увери, че министерството старателно ще разследва практиката на полицията във Фъргюсън.

  Протести имаше в Бостън, Ню Йорк, Лос Анджелис, Далас, Атланта, Окланд и други американски градове.

  В Сейнт Луис няколко души нахлуха в сградата на кметството. Полицията отцепи сградата и повика подкрепление, предаде Асошиейтед прес.  Успелите да влязат в кметството бяха част от група от около 200 протестиращи, които организираха шествие и разиграха символичен съдебен процес срещу полицая Дарън Уилсън, застрелял чернокожия младеж.

  Уилсън смята да напусне полицията, съобщи адвокатът му. След августовския инцидент Уилсън, който работи в полицейското управление на Фъргюсън от 6 години, беше отстранен временно от изпълнение на служебните си задължения. Както обясни адвокатът му, той решил да изчака решението на съда, преди да напусне полицията, опасявайки се ходът му да не бъде схванат като признание на вина. Полицаят продължава да настоява, че е действал напълно законно при самоотбрана.

  Източник:  Vesti.bg
• Меркел: ИД вербува хиляди в страните от Г 20

  Групировката „Ислямска държава“ (ИД) вербува хиляди джихадисти в страните от групата на 20-те най-развити страни, предупреди германската канцлерка Ангела Меркел, цитирана от Франс прес.

  .

  

  Радикалната групировка, която контролира големи райони в Сирия и Ирак, е една от най-тежките заплахи, съществували някога за живота на местните жители, дори за цели държави, заяви Меркел в реч в Бундестага.

  „ИД привлича хиляди чуждестранни бойци, дошли от всички страни от Г-20, било то от Южното полукълбо или от Европа. Тяхната пълна липса на задръжки и волята им да убиват застрашават и нашата сигурност“, заяви Меркел 10 дни след срещата на върха на Г-20 в Бризбейн.

  По оценка на Германия 550 нейни граждани са се присъединили към джихадистите в Ирак и Сирия. Около 60 от тях са загинали в бойни действия или самоубийствени атентати, а 180 са се върнали в страната.

  Германските власти доставиха оръжия и боеприпаси на кюрдските бойци в Северен Ирак, за да им помогнат да отблъснат ИД, но засега отказват да се включат в бойните операции на водената от САЩ коалиция срещу екстремистите.

  Източник: БТА

• Размирици във Фъргюсън, Мисури

  Сгради и автомобили бяха подпалени рано тази сутрин в град Фъргюсън, щата Мисури. Протестите срещу решението на съда да не бъде подведен под отговорност полицаят, стрелял и убил цветнокож невъоръжен тийнейджър, прераснаха в насилие, предаде Асошиейтед прес.

  

  Протестиращи изпочупиха прозорци на полицейски коли и сгради, няколко от които бяха плячкосани и подпалени. Полицията се опита да разпръсне тълпата със сълзотворен газ, а сцените напомняха размириците, избухнали след смъртоносната стрелба на 9 август.

  Насилието, пламнало в това предградие на Сейнт Луис след огласяване на решението на съдебните заседатели, че белият полицай Дарън Уилсън няма да бъде подведен под отговорност за смъртта на 18-годишния Майкъл Браун, бързо придоби разрушителен характер – опожарени бяха склад, три магазина, пицария и много други обекти. Пристигналите пожарникари не са могли да си свършат работата, защото се е стреляло.

  Началникът на полицията в Сейнт Луис Джон Белмар съобщи, че са били подпалени най-малко 12 магазина и две патрулки, а той лично чул към 150 изстрела през нощта. Според него сегашните размирици са може би по-сериозни от най-тежките моменти при протестите през август. Белмар каза, че полицията не е произвела нито един изстрел по време на нощните протести. Най-малко 29 души са арестувани, каза шефът на полицията, цитиран от Ройтерс.

  Губернаторът на щата Мисури Джей Никсън нареди във Фъргюсън да се изпратят допълнителни сили на Националната гвардия, съобщи ТАСС, позовавайки се на губернаторската канцелария.

  Националната гвардия на САЩ, която изпълнява на практика функцията на резерв на въоръжените сили, бива мобилизирана при извънредни обстоятелства като стихийни бедствия или масови безредици. През август сили на гвардията вече бяха пратени за няколко дни във Фъргюсън, припомня ТАСС.

  Съдебните заседатели три месеца обсъждаха решението си. Снощи прокурорът на окръг Сейнт Луис обяви, че полицаят няма да бъде съден, както очакваше цветнокожата общност. „Задължението на съдебните заседатели е да отделят фактите от фикцията“, заяви пред журналисти прокурор Робърт Маккалък. Заседателите заключиха, че няма достатъчно основания да се предприемат съдебни действия срещу Уилсън, добави той, цитиран от Франс прес.

  Въпреки призивите на президента Барак Обама и семейството на Майкъл Браун хората да запазят спокойствие, а полицията да прояви сдържаност, гневни протестиращи скандираха тази нощ във Фъргюсън: „Щом няма правосъдие, няма да има и мир“.

  Хиляди хора, протестиращи срещу „отказа от правосъдие“, се събраха и на много други места в САЩ, като площад „Таймс скуер“ в Ню Йорк. Във Вашингтон множеството, събрало се пред Белия дом, носеше плакати, на които пишеше: „Справедливост за Майк Браун“, и скандираше „Горе ръцете, не стреляйте“. На други плакати се четеше: „Спрете расисткия терор на полицията“ и „Животът на чернокожите също струва нещо“.

  Протести имаше и в Бостън, Филаделфия, Денвър, Сиатъл, Чикаго и Солт Лейк Сити.

  В Окланд, Калифорния, около 2000 души, според телевизия Си Би Ес, са блокирали автомагистрала, което, според в. „Сан Франсиско кроникълс“ е довело до множество арести. В Лос Анджелис протестиращи безуспешно се опитали да блокират магистрала, но били спрени от полицията.  /БТА/

• Боян Захариев: Бедността в България се дължи на чудовищно неравенство

   Интервю на Боян Захариев за сп. „Тема“

  .

  

  Боян Захариев е директор на програмите „Образователни политики“ и „Управление и публични политики“ в „Институт Отворено общество“, София. През 1995 г. завършва индология, а през 2003 г. – икономика в СУ „Св. Климент Охридски“. Доктор по социология. Интересите му са в сферата на образованието, развитието на местните общности и социалната интеграция а групи в неравностойно положение.

  .

  – Господин Захариев, бедността е лична трагедия, но от политическа гледна точка да имаш бедни „поданици” може би не е чак толкова зле?

  – Така може да мислят само политици с остарели и дълбоко недемократични възгледи. Съгласен съм, че в нашата политика се случват всякакви неща. Но това е неприемливо и със сигурност непродуктивно и за икономиката, и за хората.

  – По последни данни на Евростат, в условия на тежки материални лишения живеят 43% от българите. Оказва се, че обществото в България е изключително бедно…

  – Искам първо да поясня този индикатор на Европейския съюз, понеже често се цитира. В него се съдържат два компонента: единият е риск от бедност – чисто паричен показател, който се измерва чрез доходите на хората. Приблизително 21-22% от българите са в ситуация на „риск от бедност”. Но монетарната бедност не е единственото условие човек да бъде на дъното. Във въпросните 43% се добавят именно другите условия. По този начин са бедни хората, които не могат да си позволят ключови неща, например храна с месо на всеки два дни или една седмица в годината почивка извън населеното място, в което живеят. Има и други подобни показатели и когато хората не могат да си позволят три неща от тях, значи изпитват лишения. Когато са четири, лишенията вече са дълбоки.

  При българите наистина много хора не могат да си позволят ключовите неща. Румъния вече се отдели от нас и е по-добре по отношение на материалните лишения. Тук да отворим скоба: тези методики за измерване на бедността са изготвени на базата на дискусионни групи с обикновени холандци. Някой може да каже, че това, което обикновеният холандец или англичанин приема за нормално, за обикновения българин е почти непостижимо: че сме вдигнали летвата много високо. Мисля, че това е разумно, защото в крайна сметка българите вече искат да се съизмерват с Европа – да си позволяват това, което средният европеец си позволява. И са нещастни, защото не могат да го постигнат. В този смисъл въпросните 43% са индикатор за голямото нещастие на българите. За голямото разминаване между очакванията им от ЕС и техния живот. Много бих се радвал, ако този процент през следващите години спадне, но, честно казано, заради нашата политика не съм оптимист.

  – Дали пък бедността не е нормалното състояние на нашето общество? Като изследовател срещал ли сте понятието „естествена бедност”? Има ли такова нещо?

  – Според мен естествена бедност няма, макар да съм срещал това понятие. Може би някои антрополози биха го употребили, но за мен бедността е изцяло социален феномен. Когато някой умре заради това, че няма какво да яде, или деца не се развиват нормално за възрастта си, защото нямат достатъчно храна, това са екстремни форми на бедност, които не са естествени в никакъв смисъл. Те са породени от конкретни социално-икономически условия. Особено в днешно време, когато премахването на такъв вид бедност технически не представлява проблем. Проблемите са изцяло политически и се дължат на решенията, които се вземат.

  Модерни математически симулации показват, че когато едно общество се остави без регулация, включително ако икономическите отношения не се регулират, задължително се появява много висока бедност. Това е заложено в генетичния код на свободните пазарни отношения. Ако някой иска да нарича тази бедност естествена, нека я нарича. При симулации на абсолютно свободни пазари се достига огромно неравенство с коефициент на Джини над 40% (показател за неравенство, приемащ стойности от 1 до 100, като 1 е абсолютно равенство, бел.ред.). Подобно в момента е неравенството само в някои много слабо развити страни, където практически няма държава, има военни конфликти, няма никакви социални системи и преразпределение.

  При високи нива на неравенството част от популацията задължително изпада в крайна бедност и измира от недоимък. Това е неестествено в едно цивилизовано общество. Бедността трябва да бъде премахната и има политики това да стане.

  – Как се променя коефициентът на неравенство у нас през годините?

  – В България коефициентът на Джини е над 30%. През последното десетилетие на социализма, за което има сравними данни, коефициентът е бил много по-нисък – малко над 20%. Той е бил такъв във всички социалистически страни, но някои успяват да запазят и след това ниските нива на неравенство. С това бих контрирал твърдението, че процесът на нарастване на неравенството в посттоталитарните общества е неизбежен. В Чехия и Словакия равенството е съизмеримо със скандинавските страни, също и нивата на бедност там са много ниски. Докато България и някои други страни преминават към много високи стойности на Джини.

  Не, че 30% неравенство е невиждана стойност: в Средиземноморието има страни, по-богати от нашата, които също имат висок коефициент. Проблемът с България е, че тя е сред първите във всички възможни индикатори за бедност и неравенство. Когато бедността и неравенството са само в едно измерение, може да го считаме за по-малко рисково. В България това е тотално: ние сме с най-високи нива на монетарна бедност, с най-високо ниво на социална депривация, ние сме сред първенците по коефициент на Джини, ние сме сред първенците и по съотношение на дохода на горните и долните 20% от населението. Хората от горните слоеве имат по 2100 лв. на човек от домакинство, а в долните – по 300 лв. Това е огромна разлика във възможностите. Ако само някой от показателите на пациента не е в нормата, има надежда, че може да се започне ефективно лечение. Но когато всички показатели са извън нормата, значи пациентът никак не върви на добре.

  – Каква е цената на неравенството в България?

  – Считам неравенството за фундаментален проблем. Проблем, който обяснява много други проблеми, а не такъв, който се обяснява с други проблеми. Специално акцентирам на неравенството, защото според мен дълбоката бедност е свойствена за много неравните общества. Всички други различия – влошаването на образователния статус и липсата на достъп до всякакви услуги още повече задълбочават проблема.

  Ако веднъж излезе от контрол, неравенството се самоусилва. Негов продукт е нестабилността в обществото, то поражда всякакви видове радикализъм, включително политически. Хора, които не живеят добре, са склонни да се радикализират. Нашето общество в момента е много нестабилно, с изключително ниско доверие в институциите. И тук причината е във вече генерираните неравенства. Те рушат нормалната работа на институциите, нормалния политически живот, те подкопават и демокрацията в крайна сметка.

  – Тоест демокрацията изключва бедни общества?

  – Нобеловият лауреат по икономика Амартия Сен доказа, че в демокрация най-малкото не се стига до смърт от глад. Това илюстрира на достатъчно дълбоко ниво връзката между липсата на демокрация и неравенството. Въпросът е за посоката на тази връзка. За мен фундаменталният проблем е когато се изпусне генераторът за неравенство.

  – Казахте, че има политики, които може да решат този въпрос. Кои са те в български контекст?

  – Много важно е да разберем, че политиката за намаляване на неравенствата не е само социалната – да даваш някакви помощи на определени хора, макар и това да е важно. В България механизмите за преразпределение, които се използват обичайно в модерните държави, в голямата си част са блокирани. Първо, данъчната ни система не работи по този начин, осигурителната ни система също – има таван за осигуряването, а при данък общ доход има пропорционално облагане, което няма никакъв принос за намаляване на неравенството, а напротив. Основните постъпления идват от данъци, свързани с потреблението, което генерира допълнителни неравенства. Защото за един потреблението са всичките му пари, за друг потреблението е 1-2% от дохода. Това е все едно на мен да разрешат 90% от дохода ми да бъдат необлагаеми, а на вас да кажат, че целият ви доход ще бъде облагаем. Става така, че аз, богатият, имам данъчни облекчения, а вие, бедните, нямате никакви облекчения – това го произвеждат именно непреките данъци.

  Вземете всички видове важни обществени услуги, за които се сетите. По принцип те трябва да намаляват неравенството, а в България го увеличават. Здравеопазването е изцяло дебалансирано, съсредоточено е в големите градове, където е по-заможната част от населението. От националната здравна карта се вижда, че в малките градчета и в селска България много здравни услуги и специалисти просто липсват. За да ги ползвате, трябва да имате кола. Видяхме и масирано закриване на училища в слабо населените райони. Там и без друго няма особен избор за младите хора, а ги лишават и от възможността да получат добро общо образование и да са мобилни, да пътуват.

  Не коментирам чисто социалните помощи, например гарантираният минимален доход от 65 лева, който дори да бъде умножен по разни коефициенти, дава едни мизерни трансфери и достига до ограничена част от населението. От всичките трансфери в България всъщност само пенсиите имат някакво значение за намаляване на бедността. Всичко останало е с нулев резултат – не защото е зле направено, а защото е нищожно като количество.

  – У нас има и много работещи бедни, сякаш безработицата не е единственото условие за бедност?

  – Да бъдеш безработен, никога не е било единственото условие да бъдеш беден. В България наистина има хора, които работят и са бедни, но по този показател не сме най-зле в Европа, има и по-тежки случаи. В България причините за бедността са многостранни. Сред тях, разбира се, попада безработицата, но в още по-голяма степен – пълното скъсване с икономическия, впоследствие с обществения живот, характерно за големи групи от населението. Те са до такава степен демотивирани и отчаяни, че от много време са спрели да търсят работа. Те вече дори не се водят безработни – те преживяват на ръба на икономиката. Лошото е, че сред тях има доста млади хора, България е първенец в ЕС и по това. Този вид маргинализация – другото лице на материалната бедност, ме притеснява най-много.

  Що се касае до пазара на труда, в последно време в света имаше нереалистичен бум, който не може да се възпроизвежда дългосрочно. Заплатите на хора, които не са успели да се образоват добре, бяха прилични. Лошото е, че това създаде илюзията, че по подобен начин може да се изкара цял живот – а пари не може да се изкарват с неквалифициран труд. Тревожи ме състоянието на нашата икономика, нейната абсолютна изостаналост. Когато я няма машината за икономически балони, с такава изостанала икономика нещата започват да вървят надолу. Това е големият проблем и в обозримите 5-10 години може да доведе до още повече работещи бедни.

  – Българската бедност има и етнически измерения. Някои цигани се спасяват от нея – работят в чужбина и пращат пари вкъщи. От друга страна, българското общество е изключително нетолерантно. Как ще коментирате това?

  – Макар официално да не се публикува такава статистика, от социологически проучвания ясно се виждат големите етнически разлики при риска от бедност. Те са в пъти. При някои групи роми чисто монетарната бедност, тоест липсата на пари, е 70%. Особено тежко са засегнати семействата с много деца. Някои нови политики допускат, че бедността започва от четири деца и нагоре – не, тя започва от три. Ромските семейства с три и повече деца в България са въобще най-бедната социална група, която може да бъде открита в ЕС.

  В някои от страните, имащи различна от нашата политика за интегриране на пазара на труда, пътуващите роми се вписват доста добре и от тях има полза. Имам данни от град Гент във Фламандска Белгия, където има много жизнеспособна социална икономика, финансирана от самата община. Там има няколко хиляди български роми, които се справят доста добре и пращат пари вкъщи. Но не ги е интегрирал само пазарът – там има целенасочена политика. Естествено, за да се впише човек в икономиката, той трябва да научи езика, местните норми, правила, обичаи, а в началото някой трябва да му даде едно рамо да започне – с някакви професионални обучения или нещо друго.

  Дадох пример с Гент, защото чух да го наричат „комунистическия град”. Гент действително е община с изключително голям публичен ангажимент дори за страна, където публичният ангажимент е голям. Но има добри примери и в редица други европейски страни. Икономическият анализ показва, че в крайна сметка те са на плюс от труда на тези мигранти – разбира се, и там има среди, които не го разбират и искат да гонят, да връщат и т.н.

  – Огледалният въпрос на това защо сме бедни е защо не сме богати. Официално в България няма милиардери. Не мислите ли, че у нас не просто присъства културата на бедността, но и отсъства културата на богатството?

  – Такава категорично липсва, това е характерно за общества, които наскоро са навлезли в пазарната икономика. Трябва да си дадем сметка, че богатството, което се вижда визуално като статусни картинки, коли и имоти, се различава от онова, което може да видим статистически. Причините са разбираеми – имаме много голяма сива икономика, данъци не се плащат, хората не декларират доходите си. Това не е само сред богатите, разбира се. При най-бедните това е начин на оцеляване, защото нашата данъчна система очаква най-бедните да издържат държавата. Но при най-богатите укриването на доходи е абсолютно видимо. Смятам, че в България има повече богати хора, отколкото Националната агенция по приходите знае. За съжаление, известно е, че в извадковите проучвания не се срещат наистина богати хора. Богатите по принцип са по-малко и не е лесно да попаднат в извадката, но дори да попаднат, те или отсъстват, или са заети, или не желаят да участват. У нас има повече богати хора, отколкото си мислим, и по-богати, отколкото си мислим.

  Най-стабилните общества – там, където аз бих искал да живея, не блестят с многобройните си милиардери, а с други неща. Пак бих посочил страните от Северна Европа: не че там няма богати предприемачи, има, но голямата им сила не е в това, че попадат в топкласациите по богатство. Те си имат други предимства.

  – Защо винаги, когато говорим за бедност, разбираме само материалната бедност? Неравенството има и друго измерение: този, който е по-долу в образователно и културно отношение, би следвало да чувства респект към тези, които са инвестирали повече в себе си. Подобно нещо у нас сякаш не се наблюдава?

  – И това е част от незрелостта на нашето демократично общество. Много важно е в едно общество какви хора са уважавани. Младите ги използват като ролеви модели и започват да се чувстват нещастни и декласирани, ако не приличат на тях. България мина през всички етапи: първо ролеви модели бяха различни разбойници, после важно беше да имаш много неща и социалният ти статус да се вижда от телефона, от колата, от дрехите. Това не е типично за развитите икономики.

  Имал съм късмета да срещам много богати хора, които с ума си са изкарали много пари. Почти винаги са облечени невероятно скромно и имат непретенциозен външен вид. Не може да разпознаеш статуса им по външни белези. Дори се приема за лош вкус и някои среди избягват да общуват с хора, които парадират с богатството си. Тук знаем, че не беше така, но аз съм оптимист. Много бавно става, но през следващите няколко десетилетия това у нас постепенно ще се промени.

  Това включва, разбира се, и уважението към учителя. Учителите не забогатяват никъде, просто живеят нормално. Но когато седнат на една маса с богати хора или участват с тях в дискусия, всъщност те са най-уважаваните хора. Докато тук, ако си се съгласил да работиш за учителска заплата, значи си декласиран, човек без качества, който не може да измисли как да изкара повече пари. Ценностната ни система е обърната, но постепенно това трябва да си дойде на мястото.

  – Добре, че поне в това отношение виждате повод за оптимизъм. Но смятате ли, че бедността в България ще намалее, ако продължим с настоящите политики?

  – Не, при настоящия курс на развитие това няма как да стане. Бедността у нас се е стабилизирала на едни много високи нива. Ако няма нови шокове, тя няма да расте, но и ще остане на неприемливи равнища. Трябва да търсим начин да я намалим, а при сегашния курс на развитие това няма как да стане.

  – Знаете китайската притча „Не давай на бедния риба, дай му въдица и го научи да лови риба”. Каква е въдицата, която България трябва да даде в ръцете на бедните?

  – Тази поговорка е много мъдра, но не и когато се използва като оправдание от тези, които имат много, да не правят нищо за тези, които нямат, а само да морализаторстват. Нейната мъдрост е по-дълбока. В днешно време въдицата всъщност включва това човек всеки ден да може да се храни нормално, да живее на едно прилично място, да може да се облича – всички тези неща, които социалната политика осигурява. На биолозите е добре известно, че децата, а и възрастните не могат да учат добре, ако са на студено и са недохранени. А ако вземем втората част от притчата – „научи го да лови риба”, научаването е дълъг процес, който в днешно време включва огромни инвестиции.

  – Има идея детските помощи да се дават не на родителите, а на детските градини, в които учи детето. Мислите ли, че това може да е от полза?

  – Има хора, които нямат нужното образование, ресурсите, житейския опит, за да бъдат отговорни родители – разбирам го. Но не мисля, че е добра политика родителите да бъдат изолирани от децата и друг да изземе техните функции. Начинът е да има социална работа с тези родители. Проблемът е, че в България няма социални работници – това е другото нещо, което сме счели за излишно. Наличните социални работници са претоварени с прекалено много случаи, едва им стига времето за административна работа и не им остава възможност да правят почти нищо друго.

  С тези родители не се работи и понеже е по-евтино, се опитват да ги изолират от децата, което според мен ще е с катастрофални последици. Ще го обобщя от гледна точка на бедността: вярвам, че за децата може да се направят неща, които да ги измъкнат от предаването на бедността от поколение на поколение, но не вярвам, че може да има успешни програми, които са направени без родителя. Не вярвам, че може да направиш образовани и проспериращи деца, когато изоставиш родителите им в бедност и мизерия.

  .

• <<
• 1
...
• 93
• 94
• 95
• 96
• 97
• 98
• 99
• 100
• 101
• 102
• 103
...
• 416
• >>