Всички авторски страници

Авторски

• Залужни: Какво научи Украйна от войната и как това ще промени света?

  .

  Какво научи Украйна от войната и как това знание може да промени света
  

  Анализ на генерал-майор Валерий Залужни

  .

  В този материал ще откриете превод на речта, изнесена на Форума за отбранителни технологии Украйна-Великобритания. Събитието е организирано от Royal United Services Institute на 25 април 2025 г. Речта е на Валерий Залужний – извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Обединеното кралство и Северна Ирландия и главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (2021-2024 г.).

  .

  

  .

  За мен е голяма чест да бъда отново тук, в британския аналитичен център, който е специализиран в областта на международната сигурност и военните въпроси. Днес ще говорим за тях. Днес това е изключително важно.
  Първо, мисля, че всички в тази зала са разбрали, че живеем във време на глобални промени. Причината за това не съм аз, който коментирах тези промени миналата година в Чатъм Хаус, а редица фактори, които изплуваха на повърхността през 21-ви век. По-конкретно: войната в Украйна, която беше не само най-кървавият акт на насилие в Европа, но и двигател на много сили, които доведоха до промяна в световния ред. Тази промяна вече е настъпила. И тя не зависи от това дали съвременните политици искат да я видят, или не.
  На второ място, в един свят, който вече се е променил и продължава да се променя, извън волята на същите тези политици, се промени и глобалната система за сигурност. Тя се трансформира не само защото се променя геополитическото пространство, но и защото самата сила, на която се държеше тази система за сигурност, се промени заради войната в Украйна.
  Независимо дали искате да вярвате в това или не, независимо дали имате договори за танкове и хеликоптери за следващите 10 години, или тепърва планирате да ги подпишете, същността на военната сила вече се е променила. Жалко е, че това се разбира добре в Украйна, Русия и Китай, а изобщо не се разбира в други места. Днес няма да казвам кои са те. Това вече няма значение.
  И така, ще говорим за съвременните военни технологии. Очевидно е, че политиците ще решат кой ще има нужда от тях, освен Украйна. Аз само ще очертая какви са те и как работят.
  Бих искал обаче да отбележа, че сега те са най-актуални за изграждането на отбранителните способности на Европа. На първо място, поради продължаващото преформатиране на евроатлантическото пространство за сигурност.
  Нека да поговорим за технологиите.
  Руско-украинската война промени изцяло характера на военните действия. Една сутрин през лятото на 2023 г., когато украинските войски използваха наличните доктрини и оръжия, за да преодоляват метър по метър вражеските отбранителни линии, в небето се появиха дронове – в мащаб, който трансформира цялата архитектура на бойните действия.
  Разузнавателни, ударни дронове, дронове, които обслужват артилерийския огън, съчетани със система за ситуационна осведоменост, направиха бойното поле напълно прозрачно. Всичко това предостави неограничени възможности за високоточни удари на тактическо ниво.
  Постепенно, както през Първата световна война, тази война стигна до застой. По-късно, през 2024 г., бързото развитие на научно-техническия прогрес доведе до ситуация, в която дроновете поразяваха цели не само пред фронтовата линия, но и в оперативна дълбочина. Това направи невъзможно присъствието на каквото и да е техника, огневи средства и резерви – дори и зад фронтовата линия.
  Днес високоточните удари по логистичните маршрути се превърнаха в нещо обичайно. Нещо повече, такива удари вече са част от тактиката за изтласкване от позициите.
  Така, поради абсолютната прозрачност, пред фронтовата линия е създадена 10-15-километрова зона на смъртта. Вече не е изненадващо, когато дронът издирва не групова цел или брониран обект, а дори отделен войник. Между другото, тази зона непрекъснато се разширява, както и вероятността да бъдеш убит в нея.
  Защо това стана възможно? Отново ще се повторя, причините за това са:
  Първо, бързото развитие на средствата за родиоелектронна война (РЕБ). Именно благодарение на развитието на РЕБ-а беше изравнена способността на сателитните технологии, радио- и GPRS-управляемите боеприпаси да нанасят прецизни удари на оперативно ниво. Ефективността на скъпите ракети и прецизно управляемите снаряди спадна до нула.
  Второ, на бойното поле се появиха голям брой средства за визуално разузнаване и ударни дронове на тактическо и оперативно ниво.
  В резултат на това тактиката и оперативното изкуство претърпяха значителни промени.
  На оперативно ниво войната е в застой. Невъзможни станаха дълбоките маневри или ударите в оперативна дълбочина.. Това до голяма степен се дължи на факта, че продължава противопоставянето между безпилотните системи, от една страна, и системите за РЕБ и противовъздушна отбрана, от друга. Това означава, че класическите настъпателни операции и офанзивни действия не само са загубили своята ефективност, но са станали почти самоубийствени.
  С течение на времето дори настъпателните действия на малки, високомобилни и технологично оборудвани тактически групи, плътно координирани със системите за ситуационна осведоменост, поддръжка, РЕБ и противовъздушна отбрана, са станали неефективни.
  Затова уверено мога да кажа, че:
  1. Благодарение на безпилотните системи и цифровите технологии, познатите традиционни оръжия, които от десетилетия определят характера на военните действия, са останали в историята. Тях вече ги няма.
  2. Бронираната техника, която от 1915 година е била основната на настъпателните операции, е станала уязвима от евтините дронове, поради това днес използването й и в други видове бой днес е невъзможно.
  3. Високоточните оръжия, които използваха GPRS позициониране, загубиха своята ефективност поради развитието на РЕБ-а.
  4. Противовъздушната отбрана претърпява може би най-голямата трансформация. Появата на голям брой малки и евтини дронове направи икономически нецелесъобразно използването на изключително скъпи ракети за системите за противовъздушна отбрана.
  5. Въздушното пространство над бойното поле стана недостъпно за пилотирани самолети и ги превърна в спомагателно средство за противовъздушна отбрана. Авиацията трябва да се модернизира и да може да извършва разузнаване и нанасяне на удари от съвсем други разстояния.
  6. Морското пространство постепенно се зае от морски дронове. Сега мощните кораби се крият в защитените пристанища.
  Това не са просто технологии. Всичко това изисква цялостно преосмисляне на формите и методите. Необходимо е да се преработи и създаде нова воена доктрина. Това от своя страна ще доведе до преразглеждане на принципите на организация на въоръжените сили и в крайна сметка – на отбранителното планиране.
  Не знам колко време ще ви е необходимо за това, уважаеми присъстващи. Смятам, че за нашите врагове този процес ще отнеме не повече от три години, а като се вземе предвид мащабът – пет.
  Очевидно е, че победата на бойното поле сега зависи изцяло от способността да се изпреварва врага в технологичното развитие. Много е важно промените да настъпят по веригата „наука (развитие) – производство – приложение“. Именно между ефективното взаимодействие помежду им ще зависи иновационния растеж. Производителите трябва да бъдат гъвкави и адаптивни, готови по всяко време да правят промени в своите хардуерни решения. Ако тези хардуерни решения се регулират от държавната бюрокрация или от корупционни интереси, веригата ще бъде прекъсната и врагът ще има предимство. Ето защо трябва да сме готови да модифицираме продуктите, за да отговарят на условията за използване на бойното поле. Безусловно, необходимо е да се обърне внимание на:

  1. Развитието на технологиите за изкуствен интелект и машинно обучение. Очевидно е, че скоростта на внедряване на технологиите на изкуствения интелект на бойното поле, особено при управлението на сложни процеси в областта на разузнаването, планирането, контрола, огъня и автономните бойни системи (без човешки контрол), ще осигури качествено и количествено предимство.

  2. Решения в областта на РЕБ. Те са може би най-важните. По същество е необходимо да се решат две изключително важни задачи: да се създаде цифрово поле на приложение и да се защити от вражеско влияние. А това, разбира се, означава търсене на нови технологии за връзка. Например когнитивното радио. Вече има такива разработки. Също така е важно да се намерят нови начини за навигация и допълнително насочване. Разработване на нови методи за предаване на данни, които излизат извън рамките на радиочестотния спектър.

  3. Разработване на евтини, високоточни безпилотни системи с голям обсег на действие. Това е необходимо, за да се увеличи способността за систематично унищожаване на инфраструктурата на противника, изтощаване на системите му за противовъздушна отбрана и извършване на комбинирани атаки срещу важни обекти.

  4. Разработване и производство на дронове (роботи) като компонент на основните бойни способности. Руско-украинската война даде на държавите важен урок: воденето на война, която включва размяна на човешки животи за тактически успех, вече не е достъпно. В съвременните бойни действия човекът е изключително скъп ресурс. Ресурс, който не може да бъде подновен. Технологиите са тези, които дават възможност да се поддържа бойната ефективност, като същевременно се намаляват радикално загубите.
  Затова трябва да развиваме:
  – ударни дронове, които са доказали своята изключителна ефективност, особено в условията на недостиг на артилерийски боеприпаси;
  – разузнавателни дронове;
  – зенитни дронове;
  – наземни безпилотни системи;
  – универсални бойни платформи;
  – морски безпилотни системи;

  5. Гражданските технологии или технологиите с двойна употреба са достигнали такова ниво на усъвършенстване, че днес те са в основата на бойните способности. Те включват:
  – използването на комерсиални спътникови системи за разузнавателни цели;
  – използването на триизмерното принтиране за бързо производство на резервни части и компоненти на военното оборудване в „домашни“ условия;
  – използване на социалните мрежи за събиране на разузнавателна информация;
  – създаване на импровизирани системи за РЕБ от налични в търговската мрежа компоненти за заглушаване на комуникации и контрол на противниковите дронове;
  – използване на граждански месинджъри с криптиране от край до край за обмен на данни;
  – използване на облачни решения.
  Между другото, именно това вече дава възможност на малки играчи с ограничени ресурси – отделни държави, агенции и дори подразделения – да постигат впечатляващи резултати със сравнително евтини асиметрични решения.

  В заключение, революцията във военните технологии, основани на безпилотни системи и изкуствен интелект, промени изцяло характера на войната и продължава да се развива. Следователно скоростта на иновациите пряко увеличава способността на държавата да спечели войната.
  Вероятно в бъдещата високотехнологична война ще побеждава този, който се адаптира към технологичните условия на бойното поле по-бързо от противника. Страната, която първа систематично и ефикасно осъществи прехода към друго военно-технологично ниво, ще получи безусловно стратегическо предимство и ще наложи волята си на другата страна.
  Докато врагът разполага с ресурси, сили и средства да нанася удари по нашата територия и да се опитва да предприема настъпателни действия, той ще го прави. Това е война на изтощение.
  За това допринася и днешната геополитическа ситуация. Никой днес не може да спре врага да прави това.
  Край на това може да сложи само пълното унищожаване на самата способност за водене на война, т.е. на военния и икономическия потенциал. Унищожаването на последния поставя под въпрос дори присъствието на окупационни войски на окупираната територия.
  Във всеки случай архитектурата на стратегията за оцеляване и победа на този етап е възможна само чрез изграждането на нова военно-технологична система. Всичко това трябва да бъде направено в рамките на настоящия технологичен цикъл, който може да продължи не повече от 3-5 години.
  На международната арена изходът от ситуацията, за която говорим днес, е не само да се адаптираме към новите предизвикателства, но и да формираме нова глобална реалност в областта на сигурността, в която Украйна ще е включена като равноправен и активен участник. Украйна вече не е само обект на подкрепа – ние се превърнахме в източник на опит, технологии и решения, които са от стратегическо значение за целия цивилизован свят.

  Не става въпрос само за подкрепа на Украйна – това е въпрос на съвместна готовност за нова ера на война, където доминират технологиите, информацията и автоматизацията на решенията. Украинският опит стана уникален – ние бяхме първите, на които се наложи да преустроят армията, промишлеността и стратегията си в отговор на предизвикателства, които другите едва сега започват да осъзнават.
  Тези предизвикателства не са само за Украйна. Те са предизвикателства за всички. Глобалната сигурност вече не се основава на стари гаранции – тя се гради на динамика, технологии и готовност за промяна. Ние сме направили своя избор и всеки ден плащаме висока цена за него, но в замяна на това имаме шанса да оцелеем. И ние ви каним да направите този избор заедно с нас. Не само да устоим, а и да победим. И не само днес, а във всичко, което ни предстои.

  .

• Кирило-Методиевско поклонение ‘2025

   

  ПО СТЪПКИТЕ НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

  Българската православна общност в Чешката република кани на уникално поклонническо пътуване, което отбелязва 1140 години от успението на св. Методий. Заедно ще посетим паметните места на Велика Моравия, където великите просветители са проповядвали, донесли са християнството на славянските народи и са положили основите на нашата култура и грамотност.

  Дата: 17–18 май 2025 г.

  Места:

  Височината на св. Методий – предполагаемо място на неговото пребиваване и покой;
  Мемориалът на Велика Моравия – Кирило-Методиевски център в Старе Место;
  Замъкът Бухловице – едно от най-значимите аристократични имения;
  ВелеХрад – център на кирило-методиевската традиция;
  Археопаркът Микулчице-Копчани – важно археологическо находище;
  Холичският замък и Холичските мегалити – най-източно разположеният „Стоунхендж“ в Европа.

  Програма на поклонението

  Документален филм за живота на св. Методий – прожекция в автобуса от Прага. Културна програма – дегустация на традиционни ястия и реликви. Концерт с духовна музика – отразяваща наследството на св. Методий. Драматизация на ключови моменти от живота на св. Методий. Тържествено възпоменание – полагане на венци на паметните места.

  Образователни и интерактивни програми

  Лекции за живота и делото на св. Методий. Демонстрация на глаголицата и обиколка на експозиции. Пътешествие в писмеността с Глаголичко-образователна програма за деца. Работилница „Избирам София“ – вдъхновение от кирило-методиевското наследство. Брошура за живота на св. Методий.

  Проект

  Това поклонение е част от проекта „Поклонници по светите места, свързани с мисията и делото на Светите братя Кирил и Методий 2025 – Идваме, за да бъдем заедно“, организиран от Българската православна общност в Чешката република, с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Чешката република.

  Целта на поклонението е да се докоснем и по-добре разберем духовните корени на славянските народи. Кирило-Методиевската традиция е повече от хилядолетен стожер на европейската култура и образование. Присъединете се към нас в това пътешествие през историята и духа на славянските просветители!

  Контакт: Ing. Silvia Krsteva – Jelínková – předseda spolku a koordinátor projektu
  Записване на: Silvia.Krsteva@seznam.cz, messenger Silvia Krsteva

  Очакваме Ви с радост!

  По време на поклонението ще се правят снимки и видеа, които могат да бъдат използвани за документиране и популяризиране на събитието. С участието си в поклонението изразявате съгласието си за тяхното евентуално използване. Програмата на поклонението може да бъде променена, според актуалните условия и организационни възможности. Благодарим за разбирането.

  .

  Българска православна общност в Чешката република

  .

• Качество на въздуха: Тревожни тенденции за половината население в САЩ

  .

  Според American Lung Association, около 46% от населението на САЩ (156 милиона души) живеят в райони с нездравословно качество на въздуха, което получава оценка „F“ за озоново или прахово замърсяване.

  Основни причини за влошаването на въздуха

  Докладът анализира данни от 2021 до 2023 г. и показва увеличение с 25 милиона души в сравнение с предходната година. Основните фактори включват:

  • Климатични промени – Горещини, суша и увеличаване на дима от горски пожари.
  • Озоново замърсяване – Повишените температури водят до по-голямо образуване на озон.
  • Горски пожари – Димът от канадските пожари през 2023 г. е причинил най-голямото излагане на дим на човек в съвременната история на САЩ.

  Тенденцията на влошаване

  Според изследване на Stanford University, увеличаването на дима от горски пожари е заличило около 25% от напредъка, постигнат чрез Clean Air Act от 1963 г.

  Град Бейкърсфийлд, Калифорния, е най-замърсеният град по отношение на краткосрочно и целогодишно замърсяване с частици –  вж. таблиците долу.

  The 10 areas most polluted by short-term particle pollution are:

  • 1. Bakersfield-Delano, CA
  • 2.Fairbanks-College, AK
  • 3. Eugene-Springfield, OR (tied for 3rd)
  • 3. Visalia, CA (tied for 3rd)
  • 5. Fresno-Hanford-Corcoran, CA
  • 6. Reno-Carson City-Gardnerville Ranchos, NV-CA
  • 7. Los Angeles-Long Beach, CA
  • 8. Yakima, WA
  • 9. Seattle-Tacoma, WA
  • 10. Sacramento-Roseville, CA

  The top 10 areas most polluted by year-round particle pollution are:

  • 1. Bakersfield-Delano, CA
  • 2. Visalia, CA
  • 3. Fresno-Hanford-Cocoran, CA
  • 4. Eugene-Springfield, OR
  • 5. Los Angeles-Long Beach, CA
  • 6. Detroit-Warren-Ann Arbor, MI (tied for 6th)
  • 6. San Jose-San Francisco-Oakland, CA (tied for 6th)
  • 8. Houston-Pasadena, TX
  • 9. Cleveland-Akron-Canton, OH
  • 10. Fairbanks-College, AK

  Дори в краткосрочен план излагането на замърсяване с частици може да причини проблеми с дишането или да предизвика инфаркт.

   

  Лос Анджелис е най-замърсеният град по отношение на озоновото (смог) замърсяване – вж. таблиците долу.

  The top 10 areas most polluted by ozone are:

  • 1. Los Angeles-Long Beach, CA
  • 2. Visalia, CA
  • 3. Bakersfield-Delano, CA
  • 4. Phoenix-Mesa, AZ
  • 5. Fresno-Hanford-Corcoran, CA
  • 6. Denver-Aurora-Greeley, CO
  • 7. Houston-Pasadena, TX
  • 8. San Diego-Chula Vista-Carlsbad, CA
  • 9. Salt Lake City-Provo-Orem, UT
  • 10. Dallas-Fort Worth, TX

  Излагането на озоново замърсяване може да причини астматични пристъпи и болка в гърдите в краткосрочен план. Дългосрочната експозиция може също да причини намалена белодробна функция и преждевременна смърт.

  А ето подреждането на градовете с най-чист въздух целогодишно:

  #1: Casper, WY
  #1: Urban Honolulu, HI
  #3: Kahului-Wailuku, HI
  #4: Bozeman, MT
  #5: Bangor, ME
  #6: Anchorage, AK
  #6: St. George, UT
  #8: Cheyenne, WY
  #9: Colorado Springs, CO
  #9: Grand Junction, CO
  #11: Wilmington, NC
  #12: Lubbock-Plainview, TX
  #13: Elmira-Corning, NY
  #13: Salinas, CA
  #15: Amarillo-Borger, TX
  #15: Duluth-Grand Rapids, MN-WI
  #15: Gainesville-Lake City, FL
  #18: Syracuse-Auburn, NY
  #19: Santa Rosa-Petaluma, CA
  #20: Asheville-Waynesville-Brevard, NC
  #21: Burlington-South Burlington-Barre, VT
  #22: Pittsfield, MA
  #23: Lynchburg, VA
  #23: Portland-Vancouver-Salem, OR-WA
  #23: San Juan-Bayamón, PR

  Можете да прочетете цялата статия тук или тук.

  .

• Ще ни пръскат ли?

  .

  Според The ​​Telegraph правителството на Обединеното кралство е готово да одобри експерименти, насочени към намаляване на слънчевата светлина чрез инжектиране на аерозоли в атмосферата и осветяване на облаците, за да отразяват повече слънчева светлина обратно в космоса.

  .

  Правителството на Обединеното кралство е готово да одобри експерименти за намаляване на слънчевата светлина като част от усилията за борба с глобалното затопляне. Тези проекти включват инжектиране на аерозоли в атмосферата и осветяване на облаците, за да отразяват повече слънчева светлина обратно в космоса.

  Инициативата е подкрепена с £50 милиона финансиране, като първите тестове се очаква да бъдат обявени през следващите седмици. Учените подчертават, че експериментите ще бъдат безопасни по замисъл, със строги изисквания за продължителност и обратимост.

  Критиците твърдят, че геоинженерството може да има непредвидени последици и да отвлече вниманието от усилията за намаляване на въглеродните емисии. Изследователите обаче предупреждават, че нивата на въглероден диоксид не намаляват достатъчно бързо, което налага допълнителни мерки.

  Една основна област на изследване са методите за отразяване на слънчевата светлина (SRM), които включват стратосферно аерозолно инжектиране (SAI) – освобождаване на малки частици в стратосферата, за да отразяват слънчевата светлина. Друг подход е Marine Cloud Brightening (MCB), при който корабите пръскат частици морска сол в небето, за да подобрят отразяващата способност на облака.

  Учените са забелязали, че облаците над корабните маршрути са по-ярки от обикновено поради замърсяване, което е допринесло за охлаждащ ефект. Когато регулациите намалиха емисиите на серен диоксид през 2020 г., глобалните температури скочиха, което предполага, че атмосферните промени могат да повлияят на климатичните модели.

  .

  За повече подробности вижте на английски ТУК.

  .

• Книга за църковния живот на българите в Бесарабия бе представена в българска Твърдица

  .

  В българската Твърдица се състоя представянето на книгата „Църковният живот на българите в Бесарабия (1812–1918)” от доктор хабилитат на историческите науки Иван Думиника. Събитието събра представители на местната администрация, културни дейци и местни жители, интересуващи се от история и духовно наследство на бесарабските българи.

  Официалното откриване на мероприятието направи кметът на община Твърдица, г-жа Мария Гвоздейкова-Златева. В приветственото си слово тя подчерта значението на духовността в съхраняването на българската идентичност в Бесарабия, както и важността на такива изследвания за предаването на историческата памет на младото поколение.

  .

  

  .

  Авторът на книгата, д-р Иван Думиника, направи обстоен преглед на основните етапи от развитието на църковния живот сред българските колонисти след 1812 г., акцентирайки върху изграждането на първите храмове, дейността на свещенослужителите и борбата за използване на българския език в църковната практика. Особено внимание бе отделено на взаимодействието между духовенството и местните училища, както и на ролята на църквата като център на културния и обществения живот.

  В рамките на събитието слово произнесе и г-жа Мария Смирнова, директор на Теоретичния лицей от молдовска Твърдица. Тя изтъкна приноса на свещениците не само в духовното, но и в образователното възраждане на българските общности в Бесарабия. Според нея, днес повече от всякога е важно бесарабските българи да познават историята на своите предци и да черпят вдъхновение от примера на онези, които са съчетавали духовна мисия с просветна дейност.

  .

  

  .

  В края на презентацията д-р Думиника отговори на въпросите на присъстващите, свързани с източниците на изследването, архивните документи и плановете за бъдещи публикации. Присъстващите имаха възможност да получат автограф и да закупят екземпляр от книгата, която бе високо оценена като принос към българската и молдовска историография.

  Събитието завърши с неформални разговори, в които участниците споделиха спомени за своите предци и подчертаха нуждата от подобни инициативи за укрепване на културната памет на българската диаспора.

  .

  Текст и снимки:

  Научно дружество на българистите в Република Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• Will we be sprayed?

  .

  Аccording to The Telegraph, the UK government is set to approve experiments aimed at reducing sunlight as part of efforts to combat global warming. The projects include injecting aerosols into the atmosphere and brightening clouds to reflect more sunlight back into space.

   

  The UK government is set to approve experiments to reduce sunlight as part of efforts to combat global warming. These projects include injecting aerosols into the atmosphere and brightening clouds to reflect more sunlight back into space.

  The initiative is backed by £50 million in funding, with the first tests expected to be announced in the coming weeks. Scientists emphasize that the experiments will be safe by design, with strict requirements on duration and reversibility.

  Critics argue that geoengineering could have unintended consequences and distract from efforts to reduce carbon emissions. However, researchers warn that carbon dioxide levels are not decreasing fast enough, making additional measures necessary.

  One major area of research is Sunlight Reflection Methods (SRM), which includes Stratospheric Aerosol Injection (SAI)—releasing tiny particles into the stratosphere to reflect sunlight. Another approach is Marine Cloud Brightening (MCB), where ships spray sea-salt particles into the sky to enhance cloud reflectivity.

  Scientists have observed that clouds above shipping routes are brighter than usual due to pollution, which has contributed to a cooling effect. When regulations reduced sulphur dioxide emissions in 2020, global temperatures spiked, suggesting that atmospheric modifications could influence climate patterns.

  For more details, you can read the full article here.

• Великденски козунаци в Българското училище във Виена

  .

  Великденски козунаци в пекарната на Българско-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий“

  Виена, Австрия, 10 април 2025 г.

  .

  

  .

  Великденски козунаци в пекарната на Българското училище!

  В четвъртък, на 10 април, учениците от 1Б и 2 Б клас направиха невероятно вкусни козунаци! Цялото училище се изпълни с аромат на Великден, а тестото, което омесиха, беше над 5 кг!

  .

  

  .

  Над 30 козунака излязоха от пекарната на Българското училище, като всяко дете оплете свой козунак и го отнесе вкъщи, за да сподели с близките си част от този празник. В помощ на децата беше и нашата обичана баба Сали, която показа как да сплетат козунаците и помогна на малките майстори да прочетат рецептата.

  .

  

  .

  Хубаво е да ходиш на българско училище, за да спазваме българските традиции!

  Учителите споделиха, че най-хубавото в края на часа е усмивката на децата!

  .

  Източник: Bulgarische-schule.at

  .

• Записване за изнесен консулски дeн в Детройт

  .

  Генералното консулство на Р България в Чикаго планира провеждането на консулски ден за българите в района на Детройт, съобщава BulgariansinDetroit.com.

  Изнесеният консулски ден ще се проведе при минимум 30 записани услуги. Към момента са 14. Моля, желаещите да се регистрират на имейл info@BulgariansinDetroit.com.

  Ще се приемат заявления за издаване на български лични документи (лична карта, паспорт или шофьорска книжка) и документи, изискващи нотариална заверка.

  Подробна информация за процедурите по издаване на български лични документи може да се намери тук: https://www.bulgaria-embassy.org/bg/bg-lichni-dokumenti/

  За ускоряване процеса на обработка е препоръчително заявленията за български лични документи да са предварително попълнени. За шофьорска книжка следва да се представят и две медицински свидетелства – от преглед за вътрешни болести, и преглед при очен лекар с данни за цветоусещане и диоптри.

  Получаването на всички готови документи ще става по пощата, след провеждането на консулския ден. За тази цел, следва да носите и да оставите готов предплатен плик, който да нe бъде на FedEx.

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• Дом за българите в Детройт

  .

  Уважаеми сънародници,

  Обсъждането на различни варианти за собствена сграда на Българския културен център в Детройт продължи и на срещата през март. Пишете ни на имейл info@bccdetroit.org, ако искате да сте част от работната група.

  Можете да направите дарение по банков път или в брой, по време на заниятията на българското училище в Ан Амбър и в Трой (бел. ред.: за повече инфо – вж. приложения афиш).

  Следващата среща е на 5 април, от 10 am – линк към Zoom ТУК, или присъствено в Балканския център в Трой.

   

  Български културен център в Детройт

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• „Мама, не говори громко, от этого засыхают деревья“

  .

  Одна из проблем, которую нельзя решить высокоточными ракетами, – миллиарды недорослей, недоучек, недоразвитков. Примитивные народы умели воспитывать своих мальчиков и девочек. Простая культура целиком влезала в одну голову, и в каждой голове были необходимые элементы этики и религии, а не только техническая информация. Культура была духовным и нравственным целым. Естественным примером этой цельности оставались отец с матерью. Сейчас они банкроты. Тинейджер, овладевший компьютером, считает себя намного умнее деда, пишущего авторучкой.

  Мир изменился, каждые пять лет он другой, и все старое сбрасывается с корабля современности. Растут миллиарды людей, для которых святыни, открывшиеся малограмотным пастухам, не стоят ломаного гроша. Полчища Смердяковых, грядущие гунны, тучей скопились над миром. И они в любой день готовы пойти за Бен Ладеном или Баркашовым. Записку Иконникова гунны не прочли (а если б и прочли – что им Иконников? Что им князь Мышкин?). Судьбу Другого они на себя не возьмут…

  Одно из бедствий современности – глобальная пошлость, извергаемая в эфир. Возникает иллюзия, что глобализм и пошлость – синонимы. И глобализм уже поэтому вызывает яростное сопротивление. Не только этническое. Не только конфессиональное…

  Одна из особенностей великих культурных миров – способность к историческому повороту, переходу от расширения вовне к внутреннему росту, от захваченности центробежными процессами к созерцанию духовного центра и покаянию за отрыв от него….

  Лидерами станут страны, которые лучше других сумеют создать новый стиль жизни, включить паузу созерцания в череду дел, избавиться от лихорадки деятельности, от „блуда труда, который у нас в крови“ (Мандельштам). Пионерами могут быть и большие и маленькие страны, сильные и слабые. Мы не знаем, кто вырвется вперед. Но начинать должны все. Решающей становится не экономика, а педагогика, начиная с детского сада. Дети схватывают начатки нового быстрее взрослых. Я вспоминаю слова девочки четырех лет: „Мама, не говори громко, от этого засыхают деревья“…

  С самого раннего детства можно воспитывать понимание радости, которую дает созерцание. И это подготовит людей к переоценке ценностей, к переходу от инерции неограниченного расширения техногенного мира к цивилизации созерцания, духовного роста и равновесия с природой. Если мы будем просто звать людей ограничить свои потребности, ничего не выйдет, кроме раздора. Петр кивнет на Ивана, Европа на Америку, Азия на Европу. Поворот может дать только открытие ценности созерцания, паузы созерцания в делах, в диалогах и дискуссиях, в развитии мысли… Школа не может отвлечься от сегодняшнего дня, не может не готовить программистов, юристов, менеджеров. Но сегодняшний день скоротечен, и течение несет его к смерти. Слово „кала“ на санскрите – омоним: и время, и смерть. Культура, не нашедшая опоры в вечном, падет под напором перемен. Школы могут и должны учить паузе созерцания: через искусство, через литературу. Со временем – используя телевидение, если оно повернется к величайшей проблеме века.

  © Григорий Соломонович ПОМЕРАНЦ
  (13.03.1918 — 16.02.2013)

  .

• Паметникът на българската азбука пристигна в Лос Анджелис

  .

  Развълнувани сме да съобщим, че паметникът на българската азбука, създаден от изтъкнатия български творец Бронислав Ликоманов, пристигна в Лос Анджелис!

  .

  

  .

  Благодарим от сърце на Явор Георгиев и Филип Караиванов, управляващи партньори в Universal Transport and Shipping LLC, за тяхното родолюбиво желание да го транспортират безвъзмездно от София до Града на ангелите!

  Благодарим на „Markov Studio“ за прекрасната изработка от бронз!

  .

  

  .

  Специални благодарности на BgFACE – Bulgarian Foundation for Art, Culture and Education – реализатори на проекта, Министерството на външните работи на Р България и на всички дарители, подкрепящи осъществяването му!

  „Съединението прави силата“!

  .

  Текст и снимки:

  Генерално консулство на Р България в Лос Анджелис

  .

• „Будители“: Незабавна оставка на ЦИК и касиране на изборите за 51-во Народно събрание

  .

   

  Призив на безсрочен националнен граждански протест от 10 ч. на 12-ти март 2025 г. в „Триъгълника на властта“ 

   

  Действията и бездействията на ЦИК и на Информационно обслужване са в разрез с Конституцията на България, правото и морала и поставят страната през сериозна заплаха от Конституционна криза. Поради тази причина членовете на ЦИК незабавно трябва да подадат оставка, изборите за 51-во народно събрание да бъдат касирани и да се проведат честни избори. Това се казва в позиция на Гражданска инициатива „Будители“, във връзка с изявлението на председателя на Конституционния съд Павлина Панова по БНТ, че ЦИК не изпълнява разпореждането на Конституционния съд, което на практика възпрепятства приключване на делото по оспорване законността на изборите.

  Според тях 51-вото Народно събрание е нелегитимно, тъй като е избрано след фалшификации и подмяна на вота на българските граждани, и незабавно трябва да бъде разпуснато, и да се проведат честни избори. От „Будители“ настояват предложените на проведената от тях Национална кръгла маса промени в Изборния кодекс незабавно да бъдат приети, защото ще гарантират провеждането на честни избори в България.

  От Гражданска инициатива „Будители“ припомнят, че зад предложените промени в Изборния кодекс има политически и обществен консенсус, тъй като са предложени от десетки граждански и неправителствени организации, експерти и политически партии.

  За изход от създалата се ситуация от Гражданска инициатива „Будители“ предлагат 5 конкретни стъпки:

  1. Членовете на ЦИК незабавно да подадат оставка;

  2. Народното събрание да приеме предложенията за промени в Изборния кодекс, направени от Националната кръгла маса.

  3. Конституционния съд да касира изборите за 51-во Народно събрание и то да бъде разпуснато незабавно.

  4. Конституционния съд да се произнесе и да обяви направените промени в Конституцията от 49-тото Народно събрание за противоконституционни и да върне старото положение, в което президентът назначава служебно правителство, а не избор от т.нар. домова книга за министър-председател.

  5. Да се проведат честни избори след промени в Изборния кодекс, гарантиращи това.

  Според Гражданска инициатива „Будители“, тези пет конкретни стъпки ще върнат нормалността и държавността, ще се избегне конституционна криза, ще се върне доверието в изборния процес и легитимността на институциите.

  Гражданска инициатива „Будители“ заедно с десетки граждански и неправителствени организации, общественици и политически партии създадоха общ фронт с искане за разпускане на нелегитимното 51-во Народно събрание, оставка на правителството и провеждане на честни избори в България.

  Общият фронт „Единни за оставка на правителството и разпускане на 51-вото нелегитимно Народно събрание“ стартира утре 12-ти март 2025 г. от 10 часа в триъгълника на властта безсрочен Националния граждански протест и призовава всички будни българи, милеещи за бъдещето на родината да се включат в него.

  Източник: БТА

  .

• След като бе помилван от баща си, Хънтър Байдън е затънал в дългове и без постоянен дом

  .

  Хънтър Байдън може и да има свободата си, но синът на бившия президент Джо Байдън сега се оказва затънал в дългове, без постоянен дом и е обект на продължаващи атаки от настоящия президент Доналд Тръмп и неговите съюзници на Капитолийския хълм, според съдебно дело.

  На фона на забавянето на продажбите на неговото изкуство и мемоарите му, по-младият Байдън остава в дългове с „няколко милиона долара“. От друга страна стана известно, че докато се бори с множество федерални наказателни дела, той твърди в клетвена декларация, че е продал само една картина за 36 000 долара от края на 2023 г., като през предходните няколко години е продал 27 картини на средна цена от близо 55 000 долара.

  „Като се имат предвид положителните отзиви и рецензиите за моите произведения на изкуството и мемоарите, очаквах да получа платени ангажименти за изказване и платени изяви, но това не се случи“, написа Хънтър Байдън в сряда.

  Той каза, че неговата „липса на финансови ресурси се е изострила от пожарите в Pacific Palisades в началото на януари, което направи къщата ми под наем непригодна за живеене за продължителен период от време и, както много други в тази ситуация, изпитвам трудности при намирането на ново постоянно място за живеене“.

  Клетвената декларация описва поредица от трудности след напускането на поста на баща му. Седмици преди встъпването в длъжност на Тръмп, тогавашният президент Байдън помилва сина си, малко преди двама федерални съдии да го осъдят за две наказателни присъди в Делауеър и Калифорния, за които той беше изправен пред възможността да получи значително време в затвора.

  Хънтър Байдън призна, че е теглил милиони долари заеми от Кевин Морис, холивудски адвокат, който до голяма степен е финансирал правната защита на Хънтър Байдън през последните пет години. В свидетелски показания в Конгреса миналата година Морис каза, че очаква Хънтър Байдън да изплати тези заеми, започвайки от 2025 г., въпреки че не стана ясно от клетвената декларация дали изплащането на тези заеми е започнало.

  Междувременно Хънтър Байдън остава под прицела на Тръмп и неговите лоялни привърженици в Конгреса. Като едно от първите си действия на поста, Тръмп подписа изпълнителна заповед за отнемане на разрешенията за сигурност за 51 бивши служители на разузнаването, които са твърдели, че появата на данни от лаптопа на Хънтър Байдън в седмиците преди изборите през 2020 г. има прилики с предишни руски операции за дезинформация.

  По време на разгорещена конфронтация в Овалния кабинет между Тръмп, вицепрезидента Джей Ди Ванс и украинския президент Володимир Зеленски миналата седмица, Тръмп многократно спомена името на Хънтър Байдън като част от дълга критика за разследването на Русия, водено от Робърт Мюлер.

  Човек, близък до Хънтър Байдън, каза пред ABC News, че синът на бившия президент ще продължи да се занимава с изкуство и планира да се посвети на инициативи, предназначени да помогнат на хора, борещи се със зависимостта. И въпреки чувствата в клетвената му декларация, Хънтър Байдън остава на „добро място да възстанови живота си“, каза лицето.

  Отгоре на всичко това главният прокурор на Мисури поставя началото на законно анулиране на всички помилвания на Байдън. Той напита: „B ума ли си е бил към края на срока си Байдън?“ и иска да знае какво не е знаел бившият президент Джо Байдън и от колко време не го е знаел.

  В публикация на X главният прокурор Андрю Бейли каза, че иска Министерството на правосъдието да разследва дали купчината със заповеди и помилвания на Байдън, през последните седмици от неговото президентство, е била момент, когато Байдън нямал представа какво подписва.

  .

  

  „Настоявам Министерството на правосъдието [да разследва] дали когнитивният спад на президента Байдън е позволил на неизбран персонал да прокара радикална политика без неговото съзнателно одобрение“, заяви Бейли. „Ако е вярно, тези изпълнителни заповеди, помилвания и всички други действия са противоконституционни и правно невалидни.“

  В писмото си Бейли казва, че има „сериозни причини да се подозира, че служителите и политическите съюзници на Байдън са използвали умствения му упадък, за да издават предполагаеми президентски заповеди без неговото съзнателно одобрение. Съгласно 25-ата поправка, неговата неспособност да взема решения трябваше да означава наследяване на властта.“

  Според Free Press на DC преди месец републиканецът Джонсън е разказал, че се е разтревожил още през януари 2024 г., че Байдън не знае какво подписва.
  Джонсън е казал, че Байдън му е обяснил, че не е спрял износа на втечнен природен газ, когато всъщност го е направил.

  „Той наистина не знаеше какво е подписал“, казал Джонсън и допълнил: „Излязох от тази среща със страх и отвращение, защото си помислих: „Ние сме в сериозни проблеми – щом такъв човек управлява страната“.

  Източник: www.msn.com

  .

• Делото за предсрочно освобождаване на Иванчева заприлича на гавра

  .

  Съдът в Ловеч отново прати процеса в Сливен, след като върнаха там и осъдената

  Доротея Дачкова,

  в. „Сега“

  Дни преди насроченото заседание по искането на Десислава Иванчева да бъде освободена предсрочно от затвора, Окръжният съд в Ловеч за втори път отказа да разгледа делото, прекрати производството и го прати в Сливен. Това видя „Сега“ в електронното деловодство на съда.

  Така, вече повече от месец от първоначалното насрочване на делото в Ловеч, единственото, което се случва, е то да пътува между съдилищата и да оставя впечатление за гавра на властите с осъдената. Траекторията му засега мина през Окръжния съд в Ловеч, който го прати на Окръжния съд в Сливен. Магистратите в Сливен решиха, че делото не е за тях, а за Ловеч, и повдигнаха спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Той се произнесе, че делото все пак трябва да се гледа в Ловеч, и го върна там. А сега Ловеч за втори път го праща в Сливен.

  До това се стигна, тъй като от ноември м.г. Иванчева, която по принцип търпи присъдата си в Сливен, беше настанена в затворническата болница в Ловеч. Но след като ВКС се произнесе, че делото й трябва да се гледа в Ловеч, тъй като тя се намира физически там, Иванчева беше изписана от затворническата болница и върната в затвора в Сливен. Това даде повод на съдия Васил Анастасов да приеме, че Окръжният съд в Ловеч не е компетентен да се произнесе дали Иванчева заслужава условно предсрочно освобождаване.

  В разпореждането си магистратът пише, че е съобразил писмо от от началника на затвора в Ловеч от 5 март и справка от началника на затвора в Сливен от 7 март.

  „Съобразявайки, че местоизпълнението на наказанието на осъдената Десислава Иванчева, считано от 5 март 2025 г. е в Затвора в Сливен“, съдия Анастасов приема, че с оглед правилата на местната подсъдност за разглеждане на делото компетентен се явява Окръжният съд в Сливен.

  Ако по някаква причина междувременно Иванчева не бъде пратена другаде, Окръжният съд в Сливен би трябвало най-сетне да разгледа делото.

  Бившата кметица на столичния район „Младост“ дотук е изтърпяла малко повече от 4 години и 9 месеца от 6-годишната си присъда за корупция. Тя беше осъдена да лежи в затвора в Сливен, който е женски. И беше приведена там на 10 ноември 2022 г. За изтърпяно наказание се приема и предварителното задържане.

  Това е втората молба за условно предсрочно освобождаване. Както „Сега“ вече писа затворническата администрация е предоставила становище тя да не бъде пускана предсрочно. По закон съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване, когато осъденият е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически поне половината от наложеното наказание.

  През август м.г. Апелативният съд в Бургас нареди бившата зам.-районна кметица на „Младост“ Биляна Петрова, която беше осъдена заедно с Иванчева, да бъде освободена предсрочно от затвора. Преди това Окръжният съд в Сливен разреши Петрова да излезе предсрочно, позовавайки се и на лошото й здравословно състояние. Прокуратурата обаче протестира и така казусът стигна до втора инстанция. Петрова излезе на свобода 11 месеца преди края на 5-годишната си присъда.

  .

• Неделя Сиропустна (Сирни заговезни)

  .

  Българската православна църква почита днес, 2 март, църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Тя призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. На този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

  Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, и поставя началото на най-продължителния пост през годината.

  Рече Господ: Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лука, 6:31-36).

  .

  

  Народни традиции

  Трапезата е подредена с подчертано обреден характер, с млечни и яйчени ястия – слага се баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки и др.

  Сирни Заговезни е познат и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама.

  След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и при родителите. На Сирни Заговезни по-малките искат прошка от по-големите. По-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“ и още „Простено – прости!”, т. е. „Аз ти прощавам и ти ми прости”. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

  С този ден е свързано и народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

  Простено да Ви е и простете!

  .

• Най-противоречивите психологически експеримента за всички времена

  .

  Психологията е наука, която е интересна на повечето от нас. Развитието на психологията от 19-и век до днес позволява на учените да изследват естествените процеси на човешкия ум, емоции, поведение и реакции. Получените данни дават много по-ясна представа за действията на човека, като освен това предоставят възможност да се изгради информиран модел за управление на хората.

  Но много от най-известните открития идват от понякога невероятно противоречиви и дори опасни проучвания.  По-надолу  са  събрани някои от най-значителните от тях.

  .

  Станфордският затворнически експеримент

  Започваме нашия списък с най-противоречивото и но доста добре познато проучване – Станфордският затворнически експеримент. Д-р Филип Зимбардо провежда този експеримент през 1971 г., за да наблюдава какво ще се случи, когато поставите добрите хора в лоши ситуации.

  Той взел 24 студенти от мъжки пол и ги разделил на две групи: затворници и надзиратели, за да стане ясно как властта може да повлияе на поведението на хората.

  Шокиращо и много бързо тези, които играят ролята на пазачи в затвора, изпадат в садизъм, а тези, които играят ролята на затворници, изпадат в депресия.

  Това са били непознати доброволци, които не са имали предишна принадлежност или връзка помежду си. Експериментът е спрян след 6 дни по етични причини и загриженост за психическото, емоционалното и физическото здраве на участниците.

  Изводът е, че хората много бързо приемат наложената им социална роля и до такава степен се увличат от собствената си власт, че границата на позволеното спрямо другите се изтрива стремително бързо. Участниците в Станфордския експеримент не са садисти, те са били най-обикновени хора. Както, вероятно, и много от нацистките войници или надзиратели в затвора „Абу Гариб“, който разтърси света с документираните невероятни гаври със затворници. Висшето образование и доброто здраве не попречило на доброволците да прилагат насилие над хората, над които са имали власт.

   

  Експериментът „Как възрастните думи провокират бавното ходене“

  Следващо в списъкът е проучване, проведено през 1998 г. от Джон Барг, което е имало за цел да наблюдава как подсъзнателните съобщения могат да повлияят на поведението.

  В експеримента участват две групи, които изпълняват задача за асоцииране на думи. На участниците от едната група са дадени думи, свързани с възрастните хора (например „набръчкан“, „сив“ и „бинго“), докато на участниците в другата група са подадени неутрални думи.

  След това участниците са помолени да вървят по един коридор, като изследователите определят колко време им е отнело да стигнат до неговия край. Оказало се, че думите повлияли на скоростта на двете групи, доказвайки, че  днес все още не е ясно точно колко влияние могат да имат подсъзнателните съобщения върху нашето поведение.

   

  Експериментът Милграм

  Друг добре познат и противоречив експеримент е експериментът на Милграм, проведен през 1961 г. от Стенли Милграм. Това проучване наблюдава колко далеч биха стигнали хората в подчинението на авторитетна фигура, дори ако това означава да навредят на друг човек.

  Не случайно този експеримент се е състоял три месеца след началото на процеса срещу Адолф Айхман в Йерусалим.

  Този емблематичен експеримент се опитва да разбие последиците от геноцида от психологическа гледна точка и да види дали Айхман и други като него „следват заповеди“ по време на Холокоста, или са зли същества.

  Експериментът е поставен, като се казва на доброволците, че ще помогнат за изследвания, за да се види колко добре хората учат чрез наказание. Участниците е трябвало да прочетат въпроси на някого в друга стая и, ако този човек отговори неправилно, е трябвало да прилагат токов удар, всеки път при нарастващо напрежение.

  Резултатите показват, че обикновено към 65% от хората биха се подчинили на властта, дори ако тя противоречи на морала и съвестта им.

  Това проучване е противоречиво, защото то повдигна етични опасения относно използването на измама в научните изследвания.

  Следното е разказано от самия Стенли Милграм:

  „Резултатите, както ги наблюдавах в лабораторията, са обезпокоителни. Те показват възможността за това, че на човешката природа не може да се разчита, че ще предпази хората от бруталност и нечовешко отношение, по указание на злонамерени власти. Значителна част от хората правят това, което им е казано, независимо от съдържанието на акта и без ограничения на съвестта, стига да възприемат, че командата идва от легитимен орган.

  „Ако в това проучване анонимен експериментатор може успешно да заповяда на възрастни да подчинят 50-годишен мъж и да му наложат болезнени електрически шокове, въпреки протестите му, човек може само да се чуди какво правителство, със своя много по-голям авторитет и престиж, може да командва неговите поданици.”

  По-късно този експеримент се е провеждал още много пъти – в други страни и при други обстоятелства – с възнаграждение или без, с мъжки и женски групи. Ако основните базови условия оставали неизменни, не по-малко от 60 на сто от участниците достигали до края на скалата – независимо от собствения си стрес и дискомфорт. Повече от хората удивително лесно се подчиняват на авторитетите, дори ако това води след себе си до разрушителни и трагични последици.

  .

  Експериментът „Малкият Алберт“

  Един от най-противоречивите психологически експерименти на всички времена е експериментът „Малкият Албърт“, проведен от Джон Уотсън и Розали Рейнър през 1920 година. Това проучване има за цел да наблюдава как страхът може да бъде обусловен при дете и не се случва само естествено.

  Експериментът „Малкият Алберт“ е противоречив, защото показа колко лесно е да се манипулират емоциите на детето. Той също така повдигна етични опасения относно използването на животни в научните изследвания.

  Докторът по психология Джон Уотсън решил да проучи възможно ли е да се породи усещането за страх. За целта давал на 9-месечното сираче Албърт да си играе с различни бели пухкави животни и предмети – памук, маска на Дядо Коледа, бяла мишка, бял заек. Детето реагирало на предметите нормално за възрастта си – с любопитство и без признаци на страх.

  След това обаче Уотсън започнал да удря по метална плоча с чук, всеки път когато детето се докоснело до някой от предметите. Албърт, разбира се, се стряскал от шума и скоро започнал да отбягва контакт с предметите. Уотсън обаче продължавал, докато не установил, че детето започва да плаче само при вида на белите неща. След месец почивка повторил експеримента. Резултатът бил ясен – детето се разплаквало при вида на мишката, заека и памука. Уви, Уотсън така и не излекувал малкия Албърт от страховете, които сам му създал. Експериментът доказал, че голяма част от страховете при възрастните се формират в ранното детство.

  .

  Експериментът за емоции във Facebook

  Един от най-новите и противоречиви психологически експерименти е емоционалният експеримент на Facebook, проведен от екип изследователи от университета Корнел през 2014 г. Това проучване има за цел да наблюдава как социалните медии могат да повлияят на нашите емоции.

  За да направят това, иследователите манипулират новинарските емисии на над 700 000 потребители на Facebook, показвайки на някои потребители положително съдържание, а на други – отрицателно съдържание. След това те наблюдават как тези потребители реагират емоционално.

  Резултатите от проучването показват, че тези потребители, които са били изложени на положително съдържание, са по-склонни сами да публикуват положително съдържание; и обратнотото – за тези, които са били изложени на отрицателно съдържание.

  Това проучване показва, че социалните медии наистина могат да повлияят на нашите емоции. Той също така повдигна етични опасения относно манипулирането на новинарските емисии, стигащи до хората.

  .

  Операция „Среднощна кулминация“

  През 50-те години на миналия век ЦРУ провежда операция, станала известна като „Среднощна кулминация“. Операцията е свързана със силно противоречивата програма MKUltra, която е скандална – за провеждане на експерименти за контрол на ума върху граждани – неволни участници.

  Целта на тази операция е била да изследва ефектите на различни психоактивни вещества върху хората, като част от опитите на ЦРУ да разработи техники за контрол на съзнанието и разпити. В рамките на операцията, агенти на ЦРУ са създавали фалшиви бордеи в Сан Франциско и Ню Йорк, където са привличали нищо неподозиращи клиенти. Тези клиенти са били тайно подлагани на LSD и други наркотици, докато агентите наблюдавали и записвали техните реакции през еднопосочни огледала. Целта е била да се изследват ефектите на наркотиците върху поведението и психиката на хората. Прекратена е през 1966 г.

  Програмата MKUltra и операциите като „Operation Midnight Climax“ стават обект на обществено внимание и критика през 70-те години, когато информация за тях излиза наяве по време на разследванията на Конгреса на САЩ. Тези разкрития водят до значителни промени в регулациите и етичните стандарти за провеждане на научни изследвания и експерименти върху хора.

  .

  Изследването на чудовищата

  В заключение на този списък е едно от най-травматичните и противоречиви проучвания, провеждани някога, станало скандално известно като The Monster Study of 1939.

  То започна с двама изследователи, Уендъл Джонсън и Мери Тюдор, и се интересува от това как заекването може да бъде намалено или дори излекувано, като се осигури положителна подкрепа.

  За да проведат проучването, Уендъл и Джонсън вземат 22 деца сираци, на възраст между шест и девет години, без данни за проблеми с речта, и ги разделят на две групи.

  Първата група е постоянно бомбардирана с положителни отзиви и похвали за това колко отлична и плавна е речта им, независимо от това каква е тяхната реч.

  Втората група, обаче, е третирана малко по-различно. Те получават отрицателна обратна връзка и биват наказвани, независимо от плавността на речта си.

  Оказва се, че след експеримента много от децата от втората група наистина започнали да заекват и да проявяват белезите на редица психологически проблеми. За съжаление, някои от тях не успяват да се възстановят и запазват проблемите с речта през целия си живот. През 2001 г. университетът в Айова публично се извинява и заклеймява експеримента като ненормален и неетичен.

   

  До тук прочетохте за седемте най-противоречиви психологически експеримента, според сайта www.historydefined.net. Въпреки че тестовете са повдигнали някои етични опасения, те са съществени проучвания, които предоставят ценни прозрения за това как мислим и се държим.

   

  .

  

   

  .

  Тези примери за психологически експерименти не са всички, правени някога. Могат да се споменат още десетки, а със сигурност има безброй много, които  никой никога няма да разбере. Легитимно или не, учените правят и днес  експерименти. По-надолу изброяваме още някои от тях и ще се радваме, ако читателите ни в коментарите си или с писмо до редакционния ни имейл допълнят списъка. 

   

  Ефектът на ореола: Когато Вашият собствен ум е мистерия

  „Ефектът на ореола“ е класически експеримент на социалната психология. Идеята е, че общите оценки за дадено лице (напр. Тя е приятна) преливат в преценки за специфичните черти на някого (напр. Тя е интелигентна). Холивудските звезди демонстрират перфектно ефекта на ореола. Тъй като те често са привлекателни и приятни, ние естествено предполагаме, че те също са интелигентни, приятелски настроени, имат добра преценка и т.н.

  Защо и как лъжем себе си?

  Първият социален психологически експеримент на Фестингер и Карлсмит (1959 г.) дава централен поглед върху историите, които казваме сами на себе си, за това защо мислим и се държим по начина, по който го правим. Експериментът се основава на гениална измама, така че най-добрият начин да го разберете е да си представите, че участвате.

  Война, мир и ролята на властта в експеримента в Робъртс Кейв

  Експериментът в Робъртс Кейв – класически за социалната психология. Добре позната история се появява десетилетия след експеримента, след като авторите на учебници приемат конкретното й преразглеждане. С нейното повторение хората скоро вземат тази история за реалност, забравяйки, че това е само една версия на събитията, една интерпретация на сложна серия от изследвания.  (Източник ТУК)

  Момчето, превърнато в момиче

  През 1965 година 8-месечният Брус Раймър претърпява хирургическа операция на пениса. Операцията се обърква и детето остава със силно увредени полови органи. По съвет на психолога Джон Мъни от университета Джон Хопкинс в Балтимор (САЩ), родителите решават да отгледат детето си като момиче.

  Скоро Брус става Бренда, а доктор Мъни в продължение на години публикува научни статии, с които иска да докаже, че полът не е вроден, а формиран в семейството и средата на детето. Когато става тийнейджър, обаче, Брус започва борба за връщане към нормален живот. Подстригва се късо, заменя роклите с мъжки дрехи и променя името си на Дейвид. През 1997 година Дейвид претърпява серия от операции за възвръщане на физическите признаци на пола. Хепиенд в тази история обаче няма: Дейвид се самоубива през 2004 година, когато е на 38 години.

  .

  Изворът на отчаянието

  През 60-те години на миналия век психологът д-р Хари Харлоу започва да изследва въпроса за социалното изключване и методите за защита срещу него. За целта Харлоу отнемал бебета-маймуни от майките им и ги затварял в кутии, които нарича „изворът на отчаянието“.

  Тези кутии напълно изолират животното от всякакви социални контакти. В резултат на опитите, много от маймуните проявяват различни психични разстройства, други спират да се хранят и умират от глад. Ако има нещо хубаво в този експеримент, то е, че именно той става причина за създаването на движението за правата на животните и прекратяването на такива жестоки опити.

  .

  Заучена безпомощност

  В своята практика психолозите Марк Селигман и Стив Майер провеждат цяла серия опити с кучета. Те разделят няколко животни на групи, след което ги затварят в клетки.

  Едната група била подлагана на многократни електрошокове, които кучетата можели да спрат сами, чрез натискане на бутон с носа си. Животните от другата група били подлагани на внезапни токови удари, без опция за спирането им. Ударите нямали никаква последователност и изглеждали неизбежни, което довело до т.нар „заучена безпомощност“ – каквото и да правели, животните не успявали да се освободят, просто трябвало да изтърпят, докато електрошокът спре от само себе си.

  По-късно кучетата от втората група били поставяни в кутия, от която лесно можели да избягат. Въпреки че отново били удряни с ток, животните реагирали пасивно на болката и я приемали като нещо неизбежно. Учените предполагат, че човешката реакция е сходна – хората също стават безпомощни след поредица от неудачи.

  .

  Експериментът на Ландис

  През 1924 година психологът Карни Ландис от Университета в Минесота започва изучаването на човешките мимики. Целта била да се изследва дали различните емоции водят до специфични изражения на лицето. По-голяма част от участниците в този експеримент били студенти. Лицата им били боядисани със сажди, за да могат по-лесно да се проследят лицевите им движения.

  За да предизвикат съответната мимика, участниците били карани да помирисват амоняк, да гледат порнографски сцени, да слушат джаз и т.н. Фрапиращият момент дошъл, когато всички участници били накарани да обезглавят плъх. Всички били отвратени, но една част все пак го направили. Учените така и не могли да открият определен модел при човешкото изражение, но психолозите получили доказателства, че под влияние на даден авторитет, хората лесно могат да бъдат подчинени.

  .

  Изследване на влиянието на наркотиците върху организма

  Този експеримент има за цел да помогне на учените да разберат скоростта и степента на човешкото пристрастяване към различни лекарства. Заради физиологичната близост с хората, експериментът е извършван с маймуни.

  Приматите били обучени сами да инжектират дозата от наркотика: кокаин, морфин, кодеин, амфетамин. След като животните изпаднели в наркотичен транс, учените започвали своите наблюдения. Маймуните получили различни видове тежки увреждания – имали гърчове и халюцинации, скубели сами козината си. За две седмици починали всички животни, които били под въздействието на кокаин и морфин.

  .

  Проект „Антипатия”

  Това не е точно експеримент, а действително събитие, случило се в редиците на южноафриканската армия в периода 1970-1989 година. Проектът „Антипатия“ принуждава всички хомосексуални членове на армията да се подложат на редица манипулации за смяна на сексуалната си ориентация, включително и операции за смяна на пола, с цел да се “изкорени“ хомосексуалността от армията. По неофициални данни над 1000 мъже са подложени на химическа кастрация, електрошокова терапия, медикаментозно лечение, както и много други ужасяващи и извратени медицински експерименти. Години по-късно оглавяващият експеримента – канадецът д-р Обри Левин влиза в затвора, след като през 2010 година един от „пациентите“ му показал видеозапис на „лечебните процедури“.

   

  Още инфо ТУК.

  .

  Експерименти със себе си

   

  Жена носи едни и същи дрехи на работа в продължение на три години

  Матилда е уморена от ежедневните драми какъв тоалет да облече за работа. Тя взема кардиналното решение да носи едни и същи дрехи в продължение на 3 години. Купува си множество комплекти от идентични бели ризи и черни панталони.

  Резултат: Тя запазва всичките си уникални рокли за уикенда и официалните вечери. Към днешна дата Матилда не губи време сутрин, защото знае точно какво ще носи. Този експеримент й помага да спести време и енергия, които да насочи към семейството и приятелите си.

   

  Мъж консумира картофи в продължение на една година

  Андрю Тейлър яде само картофи в продължение на една година.

  Резултат: Андрю показва в интернет какво ще се случи с тялото ви, ако ядете само картофи. Той е загубил 110 кг! Все пак ви препоръчваме да НЕ прилагате тази диета.

   

  Детство без джаджи

  Ники е майка на 4 деца и живее във ферма със семейството си в Нова Зеландия. Тя се стреми децата й да растат сред природата и да се радват на свободата си. Затова решава, че е време за промяна: Без джаджи и телевизия!

  Резултат: Ники споделя, че този експеримент й доказва, че децата не се нуждаят от джаджи, за да бъдат щастливи. Към днешна дата малките се наслаждават на свободата си, без лаптопи и смартфони. 

   

  Една жена живее без пари в продължение на 20 години

  Хайдемари Швермер осъзнава, че хората са станали твърде материални. Затова тя се изолира в апартамента си, продава голяма част от вещите си и решава да си направи малък експеримент: да живее без пари за една година. Тя използва финансите си през този период, за да подпомага нуждаещите се. Швермер не използва градски транспорт, а най-необходимите си вещи съхранява в малка торба.

  Резултат: Хайдемари живее без финансови средства не една, а цели 20 години. С това тя доказва, че парите не са най-важното нещо и човек може да оцелее без тях. В продължение на дълги години Швермер е лектор и редовен гост по телевизионни предавания, заради личния си социален експеримент.

   

  Живот във  Викторианската епоха 

  Сара и Габриел Крисман решават да се откъснат от действителността и да живеят като хората през Викторианската епоха в Америка в края на 19-ти век. Двамата се впускат в едно различно ежедневие – шият дрехите си сами, както и си приготвят ястия, типични за 19-и век. Те се къпят, като се обливат с топла вода, а четките им за зъби са от естествен косъм на глиган. Когато се разхождат, се придвижват с трициклети – типични за епохата. 

  Резултат: Този необикновен начин на живот помага на двойката да погледне света от друг ъгъл и да разбере в детайли как са живеели хората преди години. Съпрузите споделят, че голяма част от старите дрехи всъщност са удобни, а ястията – изключително вкусни. 

   

  Живот без боклук

  Беа Джонсън измисля прост начин, с който да реши проблема с боклука в собствения си дом. Тя и семейството й се отказват от нещата, които не могат да бъдат рециклирани: от продукти в опаковки за еднократна употреба, домакински химикали в пластмасови бутилки и други ненужни вещи.

  Резултат: Към днешна дата четиричленното семейство не произвежда повече от 1 кг боклук годишно. Беа сама си прави грим, както и произвежда препарати за миене на съдове, прозорци и др. Когато ходи до магазина, майката използва парцалени чанти и стъклени буркани.

   

  Една година без интернет

  Паул стигнал до заключението, че „нещо му липсва в живота“. За да разбере какво, журналистът решава да живее една година в „режим офлайн“. Той не използва социалните мрежи или мобилни приложения, а разчита на познатата пощенска кутия. 

  Резултат: Започва да пише книга и подобрява концентрацията си. След експеримента той „сърфира“ в мрежата по-съзнателно. Пол е на мнение, че интернет е просто инструмент, който трябва да се използва разумно.

  Източник:  Framar.bg

   

  Други експерименти

   

  Кражба в полето

  Ако дадено поле е оставено без надзор, хората биха ли откраднали селскостопанските продукти, или биха платили за тях?

  Описание: На поле без охрана всеки може да си вземе зеленчуци, плодове и други продукти. В единия край има табела с цени и кутия, в която хората могат да слагат парите, ако решат да си купят нещо. Никой не наблюдава кутията. Всеки решава дали да плати или не.

  Резултат: Няма почти никакви кражби. Понякога хората оставят повече пари, отколкото са обявени. Средствата обикновено се предоставят за благотворителни цели.

   

  Веселите стълби

  Какво ще се случи, ако в близост до ескалатор се поставят стълби под формата на пиано?

  Описание: В рамките на рекламна кампания, която насърчава физическата активност, в една метростанция поставят клавиши на пиано, които свирят, когато се стъпва върху тях. Когато някой се движи по тях, те възпроизвеждат собствена мелодия. Основната идея е минувачите да използват повече стълбите, отколкото ескалатора.

  Резултат: Около 66% повече хора използват стълбите по време на експеримента. Концепцията става толкова популярна, че се прилага в много градове по света, като Куала Лумпур (Малайзия), Сеул ( Южна Корея), Сан Франциско, Мексико, Сараево, Виена и много други.

   

  Ефект на популярността

  Успяват ли минувачи в Ню Йорк да разпознаят таланта на „непознати“ улични музиканти?

  Описание: Членовете на музикалната група U2 се преобличат като улични музиканти и правят безплатен концерт в метростанция в Ню Йорк.

  Резултат: Хората не обръщат внимание на музикантите, докато те не се разкриват. Същият експеримент бе направен и от Кристиано Роналдо в родния му град Мадрид. Минувачите почти не се интересуват от майсторството показвано от футболиста, облечен като бездомен, докато Роналдо не „сваля маската си“.

   

  Как да обединим хора с различни възгледи?

  Описание: Три двойки, непознати помежду си, трябва да отидат заедно в склад. Те комуникират, докато изграждат определена конструкция, и си задават въпроси, измислени от организаторите на събитието.

  В края на експеримента всеки участник установява, че неговият партньор има абсолютно различни убеждения. Всеки от тях решава след това дали иска да знае повече подробности за партньора си и да говори с него на чаша бира. Експериментът е част от рекламна кампания на Heineken.

  Резултат: В предизвикателството участват три двойки: поддръжник и противник на теорията за глобалното затопляне; феминист и човек с консервативни възгледи; транссексуален и човек, който е против хора с различна сексуална ориентация.

  Въпреки противоположните виждания и трудният подход към всеки поотделно, участниците в крайна сметка остават заедно, за да се опознаят по-добре и да научат повече за другия.

   

  ББД – безусловен базов доход

  Какво ще се случи, ако всеки месец плащат 560 евро на безработните?

  Описание: Близо две хиляди души във Финландия получават 560 евро месечно в продължение на 2 години, без да работят. Тези пари се изплащат вместо помощи за безработица, а през това време незаетите си търсят работа. Но дори и да започнат такава или да стартират собствен бизнес, те продължават да получават точната сума пари.

  Резултат: При някои участници се наблюдават понижени нива на вреден стрес. Около 560 евро е доста нисък доход за страна като Финландия. Това, обаче, е стабилен месечен приход, благодарение на който хората биха могли да избират с какво да се занимават, да започнат собствен бизнес или да продължат образованието си, за да получат по-висока квалификация. Този експеримент помогна на много безработни да осъзнаят какво искат, а след шест месеца да получат работа с по-високи доходи.

   

  Елит

  Как подкрепата на възрастните се отразява на децата?

  Описание: Учителят разделя децата от един и същи клас на две групи по цвета на очите им. През първия ден на експеримента тези, които са със сини очи, получават редица привилегии, похвали и подкрепа. Техните съученици, които са с кафяви очи, са лишени от всякакво внимание и привилегии. Освен това, те е трябвало да носят специални панделки на вратовете си. На втория ден групите разменят местата си.

  Резултат: Групата на децата, които са с привилегии, усещат подкрепата на учителя и започват да демонстрират по-високи резултати в класа. В същото време те стават по-арогантни към другите си съученици. Останалите деца се чувстват унизени и започват да изпитват трудности дори при решаването на най-елементарните задачи.

  По същия начин стоят нещата, когато групите разменят местата си. Към днешна дата редица образователни институции, занимаващи се със специална педагогика, прилагат тези методи.

   

  Производство и расизмъм 

  Какво ще се случи, ако всички чужди продукти бъдат премахнати от рафтовете на супермаркетите?

  Описание: По време на уикенда супермаркет в Хамбург оставя по рафтовете си само продукти, произведени в Германия. Когато отиват да пазаруват, купувачите виждат празните стелажи.

  Резултат: Всъщност, тази кампания бе насочена срещу всякакви форми на расизъм, като показа на германските купувачи колко беден ще бъде животът в малка страна, ако тя не си сътрудничи с други държави.

   

  Музика и бакшиш

  Как музиката в едно такси се възприема от пътниците?

  Описание: Таксиметров шофьор сменя стила на музиката в колата си веднъж седмично и наблюдава как това ще повлияе на поведението на пътниците и личния му рейтинг.

  Резултат: Рап музиката е непредпочитан вариант от повечето пътници. Определена група от хора се радва на ретро песни. А най-положителните емоции бяха постигнати при комбинация от класическа музика и малко рок изпълнения. В резултат на това шофьорът решава да пуска само класическа музика. Когато хората я чуват, те не само са очаровани, но и оставят повече бакшиш.

   

  Близнаците

  Когато пристига в колежа през не толкова далечната 1980 г., Робърт Шафран не полага никакво усилие, за да се сдобие с нови приятели. Нещо повече, колегите му изглеждат необичайно ентусиазирани от неговото присъствие – момичетата се хвърлят на врата му с целувки, а момчетата го потупват по гърба. С една малка особеност, обаче – всички настояват да го наричат Еди.

  Съквартирантът му Майкъл Домиц успява да му обясни какво се случва. Оказва се, че предишната година е споделял стаята си с момче на име Еди Галън, което впоследствие се мести в друг колеж.

  Всъщност, момчетата са били четиризнаци, но едно от бебета е умряло при раждането.

  Агенцията по осиновяването разкрива, че Робърт, Дейвид и Еди – родени в този ред в рамките на 27 минути един от друг – са разделени скоро след раждането им в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Историята провокира създаването на документалния филм „Тримата еднакви непознати“, който разказва как радостта на братята, че са се намерили, е помрачена от откритието, че са участници в странно социологическо проучване, за което никой от тях не подозира.

   

  Експериментът на Калсберг

  По време на рекламна кампания производител на бира решава да изненада обществото, показвайки нагледно как хората съдят за околните по външния им вид. Как го прави?

  В едно съвсем нормално кино оставят само две свободни седалки, като уреждат по време на прожекцията на всичките 148 други да седят татуирани, облечени типично и доста сериозно изглеждащи рокери. Хората, закупуващи билетите си, доста се изненадват, когато влизат в киното. Те трябва да стигнат до средата на залата, за да стигнат местата си. Тук рекламата на датската компания се превръща в пример за социален експеримент – не всички двойки се осмеляват да поразместят рокерите, за да отидат до своите седалки. Някои са толкова стресирани от залата, пълна с татуирани мъже, че веднага я напускат. Интересната реклама се превръща в любопитно социално показно за това, че книгата не трябва да се съди по корицата.

  Противниците на подобни експерименти/реклами все пак обобщават, че това е просто кампания за популяризиране. Как мислите Вие?

   

  Експеримент за социална устойчивост на Соломон Аш

  В стая, пълна с подставени лица, се въвежда и наблюдаваният субект. На всички в помещението се показват две табла като на едното има три линии (с различен размер), а на другото само една. От всички е поискано да решат коя от линиите на първото табло е идентична с тази от второто. Налюдаваното лице може да избере правилната линия, но се оказва под социалния натиск на това, че всички подставени лица посочват една и съща грешна линия.

  Изследваните лица са 50, като всяко от тях вярва, че участва във визуален експеримент с други, съвсем обикновени участници.

  По време на експеримента едва 32% от участниците успяват да задържат позицията си, без да се съобразят с общото мнение. Част от тях мотивират отстъпването от личната си позиция с нежеланието да бъдат възприети като особени или странни. Очевидно хората се съобразяват с два основни аргумента: защото искат да се впишат в групата (нормативно влияние) и защото вярват, че групата е по-добре информирана, отколкото са те самите (информационно влияние).

  В резултат, 70 на сто от студентите не били готови дори веднъж да застанат срещу мнението на мнозинството – те посочвали грешния вариант, независимо от очевидното визуално несъответствие на линиите. 37 на сто от всички отговори се оказали грешни и само един от доброволците от контролната група от 35 човека допуснал една грешка. При това, ако участниците в групата се разминавали в мненията или независимите в групата били двама, вероятността за грешка намалявала четири пъти.

  Какво говори това за нас? Хората силно зависят от мнението на групата, в която се намират.  Дори ако то противоречи на здравия смисъл или на убежденията ни, това не означава, че ще можем да му противостоим. Докато съществува макар и призрачна заплаха за осъждане от страна на околните, на нас ни е по-лесно да потиснем своя вътрешен глас, отколкото да отстояваме позицията си.

  В опозиция на въпросния експеримент стои фактът, че наблюдаваните лица са само студенти, на една и съща възраст, от една раса и от мъжки пол. Хомогенността на извадката, съчетана с това, че е проведен през 50-те години в Америка, може да бъде използвана като стабилен довод срещу резултатите. В името на обективността трябва да споменем, че резултатите от 60-те и 70-те години не са така показателни за отстъпване от собственото мнение, в името на общественото.

   

  Фалшив консенсусен ефект – “Ако мислите различно, значи грешите.“

  В Станфордския университет професор Лий Рос провежда експеримент, в който изследваните лица трябва да избират между две постижими решения при зададен казус. Освен това от тях се иска да помислят какви решения биха избрали другите в тази ситуация и да опишат какви са личностите, които са взели решение, различно от тяхното.

  Резултатите говорят, че хората живеят с мисълта, че мнозинството е на тяхното мнение („което разбира се е правилното“), и всеки, който не е съгласен, греши. Освен това, те описват несъгласните като доста „съмнителни и неприятни типове“.

   

  Ефектът на бягане от отговорност – „Не зная. Някой друг да се погрижи!“

  Проведен през 1964 г. и е наречен „Експеримент за биологична апатия“. Той е следствие от изключително популярния в света на социалните психолози случай с убийството на Кити Дженовезе (брутално убийство с изключително много свидетели, при което никой не се е намесил и не е сигнализирал на властите).

  Експериментът се състои в това няколко участници да бъдат изолирани самостоятелно в стая, като им се предоставят микрофон и слушалки. Един по един те могат да говорят в микрофона и да чуват останалите, но не и да ги виждат. Предвижда се наблюдаваните лица да направят няколко тура говорене и слушане. Същината на експеримента е да се пресъздаде по различен начин апатията, проявена в случая на Кити. Ето защо се добавя запис на глас, който още при първия тур споделя, че има съществен здравословен проблем и е склонен към припадъци. При второто изявление на въпросния глас, той казва, че не се чувства добре, а накрая се чуват звуци от припадък.

  Всички наблюдавани лица са показали симптоми на повишена тревожност и видимо са разбрали какво може да се случва в някоя от стаите на другите участници (а именно някой припада). За учените обаче не е било изненадващо, че едва 31% от участниците излизат от помещението си, за да се опитат да помогнат на човека, който смятат, че е пострадал. Изводите говорят, че колкото повече хора (като бройка) са част от някаква ситуация, толкова повече се разсейва усещането за лична отговорност и се понижава готовността на индивида да покаже инициатива като помогне.

   

  Осем часа без телевизия и смартфон

  Психологът Екатерина Мурашова организира експеримент с 68 деца на възраст между 12 и 18 години в град Санкт Петербург. Той се състои в това да се ограничи достъпа на подрастващите до компютър, телевизор, смартфон или други средства за комуникация за осем часа. През тези осем часа децата могат да слушат музика, да четат, пишат, учат, рисуват или да се разхождат. Само трима от подрастващите успяват да го направят. Седем са издържали в продължение на пет часа. А повечето напускат експеримента с довода, че не могат повече и имат усещане, че ще избухнат. Двадесет и седем тийнейджъри получават замаяност, треска, студени тръпки, болка, тремор, сухота в устата и болки в корема и гърдите. Почти всички участници в експеримента показват симптоми на повишена тревожност и дори страх, като 5 от тях са получили панически атаки, трима признават за появата на мисли за самоубийство. Интересно е, че след като децата възвръщат достъпа си до съвременните начини за комуникация, симптомите изчезват като с магия.

   

  Спонтанни изражения на лицето и подчинение

  Карни Ландис е провел експеримента си в далечната 1924 г. като наблюдавал студенти, докато извършват поставени от него задачи. Предварително изрисува обозначителни линии по лицата им, с цел да проследява по-лесно движението на мимическата мускулатура. Задачите, които студентите трябва да изпълнят, са да подушат амоняк, да гледат порнографски снимки, да ровят в кофа с жаби и дори да обезглавят плъх.

  Оказва се, че въпреки голямото си нежелание, повечето хора се подчиняват на инструкциите от експериментатора. Като въпреки, че нямат желание, приемат заповедите му и ги изпълняват.

   

  Рингелман и груповата работа

  Всъщност човекът, който провежда експеримента – Макс Рингелман, се е занимавал с изследването на селскостопанския труд и неговата продуктивност, като това е предизвикало интереса му към влиянието, което оказва групата над индивидуалния резултат. Експериментът, който Рингелман провежда, е оценка как се представят хората, когато извършват силова физическа дейност самостоятелно и в група. Резултатите говорят, че индивидуалните усилия са доста по-съществени от груповите, като изводите са свързани с понижаване на вътрешната мотивация при работа в група.

   

  Ефект на Хоторн

  От 1924 до 1932 г., в чикагската компания „Western Electric“ се провежда експеримент, целящ да разбере дали продуктивността на работниците се покачва под влияние на по-ярка светлина. През това време те знаят, че са обект на изследване, и продуктивността се покачва неимоверно. Когато експериментът приключва, продуктивността спада.

  Оказва се, че докато хората знаят, че са обект на изследване, мотивацията им да са целенасочени е доста по-добра, поради проявения интерес от ръководните лица.

   

  От врата на врата и прехода от малки към големи услуги

  Психолозите Джонатан Фридман и Скот Фрейзър изпълняват поредица от експерименти, целящи да осмислят как индивидът реагира на молби, особено когато те постепенно стават по-големи и сериозни. Патриша Плинър от Университета в Торонто анализира данните и стига до извода, че след като хората направят малка услуга, възможността да направят по-голяма се увеличава.

   

  Експеримент Сини-кафяви очи

  След убийството на активиста за граждански права Мартин Лутер Кинг през 1968 г. силно се заговорило за расизма.

  Джейн Елиът – учителка на трети клас в Рисвил, Айова, решила да обсъди със своите ученици проблемите, свързани с дискриминацията и расизма. Децата не разбрали какво има впредвид учителката им, затова тя решила да им покаже нагледно.

  За целта на експеримента Елиът разделила учениците в две групи, според цвета на очите. Привилегированата група била на децата със сини очи. Те имали достъп до игралната зала пет минути повече. Също така синеоките ученици сложила на предните редове, а децата с кафяви очи разположила на задните редове. Децата можели да общуват само със себеподобните си – тоест с деца, които имали същия цвят на очите.

  Учителката изтъквала недостатъците на децата с кафяви очи и ги наказвала, когато не спазвали правилата. На следващия ден разменила правата на групите.

  При по-привилегированата се наблюдавали по-високи резултати. Децата, подложени на дискриминация, допускали повече грешки, дори да били по принцип отличници.

  Може би децата донякъде да са разбрали какво е дискриминация, но родителите им се възмутили, че се проявява такова отношение към бели деца. Неочакван ефект за доказване проява на расизъм.

   

  Ефект на дезинформация

  През 1974 г. Елизабет Лофтус започнал да изучава ефекта от дезинформацията. За пример взел пътнотранспортни произшествия. На 45 ученици, разделени в групи по 9 души, били показвани видеа с продължителност от 5 до 30 секунди.

  След всеки видеоклип с пътен инцидент, учениците попълвали въпросник. Първият въпрос винаги бил: „Напишете доклад за инцидента, който току-що видяхте!“. В останалите въпроси се изисквали подробности за инцидента. Основният въпрос засягал скоростта на автомобилите, участвали в произшествието. Девет души били запитани: „Колко бързо се движеха колите от видеото, когато се удариха една в друга?“. На другите участници бил зададен подобен въпрос, но думата “удари” била заменена с думите “докосна”, “разбиха”, “сблъска”. Отговорите за скоростта били в зависимост от употребената дума за сблъсъка. Това показва, че въпросът оказва влияние върху отговора.

   

  Отложеното удоволствие

  Валтер Мишел е инициатор на експеримента с отложеното удовлетворение. Той се е провел края на 60-те и в него участвали 600 деца на възраст от 4 до 6 години.

  Деца влизали в стая, в която имало само маса и стол. На масата имало маршмелоу, бисквитка или друго лакомство. Било им казано, че ако искат могат да хапнат лакомството веднага, но ако почакат 15 минути, ще получат награда – втори сладкиш.

  Мишел наблюдавал, че децата използвали различни подходи, за да устоят на изкушението – някои се обръщали с гръб, други закривали очите си с ръце, трети започвали да ритат по масата или да си дърпат косата. Някои деца галели лакомството сякаш е плюшена играчка. Но имало и такива, които го изяждали веднага.

  Възрастта се оказала ключов фактор в устояването на изкушението. По-малките деца били по-нетърпеливи.

  Последвалите проучвания показали, че децата, изчакали наградата, имат и по-добри резултати в живота, по-високо ниво на образование и нисък индекс на телесна маса.

   

  Ефектът от фалшивия консенсус

  В този експеримент учените попитали студентите дали са съгласни да се разхождат около кампуса в продължение на половин час с голяма табела, на който пише „Яжте при Джо!“.

  След това участниците трябвало да преценят колко хора биха се съгласили с това.

  Съгласилите се да се разхождат с табелата били на мнение, че повечето хора биха били съгласни с това. Отказалите мислели, че повечето хора, подобно на тях, ще откажат. Повечето участници в експеримента твърдо вярвали, че останалите ще направят като техния избор.

  Това човешко поведение е известено в психологията като ефект на фалшивия консенсус.

  За повече инфо: iskamdaznam.com

   

  Дим в стая

  В една стая били събрани хора, съгласили се да попълнят въпросник. Изведнъж изпод вратата започнал да излиза дим. Естествена реакция при такава ситуация е човек се опита да напусне стаята или поне да уведоми за случващото се. Но как да реагирате, ако не сте сами, но хората, които са в стаята въобще не забелязват дима. За целта на експеримента, другите хора били актьори, които се престрували, че не забелязват дима.

  Само 10% от участниците напуснали стаята или докладвали за дим, а 9 от 10 човека продължили да работят по въпросника.

  Експериментът доказва, че хората разчитат повече на чуждото поведение, отколкото на инстинктите си. Също така, че в присъствието на пасивни личности, са склонни да реагират по-бавно или изобщо да не реагират на аварийни ситуации.

   

  Анонимен концерт в метрото

  На 12 януари 2007 г. във вашингтонското метро, по инициатива на Дж. Уайнгартен от вестник „Washington Post”, се провел следният социален експеримент. На обичайно място, заемано от улични музиканти, застанал известният цигулар Джошуа Бел. В продължение на 45 минути, той изнесъл безплатен концерт, изпълнявайки класически произведения на „Страдивариус” от 1713 г. – цигулка за повече от 3,5 милиона долара.

  От преминалите хиляда души, само шестима спрели да послушат, около 20 души пуснали пари, без да спрат. Цигуларят събрал 32 долара. Само един човек познал световноизвестният виртуоз.

  Експериментът доказал каква е зависимостта между възприятието и приоритетите, както и дал за оценка на публичния вкус. Няма значение дали звезда или посредствен музикант свири в банална и скучна среда, в неудобно за всички време – красотата остава незабележима.

   

  Експериментът на Робъртс Кейв

  Целта на експеримента бил да покаже как ограничените ресурси пораждат конфронтация и как може да се справят хората с нея.

  За експеримента били създадени две групи момчета на възраст между 11 и 12 години. Групите не знаели една за друга. Те били отведени на място, за което мислели, че е летен лагер. През първата седмица връзките в отделните групи се засилили.

  След това запознали момчетата от двете групи и между тях се зародил конфликт. Експериментаторите създали ситуации на конкуренция между групите и нивото на враждебност се увеличило.

  На третата седмица били създадени проблемни условия за двете групи, при които те трябвало да работят заедно, за да решат общ проблем с питейната вода. Двете групи се обединили, дори станали приятели.

  Експериментът доказва, че съвместната работа е сред най-ефективните методи за намаляване на конфронтацията.

   

  Експериментите за съответствие на Asch

  Натискът от връстници не е просто нещо, с което трябва да се справят само деца или тийнейджъри. Желанието за принадлежност е дълбоко вкоренен човешки стремеж. Експериментите за съответствие на Аш, проведени през 1951 г., представляват набор от експерименти, използвани за определяне на степента, до която хората ще коригират поведението си, въз основа на необходимостта да се впишат и да не се открояват.

  Соломон Аш казва на участниците, че това е експеримент за визуалното възприятие. Първо ги кара да отговорят сам на прост въпрос, при който сравняват дължината на 3 различни линии вдясно с тази вляво и отговарят коя линия отдясно е най-близка по дължина до тази отляво. 99% от хората отговорят правилно.

  След това той поставя участника в стая с други, ката някои от другите всъщност са съратници с експериментатора. Конфедератите понякога умишлено дават грешен отговор. Това има ефект, като подтикна участника да даде грешен отговор, като отрече собствените си очи или сетива, за да се съобрази с групата.

  Аш установява, че хората ще се присъединят към групата в 37% от случаите, но по различни причини: някои, защото смятат, че трябва да грешат (когато толкова много други или „групата“ имат различен отговор), а други, защото искат да избягвайте дискомфорта от изпъкване. Аш също така открива, че когато даде на участника партньор (т.е. друг участник, който участва в същото време), тогава съответствието спадна от 37% на 5%.

   

  Стокхолмски Синдром

  Терминът Стокхолмски синдром е използван за първи път от медиите през 1973 г., когато 4 заложници са взети по време на банков обир в Стокхолм, Швеция.

  Заложниците защитават своите похитители, след като са освободени и не са се съгласили да свидетелстват срещу похитителите в съда. Те са развили връзка и афинитет към своите похитители.

  Следователно Стокхолмският синдром се определя като състояние, при което заложниците развиват психологическа връзка със своите похитители по време на плен.

  Уикипедия цитира това изследване от книгата Стокхолмски синдром от CS Sundaram, която изброява няколко ключови компонента, които характеризират Стокхолмския синдром:

  1. Развитието на положителни чувства у заложника към похитителя;
  2. Отказ на заложници да сътрудничат с полицията и други държавни органи;
  3. Вярата на заложника в човечността на похитителя, престава да ги възприема като заплаха, когато жертвата има същите ценности като агресора.

  Вероятно светът страда от социален Стокхолмски синдром, т.е. разстройство в цялото общество на гражданите, които харесват и защитават своите политически лидери, които ги експлоатират активно.

   

  Синдром На Мюнхаузен чрез прокси

  Синдромът на Мюнхаузен е описан за първи път през 1951 г., свързан с група пациенти, които са измислили истории за предполагаемите си заболявания и са убеждавали лекарите да извършват ненужни хирургични процедури върху тях. Теорията е, че тези хора несъзнателно са правили това, защото са жадували за внимание или грижа.

  Синдромът на Мюнхаузен чрез прокси е вариация, но съдържа ключова разлика. Това е специфична форма на малтретиране на деца, описана за първи път през 1977 г., която описва ситуации, в които родителите или лицата, полагащи грижи, почти винаги майката, измислят истории за болести за децата си и се опитват да обосноват историите чрез измисляне на физически симптоми и признаци.

  Обикновено семействата или полагащите грижи завеждат детето в болницата със симптоми, които не могат да бъдат обяснени лесно чрез физиологични начини, и тези симптоми се появяват само, когато детето е с родителите.

   

  Експериментът с добрия самарянин (1973)

  В притчата за добрия самарянин се разказва за това как пътник безвъзмездно помага на ранен и ограбен човек, който бил подминаван от всички останали. Психолозите Даниел Бастън и Джон Дарли решили да проверят колко силно подобни нравствени императиви влияят на поведението на човека в стресови ситуации.

  На едната група студенти семинаристи разказали притчата за добрия самарянин, след което били помолени да прочетат проповед за това, което чули в друга сграда на кампуса. На втората група било поръчано да приготвят реч за различните възможности за устройване на работа. При това доброволците били помолени да бързат особено много по пътя към аудиторията. По пътя от едната сграда до другата студентите видели на пуста алея лежащ на земята човек, който изглеждал така, сякаш има нужда от помощ.

  Изяснено било, че студентите, които по пътя се готвили за проповед за добрия самарянин, реагирали на тази ситуация точно както и втората група участници в теста – върху решението им изключително силно влияело ограниченото време. Само 10 на сто от семинаристите, които били помолени да отидат в аудиторията възможно най-бързо, помогнали на непознатия. Останалите не го направили дори след току-що чутата лекция колко е важно да се помага на ближния при тежки ситуации.

  Какво говори това за нас: Ние сме в състояние с удивителна лекота да се отказваме от религии или други етични императиви, щом това ни е изгодно. Хората са склонни да оправдават своето безразличие с изрази като „това не ме засяга”, „все едно с нищо не можех да му помогна”  или „тук ще се оправят без мен”. Най-често това става не по време на катастрофи или кризисни ситуации, а в хода на всекидневния ни живот.

   

  Експеримент „Безразличният свидетел” (1968)

  През 1964 г. престъпно нападение над жена, което се повторило два пъти в рамките на половин час, завършило със нейната смърт по пътя за болницата. Свидетели на престъплението станали повече от десетина човека.(В своя сензационна статия списание Time погрешно посочва 38 човека.) И въпреки това никой не си направил труда да се отнесе с необходимото внимание към това произшествие. Мотивирани от това събитие Джон Дарли и Боб Латейн решили да проведат свой собствен експеримент.

  Те поканили доброволци да участват в дискусия. Аргументирайки се това, че ще бъдат обсъждани изключително деликатни въпроси, на съгласилите се участници предложили да общуват разделено с помощта на разговорни устройства. По време на разговора един от събеседниците  симулирал епилептичен припадък, който можел лесно да се разпознае по звуците от говорителите. Когато разговорът се провеждал поединично с всеки 85 на сто от участниците реагирали живо на случващото се и се опитвали да помогнат на пострадалия. Но когато участникът предполагал, че освен него в разговора участват още 4 човека, само 31 на сто намерили сили да направят опит някак да повлияят на ситуацията. Всички останали смятали, че с това е длъжен да се заеме някой друг.

  Какво говори това за нас? Ако си мислите, че големият брой хора наоколо осигуряват вашата безопасност, това съвсем не е така. Тълпата може да бъде безразлична към чуждата беда, особено, когато в трудна ситуация са попаднали хора от маргиналните групи. Докато до нас има още някой ние с радост прехвърляме отговорността за случващото се върху него.

   

  Вълната

  В експеримента, провел се през 1967 г., е заложена идеята да се провери какво би се случило, ако в едно демократично общество се прокраднат фашистките идеи. За целта се използва клас гимназисти, част от които са провъзгласени от учителя за по-висши от другите. Тази промяна подобрява учението им и повишила резултатите им. Да, но същите тези „по-висши“ започват да се озлобяват и да изолират „по-нисшите“. А най-страшното е, че различията в отношенията се проявяват и извън училище. Само за четири дни експериментът излиза извън контрол и е прекратен. През 2008 г. се появява и игрален филм по темата – „The Wave“.

  Интересен експеримент свързан с фашизма е и проведеният на з февруари 1942 г. в канадския град Уинипег, Манитоба, експеримент, известен като „If Day“. Оказало се, че много от канадците били  готови да съдействат на окупаторите.

   

  Хомосексуална терапия

  През 60-те години започва да се говори за хомосексуализма като за психично заболяване. Много хора (доброволно или не) започват да търсят лечение на своето сексуално привличане. Експерименталните терапии се провеждат на асоциативен принцип. На пациентите се показват изображения на хомосексуални действия, а след това им се пуска ток или се инжектират със субстанции, които предизвикват повръщане. Случаи на „излекувани“ няма, но има документирани сериозни психични заболявания и един смъртен случай след продължителна кома, резултат от терапията.

  Списък с различни видове действащи психологически ефекти:

  Ефектът на Zayonts (ефект на аудиторията)

  Ефектът на Хоторн –  интерес към експеримента 

  Ефектът на Zeigarnik – Човек по-добре запомня материал или събитие, което остава недовършено.

  Ефектът на Veblen – икономически необосновано търсене на стоки от висока ценова категория.

  Ефектът от пълния провал – Хората, които правят грешки или пропуски и понякога изглеждат смешни, ни се струват по-привлекателни. А съвършенството създава дистанция и дори е досадно.

  Ефектът на прожекторите – усещането, че всички винаги ви гледат и виждат всичките ви пропуски и грешки. Надценяваме вниманието на другите към себе си

  Източник: Zarata.info

   

  Експерименти с „кучето на Павлов“, 1904 г. 

  Едва ли има човек в Русия, който дори да не е чувал за опитите на учения Иван Павлов. Някои ги смятат за садистични, други подчертават, че откриването на условните и безусловните рефлекси е напреднало както във физиологията, така и в психологията. Няма да даваме емоционална оценка на дейността на учения и ще говорим за същността на неговите експерименти. През дупка (фистула) в стомашно-чревния тракт на животното се извежда стомашен сок, събира се в контейнер и се изчислява количеството му. Подаден е светлинен сигнал и в същото време е предложена храна на кучето. По това време то отделя слюнка и през фистулата тече стомашен сок. След известно време сигналът се подава, както преди, но храната вече не се дава. Но кучето все още отделя слюнка и стомашен сок. Това е условен рефлекс на стимул, идващ отвън. Изводи: Експериментите на Павлов позволяват да се установи тясна връзка между умствените и физиологичните процеси, протичащи в тялото на живите същества, включително хората.

   

  Нуждаем се само от едно нещо, за да бъдем щастливи

  Изследване на Харвард, със 75 годишна продължителност – едно от най-дългите изследвания, провеждани някога, проследява живота на 268 студенти (1938-1940) от мъжки пол (които в момента са в своята 90+ годишна възраст), регулярно събирайки данни от техния живот през всичките 75 години. Универсалното заключение? Любовта е това, което наистина има значение, поне доколкото се отнася до дългогодишното щастие и задоволителния живот.

  Научният ръководител на изследването – психиатърът Джордж Вайлант прави обобщителен коментар за The Huffington Post, че основите на щастието са две: „Едната е любов. Другата е да намериш начин да живееш живота си, без да отблъскваш любовта.“ Пример: един от доброволците започнал участието си в изследването с най-ниската прогноза за бъдеща стабилност в живота – бил предприемал опит за самоубийство. Но, в края на живота си, той е един от най-щастливите в изследването. Защо? Джордж Вайлант обяснява, че „той прекарал живота си в търсене на любов“.

  .

  Благодарим за това, че стигнахте до тук! Значи трудът ни не е бил напразно. Ще се радваме ако ни помогнете да съберем още интересни описания на психически експерименти. Пишете ни на редакционния ни имейл (линк).

  .

• Посланието на светите Кирил и Методий

  .

  Значението на буквите

  Думичката азбука идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата – аз и буки.

  Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни казва нашето а, б, в.

  В превод от древнобългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание на Светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техният смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.

  Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и, макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори:

  „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

  Преведена на съвременен български език, тази уникална азбука звучи така:

  „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

  Колко е хубава азбуката ни!

  .

  Източник: zapernik.com

  .

• „Предсмъртното писмо” на Васил Левски и манипулации на историческата памет

  .

  Мнението на Георги Владимиров,
  доктор по история, цитирано дословно:

  „ПРЕДСМЪРТНОТО ПИСМО” НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И
  МАНИПУЛАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ
  С МЕТОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ВИРТУАЛЕН НЕПУКИЗЪМ

  Позволих си да напиша тези редове не от позицията на специалист по документалното наследство на Апостола на свободата, а с ясната отговорност на професионален историк-скептик, за когото сензацията в историческото знание/познание е по-скоро похват в холивудски сценарий на приключенски екшън с измислен герой. Убеден съм, че честите манипулативни изблици по невралгичната тема за “историческата памет и идентичност” са пагубни за общественото съзнание също толкова, колкото чалгата, ментетата, сапунените сериали, а “подмяната на автентичност” се превръща в явление, съизмеримо с “прославилото” ни неотдавна по света припевче „Кен лии…”.

  Ето на какво се натъкнах в „необятното пространство на виртуалния свят”, в което, ще се съгласите, прекарват голяма част от ежедневието си нашите (уж) постмодерни български събратя. И най-вече – младото поколение. Става дума за текст, озаглавен “Предсмъртното писмо на Васил Левски”. Ето какво гласи той:

  „Байовци,
  Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане, па тогава. На такива аз съм им писал и преди: “Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не, и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел, докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли, не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.

  Този текст от близо три години присъства в интернет-форумите, а вече е популярен и цитиран често дори извън света на виртуалното. Може би защото звучи автентично, напълно в “стила на Левски”. Но до момента още никой не е показал оригинала му, писмото-завет не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник. Дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски”.

  Какво прави впечатление?

  На първо място – обръщението „Байовци”, с което започва цитирания текст, е употребено само в едно-единствено писмо до БРЦК от 25 юли 1872 г., приписвано на Левски. Утвърдено обръщение в цялостното му епистоларно наследство е „Братя”. С „Байо” Левски започва писмата си само до Любен Каравелов и Кирияк Цанков.

  Изразите „освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия” и „щото да бъдем равни на другите европейски народи” са извадени от писмо на Апостола до новопосветените в революционното дело (19 февруари 1872 г.), а „днес е момента да си купите живойт, който сега се продава, утре не, и милиони да давате” – от заплашително писмо от името на БРЦК до Ганчо Мильов в Карлово (10 май 1872 г.). Пасажът за смъртните наказания в художествена форма прави опит да пресъздаде внушенията на глава IX от “Устав на БРЦК”. И накрая – прочутият израз „Времето е в нас и ний сме във времето; то нас обръща и ний него обръщаме” е взет от писмо на Апостола до Панайот Хитов в Букурещ, писано в “Българско 1871. 10 Мая”, страница първа. Контекстът обаче е различен, посланието – също.

  Днес във форуми и други виртуални изповедални людете продължават да спорят за автентичността на писмото. Привържениците на тезата за неговата оригиналност твърдят, че то е цензурирано от комунистическите власти. Но къде е оригиналът? Защо той не бъде обнародван?

  Изглежда става дума за класически пример на (на)писан текст в традициите на „фолк-историята”, чийто автор несъмнено добре познава епистоларното наследство на Апостола, неговата лексика и изказ, и притежава умело компилативно перо. Крайният резултат е една интелектуално-безотговорна манипулация. Което на свой ред поставя въпроса за стойността на публикуваните текстове и за отговорността на (често анонимно) пишещите във виртуалното пространство, възможността за доверяване, позоваване и цитиране на подобни повествования и т.н. – една, общо взето, твърде обширна като дискусионност тема, която, както изглежда, скоро няма да намери еднозначно разрешение. Налице е и тревожна тенденция, защото младото поколение често става невинна жертва-потребител на подобни мистифициращи “ГМО-продукти на историческата памет”.

  Призовавам колегите от историческата гилдия да вземат отношение по тези теми, а да не абдикират от тях с аргумента за тяхната “несериозност”. А изкушените от историческото ни минало сънародници съветвам да четат внимателно, критично, съпоставяйки логиката на фактите и свидетелствата на авторитетите.

  Като историк (с неохота) започнах да свиквам с “модерни четива” и прочие художествени текстове, убеждаващи ни, че сме по-древни от Потопа, по-цивилизовани от всички народи, най-мъдрите, най-добрите, най-силните… Ала моля ви, господа “алтернативни историци”, не посягайте на паметта на Левски, не “доукрасявайте” неговата достатъчно впечатляваща личност с емоционално-патриотарските продукти на собствената ви фантазия.

  Истинска История се прави с действия, а не със сценарни похвати!

  Георги Владимиров,
  доктор по история

  Приложени факсимилета:

  1. Писмо до БРЦК в Букурещ от 25 юли 1872 г. (НБКМ-БИА, ф. №5 (КЦ), арх. ед. 5, л. 30);
  2. Препис на писмо от Васил Левски до новопосветени дейци в комитетското дело от 19 февруари 1872 г. (НБКМ-БИА, ф. №85 (ВЛ), II А 8047);
  3. Първа страница от писмо до Панайот Хитов в Букурещ от 10 май 1871 г. (НБКМ-БИА, ф. №87 (ПХ), II А 8012).

  Георги Вл. Владимиров е доктор по история, магистър по теория и история на културата. Автор e на 5 монографии и над 70 научни статии, студии и изследвания по проблеми на средновековната история и култура в научния и периодичния печат. Член е на Съюза на учените в България, носител на международни и национални награди в сферата на хуманитаристиката. Работи главно по проблеми на историята и културата на българите по Средна Волга през Средновековието.

  .

  

  

  
  

  

   

  
  
  
  
  

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  По въпроса е писано тук: Президентските Невероятни НеНовини

  .

• 3-ти март – Ден на приятелство между България и САЩ в Бевърли Хилс

   

  На 19 февруари – деня, в който българите по целия свят отбелязват 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски – националният празник на България, Трети март, получи специално признание в общинския съвет на Бевърли Хилс.

  Кметът на града, г-н Лестър Фридман, заместник-кметът, Dr. Sharona Nazarian, и общинските съветници връчиха на официална церемония на генералния консул на България в Лос Анджелис, г-н Бойко Христов, прокламация, с която Трети март се обявява за Ден на приятелството между България и САЩ в Бевърли Хилс.

  .

  

  .

  Документът подчертава 82-ата годишнина от спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта по време на Втората световна война, акцентира върху приятелството между народите на България и САЩ и признава устойчивостта, силата и упоритостта на българския народ в преодоляването на историческите предизвикателства. Освен това, в него се отбелязва трайното влияние на българската общност върху местното общество.

  Кметът и общинските съветници на Бевърли Хилс отправят призив към жителите на града да използват възможността, която предоставя Денят на приятелството между България и САЩ, за да се запознаят по-добре с историята, културата и приноса на българите в Америка.

  От своя страна, генералният консул изрази своята дълбока благодарност за този жест на уважение, приятелство и разбиране на историческата истина. Той представи България като древна цивилизация със значим принос към световната история и подчерта символиката на факта, че именно на 19 февруари – деня, в който българите по света почитат паметта на Васил Левски – се издава тази важна прокламация.

  .

  Текст и снимки:

  Генерално консулство на Р България в Лос Анджелис

  .

• Проф. Павлов: Наследството на Левски в неосвободените български земи

  .

  Проф. Пламен Павлов,

  в. „Труд“

  По думите на Христо Силянов, при Гоце Делчев и неговите съратници „…се е преродила несломимата вяра на Левски…“

  За сподвижниците на Стефан Боздуганов: „Този скромен деец обладаваше нещо от духа на Васил Левски…“

  В навечерието на 152-та годишнина от гибелта на нашия най-обичан национален герой нека припомним какво означават неговата личност и дело за поколенията революционери в земите извън скромните предели на възстановената след вековете на робството българска държава. На тази тема се спираме в книгата „Васил Левски: „Най-добрият ни българин“ (Петнадесет истории за Апостола на свободата“), излязла преди броени дни. Цитатът, вграден в заглавието, е от писмо на Данаил Хр. Попов, съратник на Апостола, и на тогавашния „хъшовски“ жаргон означава: „Най-големият ни патриот“!

  В края на ХІХ в. в учебниците по „Отечествоведение“ има цикъл уроци на тема “Неосвободени български земи”. Заедно с първите знания по четене, писане и смятане тогавашните българчета научават, че не всички сънародници имат възможността да живеят в свободна България.

  Непретенциозните, но запомнящи се за цял живот кратки текстове са посветени на техните сестри и братя, останали или пък попаднали след 1878 г. под чужда власт – в Османската империя, Сърбия, Румъния – град по град, околия по околия, в Македония, Източна Тракия, Поморавието, Северна Добруджа… Тогавашните наши педагози са преценили, че е задължително подрастващите да знаят повече за собствения си народ.

  Духът на национално единство е дълбоко присъщ на нашите предци – от обикновените селяни и граждани до политическия и културен елит. По-възрастните знаят от опит какво е неравноправието, иначе казано робството, и какво означава свободата. В политическите, военни и културни среди навлизат македонски и бесарабски българи. Завършилите Софийския университет или Военното училище, независимо дали са от свободна България или не, често поемат пътя на учители и революционни дейци в Македония и Одринско. Един от ярките примери, вдъхновявали поколения българи, включително от неосвободените краища на Отечеството, естествено е Васил Левски.

  Не само в програмни документи, но със своите действия водачите на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия изтъкват приемствеността с националната революция отпреди 1878 г. Коста Църнушанов, един от изтъкнатите познавачи на темата, отбелязва: „А как Македония се е отнасяла с Левски? Революционна Македония го издигна на нивото на свой водач. Организацията е изградена в духа на неговите идеи /…/, духът на големия Апостол на целия български народ е възкресен в македонското освободително дело, което го следва до край…“.

  Нека припомним думите на Даме Груев (1871-1906): „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Левски, Ботев, Бенковски…“. В своята апостолска мисия Гоце Делчев (1872-1903), силно привързан към личността на Левски още като ученик в Солунската българска мъжка гимназия, в новите условия творчески прилага създадените от Апостола принципи на революцията: изграждане на мрежа от комитети, въоръжени сили в лицето на местните чети, осигуряването на военни специалисти (офицери и подофицери) – в случая от свободна България. Яне Сандански (1872-1915), обявен от пропагандата в Скопие за „знаме“ на македонизма, споделя: „Заех се с четенето на революционни книги. Биографията на Левски ми направи най-силно впечатление…“.

  Казаното за влиянието на Левски върху „вътрешните“ дейци на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) може да бъде допълнено и с ролята на онези от участниците в борбата, родени в свободна България. Христо Силянов отбелязва връзката на българите от неосвободените земи с Кръстю Асенов от Сливен (племенник на Хаджи Димитър), Коста Нунков от Чирпан, Георги Папанчев от Сливен, Марко Лерински от Котел и много други, тръгнали по пътя, посочен някога от Апостола: „В тях се е преродила несломимата вяра на Левски, отекнало е копнението на Ботев и е оживял немирният дух на Раковски…“.

  Демократичният дух във ВМОРО е в хармония с идеите на Левски и произтича от тях. Нека продължим с размислите на Христо Силянов: „Проповедта и организаторските усилия на Васил Левски обгръщаха цялото племе: доказани следи от неговата дейност има в Разложко. Той увисна на бесилката за свободата и на Македония…“.

  Тодор Александров (1881-1924), водачът на възстановената след Първата световна война организация, познава в дълбочина делото на Левски. Да не забравяме, че е син на авторитетния учител Александър Попорушев, че завършва българското педагогическо училище в Скопие и работи като учител във Виница, Кратово, Кочани и Щип. Според Павел Шатев самият Тодор Александров е истински последовател на завещаните от Левски революционни принципи: „Той диреше пътища и методи на действие, за да се организира масата и се създадат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център, който център в даден момент да разполага тялом и духом с хората на тия градски и селски организации, и за изпълнението на революционни акции…“. При Тодор Александров могат да бъдат отбелязани на само пълната отдаденост на каузата, но и черти на аскетичен начин, присъщ на Левски. По повод на гибелта му един съвременник отбелязва: „Той не знаеше нито що е алкохол, нито що е тютюн… Предупредително-заплашителните писма на Тодор Александров създадоха атмосферата, която провали Стамболийски…“. Личността на Васил Левски не остава встрани и от вниманието на Иван (Ванчо) Михайлов (1896-1990) и неговите съратници, за които българският Апостол е олицетворение на освободителната кауза, на борбата на дейците на организацията против сърбо-югославската и гръцката тирания.

  Какво означава делото на Левски за българите в Западните Покрайнини, предадени по силата на Ньойския договор на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Югославия)? С брутално насилие чуждата власт безцеремонно налага сръбския език, забранява българските книги, обичаи и традиции, конфискува и унищожава портретите на Ботев и Левски… Политиката на повсеместен терор води до създаването на Вътрешната западнопокраинска революционна организация „Въртоп”. Сред нейните водачи се откроява Асен Николов (1904-1937), превърнал се в страшилище за окупатора, един от хората, които провокират вниманието на европейската дипломация и общественото мнение към съдбата на поробените Западни Покрайнини. С името на Николов са свързани най-успешните акции срещу стратегически обекти на Кралство Югославия – жп гари, линии, мостове, казарми… През 1936 г., по време на акция в Ниш, смелият българин е заловен, осъден на смърт и екзекутиран (4 март 1937 г.) в Белград. За да не дразни югославската страна, полицията “арестува” некролога и позивите в памет на войводата, разпространявани в София. Обяснението е, че на снимката Николов е с оръжие и в бойна униформа, но текстът е красноречив: “Асен Николов – апостол на Свободата!”.

  Наследството на Левски вдъхновява и добруджанските българи, особено в периода 1919-1940 г., когато не само Северна, но и окупираната след Първата световна война Южна Добруджа е предадена на Румъния. В голямото българско село Еникьой, Тулчанско, където през 1866 г. Левски е учител за едва няколко месеца, дори и през 1918 г. е съществувала забележителна памет за него. Художникът и изследовател на българската старина Иван Енчев – Видю записва интересни спомени на местни българи за този период от живота на Апостола.

  Сред дейците на национално-освободително движение в Добруджа изпъква името на почти забравения днес Стефан Боздуганов (1892-1943). Един съратник пише в негова памет: „Този скромен деец обладаваше нещо от духа на Васил Левски и от революционния жар на Стефан Караджа – като тях той шареше сред добруджанското население, подобно на един фанатичен апостол, който съсловно и с всички възможни средства увещаваше и възпламеняваше духа, и волята на всички обезверени…”.

  .

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
...
• 418
• >>