Всички авторски страници

Авторски

• „Мама, не говори громко, от этого засыхают деревья“

  .

  Одна из проблем, которую нельзя решить высокоточными ракетами, – миллиарды недорослей, недоучек, недоразвитков. Примитивные народы умели воспитывать своих мальчиков и девочек. Простая культура целиком влезала в одну голову, и в каждой голове были необходимые элементы этики и религии, а не только техническая информация. Культура была духовным и нравственным целым. Естественным примером этой цельности оставались отец с матерью. Сейчас они банкроты. Тинейджер, овладевший компьютером, считает себя намного умнее деда, пишущего авторучкой.

  Мир изменился, каждые пять лет он другой, и все старое сбрасывается с корабля современности. Растут миллиарды людей, для которых святыни, открывшиеся малограмотным пастухам, не стоят ломаного гроша. Полчища Смердяковых, грядущие гунны, тучей скопились над миром. И они в любой день готовы пойти за Бен Ладеном или Баркашовым. Записку Иконникова гунны не прочли (а если б и прочли – что им Иконников? Что им князь Мышкин?). Судьбу Другого они на себя не возьмут…

  Одно из бедствий современности – глобальная пошлость, извергаемая в эфир. Возникает иллюзия, что глобализм и пошлость – синонимы. И глобализм уже поэтому вызывает яростное сопротивление. Не только этническое. Не только конфессиональное…

  Одна из особенностей великих культурных миров – способность к историческому повороту, переходу от расширения вовне к внутреннему росту, от захваченности центробежными процессами к созерцанию духовного центра и покаянию за отрыв от него….

  Лидерами станут страны, которые лучше других сумеют создать новый стиль жизни, включить паузу созерцания в череду дел, избавиться от лихорадки деятельности, от „блуда труда, который у нас в крови“ (Мандельштам). Пионерами могут быть и большие и маленькие страны, сильные и слабые. Мы не знаем, кто вырвется вперед. Но начинать должны все. Решающей становится не экономика, а педагогика, начиная с детского сада. Дети схватывают начатки нового быстрее взрослых. Я вспоминаю слова девочки четырех лет: „Мама, не говори громко, от этого засыхают деревья“…

  С самого раннего детства можно воспитывать понимание радости, которую дает созерцание. И это подготовит людей к переоценке ценностей, к переходу от инерции неограниченного расширения техногенного мира к цивилизации созерцания, духовного роста и равновесия с природой. Если мы будем просто звать людей ограничить свои потребности, ничего не выйдет, кроме раздора. Петр кивнет на Ивана, Европа на Америку, Азия на Европу. Поворот может дать только открытие ценности созерцания, паузы созерцания в делах, в диалогах и дискуссиях, в развитии мысли… Школа не может отвлечься от сегодняшнего дня, не может не готовить программистов, юристов, менеджеров. Но сегодняшний день скоротечен, и течение несет его к смерти. Слово „кала“ на санскрите – омоним: и время, и смерть. Культура, не нашедшая опоры в вечном, падет под напором перемен. Школы могут и должны учить паузе созерцания: через искусство, через литературу. Со временем – используя телевидение, если оно повернется к величайшей проблеме века.

  © Григорий Соломонович ПОМЕРАНЦ
  (13.03.1918 — 16.02.2013)

  .

• Паметникът на българската азбука пристигна в Лос Анджелис

  .

  Развълнувани сме да съобщим, че паметникът на българската азбука, създаден от изтъкнатия български творец Бронислав Ликоманов, пристигна в Лос Анджелис!

  .

  

  .

  Благодарим от сърце на Явор Георгиев и Филип Караиванов, управляващи партньори в Universal Transport and Shipping LLC, за тяхното родолюбиво желание да го транспортират безвъзмездно от София до Града на ангелите!

  Благодарим на „Markov Studio“ за прекрасната изработка от бронз!

  .

  

  .

  Специални благодарности на BgFACE – Bulgarian Foundation for Art, Culture and Education – реализатори на проекта, Министерството на външните работи на Р България и на всички дарители, подкрепящи осъществяването му!

  „Съединението прави силата“!

  .

  Текст и снимки:

  Генерално консулство на Р България в Лос Анджелис

  .

• „Будители“: Незабавна оставка на ЦИК и касиране на изборите за 51-во Народно събрание

  .

   

  Призив на безсрочен националнен граждански протест от 10 ч. на 12-ти март 2025 г. в „Триъгълника на властта“ 

   

  Действията и бездействията на ЦИК и на Информационно обслужване са в разрез с Конституцията на България, правото и морала и поставят страната през сериозна заплаха от Конституционна криза. Поради тази причина членовете на ЦИК незабавно трябва да подадат оставка, изборите за 51-во народно събрание да бъдат касирани и да се проведат честни избори. Това се казва в позиция на Гражданска инициатива „Будители“, във връзка с изявлението на председателя на Конституционния съд Павлина Панова по БНТ, че ЦИК не изпълнява разпореждането на Конституционния съд, което на практика възпрепятства приключване на делото по оспорване законността на изборите.

  Според тях 51-вото Народно събрание е нелегитимно, тъй като е избрано след фалшификации и подмяна на вота на българските граждани, и незабавно трябва да бъде разпуснато, и да се проведат честни избори. От „Будители“ настояват предложените на проведената от тях Национална кръгла маса промени в Изборния кодекс незабавно да бъдат приети, защото ще гарантират провеждането на честни избори в България.

  От Гражданска инициатива „Будители“ припомнят, че зад предложените промени в Изборния кодекс има политически и обществен консенсус, тъй като са предложени от десетки граждански и неправителствени организации, експерти и политически партии.

  За изход от създалата се ситуация от Гражданска инициатива „Будители“ предлагат 5 конкретни стъпки:

  1. Членовете на ЦИК незабавно да подадат оставка;

  2. Народното събрание да приеме предложенията за промени в Изборния кодекс, направени от Националната кръгла маса.

  3. Конституционния съд да касира изборите за 51-во Народно събрание и то да бъде разпуснато незабавно.

  4. Конституционния съд да се произнесе и да обяви направените промени в Конституцията от 49-тото Народно събрание за противоконституционни и да върне старото положение, в което президентът назначава служебно правителство, а не избор от т.нар. домова книга за министър-председател.

  5. Да се проведат честни избори след промени в Изборния кодекс, гарантиращи това.

  Според Гражданска инициатива „Будители“, тези пет конкретни стъпки ще върнат нормалността и държавността, ще се избегне конституционна криза, ще се върне доверието в изборния процес и легитимността на институциите.

  Гражданска инициатива „Будители“ заедно с десетки граждански и неправителствени организации, общественици и политически партии създадоха общ фронт с искане за разпускане на нелегитимното 51-во Народно събрание, оставка на правителството и провеждане на честни избори в България.

  Общият фронт „Единни за оставка на правителството и разпускане на 51-вото нелегитимно Народно събрание“ стартира утре 12-ти март 2025 г. от 10 часа в триъгълника на властта безсрочен Националния граждански протест и призовава всички будни българи, милеещи за бъдещето на родината да се включат в него.

  Източник: БТА

  .

• След като бе помилван от баща си, Хънтър Байдън е затънал в дългове и без постоянен дом

  .

  Хънтър Байдън може и да има свободата си, но синът на бившия президент Джо Байдън сега се оказва затънал в дългове, без постоянен дом и е обект на продължаващи атаки от настоящия президент Доналд Тръмп и неговите съюзници на Капитолийския хълм, според съдебно дело.

  На фона на забавянето на продажбите на неговото изкуство и мемоарите му, по-младият Байдън остава в дългове с „няколко милиона долара“. От друга страна стана известно, че докато се бори с множество федерални наказателни дела, той твърди в клетвена декларация, че е продал само една картина за 36 000 долара от края на 2023 г., като през предходните няколко години е продал 27 картини на средна цена от близо 55 000 долара.

  „Като се имат предвид положителните отзиви и рецензиите за моите произведения на изкуството и мемоарите, очаквах да получа платени ангажименти за изказване и платени изяви, но това не се случи“, написа Хънтър Байдън в сряда.

  Той каза, че неговата „липса на финансови ресурси се е изострила от пожарите в Pacific Palisades в началото на януари, което направи къщата ми под наем непригодна за живеене за продължителен период от време и, както много други в тази ситуация, изпитвам трудности при намирането на ново постоянно място за живеене“.

  Клетвената декларация описва поредица от трудности след напускането на поста на баща му. Седмици преди встъпването в длъжност на Тръмп, тогавашният президент Байдън помилва сина си, малко преди двама федерални съдии да го осъдят за две наказателни присъди в Делауеър и Калифорния, за които той беше изправен пред възможността да получи значително време в затвора.

  Хънтър Байдън призна, че е теглил милиони долари заеми от Кевин Морис, холивудски адвокат, който до голяма степен е финансирал правната защита на Хънтър Байдън през последните пет години. В свидетелски показания в Конгреса миналата година Морис каза, че очаква Хънтър Байдън да изплати тези заеми, започвайки от 2025 г., въпреки че не стана ясно от клетвената декларация дали изплащането на тези заеми е започнало.

  Междувременно Хънтър Байдън остава под прицела на Тръмп и неговите лоялни привърженици в Конгреса. Като едно от първите си действия на поста, Тръмп подписа изпълнителна заповед за отнемане на разрешенията за сигурност за 51 бивши служители на разузнаването, които са твърдели, че появата на данни от лаптопа на Хънтър Байдън в седмиците преди изборите през 2020 г. има прилики с предишни руски операции за дезинформация.

  По време на разгорещена конфронтация в Овалния кабинет между Тръмп, вицепрезидента Джей Ди Ванс и украинския президент Володимир Зеленски миналата седмица, Тръмп многократно спомена името на Хънтър Байдън като част от дълга критика за разследването на Русия, водено от Робърт Мюлер.

  Човек, близък до Хънтър Байдън, каза пред ABC News, че синът на бившия президент ще продължи да се занимава с изкуство и планира да се посвети на инициативи, предназначени да помогнат на хора, борещи се със зависимостта. И въпреки чувствата в клетвената му декларация, Хънтър Байдън остава на „добро място да възстанови живота си“, каза лицето.

  Отгоре на всичко това главният прокурор на Мисури поставя началото на законно анулиране на всички помилвания на Байдън. Той напита: „B ума ли си е бил към края на срока си Байдън?“ и иска да знае какво не е знаел бившият президент Джо Байдън и от колко време не го е знаел.

  В публикация на X главният прокурор Андрю Бейли каза, че иска Министерството на правосъдието да разследва дали купчината със заповеди и помилвания на Байдън, през последните седмици от неговото президентство, е била момент, когато Байдън нямал представа какво подписва.

  .

  

  „Настоявам Министерството на правосъдието [да разследва] дали когнитивният спад на президента Байдън е позволил на неизбран персонал да прокара радикална политика без неговото съзнателно одобрение“, заяви Бейли. „Ако е вярно, тези изпълнителни заповеди, помилвания и всички други действия са противоконституционни и правно невалидни.“

  В писмото си Бейли казва, че има „сериозни причини да се подозира, че служителите и политическите съюзници на Байдън са използвали умствения му упадък, за да издават предполагаеми президентски заповеди без неговото съзнателно одобрение. Съгласно 25-ата поправка, неговата неспособност да взема решения трябваше да означава наследяване на властта.“

  Според Free Press на DC преди месец републиканецът Джонсън е разказал, че се е разтревожил още през януари 2024 г., че Байдън не знае какво подписва.
  Джонсън е казал, че Байдън му е обяснил, че не е спрял износа на втечнен природен газ, когато всъщност го е направил.

  „Той наистина не знаеше какво е подписал“, казал Джонсън и допълнил: „Излязох от тази среща със страх и отвращение, защото си помислих: „Ние сме в сериозни проблеми – щом такъв човек управлява страната“.

  Източник: www.msn.com

  .

• Делото за предсрочно освобождаване на Иванчева заприлича на гавра

  .

  Съдът в Ловеч отново прати процеса в Сливен, след като върнаха там и осъдената

  Доротея Дачкова,

  в. „Сега“

  Дни преди насроченото заседание по искането на Десислава Иванчева да бъде освободена предсрочно от затвора, Окръжният съд в Ловеч за втори път отказа да разгледа делото, прекрати производството и го прати в Сливен. Това видя „Сега“ в електронното деловодство на съда.

  Така, вече повече от месец от първоначалното насрочване на делото в Ловеч, единственото, което се случва, е то да пътува между съдилищата и да оставя впечатление за гавра на властите с осъдената. Траекторията му засега мина през Окръжния съд в Ловеч, който го прати на Окръжния съд в Сливен. Магистратите в Сливен решиха, че делото не е за тях, а за Ловеч, и повдигнаха спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Той се произнесе, че делото все пак трябва да се гледа в Ловеч, и го върна там. А сега Ловеч за втори път го праща в Сливен.

  До това се стигна, тъй като от ноември м.г. Иванчева, която по принцип търпи присъдата си в Сливен, беше настанена в затворническата болница в Ловеч. Но след като ВКС се произнесе, че делото й трябва да се гледа в Ловеч, тъй като тя се намира физически там, Иванчева беше изписана от затворническата болница и върната в затвора в Сливен. Това даде повод на съдия Васил Анастасов да приеме, че Окръжният съд в Ловеч не е компетентен да се произнесе дали Иванчева заслужава условно предсрочно освобождаване.

  В разпореждането си магистратът пише, че е съобразил писмо от от началника на затвора в Ловеч от 5 март и справка от началника на затвора в Сливен от 7 март.

  „Съобразявайки, че местоизпълнението на наказанието на осъдената Десислава Иванчева, считано от 5 март 2025 г. е в Затвора в Сливен“, съдия Анастасов приема, че с оглед правилата на местната подсъдност за разглеждане на делото компетентен се явява Окръжният съд в Сливен.

  Ако по някаква причина междувременно Иванчева не бъде пратена другаде, Окръжният съд в Сливен би трябвало най-сетне да разгледа делото.

  Бившата кметица на столичния район „Младост“ дотук е изтърпяла малко повече от 4 години и 9 месеца от 6-годишната си присъда за корупция. Тя беше осъдена да лежи в затвора в Сливен, който е женски. И беше приведена там на 10 ноември 2022 г. За изтърпяно наказание се приема и предварителното задържане.

  Това е втората молба за условно предсрочно освобождаване. Както „Сега“ вече писа затворническата администрация е предоставила становище тя да не бъде пускана предсрочно. По закон съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване, когато осъденият е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически поне половината от наложеното наказание.

  През август м.г. Апелативният съд в Бургас нареди бившата зам.-районна кметица на „Младост“ Биляна Петрова, която беше осъдена заедно с Иванчева, да бъде освободена предсрочно от затвора. Преди това Окръжният съд в Сливен разреши Петрова да излезе предсрочно, позовавайки се и на лошото й здравословно състояние. Прокуратурата обаче протестира и така казусът стигна до втора инстанция. Петрова излезе на свобода 11 месеца преди края на 5-годишната си присъда.

  .

• Неделя Сиропустна (Сирни заговезни)

  .

  Българската православна църква почита днес, 2 март, църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Тя призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. На този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

  Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, и поставя началото на най-продължителния пост през годината.

  Рече Господ: Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. (Лука, 6:31-36).

  .

  

  Народни традиции

  Трапезата е подредена с подчертано обреден характер, с млечни и яйчени ястия – слага се баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки и др.

  Сирни Заговезни е познат и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Всемогъща е силата на огъня и чрез него хората вярват, че изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огъня. Някъде въртят и факли от слама.

  След като изгорят огньовете (сиреници) се ходи на гости у кумове и при родителите. На Сирни Заговезни по-малките искат прошка от по-големите. По-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“ и още „Простено – прости!”, т. е. „Аз ти прощавам и ти ми прости”. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

  С този ден е свързано и народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

  Простено да Ви е и простете!

  .

• Най-противоречивите психологически експеримента за всички времена

  .

  Психологията е наука, която е интересна на повечето от нас. Развитието на психологията от 19-и век до днес позволява на учените да изследват естествените процеси на човешкия ум, емоции, поведение и реакции. Получените данни дават много по-ясна представа за действията на човека, като освен това предоставят възможност да се изгради информиран модел за управление на хората.

  Но много от най-известните открития идват от понякога невероятно противоречиви и дори опасни проучвания.  По-надолу  са  събрани някои от най-значителните от тях.

  .

  Станфордският затворнически експеримент

  Започваме нашия списък с най-противоречивото и но доста добре познато проучване – Станфордският затворнически експеримент. Д-р Филип Зимбардо провежда този експеримент през 1971 г., за да наблюдава какво ще се случи, когато поставите добрите хора в лоши ситуации.

  Той взел 24 студенти от мъжки пол и ги разделил на две групи: затворници и надзиратели, за да стане ясно как властта може да повлияе на поведението на хората.

  Шокиращо и много бързо тези, които играят ролята на пазачи в затвора, изпадат в садизъм, а тези, които играят ролята на затворници, изпадат в депресия.

  Това са били непознати доброволци, които не са имали предишна принадлежност или връзка помежду си. Експериментът е спрян след 6 дни по етични причини и загриженост за психическото, емоционалното и физическото здраве на участниците.

  Изводът е, че хората много бързо приемат наложената им социална роля и до такава степен се увличат от собствената си власт, че границата на позволеното спрямо другите се изтрива стремително бързо. Участниците в Станфордския експеримент не са садисти, те са били най-обикновени хора. Както, вероятно, и много от нацистките войници или надзиратели в затвора „Абу Гариб“, който разтърси света с документираните невероятни гаври със затворници. Висшето образование и доброто здраве не попречило на доброволците да прилагат насилие над хората, над които са имали власт.

   

  Експериментът „Как възрастните думи провокират бавното ходене“

  Следващо в списъкът е проучване, проведено през 1998 г. от Джон Барг, което е имало за цел да наблюдава как подсъзнателните съобщения могат да повлияят на поведението.

  В експеримента участват две групи, които изпълняват задача за асоцииране на думи. На участниците от едната група са дадени думи, свързани с възрастните хора (например „набръчкан“, „сив“ и „бинго“), докато на участниците в другата група са подадени неутрални думи.

  След това участниците са помолени да вървят по един коридор, като изследователите определят колко време им е отнело да стигнат до неговия край. Оказало се, че думите повлияли на скоростта на двете групи, доказвайки, че  днес все още не е ясно точно колко влияние могат да имат подсъзнателните съобщения върху нашето поведение.

   

  Експериментът Милграм

  Друг добре познат и противоречив експеримент е експериментът на Милграм, проведен през 1961 г. от Стенли Милграм. Това проучване наблюдава колко далеч биха стигнали хората в подчинението на авторитетна фигура, дори ако това означава да навредят на друг човек.

  Не случайно този експеримент се е състоял три месеца след началото на процеса срещу Адолф Айхман в Йерусалим.

  Този емблематичен експеримент се опитва да разбие последиците от геноцида от психологическа гледна точка и да види дали Айхман и други като него „следват заповеди“ по време на Холокоста, или са зли същества.

  Експериментът е поставен, като се казва на доброволците, че ще помогнат за изследвания, за да се види колко добре хората учат чрез наказание. Участниците е трябвало да прочетат въпроси на някого в друга стая и, ако този човек отговори неправилно, е трябвало да прилагат токов удар, всеки път при нарастващо напрежение.

  Резултатите показват, че обикновено към 65% от хората биха се подчинили на властта, дори ако тя противоречи на морала и съвестта им.

  Това проучване е противоречиво, защото то повдигна етични опасения относно използването на измама в научните изследвания.

  Следното е разказано от самия Стенли Милграм:

  „Резултатите, както ги наблюдавах в лабораторията, са обезпокоителни. Те показват възможността за това, че на човешката природа не може да се разчита, че ще предпази хората от бруталност и нечовешко отношение, по указание на злонамерени власти. Значителна част от хората правят това, което им е казано, независимо от съдържанието на акта и без ограничения на съвестта, стига да възприемат, че командата идва от легитимен орган.

  „Ако в това проучване анонимен експериментатор може успешно да заповяда на възрастни да подчинят 50-годишен мъж и да му наложат болезнени електрически шокове, въпреки протестите му, човек може само да се чуди какво правителство, със своя много по-голям авторитет и престиж, може да командва неговите поданици.”

  По-късно този експеримент се е провеждал още много пъти – в други страни и при други обстоятелства – с възнаграждение или без, с мъжки и женски групи. Ако основните базови условия оставали неизменни, не по-малко от 60 на сто от участниците достигали до края на скалата – независимо от собствения си стрес и дискомфорт. Повече от хората удивително лесно се подчиняват на авторитетите, дори ако това води след себе си до разрушителни и трагични последици.

  .

  Експериментът „Малкият Алберт“

  Един от най-противоречивите психологически експерименти на всички времена е експериментът „Малкият Албърт“, проведен от Джон Уотсън и Розали Рейнър през 1920 година. Това проучване има за цел да наблюдава как страхът може да бъде обусловен при дете и не се случва само естествено.

  Експериментът „Малкият Алберт“ е противоречив, защото показа колко лесно е да се манипулират емоциите на детето. Той също така повдигна етични опасения относно използването на животни в научните изследвания.

  Докторът по психология Джон Уотсън решил да проучи възможно ли е да се породи усещането за страх. За целта давал на 9-месечното сираче Албърт да си играе с различни бели пухкави животни и предмети – памук, маска на Дядо Коледа, бяла мишка, бял заек. Детето реагирало на предметите нормално за възрастта си – с любопитство и без признаци на страх.

  След това обаче Уотсън започнал да удря по метална плоча с чук, всеки път когато детето се докоснело до някой от предметите. Албърт, разбира се, се стряскал от шума и скоро започнал да отбягва контакт с предметите. Уотсън обаче продължавал, докато не установил, че детето започва да плаче само при вида на белите неща. След месец почивка повторил експеримента. Резултатът бил ясен – детето се разплаквало при вида на мишката, заека и памука. Уви, Уотсън така и не излекувал малкия Албърт от страховете, които сам му създал. Експериментът доказал, че голяма част от страховете при възрастните се формират в ранното детство.

  .

  Експериментът за емоции във Facebook

  Един от най-новите и противоречиви психологически експерименти е емоционалният експеримент на Facebook, проведен от екип изследователи от университета Корнел през 2014 г. Това проучване има за цел да наблюдава как социалните медии могат да повлияят на нашите емоции.

  За да направят това, иследователите манипулират новинарските емисии на над 700 000 потребители на Facebook, показвайки на някои потребители положително съдържание, а на други – отрицателно съдържание. След това те наблюдават как тези потребители реагират емоционално.

  Резултатите от проучването показват, че тези потребители, които са били изложени на положително съдържание, са по-склонни сами да публикуват положително съдържание; и обратнотото – за тези, които са били изложени на отрицателно съдържание.

  Това проучване показва, че социалните медии наистина могат да повлияят на нашите емоции. Той също така повдигна етични опасения относно манипулирането на новинарските емисии, стигащи до хората.

  .

  Операция „Среднощна кулминация“

  През 50-те години на миналия век ЦРУ провежда операция, станала известна като „Среднощна кулминация“. Операцията е свързана със силно противоречивата програма MKUltra, която е скандална – за провеждане на експерименти за контрол на ума върху граждани – неволни участници.

  Целта на тази операция е била да изследва ефектите на различни психоактивни вещества върху хората, като част от опитите на ЦРУ да разработи техники за контрол на съзнанието и разпити. В рамките на операцията, агенти на ЦРУ са създавали фалшиви бордеи в Сан Франциско и Ню Йорк, където са привличали нищо неподозиращи клиенти. Тези клиенти са били тайно подлагани на LSD и други наркотици, докато агентите наблюдавали и записвали техните реакции през еднопосочни огледала. Целта е била да се изследват ефектите на наркотиците върху поведението и психиката на хората. Прекратена е през 1966 г.

  Програмата MKUltra и операциите като „Operation Midnight Climax“ стават обект на обществено внимание и критика през 70-те години, когато информация за тях излиза наяве по време на разследванията на Конгреса на САЩ. Тези разкрития водят до значителни промени в регулациите и етичните стандарти за провеждане на научни изследвания и експерименти върху хора.

  .

  Изследването на чудовищата

  В заключение на този списък е едно от най-травматичните и противоречиви проучвания, провеждани някога, станало скандално известно като The Monster Study of 1939.

  То започна с двама изследователи, Уендъл Джонсън и Мери Тюдор, и се интересува от това как заекването може да бъде намалено или дори излекувано, като се осигури положителна подкрепа.

  За да проведат проучването, Уендъл и Джонсън вземат 22 деца сираци, на възраст между шест и девет години, без данни за проблеми с речта, и ги разделят на две групи.

  Първата група е постоянно бомбардирана с положителни отзиви и похвали за това колко отлична и плавна е речта им, независимо от това каква е тяхната реч.

  Втората група, обаче, е третирана малко по-различно. Те получават отрицателна обратна връзка и биват наказвани, независимо от плавността на речта си.

  Оказва се, че след експеримента много от децата от втората група наистина започнали да заекват и да проявяват белезите на редица психологически проблеми. За съжаление, някои от тях не успяват да се възстановят и запазват проблемите с речта през целия си живот. През 2001 г. университетът в Айова публично се извинява и заклеймява експеримента като ненормален и неетичен.

   

  До тук прочетохте за седемте най-противоречиви психологически експеримента, според сайта www.historydefined.net. Въпреки че тестовете са повдигнали някои етични опасения, те са съществени проучвания, които предоставят ценни прозрения за това как мислим и се държим.

   

  .

  

   

  .

  Тези примери за психологически експерименти не са всички, правени някога. Могат да се споменат още десетки, а със сигурност има безброй много, които  никой никога няма да разбере. Легитимно или не, учените правят и днес  експерименти. По-надолу изброяваме още някои от тях и ще се радваме, ако читателите ни в коментарите си или с писмо до редакционния ни имейл допълнят списъка. 

   

  Ефектът на ореола: Когато Вашият собствен ум е мистерия

  „Ефектът на ореола“ е класически експеримент на социалната психология. Идеята е, че общите оценки за дадено лице (напр. Тя е приятна) преливат в преценки за специфичните черти на някого (напр. Тя е интелигентна). Холивудските звезди демонстрират перфектно ефекта на ореола. Тъй като те често са привлекателни и приятни, ние естествено предполагаме, че те също са интелигентни, приятелски настроени, имат добра преценка и т.н.

  Защо и как лъжем себе си?

  Първият социален психологически експеримент на Фестингер и Карлсмит (1959 г.) дава централен поглед върху историите, които казваме сами на себе си, за това защо мислим и се държим по начина, по който го правим. Експериментът се основава на гениална измама, така че най-добрият начин да го разберете е да си представите, че участвате.

  Война, мир и ролята на властта в експеримента в Робъртс Кейв

  Експериментът в Робъртс Кейв – класически за социалната психология. Добре позната история се появява десетилетия след експеримента, след като авторите на учебници приемат конкретното й преразглеждане. С нейното повторение хората скоро вземат тази история за реалност, забравяйки, че това е само една версия на събитията, една интерпретация на сложна серия от изследвания.  (Източник ТУК)

  Момчето, превърнато в момиче

  През 1965 година 8-месечният Брус Раймър претърпява хирургическа операция на пениса. Операцията се обърква и детето остава със силно увредени полови органи. По съвет на психолога Джон Мъни от университета Джон Хопкинс в Балтимор (САЩ), родителите решават да отгледат детето си като момиче.

  Скоро Брус става Бренда, а доктор Мъни в продължение на години публикува научни статии, с които иска да докаже, че полът не е вроден, а формиран в семейството и средата на детето. Когато става тийнейджър, обаче, Брус започва борба за връщане към нормален живот. Подстригва се късо, заменя роклите с мъжки дрехи и променя името си на Дейвид. През 1997 година Дейвид претърпява серия от операции за възвръщане на физическите признаци на пола. Хепиенд в тази история обаче няма: Дейвид се самоубива през 2004 година, когато е на 38 години.

  .

  Изворът на отчаянието

  През 60-те години на миналия век психологът д-р Хари Харлоу започва да изследва въпроса за социалното изключване и методите за защита срещу него. За целта Харлоу отнемал бебета-маймуни от майките им и ги затварял в кутии, които нарича „изворът на отчаянието“.

  Тези кутии напълно изолират животното от всякакви социални контакти. В резултат на опитите, много от маймуните проявяват различни психични разстройства, други спират да се хранят и умират от глад. Ако има нещо хубаво в този експеримент, то е, че именно той става причина за създаването на движението за правата на животните и прекратяването на такива жестоки опити.

  .

  Заучена безпомощност

  В своята практика психолозите Марк Селигман и Стив Майер провеждат цяла серия опити с кучета. Те разделят няколко животни на групи, след което ги затварят в клетки.

  Едната група била подлагана на многократни електрошокове, които кучетата можели да спрат сами, чрез натискане на бутон с носа си. Животните от другата група били подлагани на внезапни токови удари, без опция за спирането им. Ударите нямали никаква последователност и изглеждали неизбежни, което довело до т.нар „заучена безпомощност“ – каквото и да правели, животните не успявали да се освободят, просто трябвало да изтърпят, докато електрошокът спре от само себе си.

  По-късно кучетата от втората група били поставяни в кутия, от която лесно можели да избягат. Въпреки че отново били удряни с ток, животните реагирали пасивно на болката и я приемали като нещо неизбежно. Учените предполагат, че човешката реакция е сходна – хората също стават безпомощни след поредица от неудачи.

  .

  Експериментът на Ландис

  През 1924 година психологът Карни Ландис от Университета в Минесота започва изучаването на човешките мимики. Целта била да се изследва дали различните емоции водят до специфични изражения на лицето. По-голяма част от участниците в този експеримент били студенти. Лицата им били боядисани със сажди, за да могат по-лесно да се проследят лицевите им движения.

  За да предизвикат съответната мимика, участниците били карани да помирисват амоняк, да гледат порнографски сцени, да слушат джаз и т.н. Фрапиращият момент дошъл, когато всички участници били накарани да обезглавят плъх. Всички били отвратени, но една част все пак го направили. Учените така и не могли да открият определен модел при човешкото изражение, но психолозите получили доказателства, че под влияние на даден авторитет, хората лесно могат да бъдат подчинени.

  .

  Изследване на влиянието на наркотиците върху организма

  Този експеримент има за цел да помогне на учените да разберат скоростта и степента на човешкото пристрастяване към различни лекарства. Заради физиологичната близост с хората, експериментът е извършван с маймуни.

  Приматите били обучени сами да инжектират дозата от наркотика: кокаин, морфин, кодеин, амфетамин. След като животните изпаднели в наркотичен транс, учените започвали своите наблюдения. Маймуните получили различни видове тежки увреждания – имали гърчове и халюцинации, скубели сами козината си. За две седмици починали всички животни, които били под въздействието на кокаин и морфин.

  .

  Проект „Антипатия”

  Това не е точно експеримент, а действително събитие, случило се в редиците на южноафриканската армия в периода 1970-1989 година. Проектът „Антипатия“ принуждава всички хомосексуални членове на армията да се подложат на редица манипулации за смяна на сексуалната си ориентация, включително и операции за смяна на пола, с цел да се “изкорени“ хомосексуалността от армията. По неофициални данни над 1000 мъже са подложени на химическа кастрация, електрошокова терапия, медикаментозно лечение, както и много други ужасяващи и извратени медицински експерименти. Години по-късно оглавяващият експеримента – канадецът д-р Обри Левин влиза в затвора, след като през 2010 година един от „пациентите“ му показал видеозапис на „лечебните процедури“.

   

  Още инфо ТУК.

  .

  Експерименти със себе си

   

  Жена носи едни и същи дрехи на работа в продължение на три години

  Матилда е уморена от ежедневните драми какъв тоалет да облече за работа. Тя взема кардиналното решение да носи едни и същи дрехи в продължение на 3 години. Купува си множество комплекти от идентични бели ризи и черни панталони.

  Резултат: Тя запазва всичките си уникални рокли за уикенда и официалните вечери. Към днешна дата Матилда не губи време сутрин, защото знае точно какво ще носи. Този експеримент й помага да спести време и енергия, които да насочи към семейството и приятелите си.

   

  Мъж консумира картофи в продължение на една година

  Андрю Тейлър яде само картофи в продължение на една година.

  Резултат: Андрю показва в интернет какво ще се случи с тялото ви, ако ядете само картофи. Той е загубил 110 кг! Все пак ви препоръчваме да НЕ прилагате тази диета.

   

  Детство без джаджи

  Ники е майка на 4 деца и живее във ферма със семейството си в Нова Зеландия. Тя се стреми децата й да растат сред природата и да се радват на свободата си. Затова решава, че е време за промяна: Без джаджи и телевизия!

  Резултат: Ники споделя, че този експеримент й доказва, че децата не се нуждаят от джаджи, за да бъдат щастливи. Към днешна дата малките се наслаждават на свободата си, без лаптопи и смартфони. 

   

  Една жена живее без пари в продължение на 20 години

  Хайдемари Швермер осъзнава, че хората са станали твърде материални. Затова тя се изолира в апартамента си, продава голяма част от вещите си и решава да си направи малък експеримент: да живее без пари за една година. Тя използва финансите си през този период, за да подпомага нуждаещите се. Швермер не използва градски транспорт, а най-необходимите си вещи съхранява в малка торба.

  Резултат: Хайдемари живее без финансови средства не една, а цели 20 години. С това тя доказва, че парите не са най-важното нещо и човек може да оцелее без тях. В продължение на дълги години Швермер е лектор и редовен гост по телевизионни предавания, заради личния си социален експеримент.

   

  Живот във  Викторианската епоха 

  Сара и Габриел Крисман решават да се откъснат от действителността и да живеят като хората през Викторианската епоха в Америка в края на 19-ти век. Двамата се впускат в едно различно ежедневие – шият дрехите си сами, както и си приготвят ястия, типични за 19-и век. Те се къпят, като се обливат с топла вода, а четките им за зъби са от естествен косъм на глиган. Когато се разхождат, се придвижват с трициклети – типични за епохата. 

  Резултат: Този необикновен начин на живот помага на двойката да погледне света от друг ъгъл и да разбере в детайли как са живеели хората преди години. Съпрузите споделят, че голяма част от старите дрехи всъщност са удобни, а ястията – изключително вкусни. 

   

  Живот без боклук

  Беа Джонсън измисля прост начин, с който да реши проблема с боклука в собствения си дом. Тя и семейството й се отказват от нещата, които не могат да бъдат рециклирани: от продукти в опаковки за еднократна употреба, домакински химикали в пластмасови бутилки и други ненужни вещи.

  Резултат: Към днешна дата четиричленното семейство не произвежда повече от 1 кг боклук годишно. Беа сама си прави грим, както и произвежда препарати за миене на съдове, прозорци и др. Когато ходи до магазина, майката използва парцалени чанти и стъклени буркани.

   

  Една година без интернет

  Паул стигнал до заключението, че „нещо му липсва в живота“. За да разбере какво, журналистът решава да живее една година в „режим офлайн“. Той не използва социалните мрежи или мобилни приложения, а разчита на познатата пощенска кутия. 

  Резултат: Започва да пише книга и подобрява концентрацията си. След експеримента той „сърфира“ в мрежата по-съзнателно. Пол е на мнение, че интернет е просто инструмент, който трябва да се използва разумно.

  Източник:  Framar.bg

   

  Други експерименти

   

  Кражба в полето

  Ако дадено поле е оставено без надзор, хората биха ли откраднали селскостопанските продукти, или биха платили за тях?

  Описание: На поле без охрана всеки може да си вземе зеленчуци, плодове и други продукти. В единия край има табела с цени и кутия, в която хората могат да слагат парите, ако решат да си купят нещо. Никой не наблюдава кутията. Всеки решава дали да плати или не.

  Резултат: Няма почти никакви кражби. Понякога хората оставят повече пари, отколкото са обявени. Средствата обикновено се предоставят за благотворителни цели.

   

  Веселите стълби

  Какво ще се случи, ако в близост до ескалатор се поставят стълби под формата на пиано?

  Описание: В рамките на рекламна кампания, която насърчава физическата активност, в една метростанция поставят клавиши на пиано, които свирят, когато се стъпва върху тях. Когато някой се движи по тях, те възпроизвеждат собствена мелодия. Основната идея е минувачите да използват повече стълбите, отколкото ескалатора.

  Резултат: Около 66% повече хора използват стълбите по време на експеримента. Концепцията става толкова популярна, че се прилага в много градове по света, като Куала Лумпур (Малайзия), Сеул ( Южна Корея), Сан Франциско, Мексико, Сараево, Виена и много други.

   

  Ефект на популярността

  Успяват ли минувачи в Ню Йорк да разпознаят таланта на „непознати“ улични музиканти?

  Описание: Членовете на музикалната група U2 се преобличат като улични музиканти и правят безплатен концерт в метростанция в Ню Йорк.

  Резултат: Хората не обръщат внимание на музикантите, докато те не се разкриват. Същият експеримент бе направен и от Кристиано Роналдо в родния му град Мадрид. Минувачите почти не се интересуват от майсторството показвано от футболиста, облечен като бездомен, докато Роналдо не „сваля маската си“.

   

  Как да обединим хора с различни възгледи?

  Описание: Три двойки, непознати помежду си, трябва да отидат заедно в склад. Те комуникират, докато изграждат определена конструкция, и си задават въпроси, измислени от организаторите на събитието.

  В края на експеримента всеки участник установява, че неговият партньор има абсолютно различни убеждения. Всеки от тях решава след това дали иска да знае повече подробности за партньора си и да говори с него на чаша бира. Експериментът е част от рекламна кампания на Heineken.

  Резултат: В предизвикателството участват три двойки: поддръжник и противник на теорията за глобалното затопляне; феминист и човек с консервативни възгледи; транссексуален и човек, който е против хора с различна сексуална ориентация.

  Въпреки противоположните виждания и трудният подход към всеки поотделно, участниците в крайна сметка остават заедно, за да се опознаят по-добре и да научат повече за другия.

   

  ББД – безусловен базов доход

  Какво ще се случи, ако всеки месец плащат 560 евро на безработните?

  Описание: Близо две хиляди души във Финландия получават 560 евро месечно в продължение на 2 години, без да работят. Тези пари се изплащат вместо помощи за безработица, а през това време незаетите си търсят работа. Но дори и да започнат такава или да стартират собствен бизнес, те продължават да получават точната сума пари.

  Резултат: При някои участници се наблюдават понижени нива на вреден стрес. Около 560 евро е доста нисък доход за страна като Финландия. Това, обаче, е стабилен месечен приход, благодарение на който хората биха могли да избират с какво да се занимават, да започнат собствен бизнес или да продължат образованието си, за да получат по-висока квалификация. Този експеримент помогна на много безработни да осъзнаят какво искат, а след шест месеца да получат работа с по-високи доходи.

   

  Елит

  Как подкрепата на възрастните се отразява на децата?

  Описание: Учителят разделя децата от един и същи клас на две групи по цвета на очите им. През първия ден на експеримента тези, които са със сини очи, получават редица привилегии, похвали и подкрепа. Техните съученици, които са с кафяви очи, са лишени от всякакво внимание и привилегии. Освен това, те е трябвало да носят специални панделки на вратовете си. На втория ден групите разменят местата си.

  Резултат: Групата на децата, които са с привилегии, усещат подкрепата на учителя и започват да демонстрират по-високи резултати в класа. В същото време те стават по-арогантни към другите си съученици. Останалите деца се чувстват унизени и започват да изпитват трудности дори при решаването на най-елементарните задачи.

  По същия начин стоят нещата, когато групите разменят местата си. Към днешна дата редица образователни институции, занимаващи се със специална педагогика, прилагат тези методи.

   

  Производство и расизмъм 

  Какво ще се случи, ако всички чужди продукти бъдат премахнати от рафтовете на супермаркетите?

  Описание: По време на уикенда супермаркет в Хамбург оставя по рафтовете си само продукти, произведени в Германия. Когато отиват да пазаруват, купувачите виждат празните стелажи.

  Резултат: Всъщност, тази кампания бе насочена срещу всякакви форми на расизъм, като показа на германските купувачи колко беден ще бъде животът в малка страна, ако тя не си сътрудничи с други държави.

   

  Музика и бакшиш

  Как музиката в едно такси се възприема от пътниците?

  Описание: Таксиметров шофьор сменя стила на музиката в колата си веднъж седмично и наблюдава как това ще повлияе на поведението на пътниците и личния му рейтинг.

  Резултат: Рап музиката е непредпочитан вариант от повечето пътници. Определена група от хора се радва на ретро песни. А най-положителните емоции бяха постигнати при комбинация от класическа музика и малко рок изпълнения. В резултат на това шофьорът решава да пуска само класическа музика. Когато хората я чуват, те не само са очаровани, но и оставят повече бакшиш.

   

  Близнаците

  Когато пристига в колежа през не толкова далечната 1980 г., Робърт Шафран не полага никакво усилие, за да се сдобие с нови приятели. Нещо повече, колегите му изглеждат необичайно ентусиазирани от неговото присъствие – момичетата се хвърлят на врата му с целувки, а момчетата го потупват по гърба. С една малка особеност, обаче – всички настояват да го наричат Еди.

  Съквартирантът му Майкъл Домиц успява да му обясни какво се случва. Оказва се, че предишната година е споделял стаята си с момче на име Еди Галън, което впоследствие се мести в друг колеж.

  Всъщност, момчетата са били четиризнаци, но едно от бебета е умряло при раждането.

  Агенцията по осиновяването разкрива, че Робърт, Дейвид и Еди – родени в този ред в рамките на 27 минути един от друг – са разделени скоро след раждането им в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Историята провокира създаването на документалния филм „Тримата еднакви непознати“, който разказва как радостта на братята, че са се намерили, е помрачена от откритието, че са участници в странно социологическо проучване, за което никой от тях не подозира.

   

  Експериментът на Калсберг

  По време на рекламна кампания производител на бира решава да изненада обществото, показвайки нагледно как хората съдят за околните по външния им вид. Как го прави?

  В едно съвсем нормално кино оставят само две свободни седалки, като уреждат по време на прожекцията на всичките 148 други да седят татуирани, облечени типично и доста сериозно изглеждащи рокери. Хората, закупуващи билетите си, доста се изненадват, когато влизат в киното. Те трябва да стигнат до средата на залата, за да стигнат местата си. Тук рекламата на датската компания се превръща в пример за социален експеримент – не всички двойки се осмеляват да поразместят рокерите, за да отидат до своите седалки. Някои са толкова стресирани от залата, пълна с татуирани мъже, че веднага я напускат. Интересната реклама се превръща в любопитно социално показно за това, че книгата не трябва да се съди по корицата.

  Противниците на подобни експерименти/реклами все пак обобщават, че това е просто кампания за популяризиране. Как мислите Вие?

   

  Експеримент за социална устойчивост на Соломон Аш

  В стая, пълна с подставени лица, се въвежда и наблюдаваният субект. На всички в помещението се показват две табла като на едното има три линии (с различен размер), а на другото само една. От всички е поискано да решат коя от линиите на първото табло е идентична с тази от второто. Налюдаваното лице може да избере правилната линия, но се оказва под социалния натиск на това, че всички подставени лица посочват една и съща грешна линия.

  Изследваните лица са 50, като всяко от тях вярва, че участва във визуален експеримент с други, съвсем обикновени участници.

  По време на експеримента едва 32% от участниците успяват да задържат позицията си, без да се съобразят с общото мнение. Част от тях мотивират отстъпването от личната си позиция с нежеланието да бъдат възприети като особени или странни. Очевидно хората се съобразяват с два основни аргумента: защото искат да се впишат в групата (нормативно влияние) и защото вярват, че групата е по-добре информирана, отколкото са те самите (информационно влияние).

  В резултат, 70 на сто от студентите не били готови дори веднъж да застанат срещу мнението на мнозинството – те посочвали грешния вариант, независимо от очевидното визуално несъответствие на линиите. 37 на сто от всички отговори се оказали грешни и само един от доброволците от контролната група от 35 човека допуснал една грешка. При това, ако участниците в групата се разминавали в мненията или независимите в групата били двама, вероятността за грешка намалявала четири пъти.

  Какво говори това за нас? Хората силно зависят от мнението на групата, в която се намират.  Дори ако то противоречи на здравия смисъл или на убежденията ни, това не означава, че ще можем да му противостоим. Докато съществува макар и призрачна заплаха за осъждане от страна на околните, на нас ни е по-лесно да потиснем своя вътрешен глас, отколкото да отстояваме позицията си.

  В опозиция на въпросния експеримент стои фактът, че наблюдаваните лица са само студенти, на една и съща възраст, от една раса и от мъжки пол. Хомогенността на извадката, съчетана с това, че е проведен през 50-те години в Америка, може да бъде използвана като стабилен довод срещу резултатите. В името на обективността трябва да споменем, че резултатите от 60-те и 70-те години не са така показателни за отстъпване от собственото мнение, в името на общественото.

   

  Фалшив консенсусен ефект – “Ако мислите различно, значи грешите.“

  В Станфордския университет професор Лий Рос провежда експеримент, в който изследваните лица трябва да избират между две постижими решения при зададен казус. Освен това от тях се иска да помислят какви решения биха избрали другите в тази ситуация и да опишат какви са личностите, които са взели решение, различно от тяхното.

  Резултатите говорят, че хората живеят с мисълта, че мнозинството е на тяхното мнение („което разбира се е правилното“), и всеки, който не е съгласен, греши. Освен това, те описват несъгласните като доста „съмнителни и неприятни типове“.

   

  Ефектът на бягане от отговорност – „Не зная. Някой друг да се погрижи!“

  Проведен през 1964 г. и е наречен „Експеримент за биологична апатия“. Той е следствие от изключително популярния в света на социалните психолози случай с убийството на Кити Дженовезе (брутално убийство с изключително много свидетели, при което никой не се е намесил и не е сигнализирал на властите).

  Експериментът се състои в това няколко участници да бъдат изолирани самостоятелно в стая, като им се предоставят микрофон и слушалки. Един по един те могат да говорят в микрофона и да чуват останалите, но не и да ги виждат. Предвижда се наблюдаваните лица да направят няколко тура говорене и слушане. Същината на експеримента е да се пресъздаде по различен начин апатията, проявена в случая на Кити. Ето защо се добавя запис на глас, който още при първия тур споделя, че има съществен здравословен проблем и е склонен към припадъци. При второто изявление на въпросния глас, той казва, че не се чувства добре, а накрая се чуват звуци от припадък.

  Всички наблюдавани лица са показали симптоми на повишена тревожност и видимо са разбрали какво може да се случва в някоя от стаите на другите участници (а именно някой припада). За учените обаче не е било изненадващо, че едва 31% от участниците излизат от помещението си, за да се опитат да помогнат на човека, който смятат, че е пострадал. Изводите говорят, че колкото повече хора (като бройка) са част от някаква ситуация, толкова повече се разсейва усещането за лична отговорност и се понижава готовността на индивида да покаже инициатива като помогне.

   

  Осем часа без телевизия и смартфон

  Психологът Екатерина Мурашова организира експеримент с 68 деца на възраст между 12 и 18 години в град Санкт Петербург. Той се състои в това да се ограничи достъпа на подрастващите до компютър, телевизор, смартфон или други средства за комуникация за осем часа. През тези осем часа децата могат да слушат музика, да четат, пишат, учат, рисуват или да се разхождат. Само трима от подрастващите успяват да го направят. Седем са издържали в продължение на пет часа. А повечето напускат експеримента с довода, че не могат повече и имат усещане, че ще избухнат. Двадесет и седем тийнейджъри получават замаяност, треска, студени тръпки, болка, тремор, сухота в устата и болки в корема и гърдите. Почти всички участници в експеримента показват симптоми на повишена тревожност и дори страх, като 5 от тях са получили панически атаки, трима признават за появата на мисли за самоубийство. Интересно е, че след като децата възвръщат достъпа си до съвременните начини за комуникация, симптомите изчезват като с магия.

   

  Спонтанни изражения на лицето и подчинение

  Карни Ландис е провел експеримента си в далечната 1924 г. като наблюдавал студенти, докато извършват поставени от него задачи. Предварително изрисува обозначителни линии по лицата им, с цел да проследява по-лесно движението на мимическата мускулатура. Задачите, които студентите трябва да изпълнят, са да подушат амоняк, да гледат порнографски снимки, да ровят в кофа с жаби и дори да обезглавят плъх.

  Оказва се, че въпреки голямото си нежелание, повечето хора се подчиняват на инструкциите от експериментатора. Като въпреки, че нямат желание, приемат заповедите му и ги изпълняват.

   

  Рингелман и груповата работа

  Всъщност човекът, който провежда експеримента – Макс Рингелман, се е занимавал с изследването на селскостопанския труд и неговата продуктивност, като това е предизвикало интереса му към влиянието, което оказва групата над индивидуалния резултат. Експериментът, който Рингелман провежда, е оценка как се представят хората, когато извършват силова физическа дейност самостоятелно и в група. Резултатите говорят, че индивидуалните усилия са доста по-съществени от груповите, като изводите са свързани с понижаване на вътрешната мотивация при работа в група.

   

  Ефект на Хоторн

  От 1924 до 1932 г., в чикагската компания „Western Electric“ се провежда експеримент, целящ да разбере дали продуктивността на работниците се покачва под влияние на по-ярка светлина. През това време те знаят, че са обект на изследване, и продуктивността се покачва неимоверно. Когато експериментът приключва, продуктивността спада.

  Оказва се, че докато хората знаят, че са обект на изследване, мотивацията им да са целенасочени е доста по-добра, поради проявения интерес от ръководните лица.

   

  От врата на врата и прехода от малки към големи услуги

  Психолозите Джонатан Фридман и Скот Фрейзър изпълняват поредица от експерименти, целящи да осмислят как индивидът реагира на молби, особено когато те постепенно стават по-големи и сериозни. Патриша Плинър от Университета в Торонто анализира данните и стига до извода, че след като хората направят малка услуга, възможността да направят по-голяма се увеличава.

   

  Експеримент Сини-кафяви очи

  След убийството на активиста за граждански права Мартин Лутер Кинг през 1968 г. силно се заговорило за расизма.

  Джейн Елиът – учителка на трети клас в Рисвил, Айова, решила да обсъди със своите ученици проблемите, свързани с дискриминацията и расизма. Децата не разбрали какво има впредвид учителката им, затова тя решила да им покаже нагледно.

  За целта на експеримента Елиът разделила учениците в две групи, според цвета на очите. Привилегированата група била на децата със сини очи. Те имали достъп до игралната зала пет минути повече. Също така синеоките ученици сложила на предните редове, а децата с кафяви очи разположила на задните редове. Децата можели да общуват само със себеподобните си – тоест с деца, които имали същия цвят на очите.

  Учителката изтъквала недостатъците на децата с кафяви очи и ги наказвала, когато не спазвали правилата. На следващия ден разменила правата на групите.

  При по-привилегированата се наблюдавали по-високи резултати. Децата, подложени на дискриминация, допускали повече грешки, дори да били по принцип отличници.

  Може би децата донякъде да са разбрали какво е дискриминация, но родителите им се възмутили, че се проявява такова отношение към бели деца. Неочакван ефект за доказване проява на расизъм.

   

  Ефект на дезинформация

  През 1974 г. Елизабет Лофтус започнал да изучава ефекта от дезинформацията. За пример взел пътнотранспортни произшествия. На 45 ученици, разделени в групи по 9 души, били показвани видеа с продължителност от 5 до 30 секунди.

  След всеки видеоклип с пътен инцидент, учениците попълвали въпросник. Първият въпрос винаги бил: „Напишете доклад за инцидента, който току-що видяхте!“. В останалите въпроси се изисквали подробности за инцидента. Основният въпрос засягал скоростта на автомобилите, участвали в произшествието. Девет души били запитани: „Колко бързо се движеха колите от видеото, когато се удариха една в друга?“. На другите участници бил зададен подобен въпрос, но думата “удари” била заменена с думите “докосна”, “разбиха”, “сблъска”. Отговорите за скоростта били в зависимост от употребената дума за сблъсъка. Това показва, че въпросът оказва влияние върху отговора.

   

  Отложеното удоволствие

  Валтер Мишел е инициатор на експеримента с отложеното удовлетворение. Той се е провел края на 60-те и в него участвали 600 деца на възраст от 4 до 6 години.

  Деца влизали в стая, в която имало само маса и стол. На масата имало маршмелоу, бисквитка или друго лакомство. Било им казано, че ако искат могат да хапнат лакомството веднага, но ако почакат 15 минути, ще получат награда – втори сладкиш.

  Мишел наблюдавал, че децата използвали различни подходи, за да устоят на изкушението – някои се обръщали с гръб, други закривали очите си с ръце, трети започвали да ритат по масата или да си дърпат косата. Някои деца галели лакомството сякаш е плюшена играчка. Но имало и такива, които го изяждали веднага.

  Възрастта се оказала ключов фактор в устояването на изкушението. По-малките деца били по-нетърпеливи.

  Последвалите проучвания показали, че децата, изчакали наградата, имат и по-добри резултати в живота, по-високо ниво на образование и нисък индекс на телесна маса.

   

  Ефектът от фалшивия консенсус

  В този експеримент учените попитали студентите дали са съгласни да се разхождат около кампуса в продължение на половин час с голяма табела, на който пише „Яжте при Джо!“.

  След това участниците трябвало да преценят колко хора биха се съгласили с това.

  Съгласилите се да се разхождат с табелата били на мнение, че повечето хора биха били съгласни с това. Отказалите мислели, че повечето хора, подобно на тях, ще откажат. Повечето участници в експеримента твърдо вярвали, че останалите ще направят като техния избор.

  Това човешко поведение е известено в психологията като ефект на фалшивия консенсус.

  За повече инфо: iskamdaznam.com

   

  Дим в стая

  В една стая били събрани хора, съгласили се да попълнят въпросник. Изведнъж изпод вратата започнал да излиза дим. Естествена реакция при такава ситуация е човек се опита да напусне стаята или поне да уведоми за случващото се. Но как да реагирате, ако не сте сами, но хората, които са в стаята въобще не забелязват дима. За целта на експеримента, другите хора били актьори, които се престрували, че не забелязват дима.

  Само 10% от участниците напуснали стаята или докладвали за дим, а 9 от 10 човека продължили да работят по въпросника.

  Експериментът доказва, че хората разчитат повече на чуждото поведение, отколкото на инстинктите си. Също така, че в присъствието на пасивни личности, са склонни да реагират по-бавно или изобщо да не реагират на аварийни ситуации.

   

  Анонимен концерт в метрото

  На 12 януари 2007 г. във вашингтонското метро, по инициатива на Дж. Уайнгартен от вестник „Washington Post”, се провел следният социален експеримент. На обичайно място, заемано от улични музиканти, застанал известният цигулар Джошуа Бел. В продължение на 45 минути, той изнесъл безплатен концерт, изпълнявайки класически произведения на „Страдивариус” от 1713 г. – цигулка за повече от 3,5 милиона долара.

  От преминалите хиляда души, само шестима спрели да послушат, около 20 души пуснали пари, без да спрат. Цигуларят събрал 32 долара. Само един човек познал световноизвестният виртуоз.

  Експериментът доказал каква е зависимостта между възприятието и приоритетите, както и дал за оценка на публичния вкус. Няма значение дали звезда или посредствен музикант свири в банална и скучна среда, в неудобно за всички време – красотата остава незабележима.

   

  Експериментът на Робъртс Кейв

  Целта на експеримента бил да покаже как ограничените ресурси пораждат конфронтация и как може да се справят хората с нея.

  За експеримента били създадени две групи момчета на възраст между 11 и 12 години. Групите не знаели една за друга. Те били отведени на място, за което мислели, че е летен лагер. През първата седмица връзките в отделните групи се засилили.

  След това запознали момчетата от двете групи и между тях се зародил конфликт. Експериментаторите създали ситуации на конкуренция между групите и нивото на враждебност се увеличило.

  На третата седмица били създадени проблемни условия за двете групи, при които те трябвало да работят заедно, за да решат общ проблем с питейната вода. Двете групи се обединили, дори станали приятели.

  Експериментът доказва, че съвместната работа е сред най-ефективните методи за намаляване на конфронтацията.

   

  Експериментите за съответствие на Asch

  Натискът от връстници не е просто нещо, с което трябва да се справят само деца или тийнейджъри. Желанието за принадлежност е дълбоко вкоренен човешки стремеж. Експериментите за съответствие на Аш, проведени през 1951 г., представляват набор от експерименти, използвани за определяне на степента, до която хората ще коригират поведението си, въз основа на необходимостта да се впишат и да не се открояват.

  Соломон Аш казва на участниците, че това е експеримент за визуалното възприятие. Първо ги кара да отговорят сам на прост въпрос, при който сравняват дължината на 3 различни линии вдясно с тази вляво и отговарят коя линия отдясно е най-близка по дължина до тази отляво. 99% от хората отговорят правилно.

  След това той поставя участника в стая с други, ката някои от другите всъщност са съратници с експериментатора. Конфедератите понякога умишлено дават грешен отговор. Това има ефект, като подтикна участника да даде грешен отговор, като отрече собствените си очи или сетива, за да се съобрази с групата.

  Аш установява, че хората ще се присъединят към групата в 37% от случаите, но по различни причини: някои, защото смятат, че трябва да грешат (когато толкова много други или „групата“ имат различен отговор), а други, защото искат да избягвайте дискомфорта от изпъкване. Аш също така открива, че когато даде на участника партньор (т.е. друг участник, който участва в същото време), тогава съответствието спадна от 37% на 5%.

   

  Стокхолмски Синдром

  Терминът Стокхолмски синдром е използван за първи път от медиите през 1973 г., когато 4 заложници са взети по време на банков обир в Стокхолм, Швеция.

  Заложниците защитават своите похитители, след като са освободени и не са се съгласили да свидетелстват срещу похитителите в съда. Те са развили връзка и афинитет към своите похитители.

  Следователно Стокхолмският синдром се определя като състояние, при което заложниците развиват психологическа връзка със своите похитители по време на плен.

  Уикипедия цитира това изследване от книгата Стокхолмски синдром от CS Sundaram, която изброява няколко ключови компонента, които характеризират Стокхолмския синдром:

  1. Развитието на положителни чувства у заложника към похитителя;
  2. Отказ на заложници да сътрудничат с полицията и други държавни органи;
  3. Вярата на заложника в човечността на похитителя, престава да ги възприема като заплаха, когато жертвата има същите ценности като агресора.

  Вероятно светът страда от социален Стокхолмски синдром, т.е. разстройство в цялото общество на гражданите, които харесват и защитават своите политически лидери, които ги експлоатират активно.

   

  Синдром На Мюнхаузен чрез прокси

  Синдромът на Мюнхаузен е описан за първи път през 1951 г., свързан с група пациенти, които са измислили истории за предполагаемите си заболявания и са убеждавали лекарите да извършват ненужни хирургични процедури върху тях. Теорията е, че тези хора несъзнателно са правили това, защото са жадували за внимание или грижа.

  Синдромът на Мюнхаузен чрез прокси е вариация, но съдържа ключова разлика. Това е специфична форма на малтретиране на деца, описана за първи път през 1977 г., която описва ситуации, в които родителите или лицата, полагащи грижи, почти винаги майката, измислят истории за болести за децата си и се опитват да обосноват историите чрез измисляне на физически симптоми и признаци.

  Обикновено семействата или полагащите грижи завеждат детето в болницата със симптоми, които не могат да бъдат обяснени лесно чрез физиологични начини, и тези симптоми се появяват само, когато детето е с родителите.

   

  Експериментът с добрия самарянин (1973)

  В притчата за добрия самарянин се разказва за това как пътник безвъзмездно помага на ранен и ограбен човек, който бил подминаван от всички останали. Психолозите Даниел Бастън и Джон Дарли решили да проверят колко силно подобни нравствени императиви влияят на поведението на човека в стресови ситуации.

  На едната група студенти семинаристи разказали притчата за добрия самарянин, след което били помолени да прочетат проповед за това, което чули в друга сграда на кампуса. На втората група било поръчано да приготвят реч за различните възможности за устройване на работа. При това доброволците били помолени да бързат особено много по пътя към аудиторията. По пътя от едната сграда до другата студентите видели на пуста алея лежащ на земята човек, който изглеждал така, сякаш има нужда от помощ.

  Изяснено било, че студентите, които по пътя се готвили за проповед за добрия самарянин, реагирали на тази ситуация точно както и втората група участници в теста – върху решението им изключително силно влияело ограниченото време. Само 10 на сто от семинаристите, които били помолени да отидат в аудиторията възможно най-бързо, помогнали на непознатия. Останалите не го направили дори след току-що чутата лекция колко е важно да се помага на ближния при тежки ситуации.

  Какво говори това за нас: Ние сме в състояние с удивителна лекота да се отказваме от религии или други етични императиви, щом това ни е изгодно. Хората са склонни да оправдават своето безразличие с изрази като „това не ме засяга”, „все едно с нищо не можех да му помогна”  или „тук ще се оправят без мен”. Най-често това става не по време на катастрофи или кризисни ситуации, а в хода на всекидневния ни живот.

   

  Експеримент „Безразличният свидетел” (1968)

  През 1964 г. престъпно нападение над жена, което се повторило два пъти в рамките на половин час, завършило със нейната смърт по пътя за болницата. Свидетели на престъплението станали повече от десетина човека.(В своя сензационна статия списание Time погрешно посочва 38 човека.) И въпреки това никой не си направил труда да се отнесе с необходимото внимание към това произшествие. Мотивирани от това събитие Джон Дарли и Боб Латейн решили да проведат свой собствен експеримент.

  Те поканили доброволци да участват в дискусия. Аргументирайки се това, че ще бъдат обсъждани изключително деликатни въпроси, на съгласилите се участници предложили да общуват разделено с помощта на разговорни устройства. По време на разговора един от събеседниците  симулирал епилептичен припадък, който можел лесно да се разпознае по звуците от говорителите. Когато разговорът се провеждал поединично с всеки 85 на сто от участниците реагирали живо на случващото се и се опитвали да помогнат на пострадалия. Но когато участникът предполагал, че освен него в разговора участват още 4 човека, само 31 на сто намерили сили да направят опит някак да повлияят на ситуацията. Всички останали смятали, че с това е длъжен да се заеме някой друг.

  Какво говори това за нас? Ако си мислите, че големият брой хора наоколо осигуряват вашата безопасност, това съвсем не е така. Тълпата може да бъде безразлична към чуждата беда, особено, когато в трудна ситуация са попаднали хора от маргиналните групи. Докато до нас има още някой ние с радост прехвърляме отговорността за случващото се върху него.

   

  Вълната

  В експеримента, провел се през 1967 г., е заложена идеята да се провери какво би се случило, ако в едно демократично общество се прокраднат фашистките идеи. За целта се използва клас гимназисти, част от които са провъзгласени от учителя за по-висши от другите. Тази промяна подобрява учението им и повишила резултатите им. Да, но същите тези „по-висши“ започват да се озлобяват и да изолират „по-нисшите“. А най-страшното е, че различията в отношенията се проявяват и извън училище. Само за четири дни експериментът излиза извън контрол и е прекратен. През 2008 г. се появява и игрален филм по темата – „The Wave“.

  Интересен експеримент свързан с фашизма е и проведеният на з февруари 1942 г. в канадския град Уинипег, Манитоба, експеримент, известен като „If Day“. Оказало се, че много от канадците били  готови да съдействат на окупаторите.

   

  Хомосексуална терапия

  През 60-те години започва да се говори за хомосексуализма като за психично заболяване. Много хора (доброволно или не) започват да търсят лечение на своето сексуално привличане. Експерименталните терапии се провеждат на асоциативен принцип. На пациентите се показват изображения на хомосексуални действия, а след това им се пуска ток или се инжектират със субстанции, които предизвикват повръщане. Случаи на „излекувани“ няма, но има документирани сериозни психични заболявания и един смъртен случай след продължителна кома, резултат от терапията.

  Списък с различни видове действащи психологически ефекти:

  Ефектът на Zayonts (ефект на аудиторията)

  Ефектът на Хоторн –  интерес към експеримента 

  Ефектът на Zeigarnik – Човек по-добре запомня материал или събитие, което остава недовършено.

  Ефектът на Veblen – икономически необосновано търсене на стоки от висока ценова категория.

  Ефектът от пълния провал – Хората, които правят грешки или пропуски и понякога изглеждат смешни, ни се струват по-привлекателни. А съвършенството създава дистанция и дори е досадно.

  Ефектът на прожекторите – усещането, че всички винаги ви гледат и виждат всичките ви пропуски и грешки. Надценяваме вниманието на другите към себе си

  Източник: Zarata.info

   

  Експерименти с „кучето на Павлов“, 1904 г. 

  Едва ли има човек в Русия, който дори да не е чувал за опитите на учения Иван Павлов. Някои ги смятат за садистични, други подчертават, че откриването на условните и безусловните рефлекси е напреднало както във физиологията, така и в психологията. Няма да даваме емоционална оценка на дейността на учения и ще говорим за същността на неговите експерименти. През дупка (фистула) в стомашно-чревния тракт на животното се извежда стомашен сок, събира се в контейнер и се изчислява количеството му. Подаден е светлинен сигнал и в същото време е предложена храна на кучето. По това време то отделя слюнка и през фистулата тече стомашен сок. След известно време сигналът се подава, както преди, но храната вече не се дава. Но кучето все още отделя слюнка и стомашен сок. Това е условен рефлекс на стимул, идващ отвън. Изводи: Експериментите на Павлов позволяват да се установи тясна връзка между умствените и физиологичните процеси, протичащи в тялото на живите същества, включително хората.

   

  Нуждаем се само от едно нещо, за да бъдем щастливи

  Изследване на Харвард, със 75 годишна продължителност – едно от най-дългите изследвания, провеждани някога, проследява живота на 268 студенти (1938-1940) от мъжки пол (които в момента са в своята 90+ годишна възраст), регулярно събирайки данни от техния живот през всичките 75 години. Универсалното заключение? Любовта е това, което наистина има значение, поне доколкото се отнася до дългогодишното щастие и задоволителния живот.

  Научният ръководител на изследването – психиатърът Джордж Вайлант прави обобщителен коментар за The Huffington Post, че основите на щастието са две: „Едната е любов. Другата е да намериш начин да живееш живота си, без да отблъскваш любовта.“ Пример: един от доброволците започнал участието си в изследването с най-ниската прогноза за бъдеща стабилност в живота – бил предприемал опит за самоубийство. Но, в края на живота си, той е един от най-щастливите в изследването. Защо? Джордж Вайлант обяснява, че „той прекарал живота си в търсене на любов“.

  .

  Благодарим за това, че стигнахте до тук! Значи трудът ни не е бил напразно. Ще се радваме ако ни помогнете да съберем още интересни описания на психически експерименти. Пишете ни на редакционния ни имейл (линк).

  .

• Посланието на светите Кирил и Методий

  .

  Значението на буквите

  Думичката азбука идва от две букви и не кои да е, а първите две в глаголицата – аз и буки.

  Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье… – Аз зная буквите и животът със знанието е добър… Това ни казва нашето а, б, в.

  В превод от древнобългарски азъ означава памет. Освен това на древния ни език алем означава първи, а ан означава бог или небе. В новата азбука Кирил и Методий поставят на челно място буквата А като символ на начало и самосъзнание. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно те образуват смислен текст, скрито послание на Светите братя към народа, който ще се ползва от тяхното творение, давайки му да разбере защо са нужни буквите, какъв е техният смисъл и накъде ще ги поведе родното слово.

  Първите азбукарчета заучавали новата азбука в текстовия й вариант и, макар че отдавна сме го забравили, той и днес продължава да ни глаголи, тоест говори:

  „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! Еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!”.

  Преведена на съвременен български език, тази уникална азбука звучи така:

  „Помни буквите, учи да говориш! Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! С ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“.

  Колко е хубава азбуката ни!

  .

  Източник: zapernik.com

  .

• „Предсмъртното писмо” на Васил Левски и манипулации на историческата памет

  .

  Мнението на Георги Владимиров,
  доктор по история, цитирано дословно:

  „ПРЕДСМЪРТНОТО ПИСМО” НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И
  МАНИПУЛАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ
  С МЕТОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ВИРТУАЛЕН НЕПУКИЗЪМ

  Позволих си да напиша тези редове не от позицията на специалист по документалното наследство на Апостола на свободата, а с ясната отговорност на професионален историк-скептик, за когото сензацията в историческото знание/познание е по-скоро похват в холивудски сценарий на приключенски екшън с измислен герой. Убеден съм, че честите манипулативни изблици по невралгичната тема за “историческата памет и идентичност” са пагубни за общественото съзнание също толкова, колкото чалгата, ментетата, сапунените сериали, а “подмяната на автентичност” се превръща в явление, съизмеримо с “прославилото” ни неотдавна по света припевче „Кен лии…”.

  Ето на какво се натъкнах в „необятното пространство на виртуалния свят”, в което, ще се съгласите, прекарват голяма част от ежедневието си нашите (уж) постмодерни български събратя. И най-вече – младото поколение. Става дума за текст, озаглавен “Предсмъртното писмо на Васил Левски”. Ето какво гласи той:

  „Байовци,
  Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: “Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни, и давал ли е пари или казвал нека да стане, па тогава. На такива аз съм им писал и преди: “Днес е момента да си купите живот, който сега се продава, утре не, и милиони да давате”. Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари наказанието е само едно Смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел, докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли, не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме”.

  Този текст от близо три години присъства в интернет-форумите, а вече е популярен и цитиран често дори извън света на виртуалното. Може би защото звучи автентично, напълно в “стила на Левски”. Но до момента още никой не е показал оригинала му, писмото-завет не е публикувано в нито едно научно изследване или документален сборник. Дори и във великолепния, изчерпателен компендиум „Васил Левски. Документи”, издаден през 2000 г. от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и Общобългарския комитет „Васил Левски”.

  Какво прави впечатление?

  На първо място – обръщението „Байовци”, с което започва цитирания текст, е употребено само в едно-единствено писмо до БРЦК от 25 юли 1872 г., приписвано на Левски. Утвърдено обръщение в цялостното му епистоларно наследство е „Братя”. С „Байо” Левски започва писмата си само до Любен Каравелов и Кирияк Цанков.

  Изразите „освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия” и „щото да бъдем равни на другите европейски народи” са извадени от писмо на Апостола до новопосветените в революционното дело (19 февруари 1872 г.), а „днес е момента да си купите живойт, който сега се продава, утре не, и милиони да давате” – от заплашително писмо от името на БРЦК до Ганчо Мильов в Карлово (10 май 1872 г.). Пасажът за смъртните наказания в художествена форма прави опит да пресъздаде внушенията на глава IX от “Устав на БРЦК”. И накрая – прочутият израз „Времето е в нас и ний сме във времето; то нас обръща и ний него обръщаме” е взет от писмо на Апостола до Панайот Хитов в Букурещ, писано в “Българско 1871. 10 Мая”, страница първа. Контекстът обаче е различен, посланието – също.

  Днес във форуми и други виртуални изповедални людете продължават да спорят за автентичността на писмото. Привържениците на тезата за неговата оригиналност твърдят, че то е цензурирано от комунистическите власти. Но къде е оригиналът? Защо той не бъде обнародван?

  Изглежда става дума за класически пример на (на)писан текст в традициите на „фолк-историята”, чийто автор несъмнено добре познава епистоларното наследство на Апостола, неговата лексика и изказ, и притежава умело компилативно перо. Крайният резултат е една интелектуално-безотговорна манипулация. Което на свой ред поставя въпроса за стойността на публикуваните текстове и за отговорността на (често анонимно) пишещите във виртуалното пространство, възможността за доверяване, позоваване и цитиране на подобни повествования и т.н. – една, общо взето, твърде обширна като дискусионност тема, която, както изглежда, скоро няма да намери еднозначно разрешение. Налице е и тревожна тенденция, защото младото поколение често става невинна жертва-потребител на подобни мистифициращи “ГМО-продукти на историческата памет”.

  Призовавам колегите от историческата гилдия да вземат отношение по тези теми, а да не абдикират от тях с аргумента за тяхната “несериозност”. А изкушените от историческото ни минало сънародници съветвам да четат внимателно, критично, съпоставяйки логиката на фактите и свидетелствата на авторитетите.

  Като историк (с неохота) започнах да свиквам с “модерни четива” и прочие художествени текстове, убеждаващи ни, че сме по-древни от Потопа, по-цивилизовани от всички народи, най-мъдрите, най-добрите, най-силните… Ала моля ви, господа “алтернативни историци”, не посягайте на паметта на Левски, не “доукрасявайте” неговата достатъчно впечатляваща личност с емоционално-патриотарските продукти на собствената ви фантазия.

  Истинска История се прави с действия, а не със сценарни похвати!

  Георги Владимиров,
  доктор по история

  Приложени факсимилета:

  1. Писмо до БРЦК в Букурещ от 25 юли 1872 г. (НБКМ-БИА, ф. №5 (КЦ), арх. ед. 5, л. 30);
  2. Препис на писмо от Васил Левски до новопосветени дейци в комитетското дело от 19 февруари 1872 г. (НБКМ-БИА, ф. №85 (ВЛ), II А 8047);
  3. Първа страница от писмо до Панайот Хитов в Букурещ от 10 май 1871 г. (НБКМ-БИА, ф. №87 (ПХ), II А 8012).

  Георги Вл. Владимиров е доктор по история, магистър по теория и история на културата. Автор e на 5 монографии и над 70 научни статии, студии и изследвания по проблеми на средновековната история и култура в научния и периодичния печат. Член е на Съюза на учените в България, носител на международни и национални награди в сферата на хуманитаристиката. Работи главно по проблеми на историята и културата на българите по Средна Волга през Средновековието.

  .

  

  

  
  

  

   

  
  
  
  
  

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  По въпроса е писано тук: Президентските Невероятни НеНовини

  .

• 3-ти март – Ден на приятелство между България и САЩ в Бевърли Хилс

   

  На 19 февруари – деня, в който българите по целия свят отбелязват 152 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски – националният празник на България, Трети март, получи специално признание в общинския съвет на Бевърли Хилс.

  Кметът на града, г-н Лестър Фридман, заместник-кметът, Dr. Sharona Nazarian, и общинските съветници връчиха на официална церемония на генералния консул на България в Лос Анджелис, г-н Бойко Христов, прокламация, с която Трети март се обявява за Ден на приятелството между България и САЩ в Бевърли Хилс.

  .

  

  .

  Документът подчертава 82-ата годишнина от спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта по време на Втората световна война, акцентира върху приятелството между народите на България и САЩ и признава устойчивостта, силата и упоритостта на българския народ в преодоляването на историческите предизвикателства. Освен това, в него се отбелязва трайното влияние на българската общност върху местното общество.

  Кметът и общинските съветници на Бевърли Хилс отправят призив към жителите на града да използват възможността, която предоставя Денят на приятелството между България и САЩ, за да се запознаят по-добре с историята, културата и приноса на българите в Америка.

  От своя страна, генералният консул изрази своята дълбока благодарност за този жест на уважение, приятелство и разбиране на историческата истина. Той представи България като древна цивилизация със значим принос към световната история и подчерта символиката на факта, че именно на 19 февруари – деня, в който българите по света почитат паметта на Васил Левски – се издава тази важна прокламация.

  .

  Текст и снимки:

  Генерално консулство на Р България в Лос Анджелис

  .

• Проф. Павлов: Наследството на Левски в неосвободените български земи

  .

  Проф. Пламен Павлов,

  в. „Труд“

  По думите на Христо Силянов, при Гоце Делчев и неговите съратници „…се е преродила несломимата вяра на Левски…“

  За сподвижниците на Стефан Боздуганов: „Този скромен деец обладаваше нещо от духа на Васил Левски…“

  В навечерието на 152-та годишнина от гибелта на нашия най-обичан национален герой нека припомним какво означават неговата личност и дело за поколенията революционери в земите извън скромните предели на възстановената след вековете на робството българска държава. На тази тема се спираме в книгата „Васил Левски: „Най-добрият ни българин“ (Петнадесет истории за Апостола на свободата“), излязла преди броени дни. Цитатът, вграден в заглавието, е от писмо на Данаил Хр. Попов, съратник на Апостола, и на тогавашния „хъшовски“ жаргон означава: „Най-големият ни патриот“!

  В края на ХІХ в. в учебниците по „Отечествоведение“ има цикъл уроци на тема “Неосвободени български земи”. Заедно с първите знания по четене, писане и смятане тогавашните българчета научават, че не всички сънародници имат възможността да живеят в свободна България.

  Непретенциозните, но запомнящи се за цял живот кратки текстове са посветени на техните сестри и братя, останали или пък попаднали след 1878 г. под чужда власт – в Османската империя, Сърбия, Румъния – град по град, околия по околия, в Македония, Източна Тракия, Поморавието, Северна Добруджа… Тогавашните наши педагози са преценили, че е задължително подрастващите да знаят повече за собствения си народ.

  Духът на национално единство е дълбоко присъщ на нашите предци – от обикновените селяни и граждани до политическия и културен елит. По-възрастните знаят от опит какво е неравноправието, иначе казано робството, и какво означава свободата. В политическите, военни и културни среди навлизат македонски и бесарабски българи. Завършилите Софийския университет или Военното училище, независимо дали са от свободна България или не, често поемат пътя на учители и революционни дейци в Македония и Одринско. Един от ярките примери, вдъхновявали поколения българи, включително от неосвободените краища на Отечеството, естествено е Васил Левски.

  Не само в програмни документи, но със своите действия водачите на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия изтъкват приемствеността с националната революция отпреди 1878 г. Коста Църнушанов, един от изтъкнатите познавачи на темата, отбелязва: „А как Македония се е отнасяла с Левски? Революционна Македония го издигна на нивото на свой водач. Организацията е изградена в духа на неговите идеи /…/, духът на големия Апостол на целия български народ е възкресен в македонското освободително дело, което го следва до край…“.

  Нека припомним думите на Даме Груев (1871-1906): „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Левски, Ботев, Бенковски…“. В своята апостолска мисия Гоце Делчев (1872-1903), силно привързан към личността на Левски още като ученик в Солунската българска мъжка гимназия, в новите условия творчески прилага създадените от Апостола принципи на революцията: изграждане на мрежа от комитети, въоръжени сили в лицето на местните чети, осигуряването на военни специалисти (офицери и подофицери) – в случая от свободна България. Яне Сандански (1872-1915), обявен от пропагандата в Скопие за „знаме“ на македонизма, споделя: „Заех се с четенето на революционни книги. Биографията на Левски ми направи най-силно впечатление…“.

  Казаното за влиянието на Левски върху „вътрешните“ дейци на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО) може да бъде допълнено и с ролята на онези от участниците в борбата, родени в свободна България. Христо Силянов отбелязва връзката на българите от неосвободените земи с Кръстю Асенов от Сливен (племенник на Хаджи Димитър), Коста Нунков от Чирпан, Георги Папанчев от Сливен, Марко Лерински от Котел и много други, тръгнали по пътя, посочен някога от Апостола: „В тях се е преродила несломимата вяра на Левски, отекнало е копнението на Ботев и е оживял немирният дух на Раковски…“.

  Демократичният дух във ВМОРО е в хармония с идеите на Левски и произтича от тях. Нека продължим с размислите на Христо Силянов: „Проповедта и организаторските усилия на Васил Левски обгръщаха цялото племе: доказани следи от неговата дейност има в Разложко. Той увисна на бесилката за свободата и на Македония…“.

  Тодор Александров (1881-1924), водачът на възстановената след Първата световна война организация, познава в дълбочина делото на Левски. Да не забравяме, че е син на авторитетния учител Александър Попорушев, че завършва българското педагогическо училище в Скопие и работи като учител във Виница, Кратово, Кочани и Щип. Според Павел Шатев самият Тодор Александров е истински последовател на завещаните от Левски революционни принципи: „Той диреше пътища и методи на действие, за да се организира масата и се създадат грамадни организации, които да бъдат ръководени от един център, който център в даден момент да разполага тялом и духом с хората на тия градски и селски организации, и за изпълнението на революционни акции…“. При Тодор Александров могат да бъдат отбелязани на само пълната отдаденост на каузата, но и черти на аскетичен начин, присъщ на Левски. По повод на гибелта му един съвременник отбелязва: „Той не знаеше нито що е алкохол, нито що е тютюн… Предупредително-заплашителните писма на Тодор Александров създадоха атмосферата, която провали Стамболийски…“. Личността на Васил Левски не остава встрани и от вниманието на Иван (Ванчо) Михайлов (1896-1990) и неговите съратници, за които българският Апостол е олицетворение на освободителната кауза, на борбата на дейците на организацията против сърбо-югославската и гръцката тирания.

  Какво означава делото на Левски за българите в Западните Покрайнини, предадени по силата на Ньойския договор на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 г. Югославия)? С брутално насилие чуждата власт безцеремонно налага сръбския език, забранява българските книги, обичаи и традиции, конфискува и унищожава портретите на Ботев и Левски… Политиката на повсеместен терор води до създаването на Вътрешната западнопокраинска революционна организация „Въртоп”. Сред нейните водачи се откроява Асен Николов (1904-1937), превърнал се в страшилище за окупатора, един от хората, които провокират вниманието на европейската дипломация и общественото мнение към съдбата на поробените Западни Покрайнини. С името на Николов са свързани най-успешните акции срещу стратегически обекти на Кралство Югославия – жп гари, линии, мостове, казарми… През 1936 г., по време на акция в Ниш, смелият българин е заловен, осъден на смърт и екзекутиран (4 март 1937 г.) в Белград. За да не дразни югославската страна, полицията “арестува” некролога и позивите в памет на войводата, разпространявани в София. Обяснението е, че на снимката Николов е с оръжие и в бойна униформа, но текстът е красноречив: “Асен Николов – апостол на Свободата!”.

  Наследството на Левски вдъхновява и добруджанските българи, особено в периода 1919-1940 г., когато не само Северна, но и окупираната след Първата световна война Южна Добруджа е предадена на Румъния. В голямото българско село Еникьой, Тулчанско, където през 1866 г. Левски е учител за едва няколко месеца, дори и през 1918 г. е съществувала забележителна памет за него. Художникът и изследовател на българската старина Иван Енчев – Видю записва интересни спомени на местни българи за този период от живота на Апостола.

  Сред дейците на национално-освободително движение в Добруджа изпъква името на почти забравения днес Стефан Боздуганов (1892-1943). Един съратник пише в негова памет: „Този скромен деец обладаваше нещо от духа на Васил Левски и от революционния жар на Стефан Караджа – като тях той шареше сред добруджанското население, подобно на един фанатичен апостол, който съсловно и с всички възможни средства увещаваше и възпламеняваше духа, и волята на всички обезверени…”.

  .

• INF арт колектив: Среща в Прага на хора на изкуството

  .

  Познаваме доста хора в #Прага, занимаващи се и интересуващи се от изкуство. Считаме, че тази малка общност е доста разпокъсана. Ще се опитаме да направим месечни срещи на интересни места в Прага, за да я съберем на едно място и да видим дали може да се получи нещо вдъхновяващо.

  .

  

  Мястото на провеждане

  Детайли

  Кога: Четвъртък, 20 февруари 2025 г.

  Къде: Kavárna Mlýnská, еднo от любимите арт кафенета, чийто барплот е създаден от David Černý

  Регистрация

  Ако искате да присъствате, регистрацията е повече от желателна! Направете я от ТУК, за да знаем колко места да запазим.

  Ако творите или имате интерес към изкуството, сте добре дошли.

  Първото питие е от нас.

  Връзки:

  Ако сте във Facebook, можете да следите това събитие.

   

  Image Not Found – Art Collective

  .

  Източник: bg.frontendia.com

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Бел. ред: Image Not Found (INF) e независим арт колектив, работещ в Чехия и България.

  .

• Тръмп спря финансирането от USAID

  .

  Това, което разкриват Тръмп и Мъск е нещо умопомрачително – особено след твърденията на Мъск за връзка с ковид

  Виктор Блъсков,

  Lentata.com

  Тръмп спря финансирането от USAID, която финансира НПО-та, държави и организации от цял свят. Започнаха да излизат изключително интересни данни за всякакви схеми.

  Интересно е, че пазарът на криптовалута се срина 24 часа след това и продължава да се срива с невероятни темпове. Колко ли сенчести схеми са разчитали на криптовалуата като „посредник“ да се губи следата и сега панически ликвидират всичко?

  Откриха и мрежа от НПО-та, финансирана от USAID, която създава общи правила за „заглушаване“ на „грешна“ информация. И с цел да натиска правителствата да приемат тези закони за дезинформация, т.е. закони за цензура. Имаше такъв и у нас преди година, ако си спомняте.

  Трябва да отбележа и, че се осветли моделът на НПО мрежите из цял свят. Както писах преди няколко дни за нашите, методът е същият – голям грант от раздавача финансира едно голямо, мега-НПО, което после раздава на индивиди и проекти. И цялата мрежа „атакува“ заедно политическите противници на левите, прогресивни сили.

  Следете какво се случва. Това, което разкриват Тръмп и Мъск, е нещо умопомрачително и подозирам, че тепърва предстои най-интересното. Особено след твърденията на Мъск за връзка с… ковид.

  .

• „БОЕЦ“ и „Бърд“: Архивът на Пепи Еврото е пълен със СРС и документи на ДАНС и МВР

   

  Архивът на бившия следовател Петьо Петров – Еврото е от хиляди страници и е пълен със специални разузнавателни средства, справки от ДАНС, МВР, подписани и неподписани прокурорски актове. Това обяви лидерът на гражданското сдружение БОЕЦ Георги Георгиев по време на специална пресконференция, дадена съвместно с разследващия сайт „Бърд“.

  Георгиев е бил човекът, който е получил въпросния архив от лице, което се е наложило да бъде изведено в чужбина, за да се гарантира неговата безопасност. Човекът не е поискал никаква облага за предоставянето на документите и е настоявал единствено те да станат публично достояние. По думите на Георгиев лицето е било някога от кръга на Пепи Еврото, но след това го е напуснал възмутен. „Лично негова работа е какви са му вътрешните мотиви, за нас беше важното да си потвърдим истинността на материалите в архива, което и направихме“, каза лидерът на БОЕЦ. По негово мнение обявеният за издирване бивш следовател и в момента е в България и неговата ситуация е нещо като партизанин, който се крие, но никой не го търси.

  Според Георгиев е направен опит да бъде осуетено предаването и получаването на архива, но това все пак е станало. Освен това от източници в ГДБОП той е получил информация, че веднага след получаването на документите, в МВР е пусната разработка срещу него и журналиста от „Бърд“ Димитър Стоянов и те са поставени под контрол и наблюдение.

  Георгиев обяви, че архивът на Пепи Еврото може да се определи в няколко раздела. В единия били документи от прокуратура, подписани и неподписани прокурорски постановления. В друг имало сигнали, подавани до различни институции и до прокуратурата, включително и от „Бърд“, БОЕЦ. В трети раздел можело да се поставят данни от специални разузнавателни средства, които можело да бъдат видени във въпросния архив. СРС-тата били от такива, прилагани включително спрямо политически лидери, висши чиновници. В архива имало и лични документи на бившия следовател – фактури, касови бележи и др. Имало и много документи на ДАНС и на различни служби на МВР.

  Архивът преливал и от документи, свързани фалита на КТБ. Имало и сигнал срещу самия Пепи Еврото.

  Сред документите имало молби за помощ до Пепи Еврото, включително за финансова помощ, имало и от известни бизнесмени, имало и доноси, за които можело да се предполага, че става дума за разчистване на сметки.

  Според Димитър Стоянов от „Бърд“, който е участвал в обработката и потвърждаването на истинността на документите, архивът показвал, че действително Пепи Еврото е бил сив кардинал и сериозен лобист. За неговата роля той даде за пример документ от архива, от който ставало ясно кой чужденец кандидатства за българско гражданство чрез инвестиции, кой е взимал гражданство, на кого е отказвано и на кого е отнемано. Освен това имало и документ от финансовото разузнаване до прокуратурата за опит за изтегляне на 2,2 млн. евро от фирма, което обаче е било спряно.

  Пепи Еврото си е жив и здрав и играе още ключова роля в съдебната власт, каза Стоянов.

  .

  

  По-късно от кибергрупата BG Elves съобщиха, че само по отворени данни са засекли активност на Петров в Гърция. „Предполагаемо загиналият и издирван обвиняем си е жив и здрав, ползва си китайския смартфон (днес включително), но ползва и Garmin часовник“, съобщиха те във Фейсбук.

  .

  Източник: в. „Сега“

  –––––––––––––––––––––––––––––––––

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА

  Разкритията на БОЕЦ, Bird.bg и „Биволъ“ за документи от архива на Петьо Еврото – видео на „Дневник“

  .

  .

• САЩ ще ни предава първия български изтребител F-16

  .

  Министърът на отбраната Атанас Запрянов замина в САЩ, където ще присъства на церемония по официалното предаване на първия произведен български самолет F-16 Block 70, която ще се проведе в производствената база на компанията-производител „Локхийд Мартин“ в Грийнвил, Южна Каролина.

  Дарик радио съобщава, че в състава на българската делегация са включени заместник-министърът на отбраната Аделина Николова, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Красимир Кънев, командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Димитър Петров и директорът на дирекция „Политика по въоръженията“ полковник Владислав Шекеров. На церемонията в Грийнвил ще присъстват посланикът на България в САЩ Н. Пр. Георги Панайотов и военният аташе полковник Иван Богданов.

  В присъствието на ръководството на компанията-производител „Локхийд Мартин“, представители на Конгреса и на Сената на САЩ, на Министерството на отбраната и Военновъздушните сили на САЩ, както и на местната власт в щата Южна Каролина, българският самолет F-16 Block 70 ще бъде предаден официално на България.

  Това е първият от общо 16 нови изтребителя, които България ще получи в изпълнение на двата договора, подписани съответно през 2019 г. и 2022 година.  Очаква се първите два самолета да кацнат на българска територия през април 2025 г.

  В рамките на визитата на министъра на отбраната в САЩ ръководството на „Локхийд Мартин“ ще представи пред българската делегация възможностите на производствената база на компанията в Грийнвил. Министър Запрянов ще се срещне и с български военнослужещи от състава на ВВС, които в момента се обучават там, както и с представителите на Министерството на отбраната на САЩ и на ВВС на САЩ, осъществяващи контрола за изпълнението на доставката на самолетите.

  .

• Първокурсничка в СУ, стипендиант на INSAIT, с пробив на световен форум за AI

  .

  Мария Дренчева е сред първите стипендианти на INSAIT в програмата за задържане на млади таланти EXPLORER и първокурсник във Факултета по информатика и математика на Софийския университет

  Първокурсничка от Факултета по информатика и математика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и стипендиант на Института INSAIT в програмата за задържане на младите български таланти – EXPLORER, записва името си сред авторите на един от най-авторитетните форуми в света в сферата на изкуствения интелект – ICLR (International Conference on Learning Representations).

  Тя е съавтор в статия приета за участие във форума, за който кандидатстват водещи изследователи от цял свят. Успехът е още по-значителен, защото до момента единствената българска научна организация която има публикации на него е Институтът за изкуствен интелект и компютърни технологии (INSAIT).

  Мария Дренчева е едва на 19 години, но това е пореден впечатляващ успех, който постига. Тя завършва Софийската математическа гимназия с пълен отличен, носител е на Национална диплома на МОН и дългогодишен участник в националните отбори по математика на България. Носител на златен медал с максимален брой точки от Европейската олимпиада по математика за момичета, златен медал от Жаутиковската олимпиада по математика, бронзов медал от Балканската олимпиада по математика и е лауреат от Националната олимпиада по математика.

  Благодарение на програмата EXPLORER, Мария избира да остане в България, въпреки алтернативи за продължаване на обучението си във водещи университети в света. Тя записва името си сред първите селектирани младежи в специалната програма EXPLORER на Института INSAIT за талантливи ученици. Така Мария Дренчева продължава образованието си в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, вместо в Западна Европа или САЩ. Целта на EXPLORER е да задържи младежи като нея в страната и да им даде шанс за реализиране на световно ниво в сферата на изкуствения интелект и информационните технологии, като останат да живеят и работят тук. INSAIT предоставя месечна стипендия от 2 000 лв. за период на 4-годишно обучение, а средствата са осигурени от дарения на водещи технологични компании.

  Това е моделът на работа и на водещите университети в света, а първите сериозни резултати на програмата идват само година след нейното обявяване. Затова и INSAIT вече подготвят анонсирането на новата програма за 2025 г., която да мотивира още български таланти да останат в България като едновременно продължават образованието си, но и участват в изследвания с практическа насоченост на световно ниво.

  Успехът на Мария Дренчева е пример как това се случва напрактика. Тя учи специалност „Информатика“ във ФМИ, но паралелно с това участва в проекти на INSAIT. В Института тя има възможност да работи с водещи учени от цял свят и да участва в проекти на световно ниво. Приемането на статията за ICLR е първият сериозен успех в изследователската й кариера.

  Статията е в съавторство и под менторството на българи, учили в едни от най-престижните университети в света, които се завърнаха у нас. Това са Иво Петров (магистър от Кеймбридж, сега докторант в INSAIT, носител на медали от международните олимпиади по математика и физика), Димитър Димитров (докторант от ETH Цюрих, сега изследовател в INSAIT). По нея работят още и д-р Максимилиан Баадер (изследовател в ETH Цюрих) и проф. Мартин Вечев (основател и научен директор на INSAIT).

  Разработката им е озаглавена „GRAIN: Exact Graph Reconstruction from Gradients“ и изследва важен проблем в областта на федеративното обучение – подход, който позволява няколко организации (напр. химични лаборатории) да обучават модели за изкуствен интелект върху обединените си данни, без да споделят поверителна информация помежду си. Въпреки това, данните могат да бъдат компрометирани чрез специални атаки. Екипът на INSAIT демонстрира как тези атаки могат да застрашат и граф-структурирани данни – широко използвани за представяне на молекули, социални мрежи и други. Чрез своя метод GRAIN, те успешно показват как може да се възстанови структурата на графовете и свързаните данни с изключителна точност, подчертавайки потенциалните рискове за конфиденциалността.

  Международната конференция ICLR е водещо събитие, посветено на развитието на областта на изкуствения интелект, наречена обучение на представяния, по-известна като дълбоко обучение. Форумът се нарежда в топ 10 научни конференции в света във всички научни области и е глобално призната за представянето и публикуването на най-новите изследвания за изкуствения интелект, статистиката и науката за данни, както и в важни приложни области като компютърно зрение, изчислителна биология, разпознаване на реч, разбиране на текст, игри и роботика.

  .

  INSAIT

  .

• Шведската брегова охрана е задържала кораба „Вежен“

  .

  „В Министерството на външните работи постъпи информация за инцидент с българския кораб “Вежен”, който е плавал покрай остров Готланд и Латвия, където се предполага, че са нанесени щети по подводна комуникационна инфраструктура“, посочват от министерството.

  .

  Ето какво пишат от BIRD.BG за случилото се:

  Шведските власти задържаха вчера в пристанището Карлскрона плаващия под малтийски флаг кораб Вежен, собственост на бившето държавно параходство „Български морски флот“. На борда на кораба са извършени проверки по подозрения в саботаж. Става въпрос за умишлено прерязване на оптичен кабел, намиращ се между шведския остров Готланд и Латвия в Балтийско море.
  Изпълнителният директор на “Български морски флот” Александър Калчев отрече версията за умишлено увреждане на кабела, като посочи, че поради буря и лошо време корабът “изгубил” лява котва.
  В подробно видео в ютуб и публикации в Х, Сал Меркоглиано, професор по военноморска история от университета Кампбел, обяснява, че такива котви имат троен механизъм на защита именно срещу такива скъсвания на котвата.

  .

  

  .

  Според същия професор, времето изобщо не е било толкова лошо със сила на вятъра 16 възела и височина на вълните 1 метър.
  Корабът #Вежен последно е инспектиран през септември 2024 в Канада. Преди да бъде задържан е отплавал от руското пристанище Уст-Луга – едно от основните пристанища на Русия под строги международни санкции. Неслучайно пристанището беше поразено от украински дронове миналата година, поради системно нарушаване на санкциите за внос и износ на петрол.
  “Български морски флот”, чиито собственост е кораба, беше купен от братя Домусчиеви през 2008г. Шведските и латвийските власти за момента работят съвместно с НАТО по версията за умишлени действия и саботаж. Това е поредна поредна повреда на подводна инфраструктура. През декември имаше подобен „инцидент“ с кабел между Финландия и Естония.

  .

  Кой е на борда и накъде пътува „Вежен“
  Екипажът на кораба се състои от 8 български граждани – офицери и 9 граждани на Мианмар, които са изпълнителски състав. Плавателният съд е бил на курс от Русия към Южна Америка, натоварен е с торове. Корабът е сравнително нов – от 2022 година. Негов капитан Антон Атанасов, 41-годишен.

  .

  Първи реакции
  Поредният случай на повреждане на кабел в Балтийско море не може да е случайност, заяви германският външен министър Аналена Бербок, цитирана от Ройтерс. Бербок посочи поредица от инциденти, насочени срещу инфраструктура, като например прекъсване кабели за Джи Пи Ес системи и за наблюдение с дронове. „Има все повече повредени кабели, това не може да бъде случайност“, каза тя в Брюксел, където участва в среща с колегите си от ЕС.

  .

  

  .

• Ще се кандитатира ли Тръмп за президент през 2028-ма? Предложение в Конгреса на САЩ

  .

  Анди Огълс – републикански конгресмен от Тенеси – представи предложение за поправка в Конституцията на САЩ за трети президентски мандат (вж. снимката долу).

  .

  

  .

  На страниците на Еврочикаго винаги съм твърдял, че мандатите трябва да са еднократни за народните представители. А този конгресмeн натегач се подмазва на Тръмп, както това направи в Русия депутатката Валентина Терешкова на Путин (вж. видеото).

  .

  .

  А какво е Вашето мнение? Право на колко мандата трябва да имат президентите? А депутатите ни?

  .

  Който, както мен, би желал да бъде въведено ограничение на броя на мандатите на нашите народни представители, нека пише на редакционния ни имейл (ТУК). А ако се съберем поне 25 човека с това мнение, то е възможно да създадем национална гражданска инициатива по темата.

  .

  П. Стаматов

  .

• Среща на българския генерален консул в Лос Анджелис с представители на LAWACTH

  .

  Генералният консул в Лос Анджелис Бойко Христов имаше удоволствието да приеме на 17 януари в генералното консулство президента на влиятелната неправителстена организация „Los Angeles World Affairs Council & Town Hall“, д-р Ричард Дауни и г-н Андрю Таваколи, член на борда на директорите.

  Тримата обсъдиха съвместни инициативи и активното включване на България в дейността на уважаваната организация.

  Los Angeles World Affairs Council & Town Hall (LAWACTH) e влиятелна неправителствена организация, чиято мисия е да образова обществеността по ключови международни, национални и регионални въпроси чрез лекции, дискусии и специални събития, като насърчава гражданското участие, предоставяйки платформа за диалог между експерти, политици и обществеността.

  Сред най-изтъкнатите лектори на LAWATCH през годините се нареждат имената на американските президенти Хари Труман, Роналд Рейгън, Бил Клинтън, Джордж Буш; световните лидери Маргарет Тачър, Тони Блеър, Ангела Меркел, Шиндзо Абе; предприемачите Елън Мъск, Бил Гейтс, Стив Форбс; нобеловите лауреати Далай Лама, Кофи Анан и мн. други.

  .

  Генерално консулство на Р България в Лос Анджелис

  .

• Защо всички имат интерес от кабинет „Желязков“

  .

  Президентът Румен Радев връчи първия мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група в 51-вото Народно събрание – тази на ГЕРБ-СДС.  Получи го номинираният за премиер Росен Желязков и веднага го върна изпълнен със списък на министри и непроменена структура на кабинета. Президентът обяви, че веднага ще издаде указ.

  Кандидатът за министър-председател Росен Желязков представи структура и състав на проектокабинет пред президента Румен Радев с трима вицепремиери – Томислав Дончев, Атанас Зафиров и Гроздан Караджов, и 19 министри.

  .

  Състав и структура на проектокабинета „Желязков“:

  Министър-председател – Росен Желязков

  Росен Димитров Желязков е роден на 5 април 1968 г. в град София. Магистър е по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1994-1995 г. е последователно юрисконсулт, старши юрисконсулт, а по-късно секретар и кметски наместник в район „Средец“ на Столична община.

  От 1995 г. е адвокат по гражданско и търговско право, член на Софийска адвокатска колегия. Бил е заместник-кмет по направление „Законност и контрол“ на район „Лозенец“, Столична община (1998-1999 г.).

  От 2003 г. до юли 2009 г. е секретар на Столична община.

  В периода 2011-2013 г. е председател на Управителния съвет на Института по публична администрация и представител на Република България в Европейския институт по публична администрация (ЕИПА) в Маастрихт, Кралство Нидерландия.

  От 2009 г. до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет, а в периода 2014-2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление.

  Ръководи и участва в процесите на изработването на редица концептуални и стратегически документи и програми в областите на електронното управление, местното самоуправление и местната администрация, публично-частното партньорство. Представлява българската страна в годишните срещи по инициативата за партньорство за открито управление (2011 г., 2015 г.). Координира българския принос по инициативите, свързани с европейските политики по изпълнението на Европейската програма за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност.

  Участва в стратегическото планиране и разработването на политиките в областта на държавната администрация и електронното управление. От 30 септември 2016 г. с Решение на Министерския съвет е определен за председател на Държавна агенция „Електронно управление“.

  С Решение на Министерски съвет от 20 декември 2017 г. е определен за председател на Комисия за регулиране на съобщенията, като решението влезе в сила на 15 януари 2018 г.

  Избран от Народното събрание за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на 20 септември 2018 година. Председател на XLIX Народно събрание от 19 април 2023 г. до предсрочното му освобождаване на 25 април 2024 г.

  Вицепремиер и министър на иновациите и растежа – Томислав Дончев

  Томислав Пейков Дончев е роден на 6 август 1973 г. в Габрово .

  През 1991 година завършва математическата гимназия в родния си град, а през 1997 година получава магистърска степен по философия във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Завършва и втора специалност по журналистика.

  В периода 1997 – 1999 година работи като учител в Хуманитарната гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в град Велико Търново. Между 1999 – 2000 година е редактор в „Радио Габрово“. В този период (през 1998 г.) специализира политически науки в Международното лятно училище по политически науки и международни отношения в Полша. През 2001 г. специализира „Подпомагане на високотехнологични малки и средни предприятия и научно-развойни стартиращи фирми“ в Института „НЕГЕВ“, Израел.

  През 2001 – 2004 година работи като изпълнителен директор на организацията Високотехнологичен бизнес инкубатор в Габрово. Дончев е член на екипа „Експертни анализи“ към Института „Отворено общество“. Членува и в работната група към Министерство на финансите. Дончев е бил и независим консултант и лектор в сферите: „Подготовка и управление на проекти“, „Планиране и стратегическо управление“, „Системи за оценка и текущ контрол“.

  В периода 2004 – 2007 работи като програмен директор в Института по „Отворено общество“, където ръководи звеното за подготовка и управление на проекти по европейски програми. Бил е също така и член на Българската асоциация по управление на проекти.

  През ноември 2007 година Томислав Дончев е избран за кмет на Габрово от листата на ГЕРБ.

  От 18 март 2010 е избран за министър без портфейл, отговорен за управлението на средствата от Европейския съюз в кабинета „Борисов 1“. Министър по европейските фондове и икономическата политика в кабинета „Борисов 2“ (2014 – 2017) и заместник министър-председател в кабинета „Борисов 3“.

  Народен представител в 42-рото Народно събрание (май 2013 до август 2014) и член на Европейския парламент от групата на Европейска народна партия (ЕНП). В началото на ноември 2014 година е избран за вицепремиер по европейските фондове и икономическата политика във втория кабинет на Бойко Борисов, съставен от ГЕРБ и РБ с подкрепата на Патриотичния фронт.

  Избран за заместник министър-председател на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.

  Вицепремиер – Атанас Зафиров

  Атанас Зафиров Зафиров е роден на 29 септември 1971 г. в Бургас. Той е завършил „Български език и история“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Зафиров притежава магистърска степен по „Национална сигурност“ от Военна академия „Г.С. Раковски“ в София и по финанси от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е с квалификации по политология и политически мениджмънт в Нов български университет и Българско училище по политика, съобщават от пресцентъра на БСП.

  Зафиров е народен представител от БСП в периода 2013-2017 г. и от 2021 г. досега. Председател е на Комисията по отбрана в 46-то и 47-то Народно събрание, съпредседател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ в настоящото 51-во Народно събрание.

  Той е заместник-председател на БСП от 2020 г. и изпълняващ функциите председател на партията от юни 2024 г. Председател е на коалиция „БСП-Обединена левица“.

  Вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията – Гроздан Караджов

  Гроздан Спасов Караджов е роден на 14 декември 1966 г. в гр. Стара Загора. Завършва през 1985 г. Първа английска езикова гимназия в София и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Съосновател и национален координатор на Българско сдружение за честни избори.

  От 1990 до 1995 г. работи във фондация „Отворено общество“ – София, където последователно заема длъжностите „програмен координатор“, „главен секретар“ и „програмен директор“.

  В периода 1996 – 2011 г. е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК.

  В периода 1998 – 2003 г. е член на Надзорния съвет на Българска пощенска банка и член на Съвета на директорите на RILA SOLUTIONS.

  От 2001 до 2004 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“. Депутат от Реформаторския блок в 43-тото Народно събрание от 2014 до 2017 година.

  На 13 декември 2021 г. е избран за вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството с премиер Кирил Петков.

  Член на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие. Учредител на фондация „Светът на Мария“ и дългогодишен дарител.

  Министър на финансите – Теменужка Петкова

  Теменужка Петрова Петкова е родена на 18 януари 1967 г. Била е народен представител от 44-ото до 50-ото Народно събрание. Избрана е за депутат от ГЕРБ-СДС в 51-вото Народно събрание от Търговище.

  Тя е възпитаник на Университета за национално и световно стопанство (УНСС), показва интернет страницата на ГЕРБ. Магистър е по „Счетоводство и контрол“. Преминава обучения в областта на „Вътрешния одит в публичния сектор“ в Министерствата на финансите на Ирландия и Великобритания и в областта на „Държавната финансова инспекция“ в Министерството на финансите на Португалия.

  От 1992 г. до 2000 г. тя заема длъжностите финансов ревизор и финансов експерт в Столичното управление „Държавен финансов контрол“. Професионалната ѝ кариера продължава в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като държавен вътрешен одитор и началник на отдел. От 2007 г. е директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционната дейност“ в Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). В периода 2010 – 2013 г. заема длъжността директор на АДФИ.

  Теменужка Петкова е служебен заместник-министър на финансите в правителството на служебния министър-председател проф. Георги Близнашки и отговаря за дирекциите „Данъчна политика“ и „Вътрешен контрол“ в Министерството на финансите, Националната агенция по приходите, Агенция „Митници“, Агенцията за държавна финансова инспекция и Държавната комисия по хазарта.

  Теменужка Петкова е министър на енергетиката в периода 2014 г. – 2017 г., както и 2017 – 2021 г.

  Министър на вътрешните работи – Даниел Митов

  Даниел Павлов Митов е роден 4 декември 1977 г. в София.

  През 2002 г. завършва „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2001-2002 г. специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на НБУ. През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт (НДИ) на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. През 2012 г. се завръща в България, но скоро след това е назначен за постоянен представител на НДИ в Брюксел. Като представител на НДИ работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.

  През 2006 г. става член на партия Демократи за силна България (ДСБ) и се кандидатира на частичните избори за европейски парламент през 2007 г. През 2012 г. Митов напуска ДСБ и се присъединява към партията Движение България на гражданите, основана от Меглена Кунева. Избран е за член на Националния съвет на партията и остава такъв до есента на 2012 г., когато поради ангажиментите си към НДИ се оттегля от политиката.

  На 6 август 2014 г. Даниел Митов е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки. Запазва поста и в следващия кабинет – втория на Бойко Борисов.

  През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в XLV народно събрание. След изборите през Юли 2021 е предложен за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ-СДС, но след като не получава нужната подкрепа в парламента, връща проучвателния мандат на президента.

  От май 2021 г. Даниел Митов е зам.-председател на ГЕРБ. В момента той е народен представител от ПГ на ГЕРБ-СДС.

  Министър на външните работи – Георг Георгиев

  Георг Даниелов Георгиев е роден на 20 октомври 1991 година в София. Той е магистър по политическо консултиране от СУ „Св. Климент Охридски“, бакалавър по политология от СУ „Св. Климент Охридски“.

  Георгиев е бил депутат в 43-то, 45-то, 48-то, 49-то, 50-то и 51-то Народно събрание. Назначен е за заместник-министър на външните работи от ноември 2014 г. до януари 2017 г.

  Георгиев завършва „Програма за специални чуждестранни представители в сферата на законодателството“ към Корейска фондация, Република Корея, „Програма за чуждестранни лидери“ на Държавен департамент на САЩ и програма „Бъдещи европейски лидери“.

  Георг Георгиев е преминал и курс към Китайска дипломатическа академия, Министерство на външните работи на Китайска народна република.

  Министър на регионалното развитие и благоустройството – Иван Иванов

  Иван Валентинов Иванов е роден на 13 август 1975 г. в Шумен.

  Завършил е „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и „Право“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Притежава докторски степени по история и на науките по управление на информационни процеси, съобщават от пресцентъра на БСП.

  Иванов е народен представител от БСП от 2013 г. досега. Министър на земеделието и храните в периода 2021 – 2022 година.

  Иван Иванов е председател на Комисията по земеделие, храните и горите в 50-ото Народно събрание. Той е заместник-председател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ в 51-вото Народно събрание.

  Министър на труда и социалната политика – Борислав Гуцанов

  Борислав Гуцанов Гуцанов е роден на 17 юни 1967 г. във Варна. Възпитаник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, както и на Военната академия „Г.С. Раковски“ в София. През 2021 година получава докторска степен по военнополитически проблеми на сигурността от Военната академия „Г.С. Раковски“.

  Гуцанов е бивш председател на Общинския съвет на Варна. Бил е председател на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България.

  Борислав Гуцанов е народен представител от БСП в периода 2013-2014 г. и от 2021 г. досега. В 42-ото Народно събрание е председател на Комисията по регионално развитие и благоустройство. В 47-ото Народно събрание оглавява Комисията по транспорт. В 50-ото Народно събрание е избран за председател на парламентарната група на „БСП за България“.

  Съпредседател на парламентарната група на „БСП-Обединена левица“ в настоящото 51-во Народно събрание.

  Министър на отбраната – Атанас Запрянов

  Атанас Димитров Запрянов е роден на 16 април 1950 г. в село Драгойново, област Пловдивска. Средното си образование получава в Техникум по механотехника в гр. Пловдив през 1965 г.

  Завършва Висшето народно военно училище „В. Левски“ гр. Велико Търново (магистър инженер – профил „Свързочни войски“) през 1974 г.; Военната академия по свръзките „Будьони“, Санкт Петербург, Русия (магистър по военно дело) през 1982 г.; Генералщабен факултет на Военната академия „Г. С. Раковски“ (стратегическо ръководство на въоръжените сили) през 1995 г.; Стратегически курс в Колеж по информация и киберпространство на Националния университет по отбраната, Вашингтон, САЩ (Главен информационен мениджър и мениджър по защита на информационната инфраструктура) през 2001 г. Има завършени краткосрочни курсове в Колежа на НАТО в Рим (за подготовка на офицери за работа в НАТО) и за висш ръководен състав в Генералщабния колеж на Франция в Париж.

  От април 2024 година той е служебен министър на отбраната в служебния кабинет с премиер Димитър Главчев. Преди това е заемал длъжността „заместник-министър“ три пъти – от юли 2016 г. до януари 2017 г., от май 2017 г. до април 2021 г. и от юни 2023 г. до 8 април 2024 г.

  В миналото заема различни командни и щабни длъжности в Свързочни войски на Българската армия. Атанас Запрянов е бил началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите и представител на началника на Генералния щаб на Българската армия във военните комитети на НАТО и ЕС.

  Министър на правосъдието – Георги Георгиев

  Георги Валентинов Георгиев е роден на 26 май 1986 г. в град Раднево. Магистър по право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 година. Специализирал е международно търговско право – магистратура в King“s College London през 2012-та година. Доктор по търговско право от 2019 година.

  Георгиев е адвокат в Софийската адвокатска колегия, главен асистент по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  Той е общински съветник в София от 2019 до 2023 година. От 23 септември 2021 г. е председател на Столичния общински съвет.

  Георги Георгиев е депутат от ГЕРБ-СДС в 50-ото и 51-вото Народно събрание.

  Министър на образованието – Красимир Вълчев

  Красимир Георгиев Вълчев е роден на 9 юни 1975 г. в София.

  Завършва Икономическия университет във Варна и е магистър по публични финанси. Преминава обучение по „Бюджет и финансово управление“ в университета „Дюк“ – САЩ.

  През 2002 г. Вълчев започва работа в Министерството на финансите, като от 2003 до 2009 г. е експерт в дирекция „Държавни разходи“. От септември 2009 г. до февруари 2017 г. е главен секретар на Министерството на образованието и науката (МОН), с прекъсване в периода от ноември 2013 г. до август 2014 г., когато е директор на дирекция „Бюджет и финанси“ в Министерството на външните работи.

  От април до май 2017 г. Красимир Вълчев е началник на отдел в дирекция „Финансиране на общините“ в Министерството на финансите. Назначен е за министър на образованието и науката на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.

  Министър на здравеопазването – Силви Кирилов

  Силви Кирилов Петров е роден на 17 декември 1950 г. в село Славотин. Завършил е Висшия медицински институт със специалност „Урология“ и е специализирал в Москва и Гьотинген. Силви Кирилов е доктор на медицинските науки.

  Кирилов е и магистър по икономика на здравеопазването от Университета за национално и световно стопанство със специалност „Здравен мениджмънт“, се посочва в информация на сайта на „Има такъв народ“.

  След 2002 г. Силви Кирилов е бил последователно на ръководни длъжности в УМБАЛ „Александровска“, като заместник-директор по лечебната дейност, прокурист и изпълнителен директор. От 2007 г. е изпълнителен директор на МБАЛ „Доверие“ София. През 2011 г. оглавява Изпълнителната агенция по трансплантациите, след което последователно е изпълнителен директор на „Здравноосигурителен фонд Европа“ АД и изпълнителен директор на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище.

  Депутат е в 45-ото Народно събрание (НС), 46-ото НС, 47-мото НС, 50-ото НС и 51-вото НС. Като най-възрастен народен представител открива първото заседание на 47-мото, 50-ото и 51-вото Народно събрание.

  Министър на културата – Мариан Бачев

  Мариан Стоянов Бачев е роден на 8 юли 1976 г. в София. Той е бакалавър по актьорско майсторство и магистър по мениджмънт в сценичните изкуства. Има над 25 години сценичен опит.

  Работил в драматичните театри в Благоевград, Бургас, Габрово, Кюстендил, Перник, Пловдив, Разград, Смолян, Стара Загора, Търговище, Шумен, както и на сцените на Народен Театър „Иван Вазов“, Сатиричен Театър „Алеко Константинов“, Младежки театър, НДТ „Сълза и смях“ и 5 години като щатен актьор в Театър „София“ и като артист-солист в оперите в Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора. Над 14 години телевизионен опит в „Шоуто на Слави“ и „Вечерното шоу на Слави Трифонов“.

  В момента Мариан Бачев е директор на Програма „Българска драма“ в Американския Колеж в София.

  Министър на земеделието и храните – Георги Тахов

  Георги Тахов е роден на 7 август 1971 г. в град Пещера. Завършил е езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик и е доктор по икономика, със специалност „Финанси, парично обръщение, кредит и застраховка“.

  Той притежава и магистърски степени по „Счетоводство и контрол“ от Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Свищов, „Право“ от Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“, както и „Стратегическо ръководство и управление на сигурността и обществения ред“ от Академията на МВР.

  Специализирал е икономика и управление на промишлеността в Германия. Георги Тахов притежава дългогодишен управленски опит в Националната агенция за приходите. Тахов заема длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ от 2022 до 2024 г.

  Министър на околната среда и водите – Манол Генов

  Манол Трифонов Генов е роден на 14 юни 1960 г. в Асеновград. Завършил е Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Руска филология“. Притежава магистърска степен от Стопанската академия „Димитър Ценов“ в Свищов, специалност „Управление на бизнеса“.

  Генов е народен представител от БСП от 2014 г. досега. Той е зам.-председател на парламентарната група на „БСП – Обединена левица“ в настоящото 51-во Народно събрание. Председател на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства относно проблемите с безводието в страната.

  От 2014 г. е член на Комисията по околната среда и водите в парламента, четири пъти е бил неин заместник-председател, като в периода 2021-2022 г. е и председател.

  Понастоящем е областен председател на БСП-Пловдив и член на Националния съвет на БСП. Бивш заместник-кмет на Асеновград и общински съветник.

  Министър на икономиката и индустрията – Петър Дилов

  Петър Володиев Дилов е 40-годишен икономист, който работи в Българската народна банка от 2011 г. Той е финансовият експерт на ИТН и лична номинация на Слави Трифонов.

  Дилов е софиянец, завършва УНСС и след това магистратура по европейски бизнес и финанси във Великобритания. Дилов започва работа в БНБ преди 13 години и стига до позицията на водещ експерт от страна на Българка народна банка по процеса на сътрудничество с Европейската централна банка за присъединяването на страната ни към Единния надзорен механизъм и приемането ни в Европейския валутен механизъм РМ II.

  До момента Дилов е и представител на БНБ в работните формати на Европейската централна банка. Той участва в подготовката за установяване на общ подход към текущия надзор, хармонизиране на надзорните действия и последователното прилагане на правната рамка и надзорните политики, с които ЕЦБ да упражнява банков надзор в сътрудничество с националните надзорни органи.

  Експертизата му е в адаптирането на българското законодателство към законодателната рамка на ЕС за регулацията на кредитните институции и регулаторното въздействие върху банковата ни система. Дилов има водеща роля в проведените прегледи за качеството на активите на банковата ни система.

  Участва и в работната група към Съвета на Европейския съюз, която разработва европейското законодателство за намаляване на рисковете в банковия сектор.

  Министър на енергетиката – Жечо Станков

  Жечо Дончев Станков е роден на 8 април 1982 г. в Бургас.

  Той е възпитаник на германския университет „Universitat Regensburg“, където получава магистърска степен по икономика. Има близо 10-годишен професионален опит в сферата на енергетиката. Участвал е в управлението на няколко дружества с дейност в областта на техническия надзор на съоръжения с повишена опасност и изграждането на компресорни станции. Съосновател и секретар е на „Българска асоциация компресиран газ“.

  От 2011 г. е общински съветник в Общинския съвет в Бургас. Заместник-министър на енергетиката от 13 януари 2015 г. до 27 януари 2017 г. Избран е за народен представител от ГЕРБ в 44-ото Народно събрание. Назначен за заместник-министър на енергетиката на 9 май 2017 г. Кандидат е за министър на енергетиката в кабинета „Мария Габриел“.

  Министър на електронното управление – Валентин Мундров

  Валентин Атанасов Мундров е роден на 2 януари 1978 година. Той е магистър по „Индустриално инженерство“ от Техническия университет-София и по „Електронен бизнес и електронно управление“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Притежава и множество сертификати в областта на информационните технологии.

  Мундров е професионалист в сферата на информационните технологии с повече от 20 години опит в разработването, внедряването и поддръжката на сложни информационни системи, според справка на интернет страницата на Министерството на електронното управление. Притежава експертиза в стратегическото планиране, изграждането и управлението на екипи, проекти и програми.

  Валентин Мундров е бил ИТ консултант в Националната здравноосигурителна каса. В периода 2013-2022 г. е заемал позицията директор на дирекция „Софтуерна интеграция“ в „Информационно обслужване“ АД. През годините е работил като експерт в Агенция „Митници“ и в Министерството на здравеопазването. Има трудов опит и в частния сектор. От 15 юни 2023 г. до 08 април 2024 г. заема поста заместник-министър на електронното управление.

  Министър на туризма – Мирослав Боршош

  Мирослав Ласло Боршош е роден на 8 декември 1972 г. в град София. Той е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Културология“.

  Бил е парламентарен секретар на Министерството на външните работи от 2000 до 2001 г. Мирослав Боршош е председател на Младежкия съюз на демократичните сили от 23 септември 2001 до 20 юли 2003 г. Боршош е издател и директор – от 2003 г. – на електронното издание „Всеки ден“, директор и главен редактор на в. „Новинар“ в периода 2004-2007 г. Мирослав Боршош е изпълнителен директор на НДК от 2 декември 2014 г. до 29 юни 2017 г. и директор на театър „Азарян“ в НДК от 2015 г. до края на юни 2017 г.

  Боршош е носител на Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата.

  Назначен е за зам.-кмет на Столична община по „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ през май 2021 г.

  Той е общински съветник в Столичния общински съвет, избран от гражданската квота на ГЕРБ-СДС през мандата 2023 – 2027 г.

  Министър на спорта – Иван Пешев

  Иван Максимов Пешев е роден на 4 февруари 1986 г. Има висше образование по Икономика на търговията. Общински съветник в София от 2019 г.

  Пешев е заместник-председател на Комисията за децата, младежта и спорта в Столичния общински съвет (СОС) в периода 2019-2023 г. В настоящия СОС е заместник-председател на Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация. Иван Пешев е зам.-председател на Градския съвет на БСП-София.

  .

   

  Защо всички имат интерес от кабинет „Желязков“

  (кратка версия на Liberta.bg)

   

  ГЕРБ – за да зарадват и успокоят електората си, че Борисов още е фактор и победите не са безсмислени;

  БСП – за да покажат, че дори в най-ниската точка от историята им, остават „отговорни държавници“, съзнавайки, че на други им се получава по-успешно ролята на креслива опозиция, а сега имат жизненоважна нужда от легитимност и в момента това е участие във властта;

  ИТН – за да опровергаят наложения им имидж на повърхностни скандалджии, които саботират всяко управление, дори това с тяхно участие и дори възможността за тяхно собствено;

  АПС на Доган – за да покажат, че са „доброто ДПС“, готови на диалог в името на държавността, ужасени от перспективата да са заедно от едната страна на барикадата с измамилия ги Пеевски;

  Възраждане: Защото ще продължат да бъдат в любимото им агрегатно състояние на опозиция, което дори да не им носи напоследък сериозна добавена стойност, не им причинява и щети. Докато участие във властта със сигурност ще им навреди електорално. Феновете им ги искат „лоши“ и непримирими и те ще останат такива, без да се налага да се променят в движение;

  ПП-ДБ: Защото имат нужда да се огледат и ослушат на спокойствие, извън зоната си на откровен дискомфорт в управлението. Прекрасна възможност леко да се отърсят от клеймото на „неможачи и аджамии“ и да стегнат редиците си – ако не на организационно, не виждаме такива усилия по места, то поне на ментално ниво при привържениците им;

  ДПС – Ново начало: Защото липсата на математически и имиджов шанс поне засега да участват в управление дава възможност на хиперактивният Пеевски да осъществи каквото е намислил за следващия мач, без да понася обществен гняв заради управленски решения;

  МЕЧ – същото като „Възраждане“, просто в по-малък мащаб;

  „Величие“ защото в този случай най-вероятно ще влезе в Народното събрание и ще пренареди депутатските мандати. Това ще стане след решение на Конституционния съд, което се очаква да излезе до края на месеца.

   

  Либерта.бг

  .

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
...
• 417
• >>