Всички авторски страници

Авторски

• Пети национален литературен конкурс „Албена“

  .

  Остават по-малко от два месеца за изпращане на творби за участие в Национален литературен конкурс „АЛБЕНА“ – 1 декември 2022 –24 май 2023 г.

  Кметство Врабево с местното читалище “Христо Ботев – 1911” и Фондация „Българска памет“, със съдействието на Община Троян и Съюза на Българските писатели, обявяват Пети национален конкурс за разказ, пресъздаващ женски образ в драматични сюжетни обстоятелства.

  В конкурса могат да участват с един разказ автори, навършили 18 години, пишещи на български език, като потвърдят авторството на изпратените материали с трите си имена, година на раждане, местожителство и телефон.

  Задължително изискване е конкурсните произведения да не са публикувани предварително и да не превишават четири страници формат А4, размер 14 пункта, с шрифт Times new roman.

  Творбите се приемат на електронен адрес [email protected]  до 24 май 2023 г.

  Жури в състав: проф. Ивайло Христов, проф. Аксиния Джурова, писателите Владо Даверов, Павел Боржуков и драматургът Марин Костовски ще обяви петима лауреати, на които ще бъдат връчени плакети на конкурса и разпределен награден фонд от 3100 лева.

  Наградените и отличените в конкурса разкази ще бъдат публикувани в петото издание на „Антология Албена“, без редакторска намеса.

  Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в седмицата от 5 до 11 юни 2023 г., на електронните сайтове на Кметство Врабево, на Фондация „Българска памет“, във в. „Словото днес“, както и в други литературни издания.

  За допълнителна информация участниците могат да се обръщат на посочения по-горе електронен адрес или към координатора на конкурса Павел Боржуков, GSM 0884339516.

  Източник:  Vrabevo.eu

  .

• Представяне в Комрат на нова книга за свещ. Михаил Чакир

  .

  В Комрат, Р Молдова, се състоя презентация на второ издание на сборника „Священник Михаил Чакир. Публикации автора и материалы о нем в журнале «Кишиневские Епархиальные Ведомости»”.

  .

  

  Съставители на това издание са докторът на историческите науки Иван Думиника и докторът по филология Виталий Сърф. Сборникът е подготвен от Научноизследователския център на Гагаузия „М. В. Маруневич”, съвместно с Научното дружество на българистите в Република Молдова и Института за културно наследство. Сборникът съдържа 69 различни статии, публични речи, поздравителни адреси, некролози, написани от свещеника Михаил Чакир и в съавторство, както и материали за него и неговите произведения, публикувани в период 1871–1917 г. в официалният печатен орган на Кишиневската и Хотинската епархия – списание „Кишиневски епархийски ведомости”.

  .

  

  На презентацията присъстваха представители от научната, университетска, библиотечна и духовна среди на Гагаузската автономия.

  От страната на рецензентите се изказа докторът по история, доцент Диана Никогло, която отбеляза, че: „този сборник ще помогне да се проучи по-задълбочено личността на свещеника Михаил Чакир от гледна точка на неговата жизнена дейност”.

  .

  

  Клирик от Комратския събор „Cвети Йоан Крестител” – Петър Кочанжи се спря на духовно-религиозните аспекти, които за първи път се публикуват в сборника.

  .

  

  С благодарствени думи към съставителите се обърна директорката на Научно-изследователския център Ирина Константинова, която обърна внимание, че още предстоят съвместни проекти на ръководената от нея организация с Научното дружество на българистите. Тя също удостои с благодарствени грамоти – д.и.н. Иван Думиника и д-р Виталий Сърф. Почетни грамоти за съставителите на сборника бяха предадени и от протоиерей Октавиан Мошин, от Кишиневската църквата „Сретение Господне”, където в миналото е служил Михаил Чакир.

  .

  

  От своята страна, съставителите на сборника за Михаил Чакир отбелязаха, че ще продължат проучванията си за този виден църковен бесарабски деец. Затова в бъдещи ще бъде анализирано едно друго религиозно списание – „Luminătorul” („Осветител”), излизало през 1908–1944 г. на румънски език, където също е публикувал свещеникът Михаил Чакир.

  .

  

  .

  Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Снимки: Gagauz Bilim

  Източник: ndb.md

  .

• Политиците улавят настроенията за промени, хората искат референдуми. Петър Стаматов пред БНР

  .

  Интервю на Силвия Великова с Петър Стаматов, 

  БНР

  Политиците улавят настроенията за промени, а хората искат да участват в референдуми. Това са моментните резултати от анкетата на портал „Еврочикаго“ (вж. линк), представени пред БНР от Петър Стаматов. Анкетата е насочена към кандидат-депутатите и българите зад граница. Целта на въпросите е да даде възможност на гражданите да видят какво мислят политиците по тях, а също така и те да отговорят.

  Той посочи, че за 10 дни са отговорили 11 от 21 партии, като се очакват още отговори. Към момента над 250 от сънародниците ни също са дали своите отговори. Анкетата все още е отворена за гласуване. Там има възможност също хората да дават съвети на политиците, посочи Стаматов и изрази надежда политиците да се вгледат в тези анкети и да се вслушат в хората.

  

  В предаването „Преди всички“ той отбеляза, че преди са задавали повече въпроси, касаещи българите зад граница. Към тях е имало силен интерес. В момента се изостри интересът към нещата, свързани с България, добави Петър Стаматов и подчерта, че въпросите сега са свързани именно с проблемите в България – с изборната система, референдумите и как можем да включим по-широко гражданите в законотворчеството и властта.

  По думите му от анкетите става ясно, че отговорилите партии и коалиции улавят настроенията за промени. Въпросът е доколко те са готови да реализират намеренията си и да се преборят за исканията на суверена.

  Друг основен извод от анкетата е, че вероятно най-после ще стигнем до промени в Закона за прякото участие и референдумите. Забелязва се общо желание това да се случи, изтъкна Петър Стаматов.

  Забелязва се най-голямо единодушие за една идея – над 90% от гражданите и 80% от отговорилите партии са съгласни с предложението при всяко гласуване да се отговаря и на допитване по важни за обществото въпроси, коментира той:

  „Искаме хората да са адекватни, а в същото време не ги питаме и не ги караме да се замислят. Трябва добре да се обмисли, защото има хляб в тази идея. Крайно време е да включим хората. Вижда се и подругите въпроси за референдумите, че хората искат да участват, те искат да им се чува гласа, а не само да им се взима“.

  Стаматов посочи 7 въпрос от анкетата – след евентуално свикване на ВНС, ще подкрепите ли създаването втора камара в българския парламент, избирана по наборен принцип сред всички граждани. Идеята събира около 60% одобрение сред гражданите и около 50% одобрение от депутатите.

  80% от политиците и 61% от гражданите искат задължителна военна служба, обяви още той. И още: 2/3 от хората искат мажоритарно гласуване, а политиците се колебаят – там процентът е 50.

  Според него може да се събере мнозинство за разговор по поставените теми.

  Цялото интервю чуйте в звуковия файл по-долу, копиран oт сайта на БНР.

   

   

   

  .

• Лекция в „Българика“: Предаден ли е Васил Левски? (част I, видео)

   

  Част първа от публична лекция на Камелия Попова на сбирка на историческия кръжец „Родолюбие“ към център „Българика“ (Чикаго, САЩ), изнесена на 18 февруари 2023 г. Лекцията е заключителна част от еднодневната програма на центъра, с която бе отбелязана сто и петдесетата годишнина от трагичната гибел на Васил Левски.

  Все още неизяснените обстоятелства около залавянето на Апостола се превърнаха в златна мина на нечистоплътни интереси за насаждане на дезинформация, абсурдни спекулации и сензации, предлагани като единствената „историческа истина“. Някои достигнаха до груба и целенасочена дегероизация на Левски, подхвърляйки обвинения, че сам си е виновен да бъде хванат „по бели гащи“. Други му приписаха ролята на „дявола“ и побързаха да снемат „вината“ от поп Кръстю Никифоров.

  Поставяйки въпроса имало ли е предателство, което довежда до залавянето на Васил Левски, и какви са реално съществуващите улики за това, лекцията-дискусия излага историческите факти и разглежда съществуващите хипотези.

  .

  .

  Автор на текста: Камелия Попова
  Видео оператори: Веселин Андреев и Николай Попов
  Видео-монтаж: Камен Бонев
  Заглавна снимка: Николай Василев

  В презентацията са използвани откъси от филма „Черна легенда“ (2005 г.) на БНТ1, с режисьор Дочо Боджаков и сценарист Георги Мишев.

  .

  Източник: ТУК

  .

• Лицата на неродените пеперуди

  .

  Мариела Георгиева,

  dreambook.bg

  Преди време, една моя приятелка, която аз много уважавам, ме попита как можело един свободомислещ, разчупен и широко скроен човек като мен да стане полицай. Когато спрях да говоря, тя ми каза: „Срам ме е да призная, но никога досега не бях поглеждала на полицаите като на хора. Моля те, напиши книга!“

  Така се появи „Лицата на неродените пеперуди“, където всяка история е самостоятелен свят. Нечий свят. Преминал през света на главната героиня Адриана, която е полицай. Но тя е просто свързващото звено, опитващо се да разбере смисъла на съществуването.

  Книгата е един калейдоскоп от съдби на хора, „интимно“ притиснати в обятията на насилието. Съдби, представени без разсъждения. Просто такива, каквито са.

  Една разхвърляна книга. Като Живота.

  .

  .

  „Лицата на неродените пеперуди“ не е просто книга. Това е движение!

  Какво имам предвид? Миналата година (2022), в началото на ноември реших, че не мога да стоя безучастно , когато пред очите ми страдат хора. По повод Международния ден срещу домашното насилие, на 25 ноември, организирах кампанията „Творци срещу насилието“. За три седмици успях да привлека вниманието на две медии и участието на над тридесет и пет творци. Събраните от кампанията средства бяха в полза на Сдружение „Самаряни“ – Стара Загора, с които продължавам не само да поддържам контакт, но и работим заедно по осъществяването на някои проекти.

  Тази година, като част от кампанията си, с Ваша помощ, ще издам книгата „Лицата на неродените пеперуди“. Печалбите от тиража ще бъдат изцяло в полза на борбата с домашното насилие – да подпомогнат финансирането на проектите, които подготвяме със Сдружение „Самаряни“. Един от тези проекти е ежемесечен интерактивен семинар по самозащита, наречен „ЩИТ“.  Като част от кампанията „Лицата на неродените пеперуди“ този безплатен, реалистичен семинар е за всички заинтересовани.

  С Вашето дарение не само ще помогнете на една книга да види бял свят, но ще помогнете на реални личности да намерят гласа си и да осъзнаят значимостта си. Да открият силите да се борят за себе си!

  Купувайки книга „на зелено“ и дарявайки за издаването на по-голям тираж, Вие давате глас на безгласните и осигурявате средствата за осъществяването на проекта „ЩИТ“, чрез който пострадали от домашно насилие ще се научат да бъдат винаги наясно какво се случва около тях, ще се научат на себеуважение, на устояване на личното си пространство, ще повярват в собствените си сили и ще осъзнаят правото си да бъдат свободни пеперуди!

  Всички дарители ще получат подписано от мен копие от книгата и снимка с лична благодарност от организацията, която са подпомогнали с дарението си. Както и малка, но приятна изненада!

  Кампанията може да бъде следена на следните линкове:

  Facebook – ТУК

  You Tube – ТУК 

  .

  

  През последните 19 години живях в Щатите, където работех като следовател в отдел „Домашно насилие“ и съм член на БАПА – Българо-американската полицейска асоциация. Върнах се в България преди близо година, с желанието да използвам натрупания опит и, ако мога, с нещо да съм полезна. Започнах кампанията „Лицата на неродените пеперуди“ и като част от тази кампания реших да издам книга, чрез която да дам глас на всички, докоснали се по един или друг начин до насилието.

  Постижения

  • Награда за превъзходни академични постижения в аналитичните изследвания, България, Софийски университет, 2001 г.
  • Успешна кампания за граждански права за промяна на българския Наказателен кодекс 2001 – 2002 г.
  • Почетно уволнение от Американската армия, 2011 г.
  • Награда за демонстрирани умения за здравословно разрешаване на конфликти, Център за младежко правосъдие, Тексас, 2015 г.
  • Похвала за спасен човешки живот, Хюстън, Тексас, 2018 г.
  • Член на Националното дружество за лидерство и успех.

  .

  Публикации:

  Георгиева, Мариела (2000) – „Причини за самоубийството в съвременното общество“, Месечна брошура „Съдебна медицина“, София, България, 2001
  Георгиева, Мариела (2001) – „Порнографията – къде е проблемът?“, сп. „Социално образование“, София, България, 2001
  Георгиева, Мариела (2002) – „Изнасилването – физически, социален или морален проблем“, сп. „Социални проблеми“, Институт по социология, София, България, 2002, издание 3-4. Стр. 168-183
  Георгиева, Мариела – „Престъпление ли е проституцията или накъде ни води дискурсът на социалния контрол“ (2013). Доклад, представен на конференцията на SWACJ в Сан Антонио, 26 септември 2013 г.
  Георгиева, Мариела (2022) – Алманах „Нова Българска литература“, Проза, издател – Фондация „Буквите“, стр. 257-264
  Георгиева, Мариела (2022) – Алманах „Нова Българска литература“, Поезия, издател – Фондация „Буквите“, стр. 341-345

  .

  ОТКЪСИ ОТ ТЕКСТА

  „Обичай ме сега!“ – изкрещя Адриана. „Не когато се усмихвам, не когато съм щастлива, а сега, когато се разпадам на парчета, когато истеричният ми глас те зашлевява в лицето. Сега, когато очите ми са готови да изскочат от орбитите си и са изцъклени в своята лудост. Обичай ме сега, когато любовта ти е нужна, сега, когато любовта ти може да ми помогне, сега, когато любовта ти може да изпълни предназначението си и да ме спаси от бездната. Моля те, обичай ме сега!“ – косата й чорлава, очите – тежки, гласът й отекващ в празнината около нея. Трескавите й пръсти, дращещи по твърдата стена от време и въздух, опитващи се да създадат малък отвор, през който да излезе навън. „Обичай ме сега!“ – истеричният, отчаян звук удари огледалото, рикошира в гърдите й, съвсем мъничко в ляво от гръдната кост, там, където раненото ю петдесетгодишно сърце потрепваше, покрито в тишина…

  ***

  „Само красивите успяват“ – момичето, на осемнадесет години, извади кутийка със сенки. Два цвята – син и бял. После кутийка с руж, от този, дето му викат „прасковен“. Спирала. Черен молив. И бледорозово червило. Гланц.

  Нареди всичко на малкото пространство на мивката, под огледалото. Повдигна поглед и се вгледа в отражението си. Късо обраната на врата коса подчертаваше изящна шия, но момичето смяташе, че вратът й е „дълъг като на жираф“. И, в нейните очи, това не беше комплимент. Силно начупена и бухнала отпред, прическата даваше лек обем на темето и покриваше високото чело, което, по незнайни причини, също бе недостатък в очите на момичето. Както и ушите. Щръкнали перпендикулярно от двете страни на главата й. „Пеленгатори“.

  Разтърси леко глава и започна да нанася грима – точно както я бе учила кака й Кета от втория етаж – лека синя черта на горния клепач и после бяла линия, покриваща подвеждното пространство. Кака й Кета казваше, че бялото под веждите правело окото да изглежда по-дълбоко. Тя я бе гримирала за абитуриентската й вечер и тогава, за първи път, момче й бе направило комплимент. Кака й Кета разбираше от красота.

  Когато свърши, прибра всичко в малка чантичка, излезе от банята, седна до тясната маса в кухнята и зачака.

  Беше четири часа сутринта…“

  (Изтеглете продължението в PDF формат.)

  .

• Крахът на илюзиите

  .

  Поместеният по-долу текст е на Николай Тома, наш сънародник, дългогодишен емигрант във Франция и съосновател на базираната в Париж EuroTV.media – чието съдържание е най-вече аудио-визуално и се поддържа на три езика – български, френски и английски. За съжаление, неотдавна всички видеоматериали, интервюта, репортажи, документални филми в различните рубрики на тази медия, са били изтрити от платформата You Tube, където EuroTV.media имаше канал. И сега екипът на медията се опитва да възстанови това значително по обем видеосъдържание, качвайки различните видеоматериали един по един на друга платформа. 

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  КРАХЪТ НА ИЛЮЗИИТЕ

  Когато Стената се срути, всички вярвахме, че предстои най-доброто за народите на Европа, че Източна Европа ще приеме най-доброто от западната цивилизация, че България ще стане Швейцария на Балканите… Оттогава досега, пропорционално на кризите и упадъка на западната цивилизация, навсякъде в страните – членки на ЕС, се настаняваше евроскептицизмът.

  Стана ясно, че политиката на Брюксел за масовата емиграция е пагубна за западноевропейските народи. Какви общи семейни традиции, социални и културни навици може да има коренното население на Европа с прииждащите от Африка и Близкия изток мигранти, които естествено възпроизвеждат собствените си битови, културни, религиозни и прочие модели?! Богатството на културите и различията на нациите са нещо, което не може да се отрича. Не може да се изтрие собствената ни принадлежност, не бива да се размием в мултикултурализма.

  От 1989 година до днес се срутиха една след друга всички илюзии за демократично общество, за национална култура, за етика и духовност, за братство и равенство, за правосъдие… за свобода на словото и мисълта! По онова време не можехме да допуснем, че 34 години по-късно хората, които се осмеляват да изричат неудобни истини, ще бъдат цензурирани. Немислимо беше имигрантите и прочие малцинства да имат де факто повече права от мнозинството!

  Никой не можеше дори да помисли, че мечтаният Запад един ден ще заприлича на току-що срутения СССР. Приликата на сегашното управлението в Брюксел с централизираната политика на Москва от онова време е налице. При Съветския съюз тези, които се противопоставяха на системата, бяха наказвани, затваряха им устите. Разликата е, че тогава ГУЛАГ-ът беше по-пряк, физически, а днес е най-често интелектуален, нарича се „политическа коректност“. Крепителите на статуквото в СССР не допускаха дори и най-малкия опит за промяна. Всеки, който се опитваше да предложи нещо различно от официално разрешеното, биваше категорично заклеймяван. Несъгласните бяха обявявани за „вражески елементи“ и „платени слуги на империализма“. Не ги допускаха в медиите, уволняваха ги от работа. По същия начин стоят нещата днес в Европа. Хората с критично мислене са подложени на тормоз. Ако ти мръднеш встрани от политическата коректност, крепителите на официалната идеология ти обявяват война. Обявяват те за „расист“, „сексист“, „хомофоб“, „националист“ и разбира се, за „платен слуга на Кремъл“. Забраняват ти се статиите, репортажите, документалните филми… Обикновените хора трябва да забравят за съществуването ти.

  Повдигнатите обвинения за произнесени или написани „некоректни“ истини срещу журналисти и политици от опозицията служат някак си за публично назидание и дават своя резултат. Автоцензурата, крайната политическа коректност и фалшивите новини са се превърнали в ежедневие и начин на съществуване не само за журналистите във Франция – родината на правата на човека.

  СССР бе пропит с корупция от най-горе до най-долу. Корупция има днес и в Европейския съюз. Скандалът срещу гъркинята Eva Kaïli, обвинена в корупция в „Qatargate“, е само върхът на айсберга! Случаят показва, че при липсата на независима комисия по етика в Европейския парламент европейските бюрократични елити са обект на непрекъснато лобиране от чужди сили и икономически олигархии. Политиците все повече губят доверие сред европейския електорат.

  И нашите мечти за Европа след края на комунизма не се случиха. Случи се това, че политическият тоталитарен режим от времето на Студената война бе заменен с нов, икономически тоталитарен режим, според който икономиката трябва да направлява света. Традициите, вярванията, нравите, европейската цивилизация – всичко това е подчинено и се жертва в името на финансовата глобализация и на мултикултурализма. По този начин днес Съюзът не се колебае да пренебрегва демократичните избори в името на предполагаемото върховенство на закона, което служи като бойна машина срещу другояче мислещите личности.

  Недоволството на мнозинството винаги е предшествало назряването на промените в обществото. Подобно беше недоволството на народите от Източна Европа няколко години преди падането на Стената. И това според мен е само началото на края на сегашния Европейски съюз.

  Дали в този си вид Европейският съюз ще се разпадне, за да се изгради така мечтаната от генерал Де Гол Европа на нациите, ще видим след края на войната в Украйна!?…

   

  Николай Тома, EuroTV.media

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Николай Томов (Тома) е журналист, режисьор и продуцент на телевизионни репортажи и документални филми, излъчвани в редица страни и представяни на фестивали във Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Канада.

  От 1991 година е член на Société des auteurs et compositeurs dramatiques (SACD) – Съюз на драматурзите и композиторите, а от 2013 година – на Société civile des auteurs multimédia (SCAM) – Съюз на мултимедийните автори.

  Автор е на книгите: „Lève la tête, mon amour“ – P.S.P. Edition, „Orphée“ – Edition des Traboules, „Поглед отвън“ – издателство „Факел“, България.

  .

• 80 години от спасяването на българските евреи

  .

  Кой реално е спасил 50 000 българските евреи през 1943 година? Отговор на този въпрос дава бившият дългогодишен директор на Регионален исторически музей – Пловдив, доц. д-р Стефан Шивачев, в „Марица Подкаст”.

  Според него, спасяването на българските евреи е една от най-достойните страници в нашата история и огромен принос на българите за европейската и световната цивилизация. За съжаление, обаче, светът знае твърде малко за този подвиг на един малък народ.

  .

  .

• Столичния общински съвет прие предложение за преместване паметника на Съветската армия

   

  Комисията по култура към Столичния общински съвет (СОС) на заседание днес прие доклад, с който възлага на кмета на София да поиска от държавата да премести монумента „Паметник на Съветската армия“, който е държавна собственост, от Княжеска градина и да разположи скулптурните фигури и барелефи в Музея за изкуството от периода на социализма към Националната галерия или върху друг подходящ терен извън централната градска част на София.

  В доклада е записано, че се изисква от областния управител на София да „предприеме всички необходими фактически и правни действия“ по преместването на паметника.

  Още през март 2020 г. общински съветници от групата на „Демократична България“ в СОС внесоха доклад до председателя на Съвета с предложение за преместване на паметника, който така и не беше придвижен в комисиите на Съвета до днес. Предложението бе подкрепено от общинските съветници от групите на „Демократична България“ и ГЕРБ-СДС, колегите им от групата на „БСП за България“ напуснаха залата, а Димитър Антов от „Патриоти за София“ не участва в гласуването.

  В доклада от 2020 г. общинските съветници от ДБ посочват, че монументът „Паметник на Съветската армия“ е опасен за живота и здравето на посетителите на Княжеската градина. Собственикът, в лицето на областния управител (българската държава), не полага грижи за монумента, поради което последният създава опасност за множеството ползватели на градината. Редовно се случват инциденти с падане на облицовъчните плочи. Водена е дългогодишна кореспонденция между Столична община, район „Средец“, областния управител и Министерството на културата относно компетенциите по управление и поддържане на монумента, като през годините на спорове между ведомствата за него не е полагана необходимата грижа, пише в доклада от 2020 година.

  Там е посочено още, че монументът се приема спорно от жителите и гостите на София. За мнозина – жертвите на репресиите на комунистическия режим и техните близки, той е обиден и представлява издевателство над паметта на нацията ни. „Освен от българския законодател, този човеконенавистен режим е осъден и от Европейския парламент чрез резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризма“, приета през 2009 г., която „решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими“, отбелязват още вносителите.

  Предстои докладът за преместването на паметника да бъде разгледано и от Комисията по устройство на територията, архитектура и жилищна политика.

  Източник: БТА

  .

• Пет световноизвестни забележителности в Америка – в бяло, зелено, червено на 3 март

   

  По случай националния празник на България, Виенското колело в Сиатъл, което е един от символите на града, ще бъде осветено в цветовете на българското знаме – съобщи Радио България. Това ще се случи утре, 3 март, от 17 до 21 часа местно време.

  Емблематичното колело е открито през 2012 г. и разполага с впечатляваща светлинна инсталация. Идеята за неговото осветяване в бяло, зелено, червено утре се реализира със съдействието на почетния консул на Р България във Вашингтон Елка Русков, която повече от три десетилетия живее в САЩ.

  .

  

  Както вече съобщихме, на 3 март т.г. в цветовете на българския трибагреник ще бъдат осветени Ниагарският водопад (вж. тук), мемориалният мост „Фредерик Дъглас“ във Вашингтон (вж. тук), антените на Willis Tower в Чикаго (вж. тук), статуята на Иисус Христос в Рио де Жанейро (вж. тук).

  .

  

  Заедно с Виенското колело в Сиатъл, стават пет световноизвестни забележителности в Северна и Южна Америка, които ще бъдат осветени в бяло-зелено-червено, в чест на българския национален празник – 145 години след началото на Третата българска държава.

  .

  

  За да се организират тези събития с осветяването на знакови забележителности на Западното полукълбо с цветовете на българското знаме, заслуги имат наши сънародници и дипломатически служители в различни щати на САЩ, Канада и Бразилия.

  .

  

  .

• И статуята на Христос Спасител в Рио де Жанейро – в цветовете на българското знаме

   

  На 3 март, националния празник на България, в цветовете на българския трибагреник ще бъде осветена статуята на Христос Спасител на хълма Корковадо в Рио де Жанейро, Бразилия. Това ще се случи по съвместна инициатива на Българския футболен съюз и Министерството на външните работи – съобщи на ФБ страницата си БФС.

  Знаменитата статуя ще бъде осветена в бяло, зелено и червено в 19:30 местно време на 3 март (30 минути след полунощ на 4 март българско време). Церемонията ще бъде излъчвана на живо в канала на Посолството на Р България в Бразилия в YouTube.

  Така, освен Ниагарският водопад (вж. тук), мемориалният мост „Фредерик Дъглас“ във Вашингтон (вж. тук), антените на Willis Tower в Чикаго (вж. тук), и статуята на Иисус Христос в Рио де Жанейро ще стане бяло-зелено-червена. 

  Утре, 3 март 2023 г., се навършват 145 години от Освобождението на България.

  .

• НИК 421 оказа помощ на бедстващи полярници от испанската база „Хуан Карлос Първи“

  .

  Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) оказа помощ на група бедстващи антарктици от испанската полярна база „Хуан Карлос Първи“, съседна на българската „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Няма пострадали при случая – 14-те полярници от испанската станция, сред които и двама канадски учени, бяха успешно прибрани на борда на НИК 421 от плажа край нос Хана Пойнт, където са правели изследвания, научи БТА от мястото на събитието.

  До намесата на българския плавателен съд се стигна след подаден сигнал за спукване на една от двете надуваеми лодки на испанската група и невъзможност за проплаване на 7-те мили от Хана Пойнт до „Хуан Карлос Първи“ с втората лодка заради влошени метеорологични условия в южната част на острова – силен вятър и бурно море. Командирът на „Св. св. Кирил и Методий“ к-н II ранг Николай Данаилов реагира и отзова членовете на екипажа на кораба, които в този момент помагаха на българските антарктици в родната база, прибирайки ги обратно на борда, за да се вдигне котва и да се помогне във възникналата ситуация.

  Час по-късно НИК 421 достигна залива край Хана Пойнт и спусна работна лодка, която помогна за трансфера на испанските полярници от брега. Двете лодки на испанците също бяха спасени, след като бяха качени на палубата на „Св. св. Кирил и Методий чрез бордови кранове.

  Качвайки се на борда на кораба, антарктиците от испанската база, прекарали над 10 часа с термоизолационни животоспасяващи костюми на плажа край Хана Пойнт, благодариха на екипажа на българския кораб за оказаната помощ. 14-те души ще бъдат откарани обратно до базата им „Хуан Карлос Първи“.

  Източник: БТА

  .

• Голяма задушница e – ден за помен и почит

  .

  В църковния календар има няколко определени дни от годината, в които живите отдават почит на мъртвите, като тази година първата Задушница се пада на 18 февруари, седмица преди началото на Великия пост. Тя се нарича Голяма задушница или Месопустна. Известна е още и като Вселенска Задушница, защото на нея се почитат и душите на внезапно починалите, на загиналите по време на далечен път, при пожар, бедствия и прочие, поради което близките им не са имали възможност да ги отредят както е редно. Това е и тяхната Задушница, с която да измолим милост за душите им и опрощаване на греховете им.
  

  .

  

  .

  Втората задушница, по народному наричана Черешова. Наричана е още Спасовска задушница. Третата задушница е Архангеловата, която наричат още Мъжка Задушница. Тя е преди Архангеловден. На нея почитаме и всички четници, революционери, войници, офицери и военни лекари, участвали във въстанията и във войните, заедно с жените четници и милосърдните сестри.

  На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна с думите: „Бог да прости мъртвите души“.

  Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия. Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. апостол Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Когато подавате храна на някого познат или непознат, казвате „Вземи за Бог да прости“. Той отговаря „Бог да прости“.

  На този ден отделете време да си спомните за мъртвите си близки, да им „разкажете“ макар без глас как върви животът ви, затворете очи и си представете най-хубавите си моменти и спомени приживе. Дори да не вярвате, че душите на хората, които толкова много сте обичали, са край вас, всичко това ще ви накара да се почувствате по-спокойни – сякаш наистина сте им били на гости и сте отделили време за тях. В някои краища оставят празни столове край сложената трапеза в дома си с вярата, че душите на роднините се връщат да ни видят, и те трябва да имат своя стол, на който да приседнат до нас.

  Не е истински мъртъв онзи, който живее в сърцето и мислите ни.

  Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя.

  .

  ***
  Тръгвам при мама,
  тя ме очаква
  там – под голямата круша,
  а сред клонака,
  кацнал е гарван,
  леко приклекнал и слуша.
  Мама ме чака. Мраморна пейка,
  плочата също от мрамор –
  бял, по страните едва розовее,
  дати, послания… Мамо!
  Гарванът граква веднъж и затихва,
  после пак – точки, тирета.
  Морзово праща послания. Вика.
  Викове право в сърцето.
  Мама ме чака – блага и тиха.
  Винаги вижда къде съм
  и предполагам сега се усмихва,
  нося в ръцете си цвете.
  Тръгвам при мама,
  гарванът грачи,
  крие се нейде в клонака,
  някой би рекъл, че крушата плаче.
  Тръгвам, че мама ме чака.

  Автор: Румяна Симова

  .

• Проф. Радослав Радев: Везбата e третата българска азбука

   

  Проф. д-р Радослав Радев,

  Кorespondentbg.com

  .

  По думите на проф. Радев, българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието

  Проф. д-р Радослав Радев е преподавател по методика на литературното обучение във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Изследователската му проблематика е свързана с технологиите на методите, с преподаване в средното училище на българска възрожденска литература, творчеството на Иван Вазов и Алеко Константинов, развива теоретически и практически постановките за писмената и устната реч, разработва принципи за използването на коментара в литературното обучение и издава учебници. В областта на литературознанието и културознанието е осъществил цялостен труд за българската еротика, както и за българския смях и смехотворец, за знаковостта на мъжкото облекло. Преподава литература и изобразително изкуство, антропология и семиотика на изкуството и има редица изследвания, посветени на синтеза между литературата и изобразителното изкуство.
  Проф. д-р Радослав Радев проведе в интернет онлайн лекция за везбата като трета българска азбука (след глаголицата и кирилицата), защото тя е своеобразна графична система за управление и е българската мяра за цветове.
  В рамките на близо един академичен час той предложи на многобройната си и разнолика аудитория непознати за широката публика наблюдения и заключения, свързани с изображенията по българските шевици, черги и килими. За да изведе познание, което е полезно както за всички автори на везба, така и за ползващите резултата от техния творчески голям труд, подвластен на вековно наследство. Лекцията предизвика  огромен интерес и беше гледана от повече от 21 000 души във фейсбук страницата на университета. Благодарим на проф. Радев за възможността да публикуваме част от нея и на страниците на „Кореспондент”.
  По думите на проф. Радев, българската везба е отделен, специфичен дял на българския език, свързан с интимното, съчетаващ думането и мълчанието; тя има спектрално въздействие и е вечно послание. Почти като заклинание прозвуча в самия край на лекцията, че „една везба  върху маските срещу коронавируса“ би ни помогнала да се преборим с проблема, връхлетял ни през 2020 година.

  .

  В българската култура функционални са две писмени системи – глаголица и кирилица. И макар да се разчита на геометрични знаци и във везбата, тя не се възприема като азбука, а реално тя е третата писмена система, която се основава на знаковостта на цветовете. За разлика от другите две, които се постигат чрез графичните стойности на буквите, ползващи кръга, триъгълника, кръста, без да са семантично натоварени вътрешните пространства на тези графики, дори когато са отчетливи като при буквите „О“, „Д“, „П“, „А“ и др., то при везбената азбука целта и смисълът се извеждат именно от вътрешните пространства, които се натоварват със значение чрез цветовете. Ето защо везбата употребява онези геометрични фигури, които имат вътрешен обем, и най-вече ромба, който е и женски символ, както и кръга, триъгълника, розетката. Когато художниците правят илюстрации чрез буквите, те постъпват именно така – насищат със сюжет и смисъл вътрешното пространство на буквите. И това е още от Средновековието с украсата на книги. Запълването на вътрешното пространство на буквата В (от илюстрацията) с образи и орнаменти е сходно с това на буквата Г, независимо че нейното вътрешно пространство е отворено и има само едно покривче отгоре.

  Везбата използва същия принцип – насища вътрешното пространство, поради което начинът за четене не е като се следи съотнасянето на буквите, образуващи дума, а като гледащият се концентрира в цветовете и линиите на вътрешното пространство до момента, в който стигне до точката. Ето защо, според Бойка Асиова ритъмът започва от точката, за да затвори черното и да го загърли с цветност, както е при цветята. И тъй като везбата има предпазваща функция, оказва се, че тя е израз на една оптимистична жизнена позиция. Черното се загърля в цветност. В някои региони обаче, Югозападна България и Плевенско, черното е в по-голям обем и фон, но то е съотносимо към червеното. Геометричният знак вече не е значим в своята графичност, а според това какво вътрешно пространство загърля – то е това, което трябва да се изпълни със смисъл. Така постъпват и българските художници, когато илюстрират. Най-последователен в това отношение е Илия Бешков.

  

  За един определен период четенето чрез кирилица и чрез везбено писмо се изравняват – особено с утвърждаването на християнската религия и четенето на Библията и възприемането на иконите и храмовата стенопис чрез съзерцание. През 19 век, обаче, съзерцанието остава като същност само при четенето на везбеното писмо. Везбарките използват букви от глаголицата и кирилицата, но те не образуват думи чрез изписването на отделни букви, а от една буква правят ритъм, така че тя не се изписва, а се вписва в общия цветен контекст. В този смисъл тя е в спектър и в това се изразява и везбеното писмо, че е спектрално, т.е. то е динамика на цветовете. Не се обяснява, а чрез окото се пречупва в съзнанието.

  В по-голяма степен обаче се активира ритмиката на ромба. Чрез него се прави разказ – всяко насищане с линии и цвят на вътрешното му пространство и подреждането им едно след друго прави сюжет. Това особено е характерно за чипровските и котленските килими.

  

  Удивително е колко много линии и цветове могат да се вкарат във вътрешното пространство на ромба. В шевица от книгата на Росица Чуканова (Българска народна шевица. Пловдив, 2017) ромбовете са пълни с динамика и отражения, поради което изискват висока концентрация и същевременно внезапност при гледането – всичко влиза в мига на възприемането, а не в неговата последователност. Интересното е, че в теста за интелигентност на Алфред Бине ромбът характеризира интелектуалното развитие на шестгодишните. Напълно обяснимо, тъй като при децата няма преди или след – моментът храни душите и ума им. Ето защо, когато българският художник Васил Симитчиев търси свобода в изкуството, той следва детското възприятие, защото при него няма причина и следствие. Той остъклява едно пристанище в Швеция, носи в раницата си вода от Балтийско море, за да направи морето свое, глади с ютия националното знаме, отвива и завива електрически крушки, за да види колко време ще остане светлината в тях.

  И всичко това е една игра, отварящa голямото детско можене, което възрастният не иска да го може, защото му се вижда безсмислено. При везбата няма такива граници, защото не се различава голямо и малко, и това е същинската философия, изразена чрез нея, а и нейната хармония. Тя има ритъм, а в този ритъм всяко е със своята значимост и ценност. Ето защо неща, сведени дори до точки, кръгчета, се наричат мушенкените – дето се мушкат навсякъде, търкуланки, междулки. Не е знаково отграничаването, а взаимодействието. И това е особено видимо при везбите от Плевенско, откроени в албума на Елена Тодорова „Български народни шевици“, част 1 (Пловдив, 2015), в които цветовете не са толкова ярки.

  

  В носията шахматно наредени ромбички и квадратни мотиви в квадратна рамка се нарича капане. Оттам ризата се казва капанка (капка, в речника си Найден Геров отбелязва и думата „капавица“) и населението – капанци. Не съм сигурен за връзката със значението на капан (според едно от преданията името е свързано именно с капан), но който погледне към тази пазва на жената, напълно вероятно е да остане за цял живот неин пленник.

  Не е случайно, че в украсата на ръкавите се извезват везбички, наречени змейови главички – изобщо по ръкавите са най-активните и действени мотиви, та жената пленява дори без да си мръдне ръцете, а ако ги мръдне, мъжът ще се търкулне към нея, та, пази, Боже, после какво може.

  За възполницата, която е везмо на предницата под кръста, Бойка Асиова в книгата „Запеските. Дух и материя“ (Пловдив, Жанет 45, 2015) отбелязва: „Възполницата е като къпинов ластар. Увива се около шията на мерака и го притегля под завивката.“ На българина окото е силно и то е неговата радост, но и негово оръжие. Това са разбрали и враговете му и са предприели мерки за предпазване. Мери Монтегю пише за начина, по който турците се предпазват от християните: „Турците си въобразяват, че погледът на християните носи нещастие на нови постройки и, за да отклонят „лошите очи“, както те казват, закачат над сводовете или къщите топки или нещо фантастично, което да привлича погледа на минаващите, с цел да не задържат твърде дълго очите си върху сградата. А децата, особено децата на султана, стражите крият от погледите на християни – мъже или жени.“ („Балканите през погледа на две английски пътешественички от 18. век”. С., 1979. Изд. на ОФ, с. 90). Вярва се, че силата на погледа се усилва, когато детето влезе в полова зрялост. За момата казват: с поглед круши брули. Навремето, когато са питали някой как е, той отвръщал „Шарено“, защото в шареното е животът. Васил Стоилов, когато рисува своите картини, свързани с мадоната, си прави план и описва коя възрастова група в какъв цвят да е. За бабите е записал – всички цветове. И везбеното писмо представя възрастния човек като цветен, защото той е преминал голяма част от живота си, видял е и добро, и зло. Има везба, която се нарича „Старец баба гони“ (Коев, Иван. Българска везбена орнаментика. Пловдив, 2017. Изд. „Георги Марков“) – изключително пъстра, а стилизираните форми са овални, на които във везбата им казват търкуланковци. Дядото и бабата са такива – търкулнали са се през живота, та вече могат да се гонят, като стоят на едно място, защото шареното е в тях.

  Българинът е грамотен, преди да се научи да чете и пише на кирилицата, защото преди това е усвоил азбуката на цветовете. Не е случайно, че Любен Каравелов много често пише за моминската градинка, както и Петко Славейков в поемата „Изворът на белоногата“. Според тях това е българският парад, който формира определена чувствителност и нравственост. Затова цветовете са азбуката на добротата. Сборникът „Под манастирската лоза“ на Елин Пелин би следвало да се чете чрез тях.

  Има дори такава магия за добрина, която се отваря и затваря чрез цветовете. Тази магия е, все едно четеш българската везба.

  Хубава добрано,
  най-хубава от сички.
  От добра майка, от добър баща,
  от добри сестри, от добри братя!
  Ако е бела, по бело цвете,
  ако е синя, по синьо цвете,
  ако е жолта, по жолто цвете;
  ако е червена, по червено цвете;
  та да ульокне като льоко перо,
  да се учисти като чисто сребро,
  да се утроси като рожен клас,
  та да стане като мажко детенце
  на майчина биска;
  като младо егне на летно сонце.
  

  (Българска народна поезия.
  Т. 7. С., 1983, с. 442)

  Ние не се замисляме откъде е дошъл изразът „Влюбил се от пръв поглед“. Ами как няма да стане така, като момата е в цялата си украса, толкова богата, че очите викат и другите сетива. Има такава везба, която се нарича „Петте трепки“, поместена в книгата на Бойка Асиова „Запеските. Дух и материя“ (Пловдив, Жанет 45, 2015). Момъкът поглежда момата и петте му сетива са в луд възторг. Малко творци могат да предизвикат подобно въздействие. Не е случайно, че очите са често срещан мотив във везбата, наричат ги Четирите очи, Пастрица с четри очи, С пет очи, Гъши очета, Очетата, На очи.

  От идеята за добротата може да се изведе и най-важното послание на везбеното писмо. Всяко нещо – предмет, явление, човек, може да бъде преобразено в цвете. Прагматичният план на изразяване става естетически. Битът се стилизира, за да се претвори така, както твори природата – чрез магията на цветните полета.

  

  Ковашките клещи (големи, малки, налбантски), кошници, овчарски ножици за стригане на овце, волски подкови, чекрък (рудине), глинени съдове, сърпове за жътва и т.н. – всичко това цъфти за друг живот и за друга чувствителност. В носиите от Софийско шопкинята дори е стилизирала въшка. Битката с въшката е била епична, но само геният на шопкинята е решил въпроса – когато бълхата стигне до полите и се срещне със себеподобната си, тя отскача ужасена от себе си и отхвръква кой я знай. С тази предпазна функция Бойка Асиова обяснява и името на шевицата в Разложко – „запески“ извежда от пес (куче), което пази полите на жените. „Запески“ е името на везмото по ризата на разложкия женския костюм. Това е общото название на стилизираните предмети, извисени до образа на цвете. Всяка запеска задължително се състои от коренче, листа и цвете.

  Коренчето е в масленозелено. Цветето е счервен контур и черен пълнеж, листата са със зелен контур и разноцветен пълнеж. Запеските винаги вървят в чифт, като на втората запеска цветът на контура на цветето е обратен на първата. Основните цветове са червено и черно. Авторката отбелязва, че в мисленето на жените везбичките са живи същества. „Когато запеските са с гръб една към друга, „се сърдят“, а поставени с лице една срещу друга, „се ритат“. Могат и да се „гонят“.
  Така погледнато, везбеното писмо е писмото на оптимизма, на доброто настроение, на чистото нравствено начало, то преобръща прагматизма на живота и, подобно на слънцето, което дава живот чрез светлината и топлината, дава и надежда. Ако България има загуби и беди в политическия и социалния живот, то във везбата жената подрежда нейното бъдеще, защото черното остава само точка, загърлена от цвят.

  

  

  

  

  

  

  Дизайнерката Елисавета Йорданова прави свой прочит на българските букви, съчетавайки в тях автентични мотиви от шевиците от различни краища на страната.

  .

• Изслушването в Конгреса на доскорошни шефове на Туитър

  .

  „Надзорната комисия на Камарата на представителите призова за разпит наскоро напуснали служители на Twitter, включително Виджая Гаде, бивш главен юрисконсулт на социалната мрежа, бившия заместник-главен съветник Джеймс Бейкър, бившия ръководител на отдела за безопасност и почтеност Йоел Рот и бившия ръководител по безопасността Аника Колиър Навароли. Изслушването беше съсредоточено върху въпрос, който отдавна тормози републиканците – защо Twitter реши временно да ограничи споделянето на историята за Хънтър Байдън в New York Post, публикувана през октомври 2020 г., месец преди президентските избори в САЩ. Но законодателите от двете страни на пътеката използваха възможността да поставят под въпрос практиките за модериране в Twitter и други технологични фирми.“ – пише „Гардиън“ за изслушването в Конгреса, проведено на 8 февруари.

  „Илон Мъск, който закупи компанията миналата година, оттогава сподели серия от вътрешни записи, известни като файловете в Twitter, показващи как компанията първоначално е спряла споделянето на историята, цитирайки опасения от кампанията на Байдън, наред с други фактори.“ – пише още вестникът.

  –––––––––––––––––––––––––-

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

  Малка част от диалога между депутатката Нанси Мейс (Nancy Mage) и Виджая Гаде (Vijaya Gadde) – една от висшите мениджъри на компанията, по време на изслушването в Конгреса:

  – Къде сте учили медицина? – пита депутатката.
  – Не съм учила медицина.
  – Защо смятате, че Вие или който и да е друг от Туитър имате медицинската експертиза, за да цензурирате експертното мнение на лекар?
  – Нашата политика относно Ковид има за цел да предпази хората…
  – Вие сте цензурирали лекари, обучени в Харвард, лекари, обучени в Станфорд, лекари, получили образованието си в най-добрите места на света, и Вие сте заглушили тези гласове…

  .

  🛑 Nancy Nance : « Où avez-vous fait vos études de médecine ? » R: Je n’ai pas fait d’études de médecine !
  « Pourquoi pensez-vous que vous ou quelqu’un d’autre chez Twitter avait l’expertise médicale pour censurer l’opinion experte d’un médecin ? Vous avez censuré des médecins ⏬ pic.twitter.com/tEwqw0oOCE

  — Céline d’Arc (@pam33771) February 9, 2023

  .

  Още един диалог от това изслушване. В него става въпрос за намеса от страна на Туитър в изборите в САЩ, в полза на демократите (отново чрез цензура, във връзка със скандала със сина на Байдън):

  #TwitterFiles "VOUS VOUS PRENEZ POUR QUI?
  Je parie que Poutine doit rêver d'avoir autant d'interférence que vous 4 dans ses élections!"🤭

  Hier soir au Congrès US, @laurenboebert explose façon missile balistique les anciens chefs de Twitter #Roth & #Gadde (déroulez la suite⏬) pic.twitter.com/sPu3LHA7RF

  — Momotchi (@mmtchi) February 9, 2023

  .

  Видеозапис от изслушването:

  .

• Спектакъл в Детройт с българско участие

  .

  Покана за театър с българско участие

  Студенти от специалност „Театър“ в Wayne State University ще представят пиесата „12 ядосани съдебни заседатели“. В ролята на съдебен заседател – емигрант от България по времето на Студената война – ще видим Жанин Русева (втората от дясно на ляво на афиша).

  WAYNE STATE UNIVERSITY LAW – SPENCER M. PARTRICH AUDITORIUM
  471 W Palmer Ave, Detroit, MI 48202

  3 февруари, 8:00 pm – 10:00 pm
  4 февруари, 2:00 – 4:00 pm и 8.00 – 10:00 pm

  Входът е безплатен, но е необходима регистрация: https://underground.ticketleap.com/12ajug/

  Успех, Жани!

  .

  Източник: BulgariansinDetroit.com

  .

• Полк. Николай Марков: Стратегическо партньорство не се реализира с глупци и мошеници

  .

  В интервю (вж. най-долу) пред Еврочикаго експертът по национална сигурност Николай Марков казва на висок глас и без страх това, което мисли за българските политици, които сами дискридитират демокрацията, и се обръща към западните ни партньори с важно предупреждение. 

   

  АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО ОТ ПОЛК. МАРКОВ:

  Гражданската сигурност е част от националната сигурност. Докато отделният гражданин няма чувство за сигурност, няма как да бъде реализирана и национална сигурност. Друг е въпросът, че двата вида сигурност се реализират по различни механизми, методи, начини и т. н.

  Високата експертиза в България има по-скоро политически оттенък, защото 95 процента от експертите по един или друг начин са замесени с политически формации. И на практика, когато правят изявления, те не отразяват своите професионални достижения, а по-скоро гледат да услужат на една или друга политическа партия.

  Ние живеем вече в глобален свят. Мощта на националните държави се изгуби още след Втората световна война. Новата концепция за сигурност е във формат, различен от националната държава. В контекста на международната сигурност и на съответните нормативни документи, по които ние сме страна, нещата изглеждат малко по-различно, от това, което мисли средностатистическият гражданин. Друг е въпросът как днешните ни приятели могат да донесат добавена стойност за националната ни сигурност и как ние можем да допринесем за тяхната.

  Най-страшното за мен е България да бъде въвлечена реално в поредна национална катастрофа, което винаги е било въвличане във военни действия. А сега е налице такъв феномен. Още повече, че България от геополитическа гледна точка се явява преден фронт на НАТО. Един военен конфликт винаги се реализира с военни средства, а при нас не е налице арсенал за такива действия. Нивото, на което се намира страната, не кореспондира с подобни реални възможности, дори във формата на НАТО.

  България е единствената държава в т. нар. цивилизован свят – като имам тук предвид ЕС и НАТО, която на практика има „мъртва“ конституция. Нито един български гражданин на практика не може да заведе наказателно дело за нарушаване на негови конституционни права. Докато в другите държави подобен процесуален ред същестува. Т.е. при нас властта произтича йерархично. Този, който упражнява изпълнителна власт, свежда по низходящ вектор всичко, което реши, без да има възможност който и да било български гражданин или организация да защитят правата си по конституция. Така реално парламентарната държава изчезва и се заменя с една скрита, мека диктатура, на която по някакъв начин нашите западни партньори са залепили етикет „демокрация“. Това не е честно от тяхна страна и смятам, че то трябва да бъде изчистено, по един или друг начин. И това е пътят, един от начините да възкресим парламентарната република, ако въобще някога сме я имали.

  Здравната каса в България, в която има горе-долу 7-8 милиарда на година, е един здравен монопол. Още в първите дни на годината една много голяма част от парите в касата, над 75 процента, се договорят с мултинационални компании, които присъстват трайно в лекарствената политика, и за някои други неща, свързани със здравеопазването – при което този процент пари, от тези 7-8 милиарда, изчезват. Дори голяма част от лекарствата не се доставят, а се реекспортират по различни направления. И позвателите на тази услуга – т.е. всеки гражданин, който отиде в болница, не може да получи адекватно здравеопазване или болнична помощ, защото не са налице в самите отделения основни, животоспасяващи лекарства. Да не говорим какво се случва с онкоболните… В България това е хронична система, хроничен подход към тези неща. И се извършва огромен грабеж на парите на данъкоплатците.

  В България цялото антимонополно законодателство като че ли увисна. И докато си говорим така просто, на ишлеме, за демокрация – защото нашето е „ишлеме демокрация“, тук всеки идва, от всяка фирма или международен консорциум, или каквото и да било друго, създава си собствен монопол и не търпи друго, всичко друго била унищожавано. А това произвежда корупция, лоши практики и т.н. И не става въпрос за минималистични процеси, а за неща, които са на национална ниво.

  Ценностите на демокрацията, които по някакъв начин политиците се опитват да вербализират, никой не ги усеща, нито ги вижда, нито вкусва от тези плодове. На практика ние усещаме демокрацията като „тиха смърт“, която унищожава и обикновения човек, и националната държава. Колко смятате може да продължи така? Има търпимост към определени неща, но когато това се изчерпи, процесите, които ще се отключат, ще са необратими.

  Защо има търпимост от страна на нашите западни партньори към подобни явления и защо те самите дискредитират демокрацията, която проповядват? Това е големият въпрос и това е истинската заплаха за националната сигурност.

  Ние никога не сме имали истински изборен закон. Защото изборен закон означава, накратко казано, че гражданите реално с вота си избират нещо. Това при нас не се е случвало. Изборното законодателство се променя всеки път, според вятъра, който идва, на поредната политическа сила. Гражданинът има само формално право. Системата произвежда избор на партии, не на личности. На практика ние овластяваме партиите да правят, каквото си искат, от наше име. Т.е. ние овластяваме колективни органи, от които, забележете, не може да се търси наказателна отговорност. И нашите партийци усетиха това и започнаха да управляват престъпно страната през колективни органи, включително институционализирани. В нашата изборна система, в която мнозина не гласуват, се преразпределят гласовете и на негласувалите, включват се гласовете и на починалите и се възпроизвежда една власт, която смята себе си за легитимна. Това е узурпиране на властта, а не идване на власт чрез избори.

  Нашата политическа система узурпира властта. Наши престъпности и крадци, и бандити, западните лидери идват и ги летимират едва ли не като някакви политици от световна величина. Както се случва в Саудитска Арабия, както се случва в Третия свят. Работи се с бандити, които са облечени с политически власт. Това са техните хора. Защо примерно лица, които нямат политическа легитимност, биват признавани отвън? Както прочетохме в един документ – „кучи син, ама наш“. Ами нали искахме да се измъкнем от Съветския блок? В Съветския блок беше подобно – „кучи синове, ама наши“. И с какво го заменихме – с „кучи синове, ама западни”. И какво очакваме да се случи като краен резултат?

  В случая САЩ и част от европейските сили – те имат и оперативните, и финансовите, и техническите, и политическите – въобще инструментариума на всички възможности да ни помогнат. Те могат да ни помогнат, все още. И смятам, че са длъжни да го направят. Колкото се може по-скоро да се събудят от този сън, в който ги вкарват някои наши крещящи видове, които едва ли не си присвоиха демокрацията и само те могат да говорят за демокрация.

  Трябва да се намерят здрави сили в България, които не залитат политически, да свършат професионалната част от защита на демокрацията. Без да са оцветени политически, идеологически и пр. Има една професионална част, която трябва да се свърши. И, ако не произведем такова съзнание – както вътрешно, така и съюзническо – в един момент България ще бъде изгубена като партньор.

  Бих казал на държавния секретар на САЩ, че първо, с това поведение, с този начин на мислене, САЩ нямат шанс да разберат Русия. Те продължават да не разбират Русия. И не само да не я разбират, но и да се отдалечават от възможността да я разберат. Това е стратегическа грешка – да не разбираш нещо. Не говорим как реагираш. Естествено, когато не разбираш нещо, реагираш глупаво. А глупавите реакции се виждат от целия свят. Второ, България е дефинирана в стратегията на САЩ като стратегически партньор. Бих попитал секретаря – дали разбира каква е разликата между партньорство и стратегическо партньорство? И то на политическа ли основа се изгражда, или има нещо друго, което стои зад това стратегическо партньорство? Трето, бих го попитал на ниво Балкани могат ли да реализират нещо повече от някакви витиевати цели – конкретни цели могат ли да реализират, които да бъдат подкрепени от гражданите, живеещи на този полуостров? Т.е. те добре дошли ли са на това място с това поведение? Четвърто – най-голямата логистична база, изнесена извън територията на САЩ, се намира на 70 км от българската граница. При периметър на разузнавателна общност и сигурност – 600 км. Как точно този логистичен център, който е изнесен и гледа към Близкия изток, ще функционира без България? Това не е възможно.

  Руското влияние в България е една дъвка за наивници. Тук не става въпрос за руско влияние, а за начин, по който може да се формулират интересите, които да бъдат подкрепени от българските граждани. Обръщам се по-скоро към професионалните среди, които разбират същността, които по някакъв начин могат да чуят хора като Кисинджър (независимо от неговата възраст), като други хора, без да ги оцветяват и без да има емоции от това, което казват. И да се реализира това, което трябва да се направи. Стратегическите партньорства стоят зад стратегически цели. Не стоят зад някакви дребни, тарикатски отношения.

  Нашата политическа класа, която те са си избрали, е грешната страна на медала. Тук трябва да се случи нещо, което да легитира първо демокрацията като възможност и сила, и след това всичко останало.

  Моята цел е повдигна въпросите до такава степен, че по някакъв начин да стигна до съзнанието на хора, които имат санкции да не застрашат с глупостта си националната сигурност. Защото и моите деца живеят тук. Да, ако има цели, ако тези цели са разумни, ако те са описани в планове и са доказани по някакъв начин, съм готов да участвам в това нещо. Но така, за някакви лозунги и витиевати послания…

  Ако американската администрация не вижда собствените си интереси в България и чрез България, означава, че тя не разбира проблемите на Балканския полуостров и последствията, които могат да се случат от тези неща.

  Оръжията за Украйна са най-малкият проблем, те са само черешката на тортата.  Дали ще са дадат оръжия или не, това не е главното. Има много други неща, които трябва да бъдат обсъдени и направени. В сигурността има други нива.

  Ние НЕ сме парламентарна република, за да знае председателят на парламента какво се случва в държавата. Тук парламентът е гуменият печат на изпълнителната власт… Има много подводни течения, много зависимости. Ние не функциониране по правилата на парламентарната република и на върховенството на закона. Докато в други държави има доказано върховенство на закона и съответно парламентарни механизми, и правова държава, такава държава при нас никога не е съществувала. Тук се следват други алгоритми.

  Простият човек, овластен и с най-голямата власт, си остава прост човек с голяма власт. Простият човек, който има много пари и е набеден за олигарх, си остава прост човек с много пари.

  Войната в Украйна не е война на Украйна. Това е война, която се провежда в Украйна. И за съжаление почти целият свят разбра, че тази война се води между Русия и НАТО. По-голяма заплаха за националната сигурност аз не знам съществувала ли е? Освен разбира се два случая, които са от периода на “Желязната завеса“. Разбирам, че негативите трябва да си останат за Украйна, а постиженията – като лаври на НАТО. Но трябва да се преразгледа самият договор на НАТО и самата концепция на НАТО, доколко тя е актуална и съответства на бъдещето. Говорим за прогностичен анализ.

  Съвременната концепция за война не е концепцията за Втората световна война – нито със средствата, нито с въоръжението, нито с нищо. Смятам, че в САЩ има хора разумни, които много добре знаят стратегическите възможности на САЩ и на Русия, които си дават сметка, ако този конфликт стане неконтролируем, какви ще са последствията за света. И много добре си дават сметка, че Русия не е Съветският съюз, нито е царска Русия, нито е във времето във викингите и т.н.

  Русия си има свое място в цивилизационния свят, новия; този народ по един или друг мина през това, през което трябва да мине. Разрастването на конфликта в Украйна не е на дневен ред, според мен. Независимо от твърдостта, която заявява НАТО – смятам, че това са по-скоро послания към политическото ръководство на Русия. И, че в Европа НАТО не може да проведе война от такъв тип, каквато заявява. Първо няма такива армии на целия континент, нито има такива технически способности, че да бъде проведен конвенционален конфликт от такъв глобален мащаб. Това би го мислил само глупак. Трябва да се послушат доказаните съветници, експерти и т.н., говоря от световна величина, които излъчват сигнали, че трябва да започнат други процеси, по-скоро политически, и военните да стават все по-овладявани. И да не се разраства броят на жертвите, защото това е абсолютно престъпление срещу човечеството – и то на Европейския континент. Мисля, че грешно бе създадено уравнението. И вместо да понесат политическата и професионална отговорност лидерите на ЕС и експертните лица от НАТО, те задълбочиха проблема с един сценарий, който все по-трудно става да бъде развързан.

  Средата в България е такава, че не може да произведе интелектуална класа. При нас всички, които се зоват интелектуалци, или са били изграждани като част от старата система и са нейни отрочета, или са псевдоинтелектуалци, произведени от псевдодемокрацията, която по някакъв начин иска да се наложи 30 години като автентична. Друг е въпросът, че много хора, които имат пари или властови позиции, или са насочени към литературата, изкуството и т.н., смятат себе си за интелектуалци. Но и те грешат. Защото нямат критичен поглед към реалността. По един или друг начин и те са замесени в политически интереси, присъстват в партийни схеми и игри, чрез собственото си влияние. Смятам, че на този етап всички преиграват – и да се нарича български интелектуалец би било голяма претенция за когото и да било.

  Ние имаме привилегията да претендираме за държава, която е минимум на 1500 години. Така че в нашия ген ние знаем какво е държава, какви са стратегическите суровини, знаем какво е държавност и как се оцелява в кризи. С всички наши слабости и силни страни.

  Ролята на Китай бе определена от поведението САЩ във фазата на Втората световна война и след нея. Китай не се разви за една години или преди 10 години. Всичко, което се случва, е свързано с политиката на САЩ в Азия. Тук говорим за азиатското чудо, азиатския проблем и азиатския феномен. Кой е виновен за това, което се случи? Япония бе разгромена и върната в първи клас. Да, заради нуждата. Но всички политики след това бяха свързани с крайния резултат. Нима допускаха, че Китай ще бъде само „фабрика на света“, че ще бъдат единствено фабриканти и ще правят джапанки? Същото се отнася и за нас. Ние докога мислите, че ще търпим? Докога ще търпим глупостите за еднополовите бракове и т.н., нима това е най-големият проблем на човечеството и трябва да се превръща в политики?

  Стратегическо партньорство не може да бъде реализирано от обикновени глупаци, тарикати, мошеници, измамници и крадци. Нека САЩ да намерят способите и формите да стигнат до правилните хора и правилните начини. Това искам да им кажа. За 1500 години сме минали през много кървави реки и сме изплували. И много империи са изчезвали пред очите ни. Дано това не е поредната европейска империя или американска империя, или която и да било друга. Когато постъпваш некоректно и нечестно спрямо твои партньори, винаги се случват накрая лоши неща. Смятам, че още имаме време да преодолеем това.

  .

  .

  Интервюто може да бъде чуто също в Spotify (линк) и ТУК.

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Николай Марков е завършил магистърска степен в Националния военен университет с отличен успех. Дълги години работи като офицер в системата за национална сигурност, където е заемал различни длъжости, свързани с противодействие на заплахи от тероризъм. Започва кариерата си като разузнавач и достига до главен инспектор. Придобива военно звание подполковник от Въоръжените сили. Ръководи и участва в различни звена за превенция на въоръжени посегателства срещу значими вътрешно-политически и международни лидери. Има професионален опит в противодействието на организираната престъпност. Завършил е магистърска степен по „право“ и е автор на няколко специализирани научни доклада в областта на управлението на системата за защита на националната сигурност и устойчивото управление на кризи. Прави научни изследвания в областта на латентните кризи в системата на сигурността и влиянието им върху политическата и гражданска сигурност. Лектор е на различни професионални курсове като разузнаване и контраразузнаване, противодействие на организираната престъпност, превенция на общата престъпност, традиционните религии и противодействие срещу тероризма, криминалистична техника, цифрови и технологични трансформации в сигурността (киберсигурност), криминалистична тактика и криминалистична експертиза. Ползва английски и руски език.

  .

• Събрание на Научното дружество на българистите в Молдова

  .

  ГОДИШНО ОТЧЕТНО ЗАСЕДАНИЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАУЧНОТО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ

  В Кишинев се проведе годишното, отчетно заседание на Научното дружество на българистите в Република Молдова (НДБ в РМ). То започна с представяне на годишния отчет за дейността на Дружеството от неговия председател доктор на историческите науки Иван Думиника. Беше изтъкната проведената разностранна дейност в областта на откриване нови филиали на Дружеството, в подготвянето на документацията за реставрирането на паметници, в нови краеведчески изследвания, в провеждането на научни конференции, посветени на паметни дати в българската литература и история, в издаването на книги за значими българи, оставили своята следа в живота на Бесарабия (вж. подробно: https://www.facebook.com/dumi.nikin/videos/577159173861415).

  .

  

  .

  Николай Червенков, доктор на историческите науки и почетен председател на Дружеството, се изказа за връзките на НДБ в РМ с Министерството на образованието и науката на България, както и с български обществени и културни организации.

  .

  

  .

  Беше представен отчет на г-н Константин Крачилов, за етапите на реставрационна дейност по замяната на паметната плоча на паметника на българските опълченци в град Кишинев и за започване на ремонтни работи по възстановяването на паметника на Христо Ботев в столицата на Р Молдова.

  .

  

  .

  Андрей Прохин, доктор по история, отчете дейността на сайта на НДБ в РМ. В него се публикуват много научни статии, новини. Той е интересен и популярен не само сред българите, живеещи в Р Молдова, но и в световното медийно пространство на български език.

  .

  

  .

  Своя отчет представи и д-р доц. Елена Рацеева, за работата на Неделното училище, действащо към НДБ в РМ. Към него сега действат 3 класа и група за кандидат-студенти. Класовете обхващат три възрастови групи: начален курс 2 – 4 клас; прогимназия 5 – 7 клас и гимназия 8 – 11 клас. Освен че се изучава български език, литература и история, в Неделното училище се отбелязват националните празници на България и се пропагандират традициите и обичаите на бесарабските българи.

  На това заседание беше обсъден планът за дейността на НДБ РМ за 2023 година, който също включва много и разнообразни дейности.

  .

  

  .

  Беше изказана благодарност на д-р доц. Надежда Кара и д-р Андрей Прохин за активната работа, извършена през миналата отчетна година. Сертификати за участие в Летиратурната конференция (посветена на Елин Пелин и Йордан Йовков) получиха д-р. доц. Елена Рацеева и д-р Любомира Жакоте.

  .

  

  

  .

  Текст и снимки:

  Пресслужба на Научното дружество на българистите в Р Молдова

  Източник: ndb.md

  .

• Диктатура на непримиримите

  .

  Да си припомним Теоремата на невъз­можността (Impossibility Theorem)

  Нобеловият лауреат Кенет Ароу (Kenneth Arrow) доказва в теорема, че мажоритарният избор при една демократична система води до задънена улица, ако трябва да се получи съвместим сбор от предпочитанията на индивидите и ако вариантите за избор пред групата, която трябва да избира, са повече от два. Нека предположим, че индивидите са А, В и С, а вариантите за избор са х, у и z. И нека А предпо­чита х пред у и у пред z; В предпочита у пред z и z пред х; С предпочита z пред х и х пред у. Така вся­ка една от възможностите е подредена на първо място от един от индивидите и на второ от друг. След като няма общо предпочитание, системата води до задънена улица. (Цитат от Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997)

  .

  По-надолу ви предлагаме текст по темата, написан за в. „Сега“ от Емил Хърсев, д-р на икономическите науки. Текстът е написан преди повече от 10 години, но е актуален и днес.

   

  Икономиката, за разлика от политическите науки, отдавна е преодоляла заблуждението, че колективният избор с вишегласие отразява преобладаващите предпочитания на мнозинството. От 1950 г., когато нобелистът Кенет Ароу доказва своята „теорема за невъзможността“, икономистите знаят, че за колективния избор важи формулираното от Ароу правило на диктатора, че изборът не зависи от мнозинството, а се определя от онова най-малобройно мнозинство от електоралната съвкупност, което успее да събере поредица от решаващи коалиции в подкрепа на предпочитаното решение. В крайния случай малцинството, предрешаващо общия избор, може да е от един-единствен избирател („диктаторът“), който налага на мнозинството своя избор. „Диктаторът“ успява да прокара през процедурата на вишегласието своя избор, защото е непримирим и едновременно с това активен да събере нужния за налагане на решението „филтър от коалиции“. В основата на „филтрирането“ на мажоритарния вот е парадоксът на Кондорсе, който показва, че при наличие на повече от двама избиратели и повече от две алтернативи еднозначната подредба на предпочитанията е възможна само по изключение, по правило е неопределена. Няколкото реда на този коментар няма да стигнат за доказателството на теоремата на Ароу; за когото математиката е важна, ще го открие във всеки курс по математическа икономика.

  Популярният икономист Насим Никълъс Талеб, чиято книга „Черният лебед“ още преди 2007 г. предсказа и описа доста точно механизма на глобалната финансова криза, която се разрази през септември 2008 г., дава няколко очевидни примера как се налага на практика диктатурата на малцинството върху колективния избор. Нужна е съвсем малка, но решителна и непримирима група, която да се възползва от склонността към компромис, характерна за „гъвкавото“ мнозинство. Достатъчно е един от четиричленно семейство да заяви, че от утре нататък приема само „органична“ храна, не след дълго цялото семейство ще се храни само „органично“, защото това е допустимият компромис (тримата в семейството, които не страдат от „органична“ мания, нямат проблем също да консумират „органични“ продукти, подходящи (и) за непримиримия четвърти – стига цената да не е непреодолима бариера). Не е нужно малцинството да има цели 25%, както в примера, за да наложи общото решение, дори микроскопични мнозинства диктуват непримиримата си воля, защото решаваща е не силата на малцинството, а „гъвкавостта“ на мнозинството, склонността му да се примири с компромис. Виждал съм да се съберат 100 българи, но стига да има един чужденец, всички говорят на английски, общия компромисен език. Всички храни задължително се тестват и чистят от фъстъчени алергени, макар страдащите от алергия към фъстъци да са едва няколко десети от процента. Защото неалергичните нямат против изчистената от фъстъчени остатъци храна, алергичните обаче имат непримирима позиция. Важно е да отбележим, че малцинствата по-лесно налагат негативни решения (забрани), защото мнозинството е по-склонно да приеме ограничения, но по-трудно се активира за действия, които се изискват от него. (Пушачът без проблем се съобразява със забраната и не пуши, но трудно ще го накараш да излезе утре сутринта да премете тротоара, защото група „еколози“ правят някаква зелена акция.) Затова обществото без сериозен отпор приема дори скъпоструващи, дори немотивирани забрани – например забраната да се смени с нов лифтът на Копитото. Стигат (дори винаги да са едни и същи) 10-20 непримирими антагонисти да спрат инвестиционни проекти за милиарди. Ветото на малцинството обикновено се налага с „протест“. Тъй като често няма рационални мотиви за такова вето, диктатът се мотивира с морал и вяра.

  Като не може с разумни причини и конструктивни аргументи, фундаменталисткото малцинство налага на мнозинството волята си като морал. А има ли обществото изобщо защита срещу нежеланите от него, но наложени му от непримирими малцинства политически избор и фундаменталистки морал? Единственият известен начин е т.нар. контравенция на Гьодел. Самият Курт Гьодел (1906-1978), гениалният основоположник на математическата логика, илюстрира с риторичен въпрос: „трябва ли толерантното общество да е толерантно към нетолерантните?“. Понеже обществата за разлика от социалните инженери не познават тънкия апарат на математическата логика и механизмите за прокарване на диктатурата на малцинствата, те прилагат контравенцията на Гьодел инстинктивно и интуитивно. Господа социалните инженери са много склонни да се опияняват и да забравят, че наложеният на мнозинството избор под диктата на решаващите малцинства всъщност си остава нежелано решение, постигнато единствено като компромис. Ако асиметрията на избора прекрачи онази невидима, обаче чувствителна граница, отвъд която компромисът влезе в сблъсък със здравия разум и очевидните факти, в мнозинството естествено се поражда потенциал за контравенция. Иначе казано, самото мнозинство става нетърпимо. Обществото се радикализира. И енергията на неговата радикализация може да е разрушителна и за самото общество. Далеч по-добре е контравенцията срещу диктата на непримиримите да е внимателно и премерено управлявана – решителна, но сдържана. От всички примери, които виждаме, изглежда, най-успешно се справя с този метод унгарският премиер г-н Орбан. Заслужава уважение и инстинктът на унгарците да го изберат.

  .

  

  .

• Николай Ангелов и Румен Маринов втори на световно първенство по дебати

  .

  „Жажда да се изразиш“. Николай Ангелов и Румен Маринов, които станаха втори на световното по дебати

  Двама млади български дебатьори победиха отбори от най-престижните университети в света – без треньор или финансиране и с малко опит в международни състезания. Така те станаха втори на Световното първенство в Мадрид – най-голямото постижение за България в областта.

  От няколко дни насам има двама българи, които могат да се похвалят, че са победили студенти от Харвард, Принстън и Сидни в дебати.

  Това са Николай Ангелов от София и Румен Маринов от Шумен, които достигнаха финала на Световното първенство по дебати в Мадрид тази година. Те станаха втори от общо 260 отбора от целия свят, като излязоха първи в класирането след общите кръгове, а след това преминаха успешно няколко елиминации.

  .

  

  .

  Единствено на финала бяха победени от филипинския отбор от университета Атенео де Манила. Това е най-голямото постижение за България в областта на дебатите до момента. И те го постигат без почти никаква външна помощ.

  За двамата съотборници дебатите са зареждащи и изпълнени с адреналин събития. „Това е една много специфична жажда да се изявиш, да си изкажеш мнението по различни теми и то в контекста на дебат, в някакъв състезателен формат“, каза Ангелов пред Свободна Европа.

  Целият материал на „Свободна Европа“ – ТУК

  Още за първенството тук – Madrid WUDC 2023.

  .

  .

• Медиите под контрол

  .

  Коментар на Петър Волгин,

  БНР

  През 1991 г. големият американски учен и дисидент Ноам Чомски изнася лекция, която стана популярна и в България с името „Медиите под контрол“ (вж. линк). В нея Чомски разказва за манипулативните техники, които използват управляващите елити, за да държат в подчинение гражданите. За да бъдат тези техники успешни, най-важното е да бъдат завладяни медиите, да бъдат накарани работещите в тях да се придържат на сто процента към „правилната линия“. Тази кратка лекция на Ноам Чомски, макар и произнесена преди повече от 30 години, е по-актуална отвсякога. Особено за днешната медийна ситуация в България е актуална, защото у нас не спират опитите да бъдат заглушени всички дисидентски гласове, независимо от това къде присъстват – в телевизиите, радиостанциите, интернет сайтовете, социалните мрежи…

  Например, ако напишете нещо във Фейсбук, което влиза в разрез с „единствено правилната гледна точка“, вероятността да Ви наложат забрана за публикуване или направо да Ви изтрият страницата, е особено голяма. А за изграждането на униформено мислене в обществените медии се грижат представителите на умнокрасивите партии в Съвета за електронни медии. Тези представители много искат БНТ и БНР да изглеждат като медиен придатък на любимите им партии. И излизат от кожата си всеки път, когато забележат, че има личности, които не пеят в общия хор.

  Забелязал съм следния интересен факт. Всеки път, когато някое предаване защитава българската позиция, когато иска да бъдат защитавани българските национални интереси, медийните комисари на жълтопаветните партии (нали не сте забравили, че автор на този хубав термин е Христо Иванов) заявяват, че това, видите ли, било „руска пропаганда“. Освен че е признак на мисловна немощ, подобно обвинение си е откровена глупост. Защото да защитаваш българските интереси няма как да бъде каквато и да било чуждестранна пропаганда.

  Оказва се, че представителите на умнокрасивитета най-силно се дразнят, когато в българските медии се говорят добри неща за… България. Те не искат това. Те искат да бъдат защитавани единствено т.нар. „евроатлантически ценности“, за които никой нормален човек не може да каже какво точно представляват и по какво всъщност се отличават от добре познатите на всички ни ценности.

  Във вече споменатата лекция, Ноам Чомски цитира един друг американски мислител, Уолтър Липман, който говори за необходимостта от „фабрикуване на съгласие“, т.е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Елитът иска да постави медиите под контрол, именно за да може по-лесно да накара цялото население да мисли по еднакъв начин и никой да не излиза извън строя. За тях обществото трябва да бъде като казарма, където всички слушат и подреждат мислите си съобразно заповедите на елита.

  Ноам Чомски много точно е забелязал, че елитът има една доста странна представа за демокрацията. „Носителите на експертизата“ или членовете на „специалната класа“ смятат, че хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол. Чомски сякаш е имал предвид ситуацията в днешна България, когато е писал това. Тези, които наричат себе си „либерален елит“, правят всичко възможно, за да ни лишат от участие в управлението на собствената ни държава. Например, за тях няма по-страшно нещо за тях от идеята за референдуми. Защо? Ами защото резултатите от един референдум могат да покажат, че ние, нормалните граждани, имаме съвсем различна представа от представата на елита за това как трябва да изглежда страната ни. Ето, сега се събират подписи за референдум в защита на българския лев. Ако той все пак бъде проведен, може да се окаже, че повечето българи нямат никакво намерение да цопват в Еврозоната на 1 януари 2024 г. И това никак няма да се хареса на единия процент финансисти, банкери, политически фигури, грантови анализатори и други представители на елита.

  И, за да не стават такива „грешки“, медиите трябва да бъдат държани под контрол. Според представителите на умнокрасивитета, там не бива да има несъгласни личности, а само служители, които безпрекословно изпълняват спусканите от елита указания. Най-големият враг на самообявилите се за „специална класа“ управляващи са тези, които дръзват да мислят самостоятелно. А най-абсурдното е, че тъкмо лицата, които описват себе си като „либерали“ и „защитници на свободата“, отдавна са се превърнали в най-големите цензори.

  Ще завърша с припомнянето на есето на един друг световноизвестен дисидент – Вацлав Хавел, „Силата на безсилните“. Там чешкият борец срещу униформеното мислене, а впоследствие и президент, ни призовава да не се страхуваме да разсъждаваме самостоятелно и да не се подчиняваме на официалната идеология. Каквато и да е тя. Това е съвет, който си струва да следваме.

  .

  Аудиозапис на коментара, излъчен по БНР:

  .

• <<
• 1
...
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12
• 13
• 14
• 15
...
• 416
• >>