Всички авторски страници

Авторски

• Папата призна еволюцията и Големия взрив

  Теориите за еволюцията и за Големият взрив са истински, а Бог не е „магьосник с вълшебна пръчица“, обяви папа Франциск

  Татяна Миланова, в. „Стандарт“
  

  

  Пред папската академия на науките понтификът изказа позиция, че еволюцията и произходът на материалната вселена не са в противоречие със съществуването на Бог, а напротив – съществуването му е необходимо условие за тях.

  „Когато четем за Сътворението, рискуваме да си представим, че Бог е бил магьосник с вълшебна пръчица, с която може да направи всичко. Но това не е така“, каза Папата. И добави: „Той е създал човешките същества и ги е оставил да се развиват според вътрешните закони, които е заложил у всеки един, за да постигнат своето предназначение“.

  „Големият взрив, който днес смятаме, че е в основата на произхода на света, не противоречи с намесата на божествения Създател, напротив – изисква такава намеса“, аргументира се папа Франциск. „Еволюцията в природата не е несъвместима с идеята за сътворението, тъй като еволюцията изисква сътворението на същества, които да еволюират“, каза той.

  Твърдението на папата е значимо, признават и италиански учени. Католическата църква е силно консервативна и има традиции в отхвърлянето на научните постижения, особено в областта на космологията с отричането на факта, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето.

  Предшественикът на Франциск – папа Бенедикт XVI, се смяташе, че поддържа псевдонаучни теории като креационизъм и „интелигентен дизайн“ – вярата, че Господ буквално е създал света за 6 дни, че е направил мъжа от кал, а жената от реброто му, създал е с ръцете си в един и същи ден всички съществуващи животни и т.н.

  Въпреки позицията си за сближаване с научните теории, папа Франциск похвали постиженията на предшественика си в областта на теологията. Той откри бронзов бюст на Бенедикт XVI във Ватиканските градини. „Никой не може да каже, че ученето и науката са покрусили него и любовта му към Бог и към ближния“, каза Франциск за Бенедикт. „Напротив, знанието, мъдростта и молитвата разшириха сърцето и духа му“, продължи той и благодари на Бог за дара, който е бил понтификът.

   

• Виждам разгневена тълпа вили. И идва за нас… плутократите (част втора)

  Първата част на текста „Виждам разгневена тълпа с вили. И идва за нас… плутократите“ може да се прочете тук. Статията на Ник Ханауер, публикувана  в „Политико“, излезе на български в „Гласове“, като първо бе публикувана само една част от нея. Тази препубликация съдържа втората част от текста на Ханауер в превод на български.

  .

  

  .

  Революциите, също като фалитите, стават бавно и  после много бързо.

  Един ден някой се самозапалва, после хиляди хора са на улицата и преди да разберете какво става, цялата страна гори.

  И ние няма да имаме време да стигнем до летището, да скочим на частните си самолети и да отлетим за Нова Зеландия.

  Винаги е ставало така.

  И ако неравенството продължи, ще стане точно така. Ние няма да можем да предвидим кога и ще бъде ужасно за всички. Но особено ужасно за нас.

  Най-ироничното в тази ситуация е това колко напълно ненужна и самооборваща се е.

  Ако направим нещо, ако променим политиката си така, както, да кажем, Рузвелт направи през Голямата депресия, така че да помогнем тези 99% и да спрем революционерите и откачалките, онези, които първи ще заразмахват вилите, това ще е най-добрият изход за нас, богаташите.

  Не само ще си спасим кожите, но и с почти пълна сигурност ще станем дори по-богати. 

  Тук трябва да следваме модела на Хенри Форд, който бързо осъзнава, че всички служители във фабриката му в Мичиган са не само евтина работна ръка, която може да експлоатира – те са и огромна група консуматори. Форд осъзнал, че ако повиши надниците им до космическата за онова време сума от 5 долара на ден, те щели да могат да си позволят да си купят кола. От него.

  Каква чудесна идея. Моето предложение е следното: нека да го преиграем.

  Трябва да опитаме да направим нещо. Идиотските политики в момента намаляват хората, които могат да си позволят да купуват стоките ми. Или вашите стоки.

  Когато осъзнах това, реших да напусна удобния си малък супербогат свят и да започна да се занимавам с политика. Не директно, кандидатствайки за офис или ставайки един от редицата милиардери, които подкрепят някой кандидат.

  Вместо това реших да се опитам да променя мисленето с нови идеи – подкрепяйки това, което аз и съавторът ми, Ерик Лиу, наричаме „средна икономика”.

  Това е дълго отлаганата промяна във възгледите за икономиката, които са приемани за почти свещени в партийните редици и които причиниха постепенния й упадък  и прецакаха американската средна класа.

  „Средната икономика” отрича концепцията, че икономиката е ефикасна, механична система и предлага много по-акуратния възглед за комплексна екосистема, изградена от хора, които зависят един от друг.

  Точно затова в основата на капитализма трябва да лежи идеята, че ако служителите имат пари, бизнесите имат повече клиенти. Това прави консуматорите от средната класа, а не богатите бизнесмени като нас, истинските създатели на работни места.

  Средната класа дава пари на нас, а не обратното. 

  На 19 юни 2013 г. „Блумбърг“ публикува моята статия „Защитата на един капиталист за минимална надница от 15 долара”. Форбс отговори с „Ник по пътя към лудостта”.

  Въпреки това едва няколко седмици след публикацията моят приятел Дейвид Ролф, организатор на синдиката на работниците в сферата на услугите, започна стачка сред служителите във веригите за бързо хранене, изисквайки минимална надница от 15 долара на час.

  И едва 350 дни след публикуването на статията ми кметът на Сиатъл Ед Мъри подписа наредба за същото нещо, превръщайки го в закон.

  Как се случи това, чувам ви да питате?

  Случи се, защото ние напомнихме на масите, че те се изворът на растежа и просперитета, не ние, богатите. Напомнихме им, че когато служителите имат повече пари, бизнесите имат повече клиенти и имат нужда от повече служители. Напомнихме им, че ако служителите, които живеят с надница, която е една идея над границата на бедността, данъкоплатците не би трябвало да доплащат разликата.

  И когато свършихме с напомнянето, 74% от гласоподавателите в Сиатъл се съгласиха, че 15 долара на час минимална заплата е страхотна идея.

  Основният довод срещу повишаването на минималната надница, който се предлага от републиканците, техните спонсори, а и от доста от демократите е, че повишаването на минималната заплата ще причини намаляване на работните места.

  Този довод е показателен за настоящия възглед към икономиката. Ако сте учили „Основи на икономиката” в университета, знаете, че ако надниците се увеличат, служителите трябва да се съкратят. Законът за търсенето и предлагането и такива ми ти работи…

  Тогава обаче защо имаме Джон Бойер и други републиканци в Конгреса, които твърдят, че ако поставите по-висока цена на труда, ще получавате по-малко от него?

  Сериозно?

  Защото ето какво е странно.

  По време на последните три десетилетия компенсациите за президентите на компаниите нарастваха 127 пъти по-бързо, отколкото тези за работниците. От 1950 съотношението между заплатите на президентите и служителите се е повишило с 1000 процента, и не, пръстът ми не се подхлъзна на нулата.

  Президентите получаваха 30 пъти по нормалната заплата, сега взимат около 500 пъти повече. И все пак нито една компания, за която аз съм чул, не е елиминирала висшия си мениджмънт или ги е аутсорснала в Китай, или е намерила начин да бъдат заместени от компютър.

  Вместо това сега имаме повече от всякога изпълнителни президенти и висш мениджмънт.

  Същото важи за финансовите служители и технологичните специалисти. Те ни струват все повече и повече и ги наемаме все повече и повече.

  Това е номерът с нас, хората от бизнеса – ние си харесваме клиентите богати и служителите – бедни.

  Откакто е имало капитализъм, капиталистите казват същото при всеки опит за повишаване на надниците. 75 години оплаквания от големия бизнес – от моментът, в който минималната надница е приета като закон, когато жените изискват равно заплащане, когато законите срещу детския труд влизат в сила.

  Всеки път капиталистите казват  същото нещо по същия начин: „Ще се разорим. Ще трябва да затворим. Ще трябва да уволним всички“.

  Не се е случило досега.

  Всъщност изследванията показват, че когато служителите са по-добре платени, бизнесът като цяло е по-добър.

  Повечето от вас сигурно мислят, че 15 долара минимална заплата в Сиатъл е безумие, което поставя икономиката ние в риск. Но в Сиатъл дори настоящата ни надница от 9,32 долара е с 30% по-висока от федералното изискване.

  И съсипана ли е икономиката ни?

  Е, оплакващи се икономисти, вижте какво казват цифрите: на национално ниво има два града с най-висок растеж на заетостта от малки бизнеси – Сан Франциско и Сиатъл. Познайте сега кои градове имат най-висока надница? Сан Франциско и Сиатъл. Най-бързо развиващият се град в Щатите? Сиатъл. 15 долара не е рискова политика. Просто е добавка към стратегията, която вече дава възможността на нашия град  да бие вашия град по точки.

  И ако се замислите, е напълно логично. Ако служител изкарва 7,25 на час, каква част от надницата на този човек ще се върне в касите на местните малки бизнеси?

  Почти никаква, ето каква.

  Този човек ще си плати наема, ще напазарува от най-евтината верига магазини и, ако има късмет, ще си купи карта за градския транспорт. Но няма да иде на ресторант. Няма да си купи нови дрехи. Няма да купи цветя на 8 март.

  Дали това е тема, много по-сложна, отколкото я описвам?

  Разбира се. Има много фактори, които участват в определянето на заетостта.

  Но моля ви, моля ви, спрете да настоявате, че ако плащаме повече на работниците на надница, безработицата ще стигне невиждани нива и ще съсипе икономиката. Това е пълна глупост.

  Най-лошата част от сегашната икономика не е вярването, че ако богатите забогатеят още повече, това е добро за икономиката. Най-лошото е вярването, че ако бедните забогатеят, това е лошо за икономиката.

  Знам, че всички вие смятате, че задължаването на бизнеса да плаща на служителите повече е нечестно или прекалена намеса.

  Повечето от вас вярват, че трябва да следваме добрите примери на фирми, които плащат на служителите си толкова, че да не умрат. Или да позволим на пазара да определи цената.

  Но! Когато тези, които налагат лошите примери, като МакДоналдс, плащат на служителите си абсолютния минимум, това, което казват е, че биха плащали на служителите си дори по-малко, ако беше легално. В големи групи хората не правят правилното нещо. Затова икономиката ни може да бъде ефективна само ако се води от закони.

  Уол-Март е най-големият работодател в страната с 1.4 милиона служители в САЩ и повече от 25 милиарда печалба преди данъци. Спокойно може да си позволи да плаща на милиона минимално платени служители допълнителни 10 хил на година, да ги измъкне от пълна бедност и да им позволи да пазаруват в Уол-Март.

  Това не само ще спести на данъкоплатците допълните разходи по лечение, социални помощи и финансова подкрепа, но Уол-Март ще изкарва по още 15 милиарда преди данъци.

  Уол-Март няма (и не бива) да предлага на служителите си повече от конкуренцията си. Но, за да имаме функционираща икономика, всички фирми трябва да са задължени, а не помолени да плащат надници, с които може да се живее, а не оцелява.

  Ние, богатите, сме погрешно убедени от образованието си и обществото, а след това сме убедили и себе си, че ние сме основния фактор за създаване на работни места. Но истината е, че

  никога няма да има достатъчно супер-богати американци, че да поддържат икономиката самостоятелно.

  Аз лично изкарвам около 1000 пъти повече от средния американец, но не купувам 1000 пъти повече неща. В последните няколко години семейството ми е купило няколко коли, не 3000. Купувам си по няколко ризи и панталона на година, както повечето американци. Купих си два чифта чудесни вълнени паналона, които моят партньор Майк нарича „мениджърските панталони”. Предполагам, че бих могъл да купя 1000, но защо да го правя? Вместо това си спестявам парите, с което обаче не правя много за икономиката.

  Затова забравете за идеята, че Америка е велика заради хора като мен, вас, и Стив  Джобс.

  Знаете истината, дори и да не искате да я признаете – ако се бяхме родили в Сомалия или Конго, ние всички щяхме да сме босоноги, седнали на прашния път и продаващи плодове от кошница. Не че Сомалия или Конго нямат добри предприемачи. Просто най-добрите им предприемачи са принудени да продават плодове от кошница до прашния път, защото това е всичко, което клиентите им могат да си позволят.

  Така че защо да не поговорим за „Нова сделка за американския народ”?

  Една, която ще се хареса и на левите, и на десните?

  Първо, бих помолил приятелите ми от Републиканската партия да се замислят реалистично за намаляването на размера на правителството. И да, да, да, прави сте – федералното правителство е прекалено голямо. Но няма начин да намалите служителите му, не и в момента. Рейгън и Буш имаха по 8 години всеки да го направят, и се провалиха с гръм и трясък.

  Републиканците и демократите в парламента няма да намалят правителството само с позитивно мисли.

  Единственият начин действително да се намали екипът на правителствените организации е да се върнем обратно в основните икономическите принципи – трябва да намалим нуждата от правителство.

  Ако хората получаваха по 15 долара на час и повече, нямаше да имат нужда от купони за храна. Нямаше да имат нужда от помощ с наемите си. Няма да имат нужда от мен и вас, за да си плащат медицинските грижи.

  Ако консуматорската средна класа се завърне, няма да имаме нужда от голям социален апарат. В същото време приходите от заплащане и данъци ще се увеличат, намалявайки дефицита.

  С други думи, това е икономически подход, който може да обедини дясно и ляво. Може би това е причината за неизбежното разбуждане на дясното. Дори републиканци като Мит Ромни и Рик Санторум наскоро подкрепиха увеличаването на минималната надница, влизайки в конфликт с другите от партията си.

  Сигурен съм, че всички можем да се съгласим, че тази промяна няма да започне във Вашингтон.

  Там мисленето е закостеняло, аргументите – консервативни. И от двете страни.

  Но, според мен, това е напълно приемливо. Повечето социални движения са започнали с победи на общинско и щатско ниво. Битката за 8-часовия работен ден, която приключи в столицата през 1938, започна на места като Илинойс и Масачузетс в късните 1800.

  Движението за социално осигуряване започна в Калифорния през 1930.

  Дори „Обамакеър” щеше да е невъзможна без примера на Мит Ромни в Масачузетс.

  За съжаление, много малко демократи и никой от републиканците разбират това. Президентът, макар че е с добри намерения, също не го схваща. В тазгодишната си реч той спомена за нуждата от по-висока надница, но не каза, че по-малко неравенство и възраждане на средната класа ще спомогнат за по-бързо растеж на икономиката.

  Вместо това, аргументите, които чуваме от повечето демократи са все същите стари оплаквания за социалната неправда.

  Единствената причина да помагаме на работниците е съжалението.

  Републиканците казват растеж. Демократите казват справедливост. И губят всеки път.

  Но само защото двете партии във Вашингтон не са го разбрали още, не значи, че ние, богатите, можем просто да продължим както досега.

  Тонът на разговора вече се променя, дори милиардерите да не го чуват.

  Знам какво си мислите. „Окупирай Уолстрийт” и всички останали „капитализмът-е-зло” протести изчезнаха без следа. Но това не е вярно.

  Разбира се, трудно е да накараш хората да спят в парка в името на социалната справедливост. Но протестите, които имахме в началото на финансовата криза през 2008 наистина положиха началото на промяната в дебата – от дългове и задължения към социално неравенство.

  Само дето много от плутократите не схванаха посланието. 

  Скъпи 1-процентковци, много от нашите сънародници започват да вярват, че капитализмът е проблем.

  Аз не съм съгласен, сигурен съм, че и вие.

  Капитализмът, когато е добре управляван, е най-великата социална структура за създаване на благоденствие в човешкото общество.

  Но безконтролният капитализъм има склонност към централизация и последващ колапс.

  Може да бъде контролиран така, че да носи облаги на малкото в краткосрочен план или на многото в дългосрочен. Работата на демократите е да го побутнат към второто.

  Затова инвестирането в средната класа работи. А данъчните облекчения за хора като нас – не.

  Балансирането на силата на работниците и милиардерите чрез повишаването на минималната надница не е лошо за капитализма. То е безценен инструмент, който умните капиталисти могат да използват, за да построят капитализма стабилен и траен. И никой няма повече ползва от това, колкото квадрилионерите като нас.

  Най-старият и най-важният конфликт в човешките общества е битката между концентрацията на власт и богатство. Хората на върха като нас винаги са казвали на тези на дъното, че съответната позиции са правилни  и добри за всички.

  Исторически това е било божествено право, сега е икономика.

  Що за глупост е това?

  Наистина ли съм по-добър човек? Наистина ли имам право да определям морала и икономиката? А вие?

  Моето семейство, Ханауер, е започнало в Германия, продавайки пера и възглавници. Когато Хитлер ги изгонил, те се озовали в Сиатъл, в притежание на друга компания за възглавници. Три поколения по-късно, аз спечелих от това. После извадих огромен късмет, че в ерата на Интернет имах приятел на име Безос.

  Дори и най-добрите от нас, обаче, в лошо стечение на обстоятелствата, могат да се окажат босоноги, на прашния път, с кошница плодове пред тях.

  Никога не трябва да забравяме тази мисъл, или това, че Съединените Американски щати и тяхната средна класа ни направиха това, което сме, а не обратното.

  Или пък можем да си поседнем на палубите на яхтите си, да не правим нищо.

  И да чакаме разярената тълпа с вилите.

  .

  Източник:  в. „Гласове“

• Българско изобретение ще пази луксозни стоки в САЩ

  

  Българско изобретение ще пази луксозни стоки в САЩ от фалшификация. Разработката на екип от учени, водени от проф. Валери Маринов от Щатския университет на Северна Дакота, вече се внедрява в производството, съобщи БГНЕС.

  Става дума за т.нар. умна хартия, в която се поставя специален чип, който да предотвратява измамите, обясни проф. Валери Маринов, който, като бивш възпитаник на Русенския университет, участва в научна конференция в Русе.

  „Умната хартия е електроника, която е сложена вътре в хартията по време на производството й. Това нещо никога не е правено досега и ние за първи път успяхме да го демонстрираме, след като работихме по него в продължение на 5 години. Тя има много приложения – за предотвратяване на продажба на фалшиви лекарства, фалшиви луксозни стоки, за контрол на документи. Ето например разбирам, че в България се фалшифицират доста нотариални актове. Ако ние сложим чип в хартията и печатаме нотариалния акт на нея, няма да може да се фалшифицира повече. Защото фалшификаторът, за да може да направи фалшив нотариален акт, той трябва също да сложи чип в хартията и да го програмира по същия начин. Но това не е просто да вземеш на улицата и да клъцнеш малко хартията и да пъхнеш чипчето вътре. Технологията е много сложна и изисква екипировка за 50-70 млн. долара, както и експертиза да се направи това нещо“, обяснява проф. Маринов.

  Технологията има интересно приложение и за пациенти в болници. Болните носят гривнички, в които ще бъде имплантиран чип. Той не само ще идентифицира пациента, а и със специален сензор ще наблюдава някои параметри като температура и др.

  Най-новата разработка на екипа на проф. Маринов е сензор за влажност на памперси за възрастни. Той ще дава индикация, когато памперсът е мокър и трябва да се смени. „Това е особено важно за пациенти в болница и сенилни хора, така че приложението има огромен социален ефект. В момента сме във връзка с една германска компания, която се интересува от прилагането му. Памперсът реално няма да се оскъпи много, тъй като предвиждаме цената на сензор да бъде под 5 цента“, каза проф.Маринов.

  Той обясни, че най-трудното за едно изобретение е да стигне до пазара. „В Щатите това е широко признат проблем, защото има сума ти изобретения, които имат реална стойност, а не могат да прескочат от лабораторията до едно състояние, когато са готови вече за внедряване. Но види ли бизнесът , че има практическо приложение, направят ли си сметките, че могат да изкарат хубава печалба, дават пари с удоволствие“, казва проф. Маринов. /в. „24 часа“/

   

• Стефан Данаилов откри първото заседание на новото 43-то Народно събрание

  Новоизбраното 43-ото Народно събрание се събра в понеделник за първо заседание, свикано с указ на президента Росен Плевнелиев.

  Съгласно Конституцията то бе открито от най-възрастният присъстващ народен представител. В този парламент това е депутатът от левицата Стефан Данаилов. Той откри през май 2013 г. и 42-ото Народно събрание. Най-младият депутат е от „Атака“ – родената през 1990 г. Калина Балабанова.

  Заседанието се излъчва на живо по БНТ и на страницата на парламента.

  След като Данаилов удари звънеца, новоизбраните 240 депутати се заклеха и станаха на крака за химните на България и на Европейския съюз. След това президентът Росен Плевнелиев направи обръщение към народа и Народното събрание (чуйте записите на обръщенията по-долу – бел.ред.)

  Изявления ще направят и представители на осемте партии и коалиции в новия парламент. После се пристъпва към избора на председател. Очакванията са това да бъде Цецка Цачева, която заемаше поста и по време на 41-ото Народно събрание.

  Избраният за председател на 43-ото Народно събрание ще поеме ръководството на заседанието и ще произнесе слово. След това ще бъдат избрани заместник-председатели и ще се приеме решение за временно прилагане на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

  Военнослужещи от Националната гвардейска част също ще вземат участие в официална церемония по случай откриването на първото пленарно заседание на 43-ото Народно събрание.

  За първи път още преди сформирането на парламента има заявка от депутат да бъде независим – пловдивската учителка Анна Баракова, избрана за депутат от „България без цензура“. Тя обяви, че била заплашвана от хора от партията, за да се откаже от мястото си, и напуска, „при положение че няма среда, в която да има правилно общуване, работна среда, в която всеки да има право да изразява своето мнение“. Така депутатите на ББЦ ще останат 14. /Mediapool.bg/

  Реч на най-възрастния народен представител, депутатът от левицата Стефан Данаилов.

  Обръщение към народа и Народното събрание на президента Росен Плевнелиев.

   

  Агенция „Фокус” ни припомня:

  Първото заседание на 42-то Народно събрание e открито на 21 май 2014 година отново от Стефан Данаилов.
  Андрей Пантев открива на 14 юли 2009 година първото заседание на 41-то Народно събрание.
  На 11 юли 2005 година Коста Цонев открива работата на 40-то Народно събрание.
  Светослав Лучников открива първото заседание на 39-то Народно събрание на 5 юли 2001.
  На 7 май 1997 година Светослав Лучников открива работата на 38-то Народно събрание
  На 12 януари 1995 Владимир Абаджиев удря парламентарния звънец за първото заседание на 37-то Народно събрание.
  Първото заседание на 36-то Народно събрание е открито също от Владимир Абаджиев на 4 ноември 1991 година.
  7-то Велико Народно събрание започва на 10 юли 1990 г., под председателството на най-възрастния народен представител Йосиф Петров.

   

   

• БЛИЦ: Тайните списъци в квесторския доклад за КТБ

  Материал на Агенция БЛИЦ

  .

  Олигарси взимат необезпечени кредити за милиони от КТБ и не ги връщат. Политици, партийци, прокурори, следователи, ДАНС-аджии, полицаи, видни журналисти – на хранилка в банката, за да държат чадър над нея и да я хвалят.

  

  • за необезпечените кредити, взети от кухи фирми от кръга на Цветан Василев вече всички разбраха – имената им излязоха в пресата и по сайтовете.
  • за необезпечените кредити, взети от други лица и фирми, се шушне тук-там, но няма нищо черно на бяло: крие ги шефът на БНБ Искров, крие ги главпрокурорът Цацаров, крие ги ДАНС, крие ги и Агенцията за финансово разузнаване?!
  • За “хранилката КТБ”, където години наред са папкали мнозина известни имена, излязоха някои лица, които обаче веднага скочиха и почнаха да заплашват със съд (понеже са спокойни, че под прикритието на “банковата тайна” пак ще се скатаят).

  Днес (публикацията на БЛИЦ е от 24.10.2014 г. – б.р.) БЛИЦ ще разкрие някои факти около фирмите и лицата от вторите две групи. Смятаме, че за тях не може да се отнася понятието “банкова тайна”. За вложителите разбираме да важи тайната – изкарали са пари, вложили са ги в банката. Парите са си техни! (Ако има нещо нечестно в спечелването им – има си органи, които да накажат това.)

  Но каква тайна може да има за хора и фирми, взели милионни кредити с мисълта да не ги връщат?!

  Що за тайна пази политици, партийци, прокурори, следователи, ДАНС-аджии,полицаи, журналисти и др., които са получавали всеки месец парички от КТБ (паричките на вложителите!), за да държат чадър над КТБ и да обясняват каква страхотна банка е тя?!

  Ето част от лицата в първата група:

  • футболен шеф – 400 милиона лева кредит;
  • енергиен бос – 62 милиона лева кредит;
  • петролен баровец – 50 милиона кредит;
  • медийни началници – между 2 и 10 милиона лева кредити.
  • и още, и още, и още…

  Във втората група – на хранилката:

  • политици и партийци – взимали са между 30 000 и 50 000 лева на месец;
  • прокурори, следователи, ДАНС-аджии, полицаи – между 20 000 и 35 000 лева на месец;
  • видни журналисти – между 15 000 и 25 000 лева на месец;
  • съпруги и съпрузи, дъщери и синове, роднини и любовници на всички тия горе са ги замествали на хранилката, за да не бият на очи имената им – взимали са толкова, колкото се полага на “титулярите”!

  Е, за каква банкова тайна можем да говорим при това положение?!

  Какво да си мислят над половин милион вложители в КТБ, които останаха без спестяванията си (та то дори гарантираните според европейското законодателство до 100 000 евро още не са върнати на хората – а уж сме държава от Европейския съюз?!)

  Имате думата, г- н президент, г-н премиер, г-н главпрокурор, г-н шеф на БНБ, господа партийни лидери! Не мълчете повече, защото нашият народ много търпи, но когато избухне, ще ви събират на части по улиците! 

  (Със съкращениe)

• Борисов с краен вариант – експертно правителство до 1 юли и избори

  Започва процедура за смяна на ръководството на БНБ

  

  Ако не бъде съставено правителство с мандата на ГЕРБ, ще се върви към предсрочни избори две в едно, като всички партии заедно излъчат експертен кабинет с мандат до 1 юли. Това обсъдиха като краен вариант на среща помежду си в парламента лидерите на ГЕРБ и БСП. Бойко Борисов и Михаил Миков се договориха в началото на седмицата да се проведе лидерска среща с участието на всичките 8 парламентарни групи, за да се консултират политическите сили дали ще се състави кабинет на споделената отговорност, или ще се стигне до излъчване на експертно правителство с ограничен мандат до лятото и нови избори заедно с местния вот. Борисов обяви, че разглежда получения мандат не като мандат на ГЕРБ, а като единствената възможност за всички партии да съставят стабилно правителство. Той е получил уверението от Миков, че БСП ще върне мандата още същия ден, ако дойде нейният ред да го получи от президента.

  Лидерът на ГЕРБ не скри скептицизма си относно съставянето на кабинет на малцинството само с Реформаторския блок, след като Патриотичният фронт отказа да влиза в състава на правителството. „В тази ситуация съм още по-тревожен. Това, което говорихме с РБ, ме кара да бъда скептик за стабилен кабинет. Заедно с тях имаме малцинство“, коментира лидерът на ГЕРБ. Борисов заяви пред медиите в НС, че след като Радан Кънев държи да бъде председател на ПГ на РБ, а не министър, а в кабинета не искат да влизат нито Красимир Каракачанов, нито Валери Симеонов, то на него не му остава друго, освен партиите да се договорят за кабинет тип „Орешарски“ и да вървят към предсрочни избори. „Не виждам мандатът на един такъв кабинет да е по-дълъг от 1 юли. Тогава аз няма да съм премиер“, подчерта Борисов и заяви, че на премиерското място ще бъде сложен някой чиновник, което няма да се посрещне добре от Брюксел. Лидерът на ГЕРБ изтъкна, че е наясно, че ако направи правителство на малцинството само с РБ, то няма да е стабилно. „Споделената отговорност означава лидерите вътре в правителството“, изрази недоволство той, като същевременно посочи, че на него му се поставят куп условия от реформаторите – да не прави широка коалиция и в нея да не влиза БСП. Борисов даде да се разбере все пак, че държи да бъде подписано коалиционно споразумение с РБ, каквото не искат да подписват от ПФ.

  Борисов и Миков се разбраха също веднага да започне процедурата по смяна на ръководството на БНБ, като за управител на банката бъде излъчен професионалист с добра репутация, който да е безпартийна фигура. „Имаме обща воля да се върви към това решение“, заяви Миков. Двамата стоят и на общото становище, че КТБ е можело да бъде оздравена веднага и да работи. Борисов бе категоричен, че не вярва на изнесеното от одиторите в доклада, че дупката в КТБ е над 4 милиарда. „Аз твърдо се съмнявам, защото това не е възможно. Орешарски и Чобанов не бива да бягат от отговорност. Те допуснаха това да се случи и да се нанесе този удар на банката. Помните ли, че „Виктория“ беше купена и всички писахте, че я купува КТБ, която е в отлично състояние“, каза Борисов, който призова и за търсене на съдебна отговорност от ръководството на БНБ. „Всичко по закон е в ръцете на БНБ и те умишлено вече три месеца бездействат. Не мога да си представя, че 4.2 млрд. лева ще се изпарят”, посочи Борисов. Той добави, че с Миков са категорични, че нито в програмата на БСП, нито в тази на ГЕРБ е планирано държавата да вади сега милиарди, за да укрепва банката. Попитан дали ще осигури държавна гаранции за изплащането на депозитите в банката, лидерът на ГЕРБ обясни, че ще отговори, ако стане премиер.

  Лидерите на ГЕРБ и БСП разговаряха повече от час, размениха си комплименти за откровения тон и изразиха задоволството си от конструктивния разговор. По време на срещата Борисов е предложил на Миков да стане отново председател на парламента, но той е отказал, като в същото време е обещал БСП да бъде отговорна и конструктивна опозиция. „Аз смятам, че една партия може да бъде отговорна и в опозиция. Участието в коалиция ще бъде разчетено твърде странно от българските избиратели по отношение на БСП“, отсече Миков.

  Източник:  в. „Сега“

• Църковен календар: Св. Димитър Солунски (Димитровден)

  Над 130 000 българи с името Димитър ще вдигнат наздравици на 26 октомври заедно с близки и приятели.
  

  Ден след първия сняг паднал у нас, на 26 октомври, Българската православна църква почита св. великомъченик Димитър Мироточиви, а празникът е известен като Димитровден.

  В народните представи дойде ли Св. Димитър на коня си, от брадата му започва да пада сняг, т.е. идват зимата и студа. На този ден празнуват всички, носещи имената Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Близо 4 % от мъжете в България или над 130 хиляди носят името Димитър. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

  Народното предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си раздели годината по братски – за свети Георги лятото, а за свети Димитър – зимата.

  Димитровден е изпълнен с много гадания във фолклорните представи за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна – пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле – с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква. /Пловдивски новини/

  Чуйте разказ за житието на св. Димитър, излъчен по БНР:

  .

• Мариус Куркински: Мъката е господар на този свят

  

  “Аз съм смешен човек. Сега ме наричат луд. Това би било нещо като издигане на служба, ако не оставах за тях все тъй смешен, както и преди. Но аз вече не им се сърдя, сега всички те са ми симпатични дори, когато ми се присмиват – и тогава са ми някак особено мили. Дори и аз бих се посмял заедно с тях – не толкова на себе си, колкото от обич към тях, ако не ми беше толкова тъжно.”

  С тези думи на 16-ти октомври, в зала „Възраждане” в Габрово, започна спектакълът “Сънят на смешния човек” по Фьодор Михайлов Достоевски, на актьора Мариус Куркински. Гениалният Мариус Куркински, който този път ни направи съпричастни към творчеството на друг гений. Драматизацията и самият моноспектакъл са на Мариус и както обикновено той игра сам на сцената.

  Спектакълът представя човешката драма и болка, отчуждението от света и другите, това какви биха могли да бъдат отношенията ни в един идеален свят, в който не се е случило грехопадението на човека. Гледаш и се питаш, безкрайно добрият човек дали е същият идиот като на Достоевски? А изобщо има ли безкрайно добър човек днес? За това и други екзистенциални въпроси си говорихме с Куркински минути след спектакъла му, който изправи габровци на крака.

  .

  Интервю на Мирела Костанивова с Мариус Куркински,

  Gabrovonews.bg

   

  – Питах се, докато гледах представлението, не бихте ли изиграли Сартър и Камю…?

  – Аз съм мислил за това, но се чувствам още не подготвен. Може би това ще се случи… За сега съм повече в нашето слово. Там искам да търся моноспектаклите си. В българското слово, в руското слово, в нашата азбука, която е писана за славословие, за възхваляване на Бога. Това нейно качество и тази нейна същност, тази нейна мисия, е много забравена и занемарена в нашата историческа действителност. Важно ми е да звучи словото. Ако щете то да звучи религиозно. Считам, че до колкото души достигне и докосне поне една идея там, самата мисълта на Достоевски, това е добре. Него намирам за изключително постижение на съвременното театрално изкуство. Както виждате аз съм дистанцирал всичко. Съществува само играещият актьор и публиката. Няма нищо друго в случката. Освен свише спуснатият текст. Не разчитам на никакви допълнителни визуални въздействия, а само на срещата. Изключително е преживяването да обикаляш градове в страната с този текст, при който веднага тръгва неговата трагичност. Още първата минута, аз не спестявам нищо на публиката, не я въвеждам в други врати на някакъв по-лек жанр, да я разсмея, за да ми повярва по-лесно. Аз я пускам директно в дълбокото. Това за мен беше голямото изпитание на публиката. Обикалям страната и с всяко следващо представление усещам душевното пространство на хората. Получавайки този текст, се отключва в тях способността да слушат, да дадат тишина, в която ти да изкажеш, определена мисъл и едно послание, което е много трудно в последно време, защото никой не слуша никого…

  – “Обичайте другите, както себе си” беше реплика от вашия спектакъл… Но нали „адът, това са другите”…?

  – Точно това е разликата… За това казвам, че сега предпочитам посланието от евангелията, а не от литературата. Съвсем съзнателно се обръщам към Достоевски именно с това си желание. Новият завет, вярата, Христовите думи, източноправославното християнство. Това е посланието и в спектакъла, като естествено съм спокоен, защото зад мен, в мен, стои един гений като Достоевски и неговите послания са пророчества.

  – Героите на Достоевски приличат ли на днешния човек? Или са по-жестоки?

  – Не са по-жестоки… Хората според мен винаги са били еднакво жестоки и към себе си, и към другите. Във всяка една историческа епоха… От обозримата цивилизация, от историята, която знаем. Аз не знам толерантен свят. Не знам такъв свят на несъгрешилите хора и това, за което говори Достоевски. Винаги светът е бил война и кошмар. Винаги е бил кошмарно място. Даже днес във съвременността с напредването на технологиите като че ли насилието и ужасът малко понамаляват. С наблюдение и с цялата тази информация. Според мен преди е било много по-зловещо всичко – като изтребление. Не, че сега изтреблението е по-малко… Хората са си еднакви – нищо ново под слънцето. Но в спектакъла е нова дълбочината и способността на автора да разгърне даден характер и да го опише. Да опише един хаос. Да опише една болка, да опише как се създава един престъпник, да опише как се създава един светец. Това е майсторството на писателя. Ние си мислим колко е черен и мрачен Достоевски. Не! Той просто е добър писател и много точно отразява какво в същност се случва, каква борба се случва в човешката същност.

  – В спектакъла съзрях нещо, което ме впечатли. Идеята за планетата с неопорочените от греха хора… Нещо ми асоциира и идеята на Платон за „идеалната държава”? Не е ли тя утопия?

  – Разбира се, че е утопия… Не случайно героят ми казва, че като каца на планетата, се намира някъде, където са островите на гръцкия архипелаг… Да, такава връзка съществува… Но е и утопия в абсолютно религиозен смисъл поради съгрешаването…  Вярата в Бога прави възможно съществуването на такова място…

  – Има ли днес справедливост? Ние българите стигнахме до мястото, на което сме, именно защото тя отсъства.

  – Справедливостта в обществен план би трябвало да е законът. Но той се е превърнал във функция на злото. Надявам се, че има сили сред хората с власт, които са тайни сили, да правят нещо възможно, за да запазят човешкото и нашия свят от абсолютното самоизяждане и изтребление. Надявам се да съществуват такива организации и механизми – техни вътрешни. Надявам се. И мисля, че ги има, защото злото е много в нас, омразата, греховността, зверщината също. Аз не знам дори в една подредена и прекрасна държава дали хората ще бъдат добри…

  – Дали пък това не е края на цивилизацията, както в Рим, който си отива в греховност?

  – Не, защото римската цивилизация си е отишла, но тя се е пренесла… Вижте архитектурата в Америка, те имитират, с кой акъл, сградите и дворците на древния Рим. А като идея и като функция всичко е почти същото. Така че римската цивилизация не е загинала. Цивилизацията на управляващите, на няколкото кръга, които се възползват от информацията и властта, която имат, за да владеят и разпределят света, ние живеем във всичко това. Земята вече е едно разпределено, разграфено и несвободно място, където абсолютно всичко се следи. И не може да има според мен никаква реална, революционна ситуация и може би е за добро…

  – А ако сме злокачествена посявка на друга цивилизация?

  – Не мога да мисля така. Не сме такова нещо. Ние сме сътворени от Бог с друга цел… И човечеството го е доказало с безкрайни свои проявления.

  – А човешкият живот има ли смисъл въобще?

  – Всеки човешки живот има смисъл, независимо в какво време живее. Както се казва, и космите на главата са преброени на всеки от нас… Божият промисъл изключва това съмнение. Ето, аз днес видях тази публика, която се среща директно с един висок текст. Видях, че с едно леко вглеждане и малко по-трудно тръгване, постепенно започнаха много да приемат словата и по някакъв начин да ги пропускат в себе си. Това означава, че всеки един от тези хора, които бяха днес, е един смислен човек.

  – Но сам по себе си дали е смислен?

  – За мен е смислен, защото аз усещам публиката като едно цяло и разбирам, че това бяха смислени хора. И това не е малко. Разбира се в обществен план ние сме в голямо падение. Но аз не обвинявам никого. Освен тези, които го извършват и правят всичките тези преходи, и съзнателно държат хората в бедност и мизерия. Осъждам тези хора. Те знаят, че го правят. И това е непростимо. Хората не искат да се занимават с политика, те искат да водят своя вътрешен живот в своята общност, в своето семейство, със своите любими хора. Те не искат да виждат политици и да ги знаят. А тук се налага ние да им знаем имената и да се занимаваме с тях. И те са ни натрапени. И най-обидното е, че не се дава малко възможност на този народ да поживее. Хората не искат много. На всичкото отгоре те са мачкани, трепани, газени с кални ботуши, а това е смазващо. Хората обаче са умни. Въпреки, че се прави всичко възможно те да са бедни и необразовани, голяма част от хората, които са тук и са останали, са си създали свои общности и всяка закриля себе си. Аз харесвам това. Индивидуалното, близките ти… Просто времето е за това. И в интелектуалните среди, театралните пространства това си личи.

  – Вярвате ли, че доброто, както твърди Дж. Мур, е интуитивно?

  – Да, вярвам, че го разбираме по интуиция… Всеки един от нас.

  – Как да оцелее тъжния човек днес?

  – Всички хора са тъжни… Мъката е господар на този свят. Никой не се е отървал от мрежите й, както казва Оскар Уайлд. И бедни, и богати, и всякакви… Първото трябва да се тръгне към покаяние, към изповядване на греховете си в себе си и да се прави всичко добро към близките, които човек има. Така може да се оцелее. Да се помага на близките с каквото може, колкото може. И упование в Бог.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Мирела Костадинова е доктор по философия.

• Турски писател представи в Ереван книга за Арменския геноцид

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org

  

  23.10.2014, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Книгата на турския писател, живеещ в Германия – Ердал Шахин „Преобразяването на палача от 1915 година” – разказва за Арменския геноцид. В нея авторът признава и себе си за виновен за нещастната страница от историята на арменците. По време на пресконференция в Ереван той подчерта, че те също са виновни за Арменския геноцид, понеже са позволили това да се случи.

  „През 2009-2010 година имах възможност да участвам в една конференция в Берлин, където гърците, но по-специално арменците, се приближаваха към мен и ми казваха: „Не се притеснявате, вие нямате вина, вашите предци са го извършили“. Аз им отговорих, че ако не приемаме подобаваща позиция, не изказвам мнение, значи и аз продължавам този Геноцид. Аз ще се различавам от тях (извършителите на Геноцида) само тогава, когато направя крачка напред. Няма да се различавам от престъпника, ако мълча. Трябва с делата си да се различавам”, каза той.

  Книгата е издаден на три езика – немски, турски и арменски. Както обясни авторът, книгата е преведена на немски заради турците, живеещи в Германия, за да четат и да застанат срещу собствената си история, за да променят начина си на мислене.

  

  „Турският превод на книгата е за турскоговорящите, за да може повече хора в Турция да четат и да могат да възприемат болката на съседния народ. Аз пожелах да бъде издадена и на арменски, за да види арменския народ, че дори малко на брой, но има хора, който чуват викът на тяхната душа”, отбеляза Ердал Шахин.

  Той подчерта, че в момента по-голямата част от хората не се интересуват от тези въпроси, защото са възприели определен начин на живот и вървят по пътя си.

  „Чрез тази книга аз се извинявам на арменския народ, защото не може престъплението да бъде заличено само с извинение. Трябва да се направи нещо, иначе то отново ще се повтори. Книгата е просто човешки вик. Искам да кажа на хората, че всеки трябва да направи нещо, за да стане живота по-справедлив”, каза в заключение той.

   

• Съставянето на правителство – труден пъзел

  Консултациите на спечелилата предсрочните избори на 5 октомври дясноцентристка партия ГЕРБ с парламентарно представените политически сили за съставяне на правителство продължават.

  .

  Илиана Райчева, Радио България

  

  Към момента ситуацията изглежда така: ГЕРБ ще се опита да си осигури парламентарна подкрепа, но на практика ще управлява с кабинет на малцинството. Ще се опита да намери партньори, но не и коалиционни. От ГЕРБ изненадващо се отказаха от идеята да се сключи споразумение, с което да се подели властта, и избраха друго решение: „Ще се подпише програма за стабилно управление. Всички, които се ангажират с подкрепа за правителството, трябва да я парафират. Това е форма на коалиционен ангажимент”. Това се случи в четвъртък след консултациите с Патриотичния фронт.

  Националистите уточниха, че били буквално пред подписване на документа. Те, обаче, са категорични, че политически лица от фронта няма да участват в правителството. Така ще бъдат туширани и критиките на АЛДЕ, партията на либералите в Европейския парламент, в която членува ДПС. Тя излезе с декларация срещу включването на националистите в управлението на България. От ГЕРБ направиха реверанс към бъдещия си партньор: „Смятаме, че определения като „националистическа формация” не се отнасят към тях”. Патриотичният фронт възприема партията „Свобода и достойнство”, която е част от десния „Реформаторски блок”, като формат, близък до ДПС. В замяна получиха уверение, че никой от партията на Корман Исмаилов няма да бъде допуснат до властта.

  Реформаторите също нямало да подписват коалиционно споразумение, увериха от ГЕРБ. Независимо че във вторник, след лидерската среща между ГЕРБ и Реформаторския блок, бе обявено сближаване на позициите за подписване на коалиционно споразумение. Изненадани, реформаторите заявиха, че ще обсъдят ситуацията и ще преценят.

  Основната отговорност за назначенията, рокадите, политиките и властта щяла да бъде на ГЕРБ. Така към момента въпросът с коалициите отпада. Вероятно затова и не се стигна до решение за съюз с лявата АБВ по време на консултациите в четвъртък. Според политическия проект на президента Георги Първанов „ситуацията в държавата изисква максимално широка коалиция, включително с участието на БСП”. „Нашите усилия в момента са да търсим подкрепа за дясноцентристко правителство”, е становището на ГЕРБ.

  Към днешна дата партията мандатоносител се връща към изоставена формула „кабинет на малцинството със споделена отговорност”, в който и други партии да имат министри. Разликата е, че партиите ще „споделят отговорността” само чрез подписана програма, а участието на членове на кабинета е по желание. Тази формула е удобна за ГЕРБ, защото осигурява стабилна подкрепа от формациите, подписали програмата, и ситуационна от тези, които са декларирали, че ще гласуват само едно или друго решение. По-малките партии винаги ще могат да се оправдаят пред избирателите си, че не са участвали пряко в управлението, а само са подкрепяли национално-отговорни решения. С „програмното споразумение” се гарантира и подкрепа за кабинет на Борисов от АБВ, с които реформаторите не желаят да влизат в коалиция. С него се изчиства и противоречието между партньорите от Патриотичния фронт, тъй като ВМРО желаят да влязат в управлението, а от НФСБ – не.

  С предстояща среща между ГЕРБ и БСП, която все още не е уточнено кога ще се състои, ще приключи вторият кръг от преговорите за сформиране на кабинет. След това се очаква да има по-голяма яснота каква управленска формула се очертава. Стана ясно, че от ПЕС се оказва натиск върху БСП за коалиция с ГЕРБ, което доведе до нови спорове в левицата. Членовете на Изпълнителното бюро не са единодушни, че партията трябва да държи курс на опозиция. Шефът на ЕП Мартин Шулц убеждавал българските си приятели, че е важно да има стабилност. Лидерът на БСП Михаил Миков свиква заседание на Националния съвет в неделя, след връщането си от Брюксел. Независимо че социалистите вече казаха „не” на коалиция с ГЕРБ преди десетина дни, възможно е на пленума отново да се постави този въпрос, дори без да е включен в дневния ред.

  Станал свидетел на тази странна ситуация, суверенът от любов към своите избраници и без да отчита, че политиката е „изкуство на възможностите”, може да реши, че отговорност носят преди всичко небесните тела. Толкова много се изписа, че докато сме под знака на „ретроградния Меркурий”, не трябва да се поемат никакви ангажименти между 5 и 25 октомври. Пак добре, че тези дни поне Сатурн се измъкна от отмъстителния и свадлив Скорпион и влезе в жизнерадостния Стрелец… Сега без да се притесняваме можем да очакваме Народното събрание да одобри правителството на „последния шанс”, както Европейският парламент одобри Комисията „на последния шанс”, по думите на Жан-Клод Юнкер.

   

• България сигурно е на първо място в ЕС по мистериозно загинали държавни обвинители

  Ива Оприкова, Faktor.bg

  

  Черни тъмни сенки се реят из родното ни правосъдие. България със сигурност се слави не само с неразкритите си поръчкови убийства, но и със самоубийства като по поръчка. Статистиката е плашеща: за година у нас над 700 души подписват собственоръчно смъртната си присъда. В последните месеци градацията е възходяща. Няма обаче кой да ни вземе първото място в ЕС по самоубити прокурори.

  Общото между поръчковите убийства и самоубийствата е в това, че винаги си остават „загадъчни”. Българското правораздаване обаче със сигурност е първо в света по-разкриване на самоубийства. Само за минути разследващите приключват случая с диагнозата „категорично” самоубийство, което пък от своя страна създава съмнения и догадки.

  Много възможно е в случая от вчера с бившия зам.- главен прокурор Христо Манчев наистина да е „категорично” – страдал е от тежко онкологично заболяване в терминален стадий.

  Но затова пък колко „некатегорични” знакови самоубийства останаха неразкрити и натрапчиво странни в най-новата ни история? Имаме голяма доза основание да се съмняваме в официалните версии на властите за самоубийствата. Лошото е, че и болшинството от народа също не вярва на тези версии. А това е липса на доверие към разследващите и към правосъдието ни? Днес дори не се сещаме за бройката на самоубилите и показно убити прокурори.

  Остана ли несамоубил се прокурор в обкръжението на Никола Филчев?

  Да припомним някои от тях не по приликите, които всеки сам може да подреди, а по хронология през годините. Един въпрос остава неизяснен през годините на прехода – докъде е било напрежението и стреса и докъде са стигали формите за натиск, които обкръжението на бившия главен прокурор Никола Филчев е използвал през годините, за

  да останат тайните в правораздаването завинаги скрити

  Първият трагичен случай зад бронираните врати на Главна прокуратура се случва през пролетта на 2000 година – самоубийството на висшия прокурор Николай Джамов.

  Той е един от малкото, които се обявяват публично срещу методите на работа на своя началник – Никола Филчев. Магистратът се прострелва мистериозно със служебния си „Валтер“ в своя кабинет пред очите на съпругата си и своя колежка, оставяйки предсмъртна бележка, в която пише: „Ако има съвест, главният прокурор трябва да си подаде оставката.“ Преди да посегне на живота си, Джамбов е подлаган на систематичен натиск от висши прокурори да решава дела по определен начин, получавал е заплахи от тях, че ще бъде „командирован“ в другия край на България, че за него ще бъдат разпространени компрометиращи факти. Следствието за самоубийството на Николай Джамбов е в задънена улица години наред. Прокуратурата скрива предсмъртното писмо, а впоследствие следователят започва да отрича неговото съществуване изобщо. За негова зла участ обаче то е било четено и от тогавашния председател на Върховния административен съд Владислав Славов, който се оказва на мястото на трагедията. Ръководството на прокуратурата запазва мълчание по случая и по обвиненията, че с методите си на работа е провокирало самоубийството… Самоубийството на Джамбов е едно от нещата, които провокират бившия СДС депутат Едвин Сугарев да бръкне по-късно в мръсотията на държавното обвинение и да разкаже в 18 страници истината за терора в прокуратурата, за поръчкови дела, за атмосферата на страх и за подозренията, че се случват изключителни беззакония…до ВСС. Вместо разследване обаче следва дело за набедяване срещу Сугарев, както и частна жалба от Алексей Петров, който бил споменат в документа.

  Година след трагедията с Джамбов един от бившите фаворити на главния обвинител – военният прокурор Николай Колев, който известно време е дясна ръка на Филчев, изненадващо е пенсиониран, обръща се срещу своя шеф и решава да проговори. Според него в прокуратурата е създадена стройна организация, която се занимава с

  поръчкови дела срещу противници

  на нейното ръководство. „Нещо като генерален щаб“, казва той. Визират се имената на Антоан Николов, Стефан Софиянски и Любомир Павлов заради публикация , според която „брат на наш големец“ е замесен в контрабанда на антики. Впоследствие се оказва, че става дума за брата на главния прокурор. Колев за пръв път намеква, и че Филчев може би страда от психични проблеми. „Предполага, че ще бъде убит, на мен ми е казвал няколко пъти, че от НСО са го предупреждавали, че аз ще го убия“, казва бившият фаворит на главния прокурор. Вместо това обаче почти три години по-късно убит се оказва самият Колев…

  Малцина си спомнят и за странното самоубийство на един бивш психолог от Специализирания отряд за борба с тероризма и зам.-шефът на сигурността на СИБанк Владимир Димов. Първоначално полицията се опитва да лансира версията за самоубийство, но уликите по-скоро сочат друго. Следователите предполагат, че жертвата е имала нещастието да мине в района на убийството на Колев и вероятно е разпознала извършителите… В публичното пространство се появиха догадки за връзка между неговата смърт и разстрела на Николай Колев. Твърди се, че напускането му от отряда е станало след скандал с полк. Филко Славов, твърде близък до Филчев.

  Причината за смъртта на всички тези хора е забулена в мистерия и едва ли някога цялата истина ще излезе наяве. Мистериозно и при странни обстоятелства починаха и няколко свързани свидетели по делото с подслушването в дома на бившия главен прокурор Никола Филчев.

  Междуведомствена комисия категорично доказа, че подслушвателните устройства не само не са били в работен режим, но и никога не са работили. Но скандалът вече беше набрал инерция. Военната прокуратура започна проверка и разследване. Дотогава обвиняемите по него бяха ту арестувани, ту пускани, но през цялото време по всякакъв начин тормозени от военните прокурори. Междувременно двама починаха. Светлозар Спасов беше убит от пазач при странен инцидент, докато берял ябълки от крайпътна градина. Милчо Кирилов почина от инфаркт. Арсов, Йорданов и Бояджиев бяха обвинени в незаконно използване на специални разузнавателни средства.

  През 2005 г. почина и бившият главен секретар на МВР ген. Божидар Попов, който първоначално беше обвиняем, а след това стана свидетел по делото за подслушването на Филчев. Попов си подаде оставката веднага след откритите „бръмбари“. Малцина си спомнят сега и за странната смърт на началника на отдел „Архив и секретни досиета“ Божидар Дойчев, за която раследващите замълчаха 24 часа.

  Едва тогава започнаха да излизат детайлите. Неофициално се твърди, че Дойчев е намерен на работното си място в сградата на Националната разузнавателна сграда (НРС) и че предполагаемото самоубийство е направено с личния му пистолет. Архиварят беше естествено обявен за самоубил се ( колкото и да се говореше, че смъртоносните изстрели в главата му били повече от един…). Случката внесе драматизъм между двете четения на поредната поправка на закона за отваряне на досиетата.

  Преди 12 години се случи едно убийство, което днес никой нямаше да помни, ако в последствие по случая не бяха замесени имената известни българи, заемащи ръководни държавни постове. Престъплението щеше да остане едно от десетките битови убийства, а не да се превърне в процес, наблюдаван под лупа от Европа.

  Става дума за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Трупът й беше открит на 28 февруари 2000 г. в жилището й в столичния кв. „Стрелбище“. Аутопсията показа, че жената е била съсечена девет пъти със сатър. Според разследващите престъплението е извършено много професионално, без да бъдат оставени никакви следи.

  Софийският градски съд даде ход на делото на 9-и октомври 2006 г. В обвинителния акт фигурира и името на прокурор Николай Колев. Според прокуратурата именно той е покрил престъплението. Той е увил трупа на ямболската адвокатка с одеяло и е включил калорифер – за да се ускори разлагането на тялото и така да не може да се разбере точният час и дата на убийството. Но тъй като Колев междувременно също бе убит, делото срещу него е прекратено.

  Нанка Колева – вдовицата на убития прокурор предизвика обществен смут, когато в съдебната зала каза: „В първия работен ден на 2005 г., след като беше минала годишнината от смъртта на съпруга ми, срещнах Никола Филчев на четвъртия етаж на Съдебната палата. Той ме покани в кабинета си на разговор. Там, на четири очи, ми призна, че лично е убил Надежда Георгиева“. Край на цитата. Според Нанка Колева именно Филчев е поръчал разстрела и на съпруга й. Тогава скандалните й показания завършиха с думите: „Адвокатката е казвала пред други хора, че държи Филчев в ръцете си. А той често ходеше при нея… Целият четвърти етаж на Съдебната палата я познаваше. Но явно Филчев е разбрал какво има тя срещу него. Вечерта, когато тя е била убита, той е бил при нея, и то без охрана, което се случва за първи път… Престъпленията, които вършеше бившият главен прокурор, бяха в интерес на хора, които и сега дърпат конците в държавата. Това е старата, скрита мафия.“

  Третата оневинена Димитринка Атанасова (бившата съпруга на Пламен Калайджиев), за която в обвинителния акт се твърди, че е нанесла деветте удара със сатър в гърба на Надежда Георгиева, днес се намира в Лондон. Английският съд отказва да я екстрадира поради опасения от несправедлив процес, който може да застраши здравето и живота й.

  То остана ли някой около Филчев, който все още не е убит, самоубит или умрял в мистерия. О да, една жена в Лондон, защитена от английските власти. Дано я пазят добре, че дългата ръка на закона…не е толкова далече.

  Поредно самоубийство на магистрат разтърси снощи София и вдигна на крак столичната полиция. Бившият заместник-главен прокурор Христо Манчев, и дясна ръка на Филчев се е прострелял и починал. Основната версия за смъртта му е самоубийство, а най-вероятната причина – тежко заболяване, твърдят запознати. Христо Манчев е сред петимата отбор юнаци, които останаха макар и за кратко в наследство при главния прокурор Борис Велчев. От обвинението тогава нежно ги наричаха

  „момчетата на Филчев“

  или „момчетата на Кольо”. Тяхната задача бе да парират критиките срещу прокуратурата, да придават тежест на акциите на Никола Филчев и да докладват, ако чуят нещо „нередно за Главния“ из коридорите на властта. Две години по-късно бившият зам.- прокурор ги освободи от тази „тежка” длъжност.

  Христо Манчев беше заместник главен прокурор по времето на Никола Филчев, а преди години срещу него имаше разследване за вземане на подкуп в особено големи размери. Бил е следовател в Пловдивската военно-окръжна прокуратура, както и зам.-председател на наказателната колегия на Старозагорския окръжен съд. Отговаряше за дела с обществено значение, сред които и разследването „Бръмбаргейт“ за откритите през 2000 г. в жилището на Филчев недействащи подслушвателни устройства. Манчев бе и член на Висшия съдебен съвет от 2003 до 2007 г.

  След като през 2007 година Борис Велчев стана главен прокурор, по закон заместниците имаха мандат и когато този на Манчев изтече през 2009 г., той бе принуден да напусне високия си пост. Продължи да работи като редови прокурор във Върховната касационна прокуратура. През същата година срещу него започна проверка заради съмнение, че е взел подкуп от 1 милион лева, за да прекрати дело срещу бизнесмена Мирчо Петков, по-известен като Мирчо Циганина. Манчев заяви, че ще го съди, а Върховната прокуратура образува проверка по случая. Резултати от нея така и не бяха оповестени, а Манчев си остана държавен обвинител. Разследването, разпоредено от Велчев, завърши без резултат. През 2007 медии съобщиха, че магистратът строи хотел на Черноморието. Той обясни, че става дума не за собствен хотел, а за строеж с кредити на вилно селище за продажба на апартаменти, в което участие има съпругата му.

  Малцина си спомнят за плевенската прокурорка Ваня Савова, която бе притискана да прекрати делото за източване на Първа частна банка в град Левски. Тогава зам.-главният прокурор Манчев я предупредил да внимава какво прави, „за да няма втори самоубил се прокурор“. Понякога съдбата е жестока и връща собствените ти думи като бумеранг.

  Твърде много и натрапчиво странни са т.н. знакови самоубийства в новата ни история, а изразът „ от умрял писмо” звучи особено зловещо – като гавра с паметта на хора. Възможно е случаят с Христо Манчев да не е от онези „категорични”самоубийства, а обикновена драма, но винаги остава лошият привкус за бързите експертизи и неразгаданите собственоръчно подписани смъртни присъди.

   

• Още от Десетата юбилейна медийна среща

  Видеозаписи на интервюта за БТА с участници в Десетата световна среща на българските медии, която се проведе от 19 до 23 октомври в София, Босилеград и Цариброд.

  

  .
  Борислав Николов, в.“Форум“ /Канада/

  
  .
  Светла Кьосева, списание „Хемус“ /Унгария/

  
  .

  Петранка Стаматова, Eurochicago.com /САЩ/

  
  .

  Мария Спасова, информационен портал GRReporter /Гърция/

  .
  Людмила Радева, „Българите в Крим“

  
  .

  Струмен Паунов, BG MEDIA LONDON /Великобритания/

  .
  Петронела Шехаби, вестник „Наша глас“ /Румъния/
  
  
  .
  Силвия Авдала, електронно издание Aliya /Израел/

  
  .
  Мария Захариева, списание „Българи“ /Чехия/

  
  .

  Димитър Ганчев, българска редакция на радио Ватикана

  
  .
  Небойша Иванов, кмет на Димитровград /Цариброд/

  
  .

• Оливърт Норт: Г-н Обама, варварите са пред стените на Багдад

  Подпд. Оливър Норт* пред Fox News Channel

  .

  

  Прехваленият „Екип за национална сигурност“ на Обама говори, че тяхната „широка коалиция“ води „успешни“ действия срещу диваците, които се определят по различен начин – ИДИС, ИДИЛ, ИД или халифат. Така гласят думите на говорителя на Белия дом Джош Ърнест от пресконференции на 14 и 15 октомври. Не им вярвайте.

  Фактите дават представа какво става в действителност и че администрацията на Обама или не знае, или не иска вие да знаете – или и двете.

  Първо, личният състав на джихадистите от ИДИЛ в Ирак и Сирия е много по-многоброен, отколкото ни се казва. Според многобройни източници в Багдад, Ербил и в целия регион само в Сирия има над 40 000 бойци от халифата и още толкова или повече са в Ирак. Всички, с които съм се свързвал напоследък по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземат и окупират Багдад – поне засега. Но те казват също, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света. Видимите сражения за Кобани на сирийско-турската граница са една „диверсия“ – военно отвличане на вниманието – извършена от Абу Бакр ал-Багдади, самопровъзгласилият се „халиф“ на „Ислямска държава“. Той е ужасяващ касапин, но не е глупак. Той и неговите последователи разбират добре както съседите си, така и западните медии.

  В очакване репортерите да пристигнат – и те го направиха – той изпрати 4000 бойци от ИДИС да нападнат кюрдите в Кобани, остави други над 5000 в резерв, но заповяда да не бъде пресичана близката граница с Турция. Репортерите от западните медии се стекоха на границата и наредиха камерите си край танковете и бронираните коли на турската армия. Американски анализатори питат „Защо турците не предприемат интервенция за спасяване на кюрдите?“. Ал-Багдади знае, че кюрдите, които с отчаяние се бият за Кобани, са предимно свързани с Работническата партия на Кюрдистан /ПКК/, срещу която турските правителства водят кървава гражданска война от три десетилетия. Управлението на Ердоган в Анкара нито е за каузата за създаване на независим Кюрдистан, нито е за предпазването от кървав край на кюрдите в Кобани. Междувременно в Ирак, където се води истинската битка, няма западни камери, които да записват множество поражения, които ИДИЛ нанася на воденото от шиити правителство на Хайдер ал-Абади. И незабелязано провинция Анбар, сърцето на „сунитския триъгълник“ на Ирак, падна в ръцете на много мобилните части на ИДИЛ.

  През последния месец, докато бяхме насочили своите бинокли само към Кобани, терористичната армия на Ал-Багдади изби, залови и екзекутира над 3500 иракски войници – всичките неспособни да избягат. В момента ИДИС възнамерява да превземе язовира Хадита, източник на близо една трета от електроенергията, добивана от ВЕЦ, и Ал Асад, последната останала правителствена авиационна база западно от Багдад. Силите на ИДИС са обградили Багдад от три страни и сунитските джихадисти извършват почти всеки ден самоубийствени бомбени атентати в шиитските предградия на столицата. Един американски офицер ми каза, че тези SVBIED /поставени на автомобили импровизирани взривни устройства/ на практика са сондиране и репетиции за планираната атака срещу американското посолство. „Още по-лошо, никой във Вашингтон не проумява, че ставащото е част от кървавата свещена война между сунити и шиити, която се води от седмото столетие. ИДИС се утвърждава, набира новобранци и военна сила, защото Ал-Багдади успя да си създаде образ на „защитник на сунитския ислям“. Той твърди, че „сунитският халифат“ ще предотврати създаването на хегемония на шиитите от Средиземно море до Персийския залив. Неговата пропаганда не само показва брутално побеждаващите бойци на ИДИЛ, но и описва САЩ и „коалицията на Обама“ като съюзници с шиитите в Багдад, алауитската династия на Асад в Дамаск, с „Хизбула“ в Ливан и с аятоласите в Техеран. Това е причината, поради която Ал-Багдади продължава да привлича с хиляди сунитски екстремисти от всяка част на планетата – включително и от САЩ, ми каза пенсиониран служител от разузнаването.

  Всички, с които напоследък поддържам връзка по тези въпроси, са съгласни, че е малко вероятно ИДИС да превземе и окупира Багдад – поне засега. Но те казват също така, че се обръща твърде малко внимание на риска от нападение срещу най-голямото американско посолство в света; че етническото и религиозно прочистване на ИДИС не може да бъде спряно с ненасочвани бомбардировки; че кюрдските бойци пешмерга не получават достатъчна подкрепа, за да извършат промяна.

  Междувременно американците, тук у дома, са прекалено ангажирани с въпроса дали ще можем да „победим“ епидемията от Ебола все едно, че пандемията може да помете нацията. Макар вирусът да уби по-малко хора по земята през тази година, отколкото ИДИС покоси в Сирия или Ирак този месец, е ясно, че екипът на Обама иска от нас да вярваме, че Ебола е най-голямата опасност за нас.

  Главнокомандващият Обама вече изпрати близо 4000 американски войници да се сражават с Ебола в Западна Африка – почти четири пъти повече, отколкото той прати да „разградят и унищожат“ ИДИС. Можем само да се молим никой от тези, изпратени за участие в „Битката срещу Ебола“, да не се зарази или да не бъде взет за заложник от терористите от Боко Харам.

  Президентът на САЩ и спътниците от т. нар. масови медии продължават да ни казват, че Ебола е най-близката заплаха за нас. Само че министърът на отбраната Хейгъл е по-загрижен от един по-смъртоносен противник. По време на реч на 13 октомври пред „Конференция на военните министри или Америките“ в Перу Хейгъл определи „климатичните промени“ като нашия враг №1.

  Объркващо? Не сте сами. Такъв беше и нашият президент. На 14 октомври той участва в „мини среща на високо равнище“ в базата „Ендрюс“. След два часа в този фестивал по дърдорене на тема „Как да се бием?“, в който участваха над 20 представители на коалицията против ИДИЛ, камерите бяха допуснати вътре, така че президентът да ни вдъхнови с думите „Ще има дни на напредък и дни на неуспехи“. Той говореше без помощта на аутокю.

  .

  Източник на публикацията на български:  в. „Сега“

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Подп. Оливър Норт /Col. Oliver L. North/ става международно известен с ролята си в аферата „Иран – контри“, при която през 80-те години на миналия век с пари от продадени на Техеран оръжия САЩ подкрепят никарагуанските контри. От 1983 до 1986 г. полк. Норт е работил като координатор за борба с тероризма на правителството на САЩ по отношение на персонала на Националния съвет за сигурност /National Security Council/.

  Той е водещ на документалната поредица „War Stories with Oliver North.“ по FOX News Channel.

  Норт е основател на Freedom Alliance – организация, предоставяща стипендии за образование в колеж на децата на военнослужещи, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Както и автор на нашумялата книга „Фалшивите лъжи“ /“Counterfeit Lies„/ – роман за това как Иран иска да се сдобие с ядрени оръжия и за средствата за тяхното доставяне.
  

  .

• Р. Манджукова: ДАБЧ служи за „боксова круша” на държавата при скандал за даване на гражданство

  Интервю на Райна Манджукова за Дарик радио

  .

  

  Идеята да има открит конкурс за поста председател на Държавната агенция за българите в чужбина е чудесна, но не може да се реализира, тъй като по действащото законодателство председателите на агенции се назначават от правителството. Това коментира в интервю за Дарик Райна Манджукова, един от бившите ръководители на институцията.

  Вчера в мотивите за оставката си Ива Йорданова, която заемаше поста зам.-председател на ДАБЧ едва седмица декларира, че „притежава образованието, качествата, квалификациите и опита”, но за да изчисти съмненията в нейното назначение настоя за публичен конкурс, на който ще се яви.

  Райна Манджукова разкритикува всички правителства в последните 20 години, които не са погледнали сериозно нито към дейността на този орган, нито към българите в чужбина.

  Агенцията станала място за назначаване на „наши хора”

  „Ива Йорданова просто е поредният човек, който изгърмя. Това е практика. Причината за тази практика е в това, че нито едно правителство – аз съм работила в тази агенция с всички правителства от 1990 г. насам, нито едно правителство досега не е гледало на тази дейност със сериозността, която тя заслужава”, коментира Манджукова. „ДАБЧ стана просто място за назначаване на наши хора”, допълни тя.

  Според бившата председателка агенцията трябва най-после да стане медиатор между сънародниците ни в чужбина и институциите в България, да бъде свързващо звено за решаването на техните проблеми. Казус, който поставиха в писмото си до институциите и сънародниците ни, които се обявиха срещу назначението на Ива Йорданова.

  „Удобният виновник”, който удостоверява български произход

  Според Райна Манджукова агенцията изпълнявала ролята на „боксова круша” на държавата, като на нея е прехвърлена задачата да издава удостоверенията за български произход – проблем, с който не искала да се нагърби нито една родна институция.

  „С цялата ирония ще го кажа – ДАБЧ изпълнява ролята, за която е създадена. Да бъде боксова круша на държавата, защото издаването на удостоверения за български произход е един проблем, с който не искаше да се нагърби нито една държавна институция”, коментира Манджукова.

  „И ето, че когато балонът се спука, виновният се оказа агенцията за българите в чужбина”, каза още тя по повод скандала, довел до уволнението на последния председател на ДАБЧ.

  В  средата на октомври служебният премиер Георги Близнашки уволни председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Йордан Янев след публикуваните в медиите резултати от проверка на прокуратурата в ДАБЧ, които създават тежки съмнения за корупция в институцията. В тях ставаше въпрос за процедурите по издаване на удостоверение за български произход. Държавната агенция е издала хиляди такива удостоверения на албанци, косовари и македонци, без да им поиска доказателства, че имат някакво българско потекло. Дело обаче не е образувано, а са отправени само препоръки за подобряване на работата.

  Липсват ясни критерии, по които се доказват български корени

  Самото българско гражданство го дава Министерството на правосъдието, обясни Райна Манджукова. Като постави въпроса защо правосъдното ведомство не е спряло тези преписки, които попадат там и в рамките на една година обикалят ДАНС и други институции. „Защо не ги спират тези преписки в правосъдното министерство?!? Защото му е по-лесно да прехвърли проблема в агенцията”, репликира тя.

  По повод твърденията за издаване на удостоверения за български произход на албанци, косовари и македонци, Райна Манджукова подчерта, че става въпрос в много от случаите за исторически общности. „Когато давахме удостоверения за български произход на хора с мюсюлманско вероизповедание и със съответните имена от Албания, трябва да се знае, че там има древна българска общност, които са с българско самосъзнание, знаят, че са българи, но просто са мюсюлмани и с такива имена”, каза тя. Според нея трябва да се познават тези общности.

  Тя е категорична, че единственото, което е вярно около проблема с удостоверенията е, че няма ясни критерии за български произход. „Точно затова тази дейност е дадена на ДАБЧ, за да има с кого да си измиват ръцете”, заяви Манджукова.

  Българите зад граница – електорат, работна ръка или демографски резерв?

  Според нея макар и да е съкратен срокът за получаване на българско гражданство, все още не е решен проблемът с посредниците.

  На въпрос какво би сложило в ред процедурите по гражданство, Райна Манджукова вижда решението в една истинска стратегия за българите в чужбина. „Държавата трябва да седне и да реши за какво са й тези българи в чужбина – за електорат, за попълване на демографския резерв, за попълване на кризата с работната ръка или просто защото са част от българската нация”, заяви Манджукова.

  „Всяка уважаваща себе си държава трябва да има отговор на този въпрос и това се нарича стратегия. И когато има отговор на този въпрос, тогава ще бъде формирана политика и по отношение на емигрантските общности, и по отношение на гласуването и по отношение на българското гражданство и на историческите общности”, допълни тя.

  Цялото интервю с Райна Манджукова може да чуете на Radio.Dariknews.bg

  .
• Трети ден на Десетата медийна среща

  

   

  Цариброд, 22 октомври /БТА/. Български журналисти зад граница представиха положителни практики как техните издания се финансират в чужбина. Това стана по време на последния панел на Десетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС.

  Двете излизащи в Чехия списания на български език – „Роден глас“ и „Българи“, се финансират от тамошното Министерство на културата, тъй като българите са официално признато малцинство. Това ни дава и възможност да кандидатстваме по различни проекти, посочи Камелия Илиева от „Роден глас“.

  Хърватия също отпуска средства за издаването на българско списание в безплатен вариант. Това, че не трябва да се борим за финансиране, ни позволява нашето списание да бъде изцяло с образователен характер, да бъде положително и да сме много далеч от политиката, каза Диана Гласнова от сп. „Родна реч“.

  Българското списание „Диалог“, излизащо в Холандия, се издържа от абонамент и реклама. Издателката му Даниела Горчева заяви, че не прави компромис с качеството, тъй като според нея има публика за ценни издания, които просвещават българското общество и спазват европейските ценности.

  Генералният директор на БТА Максим Минчев отбеляза при закриването на юбилейния световен форум, че за десети път той се организира само с усилия на агенцията и изрази удовлетворение, че вижда желание в участниците той да продължи.

  Обобщавайки обсъжданията по време на дискусиите, Минчев посочи, че проблемите опират до липсата на орган, който да защитава интересите на гилдията. Преди две години в Букурещ казахме силни думи за Съюза на българските журналисти, но не с желание да го оглавяваме и превземаме отвътре, а с желание той да бъде организацията, която да защитава правата на журналистическата гилдия, каза той. По думите му самата професия през последните години се е променила мощно. Нека се обединим с апел да бъде възродена професионалната организация, нека бъде такава, каквато ни е необходима на всички нас, каза Максим Минчев.

  По време на срещата беше представен сборникът „Държавна сигурност и вражеските радиостанции“. По традиция НДФ „13 века България“ връчи отличие за съхранението и разпространението на българския език и култура по света. Тази година носителят на наградата е Мария Захариева от сп. „Българи“ в Чехия.

   

• Двама загинаха в нападение срещу парламента на Канада

  Канадски войник загина от раните си, а нападателят бе застрелян в сградата на парламента на Канада в един от най-сериозните подобни инциденти от много години насам.

  Трети човек е пострадал от стрелбата, при която между 30 и 50 изстрела са дадени пред вратата на зала, в която премиерът Стивън Харпър разговаряше с депутати от своята партия.

  Центърът на Отава е блокиран, всички сгради са затворени, а на служителите е наредено да не излизат, да не стоят до прозорците и да не излизат по покривите, докато полицията и части за борба с тероризма претърсват района.

  Малко пред 10 часа неизвестен мъж е прострелял войникът на почетен пост до Мемориала на загиналите във войните, който се намира на метри от парламентарния комплекс. След това той е влязъл в централната сграда, в която всеки може да попадне, дори ако носи оръжие или експлозиви, разказва „Ройтерс“.

  Едва вътре в сградата има няколко полицаи, които проверяват документите и тогава е започнала стрелбата. Любителски видео кадри, разпространени от местен репортер, показват хаотични сцени и коридори, кънтящи от изстрели. Нападателят е бил застрелян от началника на охраната на парламента.

  Всички федерални сгради в района незабавно бяха блокирани, а по уредбата на парламента наредиха никой да не напуска помещението, в което се намира и да заключи вратата или да я барикадира с каквото намери под ръка.

  Премиерът Харпър е бил изведен от сградата спешно от охраната. По-късно той е разговарял с президента Барак Обама, който е предложил помощ.

  Няколко пресечки в центъра бяха отцепени от полицията и към 16 часа улиците в района бяха пусти.

  Полицията не отговаря на въпроса има ли и други нападатели и само казва, че продължава осигуряването на безопасността в центъра. /Dnevnik.bg/

  .
  

• Репортери без граници: Климат на насилие и сенчеста собственост в българските медии

  Климатът на насилие и пълната липса на прозрачност за истинските собственици на медии са сред причините България да се нареди на стотното място в класацията за свобода на словото за 2014 година. Това коментира говорителят на „Репортери без граници“ Оливие Базил днес пред БНР.

  .

  

  Той подчерта, че причините са „същите като миналата година, но доста по-концентрирани“. В последната класация на „Репортери без граници“ България заема 100-но място и бележи падане с цели 13 позиции. Това я прави най-зле поставената страна член на ЕС, макар Гърция да заема 99 място (спад от 15 позиции спрямо 2013 година).

  През 2013 г. България се срина с осем позиции до 87-о място.

  „Първата причина е климатът на насилие, който се изразява в директни или косвени заплахи срещу журналисти и техните семейства. В такъв климат автоцензурата влияе на работата. Огромен проблем е пълната липса на прозрачност на истинските собственици на медии. Имам предвид слагането на ръка или нарастващото влияние на сивата икономика, която инвестира в медиите, за да ги направи средства не за информация, а за оказване на натиск“, каза говорителят на международната организация.

  Според „Репортери без граници“ съществува и проблем с рекламата в медиите, която не само усложнява въпроса с финансовата им независимост, а и го прави доста труден за проследяване.

  „Лично познавам много добри журналисти в България, но голяма част от тях не могат да работят в традиционни медии. Пред мен журналисти са споделяли, че ако работят срещу определена групировка, просто няма да бъдат наети на работа, защото никой не би искал да си създава проблеми. Има и репортери, които поради тази причина са без работа 6-7 години“, каза Оливие Базил.

  Той коментира и огромната разлика между България и Румъния, защото северната ни съседка е класирана на 45-то място. „Нивото на насилие, на което е подложена румънската преса, не може да се сравнява с това в България“, каза говорителят на „Репортери без граници“. Той допълни, че оплакванията, които се получават от нашата страна, са много повече.

  През 2006 година България отбеляза рекордно високата 35 позиция в класацията и имаше еднакъв резултат с Австралия. За осем години успя да се свлече с 65 позиции надолу. Тази тенденция съвпада с възхода на „Нова българска медийна група“ на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, както и нарояването на множество интернет медии с неясна собственост. Тежък проблем със собствеността има и в много печатни медии.

  Извън това полицията не е успяла да разкрие нито един автор на покушение или заплахи срещу журналист.

  Сега България се намира не само на последното място в ЕС, а е на предпоследно място на Балканите. По-зле е само Македония, която е на 123-та позиция. По-напред са дори Косово (80-то място) и Албания (85-о). България е изпреварена и от бедни африкански държави като Либерия, която има близо 40 пъти по-нисък БВП и на практика няма социални системи.

  Източник:  Mediapool

   

• ДПС няма да оттегли Бат Сали

  ДПС няма да оттегли избрания за депутат от Кюстендил Александър Методиев – Бат Сали

  .

  

  Не може да очаквате от мен противоконституционни действия, заяви лидерът на партията Лютви Местан в сряда след среща с кметовете на Кюстендил и Дупница, които поведоха протести на местните жители срещу избора на Методиев. Те поискаха ДПС да отзове Методиев, избран с 864 гласа при 62 000 гласували в 4-мандатен избирателен район. Двете общини заплашиха да организират демонстрации и пред Народното събрание в София.

  Анализирах исканията на протестиращите от Кюстендил и Дупница, има порок, жесток порок в Изборния кодекс, каза Местан. По думите му най-големият проблем в методиката за вторично преразпределение е за гласовете от чужбина и не били кандидатите тези, които са предизвикали аномалията.

  Ние бяхме жертва на този нов Изборен кодекс още през 2013 г. в Хасково. Тази година аномалиите се проявиха най-драстично в Кюстендил. В Силистра БСП с 8011 гласа има нула мандата, докато „Атака“ с 1415 гласа има един мандат. Същото е в Търговище, Смолян, Видин, където кандидати станаха депутати с по 1000 гласа, добави Местан. Той е убеден, че това е проблем, който трябва да се реши.

  „Ние не сме авторите на този закон. Виждам мотивите на протеста. Недоволството е заради закона, а не заради политическите лидери“, каза Местан.

  Недоволството обаче е и персонално срещу Методиев, който е от Самоков, но ДПС го сложи за водач на листата си в Кюстендил. Дългогодишният местен депутат от БСП Мая Манолова предложи ДПС да оттегли Бат Сали и вместо него в парламента да влезе втората в листата на ДПС Анна Благоева, която е от Кюстендил и е била носителка на титлата „Кюстендилска пролет“.

  Дойдох в Кюстендил от уважение към местната власт и паметта на един българин – Димитър Пешев, спасил от немските концлагери едно българско малцинство, каза още Местан.

  Кметът на Кюстендил Петър Паунов предложи депутатите, избрани от 10-и избирателен район да не полагат клетва на 27 октомври, в знак на протест срещу изборната аномалия.

  Срещата между Местан, Паунов и кмета на Дупница Методи Чимев премина при засилени мерки за сигурност, с присъствието на полиция и общинска охрана.

  Обстановката в града е спокойна, макар че още преди срещата пред сградата се бяха събрали няколко души, единият от които с плакат „Местан Бат Сали ни тури, кюстендилският мир – взриви”

  Пред партийния клуб на ВМРО, който е непосредствено до сградата на общината, бе поставен макет на черешово топче с българския трибагреник.

  Кафенетата по пешеходния булевард „България” пък бяха окичени с постери „Тук не е град на Бат Сали”.

  „Против Бат Сали сме, защото е избран от ДПС, а тук е български град – Кюстендил“, коментира пред Нова телевизия възрастна жена.

  Няма да спрем дотук, закани се друга кюстендилка, която подкрепя протестите срещу несправедливото разпределение на мандатите. Досега недоволните граждани блокираха няколко пъти главен път Е-79, както и пътя за Македония.

  В края на миналата седмица общинските съветници в Дупница приеха декларация против даването на мандат на ДПС от Кюстендилския район. Тя бе предложена от кмета и подкрепена от 21 съветници от всички партии след една корекция в текста, от който отпадна „Ние не сме против ДПС“, припомня БНР.

  Проблемът идва от преразпределението на гласовете от чужбина*. При прилагането на метода „Хеър-Ниймайер“, който е залегнал в Изборния кодекс, ДПС печели мандати при преразпределението във Видин, Габрово, Монтана, Ямбол и Пловдив-град. Тъй като общият брой мандати няма как да бъде по-голям от спечеления в национален мащаб, ДПС „губи“ в Бургас и Варна, както и в Добрич, Пазарджик, Пловдив област.

  .

  Източник: Mediapool

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Такъв проблем нямаше да съществува, нито би могло да се случват поредните изборни аномалии, ако политическите сили се бяха престрашили да приемат създаването на МИР „Чужбина“, от което съжаление всички или почти всички (включително и ДПС) се страхуват.

   

• Втори ден от Десетата среща: Тревожни данни за българите в Сърбия

  Информирането на българското малцинство в Сърбия е недостатъчно и тенденциозно, заявиха участници в Десетата световна среща на българските медии

  

  Босилеград, 21 октомври /Десимира Миткова, БТА/. Информирането на българското малцинство в Сърбия е недостатъчно, едностранчиво и тенденциозно. Това заяви председателят на Културния информационен център в Босилеград Иван Николов по време на панела „Общности, институции и медии. Ролята на задграничните медии за общността – информация, образование, самосъзнание“ в рамките на Десетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС.

  По думите на Николов е прекратено издаването на няколко вестника на български език, съкратени са и радио и тв-емисиите на български. Проблемите с ползването на каналите на българските ефирните телевизии се появиха с цифровизацията и въпреки усилията на българските организации в Западните покрайнини, няма качествен сигнал, посочи Иван Николов.

  Той заяви, че другият основен проблем е образованието. От 1960 г. до 1987 г. българският език поетапно е изхвърлян от училищата и се преподава като „чуждестранен“ само 2-3 часа седмично.
  Недостатъчно се изучават и българска история и култура. Всички предмети и учебници са на сръбски език, недостатъчно се изучава българската история и култура, добави Николов.

  Той цитира данни на сръбския статистически институт, според които броят на българите в Сърбия от 1961 г. до 2011 г. е спаднал от 61 000 на 18 500 хил., а от тях само 13 000 твърдят, че говорят майчин български език.

  Кметът на Босилеград Владимир Захариев посочи, че в тази част на Сърбия има 99 процента българи, които се гордеят от това и не се срамуват да го кажат където и да отидат по света. „Медиите на малцинствата не може да оцеляват сами, те трябва да се подкрепят“, заяви Захариев.

  Мария Спасова от „GRReporter“ даде пример какво прави Гърция, за да се впише и прогресира нейната диаспора в чужбина, като едновременно с това да се запази националната си идентичност. Тя обясни, че Гърция има заместник-министър на външните работи, който се занимава с проблемите на гражданите им в чужбина, освен  това отделя голям ресурс за преподаването на езика им извън граница. Страната прави и много за поддръжката на църквите си,
  защото те са средището на общностите в чужбина, посочи Спасова. Според нея за българската диаспора в Атина може да се договори държавните училища да изпращат информация колко българчета учат там, за да бъдат информирани те, че има български неделни училища.

  Диана Гласнова, която издава списание „Родна реч“ в Хърватия, предложи в края на срещата да се излезе с общо заключение на участниците – България да постави условие за членството на Сърбия в ЕС, докато не започне да проявява европейско отношение към българската общност в страната.

  От името на участниците в Десетата световна среща на българските медии беше поднесен венец на Паметника на Васил Левски в Босилеград.

   

  Българското малцинство в Западните покрайнини е на изчезване

  

  Българското малцинство в Западните покрайнини е на изчезване, оплакаха се местните хора пред българските журналисти във втория ден от Десетата световна среща на българските медии. Иван Николов от културно-информационния център в Босилеград цитира статистика, според която през 61 година в Западните покрайнини са живели 61 хиляди българи, а през 2011 – 18 500. Едва 13 хиляди от тях признават, че са българи. Николов упрекна българската държава, че страната ни не прави нищо за да приобщи тези хора. Той разказа, че днес български се учи тук като чуждестранен, а не като майчин и, че учебници липсват, защото не се превеждат от сръбски. По думите му все по малко са родителите, които записват децата си в български паралелки, защото на практика ги дискриминират. В междучасията децата играят, разделени на два лагера – на българи и на сърби.

  Кметът на Босилеград Владо Захариев каза, че от 1 юли догодина Сърбия може да забрани медиите на малцинствата тук. /БНР/

   

• Ива Йорданова подаде оставка

  „Днес, 21 октомври 2014 година, аз, Ива Евгениева Йорданова, подавам оставка от позицията заместник-председател на Държавна агенция на българите в чужбина (ДАБЧ).“

  Това се казва в нейно писмо, изпратено до медиите.

  Ето какво още пише в него:

  Подавам оставка, защото вярвам, че притежавам образованието, качествата, квалификациите и опита, които заеманият от мен до днес пост изискват. И тъй като желая всички съмнения за моето назначение да бъдат премахнати, настоявам за публичен конкурс, на който ще се явя, проведен пред журналисти и предаван на живо по интернет. За да чуят всички, изказали противоречиви мнения за моите способности, отговорите ми, свързани с целите и визията за развитие на ДАБЧ. И съм сигурна, че тогава всички притеснения за моите компетентност и опит ще отпаднат.

  Подавам оставка, защото в условията на съмнения не мога да изпълнявам главната задача, поради която поех тази отговорност, а именно: да бъда малка брънка от процеса на разкриване и огласяване на системните нередности, свързани със съществуващи от години противоречиви процеси около издаването на удостоверения за български произход и облагите, които те са носили на различни хора.

  Подавам оставка, защото съм представител на протестиращите хора. Тези, заедно с които повече от година бяхме по площадите. И защото не мога да допусна името ми да бъде свързано с каквито и да било твърдения за непрозрачни кадрови назначения.

  Подавам оставка, защото знам, че трябва и мога да отговоря на изискванията, отправени в откритите писма на българите в чужбина през последните дни.

  Подавайки оставка, вярвам и знам, че с работата си в поверения ми ресор „Българи в чужбина“ през последните два месеца като част от служебното правителство и политическия кабинет на заместник министър-председателя Илияна Цанова съм направила първи крачки в правилна посока за информиране и създаване на условия на българите извън страната да бъдат активна част от българския политически живот и организацията на изборните процеси.

  Не подавам оставка по причини, свързани с личния ми живот, защото като човек, живеещ в 21 век, смятам, че хората трябва да бъдат оценявани според работата и постиженията им, а не според слухове, интриги и непристойни коментари за личния им живот.

  Подавам оставка, защото така трябва да постъпват достойните хора.

  Източник: в. „24 часа“

• <<
• 1
...
• 95
• 96
• 97
• 98
• 99
• 100
• 101
• 102
• 103
• 104
• 105
...
• 414
• >>