Всички авторски страници

Авторски

• Цветан Василев проговори: Коалицията „ППП“ събори КТБ

  Банкерът Цветан Василев пусна ново обръщение чрез личния си сайт. То е озаглавено „За мръсната игра на държавата под диктовката на частните интереси на ликвидаторите – действие (пред)последно“ и за разлика от предишните му изяви съдържа любопитна конкретика. Новата изява идва броени часове преди БНБ да обяви резултатите от одита на КТБ. Публикуваме пълния му текст, за първи път публикуван в КЛУБ Z.

  Уважаеми дами и господа,

  На 16.10.2014 г. в поредното си прессъобщение БНБ отново доказа нежеланието си да води сериозна дискусия за преструктурирането на КТБ, доведена до настоящото състояние, благодарение на действията и бездействията и на банковия регулатор.

  Жалките обяснения от страна на Централната банка, ръководена от г-н Искров, че EPIC не бил представлявал Оманския фонд като акционер в банката, представляват поредният елементарен и нескопосан претекст, под който реални преговори и действия по възстановяването на финансовата институция така и да не започнат (само преди няколко години БНБ не посмя публично да опровергае твърденията за непрозрачност на капитала на КТБ по повод участието на Оманския фонд в него чрез люксембургска компания). Очевидно за цялата общественост е, че БНБ започна да прибягва до абсурдни извинения, само и само да не изпълни законовите си задължения, а да продължи послушно със слугинажа в интерес на коалицията „ППП“, активно обслужвана от определени неправителствени организации. Едва ли у някого е останало и капка съмнение, че за изпълнението на целта по съсипването на финансовата институция е впрегнат целият наличен ресурс – от следствието и прокуратурата, през квесторите – до одиторите.

  По всичко личи, че ликвидаторите в лицето на тази коалиция, макар и с известно забавяне, са на път да доведат постановката си до нейния „закономерен“ завършек, изразяващ се в подготвянето на почвата за ликвидацията на банката и така желаното разграбване на нейните апетитни активи. Последните, разбира се, ще бъдат скоростно разпределени на „правилните“ инвеститори, и то – на завидно добри цени.

  За да се случи всичко това, бяха необходими известни, не особено трудни за изпълнение, подготвителни действия, а именно – кредитният портфейл на банката да бъде услужливо разделен от квесторите и одиторите в четири категории, като „най-добрите“ активи са в първата група, а „най-лошите“ – в четвъртата. Очаквано, разпределението на кредити в отделни групи е само формално и не отчита по никакъв начин спецификата на структурата на кредитния портфейл на банката. Фактът, че същият този портфейл, макар и с асиметричен профил, във всеки един момент (до поставянето на банката под особен надзор) е разполагал със своите надеждни обезпечения, изразяващи се включително и във възможността за осъществяване на допълнителен контрол върху някои от компаниите кредитополучатели, ще бъде удобно премълчан и дори изопачен в настъпващата заключителна фаза на този евтин фарс. Няма  да има особено значение и това, че именно този модел на управление на кредитния портфейл на банката е бил в основата на успешния и бърз възход на институцията цели 14 години, с което впрочем очевидно ликвидаторите така и не успяха да се примирят.

  В тази връзка е ценно да се приведат само няколко кратки, но показателни примера за модела, по който се подготвя разграбването на финансовата институция и най-вече – на клиентите и вложителите в нея. „Коректността“ и „адекватността“ на критериите, използвани за разпределението на кредитния й портфейл в долупосочените групи, не се нуждаят от пространен коментар, тъй като говорят достатъчно сами за себе си:

  1. Групата на „Петрол“, придобита от няколко дружества с инвестиционна цел, контролирани от банката (а не от мажоритарния й собственик), е с обща експозиция от 200 млн. евро. Оценката на предприятията съгласно последния международен одит, извършен на принципа „replacement cost“, надхвърля 400 млн. евро.

  Интерес буди разпределението на кредитите, предоставени от банката на тази група (която група нормално би следвало да се разглежда като едно цяло). Три от четирите компании – основни акционери в „Петрол“, са поставени в трета категория, а четвъртата от тях – във втора.Това навежда на мисълта, че се цели „Петрол“ да бъде продаден в крайна сметка на цена до 130 млн. евро на „подходящите“ купувачи или на онези, които са готови да доплатят разликата до пазарната стойност на ликвидаторите и техните всемогъщи опекуни.

  Само за сведение – налице са оферти за покупката на същата тази група за цена над 300 млн. евро, т.е. загубата за банката, респективно за всички нейни кредитори и клиенти, ще е в размер на над 200 млн. евро, ако бъде приложен замисленият от ликвидаторите сценарий.

  2. Групата хотели „Сана Спейс“ са представени с кредити, включени във втората група, с размер от 6,5 млн. евро. Минималната стойност на петте хотела от групата възлиза на 25 млн. евро – цена, която заинтересовани лица са готови да заплатят и към настоящия момент.

  Равносметката показва загуба от още 19 млн. евро, и то при положение, че кредитът на групата бъде продаден по номинал, което само по себе си е съмнително да се случи.

  3. Кредитът на „Рубин Инвест“ е поставен във втора група, като експозицията е в размер на 15 млн. евро. Важно е да се подчертае, че към днешна дата само продукцията на склад и вземанията от клиенти на предприятието са на тази стойност.

  Стъкларският завод в гр. Плевен е с производствен капацитет около 100 хил. тона годишно и струва поне 50 млн. евро. Независимо от това има огромен риск същият да бъде пласиран практически безплатно. Не би било изненадващо, ако сред кандидат-купувачите се окаже и предишният собственик на завода, комуто да е поставено условие да свидетелства срещу определено лице в услуга и по начин, указан от ликвидаторите.

  Това накратко представлява моделът, който ще опитат да използват авторите на този пошъл сценарий. Той естествено ще бъде допълнително гарниран със  заплахи и притискане на още хора, които да свидетелстват срещу мен, за да се постигне в крайна сметка моето окончателно публично опозоряване. Удобно прикрито зад него, ограбването на кредиторите и клиентите на банката ще се върши несъмнено много по-лесно и ефективно.

  В този смисъл приказките за „огромни дупки“, които пропагандната машина на ликвидаторите бълва още от самото начало на атаката срещу банката, се основават на показанията на няколко кошаревски свидетели и на предварителните „доклади“ на одиторите, които оставят горчивия привкус за предизвестеност. Неслучайно е бързото „изчезване“ на стотици кредитни досиета и „невъзможността“ да бъдат установени и оценени иначе надлежно учредените обезпечения.

  Тук е мястото да обърна внимание – и то, преди всичко на онези, които ме обвиниха в почти всички смъртни грехове – че само за последните три години чрез еднолична ми фирма „Бромак“ ЕООД инвестирах в капитала на банката следните средства:

  40 млн. евро при увеличението на капитала на КТБ АД през май 2013 г.;

  30 млн. евро подчинен срочен дълг, който с начислените лихви към настоящия момент възлиза на около 35 млн. евро;
  Вън от горното, следва да се отчита и фактът, че капитализираната печалба на банката след заплатени данъци за периода 2011 – 2014 г., през който съм обвинен в извършване на твърдените присвоявания, надхвърля 200 млн. лева.

  Именно затова ще продължа да се боря докрай, като за пореден път ще изясня моята роля в процеса по преструктуриране на банката, която, както многократно съм казвал, се превърна в проекта на моя живот, въпреки че тя – като институция – има свой собствен живот – с или без мен. Направих и продължавам да правя всичко по силите си, дори в този невероятно труден за мен и моето семейство момент, да организирам консорциум от известни международни компании и инвестиционни фондове, който да работи за възстановяването и оздравяването на КТБ АД. Концепцията е разработена с помощта на екип, включващ известни международни консултантски компании, няколко големи инвестиционни фонда, както и партньорите ми от Оманския държавен фонд. Убеден съм, че това продължава да бъде единственият работещ и приложим план за отварянето на банката, който отчита специфичния й профил.

  Капитализацията на финансовата институция следва да се осъществи основно на акционерно ниво. За целта най-вероятно е да се използва „Бромак“ (вече без мое участие), като за целта ще се изплатят определен обем от кредити (по моя преценка – около 2 млрд. лева) и придобиване срещу това на собствеността върху някои финансирани от банката активи и проекти. По този начин капиталът на банката може да бъде възстановен до регулаторните изисквания, а ликвидността да бъде достатъчна, за да се уверят клиентите в способността на банката да изпълнява своите ангажименти.

  В заключение искам да подчертая, че страхът на всички участници в заговора срещу мен и банката, че истината за наивната им алчност може да излезе наяве, ги принуждава да не подбират средства в тази кампания. За съжаление, никой от тях, в това число и ръководството на Централната банка, не съзнава, че в крайна сметка пътят, по който водят КТБ, ще има изключително тежки последствия за цялата система, а в резултат – и за тях самите.

  Призовавам всички, от които зависят решенията за бъдещето на КТБ, да проявят повече разум и отговорност в този ключов момент, защото техните действия се следят не само от цялото българско общество, но и в международен мащаб. Казусът „КТБ“ ще влезе в учебниците и ако те обслужат личните интереси на поръчителите на този варварски спектакъл, имената им ще се наредят в позорния списък на хората с власт, довели държавата до икономическа и финансова катастрофа. Те имат своя исторически шанс да разсеят съмненията, че са зависими и по един безспорен начин да докажат, че наистина са компетентни и достойни професионалисти, които заслужават доверието, гласувано им, за да заемат отговорните си постове.

  Надявам се Централната банка, начело с г-н Искров, да преглътне своето его и да устои на силния натиск от страна на ликвидаторите, като заедно с отговорните институции в казуса вземе най-доброто решение както за банката, така и за цялата банкова и финансова система.

  

• Президентът Плевнелиев откри десетата световна среща на българските медии

  Росен Плевнелиев: Медиите не бива да са трибуна на езика на омразата.

  Медиите не бива да са трибуна на езика на омразата, а да създават възможност различните култури и народи да се опознаят, да проявят взаимно разбиране, да се развиват чрез споделено знание. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на Десетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС.

  България има нужда от работещ парламент и правителство, избрано от него. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос за вижданията му след първите консултации след вота.

  Президентът е впечатлен от добрия тон, в който са преминали разговорите между парламентарно представените формации. Това е само началото на един процес, който аз се надявам да се ускори и да приключи колкото може по-бързо, каза още той.

  За мен няма вариант нови избори, категоричен бе Росен Плевнелиев. Аз съм убеден, че народът много ясно зададе посоката в 43-ото НС да се провеждат реформи и да се избере стабилно правителство, заяви държавният глава. Той приветства добрия подход, в който протичат разговорите, но предупреди, че това не е достатъчно.

  Народът иска да види конкретните резултати, които да ни водят към работещи институции и повече стабилност, а това означава успешно приключване на преговорите и разбира се правителство, което да поеме и реформите, и проблемните казуси, и разбира се перспективните за нацията въпроси в ръцете си, да ги движи ефективно и бързо, каза още Плевнелиев.

  Той се надява вторият кръг от преговори да се проведе бързо и конструктивно. Вярвам, че правилният подход за съставяне на правителство не е раздаване на постове, а на партиен принцип, каза президентът. Правилният подход е ясна програма за действия, смята той.
  По думите му смислените реформи за България трябва да се подкрепят от всички партии, без политически пристрастия. Според него трябва да се състави правителство с ясна програма, която да е разписана по месеци и по която всички партии да се обединят.

  Съвсем възможно е да имаме тематични коалиции, коментира държавният глава.

  Плевнелиев настоя и за повече честност в управлението. Няма как да се свърши цялата работа в България за година или две, но има спешни задачи, по които може да има консенсус и може да има достатъчно представителство, така че да бъдат подкрепени, смята още държавният глава.

  Трябва да има споразумение между формациите, е мнението му. Това споразумение трябва да е на основата на ясна програма за действие. Тя може да не е за 4 години напред, но може да е поне за година-две да бъде достатъчно конкретно разписана, смята Росен Плевнелиев. Разбира се, всички ние искаме парламентът да си изкара мандата от 4 години и избраното от него правителство да е за 4 години, допълни той.

  Лоша алтернатива е да се отиде към предсрочни избори отново. Смятам, че трябва да бъде избегнат този вариант, каза той. Желание на всички наши евроатлантически партньори било да имаме легитимно правителство. Избори в изборите ще бъдат доказателство за чисто партийни сметки, убеден е Плевнелиев.

  В началото на срещата Христо Мутафчиев изпълни монолог на Стефан Стамболов. Гостите на форума бяха поздравени от 11-годишната талантлива цигуларка Лора Маркова. Сред присъстващите на откриването бяха кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на СЕМ Георги Лозанов, академик Антон Дончев, писатели, художници и др. Десетата световна среща на българските медии се организира с подкрепата на ЧЕЗ, „Райфайзенбанк“, „Софарма“ и „Трейс Груп Холд“.

  Източници: БТА и News.bg 

• САЩ са платили милиони долари компенсации на екстрадирани нацисти

  Журналисти от Асошиейтед прес разкриха, че властите в Съединените щати са платили милиони долари компенсации на екстрадирани от страната нацисти.

  Разследването показва, че от 1979 година насам 38 от 66 предполагаеми военнопрестъпници от нацистките концлагери са получавали пари от Министерство на правосъдието във Вашингтон. Поне четирима от бившите есесовци, върнати в Европа още получават пари от САЩ.

  Финансовите операции са извършвани от специално създаден за издирването на нацисти отдел на американското правосъдно министерство. (БНТ)

   

• Steppenwolf Theatre: “Скотный двор” (“Animal Farm”)

  

  В Steppenwolf Theatre уже несколько лет с успехом действует программа для молодых зрителей (“Steppenwolf for Young Adults’”). В рамках этой программы в эти дни в театре идут репетиции инсценировки Алтоса Лоу знаменитой антиутопии Джорджа Оруэлла “Скотный двор”. Мировая премьера спектакля намечена на 15 октября. Режиссер-постановщик – директор программы Халли Гордон.

  В ролях: Блейк Монтгомери (Наполеон), Шон Пэррис (Снежок), Мэтт Калер (Боксер), Уилл Аллан (Бенджамин), Жасмин Брейси (Джулия и Майор), Люси Карапетян (Мегги), Амелия Хефферон (Визгун), Милдред Мари Лангфорд (Мюриэль), Дана Мерфи (Молли).
  Это первая постановка сезона 2014-15 годов в программе “Steppenwolf for Young Adults’”. Тема нынешнего сезона – “Искусство революции”. В феврале-марте 2015 года в театре покажут спектакль “Это – современное искусство” (“This Is Modern Art”) Кевина Ковала и Идрис Гудвин в постановке Лизы Портес.

  На прошлой неделе было объявлено об изменениях в руководстве театра. Осенью 2015 года место художественного руководителя Steppenwolf Theatre займет лауреат премии “Тони” режиссер Анна Шапиро. Марта Лейви останется в театре в качестве актрисы. С января 2015 года директором театра вместо Дэвида Хоукенсона становится Дэвид Шмитц. Хоукенсон останется работать в театре и сосредочится на проекте строительства нового здания. Этим проектом руководит известный архитектор Гордон Гилл (Adrian Smith + Gordon Gill Architecture), консультантом выступает лондонская фирма “Charcoalblue”.

  В своем нынешнем здании Steppenwolf находится двадцать два года. Ежегодно на трех площадках театр выпускает шестнадцать спектаклей, которые посещают около двухсот тысяч зрителей. По проекту, в будущем рядом с театром появятся два новых здания. В одном будет находиться театр на четыреста мест (он заменит нынешний Upstairs Theatre), а здание по адресу 1700 North Halsted станет лабораторией (Lab at Steppenwolf). Там разместятся театральная касса, репетиционные помещения, административный офис.

  Новый руководитель Steppenwolf Theatre Анна Шапиро родилась в Эванстоне, закончила Columbia College Chicago и Школу драматического искусства при Йельском университете. Ее однокурсница сказала о ней, что однажды “эта студентка с самой короткой стрижкой станет определять будущее американского театра”. Обладатель Princess Grace Award 1996 года. Профессор театрального отделения Северо-Западного университета. Директор режиссерской программы университета с 2002 года. В Steppenwolf Theatre Анна Шапиро работает девятнадцать лет. Она пришла в театр одновременно с Мартой Лейви. Марта стала художественным руководителем, Анна – директором программы “New Plays Lab”. Наиболее заметные спектакли Анны Шапиро: “Боль и жжение” (“The Pain and the Itch”, 2004) по пьесе Б.Норриса, “Август: графство Осадж” (“August: Osage County”, премия “Тони” за лучшую режиссуру в 2008 году), “Неупоминаемые” (“The Unmentionables”, 2006) и “Параллелограмм” (“A Parallelogram”, 2010) по пьесам Б.Норриса, “Трахальщик в шляпе” по пьесе С.Гиргиса (постановки в The Public Theater, LAByrinth Theater Company, номинация на премию “Тони” за лучшую режиссуру в 2011 году), “Три сестры” (“Three Sisters”, сезон 2011-12 годов), “Это – наша молодость” (“This is Our Youth”, сезон 2013-14 годов). На пресс-конференции Марта Лейви сказала, что Шапиро готова к руководству театром: “Я горжусь тем, что могу передать ей бразды правления”.

  Nota bene! Спектакль “Скотный двор” идет до 14 ноября 2014 года в помещении Steppenwolf Theatre по адресу: 1650 North Halsted Street, Chicago, IL 60614. Цена билета – $20. Справки и заказ билетов на этот и другие спектакли нового сезона – по телефону 312-335-1650, на сайте www.steppenwolf.org и в кассе театра. Билеты для групп школьников можно заказать у координатора образовательной программы Лорен Сивак по телефону 312-654-5643. Для групп в десять человек и больше (Group Tickets) предусмотрены скидки.

  Полную информацию о театральной жизни Чикаго вы найдете на сайте http://www.theatreinchicago.com/.

  .

  Сергей Элькин

  www.sergeyelkin.com

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  На фото: Уилл Аллан (Бенджамин) в спектакле “Скотный двор”. Фото – Саверио Трулиа

   

• Българите в чужбина и парадоксите на изборната методика

  При разпределението на мандатите в някои райони след последните избори се стигна до изненадващи парадокси. „Не на подменения вот”, казват в Кюстендил и се вдигат на „борба за справедливост и равноправие”.
  
  Какво се случва с гласовете на българите от чужбина и защо е толкова важен МИР „Чужбина? – Разговор на Илиана Райчева от Радио БЪЛГАРИЯ с проф. Михаил Константинов и проф. Любомир Гаврилов.

  .

  Парадоксите на българската изборна методика, водеща до това, че дори в райони, в които една определена политическа сила има само един глас, тя може да получи мандат точно там, коментират: проф. Михаил Константинов – анализатор на изборния процес и проф. Любомир Гаврилов от Университета на гр. Тулуза, Франция, член на Временните обществени съвети на българите в чужбина, който от години анализира българските избори зад граница, изборната методика и законодателството.

  Запис на разговора с проф. Константинов

  
  .

  Запис на разговора с проф. Гаврилов

  
  .

• САЩ върна от Чикаго осъден преди две десетилетия българин

  САЩ върна на България осъден задочно за изнасилване преди 20 години.

  21 години след групово изнасилване в Пазарджик на 14-годишно момиче, последният от тримата извършители – Ромео Михов Русков, вече е в пазарджишкия затвор.

  48-годишният сега мъж е бил открит и задържан преди няколко дни близо до дома си в предградието Дес Плейнс на Чикаго, където се укривал от 20 години, съобщи Нова ТВ.

  В САЩ осъденият изнасилвач е живял под чужда самоличност, без никой да подозира за деянията му в родината. Дори работодателят му зад океана, българинът Стоян Илиев, твърди, че Ромео е добър човек, с когото работят заедно от 15 години.

  Веднага след ареста в Чикаго Русков незабавно е екстрадиран в България и в четвъртък е докаран в затвора в Пазарджик за изтърпяване на 4-годишната си присъда, съобщиха вчера от окръжната прокуратура.

  Teкст и снимка: 24 часа

   

• Адв. Веска Волева: Петима магистрати крият 300 милиона в КТБ, от какви доходи са?

  

  В България банките определят кой да живее и кой да умре – в буквалния смисъл.

  Иван Искров е или тотално некадърен, или тотално зависим.

  С какви очи Янаки Стоилов преговаря за правителство, след като прие мракобесния Гражданско-процесуален кодекс, който разсипа икономиката и остави хиляди хора без дом, казва пред Faktor.bg адвокатът, който защитава гражданите от банките.

  .

  Интервю на Мая Георгиева, Faktor.bg
  

  – Г-жо Волева, от няколко години се занимавате с банковите измами и защитавате правата на ощетени вложители; очаквахте ли, че цяла голяма банка като КТБ може да се окаже далавера, чрез която да се отмъкнат над 6 млрд. пари на вложители?

  – Винаги във всички мои публични изяви съм казвала, че банковата система в България е една пиявица, създадена да източи жизнените сокове на държавата ни. Банките не само източват парите ни по непознат в цивилизования свят начин – чрез лихвени нива на ръба на здравия разум. Но те управляват и живота ни – чрез противопоставянето на групи от населението едни на други. В България те определят кой да живее и кой да умре – в буквалния смисъл. Лихвените нива по депозитите, противно на обмисления търговски риск, счупиха всички световни рекорди – те могат да се сравнят само със стойностите, които се предлагаха от пирамидалните структури, от които бе пропищял българинът. С нашите пари те заплатиха на измислените ни политици, които промениха Гражданско-процесуалния кодекс по начин, докарващ до васални позиции на банките всеки, който е имал неблагоразумието да опре до тях.

  Някои измислени български банкери нагло пуснаха в публичното пространство мантрата, че те защитавали вложителите. Само че те са търговски субекти, а не Комисия за защита на потребителите. Целта е – разделяй и владей. Лошото е, че голямата част от обществото се хваща на всичките плитки глупости, които му се говорят. Това е защото няма кой да ги обори. Политиците са също в кюпа. Медиите са платени – срещу Пеевски ли да говорят или срещу Цветан Василев, които са собственици на медии?! Тези пък медии, като не са в групировката им, получават суми за реклама, размерът на която оправдава всяка цензура.

  Раздаването на кредити при различни условия за отделните клиенти е другото нагло противопоставяне. Виждала съм кредити с 1 % лихва за привилегировани персони и такива с 20 % лихва за обикновени хора. За да влезеш в кастата на богоизбраните, трябва да имаш власт и влияние, които да представляват интерес за тези, които раздават порциите, и услужливо да им предоставиш това влияние – власт. Всички усещаме тази реципрочност, но не смеем да я дефинираме и изречем. Аз виждам как съдът услужливо тълкува закона в полза не на потребителите, а на банките. Не стига това, че всички закони, касаещи тази материя, се промениха или измениха в полза на банките, но и тълкуването на съдилищата, интересно по каква логика, е все в полза на банките. Как би се приела държавна такса по дело, определена от съда, да е в пъти по-голяма от цената на иска, и не е ли това отказ от правосъдие?! Каква сила стои зад тези видимо несправедливи актове на съда? Мачкането на по-слабия се превърна в стил на настоящето ни. Как човек да не си зададе тогава въпроса: Каква невидима сила управлява тези процеси? Всичко това може да се сравни единствено със смешния отказ да се приложи европейската директива за изплащане на гарантираните влогове с мотива, че нашият закон не го предвижда и ние тепърва трябва да измисляме закон, т.е. ние да сме капака на европейската директива!

  Банките се превърнаха държава в държавата. Накрая няма да има държава, но няма да има и банки. Пружината се пренави. Нито една спирачка не бе поставена пред безогледния ламтеж. Като няма коректив – мярката се губи.

  – Вие бяхте един от първите критици на шефа на БНБ Иван Искров, когато авторитетът му изглеждаше непоклатим, обвинявахте го в безхаберие и заиграване за определени интереси. Какво стана със сигналите, които изпращахте до него, как си обяснявате бездействието му?

  – Нито един сигнал до БНБ не бе разгледан обективно. Контролната функция на БНБ бе сведена до това в отговорите да повтарят онова, което са отговорили банките до тях по отношение на всяка жалба. По горния сценарий Искров се превърна в законодателя в държавата, чийто наредби стягат примката около българина и бизнеса – справка – Наредба № 9, която отмени забраната да се трупа лихва върху лихва, поради което задълженията на длъжниците растат в геометрична прогресия.

  Въпреки задължението на БНБ да публикува стойностите на ЮРИБОР и СОФИБОР от 19.06.2014 година, такива данни на сайта на Централната банка липсват.

  Кой даде на този несъстоятелен човек Искров такава огромна власт, та дори и законодателна? Чие протеже бе той и кой сега ще си измие ръцете с него?

  – Носи ли Искров вина и за КТБ, как да си обясним думите на Цветан Василев, че е зависим?

  – Разбира се, има вина и е зависим. Котерията, която определя всичко в държавата, му е вменила задължения, срещу което си получава лептата. Но той е бушонът, чрез който ще се прекъсне връзката с големите крадци, които се надяват да останат отново ненаказани. От началото на допуснатата именно от него криза в банковия сектор той се крие като мишка и досега не е казал две ясни думи по въпроса. От това следва, че този човек е или тотално некадърен, или тотално зависим. Това също е част от установилия се през целия преход принцип – на важни държавни постове да се назначават хора без професионални качества, имащи единствено политически покровители и зависимости. Между впрочем, това с пълна сила важи и за банките и банкерите. Явно банковата криза от миналия век по времето на Виденов не доведе до никакви изводи за никого, от когото зависи тази сфера. Разбра се само, че в банките има много пари и може да се краде.

  – Твърди се, че в закъсалата КТБ кътат милиони магистрати, политици, висши държавни служители, вие каква информация имате?

  – Неофициално съм разбрала, че петима магистрати имат 300 милиона в КТБ. Ако това е така, какъв е произходът на тези пари – от заплати ли са спестени? Аз питам – следва ли тогава гражданите чрез бюджета на държавата да спасяват тази банка? Двадесет години сме заложници на досиетата на ДС и не може да се разбере кой взема решение по вътрешно убеждение, и кой е изнудван с досието му и други зависимости. Значи ли, че отново ще се завъртим в същата спирала и сега с банковите досиета в КТБ? Докога? Имаше едно решение, с което Конституционният съд прие, че текстът, който дава безконтролни права на банките, не е противоконституционен. Толкова елементарно правно творение не съм срещала в практиката си. Само че в публичното пространство се завъртя и темата, че депозитите на конституционните съдии са с преференциални лихви в същата тази банка. Сами си направете извода за безпристрастността на въпросното решение.

  Считам, че докато не минем през чистилището на истината, никакви депозити извън гарантираните не следва да се връщат. Дълг на честния елит е да говори по тази тема. В никакъв случай не трябва да плащаме именията и яхтите на крадците на бедния ни народ. А на който парите му са чисти и ясни – няма от какво да се страхува.

  – Възможна ли е версията, че тази банка е била касичката, в която за свършена корупционна сделка вместо да взимаш кеш пари, ти откриват тлъста сметка, която после се олихвява по специални тарифи?

  – Разбира се. Нали помните как функционираха пирамидите в началото на прехода. Първите, които бяха на върха на пирамидата и мозъкът на схемата, получаваха всичко. Всички пари отиваха към тях. Основата на пирамидата, т.е. баламите, каквито сме всички българи, влагаме парите си в тази схема. Залъгват ни, че защитават правата на едните срещу другите. Ние вярваме и търчим там с парите си. Пирамидата накрая се пръска и масата вложители остава с пръст в устата. Е, сега пирамидата КТБ се пръсна. 99 % са с пръст в устата. Кои са единият процент – е загадка. Завеса.

  – Трябва ли да се отворят и прочетат всички досиета в КТБ, може ли от тук да започне разплитането на Октопода?

  – Да – непременно. Дори нещо повече – не трябва да се счита, че кризата е само с КТБ. Кризата е за цялата банкова система. В нея са вплетени всички останали банки и институции, включително и парламентът. Не забравяйте останалите спасени от държавата банки – защо именно те и защо отново с нашите пари? Чии пари са там, за да ги спасяваме? Не забравяйте дъщерните банки (например „Виктория“ – тя с какви пари е закупена). Не забравяйте БНБ – каква е причината за провала й, с какво е свързан? Не забравяйте как изтичат парите ни от другите банки и заминават за чужбина – те кого облагодетелстват? Не забравяйте парламента – защо не обсъди нито едно разумно предложение за овладяване на тези процеси? Защо не възприе нито един добър европейски закон в областта на банковото законодателство? Какво именно го спря, та не видя признаците на тази задаваща се апокалиптична за държавата ни криза? Кой там дърпаше конците и защо и къде са парите му? Никой не е невинен. Всички пари – на светло.

  – Защо мълчат шефовете на другите банки, сякаш са доволни, че конкурентът им КТБ бе потопена, изрядно ли е всичко при другите финансови институции, има ли рискови?

  – Всичките ни банки са под един знаменател. Затова котерията, за която досега говоря, толкова бързаше да ни затвори устите с промени в закона, които ни забраняват да говорим под страх от наказания. Следващият етап е да ни забранят и да мислим.

  Нали всички банки действат в тази законова среда, т.е. това, което се прави в КТБ, се прави и във всички останали банки? Законът не забранява да се правят странични фирми от банкерите, те не попълват за това дори и една елементарна декларация. Те нямат никакви отговорности и не са задължени да спазват никакви правила. Но за сметка на това по привилегии са приравнени с държавата, с общините. Всички банки са вписали безброй дъщерни фирми, безброй такива на името на физическите лица от ръководството им. Това е лесно проверимо в Търговския регистър. По схемата на КТБ те прехвърлят средства към свързани с тях фирми, издевателстват над нас чрез колекторските си фирми, консултират ни в техен интерес чрез консултантските си фирми, застраховат ни чрез застрахователните си фирми, „съхраняват” парите ни чрез фирмите, стопанисващи сейфове, и в крайна сметка по всички тези канали ни крадат префинено и изнасят парите ни извън България.

  Колкото до шефовете на другите банки – те бяха повярвали във величието и незаменимостта си. Спомнете си ордените, кръстовете – малтийски и други символи на тщеславието, между другото платени с нашите пари. Цветан Василев също се накичи с тях. Чуждите пари, непостигнати с труд, са като въшка на челото – не можеш да ги скриеш. Те дотолкова развращават, че вече не можеш да мислиш адекватно. Губиш почва под краката и всеки, който оспорва величието ти, е враг. Тогава започваш публично да ядеш хайвер за 50 бона килограма пред тези, които си окрал.

  – Говори се само за банкерите, но се мълчи за депутатите и тяхната отговорност за банковия разгул, голямо ли е банковото лоби сред политиците, не е ли скандално, че зам. председателят Янаки Стоилов на инак представящата се за социална БСП благослови като шеф на правната комисия изключителни права на банките?

  – Всичко това е вярно. Не знам с какви очи Янаки Стоилов, участващ в преговорния екип за съставяне на новото правителство, говори за социални линии. Та именно под негово ръководство и с активно негово участие се прие мракобесният Гражданско-процесуален кодекс, който разсипа икономиката и потребителите на банкови услуги, остави хиляди хора без дом. При това редовни платци по банковите си заеми, с ненормално високи лихви и без да имат никаква вина. Този закон и свързаните с него изгониха голяма част от българите в чужбина, други направи убийци, самоубийци, трети – клошари. Сега иска да ги направи просители на държавни помощи, след като всичко им е отнето. Но пък банкерите са добре…

  Същото поведение демонстрираха всички политици, до които успях да се добера.

  В същото време Виктор Орбан със закон върна 2.5 милиарда надвзети от банките суми. Но него го преизбират, а нашите самозванци си купуват срещу 50 лева избиратели, докараха ни до просешка тояга.

  – Какви законодателни промени трябва да се направят, за да се предпазят и вложителите на другите банки – имам предвид, че сега при фалит няма краен срок за изплащане на гарантирания минимум, вноски във валута се изплащат в лв., и т.н.?

  – Законодателството ни, уж регулиращо банковата дейност, е под всякаква критика. За банките няма никаква регулация. За вложителите – никаква защита. За кредитополучателите – също. Трябва да се изоставят високопарните фрази за банкова стабилност и да седнат юристи, които се занимават с тази материя, както и юристи депутати, и да анализират безбройните предложения за законодателни промени, направени досега и оставени от Парламента без последствия. И не само това, демонстративното пренебрежение към тези предложения говори за по-дълбоки причини. В тези групи не следва да участват банкери и финансисти. От досегашния  ми опит се убедих, че единствената задача на тези хора е да лобират за банките. Всяко тяхно действие започва с предварително допитване до Асоциацията на банките в България (сдружение в частна полза) и съответно разрешение от там за всичко. Всяко тяхно изречение започва със запазване на стабилността на банките, което виждаме докъде ни доведе. Тази материя е изключително сериозна и важна, за да бъде оставена в ръцете на банкерите и политиците. Тя изисква знания, професионализъм, а не политическо фризьорство. А и не вярвам бат Сали да може да се произнесе професионално.

  Още повече, че банковото законодателство не е измислено в България. Имаме примера на всички развити страни – там, където лихвата не унищожава, а е цената на услугата. В България след туземното ни законодателство трева не никне. И по каква логика лихвата по света е 2-3 процента, а у нас 15-20 процента, с изключение на богоизбраните клиенти?!

  Това наистина е последният ни шанс.

  .

• Ива Йорданова поема Държавната агенция за българите в чужбина

  

  Ива Йорданова, съветничка в политическия кабинет на вицепремиера Илияна Цанова, поема ръководството на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), на мястото на Йордан Янев, съобщиха от правителствената пресслужба. Заповедта за назначаването й е подписана от премиера Георги Близнашки в сряда и влиза в сила утре, когато изтича болничният лист на и.д. директора Янев и той ще бъде официално отстранен.

  Йорданова ще е зам.-председател на агенцията, какъвто бе и Йордан Янев. От година ведомството няма титуляр. „Новото правителство да реши кого да назначи за титуляр на поста“, обясниха от Министерския съвет пред „Сега“. Сред мотивите за назначението й е, че Йорданова ще съдейства на прокуратурата и на инспектората на МС да извършат проверките на работата на ДАБЧ.

  Тя е завършила „Международен бизнес“ в колежа „Бъркли“ в САЩ. Магистър е и от Военната академия в София. Беше председател на Контролния съвет на Движение България на гражданите. Като съветник на Цанова наблюдаваше работата на ДАБЧ. По времето на служебния кабинет успя да създаде мрежа от фейсбук групи със сънародниците ни в чужбина.

  Йорданова нашумя в публичното пространство, след като участва в конкурса „Умна и красива“ в „Шоуто на Слави“. Преди изборите лидерът на СДС Божидар Лукарски публично призна, че живее с нея и, че е в развод. Кадровите промени в ДАБЧ са заради многото скандали с издаване на удостоверения за български произход на македонци, албанци и косовари.

  Източник: в. „Сега“

• Hов регламент в наследяването ще засегне над 1.5 млн. българи

  След по-малко от година влизат в сила европейските удостоверения

  .

  Александър Колев,  в. „Сега“

  Близо 1.5 млн. българи, живеещи зад граница, и техните близки и роднини в чужбина и в България, може да се окажат засегнати от европейски регламент, с който се установяват общи правила в областта на наследяването.

  Това предупредиха вчера от ръководството на Нотариалната камара. По много оценки засегнатите може да се окажат и много повече, някои изследвания сочат, че над 2.5 млн. българи са зад граница, и заедно с техните роднини у нас и в чужбина, числото може да набъбне двойно и тройно.

  Става дума за регламент 650 от 2012 г., който влиза в сила на 17 август 2015 г. Това събитие със сигурност ще доведе до много сериозни промени и е добре всички българи, които биха били засегнати, да започнат да проучват и да си подреждат нещата, смятат нотариусите.

  Регламентът ще има предимство пред националното законодателство и ще въведе нов принцип и критерий за наследяване – като приложимо право ще се счита обичайното местопребиваване на починалия наследодател към момента на смъртта му. Това означава, че ако българин трайно и постоянно живее например 10 години във Франция, има имот там и децата му са при него, наследяването ще става по френския закон. Това ще доведе до много сложни сметки и огромно многообразие от казуси. Защото например във Франция съпруг получава една четвърт от наследството на починал, независимо от броя на децата, докато в България той би получил част, равна на всяко дете.

  Регламентът предвижда възможност всеки гражданин на ЕС, съответно и българин, да може със завещателно разпореждане да казва кое приложимо право предпочита след смъртта си. Това обаче може само ако в момента има обичайно местожителство в съответна страна. Ако няма такова разпореждане, то след смъртта на български гражданин, който живее в чужда държава, всеки заинтересуван – например съпруг, деца и др., може да поиска европейско удостоверение за наследяване.

  Предвижда се в България този документ да се иска от нотариус. Има и подготвен законопроект за промяна в ГПК, който предстои да бъде приет в парламента. В повечето страни от ЕС именно нотариусите се занимават с тази дейност, затова се счита, че и в България трябва да се прави от тях. След като бъде поискано такова удостоверение, нотариусът ще започне да прави подробно проучване. Като установи кое ще е приложимото право в съответния случай, той трябва да издаде документа, в който ще пише на кого колко се полага от имуществото – имоти, пари, вещи. Удостоверенията ще могат да се обжалват в съда.

  В момента в България се издават удостоверения за наследници, в които общински чиновници пишат само кои са наследниците според тяхната система. Те обаче не отчитат нито какви са частите, нито дали има някой недостоен за наследяване например. Затова и нотариусите предлагат да се направи промяна, според която и българските удостоверения да заприличат на европейските и в тях след подробно проучване да се казва кои са наследниците и точно какви части наследяват.

  РАЗНООБРАЗИЕ

  Има държави, които признават еднополовите бракове и съответно наследяването в тях. Други страни пък позволяват наследяване дори при фактическо съжителство. Нито едното, нито другото са възможни в България. Това са само част от примерите, които предстоят да станат истински само след няколко месеца.

• Операция на САЩ срещу ИД „Вродена решителност“

  

  Министерството на отбраната на САЩ кръсти операцията си срещу джихадистката групировка „Ислямска държава” (ИД) в Ирак и Сирия „Вродена решителност” (Inherent Resolve).

  „Името на операцията е „Вродена решителност”. Решението бе взето преди няколко дни”, съобщи без повече подробности полковник Ед Томас, говорител на най-високопоставения американски военен, генерал Мартин Демпси. По този начин САЩ не изневериха на собствената си традиция да кръщават военни операции в холивудски стил.

  „Вече всички американци, уплашени от ислямистката опасност, могат да си отдъхнат. Най-малкото репортерите, които вече два месеца разпитват как ще се казва най-голямата операция след „Пустинна буря“, пише „Ню Йорк таймс“. Според „Вашингтон поуст“ преди 4 месеца е имало конкурс за наименованието.Имало и предложение “Operation Baracking Bad“, което напомня известен американски сериал – „Breaking bad“, и името на президента.

  САЩ на 8 август започнаха да бомбардират позиции на ИД, първо в Ирак, а след това и в Сирия. На военните операции рутинно се дават официални имена, отчасти по административни причини, отбелязва АП. Те обикновено целят да изпратят послание. Така например водената от САЩ война в Афганистан е с название „Операция Трайна Свобода”.

  Източник:  в. „Сега“

• Освободиха шефа на Агенцията за българите в чужбина

  Със заповед на служебния премиер Георги Близнашки е освободен председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Йордан Янев, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.

  Причина за решението са сигнали за нередности, свързани с неспазване изискванията на Закона за българското гражданство и Закона за българите, живеещи извън Република България, както и заниженият контрол от страна на ръководството на агенцията.

  Главният инспекторат на Министерски съвет ще направи проверка на дейността на агенцията по искане на вицепремиера Илияна Цанова.

  Повод са публикации в медиите, които цитират резултатите от прокурорска проверка от началото на годината за периода 2011-2013 г. и съдържат данни за нарушения на процедурите при издаването на удостоверения за български произход, противоречиви практики и субективност при решенията, разясниха от МС.

  През февруари Върховната административна прокуратура излезе с препоръки към агенцията за българите в чужбина, след като проверка показала двоен аршин при издаването но документи, нужни за български паспорт. Сега служебният кабинет констатира, че препоръките не са изпълнени своевременно и не са спазени изцяло.

  Цанова е сезирала и Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Министерски съвет, която да провери, както дейността на Държавната агенция, така и действията на ръководството. Докладът на Главния инспекторат ще бъде изготвен до 30 октомври и предаден на министър-председателя и ресорния вицепремиер. Проверката ще включва и работата на агенцията през 2014 г.

  Според вицепремиера настоящето ръководство на агенцията не е успяло да гарантира прозрачност на работата и обективност на процедурите по издаване на удостоверения за български произход.

  „Необходимо е преразглеждане на функциите на агенцията, която не изпълнява достатъчно ефективно държавната политика за българите в чужбина. Дейността на агенцията трябва да се съсредоточи върху работа с българската диаспора, на базата на съвременна визия и комуникационна стратегия. Институцията трябва да бъде проактивна в подкрепата си на българските общности в чужбина при реализацията на проекти в сферата на културата, образованието, изучаването на български език, предприемачеството. Необходимо е следващото редовно правителство да направи конкретни стъпки в тази посока, като разполага и с резултатите от проверките, които бяха разпоредени днес.”, коментира вицепремиерът Илияна Цанова. 

  В момента ДАБЧ се ръководи от главния секретар Димитър Владимиров. Служебното правителство засега няма намерения да назначава титуляр.

  От МС обявиха, че следващото правителство ще трябва да направи конкретни стъпки в тази посока, като разполага и с резултатите от проверките, които са разпоредени днес.

  Източник:  Novini.bg

   

   

  Едно уволнение и много въпроси*

   

  Уволнението на и.д. шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) бе логично и отдавна чакано събитие. Само то обаче няма да въведе ред в получаването на гражданство.

  Питаме:

  Защо ДАБЧ е единствената държавна институция, която не приема граждани всеки август? За да могат чиновниците спокойно да отидат на море?

  Защо ако сега си запиша час за подаване на документи, ще ме извикат през май догодина?

  Защо никой не арестува и съди посредниците, които обират и последните пари на сънародниците ни от чужбина, за да им придвижат по-бързо преписките?

  Защо албанци с мюсюлмански имена, които не знаят български, искат паспорт и носят бележка от ДАБЧ, че са потомци на българи?

  Защо получават гражданство хора, за които в Шенгенската информационна система има данни, че са извършили престъпления?

  Защо в цял свят продължава да се говори, че най-лесно се става европейски гражданин, като си купиш български паспорт?

  Държавата мълчи по тези въпроси от години. А в същото време пипалата на паспортната мафия я разяждат отвътре.

   

   Иван Димов (в. Труд)

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Редакцията на Еврочикаго също има много въпроси, но сега няма да ги задаваме тук. Още повече, че не веднъж сме изисквали от ДАБЧ да ни отговаря на тях. Изисквали сме даже и по закона за достъп на информация (ЗДОИ)- вж. тук.  Сега единствено ще поздравим решителността на вицепремиера Илияна Цанова за промените. 

   

• Йордан Йовков: Вълкадин говори с Бога

  Когато искаше да си спомни как додоха и как се заредиха злочестините в къщата му, Вълкадин си мислеше и за оная вечер през август, когато, след като отвяха, сред хармана светна като злато голям куп жито, а на изток през плувналия прах се показа, червен, месецът. Голяма задуха беше и след залез слънце. Той работеше сам, със снахите си и с децата, защото синовете му бяха още на война. Докато пренесат житото в хамбара, докато разтоварят колята със снопите и приберат туй-онуй, месецът подскочи, побеля, и когато седнаха да вечерят, видело беше като ден. Тогава той каза:

  – Потрайте още малко, докато свършим хармана. А като си додат мъжете ви, ще ви разделя. Ще ви дам всичко, за себе си не ща нищо. Стига ми, доде съм жив, да ви спохождам от време на време.

  Насреща му седеше Милена, най-младата му снаха. Хубава жена, млада, яка, очите й, както винаги, се смеят, кръглото й лице огряно от месечината. Той я погледна и се позасмя.

  – А на Милена – рече – ще дам отделно нещо. Какво е, няма да кажа сега, ама като му доде времето, ще й го дам.

  Работили бяха добре, той се поразпусна и накара Милена да му изпее „Милен Милени думаше„. Той обичаше тая песен, защото също както в нея, снаха му се казваше Милена, а син му, нейният мъж – Милен. Като я слушаше, драго му беше да гледа снаха си и жал му беше за Милен, който наедно с двамата си братя беше на война и не се знаеше дали и той, и те ще се върнат живи.

  Какво стана после? Синовете му си додоха живи и здрави, но той ги не позна: имаше смут в душите им, гледаха изкриво, сприхави бяха и зли като подгонени вълци. Доде тежко време, всичко се повърна назад, като изтървана из баир надолу каруца. Най-напред войските, които бяха заминали към Кюстенджа и Тулча, започнаха да се връщат набързо – точеха се деня и нощта, в дъжд, в кал, в студ, гладни, изнемощели. По селата се отбиваха войници и тропаха от врата на врата за коматче хляб като просяци. Колко набързо бяха си отишли и каква мъка са влачили, можеше да се види от туй, че когато напролет се стопи снегът, пътищата, отдето бяха минали, се белееха от костите на измрелия добитък. Върнаха се пак румънците и туриха границата, където си беше по-рано, току пред къщите. Селото остана отсам, а половината му мера – отвъд.

  Той удържа думата си и раздели синовете си. Но каква полза? Не било съдено да видят добро, нито те, нито той. Средният, Атанас, още като се върна, заболя и уж нищо му няма, уж само понастинал, а легна и вече не стана. Най-старият му син, Никола – юнак мъж, личен, на когото не можеше да се нарадва, когато си дохождаше в отпуск, фелдфебел, с медали, покрили целите му гърди, – той пък тръгна по партии, стана кмет. Строг човек беше, държеше за право, за закон, но кой ти слуша, кой мисли да върви из прав път? И една вечер, както стоеше с приятели в кръчмата, стреляха през прозореца и го убиха. Отиде си и той. Остана още една вдовица и още една черна забрадка се замярка от село към гробищата.

  Остана най-малкият му син, Милен. Нему се паднаха нивите отвъд, в Румъния, и той живееше там – в чуждо село и в чуждо царство. Беше на една крачка далеч, но нито той можеше да дойде, нито старецът можеше да отиде при него, когато поиска. Навик стана на Вълкадина да стане сутрин, да подкара пред себе си кравата, за да я пасе – колкото да се намира на работа, – да излезе над селото и да се изкачи на баира. Там имаше един голям бряст и докато кравата пасеше наоколо, той седеше под бряста, облегнат на дънера му, и гледаше отвъд през границата. Двамата му покойни сина оставиха възрастни синове, те работеха, за тях той не мислеше. Грижите му сега бяха за Милена. И като гледаше отвъд границата, случваше се Милен и Милена да излязат на нива. Той ги познаваше по лицата, по вървежа, ако бяха по-близо, по добитъка – ако бяха по-далеч, и ги гледаше с часове. Ако с тях пък се случеше и някое от децата им, една старческа милозлива усмивка стоеше на лицето му през всичкото време, докато ги гледаше. Между него и тях беше границата и по нея от време на време минаваха чужди войници със сини шинели и рогати шапки.

  Един ден селото настръхна от лоша вест: отсреща, в селото, гдето живееше Милен, дошли жандарми, били, изтезавали, след туй вързали мъжете и ги откарали навътре. С голяма мъка Вълкадин мина границата и намери Милена. Когато го извадиха от затвора, колкото да го види, сърцето на стария плувна в кръв: тоз ли е Милен? Тоз ли е син му? С потъмняло лице, с хлътнали очи, със запечена кръв по челото и по страните. Погледна го, потопи очи в земята и – ни дума.

  – Кажи ми, Милене, кажи ми, сине, ако не си направил нищо, ако си прав, друга царщина е тук, но ще ходя, ще харча, хапката от устата си ще дам, ще те отърва.

  – Не – кай, – тейко. Нищо не съм направил. Смазаха ме, взеха ми здравето. Да мога само да мина отвъд и там да умра.

  Когато си мислеше всичко туй – а то беше всеки ден, – Вълкадин стоеше, както по-рано, под бряста, и гледаше през границата. Милена го нямаше вече – няма ли да се мерне нейде из къра един бял и един черен кон и до тях – няма ли да види Милена – и децата й. Но в къра нивите бяха изкласили и хора нямаше. Само едни зелени жита и в тях нацъфтял много, много мак, ален като кръв.

  Вълкадин стана, прибра кравата, за да я напъди към село. Вървеше, без да подигне очи, без да погледне наляво или надясно. Когато си дойде вкъщи, той чу, че в собата старата му снаха, Къдра, говори с някого. Отбягваше да се среща с хора, но сега като че го бутна някой и влезе. Насреща си видя Милена. Жените станаха, Милена му целуна ръка и заплака. Заплака и Къдра. Дълго време сълзите на Милена течаха по лицето й. Поуспокояваше се, речеше да каже нещо, гърдите й пак започваха да се тресат и пак дигаше престилката си да бърше сълзите си. Без да каже нещо, Вълкадин излезе. Когато Милена сне престилката от очите си, него го нямаше.

  – Къде отиде тейко? – рече тя. – Че аз за него съм дошла. Толкоз имам да му думам.

  Излязоха вън, потърсиха го. Вълкадин го нямаше.

  – Не се сърди, Миленке, не му вържи кусур – говореше Къдра. – Свекъра е станал такъв един… мълчи. Какво не му приказваме, как не го раздумваме – не отваря устата си, не казва нищо, мълчи. И не е от вчера, а вече месеци как е тъй.

  Върнаха се вкъщи, постояха още, приказваха и за добро, и за зло. На няколко пъти, когато думата се повърна за него, Къдра разправи, че свекър им, откакто са се поминали мъжете, най-много след смъртта на Милена, тъй се е изменил, че никой не може да го познае. Не слиза в село, не се среща с никого. И не приказва. Не приказва нито със свои, нито с чужди. Цяло село туй знае: Вълкадин не е приказвал, Вълкадин не искал да приказва. И тъй си е: мълчи. Мълчи и мисли. Какво мисли – един Господ знае.

  Като стана да си ходи, Милена каза:

  – Да можех, щях да го почакам, докато се върне. А не мога, че хората, дето съм дошла с тях, бързат. Ти, како Къдро, му кажи. Кажи му, както ти казах: милея го Милена, Господ вижда, ама какво да правя? Не от добро и аз съм рекла да ида под второ венчило. Намери се тоз човек, добър бил, казват, едно дете имал само. Не мога сама. Да има мъж вкъщи, да запази имота за децата. За тях го правя. Пък и мене, вдовица да не ме одумват хората. Милея го Милена, ама какво да правя? Моля му се на тейко да ми даде прошка, тъй му кажи.

  Не до портата, а чак до каруцата изпрати Къдра етърва си и стоя там, докато тя се качи и замина през границата.

  Вълкадин се прибра вкъщи, като се стъмни. Когато Къдра му разправи защо беше дохождала Милена, какво е казала, той я изслуша, но не рече нищо. Нахрани се, прибра се и, както винаги, легна си рано. Но не мина час-два, той се събуди и отвори очи, като да не беше спал. И мислите му – не от вчера, не от онзи ден – също като нишка от чекрък, която нито се е скъсвала, нито се е спирала, се занизаха пак в ума му:

  Кои са тез, дето съдят на хората и редят световните работи, кой им дава таз сила, има ли Господ? Не са ли родени и те от майка и няма ли да умрат, като всички хора? Как може да се тегли граница ей тъй е, детосе случи – да оставиш гробищата в една държава, а в друга – близките на умрелите? Да тръгнеш да идеш при брата си, сина си да тръгнеш да видиш – и да те срещне някакъв си чужд войник, дошъл кой знае отде, да насочи срещу ти пушка, нож и да каже: „Назад!“ У дома си да си, и да те пъдят. Как може да става туй, Господи, как?

  Кой хвърля брат против брата и син против баща? Защо доброто го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да избягаш от оса – змия ще те ухапе. Няма милост, няма блага дума, няма почит. Защо, Господи? Защо?

  Когато купуват или продават нещо, на хората очите са в кантаря. А защо, когато съдят човека, когато животът му е на косъм, гледат през пръсти? Нема ли човек да разбере, че Милен не е направил нищо, че е прав, че е чист? Защо убиват невинния и защо притискат сиромаха? Защо, Господи? Защо?

  Земята ражда толкоз, колкото е раждала и по-рано. Защо има гладни, защо има голи и боси? А там, отвъд границата, що е! Чуждото се взема като свое, вкъщи в къта е седнал пришълец и пъди навън стопанина, праща го като добитък в яхъра. Старците са навели глави, мъжете стискат зъби и мълчат. Защо в таквоз усилно време криеш себе си, Господи? Защо?“

  Минават тъй часове. Развиделява се, прозорецът става червен – слънце изгрява. Вълкадин става, подкарва пред себе си кравата и излиза вън от село. Горе на баира той сяда под бряста, гледа отсам, гледа отвъд границата и мислите му се нижат безспир, безкрай.

  Десетина дни по-късно Милена пак дойде. Като я посрещна Къдра, каквато мъдра и замислена беше, разбра, че няма да чуе нещо добро.

  – Каза ли на тейка? Какво рече?

  – Ух, Миленке. Да продумаше барем, че ако не каже добро, зло да каже. А човекът си заключил устата и мълчи. Казах му, казах му аз всичко. Ей на – даде ми туй…

  Тя развърза един възел, светнаха златни пари: три по-едри махмудии и двайсетина рубета.

  – Дай ги, кай, на Милена. Давам й прошка. Нека прави каквото Господ я е научил.

  – Друго не каза ли?

  – Толкоз каза. И туй са всичките ми думи, що съм чула от него от година насам.

  Милена не взе парите. Остави възела на земята.

  – Че аз пари не съм искала от него – рече тя. – Аз искам да ми каже добра дума, да ме напъти. Защо ми дава тоз наниз?

  – Знам ли, Миленке. Мисля си и аз и ми дойде на ум, че той беше се врекъл да ти даде нещо – помниш ли, кога вършахме, кога мъжете бяха още на война? Той каза тогаз, че ще ти даде нещо. Може туй да е.

  Изведнаж Милена си спомни оная вечер и си я спомни тъй ясно, като че я виждаше пак: месечина беше, свекър й я накара да изпее „Милен Милени думаше„. Тя се просълзи. „Той обеща да ми даде нещо – помисли си тя, – това ще да е.“

  – А аз пари не ща! – извика тя с болка. – Искам да ми каже една добра дума, да ме разтуши. Аз ще го чакам. И днес, и утре ще стоя тук и ще го видя.

  Тя наистина реши да го чака, но като постоя и поприказва с Къдра, хвана я мъка.

  – Не мога, ще ида да го намеря. Де ходи той?

  – Де ще ходи. Горе над селото нали има бряст? Все там, под този бряст стои.

  Милена постъкми забрадката си и тръгна. Докато минаваше през село, никого не видя, никой не я срещна. Пое нагоре из баира. Какъв благ, какъв мъдър човек беше едно време свекър й – мислеше си тя. – Колко шеги е правил, колко са се смели. Ох, то неговата и нейната мъка са като морето големи – що да се прави, станалото станало, умрелият от гроба няма да се върне. Защо бяга от нея, защо не й продума?

  Тя беше горе на баира и погледна: под бряста стои свекър й. И какво прави? Отпуснал глава на коленете си, мисли. Или ще обърне очи нагоре – клонете на бряста ли гледа, или към небето поглежда?

  Милена е близо до него, но той не я забелязва. Но ето видя я, пообърна се наляво, пообърна се надясно, като че гледаше де да се скрие, и стана.

  – Тейко! Тейко! – извика Милена.

  Вълкадин забърза, след него и тя. Понастигна го, той чуваше стъпките й, но пак не се обърна.

  – Тейко, чакай… Що бягаш от мене? Тейко, моля ти се, тейко…

  Той все вървеше, като да беше глух. Обхваната от мъка, Милена заплака с глас. Тогава той се обърна – висок, с брада, черна по краищата, бяла в средата, с тежък, дръпнат навътре поглед, замислен. И пак не каза нищо.

  – Човече, продумай ми! – рече Милена с плач. – Що бягаш от мене?

  Вълкадин все тъй я гледаше.

  Кажи ми думица… Продумай, тейко!

  Тя тръгна към него. Вълкадин дигна ръка и я спря:

  – Иди си. Остави ме. Какво искаш да приказвам? Няма какво да приказвам. Аз приказвам с Бога…

  Той се обърна и тръгна. Милена си остана тъй, слисана, объркана. Изведнъж тя като че разбра туй, което искаше да й каже, и не тръгна вече след него. Погледа, погледа подире му, след туй се върна. По лицето й затекоха сълзи.

   

• Протестна мрежа: Защо ГЕРБ мълчи за модела “Кой“?

  Никога не сме спирали да се интересуваме „Кой” управлява. А опасенията ни сега са, че дневният ред ще се подмени – след избори, които станаха факт заради едногодишни протести, заяви едно от лицата на „Протестна мрежа” Константин Павлов – Комитата.

  .

  Големият въпрос е дали няма да има неофициално споразумение, което да запази корпорацията „Кой”. Моделът „Кой” не е демонтиран – тези мрежи от зависимости са проникнали толкова дълбоко, че ако някой смята, че с едни избори това ще бъде преодоляно, значи много се лъже, добави Антоанета Цонева – също популярно лице на „Протестна мрежа”.

  Искаме да бъде ограничен произволът. Затова трябват правила – например всеки един договор, в който са включени обществени средства, да се публикува в цялост на специален сайт. Друго предложение – всички, които по закон декларират пред Сметната палата доходите си, да декларират и условията, при които са взели кредити и заеми. Да бъде проведен референдумът за изборна реформа, да се гласува електронно, гражданите да имат електронни подписи и да могат да контактуват с администрация, продължи Цонева пред Нова телевизия.

  Фактът, че ГЕРБ не споменава по никакъв начин за изчистване на държавата дори при разговори с ДПС, дълбоко ни тревожи, подчерта Комитата. Няма го въпросът за „Кой” в „екселските таблици” на ГЕРБ. Ние чуваме само изявления от Бойко Борисов за широк консенсус между всички организации – а виждаме как години не се избира главен съдебен инспектор, не се избира председател на ВКС, Красьо Черния си е все така актуален. Подадохме сигнал срещу Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков преди месеци – какво се работи по отношение на Пеевски? Единственото, което научихме, беше, че Ирена Кръстева е платила 30 хил. лева данъци след нашия сигнал. Поискахме от правосъдния министър Христо Иванов да каже как Делян Пеевски е получил достъп до най-високо ниво на класифицирана информация, след като уж не стана шеф на ДАНС, завърши Цонева.

  Източник: Аctualno.com

  *****

  ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ, КОИТО ИСКАТ ДА УЧАСТВАТ В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА

   

  Приключиха поредните предсрочни избори, в които половината от избирателите не отидоха до урните. Бяхме свидетели на преднамерено вяла кампания и бягство от лидерски дебат.

  Нито една политическа сила не получава самостоятелно властта. Спечелилата най-много гласове ГЕРБ започва преговори за съставяне на правителство на „споделената отговорност“.

  Видяхме как на отминалите избори, прикрита зад етикетите за евроатлантизъм и либерални ценности, Корпорацията “#КОЙ” си набави гласове и е в готовност, гласно или негласно, да подкрепи всяко управление, което няма да накърни интересите й.

  За всички е ясно, че страната се намира в тежкия захват на една самозабравила се върхушка без цвят, която иска да има чадър от съдебната система, да бъде недосегаема и да запази влияние и лостове в икономическия и политическия живот на страната.

  Така повече не може да продължава. България трябва да стане нормална държава, която да служи на своите граждани, а не на мафията. Хората, които всеки ден се сблъскват с несправедливостта и произвола, искат демонтиране на модела #КОЙ и управление поправила.

  Едногодишният протест на свободните граждани демаскира модела #КОЙ, но държавата не е изтръгната от него. Основан на мръсната договорка между икономически интереси, медиен монопол и политическо влияние, моделът може да бъде разрушен само с продължителни и настойчиви усилия от гражданите и политици с гръбнак и без зависимости.

  Ние, от Протестна мрежа, заявяваме, че всяка сглобка между парламентарните партии, която е без ясно оповестена цел за демонтиране на модела #КОЙ, ще бъде обикновена разпределителна коалиция, поделяща ресори и контрол върху публичен ресурс – конструкция, укрепваща влиянието на корпоративни и нелегитимни интереси, рушаща институциите и правовия ред. Такова сговаряне представляваше управлението на Орешарски и Тройната коалиция.

  За да бъдат завързани ръцете на политици, търсещи привилегирован достъп до публичен ресурс, за да бъдат спрени партизанските клики, дебнещи позиции в изпълнителната власт и пресирани лобитата в парламента, за които той е обикновена ЛаФка, няма да престанем да настояваме за правила, които да осигурят граждански контрол над всеки, който е във властта!

  Ултимативно важно е гражданите да знаят какви са намеренията на бъдещите управляващи и как смятат да ги реализират. Коалиция без публичен договор за управление, без ясен график за действие и непрозрачност в управлението, ще отвори широко врата пред #КОЙ.

  Управление, което се крепи единствено на балансите и подялбата между коалиционните партньори, загърбвайки обществения интерес и правото на гражданите на добро управление, няма да е коалиция на „споделената отговорност“, а на разпределението на порции и плячка. Всяка такава коалиция е обречена.

  Никой не може да управлява дълго барикадиран зад заграждения и палки, игнорирайки гласа на гражданите. Ще се отиде много скоро на нови избори, ако политиците не са разбрали какво им казаха гневните хора от улицата.

  Ние, от Протестна мрежа, сме заявили, че искаме от бъдещия парламент:

  * Създаване на парламентарна комисия „#КОЙ“ за разследване на икономическите, политически и медийни връзки и зависимости, които произведоха политическата фигура „успял млад мъж на 33“ и направиха възможно назначаването му за шеф на ДАНС;

  * Провеждане на парламентарно разследване за проекта „Южен поток“ с цел разкриване на антиевропейските действия на правителството на Орешарски и изваждане на светло на цялата засекретена документация за одобрението на проекта и осъществяването му;

  * Реална операция „Чисти ръце“, което означава: приемане на пакет от законодателни мерки, гарантиращи провеждането на задълбочена проверка на имущественото състояние и конфликтите на интереси на водещи политици, магистрати и висши държавни служители.

  Настояваме за реализирането на 10 стъпки от изпълнителната и законодателната власт за демонтиране на модела #КОЙ:

  1. „Отворени договори“ – Публикуване на всеки договор за изразходване на публични средства и управление и разпореждане с държавна и общинска собственост – създаване на специален сайт, който дава възможност на всеки гражданин да види как неговата община и централната власт изразходват публичните пари, публикуване на договорите, включително на дружества с над 50% държавно и общинско участие.

  2. „Отворени данни“ – Всички данни за дейността на институциите и информацията в публични регистри се публикуват във формат и вид, даващ възможност за обработка, сравнимост и свързване на информацията, така че всеки заинтересован да може да изгради информирана позиция за резултатите от управлението.

  3. „Електронно гласуване и е-управление“ – Електронно гласуване по интернет, осигуряване на безплатен електронен подпис на всеки гражданин за взаимодействие с институциите, електронни услуги.

  4. „Прозрачни назначения“ – При избор от Народното събрание на членове на колективни органи партиите обявят публично критериите, по които подбират и излъчват своите кандидати за тези позиции; всеки член на държавен регулаторен, контролен и антимонополен орган, при деклариране пред Сметната палата на отношенията с кредитни и финансови институции, посочва освен размера и условията, при които са взети кредити и направени депозити, същото се отнася и за депутатите и останалите лица, задължени по закон да декларират имуществото си.

  5. „Независима съдебна система“ – Магистратите избират пряко своите представители във Висшия съдебен съвет.

  6. „Решаваме ние как избираме“ – Провеждане на референдум за изборна реформа; облекчаване на условията за провеждане на референдум по инициатива на гражданите – намаляване на броя подписите и удължаване на срока за събирането им; създаване на многомандатен избирателен район „Чужбина“.

  7. „Свободни медии“ – Приемане на законодателство за ограничаване на концентрацията в собствеността и разпространението на медии и гарантиращо разкриването на крайните собственици на медии.

  8. „Прозрачно партийно финансиране“ – Размерът на субсидията на партиите се намалява наполовина и се изразходва при строго определени критерии и условия; всеки разход над 1000 лева се посочва конкретно в отчета пред Сметната палата.

  9. „Прозрачно законодателство“ – Нито един закон не може да бъде внесен и приет без предварителна оценка на въздействието и обществено обсъждане.

  10. „Блокиране на Държавна сигурност“ – Хора, свързани с Държавна сигурност, не получават номинации и назначения в държавни структури – лустрация, която може да се проведе, ако управляващите имат смелост да спазват този принцип.

  Протестна мрежа
  13.10.2014 г.

   

• Ден на белия бастун

  Днес, 15 октомври, отбелязваме Международния ден на белия бастун, посветен на правото на лесно придвижване на слепите хора.

  Денят на белия бастун е провъзгласен в Париж през 1980 година на заседание на Световния съюз за благополучие на слепите. За първи път в света през 1931 г. френската графиня Гуили Хербемонт е подарила на незрящите хора в Париж 100 бели бастуна, с които да си служат за придвижване.

  През 1964 година на 15 октомври американския президент Джонсън е подарил на незрящите в Америка дълги бели бастуни, което е станало началото за системните им тренировки в ориентиране и мобилност. Белият бастун е приет и като защитен знак в законите за уличното движение на всички страни в света. Признат е и като знак за тежко зрително увреждане и като символ за самостоятелността на хората без зрение.

   

• Николай Михайлов: „Грозните и глупавите“ срещу „красивите и интелигентните“. Рунд трети

  Интервю на Веселин Стойнев с д-р Николай Михайлов,

  в. „Труд“

  .

  

  – Има ли консенсус сред политическите сили и в обществото, че е по-добре да има някакво правителство, отколкото да се върви към нови избори, г-н Михайлов?

  – Нови избори са малко вероятни. Имаме етнически вот, купен вот и вот с отвращение. Какъв въпрос би решила скъпо струваща мобилизация? А и доколко е възможна? Влачат телата си до урните, без всякакъв ентусиазъм, пак ли да го правят? В общественото настроение фигурира, струва ми се, следният парадокс: длъжни са да управляват, защото са негодни. Нека съставят правителство. Иначе няма кой да извози боклука, ще пипнем ебола. Държавата е на ръб, предприятието е пред фалит. Ако персоналът се разбяга, защото е скаран, възниква въпрос за неговото дисциплинарно уволнение, локаут. Съставянето на кабинет е въпрос на надпартийно самосъхранение. Иначе губят всички.
  Правителство с Борисов начело е трудна задача. Борисов иска цялата власт, а не част от нея. Идеята да я дели с учениците на Костов, като бъде обвързан с коалиционно споразумение, е наивна. Редукцията на Борисов е мисия невъзможна, това трябва да е ясно. Борисов е непоправимо съвършен, идеята да бъде преправян е кощунство. ГЕРБ с Борисов начело е окупационна сила, триумфалистки проект. Властта му е или тотална, или скандално отнета. Делима харизматична власт не съществува. Проблемът е, че му се радват. Това е проблемът. Проблем на проблемите. Културен проблем.
  Изходът от това персонално задръстване е да стане президент. Дотогава ще е мъка, което не означава, че и след това няма да бъде. Мъка, но по друг начин.

  – Какъв е хоризонтът на политическата стабилност? Май никой не очаква пълен мандат на новия парламент. Едни искат Велико народно събрание, други – програмно правителство…

  – Картината не предполага стабилност, а джумбуш и нервни кризи. Говорят за „смирение“, но няма да се сбъдне, защото би било непостижимо извисяване. По-благоразумно е да се разчита на класовия страх. Не смирението, а страхът е извор на стабилност. И охлаждането на реформаторската страст. „Красивите и интелигентните“ ще преживеят трансформация от агенти на промяната в сила на статуквото. Това е почти сигурно. Властта „вразумява“. Няма да питат „кой“, както питаха миналото лято, защото ще управляват с този „кой“. Кунева и Кънев ще скокнат в скута на Борисов, по силата на „дълг“ и за тяхно неприлично удоволствие. Да живее моралът! Долу Путин!

  – Как ви изглежда порастването, съзряването и стареенето на партиите? Премина ли Реформаторският блок фазата на детинския инфантилизъм?

  – Реформаторският блок се котира прилично, някои го наричат хит на сезона. Но това е силно преувеличение.Тези 9% са ефект от протеста, квота на традиционните сини. Гласуваха мобилизирани от ехото на вувузелите, с които опищяха София. Днес този грачещ звук звучи автопародийно, защото моралният им патос е нелеп в подножието на Борисов. Оттук нататък предстои морална пауза, заслужен нравствен отдих. Това трябва да се помни, за да се проумее, че и „красивите и интелигентните“ подлежат на реформа, за която изглежда нямат нито въображение, нито ценз. Мисля, че оттам трябва да се почне.
  РБ има всички шансове да повтори съдбата на десните партии, които загиват от фанатизъм и непоследователност. Правилно е да искат реформи, но не могат да ги натрапят на Борисов, даже и да искат. А не е сигурно, че искат. Ако се откажат от реформите бламират себе си, заглавието им е блок за реформи. А и трудно ще се откажат от властта, защото ги тегли и защото са под натиска на дясната клиентела. Тази клиентела ще запита „за какво се борихме“. Това пита всяка клиентела.
  Борисов не реформира, а строи зали, магистрали и Лувър. Борисов не е самоубиец, а хедонист на властта. Борисов знае много добре, че неутрализацията на реформаторските претенции минава през реално участие във властта, през загуба на девственост. Станете министри, заповядайте в бардака. Ще ви се намери сводник. Станете професионалисти.

  – Има ли накъде повече да се развива ГЕРБ в зряла възраст?

  – ГЕРБ ще живее до президентските избори, след тях ще се бори за живот. Борисов ще се премести от „Дондуков“ 1 в „Дондуков“ 2. И после ГЕРБ ще съществува с крамоли и спомени. Това е оптимистичният сценарий. Песимистичният е дълговечност по аналогия с БСП, от добрите й години. Мащабна клиентела, абонирана за власт. Култура на рекета и чалгата, с колаборационисти от всички съсловия. Корпорация по модела на ДПС. ДПС в смесените райони, ГЕРБ навсякъде. Борисов и Доган до свършека на българския свят.

  – След втори пореден нисък резултат върви ли БСП към старческа немощ?

  – БСП е отровена от своето минало и гасне. Левите енергии наказват тази грешница, която симулира левица, макар че от утробата й се родиха всички чудовища на прехода. Мачът се води между евроконформизма на партийния елит и традиционния сантимент на левия избирател. Ту леви, ту десни. Около украинската криза бяха жалки.

  – Патриоти, националисти и популисти само си сменят местата и имената или могат да сервират и по-големи изненади?

  – Патриотите имат бъдеще, но не трябва да повтарят грешките на Сидеров. Патриот не означава истеричен ретор, безскрупулен демагог или нарушител на обществения ред. Нито жалък опортюнист, по финансови причини. Патриотите имат мисия да припомнят националния интерес, дори и да са неспособни да го формулират. Има риск обаче да се превърнат в специалисти по заканата, в оратори на съмнителна мъжественост. Българските националисти черпят електората с поводи за лоши чувства и после ги обсъждат в сутрешните блокове. Това доскучава.

  – 2013-а в началото бе година на един тип протести, после на други, продължили и в 2014-а. Какво се задава в 2015-а?

  – Летният протест избухна след абсурдно назначение. Знаехме, че стандартният политик е клоун или акробат, но ни припомниха, че може и да е формен глупак. Станишев ни припомни. Арогантната глупост срещна масов отпор. Но после всичко се изроди по „десен“ образец – заеха се да отървават света от „отровната му плесен“, от флуидното зло на „червените боклуци“. Ето резултатът: Борисов, когото един протест изгони, друг протест върна, и то със смехотворното самомнение, че ни връща в Европа и ни отървава от Путин. Закъснява гражданското осъзнаване, че проблемът не лежи на повърхността на опозицията сини – червени, а по-дълбоко в патологиите на българското мислене. В гражданската незрялост, в предразсъдъците и лумпенизацията. Иначе биха се сетили, че Борисов не е никакво решение, а недопустим компромис между официално и подземно, между СИК и Европа. Българите забравиха какво е скандално, ако изобщо са знаели.
  Мисля, че през 2015-а февруарският протест ще вземе реванш на летния. „Грозните и глупавите“ срещу „красивите и интелигентните“. Рунд трети.

   

• Renowned Chemist Says Evolutionists Do Not Understand the Origin of Life

  

  HOUSTON – A prominent chemist who was recognized this year as one of the 50 most influential scientists in the world says most scientists do not understand how evolution could explain the existence of life.

  Dr. James Tour is a well-known professor at Rice University, specializing in chemistry, nanoengineering, and computer science. Over the last 30 years, Tour has authored over 500 research publications, and he was recognized as one of “The 50 Most Influential Scientists in the World Today” by TheBestSchools.org. Tour has also received awards and recognitions from the American Chemical Society, Thomson Reuters, Honda, NASA, and others.

  In a video released in late 2012, Tour explained that he has had extensive experience studying the origin of life.

  “I will tell you as a scientist and a synthetic chemist,” Tour said, “if anybody should be able to understand evolution, it is me, because I make molecules for a living, and I don’t just buy a kit, and mix this and mix this, and get that. I mean, ab initio, I make molecules. I understand how hard it is to make molecules.”

  Despite his experiences and expertise, Tour admits that he does not understand how evolution could account for life’s existence.

  “I don’t understand evolution, and I will confess that to you,” he says in the video. “Is it okay for me to say, ‘I don’t understand this’? Is that all right? I know that there’s a lot of people out there that don’t understand anything about organic synthesis, but they understand evolution. I understand a lot about making molecules; I don’t understand evolution. And you would just say that, wow, I must be really unusual.”

  However, Tour says he is not the only one who does not understand how life could have arisen through natural, unguided processes.

  “Let me tell you what goes on in the back rooms of science—with National Academy members, with Nobel Prize winners,” Tour stated. “I have sat with them, and when I get them alone, not in public—because it’s a scary thing, if you say what I just said—I say, ‘Do you understand all of this, where all of this came from, and how this happens?’”

  The answer he inevitably receives, Tour explained, is: “no.”

  “Every time that I have sat with people who are synthetic chemists, who understand this, they go, ‘Uh-uh. Nope.’” Tour said. “And if they’re afraid to say ‘yes,’ they say nothing. They just stare at me, because they can’t sincerely do it.”

  Fair says there is an important distinction between microevolution and macroevolution—the former is clearly observable and repeatable, but the latter has never been witnessed.

  “From what I can see, microevolution is a fact; we see it all around us regarding small changes within a species, and biologists demonstrate this procedure in their labs on a daily basis. Hence, there is no argument regarding microevolution,” he wrote in a blog post. “The core of the debate for me, therefore, is the extrapolation of microevolution to macroevolution.”

  After recognizing that evolutionists are “collectively bewildered” by life’s origins, Tour joined nearly 900 other scientists in signing A Scientific Dissent from Darwinism, which states: “We are skeptical of claims for the ability of random mutation and natural selection to account for the complexity of life. Careful examination of the evidence for Darwinian theory should be encouraged.”

  If evolution cannot account for life’s existence, then how did life originate? Tour says the most reasonable answer is simple.

  “I believe fundamentally that God created us all,” he told the Houston Chronicle.
  Photo: www.jmtour.com

  – See more at: http://christiannews.net/2014/10/13/renowned-chemist-says-evolutionists-do-not-understand-the-origin-of-life/#sthash.yb1XAT4h.dpuf

   

• Цветан Василев и съпругата му с палат за 20 млн евро край Женева

  
  Антоанета Василева – или как един университетски преподавател се сдобива с къща на Женевското езеро за „скромните“ 20 милиона евро.
  
  Журналистическо разследване на „Труд“ установи, че през 2014 г., само месеци преди поставянeто на КТБ под специален надзор, Антоанета Василева – съпруга на издирвания банкер Цветан Василев, която понастоящем е преподавател по икономика в Университета за национално и световно стопанство в град София, е закупила за огромната сума от 20 млн. евро супер луксозна вила в кантон Женева, на брега на Женевското езеро.

  Как един български университетски преподавател със скромни доходи може да се сдобие с този луксозен имот в една от най–скъпите дестинации за недвижими имоти в Европа, а именно – Женевското езеро? Отговорът на този въпрос е елементарен – чрез „дарения“ на парични суми от нейния съпруг Цветан Василев.

  Още през 2012 г. Антоанета и Цветан Василеви откриват свои сметки в клона на лихтенщайнска банка в Цюрих, Швейцария, като през периода до закупуването на имота банкерът последователно превежда по сметката на своята съпруга огромни парични суми от други свои чуждестранни сметки.

  Парите имат различен произход, включително доходи (възнаграждения) от консултантски услуги (най-вероятно фиктивни), изплатени на Василев от свързаната с него офшорна фирма „EFV International Financial Ventures Limited“, която от своя страна има дялови участия в небезизвестните български дружества „ТЦ – ИМЕ“ АД, „Хедж Инвестмънт“ АД и други – част от групата на свързаните с Василев дружества и дружествата „бушони“, за които „Труд“ разкри в поредица от статии, че са били щедро кредитирани от КТБ с огромни по размер кредити.

  „ЕFV“ е притежавала акции от капитала и на самата банка. Или доходи, получени от Василев под формата на дивидент от неговата еднолична фирма „Бромак“ ЕООД, която от своя страна бе мажоритарен акционер в капитала на КТБ до поставянето на банката под специален надзор. Както вече писахме, „Бромак“ е продавал скъпо през годините част от своето акционерно участие в банката на други свързани с Василев и кредитирани от КТБ дружества купувачи, от което (отново с пари на КТБ) дружеството е формирало големи счетоводни печалби.

  Още по – фрапиращ е случая с липсата на 206–те милиона лева касова наличност в КТБ, за която сума след затварянето на банката представители на нейното управление твърдяха, че била предоставена именно на „Бромак“. Във всички случаи, въпреки сложните комбинации от различни транзакции, въпросните 20 млн. евро, „дарени“ от Василев на своята съпруга за закупуването на луксозната женевска къща, имат един и същи първоначален произход – това са пари на КТБ (пари на клиентите и вложителите на банката).

  Не само, че с пари на КТБ Антоанета Василева купува луксозната къща, но и с пари на банката прави изключително скъп ремонт, на стойност почти 2 милиона евро. След закупуването на имота Антоанета Василева сключва през март 2014г. договор с австрийската дизайнерска фирма „Йозеф Гьобел“ ГмбХ, с предмет – вътрешно оформление на „House Geneva”, за чийто услуги заплаща почти 2 милиона евро. Разточителство, което едва ли притеснява фамилията Василеви, все пак парите за този ремонт не са техни, а на КТБ, предоставени чрез свързаните с Василев дружества, като дружеството „Инвест Мениджмънт” ЕООД (старо наименование „КВ Реал” ЕООД) – което е дъщерно дружество на „Тръст Василеви“ ООД и което именно заплаща от своя сметка в КТБ на австрийската дизайнерска фирма част от дължимите за ремонтите пари. „Инвест Мениджмънт” има кредити към КТБ, както и заеми от други свързани с Василев дружества „бушони” – също кредитополучатели от КТБ, които са били щедро кредитирани от банката.

  Ето така – чрез парите на една банка, за Василева е лесно да придобие супер луксозен имот на брега на Женевското езеро и да хвърли милиони за неговото ремонтиране и обзавеждане, въпреки, че е само на една университетска заплата.

  

  Имението на Женевското езеро

  Имението за близо 20 млн. евро в най-тузарския квартал на Женева – „Колони“, е собственост на половинката на Василев – Антоанета. Това показва справка в поземления регистър на Женева.

  Данните в него сочат, че фамилията на обвинения за длъжностно присвояване на почти 206 млн. лева от КТБ бизнесмен се е сдобила със златния парцел през ноември 2012 г. – година, след като според прокуратурата е стартирало източването на милионите от поставения под спецнадзора на БНБ трезор. Дали имотът е закупен с част от тези пари е въпрос, на който трябва да отговорят разследващите. Факт обаче е, че изборът на място за придобивката едва ли е случаен – освен с красиви гледки, градът е пословичен и с конфиденциалността, която банките му предоставят на бизнесмени със съмнителни авоари.

  Намиращ се на левия бряг на езерото, „Колони“ е нещо като „Ориндж каунти“ за Женева. Кварталът се състои от няколко вилни зони, като сред най-тачените от потенциалните купувачи е Рут. Именно в тази зона, на 1 ноември 2012 г. професорът от УНСС по международен бизнес и мениджмънт – Антоанета Василева, се сдобива с парцел от 2113 кв.м., къща в модерен стил от 240 кв.м. и гараж от 70 квадрата. Общата цена, на която Василева плаща за имота е 23 500 000 швейцарски франка или 19,5 млн. евро.

  Това автоматично поставя придобивката, намираща се на ул. „Chemin du Nant d’Argent“ 18 не само извън възможностите на преподавателската заплата на Василева, но и в най-горния ценови диапазон на имотния пазар в околността. Къщата се намира на стотина метра над брега, на около километър от пристанището и на по-малко от 2 км. от игрището, което се хвали с 18 дупки, лимитиран членски състав и цена от 150 франка на игра за външни посетители. Не на последно място тя е на трийсетина минути с кола от летището на швейцарския град, където фамилията е можела спокойно да каца с частния си самолет „Лиърджет“.

  Супер имоти на банкера в София

  В сърцето на града

  Едва ли има софиянец, който да не е виждал бялата реновирана сграда на пилони, висяща над пешеходния преход до парка „Кристал“. Този луксозен имот, представляващ луксозен апартамент и офис е собственост също на „Инвест Мениджмънт“ – дъщерното дружество на семейната фирма „Тръст Василеви“.

  Дружеството инвестира почти 20 милиона лева за придобиването на имота, за луксозния ремонт и супер луксозното му обзавеждане, за което също е използвана австрийската фирма „Йозеф Гьобел“ ГмбХ. От къде са парите на „Инвест Мениджмънт“ – отговорът води в същата посока – от КТБ, или това отново са парите на банката, предоставени като банкови кредити на други свързани с Василев фирми „бушони“ – без дейност и възможност за връщане на кредитите, които от своя страна предоставят на „Инвест Мениджмънт“ необходимите за закупуването и реновирането на имота заеми. Така, отново без лев собствени средства, фамилията Василеви се сдобива и с луксозния имот в центъра на София.

  В „Бояна“

  Семейната къща на Василеви се намира в град София, кв. „Бояна“ ул.“Саша Попов“ също е собственост на „Инвест Мениджмънт“ – дъщерното дружество на „Тръст Василеви“. По сведения на „Труд“ лусозният палат, който можете да видите на снимката, струва на „фамилията“ над 10 милиона лева.

  Източник:  в. „Труд“

• Възрожденски учебници могат да се четат онлайн

  Уникални помагала, които са били в помощ при обучението на българските ученици от преди два века, могат да бъдат намерени онлайн. Учебни програми, буквари, атласи,  учебници по български език и риторика, по физика и химия и други книги, които са издадени преди Освобождението или малко след това, са лесно откриваеми в дигитален вид в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС. Търсенето и четенето им е безплатно и достъпно за всеки, благодарение на едноименния проект на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“.

  

  Придобиването на знания и добро образование е било престижно в онези години. Съставителите на учебните програми са се опитвали да осигурят и съответните учебни пособия, които да предоставят най-новите и модерни за онова време научни постижения. Например учебникът по„Зоология: За долнитѣ класове на българскитѣ реални училища и гимназии”(1881) , е бил превод на помагалото, което тогава са използвали в гимназиите в Австро-Унгария. Друг подобен учебник е бил този по „Физика за главны народны училища“ (1872).

  „Общое землеописание вкратце за сичката земля“, издадено в Смирна през 1843 г., както и„Малъкъ учебенъ атласъ въ девять карты”, публикуван през 1865 г. от „Книжарница на Хр. Г. Данов и Друж.“, са безценни помагала по география. Второто от тях  съдържа между другото и „Гороописателна карта на Земното кълбо“, „Горо- и водоописателна карта на Европа“, карти на Европа и Азия в „граждански преглед“ и отразява етап от политическите промени в света, когато държави като Персия, Белуджистан и Хындостан все още са съществували, а днешните Китай и Австралия са се именували Хына и Нова Холандия.

  Интерес представляват и учебниците по математика: „Опытна численница: За употребленіе на тѣхъ, които ся учатъ на най долнытѣ чинове на Елленските училища” от Х. Вафа, издаден през 1846 г., и „Математическа географія. В. Бардовски; Преведена отъ русскійтъ нѫ ново-бѫлгарскійтъ езыкъ отъ Иван А. Богоров“ от 1842 г., които синтезират най-доброто от тогавашните познания по въпроса.

  Освен учебни помагала, в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в България (вж. www.nalis.bg) може да бъде открит изключително любопитен педагогически наръчник от 1872 г. за тогавашните учители – „Рѫководство по звучнѫтѫ методѫ за учителите въ пьрвоначалните училища“. Забележителна е и оригиналната учебна програма отпреди два века, използвана като основен документ при подготовката на учениците в габровските гимназии през 1873 г. Тя е препоръчително четиво за съвременните читатели, които биха искали да сравнят днешната училищна система с тази отпреди Освобождението. В онези години „първоначалното обучение“ е започвало в първо и второ „отделение”, където се е наблягало на четенето „по български и по славянски“, на преписването от книги, както и на „умствено счисление“. На този етап момичетата и момчетата са се обучавали заедно. Преминавайки обаче в Главното училище, те се разделяли. Приоритет се давал на Главното мъжко училище, където се наблягало на сериозно изучаване на български език и словесност, история, математика, естествени науки и чужди езици. Специално внимание се отделяло и на предмета „Законътъ Божiй“ и всеки час започвал с молитва.

  Намирането и четенето на тези и други възрожденски книги през интернет е не само възможно – благодарение на единния онлайн каталог на академичните библиотеки в България – но е също лесно, безплатно и достъпно за всеки. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“ и предоставя интегрирано търсене в каталозите на включените в него библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. Каталогът  НАБИС дава възможност за извършване на търсене (вкл. по ключова дума) на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2 милиона и 500 хиляди записа от 30 библиотеки в България.

   

  Източник:  Nauka.bg

• Десета световна среща на българските медии: Родолюбие в глобалния свят

   

  

  „Родолюбие в глобалния свят“ е темата на Десетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света /АБМС/.

  Десетото издание на традиционния форум, събиращ журналисти от България и от чужбина, ще се състои от 19 до 23 октомври в София, Босилеград и Цариброд, съобщи на пресконференция на 9 октомври генералният директор на БТА Максим Минчев. Продължаваме традициите да отиваме там, където има сериозни български общности и медии, и където можем да помогнем, отбеляза той.

  Десетата световна среща на българските медии ще бъде официално открита от президента Росен Плевнелиев в София на 20 октомври, а работната програма ще продължи в столицата и в Западните покрайнини до 22 октомври.

  В събитието ще участват над 40 представители на български вестници, списания, новинарски и информационни сайтове, радиа и телевизии от 20 държави, както и колеги от най-влиятелните национални медии.

  „Българската журналистика зад граница продължава да живее, можем да я намерим дори в страни като Бразилия, Катар, Южна Африка“, коментира генералният директор на БТА. Дневният ред на срещата ще бъде изцяло съсредоточен около проблематика, засягаща българските медии зад граница. „Те обслужват една мощна българска диаспора от близо два милиона души. Тази диаспора има и сериозно влияние върху икономиката на страната, а както се вижда напоследък, има и пряко значение върху изборите у нас“, отбеляза Максим Минчев.

  Наред с професионалните теми за качеството и достоверността на новините, участниците ще обсъждат ролята на задграничните медии в живота на общностите ни в чужбина, начините им за финансиране и взаимоотношенията им с институциите. Акцент в програмата ще бъде дискусия за Стратегията за българите в чужбина.

  Юбилейното издание на форума отново ще бъде съпроводено от културна програма, която предвижда посветена на историята на Босилеград изложба и музикални и театрални изпълнения.

  По традиция Световните срещи на българските медии събират собственици, главни редактори, генерални и изпълнителни директори и журналисти от най-значимите български медии у нас и по света. В тях участват също държавници, политици, дипломати, представители на културата, науката, медийни експерти.

  Състоялите се от 2005 г. до днес девет срещи (в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново) се превърнаха в национални събития със значим обществен ефект и публичност в България и извън нея. Инициатори и организатори на всички Световни срещи на българските медии са БТА и АБМС, с подкрепата на българското предприемачество.

  Източник:  БТА

• Ако имаше избирателен район „Чужбина“, той щеше да излъчи 10 депутата

  

  Ако на тези избори имаше отделен избирателен район „Чужбина” той щеше да излъчи 10 депутата – петима за ДПС, трима за ГЕРБ, един депутат за Реформаторския блок и един за АБВ. Това сочат изчисленията на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите, живеещи зад граница.

  В ефира на Дарик радио Манов подчерта, че една от причините за недоволството на кюстендилци срещу мандата, спечелен от ДПС там, е тъкмо липсата на отделен МИР в чужбина – нещо, за което сънародниците ни извън страната настояват от години. Друга причина за несправедливото разпределение на мандати според Стефан Манов е голямата разлика в броя депутати, които се излъчват от различните райони на страната. Той напомни, че е сложна математическата схема по разпределението на мандатите.

  „Направих си труда да проверя при сегашната конфигурация на НС с осем партии и методиката на ЦИК колко стъпки са били необходими, за да се напаснат мандатите. Ситуацията е на исторически рекорд – 68 прехвърляния на мандати са били извършени на т.нар. трета стъпка, за да се напаснат мандатите по избирателни райони и партии. Повече от половината от мандатите в парламента са подскачали от стъпка в стъпка в математическия алгоритъм”, обясни Манов.

  „Това не може да бъде една консистентна методика, това го казахме още през 2013 г. Тук няма нищо общо новия Изборен кодекс, това е методиката, която беше изработена от проф. Калинов от миналата ЦИК и която беше възприета и в новия кодекс”, допълни той.

  Според него сегашната методика търпи леко подобряване чисто математически, но основният проблем ще остане докато липсва избирателен чужбина.

  Близо 145 000 българи са гласували извън страната на 5 октомври. В Турция гласувалите са малко над 62 000, което е лек спад с 5 на сто спрямо 2013 г., когато там вота си са дали 66 186 души.

  Гласуването в Западна Европа и Съединените щати обаче бележи ръст със 66 %, защото на фона на гласувалите през 2013 г. близо 50 000 души в чужбина без тези от Турция, сега броят на упражнилите правото си на глас там е бил 82 403 души.

   

  Запис на интервюто със Стефан Манов можете да чуете в сайта на Дарик радио ТУК.

   

• <<
• 1
...
• 96
• 97
• 98
• 99
• 100
• 101
• 102
• 103
• 104
• 105
• 106
...
• 414
• >>