Всички авторски страници

Авторски

• Г. Котев: Как министър Щонов обслужва грабежа с вдигане цените на тока

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  6-ти август 2014 г., служебния кабинет на Георги Близнашки, подреден от ГЕРБ-ерския президент Плевнелиев, встъпва в длъжност.

  27-ми август 2014 г., министърът на енергетиката Васил Щонов дава първото си телевизионно интервю за бТВ. То е публикувано на интернет страницата на повереното му ведомство, което прави удобно използването му, за онагледяване на механизма за манипулация на народонаселението. Ето линка към интервюто:

  Васил Щонов: Реформирането на енергийния сектор ще гарантира неговата стабилност в дългосрочен план
  
  

  Министър Щонов не възразява срещу заявената от вицепремиера (и негова ресорна шефка) от предния ден, че НЕК губи по 50 милиона лева на месец от дисбаланса в цените, по които компанията купува и продава електроенергията.

  

  26-ти септември 2014 г., министър Щонов дава пресконференция, за да защити необходимостта от 10% поскъпване на тока от 1-ви октомври и последващо поскъпване до достигане на 150% от сегашните нива, т.е. с 50% на горе. Пак от сайта на МИЕ:

  Васил Щонов: Предприехме съвкупност от мерки за намаляване дефицита в енергетиката
  
  

  Оп-палянкааааа….! Завесата се вдига? Щонов дава конкретни числа и това ни развързва ръцете да смятаме. След като няма изрично уточнение ние разбираме, че става въпрос за среднопретеглени (нормирани) цени по отношение на целия микс, т.е. не за конкретен източник (въглища, уран, слънце, вятър, вода или биомаса), а за всички заедно.

  Първо – установяваме, че разликата в цените на които НЕК купува и продава е 52 лева.

  Второ – проверяваме какво е средното натоварване на родната енергийна система от сайта на Електроенергийния системен оператор и приемаме, че то е около 3900 МВт, независимо, че на моментната снимка, която направих за онагледяване, то е по-голямо:

  

  И сега се хващайте за калкулаторите! Денят има 24 часа? Тогава 3900 х 24 = 93 600 МВт.ч, т.е. среднодневно цяла България консумира 93 600 мега-ват-часа електроенергия. За тези от вас, които предпочитат по-популярната мерна единица, това прави 93 600 000 (деветдесет и три милиона и шестстотин хиляди) кило-ват-часа (КВт.ч). Приемаме, че месеца се състои от 30 дни? Тогава 93 600 х 30 = 2 808 000 МВт.ч. Такова количество електроенергия средномесечно НЕК купува по-скъпо и продава по-евтино, с разлика в цените от 52 лева? Тогава 2 808 000 х 52 = 146 016 000 лева, или почти 150 милиона лева!!!
  

  Какво получаваме на практика, уважаеми дами и господа? Излиза, че средномесечната загуба на НЕК е ТРИ ПЪТИ по-голяма от заявеното от вицепремиера Захариева и мълчаливо прието от министър Щонов. Кое от двете е вярното? Или по-поавилно е да се попита дали въобще едно от двете е вярно?
  

  Аз съм категоричен, че нито едната от двете „пързалки“ не е вярна. Това може да се докаже, ако бъде осветена цялата информация, която се използва за определяне на цената в микса, а още по-добре – цялата информация от закупуването на горивата, през производството и препродажбите по веригата. Тогава ще стане още по интересно…

  КАТЕГОРИЧЕН ИЗВОД – министър Щонов и вицепремиер Захариева най-нагло лъжат и целят обработване на общественото мнение в посока приемане „неизбежната необходимост“ от повишаване цената на тока, с цел бъдещи грабежи.

  Допълнителни аргументи!

  Вчера, 29 септември 2014 г., беше публикувана авторитетна класация на 100-те най-добри (ТОП) компании в Юго-Източна Европа и в нея НЕК (Националната електрическа компания) е на завидното 19 (деветнадесето) място! Класацията можете да разгледате в детайли от ТУК. (Повече за изследването и извършителите от ТУК.)

  

  И конкретната позиция на „предфалитната“ НЕК:

  

  Излиза, че за 2012-та година НЕК е загубила под 100 милиона лева, а за цялата 2013-та – под 150 милиона лева. Ако продължите да довършите сметката, която започнах по-горе, ще стигнете до „загуба“ на НЕК на годишна база с много над 1.5 милиарда лева!!!
  

  Посочените в класацията загуби на НЕК за двете предходни години се дължат най-вероятно на резкия спад в потреблението на електроенергия в страната през тези две години, а не на разлики в цените.

  Вече са изминали близо 100 часа, откакто министър Щонов е дал въпросната пресконференция, на която се саморазобличава в нагла лъжа, и аз нарочно изчаках този период, за да видя дали някой от безбройните енергийни „експерти“ да направи и ви предложи този елементарен сравнителен анализ. Ъ-ъ! Нито „експерти“, нито „политици“, нито „медии“, нито „институции“. НИ-КОЙ!

  А вие, като се запознаете с фактите идете след 5 дни и пак им гласувайте доверието си! Те ще ви се отблагодарят с ново повишение от 1-ви януари. Честито!

  .
  

• Огромен плаващ остров може да стане собственост на България?

  Бизнесмен иска да дари на България плаващ остров с площта на Белгия

  .

  Виктор Иванов, в. „24 часа“
  

  

  България може да разшири територията си с още 27 хил. кв. км, като обяви за свой остров в Тихия океан, който се намира на около 1000 км северно от Нова Зеландия и на 16 000 км от България. В момента той е собственост на компанията на българския бизнесмен В. Б., който го предлага на държавата официално. Площта на острова е колкото на Белгия (30 хил. кв. км), или една четвърт от тази на България, пише той в предложение до президента Росен Плевнелиев.

  Бизнесменът пожела да остане анонимен от страх, че може да му бъде оказван натиск от престъпни групировки, но името му, както и това на компанията, се пазят в редакцията на в. “24 часа”.

  Островът е природен феномен, тъй като е плаващ из океана, образуван от вулканично изригване, дължината му е 480 км, а ширината 57 км. Собственост е на

  регистрираната в Панама компания на В. Б. “Ван Мепел Инк”

  от 2013 г., става ясно от писмото на бизнесмена до президента Росен Плевнелиев, с което той предлага на държавата да присъедини имота му към България. Писмото е внесено на 16 септември, след като преди това 3 месеца В. Б. чака отговор от Министерския съвет и МВнР. Там внесъл предложението си на 1 юли, когато на власт бе правителството на Пламен Орешарски.

  Отговор все още няма, но дни след като пратил предложението,

  се появил брокер на имоти с пълната преписка от МС,
  
  твърди бизнесменът. Той искал да посредничи за продажбата на острова. След това се е появил и международен инвеститор с идеята В. Б. да обяви острова за независима държава.

  Бизнесменът обаче държи да го обяви за българска територия. Дори предлага 10% от острова да стане държавна собственост.

  Това означава, че България ще има право и на 10% от парите, които биха били спечелени, ако островът бъде продаден.

  Островът е от пемза, която е образувана от бързото охлаждане на лавата в морската вода. (Още за острова – долу.)

  България може да спечели от това, че международното право не предвижда никакъв статут за т.нар. плаващи острови, се твърди в писмото на бизнесмена до Плевнелиев. Той прилага и становище на професорите по международно право Александър Янков и Иван Владимиров, че страната ни може да обяви острова за своя територия и да защити тази позиция в ООН.

  В момента островът носи единствено служебна сигнатура YJNI според записа в активите на панамската компания.

  “Сам финансирах експедиция, която да отиде до острова и да му постави вимпел, както и да го обяви за моя собственост”, разказа пред в. “24 часа” В. Б. Направил го през офшорка по финансови причини.

  “Ако го бях записал на българската компания, нямаше да мога да платя данъците на такъв актив и щях да фалирам”, обясни бизнесменът.

  Всъщност той се е възползвал именно от правния вакум по отношение на плаващите острови. Неговият е образуван от изригване на вулкан през 2012 г. и е описан от пилоти на новозеландските военновъздушни сили. Нова Зеландия, както и островите Фиджи и Кук, които също са наблизо, не са предявили претенции към него, защото е извън техните териториални води. Като го обявява за актив обаче, компанията “Ван Мепел Инк” го превръща просто във вещ и единственото, което може да направи, е да го раздроби.

  

  Ако го обяви за своя територия, освен острова

  България ще владее и три* морски мили

  околовръст като териториални води и 200 морски мили като изключителна икономическа зона. Тоест ще има право както на рибните богатства, така и на евентуални залежи на нефт, газ и всякакви други изкопаеми на дъното на океана, обясни В. Б. Площта на икономическата 200-милна зона е по-голяма от цялото Черно море, се твърди в писмото на бизнесмена до Плевнелиев.

  В. Б. предлага и България да предложи на всички в ЕС островът да бъде обявен за общо владение на съюза.

  Така можело да се осигури опазването му от завладяване, тъй като страната ни няма силен военноморски флот, който да го направи сам. В писмото си до Плевнелиев той изтъква и, че с обявяването на острова за българско владение България ще разшири своята територия за първи път в своята история.

  

  Образуван е през 2012 г. от изригнал вулкан, ако се продаде като материал, може да струва 5 трилиона долара

  Oстровът, завладян от В. Б., се образува през 2012 г. след изригване на подводен вулкан. Учените тогава твърдят, че вероятно става въпрос за изригване на вулкана Моновай. При бързото си охлаждане лавата задържа в себе си газовете от изригването и по този начин образува огромен скален блок от пемза, който е по-лек от водата и се носи на повърхността на Тихия океан.

  Първоначално новият остров е наблюдаван от пилоти от новозеландските ВВС, има и няколко изследователски експедиции. Появяват се намерения на океанолози по неговото движение да изследват теченията в Тихия океан. Никой обаче не предприема действия да обяви плаващия остров за своя собственост.

  В. Б. твърди, че е научил за съществуването му от интернет. Направил консултации и чрез регистрираната в Панама компания изпратил експедиция да постави на острова вимпел на фирмата и да го впише в активите. Това става на 28 юни 2013 г., когато фирмата “Вен Мепел Инк” издава първия си нотариално заверен акт за собственост.

  На 29 януари 2014 г. е издаден втори акт на фирмата, с който се констатира, че плаващият остров е открит и посетен от специално наети от компанията хора, които са поставили на него метален вимпел със знаци на фирмата, и е обявено встъпването във владение.

  Островът представлява скална маса от 35-40 млрд. тона вулканична скала пемза според проучване на геолога Константин Ранкс. Според него, ако бъде продаден като инертен материал, стойността му би била 5 трилиона долара при цена от 150 долара на тон материал. Пемзата била подходяща за укрепване на бреговете на заплашени от покачващото се ниво на световния океан държави като Холандия и Италия.

  Островът обаче може да бъде и закотвен както по изкуствен път, така и по естествен, ако се закачи за върха на подводна планина. Тогава всички богатства в изключителната му икономическа зона – рибни ресурси и подземни богатства, ще са собственост на държавата, която го владее.

  

  Новите острови са ничии, докато не са окупирани

  Kонвенцията за морско право на ООН не е предвидила правила за определяне на правния статут на новообразуваните острови, пише в становище към предложението на В. Б. българският специалист по международно право проф. Александър Янков. Той е и председател на комисията по международно право на ООН, както и учредител на международната асоциация по морско право. Бил е съдия в международния трибунал по морско право в Хамбург.

  Липсата на правна уредба за новите острови се дължи на изключителната рядкост на тяхното образуване, обяснява професорът. Има обаче практика, според която при възникване на нови острови в открито море те са ничии, докато някоя държава не ги окупира и не уведоми за това ООН и останалите държави. Заради тази правна дупка към плаващия остров може да бъдат приложени правни и фактически действия, за да се придобие собственост върху него, твърди проф. Янков. Той съветва панамската компания да прехвърли острова на българско юридическо лице.

  Така автоматично върху него се разпростират българските закони, както и тези на ЕС. След това пък българската компания трябва да дари част от него на България, а МС да издаде акт за държавна собственост. Така вече островът щял да е суверенно територия на България, а паралелно с това да стане и част от ЕС, твърди професорът.

  Янков препоръчва българските дипломатически представители спешно да запознаят останалите държави в ЕС с новата придобивка на страната ни и да потърсят тяхното съдействие за опазването. Причината е, че в района се преплитат интересите на Нова Зеландия, Австралия и Япония, които са морски сили, докато България не е. В момента Япония и Китай водят спор пред ООН за новообразувани вулканични острови, припомня той в становището си.

  

  ____________________________________________

  * 12 морски мили.

• Пет причини младите да не гласуват

  Илиана Райчева, Радио България

  .

  

  Когато започнат да се планират предизборни кампании, всички партии се кълнат в младото поколение. Накрая се оказва, че пак са го изпуснали като избирател.

  „Основната причина, която касае не само младите, а и голяма част от българското общество, това е разрушената символна връзка между политическия елит и българските граждани, функционално наречени избиратели. Тази нарушена връзка тотално е подменила доверието с отрицание на елита, което е форма на кризата на легитимност на цялата ни политическа система. След като имаме усещането, че политическата система не произвежда смислен резултат, който ни касае като общност и всеки един поотделно, нормално е това да се отрази и в отношението върху елитите”, коментира политологът Страхил Делийски, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, в ефира на Радио България. Той формулира пет причини младите да не участват във вота:

  „Защо да се полагат излишни ресурси за кампания, след като младите не гласуват?”

  Младите в столицата искат политици с морал, а техните връстници в малките градове и в селата – работа и заплати. Лошото е, че партиите ги възприемат като една група и резултатът е ясен.

  Всички партии декларират, че ще поставят младите в центъра на своята кампания, но това не се случва.

  Елитите спорят за виновност и минало, а младите си говорят за перспективи и бъдеще.

  „Модерно е да си активен” – представителите на „градската младеж”, които участваха в протестите, родиха едно ново „ние”.

  „Нямаме работа и никой не се интересува от нас” се е превърнало в трайно разбиране за ролята на младежите от малките населени места в политическия процес.

  „Младежките партийни организации са банка с послушни кадри” и само се симулира подмладяване и политическа промяна. Позволява се главно на един тип млади да навлязат в дебрите на голямата политика. Те не могат да бъдат пример за своите връстници.

  Страхил Делийски коментира и от какво могат да бъдат провокирани да застанат пред урните младите българи, живеещи в чужбина.

  Запис на интервюто на Илиана Райчева със Страхил Делийски може да се чуе в сайта на БНР.

   

• Проф. Доналд Гарнър: Русия, Асад и кюрдите могат да помогнат на САЩ срещу ИДИЛ

  Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор

   

  Проф. Доналд Гарнър, „Уолстрийт джърнъл“

  

  Заканата на президента Барак Обама да ликвидира т. нар. „Ислямска държава“ чрез създаване на съюз на засегнатите страни бе очаквана с нетърпение в САЩ и може да проработи, ако той избере подходящите съюзници. Но да се направи такъв избор, не е лесно. Той прилича на избора, пред който се изправи Франклин Рузвелт през 1941 г. Нацистката военна машина бе нападнала Русия и бе пред вратите на Москва и Ленинград, когато президентът Рузвелт направи трудния, но мъдър избор да подкрепи Сталин. Въпреки че Сталин бе избил десетки милиони невинни руснаци, решението на Рузвелт да изпрати милиарди в оръжия на този най-жесток диктатор бе решаващо за предотвратяването на още по-зловещ Холокост. По-добре комунистическа Източна Европа, отколкото нацистка Европа.

  Рузвелт не размаха пръст едновременно на Сталин и Хитлер и не ги смъмри еднакво, че са злодеи, нито предложи нещо толкова глупаво като 500 млн. долара за съживяване на разбитата белогвардейска армия. Вместо това той просто призна, че

  Сталин е по-малката опасност от Хитлер за света

  Естествено, щеше да е по-добре да се избавим и от Хитлер, и от Сталин, но нямаше как. Още тогава нашите политици разбраха, че много често най-доброто е враг на доброто.

  Сега президентът Обама трябва да избере по-малката от две злини. В Сирия ще победи или новият халифат на ИДИЛ, или президентът Асад, защото няма как да се отървем от двамата при липса на желание да изпратим постоянна окупационна военна сила. Режимът на Асад не заплашва Америка, не е заплашвал Израел и е единствената сила в Сирия, която няма да изтреби древните християнски общества от Леванта или кюрдите от Северна Сирия. Асад не е добро момче, но не е ИДИЛ. Здравият разум показва, че правителството му би използвало много по-добре 500-те милиона долара, отколкото водевилните войници на Свободната сирийска армия. Залъгваме се, че ще намерим и обучим ислямски бунтовници, на които ще можем да вярваме, че ще воюват, и то само срещу ИДИЛ. Ако финансираме предполагаемо умерени ислямисти, поемаме голям риск да предизвикаме пълен хаос в Сирия чрез елиминиране или отслабване на властта на Асад. Мислете си за Либия, но умножена по 10!

  Обама трябва да приеме факта, че Арабската пролет, която харесваше толкова много, просто не върши работа. Когато помогнахме за свалянето на Кадафи в Либия (и то след като Муамар се отказа от програмата си за атомно оръжие), какво получихме? Убийствена анархия, която струва живота на нашия посланик и заплаши да се превърне в още едно бойно поле на ИДИЛ. Също така Обама бе доволен, когато Мубарак бе изритан от Египет, но тогава „Мюсюлманските братя“ поеха властта и бяха на косъм от налагане на истинска ислямска тирания. Какво направи Обама после? Просто спря военното сътрудничество и оръжейната помощ за новото светско военно правителство и ни спечели омразата на всички в Египет.

  Нашият най-силен, най-сигурен съюзник в Близкия изток е Русия

  Тя има достатъчно продължителна разправия с радикалния ислям и нейният съюз с режима на Асад би могъл да придаде някакъв смисъл на нашите усилия по този дълъг път. Като нация трябва да се събудим и да видим грубата реалност, че ислямът продължава своята 14-вековна война срещу Запада. В тази светлина се вижда, че Русия е нашият естествен съюзник в смутния свят. Като първи знак за някакво чувство на отговорност пред света правителството на САЩ трябва да сключи сделка с Путин за санкциите и Украйна и да се захване с възловата задача за унищожаване на ИДИЛ.

  Ако пряката подкрепа за Асад и сътрудничеството с Русия са твърде смущаващи за финото чувство за справедливост на Обама, може поне да се дадат оръжия на кюрдите в Сирия и да бъдат обучени за война с ИДИЛ. Кюрдите не се стремят да свалят Асад и само на тях може да се има доверие, че ще се бият единствено с ИДИЛ. Те просто се опитват да се отделят в анклав на север, а не да превземат Дамаск и да започнат да избиват шиити и да режат глави на християни. Сирия сега е сърцето на ИДИЛ и това сърце може да бъде изтръгнато само от кюрдите и Асад, защото те са единствените играчи, притежаващи необходимата ограничена амбиция да направят работещ съюз.

  Администрацията на Обама просто трябва да признае, че когато сме нахлували в ислямски държави, винаги сме ги оставяли много по-съсипани и опасни, отколкото сме ги заварили. През последните 40 години всеки американски президент без Джордж Буш-старши е злоупотребявал с американската сила и последствията от това са подкопавали нашите позиции в ислямския свят и нашата национална сигурност. Картър помогна да бъде сменен шахът на Иран с аятолаха, а Рейгън помогна на „Ал Кайда“ да свали комунистическия режим на Афганистан и да го замени с талибаните. Клинтън нападна Сърбия, бомбардира Белград и създаде жалката мюсюлманска държава Косово. Путин обича да сочи този пример, за да оправдае своята интервенция в Украйна. Но най-много се отличи Джордж Буш, който нахлу в Ирак (след като страната се отказа от оръжията си за масово унищожение), и сега Ирак се превърна от изолирана диктатура в жалка разрушена държава, която е рай за най-лошите от джихадистите. Халифът на „Ислямска държава“, който сега управлява от Мосул голяма част от Ирак, щеше още да си чете Корана в затвора, ако Саддам Хюсеин беше жив.

  За беда американският наивитет улесни

  разпространението на метастазите на радикалния ислям и платихме на 11 септември, като продължаваме да плащаме и досега. Американската пожелателна политика към ислямските държави изглежда така – прекрасен свят без лоши хора, който магически ще се появи, стига да осигурим на всички мюсюлмани възможността да разкъсат своите държави на парчета.

  Надявам се, че Конгресът ще отвори очите си за реалностите в Сирия, Ирак и ИДИЛ и ще откаже на Обама да се доверим и въоръжим „умерените ислямски бойци“, които искат да свалят нашия истински ужасен съюзник – президента на Сирия Башар Асад. Тези, които гласуват за стратегията на правителството да подкопае властта на Асад, би трябвало да обяснят защо замяната на Асад с ИДИЛ е добра за Америка. Сигурно Халиф Ибрахим ал Багдади от „Ислямска държава“ се моли всяка нощ Конгресът да отпусне на неговите най-слаби врагове тонове пари и модерно оръжие. ИДИЛ ще ги присвои още по-лесно, отколкото заграби американското оръжие, изоставено от иракската армия в Мосул.

  Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор. В Близкия изток само интересите на кюрдите, сирийското правителство и Русия съвпадат с интересите на Америка.

  Източник:  в. „Сега“

• Environmental Effects of Coal Bed Methane

  By M. Brian McMahon, Вrianmcmahonlaw.com
  

  Coal bed methane extraction is one of the nation’s fastest growing alternative energy industries, currently accounting for approximately seven percent of the nation’s natural gas supply. Coal bed methane extraction is a process for collecting methane reserves from coal deposits. The increasing demand for alternative energy sources and cleaner burning fossil fuels will undoubtedly continue to stimulate growth in this emerging industry. Although coal bed methane is touted as „clean“ energy; the extraction of coal bed methane has significant environmental consequences on the local ecology. At particular risk are local residents, farmers and businesses relying on ground and surface water for domestic purposes.

  What Is Coal Bed Methane?

  Coal bed methane is a natural gas by-product of coal formation. During coal formation, organic matter is chemically broken down into simple organic compounds. Methane is a by-product of this breakdown.

  Coal is very porous but lacks matrix permeability. In other words, water can seep into coal but can’t flow through it. Naturally occurring fractures in coal allow ground water to permeate the coal and provide the means through which the methane is stored in the coal bed. Due to coal’s porous nature, methane gas produced during coal formation is absorbed into the coal bed and held in place by the weight of the surrounding groundwater.

  How Is Coal Bed Methane Extracted?

  In order to commercially produce coal bed methane, it is necessary to decrease the water pressure within the coal bed. When the pressure is decreased, the methane gas naturally desorbs from the coal and migrates through the coal bed.

  This natural phenomenon is the basis for coal bed methane production. In extracting methane from coal beds, a well is drilled down to the coal bed and the sides of the well are then encased in concrete. A water pump is dropped down into the coal bed and the top of the well is sealed with a venting pipe to collect the methane. Large amounts of groundwater are pumped out of the coal bed, causing a corresponding decrease in water pressure. The decreased water pressure allows the methane to escape from the coal and migrate along the coal fractures and up into the well. The methane is then pumped from the well through the venting pipe where it is compressed and sold.

  What Are the Environmental Effects of Coal Bed Methane Extraction?

  Water Depletion.

  One of the environmental effects of coal bed methane extraction is the immense quantity of water pumped out of the coal bed aquifers. On average, approximately 12-15 gallons of water per minute are pumped from each well. During the initial phase of production, water is pumped at a very high rate. The extracted water is typically discharged into local streams or reinjected into the ground. Where the coal bed groundwater is relatively pure, surface discharge is the most common method of disposal. Smaller quantities are sometime stored in large pits for evaporation but this method is inefficient to deal with massive quantities of extracted groundwater. The removal and disposal of so much groundwater raises several concerns.

  One concern is that drainage of a coal bed aquifer will cause shallower aquifers to drain into the cavity created by the coal bed water extraction. This is a particular concern for local landowners relying on well water pumped from shallow aquifers, which is often the case, as aquifers used for domestic water wells tend to be shallower than coal bed aquifers. In several reported cases, local water wells have gone dry after coal bed methane operations have begun.

  A similar concern exists for coal bed aquifers that are tributaries to surface waters or adjacent groundwater aquifers, i.e., coal bed aquifers that contribute to other water sources. The drainage of tributary coal bed aquifers can cause a corresponding decline in the water levels of the contributory water sources. Consequently, water depletion from coal bed methane operations can have a significant impact on residents, farmers and businesses relying on affected water supplies.

  Surface Water Discharge.

  Because surface discharge is the most common disposal option for the extracted coal bed water,

  the compositional characteristics of coal bed water can have a tremendous impact on the surrounding ecology. The quality of coal bed water varies considerably from well to well and basin to basin, but, on average, the deeper the coal bed, the more saline the water becomes. Other compositional elements typically seen in extracted coal bed water include:

  • Major Cations (positively charged ions such as sodium, potassium, magnesium, & calcium)
  • Major Anions (negatively charged ions such as chlorine, sulfate, & hydrogen carbonate)
  • Trace Elements & Metals (iron, manganese, barium, chromium, arsenic, selenium, & mercury)
  • Organics (hydrocarbons and additives).

  The saline and sodic quality of coal bed water can have catastrophic impacts on local agriculture when discharged into local waterways. The moderate to high levels of salt in coal bed water can destroy soils and decrease crop production. The salts gather in the root base of plants, making it harder for the plants to extract water from the soil and inhibiting growth. As many farmers make use of stream and river diversion to water their crops and grazing fields, the surface discharge of coal bed water can negatively impact local agriculture.

  Unlike salinity, which measures the quantity of dissolved salts in water, sodic water is measured by the proportion of sodium to calcium and magnesium. Sodic water interacts with fine soils, like clay, and results in the formation of a hard crust that severely impairs water and air permeation. Sodic water can cause a sharp decrease in the growth of crops and other vegetation.

  Chemical & Radioactive Contamination.

  Because coal bed methane extraction depends upon the natural fractures within the coal bed, gas companies routinely attempt to increase the extent of coal bed fracturing in order to boost methane production. Hydraulic fracturing is a technique used for this purpose. Hydraulic fracturing pumps a mixture of heavy chemicals, water, sand and/or other materials down an extraction well under extremely high pressure in order to achieve the desired fracturing. Hydraulic fracturing raises serious concerns because of the chemicals being used and their impact on the local ecology.

  If the coal bed aquifer is tributary to surface water or other groundwater aquifers, chemical contamination can spread into domestic, agricultural, and industrial water supplies. Because hydraulic fracturing typically precedes the water extraction phase, much of the fracturing fluid will be pumped out of the aquifer along with the bulk of the groundwater. Where surface discharge is used to dispose of the extracted groundwater, the fracturing fluid is discharged along with the groundwater directly into local waterways, potentially contaminating water sources relied upon by local communities.

  The types of chemicals used in fracturing fluids vary from company to company. In some states, companies are not required to disclose the chemicals used in their mining operations, so the extent of contamination is still unknown. Based on Material Safety Data Sheets obtained from several coal bed methane operators, many of the chemicals used are highly toxic, water soluble, volatile, and highly mobile-some are even radioactive.

  Despite the fact that large amounts of hazardous chemicals are known to be injected directly into the coal bed aquifer, there is shockingly little oversight. Coal bed aquifers often contain potable or high-quality water and the injection of fracturing fluids into such water sources can permanently contaminate a viable source of water.

  Conclusion

  Coal bed methane production is a rapidly growing industry that will undoubted continue to expand under the nation’s demand for alternative energy sources. Although global climate concerns have illustrated the need for the development of clean burning fossil fuels, coal bed methane production is not without its environmental hazards. Water depletion from coal bed methane production can adversely impact adjacent residents, farmers and businesses that rely on local groundwater and surface waters. The saline and sodic quality of coal bed water can inhibit plant growth when discharged into local waterways. Chemical contamination resulting from hydraulic fracturing poses a significant threat to domestic, agricultural, and industrial water supplies and anyone unfortunate enough to be exposed to such hazardous materials. While the use of cleaner energy sources must be encouraged, such development should not proceed to the detriment of local communities.

   

• Миграция в бяло: от класическата уседналост до космополитния транснационализъм

  Илиана Райчева, Радио България

  .

  

  Кметът на едно малко българско планинско село лансира оригинална награда: двустаен апартамент на дамата, която се омъжи за лекар и го убеди да дойде да практикува при 970-те местни жители. Този анекдот илюстрира тежките дефицити пред здравната система в България. „Ако има награда за най-дискутираната, най-драматизираната, най-оплакваната миграция, тя безспорно би била спечелена от мобилността в бяло. Тя свидетелства и за мащабността на залозите: общественото здраве и човешката сигурност, както и идентичността и националната гордост, разминаващите се стратегии на държавата и нейните граждани, парадоксите на европейската интеграция. Чрез нея може да разберем всички противоречия на българската емиграция и да ги усетим много по-интензивно”. „Миграцията в бяло” ще бъде темата на пленарния доклад на доц. Анна Кръстева от Нов български университет, с който ще се включи в започващата днес научната конференция организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот”.

  „Ако лекарската миграция фокусира всички погледи, то е заради единодушното признание на нейния изключителен характер, коренящ се в четириизмерния й социален капитал”, каза в интервю за Радио България доц. Анна Кръстева. „Първото измерение е професионалното. Лекарите са част от висококвалифицираната миграция, от мобилните мозъци. Второто е икономическото. Огромен е делът на здравния сектор в развитите икономики и този дял ще продължи да нараства. Третото е хуманното. Малко професии имат честта на клетва като Хипократовата, която подчертава изключителния характер на медицината в служба на общността. Четвъртото е демократичното. „Лекари без граници” е една голяма и престижна международна организация, която развива хуманитарна дейност по всички кътчета на планетата. Лекарите у нас също имат много ясно заявена гражданска позиция. Още в началото на демократичните промени ги видяхме сред най-активните актьори на промяната. Всичко това прави лекарската мобилност, която наричам „миграция в бяло” толкова ключов момент, в който като се вгледаме, можем да разберем спецификата на българската миграция.”

  Лекарите, както и много други българи, стават все по-малко мигранти и все по-мобилни. Политическите елити описват лекарската миграция като загуба на квалифицирани млади българи, инвестиране в образование и превръщане на страната в донор на системите на здравеопазване на развитите европейски и не само държави. Чува се съвършено друго, когато лекарите говорят за своята миграция. Те говорят за признание, за достойни доходи, за много по-добри възможности, за професионална реализация. Според доц. Кръстева гледните точки са две:

  „Едната е гледната точка на държавата, другата – на отговорни граждани, които са поели живота в свои ръце. Неспособността на българските елити да прочетат голямата лекарска миграция като критика на своята политика, показва колко късогледи са те. Тази година на официалната церемония по връчване на дипломите в Медицинска академия в София най-добрият дипломант заявява: „Осемдесет процента от младите лекари искат да се реализират в чужбина”. Това е ярка критика на неглижирането на здравеопазването от българските елити. Нещо, което нашите политици не искат да разберат.”

  Докато нашите политици се оплакват, лекарите разгръщат разнообразни и иновативни форми на мобилност, каза доц. Кръстева. „Ще дам един полски пример. Полските самолети през уикендите са пълни с лекари, които в петък вечер заминават за Германия, където поемат дежурствата на немските лекари и в края на уикенда се връщат в Полша, за да поемат своята работа. Тези транснационални форми на мобилност ги наблюдаваме и при наши лекари. Ето български пример: един лекар, който има кабинет в един от най-престижните парижки квартали, заедно със свой колега, който има кабинет в Германия, от няколко години са открили частна клиника в България. Френският лекар една седмица в месеца работи в България, а три седмици в Париж. Немският му колега е постигнал баланс – две седмици в България и две седмици в Германия. В термините на миграционните теории това се нарича „трансгранично съществуване”. Има и други лекари, които превръщат мобилния капитал във финансов капитал. Лекари, които мигрират за известно време, имат добра реализация в чужбина. По различни причини се връщат и спестеното в чужбина инвестират в България. Един от многото лекари, които съм интервюирала, в рамките на моето изследване, има точно тази успешна реализация. Той продължава да работи в една от много престижните софийски клиники и в същото време е създал една малка, но специализирана в изключително важна хуманитарна сфера, клиника. Тук е и лекар, и инвеститор. Като поглежда към стената, облепена с рисунки за благодарност от малките му пациенти, той казва: „Аз обичам да помагам, но и обичам да печеля”. Други интересни форми на превръщане на мобилния капитал, това което лекарите натрупват със своя престой в чужбина, в кариерно развитие показват изключително впечатляващи и динамични резултати. Те искат да бъдат част от европейското професионално пространство, от европейските лекарски мрежи. Но те никога не са имали желание и проект да станат мигранти, а искат да внасят в България най-позитивното от този опит. Интервюирала съм директорите на едни от най-големите и престижни болници у нас. Повечето от тях се вписват в този модел. Виждаме много различни форми на мобилност, а не просто на миграция.”

  Анна Кръстева е категорична, че на първо място в лекарската мобилност е липсата на признание, едва след това идват парите. Другото, което трябва да се разбере е промяната на логиките и динамиките на новата вълна лекарска емиграция. Ако в началото на промените лекарите бяха инициатори, те тръгваха навън, сега много страни от европейската общност все по-активно ги привличат с най-различни форми. Какви са предизвикателствата към политическите елити? На първо място това е привличането на медицинската диаспора. Овластяването на лекарите чрез най-различни политики. Така бихме запазили като ресурс за държавата лекари, които са се установили в чужбина. На второ – това са предизвикателства около специализации. Дълго време по света можеха да продължават да им плащат за това да специализират, а ние карахме младите лекари сами да си плащат специализациите. И едва когато миграцията достигна толкова високи нива, българската държава се промени, смята доц. Кръстева. „Мобилността е най-доброто лекарство срещу миграцията. Един прекрасен урок, който научихме от мобилните лекари”, категорична е тя.

   

• Кампания „Да намерим посланията към българите в чужбина“

  Да намерим посланията към българите в чужбина на партиите и коалициите за изборите на 5 октомври 2014
  

  .

  Остават броени дни до изборите на 5 октомври 2014 г.

  За българите, живеещи в чужбина, пъзелът от условия, за да дадат успешно своя принос, е почти подреден. Освен изборната активност, която ще стане ясна в края на изборния ден, липсва още само едно-единствено парченце в картината. Това са посланията на политическите партии и коалиции към българите в чужбина:

  

  Къде са тези послания? Има ли ги въобще?

  Ударете едно рамо на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина! Изпратете като коментар под тази статия или под този пост във фейсбук  линкове към статии, видео и други медийни материали, където кандидатите за депутати на 25-те партии и коалиции се обръщат към 1.5 милиона българи в чужбина и говорят за техните проблеми, нужди и за решенията, които те предлагат, както и за визията и ролята на сънародниците в странство за бъдещето на България. Ние ще обобщим и предоставим информацията на нашите сънародници по света, за да ги улесним да вземат информирано решение в изборния ден.

  Благодарим за вашата помощ! Нека търсенето започне сега!

  Екипът на проекта

  Източник:  News-bg-abroad.com

  .

• Политическите обещания – на кого да вярваме

  Интервю на Илиана Райчева с политическия психолог Анелия Христова,

  Радио България
  

  .

  

  Кандидатите за парламента обещават евтин ток, газ, високи пенсии, заплати, майчински, процъфтяваща индустрия и високотехнологично здравеопазване… Но не казват откъде ще вземат пари за всичко това.
  

  Наред с познатия репертоар – критики към политическия враг и загриженост за бедните и онеправданите, кандидатите за депутати ни облъчват и с обещания. Повечето от тях са неизпълними. При това повсеместно надлъгване предизборните партийни програми нямат кой знае какво значение.

  Ето някои обещания от политическите платформи:

  Либерализация във всички сектори – от енергетика през здравеопазване до образование. Към електората се хвърлят две въдици – безплатно саниране на панелки и енергийни помощи за половин милион българи. И двете не решават никой от фундаменталните проблеми на обществото, но съблазняват.

  Електронното правителство, което никой не създаде, докато беше на власт, отново е сред приоритетите.

  Прогресивен данък върху доходите – предлага друга партия, стимули за българските стоки и производители – обещава трета, както и достъп до електроснабдяване на всички българи, дори в най-малките села.

  Още обещания – като безплатен таблет за всеки ученик, връщане на казармата, образователен ценз за гласуване, както и въвеждане на задължителен вот.

  Обещават се „дълбоки реформи” в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, също и образованието, здравеопазването, социалната сфера. Гражданите ще бъдат зарадвани с електронни услуги, бизнесът – с електронни обществени поръчки.

  Политическият психолог Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, коментира обещанията и дава обяснения защо не могат ясно да се разграничат десните от левите послания.

  „Въпросът е какво стои зад тях”, коментира доц. Христова. „Зад всяко едно обещание трябва да стоят: авторитет, човек, който със своята биография да бъде гарант на посланията; политическа партия – именно с нейната идеология ще бъде даден начина, по който обещанията ще бъдат изпълнени.”

  Посланието на доц. Христова към избирателите е да се гласува.

  Мотивите за това послание може да чуете в запис на нейното интервю, качен в сайта на БНР.

  .

• Ново българско неделно училище в Регенсбург, Германия

  Ново българско неделно училище отваря врати в германския град Регенсбург. В предаването „Събота 150“ на БНР един от инициаторите на идеята, Янка Желязова, разказа:

  .

  

  Ние сме група родители с огромно желание да направим училище за нашите деца. За тази цел сформирахме немско-българска родителска инициатива. Училището ни ще бъде регистрирано и ще работи съгласно изискванията на МОН за българските неделни училища в чужбина. Всички успешно завършили ученици ще получат удостоверение за проведено обучение по български език, литература, история и география. Ако един ден детето се върне в България, то ще бъде на нивото на съответния клас в България. […]

  Повечето от децата говорят много добър български, да не кажа перфектен, но ние искаме те да научат езика, а също литературата, по начина, по който се учи в нашите училища в България. Идеята ни е освен предметите, заложени в програмата на министерството, да добавим фолклор, обичаи, традиции. Освен това има много хора, които имат проблеми с адаптирането тук, в социалната и образователната система на Германия. Имаме намерение да включим и това към нашите дейности.

  Желязова подчерта, че за момента има 20 записани деца, които ще бъдат обучавани от две учителки. Тази неделя училището ще отвори врати.

  Цялото интервю с Янка Желязкова може да чуе в звуковия файл, качен в сайта на БНР.

  

   

• За кожата на един банкер – от село Душанци до жълтите павета пред БНБ

  Вместо да пази искрата на банковата стабилност, любимецът на политическата класа запали гражданска война

  .

  Ива Оприкова,  Faktor.bg

  Любителите астролози твърдят, че не е случайна фамилията на управителя на БНБ Иван Искров. Да носиш име, което всички асоциират с искрата , която може да запали огън и да възпламени дори гражданска война, като че ли най-точно съответства на характера на управителя на централната банка.

  Отмина „розовия“ период, в който гуверньорът и неговата свита трескаво ни убеждаваха как най-чистата до сега финансова институция – БНБ ни е осигурила „оазис“ насред световната финансова буря, както и че от тях по-мъдри в решенията си няма.

  Да, ама не!

  На местна почва се оказа, че царят е съвсем гол, а авторът на приказката се смее на небето. Оказа се , че БНБ са спали по една или друга причина години наред, за да се стигне до гърмежа на КТБ. Лошото обаче е,че това спане не е било само спрямо банката на Цветан Василев, но и спрямо други банки в България, което се опитват умело днес да прикриват!

  Никой вече не вярва на Управителното тяло на БНБ, нито пък че българското банково законодателство било от най-добре работещите в Европа. Всъщност не се посочва за КОГО е добре работещо. Никой вече не вярва на твърденията и на Управителя на на финансовата институция, че е независима. Всеки ден с действията си БНБ показва обратното – колко е зависима като институция! Бившият културен министър Вежди Рашидов, който е сред големите вложители в КТБ казва, че от Управителното тяло са зависими от заплатата си. Мнозина българи си мечтаят да получат поне веднъж в живота си месечна заплата от 90 хил. лв.

  Истината е, че всяка заплата дори и космическата все пак трябва да се заслужи. Тя се дава от данъкоплатците в България, а парадоксалното е, че Управителното тяло начело с гуверньорът не спират да показват унизително отношение точно към същата група или към своя работодател.

  Но защо се получава така?

  Много просто-мисленето на българските политици не е насочено към това как най-добре да се изпълнят интересите на обществото, а към това как да се завоюват позиции чрез назначаването на свои хора. И след това заемащите тези позиции да работят за партията и нейните лидери.В Англия избрали гуверньор на централната банка чрез онлайн конкурс и накрая си избрали канадец. Да се чуди човек …сякаш си нямат вътрешни хора по партийна линия. Но за съжаление при нас няма такива конкурси. От този партизански подход да поставим точния човек, който ще ни свърши определена работа в България си патим 25 години и ще си патим още толкова. И ще се препираме безмислено, и ще се делим на сини-червени, турци-арменци, а ще ни се качват по главите едни и същи политически вампири.

  Откъде изгря звездата на Иван Искров?

  Ако разлистите интервютата през годините почти ще повярвате, че е стигнал до най-високия финансов пост като в приказките, като по чудо, ей така случайно се събудил и от тиквата изскочил принц.

  Управителят на БНБ е роден в Пирдоп на 26 март 1967 г. Корените на рода му водят своето начало от с. Душанци. В интервю по „пантофи” пред една известна журналистка споделя, че неговият прадядо бил много предприемчив човек, занимавал се е със земеделие и търговия, знаел как да управлява парите си и бил най-заможният след Освобождението. От него наследява бизнес нюх и предприемчивост. Със съпругата си Гинка се запознава по време на студентските години в УНСС. „Запозна ни Самюелсън“, шегува се новият управител на БНБ, добавяйки, че това е бил един от любимите му автори по икономика и до днес. Днес Гинка е старши менинджър и главен одитор в Прайсуотърхаус Купърс България – една от най-големите одиторски и консултански фирми.

  Синът му Данаил завършва магистратура в най-престижния китайски университет за чуждестранни студенти. Малцина си спомнят за една трагична катастрофа с препускащият с над 140км/час към смъртта джип – Мерцедес преди години, при която загинаха четирима, а по случайност се спасиха синът на Златомир Иванов- Баретата – Алекс Иванов, Даниел Искров – син на Иван Искров, и синът на Соломон Паси – Исак. Полицията и до момента крие самоличността на оцелелите във втората кола. В тази компания е и Адрияна Тюркмен – дъщеря на разстреляния бос на контрабандата и наркотиците – Филип Найденов-Фатик и Милчо-младши – син на застреляния бай Миле. Но какво да се чудим, богатите с необятни възможности се социализират….Днес Данаил усъвършенства познанията си по бизнес в Азия в най-изискания университет в Нингбо, исторически град на Китай, в близост до Шанхай, за да има кой да управлява спестените семейни капитали. Във всички светски интервюта известният му баща твърди, че семейството живее повече от скромно. По имотно състояние Иван Искров се нарежда някъде в златната среда, въпреки получените възнаграждения. В началото в декларацията му присъстваше един изтъркан”Опел Омега”, днес ходи с кордон и охрана от НСО.

  По последната му декларация близо 406 000 лв., които семейство Иван и Гинка Искрови декларират като банкови влогове /депозити/ в страната за 2012 г., в края на 2013 г. сумите са намалели до около 30 000 лв. Излиза, че за една година семейството е успяло да „похарчи“ приблизително 93% от спестяванията си, които е трупало дълго време. За човек, определящ се като „домошар“ и спестовник, това едва ли е постижимо, затова се прокрадна и версията, че управителят на БНБ предвидливо е преместил депозитите си в сигурни чуждестранни банки. Защо да сподели с обществеността съмненията си, че българската банкова система не е толкова ликвидна и добре подредена, както се чете в отчетите. Какво е знаел Иван Искров за банките близо половин година преди да изтегли спестяванията си оттам остава загадка? И КОГА лъже също. Когато обяви, че няма никаква представа какво се случва в Банков надзор на БНБ, или когато обясняваше колко е стабилна системата. За използване на вътрешна информация от висш чиновник в лична полза в нормалните страни се приключва кариерата с уволнение и разследване от прокуратурата. Дали някой в българските разследващи органи ще се поинтересува какви са били причините за това скоростно теглене и топене на пари от семейство Искрови?

  Семейство, което впрочем е имало вътрешен поглед от двете страни на банковата система – Иван като върховен надзорник на системата, а Гинка като ключов одитор Прайсуотърхаус Купърс България в България.

  За трънливия път към върховете

  Пътят му към върховете на финансовата система започва от студентските банки на Университета за национално и световно стопанство. Там бъдещият гуверньор на централната банка завършва „Финанси и кредит“ през 1992 г. На следващата година БНБ организира конкурс за кадри в управление „Банков надзор“. Самият Искров твърди, че е попаднал в БНБ до голяма степен по случайност. „Беше тежък конкурс, казаха ми, че до месец ще има резултат. До месец нямаше такъв резултат и аз го отписах. Чак през октомври ми се обадиха и казаха „ти си“, спомня си Искров.
  Младият дипломант изкарва близо пет години на щат в управление „Банков надзор“. Това са най-бурните години на първоначално натрупване на капитала, банките никнеха като гъби, за да дойде фаталната 1995, когато настъпи крахът на системата и последва вълната от фалити. Самият Искров твърди, че през тези години е научил много за функционирането на банките, тъй като е участвал в подготовката на законите и наредбите към тях. Днес историята показва добре докъде доведоха тези познания….

  Малко известен факт е, че преди да се заеме с търговското банкерство, Иван Искров за кратко беше и в ръководството на „Селскостопанска кредитна централа“, която беше предшественик на фонд „Земеделие“. Централата ще бъде запомнена с големия брой трудно събираеми кредити, които остави в наследство, за което обаче надали вина носи само Иван Искров.

  Само на 30 години изненадващо Искров става вторият човек в ДСК, която тогава е сред най-стабилните финансови институции. Някои твърдят, че това спорно назначение е станало с партийната препоръка на Петко Илиев, лидер на БЗНС. Това назначение не минава без одобрението на Светослав Гаврийски, който по онова време е вече управител на Централната банка и пряк началник на Искров. По ирония на съдбата шест години по-късно именно получилият шанс за бърза кариера Искров измести Гаврийски от гуверньорския пост, а някогашният му работодател сега се оказа в ролята на негов съветник.

  Престоят на Искров в ДСК обаче се оказа по-кратък, отколкото всички очакваха. Той беше освободен изненадващо от ръководството на касата през януари 1999 г. В банковите среди се разказва, че Искров е бил махнат по лично решение на Иван Костов, при когото постъпил компромат, уличаващ младия заместник-председател на касата във връзки с „Мултигруп“. Любопитна е историята, която се разказва на ухо от банкери за финансовата машинация на Искров, заради която губи позицията си. Днешният Управител на БНБ вкарал парите, получени от България по така наречения „воден заем“ в Кредитна банка, в банката на Мултигруп малко преди нейния фалит. След много месеци осъдената Кредитна банка успява да върне парите. Искров е взел лично 50, 000 лв. за това внасяне. Научил за това, Костов разпорежда изхвърлянето на Искров. Това прощава ли се? Ако сравним параметрите на финансовите измерения, какво са 50 хил. лв в сравнение със сегашната дупка в КТБ и сегашните далавери и финансови машинации? Да се чуди човек на търпението на българския народ!

  Останалият на улицата млад експерт в банковото дело е приютен на работа в банката на Емил Кюлев и Майкъл Чорни -„Росексимбанк“. Искров става един от четиримата изпълнителни директори, които могат да представляват банката. От лобито на банката, къде случайно, къде преднамерено, се пръкнаха първите активисти в НДСВ.

  Много от банковите служители и юристи на финансовата институция станаха партийци в царската партия, като най-изявените са Даниел Вълчев, който е юрист на банката, и един от изпълнителните директори Иван Искров. В едно интервю гуверньорът споделя: „Аз влязох съвсем случайно в политиката. Дето се казва, хакнах се в политиката. Участвах в студентските движения, но се разочаровах и се отказах от политиката за дълго, толкова бях отвратен“.

  Истината е, че неговият ракетоносител в политическата кариера е Любка Качакова, с която търкат една студентска банка в УНСС. Тя го препоръчва като финансист и го включва в екипа на „юпитата” Милен Велчев и Николай Василев. А по-късно е „хакнат“ и в листите. Качакова е водач на софийската листа, а Иван Искров е трети неин подгласник в 24 МИР.

  Докато по времето на СДС и Иван Костов започва финансовата кариера на Иван Искров, деполитизираният банкер бързо променя партийните си пристрастия и името му фигурира сред учредителите на НДСВ. Като студент се вълнува от СДС, но като банкер царската партия запленила политическото му съзнание. На учредителния конгрес на НДСВ Искров става неин заместник – председател, а това на практика го направи трети в йерархията след лидера и Симеон Сакскобургготски и първия заместник-председател Пламен Панайотов.

  Като депутат пък поема една от най-важните комисии в НС – бюджетната. Известно е още, че самият Искров се числи към близкото обкръжение на Пламен Панайотов и среща симпатии сред представителите на ДПС.

  С парафа на Искров като председател се извършват хиляди чудеса. Под неговия подпис като шеф на комисия е и онази замяна на брейди облигациите, която Милен Велчев и Красимир Катев реализираха в Лондон, и за която и… правнуците ни ще плащат.

  С парафа на Бюджетната комисия се реализира и продажбата на ДЗИ, за която покойният Емил Кюлев плати почти жълти стотинки, а цената беше точно 10 пъти намалена. Съпругата и наследниците на Кюлев реализираха 471 млн. долара доход от ДЗИ за не повече от 30 месеца. а България и българските пенсионери загубиха тези пари.

  По-късно за добра служба дойде и издигането на кандидатурата му за управител на БНБ И ако Англия избра за свой гуверньор канадец – професионалист, у нас си сложихме партиен паж, уважаван както от царската партия, така и от Сараите.

  Самият Искров публично възприе с изненада номинацията. Изборът пък започна с фалстарт, четири месеца трябваха на банкера, за събере нужната подкрепа от групите в парламента, и да стане управител. Голямата изненада дойде от страна на отцепилите се царски депутати от НИЕ, които обявиха подкрепата си за Светослав Гаврийски, а после вероятно срещу „награда” гласуваха за Иван Искров. Освен НДСВ и ДПС в полза на Искров гласуваха и 16 души от Коалиция за България, сред които трима социалисти – Георги Божинов, Радослав Илиевски и Младен Червеняков.

  Против царската кандидатура застанаха Теодора Литрова и Николай Чуканов от НДСВ, независимият Осман Октай и Румен Петков от БСП, както и всички от ОДС. Хубаво е днес да се знае кой как е гласувал.

  „Политическият пазарлък приключи, а ДПС получи онова, което иска“, коментираха тогава финансисти. Запознати в банковите среди казваха, че хората на Доган са договорили подкрепата си за Искров срещу обещанието техен човек да седне във вакантния пост на зам. шеф на Комисията за финансов надзор и да контролира застраховането.

  През 2009 година Иван Искров е преизбран за втори мандат. Преждевременният избор на стария нов управител на БНБ финализира предизборната сделка в коалицията, но остави съмнения дали има легитимен гуверньор. Ако трябваше да се спази закона, според който управителят се избира най-рано три месеца преди да изтече мандата на предишния, отговорността за избора щеше да се падне на следващия парламент. Управляващите настояха да гласуват сега и преизбраха Искров с „предна дата“, така той се превърна в „рестото” на управляващата тройна коалиция.

  Понеже няма как да прекратят мандата му предсрочно, назначението уж ще влезе в сила, след като през октомври то приключи официално. Логично, от парламентарната опозиция и ГЕРБ обявиха решението за незаконно и се заканиха да го променят, ако вземат властта. Малцина си спомнят, че тогава депутатът от ДСБ Асен Агов прогнозира, че „изборът е част от политическа игра, а в следващите години всички важни решения на банката ще са плод на компромиси в полза на бизнес партньорите НДСВ, ДПС и БСП“. Днес думите му изглеждат пророчески.

  Малцина може би си спомнят, че най-върлите защитници за преизбирането на Иван Искров за втори мандат са Румен Овчаров и Йордан Цонев.

  В края на втория мандат за управителя на БНБ хор от измамени вложители на КТБ, политици и финансисти искат незабавната оставка на Искров. А обвиненията са десетки… Най-главното е, че управителното тяло, барабар с управителя, подложи една институция, която управлява и която по закон трябва да е независима, под диктовката на менящи се политически и лични интереси. И то – недобросъвестни интереси!

  Днес Иван Искров е бита карта

  Банкерът, който отнася негативи заради мълчанието си по случая с КТБ. Отритнат и от БСП, и от НДСВ, отритнат и от Доган, на който толкова много разчиташе. Оставката му искат и тези, които защитават тезата, че фалит на банката е неизбежен, и тези, които чертаят варианти за оздравяването й. Искров вече няма шанс за спасение, а някои му предричат дори затвор! Месеци чакаме списъците с крупните дебитори и кредитори на тази частна банка на държавните и политическите народоубийци и пладнешки крадци. Месеци чакаме и резултатите от одитите и си задаваме въпроса колко струва мълчанието на Управителното тяло на БНБ. Нахално, но не и невъзможно е предположението, че към космическата заплата дадена от данъкоплатеца в размер на 90 хил. си прибавени и скромни хонорари или гаранция за бъдеща кариера, а залогът е един… да си мълчиш до изборите.

  Ако пък причината не е недобросъвестен интерес, а незнание също не може да послужи за оправдание. Мечтата на Пеевски, Доган и сие КТБ да бъде фалирана от държавата може и да се сбъдне и да напълни банковите им сметки. Но нека помним, че наскоро Арбитражният съд в Хага осъди една друга държава да плати 50 млд. долара на акционерите на „Юкос“, затова че фалира компанията им! Да не би фалитът на една банка да ни излезе солен в бъдеще. Ако бъдем осъдени и заплатим подобна санкция, ще се закрием като държава. Днес, в навечерието на изборите, вместо клипове е хубаво да поискаме от политиците да върнат доброволно откраднатите пари, както казва и премиерът Близнашки; в България няма смъртно наказание, ще има смекчаващи вината обстоятелства. Нека не се страхуват. Ако не го сторят, както е тръгнало, в един прекрасен ден народът ще ги линчува. Без значение президент, премиер или депутат, или държавен служител, след като си е позволил да ограбва народа и бизнеса, то той е пладнешки крадец. Ако не е злоупотребил със средства, злоупотребил е с предоставените му от хората права и власт.
  Представете си, че всичко откраднато за 25 години преход се върне в държавната хазна… можем да си живеем царски, като политическия ни елит сега!

   

  .
  .

• Световен триумф за българските златни момичета

  Българският ансамбъл по художествена гимнастика – световен шампион в многобоя на първенството в Измир
  

  

  Българският ансамбъл по художествена гимнастика е новият световен шампион в многобоя. Битката с най-големите беше спечелена на световното първенство в Измир, Турция. Въпреки опитът на съдиите да подпомогнат руския тим, “Сборная” се провали сама и Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова и Христиана Тодорова за първи път се качиха на световния връх в многобой.

  За последно български ансамбъл триумфира със световната титла през далечните вече 1995 и 1996 година, като това е отборът, който взе и сребро на Олимпиадата в Атланта (Ивелина Талева, Валентина Кевлиян, Ина Делчева, Вяра Ваташка, Мая Табакова, Мария Колева и треньор Нешка Робева). Това е десетата световна титла на България след 1969, 1971, пет поредни – 1981-1989, 1995 и 1996-а.

  Сега възпитаничките на Ина Ананиева затвърдиха класата си и победиха с две категорични изигравания – 17.133 на 5 чифта бухалки и 17.316 на 3 топки и 2 ленти.

  31 ансамбъла участваха в състезанието, като първите 24 се класират за шампионата следващата година. На Световното през 2015-а ще се раздадат квотите на Олимпиадата в Рио де Жанейро.

  Шампионатът завършва утре с финалите на уредите, където българките имат отличен шанс за още отличия.

  ФИНАЛ МНОГОБОЙ, TOP 6

  1. БЪЛГАРИЯ 34.449 точки (17.133, 17.316)
  2. Италия 34.282 точки (17.216, 17.066)
  3. Беларус 34.133 точки (16.750, 17.383)
  4. Русия 33.949 точки
  5. Израел 33.766 точки
  6. Азербайджан 33.332 точки

  Източник: beautyinsport.com

  

   

• Чудо! Гърците, испанците и румънците – по-бедни от нас…

  Според нова статистика не сме най-бедни в ЕС

  Чак четвърти сме по мизерия след Гърция, Испания и Румъния

  

  Шокиращ доклад на парламентарната комисия по бюджета по отношение на икономическото положение на гръцките домакинства разкри, че около 6,3 милиона гърци са застрашени от бедност, пише „Български новини„.

  Приблизително 2,5 милиона гърци живеят под линията на бедността, а 3,8 милиона са в пряка опасност от преминаване на прага на мизерията, се казва в доклада. Докладът, озаглавен “Политики в Европейския съюз и Гърция” също отбелязва, че политиките за защита не са ефективни, а изпълнението на гарантирания минимален доход в Гърция се отлага.

  Според доклада през второто тримесечие на 2014 г. равнището на безработица в Гърция е било 26,6%, в ​​сравнение с 27.8% през предходното. Броят на безработните нарасна до 1 280 101, а безработицата сред младите хора на възраст 15-24 години достига 52%. В същото време, много домакинства са без заети членове и са оставени без средства, докато заплатите като цяло драматично намаляват.

  Въз основа на изследването на доходите и условията на живот на гръцките домакинства, 2,5 милиона души живеят под прага на относителната бедност. В допълнение, 3,8 милиона души са изложени на риск, поради материални лишения и безработица. Според Евростат, Гърция е на първо място в списъка на страните от ЕС с риск от бедност. Гърция също е сред групата на страните с най-висок процент на бедност (23,1%), пред Испания, Румъния и България. Накрая, в доклада се отбелязва също, че програмите за социална защита са били значително забавени в Гърция, докато страната е изправена пред остри ситуации на крайна бедност и социално изключване./БЛИЦ

  .

• Пожар спря полетите в Чикаго

  Днес сутринта пожар в трафик контрол център в Аврора стана причина да бъдат спрени полетите от и за Чикаго на всички летища в града, включително и на международното летище O’Hare International. Това не е първият случай за тази година. През месец май също имаше подобен инцидент.

  Eто как местни медии отразяват случилото се:

  Two people were injured at the regional FAA facility in Aurora, IL after fire activity forced a ground stop at O’Hare, Midway and other Chicago area airports this morning.

  About 15 to 30 employees were evacuated from the traffic control center for the Great Lakes region. FAA Spokeswoman Elizabeth Isham Cory said airspace management was transferred to adjacent air traffic facilities. Several flights were seen landing at O’Hare just after 7am, but the FAA says no flights will take off or land from Chicago airports until at least 8am. Southwest at Midway has suspended flights until noon on that airline.

  Aurora fire crews and police responded to the report of the fire in the basement of the FAA facility, where radar processing equipment is kept, just before 5:45am this morning.

  Aurora police said a man was found in the basement suffering from non-gunshot self-inflicted wounds. He was taken to the hospital for treatment.

  Another employee, a man about 50 years old, was treated for smoke inhalation at the scene.

  The fire was extinguished as of 7am. The radar equipment will have to be checked before operations can begin again.

  It is the fifth-busiest air traffic control facility in the country, coordinating high-altitude flights over four states.

  Passengers are encouraged to check the status of their flights at www.fly.faa.gov. Crowds were building at the airports with passengers hoping to rebook their flights.

  In May, a small fire at the air traffic control center in Elgin forced a ground stop at O’Hare and Midway for several hours, our sister station WLS reports. A fan in a bathroom was inadvertently turned back on after a malfunction, which caused the control room to fill with smoke. Employees were sent to the facility in Aurora to continue working in that incident. /www.abc13.com/

  

• Политика на нищоправенето: Енергетика

  Енергетиката винаги е означавала власт. Много власт. Повече, отколкото можем да си представим. Повече, отколкото сме готови да признаем. Повече, отколкото осъзнаваме в действителност. Енергетиката е власт, повече от всяка друга, защото съществува върху фундамента на зависимостта. На всеки от нас. Публикувано на 15.06.2009 г. (Текстът, който следва, е публикуван в блога на авторката – Сhara.blog.bg на тази дата – б.р.)

  Нещо съществено да се е променило?!!

  Светла Василева,

  26.09.2014 г.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Енергетиката винаги е означавала власт. Много власт. Повече, отколкото можем да си представим. Повече, отколкото сме готови да признаем. Повече, отколкото осъзнаваме в действителност.

  Енергетиката е власт, повече от всяка друга, защото съществува върху фундамента на зависимостта. На всеки от нас. В този смисъл няма как да сме безразлични към случващото се или по-скоро НЕслучващото се в българската енергетика. Защото енергетиката не е единствено цена на тока, парното или газта. Тя е много повече от това. Сигурност, непрекъснатост, устойчивост, безопасност, равнопоставеност, достъпност и т.н. и т.н.

  “СМЕШНИЯТ” ЕНЕРГИЕН ПАЗАР

  В България НЯМА свободен енергиен пазар. В България има “смешен” енергиен пазар, както за потребителите на енергия, така и за производителите и доставчиците. Клиентите на топлофикациите и газоразпределителните дружества са “закрепостени” към единствените такива, предлагащи услугата за съответната територия по силата на притежавани лицензионни права. Защо ли? Защото за една обособена територия държавния регулатор издава един лиценз…

  На 1 юли 2007 г. уж бе “отворен” пазарът на електроенергия. Ако гледаме безпристрастно обаче, и до днес това е един псевдо пазар, “свободен” в рамките на едва 10%-15%. При включване и електроенергията за износ, процентите стигат до 20%-25%. В действителност този пазар е строго регулиран и администриран. Централите (ТЕЦ, АЕЦ) са задължени да произвеждат определено количество (квота) енергия, която да продават по определена от ДКЕВР цена на т.нар. “регулиран” или защитен пазар – битовите потребители и малките и средни фирми.

  Свободен пазар за доставка на първичен енергоресурс в действителност също няма. Разбира се, теоретично, който желае, може да си договори доставка на природен газ от когото реши, но само теоретично. Защото преносната мрежа е собственост на Булгаргаз и в момента на доставката може да се окаже, че няма свободен преносен капацитет. Това, че вносът на газ е изключително монополизиран, се видя чудесно по време на инфарктната зимна газова криза. Вносът на гориво за АЕЦ също е монополно право.

  Де факто пазар няма, което води до ред негативи.

  Политиците се “изкушават” да оказват натиск върху независимия уж държавен регулатор при определянето не само на крайните цени на енергията за потребителите, но и цените на вносния първичен енергоресурс, какъвто е газта.

  Производителите всячески се опитват да “заобикалят” продажбите на регулирания пазар и да продават на по-атрактивния – свободен, в това число и да реализират износ.

  Потребителите са принудени да търпят всякакви експерименти: от тримесечно отчитане, което ту се въвежда, ту се отменя, сгрешени и неразбираеми фактури, да ползват енергия /топлинна и електрическа/, неотговаряща на стандартите и т.н.

  И до днес в България няма създадена енергийна борса, която да ориентира в реално време потребителите и производителите в световните и регионални цени на енергията. При положение, че от началото на годината енергопотреблението в страната се е свило драстично, а цените в региона са паднали 2 пъти до 20€ за МВтч, интересно каква цена за тока ще плаща българския потребител от 1 юли тази година. Бас държа, че няма да е 2 пъти по-ниска от действащата в момента!

  ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – РЕАЛНА ИЛИ ВИРТУАЛНА

  Енергийната ефективност касае както потреблението, така и производството и преноса на енергия. Българската икономика е 5.6 пъти по енергоинтензивна, в сравнение с ЕС-27 (съответно 927.1 гне/€ БВП, спрямо средното 165.4 гне/€ за ЕС). Частично това е резултат от остарели технологии, но и от дисбаланси, свързани с екстремното строителство, довело до бум в индустрията, осигуряваща материали за него – цимент, тухли и др. Всички тези производства са изключително енергоемки. Разбира се това е само част от пъзела.

  Със съжаление трябва да признаем, че у нас и загубите по преобразуване на енергията (в т.ч. производство и транспорт до краен потребител) са повече от половината вложена енергия, докато за ЕС те са около 1/3.

  До 2020 г България трябва да редуцира енергийната си интензивност с 50%, при средноевропейска цел 20%. Начинът на управление на енергетиката до момента, чрез администриране и регулаторни методи, води единствено до енергийно разточителство, при това не само в производството и преноса, а и в потреблението. Сградния фонд, особено построеното до 2000 г., не се вмества в никакви съвременни норми за енергийна ефективност. Нещо повече. Поради натрупани негативи и поредици грешни управленски решения, потребителите на централното топлоснабдяване го заместват с отопление с електричество; нещо, което в Дания е забранено със закон. През последния отоплителен сезон топлофикациите са генерирали 330 000 МВтч по-малко топлинна енергия, докато електропотреблението се е увеличило с 650 000 МВтч.

  Провеждането на енергийно ефективни мероприятия като подмяна на дограми и топлоизолиране на обществени сгради безспорно са стъпки в правилна посока, но те няма да доведат до редуциране на енергийната интензивност с 50%. Решенията трябва да са на друго ниво и да стимулират смяната на технологиите, нещо, което е изключително скъпо за страна с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС. Така че, засега поне едва ли някой се съмнява, че енергийната ефективност е по-скоро в сферата на виртуалното, отколкото на реалното.

  ЕЛЕКТИЧЕСТВО ОТ ВЕИ – КОЛКО МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ

  Според договора за присъединяване на България към ЕС, през 2010 г. 11% от потреблението на енергия в страната трябва да е от ВЕИ – биомаса, водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия, а през 2020 г да достигне 16%. В момента делът на тази енергия е пренебрежимо малък, но… цените, по които тя се изкупува у нас, са най-високи за Европа. Не е за пренебрегване и фактът, че се изкупува задължително по закон цялото произведено количество “зелена енергия”.

  Инвестиционният интерес е огромен и има заявени намерения за изграждане на инсталации за 6-8 000 МВт мощност (колкото е товарът на цялата ни електроенергийна система през зимата). За да заработят новите мощности, ще е необходимо разширяване на преносния капацитет на електроенергийните мрежи. Коментира се изграждането на инфраструктура с големина около 1/3 от съществуващата.

  Дори тези намерения частично да се реализират, цената на тока ще “скочи” драстично заради високите инвестиционни разходи, високата, но атрактивна за собствениците на съоръженията, изкупна цена и най-накрая заради необходимостта от построяването на конвенционални централи, които да балансират неравномерното производство на ток от ветрогенераторите.

  До края на юни т.г. «привилегията» да плащат за «зелена енергия» имаха само потребителите на защитения пазар. Другите бяха освободени от тази тежест. Доколкото и цените на електроенергията са регионални, то районите, в които са съсредоточени множество производители на “зелена енергия”, имат съответно по-високи стойности на тока от останалите в страната (напр. ЕВН, на чиято територия в момента се генерира 13 МВт от ВЕИ, има сключени договори за 206 МВт и заявени намерения за изграждане на 895 МВт). Така създадохме поредното българско чудо: райони, в които околната среда се замърсява най-малко, електричеството да е най-скъпо, т.е. потребителят е “наказан” за приноса си към намаляване въздействията на парниковия ефект. От 1 юли обаче, държавният регулатор обещава да смени схемата на ценообразуване, с което да разпредели равномерно «зелената енергия» върху всички потребители на електроенергия. Потребителите може и да бъдат равнопоставени, ако това се осъществи, но компаниите (ЕРР) – не. Защото инвестициите в разширяване на мрежите пак няма да бъдат разпределени равномерно и ще продължи практиката за отлагане и протакане във времето присъединяването към инфраструктурата.

  Тук големият проблем обаче е съвсем друг. Какво количество «зелена енергия» обществото може да си позволи и каква е социално поносимата цена за българския потребител? Този дебат въобще не се води у нас. При съществуващите изкупни цени на «зелената енергия» /от ВЕЦ – 105 лв/МВтч, ВяЕЦ – 189 лв/МВтч, ФЦ – 755 лв/МВтч!!! ЕЦбиом. – 217 лв/МВтч/ е ясно, че инвестиционният интерес е огромен. При действащите разрешителни и лицензионни режими не е проблем необходимите документи за стартиране на проектите да бъдат получени. Никой не пита потребителя обаче, какво количество екологична, но скъпа енергия може да плати.

  Съществува и още една опасност. Предстоящ до месец е стартът на разглеждане на проекти за инсталации за производство на електричество от ВЕИ, финансирани от еврофондовете. Средствата по тези проекти представляват частичен грант, т.е. на практика ще се получи двойно субсидиране – един път в покупката на оборудването и въвеждането му в експлоатация; и втори път чрез високата изкупна цена на енергията. От всичко това ще спечелят инвеститорите, а сметката, както обикновено ще платят потребителите на «зелена енергия».

  И ОЩЕ, И ОЩЕ НИЩОПРАВЕНЕ

  НИЩОправенето в енергетиката е толкова много, че няма как да не засяга по един или друг начин всички – от потребителите до производителите, търговците, системните и мрежовите оператори. В нормативната уредба все още има множество бели полета и откровени противоречия. Така или иначе реалностите налагат регулаторната рамка да бъде достроена, но при отчитане на националната специфика, а не като обикновен Copy/Paste на някой европейски модел.
  Нищо все още не е направено за стартиране на енергийна борса, а търговията със зелени сертификати и емисионни разрешителни е нещо като сън от бъдещето.

  Страната разполага с едно единствено газохранилище в Чирен, а проектът за второ такова е «замразен».

  Все още не е преработена връзката на газопреносната ни мрежа с газопреносната мрежа на Турция в би-директна.

  Не беше подписан договор за доставка на природен газ от Азербайджан (находище Шах-Дениз), както направи Гърция, за да диверсифицира доставките си.

  Електроенергетиката все още работи в режим на седмични графици, което води до големи не-баланси.

  Топлофикационните дружества са в технически фалит, поради невъзможност за събиране на вземанията си.

  Като изключим политическото говорене, нищо реално не се прави в посока демонополизиране на доставките на първичен енергоресурс, освобождаване на пазара на енергия от свръхрегулацията.
  Новата Енергийна стратегия за периода до 2020 г- не е обвързана с никаква национална стратегия за развитие на страната и «виси» във въздуха.

  И още и още… списъкът на НИЩОправенето сякаш е безкраен, като самото Нищо.

  “- Как го правиш Нищото? – попита Пух след като дълго се чуди.
  – Ами когато някой ти викне – точно, когато си тръгнал да го правиш – “Какво ще правиш Кристофър Робин?”, и ти отговориш “О, нищо” и тогава отиваш и го правиш.”

  Из “Мечо Пух”, А.А. Милн

   

• „Недосегаемите срещу свободата на словото“

  Съдебните искове срещу Иван Бакалов и Асен Йорданов: пресконференция „Недосегаемите срещу свободата на словото“

  .

  Marginalia, Marginalia.bg

  

  Журналисти от „Мрежа за спешна защита на свободното слово” отправиха публични послания във връзка с натиска върху журналистите Иван Бакалов и Асен Йорданов. Това стана на пресконференция на тема „Недосегаемите срещу разследващата журналистика: банкерката Петя Славова съди Иван Бакалов за 100 000 лв., Моника Йосифова съди Асен Йорданов за 56 000 лв.“

  Пресконференцията, която беше първата публична проява на „Мрежа за спешна защита на свободното слово”, се проведе вчера (24.09.2014 г.) в Пресклуба на БТА. На нея взеха думата Юлиана Методиева, главен редактор на Marginalia, Ирен Филева от Българското национално радио, Иван Бедров от списание „Клуб Z” и Иван Бакалов, издател на сайта „Е-вестник”.

  Реакцията на новата журналистическа мрежа се случи след съдебния иск, заведен от собственичката на „Инвестбанк” Петя Славова срещу Иван Бакалов. Както Marginalia вече писа, искът е по повод на публикации на Бакалов под общото заглавие „Клептокрация“, публикувани преди повече от три години. В него тя твърди, че с поредицата си от статии той ѝ е нанесъл нематериални щети, като е накърнил честта и достойнството ѝ.

  След като „Биволъ“ препечата новината на Marginalia, Петя Славова направи опровержение пред изданието, че искът не е за 100 000, а за 25 000 лева. „Биволъ“ и „Е-вестник“ публикуваха страници от исковата молба на Славова, от която става ясно, че тя оценява щетите на 100 000 лева, но първоначалният иск е за 25 000 лева. „Претенциите са за обезщетение от 100 000 лева, но тя иска от съда да присъди първоначално 25 500 лв., като частичен иск от въпросните 100 000 лв. Ако спечели делото, ще предяви претенции за цялата сума„, коментира Иван Бакалов несъответствието.

  Юлиана Методиева, Ирен Филева и Иван Бедров от списание „Клуб Z” окачествиха случилото се като поредния и най-нов случай на репресия срещу журналистическите разследвания, в които се изнасят скандални факти от банковата сфера.

  „Аз съм опитен журналист. Пиша юридически издържано, а в поредицата „Клептокрация“, която разказва как от сметки на клиенти в „Инвестбанк“ изчезват пари, съм мислил над всяка дума, защото знам, че могат да ме съдят“, заяви Иван Бакалов. „В случая една банка прави преобразуване на собствеността с общо събрание на акционерите, което е нарушение на устава. Трябва да премълчим всичко това, защото ни е страх от някакъв иск ли? Ако институциите мълчат, то медиите не могат да мълчат”, каза издателят на „Е-вестник“ и добави, че всичките му разследвания за банката и всичките факти в тях са подплатени с документи. „Искам да видя кой ще е този съд, който при толкова доказателства и свидетели, ще ме осъди”, заяви той.

  Според Бакалов от „Инвестбанк” са отказали да направят коментар по публикациите му.

  Участниците в пресконференцията съобщиха и за друг аналогичен случай. Моника Станишева е завела иск за нанесени щети срещу сайта за разследваща журналистика „Биволъ” и неговия редактор Асен Йорданов за 56 000 лева. Повод за иска са публикувани в изданието данни за неправомерни бизнес практики на Станишева, свързани с конфликт на интереси при усвояването на средства от еврофондовете.

  И двата случая са ярки примери за политика на сплашване. Исковете са непропорционално големи и няма как да бъдат заплатени от журналистите. Това цели да откаже колегията от опитите да разследват дейността на банки, бяха единодушни участниците в пресконференцията.

  Сдружението „Мрежа за спешна защита на свободното слово” вече има договореност с една адвокатска кантора, която се е съгласила безплатно да защитава засегнати от искове за клевета журналисти, съобщи Юлиана Методиева. „Ние сме много благодарни, защото юридическата защита е скъпа и не е по джоба на колегите”, продължи тя и добави че сдружението, заедно с Асоциацията на европейските журналисти у нас, ще сезират всички заинтересувани европейски институции за опитите чрез непосилни глоби да се прекратят журналистическите разследвания за неправомерни банкови практики. Някои от присъстващите журналисти предложиха сдружението да се обърне към политиците в следващото Народно събрание с предложение да се преосмислят клаузите в Закона за банките и кредитното дело, които позволяват да бъдат предприемани такива репресии срещу разследващи дейността на банките журналисти.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Още по темата може да се прочете в публикация на Еврочикаго – „Казусът Славова v/s Бакалов“, излязла в деня, когато се провежда пресконференцията на „Мрежа за спешна защита на свободното слово”, 24 септември.

   

• Чавдар Найденов: Илюзия е, че държавата контролира методите за добив на газ

  

  Илюзия е, че има реален контрол на място върху дейността на фирмите, които получават разрешения за проучвания за нефт и газ. Съществуват чиновници, които непрекъснато се сменят, а компетентните кадри отдавна са напуснали министерствата. На места дори не се знае, че изобщо земята се дупчи.

  По този начин социологът Чавдар Найденов обясни за БГНЕС мотивацията си да се включи в протеста срещу добива шистов и въглищен газ в София. Протестиращите настояват Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката да обучат специалисти, които да контролират реалната дейност на компаниите, които се занимават с проучвания, тъй като според тях в момента държавата няма капацитет да разбере какво се случва под земята.

  Хората не могат да бъдат спокойни, че мораториумът върху фракинга не е само на хартия, потвърди Найденов. „Държавата се оказва едно фиктивно понятие. Една голяма илюзия, която ни успокоява. Държавата са хора, а те липсват. Самият министър никога не в час, да не говорим, че министрите непрекъснато се сменят“, коментира той.

  Според Чавдар Найденов у нас върви тежка кампания с лъжи, че трябва да проучим, за да разберем какво има под земята. „Тези методи на проучване са също толкова вредни, колкото и самият добив“, подчерта той. Второ, минните специалисти отдавна знаят какво има под земята и ако тези източници не се използват това се дължи на факта, че още преди години е станало ясно, че е недопустимо те да се добиват по този начин, защото това ще има далеч по-голяма цена, отколкото ползата.

  Голяма опасност за природата на страната ни крие и готвеното споразумение за Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ), предупреди той. Дори при наличието на мораториум е възможно транснационалните компании да се възползват от възможността да оспорват решението за забрана на фракинга пред международните трибунали, които ТПТИ предвижда да създаде, стана ясно от думите на Чавдар Найденов.

  Имаме официално разрешение за проучване от страна на министерството на околната среда и водите и дори разрешението да идва от служебно правителство, компаниите могат да използват този факт в международните арбитражи до размера на всички евентуални печалби, които компанията би имала, обясни Чавдар Найденов. В международните трибунали, които се предвиждат с ТПТИ се събират адвокати, които не публикуват своите аргументи, но често става дума за огромни суми, посочи той и даде пример, че Коста Рика е била осъдена за това, че местен съд е осъдил компанията „Шеврон“ за замърсяване. Отваря се безграничен произвол, категоричен бе той.

  Чавдар Найденов призова обществото и гражданите да се научат да следят внимателно процесите и действията на политиците. „Дори най-антисистемните политици могат да бъдат купувани и еволюцията на някои от тях в последните месеци го показва. Хора, които винаги са били за българското на думи започват напоследък незабележимо да движат нещата – да направим проучвания, да опитаме да влезем в Черно море и т.н. Когато има пари, те проникват през всяка пролука и единственото средство е да имаме имунизация и да следим еволюцията на политиците“, завърши Найденов.

  Източник:  БГНЕС

• Яйца хвърчаха при обсъждане на цената на тока в ДКЕВР

  Движение за граждански контрол: Няма как да използват ДКЕВР, за да се решават партийни проблеми на некомпетентно управление на енергийния сектор

  .

  Василена Йорданова, Агенция „Фокус“

  

  София. Няма как да използват ДКЕВР, за да се решават партийни проблеми на некомпетентно управление на енергийния сектор. Няма как да прехвърляте отговорността и да увеличавате цените на тока, понеже някой е решил да сключи договори в ущърб на икономическия интерес на държавата. Това каза Янко Петров от „Движение за граждански контрол“ по време на общественото обсъждане в ДКЕВР за промяната на цената на електрическата енергия, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

  „Не могат да ви ползват вас като щит срещу, това че някой е направил в сектора толкова голяма дупка и това да го прехвърляте като отговорност върху народа. Бихте ли казали колко са фирмите с изплатени инвестиции, които все още участват в микса и не са на свободния пазар. Колко бебета дундуркаме реално, за да оправим нещата? НЕК е в това състояние, благодарение на няколко управления. Няма нужда народът да поема некадърността и некомпетентността на тези хора“, заяви Петров. По думите му настоящият състав на ДКЕВР не може да вземе каквото и да било конструктивно решение под натиск.

  „Дълговете на НЕК не са проблем на ДКЕВР, а на управлението. Моля за независима оценка и не прехвърляйте отговорността на целия български народ и бизнес. Тези хора, които са направили това нещо, са за затвора. Нямам как да са потънали милиарди и вие пак да искате да ги вземете от гражданите. Като каква позиция сте тук? Значи решенията се диктуват да оправяме проблемите на НЕК, а не на сектора. Не може народът да плаща, а други да разписват и да си взимат комисионни за това, което са пописали и в момента да са със семействата си в частните училища, къщите, охраната, а да ползват и държавната субсидия, да се возят с държавни коли“, каза още той. Петров бе категоричен, че народът няма да заплаща това, което някой е направил като грешка.

  „Не сме длъжни. Всички от ДКЕВР и от министерството сте една организирана престъпна група. Вие сте мафиоти“, добави Петров. След тези думи Дончо Дудев, също от „Движение за граждански контрол“ замери с яйца председателя на ДКЕВР Светла Тодорова. Няма да ви носим за пореден път скапаното увеличение, посочи той”, каза още. Представител на бранша се изправи срещи Дудев и започна да го пита какъв е и защо е тук. Двамата започнаха взаимно да се бутат, докато охраната не влезе в залата и не ги разтърва. Представителите на „Движение за граждански контрол” напуснаха общественото обсъждане на регулатора.
  .

  http://youtu.be/JzwPMOgrTUY

• Ивайло Зартов: Словото е най-силното оръжие

  В затвора се срещнах с всички известни имена, за които пишат по вестниците

  .

  Интервю на Добринка Корчева с Ивайло Зартов, направено на 10 септември т.г., на премиерата на неговата книга „Нож“ в книжарница „Гринуич“ в София. Интервюто е публикувано във в. „Шоу“ и в БЛИЦ.

  

  – Ивайло, използвам това, че си пуснат за 48 часа на свобода, за да присъстваш на премиерата на книгата си „Нож”, за да разговаряме с теб „на живо”, без посредничеството на телефона в помещението за свиждания на Софийския централен затвор. Ти направи нещо, което доскоро изглеждаше утопично – българин, лишен от свобода, да издаде книга, докато изтърпява наказанието си зад решетките. Как се случи това? И как се чувстваш след година престой в килията?

  – След година и половина. А книгата се случи с помощта на много верни приятели – на първо място на Катя – съпруга и боец, и на хора, които са около нея. Не знам как да ги нарека – съратници, симпатизанти, съмишленици, съотборници… Надявам се от ДОПГ (държавната организирана престъпна група) да не пратят някой прокурор да обвини тези хора, че са някаква престъпна група, защото, като се съберат повече от трима човека на едно място, става организирана престъпна група (ОПГ) – /смях/.

  – Организирана престъпна група, която… издава книги?!

  – Ами, да, защото това е…

  – …наказуемо?

  – Наказуемо е, защото словото е оръжие.

  То е оръжие за масово поразяване, много по-силно от автомат „Калашников”. Много по-силно от бомби, от самолети, от танкове и какво ли не. Убеден съм в това, тъй като исторически е доказано, че словото е най-силното оръжие. Всяка една, каквато и да е буна, всеки един бунт, революция, смяна на нещо старо с нещо ново, пък било то и власт, е предхождана от слово. Никой не се събужда рано сутринта и тръгва да сменя властта.

  – Макар и с детска книжка под мишница, но за някои и там сигурно има послания…

  – Може с Джани Родари да е… За някои това са огромни послания, разкошни… Зависи кой как ги чете.

  – Аз те видях първа след твоя протестен жест с отрязването на пръста, след това сме „разговаряли” индиректно, чрез писма, но сега вече мога да те попитам: промени ли се нещо в отношението ти към това драматично събитие, то ли определи по-големия ти обществен престиж в сравнение с другите ти „братя по съдба” в България, по-голямата сила и „бронебойност” на твоите послания, включени в книгата ти?

  – Отрязването на пръста впоследствие се оказа с огромна полза. Защо? Хиляди неща са се случвали в живота – и добри, и лоши, но времето е като гумичка – изтрива спомените. Наслагват се нови неща, склонни сме да забравяме. Това го знам по себе си. И колкото и да е силно днес нещо, което ни е потресло, изкъртило буквално, след година, две, три, отшумява, толкова лежерно става всичко… Склонни сме да прощаваме. Склонни сме да забравяме, да заместваме нещата, които са били важни някога, с нещо, което е злободневно.

  – Но ти успя да превърнеш твоята лична травма в обществена. Да изнесеш на показ травматичното, наследено от „стария режим” и снесло своите змийски яйца в полозите на прехода…

  – Не съм я превърнал аз. Но когато погледна лявата си ръка и липсващата част на малкия пръст, моментално паметта се връща. Тоест, от една страна, добре, че направих този протест, за да мога никога да не забравя и никога да не се отпускам. И когато погледна тази ръка, винаги да съм в бойна готовност, винаги да съм в този миг, в този ден, когато знам, че съпротивата е единственото нещо, което трябва да правим.

  – С какви чувства те посрещнаха останалите затворници, които знаеха за рязането на пръста?

  – Другите „гости” на Хотела (аз наричам затвора „хотел” и твърдя, че съм там на „творческа командировка”), ме посрещнаха много добре. И администрацията също ме посрещна много добре. Не мога по никакъв начин да се оплача. Всички се държат много вежливо, уважително, почтително. В интерес на истинатаq „творческата командировка” преминава в едни перфектни условия.

  – Радвам се, че поне в битово отношение нямаш проблеми.

  – Даже не в битово, защото от тази страна условията са отвратителни. Това даже самите надзиратели го казват. Хората протестират. Една част от протестите им е точно за това – за мизерията, която е вътре. Тя е със стогодишна „давност”, тъй като откакто е построен, „Хотелът“ не е пипан.

  Всички сме в едни и същи условия. Няма разлика. Отделно заплатите на надзирателите са 700 лв. С тях няма как да храниш семейството. Трябва да работиш на две-три места още. Така правят всички с тези нива на заплатите. Другият вариант е да станеш слуга на ДОПГ. И да се продаваш срещу пари. Защото в крайна сметка какво значи тук някаква чест, някакво достойнство? Дават ти пет лева отгоре и ще си купиш дюнер.

  – А на другия ден?

  – Пак същото. Тези, които не са слуги на ДОПГ, като всички останали хора в България изпитват остра финансова недостатъчност.

  – Само финансова ли?

  – Не, социална също, непродадените ги притискат…
  
  – Всяко едно от есетата ти в „Нож” е злободневно в добрия смисъл на думата и представлява „ключ” към даден проблем. Тоест, всяко есе си има „тактически ключ”, а цялата книга вече сама по себе си е един „стратегически ключ”. Как да боравим с него?

  – Когато се случва някакво събитие, обикновено за това има причини. И целта на ДОПГ е да държи в подчинение българските граждани, а в подчинение се държат много по-лесно по-неграмотни и необразовани хора. Колкото са по-необразовани, те не знаят какво се случва около тях и защо са бедни например. Или защо нямат работа, защо няма здравеопазване, защо няма образователна система…

  Колкото по-голямо е незнанието, толкова по-богати са ДОПГ

  – толкова по-послушни са жертвите – българските граждани в случая. Затова един от „ключовете” в книгата е знанието. За това къде живеем, как е устроена системата, на какво разчита и какво следва от това.

  – Кой трябва да осигури достъпа до тези неща, които се случват малко или много задкулисно?

  – Всеки, който вече знае, трябва да говори, трябва да разпространява информацията към други хора, които не знаят. Когато те разберат, трябва да продължават нататък. Да се използват всички съвременни средства – Интернет, компютри… Книгата е по-традиционно средство, но затова пък остава. Освен ако не бъде изгорена на клада.

  Един от главните ключове в книгата е устройството на света в България. Обвързаността на системата ДОПГ с три главни поразделения. Първо – олигарсите и местните феодали, които не са безименни. Втората група са т.нар. политици. Третата група са прокурорите и съдиите. Тези три групи заедно извършват геноцид на българските граждани. Те откраднаха България – на части и изцяло. Приватизираха всичко за една стотинка, сложиха си го в джоба, замениха чукари за планински курорти, снабдиха се с фабрики, заводи, хотелски вериги… с каквото се сетите. Политиците им съдействат за този грабеж, като държат в ръцете си законодателната и изпълнителната власт, назначават си свои послушни хора. Олигофренско е да се смята, че тези власти са независими. Те са изцяло зависими и взаимно се подкрепят. Цялата държава не просто е прогнила. Тя е открадната.

  От другата страна са българските граждани. Част от тях не знаят за какво става въпрос. Част от тези, които знаят, или напускат България, или остават и протестират – по свой начин. Мъчат се, пишат, коментират, правят гладни стачки и други протестни актове. Тези, които не знаят обаче, са много повече. И всъщност със своето незнание те помагат този процес да продължава.

  – С кои по-известни затворници се запозна зад решетките?
  

  – Няма име, за което да са писали по вестниците и да не сме се срещали вътре в „Хотела“, тъй като то е едно все пак малко, компактно място и повечето се виждаме и се познаваме.

  Имал съм много разговори с всички от тях, но те винаги са били тривиални – за шах, за карти, за времето, за футбол… Никога не сме разговаряли на по-специални теми. Имена не искам да споменавам, защото, като спомена един, другите ще ми се разсърдят. За да не пропусна някого, нека сложа под един знаменател всички.

  За мое голямо учудване тези хора не са престъпници
  
  – А какви са?

  – И те са жертви на ДОПГ. Както и администрацията на Хотела. Защото онези, които ги ръководят – от ДОПГ, са на свобода. В Хотела са техните пешки, техните пионки… В затвора не са бригадирите, организаторите, шефовете…

  – Там са дребните риби?

  – Даже не и дребните риби. Това са обикновени хора – като мен, като теб… Но са избрали друга линия на поведение. И точка. Край. За тях това е начин на живот. Някой ще продава цветя, друг – оръжие, трети – книги… Но що се касае за наркотиците, не може това да става не само без знанието, но и с активното съдействие на ДОПГ – тя вкарва наркотици, всякакви карго стоки, забранени стоки, тя ръководи всички контрабандни канали, тя отговаря за разпределението, за печалбите…

  – Значи, държавата е силна. Тогава защо се оплакваме?

  – Защото това не е нашата държава. Хората искат да живеят достойно. ДОПГ са недосегаеми. Но това, което можем да направим, е да накараме ДОПГ да преотстъпи поне част от властта на хората. Прокурорите, съдиите, висшите магистрати трябва да се избират пряко. Няма никой да се самоарестува и самоосъди. Само президентът се избира пряко. Няма да изберем никой, който е част от ДОПГ. Нито един от силните не е бил наказван. Нито един от тях не е зад решетките.

  – И в другите страни това не е толкова лесно…

  – Тук изкарваме на показ престъпления, ощетяващи държавната хазна с милиарди. Правят се, че не съществува корупция по върховете на властта.

  – В много от интервютата си ти намекваш, че си станал жертва на конкретни хора. Прости ли им?

  – Нямам причини да прощавам на бандити. – Те са само членове на ДОПГ. Такива хора има във всеки български град. В конкретния случай няма как да простя нито на тях, нито на цялата им шайка като цяло. Защото дали това се е случило с мен или с някой непознат, няма никаква разлика.

  – Какво мислиш за случая „Кобляков”?

  – Кой знае защо, докато е пътувал из Полша и Прибалтийските държави, никой не го арестува. Във Франция – също. Но в момента, в който каца в България, го арестуват по нареждане от Кремъл. Но нашата ДОПГ е известна, че бързо и качествено изпълнява чужди поръчки. Срещу което получават възможност да ни грабят.

  – Бях изненадана, че си имал някаква причастност към бившата ДС, макар и „по допирателната”, ако мога така да се изразя.

  – Аз никога не съм го крил. И в книгата си съм го написал. Има една справка от Комисията по досиетата, в която пише, че през 1989 г. съм бил агент на Четвърто управление, четвърти отдел, четвърти сектор, което е икономическото контраразузнаване. Тогава съм бил малко над 20 години и работех на Аерогара София – извън митницата, извън КПП-то, тоест – извън граница.

  Работех като част от екипа, обслужващ транзитните пътници

  и по тази причина всеки колега, в това число и аз, нямаше как да не сме част от системата, която тогава се наричаше ДС. Това – първо. Второ – подчертавам дебело, че не става въпрос за Шесто управление, където са доносниците, които са топили своите най-близки хора, своите колеги и приятели.

  Тази справка съществува, не е тайна за никого. Другото обаче, което го няма в справката и няма как да го знаят хората, е тогава, а и днес, ако дойдат и ме потупат по рамото, и ме попитат: „Искаш ли да бъдеш част от ДС или от ДАНС…”, винаги ще им кажа: „Да!”, и винаги ще служа на държавата. Винаги ще приема и даже с гордост. Това за мен е наистина удоволствие – да помагам на държавата си. Така съм възпитан.

   

   

• Над 1 млн. лв. за обучението на българчетата в САЩ и Канада

   

  

  Българската държава отпуска повече от 1 млн. лв. тази година в помощ на обучението на българчетата от САЩ и Канада. Средствата се разпределят според броя на децата, които са обхванати в българските учебни заведения, съобщи БНР.

  Училищата са 31 на брой – 27 в САЩ и 4  в Канада. Обхващат над 1700 ученици, което на фона на големия брой имигранти съвсем не е много. В Чикаго е най-голямата българска общност, наброяваща повече от 200 000 души, но в 9-те български училища са записани около 1000 деца.

  В предградието Елк гроув вилидж се намира т.н. Малко българско училище, което противоположно на името си е с най-много ученици и най-голямото  в САЩ и Канада.

  С близо 400 деца МБУ стартира новата учебна година и с финансова помощ  повече от 72 000 лв., а след него се нареждат  „Джон Атанасов“ в Чикаго, Училището към църквата „Света София“ в предградието Дес Плейнс, училище „Хр. Ботев“ в Ню Йорк, училища от Бостън и Вашингтон.

  Преди няколко години Асоциацията на българските училища в чужбина успя да издейства финансови средства от Министерството на образованието за подпомагане обучението по български език и литература ,по  история и география на България.

  Министерството лицензира много от български училища зад граница и въпреки, че учебните занятия са един път седмично, дипломите се признават в България и децата на имигрантите, ако се  завърнат, могат да продължат образованието си в родината.

  Остават обаче много нерешени проблеми. Един от най-актуалните е методиката на обучение. Условията са много специфични и въпреки усилията, учениците получават дипломи, но често пъти  почти не могат да говорят български.

  Източник:  News.bg

• Българите в чужбина се самоорганизираха за изборите

  Социалните мрежи и по-благоприятното изборно законодателство създадоха условията за бума на изборни секции зад граница

  .

  Людмил Илиев, в. „Сега“

  .

  В тежката конфликтна зона, каквато представляват изборите у нас, една от най-горещите точки неизменно е гласуването в чужбина. Причината е все една и съща – непропорционално големият брой избирателни секции и висока активност сред изселниците в Турция, на фона на относително слабата електорална изява на останалите български граждани извън страната. Това положение неизменно предизвиква ярост сред политическите съперници на облагодетелстваното от ситуацията ДПС и глухо недоволство сред публиката, обзета от смътни подозрения, че се случва нещо нередно право под носа й.

  Манипулации или не, има една очевидна причина за мощната политическа деятелност на българските граждани в Турция – добрата им организация.

  Изселническите дружества са силни,

  многобройни и добре финансирани. ДПС не си губи времето и отдавна протяга ръце и към българските турци и роми в Западна Европа. Сега обаче трендът сякаш се обръща – броят на секциите зад граница достигна рекордните 428, при това не благодарение на съгражданите ни от турски произход, а на нарасналия капацитет за самоорганизация, който демонстрира българската диаспора.

  Заслугата, на първо място, е на интернет, в частност – на Фейсбук. Достатъчна е една кратка „разходка“ в мрежата, за да се види колко се е разраснало общуването между традиционно склонните към изолация наши сънародници зад граница. Не след дълго дойде и следващата стъпка – вкарването на високите технологии в политическа употреба. Сполучлив пример в тази посока е стартирания от група българи и организации в чужбина проект „Инициативи за България“ за подпомагане на масовото участие на диаспората на предстоящите избори (news-bg-abroad.com). Основните организации зад него са т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина, Асоциацията на българските групи (Дюселдорф), Сдружение „Бай Ганьо“ (Манхайм), Сдружение „Българско общество“ (Фрайбург) и др. Сред тях особена активност показаха временните съвети, чиято дейност, макар и на доброволен принцип, по-лесно се съгласува с работата на държавните институции, тъй като е правно регламентирана в Закона за българите, живеещи извън Република България. Той ги определя като консултативни органи на емигрантските общности към българските дипломатически представителства, което обуславя добрите им контакти с външното ни министерство.

  Въпреки че се занимават с подобна дейност вече няколко вота поред, до този момент активистите трудно можеха да се похвалят с някакви особени резултати, не само заради характерната за българската диаспора летаргия, но и заради изборното законодателство, което

  съвсем обезкуражаваше всякаква активност

  с високите си изисквания за откриване на секции в чужбина. Със законовите промени от началото на годината обаче условията на играта рязко се промениха в полза на изборните ентусиасти. За секция в посолство или консулство вече са необходими само 20 подадени заявления за гласуване, а за друго място – 40. След дълго лобиране именно от страна на емигрантите политиците се съгласиха за т.нар. автоматични секции, които се образуват само въз основа на това, че някъде през последните 5 г. е имало място за гласуване и там са пуснали бюлетина 100 души. Повечето секции сега (293) са именно от този тип. Новият Изборен кодекс дори даде възможност на местните посланици и консули да искат от Централната избирателна комисия (ЦИК) откриването на секции. Да не забравяме и възможността за подаване на заявления за гласуване по електронен път.

  При така създадените условия всичко, което се изискваше от сънародниците ни в чужбина, беше малко повече организираност и настойчивост пред българските държавни институции. Резултатите си проличаха веднага след като временните съвети в Германия издействаха 19 секции в 16 града, макар че списъкът с автоматични секции на ЦИК предвиждаше само 8 секции в 6 града – Берлин, Бон, Хамбург, Мюнхен, Франкфурт и Магдебург. Поради съществуващия там разрешителен режим, който позволява разкриването на места за гласуване само в дипломатически мисии, Германия дълги години имаше отчайващо нисък брой секции, въпреки че броят на българите там неизменно расте. В края на юли тамошният временен съвет праща на тогавашния шеф на МВнР Кристиан Вигенин становище от външното министерство на ФРГ, от което става ясно, че места за гласуване може да има и извън дипломатическите и консулските представителства. И го молят да поиска откриването на секции за парламентарния вот в 23 немски града. За изненада на дипломатическото ни ведомство, немската страна склонява и дава разрешение за секции в Дортмунд, Дрезден, Дюселдорф, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Нюрнберг, Регенсбург, Фрайбург и Щутгарт.

  Безпрецедентно се мобилизираха българите

  във Великобритания, които съумяха със свои усилия да увеличат почти тройно – от 11 на 40, секциите в островната държава, в сравнение с вота през 2013 г. Насърчителната кампания за гласуването там също се води от доброволци, координирани от хора на „Инициативи за България“, като лондончанките Десислава Христова и Мария Пейчева. В работата и двете залагат на интернет. „Нали помните онази пословица – лозето не ще молитва, а мотика. Да се хванем за виртуалните мотики… Трябва да вземем нещата в свои ръце като гражданско общество“, казва Мария пред вестник от Чикаго bg-voice.

  Подобен е подходът и сред сънародниците ни в САЩ. На предните парламентарни избори там бяха открити само 11 секции, а сега ще са 41. Пример даде инициативният комитет „Висока избирателна активност“ от Калифорния, който излезе с призив към всички българи в Северна Америка да гласуват на 5 октомври. „С твоя глас България може да стане стабилна европейска страна!“, апелират българските калифорнийци. Макар и разпръсната, нашенската колония там е сред най-многобройните общности в САЩ – около 40 хиляди по официални данни, повечето от които в Лос Анджелис, Лас Вегас и Сан Диего, където този път ще се гласува. Секциите са по най-разнообразни места – клуб по народни танци Balkan Aerobics, училище „Хан Аспарух“ в Сънивейл, училище „Васил Левски“ в Лас Вегас, кафе „Мираж“ в Конкорд. В Синсинати, Охайо, ще правят секция в център за йога и фитнес. Единственото място в цяла Северна Америка с две секции ще е в чикагското предградие Дес Плейнс, което отсрами самия град, останал само с 1 секция, въпреки че там има между 100 и 200 хил. българи.

  Емигрантската активност направи възможно и

  откриването на избирателни секции на цял един континент,

  който изобщо не присъстваше в списъка на ЦИК – Австралия. Места за гласуване ще има в Сидни и Мелбърн, където местни българи действаха като координатори на доброволен принцип към тамошния временен обществен съвет, за да се съберат необходимият брой заявления. Бюлетини ще могат да пуснат и сънародниците ни в Бризбейн и Аделаида, където корените на българската общност могат да се търсят в началото на ХХ век.

  Същото е положението и в Австрия, където след последните избори, на които масово участваха избиратели с турско-арабски имена (справка за присъствието на ДПС там – фейсбук страницата „ДПС е в Австрия“), се очакваха секции само в столицата Виена и във Винер Нойщад. С усилията на „Инициативи за България“ и местните българи места за гласуване ще има още в Линц, Грац и Брегенц. Специално първите два града са нещо като бастиони на българщината в немскоезичната държава – там има български училища и културни дружества. И най-важното – хората са нахъсани да направят нещо. „Нека сега да покажем, че българите в чужбина подкрепяме каузите не само с думи и лайкове в социалните мрежи, а с реални действия; че не само знаем, но и можем много, че сме информирани и организирани, а не безразлични и разединени. Да станем по-активни политически, също е част от смяната на системата“, пише Мира Бурова в местния сайт http://www.bulgaren.org.

  Оттук нататък всичко зависи от избирателната активност. Защото многото места за гласуване изобщо не са гаранция за много пуснати бюлетини – на парламентарните избори през 2005 г., които държаха досега рекорда с 341 отворени секции извън страната, до урните отидоха едва 77 хил., от които 40 хил. гласуваха за ДПС. Оттогава насам активността криволичи – 154 хил. през 2009 г. и 111 хил. през 2013 г. А интересът на нашите сънародници в чужбина диктува да вземат колкото се може по-дейно участие на предстоящия вот, по простата причина че високата активност сега ще се транформира в повече автоматични секции занапред по силата на сегашния Изборен кодекс. И така, малко по малко българската диаспора може да се превърне във фактор, с който политиците ще трябва да се съобразяват повече в бъдеще.

  
  На снимката: Опашка от гласуващи в Чикаго преди пет години. На предстоящите избори няма да е така – за първи път ще има 5 изборни секции ( вж. Къде и как да гласуваме на 5-ти октомври? )

   

• <<
• 1
...
• 98
• 99
• 100
• 101
• 102
• 103
• 104
• 105
• 106
• 107
• 108
...
• 414
• >>