2024-09-27

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Биволъ: Как да пресметнем разпределението на мандатите от Избори 2014

    izbori

    Биволъ публикува програма, която обработва изборните резултати съгласно методиката на ЦИК, точно като софтуера, използван от фирмата „Информационно обслужване“. Фирмата беше избрана от ЦИК за компютърна обработка на резултатите от Избори 2013 г. и Избори 2014 г.

    Офертата на фирма „Информационно обслужване“ през 2013 беше единствената и възлизаше на 1 687 896 лева с ДДС.

    Преди година ЦИК отказа да публикува изходния код за тази компютърна обработка с несъстоятелния и комичен аргумент, че някой може да фалшифицира изборите, Биволъ се обърна към специалисти математици и програмисти сред българите в чужбина, които буквално за няколко дни написаха тази не особено сложна програма.

    Освен това софтуерът демонстрира бъговете, заложени в методиката, приета от ЦИК, която е математически неиздържана и позволява да се манипулират изборните резултати на ниво персонификация на мандатите.

    Най-просто казано, ако за един мандат на малка партия се конкурират един „сговорчив“ и един „несговорчив“ депутат, ЦИК може да реши да влезе „сговорчивият“, а „несговорчивият“, дори да е лидер на партия, да остане извън парламента.

    Последното е особено важно за конфигурацията на бъдещия парламент, където най-вероятно ще има труден баланс на силите и сговорчивите депутати на малките партии ще имат особено висока цена.

    Причината ЦИК да засекрети кода на софтуера очевидно се крие в нежеланието тези бъгове да станат обществено достояние. Става ясно също, че цената за изработването на софтуера от „Информационно обслужване“ е потресаващо висока за вложения труд.

    Автори* на програмата са проф. Любомир Гаврилов*, Институт по математика, Тулуза (математически анализ), д-р Стефан Манов** (концепция и алгоритъм), Делян Делчев (програмиране).

    Достъп до програмата тук.

     

    Източник: Биволъ

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

     * Двама от авторите на програмата – проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Манов са членове на Временните Обществени съвети на българите в чужбина.

     

  • Григор Димитров оглави класацията на Forbes за български знаменитости

    Най-добрият български тенисист в историята Григор Димитров оглави класацията на сп. Forbes на българските знаменитости.

    Grigor_m2-480x274

    Класацията, включваща 70 българи, бе огласена вчера.

    На второ място Forbes класира боксьора Кубрат Пулев, който след броени седмици ще се срещне на ринга с Кличко в спор за световната титла, ако украинецът отново не се разболее, пише агенция БГНЕС.

    №3 е певецът и композитор Влади Ампов-Графа.

    Сред 70-те знаменитости намират място писателите Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Людмила Филипова, както и актьорите Владо Пенев, Захари Бахаров и Силвия Лулчева.

    При съставянето на класацията се вземат предвид успехите на личностите в областта, в която се развиват. Важна е и тяхната медийна популярност и присъствието им в социалните мрежи.

    Източник: OFFNews.bg

     

  • Одата на радостта, Островът Русия и хиляди други подводни течения

    Интервю на Христо Буцев с Иван Кръстев, в. „Култура“

    .
    Иван Кръстев
    Иван Кръстев
    – Идвайки за разговора, слушах в продължение на 15 минути „Одата на радостта” – един уличен музикант свиреше няколко такта от началото и непрекъснато и методично ги повтаряше. Дали не можем да започнем от това безкрайно повторение на „Одата на радостта”?
    Или да започнем с друго: отдавна не съм усещал около себе си такъв страх от случващото се по света.
    Или с трето – дали не присъстваме на оформянето на многополюсния свят, придружено с избухвания, лава и движение на тектоничните плочи?
    – Ако те разбирам правилно, повтарящата се като грамофонна плоча “Ода на радостта” е, според теб, метафора за кризата на европейската идея, която постепенно се превръща в дразнещо клише – патетично, фалшиво… Навярно си прав, Европа през последните няколко години не звучи като “Ода на радостта”. Кризата е факт. Тя може да бъде видяна в икономиката, но и в главите на хората. Макиавели е убеден, че всяка държава и всеки владетел имат своето “добро време” и своето “лошото време”; и добрият държавник е този, който в добрите години успява да натрупа достатъчно политическа лоялност, която да му позволи да преживее “лошото време”. Така че, въпросът е успял ли е ЕС да изгради достатъчно доверие у гражданите, което да му позволи да оцелее в сегашния период на криза. Силата на Брюксел е неговата “разумност”, това е и неговата слабост. Преди време попаднах на интересно изследване. Експерименти потвърждават, че когато човек трябва да обсъжда даден проблем на чужд език, той е по-склонен да предпочете това, което изследователите определят като “рационално поведение”, тоест, различно от поведението му при обсъждане на същия проблем на родния език. Това навярно обяснява защо дипломатите са по-миролюбиви от военните; или защо сме умни, когато съветваме приятелите си как да се оженят или разведат, и се проваляме, когато сами трябва да го направим. Чуждият език и чуждият живот ни правят „по-рационални“ и “по-умерени”, но те са и бариера, която ни пречи да разберем собствените си емоции. Кризата на европейския проект, изразена в постоянното повтаряне на мотиви от “Одата на радостта”, в голяма степен се корени в пропастта между мисленето на роден език и мисленето на чужд език. В ЕС никой или почти никой не говори на собствения си език, това прави решенията на Брюксел по-рационални, но и емоционално непреводими. И ЕС винаги преживява криза, когато хората се изправят пред урните и гласуват на своя роден диалект. Това се случи и на последните европейски избори. Елитите отказват да разберат, че за голяма част от хората на стария континент обединението на Европа е и най-хубавото, и най-лошото, което се е случило в живота им. Най-хубавото, защото е отворило границите и е дало шанс на милиони да постигнат неща, които до вчера са изглеждали невъзможни; но и най-лошото, защото с отварянето на границите е разрушило определен начин на живот. Първата ти мисъл, когато станеш част от Европа, е, че ако искаш, още утре можеш да заминеш за другия край на континента и да правиш неща, които никога не си опитвал преди, да измислиш себе си по нов начин и въобще радикално да промениш живота си, но второто ти усещане е, че ти може би ще останеш тук, където си роден, но твоите приятели ще заминат и вече нито твоят град, нито твоята страна ще бъдат същите. Предполага се, че през последните 25 години около 800 хиляди души са напуснали България. Изчезнали са хора, за които си искал да гласуваш или които си се надявал да гласуват за теб, хора, с които си искал да работиш. Тяхното заминаване рязко променя страната. В момента България страда от липса на критична маса от хора, които са способни да я променят. И тази липса на критична маса не е български проблем, той не е свързан с това колко успешен или неуспешен е преходът. Балтийските страни и Полша са пример за успешен преход, но една трета от литовците днес живее извън Литва. По улиците на Лондон непрекъснато чуваш полска реч. За пет години при управлението на Орбан 600 хиляди унгарци са напуснали Унгария. Това са огромни промени. И когато се извършват в малки и застаряващи нации, това предизвиква демографска паника и променя начина, по който хората мислят за Европа. Затова не е случайно, че Западна Европа е разтърсена от антиимиграционни настроения, а в Източна Европа вече се наблюдава протестна вълна срещу чуждите инвеститори… Рязкото отваряне на обществото, както и рязкото му затваряне неминуемо предизвикват съпротива. Масовото напускане на страната допринася за надигащото се усещане за провал, включително у онези, които успяват. Защото какво значи да успееш, ако успехът не може да бъде споделен. Парадоксът на края на Студената война е, че архитектите на новия европейски ред решиха да не допуснат промяна на границите (принципът на самоопределение на нациите преначерта картата на Европа след Първата световна война) и да не допускат насилствено преселение на хора (това се случи след Втората световна война); тяхната амбиция беше да променят характера на границите, да ги направят невидими. Но ако погледнем резултата от това усилие, ще видим, че навярно повече хора са напуснали родните си места през последните 25 години, отколкото след края на Втората световна война; и че границите все пак се променят или поне има силно желание те да се променят. Желанието на Шотландия и Каталония за независимост и решението на украинското правителство да построи стена по границата с Русия са неочакваните резултати от така желаната Европа без граници. Периодът, който започна с рухването на Берлинската стена, завършва пред очите ни с издигането на Кримската стена.
    – И така стигаме до страховете ми…
    – Усещането, че нещо страшно и непоправимо може да се случи всеки миг, е неизбежно в свят като нашия – природни бедствия, нови технологии, надигането на радикални идеологии, лавина от информация, която ни залива. Ужасът е станал всекидневие и това навярно ни приближава до светоусещането на средновековния човек, който също е живеел непрестанно с мисълта за края на света. Ние се страхуваме, че ще се върнем към един свят на разрушения – светът на XX век, но също така се страхуваме от смелия нов свят на технологиите и пълната прозрачност, който се опитваме да изградим. Това, което отличава нашите страхове от страховете на средновековния човек, е, че нашите страхове много приличат на страховете на дете, което до късно през нощта е гледало филм на ужасите. Страховете ни са много релефни, но не непременно много реални. Ние се страхуваме от всичко и за това не се страхуваме истински от нищо. И е много трудно да отличиш утопията от антиутопията. Утопия или антиутопия е романът „Кръгът“ на Дейв Егерс? Той разказва историята на един прозрачен свят, в който огромна технологична компания – „Кръгът“, радикално е променила начина, по който живеем. „Кръгът“ е въплъщение на всичко, което ни покорява в света на новите технологии – иновация, идеализъм, усещането, че няма проблем, който да не може да бъде решен. В този нов свят магическата формула е СУП – Страст, Участие, Прозрачност. В този свят има по-малко престъпност, има повече права, в него „споделянето е грижа“ и всяка тайна е лъжа. Хората, които работят в „Кръга“, са новите революционери – те са уверени, че могат да решат всички проблеми, които измъчват човечеството, и даже са решили да преброят колко са песъчинките в Сахара. Предизвикателството „Кръгът“ е, че романът ни плаши не с история, в която побеждават лошите, а с история, в която побеждават добрите, красивите и талантливите – хората с идеали и въображение. В новия свят на прозрачността няма анонимност и фалшиви идентичности, там никой не отвлича деца, защото в костите на децата са монтирани чипове, така че родителите им винаги знаят къде са. В този свят един от героите не може да изпита сексуално удоволствие, ако партньорката му не е готова да оцени представянето му по скалата от 1 до 100, защото всичко, което не е измерено или оценено, не съществува. В този свят политиците заслужават доверие само защото са напълно прозрачни. Те са приели да им бъде инсталирана камера, която никога не спира да работи, и всеки от избирателите във всеки един момент може да види и чуе какво прави неговият представител, какво говори, с кого се среща. В този свят без тайни няма предателства и няма приятелства. Няма предателства, защото обществото ни е делегирало правото да донасяме срещу самите себе си. Всеки е информатор и ентусиазирано поставя автодоносите на своята страница във фейсбук, в туитовете си, в потока от информация, който той е подарил на човечеството. А няма приятелства, защото приятелят е човек, на когото си решил да довериш тайните си, избрал си да повярваш на него, а не на някой друг. Но в света на тоталната прозрачност няма тайни, там всичко е на показ и затова всички са си еднакво близки. Тайната – валутата, с която си купуваме интимност, е премахната. Ние сме затворени в страховете си. Светът, от който идваме, е ужасен, но светът, към който отиваме, ни изглежда още по-плашещ.
    – Страховете са основателни. Случващото се в Украйна, например, не е въображаема, а напълно реална и опасна действителност.
    – Както всеки град има своите опасни квартали, така и всеки международен ред има своите периферии, които се сриват при криза. Както Титова Югославия можеше да оцелее само в света на Студената война, когато всички велики сили имаха интерес от нейната разкраченост между Изток и Запад, така и постсъветска Украйна успяваше да просъществува само защото Русия приемаше правилата, установили се след края на Студената война. В мига, в който Русия изяви претенция за своя сфера на влияние, Украйна се оказа в криза на държавността. И това, което се случва там, е класически пример за преплитане на минало и бъдеще. Това, че една велика сила слага ръка върху част от територията на съседна страна, е класическа сцена от миналото и мнозина се изкушават да твърдят, че Путин живее в XIX век. Но в същото време формата, в която се осъществява подчиняването на Украйна, е открадната от бъдещето. Няма обявена война, но има хиляди „зелени човечета“ в Украйна. Русия официално опровергава присъствието на руски специални части в Крим и седмица по-късно Путин лично награждава бойците от специалните части, които са се отличили при операцията в Крим. Пропагандната война се води по нови правила. Идеята вече не е, че всеки има своята истина. Идеята е, че всичко е истина. И всяка информация е просто хипотеза, която никой няма време да провери. Руската официална медия сериозно обсъжда възможността сваленият от сепаратистите самолет да е пренасял… мъртви тела.
    – Присъстваме ли на раждането на един многополюсен свят?
    – Присъстваме на погребението на поствоенния европейски ред. През март 2014 г. европейците се събудиха в Света на Путин. Изведнъж осъзнаха, че войната в Европа е възможна и че не могат да разчитат на международни споразумения, които да пазят границите на страните им. Европейците бяха шокирани от откритието, че икономическите взаимозависимости водят по-скоро до несигурност, отколкото до сигурност. И това, че ЕС е най-големият търговски партньор на Русия, а Русия доставя газ на Европа, не е достатъчно, за да защити териториалната цялост на Украйна. Военното превъзходство на НАТО над Русия не попречи на Москва да започне неофициално обявена война с Украйна.
    Кризата в Украйна разкри, че незападните сили не са заинтересовани да инвестират в запазването на постмодерния ред в Европа. Бразилия, Китай, Индия и Южна Африка не се присъединиха към усилията на Запада да накаже Русия – те се въздържаха при гласуването в ООН за санкции срещу Русия. Възползваха се от безизходната ситуация между Русия и Запада и прегърнаха възможността за приключване на някои големи търговски сделки с Москва. За тях кризата в Украйна беше локално европейска, а не глобална.
    И въобще, европейците се почувстваха като жабата, поставена в студена вода, която постепенно се нагрява, и жабата успява да се свари, без дори да разбере това.
    – Защото Европа и европейците са обсебени от собствените си проблеми ли?
    – Защото, в крайна сметка, световната политика днес се определя не толкова от конкуренцията между световните центрове на влияние, а от вътрешната нестабилност на великите сили. Глобализацията направи света по-свободен, но и по-труден за управление. И това, на което сме свидетели, е не сблъсък на идеи как да се управлява глобализацията, а опит на всяка отделна страна да овладее надигащата се съпротива срещу глобализацията. В свят, основан върху икономическа взаимозависимост, изведнъж всички започнаха своята борба за независимост. Американците в момента говорят за шистовия газ повече, отколкото за Библията. Евтиният шистов газ е гаранция за американската независимост. Парадоксът е, че повече независимост значи по-малко влияние. Защото, ако Америка е енергийно независима – примерно, от източниците в Близкия изток, има ли една поне причина Саудитска Арабия да вярва, че Америка ще я защити? Защо да я защити? Заради споделени ценностите, заради готовност на американското обществено мнение да подкрепи Саудитска Арабия? Пълен абсурд. Но ако Саудитска Арабия не вярва, че Америка ще я защити, защо тя трябва да прави това, което иска Америка? В един взаимосвързан свят независимостта е източник на твоята сила, но и източник на твоята слабост. Това, между другото, е голямата разлика с времето на Студената война, когато двата блока бяха в някакъв смисъл самодостатъчни, всеки от тях беше отделен свят.
    Какво се наблюдава при Китай? Тя е една от страните, най-много зависими от глобална икономика, най-много търгуваща със света. В един момент обаче започва да открива, че това, което я е направило силна, а именно нейната интеграция в света, е и основа на нейната уязвимост. Да си част от глобалния свят е като да изпратиш детето си на детска градина – няма начин то да не се зарази от грипа, който върлува в квартала. Всяка чужда криза става твоя криза. И постепенно китайското ръководство започва да се опитва да смени източника на растеж. Ако преди източникът на растеж е бил главно експортът, сега започва силно да се увеличава вътрешното потребление. Започва серия от политики, в които Китай иска да расте много повече на базата на собствено потребление, отколкото на това, което изнася. Това е същата логика, „Ние не искаме да зависим от другите“. Както американците не искат да зависят от нефта на Близкия изток, така китайците не искат да зависят единствено от това какво другите купуват от тях. В случая на Русия става дума за нещо много сходно. Бунтът на Русия срещу европейския ред се вписва в световното въстание срещу глобализацията.
    – Това ли е определящото в позицията на Русия?
    – Стратегията на Путин може да се нарече агресивен изолационизъм. Кремъл се опитва да изгради държава-цивилизация, която търгува със света, но е предпазена от културните влияния и политическия натиск, който идва отвън. Путин се чувства заплашен от прекалената свързаност на Русия със света. Той иска да затвори Русия. Започвам да мисля, че има някакво критично ниво при отварянето на Русия към света, което, когато е достигнато, предизвиква неовладяема паника в Кремъл. Така се стига до реакцията на Николай I през XIX век, когато, след навлизането на идеите на Френската революция в руския елит и след като руските войски посещават Париж, императорът се опитва „да арестува” Русия в нейната културна изключителност. Това се случва след края на Втората световна война, когато Сталин започва своята кампания срещу космополитизма и изпраща на лагер много от руските войници, провинили се в това, че с очите си са видели Европа. Нещо подобно се случва и в момента. Путиновата политика в Украйна не бива да се мисли в термините на руския империализъм, а в термините на руската вътрешна политика. Путиновите действия са отговор на протестната вълна от зимата на 2012-а, която прояви кризата на модела на управляема демокрация в режим на деполитизация на населението. Именно по време на протестите, които в съзнанието на Путин бяха платени и организирани от Запада, стана ясно, че голяма част от Путиновия елит отказва да се конфронтира със същия този Запад и е склонен на съглашателство, защото парите му са в западни банки, децата му учат в западни университети и даже думите, които говори, са прочетени в западни списания. И това превърна национализацията на елитите в приоритет на Путиновата политика. Но как да накараш елитите „де се приберат“ у дома, когато на тях толкова им харесва да гледат на Запада като на застрахователна компания, която ги пази от рисковете на авторитарното управление. Законите, приети от Държавната дума, които забраняваха на държавните служители да имат сметки в чужбина, бяха лесно пренебрегнати, но войната в Украйна създаде международна атмосфера, която накара същите тези пари да избягат от Запада. И затова Путин и се страхува, и се надява на санкциите, защото те разрушават руската икономика, но дисциплинират руския елит. В далечната 1993 година руският геополитик Вадим Цимбурски написа статия, озаглавена „Островът Русия“. Според него, само превръщането на Русия в цивилизационен остров може да спаси руската държава. Това, което Цимбурски препоръчва, е прекъсване на тривековната руска обвързаност с Европа и превръщането на Русия в отделен свят. Путин на практика се опитва да превърне Русия в геополитически остров, остров на гнева.
    – Не е ли това демонстрация на новата сила на Русия?
    – Не, това е демонстрация на нейната слабост. Преди десетина години отварянето на съветските архиви ни позволи да прочетем прочутата реч на Хрушчов от 8 януари 1962 година, в която той казва, че Съветският съюз е толкова изостанал в надпреварата си със Запада, че на Москва не й остава нищо друго, освен да води агресивна политика. Предизвикателството на Путин е също не предизвикателство от позиция на силата, а от позиция на слабост. Руската икономика е неконкурентна. Руското общество стагнира, демографската картина е плашеща. Според официални данни, около 16% от собствениците на фирми в Русия са в затвора или са разследвани. Но това, че Русия е слаба, не значи, че тя няма да победи в Крим и Източна Украйна. Ние живеем в „епохата на слабите”. Едно Харвардско изследване на историята на асиметричните войни показва, че ако в периода 1800-1849 само в 12% от случаите по-слабата страна (по-малка армия, по-лошо въоръжение) печели, през 1950-1998 по-слабите страни в 55% от случаите са способни да постигнат стратегическите си цели.
    – А дали Путин вижда Европа като слаба или като силна?
    – Това, което руският турист вижда, когато посещава Германия или Австрия, е едно богато общество, в което няма насилие, в което влаковете пристигат на време, а полицаите не искат подкупи. Това, което Путин и неговите олигарси виждат, когато посещават някой от свръхлуксозните европейски хотели, е политици и бизнесмени, които са готови да направят всичко или почти всичко за пари. Той вижда европейски лидери, които имат страх от вземане на решения. В този смисъл, Путин презира Европа. Но той не познава Европа, защото Европа е много различна от елита, който той познава.
    – Ако излезем извън Европа и тръгнем към „тектоничните плочи”…
    – Спомням си, че Бжежински преди няколко години въведе метафората „глобално политическо събуждане”. Това, което той има предвид, е, че милиарди хора в различни части на земното кълбо влизат в света на политическото. Те откриват, че имат права, че имат сила. Това се случва в ислямския свят. Това се случва Африка. И това масово „глобално политическо събуждане” на много места се развива чрез разрушаване на традиционни структури на култура и власт, без да са създадени нови и ефикасни механизми на управление. В епохата на класическия империализъм няколко хиляди английски войници и администратори съумяват да управляват огромни територии. Но това е възможно не толкова заради оръжията и организацията на колониалните сили, които са много по-съвършени, колкото заради обстоятелството, че традиционната власт продължава да функционира в завладените територии. И за да управляваш, е достатъчно да купиш или уплашиш местните елити. Това вече не работи. Кризата на елитите е глобална.
    – Питам се дали Европа не се опива от постоянно повтарящата се „Ода на радостта”? Дали повтарянето като мантра на лозунгите за права и демократизация не й пречат да преценява реално света? Навлизането в Либия, например. Отношението й към Русия преди Украинската криза…
    – Европа не е тази, която разбута света, но проблемът е, че Европа няма силата, а и амбицията да го подреди. Японците говорят за „Galapagos syndrom“. Той трябва да обясни защо японските мобилни телефони, които, според оценките на експертите, са технологично най-съвършените в света, не успяват да пробият на глобалния пазар. И хипотезата на японците е, че има продукти, които са прекалено съвършени или прекалено свързани с опита и вкусовете на дадено общество. И това не им позволява да са конкурентни на международния пазар. Същото вероятно е вярно и за европейския ред, и за европейския модел на либерална постмодерна държава. Ние създадохме модел, който трудно може да прекрачи географските граници на Европа. Но обвинението, че светът се тресе, защото Америка и Европа се опитват да налагат своите политически модели, ми се вижда пренавито. Много е важно да разделяме това, което се казва, от това, което се случва. Революциите в Арабския свят не са организирани от Запада – не защото Западът не иска, а защото не може. Когато изригва голямо, масово вълнение, външните сили могат да се позиционират, но не и да контролират. И Америка, и Европа направиха точно това – те се позиционираха и започнаха да се държат така, сякаш всички тези движения са път към Европа или към Америка. В действителност, и Вашингтон, и Брюксел не са определящият фактор за развитието на ситуацията в Египет или Украйна. Америка и Европа приличат на един колективен Кристо Явашев, който опакова реалността и така се опитва да я управлява.
    Това в огромна степен е вярно и за ролята на Русия в Източна Украйна. Идеята, че всичко в света се управлява от някоя от големите столици, е налудна. В Донецк има руски специални части, но не те определят всичко, което се случва там, защото, освен тях, има местни, а има и реални доброволци, които са пристигнали от Русия не защото Путин им е наредил. Ролята, която Източна Украйна играе в политическото въображение на днешна Русия, много напомня на ролята, която Испания, испанската гражданска война са играли в политическото въображение на СССР. Голяма част от доброволците, които в момента са в Украйна, са руски националисти, които само допреди шест месеца бяха опозиционно настроени към Путин. Те са една особена част от руското гражданско общество, което в момента е станало част от държавната машина. Един от доскорошните военни лидери на сепаратистите и бивш офицер от руския спецназ Игор Стрелков през последните години се е занимавал с организиране на масовите възстановки на Бородинската битка. Той отива в Украйна, защото иска възстановка на империята, а не защото му е наредено да отиде. Именно присъствието на такива хора прави Източна Украйна неуправляема. В известен смисъл, Путин използва конфликта, за да се избави от тези хора, но рискът е, че те се превръщат в национални герои в самата Русия и неслучайно в мига, в който социологическите проучвания показаха, че същият този Стрелков е вторият след Путин най-популярен руски лидер, той просто… изчезна – и от Донбас, и от телевизионните екрани.
    – Не наблюдаваме ли все пак някакъв сблъсък между една колективистична и една по-малко, а някъде съвсем индивидуалистична култура? Русия и Европа…
    – Идеята, че това, което виждаме, е сблъсък между колективистичната православна култура на Изтока с бездуховния материализъм и индивидуализъм на Запада е красива, но не е вярна. В действителност, руското общество е изключително индивидуалистично. Степента на солидарност е много ниска. Руското общество е и изключително материалистично. И в Русия, и в Китай култът към материалното благополучие е много по-силен, отколкото в Западна Европа. Както в България има един абстрактен патриотизъм и едновременно с това изключително недоверие и липса на интерес към българина до теб, така и Русия е един много странен защитник на традиционните ценности. Ирония на историята е, че Русия обвинява в момента ЕС в същото, в което Европа през 20-те години на миналия век обвинява Съветския съюз: първо, че не вярват в Бога, и второ, че са за свободната любов. Но Русия трудно може да бъде видяна като икона на политическия консерватизъм. Русия е една от страните с най-много разводи и аборти в света. В Русия липсата на грижа за децата без родители е признат проблем. Русия след САЩ е втора като процент от населението, което се намира в затвора. В този смисъл, консервативната политиката на Путин (също разведен) е опит за инструментализация на културната криза вътре в западните общества.
    Нека да погледнем по-внимателно на Путиновата война срещу хомосексуализма. Тя в моите очи е много повече свързана с традиционното подчиняване и унижаване на другия чрез превръщането му в “петух”, което е характерно за руската лагерна култура, отколкото с някакъв православен консерватизъм. Истерията срещу хомосексуализма е свързана и с кризата на отношенията между бащи и деца в рамките на Путиновия елит. Повечето от децата на руските управляващи учат в скъпи частни училища на Запад, където хомосексуализмът е разпространен и приет. И именно невъзможността на елита да общува със собствените си деца в голяма степен обяснява яростта на провежданата кампания. Но – и в това е слабостта на Путиновия консерватизъм – едно голямо социологическо проучване, проведено в 13 страни на ЕС, показва, че, за разлика от антиимиграционните настроения, които се споделят еднакво и от млади, и от стари, младите не виждат хомосексуализма като проблем. Путин замръзва в светоусещането на собственото си поколение.
    И в този смисъл ми се вижда странно, когато мнозина говорят за някаква нова мека сила на Русия. Повечето от хората в Европа, които поради едни или други причини защитават Путин, не познават или не харесват Путиновото общество, но за тях подкрепата за Путин е просто начин да изразят неприемането си на Запада – на неговите ценности или неговите политики. Ако искате да промените вижданията на някои от яростните русофили у нас, не е нужно да ги атакувате във форумите, просто съберете пари и ги изпратете да поживеят една година в Русия.
    – И все пак, няма ли сблъсък на ценности?
    – Има сблъсък между ценностите на общността и вълната на индивидуализъм, която залива света. Но той се случва извън Европа. Такъв сблъсък може да наблюдаваме в Индия, където надигането на една индивидуалистична средна класа застрашава традиционните индийски общности. Това се случва в ислямския свят. Това се случва в Америка, където, за разлика от Русия, има много силни религиозни общности и религиозният консерватизъм е политическа сила. Драмата на Русия е, че тя не вярва в либералните ценности на Запада, но е неспособна да се завърне към колективистичните ценностите на една традиционна Русия, защото съветският период е унищожил руската община – социалната база на този консерватизъм. И затова днес завръщането към традиционните руски ценности е проект, не по-малко утопичен от проекта за изграждане на комунистическо общество в Русия. Руският философ евразиец Александър Дугин е най-яркото въплъщение на тази невъзможност. Той изглежда като Солженицин, но мисли като Пелевин. Облича се като мужик, но говори на „постмодерн“ и никога при отсъствието на камера. Когато за първи път се срещнах с него преди седем години, усещането ми беше за посещение на театър.
    – Като Бернар-Анри Леви. Той направи филм за себе си – как помага на либийския народ, как се среща с бунтовниците, със Саркози, кадри на самолетоносач и прочее.
    – Бернар-Анри Леви и Александър Дугин са прекрасна двойка. Те са най-яркият пример за ангажирания интелектуалец като поп икона. Те са символ на кризата на европейската интелигенция. И двамата говорят като пророци – те казват, но нямат време да доказват. И двамата са в състояние на перманентна морална възбуда, без да се раздират от вътрешни съмнения. И двамата искат да ни убедят, че техните думи правят история, но те не правят история. И двамата са възмутени от пасивността на собствената си цивилизация и от бездействието на собствените си лидери, но и двамата са готови на всичко, за да са по-близо до същите тези лидери. Бернар-Анри Леви спасява човечеството. Дугин спасява Русия. И двамата са захласнати от естетиката на войната. Бернар-Анри Леви убеждава Саркози да бомбардира Либия. Дугин се опитва да убеди Путин да присъедини Източна Украйна към Русия… Така в момента изглеждат големият руски интелектуалец и големият френски интелектуалец в действие.
    Преди време попаднах на един от новите романи на Пелевин. В рамките на романа става ясно, че руското разузнаване е успяло чрез свой агент зъболекар да проникне до президента Буш и да монтира в един от кариесите му малък високоговорител, така че всеки път, когато мисли, че чува гласа на Бога, Буш чува гласа на Москва. И този глас – убеден и убедителен, глас, който прилича на гласа на Левитан – го кара да нападне Ирак и да извърши и други подобни подвизи. Интелектуалецът днес трябва да избира – да бъде зъбобол или да бъде гласът от кариеса. Но ако избере второто, рискува да бъде не пророк, а провокатор.
    – Накрая. Понеже сме в навечерието на двайсет и петата годишнина от 10 ноември 1989 г., спомняш ли си кога и къде научи за свалянето на Живков? Има ли смисъл да се връщаме към онази точка на експлозия/имплозия в миналото ни, какво би ни донесло връщането?
    – Научих го в Народната библиотека. После отидохме в Яйцето и това, което ми е останало в съзнанието, е, че в някакъв момент професор Николай Генчев ни предложи да изпеем “Боже, царя ни пази”. Тогава това беше шега.
    .
  • За първите български изборни бюлетини и дългата история на демагогията

    Фасул и царевица са първите български изборни бюлетини

    .

    На 5 октомври българските граждани са призвани да изберат членовете на 43-ото Народно събрание. Повод да си спомним, че първите парламентарни избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица.

    .

    Илияна Райчева, Радио България

    Откриване на Учредителното събрание във Велико Търново, 1879 г. - гравюра. Снимка: Nauka.bg
    Откриване на Учредителното събрание във Велико Търново, 1879 г. – гравюра. Снимка: Nauka.bg

    Изработването на първата конституция се възлага на Учредително събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. То е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество в 1878 г., вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването му се основава на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са избирани с бобени и царевични зърна. Причината е, че по онова време грамотните са малцина. Строителите на младото княжество заимстват идеята от Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласовете си. После изсипвали събраното и броили резултата. Печелел онзи с най-много боб в шлема. Оказва се, че това е първият таен вот в електоралната история на човечеството. „Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата, разказва  писателят Росен Тахов. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда”. И в миналото, и сега не винаги суверенът изпраща на депутатската банка най-достойните си граждани. Изследователят на българската парламентарна история дава като пример Иванчо Хаджипенчович от Русчук, днес град Русе.

     

    Снимка: личен архив„Иванчо Хаджипенчович е човекът, който е подписал смъртната присъда на апостола на свободата Васил Левски, разказва Росен Тахов. – Той е участвал в съдебната комисия през 1872-73 година. След Освобождението, русчуклии преценяват, че няма по-достоен техен гражданин, за който да пуснат боб и го изпращат в Учредителното събрание в Търново. Подписът на Иванчо Хаджипенчович стои на две места в българската история – под смъртната присъда на Васил Левски и под Търновската конституция. За да нямаме такива фамозни личности, нашите съграждани, пръснати по света, трябва да дойдат и да променят политическата система на България”.

    Според Росен Тахов, има похвати в нашата парламентарна история, които са запазени и до днес.

     

    „Родината на демагогията е Древна Гърция, припомня той. Бащата на българската демагогия се казва Михаил Такев. Това е един политик от Демократическата партия в далечното минало. Отива той в едно село и държи реч. Сипят се обещания като от рог на изобилието. Накрая обещава в селото да се построи удобен и широк мост. Един от по-куражлиите селяни, които присъствали на площада, вдигнал глава и казал: „Г-н Такев, ние нямаме река”. Михаил Такев обещал: „Не се безпокойте, г-н селянин, ние ще ви прекараме и река.”

    И днес се случва избори да се печелят не по правилата.

     

    „Аз искам да разкажа как един български депутат печели изборите през 1908 г., продължава Росен Тахов. – Той се казва Антон Франгя – адвокат и политик от Прогресивно-либералната партия, става и министър. Негов конкурент е Стоян Михайловски – виден български писател и общественик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Тогава се явява на изборите като кандидат от Земеделската партия. И двамата отиват на предизборен митинг в Нова Загора. От един балкон Стоян Михайловски два часа държи реч. Той е френски възпитаник, говори за принципите на демокрацията. Започва още от Древна Гърция, минава през Рим и завършва речта си: Vive la république ! Vive la démocratie !(Да живее републиката! Да живее демокрацията!) Непознатите думи отекват пред събралото си множество – селяни от околните села, доведени почти насила. Франгя се обръща към тях: „Чухте ли какво каза? Той ме наруга на влашки”. Народът му се доверява и така Антон Франгя печели изборите. Понякога така се влиза в Народното събрание – с удари под кръста”.

    Има няколко инструмента, които се използват в българските избори, разказва Росен Тахов.

    „В началото е било „сопаджийството”, продължава той. Когато се правят изборите за Третото велико народно събрание, се разхождат едни мъжаги с едни тояги, на които пише КОНСТИТУЦИЯ. То се провежда в Свищов и гласува извънредни пълномощия на княз Александър Батенберг, който суспендира Конституцията. Сопаджийството е отживелица, вече никой не бие по изборите. Другият инструмент, който е преживял превратностите на времето, това е демагогията, за която говорих. Тя е вечна. Третият е циганският вот. Той се използва от край време. За първи път го използва Никола Сукнаров, депутат от Либералната партия. От там нататък може да се сетим за великолепния фейлетонист от миналото Алеко Константинов, който пише „Угасете свещите”. Той е вдъхновен от основателя на Народната партия Константин Стоилов, два пъти министър-председател на България. Тъй като неговият противник Драган Цанков има опасност да спечели, Стоилов изпраща телеграма до Бяла Слатина: „В краен случай угасете свещите и оправете урните”. Това е така нареченото „морално  влияние”. Константин Стоилов казва: „Правителството, което е на власт, има права да упражнява морално влияние върху своите избиратели.”

    .

  • Трансантлантическото споразумение между ЕС и САЩ

    Търговията и печалбите на компаниите надделяват над опасенията за безопасност на храните

     

    Материал на Zazemiata.org

    ttip-logo_trojanisches-pferd_01Европейските граждани имат пълното право да се притесняват за въздействието на предложеното споразумение за свободна търговия със САЩ (Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство – ТАТИП или TTIP). Ключов документ относно безопасността на храните изтече в публичното пространство и той показва, как Европейската комисия се готви да изтъргува защитата на гражданите, въпреки уверенията на Комисаря по търговията  на ЕС Карел де Гухт, че „тези въпроси не са на масата“.

    Обществеността  трябва да разчита на подобни изтичания на документи, за да разбере какво наистина бива изтъргувано, тъй като сделката за ТАТИП се осъществява тайно. Новият изтекъл документ изглежда е предложение на Европейската комисия, и въпреки, че е частичен текст, той е достатъчен за потвърждението на нашите опасения, че тази търговска сделка е за улесняване на големия бизнес, за сметка на фундаменталните мерки за безопасност на храните, които защитават потребителите в Европа.

    От текста, получен от Института по земеделие и търговска политика, става ясно, че търговската сделка бързо се превръща в състезание към дъното по отношение на защитата на обществото, здравето и околната среда. Текстът разкрива, че Европа ще трябва да приеме нивата на замърсяване в храните, определени не от държавите-членки, а от международния  „Codex Alimentarius“. В него са заложени последователно ниски стандарти за безопасност, отчасти благодарение на лобирането на индустрията и правителството на САЩ.

    ЕС често има по-строги стандарти в сравнение с кодекса, например за допустимите нива на замърсяване от пестициди в храните, които са значително по-ниски в ЕС, в сравнение с тези, определени от кодекса. Изтеклият текст предлага страните-вносителки да могат да се противопоставят на тези стандарти, но това все пак може да означава гражданите на ЕС да консумират по-високи нива на замърсени храни в бъдеще.

    Един случай, който поражда особена загриженост, е този с рактопамина, добавка за увеличаване на растежа, с който са хранени около 80% от прасетата, и 30% от кравите в САЩ, но в момента е забранен в Европа. ЕС има нулева толерантност към всякакви храни, съдържащи това вещество, тъй като не го определя за достатъчно безопасно, за да влезе в хранителната верига. Но според изтеклата глава за безопасността на храните, европейците могат да се окажат ядящи колбаси с рактопамин, т.к. „Codex Alimentarius“  позволява наличието на ниски нива от веществото в храните, въпреки че ЕС отхвърля това решение. Правото на ЕС да създава свои собствени стандарти за безопасност е поставено сериозно под въпрос и това може да бъде само лоша новина за европейските граждани.

    Въпреки фундаменталните различия между ЕС и САЩ в това как оценяваме безопасността  на храните, търговското споразумение и тази изтекла глава са за възприемането на законите и стандартире за безопасност на САЩ, такива каквито биха били, ако са наши собствени. Това е, което преговарящите наричат ​​“взаимно признаване“. От изтеклият текст става ясно, че от гражданите в Европа се очаква да приемат системата за безопасност на храните на САЩ, доколкото тя осигурява „подходящо ниво на защита“, макар че почти всички коментиращи са съгласни, че тя е далеч по-малко строга.

    Освен това, от текста е видно, че когато е възможно да има възражения по отношение на безопасността на храните, идващи от САЩ, изпълнението и прилагането на предпазни мерки за безопасност на храните не трябва да създава „неоправдана бариера пред търговията“. Това означава, че търговията и печалбите на компаниите надделяват над опасенията за безопасност на храните. Европейският „принцип на предпазливостта“ за оценка на рисковете за обществото е поставен под заплаха. Може ли това да означава в бъдеще повече дезинфекционни процедури на месото, идващо от индустрията, които в момента до голяма степен са забранени в ЕС? Това още веднъж показва защо безопасността на храните не трябва да бъде обсъждана в търговските преговори.

    Освен това се оказва, че проверките и инспекциите, които са разрешени при внос на храни ще бъдат повече или по-малко отстранени. Вместо тестове и контрол за болести и зарази на доставките на храни в пристанището на влизане, каквито в момента се правят в Европа, търговската сделка предлага, те да се премахнат и вместо това да се разчита на уверенията от износителите от САЩ. Това е рецепта за бедствие. Тъй като правителството на САЩ даде да се разбере, че самата хранителна индустрия в САЩ трябва да предоставя тези изследвания и гаранции за безопасност на храните, това означава, че хранителните корпорации ще бъдат отговорни за определяне на безопасността на собствените си продукти. Правителствата ще заемат задната седалка.

    Това е като вълкът, който пази агнетата в кошарата. В действителност то е приватизация на европейската мрежа за безопасност, като контролът на вноса се иззема от избраните правителства и се дава на бизнеса. Това е рецепта за повече хранителни скандали и неотговарящи на стандартите храни, влизащи в ЕС. Очаквайте да видите повече случаи на храни, примесени с незаконни генетично модифицирани замърсители в чинията ви.

    Изтеклият текст засилва нарастващата опозиция срещу тази търговска сделка. Докато ние все още нямаме пълната картина, поради непоносимото ниво на секретност, ние знаем достатъчно, за да кажем, че не вярваме на тези, които казват, че европейски мерки за безопасност „не са на масата“ и няма да бъдат отслабени. Време е нашите политически лидери да обърнат внимание на интересите на гражданите, семейните ферми и на околната среда. Мерките за безопасност на здравето и по-специално безопасността на храните не трябва да бъдат част от тази или която и да е търговска сделка. Време е, те наистина да бъдат махнати от масата на преговорите.

    Ивайло Попов от „За Земята“ коментира: „Европейските опасения, че споразумението за свободна търговия със САЩ би подкопало обществените мерки за безопасност, бяха приети с насмешка от комисаря, отговарящ за преговорите. Сега изтеклите документи показват, че обществеността има пълното право да бъде притеснена. Зад затворени врати, преговарящите изглежда отслабват европейската мрежа за безопасност на храните, за да се позволи на големия бизнес да направи по-големи печалби.“

    Повече информация за ТАТИП/ TTIP може да се намери тук.

     

  • Опрощаване на студентски кредити, ако завършилите работят 5 години в България

    Стела Стоянова, в. „Стандарт“

    .

    Служебният министър на образованието Румяна Коларова (вляво на снимката). Снимка: в. "Стандарт"
    Служебният министър на образованието Румяна Коларова (вляво на снимката). Снимка: в. „Стандарт“

    София. Студентският кредит може да бъде опростен, ако след завършването висшистите работят 5 години в България. Стратегията за развитие на висшето образование, която МОН представи на 1-ви октомври, предвижда мерки, с които вземането и изплащането на заеми за висше образование да бъде опростено. Съгласно нея ще има възможност и завършилите да започнат да връщат студентския си заем, едва когато започнат работа с определено ниво на заплащане. Докато заплатите им са ниски, няма да връщат нищо.

    Конкретните суми обаче ще зависят от това ляво или дясно правителство ще изпълнява стратегията, казаха от МОН. По подобен модел се дават британските кредити за образование, но системата ще бъде адаптирана към български условия, поясни зам.-министърът Валери Младенов. Мерките са един от начините да задържим например младите лекари, които масово емигрират след завършване на университета.

    Стратегията предвижда също пари за връщане и реинтегриране на млади учени и докторанти, завършили навън. С 20-30 млн. лева, разпределени за пет години, ще им се плащат хонорари, при това по-високи от обичайното, за лекции и публикации. Освен това ще бъдат финансирани и пътуванията им в чужбина на научни конференции.

    Стратегията спира и финансирането на слабите специалности, за което се говори от години, като 60% от парите за вузове ще се дават за качество.

    „Навсякъде по света има печатници за дипломи, нашата роля е да ги ограничим“, каза министър Румяна Коларова.

    „Има пазар и в Димитровград, и в Илиянци, но качествените стоки ги изместват“, направи аналогия с университетите министърът.

     

  • Българите по света питат – отговори на ЦИК и МВнР по Радио България

    Българското национално радио информира на сайта си, че на 2 октомври нашето издание е публикувано писмо на български граждани до ЦИК: На 2 октомври EuroChicago.com  публикува писмо от български граждани от различни държави в Европа и Америка до ЦИК, Министерството на външните работи и българските медии. Те уведомяват ЦИК, че броени дни преди датата на изборите 5-и октомври информационната кампания в чужбина практически все още не е започнала и голяма част от българите в чужбина продължават да са с впечатление, че право да гласуват имат само тези от тях, които предварително са подали заявление.

    Камелия Нейкова и Красимир Божанов. Снимка: БГНЕС
    Камелия Нейкова и Красимир Божанов. Снимка: БГНЕС

    Във връзка с това писмо в специално интервю за Радио България говорителят на ЦИК Камелия Нейкова дава отговори на поставените в него въпроси.

    Отговори по темата за изборния процес в чужбина дава в интервю за Радио България и директорът на Дирекция „Правна” на МВнР Красимир Божанов, който участва в Работната група за организация на изборите в чужбина в министерството. Той коментира извършеното от МВнР по подготовката на изборите зад граница.

    Българите зад граница могат да гласуват спокойно, необходим им е само валиден документ за самоличност. Що се отнася до заявленията за гласуване, те са послужили за откриването на рекорден брой избирателни секции в чужбина за изборите на 5 октомври.

    Около 400 души от държавната администрация ще бъдат командировани за членове на СИК в чужбина, което е под една пета от всички членове на задграничните СИК, казва Божанов. От тези 400 около 150 са от Външно министерство, останалите от други ведомства. И от ЦИК, и от МВнР отчитат повишената активност на българите зад граница в изборния процес.

    Интервютата на Илиана Райчева от Радио България с Камелия Нейкова от ЦИК и с Красимир Божанов от МВнР можете да чуете в звуковите файлове в сайта на БНР.

     

  • Великият майстор и неговите братя от ВзривоОпасната „Велика“ Ложа
  • Защо не гласувам – истината и само истината

    Чергар СТРАННИК, Neverojatno.wordpress.com

    Защо не гласувам? Ще отговоря на този въпрос без да скривам от Вас и най-малките детайли от причините, довели ме до това отричано от едни, но логично според самия мен решение. Защо не гласувам. Защото им вярвам, на всички. А им вярвам, защото са хора като мен, които споделят моите желания. Защото живеем в демократична държава, държавата с най-много партии на глава от населението. Вярвам им на всичките – и на леви, и на десни, и на националисти, и на либерали, и въобще на всички избрали за свой път в живота призванието на политиката. Вярвам им защото имат обща цел, а именно добруването на нацията. Има ли значение тогава кой от тях ще реализира това добруване? Дали ще се присъединяваме към Европа или към Евразия? Какво значение има, щом всеки обещава, че ще се погрижи да живея добре? Че ще направи България стабилна икономически и независима политически държава, която да има своята тежка дума в световната политика.

    Ако избера единия, ще обидя другия, а не съм такъв човек. Аз обичам всички, които ми обещават, че ще се погрижат за мен. И като гледам колко много желаещи има да се погрижат за моето светло бъдеще, ме обзема едно спокойствие, едно блаженство, което може да се сравни само с момента на прекрачването на райските врати. Не, не мога да гласувам, не и при тази избирателна система, която смята бюлетината, в която са задраскани всички квадратчета, за невалидна. Това е нечестно, та аз ги обичам всички, вярвам им и се прекланям пред тях. Те са ангели и бих бил истински неблагодарник, ако отбележа само един, а не засипя всички с тонове бюлетини.

    Не гласувам, защото съм убеден, че на избори ходят само долни, гнусни, продажни твари, изпълнени с омраза към човека и любов към себе си. Хора егоисти, кариеристи, лицемери, търтеи. Хора алчни за почести и слава, за пари и власт, но само за тях, или в най-лошият случай и за тяхното обкръжение. Хора безбожници, неспособни на чиста вяра, хора, които със своят глас разделят за да владеят. Те всички отиват да гласуват и избират само един, за да всеят раздори в средите на политиците и да гледат след това неминуемия им провал в управлението на държавата. Тези хора отиват и гласуват с единствената мисъл, че по този начин ще дойде и техният ред да попаднат в избирателните списъци, и ще се доберат до управлението на държавата и нейните финансови средства. И те размътват главите на всички, на политиците и на простия народ; именно те, гласуващите, са виновни за дереджето на държавата.

    Няма нужда да гласувам, нима някой е гласувал за Христос Спасителя? Или вярваш, или не, гласуването е безпредметно, обиждащо същността на човешката цивилизация, на човека като разумно същество. Хората са добри по начало и само гласуването ги прави зли, озлобени един срещу друг. Не гласувайте, вярвайте им. Те са плод на човешката еволюция, еманация на човешкият вид.

    Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-малко ще бъдат различията в политическите платформи и толкова по-стабилно управлението на държавата. Колкото повече хора гласуват, толкова по-голямо ще бъде разделението сред народа и сред управляващите. Не гласувайте, оставете ги да се разберат. Щом някой иска да управлява държавата, защо трябва да се месим в отношенията му с други като него? Още повече, че всички те искат да работят в наша полза. Оставете ги на мира. Те ще намерят най-доброто решение за бъдещето ви, а не вие с гласа си. Всеки глас е като клин в стъблото на държавата, разцепва я и я прави на трески.

    И разни накичени с титли и звания персони, разни вечни телевизионни гости, до гуша втръснали на всички разумни негласуващи, отново и отново ще ме убеждават, че трябва да избера по-малкото зло! Млъкни, Сатана! Аз вярвам в тяхната доброта, а ти ми говориш за зло. О, червей гнусен, мислещ се за змия, изпълзяла на припек, спри своето съскане и се прибери в подземията да броиш парите си. Ти си злото, изпратено от дявола да подложи на изпитание моята вяра в хората, отправящи към мен различни политически послания. Ти искаш да избера за достоен един, когато достойни са всички; и то да го избера не защото е добър, а защото е по-малко зъл.

    Защо не гласувам – защото е тъпо да избереш един, когато за теб искат да се грижат всички!

     

  • 15 жертви при взрив в Горни Лом (репортажи от мястото на събитието)

    Има съмнения за поне 15 загинали при експлозията в барутния завод в село Горни Лом, Видинско, предаде бТВ

    gorni_lom

    В момента в завода зее огромен кратер, според очевидци. Линейки, Пожарна и Полиция чакат в готовност да извозват оцелели. Но оптимистични новини няма. По време на инцидента фабриката е работила и е била пълна със служители. Спекулира се, че там е имало поне 17 души, сред които и собствениците на предприятието.

    Екипи на „Спешна помощ“ са на портала и не се допускат, тъй като не се знае дали ще има още пострадали.

    Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров каза пред „Хоризонт“, че очаква да има жертви при взрива в село Горни Лом. „На първо време сме отцепили района и осигуряваме безопасността на населението, което е в района на завода. Вече експертите ще решат кога ще се влезе. Към момента нямаме установена информация за жертви, поради обективни причини, но няма как да скрия, че очакваме да има жертви“, каза той.

    Инцидентът се е случил малко преди 17 ч. Не е ясно какво е предизвикало взрива и какъв е мащабът му, каза кметът на община Чупрене Ваньо Костин.

    Жителите на населеното място са в паника, тъй като това е поредният инцидент във фабриката.
    Районът на инцидента е отцепен, предаде БНТ. По разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров на мястото са изпратени следователи от Националната следствена служба.
    По време на смяната е имало 16 човека, за които няма информация какво се е случило. Няма опасност за хората от най-близкото село Горни Лом.

    Министърът на вътрешните работи коментира, че има нарушения в спазването на изискванията за безопасност при работа в предприятието. Йордан Бакалов каза, че в завода “Миджур” първо ще се направи оглед с безпилотни самолети и роботи. Разследващите ще влязат в барутната фабрика едва 24 часа след последните вторични взривове.

    Президентът Росен Плевнелиев следи внимателно ситуацията след взрива в завода за утилизация на боеприпаси край село Горни Лом. Държавният глава поддържа постоянен контакт с министрите на вътрешните работи и на отбраната и с местната власт. Държавният глава изразява надежда за бързото възстановяване на пострадалите, както и за овладяването на ситуацията на мястото. Росен Плевнелиев настоява за изясняване на причините за взрива и недопускането на нови инциденти от подобен характер, се казва в съобщение, качено на страницата на президентството.

    През 2010 г. серия взривове в завода за опасни взривни материали „Миджур” стреснаха видинското село Горни Лом. Тогава бяха ранени четирима, а двата цеха на завода бяха напълно унищожени. Горни Лом има 150 жители, които са работили в завод „Миджур“. Взривът през 2010 г. ги остави без работа, но това не беше първата експлозия в предприятието. През 2007 г. един мъж загина, а жена пострада при взрив на поточната линия в един от цеховете.
    /СЕГА/

    И репортажите на БНР от мястото на събитието

    Ето какво се знае за инцидента от БНР в полунощ – цели осем часа след първия взрив (кликнете върху триъгълничето в ляво, за да чуете звуковия файл):


    .

    Повече информация чухме по новините в 1:00 ч. (кликнете върху триъгълничето в ляво, за да чуете звуковия файл):


    .

    Подробен запис на разказаното в „Нощен Хоризонт“ от Ваня Минева – кореспондент на БНР от Радио ВИДИН (кликайте последователно на всеки от трите звукови файлове, за да чуете отделните части от трагичния репортаж):


    .
    .


    .
    .


    .
    .
    Чуйте и разговор със собственика – инж. Валери Митков


    .
    .
    И разговор с главния секретар на МВР


    .
    .

  • Евгений Михайлов: Костов е най-добрият продукт на Луканов и БКП

    Ако продължи митът за „тъмносиния” Командир, ще бъде излъгано още едно поколение млади българи, предупреждава кинорежисьорът в интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg

    Мераците за кабинет на националното „спасение“ са спасение единствено за престъпниците, докарали България до разруха.

    24 години и Доган, и водещите му офицери и господари ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология.

    .

    – Г-н Михайлов, какво се случва с дясното в България – вместо предизборно консолидиране след оставката на Орешарски, отново текат скандали, оплювания, обвинения и доказване кой е по-автентичен?

    – Поведението на някои партии и политици все повече ми напомня за изборите от май 2013. Дали пък не гонят и резултат подобен на онзи? Гледам, чета и слушам предизборните препирни, и се питам дали си спомняме, че допреди месец и половина бяхме под управлението на тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и АТАКА? Дали си спомняме, че причина за това бяха февруарският метеж, Костинбродската афера на Бареков/Манолова и златния пръст на Сидеров? Дали си спомняме, че протестирахме повече от 400 дни срещу всичко това? Е, ако си спомняме, то защо искаме да си го причиним отново? Въпросите ми са главно към хората в център-дясно. Паметта ли им е слаба или обвързаностите – силни!? Аз не искам ново управление на БСП + ….! Не искам нова 2013-2014. Искам стабилност и отговорност. Ако има разум, то трябва да има и разбирането, че след новите избори в парламента трябва да се създаде силно дясно мнозинство. Какъв път ще се избере за това е отделен въпрос. По-малките десни партии трябва да преосмислят поведението и политиката си от последните месеци и да осъзнаят, че несъзнателно, а и съзнателно, говорейки срещу ГЕРБ обслужваха и обслужват интересите на БСП и сценаристите на февруарския метеж и майския преврат. Не е задължително да се харесва и хвали ГЕРБ. Но е задължително да се спре съучастието в пропагандната кампания на БСП. За съжаление и други малки десни партии допускат същата грешка. А обединени щяхме да сме много по-силни.

    – Защо Движение „22 септември”, един от инициаторите на което сте вие, не се яви на тези избори, много хора виждаха дясна алтернатива във вас?

    – Верни на призива си за създаване на конституционно мнозинство и поуките от 2013-2014, Движение “22 септември“ не се изкуши преди 5 октомври да се включи в играта за разпиляване на гласове, пазарене, извиване на ръце и за поставяне под въпрос, и то точно сега, на стабилността на бъдещото управление на България. Надяваме се да не сме допуснали грешка.

    Движение “22 септември” многократно се обръщаше към всички демократични партии, които се припознават като десни и десно-центристки с призив за почтеност към гражданите и особено към младите хора на България и за явяване на изборите в единен Конституционен блок! За съжаление с противоречивото си и нелогично поведение Реформаторският блок провали идеята преди изборите, чрез споразумение да бъде гарантирано конституционно мнозинство. Дълго време се подиграваха с нашето предложение, а накрая си го и присвоиха, но не обясниха как със своите около 4% и воювайки срещу сестринската си партия от ЕНП ще успеят да свикат Велико Народно Събрание и да приемат нова Конституция.

    – Не сбъркахте ли, все пак много хора възлагаха надежди на вас?

    – Това не са последните избори. И много скоро ще се разбере, че сме били прави. Без нова Конституция не могат да се осъществят необходимите реформи в съдебната система и прокуратурата, не може да бъде въведена лустрация, а без справедливост и законност обществото ни ще продължава да боледува, чуждите инвестиции ще ни отбягват, а младите ще продължават да напускат България и ще търсят своята реализация в утвърдените демокрации по света.

    – Защо вече 25 години България сякаш боксува и се отдалечава от Чехия, Полша, Унгария, а и вече изоставаме от Румъния?

    – Има ли друга европейска страна освен България, в която за последните 70 години, 6 от министър председателите да са били съветски граждани? Като се започне от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков през първите 10 години след окупацията на България от Съветската армия и се стигне до Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев през последните 30 години. После питаме, защо..как… и кой… България остана и единствената източноевропейска страна без закон за лустрацията. Румъния прие такъв закон преди година, а Украйна преди седмица. У нас 25 години след началото на така наречения преход продължават да управляват и да раздават морал бившите величия на БКП и Държавна сигурност. И това се приема за нормално.

    – Нямате ли усещане, че отново както и през 2013 основният въпрос на десните е „с Бойко или без”?

    – Европейската народна партия ясно показа, а и препотвърди след изборите за Европейски парламент, подкрепата си за единствената дясна партия представена в българския парламент, която се противопостави на Тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и Атака.

    Безотговорно е в тази ситуация десни политици да се опитват да ловят риба в мътна в вода.

    Трябва заедно да се изправим срещу октопода на стогодишната престъпна партия, отговорна за изтреблението на десетки хиляди българи и провалила живота на поколения сънародници?

    Но всичко това би било възможно, не като се правим на най-добрите, най-десните и воюваме с всички останали. Такава политика отново би обслужила конспиративната практика на БКП/БСП, добре изпитана през последните 24 години.

    – Не ви ли притеснява, че все по-често започва да се говори за коалиционно управление и правителство на националното спасение и националното съгласие?

    – Кабинет на националното“спасение“ е спасение единствено за престъпниците докарали България до тук! Кабинет на „националното съгласие“ е съгласие за прикриване на вината и замазване на отговорностите! България има нужда от правителство на справедливостта, възмездието, стабилността и морала! Само такова правителство и мнозинство могат да спечелят доверието на почтените хора!

    Сега, изправени пред резултата от управлението си и финансовия колапс на грабителската си политика, БСП и ДПС смекчиха тона и започнаха да се правят на национално отговорени и загрижени политици. Внезапно станаха отстъпчиви и сговорчиви, демонстрират желание за разговори и дружно започнаха да прокарват идеята за национално съгласие, и национално спасение. БСП и ДПС, които до вчера твърдяха, че са най успешното управление на „прехода“ направиха рязък завой на 180 градуса и заговориха за „необходимостта от правителство на „националното съгласие“ за да не се стигнело до правителство на „националното спасение““!? Но.. това сме го играли вече! Желанието на сегашните управляващи да не понесат отговорност за престъпленията си, прозира във всеки техен демагогски ход и всяка изречена безсрамна повратлива лъжа. Дали историческата памет ще ни подскаже, че всеки път през последните 24 години, този тип измъкване от отговорност е помагало на БСП и е деморализирало българското общество, поради липсата на възмездие и справедливост? Трябва откровено да си кажем, че точно липсата на справедливост и доверие са в основата на политическата криза и на кризата в съдебната система, икономиката, образованието, духовността, и са основния препъни камък за вярата на хората, че България може да стане развита, нормална европейска страна. На тези избори те трябва да бъдат възстановени.

    – Но не беше ли пропуснат моментът за налагане на справедливостта и възмездие още през 1997 година, когато СДС и ОДС имаха пълно мнозинство в Парламента и в държавата?

    – Много неща бяха пропуснати. Не бяха отворени досиетата, не беше наказан никой от виновниците за икономическата катастрофа, голямата част от приватизацията беше извършена в полза на червените велможи от номенклатурата на БСП и ДС.

    Но най-лошото е, че беше нарушена базовата почтеност и беше излъгано доверието на хората.

    Забавно ми е сега да наблюдавам как бившият лидер на ДСБ се изкарва за единствен „автентично десен“ и дава мъдри съвети от Лабораторията си. Забавно е и, че сегашният председател на ДСБ се изживява като единствен борец срещу „рекета на мафията и олигархията“ като, че не си е доиграл достатъчно на „стражари и апаши” когато е бил малък. Защото веднага си представям как Радан се бори срещу дарителите на фондацията „Бъдеще за България“ на Елена Костова. РБ и операция „ЧИСТИ РЪЦЕ“…!? Може, но… ако започнат операцията от фирмата на Елена Костова „Булс“ ООД и ролята й в нарушаването на югоенбаргото (1993-1996) търгувайки с нефтопродуктите на „Плама” Плевен, както и с даренията за фондацията й „Бъдеще за България“ (1997-2001). Та там са „дарители” и Николай Банев и Миньо Стайков и ред други „честни добре облечени бизнесмени“, които срещу това получиха собственост и закрила. Там са изтекли и много пари от все още държавните тогава дружества като „Булгартабак“ (София, Пловдив, Благоевград), „Кремиковци“, „Топлофикация“ и др. С редовни седмични и ежемесечни дарения…

    Представям си Кънев и по стъпките на Габонската афера на Кунева, и по следите на „царската“ приватизация на коалиционния си партньор Шулева.

    – Имате ли този списък с „дарения”, публикувайте го?

    – Ето го списъка на дарителите на „Бъдеще за България”, той е официален, но нека хората си го припомнят и след това да продължим да си говорим кой, кого и как е рекетирал.(Виж пълния списък с дарители на „Бъдеще за България” в прикачен файл 1)

    – От ДСБ твърдят, че бившият премиер Костов е извън политическата игра сега, вярвате ли на такава постановка?

    – Наистина е постановка. Всички сме свидетели, че макар и формално да е само редови член, Иван Костов определя политиката на ДСБ и е в основата на разногласията и напреженията в Реформаторския блок и на тези между РБ и ГЕРБ. За съжаление много от способните и образовани привърженици на ДСБ сякаш са като зомбирани от личността на Командира. Крайно време е да се сложи край на мита за „тъмно-синия антикомунист” Иван Костов за да не бъде излъгано още едно поколение млади българи. Не мога да се въздържа да не кажа, че Костов е най-добрия продукт на Андрей Луканов и в крайна сметка независимо от риториката си винаги е обслужвал интересите на БКП и олигархията.

    – Това твърдение не е ли един от митовете на прехода, какви доказателства имате за задкулисните му връзки, Костов е политик със сериозен опит и експертиза?

    – Никога не съм казвал, че Иван Костов не е умен. Напротив. Даже винаги играе с няколко хода напред. Напоследък Иван Костов ни облъчва с многословни наукообразни, ужким експертни анализи, но странно защо със закъсняла актуалност.

    Още през месец юни 2013 предупредих, че това мнозинство и правителството с мандата на БСП ни подготвят зловещ сценарий, който ни тласка към откъсване от Европейския съюз и приобщаване към евразийския проект на путинова Русия. Всички така наречени грешки на мнозинството на тройната коалиция на ДС-БСП/ДПС/АТАКА (от назначението на Дилян Пеевски, през реабилитацията на агентите на ДС в дипломатическото ведомство, сикаджийските зам. министерски кадрили, турските областни управители-агенти на ДС, съдебните назначения, сирийската афера, театърът с бежанците, та до новия НК и закон за МВР) предизвикали протестите са добре премислени ходове за да бъдем принудени да понесем наказание от Европейския съюз. И са подготовка за напускане на Валутния борд, скрита зад пушилката на изпълнението на „предизборни“ обещания към лековерните купените мургави избиратели. Една хиперинфлация ще помогне на някои да си стопят кредитите, а при завъртане на милиардите от офшорните сметки през курса на обезценения лев ще могат да доприватизират инфраструктурата, енергетиката, националните медии и …каквото още е останало. А повечето от тези милионери, обичат Русия повече от България!

    С година закъснение костовата Лаборатория „прозря” ролята на путинова Русия в дестабилизацията на България. Толкова ли не съзря Костов, че февруарският метеж и Костинбродската фалшификация бяха част от добре обмислен и реализиран сценарий. Или просто и той беше част от него…

    – Костов като финансов експерт прави опити да посочи изход от някои кризисни ситуации, включително и с КТБ…

    – С още по-голямо закъснение ни заля с експертни оценки и съвети за банковата криза в КТБ, спестявайки истината за личния си и семеен интерес към банката. На какво ли се дължи тази закъсняла и „загрижена“ реакция на големия професионалист?

    За мен няма изненада в позицията, която Иван Костов защитава за КТБ, както няма изненада и в това, че през 1990 мнозинството на БКП/БСП във ВНС го направи финансов министър в програмното правителство на Димитър Попов. Повери му да пази дълго укриваните 45 годишни финансови тайни на компартията-държава. И той се справи. Опази ги! Не последва нито едно разкритие за изчезналите милиарди, валутните финансови потоци и парите на външнотърговските дружества. Нито едно! Нито през 1990/91 нито през 1991/92. А и съвсем нищо, вече в ролята му на министър-председател през 1997/2001.

    Изказване на Костов за КТБ от преди няколко дни по Нова ТВ беше витиевато, но добре премислено подкокоросване за предизвикване на финансова криза с непредвидими последици. Или пък… предвидими…Абсолютно логично Костов се позовава на екпертната оценка на икономисти от лукановата школа като Емил Хърсев. Но се наслушахме на елейните слова на Хърсев и през 1996г.

    – От началото на прехода на Командира се приписва все, че реди политики и играчи в комбинация с Андрей Луканов – мит или истина е това?

    – В продължение на години с Едвин Сугарев повтаряме за ролята на тандема Костов – Луканов и за това как беше планирано да се състави програмно правителство с помощта на Луканов след свалянето на Виденов, и само убийството на Луканов попречи на плана. Много хора са забравили ролята на Костов в събитията от 1996/97 и голямата инфлация. Останал е само митът за януарския спасител-революционер. Но колко помнят, че Костов заедно с лукановите протежета Емил Хърсев, Валери Борисов и др. попречиха валутния борд (тогава наричан Финансов съвет) да бъде въведен още през есента на 1996?

    – Защо забравяте отговорността от тогавашния министър-председател и ръководител на БСП Жан Виденов?

    – Не снемам никаква вина от Виденов. Неговото правителство и мнозинството на БСП в Парламента направиха доста безобразия, но през есента на 1996 под натискът на Международния валутен фонд беше Жан Виденов да се съгласи да въведе валутния борд за да се спре инфлацията. Ако отворите старите вестници и финансовите специализирани издания ще видите, че икономистите от кръга на Луканов и Иван Костов през есента на 1996 организирано заклеймиха това въвеждане на валутния борд като „национално предателство, финансова окупация и загуба на суверенитет“! Ето няколко мнения, публикувани в „Капитал” – тук.

    Жан Виденов беше обречен, още повече след като се опъна на Луканов, а и на Москва за „Топенерджи“. В партията центробежните сили го принудиха да сдаде партийния пост, а по късно и правителствения… Но кой потърси отговорността от тези, които съзнателно попречиха Валутният борд да бъде въведен през есента на 1996 при курс на долара към лева 1:270 за да се осъществи през пролетта на 1997 , когато хиперинфлацията обезцени лева до 1:3000.

    Месеци по-късно, но вече при голямата обезценка на лева, критиците на борда станаха най-ревностните му радетели. Но… междувременно се обезцениха спестяванията на хората, обезценяването на лева доведе и до обезценяване на задълженията на всички онези, които бяха получили милионни необезпечени кредите от банките. И така кредитните милионери вече дължаха стотинки в левове, а изнесените си валутни спестявания обмениха в страната при вече високия курс на долара. И докато протестиращите на 4 февруари 1997 се радваха на победата си, кредитните милионери, производни на ЦК на партията, на ЦК на комсомола и на структурите на Държавна сигурност се радваха двойно повече! Осъмнаха след януарските събития с нищожни задължения към банките, които им бяха налели милиони необезпечени кредити, за да може да си направят схемите и да развъртят „честния си частен“ бизнес. Банкерите отпускали кредити… и те се оказаха сътрудници на ДС…

    Всичко това доведе до факта, че в началото на 1997 г. обикновените българи останаха с мизерни пари в джобовете си и загубени спестявания , а добрите „наши“ момчета бяха надиплили пачките за участие в предстоящата приватизация. Още от втората половина на 1996 се подготвяше свалянето на Жан Виденов и съставянето на програмно-експертен кабинет на Луканов и Костов. След убийството на Луканов, договорката продължи с Първанов и Николай Добрев. Вашият сайт първи публикува преди една година Стенограмата от скандалното заседание на НКС на СДС от 14 януари 1997г. (Виж документа ТУК). На четвъртия ден от протестите на 10 януари ни беше наложено да обсъждаме възможността за съставяне на програмно правителство между БСП и СДС. Само съпротивата на така наречените „Кинжали” попречи на този план на Първанов и Костов, и той не беше задействан. Добре е да си припомним и тази Стенограма от 117 стр., защото тогава хората по блокираните кръстовища, магистрали, градове и села, и студентите в окупираните университети не са подозирали, че им се готви и такъв сценарий. Тя е наръчник по политическа демагогия и манипулация. С всички действия през 1996 и 1997 г. приближените на Луканов, а по-късно на Първанов и Иван Костов обслужиха кръговете, на които бяха продадени най-вкусните хапки от българската икономика. И отново те бяха свързани с БКП, ДС и с Русия.

    – Вие също бяхте част от тогавашното СДС, някой може да си каже, че имате лични сметки за уреждане с Костов и затова сте толкова остър.

    – Нямам лични сметки. Сметката я плащаме всички ние вече 25 години.Точно поради откритата ми съпротивата срещу всичко това отказах да стана член на партията СДС и то когато тя идваше на власт. Сметката е, че благодарение на тази новоналожена от Костов, Бисеров, Цонев и др. политика изграденото с много труд, в продължение на години, доверие към Съюза на демократичните сили от 52% се сгромоляса до 2% и бяха излъгани надеждите на милиони българи. Бяха погазени и принципите, заради които хората ни вярваха. Хората по площадите не знаеха за всички тези задкулисни игри и не бяха дали гласа си за максимата на Командира: ” Животът е по-силен от скрупулите.” Може да я прочетете в статията на в. Капитал от ноември 1996г. „Новото лице на СДС пъпчаса от мутри”, която визира среща на ръководството на СДС с бизнеселита – Маргина , Кюлев, Тадъръков и други представители на „честния частен бизнес”. (Виж статията ТУК)

    Никога седесарите не са вярвали, че техния любим председател ще осигури два президентски мандата на агент Гоце.

    Най-голямата измама е, че Костов започна да се възприема като емблемата на СДС. Та той в началото на 90-те години ненавиждаше седесарите, беше му досадно да ходи по митинги и да е сред хората, но постепенно успя да ги омае и да създаде култ към себе си, и то сред най-твърдите софийски привърженици на СДС. Но те никога не чуха или не искаха да чуят неудобните истини. Казвам го с болка, защото познавам хиляди изключително качествени и интелигентни привърженици както на ДСБ, така и на това което остана от СДС, но като, че има някакво странно обсебване от личността на Костов при много от тях.

    – Разполагате ли с факти, които потвърждават връзки и зависимости на Костов с Луканов и задкулисието в БСП, или 25 години повтаряме само митове?

    – Слава богу много от свидетелите и участниците от онези времена са живи и здрави, а има и предостатъчно факти. Един от тях е свързан с падането на първото синьо правителство на Филип Димитров. Не бих искал и нямам право да ангажирам Филип, но ще кажа нещо, което преди две години споменах в едно интервю , но отново никой не ми повярва. Става дума за ролята на Иван Костов при неуспеха на поискания от Филип Димитров вот на доверие в края на септември 1992. През ноември 1991г. след спечелени с малка преднина избори СДС беше излъчило правителство на малцинството с министър председател Филип Димитров, което без да има подписано споразумение се поддържаше с гласовете на ДПС. Започнаха така необходимите икономически реформи. Започнаха първите стъпки за възстановяване на собствеността и връщането на земята. България започна да стъпва на краката си, излъчваше финансова стабилност, извоюва си мястото и на лидер на Балканите, а това не влизаше в сметките на Кремъл и българската мафия. Тепърва предстоеше да се прави бизнес от нарушаване на югоембаргото, да се завоюват икономически територии с бухалки, да се точат банки и хората на задкулисието нямаха нужда от правила и ред в държавата. През 1990 г. по време на двете правителства на А. Луканов бяха усвоени изнесените в задгранични дружества капитали, вложения в чужди банки и пр. За кратко време първият кабинет на СДС създаде сериозни затруднения на планираното забогатяване. Министър-председателят Ф. Димитров обяви война на мафията във всички нейни форми и издигна за мото на своето управление: „България – нормална държава!” Видимо му се присмяха, но неочаквано радикалната позиция на премиера принуди комунистическите стратези, апарата на ДС и президента Желев да положат значителни усилия в съчиняването на компроматна кампания за неговото сваляне.

    През 1992 г. , в началото на лятото, след поредица от над 40 профсъюзни стачки се играеше и сложна игра за сваляне на първото демократично правителство, в която бяха включени много хора и служби. От президента Желев през директора на разузнаването Бригадир Аспарухов, шефа на следствието Ани Крулева, печатните и електронните медии та до новоназначения руски посланик Авдеев. Наскоро във връзка с един проект за 25 годишнаната от началото на промените преподреждайки видеоархива си и запазени документи и вестници от 1991-1996 намерих копие на писмото на Иван Костов до Филип Димитров от септември 1992 г., малко преди гласуването на вота на доверие към правителството. Бях забравил, че съм запазил този къс хартия, въпреки , че пазих спомена в паметта си. Тази кратка бележка в две точки е написана на ръка от Костов и съдържа две интересни провокации.

    – За какво конкретно става дума?

    – Едната провокация е внушението, че част от парламентарната група на БСП няма да подкрепи ДПС при гласуването на вота. Това уверение Костов получил лично от Георги Пирински, който тогава е под контрола на Луканов. Условието разбира се е да се смекчи преследването на Андрей Луканов, който се намираше в следствения арест. Втората е, че турското правителство има интерес от дестабилизацията на България. И двете са перфектно пласирано оперативно кагебистко мероприятие за дезинформация с дълготрайни последици за страната ни. Ето копието от собственоръчното писмо на Костов до Филип (Виж прикачен файл 2). Вотът не мина.Копие от оригинала на писмото на Костов и дешифрираният текст:

    „Филипе,

    1

    Имах среща с Георги Пирински. Даде ми ясно да разбера, че тези който си правят сметка че цялата фракция на БСП ще гласува автоматично с ДПС с/у правителството сигурно ще останат разочаровани.

    Съвсем сигурно това ще стане ако „се цивилизова“ преследването на Андрей Луканов или се дадат ясни сигнали че ще има изменение в тази желана от тях посока.

    Ето защо варианта, разчитащ на управление на страната от „послушна“ фракция на БСП, може да бъде опроверган.

    Може би ще приемеш съвета ми да направиш контакти за изясняване на този момент, който може би ще се окаже решаващ.

    2

    В секретна информация се съобщава, че турски държавни делови среди са направили изявление за кризата в България ще се задълбочава, че те ще изчакат страната да падне „на колене“ и тогава „ще влезнат“.

    Това сериозно съвпадение с поведението на ДПС в момента, както и очевидното нежелание на турските дипломати и министри, посещаващи България, да вразумят Доган, ти дава възможност, ако искаш да говориш за „национално предателство“ или може би по-добре за нечие желание за „босненизация“ на българската политическа криза.

    Това е сериозна атака с/у ДПС и ще разколебае още повече части от фракцията на БСП. (виж. 1)

    Можеш да го използваш, можеш да ме оставиш мен, аз ще го направя.“

     

    Правителството не получи доверие. Срещу него гласуваха депутатите от БСП, ДПС и част от групата на СДС – така наречените „Сини мравки”, които по късно напуснаха съюза. СДС трябваше да излъчи нов състав на Министерски съвет. ДПС постави условия кой може и кой не да бъде премиер на новото правителство за да гарантират мнозинството при гласуване. Да ви звучат познато някои съвпадения? Определени среди в БСП, ДПС и СДС искаха да поставят Костов на мястото на Филип. Настояването на Филип Димитров и част от ръководството на СДС беше да не се поддаваме на натиска и изнудването и да се отиде на незабавни предсрочни избори. Въпреки гласувания в парламента вот, правителството имаше висока обществена подкрепа и предсрочните избори щяхме да спечелим с резултат по висок от 1991 г. Но сценарият на кукловодите беше друг. Тогава последва правителството на мафията на проф. Беров с мандата на ДПС и подкрепено с мнозинството на ДПС и БСП. 20 години по-късно, през 2013 година имахме пак такова правителството на мафията на доц. Орешарски избрано с мнозинството на БСП и ДПС. И подкрепяно, знаете от кого.

    От началото на 2013 се повтаря подобна игра. Отново бе направено всичко възможно да бъде отстранено, този път правителството на Бойко Борисов, което провеждаше прозападна политика, удържаше макар и в криза финансовата стабилност, и да бъде заменено с марионетно правителство на тройната коалиция. Но преди това Иван Костов изяви желание да му бъде връчен мандата за сформиране на правителство по любимата му формула-„програмно експертно”. Пак съвпадения, нали?

    И отново въпросът е КОЙ имаше и има полза от всичко това. Времето само даде отговор. Управление на руската пета колона в лицето на БСП, ДПС и „Атака“ е последният пример за продължаващата руска политическа и икономическа инвазия у нас. За съжаление, част от политиците от партиите съставлящи РБ, през годините съдействаха за това, криейки се зад антикомунистическа риторика.

    През 1993 г. Иван Костов отказа да подкрепи гладната стачка на Едвин Сугарев срещу правителството на мафията на проф. Беров. През 2013 не подкрепи гладната стачката на Едвин срещу правителството на мафията на доц. Орешарски. Затова пък ръководената от него Лаборатория започна срещу заплащане да пише експертни доклади в помощ на правителството, срещу което десетки хиляди протестирахме повече от 400 дни, съветваше министър Йовчев, който потушаваше студентските протести.

    – Страната отново е пред важен избор, имаме ли полезен ход напред?

    – Ако не прекроим съдебната си система, ако не започнат да действат наистина европейски правила, ако не извоюваме енергийната си независимост от Кремъл, в България ще продължава да властва руската олигархия, нейните нашенски слуги и мафията. За съжаление, дори демократични правителства се поддадоха на руския натиск. Голяма част от българската индустрия се владее от близки до Кремъл групировки, а монополистите не бяха ограничавани в достатъчна степен след приватизацията. Това поставя под въпрос жизнеността на българската икономика. Правителството на ГЕРБ се поддаде на натиска на зелените и въведе абсурдния мораториум за проучване на подземните богатства. Но в същото време заложи на добива на газ от Черноморския басейн, което в крайна сметка доведе до свалянето му, тъй като заплашваше да наруши интересите на кремълската енергийна и геополитика.

    – След февруарските събития остана съмнението за участие на прокуратурата и ДАНС във вътрешнополитическия живот? На чия страна продължават да играят тези институции?

    – Повечето от авторите и участниците в Костинбродската фалшификация-преврат 2013, гордо водят депутатски листи за предстоящите в неделя избори. И това се приема за нормално… Няма наказани, няма виновни. А после искаме да сме нормална държава!? Преди година и половина, в статията „Операция фалшификатори“ по повод костинбродското активно мероприятие, написах оценката си за прокуратурата:

    „…Срамно беше да се гледа гъненето и шикалкавенето на тези, които са призвани да се борят с тежката организирана престъпност. И пред очите на цялата публика стана ясно защо мафията се чувства толкова уютно в България!…“

    Авторите и съучастниците в „костинбродската афера“ тогава мълчаха и не отправиха нито дума критика към действията на главния прокурор и неговите заместници. Мълчаха и много време след това, и не осъдиха огромната манипулация в деня за размисъл 11 май 2013. Днес, много от тях „смело“ отправят критики за действията и бездействията на главна прокуратура. Но мълчаха за поредицата от нелепи и смехотворни обвинения към лица, и структури извън кръга на заговорниците.

    Е, не беше ли още тогава ясно КОЙ кого обслужва, или просто не беше изгодно да се говори?

    – Има ли според вас опасност от нов „Костинброд” на 5 октомври?

    – Много хора коментират дали ще има „Костинброд 2“. Даже от правителството ни уверяват, че няма да допуснат „Костинброд 2“. Но защо е този шум, след като нямаше и „Костинброд 1“? Просто през май 2013 имаше активно мероприятие и фалшификация, наречена „Костинбродската афера“. И никой, дори правителството не може да гарантира, че задкулисието на ДС/БСП не ни готви ново активно мероприятие! Вече започна изписването на свастики и полумесеци по училища и църкви. Какво ли са намислили този път?

    – Има ли опасност да бъде използвана етническата карта?

    – Не е спирало използването на етническата карта. Вече 24 години и Доган, и водещите му офицери и господари, не са спрели да ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология. С опазването на „български етнически модел“ и заплахата от „босненизация“ през изминалия близо четвърт век „великият“ философ Доган изнудваше правителствата и постигаше целите си на гърба на нищо неподозиращия отруден мюсюлмански електорат. Междувременно натрупаха стотици милиони за превземане и на икономическата и медийна власти, все използвайки лековерието на обикновените хора, които съзнателно бяха заставени да се страхуват от нарушаването на този мир.

    Това е силата на Ахмед Доган и това го прави уж „голям “ политик, а не великото му хидроинженерно мислене. Доган е просто способен изпълнител на стратегиите на КГБ и ДС, а етническия мир е инструмента, с който дерибейства(т) в България, превръщайки я в полигон за зловещите си експерименти! И Доган и Пеевски, и производните им са просто поставените лица, всеки отговарящ за своя ресор. Разпределили са си политиката, икономиката и медиите, и имат много помагачи, платени и волнонаемни. А и дежурни катализатори и дразнители като „Атака“, „Цензурата“ и други „патриотични“ мутанти на службите.

    Мислите ли , че ако не бяха зад гърба им мозъчните тръстове на ДС/КГБ, то тези хора можеха, а и щяха да си разиграват коня и да въртят толкова години България на пръста си?

    Така както на България й трябва диверсификация (разнообразяване или право на избор) на енергийните доставки от Русия, така и на българската политика й трябва диверсификация на вота на българските мюсюлмани от диктата на ДПС. На българските мюсюлмани, на тези хора с подути от работа мазолести ръце трябва да се предостави правото на свободен избор. Избор на членство и гласуване за политически партии ,отговарящи на техните убеждения, а не задължително членство и гласуване под заплаха за етническа партия, което е забранено и от Конституцията на Република България.

    – Какви са надеждите ви 5 дни преди изборите, с какво трябва да се преборим?

    – Бих искал да стане възможно това, което е записано в програмната декларация на Движение”22 септември”: България да отстои своята независимост и европейския си избор. Духовността, образованието и културата да станат основа за икономическия просперитет на Отечеството ни.

    Много ми се иска хората да се преборят с апатията и да осъзнаят важността на тези избори. Със сигурност една от предизборните тактики на БСП е да предизвикат ниска избирателна активност. За да няма ясно и стабилно мнозинство в парламента. Отново се чуват гласове за бойкотиране на изборите. И си казвам : Как пък не ни дойде акъла?

    Ако не гласуваме, бъдещето ще ни се определя от купените малцинственни гласове и от дисциплинираният комунистически вот на изведения под строй застаряващ електорат на БСП. И младите хора ще продължат да напускат България. Ако ви харесва това… протестирайте и пасувайте. Но помнете 2013-2014! Най-важното сега е на предсрочните избори да победи този или тези, които да гарантират такова стабилно мнозинство, което да надделее сигурните избиратели на БСП, ДПС и техните клонинги. Избирателната активност трябва да е изключително висока и избирателите да са мотивирани, че именно от тях зависи промяната към добро и стабилността на страната ни, особено в този напрегнат за света момент.

    Много се надявам, че и по-младите и по-възрастните привърженици на демокрацията, които се чувстват непредставени, и се колебаят дали и за кого да гласуват, са разбрали вече кой, кой е и са се научили да оценяват качествата не според красивите приказки, а според делата и последствията от тях.

    Прикачени файлове:

    Fondaciya_BBG.pdf (Изтегли)
    Kostov_Pismo.pdf (Изтегли)

  • Г. Котев: Как министър Щонов обслужва грабежа с вдигане цените на тока

    Георги Котев, Gikotev.blog.bg

    6-ти август 2014 г., служебния кабинет на Георги Близнашки, подреден от ГЕРБ-ерския президент Плевнелиев, встъпва в длъжност.

    27-ми август 2014 г., министърът на енергетиката Васил Щонов дава първото си телевизионно интервю за бТВ. То е публикувано на интернет страницата на повереното му ведомство, което прави удобно използването му, за онагледяване на механизма за манипулация на народонаселението. Ето линка към интервюто:

    Васил Щонов: Реформирането на енергийния сектор ще гарантира неговата стабилност в дългосрочен план

    Министър Щонов не възразява срещу заявената от вицепремиера (и негова ресорна шефка) от предния ден, че НЕК губи по 50 милиона лева на месец от дисбаланса в цените, по които компанията купува и продава електроенергията.

    26-ти септември 2014 г., министър Щонов дава пресконференция, за да защити необходимостта от 10% поскъпване на тока от 1-ви октомври и последващо поскъпване до достигане на 150% от сегашните нива, т.е. с 50% на горе. Пак от сайта на МИЕ:

    Васил Щонов: Предприехме съвкупност от мерки за намаляване дефицита в енергетиката

    Оп-палянкааааа….! Завесата се вдига? Щонов дава конкретни числа и това ни развързва ръцете да смятаме. След като няма изрично уточнение ние разбираме, че става въпрос за среднопретеглени (нормирани) цени по отношение на целия микс, т.е. не за конкретен източник (въглища, уран, слънце, вятър, вода или биомаса), а за всички заедно.

    Първо – установяваме, че разликата в цените на които НЕК купува и продава е 52 лева.

    Второ – проверяваме какво е средното натоварване на родната енергийна система от сайта на Електроенергийния системен оператор и приемаме, че то е около 3900 МВт, независимо, че на моментната снимка, която направих за онагледяване, то е по-голямо:

    И сега се хващайте за калкулаторите! Денят има 24 часа? Тогава 3900 х 24 = 93 600 МВт.ч, т.е. среднодневно цяла България консумира 93 600 мега-ват-часа електроенергия. За тези от вас, които предпочитат по-популярната мерна единица, това прави 93 600 000 (деветдесет и три милиона и шестстотин хиляди) кило-ват-часа (КВт.ч). Приемаме, че месеца се състои от 30 дни? Тогава 93 600 х 30 = 2 808 000 МВт.ч. Такова количество електроенергия средномесечно НЕК купува по-скъпо и продава по-евтино, с разлика в цените от 52 лева? Тогава 2 808 000 х 52 = 146 016 000 лева, или почти 150 милиона лева!!!

    Какво получаваме на практика, уважаеми дами и господа? Излиза, че средномесечната загуба на НЕК е ТРИ ПЪТИ по-голяма от заявеното от вицепремиера Захариева и мълчаливо прието от министър Щонов. Кое от двете е вярното? Или по-поавилно е да се попита дали въобще едно от двете е вярно?

    Аз съм категоричен, че нито едната от двете „пързалки“ не е вярна. Това може да се докаже, ако бъде осветена цялата информация, която се използва за определяне на цената в микса, а още по-добре – цялата информация от закупуването на горивата, през производството и препродажбите по веригата. Тогава ще стане още по интересно…

    КАТЕГОРИЧЕН ИЗВОД – министър Щонов и вицепремиер Захариева най-нагло лъжат и целят обработване на общественото мнение в посока приемане „неизбежната необходимост“ от повишаване цената на тока, с цел бъдещи грабежи.

    Допълнителни аргументи!

    Вчера, 29 септември 2014 г., беше публикувана авторитетна класация на 100-те най-добри (ТОП) компании в Юго-Източна Европа и в нея НЕК (Националната електрическа компания) е на завидното 19 (деветнадесето) място! Класацията можете да разгледате в детайли от ТУК. (Повече за изследването и извършителите от ТУК.)

    И конкретната позиция на „предфалитната“ НЕК:

    Излиза, че за 2012-та година НЕК е загубила под 100 милиона лева, а за цялата 2013-та – под 150 милиона лева. Ако продължите да довършите сметката, която започнах по-горе, ще стигнете до „загуба“ на НЕК на годишна база с много над 1.5 милиарда лева!!!

    Посочените в класацията загуби на НЕК за двете предходни години се дължат най-вероятно на резкия спад в потреблението на електроенергия в страната през тези две години, а не на разлики в цените.

    Вече са изминали близо 100 часа, откакто министър Щонов е дал въпросната пресконференция, на която се саморазобличава в нагла лъжа, и аз нарочно изчаках този период, за да видя дали някой от безбройните енергийни „експерти“ да направи и ви предложи този елементарен сравнителен анализ. Ъ-ъ! Нито „експерти“, нито „политици“, нито „медии“, нито „институции“. НИ-КОЙ!

    А вие, като се запознаете с фактите идете след 5 дни и пак им гласувайте доверието си! Те ще ви се отблагодарят с ново повишение от 1-ви януари. Честито!

    .

  • Огромен плаващ остров може да стане собственост на България?

    Бизнесмен иска да дари на България плаващ остров с площта на Белгия

    .

    Виктор Иванов, в. „24 часа“

    Въздушна снимка на острова
    Въздушна снимка на острова

    България може да разшири територията си с още 27 хил. кв. км, като обяви за свой остров в Тихия океан, който се намира на около 1000 км северно от Нова Зеландия и на 16 000 км от България. В момента той е собственост на компанията на българския бизнесмен В. Б., който го предлага на държавата официално. Площта на острова е колкото на Белгия (30 хил. кв. км), или една четвърт от тази на България, пише той в предложение до президента Росен Плевнелиев.

    Бизнесменът пожела да остане анонимен от страх, че може да му бъде оказван натиск от престъпни групировки, но името му, както и това на компанията, се пазят в редакцията на в. “24 часа”.

    Островът е природен феномен, тъй като е плаващ из океана, образуван от вулканично изригване, дължината му е 480 км, а ширината 57 км. Собственост е на

    регистрираната в Панама компания на В. Б. “Ван Мепел Инк”

    от 2013 г., става ясно от писмото на бизнесмена до президента Росен Плевнелиев, с което той предлага на държавата да присъедини имота му към България. Писмото е внесено на 16 септември, след като преди това 3 месеца В. Б. чака отговор от Министерския съвет и МВнР. Там внесъл предложението си на 1 юли, когато на власт бе правителството на Пламен Орешарски.

    Отговор все още няма, но дни след като пратил предложението,

    се появил брокер на имоти с пълната преписка от МС,

    твърди бизнесменът. Той искал да посредничи за продажбата на острова. След това се е появил и международен инвеститор с идеята В. Б. да обяви острова за независима държава.

    Бизнесменът обаче държи да го обяви за българска територия. Дори предлага 10% от острова да стане държавна собственост.

    Това означава, че България ще има право и на 10% от парите, които биха били спечелени, ако островът бъде продаден.

    Островът е от пемза, която е образувана от бързото охлаждане на лавата в морската вода. (Още за острова – долу.)

    България може да спечели от това, че международното право не предвижда никакъв статут за т.нар. плаващи острови, се твърди в писмото на бизнесмена до Плевнелиев. Той прилага и становище на професорите по международно право Александър Янков и Иван Владимиров, че страната ни може да обяви острова за своя територия и да защити тази позиция в ООН.

    В момента островът носи единствено служебна сигнатура YJNI според записа в активите на панамската компания.

    “Сам финансирах експедиция, която да отиде до острова и да му постави вимпел, както и да го обяви за моя собственост”, разказа пред в. “24 часа” В. Б. Направил го през офшорка по финансови причини.

    “Ако го бях записал на българската компания, нямаше да мога да платя данъците на такъв актив и щях да фалирам”, обясни бизнесменът.

    Всъщност той се е възползвал именно от правния вакум по отношение на плаващите острови. Неговият е образуван от изригване на вулкан през 2012 г. и е описан от пилоти на новозеландските военновъздушни сили. Нова Зеландия, както и островите Фиджи и Кук, които също са наблизо, не са предявили претенции към него, защото е извън техните териториални води. Като го обявява за актив обаче, компанията “Ван Мепел Инк” го превръща просто във вещ и единственото, което може да направи, е да го раздроби.

    Image_433

    Ако го обяви за своя територия, освен острова

    България ще владее и три* морски мили

    околовръст като териториални води и 200 морски мили като изключителна икономическа зона. Тоест ще има право както на рибните богатства, така и на евентуални залежи на нефт, газ и всякакви други изкопаеми на дъното на океана, обясни В. Б. Площта на икономическата 200-милна зона е по-голяма от цялото Черно море, се твърди в писмото на бизнесмена до Плевнелиев.

    В. Б. предлага и България да предложи на всички в ЕС островът да бъде обявен за общо владение на съюза.

    Така можело да се осигури опазването му от завладяване, тъй като страната ни няма силен военноморски флот, който да го направи сам. В писмото си до Плевнелиев той изтъква и, че с обявяването на острова за българско владение България ще разшири своята територия за първи път в своята история.

    Сателитна снимка на острова
    Сателитна снимка на острова

    Образуван е през 2012 г. от изригнал вулкан, ако се продаде като материал, може да струва 5 трилиона долара

    Oстровът, завладян от В. Б., се образува през 2012 г. след изригване на подводен вулкан. Учените тогава твърдят, че вероятно става въпрос за изригване на вулкана Моновай. При бързото си охлаждане лавата задържа в себе си газовете от изригването и по този начин образува огромен скален блок от пемза, който е по-лек от водата и се носи на повърхността на Тихия океан.

    Първоначално новият остров е наблюдаван от пилоти от новозеландските ВВС, има и няколко изследователски експедиции. Появяват се намерения на океанолози по неговото движение да изследват теченията в Тихия океан. Никой обаче не предприема действия да обяви плаващия остров за своя собственост.

    В. Б. твърди, че е научил за съществуването му от интернет. Направил консултации и чрез регистрираната в Панама компания изпратил експедиция да постави на острова вимпел на фирмата и да го впише в активите. Това става на 28 юни 2013 г., когато фирмата “Вен Мепел Инк” издава първия си нотариално заверен акт за собственост.

    На 29 януари 2014 г. е издаден втори акт на фирмата, с който се констатира, че плаващият остров е открит и посетен от специално наети от компанията хора, които са поставили на него метален вимпел със знаци на фирмата, и е обявено встъпването във владение.

    Островът представлява скална маса от 35-40 млрд. тона вулканична скала пемза според проучване на геолога Константин Ранкс. Според него, ако бъде продаден като инертен материал, стойността му би била 5 трилиона долара при цена от 150 долара на тон материал. Пемзата била подходяща за укрепване на бреговете на заплашени от покачващото се ниво на световния океан държави като Холандия и Италия.

    Островът обаче може да бъде и закотвен както по изкуствен път, така и по естествен, ако се закачи за върха на подводна планина. Тогава всички богатства в изключителната му икономическа зона – рибни ресурси и подземни богатства, ще са собственост на държавата, която го владее.

    Така изглежда земята, завладяна от В.Б.
    Така изглежда земята, завладяна от В.Б.

    Новите острови са ничии, докато не са окупирани

    Kонвенцията за морско право на ООН не е предвидила правила за определяне на правния статут на новообразуваните острови, пише в становище към предложението на В. Б. българският специалист по международно право проф. Александър Янков. Той е и председател на комисията по международно право на ООН, както и учредител на международната асоциация по морско право. Бил е съдия в международния трибунал по морско право в Хамбург.

    Липсата на правна уредба за новите острови се дължи на изключителната рядкост на тяхното образуване, обяснява професорът. Има обаче практика, според която при възникване на нови острови в открито море те са ничии, докато някоя държава не ги окупира и не уведоми за това ООН и останалите държави. Заради тази правна дупка към плаващия остров може да бъдат приложени правни и фактически действия, за да се придобие собственост върху него, твърди проф. Янков. Той съветва панамската компания да прехвърли острова на българско юридическо лице.

    Така автоматично върху него се разпростират българските закони, както и тези на ЕС. След това пък българската компания трябва да дари част от него на България, а МС да издаде акт за държавна собственост. Така вече островът щял да е суверенно територия на България, а паралелно с това да стане и част от ЕС, твърди професорът.

    Янков препоръчва българските дипломатически представители спешно да запознаят останалите държави в ЕС с новата придобивка на страната ни и да потърсят тяхното съдействие за опазването. Причината е, че в района се преплитат интересите на Нова Зеландия, Австралия и Япония, които са морски сили, докато България не е. В момента Япония и Китай водят спор пред ООН за новообразувани вулканични острови, припомня той в становището си.

    Проф. Александър Янков
    Проф. Александър Янков

    ____________________________________________

    * 12 морски мили.

  • Пет причини младите да не гласуват

    Илиана Райчева, Радио България

    .

    Страхил Делийски. Снимка: БНР
    Страхил Делийски. Снимка: БНР

    Когато започнат да се планират предизборни кампании, всички партии се кълнат в младото поколение. Накрая се оказва, че пак са го изпуснали като избирател.

    „Основната причина, която касае не само младите, а и голяма част от българското общество, това е разрушената символна връзка между политическия елит и българските граждани, функционално наречени избиратели. Тази нарушена връзка тотално е подменила доверието с отрицание на елита, което е форма на кризата на легитимност на цялата ни политическа система. След като имаме усещането, че политическата система не произвежда смислен резултат, който ни касае като общност и всеки един поотделно, нормално е това да се отрази и в отношението върху елитите”, коментира политологът Страхил Делийски, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, в ефира на Радио България. Той формулира пет причини младите да не участват във вота:

    „Защо да се полагат излишни ресурси за кампания, след като младите не гласуват?”

    Младите в столицата искат политици с морал, а техните връстници в малките градове и в селата – работа и заплати. Лошото е, че партиите ги възприемат като една група и резултатът е ясен.

    Всички партии декларират, че ще поставят младите в центъра на своята кампания, но това не се случва.

    Елитите спорят за виновност и минало, а младите си говорят за перспективи и бъдеще.

    „Модерно е да си активен” – представителите на „градската младеж”, които участваха в протестите, родиха едно ново „ние”.

    „Нямаме работа и никой не се интересува от нас” се е превърнало в трайно разбиране за ролята на младежите от малките населени места в политическия процес.

    „Младежките партийни организации са банка с послушни кадри” и само се симулира подмладяване и политическа промяна. Позволява се главно на един тип млади да навлязат в дебрите на голямата политика. Те не могат да бъдат пример за своите връстници.

    Страхил Делийски коментира и от какво могат да бъдат провокирани да застанат пред урните младите българи, живеещи в чужбина.

    Запис на интервюто на Илиана Райчева със Страхил Делийски може да се чуе в сайта на БНР.

     

  • Проф. Доналд Гарнър: Русия, Асад и кюрдите могат да помогнат на САЩ срещу ИДИЛ

    Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор

     

    Проф. Доналд Гарнър, „Уолстрийт джърнъл“

    Снимка: ЕПА
    Жестокостта и амбициите на „Ислямска държава“ я правят една от най-жестоките заплахи за света днес. Снимка: ЕПА/БГНЕС

    Заканата на президента Барак Обама да ликвидира т. нар. „Ислямска държава“ чрез създаване на съюз на засегнатите страни бе очаквана с нетърпение в САЩ и може да проработи, ако той избере подходящите съюзници. Но да се направи такъв избор, не е лесно. Той прилича на избора, пред който се изправи Франклин Рузвелт през 1941 г. Нацистката военна машина бе нападнала Русия и бе пред вратите на Москва и Ленинград, когато президентът Рузвелт направи трудния, но мъдър избор да подкрепи Сталин. Въпреки че Сталин бе избил десетки милиони невинни руснаци, решението на Рузвелт да изпрати милиарди в оръжия на този най-жесток диктатор бе решаващо за предотвратяването на още по-зловещ Холокост. По-добре комунистическа Източна Европа, отколкото нацистка Европа.

    Рузвелт не размаха пръст едновременно на Сталин и Хитлер и не ги смъмри еднакво, че са злодеи, нито предложи нещо толкова глупаво като 500 млн. долара за съживяване на разбитата белогвардейска армия. Вместо това той просто призна, че

    Сталин е по-малката опасност от Хитлер за света

    Естествено, щеше да е по-добре да се избавим и от Хитлер, и от Сталин, но нямаше как. Още тогава нашите политици разбраха, че много често най-доброто е враг на доброто.

    Сега президентът Обама трябва да избере по-малката от две злини. В Сирия ще победи или новият халифат на ИДИЛ, или президентът Асад, защото няма как да се отървем от двамата при липса на желание да изпратим постоянна окупационна военна сила. Режимът на Асад не заплашва Америка, не е заплашвал Израел и е единствената сила в Сирия, която няма да изтреби древните християнски общества от Леванта или кюрдите от Северна Сирия. Асад не е добро момче, но не е ИДИЛ. Здравият разум показва, че правителството му би използвало много по-добре 500-те милиона долара, отколкото водевилните войници на Свободната сирийска армия. Залъгваме се, че ще намерим и обучим ислямски бунтовници, на които ще можем да вярваме, че ще воюват, и то само срещу ИДИЛ. Ако финансираме предполагаемо умерени ислямисти, поемаме голям риск да предизвикаме пълен хаос в Сирия чрез елиминиране или отслабване на властта на Асад. Мислете си за Либия, но умножена по 10!

    Обама трябва да приеме факта, че Арабската пролет, която харесваше толкова много, просто не върши работа. Когато помогнахме за свалянето на Кадафи в Либия (и то след като Муамар се отказа от програмата си за атомно оръжие), какво получихме? Убийствена анархия, която струва живота на нашия посланик и заплаши да се превърне в още едно бойно поле на ИДИЛ. Също така Обама бе доволен, когато Мубарак бе изритан от Египет, но тогава „Мюсюлманските братя“ поеха властта и бяха на косъм от налагане на истинска ислямска тирания. Какво направи Обама после? Просто спря военното сътрудничество и оръжейната помощ за новото светско военно правителство и ни спечели омразата на всички в Египет.

    Нашият най-силен, най-сигурен съюзник в Близкия изток е Русия

    Тя има достатъчно продължителна разправия с радикалния ислям и нейният съюз с режима на Асад би могъл да придаде някакъв смисъл на нашите усилия по този дълъг път. Като нация трябва да се събудим и да видим грубата реалност, че ислямът продължава своята 14-вековна война срещу Запада. В тази светлина се вижда, че Русия е нашият естествен съюзник в смутния свят. Като първи знак за някакво чувство на отговорност пред света правителството на САЩ трябва да сключи сделка с Путин за санкциите и Украйна и да се захване с възловата задача за унищожаване на ИДИЛ.

    Ако пряката подкрепа за Асад и сътрудничеството с Русия са твърде смущаващи за финото чувство за справедливост на Обама, може поне да се дадат оръжия на кюрдите в Сирия и да бъдат обучени за война с ИДИЛ. Кюрдите не се стремят да свалят Асад и само на тях може да се има доверие, че ще се бият единствено с ИДИЛ. Те просто се опитват да се отделят в анклав на север, а не да превземат Дамаск и да започнат да избиват шиити и да режат глави на християни. Сирия сега е сърцето на ИДИЛ и това сърце може да бъде изтръгнато само от кюрдите и Асад, защото те са единствените играчи, притежаващи необходимата ограничена амбиция да направят работещ съюз.

    Администрацията на Обама просто трябва да признае, че когато сме нахлували в ислямски държави, винаги сме ги оставяли много по-съсипани и опасни, отколкото сме ги заварили. През последните 40 години всеки американски президент без Джордж Буш-старши е злоупотребявал с американската сила и последствията от това са подкопавали нашите позиции в ислямския свят и нашата национална сигурност. Картър помогна да бъде сменен шахът на Иран с аятолаха, а Рейгън помогна на „Ал Кайда“ да свали комунистическия режим на Афганистан и да го замени с талибаните. Клинтън нападна Сърбия, бомбардира Белград и създаде жалката мюсюлманска държава Косово. Путин обича да сочи този пример, за да оправдае своята интервенция в Украйна. Но най-много се отличи Джордж Буш, който нахлу в Ирак (след като страната се отказа от оръжията си за масово унищожение), и сега Ирак се превърна от изолирана диктатура в жалка разрушена държава, която е рай за най-лошите от джихадистите. Халифът на „Ислямска държава“, който сега управлява от Мосул голяма част от Ирак, щеше още да си чете Корана в затвора, ако Саддам Хюсеин беше жив.

    За беда американският наивитет улесни

    разпространението на метастазите на радикалния ислям и платихме на 11 септември, като продължаваме да плащаме и досега. Американската пожелателна политика към ислямските държави изглежда така – прекрасен свят без лоши хора, който магически ще се появи, стига да осигурим на всички мюсюлмани възможността да разкъсат своите държави на парчета.

    Надявам се, че Конгресът ще отвори очите си за реалностите в Сирия, Ирак и ИДИЛ и ще откаже на Обама да се доверим и въоръжим „умерените ислямски бойци“, които искат да свалят нашия истински ужасен съюзник – президента на Сирия Башар Асад. Тези, които гласуват за стратегията на правителството да подкопае властта на Асад, би трябвало да обяснят защо замяната на Асад с ИДИЛ е добра за Америка. Сигурно Халиф Ибрахим ал Багдади от „Ислямска държава“ се моли всяка нощ Конгресът да отпусне на неговите най-слаби врагове тонове пари и модерно оръжие. ИДИЛ ще ги присвои още по-лесно, отколкото заграби американското оръжие, изоставено от иракската армия в Мосул.

    Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор. В Близкия изток само интересите на кюрдите, сирийското правителство и Русия съвпадат с интересите на Америка.

    Източник:  в. „Сега“

  • Environmental Effects of Coal Bed Methane

    By M. Brian McMahon, Вrianmcmahonlaw.com

    UntitledCoal bed methane extraction is one of the nation’s fastest growing alternative energy industries, currently accounting for approximately seven percent of the nation’s natural gas supply. Coal bed methane extraction is a process for collecting methane reserves from coal deposits. The increasing demand for alternative energy sources and cleaner burning fossil fuels will undoubtedly continue to stimulate growth in this emerging industry. Although coal bed methane is touted as „clean“ energy; the extraction of coal bed methane has significant environmental consequences on the local ecology. At particular risk are local residents, farmers and businesses relying on ground and surface water for domestic purposes.

    What Is Coal Bed Methane?

    Coal bed methane is a natural gas by-product of coal formation. During coal formation, organic matter is chemically broken down into simple organic compounds. Methane is a by-product of this breakdown.

    Coal is very porous but lacks matrix permeability. In other words, water can seep into coal but can’t flow through it. Naturally occurring fractures in coal allow ground water to permeate the coal and provide the means through which the methane is stored in the coal bed. Due to coal’s porous nature, methane gas produced during coal formation is absorbed into the coal bed and held in place by the weight of the surrounding groundwater.

    How Is Coal Bed Methane Extracted?

    In order to commercially produce coal bed methane, it is necessary to decrease the water pressure within the coal bed. When the pressure is decreased, the methane gas naturally desorbs from the coal and migrates through the coal bed.

    This natural phenomenon is the basis for coal bed methane production. In extracting methane from coal beds, a well is drilled down to the coal bed and the sides of the well are then encased in concrete. A water pump is dropped down into the coal bed and the top of the well is sealed with a venting pipe to collect the methane. Large amounts of groundwater are pumped out of the coal bed, causing a corresponding decrease in water pressure. The decreased water pressure allows the methane to escape from the coal and migrate along the coal fractures and up into the well. The methane is then pumped from the well through the venting pipe where it is compressed and sold.

    What Are the Environmental Effects of Coal Bed Methane Extraction?

    Water Depletion.

    One of the environmental effects of coal bed methane extraction is the immense quantity of water pumped out of the coal bed aquifers. On average, approximately 12-15 gallons of water per minute are pumped from each well. During the initial phase of production, water is pumped at a very high rate. The extracted water is typically discharged into local streams or reinjected into the ground. Where the coal bed groundwater is relatively pure, surface discharge is the most common method of disposal. Smaller quantities are sometime stored in large pits for evaporation but this method is inefficient to deal with massive quantities of extracted groundwater. The removal and disposal of so much groundwater raises several concerns.

    One concern is that drainage of a coal bed aquifer will cause shallower aquifers to drain into the cavity created by the coal bed water extraction. This is a particular concern for local landowners relying on well water pumped from shallow aquifers, which is often the case, as aquifers used for domestic water wells tend to be shallower than coal bed aquifers. In several reported cases, local water wells have gone dry after coal bed methane operations have begun.

    A similar concern exists for coal bed aquifers that are tributaries to surface waters or adjacent groundwater aquifers, i.e., coal bed aquifers that contribute to other water sources. The drainage of tributary coal bed aquifers can cause a corresponding decline in the water levels of the contributory water sources. Consequently, water depletion from coal bed methane operations can have a significant impact on residents, farmers and businesses relying on affected water supplies.

    Surface Water Discharge.

    Because surface discharge is the most common disposal option for the extracted coal bed water,

    the compositional characteristics of coal bed water can have a tremendous impact on the surrounding ecology. The quality of coal bed water varies considerably from well to well and basin to basin, but, on average, the deeper the coal bed, the more saline the water becomes. Other compositional elements typically seen in extracted coal bed water include:

    • Major Cations (positively charged ions such as sodium, potassium, magnesium, & calcium)
    • Major Anions (negatively charged ions such as chlorine, sulfate, & hydrogen carbonate)
    • Trace Elements & Metals (iron, manganese, barium, chromium, arsenic, selenium, & mercury)
    • Organics (hydrocarbons and additives).

    The saline and sodic quality of coal bed water can have catastrophic impacts on local agriculture when discharged into local waterways. The moderate to high levels of salt in coal bed water can destroy soils and decrease crop production. The salts gather in the root base of plants, making it harder for the plants to extract water from the soil and inhibiting growth. As many farmers make use of stream and river diversion to water their crops and grazing fields, the surface discharge of coal bed water can negatively impact local agriculture.

    Unlike salinity, which measures the quantity of dissolved salts in water, sodic water is measured by the proportion of sodium to calcium and magnesium. Sodic water interacts with fine soils, like clay, and results in the formation of a hard crust that severely impairs water and air permeation. Sodic water can cause a sharp decrease in the growth of crops and other vegetation.

    Chemical & Radioactive Contamination.

    Because coal bed methane extraction depends upon the natural fractures within the coal bed, gas companies routinely attempt to increase the extent of coal bed fracturing in order to boost methane production. Hydraulic fracturing is a technique used for this purpose. Hydraulic fracturing pumps a mixture of heavy chemicals, water, sand and/or other materials down an extraction well under extremely high pressure in order to achieve the desired fracturing. Hydraulic fracturing raises serious concerns because of the chemicals being used and their impact on the local ecology.

    If the coal bed aquifer is tributary to surface water or other groundwater aquifers, chemical contamination can spread into domestic, agricultural, and industrial water supplies. Because hydraulic fracturing typically precedes the water extraction phase, much of the fracturing fluid will be pumped out of the aquifer along with the bulk of the groundwater. Where surface discharge is used to dispose of the extracted groundwater, the fracturing fluid is discharged along with the groundwater directly into local waterways, potentially contaminating water sources relied upon by local communities.

    The types of chemicals used in fracturing fluids vary from company to company. In some states, companies are not required to disclose the chemicals used in their mining operations, so the extent of contamination is still unknown. Based on Material Safety Data Sheets obtained from several coal bed methane operators, many of the chemicals used are highly toxic, water soluble, volatile, and highly mobile-some are even radioactive.

    Despite the fact that large amounts of hazardous chemicals are known to be injected directly into the coal bed aquifer, there is shockingly little oversight. Coal bed aquifers often contain potable or high-quality water and the injection of fracturing fluids into such water sources can permanently contaminate a viable source of water.

    Conclusion

    Coal bed methane production is a rapidly growing industry that will undoubted continue to expand under the nation’s demand for alternative energy sources. Although global climate concerns have illustrated the need for the development of clean burning fossil fuels, coal bed methane production is not without its environmental hazards. Water depletion from coal bed methane production can adversely impact adjacent residents, farmers and businesses that rely on local groundwater and surface waters. The saline and sodic quality of coal bed water can inhibit plant growth when discharged into local waterways. Chemical contamination resulting from hydraulic fracturing poses a significant threat to domestic, agricultural, and industrial water supplies and anyone unfortunate enough to be exposed to such hazardous materials. While the use of cleaner energy sources must be encouraged, such development should not proceed to the detriment of local communities.

     

  • Миграция в бяло: от класическата уседналост до космополитния транснационализъм

    Илиана Райчева, Радио България

    .

    Колаж: Силвия Петрова, БНР
    Колаж: Силвия Петрова, БНР

    Кметът на едно малко българско планинско село лансира оригинална награда: двустаен апартамент на дамата, която се омъжи за лекар и го убеди да дойде да практикува при 970-те местни жители. Този анекдот илюстрира тежките дефицити пред здравната система в България. „Ако има награда за най-дискутираната, най-драматизираната, най-оплакваната миграция, тя безспорно би била спечелена от мобилността в бяло. Тя свидетелства и за мащабността на залозите: общественото здраве и човешката сигурност, както и идентичността и националната гордост, разминаващите се стратегии на държавата и нейните граждани, парадоксите на европейската интеграция. Чрез нея може да разберем всички противоречия на българската емиграция и да ги усетим много по-интензивно”. „Миграцията в бяло” ще бъде темата на пленарния доклад на доц. Анна Кръстева от Нов български университет, с който ще се включи в започващата днес научната конференция организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот”.

    „Ако лекарската миграция фокусира всички погледи, то е заради единодушното признание на нейния изключителен характер, коренящ се в четириизмерния й социален капитал”, каза в интервю за Радио България доц. Анна Кръстева. „Първото измерение е професионалното. Лекарите са част от висококвалифицираната миграция, от мобилните мозъци. Второто е икономическото. Огромен е делът на здравния сектор в развитите икономики и този дял ще продължи да нараства. Третото е хуманното. Малко професии имат честта на клетва като Хипократовата, която подчертава изключителния характер на медицината в служба на общността. Четвъртото е демократичното. „Лекари без граници” е една голяма и престижна международна организация, която развива хуманитарна дейност по всички кътчета на планетата. Лекарите у нас също имат много ясно заявена гражданска позиция. Още в началото на демократичните промени ги видяхме сред най-активните актьори на промяната. Всичко това прави лекарската мобилност, която наричам „миграция в бяло” толкова ключов момент, в който като се вгледаме, можем да разберем спецификата на българската миграция.”

    Лекарите, както и много други българи, стават все по-малко мигранти и все по-мобилни. Политическите елити описват лекарската миграция като загуба на квалифицирани млади българи, инвестиране в образование и превръщане на страната в донор на системите на здравеопазване на развитите европейски и не само държави. Чува се съвършено друго, когато лекарите говорят за своята миграция. Те говорят за признание, за достойни доходи, за много по-добри възможности, за професионална реализация. Според доц. Кръстева гледните точки са две:

    „Едната е гледната точка на държавата, другата – на отговорни граждани, които са поели живота в свои ръце. Неспособността на българските елити да прочетат голямата лекарска миграция като критика на своята политика, показва колко късогледи са те. Тази година на официалната церемония по връчване на дипломите в Медицинска академия в София най-добрият дипломант заявява: „Осемдесет процента от младите лекари искат да се реализират в чужбина”. Това е ярка критика на неглижирането на здравеопазването от българските елити. Нещо, което нашите политици не искат да разберат.”

    Докато нашите политици се оплакват, лекарите разгръщат разнообразни и иновативни форми на мобилност, каза доц. Кръстева. „Ще дам един полски пример. Полските самолети през уикендите са пълни с лекари, които в петък вечер заминават за Германия, където поемат дежурствата на немските лекари и в края на уикенда се връщат в Полша, за да поемат своята работа. Тези транснационални форми на мобилност ги наблюдаваме и при наши лекари. Ето български пример: един лекар, който има кабинет в един от най-престижните парижки квартали, заедно със свой колега, който има кабинет в Германия, от няколко години са открили частна клиника в България. Френският лекар една седмица в месеца работи в България, а три седмици в Париж. Немският му колега е постигнал баланс – две седмици в България и две седмици в Германия. В термините на миграционните теории това се нарича „трансгранично съществуване”. Има и други лекари, които превръщат мобилния капитал във финансов капитал. Лекари, които мигрират за известно време, имат добра реализация в чужбина. По различни причини се връщат и спестеното в чужбина инвестират в България. Един от многото лекари, които съм интервюирала, в рамките на моето изследване, има точно тази успешна реализация. Той продължава да работи в една от много престижните софийски клиники и в същото време е създал една малка, но специализирана в изключително важна хуманитарна сфера, клиника. Тук е и лекар, и инвеститор. Като поглежда към стената, облепена с рисунки за благодарност от малките му пациенти, той казва: „Аз обичам да помагам, но и обичам да печеля”. Други интересни форми на превръщане на мобилния капитал, това което лекарите натрупват със своя престой в чужбина, в кариерно развитие показват изключително впечатляващи и динамични резултати. Те искат да бъдат част от европейското професионално пространство, от европейските лекарски мрежи. Но те никога не са имали желание и проект да станат мигранти, а искат да внасят в България най-позитивното от този опит. Интервюирала съм директорите на едни от най-големите и престижни болници у нас. Повечето от тях се вписват в този модел. Виждаме много различни форми на мобилност, а не просто на миграция.”

    Анна Кръстева е категорична, че на първо място в лекарската мобилност е липсата на признание, едва след това идват парите. Другото, което трябва да се разбере е промяната на логиките и динамиките на новата вълна лекарска емиграция. Ако в началото на промените лекарите бяха инициатори, те тръгваха навън, сега много страни от европейската общност все по-активно ги привличат с най-различни форми. Какви са предизвикателствата към политическите елити? На първо място това е привличането на медицинската диаспора. Овластяването на лекарите чрез най-различни политики. Така бихме запазили като ресурс за държавата лекари, които са се установили в чужбина. На второ – това са предизвикателства около специализации. Дълго време по света можеха да продължават да им плащат за това да специализират, а ние карахме младите лекари сами да си плащат специализациите. И едва когато миграцията достигна толкова високи нива, българската държава се промени, смята доц. Кръстева. „Мобилността е най-доброто лекарство срещу миграцията. Един прекрасен урок, който научихме от мобилните лекари”, категорична е тя.

     

  • Кампания „Да намерим посланията към българите в чужбина“

    Да намерим посланията към българите в чужбина на партиите и коалициите за изборите на 5 октомври 2014

    .

    Остават броени дни до изборите на 5 октомври 2014 г.

    За българите, живеещи в чужбина, пъзелът от условия, за да дадат успешно своя принос, е почти подреден. Освен изборната активност, която ще стане ясна в края на изборния ден, липсва още само едно-единствено парченце в картината. Това са посланията на политическите партии и коалиции към българите в чужбина:

    Послания на партиите за българите в чужбина

    Къде са тези послания? Има ли ги въобще?

    Ударете едно рамо на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина! Изпратете като коментар под тази статия или под този пост във фейсбук  линкове към статии, видео и други медийни материали, където кандидатите за депутати на 25-те партии и коалиции се обръщат към 1.5 милиона българи в чужбина и говорят за техните проблеми, нужди и за решенията, които те предлагат, както и за визията и ролята на сънародниците в странство за бъдещето на България. Ние ще обобщим и предоставим информацията на нашите сънародници по света, за да ги улесним да вземат информирано решение в изборния ден.

    Благодарим за вашата помощ! Нека търсенето започне сега!

    Екипът на проекта

    Източник:  News-bg-abroad.com

    .

  • Политическите обещания – на кого да вярваме

    Интервю на Илиана Райчева с политическия психолог Анелия Христова,

    Радио България

    .

    Антоанета Христова. Снимка: БНР
    Антоанета Христова. Снимка: БНР

    Кандидатите за парламента обещават евтин ток, газ, високи пенсии, заплати, майчински, процъфтяваща индустрия и високотехнологично здравеопазване… Но не казват откъде ще вземат пари за всичко това.

    Наред с познатия репертоар – критики към политическия враг и загриженост за бедните и онеправданите, кандидатите за депутати ни облъчват и с обещания. Повечето от тях са неизпълними. При това повсеместно надлъгване предизборните партийни програми нямат кой знае какво значение.

    Ето някои обещания от политическите платформи:

    Либерализация във всички сектори – от енергетика през здравеопазване до образование. Към електората се хвърлят две въдици – безплатно саниране на панелки и енергийни помощи за половин милион българи. И двете не решават никой от фундаменталните проблеми на обществото, но съблазняват.

    Електронното правителство, което никой не създаде, докато беше на власт, отново е сред приоритетите.

    Прогресивен данък върху доходите – предлага друга партия, стимули за българските стоки и производители – обещава трета, както и достъп до електроснабдяване на всички българи, дори в най-малките села.

    Още обещания – като безплатен таблет за всеки ученик, връщане на казармата, образователен ценз за гласуване, както и въвеждане на задължителен вот.

    Обещават се „дълбоки реформи” в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, също и образованието, здравеопазването, социалната сфера. Гражданите ще бъдат зарадвани с електронни услуги, бизнесът – с електронни обществени поръчки.

    Политическият психолог Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, коментира обещанията и дава обяснения защо не могат ясно да се разграничат десните от левите послания.

    „Въпросът е какво стои зад тях”, коментира доц. Христова. „Зад всяко едно обещание трябва да стоят: авторитет, човек, който със своята биография да бъде гарант на посланията; политическа партия – именно с нейната идеология ще бъде даден начина, по който обещанията ще бъдат изпълнени.”

    Посланието на доц. Христова към избирателите е да се гласува.

    Мотивите за това послание може да чуете в запис на нейното интервю, качен в сайта на БНР.

    .

  • Ново българско неделно училище в Регенсбург, Германия

    Ново българско неделно училище отваря врати в германския град Регенсбург. В предаването „Събота 150“ на БНР един от инициаторите на идеята, Янка Желязова, разказа:

    .

    Снимка: БГНЕС
    Снимка: БГНЕС

    Ние сме група родители с огромно желание да направим училище за нашите деца. За тази цел сформирахме немско-българска родителска инициатива. Училището ни ще бъде регистрирано и ще работи съгласно изискванията на МОН за българските неделни училища в чужбина. Всички успешно завършили ученици ще получат удостоверение за проведено обучение по български език, литература, история и география. Ако един ден детето се върне в България, то ще бъде на нивото на съответния клас в България. […]

    Повечето от децата говорят много добър български, да не кажа перфектен, но ние искаме те да научат езика, а също литературата, по начина, по който се учи в нашите училища в България. Идеята ни е освен предметите, заложени в програмата на министерството, да добавим фолклор, обичаи, традиции. Освен това има много хора, които имат проблеми с адаптирането тук, в социалната и образователната система на Германия. Имаме намерение да включим и това към нашите дейности.

    Желязова подчерта, че за момента има 20 записани деца, които ще бъдат обучавани от две учителки. Тази неделя училището ще отвори врати.

    Цялото интервю с Янка Желязкова може да чуе в звуковия файл, качен в сайта на БНР.

    Изглед от Ресенсбург. Снимка: oostmarkt.ru
    Изглед от Регенсбург. Снимка: oostmarkt.ru

     

You may have missed

Вълнуващо начало на учебната година в БУ „Елин Пелин“ – Остин
1 min read

Вълнуващо начало на учебната година в БУ „Елин Пелин“ – Остин

2024-09-27
Представяне в София на „Американски триптих“
1 min read

Представяне в София на „Американски триптих“

2024-09-26
Пикник в Елк Гроув Вилидж тази неделя
1 min read

Пикник в Елк Гроув Вилидж тази неделя

2024-09-25
Реч в Кишинев по случай Деня на независимостта на България
1 min read

Реч в Кишинев по случай Деня на независимостта на България

2024-09-25