2024-11-01

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Възрожденски учебници могат да се четат онлайн

    Уникални помагала, които са били в помощ при обучението на българските ученици от преди два века, могат да бъдат намерени онлайн. Учебни програми, буквари, атласи,  учебници по български език и риторика, по физика и химия и други книги, които са издадени преди Освобождението или малко след това, са лесно откриваеми в дигитален вид в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в страната – Своден каталог НАБИС. Търсенето и четенето им е безплатно и достъпно за всеки, благодарение на едноименния проект на Фондация „Национална академична библиотечно-информационна система“.

    Йоаким Груев с ученици. Снимка: Nauka.bg
    Йоаким Груев с ученици. Снимка: Nauka.bg

    Придобиването на знания и добро образование е било престижно в онези години. Съставителите на учебните програми са се опитвали да осигурят и съответните учебни пособия, които да предоставят най-новите и модерни за онова време научни постижения. Например учебникът по„Зоология: За долнитѣ класове на българскитѣ реални училища и гимназии”(1881) , е бил превод на помагалото, което тогава са използвали в гимназиите в Австро-Унгария. Друг подобен учебник е бил този по Физика за главны народны училища“ (1872).

    „Общое землеописание вкратце за сичката земля“, издадено в Смирна през 1843 г., както и„Малъкъ учебенъ атласъ въ девять карты”, публикуван през 1865 г. от „Книжарница на Хр. Г. Данов и Друж.“, са безценни помагала по география. Второто от тях  съдържа между другото и „Гороописателна карта на Земното кълбо“, „Горо- и водоописателна карта на Европа“, карти на Европа и Азия в „граждански преглед“ и отразява етап от политическите промени в света, когато държави като Персия, Белуджистан и Хындостан все още са съществували, а днешните Китай и Австралия са се именували Хына и Нова Холандия.

    Интерес представляват и учебниците по математика: „Опытна численница: За употребленіе на тѣхъ, които ся учатъ на най долнытѣ чинове на Елленските училища” от Х. Вафа, издаден през 1846 г., и „Математическа географія. В. Бардовски; Преведена отъ русскійтъ нѫ ново-бѫлгарскійтъ езыкъ отъ Иван А. Богоров“ от 1842 г., които синтезират най-доброто от тогавашните познания по въпроса.

    Освен учебни помагала, в националния онлайн каталог на академичните библиотеки в България (вж. www.nalis.bg) може да бъде открит изключително любопитен педагогически наръчник от 1872 г. за тогавашните учители – Рѫководство по звучнѫтѫ методѫ за учителите въ пьрвоначалните училища. Забележителна е и оригиналната учебна програма отпреди два века, използвана като основен документ при подготовката на учениците в габровските гимназии през 1873 г. Тя е препоръчително четиво за съвременните читатели, които биха искали да сравнят днешната училищна система с тази отпреди Освобождението. В онези години „първоначалното обучение“ е започвало в първо и второ „отделение”, където се е наблягало на четенето „по български и по славянски“, на преписването от книги, както и на „умствено счисление“. На този етап момичетата и момчетата са се обучавали заедно. Преминавайки обаче в Главното училище, те се разделяли. Приоритет се давал на Главното мъжко училище, където се наблягало на сериозно изучаване на български език и словесност, история, математика, естествени науки и чужди езици. Специално внимание се отделяло и на предмета „Законътъ Божiй“ и всеки час започвал с молитва.

    Намирането и четенето на тези и други възрожденски книги през интернет е не само възможно – благодарение на единния онлайн каталог на академичните библиотеки в България – но е също лесно, безплатно и достъпно за всеки. Проектът е финансиран от Фондация „Америка за България“ и предоставя интегрирано търсене в каталозите на включените в него библиотеки, както и достъп до библиографската информация за техните книжни и електронни ресурси и до предоставяните от тях услуги през общ портал. Каталогът  НАБИС дава възможност за извършване на търсене (вкл. по ключова дума) на заглавия на книги, на списания, архивни материали и други библиографски данни сред почти 2 милиона и 500 хиляди записа от 30 библиотеки в България.

     

    Източник:  Nauka.bg

  • Десета световна среща на българските медии: Родолюбие в глобалния свят

     

    Максим Минчев. Снимка: inews.bg
    Максим Минчев. Снимка: inews.bg

    „Родолюбие в глобалния свят“ е темата на Десетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света /АБМС/.

    Десетото издание на традиционния форум, събиращ журналисти от България и от чужбина, ще се състои от 19 до 23 октомври в София, Босилеград и Цариброд, съобщи на пресконференция на 9 октомври генералният директор на БТА Максим Минчев. Продължаваме традициите да отиваме там, където има сериозни български общности и медии, и където можем да помогнем, отбеляза той.

    Десетата световна среща на българските медии ще бъде официално открита от президента Росен Плевнелиев в София на 20 октомври, а работната програма ще продължи в столицата и в Западните покрайнини до 22 октомври.

    В събитието ще участват над 40 представители на български вестници, списания, новинарски и информационни сайтове, радиа и телевизии от 20 държави, както и колеги от най-влиятелните национални медии.

    „Българската журналистика зад граница продължава да живее, можем да я намерим дори в страни като Бразилия, Катар, Южна Африка“, коментира генералният директор на БТА. Дневният ред на срещата ще бъде изцяло съсредоточен около проблематика, засягаща българските медии зад граница. „Те обслужват една мощна българска диаспора от близо два милиона души. Тази диаспора има и сериозно влияние върху икономиката на страната, а както се вижда напоследък, има и пряко значение върху изборите у нас“, отбеляза Максим Минчев.

    Наред с професионалните теми за качеството и достоверността на новините, участниците ще обсъждат ролята на задграничните медии в живота на общностите ни в чужбина, начините им за финансиране и взаимоотношенията им с институциите. Акцент в програмата ще бъде дискусия за Стратегията за българите в чужбина.

    Юбилейното издание на форума отново ще бъде съпроводено от културна програма, която предвижда посветена на историята на Босилеград изложба и музикални и театрални изпълнения.

    По традиция Световните срещи на българските медии събират собственици, главни редактори, генерални и изпълнителни директори и журналисти от най-значимите български медии у нас и по света. В тях участват също държавници, политици, дипломати, представители на културата, науката, медийни експерти.

    Състоялите се от 2005 г. до днес девет срещи (в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново) се превърнаха в национални събития със значим обществен ефект и публичност в България и извън нея. Инициатори и организатори на всички Световни срещи на българските медии са БТА и АБМС, с подкрепата на българското предприемачество.

    Източник:  БТА

  • Ако имаше избирателен район „Чужбина“, той щеше да излъчи 10 депутата
    Стефан Манов. Снимка: DarikNews.bg
    Стефан Манов. Снимка: DarikNews.bg

    Ако на тези избори имаше отделен избирателен район „Чужбина” той щеше да излъчи 10 депутата – петима за ДПС, трима за ГЕРБ, един депутат за Реформаторския блок и един за АБВ. Това сочат изчисленията на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите, живеещи зад граница.

    В ефира на Дарик радио Манов подчерта, че една от причините за недоволството на кюстендилци срещу мандата, спечелен от ДПС там, е тъкмо липсата на отделен МИР в чужбина – нещо, за което сънародниците ни извън страната настояват от години. Друга причина за несправедливото разпределение на мандати според Стефан Манов е голямата разлика в броя депутати, които се излъчват от различните райони на страната. Той напомни, че е сложна математическата схема по разпределението на мандатите.

    „Направих си труда да проверя при сегашната конфигурация на НС с осем партии и методиката на ЦИК колко стъпки са били необходими, за да се напаснат мандатите. Ситуацията е на исторически рекорд – 68 прехвърляния на мандати са били извършени на т.нар. трета стъпка, за да се напаснат мандатите по избирателни райони и партии. Повече от половината от мандатите в парламента са подскачали от стъпка в стъпка в математическия алгоритъм”, обясни Манов.

    „Това не може да бъде една консистентна методика, това го казахме още през 2013 г. Тук няма нищо общо новия Изборен кодекс, това е методиката, която беше изработена от проф. Калинов от миналата ЦИК и която беше възприета и в новия кодекс”, допълни той.

    Според него сегашната методика търпи леко подобряване чисто математически, но основният проблем ще остане докато липсва избирателен чужбина.

    Близо 145 000 българи са гласували извън страната на 5 октомври. В Турция гласувалите са малко над 62 000, което е лек спад с 5 на сто спрямо 2013 г., когато там вота си са дали 66 186 души.

    Гласуването в Западна Европа и Съединените щати обаче бележи ръст със 66 %, защото на фона на гласувалите през 2013 г. близо 50 000 души в чужбина без тези от Турция, сега броят на упражнилите правото си на глас там е бил 82 403 души.

     

    Запис на интервюто със Стефан Манов можете да чуете в сайта на Дарик радио ТУК.

     

  • Мирът в България има нужда от МИР в чужбина

    Иван Радев, в. „Дневник“

    .

    Протестите в Кюстендил и Дупница срещу възможността ДПС да получи мандат там показват едно – има реална необходимост от създаването на многомандатен избирателен район (МИР) за българите, които гласуват в чужбина. Като оставим настрана етническите или чисто партийните мотиви за недоволството, то си е съвсем оправдано, но и много закъсняло.

    Закъсняло, защото правилата на тези избори (а и на предишните) са такива – гласовете от чужбина за всяка партия се прибавят към общия брой от страната и следва разпределение на мандатите на принципа на най-големия остатък. Въпрос на математика е в кои райони ще получат мандати партиите с най-много гласове от чужбина.

    Да протестираш сега, е все едно да протестираш срещу математиката

    Недопустимо е да се иска и правилата на играта да бъдат променени в нейния край. Ирационални и граничещи с фашизъм са т.нар патриотични доводи, отнасящи се до етническия произход на кандидата, който вероятно получава мандат. Математиката, както знаем, е точна наука и не се занимава с това, кой е българин, кой турчин и кой ром.

    И все пак, недоволството е оправдано и то е породено от изначално заложената несправедливост в Изборния кодекс. За разлика от сънародниците си в България, българите в чужбина нямат свои кандидатски листи, за които да гласуват. Ако имаха, изобщо нямаше да се стигне до ситуацията в Кюстендил и Дупница, но и щеше да има кандидати, които да обърнат кампанията си точно към онази част от българския народ, която временно или завинаги живее далеч от родината. Сега всеки от явяващите на изборите говори за проблемите на хората от своя район, но никой не прави специална кампания, насочена към чужбина –  именно заради този порок на изборната система.

    1409584449izbori1
    На тези избори

    неравностойното положение, в което са поставени избирателите в страната и зад граница,

    стана съвсем очевидно заради лишаването на живеещите извън България от правото да гласуват преференциално.

    Обяснението е техническо – при липсата на отделна кандидатска листа за чужбина няма как се гласува за кандидати, а се избира чисто пропорционално – само измежду партиите и коалициите. Така се стигна до ситуацията гласуващ в България да може да избира между няколкостотин кандидати от листите на 25-те партии и коалиции, докато изборът на сънародникът му в чужбина е сведен до посочване на една от тези 25 политически сили.

    Дали това не противоречи на конституцията, която гарантира равни избирателни права на всички български граждани? Не получихме отговор на този въпрос, тъй като никой от имащите правото да сезират Конституционния съд не го направи, вероятно с цел да не възпрепятстват провеждането на изборите. Предполагам с подобен мотив никоя от партиите на повдигна сериозно този проблем и не го постави в центъра на предизборната си кампания. Ето че допускането на това несъвършенство изби на пръв поглед неочаквано място – не се разбунтуваха избирателите от чужбина, а гражданите на два български града. Казано по друг начин, мирът в МИР Кюстендил бе взривен от липсата на МИР – чужбина.

    При проведени избори едва ли има много възможности за поправяне на несправедливостта, колкото и непримирими да са жителите на Кюстендил и Дупница. Това, което могат да направят, е

    да предотвратят подобни случаи в бъдеще, като поискат отделен избирателен район за чужбина

    Със сигурност има и чисто обективни причини такъв район да не е бил обособяван досега. Те са свързани най-вече с факта, че е трудно да се изчисли колко са избирателите и колко да бъдат мандатите в този нов район. Виждаме обаче, че липсата му създава още по-големи проблеми, така че е въпрос на политическа воля да се намери справедлива формула.

    Българските политици дължат това на сънародниците ни в чужбина – голяма част от които са напуснали България точно заради политическата класа от годините на прехода. Дължим им го и всички ние – нека не забравяме, че емигрантите изпращат в родината повече средства от всички чуждестранни инвеститори и е редно да имат право на адекватно политическо представителство в София.

     

  • Невалидните – шеста сила в парламента

    Ако се съберат всички 218 000 недействителни бюлетини, подадени на парламентарните избори, с тях би могла да бъде избрана шестата по големина парламентарна група. Точно 6,23% от избирателите, стигнали до урните, са подали вот, който не се зачита. Това е по-голям процент гласове, отколкото събират всяка поотделно парламентарните партии ББЦ, „Атака“ и АБВ. Те са взели съответно по 186 938, 148 262 и 136 223 валидни гласа. Невалидните бюлетини са резултат от протестен вот и грешки, обясниха от ЦИК, но обявиха, че няма как да направят статистика кои случаи са повече. Върху част от книжата имаше послания – например да се върнат базите на ЦСКА или Козмин Моци от „Лудогорец“ да влезе в парламента. Имаше и бюлетина със залепен върху нея презерватив. В други бюлетини обаче избирателите са зачеркнали кръгчето за преференция, но не и квадратчето за избор на партия, което автоматично прави вота недействителен. Това според експертите е най-често срещаната грешка. На парламентарни избори през 2013 г. имаше 91 047 недействителни гласа – ръстът е повече от двоен. Подобно е числото и през 2009 г. – 97 387, но от значително повече гласували – над 4 200 000 души. Рекордът обаче държи първият тур на президентския вот през 2011 г. – тогава недействителните бюлетини бяха 229 844. Доста са сгрешените бюлетини, подавани за ДПС, признаха от движението. Само във Варна например те са били 4000, каза водачът на листата на партията там Йордан Цонев. При по-малко грешки вероятно ДПС щеше да получи още един мандат от областта. Parliament2014_10_10 Депутатите в новия парламент (кликнете, за да увеличите таблицата) Текст и снимка в. “ Труд“

  • Кажи ДА на кръвосмешението, за да станем нормални

    Калин Руменов, в. „Новинар“

    .

    20141001_0005Добри европейски дни за либералната чума. Кръвосмешението между брат и сестра получи статут на „фундаментално право” от германски експерти по етика, а в Швеция политкоректната цензура разжалва бащата на Пипи Дългото чорапче от „крал на негрите” само до „крал”.

    Същата Швеция, в която нещата са далеч по-либерални по въпроса за еднополови бракове и едва ли биха отнели на някого титлата „крал на гейовете и лесбийките”.

    Ние пък отиваме на поредните избори в поредния опит да станем като „нормалните държави” – ако може да попием до последна капка цялата им нормалност и най-накрая да заживеем честито като тях. И въобще да не ни прави впечатление, че нямаме собствена дефиниция за нормалност – нормалността е всичко онова, което идва от „нормалните държави”.

    „Нормалните” могат да разрушават старите табута и да създават нови. А онези, които искат да приличат на тях, трябва да маршируват в крак с модата и да не мрънкат много – ама старите табута ни харесваха повече от новите. Ама някак по-ясен ни беше светът, когато негрите си бяха „негри”, а братята не спяха със сестрите си, бащите не възпитаваха дъщерите си с гол в ръката.

    Какво му беше лошото на този свят и не ни ли вършеше добра работа, че се налага не просто леко да го ремонтираме. Налага се изцяло да го сменим с друг, в който търсенето на сексуална идентичност е висша човешка цел, намирането й е повод за вдигане на шум до небесата, еднополовите бракове са прогрес за обществото, а третият пол е млечен шоколад с цели лешници.

    Няма причина да ви липсва старият свят с всичките му глупави ограничения, след като можете да правите толкова много и толкова разнообразен секс. Може да чукате всичко живо, може да разнообразявате с неодушевени предмети, може да бъдете себе си. Имате историческия късмет да живеете в славни времена, в които от сутрин до вечер и от понеделник до неделя здраво се работи, за да сваляте гащи на все повече места – на семейни тържества, в детската стая, в детската градина.

    Благодарете на Бога за сексуалния благодат и не приемайте на сериозно, ако тесногръдите псевдопуритани ви плашат с Него. Защото това няма нищо общо с разврата – това са човешки права, написани на камък и донесени от Синайската планина чрез специален куриер.

    Чукай и се наслаждавай на секса, няма нищо срамно. Срамът ще остане за другите – за онези задръстени нещастници от Викторианската епоха, които не те разбират и потъпкват фундаменталното ти право да бъдеш различен. Отиди още сега и оплоди сестра си, направете си няколко деца с малформации и ги отглеждайте с любов.

    А после ще се съберат експертите от Ордена на либерната чума и ще отсъдят в твоя полза – семейното семе е семейна ценност и трябва да се пази като семейното злато. Какво по-нормално от това, кога ще станем и ние нормална държава – в която може да се преспива с роднини по права линия и пак да се повтаря, ако двете страни са останали доволни. Щом това е нормално в „нормалните държави”, значи е нормално до абсолют.

    Бъдете сигурни, че съвсем скоро и нашите чумави либерали ще се опитат да пробутат тази абсолютна теза – както настояват за мъжките сватби, както рекламират легализирането на трети пол. Ще излязат с номера „европейските предизвикателства пред България”, а ние много държим да не оставим просто впечатление у европейците. И за да не се изложим пред чужденците – колко му е да се отъркаляме в сламата с първата братовчедка като за начало.

    После ще опитаме със сестрите, а накрая ще вдигнем гей сватба за чудо и приказ с по-малкия ни брат. Което ще бъде не просто банално кръвосмешение, а световен хомосексуален авангард на семейни начала във всеки един смисъл на думата. И само някой да посмее да не разбере правилно първокласната провокация срещу закостенелите табута – прогресивното обществено мнение ще го изхвърли чак в каменната ера. Там вече бяха преселени принудително всички бавноразвиващи се форми на живот, неспособни да идентифицират половата идентичност на Кончита Вурст.

    Чукай под път, над път, около всеки пъп и кажи три пъти ДА на всички форми на сексуален прогрес. Кажи ДА дори на цял негърски квартал, само не казвай „негърски” – прекалено е шокиращо и никак не е подходящо за възпитанието на децата. Тe трябва да растат, освободени от каквито и да е стереотипи и табута. И когато станат пълнолетни, сами и необременени от родителски предразсъдъци да изберат своя пол – така ги правят нещата в „нормалните държави”.

     

  • Резултати от изборите на 5 октомври 2014 г.

    parlament2014

    Брой на спечелените мандати от партиите по многомандатни избирателни райони (МИР)

    Резултатите са пресметнати съгласно методиката на ЦИК с програма с отворен код – тук

     

     избирателен  район
    РБ ГЕРБ АТАКА ББЦ АБВ ДПС БСП ПФ общо мандати
    Благоевград 1 1 4 1 1 0 2 1 1 11
    Бургас 2 1 5 0 1 1 2 2 2 14
    Варна 3 1 6 1 1 1 1 2 2 15
    Велико Търново 4 1 3 1 0 0 1 1 1 8
    Видин 5 0 1 0 0 1 1 1 0 4
    Враца 6 0 2 0 1 0 1 1 1 6
    Габрово 7 0 2 0 0 0 1 1 0 4
    Добрич 8 0 2 0 0 1 1 1 1 6
    Кърджали 9 0 1 0 0 0 4 0 0 5
    Кюстендил 10 0 1 0 1 0 1 1 0 4
    Ловеч 11 0 2 0 0 1 1 1 0 5
    Монтана 12 1 1 0 1 0 1 1 0 5
    Пазарджик 13 1 3 1 1 0 1 2 0 9
    Перник 14 1 1 0 0 1 0 1 0 4
    Плевен 15 1 3 0 1 0 1 2 1 9
    Пловдив Град 16 1 5 0 1 1 1 1 1 11
    Пловдив Област 17 1 4 1 1 0 1 2 1 11
    Разград 18 0 1 0 0 0 3 0 0 4
    Русе 19 1 3 0 1 0 1 1 1 8
    Силистра 20 0 1 1 0 0 2 0 0 4
    Сливен 21 0 2 0 0 1 1 1 1 6
    Смолян 22 0 1 0 0 1 1 1 0 4
    София 23 ИР 23 4 6 1 0 1 0 3 1 16
    София 24 ИР 24 3 5 1 0 0 0 2 1 12
    София 25 ИР 25 2 6 1 1 1 0 2 1 14
    София Област 26 1 3 0 1 0 0 2 1 8
    Стара Загора 27 1 4 1 1 0 1 2 1 11
    Търговище 28 0 1 1 0 0 2 0 0 4
    Хасково 29 1 2 0 1 0 2 1 1 8
    Шумен 30 0 2 0 0 0 3 1 0 6
    Ямбол 31 0 1 0 0 0 1 2 0 4
    чужбина 32 0 0 0 0 0 0 0 0 0
     общо 23 84 11 15 11 38 39 19

    .

    Валидни гласове по избирателни райони

    РБ ГЕРБ АТАКА ББЦ АБВ ДПС БСП ПФ общо
    Благоевград 10030 50752 5608 8075 5456 23025 19170 9424 131540
    Бургас 11245 63625 4111 7936 5475 27298 21617 24627 165934
    Варна 17377 69636 8835 10016 9876 15798 24711 17551 173800
    Велико Търново 7863 32736 5960 6150 5862 11685 19612 9632 99500
    Видин 2637 12256 2373 3485 1272 2425 11089 1720 37257
    Враца 3705 21486 5039 8729 5514 10626 16818 5521 77438
    Габрово 3249 21604 3570 3283 2192 2931 9464 3969 50262
    Добрич 4492 23344 3797 5614 3388 15854 12207 6845 75541
    Кърджали 1668 11984 791 1138 709 59881 4926 1753 82850
    Кюстендил 2941 20150 3996 7539 2364 864 14367 2668 54889
    Ловеч 3983 19459 3431 3716 2672 8883 12056 4460 58660
    Монтана 6071 17063 4937 8683 3620 4928 10670 2532 58504
    Пазарджик 6592 36208 6621 6475 3994 17348 19499 5475 102212
    Перник 5019 19955 3464 5630 5177 1012 9030 2870 52157
    Плевен 8305 32542 7459 9824 6727 10384 21596 10955 107792
    Пловдив Град 13763 61249 5652 8242 5707 5820 19786 12992 133211
    Пловдив Област 7563 46471 5728 9814 5602 14695 28316 10538 128727
    Разград 3014 10161 1143 1469 925 33334 5324 2563 57933
    Русе 7733 30105 5410 6025 3815 12807 13455 10086 89436
    Силистра 3163 16314 1425 2295 2113 21007 8015 4182 58514
    Сливен 4172 25821 4269 4481 2953 7644 12476 5589 67405
    Смолян 2152 18424 1753 3900 1260 12218 9748 2335 51790
    София 23 ИР 43192 74875 8444 4483 9933 1934 32199 12290 187350
    София 24 ИР 32308 59545 7404 4147 6844 2043 23415 10317 146023
    София 25 ИР 21691 65604 8721 6665 9078 2539 24264 11711 150273
    София Област 7333 36320 5187 9513 4546 5771 21306 7275 97251
    Стара Загора 9339 48741 7259 10399 6082 14618 28349 12342 137129
    Търговище 3378 11937 1511 2507 2453 26240 7554 3224 58804
    Хасково 15565 34381 4515 7499 3009 20680 16087 8685 110421
    Шумен 4024 21870 2909 3395 2896 28858 10701 5576 80229
    Ямбол 2689 18647 4510 3933 2243 3723 13834 4203 53782
     чужбина 15523 38868 2425 1673 2636 59938 3635 5150 129848
    общо 291779 1072133 148257 186733 136393 486811 505296 239060 3066462

    .

    Мандати, спечелени от партиите по избирателни райони пропорционално на получените бюлетини, без да използваме системата за преразпределение на ЦИК (т.нар. методика за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите)

     

    РБ ГЕРБ АТАКА ББЦ АБВ ДПС БСП ПФ
    Благоевград 0,84 4,24 0,47 0,68 0,46 1,93 1,60 0,79
    Бургас 0,95 5,37 0,35 0,67 0,46 2,30 1,82 2,08
    Варна 1,50 6,01 0,76 0,86 0,85 1,36 2,13 1,51
    Велико Търново 0,63 2,63 0,48 0,49 0,47 0,94 1,58 0,77
    Видин 0,28 1,32 0,25 0,37 0,14 0,26 1,19 0,18
    Враца 0,29 1,66 0,39 0,68 0,43 0,82 1,30 0,43
    Габрово 0,26 1,72 0,28 0,26 0,17 0,23 0,75 0,32
    Добрич 0,36 1,85 0,30 0,45 0,27 1,26 0,97 0,54
    Кърджали 0,10 0,72 0,05 0,07 0,04 3,61 0,30 0,11
    Кюстендил 0,21 1,47 0,29 0,55 0,17 0,06 1,05 0,19
    Ловеч 0,34 1,66 0,29 0,32 0,23 0,76 1,03 0,38
    Монтана 0,52 1,46 0,42 0,74 0,31 0,42 0,91 0,22
    Пазарджик 0,58 3,19 0,58 0,57 0,35 1,53 1,72 0,48
    Перник 0,38 1,53 0,27 0,43 0,40 0,08 0,69 0,22
    Плевен 0,69 2,72 0,62 0,82 0,56 0,87 1,80 0,91
    Пловдив Град 1,14 5,06 0,47 0,68 0,47 0,48 1,63 1,07
    Пловдив Област 0,65 3,97 0,49 0,84 0,48 1,26 2,42 0,90
    Разград 0,21 0,70 0,08 0,10 0,06 2,30 0,37 0,18
    Русе 0,69 2,69 0,48 0,54 0,34 1,15 1,20 0,90
    Силистра 0,22 1,12 0,10 0,16 0,14 1,44 0,55 0,29
    Сливен 0,37 2,30 0,38 0,40 0,26 0,68 1,11 0,50
    Смолян 0,17 1,42 0,14 0,30 0,10 0,94 0,75 0,18
    София 23 ИР 3,69 6,39 0,72 0,38 0,85 0,17 2,75 1,05
    София 24 ИР 2,66 4,89 0,61 0,34 0,56 0,17 1,92 0,85
    София 25 ИР 2,02 6,11 0,81 0,62 0,85 0,24 2,26 1,09
    София Област 0,60 2,99 0,43 0,78 0,37 0,47 1,75 0,60
    Стара Загора 0,75 3,91 0,58 0,83 0,49 1,17 2,27 0,99
    Търговище 0,23 0,81 0,10 0,17 0,17 1,78 0,51 0,22
    Хасково 1,13 2,49 0,33 0,54 0,22 1,50 1,17 0,63
    Шумен 0,30 1,64 0,22 0,25 0,22 2,16 0,80 0,42
    Ямбол 0,20 1,39 0,34 0,29 0,17 0,28 1,03 0,31
    чужбина 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
  • Стефан Манов: Вотът на българите от чужбина е исторически

    Стефан Манов

    Стефан Манов от Временните Обществени на българите във Франция казва в предаването „Преди всички“ по БНР, че този вот в чужбина е исторически.

    Българските граждани, извън страната бяха мобилизирани. А в страната – това беше най-ниската избирателна активност.

    Това беше инициатива на българи, извън страната, чрез откриване на голям брой секции. Вотът от Турция този път не е доминиращ. Гласуващите в САЩ и Западна Европа са повече.

    Ако Българските граждани не се бяха обърнали към ВАС за нови секции в Ню Йорк и Лондон – около 2000 души щяха да бъдат лишени от право на глас, казва Стефан Манов.

    Още данни за гласуването в чужбинна може да намерите ТУК.

    Интервю на Таня Величкова със Стефан Манов можете да чуете от звуковия файл:

    .
    .

  • Пролетарии от всички страни: Ще работим само 4 дни!
    Магнатът Карлос Слим в компанията на актрисата София Лорен. Снимка БГНЕС
    Магнатът Карлос Слим в компанията на актрисата София Лорен. Снимка БГНЕС

    Международната организация на труда (МОТ) е предложила работната седмица да се съкрати на четири дни, съобщи руското икономическо издание „Комерсант“.

    По този начин щяла да се увеличи заетостта и ще се отрази благоприятно на околната среда, тъй като драстично ще намали употребата на превозни средства.

    Освен това съкращаването на работната седмица ще намали стреса и заболяванията, свързани с претоварването на работното място и ще се увеличи производителността на труда. В допълнение от международната организация посочват, че тези, които се заседяват твърде много в офиса обикновено не са най-полезните за фирмата, а често имитират активност.

    Идеята за съкратена работна седмица се подкрепя от шефа на Google Лари Пейдж и от мексиканския магнат Карлос Слим, който е основен собственик и на „Мобилтел“. Те дори подкрепят идеята за тридневна седмица, защото така трябвало да има по двама души на едно място, а служителите щели да разполагат с повече свободно време и да са по-пълноценни когато са на работа, допълва „Комерсант“.

    Съвсем наскоро друг новатор в света на бизнеса – милиардерът Ричард Брансън също обяви революционни права за служителите си. Мултимилиардерът издаде разпоредба, че всичките му служители могат да излизат в отпуска когато и за колкото време си поискат без да искат разрешение от шефовете си. Единственото условие е дейността на фирмата да не страда от липсата на съответния служител.

    Източник:  Клуб Z

  • ГЕРБ ще преговаря с всички за кабинет на малцинството начело с Борисов

    Победителите започват с БСП и ДПС, а не с Реформаторския блок, и имат едно условие – да не им поставят условия

    .

    В пресконференцията на ГЕРБ не участваше лидерът й Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС
    В пресконференцията на ГЕРБ не участваше лидерът й Бойко Борисов. Снимка: БГНЕС

    Формулата, по която ГЕРБ избра да управлява, е правителство на малцинството начело с Бойко Борисов, подкрепа за което ще търси от всички останали 7 партии в новия парламент, започвайки с БСП и ДПС, а не с Реформаторския блок. Това е решила Изпълнителната комисия на партията победител в понеделник сутринта, когато стана ясно, че в парламента влизат 8 партии и ГЕРБ ще има 85 депутати, които са крайно недостатъчни при необходимо мнозинство от 121.

    Предишната нощ Борисов заяви раздразнено, че „при тази конфигурация не вижда как ще се направи правителство и няма да инициира преговори с която и да е друга партия, защото му поставяли условия и щели да искат от него компромиси.

    „Единственият компромис, който сме готови да направим, е да положим всички усилия да съставим кабинет на малцинството. Ще се опитаме да постигнем максимална подкрепа до 120 депутати за правителство на малцинството. Всичко под 110 депутати ще е рисковано“, съобщи Бъчварова в понеделник.

    Това е изпробваната схема от предишния управленски мандат на ГЕРБ, когато правителството на Борисов отново не пожела да дели властта и да прави коалиция с ясно разписани отговорности. Тогава той тръгна с подкрепа на бившата Синя коалиция и „Атака“, а след тяхното отдръпване си набави мнозинство с депутатите на РЗС и междувременно напуснали атакисти.

    Сега Борисов е в още по-сложна ситуация, защото математически стабилна коалиция би могъл да направи само с БСП или ДПС, а останалите варианти са за тройна, четворна и пр. коалиция.

    Моделът „кабинет на малцинството“ дава широк простор за сепаративни преговори и задкулисни пазарлъци не само с различните партии, но и с отделни техни депутати, независимо, че всичко ще е скрито зад паравана на „националните приоритети“.

    Преговорите започват с БСП и завършват с най-малката партия

    „Ще проведем разговори при нас и публично. Ще започнем от най-голямата партия и ще стигнем до последната”, заяви на пресконференция в понеделник зам.-председателят на ГЕРБ Румяна Бъчварова след заседанието на Изпълнителната комисия на партията.

    Логично би било да се започне от Реформаторския блок (РБ), но това няма да се случи, каза тя и уточни: „Когато дойде техният ред, тогава сме готови да чуем и техните условия“.

    Причината е поставеното от РБ условие нито един от досегашните министър-председатели, включително Борисов, да не заема премиерския пост, тъй като всички те са представители на статуквото.

    ГЕРБ ще водят разговори с останалите партии според изборните резултати, което означава, че първи ще са БСП и ДПС. ГЕРБ казаха, че няма да се коалират с тези две партии, но не изключиха варианта да получават подкрепа от тях.

    „Много е важно човек и в живота и в политиката да е искрен“, каза Цветан Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ. Той допълни, че партията му „ще загърби противопоставянето, което беше в 42-то Народно събрание“.

    Условията на ГЕРБ са при разговорите да се не поставят условия за това кой какъв трябва да става или не трябва да става, обяви Цветанов.

    Първоначалната идея беше за подкрепа от РБ и ПФ

    В понеделник сутринта, преди заседанието на Изпълнителната комисия на ГЕРБ, Румяна Бъчварова каза пред Нова телевизия, че ще търсят подкрепа за правителство от Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Тя определи тези две формации като ”по-дясностоящи”, но уточни, че пред съюза с РБ има пречка и тя е партията на Касим Дал.

    „Категорично не желаем да участваме в едно общо управление с „България без цензура“ и с ДПС. БСП са основният ни политически опонент“, допълни Бъчварова.

    Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви още преди изборите, че са готови да дадат не 100, а 300 толеранс на новия кабинет заради трудните реформи, а в нощта след вота заяви, че задължително трябва да се реализира първият проучвателен мандат на ГЕРБ, защото иначе ще последва криза. Местан даде на ГЕРБ и достатъчно широк приемлив „концепт“ за предоставяне на парламентарна подкрепа – „евроатлантически профил на управлението“.

    Открито желание да дадат рамо на бъдещото правителство „Борисов“ изразиха в понеделник коалицията на Николай Бареков „България без цензура“, партията на Георги Първанов АБВ, готовност за преговори по програмни приоритети изрази и лидерът на Патриотичния фронт Валери Симеонов.

    При тази навалица от желаещи да подкрепят правителството му, Бойко Борисов няма да има нужда от 23-те депутати, колкото се очаква да има Реформаторският блок, който обаче не е изключено да се разцепи заради разминаването между партиите в него дали на всяка цена да подкрепят лидера на ГЕРБ или да си държат на обявения преди изборите меморандум, че той не трябва да е премиер.

    Партиите да си изчистят исканията, но без предварителни заявки

    Не само ГЕРБ, но и останалите партии декларират самоотвержено как ще преговарят само за политики.

    ГЕРБ настояха за прозрачни преговори, а всички участници да изчистят своите намерения, преди да започнат разговорите.

    Томислав Дончев посъветва останалите партии „приятелски“ да си изчистят исканията.

    „Като елемент от преговорите считам за безпринципно да се вкарват в условията предварителни заявки…Големият трябва да прави по-малко компромиси, по силата на това, че зад него стоят повече български граждани. Правейки компромиси, да не да се превърнем в един голям компромис. Компромисът не може да води до самоубийство. Правейки безпринципен компромис, това означава да предадем всички“, каза още той.

    „Ще направим всички възможни усилия да се разберем по политическите въпроси с всички политически сили. Няма да отстъпим от своите основни политически позиции за управление на страната. Ако не се случи това, отговорността ще се разпределя между останалите политически сили“, подчерта Румяна Бъчварова, която бе началник на кабинета на Борисов при първия му премиерски мандат.

    Тя уточни, че преговорите ще започнат след окончателното обявяване на изборните резултати.

    „Нашето виждане беше да започнем преговори с РБ, но тяхното поведение по време на кампанията и техните условия кой да бъде следващия министър-председател са неприемливи за нас, каза Бъчварова.

    ГЕРБ няма да се съгласят на вариант, в който Борисов да не е министър-председател. Аргументите за това им решение се лутаха между твърденията, че „РБ всъщност искат да задълбочат задкулисието с назначаването на друг премиер, тъй като единствено лидерският формат е работещ“, „еверопейският модел от ценности не позволява друг да е лидер на кабинет“ и че малките партии са тези, които трябва да правят компромиси.

    Лидерът на ДСБ Радан Кънев междувременно повтори, че Реформаторите няма да подкрепят правителство с премиер Бойко Борисов, „защото много често ставаме свидетели как си променя мнението. Той каза, че ако няма 120 депутати, няма да формира правителство, после каза 115, после 100, после вдигна на 110. Кризата на доверие се решава с това да не се лъже. Очакваме премиер да не е Борисов и инициатива от тяхна страна”. ГЕРБ имат успешни политици, които могат да бъдат в ролята на премиер, смята Кънев.

    „Можем да поучим парламентарна подкрепа по някои секторни политики. Ние ще бъдем ясни и няма да правим компромис на всяка цена да участваме в управлението, заяви Цветан Цветанов.

    ГЕРБ ще обяви своите приоритети и позиции, от които не може да отстъпи. ”След това ще се опитаме да потърсим подкрепа за основните ни политически тези и на каква цена можем да я получим“, каза Бъчварова. „Въпросът не е колко души ще съберем за подкрепата на това правителство, а каква политика ще правим оттук нататък, ще минираме ли възможността за дясноцентристко управление, или ще правим едно компромисно управление, което ще закрепи положението до следващите избори“, обясни тя.

    От думите й се разбра, че ГЕРБ ще провежда само неформални преговори с другите партии, докато не получи официално мандат за съставяне на правителство.

    Кметът на Бургас Димитър Николов, който е член Изпълнителната комисия на ГЕРБ каза, че партията не се притеснява от „нови избори по Коледа“ и „ако някой се опитва да извива ръцете на първата сила“, ще се организират нови избори, въпреки че „национално отговорно е“ да се сформира правителство.

    За да изкаже своите мисли по темата за национално отговорното поведение, обаче лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не се появи. Малко преди пресконференцията на партията си той бе забелязан от журналисти да излиза от централата екипиран в анцуг и маратонки.

    Източник:  Mediapool

     

  • Чуждите медии за изборите в България

    Нестабилно коалиционно правителство ще удължи политическия застой

    България е изправена пред перспективата за нестабилно коалиционно правителство и безизходица, а неотложните проблеми продължават да се трупат. Това е един от основните мотиви, повтарящи се в информациите и коментарите на чуждестранните медии за изборите в България.

    87bb3894fca7a62d02707575823bfd36.jpgБългария е изправена пред вероятността за още една нестабилна управляваща коалиция, след като екзитполовете показаха, че около осем партии ще влязат в новия парламент, пише „Ню Йорк таймс“. Неспособността на партиите да получат мнозинство вероятно ще удължи политическия застой, докато страната се опитва да се пребори със слабата икономика и банковата криза, добавя изданието.

    Британският вестник „Гардиън“ отбелязва, че политическата нестабилност в България продължава, а френският в. „Либерасион“ – че следващият парламент се очаква да бъде много раздробен, което подсилва несигурността и съмненията, че дясноцентристите са способни да формират коалиция.

    Новото правителство трябва да даде тласък на икономическия растеж, да се справи с корупцията и организираната престъпност. То обаче се налага освен това да търси баланс във външните отношения на София. От една страна, България се нуждае да запази традиционно силните си връзки с Русия – източник на газ, туристи и инвеститори. Но в същото време то трябва да се придържа към Брюксел, който заедно с Вашингтон иска България да отслаби връзките си с Москва заради украинската криза, отбелязва „Гардиън“.

    „Възможността за политическа безизходица нараства, тъй като Борисов изключи възможността за коалиция със социалистите или ДПС, и бе уклончив за сътрудничество с Реформаторския блок. Въпреки това е малко вероятно ГЕРБ да намери политически съюзници сред малките партии – три националистически и една лявоцентристка, които ще разполагат в парламента с шепа места, след като преодоляха бариерата от 4 процента“, пише британският в. „Файненшъл таймс“.

    Вестник „Уолстрийт джърнъл“ коментира, че компромисът между многото партии ще бъде ключов, ако се състави правителство. Страната е изправена пред неотложни вътрешни и международни проблеми, като започнем от най-тежката банкова криза от близо две десетилетия и стигнем до няколко спорни точки между София и Европейската комисия, казват политически анализатори, цитирани от американския вестник.

    Агенция Франс прес отбелязва, че с намаляването на депутатските мандати за големите партии формирането на правителство става още по-трудно. Агенцията припомня, че бившият пожарникар и бодигард Борисов, който подаде оставка след масови протести през февруари 2013 година, заяви, че все още иска да формира правителство и да бъде отново премиер.

    „Искам аз лично да управлявам. Готов съм да направя всичко необходимо, за да избегнем безизходната ситуация“, посочи той, като призова лидерите на останалите партии да помислят „внимателно”, преди да изключат възможността да работят с него, пише агенцията.

    „Готов съм да поема всички рискове от управлението на страната. Призовавам лидерите на останалите партии да помислят спокойно тази нощ, да си дадат няколко дни и да не правят категорични изказвания”, заяви Борисов, като допълни, че алтернативата е „нови избори” и „банкрут” за България, продължава Франс прес.

    ББС отбелязва от своя страна, че най-бедната страна в ЕС бе разтърсена от протести срещу ниския стандарт на живот и банковата криза. Кореспондентите на ВВС също отбелязват, че влизането на още четири по-малки партии в силно разединения парламент ще направи формирането на правителство още по-трудно.

    За „победа на опозицията“ пише руският в. „Независимая газета“. В междинните резултати „водят привържениците на ЕС“, акцентира „Московский комсомолец„, цитиран от БТА.

    Осем партии влязоха в новия парламент на България, заявява „Росийская газета“, но добавя, че окончателният резултат ще бъде обявен на 8 октомври.

    Много неща обаче, продължава същото издание, ще зависят от позицията на други четири партии, преодолели бариерата. Сред тях са партията на турското малцинство и националистическата „Атака“, която настоява за излизане на България от ЕС и тесен съюз с Русия.

    Съюзник на ГЕРБ може да стане и националистическият „Патриотичен фронт“, който иска забрана на етническите партии и ограничения за циганите, живеещи в България, се казва в материала.

    Според наблюдатели гражданите, само преди две години излезли на улицата с искания за оставка на кабинета Борисов, показват сега, че са разочаровани от дейността на социалистическото правителство, неуспяло да реши многобройните социални и икономически проблеми на страната, посочва вестникът.

    „Важен въпрос останаха по време на изборите отношенията с Русия“, изтъква той и дава пример: „На срещи с избиратели Бойко Борисов заявяваше, че смята ситуацията около Украйна за извънредно сложна, но подчертаваше, че санкциите срещу Русия са прекомерно сурови“.

    Борисов неведнъж заяви в интервюта, че има добър контакт с канцлерката на Германия Ангела Меркел. При все това на среща с избиратели в Стара Загора на 24 септември той обеща, че ако бъде назначен за премиер, ще избере за първото си посещение Русия. Целта му ще е да преговаря с Владимир Путин за по-нататъшното строителство на „Южен поток“. ГЕРБ заявяваше по-рано, че е съгласна договорът да бъде продължен, само ако бъде одобрен от ЕС, но Борисов твърдеше, че знае как да уреди появилите се проблеми, напомня „Московский комсомолец“.

    През август България замрази строежа на газопровода, тъй като проектът не отговаря на изискванията на Европейската комисия, посочва „Взгляд“. Газпром заяви, че след изборите и формирането на ново правителство очаква България да склони работите да бъдат подновени. Борисов вече каза, че ако спечели изборите, ще даде съгласия за подновяване на работите, само ако те отговарят на изискванията на ЕС, добавя електронният вестник.

    Източник: Mediapool

  • Резултати от изборите при почти напълно обработени протоколи

    img_164818При обработени 97 % от протоколите от избирателните секции в страната, ГЕРБ печели 32.66% от вота на гласоподавателите, БСП – 15.34%, ДПС – 14.79%, Реформаторският блок – 8.92%, Патриотичният фронт – 7.30%, ББЦ – 5.69%, „Атака“ – 4.53%, АБВ – 4.16%, пише в. „Сега“. Това сочат данните на ЦИК.

    В чужбина, при обработени 93% от бюлетините, ДПС има 47.49% електорална подкрепа, ГЕРБ – 25.72%, Реформаторският блок – 10.3%, Патриотичният фронт – 3.52%, БСП – 2.52%.

    Разпределение на действителните гласове от страната при 97% обработени протоколи е следното:

    Партия, Коалиция, ИК Разпределение
    Движение 21 1.21%
    БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ 0.29%
    БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪЮЗ – НД 0.17%
    ПП НОВОТО ВРЕМЕ 0.12%
    ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРИЯ 0.33%
    СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ 0.16%
    РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК – БЗНС, ДБГ, ДСБ, НПСД, СДС 8.92%
    ПП Нова България 0.39%
    ПП ГЕРБ 32.66%
    ОБЩЕСТВО ЗА НОВА БЪЛГАРИЯ 0.14%
    АТАКА 4.53%
    НДСВ 0.24%
    КП БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА 5.69%
    Коалиция АБВ – (Алтернатива за българско възраждане) 4.16%
    ЛЕВИЦАТА И ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ 0.22%
    НОВА АЛТЕРНАТИВА 0.36%
    КП ДЕСНИТЕ 0.22%
    ДПС – Движение за права и свободи 14.79%
    ПП Глас Народен 1.15%
    ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ 0.23%
    НОВА СИЛА 0.17%
    БСП лява България 15.34%
    ЗЕЛЕНИТЕ 0.61%
    ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ – НФСБ И ВМРО 7.30%
    РЕПУБЛИКА БГ 0.58%
  • Биволъ: Как да пресметнем разпределението на мандатите от Избори 2014

    izbori

    Биволъ публикува програма, която обработва изборните резултати съгласно методиката на ЦИК, точно като софтуера, използван от фирмата „Информационно обслужване“. Фирмата беше избрана от ЦИК за компютърна обработка на резултатите от Избори 2013 г. и Избори 2014 г.

    Офертата на фирма „Информационно обслужване“ през 2013 беше единствената и възлизаше на 1 687 896 лева с ДДС.

    Преди година ЦИК отказа да публикува изходния код за тази компютърна обработка с несъстоятелния и комичен аргумент, че някой може да фалшифицира изборите, Биволъ се обърна към специалисти математици и програмисти сред българите в чужбина, които буквално за няколко дни написаха тази не особено сложна програма.

    Освен това софтуерът демонстрира бъговете, заложени в методиката, приета от ЦИК, която е математически неиздържана и позволява да се манипулират изборните резултати на ниво персонификация на мандатите.

    Най-просто казано, ако за един мандат на малка партия се конкурират един „сговорчив“ и един „несговорчив“ депутат, ЦИК може да реши да влезе „сговорчивият“, а „несговорчивият“, дори да е лидер на партия, да остане извън парламента.

    Последното е особено важно за конфигурацията на бъдещия парламент, където най-вероятно ще има труден баланс на силите и сговорчивите депутати на малките партии ще имат особено висока цена.

    Причината ЦИК да засекрети кода на софтуера очевидно се крие в нежеланието тези бъгове да станат обществено достояние. Става ясно също, че цената за изработването на софтуера от „Информационно обслужване“ е потресаващо висока за вложения труд.

    Автори* на програмата са проф. Любомир Гаврилов*, Институт по математика, Тулуза (математически анализ), д-р Стефан Манов** (концепция и алгоритъм), Делян Делчев (програмиране).

    Достъп до програмата тук.

     

    Източник: Биволъ

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

     * Двама от авторите на програмата – проф. Любомир Гаврилов и д-р Стефан Манов са членове на Временните Обществени съвети на българите в чужбина.

     

  • Григор Димитров оглави класацията на Forbes за български знаменитости

    Най-добрият български тенисист в историята Григор Димитров оглави класацията на сп. Forbes на българските знаменитости.

    Grigor_m2-480x274

    Класацията, включваща 70 българи, бе огласена вчера.

    На второ място Forbes класира боксьора Кубрат Пулев, който след броени седмици ще се срещне на ринга с Кличко в спор за световната титла, ако украинецът отново не се разболее, пише агенция БГНЕС.

    №3 е певецът и композитор Влади Ампов-Графа.

    Сред 70-те знаменитости намират място писателите Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Людмила Филипова, както и актьорите Владо Пенев, Захари Бахаров и Силвия Лулчева.

    При съставянето на класацията се вземат предвид успехите на личностите в областта, в която се развиват. Важна е и тяхната медийна популярност и присъствието им в социалните мрежи.

    Източник: OFFNews.bg

     

  • Одата на радостта, Островът Русия и хиляди други подводни течения

    Интервю на Христо Буцев с Иван Кръстев, в. „Култура“

    .
    Иван Кръстев
    Иван Кръстев
    – Идвайки за разговора, слушах в продължение на 15 минути „Одата на радостта” – един уличен музикант свиреше няколко такта от началото и непрекъснато и методично ги повтаряше. Дали не можем да започнем от това безкрайно повторение на „Одата на радостта”?
    Или да започнем с друго: отдавна не съм усещал около себе си такъв страх от случващото се по света.
    Или с трето – дали не присъстваме на оформянето на многополюсния свят, придружено с избухвания, лава и движение на тектоничните плочи?
    – Ако те разбирам правилно, повтарящата се като грамофонна плоча “Ода на радостта” е, според теб, метафора за кризата на европейската идея, която постепенно се превръща в дразнещо клише – патетично, фалшиво… Навярно си прав, Европа през последните няколко години не звучи като “Ода на радостта”. Кризата е факт. Тя може да бъде видяна в икономиката, но и в главите на хората. Макиавели е убеден, че всяка държава и всеки владетел имат своето “добро време” и своето “лошото време”; и добрият държавник е този, който в добрите години успява да натрупа достатъчно политическа лоялност, която да му позволи да преживее “лошото време”. Така че, въпросът е успял ли е ЕС да изгради достатъчно доверие у гражданите, което да му позволи да оцелее в сегашния период на криза. Силата на Брюксел е неговата “разумност”, това е и неговата слабост. Преди време попаднах на интересно изследване. Експерименти потвърждават, че когато човек трябва да обсъжда даден проблем на чужд език, той е по-склонен да предпочете това, което изследователите определят като “рационално поведение”, тоест, различно от поведението му при обсъждане на същия проблем на родния език. Това навярно обяснява защо дипломатите са по-миролюбиви от военните; или защо сме умни, когато съветваме приятелите си как да се оженят или разведат, и се проваляме, когато сами трябва да го направим. Чуждият език и чуждият живот ни правят „по-рационални“ и “по-умерени”, но те са и бариера, която ни пречи да разберем собствените си емоции. Кризата на европейския проект, изразена в постоянното повтаряне на мотиви от “Одата на радостта”, в голяма степен се корени в пропастта между мисленето на роден език и мисленето на чужд език. В ЕС никой или почти никой не говори на собствения си език, това прави решенията на Брюксел по-рационални, но и емоционално непреводими. И ЕС винаги преживява криза, когато хората се изправят пред урните и гласуват на своя роден диалект. Това се случи и на последните европейски избори. Елитите отказват да разберат, че за голяма част от хората на стария континент обединението на Европа е и най-хубавото, и най-лошото, което се е случило в живота им. Най-хубавото, защото е отворило границите и е дало шанс на милиони да постигнат неща, които до вчера са изглеждали невъзможни; но и най-лошото, защото с отварянето на границите е разрушило определен начин на живот. Първата ти мисъл, когато станеш част от Европа, е, че ако искаш, още утре можеш да заминеш за другия край на континента и да правиш неща, които никога не си опитвал преди, да измислиш себе си по нов начин и въобще радикално да промениш живота си, но второто ти усещане е, че ти може би ще останеш тук, където си роден, но твоите приятели ще заминат и вече нито твоят град, нито твоята страна ще бъдат същите. Предполага се, че през последните 25 години около 800 хиляди души са напуснали България. Изчезнали са хора, за които си искал да гласуваш или които си се надявал да гласуват за теб, хора, с които си искал да работиш. Тяхното заминаване рязко променя страната. В момента България страда от липса на критична маса от хора, които са способни да я променят. И тази липса на критична маса не е български проблем, той не е свързан с това колко успешен или неуспешен е преходът. Балтийските страни и Полша са пример за успешен преход, но една трета от литовците днес живее извън Литва. По улиците на Лондон непрекъснато чуваш полска реч. За пет години при управлението на Орбан 600 хиляди унгарци са напуснали Унгария. Това са огромни промени. И когато се извършват в малки и застаряващи нации, това предизвиква демографска паника и променя начина, по който хората мислят за Европа. Затова не е случайно, че Западна Европа е разтърсена от антиимиграционни настроения, а в Източна Европа вече се наблюдава протестна вълна срещу чуждите инвеститори… Рязкото отваряне на обществото, както и рязкото му затваряне неминуемо предизвикват съпротива. Масовото напускане на страната допринася за надигащото се усещане за провал, включително у онези, които успяват. Защото какво значи да успееш, ако успехът не може да бъде споделен. Парадоксът на края на Студената война е, че архитектите на новия европейски ред решиха да не допуснат промяна на границите (принципът на самоопределение на нациите преначерта картата на Европа след Първата световна война) и да не допускат насилствено преселение на хора (това се случи след Втората световна война); тяхната амбиция беше да променят характера на границите, да ги направят невидими. Но ако погледнем резултата от това усилие, ще видим, че навярно повече хора са напуснали родните си места през последните 25 години, отколкото след края на Втората световна война; и че границите все пак се променят или поне има силно желание те да се променят. Желанието на Шотландия и Каталония за независимост и решението на украинското правителство да построи стена по границата с Русия са неочакваните резултати от така желаната Европа без граници. Периодът, който започна с рухването на Берлинската стена, завършва пред очите ни с издигането на Кримската стена.
    – И така стигаме до страховете ми…
    – Усещането, че нещо страшно и непоправимо може да се случи всеки миг, е неизбежно в свят като нашия – природни бедствия, нови технологии, надигането на радикални идеологии, лавина от информация, която ни залива. Ужасът е станал всекидневие и това навярно ни приближава до светоусещането на средновековния човек, който също е живеел непрестанно с мисълта за края на света. Ние се страхуваме, че ще се върнем към един свят на разрушения – светът на XX век, но също така се страхуваме от смелия нов свят на технологиите и пълната прозрачност, който се опитваме да изградим. Това, което отличава нашите страхове от страховете на средновековния човек, е, че нашите страхове много приличат на страховете на дете, което до късно през нощта е гледало филм на ужасите. Страховете ни са много релефни, но не непременно много реални. Ние се страхуваме от всичко и за това не се страхуваме истински от нищо. И е много трудно да отличиш утопията от антиутопията. Утопия или антиутопия е романът „Кръгът“ на Дейв Егерс? Той разказва историята на един прозрачен свят, в който огромна технологична компания – „Кръгът“, радикално е променила начина, по който живеем. „Кръгът“ е въплъщение на всичко, което ни покорява в света на новите технологии – иновация, идеализъм, усещането, че няма проблем, който да не може да бъде решен. В този нов свят магическата формула е СУП – Страст, Участие, Прозрачност. В този свят има по-малко престъпност, има повече права, в него „споделянето е грижа“ и всяка тайна е лъжа. Хората, които работят в „Кръга“, са новите революционери – те са уверени, че могат да решат всички проблеми, които измъчват човечеството, и даже са решили да преброят колко са песъчинките в Сахара. Предизвикателството „Кръгът“ е, че романът ни плаши не с история, в която побеждават лошите, а с история, в която побеждават добрите, красивите и талантливите – хората с идеали и въображение. В новия свят на прозрачността няма анонимност и фалшиви идентичности, там никой не отвлича деца, защото в костите на децата са монтирани чипове, така че родителите им винаги знаят къде са. В този свят един от героите не може да изпита сексуално удоволствие, ако партньорката му не е готова да оцени представянето му по скалата от 1 до 100, защото всичко, което не е измерено или оценено, не съществува. В този свят политиците заслужават доверие само защото са напълно прозрачни. Те са приели да им бъде инсталирана камера, която никога не спира да работи, и всеки от избирателите във всеки един момент може да види и чуе какво прави неговият представител, какво говори, с кого се среща. В този свят без тайни няма предателства и няма приятелства. Няма предателства, защото обществото ни е делегирало правото да донасяме срещу самите себе си. Всеки е информатор и ентусиазирано поставя автодоносите на своята страница във фейсбук, в туитовете си, в потока от информация, който той е подарил на човечеството. А няма приятелства, защото приятелят е човек, на когото си решил да довериш тайните си, избрал си да повярваш на него, а не на някой друг. Но в света на тоталната прозрачност няма тайни, там всичко е на показ и затова всички са си еднакво близки. Тайната – валутата, с която си купуваме интимност, е премахната. Ние сме затворени в страховете си. Светът, от който идваме, е ужасен, но светът, към който отиваме, ни изглежда още по-плашещ.
    – Страховете са основателни. Случващото се в Украйна, например, не е въображаема, а напълно реална и опасна действителност.
    – Както всеки град има своите опасни квартали, така и всеки международен ред има своите периферии, които се сриват при криза. Както Титова Югославия можеше да оцелее само в света на Студената война, когато всички велики сили имаха интерес от нейната разкраченост между Изток и Запад, така и постсъветска Украйна успяваше да просъществува само защото Русия приемаше правилата, установили се след края на Студената война. В мига, в който Русия изяви претенция за своя сфера на влияние, Украйна се оказа в криза на държавността. И това, което се случва там, е класически пример за преплитане на минало и бъдеще. Това, че една велика сила слага ръка върху част от територията на съседна страна, е класическа сцена от миналото и мнозина се изкушават да твърдят, че Путин живее в XIX век. Но в същото време формата, в която се осъществява подчиняването на Украйна, е открадната от бъдещето. Няма обявена война, но има хиляди „зелени човечета“ в Украйна. Русия официално опровергава присъствието на руски специални части в Крим и седмица по-късно Путин лично награждава бойците от специалните части, които са се отличили при операцията в Крим. Пропагандната война се води по нови правила. Идеята вече не е, че всеки има своята истина. Идеята е, че всичко е истина. И всяка информация е просто хипотеза, която никой няма време да провери. Руската официална медия сериозно обсъжда възможността сваленият от сепаратистите самолет да е пренасял… мъртви тела.
    – Присъстваме ли на раждането на един многополюсен свят?
    – Присъстваме на погребението на поствоенния европейски ред. През март 2014 г. европейците се събудиха в Света на Путин. Изведнъж осъзнаха, че войната в Европа е възможна и че не могат да разчитат на международни споразумения, които да пазят границите на страните им. Европейците бяха шокирани от откритието, че икономическите взаимозависимости водят по-скоро до несигурност, отколкото до сигурност. И това, че ЕС е най-големият търговски партньор на Русия, а Русия доставя газ на Европа, не е достатъчно, за да защити териториалната цялост на Украйна. Военното превъзходство на НАТО над Русия не попречи на Москва да започне неофициално обявена война с Украйна.
    Кризата в Украйна разкри, че незападните сили не са заинтересовани да инвестират в запазването на постмодерния ред в Европа. Бразилия, Китай, Индия и Южна Африка не се присъединиха към усилията на Запада да накаже Русия – те се въздържаха при гласуването в ООН за санкции срещу Русия. Възползваха се от безизходната ситуация между Русия и Запада и прегърнаха възможността за приключване на някои големи търговски сделки с Москва. За тях кризата в Украйна беше локално европейска, а не глобална.
    И въобще, европейците се почувстваха като жабата, поставена в студена вода, която постепенно се нагрява, и жабата успява да се свари, без дори да разбере това.
    – Защото Европа и европейците са обсебени от собствените си проблеми ли?
    – Защото, в крайна сметка, световната политика днес се определя не толкова от конкуренцията между световните центрове на влияние, а от вътрешната нестабилност на великите сили. Глобализацията направи света по-свободен, но и по-труден за управление. И това, на което сме свидетели, е не сблъсък на идеи как да се управлява глобализацията, а опит на всяка отделна страна да овладее надигащата се съпротива срещу глобализацията. В свят, основан върху икономическа взаимозависимост, изведнъж всички започнаха своята борба за независимост. Американците в момента говорят за шистовия газ повече, отколкото за Библията. Евтиният шистов газ е гаранция за американската независимост. Парадоксът е, че повече независимост значи по-малко влияние. Защото, ако Америка е енергийно независима – примерно, от източниците в Близкия изток, има ли една поне причина Саудитска Арабия да вярва, че Америка ще я защити? Защо да я защити? Заради споделени ценностите, заради готовност на американското обществено мнение да подкрепи Саудитска Арабия? Пълен абсурд. Но ако Саудитска Арабия не вярва, че Америка ще я защити, защо тя трябва да прави това, което иска Америка? В един взаимосвързан свят независимостта е източник на твоята сила, но и източник на твоята слабост. Това, между другото, е голямата разлика с времето на Студената война, когато двата блока бяха в някакъв смисъл самодостатъчни, всеки от тях беше отделен свят.
    Какво се наблюдава при Китай? Тя е една от страните, най-много зависими от глобална икономика, най-много търгуваща със света. В един момент обаче започва да открива, че това, което я е направило силна, а именно нейната интеграция в света, е и основа на нейната уязвимост. Да си част от глобалния свят е като да изпратиш детето си на детска градина – няма начин то да не се зарази от грипа, който върлува в квартала. Всяка чужда криза става твоя криза. И постепенно китайското ръководство започва да се опитва да смени източника на растеж. Ако преди източникът на растеж е бил главно експортът, сега започва силно да се увеличава вътрешното потребление. Започва серия от политики, в които Китай иска да расте много повече на базата на собствено потребление, отколкото на това, което изнася. Това е същата логика, „Ние не искаме да зависим от другите“. Както американците не искат да зависят от нефта на Близкия изток, така китайците не искат да зависят единствено от това какво другите купуват от тях. В случая на Русия става дума за нещо много сходно. Бунтът на Русия срещу европейския ред се вписва в световното въстание срещу глобализацията.
    – Това ли е определящото в позицията на Русия?
    – Стратегията на Путин може да се нарече агресивен изолационизъм. Кремъл се опитва да изгради държава-цивилизация, която търгува със света, но е предпазена от културните влияния и политическия натиск, който идва отвън. Путин се чувства заплашен от прекалената свързаност на Русия със света. Той иска да затвори Русия. Започвам да мисля, че има някакво критично ниво при отварянето на Русия към света, което, когато е достигнато, предизвиква неовладяема паника в Кремъл. Така се стига до реакцията на Николай I през XIX век, когато, след навлизането на идеите на Френската революция в руския елит и след като руските войски посещават Париж, императорът се опитва „да арестува” Русия в нейната културна изключителност. Това се случва след края на Втората световна война, когато Сталин започва своята кампания срещу космополитизма и изпраща на лагер много от руските войници, провинили се в това, че с очите си са видели Европа. Нещо подобно се случва и в момента. Путиновата политика в Украйна не бива да се мисли в термините на руския империализъм, а в термините на руската вътрешна политика. Путиновите действия са отговор на протестната вълна от зимата на 2012-а, която прояви кризата на модела на управляема демокрация в режим на деполитизация на населението. Именно по време на протестите, които в съзнанието на Путин бяха платени и организирани от Запада, стана ясно, че голяма част от Путиновия елит отказва да се конфронтира със същия този Запад и е склонен на съглашателство, защото парите му са в западни банки, децата му учат в западни университети и даже думите, които говори, са прочетени в западни списания. И това превърна национализацията на елитите в приоритет на Путиновата политика. Но как да накараш елитите „де се приберат“ у дома, когато на тях толкова им харесва да гледат на Запада като на застрахователна компания, която ги пази от рисковете на авторитарното управление. Законите, приети от Държавната дума, които забраняваха на държавните служители да имат сметки в чужбина, бяха лесно пренебрегнати, но войната в Украйна създаде международна атмосфера, която накара същите тези пари да избягат от Запада. И затова Путин и се страхува, и се надява на санкциите, защото те разрушават руската икономика, но дисциплинират руския елит. В далечната 1993 година руският геополитик Вадим Цимбурски написа статия, озаглавена „Островът Русия“. Според него, само превръщането на Русия в цивилизационен остров може да спаси руската държава. Това, което Цимбурски препоръчва, е прекъсване на тривековната руска обвързаност с Европа и превръщането на Русия в отделен свят. Путин на практика се опитва да превърне Русия в геополитически остров, остров на гнева.
    – Не е ли това демонстрация на новата сила на Русия?
    – Не, това е демонстрация на нейната слабост. Преди десетина години отварянето на съветските архиви ни позволи да прочетем прочутата реч на Хрушчов от 8 януари 1962 година, в която той казва, че Съветският съюз е толкова изостанал в надпреварата си със Запада, че на Москва не й остава нищо друго, освен да води агресивна политика. Предизвикателството на Путин е също не предизвикателство от позиция на силата, а от позиция на слабост. Руската икономика е неконкурентна. Руското общество стагнира, демографската картина е плашеща. Според официални данни, около 16% от собствениците на фирми в Русия са в затвора или са разследвани. Но това, че Русия е слаба, не значи, че тя няма да победи в Крим и Източна Украйна. Ние живеем в „епохата на слабите”. Едно Харвардско изследване на историята на асиметричните войни показва, че ако в периода 1800-1849 само в 12% от случаите по-слабата страна (по-малка армия, по-лошо въоръжение) печели, през 1950-1998 по-слабите страни в 55% от случаите са способни да постигнат стратегическите си цели.
    – А дали Путин вижда Европа като слаба или като силна?
    – Това, което руският турист вижда, когато посещава Германия или Австрия, е едно богато общество, в което няма насилие, в което влаковете пристигат на време, а полицаите не искат подкупи. Това, което Путин и неговите олигарси виждат, когато посещават някой от свръхлуксозните европейски хотели, е политици и бизнесмени, които са готови да направят всичко или почти всичко за пари. Той вижда европейски лидери, които имат страх от вземане на решения. В този смисъл, Путин презира Европа. Но той не познава Европа, защото Европа е много различна от елита, който той познава.
    – Ако излезем извън Европа и тръгнем към „тектоничните плочи”…
    – Спомням си, че Бжежински преди няколко години въведе метафората „глобално политическо събуждане”. Това, което той има предвид, е, че милиарди хора в различни части на земното кълбо влизат в света на политическото. Те откриват, че имат права, че имат сила. Това се случва в ислямския свят. Това се случва Африка. И това масово „глобално политическо събуждане” на много места се развива чрез разрушаване на традиционни структури на култура и власт, без да са създадени нови и ефикасни механизми на управление. В епохата на класическия империализъм няколко хиляди английски войници и администратори съумяват да управляват огромни територии. Но това е възможно не толкова заради оръжията и организацията на колониалните сили, които са много по-съвършени, колкото заради обстоятелството, че традиционната власт продължава да функционира в завладените територии. И за да управляваш, е достатъчно да купиш или уплашиш местните елити. Това вече не работи. Кризата на елитите е глобална.
    – Питам се дали Европа не се опива от постоянно повтарящата се „Ода на радостта”? Дали повтарянето като мантра на лозунгите за права и демократизация не й пречат да преценява реално света? Навлизането в Либия, например. Отношението й към Русия преди Украинската криза…
    – Европа не е тази, която разбута света, но проблемът е, че Европа няма силата, а и амбицията да го подреди. Японците говорят за „Galapagos syndrom“. Той трябва да обясни защо японските мобилни телефони, които, според оценките на експертите, са технологично най-съвършените в света, не успяват да пробият на глобалния пазар. И хипотезата на японците е, че има продукти, които са прекалено съвършени или прекалено свързани с опита и вкусовете на дадено общество. И това не им позволява да са конкурентни на международния пазар. Същото вероятно е вярно и за европейския ред, и за европейския модел на либерална постмодерна държава. Ние създадохме модел, който трудно може да прекрачи географските граници на Европа. Но обвинението, че светът се тресе, защото Америка и Европа се опитват да налагат своите политически модели, ми се вижда пренавито. Много е важно да разделяме това, което се казва, от това, което се случва. Революциите в Арабския свят не са организирани от Запада – не защото Западът не иска, а защото не може. Когато изригва голямо, масово вълнение, външните сили могат да се позиционират, но не и да контролират. И Америка, и Европа направиха точно това – те се позиционираха и започнаха да се държат така, сякаш всички тези движения са път към Европа или към Америка. В действителност, и Вашингтон, и Брюксел не са определящият фактор за развитието на ситуацията в Египет или Украйна. Америка и Европа приличат на един колективен Кристо Явашев, който опакова реалността и така се опитва да я управлява.
    Това в огромна степен е вярно и за ролята на Русия в Източна Украйна. Идеята, че всичко в света се управлява от някоя от големите столици, е налудна. В Донецк има руски специални части, но не те определят всичко, което се случва там, защото, освен тях, има местни, а има и реални доброволци, които са пристигнали от Русия не защото Путин им е наредил. Ролята, която Източна Украйна играе в политическото въображение на днешна Русия, много напомня на ролята, която Испания, испанската гражданска война са играли в политическото въображение на СССР. Голяма част от доброволците, които в момента са в Украйна, са руски националисти, които само допреди шест месеца бяха опозиционно настроени към Путин. Те са една особена част от руското гражданско общество, което в момента е станало част от държавната машина. Един от доскорошните военни лидери на сепаратистите и бивш офицер от руския спецназ Игор Стрелков през последните години се е занимавал с организиране на масовите възстановки на Бородинската битка. Той отива в Украйна, защото иска възстановка на империята, а не защото му е наредено да отиде. Именно присъствието на такива хора прави Източна Украйна неуправляема. В известен смисъл, Путин използва конфликта, за да се избави от тези хора, но рискът е, че те се превръщат в национални герои в самата Русия и неслучайно в мига, в който социологическите проучвания показаха, че същият този Стрелков е вторият след Путин най-популярен руски лидер, той просто… изчезна – и от Донбас, и от телевизионните екрани.
    – Не наблюдаваме ли все пак някакъв сблъсък между една колективистична и една по-малко, а някъде съвсем индивидуалистична култура? Русия и Европа…
    – Идеята, че това, което виждаме, е сблъсък между колективистичната православна култура на Изтока с бездуховния материализъм и индивидуализъм на Запада е красива, но не е вярна. В действителност, руското общество е изключително индивидуалистично. Степента на солидарност е много ниска. Руското общество е и изключително материалистично. И в Русия, и в Китай култът към материалното благополучие е много по-силен, отколкото в Западна Европа. Както в България има един абстрактен патриотизъм и едновременно с това изключително недоверие и липса на интерес към българина до теб, така и Русия е един много странен защитник на традиционните ценности. Ирония на историята е, че Русия обвинява в момента ЕС в същото, в което Европа през 20-те години на миналия век обвинява Съветския съюз: първо, че не вярват в Бога, и второ, че са за свободната любов. Но Русия трудно може да бъде видяна като икона на политическия консерватизъм. Русия е една от страните с най-много разводи и аборти в света. В Русия липсата на грижа за децата без родители е признат проблем. Русия след САЩ е втора като процент от населението, което се намира в затвора. В този смисъл, консервативната политиката на Путин (също разведен) е опит за инструментализация на културната криза вътре в западните общества.
    Нека да погледнем по-внимателно на Путиновата война срещу хомосексуализма. Тя в моите очи е много повече свързана с традиционното подчиняване и унижаване на другия чрез превръщането му в “петух”, което е характерно за руската лагерна култура, отколкото с някакъв православен консерватизъм. Истерията срещу хомосексуализма е свързана и с кризата на отношенията между бащи и деца в рамките на Путиновия елит. Повечето от децата на руските управляващи учат в скъпи частни училища на Запад, където хомосексуализмът е разпространен и приет. И именно невъзможността на елита да общува със собствените си деца в голяма степен обяснява яростта на провежданата кампания. Но – и в това е слабостта на Путиновия консерватизъм – едно голямо социологическо проучване, проведено в 13 страни на ЕС, показва, че, за разлика от антиимиграционните настроения, които се споделят еднакво и от млади, и от стари, младите не виждат хомосексуализма като проблем. Путин замръзва в светоусещането на собственото си поколение.
    И в този смисъл ми се вижда странно, когато мнозина говорят за някаква нова мека сила на Русия. Повечето от хората в Европа, които поради едни или други причини защитават Путин, не познават или не харесват Путиновото общество, но за тях подкрепата за Путин е просто начин да изразят неприемането си на Запада – на неговите ценности или неговите политики. Ако искате да промените вижданията на някои от яростните русофили у нас, не е нужно да ги атакувате във форумите, просто съберете пари и ги изпратете да поживеят една година в Русия.
    – И все пак, няма ли сблъсък на ценности?
    – Има сблъсък между ценностите на общността и вълната на индивидуализъм, която залива света. Но той се случва извън Европа. Такъв сблъсък може да наблюдаваме в Индия, където надигането на една индивидуалистична средна класа застрашава традиционните индийски общности. Това се случва в ислямския свят. Това се случва в Америка, където, за разлика от Русия, има много силни религиозни общности и религиозният консерватизъм е политическа сила. Драмата на Русия е, че тя не вярва в либералните ценности на Запада, но е неспособна да се завърне към колективистичните ценностите на една традиционна Русия, защото съветският период е унищожил руската община – социалната база на този консерватизъм. И затова днес завръщането към традиционните руски ценности е проект, не по-малко утопичен от проекта за изграждане на комунистическо общество в Русия. Руският философ евразиец Александър Дугин е най-яркото въплъщение на тази невъзможност. Той изглежда като Солженицин, но мисли като Пелевин. Облича се като мужик, но говори на „постмодерн“ и никога при отсъствието на камера. Когато за първи път се срещнах с него преди седем години, усещането ми беше за посещение на театър.
    – Като Бернар-Анри Леви. Той направи филм за себе си – как помага на либийския народ, как се среща с бунтовниците, със Саркози, кадри на самолетоносач и прочее.
    – Бернар-Анри Леви и Александър Дугин са прекрасна двойка. Те са най-яркият пример за ангажирания интелектуалец като поп икона. Те са символ на кризата на европейската интелигенция. И двамата говорят като пророци – те казват, но нямат време да доказват. И двамата са в състояние на перманентна морална възбуда, без да се раздират от вътрешни съмнения. И двамата искат да ни убедят, че техните думи правят история, но те не правят история. И двамата са възмутени от пасивността на собствената си цивилизация и от бездействието на собствените си лидери, но и двамата са готови на всичко, за да са по-близо до същите тези лидери. Бернар-Анри Леви спасява човечеството. Дугин спасява Русия. И двамата са захласнати от естетиката на войната. Бернар-Анри Леви убеждава Саркози да бомбардира Либия. Дугин се опитва да убеди Путин да присъедини Източна Украйна към Русия… Така в момента изглеждат големият руски интелектуалец и големият френски интелектуалец в действие.
    Преди време попаднах на един от новите романи на Пелевин. В рамките на романа става ясно, че руското разузнаване е успяло чрез свой агент зъболекар да проникне до президента Буш и да монтира в един от кариесите му малък високоговорител, така че всеки път, когато мисли, че чува гласа на Бога, Буш чува гласа на Москва. И този глас – убеден и убедителен, глас, който прилича на гласа на Левитан – го кара да нападне Ирак и да извърши и други подобни подвизи. Интелектуалецът днес трябва да избира – да бъде зъбобол или да бъде гласът от кариеса. Но ако избере второто, рискува да бъде не пророк, а провокатор.
    – Накрая. Понеже сме в навечерието на двайсет и петата годишнина от 10 ноември 1989 г., спомняш ли си кога и къде научи за свалянето на Живков? Има ли смисъл да се връщаме към онази точка на експлозия/имплозия в миналото ни, какво би ни донесло връщането?
    – Научих го в Народната библиотека. После отидохме в Яйцето и това, което ми е останало в съзнанието, е, че в някакъв момент професор Николай Генчев ни предложи да изпеем “Боже, царя ни пази”. Тогава това беше шега.
    .
  • За първите български изборни бюлетини и дългата история на демагогията

    Фасул и царевица са първите български изборни бюлетини

    .

    На 5 октомври българските граждани са призвани да изберат членовете на 43-ото Народно събрание. Повод да си спомним, че първите парламентарни избори в свободна България са проведени благодарение на щедрата реколта от фасул и царевица.

    .

    Илияна Райчева, Радио България

    Откриване на Учредителното събрание във Велико Търново, 1879 г. - гравюра. Снимка: Nauka.bg
    Откриване на Учредителното събрание във Велико Търново, 1879 г. – гравюра. Снимка: Nauka.bg

    Изработването на първата конституция се възлага на Учредително събрание, свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. То е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество в 1878 г., вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г. Създаването му се основава на Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. През 1879 г. депутатите за Учредителното събрание са избирани с бобени и царевични зърна. Причината е, че по онова време грамотните са малцина. Строителите на младото княжество заимстват идеята от Древна Гърция, люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре гласовете си. После изсипвали събраното и броили резултата. Печелел онзи с най-много боб в шлема. Оказва се, че това е първият таен вот в електоралната история на човечеството. „Нашите предтечи на ЦИК доразвиват системата, разказва  писателят Росен Тахов. Те добавят царевицата с отрицателен знак, за да е ясно кой отива в събранието и кой остава зад борда”. И в миналото, и сега не винаги суверенът изпраща на депутатската банка най-достойните си граждани. Изследователят на българската парламентарна история дава като пример Иванчо Хаджипенчович от Русчук, днес град Русе.

     

    Снимка: личен архив„Иванчо Хаджипенчович е човекът, който е подписал смъртната присъда на апостола на свободата Васил Левски, разказва Росен Тахов. – Той е участвал в съдебната комисия през 1872-73 година. След Освобождението, русчуклии преценяват, че няма по-достоен техен гражданин, за който да пуснат боб и го изпращат в Учредителното събрание в Търново. Подписът на Иванчо Хаджипенчович стои на две места в българската история – под смъртната присъда на Васил Левски и под Търновската конституция. За да нямаме такива фамозни личности, нашите съграждани, пръснати по света, трябва да дойдат и да променят политическата система на България”.

    Според Росен Тахов, има похвати в нашата парламентарна история, които са запазени и до днес.

     

    „Родината на демагогията е Древна Гърция, припомня той. Бащата на българската демагогия се казва Михаил Такев. Това е един политик от Демократическата партия в далечното минало. Отива той в едно село и държи реч. Сипят се обещания като от рог на изобилието. Накрая обещава в селото да се построи удобен и широк мост. Един от по-куражлиите селяни, които присъствали на площада, вдигнал глава и казал: „Г-н Такев, ние нямаме река”. Михаил Такев обещал: „Не се безпокойте, г-н селянин, ние ще ви прекараме и река.”

    И днес се случва избори да се печелят не по правилата.

     

    „Аз искам да разкажа как един български депутат печели изборите през 1908 г., продължава Росен Тахов. – Той се казва Антон Франгя – адвокат и политик от Прогресивно-либералната партия, става и министър. Негов конкурент е Стоян Михайловски – виден български писател и общественик, председател на Върховния македоно-одрински комитет. Тогава се явява на изборите като кандидат от Земеделската партия. И двамата отиват на предизборен митинг в Нова Загора. От един балкон Стоян Михайловски два часа държи реч. Той е френски възпитаник, говори за принципите на демокрацията. Започва още от Древна Гърция, минава през Рим и завършва речта си: Vive la république ! Vive la démocratie !(Да живее републиката! Да живее демокрацията!) Непознатите думи отекват пред събралото си множество – селяни от околните села, доведени почти насила. Франгя се обръща към тях: „Чухте ли какво каза? Той ме наруга на влашки”. Народът му се доверява и така Антон Франгя печели изборите. Понякога така се влиза в Народното събрание – с удари под кръста”.

    Има няколко инструмента, които се използват в българските избори, разказва Росен Тахов.

    „В началото е било „сопаджийството”, продължава той. Когато се правят изборите за Третото велико народно събрание, се разхождат едни мъжаги с едни тояги, на които пише КОНСТИТУЦИЯ. То се провежда в Свищов и гласува извънредни пълномощия на княз Александър Батенберг, който суспендира Конституцията. Сопаджийството е отживелица, вече никой не бие по изборите. Другият инструмент, който е преживял превратностите на времето, това е демагогията, за която говорих. Тя е вечна. Третият е циганският вот. Той се използва от край време. За първи път го използва Никола Сукнаров, депутат от Либералната партия. От там нататък може да се сетим за великолепния фейлетонист от миналото Алеко Константинов, който пише „Угасете свещите”. Той е вдъхновен от основателя на Народната партия Константин Стоилов, два пъти министър-председател на България. Тъй като неговият противник Драган Цанков има опасност да спечели, Стоилов изпраща телеграма до Бяла Слатина: „В краен случай угасете свещите и оправете урните”. Това е така нареченото „морално  влияние”. Константин Стоилов казва: „Правителството, което е на власт, има права да упражнява морално влияние върху своите избиратели.”

    .

  • Трансантлантическото споразумение между ЕС и САЩ

    Търговията и печалбите на компаниите надделяват над опасенията за безопасност на храните

     

    Материал на Zazemiata.org

    ttip-logo_trojanisches-pferd_01Европейските граждани имат пълното право да се притесняват за въздействието на предложеното споразумение за свободна търговия със САЩ (Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство – ТАТИП или TTIP). Ключов документ относно безопасността на храните изтече в публичното пространство и той показва, как Европейската комисия се готви да изтъргува защитата на гражданите, въпреки уверенията на Комисаря по търговията  на ЕС Карел де Гухт, че „тези въпроси не са на масата“.

    Обществеността  трябва да разчита на подобни изтичания на документи, за да разбере какво наистина бива изтъргувано, тъй като сделката за ТАТИП се осъществява тайно. Новият изтекъл документ изглежда е предложение на Европейската комисия, и въпреки, че е частичен текст, той е достатъчен за потвърждението на нашите опасения, че тази търговска сделка е за улесняване на големия бизнес, за сметка на фундаменталните мерки за безопасност на храните, които защитават потребителите в Европа.

    От текста, получен от Института по земеделие и търговска политика, става ясно, че търговската сделка бързо се превръща в състезание към дъното по отношение на защитата на обществото, здравето и околната среда. Текстът разкрива, че Европа ще трябва да приеме нивата на замърсяване в храните, определени не от държавите-членки, а от международния  „Codex Alimentarius“. В него са заложени последователно ниски стандарти за безопасност, отчасти благодарение на лобирането на индустрията и правителството на САЩ.

    ЕС често има по-строги стандарти в сравнение с кодекса, например за допустимите нива на замърсяване от пестициди в храните, които са значително по-ниски в ЕС, в сравнение с тези, определени от кодекса. Изтеклият текст предлага страните-вносителки да могат да се противопоставят на тези стандарти, но това все пак може да означава гражданите на ЕС да консумират по-високи нива на замърсени храни в бъдеще.

    Един случай, който поражда особена загриженост, е този с рактопамина, добавка за увеличаване на растежа, с който са хранени около 80% от прасетата, и 30% от кравите в САЩ, но в момента е забранен в Европа. ЕС има нулева толерантност към всякакви храни, съдържащи това вещество, тъй като не го определя за достатъчно безопасно, за да влезе в хранителната верига. Но според изтеклата глава за безопасността на храните, европейците могат да се окажат ядящи колбаси с рактопамин, т.к. „Codex Alimentarius“  позволява наличието на ниски нива от веществото в храните, въпреки че ЕС отхвърля това решение. Правото на ЕС да създава свои собствени стандарти за безопасност е поставено сериозно под въпрос и това може да бъде само лоша новина за европейските граждани.

    Въпреки фундаменталните различия между ЕС и САЩ в това как оценяваме безопасността  на храните, търговското споразумение и тази изтекла глава са за възприемането на законите и стандартире за безопасност на САЩ, такива каквито биха били, ако са наши собствени. Това е, което преговарящите наричат ​​“взаимно признаване“. От изтеклият текст става ясно, че от гражданите в Европа се очаква да приемат системата за безопасност на храните на САЩ, доколкото тя осигурява „подходящо ниво на защита“, макар че почти всички коментиращи са съгласни, че тя е далеч по-малко строга.

    Освен това, от текста е видно, че когато е възможно да има възражения по отношение на безопасността на храните, идващи от САЩ, изпълнението и прилагането на предпазни мерки за безопасност на храните не трябва да създава „неоправдана бариера пред търговията“. Това означава, че търговията и печалбите на компаниите надделяват над опасенията за безопасност на храните. Европейският „принцип на предпазливостта“ за оценка на рисковете за обществото е поставен под заплаха. Може ли това да означава в бъдеще повече дезинфекционни процедури на месото, идващо от индустрията, които в момента до голяма степен са забранени в ЕС? Това още веднъж показва защо безопасността на храните не трябва да бъде обсъждана в търговските преговори.

    Освен това се оказва, че проверките и инспекциите, които са разрешени при внос на храни ще бъдат повече или по-малко отстранени. Вместо тестове и контрол за болести и зарази на доставките на храни в пристанището на влизане, каквито в момента се правят в Европа, търговската сделка предлага, те да се премахнат и вместо това да се разчита на уверенията от износителите от САЩ. Това е рецепта за бедствие. Тъй като правителството на САЩ даде да се разбере, че самата хранителна индустрия в САЩ трябва да предоставя тези изследвания и гаранции за безопасност на храните, това означава, че хранителните корпорации ще бъдат отговорни за определяне на безопасността на собствените си продукти. Правителствата ще заемат задната седалка.

    Това е като вълкът, който пази агнетата в кошарата. В действителност то е приватизация на европейската мрежа за безопасност, като контролът на вноса се иззема от избраните правителства и се дава на бизнеса. Това е рецепта за повече хранителни скандали и неотговарящи на стандартите храни, влизащи в ЕС. Очаквайте да видите повече случаи на храни, примесени с незаконни генетично модифицирани замърсители в чинията ви.

    Изтеклият текст засилва нарастващата опозиция срещу тази търговска сделка. Докато ние все още нямаме пълната картина, поради непоносимото ниво на секретност, ние знаем достатъчно, за да кажем, че не вярваме на тези, които казват, че европейски мерки за безопасност „не са на масата“ и няма да бъдат отслабени. Време е нашите политически лидери да обърнат внимание на интересите на гражданите, семейните ферми и на околната среда. Мерките за безопасност на здравето и по-специално безопасността на храните не трябва да бъдат част от тази или която и да е търговска сделка. Време е, те наистина да бъдат махнати от масата на преговорите.

    Ивайло Попов от „За Земята“ коментира: „Европейските опасения, че споразумението за свободна търговия със САЩ би подкопало обществените мерки за безопасност, бяха приети с насмешка от комисаря, отговарящ за преговорите. Сега изтеклите документи показват, че обществеността има пълното право да бъде притеснена. Зад затворени врати, преговарящите изглежда отслабват европейската мрежа за безопасност на храните, за да се позволи на големия бизнес да направи по-големи печалби.“

    Повече информация за ТАТИП/ TTIP може да се намери тук.

     

  • Опрощаване на студентски кредити, ако завършилите работят 5 години в България

    Стела Стоянова, в. „Стандарт“

    .

    Служебният министър на образованието Румяна Коларова (вляво на снимката). Снимка: в. "Стандарт"
    Служебният министър на образованието Румяна Коларова (вляво на снимката). Снимка: в. „Стандарт“

    София. Студентският кредит може да бъде опростен, ако след завършването висшистите работят 5 години в България. Стратегията за развитие на висшето образование, която МОН представи на 1-ви октомври, предвижда мерки, с които вземането и изплащането на заеми за висше образование да бъде опростено. Съгласно нея ще има възможност и завършилите да започнат да връщат студентския си заем, едва когато започнат работа с определено ниво на заплащане. Докато заплатите им са ниски, няма да връщат нищо.

    Конкретните суми обаче ще зависят от това ляво или дясно правителство ще изпълнява стратегията, казаха от МОН. По подобен модел се дават британските кредити за образование, но системата ще бъде адаптирана към български условия, поясни зам.-министърът Валери Младенов. Мерките са един от начините да задържим например младите лекари, които масово емигрират след завършване на университета.

    Стратегията предвижда също пари за връщане и реинтегриране на млади учени и докторанти, завършили навън. С 20-30 млн. лева, разпределени за пет години, ще им се плащат хонорари, при това по-високи от обичайното, за лекции и публикации. Освен това ще бъдат финансирани и пътуванията им в чужбина на научни конференции.

    Стратегията спира и финансирането на слабите специалности, за което се говори от години, като 60% от парите за вузове ще се дават за качество.

    „Навсякъде по света има печатници за дипломи, нашата роля е да ги ограничим“, каза министър Румяна Коларова.

    „Има пазар и в Димитровград, и в Илиянци, но качествените стоки ги изместват“, направи аналогия с университетите министърът.

     

  • Българите по света питат – отговори на ЦИК и МВнР по Радио България

    Българското национално радио информира на сайта си, че на 2 октомври нашето издание е публикувано писмо на български граждани до ЦИК: На 2 октомври EuroChicago.com  публикува писмо от български граждани от различни държави в Европа и Америка до ЦИК, Министерството на външните работи и българските медии. Те уведомяват ЦИК, че броени дни преди датата на изборите 5-и октомври информационната кампания в чужбина практически все още не е започнала и голяма част от българите в чужбина продължават да са с впечатление, че право да гласуват имат само тези от тях, които предварително са подали заявление.

    Камелия Нейкова и Красимир Божанов. Снимка: БГНЕС
    Камелия Нейкова и Красимир Божанов. Снимка: БГНЕС

    Във връзка с това писмо в специално интервю за Радио България говорителят на ЦИК Камелия Нейкова дава отговори на поставените в него въпроси.

    Отговори по темата за изборния процес в чужбина дава в интервю за Радио България и директорът на Дирекция „Правна” на МВнР Красимир Божанов, който участва в Работната група за организация на изборите в чужбина в министерството. Той коментира извършеното от МВнР по подготовката на изборите зад граница.

    Българите зад граница могат да гласуват спокойно, необходим им е само валиден документ за самоличност. Що се отнася до заявленията за гласуване, те са послужили за откриването на рекорден брой избирателни секции в чужбина за изборите на 5 октомври.

    Около 400 души от държавната администрация ще бъдат командировани за членове на СИК в чужбина, което е под една пета от всички членове на задграничните СИК, казва Божанов. От тези 400 около 150 са от Външно министерство, останалите от други ведомства. И от ЦИК, и от МВнР отчитат повишената активност на българите зад граница в изборния процес.

    Интервютата на Илиана Райчева от Радио България с Камелия Нейкова от ЦИК и с Красимир Божанов от МВнР можете да чуете в звуковите файлове в сайта на БНР.

     

  • Великият майстор и неговите братя от ВзривоОпасната „Велика“ Ложа