Всички авторски страници

Авторски

• Защо не гласувам – истината и само истината

  Чергар СТРАННИК, Neverojatno.wordpress.com

  

  Защо не гласувам? Ще отговоря на този въпрос без да скривам от Вас и най-малките детайли от причините, довели ме до това отричано от едни, но логично според самия мен решение. Защо не гласувам. Защото им вярвам, на всички. А им вярвам, защото са хора като мен, които споделят моите желания. Защото живеем в демократична държава, държавата с най-много партии на глава от населението. Вярвам им на всичките – и на леви, и на десни, и на националисти, и на либерали, и въобще на всички избрали за свой път в живота призванието на политиката. Вярвам им защото имат обща цел, а именно добруването на нацията. Има ли значение тогава кой от тях ще реализира това добруване? Дали ще се присъединяваме към Европа или към Евразия? Какво значение има, щом всеки обещава, че ще се погрижи да живея добре? Че ще направи България стабилна икономически и независима политически държава, която да има своята тежка дума в световната политика.

  Ако избера единия, ще обидя другия, а не съм такъв човек. Аз обичам всички, които ми обещават, че ще се погрижат за мен. И като гледам колко много желаещи има да се погрижат за моето светло бъдеще, ме обзема едно спокойствие, едно блаженство, което може да се сравни само с момента на прекрачването на райските врати. Не, не мога да гласувам, не и при тази избирателна система, която смята бюлетината, в която са задраскани всички квадратчета, за невалидна. Това е нечестно, та аз ги обичам всички, вярвам им и се прекланям пред тях. Те са ангели и бих бил истински неблагодарник, ако отбележа само един, а не засипя всички с тонове бюлетини.

  Не гласувам, защото съм убеден, че на избори ходят само долни, гнусни, продажни твари, изпълнени с омраза към човека и любов към себе си. Хора егоисти, кариеристи, лицемери, търтеи. Хора алчни за почести и слава, за пари и власт, но само за тях, или в най-лошият случай и за тяхното обкръжение. Хора безбожници, неспособни на чиста вяра, хора, които със своят глас разделят за да владеят. Те всички отиват да гласуват и избират само един, за да всеят раздори в средите на политиците и да гледат след това неминуемия им провал в управлението на държавата. Тези хора отиват и гласуват с единствената мисъл, че по този начин ще дойде и техният ред да попаднат в избирателните списъци, и ще се доберат до управлението на държавата и нейните финансови средства. И те размътват главите на всички, на политиците и на простия народ; именно те, гласуващите, са виновни за дереджето на държавата.

  Няма нужда да гласувам, нима някой е гласувал за Христос Спасителя? Или вярваш, или не, гласуването е безпредметно, обиждащо същността на човешката цивилизация, на човека като разумно същество. Хората са добри по начало и само гласуването ги прави зли, озлобени един срещу друг. Не гласувайте, вярвайте им. Те са плод на човешката еволюция, еманация на човешкият вид.

  Колкото по-малко хора гласуват, толкова по-малко ще бъдат различията в политическите платформи и толкова по-стабилно управлението на държавата. Колкото повече хора гласуват, толкова по-голямо ще бъде разделението сред народа и сред управляващите. Не гласувайте, оставете ги да се разберат. Щом някой иска да управлява държавата, защо трябва да се месим в отношенията му с други като него? Още повече, че всички те искат да работят в наша полза. Оставете ги на мира. Те ще намерят най-доброто решение за бъдещето ви, а не вие с гласа си. Всеки глас е като клин в стъблото на държавата, разцепва я и я прави на трески.

  И разни накичени с титли и звания персони, разни вечни телевизионни гости, до гуша втръснали на всички разумни негласуващи, отново и отново ще ме убеждават, че трябва да избера по-малкото зло! Млъкни, Сатана! Аз вярвам в тяхната доброта, а ти ми говориш за зло. О, червей гнусен, мислещ се за змия, изпълзяла на припек, спри своето съскане и се прибери в подземията да броиш парите си. Ти си злото, изпратено от дявола да подложи на изпитание моята вяра в хората, отправящи към мен различни политически послания. Ти искаш да избера за достоен един, когато достойни са всички; и то да го избера не защото е добър, а защото е по-малко зъл.

  Защо не гласувам – защото е тъпо да избереш един, когато за теб искат да се грижат всички!

   

• 15 жертви при взрив в Горни Лом (репортажи от мястото на събитието)

  Има съмнения за поне 15 загинали при експлозията в барутния завод в село Горни Лом, Видинско, предаде бТВ

  

  В момента в завода зее огромен кратер, според очевидци. Линейки, Пожарна и Полиция чакат в готовност да извозват оцелели. Но оптимистични новини няма. По време на инцидента фабриката е работила и е била пълна със служители. Спекулира се, че там е имало поне 17 души, сред които и собствениците на предприятието.

  Екипи на „Спешна помощ“ са на портала и не се допускат, тъй като не се знае дали ще има още пострадали.

  Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров каза пред „Хоризонт“, че очаква да има жертви при взрива в село Горни Лом. „На първо време сме отцепили района и осигуряваме безопасността на населението, което е в района на завода. Вече експертите ще решат кога ще се влезе. Към момента нямаме установена информация за жертви, поради обективни причини, но няма как да скрия, че очакваме да има жертви“, каза той.

  Инцидентът се е случил малко преди 17 ч. Не е ясно какво е предизвикало взрива и какъв е мащабът му, каза кметът на община Чупрене Ваньо Костин.

  Жителите на населеното място са в паника, тъй като това е поредният инцидент във фабриката.
  Районът на инцидента е отцепен, предаде БНТ. По разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров на мястото са изпратени следователи от Националната следствена служба.
  По време на смяната е имало 16 човека, за които няма информация какво се е случило. Няма опасност за хората от най-близкото село Горни Лом.

  Министърът на вътрешните работи коментира, че има нарушения в спазването на изискванията за безопасност при работа в предприятието. Йордан Бакалов каза, че в завода “Миджур” първо ще се направи оглед с безпилотни самолети и роботи. Разследващите ще влязат в барутната фабрика едва 24 часа след последните вторични взривове.

  Президентът Росен Плевнелиев следи внимателно ситуацията след взрива в завода за утилизация на боеприпаси край село Горни Лом. Държавният глава поддържа постоянен контакт с министрите на вътрешните работи и на отбраната и с местната власт. Държавният глава изразява надежда за бързото възстановяване на пострадалите, както и за овладяването на ситуацията на мястото. Росен Плевнелиев настоява за изясняване на причините за взрива и недопускането на нови инциденти от подобен характер, се казва в съобщение, качено на страницата на президентството.

  През 2010 г. серия взривове в завода за опасни взривни материали „Миджур” стреснаха видинското село Горни Лом. Тогава бяха ранени четирима, а двата цеха на завода бяха напълно унищожени. Горни Лом има 150 жители, които са работили в завод „Миджур“. Взривът през 2010 г. ги остави без работа, но това не беше първата експлозия в предприятието. През 2007 г. един мъж загина, а жена пострада при взрив на поточната линия в един от цеховете.
  /СЕГА/

  И репортажите на БНР от мястото на събитието

  Ето какво се знае за инцидента от БНР в полунощ – цели осем часа след първия взрив (кликнете върху триъгълничето в ляво, за да чуете звуковия файл):

  
  .

  Повече информация чухме по новините в 1:00 ч. (кликнете върху триъгълничето в ляво, за да чуете звуковия файл):

  
  .

  Подробен запис на разказаното в „Нощен Хоризонт“ от Ваня Минева – кореспондент на БНР от Радио ВИДИН (кликайте последователно на всеки от трите звукови файлове, за да чуете отделните части от трагичния репортаж):

  
  .
  .

  
  .
  .

  
  .
  .
  Чуйте и разговор със собственика – инж. Валери Митков

  
  .
  .
  И разговор с главния секретар на МВР

  
  .
  .

• Евгений Михайлов: Костов е най-добрият продукт на Луканов и БКП

  Ако продължи митът за „тъмносиния” Командир, ще бъде излъгано още едно поколение млади българи, предупреждава кинорежисьорът в интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg

  

  Мераците за кабинет на националното „спасение“ са спасение единствено за престъпниците, докарали България до разруха.

  24 години и Доган, и водещите му офицери и господари ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология.

  .

  – Г-н Михайлов, какво се случва с дясното в България – вместо предизборно консолидиране след оставката на Орешарски, отново текат скандали, оплювания, обвинения и доказване кой е по-автентичен?

  – Поведението на някои партии и политици все повече ми напомня за изборите от май 2013. Дали пък не гонят и резултат подобен на онзи? Гледам, чета и слушам предизборните препирни, и се питам дали си спомняме, че допреди месец и половина бяхме под управлението на тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и АТАКА? Дали си спомняме, че причина за това бяха февруарският метеж, Костинбродската афера на Бареков/Манолова и златния пръст на Сидеров? Дали си спомняме, че протестирахме повече от 400 дни срещу всичко това? Е, ако си спомняме, то защо искаме да си го причиним отново? Въпросите ми са главно към хората в център-дясно. Паметта ли им е слаба или обвързаностите – силни!? Аз не искам ново управление на БСП + ….! Не искам нова 2013-2014. Искам стабилност и отговорност. Ако има разум, то трябва да има и разбирането, че след новите избори в парламента трябва да се създаде силно дясно мнозинство. Какъв път ще се избере за това е отделен въпрос. По-малките десни партии трябва да преосмислят поведението и политиката си от последните месеци и да осъзнаят, че несъзнателно, а и съзнателно, говорейки срещу ГЕРБ обслужваха и обслужват интересите на БСП и сценаристите на февруарския метеж и майския преврат. Не е задължително да се харесва и хвали ГЕРБ. Но е задължително да се спре съучастието в пропагандната кампания на БСП. За съжаление и други малки десни партии допускат същата грешка. А обединени щяхме да сме много по-силни.

  – Защо Движение „22 септември”, един от инициаторите на което сте вие, не се яви на тези избори, много хора виждаха дясна алтернатива във вас?

  – Верни на призива си за създаване на конституционно мнозинство и поуките от 2013-2014, Движение “22 септември“ не се изкуши преди 5 октомври да се включи в играта за разпиляване на гласове, пазарене, извиване на ръце и за поставяне под въпрос, и то точно сега, на стабилността на бъдещото управление на България. Надяваме се да не сме допуснали грешка.

  Движение “22 септември” многократно се обръщаше към всички демократични партии, които се припознават като десни и десно-центристки с призив за почтеност към гражданите и особено към младите хора на България и за явяване на изборите в единен Конституционен блок! За съжаление с противоречивото си и нелогично поведение Реформаторският блок провали идеята преди изборите, чрез споразумение да бъде гарантирано конституционно мнозинство. Дълго време се подиграваха с нашето предложение, а накрая си го и присвоиха, но не обясниха как със своите около 4% и воювайки срещу сестринската си партия от ЕНП ще успеят да свикат Велико Народно Събрание и да приемат нова Конституция.

  – Не сбъркахте ли, все пак много хора възлагаха надежди на вас?

  – Това не са последните избори. И много скоро ще се разбере, че сме били прави. Без нова Конституция не могат да се осъществят необходимите реформи в съдебната система и прокуратурата, не може да бъде въведена лустрация, а без справедливост и законност обществото ни ще продължава да боледува, чуждите инвестиции ще ни отбягват, а младите ще продължават да напускат България и ще търсят своята реализация в утвърдените демокрации по света.

  – Защо вече 25 години България сякаш боксува и се отдалечава от Чехия, Полша, Унгария, а и вече изоставаме от Румъния?

  – Има ли друга европейска страна освен България, в която за последните 70 години, 6 от министър председателите да са били съветски граждани? Като се започне от Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков през първите 10 години след окупацията на България от Съветската армия и се стигне до Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев през последните 30 години. После питаме, защо..как… и кой… България остана и единствената източноевропейска страна без закон за лустрацията. Румъния прие такъв закон преди година, а Украйна преди седмица. У нас 25 години след началото на така наречения преход продължават да управляват и да раздават морал бившите величия на БКП и Държавна сигурност. И това се приема за нормално.

  – Нямате ли усещане, че отново както и през 2013 основният въпрос на десните е „с Бойко или без”?

  – Европейската народна партия ясно показа, а и препотвърди след изборите за Европейски парламент, подкрепата си за единствената дясна партия представена в българския парламент, която се противопостави на Тройната коалиция на петата колона на Кремъл – БСП, ДПС и Атака.

  Безотговорно е в тази ситуация десни политици да се опитват да ловят риба в мътна в вода.

  Трябва заедно да се изправим срещу октопода на стогодишната престъпна партия, отговорна за изтреблението на десетки хиляди българи и провалила живота на поколения сънародници?

  Но всичко това би било възможно, не като се правим на най-добрите, най-десните и воюваме с всички останали. Такава политика отново би обслужила конспиративната практика на БКП/БСП, добре изпитана през последните 24 години.

  – Не ви ли притеснява, че все по-често започва да се говори за коалиционно управление и правителство на националното спасение и националното съгласие?

  – Кабинет на националното“спасение“ е спасение единствено за престъпниците докарали България до тук! Кабинет на „националното съгласие“ е съгласие за прикриване на вината и замазване на отговорностите! България има нужда от правителство на справедливостта, възмездието, стабилността и морала! Само такова правителство и мнозинство могат да спечелят доверието на почтените хора!

  Сега, изправени пред резултата от управлението си и финансовия колапс на грабителската си политика, БСП и ДПС смекчиха тона и започнаха да се правят на национално отговорени и загрижени политици. Внезапно станаха отстъпчиви и сговорчиви, демонстрират желание за разговори и дружно започнаха да прокарват идеята за национално съгласие, и национално спасение. БСП и ДПС, които до вчера твърдяха, че са най успешното управление на „прехода“ направиха рязък завой на 180 градуса и заговориха за „необходимостта от правителство на „националното съгласие“ за да не се стигнело до правителство на „националното спасение““!? Но.. това сме го играли вече! Желанието на сегашните управляващи да не понесат отговорност за престъпленията си, прозира във всеки техен демагогски ход и всяка изречена безсрамна повратлива лъжа. Дали историческата памет ще ни подскаже, че всеки път през последните 24 години, този тип измъкване от отговорност е помагало на БСП и е деморализирало българското общество, поради липсата на възмездие и справедливост? Трябва откровено да си кажем, че точно липсата на справедливост и доверие са в основата на политическата криза и на кризата в съдебната система, икономиката, образованието, духовността, и са основния препъни камък за вярата на хората, че България може да стане развита, нормална европейска страна. На тези избори те трябва да бъдат възстановени.

  – Но не беше ли пропуснат моментът за налагане на справедливостта и възмездие още през 1997 година, когато СДС и ОДС имаха пълно мнозинство в Парламента и в държавата?

  – Много неща бяха пропуснати. Не бяха отворени досиетата, не беше наказан никой от виновниците за икономическата катастрофа, голямата част от приватизацията беше извършена в полза на червените велможи от номенклатурата на БСП и ДС.

  Но най-лошото е, че беше нарушена базовата почтеност и беше излъгано доверието на хората.

  Забавно ми е сега да наблюдавам как бившият лидер на ДСБ се изкарва за единствен „автентично десен“ и дава мъдри съвети от Лабораторията си. Забавно е и, че сегашният председател на ДСБ се изживява като единствен борец срещу „рекета на мафията и олигархията“ като, че не си е доиграл достатъчно на „стражари и апаши” когато е бил малък. Защото веднага си представям как Радан се бори срещу дарителите на фондацията „Бъдеще за България“ на Елена Костова. РБ и операция „ЧИСТИ РЪЦЕ“…!? Може, но… ако започнат операцията от фирмата на Елена Костова „Булс“ ООД и ролята й в нарушаването на югоенбаргото (1993-1996) търгувайки с нефтопродуктите на „Плама” Плевен, както и с даренията за фондацията й „Бъдеще за България“ (1997-2001). Та там са „дарители” и Николай Банев и Миньо Стайков и ред други „честни добре облечени бизнесмени“, които срещу това получиха собственост и закрила. Там са изтекли и много пари от все още държавните тогава дружества като „Булгартабак“ (София, Пловдив, Благоевград), „Кремиковци“, „Топлофикация“ и др. С редовни седмични и ежемесечни дарения…

  Представям си Кънев и по стъпките на Габонската афера на Кунева, и по следите на „царската“ приватизация на коалиционния си партньор Шулева.

  – Имате ли този списък с „дарения”, публикувайте го?

  – Ето го списъка на дарителите на „Бъдеще за България”, той е официален, но нека хората си го припомнят и след това да продължим да си говорим кой, кого и как е рекетирал.(Виж пълния списък с дарители на „Бъдеще за България” в прикачен файл 1)

  – От ДСБ твърдят, че бившият премиер Костов е извън политическата игра сега, вярвате ли на такава постановка?

  – Наистина е постановка. Всички сме свидетели, че макар и формално да е само редови член, Иван Костов определя политиката на ДСБ и е в основата на разногласията и напреженията в Реформаторския блок и на тези между РБ и ГЕРБ. За съжаление много от способните и образовани привърженици на ДСБ сякаш са като зомбирани от личността на Командира. Крайно време е да се сложи край на мита за „тъмно-синия антикомунист” Иван Костов за да не бъде излъгано още едно поколение млади българи. Не мога да се въздържа да не кажа, че Костов е най-добрия продукт на Андрей Луканов и в крайна сметка независимо от риториката си винаги е обслужвал интересите на БКП и олигархията.

  – Това твърдение не е ли един от митовете на прехода, какви доказателства имате за задкулисните му връзки, Костов е политик със сериозен опит и експертиза?

  – Никога не съм казвал, че Иван Костов не е умен. Напротив. Даже винаги играе с няколко хода напред. Напоследък Иван Костов ни облъчва с многословни наукообразни, ужким експертни анализи, но странно защо със закъсняла актуалност.

  Още през месец юни 2013 предупредих, че това мнозинство и правителството с мандата на БСП ни подготвят зловещ сценарий, който ни тласка към откъсване от Европейския съюз и приобщаване към евразийския проект на путинова Русия. Всички така наречени грешки на мнозинството на тройната коалиция на ДС-БСП/ДПС/АТАКА (от назначението на Дилян Пеевски, през реабилитацията на агентите на ДС в дипломатическото ведомство, сикаджийските зам. министерски кадрили, турските областни управители-агенти на ДС, съдебните назначения, сирийската афера, театърът с бежанците, та до новия НК и закон за МВР) предизвикали протестите са добре премислени ходове за да бъдем принудени да понесем наказание от Европейския съюз. И са подготовка за напускане на Валутния борд, скрита зад пушилката на изпълнението на „предизборни“ обещания към лековерните купените мургави избиратели. Една хиперинфлация ще помогне на някои да си стопят кредитите, а при завъртане на милиардите от офшорните сметки през курса на обезценения лев ще могат да доприватизират инфраструктурата, енергетиката, националните медии и …каквото още е останало. А повечето от тези милионери, обичат Русия повече от България!

  С година закъснение костовата Лаборатория „прозря” ролята на путинова Русия в дестабилизацията на България. Толкова ли не съзря Костов, че февруарският метеж и Костинбродската фалшификация бяха част от добре обмислен и реализиран сценарий. Или просто и той беше част от него…

  – Костов като финансов експерт прави опити да посочи изход от някои кризисни ситуации, включително и с КТБ…

  – С още по-голямо закъснение ни заля с експертни оценки и съвети за банковата криза в КТБ, спестявайки истината за личния си и семеен интерес към банката. На какво ли се дължи тази закъсняла и „загрижена“ реакция на големия професионалист?

  За мен няма изненада в позицията, която Иван Костов защитава за КТБ, както няма изненада и в това, че през 1990 мнозинството на БКП/БСП във ВНС го направи финансов министър в програмното правителство на Димитър Попов. Повери му да пази дълго укриваните 45 годишни финансови тайни на компартията-държава. И той се справи. Опази ги! Не последва нито едно разкритие за изчезналите милиарди, валутните финансови потоци и парите на външнотърговските дружества. Нито едно! Нито през 1990/91 нито през 1991/92. А и съвсем нищо, вече в ролята му на министър-председател през 1997/2001.

  Изказване на Костов за КТБ от преди няколко дни по Нова ТВ беше витиевато, но добре премислено подкокоросване за предизвикване на финансова криза с непредвидими последици. Или пък… предвидими…Абсолютно логично Костов се позовава на екпертната оценка на икономисти от лукановата школа като Емил Хърсев. Но се наслушахме на елейните слова на Хърсев и през 1996г.

  – От началото на прехода на Командира се приписва все, че реди политики и играчи в комбинация с Андрей Луканов – мит или истина е това?

  – В продължение на години с Едвин Сугарев повтаряме за ролята на тандема Костов – Луканов и за това как беше планирано да се състави програмно правителство с помощта на Луканов след свалянето на Виденов, и само убийството на Луканов попречи на плана. Много хора са забравили ролята на Костов в събитията от 1996/97 и голямата инфлация. Останал е само митът за януарския спасител-революционер. Но колко помнят, че Костов заедно с лукановите протежета Емил Хърсев, Валери Борисов и др. попречиха валутния борд (тогава наричан Финансов съвет) да бъде въведен още през есента на 1996?

  – Защо забравяте отговорността от тогавашния министър-председател и ръководител на БСП Жан Виденов?

  – Не снемам никаква вина от Виденов. Неговото правителство и мнозинството на БСП в Парламента направиха доста безобразия, но през есента на 1996 под натискът на Международния валутен фонд беше Жан Виденов да се съгласи да въведе валутния борд за да се спре инфлацията. Ако отворите старите вестници и финансовите специализирани издания ще видите, че икономистите от кръга на Луканов и Иван Костов през есента на 1996 организирано заклеймиха това въвеждане на валутния борд като „национално предателство, финансова окупация и загуба на суверенитет“! Ето няколко мнения, публикувани в „Капитал” – тук.

  Жан Виденов беше обречен, още повече след като се опъна на Луканов, а и на Москва за „Топенерджи“. В партията центробежните сили го принудиха да сдаде партийния пост, а по късно и правителствения… Но кой потърси отговорността от тези, които съзнателно попречиха Валутният борд да бъде въведен през есента на 1996 при курс на долара към лева 1:270 за да се осъществи през пролетта на 1997 , когато хиперинфлацията обезцени лева до 1:3000.

  Месеци по-късно, но вече при голямата обезценка на лева, критиците на борда станаха най-ревностните му радетели. Но… междувременно се обезцениха спестяванията на хората, обезценяването на лева доведе и до обезценяване на задълженията на всички онези, които бяха получили милионни необезпечени кредите от банките. И така кредитните милионери вече дължаха стотинки в левове, а изнесените си валутни спестявания обмениха в страната при вече високия курс на долара. И докато протестиращите на 4 февруари 1997 се радваха на победата си, кредитните милионери, производни на ЦК на партията, на ЦК на комсомола и на структурите на Държавна сигурност се радваха двойно повече! Осъмнаха след януарските събития с нищожни задължения към банките, които им бяха налели милиони необезпечени кредити, за да може да си направят схемите и да развъртят „честния си частен“ бизнес. Банкерите отпускали кредити… и те се оказаха сътрудници на ДС…

  Всичко това доведе до факта, че в началото на 1997 г. обикновените българи останаха с мизерни пари в джобовете си и загубени спестявания , а добрите „наши“ момчета бяха надиплили пачките за участие в предстоящата приватизация. Още от втората половина на 1996 се подготвяше свалянето на Жан Виденов и съставянето на програмно-експертен кабинет на Луканов и Костов. След убийството на Луканов, договорката продължи с Първанов и Николай Добрев. Вашият сайт първи публикува преди една година Стенограмата от скандалното заседание на НКС на СДС от 14 януари 1997г. (Виж документа ТУК). На четвъртия ден от протестите на 10 януари ни беше наложено да обсъждаме възможността за съставяне на програмно правителство между БСП и СДС. Само съпротивата на така наречените „Кинжали” попречи на този план на Първанов и Костов, и той не беше задействан. Добре е да си припомним и тази Стенограма от 117 стр., защото тогава хората по блокираните кръстовища, магистрали, градове и села, и студентите в окупираните университети не са подозирали, че им се готви и такъв сценарий. Тя е наръчник по политическа демагогия и манипулация. С всички действия през 1996 и 1997 г. приближените на Луканов, а по-късно на Първанов и Иван Костов обслужиха кръговете, на които бяха продадени най-вкусните хапки от българската икономика. И отново те бяха свързани с БКП, ДС и с Русия.

  – Вие също бяхте част от тогавашното СДС, някой може да си каже, че имате лични сметки за уреждане с Костов и затова сте толкова остър.

  – Нямам лични сметки. Сметката я плащаме всички ние вече 25 години.Точно поради откритата ми съпротивата срещу всичко това отказах да стана член на партията СДС и то когато тя идваше на власт. Сметката е, че благодарение на тази новоналожена от Костов, Бисеров, Цонев и др. политика изграденото с много труд, в продължение на години, доверие към Съюза на демократичните сили от 52% се сгромоляса до 2% и бяха излъгани надеждите на милиони българи. Бяха погазени и принципите, заради които хората ни вярваха. Хората по площадите не знаеха за всички тези задкулисни игри и не бяха дали гласа си за максимата на Командира: ” Животът е по-силен от скрупулите.” Може да я прочетете в статията на в. Капитал от ноември 1996г. „Новото лице на СДС пъпчаса от мутри”, която визира среща на ръководството на СДС с бизнеселита – Маргина , Кюлев, Тадъръков и други представители на „честния частен бизнес”. (Виж статията ТУК)

  Никога седесарите не са вярвали, че техния любим председател ще осигури два президентски мандата на агент Гоце.

  Най-голямата измама е, че Костов започна да се възприема като емблемата на СДС. Та той в началото на 90-те години ненавиждаше седесарите, беше му досадно да ходи по митинги и да е сред хората, но постепенно успя да ги омае и да създаде култ към себе си, и то сред най-твърдите софийски привърженици на СДС. Но те никога не чуха или не искаха да чуят неудобните истини. Казвам го с болка, защото познавам хиляди изключително качествени и интелигентни привърженици както на ДСБ, така и на това което остана от СДС, но като, че има някакво странно обсебване от личността на Костов при много от тях.

  – Разполагате ли с факти, които потвърждават връзки и зависимости на Костов с Луканов и задкулисието в БСП, или 25 години повтаряме само митове?

  – Слава богу много от свидетелите и участниците от онези времена са живи и здрави, а има и предостатъчно факти. Един от тях е свързан с падането на първото синьо правителство на Филип Димитров. Не бих искал и нямам право да ангажирам Филип, но ще кажа нещо, което преди две години споменах в едно интервю , но отново никой не ми повярва. Става дума за ролята на Иван Костов при неуспеха на поискания от Филип Димитров вот на доверие в края на септември 1992. През ноември 1991г. след спечелени с малка преднина избори СДС беше излъчило правителство на малцинството с министър председател Филип Димитров, което без да има подписано споразумение се поддържаше с гласовете на ДПС. Започнаха така необходимите икономически реформи. Започнаха първите стъпки за възстановяване на собствеността и връщането на земята. България започна да стъпва на краката си, излъчваше финансова стабилност, извоюва си мястото и на лидер на Балканите, а това не влизаше в сметките на Кремъл и българската мафия. Тепърва предстоеше да се прави бизнес от нарушаване на югоембаргото, да се завоюват икономически територии с бухалки, да се точат банки и хората на задкулисието нямаха нужда от правила и ред в държавата. През 1990 г. по време на двете правителства на А. Луканов бяха усвоени изнесените в задгранични дружества капитали, вложения в чужди банки и пр. За кратко време първият кабинет на СДС създаде сериозни затруднения на планираното забогатяване. Министър-председателят Ф. Димитров обяви война на мафията във всички нейни форми и издигна за мото на своето управление: „България – нормална държава!” Видимо му се присмяха, но неочаквано радикалната позиция на премиера принуди комунистическите стратези, апарата на ДС и президента Желев да положат значителни усилия в съчиняването на компроматна кампания за неговото сваляне.

  През 1992 г. , в началото на лятото, след поредица от над 40 профсъюзни стачки се играеше и сложна игра за сваляне на първото демократично правителство, в която бяха включени много хора и служби. От президента Желев през директора на разузнаването Бригадир Аспарухов, шефа на следствието Ани Крулева, печатните и електронните медии та до новоназначения руски посланик Авдеев. Наскоро във връзка с един проект за 25 годишнаната от началото на промените преподреждайки видеоархива си и запазени документи и вестници от 1991-1996 намерих копие на писмото на Иван Костов до Филип Димитров от септември 1992 г., малко преди гласуването на вота на доверие към правителството. Бях забравил, че съм запазил този къс хартия, въпреки , че пазих спомена в паметта си. Тази кратка бележка в две точки е написана на ръка от Костов и съдържа две интересни провокации.

  – За какво конкретно става дума?

  – Едната провокация е внушението, че част от парламентарната група на БСП няма да подкрепи ДПС при гласуването на вота. Това уверение Костов получил лично от Георги Пирински, който тогава е под контрола на Луканов. Условието разбира се е да се смекчи преследването на Андрей Луканов, който се намираше в следствения арест. Втората е, че турското правителство има интерес от дестабилизацията на България. И двете са перфектно пласирано оперативно кагебистко мероприятие за дезинформация с дълготрайни последици за страната ни. Ето копието от собственоръчното писмо на Костов до Филип (Виж прикачен файл 2). Вотът не мина.Копие от оригинала на писмото на Костов и дешифрираният текст:

  „Филипе,

  1

  Имах среща с Георги Пирински. Даде ми ясно да разбера, че тези който си правят сметка че цялата фракция на БСП ще гласува автоматично с ДПС с/у правителството сигурно ще останат разочаровани.

  Съвсем сигурно това ще стане ако „се цивилизова“ преследването на Андрей Луканов или се дадат ясни сигнали че ще има изменение в тази желана от тях посока.

  Ето защо варианта, разчитащ на управление на страната от „послушна“ фракция на БСП, може да бъде опроверган.

  Може би ще приемеш съвета ми да направиш контакти за изясняване на този момент, който може би ще се окаже решаващ.

  2

  В секретна информация се съобщава, че турски държавни делови среди са направили изявление за кризата в България ще се задълбочава, че те ще изчакат страната да падне „на колене“ и тогава „ще влезнат“.

  Това сериозно съвпадение с поведението на ДПС в момента, както и очевидното нежелание на турските дипломати и министри, посещаващи България, да вразумят Доган, ти дава възможност, ако искаш да говориш за „национално предателство“ или може би по-добре за нечие желание за „босненизация“ на българската политическа криза.

  Това е сериозна атака с/у ДПС и ще разколебае още повече части от фракцията на БСП. (виж. 1)

  Можеш да го използваш, можеш да ме оставиш мен, аз ще го направя.“

   

  Правителството не получи доверие. Срещу него гласуваха депутатите от БСП, ДПС и част от групата на СДС – така наречените „Сини мравки”, които по късно напуснаха съюза. СДС трябваше да излъчи нов състав на Министерски съвет. ДПС постави условия кой може и кой не да бъде премиер на новото правителство за да гарантират мнозинството при гласуване. Да ви звучат познато някои съвпадения? Определени среди в БСП, ДПС и СДС искаха да поставят Костов на мястото на Филип. Настояването на Филип Димитров и част от ръководството на СДС беше да не се поддаваме на натиска и изнудването и да се отиде на незабавни предсрочни избори. Въпреки гласувания в парламента вот, правителството имаше висока обществена подкрепа и предсрочните избори щяхме да спечелим с резултат по висок от 1991 г. Но сценарият на кукловодите беше друг. Тогава последва правителството на мафията на проф. Беров с мандата на ДПС и подкрепено с мнозинството на ДПС и БСП. 20 години по-късно, през 2013 година имахме пак такова правителството на мафията на доц. Орешарски избрано с мнозинството на БСП и ДПС. И подкрепяно, знаете от кого.

  От началото на 2013 се повтаря подобна игра. Отново бе направено всичко възможно да бъде отстранено, този път правителството на Бойко Борисов, което провеждаше прозападна политика, удържаше макар и в криза финансовата стабилност, и да бъде заменено с марионетно правителство на тройната коалиция. Но преди това Иван Костов изяви желание да му бъде връчен мандата за сформиране на правителство по любимата му формула-„програмно експертно”. Пак съвпадения, нали?

  И отново въпросът е КОЙ имаше и има полза от всичко това. Времето само даде отговор. Управление на руската пета колона в лицето на БСП, ДПС и „Атака“ е последният пример за продължаващата руска политическа и икономическа инвазия у нас. За съжаление, част от политиците от партиите съставлящи РБ, през годините съдействаха за това, криейки се зад антикомунистическа риторика.

  През 1993 г. Иван Костов отказа да подкрепи гладната стачка на Едвин Сугарев срещу правителството на мафията на проф. Беров. През 2013 не подкрепи гладната стачката на Едвин срещу правителството на мафията на доц. Орешарски. Затова пък ръководената от него Лаборатория започна срещу заплащане да пише експертни доклади в помощ на правителството, срещу което десетки хиляди протестирахме повече от 400 дни, съветваше министър Йовчев, който потушаваше студентските протести.

  – Страната отново е пред важен избор, имаме ли полезен ход напред?

  – Ако не прекроим съдебната си система, ако не започнат да действат наистина европейски правила, ако не извоюваме енергийната си независимост от Кремъл, в България ще продължава да властва руската олигархия, нейните нашенски слуги и мафията. За съжаление, дори демократични правителства се поддадоха на руския натиск. Голяма част от българската индустрия се владее от близки до Кремъл групировки, а монополистите не бяха ограничавани в достатъчна степен след приватизацията. Това поставя под въпрос жизнеността на българската икономика. Правителството на ГЕРБ се поддаде на натиска на зелените и въведе абсурдния мораториум за проучване на подземните богатства. Но в същото време заложи на добива на газ от Черноморския басейн, което в крайна сметка доведе до свалянето му, тъй като заплашваше да наруши интересите на кремълската енергийна и геополитика.

  – След февруарските събития остана съмнението за участие на прокуратурата и ДАНС във вътрешнополитическия живот? На чия страна продължават да играят тези институции?

  – Повечето от авторите и участниците в Костинбродската фалшификация-преврат 2013, гордо водят депутатски листи за предстоящите в неделя избори. И това се приема за нормално… Няма наказани, няма виновни. А после искаме да сме нормална държава!? Преди година и половина, в статията „Операция фалшификатори“ по повод костинбродското активно мероприятие, написах оценката си за прокуратурата:

  „…Срамно беше да се гледа гъненето и шикалкавенето на тези, които са призвани да се борят с тежката организирана престъпност. И пред очите на цялата публика стана ясно защо мафията се чувства толкова уютно в България!…“

  Авторите и съучастниците в „костинбродската афера“ тогава мълчаха и не отправиха нито дума критика към действията на главния прокурор и неговите заместници. Мълчаха и много време след това, и не осъдиха огромната манипулация в деня за размисъл 11 май 2013. Днес, много от тях „смело“ отправят критики за действията и бездействията на главна прокуратура. Но мълчаха за поредицата от нелепи и смехотворни обвинения към лица, и структури извън кръга на заговорниците.

  Е, не беше ли още тогава ясно КОЙ кого обслужва, или просто не беше изгодно да се говори?

  – Има ли според вас опасност от нов „Костинброд” на 5 октомври?

  – Много хора коментират дали ще има „Костинброд 2“. Даже от правителството ни уверяват, че няма да допуснат „Костинброд 2“. Но защо е този шум, след като нямаше и „Костинброд 1“? Просто през май 2013 имаше активно мероприятие и фалшификация, наречена „Костинбродската афера“. И никой, дори правителството не може да гарантира, че задкулисието на ДС/БСП не ни готви ново активно мероприятие! Вече започна изписването на свастики и полумесеци по училища и църкви. Какво ли са намислили този път?

  – Има ли опасност да бъде използвана етническата карта?

  – Не е спирало използването на етническата карта. Вече 24 години и Доган, и водещите му офицери и господари, не са спрели да ни изнудват с етническия мир, превръщайки България в заложник на перверзната си игра и идеология. С опазването на „български етнически модел“ и заплахата от „босненизация“ през изминалия близо четвърт век „великият“ философ Доган изнудваше правителствата и постигаше целите си на гърба на нищо неподозиращия отруден мюсюлмански електорат. Междувременно натрупаха стотици милиони за превземане и на икономическата и медийна власти, все използвайки лековерието на обикновените хора, които съзнателно бяха заставени да се страхуват от нарушаването на този мир.

  Това е силата на Ахмед Доган и това го прави уж „голям “ политик, а не великото му хидроинженерно мислене. Доган е просто способен изпълнител на стратегиите на КГБ и ДС, а етническия мир е инструмента, с който дерибейства(т) в България, превръщайки я в полигон за зловещите си експерименти! И Доган и Пеевски, и производните им са просто поставените лица, всеки отговарящ за своя ресор. Разпределили са си политиката, икономиката и медиите, и имат много помагачи, платени и волнонаемни. А и дежурни катализатори и дразнители като „Атака“, „Цензурата“ и други „патриотични“ мутанти на службите.

  Мислите ли , че ако не бяха зад гърба им мозъчните тръстове на ДС/КГБ, то тези хора можеха, а и щяха да си разиграват коня и да въртят толкова години България на пръста си?

  Така както на България й трябва диверсификация (разнообразяване или право на избор) на енергийните доставки от Русия, така и на българската политика й трябва диверсификация на вота на българските мюсюлмани от диктата на ДПС. На българските мюсюлмани, на тези хора с подути от работа мазолести ръце трябва да се предостави правото на свободен избор. Избор на членство и гласуване за политически партии ,отговарящи на техните убеждения, а не задължително членство и гласуване под заплаха за етническа партия, което е забранено и от Конституцията на Република България.

  – Какви са надеждите ви 5 дни преди изборите, с какво трябва да се преборим?

  – Бих искал да стане възможно това, което е записано в програмната декларация на Движение”22 септември”: България да отстои своята независимост и европейския си избор. Духовността, образованието и културата да станат основа за икономическия просперитет на Отечеството ни.

  Много ми се иска хората да се преборят с апатията и да осъзнаят важността на тези избори. Със сигурност една от предизборните тактики на БСП е да предизвикат ниска избирателна активност. За да няма ясно и стабилно мнозинство в парламента. Отново се чуват гласове за бойкотиране на изборите. И си казвам : Как пък не ни дойде акъла?

  Ако не гласуваме, бъдещето ще ни се определя от купените малцинственни гласове и от дисциплинираният комунистически вот на изведения под строй застаряващ електорат на БСП. И младите хора ще продължат да напускат България. Ако ви харесва това… протестирайте и пасувайте. Но помнете 2013-2014! Най-важното сега е на предсрочните избори да победи този или тези, които да гарантират такова стабилно мнозинство, което да надделее сигурните избиратели на БСП, ДПС и техните клонинги. Избирателната активност трябва да е изключително висока и избирателите да са мотивирани, че именно от тях зависи промяната към добро и стабилността на страната ни, особено в този напрегнат за света момент.

  Много се надявам, че и по-младите и по-възрастните привърженици на демокрацията, които се чувстват непредставени, и се колебаят дали и за кого да гласуват, са разбрали вече кой, кой е и са се научили да оценяват качествата не според красивите приказки, а според делата и последствията от тях.

  Прикачени файлове:

  Fondaciya_BBG.pdf (Изтегли)
  Kostov_Pismo.pdf (Изтегли)

• Г. Котев: Как министър Щонов обслужва грабежа с вдигане цените на тока

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  6-ти август 2014 г., служебния кабинет на Георги Близнашки, подреден от ГЕРБ-ерския президент Плевнелиев, встъпва в длъжност.

  27-ми август 2014 г., министърът на енергетиката Васил Щонов дава първото си телевизионно интервю за бТВ. То е публикувано на интернет страницата на повереното му ведомство, което прави удобно използването му, за онагледяване на механизма за манипулация на народонаселението. Ето линка към интервюто:

  Васил Щонов: Реформирането на енергийния сектор ще гарантира неговата стабилност в дългосрочен план
  
  

  Министър Щонов не възразява срещу заявената от вицепремиера (и негова ресорна шефка) от предния ден, че НЕК губи по 50 милиона лева на месец от дисбаланса в цените, по които компанията купува и продава електроенергията.

  

  26-ти септември 2014 г., министър Щонов дава пресконференция, за да защити необходимостта от 10% поскъпване на тока от 1-ви октомври и последващо поскъпване до достигане на 150% от сегашните нива, т.е. с 50% на горе. Пак от сайта на МИЕ:

  Васил Щонов: Предприехме съвкупност от мерки за намаляване дефицита в енергетиката
  
  

  Оп-палянкааааа….! Завесата се вдига? Щонов дава конкретни числа и това ни развързва ръцете да смятаме. След като няма изрично уточнение ние разбираме, че става въпрос за среднопретеглени (нормирани) цени по отношение на целия микс, т.е. не за конкретен източник (въглища, уран, слънце, вятър, вода или биомаса), а за всички заедно.

  Първо – установяваме, че разликата в цените на които НЕК купува и продава е 52 лева.

  Второ – проверяваме какво е средното натоварване на родната енергийна система от сайта на Електроенергийния системен оператор и приемаме, че то е около 3900 МВт, независимо, че на моментната снимка, която направих за онагледяване, то е по-голямо:

  

  И сега се хващайте за калкулаторите! Денят има 24 часа? Тогава 3900 х 24 = 93 600 МВт.ч, т.е. среднодневно цяла България консумира 93 600 мега-ват-часа електроенергия. За тези от вас, които предпочитат по-популярната мерна единица, това прави 93 600 000 (деветдесет и три милиона и шестстотин хиляди) кило-ват-часа (КВт.ч). Приемаме, че месеца се състои от 30 дни? Тогава 93 600 х 30 = 2 808 000 МВт.ч. Такова количество електроенергия средномесечно НЕК купува по-скъпо и продава по-евтино, с разлика в цените от 52 лева? Тогава 2 808 000 х 52 = 146 016 000 лева, или почти 150 милиона лева!!!
  

  Какво получаваме на практика, уважаеми дами и господа? Излиза, че средномесечната загуба на НЕК е ТРИ ПЪТИ по-голяма от заявеното от вицепремиера Захариева и мълчаливо прието от министър Щонов. Кое от двете е вярното? Или по-поавилно е да се попита дали въобще едно от двете е вярно?
  

  Аз съм категоричен, че нито едната от двете „пързалки“ не е вярна. Това може да се докаже, ако бъде осветена цялата информация, която се използва за определяне на цената в микса, а още по-добре – цялата информация от закупуването на горивата, през производството и препродажбите по веригата. Тогава ще стане още по интересно…

  КАТЕГОРИЧЕН ИЗВОД – министър Щонов и вицепремиер Захариева най-нагло лъжат и целят обработване на общественото мнение в посока приемане „неизбежната необходимост“ от повишаване цената на тока, с цел бъдещи грабежи.

  Допълнителни аргументи!

  Вчера, 29 септември 2014 г., беше публикувана авторитетна класация на 100-те най-добри (ТОП) компании в Юго-Източна Европа и в нея НЕК (Националната електрическа компания) е на завидното 19 (деветнадесето) място! Класацията можете да разгледате в детайли от ТУК. (Повече за изследването и извършителите от ТУК.)

  

  И конкретната позиция на „предфалитната“ НЕК:

  

  Излиза, че за 2012-та година НЕК е загубила под 100 милиона лева, а за цялата 2013-та – под 150 милиона лева. Ако продължите да довършите сметката, която започнах по-горе, ще стигнете до „загуба“ на НЕК на годишна база с много над 1.5 милиарда лева!!!
  

  Посочените в класацията загуби на НЕК за двете предходни години се дължат най-вероятно на резкия спад в потреблението на електроенергия в страната през тези две години, а не на разлики в цените.

  Вече са изминали близо 100 часа, откакто министър Щонов е дал въпросната пресконференция, на която се саморазобличава в нагла лъжа, и аз нарочно изчаках този период, за да видя дали някой от безбройните енергийни „експерти“ да направи и ви предложи този елементарен сравнителен анализ. Ъ-ъ! Нито „експерти“, нито „политици“, нито „медии“, нито „институции“. НИ-КОЙ!

  А вие, като се запознаете с фактите идете след 5 дни и пак им гласувайте доверието си! Те ще ви се отблагодарят с ново повишение от 1-ви януари. Честито!

  .
  

• Огромен плаващ остров може да стане собственост на България?

  Бизнесмен иска да дари на България плаващ остров с площта на Белгия

  .

  Виктор Иванов, в. „24 часа“
  

  

  България може да разшири територията си с още 27 хил. кв. км, като обяви за свой остров в Тихия океан, който се намира на около 1000 км северно от Нова Зеландия и на 16 000 км от България. В момента той е собственост на компанията на българския бизнесмен В. Б., който го предлага на държавата официално. Площта на острова е колкото на Белгия (30 хил. кв. км), или една четвърт от тази на България, пише той в предложение до президента Росен Плевнелиев.

  Бизнесменът пожела да остане анонимен от страх, че може да му бъде оказван натиск от престъпни групировки, но името му, както и това на компанията, се пазят в редакцията на в. “24 часа”.

  Островът е природен феномен, тъй като е плаващ из океана, образуван от вулканично изригване, дължината му е 480 км, а ширината 57 км. Собственост е на

  регистрираната в Панама компания на В. Б. “Ван Мепел Инк”

  от 2013 г., става ясно от писмото на бизнесмена до президента Росен Плевнелиев, с което той предлага на държавата да присъедини имота му към България. Писмото е внесено на 16 септември, след като преди това 3 месеца В. Б. чака отговор от Министерския съвет и МВнР. Там внесъл предложението си на 1 юли, когато на власт бе правителството на Пламен Орешарски.

  Отговор все още няма, но дни след като пратил предложението,

  се появил брокер на имоти с пълната преписка от МС,
  
  твърди бизнесменът. Той искал да посредничи за продажбата на острова. След това се е появил и международен инвеститор с идеята В. Б. да обяви острова за независима държава.

  Бизнесменът обаче държи да го обяви за българска територия. Дори предлага 10% от острова да стане държавна собственост.

  Това означава, че България ще има право и на 10% от парите, които биха били спечелени, ако островът бъде продаден.

  Островът е от пемза, която е образувана от бързото охлаждане на лавата в морската вода. (Още за острова – долу.)

  България може да спечели от това, че международното право не предвижда никакъв статут за т.нар. плаващи острови, се твърди в писмото на бизнесмена до Плевнелиев. Той прилага и становище на професорите по международно право Александър Янков и Иван Владимиров, че страната ни може да обяви острова за своя територия и да защити тази позиция в ООН.

  В момента островът носи единствено служебна сигнатура YJNI според записа в активите на панамската компания.

  “Сам финансирах експедиция, която да отиде до острова и да му постави вимпел, както и да го обяви за моя собственост”, разказа пред в. “24 часа” В. Б. Направил го през офшорка по финансови причини.

  “Ако го бях записал на българската компания, нямаше да мога да платя данъците на такъв актив и щях да фалирам”, обясни бизнесменът.

  Всъщност той се е възползвал именно от правния вакум по отношение на плаващите острови. Неговият е образуван от изригване на вулкан през 2012 г. и е описан от пилоти на новозеландските военновъздушни сили. Нова Зеландия, както и островите Фиджи и Кук, които също са наблизо, не са предявили претенции към него, защото е извън техните териториални води. Като го обявява за актив обаче, компанията “Ван Мепел Инк” го превръща просто във вещ и единственото, което може да направи, е да го раздроби.

  

  Ако го обяви за своя територия, освен острова

  България ще владее и три* морски мили

  околовръст като териториални води и 200 морски мили като изключителна икономическа зона. Тоест ще има право както на рибните богатства, така и на евентуални залежи на нефт, газ и всякакви други изкопаеми на дъното на океана, обясни В. Б. Площта на икономическата 200-милна зона е по-голяма от цялото Черно море, се твърди в писмото на бизнесмена до Плевнелиев.

  В. Б. предлага и България да предложи на всички в ЕС островът да бъде обявен за общо владение на съюза.

  Така можело да се осигури опазването му от завладяване, тъй като страната ни няма силен военноморски флот, който да го направи сам. В писмото си до Плевнелиев той изтъква и, че с обявяването на острова за българско владение България ще разшири своята територия за първи път в своята история.

  

  Образуван е през 2012 г. от изригнал вулкан, ако се продаде като материал, може да струва 5 трилиона долара

  Oстровът, завладян от В. Б., се образува през 2012 г. след изригване на подводен вулкан. Учените тогава твърдят, че вероятно става въпрос за изригване на вулкана Моновай. При бързото си охлаждане лавата задържа в себе си газовете от изригването и по този начин образува огромен скален блок от пемза, който е по-лек от водата и се носи на повърхността на Тихия океан.

  Първоначално новият остров е наблюдаван от пилоти от новозеландските ВВС, има и няколко изследователски експедиции. Появяват се намерения на океанолози по неговото движение да изследват теченията в Тихия океан. Никой обаче не предприема действия да обяви плаващия остров за своя собственост.

  В. Б. твърди, че е научил за съществуването му от интернет. Направил консултации и чрез регистрираната в Панама компания изпратил експедиция да постави на острова вимпел на фирмата и да го впише в активите. Това става на 28 юни 2013 г., когато фирмата “Вен Мепел Инк” издава първия си нотариално заверен акт за собственост.

  На 29 януари 2014 г. е издаден втори акт на фирмата, с който се констатира, че плаващият остров е открит и посетен от специално наети от компанията хора, които са поставили на него метален вимпел със знаци на фирмата, и е обявено встъпването във владение.

  Островът представлява скална маса от 35-40 млрд. тона вулканична скала пемза според проучване на геолога Константин Ранкс. Според него, ако бъде продаден като инертен материал, стойността му би била 5 трилиона долара при цена от 150 долара на тон материал. Пемзата била подходяща за укрепване на бреговете на заплашени от покачващото се ниво на световния океан държави като Холандия и Италия.

  Островът обаче може да бъде и закотвен както по изкуствен път, така и по естествен, ако се закачи за върха на подводна планина. Тогава всички богатства в изключителната му икономическа зона – рибни ресурси и подземни богатства, ще са собственост на държавата, която го владее.

  

  Новите острови са ничии, докато не са окупирани

  Kонвенцията за морско право на ООН не е предвидила правила за определяне на правния статут на новообразуваните острови, пише в становище към предложението на В. Б. българският специалист по международно право проф. Александър Янков. Той е и председател на комисията по международно право на ООН, както и учредител на международната асоциация по морско право. Бил е съдия в международния трибунал по морско право в Хамбург.

  Липсата на правна уредба за новите острови се дължи на изключителната рядкост на тяхното образуване, обяснява професорът. Има обаче практика, според която при възникване на нови острови в открито море те са ничии, докато някоя държава не ги окупира и не уведоми за това ООН и останалите държави. Заради тази правна дупка към плаващия остров може да бъдат приложени правни и фактически действия, за да се придобие собственост върху него, твърди проф. Янков. Той съветва панамската компания да прехвърли острова на българско юридическо лице.

  Така автоматично върху него се разпростират българските закони, както и тези на ЕС. След това пък българската компания трябва да дари част от него на България, а МС да издаде акт за държавна собственост. Така вече островът щял да е суверенно територия на България, а паралелно с това да стане и част от ЕС, твърди професорът.

  Янков препоръчва българските дипломатически представители спешно да запознаят останалите държави в ЕС с новата придобивка на страната ни и да потърсят тяхното съдействие за опазването. Причината е, че в района се преплитат интересите на Нова Зеландия, Австралия и Япония, които са морски сили, докато България не е. В момента Япония и Китай водят спор пред ООН за новообразувани вулканични острови, припомня той в становището си.

  

  ____________________________________________

  * 12 морски мили.

• Пет причини младите да не гласуват

  Илиана Райчева, Радио България

  .

  

  Когато започнат да се планират предизборни кампании, всички партии се кълнат в младото поколение. Накрая се оказва, че пак са го изпуснали като избирател.

  „Основната причина, която касае не само младите, а и голяма част от българското общество, това е разрушената символна връзка между политическия елит и българските граждани, функционално наречени избиратели. Тази нарушена връзка тотално е подменила доверието с отрицание на елита, което е форма на кризата на легитимност на цялата ни политическа система. След като имаме усещането, че политическата система не произвежда смислен резултат, който ни касае като общност и всеки един поотделно, нормално е това да се отрази и в отношението върху елитите”, коментира политологът Страхил Делийски, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, в ефира на Радио България. Той формулира пет причини младите да не участват във вота:

  „Защо да се полагат излишни ресурси за кампания, след като младите не гласуват?”

  Младите в столицата искат политици с морал, а техните връстници в малките градове и в селата – работа и заплати. Лошото е, че партиите ги възприемат като една група и резултатът е ясен.

  Всички партии декларират, че ще поставят младите в центъра на своята кампания, но това не се случва.

  Елитите спорят за виновност и минало, а младите си говорят за перспективи и бъдеще.

  „Модерно е да си активен” – представителите на „градската младеж”, които участваха в протестите, родиха едно ново „ние”.

  „Нямаме работа и никой не се интересува от нас” се е превърнало в трайно разбиране за ролята на младежите от малките населени места в политическия процес.

  „Младежките партийни организации са банка с послушни кадри” и само се симулира подмладяване и политическа промяна. Позволява се главно на един тип млади да навлязат в дебрите на голямата политика. Те не могат да бъдат пример за своите връстници.

  Страхил Делийски коментира и от какво могат да бъдат провокирани да застанат пред урните младите българи, живеещи в чужбина.

  Запис на интервюто на Илиана Райчева със Страхил Делийски може да се чуе в сайта на БНР.

   

• Проф. Доналд Гарнър: Русия, Асад и кюрдите могат да помогнат на САЩ срещу ИДИЛ

  Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор

   

  Проф. Доналд Гарнър, „Уолстрийт джърнъл“

  

  Заканата на президента Барак Обама да ликвидира т. нар. „Ислямска държава“ чрез създаване на съюз на засегнатите страни бе очаквана с нетърпение в САЩ и може да проработи, ако той избере подходящите съюзници. Но да се направи такъв избор, не е лесно. Той прилича на избора, пред който се изправи Франклин Рузвелт през 1941 г. Нацистката военна машина бе нападнала Русия и бе пред вратите на Москва и Ленинград, когато президентът Рузвелт направи трудния, но мъдър избор да подкрепи Сталин. Въпреки че Сталин бе избил десетки милиони невинни руснаци, решението на Рузвелт да изпрати милиарди в оръжия на този най-жесток диктатор бе решаващо за предотвратяването на още по-зловещ Холокост. По-добре комунистическа Източна Европа, отколкото нацистка Европа.

  Рузвелт не размаха пръст едновременно на Сталин и Хитлер и не ги смъмри еднакво, че са злодеи, нито предложи нещо толкова глупаво като 500 млн. долара за съживяване на разбитата белогвардейска армия. Вместо това той просто призна, че

  Сталин е по-малката опасност от Хитлер за света

  Естествено, щеше да е по-добре да се избавим и от Хитлер, и от Сталин, но нямаше как. Още тогава нашите политици разбраха, че много често най-доброто е враг на доброто.

  Сега президентът Обама трябва да избере по-малката от две злини. В Сирия ще победи или новият халифат на ИДИЛ, или президентът Асад, защото няма как да се отървем от двамата при липса на желание да изпратим постоянна окупационна военна сила. Режимът на Асад не заплашва Америка, не е заплашвал Израел и е единствената сила в Сирия, която няма да изтреби древните християнски общества от Леванта или кюрдите от Северна Сирия. Асад не е добро момче, но не е ИДИЛ. Здравият разум показва, че правителството му би използвало много по-добре 500-те милиона долара, отколкото водевилните войници на Свободната сирийска армия. Залъгваме се, че ще намерим и обучим ислямски бунтовници, на които ще можем да вярваме, че ще воюват, и то само срещу ИДИЛ. Ако финансираме предполагаемо умерени ислямисти, поемаме голям риск да предизвикаме пълен хаос в Сирия чрез елиминиране или отслабване на властта на Асад. Мислете си за Либия, но умножена по 10!

  Обама трябва да приеме факта, че Арабската пролет, която харесваше толкова много, просто не върши работа. Когато помогнахме за свалянето на Кадафи в Либия (и то след като Муамар се отказа от програмата си за атомно оръжие), какво получихме? Убийствена анархия, която струва живота на нашия посланик и заплаши да се превърне в още едно бойно поле на ИДИЛ. Също така Обама бе доволен, когато Мубарак бе изритан от Египет, но тогава „Мюсюлманските братя“ поеха властта и бяха на косъм от налагане на истинска ислямска тирания. Какво направи Обама после? Просто спря военното сътрудничество и оръжейната помощ за новото светско военно правителство и ни спечели омразата на всички в Египет.

  Нашият най-силен, най-сигурен съюзник в Близкия изток е Русия

  Тя има достатъчно продължителна разправия с радикалния ислям и нейният съюз с режима на Асад би могъл да придаде някакъв смисъл на нашите усилия по този дълъг път. Като нация трябва да се събудим и да видим грубата реалност, че ислямът продължава своята 14-вековна война срещу Запада. В тази светлина се вижда, че Русия е нашият естествен съюзник в смутния свят. Като първи знак за някакво чувство на отговорност пред света правителството на САЩ трябва да сключи сделка с Путин за санкциите и Украйна и да се захване с възловата задача за унищожаване на ИДИЛ.

  Ако пряката подкрепа за Асад и сътрудничеството с Русия са твърде смущаващи за финото чувство за справедливост на Обама, може поне да се дадат оръжия на кюрдите в Сирия и да бъдат обучени за война с ИДИЛ. Кюрдите не се стремят да свалят Асад и само на тях може да се има доверие, че ще се бият единствено с ИДИЛ. Те просто се опитват да се отделят в анклав на север, а не да превземат Дамаск и да започнат да избиват шиити и да режат глави на християни. Сирия сега е сърцето на ИДИЛ и това сърце може да бъде изтръгнато само от кюрдите и Асад, защото те са единствените играчи, притежаващи необходимата ограничена амбиция да направят работещ съюз.

  Администрацията на Обама просто трябва да признае, че когато сме нахлували в ислямски държави, винаги сме ги оставяли много по-съсипани и опасни, отколкото сме ги заварили. През последните 40 години всеки американски президент без Джордж Буш-старши е злоупотребявал с американската сила и последствията от това са подкопавали нашите позиции в ислямския свят и нашата национална сигурност. Картър помогна да бъде сменен шахът на Иран с аятолаха, а Рейгън помогна на „Ал Кайда“ да свали комунистическия режим на Афганистан и да го замени с талибаните. Клинтън нападна Сърбия, бомбардира Белград и създаде жалката мюсюлманска държава Косово. Путин обича да сочи този пример, за да оправдае своята интервенция в Украйна. Но най-много се отличи Джордж Буш, който нахлу в Ирак (след като страната се отказа от оръжията си за масово унищожение), и сега Ирак се превърна от изолирана диктатура в жалка разрушена държава, която е рай за най-лошите от джихадистите. Халифът на „Ислямска държава“, който сега управлява от Мосул голяма част от Ирак, щеше още да си чете Корана в затвора, ако Саддам Хюсеин беше жив.

  За беда американският наивитет улесни

  разпространението на метастазите на радикалния ислям и платихме на 11 септември, като продължаваме да плащаме и досега. Американската пожелателна политика към ислямските държави изглежда така – прекрасен свят без лоши хора, който магически ще се появи, стига да осигурим на всички мюсюлмани възможността да разкъсат своите държави на парчета.

  Надявам се, че Конгресът ще отвори очите си за реалностите в Сирия, Ирак и ИДИЛ и ще откаже на Обама да се доверим и въоръжим „умерените ислямски бойци“, които искат да свалят нашия истински ужасен съюзник – президента на Сирия Башар Асад. Тези, които гласуват за стратегията на правителството да подкопае властта на Асад, би трябвало да обяснят защо замяната на Асад с ИДИЛ е добра за Америка. Сигурно Халиф Ибрахим ал Багдади от „Ислямска държава“ се моли всяка нощ Конгресът да отпусне на неговите най-слаби врагове тонове пари и модерно оръжие. ИДИЛ ще ги присвои още по-лесно, отколкото заграби американското оръжие, изоставено от иракската армия в Мосул.

  Когато опре до Арабския свят, Америка показва изумителна неспособност да различи приятел от враг. Нека този път да направим точния избор. В Близкия изток само интересите на кюрдите, сирийското правителство и Русия съвпадат с интересите на Америка.

  Източник:  в. „Сега“

• Environmental Effects of Coal Bed Methane

  By M. Brian McMahon, Вrianmcmahonlaw.com
  

  Coal bed methane extraction is one of the nation’s fastest growing alternative energy industries, currently accounting for approximately seven percent of the nation’s natural gas supply. Coal bed methane extraction is a process for collecting methane reserves from coal deposits. The increasing demand for alternative energy sources and cleaner burning fossil fuels will undoubtedly continue to stimulate growth in this emerging industry. Although coal bed methane is touted as „clean“ energy; the extraction of coal bed methane has significant environmental consequences on the local ecology. At particular risk are local residents, farmers and businesses relying on ground and surface water for domestic purposes.

  What Is Coal Bed Methane?

  Coal bed methane is a natural gas by-product of coal formation. During coal formation, organic matter is chemically broken down into simple organic compounds. Methane is a by-product of this breakdown.

  Coal is very porous but lacks matrix permeability. In other words, water can seep into coal but can’t flow through it. Naturally occurring fractures in coal allow ground water to permeate the coal and provide the means through which the methane is stored in the coal bed. Due to coal’s porous nature, methane gas produced during coal formation is absorbed into the coal bed and held in place by the weight of the surrounding groundwater.

  How Is Coal Bed Methane Extracted?

  In order to commercially produce coal bed methane, it is necessary to decrease the water pressure within the coal bed. When the pressure is decreased, the methane gas naturally desorbs from the coal and migrates through the coal bed.

  This natural phenomenon is the basis for coal bed methane production. In extracting methane from coal beds, a well is drilled down to the coal bed and the sides of the well are then encased in concrete. A water pump is dropped down into the coal bed and the top of the well is sealed with a venting pipe to collect the methane. Large amounts of groundwater are pumped out of the coal bed, causing a corresponding decrease in water pressure. The decreased water pressure allows the methane to escape from the coal and migrate along the coal fractures and up into the well. The methane is then pumped from the well through the venting pipe where it is compressed and sold.

  What Are the Environmental Effects of Coal Bed Methane Extraction?

  Water Depletion.

  One of the environmental effects of coal bed methane extraction is the immense quantity of water pumped out of the coal bed aquifers. On average, approximately 12-15 gallons of water per minute are pumped from each well. During the initial phase of production, water is pumped at a very high rate. The extracted water is typically discharged into local streams or reinjected into the ground. Where the coal bed groundwater is relatively pure, surface discharge is the most common method of disposal. Smaller quantities are sometime stored in large pits for evaporation but this method is inefficient to deal with massive quantities of extracted groundwater. The removal and disposal of so much groundwater raises several concerns.

  One concern is that drainage of a coal bed aquifer will cause shallower aquifers to drain into the cavity created by the coal bed water extraction. This is a particular concern for local landowners relying on well water pumped from shallow aquifers, which is often the case, as aquifers used for domestic water wells tend to be shallower than coal bed aquifers. In several reported cases, local water wells have gone dry after coal bed methane operations have begun.

  A similar concern exists for coal bed aquifers that are tributaries to surface waters or adjacent groundwater aquifers, i.e., coal bed aquifers that contribute to other water sources. The drainage of tributary coal bed aquifers can cause a corresponding decline in the water levels of the contributory water sources. Consequently, water depletion from coal bed methane operations can have a significant impact on residents, farmers and businesses relying on affected water supplies.

  Surface Water Discharge.

  Because surface discharge is the most common disposal option for the extracted coal bed water,

  the compositional characteristics of coal bed water can have a tremendous impact on the surrounding ecology. The quality of coal bed water varies considerably from well to well and basin to basin, but, on average, the deeper the coal bed, the more saline the water becomes. Other compositional elements typically seen in extracted coal bed water include:

  • Major Cations (positively charged ions such as sodium, potassium, magnesium, & calcium)
  • Major Anions (negatively charged ions such as chlorine, sulfate, & hydrogen carbonate)
  • Trace Elements & Metals (iron, manganese, barium, chromium, arsenic, selenium, & mercury)
  • Organics (hydrocarbons and additives).

  The saline and sodic quality of coal bed water can have catastrophic impacts on local agriculture when discharged into local waterways. The moderate to high levels of salt in coal bed water can destroy soils and decrease crop production. The salts gather in the root base of plants, making it harder for the plants to extract water from the soil and inhibiting growth. As many farmers make use of stream and river diversion to water their crops and grazing fields, the surface discharge of coal bed water can negatively impact local agriculture.

  Unlike salinity, which measures the quantity of dissolved salts in water, sodic water is measured by the proportion of sodium to calcium and magnesium. Sodic water interacts with fine soils, like clay, and results in the formation of a hard crust that severely impairs water and air permeation. Sodic water can cause a sharp decrease in the growth of crops and other vegetation.

  Chemical & Radioactive Contamination.

  Because coal bed methane extraction depends upon the natural fractures within the coal bed, gas companies routinely attempt to increase the extent of coal bed fracturing in order to boost methane production. Hydraulic fracturing is a technique used for this purpose. Hydraulic fracturing pumps a mixture of heavy chemicals, water, sand and/or other materials down an extraction well under extremely high pressure in order to achieve the desired fracturing. Hydraulic fracturing raises serious concerns because of the chemicals being used and their impact on the local ecology.

  If the coal bed aquifer is tributary to surface water or other groundwater aquifers, chemical contamination can spread into domestic, agricultural, and industrial water supplies. Because hydraulic fracturing typically precedes the water extraction phase, much of the fracturing fluid will be pumped out of the aquifer along with the bulk of the groundwater. Where surface discharge is used to dispose of the extracted groundwater, the fracturing fluid is discharged along with the groundwater directly into local waterways, potentially contaminating water sources relied upon by local communities.

  The types of chemicals used in fracturing fluids vary from company to company. In some states, companies are not required to disclose the chemicals used in their mining operations, so the extent of contamination is still unknown. Based on Material Safety Data Sheets obtained from several coal bed methane operators, many of the chemicals used are highly toxic, water soluble, volatile, and highly mobile-some are even radioactive.

  Despite the fact that large amounts of hazardous chemicals are known to be injected directly into the coal bed aquifer, there is shockingly little oversight. Coal bed aquifers often contain potable or high-quality water and the injection of fracturing fluids into such water sources can permanently contaminate a viable source of water.

  Conclusion

  Coal bed methane production is a rapidly growing industry that will undoubted continue to expand under the nation’s demand for alternative energy sources. Although global climate concerns have illustrated the need for the development of clean burning fossil fuels, coal bed methane production is not without its environmental hazards. Water depletion from coal bed methane production can adversely impact adjacent residents, farmers and businesses that rely on local groundwater and surface waters. The saline and sodic quality of coal bed water can inhibit plant growth when discharged into local waterways. Chemical contamination resulting from hydraulic fracturing poses a significant threat to domestic, agricultural, and industrial water supplies and anyone unfortunate enough to be exposed to such hazardous materials. While the use of cleaner energy sources must be encouraged, such development should not proceed to the detriment of local communities.

   

• Миграция в бяло: от класическата уседналост до космополитния транснационализъм

  Илиана Райчева, Радио България

  .

  

  Кметът на едно малко българско планинско село лансира оригинална награда: двустаен апартамент на дамата, която се омъжи за лекар и го убеди да дойде да практикува при 970-те местни жители. Този анекдот илюстрира тежките дефицити пред здравната система в България. „Ако има награда за най-дискутираната, най-драматизираната, най-оплакваната миграция, тя безспорно би била спечелена от мобилността в бяло. Тя свидетелства и за мащабността на залозите: общественото здраве и човешката сигурност, както и идентичността и националната гордост, разминаващите се стратегии на държавата и нейните граждани, парадоксите на европейската интеграция. Чрез нея може да разберем всички противоречия на българската емиграция и да ги усетим много по-интензивно”. „Миграцията в бяло” ще бъде темата на пленарния доклад на доц. Анна Кръстева от Нов български университет, с който ще се включи в започващата днес научната конференция организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот”.

  „Ако лекарската миграция фокусира всички погледи, то е заради единодушното признание на нейния изключителен характер, коренящ се в четириизмерния й социален капитал”, каза в интервю за Радио България доц. Анна Кръстева. „Първото измерение е професионалното. Лекарите са част от висококвалифицираната миграция, от мобилните мозъци. Второто е икономическото. Огромен е делът на здравния сектор в развитите икономики и този дял ще продължи да нараства. Третото е хуманното. Малко професии имат честта на клетва като Хипократовата, която подчертава изключителния характер на медицината в служба на общността. Четвъртото е демократичното. „Лекари без граници” е една голяма и престижна международна организация, която развива хуманитарна дейност по всички кътчета на планетата. Лекарите у нас също имат много ясно заявена гражданска позиция. Още в началото на демократичните промени ги видяхме сред най-активните актьори на промяната. Всичко това прави лекарската мобилност, която наричам „миграция в бяло” толкова ключов момент, в който като се вгледаме, можем да разберем спецификата на българската миграция.”

  Лекарите, както и много други българи, стават все по-малко мигранти и все по-мобилни. Политическите елити описват лекарската миграция като загуба на квалифицирани млади българи, инвестиране в образование и превръщане на страната в донор на системите на здравеопазване на развитите европейски и не само държави. Чува се съвършено друго, когато лекарите говорят за своята миграция. Те говорят за признание, за достойни доходи, за много по-добри възможности, за професионална реализация. Според доц. Кръстева гледните точки са две:

  „Едната е гледната точка на държавата, другата – на отговорни граждани, които са поели живота в свои ръце. Неспособността на българските елити да прочетат голямата лекарска миграция като критика на своята политика, показва колко късогледи са те. Тази година на официалната церемония по връчване на дипломите в Медицинска академия в София най-добрият дипломант заявява: „Осемдесет процента от младите лекари искат да се реализират в чужбина”. Това е ярка критика на неглижирането на здравеопазването от българските елити. Нещо, което нашите политици не искат да разберат.”

  Докато нашите политици се оплакват, лекарите разгръщат разнообразни и иновативни форми на мобилност, каза доц. Кръстева. „Ще дам един полски пример. Полските самолети през уикендите са пълни с лекари, които в петък вечер заминават за Германия, където поемат дежурствата на немските лекари и в края на уикенда се връщат в Полша, за да поемат своята работа. Тези транснационални форми на мобилност ги наблюдаваме и при наши лекари. Ето български пример: един лекар, който има кабинет в един от най-престижните парижки квартали, заедно със свой колега, който има кабинет в Германия, от няколко години са открили частна клиника в България. Френският лекар една седмица в месеца работи в България, а три седмици в Париж. Немският му колега е постигнал баланс – две седмици в България и две седмици в Германия. В термините на миграционните теории това се нарича „трансгранично съществуване”. Има и други лекари, които превръщат мобилния капитал във финансов капитал. Лекари, които мигрират за известно време, имат добра реализация в чужбина. По различни причини се връщат и спестеното в чужбина инвестират в България. Един от многото лекари, които съм интервюирала, в рамките на моето изследване, има точно тази успешна реализация. Той продължава да работи в една от много престижните софийски клиники и в същото време е създал една малка, но специализирана в изключително важна хуманитарна сфера, клиника. Тук е и лекар, и инвеститор. Като поглежда към стената, облепена с рисунки за благодарност от малките му пациенти, той казва: „Аз обичам да помагам, но и обичам да печеля”. Други интересни форми на превръщане на мобилния капитал, това което лекарите натрупват със своя престой в чужбина, в кариерно развитие показват изключително впечатляващи и динамични резултати. Те искат да бъдат част от европейското професионално пространство, от европейските лекарски мрежи. Но те никога не са имали желание и проект да станат мигранти, а искат да внасят в България най-позитивното от този опит. Интервюирала съм директорите на едни от най-големите и престижни болници у нас. Повечето от тях се вписват в този модел. Виждаме много различни форми на мобилност, а не просто на миграция.”

  Анна Кръстева е категорична, че на първо място в лекарската мобилност е липсата на признание, едва след това идват парите. Другото, което трябва да се разбере е промяната на логиките и динамиките на новата вълна лекарска емиграция. Ако в началото на промените лекарите бяха инициатори, те тръгваха навън, сега много страни от европейската общност все по-активно ги привличат с най-различни форми. Какви са предизвикателствата към политическите елити? На първо място това е привличането на медицинската диаспора. Овластяването на лекарите чрез най-различни политики. Така бихме запазили като ресурс за държавата лекари, които са се установили в чужбина. На второ – това са предизвикателства около специализации. Дълго време по света можеха да продължават да им плащат за това да специализират, а ние карахме младите лекари сами да си плащат специализациите. И едва когато миграцията достигна толкова високи нива, българската държава се промени, смята доц. Кръстева. „Мобилността е най-доброто лекарство срещу миграцията. Един прекрасен урок, който научихме от мобилните лекари”, категорична е тя.

   

• Кампания „Да намерим посланията към българите в чужбина“

  Да намерим посланията към българите в чужбина на партиите и коалициите за изборите на 5 октомври 2014
  

  .

  Остават броени дни до изборите на 5 октомври 2014 г.

  За българите, живеещи в чужбина, пъзелът от условия, за да дадат успешно своя принос, е почти подреден. Освен изборната активност, която ще стане ясна в края на изборния ден, липсва още само едно-единствено парченце в картината. Това са посланията на политическите партии и коалиции към българите в чужбина:

  

  Къде са тези послания? Има ли ги въобще?

  Ударете едно рамо на проекта за подпомагане на масовото гласуване на българите в чужбина! Изпратете като коментар под тази статия или под този пост във фейсбук  линкове към статии, видео и други медийни материали, където кандидатите за депутати на 25-те партии и коалиции се обръщат към 1.5 милиона българи в чужбина и говорят за техните проблеми, нужди и за решенията, които те предлагат, както и за визията и ролята на сънародниците в странство за бъдещето на България. Ние ще обобщим и предоставим информацията на нашите сънародници по света, за да ги улесним да вземат информирано решение в изборния ден.

  Благодарим за вашата помощ! Нека търсенето започне сега!

  Екипът на проекта

  Източник:  News-bg-abroad.com

  .

• Политическите обещания – на кого да вярваме

  Интервю на Илиана Райчева с политическия психолог Анелия Христова,

  Радио България
  

  .

  

  Кандидатите за парламента обещават евтин ток, газ, високи пенсии, заплати, майчински, процъфтяваща индустрия и високотехнологично здравеопазване… Но не казват откъде ще вземат пари за всичко това.
  

  Наред с познатия репертоар – критики към политическия враг и загриженост за бедните и онеправданите, кандидатите за депутати ни облъчват и с обещания. Повечето от тях са неизпълними. При това повсеместно надлъгване предизборните партийни програми нямат кой знае какво значение.

  Ето някои обещания от политическите платформи:

  Либерализация във всички сектори – от енергетика през здравеопазване до образование. Към електората се хвърлят две въдици – безплатно саниране на панелки и енергийни помощи за половин милион българи. И двете не решават никой от фундаменталните проблеми на обществото, но съблазняват.

  Електронното правителство, което никой не създаде, докато беше на власт, отново е сред приоритетите.

  Прогресивен данък върху доходите – предлага друга партия, стимули за българските стоки и производители – обещава трета, както и достъп до електроснабдяване на всички българи, дори в най-малките села.

  Още обещания – като безплатен таблет за всеки ученик, връщане на казармата, образователен ценз за гласуване, както и въвеждане на задължителен вот.

  Обещават се „дълбоки реформи” в правосъдието, сигурността, енергетиката, публичната администрация, също и образованието, здравеопазването, социалната сфера. Гражданите ще бъдат зарадвани с електронни услуги, бизнесът – с електронни обществени поръчки.

  Политическият психолог Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН, коментира обещанията и дава обяснения защо не могат ясно да се разграничат десните от левите послания.

  „Въпросът е какво стои зад тях”, коментира доц. Христова. „Зад всяко едно обещание трябва да стоят: авторитет, човек, който със своята биография да бъде гарант на посланията; политическа партия – именно с нейната идеология ще бъде даден начина, по който обещанията ще бъдат изпълнени.”

  Посланието на доц. Христова към избирателите е да се гласува.

  Мотивите за това послание може да чуете в запис на нейното интервю, качен в сайта на БНР.

  .

• Ново българско неделно училище в Регенсбург, Германия

  Ново българско неделно училище отваря врати в германския град Регенсбург. В предаването „Събота 150“ на БНР един от инициаторите на идеята, Янка Желязова, разказа:

  .

  

  Ние сме група родители с огромно желание да направим училище за нашите деца. За тази цел сформирахме немско-българска родителска инициатива. Училището ни ще бъде регистрирано и ще работи съгласно изискванията на МОН за българските неделни училища в чужбина. Всички успешно завършили ученици ще получат удостоверение за проведено обучение по български език, литература, история и география. Ако един ден детето се върне в България, то ще бъде на нивото на съответния клас в България. […]

  Повечето от децата говорят много добър български, да не кажа перфектен, но ние искаме те да научат езика, а също литературата, по начина, по който се учи в нашите училища в България. Идеята ни е освен предметите, заложени в програмата на министерството, да добавим фолклор, обичаи, традиции. Освен това има много хора, които имат проблеми с адаптирането тук, в социалната и образователната система на Германия. Имаме намерение да включим и това към нашите дейности.

  Желязова подчерта, че за момента има 20 записани деца, които ще бъдат обучавани от две учителки. Тази неделя училището ще отвори врати.

  Цялото интервю с Янка Желязкова може да чуе в звуковия файл, качен в сайта на БНР.

  

   

• За кожата на един банкер – от село Душанци до жълтите павета пред БНБ

  Вместо да пази искрата на банковата стабилност, любимецът на политическата класа запали гражданска война

  .

  Ива Оприкова,  Faktor.bg

  Любителите астролози твърдят, че не е случайна фамилията на управителя на БНБ Иван Искров. Да носиш име, което всички асоциират с искрата , която може да запали огън и да възпламени дори гражданска война, като че ли най-точно съответства на характера на управителя на централната банка.

  Отмина „розовия“ период, в който гуверньорът и неговата свита трескаво ни убеждаваха как най-чистата до сега финансова институция – БНБ ни е осигурила „оазис“ насред световната финансова буря, както и че от тях по-мъдри в решенията си няма.

  Да, ама не!

  На местна почва се оказа, че царят е съвсем гол, а авторът на приказката се смее на небето. Оказа се , че БНБ са спали по една или друга причина години наред, за да се стигне до гърмежа на КТБ. Лошото обаче е,че това спане не е било само спрямо банката на Цветан Василев, но и спрямо други банки в България, което се опитват умело днес да прикриват!

  Никой вече не вярва на Управителното тяло на БНБ, нито пък че българското банково законодателство било от най-добре работещите в Европа. Всъщност не се посочва за КОГО е добре работещо. Никой вече не вярва на твърденията и на Управителя на на финансовата институция, че е независима. Всеки ден с действията си БНБ показва обратното – колко е зависима като институция! Бившият културен министър Вежди Рашидов, който е сред големите вложители в КТБ казва, че от Управителното тяло са зависими от заплатата си. Мнозина българи си мечтаят да получат поне веднъж в живота си месечна заплата от 90 хил. лв.

  Истината е, че всяка заплата дори и космическата все пак трябва да се заслужи. Тя се дава от данъкоплатците в България, а парадоксалното е, че Управителното тяло начело с гуверньорът не спират да показват унизително отношение точно към същата група или към своя работодател.

  Но защо се получава така?

  Много просто-мисленето на българските политици не е насочено към това как най-добре да се изпълнят интересите на обществото, а към това как да се завоюват позиции чрез назначаването на свои хора. И след това заемащите тези позиции да работят за партията и нейните лидери.В Англия избрали гуверньор на централната банка чрез онлайн конкурс и накрая си избрали канадец. Да се чуди човек …сякаш си нямат вътрешни хора по партийна линия. Но за съжаление при нас няма такива конкурси. От този партизански подход да поставим точния човек, който ще ни свърши определена работа в България си патим 25 години и ще си патим още толкова. И ще се препираме безмислено, и ще се делим на сини-червени, турци-арменци, а ще ни се качват по главите едни и същи политически вампири.

  Откъде изгря звездата на Иван Искров?

  Ако разлистите интервютата през годините почти ще повярвате, че е стигнал до най-високия финансов пост като в приказките, като по чудо, ей така случайно се събудил и от тиквата изскочил принц.

  Управителят на БНБ е роден в Пирдоп на 26 март 1967 г. Корените на рода му водят своето начало от с. Душанци. В интервю по „пантофи” пред една известна журналистка споделя, че неговият прадядо бил много предприемчив човек, занимавал се е със земеделие и търговия, знаел как да управлява парите си и бил най-заможният след Освобождението. От него наследява бизнес нюх и предприемчивост. Със съпругата си Гинка се запознава по време на студентските години в УНСС. „Запозна ни Самюелсън“, шегува се новият управител на БНБ, добавяйки, че това е бил един от любимите му автори по икономика и до днес. Днес Гинка е старши менинджър и главен одитор в Прайсуотърхаус Купърс България – една от най-големите одиторски и консултански фирми.

  Синът му Данаил завършва магистратура в най-престижния китайски университет за чуждестранни студенти. Малцина си спомнят за една трагична катастрофа с препускащият с над 140км/час към смъртта джип – Мерцедес преди години, при която загинаха четирима, а по случайност се спасиха синът на Златомир Иванов- Баретата – Алекс Иванов, Даниел Искров – син на Иван Искров, и синът на Соломон Паси – Исак. Полицията и до момента крие самоличността на оцелелите във втората кола. В тази компания е и Адрияна Тюркмен – дъщеря на разстреляния бос на контрабандата и наркотиците – Филип Найденов-Фатик и Милчо-младши – син на застреляния бай Миле. Но какво да се чудим, богатите с необятни възможности се социализират….Днес Данаил усъвършенства познанията си по бизнес в Азия в най-изискания университет в Нингбо, исторически град на Китай, в близост до Шанхай, за да има кой да управлява спестените семейни капитали. Във всички светски интервюта известният му баща твърди, че семейството живее повече от скромно. По имотно състояние Иван Искров се нарежда някъде в златната среда, въпреки получените възнаграждения. В началото в декларацията му присъстваше един изтъркан”Опел Омега”, днес ходи с кордон и охрана от НСО.

  По последната му декларация близо 406 000 лв., които семейство Иван и Гинка Искрови декларират като банкови влогове /депозити/ в страната за 2012 г., в края на 2013 г. сумите са намалели до около 30 000 лв. Излиза, че за една година семейството е успяло да „похарчи“ приблизително 93% от спестяванията си, които е трупало дълго време. За човек, определящ се като „домошар“ и спестовник, това едва ли е постижимо, затова се прокрадна и версията, че управителят на БНБ предвидливо е преместил депозитите си в сигурни чуждестранни банки. Защо да сподели с обществеността съмненията си, че българската банкова система не е толкова ликвидна и добре подредена, както се чете в отчетите. Какво е знаел Иван Искров за банките близо половин година преди да изтегли спестяванията си оттам остава загадка? И КОГА лъже също. Когато обяви, че няма никаква представа какво се случва в Банков надзор на БНБ, или когато обясняваше колко е стабилна системата. За използване на вътрешна информация от висш чиновник в лична полза в нормалните страни се приключва кариерата с уволнение и разследване от прокуратурата. Дали някой в българските разследващи органи ще се поинтересува какви са били причините за това скоростно теглене и топене на пари от семейство Искрови?

  Семейство, което впрочем е имало вътрешен поглед от двете страни на банковата система – Иван като върховен надзорник на системата, а Гинка като ключов одитор Прайсуотърхаус Купърс България в България.

  За трънливия път към върховете

  Пътят му към върховете на финансовата система започва от студентските банки на Университета за национално и световно стопанство. Там бъдещият гуверньор на централната банка завършва „Финанси и кредит“ през 1992 г. На следващата година БНБ организира конкурс за кадри в управление „Банков надзор“. Самият Искров твърди, че е попаднал в БНБ до голяма степен по случайност. „Беше тежък конкурс, казаха ми, че до месец ще има резултат. До месец нямаше такъв резултат и аз го отписах. Чак през октомври ми се обадиха и казаха „ти си“, спомня си Искров.
  Младият дипломант изкарва близо пет години на щат в управление „Банков надзор“. Това са най-бурните години на първоначално натрупване на капитала, банките никнеха като гъби, за да дойде фаталната 1995, когато настъпи крахът на системата и последва вълната от фалити. Самият Искров твърди, че през тези години е научил много за функционирането на банките, тъй като е участвал в подготовката на законите и наредбите към тях. Днес историята показва добре докъде доведоха тези познания….

  Малко известен факт е, че преди да се заеме с търговското банкерство, Иван Искров за кратко беше и в ръководството на „Селскостопанска кредитна централа“, която беше предшественик на фонд „Земеделие“. Централата ще бъде запомнена с големия брой трудно събираеми кредити, които остави в наследство, за което обаче надали вина носи само Иван Искров.

  Само на 30 години изненадващо Искров става вторият човек в ДСК, която тогава е сред най-стабилните финансови институции. Някои твърдят, че това спорно назначение е станало с партийната препоръка на Петко Илиев, лидер на БЗНС. Това назначение не минава без одобрението на Светослав Гаврийски, който по онова време е вече управител на Централната банка и пряк началник на Искров. По ирония на съдбата шест години по-късно именно получилият шанс за бърза кариера Искров измести Гаврийски от гуверньорския пост, а някогашният му работодател сега се оказа в ролята на негов съветник.

  Престоят на Искров в ДСК обаче се оказа по-кратък, отколкото всички очакваха. Той беше освободен изненадващо от ръководството на касата през януари 1999 г. В банковите среди се разказва, че Искров е бил махнат по лично решение на Иван Костов, при когото постъпил компромат, уличаващ младия заместник-председател на касата във връзки с „Мултигруп“. Любопитна е историята, която се разказва на ухо от банкери за финансовата машинация на Искров, заради която губи позицията си. Днешният Управител на БНБ вкарал парите, получени от България по така наречения „воден заем“ в Кредитна банка, в банката на Мултигруп малко преди нейния фалит. След много месеци осъдената Кредитна банка успява да върне парите. Искров е взел лично 50, 000 лв. за това внасяне. Научил за това, Костов разпорежда изхвърлянето на Искров. Това прощава ли се? Ако сравним параметрите на финансовите измерения, какво са 50 хил. лв в сравнение със сегашната дупка в КТБ и сегашните далавери и финансови машинации? Да се чуди човек на търпението на българския народ!

  Останалият на улицата млад експерт в банковото дело е приютен на работа в банката на Емил Кюлев и Майкъл Чорни -„Росексимбанк“. Искров става един от четиримата изпълнителни директори, които могат да представляват банката. От лобито на банката, къде случайно, къде преднамерено, се пръкнаха първите активисти в НДСВ.

  Много от банковите служители и юристи на финансовата институция станаха партийци в царската партия, като най-изявените са Даниел Вълчев, който е юрист на банката, и един от изпълнителните директори Иван Искров. В едно интервю гуверньорът споделя: „Аз влязох съвсем случайно в политиката. Дето се казва, хакнах се в политиката. Участвах в студентските движения, но се разочаровах и се отказах от политиката за дълго, толкова бях отвратен“.

  Истината е, че неговият ракетоносител в политическата кариера е Любка Качакова, с която търкат една студентска банка в УНСС. Тя го препоръчва като финансист и го включва в екипа на „юпитата” Милен Велчев и Николай Василев. А по-късно е „хакнат“ и в листите. Качакова е водач на софийската листа, а Иван Искров е трети неин подгласник в 24 МИР.

  Докато по времето на СДС и Иван Костов започва финансовата кариера на Иван Искров, деполитизираният банкер бързо променя партийните си пристрастия и името му фигурира сред учредителите на НДСВ. Като студент се вълнува от СДС, но като банкер царската партия запленила политическото му съзнание. На учредителния конгрес на НДСВ Искров става неин заместник – председател, а това на практика го направи трети в йерархията след лидера и Симеон Сакскобургготски и първия заместник-председател Пламен Панайотов.

  Като депутат пък поема една от най-важните комисии в НС – бюджетната. Известно е още, че самият Искров се числи към близкото обкръжение на Пламен Панайотов и среща симпатии сред представителите на ДПС.

  С парафа на Искров като председател се извършват хиляди чудеса. Под неговия подпис като шеф на комисия е и онази замяна на брейди облигациите, която Милен Велчев и Красимир Катев реализираха в Лондон, и за която и… правнуците ни ще плащат.

  С парафа на Бюджетната комисия се реализира и продажбата на ДЗИ, за която покойният Емил Кюлев плати почти жълти стотинки, а цената беше точно 10 пъти намалена. Съпругата и наследниците на Кюлев реализираха 471 млн. долара доход от ДЗИ за не повече от 30 месеца. а България и българските пенсионери загубиха тези пари.

  По-късно за добра служба дойде и издигането на кандидатурата му за управител на БНБ И ако Англия избра за свой гуверньор канадец – професионалист, у нас си сложихме партиен паж, уважаван както от царската партия, така и от Сараите.

  Самият Искров публично възприе с изненада номинацията. Изборът пък започна с фалстарт, четири месеца трябваха на банкера, за събере нужната подкрепа от групите в парламента, и да стане управител. Голямата изненада дойде от страна на отцепилите се царски депутати от НИЕ, които обявиха подкрепата си за Светослав Гаврийски, а после вероятно срещу „награда” гласуваха за Иван Искров. Освен НДСВ и ДПС в полза на Искров гласуваха и 16 души от Коалиция за България, сред които трима социалисти – Георги Божинов, Радослав Илиевски и Младен Червеняков.

  Против царската кандидатура застанаха Теодора Литрова и Николай Чуканов от НДСВ, независимият Осман Октай и Румен Петков от БСП, както и всички от ОДС. Хубаво е днес да се знае кой как е гласувал.

  „Политическият пазарлък приключи, а ДПС получи онова, което иска“, коментираха тогава финансисти. Запознати в банковите среди казваха, че хората на Доган са договорили подкрепата си за Искров срещу обещанието техен човек да седне във вакантния пост на зам. шеф на Комисията за финансов надзор и да контролира застраховането.

  През 2009 година Иван Искров е преизбран за втори мандат. Преждевременният избор на стария нов управител на БНБ финализира предизборната сделка в коалицията, но остави съмнения дали има легитимен гуверньор. Ако трябваше да се спази закона, според който управителят се избира най-рано три месеца преди да изтече мандата на предишния, отговорността за избора щеше да се падне на следващия парламент. Управляващите настояха да гласуват сега и преизбраха Искров с „предна дата“, така той се превърна в „рестото” на управляващата тройна коалиция.

  Понеже няма как да прекратят мандата му предсрочно, назначението уж ще влезе в сила, след като през октомври то приключи официално. Логично, от парламентарната опозиция и ГЕРБ обявиха решението за незаконно и се заканиха да го променят, ако вземат властта. Малцина си спомнят, че тогава депутатът от ДСБ Асен Агов прогнозира, че „изборът е част от политическа игра, а в следващите години всички важни решения на банката ще са плод на компромиси в полза на бизнес партньорите НДСВ, ДПС и БСП“. Днес думите му изглеждат пророчески.

  Малцина може би си спомнят, че най-върлите защитници за преизбирането на Иван Искров за втори мандат са Румен Овчаров и Йордан Цонев.

  В края на втория мандат за управителя на БНБ хор от измамени вложители на КТБ, политици и финансисти искат незабавната оставка на Искров. А обвиненията са десетки… Най-главното е, че управителното тяло, барабар с управителя, подложи една институция, която управлява и която по закон трябва да е независима, под диктовката на менящи се политически и лични интереси. И то – недобросъвестни интереси!

  Днес Иван Искров е бита карта

  Банкерът, който отнася негативи заради мълчанието си по случая с КТБ. Отритнат и от БСП, и от НДСВ, отритнат и от Доган, на който толкова много разчиташе. Оставката му искат и тези, които защитават тезата, че фалит на банката е неизбежен, и тези, които чертаят варианти за оздравяването й. Искров вече няма шанс за спасение, а някои му предричат дори затвор! Месеци чакаме списъците с крупните дебитори и кредитори на тази частна банка на държавните и политическите народоубийци и пладнешки крадци. Месеци чакаме и резултатите от одитите и си задаваме въпроса колко струва мълчанието на Управителното тяло на БНБ. Нахално, но не и невъзможно е предположението, че към космическата заплата дадена от данъкоплатеца в размер на 90 хил. си прибавени и скромни хонорари или гаранция за бъдеща кариера, а залогът е един… да си мълчиш до изборите.

  Ако пък причината не е недобросъвестен интерес, а незнание също не може да послужи за оправдание. Мечтата на Пеевски, Доган и сие КТБ да бъде фалирана от държавата може и да се сбъдне и да напълни банковите им сметки. Но нека помним, че наскоро Арбитражният съд в Хага осъди една друга държава да плати 50 млд. долара на акционерите на „Юкос“, затова че фалира компанията им! Да не би фалитът на една банка да ни излезе солен в бъдеще. Ако бъдем осъдени и заплатим подобна санкция, ще се закрием като държава. Днес, в навечерието на изборите, вместо клипове е хубаво да поискаме от политиците да върнат доброволно откраднатите пари, както казва и премиерът Близнашки; в България няма смъртно наказание, ще има смекчаващи вината обстоятелства. Нека не се страхуват. Ако не го сторят, както е тръгнало, в един прекрасен ден народът ще ги линчува. Без значение президент, премиер или депутат, или държавен служител, след като си е позволил да ограбва народа и бизнеса, то той е пладнешки крадец. Ако не е злоупотребил със средства, злоупотребил е с предоставените му от хората права и власт.
  Представете си, че всичко откраднато за 25 години преход се върне в държавната хазна… можем да си живеем царски, като политическия ни елит сега!

   

  .
  .

• Световен триумф за българските златни момичета

  Българският ансамбъл по художествена гимнастика – световен шампион в многобоя на първенството в Измир
  

  

  Българският ансамбъл по художествена гимнастика е новият световен шампион в многобоя. Битката с най-големите беше спечелена на световното първенство в Измир, Турция. Въпреки опитът на съдиите да подпомогнат руския тим, “Сборная” се провали сама и Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Стоянова, Цветелина Найденова и Христиана Тодорова за първи път се качиха на световния връх в многобой.

  За последно български ансамбъл триумфира със световната титла през далечните вече 1995 и 1996 година, като това е отборът, който взе и сребро на Олимпиадата в Атланта (Ивелина Талева, Валентина Кевлиян, Ина Делчева, Вяра Ваташка, Мая Табакова, Мария Колева и треньор Нешка Робева). Това е десетата световна титла на България след 1969, 1971, пет поредни – 1981-1989, 1995 и 1996-а.

  Сега възпитаничките на Ина Ананиева затвърдиха класата си и победиха с две категорични изигравания – 17.133 на 5 чифта бухалки и 17.316 на 3 топки и 2 ленти.

  31 ансамбъла участваха в състезанието, като първите 24 се класират за шампионата следващата година. На Световното през 2015-а ще се раздадат квотите на Олимпиадата в Рио де Жанейро.

  Шампионатът завършва утре с финалите на уредите, където българките имат отличен шанс за още отличия.

  ФИНАЛ МНОГОБОЙ, TOP 6

  1. БЪЛГАРИЯ 34.449 точки (17.133, 17.316)
  2. Италия 34.282 точки (17.216, 17.066)
  3. Беларус 34.133 точки (16.750, 17.383)
  4. Русия 33.949 точки
  5. Израел 33.766 точки
  6. Азербайджан 33.332 точки

  Източник: beautyinsport.com

  

   

• Чудо! Гърците, испанците и румънците – по-бедни от нас…

  Според нова статистика не сме най-бедни в ЕС

  Чак четвърти сме по мизерия след Гърция, Испания и Румъния

  

  Шокиращ доклад на парламентарната комисия по бюджета по отношение на икономическото положение на гръцките домакинства разкри, че около 6,3 милиона гърци са застрашени от бедност, пише „Български новини„.

  Приблизително 2,5 милиона гърци живеят под линията на бедността, а 3,8 милиона са в пряка опасност от преминаване на прага на мизерията, се казва в доклада. Докладът, озаглавен “Политики в Европейския съюз и Гърция” също отбелязва, че политиките за защита не са ефективни, а изпълнението на гарантирания минимален доход в Гърция се отлага.

  Според доклада през второто тримесечие на 2014 г. равнището на безработица в Гърция е било 26,6%, в ​​сравнение с 27.8% през предходното. Броят на безработните нарасна до 1 280 101, а безработицата сред младите хора на възраст 15-24 години достига 52%. В същото време, много домакинства са без заети членове и са оставени без средства, докато заплатите като цяло драматично намаляват.

  Въз основа на изследването на доходите и условията на живот на гръцките домакинства, 2,5 милиона души живеят под прага на относителната бедност. В допълнение, 3,8 милиона души са изложени на риск, поради материални лишения и безработица. Според Евростат, Гърция е на първо място в списъка на страните от ЕС с риск от бедност. Гърция също е сред групата на страните с най-висок процент на бедност (23,1%), пред Испания, Румъния и България. Накрая, в доклада се отбелязва също, че програмите за социална защита са били значително забавени в Гърция, докато страната е изправена пред остри ситуации на крайна бедност и социално изключване./БЛИЦ

  .

• Пожар спря полетите в Чикаго

  Днес сутринта пожар в трафик контрол център в Аврора стана причина да бъдат спрени полетите от и за Чикаго на всички летища в града, включително и на международното летище O’Hare International. Това не е първият случай за тази година. През месец май също имаше подобен инцидент.

  Eто как местни медии отразяват случилото се:

  Two people were injured at the regional FAA facility in Aurora, IL after fire activity forced a ground stop at O’Hare, Midway and other Chicago area airports this morning.

  About 15 to 30 employees were evacuated from the traffic control center for the Great Lakes region. FAA Spokeswoman Elizabeth Isham Cory said airspace management was transferred to adjacent air traffic facilities. Several flights were seen landing at O’Hare just after 7am, but the FAA says no flights will take off or land from Chicago airports until at least 8am. Southwest at Midway has suspended flights until noon on that airline.

  Aurora fire crews and police responded to the report of the fire in the basement of the FAA facility, where radar processing equipment is kept, just before 5:45am this morning.

  Aurora police said a man was found in the basement suffering from non-gunshot self-inflicted wounds. He was taken to the hospital for treatment.

  Another employee, a man about 50 years old, was treated for smoke inhalation at the scene.

  The fire was extinguished as of 7am. The radar equipment will have to be checked before operations can begin again.

  It is the fifth-busiest air traffic control facility in the country, coordinating high-altitude flights over four states.

  Passengers are encouraged to check the status of their flights at www.fly.faa.gov. Crowds were building at the airports with passengers hoping to rebook their flights.

  In May, a small fire at the air traffic control center in Elgin forced a ground stop at O’Hare and Midway for several hours, our sister station WLS reports. A fan in a bathroom was inadvertently turned back on after a malfunction, which caused the control room to fill with smoke. Employees were sent to the facility in Aurora to continue working in that incident. /www.abc13.com/

  

• Политика на нищоправенето: Енергетика

  Енергетиката винаги е означавала власт. Много власт. Повече, отколкото можем да си представим. Повече, отколкото сме готови да признаем. Повече, отколкото осъзнаваме в действителност. Енергетиката е власт, повече от всяка друга, защото съществува върху фундамента на зависимостта. На всеки от нас. Публикувано на 15.06.2009 г. (Текстът, който следва, е публикуван в блога на авторката – Сhara.blog.bg на тази дата – б.р.)

  Нещо съществено да се е променило?!!

  Светла Василева,

  26.09.2014 г.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Енергетиката винаги е означавала власт. Много власт. Повече, отколкото можем да си представим. Повече, отколкото сме готови да признаем. Повече, отколкото осъзнаваме в действителност.

  Енергетиката е власт, повече от всяка друга, защото съществува върху фундамента на зависимостта. На всеки от нас. В този смисъл няма как да сме безразлични към случващото се или по-скоро НЕслучващото се в българската енергетика. Защото енергетиката не е единствено цена на тока, парното или газта. Тя е много повече от това. Сигурност, непрекъснатост, устойчивост, безопасност, равнопоставеност, достъпност и т.н. и т.н.

  “СМЕШНИЯТ” ЕНЕРГИЕН ПАЗАР

  В България НЯМА свободен енергиен пазар. В България има “смешен” енергиен пазар, както за потребителите на енергия, така и за производителите и доставчиците. Клиентите на топлофикациите и газоразпределителните дружества са “закрепостени” към единствените такива, предлагащи услугата за съответната територия по силата на притежавани лицензионни права. Защо ли? Защото за една обособена територия държавния регулатор издава един лиценз…

  На 1 юли 2007 г. уж бе “отворен” пазарът на електроенергия. Ако гледаме безпристрастно обаче, и до днес това е един псевдо пазар, “свободен” в рамките на едва 10%-15%. При включване и електроенергията за износ, процентите стигат до 20%-25%. В действителност този пазар е строго регулиран и администриран. Централите (ТЕЦ, АЕЦ) са задължени да произвеждат определено количество (квота) енергия, която да продават по определена от ДКЕВР цена на т.нар. “регулиран” или защитен пазар – битовите потребители и малките и средни фирми.

  Свободен пазар за доставка на първичен енергоресурс в действителност също няма. Разбира се, теоретично, който желае, може да си договори доставка на природен газ от когото реши, но само теоретично. Защото преносната мрежа е собственост на Булгаргаз и в момента на доставката може да се окаже, че няма свободен преносен капацитет. Това, че вносът на газ е изключително монополизиран, се видя чудесно по време на инфарктната зимна газова криза. Вносът на гориво за АЕЦ също е монополно право.

  Де факто пазар няма, което води до ред негативи.

  Политиците се “изкушават” да оказват натиск върху независимия уж държавен регулатор при определянето не само на крайните цени на енергията за потребителите, но и цените на вносния първичен енергоресурс, какъвто е газта.

  Производителите всячески се опитват да “заобикалят” продажбите на регулирания пазар и да продават на по-атрактивния – свободен, в това число и да реализират износ.

  Потребителите са принудени да търпят всякакви експерименти: от тримесечно отчитане, което ту се въвежда, ту се отменя, сгрешени и неразбираеми фактури, да ползват енергия /топлинна и електрическа/, неотговаряща на стандартите и т.н.

  И до днес в България няма създадена енергийна борса, която да ориентира в реално време потребителите и производителите в световните и регионални цени на енергията. При положение, че от началото на годината енергопотреблението в страната се е свило драстично, а цените в региона са паднали 2 пъти до 20€ за МВтч, интересно каква цена за тока ще плаща българския потребител от 1 юли тази година. Бас държа, че няма да е 2 пъти по-ниска от действащата в момента!

  ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ – РЕАЛНА ИЛИ ВИРТУАЛНА

  Енергийната ефективност касае както потреблението, така и производството и преноса на енергия. Българската икономика е 5.6 пъти по енергоинтензивна, в сравнение с ЕС-27 (съответно 927.1 гне/€ БВП, спрямо средното 165.4 гне/€ за ЕС). Частично това е резултат от остарели технологии, но и от дисбаланси, свързани с екстремното строителство, довело до бум в индустрията, осигуряваща материали за него – цимент, тухли и др. Всички тези производства са изключително енергоемки. Разбира се това е само част от пъзела.

  Със съжаление трябва да признаем, че у нас и загубите по преобразуване на енергията (в т.ч. производство и транспорт до краен потребител) са повече от половината вложена енергия, докато за ЕС те са около 1/3.

  До 2020 г България трябва да редуцира енергийната си интензивност с 50%, при средноевропейска цел 20%. Начинът на управление на енергетиката до момента, чрез администриране и регулаторни методи, води единствено до енергийно разточителство, при това не само в производството и преноса, а и в потреблението. Сградния фонд, особено построеното до 2000 г., не се вмества в никакви съвременни норми за енергийна ефективност. Нещо повече. Поради натрупани негативи и поредици грешни управленски решения, потребителите на централното топлоснабдяване го заместват с отопление с електричество; нещо, което в Дания е забранено със закон. През последния отоплителен сезон топлофикациите са генерирали 330 000 МВтч по-малко топлинна енергия, докато електропотреблението се е увеличило с 650 000 МВтч.

  Провеждането на енергийно ефективни мероприятия като подмяна на дограми и топлоизолиране на обществени сгради безспорно са стъпки в правилна посока, но те няма да доведат до редуциране на енергийната интензивност с 50%. Решенията трябва да са на друго ниво и да стимулират смяната на технологиите, нещо, което е изключително скъпо за страна с най-нисък БВП на човек от населението в ЕС. Така че, засега поне едва ли някой се съмнява, че енергийната ефективност е по-скоро в сферата на виртуалното, отколкото на реалното.

  ЕЛЕКТИЧЕСТВО ОТ ВЕИ – КОЛКО МОЖЕМ ДА СИ ПОЗВОЛИМ

  Според договора за присъединяване на България към ЕС, през 2010 г. 11% от потреблението на енергия в страната трябва да е от ВЕИ – биомаса, водна, вятърна, слънчева, геотермална енергия, а през 2020 г да достигне 16%. В момента делът на тази енергия е пренебрежимо малък, но… цените, по които тя се изкупува у нас, са най-високи за Европа. Не е за пренебрегване и фактът, че се изкупува задължително по закон цялото произведено количество “зелена енергия”.

  Инвестиционният интерес е огромен и има заявени намерения за изграждане на инсталации за 6-8 000 МВт мощност (колкото е товарът на цялата ни електроенергийна система през зимата). За да заработят новите мощности, ще е необходимо разширяване на преносния капацитет на електроенергийните мрежи. Коментира се изграждането на инфраструктура с големина около 1/3 от съществуващата.

  Дори тези намерения частично да се реализират, цената на тока ще “скочи” драстично заради високите инвестиционни разходи, високата, но атрактивна за собствениците на съоръженията, изкупна цена и най-накрая заради необходимостта от построяването на конвенционални централи, които да балансират неравномерното производство на ток от ветрогенераторите.

  До края на юни т.г. «привилегията» да плащат за «зелена енергия» имаха само потребителите на защитения пазар. Другите бяха освободени от тази тежест. Доколкото и цените на електроенергията са регионални, то районите, в които са съсредоточени множество производители на “зелена енергия”, имат съответно по-високи стойности на тока от останалите в страната (напр. ЕВН, на чиято територия в момента се генерира 13 МВт от ВЕИ, има сключени договори за 206 МВт и заявени намерения за изграждане на 895 МВт). Така създадохме поредното българско чудо: райони, в които околната среда се замърсява най-малко, електричеството да е най-скъпо, т.е. потребителят е “наказан” за приноса си към намаляване въздействията на парниковия ефект. От 1 юли обаче, държавният регулатор обещава да смени схемата на ценообразуване, с което да разпредели равномерно «зелената енергия» върху всички потребители на електроенергия. Потребителите може и да бъдат равнопоставени, ако това се осъществи, но компаниите (ЕРР) – не. Защото инвестициите в разширяване на мрежите пак няма да бъдат разпределени равномерно и ще продължи практиката за отлагане и протакане във времето присъединяването към инфраструктурата.

  Тук големият проблем обаче е съвсем друг. Какво количество «зелена енергия» обществото може да си позволи и каква е социално поносимата цена за българския потребител? Този дебат въобще не се води у нас. При съществуващите изкупни цени на «зелената енергия» /от ВЕЦ – 105 лв/МВтч, ВяЕЦ – 189 лв/МВтч, ФЦ – 755 лв/МВтч!!! ЕЦбиом. – 217 лв/МВтч/ е ясно, че инвестиционният интерес е огромен. При действащите разрешителни и лицензионни режими не е проблем необходимите документи за стартиране на проектите да бъдат получени. Никой не пита потребителя обаче, какво количество екологична, но скъпа енергия може да плати.

  Съществува и още една опасност. Предстоящ до месец е стартът на разглеждане на проекти за инсталации за производство на електричество от ВЕИ, финансирани от еврофондовете. Средствата по тези проекти представляват частичен грант, т.е. на практика ще се получи двойно субсидиране – един път в покупката на оборудването и въвеждането му в експлоатация; и втори път чрез високата изкупна цена на енергията. От всичко това ще спечелят инвеститорите, а сметката, както обикновено ще платят потребителите на «зелена енергия».

  И ОЩЕ, И ОЩЕ НИЩОПРАВЕНЕ

  НИЩОправенето в енергетиката е толкова много, че няма как да не засяга по един или друг начин всички – от потребителите до производителите, търговците, системните и мрежовите оператори. В нормативната уредба все още има множество бели полета и откровени противоречия. Така или иначе реалностите налагат регулаторната рамка да бъде достроена, но при отчитане на националната специфика, а не като обикновен Copy/Paste на някой европейски модел.
  Нищо все още не е направено за стартиране на енергийна борса, а търговията със зелени сертификати и емисионни разрешителни е нещо като сън от бъдещето.

  Страната разполага с едно единствено газохранилище в Чирен, а проектът за второ такова е «замразен».

  Все още не е преработена връзката на газопреносната ни мрежа с газопреносната мрежа на Турция в би-директна.

  Не беше подписан договор за доставка на природен газ от Азербайджан (находище Шах-Дениз), както направи Гърция, за да диверсифицира доставките си.

  Електроенергетиката все още работи в режим на седмични графици, което води до големи не-баланси.

  Топлофикационните дружества са в технически фалит, поради невъзможност за събиране на вземанията си.

  Като изключим политическото говорене, нищо реално не се прави в посока демонополизиране на доставките на първичен енергоресурс, освобождаване на пазара на енергия от свръхрегулацията.
  Новата Енергийна стратегия за периода до 2020 г- не е обвързана с никаква национална стратегия за развитие на страната и «виси» във въздуха.

  И още и още… списъкът на НИЩОправенето сякаш е безкраен, като самото Нищо.

  “- Как го правиш Нищото? – попита Пух след като дълго се чуди.
  – Ами когато някой ти викне – точно, когато си тръгнал да го правиш – “Какво ще правиш Кристофър Робин?”, и ти отговориш “О, нищо” и тогава отиваш и го правиш.”

  Из “Мечо Пух”, А.А. Милн

   

• „Недосегаемите срещу свободата на словото“

  Съдебните искове срещу Иван Бакалов и Асен Йорданов: пресконференция „Недосегаемите срещу свободата на словото“

  .

  Marginalia, Marginalia.bg

  

  Журналисти от „Мрежа за спешна защита на свободното слово” отправиха публични послания във връзка с натиска върху журналистите Иван Бакалов и Асен Йорданов. Това стана на пресконференция на тема „Недосегаемите срещу разследващата журналистика: банкерката Петя Славова съди Иван Бакалов за 100 000 лв., Моника Йосифова съди Асен Йорданов за 56 000 лв.“

  Пресконференцията, която беше първата публична проява на „Мрежа за спешна защита на свободното слово”, се проведе вчера (24.09.2014 г.) в Пресклуба на БТА. На нея взеха думата Юлиана Методиева, главен редактор на Marginalia, Ирен Филева от Българското национално радио, Иван Бедров от списание „Клуб Z” и Иван Бакалов, издател на сайта „Е-вестник”.

  Реакцията на новата журналистическа мрежа се случи след съдебния иск, заведен от собственичката на „Инвестбанк” Петя Славова срещу Иван Бакалов. Както Marginalia вече писа, искът е по повод на публикации на Бакалов под общото заглавие „Клептокрация“, публикувани преди повече от три години. В него тя твърди, че с поредицата си от статии той ѝ е нанесъл нематериални щети, като е накърнил честта и достойнството ѝ.

  След като „Биволъ“ препечата новината на Marginalia, Петя Славова направи опровержение пред изданието, че искът не е за 100 000, а за 25 000 лева. „Биволъ“ и „Е-вестник“ публикуваха страници от исковата молба на Славова, от която става ясно, че тя оценява щетите на 100 000 лева, но първоначалният иск е за 25 000 лева. „Претенциите са за обезщетение от 100 000 лева, но тя иска от съда да присъди първоначално 25 500 лв., като частичен иск от въпросните 100 000 лв. Ако спечели делото, ще предяви претенции за цялата сума„, коментира Иван Бакалов несъответствието.

  Юлиана Методиева, Ирен Филева и Иван Бедров от списание „Клуб Z” окачествиха случилото се като поредния и най-нов случай на репресия срещу журналистическите разследвания, в които се изнасят скандални факти от банковата сфера.

  „Аз съм опитен журналист. Пиша юридически издържано, а в поредицата „Клептокрация“, която разказва как от сметки на клиенти в „Инвестбанк“ изчезват пари, съм мислил над всяка дума, защото знам, че могат да ме съдят“, заяви Иван Бакалов. „В случая една банка прави преобразуване на собствеността с общо събрание на акционерите, което е нарушение на устава. Трябва да премълчим всичко това, защото ни е страх от някакъв иск ли? Ако институциите мълчат, то медиите не могат да мълчат”, каза издателят на „Е-вестник“ и добави, че всичките му разследвания за банката и всичките факти в тях са подплатени с документи. „Искам да видя кой ще е този съд, който при толкова доказателства и свидетели, ще ме осъди”, заяви той.

  Според Бакалов от „Инвестбанк” са отказали да направят коментар по публикациите му.

  Участниците в пресконференцията съобщиха и за друг аналогичен случай. Моника Станишева е завела иск за нанесени щети срещу сайта за разследваща журналистика „Биволъ” и неговия редактор Асен Йорданов за 56 000 лева. Повод за иска са публикувани в изданието данни за неправомерни бизнес практики на Станишева, свързани с конфликт на интереси при усвояването на средства от еврофондовете.

  И двата случая са ярки примери за политика на сплашване. Исковете са непропорционално големи и няма как да бъдат заплатени от журналистите. Това цели да откаже колегията от опитите да разследват дейността на банки, бяха единодушни участниците в пресконференцията.

  Сдружението „Мрежа за спешна защита на свободното слово” вече има договореност с една адвокатска кантора, която се е съгласила безплатно да защитава засегнати от искове за клевета журналисти, съобщи Юлиана Методиева. „Ние сме много благодарни, защото юридическата защита е скъпа и не е по джоба на колегите”, продължи тя и добави че сдружението, заедно с Асоциацията на европейските журналисти у нас, ще сезират всички заинтересувани европейски институции за опитите чрез непосилни глоби да се прекратят журналистическите разследвания за неправомерни банкови практики. Някои от присъстващите журналисти предложиха сдружението да се обърне към политиците в следващото Народно събрание с предложение да се преосмислят клаузите в Закона за банките и кредитното дело, които позволяват да бъдат предприемани такива репресии срещу разследващи дейността на банките журналисти.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Още по темата може да се прочете в публикация на Еврочикаго – „Казусът Славова v/s Бакалов“, излязла в деня, когато се провежда пресконференцията на „Мрежа за спешна защита на свободното слово”, 24 септември.

   

• Чавдар Найденов: Илюзия е, че държавата контролира методите за добив на газ

  

  Илюзия е, че има реален контрол на място върху дейността на фирмите, които получават разрешения за проучвания за нефт и газ. Съществуват чиновници, които непрекъснато се сменят, а компетентните кадри отдавна са напуснали министерствата. На места дори не се знае, че изобщо земята се дупчи.

  По този начин социологът Чавдар Найденов обясни за БГНЕС мотивацията си да се включи в протеста срещу добива шистов и въглищен газ в София. Протестиращите настояват Министерството на околната среда и водите и Министерството на икономиката и енергетиката да обучат специалисти, които да контролират реалната дейност на компаниите, които се занимават с проучвания, тъй като според тях в момента държавата няма капацитет да разбере какво се случва под земята.

  Хората не могат да бъдат спокойни, че мораториумът върху фракинга не е само на хартия, потвърди Найденов. „Държавата се оказва едно фиктивно понятие. Една голяма илюзия, която ни успокоява. Държавата са хора, а те липсват. Самият министър никога не в час, да не говорим, че министрите непрекъснато се сменят“, коментира той.

  Според Чавдар Найденов у нас върви тежка кампания с лъжи, че трябва да проучим, за да разберем какво има под земята. „Тези методи на проучване са също толкова вредни, колкото и самият добив“, подчерта той. Второ, минните специалисти отдавна знаят какво има под земята и ако тези източници не се използват това се дължи на факта, че още преди години е станало ясно, че е недопустимо те да се добиват по този начин, защото това ще има далеч по-голяма цена, отколкото ползата.

  Голяма опасност за природата на страната ни крие и готвеното споразумение за Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции (ТПТИ), предупреди той. Дори при наличието на мораториум е възможно транснационалните компании да се възползват от възможността да оспорват решението за забрана на фракинга пред международните трибунали, които ТПТИ предвижда да създаде, стана ясно от думите на Чавдар Найденов.

  Имаме официално разрешение за проучване от страна на министерството на околната среда и водите и дори разрешението да идва от служебно правителство, компаниите могат да използват този факт в международните арбитражи до размера на всички евентуални печалби, които компанията би имала, обясни Чавдар Найденов. В международните трибунали, които се предвиждат с ТПТИ се събират адвокати, които не публикуват своите аргументи, но често става дума за огромни суми, посочи той и даде пример, че Коста Рика е била осъдена за това, че местен съд е осъдил компанията „Шеврон“ за замърсяване. Отваря се безграничен произвол, категоричен бе той.

  Чавдар Найденов призова обществото и гражданите да се научат да следят внимателно процесите и действията на политиците. „Дори най-антисистемните политици могат да бъдат купувани и еволюцията на някои от тях в последните месеци го показва. Хора, които винаги са били за българското на думи започват напоследък незабележимо да движат нещата – да направим проучвания, да опитаме да влезем в Черно море и т.н. Когато има пари, те проникват през всяка пролука и единственото средство е да имаме имунизация и да следим еволюцията на политиците“, завърши Найденов.

  Източник:  БГНЕС

• Яйца хвърчаха при обсъждане на цената на тока в ДКЕВР

  Движение за граждански контрол: Няма как да използват ДКЕВР, за да се решават партийни проблеми на некомпетентно управление на енергийния сектор

  .

  Василена Йорданова, Агенция „Фокус“

  

  София. Няма как да използват ДКЕВР, за да се решават партийни проблеми на некомпетентно управление на енергийния сектор. Няма как да прехвърляте отговорността и да увеличавате цените на тока, понеже някой е решил да сключи договори в ущърб на икономическия интерес на държавата. Това каза Янко Петров от „Движение за граждански контрол“ по време на общественото обсъждане в ДКЕВР за промяната на цената на електрическата енергия, предаде репортер на Агенция „Фокус“.

  „Не могат да ви ползват вас като щит срещу, това че някой е направил в сектора толкова голяма дупка и това да го прехвърляте като отговорност върху народа. Бихте ли казали колко са фирмите с изплатени инвестиции, които все още участват в микса и не са на свободния пазар. Колко бебета дундуркаме реално, за да оправим нещата? НЕК е в това състояние, благодарение на няколко управления. Няма нужда народът да поема некадърността и некомпетентността на тези хора“, заяви Петров. По думите му настоящият състав на ДКЕВР не може да вземе каквото и да било конструктивно решение под натиск.

  „Дълговете на НЕК не са проблем на ДКЕВР, а на управлението. Моля за независима оценка и не прехвърляйте отговорността на целия български народ и бизнес. Тези хора, които са направили това нещо, са за затвора. Нямам как да са потънали милиарди и вие пак да искате да ги вземете от гражданите. Като каква позиция сте тук? Значи решенията се диктуват да оправяме проблемите на НЕК, а не на сектора. Не може народът да плаща, а други да разписват и да си взимат комисионни за това, което са пописали и в момента да са със семействата си в частните училища, къщите, охраната, а да ползват и държавната субсидия, да се возят с държавни коли“, каза още той. Петров бе категоричен, че народът няма да заплаща това, което някой е направил като грешка.

  „Не сме длъжни. Всички от ДКЕВР и от министерството сте една организирана престъпна група. Вие сте мафиоти“, добави Петров. След тези думи Дончо Дудев, също от „Движение за граждански контрол“ замери с яйца председателя на ДКЕВР Светла Тодорова. Няма да ви носим за пореден път скапаното увеличение, посочи той”, каза още. Представител на бранша се изправи срещи Дудев и започна да го пита какъв е и защо е тук. Двамата започнаха взаимно да се бутат, докато охраната не влезе в залата и не ги разтърва. Представителите на „Движение за граждански контрол” напуснаха общественото обсъждане на регулатора.
  .

  http://youtu.be/JzwPMOgrTUY

• <<
• 1
...
• 99
• 100
• 101
• 102
• 103
• 104
• 105
• 106
• 107
• 108
• 109
...
• 416
• >>