Всички авторски страници

Авторски

• Майсторът: Кашкавалът е жив, в найлон умира!

  Петя Гайдарова, в. „Труд“

  

  На пръстите на едната ръка са останали стари майстори в Родопите, които могат да направят прочутото сирене в мях, както едно време. 78-годишният бай Вальо от чепеларското село Забърдо е последният от старите майстори сиренари в региона, който все още е на крак и прави сирене. “Останали сме двама от някогашните майстори – аз и Атанас Сотиров от село Хвойна, но човекът не работи вече, а аз правя сирене на приятели, ако ми донесат мляко”, казва бай Вальо. Сиренето се правело в мях, тъй като нямало други начини за съхранението му. “Помня, като бях малък, нямаше и съдове и прясното мляко от овцете го пренасяха чобаните до мандрата с мяхове”, разказва бай Вальо. То се правело през пролетта или началото на лятото и се отваряло за ядене зимата.

  Наричат го бито сирене, защото му е отнето маслото. Във времето на големия овчарлък в Родопите мандрите били близо до стадата. Току-що издоеното мляко още топло се пренасяло до мандрата, прецеждало се в каца и веднага се подсирвало. Маята се правела от стомахчетата на теленца, агнета и яренца, които са още сукалчета. Те се нарязвали на ситно, омесвали се със сол и вода и се изсушавали. Като се сложело от закваската в топлото мляко, след около 15 – 20 минути вече се виждало, че в кацата започва процесът на подсирване, и мандраджиите започвали да го бият, докато му изкарат маслото. Като оберат маслото от кацата, изсипвали останалата течност, наречена “матан” в казан, подгрявали го на 40-50 градуса и започвали леко да го бъркат, докато стане топка сирене, която оставят един ден да се отцеди. След това се натрошава, осолява и трамбова в мях, разказва родопчанинът.

  Агнешки мях побирал 15-20 кила сирене, а овчи или от коч – и до 50 кила. Масторлъкът бил мяхът да е плътен, а вътре сиренето се натъпква докрай, за да не влиза въздух. “Използва се това, че кожата на животното диша, тъй като има пори. Мяхът е с козината на вътре, но после, като извадиш сиренето, няма и косъм. Сиренето вътре няма после грам водно съдържание”, обяснява баш майсторът. Напълненият мях се затискал с тежест и се оставял за зимата. Бито сирене мандраджиите пълнели и в каци, които запечатвали с масло. И сега мога да го направя, стига някой да направи мях, намига бай Вальо.

  Сирак, от малък без майка, забърдовецът бил отгледан от дядо си Стефан – славен мандраджия в района.

  Бай Стефан не работел в Забърдо. Като станал на 65 години, го поканили за майстор в забърдовската мандра – родопчанинът поставил условие да вземат внука му да води сметките, та да му предаде занаята. Внукът обаче се опъвал, понеже след казармата започнал като горски работник и му харесвало. Викнал го председателят, но младежът го ядосал с ината си. “На бюрото му имаше пепелник с фасове, удари силно в масата, та се разхвърчаха, и извика: Мобилизирам те и още утре с повиквателна – в мандрата”, спомня си бай Вальо. Оттогава той не ставал по-късно от 4 ч сутринта, когато идва издоеното мляко. Дядо му предал тънкостите в занаята. Технологията на млекопреработването изучил на курс от проф. Мария Балтаджиева и тапията му за майстор е от 1 декември 1960 г. В началото бил пратен в мандра в Триград.

  Тръгнал за девинското село с жена си Боряна и 7-месечната си дъщеря Теменужка. “Пускахме пара да се загрее казанът, постилахме вътре одеяло и я оставяхме да си играе вътре, докато работим”, смее се майсторът. По родопските мандри отраснал и синът му Емил. А той спял по 3 часа на нощ, за да се направи всичкото мляко, което идвало по два пъти дневно. Веднъж от профсъюзите изчислиха, че работим по 28 часа в денонощие, смее се бай Вальо. След Триград бил за кратко в мандрите в Чепеларе, в Широка лъка, а след това 6 години – в мандра над село Орехово. След това пак бил горски работник, а след като се пенсионирал, го викали да предаде занаята, където правили нова мандра в региона. Разработил технологията в мандрите в Забърдо, а после и в Смилян. Казва, че по света има 220 сирена, а той знае да прави към 15 от тях. Убеден е, че ако го пуснат един път да види как се прави, и ще научи всеки от останалите видове. Защото само с четене е убеден, че не се учи технология, а деликатесите изискват повече внимание. Сега знае да прави освен основните “Витоша” и “Балкан”, “Кефалотири”, италианско сирене “Пекорино Романо”, “Родопи”, бяло сирене и кашкавалите “Груер”, “Гауда”, “Пилзен”, “Трапис”, родопско сирене “Брънза”, всичките производства на смилянската мандра.

  Казва, че всеки кашкавал е хубав, ако е зрял 40 дни най-малко. Признава новостите, но не може да се съгласи с вакуумните опаковки. За него кашкавалът е живо нещо и “умира” в найлона.

  Иначе бай Вальо е запален турист и 40 години бил морж. Разбивал зимата леда в реката да се къпе. Пример е и за патриот – побива трикольори по върховете край селото си.
  “Брънза” у дома

  За млади домакини майсторът дава рецептата за прочутото родопско сирене “Брънза”, което се прави по стара технология в смилянската мандра. 5 кг мляко се загрява на 35 градуса, подсирва се и седи с мая 1 час в покой. След това се нарязва на много малки парчета – колкото царевични зърна ( Бай Вальо си има специален уред за целта), за да си изпусне суроватката. След това се загрява наново от 35 до 40 градуса и се бърка в една и съща посока, процесът се нарича “изпичане”, при него зърната изпускат суроватката, трае поне 20-30 мин. През това време се бърка в една и съща посока, докато като пипнеш зърната, усетиш, че са твърди и че нямат суроватка. Изсипваш ги в цедка, притискаш ги с тежест на масата да се изцедят 10 мин и след това ги нарязваш на кубчета с големина по желание. Те се посоляват, а от суроватката се вари извара. С прецедената извара на следващия ден се омесват кубчетата и “това е сирене “Брънза”.

  .

• Българският става основен език на о. Тасос

  Галина Константинова, в. „Марица“

  

  Ако за първи път отивате на остров Тасос, ще ви се стори, че сте си в България. Още от ферибота местни агенти ви заливат с атрактивни оферти за таверни на български език.

  Менютата в повечето ресторанти са също на кирилица. Голяма част от обслужващия персонал в заведенията са българи. Замислите ли се какво да поръчате – дали папуцакис, сувлаки или гюварлакя авголемоно, светкавично се намира някой, който да направи превод. Ако не сервитьорите, то някой от готвачите задължително е българин.

  Мама Злата, или както тук я наричат кирия Злата, вече е пуснала корени на Тасос. Тя е от Сливен и е пристигнала на Пахис бийч преди 25 години. Закрили завода в родния град, мъжът останал без работа, децата били в гимназията. Злата решила да рискува и заминала като главен готвач в ресторанта. Въртяла черпака толкова успешно, че собственикът Маргарит също започнал да я нарича „мама”.

  Покрай нея заведенията в цялата околност се напълнили с българи. Една от тях е Мария от Карлово. Тя също е от 20 години на Тасос. Пристигнала като сервитьорка, но хубостта пленила собственика. Оженили се щастливо и сега отглеждат момченцата си, които са тризнаци. Двамата притежават романтична таверна в един от приказните заливи на острова.

  Освен че цяло лято българските туристи заливат острова, вече има немалко нашенци, които са си купили къщи там. Сред тях е телевизионерката Вяра Анкова със съпруга Томас Лафчис. Често местните виждат край Пахис бийч любимеца на Сакскобурготски Милен Велчев със семейството му, както и голямата част от екипа на Комиците.

  Точно заради кристалната вода край пясъчните плажове на Егейско море Тасос си е спечелил името Изумрудения остров. Погледнат отдалече, той прилича на потънала в морето планина, покрита със средиземноморски борове, кипариси и вечнозелени храсти. В крайбрежните градини се отглеждат маслини, смокини, нарове, а в повечето от тях има приказни хотелчета и къмпинги.

  Много българи вече предпочитат да си направят дълъг уикенд до острова, тъй като с отварянето на граничния пункт Маказа пътят от Пловдив до там е около 300 километра. Допълнителен разход са 20-те евро за автомобил и по 3 евро на човек за ферибота. Пътуването обаче си струва, защото по време на изминаването на 7-те километра по море гларусите във въздуха сътворяват истинско въздушно шоу.

  Ако човек реши не само да събира тен по пясъчните плажове, но да направи и туристическа обиколка, задължително трябва да спре в старата столица на острова – Панагия. Разходката из тесните улички покрай белосаните и покрити с каменни плочи вместо с керемиди къщурки е истинско пътуване във времето. Интересни забележителности са местната църква и Пещерата на дракона. Там се пази личното знаме на крал Ричард Лъвското сърце. В близкото рибарско селище Алики се намира езически храм, издигнат през VII век пр. Хр.

  В момента нощувки в прилични хотелчета в маслинени горички на плажа вървят по 15-17-20 евро. Повечето българи обаче се ориентират към ранни записвания и така почивката им излиза под 200 лева на човек за 5 нощувки със закуска и обилна вечеря.

   

• ЦИК разкрила куха секция в САЩ, заради разминаване в транскрипцията

  Ива Капкова, в. „Сега“

  

  Секциите в чужбина няма да бъдат 428, както бе официално оповестено, а 427. Заради разминаване в транскрипцията Централната избирателна комисия (ЦИК) е разкрила куха секция в САЩ, която заличи на заседанието си вчера. Разминаването в произношението и изписването на думите от английски на български подвело комисията и тя отворила две секции в едно и също населено място, без да има достатъчно заявления за това. Веднъж в списъка със секции на ЦИК бил включен град Хаянис, щата Масачузетс, а отделно от него разкриване на секция е било предвидено и в Хянис. В Хаянис в крайна сметка ще има една секция на вота на 5 октомври.

  Грешката бе докладвана от говорителя на ЦИК Александър Андреев, който постави проблема на последното заседание на избирателната комисия вчера. „Има дублиране, което се получава при подаването на информация до ЦИК заради различната транскрипция“, коментира Андреев за „Сега“. Заради техническия гаф групата, която отговаря за изборите в чужбина, още веднъж ще прегледа име по име списъка със секции зад граница. Освен това от външното министерство ще бъде изискан списък с правилно изписаните наименования на населените места зад граница, където ще гласуват сънародниците ни, за да се уеднакви различното сега изписване на Коломбо и Калъмбо, даде пример пред „Сега“ Андреев.

  Попитан дали е възможно и рекордният брой от 136 секции в Турция да се дължи и на подобно „изгубване в превода“, говорителят коментира, че не може да се правят обобщения от една техническа грешка.

  ОНЛАЙН

  Всеки български гражданин с право на глас може да провери номера и адреса на своята избирателна секция чрез справка в ГРАО, напомнят от ЦИК. Справката може да бъде направена онлайн на интернет страницата на ГРАО на адрес http://www.grao.bg/elections/. Вече има възможност и по електронен път да се подава „Искане за гласуване по настоящ адрес“ чрез сайта, както и да се регистрират издадените „Удостоверения за гласуване на друго място“ от общинските администрации след идентификация с електронен подпис.
  .

• Проф. Друмева: Активната регистрация ще реши проблема „мъртви души“

  

  Активната регистрация ще реши проблемът т.нар.“мъртви души“ в избирателните списъци, каза пред БНТ съветникът на премиера по изборните въпроси проф. Емилия Друмева. Тя обясни и механизма за регистрация. Първо в списъците се включват всички, гласували на последните избори. След това се дава определен срок и всички останали желаещи да се запишат.

  Проф. Друмева каза, че активната регистрация е присъствала в предложението промени в Избирателния кодекс, който последният парламентът прие, но текстът е отпаднал при второто четене на документа.

  Коментирайки купуването на гласове, съветникът на премиера каза, че е създадено координационно звено с представители на МВР, ДАНС и прокуратурата, което ще се бори с него. Проф. Друмева допълни, че има и нужните наказателни състави в закона.

  „Активността и ангажимента към такива уродливи явления трябва да идва от всички нас като граждани. Ако всички ние гласуваме масово, тогава ефектът от купуване на гласове ще е нисък, ще спада постоянно и няма да има смисъл да се дават пари за него“, допълни тя.

  Източник:  в. „Дневник“

   

• Да се завърнеш в празен бащин дом

  Да се завърнеш в бащината къща, но да няма вече кой да те прегърне на прага…

  .

  Не съм вярвал, че аз – мъж почти ма 50, техничар до мозъка на костите си, доста мълчалив и дори скучен, според жена ми, ще седна пред компютъра не за да работя, а да пиша писмо.

  Преди 16 години заминах за работа в чужбина, бързо се устроих и взех при себе си и семейството си. Малко след това почина баща ми и майка ми остана сама. Никога не се оплака, не ме упрекна, не ми намекна, че няма кой да се грижи за нея – аз съм единствен син. Често се чувахме и тя всеки път казваше колко е добре и колко всичко й е наред. И само въпросът „Скоро ли ще си дойдете?“ издаваше, че всъщност е тъжна и много самотна.

  С ръка на сърцето мога да кажа, че се грижех за нея, мислех я, не съм я изоставил, не съм я забравил нито за миг. Най-големият ми грях е, че не удържах на думата си. Всяка година си идвах в България през август, когато цялата фирма излизаше в отпуска, и това беше нашето време. Обикаляхме приятели и роднини, пътувахме на места, които й напомняха младостта с баща ми, а като напреднаха годините й, я водех по лекари и санаториуми. Ходехме заедно на кино, разхождахме се, канехме гости. Тя ме глезеше с гозби и сладкиши, които обичах от дете. Винаги ме изпращаше до входа на кооперацията и не идваше до летището… за да не виждам сълзите й. Аз пък все й обещавах, че този път ще направя всичко възможно да си дойда по Коледа или най-късно за Великден, а не чак през следващия август. Ето това обещание не спазих и се чувствам ужасно виновен.

  Да, дойдох си в началото на декември миналата година, но не за да прегърна майка си, не за да усетя аромата на нейния прочут кекс с канела, не за да ме посрещне с греяно вино и орехи, а за да я изпратя в последния й път. Не можех да се побера в кожата си от болка и безсилие. Единствената ми утеха беше, че мама беше умряла като праведен човек, спокойно, без да боледува, в съня си. Но това не намали тежестта в сърцето ми, не успокои съвестта ми, не потисна усещането ми, че съм останал сам.

  И този път се върнах през август, както обичайно. Но когато се изправих пред заключената врата, усетих как мъката ме задушава. Не чух стъпки в коридора, не ми замириса на печени чушки, нито на печени сливи… Мислех, че таванът ще падне върху главата ми. Трябваше да минат дни, за да посегна към вещите на майка си, но така и нищо не посмях да разместя, дори събраните вестници.

  Искам да кажа на синовете, които живеят далеч от родителите си: Връщайте се често, колкото и да ви е трудно, и дръжте на дадената дума. Защото идва ден, когато имаме и време, и възможности, но нямаме най-важното – любим човек, който да ни посрещне. Повярвайте, няма по-страшно изпитание от това да се изправиш пред заключената врата на бащиния си дом.

   

  Един син,

  Рrekrasna.bg

• Българският фискален резерв е по документи пълен, а на практика – празен

  Държавата разполага с под 1 млрд. лв. за извънредни плащания, тъй като над 80% от парите са целеви

  .

  Таня Петрова, в. „Сега“

  Фискалният резерв, който трябва да покрие дефицита по държавния бюджет, е висок само на хартия. Към края на август свободната част от него, с която държавата реално може да разполага, е по-малко от 1 милиард лева. Самият фискален резерв е близо 8 пъти по-висок, но над 80% от парите в него са с целево предназначение и суми, с които трябва да се разплатят предстоящи падежи по вече взети заеми. Това показва детайлна справка на финансовото министерство за оперативното състояние на резерва към края на август, с която „Сега“ разполага.

  Към края на август размерът на фискалния резерв, без включени бъдещи вземания от Европейския съюз, възлиза на 7.776 млрд. лв. От тази сума трябва да се приспадне депозитът от 2.444 млрд. лв. на държавния фонд за гарантиране на стабилността на пенсионната система, който е целеви и не може да се харчи. Целеви са и средствата по сметки на Националния фонд към финансовото министерство за финансиране на оперативните програми – 1.3 млрд. лв., както и други 215.4 млн. лв. по сметката на фонд „Земеделие“. От резерва трябва да се извадят още 1.2 млрд. лв., изтеглени като срочен заем заради критичната ситуация с Първа инвестиционна банка. Падежът по този заем е в края на ноември. Други 1.643 млрд. лв. са предвидени за предстоящия през януари падеж по глобалните облигации по външния ни дълг.

  Като се отчетат всички тези плащания и целеви суми, реално сумата от резерва, с която правителството разполага към края на август, е около 970 млн. лв. Но парите всъщност са по-малко, защото тази сума включва и наличните средства в двата ядрени фонда – за радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Тези фондове също са целеви. До редакционното приключване на броя от финансовото министерство не предоставиха информация каква е натрупаната в момента сума по тях.

  На фона на тези резерви държавата до края на годината има право да поеме допълнителен дълг от едва около 500 милиона лева. Заради неизпълнение на приходите и проблеми с отделни разходни пера дефицитът се очаква да надхвърли планираните 1.4 млрд. лв. и да стигне 2.4 млрд. лв. Не е ясно и какво ще се случи след ноември, когато е падежът на заема за подкрепа на ПИБ. Освен това може да се отвори недостиг от около 1.5 милиарда лева и във Фонда за гарантиране на влоговете при евентуален неблагоприятен развой и обявяване в несъстоятелност на КТБ.

  Тези рискове все повече накланят везните към решението през тази година да се допусне по-голям дефицит от официално позволения в ЕС 3% от БВП, а през 2015 г. да започне постепенна консолидация. Официално от финансовото министерство заявяват, че при актуализацията на бюджета за тази година няма да се допусне дефицит над 3% от БВП. В същото време бившите управляващи продължават да твърдят, че няма сериозен проблем с изпълнението на бюджета и фискалните резерви на страната са достатъчно високи, за да поемат съществуващите рискове.

  –––ЛИМИТ–––

  По закон фискалният резерв в края на годината не бива да пада под 4.5 млрд. лв. Това ограничение се прилага от години. През тази година депутатите разшириха обхвата на фискалния резерв, без да променят лимита. Така за 2014 г. като част от фискалния резерв вече се отчитат и бъдещи вземания от ЕС – парите от еврофондовете, които са разплатени от държавата ни, но още не са възстановени от Брюксел. Така лимитът ще бъде спазен по-лесно. Задачата допълнително се улеснява от предстоящия падеж през януари по глобалните облигации, средствата за които вече бяха осигурени с външен заем и ще бъдат част от фискалния резерв до датата на разплащането – 15 януари.

   

• Близнашки дава концесии на фирми с 2 лв. капитал

  Странни концесионни договори подписва служебното правителство на Георги Близнашки. Възползвайки се от липсата на контрол от действащ парламент, кабинетът издаде 4 разрешения за добив на подземни богатства. През следващите 3 години малката фирма „Мин Индъстри“ ЕООД ще търси твърди горива на площите  „Балша“ и „Балша – Изток“, намиращи се в София и Софийска област. Седалището на „Мин Индъстри“ е в апартамент, а капиталът й е от 2 лв. – пише ВРost.bg
  

  

  През следващите 3 години, малката фирма „Мин Индъстри“ ЕООД ще търси твърди горива на площите „Балша“ и „Балша – Изток“, намиращи се в София и Софийска област. Собственикът на търговското дружество се ангажира да похарчи почти 109 бона – 94 000 лв. за търсещо-проучвателни работи и още 9 400 лв. за опазване на околната среда и рекултивация на почвата.

  Не е ясно откъде фирмата ще намери тези средства, след като капиталът и е от 2 (два ) лева, а седалището й е в апартамент в панелка в столичния квартал „Красно село“. Проверка на BPost.bg показа, че собственик на „Мин индъстри“ е Петко Методиев Николов.

  Твърде съмнителна е и другата концесия, одобрена на днешното заседание на правителството За срок от 2 години „Фарес БГ“ ЕООД ще търси минерали в площта „Ерекриборун край Ардино.“ Минималният размер инвестицията е 60 000 лв.

  Проверка на BPost.bg установи, че собственик дружеството е двойният гражданин Есмер Мемет. Наскоро той е получил статут на постоянно пребиваващ в страната. Капиталът на „Фарес БГ“ е едва 1000 лв., а седалището е… в Студентски град.

  Две разрешения за по 6 м. получава „Автомагистрали – Черно море“ АД за проучване на строителни материали в площите „Хитрино-3“ и „Хитрино-4“ край Шумен. През следващите 20 г., „Кариери Пазарджик“ ООД пък ще добива пясък и чакъл от находище „Рибарниците“. Очакваните приходине за държавата са 1,3 млн. лв. (без ДДС).

  „Пирин-Мрамор“ АД ще добива скалнооблицовъчни материали за срок от 35 г., от находище „Лиляново“. – участък „Тремощица“. Дадено беше и разрешение фалиралата „Мизия“ АД да прехвърли на „Ником-97“ АД правата си по концесията за добив на строителни материали от находище „Таньова могила“.

  Източник: ВРost.bg

• Цветан Тодоров и Юлия Кръстева през септември в България

  

  Двама от най-големите умове в съвременната философия – Юлия Кръстева и Цветан Тодоров, ще бъдат по едно и също време в България, но вероятно няма да се срещнат. Кръстева ще бъде у нас за три дни в края на септември, а Тодоров вече е в страната. Те идват за участие в събития в София, но и двамата имат намерение да се завърнат към спомените от детството.

  Цветан Тодоров, смятан за един от най-значимите в света интелектуалци, е кацнал на летище София в четвъртък, 11 септември. Посрещнал го е неговият най-близък приятел в България проф. Стоян Атанасов от СУ „Св. Климент Охридски“. Тодоров е бил поканен от Нов български университет, които организират представяне на издадената от тях книга „Недовършената градина“. Събитието е на 23 септември от 18 ч. във Френския културен център в София.

  В момента Цветан Тодоров не е в София, тръгнал е да попътува из страната и да си я припомни. На летището никой не го е познал, по думите на посрещачите му 75-годишният българин е имал библейска осанка. Ще се появи едва на представянето на книгата му и ден по-късно ще отпътува обратно за Париж.

  Цветан Тодоров живее във Франция от 24-годишен. Заминава като стипендиант през 1963 г. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Изнасял е лекции в университетите „Йейл“ и „Харвард“. Сред най-важните му книги са „Поетика на прозата“, „Памет за злото, изкушение за доброто“, „Живот с другите“. На български са преведени и „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“, „Страхът от варварите“, „Несъвършената градина“, чието ново издание вече се нарича „Недовършената градина“.

  Тодоров от години не е стъпвал в България. Твърди, че след промените у нас през 1989 г. е идвал у нас няколко пъти за по два-три дни. На въпрос на Ивайло Харалампиев в интервю за в. „Капитал“ през 2012 г., как помни България и следи ли какво се случва в страната, Цветан Тодоров отговаря: „Следя еволюцията в най-общи линии, но не и всекидневните детайли. Не мога да ви кажа името на министър-председателя, но знам, че е бивш кмет на София. Петдесет години вече живея във Франция, така че съм по-добре информиран за ситуацията там, както и съседните страни Испания, Италия, Германия, Великобритания и, разбира се, САЩ. За България черпя информация от фрагменти, които сами по себе си са доста несъвършени. Но България е важна за формирането на моята визия за света, защото, когато я напуснах, вече бях 24-годишен. Продължавам да отвръщам с рефлекси, придобити през онези години на тоталитарния комунистически режим. Не познавам добре съвременна България след 1989 г. Бил съм няколко пъти, но винаги за по два-три дни, така че не мога да се похваля с личното усещане, че съм живял в новата обстановка. В мен в много по-голяма степен е останала онази България на Тодор Живков, Вълко Червенков и Георги Димитров“.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  Единственият наш мислител, чийто трудове се изучават в абсолютно всички хуманитарни дисциплини в западните университети, си идва в България. Юлия Кръстева, чието мнение е фактор в историята на изкуството, на литературата, психологията, философията, киното, пристига в София за три дни, съобщи професорът в СУ „Климент Охридски“ Миглена Николчина.

  Една от първите и изключително важни теории на Кръстева се занимава с детските преживявания и тяхното влияние върху психиката на човека по-късно. От 25 до 28 септември Кръстева ще се завърне към детството си и юношеството си в родината – ще се срещне със съученици, познати и приятели. Ще се разходи из класните стаи на началното училище „Патриарх Евтимий”, в 33-та гимназия на площад „Георги Димитров”, в залите на Софийския университет, където е изучавала френска филология, а в аулата на университета ще изнесе лекция. Кръстева ще посети и местата, където са били редакциите на седмичника „Средношколско знаме” и всекидневника „Народна младеж”.

  Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет „Дени Дидро“ и има частна практика като психоаналитик. Преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в още редица университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология. Член е на Британската академия.

  Кръстева дава тласък на феминисткото движение в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. В публикацията „Времето на жените“ (1993) тя прави разделение на трите вида феминизъм – според идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес.

  За нея Роман Якобсон пише, че „има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми“. В „Чужденката“ Ролан Барт има текст, посветен на нея: „Юлия Кръстева промени мястото на нещата: тя винаги унищожава последните предразсъдъци. Нейната работа е изцяло нова, точна не от научнo пуританство, a защото заемайки цялото пространство, тя се нарежда на място, изпълва го с точност и задължава всеки, който не я приема, да се намери в позицията на отблъснат или на цензор“.

  Кръстева има и опоненти. Най-силната й критичка е философката Джудит Бътлър, която я охулва в книгата „Безпокойства около родовия пол“ заради нейните „изключително правоверни психоаналитични разглеждания, подкрепящи режима на задължителната хетеросексуалност“. Сред критиците на Кръстева са още професорите по математика и физика Алън Сокал и Жан Брикмон. В книгата „Модерни глупости“, те анализират с помощта на математически терми три статии на Кръстева, целящи според професорите просто да впечатлят читателя.

  Въпреки това Юлия Кръстева е неоспорим авторитет в световната теория. Нейните интерпретации на картините на Джото и Белини, както и изследванията върху темата за майчинството в западноевропейската живопис, осветляват много от причините, поради които жената лесно се превръща в обект на отвращeние. Тази нейна теория даде основа на известната кино критичка Лаура Мълвей за нейните текстове, посветени на жената в холивудските филми.

  (Със съкращения) 

  Източник:  Рloshtadslaveikov.com

• Джош Ърнест: САЩ са във война с „Ислямска държава“

  САЩ обявиха официално, че са във война с „Ислямска държава“

  .

  

  Белият дом заяви, че САЩ са във война срещу джихадистите на „Ислямска държава“ (ИД), след някои семантични колебания по въпроса след обявената в сряда от президента Обама стратегия за борба с групировката, предаде Франс прес.

  Държавният секретар Джон Кери, който е на обиколка в Близкия изток за сформиране на широка коалиция срещу ИД, не изглеждаше склонен да използва термина „война“ за квалифициране на разширяването на американската военна операция срещу ИД в Ирак и Сирия.

  Пентагонът и Белият дом обаче премахнаха всякакви съмнения как възприемат конфликта.
  „САЩ са във война с ИД по същия начин, по който бяхме във война с Ал Каида и съюзниците й по света“, заяви говорителят на Белия дом Джош Ърнест.

  „Ние сме във война с ИД както продължаваме да сме във война с Ал Каида и съюзниците й“, заяви също говорителят на Пентагона контраадмирал Джон Кърби.

  По-рано държавният секретар Джон Кери предпочете да използва термина „широкомащабна антитерористична операция“ в интервю за Си Би Ес.

  „Думата „война“ е погрешна терминология и аналогия, но е факт, че сме ангажирани в значимо международно усилие за озаптяване на тероризма“, каза Кери.

  Източник: в. „Сега“

   

• Хипермаркет за гласове – 222 роми на един адрес

  222-ма роми са регистрирани на един адрес в смолянския кв. “Устово”. Жителите на цялата махала се водят на ул. “Васил Райдовски” 81.

  .

  Валентин Хаджиев, в. „24 часа“

  Зад бензиностанцията на изхода към Мадан е пълно с неугледни постройки. Там освен обитателите им никой не стъпва, освен около избори. Мястото е като хипермаркет за гласове. Политици от всички партии идват, обещават, дават по кебапче и тръгват. Дори секция не разкриват – циганите гласуват в кв. “Горно Влахово”.

  “Само ни лъжат, нито работа дават, нито пари. Като дадат някой лев, гласуваме. Напоследък не си даваме много зор. Чакаме ги сега до дни да ни наобиколят, но все по-трудно се лъжем“, обяснява мъж на около 30 г. Не си казва името, защото няма да гласува. Нямал лична карта.

  “Никой не знае колко сме, само по избори ни броят с точност. Виж ми тоалетната – направил съм я като изборна секция”, обяснява друг, сочейки WC-то за общо 12 души, което вместо врата има плат от някогашно перде.

  В гетото има около 30 сгради, 4-5 от тях са масивни, останалите – бараки. В тях спят до 10-ина души в стая. Според общинската служба ГРАО 120 души от обитателите са с постоянен адрес, а 102-ма с настоящ.

  Махалата възникнала още по соцвреме. Заселили са се няколко семейства, мераклии да чистят града. Мястото им било посочено от властта.

  Преди десетина години обаче жителите се увеличили изведнъж многократно, тъй като придошли много роми от Пловдивско и Пазарджишко, но най-вече от Пещера. Те събирали изхвърлени тухли и дървения и сами си зидали бараките.

  Повечето роми в квартала не работят. Разчитат на социални помощи и детските надбавки. Изкарват по някой лев, като пренасят дърва и въглища до къщите в града. Други работят през лятото из страната.

  “Глобяват сина ми 3 г. поред с актове от 20 до 50 лв., че няма лична карта. На 21 години стана, а не може да си извади паспорт, защото не му дават да се регистрира на същия адрес. Така е и с всички други младежи от махалата. Причината е, че всички постройки тук са незаконни, а за да се реши проблемът, трябват много пари. Всички политици по избори през годините ни обещават, че ще ни устроят, но нищо не става”, реди Кирчо Марков, който е лидер в махалата.

  51-годишният мъж казва, че се е заселил на култовия адрес преди повече от 25 г. и си е построил една от масивните сгради в гетото. Дори бил представител на НПО, което искало да оправи условията за живот тук. НПО-то обаче не е свършило нищо.

  Кирчо и още четирима с по-стабилни къщи са подали заявления в Смолян за узаконяване на сградите им.

  “И моят син е на 19 г. и не може да си извади лична карта”, включва се и Соколина Маркова. 61-годишната ромка от 7 г. е вдовица, има 8 деца, но всички се изнесли да си търсят хляба по страната. Внуците ги взели от “Закрила на детето” в чепеларското село Павелско, защото нямала условия да ги гледа.

  “От 28 г. живея тук, 18 г. бях метачка. Сега не получавам никакви помощи, не мога да се пенсионирам. Продавам свещи на гробището, от 100 бройки около 2 лв. изкарвам”, нарежда ромката.

  От миналата година в махалата е прокарана вода. “Плащаме по 18-20 лв. на семейство. За да няма кавги обаче, трябват отделни водомери”, казва 36-годишният Серафим Ковачев.От ВиК им казали сами да си ги монтират. Отскоро в махалата прокарали и ток, но и електромерите са малко, та пак си делят парите за сметката.

  “Казват, че земята от едната страна на дерето е общинска, а от другата на горските. За да влезе в регулация, искат куп документи и много пари. Искахме да се направи обща баня и тоалетна за квартала, но пак се чакат много процедури. Само на архитект за проекта били нужни 10 000 лв.”, нарежда отговорникът Кирчо и продължава:

  “Мръсно е, искаме да ни сложат тръби, да не тече мръсотията в дерето. Сами ще ги поставим с труд без пари. Искаме път, улично осветление, но общината казва, че няма средства.” (Какво казва кметът Мелемов – виж долу).

  Един през друг ромите обясняват как никога не създавали проблеми на полицията, пазели се като дявол от тамян от кражби. “Аз онзи ден намерих телефон за 1000 лв. и го върнах, даде ми човекът 10 лв. награда”, гордее се Соколина. На всяка постройка има прикрепена антена за цифрова телевизия. А един-двама са завили с одеяла позапазени коли, купени на лизинг.

  Най голямата болка на махалата обаче са хлапетата. Над 50 ромчета ходят на училище в Устово и всеки ден минават пеша 3 км в едната посока до най-близкото училище. “Всичките искат да ходят на училище, но е мъка голяма. Вечно са мокри, връщат се целите в кал, по цяла зима са във вода, за да стигнат до училище”, жалят се ромките от уникалния адрес “Васил Райдовски” 81.

  Кметът Николай Мелемов: Няма да оставим хората без покрив

  “Не можем да оставим хората без покрив. Няма да разрушаваме постройките им. Предприели сме процедура тези, които са по-здрави и устойчиви като сгради, да ги узаконим. Община Смолян помага на семействата. Поискаха от мен да им ремонтираме пътя и да им поставим водомери, за да се отчита изразходваното количество вода и да си плащат задълженията към ВиК. Изпълнихме част от тези искания и занапред ще им помагаме с каквото можем”, коментира кметът Николай Мелемов.

  Управниците преди него обаче не били направили нищо за тези хора и сега са нужни доста средства.

  В Девин не плащат наем за жилищата

  448 роми има в района на Смолян и техният брой като относителен дял от населението е най-нисък от всички области в страната. Най-много са в Смолян – 301, и в Девин -104, сочат данните на статистиката. Само в двата града има обособени гета. Реално обаче броят на ромите е повече, тъй като голяма част пребивават временно в ройона.

  В Девин ромите населяват два блока в местността Забрал в края на града. Те са държавни, жилищата не са продадени на обитателите им, а те не плащат наем. Въпросът е висящ от години.

  Ромите имат ток и вода и повечето си ги плащат. Нямат обаче канализация. В една стая спят по 7-8 души. В жилищата им е имало бани, но те са разбити.

  

  Снимки: в. „24 часа“

• Обществен съвет за правосъдие, писмо до инспектори от ЕК

  Учредената наскоро неправителствената организация „Обществен съвет за правосъдие“  внесе в представителството на ЕК в София писмо, с което кратко, но ясно информира намиращите се у нас инспектори, които дойдоха да търсят напредък в съдебната ни система. Изпращането на писмото бе провокирано от поредните опити на висши чиновници от съдебната ни система, чрез националните медии да внушават на гражданите, че в България има правосъдие – информира сайтът Нarmonypragma.com, където е публикуван и текстът на самото писмо.

  Ето неговото съдържание:

  –––––––––––––

  До председателя на Европейската комисия

  До Експертите по реформата в съдебната система

  От Неправителствена организация Обществен съвет за правосъдие, България, София 1404, пощенска кутия 111

  Уважаеми господин председател,

  Уважаеми госпожи и господа експерти,

  От медиите научихме, че Ваши експерти извършват проверка на състоянието на съдебната система в България. Силно сме притеснени, че във всички доклади, съставени от експерти на Европейската комисия, по темата правосъдие в България, информацията не е обективна и не кореспондира с истината. В продължение на няколко години ние събираме информация за работата на българският съд и прокуратура, както и за работата на контролните органи Висш съдебен съвет и инспекторат.

  Анализите ни се базират на реални събития от съдебни процеси и са подкрепени от писмени доказателства. Съгласно тях състоянието на съдебната система е следното: Тотална корупция и зависимост на магистратите от влиянието на бизнес кръгове и политически субекти, и поръчково решаване на съдебните спорове. Несъответствие с нормите на законите на влезли в сила решения и невъзможност те да бъдат отменяни.

  Това състояние се дължи на действащата в България нормативна уредба, съгласно която:

  1. Не е престъпление, когато лъжливо документиране на неверни или несъществуващи обстоятелства е извършено от магистрат в съдебен акт.

  2. Несъответствието на обстоятелствата, записани в мотивите на съдебно решение с истината, не може да бъде причина за отмяна на решението.

  3. В наказателните и гражданските дела се приемат като доказателства копия на документи, без да се допуска установяването на тяхната истинност и съответствието им с оригиналите и въз основа на тях се решава делото. Поради тази причина много хора са наказани, без да са виновни.

  4. Висшият съдебен съвет и инспекторатът към него отказват да разглеждат сигнали и жалби срещу магистрати, които лъжат в мотивите на решенията и не изпълняват задължителни за тях разпореждания, установени от общата колегия на Върховен касационен съд.

  5. Софийска градска прокуратура, в качеството си на орган разследващ лица със съдебен имунитет, отказва да разследва престъпления по служба извършени от магистрати.

  6. Държавна агенция по национална сигурност, като орган разследващ корупцията сред висши държавни служители, каквито са магистратите, отказва да разглежда всички жалби срещу магистрати, в които не е посочено къде и колко пари са получили в подкуп.

  7. В България съществува система за белязане на делата, която посочва как да бъде решено делото. Прокуратурата на Р. България отказва да разследва това.

  8. Висшият съдебен съвет назначава и повишава магистратите, без да се запознава с водените от тях дела и без да има информация дали те са решавани в съответствие с истината и закона.

  Уважаеми госпожи и господа инспектори,

  За всичко посочено по-горе имаме факти и писмени доказателства, които желаем да Ви предоставим. Молим, ако представената от българските институции информация не съответства на представената в това писмо, да я приемете като необективна и несъответстваща на истината. Молим за лична среща с инспекторите.

  С уважение,

  Бойко Никифоров,

  Председател на Обществен съвет за правосъдие

  –––––––––––––––––––––––––––––-––––––––––––––

  * „Обществен съвет за правосъдие“, е учреден наскоро от Фейсбук групата „Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава“ и вече има свои представители в София, Пловдив, Русе, Плевен, Враца, Мездра, Кюстендил и др. Страница във Фейсбук: https://www.facebook.com/pravobulgaria

   

• Къде в Австралия ще има избирателни секции на 5 октомври

  Къде българите в Австралия ще могат да гласуват за предстоящите на 5 октомври 2014 г. Парламентарни избори в България
  

  .

  

  Координаторът на Временните Обществени съвети на българите в Мелбърн – Явор Константинов разяснява условията за регистриране и гласуване, в интервю за местно австралийско радио на български език.

  Явор казва в това интервю, че в последните дни тече усилена работа за отваряне на избирателни секции в Австралия. В последния възможен ден за регистрация, 9 септември, заявленията за гласуване, подадени от българи в Мелбърн, са нараснали почти двойно, но по формални технически причини не са им достигнали 2-3 заявления. Имат обаче добра връзка и с българската посланичка в Камбера.

  Явор казва, че българите в Мелбърн имат надежда, че ще имат избирателна секция, въпреки че нещата са се задвижили в последния момент. Посланичката в Камбера Емилия Стефанова-Велева се е ангажирала да подаде молба от свое име в съответните институции в София и да препоръчва създаването на изборна секция в Мелбърн. Този въпрос ще се реши в София на 15 септември.

  От интервюто се разбира и, че избирателни секции най-вероятно ще има в градовете Бризбейн, Сидни и Пърт. Българите там търсят подходящи места за самите избирателни секции.
  

  Запис на интервюто на Явор Константинов за радио SBS може да се чуе в сайта на радиото тук.

   

• Е-заявления за гласуване от Турция смутиха ЦИК

  Галя Горанова, в. „Сега“

  Според компютърни специалисти е възможно да има повторение на един и същи IP адрес в заявленията от чужбина, ако подателите им са абонати на един и същи интернет доставчик.

  По сигнал на граждани ЦИК установи, че много от заявленията за гласуване, подадени от Турция, са изпратени от един и същи ай пи адрес. Съмнителните заявления са над 4000, колкото са необходими за откриването на 100 секции. Засечени са два случая, при които 1000 заявления са с един и същи ай пи номер, както и други 10 случая, в които с идентичен номер са над 100 заявления. Данните породиха съмнения, че документите са пуснати от един и същ компютър.

  Случаят предизвика бурни дебати сред членовете на ЦИК. Във вторник вечерта те проведоха среща с компютърните специалисти на „Информационно обслужване“, фирмата, която ще обработва протоколите от предстоящите парламентарни избори. Според експертите повторението на адреси не е необичайно, тъй като една фирма може да обслужва много населени места и всички те да са с един и същ ай пи номер. Те са на мнение, че трудно може да се установи по безспорен начин дали става дума за един и същ компютър. Според разпоредбите на Изборния кодекс заявлението за гласуване извън страната трябва да е подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на България в съответната държава. Другата възможност е чрез електронно заявление през интернет страницата на ЦИК.

  Членът на ЦИК Ивайло Ивков от квотата на Синята коалиция предложи да се изпрати писмо до Комисията за защита на личните данни, която да поиска проверка по случая от ДАНС и прокуратурата. Подкрепиха го само представителите на ГЕРБ. Хората на БСП и ДПС в комисията са на мнение, че няма основание за подобни действия, като се позоваха на мнението на IT специалистите от „Информационно обслужване“. Тезата им е, че щом нещо не е изрично забранено, то не подлежи на ограничения, какъвто е случаят с подаването на заявления от един и същ ай пи адрес. Кодексът не съдържа такава забрана. В крайна сметка ЦИК отхвърли предложението за допълнителна проверка по случая и реши да не публикува информацията на сайта си.

  „Трудно е да се повярва, че 1000 заявления могат да се подадат от един ай пи адрес“, възрази членът на ЦИК Цветозар Томов по време на заседанието на комисията в сряда. Колегата му Ивков отбеляза, че става дума само за една страна и за твърде голям брой хора. Според Ерхан Чаушев от квотата на ДПС не могат да бъдат предприети никакви ограничителни действия „на базата на журналистически квалификации от рода на контролиран вот“. „Няма законова разпоредба, която да предполага ограничения. Това са излишни емоции“, заяви той.

  По този повод ЦИК ще поиска справка от „Информационно обслужване“ за всички ай пи адреси, от които са пращани заявленията за гласуване в чужбина.

  ––ВТОРА ЛЕНКНИЦА

  50 заявления за гласуване в чужбина са постъпили от холандския град Валс, на границата с Германия, където според посланика ни в Хага няма българска общност. Това се разбра от заседанието на ЦИК в сряда. Посланикът е изпратил спешно запитване до МВнР дали да бъде открита секция в града, след като българските граждани пребивават в съседния германски град Аахен, намиращ се на 4 км от Валс, а холандският Маастрихт е на 27 км. За откриването на секция най-активно се застъпи представителят на ДПС в ЦИК Ерхан Чаушев, според когото са налице всички изисквания по закона.

  Решението на ЦИК дали да бъде открита секция във Валс ще стане ясно на 13 септември, когато изтича крайният срок за определяне на местата за гласуване зад граница.

  ––КУРИОЗ

  Насред лутанията си по казуса с партийно обвързаните кандидати за изборни наблюдатели, от ЦИК започнаха да регистрират всевъзможни екзотични организации, желаещи да следят за честността на вота. В сряда комисията одобри 7 души от сдружение „Автомобилен спортен клуб „Спийд Рейсинг Тиим“. Това е 12-ата поред НПО, която получава разрешение да наблюдава изборите. Регистрираните досега наблюдатели са общо 855.

  .

• Софийската Столична библиотека пусна 30 000 книги в нета

  Вангелина Михайлова, в. „Труд“

  .

  

  30 000 книги от фонда на Столичната библиотека ще могат да се четат онлайн и напълно безплатно. Това стана възможно благодарение на новия информационен център на културната институция, който предлага електронни услуги на своя сайт в интернет.

  Книгите ще могат да се четат не само от компютър, електронна книга или таблет, но и от мобилен телефон чрез специалната версия ilib.libsofia.bg. През Гугъл ще са достъпни и 50 000 заглавия от Информационната библиотека на САЩ. В списъка с дигиталните книги има и литература на руски език.

  „Това на практика означава излизане на фонда извън сградата на библиотеката, улеснен достъп до култура и до знания“, заяви кметът на София Йорданка Фандъкова, която се запозна с новите услуги.

  Освен каталог с дигитални книги библиотеката предлага и административни услуги онлайн. Читателите ще могат да подават заявления за читателски карти, да разглеждат каталога на библиотеката, да търсят и избират книги, както и да ги запазват. Хората ще могат да вземат и да връщат изданията в различни офиси на институцията.

  Презаписването на книгите също ще става в интернет. За всички услуги е нужна само читателска карта.

  Онлайн ще могат да се разглеждат и 200 картини от фонда на библиотеката. В сайта са качени записите от 1000 грамофонни плочи, които също ще бъдат достъпни. В онлайн каталога са включени и периодики на 79 печатни издания (вестници и списания) от 1878 до 1944 г.

  Само за 10 дни новата информационна система има над 4000 посещения, от които 12% са през мобилната версия. За да помогне на по-възрастните си читатели да използват новите услуги, библиотеката организира интернет курсове за хората на възраст над 60 г.

  Проектът за електронна библиотека струва около 15 000 лв. Фандъкова обясни, че е важно и сградата на библиотеката да бъде ремонтирана и съхранена, тъй като е паметник на културата. Тя е включена в интегрирания план за градско възстановяване.

   

• Димитър Иванов: Очакваме до 250 хиляди гласували в чужбина

  Ще има към 500 секции в чужбина за предстоящите избори

  .

  Интервю на Борислава Борисова с Димитър Иванов,

  БНР

  

  Димитър Иванов – коордиатор на Временните Обществени съвети на българите в чужбина, казва в „Преди всички“ по БНР, че ще има над 500 места, където ще се гласува. Голяма част от българите в чужбина най-после ще имат физическа възможност да упражнят правото си на глас. В САЩ има над 40 секции сега. В мегаполиса Ню Йорк ще има няколко секции.

  Екипът е от над 100 души, които работят по организацията. Целта е да не се харчат пари на българската държава: Да се намерят безплатни помещения или с много евтин наем, нашето желание е дори представителят на Външно министерство да бъде упълномощен, за да не се харчи нито един лев за провеждането на изборите.

  Иванов допълни, че може да се очаква до 250 хиляди българи да гласуват в избирателните секции в чужбина.

  Запис на интервюто на Борислава Борисова с Димитър Иванов, излъчено вчера, можете да чуете в сайта на БНР.

   

• Стефан Манов към посланиците: Обърнете се към диаспорите за помощ и съдействие

  Рекордният брой секции зад граница – ключово събитие в историята на българската диаспора

  .

  Йовка Йовчева,  Дарик радио

  

  Около 440 избирателни секции в чужбина се очаква да бъдат открити за парламентарните избори през октомври – това е исторически най-високият брой секции извън страната за последните 25 години. Това каза в интервю за Дарик радио Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина. Днес (вчера – б.р.) изтича срокът, в който сънародниците ни зад граница, могат да подават заявления за гласуване извън страната.

  Стефан Манов припомни, че най-много места за гласуване извън страната е имало на изборите пред 2005 г., когато са били открити 344 секции в чужбина. Той се надява да бъде надхвърлен и досегашният максимален брой гласували зад граница през 2009 г., когато в изборите са участвали 157 000 българи. Според Манов МВнР може да спести част от разходите си по командироване на служители за изборите в чужбина, като потърси представители на българската диаспора за членове на секционните комисии.

  Новият Изборен кодекс облекчи сериозно условията за разкриване на задгранични секции. Ако досега за това бяха нужни поне 100 заявления, то сега бройката е намалена на 40, а в местата с дипломатическо или консулско представителство на 20. Освен това, ако на избори през последните 5 години в някое населено място в чужбина е имало секция, в която да са гласували повече от 100 избиратели, тя се образува отново там автоматично.

  Увеличение на секциите и в Турция, но ръстът е основно в Европа и САЩ

  Като „ключово събитие в историята на българската диаспора“ опреди Стефан Манов рекордният брой секции на предстоящите избори. Обяснението му – облекчените условия за откриването на секции, от които са се възползвали и много по-голям брой българи. „Наблюдаваме много силна активизация на българите в Съединените щати, където на изборите през 2013 г. за НС имаше само 11 секции, сега ще има секции в 38 места. Силно е нарастването на броя секции и във Великобритания – там ще има около 34 места, където българите ще могат да гласуват. За първи път ще има избирателна секция в Бразилия, в Нова Зеландия“, обясни още Стефан Манов.

  Увеличение ще има в броя на секциите в Турция. По предварителни данни там се очаквали 135 секции. „Не е нормално нито в Лондон, нито в Бурса избирател да чака три-четири часа, за да гласува нормално. Навсякъде са се възползвали от облекчените условия за откриване на секции“, коментира Манов. Според него обаче най-осезаем е ръстът в броя на секциите в Западна Европа и САЩ.

  „Над един милион българи живеят в чужбина и сега трябва да имаме амбиции да надхвърлим 200 000 души, гласували на изборите. Така ще нарасне и тежестта на диаспората ни зад граници“, каза още Стефан Манов.

  МВнР може да спести разходи, като ползва хора от диаспората ни за комисиите в чужбина

  По повод коментарите, че големият брой секции ще увеличи разходите на МВнР по организацията на вота зад граница и ще наложи отпускането на допълнително средства, той отбеляза, че Изборният кодекс дава възможност за намаляване на разходите за командироване на служители на министерството. „Законодателят разписа възможност МВнР да посочва хора от местните диаспори за членове на секционните избирателни комисии и ние от Временните съвети ще направим предложения за редица градове. Защото целта не е да се товари и без това тънкия държавен бюджет, а да се използват рационално необходимите и отпуснати средства“, отбеляза още Манов.

  Стефан Манов призова българите в чужбина да помагат за организацията на вота, свързана с намирането на зали, на техника и на кандидати за членове на комисиите. Той се обърна и към посланиците на България да не стоят в посолствата си. „Обърнете се към диаспорите за помощ и съдействие. Приемете ги в партньорски, а не в надменни отношения както често се среща на някои места, защото успешните избори са колективно дело!“, призова той българските дипломати зад граница.

  Няма „мъртви души“ в списъците, има българи в чужбина

  За пореден път Манов подчерта, че няма „мъртви души“ в списъците, а разликата от 800 000 или 900 000 души в списъците спрямо данните от преброяването представлява всъщност броя на българите в чужбина. „Избирателните списъци включват всички български граждани, включително и тези, които живеят извън страната – те не се обхващат обаче от преброяването. Тази разлика от 800 000 или 900 000 души са всъщност българите живеещи в чужбина, те са в данните на ГРАО, но не са били включвани в преброяването“, поясни той.

  По думите му изнесените вчера данни на заседанието на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори са доказали също липсата на „мъртви души“ в списъците. „Двете числа – изнесените от ГРАО данни и броя на валидните лични карти плюс броя на старите паспорти и на изтеклите, но неподменени карта, са абсолютно еднакви. Т.е. няма няма „мъртви души“ в списъците – има българи с избирателни права извън страната“, каза още Стефан Манов.

  Според него за да няма спекулации и за да има адекватни списъци на избори трябва да се направи още една стъпка – с промяна в законодателството да се въведат постоянни избирателни списъци във и извън страната, като се обособи и отделен избирателен район „Чужбина“.

   

  Запис на интервюто на Стефан Манов за Дарик радио може да се чуе тук.

   

• Изборните секции в чужбина достигнаха рекорден брой

  Людмил Илиев, Галя Горанова, в. „Сега“

  

  402 са разкритите до момента изборни секции в чужбина, което е абсолютен рекорд и надхвърля дори най-смелите прогнози на Външното ни министерство. Това е почти двойно повече, в сравнение с миналогодишния парламентарен вот на 12 май, когато отвориха врати 227 секции. През 2009 г. броят им беше 274. Днес приключва подаването на заявления за гласуване зад граница и ще стане ясен окончателният брой на местата за вота.

  За рекорда способстват промените в Изборния кодекс, с които бяха облекчени условията за разкриване на задгранични секции. Ако досега за това бяха нужни поне 100 заявления, то сега бройката е намалена на 40, а в местата с дипломатическо или консулско представителство на 20. Освен това законът дава възможност на посланиците и консулите да поискат откриване на секция с мотивирано писмо до ЦИК. Преценката им може да бъде взета под внимание дори и да не е събран необходимият брой заявления.

  Най-много са секциите в Турция – там до момента са разкрити 153. За сравнение преди година българските изселници в южната ни съседка можеха да упражнят правото си на вот в 86 секции, а четири години преди това – в 123. По-големият брой секции в чужбина облагодетелства основно ГЕРБ и ДПС. На предходните парламентарни избори двете партии спечелиха най-много гласове зад граница – 41.3% за ДПС и 24.5% за ГЕРБ.

  В Германия сънародниците ни се пребориха да гласуват в 15 вместо в първоначално предвидените 6 града. Освен в Берлин, Бон, Хамбург, Мюнхен, Франкфурт и Магдебург българите там ще могат да пуснат бюлетина и в Дортмунд, Дрезден, Дюселдорф, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Нюрнберг, Регенсбург и Фрайбург. Промяната стана възможна благодарение на натиска на Временния обществен съвет на българите в Германия.

  В края на юли те се обръщат с молба към тогавашния шеф на българското МВнР Кристиан Вигенин (вж. тук) да инструктира посланика ни в Берлин да поиска откриването на секции за парламентарния вот в 23 немски града. Нашите сънародници прилагат становище от външното министерство на ФРГ, от което става ясно, че места за гласуване може да има и извън дипломатическите и консулските представителства, стига българската страна да аргументира необходимостта от тях. От нашето МВнР са изпратили съответната молба към немските си колеги, които са разрешили гласуването в още 9 града. Германските власти обаче са дали да се разбере, че правят изключение и не биха искали това да се повтаря.

  В Испания, където има голяма българска общност, ще има поне 36 секции, във Великобритания – 20, а в САЩ – 14. Изборна секция ще бъде разкрита и в пограничното полско градче Ленкница, което се прочу със 100-процентовата си подкрепа за ДПС на евровота заради компактната общност от български роми.

  ЦЕНА

  Заделените за вота зад граница 1.2 млн. лв. ще се окажат недостатъчни заради големия брой секции, потвърдиха от МВнР. Допълнителни 300 хил. лв. ще бъдат отпуснати чрез преструктуриране на разходите в одобрената от правителството план-сметка за изборите, съобщиха от ведомството. Още средства ще се нужни и за организацията на международния пресцентър.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: Външният министър Даниел Митов съобщи пред БНТ, че МВнР ще открие e-mail адрес – [email protected] и директна телефонна безплатна линия, на която български граждани могат да се обаждат и да задават въпроси относно изборния процес.

   

• Протест срещу въглищния и шистовия газ блокира Орлов мост

  С основен лозунг: „Народът казва не на въглищния и шистов газ“ над 300 души – еколози и защитници на природата се събраха днес на протест пред МОСВ в София. Шествието тръгна от министерството по посока на президентството. То спря пред Министерски съвет и по-късно блокира движението на Орлов мост.

  

  Протестът бе израз на възмущение срещу подписаното разрешение от служебния екоминистър Светлана Жекова за проучване за добив на въглищен газ в района Блок „1-11 Вранино“ в Добруджа на американската фирма „Парк Плейс Енерджи Корп.“ Протестиращите бяха подкрепени от солидна група рокери и от обикновени граждани. На призива са откликнали поне 6-7 организации, познати от протестите досега срещу проучването и добива на шистов газ в България.

  Активистите еколози имат готовност да внесат няколко възражения и жалби до ВАС, които да спрат изпълнението на разрешението за Добруджа. Въпреки това те призовават Жекова сама да оттегли разрешението което, е дала на американската фирма, която ще проучва и евентуално ще експлоатира находището.

  

  Еколозите са едни от най-дисциплинираните и организирани хора в България и те са се хванали с нелеката задача да разяснят на българите колко вредно за природата и за здравето на хората са не само добивът но и проучванията за извличане на шистов и въглищен газ от Добруджа, където са водното огледало в земните недра в България и най-плодородните почви.

  „Познавам технологията „подземно изгаряне на въглища“ за добив на газ. Светлана Жекова не трябваше да издава никакво разрешение, защото обсъждане нямаше“. Това заяви пред камерата на БГНЕС Петър Кърджилов, доктор по комуникация при кризи и рискове и активист на движението за забрана на шистовия газ. Никъде в България, където има сондажи, няма контрол от държавата, защото се оказва, че тя не е в състояние да направи това, допълни той. Преди 3 години, преди да наложим мораториума, Геологическият институт на БАН декларира,че не познава технологията фракинг на „Шеврон“ и нашите специалисти не знаят какви химикали се използват при нея и как точно става хидравличното разбиване, припомни Кърджилов.

  Мариана Христова от Асоциацията за забрана на шистовия газ каза пред протестиращите, че у нас в двете министерства – на икономиката и на екологията нямаме компетентни хора, които могат да диагностицират практиките на тези компании и да оценят доколко са опасни за природата и здравето техните методи на проучване и добив.

  Проблемът не е само американската фирма „Парк Плейс Енерджи Корп.“, на бюрото на Жекова стоят исканията на още дузина фирми, които са написали неконвенционалните си технологии, които са забранени съгласно съществуващия у нас мораториум, но които се представят като конвенционални, поясни тя и ги изброи.

  

  Ангел Гаджев, организационен секретар на първата инициатива, която тръгна срещу добива на шистов газ, се включва активно и в протестите срещу проучването и добива на въглищен газ. В момента има забрана за неконвенционалния газ, следим промените и следващия вторник най-късно ще внесем във ВАС възражение срещу разрешението на служебния министър Жекова, каза той. Ще спазим срока на обжалването до 10 септември и ще подадем няколко жалби от няколко обществени организации, защото не сме сигурни,че при само една жалба съдът ще я разгледа обективно, продължи Гаджев.

  Ние също ще подадем жалба, но въпросът е доколко морално постъпва служебният министър Жекова, заяви Янко Петров, известен от февруарските протести срещу повишаването цената на тока през миналата година. Тя няма да поема рискове след месец, когато няма да е вече министър и затова въпросът е за институционалната и персонална отговорност за тези актове, посочи той. А реално целият негатив ще го понесат българите, ако се случи екокатастрофа, добави Петров. Подобна отговорност е крайно време да се носи от политиците. Нека министър Жекова да ни обясни, да попита инвеститорите какво точно се случва на 2 км и 700 м. под земята при тази технология на проучване и добив при въглищните пластове. Считам,че единственото й правилно действие е да отмени разрешението, каза Янко Петров.

  

  Източник:  Аctualno.com

  Снимки:  Фейсбук

   

• Кандидатите за НС са старите, но някои си смениха партиите

  

  И на тези избори партиите заложиха на познати и утвърдени имена в листите си, въпреки че в последните две години гражданското общество показа ясно несъгласието си с познатите политически практики: ежедневни протести съпътстваха управлението на правителството с най-кратък живот в новата ни история – на БСП и ДПС, а по-предишното правителство – на ГЕРБ, макар и в края на мандата си също бе свалено от гнева на улицата.

  Някои от тези, срещу които скандираха хиляди, дори оглавяват листите и при настоящия вот: Делян Пеевски ще води две листи на ДПС – в Пазарджик и в Стара Загора, а финансовият министър Петър Чобанов от кабинета „Орешарски“ е начело на листата на същата партия в Монтана.

  Вторият всъщност е една от малкото изненади в листите, заедно с бившия началник на отбраната ген. Симеон Симеонов – в тези на ДПС; ексшефът на ВМА ген. Стоян Тонев и синият кадър Методи Андреев (бивш шеф на комисията по досиетата) – в листите на ГЕРБ; бившият царист и настоящ шеф на Института за модерна политика Борислав Цеков и бившият началник на отбраната ген. Златан Стойков пък претендират за място от квотата на левицата.

  Традиционната лидерската битка и тази година ще бъде в 25-и МИР София. Там лице в лице ще се изправят лидерите на двете партии, за които социолозите отново предвиждат най-много гласове: на ГЕРБ – Бойко Борисов, и новоизбраният председател на БСП Михаил Миков. От двамата избирателите обаче сега ще чакат не само остроумни словесни престрелки, на които се наслушаха в последния парламентарен мандат, а и държавническо поведение. То се отдава на другата силна кандидатура тук – тази на първия български еврокомисар Меглена Кунева. Освен че е единствената жена сред лидерите на блока, тя води листата му именно в емблематичния 25-и МИР. Лидерът на ВМРО Красимир Качанов пък ще води Патриотичния фронт тук, а журналистът Росен Петров – листата на ББЦ.

  Иначе повечето от партийните лидери ще водят по две листи: освен споменатата, Борисов е първи и в листата на ГЕРБ в Пловдив, а Миков – във Видин, където беше водач последните няколко вота. Лидерът на ДПС Лютви Местан също няма да сменя избирателния район, от който е избиран няколко пъти – той води листата в Кърджали. Този път обаче Местан поведе и листата в Хасково.

  Лидерът на ББЦ Николай Бареков пък е на първо място в листите в Пловдив и Варна. Лидерът на НФСБ и собственик на телевизия СКАТ Валери Симеонов е водач на листата на Патриотичния фронт в 23 МИР-София, както и в Бургас. Тук начело на листата на БСП е Петър Кънев, листата на ГЕРБ оглавява Ивелина Василева – зам.-министър на околната среда в кабинета „Борисов“, а листата на ДПС води Хюсеин Хафъзов – бивш депутат и бивш главен секретар на Главното мюфтийство, АБВ са поставили начело бившия началник на отбраната ген. Михо Михов.

  Интересно ще бъде и във Варна – там един срещу друг се изправят бивши министри – Лиляна Павлова от ГЕРБ срещу Ангел Найденов от БСП, и партийни лидери  – председателят на ДСБ Радан Кънев ще води листата на Реформаторите, а Бареков – тази на ББЦ. Бившият евродепутат и народен представител от БСП Ивайло Калфин също се включва в надпреварата тук от името на  АБВ, заедно с постоянния член на финансовите комисии в парламента през последните години Йордан Цонев, който ще води кандидатите от ДПС. Лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева ще води листата на партията си тук.

  Лиляна Павлова ще води и листата на ГЕРБ в Стара Загора, защото хората знаят какво е направила за строителството на магистралите, както обясни  председателят на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов. Хората познават добре и водача на листата на левицата – бившия икономически министър Драгомир Стойнев, както и водача на тази на ДПС – Делян Пеевски. Листата на ББЦ тук ще се води от председателя на партия „Лидер“, свързвана с Христо Ковачки.

  Интересно е, че сестрата на Ковачки – Красимира Ковачка, пък води друга листа на ББЦ – тази в София-окръг. Там тя застава срещу Корнелия Нинова от БСП, която се класира трета при избора на лидер на партията преди няколко месеца. Силни играчи тук са и бившият министър на транспорта от ГЕРБ Ивайло Московски (той води и листата на партията във Видин), Росица Янакиева от АБВ, както и популярният телевизионен водещ Велизар Енчев (Патриотичен фронт).

  Бившият вътрешен министър от ГЕРБ Цветан Цветанов е водач във Велико Търново срещу Мариана Бояджиева от БСП, Камен Костадинов от ДПС и бившия депутат от ДСБ Иван Иванов, който води реформаторите тук.

  След като пропусна миналия парламент, Георги Божинов се връща начело на листата на БСП във Враца, където водач от ДПС е Камен Костадинов, а от ГЕРБ – Петя Аврамова.

  В Кърджали срещу Лютви Местан от името на Реформаторския блок ще се изправи дългогодишният лидер на младежкото ДПС в миналото, който беше изключен от партията Корман Исмаилов. БСП  отново заложи на Милко Багдасаров, дългогодишен лидер на социалистите в региона. На стария си водач на листа в района залага и ГЕРБ – първа сред кандидатите им тук е Цвета Караянчева.

  На свой изпитан боец залага и БСП в Кюстендил – Мая Манолова е първа в листата в родния си град, откъдето се бори за четвърти мандат. ДПС пък издига тук бившия депутат Александър Методиев, известен като Бат Сали, а  ГЕРБ – Кирил Калфин, народен представител в 42-то Народно събрание.

  Друго познато име от трибуната на Народното събрание – Десислава Атанасова, която беше министър на здравеопазването в кабинета „Борисов“, води листата на ГЕРБ в Монтана. Финансовият министър в кабинета „Орешарски“ Петър Чобанов оглавява листата на ДПС там, а Емил Райнов – тази на БСП. Листата на Реформаторския блок се води от Борислав Великов, който беше депутат от НДСВ и председател на Народното събрание 2005 г.

  Зам.-председателят на БСП и лидер на лявото крило Янаки Стоилов е начело на листата на партията в Пазарджик, срещу Делян Пеевски от ДПС и ген. Стоян Тонев, който за пръв път влиза в кандидат-депутатските листи на ГЕРБ.

  Интересно ще е и в Плевен, където бившият председател на НС Цецка Цачева застава срещу зам.-председателя на АВБ Румен Петков, бивш депутат и бивш вътрешен министър от БСП, финансистът от БСП Румен Гечев и Митхат Метин от ДПС, бивш депутат от същата партия.

  Както при всеки избори, важни ще са и резултатите в Пловдив-град. Там освен Бойко Борисов от ГЕРБ в надпреварата участва бившият зам.-министър на финансите в кабинета „Орешарски“ Георги Търновалийски – от БСП, и Венцислав Каймаканов от ДПС – бивш областен управител на Пловдив.

  В Пловдив-област пък Методи Андреев е начело на листата на ГЕРБ, а зам.-председателят на БСП  Димитър Дъбов води тази на левицата. Бившият министър на екологията в кабинета „Станишев“ Джевдет Чакъров представя ДПС.

  Друг кадър на ДПС, станал известен от кабинета „Орешарски“ – „сладкодумната“ бивша министърка на младежта и спорта Мариана Георгиева, оглавява листата на ДПС в 23-ти МИР- София. Срещу нея застават Жельо Бойчев от БСП, Александър Ненков от ГЕРБ, досегашен депутат и секретар на парламентарната група, както и лидерът на СДС Божидар Лукарски – за Реформаторите.

  В другият софийски МИР – 24-и, за първи път за народен представител се кандидатира Румяна Бъчварова, бивш началник на кабинета на Бойко Борисов. Тук е и актьорът и бивш депутат и министър на културата Стефан Данаилов от БСП, както и и Петър Москов от Реформаторския блок.

  Бившият министър на икономиката в кабинета „Борисов“ и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок Трайчо Трайков заема последното място в листата на блока в 24-и МИР.

  Хубавото на тези избори, както и на последните европейски избори – през май, е, че избирателите имат право да гласуват преференциално за избрания от тях кандидат от съответната листа, което може да доведе до пренареждане на листите, както се случи на евровота.
  

  Източник:  Vesti.bg

• Проф. Близнашки за „Визия 2020“, „Уестингхаус“, „Южен поток“ и шистовия газ

  Из интервю на Илияна Беновска със служебния премиер проф. Георги Близнашки

  Радио К2, 6 септември 2014 г. 

  .

  Стенограмата от интервюто е изпратена от неговата авторка Илияна Беновска. Тя е извела следните акценти от разговора си с проф. Близнашки: „БСП, без да можем да докажем, ликвидираха Андрей Луканов“; „БСП е мъртва партия“; „Не съм отишъл на дясно, пазя демокрацията“; „Уволнявам областните управители заради резултатите от евроизборите“; „Костинброд – бюлетините беше съшито с бели конци, затова няма осъдени“; „Георги Близнашки не е бил ченге, не съм човек за влияние на Русия и САЩ, нямам чин в тайните служби“; „Шистов газ ще добиваме, ако нямаме алтернатива“; „Русия не е заплаха за националната сигурност на България“; „В КС бих отишъл след 10 години“. Цялото интервю може да се прочете тук – Георги_Близнашки_- Договорът_с_Уестингхаус_и_вие_САЩ_си_замълчете_за_южен_поток

  .

  

  .

  Илиана Беновска: Човек ли сте за влияние, господин министър-председател?

  Георги Близнашки: Ако има някакво влияние, което да формирам и да отстоявам, това са българските национални интереси, и мисля, че ако има как да се погледне в документите на тайните служби на тези Велики сили, ще се види, че дори не са правили опит да ме приобщават, да ме вербуват.

  Илиана Беновска: Не го ли казвате това, защото знаете, че няма как нормалните хора да погледнем в тия документи?

  Георги Близнашки: Казвам го, защото съм вътрешно уверен в собственото си поведение. Беше много странно, когато излязох да участвам в протеста и слушах непрекъснато слуховете…

  Илиана Беновска: Че сте американски…

  Георги Близнашки: …резидент. Не просто обикновен…, а  резидент на американското разузнаване, къде през 90-те години?

  Илиана Беновска: Имате ли чин в американските тайни служби?

  Георги Близнашки: През 90-те години бях агент на „Интелиджън съвриз“ и т.н. Всеки опит да защитя една позиция за промяна в нашето общество веднага бях квалифициран като нечий чужд агент.

  Илиана Беновска: А, имате ли чин в американските тайни служби?

  Георги Близнашки: Обикновено задават въпроса дали имам чин в българските тайни служби.

  Илиана Беновска: Ще Ви попитам и за това.

  Георги Близнашки: Този въпрос ми беше зададен в началото на 90-те години, когато един гражданин в „Свободна Европа“, друга радиостанция, се обади и каза: „Ние знаем, че Вие сте генерал от ДС“. Знаете ли какъв беше моят отговор?

  Илиана Беновска: Не.

  Георги Близнашки: Лошото е казвам, Вие добре знаете, лошото е, че аз не го знам, защото предполагам, че тогава щеше да има отражение.

  Илиана Беновска: А, генерал ли сте или поне полковник в американските тайни служби?

  Георги Близнашки: Не. Всъщност аз имам висш чин от резерва от Българската армия.

  Илиана Беновска: Какво сте завършили?

  Георги Близнашки: ШЗО – Школата за запасни офицери в Плевен, бях първенец на випуска и там моето поделение по онова време стана първенец в Първа армия. Армията беше славното време. Мисля, че така и трябва да бъде в живота на всеки мъж. От тази гледна точка това е, което искам да кажа.

  Илиана Беновска: Не стана ясна Вашата позиция по „Визия 2020“, прословутия документ, който качиха без Ваше съгласие Министерството на отбраната и министър Шаламанов, който имаше за задача, според него, да възкреси позагубената през последната година наша пронатовска и проевропейска ориентация.

  Георги Близнашки: Не, мисля, че онази позиция, която стана краен вариант, е правилната позиция. Не може…

  Илиана Беновска: Какво му е правилното?

  Георги Близнашки: Не може …

  Илиана Беновска: Бойко Борисов, например, каза, сигурно сте го прочели, че не може двете големи сили или въобще големите държави да искат от малките, като нас и бедни, непрекъснато пари, че не е съгласен да се дават 2 % от БВП за въоръжаване, когато България няма пари за образование, за деца, за здравеопазване, социалната сфера.

  Георги Близнашки: Много добре го разбирам. Нека да го кажа иначе. Ако се отварят протоколите от това засекретено заседание на Съвета по сигурността, където аз говорих доста дълго…

  Илиана Беновска: По „Визия 2020“?

  Георги Близнашки: Да. Аз изразих една такава позиция, че там трябва много внимателно този процент да го фиксираме, той да бъде на долната граници, даже казах нещо парадоксално, дори 10 % да отделяме от разходите ние пак не можем да се оправим. По-важно е Западът и въобще тези водещи страни в НАТО да разберат, че ние имаме нужда от масирана финансова, материална, логистична подкрепа за модернизация на българската армия. Това е сериозният разговор, който трябва да се проведе с тях, защото ние сами не можем да се оправим…

  Илиана Беновска: Как възприемате отварянето на три бази в България, това е последната новина от Уелс? Без да се установяват американците тук, да могат да ги ползват за определени цели и тренировки.

  Георги Близнашки: Това ще бъде част от онова усилие да се подпомогне тези възпиращи сили, които се формират в Източна Европа. Може само да се съжалява, че сегашното руско ръководство се поувлече. Малцина си дават сметка, че тази анексия на Крим не дава кой знае какво на Русия, защото нейните интереси там, включително военни, стратегически интереси в Крим, бяха гарантирани чрез дългосрочни договори, техните бази си бяха там и мисля, че Путин го направи…

  Илиана Беновска: Говори се обаче, че става въпрос, в крайна сметка, за тази територия, която да стане възможност за добив на шистов газ от страна на американците.

  Георги Близнашки: Тук е Черно море, има много залежи. Ние, като страна сме много заинтересовани да се разработят газовите находища в нашите териториални води. Добре известно е, че имаме резерви като нация, но добивът ще бъде труден и това ще предполага големи инвестиции. От тази гледна точка по-добре е да отстояваме нашите национални интереси, а не да се опитваме да се приспособява към конюнктурата. Затова аз казах, да, ще участваме на всички начинания от страна на НАТО, за да стабилизират източната граница, така да се каже, с оглед възпирането на някои крайности от страна на руската страна. Но, ние не може да обявим Русия за основна заплаха за националната ни сигурност, защото просто това не отговоря на действителното положение на нещата. Друг е въпросът и това е много важно да се разбере особено от по – интелигентните хора от десницата, че не трябва да се слага равенство между онези проблеми, които имаме тук в страната – силното проруско лоби и в политически, и в делови, и във военни среди, които са ангажирани по един или друг начин и стават проводници на руското влияние. Но, това не е повод на тази основа ние да си усложняваме отношенията с Русия, т.е. ние имаме вътрешни проблеми, които като нация трябва да решим, а не да се репчим на Русия сама по себе си, защото смятам, че ние там трябва да имаме една друга дългосрочна политика.

  Илиана Беновска: Влязохте ли в конфликт с президента Плевнелиев във връзка с тази позиция?

  Георги Близнашки: Не мисля, че това беше конфликт. Просто, защото при един по-обстоен разговор, впоследствие, стана ясно, че двамата гледаме на този предварителен вариант, около който толкова много шум се вдигна, като на нещо предварително, сурово, работно, което предстои на преразглеждане. Лично аз бях по-рязък, защото в ролята си на министър-председател, дори и служебен, по силата на Конституцията аз нося политическата отговорност пред страната и пред бъдещото Народно събрание.

  Илиана Беновска: Но ако си говорим за интереси…

  Георги Близнашки: Мисля, че постъпих правилно.

  Илиана Беновска: Но, като говорим за интереси в икономиката и на руското, и на американското лоби, пропуснахте да кажете, вярно ли е, че Вие, така, съдействате в скрита форма, да се започнат проучвания за шистов газ в североизточна България? Обвиниха Ви БСП за това миналата седмица, че използвате едно решение двусмислено на правителството на ГЕРБ и в момента се извършва тайна подготовка за добив на шистов газ.

  Георги Близнашки: Не, това не е на ГЕРБ, това е решение, което е взето от правителството на Орешарски през пролетта, но там става дума за нещо друго. Вижте, по въпроса за шистовия газ отново ще трябва да се взима политическо решение.

  Илиана Беновска: Трябва ли България да става територия на добив на шистов газ? Вашето мнение.

  Георги Близнашки: Трябва да се види какво можем да направим в нашата акватория, т.е. в териториалните води на нашето Черно море да видим какво може да излезе от там и едва впоследствие, ако се затормозят нещата, ако се отиде към кризисно развитие по целия фронт, източния фронт условно да се изразя, ако нещата тръгнат на зле, ние тогава ще трябва да търсим алтернативните източници, тогава щем не щем ще опрем до темата за шистовия газ отново. И, нека не бъдем толкова елементарни по тази тема, защото в съседна Румъния знаете, че те имат големи находища и на петрол, и на газ са започнали проучвания на техните находища от шистов газ, т.е да не бъдем екстремисти нито в едната, нито в другата посока, т.е. да не преклудираме тази тема по същество. Ако можем да минем без шистовия газ – добре, но ако се окаже, че сме поставени в изключително тежко положение, щем не щем ще трябва да търсим всичко онова, което се явява добра алтернатива за страната.

  Илиана Беновска: Добре, но от друга страна сме подпрени, господин министър-председател, с един договор, който все още не е известно какво съдържа в себе си – споразумение с „Уестингхаус“, посредник на „Тошиба“ , да строи 7-ми реактор в АЕЦ „Козлодуй“. От друга страна, виси проведеният от Вашата бивша любима партия референдум да се строи АЕЦ „Белене“, шистовият газ – трето острие.

  Георги Близнашки: Както знаете, вече една година тези, които… Референдумът беше загубен, а не спечелен между другото, нали, тук е въпрос на интерпретация. Но, не беше постигнато мнозинство в полза на строителство на нова ядрена електроцентрала, това е свързано с огромни инвестиции, не случайно предходното правителство замрази въобще тази тема, беше свалена от дневен ред. „Уестингхаус“ е друга история и неслучайно аз не подписах, знаете, че предходното правителство ми завеща едно решение, което аз не го потвърдих по една много проста причина – става дума за огромна сума…

  Илиана Беновска: Говорите за „Уестингхаус“?

  Георги Близнашки: „Уестингхаус“ действително това са нови технологии, последна дума на техниката както се казва, но те са свързани…

  Илиана Беновска: Само пак ще цитирам Борисов. Той каза: „Ние да не сме некадърни, да вземем да си залагаме АЕЦ „Козлодуй“, мощностите на 5-ти и 6-ти реактор, за да си намерим кредит за 7-ми, а трябва да ползваме посредника „Уестингхаус“, който е посредник между нас и „Тошиба“?

  Георги Близнашки: Така и тук вече следващото правителство, което и да е то, дали Борисов или някой друг ще трябва да претеглят аргументите „за“ и „против“.

  Илиана Беновска: Вие видяхте ли го този договор, в крайна сметка?

  Георги Близнашки: Видях го, но той мен лично не ме устройва в този му вариант и аз казах, че той ще трябва…

  Илиана Беновска: Къде е клопката?

  Георги Близнашки: Редица въпроси остават открити.

  Илиана Беновска: Къде е финансовата клопка?

  Георги Близнашки: Не искам да влизам в подробности. Тези след мен…

  Илиана Беновска: Не, честно, не Ви вкарвам в подробности. Има ли финансова клопка тогава в този договор?

  Георги Близнашки: Не мисля, че е клопка, просто от българска страна…

  Илиана Беновска: Говори се, че България, ако се оттегли в един момент, трябва да плати неустойка от един милиард.

  Георги Близнашки: Не сме подписали, така че ако го подпишем окончателно, тогава ще влязат в сила тези клаузи. Не сме стигнали дотам. За мен е по – важното друго…

  Илиана Беновска: Вие сте юрист, няма ли междинни клопки?

  Георги Близнашки: Ще трябва този договор да се предоговори, ако искаме да остане присъствието на „Уестингхаус“ в България.

  Илиана Беновска: Ама надали, господин Близнашки, тези хора са били толкова глупави, че да не са заложили финансови условия при едно предоговаряне на определени етапи.

  Георги Близнашки: Не, много елементарни са мотивите в тези преговори, ето на, горе-долу в този стил, нали: Ние подписваме за „Уестингхаус“, а вие ни оставяте да си построим „Южен поток“, както сме си го намислили. Горе-долу това е скритият мотив зад всичко онова, което се случва, този опит да се балансират интересите.

  Илиана Беновска: Кои сме „ние“, които да си построим „Южен поток“, както сме си го…? България ли?

  Георги Близнашки: Имам предвид предходното правителство.

  Илиана Беновска: Да си го построят в разрез с Третия енергиен пакет на ЕК? Това ли е вътре в договора като условие?

  Георги Близнашки: Не, това са скритите мотиви.

  Илиана Беновска: Ама къде се преплитат?

  Георги Близнашки: То е – вие си замълчавате за едното, за да можем, нали, правим ви отстъпка по тези въпроси…

  Илиана Беновска: Кои „вие“?

  Георги Близнашки: Опитът да се постигне равновесие между големите сили. Мисълта ми е…

  Илиана Беновска: Кои „вие “ си замълчавате? Русия или Европа? Кой за какво си замълчава за „Южен поток“?

  Георги Близнашки: Тук имах предвид САЩ, но да оставим нещата…

  Илиана Беновска: САЩ си замълчават за „Южен поток“, да си го построим как? По руски или по европейски?

  Георги Близнашки: По руски стандарт, но цялата тази политика в крайна сметка се провали. Това беше един грандиозен провал и той се случи пред очите ни.

  Илиана Беновска: Мислите ли, че се е провалила окончателно?

  Георги Близнашки: Определено да. Друг е въпросът, след изборите как ще се направи този стратегически избор, защото това са действително решения с далекоотиващи последици. Това, което мога да кажа в лично качество, че като министър – председател на едно служебно правителство, аз няма да ангажирам страната с проекти, които имат далекоотиващи последици, т.е. имам ясното съзнание…

  Илиана Беновска: В състояние ли сте да регулирате възпирането, обаче?

  Георги Близнашки: Мисля, че го правя засега. Имам ясното съзнание, че тези решения трябва да се вземат от едно политическо правителство, което си носи отговорността пред Народното събрание.

   

• <<
• 1
...
• 100
• 101
• 102
• 103
• 104
• 105
• 106
• 107
• 108
• 109
• 110
...
• 415
• >>