Всички авторски страници

Авторски

• Почина поетът Валери Петров

  Тази нощ във Военно-медицинска академия в София е починал поетът, сценаристът, драматургът и преводачът Валери Петров. В последните два дни той е бил в кома след втори тежък инсулт. Поклонението ще е в петък, 29 август, от 11 часа в Народния театър „Иван Вазов“, пише в. „Сега“. И припомня кой бе Валери Петров.

  .

  Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е поет, сценарист, драматург и преводач. Роден е на 22.04.1920 г. в София. Баща му – д-р Нисим Меворах е виден адвокат, обществен деятел и дипломат, автор на книга за Яворов. Майка му – Мария Петрова е преподавателка по френски език в една от столичните гимназии. Валери Петров учи в италианското училище в София от първи клас до 1939 г., когато завършва гимназия. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет. През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на Отечествената война като военен писател (в. „Фронтовак“). След войната е един от основателите и зам.-гл. редактор на в. „Стършел“ (1945-1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. Бил е редактор в Студия за игрални филми, редактор на издателство „Български писател“, народен представител в VII. ВНС. Академик на БАН (2003). Първите си стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“. През 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. Автор на цикъл стихотворения „Стари неща малко по новому“ (1945), „Стихотворения“ (1949), поемата „В меката есен“ (1960), пътеписа „Книга за Китай“ (1958), пиесата „Когато розите танцуват“ (1965), сатирични стихотворения и поеми „На смях“ (1970), „Бяла приказка“ (1977), „Копче за сън“ (1978), „Пет приказки“ (1986), Избрани произведения в 2 тома (1990) и др.

  В годините на тоталитарния режим Валери Петров, въпреки левите му убеждения, често е критикуван и наказван.

  Когато по поръка на ЦК на БКП и Държавна сигурност Съюзът на българските писатели гласува против Александър Солженицин и присъдената му Нобелова награда, Валери Петров заедно с Христо Ганев, Анжел Вагенщайн и театроведа Гочо Гочев гласуват въздържал се. Това коства наказания за четиримата.

  Няма български театър, в който да не са играни пиесите му: „Когато розите танцуват“, „Честна мускетарска“, „Театър, любов моя“, „Меко казано“, „Копче за сън“, „В лунната стая“ и др.
  През 1963 г. цензурата забранява и сваля от сцената на Сатиричния театър“Импровизация“ от Валери Петров и Радой Ралин

  Валери Петров е носител на държавната награда за култура „Паисий Хилендарски“, за приноса си към театъра и цялостното му творчество през 1997 г. получи почетна награда „Аскеер“, през 2006 г. бе удостоен и с Голямата награда „Христо Г. Данов“.

  По негови сценарии са реализирани игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966)“, „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Всичко от нула“ (1996), както и анимационните „Приказка за боровото клонче“, „Гръмоотводът“, „Главозамайване“ и др.

  Превежда от английски, руски, италиански. Превел е всички пиеси и сонети на Шекспир.
  Превеждал е произведения на Джани Родари, Ръдиард Киплинг и Сергей Михалков, стихове от Жак Превер, Александър Блок, Борис Пастернак и други.

  ––––––––––––-

  .

  СБОГУВАНЕ С МОРЕТО

  Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
  Още топло е, още е лято,
  но от час там над нас се върти, без да спре,
  вече първото щърково ято.

  То се сбира, разрежда, дълго се вий
  на различни въздушни етажи.
  Сбогом, мое море! Дойде време и ний
  да събираме вече багажи.

  А пък колко обичам те: нейде встрани,
  не летовищно – диво и степно,
  мое синьо море от детинските дни
  до задъхване великолепно:

  със чаршафа опънат, с дома от камъш,
  със заритите в пясъка котви,
  със варела ръждясал, със младия мъж,
  който риба на спиртника готви,

  и с момичето русо, което лежи
  или иде във весела блуза
  и вода във кесийка от найлон държи
  като жива прозрачна медуза.

  Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
  Даже просто ми иде да плача.
  Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз –
  аз съм само зад тях минувача!

  Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!
  Дни, години – какво ни остава?
  Както твоята пяна във шепата мре,
  чезнат зависти, страсти и слава.

  И защо ни са те? Своя земен живот
  ний тъй бързо хабим в суетене.
  Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
  влей от свойто спокойствие в мене!

  Стига този ламтеж! Не съм вече момче
  и в часовника вечен на Хронос
  твоят пясък, море, все по-бързо тече
  от добрия във лошия конус.

  А пред тебе какво е животът ни? Миг.
  Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
  И не сбогом е туй, а панически вик
  и какво, че познат е той вече,

  че безброй преди мен в своя път един ден
  са изплаквали винаги тая
  своя жажда и скръб през простора зелен,
  виолетов и син до безкрая!

  Ти, което си люлка на всеки живот,
  на сновенето наше нестройно,
  дай ми – вечно подвижно – нелюшкащ се под,
  върху който да стъпя спокойно!

  Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
  Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
  Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
  като хвърлен на плажа ти термос.

  Укрепи ме, море, укроти ме, море,
  над пространство и време разлято!
  На въздушни етажи кръжи, без да спре,
  вече първото щърково ято

  и в мъглата – уу-уу! – като горестен зов
  се дочува на кораби воя…
  Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
  Сбогом, вечност жадувана моя!

   

• Очертават се двойно повече избирателни секции зад граница

  Ромите в Ленкница пак ще могат да гласуват за ДПС

  .

  Людмил Илиев, в. „Сега“

  Удвояването на изборните секции зад граница облагодетелства ГЕРБ и ДПС, ако се съди по резултатите на двете партии, получени на предишните парламентарни избори.

  Прогнозните разчети на Външно министерство сочат, че броят на избирателните секции извън страната на предстоящите парламентарни избори може да стигне 400. Това обяви вчера зам.-министърът в дипломатическото ведомство Катя Тодорова, която отговаря за организацията на вота зад граница. Това е почти двойно повече в сравнение с миналогодишния вот за народни представители на 12 май, когато отвориха врати 211 секции. По-големият брой секции в чужбина облагодетелства основно ГЕРБ и ДПС. На предходните парламентарни избори двете партии спечелиха най-много гласове зад граница – 41.3% за ДПС и 24.5% за ГЕРБ.

  Въз основа на статистиката за избирателната активност, ЦИК е определила 293 места за гласуване, където през последните 5 години на избори са се явявали поне по 100 избиратели. Там със сигурност ще има секции и сега. Очаквано най-много са в Турция – 126 в сравнение с 86 през 2013 г. В Испания, където има голяма българска общност, ще има поне 36, във Великобритания – 20, а в САЩ – 14. Бройката на секциите обаче ще нараства, тъй като подаването на заявления за гласуване от сънародниците ни в чужбина започна на 22 август и ще продължи до 9 септември. За по-лесното откриване на секции способства и намаленият брой необходими заявления от избиратели. За да бъде отворена секция в наше дипломатическо или консулско представителство, трябват 20 заявки, а в населено място, където няма такова – 40. Предишният Изборен кодекс изискваше поне 100 заявления. Освен това законът дава възможност на посланиците и консулите да поискат откриване на секция с мотивирано писмо до ЦИК. Преценката им може да бъде взета под внимание дори и да не е събран необходимият брой заявления.

  СЛУЧАЯТ „ЛЕНКНИЦА“

  И на тези парламентарни избори ще бъде разкрита изборна секция в скандално известното полско градче Ленкница, потвърдиха от Външно. Там ще се намира една от двете секции на територията на Полша. Другата е в столицата Варшава. На евровота през май т.г. Ленкница се прочу със 100-процентовата си подкрепа за ДПС. За движението пуснаха бюлетина всичките 231 гласували български роми, а резултатът породи съмнения за контролиран вот. Градчето се намира на полско-немската граница, а първите ромски фамилии се заселват в него преди 20 г. Препитават се основно с търговия и проституция.

  БЮДЖЕТ

  За вота зад граница са заделени общо 1 млн. и 200 хил. лв. От МВнР се опасяват, че парите може да не стигнат, тъй като за евроизборите на 25 май бяха похарчени 710 хил. лв. само за 167 секции. Но увериха, че ако са необходими допълнителни средства, ще ги извадят от собствения си бюджет.

• МВнР: Парите за изборите в чужбина може да не стигнат

  

  Министерството на външните работи има обосновано опасение, че сумата от 1.2 млн. лева, предвидена за организацията на избори в чужбина, би могла да се окаже недостатъчна. За това предупреди главният секретар на министерството Веселин Вълчев на брифинг за работата по организацията на изборите извън страната.

  Според Вълчев е възможно обявените по предварителна прогноза 293 секции в чужбина да бъдат 350 – 400, като новият Изборен кодекс дава по-облекчена процедура за откриване на секции. По думите му, ако се стигне до „по-негативната от финансовата гледна точка“ прогноза за 400 секции, има опасение, че сумата може да се окаже недостатъчна.

  „За европейските избори имахме 167 секции и бюджет от 710 000 лева, а увеличението от 167 на 400 представлява увеличение с 240%“, коментира Вълчев, цитиран от БГНЕС. В същото време реалното увеличение на сумата за изборите през октомври е под 180% от тези през май, което дава основание за опасенията.

  Подобен прецедент с недостиг на предварително предвидените средства вече съществува и тогава парите ще бъдат компенсирани от бюджета на министерството, за да не се допусне възпрепятстване на изборния процес, обясниха от Външно министерство.

  Външното министерство работи в непрекъснат диалог с ЦИК и изпълнява решенията на комисията, като съгласно законодателството министерството няма компетентност за самостоятелни инициативи и действия, а единствено прилага решенията на ЦИК, обясни заместник-министърът на външните работи Катя Тодорова.

  Всичко предвидено от закона към този момент е спазено и изпълнено в срок до момента, гарантира тя. Осъществени са всички подготвителни действия, а в момента тече подаването на заявления за гласуване извън страната и съответно изготвянето на предложения за създаване на секции.

  Тодорова припомни, че участник в изборния процес извън страната винаги е приемащата държава, която има своите условия и България трябва да се съобразява с тях. Всяка страна дава своето съгласие спрямо своето законодателство, като има държави с ясно разписани правила и изисквания за отварянето на секции, обясни тя.

  По думите ѝ до този момент има получено съгласие от Италия и Испания и се очакват такива от Великобритания, Гърция, Русия, Германия, Франция и Турция. Разрешенията вероятно ще пристигнат към края на август или началото на септември, и на този етап няма основание за притеснение. По информация от последните минути е получено разрешение и за провеждане на избори в Украйна.

  Предстои да бъде определен броят на служителите на Външно министерство, които ще бъдат командировани за изборите извън страната в различните секции в други държави, като той и ще зависи от броя на секциите. Има държави, които поставят условия и за обезпечаване на сигурността, обясни зам.-министърът.

  Източник:  в. „Дневник“

• Иван Янев: Българите – в чужбина, а в България кой остава?

  На кафе си говорих с приятел. Споделих му, че съм тъжен от факта, че най-близкият ми човек заминава. Заминава и то Forever. Заминава зад океана, там, откъдето не иска да се върне. Братовчед ми. Най-големият за мен човек.

  Заминава със съпругата си и с двете си деца. Заминава не защото не обича родината, а защото мрази държавата. Мрази да го лъжат, не обича и да мрази. Но мрази, когато хората не се обичат. Не мрази само политиците. Тях ги ненавижда. Те го прокудиха. Но не само него.

  Обаче вместо да ми олекне от това, че споделих с приятел болката си, ме попари леден душ. Този ми приятел каза: „Аз също заминавам“. Това, уважаеми, ме съкруши. Исках да стана и да започна да крещя…

  Но и да крещя, кой ли ще ме чуе?

  Загледах се в масите около нас, исках да спра да мисля за миг от чутото и от предстоящото. Млади хора бяха насядали и трескаво си говореха. Говореха… Говореха за политика. Как едните били маскари, а другите най-добрите. От съседната маса ги репликираха обидно. Прехвърчаха искри.

  Това ми подейства по-бързо от кафето.

  Разсъних се с тайната надежда, че случилото ми се не е действителност, а сън. Но, уви, това е реалност. Едните заминават, другите ще се избият, в защита на едни и в нападки на други.

  Замислих се, какво остана в тази наша прекрасна страна. Остана омраза. Хората ги няма. Някои са в чужбина, други сега се готвят да ги последват…

  Но не всичко е толкова черно и страшно. Видях и нещо, което ме зарадва. На едната маса имаше четирима възрастни. Единият четеше вестник, другите си говореха. Бяха много прилично облечени. Приятна е гледката да видиш щастливи пенсионери. Хора, дали живота си за благото на държавата, да седнат и да разпуснат на кафенето. Усмихнах се.

  Но се загледах във вестника, който четеше единият старец. Вестникът не беше български. Заслушах се да чуя за какво си говорят. Но не беше на български… И ми стана още по-тъжно…

  Бях щастлив поне за миг, през който живях в приятна заблуда. Но как може да ми дойде на ум, че пенсионер може да отдели пари за кафе? Та то на работещите им е трудно. Те затова изчезват. Изчезват и оставят тук само болка в близките си хора.

  Сега вече и аз се замислям дали да не последвам приятеля си и най-големият за мен човек, дали и аз да не се отправя към еднопосочния терминал, откъдето връщане да няма.

  Не, няма! Няма да се предам.

  Ще крещя, за да ме чуят!

  За да се заобичат хората, за да се върнат нашите близки, за да има бъдеще за нас в родината.

  Искам да крещя…

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––
  *Иван Янев е кореспондент на ИА БГНЕС в Стара Загора.

• Ню Йорк Таймс: От Мисури до Сирия журналистите са мишени

  Рави Сомая, Кристин Хони,

  The New York Times
  

  

  Ислямски екстремисти принудиха журналиста на свободна практика Джеймс Фоули да прочете пропаганден текст, възхваляващ тяхната кауза, преди да го обезглавят в близкоизточна пустиня. Друг американски журналист го чака същата съдба, предупредиха те.

  В Иран Джейсън Резаян, репортер на в. “Вашингтон пост”, беше задържан от мъже, носещи заповед за ареста му в края на юли. Оттогава никой не е чул нищо за него. В Афганистан Матю Розенбърг, репортер на в. “Вашингтон таймс”, беше изгонен от страната, защото правителствени служители не харесаха неговите статии.

  В Америка журналисти бяха разгонени със сълзотворен газ и задържани от полицията без почти никакви обяснения, докато отразяваха протестите във Фъргюсън. В министерството на правосъдието на САЩ прокурори преследваха агресивно изтичанията на информации до журналистите и използваха техники за подслушване, които охладиха отношенията между репортерите и техните източници.

  В поредица от интервюта в сряда, репортери, редактори и онези, които следят свободата на печата, описаха трудната среда, в която работят репортерите както в САЩ, така и зад граница. Ситуацията се усложнява и от промените в начина, по който работят журналистите, и от промяната в начина, по който на тях гледа както правителството, така и обществото.

  Въпреки че журналистиката винаги е била изпълнена с предизвикателства, а понякога – и опасна професия, почти няма спор, че сега хората, които са на власт, имат предпочитание към журналисти, които да не бъдат свидетели на нередности, казва Мартин Барън, главният редактор на в. “Вашингтон пост”.

  “Ако репортерите са изправени пред риска да бъдат пратени в затвора или да бъдат убити само защото си вършат работата, то става невероятно трудно да се върши тази работа”, добавя той.

  В последните години променящото се естество на войната, с неясни фронтови линии, менящи се съюзи и воюващи страни, които не са държави, съвпадна с появата на ново поколение репортери, много от които подобно на Джеймс Фоули действат без подкрепата на традиционни новинарски организации.

  Отразяването на събитията по време на военни конфликти постепенно стана все по-опасно с войната в Либия, започнала през 2011 г. Тази война, подобно на онези, които последваха в Сирия и Ирак, нямаше фронтови линии и установени играчи, казва Филип Балбони, президент и изпълнителен директор на “Глоубъл пост”, едно от изданията, които публикуваха статиите на Фоули.

  Опитните военни фотографи Крис Хондрос от агенция “Гети имиджис” и Тим Хетърингтън от сп. “Венити феър” бяха сред убитите журналисти там.

  В изявление в сряда американският президент Барак Обама осъди онези, които екзекутираха Фоули, и се зарече, че те ще бъдат изправени пред съда. “Светът се оформя от хора като Джим Фоули”, каза той.

  Според Комитета за защита на журналистите 32 представители на медии, в това число и Фоули, са загинали от началото на 2014 г. През 2013 г. убитите журналисти бяха 70, а през 2012 г. – 74.

  Заместник-директорът на комитета Робърт Махони обаче отбеляза, че през 2013 г. най-малко 65 представители на медии са изчезнали безследно, което е над два пъти повече в сравнение с предишните две години взети заедно. Все повече журналисти са били пратени в затвора в страни като Египет, например, където 13 души от бранша са понастоящем в затвора, припомня Махони.

  Чуждите журналисти първоначално бяха приветствани в Сирия. Но конфликтът скоро се изроди и на тях започнаха да гледат като на натрапници, а после – като на мишени. Най-малко 69 журналисти бяха убити от началото на конфликта в Сирия, който беше естествена последица от Арабската пролет през 2011 г., припомня Комитетът за защита на журналистите.

  Над 80 представители на медии бяха отвлечени и около 20 си остават и до днес пленници, допълва групата. Точно число е трудно да се посочи, защото много от инцидентите не стават обществено достояние. Много от журналистите, които са в плен, са на свободна практика, надявайки се да направят кариера, като предават от места, на които други техни колеги ги е страх да отидат.

  Четиридесетгодишният Джеймс Фоули беше един от тях. Той пишеше статии от страните, арена на едни от най-кървавите конфликти в Близкия изток, за “Глоубъл пост”, за Франс прес и за други агенции и издания. Преди това той беше отвлечен в Либия. Във видеоматериал той разказа как враждебно настроени военни са се приближили към него в Либия.

  “Не исках да бъда човекът, който ще промени коренно методите на работа. Не исках да направя подобно нещо”, призна Фоули.

  Той беше похитен в Сирия на 22 ноември 2012 г. заедно с още няколко американци, чиито семейства поискаха техните имена да не бъдат разкривани.

  Ислямисти обезглавиха Фоули и показаха екзекуцията във видео, в което заплашиха да убият и Стивън Сотлоф, друг американски журналист на свободна практика, който публикува статии в сп. “Тайм”.

  В изявление до репортери в сряда републиканската конгресменка от Флорида Илеана Рос-Летинен потвърди, че семейството на Сотлоф живее в нейния квартал в Маями, и съобщи, че се е срещнала с тях и се е свързала със съответните агенции, министерства и дори организации с връзки в Сирия, за да се опита да получи отговори на редица въпроси.

  “Много ясно е, че журналистите са възприемани като враг, особено от ИД”, казва Махони. “В части от Близкия изток сега имаме един политизиран ислям, срещу който журналистите са почти беззащитни”, добавя той.

  Барън казва, че “Вашингтон пост” използва само журналисти на свободна практика, с които е сключил договор, така че да може да им предостави същото оборудване, сигурност и комуникационни технологии, като на техните колеги на редовни трудови договори.

  Бунтовническите групи вече не се нуждаят от журналисти, за да разпространяват своите истории, казва Стивън Кол, декан на колежа по журналистика в Колумбийския университет и бивш главен редактор на в. “Вашингтон пост”.

  Сега бунтовниците могат да достигнат до аудиторията си директно онлайн, допълва експертът. Дори талибаните, които едно време забраняваха камерите, си имат собствено видеозаписно студио.

  В този контекст репортерите са възприемани не като неутрални наблюдатели, а като стратегически активи, които може да осигурят влияние по време на опити за постигане на определени цели.

  В предградието на Сейнт Луис Фъргюсън репортерите са мишени едновременно на полицията и на някои от протестиращите, които искат репортерите да разказват за онези събития, които обслужват тяхната кауза, вместо да показват насилието и плячкосването, казва Мат Пиърс, репортер от в. “Лос Анджелис таймс”, отразявал протестите във Фъргюсън в продължение на девет дни.

  Когато напрежението във Фъргюсън ескалира, Пиърс забелязал там много по-млади на вид журналисти, такива на свободна практика.

  “Много от тях изглеждат като демонстранти. Полицията не винаги е сигурна, че те са журналисти, а протестиращите ги гледат с подозрение”, разказва той.

  Но дори опитни репортери се сблъскват с трудности, заявява Барън и дава пример с Уесли Лоуъри репортер на в. “Вашингтон пост” , който беше задържан от полицията, докато седеше в заведение от веригата “Макдоналдс” и зареждаше смартфона си.

  “Мисля, че подобно нещо говори за липса на разбиране от страна на правоприлагащите органи що се отнася до правата на журналистите”, казва Барън. “Обезпокоително е, че това се случва в нашата страна”, допълва той.

  Превод:  БТА

   

• „Ислямска държава“ се финансира с продажба на жени, петрол и чуждо имущество

  Жени – вдовици и сираци, продадени като роби, бизнес на черния пазар на петрол и конфискация на имущество на преследваните малцинства – това са само някои от методите, чрез които групировката „Ислямска държава“ (ИД, бившата Ислямска държава в Ирак и Леванта, ИДИЛ) набира средства за финансиране на дейностите си, посочва италианският сайт „Терасанта“, цитиран от в. „Кориере дела сера“.

  Така например бойци на ИД са задържали десетки семейства от язидското, християнското и туркменското малцинство, опитващи се да избягат от Ирак с полет от летището в Тал Афар, в иракската провинция Ниневия.

  Всички мъже от семействата са били убити, а жените и момичетата са отведени на тайно място, за да бъдат продадени на пазара в Мосул като робини.

  Освен това някои от жените са отвличани, за да удовлетворяват сексуалните желания на бойците на ИД. Такава съдба е споходила най-малко 400 жени язиди от района на град Синджар.

  Голям източник на финансиране за ИД са петролните кладенци и рафинериите. 

  Според кюрдската информационна агенция „Рудау“ фундаменталистите към момента контролират седем петролни кладенеца и две рафинерии в Северен Ирак, в това число и в Иракски Кюрдистан.

  Предполага се, че благодарение на тези „придобивки“ джихадистите могат да продават около 10 хил. барела петрол на ден.

  Джихадистите контролират освен това близо 260 км от петролопровода, който свързва Киркук с пристанището Джейхан в Турция.

  Сред петролните завоевания на джихадистите

  са кладенците в Гаяеа, които могат да дават над 20 хил. барела на ден и където има запаси, оценявани на 20 млрд. барела; находищата в Айн Зала, където има между 70 и 80 петролни кладенеца с общ запас от 4 млрд. барела петрол, петролните полета на Хайджелан, в провинция Салах ад Дин с производствен капацитет от 5000 барела на ден и общ запас от 1 млрд. барела.

  Купувачи на джихадисткия петрол са кюрдски и местни арабски търговци.
  Цената на барел е между 20 и 40 долара. Това е доста изгодно предвид факта, че на световния пазар барелът се търгува около 100 долара.

  Освен това на местното иракско население джихадистите продавали барела петрол на много ниска цена от 12-18 долара за барел, за да спечелят симпатиите на тези хора.

  Голям източник на финансиране за джихадистите е и

  узурпирането на имуществото на преследваните от тях хора. 

  През юли кюрдската агенция „Шафак“ съобщи, че в Мосул фундаменталистите са започнали да раздават 50 къщи, принадлежали на туркменски шиитски семейства, избягали заради страх от преследване. Къщите са били раздадени на бежанци, дошли в Мосул от Диала.

  Източник:  Vesti.bg

   

• 169 български села без нито един жител, 564 – с под 10

  

  От всички 5009 села в България общо 564 са без население или с едноцифрен брой жители.
  Общият брой на селата с едноцифрен брой жители е 395, а 169 са населените места, в които няма нито един постоянен обитател. С един жител в страната са точно 60 села.

  По двама души население има в 66 населени места, а по трима – в 55 села. 41 населени места в България са с по четирима жители. С по пет души постоянно население са 45 села, а с по шестима жители – 35 села. Общо 31 села имат по седем жители, други 31 са с по осем обитатели, и отново 31 села са с деветима души население.

  Най-много села без население и с едноцифрен брой жители има в Габровско.

  Селата без население са разположени в 12 области на страната, а тези с едноцифрен брой жители са пръснати в 22 области. Справката в регистъра показва, че най-много села без жители /63/ и най-много с едноцифрен брой на населението /112/ има в Габровска област – общо 175. В Габровска област има общо 349 населени места, което означава, че повече от половината от тях са или необитаеми, или с едноцифрен брой на жителите.

  След нея се нарежда област Велико Търново /общо 336 населени места/ с 56 села без постоянно население и 86 села с едноцифрен брой на обитателите. В двете области са разположени повече от половината от селата в разглежданата група.

  В област Кърджали има 11 села без жители и 29 с едноцифрен брой население. В Смолянска област с нулево население са 7 села, а други 27 са с едноцифрен брой на жителите си. Със 7 села без жители е и област Хасково, в която според данните има 17 села с едноцифрен брой на населението.

  В две области – София и Стара Загора, са разположени по пет села без жители, като в първата населените места с едноцифрен брой на обитателите са 23, а във втората – четири. В областите Кюстендил, Благоевград и Търговище има по четири села без жители и съответно 22, 20 и 12 села с едноцифрен брой на населението.

  Останалите две области, в които има населени места без постоянни жители са Бургас с две села и Сливен с 1 село, а селата с едноцифрен брой на обитателите са съответно 5 и 1.
  С различен брой на селата с едноцифрен брой население са областите Перник /12 села/, Добрич /11 села/, Пловдив и Видин /по 3 села/, Варна, Ловеч и Пазарджик – по две села и Враца, Монтана и Силистра – по едно село.

  В 1677 села с население жителите са под 100 души.

  Източник:  в. „Сега“

• Заплахата от Ислямска държава в България е реална

  Светлозар Янков, Plovdivskinovini.com

  

  Опасността, наречена ИД („Ислямска държава“ – бивша „Ислямска държава в Ирак и Леванта“) настъпва с всеки изминал час към България. Заплахата за националната сигурност е налице и трябва да се вземат сериозни и спешни мерки. Този проблем с ислямистки характер тропа на вратата ни (доколкото имаме такава).

  Според експерти в сферата на сигурността, около 3000 европейци са готови да се влеят в редиците на т.нар. Ислямска държава. Това потвърждава и служебният външен министър Даниел Митов, който каза, че за ИД се сражават европейци.

  Запознати твърдят, че 500 души от тях са граждани на балкански държави, в това число и от България.

  След като в Испания, при операция по разбиване на мрежа за набиране на джихадисти за Сирия и Ирак, беше задържан и един български гражданин, тези твърдения на експертите се потвърждават.

  Сигналите датират още от посещението на депутата Страхил Ангелов в Сирия. Той алармира, че в редиците на терористичната групировка, наречена Свободна сирийска армия, има десетки бойци с български паспорти. Вместо да се обърне сериозно внимание на тези твърдения, фокусът на това посещение беше насочен в друга посока.

  Българите, които се бият в Ирак и Сирия на страната на ИД, се свързват с наемници от Албания, Босна и Херцеговина, Македония, откъдето все повече ислямисти заминават за Близкия Изток, за да се сражават.

  Опасността в случая не е в това, че български граждани с ислямистки убеждения напускат границите ни, за да се обучават и сражават „в името на Аллах“ в Ирак и Сирия, а в завръщането им на наша територия след време.

  Всъщност, за да бъдат взети адекватни мерки за защита на националната сигурност на България, е необходимо да се познава добре първоизточника на проблема.

  Това е гражданската война в Сирия, която в последствие се разгоря и в Ирак.

  Срещу легитимната власт в Сирия се изправи фанатизирано пълчище от ислямистки терористи, които с нечовешки кръвопролития и кланета над мирното население успяха да установят контрол над определени територии в Сирия, а вече и в Ирак.

  Светът си затвори очите за цивилните жертви и негласно подкрепи терористите. За съжаление в това число са и европейските държави, които не защитиха християните в Сирия.

  Идеологията на тези джихадисти е ясна – да се наложи Халифат на всички територии, където някога се е изповядвал ислям. Те поругават и унищожават храмове, светилища и паметници, запазени от древни времена в земите на днешен Ирак и Сирия.

  Крайна цел – създаване на Халифат и глобална ислямизация.

  Лидерът на тази терористична напаст, наричащ се Абу Бакр ал Багдади, призова мюсюлманите от цял свят към настъпление и се закани, че Рим ще бъде завладян.

  Думи, които не бива да бъдат пренебрегвани от нито една европейска страна, особено от България, като граничеща с Турция, която върви уверено по пътя на ислямизацията.

  Още повече, че от ИД разпространиха карта на света, на която голяма част от Европа, включително и България, е маркирана като част от обширен ислямски халифат.

  Познавайки прийомите на подобни ислямски групировки, за мен е ясно, че заплахата за сигурността в България се крие не в пълномащабна война, а в установяването на терористични елементи на територията ни, активирането на спящи клетки на радикален ислям и внасянето на чужди радикални елементи. Последното се осъществява изключително чрез бежанския поток от Сирия и Ирак.

  Под предлог, че бягат от войната, тук се заселват и опасни за сигурността ни групи хора.

  Огромната част от бежанците, пристигащи на наша територия, са част от Сирийската свободна армия и техните жени и деца. Техен представител е Осама Башир, който най-безцеремонно заяви, че би било добре правителството ни да им предостави обезлюдените села в Югоизточна България, в Странджа, за да могат неговите сънародници да се настанят там.

  Той поиска още сирийските бежанци да не бъдат настанявани в различни населени места, а да бъдат компактно заселени в един регион.

  Подобно безумие не бива да бъде допускано, тъй като крие сериозни рискове за териториалната цялост на България за в бъдеще. Освен това, съществува опасност от образуването на огнища на радикален ислям в пределите на страната. При заформянето на подобни язви, или по-точно анклави от добре обучени ислямисти, сигурността за държавата и гражданите е изчерпана.

  За да се сведат до минимум опасностите, трябва да се осъществява стриктен и най-вече ефективен контрол на бежанския поток, който влиза в страната.

  Съмнителните и доказано опасните субекти да не бъдат допускани на наша територия.

  Задължително е изграждането на стабилна ограда по границата ни с Турция, тъй като през последните две десетилетия, най-охраняваната ни граница се е превърнала в разграден двор.

  Необходимо е българската държава да заеме ясна позиция за случващото се в Ирак и Сирия, като лобира пред НАТО и ЕС за намеса в конфликта и ликвидиране на фанатизираните орди, сеещи смърт.

  Службите ни за сигурност трябва да задействат агентурата си и да установят клетките на радикален ислям на територията ни.

  Чрез сътрудничество с партньорски служби, да бъдат установени и прекъснати каналите за набиране на бойци в Европа и на Балканите.

  Всички тези мерки са в юрисдикцията на Консултативния съвет за национална сигурност.

  За съжаление обаче, липсва политическата воля и отговорност за реализирането им.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: „Враждуващите сили в арабския регион загърбват разногласията помежду си в името на съвместната борба срещу „Ислямска държава“. И Иран, и Саудитска Арабия одобряват военната намеса на САЩ в Северен Ирак“ – коментира вчера в свой материал Дойче Веле. – „Ислямска държава“ всява страх и ужас. Свидетели сме на невиждан досега феномен – държавите в региона загърбват разногласията си, за да се борят срещу тази организация“, казва журналистът Абдел Бари Атван. Той обяснява, че „Ислямска държава“ вербува бойци не само в ислямски, но и в неислямски държави. „Ислямска държава“ е в сърцето на Арабския свят, а не в периферията, какъвто бе случаят с Ал Кайда навремето. Екстремистите се снабдяват с оръжия за милиони от банките в регионите, които контролират“, казва Абдел Бари Атван. Това становище споделя и експертът по въпросите на тероризма Али Алавси, по чиито думи „Ислямска държава“ представлява опасност за целия свят. Алавси не изключва и предприемането на военна интервенция от страна на Иран срещу екстремистите в Ирак и Сирия.“

   

• 18 парти и 7 коалиции с одобрена регистрация за изборите

  

  Към момента остават регистрирани 18 партии и 7 коалиции, заяви по БНР говорителят на ЦИК Александър Андреев. След извършване на проверките от страна на ГРАО на подписките на партии и коалиции останаха две партии, които бяха заличени. Това е Българската комунистическа партия и Българската работническо-селска партия. Преди това на една друга партия беше отказана регистрация.

  Така до изборите отиват:

  Партии

  1. ГЕРБ с лидер Бойко Борисов
  2. ДПС с лидер Лютви Местан
  3. „Република БГ“ с председател Георги Василев
  4. „Атака“ с лидер Волен Сидеров
  5. НДСВ с председател Антония Първанова
  6. „Обединена България“ на Илияна Раева
  7. „Нова алтернатива“ на бившия военен министър Николай Цонев
  8. „Движение 21“ на бившия член на БСП Татяна Дончева
  9. „Социалдемократическа партия“ (СДП) с председател Тодор Барболов
  10. „Българска социалдемокрация“ с лидер Александър Томов
  11. „Зелените“ със съпредседатели Андрей Ковачев, Борислав Сандов и Деница Петрова-Йоцова
  12. „Партия на зелените“ с председател Валентин Симов
  13. „Глас народен“ на Светльо Витков
  14. „Нова сила“ с председател Антон Сираков
  15. „Новото време“ с председател Росица Кабзева-Дикина
  16. „Нова България“ с председател Ивайло Симеонов
  17. Български национален съюз „Нова демокрация“ с председател Боян Станков-Расате
  18. „Общество за нова България“ с председател Агоп Каспарян.

  Коалиции

  1. „БСП лява България“ – влизат БСП с председател Михаил Миков; „Партия Български социалдемократи“ на Георги Анастасов; партия „Движение за социален хуманизъм“ на Александър Радославов; партия „Европейска сигурност и интеграция“ на Тома Томов; партия „Комунистическа партия на България“ на Александър Паунов; партия „Земеделски съюз „Александър Стамболийски“ представлявана от Спас Панчев; партия „Нова зора“ на Минчо Минчев; партия „Политическо движение ЕВРОРОМА“ на Цветелин Кънчев; партия „Политически клуб „Екогласност“ на Емил Георгиев; партия „Партия на българските комунисти“, представлявана от Васил Коларов; партия „Обединена социалдемокрация“ представлявана от Йордан Гергов; партия „Политическо движение „Социалдемократи“ на Елена Нонева и партия „Съюз на комунистите в България“, представлявана от Павел Иванов.

  2. Реформатолски блок – в коалицията влизат „Български земеделски народен съюз“ (БЗНС) с председател Николай Ненчев; партия „Движение България на гражданите“ (ДБГ) с председател Меглена Кунева; партия „Демократи за силна България“ (ДСБ) с председател Радан Кънев; партия „Народна партия свобода и достойнство“ (НПСД) с председател Касим Дал, и партия „Съюз на демократичните сили“ (СДС) с председател Божидар Лукарски.

  3. „Десните“ – в нея влизат „Синьо единство“ на Надежда Нейнски, но с председател Христо Панчугов, „Единната народна партия“ (ЕНП) на Мария Капон, „Българският демократичен форум“ (БДФ) и няколко души в качеството си на „гражданска квота“ – като Деница Сачева, д-р Илко Семерджиев и др.

  4. „Патриотичен фронт НФСБ и ВМРО“ – НФСБ на Валери Симеонов и ВМРО на Красимир Каракачанов.

  5. АБВ – в коалицията влизат АБВ на Георги Първанов; „Българска партия либерали“ и „Федерация активно гражданско общество“.

  6. „България без цензура“ – В коалицията влизат партия „Земеделски народен съюз“ на Румен Йончев, партия „Движение Гергьовден“ на Драгомир Стефанов, партия „Лидер“ на Кънчо Филипов, партия „Български демократичен съюз „Радикали“ на Цветан Манчев, Партия на българските жени.

  7. „Левицата и зелена партия“ – В коалицията влизат „Зелена партия“ на Александър Каракачанов и партия „Българска левица“ на Марина Драгомирецкая.

  Източник:  в. „Сега“

   

• Революция в технологиите: Канадска студентка промени света

  

  Революция в технологиите е на път да предизвика канадска студентка. Ан Макосински е още колежанка, но на изложението в Канада представи своето изобретение, което на път да промени света – лампа, която свети, докато я държите в ръце.

  Без нужда от смяна на батерии, това изобретение може да повлияе на съдбата на 1,2 милиарда души по целия свят, защото една пета от общата световното население няма постоянен достъп до електричество.

  Ан, която по произход е от Филипините, разговаряла често с приятел от своята страна, който живее в област без ток. Той се оплакал, че поради това не може редовно да пише домашните и в училище показва все по-слаби резултати. Момичето решило да му помогне да намери решение на неговия проблем. И в същото време предизвикало истинска революция в технологиите.

  Нейното изобретение е съвсем просто, но много ефективно. Представете си това – лампа, която свети, докато я държите в ръка. Без нужда от подмяна на АА4 батерията.

  Младата изобретателка споделя, че не е вярвала, че ще постигне такъв успех. Семейството й също
  „Не ми се вярваше, че е възможно, но когато я взех в ръка, лампата светна. Попитах: Какво си направила, има ли скрита батерия от другата страна?“, разказва за първата си реакция бащата на Ан.

  Новината за нейното изобретение обиколи целия свят, а Ан получи и официалната награда на изложението в Канада. За своята малка, но забележителна революция в технологиите, тя получи още трофей, направен от Лего, посещение на централата на „Лего“ в Дания, и стипендия в размер от 25 000 долара.

  Източник:  Lifebg.net

• Приносът на арменците печатари в Цариград през българското Възраждане

  Бедрос Алтунян*, Gantegh.agbubulgaria.org
  

  .

  Защо има толкова много печатари в Цариград, и то само арменци? Защото делото на Воскан Ереванци** не е останало епизод от историята, а продължава успешно 200 години след това!

  Българското Възраждане започна с Паисиевата история през 1762 г., която се разпространи чрез преписи от ръка на ръка. Днес историците имат сведения за 70 преписа. Но Възраждането докосна хората с отпечатването и разпространението на посланията на Народните будители, които събудиха националното съзнание на българския народ и завърши с превода и издаването на българската Библия на говоримия език през 1871 г. от евангелските мисионери д-р Илаяс Ригс, д-р Алберт Лонг, с помощта на Петко Славейков и Христодул Сечанов.

  През това време в  Цариград работят 7 печатници – всички собственост на арменци. Те издават общо 202 български книги, с което имат неоценима заслуга за просвещението на българския народ, за утвърждаване на неговото национално самосъзнание през тези съдбоносни за нашата история години.

  Историкът доц. П. Парижков пише: ”В печатницата на Агоп Минасиян, снабдена с нов български граждански шрифт (за разлика от черковнославянския), през 1864 г. се отпечатва първият български вестник „Зорница”, по-късно се  печатат вестниците „Гайда“, „Македония“, „Право“.

  Българската общественост малко знае за в.”Зорница”, издаван от д-р Алберт Лонг от м. януари 1864 г. “Зорница” е началото на българския периодичен печат. Повече може да прочетете в първата глава на безсмъртния епос на българското Възраждане: “Под игото” на Иван Вазов, когато будният българин чорбаджи Марко смени революционните книжа в джоба на Кралича с вестника, който четеше: “Зорница”, и така го спаси от затвор.

  Печатат се много книги: „Психология или душесловие за децата“ (3 изд., 1861) и „Нещо за безкнижните человеци“ (4 изд., 1862) от Карловския учител Ботйо Петков – бащата на Христо Ботев, и др. Според акад. Никола Начов “само в тази печатница са отпечатани общо 83 български книги.”

  Печатницата на Агоп X. Бояджиян, изучил типографския занаят в Америка, „изважда на свят“ 21 български книги. Тук през 1871 г. е отпечатана първата българска Библия на говоримия език, наречена Славейкова или Протестантска Библия.  До 1879 г. са отпечатани 36 000 екземпляра, а с отпечатаните Нови завети на Неофит Рилски, с отделни части на Библията през време на превода за повече от десетилетие, според някои историци отпечатани са близо 60 000 екземпляра – огромен тираж, даже и за днешните разбирания. Новата Библия е претърпяла изненадващо много тиражи за своето време! Отминалият комунистически режим е единствената причина учените, а и  целият наши народ да няма достатъчно знание и памет за това велико дело.

  Един от най-изтъкнатите представители на арменската колония в Цариград е Тадей Дивитчиян (1810-1878) – издател, печатар и книжар. Роден е в Цариград. За него знаем малко. Академик Никола Начов пише:

  „Много обичал българите. Доста е служил на нашата млада книжнина. До Освобождението името на дядо Тадей било много известно в България, която в продължение на 30-ина години бил навред обиколил, до Галац, Ниш и в Македония дори (това е България за просветителите!). Почти всички цариградски българи лично познавали стареца. На мнозина българи в Цариград е услужвал и мнозина български книжари взимали от него на почак (т. е. със заплащане след продажбата – днес на “консигнация”) по много книги, които разнасяли да продават по градове и панаири.“

  Тадей Дивитчиян общува и е в помощ на Неофит Рилски, Найден Геров, Иван Богоров, Ботйо Петков, Сава Филаретов, Петко Р. Славейков, Тодор Бурмов – редактор на сп. „Български книжници“ през 1860-1862 г., на д-р Стоян Чомаков – един от ръководителите на църковно-националната борба, на Гаврил Кръстевич и др.

  През 1844 г. Тадей Дивитчиян става собственик на първата българска печатница в Цариград: „Славяно-болгарска типография – Трудолюбивата пчела“, основана през 1842 г. Първоначално той е и леяр, и словослагател, и коректор, и печатар. Има само една дървена преса. Постепенно създава и букволеярна, снабдява я с български, арменски, гръцки и латински букви от различни шрифтове – „църковни“, „граждански“. Набавя американска пресмашина, оборудва ксилография, доставя прибори за клишета и стереотипия. Три наборни отдела работят в нея и цех за подвързия, за да смогнат да “надвият на бързопечатащата” машина, подарена от американските евангелски мисионери. През 1848 г. тук се печатат първите 19 броя на „Цариградски вестник“, редактиран от Иван Богоров.

  До Освобождението Тадей Дивитчиян отпечатва 72 български книги, учебници, календари, брошури. В онези години календарчетата се ценят и търсят. „Единственият издател на календарчетата – пише Шуменския възрожденец Илия Р. Блъсков – беше цариградският книгопечатар Тадей Дивитчианов“.

  Тадей Дивитчиян сам разпространява изданията си. Като пътуващ книжар посещава Русе, Ниш, Македония. Отваря своя книжарница и на Узунджовския панаир – най-големият панаир в българските земи преди Освобождението, център на търговията между Изтока и Западна Европа. В „Цариградски вестник“ от 1849 година се съобщава, че „от вехто време“ в панаира взимат участие търговци от „Мала Азия, Армения, Каръм (Крим), Росия, Лехия (Полша), Немско“.  Жером-Адолф Бланки (френски икономист) определя проведения през 1841 година панаир като „сборище на повече от петдесет хиляди души“!

  В спомените си Атанас Т. Илиев пише:

  „При нас често дохождаше пресипналият Тадей Дивитчиян – арменец, с когото баща ми добре се познаваше, и от когото купуваше за продан в дюкяна си в Стара Загора календарчета и други разни книги, между които и църковни.“ – Тадей Дивитчиан е автор и съставител на „Буквар или началное учение за деца“ (в 3 издания от 1859 до 1865 г.).

  Дейността му в полза на българската кауза не остава незабелязана от турските власти. Той е арестуван, а печатницата му – затваряна. Но благодарение на застъпването на Евангелските мисионери и професорите на Роберт колеж в Цариград, където учат много арменски и по-късно български деца, печатницата се запазва. Нека да извадим от забравата и си спомним с признателност името и делото на арменския печатар, издател и книжар, служил за нашето духовно възраждане.

  Днес малцина арменци и българи знаят за приноса на тези скромни арменци – печатари в Цариград, останали верни на наследството на бащите: да разпространяват писаното християнско Слово и Библията сред народа. Прави им чест, че те не работят само за своя народ, но и за другите християнски народи в турската империя, в края на  съдбоносният за българската история ХIХ век.

  Отново за Арменската Библия

  През 17-ти век започва печатното издаване на арменската Библия. През 1656 г. са отпечатани Псалмите, а скоро през 1666 г. архимандрит Воскан Ереванци издава цялата арменска Библия в Амстердам. Следва издание в Константинопол (1705 г.), Венеция (1733 г.) и изданието на Новият завет на д-р Зохраб (1789 г.). Излизат от печат и няколко критични издания: Венеция (1805 г.), Серампур (1817 г.), както и Константинополско издание на Стария Завет с еврейския текст под линия (1892 г.).

  Тъй като писменият древноарменски език (наричан кърапар) вече не се използва, съвременните ревизии на арменската Библия съществуват на двата литературни езика:

  1. Арарат (източен) арменски. Първата версия на Новия завет на този език е направена от Дитрих и публикувана от Британското и чуждестранно библейско дружество в Москва през 1835 г. Следва издание на Псалмите (1844 г.), а след това – и на целия Стар завет.

  2. Константинополски (западен) арменски. Ревизия на арменския Нов завет на този език е направена от д-р Зохраб и издадена от Британското и чуждестранно библейско дружество в Париж през 1825 г. Ревизия, направена от Адгер, е издадена в Смирна през 1842 г. През 1846 г. е издадено и ревизирано издание на Стария завет.

  В арменския превод на Библията активно участва д-р Елиас Ригс. С негово участие се превежда Библията и на турски език, издадена от Американското библейско общество, отпечатана с арабски и арменски букви (тъй като турците нямат своя азбука) в Константинопол през 1878 г. и е последвана от ревизирано издание през 1886 г.  Д-р Ригс издава още  “Граматически бележки по съвременния арменски език” и речник (Смирна, 1847 г., Константинопол, 1856 г.), както и граматика на турския език, изписан с арменска азбука. Днес трудно можем да оценим неговия принос за тези народи.

  В съвременната църковна песнарка, която се използва от всички Арменски евангелски църкви по целия свят, има песни, които се пеят от много народи по света и са преведени на всички езици. В тази песнарка има песни, които  впечатляват с изящния поетичен тест на арменски език. Например една от най-разпространените песни в евангелския свят: “Колко скъп е тоз Приятел”,  е преведена на арменски език преди повече от 170 г. “Ինչպէս բարեկամ է Տէրը” (Инчбес парегам е Деръ).  Малцина знаят, че авторът не е някой прочут арменски поет, а д-р Елиъс Ригс – един американски мисионер в Цариград, отдал целия са активен живот в помощ на християнските народи на Балканите. Той е владеел  писмено повече от 12 езика и частично още 8 езика, и остава с неоценим принос в превеждането и разпространението  на Библията сред балканските народи, но в сърцето си – той остава арменски поет в църковната песнарка блидо две столетия!

  Чрез Библейското дело на Балканския полуостров поробените народи са спечелили най-верните си приятели за просвещение и защитници в борбите им за национално освобождение. Това е една голяма тема, която ние също сме длъжни да извадим от забвение.

  Това богато наследство ние трябва да съхраним и да предадем на следващите поколения. Днес за всички е ясно, че народ без история не може да има бъдеще. Нищо не е започнало с нас, но много ценности могат за дълго да бъдат забравени заради нас. Ще бъде жалко да лишим децата си и техните деца от ценностите,  които определят нашата национална идентичност. Арменското присъствие в историята на човечеството никога не е било безлично, защото Библейското дело винаги е било високо ценено от народа и насърчено от неговите управници, когато са били достатъчно мъдри.

   –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  

  * Авторът на този текст пастор Бедрос Алтунян е член на Арменските евангелски църкви в България и на Българското Библейско дружество.

  **Архимандрит Воскан Ереванци отпечатва в Амстердам още през 1666 г. първата арменска печатна Библия.

• Хайде на българско училище

  

  За поредна година през месец септември ще отвори врати училище „България“ към Българския културен център в Детройт. Основната му цел е съхраняване на българския език, традиции и култура.

  Училището предоставя възможност на децата за изучаване на български език, литература, история, география на България, народни песни и танци, и е лицензирано от Министерството на образованието и науката.

  Ще се приемат деца за предучилищна група (навършващи 5 години през учебната 2014/2015 година), ученици в първи, втори, трети клас и четвърти клас. Групите ще бъдат сформирани след като се обработят постъпилите заявления.

  Моля да ни изпратите формите за регистрация (Заявление, PHOTO RELEASE FORM ) на емейл адрес: [email protected]

  Първият учебен ден ще бъде на 13 септември от 9:30 в Трой и на 14 септември от 9:30 в Плимут.

  За повече информация:  e-mail: [email protected], тел.: 586-219-8710

   

  Велеслав Начев, председател на Българския културен център в Детройт

  Bulgarians in Detroit.com

• Първи сигнал за търговия с гласове за БГ изборите

  В МВР няма данни да са разработвани протестиращи

   

  Вътрешният министър Йордан Бакалов обяви война на търговците на гласове за предстоящите парламентарни избори на 5 октомври. Пред Нова Телевизия той обяви, че в петък е получен първият сигнал за търговия с гласове и по него вече се работи.

  Бакалов отказа да даде повече подробности, защото „няма как да си свали картите два месеца преди изборите“. „Най-важната ми задача е да гарантирам провеждането на честни избори. След тях ще се види за коя партия става въпрос“, каза вътрешният министър.

  Без компромис за „син, червен, зелен, бенбен“

  Според него много е важна предварителната подготовка, както и да се противодейства срещу купуването на гласове още в самото начало. „Сега тече разпределението, кой, къде за какво отговаря в купуването на гласове. Ясни са ни нещата“, каза Бакалов. Той призова политическите сили да не се опитват да купуват гласове и съобщи, че с някои от лидерите на партиите вече е разговарял.

  Вътрешният министър се закани да няма избирателност при реагирането на сигналите. „Няма да правим компромис, не ме интересува кой е купуващият, кой е поръчващият. Не ме е интересува син, червен, зелен, бенбен, няма значение“, каза министърът на вътрешните работи.

  Бакалов посочи, че МВР са обработили сигналите от 2009 г. за купуване на гласове. Ясни са хората, които стоят зад опитите, както и рисковите секции. Към тези райони и лица сега ще е насочен интересът, така че да се спре подготовката още в зародиш, обеща Бакалов.

  Вътрешният министър припомни, че в началото на септември ще се обособи изборен съвет към МВР, с граждански лица, разбиращи от избори и манипулации, които ще помагат на полицията. В отговор на въпрос Бакалов каза, че корпоративният вот е труден за доказване в съда, но ще се противодейства и на тези опити.

  МВР не е разработвало протестиращи

  В МВР няма данни да са разработвани протестиращи, каза Йордан Бакалов. Той обаче не се ангажира дали някоя друга служба не е вършила това.

  На въпрос дали протестът „ДАНСwithme“ е платен, вътрешният министър каза, че до него не е стигнало искане за проверка дали участващите в акцията са били платени.

  Бакалов посочи, че все още не може да каже и колко е струвала охраната на протестите, продължили година и два месеца. Сумата ще е ясна вероятно следващата седмица, защото в момента се прави сметката, каза Бакалов.

  „Рано ми е да кажа дали МВР е обслужвало задкулисието. Тези усещания идват по-късно, а аз както се казва, нямам и два петъка служба“, заяви вътрешният министър. Той не скри, че към него вече „идват намеци в определена посока“, но сам си взима решенията.

  „Възпрепятстващо съоръжение“, а не ограда с Турция

  Вътрешният министър се обяви за комплексен подход, включващ заграждения, интегрирано наблюдение и мобилни групи, за решаването на проблема с бежанците през границата с Турция.

  Попитан дали е нужна ограда по цялата граница, министърът каза, че това е политически въпрос, но все пак посочи, че Гърция и Испания, които също като България са част от ЕС, имат такива огради.

  „За малкото време, в което съм на пост, има хванати шестима трафиканти на хора. Отделно виждате заразите и контрабандата. Говорим единствено за възпрепятстващо съоръжение с интегрирано наблюдение. Нека да правим разлика с ограда“, призова Бакалов.

  „В момента от страната има 715 полицая, които са на ротация и са на границата, а не по селата. И тогава, когато ме попитат защо в дадено село се е случило нещо на баба Мария, например, тогава бих ги пратил при някой друг да отговори защо тези 715 човека са на границата“, каза вътрешният министър.

  Промени в закона за МВР

  Новият вътрешен министър се обяви за промени в приетия в последния момент от парламента Закон за МВР. Тогавашните управляващи направиха така, че изборът на главният секретар на МВР да не зависи от смяната на правителствата. Така в момента Йордан Бакалов работи със Светлозар Лазаров, който беше назначен от Цветлин Йовчев и е тясно свързан с БСП. Лазаров носи отговорност за окървавения протест на ДАНСwithme и убийството на полицая в Лясковец.

  „Не е доизпипан, според мен. С него се създава двувластие, като политическо и професионално ръководство са отделно. Не съм намерил и финансова обосновка за закона“, каза Бакалов.

  Източник:  Mediapool

• Съкровище за 16 800 млрд. лева лежи на дъното на Черно море

  Залежите на хидрати са равни на брутния вътрешен продукт на България за 407 години

  

  Нови изследвания показват, че сме много по-близо до експлоатацията на неконвенционални източници на енергоносители от морето, отколкото се смяташе досега. Откритията са изключително важни, тъй като богатствата, скрити в недрата на Черно море, могат не само да ни отърват от енергийната зависимост, а дори да направят от страната ни водеща сила в добива на горива и електроенергия.

  Интересното е, че до преди година учените говореха, че до промишленото усвояване на несметните количества природен газ, добиван от хидрати, ще се стигне чак след едно поколение, докато в момента оптимистични резултати сочат, че само до няколко години това е възможно. По мнението на специалистите заради уникалните си качества нашето море е потенциално най-големият източник на евтина енергия не само у нас, а и в световен мащаб. Една от най-интересните възможности предлагат т. нар. газови хидрати, представляващи твърд кондензат на природен газ. Тази субстанция е стабилна само при ниски температури и при налягане над 40 атмосфери. Ако се извади на повърхността, твърдият кондензат бързо се топи, като при това става изгаряне на метан.

  За първи път наличието на ценната суровина е установена именно в Черно море през 1971 г. Успешното добиване на природен газ от хидрати е на практика неизчерпаем източник на енергия, защото според проучванията запасите ще стигнат за период от 64 000 години. Затова е окуражаващо, че най-новите изследвания, направени по проекта SUGAR от германския кораб „Maria S. Merian“, доказват огромни количества газови хидрати не само в Черно море като цяло, а и конкретно в близост до българското крайбрежие. Нещо повече – очаква се догодина да бъдат направени първите опити за добив на газ от хидратите в нашата акватория.

  „Тази експедиция е първото мащабно и детайлно изследване на газовите хидрати в изключителната икономическа зона на България и предварителните резултати надхвърлиха очакванията ни, споделя пред „168 часа“ доц. д-р Атанас Василев от Института по океанология, който участва в експедицията. – Проведени са 2D и 3D сеизмични и електромагнитни изследвания, измервания на топлинния поток и геохимично пробонабиране. Вероятно е догодина да бъдат проведени и първите научни тестове за добив в българската икономическа зона.“

  Окончателните резултати от експедицията ще бъдат обявени от колектива на немския проект SUGAR, в рамките на който са проведени тези изследвания. Въпреки че в Института по океанология към БАН още от 2000 г. се разработва многопараметричен модел за изучаване на газовите хидрати, засега е трудно да се каже с точност какви са запасите от тях. Със сигурност обаче количеството се измерва в астрономически цифри. „Съществуващите данни не позволяват еднозначна оценка за басейна на Черно море, затова са изследвани оптимистичен и песимистичен модел. Така според оптимистичния модел площта на зоната на стабилност на газови хидрати в Черно море е 280 000 кв. км и 290 000 кв. км по песимистичния. Обемът на зоната на стабилност на газовите хидрати е съответно 76 000 куб. км и 9 200 куб. км. При това средното запълване на зоната за стабилност с газови хидрати е между 8,5% и 1,2%. Обемът на газовите хидрати е в рамките на 6 500 куб. км и 115 куб. км , а количеството на метана в хидратите – 44 000 куб. км и 500 куб. км“, обяснява доц. Василев, който е един от водещите учени в тази област у нас.

  Като имаме предвид, че един куб. км е равен на 1 млрд. куб. м, а 1000 куб. м метан по междунардни цени е около 270 лева, груба сметка показва, че на дъното на морето под формата на хидрати лежи астрономическата сума от 16 800 млрд. лева. За сравнение числото е съизмеримо с брутния вътрешен продукт на България за 407 години. Освен това, по предварителните оценки на Института по океанология между 10 и 20% от това богатство се намира в наши води. Според сеизмичните записи и определено по – оптимистичния модел пък количеството метан в икономическата ни черноморска зона възлиза на 7 500 куб. км, става ясно още от данните.

  Засега опитите за добиване на метан се ориентират към местата с най-висока концентрация на хидрати, казват учените. При това се предполага, че от „горящия лед“, както още наричат хидратите, може да се добиват и други газове. „Разработваните и тествани технологии за извличане на метан от метанови хидрати са насочени към най-добрите колектори в зоната за стабилност на газовите хидрати – едрозърнести пясъци, откривани в морското продължение на речните русла. За Черно море се предполага, че 10% от обема на зоната на стабилност е с подобни условия. Вероятно е съществуването и на хидрати на сероводорода. Такава площ се изследва в турската икономическа зона, а по неокончателни данни се набелязва и в българската“, обяснява океанологът.

  Данните са обнадеждаващи, особено на фона на световните тенденции в търсенето на алтернативи на добива от конвенционалните находища на газ. Япония вече обяви, че успешно е приложила технология за извличане на метана от хидратите на дъното на океана и се очаква ефектът от добива да е съпоставим с революцията в енергетиката на САЩ, предизвикана от добива на шистов газ. „Хидрати се срещат в две среди – в криогенните полярни области на сушата и шелфа и в дълбоководните седименти на океаните и моретата. За Черно море зоната на стабилност на газовите хидрати започва при дълбочини на водата 500-900 м и има средна мощност под дъното от 300 м. Първият стабилен пробен добив на метан е в криогенните хидрати на Аляска, а първите експерименти с добив от морски газови хидрати са осъществени от Япония“, информира доц. Атанас Василев.

  Източник:  БЛИЦ

• 22 партии и 7 коалиции се регистрираха за участие в изборите

  Цветозар Томов (ЦИК): Очаквам на изборите броят на гласуващите да надхвърли 3,5 милиона

  .

  Кандидатите за парламента съвсем не са от 56-те партии. Има около 10-тина максимум партии и коалиции с някакви шансове да попаднат в следващия парламент. Това заяви в предаването „Преди всички“ говорителят на ЦИК Цветозар Томов. Той допуска, че са възможни изненади, но при всички положения реалните кандидати са едноцифрено число.

  Документи за участие в изборите са подали 22 политически партии и 7 коалиции. Броят на участващите в избори партии съответства на традиционното число, защото в коалициите има общо 34 партии, т.е. общият брой партии, които са подали документи, са 56. Не са малък брой партиите, просто много от тях участват в коалиции. Вчера отказахме регистрация на 2 партии, една е под въпрос. Възможно е да има и други под въпрос, тъй като проверката на списъците от ГРАО не е завършила. Колко точно ще бъдат участниците – ще знаем, след като тя завърши и Комисията евентуално разгледа отново някои от случаите и след като завърши срокът на обжалване на решенията на ЦИК във ВАС, коментира Томов. По думите му, има партия, на която не достигат няколко гласа в подписката за регистрация. Тя е получила възможност да представи допълнителен списък, който още не е проверен. Според него е възможно да отпадне някоя партия заради недостатъчно хора, които са се подписали в нейна подкрепа.

  Българите гласуват на парламентарни избори. Очаквам, че на тези избори броят на гласуващите ще надхвърли 3,5 млн., а реалният брой избиратели не е повече от 5 млн. […] Убеден съм, че ще има повече гласове от чужбина, посочи още Цветозар Томов. /БНР/

  .

• Стефан Манов: Хронограмата на изборите цъка, институциите изостават

  Членът на Временните Обществени съвети на българите в чужбина Стефан Манов коментира за програма „Хоризонт“ на БНР организацията на изборния процес в чужбина за парламентарните избори на 5 октомври. Интервюто е излъчено на 18 август в ефира на БНР. Ето някои от нещата, които казва Манов.

   

  

  Българските общности по места – това беше въведено с новия Изборен кодекс – могат да правят предложения за членове на секционните избирателни комисии, но основна тежест, така да се каже, по съставянето на секционните избирателни комисии в и извън страната лежи върху политическите партии. Това е основата в днешното съставяне на избирателни комисии – секционни, районни и централна – партиите предлагат свои кандидати. На Евроизборите тази година това бяха основно партийни кандидатури, които не се одобриха в последния момент и трябваше спешно да бъдат заменени.

  Ние от Временните Обществените съвети на българите в чужбина съжаляваме, че Централната избирателна комисия публикува своето решение (за местата, в които ще има избори в чужбина – бел.ред.), без да посочи именно прогнозния, предварителния брой избирателни секции по места. Ще има 195 места в 170 града извън страната, в които ще има автоматични секции. Броят на автоматичните секции е минимално 286. Това е неснижаемият минимум, който е вменен от новите текстове на Изборния кодекс, които бяха разписани със сериозното участие на Временните Обществени съвети на българите в чужбина. За което ние само можем да приветстваме, че отново, както и на Евроизборите, ще има голяма възможност за българите в чужбина да изразят своето активно избирателно право. Но, както споменах, съжалявам, че ЦИК избяга от отговорността да обяви предварителния брой секции, именно тези 286 минимален брой секции, защото това щеше да даде възможност за една по-добра организация на изборния процес.

  47 дни остават до изборите (към датата на интервюто, към днешна 45 – бел.ред.). А за да се осигури добра организация на изборния процес по места, да се осигурят и помещения, и изборна техника – избирателни кутии, тъмни стаички, мобилен интернет, и членове на избирателни комисии, всеки ден е важен. Някак си това лятно време създава едно усещане за безтегловност, но същевременно хронограмата на изборите безмилостно цъка. А и в ЦИК, и в други институции някак си се подценява сериозността на начинанието.

  Електронната страница за подаване на заявления на ЦИК не е готова, при условие, че остават двайсетина дни до крайния срок за подаване на електронни заявления. Има мудност и липса на добра организация, което е неприемливо за една постоянно действаща Централна избирателна комисия. Трябваше да има Изборен борд, който още не е създаден. В самата ЦИК има проблеми, които не са от вчера. Интернет сайтът на ЦИК още не се е преминал на вълна Парламентарни избори – октомври 2014, съдържа главно линкове към предишни избори, липсват важни елементи от Изборния кодекс. Документи от заседания на ЦИК се качват с няколкомесечно закъснение.

  В тази Централна избирателна комисия има представители на гражданското общество и в началото бях оптимистично настроен. Пет месеца след това моята констатация за нейната работа е притеснителна.

  Цялото интервю на Стефан Манов за програма „Хоризонт“ може да се чуе в звуковия файл.
  .

  .

• Ислямисти обезглавиха американския журналист Джеймс Фоули

  „Всеки твой опит, Обама, да лишиш мюсюлманите от правото им да живеят в безопасност в Ислямския халифат, ще доведат до проливане на кръв на твоите хора“, казва маскираният екзекутор и започва да реже главата на фотожурналиста Джеймс Фоули. Главорезът казва тези думи на английски с британски акцент. Членове на Асошиейтед прес във Великобритания отнесоха акцента към Югоизточна Англия и Лондон. Други пък твърдят, че акцентът напомня на такъв от Северна Африка.

  

  По-ранно екстремистката групировка „Ислямски джихад“, контролираща голяма част от териториите на Ирак и Сирия, разпространи видео, на което неин член обезглавява американския фотожурналист Джеймс Фоули. На видеото членът на т.ар. Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/ твърди, че разрешението на президента Барак Обама за въздушни удари по терористичната група е поставило САЩ „на хлъзгав наклон, водещ към нов фронт на войната срещу мюсюлманите“.

  „Това е Джеймс Райт Фоули, американски гражданин на вашата страна. Вашето правителство е начело на фронта на агресията срещу „Ислямска държава“. Вие заговорничите срещу нас и положихте неимоверни усилия, за да намерите причини, за да се намесите в нашите дела. Днес вашата военна авиация ни атакува ежедневно в Ирак. Вашите удари причиниха сериозни жертви сред мюсюлманите. Вие вече не се биете срещу въстание.

  Ние сме Ислямска Армия и държава, която е одобрявана от голяма част от мюсюлманите по света. Затова, всяка агресия срещу „Ислямска държава“, е агресия срещу мюсюлманите от всички прослойки, които са приели Ислямския халифат за свое правителство. Затова всеки твой опит, Обама, да лишиш мюсюлманите от правото им да живеят в безопасност в рамките на Ислямския халифат, ще доведе до кръвопролитие на твоите хора“, казва във видеото екзекуторът.

  След това той обезглавява Фоули, който е коленичил на земята с ръце, вързани зад гърба му. После на клипа се вижда проснатото му на земята тяло и поставената върху него глава. Следва ново предупреждение. Екзекуторът казва, че ако президентът на САЩ не прекрати въздушните удари по позициите на ислямистите, съдбата на Фоули ще последва журналистът от списание „Тайм“ Стивън Солтоф. „Животът на този американски гражданин, Обама, зависи от твоето следващо решение“, предупреждава екзекуторът.

  Видеото с екзекуцията се появи в социалните мрежи, докато Барак Обама се връщаше от Белия дом във Винарната на Марта, където трябваше да продължи своята лятна почивка. Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Катлин Хейдън съобщи, че президентската администрация се е запознала с видеото. /БЛИЦ/
  .

  http://youtu.be/cD-NxvJtRUg

• Българите в чужбина вече подават електронни заявления за гласуване

  Сънародниците ни, които живеят и работят в чужбина, вече могат да подадат заявление за гласуване на изборите на 5 октомври и по електронен път.

  Срокът за подаване на електронно или физическо заявление (лично в съответното дипломатическо или консулско представителство или по пощата), изтича на 9 септемви 2014 г.

  Електронното заявление се подава чрез официалния сайт на Централната избирателна комисия.

  В заявлението по т. 9 избирателят вписва на български език имената си по документ за самоличност, единния си граждански номер и постоянния си адрес в България. Желаещият също така трябва да напише на кирилица или на латиница мястото извън страната, в което иска да подаде своя глас. В заявлението може да се посочи и електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде съобщен резултатът от проверката на по чл. 17, ал. 3 ИК.

  Справка дали подаденото заявление е потвърдено може да се направи на сайта на ЦИК, като се избере по по ЕГН или по страна.

  Избирателните секции извън страната се образуват:

  – в местата, където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват;

  – в местата, където няма дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, заявили желание да гласуват;

  – в местата, в които на проведени до пет години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели;

  – извън изброените по-горе места по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден (12 септември 2014 г.).

  Във връзка с предстоящите избори стартира проект за подготовка на масово гласуване на българските избиратели в чужбина на 5 октомври 2014 г. (Вж. ТУК).

  .

• Българин се опита да стигне с гумена лодка от Великобритания до САЩ

  Българин бе спасен, след като се опитал да стигне с гумена лодка от Великобритания до Съединените щати, съобщава Daily Mirror.

  .

  

  30-годишният българин е трябвало да бъде отведен насила от спасителния екип, който го е застигнал след отплаването му от пристанището Крайстчърч, в британското графство Дорсет. Един от спасителите, Пийт Дадс, заявил, че мъжът не е бил склонен да се откаже от пътешествието си до Америка.

  Мъжът потеглил с 14-футовия (около 4,20 метра) си импровизиран плавателен съд от Дорсет. Той бил странно „въоръжен“ само с улична карта на английския град Саутхамптън. Носел си раница с бисквити, боб и хотдози, но не разполагал дори със спасителна жилетка, а гумената лодка нямала никакви светлини, пише КРОСС.

  Когато мъжът бил върнат обратно на брега, се наложил до бъде завит, тъй като показвал първите признаци на хипотермия.

  Източник:  в. „Новинар“

• Д-р Сотирис Теохаридис: Това, което съм, ми го е дала България

  Нашият свят трябва да обмисли отново човека, казва кипърският философ

  .
  Сотирис Теохаридис е доктор на философските науки. Роден е през 1968 г. в Кипър. Печели стипендия за обучение в България и завършва философския факултет на Софийския университет. Защитава дисертация в катедра „Логика, етика и естетика“ при проф. Кирил Нешев, където работи като негов асистент. Преподавал е социални науки и антропология в Кипърския държавен университет. В момента е декан на факултета по социални и хуманитарни науки на Frederick University – Кипър.

   

  Интервю на Светла Василева, Сhara.blog.bg

   

  – Кой е Сотирис Теохаридис, извън написаното във визитката?

  – Роден съм в едно село до Никозия и там съм живял първите шест години до 1974 г., когато стана превратът. На 14 август беше втората фаза на турската офанзива, когато аз станах бежанец в собствената си страна и до днес се чувствам такъв, независимо, че живея там. Когато се случи това, бяхме три деца и майка ми; баща ми участваше в боевете. Ние тръгнахме да бягаме. По чехли. Нито къщата си можехме да носим със себе си, нито нищо. Опитвахме сe да си спасим живота. Бяха тежки години, нямаше какво да се яде. Не мога да кажа, че съм имал детство, покрай трагичните събития в Кипър. С всеки изминат ден обаче нещата се подобряваха. Беше бедно, но имаше надежда.
  Когато дойдох в София, имах късмет да съм ученик на проф. Кирил Нешев. Този българин ме накара да уважавам моята култура и онова, което съм – кипърски грък, и от друга страна, ме накара да отворя очи за българската култура. Отначало докрай той ми беше учител, но не само заради това, че ме обучаваше, а и заради това, че ме направи човек. Не искам да преувеличавам, но това, което съм, ми го е дала България, приятелите, хората тук, учителите ми. Това, че по някакъв начин имам професия, го дължа на България. Много съм благодарен на българския народ, защото това, което получих, съм го получил покрай труда на този народ.
  Надявам се да събера сили и кураж да напиша книга, чието заглавие ще бъде: „Защо пък да не съм българин“ – опитвайки се да кажа, че да си българин не е порок, да си беден, не е порок, с което да споделя моя опит в България по времето на социализма и след това. Кипърците, гърците и българите трябва да спрем да се правим на французи, на американци или на англичани. Всяка култура има какво да даде, но аз, колкото и да си кривя душата, не мога да стана швейцарец. Обичам шопската салата, обичам ракията, обичам да почерпя, не мога да си деля сметката, особено когато има жени. Трябва отново да се отворим за нашата традиция, за нейния ритъм, да стигнем отново до самопознание и да се опитаме да правим онова, което можем добре. Това е някакъв вид спасение. Ако мразим себе си, какво можем да създадем или направим?

  – Вие често идвате тук. Каква е България, особено напоследък?

  – Много ми е трудно, особено като идвам след промените. Не мога да приема преди, когато съм бил например в Триград или в Провадия, всичко да е подредено и да виждам възрастните хора как живеят спокойно и без да се притесняват. Не са богати, но имат основните неща и уважението. Виждам и тук, че вече изчезват тия неща. При нас да не говорим. Има добре гледани деца, които не уважават никого. Това много ме боли, особено като виждам деца и възрастни хора да не са добре. Или пък руините, в които са превърнати селата. За сметка на това имаме казина и „МакДоналдс“. Мъчно ми е за България, мъчно ми е за това, което става, но мисля, че българският народ е издръжлив и ще се справи.

  – Това е емоционално усещане.

  – Да, защото ние, кипърците, много сме се изнежили, както и гърците, и правим депресии. Едно време говорихме за отчуждение, но мисля, че вече всички сме бежанци. Дори да няма окупация, ние сме окупирани по друг начин, нещо като съвременни роби. Но има една голяма разлика. Съвременният роб не осъзнава, че е роб. Ние мислим, че чрез нашия труд, ако работим на едно място, на второ, на трето – ще се освободим. Няма да се освободим. Сега и в България, и в Кипър след всички тия кризи нещата не изглеждат добре. Светът се превръща в голямо гето. Хората вършат някаква работа почти без пари, защото се страхуват да не загубят и нея.

  – Този страх се нагнетява всекидневно през медийните канали, които те карат да си мислиш – добре, че съм жив.

  – Да, в това ни убеждават всеки ден: ако не сторите каквото ви казваме, може да ви направим и по-лоши неща. Надеждата, ако има такава, ще дойде от хората, които живеят в негатива, извън информационното общество, извън обществото дори – мизерстват, нямат работа. Вие ще кажете – те са толкова зле, че няма да имат сила да направят нещо, но може пък да я намерят, защото няма какво да губят. Аз се страхувам, защото има какво да загубя, цигарата си, кафето си, колата си…

  – Материалните неща.

  – Да. Така че надеждата ще дойде от хора, които живеят в негатива на света, а не от тези, които са в позитива на снимките. Те ще са случайни хора. Това няма да е елитът. Нито нашият, нито вашият. Един елит трябва да е отговорен, морален, да има грижата за народа си, за другостта. Но това са много високи букви. Вече го няма това нещо. Елитът се интересува от материалното. 40 години минаха от окупацията в Кипър и покрай нея никой не се сеща за тези неща. Създаде се една култура на мълчанието и един кипърски народ без воля (а нямаш ли воля, не си народ), интересуващ се само от някакви материални блага, от себе си, от семейството, близките, няма национално съзнание, няма патриотизъм.

  – Патриотизъм има, когато има общност, а то общност няма, в България поне.

  – Да, бяха приложени няколко неща, не само в Кипър, в България, а и на други места. Ако искат просто да те съсипят като човек, вземат ти собствеността и готово. Това обаче е най-малкото. Като ти унищожат историята, като ти измислят една нова история, като ти съсипят традицията, културата, като ти напудрят образованието – нищо не остава. Това, което ни обещава системата, ако можем да го получим, разбира се, е малко по-голям телевизор, някаква по-хубава кола, фирмени дрехи и вечер, ако можем да си позволим, да отидем в клуб, да ни видят, че имаме някакъв лайф стайл, ако ни и снимат – значи сме част от „елита“ – и по този начин съществуваме. Колкото повече ни показват телевизията или списанията, толкова повече съществуваме. Интересуваме се от образа си, от снимката си, от позитива.
  Никос Казандзакис в автобиографичната си книга разказва една случка от Богородица (15 август) в Крит, когато очакват да прибират реколтата, но вали дъжд и съсипва всичко. Той отива при баща си и му казва: „Татко, всичко ни е взето. Водата всичко взе“. Баща му отговаря: „Не, нас не ни е взела. Ние още сме тук. Щом сме живи, има надежда“. Тогава хората са ценили щастието, но сега е друга епоха. Ние нямаме духовност, нямаме образование, нямаме култура, нямаме нищо. Чувстваме се живи, когато и колкото повече консумираме.

  – Какво му липсва на нашия свят? Някои биха казали – пари, други – смисъл, трети – удържаща сила – било то религия, закон или морал?

  – Ще го кажа по-общо, имайки предвид ХVІІІ-ХХ век, както и че сега сме ХХІ век. Ние създадохме светове, направихме много открития, но в нашия проект за света забравихме самия човек. Нашият свят трябва да обмисли отново човека. Ние правим революции, за да променим света. Нека направим революция, преоткривайки човека. Нека се замислим как възприемаме себе си и как възприемаме другостта. Според мен човекът е немислим, без да мисли другия човек. Там е смисълът.

  – Колко хора са стигнали до това, да мислят другия като себе си?

  – Малко. Спасението на душата и да вървим към другия идва с образованието. Има надежда, но не със сегашното образование. В него го няма човека. Там има резултати, числа, факти.

  – Знаете ли, че в България вече има неграмотни?

  – Аз преди се впечатлявах от това, че там, където ме канеха българи на гости, имаше библиотека с книги, но не за декорация, правя сравнение с Кипър, където новобогаташите, които не са чели и няма да четат, си правят библиотеки и според размерите им, интериора и цвета на стените поръчват съответните книги. Никой не иска да има образовани хора. Системата успява, когато ние не мислим. Аз искам всеки да мисли с главата си. Ние обаче не си правим труда. Ние искаме така наречените професионалисти да мислят вместо нас, експерти, които викаме от чужбина и им плащаме.

  – Дочакахме ли варварите, за които писа гръцкият поет Кавафис?

  – Да, те са тук. И всеки има в себе си варварството. Би било добре да го премахнем. Знам, че звучи утопично, но поне малко да го ограничим в нас, за да можем да се отворим към другия.

  – Имах предвид не личностното ниво, а нашествието на глобализацията.

  – Да. Ние позволихме това с надеждата, че всеки ще се спасява индивидуално. Няма индивидуално спасение, има колективно. Всеки човек като съвкупност от субективности е поробен по различни начини – от средствата за масова информация, създали медийния човек, от заемите, превръщащи го в длъжник, от застрахователите, гарантиращи му сигурност, от представителната демокрация, която е много меланхолична и всъщност не е демокрация. Нашите общества са се превърнали в затвори. Обществото ни е проекция на затвор, а това са форми на поробената ни субективност, но в същото време в тях е и нашето спасение. Мисля, че има надежда, докато съществуват хора, които задават въпроса „защо“. Защо това се случва? Така че пак ще стигнем до философията, която не вреди толкова на здравето, както се опитват да ни убедят, но пък вреди на системата. Покрай глобализацията това се внушава – няма нужда от философия, от хуманитаристика. Не се търсят хора, които да разсъждават, защото те са опасни.

  – Вие сте ляв човек. Има ли шанс лявото?

  – Това ляво, което е сега, всъщност не е ляво. Едно е да си ляв на думи, друго е да си ляв в действията си. Иначе е хубаво да кажеш, че си ляв, защото това е свещен образ на хора, мислещи за другия.

  (Със съкращение)

   

• <<
• 1
...
• 102
• 103
• 104
• 105
• 106
• 107
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
...
• 414
• >>