Всички авторски страници

Авторски

• ‘Протестна мрежа’ протестира срещу новата министърка за изборите

  Като председател на ЦИК по времето на ГЕРБ Медарова не се била справила със задачите си

  

   

  „Протестна мрежа възразява срещу назначаването на Красимира Медарова за министър без портфейл с отговорност за изборите.“

  Това заяви „Протестна мрежа“ само една нощ, след като Медарова бе назначена на поста от президента Росен Плевнелиев.

  „Протестна мрежа е напълно съгласна, че постът министър с отговорност за изборите е много важен и следва тази отговорност да бъде възложена на човек с безупречна репутация, доказан професионализъм и не бива да се правят никакви компромиси с кандидатурата при никакви обстоятелства. Смятаме, че като председател на ЦИК Красимира Медарова имаше възможност да се докаже безспорно и да направи достатъчно за прозрачното действие на Комисията в изпълнение на нейните отговорни за обществото първостепенни задачи, без да остави сянка на съмнение за действията си, което тя не успя да направи“, пише в сайта на мрежата.

  Медарова се запомни основно с това, че оглавяваната от нея ЦИК, си затвори очите за явни нарушения на изборите 2 в 1 (президентски и местни) през 2011 г. Един от най-ярките случаи беше с двама депутати от ГЕРБ, които бяха заснети как вадят чували с бюлетини от ОИК в София. Въпреки наличието на видеоклип, тогавашната ЦИК предпочете да подмине разсеяно случая. За хаоса в изборния ден през 2011 г. тогавашната шефка на ЦИК си спечели и Златен скункс от „Господари на ефира“.

  Като съдия Медарова гледаше мегаделото срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков. По искане на адвокатите им тя си направи отвод заради съмненията, че е поела политически ангажимент да потвърди осъдителното решение от предходната инстанция.

  Публикация на сайта Биволь от 2012 г. показа, че Медарова не е била коректна в попълването на имотните си декларации пред Сметната палата. След искане на евродепутата Слави Бинев, който заяви, че тя „притежава повече имоти от Бил Гейтс“ ВКП извърши проверка на имуществото на съдийката. Според резултатите от проверката всички притежавани от съдия Медарова имоти са били надлежно декларирани към момента на придобиването им пред Сметната палата с посочване на цената на придобиване и произход на средствата. Те обаче бяха опровергани от данни на Биволь.„В декларациите на Красимира Медарова обаче няма следа от близо 2000 декара земя на нейния съпруг, придобити след 2007 г., които по закон тя е била длъжна да декларира“, показа тогава проверка на Биволъ.

  Според друга публикация –  Отворен парламент от 2012 г. съпругът на Медарова – Николай Медаров, по това време е управляващ на регистрираната в София IT-фирма “Сиенсис” АД, която е посочена като подизпълнител на “Сименс” в обществената поръчка на МВР за изработване на лични документи с биометрични данни.

  Медарова подаде оставка от ЦИК след влизането в сила на новия Изборен кодекс и на предвидените с неговите Преходни и допълнителни разпоредби промени в Закона за съдебната власт, които забраняват действащи съдии да участват в състава на ЦИК като нейни членове.

  Първоначално се предполагаше, че за министър за изборите ще бъде назначен политологът и бивш член на ЦИК Димитър Димитров. Тези очаквания обаче не се сбъднаха.

  Източник: Clubz.bg

• 15 цитата от най-скромния президент в света

  Хосе Мухика има голяма заслуга The Economist да определи Уругвай като страна на 2013 г.

  

  „Скромна, но дръзка. Либерална и обичаща забавлението. Това е Уругвай – страната на годината за 2013 г.”, така описва малката южноамериканска държава The Economist. Голяма част от тази слава се дължи на 78-годишния ѝ президент Хосе „Пепе” Мухика (José Alberto Mujica Cordano; El Pepe).

  Известният със своя скромен начин на живот държавен глава живее във ферма с една спалня, има няколко кучета за домашни любимци и дарява 90% от заплатата си за благотворителност. В същото време, той застъпва редица свободолюбиви и напредничави идеи като легализирането на канабиса, премахването на догмите върху аборта и отрича свръх потреблението.

  Изданието mic.com събира петнадесет от най-вдъхновяващите реплики на „Пепе”.

  1. За революцията и революционерите

  „Виждал съм някои пролети, които са завършвали с ужасни зими. Човеците са стадни създания. Не можем да живеем сами. За да бъде нашия живот възможен ние зависим от обществото. Едно нещо е да свалиш властта или да блокираш улиците, съвсем друго е заедно да създадем по-добро общество, което има нужда от организация, дисциплина и дългосрочна работа. Искам да съм ясен: съпричастен съм към енергията на младежта, но си мисля, че тя отива наникъде, ако не стане по-зряла.”

  2. За легализирането на марихуана

  „Винаги е било така, когато стане въпрос за промяна. Когато през 1913 г. е било установено правото на развод за жената, знаете ли какво се е твърдяло? Семейството ще изчезне като институт и това ще е краят на добрите обноски и на обществото. Винаги е имало консервативни и традиционни мнения, които са се страхували от промяната. Когато бях млад и отивах на бал с танци, винаги носех костюм и вратовръзка, иначе нямаше да ни пуснат. Не мисля, че някой се облича официално за танци днес.”

  3. За материализма

  „Ние сме пожертвали старите нематериални ценности и сега сме в храма на пазарния Господ. Той въдворява ред в нашата икономика, политика, навици, живот, дава ни оценки, кредитни карти и дори образ за щастието. Изглежда все едно сме били родени да консумираме отново и отново и когато не можем да консумираме повече, ние се чувстваме объркани, страдаме от бедност и се маргинализираме сами себе си.”

  4. За глобалното потребление

  „Ние можем да рециклираме почти всичко днес. Ако ние живеем благоразумно, то седемте милиарда на планетата ще имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се развива в тази насока, но ние продължаваме да мислим като общества и страни, а не като човешки род.”

  5. За аборта и еднополовите бракове

  „Ние приложихме един много прост принцип: признахме фактите. Абортът е стар, колкото света. Гей-браковете, моля ви – те са стари колкото света, имаме Юлий Цезар, Александър Велики. Да кажеш, че е модерно, хайде де, по-старо е от самите нас. Това е обективна реалност, която съществува. За нас, ако не ги легализираме, то това би било ненужно мъчение на хората.”

  6. За конфликта в Колумбия

  „От разстояние изглежда като война без изход и като дълга саможертва за самата страна. Когато президентът се опитва да проправи път към мира, то той заслужава нашата подкрепа, защото там има много страдание и ако се опитват да определят победител, то войната никога няма да свърши. Бих се почувствал егоистично, ако не помогна по някакъв начин. Помощ не значи непременно намеса и няма да се меся, ако не съм поканен. Ако с моя опит мога да бъда полезен, то ще се радвам да съм посредник между правителството и бунтовниците, които също имат своите проблеми и страхове. Счита, че всички в Южна Америка трябва да помогнем.”

  7. За скромността в офиса

  „Щом политиците започнат да катерят стълбата, те изведнъж стават крале. Нямам представа как това се случва, но знам че републиката се е появила, за да гарантира, че никой на този свят не е по-важен от друг. Великолепието на офиса е нещо, останало от миналото. Дворецът, червеният килим, множеството хора зад теб повтарящо „Да, сър”, това е ужасно!”

  8. За разпределението на богатството

  „Бизнесът просто иска да увеличи печалбите си, а от правителството зависи да гарантира, че те ще разпределят достатъчно от тези печалби, така че работниците да могат закупуват стоките, които той е произвел. Не е мистерия – колкото по-малко бедност, толкова повече търговия. Най-важните инвестиции, които можем да направим са в човешките ресурси.”

  9. За остаряването

  „Това, което е тъжно е, че 80-годишен дядо трябва да е този, който мисли свободно. Старите хора ме са стари заради годините им, а заради това, което е в главите им. Те са ужасени от това, но не са ужасени от това, което се случва на улицата.”

  10. За зависимостите

  „По-страшен от наркотиците е наркотрафикът. Много по-страшен. Наркотиците са болест, не мисля, че има „добри” наркотици или марихуаната е добра, или цигарите. Нито една зависимост не е добра, включително и от алкохол. Единственото „добро” нещо, към което можеш да се пристрастиш е любовта, забравете всичко останало!”

  11. За това, че е наричан „най-бедният президент в света”

  „Не съм най-бедният президент. Най-бедните са тези, коитосе нуждаят от много за да живеят. Моят начин на живот е следствие от моите „рани”. Аз съм син на собствената си история. Имало е години, в които бях щастлив, единствено, че имах легло.”

  12. За даряването на 90% от заплатата си

  „Имам начин на живот, който не променям, просто защото съм президент. Печеля повече, отколкото имам нужда, дори да не изглежда достатъчно за останалите. За мен това не е саможертва, това е дълг”.

  13. За целите си за Уругвай

  „Моята цел е да постигна малко по-малка несправедливост в Уругвай, да помогна на най-уязвимите, да оставя начин на политическо мислен, който да се утвърди трайно и да послужи да се движим напред. Няма нищо краткосрочно. Няма победа зад ъгъла. Няма да постигна рай или нещо подобно. Това, което иска е да се боря за общото благо и прогрес. Животът бавно преминава и единственият начин да го удължиш е другите да продължат твоето дело!”

  14. За това да бъдеш президент

  „Президентът е високопоставен служител, който е избран за да изпълнява определена функция. Той не е крал или Господ. Той не е шаман на племе, който знае всичко. Той е служител на обществото. Мисля че идеалният начин на живот на президента е сходен с този на мнозинството хора, на които се опитва да служи и представлява.”

  15. За „ключа” към щастието

  „Да живееш в унисон с възгледите си. Да бъдеш себе си, но без да налагаш собствените си критерии върху другите. Не очаквам другите да живеят като мен. Искам да уважавам свободата на хората, но и да защитавам своята собствена. Това идва с куража да кажеш какво мислиш, независимо, че понякога другите не споделят твоите възгледи”.

  Превод: Стилиян Гребеничарски /Еconomic.bg/

• ‘Протестна мрежа’ до кандидат-депутата Пеевски

  Писмо на „ПРОТЕСТНА МРЕЖА“ до кандидат-депутата Делян Пеевски

  Г-н успял 34-годишен,

  Пак потекоха към Вас номинации от структурите на Вашата партия. Вие ще ги приемете с благодарност, защото помним, че заявихте в открито писмо, че правите всичко „…заради десетките хиляди избиратели, които ме удостояват с доверието си вече два последователни мандата. На тях им благодаря по мъжки и точно заради доверието им и в тяхно име ще изпълнявам отговорностите си на народен представител.“
  

  Като представител на „гражданската квота“ в листите на ДПС, сигурно отново ще сте водач от две места.
  

  Затова Ви питаме:
  

  1. Колко дни сте ходили на работа в 41 и 42 НС?
  2. Какви са Вашите приоритети на законодател?
  3. Колко пъти сте говорили от трибуната на НС и какви каузи сте защитавали?
  4. Защо вашите срещи с избирателите са охранявани и не са публични?
  5. Как така признавате, че имате бизнес конфликти и интереси, а в същото време сте народен представител?
  6. Как официално оповестихте продажба на контролираните от семейството Ви медии, а след това отново твърдите, че са Ваши?
  7. Как измервате успеха си, за който ни уведомихте – в пари и влияние или в защитени публични политики?
  8. В какво се състои вашата полезност и защо приемате всеки път номинациите, след като парламентарната дейност не е вашата стихия?
  9. Каква е най-подходящата публична позиция за Вас, с оглед “нестандартната ситуация”, в която се намират институциите ни?
  10. ‪#‎КОЙ‬ ви предложи за шеф на ДАНС?

  Ако пак Ви изберат за народен представител, ще представлявате всички нас – така е по Конституция.

  Затова, макар и да не сме Ви номинирали – имаме право да питаме.

  “Не се праветеее…”, отговорете ни!

  08.08.2014 г., Протестна мрежа

  

• От чие име служебният кабинет поддържа кандидатурата на Кристалина Георгиева?

  Много стана. От 1997 г. досега българското общество открива някакво решение на управляващите, след като пусне телевизора или отвори вестника. Данъкоплатците, т.е. избирателите, са само зрители на случващото се някъде горе или някъде другаде. Беше им обещана „демокрация”, което ще рече участие, но реално българските граждани са напълно изключени от решенията взети някъде във „висините”. Случаите с временните правителства са типичен пример на порочната практика да се дават ключовете на държавата в ръцете на „подбрани” чиновници.

  Всеки който не е избран, а назначен за даден период от време, не носи същата отговорност както един мандатоносител например. И какво се получава? През съдбоносната 1997 г.

  временното правителство на Стефан Софиянски,

  назначено за да подготви избори, се втурна да продава предприятия. Съсипан бе за нула време най-големия циментов завод на Балканите – „Девня цимент”. И не само той. Отговорност – никаква. Много вода изтече оттогава под мостовете на Перловската река, но поука не бе извадена! Временното правителство на Марин Райков опорочи изборите с бюлетините в Костинброд. Никой не разбра колко е количеството поръчана хартия и кой я поръча. Министър-председателят се самоназначи за посланик в Рим и си вдигна шапката. Обществото зяпа, отговорност – няма, поука – също. Току-що назначеният „временно” да управлява България – Георги Близнашки обяви (от чие име и с какво право?!), че правителството поддържа

  кандидатурата на Кристалина Георгиева за еврокомисар.

  Много е възможно това решение да се превърне в капката, която прелива чашата на търпението на българските избиратели, които за сетен път са оставени да си плетат чорапите в ъгъла на местния политически двор.

  Задължително припомняне. Кристалина Георгиева бе провъзгласена за еврокомисар на годината. Тази медийно-политическа новина е чиста лъжа! Никой в Европа не е гласувал за нашата „представителка”. Въпросната награда е творба на редакторите на едно електронно списание – „European Voice”. Тя се излъчва от 2000 г. насам. Това „списание” е специализиран „online“ бюлетин, част от английската група „The Economist” и се разпространява единствено чрез абонамент.

  Има повече от 2000 подобни издания в Брюксел. Всяко едно от тях може да излъчи свой „герой” на годината. Имената на читателите на тези бюлетини се пазят в тайна, по простата причина, че „те” са подбрани между най-влиятелните фигури в Брюксел и не само там. Що се отнася до „European Voice”, голяма част от неговите разходи за награди и приеми се финансират от десетина известни спонсори. За изданието излъчило Кристалина, между тях са американските гиганти Microsft и Helwett-Packard.

  В тържествената глъчка състояла се по случая, никой не забеляза отсъствието на номинираният от „European Voice” редом с Кристалина за „официална личност на годината” Жан Клод Трише, управител на Европейската централна банка. Френският банкер получава това отличие за трети път. На въпроса как приема номинацията си, той отговори лаконично, че не познава „online” изданието „European Voice”. За разлика от българските, френските медии не публикуваха нито ред нито за неговото, нито за българското отличие.

  По принцип западноевропейските директори, комисари и депутати са много по-предпазливи от източните си колеги спрямо наградите, раздавани от лобинг-групировките в Брюксел. Центровете на влияние също са много по-дискретни в опитите си за контакт с тях – правило, което не важи при подхода към представителите на „Нова Европа“. Въпросната награда на „European Voice” – „еврокомисар на годината”, е частна инициатива в полза на частни интереси. Хората, които работят за тази лобинг-групировка, инвестираха в българката Кристалина Георгиева. Номинацията ù няма нищо общо с Европейския парламент или Европейската комисия.

  Дейността на лобинг-канторите, издаващи различни информационни бюлетини, е забулена открай време с тайна. Цяла армия от професионалисти, консултанти и адвокати, работеща в сянката на европейските институции е превърнала центъра на белгийската столица в

  европейска “Капалъ чарши” на лобизма.

  Тези международни търговски представители информират, защитават и се опитват да влияят върху решенията на Комисията. Официално се счита, че в Брюксел има около 2600 кантори, упражняващи активно лобиране върху членове на Европейската комисия. В тези невидими центрове на бизнеса работят около 15 хил. служители. Те защитават интересите на големите европейски и световни групировки в индустрията, финансите, енергетиката, фармацефтиката, строителството или селското стопанство. Великобритания разполага с най-голям брой лобинг-кантори, след това се нареждат Германия, Италия, Франция и т.н. Общият бюджет на лобинг-предприятията надхвърля 100 млн. евро. Част от тези пари са предназначени за заплати на служителите, но една немалка сума е отделена за конференции, пътувания и приеми. Благодарение на разнообразните форми на контакти, информацията между лобисти, еврочиновници, евродепутати и еврокомисари понякога дори изпреварва официално обявените решения. Един анекдот съветва желаещите да научат какво ще реши Комисията да си купят предишния ден „Файнаншъл Таймс”.

  Много са примерите, доказващи

  пагубната роля на подбора вместо избора.

  Въпросът е принципен. Подбраният човек отговаря пред този който го е назначил. Избраникът – пред този, който го е избрал. В настоящия български случай се получава наслояване на поредица от нелегитимни назначения и съответни решения, взети без участието и знанието на гражданите. Далеч от полезрението на обществото. Образно казано – раздават се шофьорски книжки на приятели, без изпит… Тази констатация изключва извиненията „няма никога да се оправим!” или „всичко е загубено!” Защо българите живеещи в западната част на континента не се оплакват, че са „загубени”, по начина по който го правят роднините в България? Достатъчно е да се сравнят системите.

  На Запад няма „временни правителства”.

  Когато един парламент се разпусне, властта се се поема от Сената. Системите са двукамерни. Приемственоста на властта –  постоянна и гарантирана от съответните Конституции. Вниманието на обществото е съсредоточено върху действията на законодателната власт. Тя се ползва със съответното доверие, защото е легитимна. След като избраниците на народа решават, назначаването на еврокомисарите е от второстепенно значение.

  Божидар Чеков

  .

• А. Джамбазки сигнализира ЕК за българите в Сърбия

  

  Запитване до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер относно статута на българите в Западните покрайнини ще изпрати българският представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки.

  Това обяви той за Българското национално радио по повод посещението си в Босилеград, днешна Сърбия. Там Джамбазки откри своя приемна в качеството си на член на ЕП. Той бе категоричен, че ще бъде представител в ЕП и на българите от Западните покрайнини.

  За нас е важно ситуацията с българите там да бъде променена, защото техните проблеми са многобройни – обяви Джамбазки, който е и заместник-председател на ВМРО.

  Първото нещо, което смятам да направя, е да изпратя питане до председателя на ЕК г-н Юнкер кога нарушаването на правата им ще бъде прекратено. Възнамерявам и да се срещна с отговарящия представител на Европейския съюз, който води преговорите за присъединяването на Сърбия.

  Поел съм ангажимент пред сънародниците ни, че своевременно ще уведомявам както преговарящия, така и българския външен министър, за всяко едно нарушение на законовите им права и свободи.

  Пред Таня Милушева той изброи и най-сериозните нарушения на правата на българите в Западните покрайнини.

  Няколко неща се набиват на очи веднага. На първо място, това е отказът на държавата да спазва поетите ангажименти – да осигури учебници на български език за задължителното обучение за всеки българин. Това тяхно право е гарантирано от Конституцията на Сърбия, от международните договори, подписани между България и Сърбия. Сега сръбската администрация прави всичко възможно тези учебници да не бъдат издавани и нашите сънародници да не могат да учат майчиния си български език, разказа Джамбазки.

  Източник: vmro.bg

• Черната кутия в КТБ: Как са раздавани необслужвани заеми на приятелски вестници

  Материал на Рrotestnamreja.bg

  

  Най-масовите вестници извън групата на Пеевски – с необслужвани кредити от фирми, близки до Цветан Василев, и заведени дела за несъстоятелност. Списъкът: “Труд”, “24 часа”, “Преса”, “Тема”, “Стандарт”, “Шоу”, “Блиц”, “Марица”, “Струма” и много други.

  Кредити за близо 30 млн. лева (с дължимите лихви) са били раздадени от фирми – пощенски кутии на КТБ за три водещи фирми на медийния пазар. Тези кредити, с част от документите на които разполагаме, са необслужвани и за тях още преди затварянето на банката е започнала процедура за събирането им чрез нотариални покани. Последните действия по събирането им са буквално дни преди обявяването на КТБ под специален надзор. Периодът на активно събиране съвпада с раздялата между бившите партньори Цветан Василев и Делян Пеевски, и показва, че собственикът на КТБ е предприел усилени действия за събиране на задълженията. За тези заеми вече има и заведени искове за несъстоятелност в началото на август – и трите в Софийски градски съд.

  Медийните компании с необслужвани кредити са основните групи на вестникарския пазар, извън медийната група на Делян Пеевски. Това са “Про нюз България” АД (издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), “Обединени свободни медии” АД (издател на “Преса и “Тема”) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в “Стандарт прес”, “Шоу” и “Блиц” и издател на вестниците “Марица” и “Струма”). Кредитите са основно от периода 2011-2012 година. И трите фирми-заемодатели са в списъка на най-големите длъжници на КТБ към края на 2013 г., публикуван от “Капитал”.

  Най-много необслужвани кредити – за общо 6.545 млн. евро, плюс лихви от 378 хиляди евро – има издателят на „24 часа“ и „Труд“ – “Про нюз” АД. Кредитите са отпуснати през 2011-2012 г. от ”Сайга консулт” ЕООД, собственост на Иво Георгиев Манчев, който присъства в управлението и на други фирми, регистрирани в бизнес сградата на „Цар Борис III“ 159, където са “Бромак”, TV7 и множество свързани фирми с КТБ. Единият от договорите, на стойност 3 млн. евро, е оформен като договор за ексклузивитет при продажба на недвижим имот. Нотариалните покани за изпълнение на договорите са предадени на 3 юни 2014 г. на адвоката на Венелина Гочева – Димитър Димитров, след неуспешно посещения на адреса на управление и в дома й. На 4 август тази година в Софийски градски съд е заведено дело 5410 за несъстоятелност на длъжника.

  

  Необслужваните кредити на „ГМ Прес“ – съиздател на “Стандарт”, “Шоу” и “Блиц”, и издател на регионалните “Марица” и “Струма”, и още няколко медии – са за общо 6.4 млн евро. Отпускани са от фирма „Булит 2007“ ЕООД, регистрирана на ул. „Хубча“ 8 – друг предпочитан адрес за регистрация на фирми от адвокатите на Цветан Василев. Отпуснати са общо пет кредита между февруари 2011 г. и юни 2012 г. Нотариалните покани за изпълнение на договора са изпратени на 2 юни т.г., а на 1 август е заведено дело за несъстоятелност в Софийски градски съд.

  

  Общо 2.5 млн лева са необслужваните кредити на “Обединени свободни медии” АД, издател на “Преса” и “Тема”, към друга фирма от пощенските кутии на КТБ – “БГ Корпорейшън” ЕООД, регистрирана също на един от традиционните адреси на фирмите на Цветан Василев – ул. „Дамян Груев“ 46 в София. Кредити са отпуснати между 2011-2012 г. Нотариалните покани за изпълнение на договорите са връчени на 2 юни 2014 г. на адреса на дружеството, който е и редакция на изданията, в сградата на ЦУМ в София. Според разписката изпълнителният директор Тошко Николов Тошев и представител на правния отдел са отказали да получат поканата. Делото за несъстоятелност е заведено на 5 август т.г. в Софийски градски съд.

  

• Григор Димитров се класира на четвърт финал пред българите в Торонто

  Великолепният Гришо победи със 7:5, 5:7, 6:4 Томи Робредо

  .
  Страхотният Григор Димитров се класира за 1/4-финалите на мастърса в Торонто. За да продължи напред, номер 8 в мъжкия тенис се справи, в изключително оспорван двубой с Томи Робредо (Испания), побеждавайки го със 7:5, 5:7, 6:4. Успехът бе първи за хасковлията срещу испанеца, който бе спечелил единствения досега двубой помежду им, но на клей в Барселона.

  В следващата фаза Димитров ще се изправи срещу стария си познайник Кевин Андерсън от ЮАР. Досега двамата са се срещали шест пъти. За последно това се случи на финала в Акапулко в началото на март, където нашето момче спечели турнира категория АТП 500 след успех с 2:1 сета (7:6 (1), 3:6, 7:6 (5)).

  Днес в първия сет двамата печелеха подаванията си, за да се стигне до 12-ия гейм, в който нашето момче проби и го затвори при 7:5. Вторият стартира чудесно за Гришо и вероятно доста от българските зрители по трибуните и пред телевизорите са си мислели, че срещата ще приключи бързо. Димитров поведе с 3:0, след което и с 4:1. Допусна обаче пробив в седмия гейм, който Робредо затвърди за 4:4. Видимо имаше спад в играта му, защото стабилният испанец и малкото грешки, които допускаше го върнаха в играта и той изравни след 7:5.

  В решителния трети сет Григор и Робредо продължаваха да печелят сервисите си. Но с тази разлика, че Димитров винаги повеждаше в резултата. И това до някаква степен му спомогна при 5:4 в негова полза. Робредо подаваше и на няколко пъти бе близо да изравни. Блестящата защита на българския тенисист и агресията при контраатака обаче показваха защото прогресира така сериозно в мъжкия тенис. И още при втория си мач-бол Григор Димитров накара многото българи по трибуните да изригнат от радост за крайното 6:4.

  В същото време, в Монтреал, Мария Шарапова загуби своята среща с 1:2 и отпадна от турнира:

  Maria Sharapova – 2 6 2
  Carla Suarez – 6 4 6

  .

• Тайната на Богомилите

  Павел Серафимов,  Sparotok.blogspot.nl

  

  Според официалните теории, корените на богомилството са в Мала Азия. Вярва се, че то е създадено на основата на източни доктрини… Хората, изповядващи тази особена форма на християнство, са наричaни с различни имена – катари, павликяни, манихеи, албигойци, патарени, българи.

  Името катари идва от гръцката дума καθάρός – чист, неопетнен, незамърсен. За названието павликяни съществуват няколко виждания. Едни изследователи смятат, че идва от името на Павел Самосатски, който е бил владика на Антиохия. Други считат, че павликяните са последователи на Апостол Павел, който проповядва в Мала Азия и Балканите през I век. Някои смятат, че Св. Ерм – владиката на Филипопол (Пловдив), e последовател на Апостол Павел.

  Манихеи е изведено от учението на манихеизма – доктрина, възникнала (или по-точно утвърдила се) през III век. За неин основател се приема Манес, но когото се приписва персийски произход, въпреки тракийското му име. Страбон е пределно ясен, казвайки, че Манес е не само име, но и синоним на фригиец – VII.3.12.

  Понеже през Средновековието във френският град Алби (Албига) е имало много привърженици на особената форма на християнство, тези хора биват наречени албигойци. По същия начин възниква и названието патарени – от Патария – това е място, което е обитавано от последователите на наречената ерес религия.

  Названието българи – bougri  не се нуждае от дълъг коментар. Поради това, че от България идват хората, разпространяващи преследваната от църквата доктрина, то изповядващите така наречена ерес, са познати и под името българи. Богомили пък идва от името на поп Богомил, който е живял през Х век в земята ни. В настоящата работа ще бъде използвано името богомили за хората, чието учение е преследвано с жесток фанатизъм.

  Веруюто на тези хора се и отличавало значително от това на гърци и западноевропейци. Богомилите не са се кланяли на кръста (разпятието). В интерес на истината трябва да се спомене, че ранните християни не считат кръста (разпятието) за свой символ. Божият син е изобразяван като добрият овчар, или пък са използвани агне и риба като негови символи.

  

  

  

  Трябва да се отбележи и това, че кръстът на Константин Велики няма нищо общо с разпятието. По-скоро се касае за един древен символ на светлината. Самият Христос е олицетворен със светлината в Евангелието на Йоан – “В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе”. [Йоан, 1-4,5.]

  Така нареченият лабарум също не е свързан с разпятието. Лабарумът е изграден от гръцките букви Х и Р, които са първите букви от името Христос, явяващо се като превод на еврейското и арамейско Машиях – помазаник, то пък идва от маша – мажа, помазвам… (трудно е да се определи смайващата прилика между българската и еврейско-арамейската дума).

  

  Богомилите не са признавали Стария Завет. Това обаче не би трябвало да е нещо учудващо. Сам Христос заменя принципа – Око за око, зъб за зъб с новото послание  – Да се обичаме един друг ! Любовта и духовната чистота трябва да са отличителните белези на последователите на Христа.

  Според учението на богомилите съществуват двама господари на света. Материалният свят е създаден от черния бог, а човечеството – от добрия бог. Това де факто е и виждане на самият Христос. В Евангелие на Йоан 14-30, четем думите – “Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене”.

  Интересното е, че според виждането на траките също има бог на светлината и такъв на тъмнината. От изучаването на тракийската религия става ясно, че дедите ни са познавали твърде различни богове. Балей, Багос, Сабазий и др. са били олицетворение на светлината и доброто. Имало е обаче и други като Керсос, Аксио-Керсос. Последното се превежда като черният ужас от Вл. Георгиев („Траките и техният език“, с. 59). Не са открити нито храмове, нито посвещения на този бог. Това означава, че дедите ни са познавали това божество, но не са му се кланяли.

  Предците ни са разбирали, че съществуват две сили – тази на доброто и тази на злото.Това схващане е много древно, то се среща при индо и ирано-арийците, които познават добрият Ахура Мазда и злия Ангра Маниу. Съществувало е вярване, че ще дойде ден на последната битка между доброто и злото, като силите на тъмнината ще бъдат победени. Същият концепт се поддържа и от ранното християнство.

  Обществото на богомилите е доста особено. Те не са се обръщали към своите свещеници с името Отче! Това обаче го намираме в Евангелието на Матея като послание на Христос – “И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, който е на небесата” – Евангелие от Матея, 23-9.

  На хора с богат духовен опит богомилите са давали  името дед, дядо. Тук трябва да се отбележи, че Дедас и Дадас са тракийски лични имена… Определени личности сред богомилите успели да постигнат високо ниво на пречистване, са назовавани чисти (оттам и гръцкият превод катари – чисти).

  Богомилските чисти обаче не се появяват в България чак през Средновековието. От незапомнени времена такива хора е имало между дедите ни траките. За това научаваме от живелият преди около 2000 години Страбон – “Посидоний предава за мизите, че заради своята набожност те се въздържат от ядене на живи същества, дори и тези от собствените им стада. За храна използват мед, мляко и сирене, живеейки мирен живот, и това е причината да им бъде дадено името богобоязливи и капнобати. И има някои от траките, които живеят без жена, те са наречени ктисти, и заради почитта, на която им е отдавана, ги смятат за свети хора живеещи освободени от всякакъв страх.”. VII.3.3.

  Наистина тракийските монаси са били чисти. Те са считали за грях да се убие живо същество, хранели са се с плодове, мед, зеленчуци, житни растения. Отричайки богатството и другите материални блага, тракийските монаси са пазели душата си неопетнена. Неслучайно Херодот, Омир и Страбон наричат северните траки най-праведните от всички хора…

  Най-важното в случая обаче е това, че мизите, за които говори Страбон, са наречени в по-късни времена българи. Цели хиляда години значителен брой стари летописци са сравнявали българите с най-големия и най-благороден тракийски народ – мизите. За ктисти трябва да се поясни, че то не е нищо друго, освен гръцкото предаване на българската дума чисти. Вл. Георгиев бе един от първите, изказали предположение за връзката между ктисти и чисти.

  Фактите показват, че богомилското учение има тракийски корени. Траки са и тези, които са го изповядвали. Не само Балканите, но и Мала Азия е била заселена с наши деди. Там са живели тракийските племена мизи, фриги, витини, мариандини, меони, мейони, бебрики, бюснеи, халиби, сарапари. Те са повлияли народите, с които са били в допир.

  Персите също са изпитали влиянието на предците ни. От Херодот знаем, че мидийците играят огромна роля в оформянето на персийската култура. Заратурстра не е персиец, а мидиец, за мидийците обаче Плиний казва, че са предци на сарматите. Същите тези сармати са причислени към тракийското племе гети, по сведения на Прокопий Цезарийски.

  Манес, за чието учение се казва, че става основа на богомилството, не е персиец, а тракиец. Негови предшественици са Теребинт и Скитиян. За Скитиян се казва, че е живял по време на апостолите (Е. Бъртън).

  В древността богомилите са подложени на неописуеми страдания. Били са горени живи, удавяни, бесени, посичани, подлагани на чудовищни изтезания. Преследването им е било толкова жестоко, че част от тях напуска Балканите и забягва в Средна и Западна Европа. Дори и там обаче изповядващите особена форма на християнството не намират покой. Садистичните им врагове ги преследват и избиват, без дори да пожалят старци, жени и пеленачета…

  И въпреки това богомилите са изкарани врагове на християнството! Христос е благ, той е против насилието, против насилието са и богомилите. Нашите южни съседи гърците леят реки от кръв без никакво притеснение, изтезават садистично противниците си и дори не се срамуват да се хвалят с това в своите хроники. Какво християнство е това? Та това си е сатанизъм…

  Какво е предизвикало тази дива омраза към дедите ни? Какво а накарало гръцки, френски и италиански “благородници” да изцапат ръцете си с кръвта на стотици хиляди хора? Богомилите не са ограбвали никого, не са нападали градове и села, не са се държали безобразно и не са се отдавали на пороци. Въпреки това те са ненавиждани в почти цяла Европа. Смята се даже, че един кръстоносен поход е организиран специално срещу нашите богомили  (Н. Овчаров, „Победите на Калоян“).

  За да разберем жестокото отношение на гърци и др. към богомилите, ние трябва да обърнем поглед към ранното християнство. В Европа то е въведено от Апостол Павел (и неговият помощник Сила) първо в земите, обитавани от дедите ни. Това става някъде към 46-49 година, по времето на император Клавдий. Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол – старият Пловдив е имало владика още през I век. Става дума за Св. Ерм, който е споменат от едно от обръщенията на Апостол Павел [Римляни, 16-14].

  Eрм е тракийско лично име, което между другото съответства на старобългарското родово име Ерми. Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки, живеещи в и край Филипопол, са прегърнали новата вяра.

  Причината за това се крие в близостта на тракийската религия и християнството. Траките са вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали са в новият живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата – Св. Климент Александрийски, нарича Христос – вторият Орфей (Best, von Reden).

  Явно в учението на Спасителя е разпозната доктрината на благородния тракиец. Нейни аспекти откриваме в писанията на Страбон, който разказва за ктистите. Тяхното учение, а и начин на живот, са съвпадали с принципите на ранното християнство.

  За него ние знаем твърде малко, защото доста важни неща са скрити от нас. През I век гърците са били едни от най-фанатичните гонители на християните. Гърците са преследвали апостолите на вярата, клеветели са ги, предавали са ги на властите. По-късно, усетили потенциала на новата религия, южните ни съседи решават да я използват за свои цели.

  За жалост, те успяват да направят това. Само за няколко века от гонители на християнството, гърците се превръщат… в “християни”. Малко по малко южните ни съседи получават все повече влияние в църквата, като през IV век те вече са в състояние да елиминират своите идеологически противници… наричайки ги еретици.

  Доминираната от гърци християнска църква вече не е това, което е била по времето на апостолите. Учението на Христос е извратено и използвано за други цели. Покварата засяга и църквата в Рим… Спасителят е предаден, а тези, които следват предано завета му, са обявени за еретици и биват преследвани, изтезавани и избивани без милост.

  Богомилите са били пример на истински християни със своята морална чистота и благородство. Те обаче са били и просветители, обяснявали са на новопосветените във вярата, че официалната църква, оглавена от гърци и др., не е християнска. Обяснявали са, че събирането на богатства, сляпото подчинение, самовъзвеличаването на свещениците е противно на християнството, докато любовта, отричането на материалното и търсенето на справедливостта са истинските християнски ценности.

  Тази истина е била опасна за тогавашната официална църква, която се е радвала на голяма власт и богатства. Воден от богомилите, народът е започвал да се събужда и да търси сметка за безобразията на “свещеници” и “благородници”. Доктрината на богомилите е правела хората свободни, а когато човек един път опита свободата, той вече не позволява да му се слагат вериги, видими или невидими.

  С деянията си богомилите провалят плана на гърци и др. да завладеят много хора с помощта на новата вяра. Движението на богомилите е де факто повторение на бунта на тракиеца Спартак, който счупи оковите на десетки хиляди роби и с това предизвика гнева на Рим. Докато действията на Спартак засягат само Апенинския полуостров, то богомилите успяват да пробудят хората в обширни територии на Мала Азия, Балканите, Средна и Западна Европа.

  Спокойно може да се каже, че без намесата на богомилите, християнството отдавна щеше да е изчезнало. Българските богомили дават един светъл пример как човек трябва да търси светлина и справедливост. Искрата, която тези хора запалват, гори още векове наред и принуждава враговете на църквата, опитващи се да я разбият отвътре, да се унищожат…

  Богомилите показват, че вярата в доброто и любовта към хората винаги трябва стоят над властта на така наречените духовници и монарси. За да намери щастие и покой, човек първо трябва да се пробуди, да живее като свободна личност, а не като роб, носещ веригите си безропотно.

  Желая да уточня, че аз в никакъв случай не отричам Православната Църква. Напротив, смятам, че без нея българщината нямаше да просъществува. През вековете на чуждо подтисничество нашите православни свещеници успяха да се пречистят, носейки същия товар, който опираше на плещите на народа. Българската Православна Църква успя да постигне това, което не се отдаде на много други и поради това заслужава уважение.

  За жалост, през втората половина на 20 век у нас насилствено бе наложен атеизмът. Днес ние опитваме горчивия плод на бездушието и безверието. Когато уважението и срамът си отидат, отива си и човещината. Християнството, проповядвано от възвишени хора, е не само просветление, то е и лекарството, от което обществото се нуждае. Живеем в свят, в който тъмнината неуморно преследва светлината, и този, който се откаже от доброто, ще се лута до безкрай, причинявайки страдания не само на себе си, но и на другите.

  Дори някой да няма доверие в църквата като институция, дори да не приема Христос като спасител, какво пречи да се следва доброто и да се върши добро? Ще навреди ли Христовото послание да се обичаме един друг, ще навреди ли това да се опитваме да бъдем чисти духовно и телесно? Не мисля… Християнин не е този, който се тупа по гърдите и се нарича такъв, а този, в чиято душа има любов и човечност.

  .

• Българското дипломатическо дружество се обърна към президента и политическите сили

  Българското дипломатическо дружество* излезе с Декларация до българския президент Росен Плевнелиев и до политическите сили, с копие до медиите, по повод назначаването на служебното правителство.

  В декларацията се казва: „Служебното правителство да не поема международни ангажименти, да не изказва категорични позиции по международни въпроси, които биха обвързали следващото легитимно избрано от българския народ Народно събрание и правителство. Необходимо е да се запази балансираната и европейска политика на България, предвид важни международни събития и възможното развитие на международната среда за сигурност в мандата на служебното правителство.“

  Следва целият текст.

  

  ДО
  Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ,
  ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА
  БЪЛГАРИЯ
  ЛИДЕРИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ
  СИЛИ В БЪЛГАРИЯ

  .

  ДЕКЛАРАЦИЯ НА БДД

   

  Предвид политическото и социално напрежение в България през последните
  седмици, оставката на правителството и предстоящите извънредни парламентарни избори,
  Управителният съвет на Българското дипломатическо дружество, както във всички случаи
  досега при съставяне на служебно правителство, призовава за следното:

  1. Външната политика на Служебното правителство трябва да бъде последователна и
  предсказуема за нашите съюзници и партньори.

  2. Основната задача на Служебното правителство и конкретно на външния министър
  е организацията на демократични и честни парламентарни избори в чужбина през
  есента на тази година.

  3. Служебното правителство да не поема международни ангажименти, да не изказва
  категорични позиции по международни въпроси, които биха обвързали следващото
  легитимно избрано от българския народ Народно събрание и правителство.
  Необходимо е да се запази балансираната и европейска политика на България
  предвид важни международни събития и възможното развитие на международната
  среда за сигурност в мандата на служебното правителство.

  4. Да не се предприемат екстрени промени, които имат пряко отношение към
  външната политика и дипломатическата служба. Министърът на външните работи
  в служебното правителство да се въздържа от рокади, прибързани назначения,
  които биха могли да подкопаят дипломатическата служба или да обвържат неговия
  наследник.

  Управителният съвет на БДД призовава българските политически сили да
  дебатират външната политика отговорно, от принципни позиции, да не допускат обидни
  квалификации по отношение на нашите партньори в региона, Европа и света.

  .

  София, 6 август 2014 г.                                                                                 УС на БДД

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Българското дипломатическо дружество е създадено през ноември 1997 от 80 кариерни дипломати. То е регистрирано през март 1998 г. от Софийски градски съд. БДД е неправителствана организация с идеална цел. Според информация от сайта на дружеството, днес то обединява над 200 кариарни дипломати и експерти в областта на международните отношения и българската външна политика. Членовете на БДД поддържат много добри лични контакти със свои колеги в чужбина, с представители на научната мисъл, с български и чужди неправителствени организации. Някои от членовете на БДД са се присъединили към международни организации и изпълняват функции в операции по поддържане на мира в различни точка на света. Редица членове на дружеството са преподаватели в университети и висши училища.

  .

• Правителството, заченато насред буря, си отиде в пълна мъгла

  Решенията, взети от кабинета в последните му дни, ще ни тежат още дълго време и ще ни струват милиарди

  .

  Красимир Цигуларов,  в. „Сега“

  

  В последните си дни като министър на икономиката Драгомир Стойнев успя да подпише доста решения, които премиерът Пламен Орешарски се кълнеше, че няма да се вземат, а вицепремиерът Даниела Бобева дори не беше разбрала за какво става дума.

  Правителството на Пламен Орешарски, заченато насред бурни месеци на протести, най-сетне отива в историята. Но признак на облекчение няма. Защото кабинетът, въпреки бодрите отчети на министри, вицепремиери и т.н., си тръгва в пълна мъгла. А серия решения от последните му дни ще тежат на всички още дълго време, без да броим традиционните „скелети в гардероба“, които ще се появят още при служебното правителство.

  В България стана традиция всяко отиващо си правителство да получава своеобразен „бонус“ – време от няколко седмици, след като е ясно, че ще бъде отстранено. Това са онези златни дни, в които могат да бъдат заметени следи от извършени недотам в пълно съответствие със закона действия. Но основното е, че на министрите и на кабинета като цяло се дава възможност в последния момент да довършат някои поети ангажименти. Обикновено наблягат на морала и се кълнат, че с нищо не задължават бъдещите управленци, и че решенията им няма да натежат на народа. По-късно лъсва фактът, че

  зад „моралните решения“ има и откровено материални интереси

  – не непременно лични, но винаги в нечия изгода.

  Точно това се случи в последните седмици на кабинета „Орешарски“. Впрочем, точно същото стана и преди по-малко от година и половина, когато си тръгваше кабинетът „Борисов“. „Свалихме цената на тока. А трябваше да вържем „поразяващите ръчички“, написа тогава в. „Сега“ по повод на серия спорни решения на правителството от последните му дни. Днес отново става дума за енергия и за нейната цена и за фриволно раздаваните подписи от палави ръчички на високо ниво.

  След последното заседание на правителството миналата сряда научихме за

  поне три решения, които не бяха обявени

  предварително в дневния му ред. Първото, и най-скандалното от тях, е за създаването на акционерно дружество между „Уестингхаус“ и АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на първата ни атомна централа по американска технология. Другите две са за концесиите и за собствеността в зимните курорти Банско и Пампорово. Тези решения са взети не на редовното заседание, а на така наречено „оперативно“ заседание в същия ден. Затова за тях няма точна и пълна информация и досега.

  Умилително, но в същото време тъжно и жалко бе да се наблюдава как представители на правителството, вицепремиери и министри отиват на пресконференция след заседанието си и не са в състояние да обяснят нито какво са решили, нито как, нито защо. Тук вицепремиерът Даниела Бобева буквално счупи всякакви норми за неадекватност.

  След като се кълняха, че ще оставят въпроса за VII реактор в „Козлодуй“ на следващото правителство, досегашните министри изненадващо одобриха, както те казваха, доклад на министъра на икономиката Драгомир Стойнев за бъдещето на проекта. С изричната уговорка, че евентуално акционерно споразумение трябва да бъде одобрено пак от следващия кабинет.

  Това се оказа дори не прах в очите, а нагла лъжа

  Още на другия ден от „Уестингхаус“ побързаха да се похвалят, че са сключили споразумение за изграждане на нов реактор АР 1000 в Козлодуй по своята технология, и това мина като новина по всички световни агенции. Следващи опити на Драгомир Стойнев и на пресцентъра на атомната централа да обяснят, че споразумението няма да натовари финансово държавата, и че ще зависи от новите управляващи, само допълниха жалката картинка.

  Най-притеснително е, че

  параметрите на сделката не бяха обявени

  Единственото, което засега знаем, е, че индикативната цена за един реактор е около 5.3 милиарда долара. Без така наречената „ескалация“, която при проекта „Белене“ в един момент буквално удвои стойността му. Обещанието, че акционерното споразумение, според което „Уестингхаус“ ще държи 30% от новото дружество, а „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ – 70%, ще бъде качено на сайта на централата, до вчера не бе изпълнено.

  Не са малко експертите, които вече обявиха това решение не просто за скандално, а за заробващо страната ни. С него се резервира площадката за реактора за „Уестингхаус“. Без конкурс и без обективен сравнителен анализ, само заради „откритието“ на Драгомир Стойнев при посещението му в САЩ в края на миналата година се избира нов тип реактор, който не е заработил все още никъде по света. Няма ценови анализ за произвежданата енергия. Няма финансова обосновка. Няма съответствие на намеренията за нова гигантска мощност с прогнозите за потребление на електроенергия у нас в следващите години. А прогнозите са, че такива мощности не са ни нужни. Няма обосновка за възвръщаемостта на вложените средства. Изобщо, както се казва в един роден виц – „нищо ни няма“… Това, което го има, е намерението на „Уестингхаус“ след построяването на реактора да си вземе парите и да си отиде, без да има по-нататъшно отношение към експлоатацията му. Така де – на тях нищо им няма…

  Правителството се реши на хода с реактора в Козлодуй след серия срещи на президента на „Уестингхаус“ Дани Родерик в България. Около неговото посещение у нас също нямаше подробности, освен че е разговарял с президента, премиера, политически лидери. За срещи с фирми от енергийния сектор не се чу. Можем да предполагаме как са завършили срещите с политиците, защото всички гузно мълчат вече цяла седмица. Само в БСП се оформи наченка на съпротива и на бунт, но бързо заглъхна – може би заради тържеството на Бузлуджа, може би заради предстоящите избори. Споразумението е нужно, за да може проектът да продължи, каза Драгомир Стойнев. Дори и в бъдеще да се откажем от него, дотогава пак ще платим милиони за проучване, проектиране, подготовка.

  Лошото на ситуацията е, че

  този филм вече сме го гледали

  Някъде в предното управление на БСП пак ни разказваха как за проекта „Белене“ се сключват само неангажиращи споразумения, как се търси стратегически инвеститор и българският народ няма да плати и лев за централата. В резултат на неангажиращите споразумения на площадката за проучвания и за подготвителни работи бяха хвърлени много милиони. Като капак България е изправена пред арбитражен съд точно заради „Белене“ и е много вероятно в скоро време, още в мандата на служебното правителство, да бъде осъдена да плати на „Атомстройекспорт“ към 2 милиарда лева. Напълно ангажирано. Впрочем, решението за „Козлодуй“, според експерти, срива окончателно една от тезите при защитата ни в арбитража – че проектът „Белене“ е бил ненужен. В крайна сметка може да се окаже, че

  освен твърд ангажимент за „Козлодуй“, ще правим и „Белене“

  Така ще изпълним за сметка на цели поколения напред мечтата на сума ти енергийни стратези да превърнем България в енергиен център и да произвеждаме енергия, от която никой няма нужда.

  Странностите от последното заседание на правителството стигнаха и до концесията за ски зона Банско. Вицепремиерът Даниела Бобева обяви, че въпросът е решен, но така и не успя да каже как. Само хора, които са следили казуса от години насам, знаят, че става дума за увеличаване на територията на концесията с около 650 декара от Национален парк Пирин. Те така или иначе се ползват от концесионера – фирма „Юлен“ и община Банско, но досега това бе незаконно. Е, с решение, което не можа да бъде артикулирано от хората, които са го взели, вече всичко е наред. Искането за признаване на новата площ на концесията впрочем не бе уважено и бе отлагано и от правителството на Борисов, и от служебното правителство на Марин Райков, а и от сегашното правителство, поне допреди смяната на министъра на екологията. Какво е натежало в последното заседание – въпрос на лично тълкуване. Впрочем, както и в случая с „Козлодуй“, информация за нещо по-конкретно в решението на кабинета дойде пак отвън, през медиите – от самата фирма „Юлен“.

  Нещо подобно се случи и с „уреждането“ в последния момент на проблема с Пампорово. Там още тече съдебен спор за незаконно построен лифт, вървят уточнения за неправомерно използвани земи от горския фонд. Както и с продажбата на земи край Паша дере на компанията „Южен поток – България“. И тук оправданието е стандартно – „за да може проектът да продължи, когато ЕС го разреши“ (по Драгомир Стойнев). Вчера, при представянето на служебното правителство, президентът Росен Плевнелиев каза, че „Южен поток“ остава замразен до решението на Брюксел. Вече бившият премиер Пламен Орешарски, от своя страна, се кълнеше, че е наредил всякаква работа по проекта да спре, пак до решението на Брюксел. Защо Стойнев е убеден, че ще има „да“, не е ясно.

  Какво още ще излезе като решения и назначения от последните дни на кабинета, предстои да видим. Но наследството бързо ще лъсне – най-малкото защото има нужда от спешни и бързи действия и реформи в много сектори – енергетика, финанси, здравеопазване, образование. Но това вероятно ще бъде само поредна тъжна констатация, без последствия за никого от управлявалите ни, освен за обикновените българи. А и да не забравяме – все пак Дани Родерик се похвали, че е получил одобрение за „Козлодуй“ от всички политически сили…

   

• Кабинетът ‘Близнашки’ встъпи в длъжност

  

  Кабинетът „Орешарски“ предаде властта на служебното правителство на проф. Георги Близнашки на церемония в Гранитната зала на Министерския съвет.

  В реч пред своите министри и служебното правителство досегашният премиер Пламен Орешарски заяви, че екипът му се е ръководел от интереса на хората, въпреки всекидневната съпротива.

  „Преди една година правителството пое управлението на страната в условията на дълбока институционална криза. Работихме в най-сложната политическа страна. Въпреки това изпълнихме преобладаваща част от нашите ангажименти”, каза Орешарски.

  Той обяви, че правителството е постигнало успехи по отношение на бизнес климата, социалната политика и възстановяването на държавата като платец. Орешарски обяви за успех и разплащането по европейските оперативни програми въпреки спрените средства по ОП „Околна среда“ и „Регионално развитие“.

  По думите му кабинетът му оставя реформирана системата за сигурност и се е справил с бежанската вълна.

  Не сме търсили извънредни правомощия, заяви служебният министър-председател проф. Георги Близнашки при приемането на управлението

  от правителството на Пламен Орешарски. Ясно си даваме сметка за ограничеността на мандата и правомощията на служебното правителство, заяви Близнашки.

  „През последната година българското общество преживя драматични сътресения. Независимо от всичко, това е за добро, защото парламентарната демокрация има своята здрава логика и трябва да се придържаме към нейните ценности и принципи”, добави той.

  „Основната ни задача е организирането и произвеждането на свободни и честни парламентарни избори, които да произведат резултати, които не се оспорват от никого и се приемат от всички. Необходимо е възстановяване на доверието на гражданското общество в политическите институции. Нашето служебно правителство ще направи всичко възможно изборите да бъдат произведени с активното участие на гражданското общество”, подчерта проф. Георги Близнашки.

  Като основни приоритети той очерта да се стабилизират основните обществени системи, да се възстанови доверието с партньорите в рамките на ЕС и на НАТО и да се започне с реформи.

  Източник: Vesti.bg

• DER SPIEGEL: “Кога ще ги стигнем българите?“

  БЪЗИКИЛИЙКС – ИСТИНАТА ТАКАВА, КАКВАТО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ!?

   

  Чергар СТРАННИК,  Neverojatno.wordpress.com

  .

  “Българите изпревариха гърците по доходи” – това е водещата тема в новия брой на реномираното немско списание “SPIEGEL”. В него се прави подробен анализ на кризата в еврозоната, като България се сочи за пример на страните, заплашващи стабилността на еврото, а икономическата й политика – като единствен начин за справяне с несигурността. Следвайте пътя на България – това е основният извод, който немските редактори извеждат в своя задълбочен анализ:

  “Тихо, полека и неусетно, една страна от източна Европа успя да остане на повърхността, въпреки разразилата се икономическа буря, и не само да не потъне, но и да изпревари съседите си в икономическото си развитие. Тази страна, която бе останала извън погледа на средният европеец, зает да решава собствените си финансови проблеми, се оформи като един остров на стабилността и днес все повече европейци търсят надежда в модела, наложен именно там. Повечето от вас са се сетили, че става въпрос за България, страна с 1300 години история, а според някои изследвания – и едно от първите държавни образувания, възникнали на Земята, което отрежда на българите място сред нациите, пазители на древните ценности и носители на един дълбок морал на човещина и взаимопомощ. Ние няма да се спираме подробно на нейната история – история, изпъстрена с величави моменти и периоди на огромни трудности, на робство, на упадък, – ние само ще подчертаем факта, че въпреки тези перипетии, тази страна възкръсва отново и отново като птицата Феникс – все по-силна и по-мъдра. Искате доказателства? Ето ги:

  Българите изпревариха по доходи своите южни съседи гърците. Днес редовият българин получава над 1200 лв. заплата, което в момента е мечта за всеки грък. За удобство на читателите по нататък всички цифри ще ги даваме в евро. И така днес българинът получава не по-малко от 610 евро брутна заплата, а пенсиите им не падат под 500 евро. Как се случи така, какво стана, че гърците, сочени за галени деца на Европа, като пример за висок стандарт на живот, изведнъж да се озоват в положение да мечтаят за български доходи?

  Всичко започва преди 23 години с началото на така наречения преход. Именно премерената и интелигентна политика на правителствата, управлявали България след разпадането на бившия комунистически блок, доведе до днешните блестящи резултати, така че, драги читатели, пътят е бил труден, но резултатът е славен. Първо бяха приватизирани всички държавни предприятия, приватизирани умно и умело, така че да попаднат в ръцете на способни мениджъри, които днес са основни стълбове на българската икономика. Мениджъри, не ламтящи за бързи печалби и не превиващи гръб пред акционерите и техните желания за бързо забогатяване – забогатяване на всяка цена. След това земята и добитъка бяха върнати на хората, селското стопанство, от изостанало научно-технически по времето на социализма, се разви бурно, така щото, ако преди малцина агрономи и животновъди са знаели как се отглеждат различните земеделски култури и селскостопански животни, то днес няма българин, който да не може да си отгледа картофи или да не ходи поне веднъж в месеца да пасе овце, а като любопитен само ще вметнем факта, че за българите произвеждането на спиртни напитки е нещо като национален спорт. Ха, върви ги стигай.

  И ако си мислите, че тук едва ли управляващите имат някакъв принос, то ние ще ви кажем, че това е правителствена политика, която и в момента лежи в основата на стратегията за национална сигурност, и е залегнала в националната доктрина на страната. Доказателство за това са редовните напътствия към българския народ от страна на настоящия им премиер г-н Борисов*, който, за да вкара в пътя младото българско поколение, възкликна от телевизионния екран, подобно на един друг техен велик възрожденец: ”О неразумни и юроде, поради что се срамиш да сееш картоф и да пасеш овце?”

  Тук ще отбележим и друг един тънък момент от политиката на прехода, а именно моментът, когато управляващите накараха българина да работи, да се отърси от леността на комунистическото съществуване, и така да положи основите на стабилния икономически български модел. Как? – като му бутнаха кравата в пропастта. С помощта на политиците първо бяха създадени редица дружества, наречени пирамиди, чиято цел беше именно едно рязко обедняване на нацията, а когато те не успяха да отнемат всичките спестявания на българите, с риск за живота си управляващите организираха една огромна спекулация, която обезцени националната им валута и отвя спестяванията на гражданите буквално за една нощ. И така, на другия ден те се събудиха и трябваше да се трудят. И така, до ден днешен те се трудят и трудят неуморно, а страната богатее ли, богатее.

  Вие ще кажете, но как е възможен този просперитет, този удивителен прогрес, и ще си кажете, че сигурно българите имат отлично образование. И ще сте прави, българите действително са един от най-интелигентните и образовани народи в Европа, но забележете, все повече и повече българи учат в чужбина. Те идват тук, при нас, ние им даваме нашите знания, и те просперират. Ако не трябваше да бъдем толерантни, то бих казал, че те ни крадат. Идват при нас, обучаваме ги, и с придобитите тук знания те градят една стабилна, просперираща икономика. Но забележете къде е тънкият момент: не в това, че идват да учат при нас, а в това, че пестят пари от своя бюджет, които вместо да отиват за поддържане на образованието в тяхната собствена страна, се разпределят като бонуси между работещите в техните държавни учреждения. Така те не само учат за наша сметка, но и пестят разходи, които си разпределят като доходи. Това драги читатели е висша форма на интелигентен живот, и то на Земята, и то в България.

  Но това не е всичко, българите не само идват у нас за да учат, те идват при нас и за да работят. Но това не е ли парадокс, ще попитате вие, уж са икономически стабилни, а работят у нас. Да, на пръв поглед изглежда като парадокс, но не е. Българите не само работят при нас, те изпращат парите, спечелени в нашите държави, в България. Знаете ли, че за последната година официалните преводи на така наречените български емигранти към роднините им в България надвишават сумата на преките чуждестранни инвестиции в страната? Не, и ние не знаехме, но е факт. Е, чудите ли се още, защо са финансово стабилни и икономиката им бележи ръст? Те не само крадат нашите знания, не само пестят от разходи за образование – те вземат и нашите пари. Знаете ли, че ако сметнем доходите на българите въз основа на доходите на българските емигранти, то ще излезе, че българите са една от най-богатите нации в света? Ние си направихме труда и се оказа, че средният доход на българите, живеещи по целия свят, е над 5 000 евро месечно. Как ви се струва това?

  Ние знаем какво ще кажете – напред към България, искаме и ние да сме българи, – но българите не са толкова прости. Не е лесно да живееш в България, защото те сториха нещо, което на мнозина на пръв поглед би се сторило като безумие – те унищожиха своето здравеопазване и е много вероятно, ако вие решите да отидете да живеете там и да ставате българин, да умрете поради липса на адекватни здравни грижи. Отново сте изумени – да, българите нямат здравеопазване, ако не броим светите мощи, но за да ползвате тяхната помощ трябва да се научите да се молите на български, и затова, забележете, българите идват да се лекуват отново при нас. И какво излиза – българите пестят не само от образование, но и от здравеопазване – две от перата, които най-много тежат на бюджетите на нашите държави.

  И ако това не ви е разубедило и все още си мислите, че сте достатъчно здрав, за да живеете в България, въпреки че не сте яли българско кисело мляко от малък, то нека да ви обясним каква е тяхната социална политика. Ако отидете в България, забравете за пенсия, там ще трябва да работите докато се движите, докато давате и най-малките признаци на живот. Защото България, за разлика от нашите държави, не е държава със застаряваща нация, пълна с пенсионери, тежащи отново върху бюджета, а е държава с умираща нация. Точно така, в България всеки, който не работи, е осъден на смърт – ето как се трупа богатство, как се прави стабилен икономически модел. Или работиш, или умираш, т.е. работиш докато умреш. Това е последната антикризисна мярка, която оттласна страната от дъното на икономическата таблица и ги запрати пред техните южни съседи гърците. Вие ще кажете, че това е нечовешко, че техните политици са изроди, но ние ви казваме, че този който е мъдър, не може да обича, защото влюбеният прави глупости. А техните политици са мъдри и затова в България вие не ще откриете обичан от народа политик. Но българските управници са приели тежката си участ в името на една стабилна и просперираща България. Държава, в която ние можем само да си мечтаем да се превърнем.

  И тук накрая само ще споменем, че България е страната с най-ниски данъци, изкоренена чрез узаконяване корупция, унищожена контрабанда и легализирана сива икономика. Кога ще ги стигнем българите?”

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Този текст на Чергар Странник е от август 2012 г.

   

   

• Президентът обяви служебен кабинет начело с Георги Близнашки

  Президентът Росен Плевнелиев разпусна парламента и обяви състава на служебното правителство, което ще подготви провеждането на извънредните парламентарни избори на 5 октомври.

  Премиер – проф. Георги Близнашки

  

  Проф. Георги Петков Близнашки е роден на 4 октомври 1956 г. в с. Скравена, Софийска област.
  Възпитаник е на Английската езикова гимназия и на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“. От 1983 до 1987 г. е асистент, до 1990 г. е старши асистент, а от 1988 г. е доктор по конституционно право с тема на дисертацията „Правно положение на постоянните комисии в Народното събрание“.
  От 1990 г. до 2004 г. е главен асистент по Конституционно право на Република България, Катедра „Конституционноправни науки” на Юридически факултет на СУ. От 2009 г. е професор по конституционно право на Република България.

  Екатерина Захариева, служебен вицепремиер по икономическа политика и министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране

  Родена е на 8 август 1975 г.
  Завършила е Eзикова гимназия „Бертолт Брехт”, Пазарджик, с изучаване на немски език.
  Магистър по право от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
  От 2001 г. до 2003 г. е адвокат. През 2003 г. е назначена за юрисконсулт, а от 2007 г. е директор на дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“ в Министерство на околната среда и водите.
  От месец август 2009 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресори Законодателство; Устройство на територията и проекти; Държавна собственост; Жилищна политика; Концесии; ГРАО; Регионално развитие; Търговски дружества и държавни предприятия.

  Проф. Йордан Христосков, служебен вицепремиер по социална политика и министър на труда и социалната политика

  Проф. Йордан Атанасов Христосков работи в секция „Макроикономика” на Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Професор е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където преподава социалнва политика и социално осигуряване. Автор е на два монографични труда, два учебника, сборник с публицистични статии и има голям брой участия в колективни монографии. Автор е на близо сто научни студии, статии и доклади по въпроси на социална политика, пенсионното и здравното осигуряване, пазара на труда, инфраструктурата и регионалното развитие, публикувани в България и в чужбина.
  Проф. Христосков има богат практически опит като зам.-министър и министър на труда и социалните грижи (1991-1994 г.), министър в служебното правителство на Ренета Инджова, съветник на Президента на Републиката по социалните въпроси (1995-1997 г.) и като Управител на Националния осигурителен институт (2000-2009 г.).

  Христо Иванов, служебен вицепремиер по правосъдие, вътрешен ред и сигурност и министър на правосъдието

  Роден е на 13 септември 1974 г. в София.
  Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.
  От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative). От 2002 г. до 2006 г. е независим консултант по проекти на международни институции, програми за международна техническа помощ и частни клиенти, свързани с оценка на законодателството и утвърждаване върховенството на закона.
  От 2006 г. досега заема длъжността Програмен директор на Български институт за правни инициативи, където ръководи проекти в областта на съдебната реформа, превенцията на корупцията и утвърждаване на върховенството на закона.
  От 2002 г. е вписан като адвокат.

  Илияна Цанова, служебен вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз

  Родена е на 19 януари 1976 г. в гр. София.
  Магистър по финанси от Университета за национално и световно стопанство със сертификат за следдипломна квалификация по финансов мениджмънт от Университет “Джордж Вашингтон” САЩ, като стипендиант на USAID и Университета Джорджтоун.
  От 2001 г. до 2003 г. Илияна Цанова работи в одиторския отдел на „Делойт-България”, като първоначално започва като стажант в отдел анализ на финансови злоупотреби и съдебни експертизи в Делойт-Вашингтон.От 2003 г. до 2014 г. работи за Европейската банка за възстановяване и развитие. От 2006 до 2014 е в централата на ЕБВР в Лондон.

  Васил Щонов, служебен министър на икономиката и енергетиката

  Роден е на 25 април 1972 г. в гр. Пловдив.
  Възпитаник е на Английската езикова гимназия в гр. Пловдив. През 1995 г. завършва Университета на Пенсилвания в САЩ с дипломи бакалавър на науките по електронно инженерство и финанси, а от 1999 г. е магистър по бизнес администрация от Масачузетския Технологичен Институт (MIT).
  До 2004 г. работи в САЩ като инвестиционен банкер в областта на енергетиката и технологиите и като консултант по управленски въпроси. Управлява някои от най-големите сделки по сливане и придобивания, сред които обединението на „Бел Атлантик“ и GTE. През 2004 г. основава офиса на международната консултантска фирма „МакКинзи“ в София, където работи до 2009 г., главно в банковия сектор, енергетиката и телекомуникациите.
  От 2010 г. до 4 август 2014 г. заема поста Директор „Маркетинг и стратегии“ в кабелната компания „Близу“.
  Владее английски език. Женен, с две деца.

  Мирослав Ненков, служебен министър на здравеопазването

  Мирослав Ненков е роден на 15 март 1969 г. в град София.
  Завършил е специалност „Медицина“ във ВМИ-София през 1995 година. Специализирал е анестезиология и интензивно лечение. Има преминати курсове в областта на органното донорство и координирано донорство в Испания и Италия.
  Работи в болница “Царица Йоанна” и болница “Лозенец” като координатор по донорство, и в кардиохирургията на болница “Св. Анна” в София. От 2009 г. досега е координатор по донорство и изпълняващ длъжността началник отделение в Клиниката по анестезиология, реаниматология и интензивно лечение при ВМА- София. В периода март – май 2013 г. е бил заместник – министър на здравеопазването в служебното правителство на Марин Райков.

  Йордан Бакалов, служебен министър на вътрешните работи

  Йордан Бакалов е роден на 1 септември 1960 г. в град Асеновград.
  Завършил е ТИХ „Асен Златаров” в гр. Димитровград, Висшия химико-технологичен и металургичен институт-София (1987 г.) и външна търговия в Пловдивския технически университет (1998 г.). През 2009 г. защитава докторска степен по научна специалност „Организация и управление извън сферата на материалното производство” – Национална сигурност.
  От 2012 г. е доцент и преподавател по национална сигурност в Нов български университет, гр. София и в Колежа по икономика и администрация, гр. Пловдив.
  Йордан Бакалов е народен представител в 38-то, 39-то, 40-то и 41-вото Народно събрание.
  Председател е на Комисията по национална сигурност и член на Комисията по бюджета и финансите в 38-то НС. В 39-то Народно събрание е член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. В 40-то Народно събрание е председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и председател на парламентарната група ОДС.

  Румен Порожанов, служебен министър на финансите

  Роден е на 17 август 1964 г.
  Магистър е по „Аграрен бизнес, икономика и мениджмънт“ и по „Отбранителна индустрия, икономика и мениджмънт“ от Университета за национално и световно стопанство в София.
  Дългогодишен служител на Министерството на финансите. От 1992 г. до 1995 г. е експерт в отдел „Финансиране на специални дейности“, който отговаря за финансите на фирмите в отбранителния сектор, а до август 2001 г. е началник на отдел „Финанси, земеделие, търговия и услуги“ в МФ. От 2001 г. до 2009 г. е директор на Дирекция „Финанси на реалния сектор“ в министерството. От август 2009 г. до март 2011 г. е началник на Кабинета на министъра на финансите, след което заема длъжността изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ до септември 2013 г. От февруари 2014 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за стратегически анализи, финансиране и европейски фондове.
  От 1993 г. до 2014 г. е заемал различни ръководни длъжности в реалния и в публичния сектор, сред които председател на Борда на директорите на „Арсенал“ АД-Казанлък (1993-1999 г.), председател и член на УС на Булгартабак Холдинг АД (2001-2005 г.), член на УС на Sofia Tobacco Company (2005-2011 г.), председател на Борда на директорите на „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис“ и представител на Годишното общо събрание на акционерите (юни 2010-февруари 2011 г.) и председател и член на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (от септември 2009 г.).

  Николина Ангелкова, служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията

  Родена на 30 ноември 1979 г.
  Николина Ангелкова е възпитаник на Harvard Business School – Бостън, САЩ, по програма за ръководни кадри „Развитие на лидерски умения“. Магистър по право от Университета за национално и световно стопанство, завършила с грамота за отличен успех, със специализация „Фирмено управление“ от Института за следдипломна квалификация на УНСС.
  Има специализации по финансово управление на структурните фондове на ЕС, по европейско право и по регионална политика и структурни фондове в Института по публична администрация в Маастрихт и в Регионалния институт за административна реформа в Нант, Франция.
  От 2002 г. до 2006 г. е председател на Асоциацията за правно развитие и юридически съветник в парламентарната Комисия по регионална политика и благоустройство. От 2005 г. до 2007 г. е стажант в ГД „Околна среда“ на Европейската комисия и съветник към ръководителя на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент, където работи в областта на регионалното развитие, транспорта и околната среда.
  В периода 2005-2010 г. е собственик на „Николова и партньори консулт“, последователно е генерален директор на компанията „Херчеса България“ ЕООД (2007-2009 г.) и управител на „Хелектор България ЕООД“ (2009-2010 г.).
  През 2010-2011 г. е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация” към министъра на регионалното развитие и благоустройството. През 2011 г. е член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а до 2013 г. е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресор европейски въпроси, връзки с международните институции, европейско териториално сътрудничество и стратегическо планиране на регионалното развитие; Национално лице за контакт по Дунавската стратегия.

  Доц. Румяна Коларова, служебен министър на образованието и науката

  Румяна Коларова е университетски преподавател и изследовател. Завършила е Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност „Философия“, специализация „Социология“. Защитила е докторска дисертация на тема: „Понятието политическа сила в съвременната политическа теория“.
  Специализирала е в Лондон (London School of Economics and Political Science), Ню Йорк (New School for Social Research) и Флоренция (European University Institute). Доцент по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски”, ръководител на катедра „Политология”, директор на магистърска програма „Европейска интеграция”.
  Автор е на над 50 научни публикации и повече от 300 публикации в периодичния печат. Председател на Управителния съвет, на „Център за изследвания и политики за жените“, член на УС на Българската асоциация по политически науки.
  На 12 декември 2013 г. с Указ на Президента на Република България е назначена за секретар по връзки с гражданското общество.

  Велизар Шаламанов, служебен министър на отбраната

  Велизар Шаламанов е роден на 24 декември 1961 г. в гр. Карлово.
  Завършва с отличие и златен медал Математическа гимназия “Акад. Кирил Попов” през 1979 г. в Пловдив, а през 1984 завършва с отличие и златен медал ВНВВУ “Георги Бенковски” в Долна Митрополия, магистър по радиоелетроника.
  През 1991 защитава дисертация в Киев – доктор по кибернетика, а от 1998 г. е доцент по автоматизирани системи за управление.
  През 1995 г. завършва Военна Академия “Г. С. Раковски” – магистър по организация и управление на оперативно-тактическото разузнаване. Преминал е курсове в САЩ и Германия, както и в Европейския център за изследвания по сигурността „Джордж Маршал“.

  Даниел Митов, служебен министър на външните работи

  Даниел Митов е роден на 4 декември 1977 г. в град София.
  Завършва СУ „Климент Охридски“, специалност „Политология“. Участва в програмите за обмен „Маршал“ на Marshall Memorial Fund (German Marshall Fund of the US), както и в „Programme des personnalites d’avenir” на френското външно министерство. Специализира „Политически умения“ в Центъра за продължаващо обучение на Нов български университет.
  През 2002 г. работи в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, като част от екипа на Българското училище за политика и списание „Разум“. През 2006 г. става Изпълнителен директор на фондация „Демокрация“, а след това и заместник-председател на Демократи за силна България (ДСБ). Участва в създаването на ПП “България на гражданите“.
  От есента на 2010 г. работи за Националния демократически институт (НДИ) на САЩ първоначално в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. Като официален представител на НДИ, работи в Брюксел, в Либия, в Демократична Република Конго, Украйна, Йемен, Тунис и други.

  Мартин Иванов, служебен министър на културата

  Мартин Иванов е магистър по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, магистър е по право от Югозападния университет „Неофит Рилски“ и доктор в Института по история при Българската академия на науките. От 2000 г. работи в Института по история при БАН, а от 2008 г. е доцент там. Преподава стопанска история в СУ и във Висшето училище по застраховане и финанси.
  Автор е на над 150 научни публикации и 7 монографични изследвания върху икономическата и социалната политика на България от 70-те години на ХIХ в. до наши дни. Специализирал е в Кеймбридж и в Националния университет на Ирландия.
  От 2011 г. до 2013 г. е председател на Държавната агенция „Архиви“. Владее английски, руски, ползва сърбохърватски.
  Назначен с указ на държавния глава от 15 октомври 2013 г. за Секретар на президента по култура, образование и национална идентичност.

  Евгения Раданова, служебен министър на младежта и спорта

  Евгения Раданова е родена в София на 4 ноември 1977 г.
  Възпитаник е на 132-ро СОУ в София, спортен профил, и на Националната спортна академия.
  Състезател по бързо пързаляне с кънки-шорттрек от 1987 г. до 2010 г. Първият български спортист, участвал на зимни и летни Олимпийски игри (в дисциплината колоездене на писта в Атина‘2004).
  Медалист от Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити (2002 г.) и в Торино (500 м шорттрек). Световен шампион на 500 м от 2000 г. и на 1000 м от 2003 година. Седемкратен абсолютен световен шампион по шорттрек. Печели 47 медала от европейски първенства, от които 37 златни.
  От 2001 г. до 2008 г. е световен рекордьор на 500 м с три поправки на световния рекорд. Бивш световен рекордьор е на 1500 метра.

  Васил Грудев, служебен министър на земеделието и храните

  Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в гр. Пловдив.
  Възпитаник е на Френската езикова гимназия в град Пловдив, магистър от Юридическия факултет в университета „Franche-Comt?“ в Безансон, Франция.
  От април 2006 г. до август 2013 г. Васил Грудев заема различни позиции в Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От април 2006 г. до декември 2008г. е експерт в отдел „Директни плащания на площ“. През декември 2008 г. става главен експерт в същия отдел. В периода 2009-2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. От август 2011 г. до август 2013 г. е заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, а от септември 2013 г. до ноември 2013 г. заема длъжността изпълнителен директор на ДФЗ.

  Светлана Жекова, служебен министър на околната среда и водите

  Светлана Жекова е родена на 1 февруари 1967 г. в София.
  Завършва 9-а Френска гимназия в София. Магистър по Френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и специалист по Международни икономически отношения от Свободния факултет на Минно-геоложкия институт в София. От 1997 г. до 1999 г. е специализирала „Международни отношения с Европейския съюз, Развитие на Общия пазар“ в American University, School of International Services във Вашингтон (САЩ). Има специализации по „Глобален мониторинг и качество на околната среда“ и „Организация, система и дейности на ООН“ от United Nations University в Токио (Япония).
  Светлана Жекова започва професионалната си кариера в държавната администрация през 1999 година в отдел „Европейска интеграция“ на Министерството на околната среда и водите. От май 2004 г. досега заема различни длъжности в Постоянното представителство на България към ЕС (до 1 януари 2007 г. – Мисия на България към Европейските общности) в Брюксел. До 2008 година е Първи секретар, представител на МОСВ в Мисията на България към ЕО. През 2008 г. е предсрочно повишена в дипломатически ранг „съветник“ за експертния си принос при защитата на националния интерес в рамките на многостранните преговори по Законодателния пакет „Климат-енергетика”, както и в двустранен формат с Председателството на ЕС и ЕК. От 2008 г. досега е ръководител на сектор „Околна среда” в Представителството.

  Източник:  в. „Сега“

   

• Обама: Китай е предизвикателство, а не Русия

  Американският президент Барак Обама окачестви Русия като „безобидна нация” и заяви, че Западът трябва да бъде „по-твърд” с Китай, пише Economist.
  
  Обама призна, че не съжалява за обявената през 2009 г. политика на презареждане на отношенията с Русия. Според него той е имал добри отношения с Дмитрий Медведев като президент, а завръщането на Путин в Кремъл носи повече негативи за Русия в дългосрочен план.

  „Не се чувствам излъган. Имахме много продуктивни отношения с президента Медведев. Ние направихме много от това, което трябваше да се направи“, каза Обама.

  Според него, „Русия винаги е била нещо като Янус – тя гледа на Изток и на Запад“.
  Той смята, че политиката на руския президент в краткосрочен план може да бъде популярна в страната и „ създаваща проблеми в чужбина“.

  САЩ са убедени, че Русия хвърля регионално предизвикателство, но трябва да се работи, за да се избегне ескалация на регионално ниво, а във външната политика да се заговори за ядрено оръжие, отбеляза американският президент.

  „Мисля,че е важно да запазим перспективите спрямо Русия. Русия е безобидна. Имигрантите не са се втурнали към Русия в търсене на възможности. Животът на руския мъж продължава около 60 години. Населението на Русия се топи.“, заяви Барак Обама.

  Обама и Путин за последно говориха по телефона миналата седмица. Според Кремъл, двамата лидери признават, че санкциите не отговарят на интересите на Русия и Съединените щати.

  В същото време Обама смята, че САЩ трябва да е по-твърд спрямо Китай заради икономическата и военната мощ на управляващата в Пекин комунистическа партия.

  Американският президент смята споровете с Китай като „преодолими“. „Те не са сантиментални и не се интересуват от абстракции. Споровете с Китай се появиха, когато те се престанаха да бъдат обикновен производител на евтини стоки и започнаха да произвеждат скъпа продукция, нарушавайки интелектуалното право. Съществуват механизми за твърдо отношение спрямо тях в случаите, когато мислим, че нарушават международните норми. Също така трябва да покажем на Пекин ползите от сътрудничество“, отбеляза Барак Обама. /News.bg/

   

• Ситуацията в Източна Украйна

  Как се изменя ситуацията в Източна Украйна и какви позиции са заети от воюващите сили, къде и какви боеве са се водили?

  Всеки ден това може да научите от илюстрациите на Mediarnbo.org.

  Ето, подредени по дати, няколко от публикуваните на уебстраницата им карти (ако кликнете с мишката върху тях един или два пъти, ще ги видите в по-голям размер. Подредени са в обратен ред – последните дни са най-отгоре, а най-долу е ситуацията в началото на офанзивата на правителствените сили срещу опълченците и сепаратистите – 24 юли 2014 г.).

  
  .

  
  .

  
  .

  

  
  .

  
  .

  
  .

• Уестингхаус изобличава Драгомир Стойнев в лъжа

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  .

  Преди два дни (01/08/2014г.) беше съобщено за подписаното акционерно споразумение между американо-японската компания Уестингхаус (Westinghouse) и Български енергиен холдинг (БЕХ), за изграждане на 7-ми блок в АЕЦ „Козлодуй“, по технологията АР-1000. Ето официалното съобщение за това събитие от страна на българската страна:

  Твърдението, че споразумението ще влезе в сила едва след одобряването му от следващото правителство, след това беше повторено стотици, ако не и хиляди, пъти от министъра на енергетиката в оставка Драгомир Стойнев.

  Ето и официалното съобщение за събитието и от страна на Уестингхаус:

  

  Ключовата дума в декларацията на английски е „oversight“. Вижте нейния изчерпателен превод:Да виждате тук синоним на думата „одобрение“? По-скоро ще се „грижи“ схемата да се развива безпроблемно?

  А това, че от следващото правителство не зависи нищо, т.е. то няма да създава никакви пречки, за прокарването на това антинародно престъпление, се потвърждава от декларацията на директор Дани Родерик, за проведени разговори с лидерите на ГЕРБ, БСП, ДПС и Реформаторския блок. (Станаха ясни абонатите за ядрената ясла през идния сезон!). По ирония на съдбата единствено от БКП/БСП надават вой на недоволство, по повод споразумението (най-креслив по сценарий се падна да бъде старши лейтенат от Държавна сигурност Таско Ерменков, втора цигулка – Р. Овч., трета – Дъбов и т.н.) за да се имитира „противоборство“. Но останалите три „партии“ (разбирай – престъпни групировки) мълчат. В същото време социолозите сочат провал на БКП/БСП на „изборите“ през октомври, което автоматично превръща „мълчанието на агнетата“ в съгласие. Глупавите въпроси, които спорадично задава лицето Бойко Борисов (единствено и само той от ГЕРБ), по повод на проекта, не влизат в сметката, заради тяхната абсолютна абсурдност, като например, че щели сме да караме ядрения боклук от отработилото американско гориво в Германия с… влакове!!! (Същото лице преди години щеше да учи ядрен синтез (!!!) /реакторите работят на принципа на верижната реакция на деление на ядрата, което е обратното на синтеза/ и след това лично да пуска спрените блокове 3-ти и 4-ти в Козлодуй. Сега сигурно ще кара влака за Германия?)

  Но още по-любопитно е другото твърдение в заявлението на Уестингхаус, че тяхната технология АР-1000 е била избрана след проучване и в условието на „конкурентен търг“!!! Само дето никой не знае кои са били другите конкуренти, кога, къде и как се е провел въпросния търг, и защо неодобрените компании не протестират, както обикновено става!?

  Основната и най-точна характеристика на ЗЛОТО е ЛЪЖАТА! А и двете страни в престъплението ви/ни уверяват, че правят нещо за наше ДОБРО? вЕрвайте им!

  За финал още една тлъста лъжа на лицето Стойнев. През последните дни той многократно повтаряше и, че държавата няма да плаща нищо за този проект. На практика, обаче, само до сега са похарчени вече много милиони лева държавни пари, на държавното предприятие АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Минимум 4 милиона, от които около 2.5 за Доклад за оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) и около 1.5 – за избор на площадка. В тази сума не влизат парите за екипа на българската страна от споразумението „АЕЦ -Козлодуй – Нови мощности“, а също така и други поръчки и плащания, за които още не знаем. Тези пари вече се „разпръскват“ по сметките ви за ток, цената на която се очаква да се вдигне от есента. Честито!
  .

• Двама загинали, десет в неизвестност след потопа в Мизия

  Марта Младенова, Dariknews.bg

  

  Две са вече жертвите на потопа в град Мизия. „Факт е кончината на възрастен мъж, родител на наш служител“, заяви пред Дарик главен комисар Николай Николов от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

  По-късно стана ясно, че при водната стихия е загинала и възрастна жена. Тялото и бе открито в хода на спасителната операция.

  

  „Очакваме водата да се оттегли и да започнем да претърсваме развалините на рухналите тази нощ жилищни сгради, които са десетки. Дано не продължим с тези лоши новини“, добави той.

  Ситуацията в Мизия продължава да бъде тежка, все още няма данни за местонахождението на около 10 жители на града, които не са сред евакуираните. Това каза министърът на вътрешните работи в оставка Цветлин Йовчев, който пристигна в наводнения от придошлата река Скът град.

  „До момента има данни само за един загинал в наводнението, 60-годишен мъж, който е отказал да напусне къщата си и да се евакуира“, потвърди и министърът, цитиран от БТА.

  Евакуирани са около 500 души, но в Мизия има близо 3000 жители.

  

  „Имало е и гости, защото вчера е бил денят на града. Имало е организирани събития по този повод. Въпреки предупрежденията, са се провеждали тези мероприятия. Може би в случая е проработило прословутото наше: „Това на мен няма да ми се случи“. Или може би не са повярвали на властите, че ще е толкова тежко положението, но е факт, че много хора са отказали да се евакуират“, обясни Николов.

  По думите му се очаква помощ от БЧК – храна, напитки, одеала, както и да се настанят хората на топло място.

   

• Престъпленията обичат тишината

  Не трябва да говорим за банки, защото парите обичали тишината. Престъпността обаче също обича тишината. Мълчанието около Корпоративно-търговска банка е повече заради втората обич, отколкото заради първата.

  .

  Веселина Седларска, Reduta.bg

  .
  
  Кажи-речи месец и половина след затварянето на КТБ ние не знаем нищо сигурно. Информирани сме за драмата на големия вложител Вежди Рашидов, но не сме информирани за трагедията на малкия вложител, който е събирал пари, за да пътува до химиотерапията си, да речем. Докато не се реши въпроса на големия вложител, който заплашва да се самоубие заради парите, достъп до спестяванията за химиотерапия няма да има и малкият вложител, което си е вид убийство. Друг малък вложител няма да направи тази година ремонта, трети няма да отиде на почивката в Кушадасъ, но има неща, които не търпят отлагане, в тази банка са затворени и бели пари за наистина черни дни. Малки фирми, които се тешаха, че един месец все някак ще изкарат, а после се тюхкаха, че три месеца няма как да се справят, сега вече са сигурни че при задаващия се нов срок от шест месеца, ще фалират. Да се мълчи по тези въпроси е престъпление.

  Какво стана с КТБ, какво в момента става в КТБ и какво ще стане след изборите с КТБ – това вече не са икономически, финансови, банкови въпроси. Това са най-политическите въпроси сега. За да се избегнат, те бяха рециклирани в тема, която се нарече „актуализация на бюджета“. Да се говори за банка е неудобно – там става думи за влогове на известни хора, за преференциални лихви, за хора с корпулентна власт, за добре уредени кредити и т.н. Да се говори за актуализация на бюджета е лесно – там става дума за здравето на народа, пенсиите на възрастните хора, приоритети и други такива престижни популизми. Цялата тема за банката беше прикрита, смачкана и изместена от актуализацията на бюджета.

  Тъй като едни авторитети твърдят, че актуализацията сега е спасително важна, а други авторитети доказват, че е напълно ненужна, остава впечатлението, че и бюджетът не е финансов въпрос. А изцяло политически. Всяка от партиите беше ту за, ту против актуализацията. Най-рязко се преобърна Реформаторският блок, а най-многократно ГЕРБ, където мненията „за“ и „против“ се меняха по часовото разписание за пиене на антибиотик. Голямото чудене на партиите не е има или няма нужда от актуализация, спасителна или излишна ще е тя. Голямото им чудене е какво ще стане на изборите и след тях – кой с кого?

  Актуализацията се възприе като сухи тренировки за съчетания между партиите, за да се разбере кое съчетаване може да е спасително и кое напълно излишно. Бойко Борисов набързо разбра, че сътрудничеството му с ДПС е напълно излишно на избирателите на ГЕРБ. И се оттегли от парламента, гласуването, актуализацията. По-добре да спечели повече гласове на изборите и тогава ще му мисли за актуализация, отколкото да загуби гласове заради ДПС и така да уреди актуализиран бюджет на други управляващи. Освободената валенция на ГЕРБ веднага привлече Реформаторския блок, които внезапно прозрели, че трябва да се търси поне среден вариант за актуализация. За здравната каса, за здравето на народа – кой би могъл да е против това, което предлагат реформаторите? Ако бяха наистина реформатори, точно те щяха да поемат риска да се противопоставят на наливането на нови води в пясъците на здравната каса, която е на това дередже точно защото не е реформирана.

  Партиите не знаят какво да правят с бюджета, защото не знаят какво ще стане след изборите. По абсолютно същата причина те не знаят и какво да правят с КТБ. В излезлия доклад на БНБ е записано, че капиталовата адекватност на банката към 30 юни 2014 година е 10,54. 30 юни е след онази една седмица, в която бяха изтеглени близо милиард. Доколкото ни е известно по европейския стандарт минималната стойност за благонадеждността на една банка е капиталова адекватност 8. Това означава, че дори сега КТБ е банка в добро състояние и може да отвори. Защо не отваря?

  Много просто: защото проблемът никога не е бил финансов и финансовите показатели нямат никакво значение. Проблемът е личностен, партиен, корпоративен, политически. В черната кутия КТБ на фалиралия самолет България са записите на задкулисието. Уж изчезналите досиета не са изчезнали. Те съдържат важна информация за важни хора от всякакви партии. Тази информация е истинският фискален резерв на една държава, която развива икономика на омразата, на боричкането. Тази информация ще се вади лист по лист в подходящия момент срещу подходящия човек. На нея сега се гледа като на капитал. На всичкото отгоре банката раздели двама мъже, които вече няма как да са еднакво невинни или еднакво виновни. Единият ще отиде зян, но сега не е лесно да се реши кой. Това може да стане във времето след изборите.

  В цялата тази работа се пречкаме ние, избирателите. Колкото и да сме предвидими, от нас може да се очаква всичко. Резултатите на бъдещите избори не са предизвестени. Едва когато те станат известни, тогава ще се реши дали банката е в много добро състояние, или ограбена. И дали е виновен Делян Пеевски или Цветан Василев. А също така и какво ще се случи с тях и с банката. Някои от досиета ще видим, за други изобщо няма да разберем, че ги е имало.

   

• Р. Бовал: България може да се окаже люлката на западната цивилизация

  Известният археолог и писател Робърт Бовал твърди, че се е натъкнал на находки у нас, които може да са по-стари от египетските пирамиди. Той е в България, за да снима филм в търсене на следи от цивилизацията, населявала Източните Родопи преди траките.

  .

  

  „Ние знаем със сигурност, че датировката на варненските обекти могат да бъде установена. Цивилизацията тогава е била в пълен разцвет. Египетската цивилизация се счита стара около 3000-на година преди Христа, а тук става въпрос за още цели пет хиляди години по-рано и трябва сериозно да се преразгледат позициите ни по този въпрос. Предварителната ни оценка е, че България може да се окаже източникът на западната цивилизация”, заяви Робърт Бовал в предаването „Още от деня” по БНТ.

  Той дипломатично избегна няколкото опита на водещия Димитър Цонев да го вкара в антропологически и еволюционен спор. „Вие дарвинист ли сте? Вярвате ли, че сме произлезли от Космоса, че от там ни е дадена някаква частица”, интересуваше се Димитър Цонев. Ученият обаче така и не задоволи детското му любопитство и заключи:

  „По-интересно е, че праисторическият човек е бил силно свързан с природата, с небето. Понякога забравяме, че сме част от Вселената. Колкото повече се отдалечаваме от своята космическа същност, е по-зле за нас. Тези праотци са положили усилия да разместят скалите, да ги подредят по определен начин, видно е, че са имали интегрален подход към Вселената.”

  Бовал е автор на няколко сензационни книги. Заедно с Греъм Хенкок написаха „Талисман: Свещени градове, свещена тайна“. Най-известните му бестселър са „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман“. Бовал става световноизвестен с революционната си теория за връзката между пирамидите в Гиза и трите звезди на съзвездието Орион. Неговата теория даде тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти и разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.

  Би Би Си, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN и RAI 1 заснемат научнопопулярни поредици, свързани с неговите открития. Документалният филм, който ще се снима сега, е с работно заглавие „По следите на древните“.

  Миналата година Бовал е бил за няколко дни в България и е посетил праисторически обекти, които са събудили интереса му. Сега белгиецът е на проучвателна обиколка в района на праисторическите светилища на Белинташ, Татул и Харман Кая.

  Източник: БЛИЦ

• Българската държава дала над 80 млн. лв. на медии и пиари за реклама на еврофондове

  Тройната коалиция и кабинетът на Борисов плащали средно за година по 12 млн. лв., а Орешарски – „скромните“ 7.7 млн. лв.

  .

  Красен Николов,  Mediapool

  Държавата е изхарчила 80 168 571.72 лева европейски средства от 2007 година досега за медии и пиар агенции за разгласяване и реклама на еврофондовете. Това показва справка на Mediapool от публикуваните в петък от правителството данни.

  Най-много пари са дадени за рекламиране на Програмата за развитие на селските райони – над 35 млн. лв. (35 255 683 лева) или 44% от всички средства. През пролетта на миналата година изтекоха скандалните записи от среща в Банкя на бившия премиер Бойко Борисов с тогавашния земеделски министър Мирослав Найденов и градския прокурор на София по същото време Николай Кокинов. От този разговор недвусмислено се разбра, че парите за реклама на еврофондовете се насочват по изключително непрозрачен и субективен начин към определени медии.

  Според данните, публикувани от правителството „Орешарски“, показват ясно, че неговите предшественици са харчили много повече за медии и пиар агенции. От 1 януари 2007 година до 30 май 2013 година са дадени над 72 млн. лв. (72 464 876.72 лева). В тази сметка се включват договорите, сключвани от три правителства – на тройната коалиция, на кабинета „Борисов“ и на служебното правителство. Или средно за година около 12 милиона лева.

  Правителството на Орешарски е успяло да сключи медийни и пиар договори за 7 703 695 лева за една година и два месеца.

  Справката сочи още, че на далечно второ място след Програмата за селските райони по изхарчени пари е рекламата на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) с 11 803 053 лева (за всичките 7 години), а на трето е Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с 9 499 488 лева.

  За рекламиране на постиженията с европейските пари за българските региони са отделени 6 873 401 лева.

  Прави впечатление, че възможностите на важната програма „Техническа помощ“, която се занимава с отпускане на средства за подготовката на проекти за кандидатстване по европейски проекти, са разгласявани едва с 3 783 265 лева.

  бТВ и Дарик радио с най-много приходи от договори за седем години.

  Най-много пари за рекламиране и разясняване на оперативните програми по директни договори за седем години (от 2007 до средата на 2013 г.) са взели бТВ и Дарик радио. бТВ е получила сумарно около 4.805 млн. лв., а Дарик радио – 4.608 млн. лв. Следва Нова телевизия с 4.280 млн. лв., държавната БНТ – 2.099 млн. лв. и на четвърто място е ТВ7 – с договори общо да 1.873 млн. лв.

  Националното радио е получило 1.695 млн. лв.

  В тези число не се включват и сумите, дадени за други медии в групите „бТВ медиа груп“, и „Нова броудкастинг груп“. Не са включени и приходите от договори, сключени с продуцентски и други компании.

  „България он еър“ и ТВ7 първи по приходи по времето на Орешарски

  Най-много пари за промотиране на еврофондовете по време на мандата на правителството на Пламен Орешарски са насочени към телевизията и радиото на „Химимпорт“ „България он еър“ – 1.169 милиона лева. С почти същите приходи е близката доскоро до Цветан Василев и Делян Пеевски ТВ7 с 1.05 милиона лева. Трета по приходи е бТВ с 1.019 милиона лева.

  Обществените радио и телевизия (БНР и БНТ) също имат добри доходи от рекламиране на оперативните програми на ЕС. БНТ е четвърта със 759 000 лева или значително повече за една година, отколкото средно на година при предишните две правителства. Дарик радио е на първо място от радиата с 566 000 лева, а БНР е с приходи от 513 000 лева.

  На последно място от по-големите медии е Нова телевизия с 480 000 лв.

• <<
• 1
...
• 104
• 105
• 106
• 107
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
...
• 415
• >>