Всички авторски страници

Авторски

• Българите в чужбина вече подават електронни заявления за гласуване

  Сънародниците ни, които живеят и работят в чужбина, вече могат да подадат заявление за гласуване на изборите на 5 октомври и по електронен път.

  Срокът за подаване на електронно или физическо заявление (лично в съответното дипломатическо или консулско представителство или по пощата), изтича на 9 септемви 2014 г.

  Електронното заявление се подава чрез официалния сайт на Централната избирателна комисия.

  В заявлението по т. 9 избирателят вписва на български език имената си по документ за самоличност, единния си граждански номер и постоянния си адрес в България. Желаещият също така трябва да напише на кирилица или на латиница мястото извън страната, в което иска да подаде своя глас. В заявлението може да се посочи и електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде съобщен резултатът от проверката на по чл. 17, ал. 3 ИК.

  Справка дали подаденото заявление е потвърдено може да се направи на сайта на ЦИК, като се избере по по ЕГН или по страна.

  Избирателните секции извън страната се образуват:

  – в местата, където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват;

  – в местата, където няма дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, заявили желание да гласуват;

  – в местата, в които на проведени до пет години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели;

  – извън изброените по-горе места по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден (12 септември 2014 г.).

  Във връзка с предстоящите избори стартира проект за подготовка на масово гласуване на българските избиратели в чужбина на 5 октомври 2014 г. (Вж. ТУК).

  .

• Българин се опита да стигне с гумена лодка от Великобритания до САЩ

  Българин бе спасен, след като се опитал да стигне с гумена лодка от Великобритания до Съединените щати, съобщава Daily Mirror.

  .

  

  30-годишният българин е трябвало да бъде отведен насила от спасителния екип, който го е застигнал след отплаването му от пристанището Крайстчърч, в британското графство Дорсет. Един от спасителите, Пийт Дадс, заявил, че мъжът не е бил склонен да се откаже от пътешествието си до Америка.

  Мъжът потеглил с 14-футовия (около 4,20 метра) си импровизиран плавателен съд от Дорсет. Той бил странно „въоръжен“ само с улична карта на английския град Саутхамптън. Носел си раница с бисквити, боб и хотдози, но не разполагал дори със спасителна жилетка, а гумената лодка нямала никакви светлини, пише КРОСС.

  Когато мъжът бил върнат обратно на брега, се наложил до бъде завит, тъй като показвал първите признаци на хипотермия.

  Източник:  в. „Новинар“

• Д-р Сотирис Теохаридис: Това, което съм, ми го е дала България

  Нашият свят трябва да обмисли отново човека, казва кипърският философ

  .
  Сотирис Теохаридис е доктор на философските науки. Роден е през 1968 г. в Кипър. Печели стипендия за обучение в България и завършва философския факултет на Софийския университет. Защитава дисертация в катедра „Логика, етика и естетика“ при проф. Кирил Нешев, където работи като негов асистент. Преподавал е социални науки и антропология в Кипърския държавен университет. В момента е декан на факултета по социални и хуманитарни науки на Frederick University – Кипър.

   

  Интервю на Светла Василева, Сhara.blog.bg

   

  – Кой е Сотирис Теохаридис, извън написаното във визитката?

  – Роден съм в едно село до Никозия и там съм живял първите шест години до 1974 г., когато стана превратът. На 14 август беше втората фаза на турската офанзива, когато аз станах бежанец в собствената си страна и до днес се чувствам такъв, независимо, че живея там. Когато се случи това, бяхме три деца и майка ми; баща ми участваше в боевете. Ние тръгнахме да бягаме. По чехли. Нито къщата си можехме да носим със себе си, нито нищо. Опитвахме сe да си спасим живота. Бяха тежки години, нямаше какво да се яде. Не мога да кажа, че съм имал детство, покрай трагичните събития в Кипър. С всеки изминат ден обаче нещата се подобряваха. Беше бедно, но имаше надежда.
  Когато дойдох в София, имах късмет да съм ученик на проф. Кирил Нешев. Този българин ме накара да уважавам моята култура и онова, което съм – кипърски грък, и от друга страна, ме накара да отворя очи за българската култура. Отначало докрай той ми беше учител, но не само заради това, че ме обучаваше, а и заради това, че ме направи човек. Не искам да преувеличавам, но това, което съм, ми го е дала България, приятелите, хората тук, учителите ми. Това, че по някакъв начин имам професия, го дължа на България. Много съм благодарен на българския народ, защото това, което получих, съм го получил покрай труда на този народ.
  Надявам се да събера сили и кураж да напиша книга, чието заглавие ще бъде: „Защо пък да не съм българин“ – опитвайки се да кажа, че да си българин не е порок, да си беден, не е порок, с което да споделя моя опит в България по времето на социализма и след това. Кипърците, гърците и българите трябва да спрем да се правим на французи, на американци или на англичани. Всяка култура има какво да даде, но аз, колкото и да си кривя душата, не мога да стана швейцарец. Обичам шопската салата, обичам ракията, обичам да почерпя, не мога да си деля сметката, особено когато има жени. Трябва отново да се отворим за нашата традиция, за нейния ритъм, да стигнем отново до самопознание и да се опитаме да правим онова, което можем добре. Това е някакъв вид спасение. Ако мразим себе си, какво можем да създадем или направим?

  – Вие често идвате тук. Каква е България, особено напоследък?

  – Много ми е трудно, особено като идвам след промените. Не мога да приема преди, когато съм бил например в Триград или в Провадия, всичко да е подредено и да виждам възрастните хора как живеят спокойно и без да се притесняват. Не са богати, но имат основните неща и уважението. Виждам и тук, че вече изчезват тия неща. При нас да не говорим. Има добре гледани деца, които не уважават никого. Това много ме боли, особено като виждам деца и възрастни хора да не са добре. Или пък руините, в които са превърнати селата. За сметка на това имаме казина и „МакДоналдс“. Мъчно ми е за България, мъчно ми е за това, което става, но мисля, че българският народ е издръжлив и ще се справи.

  – Това е емоционално усещане.

  – Да, защото ние, кипърците, много сме се изнежили, както и гърците, и правим депресии. Едно време говорихме за отчуждение, но мисля, че вече всички сме бежанци. Дори да няма окупация, ние сме окупирани по друг начин, нещо като съвременни роби. Но има една голяма разлика. Съвременният роб не осъзнава, че е роб. Ние мислим, че чрез нашия труд, ако работим на едно място, на второ, на трето – ще се освободим. Няма да се освободим. Сега и в България, и в Кипър след всички тия кризи нещата не изглеждат добре. Светът се превръща в голямо гето. Хората вършат някаква работа почти без пари, защото се страхуват да не загубят и нея.

  – Този страх се нагнетява всекидневно през медийните канали, които те карат да си мислиш – добре, че съм жив.

  – Да, в това ни убеждават всеки ден: ако не сторите каквото ви казваме, може да ви направим и по-лоши неща. Надеждата, ако има такава, ще дойде от хората, които живеят в негатива, извън информационното общество, извън обществото дори – мизерстват, нямат работа. Вие ще кажете – те са толкова зле, че няма да имат сила да направят нещо, но може пък да я намерят, защото няма какво да губят. Аз се страхувам, защото има какво да загубя, цигарата си, кафето си, колата си…

  – Материалните неща.

  – Да. Така че надеждата ще дойде от хора, които живеят в негатива на света, а не от тези, които са в позитива на снимките. Те ще са случайни хора. Това няма да е елитът. Нито нашият, нито вашият. Един елит трябва да е отговорен, морален, да има грижата за народа си, за другостта. Но това са много високи букви. Вече го няма това нещо. Елитът се интересува от материалното. 40 години минаха от окупацията в Кипър и покрай нея никой не се сеща за тези неща. Създаде се една култура на мълчанието и един кипърски народ без воля (а нямаш ли воля, не си народ), интересуващ се само от някакви материални блага, от себе си, от семейството, близките, няма национално съзнание, няма патриотизъм.

  – Патриотизъм има, когато има общност, а то общност няма, в България поне.

  – Да, бяха приложени няколко неща, не само в Кипър, в България, а и на други места. Ако искат просто да те съсипят като човек, вземат ти собствеността и готово. Това обаче е най-малкото. Като ти унищожат историята, като ти измислят една нова история, като ти съсипят традицията, културата, като ти напудрят образованието – нищо не остава. Това, което ни обещава системата, ако можем да го получим, разбира се, е малко по-голям телевизор, някаква по-хубава кола, фирмени дрехи и вечер, ако можем да си позволим, да отидем в клуб, да ни видят, че имаме някакъв лайф стайл, ако ни и снимат – значи сме част от „елита“ – и по този начин съществуваме. Колкото повече ни показват телевизията или списанията, толкова повече съществуваме. Интересуваме се от образа си, от снимката си, от позитива.
  Никос Казандзакис в автобиографичната си книга разказва една случка от Богородица (15 август) в Крит, когато очакват да прибират реколтата, но вали дъжд и съсипва всичко. Той отива при баща си и му казва: „Татко, всичко ни е взето. Водата всичко взе“. Баща му отговаря: „Не, нас не ни е взела. Ние още сме тук. Щом сме живи, има надежда“. Тогава хората са ценили щастието, но сега е друга епоха. Ние нямаме духовност, нямаме образование, нямаме култура, нямаме нищо. Чувстваме се живи, когато и колкото повече консумираме.

  – Какво му липсва на нашия свят? Някои биха казали – пари, други – смисъл, трети – удържаща сила – било то религия, закон или морал?

  – Ще го кажа по-общо, имайки предвид ХVІІІ-ХХ век, както и че сега сме ХХІ век. Ние създадохме светове, направихме много открития, но в нашия проект за света забравихме самия човек. Нашият свят трябва да обмисли отново човека. Ние правим революции, за да променим света. Нека направим революция, преоткривайки човека. Нека се замислим как възприемаме себе си и как възприемаме другостта. Според мен човекът е немислим, без да мисли другия човек. Там е смисълът.

  – Колко хора са стигнали до това, да мислят другия като себе си?

  – Малко. Спасението на душата и да вървим към другия идва с образованието. Има надежда, но не със сегашното образование. В него го няма човека. Там има резултати, числа, факти.

  – Знаете ли, че в България вече има неграмотни?

  – Аз преди се впечатлявах от това, че там, където ме канеха българи на гости, имаше библиотека с книги, но не за декорация, правя сравнение с Кипър, където новобогаташите, които не са чели и няма да четат, си правят библиотеки и според размерите им, интериора и цвета на стените поръчват съответните книги. Никой не иска да има образовани хора. Системата успява, когато ние не мислим. Аз искам всеки да мисли с главата си. Ние обаче не си правим труда. Ние искаме така наречените професионалисти да мислят вместо нас, експерти, които викаме от чужбина и им плащаме.

  – Дочакахме ли варварите, за които писа гръцкият поет Кавафис?

  – Да, те са тук. И всеки има в себе си варварството. Би било добре да го премахнем. Знам, че звучи утопично, но поне малко да го ограничим в нас, за да можем да се отворим към другия.

  – Имах предвид не личностното ниво, а нашествието на глобализацията.

  – Да. Ние позволихме това с надеждата, че всеки ще се спасява индивидуално. Няма индивидуално спасение, има колективно. Всеки човек като съвкупност от субективности е поробен по различни начини – от средствата за масова информация, създали медийния човек, от заемите, превръщащи го в длъжник, от застрахователите, гарантиращи му сигурност, от представителната демокрация, която е много меланхолична и всъщност не е демокрация. Нашите общества са се превърнали в затвори. Обществото ни е проекция на затвор, а това са форми на поробената ни субективност, но в същото време в тях е и нашето спасение. Мисля, че има надежда, докато съществуват хора, които задават въпроса „защо“. Защо това се случва? Така че пак ще стигнем до философията, която не вреди толкова на здравето, както се опитват да ни убедят, но пък вреди на системата. Покрай глобализацията това се внушава – няма нужда от философия, от хуманитаристика. Не се търсят хора, които да разсъждават, защото те са опасни.

  – Вие сте ляв човек. Има ли шанс лявото?

  – Това ляво, което е сега, всъщност не е ляво. Едно е да си ляв на думи, друго е да си ляв в действията си. Иначе е хубаво да кажеш, че си ляв, защото това е свещен образ на хора, мислещи за другия.

  (Със съкращение)

   

• Различни мнения в кабинета за „мъртвите души“ в избирателните списъци

  Близнашки: Няма „мъртви души“ в избирателните списъци

  „В избирателните списъци няма „мъртви души“, защото списъците на ГРАО внимателно се актуализират“, заявява премиерът Георги Близнашки в интервю за „24 часа“. „Усещането“ за „мъртви души“ се създавало, тъй като голям брой избиратели от Западна Европа вероятно няма да участват в изборите, тъй като секциите им за гласуване ще са далеч.

  Мнението на Близнашки рязко се различава от това на вицепремиера и регионален министър Екатерина Захариева, която отговаря за системата на гражданската регистрация. „Мъртви души“ ще има, докато в законодателството се разпорежда избирателните списъци да се разпечатват от Национална база данни „Население“, смята тя.

  Близнашки е направил работна група, която се събира всяка сутрин да уточнява задачите си. Преди няколко дни например групата посетила печатницата на БНБ, за да види подготовката за печатането на бюлетините. Правоохранителните органи пък планирали серия мероприятия, които да пресекат най-грубите прояви на търговия с гласове.

  Източник: в. „Сега“

• Какво тук значат 2 млн. българи?!
  Издевателствата на Здравната каса в България за пореден път показват, че вместо народът да е суверен, а властите да са негови слуги, той им е роб до гроб

  .

  Светлана Георгиева, в. „Сега“

  .

  Предимно възрастни хора са се наредили в жегите, щом са разбрали за новото си задължение. Снимка: БНТ

  Вместо да се извини на два милиона пациенти за разкарването и притеснението, което им причини със заверката на книжките им за лекарства, здравната каса взе, че се обиди и съответно обвини „недисциплинирания народ“ и „нагнетяващите напрежение медии“. Това за пореден път илюстрира обърнатата пирамида, в която българите преживяваме – вместо народът да е суверен, а властите да са негови слуги, той им е роб до гроб. Това е не защото е недисциплиниран, както твърдят от касата, а защото е твърде покорен и търпелив спрямо своеволията на администрацията. В резултат

  всеки чиновник му се качва безнаказано на главата,

  защото всеки с административна власт заема поста си не за да бъде от полза на хората, а за да издевателства над тях. И така е навсякъде, където има оборот на документи – идете по общини, митници и всякакви други учреждения. Там клиентът е виновен по презумпция и винаги го изненадват с фантастична бюрократщина.

  Държавните служители с власт обичат да се изживяват като началници на обикновените хора – може би за да избият комплекса си, че са брънка във верига на власт и подчинение, и да се почувстват значими. Това обаче е в разрез с правата на хората и в частност на пациентите. В нито една цивилизована държава болните не биват подлагани на такива унижения, както в България. В нито една държава от Европейския съюз не се случиха такива безобразия, както с прекодирането на болестите в България.

  Много е удобно да се криеш зад европейски правила – това е любимо оправдание на всички институции пред последните 15 години. Зад маската на хармонизирането на различни нормативни актове с ЕС бяха прокарани безброй безобразия – само си спомнете как ни направиха на маймуни да си сменяме табелите на колите уж по изискване на Брюксел.

  В случая с рецептурните книжки трябва да се добави една цифричка към кода на различните заболявания – факт, който

  не засяга по абсолютно никакъв начин пациента

  Кодовете индивидуализират единствено за целите на статистиката заболяването на конкретния човек, тази информация я има личният му лекар, а здравната каса иска да я научи. Тогава двете страни в казуса трябваше да намерят начин да си обменят тази информация – техен проблем е как. Вместо това те решиха да използват за посредник хронично болните, които да тичат между двете институции, за да предадат една цифра от едната на другата. Пълен абсурд и голяма наглост! От пресцентъра на касата признават, че стигнали до това „гениално“ решение, защото не можели да задължат лекарите. Много ясно – докторите щяха веднага да спретнат един протест, докато болните, зависими от жизнено необходимите им лекарства, няма да го направят. Само че в нито един закон, нито директива няма изискване пациентите да бъдат тормозени с бюрократичните прищевки на институциите. Точно обратното.

  В казуса с рецептурните книжки има два основни въпроса. Първият е защо касата не дописа цифричката служебно и той е същественият. Тя се оправдава „със законите на страната, които изпълнява съвестно“. Такива разпоредби обаче няма. Има приложение към една наредба, в което, разбира се, няма задължение за пациента. Тоест кодът е работа на касата и по нейна идея е вменена на хронично болните. От институцията се оправдават, че понеже нямало електронно правителство, личните лекари не можели да влизат в системата и да допълват кодовете. Това обаче изобщо не е проблем на пациентите, затова

  въпросът трябваше да бъде решен служебно

  Управителят на касата и пресцентърът й твърдят, че нямало начин това да стане, като сочат различни доводи – поради липсата на електронно правителство, за да защитят личните данни на хората, защото книжката била документ, както и поради невъзможност да изискат кодовете от лекарите. „Колегите информатици“ били казали така. Естествено, че ще кажат, няма да си създават работа сами. По всичко личи, че в касата просто са избрали най-удобния за тях начин без никаква грижа за човека.

  Вторият въпрос е как здравната каса информира пациентите, след като им организира такава „въртележка“. Очевидно е, че въобще не са предвидили какво ще се случи в разгара на горещините през лятото, въпреки че сега са категорични, че българите винаги чакат последния момент, за да изпълнят задълженията си. Ако наистина бяха толкова добри в народопсихологията, защо не се погрижиха „недисциплинираните“ да бъдат уведомени навреме и ясно. А не да се оправдават с неразбираемо съобщение отпреди 8 месеца на сайта си, в който малко пациенти влизат. Ако са разчитали на медиите, значи изобщо не са наясно с работата им. Ако са очаквали личните лекари да дадат начална скорост на пациентите, да бяха ги уведомили както трябва и да бяха контролирали случват ли се наистина презаверките през всичките тези месеци. Както винаги обаче отговорността се прехвърля и накрая традиционно пада върху данъкоплатците, които издържат тези, които създават проблеми, вместо да ги решават.

  „Недисциплинираните“ всъщност се оказаха неинформирани

  Повечето от тях все още не знаят, че няма нужда да чакат лично, а могат да се кооперират с още голям брой „братя по съдба“ и само един да отиде да чака. Нищо че касата не спира да твърди, че става дума за документи, за лични данни, за конфиденциална информация и т.н. Както от пресцентъра й признаха, книжките на цели села са били заверявани накуп, без притежателите им да се разкарват. Кой през това време е имал досег до личните им данни, бил ли е шофьорът администратор на такива? Ами ако някоя партийна централа си е платила, за да се докопа до ЕГН-тата на хронично болните?

  Така го разбират администрирането на личните данни в касата. И така ще гледат на всички проблеми на пациентите. Заслугата е на всички правителства, които се погрижиха за пълния й монопол и принудиха всички да й станат клиенти, вместо да я поставят в конкурентна среда, която да я накара да започне да се съобразява с данъкоплатците. За да видим как два милиона души се отписват от нея, когато за собствено удобство реши да ги тормози.

  През районните здравни каси вече били минали над 1.3 млн. души, твърдят от касата.

  .

• Пусти Никола

  На Петя, Митко и Надя Панкова, които ме четат с интерес

  .

  

  Животът в с. Торос, Луковитско, в началото на 20 век си е текъл пасторално и тихо, патриархатът налагал своите неумолими норми, а хората се опиянявали от мечти за бързи печалби и от новите идеологически навеи, идващи от Европа, която тогава била по-достъпна, отколкото сега. Новите обществени идеи били загадъчни, живи, неразбираеми, но много романтични. Такъв бил животът тогаз, но понякога се появявала някоя цветна птица, нарушавала рустикалната тишина и се говорело за нея десетилетия след появата й. Приказки се разказвали за нея, украсявали се историите, доизкусурявали се събитията и така си оставял селския споменник чепат и релефен.

  Като дете обожавах да изчезна нейде из България, а контролът на баба и дядо бе силно занижен, защото бях любимият внук. Майка бе далеч и не бе в състояние да възпира неудържимия ми устрем към приключения. Често довеждах някое гадже, да се похваля на приятели, баба и дядо. Те цъкаха с език, мълчаливо приемаха новите гости и гостенки, а още като ме зърнеше, че се прибирам, баба все едно и също повтаряше: „Ей го, на, нашият Пусти Никола се прибира…”. А като се запътя към нов и непознат път, обръщаше плочата леко: „Айдеее, Пусти Никола тръгна…”. Веднъж не издържах и я попитах като какъв е този Пусти Никола, на който ме уподобява, при това бях чувал словосъчетанието и от други хора в селото. И историята се оказа приказна, зашеметителна и много реална. Записах част от разказа, а после го допълвах с други спомени от селото за размирната персона. Ето я:

  Пусти Никола си бил съвсем истински младеж от с. Торос и носел благородното име Никола Аврамов Бангиев. Баща му, дядо Аврам, бил от най-богатите хора в околията, поборник, уважаван чорбаджия с тежък характер. Мечтата му била да има момче, а му се заредили все момичета, четири на брой. Едва на достопочтенна възраст жена му, баба Гана, го ощастливила с дете от мъжки пол, което трябвало да продължи славната фамилия. Било самия край на 19 век и новороденото Никола било почитано като младенец, орисан за важни дела. Изкласил началните отделения в родното село, а за прогимназията баща му развързал кесията и го проводил да учи в София, като настойник му станал стамболовистки другар на стария Аврам от бурните години на Освобождението. Не се жалели пари за образованието на петото отроче в семейството. Сестрите му били рано оженени и с дебела зестра проводени в други краища на китната ни родина, а дядо Аврам и баба Гана заживели в мечти за бляскавото бъдеще на единственото си момче.

  Някъде в края на Първата световна война Никола се появява в Торос с файтон, черна риза и червено шалче. Същата вечер в селската кръчма обявява, че бъдещето на човечеството е в… анархията. Бил ходил из Европа, много учил, много видял, с различни умни и просветени хора се срещнал и нямало никакво съмнение, че всеобщото благоденствие било в идеите на Бакунин и Кропоткин. Хората цъкали с език и се маели като как така се е изучил Никола. А той бил и рядък красавец. Баба си го спомняше: „Един висок, с черна като катран коса и сини очи, с малка брадичка и винаги с черна риза и червено шалче. Красавец.”

  Повъртял се Никола в селото, но идеите му не хванали дикиш, освен сред младите девойки и двама-трима кръчмарски другари. Никой не се сетил да го пита къде е учил, какво е завършил, що е правил толкова години далече от родния дом, важно било, че всяка вечер в кръчмата имало здрава разпивка и тиради за световната анархия. Станало и чудо. Една тиха и красива торошка вечер някой разбил и обрал касата на потребителската кооперация и хората се почудили как може да се намери човек да посегне на общото и хвърлили вината върху местните цигани.

  А Никола нямал никакво намерение да се задомява и подхваща тежкия чорбаджилък на баща си. Един светъл ден повикал файтон и с развято червено шалче обявил, че заминава за София, дето го чакали другарите му да възцарят анархията. И дядо Аврам развързал кесията, а тя била доста дълбока.

  В София Никола се свързал с кръговете около Гео Милев, финансирал печатницата на земляка си Ламар и станал безспорен авторитет в онези среди. Злите езици говорели, че се занимавал със снабдяване с оръжие на буната през 1923 г., но полицията му влязла в дирите и след взривяването на църквата „Св. Неделя” през 1925 г. го прибрали, но парите на бащата отървали наш Никола и той пристигнал тържествено в Торос, обвит със славата на герой от съпротивата. Пак речи в кръчмата с черна риза и червено шалче, но дядо Аврам бил категоричен, че след толкова отсъствия му било време да се жени и скоро свършили и тази работа. С баба Гана му довели една красива, кротка и с дебела зестра жена нейде от Дъбниците. Казвала се Станка и била тиха и послушна. Направили сватба за чудо и приказ. Една седмица духовата музика кръстосвала между Торос и Дъбниците, леело се вино без мярка и димяли огнищата. Благоденствието се изсипало върху Станка и Никола – свързвали се два богати, тежки рода, но нашият герой не бил нещо много на кеф, освен когато взимал чифтето да изгърми няколко фишека, но не държал дори реч, което се приело смутително, но виното накарало всички да забравят пропуска на младоженеца. Повъртял се в селото Никола с булката седмица-две, ораторствал няколко пъти в кръчмата, направил девическа група от негови последователки и накрая пак повикал файтона. Обяснил на дядо Аврам, че заминава в Румъния, където щял да развърти някаква търговия и да се върне след два-три месеца с голяма печалба, а бащата на младоженеца пак отвързал кесията. Станка го изпратила с влажен поглед, а красавеца шибнал конете ядно. Минали не три месеца, а цяла година. Станка родила момче Аврам, но бащата го нямало никакъв, а попът писал на владиката как да кръсти детето като го няма бащата, но получил разрешение, защото дядото бил толкова уважаван човек в околията, как иначе…

  Но някъде април-май през 1927 г. във вестник „Мир” се появила статия на две страници, която разказвала за страховитата банда от анархисти на Васил Героя, действала в Ловешко и Троянско. Как опитали да оберат „Земеделска банка” в Троян, били обкръжени, Героя се самоубил, но най-верните му помощници Никола Аврамов и Дочо Узунов „като лъвове” се измъкнали. На една от снимките ни гледал нашия човек с ризата и шалчето. Вестникът станал сензация в северняшкото село, дядо Аврам престанал да ходи в кръчмата, а хората си припомнили за обира на потребителската кооперация.

  Най-неочаквано през зимата на 1928 г. изведнъж се появил Никола, но с другарка и съмишленичка. Тя се казвала Тинка и била нейде от Ямбол, където анархизмът бил отдавна победил, късо подстригана, с клин и пистолет на кръста. Още същата вечер в кръчмата имало речи и стрелба в тавана в чест на скорошната победа на световната анархия, но потресът настанал, когато Никола тържествено обявил, че Тинка ще живее при него, тъй като така правели в Съветския съюз и нямало такива неща като брак и други буржоазни глупости. Завел я той при Станка, дядо Аврам и баба Гана, а там го чакало вече отрасналото му детенце. На другия ден се чували риданията на Станка и пъшкането на баба Гана, а Никола и Тинка направили нова агитация в кръчмата. Леко разочаровани, девойките възстановили анархистичния кръжок и приели новата двойка, носеща модата от Съветския съюз. Дядо Аврам повикал селския поп да отиде и развали това „дяволско сборище” в къщата му, но Тинка смело застанала с пищов на верандата и не дала да се намесва църквата в любовните им дела с Никола. И тогава баба Гана излязла на двора и започнала да вие като на умряло: „Николеееее, пусти Николееее! Пуст да опустееш, Николеееее!” И в този миг се родил за вечни времена Пусти Никола и вече никой не знаел истинското му име. В Торос и цялата страна станал известен като Пусти Никола. Жена му Станка нямала къде да ходи при тоя срам и резил, и останала с детето при влюбената двойка анархисти. А владиката лично дошъл и ги отлъчил от Светата Църква.

  В края на зимата се раздвижили и светнали привържениците си как да правят „ексове”, т.е. грабежи в името на социалната справедливост, угнетените и потиснати представители на работническата класа и безпросветното селячество. Последвали ги четири-пет от торошките момци, привлечени от перспективата за бързо забогатяване и многоженството, което пропагандирали лидерите им. Станали няколко успешни „ексове”, но при опит да се обере кредитна банка в Тетевен полицията застреляла безмилостно Тинка и арестувала Никола. Процесът се гледал публично в читалище „Борба” в Торос. Всички хвърлили вината върху непокорната Тинка, която се оказало, че в родния Ямбол вече била известна на полицията с поредица от „ексове”, стрелби и размирици. За целта бил дошъл прокурор чак от Ямбол и Никола се разминал само с някакви си 5 г. затвор. Селските девойки въздъхнали с тъга, че няма да виждат красивия си съселянин, а баща му и жена му мълчали и гледали в унес. Майка му не намерила сили за този позор на чедото си.

  Да, но след три години селото посрещнало мъченика Никола, който този път водел със себе си … нова жена. Тази новата той представил като Жоли, тя била с дълга резедава рокля, много грим и червена коса. Пристъпвала важно с чадърче и гледала на торошени пренебрежително и отвисоко. Дядо Аврам казал „Защо не остана в затвора?”, баба Гана завила като ранена вълчица „Пустииии Никола, пуст да опустееш…”, а жена му отишла при комшийки с детенцето. Разтоварил Никола файтона и обявил на окончателно ошашавените си съселяни, че преди да победи анархизма, ще трябва да се премине през фазата на комунизма, така учили умните глави и така щяло да бъде. В затвора местния красавец бил се понаучил от другарите си на агитация и работа с населението. Веднага организирал дружинка за просвета, спомагателна кооперация, но изумил всички, когато заявил, че ще учредява дружество на трезвениците. Полека-лека и жена му се върнала от комшийките и заживяла с шармантната Жоли, която иначе била майстор на кафето и сладките приказки. Скоро обаче мълвата донесла, че Жоли не била никаква Жоли, а най-обикновена Запрянка, домъкната от Пусти Никола от някакъв софийски шантан, където набирала непреходна слава с мурафетите си. От селската кръчма ги прогонили, защото властта се плашела от съветския комунизъм и последователите им в страната, та Никола взел да прави сбирките в богатия дом на баща си. Но една прекрасна теменужена вечер се чул сърцераздирателния вик на дядо Аврам: „Аз команист в къщата си не щааааааа!” И казал на Пусти Никола, че ще му отдели един декар и там той да си прави къща и да си събира „команистите”.

  Но заплахата не се осъществила, скоро след скандала дядо Аврам се гътнал от мъка и гняв, че любимият му син се свързал с „команистите” и му водел разни жени в къщата, та го направил за срам и резил. Погребението му било грандиозно – дошли стари негови приятели от народно-либералната партия, Царят изпратил телеграма, областният директор на Ловеч произнесъл прочувствена реч в църквата, положили го в двора на Божия храм, защото приживе бил от най-големите ктитори, а Пусти Никола придържал майка си и уж проронвал по някоя сълза, но хората в селото били категорични, че той е уморил стария и добър човек. И така Пусти Никола останал наследник на огромното богатство на поборника и тежък чорбаджия Аврам Бангията, както го знаели в цялата страна. След четирийсетия ден от погребението дал по някой златен наполеон на четирите си сестри и ги отпратил да си гледат семействата, а завел Жоли във Виена откъдето се върнали облечени по последна мода и вече ги придружавал втори файтон с покупките. Съпругата Станка била омилостивена със забрадка и нова престилка. Хорската мълва прошептявала, че Пусти Никола и Жоли, крипто Запрянка, били във Виена и по техни си, „команистически” работи, ама нямало доказателства. Мелницата и тепавицата на дядо Аврам работели на пълна пара, вършачката също носела добри пари, стотиците декари земя давали работа на цялата циганска махала в Торос, но Пусти Никола още в началото констатирал, че това не е работа за него и преброил парите в кеш, които останали от баща му, и обявил, че тръгва на обиколка из България да види как се развиват комунистическите идеи. Било 1934 или 1935 г.

  Оставил имането да се коландри от Станка и Жоли, която изведнъж нещо охладняла и към „светлите бъднини” и се хвърлила да наема работници, да договаря цени за семена и торове, да строи бояджийница и разни такива буржоазни неща. А междувременно явно не забравял понякога, че има официална жена пред Бога и селото, и в края на 1936 г. Станка му родила момиче, което той нарекъл Роза на някаква функционерка на партията, но отказал да го кръсти в църква. Тайно при едно от поредните му странствания Станка и майка му Гана кръстили тайно момиченцето в църквата. Жоли така и не му родила дете.

  Някъде 1938 г. трябва да е било, Пусти Никола се прибрал с поредната жена – някаква Мария от Самоковско, но настанал голям скандал. Баба Гана вече била стара и немощна, Станка примирена и тиха, но този път отпор на Пусти Никола дала непокорната бивша куртизанка Жоли, която се сбила още същата вечер с Мария, та виковете се чували цяла нощ из спокойното селце. Отишла тя в кметството и заявила на кмета, че не я интересуват как било в Съветския съюз, тази Мария щяла да донесе само неприятности, защото била еврейка и комунистка, и за доказателство плеснала личната карта на самоковката, където черно на бяло пишела, че е Мария Бехар и т.н. Нямало никакво значение, че тя също нямала брак с Пусти Никола, но заявила, че „законната му жена” също била против пришълката. Кметът и селския стражар направили проверка и се оказало, че Мария носела пистолет, бомба и някакви опасни книги. Извикали Пусти Никола и му казали да не резили селото, а да разкара тази опасна жена, откъдето я намерил.

  Пусти Никола вечерта пребил Жоли и Станка, но на другия ден пак се натоварил на файтона, заедно с поредната любима и казал, че от това село нищо не става. Гръмнал три-четири пъти във въздуха и пришпорил конете. Скоро обаче вестниците пак попаднали на сензация: на първите страници били Пусти Никола и Мария, които направили поредица от „ексове” в Чамкория, но били заловени и Софийския областен съд ги изпратил в затвора за 4 години. От страшна мъка и срам през 1941 г. се споминала тихо и кротко, както живяла, майка му баба Гана. Погребението било многолюдно, но не така тържествено както на дядо Аврам, пък и годините били вече военни, но властите направили фаталната грешка на пуснат Пусти Никола от затвора да изпрати майка си в последния и път. Пристигнал той в селото, охраняван от четирима стражари, запалил свещица и се прекръстил, дари изумил всички като влезнал в църквата. След службата нещо се объркало, чули се изстрели и опечалените видели как Пусти Никола се прехвърлил през оградата и, гърмейки с револвер, забягнал към гората. Двама от стражарите хукнали да го гонят, но изненадата била толкова голяма, че опитът им бил напълно неуспешен. Като отминала суетнята се разбрало, че той ранил двама от телохранителите си, използвал изнасянето на ковчега от църквата и духнал, та се не видял. Хората се чудели откъде имал пистолет и слуховете обвинили за пъкленото дело опечалената Жоли, но така или иначе Торос се сдобил с първия нелегален в Ловешкия край.

  В селото се настанили германски войски, кръчмите се пълнели всяка вечер, вестниците се четели от всички, а доста от мъжете благославяли Царя, че обединил родината с „новите земи”, за които те били воювали. Уж търсела властта и Пусти Никола като опасен за държавата бандит, но той най-спокойно се прибирал от дъжд на вятър при двете си жени, оглеждал двете си деца, информирал се за новините, дори се понапивал. Световните катаклизми заемали мисленето на хората, та в Торос въобще не се вълнували толкова от Пусти Никола, а авторитетът на баща му не позволявал на стражарите да подгонват сина, въпреки черната му слава.

  По-късно историята на партизанското движение говори за славната дейност, която Никола Аврамов – Пустия развивал в помощ на нелегалните бойци за победата на световния комунизъм. За разлика от повечето партизани, той винаги разполагал с достатъчно пари (двете му жени се грижели да не остане гладен и жаден), кръстосвал страната, организирал чети и свръзки, финансирал любимците си от наказателните тройки, правил засади и „ексове”, но винаги си оставал верен на своята първа любов – анархията. Свенливо мемоаристите от този край признават, че Никола Пустия получавал и сериозни суми от братята руснаци, че дори от английските служби, но така и никой не се заема да проучи финансовата мощ на нелегалния деец.

  Идва 9 септември 1944 г. и червенобрежкия партизански отряд „Г. Бенковски” влиза в селото и веднага избиват попа отец Константин Бъчваров, директора на училището Тодор Бочев и съдържателя на кръчмата Семко Цацов. Застреляни са като кучета по улиците от Митка Гръбчева, Вълка Горанова и Пеко Таков, а през това време на трибуната възкачили Гена Уруспията да се жалва колко била репресирана от фашистката власт. Настъпило време разделно за китното селце, време на терор и отмъщение. След десетина дниq обвит със слава и накачулен с оръжиеq се появил и Пусти Никола, който по Девети бил в столицата да превзема централната власт и веднага емнал местните комунисти как може да избият напълно невинни хора, особено Семко Цацов, който му бил голям приятел, посрещал го в кръчмата, дори го криел, когато го подгонели. Побеснял и като разбрал, че най-голямата курва в селото Гена Уруспията се писала комунистка и репресирана, но тя била заминала вече за София да се издига в партийната йерархия. И тогава Пусти Никола на събрание в читалището разказал колко много заслуги за новата власт имала неговата другарка Жоли, която носила безценна информация на центъра, криела нелегални в мазето на къщата, пренасяла взривни материали, поддържала кореспонденцията на партизанските чети. И все такива чудесии. За миналото x на елитна шантонерка никой не отворил дума. Дошли от областния център да го омилостивяват, обяснили му, че станала грешка с убийствата и го отрупали с куп награди и почести. След няколко дни в Торос спряла луксозна черна кола и потърсили Пусти Никола да го карат в София, защото от него се интересували другарите в София. И този път той заминал от Торос вместо с файтон, с луксозна лимузина, но не изневерил на навика си да държи реч. Изправил се на площада в селото и казал, че от тук нататък никой няма да бъде репресиран, дошъл вече комунизмcj и след него обезателно ще дойде пълната анархия, когато всички в селото щели да живеят като братя. Изглеждал красив в новата черна риза с червен шал и много убедителен, а хората в Торос цъкали с език как така до вчера му се смеели, а той бил такъв герой.

  В София другарите го запитали какво да направят за него, защото той бил стар боец по всички фронтове и сега трябвало да бере плодовете на труда си по нелегална линия. Лично Вълко Червенков и Трайчо Костов го приели с почести и му закачили някакъв медал. И се върнал Пусти Никола като областен управител на Ловеч в Торос, с личното назначение от правителството на Кимон Георгиев. Още на другия ден не тръгнал за работното си място, а за едно от съседните села Блъсничево, което по-късно ще го прекръстят на Румянцевоq и давел от там поредната си сърдечна изгора. Тя била съвсем млада, красива циганка с черни очи и тънка снага, и се казвала Айша. Потресът в селото настанал, защото се оказало, че старият харамия не е забравил навиците си. Но Пусти Никола обявил, че Айша като бил нелегален го криела в дома си в Блъсничево и никой не знаел къде е той, носела му сланина на тайни скривалища и разнасяла писмените му указания до другарите. Обявил на Станка и Жоли, че Айша ще живее при тях и не може да има никакъв спор в това. Никой не посмял да протестира, защото славата на Пусти Никола била неоспорима. Едва тогава заминал за Ловеч да види как вървят нещата с управлението. Голямото празненство станало след седмица – две. Местният свещеник не искал и да чуе да венчава Пусти Никола и Айша, той си имал жена и деца и законен брак пред Бога, а тя била съвсем млада да изпада в такива грехове, но не спряло това поостарелият герой да спретне тържество за чудо и приказ. Цяла седмица обикаляли духовите музики между Блъсничево и Торос, много вино и ракия се леели, много чевермета и гювечи се изяли. И този път не се минало без разправии. Жоли се възправила срещу Айша и не давала и дума да се издума да влезе в къщата, но се намесил Пусти Никола и с няколко юмрука прекършил съпротивата, а скоро продал тепавицата на дядо Аврам, дал парите на Жоли и я отпратил да ходи и да оползотворява партийните си заслуги и да си харчи парите. Жоли се повъртяла, повъртяла, но накрая склонила, събрала дрехи и малко багаж, а Никола й изпратил кола да я откара в София и остави там за вечни времена. Станка, както винаги си мълчала и тихо си гледала децата. Вече всичко й било познато. Така Айша се настанила в къщата на областния като стопанка и се развъртяла. Оказала се оправна циганка и хората я приели. Всяка седмица Пусти Никола се прибирал и тогава наставала голямата веселба. Викали музиките от Блъсничево и Торос, а Айша извивала гласа си: „Дурем далеее Тудорестееее…” или „Чайшукарие, паламанде…” Пусти Никола гърмял във въздуха и обявявал, че скоро всички ще живеят така, защото ще настъпи ерата на анархията.

  Да, ама подкарали двадесетина души от Торос и ги вкарали в полицията в Луковит като обявили, че Народният съд ще ги съди и няма да има прошка за селските думбази и фашисти, но на втория ден се появил Пусти Никола и казал, че той не се борил за това да тормозят хората от неговото село и заминал за Луковит с кръвясал поглед. Там не посмели да се възпротивят на местната легенда и той подкарал арестуваните към селото си, защото, според него, били добри и трудови хора, които никого не са предали в годините на дългата му борба. Надигнали се местните партийци, писали изложения до партията, споменали за всички прегрешения от миналото на Пусти Никола, за Тинка, Жоли и „ексовете” и накрая завършвали, че Никола Аврамов Бангиев не е никакъв комунист, а краен анархист, който бил опасен за държавата, защото си е най-обикновен бандит. Направили анкета, в която и бившата шантонерка Жоли потвърдила обвиненията и извикали областния управител в София. Прочели му обвиненията и го приканили да даде обяснения, а Пусти Никола им казал: „Що не си ебете майката долна!”, захвърлил документите и тръгнал. Опитали се да го спрат, но анархистът им казал, че ей сега ще хвърли една бомба и ще ги избие всички. Оставил им даже и служебната кола и си наел файтон да го откара в Торос, дето спретнал поредния гуляй и държал революционна реч, в която директно обявил, че не му харесват работите дето стават в държавата и нещо имало сбъркано, но докато е жив, щял да се бори за възшествието на анархията.

  По това време младата Айша го дарила с момиченце и Пусти Никола се разтопил. Кръстил го на майка си Ганка в знак на признателност и извикал попа да го кръсти, както се полага. От това време го поменеше баба ми: „Пусти Никола седи на верандата, красив и поостарял, но на масата задължително стои чаша с вино и до него кошче с бебето. Отвреме навреме извади пушката и гръмне във въздуха”. Другите му две деца били отраснали и той грижовно ги изпратил да учат някакви науки в любимата му Виена, със заръката да се свържат с другарите му от анархистичния кръжок.

  Дошли изборите за Шесто Велико народно събрание и партийните другари се сетили за авторитета и страстта на Никола. И тогава за първи път в селото дошъл самият Георги Димитров и попитал къде може да открие другаря Никола Аврамов – Пустия. Събрали се цялото село и тръгнали към къщата на великия си съселянин, водени от самия шеф на комунистическата партия. Георги Димитров прегърнал Пусти Никола и разказал на всички какви огромни заслуги имал той към Коминтерна и партията още от времето на Септемврийското въстание и поканил другаря си да се включи в изборите на страната на Отечествения фронт, но Пусти Никола съвсем не бил толкова вдъхновен и отвърнал, че щял да подкрепи Трифон Кунев, който бил в затвора, а двете семейства имали старо приятелство и в Луковитска околия той щял да гласува само за него, не му се занимавало на дърти години с избори. Но Трифон Кунев бил николапетковист и станал конфуз пред очите на вожда Димитров. Най-невъзмутимо Пусти Никола обърнал гръб и се прибрал за потрес на всинца. На изборите Трифон Кунев спечелил триумфално изборите в Луковитска околия и го пуснали от затвора, а в Торос нямало никакви насилия, защото Пусти Никола и другарите му обикаляли с пушките на рамо, а след изборите имало празненства и „Чайшукарие”.

  Минали няколко години на селска идилия и настъпили тежки времена. Подгонили селяните да влизат в ТКЗС, да предават наряди и добитъка. Първо отишли в Пусти Никола, който бил най-големият земевладелец и собственик на воденица и вършачка, а той отвърнал, че е оставил управлението на имотите на Айша и Станка, а двете жени не давали и дума да се издума да влизат в колхоз и агитаторите подвили опашката, защото размирникът стискал пушка в ръката си. На Айша се било усладило да е чорбаджийка, да наема работници, да плаща, да продава и да праща пари на многобройната рода в Блъсничево, та погледнала с любов анархиста, а Станка от години си била свикнала да го слуша и се подчинява. Първенците на селото решили да го оставят на мира засега и да натиснат другите, а и били респектирани от лютия нрав на Пусти Никола. Да, но в началото на 50-те години останали частни стопани едва двадесетина души в селото, но най-заможните, и пак се присетили за него. Събрали агитка и повели селската духова музика към дома на пусти Никола. Водачи били комсомолците Неньо Найденов от Торос и Васил Пацов от Ъглен – тогава имало такъв почин да си гостуват агитатори по селата. И засвирили циганите пред дома на чорбаджията-анархист, а агитаторите дирижирали скандиранията „Долу буржоазията! Смърт на думбазите!” и други такива.

  В началото Пусти Никола изпратил Айша и Станка да им занесат дамаджана с вино и тава с баница, да хапнат, да пийнат, па да го оставят на мира, защото момичето му било малко и не можело да спи. Хапнали, пийнали, но на другия ден Найденов и Пацов пак ги домъкнали и пак засвирили под прозорците, и така три денонощия. Селото луднало. На четвъртия ден Пусти Никола се показал на верандата и им казал да си вървят, че ще стане страшно, но ония надули флигорната и тромпета и заблъскали тъпана. Тогава той им извикал „Що не ви еба мамата!, влязъл в стаята и се появил с карабината в ръце. С първия изстрел повалил ръководителя на музиката Алиман Жабата, а веднага с втория пушнал и един от комсомолците. Найденов и Пацов с цялата агитка търтили да бягат, а Пусти Никола повалил още един.

  Селото се подпалило, това било сериозна работа, дошли милиционери от Луковит, защото били убити двама верни другари, за циганина музикант никой не се трогнал, но от Пусти Никола нямало ни вест, ни кост. Прибрали Станка, Айша и детето Ганка, но те само мигали и не знаели къде е любимият мъж. Тогава открили милиционерите, че още в древни времена Пусти Никола и Тинка били прокопали таен тунел, който водел от мазето на къщата чак в гората и през който вероятно се измъкнал злосторникът. Дошла войска и поставила под постоянно наблюдение къщата и воденицата, а другите тръгнали да издирват Пусти Никола в старите му партизански явки, ходили и в Блъсничево в къщата на Айша, но напусто. Чак след месец се чуло, че Пусти Никола станал горянин и оглавил чета, която щяла да разтуря ТКЗС-тата в околията. Станали „ексове” по кооперативите в съседните села Дерманци, Дъбен, Ъглен и Бежаново, подпалили дъскорезницата в Гложене, а в Брестница пребили селския пъдар. На 19 август 1952 г. в Червен бряг четата била обградена от войска, точно когато се били насочили към местната банка за поредния обир. Завързала се престрелка и по едно време излязъл Пусти Никола и се взривил, та убил и няколко от войничетата. Така завършил живота си славният анархист, комунист, горянин, женкар и бохем Пусти Никола. Докарали разкъсаното му тяло в Торос за назидание и го погребали само Айша, Станка и попът.

  Но историята не свършва дотук.

  Станка скоро след това се поминала, децата на Пусти Никола останали във Виена и едва след десетилетия се разбрало, че синът е виден музикант в операта, а дъщерята е зъболекар с елитна клиентела. Взели на Айша и воденицата, и земята, и вършачката, но тя останала в къщата дето я бил довел любимия размирник да си гледа дъщерята. Някъде в началото на 80-те години на 20 век кметът на селото Неньо Найденов орезилил партията като го хванали да натиска циганката Станка /дъщерята на Айша и Никола/, изключили го от БКП, че опозорил семейството и партията. Това го помня и аз, защото жена му на Найденов ми бе заместник-директор на училището в селото – една изключително красива, фина и деликатна дама. А през 1984 г., в чест на 40 годишнината от победата на народната революция, се сетили за заслугите на Пусти Никола към партията и държавата и се наредило да се увековечи славната му дейност. Никой не знаел къде е гробът му, но на мястото, дето била къщата, издигнали постамент, но който и до днес се чете: „На това място живя Никола Аврамов Бангиев-Пустия – 1897-1952 г. Виден борец за човешки права и деец за освобождението на България от фашизма.” Забравени били всички „ексове”, хареми, обири, файтона, убийството на партийните другари и горянската чета. Звучали разпалени слова и много украсени спомени за видния торошенин, когато знаели в цяла България като Пусти Никола. Май имало и заря в негова чест.

  Последният път като бях в Торос стари хора ми разказваха, че всяка година през август в късни доби, в звездни вечери, от мястото, дето била къщата на Пусти Никола, се чували гърмежи, взривове и песни като „Чайшукарие паламанде” или „Дурем далеее Тудорестеее”…

  .

  Христо Марков,

  Тoross.blog.bg

• Метанови „кратери“ в Сибир: идва ли краят на света?

  

   

  Ако някога сте се чудили дали няма някой ден с очите си да видите края на света такъв, какъвто го познаваме, може би е по-добре да не четете това. Картинката по-горе е сигнал за началото на скоростно изменение на климата, което ще преобрази планетата ни.

  Учените смятат, че този мистериозен кратер е мястото на гигантско изригване на метан, което е сигурен белег за началото на ускорено изменение на климата на планетата.

  Замръзналият арктически метан в ледовитите територии на Канада, Аляска и Русия е започнал да се затопля и залежите от този газ „изригват“ в атмосферата като драконови въздишки.

  „Ако не спрем замърсяването на атмосферата с въглерод и не охладим Арктика, физиката на климата и най-новите наблюдения ми подсказват, че най-вероятно ще „дръпнем спусъка“ на изпускането на тези огромни въглеродни залежи, обричайки нашите деца да живеят в планета-парник“, казва д-р Джейсън Бокс – учен, който наблюдава появата на опасните кратери в Сибир.

  Още през 2011 година учени предупредиха, че гигантски залежи от метан могат да изригнат и да отключат ускорено планетарно затопляне. Изглежда това вече се случва. Макар че се намира „на края на света“, сибирският полуостров Ямал вече има три такива кратера.

  Първият от кратерите е с ширина около 30 метра. Другите два са съответно с ширина 15 и 4 метра.
  

  Първите подробности около мистериозните кратери, внезапно появили се в Сибир, говорят за климатична катастрофа с епични пропорции. В тези географски ширини температурите са се вдигнали с цели 5 градуса в последните няколко години, според Washington Post. „Налягането на газа се е увеличило до момента, в който е станало достатъчно високо, за да изтласка лежащата отгоре земя, чрез мощно изригване, формирайки кратер“, пише сп. Nature, като се позовава на геохимика Ханс-Волфганг Хубертен от института Алфред Вегенер в Германия. На дъното на кратера е отчетено повишено съдържание на метан. Въпреки опасността от изследването на тази нестабилна земна маса, археологът Андрей Плеханов от Научния център за арктически изследвания в Салехард, Русия, е съобщил пред Nature, че въздухът на дъното на кратера съдържа 9,6% метан (обичайно във въздуха има 0,000179% метан).

  Всичко това е тревожно, защото метанът е парников газ с много по-мощно парниково въздействие от въглеродния двуокис. Един килограм метан има 20 пъти по-силно парниково действие от кило CO2 в период от 100 години, категорични са учените.

  Накратко казано, въпреки усещането на хората, че лошите неща се случват някъде далеч от тях (замърсяването, минното дело и др.), топящите се ледове в Арктика и метановите бомби са проблем за всички поравно.

  Източник: GreenTech.bg

• Георги Близнашки: Държавна сигурност е ядрото на задкулисието

  Интервю на Б. Зюмбюлев и В. Иванов с проф. Близнашки,

  в. „24 часа“

  .

  

  – Проф. Близнашки, имаме ли изобщо нужда от служебно правителство?

  – Поставяте много радикално начало. Появиха се мнения, че не е нужно служебно правителство. Но мисля, че едно правителство в оставка, което е бламирано току-що и е страна в борбата между партиите, не може да организира безпристрастно изборите. А едно служебно правителство може и трябва да осигури политическа неутралност и нормални условия за произвеждане на изборите. Навремето при действието на Търновската конституция също е воден този дебат. Известният интелектуалец Стоян Михайловски остро поставя въпроса, че не трябва изборите да се правят по начина, практикуван от Фердинанд – да уволнява правителството, което вече не му върши работа, и да назначава ново, след което разпуска Народното събрание и насрочва избори, печелени от тези, които вече са поставени на власт. По онова време се появява сентенцията, че изборите се печелят от този, който ги прави. Царят се превръща във властораздавач, а изборите легитимират постфактум взетото от двореца решение. В този смисъл служебното правителство е едно от големите конституционни нововъведения от 1991 г. и не трябва да се подлага на съмнение. А хората в тези правителства трябва да не се оставят да бъдат въвличани в борбите, които водят партиите.

  – Кои са първите пет неща, които ще свърши правителството?

  – Такива въпроси би трябвало да се отправят към политици, които току-що са спечелили изборите и имат мнозинство, за да управляват страната. Ние сме служебно правителство и няма да правим фундаментална промяна. Отправната ни точка са приоритетите и задачите, формулирани от президента Росен Плевнелиев.

  Първата стъпка е да се установи реалното положение на нещата след едногодишното управление на едно

  правителство, чиито действия се характеризираха с дефицит на легитимност

  Без да сме наясно с истинската картина, не можем да предприемем никакви смислени управленски действия. А тази картина е свързана с наличието на множество кризисни явления и процеси в икономиката, финансите, енергетиката, здравеопазването, екологията и т.н.

  Втората стъпка е насочена към възстановяване на доверието на обществото в неговите собствени държавни институции. Хората настояват за нов морал, а това означава институциите да се ръководят от идеята за общото благо, а не да обслужват частни и корпоративни интереси. В нашия контекст новият морал означава и стремеж да се подпомогнат бедстващите след наводненията сънародници и райони. Не можем да ги оставим без подкрепа колкото и да са ограничени ресурсите. Хубаво е, че можем да разчитаме на фонд “Европейска солидарност”, но преди това ние трябва да проявим национална солидарност и да откликнем на призивите за дарения и доброволчески труд.

  Третата стъпка предполага опит за стабилизиране на основните системи. Може само да се съжалява, че предишното правителство не положи достатъчно усилия, за да се актуализира бюджетът. Ние работим в условия на остър финансов недостиг и можем само да продължим работата по ключови реформи. Специално усилие полагаме да се възстанови доверието с нашите партньори в ЕС, като се надяваме скоро да се възстановят плащанията по спрените програми “Околна среда” и “Регионално развитие”.

  Четвъртата ни стъпка е организирането на предсрочните избори. Това е основната ни задача, но тя не може да бъде изпълнена успешно, ако преди това не настъпи успокоение в политическия живот, в който напоследък бушуват твърде силни страсти.

  Ние няма да бъдем страна в предизборната кампания

  Погрешна е стратегията на онези политически сили, които се опитват да превърнат нашето правителство в свой основен противник, тъй като това няма да доведе до нищо добро най-вече за тях самите.

  Нашите намерения са да създадем нормални условия за свободни и честни избори в тясно взаимодействие с гражданското общество. Ще предприемем решителни действия, за да не допуснем опорочаване на вота, както това стана с т.нар. Костинбродска афера. Специални усилия ще положим ако не за пресичане, то поне за минимизиране купуването на гласове.

  Най-сетне петата стъпка ще бъде ориентирана към разработването на някои законодателни начинания, чрез които да подпомогнем онези, които ще дойдат на власт след изборите. Актуализацията на бюджета не търпи отлагане, за да може държавата нормално да осъществява своите функции до края на годината. Не сме се отказали и от референдум за изборна реформа и ще предложим изменения в Закона за пряко участие на гражданите в осъществяването на държавната власт.

  – Постоянните скандали за кадровите ви решения атака срещу правителството ли са, или просто къса резервна скамейка?

  – Това можеше да се очаква, тъй като служебното правителство дойде на власт след едногодишните протести на гражданското общество срещу диктата на олигархията. Разломът, който се получи в недрата на олигархията и допринесе за падането на кабинета “Орешарски”, не означава, че тези влиятелни кръгове, които разполагат с огромна медийна власт, ще се примирят с положението си на губещи, обречени да понасят нови и нови удари. Напротив, те полагат огромни усилия да разрушат крехката солидарност, която беше създадена между различните обществени среди, които участваха в протестите. Едно от средствата са непрестанните атаки срещу кадровите решения на правителството. Началото се постави с оспорването на персоналния състав на правителството, а впоследствие на нож се посреща всяко конкретно решение. Още в самото начало се заговори за повсеместна чистка, макар че самият Пламен Орешарски уволни всички назначени от него зам.-министри. Ние нямаме намерения да стигаме до крайности, но ще направим необходимите кадрови промени в различни политически и административни звена, за да дадем ясен знак за настъпващата промяна и да постигнем по-голяма степен на ефективност в нашата работа. Що се отнася до министрите от служебното правителство, то повечето от тях са млади хора с добро образование, компетентни и отговорни, които са преизпълнени с желание да направят нещо добро за страната си. Атаките срещу правителството издават и страховете на олигархията, че е на път да загуби – и то за дълго време – да дирижира безпрекословно националния политически живот. Самата мисъл на тези хора, че губят своите господстващи позиции, ги истеризира и ги тласка към невъздържани изблици и квалификации.

  – Защо назначавате хора със спорно минало като Ваньо Танов?

  – Ваньо Танов е точният човек за точното място в този момент. Каквото и да се говори за него, той е доказан професионалист. Положението в митниците е изключително тежко, да не кажа трагично. Те са се превърнали в разграден двор, където се разпореждат функционерите на управлявалите до неотдавна политически сили. Само човек като него, който е доказал, че не се страхува от силните на деня, може да въведе ред в тази система, а това ще засегне множество частни и корпоративни интереси. Нека го съдим по резултатите. Ако успее да ограничи контрабандата и да увеличи приходите в хазната, това ще бъде най-добрият атестат за неговата работа и всички спорове по повод неговото назначаване ще останат назад във времето. Също както вие ме питате мен, аз питах финансовия министър защо Ваньо Танов. И той ми каза: “Нямаме особен избор, трябва да се влезе и да се започне незабавно. Накрая всички прогнози за постъпленията в бюджета ще отидат по дяволите.” И аз

  поех този политически риск.

  Не ме интересува откъде идва Танов. Аз откъде идвам? Нали съм червен, даже левите напомнят колко съм червен, най-червеният от всички възможни. Но никой не може да каже, че Георги Близнашки е корумпиран.

  – По повод назначението на Танов и областните управители Бойко Борисов се разграничи категорично от правителството и дори ви обвини, че сте сценарий със славата на правителство на ГЕРБ да работите срещу ГЕРБ. Така ли е?

  – Това не е правителство на ГЕРБ и то си личи отвсякъде. Предполагам, че

  моето име предизвиква и вдясно определени съмнения и подозрения.

  – Казахте, че когато задкулисието реши да ти скрои номер, трудно се овладява положението. Кой е задкулисието и какъв е номерът?

  – Под задкулисие имам предвид онези кръгове на “невидимата власт”, които упорито налагат гледната си точка по всички обществени проблеми и дискретно насочват процесите. Ядрото на това задкулисие са остатъчните структури на някогашната Държавна сигурност.

  Тези хора продължават да живеят с мисълта, че властта се предава по наследство, а не произтича от доверието на управляваните в техните управници. Затова лансират и налагат като публични фигури подставени или зависими лица, които с готовност обслужват интересите на олигархията. По тази причина България продължава да затъва вече 25 години в посткомунистическото блато, докато повечето от останалите източноевропейски държави отдавна забравиха какво е това преход и навлязоха в режим на устойчиво развитие.

  – Поехте ангажимента да няма “Костинбродска афера”. Как ще гарантирате, че изборите ще са честни?

  – Знаете, че имахме идеята за особен министър за тази материя, но след като стана ясно, че гражданското общество е свръхчувствително към всички, които вече са се занимавали с избори, реших лично да поема отговорността.

  Направил съм една работна група, която всяка сутрин се събира да уточним какви задачи имаме за деня и следващите няколко дни. Преди няколко дни посетихме печатницата на БНБ. Там всичко е под контрол, видяхме техниката, на която ще се отпечатват бюлетините. БНБ е закупила хартията изпреварващо и само очакват какви ще са размерите на бюлетините, за да започнат да настройват машините. Има пределна яснота по въпроса за количествата, които трябва да бъдат отпечатани, начина на съхранение, предприети са изключителни мерки за сигурност. Взети са сериозни мерки за транспортиране на бюлетините и тяхната охрана.

  Но моето най-голямо желание е да пресечем някои от най-грубите прояви на търговия с гласове. Правоохранителните органи вече планират серия мероприятия, които ще предприемат по време на кампанията. Добре известни са основните огнища, където се прибягва към купуване на гласове. Така че има какво да се направи и аз вярвам, че ще имаме успех в тези начинания.

  – Търговията с гласове не е ли практически легализирана с наблюдателите?

  – Съжалявам, че законът позволява толкова много наблюдатели. Това води да натоварване на секциите и винаги може да се крие опит за контрол върху избирателите. Налице е корупционен потенциал, но нека не подозираме всички.

  – Кои са слабите звена в изборите, които сте набелязали с работната група? Мъртвите души в избирателните списъци?

  – Избори като избори. В момента сме създали една солидна организация, администрацията работи на пълни обороти, така че дано не се появи слабо звено.

  Мъртви души няма,

  защото списъците на ГРАО внимателно се актуализират. Големият проблем е, че в Западна Европа ще има вероятно много голям брой гласоподаватели, които няма да се явят, защото секциите ще са им далеч и ще имат проблеми да стигнат до тях. Оттук се появява и това усещане за наличието на мъртви души.

  Доста е направено през годините от онези първи избори, когато имаше сериозни съмнения за наличието на мъртви души в избирателните списъци. Радикалното решение в тази посока е активната регистрация. Но това е една законодателна промяна, която ние не сме в състояние да направим и мисля, че като общество не сме готови да го сторим.

  – Президентът Росен Плевнелиев поиска от вас ревизия на предното управление. Това, което ще обявите, няма ли да се превърне в оръжие за предизборна агитация?

  – Това, което ще направим, е да разкрием фактическото положение на нещата. Не си поставяме за цел да разбием на пух и прах предходното правителство и неговата политика. Тя беше подлагана на критика през цялото време на неговото съществуване. По-важното е да дадем реалните параметри на състоянието на страната и да оставим политическите партии да дадат своите интерпретации и оценки. Но понякога фактите говорят сами за себе си.

  Вие помните, че проектът за актуализация на бюджета бе внесен от правителството на Пламен Орешарски, който призна, че до месец май имаме нормално развитие, но след това се наблюдава спад, който евентуално ще се коригира през следващите месеци. Големият проблем е, че това е хипотеза. И те

  трябваше да актуализират бюджета, за да сме спокойни,

  да сме с развързани ръце и да можем да действаме при негативни тенденции. Още повече, че имаме и цъкащата бомба в КТБ, която не се знае кога може да избухне, защото там нещата са под силно напрежение. Ако беше приета актуализацията на бюджета, това щеше да успокои нещата, а бившите управляващи не я направиха по чисто политически съображения, за да могат да твърдят, че управлението на Орешарски е било изключително полезно за страната. Една актуализация на бюджета щеше да е признание за обратното. Така те си затвориха очите за тежкото положение, пред което е изправена страната.

  – Не ги ли уплашихте Вие самият с искането да получите празен чек?

  – Не, аз не съм искал празен чек. Това е твърдение на една журналистическа провокация. Аз неслучайно не говорих по тези въпроси и исках политическите партии да постигнат съгласие помежду си. Не съм правил никакви изявления по този повод и заради това не мога и да бъда упрекван, че съм искал празен чек. Но ние имаме прецедент от 1996 г., когато при аналогична ситуация, правителството на Стефан Софиянски получи разширени правомощия с оглед на тежката финансова ситуация. Не мисля, че подобно овластяване щеше да създаде някакви проблеми, особено при прецизно формулиране на юридическите текстове. Точно обратното, то щеше да даде допълнителна сигурност и повече спокойствие.

  – Успяхте ли да се запознаете със състоянието на държавата? Има ли опасност да предадете на редовния премиер в късната есен една фалирала държава?

  – Да се говори за фалирала държава е пресилено и несериозно, защото макроикономическите ни показатели като цяло са стабилни. Ние поехме ангажимент да покажем цялата истина без сянка на реваншизъм. В процес на сканиране са всички обществени системи. В енергетиката, където общественият интерес е особено чувствителен, се предприемат спешни стабилизационни мерки, за да се избегнат изненади наесен. Въпреки натрупания дефицит в сектора и липсата на средства за поддържане на енергийната мрежа, правителството ще насочи усилията си към финансово стабилизиране и подобряване ефективността на работа на държавните предприятия в тази сфера. Ще бъде учреден енергиен борд, в който ще участват всички заинтересовани страни, а това означава, че ще бъде дадена възможност да се чуе гледната точка на всеки един от участниците на енергийния пазар. Накратко казано, всичко, което правим, е насочено към предотвратяването на евентуални изненади за тези, които ще дойдат след нас.

  – Ще отмените ли строителното разрешително за “Южен поток”?

  – Ние

  не сме против “Южен поток” по принцип,

  но той трябва да се осъществи само според изискванията на европейските правила. Може само да се съжалява, че предходното правителство предприе поредица от недобре обмислени действия и така породи основателни съмнения, че обслужва чужди геополитически интереси. В наказателна процедура сме и няма да предприемем нищо, което би довело до едни или други санкции. Затова ще преустановим всички действия по този проект, докато ЕК не излезе с ясна и недвусмислена положителна оценка. Евентуално предварително изпълнение на дейности по проекта би довело до усложнения, защото наказателната процедура срещу страната ни още не е приключила и може да се стигне до вреди за държавата. Ето защо на този етап всички дейности по този проект са преустановени.

  – Обявихте, че не сте се отказали от идеите на пропадналия референдум. Как ще действате, за да ги прокарате?
  
  – Няма основание да се твърди, че референдумът е пропаднал, само защото беше осуетено неговото провеждане едновременно с европейските или предстоящите национални избори. Идеята е жива и повдигнатите от държавния глава въпроси тепърва ще се обсъждат както от новоизбрания парламент, така и от българската общественост.

  – Успяхте ли да говорите със Станишев да подкрепи кандидатурата на Кристалина Георгиева за върховен представител по външната политика на ЕС? Той ще го направи ли?

  – Не съм разговарял лично с него, но му изпратих открито писмо. Надявам се, че то вече е стигнало до централата на ПЕС в Брюксел. Така или иначе, писмото е вече публично достояние. Затова очаквам да получа някакъв отговор от г-н Станишев. Смятам, че е дошло време да започнем да говорим на един глас, когато страната ни има интерес, като преодоляваме теснопартийните интереси на едни или други обществени среди. Още повече, когато става дума за българин, който има шанс да заеме отговорен пост на най-високо европейско равнище.

  – Трудно ли ви е да говорите с хора от БСП, след като с действията си се отказахте от партията, а след това и тя ви изгони?
  
  – Не ми е трудно да разговарям с когото и да било, защото по природа съм диалогичен човек. Друг е въпросът, че

  доста хора от БСП избягват контакти с мен,

  за да запазят вътрешнопартийните си позиции.

  – БСП затворена страница ли е вече за вас?

  – Да, определено е така. За мен връщане назад няма. Макар че бях изключен в нарушение на уставните норми, нямам никакво намерение да обжалвам взетото решение. Духовните връзки с бившата ми партия са отдавна прекъснати, защото тя се превърна в партия на олигархията.

  – Ляв премиер на дясно правителство беше едно от определенията за вас. Може ли да работи тази конструкция? Как всъщност беше съставено това правителство и имахте ли думата при определяне на членовете му?

  – Нямам проблеми да работя с членовете на служебното правителство, независимо от някои идейни различия помежду ни, защото нашата базисна цел е да възстановим изначалния ценностен консенсус, върху който се изгражда демократичната система за управление в България. Иначе самото правителство беше формирано в диалог с държавния глава, който имаше водеща роля и му благодаря за доверието.

  Нека не се забравя, че това е правителство, което се възприема от останалия свят като “проевропейското правителство на България”. Показателно е обстоятелството, че още в първите дни след нашето встъпване в длъжност Европейската комисия одобри Споразумението за партньорство между България и ЕС за периода 2014-2020 г. Ако сме коректни партньори през този период, ще разполагаме с огромни финансови ресурси, благодарение на които ще можем да постигнем устойчив икономически растеж и рязко покачване на жизненото равнище в нашата страна. Така че не трябва да се вслушваме в сладките гласове на евразийските сирени, а трябва с твърда стъпка да продължим по избрания път на държава не само пълноправен, но и пълноценен член на Европейския съюз и НАТО.

   

• Константин Пенчев: Казусът „КТБ“ е като параграф 22

  Гневът на обществения защитник – бездейства ли държавата за КТБ?

  

  Според националния омбудсман Константин Пенчев случаят с КТБ е като параграф 22. „Всички знаем, че трябва да се направи нещо, а БНБ дори не отговаря“. Това заяви той в студиото на „Здравей, България“ по Нова телевизия.
  

  „Компетентните органи не дават знак, че изобщо са чули това, което казвам. Аз го правя под натиска на хора, които си изливат мъките при мен всеки ден, защото не могат да използват парите си. Аз самият не съм вложител в банката, но представлявам тези хора“, подчертава Пенчев.

  От интервюто с омбудсмана в „Здравей, България“ става ясно още, че поради блокираните пари в КТБ има хора, които не могат да платят лечението на свои близки чужбина, има всякакви случаи на граждани, изпаднали в трудно положение, които са се обръщали и продължават да се обръщат към него.

  „БНБ има два варианта по закон. Или банката може да се оздрави и се прави веднага план за това, или ако не може – се отнема лицензът и започва Фондът да изплаща на хората“, казва Пенчев.

  „Тази супербанка растеше много бързо и всички банкери казаха, че това не е възможно и е подозрително. Под благосклонния поглед на БНБ и това е създало рискови ситуации. Тя се сгромоляса толкова бързо не заради бързия растеж, а защото политиците, същите или други, решиха, че тя трябва да бъде унищожена. В момента тя стои заключена и никой не знае какво се случва. Това не е законовата идея на Особения надзор“, заявява той.

  „Държавата е длъжна да направи всичко възможно да даде отговор дали банката ще бъде оздравена или не. Ако това не е възможно, има законодателство, което казва кои влогове са гарантирани. Тези, които ще изгорят с влогове над 100 000 евро, имат друг път на съдебна защита в конкретния случай. Институциите направиха куп очевидни грешки“, казва националният омбудсман.

  

  Източник: NovaNews.bg

• Проф. Л. Гаврилов: Да привлечем повече българи в чужбина към националния живот

  Във връзка с проекта за подпомагане на масово гласуване за изборите в чужбина на 5-и октомври – интервю за Националното радио на проф. Любомир Гаврилов* от Временните Обществени съвети на българите в чужбина
  

  .

  

  Стартира проект за подготовка за масово гласуване в чужбина на 5-и октомври. Координаторът на временния Обществен съвет на българите във Франция Любомир Гаврилов заяви в интервю за предаването „12+3“, че целта е да се привлекат повече българи в чужбина към националния живот:

  Това най-добре може да стане, но за съжаление няма да стане на тези избори, чрез избирателен район в чужбина, който искаме повече 20 години, за да може да излъчваме наши представители в НС. Това може да стане, на първо място, чрез една широка мрежа, каквато имаме в почти всички държави, от наши съветници, които да приканват към гласуване, т.е. да правят информационната кампания.

  Ние поддържаме много добри контакти с МВнР на техническо ниво, на политическо ниво – малко по-малко и това е главният проблем. От години насам влизаме в контакт с министерствата, но когато трябва да се вземе политическо решение, тогава често се сблъскваме с непреодолими бариери. Самият факт, че толкова години българската държава наблюдава безучастно как работната ръка изтича, как млади хора заминават да учат в чужбина и не се връщат. В момента половината работна ръка на България е в чужбина. България безучастно гледа и не успя да създаде избирателен район в чужбина, в който ние да имаме поне няколко представители, които да кажат какви са нашите проблеми и нашето желание за участие в националния живот. На това се гледа с пренебрежение, както беше в периода на Студената война, обясни той.

  Гаврилов заяви, че информационната кампания за европейските избори е била много слаба и голяма част от българите в ЕС не са знаели, че могат да гласуват по избор – или за български представител, или за представител в държавата, която живеят, и то дори да нямат двойно гражданство.

  Цялото интервю на Снежана Иванова с Любомир Гаврилов можете да чуете от звуковия файл, качен в сайта на БНР.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  * Проф. Любочир Гаврилов преподава математика в Университета на гр. Тулуза, Франция. Той е автор и съавтор, заедно с други членове на Временните Обществени съвети на българите в чужбина, на изследвания и доклади за активността и характеристите на гласуванията в чужбина при различни български парламентарни и президентски избори.

  .

• Плевнелиев критикува политици и олигарси пред The Financial Times

  Българският президент глава коментира в интервю за британският вестник и „Южен поток“ и КТБ

  .

  В интервю за британския в. „Файненшъл таймс“ президентът Росен Плевнелиев разкритикува остро политиците и олигарсите. Критиката на президента срещу политиците и могъщите олигарси в България е за това, че разчитат прекалено много на държавни фондове. „Нашите олигарси са пристрастени към държавните пари“, подчертава Росен Плевнелиев. И

  Плевнелиев се зарича да внесе ред в търговете за поръчки за енергийни и инфраструктурни проекти, пише Dir.bg, като цитира БТА.

  Европейската комисия разследва дали България е нарушила правилата на ЕС в областта на конкуренцията, като е сключила договори на местни и руски строителни компании във връзка с руския проект за нов газопровод „Южен поток“, който е предвидено да заобикаля Украйна, припомня „Файненшъл таймс“.

  Страната освен това бе разтърсена от случая с Корпоративна търговска банка, една от най-големите български кредитни институции, която бе затворена, а депозитите в нея – замразени.

  „Като президент се чувствам разочарован, че много решения за (държавни поръчки), по-конкретно за големи инфраструктурни проекти, са взимани без достатъчно прозрачност и зад затворени врата.“

  Плевнелиев изтъква, че „хората искат да видят по-голяма прозрачност във всички тези сектори. По тази причина служебното правителство ще направи свой приоритет предлагането на ново законодателство за създаване на електронно правителство, което следващите (управляващи) да приемат“, отбелязва той.

  В България ще бъдат произведени предсрочни парламентарни избори на 5 октомври, припомня „Файненшъл таймс“.

  Вестникът отбелязва, че българският президент технократ изглежда взима на мушка обявената през май сделка, с която държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) повери на няколко базирани в София частни компании построяването на българския участък от „Южен поток“.

  Проектът за доставяне на руски газ през Черно море до Австрия е критикуван заради цената от 3,5 милиарда долара, определена за българския участък от газопровода, посочва „Файненшъл таймс“. Според базирани в София енергийни консултанти това са близо три пъти повече средства, отколкото ще струва строителството в Централна Европа.

  Проектът се озова в центъра на нов спор миналата седмица, след като компания, контролирана от руския бизнесмен Генадий Тимченко, който е в американския списък със санкции заради Украйна, се оттегли от смесено дружество с БЕХ за „Южен поток“, пише „Файненшъл таймс“. Компанията, руската „Стройтрансгаз“, бе заменена от филиал на „Газпром“ без какъвто и да било търг за договора.

  Брюксел, който гледа на „Южен поток“, като на заплаха за своите усилия за диверсифициране на газовите доставки за Европа, започна своето разследване през юни, точно когато българските изпълнители се готвеха да започнат строителството.

  „Ще оставим проекта „Южен поток“ замразен, докато ЕС извършва своите проверки в съответствие с наказателната процедура, и ще започнем строителството само когато (Европейската) комисия даде зелена светлина, колкото и дълго да отнеме това“, подчертава Росен Плевнелиев.

  (Вчера служебният вицепремиер Екатерина Захариева каза, че повторен избор на изпълнител на участъка от проекта може да стане, само ако търгът бъде поискан от Европейската комисия. В момента Брюксел проверява дали са спазени всички изисквания около избора на изпълнител.
  За изпълнител на българския участък от газопровода бе избран консорциум между руската “Стройтрансгаз“ и българското „Газпроект Юг“ АД. В българското дружество влизат: „Главболгарстрой“, „Промишлено стоителство – Холдинг“ ЕАД, „Техноекспортстрой“ ЕАД, „Понсстройинженеринг“ ЕАД, „ПСТ Холдинг“ АД. – б.р.)

  Корпоративна търговска банка бе затворена, след като бе доведена до несъстоятелност след спор между мажоритарния акционер Цветан Василев и Делян Пеевски, противоречив политик и един от най-големите длъжници на банката. И двамата мъже имат връзки с изпълнители, избрани за „Южен поток“, пише FT.

  КТБ ще остане затворена поне до октомври, докато международни одиторски фирми проверяват нейния баланс, обяснява Росен Плевнелиев.

  „Централната банка и прокуратурата ще имат международна поддръжка, за да установят всичко, което има нужда да знаят, включително проверката на тези нереални вериги от офшорни компании (използвани от български компании) от началото до края“, допълва българският президент.

  Източник:  в. „Сега“

  .

• Близнашки поема координацията на изборите

  След оттеглянето на Красимира Медарова няма да има нов отделен министър по изборните въпроси. Служебният министър-председател проф. Георги Близнашки ще поеме координацията на изборния процес от страна на централната администрация.

  Това ще обяви Близнашки днес в интервю за БНТ след централната вечерна емисия, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет.

  „Надявам се, че няма да допуснем никакви изненади“, казва в интервюто служебният премиер и допълва, че за нормалното произвеждане на изборите е необходима добра координация на администрацията и на връзките с гражданското общество.

  В петък президентът Росен Плевнелиев издаде указа за назначението на бившия председател на ЦИК Красимира Медарова за служебен министър по организацията на изборите. След критики към назначението й от страна на „Протестна мрежа“, Реформаторския блок и Института за дясна политика, Медарова се оттегли от поста в неделя. Тя беше председател на ЦИК в периода 2011- 2013 г., назначена от квотата на ГЕРБ.

  В интервюто за БНТ, цитирано от правителствената пресслужба, проф. Близнашки коментира оттеглянето на Медарова така: „Откликнахме на обществените критики, състоятелни или не, но в създалата се обстановка преценихме да не се създава подобна длъжност“. Въпреки това той определя предложението Медарова да заеме длъжността министър по изборните въпроси като „добро“.

  Служебният премиер допълва още, че „не сме се отказали от провеждането на референдум за изборните правила“. Той беше председател на инициативния комитет, който внесе в парламента подписка за провеждане на референдум по въпросите за задължителното гласуване, мажоритарната система и електронното гласуване.

  „Служебното правителство не участва в изборите, то ще създаде нормална обстановка за тяхното провеждане. Никакви ‘Костинбродски афери’ няма да допуснем“, категоричен е служебният министър-председател пред БНТ. /Сapital.bg/

• Текстилната компания „Аглика“ открива своя фабрика в САЩ

  Мара Георгиева, в. „Капитал“

  

  Българската текстилна компания „Аглика“ отваря своя фабрика в САЩ – в град Ларго, Флорида, съобщи за „Капитал дейли“ маркетинг директорът Елица Петкова. Инвестицията от 10 млн. долара е за производство на дигитално напечатани текстилни изделия. Технологията за брандиране върху хавлиен плат е създадена от инженерите на „Аглика“ и е патентована. От две години тя е внедрена в производство.

  Инвестицията

  Американската Aglika LLC ще заработи на 1 септември. Работата й ще се ръководи от България, в момента в САЩ са командировани двама инженери. „Единият от собствениците на „Аглика трейд“ – Мая Петкова, също ще остане там няколко месеца до задвижването на проекта. Привлекли сме като маркетинг консултант Дейвид Кампочиано, който доскоро е работил като вицепрезидент на компанията за луксозни химикалки и писалки Senator“, обясни Елица Петкова.

  Фабриката в САЩ ще е с производителност 60 тона на месец – кърпи, одеяла, халати, шалове, столове тип шезлонг, тениски, суитшърти, възглавници. „Оставаме единственият в света производител на дигитално напечатани хавлиени кърпи с резолюция на фотографска снимка“, уточни Петкова.

  Засега предприятието ще бъде в имот под наем. Договорът предвижда стъпаловидно увеличаване на площта в зависимост от нуждите, но идеята е „Аглика“ да построи собствена фабрика през следващите три години, съобщават от компанията.

  Първоначално на работа в Aglika LLC ще бъдат наети 50 души. „Готови сме да плащаме американските заплати“, заяви Елица Петкова. Българската фирма ще плаща и мита за суровини и материали, които идват от България, но също така от Индия и Китай. „Скъпо е да се инвестира в САЩ, но ако очакванията са реализация на ефективно производство на съществуващ и развит пазар, важи в пълна сила „Целта оправдава средствата“. Гиганти като Google, Twiter, Pepsi и Coca-Cola в Европа са част от нашето портфолио на пазара на брандирани рекламни продукти, а техните централи в Америка са нашите бъдещи клиенти“, обобщава Петкова.

  Идеята

  Идеята за проекта идва през април т.г. след най-голямото изложение за промоционални продукти в Ню Йорк, организирано от световната организация ASI (Advertising Speciality Insitute), в която вече членува и „Аглика“. Компанията е единственият изложител от Европа на този панаир.

  „Идеята за наша фабрика в САЩ е на вицепрезидента на ASI Ед Коехлер. Пред собствениците на компанията ни – Петко Петков и Мая Петкова, той подчертал плюсовете на фирмата – богат асортимент, иновативни предложения, доставка при поръчка в екстремните срокове от седмица-две в зависимост от количеството. Срокът е ключов момент за този бизнес, свързан с конкретни дати за събития, кампании и маркетингови стратегии“, обясни Елица Петкова.

  По думите й „Аглика“ първо възнамерявала да организира в България производство на дигитално напечатани текстилни изделия, като използва иновативните си разработки. „Опитахме да кандидатстваме за европейска субсидия, но тя ни беше отказана поради неадекватните и, смея да твърдя, некомпетентни служители в министерството на икономиката, които явно не успяха да видят икономическата ефективност на този проект. Изводът, който си направихме, е, че на българска почва поради некомпетентност и бюрократщина истински ефективните инвестиционни проекти със социална и икономическа значимост не могат да се реализират. Клишето, че в Америка ти е необходима единствено идея/ниша/ продукт, за да успееш, остава валидно“, коментира Елица Петкова.

  Компанията

  „Аглика“ е производител на текстил от 1968 г. През 1996 г. фирмата е приватизирана и днес в нея работят 400 души, които произвеждат хавлии, халати, спално бельо, олекотени завивки, възглавници. Компанията има две предприятия – „Аглика“ във Велико Търново и „Аглика трейд“ в Твърдица. В България е единствен производител на поларени одеяла. Дружеството е притежател на два международни патента за тъкани – за хавлията „Дабълфейс“ (от памук и микрофибър), която съхне три пъти по-бързо, и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи и не пропуска въздух и вода. Партидите от кърпата с двете лица се доставят за колекциите на модните къщи „Емануел Унгаро“ и „Мисони“.

  През миналата година фирмата навлезе на пазарите в Швеция, Финландия и Норвегия, където продава специален вид поларно пончо. „Аглика“ нашумя с това, че уши юбилейните кърпи за чай на английската кралица. Компанията се развива и в мебелния бранш (с дигитално напечатани дамаски), както и в туристическия бизнес с комплексите „Аглика палас“ на язовир „Жребчево“ и „Агликините къщи“ в Еленския Балкан.

  .

• Враговете на НРБ

  Сред т. нар. „врагове на НРБ“ най-ожесточено са били преследвани „бившите хора“, както ги нарича ДС. Двама български експерти разказват как е била осъществявана „класовата профилактика“ в комунистическа България.

  .

  Материал на Дойче Веле

  

  Превратът на 9 септември 1944 година вкарва в България съветската система на безпощаден терор и унищожаване на „експлоататорските“ класи. Заграбването на частната собственост и т. нар. „национализация“ в края на 1947 г. отварят много работа на реорганизираната по модела на НКВД Държавна сигурност. „Вражеският“ контингент набъбва и достига през 1952 година 800 000 души, от които близо 30 000 са бивши едри и средни предприемачи. Освен членовете и симпатизантите на унищожената политическа опозиция, духовенството, царските офицери и дипломати, полицаите и адвокатите, към враговете на Народната република са причислени индустриалците, собствениците на големи жилищни сгради, кулаците, банкерите и търговците.

  За „бивши хора“ са обявени и представители на интелигенцията, както и високопоставени администратори и технократи. Част от тях са изпратени в трудови лагери и изселени в най-забутаните краища на страната. БКП и ДС създават обширни „концепции“ и оперативни планове за пълното изолиране на „бившите хора“ и техните семейства от обществото, като клеймото „врагове на народа“ се предава от началото на 50-те години и по наследство. На децата на „бившите хора“ е забранено да следват висше образование и да бъдат назначавани на отговорна работа.

  В изследване за съдбата на т. нар. „бивши хора“ в НРБ професор Вили Лилков посочва, че тормозът и гоненията срещу тях са били особено педантични и са продължили до края на 1989 г. „БКП и нейният режим постигнаха съществен успех в репресиите срещу хората от предприемаческото съсловие в България, много от които бяха наследници на бележити възрожденски родове. Тези хора в крайна сметка бяха смачкани от комунистите“, обобщава професор Лилков. Успехът на кървавата диктатура обаче е бил добре обмислен. В мемоарите на съветския поръчков убиец Павел Судоплатов, който навремето е бил натоварен от Сталин да помогне за унищожаването на опозицията в България, се споменава например, че в разговор с него Георги Димитров се похвалил как благодарение на челния опит на НКВД комунистическа България предотвратила емигрирането на опозицията и унищожаването й се извършвало „на място“.

  

  Смяна на тактиката

  След работническото въстание в ГДР през 1953 г. и особено след унгарските събития през 1956 г., БКП и ДС внасят в тактиката по доубиването на вътрешния враг някои съществени промени. За агенти-доносници сред „бившите хора“ вече се търсят предимно техни родственици и приятели. За резиденти на мрежите на ДС в учреждения, предприятия и квартали се избират само най-верните на партията „тройни“ и „четворни“ комунисти, според терминологията на ДС. Членове на компартията са и посредниците между резидентите и мрежата от доносници, разказва професор Лилков, позовавайки се на архивите на Комисията по досиетата.

  Вместо некадърните предишни шпиони – полуграмотни селски милиционери и криминални рецидивисти, ДС вкарва в тормоза срещу „бившите хора“ новата си стратегия за вътрешно разложение на класовия враг. Интелигентни „слушалки“ сред „бившите“ трябва редовно да донасят дали надзираваните слушат вражески радиостанции, дали се събират и коментират политиката на народната власт и не се ли готвят да избягат зад граница. „Мозъчните центрове“ на ДС дори излизат с оферти за сносна работа и позиции в кварталните организации на ОФ към част от оставените без работа образовани предприемачи, инженери и други „оперативно интересни лица“. Чекистите се надяват, че принудените от недоимъка „бивши“ ще приемат назначенията и така сами ще се дискредитират в своята среда и пред семействата си като помагачи на комунистите.

  Ролята на Българската православна църква

  Изследването на проф. Вили Лилков хвърля нова светлина и върху делата на БПЦ по време на комунизма. „Трябва да преоценим някои прибързани изводи за Светия синод и митрополитите, особено през 50-те и 60-те години, когато са били живи хора като екзарх Стефан. Документирани са редица случаи, в които „бивши“ хора са намирали убежище и закрила в църкви и манастири. Особено показателен е случаят с основателя на българските танкови войски полковник Генов, който след две изселвания се пренася да живее в Троянския манастир и намира там закрила. Един от най-големите въздушни асове – генерал Стоян Стоянов, макар и герой от войната, е прогонен от Народната армия и от София и се пенсионира като библиотекар в Рилския манастир. Героят от Балканските войни и Първата световна война генерал в оставка Денев след 9-ти септември е бил принуден от ДС да подпише съгласие да донася за свой близък – русенския митрополит Михаил. Милиционерите подготвили изселване за цялото му семейство, което докарали на гарата в Русе. Пред тази тежка гледка старият войн се съгласява да подслушва опасния за новата власт духовник. След това обаче той нито един път не стъпва в къщата на митрополита, за да не даде повод да му се искат сведения. Потресаващо е и поведението на един „враг на НРБ“, който бива принуден да доносничи срещу видинския митрополит и същевременно най-активно разпространявав позиви срещу народната власт и СССР“, обрисува професор Вили Лилков противоречивата и нееднозначна истина за съпротивата на „бившите хора“ срещу диктатурата.

  

  Неизучената „система на злото“

  Проф. Ивайло Знеполски е категоричен, че българската историография е все още длъжник в усилията да бъдат разкрити истинските измерения на извършените в НРБ престъпления. „И досега няма систематизирано повествование за съдбата на големите български родове и фамилии по времето на комунизма“, казва културологът. Усилията на историците, изследващи репресивния апарат на тоталитарните режими, показват във всеки случай, че до смъртта на Сталин през 1953 г. подходът към унищожаването на „вражеските“ класи в отделните „народни демокрации“ в Източна Европа е един и същ. След 1956 г., под влияние на специфични за всяка една страна условия, отношението към „експлоататорите“ започва обаче съществено да се различава. В Полша например управляващата компартия е принудена да прави реверанси в политическо и икономическо отношение към „враговете“, докато в първичния си див и варварски вид комунизмът се запазва само в персонално управляваните Румъния, България и Албания.

  „В Полша подкрепяната от Москва власт не успя да създаде култ към личността на някой от своите лидери. Вътрешният плурализъм в полската компартия е бил доста силен в сравнение с останалите сателити на Кремъл. Кинорежисьорът Анджей Вайда пише, че комунистическият премиер Пьотр Ярушевич наредил да спрат филма му „Човекът от мрамор“. Младият министър на културата обаче отменил заповедта на своя началник, като заявил, че само той може да се меси в областта на културата. „Не стига, че не ходят на кино и театър и не четат книги, ами се опитват и да забраняват – е записал в дневника си по този повод либералният полски министър“, цитира книгата на Вайда професор Знеполски. Докато в България репресиите срещу интелектуалците продължават до самия край на режима на Живков, първото посещение на папа Йоан Павел Втори в Полша слага край на всякакви преследвания срещу инакомислещите в страната, обобщава разликите културологът Ивайло Знеполски.

  .

• Шест аргумента срещу лешоядите и комунистическото минало на Близнашки

  Служебният премиер е на обществен изпит – да докаже, че е Каравеловист, или го чака позора на Орешарски

  .

  Георги Стоянов, Faktor.bg

  

  България винаги е била територия на лешоядите. Комплексът да се ръфаме и самоизяждаме някои народоведи обясняват с петвековното турско робство, но напоследък все повече съм склонен да приема, че става въпрос за част от генотипа ни, за нещо вродено и изначално заложено в това племе, което повече е страдало от свои, отколкото от чужди варвари.

  Пореден повод да се вгледаме в природата ни на лешояди беше избирането на конституционалиста проф. Георги Близнашки за служебен премиер. Встъпването му в длъжност

  отпуши една помия,

  която натрапчиво ни напомня, че след правителството на българския, турския и руския клон на БКП, отново ни яхна ретрограден комунист. Интересно, че тази помия е доста дозирана и почти не се усеща от медиите на Пеевски, а идва гръмко от средите на „Дума” и издания под контрола на лакомата Моника Станишева. Изтрепаха се да вадят стари и мухлясали изказвания, да коментират действията на Близнашки от началото на прехода. Това обаче на обществото е напълно ясно, а натрапването на връзката му с БКП и БСП не е нищо ново, нито пък е била скрита и тайна. Близнашки просто е по-различна порода комунист или социалист. Той просто е идеалист и сигурно затова на първата си пресконференция като премиер изпусна онази реплика, че комунизмът е един идеал. Пропусна само да добави – тоест една утопия, за която няма смисъл да дебатираме, защото ни притискат други по-важни проблеми, като оцеляването на нацията, след поредния погром на червената мафия.

  Срещу природата ни на лешояди по темата „Близнашки” могат да бъдат изложени поне шест ясни аргумента:

  Първи аргумент

  Този комунист в действителност е най-ревностният последовател, изследовател и познавач на строителя на съвременна България Петко Каравелов. Автор е на няколко монографии за Каравелов и приноса му в законодателството, което поставя основите на модерна България преди век. Не може да си поклонник на демократа Каравелов и да си ретрограден, ортодоксален или пещерен комунист или социалист. По-скоро чрез Каравелов Близнашки е осъзнал, че мястото му е извън тази партия, която е генетично сбъркана и покварена.

  Втори аргумент

  Близнашки може да е бил комунист, социалист, градски секретар на тази партия в София, депутат от тази партия, но няма да се намери и ред или дори внушение, че позицията и властта, които е имал, са били използвани за лични далавери, облагодетелстване или в служба на мафията и номенклатурата. Той непрекъснато цитира Каравелов като единствения следосвобожденски премиер, който не е откраднал от отечеството си дори и една стотинка, и явно се е стремял всячески да му подражава. Професорът ходи с метро на работа, живее в средностатистически апартамент и няма нищо общо с някои парвенюта от юридическата мафия, които в годините на прехода, и най-вече по царско време, се оказаха милионери във валута. На фона на крадливи десни демократи и сини негодници един честен бивш комунист е при всички случаи по-малкото зло за държавата.

  Трети аргумент

  Политическата кариера на Близнашки съвсем не е изкачване на връх с лифт и наколенки. Този партиец по-често е бил опозиционер в собствената си партия. Признава го и самият Георги Първанов, който сега се хвали, че като бил лидер на БСП имало инакомислие и даже фракции, а Близнашки бил един от опозиционерите – нещо, което при Станишев било невъзможно да се случи. Всъщност социалисти и апаратчици от „Позитано” признават, че именно професорът е автор на модерната Програма и Устав на БСП, които трябваше да я превърнат в социалдемократическа. Това несбъднато въжделение по-скоро е доказателство, че изначалната престъпна политическа същност на една партия не може да се облагороди и промени с демократични Устав и Програма. Явно Близнашки е разбрал това.

  Четвърти аргумент

  Близнашки можеше удобно да си кюта в столетницата и успоредно с това да се прави на дисидент. Той обаче избра крайната мярка – да скъса с тази формация. Това е осъзнато решение, тоест, професорът е бил напълно наясно, че тази партия няма бъдеще, че тя все по-осезаемо мутира в един политически изрод и тотално се разминава с идеалите и морала му. Показателно е, че днешният премиер напусна БСП, точно когато партията дойде на власт и по всичко изглеждаше, че ще изкара пълен мандат на „Дондуков” 1. Скъсването с БСП Близнашки извървя с ясната позиция на протестиращ срещу олигархията и задкулисието, заставайки на страната на гражданите, на улицата, при ранобудните студенти. Влезе в явни конфликти с политическата мафия в БСП, с ретроградни колеги, дори и с репресивната машина на Йовчев и Писанчев. Застана зад идеята за референдум за изборните правила и внесе искане за провеждането му в парламента.

  Пети аргумент

  Излизайки от БСП Близнашки реши осъзнато да не прелюбодейства с други формации. Канеха го в АБВ, пришиваха го към Първанов и други нови леви проекти, но професорът отстоя своята независимост. Фактът, че не е при Гоце Първанов, е показателен, че АБВ е далеч от идеята за възраждане на социалдемокрация и е явен проект за друга власт влявото.

  Шести аргумент

  Най-сериозното основание да не бъдем грабливи лешояди е фактът, че Близнашки, ставайки служебен премиер, явно пое риска да се яви на открит обществен изпит – тази корона не е златна, а трънен венец. Има два месеца да докаже, че е Каравеловист, че е честен, неподкупен и може да служи на родината си. Не чудеса, а само това се очаква от него. Ако издържи това изпитание, ще премине напред, ако ли не – ще потроши всичко постигнато в личен план досега и ще се покрие с позор, по-страшен и от този на Орешарски и Станишев. Когато някой българин е поел такъв кървав залог, му дължим като сънародници доверие, време и глътка въздух, а после ще стане ясно дали е пожънал позор или слава.

   

• Карта на изборните секции в чужбина

  По предварителни изчисления, съгласно новия Изборен кодекс, за извънредни парламентарни избори на 5 октомври се очертава в чужбина да се отворят

  • почти 200 сигурни автоматични секции (от които 148 извън Турция). Това са места, където на предишни избори в рамките на последните 5 години са гласували най-малко 100 души. Окончателният брой на автоматичните секции ще бъде определен с решение на ЦИК и вероятно ще бъде по-голям.
  • 20 секции в дипломатически представителства и консулства (ДКП), за които със сигурност ще се съберат необходимите 20 заявления
  • 11 секции в Германия извън посолството или консулствата (цел на проекта) – за пръв път от провеждането на български избори. За тези секции е необходимо само разрешение на германските власти, за което българското посолство в Берлин е отправило официално искане.
  • поне около 80 допълнителни секции (цел на проекта), за които ще е необходимо подаване на 40 заявления. В течение на проекта този брой може да нарасне, за да отрази желанията и нуждите на българите от местните български диаспори и за който екипът на проекта ще положи усилия да се постигне.

  Видовете секции и тяхното географско разположение може да се видят на долната карта. Може да я отворите в отделен прозорец (чрез натискане на горния десен ъгъл на черната рамка) и да я разгледате на цял екран.

  Няма удобна за вас секция? Пишете ни с помощта на специалния формуляр, къде бихте искали да се открие такава!

  
  View Larger Map

  Още информация:  http://news-bg-abroad.com/parliamentelections2014Main/.

• Порочният кръг от избори до избори

  След като вече е поставено началото на предизборната борба, всички сме наясно какъв клеветнически и очернителски разгул предстои, обусловен от свръхочакванията, с които е натоварен 5 октомври. Анализ на Мирела Иванова в Дойче Веле

  

  С назначаването на служебния кабинет започна и ожесточената предизборна борба за победители на 5 октомври. Дори и по-рано: с внасянето на предложение за поправки в Изборния кодекс от Мая Манолова, Мартин Захариев и Стефан Данаилов, които очевидно ограничават медийната свобода; с разгласените от Бареков изфабрикувани документи, които пък се оказаха и ксерокопия; с издадените на тъмно и в последния момент от здравната министърка заповеди за смени на директори и бордове на болници.

  Очевидно е, че средствата за постигане на властово надмощие и печелене на повече гласове няма да бъдат подбирани, няма да се жалят сили за черен пиар и безпардонно, брутално клеветничество, а струните на омразата ще се опъват до скъсване.

  Не от вчера и онзи ден наблюдаваме подобна “приповдигнатост на озверението”, но след февруарските бунтове, осветени от отчаяни самозапалвания, след сформирането на небулозната управленска коалиция, излъчила правителството на Орешарски и кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС, българите масово заживяха със свръхочаквания към изборите и от нормална демократична процедура, те все повече заприличват на утопичен крайъгълен камък, който да легне в основите на съвсем нова “държавна зидария”.

  Видимите и невидими демаркационни линии

  Повечето избиратели, ако изобщо успеят да се мобилизират, го правят и заради идеята “нашите” да дойдат на власт, та да се уредим. Това е особено силен афродизиак за твърдите партийни ядра и присъдружните им последователи, близки и далечни роднини, и прочие зависими съучастници. През България и през българската общност понастоящем преминават в пъти повече демаркационни линии, които я разграфяват на “наши”, “ваши”, “техни”, “ничии” и прочие хора, фирми, общини, което бе онагледено и от протестите и организираните контрапротести. Това насадено и отгледано разделение, заедно с неприкритото служене на определени задкулисни икономически интереси, си остава сред най-големите грехове на отишлото си правителство, защото безогледно разврати множество от най-бедните и черно-бяло мислещи българи. Добре е да помним цинизма, с който “контрапротестъри и контрапротестърки” с опадали от недоимък зъби и минали през всички антисоциални центрофуги биваха възнаграждавани с напълно неприлягащи им постове.

  От нас зависи

  Упражняването на надменно самовластие, липсата на хуманна чувствителност и човешка солидарност прави властта да изглежда в България съвсем мръсна работа. Изборите, включително и предсрочните, не би трябвало да се възприемат като обществена панацея, а само като част от правилата в една демократична държава, които да създават предвидимост и да придават общополезна логика на живота във всичките му измерения: личностно и кариерно развитие, разгръщане на предприемчивостта, умножаване на социалните придобивки и гражданските свободи, възможности за образование. Тук се получава тъкмо наопаки: всеки нови избори са натоварени със свръхочаквания, своеобразен пунктир от една оцеленческа стратегия към друга, от едни “800 дни” до “Бареков – премиер”, от “уреждането” на едни правоверни и приближени партийци до смяната им с други…

  Порочният кръг да се живее от избори до избори в България трябва да бъде разкъсан, инак както се е завъртял, съвсем ще разсипе и държавата, и останалите все още в нея хора. Колкото и да е банално, все пак зависи от всеки поотделно и от всички ни в българската общност.

  .
• Българският ансамбъл взе сребро на Световното в София

  

  Българският ансамбъл при жените спечели сребърните медали в многобоя на Световната купа по художествена гимнастика, която се провежда в „Арена Армеец“ в София. Грациите ни получиха общ сбор от 35.250 точки, въпреки отличното си представяне.

  Златото грабна съставът на Русия. Сборная има по-високи оценки и в двете композиции (18.000 на бухалки и 17.800 с ленти и топки) и общ сбор от 35.800 точки. На второто съчетание Русия допусна груба грешка, но въпреки това получиха много висок бал.

  Съдиите отредиха оценка от 17.550 за възпитаничките на Ина Ананиева за композицията с ленти и топки, а за изпълнението с пет чифта бухалки са с втора оценка от 17.800 точки.

  Въпреки всичко момичетата ни получиха заслуженото от публиката, която посрещна и изпрати състава ни на крака и под изключително бурни аплодисменти.

  Грациите ни се класират за финалите на двете композиции, които са насрочени за неделя. Надпреварата във втория ден стартира в 15.00 часа.

  С бронза се окичи отборът на Италия със сбор от 34.800 точки.

  Източник:  в. „Сега“

• ‘Протестна мрежа’ протестира срещу новата министърка за изборите

  Като председател на ЦИК по времето на ГЕРБ Медарова не се била справила със задачите си

  

   

  „Протестна мрежа възразява срещу назначаването на Красимира Медарова за министър без портфейл с отговорност за изборите.“

  Това заяви „Протестна мрежа“ само една нощ, след като Медарова бе назначена на поста от президента Росен Плевнелиев.

  „Протестна мрежа е напълно съгласна, че постът министър с отговорност за изборите е много важен и следва тази отговорност да бъде възложена на човек с безупречна репутация, доказан професионализъм и не бива да се правят никакви компромиси с кандидатурата при никакви обстоятелства. Смятаме, че като председател на ЦИК Красимира Медарова имаше възможност да се докаже безспорно и да направи достатъчно за прозрачното действие на Комисията в изпълнение на нейните отговорни за обществото първостепенни задачи, без да остави сянка на съмнение за действията си, което тя не успя да направи“, пише в сайта на мрежата.

  Медарова се запомни основно с това, че оглавяваната от нея ЦИК, си затвори очите за явни нарушения на изборите 2 в 1 (президентски и местни) през 2011 г. Един от най-ярките случаи беше с двама депутати от ГЕРБ, които бяха заснети как вадят чували с бюлетини от ОИК в София. Въпреки наличието на видеоклип, тогавашната ЦИК предпочете да подмине разсеяно случая. За хаоса в изборния ден през 2011 г. тогавашната шефка на ЦИК си спечели и Златен скункс от „Господари на ефира“.

  Като съдия Медарова гледаше мегаделото срещу бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков. По искане на адвокатите им тя си направи отвод заради съмненията, че е поела политически ангажимент да потвърди осъдителното решение от предходната инстанция.

  Публикация на сайта Биволь от 2012 г. показа, че Медарова не е била коректна в попълването на имотните си декларации пред Сметната палата. След искане на евродепутата Слави Бинев, който заяви, че тя „притежава повече имоти от Бил Гейтс“ ВКП извърши проверка на имуществото на съдийката. Според резултатите от проверката всички притежавани от съдия Медарова имоти са били надлежно декларирани към момента на придобиването им пред Сметната палата с посочване на цената на придобиване и произход на средствата. Те обаче бяха опровергани от данни на Биволь.„В декларациите на Красимира Медарова обаче няма следа от близо 2000 декара земя на нейния съпруг, придобити след 2007 г., които по закон тя е била длъжна да декларира“, показа тогава проверка на Биволъ.

  Според друга публикация –  Отворен парламент от 2012 г. съпругът на Медарова – Николай Медаров, по това време е управляващ на регистрираната в София IT-фирма “Сиенсис” АД, която е посочена като подизпълнител на “Сименс” в обществената поръчка на МВР за изработване на лични документи с биометрични данни.

  Медарова подаде оставка от ЦИК след влизането в сила на новия Изборен кодекс и на предвидените с неговите Преходни и допълнителни разпоредби промени в Закона за съдебната власт, които забраняват действащи съдии да участват в състава на ЦИК като нейни членове.

  Първоначално се предполагаше, че за министър за изборите ще бъде назначен политологът и бивш член на ЦИК Димитър Димитров. Тези очаквания обаче не се сбъднаха.

  Източник: Clubz.bg

• 15 цитата от най-скромния президент в света

  Хосе Мухика има голяма заслуга The Economist да определи Уругвай като страна на 2013 г.

  

  „Скромна, но дръзка. Либерална и обичаща забавлението. Това е Уругвай – страната на годината за 2013 г.”, така описва малката южноамериканска държава The Economist. Голяма част от тази слава се дължи на 78-годишния ѝ президент Хосе „Пепе” Мухика (José Alberto Mujica Cordano; El Pepe).

  Известният със своя скромен начин на живот държавен глава живее във ферма с една спалня, има няколко кучета за домашни любимци и дарява 90% от заплатата си за благотворителност. В същото време, той застъпва редица свободолюбиви и напредничави идеи като легализирането на канабиса, премахването на догмите върху аборта и отрича свръх потреблението.

  Изданието mic.com събира петнадесет от най-вдъхновяващите реплики на „Пепе”.

  1. За революцията и революционерите

  „Виждал съм някои пролети, които са завършвали с ужасни зими. Човеците са стадни създания. Не можем да живеем сами. За да бъде нашия живот възможен ние зависим от обществото. Едно нещо е да свалиш властта или да блокираш улиците, съвсем друго е заедно да създадем по-добро общество, което има нужда от организация, дисциплина и дългосрочна работа. Искам да съм ясен: съпричастен съм към енергията на младежта, но си мисля, че тя отива наникъде, ако не стане по-зряла.”

  2. За легализирането на марихуана

  „Винаги е било така, когато стане въпрос за промяна. Когато през 1913 г. е било установено правото на развод за жената, знаете ли какво се е твърдяло? Семейството ще изчезне като институт и това ще е краят на добрите обноски и на обществото. Винаги е имало консервативни и традиционни мнения, които са се страхували от промяната. Когато бях млад и отивах на бал с танци, винаги носех костюм и вратовръзка, иначе нямаше да ни пуснат. Не мисля, че някой се облича официално за танци днес.”

  3. За материализма

  „Ние сме пожертвали старите нематериални ценности и сега сме в храма на пазарния Господ. Той въдворява ред в нашата икономика, политика, навици, живот, дава ни оценки, кредитни карти и дори образ за щастието. Изглежда все едно сме били родени да консумираме отново и отново и когато не можем да консумираме повече, ние се чувстваме объркани, страдаме от бедност и се маргинализираме сами себе си.”

  4. За глобалното потребление

  „Ние можем да рециклираме почти всичко днес. Ако ние живеем благоразумно, то седемте милиарда на планетата ще имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се развива в тази насока, но ние продължаваме да мислим като общества и страни, а не като човешки род.”

  5. За аборта и еднополовите бракове

  „Ние приложихме един много прост принцип: признахме фактите. Абортът е стар, колкото света. Гей-браковете, моля ви – те са стари колкото света, имаме Юлий Цезар, Александър Велики. Да кажеш, че е модерно, хайде де, по-старо е от самите нас. Това е обективна реалност, която съществува. За нас, ако не ги легализираме, то това би било ненужно мъчение на хората.”

  6. За конфликта в Колумбия

  „От разстояние изглежда като война без изход и като дълга саможертва за самата страна. Когато президентът се опитва да проправи път към мира, то той заслужава нашата подкрепа, защото там има много страдание и ако се опитват да определят победител, то войната никога няма да свърши. Бих се почувствал егоистично, ако не помогна по някакъв начин. Помощ не значи непременно намеса и няма да се меся, ако не съм поканен. Ако с моя опит мога да бъда полезен, то ще се радвам да съм посредник между правителството и бунтовниците, които също имат своите проблеми и страхове. Счита, че всички в Южна Америка трябва да помогнем.”

  7. За скромността в офиса

  „Щом политиците започнат да катерят стълбата, те изведнъж стават крале. Нямам представа как това се случва, но знам че републиката се е появила, за да гарантира, че никой на този свят не е по-важен от друг. Великолепието на офиса е нещо, останало от миналото. Дворецът, червеният килим, множеството хора зад теб повтарящо „Да, сър”, това е ужасно!”

  8. За разпределението на богатството

  „Бизнесът просто иска да увеличи печалбите си, а от правителството зависи да гарантира, че те ще разпределят достатъчно от тези печалби, така че работниците да могат закупуват стоките, които той е произвел. Не е мистерия – колкото по-малко бедност, толкова повече търговия. Най-важните инвестиции, които можем да направим са в човешките ресурси.”

  9. За остаряването

  „Това, което е тъжно е, че 80-годишен дядо трябва да е този, който мисли свободно. Старите хора ме са стари заради годините им, а заради това, което е в главите им. Те са ужасени от това, но не са ужасени от това, което се случва на улицата.”

  10. За зависимостите

  „По-страшен от наркотиците е наркотрафикът. Много по-страшен. Наркотиците са болест, не мисля, че има „добри” наркотици или марихуаната е добра, или цигарите. Нито една зависимост не е добра, включително и от алкохол. Единственото „добро” нещо, към което можеш да се пристрастиш е любовта, забравете всичко останало!”

  11. За това, че е наричан „най-бедният президент в света”

  „Не съм най-бедният президент. Най-бедните са тези, коитосе нуждаят от много за да живеят. Моят начин на живот е следствие от моите „рани”. Аз съм син на собствената си история. Имало е години, в които бях щастлив, единствено, че имах легло.”

  12. За даряването на 90% от заплатата си

  „Имам начин на живот, който не променям, просто защото съм президент. Печеля повече, отколкото имам нужда, дори да не изглежда достатъчно за останалите. За мен това не е саможертва, това е дълг”.

  13. За целите си за Уругвай

  „Моята цел е да постигна малко по-малка несправедливост в Уругвай, да помогна на най-уязвимите, да оставя начин на политическо мислен, който да се утвърди трайно и да послужи да се движим напред. Няма нищо краткосрочно. Няма победа зад ъгъла. Няма да постигна рай или нещо подобно. Това, което иска е да се боря за общото благо и прогрес. Животът бавно преминава и единственият начин да го удължиш е другите да продължат твоето дело!”

  14. За това да бъдеш президент

  „Президентът е високопоставен служител, който е избран за да изпълнява определена функция. Той не е крал или Господ. Той не е шаман на племе, който знае всичко. Той е служител на обществото. Мисля че идеалният начин на живот на президента е сходен с този на мнозинството хора, на които се опитва да служи и представлява.”

  15. За „ключа” към щастието

  „Да живееш в унисон с възгледите си. Да бъдеш себе си, но без да налагаш собствените си критерии върху другите. Не очаквам другите да живеят като мен. Искам да уважавам свободата на хората, но и да защитавам своята собствена. Това идва с куража да кажеш какво мислиш, независимо, че понякога другите не споделят твоите възгледи”.

  Превод: Стилиян Гребеничарски /Еconomic.bg/

• <<
• 1
...
• 104
• 105
• 106
• 107
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
...
• 416
• >>