2024-09-17

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Копринка Червенкова: До март ще се влачим със служебни правителства

    .

    „До март ще се влачим със служебни правителства и ще „ядат парцалите“ на президента.
    В парламента целта е всеки да си пробута законите.“

    .

    Интервю на Петър Волгин с Копринка Червенкова
    в предаването “Политически НЕкоректно“ по БНР

    .

    „Целта е всеки да си пробута законите. За БСП и ГЕРБ, а предполагам и за ДПС – общата доминанта е връщането на хартиените бюлетини. ПП ще се присъединят към проекторешението на ДБ за изпращане на оръжие за Украйна. Допускам, че това ще бъде първият закон, който ще се разглежда, но ми е много любопитно дали този закон ще го мушнат най-отдолу под папките, или ще го изпратят в някаква комисия, защото това е ролята на председателя на парламента – той разпределя проектозаконите към съответните комисии и в зависимост от това как там се възприемат, се връщат в пленарната зала. Не можах да разбера защо ПП си изтеглиха кандидата за председател на НС, когато можеше да бъде приет вариантът за ротация. Съвършено излишен беше този жест. За кого го направиха? Те го направиха срещу себе си“.

    Това коментира в предаването „Политически НЕкоректно“ журналистката Копринка Червенкова.

    Според Червенкова, в началото на 2023 г. ще има предсрочни избори:

    „До края на март ще се влачим със служебни правителства. И ще ядат парцалите на горкия президент отвсякъде“.

    Тя изказа мнение, че има натиск върху партиите, за да се състави правителство:

    „Това не се случва, защото се опъват определени партии, от които не се очакваше да се опъват, защото те изгониха 70-те души от руското посолство. И на тях се разчиташе да бъдат по-сговорчиви и да направят правителство. … Ще се откажат в един момент. Ще тръгнат всички към предсрочни избори, но с каква надежда – не ми е ясно“.

    Атмосферата в обществото не е толкова драматична, смята тя и сподели наблюдения, че хората не са толкова изплашени от цените на стоките.

    „Западноевропейските общества са много по-задоволени от българското и те по-трудно ще преживеят рестрикциите, които им се налагат от тази нова ситуация с горивата. Докато ние, мисля че по-леко ще го преживеем. В съзнанието ни седи опитът от Виденовата зима.“

    Червенкова изказа несъгласие с твърденията, че ситуацията в Украйна се е променила и Русия губи:

    „Как ще губят, като в момента 40% от Украйна няма ток“.

    Според нея, по отношение на Украйна голяма част от медиите са единодушни и „седят на страната на добрите“.

    Интервюто с Копринка Червенкова в предаването „Политически НЕкоректно“ можете да чуете от звуковия файл в сайта на БНР.

    .

  • Проф. Пламен Павлов за канонизирането на Кирил Пейчинович като македонски светец

    .

    Проф. Пламен Павлов

    За „жителите на небесата“, „скандалните имена“ и божиите заповеди –

    под това заглавие и с подзаглавия:

    Обявяването на Кирил Пейчинович за „македонски светец“, още повече при неговата канонизация, граничи с богохулство

    Имената на културните клубове „Иван Михайлов“ в Битоля и „Цар Борис III“ в Охрид са дадени от местните македонски българи

    във в. „Труд“ е публикувана статия на изтъкнатия ни историк проф. Пламен Павлов, във връзка с последните новини от Северна Македония.

    По-долу е пълният текст на статията.

    .

    След отпадането на т.нар. „българско вето“ за започването на преговори за присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз – проблем, при чието решаване България прояви изключителна добронамереност – антибългарската, а и антиевропейска истерия в западната ни съседка не само не престана, но придоби още по-абсурдни форми и мащаби. В първите редица са кресливите „антифашисти“ и поклонници на комунистическия диктатор Тито, футболни „ултраси“, политически коментатори, дори „поп-звезда“ подпалвач и „възмутен“ гражданин с брадва в ръка! Картината е толкова жалка, че буди не съжаление, а отвращение.

    Истеричният вой против „бугарите“ („татари“, „фашисти“ и какво ли не още) е дирижиран от ВМРО-ДПМНЕ – партия, която опозорява свещеното име на Вътрешната Македонска революционна организация, и която кой знае защо продължава да е член на Европейската Народна партия (ЕНП) – политическото семейство, в което са ГЕРБ, СДС и ДСБ… Управляващите от СДСМ се стараят да не изостанат в охулването на България и българите, а примерите са пред очите ни. Във връзка с най-новите прояви на тази политика „на добросъседство“ неволно се превърнах в „герой“ за скопските медии – отрицателен, разбира се.

    Предишния път беше през юни, когато заедно с проф. Николай Овчаров, проф. Ана Кочева, доц. Спас Ташев и Владимир Митов посетихме Европейския парламент, за да изложим позицията на неформалния кръг „За Македония“. Тогава медиите в Северна Македония нададоха вик: „Бугария изпраща полк историчари во Страсбург!“ Какво предизвика новият изблик на „македонски“ гняв, в който за кой ли път истината е възприемана като нещо изключително опасно?

    На 15 и 16 октомври 2022 г. Светият синод на Македонската православна църква (МПЦ), нарекла се и Охридска архиепископия (близо осем века по дефиниция „… на цяла България…“), канонизира Кирил Пейчинович. Заслужилият духовник и просветител, вече „свети преподобен Кирил Лешочки“, беше обявен за „нов македонски светител“ (светец). Потърсен за коментар от агенция БГНЕС, казах в общи линии следното: „Македония канонизира български възрожденец като свой, а това е кощунство /…/, но не е нещо необичайно. По същия начин в Скопие се отнасят към Гоце Делчев, Даме Груев, цар Самуил и цяла плеяда наши общи национални герои. В случая с Кирил Пейчинович, а и с Йоаким Кърчовски (също канонизиран от МПЦ), отново става дума за кражба на история, за кощунствено отношение към самите личности… Когато става дума за християнски ценности, не са ли сред основните Божии заповеди „Не кради!“ и „Не лъжи!“? Интересно как би се почувствал Кирил Пейчинович, ако някой му каже, че не е българин, и дори, че е антибългарин?!“ Съвременният македонизъм преди всичко е антибългаризъм, а обявяването на български просветител за „македонски“, особено при неговата канонизация, граничи с богохулство.

    Моето кратко интервю беше отразено от поне двадесет скопски електронни медии, агенции и вестници, а дори и от няколко телевизии! Скромната ми личност се превърна в обект на ехидни коментари от звани и незвани „капацитети“. Бях удостоен с внимание и от министър-председателя Димитър Ковачевски, който категорично окачестви моите думи като „провокация“! Най-непримиримият мой критик обаче се оказа владиката Пимен, митрополит на западноевропейската епархия на МПЦ.

    Негово Високопреосвещенство реши да ми „удържи лекция“: „Когато се канонизира някой човек за светител на Църквата Божия, той се прогласява за жител на Небесата, а не на някоя земя земна. И това го знае всеки човек, който барем грам вяра има повече, отколкото национална слепота…“. Съгласен съм за небесните застъпници, но защо тогава северномакедонският Свети синод в официалния си акт нарича новоогласения светец „македонски светител“? Питам и, както се казва, отговор не чакам.

    Нека припомним накратко кой е Кирил Пейчинович. Роден е около 1771 г. в с. Теарце/Техарци (от името „Теохар“, буквално „Теохаровци“), на десетина километра северно от Тетово. Впрочем, до заграбването на тези изконни български земи от Сърбия в хода на Балканската война (1912 г.) селото признава духовната власт на Българската Екзархия. Има и свое българско училище – какво по-ясно свидетелство какви са били по самосъзнание съселяните на светия отец Кирил?

    Съответно, през 1912 г. осем младежи от Теарце участват в Македоно-Одринско опълчение в състава на българската армия.

    Отец Кирил учи в манастирското училище в близкото село Лешок, което в края на XIX в. също е крепост на Екзархията в борбата й с Цариградската патриаршия и сръбската пропаганда. След това Кирил Пейчинович продължава образованието си в известния Бигорски манастир „Св. Йоан Предтеча“ при Дебър – друга твърдина на българщината през вековете, след което приема монашеството в Хилендарския манастир на Света гора – по дефиниция „сръбска“ обител, чието монашество в онази епоха е изцяло българско. Връща се в Македония – отначало в манастира „Света Богородица Пречиста” край Кичево, а през 1801-1817 г. е игумен на Марковия манастир „Св. Димитър” край Скопие. Преди години проф. Николай Овчаров откри нови данни за отец Кирил и неговите ученици в манастирите около Скопие.

    Воден от синовен дълг, монахът Кирил напуска Марковия манастир и обновява Лешочкия „Св. Атанасий” край Тетово, близо до родното му Теарце. В манастира създава килийно училище, което през онези години се превръща в просветно средище за Западна Македония. Нещо повече, отец Кирил помага за възстановяването на българската печатница на Теодосий Синаитски в Солун, а според някои свидетелства е имал малка печатница и в самия Лешочки манастир. Най-яркият принос на Кирил Пейчинович за нашата култура безспорно са неговите съчинения „Книга сия зовомая Огледало” (1816) и „Книга глаголемая утешение грешным” (1840). Умира на 12 март 1845 г. в Лешочкия манастир, където се пазят и неговите свети мощи. Както отбелязва Стефан Каракостов, отец Кирил е и един от първите български стихотворци, свидетелство за което е написаната приживе собствена епитафия в стихове. През целия си живот, по-точно „земен живот“, за да не разсърдим отново митрополит Пимен, св. Кирил Лешочки се изявява като българин. И неслучайно в предисловието на най-известната си книга е написал: „Книга сия зовомая Огледало описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссии…“ Нещо повече, нарича Македония „Долна Мизия“ в хармония със средновековната представа за „Горната земя Търновска“ и „Долната земя Охридска“.

    Няколко думи за поредната демонстрация на враждебност към България и българската общност в Северна Македония – приемането на т.нар. закон за фондациите, с който на българските клубове в Битоля и Охрид бе даден ултиматум в тримесечен срок да сменят „скандалните“ си имена, съответно „Иван Михайлов“ и „Цар Борис III“. Потърсен за мнение, изразих своето категорично несъгласие – както с очернянето на две видни исторически личности, така и с отношението на властите към клубовете на македонските българи. Разбира се, отново последваха реакции в северномакедонските медии. И все пак, какво е скандалното при Иван Михайлов, отдал целия си живот за свободата на Македония? Или пък при цар Борис III, наричан Обединител, и една от най-популярните личности в Македония през онези години? При това имената на двата клуба не са дадени от България, а от самите им членове, които явно не споделят тезата за „бугарските фашисти“, а имат родова памет за свободата, донесена от българската власт през 1941-1944 г. Власт, която официалните „фактори“ в Скопие продължават да заклеймяват като „окупация“.

    Дали ако бъдат дадени нови, „приемливи“ имена на културните клубове, няма да се намерят други поводи за натиск върху незасегнатите от отровата на македонизма македонски българи? Имената са просто предлог за прекъсване на духовната връзка с България. Но ако някой си прави илюзии, че ще изличи българите и българската памет в Македония, не е познал…

    .


    .

  • Конференция в Рим и Неапол за преподаването на български език зад граница

    .

    ОБСЪЖДА СЕ ПРЕПОДАВАНЕТО НА РОДНИЯ ЕЗИК ЗАД ГРАНИЦА

     

    Антоанета Найденова,

    в. „Аз-Буки“

    Как да се преосмислят моделите и политиките за изучаване на български език и литература зад граница и да се предложат нови, адаптирани спрямо условията в чужбина и възможностите на българските неделни училища. Това ще бъде фокусът на практико-приложната конференция „Българските училища в чужбина – лаборатории за създаване на стандарти по български език като втори/чужд за деца и младежи“. Тя ще се проведе от 26 до 28 октомври в Рим и Неапол.

    Форумът събира над 80 представители от неделни училища в Европа и от САЩ. Ще се проведат и две кръгли маси с участието на представители от МОН, Пловдивския университет, Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“, „Каритас“ – България, Изпълнителната агенция за българите в чужбина и други. Събитието се организира от културната асоциация „Паралел 43“ и БНУ „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, както и от Българската културна асоциация „Будител“ и БНУ „Родолюбие“ в Неапол. Асоциацията на българските училища в чужбина е съорганизатор.

    По време на кръглата маса на тема „Към нов модел на преподаване, учене и оценяване на български език като втори и като чужд за деца и младежи“ ще се обсъждат стъпките към изготвянето на стандарти по български език за деца и младежи от училищата ни зад граница. Ще се дискутират социолингвистични, психолингвистични и лингводидактически аспекти на обучението по български език за деца и младежи в чужбина, както и ранната диагностика на езиковите умения в перспектива роден/чужд език. На фокус ще бъде и загубата на езикови умения – факторите, които водят до нея, и компенсиращите мерки за смекчаване и забавяне на процеса. Ще се дискутират и видовете билингвизъм, наблюдаван сред децата и младежите от българските общности в чужбина.

    „Ролята на българските училища в чужбина за консолидиране на българските общности зад граница“ е темата на втората кръгла маса, в която участват представители от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. „Безкрайно нужно и важно е да работим за консолидиране на общностите, а също и на педагогическите ресурси и кадри, за да се преустанови раздробяването“, коментира д-р Мая Падешка. Тя е лектор в Неапол и от три години се занимава и с обучението по БЕЛ, история и география в неаполското БНУ „Родолюбие“. Редактор е и на научното сп. „Български език и литература“ на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“.

    На кръглата маса ще се обсъди и мотивацията на семейства от български произход за включване на децата им в организирани форми за изучаване на български език, литература, история и география в неделните школа.

    .

  • Пърформанс „Кръстопът“ в Босилеград

    .

    Босилеград – петък, 21 октомври 2022 г. – обувки много, хора – никога по-малко!

    .

    Материал на ГЛАС ПРЕС

    .

    В Босилеград се проведе пърформанс “КРЪСТОПЪТ“. Посланията му бяха изпратени в месеца, когато се провежда и официалното преброяване на населението на Р Сърбия.

    В Босилеград петък обикновено е пазарен ден. По традиция на този ден години назад се събират много хора. От съседните села също идваха за да пазаруват и да свършат и некоя друга работа. В последните години хората доста намаляха и за това причините са комплексни, а и не са малко, за да ги анализираме сега. Повечето от жителите на Босилеград са наясно със ставащото, но изглежда са се примирили и като че ли са загубили всяка надежда за по-добро бъдеще.

    Именно по този повод в петък, 21 октомври, Сдружение „ГЛАС“ – Босилеград, съвместно с младежи от местната Гимназия подготвиха и реализираха пърформанса „КРЪСТОПЪТ“. В рамките на 30 минути на кръстовощето пред паметника на В. Левски в центъра на Босилеград бяха подредени над 430 чифта обувки, които символично подсказаха за големия миграционен процес, който през последните години сериозно намали жителите на община Босилеград. На тротоара пред паметника на Левски бяха изписани повечето европейски градове, където в момента рабитят и живеят босилеградчани.  Картината на централното босилеградско кръстовище, изпълнена с безброй обувки в тези няколко минути, говореше повече от всичко казано днес и през годините назад.

    Андрияна Илиев по невероятен начин поднесе стихотворението „КРЪСТОПЪТ“, което бе написано споециално за това артистично представяне от Евгени Серафимов от Кюстендил. Песните „Бел кон“ и „Облаче ле бяло“ просълзиха повечето от присъстващите босилеградчани на пърформанса.

    Сдружение „ГЛАС“ -Босилеград подкрепи реализацията на тази поредна младежка инициатива безрезервно, благодарение на средствата, събрани от деветата благотворителна акция.

  • „Глад“ – изложба в София на Йона Тукусер

     

    27 септември – 27 ноември 2022 г.

    Квадрат 500, София

    .

    В интердисциплинарен проект Йона Тукусер, която работи в стила на метамодернизма, интерпретира в своята живопис трагичните последици от глада през ХХ век и отправя тревожен поглед към настоящето в контекста на войната на Русия срещу Украйна. Изложбата се реализира c подкрепата на Посолството на Украйна в Република България.

    .

    .

    Йона Тукусер е родена през 1986 г. в българско семейство, в село Главан (Одеска област), което се намира на 70 км до делтата на река Дунав в Украйна. Потомка е на род, който през 1832 г. се изселва от село Главан, община Гълъбово, област Стара Загора, България.

    .

    .

    В продължение на 13 години художничката събира исторически материали за глада на територията на Украйна и Съветския съюз, създаден от умишлени действия в периода 1921 – 1923 г., 1932 – 1933 г. и 1946 – 1947 г., като използва академичен подход при подбора на архивните източници на информация. Особено въздействащи са личните интервюта с хора, оцелели от глада, цитати от които посетителите на изложбата ще имат възможност да прочетат.

    „Проектът „Глад” разкрива, че съвременният свят е станал заложник на безнаказаните престъпления на съветския тоталитаризъм и по-специално – на репресивните антиселски прояви, допринесли за масовия глад на населението. Мисълта на философа Джордж Сантаяна, че тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят, трябва да звучи като аларма, чиято мощ ще бъде усилена от историческите картини към проекта”, коментира Йона.

     

    Източник: Nationalgallery.bg

    .

  • Патова ситуация в първия ден на 48-ия парламент

     

    Патова ситуация в първия ден: И след балотаж 48-о НС остана без шеф

    Първи председателки съвет се проведе на старта на новото 48-о Народно събрание. Причината е, че нито един от кандидатите за председател на парламента не беше одобрен. Предложението отправи председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова от трибуната на парламента, която настоя за 15 минути почивка.

    Но и след балотажа 48-ото Народно събрание остана без председател.

    Кандидатът на ГЕРБ Росен Желязков получи 103 гласа „за“, 85 „против“ и 52 „въздържал се“. Кандидатурата на Никола Минчев от ПП срещна подкрепата на 98 гласа „за“, „против“ – 32 и „въздържали се“ 110, с което също не бе одобрена.

    Почтеният председател на откриването на парламента Вежди Рашидов даде 15 минути почивка, за да стане ясно в крайна сметка кой, кога и как ще оглави новият парламент.

    Неписано правило е партията, победител на изборите, да излъчи председател на парламента, това настоя Десислава Атанасова в началото на дебата за избор на председател на 40-то Народно събрание. Четирима са кандидатите, като първата политическа сила – ГЕРБ предлагат Росен Желязков.

    Отново Десислава Атанасова изтъкна необходимостта от консенсус. Желязков щял да набляга на силата на правото, по думите й.

    „Възраждане“ излъчиха Петър Петров. Той нямало да потъпква опозицията и щял да бъде диалогичен. ПП предложиха Никола Минчев. Имало примери председателят на НС да не е от първата политическа сила. В предишния парламент той се превърнал в символ на диалогичност. Левите искат начело на 48 НС да е Кристиян Вигенин. Опитът и личните му качества щели да му позволят да ръководи този фрагментиран парламент, според Корнелия Нинова.

    ДПС застана зад Росен Желязков.

    При първото гласуване народните представители отхвърлиха кандидатурата на БСП за председател на парламента – Кристиан Вигенин с 31 „против“ и 181 „въздържали се“. 27 гласа бяха „за“.

    Кандидатурата на Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ също не бе одобрена – законотворците гласуваха с 37 гласа „За“, 29 „против“ и „въздържали се“ 135.

    За третия кандидат за председател на парламента – адвокат Петър Петров от „Възраждане“ също не срещна подкрепата на депутатите. Те гласуваха с 27 гласа „за“, 94 „против“, и въздържали се 118 души.

    Кандидатът на коалицията ГЕРБ-СДС Росен Желязков също не бе одобрен от народните представители. Той получи подкрепа от 103 гласа „за“, „против“ се обявиха 86, а „въздържали се“ бяха 51.

    На своеобразен балотаж за шефския пост в парламента ще отидат двамата кандидати, получили най-много гласове – Никола Минчев и Росен Желязков.

    Източник: News.bg

    .

  • Според Bloomberg Economics, в САЩ ще настъпи рецесия догодина

    .

    Под заглавие „Прогнозата за рецесия в САЩ догодина достигна вероятност от 100%“, на сайта на БНР е публикуван следният текст:

    Рецесията в САЩ изглежда напълно сигурна през следващите 12 месеца, според новите прогнози на модела на Bloomberg Economics, което представлява удар върху икономическите послания на президента Джо Байдън преди междинните избори през ноември.

    Най-новите модели за вероятност за рецесия на икономистите на агенция „Блумбърг“ – Анна Уонг и Елиза Уингър прогнозират по-висока вероятност за рецесия във всички времеви рамки, като 12-месечната оценка за икономически спад до октомври 2023 г. достига 100% спрямо 65% вероятност за сравнимия период през предишната актуализация на тези икономически модели.

    Прогнозата ще се окаже нежелана новина за Байдън, който многократно заяви, че САЩ ще избегнат рецесия и че всеки евентуален спад ще бъде „много лек“, тъй като той се опитва да увери американците, че икономиката е на стабилна основа под неговото управление, посочва агенция „Блумбърг“.

    Затягането обаче на финансовите условия, упорито високата инфлация и очакванията за по-нататъшно вдигане на лихвите от страна на Федерален резерв повишават риска от свиване на БВП на САЩ.

    Разработеният модел дава по-сигурни индикации за рецесия от други прогнози. Отделно проучване на „Блумбърг“ сред 42-ма икономисти предполага, че вероятността от рецесия през следващите 12 месеца сега възлиза на 60% спрямо 50 процента месец по-рано.

    Прогнозите са в рязък контраст с оптимистичния тон на Джо Байдън. Президентът се съсредоточи върху силното нарастване на работните места, докато провежда кампания, за да помогне на демократите да запазят мнозинството си в Камарата на представителите и Сената на междинните избори след три седмици.

    Но инфлацията, която се намира близо до най-високото ниво от четири десетилетия, пречи на перспективите на демократите в предстоящите избори, като социологическите проучвания сочат, че икономиката е основният проблем на избирателите.

    Икономическият модел на Bloomberg използва 13 макроикономически и финансови индикатора, за да предскаже вероятността от икономически спад във времеви хоризонти от един месец до две години.

    Докато шансът за рецесия в рамките на 12 месеца е достигнал 100%, според този модел, шансовете рецесията да удари САЩ по-рано също се увеличават. Моделът прогнозира вероятността от рецесия в рамките на 11 месеца на 73% (спрямо 30% преди това), а 10-месечната вероятност за свиване на БВП се повиши до 25% от нула процентни пункта.

    Влошаването на перспективите се дължи на широкообхватно влошаване на икономическите и финансови показатели, използвани като входни данни за модела, посочва Bloomberg Economics.

    .

  • Мартин Карбовски: Виж кой говори

     

    Мартин Карбовски, Lentata.com

    .

    Има ли такова понятие – “телевизионна окупация”?

    Има ли въобще смел човек, който ще ни побутне да разберем какво “ни дават” да гледаме? Анализи има, антрополози има, социолози има, но всички вкупом не искат да кажат семплата истина – дават ни да гледаме едни и същи хора. И теми.

    Досущ пролича на футболно студио – един и същ шеф, с едни и същи некадърни футболисти, сменят само треньора, докато там текат едни пари.

    Пак казвам “пак казвам”.

    И не става дума за скука. Става дума за ясна цензура.

    Има ли списък с хора за “неканене” като гости в телевизионния ефир?
    Видяхте ли кой говореше по време на изборите? Страшно много хора, списъка на гостите беше по-голям от упътване за миялна машина.

    Но дадохте ли си сметка какво не виждате? Не виждате Волгин, Дачков, Тома Томов, Иван Бакалов, Миролюба, дори Генка Шикерова. Не виждате Кеворк, Нешка, Стефан Цанев, за баланс поне. Но той, Стефан Цанев, е заменен лесно с Гошко Господинов, винаги бавно говорещи и верни на партията.

    За баланс и за цвят можеше да ги видите, но баланс няма. Вместо това включваме Венци Венц от Баден Баден да говори за Дюран Дюран. И за “избора на младите хора.” Телевизорът ни предостави всякакви плява на мненията, може да ги наречете “ъпиниън плява”.

    Политическата кариера на Иван и Андрей също започва много фино. Макар, че в логото им се съдържа най-голямата лъжа на епохата – “Бългерия уонтс ю” – супер идея, но е точно това, което не се случва. Въпреки, че намаляхме с 11 процента за десет години, да знаете – Вас много Ви искат тук. Защо – за да си траете позитивно.

    След изборите – екранът е окупиран от гербажиите. Борисов говори в движение, репортерките само му забърсват прахта с микорфона, за да блещука образа му, да не го забравите. Но окупацията е проведена с аватари на Борисов, доста успешни, признаваме – Митов, Деси, Биков, Томето и други партийни умалителни. ГЕРБ са по посланията, директно.

    После идва “анализът” – там властват софиянци-дебианци (от ДБ), които, къде независимо, къде зависимо, се телепортират от студио в студио и говорят само едно – че са винаги верни на партията и на Големия брат.

    А на нас други анализи ни трябват, за да сме наясно какво се случва. Четири анализа ни трябват, но няма кой да ги финансира.

    Първият е тип “виж кой говори” – искаме да разберем какво работят говорещите глави – и от кого се финансират. Какво ли ще излезе от едно такова проучване?

    Вторият анализ – няма кой да ни каже по колко минути говорят партиите за един месец.

    Третият анализ – наличието на списък на забранени гости и теми – кажете кои послания са разрешени и кои не. Аз също искам да се съобразя.

    Четвъртият анализ е най-драматичен, сведен до елементарен въпрос – възможна ли е у нас телевизия на опозицията? Не отделен национален канал, сакън, не отделно предаване, Бога ми, една малка рубрика да се изока опозицията има ли?

    Не. Няма. Защото сме родени наведени и така ще си умрем – наведени. Свобода ли? Не е свобода това, телевизорен макартизъм е.

    .

  • Лотария „Зелена карта 2024“ – какво е важно да знаем?

     

    Миналата седмица държавният департамент на САЩ обяви началото на програмата за разнообразяване на имигрантския поток (DV) за 2024 г.  Ето какво четем на уебстраницата на Посолството на САЩ в България.

     

    Всяка година Програмата за разнообразяване на имигрантския поток предвижда до 55 000 имигрантски визи за хора от страни с нисък процент на имиграция в САЩ. Участниците в програмата трябва да отговарят на конкретни изисквания, а визите се издават на изтеглените на случаен принцип измежду всички участници.

    Кандидатите могат да подават заявки за участие в програмата DV-2024 по електронен път на адрес dvprogram.state.gov от 19:00 ч. българско време в сряда на 5 октомври 2022 г. до 19:00 ч. българско време във вторник на 8 ноември 2022 г. Няма да се приемат заявки, които са подадени по-късно от регистрационния период или по пощата. Няма такса за регистрация в програмата.

    Важно е кандидатите да запомнят, че законът допуска само една заявка на човек по време на регистрационния период и ако някой участник подаде няколко заявки, всички негови заявки ще станат невалидни. Всички участници трябва да се регистрират със скорошна снимка, направена през последните шест месеца. Ако някой прикачи стара снимка, включително тази, с която е участвал в предишно издание на програмата DV, няма да има право на виза по тази програма.

    Няма гаранция, че изтеглените на случаен принцип от програмата ще получат виза. Това, че някой е изтеглен, означава, че той има право да кандидатства за виза по програмата. Ако поредният номер на участника е под лимита от номера, които могат да бъдат обработвани, то той може да получи възможност да кандидатства и евентуално да получи виза по тази програма.

    Тъй като е възможно някои от първите 55 000 изтеглени да не отговарят на условията за виза или да не продължат с участието си в програмата, ще бъдат изтеглени повече от 55 000 заявки за участие. Това също означава, че няма да има достатъчен брой визи за всички, които са били изтеглени първоначално. След като всичките 55 000 визи бъдат издадени, програмата ще приключи. Възможно е визовите номера да бъдат изчерпани преди септември 2024.

    Изключително важно е участниците да запазят уникалния номер за потвърждение на регистрацията си в програмата DV поне до 30 септември 2024 г.

    Държавният департамент никога не уведомява участниците в програмата, че те са сред изтеглените, по телефона, по пощата или по електронната поща. От 6 май 2023 г. участниците в програмата DV-2024 ще могат да въведат уникалния номер за потвърждение на регистрацията си в полето Entrant Status Check на уебсайта на програмата https://dvprogram.state.gov/, за да проверят онлайн дали са изтеглени. Онлайн функцията Entrant Status Check ще уведоми изтеглените участници как те и членовете на семействата им, които отговарят на изискванията, да кандидатстват за виза. Освен това, Държавният департамент ще потвърждава датите за насрочените интервюта чрез функцията Entrant Status Check. Всички писма, имейли или телефонни обаждания, в които се твърди, че участникът е спечелил от програмата, са измамни.

    Инструкциите за програмата DV-2024 са публикувани на английски и на български език в сайта на Посолството bg.usembassy.gov.

    Ако имате допълнителни въпроси, след като прочетете инструкциите, можете да ни изпратите имейл на адрес [email protected].

    .

  • Кой е първият признак за цивилизация?

    .

    Коя находка е първият признак за цивилизация? Антроположката Маргарет Мийд разкрива алтруизма на древните човеци

    Преди много години антроположката Маргарет Мийд попитала студентите си как мислят – кой е първият открит признак на цивилизацията. Студентите очаквали Мийд да почне да разказва за обработени каменни сечива, стрели и копия, глинени гърнета или облекла от кожа…

    Но не.

    Мийд съобщила на будните си студенти, че първият признак за цивилизация в древни времена била една находка.

    Човешка бедрена кост. Счупена и зараснала…

    Антроположката обяснила на изумените младежи следното:

    Ако кое да е същество от животинския свят си счупи крака, почти със сигурност то ще умре. Със счупен крак не може да се бяга от опасност, не може да се стигне до реката за водопой, не може да се ловува за добив на храна. Съществото със счупен крак свършва зле – обикновено като жертва на други животни, които го изяждат. Кракът зараства бавно, стадото или глутницата не могат да чакат толкова дълго и да подкрепят болния си другар. Те продължават нататък. Естествен отбор.

    По намерената при разкопки човешка бедрена кост (тя е най-здравата в човешкото тяло и най-бавно и трудно зарастващата) съвсем ясно се виждали следи от счупване и от зарастване.

    Това е доказателство, че някой е отделил време, за да остане с този, който е получил травмата. Превързал е раната, преместил го е на безопасно място, пазил го е от хищници, носел му е храна и вода. Докато болният не се е оправил.

    Да помогнеш на друг човек в труден за него момент – това е постъпка, от която започва цивилизацията, казала Мийд.

    Маргарет Мийд (16 декември 1901 – 15 ноември 1978) е американска антроположка, популярна сред широката аудитория с честите си участия като автор и оратор в средствата за масова информация през 60-те и 70-те години на миналия век, с цел популяризиране на науката. Тя е получила докторските си степени в Колумбийския университет. Мийд е президент на Американската асоциация за напредък на науката през 1975 г. В научните среди трудовете й, посветени на социалните общности в Самоа, където тя прекарва в наблюдения и анализи дълго време, не се приемат радушно и дори се подлага на съмнение тяхната академичност. Тя пише открито и честно за понятия като матриарахат, феминизъм, равнопоставеност на половете, сексуално равноправие на мъжа и жената.

    .

    Източник: Списание 8

     

    Маргарет Мийд. Снимка: wikimedia.org

    .

  • Емил Йотовски: Внимание – кемтрейлс!

    .

    Независимо от кои сте, то според Вас другите са тъпи. А не са „другите“. Тъпи сме всички ние

    .

    Емил Йотовски, Fakti.bg

    .

    Няма да Ви губя времето с увод какво е това. Въпросът е конкретен.

    Пръскат ни или това е конденз?

    Попитайте когото и да е и той ще има мнение. Непоколебимо мнение. Непоколебимо и крайно поляризирано.

    На фона на тази караница, могат да се направят няколко интересни заключения.

    Първо и основно. Ние не вярваме на тъй наречените официални информационни източници. Това е, защото те са окупирани, разбирайте притежавани или спонсорирани от големи, предимно европейски глобални медийни групи. Официалните медии вече са пропагандни канали. Те няма да разобличат нито един свой рекламодател, дори и да продава откровена отрова, опакована в цветен станиол. Все едно някой Ви казва кое сирене е хубаво и кое менте? Все едно на някого му пука за вас? Журналистиката е сведена до възторжено мисиркаджийство. Болшинството хора вече разчитат не на информация, а на собствените си разсъждения. Разследващата журналистика е ликвидирана като такава или й е позволено да прави репортажи само за баби, които продават копър по тротоарите в центъра на София и не издават касови бележки. Затова, каквото и да кажат официалните медии, то се прима по-скоро като манипулативна лъжа, отколкото като информация.

    Второ. Науката, която дава просто обяснение на феномена, все още не е напълно абдикирала, въпреки че и тя показва дразнеща зависимост от парите.

    Официалното повтаряне, че двигателите на самолетите правят конденз не анулира въпроса: „Добре, конденз има, но може ли да има и нещо друго? Какво пречи някои самолети (далеч не всички), да ръсят някакви работи над главите ни? Няма нито един физичен или химичен закон, който да отрича едно такова твърдение. Реално кондензът може и да е официалното лице на съвсем други мероприятия? Но науката не разглежда тази възможност. Тя твърди, че това е конденз, което не я прави наука, а също форма на пропаганда.

    Трето. Отчетливата тенденция, хората съмняващи се в горните две неща да бъдат изкарвани тъпи. Не, драги ми. Да се съмняваш не те прави тъп. Освен, че това обижда и дразни, не носи никаква доказателствена полза за това, какво се случва над главите ни. Основна движеща сила в науката е съмнението.

    В интерес на истината, няма как да не се зададе и въпросът: „Защо, по дяволите, ако ни пръскат с разни неща, не го правят през нощта?“. Колко елегантно би било. Странно е, че пропагандата машина не се е сетила за това. А тя не е тъпа?

    Четвърто и най-обезсърчително. Ние не разполагаме с пълна власт над небето си. Нито можем да го защитим, нито да го стопанисваме в пълния смисъл на думата. Зависими сме до последния нит на последния нехвърчащ хеликоптер. Разчитаме на чужда честна дума, а това също не е повод за доверие.

    Но най-симпатичното, както споменах в началото е, че стане ли въпрос за Кемтрейлс, обществото се разделя на две. Независимо от кои сте, то според Вас другите са тъпи. А не са „другите“. Тъпи сме всички ние. Повярвайте ми, няма нищо по-податливо на манипулации и контрол от едно разединено общество. Или племе. Или изчезващо племе. Или обитатели на територия. Както предпочитате.

    .

  • Мариана Христова и Здравка Момчева за седмия литературен сборник

    .

    Интервюта на Нина Цанева с редактора на сборника Мариана Христова и една от авторите в него Здравка Владова-Момчева, излъчени вчера сутринта в ефира на предаването „Нашият ден“ по Програма „Христо Ботев“ на БНР. Повод за интервюто със Здравка Момчева е и наградата, която тя получи в конкурс на НДФ „13 века България“.

    .

    СБОРНИК С ТВОРБИ НА БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ ШЕСТ КОНТИТЕНТА

    .

    Мариана Христова (първата вляво) с автори от седмия сборник. Снимката, която е от представянето на книгата в София, е на Петър Стаматов.

    “Заслугата за това да бъдат издадени тези седем сборника в голяма степен се дължи на д-р Виктор Хинов, който живее в САЩ. Това е един човек, който е основен спонсор на почти всички книги от поредицата, а също автор. Той има голяма заслуга за това, както и нашият скромен редакционен екип на сайта Eurochicago.com, разказва в “Нашият ден“ Мариана Христова, редактор и основен съставител на сборника:

    Седемте сборници от поредицата. Снимка: Марияна Таланова

    “Това е една инициатива на българи, най-вече на емигранти, на шепа хора, правена със собствени сили и с дарения на други наши сънародници от различни страни. Тези седем книги станаха факт, те са някаква извадка от съвременната българска литература. Има най-различни автори с най-различни почерци.

    “Шарената сол на планетата“ е един израз, който в един от разказите, се споменава като метафора за българските емигранти по света. Тази метафора беше избрана от част от нашия екип за заглавие на сборника. Това е метафора за българските емигранти по света. За да има политика за авторите зад граница, не са нужни само конкурси. Често това, което пишат и казват е нещо много интересно и съпоставящо и има защо. Има автори, които си струва да бъдат видени“.

    Сайтът Eurochicago.com е първият с блогова система на три езика

    “Това е една българска медия, създадена още в първата си платформа през 2003 г. Не съм свидетел на самото създаване, тя е създадена от Петър и Петранка Стаматови, руски емигранти в Чикаго, с помощта на приятели и съмишленици. От 2011 г. съм редактор на български език в нея“, разказва още тя в интервю за БНР.

    Интервюто може да се чуе в сайта на БНР ТУК.

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––

     

    ЗДРАВКА МОМЧЕВА СПЕЧЕЛИ ПРЕСТИЖНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА

    .

    Здравка Владова-Момчева. Снимка: radiovelikotarnovo

    Великотърновката Здравка Владова-Момчева, която живее и работи във Великобритания, спечели престижната награда за най-добър сборник/разкази в конкурса “Съвременна българска художествена литература без граници” 2022.

    Той се организира от Администрацията на Президента на Република България и Националния дарителски фонд “13 века България” и в него участват автори от всички общности на българи по света, които са навършили 21 години и са български граждани, постоянно пребиваващи извън територията на България или такива с доказан български произход, с адрес в чужбина.

    Книгата на Здравка Владова-Момчева е озаглавена “Кръстопътища и острови” и съдържа най-новите й разкази от вече над 200-та, които е написала досега. Сборникът е номиниран от Българското училище “Иван Станчов” към Посолството на България в Лондон и “Асоциацията на българските училища в чужбина” ( АБУЧ).

    Тя е и един от авторите, включени в сборника “Шарената сол на планетата“ с творби на български автори от шест континента, чиято премиера е на 6 октомври.

    “Изключително съм благодарна за тази номинация, която беше предприета изцяло по решение на тези две български организации на българите извън нашата родина. Удовлетворена съм, че моят творчески труд, който наистина вече е много обемен, беше оценен от авторитетното жури.

    Тази награда идва в момент, в който всички ние – и българските автори, и българските читатели у дома и по света – имаме нужда да бъдем заедно. Трябва да оповестим, че България не е само географска територия, тя е и духовна. Нейните хоризонти се простират далеч извън границите“, казва тя в ефира на “Нашият ден“.

    Чуйте пълния разговор в звуковия файл ТУК.

    .

    Източник: БНР

    .

  • Следизборни съмнения

    .

    Навремето, преди много години, един от бизнесите на моята фирма беше производство на детски игри и хазартни машини (ротативки). Внасях платки и части от Китай и тука ги сглобявахме. Най-важният момент беше, когато, преди да ги продадем, ги настройвахме. Викахме купувача и му обяснявахме как машината може да дава 25, 50 или 75 % от печалбата. Това зависеше от него. Той само трябваше да стигне до дънната платка и да премести едни ключета.

    Влизал съм в хазартни зали и съм наблюдавал какво става там. Имаше хора, които чакаха с часове и наблюдаваха какво „дават машините“. И, когато няколко часа хора само вкарват пари, а не излиза нищо, те захапват въдицата и започват да играят.

    ТЕ НЕ ЗНАЕХА, ЧЕ СОБСТВЕНИКЪТ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТАКА, ЧЕ КОЛКОТО И ДА ИГРАЯТ, НЕ ЩЕ СПЕЧЕЛЯТ!

    Така умни хора загубваха апартаменти, пари и обедняваха, защото не можеха да проумеят, че не съдбата , а собствениците програмират колко ще получат. А българите са си алчни, винаги използват момента да вземат максимално и така десетки хиляди хора обедняха за сметка на тях.

    Влизайки в залата за гласуване, веднага правя съпоставката с хазартните зали.

    Посрещат те, както в хазартите зали – с усмивка и ти показват една черна машина, в която са скрити черни програми, недостъпни за ума на избирателите. Който е боравил с тях, само той знае каква е истината. Всъщност, единствената истина, която се показва, е: колко са гласували. Тези, които вадят списъците, виждат, че са влезли 205 човека и има 205 гласа, но как точно излизат резултатите, никой не знае.

    А дали е така?!

    Не се ли чувствате измамени – като онези хора, които чакаха много време, за да дойде времето, в което ще спечелят?

    Вадят от едни партии и движения и се дават на други, които са безкрайно компрометирани, но се водят с „евроатлантически ценности“.

    И после ние си казваме, че сме прост народ, за да си избираме такива политици!

    Не ние, друг ни ги избира!

    .

    Симеон Коев

    .

  • Прогнозни резултати от вота в България на днешните парламентарни избори

    .

    Според първите прогнози на агенция „Алфа рисърч“, ГЕРБ-СДС получава 25,5% от гласовете на избирателите в страната, на второ място е „Продължаваме Промяната“ с 19,9%, ДПС е трета политическа сила с 14,4%. БСП е четвърта с 10,2%. „Възраждане“ е на пето място с 10%, следват „Демократична България“ – с 7,9% и „Има такъв народ“ – с 4,2%. Ако резултатът на „Има такъв народ“ се потвърди, в следващото Народно събрание ще има представители на 7 политически сили.

    Бариерата от 4%, според първите прогнозни резултати на „Алфа рисърч“, не преминават партия „Български възход“ – 2,9% и „Изправи се България“1,1%, ВМРО – 0,9%.

    Източник: БНТ

    Според първите прогнозни резултати на агенция „Галъп Интернешънъл“, ГЕРБ-СДС са първи с 24.6%, следвани от „Продължаваме промяната“ с 18.9%, на трето място е ДПС с 14.8%. Следват БСП10.9%, „Възраждане“10.1%, „Демократична България“7.4%, „Има такъв народ“4.6%, „Български възход“4.0%, „Изправи се България“1.2%

    Прогнозата на агенция „Маркет линкс“ дава на партия „Продължаваме Промяната“18,4%, а на ДПС12,6%. Според  „Маркет линкс“, БСП събира 11,2%, „Възраждане“10,4%, „Демократична България“ 9%, а „Има такъв народ“ с 4,2%.

    Цитираните резултати са обявени в 20 часа българско време днес, 2 октомври.

    Избирателната активност на изборите днес е сходна, макар и може би малко по-ниска, с тази на предходните парламентарни избори, проведи през ноември 2021 г.

    .

  • Иван Цанков: Българската общност в Аржентина е лишена от право на участие в тези избори

     

    Под това заглавие на уебстраницата на БНР, Радио България, е публикувано аудио интервю на Миглена Иванова с Иван Цанков, който живее със семейството си в Аржентина от 22 години, но въпреки това казва, че: „Разстоянията и животът на друго място не ни е превърнал в чужденци за България.“

    Това интервю е добре да се чуе от повече хора и заради това го препубликуваме.

    .

    .

    Следва материалът на Миглена Иванова от Радио България.

    Иван Цанков е добре познат сред българската общност в южноамериканската страна като секретар на гражданската асоциация „Българите в Аржентина“. Двамата със съпругата му Аксиния поддържат уебсайта „Los bulgaros – Българите в Аржентина“, интернет телевизия със същото име и интернет радио „Моята България“, чрез които разказват за страната ни на испански език. Тук трябва да кажем, че в Аржентина има голяма българска диаспора, но точният брой на сънародниците ни там не е известен. Предполага се, че са между 50 000 и 150 000 души. Това са българи от първо до четвърто поколение и въпреки че доста от тях трудно разбират или изобщо не разбират български език, с интерес следят случващото се у нас.

    Пред Радио България Иван Цанков споделя, че на всички избори досега семейството му е ходило до урните:

    “За нас е важно да дадем вота си, защото ние не сме престанали да се чувстваме българи, въпреки че сме на друг континент от толкова много време. Активно участваме в живота в България като разпространяваме българската култура тук, на този континент. Освен това следим много повече българската политика, отколкото аржентинската.“

    За съжаление обаче на тези избори българската общност в Аржентина е лишена от възможността да даде своя вот, разказва събеседникът ни:

    “Броят на избирателите от последните избори до сега не се е променил. Но в България това е представено от посолството като липса на интерес за гласуване. Причината е следната: при трите предишни избора посолството се опита в разрез с изборния кодекс да постави в секционната изборна комисия хора, които не са подходящи, които не знаят български език. Това е изрично забранено в чл. 95 от Изборния кодекс, където е казано, че хората в изборната комисия трябва да владеят български език, т.е. не да го поназнайват.“

    Иван Цанков обяснява, че самият той е бил многократно в състава на секционни изборни комисии и от опит знае, че често възникват затруднения в тълкуването на едни или други документи и има нужда от разяснения. „Представете си един човек, който не знае български, как ще се справи с тези документи. Когато хората не владеят езика, те ще са по-податливи на влияние. Естествено, че от посолството ще им помагат, ще им посочват с пръст кое квадратче да задраскат или какво да пишат в изборните документи. Това навежда на мисълта, че може да има манипулации“, подчертава Цанков. Българската общност протестира срещу назначаването в комисиите на хора, не владеещи българския, като през ноември 2021 г. стига до Върховния административен съд. „Той насрочи дело седмица преди изборите. То не се състоя, защото в деня преди датата на съдебното заседание ЦИК промени състава на комисията според закона, т.е. махна хора, които не знаят български. И сега на тези избори посолството, така да се каже, си отмъщава“, твърди Цанков. По думите му посолството не предоставя на българите в Аржентина никаква информация за тези избори:

    “Това посолство не направи нищо, когато беше обявено в България, че ще има избори. Виждал съм съобщения на посолства в други страни с информация, електронни адреси и т.н. Това посолство все едно го няма. На страницата му на сайта на МВнР дори не е упоменато, защо няма да има избори. Ние мислехме, че има някакво забавяне, защото често страната домакин забавя съгласието си за разкриване на секции. Чакахме до последно и трябваше да се обаждаме в посолството да питаме, дали ще има избори. На страницата на посолството ще видите всякаква информация точно сега в изборните дни. Например, как посланикът засаждал дръвчета с други дипломати или почиствал плажове в не знам си кой квартал. Но няма да видите нищо за това, което сега в момента в България вълнува всички, включително и нас тук, нищо че не сме в България.“

    На въпрос доколко адекватни са посланията в тази предизборна кампания и напипват ли кандидат-народните избраници реалния пулс на обществото, Иван Цанков отговаря, че предизборните послания често се разминават със случващото се след изборите, затова ги приема с резерви. „Освен това в тези избори има липса на нови лица. Дори да има нови концепции, това са същите хора“, допълва той. Според него, основният проблем, който пречи на България да поеме напред с едно стабилно управление, е че:

    “Властта продължава да бъде нещо много притегателно за хората. Очакванията на тези, които участват, за най-голямо съжаление са съвсем не да работят за България, да подобрят положението на българите и България да върви напред, а по-скоро нещо доста по-ограничено – как да оправят положението на партиите си или още по-лошо – личното.“

    В условията на настоящата криза акцент в работата на новото правителство на България трябва да е икономическата сфера, за да се изкарат зимните месеци, след което страната ни да продължи напред, смята Иван Цанков от Аржентина.

    Източник: Радио България

    .

  • Конкурс за кратък разказ на Фондация „Елизабет Костова“

    .

    Отворена покана Литература в движение / Fiction in Motion

    .

    Фондация „Елизабет Костова“ обявява конкурс за кратък разказ с висока художествена стойност до 3000 думи, който да бъде пресъздаден в кратък анимационен филм и разпространен в България и чужбина, с цел популяризиране на съвременната българска литература с нови изразни средства. Победителят в конкурса ще бъде селектиран от независимо жури от писатели, визуални артисти и куратори на изкуство.

    В продължение на 15 години водеща цел на Фондация „Елизабет Костова“ е да популяризира съвременната българска литература в англоезичния свят и да създава възможности пред българските автори за обмен, обучение и публикации извън България. Ето защо сега бихме искали да предоставим възможност на съвременните български писатели да представят своята работа чрез изразните средства на анимационното изкуство и така да достигнат нови, неочаквани и по-широки публики.

    Проектът Литература в движение/Fiction in Motion се осъществява в партньорство със студио ROBO LAB, колектив от визуални артисти и аниматори. Реализацията на филма по избрания кратък разказ ще бъде осъществена до месец май 2023 година.

    .

    В конкурса се допускат:

    .

    – оригинални творби (кратък разказ до 3000 думи) във всички жанрове, написани след 1980-та година на български или английски език от български автори;

    – публикувани и непубликувани разкази;

    – утвърдени и дебютиращи автори, включително такива без публикации.

    .

    За да кандидатствате, моля, изпратете Вашето произведение (разказ до 3000 думи на български или английски език) и кратка биография на имейл [email protected] с тема на имейла Fiction in Motion. Ако кандидатствате с публикувано произведение, моля, посочете място и година на публикация. Всеки автор може да кандидатства с едно произведение.

    .

    Краен срок за кандидатстване: 27.10.2022 г. (четвъртък)

    Обявяване на резултата: 11.11.2022 г. (петък)

    .

    Проектът се осъществява с подкрепата на Министерство на културата на Република България.

     

    Източник:

    Фондация „Елизабет Костова“

    .

  • Кина и Петя Бъговски пред EuroTV.meia

    .

    Интервюта на сестрите Кина и Петя Бъговски
    за базираната в Париж EuroTV.media

    .

    КИНА БЪГОВСКА – художник, преподавател в БУ „Джон Атанасов“ – Чикаго:

     

    –––––––––––––––––––––––––––

     

    Проф. ПЕТЯ БЪГОВСКА – музикант, професор по контрабас,
    завърнала се от Финландия и САЩ в Родината:

     

    .

    .

  • Димитър Луджев: Международната ситуация се връща към епохата на Студената война

    .

    В международната ситуация имаме тенденция на връщане към епохата и нравите на Студената война. Това коментира в „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ икономистът Димитър Луджев – един от основателите на СДС, бивш вицепремиер и бивш министър на отбраната.

    По думите му войната в Украйна е продукт преди всичко на конфронтацията, взела връх в света и международната политика.

    „От страна на Русия – смятам, че Владимир Путин загуби всякакво чувство за реалност и очевидно не осъзнава стратегическия провал на неговата политика, която представлява отказ от онези принципи, формулирани от Горбачов за ненамеса във вътрешните работи на други държави, неизползване на военна сила, решаване на международните проблеми с пътя на диалога – всичко това бе зачеркнато с войната в Украйна“, каза Луджев.

    От другата страна – американската администрация и повечето европейски лидери се поддадоха на политиката на конфронтация, коментира още той.

    „Всички споразумения, договорености от 90-те години между Русия и Запада бяха или забравени, или прекратени. Прекратена беше дейността на комитета НАТО – Русия. Не става дума нито за преговори, нито за диалог, нито за дипломатическо решение на конфликта“.

    Според Димитър Луджев, политиката на санкции и на въоръжаване на Украйна от страна на Запада води до много по-големи проблеми за света и разрушаване на световния икономически ред.

    Изходът от войната е ясен – връщане към диалога. Трябва да се възстанови диалогът между НАТО и Русия, категоричен е Луджев.

    „Да се спре разширяването на НАТО на изток, Русия да се изтегли от окупираните територии от Украйна – Украйна да изпълни задълженията си по Минските споразумения, да създаде нова конституция и да изгради федеративен принцип с почти пълна автономия на отделните области и региони.“

     

    Източник: Vtorifront.bg

    .

  • „Галерията на сърцето“ отвори пътища между „тук“ и „там“

     

    Посмъртно издадената книга на Марин Бодаков „Галерията на сърцето“ (изд. „Точица“, Издателство за поезия „ДА“, 2022) бе представена в София на 24 септември. На премиерата в салона на Театрална работилница „Сфумато“ се събра многобройна публика от приятели и ценители на поезията.

    .

    .

    За книгата и поезията на Марин говориха Силвия Чолева, съпругата на поета Зорница Христова и др. Събитието породи наситена с особена емоционалност атмосфера.

    .

    .

    Ето какво написа след събитието Зорница Христова:

    Благодаря Ви. Вие сте празник в онзи висок, прастар смисъл на думата – разтваряне на небесата, внезапна проходимост между тук и там…

    .

    .

    Част от нещата, които имах да кажа снощи:

    Мисля, че и на Марин би му харесало, въпреки че очаквам да се смее някъде, как ненадейно се е оказал институционализиран в дебеличък том събрани стихотворения. Впрочем, сигурна съм, че се смее, защото преди три години пусна следния ироничен статус:

    „Понеже установих, че тази есен се навършват трийсет години от първата ми публикация, в „Родна реч“, смятам, че това събитие трябва да бъде порядъчно ознаменувано с ред прояви: Научна конференция „Марин Бодаков – син на своя народ, син на своето време“; сборник със спомени за юбиляра “ Мислете за мен като за въздух (под налягане)“; пълни събрани съчинения под редакцията на жена ми; бюст-паметник в Борисовата градина, до Нешо Бончев; връчване на нотариален акт за 3 кв.м. на Алеята на великите българи…
    Моля националният комитет по честванията да бъде сформиран своевременно. Смятам, че едно априлско-ноемрийско сърце е заслужило отдавна това признание за усилията си като Белчо и Сивушка на литературната нива.“

    .

    .

    Значи, ако има причина да бъде толкова насмешлив към всякаква литературна институционализация, тя е, че институционализацията те прави употребим. Няма да давам примери с нашите литературни колоси, а ще се върна към думите на Марин на премиерата на Бей Дао, един китайски поет, чиито стихотворения обърках с тези на Марин, когато ми ги чете една вечер. Та на премиерата Марин каза, че Бей Дао пишел така, че никой да не може да превърне стихотворенията му в лозунги – нито управляващата китайска върхушка, нито сегашните дисиденти, които неизбежно ще дойдат на власт след нея. Защото лозунгът е нещо, което се поддава на мигновен прочит. Тези стихотворения отнемат време, въпреки краткостта си. И можеш да ги четеш единствено сам. И да събудиш жена си в пет часа сутринта с думите: „Бей Дао е голям поет”.

    .

    .

    Но да се върна на неупотребимостта. Мисля, че най-сериозната критика, която Марин е вземал присърце по отношение на стихотворенията си, беше от неговия обичан приятел Грец. Грец му беше писал, че трябва да се заеме с по-социална поезия, като на Пазолини. Действително, при все огромната социална ангажираност на Марин, не само в популярните протести, а и с всякакви каузи, от съдебната система до ромското здраве и какво ли още не, тя като че ли не прониква в поезията му. Няма да видите стихотворение за инфлацията. Нито днес би написал за мобилизацията в Русия. Защото тази поезия не е обществена, а общителна, идва да извести несъобщимото, да простре думи като пране от човек до човек, да даде глас на необитаемите места. И това, струва ми се, я прави обществена в по-висок смисъл. Но, да, политически неупотребима.

    .

    .

    Ще завърша, като обърна внимание на стихотворението, чието заглавие е и заглавие на този сборник. То е едно от най-оптимистичните, които Марин е писал, въпреки че в него става въпрос за пренасяне на скулптури в дъжда, за отчетливи признаци на провал, за подхлъзване, за горския лед, който прониква под кожата, за натежалата до пръсване случайност. Но то е не само апотеоз на ненужното поведение (по Катя Йосифова). И не е оптимистично само заради последния си ред, който за малко да бъде заглавие на сборника, „Но красотата се разраства”. А и заради своето начало. Вслушайте се отново – двама другари пренасяме скулптури в дъжда.

     

    .

    Двама другари. Благодаря Ви, че сте тук.

    .

    .

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

    Бел. ред.: Снимките, използвани в публикацията, са на Яна Лозева. Взети са от ФБ страницата на Зорница Христова. Още снимки от събитието – тук.

    .

  • Българската общност в Молдова отбеляза Независимостта на България

    .

    Ирина Богоева, БТА

     

    Българската общност в Молдова отбеляза 114 години от обявяването на Независимостта на България. Пред Паметника на българските опълченци в Кишинев се събраха представителите на българското посолството, ръководители и членове на различни български обществено културни и образователни организации. Учениците от Българския лицей „Васил Левски“ в Кишинев дадоха начяло ня проявата, като разказаха за събитията от 1908 година и изпълниха български народни песни. Поздравителна реч произнесе посланикът на България в Молдова Евгени Стойчев, който отбеляза историческата значимост на деня 22 септември за българския народ.

    „Нека всеки от нас почувства в сърцето си значението и смисъла на епохалното събитие от преди 114 години, довело до провъзгласяването на Независимостта на България. Нека бъдем достойни и горди българи да следваме завета на онези велики наши сънародници, оставили неизличима следа в българската история“, каза Евгени Стойчев.

    Председателят на Научното дружество на българистите в Молдова, доктор на историческите науки Иван Думиника, разкри участието и ролята на министър-председателя на Княжество България Александър Малинов, който е от бесарабско-български произход, в подготовката за обявяване на Независимостта на България. Историкът обясни на присъстващите, защо тази дата трябва да се отбелязва пред Паметника на българските опълченците в Кишинев. С поздравителен адрес към българите се обърна и председателят на района Тараклия Иван Паслар.

    Тържественото събитие завърши с церемония по полагане на цветя в чест паметта на всички, които допринесоха за Независимостта на България.

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    .

    ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

    .