Всички авторски страници

Авторски

• Чуждите медии: Правителството на Орешарски беше катастрофа

  България е в системна криза, 14-месечното управление на Орешарски беше фиаско, страната загуби цяла година – такива изводи четем в коментари в немскоезичната преса по повод оставката на българското правителство, информира Дойче Веле.

  

  „Повече от година демонстрантите всяка вечер минаваха покрай Министерския съвет и Парламента и с призива „Оставка! Оставка!”, който от сряда вечерта вече звучи така: „Победа! Победа!”, пише Франк Щир в кореспонденция за австрийския „Винер Цайтунг”. Според автора изминалата година е била загубена за България, защото ситуацията в парламента беше патова, а това блокираше нужните реформи в здравеопазването, образованието и администрацията.

  В друга публикация на същия автор в германския „Тагесшпигел” четем: „Не е ясно дали политическата стагнация ще бъде преодоляна с парламентарните избори на 5 октомври. Според допитванията ГЕРБ може отново да стане най-силна партия, следван от социалистите и ДПС. Както и на европейските избори, „Атака” може да не прескочи изборната бариера, а на нейно място в парламента навярно ще влезе една друга партия – „България без цензура“ (ББЦ) на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Тази партия се финансира от Цветан Василев, шеф на закъсалата КТБ, и се смята за „проект на политическото инженерство” в преследването на чисто властови интереси. Сценарият, който прогнозират социолозите, не дава надежди за демократична пролет в България. Банковата криза през юни, когато разтревожените вложители щурмуваха КТБ и още една банка, показа колко крехка е прехвалената през последните години българска финансова стабилност. А тя е само един от многобройните фундаментални проблеми на балканската страна, за чието решаване е необходимо дееспособно правителство”, четем в тази публикация.

  Ипотеката на Орешарски

  Сходни акценти поставя и Маркус Бернат в коментара си в австрийския „Дер Щандарт”: „Четиринайсетте месеца на коалицията в България бяха фиаско. Не толкова за обеднялото мнозинство в страната, което получи някои дребни надбавки – повече пари за самотните майки, известни отстъпки в сметките за ток. Повече социална политика от това няма как да се води в една страна, където и до днес се размахва антикомунистическата бухалка. Правителството на експерта Пламен Орешарски беше катастрофа най-вече за икономиката и за институциите в еврочленката България. Оставката и предсрочните избори през октомври няма да сложат край на продължаващата от началото на 2013 година нестабилност в България. Страната е затънала в системна криза и трябва да започне наново да изгражда своята демокрация. Орешарски оставя респектиращ списък от стари и нови ипотеки: затънал в дългове енергиен сектор, Южен поток, една банка с липсващи милиарди, олигарха Пеевски и неговите кукловоди, незадоволителната реформа на избирателното право, свиващите се инвестиции. Но в тунела се вижда и светлинка. Гражданското движение срещу Орешарски няма да остави на мира и неговите правоприемници – то ще притиска и тях за повече прозрачност,” пише Маркус Бернат.

  Какво ще стане с проекта „Южен поток“?

  .

  В кореспонденция от София Михаел Мартенс от „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише: „В началото беше едно кадрово решение – кабинетът на Орешарски се опита да назначи за шеф на тайните служби 33-годишния медиен бос и бизнесмен Делян Пеевски. Олигарсите като него не са особено по вкуса на българите, но Пеевски, който членува в избираната главно от турци и мюсюлмани партия ДПС, е особено ненавиждан. За длъжността шеф на тайните служби той не притежаваше никаква квалификация, а номинацията му дойде в резултат от тайни договорки между двете партии в коалицията. След европейските избори „партията на турците” се дистанцира от БСП, а разпадът на коалицията се ускори и от юнската банкова криза, разпалена от „сблъсъка на олигарси” с участието на Пеевски – криза, която беше овладяна с цената на големи усилия. По политически причини забуксува и московският газопроводен проект „Южен поток”, който трябваше да мине през България и се подкрепяше най-вече от БСП – партия, открай време клоняща към Москва, когато става дума за пари.”

  Ще се промени ли нещо?

  Накрая авторът, който е добър познавач на България, прави едно горчиво-саркастично обобщение: „Дали всичко ще продължи по старому? Безспорно е едно: през 2007 година България влезе в ЕС като най-бедната страна-членка и седем години по-късно все още е най-бедната. Страната може да се придвижи нагоре в класирането в един-единствен случай: ако ЕС приеме Албания, Косово или Босна и Херцеговина.”

   

• Пеевски: Станишев, Местан и Орешарски ме подкрепиха за шеф на ДАНС

  С Цветан Василев бяхме приятели, той помогна за бизнеса с вестниците

  

  Лидерите на БСП и ДПС и премиерът Пламен Орешарски подкрепиха кандидатурата ми за шеф на ДАНС и това се видя при гласуването в парламента, обяви Делян Пеевски в интервю за вестник ”24 часа”, публикувано в събота. Депутатът от ДПС обаче отново избягва от директен отговор на въпроса ”Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”. Той казва единствено кой е ”подкрепил” негова кандидатура, а не кой я е предложил.

  Иначе Пеевски не приема да бъде свързан с задкулисието в България. В своя защита той посочва възрастта си.

  ”Бил съм непълнолетен в периода 1997-1999 година, когато се извърши мащабната приватизация. Именно тогава се образуваха икономическите кръгове, които днес наричаме „задкулисие“ – разбира се, заради справедливото усещане на българските граждани, че приватизацията не бе съвсем почтена. Къде са тези играчи сега? С тях никой не се занимава. Истинското „задкулисие“ се скри на топло зад корпулентната ми фигура”, посочва депутатът от ДПС.

  Той казва, че ролята на ”супервлиятелен човек” му е била отредена от медиите в България, което сега помага на много хора да си оправдават неудачните решения с него. ”Вярно е, че моята фигура позволява зад нея да се скрият доста хора, но аз знам какво правя и не се срамувам от него. Ако моят грях е, че съм по-едър като 1/3 от българите, приемам вината, че не мога да се справя с този проблем”, казва Пеевски.

  Бяхме близки приятели с Цветан

  ”С Цветан Василев дълги години бяхме приятели. Запознахме се през 2002 г. Той бе и партньор на моето семейство в бизнеса. Закупихме вестниците „Телеграф“ и „Монитор“ с кредит от КТБ, в началото Василев имаше процент в нашите фирми. След това остана съдружник в бизнеса с имоти, който започнахме със закупуването на ИПК „Родина“, където имахме идея да построим бизнесцентрове. По-късно семейството ми продаде участието си в бизнеса с недвижи имоти. Моята майка го консултираше при покупката на ТВ 7. Николай Бареков познавам от много години, но в момента не поддържам никакви контакти”, разказва Пеевски за друга голяма тайна – отношенията му с банкера Цветан Василев.

  Пред медиите Цветан Василев винаги е твърдял, че няма нищо общо с медийния бизнес на Ирена Кръстева и Делян Пеевски и че не имал процент от бизнеса му. Той дори писа до Европейската комисия с настояване Брюксел да разсее съмненията, че говори за него в някои от своите доклади. От твърденията на Пеевски излиза, че Василев е имал доста сериозна роля в медийния бизнес на семейството.

  Депутатът от ДПС разказва още, че отношенията му с Цветан Василев са се влошили, защото е имало разминаване на житейските им проекти. Пълното прекратяване на контактите помежду им е било, когато Пеевски бил разбрал, че хора, представящи се от името на банкера, искат да платят сериозни суми, за да го следят.

  ”Ние с Цветан обсъждахме заедно много неща през тези години. Започнахме обаче да се разминаваме за пътя, по който трябва да вървим. За себе си аз избрах да остана политик и да бъда с моята партия ДПС. Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата, защото като много българи не одобряваше управлението през последните години на различни политически сили – леви, десни, царисти. Според него държавата имаше нужда от нови политически проекти. Ето тук се разминахме. Аз дори бях прекратил своите контакти с Цветан, когато разбрах от охраната ми, че хора, представящи се от негово име, искат да заплатят сериозни суми, за да бъда проследяван. Не го попитах защо, защото нямахме комуникации. От охраната ми предупредиха правоохранителните органи. Останало го знаете”, казва Пеевски.

  ”Останалото” започна с сигнал до прокуратурата, че Цветан Василев е поръчал убийството на Делян Пеевски. Незабавно бяха арестувани трима души, но после бяха пуснати от съда заради липса на доказателства. Този сигнал и действията на прокуратурата срещу мажоритарния собственик на Цветан Василев предизвика паника сред вложителите на КТБ и банката бе поставена под особен надзор от БНБ на 20 юни.

  Междувременно Цветан Василев на свой ред пусна сигнал, че Пеевски му подготвял убийството. Проверката и на този сигнал не доведе до нищо.

  Сега Пеевски казва, че в решението на прокуратурата за прекратяване на проверката за убийството му е видял ”интересни факти”. Според депутата тези факти потвърждават данните за проследяване и подготовка за убийство и затова е обжалвал решението на прокурора да прекрати проверката.

  Знам за Цветан от кръга ”Капитал”

  Делян Пеевски отрича да е създал истерията около КТБ с медиите си. Той казва, че единствено е отишъл в следствието да даде показания по сигнала на ”Протестна мрежа”.

  ”(Там) попитах публично, пред медиите къде е Цветан Василев, за да даде отговор как са отпуснати над 1 милиард лева на свързани с него фирми, защото тези пари са на вложители на КТБ”, казва Пеевски и допълва, че знае за това от публикации във вестник „Капитал“ още през 2011 година.

  През това време медиите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски точно започваха войната си срещу т.нар. от тях ”кръг Капитал”. Депутатът от ДПС казва, че е питал Цветан Василев дали публикациите на ”Капитал” са верни, а той му отговарял, че ”атаки на кръга “Капитал” срещу него”. Явно Пеевски му е повярвал, защото медиите му громяха години наред всичко свързано с издателската група на ”Капитал”.

  Пеевски казва, че няма интерес от рухването на КТБ, а ”Булгартабак” не е негов и си има публични собственици.

  В отговор на въпрос защо неговите вестници изведнъж са станали много активни по темата КТБ, Пеевски казва: „Аз говоря за много медийни митове днес. Един от тях е, че банка се убива с вестници. Може би тези вестници закъсняха с истината за тази банка, която от три години се появяваше в други медии”.

  Много пътувам и затова не ходя в парламента

  ”Приемам критиката, че не ме виждате в парламента. Аз много пътувам в районите, където съм избиран, и много помагам на тези райони:”, казва Пеевски в отговор на въпрос защо не ходи на работа.

  По темата за неговите контакти с други политици той казва: ”В момента нямам отношения със Сергей Станишев и Бойко Борисов. С лидера на БСП съм имал контакти като коалиционен партньор и член на неговото правителство – бях зам.-министър. По времето на премиера Борисов сме имали срещи по теми, свързани с регионите, в които ДПС има подкрепа. Сега нямам контакт с него. Лютви Местан е моят партиен лидер. Виж, с него общувам редовно”.

  Източник:  Mediapool

   

• Октай: Селската мома ДПС се оказа обикновена проститутка

  …за власт и рахат ляга с всеки

  .

  Осман Октай пред Faktor.bg

  .

  Ръководството на ДПС за пореден път доказа, че не е самостоятелна и свободна политическа партия, а зависима от волята на сутеньорите си – задкулисните обръчи от фирми и бивши офицери от ДС (ДАНС). Преди още да са консумирали официалния развод с БСП, с които бяха в социално-либерален брак от 14 години, шайката на Доган бързо се преориентира към силните на деня и бъдещите победители. Хората на Лютви Местан заеха удобната поза – партер, още преди да са сменили от леглото чаршафите, в които се въргаляше разгулно старата червена дама.

  Само преди няколко месеца Местан и Станишев се целуваха публично по софийските площади, но явно Лютви е разбрал, че Сергей не е достатъчно мъж, и затова е привлечен от покорителя на женските сърца Борисов. Странното е, че шефовете на ДПС забравиха, че до вчера се заканваха на Бойко Борисов и ГЕРБ, показваха мускули и демонстрираха арогантна сила. Йордан Цонев крещеше от трибуната на парламента: „убийци” и „мутри”. Христо Бисеров се заканваше да вади болезнено зъбите на герберите, а нароченият за шеф на ДАНС Пеевски обещаваше с нетрадиционни методи да постави на мястото им Цветанов и Борисов.

  Къде се изпари мъжеството на ДПС

  след оставката на кабинета? Босовете на Доган вече се държат като обикновени шушумиги. В посланията си Лютви Местан декларира от парламента, че ще подкрепят винаги бъдещите управляващи и ще им бъдат на разположение. Известният финансист Данчо Ментата, който трябва да носи наказателна отговорност за проваления бюджет, като шеф на едноименната комисия в НС, днес подкрепя радушно и сервилно исканията на ГЕРБ за промяна на бюджета, въпреки несъгласието на брачния си партньор. Ментата се завъртя на 180 градуса и в позициите си за БНБ и шефа й Искров. До преди дни беше вносител на репресивния закон, предвиждащ затвор за говорене срещу банките, а днес вече е готов да подкрепи смяната на Искров. От месец е замълчал и Пеевски, а цялата му медийна империя е също в поза „партер“ и отново се опитва мазно и коварно да ласкае Борисов и ГЕРБ. Проблемът е, че тези хора просто имат престъпно, извратено мислене – да са мили с победителите и

  свирепи и арогантни с всички, които не са на власт

  Сегашното ръководство на етническата партия доказа за пореден път, че винаги са били обикновени страхливци, но вождът им Доган се е изживявал като мъжкар и мачо, който дори ревнуваше проститутките, които сядаха на масата му. Поне така е искал да го приемат околните, като компенсация на комплексите му за 100% мъж. Логичен е въпросът – дали промяната в поведението на шефовете от ДПС става със съгласието на Доган? Ако е така, то изводът е само един – повелителят на „Боянските сараи” е в трудна ситуация и е готов на всякакви унижения, за да запази позиции. Доган е в тежка изолация и предчувства заплахи за личната си сигурност и финансово бъдеще. Няма друго обяснение за лакейското поведение на Местан, Ментата и компания. Но то е измамно и много коварно.

  Борисов е опитен играч и знае какво се крие зад сълзите на селската мома. Днес Бойко е в известна степен отмъстен – има привилегията да се кефи, гледайки как влюбените до вчера сами си въртят мръснишки номерца.

   

• Обръщение на Протестна мрежа към свободните граждани

  

  Цяла година викаме на площада „КОЙ?“

  Управниците не посмяха да отговорят. Бягаха през задните входове. Отчитаха се на господарите си, но не се изправиха лице в лице с протестиращите. Барикадираха се в парламента и днес ходят с въоръжена охрана.

  Ние знаем КОЙ причини това.

  Страната се управлява с тефтерчета и заповеди, медии-бухалки мачкат всяко гражданско усилие за промяна, мафията си е стиснала ръцете с политиците.

  Пред очите ни се срива пирамидата – банка-медии-политическо влияние. Но решения няма. Защото тези, които са част от проблема, не могат да бъдат част от решението.

  Моделът КОЙ не е разграден – той действа и се готви да функционира и след изборите.

  Така повече не може! Казаха го студентите, преподавателите, казаха го всички свободни граждани, които протестираха. Наше гражданско право и дълг е да се защитим от произвола.

  НИЕ можем да разградим модела.

  НИЕ срещу КОЙ. Гражданите срещу мафията.

  Протестна мрежа призовава всички български граждани да подкрепят усилията за превръщане на България в нормална държава, която да служи на своите граждани, а не на мафията.

  Протестна мрежа ще обедини усилия с всички отделни граждани, неправителствени организации или политически партии, които застават на страната на хората и срещу КОЙ.

  Време е да покажем, че сме много и това да върне енергията и вярата на българите.

  НИЕ ще отстраним КОЙ.

  НИЕ сме и протестиращите по площадите, и недоволните пред телевизора, и усърдно работещите, и честните хора от институциите, принудени да търпят мафиотизацията.

  Има прокурори, полицаи, данъчни инспектори, хора, защитаващи националната сигурност, които знаят мръсните тайни – могат да действат и трябва да го направят, за да се освободи страната от тежкия захват на самозабравилата се върхушка.

  Има много достойни съдии и членове на регулаторни органи, журналисти, учители, лекари, предприемачи, професионалисти – хора, които работейки, всеки ден се сблъскват с несправедливостта и произвола.

  Обръщаме се към всички вас: Действайте! Без страх и съображения. За да можем да гледаме децата си в очите.

  Протестът демаскира модела КОЙ . Сега трябва да изтръгнем държавата от него. Продължителни и настойчиви усилия са нужни от хората в институциите, от гражданите, които изгониха тази власт, от всеки, който иска бъдеще тук.

  Ще направим всичко по силите си, за да се свържем с всеки, които иска да противостои на модела „КОЙ?“ и да присъединим усилията му към мрежата на непримиримите. Тези, които отстояват България като неразделна част демократична и свободна

  Европа и в която има:

  • върховенство на закона, разделение на властите, силни институции;
  • независимо и отчетно правосъдие, освободено от диктата на партийни квоти и прозрачно за гражданите;
  • политическо представителство на интересите на гражданите, не на обръчите от фирми и олигархията– пречупване на корпоративната стратегия на партийните върхушки;
  • справедливи правила за излъчване на почтени магистрати и членове на регулаторни органи, с гръбнак да излязат фронтално срещу мафията и монополите;
  • прозрачност в собствеността на медиите и премахване на концентрацията в сектора;
  • управление на светло – всеки договор за публични средства трябва да е достъпен в интернет и да подлежи на обществен контрол;
  • условия за инициативните и предприемчивите – да бъдат свободни да създават, без бюрокрацията и монополите да ги задушават.

  Днес призоваваме всеки, който може да допринесе това да се случи – изправи се там където си и го отстоявай!

  Партии, групи за натиск, неправителствени организации и отделни граждани да изградим национална мрежа на гражданите срещу мафията за демонтиране на модела КОЙ и да преосновем България.

  Протестна мрежа, 24 юли 2014 г.

• На Орешарски още му е рано да отговори на въпроса КОЙ

  Орешарски на сбогуване: „Рано е още“ да кажа „кой предложи Пеевски“

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  В качеството си на премиер в оставка Пламен Орешарски за пръв път даде по-различен отговор на въпроса, който беляза неговото неговото управление – „Кой предложи Пеевски?“. Досега той винаги се измъкваше с реакции от типа: „Разбирам, че рационалните въпроси са приключили“. Минути след като парламентът гласува оставката на кабинета, Mediapool отново зададе въпроса „Кой“ и – за изненада – Орешарски отвърна: „Рано е още“.

  След приключването на брифинга Полина Паунова от Mediapool подари на Орешарски личната си значка с надпис „Кой“ – да му напомня, че дължи такъв отговор.

  Преди това Орешарски призна, че настоящата оставка е предопределена от развитието на взаимоотношенията между двете парламентарни групи, подкрепящи неговото правителство. Както е известно, отношенията между БСП и ДПС се влошиха след провала на социалистите на 25 май. Това съвпада с разрива в групировката около Корпоративна търговска банка (КТБ),който ескалира до невиждан скандал и уреждане на взаимоотношения между депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия му съдружник Цветан Василев, собственик на КТБ.

  Подалият оставка премиер припомни, че беше постигнато политическо споразумение при президента за предсрочни парламентарни избори на 5 октомври и за назначаване на служебно правителство на 6 август. Ние спазихме това споразумение, оставяйки на президента достатъчно време, за да свърши всички необходимо за целта, каза Орешарски.

  „Дойде времето, когато разбрах, че не мога да си върша работата“ и по тази причина подавам оставката, добави той.

  Орешарски каза, че е поканен на конгреса на БСП в неделя, но има време дотогава и ще си помисли дали да присъства.

  Според неофициални информации отношенията между него и социалистите са обтегнати от доста време, което пролича и в разминаването по редица въпроси, като например за номинирането на български еврокомисар. БСП енергично се съпротивляваха срещу кандидатурата на Кристалина Георгиева и се опитваха да наложат външния министър Криситан Вигенин или друг свой представител.

  На последното си редовно заседание в сряда обаче правителството не взе решение за номинацията, оставяйки това за служебния кабинет. Въпреки твърденията на социалисти, че макар на срещата на лидерите на ЕС Орешарски да е издигнал Кристалина Георгиева, това не е негова номинация, нито на българското правителство, премиерът в оставка заяви: „Винаги стоя зад своите решения. Стоя зад кандидатурата на Кристалина Георгиева за върховен представител по външните отношения“.

  Запитан дали е имало натиск да бъде предложен Вигенин, той не отговори директно, но каза, че еврокомисарят е политическа номинация, за която се изисква съгласие, а такова нямало.

  Не очаквах, че мандата ще бъде лесен. Оказа се по-труден от очакванията ми, но съм благодарен, че имахме възможността да работим в интерес на хората, каза още Пламен Орешарски пред репортери.

  Преди това той заяви от трибуната на парламента: „Поех нелека задача – да оглавя правителство без подкрепа. Работихме в най-сложната политическа среда в новата ни история. Ръководихме се от интереса на хората, въпреки съпротивата, която срещахме всекидневно. Постигнахме добри резултати“.

  Той отчете, че всички бизнес индикатори са отбелязали подобрение от края на миналата година до май тази година, като някои от тях са минали нивата от предкризисната 2008 г. Орешарски отчете и крачка напред по отношение на доходи, пенсии и социални програми, която е била най-съществената от 2009 г. насам, както и че има нови 40 000 работни места в реалния бизнес.

  Той благодари на всички, които са подкрепяли кабинета и на онези, които не са го подкрепяли заради градивната критика.

  „Освен като добри колеги, винаги съм гледал на всички вас и като представители на огромното мнозинство български граждани, които въпреки своите политически различия имат поне една обща цел – да живеят в по-добре уредена държава. За мен беше чест и отговорност да работя за тази цел”, завърши Орешарски, обръщайки се към народните представители.

  По-късно пред журналисти в кулоарите на парламента Пламен Орешарски заяви, че що се касае до КТБ, той не вижда какво отношение може да има едно правителство към лошото финансово състояние на една банка или по-скоро към слабата й ликвидност.

   

• Орешарски даде дългочаканата оставка. Парламентът приключва на 6 август

  Министър-председателят Пламен Орешарски подаде оставката на кабинета в Народното събрание.

  

  Пресцентърът на Народното събрание е упълномощен да информира, че в деловодството на Народното събрание в 17.59 часа на 23 юли 2014 г. е постъпила оставката на оглавяваното от министър-председателя на Република България Пламен Орешарски правителство, съобщиха от пресцентъра на парламента.

  Предстои оставката да бъде включена в дневния ред на Народното събрание и да бъде подложена на гласуване в пленарната зала от народните представители.

  Парламентарната група на ГЕРБ ще се регистрира в пленарна зала, за да гласува оставката на правителството

  „При всички положения това събитие го чакахме година и три месеца, така че ще се регистрираме, за да гласуваме оставката на правителството“, заяви за Агенция „Фокус” народният представител от ПГ на ГЕРБ Десислав Атанасова.

  „Не знам дали ще има дебати или не. Надявам се, че ще бъде включена като точка първа и единствена в дневния ред”, добави Атанасова.

  Протестиращи в столицата скандират „Имаме оставка”

  Протестиращите в центъра на София скандират „Имаме оставка”, „Имаме победа”, „Честито”.

  Събралите се на пл. „Независимост” към 18:30 ч. бяха около 150 души и чупеха орехи.

  Полицейското присъствие в района беше засилено. Затворено беше движението по бул. „Цар Освободител” в едната лента – посока Министерски съвет – Народно събрание.

  Протестиращите се опитаха да премахнат металните заграждения пред Министерски съвет

  По-късно полицейското присъствието в района на пл. „Независимост” се засилваше, както и броят на протестиращите.

  Събралите се граждани замерваха сградата на Министерски съвет с домати и скандираха „уволнение”.

  Движението на пл. „Независимост” беше блокирано.

  Протестното шествие в столицата потегли към Народното събрание

  Изцяло беше блокирано движението по бул. „Цар Освободител”, полицейското присъствие беше засилено.

  Източник:  Dir.bg

• Америка беше надежда. Сега е друго

  Интервю на Калина Андролова с д-р Николай Михайлов,

  Gotoviproekti.eu

   

  

  – КАКЪВ Е ТОЗИ ОСОБЕН ПУБЛИЧЕН КОНФЛИКТ МЕЖДУ РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ, ОБОСТРИЛ СЕ НАПОСЛЕДЪК В НАШАТА РОДИНА? НЕ ЗВУЧИ ЛИ ТВЪРДЕ ПРОВИНЦИАЛНО? КАКВО Е РУСОФОБИЯ У НАС, КОИ СА РУСОФИЛИТЕ?

  – Този сблъсък има един дълбок и един конюнктурен смисъл. Първо, за второто. Десните или тези, които наричат себе си десни, се нуждаят от враг. И тъй като идеологическият сблъсък между сините и червените е загубил острота, налага се да се потърси враг. По въпросите на управлението (сините и червените) са практически неразличими, притиснати от обективната принуда на неизбежните решения. Дясната изключителност не може да бъде защитена на територията на управлението. Не съществува експертен патос, но съществува русофобски патос. Русофобията е великолепен шанс за стряскане на одрямания електорат. Комунистическата заплаха е преобразувана като руска заплаха. Търси се враг, по-убедителен от Мая Манолова. Десницата актуализира русофобията като резервен репер, това се случва. Тази фобия обаче става само за вътрешноведомствена употреба, нацията не разбира тази фиксация и няма да я приеме, защото тя има отвлечен и леко маниакален характер. Нека добавя, че русофобският патос съдържа и един допълнителен мотив, а именно, че набавя външна значимост. Ключовите русофобски фигури изпускат ритмично към щабквартирата потвърждения за лоялност в ритъма на глобалната пропаганда. Знаят какво трябва да се говори и кога да се каже. Клакъорството е професионално. Когато умен човек говори глупости с постоянството на програмиран, става ясно, че е програмиран. На каква цена? Не знам.

  Едва от учредяването на СДС насам Русия не е проблем. Става дума за дълга история, както е известно. От абдикацията на Александър Батенберг до съветските танкове и до Радан Кьнев, ако това не ви разсмива. Има какво зло да се каже за руската имперска политика, но то не се дължи на обстоятелството, че Русия е зла, а че е империя. Образът на Русия се двои в официалното българско самосъзнание, но дълбоко в националната ни свяст Русия е освободителка. Това ми се струва безспорно. Захари Стоянов, който не е никакъв русофил, казва, че името Русия е произнасяно по онова време като второ по святост след името Христос. Ex Oriente lux. От Изток е светлината. Възможен ли е дядо Вазов без любовта към Русия, без руската освободителна мисия? Едва ли. Припомням, че връзката между България и Русия е духовна, и ако не се ужасявате от думата – мистична. Верова и кръвна. Банално, но истина. Тази връзка изтънява за новите поколения, но все още е жива. Народите помнят по-дълго, отколкото подозират

  – РАЗГРАНИЧАВАНЕТО НА РУСКО И СЪВЕТСКО НЕ Е ЛЕСНА ЗАДАЧА.

  – Не подценявам сериозността на този въпрос. Солженицин твърди, че руският комунизъм е вносно явление, импортна стока. Ричард Пайпс, авторитетен изследовател на руската революция, настоява, че руският комунизъм е автохтонно явление. Съществува история или ако предпочитате, конспирология, отнасяща се до Ленин и внасянето му от Запад в пломбиран вагон. Едно е безспорно, комунистическата идеология е европейски феномен, една от трите конкурентни идеологии на модерността, наред с фашизма и либерализма. Какво прави в такъв случай една изрично западна идеология на руски терен? Не в страна с развит фабричен пролетариат, а на терена на изостанала аграрна държава? Нямам компетентност да обсъждам историята на руската революция, но в симбиозата на Ленин и Маркс се крие загадката на особено сродство. Срещата на марксисткия утопизъм с руската есхатология произведе болшевишкия бунт и сталинската империя. Руската история е райско мечтание и апокалиптичен ужас. Екзалтация и разточителство на човешки живот.

  Най-изразителното нещо, което съм чувал за краха на съветската империя, принадлежи на писателя Александър Проханов, един пасионарен руснак, председател на консервативния Изборски клуб. На въпрос защо рухна съветската империя, отговоря така: „Защото се раздвижиха костите в Сибир”. Ето момента на ужас. Не ми се иска да повтарям клишетата за руския духовен тип, но е добре да си припомним Бердяев, защото думите му имат характера на инструктаж, включително и по българския въпрос: руският човек може да бъде само светец или разбойник, но никога порядъчен. Буржоазният регламент е за джентълмените във фрак. Търси се екстаз и в двете посоки – на доброто и на злото. Екстазът е важен, методът е вторичен въпрос. Стабилизацията в средната буржоазна възможност не е интересна. Русия не е избор според размера на българския човек.

  Съществува фундаментално единство на руската история, независимо от нейните перипетии и идеологически несъответствия. Базисна консервативна интуиция. Една от основните задачи на Изборския клуб, за който споменах, е да изработи доктрина на помирението между частите на руската история, между белите и червените. Кремъл днес е комбинация на имперски романовски стил и сталински класицизъм. Путин е хибрид, двусмислица и намек. Солженицин призова руския народ да се покае, за да се помири, той вярваше в това, което сам наричаше традиция на всенародното покаяние. Разкая се с хистерични обертонове знаменитата интелигенция от либералното прозападно крило. Разкая се и презря страната. Днес я наричат пета колона. Руската провинция е в покой. До следващото „раздвижване”

  – НЕКА ПАК ПОВТОРИМ ЗА РУСОФОБСКИТЕ НАСТРОЕНИЯ У НАС. САМО АНТИСЪВЕТСКОТО ЛИ ГИ ПОДХРАНВА?

  – Който няма кураж, трепери, който има – мисли, фобиите са за лечение. Опитах се да кажа нещо за българската привързаност към Русия, извън просъветската носталгия на третата възраст и евразийския интерес на по-младото поколение, доколкото го има. Най-дълбоката връзка е в православното вероизповедно единство, руската култура и възрожденския освободителен мит. Това е общо място. Възражението, че всичко това е минало, не ми се струва валидно. Определящите влияния са живи в архаичната памет, в колективния несъзнаван пласт. Русофобията има собствена валидност с позовавания на националния интерес и изброяване на исторически поуки. Тази позиция не може да бъде априорно дисквалифицирана като банален антикомунистически предразсъдък, какъвто за съжаление много често е. Големите народи покоряват, малките се борят за самостоятелност с компромиси и жертви. България стартира свободното си историческо битие с нещо като превод на белгийската конституция и мечта за дребно буржоазно осъществяване по мярата на българския човек. България няма да се хвърли в прегръдката на руската мечка, защото няма да е себе си в тази прегръдка. Една част от българите преживяват Русия като перманентен риск от поглъщане. Ото Ранк, един от учениците на Фройд, нарича това страх от смъртта, страх от загуба на индивидуалност, от поглъщане. Външните преживяват Русия амбивалентно като привличаща бездна. Най-силно уплашените са най-силно привлечени. Ужас и възхищение в отделно взетата трепетна душа. Ще излезе, че русофобите са ужасени русофили. Мисля, че българската, условно казано русофобска публицистика, заслужава лека ирония с психоаналитичен привкус, иначе ще трябва да я обявим за дежурна и субсидирана.Проблемът на България не е Русия, а Европейският съюз и по-общо упадъкът на Запада. И разнообразните рискове, свързани с този процес. Президентът Плевнелиев обича да плаши с Русия, но това е недоразумение. Говоря за президента.

  – ИМАМЕ ЛИ ОТНОВО СТУДЕНА ВОЙНА, ИЛИ ТЯ НИКОГА НЕ Е СПИРАЛА?

  – Евразиецът Александър Дугин, основателят на руската геополитическа школа, би казал, че става дума за парадигматичен сблъсък на морската със сухопътната цивилизация, на митичните чудовища Левиатан и Бегемот. Сблъсък, който никоя от страните не може да си спести. Шпенглер описва Русия като апокалиптичен бунт срещу античните основи на цивилизацията. Описва руското с неологизма с das russentum – рускост, доколкото не съществува начин за осмисляне. „Умом Россию не понять”, както е казал поетът. В перцепцията на Запада Русия е дълбоко провокативна, апокалиптично напрегната и рискова. Един съвременен руски мислител вярва, че предназначението на Русия е да свидетелства за вечните ценности в апокалиптичния период на историята. Както е тръгнало, това ще се окаже вярно. Напоследък прочетох в книга на Юрий Мамлеев, когото наричат новия Достоевски, че Русия е нещо като четвъртия ипостас на Бога, съвечна на Бога Тайна. Ако изчезне исторически, ще продължи да съществува в лоното на Бога като Негова любима идея. Това е написано в жанра на философска проза без капка ирония. Западът не знае какво да прави с този екстаз, с мистическата мегаломания на консервативното руско съзнание. Типичният либерал ненавижда тази свята или разбойническа неумереност, той иска ред, собственост и покой. Западът се бои от Русия като от нещо, което не разбира. Русия е ирационален остатък, самото неразбираемо в огромен мащаб. И за да се успокои, я описва като бензиностанция с атомна бомба. Освен това, нека го кажем накрая, защото ми се струва банално: Русия е и огромна неколонизирана територия, суровинен източник с неизчислими богатства под вечния сибирски лед. Русия трябва да бъде либерализирана по западен образец, подведена под здравия буржоазен разум, разчленена на части и довършена. Александър Зиновиев казва нещо забележително. През периода на Студената война Западът се целеше, но не в комунизма, а в Русия. Мисля, че това е много важна мисъл. Русия е врагът. Русия не може да бъде укротена, нормализирана, образът й е видим през снежна виелица. Русия се мъчи да бъде буржоазна, но не успява. За Запада това означава, че тя е необитаема, трудно обитаема.

  – В ТАЗИ ВРЪЗКА КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПУТИН?

  – Путин е щастливо съвпадение на средни качества, съветски антропологически стандарт, „савок” от епохата на Брежнев. Вербовчик в Германия, подло и манипулативно занятие, но с приятен бонус – обикнал немската наливна бира. Когато Елцин го изведе, за да го покаже на света като свой наследник, впечатлението беше близко до шок от невзрачния избор. Но само дотук. После паднаха главите на Елциновата олигархия, която освен пари, поиска и власт. Гусински, Березовски, Ходорковски и т.н. Путин е патриот-макиавелист, самодържец с монголоидни черти и срамежливо излъчване между пристъпите на едва сдържан гняв. Путин е консерватор-либерал, гъвкав и стоманено твърд реал-политик. Характерната му безличност го прави да изглежда демон или ангел на имперската реставрация, инструмент на руската имперска воля. Проблем за консерваторите е, че се бави да учреди опричнина от патриоти, за да ликвидира либералната пета колона, настанена в ключови министерства, медии и обществени учреждения. Говорят дори за шеста колона на собственото му обкръжение, на близкия му приятелски кръг. Кошмарът на руския консервативен полюс е да не се окаже, че самият Путин е либерал, осъзнато или без да подозира. Тези страхове не са безпочвени. Някой беше казал, че в Русия само правителството е либерално, под него е архаика. Русия се съветизира, както споменах, припомня си Сталиновия образ като образ на победата. Възстановяват сталинската иконография. Присъствали на приема в Кремъл по повод на Деня на победата свидетелстват за рязка съветизация на стила, за прожекция на документални кадри със Сталин в главната роля и т.н. Този процес протича по логиката на предвоенното време – във въображението или реалността, все едно. Но Русия не може да се ресталинизира, с това е свършено основно поради обстоятелството, че тя е колонизирана от собствения й либерално ориентиран прозападен елемент. Русия вдиша либерален дух след Елциновите реформи и вече не е същата. Ключови министерства се ръководят от либерали, от тези, които консерваторите наричат „предатели”. Остава да се провери твърдението отново на Зиновиев, според когото Русия няма да преживее рухването на комунизма, най-голямото според него постижение на руската държавна история. Две са възможностите, казват консерваторите: велика империя или нищо.

  – ИНТЕРЕСНО Е КАК ПУТИН СЕ ОКАЗА ПАЗИТЕЛ НА КОНСЕРВАТИВНИТЕ ЦЕННОСТИ, А ЕВРОПА ГЛАСУВА ЗА „БРАДАТА ЖЕНА” НА ЕВРОВИЗИЯ? ЕВРОПА ОБСЪЖДА ТРЕТИЯ ПОЛ, ИНЦЕСТА, ДЕТСКАТА ЕВТАНАЗИЯ, ЕДНОПОЛОВИТЕ БРАКОВЕ И Т.Н., ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ МИТЪТ ЗА „ЧОВЕШКИТЕ СВОБОДИ И ПРАВА”?

  – Либералната цивилизация е в декадентска фаза, в безпътица от пресищане и скука. Животът на запад се преживява като приятен и безсмислен. Това е общият тон, екзистенциалната норма. Свободата е свободна да се забавлява. Свободата е желание. Желанието е свято. Триумфът на Кончита Вурст е религиозно събитие, епифания. Кончита Вурст, тази светица/светец на късния либерализъм, е емблема на Запада, негова инфернална покровителка. Министърът на външните работи на Великобритания каза по този повод следното: „Победата на Кончита Вурст е по-важна от референдума в Донбас”. Каквото и да е искал да каже, казал е същественото: ние сме в дементна или ако предпочитате, в ювенилна фаза. Всичко, което изброявате във вашия въпрос, е само прелюдия. Семейството е раздърпано и пародирано. Рекламира се с образа на кърмещата майка Елтън Джон. Дебне ни кошмарът на биологичното неравенство, на генетично усъвършенствания елит. Един от героите на Достоевски, мисля Шигалев, пророкува преход от безгранична свобода към безгранична деспотия. Цивилизациите не умират от убийство, а от самоубийство. Много интересен парадокс е, че същият този либерализъм, който възниква исторически като идея за ограничаване на ролята на религията, в публичната сфера свършва като господстваща религия с идоли, светци, догматични положения и закони срещу кощунството. Политкоректността принуждава да се говори по определени въпроси само с шепот и ослушване. Свещеник в Швеция казал от амвона, че хомосексуализмът е грях, и на изхода бил арестуван. На Запад съществува разпространено несъгласие с този ред на нещата, но то има ограничена публична видимост, поради медийната цензура и заплахата от остракизъм и репресия. Съществуват отработени медийни процедури на публичен линч за грехове срещу либералния новоговор. Къде са борците за свобода на словото, питам се? На този фон Путин има всички шансове да се състои като глобален лидер на консервативната съпротива. Путин е уважаван на Запад повече, отколкото предполагат. Възраждането на традиционалистките и националистическите движения означава преориентация към европейския културен корен и симптом на съпротива срещу ексцесите на либерализма и паразитизма на брюкселската бюрокрация. Проблемът с имиграцията и суверенитета върху националните бюджети не е всичко. Става дума за културна съпротива.

  – СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ АМЕРИКА ЗА ТЕЗИ 25 ГОДИНИ ОТ ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА ЗАГУБИ НАЙ-ВАЖНОТО – ТОЗИ ОРЕОЛ НА СПРАВЕДЛИВОСТ, НА ПОЧТЕНОСТ, КОЙТО ИМАШЕ (ТОГАВА, КОГАТО ВСИЧКИ ПОГЛЕДИ НА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ БЯХА ВПЕРЕНИ В САЩ „КАТО ПАЗИТЕЛИ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ“)?

  – Не мога да не се съглася с вас. Америка изгуби престиж на глобален ценностен страж, на гарант на човешките права. В сила е едно широко разпространено раздразнение от това, което се описва като арогантност и политика на двойно счетоводство. Студената, почти мъртва физиономия на Нюланд, американския комисар по европейските въпроси, и нейното fuck EU изповяда напоследък нещо от скритата арогантност на американската дипломация. Цяла серия от огромни компромиси с етиката на политическото поведение и здравия смисъл силно подкопаха авторитета на тази свръхсила.

  Вземете войната в Ирак и бесенето на Садам. Това, струва ми се, стига. Повечето, ако не всички военни кампании на САЩ, завършват с хаос. Принудителната модернизация на „племена и народи” изгражда образа на глобален жандарм и във фантазията – на психопатна свръх-Азова фигура, заета да обосновава морално садистичните си пориви. Обама коригира донякъде този образ, но моралният престиж е до голяма степен пропилян. Тъгата на американския консерватор е, че Америка проваля месианското си предназначение, това, което още през XIX век са нарекли manifest destiny – американска съдба, предначертание, дълг. Митът за провиденциалната американска роля, за американската нова земя и ново небе, който преселниците от Стара Европа трябва да създадат. Съгласно тази месианска идея, жива до Рейгън, американският народ е надарен със съдба, дълг и добродетел да бъде пример, еталон и мяра на преобразения свят. Американският империализъм, изводим от този мит, е специфично изкушение за агресивен износ на свобода, добродетел и разум. Неоконсервативният ентусиазъм на Буш-младши беше може би последната проява на този месиански експанзивен порив. Извън по-тривиалните мотиви на агресията, разбира се. Големите народи са месиански народи, заложници на въображение с планетарен мащаб. Ако месианският мотив не е в съзнанието, ще го открием в подсъзнанието, проявен в „лапсусите” на поведението и речта. Напоследък и Обама дори с неговия чаровно смътен произход говори за „американската изключителност” в рязък дисонанс с неговия либерален ироничен стил. Ето още един допълнителен отговор на вашия въпрос, защо Русия и нейният Путин са обект на такова голямо американско нетърпение. Защото се сблъскват месиански претенции, концепции за изключителност. Америка, територия на старозаветна библейска мечта, срещу византийската идея за Москва като „трети Рим”, автентично православно царство, последен рубеж срещу апокалиптичното нашествие на Антихриста. Америка е в упадък от гледна точка на нейната „изключителност”. Историкът и бивш кандидат-президент Патрик Бюканън написа книга със заглавие „Смъртта на Запада”. Информативно четиво. Америка има големи, трудно решими проблеми: външни врагове, демографска дестабилизация, културен упадък. Драмите на Брутния вътрешен продукт на този фон са вторичен въпрос. Европа има към Америка в най-добрия случай амбивалентно отношение. Извън Европа отношението е изчистено и не налага коментар. Съветската империя беше идеократична империя, диктатура на идеология, изключваща свободната съвест. За световната либерална общност съветската империя беше грандиозен скандал, империя на злото. Магическа власт на мъртвото слово, както казва Пастернак. Реакцията на съпротива беше бунт на духа срещу духа на тиранията. Америка беше освободител, Рейгън – пророк. Неговият призив: „Господин Горбачов, срутете тази стена!”, е най-безспорното нещо, което това поколение е преживявало. Америка беше надежда. Сега е друго…

  – СЛУЧАЯТ „УКРАЙНА” – УДАР СРЕЩУ РУСИЯ ИЛИ АВТЕНТИЧНА ПРОЯВА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО?

  – Мисля, че е казано почти всичко за тази история, ще кажа накратко какво ми се струва. Дълго подготвяна кампания като елемент от стратегията за дезинтеграция на Русия, парче по парче. Западна Украйна не иска, не бива и не може да съществува в обсега на Голяма Русия. Човекът от Западна Украйна има свято право да избяга от руския свят. Но украинците са заложници на американския геополитически интерес и ще пострадат. Има нещо трагично в украинския сюжет. Майдан е управлявана акция с ентусиазираното участие на местен седесариат и шпицкоманди. Към това, или по-точно преди това – пет милиарда поощрение от нарицателното Нюланд. Действащият политически елит прояви чудотворната глупост да забрани руския език на изток и да изкопае пропаст между двете украински части. Ако не са имали предварителен план да разполовят Украйна, разбира се. Твърдят, че Източна Украйна е манипулирана от Путин, което със сигурност е вярно, но само частично. Крим е по неизбежност руска територия, тя никога не е мислила себе си различно. Американската анексия на Крим е възможна само ако Путин е идиот, предател или и двете. Но Путин не е идиот, а патриот. Идиот е за Икономедия. Медийната обработка на украинската ситуация от СИИ е безобразие. Същото като това на канал 1 на руската телевизия. Съветски електронен поток. Украйна изглежда разтерзана от вътрешни страсти и цинично външно вмешателство. Украйна е олигархат, плячка на плутократи. Подозирам, че основният проблем на украинците не е нито Америка, нито Русия, а местните монструми. Те притежават страната и никой няма да им я отнеме, защото ще се разберат, с когото трябва. Източна Украйна има повече шансове да се справи с този проблем. Но после и там ще се настани широкодушният руски капитализъм и всичко ще си дойде на мястото. Украйна е тъжна приказка.

  – КАК ВИ ИЗГЛЕЖДАТ БЪЛГАРСКИТЕ ЛИБЕРАЛИ – ПОЛИТИЦИ, ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И ПР.?

  – Не е ясно, доколко са свободни в качеството им на либерали. Имам чувството, че загубиха нещо от патоса на свободата и че ги владее патос на властта. Официалният български либерал е разядосан, че не владее положението. Струва му се несправедливо и затова е възмутен. Казва, че възмущението му има морален произход, но това не е сигурно. Прелестната седесарска бохема от 90-те старее, губи културно темпо и виси неудовлетворена. Началото беше многообещаващо за нея, но нататък положението й се усложни. В България управлява друга олигархия, тя владее положението и дърпа конците. Мисля, че в дълбочина проблемът е да бъде приютена, почетена и субсидирана. Това искаше и късносоциалистическият елит, това иска всеки български елит. В България елит означава привилегирован до властта. Не-привилегирован елит е вътрешно противоречие, обществен скандал и вина на властта. Моралната характеристика на властта, нейната приемливост или неприемливост, е в пряка зависимост от способността й да им угоди. Всичко извън червените боклуци е добро. Борисов не е червен боклук. С мафията срещу олигархията. С Борисов срещу Орешарски. Цяла серия от груби грешки на съзнанието. Това двойно морално счетоводство провали протестите и хвърли сянка на съмнение върху оценъчната способност на неговите идеолози. Като казвам, че един стандартен, красив и интелигентен български либерал изглежда несвободен, имам предвид тъкмо класово-партийния характер на неговата публична морална приповдигнатост. Щом спечелят властта с помощта на когото и да било, утихват. И става ясно.

  – ЗАЩО НПО ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО СА ВСЪЩНОСТ ЕДНИ СКРИТИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКТРИНЕРИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ЧУЖБИНА, ИМАТ САМОЧУВСТВИЕТО ДА ОПРЕДЕЛЯТ ДНЕВНИЯ РЕД?

  – Защото се преживяват като резидентура на световния хегемон, като културен авангард и колониално присъствие. Местният контекст е непълноценен и зависим, той трябва да бъде направляван. Правителственият дизайн е и тяхна отговорност. Редят правителства в задкулисието, без да им мигне окото. Това е работното им настроение. Тези организации възникват през 90-те като агенти на въздействие в „полуварварска” страна. Предназначението им е да мислят демокрацията и да сервират мислите си на инфантилното общество и на незрелите институции. Не може да им се отрече известен принос в изграждането на демократичната инфраструктура в началото на прехода. И левите, и десните работеха с присьдружни НПО организации. Но посредническата им роля пострада от развращаващото влияние на парите и от деградацията им до нещо подобно на котерии. формираха се параполитически общности, основани на персонални контакти, интереси, споделена история, трапези и прочее родово-приятелски меланж. Когато тези, условно казано клики, губят влияние, губят и търпение. Мрежата, в която се люлееха, изтънява и започва да се къса. Закъсват психически, изнервят се, застрашени от маргинализация и безпаричие. Това ги революционизира и в отделни случаи вбесява. Когато НПО се появят на площада разбунтувани, за да свалят или качват правителства, то е, защото се чувстват застрашени или защото се чувстват обнадеждени. Но и в двата случая са съзнателно или несъзнателно себични. Това не признават и никога няма да признаят поради изходната им предубеденост на идеен авангард, прогресивна цивилизоваща сила и, марксистки погледнато, на материално заинтересовани лица. Фундаменталният дефицит на НПО-човека е неговият „дефицит на иманентност”, както се изразява Александър Панарин, един изключителен руски мислител. Либералният елит от НПО не е от тук, а от там, много повече от там. Имат комплекс за родово превъзходство, фикция за знатен произход. Произхождат от голямото престижно семейство на референтната група – на лидерите на „златния милиард”. Това ги прави да изглеждат различни в неприятния смисъл на думата. А не обстоятелството, че Сорос е евреин. Нищо, че е евреин.

  – КАК СИ ОБЯСНЯВАТЕ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА ОТ НПО-ТАТА СА НЕПРЕКЪСНАТО ИЗ МЕДИИТЕ, КАКВА Е ТАЗИ МЕДИЙНА СВРЪХПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ?

  – Това е така по силата на разнообразни зависимости или просто по инерция. В отделни случаи по компетентност, която не може да се отрече. Силно представено е дясно- либералното крило на българската публичност, историческият антураж на СДС, традиционните сини. Но в това няма изненада. Лидерите на неправителствения сектор са по идея лидери на общественото мнение. Такава е функцията им по генерален замисъл. Повтарям, нищо не може да бъде разбрано от манталитета на българската либерална общност, ако не се разбере, че тези хора са „качество” по самочувствие, представители на по-добрата част от човечеството. Настоявам върху това, частично като тяхна защита. Те са, изкушавам се да употребя жаргонната дума „готини”. Агенти на българското Просвещение, сол на земята и светлина в мрака „в страна на смъртна сянка”. Техният патос е върховенство на закона, гражданска зрелост, пълнолетие на разума. Модерен патос. Те са прогресивни. В това се състои техният апостолат, квазирелигиозният характер на тяхната мисия. Как при това положение човек да устои на изкушението да се мисли прав във всички възможни отношения? За какво му е на него съмнението? И как да понесе проваления престиж, маргиналната позиция и загубата на властта? Иначе, отново на вашия конкретен въпрос. Напоследък са се хванали за гушите две медийни групировки и не могат да се пуснат. Имам идея да поделят някаква плячка, за да утихнат. Ще настъпи вечен мир, както се изразява Кант.

  – В КРИЗА ЛИ Е СВЕТОВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ? РАЗМЕСТИХА ЛИ СЕ ИДЕЙНИТЕ СХЕМИ?

  – Либерализмът е маркер на Запада, негова същностна черта. Парадокс е, че тази обществена философия възниква с идеята за изтласкване на религията от публичната сфера след травматизма на религиозните войни, а свършва като господстващо вероизповедание с догматика, политкоректен език и закони срещу кощунството. Човекът не понася вакуум в религиозната сфера. Ранният либерализъм брани самоуважението на човека като свободно и разумно същество с ненакърнимо достойнство, той е основан върху християнското етическо наследство. Упадъкът на религиозното въображение и загубата на културна памет редефинират свободата като каприз на желанието. Постмодерната свобода е опасен антропологически експеримент със саморазрушителни тенденции. Кончита Вурст не е анекдот, а икона, манифест на намеренията. Късният либерализъм подготвя ревизия на човека със смайващо темпо и радикализъм. Това е видимо и само тези, които не гледат, не виждат. Не е ясно какво ще представляваме в трансхуманистична перспектива. Пред прага сме на биотехнологична трансформация на съществото човек. Задава се свят на генетическо неравенство, на биотехнологически реализиран свръхчовек. Деспотия на банкери с усъвършенствани гени. Ако това е хумор, той е черен и много вероятен. Папа Йоан Павел Втори описа тази културна ситуация като „култура на смъртта”. Разграждат родовите идентичности на човека. Човекът е родова идентичност, човешки род. Мъжът и жената са род. Мъжки и женски род, а не трети род. Препоръчва се да мислим, че съществуват само индивиди в процедура на самоизобретяване. С подвижен и неустойчив пол, функция на индивидуалното творческо въображение. Гендерната проблематика не е спор на любители на свободата с любители на тиранията, на прогреса с реакцията, а борба за човешкия образ. Тялото на човека е обект на инвенции, на суицидална автоеротика. Значение за интерпретацията на културния статус в динамика имат не официалната брюкселска идеология, а авангардните жестове на екстравагантните малцинства. Впрочем вчерашните малцинства днес са законодатели, но не само на вкуса, а и в най-строгия наказателен смисъл на думата. Благоразумно е реалностите да се мислят в движение, а не в застой. Светът се променя с голямо ускорение. Ще избегна думата апокалиптично по политкоректни съображения. Не ми се ще да скандализирам стражите на политкоректния оптимизъм. Третият по степен риск на съвременния свят според Римския клуб е това, което в психоаналитичния речник се нарича denial – отхвърляне на реалността с превръзка на очите. На територията на Запада се води дебат, но шансовете на критичните гласове не са големи. В публичното пространство функционира автоматизъм на цензурата и автоцензурата. Бунтуват се традиционалистките общности, изтъняващата традиция на Запада. Но културната война се води неравностойно. България е незряла за такъв дебат, българите нямат такъв проблем. България решава въпросите на икономическия стандарт. Западът за нас е жизнен стандарт, а не културен проблем.

  – ПРОВАЛИ ЛИ СЕ БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА ИЗОБЩО? ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ИМА ПОНЕ МИЛИОН ИЗБИРАТЕЛИ „НЕКОМУНИСТИ”, ЗАЩО НЕ ПРИПОЗНАВАТ „ОНЕЗИ ДЕСНИ” КАТО СВОИ?

  – Не съм сигурен, че думата провал е уместна, натрапва ми се думата недоразумение. Българската десница възникна по историческа ирония като антикомунизъм след неговото рухване. Ние нямаме дисидентска история. Имаме горяни, но нямаме дисиденти като специфично културно, предимно градско явление. Единици са хората на антикомунистическата съпротива. Българският антикомунистически елит е съставен основно от пасивно адаптирани към бившия режим и от откровени колаборационисти. Някои се опитаха да сътворят легенда за българското дисидентство със собствено включване, но това не е нищо друго, освен един нарцистично мотивиран градски фолклор. Предназначението на българската десница беше да извърши неизбежните реформи под супервизията на МВф. Свършиха, каквото можаха, раздържавиха собствеността. Извършиха приватизацията ловко с творческа дързост и балкански финес. Сега са на сцената с изчерпан исторически мандат и късна криза на идентитета. Десницата е деидеологизирана, тя не знае какво да мисли, какво да говори и как да се разграничи от левицата, за да не стане някакво смесване. По въпросите на управлението опасно конвергират, мислят приблизително еднакво. На път са да изоставят неолибералната пазарна догматика като вредна за глобалното икономическо здраве. Никой не вярва в „невидимата ръка” на Адам Смит и в спонтанния пазарен порядък. Десницата остана без опорни точки. Остава Путин с неговата Евразия като стратегически резерв на паранойни страхове и предизборна възбуда. Но всичко това ги прави да изглеждат проблематични от гледна точка на здравия разум и бих добавил, на добрия вкус. Българската десница има слабо въображение за реалностите и няма сили да се бори. В Европа се задава вълна от националистически и сецесионистки настроения. Расте броят на недоволните от неефективния, отвлечено бюрократичен, квазимасонски стил на Европейската комисия. Стандартният либерал е плашлив и привижда в тази вълна, както споменах, протофашистка тенденция. Споменават Ваймарската република и т.н. Такъв риск има и той не е за подценяване, но неговата неутрализация трябва да започне с реформа в Брюксел, а не с развяване на плашила и лепене на етикети, фашист и популист нямат никаква информативна стойност в политкоректния либерален жаргон. Наричат фашист, когото си поискат. Слабото възхищение от Кончита Вурст е вече някак подозрително. Българската десница не може да поеме дясноконсервативен дебат, защото е безхарактерна и конюнктурна. Проблематиката е прехвърлена на „Атака”. Десницата на Кунева-Кънев не става за нищо. Тези хора са ефемерни, алафранга. Това, което се нарича ГЕРБ в лицето на неговия лидер, има повече субстанция и някаква характерна за бодрите българи разпасана виталност. Те са от контекста. Не са никаква десница, но са от долу и от улицата, а не от Брюксел. Фактът, че Борисов не може да обели чужда дума, а стои до Ромпой като загадъчен балкански сфинкс, хвърля футболните фенове в екстаз. Дясната ориентация предполага дълбоко, деидеологизирано, свободно и мъдро знание на българската реалност. Дясно означава несимулирана, честна и безкористна грижа за спасение на страната. Патриотизъм без фалшив патос и принципна солидарност на всички обществени сили. Десницата трябва да се върне от Брюксел в София. Но тези десни няма да се върнат, те гледат да заминат.

  – ЛЯВОТО ПО ПРИНЦИП Е „ПРОЕКТ ЗА БЪДЕЩЕТО, ИДЕЯ ЗА ПРОМЯНА”. ЗАЩО ГО НЯМА ТОВА В БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА?

  – Лявото е недоверие към всяка власт и чувство за слабия. Левият човек е на страната на слабия. Това импонира. Левият човек е готов да разрита всяка йерархия, защото му се струва камуфлаж на някаква несправедливост. Във всяка лява душа дреме анархист и бохем – художник или литератор. Левият човек е литератор, ако щете, фантазьор. И понеже става дума за идеал, става дума и за нещо като измислица. Думите на идеала и думите на реалността не съвпадат. Горко на реалността, следователно. В лявото има вкус към бунта и кощунството. В традицията се говори за „пътя на лявата ръка” като път на трансгресията и метафизическия бунт. Лявото има гностически произход, то е ерес по генезис. От друга страна, лявото има библейски корен от старозаветните пророци, от патоса на пророческата грижа „за вдовицата и сирачето”. Това усложнява духовната оценка на левия тип. Природата на левия импулс се разгадава лесно при пасионарните леви. При поетите на левия идеал. Конспиративните са опасни. Взривяването на храма „Св. Неделя” не е извършено от външни на партията хора, независимо от ретроспективната им партийна изолация. Това са бесовете на лявото несъзнавано, явено на бял свят. Това са техни бесове, а не на някой друг. Ще трябва да можем да се срещнем не само с нашите ангели, но и с нашите демони. Няма какво да се лъжем, комунизмът като реализация на историческото ляво беше немислим без предоставените му от злото услуги. Революционното кръвоизлияние е лява процедура. Излищно е да се отрича вкусът на старите комунисти към насилието и неговото идеологическо оправдание като легитимен инструмент на класова борба. Сталинската държава е чудовищна лява конструкция, одържавен ляв блян и масови чистки. Еротика на екстатични самобичувания и самопризнания. За Тойнби комунизмът е последната голяма християнска ерес. Комунизмът в качеството му на генерично ляво може да бъде разбран в дълбочина, само ако е изтълкуван в термините на политическата теология. Комунизмът е сакрална система с богове, светци, литургика. фанатична атеистическа вяра, шериат. Казвам това, за да припомня накратко духовната генеалогия на ядреното ляво, приютено от Българската социалистическа партия след 1989 г. Тази партия не се разпада, защото вярата на вярващите удържа нейното единство. И остатъчният страх, комплексът за вина. А лошото на чувството за вина е, че има основания. Самопознанието върви по стъпките на това чувство. Би трябвало лявото да се еманципира от своята история, но това е трудно, колкото депрограмиране от секта. Това няма да стане в срока на това поколение. БСП е в максимален, простете за израза, в онтологичен смисъл – минало. Без своето минало БСП е спомен. БСП и ДПС са екзистенциално сериозни партии, останалите са подробности от пейзажа, наемници на времето. Новите леви ще трябва да имат куража на ясното самоопределение. Ще трябва да знаят кои са, какво искат и ще трябва да могат да го кажат. Ще трябва да могат да съобщят какво мислят за насилието, така че всички да ги разберем. А това без ясна и недвусмислена оценка на българската лява история не може да се случи. Някой би казал, че подобен разговор е вреден регрес към стари дебати. Не мисля. Лявото е духовно валидна човешка позиция в несъвършения социален свят, в нашата обща грехопаднала история. Левият импулс до голяма степен определя динамиката на обществените отношения, дебитът на надежда е реформаторска страст. Но при духовен контрол, култивирана воля и ясно мислене. Мащаб на оценката е нужен.

  – КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ РАЗГРОМЯВАЩИЯ УДАР, КОЙТО БСП ПОЛУЧИ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ?

  – БСП понесе голяма, унизителна загуба. Същата участ сполетя и европейските социалисти, на които Сергей Станишев е лидер. Станишев преживя две загуби, но се бави да поеме отговорност. Станишев е комбинация на политически старец с вечно ученичество. В него има нещо от дилетанта, от детето с ограничена отговорност. Строго погледнато, лидерът на БСП е рецидивист на изборните загуби, които преживява невъзмутимо, със завидна техника на самооправданието. В това отношение напомня Костов. Станишев не е ляв, а либерал. Това е неговият секрет. С Радан Кьнев са взаимозаменяеми при условието на лека козметична корекция. Чарът на Станишев за българските леви беше изводим от родовата му история, той е миналото, превърнало се в дете и после пораснало на партийния връх, като икона на свързаните времена. Другарят Станишев беше обещание за вечна лява младост и алиби в либерални времена. Това обещание е вече политически сенилно и политически напълно импотентно. Станишев няма лява страст, той не е ляв лидер, той е отгледан европейски конформист. Българската левица се нуждае от лидер с несимулирана привързаност към лявата кауза. В Европа се сблъскват конформистки и неконформистки вот, партиите на европейското статукво губят влияние. Което означава криза на европейския федерализъм и в определена степен на европейския либерализъм. Вотът за радикално леви и десни партии заедно с мощния националистически вот оспорват отвлечено-себичния характер на брюкселската бюрокрация, като въплъщение на „европейската идея” в нейното сегашно състояние. Европа има потребност да преоткрие себе си в традицията, отечествата и ясните социални каузи. В криза е системата на отвлеченото европейско гражданство и отчуждените суверенитети. В криза е постмодерният политически либерализъм. В България левицата е преходна руина. Редно е да бъде преучредена, ако ще мислят радикално, но едва ли ще намерят сили. Десницата е напълно импотентна и анахронична, ентусиазирана рецитаторка на европейските клишета и фантомната източна опасност. Жълтите павета са в еуфория от един евродепутат. Борисов и неговото алтерего Бареков с тяхното свръхчовешко политическо нахалство и уличен стил изглеждат безалтернативни на сцената на културно тежко увредената ни територия. Изглежда, засега това е всичко…
  .

• Защо ГЕРБ запазва политическата си хегемония?

  Антоний Тодоров,  Antoniytodorov.wordpress.com

  .

  Ако този въпрос бъде зададен на лидерите на ГЕРБ [1], няма съмнение за отговора им – ще последва водопад от самохвалство. Една от причините за такава очаквана реакция е, че те си представят политическата борба като футболен мач – очаква се да спечели по-добрият. Разликата, обаче, е съществена. Във футбола резултатът зависи от играчите на терена (е, на терена е и съдията и понякога той има решаващата дума). Резултатът не зависи от това, колко силно викат феновете по трибуните. В политиката „мачът“ зависи от именно от това, колко са активни феновете, а не от това, кой колко добре играе. Дори и да предположим, че добрата игра стимулира феновете, изборите се решават от активното мнозинство, което много често е относително, а не абсолютно. Макар ГЕРБ да излезе първа политическа сила на всички избори от 2007 г. насам, партията никога не е постигала абсолютно мнозинство, нито в гласове, нито в места в парламента.

  Нека погледнем към числата. На политическия хоризонт ГЕРБ се появи през 2007 г. с участието си на европейските избори и получи 420 001 гласа. Последваха поредица успешни избори: 596 631 гласа на общинските избори през 2007 г., 1 678 641 гласа на парламентарните избори през 2009 г. След това тенденцията се обръща – ГЕРБ остават начело, но с по-малко получени на изборите гласове: на президентските избори през 2011 (1-ви тур) те са 1 349 380, на извънредните парламентарни избори през 2013 г. са 1 081 605, на европейските избори през 2014 г. – 680 838. Вярно, става дума за различни избори и резултатите от тях трудно могат да бъдат подредени в една обща редица, но тенденцията се очертава така: възход на подкрепата през 2007-2009, спад на подкрепата след това. Не мога да гадая, какво ще се случи, но дори и числата на последните социологически проучвания показват, че ГЕРБ имат в момента преднина в подкрепата на избирателите, но не и мнозинство.

  Все пак ГЕРБ имат и сериозно присъствие в институциите. През 2011-2013 г. негови представители формират еднопартийното правителство, заемат президентската позиция, имат значително присъствие в местната власт: през 2011 г. има 1600 общински съветници (990 през 2007 г.), най-малко 86 кмета на общини (40 през 2007 г.), от които областните кметове са 15 (10 през 2007 г.). Тук прогресията е видима – макар общата електорална подкрепа за 2007-2011 г. да е намаляла, политическите позиции на партията се увеличават.

  Партията на Бойко Борисов – партия за всички

  ГЕРБ се появиха като типичен лидерски проект на Бойко Борисов, който направи забележителна политическа кариера от телохранител на висши държавни мъже (Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски) до главен секретар на МВР (2001-2005), кмет на София (2005-2009), министър председател (2009-2013). Политическата партия ГЕРБ е изградена йерархично, като според устава й Националното събрание (свиквано най-малко веднъж на 4 години) избира за мандата си 11-членна Изпълнителна комисия. В сравнение с повечето други масови партии (БСП, ДПС, СДС) ГЕРБ имат централизирана структура – властта е съсредоточена в изпълнителната комисия, няма орган като националния съвет на БСП или СДС, който да контролира изпълнителното тяло и е между него и националния конгрес или събрание. Най-важните решения в ГЕРБ се взимат от лидера – Бойко Борисов, което като практика съществува и в други политически партии изградени на персоналистки принцип.

  Показателно е, обаче, че ГЕРБ увеличава членовете си от 22 000 през 2009 г. на повече от 71 000 през 2012 г.[2] Присъствието на организацията на партията е вече повсеместно, като трябва да се отбележи, че в повечето случаи организационните ядра на бъдещата партия в различните общини са съставени от бивши военни или полицаи. Така е обяснимо, защо в една сравнително многобройна партия спазването на йерархията е преобладаващ стил на партийния живот. Става въпрос за разпространил се етос на вътрешните отношения, който изисква да се следва лидера, независимо от това, дали е прав или не. Стилът на едноличното решение е показателен за ГЕРБ – лидерът има последната дума. Но това не значи, че партията е монолитна, защото нейната разнородност пречи. Възможни са всякакви „своеволия“ на отделни партийни равнища, но при нужда те бързо биват ликвидирани и виновните понасят отговорност.

  С появата си ГЕРБ се позиционира в център-дясното пространство, като побърза да получи признание и от ЕНП (това бързо признание, въпреки неудоволствието на дотогавашните български членове в ЕНП като СДС и ДСБ, е типично за тази европейска партия, която приема всеки кандидат, имащ потенциал да печели избори[3]). Но дори тази политическа идентичност беше направена някак си прагматично, без особен ентусиазъм. Разбира се с присъщите на българския политически живот комични ситуации, като заявлението на Бойко Борисов, че е потомствен антикомунист, защото дядо му „е бил убит от комунистите“ (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/02/01/2232806_edno_naum_boiko_borisov_si_spomnia_za_svoia_diado_v/).[4] Ако вникнем повече в партийната програма на ГЕРБ, ще се убедим, че тя възпроизвежда много идеи от европейската християндемокрация, но също е и компилация на десни и леви идеи. Като политически профил ГЕРБ е продължение на НДСВ – по същество центристка партия без ярка идентификация наляво или надясно с популистки дискурс. Последното тук разбирам най-вече като противопоставяне между „обикновените хора“ и „корумпираните елити“ (иначе популизъм най-често се употребява в отрицателен, критичен смисъл).

  Като продължение на НДСВ новата партия зае специфично място сред българските избиратели. Профилът им е в буквалния смисъл на думата „среден“ – трудно се забелязват някакви специфични отличителни черти, като например преобладаване на определена социално-професионална, възрастова, религиозна или етническа група. Средният избирател на ГЕРБ е „средният гражданин“. Като идеологически самоидентификации по класическата скала ляво-дясно, избирателите на ГЕРБ се разпределят равномерно по цялото пространство, без да заемат по-видима позиция.Още през 2009 г. изследване на „Алфа рисърч“ показва, че „привържениците на ГЕРБ се открояват не само с разнороден социален профил но и със значителна политическа хетерогенност“. (http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/koj-glasuva-za-gerb-2233731)

  Трите таблици по-долу, резултат от изследване на „Сова-Харис“ от април 2013 г. по поръчка на проекта на НБУ “Качество на демокрацията в България“, показва тази картина на средния избирател на ГЕРБ по образование, възраст и социален статус.

  Образование

  	Висше, полувисше	Средно	Основно	По-ниско от основно
  ГЕРБ	31,1%	63,3%	4,9%	0,7%
  БСП	22,5%	60,2%	16,2%	1,0%
  ДПС	6,6%	50,8%	39,3%	3,3%
  Средно	27,8%	60,0%	11,5%	0,7%

  .

  Социален статус

  	Работодател	Управ.кадър	Служ, чиновник	Работник	Учащ	Безраб.	Пенс.
  ГЕРБ	6,7%	2,2%	30,2%	27,6%	4,1%	6,3%	20,5%
  БСП	7,3%	0,5%	13,6%	19,4%	1,6%	3,7%	51,8%
  ДПС	6,5%	4,8%	9,7%	32,3%	3,2%	21,0%	22,6%
  Средно	6,9%	2,5%	21,7%	27,1%	3,6%	10,6%	26,1%

  .

  Възраст

  	18-30	31-40	41-50	51-60	61+
  ГЕРБ	22,8%	19,0%	21,6%	16,8%	19,8%
  БСП	6,3%	9,4%	9,4%	21,5%	53,4%
  ДПС	17,7%	14,5%	21,0%	22,6%	24,2%
  Средно	20,8%	17,2%	17,0%	18,9%	26,1%

  .

  Привържениците на ГЕРБ имат средния профил на националния електорат с малки изключения, те присъстват по-слабо сред по-ниско образованите категории и сред най-възрастните (пенсионерите), преобладават относително сред служителите и чиновниците. Но такива особености не са много ярко видими, за разлика, например, от електоратите на други две масови партии като БСП и ДПС. Накратко, избирателите на ГЕРБ представляват почти съответстваща извадка на целия избирателен корпус.

  Така ГЕРБ не е специфично партия на работниците или собствениците, на гражданите или селяните, на образованите или на безработните. Тя, по своя социален профил, изглежда „партия на всички“, което значи и партия на никой поотделно. Типична catch-all [5] партия, без специфичен социален профил и социален апел. За разлика от християндемократическите партии, например, тук липсва всякакво позоваване на религията, няма и специфична връзка с православната църква. Партия на „средния човек“, който няма дълготрайни политически привързаности или ясни политически идеи, но е склонен да подкрепи „себеподобни“, които са успели някак си да се издигнат над средното равнище и по този начин да изпъкнат напред.

  Донякъде именно това е една от причините за продължаващата политическа хегемония на ГЕРБ, която може да продължи дотогава, докато някой друг със същия профил не предложи нещо ново на уморената публика. Подобни характеристики има и партията на Берлускони в Италия, поне докато беше управляваща. Но за подобни характеристики се сещаме и когато трябва да обясним, защо в Япония продължава хегемонията на Либерално-демократичната партия. Става дума за партии, които представляват „извадка“ на цялото общество.

  Слаби опоненти, слаби конкуренти

  Но не само собствените характеристики на ГЕРБ обясняват политическата им хегемония. Друго възможно обяснение е състоянието на техните опоненти, както и наличието на алтернатива, която да бъде възприета като различна или заместваща. Когато бунтовете и протестите от февруари 2013 г. предизвикаха оставката на правителството на Бойко Борисов, мнозина очакваха, че на предсрочните избори през май ГЕРБ ще понесе катастрофална загуба, а тогавашната опозиция и най-вече БСП ще се възползва значително от това. Това не се случи. Наистина, ГЕРБ загуби през 2014 г. почти 600 000 избиратели в сравнение с 2009 г., но остана първа по брой на получените гласове. Основният им опонент – БСП – получи почти 200 000 гласа повече от 2009 г., но остана втора. Защото не успя да убеди достатъчно избиратели, че е действителна алтернатива на ГЕРБ, нещо много по-различно.

  Така новото (вече старо и в оставка) правителство, съставено мъчително от БСП и ДПС при един парламент със също толкова мъчително поддържан кворум (най-вече с помощта на „Атака“), не успя да покаже, че е алтернативно на предишното правителство на ГЕРБ. Наистина, престанаха такива практики като масовото подслушване, показните арести, нападките срещу съда и лекарите, дори и типичното за онова правителство самохвалство. От друга страна правителството на БСП и ДПС започна с истински фал-старт като предложи за председател на ДАНС Делян Пеевски. Вълната от протести, последвала това иначе бързо оттеглено назначение, не позволи правителството да работи спокойно, нито да реализира някакъв по-мащабен и по-видим реформаторски проект. Казано накратко, някои неща бяха поправени, но други бяха значително влошени, България от юли 2014 г. не се различава много от състоянието си през юли 2013 г.

  Така се очертава парадоксалната ситуация ГЕРБ отново да излезе начело по брой на подадените на извънредните избори на 5 октомври гласове. Парадоксална, защото за изтеклата година нищо съществено не се промени и у ГЕРБ – същият лидер, същата партийна структура, старите министри като депутати. Е, Симеон Дянков не е „на линия“, но заема влиятелен пост в руската ВТБ (не само руска) [6], а Искра Фидосова набързо е забравена, както и знаменитото „тефтерче“ на Филип Златанов [7], да не говорим за „случая Николай Кокинов“ [8] или за знаменития телефонен разговор за Мишо Бирата [9]. Някои напуснаха ГЕРБ, като бившият министър Мирослав Найденов или няколкото депутати, които осигуриха парламентарна група на все още непарламентарната „България без цензура“ на Николай Бареков. Всичко това, обаче, едва ли може да се смята като значително подобряване на публичния образ на ГЕРБ. Той се подобри само относително, в сравнение с образа на опонентите им.

  Въпросът може да бъде зададен и иначе – какво се промени в ГЕРБ, тяхната политика, тяхното разбиране за обществото и бъдещето през тази една година в опозиция? Обикновено партиите използват пребиваването си в опозиция, за да се реформират. Реформираха ли се ГЕРБ? Един възможен отговор даде самият лидер Бойко Борисов в „Панорама“ от 18 юли – на въпроса на Бойко Василев, какво промени лично в него тази година, отговорът беше ни повече, ни по-малко: „Ами станах по-добър“. Какво повече да се добави?

  Новото – ГЕРБ сериозно заговориха за възможна коалиция с Реформаторския блок. Доскоро лайтмотивът на лидерът Борисов беше, че ГЕРБ (отново) ще управляват сами, или изобщо няма да влизат в управлението. Но това може също да мине като поредното публично заявление, което скоро може да бъде забравено [10]. И все пак ГЕРБ вече са пред необходимостта да говорят за съюзници, РБ изглежда най-логичен, поне така излиза при честите позовавания на принадлежността на двете партии към европейското семейство на ЕНП. Ако оставим настрана това, че такава прегръдка може да ликвидира реформаторите като възможна алтернатива, „отварянето“ на ГЕРБ е новост – позицията на самотен единак, който винаги „бие на изборите“, вече не изглежда толкова желана. Защото така и отговорността е единична, не може да се сподели с друг.

  Но именно невъзможността на реформаторите да се представят като истинска алтернатива, включително на ГЕРБ, налива подкрепа за Бойко Борисов и поддържа неговата политическа хегемония. Това е третата причина. В толкова много обсъжданото център-дясно пространство, което и без това е силно населено (ГЕРБ, ДСБ, СДС и „България на гражданите“), засега алтернатива няма. Съперниците на ГЕРБ могат да му станат съюзници, което отново ще подсили политическата хегемония на партията на Бойко Борисов. Колкото до новия политически проект „България без цензура“, той е алтернатива само на думи, още повече, че според мнозина социолози тази нова партия набира електоралната си подкрепа главно за сметка на ГЕРБ. ББЦ замести „Ред, законност и справедливост“ на Яне Янев, който първоначално искаше да уволни Бойко Борисов, но после се захвана да го подкрепя в парламента. ГЕРБ остава хегемон, защото никой не го оспорва на собствения му терен, поне засега.

  Построеното от Борисов и добавеното от Орешарски

  Разбира се, от ГЕРБ биха отвърнали, че основната причина за тяхната политическа хегемония е свършеното от правителството им през 2009-2013 г. Най-вече в положителния баланс това са построените пътища и магистрали, софийското метро (втория лъч) и южната дъга на околовръстното шосе, зала „Армеец“. Днес Бойко Борисов добавя и финансовата стабилност, ниския бюджетен дефицит, режима на строги икономии в държавните разходи. Е, това беше налично и през февруари 2013 г., което не попречи правителството му да подаде оставка под натиска на протестите. Тогава? Очевидно е, че част от публиката одобрява направеното и е склонна да прости редица прегрешения (като подслушванията и показните арести): магистралите се ползват от мнозина, подслушвани и показно арестувани са малцина. Ситуацията е класическа.

  Но малко се дискутира, например, че приоритетът на магистралите може би остави в разруха железниците, че направеното за софиянци и за тяхното придвижване до морето може би остави в нищета северозападна България (Дунав мост 2 още не достъпен по магистрала, нито с модерна железница), режимът на строги икономии е, вероятно, една от причините за февруарските протести през 2013 г., а финансовата стабилност е много повече резултат от валутния борд, отколкото от целенасочени действия на правителството на ГЕРБ (и неговия финансов министър Симеон Дянков). Колко съществено се промени българското общество за времето на управлението на ГЕРБ: колко намаля безработицата, особено сред младежта, как се подобри здравеопазването и работата на НЗОК, стана ли по-добро средното образование, намаля ли корупцията, сви ли се сенчестата икономика, подобри ли се интеграцията на ромите, намаляха ли социалните неравенства, намаляха ли фалитите на малки и средни предприятия, ограничена ли беше властта на икономическите монополисти? Дори най-пламенните поддръжници на ГЕРБ не биха отговорили положително на всичките тези въпроси.

  Може да се възрази, че и предишните правителства не са постигнали много в тези области. Тогава просто ГЕРБ управлява като всички останали и няма особена причина за самопохвала. Само че за първи път правителството на Бойко Борисов управлява през целия си мандат страна, която е членка на ЕС и има достъп до структурните фондове. При това с публична администрация, която вече беше натрупала макар и скромен опит в тази насока след 2007 г. Инфраструктурните проекти до голяма степен са резултат от това ново за България положение. Защото като цяло, вероятно и вследствие на кризата, публичните ресурси на България не са отбелязали голям ръст през онзи период.

  Разбира се всичко това е история. Днес може да се каже, че отиващото си правителство направи за политическата хегемония на ГЕРБ много повече, отколкото можем да си представим. Неуспехът в толкова очакваната нормализация и толкова очакваните реформи (за съжаление имаше известно свръхочакване от това правителство) поднася на тепсия пореден електорален успех за ГЕРБ. Така че няма новина – Бойко Борисов се завръща на бял кон без да има особена заслуга за това и дори напротив, въпреки стореното от неговото правителство. [11]

  Практическият въпрос е, колко дълго хегемонията на ГЕРБ може да продължи. Силвио Берлускони извоюва три мандата: 1994-1998, 2001-2006 и 2008-2011 или общо 12 години начело на правителството. Дали Бойко Борисов ще повтори или подобри този своеобразен рекорд в историята на европейските демокрации, предстои да видим. Това, обаче, зависи не толкова от него, колкото от другите, включително от избирателите. Макар днес мнозина да не виждат алтернатива или да смятат, че ГЕРБ са по-добрите, има и добра новина от последната година: всички политици вече знаят, че избирателите са в състояние по всяко време да прекъснат управлението им. Дано и двете страни са научили донякъде този урок.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  [1] Граждани за европейско развитие на България.

  [2] B. „Труд”, 26 март 2009 г. и 12 ноември 2012 г.

  [3] ЕНП прие бързо и без колебание ФИДЕС на Виктор Орбан в Унгария, въпреки че тази партия преди това беше член на Либералния алианс.

  [4] Бившият дипломат и висш ръководител в ДС Любен Гоцев обяснява: „Всички знаят, че навремето Бойко Борисов е напуснал службите, защото е бил член на БКП и е искал да си остане такъв.“

  [5] Т.е. всеобхватна, насочена към всички, партия.

  [6] През юни 2014 г. Симеон Дянков е избран за независим член на руската държавна банка „Внешторгбанк“ (ВТБ), която държи 30% от акциите на КТБ

  [7] Става дума да откритото от следователите тефтерче с лични записки на бившия ръководител на комисията за борбата с конфликта на интереси Филип Златанов, от които става ясно, че е следвал политически указания от страна на висши политици. Подозренията падат най-вече върху бившата председателка на комисията по правни въпроси към 41-то НС Искра Фидосова. Тя подава оставката си като народен представител през юли 2013 г.[8] Бившият градски прокурор на София Николай Кокинов е отстранен от длъжност от съда заради изтекли разговори от април 2013 г. между него, Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов, откъдето става ясно, че Кокинов споделя информация по водени следствени дела, което се смята за драстично нарушение.

  [9] Става дума за изтеклите през януари 2011 г.  записи на разговор на Бойко Борисов, който според прокуратурата го уличава, че е попречил на митническата проверка срещу пивоварната „Леденика“, собственост на покойния бизнесмен Михаил Михов (Мишо Бирата)

  [10] Както заявлението от септември 2007 г.: „Нямам никакво желание, никакви амбиции да ставам премиер“, направено в предаването на „Коритаров live“ на Нова телевизия

  [11] Вж. последното изследване на Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов.

  .

• Лекари от Газа: По-ужасно нещо не сме виждали!

  Материал на Дойче Веле

  Стотици убити и ранени, над 1300 разрушени къщи, 20 хиляди без покрив над главите си – тъжната равносметка дотук от израелската офанзива в ивицата Газа, която се превръща и в истинска хуманитарна катастрофа.

  

  От началото на израелската военна офанзива в ивицата Газа са загинали над 400 души, съобщават палестинските власти. Само в едно от предградията на Газа десетки са загиналите, а стотици са ранени. По настояване на Международния Червен кръст беше договорено двучасово примирие, за да бъде оказана помощ на тежко ранените. Но и то не беше спазено. А без спиране на огъня хуманитарните организации не могат да си вършат работата. Към това се прибавя и фактът, че от началото на израелската офанзива много от представените в района хуманитарни организации от съображения за сигурност изтеглиха сътрудниците си от зоната на бойните действия.

  Няма питейна вода и ток

  Координаторът на хуманитарната организация Care Тео Алексополус описва следната ужасяваща картина: „Питейната вода е на привършване, няма ток, комуникациите не работят, медицинското обслужване е пред колапс, хората са обзети от паника“. Много от ранените в ивицата Газа се опитват да се доберат сами до болниците. Спасителните екипи не могат да достигнат до тежко ранените заради барикадите по улиците. „По-ужасно нещо от това не съм вижал“, казва лекар от болницата Шифа в центъра на град Газа.

  В момента 12 служители на Care работят в зоната на бойните действия. Организацията е готова да увеличи броя им, ако бъде постигнато по-дълго примирие. В противен случай животът им би бил изложен на риск. От друга страна жителите на Газа нямат възможност да напуснат града. „Те са затворници в собствения си град“, казва Тео Алексополус.

  Град Газа е подложен на масивен обстрел от израелската армия

  .

  По данни на ООН от началото на израелската военна операция са разрушени 1 370 жилища, а 20 хиляди души са останали без покрив над главата. Алексополус разказва, че в къщата на един от неговите сътрудници живеят още 60 души.

  Нарушеното военно примирие

  Говорителката на Международния комитет на Червения кръст Надя Дидзи е ужасена от мащабите на хуманитарната катастрофа в ивицата Газа. „Нашите сътрудници в Газа информират, че много райони са под масивен обстрел. Израелската сухопътна офанзива застрашава живота на десетки хиляди цивилни граждани и затруднява дейността на хуманитарните работници“, казва тя.

  Договореното спиране на огъня в неделя трябваше да продължи два часа, но остана в сила само час – Израел обяви, че организацията Хамас е нарушила споразумението. „Израелската армия реагира на обстрела на Хамас и отвърна на огъня“, заяви говорител на израелската армия. Според Тео Алексополус краткотрайните примирия не могат да допринесат много за подобряване на ситуацията. „За два часа не може да се направи почти нищо“, уверява координаторът на хуманитарната организация Care.

  .

• Кой ще ни управлява след изборите през есента?

  Преди осем десетилетия комунизмът обърна с краката нагоре системата на управлението, изби управляващия елит, съставен от наистина уважавани и компетентни хора, учени, специалисти, и качи на върха на управленската пирамида лузери и некадърници от ъндърграунда, само защото са верни синове на партията-майка БКП.

  За съжаление, тази тенденция продължава и досега. По време на прехода, който всъщност си е обикновен префасониран посткомунизъм, избрахме да ни управляват синовете, внуците, снахите и роднините на комунистическото Политбюро. Комунистическата номенклатура продължи да се възпроизвежда по севернокорейски образец непрестанно и май започва да изглежда вечна. Хора от най-долните обществени пластове, от най-затънтените краища на страната (с. Сирищник, с. Дръндар, с. Банкя и др.), без образование, без квалификация, без опит, влязоха триумфално във властта. Пловдивски китарист, стоматологичен уникат, даже си втълпи, че е най-великият българин за всички времена, приятел на Клинтън, на Папата, на Далай-лама и на японския император, агентът на ДС Ахмед Демир Доган се изживява като понтифекс максимус, имаме си и Н.В. цар Киро и Н.В. царица Костадинка. Главното за управленския слой са парите, с които властта облажава „избраниците на народа” – бонусите, премиите, комисионите. Само в една банка агентът Гоце имал скрити 80 милиона; казват, че един друг масивен експремиер имал 5-6 милиарда „спестени пари”, жената на едно експремиерче печелела всички проекти за реклама и пиар за много милиони в съдружие с чуждестранни измамници и ги споделяла със съпруга си и т.н. Управляваха ни, а и в момента фактически ни управляват турци, цигани, физкултурници, пожарникари, бандити, хора без никакъв стаж и без никакъв опит в съответната област, калинки, третокласни боксьори, агенти на ДС, ирландски пастирки, алкохолици, комсомолци, комунисти и обикновени псуващи наляво и надясно малоумници.

  Повечето от управляващите са необразовани. Мнозинството са безбожници и атеисти. Те нямат страх от Бога, не вярват в Светата Троица, не спазват Божиите заповеди. А Светата Православна Църква за властниците е обект само на икономически интереси, доколкото е възможно да се откраднат имотите й с помощта на полковниците в Св. Синод. Почти всички властващи са свързани по един или друг начин помежду си и с тъмните престъпни структури, образуват българската мафия, колкото и да отричат това. Всички, с малки изключения, имат отношение към фалита на КТБ, тъй като всички те са крали пари чрез нея. Вижте къде са парите на премиерите, министрите, партийните вождове. Немалка част от властниците са целибатери, без семейства, или с непълноценни семейства – разведени, парясници или стари моми и дърти ергени. В същото време във властта е пълно с техни метреси и любовници от двата пола, като някои от тях полагаха и полагат сексапилните си тела даже във важни министерски кресла. Прави впечатление, че немалко от управляващите са с нехетеросексуална ориентация, не липсват и откровени извратеняци, в Парламента блестеше и народен избраник, обвинен в педофилия. Може би тъкмо затова властта прокара закони против българското семейство, радва се на гей парадите в София и иска да узакони гей браковете у нас.

  Във властта има и много хора с откровени психични проблеми, фрустрирани и депресирани персони, психопати, които сякаш живеят в свой илюзорен свят. Бяхме свидетели на особеното хистрионно поведение на една бивша министърка на здравеопазването, не че сегашната е цвете за мирисане с фиксирания си поглед, издаващ определени неща. В момента всеки ден виждаме откровения нарцисизъм на поне няколко държаввни мъже и жени, виждаме компулсивните, логопедични и обсесивни проблеми на няколко членове на кабинета. С външния си вид част от тях будят съмнения за остри и акутни психични страдания, включително и интелектуална недостатъчност (ретардантност), шизоидност, мономания, дисоциативно разстройство и др. в управлението има хора със сенилни проблеми. Особено много са персоните с непреодолима склонност към лъжи и измами, както и ласкателите и подмазвачите, които мислят единствено как да се харесат на шефа си, за да спечелят (откраднат) и те покрай него някой и друг милион от властта. А на върха на държавата стои интересна персона с очевидни психични проблеми, изразяващи се в гротескно поведение, неадекватен речеви и лицев миманс, с продукция на абсурдни идеи, абсанси и т.н.

  Никога в българското управление не е имало такъв клиничен букет от хора с психични страдания, както по времето на безкрайния и мъчителен преход.

  Кой ще ни управлява след изборите през есента? Нима пак същите хора? Какво ли ни чака?

  Акад. Петър Иванов, БАНИ (Българска Академия на Науките и Изкуствата)
  frognews.bg чрез http://plovdivskinovini.com

• Български фолклорни групи от САЩ и света се събират в Стара Загора

  Община Стара Загора, Държавната агенция за българите в чужбина, кметството в с. Малка Верея, по инициатива на Българския фолклорен клуб „Верея“ организират първа фолклорна среща на български състави от чужбина. На 25 юли в Стара Загора от 18.30 часа на площада пред Общината ще се състои големият концерт. На 26 юли от 16 часа в центъра на с. Малка Верея е вторият концерт.

  Участие в концертната програма ще вземат Българският фолклорен клуб „Верея“ от Чикаго, фолклорните групи „Роса“ от Атланта, „Българи“ от Монреал, „Димитровче“ от Торонто, „Булгара“ от Лондон, „Родина“ от Атина, Джон Костов – певец, от Палма де Майорка, Испания, Ангел Жеков – кавалджия, Чикаго, певицата Теменуга Жекова от Чикаго, Димитър Станков – кавал, Чикаго, Красимир Панчев – гайда, Кипър.

  NBP.bg

  

   

• Заместникът на Бареков го обяви за марионетка на Пеевски

  

  „Николай Бареков не е истинският лидер на „България без цензура“. Той се оказа просто една марионетка, задействана и ръководена всекидневно от депутата от ДПС Делян Пеевски“, написа в неделя в блога си Ангел Славчев, зам.-председател на партията на бившия журналист Николай Бареков.В отговор Бареков даде пресконференция в Бургас и обвини Славчев, че с поведението си обслужва Бойко Борисов и Лютви Местан. „Няма никаква разлика между действията на Славчев и Бисер Миланов – Петното. Оказва се, че подобно на Петното и Славчев е бил внедрен на февруарските протести, с което предаде не толкова ББЦ, колкото онези, които гласуваха за ДГИ (Демократична гражданска инициатива или Движение за граждански контрол, чийто лидер бе Славчев, и стана част от ББЦ- бел. ред.), част от която е през май 2013 г. После явно са го пуснали като камикадзе и в нашата организация“, заяви Бареков.

  Славчев в писмо до медиите също обвини лидера на „България без цензура“ в тъмни връзки с ДПС и че се е опитал да му оказва натиск чрез заплахи. Славчев който беше на 15-о място в листата на ББЦ за евроизборите каза още, че напуска партията, която пък побърза да го обяви за изключен и заяви, че той отдавна не членувал нито в ръководството, нито в органите на партията. „През последните месеци неговото членство е чисто формално, след като той се оттегли от партийния живот и доброволно спря да взима участие в решенията на партията и работата със структурите“, заявиха от пресцентъра на „България без цензура“.

  Според съобщението, Славчев направил опит да дублира функциите на главния секретар на ББЦ и да изгражда структури от свое име. „След като не получи подкрепа за действията си, Славчев взе решение да се оттегли сам, а днес формално ще бъде изключен от Изпълнителния съвет на ББЦ и като член на партията“, пишат от партията на Бареков.

  Версията на Славчев е друга. В писмото си той посочва, че дълго време е вярвал в обещанията на Бареков и се е надявал, че „ще бъде сложен край на политическата мафия“.

  ББЦ станала диктаторска

  Вместо това обаче от учредяването на ББЦ всяко решение се взимало еднолично и партията станала диктаторска. „Незачитането на колективния орган доведе дотам в публичното пространство да се лансират противоречиви тези като желанието да се възстанови ту монархията, ту народната република. Пласират се и абсурдни идеи, а някои са направо идиотски. Примерите как Бареков ще е следващият министър-председател и как ще натика политици в затвора след 5 октомври са напълно достатъчни и красноречиви“, коментира Славчев.

  „Това, което ме порази обаче, е, че всъщност Николай Бареков е само формалният лидер на тази партия, а истинският лидер се казва Делян Пеевски“, допълва той. По думите му секретарят на партията Стефан Кенов, на когото Бареков е делегирал огромна власт, бил трайно свързан със семейство Пеевски и самия депутат от ДПС по времето, когато той е бил в младежката структура на НДСВ. Кенов се държал грубиянски, плетял интриги и не плащал на застъпниците на евроизборите, твърди Славчев. По думите му в структурите на ББЦ навлизали все повече хора от обкръжението на ДПС, „което е в крещящо противоречие с нашите ценности, идеи и принципи“.

  На искане Кенов да бъде отстранен, Бареков отвърнал: „Докато аз съм председател, Кенов ще бъде главен секретар и ще отговаря за структурите, а който иска неговата оставка, значи иска и моята. Партията ще бъде като ДПС – председателят си има главен секретар“, разказва доскорошният зам.-шеф на „България без цензура“.

  Ежедневни разговори с Пеевски по специален телефон

  „След този разговор разбрах, че съмненията ми за водещата роля на Пеевски в ББЦ са факт. Това се потвърждава и от всекидневните разговори на двамата, които се водят по
  „специален телефон с чужда карта“, допълва Славчев. Той се възмущава и от присъединяването на „новия стар политик Стефан Софиянски“ към ББЦ като финансов съветник, което не било обсъдено с никого, а е едноличен акт на Бареков.

  „Сдружение „Граждански контрол“, на което съм председател, даде своя принос ПП „България без цензура“ да придобие популярност, като вля над 15 хил. човека в структурите на партията. Идната седмица официално ще призова всички лидери на сдружението в страната да направят допитване до нашите членове и симпатизанти сами да вземат решение дали да останат част от един политически субект, обслужващ чужди интереси, или ще напуснат с достойнство този фарс, наречен „новият политик“ Бареков. Защото той се оказа просто „книжният тигър“ на Делян Пеевски и ДПС“, допълва Славчев.

  От пресцентъра на партията му посочват, че твърденията на Славчев са нелепи, а Славчев вече имал „нулева поддръжка сред над 30-те ни хиляди члена в централната организация и близо 20 хиляди в „Евромайки“ и МББЦ“.

  „Изчерпаното доверие към Славчев се доказва и от липсата на подкрепа за номинацията му за водач на листи за депутати от цялата страна. В разговорите с него винаги му е изяснявано, че „България без цензура“ никога няма да бъде част от никакви корпоративни, задкулисни схеми и битки, защото е партия от нов тип, която иска цялостно обновление на политическата система. Нито един член на ББЦ, без изключение, не е вземал позиция в конфликта Пеевски – Василев, както и във всички гнусни атаки, които се изсипаха върху нас. Позицията на нашите членове е, че политическата класа е прогнила и този конфликт се е формирал с активното участие на трите партии ГЕРБ, ДПС и БСП“, посочват от партията на Бареков.

  Любов за над 850 хил. лв.

  Лидерът на ББЦ пък отправя през медиите личен въпрос към заместника си:“Дали любовта на Славчев към мен не се коренеше в тлъстия бюджет, който Ангел Славчев получаваше всеки месец от „Ноу Фрейм Медия България“? Малко ли му се струваха 9 хиляди лева месечна заплата, която получаваше повече от година и си беше определил сам в качеството си на водещ на нискорейтингово предаване? Дали любовта на Славчев към мен не се изпари, когато разбра, че тези пари няма да влизат повече в тлъстата му банкова сметка? Сметките показват, че до края на месец май във фирмата на г-н Славчев са постъпили над 850 хиляди лева. Ангеле, това ли е цената на любовта ти към мен и към „България бе цензура“?“

  Пред журналисти в Бургас Бареков заяви, че писмото на Славчев е пълно с лъжи и манипулации. „Аз му помогнах, дадох му път и съм го гледал като собствено дете. За съжаление той не оправда доверието към него“, оплака се политикът.

  Той отрече твърденията на Славчев, че бил довел 15 хил. души в ББЦ. „Той правеше опит да ме имитира, което дразнеше останалите… С хода си Ангел Славчев се превърна в маша на ДПС и ГЕРБ. Това е опит ББЦ да бъде убита като партия. Той предаде хората от февруарските протести, защото чрез предателството си прави неуспешен опит да отслаби партията и да върне Борисов и Местан на власт“, каза Бареков.

  Той отрече да се свързва по специален телефон с Пеевски и каза, че не се е чувал от месеци с него и с Цветан Василев.

  От партията, който може да изгуби ВМРО като партньор, обявиха още, че са получили писма с подкрепата на всички регионални организации. Бареков определи като откровена провокация от страна на лидера на НФСБ Валери Симеонов писмото, с което покани в петък ВМРО-БНД да се присъедини към сформирания от НФСБ Патриотичен фронт.

  „С ВМРО, ЗНС и Гергьовден имаме коалиционно споразумение и за парламентарните избори и още в понеделник ще проведем разговори за разширяване на коалицията. Всеки, който е срещу ББЦ, обслужва Местан, Пеевски, Борисов и мафията. Оставаме отворени към всички партии, които искат да участват в голям центристки патриотичен блок. Призовавам ги да се опомнят, защото родината е в опасност. На власт идва чудовище, което за дълъг период ще унищожи демокрацията в България“, обяви Бареков, цитиран от пресцентъра си.

  Източник:  Mediapool

• Протест пред БГ парламента: „Да скъсаме връзката медии-бизнес-политика“

  Протест срещу задкулисните връзки медии-бизнес-политика организира днес от 12 ч. пред българския парламент Европейската инициатива за медиен плурализъм (ЕИМП).

  .
  

  „Стотици българи ще увият телата си с вестници като с усмирителна риза, която ще бъде разкъсана в знак на протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в ръцете на определени лица, които не само ограничават демокрацията, но вече й финансовата и политическа стабилност на България”, съобщиха от организацията.

  Целта на ЕИМП е да мотивира гражданите в България сами да поискат директно от ЕК промени в европейското законодателство. Това може да стане по силата на въведения през 2012 г. европейски инструмент за гражданска инициатива, чрез събирането на 1 милион подписа от седем европейски държави.

  До достигане на минималния брой гласове от България остават около 9000 подписа. Глас може да бъде даден на сайта на ЕК или на http://www.mediainitiative.eu.

  Източник: в. „Сега“

• Георги Котев: Последната ми заплата в АЕЦ „Козлодуй“

  Георги Котев, Gikotev.blog.bg

  Абсолютно случайно вчера (18/07/2014 г.) се натъкнах на фиша с последната ми заплата, като служител в АЕЦ „Козлодуй“, който е датиран през месец юни 2008-ма година и се отнася за възнаграждението ми за предходния месец май. На мига реших, че ще го снимам/сканирам и публикувам. По много причини. През годините се е изговорило какво ли не и колко ли не, за това кой, какво, колко и кога ми плаща, за да се противопоставям на ядрената мафия.
  

  Историята такава, каквато е. 5-ти юни 2008-ма година е фактически последният ми присъствен работен ден в предприятието. Същият ден си пуснах едноседмичен (5 работни дни) платен отпуск. След около седмица отидох в предприятието за да си пусна всички останали дни, които са ми се полагали платен отпуск. Вече бях решил, че ще замина за Виена, Австрия, откъдето ще търся съдействие за противопоставяне на престъплението, което бях открил – експерименталната и незаконна експлоатация на рециклирано ядрено гориво. Точно при това последно ходене до АЕЦ-а и съм си получил фиша, който по някакъв случаен начин се е съхранил през годините и вие сега ще го видите първо 1:1, а после и с маркировки, придружени с коментари. (Снимките се увеличават след кликане с мишката върху тях и данните стават по-лесни за четене.)

  .

  Името ми и основната/щатната/базовата ми заплата.
  

  Всичко, маркирано с червени рамки, се отнася до трудовия ми стаж. Видно от най-горната червена рамка, той е почти пълни 19 години. Тук ще постъпя коректно и ще уточня, че в него е включено и времето, колкото съм прослужил като войник в редовете на Българската (народна) армия. В моя случай службата ми в Б(Н)А обхваща няколко дни по-малко от пълни две години. Така, коректно е да се счита, че пълният ми стаж в АЕЦ-а надминава 17 години. Върху този стаж (18-те години от фиша) ми се начислява съответното възнаграждение (по 1% за всяка година), във втората червена рамка. В третата червена рамка е посочена конкретната сума, на базата на основната заплата, над нея. Под третата червена рамка е месечната ми премия (ДТВ – допълнително трудово възнаграждение).
  

  Колко точно съм получил в онзи месец преди повече от 6 години? На този въпрос отговарят комбинациите от виолетовите и зелените рамки.
  

  Виолетовите рамки включват кеша, който съм получил, без в тази сума да влиза наемът от 170 лева, за ведомственото жилище, който ми е удържан. Разликата между голямата и малката сума в зелените рамки е кеша който съм получил, но в нея е включен и въпросния наем от 170 лв.
  
  Във фиша не са посочени парите за безплатна храна, които към онзи момент възлизаха на около 200 лева на месец. Това е. На който, както му харесва. На служителите на АЕЦ-а им е забранено да оповестяват публично трудовото си възнаграждени. За целта ги заставят да подписват нарочни декларации.

  .

  Тук е важно да се напомни на злобните ми „фенове“, че никога не съм бил уволняван, а още повече дисциплинарно от АЕЦ-а. Бях освободен по мое „желание“ (всъщност бях изпързалян от лицето Георги Касчиев – бивш шеф на родния ядрен регулатор, да подам оставка срещу лъжливо обещание за съдействие срещу ядрения октопод) едва на 10-ти септември 2008-ма г. Към тази дата вече бях изразходвал и 30-те дни полагащи ми се неплатен отпуск, които си пуснах дистанционно от Виена, по телефона. След тях в продължение на цели ТРИ седмици продължавах да не се връщам на работното си място, но шефовете на АЕЦ-а (същият, който е и сега – пуделчето на Р. Овч. Ив. Ген.) не посмяха да ме уволнят дисциплинарно!!! Заповедта за освобождаването ми беше изпратена в посочена от мен пощенска кутия, в град Флоренция, Италия.Последният ми работен ден, за който ми е платено нещо е 6-ти юли 2010-та година, като ядрен експерт към факултета по инженерни науки, към университета на град Пиза, Италия.Вече започна 5-та година откакто нямам нито стотинка/цент трудов доход. Трудовата ми книжка е в сектор „Личен състав“ на АЕЦ-а.

  Причината да не работя не е, че не мога или не искам, а защото не трябва. Долното писмо, датирано през януари 2011-та година, от канцелария „Приемна“ към Министерски съвет на РБ, с председател Бойко Борисов, ме обвинява в изхарчването на повече от 2 000 000 (два милиона) бюджетни лева, за да прикриват разкритите от мен престъпления на ядрената мафия. Ако започна да работя и внасям данъка си в бюджета, то автоматично се превръщам в съучастник на организираната престъпност, владееща България, и враг на самия себе си, а също така и ваш враг.

  

  Ако си бях затворил очите и премълчал за откритото от мен тогава безпрецедентно престъпление, сега щях да получавам минимум два пъти повече кеш.

  Знам, че ще ви е трудно да повярвате, но нито за миг през тези повече от шест години не съм съжалил и никога няма да съжалявам за това, което направих, и ще продължавам да правя, до неизбежния крах на ядрената мафия.

  .
• K. Парамов: Петима вложители кътат 300 млн. лева в КТБ

  

  Петима вложители имат общо 300 млн. лева в КТБ, 46 са спестовниците, които са вложили в банката на Цветан Василев над 1 млн. лева. Това съобщи по Нова телевизия финансистът Koльо Парамов. Наскоро СРС взе решение, което не може да се обжалва, и вдигна банковата тайна за клиентите с депозити в КТБ. Имената на спестовниците скоро ще бъдат известни.

  Освен на известни личности, в трезорите на банката има и блокирани пари на държавни предприятия, които са над 138 млн.

  „Не е ясно защо се тръгва към одържавяване на частна банка, преди да се разбере дали тя е здрава, или не“, коментира от своя страна  икономистът доц. Красен Станчев. Според него от предложението на БНБ за одържавяване на КТБ не става ясно какви ще са последиците за държавния бюджет.

  Връзките и отношенията около КТБ са относително прости. Те произтичат от стратегията на управление на тази банка – намираш политически приятели и те правят някакви услуги… банката расте, ставаш политически важен, разширяваш политбюрото, което взима решения, след това то се сменя и хората се карат”, добави неговият колега Красен Станчев.

  Според финансовия експерт Кoльо Парамов случващото се около КТБ е показателно за обстановката в България и се наблюдава „началото на края на първичния елементарен преход“.

  „Не успях да си изтегля заплатата за месец май.

  Без заплата съм вече втори месец”, сподели Албена. Тя работи в Бюро по труда и нейният работодател – Министерството на труда и социалната политика, я задължава да си извади дебитна карта в Корпоративна търговска банка. Казали й, че в друга не може, защото ведомството работи с КТБ, въпреки че в града, в който живее дори дори няма неин клон.

  Албена Иванова е получила заплата за месец юни, след като дала друга банкова сметка след събитията около КТБ. Призовава всички, от които зависи развитието на казуса, не само да говорят, а да дадат точна дата на хората, които чакат да си изтеглят заплатите. На самата нея й се наложило да вземе заем от приятели, защото заради блокираното възнаграждение за малко да провали свое пътуване. Албена иска също политиците да й кажат каква е връзката между нейния работодател и поставената под надзор финансова институция.

  Не оставяйте друг да ви избира банката, съветват банковите експерти.

  Източник:  Faktor.bg

• С поправки в Изборния кодекс БСП се бърка в медийното съдържание

  Слав Оков, в. „Дневник“

  Поправки в Изборния кодекс предвиждат медиите да носят редакционна отговорност за съдържанието на публикуваните материали в предизборната кампания, като не допускат „накърняване на правата и доброто име на другиго, призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.“

  Промените, внесени от депутатите от БСП Мартин Захариев, Мая Манолова и Стефан Данаилов, предвиждат медиите да не носят отговорност за разгласени сведения само ако те са получени по официален ред, цитират официални документи и възпроизвеждат точно публични изявления. Не се допускат изменения при цитирането на документи и се задължават медиите да разграничават информационните факти от коментарите към тях.

  Подобни правила съдържат етичните кодекси на медиите по цял свят, включително и в двата етични кодекса в България. В поправките, предложени от социалистите, не е обяснено какво значи „точно възпроизвеждане“ на публични изявления и „накърняване на правата и доброто име“. Не са предвидени и санкции за медиите.

  Според сегашния Изборен кодекс агитационните материали не могат да накърняват правата и доброто име на кандидатите, а ако това е направено в медийна публикация, засегнатите имат право на отговор, което се публикува без коментар. За изявления срещу „Атака“ в кампанията за евроизборите беше наказан лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков.

  Поправките на БСП едва ли ще бъдат приети, тъй като не е сигурно, че парламентът ще има време за тях. В последните седмици почти всички заседания се провалиха заради липса на кворум.

  Поправките предвиждат регулациите да обхванат както електронните медии и печата, така и новинарските сайтове. Уточнява се действащото задължение медиите ясно да разграничават платените публикации от безплатните в предизборната кампания, като се предвижда задължителен надпис или звуков сигнал „Платен материал“.

  Забранява се на медиите, които не са публикували навреме условията и тарифите си за предизборната кампания, да сключват договори за платено отразяване. Ако все пак сключат споразумения с кандидатите, те ще се наказват с глоба от 20 хиляди до 50 хиляди лева.

  Предвижда се жалба за нарушения на правилата за кампанията да могат да подават не само изборните кандидати и упълномощени от тях хора, както е в сегашния закон, а и организациите, регистрирали наблюдатели, както и гражданите. Въпреки че не беше изрично записано в закона, досега Централната избирателна комисия (ЦИК) разглеждаше и сигнали от граждани и наблюдателски организации. Такива подаваха „Протестна мрежа“ и „Ранобудните студенти“. Избирателните комисии вече могат и да се самосезират за такива нарушения.

• Константин Пенчев: Четири правителства помпаха КТБ

  Не мога да помогна на хората за КТБ, каза националният омбудсман

  .

  

  „Не е тайна, че четири правителства помпаха тази банка, а нещо като се помпа – то се пука. Няма как да бъде одържавена. Одитът трябва да се направи докрай“. Така пред БНР омбудсманът Константин Пенчев коментира кризата с КТБ.

  „Не може да се оздрави или фалира, без да се знае какво е състоянието й“, поясни той.

  Омбудсманът каза, че при него има жалби най-вече за заплатите на хората, които са в КТБ и няма кой да им помогне.

  „Аз не мога да им помогна. Хората няма как да ползват и защитените си влогове. Това са рисковете на пазарната икономика. Като не знаем каква е ситуацията – няма как да има изход. Компетентните хора да кажат“, коментира Пенчев.

  По въпроса дали има обяснение за политическото усилие да се регламентира говоренето за банките, Пенчев каза:

  „Омръзна ми, щом се случи нещо, веднага да променяме законите, най-вече Наказателния кодекс. Ще следя окончателната редакция на текста, когато се приеме, и ще сезирам Конституционния съд. Този текст е излишен, не може истерично да се променя Наказателният закон“.

  Мащабът на незаконната сеч е много голям, информира още омбудсманът. „Имах много жалби през годините. Сезираме компетентните органи, те отговарят, че едва ли не няма никакво нарушение. Всички виждаме, че горите се изсичат безобразно, а няма доказателства за това. Това е престъпление – въпрос на прокуратурата и на МВР. Министърът на земеделието и горите отговаря също за това. Започва се от най-ниското ниво. От лесничея и от шефа на горското. Да хванат двама-трима – да ги осъдят. Когато стане ясно, че има правила и те ще се спазват – тогава много бързо ще се уталожат нещата“, каза Пенчев.

  Източник:  Vesti.bg

• Падна банковата тайна за сметките на 41 фирми в КТБ

  Продължават споровете дали и как да бъдат спасени вложенията в поставения под специален надзор трезор

  .

  Доротея Дачкова, Галя Горанова, Петър Петров,

  в. „Сега“

  

  Софийският районен съд (СРС) разреши безпрецедентно да отпадне банковата тайна за 41 фирми и за едно физическо лице, които имат сметки в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това научи „Сега“ от разследващите. Всеки от тези субекти имал в банката средно по 4 сметки. Решението на СРС е изключително любопитно, тъй като обикновено прокуратурата иска разкриването на тайната по движението по сметките на определен субект във всички трезори в страната. В случая обаче искането е било само за сметките в КТБ. Според запознати става дума за фирми, приближени до мажоритарния собственик на банката, поставена под специален надзор – Цветан Василев.

  Говорителят на Софийската градска прокуратура Елка Ваклинова отказа информация за това за колко сметки и хора се отнася падането на банковата тайна. Тя се ограничи само с обяснението, че съдът е разрешил прокуратурата да получи цялата информация, която е поискала. Когато е свалена банковата тайна, разследващите имат достъп до цялата информация по сметките, за които се отнася искането. Според разпоредбите на закона „банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката“. Съдът нарежда разкриване на банкова тайна по искане на прокурор, когато има данни за извършено престъпление.

  Преди да стане ясно, че банковата тайна е паднала, прокуратурата и съдът влязоха в задочен спор по въпроса дали е свалена тя. Данните са поискани от държавното обвинение заради разследването за престъпление по служба срещу шефа на „Банков надзор“ в БНБ Цветан Гунчев.

  От прокуратурата, цитирани от „Труд“ вчера, се оплакаха, че са поискали падането на банковата тайна преди 8 дни, но съдът не се е произнесъл въпреки законовия срок от 24 часа. Пред „Сега“ от държавното обвинение първоначално потвърдиха тази информация. След това от СРС съобщиха, че прокурорското искане е дошло в съда на 9 юли. Още същия ден делото е образувано, разпределено на съдия и решено. На 10 юли препис от решението, както и копието от разследването, което е било в съда, са изпратени на прокуратурата.

  Едва след като дойде съобщението от съда, от прокуратурата уточниха, че вчера са получили съдебното определение. „Има разрешение за сваляне на банковата тайна. Всичко останало са подробности.“ Така прокурор Ваклинова отговори на въпросите на „Сега“ защо съдебното решение е пътувало цели 7 дни.

  Междувременно вчера продължиха споровете и размяната на идеи дали и как да бъдат спасени всички вложения в КТБ и възможно ли е тя да бъде оздравена. Всички влогове над 100 хиляди евро ще бъдат обезпечени с активи на самата КТБ. Това предвижда схема, предложена от експерти на БСП, след като между партиите не бе постигнато съгласие за спасяването на вложенията над гарантирания минимум. Схемата предвижда вложенията на физическите и юридически лица в банката до 100 хил. евро, чиято обща стойност възлиза на 3.7 млрд. лв., да се покрият от два източника – 2 млрд лв. от Гаранционния фонд и 1.6-1.7 млрд. лв. от Министерството на финансите чрез емитиране на държавен дълг, обясни депутатът Румен Гечев.

  Социалистите мотивираха решението си да спасят и по-големите вложения с грижа за българския бизнес. Според Гечев около 80 хиляди души, които работят в държавни и частни фирми, са засегнати от проблема с КТБ. По негови изчисления тези фирми годишно дават над 1.5 млрд. лв. приходи в държавния бюджет под формата на данъци и такси. Гечев подчерта, че ако техният проблем не се реши, ще последват големи загуби за българската държава. Затова социалистите предлагат да обезпечат големите депозити на граждани и фирми с 2 млрд. лв. от бързоликвидни активи на КТБ. Те били доказано събираеми според одиторите, упълномощени от БНБ да оценят активите и пасивите на банката. Става дума за активи от първа и втора група, което ще рече ДЦК, злато и сигурни вноски по кредити. 2 млрд. лв. от тези активи ще бъдат прехвърлени в „Креди агрикол“, която ще бъде одържавена на 100%. Тези пари ще се използват за разплащане на негарантираните депозити на фирми и граждани, извън обезпечението от 3.7 млрд. лв. за гарантираните.

  „Използването на „добрите“ активи от КТБ означава, че българските данъкоплатци няма да бъдат ангажирани с нито една стотинка в решаването на този въпрос“, коментира Гечев. Според него решението на проблема КТБ е в самата КТБ чрез разпродажба на активи. БСП ще настоява влоговете над 100 хил. евро да се изплащат без лихвите. Притежателите на големи депозити освен това ще трябва да доказват произхода на средствата, в противен случай няма да получат нищо. В тази връзка управляващите ще настояват да отпадне банковата тайна за спестяванията над 100 хил. евро.

  На въпрос на в. „Сега“ защо е нужно КТБ да бъде фалирана, ако разполага с достатъчно бързоликвидни активи, Румен Гечев заяви, че първата причина е икономическа – държавата вече ще трябва да налее още 2 млрд. лв., ще й струва скъпо и трябва да ги вземе от данъкоплатеца. Според него банката била разсипана медийно. Така че, ако се отвори, всички депозити ще отидат в други банки. „Една банка, която е съсипана имиджово, няма шанс. В световната практика няма такъв случай – да плюете една банка три месеца, да се завърти по медиите и после да я спасявате“, каза той.

  От ГЕРБ не потвърдиха дали ще подкрепят така предлаганата схема. Менда Стоянова оспори твърдението на Гечев, че в КТБ има 2 млрд. лв. бързоликвидни активи. Тя обясни, че според доклада на одиторите и доклада на БНБ в КТБ има 2 милиарда лева кредити, раздадени на работещи предприятия, които се погасяват редовно и са с добри обезпечения. „Тези кредити не са високоликвиден актив. Ако това, което г-н Гечев предлага, се случи, означава да поискаме от тези предприятия предсрочно да си погасят кредитите и да ги изправим пред икономическа невъзможност да работят“, коментира Стоянова. Тя беше категорична, че независимо дали ще има нов закон или ще се работи по досегашния, държавата трябва да извади 2 милиарда лева, за да финансира изплащането на парите на гарантираните вложители.

  ОХРАНА

  Вече трета седмица Националната служба за охрана (НСО) се грижи за сигурността на гуверньора на БНБ Иван Искров. Това обяви вчера началникът на НСО ген.-лейтенант Ангел Антонов. Началникът на НСО не каза какви са конкретните причини управителят на централната банка да има гардове на НСО, само обясни, че винаги, когато се взима такова решение, се посочват конкретните причини. „Има комплекс от неща, които са се случили, и затова сме предприели тези действия“, каза единствено Антонов.

  Само преди три дни сайтът „Биволъ“ обяви, че Искров получил заканително послание с sms чрез SIM карта, „регистрирана на името на малоимотна жена от ромски произход“. След като получил посланието, той е сигнализирал ръководството на МВР и прокуратурата. Информацията е била спешно анализирана и е било преценено, че към момента съществува реална заплаха за здравето и живота на банкер номер едно в държавата. Затова и Искров бил охраняван 24 часа в денонощието на 2 смени от НСО. Домът и семейството на охраняваната персона също били под постоянно наблюдение. На името на ромката се водели десетки предплатени карти към различни мобилни оператори. Въпросната карта е била използвана еднократно, след което е дезактивирана. Поради това се предполага, че най-вероятно веднага е била унищожена.

  Вчера шефът на НСО на практика потвърди за охраната на Искров. Той заяви и че в момента върви процедура по въпроса за охрана на депутата от ДПС Делян Пеевски. „Да, на първия етап е отказал такава охрана, но в момента има процедура, след която може би в скоро време и г-н Пеевски ще има такава охрана“, каза началникът на НСО.

• Обща декларация на Делян-Пеевското Народно събрание: „Офцете ще платят сметката“

  Чергар Странник, Neverojatno.wordpress.com

  

  Делян-Пеевското Народно събрание излезе с декларация по повод кризата – „Кой ще плати сметката?“. Декларацията бе прочетена от Данчо Ментата в присъствието на Боко Тиквата, агент Павел, главният Мултак, маминото детенце, МАМА, Стани-Шеф, Тетка, пчеличката Мая, Иван Подпалван, Цацата и още куп други месести и слузести представители на висшата политическа краста, мастития бизнес, бандерите и съебната система:

  “От името на всички, които сме се изтъпанили тук, заявявам най-отговорно, че е дошло време офцете да се отблагодарят за нашите грижи и да покажат признателност и покорство, като не създават проблеми с опитите си да ринат из лайната. Ние нямаме нищо против тяхнотото напористо блеене, но все пак и нашето търпение си има граници. И да блеят, и да не блеят, офцете ще платят сметката. Това е същността на Офцекрацията. В едно офцество, всеки има право да избере дали да бъде офца или овчар. Когато сте избрали друг да управлява вашия живот, да определя законите и правилата, по които да живеете, вие сами сте признали собствената си простота, леност и нежелание да носите отговорност за собствените си постъпки, вие сте избрали офчия живот. А ние, които нямаме желание да оставим живота си в чужди ръце, и искаме сами да управляваме живота си и да носим отговорност за него, го правим, като най-благородно и самоотвержено се нагърбваме с тежестта да бъдем и овчари, т.е. да се грижим и за вас.

  Много от офцете, въпреки че доброволно са избрали да бъдат офце, протестират срещу своята офча същност, като искат да се ползват с облагите на овчарите, но без да се нагърбват с отговорностите на овчарлъка. Те наричат себе активно гражданско офцество и блеят до скъсване, размътвайки и без това простите глави на останалите офце. Ние вече 25 години полагаме усилия за тези, които са избрали да бъдат офце, да водят един нормален офчи живот. И днес, когато сме допуснали грешка, вие офцете скачате срещу нас и едва ли не искате да ни изядете. Това няма как да стане, не поради друго, а поради офчата ви същност, която смята, че с блеене всичко се постига. С блеене нищо не се постига, най-много да се изпотиш. Искате смяна на овчара без да разбирате, че овчарите са си овчари, а офцете – офце, и нито овчарят може да направи от офцете – овчари, нито офцете могат да направят овчаря – офца.

  Офцата си е офца, тя не избира овчара измежду някоя от милионите офце в стадото, а одобрява предложените за овчари от средите на овчарите. Това е Офцекрацията и по-добър строй не е измислен. Офцата ражда офце, овчарите – овчари. Сметките винаги се плащат от офцете, защото това е тяхно задължение, което са приели, когато са избрали лесния вариант друг да носи отговорност за живота им. Днес вие блеете, че няма да платите, и вашият офчи мозък се насира от кеф, като си мисли, че е изблеял нещо много умно. Че кой друг ще плати, бе? Нали ние пишем сметките, не вие! Която и сметка да изберете, вие ще я платите, но понеже сте офце, не го разбирате. Няма вариант овчарят да плати, защото той определя правилата и пише сметката, докато офцете блеят и пасат трева. Ние няма да платим, може да понесем загуби, но няма да платим – ще плащате вие.“

   

• ”Форбс” за българската ”Игра на тронове”

  Българските олигарси се борят за политическа и финансова власт, създават и рушат съюзи, засипват се с обвинения и тази битка е на живот и смърт, пише „Форбс“.

  

  В последния си материал се шегувах, че българската банкова криза прилича на „Игра на тронове“, но съдейки по реакцията на много по-големи познавачи от мен, изглежда съм била права, казва авторката Франсис Копола в статия, поместена на сайта на американското списание.

  Тя припомня кои са главните действащи лица – собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и политикът и медиен магнат Делян Пеевски. И подчертава, че за да се разбере какво става в действителност, човек трябва да се зарови в тъмния свят на българската политика.

  Авторката говори за преплитащите се политически и икономически интереси, за това, че кризата има отношение към проекта „Южен поток“, а също, позовавайки се на близък до Цветан Василев източник, че залозите всъщност са по-високи – целта била неназовани олигарси да сложат ръка върху парите от ЕС за регионално развитие, предназначени за България.

  Както в „Игра на тронове“, всичко в тази история е свързано с пари и власт. Политиците са марионетки на олигарсите, а олигарсите се контролират от мафиоти, банките са пионки в играта, а българите плащат за корупцията на политическата си система чрез стагнация и трайна бедност, допълва Копола.

  Тя обаче посочва, че случващото се има и друго измерение и припомня неотдавнашно изказване на бившия германски вицеканцлер Йошка Фишер пред Европейската асоциация за рисков капитал. Той предупреждава, че руският президент има користни амбиции в района и че страните от ЕС трябва да се обединят, включително и за да се защитят от „руската мечка“.

  България, подобно на Украйна, е разделена на проевропейски и проруски настроения, но за разлика от Украйна, България е член на ЕС и широкото руско влияние в България може да дестабилизира източната граница на Евросъюза, пише още анализаторката.

  По думите й много хора питат защо ЕС не прави нищо по този въпрос. Простият отговор е, че ЕС има да решава много други проблеми като растящата бедност, високата безработица, потенциалната дългова криза в Италия, банковите проблеми в Португалия и Австрия и т.н. Към това се добавя липсата на лидерство в Еврокомисията. България просто не е на радара на ЕК в момента, а това е грешка, смята Копола.

  България може да е малка, но със сигурност не е маловажна. Банковата система на Балканите е тясно взаимосвързана и рисковете за нея застрашават и останалата част от Европа чрез австрийски, френски и италиански банки. Сериозна нестабилност в българската банкова система може да причини системна криза далеч отвъд границите на страната, така че ЕС би трябвало да обърне на това повече внимание, завършва анализът във „Форбс“.

  Източник: в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 106
• 107
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
...
• 414
• >>