Всички авторски страници

Авторски

• Още за тайните полети на ЦРУ в Полша и… България

  Европейският съд по правата на човека осъди най-верния сателит на Съединените щати и член на евросъюза Полша, във връзка с оказаното сътрудничество на страната и позволението ЦРУ да изгради тайни затвори на нейна територия. На 24 юли Полша беше намерена за виновна за оказването на сътрудничество на американското Централно разузнавателно управление при незаконен трансфер на затворници и въвеждането им в американски таен затвор на полска територия, известен като „черното място“.

  Интересно е, че България също е сътрудничела на американските служби. Тази програма действа от 2001 година. Тригодишното проучване на Съвета за икономически и социални изследвания, финансирано от британското правителство, е анализирало хиляди архивни записи от самолетни полети, информация от съдебни дела, финансови отчети и други документи за повече от 11 000 излитания и кацания на разузнавателни самолети.

  България фигурира в един полет, който е бил извършен на 23 май 2005 година. Самолетът на ЦРУ е кацнал на софийското летище от Исландия и часове по-късно е излетял за Дубай.

  Полетът от 23 май 2005 година, за който София е междинна спирка, е част от маршрут на самолет на ЦРУ, започнал от гражданско летище във Вирджиния, преминал през Исландия и кацнал у нас. Именно в българската столица полетът се окачествява от експертите като “подозрителен”, което означава, че има голяма вероятност тук да е качен “пътник” на ЦРУ. От София самолетът излита за Дубай, продължава за Афганистан, после за Йордания.

  Американската “Програма за извънредно транспортиране” е започната от ЦРУ само месец след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година. Задържаните се прехвърлят в държави от Арабския свят, където им се прилагат т.нар. “засилени методи за разпит”. Те са незаконни в Америка, защото, според местни политици и магистрати, се равняват на изтезание.

  През декември 2011-ва разследване на Асошиейтед прес и ARD разкри таен затвор на ЦРУ в подземия в центъра на румънската столица Букурещ. Според проучването най-малко още един полет, ръководен от ЦРУ, е минавал през София, въпреки че няма данни той да е превозвал “неволно присъстващи” пътници. Той се е осъществил ден по-късно от друг самолет и е бил етап от друга обстойна обиколка на Европа, Северна Америка и Близкия Изток.

  Източник: Аlterinformation.wordpress.com
  

  .

• Ислямският халифат на ИДИЛ и Армения

  Хайкануш Алоян,

  MediaMax (Армения)

  

  На 29 юни започна свещеният празник на мюсюлманите Рамадан. Същият ден, радикалната ислямска групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта” обяви окупираните от нея територии в Сирия и Ирак за халифат. Водачът на ислямската терористична групировка, а сега вече – халиф, Абу Бакр ал Багдади, призовава бойците да продължават джихада срещу неверниците. Ръководителите на военната структура обявиха и новото име на своята групировка – „Ислямска държава”.

  От Ирак до Армения е само 300 км, следователно присъствието на ислямски халифат в наше съседство ни кара да се замислим. Особено, ако имаме предвид, че новосъздалият се халифат увеличава границите си и се занимава с нефтен бизнес, за сметка на което се увеличава и броят на членовете му, както и влиянието му в региона.

  Групировката дори е публикувала карти, където са представени целите на ислямистите. Тази радикална структура възнамерява да възстанови някогашния арабски халифат и неговите граници. Ислямският халифат, с днешните си граници, граничи на север с Турция, Иракски Кюрдистан и северните райони на Сирия.

  Да припомня, че в Сирия тази структура е една от най-бързо реагиращите, засилваща се и много жестока. Особена интересна е личността на един от командирите на групировката, Абу Умар аш-Шишани. Преди да говоря за личността му, искам да отбележа, че в един от най-популярните сайтове на Русия се казва, че той е участвал в Карабахската война, където е бил ранен в крака. Но арабистът Саргис Григорян отбеляза, че Абу Умар аш-Шишани е всъщност Таркан Батриашвили, роден в едно село в каньона Панкис в Грузия, по националност кист (етническа чеченска група). Последният няма дори 30 години, следователно, не може да е участвал в Карабахската война. Но е участвал в грузинско-руската война, бил е разузнавач, планирал е и осъществил военни операции, които сега успешно прилага в Сирия и Ирак.

  Присъствието на Ислямския халифат редом до нас (авторът има предвид разбира се Армения – бел.ред.) предизвика притеснение по няколко причини. В Средния Изток, в следствие на кървавата Арабска пролет за мюсюлманското население, което освен това е много бедно, ислямската групировка, която държи в ръцете си нефтения бизнес, става много привлекателна, затова редовете й ще се увеличат, а доколко страшни ще са последствията от това, остава само да гадаем …

  Другото притеснение и най-важен фактор са рускоезичните групи в тази групировка от бившият СССР, които на по-късен етап могат да разиграят същото сценарий в нашия регион, с цел да създадат ислямски халифат в Кавказ. Ярък пример за това са Абу Умар и други Ал Шишмани (шишмани на арабски означава чеченец), които са известни с влиянието си в различни терористични групировки.

  Съседните на Армения страни също внасят безпокойство за нас. Грузия, която има финансова зависимост от Азербайджан и Турция, и където с пълна сила върви турцизацията, едва ли ще избегне съдбата, която застрашава Азербайджан. Не е тайна, че Азербайджан е транзитна за терористите държава. Терористичните групировки дори имат свои офиси в Баку. Цялата международна общност знае, че Турция оказва финансова и военна помощ на терористичните групировки, и че в страната има специално подготвителни лагери за тези групировки, и също е транзитна държава за терористите. Тези три страни могат да станат нови центрове за снабдяване на „джихадисти” към ислямската терористична групировка, примери за които вече имаме.

  Другото притеснение за нас е аспектът в отношенията между Армения и Русия. Армения се счита за военен съюзник на Русия, нещо, което Русия понякога забравя (продава мощна военна техника на Азербайджан и нарича това бизнес). А терористите от ислямските групировки, които са от бившият СССР, обикновено имат антируски настроения и всяко русофилско проявление приемат като вражеско. Получава се така, че Азербайджан и Турция могат да използват тези антируски настроения в борбата срещу Армения, понеже Армения е известна като проруска държава.

  Русия продължава да продава мощна военна техника на Азербайджан, пренебрегвайки интересите на своя стратегически съюзник – Армения. Фактически „братските” отношения между Азербайджан и Русия силно подтискат всякакви съмнения на руските власти, че при нужда малкият брат на прозападната Турция ще предостави същите руски оръжия на чеченски, ингушски, казахски, узбекски и други терористични групировки от бившия СССР, които биха създали Кавказки ислямски халифат, където Турция и Азербайджан ще имат своите интереси. Ислямистите от бившия СССР отдавна мечтаят да създадат Кавказки ислямски халифат. Дали същите руски оръжия няма да бъде използвани срещу Русия, за да се промени сегашната карта на Русия?

  Остава да се надяваме, че за да увеличат своето влияние в нефтения бизнес, ислямските терористични групировки ще започнат да се избиват помежду си, а в Ирак, Турция и Сирия кюрдският фактор ще изиграе решителна роля, за да обуздае апетита им.

   

  Превод от арменски: Нерсес Кетикян

  Gantegh.agbubulgaria.org
  

• Партиите пак ги удари хормонът

  Валери Найденов, в. „24 часа“

  .

  

  Интересно живеят българските партии – много ми напомнят разширеното семейство на Алисия, Николета, Валери Божинов и Ники Михайлов. Ту първата е с третия, ту втората е с четвъртия и обратното. Защо просто не се вземат в едно семейство и не заживеят всички заедно, коалирайки от време на време по някоя Златка?

  На думи партиите са се хванали за шиите, но под юргана правят двугърбото животно. Просто всяка вечер преспиват в различни конфигурации и различни стаи. При тях широката коалиция отдавна е публична тайна, остава само да я обявят и да си връчат халките.

  Сега за пореден път партиите си размениха партньорите. ГЕРБ, който за нищо на света нямаше повече да влиза в пленарната зала, утре ще влезе, за да изгласува още заеми, макар че само преди 2-3 седмици бе готов да умре на барикадата, но да не товари внуците с още дългове. Станишев, който се целуваше с Местан на Орлов мост, сега е люто обиден и на него, и на Орешарски, който до вчера нямаше да актуализира бюджета, но днес ще го актуализира.

  И всички са си обидени, всички разменят партньорите.

  Точно както Алисия беше обидена на моя адаш Валери, с когото имаме нещо много общо – и двамата избягваме да играем футбол.

  Затова пък ДПС, което преди 1-2 месеца се бореше „да отстрани мафията от политиката“, сега влезе в крачка с Бойко Борисов и с президента Плевнелиев.

  Сега е пич, а беше импич. Миналата година КТБ бе банката на Доган и Пеевски – сега е банката, която Костов спасява от Доган и Пеевски. А, и кръгът „Капитал“ се обяви срещу Костов. Не бих се учудил, ако утре Прокопиев се запише в компартията на Чакъров, който вече е социалдемократ.

  Същата бърза размяна на партньорите се забелязва и при маргиналните партии. Например НФСБ, която за евроизборите се бе сгодила със Слави Бинев, Найджъл Фарадж и британския консерватизъм, сега неочаквано минава под венчилото с ВМРО. То пък скоропостижно развали хубавия брак с ББЦ и Бареков, от който проплакаха две невръстни брюкселски мандатчета. Радан Кънев начело на РБ се дърпа гнусливо от своя неизбежен годеник – Бойко Борисов. Но ние знаем, че тези, които най-много се дърпат, най-страстно скачат в обятията. Отдавна съм забелязал, че когато една девойка започне да говори какъв простак е еди-кой си и че не може да му се вярва, значи е на косъм от удоволствието.

  Ако на някой политик можеше да се вярва, нали нямаше да е в политиката, господа реформатори! Питайте своите присъдружници. Само Сидеров засега стои парясан, но това е, защото „Атака“ свикна да танцува сама по нощите и чак след първи петли да се включи коварно за трънгъл.

  Затова нереформираното подсъзнание на репортерките ги нарече „златен пръст“. Мълви се, че имало и „златен език“, но той се държи с тях надменно и ги мачка със синтаксис. Говорейки за подсъзнанието на репортерките, какво се крие зад неизбежния им въпрос: „С кого ще се коалирате“?

  Но ако се абстрахираме от жълтите клюки коя партия с кого е преспала, ще видим, че политиката винаги е същата. Плоският данък си е плосък данък, непоклатим като планината Витоша. Енергийните проекти нямат спиране, реакторите се трупат ли, трупат и все ги няма ли, няма. Чуждите монополи все повече завладяват и източват, бедните стават все по-бедни, а ромите все по-бунтовни. И няма такова управление, при което Кристалина да не е идеалната еврокомисарка.

  Която партия сътвори нещо ужким „ляво“, тя го завещава на следващата, да си троши главата. Кой например ще връща данъка на най-бедните догодина със задна дата, което бе главната социална реформа при Орешарски? Очевидно ГЕРБ. Това не пречи на Станишев да го отчете като триумф на червената политика.

  Футболистите не стигат чак дотам – не съм чувал Божинов да се хвали със сатисфакцията, която Михайлов тепърва ще достави на Алисия. По същия начин през 2009 г. БСП завеща на ГЕРБ да реализира нейния най-велик пропаганден успех – вдигането на пенсиите. Сега завещава и “Южен поток”, и седмия реактор в Козлодуй, и въпроса “Кой”.

  Предаването на щафетата продължава вече 25 години. Виденов подари на Костов масовата приватизация и ремедетата, СДС и Филип Димитров завещаха на България Желю Желев и Любен Беров, които после се оказаха комунисти. Но пък Беров бе автор на икономическата програма на СДС, която му бе завещана от Луканов, а той я наследи от Живков. Да го бяха оставили сам да си я изпълнява, сигурно щеше да се справи по-добре.

  След четвърт век плавна политическа наследственост, ясно защо в България няма данък наследство. Де факто управлява една и съща широка коалиция. Даже не е коалиция, а една и съща партия, едно и също разширено матриархално семейство. Самата дума “партия” означава нещо отделно. Но щом политиката е една и съща, значи в България по принцип изобщо няма партии. Една единна и коалиционна партия не е партия, а майка за малцина и мащеха за мнозинството.

  Добрата новина е, че вчера партията майка пак пое курс към решителна промяна. Лошата е, че това пак ще става отгоре надолу – сменящият себе си лидер дава указания на своето обкръжение да се самообнови и да започне да мисли поновому. Все едно Николай Втори лично да оглави Октомврийската революция. Или Чирков сам да се оперира от сърце.

  В България една партия се променя, само ако премине в отвъдното. Това е така, защото пропорционалните избори гарантирано я превръщат в затворена бюрократична пирамида и я херметизират като водоустойчив часовник “Ролекс”. В пирамидата по-ниските чинове са дресирани да чакат указанията отгоре и да гледат лидера с възхищение и любов. Станишев не лъже, когато казва: “Тръгвам си от БСП много богат с доверието и обичта на огромен брой хора… най-скъпите неща, които съм получавал, са неща, плетени от симпатизанти…” За чорапи ли говори, или за пуловери? Факт е, който не гледа към началството с любов и не му оплете поне една шапка, бързо отпада от йерархията. Нерон също е гледан с възхищение от своите придворни. А Ф. Д. направо бе боготворен.

  Затова най-тъпият лозунг при подобни партийни кризи е “да се вслушаме в низовите организации”, в обикновените членове. Питайте СДС – колкото повече се вслушваше, толкова повече се зомбираше. А когато започна да си избира пряко председателя, предаде Богу дух.

  Твърдият електорат е най-лошият съветник, защото той винаги е див сектант. И винаги лепи етикети на чуждите. А низовият партиен активист чака служба в общината. Ако не му я дадеш, започва да ръмжи. Ако му я дадеш, трябва да уволниш някого и цяло село те мрази. Така че на 1 влюбен поглед поне 10 хил. се чудят как да ти спукат гумите.

  Бих казал, че в тази обстановка Бойко Борисов се държи по-адекватно – мачка актива си, гони го при първия гаф и народът ръкопляска. И никой не може да го обвини, че разчита на колективната партийна мъдрост. Винаги: аз, аз, аз. Защо тогава оцелява чудодейно?

  Добре, какво тогава може наистина да промени и да спаси БСП и блудните български партии? 1000 пъти съм писал – спасението ще дойде тогава, когато народът започне пряко да избира лидерите. Това става само чрез чистата и свята мажоритарна избирателна система. Ако те хареса мнозинството в района, няма значение дали те харесва партийният натегач. Но ако се правиш на ляв, а завиеш на дясно, няма как да те харесат.

  Затова партиите в Англия живеят по 100 и повече години, а у нас умират след десетина. Ще кажете, че БСП е столетница. Това не е вярно, разбира се. БСП скоро ще навърши зорлем 25 години, от които поне 20 доизносва гащите на БКП. Кога ще изчезне – не знам, но засега тенденцията е към отмиране и никакви конгреси на опитомения актив няма да я спасят.

  Да се готвят ГЕРБ и ДПС. Този коловоз вече свърши.

   

• От КТБ излизаха политици и синдикалисти с издути джобове

  

  Реалното състояние на банката (КТБ – б.р.) го знаят само изпълнителните директори, главната счетоводителка и мажоритарният собственик Цветан Василев. Другите, които задължително трябваше да знаят това по закон, са членовете на УС на БНБ. Смятам, че някои от тях, които са отлични професионалисти и доказано морални хора, са били или съзнателно заблуждавани, или не им е казвана цялата истина за кредитния портфейл и депозитната дейност на КТБ.

  Това заявява в интервю за  в. „Преса” бившият изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка (2005 – 2008) Любомир Весов. По думите му от събитията, които настъпиха, от изявленията на Искров, че подкрепа в настоящия момент за КТБ от страна на държавата би представлявало „пълнене на каца без дъно“, той не е далече от мисълта, че управление „Банков надзор“ на БНБ в изминалите няколко години не е получавало коректна информация, не са извършвани редовни надзорни инспекции на място в КТБ или ако са извършвани такива, им е представяна неистинска информация. Това обаче е проблем на ресорния подуправител и на управителя на БНБ.

  Весов казва още, че е участвал в няколко пресконференции, на които е говорил за държавните пари в търговските банки, но само един журналист, тогава в малка телевизия, се заинтересувал какви са проблемите в тази банка, на какво се дължат, какви са политическите обвързаности, какъв е рискът за държавата и вложителите.

  „Нито БНБ, нито държавните органи, каквото и да разбирате под това, реагираха. Напротив – в една определена телевизия бях характеризиран като човек, който нищо не разбира от финанси и банки и затова не трябва да ми се обръща никакво внимание и да не ми се дава възможност да работя повече в банка. Атаките срещу мен и семейството ми се ожесточиха, включително с ресурса на същата тази държава. Знаете ли какво е тотално подслушване на лични телефони, следене на електронната поща, външно наблюдение? Когато искаш да се запази държавният интерес, в частност парите на държавните дружества, на теб да гледат като на заплаха за същата тази държава”, споделя оше финансистът.

  „Ако бяха застанали журналисти пред банката, щяха да установят кога и защо едни и същи политици, синдикални дейци и ръководители на държавни ведомства и фирми с преобладаващо държавно участие посещават КТБ, както и с кого от ръководството на банката се срещат. Може би щяха да установят, че по едно и също време всеки месец някои хора излизат от институцията с издутини по саката, които са нямали на влизане. Или пък носят особени фирмени чантички в ръцете”, разказва Любомир Весов.

  По думите му при така изнесената информация можем да се питаме колко коректни са годишните счетоводни отчети на КТБ, кой е заверявал балансите през тези години, къде са били БНБ и КФН, данъчната администрация и още много други.

  По отношение на вината на главната касиерка и счетоводителката, той казва: „Всеки носи отговорност за това, което е вършил или не е при изпълняване на служебните си задължения. Ако не са били съгласни да изпълняват нечии незаконосъобразни заповеди, е можело да откажат да ги изпълняват, като това си има своята цена. Въпросът обаче трябва да е с подвъпроси – къде е бил и какво е проверявал вътрешният контрол в банката, къде са били и какво са правили изпълнителните директори. Да, определено тези служителки имат вина, но не са сами в това им деяние”.

  Попитан как оценява поведението на мажоритарния собственик Цветан Василев, бившият изпълнителен дирeктор отговаря: „Много е лесно да се бие един паднал, ако щете пропаднал и провалил се човек. Сигурно много го боли. Ако той през годините се беше държал малко по-човешки с хората, сигурно щеше да срещне и съчувствие. Псевдохристиянските му добродетели могат да се коментират с народната мъдрост „Не ме гледай какво върша, слушай ме какво говоря“. Единственото, което ще коментирам, е, че той се държи като последния страхливец, но това не е ново за тези, които го познават. И както съм казвал, от всички пътища към целта той избра неморалния”.

  Според него не е възможно да изчезнат документи за кредити за над 3,5 млрд. лв. И дори да има някакви липси в документацията, това няма да спаси никого, ако си мисли, че няма следи на различни места и някой няма да си върне кредита.

  „Не знам колко пъти е проверявана КТБ в годините, но при този прекомерен ръст на увеличаване на активите в сравнение с другите добре работещи банки в България при слаба икономика, при кредитиране на отрасли в застой, при свръхконцентрация на средства на държавата и на такива на фирми с преобладаващо държавно участие, при непазарни лихви по депозитите (заради което Мoody’s понижи рейтинга на банката през септември миналата година) червената лампа в БНБ е трябвало не да мига, а да свети непрекъснато и да се пръсне оглушително от високото напрежение много по-рано”, посочва още Весов.

  Попитан дали е вярно, че през годините банката е издала дебитни карти без лимит на определени лица, финансистът казва: „Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като до времето, когато аз съм бил в банката, е нямало такава практика. А като мнение, ако лицата са перфектни клиенти, с познат бизнес, доказан в годините, с доказани финансови възможности и морал, не бих отказал такъв инструмент да им бъде предоставен в определени граници, съобразен с предишните условности. Но пък съвсем безлимитен?! Знаете ли какво значи това? А пределно ясният ви под въпрос – ако има такива случаи с политици, макар и с лимитирани карти, но с висок плафон, смятам, че става въпрос за чиста проба корупция”.

  Източник: bpost.bg

• Може ли новият Борисов да е различен от стария?

  Отговорът е много прост, но не го търсим там, където трябва

   .

  Иван Бедров, Сlubz.bg

  

  Трудно е човек да изпитва пълно доверие към данните от социологическите проучвания, особено когато част от авторите им от години предпочитат повече да са дистрибутори на опорни точки. И все пак, всички данни показват, че ГЕРБ е първа политическа сила и никоя друга не се опитва дори да застраши лидерството й. Това прави и не малка вероятността Бойко Борисов отново да ни се случи/да бъде избран за министър-председател.

  Точно тук е разликата – ако сме настроени, че вторият мандат на Борисов просто ни постига без наше участие, то няма никаква причина той да е с нещо по-добър от първия. Дори напротив. Но ако посъбуденото гражданско чувство не заспи отново, тогава въпросът не е дали Борисов ще бъде добър или лош, а дали гражданите ще му разрешат да бъде „още от същото“.

  Точки. И опорни, и наивни

  Чета какво пишат умни хора в социалните мрежи, опитвам се да следя изявите и в традиционните медии. И откроих две популярни оценки за ситуацията – след оставката на Пламен Орешарски и преди поредната победа на Бойко Борисов.

  – Най-корумпираното и най-вредно правителство, което България е имала досега, си отива. Комунистите (както често наричат БСП) винаги довеждат страната до катастрофа. Червените носят най-голямата вина за провала. Всички други са по-добри и е важно да намерят съгласие, за да извадят България от кризата. Трудното мина. Народът победи!

  – Протестиращите докараха ГЕРБ отново на власт. Демонстрираха срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета преди година, не демонстрират срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета сега. Питаха #Кой предложи Пеевски, когато депутатът от ДПС бе избран за шеф на ДАНС, а сега не питат #Кой е новият партньор на Бойко Борисов, когато ГЕРБ и ДПС изведнъж заработиха в синхрон.

  Най-меката оценка за този тип коментари е, че са крайно наивни. Нито целта за открито и отговорно управление вече е постигната, нито протестиращите от улиците връщат Бойко Борисов на власт. И едната, и другата теза говорят за много ниска самооценка на авторите си – че вярват в етикети, че не вярват нещо да зависи от тях, че не биха направили нещо сами, но биха мрънкали срещу всяко чуждо действие.

  Разбира се, че най-добрият вариант е Ангела Меркел да се кандидатира на българските избори, да й дадем доверието си и да легнем да чакаме „да ни оправи“. Също добър вариант е активните граждани сами да си произведат политическо представителство – достатъчно мощно, за да може да задава посока. Но понеже нито едното, нито другото се задава на хоризонта, по-разумно е да видим с какво можем да повлияем на управлението, което и да е то.

  Точки. Този път за натиск

  Активното малцинство, което има чувствителност към спазването на правилата и приличието в политиката, никога не печели избори. То затова е и малцинство. Два са изборите пред него – или да мрънка как „простаците са мнозинство и винаги избират простаци“, или да се опита реално да влияе на управлението. Последните години показаха как активните граждани могат да влияят на политиката всекидневно, а не само с гласуването или негласуването си веднъж на четири години.

  Протестиращите не спряха да питат #Кой, за да разкрият модела на узурпиране на властта от една икономико-политико-медийна групировка. В разговора се включваха все повече хора, част от медиите вече не можеха да заобикалят въпроса, политиците трябваше да дават отговори. Това оголи схемата, повиши напрежението в управляващата конструкция и буквално срина БСП. Да гледаш на загубата на БСП на евроизборите и на скандала Василев-Пеевски като на изолирани явления, също е наивно. Те са част от поредицата. Ако днес БСП отново е в нокдаун, сериозна част от заслугата е на активните граждани.

  В следващите месеци и години медиите могат да запазят завоюваните през последната година територии, могат и да ги отстъпят. Ако задкулисната роля на Делян Пеевски в политиката, бизнеса и медиите остане сред най-обсъжданите теми, то всяка власт би внимавала с общуването с него. Това няма да бъде достатъчно за скъсване на всички връзки, затова написах, че „би внимавала“. Ако организациите на бизнеса продължат да поставят публично въпроса за ролята на #Кой в разпределянето на обществените поръчки, то всяка власт би внимавала и в тази посока. Ако гражданите продължат да казват #нямадаплатим на всеки опит за замитане на следите от черната дупка КТБ, независимо коя власт се опитва да го направи, то наистина #нямадаплатим. Ако магистрати, бизнесмени и т.нар. обикновени граждани започнат да притискат правосъдната система и да настояват политиците да предложат решение, то и своеволията в тази сфера могат да намалеят. И още много Ако-та.

  Нито една партия не може да издържи на масиран граждански натиск, осъществяван от отделни популярни лица, от медиите, от бизнес организациите, от групи хора на улицата… ДПС е единствената партия, имунизирана срещу подобна съпротива, но причините за това са тема за отделен анализ. Затова сега въпросът не е дали Борисов може да бъде различен от Борисов, а дали гражданите ще имат желанието и енергията да продължат да оказват натиск върху управлението. Дори и то да е на Бойко Борисов. Защото цената на контрауправлението е прекалено висока. Питайте на „Позитано“.

  Затова и отговорът на въпроса от заглавието е следният: Ако се успим отново, със сигурност ще се събудим там, където не искаме да сме.

   

• Мълнии поразиха хора на плаж в Лос Анджелис

  Един човек загина и най-малко осем бяха ранени от мълнии в рядко срещана гръмотевична буря на плажа „Винъс“ в Лос Анджелис, съобщи Ройтерс. Говорителят по пожарите Катрин Мейн заяви, че 13 души са получили медицинска помощ вчера, след като ги е ударила мълния.

  Четирима от тях са получили медицинска помощ още на плажа, а останалите са били отведени в болница. 20-годишен мъж, откаран в болница „Марина дел рей“, по-късно е починал. Още един човек е в критично състояние, каза Мейн и допълни, че сред пострадалите има 15-годишно дете.

  Редкият инцидент става по време на изолирана гръмотевична буря в района. Свидетели описват пред „Лос Анджелис таймс“ сцени на паника, когато небето потъмнява и мълниите го прорязват, придружени малко след това от гръмотевици и дъжд.

  „Можеше да се чуе как всички крещят”, разказва жена пред вестника. Роджър Дейвис, цитиран от изданието, описва как къщата му се разклатила и после чул „експлозии”.

  Източник:  Mediapool

• К. Пенчев: НОИ хвърля пенсиите на 6000 души през прозореца

  Националният осигурителен институт чака пенсионерите да бъдат активни, сякаш не знае, че Корпоративна търговска банка има проблем, каза омбудсманът на Р. България в предаването „Здравей, България“ по Нова ТВ
  

   

  

  .
  „6000 души получават чрез КТБ своите пенсии. За мен това е необяснимо от страна на елементарната човешка логика. Политиката на НОИ е много интересна. На страницата на института в интернет се казва, че всеки може да промени сметката си в друга банка или да получава парите в пощенски клон. И НОИ чакат активни да бъдат пенсионерите”.

  .
  Това заяви за „Здравей, България” националният омбудсман Константин Пенчев във връзка с жалбите, които получава от граждани.  

  Според омбудсмана ситуацията е следната:

  „Аз знам, че ви хвърлям пенсията през прозореца, но може и да ви уцеля джоба. Ако не го – не нося отговорност. Ако падне на улицата и някой друг я вземе, аз съм си свършил работата, защото вие не сте ми казали „не я хвърляй през прозореца, а ми я дай по друг начин”.

  „НОИ и цялата държава не знае, че КТБ има проблем. Това е безобразие. Това е пар екселанс чиновническо бездушие. Това е безхаберие и мързел”, категоричен бе Константин Пенчев.

  Според него за два дни 4000-те хиляди служители на НОИ са можели да прозвънят по телефона на всички засегнати пенсионери. Ако трябваше да им задържат парите в НОИ, заяви Константин Пенчев и посочи, че се наливат пари в една дупка, с която не е ясно какво ще стане.

  „По закон може да има квестура три месеца плюс още три. На нас ни се обяснява, че шест месеца сме в безвремие. Ние не знаем шест месеца какво се случва с КТБ, със служителите и техните пари, някои от които имат нужда от тези пари. И ако след шест месеца разберем, че дупката е толкова голяма, че не може да бъде запълнена, тръгваме към несъстоятелност. Но не на мен тези неща”, решително заяви омбудсманът.

  Според него дори и казусът с КТБ да е сложен, тези неща са неотложни и трябва да се решат:

  „Има ли гарантирани влогове до 100 хиляди – имаме. Аз няма да чакам седем месеца някой да се наумува дали тази банка ще се фалира, или не. Винаги при желание от страна на чиновници и институции може да се свърши работа. Законът не забранява нищо, винаги може да се намери една гъвкава система.”

  * Целият разговор с националния омбудсман Константин Пенчев в ‘Здравей, България” можете да видите във видеото на Нова ТВ (чрез клик върху стрелката в началото на материала).

  .

• Моника Станишева с 20 милиона печалба от пиар

  Материал на Биволъ

  .

  

  Фирмата на Моника Йосифова – Станишева „Актив Груп“ ЕООД има солидни приходи от ПР и реклама през периода 2007-2012 г. Данните от Търговския регистър са следните:

  2007 – 3 991 000 лв.

  2008 – 6 039 000 лв.

  2009 – 4 620 000 лв.

  2010 – 2 176 000 лв.

  2011 – 2 141 000 лв.

  2012 – 1 513 000 лв.

  Общо за 6 финансови години – 20 480 000 лв. (словом – двадесет милиона, 480 хиляди лева).

  В портфолиото на „Актив Груп“ са основно държавни институции, за чийто имидж фирмата се грижи. Фирмата е забъркана и в скандала с австрийския лобист Хохегер, осъден в Австрия, за който имаше парламентарно разследване и в България.

  Миналата година Биволъ разкри, че фирмата, която има офис и в Брюксел, е получила и грант от 60 000 евро от Европейския парламент. Срещу тези пари е направено не твърде много – инсталиран е сайт с безплатен софтуер и е организирана изложба за детски рисунки. Биволъ зададе също така въпроса дали няма конфликт на интереси във факта, че съпругът на Моника Йосифова е шеф на ПЕС.

  От Дирекция „Комуникации“ на Европарламента отговориха, че не виждат конфликт на интереси. Те предоставиха и декларацията, подписана от Моника Йосифова, че не се намира в конфликт на интереси. Европарламентаристи от десницата бяха на друго мнение и зададоха същия въпрос на председателя на ЕП Мартин Шулц. В пленарната зала на ЕП се чуха думите, че „това мирише на възползване“. Шулц и до момента не е дал отговор.

  След дълга кореспонденция с Европарламента, Биволъ така и не получи финансовите документи за гранта, тъй като според Дирекция „Комуникации“ те били фирмена тайна. Моника Йосифова обаче върна получения аванс от 30 000 евро и се отказа от проекта да популяризира европейските избори.

  Натиск над медиите и цензура на „Грантгейт“

  Публикацията на Биволъ за скандалния грант от октомври 2013 г. беше премълчана от всички български медии, с изключение на Mediapool, „Капитал“ и агенция ПИК.

  Постигнатият ефект обаче беше точно обратният – от случая се заинтересуваха европейските медии, както личи от публикация на Шпигел, която, макар и със закъснение, получи широко отразяване.

  Междувременно от документи, изтекли в БСП-лийкс, стана ясно, че още през 2009 г. Моника Йосифова е имала активна политическа роля в БСП, като е оркестрирала политически медийни кампании в полза на партията.

  Сюжетът с гранта на „Актив Груп“ очевидно е бил твърде притеснителен за българските социалисти и лично за Сергей Станишев. Споменаването на трудностите да се получи публична информация именно за този грант стана причина журналистите на Биволъ да бъдат цензурирани в Съвета на Европа.

  Дали новото амплоа на Станишев като евродепутат разкрива и нови възможности за бизнеса на Моника Станишева, предстои да узнаем. Биволъ ще продължава да следи внимателно обществените поръчки и грантове, спечелени от фирмата „Актив груп“.

   

• Астрофизик от НАСА и още трима учени – по следите на древна цивилизация в Родопите

  Материал на в. „Дневник“

  .

  

  Преди 8000 години земите, които сега обитаваме, са били дом на древен народ и култура от времето преди траките с необикновени познания за Космоса и звездите.

  Цивилизацията, която не е познавала оръжието и в един миг просто изчезва без следа, се превръща в обект на изследване от специална международна експедиция сред каменните светилища и обсерватории в Родопите, която ще се опита да „разчете“ и знаците, оставени от тях в праисторическите светилища като Баленташ, Татул и Харман Кая.

  Проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастраномът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи са част от международнaта експедиция, която ще изследва следи от цивилизацията, населявала българските земи преди траките, в района на Източните Родопи.

  През 2013 г. БНТ прави документален филм с Робърт Бовал – автор на едни от най-големите бестселъри в областта на египтологията и по-конкретно въпросите, касаещи възрастта и значението на пирамидите в Гиза и тяхната връзка с космологията, вярванията и познанията на древните хора за Вселената. Неговите книги разтърсват научните среди и стават повод редица медии като Би Би Си, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN и RAI 1 да заснемат научнопопулярни поредици, свързани с неговите открития.

  

  Робърт Бовал

  Миналата година краткият престой на Робърт Бовал и посещението на няколко праисторически обекти в страната събуждат сериозен интерес в него. Той дори изказва предположение, че българските светилища може да са по-древни от египетските, което би могло да обърне цялостната представа за това откъде и в каква посока е тръгнало развитието на човешката цивилизация, допълват от фондацията.

  Съчетанието между международно признатите Робърт Бовал, Робърт Шок и Том Брофи и българския учен проф. Ана Радунчева може да доведе до сериозни и сензационни открития.

  Заедно с тях отново ще е и екип на БНТ, който ще заснеме работата на учените и ще покаже на зрителите за първи път мистериозната Каменна гора в Източните Родопи.

  Документалният филм засега е с работно заглавие „По следите на древните“ има шанс да предизвика и международен медиен интерес към българското древно наследство, което заема важно място в хилядолетния цивилизационен процес.

  Археоастрономът Робърт Бовал (роден в Египет, но с белгийско потекло), е автор на редица бестселъри, сред които „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман“ и т.н. Той става световноизвестен с революционната си теория за корелацията между пирамидите в платото Гиза и трите звезди в „пояса“ на съзвездието Орион. Именно неговата теория дава тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти, съвременното разбиране за тяхното значение и не на последно място, разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.

  

  Робърт Шок

  Геологът д-р Робърт Шок е автор на шокиращата (и до момента трудно оборима) теория за възрастта на Сфинкса. Именно той доказва, че дълбоките ерозионни следи по тялото на мегалита са следствие от дългогодишното действие на „свирепи водни потоци и обилни дъждове“, а не на пустинни пясъчни ветрове. Вертикалните прорези по Сфинкса се оказват една от важните следи, които отвеждат учените до времето на Потопа, а оттам и до т.нар. в египетскта религия „Зеп тепи“, или Първото време. От 1984 г. насам д-р Шок е преподавател в Бостънския университет.

  

  Томас Брофи

  Астрофизикът от НАСА д-р Томас Брофи насочва вниманието си към загадъчното плато Набта Плая в пустинята Сахара. С помощта на най-съвременните методи в компютърния анализ д-р Брофи стига до заключението, че един метър от мащаба на светилището съответства на 0,799 светлинни години в Космоса. По този начин той открива звездна карта с точно съответствие между отделните каменни блокове и техни „звездни двойници“ в небето. Не по-малко интересен се оказва и релефът под светилището, скрит под 4–метров пласт пясък. Той представлява изумително точна карта на Млечния път, наблюдаван от позицията на галактическия полюс. С откритието на Томас Брофи отново възниква въпросът: Как жителите на Земята 8 500 години пр. Хр.(и дори по–рано) са знаели как изглежда Млечния път от галактическия полюс? И защо са им били нужни такива наблюдения?

  

  Ана Радунчева

  Над 25 години проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН изследва праисторическите каменни светилища в Източните Родопи. След дългогодишна работа, в началото на 2007 година проф. Радунчева събира достатъчно доказателства, за да твърди, че скалните структури в Източните Родопи са част от културата и традициите на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. След мистериозното изчезване на тези праотци, около 2 хилядолетия по-късно там се заселват траките. На тях археологията и досега приписва почти всичко древно, открито в България.

  .

• ГЕРБ и ДПС сформираха ново мнозинство в парламента

  Двете партии официализираха съюза си в името на актуализацията на бюджета, но имат консенсус и по избора на нов шеф на БНБ и номинирането на еврокомисар

  .

  Галя Горанова, в. „Сега“

  

  ГЕРБ и ДПС сформираха вчера ново управляващо мнозинство в парламента и изолираха БСП от взимането на решения. Формален повод за своеобразния преврат стана актуализацията на бюджета. Двете групи, които събират общо 130 гласа, ще подкрепят правителствения проект за ревизиране на държавния бюджет и този на НЗОК на извънредно заседание идния вторник, въпреки съпротивата на мандатоносителя. ГЕРБ и ДПС се оказаха на едно мнение и за две персонални назначения – те смятат, че сегашният подуправител на БНБ Калин Христов трябва да оглави банката, а Кристалина Георгиева да бъде отново номинирана за еврокомисар.

  Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който на два пъти печели изборите с антидепесарска риторика, и вчера настоя, че новият съюз не означава коалиция, но не отрече да се стигне и дотам след изборите, ако трябва да се спасява страната. „Не аз се целувах на Орлов мост, не аз. И не аз съм виновен, че ДПС се държат много по-отговорно от вас. Това ми е проблем, защото всеки ден трябва да обяснявам, че не съм в коалиция с тях. Не съм виновен, че разумът е такъв и надделява“, обяви Борисов.

  БСП направи отчаян опит да предотврати актуализацията на бюджета. Социалистите най-напред поискаха поименна проверка на кворума преди гласуването за извънредно заседание идния вторник. В залата обаче се намериха нужните 121 депутати. После от БСП спешно пратиха емисари при премиера Пламен Орешарски с настояване да оттегли проекта на кабинета за актуализация на бюджета. Пред социалистите премиерът каза, че ще си помисли. Но по-късно даде ясно да се разбере, че няма да се съобрази с желанието на левицата, като подчерта, че внесеният закон е добре обмислен и ще осигури спокойствие на служебния кабинет. Освен това решението за оттеглянето трябва да се вземе от Министерския съвет, а той ще заседава в сряда – ден след извънредното парламентарно заседание, на което се очаква ГЕРБ и ДПС да подкрепят ревизията на бюджета.

  Съмишленици на новото мнозинство са и президентът, и премиерът Орешарски, който през последните седмици мина изцяло на подчинение на ДПС. В обръщение към депутатите вчера Росен Плевнелиев настоя отново за актуализация на бюджета, за даване мандат на служебното правителство да сключва външни заеми и за смяна на управителя на БНБ. Към познатите три желания добави още едно – да се отворят досиетата КТБ, от което „българската държавност ще направи смел скок напред в морален план“. „Ако ги превърнем в новата златна мина за изнудване на политици, както досиетата на Държавна сигурност досега, ще бъде стратегическа грешка за държавата. Ако се разкрие истината за нерегламентирана връзка на политици с КТБ, подмененият преход на България ще приключи, а истинският ще започне“, прогласи Плевнелиев от парламентарната трибуна.

  В ответ Бойко Борисов обяви, че ще направи компромис и ще подкрепи предложението за актуализация на бюджета във вида, предложен от МС, а за шеф на БНБ предложи настоящия подуправител на банката Калин Христов. ДПС също няма възражения срещу кандидатурата, а зам.-председателят Йордан Цонев потвърди изначалната подкрепа на движението за бюджетна актуализация в името на държавата и стабилността. „ДПС няма да бламира кабинета, защото това е предателство към собствения кабинет, а „Коалиция за България“ го върши това предателство“, заяви Цонев. Така двете политически сили, президентът и премиерът постигнаха съгласие по три пункта – бюджета, БНБ и подкрепата за Кристалина Георгиева за еврокомисар.

  Шефът на лявата ПГ Атанас Мерджанов рязко се разграничи от новото мнозинство, като остро разкритикува президента. Според него условията на президента надвишават конституционните му правомощия. И напомни на държавния глава, че „разпускането на парламента не означава разпускане на парламентарната система и заместването й с президентска“. Според Мерджанов служебното правителство няма легитимност за мащабни реформи, а настояването да получи мандат за нови заеми било неоснователно. Мерджанов изчете миналогодишните мотиви, с които президентът върна проекта за актуализация на бюджета, като го обвини в двоен стандарт, тъй като при сходна ситуация днес изтъквал противни основания. Депутатът възрази и срещу кандидатурата на Калин Христов за шеф на БНБ, тъй като подуправителят не бил решение, а част от проблема. Той обвини Христов, че на консултациите при президента той е настоявал за банкова ваканция – идея, зад която плътно са застанали ГЕРБ и ДПС.

  „В това Народно събрание се е формирало ново мнозинство. То както може да гласува основната политика на държавата – републиканския бюджет, е в състояние да състави и ново правителство“, обяви в кулоарите на парламента Мерджанов. И предупреди, че има опасност да бъде нарушено постигнатото споразумение между партиите и в рамките на 42-рото НС да бъде съставено ново правителство с мандата на ДПС. „Ако президентът иска да бабува за съставянето на ново правителство, той поема категоричната и изключителна отговорност“, заяви шефът на лявата ПГ.

  Правителственият проект за актуализация на бюджета предвижда увеличаване на дълга с 3.4 млрд лв., вдигане на дефицита с 0.9% до 2.7% от БВП, завишаване с 500 млн. лв. на неизпълнението на приходите, както и допълнителни 225 млн. лв. за здравната каса.

  .

  ––- ПРОЦЕДУРА––

  БСП върна вчера проучвателния мандат за съставяне на правителство веднага след като той бе връчен от президента Росен Плевнелиев. За премиер социалистите бяха определили шефа на парламентарната си група Атанас Мерджанов, но само формално, колкото да бъде спазена конституционната процедура. Подобна бе и процедурата с ГЕРБ ден по-рано. Следващият, който ще получи мандат, е ДПС и това ще стане в началото на идната седмица. Зам.-шефът на НС Алиосман Имамов увери, че движението също ще върне мандата.

   

• Организират всенародна молитва за спасение на България

  

  Във Фейсбук са подели организацията на всенародна молитва за спасениe на България. Тя се организира на 15 август 2014 г., денят на Успение Бородично. От социалната мрежа призовават да се даде гласност на тази всенародна молитва, за да се включат възможно повече хора и да се получи по-голяма сила на молитвата, всеки според даденото му. Единната молитва ще бъде под открито небе, в един и същи ден и час.

  Твърди се, че искрената колективна молитва  може да има огромна сила. Тя обаче трябва да се проведе час по-скоро. „Ако всички със запалени свещи се обърнат с молитва към Господ в един определен ден, час и минута, ще видиш какво чудо ще стане тогава!…”, твърди Мата Киликчиева, която наричат старозагорската Ванга.

  За единната молитва на няколко пъти са получавани знаци, напътствия, уточнения, подсказка имало дори и за насрочения ден – Голяма Богородица. Целта на това начинание е да се получи мощно взаимодействие между възможно най-много истински, духовни българи по света.

  Във фейсбук-коментарите се включват още хора, които одобряват начинанието, твърдейки, че 15 август е много силен ден. Да се обединим около една молитва за България и българите, призовават те.

  ”Всички градове и села в България, в един и същи ден да забият камбаните на църквите им и хората да излязат на площадите със свещ в ръка! Всички в един точно определен ден и час да започнат да се молят! Да се молят на Господ да престанат изпитанията ви и да се обърне животът на народа към добруване!” – предава Мата Киликчиева посланието, което казва, че получила свише. Тя казва, че духовните водачи на християнските църкви – православни, католици, протестанти, евангелисти, петдесетници, в определен ден и час трябва да съберат хората си.

  „Да изнесат кратка беседа и в точно определения, съгласуван с тях и държавниците ни час и минута, да започне всенародна молитва. Да забият камбаните. Народът да наведе глава. Дори да излезе, ако трябва, със запалена свещ в ръцете по площадите, но да започне да се моли на Господ за добруването на българския народ. Молитвата може да я води духовен водач – митрополит или свещеник – на микрофон, на глас, а народът да бъде в съгласие с него. Но да се молим вкупом, целият български народ, или всеки със своята си молитва, но в точно определен ден и час“.

  Източник: Рerniktoday.net

• Чуждите медии: Правителството на Орешарски беше катастрофа

  България е в системна криза, 14-месечното управление на Орешарски беше фиаско, страната загуби цяла година – такива изводи четем в коментари в немскоезичната преса по повод оставката на българското правителство, информира Дойче Веле.

  

  „Повече от година демонстрантите всяка вечер минаваха покрай Министерския съвет и Парламента и с призива „Оставка! Оставка!”, който от сряда вечерта вече звучи така: „Победа! Победа!”, пише Франк Щир в кореспонденция за австрийския „Винер Цайтунг”. Според автора изминалата година е била загубена за България, защото ситуацията в парламента беше патова, а това блокираше нужните реформи в здравеопазването, образованието и администрацията.

  В друга публикация на същия автор в германския „Тагесшпигел” четем: „Не е ясно дали политическата стагнация ще бъде преодоляна с парламентарните избори на 5 октомври. Според допитванията ГЕРБ може отново да стане най-силна партия, следван от социалистите и ДПС. Както и на европейските избори, „Атака” може да не прескочи изборната бариера, а на нейно място в парламента навярно ще влезе една друга партия – „България без цензура“ (ББЦ) на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Тази партия се финансира от Цветан Василев, шеф на закъсалата КТБ, и се смята за „проект на политическото инженерство” в преследването на чисто властови интереси. Сценарият, който прогнозират социолозите, не дава надежди за демократична пролет в България. Банковата криза през юни, когато разтревожените вложители щурмуваха КТБ и още една банка, показа колко крехка е прехвалената през последните години българска финансова стабилност. А тя е само един от многобройните фундаментални проблеми на балканската страна, за чието решаване е необходимо дееспособно правителство”, четем в тази публикация.

  Ипотеката на Орешарски

  Сходни акценти поставя и Маркус Бернат в коментара си в австрийския „Дер Щандарт”: „Четиринайсетте месеца на коалицията в България бяха фиаско. Не толкова за обеднялото мнозинство в страната, което получи някои дребни надбавки – повече пари за самотните майки, известни отстъпки в сметките за ток. Повече социална политика от това няма как да се води в една страна, където и до днес се размахва антикомунистическата бухалка. Правителството на експерта Пламен Орешарски беше катастрофа най-вече за икономиката и за институциите в еврочленката България. Оставката и предсрочните избори през октомври няма да сложат край на продължаващата от началото на 2013 година нестабилност в България. Страната е затънала в системна криза и трябва да започне наново да изгражда своята демокрация. Орешарски оставя респектиращ списък от стари и нови ипотеки: затънал в дългове енергиен сектор, Южен поток, една банка с липсващи милиарди, олигарха Пеевски и неговите кукловоди, незадоволителната реформа на избирателното право, свиващите се инвестиции. Но в тунела се вижда и светлинка. Гражданското движение срещу Орешарски няма да остави на мира и неговите правоприемници – то ще притиска и тях за повече прозрачност,” пише Маркус Бернат.

  Какво ще стане с проекта „Южен поток“?

  .

  В кореспонденция от София Михаел Мартенс от „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише: „В началото беше едно кадрово решение – кабинетът на Орешарски се опита да назначи за шеф на тайните служби 33-годишния медиен бос и бизнесмен Делян Пеевски. Олигарсите като него не са особено по вкуса на българите, но Пеевски, който членува в избираната главно от турци и мюсюлмани партия ДПС, е особено ненавиждан. За длъжността шеф на тайните служби той не притежаваше никаква квалификация, а номинацията му дойде в резултат от тайни договорки между двете партии в коалицията. След европейските избори „партията на турците” се дистанцира от БСП, а разпадът на коалицията се ускори и от юнската банкова криза, разпалена от „сблъсъка на олигарси” с участието на Пеевски – криза, която беше овладяна с цената на големи усилия. По политически причини забуксува и московският газопроводен проект „Южен поток”, който трябваше да мине през България и се подкрепяше най-вече от БСП – партия, открай време клоняща към Москва, когато става дума за пари.”

  Ще се промени ли нещо?

  Накрая авторът, който е добър познавач на България, прави едно горчиво-саркастично обобщение: „Дали всичко ще продължи по старому? Безспорно е едно: през 2007 година България влезе в ЕС като най-бедната страна-членка и седем години по-късно все още е най-бедната. Страната може да се придвижи нагоре в класирането в един-единствен случай: ако ЕС приеме Албания, Косово или Босна и Херцеговина.”

   

• Пеевски: Станишев, Местан и Орешарски ме подкрепиха за шеф на ДАНС

  С Цветан Василев бяхме приятели, той помогна за бизнеса с вестниците

  

  Лидерите на БСП и ДПС и премиерът Пламен Орешарски подкрепиха кандидатурата ми за шеф на ДАНС и това се видя при гласуването в парламента, обяви Делян Пеевски в интервю за вестник ”24 часа”, публикувано в събота. Депутатът от ДПС обаче отново избягва от директен отговор на въпроса ”Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”. Той казва единствено кой е ”подкрепил” негова кандидатура, а не кой я е предложил.

  Иначе Пеевски не приема да бъде свързан с задкулисието в България. В своя защита той посочва възрастта си.

  ”Бил съм непълнолетен в периода 1997-1999 година, когато се извърши мащабната приватизация. Именно тогава се образуваха икономическите кръгове, които днес наричаме „задкулисие“ – разбира се, заради справедливото усещане на българските граждани, че приватизацията не бе съвсем почтена. Къде са тези играчи сега? С тях никой не се занимава. Истинското „задкулисие“ се скри на топло зад корпулентната ми фигура”, посочва депутатът от ДПС.

  Той казва, че ролята на ”супервлиятелен човек” му е била отредена от медиите в България, което сега помага на много хора да си оправдават неудачните решения с него. ”Вярно е, че моята фигура позволява зад нея да се скрият доста хора, но аз знам какво правя и не се срамувам от него. Ако моят грях е, че съм по-едър като 1/3 от българите, приемам вината, че не мога да се справя с този проблем”, казва Пеевски.

  Бяхме близки приятели с Цветан

  ”С Цветан Василев дълги години бяхме приятели. Запознахме се през 2002 г. Той бе и партньор на моето семейство в бизнеса. Закупихме вестниците „Телеграф“ и „Монитор“ с кредит от КТБ, в началото Василев имаше процент в нашите фирми. След това остана съдружник в бизнеса с имоти, който започнахме със закупуването на ИПК „Родина“, където имахме идея да построим бизнесцентрове. По-късно семейството ми продаде участието си в бизнеса с недвижи имоти. Моята майка го консултираше при покупката на ТВ 7. Николай Бареков познавам от много години, но в момента не поддържам никакви контакти”, разказва Пеевски за друга голяма тайна – отношенията му с банкера Цветан Василев.

  Пред медиите Цветан Василев винаги е твърдял, че няма нищо общо с медийния бизнес на Ирена Кръстева и Делян Пеевски и че не имал процент от бизнеса му. Той дори писа до Европейската комисия с настояване Брюксел да разсее съмненията, че говори за него в някои от своите доклади. От твърденията на Пеевски излиза, че Василев е имал доста сериозна роля в медийния бизнес на семейството.

  Депутатът от ДПС разказва още, че отношенията му с Цветан Василев са се влошили, защото е имало разминаване на житейските им проекти. Пълното прекратяване на контактите помежду им е било, когато Пеевски бил разбрал, че хора, представящи се от името на банкера, искат да платят сериозни суми, за да го следят.

  ”Ние с Цветан обсъждахме заедно много неща през тези години. Започнахме обаче да се разминаваме за пътя, по който трябва да вървим. За себе си аз избрах да остана политик и да бъда с моята партия ДПС. Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата, защото като много българи не одобряваше управлението през последните години на различни политически сили – леви, десни, царисти. Според него държавата имаше нужда от нови политически проекти. Ето тук се разминахме. Аз дори бях прекратил своите контакти с Цветан, когато разбрах от охраната ми, че хора, представящи се от негово име, искат да заплатят сериозни суми, за да бъда проследяван. Не го попитах защо, защото нямахме комуникации. От охраната ми предупредиха правоохранителните органи. Останало го знаете”, казва Пеевски.

  ”Останалото” започна с сигнал до прокуратурата, че Цветан Василев е поръчал убийството на Делян Пеевски. Незабавно бяха арестувани трима души, но после бяха пуснати от съда заради липса на доказателства. Този сигнал и действията на прокуратурата срещу мажоритарния собственик на Цветан Василев предизвика паника сред вложителите на КТБ и банката бе поставена под особен надзор от БНБ на 20 юни.

  Междувременно Цветан Василев на свой ред пусна сигнал, че Пеевски му подготвял убийството. Проверката и на този сигнал не доведе до нищо.

  Сега Пеевски казва, че в решението на прокуратурата за прекратяване на проверката за убийството му е видял ”интересни факти”. Според депутата тези факти потвърждават данните за проследяване и подготовка за убийство и затова е обжалвал решението на прокурора да прекрати проверката.

  Знам за Цветан от кръга ”Капитал”

  Делян Пеевски отрича да е създал истерията около КТБ с медиите си. Той казва, че единствено е отишъл в следствието да даде показания по сигнала на ”Протестна мрежа”.

  ”(Там) попитах публично, пред медиите къде е Цветан Василев, за да даде отговор как са отпуснати над 1 милиард лева на свързани с него фирми, защото тези пари са на вложители на КТБ”, казва Пеевски и допълва, че знае за това от публикации във вестник „Капитал“ още през 2011 година.

  През това време медиите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски точно започваха войната си срещу т.нар. от тях ”кръг Капитал”. Депутатът от ДПС казва, че е питал Цветан Василев дали публикациите на ”Капитал” са верни, а той му отговарял, че ”атаки на кръга “Капитал” срещу него”. Явно Пеевски му е повярвал, защото медиите му громяха години наред всичко свързано с издателската група на ”Капитал”.

  Пеевски казва, че няма интерес от рухването на КТБ, а ”Булгартабак” не е негов и си има публични собственици.

  В отговор на въпрос защо неговите вестници изведнъж са станали много активни по темата КТБ, Пеевски казва: „Аз говоря за много медийни митове днес. Един от тях е, че банка се убива с вестници. Може би тези вестници закъсняха с истината за тази банка, която от три години се появяваше в други медии”.

  Много пътувам и затова не ходя в парламента

  ”Приемам критиката, че не ме виждате в парламента. Аз много пътувам в районите, където съм избиран, и много помагам на тези райони:”, казва Пеевски в отговор на въпрос защо не ходи на работа.

  По темата за неговите контакти с други политици той казва: ”В момента нямам отношения със Сергей Станишев и Бойко Борисов. С лидера на БСП съм имал контакти като коалиционен партньор и член на неговото правителство – бях зам.-министър. По времето на премиера Борисов сме имали срещи по теми, свързани с регионите, в които ДПС има подкрепа. Сега нямам контакт с него. Лютви Местан е моят партиен лидер. Виж, с него общувам редовно”.

  Източник:  Mediapool

   

• Октай: Селската мома ДПС се оказа обикновена проститутка

  …за власт и рахат ляга с всеки

  .

  Осман Октай пред Faktor.bg

  .

  Ръководството на ДПС за пореден път доказа, че не е самостоятелна и свободна политическа партия, а зависима от волята на сутеньорите си – задкулисните обръчи от фирми и бивши офицери от ДС (ДАНС). Преди още да са консумирали официалния развод с БСП, с които бяха в социално-либерален брак от 14 години, шайката на Доган бързо се преориентира към силните на деня и бъдещите победители. Хората на Лютви Местан заеха удобната поза – партер, още преди да са сменили от леглото чаршафите, в които се въргаляше разгулно старата червена дама.

  Само преди няколко месеца Местан и Станишев се целуваха публично по софийските площади, но явно Лютви е разбрал, че Сергей не е достатъчно мъж, и затова е привлечен от покорителя на женските сърца Борисов. Странното е, че шефовете на ДПС забравиха, че до вчера се заканваха на Бойко Борисов и ГЕРБ, показваха мускули и демонстрираха арогантна сила. Йордан Цонев крещеше от трибуната на парламента: „убийци” и „мутри”. Христо Бисеров се заканваше да вади болезнено зъбите на герберите, а нароченият за шеф на ДАНС Пеевски обещаваше с нетрадиционни методи да постави на мястото им Цветанов и Борисов.

  Къде се изпари мъжеството на ДПС

  след оставката на кабинета? Босовете на Доган вече се държат като обикновени шушумиги. В посланията си Лютви Местан декларира от парламента, че ще подкрепят винаги бъдещите управляващи и ще им бъдат на разположение. Известният финансист Данчо Ментата, който трябва да носи наказателна отговорност за проваления бюджет, като шеф на едноименната комисия в НС, днес подкрепя радушно и сервилно исканията на ГЕРБ за промяна на бюджета, въпреки несъгласието на брачния си партньор. Ментата се завъртя на 180 градуса и в позициите си за БНБ и шефа й Искров. До преди дни беше вносител на репресивния закон, предвиждащ затвор за говорене срещу банките, а днес вече е готов да подкрепи смяната на Искров. От месец е замълчал и Пеевски, а цялата му медийна империя е също в поза „партер“ и отново се опитва мазно и коварно да ласкае Борисов и ГЕРБ. Проблемът е, че тези хора просто имат престъпно, извратено мислене – да са мили с победителите и

  свирепи и арогантни с всички, които не са на власт

  Сегашното ръководство на етническата партия доказа за пореден път, че винаги са били обикновени страхливци, но вождът им Доган се е изживявал като мъжкар и мачо, който дори ревнуваше проститутките, които сядаха на масата му. Поне така е искал да го приемат околните, като компенсация на комплексите му за 100% мъж. Логичен е въпросът – дали промяната в поведението на шефовете от ДПС става със съгласието на Доган? Ако е така, то изводът е само един – повелителят на „Боянските сараи” е в трудна ситуация и е готов на всякакви унижения, за да запази позиции. Доган е в тежка изолация и предчувства заплахи за личната си сигурност и финансово бъдеще. Няма друго обяснение за лакейското поведение на Местан, Ментата и компания. Но то е измамно и много коварно.

  Борисов е опитен играч и знае какво се крие зад сълзите на селската мома. Днес Бойко е в известна степен отмъстен – има привилегията да се кефи, гледайки как влюбените до вчера сами си въртят мръснишки номерца.

   

• Обръщение на Протестна мрежа към свободните граждани

  

  Цяла година викаме на площада „КОЙ?“

  Управниците не посмяха да отговорят. Бягаха през задните входове. Отчитаха се на господарите си, но не се изправиха лице в лице с протестиращите. Барикадираха се в парламента и днес ходят с въоръжена охрана.

  Ние знаем КОЙ причини това.

  Страната се управлява с тефтерчета и заповеди, медии-бухалки мачкат всяко гражданско усилие за промяна, мафията си е стиснала ръцете с политиците.

  Пред очите ни се срива пирамидата – банка-медии-политическо влияние. Но решения няма. Защото тези, които са част от проблема, не могат да бъдат част от решението.

  Моделът КОЙ не е разграден – той действа и се готви да функционира и след изборите.

  Така повече не може! Казаха го студентите, преподавателите, казаха го всички свободни граждани, които протестираха. Наше гражданско право и дълг е да се защитим от произвола.

  НИЕ можем да разградим модела.

  НИЕ срещу КОЙ. Гражданите срещу мафията.

  Протестна мрежа призовава всички български граждани да подкрепят усилията за превръщане на България в нормална държава, която да служи на своите граждани, а не на мафията.

  Протестна мрежа ще обедини усилия с всички отделни граждани, неправителствени организации или политически партии, които застават на страната на хората и срещу КОЙ.

  Време е да покажем, че сме много и това да върне енергията и вярата на българите.

  НИЕ ще отстраним КОЙ.

  НИЕ сме и протестиращите по площадите, и недоволните пред телевизора, и усърдно работещите, и честните хора от институциите, принудени да търпят мафиотизацията.

  Има прокурори, полицаи, данъчни инспектори, хора, защитаващи националната сигурност, които знаят мръсните тайни – могат да действат и трябва да го направят, за да се освободи страната от тежкия захват на самозабравилата се върхушка.

  Има много достойни съдии и членове на регулаторни органи, журналисти, учители, лекари, предприемачи, професионалисти – хора, които работейки, всеки ден се сблъскват с несправедливостта и произвола.

  Обръщаме се към всички вас: Действайте! Без страх и съображения. За да можем да гледаме децата си в очите.

  Протестът демаскира модела КОЙ . Сега трябва да изтръгнем държавата от него. Продължителни и настойчиви усилия са нужни от хората в институциите, от гражданите, които изгониха тази власт, от всеки, който иска бъдеще тук.

  Ще направим всичко по силите си, за да се свържем с всеки, които иска да противостои на модела „КОЙ?“ и да присъединим усилията му към мрежата на непримиримите. Тези, които отстояват България като неразделна част демократична и свободна

  Европа и в която има:

  • върховенство на закона, разделение на властите, силни институции;
  • независимо и отчетно правосъдие, освободено от диктата на партийни квоти и прозрачно за гражданите;
  • политическо представителство на интересите на гражданите, не на обръчите от фирми и олигархията– пречупване на корпоративната стратегия на партийните върхушки;
  • справедливи правила за излъчване на почтени магистрати и членове на регулаторни органи, с гръбнак да излязат фронтално срещу мафията и монополите;
  • прозрачност в собствеността на медиите и премахване на концентрацията в сектора;
  • управление на светло – всеки договор за публични средства трябва да е достъпен в интернет и да подлежи на обществен контрол;
  • условия за инициативните и предприемчивите – да бъдат свободни да създават, без бюрокрацията и монополите да ги задушават.

  Днес призоваваме всеки, който може да допринесе това да се случи – изправи се там където си и го отстоявай!

  Партии, групи за натиск, неправителствени организации и отделни граждани да изградим национална мрежа на гражданите срещу мафията за демонтиране на модела КОЙ и да преосновем България.

  Протестна мрежа, 24 юли 2014 г.

• На Орешарски още му е рано да отговори на въпроса КОЙ

  Орешарски на сбогуване: „Рано е още“ да кажа „кой предложи Пеевски“

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  В качеството си на премиер в оставка Пламен Орешарски за пръв път даде по-различен отговор на въпроса, който беляза неговото неговото управление – „Кой предложи Пеевски?“. Досега той винаги се измъкваше с реакции от типа: „Разбирам, че рационалните въпроси са приключили“. Минути след като парламентът гласува оставката на кабинета, Mediapool отново зададе въпроса „Кой“ и – за изненада – Орешарски отвърна: „Рано е още“.

  След приключването на брифинга Полина Паунова от Mediapool подари на Орешарски личната си значка с надпис „Кой“ – да му напомня, че дължи такъв отговор.

  Преди това Орешарски призна, че настоящата оставка е предопределена от развитието на взаимоотношенията между двете парламентарни групи, подкрепящи неговото правителство. Както е известно, отношенията между БСП и ДПС се влошиха след провала на социалистите на 25 май. Това съвпада с разрива в групировката около Корпоративна търговска банка (КТБ),който ескалира до невиждан скандал и уреждане на взаимоотношения между депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия му съдружник Цветан Василев, собственик на КТБ.

  Подалият оставка премиер припомни, че беше постигнато политическо споразумение при президента за предсрочни парламентарни избори на 5 октомври и за назначаване на служебно правителство на 6 август. Ние спазихме това споразумение, оставяйки на президента достатъчно време, за да свърши всички необходимо за целта, каза Орешарски.

  „Дойде времето, когато разбрах, че не мога да си върша работата“ и по тази причина подавам оставката, добави той.

  Орешарски каза, че е поканен на конгреса на БСП в неделя, но има време дотогава и ще си помисли дали да присъства.

  Според неофициални информации отношенията между него и социалистите са обтегнати от доста време, което пролича и в разминаването по редица въпроси, като например за номинирането на български еврокомисар. БСП енергично се съпротивляваха срещу кандидатурата на Кристалина Георгиева и се опитваха да наложат външния министър Криситан Вигенин или друг свой представител.

  На последното си редовно заседание в сряда обаче правителството не взе решение за номинацията, оставяйки това за служебния кабинет. Въпреки твърденията на социалисти, че макар на срещата на лидерите на ЕС Орешарски да е издигнал Кристалина Георгиева, това не е негова номинация, нито на българското правителство, премиерът в оставка заяви: „Винаги стоя зад своите решения. Стоя зад кандидатурата на Кристалина Георгиева за върховен представител по външните отношения“.

  Запитан дали е имало натиск да бъде предложен Вигенин, той не отговори директно, но каза, че еврокомисарят е политическа номинация, за която се изисква съгласие, а такова нямало.

  Не очаквах, че мандата ще бъде лесен. Оказа се по-труден от очакванията ми, но съм благодарен, че имахме възможността да работим в интерес на хората, каза още Пламен Орешарски пред репортери.

  Преди това той заяви от трибуната на парламента: „Поех нелека задача – да оглавя правителство без подкрепа. Работихме в най-сложната политическа среда в новата ни история. Ръководихме се от интереса на хората, въпреки съпротивата, която срещахме всекидневно. Постигнахме добри резултати“.

  Той отчете, че всички бизнес индикатори са отбелязали подобрение от края на миналата година до май тази година, като някои от тях са минали нивата от предкризисната 2008 г. Орешарски отчете и крачка напред по отношение на доходи, пенсии и социални програми, която е била най-съществената от 2009 г. насам, както и че има нови 40 000 работни места в реалния бизнес.

  Той благодари на всички, които са подкрепяли кабинета и на онези, които не са го подкрепяли заради градивната критика.

  „Освен като добри колеги, винаги съм гледал на всички вас и като представители на огромното мнозинство български граждани, които въпреки своите политически различия имат поне една обща цел – да живеят в по-добре уредена държава. За мен беше чест и отговорност да работя за тази цел”, завърши Орешарски, обръщайки се към народните представители.

  По-късно пред журналисти в кулоарите на парламента Пламен Орешарски заяви, че що се касае до КТБ, той не вижда какво отношение може да има едно правителство към лошото финансово състояние на една банка или по-скоро към слабата й ликвидност.

   

• Орешарски даде дългочаканата оставка. Парламентът приключва на 6 август

  Министър-председателят Пламен Орешарски подаде оставката на кабинета в Народното събрание.

  

  Пресцентърът на Народното събрание е упълномощен да информира, че в деловодството на Народното събрание в 17.59 часа на 23 юли 2014 г. е постъпила оставката на оглавяваното от министър-председателя на Република България Пламен Орешарски правителство, съобщиха от пресцентъра на парламента.

  Предстои оставката да бъде включена в дневния ред на Народното събрание и да бъде подложена на гласуване в пленарната зала от народните представители.

  Парламентарната група на ГЕРБ ще се регистрира в пленарна зала, за да гласува оставката на правителството

  „При всички положения това събитие го чакахме година и три месеца, така че ще се регистрираме, за да гласуваме оставката на правителството“, заяви за Агенция „Фокус” народният представител от ПГ на ГЕРБ Десислав Атанасова.

  „Не знам дали ще има дебати или не. Надявам се, че ще бъде включена като точка първа и единствена в дневния ред”, добави Атанасова.

  Протестиращи в столицата скандират „Имаме оставка”

  Протестиращите в центъра на София скандират „Имаме оставка”, „Имаме победа”, „Честито”.

  Събралите се на пл. „Независимост” към 18:30 ч. бяха около 150 души и чупеха орехи.

  Полицейското присъствие в района беше засилено. Затворено беше движението по бул. „Цар Освободител” в едната лента – посока Министерски съвет – Народно събрание.

  Протестиращите се опитаха да премахнат металните заграждения пред Министерски съвет

  По-късно полицейското присъствието в района на пл. „Независимост” се засилваше, както и броят на протестиращите.

  Събралите се граждани замерваха сградата на Министерски съвет с домати и скандираха „уволнение”.

  Движението на пл. „Независимост” беше блокирано.

  Протестното шествие в столицата потегли към Народното събрание

  Изцяло беше блокирано движението по бул. „Цар Освободител”, полицейското присъствие беше засилено.

  Източник:  Dir.bg

• Америка беше надежда. Сега е друго

  Интервю на Калина Андролова с д-р Николай Михайлов,

  Gotoviproekti.eu

   

  

  – КАКЪВ Е ТОЗИ ОСОБЕН ПУБЛИЧЕН КОНФЛИКТ МЕЖДУ РУСОФИЛИ И РУСОФОБИ, ОБОСТРИЛ СЕ НАПОСЛЕДЪК В НАШАТА РОДИНА? НЕ ЗВУЧИ ЛИ ТВЪРДЕ ПРОВИНЦИАЛНО? КАКВО Е РУСОФОБИЯ У НАС, КОИ СА РУСОФИЛИТЕ?

  – Този сблъсък има един дълбок и един конюнктурен смисъл. Първо, за второто. Десните или тези, които наричат себе си десни, се нуждаят от враг. И тъй като идеологическият сблъсък между сините и червените е загубил острота, налага се да се потърси враг. По въпросите на управлението (сините и червените) са практически неразличими, притиснати от обективната принуда на неизбежните решения. Дясната изключителност не може да бъде защитена на територията на управлението. Не съществува експертен патос, но съществува русофобски патос. Русофобията е великолепен шанс за стряскане на одрямания електорат. Комунистическата заплаха е преобразувана като руска заплаха. Търси се враг, по-убедителен от Мая Манолова. Десницата актуализира русофобията като резервен репер, това се случва. Тази фобия обаче става само за вътрешноведомствена употреба, нацията не разбира тази фиксация и няма да я приеме, защото тя има отвлечен и леко маниакален характер. Нека добавя, че русофобският патос съдържа и един допълнителен мотив, а именно, че набавя външна значимост. Ключовите русофобски фигури изпускат ритмично към щабквартирата потвърждения за лоялност в ритъма на глобалната пропаганда. Знаят какво трябва да се говори и кога да се каже. Клакъорството е професионално. Когато умен човек говори глупости с постоянството на програмиран, става ясно, че е програмиран. На каква цена? Не знам.

  Едва от учредяването на СДС насам Русия не е проблем. Става дума за дълга история, както е известно. От абдикацията на Александър Батенберг до съветските танкове и до Радан Кьнев, ако това не ви разсмива. Има какво зло да се каже за руската имперска политика, но то не се дължи на обстоятелството, че Русия е зла, а че е империя. Образът на Русия се двои в официалното българско самосъзнание, но дълбоко в националната ни свяст Русия е освободителка. Това ми се струва безспорно. Захари Стоянов, който не е никакъв русофил, казва, че името Русия е произнасяно по онова време като второ по святост след името Христос. Ex Oriente lux. От Изток е светлината. Възможен ли е дядо Вазов без любовта към Русия, без руската освободителна мисия? Едва ли. Припомням, че връзката между България и Русия е духовна, и ако не се ужасявате от думата – мистична. Верова и кръвна. Банално, но истина. Тази връзка изтънява за новите поколения, но все още е жива. Народите помнят по-дълго, отколкото подозират

  – РАЗГРАНИЧАВАНЕТО НА РУСКО И СЪВЕТСКО НЕ Е ЛЕСНА ЗАДАЧА.

  – Не подценявам сериозността на този въпрос. Солженицин твърди, че руският комунизъм е вносно явление, импортна стока. Ричард Пайпс, авторитетен изследовател на руската революция, настоява, че руският комунизъм е автохтонно явление. Съществува история или ако предпочитате, конспирология, отнасяща се до Ленин и внасянето му от Запад в пломбиран вагон. Едно е безспорно, комунистическата идеология е европейски феномен, една от трите конкурентни идеологии на модерността, наред с фашизма и либерализма. Какво прави в такъв случай една изрично западна идеология на руски терен? Не в страна с развит фабричен пролетариат, а на терена на изостанала аграрна държава? Нямам компетентност да обсъждам историята на руската революция, но в симбиозата на Ленин и Маркс се крие загадката на особено сродство. Срещата на марксисткия утопизъм с руската есхатология произведе болшевишкия бунт и сталинската империя. Руската история е райско мечтание и апокалиптичен ужас. Екзалтация и разточителство на човешки живот.

  Най-изразителното нещо, което съм чувал за краха на съветската империя, принадлежи на писателя Александър Проханов, един пасионарен руснак, председател на консервативния Изборски клуб. На въпрос защо рухна съветската империя, отговоря така: „Защото се раздвижиха костите в Сибир”. Ето момента на ужас. Не ми се иска да повтарям клишетата за руския духовен тип, но е добре да си припомним Бердяев, защото думите му имат характера на инструктаж, включително и по българския въпрос: руският човек може да бъде само светец или разбойник, но никога порядъчен. Буржоазният регламент е за джентълмените във фрак. Търси се екстаз и в двете посоки – на доброто и на злото. Екстазът е важен, методът е вторичен въпрос. Стабилизацията в средната буржоазна възможност не е интересна. Русия не е избор според размера на българския човек.

  Съществува фундаментално единство на руската история, независимо от нейните перипетии и идеологически несъответствия. Базисна консервативна интуиция. Една от основните задачи на Изборския клуб, за който споменах, е да изработи доктрина на помирението между частите на руската история, между белите и червените. Кремъл днес е комбинация на имперски романовски стил и сталински класицизъм. Путин е хибрид, двусмислица и намек. Солженицин призова руския народ да се покае, за да се помири, той вярваше в това, което сам наричаше традиция на всенародното покаяние. Разкая се с хистерични обертонове знаменитата интелигенция от либералното прозападно крило. Разкая се и презря страната. Днес я наричат пета колона. Руската провинция е в покой. До следващото „раздвижване”

  – НЕКА ПАК ПОВТОРИМ ЗА РУСОФОБСКИТЕ НАСТРОЕНИЯ У НАС. САМО АНТИСЪВЕТСКОТО ЛИ ГИ ПОДХРАНВА?

  – Който няма кураж, трепери, който има – мисли, фобиите са за лечение. Опитах се да кажа нещо за българската привързаност към Русия, извън просъветската носталгия на третата възраст и евразийския интерес на по-младото поколение, доколкото го има. Най-дълбоката връзка е в православното вероизповедно единство, руската култура и възрожденския освободителен мит. Това е общо място. Възражението, че всичко това е минало, не ми се струва валидно. Определящите влияния са живи в архаичната памет, в колективния несъзнаван пласт. Русофобията има собствена валидност с позовавания на националния интерес и изброяване на исторически поуки. Тази позиция не може да бъде априорно дисквалифицирана като банален антикомунистически предразсъдък, какъвто за съжаление много често е. Големите народи покоряват, малките се борят за самостоятелност с компромиси и жертви. България стартира свободното си историческо битие с нещо като превод на белгийската конституция и мечта за дребно буржоазно осъществяване по мярата на българския човек. България няма да се хвърли в прегръдката на руската мечка, защото няма да е себе си в тази прегръдка. Една част от българите преживяват Русия като перманентен риск от поглъщане. Ото Ранк, един от учениците на Фройд, нарича това страх от смъртта, страх от загуба на индивидуалност, от поглъщане. Външните преживяват Русия амбивалентно като привличаща бездна. Най-силно уплашените са най-силно привлечени. Ужас и възхищение в отделно взетата трепетна душа. Ще излезе, че русофобите са ужасени русофили. Мисля, че българската, условно казано русофобска публицистика, заслужава лека ирония с психоаналитичен привкус, иначе ще трябва да я обявим за дежурна и субсидирана.Проблемът на България не е Русия, а Европейският съюз и по-общо упадъкът на Запада. И разнообразните рискове, свързани с този процес. Президентът Плевнелиев обича да плаши с Русия, но това е недоразумение. Говоря за президента.

  – ИМАМЕ ЛИ ОТНОВО СТУДЕНА ВОЙНА, ИЛИ ТЯ НИКОГА НЕ Е СПИРАЛА?

  – Евразиецът Александър Дугин, основателят на руската геополитическа школа, би казал, че става дума за парадигматичен сблъсък на морската със сухопътната цивилизация, на митичните чудовища Левиатан и Бегемот. Сблъсък, който никоя от страните не може да си спести. Шпенглер описва Русия като апокалиптичен бунт срещу античните основи на цивилизацията. Описва руското с неологизма с das russentum – рускост, доколкото не съществува начин за осмисляне. „Умом Россию не понять”, както е казал поетът. В перцепцията на Запада Русия е дълбоко провокативна, апокалиптично напрегната и рискова. Един съвременен руски мислител вярва, че предназначението на Русия е да свидетелства за вечните ценности в апокалиптичния период на историята. Както е тръгнало, това ще се окаже вярно. Напоследък прочетох в книга на Юрий Мамлеев, когото наричат новия Достоевски, че Русия е нещо като четвъртия ипостас на Бога, съвечна на Бога Тайна. Ако изчезне исторически, ще продължи да съществува в лоното на Бога като Негова любима идея. Това е написано в жанра на философска проза без капка ирония. Западът не знае какво да прави с този екстаз, с мистическата мегаломания на консервативното руско съзнание. Типичният либерал ненавижда тази свята или разбойническа неумереност, той иска ред, собственост и покой. Западът се бои от Русия като от нещо, което не разбира. Русия е ирационален остатък, самото неразбираемо в огромен мащаб. И за да се успокои, я описва като бензиностанция с атомна бомба. Освен това, нека го кажем накрая, защото ми се струва банално: Русия е и огромна неколонизирана територия, суровинен източник с неизчислими богатства под вечния сибирски лед. Русия трябва да бъде либерализирана по западен образец, подведена под здравия буржоазен разум, разчленена на части и довършена. Александър Зиновиев казва нещо забележително. През периода на Студената война Западът се целеше, но не в комунизма, а в Русия. Мисля, че това е много важна мисъл. Русия е врагът. Русия не може да бъде укротена, нормализирана, образът й е видим през снежна виелица. Русия се мъчи да бъде буржоазна, но не успява. За Запада това означава, че тя е необитаема, трудно обитаема.

  – В ТАЗИ ВРЪЗКА КАКВО МИСЛИТЕ ЗА ПУТИН?

  – Путин е щастливо съвпадение на средни качества, съветски антропологически стандарт, „савок” от епохата на Брежнев. Вербовчик в Германия, подло и манипулативно занятие, но с приятен бонус – обикнал немската наливна бира. Когато Елцин го изведе, за да го покаже на света като свой наследник, впечатлението беше близко до шок от невзрачния избор. Но само дотук. После паднаха главите на Елциновата олигархия, която освен пари, поиска и власт. Гусински, Березовски, Ходорковски и т.н. Путин е патриот-макиавелист, самодържец с монголоидни черти и срамежливо излъчване между пристъпите на едва сдържан гняв. Путин е консерватор-либерал, гъвкав и стоманено твърд реал-политик. Характерната му безличност го прави да изглежда демон или ангел на имперската реставрация, инструмент на руската имперска воля. Проблем за консерваторите е, че се бави да учреди опричнина от патриоти, за да ликвидира либералната пета колона, настанена в ключови министерства, медии и обществени учреждения. Говорят дори за шеста колона на собственото му обкръжение, на близкия му приятелски кръг. Кошмарът на руския консервативен полюс е да не се окаже, че самият Путин е либерал, осъзнато или без да подозира. Тези страхове не са безпочвени. Някой беше казал, че в Русия само правителството е либерално, под него е архаика. Русия се съветизира, както споменах, припомня си Сталиновия образ като образ на победата. Възстановяват сталинската иконография. Присъствали на приема в Кремъл по повод на Деня на победата свидетелстват за рязка съветизация на стила, за прожекция на документални кадри със Сталин в главната роля и т.н. Този процес протича по логиката на предвоенното време – във въображението или реалността, все едно. Но Русия не може да се ресталинизира, с това е свършено основно поради обстоятелството, че тя е колонизирана от собствения й либерално ориентиран прозападен елемент. Русия вдиша либерален дух след Елциновите реформи и вече не е същата. Ключови министерства се ръководят от либерали, от тези, които консерваторите наричат „предатели”. Остава да се провери твърдението отново на Зиновиев, според когото Русия няма да преживее рухването на комунизма, най-голямото според него постижение на руската държавна история. Две са възможностите, казват консерваторите: велика империя или нищо.

  – ИНТЕРЕСНО Е КАК ПУТИН СЕ ОКАЗА ПАЗИТЕЛ НА КОНСЕРВАТИВНИТЕ ЦЕННОСТИ, А ЕВРОПА ГЛАСУВА ЗА „БРАДАТА ЖЕНА” НА ЕВРОВИЗИЯ? ЕВРОПА ОБСЪЖДА ТРЕТИЯ ПОЛ, ИНЦЕСТА, ДЕТСКАТА ЕВТАНАЗИЯ, ЕДНОПОЛОВИТЕ БРАКОВЕ И Т.Н., ДОКЪДЕ МОЖЕ ДА СТИГНЕ МИТЪТ ЗА „ЧОВЕШКИТЕ СВОБОДИ И ПРАВА”?

  – Либералната цивилизация е в декадентска фаза, в безпътица от пресищане и скука. Животът на запад се преживява като приятен и безсмислен. Това е общият тон, екзистенциалната норма. Свободата е свободна да се забавлява. Свободата е желание. Желанието е свято. Триумфът на Кончита Вурст е религиозно събитие, епифания. Кончита Вурст, тази светица/светец на късния либерализъм, е емблема на Запада, негова инфернална покровителка. Министърът на външните работи на Великобритания каза по този повод следното: „Победата на Кончита Вурст е по-важна от референдума в Донбас”. Каквото и да е искал да каже, казал е същественото: ние сме в дементна или ако предпочитате, в ювенилна фаза. Всичко, което изброявате във вашия въпрос, е само прелюдия. Семейството е раздърпано и пародирано. Рекламира се с образа на кърмещата майка Елтън Джон. Дебне ни кошмарът на биологичното неравенство, на генетично усъвършенствания елит. Един от героите на Достоевски, мисля Шигалев, пророкува преход от безгранична свобода към безгранична деспотия. Цивилизациите не умират от убийство, а от самоубийство. Много интересен парадокс е, че същият този либерализъм, който възниква исторически като идея за ограничаване на ролята на религията, в публичната сфера свършва като господстваща религия с идоли, светци, догматични положения и закони срещу кощунството. Политкоректността принуждава да се говори по определени въпроси само с шепот и ослушване. Свещеник в Швеция казал от амвона, че хомосексуализмът е грях, и на изхода бил арестуван. На Запад съществува разпространено несъгласие с този ред на нещата, но то има ограничена публична видимост, поради медийната цензура и заплахата от остракизъм и репресия. Съществуват отработени медийни процедури на публичен линч за грехове срещу либералния новоговор. Къде са борците за свобода на словото, питам се? На този фон Путин има всички шансове да се състои като глобален лидер на консервативната съпротива. Путин е уважаван на Запад повече, отколкото предполагат. Възраждането на традиционалистките и националистическите движения означава преориентация към европейския културен корен и симптом на съпротива срещу ексцесите на либерализма и паразитизма на брюкселската бюрокрация. Проблемът с имиграцията и суверенитета върху националните бюджети не е всичко. Става дума за културна съпротива.

  – СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ АМЕРИКА ЗА ТЕЗИ 25 ГОДИНИ ОТ ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА ЗАГУБИ НАЙ-ВАЖНОТО – ТОЗИ ОРЕОЛ НА СПРАВЕДЛИВОСТ, НА ПОЧТЕНОСТ, КОЙТО ИМАШЕ (ТОГАВА, КОГАТО ВСИЧКИ ПОГЛЕДИ НА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ БЯХА ВПЕРЕНИ В САЩ „КАТО ПАЗИТЕЛИ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ“)?

  – Не мога да не се съглася с вас. Америка изгуби престиж на глобален ценностен страж, на гарант на човешките права. В сила е едно широко разпространено раздразнение от това, което се описва като арогантност и политика на двойно счетоводство. Студената, почти мъртва физиономия на Нюланд, американския комисар по европейските въпроси, и нейното fuck EU изповяда напоследък нещо от скритата арогантност на американската дипломация. Цяла серия от огромни компромиси с етиката на политическото поведение и здравия смисъл силно подкопаха авторитета на тази свръхсила.

  Вземете войната в Ирак и бесенето на Садам. Това, струва ми се, стига. Повечето, ако не всички военни кампании на САЩ, завършват с хаос. Принудителната модернизация на „племена и народи” изгражда образа на глобален жандарм и във фантазията – на психопатна свръх-Азова фигура, заета да обосновава морално садистичните си пориви. Обама коригира донякъде този образ, но моралният престиж е до голяма степен пропилян. Тъгата на американския консерватор е, че Америка проваля месианското си предназначение, това, което още през XIX век са нарекли manifest destiny – американска съдба, предначертание, дълг. Митът за провиденциалната американска роля, за американската нова земя и ново небе, който преселниците от Стара Европа трябва да създадат. Съгласно тази месианска идея, жива до Рейгън, американският народ е надарен със съдба, дълг и добродетел да бъде пример, еталон и мяра на преобразения свят. Американският империализъм, изводим от този мит, е специфично изкушение за агресивен износ на свобода, добродетел и разум. Неоконсервативният ентусиазъм на Буш-младши беше може би последната проява на този месиански експанзивен порив. Извън по-тривиалните мотиви на агресията, разбира се. Големите народи са месиански народи, заложници на въображение с планетарен мащаб. Ако месианският мотив не е в съзнанието, ще го открием в подсъзнанието, проявен в „лапсусите” на поведението и речта. Напоследък и Обама дори с неговия чаровно смътен произход говори за „американската изключителност” в рязък дисонанс с неговия либерален ироничен стил. Ето още един допълнителен отговор на вашия въпрос, защо Русия и нейният Путин са обект на такова голямо американско нетърпение. Защото се сблъскват месиански претенции, концепции за изключителност. Америка, територия на старозаветна библейска мечта, срещу византийската идея за Москва като „трети Рим”, автентично православно царство, последен рубеж срещу апокалиптичното нашествие на Антихриста. Америка е в упадък от гледна точка на нейната „изключителност”. Историкът и бивш кандидат-президент Патрик Бюканън написа книга със заглавие „Смъртта на Запада”. Информативно четиво. Америка има големи, трудно решими проблеми: външни врагове, демографска дестабилизация, културен упадък. Драмите на Брутния вътрешен продукт на този фон са вторичен въпрос. Европа има към Америка в най-добрия случай амбивалентно отношение. Извън Европа отношението е изчистено и не налага коментар. Съветската империя беше идеократична империя, диктатура на идеология, изключваща свободната съвест. За световната либерална общност съветската империя беше грандиозен скандал, империя на злото. Магическа власт на мъртвото слово, както казва Пастернак. Реакцията на съпротива беше бунт на духа срещу духа на тиранията. Америка беше освободител, Рейгън – пророк. Неговият призив: „Господин Горбачов, срутете тази стена!”, е най-безспорното нещо, което това поколение е преживявало. Америка беше надежда. Сега е друго…

  – СЛУЧАЯТ „УКРАЙНА” – УДАР СРЕЩУ РУСИЯ ИЛИ АВТЕНТИЧНА ПРОЯВА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО?

  – Мисля, че е казано почти всичко за тази история, ще кажа накратко какво ми се струва. Дълго подготвяна кампания като елемент от стратегията за дезинтеграция на Русия, парче по парче. Западна Украйна не иска, не бива и не може да съществува в обсега на Голяма Русия. Човекът от Западна Украйна има свято право да избяга от руския свят. Но украинците са заложници на американския геополитически интерес и ще пострадат. Има нещо трагично в украинския сюжет. Майдан е управлявана акция с ентусиазираното участие на местен седесариат и шпицкоманди. Към това, или по-точно преди това – пет милиарда поощрение от нарицателното Нюланд. Действащият политически елит прояви чудотворната глупост да забрани руския език на изток и да изкопае пропаст между двете украински части. Ако не са имали предварителен план да разполовят Украйна, разбира се. Твърдят, че Източна Украйна е манипулирана от Путин, което със сигурност е вярно, но само частично. Крим е по неизбежност руска територия, тя никога не е мислила себе си различно. Американската анексия на Крим е възможна само ако Путин е идиот, предател или и двете. Но Путин не е идиот, а патриот. Идиот е за Икономедия. Медийната обработка на украинската ситуация от СИИ е безобразие. Същото като това на канал 1 на руската телевизия. Съветски електронен поток. Украйна изглежда разтерзана от вътрешни страсти и цинично външно вмешателство. Украйна е олигархат, плячка на плутократи. Подозирам, че основният проблем на украинците не е нито Америка, нито Русия, а местните монструми. Те притежават страната и никой няма да им я отнеме, защото ще се разберат, с когото трябва. Източна Украйна има повече шансове да се справи с този проблем. Но после и там ще се настани широкодушният руски капитализъм и всичко ще си дойде на мястото. Украйна е тъжна приказка.

  – КАК ВИ ИЗГЛЕЖДАТ БЪЛГАРСКИТЕ ЛИБЕРАЛИ – ПОЛИТИЦИ, ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ И ПР.?

  – Не е ясно, доколко са свободни в качеството им на либерали. Имам чувството, че загубиха нещо от патоса на свободата и че ги владее патос на властта. Официалният български либерал е разядосан, че не владее положението. Струва му се несправедливо и затова е възмутен. Казва, че възмущението му има морален произход, но това не е сигурно. Прелестната седесарска бохема от 90-те старее, губи културно темпо и виси неудовлетворена. Началото беше многообещаващо за нея, но нататък положението й се усложни. В България управлява друга олигархия, тя владее положението и дърпа конците. Мисля, че в дълбочина проблемът е да бъде приютена, почетена и субсидирана. Това искаше и късносоциалистическият елит, това иска всеки български елит. В България елит означава привилегирован до властта. Не-привилегирован елит е вътрешно противоречие, обществен скандал и вина на властта. Моралната характеристика на властта, нейната приемливост или неприемливост, е в пряка зависимост от способността й да им угоди. Всичко извън червените боклуци е добро. Борисов не е червен боклук. С мафията срещу олигархията. С Борисов срещу Орешарски. Цяла серия от груби грешки на съзнанието. Това двойно морално счетоводство провали протестите и хвърли сянка на съмнение върху оценъчната способност на неговите идеолози. Като казвам, че един стандартен, красив и интелигентен български либерал изглежда несвободен, имам предвид тъкмо класово-партийния характер на неговата публична морална приповдигнатост. Щом спечелят властта с помощта на когото и да било, утихват. И става ясно.

  – ЗАЩО НПО ОРГАНИЗАЦИИТЕ, КОИТО СА ВСЪЩНОСТ ЕДНИ СКРИТИ ПОЛИТИЧЕСКИ ДОКТРИНЕРИ, ФИНАНСИРАНИ ОТ ЧУЖБИНА, ИМАТ САМОЧУВСТВИЕТО ДА ОПРЕДЕЛЯТ ДНЕВНИЯ РЕД?

  – Защото се преживяват като резидентура на световния хегемон, като културен авангард и колониално присъствие. Местният контекст е непълноценен и зависим, той трябва да бъде направляван. Правителственият дизайн е и тяхна отговорност. Редят правителства в задкулисието, без да им мигне окото. Това е работното им настроение. Тези организации възникват през 90-те като агенти на въздействие в „полуварварска” страна. Предназначението им е да мислят демокрацията и да сервират мислите си на инфантилното общество и на незрелите институции. Не може да им се отрече известен принос в изграждането на демократичната инфраструктура в началото на прехода. И левите, и десните работеха с присьдружни НПО организации. Но посредническата им роля пострада от развращаващото влияние на парите и от деградацията им до нещо подобно на котерии. формираха се параполитически общности, основани на персонални контакти, интереси, споделена история, трапези и прочее родово-приятелски меланж. Когато тези, условно казано клики, губят влияние, губят и търпение. Мрежата, в която се люлееха, изтънява и започва да се къса. Закъсват психически, изнервят се, застрашени от маргинализация и безпаричие. Това ги революционизира и в отделни случаи вбесява. Когато НПО се появят на площада разбунтувани, за да свалят или качват правителства, то е, защото се чувстват застрашени или защото се чувстват обнадеждени. Но и в двата случая са съзнателно или несъзнателно себични. Това не признават и никога няма да признаят поради изходната им предубеденост на идеен авангард, прогресивна цивилизоваща сила и, марксистки погледнато, на материално заинтересовани лица. Фундаменталният дефицит на НПО-човека е неговият „дефицит на иманентност”, както се изразява Александър Панарин, един изключителен руски мислител. Либералният елит от НПО не е от тук, а от там, много повече от там. Имат комплекс за родово превъзходство, фикция за знатен произход. Произхождат от голямото престижно семейство на референтната група – на лидерите на „златния милиард”. Това ги прави да изглеждат различни в неприятния смисъл на думата. А не обстоятелството, че Сорос е евреин. Нищо, че е евреин.

  – КАК СИ ОБЯСНЯВАТЕ, ЧЕ ТЕЗИ ХОРА ОТ НПО-ТАТА СА НЕПРЕКЪСНАТО ИЗ МЕДИИТЕ, КАКВА Е ТАЗИ МЕДИЙНА СВРЪХПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ?

  – Това е така по силата на разнообразни зависимости или просто по инерция. В отделни случаи по компетентност, която не може да се отрече. Силно представено е дясно- либералното крило на българската публичност, историческият антураж на СДС, традиционните сини. Но в това няма изненада. Лидерите на неправителствения сектор са по идея лидери на общественото мнение. Такава е функцията им по генерален замисъл. Повтарям, нищо не може да бъде разбрано от манталитета на българската либерална общност, ако не се разбере, че тези хора са „качество” по самочувствие, представители на по-добрата част от човечеството. Настоявам върху това, частично като тяхна защита. Те са, изкушавам се да употребя жаргонната дума „готини”. Агенти на българското Просвещение, сол на земята и светлина в мрака „в страна на смъртна сянка”. Техният патос е върховенство на закона, гражданска зрелост, пълнолетие на разума. Модерен патос. Те са прогресивни. В това се състои техният апостолат, квазирелигиозният характер на тяхната мисия. Как при това положение човек да устои на изкушението да се мисли прав във всички възможни отношения? За какво му е на него съмнението? И как да понесе проваления престиж, маргиналната позиция и загубата на властта? Иначе, отново на вашия конкретен въпрос. Напоследък са се хванали за гушите две медийни групировки и не могат да се пуснат. Имам идея да поделят някаква плячка, за да утихнат. Ще настъпи вечен мир, както се изразява Кант.

  – В КРИЗА ЛИ Е СВЕТОВНИЯТ ЛИБЕРАЛИЗЪМ? РАЗМЕСТИХА ЛИ СЕ ИДЕЙНИТЕ СХЕМИ?

  – Либерализмът е маркер на Запада, негова същностна черта. Парадокс е, че тази обществена философия възниква с идеята за изтласкване на религията от публичната сфера след травматизма на религиозните войни, а свършва като господстващо вероизповедание с догматика, политкоректен език и закони срещу кощунството. Човекът не понася вакуум в религиозната сфера. Ранният либерализъм брани самоуважението на човека като свободно и разумно същество с ненакърнимо достойнство, той е основан върху християнското етическо наследство. Упадъкът на религиозното въображение и загубата на културна памет редефинират свободата като каприз на желанието. Постмодерната свобода е опасен антропологически експеримент със саморазрушителни тенденции. Кончита Вурст не е анекдот, а икона, манифест на намеренията. Късният либерализъм подготвя ревизия на човека със смайващо темпо и радикализъм. Това е видимо и само тези, които не гледат, не виждат. Не е ясно какво ще представляваме в трансхуманистична перспектива. Пред прага сме на биотехнологична трансформация на съществото човек. Задава се свят на генетическо неравенство, на биотехнологически реализиран свръхчовек. Деспотия на банкери с усъвършенствани гени. Ако това е хумор, той е черен и много вероятен. Папа Йоан Павел Втори описа тази културна ситуация като „култура на смъртта”. Разграждат родовите идентичности на човека. Човекът е родова идентичност, човешки род. Мъжът и жената са род. Мъжки и женски род, а не трети род. Препоръчва се да мислим, че съществуват само индивиди в процедура на самоизобретяване. С подвижен и неустойчив пол, функция на индивидуалното творческо въображение. Гендерната проблематика не е спор на любители на свободата с любители на тиранията, на прогреса с реакцията, а борба за човешкия образ. Тялото на човека е обект на инвенции, на суицидална автоеротика. Значение за интерпретацията на културния статус в динамика имат не официалната брюкселска идеология, а авангардните жестове на екстравагантните малцинства. Впрочем вчерашните малцинства днес са законодатели, но не само на вкуса, а и в най-строгия наказателен смисъл на думата. Благоразумно е реалностите да се мислят в движение, а не в застой. Светът се променя с голямо ускорение. Ще избегна думата апокалиптично по политкоректни съображения. Не ми се ще да скандализирам стражите на политкоректния оптимизъм. Третият по степен риск на съвременния свят според Римския клуб е това, което в психоаналитичния речник се нарича denial – отхвърляне на реалността с превръзка на очите. На територията на Запада се води дебат, но шансовете на критичните гласове не са големи. В публичното пространство функционира автоматизъм на цензурата и автоцензурата. Бунтуват се традиционалистките общности, изтъняващата традиция на Запада. Но културната война се води неравностойно. България е незряла за такъв дебат, българите нямат такъв проблем. България решава въпросите на икономическия стандарт. Западът за нас е жизнен стандарт, а не културен проблем.

  – ПРОВАЛИ ЛИ СЕ БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА ИЗОБЩО? ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ИМА ПОНЕ МИЛИОН ИЗБИРАТЕЛИ „НЕКОМУНИСТИ”, ЗАЩО НЕ ПРИПОЗНАВАТ „ОНЕЗИ ДЕСНИ” КАТО СВОИ?

  – Не съм сигурен, че думата провал е уместна, натрапва ми се думата недоразумение. Българската десница възникна по историческа ирония като антикомунизъм след неговото рухване. Ние нямаме дисидентска история. Имаме горяни, но нямаме дисиденти като специфично културно, предимно градско явление. Единици са хората на антикомунистическата съпротива. Българският антикомунистически елит е съставен основно от пасивно адаптирани към бившия режим и от откровени колаборационисти. Някои се опитаха да сътворят легенда за българското дисидентство със собствено включване, но това не е нищо друго, освен един нарцистично мотивиран градски фолклор. Предназначението на българската десница беше да извърши неизбежните реформи под супервизията на МВф. Свършиха, каквото можаха, раздържавиха собствеността. Извършиха приватизацията ловко с творческа дързост и балкански финес. Сега са на сцената с изчерпан исторически мандат и късна криза на идентитета. Десницата е деидеологизирана, тя не знае какво да мисли, какво да говори и как да се разграничи от левицата, за да не стане някакво смесване. По въпросите на управлението опасно конвергират, мислят приблизително еднакво. На път са да изоставят неолибералната пазарна догматика като вредна за глобалното икономическо здраве. Никой не вярва в „невидимата ръка” на Адам Смит и в спонтанния пазарен порядък. Десницата остана без опорни точки. Остава Путин с неговата Евразия като стратегически резерв на паранойни страхове и предизборна възбуда. Но всичко това ги прави да изглеждат проблематични от гледна точка на здравия разум и бих добавил, на добрия вкус. Българската десница има слабо въображение за реалностите и няма сили да се бори. В Европа се задава вълна от националистически и сецесионистки настроения. Расте броят на недоволните от неефективния, отвлечено бюрократичен, квазимасонски стил на Европейската комисия. Стандартният либерал е плашлив и привижда в тази вълна, както споменах, протофашистка тенденция. Споменават Ваймарската република и т.н. Такъв риск има и той не е за подценяване, но неговата неутрализация трябва да започне с реформа в Брюксел, а не с развяване на плашила и лепене на етикети, фашист и популист нямат никаква информативна стойност в политкоректния либерален жаргон. Наричат фашист, когото си поискат. Слабото възхищение от Кончита Вурст е вече някак подозрително. Българската десница не може да поеме дясноконсервативен дебат, защото е безхарактерна и конюнктурна. Проблематиката е прехвърлена на „Атака”. Десницата на Кунева-Кънев не става за нищо. Тези хора са ефемерни, алафранга. Това, което се нарича ГЕРБ в лицето на неговия лидер, има повече субстанция и някаква характерна за бодрите българи разпасана виталност. Те са от контекста. Не са никаква десница, но са от долу и от улицата, а не от Брюксел. Фактът, че Борисов не може да обели чужда дума, а стои до Ромпой като загадъчен балкански сфинкс, хвърля футболните фенове в екстаз. Дясната ориентация предполага дълбоко, деидеологизирано, свободно и мъдро знание на българската реалност. Дясно означава несимулирана, честна и безкористна грижа за спасение на страната. Патриотизъм без фалшив патос и принципна солидарност на всички обществени сили. Десницата трябва да се върне от Брюксел в София. Но тези десни няма да се върнат, те гледат да заминат.

  – ЛЯВОТО ПО ПРИНЦИП Е „ПРОЕКТ ЗА БЪДЕЩЕТО, ИДЕЯ ЗА ПРОМЯНА”. ЗАЩО ГО НЯМА ТОВА В БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА?

  – Лявото е недоверие към всяка власт и чувство за слабия. Левият човек е на страната на слабия. Това импонира. Левият човек е готов да разрита всяка йерархия, защото му се струва камуфлаж на някаква несправедливост. Във всяка лява душа дреме анархист и бохем – художник или литератор. Левият човек е литератор, ако щете, фантазьор. И понеже става дума за идеал, става дума и за нещо като измислица. Думите на идеала и думите на реалността не съвпадат. Горко на реалността, следователно. В лявото има вкус към бунта и кощунството. В традицията се говори за „пътя на лявата ръка” като път на трансгресията и метафизическия бунт. Лявото има гностически произход, то е ерес по генезис. От друга страна, лявото има библейски корен от старозаветните пророци, от патоса на пророческата грижа „за вдовицата и сирачето”. Това усложнява духовната оценка на левия тип. Природата на левия импулс се разгадава лесно при пасионарните леви. При поетите на левия идеал. Конспиративните са опасни. Взривяването на храма „Св. Неделя” не е извършено от външни на партията хора, независимо от ретроспективната им партийна изолация. Това са бесовете на лявото несъзнавано, явено на бял свят. Това са техни бесове, а не на някой друг. Ще трябва да можем да се срещнем не само с нашите ангели, но и с нашите демони. Няма какво да се лъжем, комунизмът като реализация на историческото ляво беше немислим без предоставените му от злото услуги. Революционното кръвоизлияние е лява процедура. Излищно е да се отрича вкусът на старите комунисти към насилието и неговото идеологическо оправдание като легитимен инструмент на класова борба. Сталинската държава е чудовищна лява конструкция, одържавен ляв блян и масови чистки. Еротика на екстатични самобичувания и самопризнания. За Тойнби комунизмът е последната голяма християнска ерес. Комунизмът в качеството му на генерично ляво може да бъде разбран в дълбочина, само ако е изтълкуван в термините на политическата теология. Комунизмът е сакрална система с богове, светци, литургика. фанатична атеистическа вяра, шериат. Казвам това, за да припомня накратко духовната генеалогия на ядреното ляво, приютено от Българската социалистическа партия след 1989 г. Тази партия не се разпада, защото вярата на вярващите удържа нейното единство. И остатъчният страх, комплексът за вина. А лошото на чувството за вина е, че има основания. Самопознанието върви по стъпките на това чувство. Би трябвало лявото да се еманципира от своята история, но това е трудно, колкото депрограмиране от секта. Това няма да стане в срока на това поколение. БСП е в максимален, простете за израза, в онтологичен смисъл – минало. Без своето минало БСП е спомен. БСП и ДПС са екзистенциално сериозни партии, останалите са подробности от пейзажа, наемници на времето. Новите леви ще трябва да имат куража на ясното самоопределение. Ще трябва да знаят кои са, какво искат и ще трябва да могат да го кажат. Ще трябва да могат да съобщят какво мислят за насилието, така че всички да ги разберем. А това без ясна и недвусмислена оценка на българската лява история не може да се случи. Някой би казал, че подобен разговор е вреден регрес към стари дебати. Не мисля. Лявото е духовно валидна човешка позиция в несъвършения социален свят, в нашата обща грехопаднала история. Левият импулс до голяма степен определя динамиката на обществените отношения, дебитът на надежда е реформаторска страст. Но при духовен контрол, култивирана воля и ясно мислене. Мащаб на оценката е нужен.

  – КАК ЩЕ КОМЕНТИРАТЕ РАЗГРОМЯВАЩИЯ УДАР, КОЙТО БСП ПОЛУЧИ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ?

  – БСП понесе голяма, унизителна загуба. Същата участ сполетя и европейските социалисти, на които Сергей Станишев е лидер. Станишев преживя две загуби, но се бави да поеме отговорност. Станишев е комбинация на политически старец с вечно ученичество. В него има нещо от дилетанта, от детето с ограничена отговорност. Строго погледнато, лидерът на БСП е рецидивист на изборните загуби, които преживява невъзмутимо, със завидна техника на самооправданието. В това отношение напомня Костов. Станишев не е ляв, а либерал. Това е неговият секрет. С Радан Кьнев са взаимозаменяеми при условието на лека козметична корекция. Чарът на Станишев за българските леви беше изводим от родовата му история, той е миналото, превърнало се в дете и после пораснало на партийния връх, като икона на свързаните времена. Другарят Станишев беше обещание за вечна лява младост и алиби в либерални времена. Това обещание е вече политически сенилно и политически напълно импотентно. Станишев няма лява страст, той не е ляв лидер, той е отгледан европейски конформист. Българската левица се нуждае от лидер с несимулирана привързаност към лявата кауза. В Европа се сблъскват конформистки и неконформистки вот, партиите на европейското статукво губят влияние. Което означава криза на европейския федерализъм и в определена степен на европейския либерализъм. Вотът за радикално леви и десни партии заедно с мощния националистически вот оспорват отвлечено-себичния характер на брюкселската бюрокрация, като въплъщение на „европейската идея” в нейното сегашно състояние. Европа има потребност да преоткрие себе си в традицията, отечествата и ясните социални каузи. В криза е системата на отвлеченото европейско гражданство и отчуждените суверенитети. В криза е постмодерният политически либерализъм. В България левицата е преходна руина. Редно е да бъде преучредена, ако ще мислят радикално, но едва ли ще намерят сили. Десницата е напълно импотентна и анахронична, ентусиазирана рецитаторка на европейските клишета и фантомната източна опасност. Жълтите павета са в еуфория от един евродепутат. Борисов и неговото алтерего Бареков с тяхното свръхчовешко политическо нахалство и уличен стил изглеждат безалтернативни на сцената на културно тежко увредената ни територия. Изглежда, засега това е всичко…
  .

• Защо ГЕРБ запазва политическата си хегемония?

  Антоний Тодоров,  Antoniytodorov.wordpress.com

  .

  Ако този въпрос бъде зададен на лидерите на ГЕРБ [1], няма съмнение за отговора им – ще последва водопад от самохвалство. Една от причините за такава очаквана реакция е, че те си представят политическата борба като футболен мач – очаква се да спечели по-добрият. Разликата, обаче, е съществена. Във футбола резултатът зависи от играчите на терена (е, на терена е и съдията и понякога той има решаващата дума). Резултатът не зависи от това, колко силно викат феновете по трибуните. В политиката „мачът“ зависи от именно от това, колко са активни феновете, а не от това, кой колко добре играе. Дори и да предположим, че добрата игра стимулира феновете, изборите се решават от активното мнозинство, което много често е относително, а не абсолютно. Макар ГЕРБ да излезе първа политическа сила на всички избори от 2007 г. насам, партията никога не е постигала абсолютно мнозинство, нито в гласове, нито в места в парламента.

  Нека погледнем към числата. На политическия хоризонт ГЕРБ се появи през 2007 г. с участието си на европейските избори и получи 420 001 гласа. Последваха поредица успешни избори: 596 631 гласа на общинските избори през 2007 г., 1 678 641 гласа на парламентарните избори през 2009 г. След това тенденцията се обръща – ГЕРБ остават начело, но с по-малко получени на изборите гласове: на президентските избори през 2011 (1-ви тур) те са 1 349 380, на извънредните парламентарни избори през 2013 г. са 1 081 605, на европейските избори през 2014 г. – 680 838. Вярно, става дума за различни избори и резултатите от тях трудно могат да бъдат подредени в една обща редица, но тенденцията се очертава така: възход на подкрепата през 2007-2009, спад на подкрепата след това. Не мога да гадая, какво ще се случи, но дори и числата на последните социологически проучвания показват, че ГЕРБ имат в момента преднина в подкрепата на избирателите, но не и мнозинство.

  Все пак ГЕРБ имат и сериозно присъствие в институциите. През 2011-2013 г. негови представители формират еднопартийното правителство, заемат президентската позиция, имат значително присъствие в местната власт: през 2011 г. има 1600 общински съветници (990 през 2007 г.), най-малко 86 кмета на общини (40 през 2007 г.), от които областните кметове са 15 (10 през 2007 г.). Тук прогресията е видима – макар общата електорална подкрепа за 2007-2011 г. да е намаляла, политическите позиции на партията се увеличават.

  Партията на Бойко Борисов – партия за всички

  ГЕРБ се появиха като типичен лидерски проект на Бойко Борисов, който направи забележителна политическа кариера от телохранител на висши държавни мъже (Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски) до главен секретар на МВР (2001-2005), кмет на София (2005-2009), министър председател (2009-2013). Политическата партия ГЕРБ е изградена йерархично, като според устава й Националното събрание (свиквано най-малко веднъж на 4 години) избира за мандата си 11-членна Изпълнителна комисия. В сравнение с повечето други масови партии (БСП, ДПС, СДС) ГЕРБ имат централизирана структура – властта е съсредоточена в изпълнителната комисия, няма орган като националния съвет на БСП или СДС, който да контролира изпълнителното тяло и е между него и националния конгрес или събрание. Най-важните решения в ГЕРБ се взимат от лидера – Бойко Борисов, което като практика съществува и в други политически партии изградени на персоналистки принцип.

  Показателно е, обаче, че ГЕРБ увеличава членовете си от 22 000 през 2009 г. на повече от 71 000 през 2012 г.[2] Присъствието на организацията на партията е вече повсеместно, като трябва да се отбележи, че в повечето случаи организационните ядра на бъдещата партия в различните общини са съставени от бивши военни или полицаи. Така е обяснимо, защо в една сравнително многобройна партия спазването на йерархията е преобладаващ стил на партийния живот. Става въпрос за разпространил се етос на вътрешните отношения, който изисква да се следва лидера, независимо от това, дали е прав или не. Стилът на едноличното решение е показателен за ГЕРБ – лидерът има последната дума. Но това не значи, че партията е монолитна, защото нейната разнородност пречи. Възможни са всякакви „своеволия“ на отделни партийни равнища, но при нужда те бързо биват ликвидирани и виновните понасят отговорност.

  С появата си ГЕРБ се позиционира в център-дясното пространство, като побърза да получи признание и от ЕНП (това бързо признание, въпреки неудоволствието на дотогавашните български членове в ЕНП като СДС и ДСБ, е типично за тази европейска партия, която приема всеки кандидат, имащ потенциал да печели избори[3]). Но дори тази политическа идентичност беше направена някак си прагматично, без особен ентусиазъм. Разбира се с присъщите на българския политически живот комични ситуации, като заявлението на Бойко Борисов, че е потомствен антикомунист, защото дядо му „е бил убит от комунистите“ (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/02/01/2232806_edno_naum_boiko_borisov_si_spomnia_za_svoia_diado_v/).[4] Ако вникнем повече в партийната програма на ГЕРБ, ще се убедим, че тя възпроизвежда много идеи от европейската християндемокрация, но също е и компилация на десни и леви идеи. Като политически профил ГЕРБ е продължение на НДСВ – по същество центристка партия без ярка идентификация наляво или надясно с популистки дискурс. Последното тук разбирам най-вече като противопоставяне между „обикновените хора“ и „корумпираните елити“ (иначе популизъм най-често се употребява в отрицателен, критичен смисъл).

  Като продължение на НДСВ новата партия зае специфично място сред българските избиратели. Профилът им е в буквалния смисъл на думата „среден“ – трудно се забелязват някакви специфични отличителни черти, като например преобладаване на определена социално-професионална, възрастова, религиозна или етническа група. Средният избирател на ГЕРБ е „средният гражданин“. Като идеологически самоидентификации по класическата скала ляво-дясно, избирателите на ГЕРБ се разпределят равномерно по цялото пространство, без да заемат по-видима позиция.Още през 2009 г. изследване на „Алфа рисърч“ показва, че „привържениците на ГЕРБ се открояват не само с разнороден социален профил но и със значителна политическа хетерогенност“. (http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/koj-glasuva-za-gerb-2233731)

  Трите таблици по-долу, резултат от изследване на „Сова-Харис“ от април 2013 г. по поръчка на проекта на НБУ “Качество на демокрацията в България“, показва тази картина на средния избирател на ГЕРБ по образование, възраст и социален статус.

  Образование

  	Висше, полувисше	Средно	Основно	По-ниско от основно
  ГЕРБ	31,1%	63,3%	4,9%	0,7%
  БСП	22,5%	60,2%	16,2%	1,0%
  ДПС	6,6%	50,8%	39,3%	3,3%
  Средно	27,8%	60,0%	11,5%	0,7%

  .

  Социален статус

  	Работодател	Управ.кадър	Служ, чиновник	Работник	Учащ	Безраб.	Пенс.
  ГЕРБ	6,7%	2,2%	30,2%	27,6%	4,1%	6,3%	20,5%
  БСП	7,3%	0,5%	13,6%	19,4%	1,6%	3,7%	51,8%
  ДПС	6,5%	4,8%	9,7%	32,3%	3,2%	21,0%	22,6%
  Средно	6,9%	2,5%	21,7%	27,1%	3,6%	10,6%	26,1%

  .

  Възраст

  	18-30	31-40	41-50	51-60	61+
  ГЕРБ	22,8%	19,0%	21,6%	16,8%	19,8%
  БСП	6,3%	9,4%	9,4%	21,5%	53,4%
  ДПС	17,7%	14,5%	21,0%	22,6%	24,2%
  Средно	20,8%	17,2%	17,0%	18,9%	26,1%

  .

  Привържениците на ГЕРБ имат средния профил на националния електорат с малки изключения, те присъстват по-слабо сред по-ниско образованите категории и сред най-възрастните (пенсионерите), преобладават относително сред служителите и чиновниците. Но такива особености не са много ярко видими, за разлика, например, от електоратите на други две масови партии като БСП и ДПС. Накратко, избирателите на ГЕРБ представляват почти съответстваща извадка на целия избирателен корпус.

  Така ГЕРБ не е специфично партия на работниците или собствениците, на гражданите или селяните, на образованите или на безработните. Тя, по своя социален профил, изглежда „партия на всички“, което значи и партия на никой поотделно. Типична catch-all [5] партия, без специфичен социален профил и социален апел. За разлика от християндемократическите партии, например, тук липсва всякакво позоваване на религията, няма и специфична връзка с православната църква. Партия на „средния човек“, който няма дълготрайни политически привързаности или ясни политически идеи, но е склонен да подкрепи „себеподобни“, които са успели някак си да се издигнат над средното равнище и по този начин да изпъкнат напред.

  Донякъде именно това е една от причините за продължаващата политическа хегемония на ГЕРБ, която може да продължи дотогава, докато някой друг със същия профил не предложи нещо ново на уморената публика. Подобни характеристики има и партията на Берлускони в Италия, поне докато беше управляваща. Но за подобни характеристики се сещаме и когато трябва да обясним, защо в Япония продължава хегемонията на Либерално-демократичната партия. Става дума за партии, които представляват „извадка“ на цялото общество.

  Слаби опоненти, слаби конкуренти

  Но не само собствените характеристики на ГЕРБ обясняват политическата им хегемония. Друго възможно обяснение е състоянието на техните опоненти, както и наличието на алтернатива, която да бъде възприета като различна или заместваща. Когато бунтовете и протестите от февруари 2013 г. предизвикаха оставката на правителството на Бойко Борисов, мнозина очакваха, че на предсрочните избори през май ГЕРБ ще понесе катастрофална загуба, а тогавашната опозиция и най-вече БСП ще се възползва значително от това. Това не се случи. Наистина, ГЕРБ загуби през 2014 г. почти 600 000 избиратели в сравнение с 2009 г., но остана първа по брой на получените гласове. Основният им опонент – БСП – получи почти 200 000 гласа повече от 2009 г., но остана втора. Защото не успя да убеди достатъчно избиратели, че е действителна алтернатива на ГЕРБ, нещо много по-различно.

  Така новото (вече старо и в оставка) правителство, съставено мъчително от БСП и ДПС при един парламент със също толкова мъчително поддържан кворум (най-вече с помощта на „Атака“), не успя да покаже, че е алтернативно на предишното правителство на ГЕРБ. Наистина, престанаха такива практики като масовото подслушване, показните арести, нападките срещу съда и лекарите, дори и типичното за онова правителство самохвалство. От друга страна правителството на БСП и ДПС започна с истински фал-старт като предложи за председател на ДАНС Делян Пеевски. Вълната от протести, последвала това иначе бързо оттеглено назначение, не позволи правителството да работи спокойно, нито да реализира някакъв по-мащабен и по-видим реформаторски проект. Казано накратко, някои неща бяха поправени, но други бяха значително влошени, България от юли 2014 г. не се различава много от състоянието си през юли 2013 г.

  Така се очертава парадоксалната ситуация ГЕРБ отново да излезе начело по брой на подадените на извънредните избори на 5 октомври гласове. Парадоксална, защото за изтеклата година нищо съществено не се промени и у ГЕРБ – същият лидер, същата партийна структура, старите министри като депутати. Е, Симеон Дянков не е „на линия“, но заема влиятелен пост в руската ВТБ (не само руска) [6], а Искра Фидосова набързо е забравена, както и знаменитото „тефтерче“ на Филип Златанов [7], да не говорим за „случая Николай Кокинов“ [8] или за знаменития телефонен разговор за Мишо Бирата [9]. Някои напуснаха ГЕРБ, като бившият министър Мирослав Найденов или няколкото депутати, които осигуриха парламентарна група на все още непарламентарната „България без цензура“ на Николай Бареков. Всичко това, обаче, едва ли може да се смята като значително подобряване на публичния образ на ГЕРБ. Той се подобри само относително, в сравнение с образа на опонентите им.

  Въпросът може да бъде зададен и иначе – какво се промени в ГЕРБ, тяхната политика, тяхното разбиране за обществото и бъдещето през тази една година в опозиция? Обикновено партиите използват пребиваването си в опозиция, за да се реформират. Реформираха ли се ГЕРБ? Един възможен отговор даде самият лидер Бойко Борисов в „Панорама“ от 18 юли – на въпроса на Бойко Василев, какво промени лично в него тази година, отговорът беше ни повече, ни по-малко: „Ами станах по-добър“. Какво повече да се добави?

  Новото – ГЕРБ сериозно заговориха за възможна коалиция с Реформаторския блок. Доскоро лайтмотивът на лидерът Борисов беше, че ГЕРБ (отново) ще управляват сами, или изобщо няма да влизат в управлението. Но това може също да мине като поредното публично заявление, което скоро може да бъде забравено [10]. И все пак ГЕРБ вече са пред необходимостта да говорят за съюзници, РБ изглежда най-логичен, поне така излиза при честите позовавания на принадлежността на двете партии към европейското семейство на ЕНП. Ако оставим настрана това, че такава прегръдка може да ликвидира реформаторите като възможна алтернатива, „отварянето“ на ГЕРБ е новост – позицията на самотен единак, който винаги „бие на изборите“, вече не изглежда толкова желана. Защото така и отговорността е единична, не може да се сподели с друг.

  Но именно невъзможността на реформаторите да се представят като истинска алтернатива, включително на ГЕРБ, налива подкрепа за Бойко Борисов и поддържа неговата политическа хегемония. Това е третата причина. В толкова много обсъжданото център-дясно пространство, което и без това е силно населено (ГЕРБ, ДСБ, СДС и „България на гражданите“), засега алтернатива няма. Съперниците на ГЕРБ могат да му станат съюзници, което отново ще подсили политическата хегемония на партията на Бойко Борисов. Колкото до новия политически проект „България без цензура“, той е алтернатива само на думи, още повече, че според мнозина социолози тази нова партия набира електоралната си подкрепа главно за сметка на ГЕРБ. ББЦ замести „Ред, законност и справедливост“ на Яне Янев, който първоначално искаше да уволни Бойко Борисов, но после се захвана да го подкрепя в парламента. ГЕРБ остава хегемон, защото никой не го оспорва на собствения му терен, поне засега.

  Построеното от Борисов и добавеното от Орешарски

  Разбира се, от ГЕРБ биха отвърнали, че основната причина за тяхната политическа хегемония е свършеното от правителството им през 2009-2013 г. Най-вече в положителния баланс това са построените пътища и магистрали, софийското метро (втория лъч) и южната дъга на околовръстното шосе, зала „Армеец“. Днес Бойко Борисов добавя и финансовата стабилност, ниския бюджетен дефицит, режима на строги икономии в държавните разходи. Е, това беше налично и през февруари 2013 г., което не попречи правителството му да подаде оставка под натиска на протестите. Тогава? Очевидно е, че част от публиката одобрява направеното и е склонна да прости редица прегрешения (като подслушванията и показните арести): магистралите се ползват от мнозина, подслушвани и показно арестувани са малцина. Ситуацията е класическа.

  Но малко се дискутира, например, че приоритетът на магистралите може би остави в разруха железниците, че направеното за софиянци и за тяхното придвижване до морето може би остави в нищета северозападна България (Дунав мост 2 още не достъпен по магистрала, нито с модерна железница), режимът на строги икономии е, вероятно, една от причините за февруарските протести през 2013 г., а финансовата стабилност е много повече резултат от валутния борд, отколкото от целенасочени действия на правителството на ГЕРБ (и неговия финансов министър Симеон Дянков). Колко съществено се промени българското общество за времето на управлението на ГЕРБ: колко намаля безработицата, особено сред младежта, как се подобри здравеопазването и работата на НЗОК, стана ли по-добро средното образование, намаля ли корупцията, сви ли се сенчестата икономика, подобри ли се интеграцията на ромите, намаляха ли социалните неравенства, намаляха ли фалитите на малки и средни предприятия, ограничена ли беше властта на икономическите монополисти? Дори най-пламенните поддръжници на ГЕРБ не биха отговорили положително на всичките тези въпроси.

  Може да се възрази, че и предишните правителства не са постигнали много в тези области. Тогава просто ГЕРБ управлява като всички останали и няма особена причина за самопохвала. Само че за първи път правителството на Бойко Борисов управлява през целия си мандат страна, която е членка на ЕС и има достъп до структурните фондове. При това с публична администрация, която вече беше натрупала макар и скромен опит в тази насока след 2007 г. Инфраструктурните проекти до голяма степен са резултат от това ново за България положение. Защото като цяло, вероятно и вследствие на кризата, публичните ресурси на България не са отбелязали голям ръст през онзи период.

  Разбира се всичко това е история. Днес може да се каже, че отиващото си правителство направи за политическата хегемония на ГЕРБ много повече, отколкото можем да си представим. Неуспехът в толкова очакваната нормализация и толкова очакваните реформи (за съжаление имаше известно свръхочакване от това правителство) поднася на тепсия пореден електорален успех за ГЕРБ. Така че няма новина – Бойко Борисов се завръща на бял кон без да има особена заслуга за това и дори напротив, въпреки стореното от неговото правителство. [11]

  Практическият въпрос е, колко дълго хегемонията на ГЕРБ може да продължи. Силвио Берлускони извоюва три мандата: 1994-1998, 2001-2006 и 2008-2011 или общо 12 години начело на правителството. Дали Бойко Борисов ще повтори или подобри този своеобразен рекорд в историята на европейските демокрации, предстои да видим. Това, обаче, зависи не толкова от него, колкото от другите, включително от избирателите. Макар днес мнозина да не виждат алтернатива или да смятат, че ГЕРБ са по-добрите, има и добра новина от последната година: всички политици вече знаят, че избирателите са в състояние по всяко време да прекъснат управлението им. Дано и двете страни са научили донякъде този урок.

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  [1] Граждани за европейско развитие на България.

  [2] B. „Труд”, 26 март 2009 г. и 12 ноември 2012 г.

  [3] ЕНП прие бързо и без колебание ФИДЕС на Виктор Орбан в Унгария, въпреки че тази партия преди това беше член на Либералния алианс.

  [4] Бившият дипломат и висш ръководител в ДС Любен Гоцев обяснява: „Всички знаят, че навремето Бойко Борисов е напуснал службите, защото е бил член на БКП и е искал да си остане такъв.“

  [5] Т.е. всеобхватна, насочена към всички, партия.

  [6] През юни 2014 г. Симеон Дянков е избран за независим член на руската държавна банка „Внешторгбанк“ (ВТБ), която държи 30% от акциите на КТБ

  [7] Става дума да откритото от следователите тефтерче с лични записки на бившия ръководител на комисията за борбата с конфликта на интереси Филип Златанов, от които става ясно, че е следвал политически указания от страна на висши политици. Подозренията падат най-вече върху бившата председателка на комисията по правни въпроси към 41-то НС Искра Фидосова. Тя подава оставката си като народен представител през юли 2013 г.[8] Бившият градски прокурор на София Николай Кокинов е отстранен от длъжност от съда заради изтекли разговори от април 2013 г. между него, Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов, откъдето става ясно, че Кокинов споделя информация по водени следствени дела, което се смята за драстично нарушение.

  [9] Става дума за изтеклите през януари 2011 г.  записи на разговор на Бойко Борисов, който според прокуратурата го уличава, че е попречил на митническата проверка срещу пивоварната „Леденика“, собственост на покойния бизнесмен Михаил Михов (Мишо Бирата)

  [10] Както заявлението от септември 2007 г.: „Нямам никакво желание, никакви амбиции да ставам премиер“, направено в предаването на „Коритаров live“ на Нова телевизия

  [11] Вж. последното изследване на Центъра за анализи и маркетинг на Юлий Павлов.

  .

• Лекари от Газа: По-ужасно нещо не сме виждали!

  Материал на Дойче Веле

  Стотици убити и ранени, над 1300 разрушени къщи, 20 хиляди без покрив над главите си – тъжната равносметка дотук от израелската офанзива в ивицата Газа, която се превръща и в истинска хуманитарна катастрофа.

  

  От началото на израелската военна офанзива в ивицата Газа са загинали над 400 души, съобщават палестинските власти. Само в едно от предградията на Газа десетки са загиналите, а стотици са ранени. По настояване на Международния Червен кръст беше договорено двучасово примирие, за да бъде оказана помощ на тежко ранените. Но и то не беше спазено. А без спиране на огъня хуманитарните организации не могат да си вършат работата. Към това се прибавя и фактът, че от началото на израелската офанзива много от представените в района хуманитарни организации от съображения за сигурност изтеглиха сътрудниците си от зоната на бойните действия.

  Няма питейна вода и ток

  Координаторът на хуманитарната организация Care Тео Алексополус описва следната ужасяваща картина: „Питейната вода е на привършване, няма ток, комуникациите не работят, медицинското обслужване е пред колапс, хората са обзети от паника“. Много от ранените в ивицата Газа се опитват да се доберат сами до болниците. Спасителните екипи не могат да достигнат до тежко ранените заради барикадите по улиците. „По-ужасно нещо от това не съм вижал“, казва лекар от болницата Шифа в центъра на град Газа.

  В момента 12 служители на Care работят в зоната на бойните действия. Организацията е готова да увеличи броя им, ако бъде постигнато по-дълго примирие. В противен случай животът им би бил изложен на риск. От друга страна жителите на Газа нямат възможност да напуснат града. „Те са затворници в собствения си град“, казва Тео Алексополус.

  Град Газа е подложен на масивен обстрел от израелската армия

  .

  По данни на ООН от началото на израелската военна операция са разрушени 1 370 жилища, а 20 хиляди души са останали без покрив над главата. Алексополус разказва, че в къщата на един от неговите сътрудници живеят още 60 души.

  Нарушеното военно примирие

  Говорителката на Международния комитет на Червения кръст Надя Дидзи е ужасена от мащабите на хуманитарната катастрофа в ивицата Газа. „Нашите сътрудници в Газа информират, че много райони са под масивен обстрел. Израелската сухопътна офанзива застрашава живота на десетки хиляди цивилни граждани и затруднява дейността на хуманитарните работници“, казва тя.

  Договореното спиране на огъня в неделя трябваше да продължи два часа, но остана в сила само час – Израел обяви, че организацията Хамас е нарушила споразумението. „Израелската армия реагира на обстрела на Хамас и отвърна на огъня“, заяви говорител на израелската армия. Според Тео Алексополус краткотрайните примирия не могат да допринесат много за подобряване на ситуацията. „За два часа не може да се направи почти нищо“, уверява координаторът на хуманитарната организация Care.

  .

• <<
• 1
...
• 106
• 107
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
...
• 415
• >>