Всички авторски страници

Авторски

• Кабинетът на президента с първо “заседание” в Бояна

  

  Държавният глава Росен Плевнелиев събра днес за първи път заедно проектокабинета си, пише в. „24 часа“.

  За да избегне излишно медийно внимание, срещата се състоя в Бояна. Тя е минала в приятелски дух, но в същото време Плевнелиев е подчертал пред избраниците си, че ги чака много работа. Казал им, че ще ги представи във вторник, 5 август.

  Пред бъдещите министри Плевнелиев очертал 3 основни приоритета:

  – гарантиране на честни избори, стабилизиране на държавата и отпушване на еврофондовете.

  Със сигурност кабинетът ще е „Близнашки“ – начело с професора по конституционно право.

  Макар че постът на финансов министър се оказал най-проблемен при сформирането на служебното правителство, такъв вече има.

  Бившият шеф на ДФ „Земеделие“ Румен Порожанов ще е финансист №1

  В 13 ч подуправителят на БНБ Калин Христов, който първо бе вариант за премиер, а след това – за финансов министър, влезе при държавния глава. Предполага се, че на срещата заместникът на Иван Искров е изразил нежеланието си да напуска централната банка.

  Преди това Плевнелиев е провел консултации за финансов министър с още петима души, твърдят запознати. Освен Христов, са отказали главният изпълнителен директор на Алианц банк Светослав Гаврийски и финансистът и министър без портфейл в правителството на Стефан Софиянски Красимир Ангарски. Четвъртият оглеждан бил зам.-министър при Софиянски – Мартин Заимов, също банкер. Последният не бил отклонил твърдо евентуалното си участие, но имал ред условия. Отпаднала и Даниела Петкова, шеф на фонда „Доверие“, която също била препоръчана.

  Причината всички да се дърпат била, че в изострената политическа обстановка и рисковото състояние на бюджета може да“изгорят“ като професионалисти в броените дни на служебното правителство. Освен това били сигурни, че ще поемат негативи покрай КТБ, за която вчера стана ясно,че специалният надзор ще бъде удължен с още три месеца след септември.

  Дясната ръка на президента – шефката на кабинета му

  Екатерина Захариева, ще е отново вицепремиер. Но този път с ключовия ресор икономика и енергетика.

  Илияна Цанова от екипа на Плевнелиев пак ще поеме еврофондовете – пост, който заемаше и в кабинета на Марин Райков, чийто вице бе. Тя е работила 7 г. в централата на ЕБВР в Лондон като старши банкер. Има богат опит в структурирането, договарянето и изпълнението на инвестиции и в съфинансирането на проекти със средства от ЕС.

  Организирането на вота ще е поверено на преподавателя по политология Димитър  Димитров, който ще е министър без портфейл. Твърди служебни министри са: Йордан Бакалов – на вътрешните работи, Йордан Христосков – социален, Велизар Шаламанов – военен. А също на образованието – съветничката на Плевнелиев Румяна Коларова, и на здравеопазването – шефът на ВМА проф. Николай Петров.

  Съветникът на президента по еврофондовете и възпитаник на Харвард Николина Николова, която бе зам. строителен министър при ГЕРБ, ще е министър на транспорта. Нямало нищо вярно в информацията, че бившият зам.-министър на транспорта Камен Кичев ще се върне във ведомството като титуляр.

  Секретарят на президента Деяна Костадинова ще оглави строителното ведомство. Тя е ръководила ключов отдел в МРРБ и е отговаряла пряко за оперативна програма „Регионално развитие“.

  За шеф на дипломацията бил харесан Даниел Митов, който бе зам.-шеф на ДСБ, а след това мина към партията на Меглена Кунева. Много вероятно било министър на екологията да е също кадър на Костов – Евдокия Манева, която заемаше поста от 1997 до 2001 г., а при управлението на ГЕРБ бе зам.-министър.

  Вероятно земеделието ще поеме Иван Станков, който бе на поста и в предишния служебен кабинет.

  За правосъден министър бил харесан Христо Иванов от Програмата за правна помощ,

  за културен – режисьорът Явор  Гърдев, а за  спортен – Евгения  Раданова.

  „Не всичко е изчистено на 100%, но до вторник нещата ще са уточнени до последния детайл“, обобщи запознат с плановете на държавния глава.

  Източник: в. „24 часа“

• Турски режисьор ще представи филм за Арменския геноцид на фестивала във Венеция

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org

  Турският режисьор Фатих Акин, лауреат от кинофестивалите в Кан и в Берлин, ще представи филма си за Арменския геноцид в 71-ят Венециански кинофестивал. Както съобщава ИА Арменпрес, цитирайки арменския вестник „Асбарез” (САЩ), филмът „The Cut” разказва за един арменец на име Назарет Манугян, който е преживял Геноцида и след години разбира, че е възможно дъщерите му, близначки, да са живи и започва да ги търси.

  

  Във филма участват актьорите Арсине Ханджян, Симон Апкарян, Акин Хазин и други.

  Автор на сценария е самият режисьор и Мардиг Мардин. Филмът, който трае един час и 38 минути, е на английски език, но на фестивала ще бъде представен с немски превод. „Смятам, че злобата се ражда заедно с нас. За мен е особено интересно да изследвам факта, че злобата всъщност е процес на преминаване от добротата и, че това явление има и обратна страна. Тези две понятия са свързани тясно едно с друго. Например, най-красивите части на тялото могат да носят в себе си болестта рак, или един и същ човек може да създаде най-красивото нещо, а така също да извърши най-бруталното престъпление”, казва режисьорът.

  Филмът предварително бе представен и на кинофестивала в Кан, но в последният момент, поради лични съображения, турският режисьор се отказва от номинацията в кинофестивала.

  По произход турчин, но роден в германския град Хамбург, Фатих Акин е носител на редица награди от филмовите фестивали.

  Трейлър на филма
  

• Жестоката българска бедност

  Докато текат всевъзможни политически екшъни, игри на “днеска има – утре нема”, демагогски надговаряния и взаимно топене в прокуратурата, България се задъхва от бедност и несигурност, припомня Мирела Иванова в материал за Дойче Веле.

  

  “Над 1,6 млн. българи живеят в крайна бедност” – от новините на в. “Труд”

  Преди повече от двайсет дни шестте най-големи работодателски и синдикални организации в страната излязоха с обща остра декларация, в която призоваха политиците да престанат да обслужват теснопартийни и корпоративни интереси, защото “България е в безпрецедентна политическа криза, довела до пълен срив на доверието към държавността и институциите”. Междувременно се появиха и данните на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ с тревожната констатация, че 80% от българските домакинства не разполагат с доходи за нормална издръжка. Фактите сочат, че през второто тримесечие на 2014 г. близо 1,7 млн. души е трябвало да преживяват с до 211 лв. на месец, което прави по около 7 лв. на ден. Броят им се е увеличил с 58 хиляди спрямо същия период на миналата година.

  Кой освен Койчо от Бариево се стряска от фактите?

  Когато фактите говорят, би трябвало и боговете да замълчат, а какво остава за политиците… Политиците, и отиващите си и стягащите се да дойдат, обаче не дават разумни знаци, че са склонни да овладеят своите апаратни, процедурни, оклеветяващи, популистки, арогантни и прочие логореи и да “влязат в час”. ГЕРБ, в лицето на лидера си и неколцина присъдружни нему “постоянни партийни рупори”, непрекъснато се отмята в изявленията и решенията си: сега ще подкрепят актуализацията на бюджета, защото това е зрялото и важно за страната поведение, придружено и с нарочен законопроект за правомощията на служебното правителство, после пък няма – отмятат се обидени, че ги “коалират” с ДПС. Политика на настроенията ли се нарича това, програма на каприза ли или има трето име, което също е в остър и вече циничен контраст с бедността и срива на институционално доверие в България?

  

  
  Младите не виждат никаква перспектива и протестират

  БСП пък излъчва скучно и досадливо безсилие заради факта, че между партийната върхушка и избирателите на партията е зейнала пропаст, илюстрираща съвсем неметафорично един от горчивите изводи в изследването на КНСБ, че разделението на обществото на крайно бедни и относително заможни продължава да се задълбочава. Столетницата, с други думи, продължава да е застинала в своебразно социално дебелокожие, което прави програмните ѝ намерения и словесните ѝ ерупции да звучат фалшиво. Пък и подир поредния управленски провал няма как да провидим именно в нея държавническо поведение, което да буди доверие.

  Доверието е антоним и на ДПС – една все по-неприкрита икономическа структура, която ползва сложен идеологически синтаксис, но най-вече “вазелин и олио” по думите на един от собствените ѝ депутати, изречени от парламентарната трибуна.

  Бареков пък, с извадените от нафталина “ченгесарски номера”, дори не заслужава внимание. Той прилича на копиран от ксерокса на задкулисието енти на брой екземпляр след Ганчев, Сидеров и Янев, който, уви, също не излиза без пари на данъкоплатеца и наивния избирател.

  Има ли въобще държава?

  Какви общонационални тревоги владеят българското политическо представителство и какви решения го терзаят: замразените доходи в КТБ и истината за състоянието на банката; поставения във фризера бизнес; неразплатените от месеци трудови възнаграждения или унизеното здравеопазване; нуждата от промяна в образователния модел или културния хоризонт? – Не, произвеждат се сигнали до прокоратурата, набиват се партийни канчета преди изборите и се демагогства. Има ли държава – или само “вазелин и олио”, мат и маскара?

  Излиза, че безотговорното политическо представителство не само не се съсредоточава върху разрастващата се в България жестока и безперспективна бедност, а дори я умножава. Защото “политиките” не пораждат предвидимост и хоризонти, не са отворени към решаване на проблемите и не засягат общонационални каузи. Затова, като избиратели, непрекъснато трябва да си задаваме не само въпроса КОЙ, а и КАК ще управлява – като с граждански натиск принуждаваме да бъде даван и правилния за нас отговор. От служебното и всяко бъдещо правителство на разтърсената от несигурност, страхове и бедност България.

   
• Протестна мрежа разкрива начин за незаконно финансиране на България без цензура

  

  Протестна мрежа предоставя на Главния прокурор данни и факти, разкриващи един от конкретните методи, по които незаконно се финансира ПП „България без цензура“.

  Николай Бареков не може да дари повече от 10 000 лв. на партията си за една година. За да избегне забраната и да финансира политическата си формация със стотици хиляди, той ги дарява на собственото си НПО – Гражданско сдружение „България без цензура“, което е с идеална цел и няма право на политическа дейност. Създаденото сдружение сформира платформа „Евромайки“, която в последствие става женска организация към партията на Бареков.

  По този начин „новият политик“ се опитва да заобиколи буквата на закона – НПО-то е с идеална цел и няма право на политическа дейност и съответно няма право и да финансира политически формации. Това е грубо погазване на правото и при бездействие от страна на институциите този метод може да се превърне в трайна практика, използвана от всички партии.

  Новите данни допълват сведенията, които бяха предоставени на Главния прокурор на 20.05.2014 г. (можете да ги откритете тук) и потвържават позицията на Протестна мрежа, че Прокуратурата трябва да поиска разпускане на партията и НПО-то на Николай Бареков.

  В сигнала се съдържат и данни от проведени журналистически разследвания за нарушаване на изборното законодателство от ПП „България без цензура“. Сигналът е допълнение към подадения на 25 февруари от името на 13 граждани (активисти на „Протестна мрежа“) сигнал с данни и факти относно Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков.

  Пълния текст на внесения в четвъртък (31 юли 2014 г.) документ в PDF можете да изтеглите от тук.

• Обмислят министър за изборите в служебния кабинет
  Окончателният състав на правителството все още е неясен

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  Министър без портфейл, който да следи честното провеждане на предсрочните парламентарни избори, най-вероятно ще бъде предложен от президента Росен Плевнелиев в служебното правителство.

  Според източници на Mediapool, държавният глава и администрацията му са преценили необходимостта от подобен пост поради високата обществена чувствителност по темата и като превенция спрямо скандали от типа „Костинброд“. По закон изборите се организират от администрацията на Министерския съвет (МС). Преди миналогодишните предсрочни избори към МС действаше т.нар. изборен борд – граждански съвет с участие на неправителствени организации и експерти. Предстои да се види ако сега бъде назначен отделен министър за изборите какви ще са неговите правомощия. За поста се обсъждат няколко кандидатури.

  Според най-тиражираните неофициални информации начело на служебния кабинет ще застане преподавателят по конституционно право проф. Георги Близнашки. Според източниците на Mediapool обаче се обсъждат и други имена, а окончателното решение не е взето.

  Самият Близнашки заяви преди ден пред бТВ, ще даде „ясен и еднозначен отговор”, след като и третата парламентарна партия – ДПС, върне мандата за съставяне на правителство в рамките на 42-то Народно събрание, което се очаква да стане в сряда. „Аз съм дал принципно съгласие, но нека президентът има пълна свобода през тези няколко дни, за да намери най-правилното решение”, каза още Близнашки, който е и бивш депутат от БСП, но се открои като активен участник в гражданските протести и оглави Инициативния комитет за събиране на подписи по искания от Плевнелиев референдум за изборните правила.

  Почти сигурно е присъствието в служебния кабинет на Екатерина Захариева, която освен шеф на президентския кабинет, бе и министър на регионалното развитие в служебното правителство на Марин Райков. По неофициална информация Захариева ще държи същия ресор и в бъдещите два месеца и ще бъде вицепремиер.

  Поста си от кабинета „Райков“ се очаква да запази и финансистът Илияна Цанова, която отново ще отговаря за еврофондовете. Вероятно проф. Николай Петров, здравен министър от първото правителство, което Плевнелиев назначи, отново ще заеме този пост.

  Едно от ключовите назначения ще е това на министър на вътрешните работи. Почти сигурно е, че тази отговорна задача ще бъде поверена на бившия депутат от СДС Йордан Бакалов или на зам.-министъра на от кабинета на ГЕРБ Димитър Георгиев.

  Начело на Министерството на външните работи се очаква да стане човек, свързан с Реформаторския блок, но окончателно решение не е взето.

  Почти сигурно е обаче, че министър на отбраната ще бъде Велизар Шаламанов, бивш зам.-министър от кабинета на ОДС, който през последните години бе шеф на агенция в НАТО, която подготвя научни разработки и организира търгове за снабдяване с нови оръжия, разузнавателни и командни системи.

  Министър на образованието пък най-вероятно ще бъде секретарят на президента по връзки с гражданското общество Румяна Коларова.

  След изявата на актьора Владимир Пенев като служебен министър на културата през 2013 г., сега е възможно като такъв да „дебютира“ режисьорът Явор Гърдев. Друга обсъждана кандидатура е на бившата шефка на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) арх. Йорданка Кандулкова.

  С особен интерес се следи кой ще седне на горещия стол в Министерството на финансите. Трите искания, които отправи президентът Пелвнелиев към отиващия си парламент – за актуализация на бюджета, разрешение на служебното правителство да договаря заеми и смяна на управителя на БНБ – показват ясно, че фокусът е насочен към сложната ситуация с държавните финанси и батаците около кризата в КТБ.

  Подуправителят на БНБ Калин Христов бе финансов министър в първия служебен кабинет на Плевнелиев. Президентът очевидно продължава да му има доверие и се опита да убеди парламента да го избере за шеф на БНБ на мястото на компрометиралия се Иван Искров. Лидерът на ГЕРБ публично се ангажира с номинацията, на която ДПС не възрази, но БСП остро се възпротиви. Освен социалистите, и други външни наблюдатели изразиха мнение, че като член на управата на БНБ Калин Христов е „виновен колкото и Искров“ за случилото се с КТБ. Освен това не са опровергани информациите, че по време на кризисната среща банките, организирана след като паниката за кратко се пренесе към втора кредитна институция, Калин Христов е поддържал тезата за въвеждане на банкова ваканция и за теглене на заем от 5.5 млрд лева.

  Друго обсъждано име е това на финансиста Красимир Ангарски, който бил шеф на софийското данъчно управление, през 1997 г. бе министър без портфейл в служебния кабинет „Софиянски“, а след това е работил за различни банки.

  Сериозно предизвикателство е и Министерството на икономиката и енергетиката, което през последните 14 месеца бе шампион по непрозрачност, скандални решения и сделки.

  Според източниците на Mediapool всички спрягани варианти за министър все още са предпоследни.

  Президентът коментира преди седмица, в служебния кабинет ще бъдат излъчени хора демократи, проеврепейци, силни в направленията, които представляват и готови по приоритетните задачи да постигнат прогрес и резултати. Тези хора като цяло ще бъдат от средите на протестиращите, ГЕРБ и Реформаторския блок, твърдят източниците на Mediapool.

  .

• Guardian: Светът стои засрамен от обстрела на училище в Газа

  

  „Светът стои засрамен“ от обстрела на училище в Газа по време на израелската военна офанзива, пише в. „Гардиън“ след вчерашната атака срещу сграда на ООН, пълна с бежанци.

  Изданието цитира служители на ООН, които наричат „срам за света“ убийството на спящи деца в училището в Джабалия, където се бяха приютили палестински бежанци. Те обвиняват Израел в сериозни нарушения на международните закони и подчертават, че многократно са предупреждавали Израел за училището, пълно с бежанци.

  В същото време подкрепата за военната операция остава на равнище от 95% сред израелските евреи, подчертава в. „Гардиън“.

  Мрежата от тунели под нивите с дини и пшеница в Газа помага да се обясни израелската обществена подкрепа за продължаващата война срещу „Хамас“, пише в. „Лос Анджелис таймс“.

  Войските, действащи в Газа, са открили досега 36 излизащи на израелска територия укрепени тунела, които имат десетки входове, пише изданието.

  Израелските заселници са силно притеснени от тази заплахата, от която не могат да се скрият в бомбени убежища, а Израел се опитва да спечели време, за да продължи да разбива подземната мрежа, подчертава „Лос Анджелис таймс“.

  За разлика от офанзивата срещу „Хамас“ преди 2 години, Израел не е подложен на натиск от арабските лидери, подчертава в. „Ню Йорк таймс“

  Причината за мълчанието на арабските лидери е, че те смятат „Хамас“ за по-лош от Израел, пише изданието. Новата коалиция от арабски държави – Египет, Йордания, Саудитска Арабия и ОАЕ – практически застана на страната на Израел в борбата му срещу ислямисткото движение. Това може да е допринесло за неуспеха на опитите за постигане на мирно споразумение, смята „Ню Йорк таймс“.

  „Страхът и омразата на арабските държави от политическия ислям е толкова силен, че преборва алергията им към Бенямин Нетаняху“, цитира изданието Аарон Милър, бивш пратеник в Близкия изток на различни администрации.

  „Никога не съм виждал подобна ситуация, с толкова много арабски държави, приемащи безропотно смъртта и разрушенията в Газа и ударите срещу „Хамас“, добавя той. „Очевидно има съвпадение на интересите на тези различни режими с Израел“, казва Халед Елджинди, бивш съветник на палестинските преговарящи, цитиран от в. „Ню Йорк таймс“. Израел се оказа неочакван печеливш от размириците, последвал „Арабската пролет“, смята изданието, като посочва, че Кайро обвинява „Хамас“ дори за жертвите в училището.

  Междувременно израелската армия мобилизира 16 000 допълнителни резервисти заради операцията, която води в ивицата Газа,

  предаде Франс прес. Така мобилизираните резервисти са вече 86 000. Израелската операция в ивицата Газа започна на 8 юли, припомня Франс прес.

  Същевременно вчера САЩ потвърдиха, че са доставили на Израел муниции, няколко часа след като твърдо осъдиха атаката срещу училище на ООН в ивицата Газа, в което загинаха близо 20 души, предаде Франс прес. Израелската армия е поискала още на 20 юли доставка на муниции заради намаляването на запасите й, посочи Пентагонът. Американският министър на отбраната Чък Хейгъл е одобрил доставката три дни след искането.

  „САЩ поеха ангажимента да гарантират сигурността на Израел и е от съществено значение за националните интереси на страната да помагаме на Израел да развие и да поддържа способност за силна самозащита“, посочи Джон Кърби, говорител на Пентагона. Част от мунициите са дошли от запаси, осигурени от американската армия на израелска територия за нуждите на израелската армия при възникване на спешен случай. Те са на стойност един милиард долара и са складирани на израелска територия преди години, много преди настоящата криза, уточни Кърби.

  Палестинците ще подадат иск срещу Израел в международния наказателен съд в Хага заради операцията в Газа, при която досега са загинали близо 1400 палестинци, повечето мирни жители, съобщи телевизионният канал Ал Арабия, като се позова на палестинското министерство на правосъдието.

  Само през вчерашния ден при въздушни удари и артилерийски обстрел бяха убити близо 100 палестинци, включително жени и деца. При израелски удар по училище на ООН в лагера Джебалия загинаха 16 души, между които деца. Миналата седмица друго училище на ООН – в Бейт Ханун – също стана мишена на артилерийски обстрел. Тогава загинаха 15 души, между които и сътрудници на ООН.

  Израел твърди, че бойци на движението „Хамас“ използват училищата, джамиите и болниците и други обекти на социалната инфраструктура като складове за оръжия, както и за изстрелване на ракети срещу еврейски селища

  Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, президентът на САЩ Барак Обама, френският президент Франсоа Оланд и други световни лидери осъдиха нападението срещу училището на ООН, окачествявайки го като възмутително и неоправдано. Съветът за сигурност на ООН съобщи, че днес ще се събере на извънредно заседание, за да обсъди хуманитарната ситуация в Газа.

  Пред членовете му ще говори заместник-генералният секретар по хуманитарните въпроси Валъри Еймъс. Швейцария обяви, че започва неофициални консултации по молба на палестинския президент Махмуд Абас за свикване на международна конференция за опазването на цивилното население на окупираните територии, съобщи Франс прес.

  Абас се е обърнал към Швейцария в качеството й на депозитар на Женевските конвенции, регламентиращи опазването на лицата, които не участват във военни операции по време на конфликти. Според палестинците с действията си в Газа Израел е нарушил четвъртата Женевска конвенция, визираща опазването на цивилното население по време на война.

  Източник: БТА

• Мафия в действие. Как замитат далаверите в КТБ с държавни пари

  ГЕРБ, ДПС и президент обслужват сенчести частни интереси, предизвикали изкуствено банкова криза

  .

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

  

  Статията е писана преди поредното отмятане на Бойко Борисов в рамките на 24 часа и отказа му ГЕРБ да подкрепи на второ четене актуализацията на бюджета. Извъртането на Борисов не може да заличи задействания досега план на “коалицията Пеевски”, включваща президента Плевнелиев, главния прокурор Цацаров и парламентарните групи на ГЕРБ и ДПС. Отказът на Борисов е единствено заради страха му да не получи по-нисък резултат на изборите, които са по-важни за него към настоящия момент. Ще продължим да наблюдаваме обратите и дали коалицията ГЕРБ-ДПС няма да продължи съществуването си в по-прикрит вид.

  .

  Къде сте, протестиращи против нови външни заеми и по-висок дефицит? Къде останаха крокодилските сълзи, че правителството на Орешарски иска да зароби следващите поколения да връщат дългове?

  Защо ГЕРБ и ДПС вдигнаха бюджетния дефицит и подготвят безпрецедентни правомощия на служебен кабинет да тегли външни заеми (нещо, с което ще се занимава Конституционният съд)? Това става по предложение на същото това правителство, за чийто по-малък външен заем миналата година се търкаляха по жълтите павета. Сега заемът се оказва нещо добро…
  Ако някой още не е разбрал – невинно обявеното като актуализация на бюджета, гласувано от ДПС и ГЕРБ, имаше за цел да осигури близо 3 млрд. лева на служебното правителство, за да може то да замаже далаверите в Корпоративна търговска банка още преди изборите.

  Къде отиде президентът Плевнелиев, който наложи вето за актуализацията на бюджета миналата година? Актуализация, която беше много по-ясно мотивирана от сегашната. Сега Плевнелиев като пионка изпълнява исканията на новата коалиция и нарече актуализацията загърбване на партийните интереси пред националните приоритети. Неговият служебен кабинет ще реши въпроса с КТБ.

  Това е коалицията „Пеевски” в действие

  Ето накратко как се стигна до този хепиенд за сценаристите на изкуствено предизвиканата банкова криза.

  Първо въпросният Пеевски, машата на Доган, чрез медиите си започва атаки срещу КТБ, наричана “банката на Доган” и “банката на властта”. Защото по някакви причини машата Пеевски е решил да я постави на колене и да изгони мажоритарния й собственик Цветан Василев. Който пък до момента е играл ролята на “конселиере” или счетоводител на това кълбо от бизнес и политика, в което са се оплели Доган и Борисов. Да, властта на Борисов тъпчеше в банката държавни пари, не от добро сърце.

  Фирми, косвено свързани с Пеевски, спират да си плащат кредитите на КТБ, други си изтеглят депозитите. Помага главният прокурор Цацаров, който се включва с шумно огласени арести на някакви приятели на Цветан Василев, които щели да убиват Пеевски. Съдът ги освобождава. Но вече се създава паника, вложители започват усилено да си теглят парите. Прокурори канят всички медии на обиск в сграда на КТБ. Включена е още една медийно-прокурорска атака – пусната е новината, че подуправител на БНБ е обвинен, че не е упражнил контрол върху КТБ. От банката започват да теглят по 300 млн. на ден. БНБ не се намесва да предотврати паниката и не оказва помощ за ликвидност на КТБ (малко по-късно БНБ действа енергично в подкрепа на друга банка, около която се създава паника – ПИБ). Така КТБ рухва.

  БНБ след две седмици, без сериозен одит, обявява фантастични твърдения за изнесени милиони в чували и липсващи досиета за кредити за 3,5 мрд. лева. Твърденията се оказват кьорфишек.

  БНБ предлага удобен план за коалицията „Пеевски” – да одържави здравата малка банка, собственост на КТБ, а голямата банка да обяви във фалит. „Добрите” сметки на клиенти ще идат в национализираната банка, „лошите” ще останат в тази с отнетия лиценз. „Добрите” и „лошите” ще ги определят избрани квестори от коалицията „Пеевски”.

  И тъй като за този план трябва да се гласува специален закон, който ще мине бавно и ще създаде трудности, коалицията „Пеевски” измисли нещо по-хитро – вдигна бюджетния дефицит и се готви да осигури правомощия на служебния кабинет да осигури нов външен заем, за да реши въпроса с КТБ в угода на онези, които искаха със сила да съборят банката. Така едно

  назначено правителство ще пръсне 3 млрд. от парите на данъкоплатеца

  за изтърбушената банка. Ако тя беше оставена на акционерите й, а те решат да обявят фалит, вместо да я спасяват, държавата щеше да обезпечи с фонда за гарантиране на влоговете само онези, които са без преференциална лихва и до 100 хил. евро. А повечето от депозитите в тази банка са с преференциална лихва. Сега държавата ще спасява милионите на вежди рашидовци, на разни неизвестни ВИП персони. И ще обслужи фирми, които са участвали в операцията по изтърбушването.

  Миналото лято назначението на Пеевски за шеф на ДАНС спонтанно изкара няколко хиляди протестиращи на улицата. След два дни на протест Пеевски се отказа от назначението.
  След това месеци наред хиляди протестираха и окупираха, вдигаха шум за всяко действие на правителството и му искаха оставката.

  Е, сега, когато нагледно се финализира много по-страшно мафиотско действие с участието на същия този Пеевски и бандата на Борисов, наречена партия,

  пред парламента нямаше протестиращи

  Само 100 души се бяха събрали да протестират срещу актуализацията в бюджета и медиите не сметнаха за нужно дори да ги покажат.

  Сега ще се види как телевизии и вестници бързо ще си възвърнат слугинската роля, както по време на борисовото управление.

  Ще премълчават, както преди, важни новини, например изпразването на Здравната каса, гласуване на скандални поправки в закони, ще замитат под килима новини, компрометиращи Борисов и т.н.

  Ето, сега открито се вижда как по мафиотски прокуратурата, БНБ и нейният управител Искров, и цели парламентарни групи действат организирано в интерес на някакви неясни бизнес кръгове. Мафия, проникнала навсякъде в основни институции на държавата. И президентът, когото протестиращите цяла година развяваха като свое знаме срещу “мафията”, сега изпълнява исканията й.

  Онези, които цяла година говореха за мафия, сега мълчат. Тя не се оказа точно там, където им се харесва на тях.

  Мълчи и иначе приказливият Реформаторски блок, разни НФСБ-та, АБВ-та.

  Кого обслужваха тогава, кого обслужват сега?

   

• Републиканците съдят Обама за злоупотреба с власт

  Президентът на САЩ се изживявал като монарх, управлявал с укази и интерпретирал свободно законите

  Камарата на представителите на САЩ, доминирана от републиканската партия, одобри започването на съдебно преследване срещу президента Барак Обама за злоупотреба с власт, предаде АФП. Демократите се обявиха срещу тази процедура и я определиха като предизборен ход.
  Камарата на представителите прие с 225 срещу 201 гласа резолюция, която упълномощава председателят на Камарата Джон Бойнър да заведе съдебен иск срещу президента за това, че е нарушил своите конституционни отговорности като не е приложил правилно закона за реформа в здравеопазването от 2010 г.

  Всички демократи гласуваха против. Обвинението изглежда парадоксално, тъй като републиканците критикуват тъкмо здравната реформа на Обама, известна като „Obamacare“. Искът обаче е политически мотивиран преди парламентарните избори през ноември: Барак Обама се изживявал като монарх, управлявал с укази и е интерпретирал свободно законите, които са приети с гласовете на народните представители. „Той надхвърли конституционните си правомощия и Камарата на представителите е в правото си да защити конституцията“, обясни Бойнър. Обама два пъти е отлагал влизането в сила на една част от закона, отнасяща се за работодателите.

  Той уредил с указ статута за ограничен период на 580 000 незаконни имигранти през 2012 г. и е действал по подобен начин в редица други области, като аргументът е необходимостта да се действа в сектори, където Конгресът е парализиран между доминираната от републиканците Камара на представителите и Сенат, където мнозинство имат демократите. Все пак бъдещето на съдебния иск остава несигурно, тъй като правосъдието се колебае да отсъжда при конфликти между законодателната и изпълнителната власт. /БЛИЦ/

   

• На 175 българи се пада по една НПО

  „НПО – платени и бутикови, може би демократи“. Под това заглавие Светла Василева пише във в.„Дума“, че в България има регистрирани 41 хиляди НПО-та. Броят на неправителствените организации в страната е нараснал за последните 13 години 40 пъти. Още данни от изнесеното в материала на Светла Василева може да се прочетат по-долу.
  

  В България има регистрирани около 41 000 неправителствени организации (НПО). Това означава, че средно на всеки 175 българи се пада по една НПО. За последните 13 години броят им е нараснал 40 пъти – от 1000 през 2001 г. до над 40 000 днес. Част от тях съществува единствено „на книга“, тъй като онези, които редовно предават отчети, са около 10 000, или 25%. 2700 организации отчитат приходи и от стопанска дейност. За 1200 от тях те са по-високи от  постъпленията от нестопанската.

  Българското законодателство е изключително либерално по отношение на НПО. Задълженията им – и като количество, и като административна и финансова тежест, са далеч под тези на другите юридически лица, регистрирани със стопанска цел – фирми, занимаващи се с производство, търговия или предлагащи услуги. Ангажиментите, вменени на НПО, са по-малко от броя на пръстите на едната ръка. В действителност, те са три. И то не за всички. Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛСНЦ) задължава тези организации всяка година да предават отчет за дейността си в централния регистър, администриран от Министерството на правосъдието. Това задължение обаче е само за онези, които са се регистрирали в обществена полза. Ако „забравят“ да се отчетат, санкция няма. Едва когато две поредни години пропуснат да уважат регистъра, а чрез него и обществото, в чието име са се създали и декларирали, че ще работят, следва изключване. Тази санкция е смешна, защото присъствието или отсъствието от списъка на МП не препятства дейността на НПО. Още по-свободен е режимът за онези организации, които са регистрирани в частна полза. Те не се отчитат пред никого какво всъщност правят.

  Независимо в чия полза са регистрирани – в обществена или частна, всички НПО, които имат и стопанска дейност, задължително трябва да се отчитат пред Националната агенция по приходите (НАП). И тук има нюанс. Никой не следи за какво те използват печалбата от тази си дейност. По закон тя следва да се изразходва само и единствено за постигане на целите, определени в устава на организацията. Дали е така, няма кой и как да провери. НАП е почти напълно затворена за граждански контрол. Запитванията за резултати от проверки обикновено приключват със стандартен отговор, че такива са направени. Същността и констатациите им са надлежно скрити зад данъчната и осигурителната тайна, така че трудно може да се прецени дали някои НПО в действителност не се използват за заобикаляне на строгите изисквания и на завишената отговорност на Търговския закон.

  Третият ангажимент за всички неправителствени организации без изключение произтича от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Според него те са длъжни в 4-месечен срок от регистрацията си да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които да изпратят за утвърждаване от председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Каква част от НПО са изпълнили това свое задължение, гражданите няма как да разберат. През 2013 г. на наше искане за достъп до обществена информация относно ангажимента по ЗМИП на десет знакови за българското общество организации агенцията отговори, че този тип информация е класифицирана като „служебна тайна“. И, меко казано, спести истината. Понеже се позова на заповед (от 2012 г.), чиято давност беше изтекла. Отделно от това на страницата на институцията нямаше публикуван списък на факти и обстоятелства, които се класифицират като „служебна тайна“, а би трябвало. На същия въпрос, зададен през м. февруари т.г., отговорът беше, че исканата информация няма характера на обществена.

  Последното е твърде спорно. И много цинично. Понеже няма месец, в който да не се коментират „чутовните“ битки на управляващата администрация (без значение от политическата конфигурация в момента) с корупцията, част от която е и прането на пари. В същото време ДАНС упорито държи разтворен чадъра на тайната над юридически субекти – НПО, чиито приходи са основно от дарения и идват предимно от чужбина. Интересен детайл е, че част от даренията са без условие, т.е. могат да се ползват за каквото реши адресатът. Ако се получават от НПО, регистрирани в частна полза, които не се отчитат никому, и ако същите не са заявили мерки в ДАНС, кой ще гарантира на гражданите, че пропуските в закона не се използват в ущърб на обществения интерес, или дори във вреда на националната сигурност? Никой.

  Въпреки че задълженията за отчетност са направо смешни, има НПО, присъстващи активно в обществения живот на страната, които упорито не спазват дори тях.

  Подобно поведение е най-малкото странно, при положение, че представители на тези организации насищат с присъствието си медийното пространство и не спират да наставляват и поучават обществото от позицията на самопровъзгласила се безпогрешност от последна инстанция що е то правилно, демократично, пазарно и най-вече открито и публично. Според отчета на Института за пазарна икономика (ИПИ), медийните им изяви за 2013 г. са 470, което ще рече присъствие не само всеки календарен ден, но и повече от веднъж дневно в една трета от случаите. И това е само за една от наблюдаваните НПО.

  В речта си по случай 20-годишнината от създаването на фондация ИПИ (от 8.11.2013 г.) Кенет Лефковиц казва, че мисията на организацията е да разпространява идеите. „Аз лично виждам много тъмен облак, който виси над Европа. Този облак представлява популизъм и икономическо незнание. Най-тъмната част на този облак виси над Унгария, където имат правителство, което връща държавата назад, подкопава основите на пазарната икономика и на общия пазар. Даже в Англия се говори за повече държавна намеса в ценообразуването и най-вече на енергийните компании. В България имаме правителство, водено от бивши комунисти с ясната подкрепа на националисти и популисти, така че този облак виси и над нас. Така че има една атака срещу либералните ценности и трябва да създадем и да подхраним отпора срещу тази атака.“

  Либералните ценности в комплект със свободния пазар са издигнати на пиедестал от представителите на НПО, но кой е казал, че те са панацея? И нямаме ли право да се съмняваме, че дори и да ги отхвърляме. Защо не? Демокрацията е букет от различия, а не натрапване на една възможна истина. При това от външни за страната субекти. Всеки опит за алтернатива и опониране обаче бива агресивно отблъскван, понякога с елементи на истеричност.

  Според данните, налични до момента, наблюдаваните НПО са получили по-малко средства от дарения през 2013 г., в сравнение с постъпленията през 2012 г. Това обаче не са окончателните числа. Онези от тях, които декларират приходи и от стопанска дейност, отчитат повишаване на същите. Например за Центъра за изследване на демокрацията (чрез фирмите „Витоша рисърч“ ЕООД и „Проект 1“ ЕООД) средствата за м.г. са 744 000 лв. (при 616 000 лв. за 2012 г.) За „Отворено общество“ сумата е 1 018 970 лв. (при 95 830 лв. за 2012 г.), а за ИПИ – 283 000 лв. (при 41 000 лв. за 2012 г.), което прави ръст от почти 11 пъти за първата и почти 7 пъти за втората организация само за една година.

  Кръгът теми, които изследват НПО, са проблемите на демокрацията, гражданското участие, съдебната система, пазарната икономика, енергетиката, селското стопанство, регионалното развитие, интеграцията на ромите. В контекста на последните събития около скандала с лиценза на КТБ и ефективността на надзора, осъществяван от БНБ, е интересен следният факт. На 21 февруари 2013 г. фондация „РискМонитор“ е организирала обучителен семинар на тема „Ролята на БНБ при разкриване на финансови престъпления“ като част от проекта „Върховенство на закона и организирана престъпност“. Лектор, според отчета на фондацията, е Калинка Димитрова, началник отдел „Специфични дейности“ при БНБ. Предвид случващото се, интересно какво е било казано на обучаваните и как то кореспондира с реалното състояние на нещата по отношение на надзора и върховенството на закона, ефективни и полезни ли са подобни обучения, или просто става въпрос за усвояване на едни пари?

  Няма лекарство за онзи, за когото порокът е станал обичай, казва Сенека четири века преди Христа. Оставяйки НПО без контрол, запазвайки съществуващия либерален режим на задължения по отношение на отчетността, сме отворили магистрала за нови и нови пророци, които с удоволствие ще ни съветват как да живеем според представите на онези, които ги финансират. Искаме ли това обаче? Докога ще търпим структури, незачитащи законите, да ни учат що е закон? Ще продължим ли да гледаме безучастно превръщането на пороците в обичай или ще посегнем към лекарството, докато не е станало късно?

  (Със съкращения)

  –––––––––––––––––––––

  Таблица 1

  
  Наличие или отсъствие на финансови отчети на организации от неправителствения сектор за 2013 г. в регистъра на Министерството на правосъдието (МП)

  Таблица 2

  
  Приходи от дарения в български лева, обявени в официалните документи на НПО

  Таблица 3

  
  Брой лица, за които НПО са плащали социални осигуровки през 2013 г.

  .

• ГЕРБ и ДПС прокараха актуализацията на бюджета на първо четене

  Лявата част от залата скандира „Горчиво“ и „Мафия!“

  .
  Народното събрание прие на първо четене актуализацията на бюджета за 2014 година. Гласуването бе след разгорещени близо 3-часови дебати.
  Гласовете „За” бяха 117, против се обявиха 61 от народните представители. След като стана ясно, че проектът минава на първо четене, от лявата част на залата се чуха скандирания „Мафия” и „Горчиво“.

  ГЕРБ и ДПС бяха твърдо за актуализацията, докато БСП се обяви против.

  Чуйте сами каква бе обстановката в НС (натиснете триъгълничето вляво):

  Не знам дали не поставихте рекорд по нарушаване на Правилника за работа на Народното събрание, затова ние ще дадем гласуваната актуализация на Конституционния съд. Така се обърна към колегата си, зам.-председател на народното събрание от квотата на ДПС Алиосман Имамов Мая Манолова, след като бе гласувана актуализацията на бюджета.

  Социалистката избухна, когато чу предложението на ГЕРБ да има извънредно заседание на парламента на 4 август, след като, според нея, парламентарната ваканция започва на 31 юли.

  Проблемът обаче веднага бе решен, тъй като Йордан Цонев предложи ваканцията на депутатите да започне от 5 август. „Това предложение не може да бъде направено устно, а само писмено”, контрира Манолова, но въпреки това депутатите от ГЕРБ и ДПС гласуваха „За”.

  Така второто четене на актуализацията на бюджета ще е в понеделник и при сегашното съотношение на силите в Народното събрание вероятно ще бъде приета.

  При обяснянията за отрицателен вот депутати от Коалиция за България отправиха горчиви обвинения къв доскорошните си съюзници от ДПС. Наше е правителството, както е наш Левски, но и бесилото е ваше и предателят е ваш. Това каза народният представител от ПГ на Коалиция за България Минчо Минчев.

  Депутатът от ПГ на Коалиция за България Валери Жаблянов добави: „Месеци бяхме заедно, водихме сериозна политическа борба, накрая ни предадоха. Колеги от ПГ на ГЕРБ, вие никога не сте разбирали от финанси, никога не сте имали представа какво е държавният бюджет, вие гласувахте днес тези пари, за да може да проведете избори, както вие си знаете, но БСП ще ги спечели”. /БЛИЦ/

• Държавници и политици забравиха 1000-годишнината от ослепените войни на Самуил

  Пламен Орешарски провали работата на инициативния комитет, създаден за честванията.

  България да настоява Гърция да даде пример на християнско благочестие и да препогребе останките на Самуил, или да ги даде без уговорки на държавата, която е наследник на Самуилова България.

  Да измием срама – на 6-ти октомври се навършват 1000 години от смъртта на трагичния владетел.

  .

  Горан Благоев, Faktor.bg

  

  В историята обикновено има по-малко блясък и триумф, отколкото изпитания, поражения и погроми. Умението да ги помни и тачи е белег за интелектуалната висота на една нация. Едно такова трагично събитие в родната ни история е поражението на цар Самуил при Беласица – на 29 и 30 юли 1014 г. Тогава в района между днешното петричко с. Ключ и Струмица (сега в Р. Македония) се води битка на живот и смърт. Византийският император Василий ІІ нанася съкрушителен погром на българските войски. В планинските реки вместо вода, потича кръв, разказват хронистите, а двама от тях допълват, че василевсът пленил 14-15 000 българи.

  Средновековните византийски автори се опитват да представят 40 годишната борба на българския цар Самуил не толкова като защита на държавния суверенитет, колкото като „апостасия” – т.е. отстъпление или отхвърляне на императорската власт от покорените от Византия българи. Затова и наказанието на пленените през 1014 г. самуилови войни трябвало да бъде, според византийското законодателство, като към бунтовници или заговорници срещу централната власт – ослепяване. Така се стига до онази безпрецедентна жестокост, при която Василий ІІ лишава от зрение пленените българи, като на 100 ослепени оставя по един едноок, за да ги води. Историците отдавна са се произнесли, че цифрата е силно преувеличена и според някои става въпрос за пет до десет пъти по-малко пленени. Колкото до ослепените – споменава ги само един автор – Йоан Скилица – този, които почти не споменава Самуил като български цар, а го представя като размирник срещу законната власт на василевса над България. Но народната памет малко се интересува от подобни детайли, които изграждат истинската история. В съзнанието на поколения българи е загнезден образът на колоните ослепени самуилови войници – обезсмъртени в стихове, поеми, паметници. Всъщност, разминаването между академичната история и народната й версия по никакъв начин не подценява българския трагизъм от края на юли 1014 г. Независимо дали броят на пленените и ослепени български войници е силно преувеличен, ние, техните наследници трябва да помним и почитаме страданието им…

  Още през миналата година бе сформиран Национален инициативен комитет, който да отбележи 1000-годишнината от епопеята при Беласица и смъртта на цар Самуил. За негов председател бе определен премиера Пламен Орешарски. В продължение на една година дейността на комитета обаче се оказа тотална енигма – не се разбра дали се предвижда на 29 юли 2014 г. да има държавни чествания с гвардейци и тържествена заря на мемориала „Самуилова крепост”, недалеч от Петрич. По улиците на големите градове, както и по магистралите и на-малките пътища можеше да има големи плакати, които да напомнят на българите за двете годишнини. Те едва ли биха стрували дори половината от държавната субсидия на която и да е партия, която с лека ръка бе прахосана за пи-ар кампаниите на последните евроизбори. И думичка не се отрони дали на българската дипломация е вменено да направи опит за съвместно възпоменание заедно с властите в Скопие – въпреки истеризацията на македонския елит по темата Самуил, все пак можеше да се потърси начин двете държави

  заедно да почетат владетеля, който е част от тяхното общо минало

  Сега, когато председателят на Националния комитет вече е премиер в оставка е повече от ясно, че държавна почит на 1000-годишнината от битката при Беласица няма да има. След като преди повече от месец стана очевадно ясно, че правителството върви към своя очакван финал, някой добросъвестен държавен чиновник можеше да се сети и да предложи възпоменанията да бъдат оглавени не от отиващия си Орешарски, а от президента или от председателя на парламента, колкото и двамата да са натоварени с отговорности в политическата актуалност на държавата. Но не би. След онзиденшният извънреден конгрес на БСП, който избра за свой лидер парламентарния шеф Михаил Миков, стана ясно, че единственото от което той се нуждаел било… да се наспи. Какво толкова някакво си честване, та било то и на събитие отпреди 1000 години. Добре, че сраженията при Беласица е ръководил Самуил, а не недоспалият Михаил Миков – със сигурност погромът щеше да е с апокалиптични размери – Василий ІІ веднага да е завладял България, а не след четири години, колкото в действителност са се съпротивлявали самуиловите наследници… Още преди година най-подобаваше възпоменанията на Самуил да бъдат оглавени от настоящия ни държавен глава – все пак иде реч за български държавник, макар и от Средновековието. Но по неведоми за електората причини това не се случи. Дали защото управляващото мнозинство реши да прави сечено на президента Росен Плевнелиев или защото той няма афинитет към подобни чествания е тайна на държавническото безхаберие, която комай не ни е и нужно вече да разбулваме. Достатъчно видими са последствията от него.

  Хиляда години след българската епопея в подножието на Беласица, страданието и жертвата на нашите предци ще почетат единствено председателят на БАН – акад. Стефан Воденичаров, който е заместник-председател на Националния инициативен комитет и акад. Васил Гюзелев, който оглавява Научния комитет за честванията – панихида в Петрич и скромни поклонения с венци на мемориала „Самуилова крепост” и при петричкото с. Скрът, където според народните легенди Василий ІІ ослепява пленените самуилови войници. Двама известни български учени ще измият лицето на цялата българска нация во главе с нейния държавен и политически елит.

  „Жалко е да го коментирам!?” – сподели акад. Воденичаров, а друг член на Националния комитет, който пожела анонимност, трудно прикри огорчението си: „Чувстваме се като сираци.” Едва ли в Европа има толкова нихилистично настроен държавен и политически елит, колкото е българският?! Как може да се очаква, че някой отговорно може да мисли и действа за настоящето и бъдещето на България, след като безотговорно зачертава миналото й?! В друга държава политическата криза едва ли би се отразила толкова пагубно дори върху едно национално честване. Проблемът на нас българите е, че се стремим такива чествания на всяка цена да бъдат оглавявани от някой овластен – иначе не се случват. Дребен, но показателен симптом колко недоразвито е гражданското ни общество…

  В тези възпоменания очебийно липсва иначе словоохотливия директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров. Безучастността му парадоксално контрастира на дългогодишните му медийни упражнения по темата:

  „Гърция трябва да ни върне костите на цар Самуил.”

  Както се знае през 70-те години на ХХ в. гръцкият учен Николаос Муцопулос открива при разкопки на средновековната базилика на о-в Св.Ахил в Малкото Преспанско езеро в Северозападна Гърция скелет, за който убедително твърди, че е на цар Самуил. На черепа са направени няколко гипсови отливки и по тях е възстановено лицето на покойника – една от тях е на известния български антрополог проф. Йордан Йорданов. Местонахождението на костите е известно само на техния откривател – а той, макар и голям приятел на България, не веднъж е заявил, че съдбата им е въпрос на политическа договорка между Атина и София. Божидар Димитров е най-отявленият привърженик на тезата, че Гърция трябва да даде тези кости на България и услужливо предлага размяна – тленните останки на Самуил срещу византийски ръкописи от манастири в Северна Гърция, които са спасени от наши войски през І световна война. Проблемът, първо е, че въпросните ръкописи не са притежание не на НИМ, а на Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев” към Софийския университет – т.е. Б. Димитров едва ли има право да ги предлага за размяна, освен ако не иска да прави помен с чужда пита. Второ, разменянето на кости на един владетел срещу каквито и да било други исторически ценности в не-малка степен унизява националното ни достойнство. Става въпрос за тленни човешки останки, които християнският морал повелява да бъдат почетени подобаващо – т.е. да бъдат положени в костница или препогребани. И точно за това трябва да настоява България – след като Гърция претендира да е стожер на православието, да даде пример на християнско благочестие и да препогребе останките на цар Самуил, а ако й е невъзможно – да ги даде без уговорки на държавата, която е наследник на Самуилова България. Иначе разменянето им за византийските ръкописи ще изглежда като обмен между колекционери на антики – човешките кости, макар и исторически артефакт, не могат да бъдат приравнявани към коя и да е друга историческа ценност. В обратния случай това граничи с кощунство. Разбира се, митологизаторът на българската история Божидар Димитров няма подобни терзания. Той иска не само да размени костите на цар Самуил, но и да ги препогребе в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Което от историческа гледна точка е абсурд – Самуил няма нищо общо със столицата на второто българско царство, при все че Асеневци отстояват правото си върху българския престол и корона, позовавайки се на царската титла, която са носили Петър І и Самуил. „Св. 40 мъченици” обаче е подведомствена на НИМ и неговият директор Б.Димитров отдавна се стреми да превърне църквата в още по-посещаема туристическа атракция. Затова иска да превърне фамилната гробница на Иван Асен ІІ в „Пантеон на средновековните български царе” – тотална подмяна на историята, но за сметка на това – печеливша кауза, която изгражда национални митове, гради патриотарски имидж на автора и и най-вече – носи добра печалба от посетителите. Много по-близо до истината е известният историк от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов, който не е в плен на партикуларизма. Той предлага костите на цар Самуил да бъдат препогребани в столицата – например в средновековните църкви „Св. Георги” или „Св. София”, защото носят спомена за Средец – един от важните градове на Самуилова България.

  Всъщност, ако трябва да се съхрани историческа достоверност и да се спази християнската традиция, костите на Самуил би следвало да бъда отново погребани там където са намерени – в базиликата на о-в „Св. Ахил”. Този акт задължително трябва да бъде съпроводен с поставянето на специална паметна плоча, че това е гробът на българския цар Самуил. Сега пред базиликата има само една туристическа информационна табела, която на гръцки и английски упоменава, че храмът е строен от цар Самуил от България – сякаш е изпратил дарение за църковния градеж, а земите, в които е издигната базиликата, нямат нищо общо с държавата му – макар, че точно тук е била столицата й. За това няма и дума. Както и че в същата църква се намира неговият гроб. Типично гръцко получетене на историята. Разбира се препогребването на самуиловите кости и подобаващото обозначаване на неговия гроб на о-в ”Св.Ахил” е твърде тежка задача за нефелната българска дипломация, но каквито и да са усилията, те ще си струват. Това е най-печелившата стратегия за българската кауза и по отношение на Гърция, и по отношение на Македония – на гръцка територия и само на няколко километра от гръцко-македонската граница да има паметен знак, че там е погребан български цар! Естествено, Божидар Димитров няма интерес да отстоява подобна идея – тя няма да му донесе никаква печалба, а и неминуемо ще го скара с Гърция. Може би ще се окаже верен слухът сред историческата гилдия, че основните спонсори на археологическите разкопките в родния град на Б. Димитров – Созопол – са от южната ни съседка. Ако анализираме патриотизмът на директора на НИМ, няма начин да не видим, че той се гради основно върху антимакедонизма, но никога – върху антигърцизма. Та след всичко това, може би отсъствието на големия патриот Б.Димитров във възпоменанията на Беласица изглежда обяснимо?!

  По всичко личи, че след провала на честванията на 1000-годишнината от битката при с. Ключ е на път да се провали и 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Тя за съжаление се навършва на 6-ти октомври. Горкият ни владетел, няма късмет – откъде да знае, че 1000 години по-късно това ще е първият ден след парламентарните избори и на малцина в България ще им е до възпоменаване на неговата памет. Да беше получил апоплектичен удар и да се беше споминал по друго време. Излиза, че

  всички възпоменания на Самуил ще паднат в жертва на съвременната политическа злободневност
  
  – в представите на политиците и техните пи-ари едно национално честване очевидно не носи предизборни активи. И слава Богу! Иначе още от вчера горите около мемориала „Самуилова крепост” да са огласени от предизборни митинги, а край Беласица да се струпа стълпотворение от кандидат-депутати – по-многобройно от двете армии, които са се сражавали по тези места преди 1000 години. Ако някой, алчен за власт доморасъл политик или държавник остава апатичен към националната ни памет, защото ние, редовите българи, които също сме носители на тази памет, трябва да му позволяваме да безобразничи с нея? Или може би все още не сме достигнали интелектуалната висота на нация, която се гордее не само със своите триумфи, но има мъдростта да почита и пораженията си?! За да не се уподобим съвсем на безродниците и безхаберниците, които все си избираме да ни управляват.

  Нека днес запалим по една свещ в памет на Самуил и неговите войници – колкото и банално да звучи, те са умирали в името на държава, която и тогава се е наричала България…

   

• Нов успех на Здравка Евтимова в САЩ, Австралия и Китай

  Здравка Евтимова е между най-безспорните ни имена в съвременната проза. Наскоро тя ни зарадва с нови публикации в чужбина – три нейни разказа се появиха в САЩ и Канада.Но и лятото на 2014 г. за българката се е оказва повече от успешно – авторитетни литературни издания в САЩ, Австралия и Китай публикуваха други нейни творби.

  В САЩ е преведен разказа й „Аз съм у дома“, излязъл в сп. „Per Contra“, а сп. „Westerly“, издавано от университета на Западна Австралия, е публикувало „Щастието е просто нещо“. В Пекин са предпочели сюжета на „Свири“, отпечатан в сп. „Йин Лин“, най-престижното китайско издание за световна проза.

  През юни т.г. Евтимова получи покана от Европейския икономически и социален комитет към ЕС да гостува на културната инициатива „Déjeuneurs littéraires“. Известната българска писателка е чела в Брюксел пред академична читателска публика. За тази инициатива са били поканени само четирима автори от всичките 28 страни членки на ЕС.

  Друг разказ на Здравка Евтимова, озаглавен „Кръв от къртица“, спечели награда за цялостно произведение на конкурса „Наджи Нааман“ в ливанската столица Бейрут. В конкурса са участвали 1632 автори от 56 страни.

  Българката спечели доверието и на атинското издателство „Параксенес Мерес“, което застана зад сборника й с разкази „Безкраен юли“. А британското издателство „Sкrev Рress“ за трети път пусна нейна книга. Преди „Невъзможно синьо“, на Острова излязоха „Горчиво небе“ (2003) и „Госпожица Даниела“ (2007).

  Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. в Перник. Завършила е английска филология. Позната е като майстор на късия разказ, публикувана е в 30 страни, носител е на национални и международни награди. Секретар е на българския ПЕН-клуб. Живее в Перник. Има три деца. Печелила е няколко писателски стипендии за престой в Швейцария, САЩ (двукратно) и Китай.

  Източник: „Факел“
  

• Още за тайните полети на ЦРУ в Полша и… България

  Европейският съд по правата на човека осъди най-верния сателит на Съединените щати и член на евросъюза Полша, във връзка с оказаното сътрудничество на страната и позволението ЦРУ да изгради тайни затвори на нейна територия. На 24 юли Полша беше намерена за виновна за оказването на сътрудничество на американското Централно разузнавателно управление при незаконен трансфер на затворници и въвеждането им в американски таен затвор на полска територия, известен като „черното място“.

  Интересно е, че България също е сътрудничела на американските служби. Тази програма действа от 2001 година. Тригодишното проучване на Съвета за икономически и социални изследвания, финансирано от британското правителство, е анализирало хиляди архивни записи от самолетни полети, информация от съдебни дела, финансови отчети и други документи за повече от 11 000 излитания и кацания на разузнавателни самолети.

  България фигурира в един полет, който е бил извършен на 23 май 2005 година. Самолетът на ЦРУ е кацнал на софийското летище от Исландия и часове по-късно е излетял за Дубай.

  Полетът от 23 май 2005 година, за който София е междинна спирка, е част от маршрут на самолет на ЦРУ, започнал от гражданско летище във Вирджиния, преминал през Исландия и кацнал у нас. Именно в българската столица полетът се окачествява от експертите като “подозрителен”, което означава, че има голяма вероятност тук да е качен “пътник” на ЦРУ. От София самолетът излита за Дубай, продължава за Афганистан, после за Йордания.

  Американската “Програма за извънредно транспортиране” е започната от ЦРУ само месец след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година. Задържаните се прехвърлят в държави от Арабския свят, където им се прилагат т.нар. “засилени методи за разпит”. Те са незаконни в Америка, защото, според местни политици и магистрати, се равняват на изтезание.

  През декември 2011-ва разследване на Асошиейтед прес и ARD разкри таен затвор на ЦРУ в подземия в центъра на румънската столица Букурещ. Според проучването най-малко още един полет, ръководен от ЦРУ, е минавал през София, въпреки че няма данни той да е превозвал “неволно присъстващи” пътници. Той се е осъществил ден по-късно от друг самолет и е бил етап от друга обстойна обиколка на Европа, Северна Америка и Близкия Изток.

  Източник: Аlterinformation.wordpress.com
  

  .

• Ислямският халифат на ИДИЛ и Армения

  Хайкануш Алоян,

  MediaMax (Армения)

  

  На 29 юни започна свещеният празник на мюсюлманите Рамадан. Същият ден, радикалната ислямска групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта” обяви окупираните от нея територии в Сирия и Ирак за халифат. Водачът на ислямската терористична групировка, а сега вече – халиф, Абу Бакр ал Багдади, призовава бойците да продължават джихада срещу неверниците. Ръководителите на военната структура обявиха и новото име на своята групировка – „Ислямска държава”.

  От Ирак до Армения е само 300 км, следователно присъствието на ислямски халифат в наше съседство ни кара да се замислим. Особено, ако имаме предвид, че новосъздалият се халифат увеличава границите си и се занимава с нефтен бизнес, за сметка на което се увеличава и броят на членовете му, както и влиянието му в региона.

  Групировката дори е публикувала карти, където са представени целите на ислямистите. Тази радикална структура възнамерява да възстанови някогашния арабски халифат и неговите граници. Ислямският халифат, с днешните си граници, граничи на север с Турция, Иракски Кюрдистан и северните райони на Сирия.

  Да припомня, че в Сирия тази структура е една от най-бързо реагиращите, засилваща се и много жестока. Особена интересна е личността на един от командирите на групировката, Абу Умар аш-Шишани. Преди да говоря за личността му, искам да отбележа, че в един от най-популярните сайтове на Русия се казва, че той е участвал в Карабахската война, където е бил ранен в крака. Но арабистът Саргис Григорян отбеляза, че Абу Умар аш-Шишани е всъщност Таркан Батриашвили, роден в едно село в каньона Панкис в Грузия, по националност кист (етническа чеченска група). Последният няма дори 30 години, следователно, не може да е участвал в Карабахската война. Но е участвал в грузинско-руската война, бил е разузнавач, планирал е и осъществил военни операции, които сега успешно прилага в Сирия и Ирак.

  Присъствието на Ислямския халифат редом до нас (авторът има предвид разбира се Армения – бел.ред.) предизвика притеснение по няколко причини. В Средния Изток, в следствие на кървавата Арабска пролет за мюсюлманското население, което освен това е много бедно, ислямската групировка, която държи в ръцете си нефтения бизнес, става много привлекателна, затова редовете й ще се увеличат, а доколко страшни ще са последствията от това, остава само да гадаем …

  Другото притеснение и най-важен фактор са рускоезичните групи в тази групировка от бившият СССР, които на по-късен етап могат да разиграят същото сценарий в нашия регион, с цел да създадат ислямски халифат в Кавказ. Ярък пример за това са Абу Умар и други Ал Шишмани (шишмани на арабски означава чеченец), които са известни с влиянието си в различни терористични групировки.

  Съседните на Армения страни също внасят безпокойство за нас. Грузия, която има финансова зависимост от Азербайджан и Турция, и където с пълна сила върви турцизацията, едва ли ще избегне съдбата, която застрашава Азербайджан. Не е тайна, че Азербайджан е транзитна за терористите държава. Терористичните групировки дори имат свои офиси в Баку. Цялата международна общност знае, че Турция оказва финансова и военна помощ на терористичните групировки, и че в страната има специално подготвителни лагери за тези групировки, и също е транзитна държава за терористите. Тези три страни могат да станат нови центрове за снабдяване на „джихадисти” към ислямската терористична групировка, примери за които вече имаме.

  Другото притеснение за нас е аспектът в отношенията между Армения и Русия. Армения се счита за военен съюзник на Русия, нещо, което Русия понякога забравя (продава мощна военна техника на Азербайджан и нарича това бизнес). А терористите от ислямските групировки, които са от бившият СССР, обикновено имат антируски настроения и всяко русофилско проявление приемат като вражеско. Получава се така, че Азербайджан и Турция могат да използват тези антируски настроения в борбата срещу Армения, понеже Армения е известна като проруска държава.

  Русия продължава да продава мощна военна техника на Азербайджан, пренебрегвайки интересите на своя стратегически съюзник – Армения. Фактически „братските” отношения между Азербайджан и Русия силно подтискат всякакви съмнения на руските власти, че при нужда малкият брат на прозападната Турция ще предостави същите руски оръжия на чеченски, ингушски, казахски, узбекски и други терористични групировки от бившия СССР, които биха създали Кавказки ислямски халифат, където Турция и Азербайджан ще имат своите интереси. Ислямистите от бившия СССР отдавна мечтаят да създадат Кавказки ислямски халифат. Дали същите руски оръжия няма да бъде използвани срещу Русия, за да се промени сегашната карта на Русия?

  Остава да се надяваме, че за да увеличат своето влияние в нефтения бизнес, ислямските терористични групировки ще започнат да се избиват помежду си, а в Ирак, Турция и Сирия кюрдският фактор ще изиграе решителна роля, за да обуздае апетита им.

   

  Превод от арменски: Нерсес Кетикян

  Gantegh.agbubulgaria.org
  

• Партиите пак ги удари хормонът

  Валери Найденов, в. „24 часа“

  .

  

  Интересно живеят българските партии – много ми напомнят разширеното семейство на Алисия, Николета, Валери Божинов и Ники Михайлов. Ту първата е с третия, ту втората е с четвъртия и обратното. Защо просто не се вземат в едно семейство и не заживеят всички заедно, коалирайки от време на време по някоя Златка?

  На думи партиите са се хванали за шиите, но под юргана правят двугърбото животно. Просто всяка вечер преспиват в различни конфигурации и различни стаи. При тях широката коалиция отдавна е публична тайна, остава само да я обявят и да си връчат халките.

  Сега за пореден път партиите си размениха партньорите. ГЕРБ, който за нищо на света нямаше повече да влиза в пленарната зала, утре ще влезе, за да изгласува още заеми, макар че само преди 2-3 седмици бе готов да умре на барикадата, но да не товари внуците с още дългове. Станишев, който се целуваше с Местан на Орлов мост, сега е люто обиден и на него, и на Орешарски, който до вчера нямаше да актуализира бюджета, но днес ще го актуализира.

  И всички са си обидени, всички разменят партньорите.

  Точно както Алисия беше обидена на моя адаш Валери, с когото имаме нещо много общо – и двамата избягваме да играем футбол.

  Затова пък ДПС, което преди 1-2 месеца се бореше „да отстрани мафията от политиката“, сега влезе в крачка с Бойко Борисов и с президента Плевнелиев.

  Сега е пич, а беше импич. Миналата година КТБ бе банката на Доган и Пеевски – сега е банката, която Костов спасява от Доган и Пеевски. А, и кръгът „Капитал“ се обяви срещу Костов. Не бих се учудил, ако утре Прокопиев се запише в компартията на Чакъров, който вече е социалдемократ.

  Същата бърза размяна на партньорите се забелязва и при маргиналните партии. Например НФСБ, която за евроизборите се бе сгодила със Слави Бинев, Найджъл Фарадж и британския консерватизъм, сега неочаквано минава под венчилото с ВМРО. То пък скоропостижно развали хубавия брак с ББЦ и Бареков, от който проплакаха две невръстни брюкселски мандатчета. Радан Кънев начело на РБ се дърпа гнусливо от своя неизбежен годеник – Бойко Борисов. Но ние знаем, че тези, които най-много се дърпат, най-страстно скачат в обятията. Отдавна съм забелязал, че когато една девойка започне да говори какъв простак е еди-кой си и че не може да му се вярва, значи е на косъм от удоволствието.

  Ако на някой политик можеше да се вярва, нали нямаше да е в политиката, господа реформатори! Питайте своите присъдружници. Само Сидеров засега стои парясан, но това е, защото „Атака“ свикна да танцува сама по нощите и чак след първи петли да се включи коварно за трънгъл.

  Затова нереформираното подсъзнание на репортерките ги нарече „златен пръст“. Мълви се, че имало и „златен език“, но той се държи с тях надменно и ги мачка със синтаксис. Говорейки за подсъзнанието на репортерките, какво се крие зад неизбежния им въпрос: „С кого ще се коалирате“?

  Но ако се абстрахираме от жълтите клюки коя партия с кого е преспала, ще видим, че политиката винаги е същата. Плоският данък си е плосък данък, непоклатим като планината Витоша. Енергийните проекти нямат спиране, реакторите се трупат ли, трупат и все ги няма ли, няма. Чуждите монополи все повече завладяват и източват, бедните стават все по-бедни, а ромите все по-бунтовни. И няма такова управление, при което Кристалина да не е идеалната еврокомисарка.

  Която партия сътвори нещо ужким „ляво“, тя го завещава на следващата, да си троши главата. Кой например ще връща данъка на най-бедните догодина със задна дата, което бе главната социална реформа при Орешарски? Очевидно ГЕРБ. Това не пречи на Станишев да го отчете като триумф на червената политика.

  Футболистите не стигат чак дотам – не съм чувал Божинов да се хвали със сатисфакцията, която Михайлов тепърва ще достави на Алисия. По същия начин през 2009 г. БСП завеща на ГЕРБ да реализира нейния най-велик пропаганден успех – вдигането на пенсиите. Сега завещава и “Южен поток”, и седмия реактор в Козлодуй, и въпроса “Кой”.

  Предаването на щафетата продължава вече 25 години. Виденов подари на Костов масовата приватизация и ремедетата, СДС и Филип Димитров завещаха на България Желю Желев и Любен Беров, които после се оказаха комунисти. Но пък Беров бе автор на икономическата програма на СДС, която му бе завещана от Луканов, а той я наследи от Живков. Да го бяха оставили сам да си я изпълнява, сигурно щеше да се справи по-добре.

  След четвърт век плавна политическа наследственост, ясно защо в България няма данък наследство. Де факто управлява една и съща широка коалиция. Даже не е коалиция, а една и съща партия, едно и също разширено матриархално семейство. Самата дума “партия” означава нещо отделно. Но щом политиката е една и съща, значи в България по принцип изобщо няма партии. Една единна и коалиционна партия не е партия, а майка за малцина и мащеха за мнозинството.

  Добрата новина е, че вчера партията майка пак пое курс към решителна промяна. Лошата е, че това пак ще става отгоре надолу – сменящият себе си лидер дава указания на своето обкръжение да се самообнови и да започне да мисли поновому. Все едно Николай Втори лично да оглави Октомврийската революция. Или Чирков сам да се оперира от сърце.

  В България една партия се променя, само ако премине в отвъдното. Това е така, защото пропорционалните избори гарантирано я превръщат в затворена бюрократична пирамида и я херметизират като водоустойчив часовник “Ролекс”. В пирамидата по-ниските чинове са дресирани да чакат указанията отгоре и да гледат лидера с възхищение и любов. Станишев не лъже, когато казва: “Тръгвам си от БСП много богат с доверието и обичта на огромен брой хора… най-скъпите неща, които съм получавал, са неща, плетени от симпатизанти…” За чорапи ли говори, или за пуловери? Факт е, който не гледа към началството с любов и не му оплете поне една шапка, бързо отпада от йерархията. Нерон също е гледан с възхищение от своите придворни. А Ф. Д. направо бе боготворен.

  Затова най-тъпият лозунг при подобни партийни кризи е “да се вслушаме в низовите организации”, в обикновените членове. Питайте СДС – колкото повече се вслушваше, толкова повече се зомбираше. А когато започна да си избира пряко председателя, предаде Богу дух.

  Твърдият електорат е най-лошият съветник, защото той винаги е див сектант. И винаги лепи етикети на чуждите. А низовият партиен активист чака служба в общината. Ако не му я дадеш, започва да ръмжи. Ако му я дадеш, трябва да уволниш някого и цяло село те мрази. Така че на 1 влюбен поглед поне 10 хил. се чудят как да ти спукат гумите.

  Бих казал, че в тази обстановка Бойко Борисов се държи по-адекватно – мачка актива си, гони го при първия гаф и народът ръкопляска. И никой не може да го обвини, че разчита на колективната партийна мъдрост. Винаги: аз, аз, аз. Защо тогава оцелява чудодейно?

  Добре, какво тогава може наистина да промени и да спаси БСП и блудните български партии? 1000 пъти съм писал – спасението ще дойде тогава, когато народът започне пряко да избира лидерите. Това става само чрез чистата и свята мажоритарна избирателна система. Ако те хареса мнозинството в района, няма значение дали те харесва партийният натегач. Но ако се правиш на ляв, а завиеш на дясно, няма как да те харесат.

  Затова партиите в Англия живеят по 100 и повече години, а у нас умират след десетина. Ще кажете, че БСП е столетница. Това не е вярно, разбира се. БСП скоро ще навърши зорлем 25 години, от които поне 20 доизносва гащите на БКП. Кога ще изчезне – не знам, но засега тенденцията е към отмиране и никакви конгреси на опитомения актив няма да я спасят.

  Да се готвят ГЕРБ и ДПС. Този коловоз вече свърши.

   

• От КТБ излизаха политици и синдикалисти с издути джобове

  

  Реалното състояние на банката (КТБ – б.р.) го знаят само изпълнителните директори, главната счетоводителка и мажоритарният собственик Цветан Василев. Другите, които задължително трябваше да знаят това по закон, са членовете на УС на БНБ. Смятам, че някои от тях, които са отлични професионалисти и доказано морални хора, са били или съзнателно заблуждавани, или не им е казвана цялата истина за кредитния портфейл и депозитната дейност на КТБ.

  Това заявява в интервю за  в. „Преса” бившият изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка (2005 – 2008) Любомир Весов. По думите му от събитията, които настъпиха, от изявленията на Искров, че подкрепа в настоящия момент за КТБ от страна на държавата би представлявало „пълнене на каца без дъно“, той не е далече от мисълта, че управление „Банков надзор“ на БНБ в изминалите няколко години не е получавало коректна информация, не са извършвани редовни надзорни инспекции на място в КТБ или ако са извършвани такива, им е представяна неистинска информация. Това обаче е проблем на ресорния подуправител и на управителя на БНБ.

  Весов казва още, че е участвал в няколко пресконференции, на които е говорил за държавните пари в търговските банки, но само един журналист, тогава в малка телевизия, се заинтересувал какви са проблемите в тази банка, на какво се дължат, какви са политическите обвързаности, какъв е рискът за държавата и вложителите.

  „Нито БНБ, нито държавните органи, каквото и да разбирате под това, реагираха. Напротив – в една определена телевизия бях характеризиран като човек, който нищо не разбира от финанси и банки и затова не трябва да ми се обръща никакво внимание и да не ми се дава възможност да работя повече в банка. Атаките срещу мен и семейството ми се ожесточиха, включително с ресурса на същата тази държава. Знаете ли какво е тотално подслушване на лични телефони, следене на електронната поща, външно наблюдение? Когато искаш да се запази държавният интерес, в частност парите на държавните дружества, на теб да гледат като на заплаха за същата тази държава”, споделя оше финансистът.

  „Ако бяха застанали журналисти пред банката, щяха да установят кога и защо едни и същи политици, синдикални дейци и ръководители на държавни ведомства и фирми с преобладаващо държавно участие посещават КТБ, както и с кого от ръководството на банката се срещат. Може би щяха да установят, че по едно и също време всеки месец някои хора излизат от институцията с издутини по саката, които са нямали на влизане. Или пък носят особени фирмени чантички в ръцете”, разказва Любомир Весов.

  По думите му при така изнесената информация можем да се питаме колко коректни са годишните счетоводни отчети на КТБ, кой е заверявал балансите през тези години, къде са били БНБ и КФН, данъчната администрация и още много други.

  По отношение на вината на главната касиерка и счетоводителката, той казва: „Всеки носи отговорност за това, което е вършил или не е при изпълняване на служебните си задължения. Ако не са били съгласни да изпълняват нечии незаконосъобразни заповеди, е можело да откажат да ги изпълняват, като това си има своята цена. Въпросът обаче трябва да е с подвъпроси – къде е бил и какво е проверявал вътрешният контрол в банката, къде са били и какво са правили изпълнителните директори. Да, определено тези служителки имат вина, но не са сами в това им деяние”.

  Попитан как оценява поведението на мажоритарния собственик Цветан Василев, бившият изпълнителен дирeктор отговаря: „Много е лесно да се бие един паднал, ако щете пропаднал и провалил се човек. Сигурно много го боли. Ако той през годините се беше държал малко по-човешки с хората, сигурно щеше да срещне и съчувствие. Псевдохристиянските му добродетели могат да се коментират с народната мъдрост „Не ме гледай какво върша, слушай ме какво говоря“. Единственото, което ще коментирам, е, че той се държи като последния страхливец, но това не е ново за тези, които го познават. И както съм казвал, от всички пътища към целта той избра неморалния”.

  Според него не е възможно да изчезнат документи за кредити за над 3,5 млрд. лв. И дори да има някакви липси в документацията, това няма да спаси никого, ако си мисли, че няма следи на различни места и някой няма да си върне кредита.

  „Не знам колко пъти е проверявана КТБ в годините, но при този прекомерен ръст на увеличаване на активите в сравнение с другите добре работещи банки в България при слаба икономика, при кредитиране на отрасли в застой, при свръхконцентрация на средства на държавата и на такива на фирми с преобладаващо държавно участие, при непазарни лихви по депозитите (заради което Мoody’s понижи рейтинга на банката през септември миналата година) червената лампа в БНБ е трябвало не да мига, а да свети непрекъснато и да се пръсне оглушително от високото напрежение много по-рано”, посочва още Весов.

  Попитан дали е вярно, че през годините банката е издала дебитни карти без лимит на определени лица, финансистът казва: „Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като до времето, когато аз съм бил в банката, е нямало такава практика. А като мнение, ако лицата са перфектни клиенти, с познат бизнес, доказан в годините, с доказани финансови възможности и морал, не бих отказал такъв инструмент да им бъде предоставен в определени граници, съобразен с предишните условности. Но пък съвсем безлимитен?! Знаете ли какво значи това? А пределно ясният ви под въпрос – ако има такива случаи с политици, макар и с лимитирани карти, но с висок плафон, смятам, че става въпрос за чиста проба корупция”.

  Източник: bpost.bg

• Може ли новият Борисов да е различен от стария?

  Отговорът е много прост, но не го търсим там, където трябва

   .

  Иван Бедров, Сlubz.bg

  

  Трудно е човек да изпитва пълно доверие към данните от социологическите проучвания, особено когато част от авторите им от години предпочитат повече да са дистрибутори на опорни точки. И все пак, всички данни показват, че ГЕРБ е първа политическа сила и никоя друга не се опитва дори да застраши лидерството й. Това прави и не малка вероятността Бойко Борисов отново да ни се случи/да бъде избран за министър-председател.

  Точно тук е разликата – ако сме настроени, че вторият мандат на Борисов просто ни постига без наше участие, то няма никаква причина той да е с нещо по-добър от първия. Дори напротив. Но ако посъбуденото гражданско чувство не заспи отново, тогава въпросът не е дали Борисов ще бъде добър или лош, а дали гражданите ще му разрешат да бъде „още от същото“.

  Точки. И опорни, и наивни

  Чета какво пишат умни хора в социалните мрежи, опитвам се да следя изявите и в традиционните медии. И откроих две популярни оценки за ситуацията – след оставката на Пламен Орешарски и преди поредната победа на Бойко Борисов.

  – Най-корумпираното и най-вредно правителство, което България е имала досега, си отива. Комунистите (както често наричат БСП) винаги довеждат страната до катастрофа. Червените носят най-голямата вина за провала. Всички други са по-добри и е важно да намерят съгласие, за да извадят България от кризата. Трудното мина. Народът победи!

  – Протестиращите докараха ГЕРБ отново на власт. Демонстрираха срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета преди година, не демонстрират срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета сега. Питаха #Кой предложи Пеевски, когато депутатът от ДПС бе избран за шеф на ДАНС, а сега не питат #Кой е новият партньор на Бойко Борисов, когато ГЕРБ и ДПС изведнъж заработиха в синхрон.

  Най-меката оценка за този тип коментари е, че са крайно наивни. Нито целта за открито и отговорно управление вече е постигната, нито протестиращите от улиците връщат Бойко Борисов на власт. И едната, и другата теза говорят за много ниска самооценка на авторите си – че вярват в етикети, че не вярват нещо да зависи от тях, че не биха направили нещо сами, но биха мрънкали срещу всяко чуждо действие.

  Разбира се, че най-добрият вариант е Ангела Меркел да се кандидатира на българските избори, да й дадем доверието си и да легнем да чакаме „да ни оправи“. Също добър вариант е активните граждани сами да си произведат политическо представителство – достатъчно мощно, за да може да задава посока. Но понеже нито едното, нито другото се задава на хоризонта, по-разумно е да видим с какво можем да повлияем на управлението, което и да е то.

  Точки. Този път за натиск

  Активното малцинство, което има чувствителност към спазването на правилата и приличието в политиката, никога не печели избори. То затова е и малцинство. Два са изборите пред него – или да мрънка как „простаците са мнозинство и винаги избират простаци“, или да се опита реално да влияе на управлението. Последните години показаха как активните граждани могат да влияят на политиката всекидневно, а не само с гласуването или негласуването си веднъж на четири години.

  Протестиращите не спряха да питат #Кой, за да разкрият модела на узурпиране на властта от една икономико-политико-медийна групировка. В разговора се включваха все повече хора, част от медиите вече не можеха да заобикалят въпроса, политиците трябваше да дават отговори. Това оголи схемата, повиши напрежението в управляващата конструкция и буквално срина БСП. Да гледаш на загубата на БСП на евроизборите и на скандала Василев-Пеевски като на изолирани явления, също е наивно. Те са част от поредицата. Ако днес БСП отново е в нокдаун, сериозна част от заслугата е на активните граждани.

  В следващите месеци и години медиите могат да запазят завоюваните през последната година територии, могат и да ги отстъпят. Ако задкулисната роля на Делян Пеевски в политиката, бизнеса и медиите остане сред най-обсъжданите теми, то всяка власт би внимавала с общуването с него. Това няма да бъде достатъчно за скъсване на всички връзки, затова написах, че „би внимавала“. Ако организациите на бизнеса продължат да поставят публично въпроса за ролята на #Кой в разпределянето на обществените поръчки, то всяка власт би внимавала и в тази посока. Ако гражданите продължат да казват #нямадаплатим на всеки опит за замитане на следите от черната дупка КТБ, независимо коя власт се опитва да го направи, то наистина #нямадаплатим. Ако магистрати, бизнесмени и т.нар. обикновени граждани започнат да притискат правосъдната система и да настояват политиците да предложат решение, то и своеволията в тази сфера могат да намалеят. И още много Ако-та.

  Нито една партия не може да издържи на масиран граждански натиск, осъществяван от отделни популярни лица, от медиите, от бизнес организациите, от групи хора на улицата… ДПС е единствената партия, имунизирана срещу подобна съпротива, но причините за това са тема за отделен анализ. Затова сега въпросът не е дали Борисов може да бъде различен от Борисов, а дали гражданите ще имат желанието и енергията да продължат да оказват натиск върху управлението. Дори и то да е на Бойко Борисов. Защото цената на контрауправлението е прекалено висока. Питайте на „Позитано“.

  Затова и отговорът на въпроса от заглавието е следният: Ако се успим отново, със сигурност ще се събудим там, където не искаме да сме.

   

• Мълнии поразиха хора на плаж в Лос Анджелис

  Един човек загина и най-малко осем бяха ранени от мълнии в рядко срещана гръмотевична буря на плажа „Винъс“ в Лос Анджелис, съобщи Ройтерс. Говорителят по пожарите Катрин Мейн заяви, че 13 души са получили медицинска помощ вчера, след като ги е ударила мълния.

  Четирима от тях са получили медицинска помощ още на плажа, а останалите са били отведени в болница. 20-годишен мъж, откаран в болница „Марина дел рей“, по-късно е починал. Още един човек е в критично състояние, каза Мейн и допълни, че сред пострадалите има 15-годишно дете.

  Редкият инцидент става по време на изолирана гръмотевична буря в района. Свидетели описват пред „Лос Анджелис таймс“ сцени на паника, когато небето потъмнява и мълниите го прорязват, придружени малко след това от гръмотевици и дъжд.

  „Можеше да се чуе как всички крещят”, разказва жена пред вестника. Роджър Дейвис, цитиран от изданието, описва как къщата му се разклатила и после чул „експлозии”.

  Източник:  Mediapool

• К. Пенчев: НОИ хвърля пенсиите на 6000 души през прозореца

  Националният осигурителен институт чака пенсионерите да бъдат активни, сякаш не знае, че Корпоративна търговска банка има проблем, каза омбудсманът на Р. България в предаването „Здравей, България“ по Нова ТВ
  

   

  

  .
  „6000 души получават чрез КТБ своите пенсии. За мен това е необяснимо от страна на елементарната човешка логика. Политиката на НОИ е много интересна. На страницата на института в интернет се казва, че всеки може да промени сметката си в друга банка или да получава парите в пощенски клон. И НОИ чакат активни да бъдат пенсионерите”.

  .
  Това заяви за „Здравей, България” националният омбудсман Константин Пенчев във връзка с жалбите, които получава от граждани.  

  Според омбудсмана ситуацията е следната:

  „Аз знам, че ви хвърлям пенсията през прозореца, но може и да ви уцеля джоба. Ако не го – не нося отговорност. Ако падне на улицата и някой друг я вземе, аз съм си свършил работата, защото вие не сте ми казали „не я хвърляй през прозореца, а ми я дай по друг начин”.

  „НОИ и цялата държава не знае, че КТБ има проблем. Това е безобразие. Това е пар екселанс чиновническо бездушие. Това е безхаберие и мързел”, категоричен бе Константин Пенчев.

  Според него за два дни 4000-те хиляди служители на НОИ са можели да прозвънят по телефона на всички засегнати пенсионери. Ако трябваше да им задържат парите в НОИ, заяви Константин Пенчев и посочи, че се наливат пари в една дупка, с която не е ясно какво ще стане.

  „По закон може да има квестура три месеца плюс още три. На нас ни се обяснява, че шест месеца сме в безвремие. Ние не знаем шест месеца какво се случва с КТБ, със служителите и техните пари, някои от които имат нужда от тези пари. И ако след шест месеца разберем, че дупката е толкова голяма, че не може да бъде запълнена, тръгваме към несъстоятелност. Но не на мен тези неща”, решително заяви омбудсманът.

  Според него дори и казусът с КТБ да е сложен, тези неща са неотложни и трябва да се решат:

  „Има ли гарантирани влогове до 100 хиляди – имаме. Аз няма да чакам седем месеца някой да се наумува дали тази банка ще се фалира, или не. Винаги при желание от страна на чиновници и институции може да се свърши работа. Законът не забранява нищо, винаги може да се намери една гъвкава система.”

  * Целият разговор с националния омбудсман Константин Пенчев в ‘Здравей, България” можете да видите във видеото на Нова ТВ (чрез клик върху стрелката в началото на материала).

  .

• Моника Станишева с 20 милиона печалба от пиар

  Материал на Биволъ

  .

  

  Фирмата на Моника Йосифова – Станишева „Актив Груп“ ЕООД има солидни приходи от ПР и реклама през периода 2007-2012 г. Данните от Търговския регистър са следните:

  2007 – 3 991 000 лв.

  2008 – 6 039 000 лв.

  2009 – 4 620 000 лв.

  2010 – 2 176 000 лв.

  2011 – 2 141 000 лв.

  2012 – 1 513 000 лв.

  Общо за 6 финансови години – 20 480 000 лв. (словом – двадесет милиона, 480 хиляди лева).

  В портфолиото на „Актив Груп“ са основно държавни институции, за чийто имидж фирмата се грижи. Фирмата е забъркана и в скандала с австрийския лобист Хохегер, осъден в Австрия, за който имаше парламентарно разследване и в България.

  Миналата година Биволъ разкри, че фирмата, която има офис и в Брюксел, е получила и грант от 60 000 евро от Европейския парламент. Срещу тези пари е направено не твърде много – инсталиран е сайт с безплатен софтуер и е организирана изложба за детски рисунки. Биволъ зададе също така въпроса дали няма конфликт на интереси във факта, че съпругът на Моника Йосифова е шеф на ПЕС.

  От Дирекция „Комуникации“ на Европарламента отговориха, че не виждат конфликт на интереси. Те предоставиха и декларацията, подписана от Моника Йосифова, че не се намира в конфликт на интереси. Европарламентаристи от десницата бяха на друго мнение и зададоха същия въпрос на председателя на ЕП Мартин Шулц. В пленарната зала на ЕП се чуха думите, че „това мирише на възползване“. Шулц и до момента не е дал отговор.

  След дълга кореспонденция с Европарламента, Биволъ така и не получи финансовите документи за гранта, тъй като според Дирекция „Комуникации“ те били фирмена тайна. Моника Йосифова обаче върна получения аванс от 30 000 евро и се отказа от проекта да популяризира европейските избори.

  Натиск над медиите и цензура на „Грантгейт“

  Публикацията на Биволъ за скандалния грант от октомври 2013 г. беше премълчана от всички български медии, с изключение на Mediapool, „Капитал“ и агенция ПИК.

  Постигнатият ефект обаче беше точно обратният – от случая се заинтересуваха европейските медии, както личи от публикация на Шпигел, която, макар и със закъснение, получи широко отразяване.

  Междувременно от документи, изтекли в БСП-лийкс, стана ясно, че още през 2009 г. Моника Йосифова е имала активна политическа роля в БСП, като е оркестрирала политически медийни кампании в полза на партията.

  Сюжетът с гранта на „Актив Груп“ очевидно е бил твърде притеснителен за българските социалисти и лично за Сергей Станишев. Споменаването на трудностите да се получи публична информация именно за този грант стана причина журналистите на Биволъ да бъдат цензурирани в Съвета на Европа.

  Дали новото амплоа на Станишев като евродепутат разкрива и нови възможности за бизнеса на Моника Станишева, предстои да узнаем. Биволъ ще продължава да следи внимателно обществените поръчки и грантове, спечелени от фирмата „Актив груп“.

   

• <<
• 1
...
• 106
• 107
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
...
• 416
• >>