Всички авторски страници

Авторски

• Арменските училища в Турция да носят турски имена, решило турското образователно министерство

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org

  

  8.07.2014, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Министерството на образованието на Турция е публикувало новия Устав за координация на учебните заведения, съгласно който всички трябва да носят турски имена. Според 7-ма точка на Устава, оттук нататък учебните заведения в Турция трябва да служат на „своите цели” и да носят „съответстващи към образователната програма турски имена”. Изключения правят само чуждестранните и международните училища, които действат на територията на Турция.

  Както пише турският вестник „Ватан”, това нововъведение е предизвикало възмущението на ръководствата на училищата на националните малцинства в Турция. Директорът на арменското училище в района Ешилкьой – Гаро Балян е окачествил това решение като „противоречие с демокрацията”.

  „Нашите училища носят имената на арменски интелектуалци и идеологически деятели”, отбелязал той и добавил, че Уставът трябва да бъде преразгледан и въпросът да бъде решен чрез отделно решение.

  Той припомнил, че съвсем скоро представителите на училищата на националните малцинства в Турция ще се обърнат към Министерството, за да се изработи един отделен Устав за националните училища, но до ден днешен няма никакъв отговор оттам.

   

• Ноам Чомски: Агресията – най-голямото зло

  Ноам Чомски,  Аlternet.org

   

  На първа страница в „Ню Йорк Таймс“ на 26 юни беше публикувана снимка на жена, оплакваща убит иракчанин.

  Той е една от многобройните жертви на военната кампания на Ислямската държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, в хода на която иракската армия, която САЩ снабдяваха с оръжие и обучаваха в течение на дълги години, бързо се стопи, оставяйки по-голямата част от Ирак на няколко хиляди бойци, което едва ли може да се нарече нов опит в империалистическата история.

  Под снимката е напечатан прочутият девиз на вестника: „Ние имаме всички новини, които могат да бъдат публикувани“.

  Това е критичен пропуск. На първа страница трябваше да бъдат цитирани думите от Нюрнбергския процес – думи, които трябва да се повтарят дотогава, докато те не достигнат до общественото съзнание: агресията е „най-голямото международно престъпление, различаващо се от останалите военни престъпления само по това, че тя носи в себе си цялото съществуващо зло“.

  Освен това тези думи трябва да послужат като наставление за главния прокурор на САЩ Робърт Джексън. „Свидетелствата, въз основа на които ние съдим подсъдимите днес, са свидетелства, въз основа на които историята ще ни съди утре. Да дадем на осъдените чашата с отровата означава да я дадем на себе си“.

  За трибуналите от времето на Втората световна война /1939-1945/ нямаше никакво значение, че японските империалисти са искали да подарят „рай на земята“ на китайците, които безжалостно са изтребвали, или че Хитлер е изпратил войските си в Полша, за да се защити от „дивия терор“ на поляците. Това е все едно да отпиеш от чашата с отровата.

  Тези, които се оказаха от неправилния край на тоягата, не хранят никакви илюзии. Абдел Бари Атван, редактор на панарабски сайт, отбелязва, че „основният фактор, довел до днешния хаос в Ирак, са американската/западна окупация и нейната подкрепа от страна на арабите. Всички останали версии са неоснователни и съществуват само, за да отвлекат вниманието на обществото от тази истина“.

  В неотдавнашното си интервю за Мойерс и Ко иракският специалист Раед Джарар обрисува в общи черти това, което ние на Запад трябва да знаем. Както и мнозина иракчани, той е наполовина шиит, наполовина сунит, и до началото на интервенцията в Ирак едва ли е знаел религиозната принадлежност на своите роднини, защото „религиозните секти в действителност не са били част от националното съзнание“.

  Джарар е убеден, че „този междурелигиозен конфликт, който разрушава страната… очевидно е започнал с американското нахлуване и окупация“.

  Интервентите са унищожили „иракската национална идентичност и са я заменили с религиозна и етническа“. Всичко е започнало със създадения от Вашингтон Съвет на управляващите, базиращ се на религиозната идентичност, която е била съвършено нетипична за Ирак.

  Към днешна дата шиитите и сунитите са най-смъртните враговеq благодарение на работата, която свършиха бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, бившият американски вицепрезидент Дик Чейни и други подобни на тях. Те напълно не разбираха какво се крие зад насилието и терора и съдействаха за създаването на конфликти, които разкъсват в момента региона на парчета.

  Други заглавия тръбят за възраждането на ислямисткото движение на талибаните в Афганистан. Журналистът Ананд Гопал обяснява причините за това в своята знакова книга: „Няма добри хора сред живите: Америка, талибаните и войната през погледа на афганистанците“.

  През 2001-2002, когато американската мощ удари Афганистан, членовете на „Ал Кайда“ много скоро изчезнаха, а талибаните се разпръснаха, защото повечето от тях по традиция предпочетоха да се присъединят към новите завоеватели.

  Тогава Вашингтон се отчая напълно в своите опити да открие терористите, за да ги унищожи. Лицата, които бяха поставени да управляват, бързо разбраха, че могат да се възползват от липсата на внимание от Вашингтон и да нападнат своите врагове, включително тези, които с желание сътрудничат с американските интервенти.

   

  Източник на публикацията на български:  БГНЕС

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Ноам Чомски е американски философ и политически активист, професор в Масачузетския технологичен институт. Статията в AlterNet – издание за независими анализи за вътрешната и външна политика на САЩ, е публикувана на 7 юли под заглавие  „Noam Chomsky: America Is the World Leader at Committing ‘Supreme International Crimes'“.

   

• Цацаров: Пеевски няма вина за банковата криза

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде…

  .

  Чергар Странник, Neverojatno.wordpress.com

  
  Главният прокурор Сотир Цацаров оневини депутата от ДПС Делян Пеевски относно слуховете, че е замесен в зародиша и развитието на банковата криза. Ето какво заяви той пред медиите:

  “На мнозина им се иска прокуратурата да започне разследване срещу депутата Делян Пеевски и поради това сред българското население умишлено се разпространяват злостни слухове, че г-н Пеевски е замесен в отминалата вече банкова криза. Искам да предупредя тези, които разпространяват умишлено подобни недоказуеми твърдения, плод на болното им съзнание и личната им завист към този успял млад човек, че ако продължават е много вероятно не той, а те самите да станат наш клиент. Смятаме, че е необходим не просто закон срещу разпространителите на зловредни за банките слухове, но още повече на такъв за депутатите. Искам ясно да заявя, че г-н Делян Пеевски няма нищо общо с разразилата се у нас банкова криза и всеки, който хвърля камък срещу него, трябва също да строши собствената си глава, особено, ако самият той има кредит, който не може да изплаща. Защото много бяха спекулациите, че г-н Делян Пеевски имал огромни задължения към КТБ, които отказвал да обслужва, но дори това да е вярно, то не означава, че г-н Пеевски и по-зловреден от всеки друг гражданин, изпаднал в затруднение да обслужва кредита си.

  На всички е ясно, че подобно умозаключение би направило виновници за банковата криза голяма част от българското население, което по една или друга причина не изплаща задълженията си било към банките, било към Топлофикация, било към когото и да било. Когато ставаше въпрос за обществото, всички викахте колко лоши били банките и колко високи са лихвите, как едностранно променяли условията по договорите на кредитите, и призовавахте депутатите да вземат мерки за тяхното озъптяване. И те го сториха – ако не помните, приеха специален закон срещу самовластието на банките. И голяма заслуга за този закон има г-н Пеевски. А сега, когато самият г-н Пеевски стана обект на банкова атака срещу себе си – атака, която подозираме е инспирирана от банковата система, за да унищожи г-н Пеевски за това, което им причини, същото това общество скочи да защитава банките и да плюе срещу г-н Делян Пеевски. Това е висша форма на неблагодарност.

  Да, не се учудвайте. Кризата бе инспирирана от самите банки, за да унищожат кариерата на г-н Пеевски, защото банките много добре знаят, че те самите ще бъдат спасени от държавата, но Пеевски – не. Пеевски трябваше да бъде хвърлен на овълчилото се от страх за парите си общество и да бъде разкъсан от него. Но батко ви Цацаров не е вчерашен, той е ял от хляба на г-н Пеевски и много добре знае що за човек е. А той е човек с висок морал, който по-добре борави с мислите си, отколкото с думите. Неслучайно г-н Пеевски бе издигнат за евродепутат, неслучайно бе избран за тази позиция и неслучайно сам се отказа от нея. Повтарям, сам се отказа от нея. Кой друг се отказа – Станишев? Делян Пеевски избра да остане и да помага за стабилизирането на България в този труден момент – дори само това е достатъчно доказателство за неговия висок морал и корупционна устойчивост. Кой може да купи Делян Пеевски? Никой! Така че, моля ви, забравете това име. Не искам повече да чувам за него да се говори като за доказан престъпник. Защото той не е, не е бил и никога няма да бъде такъв.

  И да обобщя: Забравете името Делян Пеевски. Христо Бисеров не съществува. А Цветан Василев не искам да го виждам – да върви на майната си.“

   

• Градобитна България

  Все повече българи наричат държавата си „градобитнина“ – но не заради градушките, а заради политическата партизанщина, която превръща България в територия на несекващи кризи и упадъци, пише Мирела Иванова в коментар в  Дойче Веле.

  

  В сайта на Държавната агенция за борба с градушките България е определена като „една от най-градобитните“ страни в Европа. И наистина: все повече от нейните граждани я наричат „градобитнина“ – но не заради тежките градушки, вилнели над столицата и други градове и нанесли в рамките на половин час чудовищни щети, а поради други, протяжни във времето причини.

  България действително се превърна в градобитнина, в територия на несвършващите кризи, управленски недомислия и всевъзможни упадъци, а една от основните причини за това е бушуващата политическа партизанщина, която парцелира страната на свои и чужди градове, анклави, крепости. Виждаме го не само в последната година, но и в последните агонични дни на отиващото си управление: изострени сблъсъци в неработещия парламент, раздаване на щедри парчета от свършващата баница на „свои“ общини, наместване на „свои” хора на възлови постове, войни между представители на коалиционното управление.

  Два „осветени„ примера – и колко още в тъмното

  Така например седмици наред земеделският министър Димитър Греков и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Мирослав Николов взаимно се топяха пред прокуратурата, взаимно блокираха работата си и раздаването на дългоочакваните от производителите средства, но за никого не бе тайна, че всъщност тече безогледна борба за надмощие между БСП и ДПС. Партизанщината взе такива отблъскващи размери, че премиерът Орешарски се видя принуден да събере и помири двата лагера.

  Не по-малко „впечатляващо“ е разпределянето на 28-те милиона за бедствия, което подмина поразените от наводнения Варна и Добрич, но не и общините, доминирани от БСП и най-вече от ДПС. Тези два примера са пред очите ни, осветени от медиите, но какво да кажем за сюжетите, които се разиграват на тъмно?

  Фатално

  Партизанщината има и други фатални последствия: превръща голяма част от българите в цинични послушковци и партийни номади; изолира хората с качества и професионален потенциал и ги заменя с посредствени изпълнители на партийни повели; вкостенява партийните ядра, така че отблизо и отдалеч да заприличат на кланови структури, вкопчени единствено в собствените си икономически интереси и напълно отчуждени от дневния ред на обществото, от драматичното съществуване на българите и от политиката дори…

  Предстоят избори – ако правителството все пак си подаде оставката. А до провеждането им ще се нагледаме на още много апаратни, демагогски и икономически игри. Дано вече сме достатъчно поумнели, за да не влезем и този път в ролята на апатични зрители.

   

• НС преправя закона „Цонев-Пеевски“ за офшорките

  

  След като за първи път от една седмица Народното събрание успя да събере кворум, за да заседава в сряда, то се зае да променя влезлия в сила само преди месец закон за офшорките, станал известен с имената на двамата си автори – депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски.

  Първото четене на два проекта за поправки и допълнения в този закон стана част от приетата от събралите се 166 депутати от БСП, ДПС и ГЕРБ, съгласно вчерашното споразумение между трите партии за консенсусна законодателна програма до края на седмицата. Освен него в програмата са пет ратификации на международни споразумения, второ четене на промените в законите за автомобилните превози, за защита на растенията, за защита на потребителите. Десета точка е повторното обсъждане на Закона за защита на конкуренцията, върху който президентът наложи вето. Предпоследната точка е за Закона за професионалното образование и обучение, а седмицата трябва да завърши с парламентарен контрол.

  Приетите на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, каквото е пълното наименование на Закон за офшорните дружества, са в две противоположни посоки. Единият предвижда разширяване на ограниченията върху дейността на тези дружества, а другият – стесняване и в известен смисъл обезсмисляне на тези ограничения.

  Държавата, общините, държавните и общински фирми, да не могат да влизат в договорни отношения с офшорни фирми с неясна собственост, предвижда законопроектът, внесен още през март от Георги Кадиев и група народни представители от левицата. Те предлагат още фирми с неясен собственик да не могат да получават сертификат за инвестиция клас А, Б, В и приоритетен проект по Закона за насърчаване на инвестициите. Предвидено е публичните дружества да не могат да бъдат придобивани от фирми с неясен собственик.

  Един от вносителите на този законопроект – Георги Анастасов от Коалиция за България – заяви, че между първо и второ четене ще направи предложение в обхвата на закона да се включат и футболните клубове.

  Вторият законопроект е внесен само от Йордан Цонев, този път без участието на съавтора му Делян Пеевски. Той предвижда разхлабване на забраните спрямо дружествата в обхвата на закона. С проекта се предлага въвеждане на прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат. Предлаганият праг е „квалифицирано дялово участие“ по смисъла на специалните закони. В специализираните закони праговете са различни, като най-ниският първоначален праг във всички закони е 10 процента.

  За дружества, дяловото участие в които не е предмет на специална регулация в други закони, законопроектът предвижда въвеждане на минимален праг от 10 на сто, по отношение на който законът няма да се прилага.

  Освен това в проекта се предвижда специализираният Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията да не бъде публичен, а информация от него да се предоставя при поискване само на дружества, в които участват офшорки, както и на НАП, ДАНС, специализираните регулаторни органи (БНБ, КФН и други) и компетентните органи по смисъла на закона.

  Цонев освен това предлага да се удължи до края на годината срокът, в който компаниите с офшорна собственост трябваше да се приведат в съответствие с разпоредбите на закона.

  Предлаганите облекчения за офшорките вносителят аргументира с твърдението, че така както е приет, законът „може да доведе до ограничения и пречки за чуждестранни инвеститори да инвестират в България без реална икономическа или бюджетна полза за страната“.

  Източник:  Mediapool

• Как невинната глупост невинно убива

  Ясен Бориславов,  Reduta.bg

  

  В началото нека кажа, че ми трябваше повече от месец, за да превъзмогна душевния смут и погнусата, предизвикани от онова, което ще разкажа. Но нека караме подред.

  През април т.г., теглейки пари от банкомат, установих, че от сметките ми липсва значителна сума. Тъй като съм чувал разни грозни работи за кражби от дебитни карти, доста разтревожен се обадих в банката, за да проверя какво е станало и след това веднага отидох до най-близкия й клон. Там разбрах, че парите ми не са изтеглени, а са запорирани от съдия изпълнител. Повече не можаха да ми кажат. На другия ден отново ходих и вече официално бях информиран, че частният съдебен изпълнител Бизов е изтеглил от сметката ми сумата от 843 лв. в полза на Столичната община във връзка с изпълнителен лист по гражданско дело № 3283/2013 на Районен съд София, 46 състав. От запорното съобщение става ясно, че от тези пари 223 лева са разноски по делото, 380 лв са за юристконсултско възнаграждение, 168 лв. са за ТТРЗЧСИ (изглежда това е хонорарът на частния съдебен изпълнител) и още 72 лв. по т. 26. Което не знам за какво е. Месец по късно получих и официално писмо от банката. Няма да казвам коя е, за да не вземе да фалира. Само ще вметна, че от същата банка преди време много настойчиво ми звъняха по телефона, за да ми предлагат разни услуги като на лоялен клиент, а пропуснаха като лоялна банка да ме предупредят, че Бизов ще ми бърника в сметките. Най-законно, предполагам.

  Нека сега обясня как се е стигнало до този запор. Поемам дълбоко въздух.

  На 13 октомври 2009 г. в 13 часа на Ботевградско шосе, малко след Долни Богоров и на около километър преди Околовръстното, както си карах към София, върху колата ми падна топола. Беше много стара и отдавна изсъхнала, но с внушителни размери и ако беше успяла да ме улучи малко по-добре, сега нямаше да мога да разказвам какво стана по-нататък, а Бизов нямаше да получи законно полагащите му се 168 лв за ТТРЗЧСИ от моите пари плюс 72 лв. по т. 26. Случката тогава описах подробно в броя на в.„Сега” от 24 ноември. Разказът е достъпен на http://www.segabg.com/article.php?issueid=4508&sectionid=5&id=0001301, поради което няма да го повтарям. След като се убедих в пълното бездушие и отчайващата институционална сенилност на отговорните власти, реших да заведа съдебен иск срещу Агенция пътища и Столична община заради престъпно нехайство, застрашаващо живота на гражданите. Разбрах, че тези две институции са отговорни за падащите, отдавна мъртви дървета в тази част от пътя, както и че от 2005 г. водят активна преписка помежду си за тяхното отсичане, но от това през следващите четири години нищо не е последвало. Освен дето едно от тези дървета падна върху мене и щеше да ме убие. Тогава пострада още една кола. Тя беше напълно смачкана, а единият от двамата мъже в нея излезе окървавен и напълно ошашавен. С него после заедно заведохме съдебно дело № 55530/2010 в Софийския районен съд. Заведохме го и започнахме да чакаме справедливият съд да се произнесе. Чакахме през цялата 2010 година. После чакахме през цялата 2011 година. През април 2012 г. делото беше насрочено на първа инстанция. Съдът назначи експертиза и изслуша свидетелите. През юни мина и второ заседание, на което се разбра, че експертизата е в наша полза и след това вече очаквахме решение. В началото на януари 2013 г. се получи и решението. От него става ясно, че въз основа на експертизата, събраните доказателства и свидетелските показания съдът е повярвал на очевидното и осъжда като виновни за причинената ми беда пътната агенция и общината да заплатят обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Не бях изненадан, че решението е в моя полза. Друго не съм и очаквал. В края на решението обаче с огромна изненада видях, че и аз съм осъден. Осъден съм да платя на пътната агенция и на общината сума, пропорционална на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди. Според съдебното решение „на всеки от ответниците следва да се присъдят разноски за юристконсултско възнаграждение за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете”. Освен това съм осъден да платя и разноски по делото. Превърнато в цифри това решение означава, че съм осъден да платя на пътната агенция и общината веднъж по 222,89 лв. и после още по 380 лв.за дело, което иначе съм спечелил, както личи от съдебното решение. Казано на по-разбираем език, съдът признава, че пътната агенция и общината са виновни, поради което ги осъжда да ми платят 1000 лв. за неимуществени вреди плюс още 305 лв. за имуществени от поправката на колата, за които съм приложил фактури. Истината е, че поправката струваше повече, но няма да издребнявам. Какво се оказва, обаче? Тъй като искът е за 5000 лв., съдът осъжда и мене да заплатя на виновната страна хонорар, съразмерен с отхвърлената част от 4000 лв. Може да звучи абсурдно, но така е според закона.

  Тъй като според съда съм предложил висока цена за реално застрашения си живот и предизвикания от това силен стрес и душевен смут, следва да бъда санкциониран за… какво? Явно за самомнителност. По каква методика съдът преценява стойността на моя живот, не ми е ясно. Така ме е оценил, явно толкова струвам. Няма да споря. Ако ме беше оценил на сто лева, пак щях да се съглася. Нямам много високо мнение за себе си. Но другата част от решението според мене е налудничава. По време на делото юристконсултката на общината каза няколко чисти глупости. Каза, че не съм представил документ за валидна застраховка „Гражданска отговорност”, документ за годишен технически преглед, както и винетен стикер, поради което искът трябвало да се отхвърли. Оставаше да добави, че съм карал и без шапка. Разбира се, че имах и можех да представя всеки от тези документи, ако с тях трябваше до се доказва нещо, относимо към делото и ако някой ги беше поискал. С винетния стикер щеше да е малко по-сложно, защото беше останал върху счупеното ми от тополата предно стъкло, но в жабката имах квитанция. Тези работи ми ги провериха катаджиите, преди да съставят протокола и това юристката на общината можеше да го знае, но не би. Юристконсултът на пътната агенция твърдеше, че съм карал с несъобразена скорост. Искаше ми се да го питам каква според него е съобразената скорост, когато върху главата ти пада топола, но се въздържах. Както и да е. Оказа се, че за няколко съвършено несъстоятелни неща, казани в съдебната зала, съдът присъжда на признатите за виновни ответници възнаграждение. Така институциите, които съдът е посочил като виновни за произшествието и предизвикания съдебен процес, с решение на същия съд черпят облаги от виновното си поведение, при това за сметка на онзи, когото с виновното си поведение са ощетили. Ако не ставаше дума за съдебно решение, бих нарекъл това перверзия.

  От съдебното решение, а то се опира на действащото законодателство, се разбира, че ако бях поискал по-високо обезщетение, рискувах да се озова в положение да дължа пари на държавата за вреди, които тя сама чрез собствения си съд признава, че ми е причинила. Няколко пъти четох решението и после се почувствах като учителя по география от „Златния телец” на Илф и Петров, който полудял, след като не успял да намери Беринговия проток на една новоотпечатана карта.

  През декември 2013 г. получих присъденото ми обезщетение. През януари получих покана от Пътната агенция да им платя юристконсултското възнаграждение плюс разноските по делото, което направих в едноседмичен срок. Мислех, че всичко е приключено, но явно не е било. През април ЧСИ Бизов, както вече стана дума, изтегли от сметките ми и парите за общината плюс 168 лв за ТТРЗЧСИ и още 72 лв по т. 26. Като направих сметка какво съм получил и какво съм платил за четири години около това дело, излиза че съм загубил само някакви си 300-400 лева, но от друга страна съм излязъл морален победител, защото все пак съм успял да осъдя общината и пътната агенция за опасното им и застрашило живота ми тяхно поведение. Освен това съм останал жив, което след сблъсъка, първо с тополата, а след това и с описаната специфична менталност на българските общински, пътни, законодателни и съдебни власти не е малко постижение.

  През април и май имах пристъпи на гадене с повръщане. Докторът ми каза, че сигурно е някакъв вирус, но според мене беше от срещата с българската държавност.

  Смятам, че това дело е изящен пример за несправедлив процес и съвсем сериозно смятам да отнеса случая до Европейския съд по правата на човека. Вярвам, че там ще се произнесат справедливо, след като видят как българското правосъдие четири години мъти едно банално битово дело и най-сетне поднася като решение запъртък.

  Впрочем, както разбрах по-късно, това няма да е първото такова дело срещу българската държава в Страсбург. Идентичен е казусът в делото „Станков срещу България” от 2007 г., по което ЕСПЧ се е произнесъл, че държавата не би трябвало да си прибира обратно под формата на съдебни и други такси присъденото за причинени от самата нея вреди обезщетение, въпреки че законът, който сама си е направила, й дава такава възможност. Решението на съда в Страсбург би трябвало след 2007 г. да е послужило за коригиране на законодателството и съдебните практики, но това, както се убедих от опит, не е станало, вероятно поради причина на същата административна сенилност, поради която и сухите тополи на Ботевградско шосе падат върху преминаващите автомобили, въпреки дългогодишните преписки между Столична община и пътната агенция досежно тяхното належащо отсичане.

  Вярвам, че след като съдът в Стасбург се произнесе, от Столична община и от пътната агенция ще ми върнат парите, които иначе справедливият Софийски районен съд напълно незаслужено им е присъдил за моя сметка, въпреки че ги е признал за виновни. Мисля, че и Бизов ще трябва да върне онези иначе почтено спечелени 168 лв. за ТТРЗЧСИ, както и още 72 лв. по т. 26. За Бизов, честно казано, ми е жал, защото той сигурно няма никаква вина, че изпълнителното дело се е озовало при него. Не изключвам възможността и от банката да ми се извинят за некоректно поведение.

  През последните години се чуват ужасни неща за българското правосъдие. За корупция, подкупи, политически натиск и нелогични назначения, за мащабни афери като „Красьо Черния”, бедните съдии с парцели в Приморско и разни подобни. В моя случай явно не става дума за корупция, защото интересът и сумите са незначителни.

  След пътното ми премеждие от есента на 2009 г потърсих елементарна справедливост и отговорност от държавата за причинените ми вреди и застрашаваща живота на гражданите мърлящина на нейните институции. Държавата, както се разбира от решението на нейния съд, се е опитала да бъде справедлива, разпознала е виновната страна в спора и все пак не е успяла поради причина, която не искам да назовавам, защото сигурно ще прозвучи грубо, а знам, че почитаемият съд не трябва да бъде обиждан, каквото и да си мислим за него в конкретния случай. Аз обаче се питам кое е по-лошо за едно общество – корумпирана или тъпа власт? Казвам го по принцип, без връзка с конкретния случай и конкретния състав на СРС. Може би корупцията все пак е за предпочитане пред тъпотата. Корумпираният човек е предвидим, има цена и с него все пак можеш да се разбереш, макар и с известна погнуса. Тъпият човек е непредвидимо бедствие, той е „непревземаема крепост”, както пише един известен български журналист от миналото.

  През последните години у нас имаше поредица от трагични случаи, причинени от нечия привидно невинна, но злотворна и недосегаема за правосъдието мърлящина.

  Стъпканите деца в дискотека „Индиго”, удавените от наводнението в с. Бисер, както и наскоро загиналите при бедствието във варненския квартал „Аспарухово” –  зад всяко от тези нещастия е стаена административна глупост, която понякога може да разсмива, но може и да убива. И на тази глупост съдът присъжда юристконсултско възнаграждение, защото такъв е законът.

  Има различни видове тъпота. Има автентична тъпота, както и преднамерена. Не знам кой точно от двата вида се стовари върху мене първо като изсъхнала топола, а после като юриспруденция.

  В тази връзка нека вметна, че тополата е много глупаво дърво. Тя расте бързо и прави листна маса, но живее кратко, гние и в някой прекрасен ден при силен или дори слаб вятър, тя рухва. Засаждането на тези дървета в градовете и край пътищата у нас става масова практика през 50-те и 60-те години. Преди това край градските улици и пътищата се садят съвсем различни дървета – липи, кестени, платани, орехи и др. Латинското име на тополата е Populus, което значи също народ и кой знае дали това не е било допълнителна причина за нейната популярност. Дървесината й не става нито за огрев, нито за мебели. Сигурни ползи от нея извличат единствено фармацевтичните компании заради белите пухчета, които всяка пролет се превръщат в кошмар за хората с алергии. Глупостта все някога се плаща, макар и не винаги от онзи, който я е направил. Отделният човек понякога може да бъде безнаказано тъп, но за едно цяло общество това е трудно и дори невъзможно.

  Ако съдът в Страсбург се произнесе в моя полза, смятам присъденото ми обезщетение да инвестирам в обществена полза. Върти ми се в главата идея за един публичен електронен регистър на мърлячите в българската администрация. За сертифицирани мърльовци.

• Как да дефинираме промяната?

  За депеевизацията, или как да дефинираме промяната и да можем да гласуваме за нея

  .

  Христо Иванов, в. „Дневник“
  

  

  И тъй най-сетне изборите са на хоризонта!

  Парламентът e в кома, Орешарски готви оставка, Станишев напуска, „Южен поток“ аха да бъде поставен под контрол, Цветан Василев и Пеевски се хванаха за гушите и всемогъщата КТБ е в руини, медиите бухалки са в гърчове, Борисов някак не успява да влезе в ролята на спасител…

  При всички тези обрати обаче това, което липсва, е перспективата за реална промяна. Все по-ясно е, че никой от големите играчи не си поставя подобна цел. Всичко се свежда до борбата на онези, които искат да минат в по-добра позиция, с онези, които опитват да оцелеят, но единствено и само в рамките на настоящия модел. Парламентът се разпуска не защото това беше поискано от гражданите, а защото в задкулисието се договориха нещо и трябва да го валидират през урните. Очевидно е, че изборите не са стъпка към промяна, а мероприятие по укрепване на статуквото и ще бъдат проведени при условията на правилото, че при промяна на местата на събираемите на политическото уравнение крайният резултат остава неизменен.

  Не толкова очевиден е един друг проблем:
  
  желанието на обществото за промяна е лишено от конкретно съдържание

  Без ясното дефиниране на целите на реформите и без осигуряването на осъзната подкрепа от достатъчно широк кръг граждани за тях, цялото говорене за промяна на статуквото остава просто емоционална хипервентилация. Големият ни проблем е не, че бенефициентите от статуквото не искат да го променят, а че обществото се намира в идеен вакуум, който го прави безсилно.

  Това е причината днес идеите за промяна да се изчерпват с циклене в порочни кръгове в рамките на същото това статукво: „всички срещу комунягите“ , „никой с ДПС“, „всички десни – в един кюп“,“да спрем Борисов на всяка цена“, „дясно управление без Цветанов“, „Нова левицо, излез от килера!“, „голяма коалиция като в Германия и ЕП“ и многократно доказания нонсенс „дайте нови лица!“.

  Периодично се призовава за приемане на нова конституция. Разбира се, отделни промени в конституцията са необходими, но изработването на изцяло нов основен закон е нещо съвсем различно. Без конкретна обосновка защо се налага това подобни призиви са просто спекулация с форма без съдържание. Тази риторика се практикува от добронамерени политици, търсещи завладяващ политически образ, който кратко да опише идеята за управленска трансформация и да им спести сериозния труд, необходим за привличането на подкрепа за реално необходимите, но скучновати технократски мерки. Но истинска изгода от това опаковане на промяната имат онези, които знаят, че влизането в мащабния реалити формат „народът пише конституция“ е нещо абсолютно различно от необходимите мерки и ще е равнозначно на политически и институционален рестарт, след който естаблишментът почва „на чисто“, а гражданите „от нулата“  точно както в 1989-91 г.

  Напоследък се появи нова мутация на идеята за смяна на конституционния строй – въвеждане на президентска република. Поредните магьосници от О.З. се готвят да повторят успеха на сюжетите „завръщането на наследника от Мадрид“ и „здравата ръка на главния секретар“ във вариант „шаячната правда приема политическа плът във вид на цар-президент Ивайло“ и отново да забаламосат населението с нова доза лична харизма и надпартийност, зад чиято димна завеса толкова удобно се правят корупционни сделки и коалиции.

  Разбира се, най-сигурната застраховка срещу кристализация на реална идея и воля за реформа е кавалкадата от ГМО-медии и „нови“ политически проекти.
  
  Тяхната роля е да довеждат всяка идея за промяна до тотален абсурд 

  да изпускат парата на недоволството в свирката на кресливите си изцепки и просто да запълнят общественото пространство с отблъскващи профанации, от които не остава нито място, нито желание за съдържателен дебат. Край тъч-линията, както винаги, загряват поредните нови националисти, свежите „проекти“ на шоумени и спортисти, тихо се трупа ресурс в създаването на „евразийска“ политическа ниша…

  Класическата ленинова дефиниция „управляващите не могат по новому, а управляваните не искат по старому“ е превърната в парадоксална рецепта за стабилност на статуквото във вариант „онези, които не желаят по старому, не могат да формулират как да стане по новому, а онези, които желаят да карат по старому, постоянно произвеждат фалшиви предложения за по новому“. Всъщност, може да се каже, че т. нар. преход е една перманентна пред-революционна ситуация, при която от идейния вакуум и постоянно нагнетяващото се усещане за фрустрация с помощта на медийни и политически ГМО-та
  
  се произвеждат и поддържат декорите, зад които олигархията поминува комфортно вече 25 години 

  В политиката има просто правило: не можеш да гласуваш за нещо, което не можеш да опишеш, и не можеш да очакваш управляващите да свършат нещо, което не си готов да отстояваш лично и ежедневно. Разбира се, хората постоянно опитват да направят точно това и постоянно биват мамени. Трябва да си дадем сметка, че ако изобщо искаме някаква промяна на това статукво, трябва да се фокусираме върху изработването на конкретна програма за реформи, осигуряването на достатъчно широка обществена подкрепа за нея и налагането й като политически дневен ред. Ние, гражданите, просто защото няма кой друг. Само въоръжени с такава ясна програма ние ще можем да разпознаем подходящите си политически представители, ще можем да ги контролираме и да им даваме ефективна подкрепа, за да се справят.

  Вълните на гражданско пробуждане от последните няколко години отвориха достатъчно големи пукнатини в статуквото, които позволяват да започнем да се ориентираме добре в направата му. Но и играчите на статуквото разбират това и енергично подновяват декора, замазват открилите се факти, подменят фигурантите и усвояват все нови и нови техники на манипулация и пропаганда.

  Шанс за поставяне и на ясна диагноза и обединение около програма за реформи има, но той ще бъде кратковременен и ако не го уловим сега, е възможно да чакаме цяло поколение за нов.

  Общият знаменател на всички протести, скандали и кризи от последните години е въпросът за управлението на страната: 

  как се идва на власт; как се изработват решенията; и как и от кого се упражнява властта.
  Днес съществува доста широко споделено, макар и не достатъчно артикулирано усещане за необходимостта от сериозна промяна в начина на управление на държавата. Дори да вземем банковата криза от последните дни, в нея по общо мнение се разкрива не проблем на икономическата и финансова база, рефлектиращ в обществено-политическата „надстройка“, а обратно – кризата всъщност беше предизвикана от дългогодишно натрупване на злоупотреби с власт и на обществено недоверие в институциите. Макар и банковата система да беше овладяна, причините за кризата продължават да съществуват и могат във всеки един момент да избият в един или друг сектор.

  В този смисъл, бихме могли да кажем, че

  България е в криза на управленския модел, която се изразява във все по-явна заплаха от верижен институционален срив
  
  Следва, че необходимата програма от реформи трябва да е фокусирана върху политическата система, основните институти на демокрацията, институционалния и правов ред на страната. Тя е условие за възможност на всички останали необходими реформи на отделни икономически и социални сектори.

  На първо приближение най-ефективният начин да наречем необходимата промяна в начина на управление на България е „процес по депеевизация“ (като ползваме името, с което г-н Пеевски е известен сред някои избиратели и освен благозвучие постигнем необходимото отграничаване между конкретното лице и обобщения политически феномен). Независимо от конкретиката на неговото издигане и силите, които може реално да стоят зад него (Доган, ДС, „руснаците“…), почти всичко, което знаем за механизмите на днешния олигархичен модел, се пречупва в публичния образ на г-н Пеевски.

  Последните събития показаха и друго:

  падат правителства, парламенти си отиват, лидери на основни политически сили слизат от сцената, но г-н Пеевски остава
  
  Той се оказа по-важен дори от считания доскоро за негов ментор г-н Цветан Василев и неговата КТБ. Нещо повече – повечето ни политици очевидно се боят дори да споменават неговото име и изправянето им пред необходимостта да отговорят на простия въпрос дали възприемат депеевизацията като основен политически императив и в какво конкретно предлагат да се изрази тя – е прост лакмус за реалното отношение към днешното статукво.

  Диагнозата „пеевизация“ обобщава няколко широко разпространени патологични феномена:

  – Поставянето в зависимост на държавни институции (прокуратура, съдебна система, независими регулатори) и поддържането им в режим на дистанционно ръчно управление – изключване в полза нашите и задействане като бухалка срещу който трябва;

  – Обсебването на политическата система (партии, парламент, кабинет) чрез непрозрачност, злоупотреби с партийното финансиране, скрит лобизъм, порочни назначения, търговия с влияние, механизми за контролиран вот;

  – Практическото експроприиране на законодателния процес (чрез неспазване на гаранциите за прозрачност и обществено участие) и поддържането на система от празнини и вратички в законодателството, която заедно с обезсилените институции оформя задкулисния хабитат на олигархията;

  – Подчиняването на частни интереси на държавната политика в цели икономически сектори (напр. енергийния или банковия), вкл. работата на съответните „независими“ регулатори, управлението на дружествата с държавно участие и на процедури като възлагане на обществени поръчки или решенията къде да се влагат средствата на държавните дружества до степен на директна заплаха за националната сигурност;

  – Корумпиране на службите за сигурност чрез поддържането им в зависимост от политическо влияние и различни вътрешни групировки и околни мрежи;

  – Задушаване на свободата на медиите чрез система от изкривявания на конкуренцията (на ниво разпространение, достъп до публично финансиране, ценообразуване), непрозрачна собственост, корупционни модели на непазарно финансиране, практическо унищожаване на гаранциите за независимост на отделния журналист (граничещи с ликвидиране на професията като такава).

  На база на тези диагнози може да се формулира и списък от минималните задачи на промяната на това статукво:

  – Политическата система: изсветляване на финансовите потоци, свързани с политическа дейност; демократизация на вътрешнопартийния живот и гарантиране на ясната отговорност за решенията; регулация на лобизма; модерен законодателен процес; продължаване на реформите на изборните правила.

  – Независими контролни органи и регулатори:засилване на правомощията им; въвеждане на единен минимален стандарт за прозрачност и обществен контрол при избора на членове на ръководствата им (т.нар. борд по назначенията), така че да се гарантира провеждането на проверка за корупционни и други обвързаности и да се установява наличието на компетентност и лидерски качества на кандидатите.

  – Администрация: последователно изграждане на реално независима, професионална, стабилна и мотивирана да брани обществения интерес държавна администрация; позитивен подбор чрез реални атестации; проверки за наличието на конфликт на интереси и корупционни фактори.

  – Служби за сигурност: преосноваване и очистване на българската разузнавателна общност чрез превръщане на предоставянето на достъп до класифицирана информация и атестациите в реален инструмент за позитивна селекция и въвеждане на реални периодични проверки за корупция и лоялност; изчистване на профила и структурата на различните служби от сектора и поставянето им под реален обществен контрол.

  – Съдебна система: довършване на реформата на съда с фокус върху гарантирането на независимостта му от политическо, административно и икономическо влияние; започване на реформа на прокуратурата, така че да имаме обществен контрол върху работата на главния прокурор и реална професионална независимост и отговорност на отделните прокурори (вместо пълна безотговорност на главния прокурор и поставяне на редовите прокурори в положение на членове на тоталитарна секта); преструктуриране на Висшия съдебен съвет (разделяне на съдии от прокурори и др).

  – Медии: прозрачност на собствеността и публичното финансиране; гарантирана свободна конкуренция при разпространението и продажните цени; гаранции за професионалната независимост на отделния журналист.

  – Хоризонтални: пакет от приложими за всички области антикорупционни мерки и мерки за радикално повишаване на прозрачността на управлението.

  Тези примерни формулировки трябва да се уточняват, допълват и конкретизират. Важното е да разберем, че ако искаме на изборите да можем да гласуваме за реална промяна, ние – граждани, журналисти, активисти  – трябва да принудим политическите сили да проведат кампаниите си на този терен: да формулират своите програми за депеевизация и да ни убедят, че точно те са в състояние да ги проведат.

  При това

  никога не бива да забравяме, че пеевизацията освен метафора е и само последица

  Ако оставим столичните драми и се вгледаме в трагедията в „Аспарухово“, ще видим не само че във Варна имената на олигархията са други, но и че изключването на правовия и институционален ред започва на ниво спонтанни битови коалиции за прескачане на държавата. Критични маси от нас ежедневно избират да не прилагат правилата и да не изискват тяхното спазване от околните. Това именно създава средата, в която институциите с незабележима лекота спират да обслужват обществения интерес и се пълнят с хора, които променят предназначението им в частни корупционни предприятия, спогаждат се със съответните по-силни корупционни играчи нагоре по властовата хранителна верига и така от дерето в „Аспарухово“ до Конституционния съд се суспендира публичният ред и държавата се мафиотизира.

  Пеевизацията – или ТИМархията – възникват в така създадените празнини в държавния ред. Естествено – веднъж закрепили се, те правят всичко, за да ги разширят и да не позволяват процеси на възстановяване на законността. Все пак отбелязването на кое е първопричина и кое – следствие  има значение, ако искаме да сменим не само емблемите на патологията, но и да я изкореним трайно. Защото, ако просто разрушим хабитата на това поколение от българската олигархия, но оставим институционалния вакуум, не след дълго в него ще изникнат нови корупционни мрежи – вероятно по-приспособени и умели.

  От тази гледна точка
  
  еднократни мерки или един управленски мандат няма да бъдат достатъчни

  Дори от изброеното по-горе е ясно, че е нужна дълбока социална оран. Например каквито и промени в регулацията на собствеността и икономическата дейност на медиите да направим, ако журналистическото съсловие не се пробуди за реална саморегулация, съвсем скоро ще се окажем в изходна позиция. По същия начин – съдебна реформа, която се изчерпи с някакви формални структурни промени, но не е придружена със сериозна промяна в моралния климат в съдийската и прокурорската съсловни общности, ще бъде най-много моментен успех.

  Всъщност става дума за това, което на английски се нарича nation-building -строеж на държава. Процес на планомерно изграждане на държавните институции и поставянето им в среда на постоянна гражданска активност. Подобно усилие изисква критична маса от граждани, обединени около една дългосрочна и достатъчно подробна визия за това как конкретно си представят българския модел на нормалната модерна държавност. Изисква и осъзната инвестиция в процес на дългосрочна трансформация на всички нива.

  Така че големият въпрос на промяната е,

  не просто как да реформираме управлението днес, а как да започнем да градим работеща държава 

  Има ли сред нас достатъчно граждани, готови да започнат този разговор и да намерят формата, в която да станат гръбнак на един дългосрочен обществен консенсус за последователен nation-building.

  Но при всички положения депеевизацията би била едно добро начало!

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  *Христо Иванов е юрист, програмен ръководител на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

   

• В София Лавров поиска „Южен поток“ да бъде изключен от европравилата

  Протест и контрапротест посрещнаха Лавров в София

  

  Руският външен министър Сергей Лавров поиска дерогация от Третия европейски енергиен пакет за газопровода „Южен поток“, както и подновяване на преговорите по проекта с Европейската комисия.

  „ЕК вече е правила дерогация от Третия енергиен пакет за редица други газопроводи. Считаме, че подходът на ЕК ще бъде разумен“, каза Лавров след срещата с българския външен министър Кристиян Вигенин.

  Той даде пример с Трансадриатическия газопровод (ТАП), който е бил изключен от обхавата на европейските правила.

  „Подчертахме необходимостта от строителството на „Южен поток“ в установените срокове и потвърдихме готовността да продължим конструктивния диалог с всички заинтересовани страни – както със страните, които участват в проекта „Южен поток“, така и с Европейската комиси“, каза още Лавров.

  Запитан обаче на какви отстъпки е готова Русия в преговорите с ЕС за „Южен поток“, ръководителят на руската дипломация отговори, че не би искал в съзнанието на партньорите решаването на всеки проблем да започва с това какви отстъпки ще направи Москва.

  В отговор на тази позната руска позиция Вигенин повтори позицията на своето правителство, че „Южен поток“ е в интерес и на България, и на ЕС и страната подкрепя изграждането му, но в съответствие с европейските норми.

  Преди месец премиерът Пламен Орешарски заяви, че България спира работата по проекта, докато не бъдат изчистени проблемите с Европейската комисия, която започна наказателна процедура срещу страната заради това, че с изграждането на „Южен поток“ на своя територия заобикаля европейските правила, включително по избор на изпълнител. Така съдбата на проекта зависи от разговорите между Москва и Европейската комисия, която е срещу строежа на „Южен поток“, тъй като той прави Европа още по-зависима енергийно от Русия, а след обтягането на отношенията между Русия и Запада заради Украйна стратегията е да се търсят алтернативи на руския газ.

  Ситуацията се усложни допълнително и след като Украйна предприе конкретни стъпки за прехвърляне на 49% от газопроводите си на европейски компании, а целта на Русия е чрез „Южен поток“ да заобиколи Украйна и да доставя газ директно на Европа.

  Ако съществува добра воля, всеки проблем може да бъде решен, каза Лавров на брифинга във Външно министерство. Оспорвайки тезата на Брюксел, че готвените от управляващите законови промени в полза на „Южен поток“, Лавров каза, че според българското законодателство морският сектор е екстериториален за ЕС.

  В отговор на въпрос Лавров отбеляза замразяването на съвместните проекти за АЕЦ „Белене“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“, но отбеляза, че все още „стоят на масата“.

  Той коментира, че общите проекти трябва да се решават на базата на взаимна изгода, а не с политически съображения.

  Сергей Лавров имаше среща и с премиера Пламен Орешарски, който е уверил, че проектът е много важен за България, и се опитал да го зарази със своя оптимизъм, че ЕК ще приеме аргументите на българското правителство, защото те били „достатъчно добри“.

  Това става ясно от съобщението на правителствената пресслужба за срещата между Орешарски и Лавров в София, част от посещението на руския външен министър, включващо и срещи с българския му колега Кристиан Вигенин, председателя на парламента Михаил Миков и президента Росен Плевнелиев.

  Лавров започна програмата си в София, посрещнат от демонстранти на „Протестна мрежа“ и украински граждани, пребиваващи у нас. Българските протестиращи носеха европейското знаме и държаха лозунги против политиката на Кремъл в областта на човешките права, енергетиката, сигурността. Украинците развяваха националния си флаг и плакат на руски език „Лавров, долу ръцете от Украйна“. Те скандираха „Путин – убиец“.

  На ларгото пред МС се събраха и представители на „Атака“, подкрепящи политиката на Кремъл. Те разпънаха транспарант „Братска победа” и носеха листове с разпечатан текст: „Атака е за Южен поток“, „Който е против „Южен поток“ е за шистов газ“, „Кой спря „Южен поток? Кой продаде България?“.

  Посещението на Лавров минава при засилени мерки за сигурност, като центърът на София е блокиран в различни локации според движението на кортежа на руския външен министър.
  Формалният повод за него е отбелязването на 135-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

  Това е първата визита от двустранен характер на руски външен министър у нас от близо 17 години насам. Тя става на фона на обтегнатите отношения между Запада и Русия заради кризата в Украйна. България осъди руското анексиране на Крим, присъедини се към европейските целенасочени санкции срещу десетки високопоставени руски представители, но същевременно правителството остава твърд привърженик на газопровода „Южен поток“, който според Брюксел не отговаря за европейското енергийно законодателство.

  Сергей Лавров, който е една от най-влиятелните фигури в съвременната международна политика, за последно беше в София преди 6 години, заедно с делегацията на руския президент Владимир Путин за подписването на споразуменията за проектите „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и „Бургас-Александруполис“.

  Министър-председателят Пламен Орешарски подчертал пред Лавров, че един от най-важните
  проекти на наша територия е „Южен поток“. „Нееднократно сме заявявали силната си заинтересованост от осъществяването му. От самото начало на работа на това правителство започнахме да полагаме усилия за наваксване на изоставанията и постигнахме значителен напредък“, е казал премиерът.

  Той е отбелязал, че спирането на проекта е заради започнатата процедура от Европейската комисия срещу България. „Страната ни е представила коментари по повдигнатите от Комисията въпроси. Смятам, че разполагаме с достатъчно добри аргументи и оставам оптимист, че те ще бъдат приети“, казал министър-председателят и повторил, че проектът е много важен за България и правителството ще положи всички усилия за реализацията му, но в рамките на европейското законодателство.

  Орешарски е приветствал руските инвестиции у нас, нарастващия брой руски туристи и граждани, купуващи недвижима собственост в България, но е подчертал, че във взаимната
  търговия се наблюдават отрицателни тенденции по отношение на всички стоки, с изключение на енергоносителите. Той отбелязал, че е коментирал темата при срещата си в Сочи с премиера Дмитрий Медведев, с когото са постигнали договореност за провеждането на междуправителствена комисия за разрешаване на отворените въпроси.

  Министър Лавров е посочил различни проблеми на двустранните търговско-икономическите отношения, стоящи на дневен ред. В коментар на тях Пламен Орешарски отбелязал: „Фактът, че част от тези въпроси дискутираме още от 90-те години, показва, че трябва да ускорим работата по тях, да насърчим участниците в преговорите да бъдат по-оперативни“ и е изразил надежда за провеждане на заседание на междуправителствената комисия до края на годината.

  По отношение на конфликта в Украйна министър-председателят посочил, че от самото му начало България се е обявила за запазване на териториалната цялост на страната, като в същото време е отправила препоръки към украинските власти за повече интегритетни действия и е осъдила закона за ползването на езиците. „България ще подкрепи всякакви дипломатически усилия за решаването на кризата в Украйна. Колкото по-бързо стане това,
  толкова по-добре ще бъде за всички“, посочил премиерът Орешарски.

  В обобщение на изразените в разговора мнения Сергей Лавров казал, че Москва не дели правителствата и държавите на про- и антируски настроени. „Искаме да работим прагматично“, добавил руският външен министър.

  „Това морално провалило се правителство няма право да взима решения от името на народа си. Да спрем енергийната зависимост от Русия. Да спрем намесата на Русия във вътрешните работи на България. Да покажем на Путин и неговата марионетка Лавров, че са нежелани и, че пътят на страната ни е неразривно свързан с Европа“, гласи разпространеният във Фейсбук призив за днешните протести.

  Това българско правителство няма потенциала да води нито национална политика, нито политика в интерес на друга държава, коментира в понеделник пред БНР политологът Огнян Минчев. Правителството се гърчи в мъртвата хватка от необходимостта да обслужва тези, в името на чиито интереси беше сформирано миналата година, а именно руските интереси в направление „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, а от друга страна, все пак българското правителство не може да не се съобразява, че България е член на ЕС и европейското законодателство не може да бъде заобикаляно без последствия, каза Минчев.

  „Българското правителство ще обяснява на безмилостния Лавров, че Русия ще трябва да постигне своето споразумение с Брюксел, за да може България да осъществи ангажимента си към Русия, свързан с „Южен поток“. Ако България си позволи директно да пренебрегне европейското законодателство, това ще доведе до много сериозни последствия, включително и големи глоби“, допълни Огнян Минчев.

  Според него посещението на Лавров може да окаже въздействие и върху начина, по който това правителство ще подаде оставка и дали изобщо ще подаде оставка: „Ако в Москва е взето решение да се отложи оставката, докато се разчистят облаците над „Южен поток“, не изключвам това правителство да направи завой и да каже, че няма да подаде оставка… На този етап в българските политически консултации няма ангажимент за оставка“.

  Българското правителство си позволява лукса да ни постави в центъра на един геополитически спор между страни, много по-мощни от нас, което е категорично несъобразяване с българския национален интерес, подчерта политологът.

  Източник:  Mediapool.bg

  Снимки:  BGNES

  Чуйте и репортажите на Никола Миладинов (БНР) за посещението.

  Запис 1.

  
  .
  Запис 2.

  
  .

  

  

• Британските консерватори готвят нов имиграционен удар по българи и румънци

  

  Високопоставени консерватори са изготвили планове за намаляване на имиграцията от по-бедните държави като част от предоговоряне на британските отношения с ЕС, пише Daily Mail.

  Ограниченията за намаляване на имигрантите ще се отнасят предимно за страни, където заплатите и социалните облаги са по-ниски от Великобритания. Рестрикциите ще се отнасят за Румъния, България и други държави, които в бъдеще ще се присъединят към ЕС.

  Смята се, че рестрикциите, които са в разрез с основополагащия принцип на ЕС за свободното движение, са спечелили известна подкрепа в британското правителство.

  Високопоставените тори искат имиграционната реформа да бъде основата в усилията на Лондон да предоговори отношенията си с Брюксел.

  Съгласно предложенията „Европа ще бъде разделена на две части“, като в първата ще бъдат Великобритания и страните от еврозоната, обвързали се с по-близка интеграция.

  Връзките със страните извън това ядро ще се фокусират върху търговията, бизнес регулациите, законите за човешките права и правото на гражданите им да получават помощи ще бъдат ограничени радикално.

  Някои консерватори искат премиерът Камерън да приеме по-твърда позиция по отношение на имиграцията, за да спре заплахата от Партията на независимостта на Великобритания преди парламентарните избори през 2015 година.

  Камерън преди говори за предложения за спиране на имиграцията от държави, които в бъдеще ще се присъединят към ЕС – такива като Турция и Албания, докато техните икономики не се изравнят с британската.

  Но депутати от Консервативната партия искат идеята да се разшири и да включва страни, които вече са членки на ЕС. Хората от тези страни ще се пускат във Великобритания, но техният брой ще бъде ограничен.

  Източник:  в. „Сега“

• Изтриха фейсбук профила на гражданския активист Антоанета Цонева

  Зложелатели са докладвали като враждебен профила на Антоанета Цонева във фейсбук и той е бил изтрит, съобщиха представители на „Протестна мрежа“. 

  .

  Засега не е ясно кои са авторите на атаката, нито дали профилът може да бъде възстановен пишат в Оffnews.bg.

  Цонева е председател на Института за развитие на публичната среда, член на „Протестна мрежа“ и един от изявените активисти от антиправителствените демонстрации след обявяването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Tя е експерт в сферите на изборното законодателство и развитие на гражданското общество.

  Тя е най-ярката и непримирима представителка на „Протестна мрежа“ и на младите хора в българската политика. Еврочикаго не веднъж й е давал думата, за да бъде чута и зад граница, тъй като тя е вероятно и най-ревностният защитник в България на изборните права на емиграцията ни.

  Антоанета Цонева разказа, че не е имала предупреждение от администраторите на социалната мрежа за проблем с профила. Вече е изпълнила процедурата за верифициране и възстановяването му, но междувременно е създала нов с името Антоанета Димитрова.

   

• Роналд Ът: Нямаше секретна част към проекта ни с Ричард Ран

  Вече съм официално пенсиониран и го играя селски благородник, казва съавторът на “Плана Ран-Ът” пред  в.“Български хоризонти” (Торонто)

  „Преди близо 25 г. много хора в България с ентусиазъм тръгнаха да я променят. Очакванията и надеждите бяха големи, успехът трябваше да дойде едва ли не веднага. Само някои политици и повече икономисти предусещаха предстоящи трудности, но дори и те не предполагаха, че преходът ще бъде толкова мъчителен и дълъг. Едно от първите значими и затова запомнящи се усилия за качествени преобразувания беше така нареченият “План Ран-Ът”, по имената на американските икономисти д-р Ричард Ран и д-р Роналд Ът. Техният “Проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика”, представен през октомври 1990 г., и сега предизвиква противоречиви отзиви. Някои твърдят, че предварително бил обречен на провал, други го определят дори като план за ликвидирането на България.“  Това пише във в.“Български хоризонти”   неговият създател  и главен редактор Максим Божилов  и продължава – „В журналистическата си практика тогава отблизо следях и лично се запознах с ръководителите на проекта, с някои от тях поддържам връзка и сега. Неотдавна Ричард Ран, Роналд Ът и Марк Блумфийлд бяха в България, за да се срещнат отново с българските участници в проекта, да обсъдят могло ли е той да бъде реализиран и какво всъщност е направено. Ето какво сподели д-р Роналд Ът след визитата в София.“

  

  – Роналд, в края на април вие с д-р Ричард Ран посетихте България. Как ви се видя страната почти четвърт век след първата визита?

  – Беше интересно посещение, прекарахме там една седмица. Накрая се събрахме на вечеря с няколко авторитетни бизнесмени и ние с Ричард просто слушахме събеседниците ни. Всеки от тях беше на мнението, че влиянието на Русия, независимо дали е от правителството или от частния сектор, е нарастнало осезаемо. Това е нещо, което трябва да се вземе под внимание. А иначе посещението беше, така да се каже, малко странно. Повечето от медиите ни третираха с внимание и уважение. Но имаше и такива, които искаха да омаловажат нашите усилия. Поне шест пъти сега ни попитаха дали не работим за ЦРУ.

  – Спомняте ли си вие как точно стана контакта ви с България?

  – О, много просто. Мисля, че много от медиите го бяха отразили коректно. Когато Андрей Луканов отчел, че някой от промените вече са направени и управляващите се нуждаят от известна западна помощ, той се обърнал за съдействие към няколко души. Един от тези хора е бил Генчо Димов, който работел в сферата на промишлеността и търговията. Димов споменал, че познава българска бизнесдама, чийто приятел работи във Вашингтон и прави икономическа политика там. Въпросният икономист е Ричард Ран, а приятелката му, която по-късно стана и негова съпруга, беше в компания, която продаваше продукти в Унгария, България и други страни. Така е станала връзката с Ран. Въпросът е бил дали той ще се съгласи и дали ще е заинтересован да прави нещо. Ран се съгласил. По това време аз работех за него в Tърговската камара на САЩ. Така двамата отидохме в България. Набрахме всичките средства за проекта изцяло от частния сектор – някои от български компании, други от американски. През целия период по изготвяне на доклада ние посетихме България 16-17 пъти. От страна на американското правителство не е имало никакво вмешателство, те нито са ни оказвали финансова подкрепа, нито са ни казвали какво да правим. През цялото това време тогава никой не ме е питал дали работя за ЦРУ. Ние бяхме приети заради нашата работа, такива, каквито сме. Това е историята за произхода на доклада.

  – Тези, които не харесваха Луканов, се опитваха да изкарат, че докладът ви е рожба на ЦРУ, че самият Луканов е бил троен агент – руски, български и американски, и че никога не е мислел за доброто на България. Според враговете му именно по тази причина той е привлякъл вас. Обвиняват го, че е опортюнист и е преследвал финансови и властови цели. Също бих ви попитал помните ли проф. Иван Ангелов?

  – Професор Ангелов беше на едно от събитията, които организирахме, и даже беше говорител. Ние обяснихме на всички как сме привлечени.

  – Вярвам, че негативното мнение към вас се породи от факта, че проектът не беше реализиран на етапите и по начина, по който бяха предложени и така не се получи и очакваният резултат.

  – Да, ние се опитвахме да обясним, че промените трябва да бъдат въвеждани на етапи и последователно. 7 г. след публикуването на доклада ни валутният борд и приватизационната програма не бяха факт. За какво тогава обвиняват нас? След България ние отидохме в Естония и вижте какво се случи там. Що се отнася до това, че Луканов е бил троен агент, не си спомням да се е говорило такова нещо, когато ние бяхме там.

  – Какво е вашето впечатление и усещане за България 25 г. по-късно?

  – Трудно е да дадеш правилна преценка. Аз не говоря езика и съм се срещал само с ограничен кръг от хора, така че не мога да кажа. Бях там само 5 дни и и би било незряло да правя заключения. Ходихме на някои места, на които сме били преди, и те изглеждат много по-добре. Видях нов тип пешеходци, нови ресторанти, нови хотели. Различно е. Казаха ни, че много млади и енергични хора са напуснали страната.

  – Питал ли ви е някой през годините защо се захванахте с този проект?

  – За мен това беше предизвикателство. Беше пределно ясно, че целият разпадащ се комунизъм е епично историческо събитие. Цялата система колабира. Хората започнаха да се ориентират към западната демокрация и пазарната икономика и това беше епохално събитие, което човек може да преживее веднъж в живота си. И бидейки хора, които обичат предизвикателствата, ние с Ричард бяхме привлечени.

  – Според някои причина е била и идеята за лично облагодетелстване?

  – Не, за нас това беше просто безпрецедентно историческо събитие. Имаше много страни, които са били години под социалистическата система и вече искаха да започнат по-щастлив живот. В по-голямата си част България, Румъния, Унгария изглеждаха доволни от промените. В тези страни все още успяват да пробиват комунистически партии, които се състезават на демократични избори, но аз не съм съвсем сигурен на каква подкрепа се радват те.

  – Бившата БКП все още привлича сериозен брой хора, а сред тях млади и интелигентни, които не виждат алтернатива.

  – Усещането, което аз имам е, че сините (СДС – бел.ред.) така и никога не станаха достатъчно организирани и конкурентни на добре организираните комунисти. Те никога не бяха в състояние да артикулират визия за бъдещето и както обясних в няколко интервюта, те прекараха 10 години повече в битка срещу комунистите, отколкото в усилия да възстановят страната.

  – Хората имат много подозрения към секретна част на доклада и смятат, че тя е била тайна, защото е била срещу народа на България. Имаше ли изобщо такава част?

  – Не. Всичко, което написахме, беше представено и публикувано в България, нямаше никакви, дори вербални, тайни договорки. Ние никога не сме представяли доклада си на американското правителство. Той беше направен напълно независимо от него. Да, американското посолство имаше копие от него, но и всеки журналист в България – също. Би било изключително трудно да има секретна част и никой да не разбере за нея. Нека да добавя и нещо важно – ние нямахме абсолютно никаква намеса и от България. С Луканов и проф. Ангелов се срещахме няколко пъти, споменавали сме за идеите си, но дотам. Дори на проф. Ангелов не сме показвали по-ранно копие, той беше напълно изненадан да види готовия документ. Нито той, нито Луканов са имали някаква редакционна намеса. Ние написахме доклада си за хората от частния сектор.

  – Не мисля, че имате много добри спомени от посещенията си преди четвърт век. Бяхте под напрежение. Кое е хубавото нещо, което бихте си спомнили?

  – Аз харесвам българите – всички са приятелски настроени, внимателни, имахме много страхотни срещи и полезни разговори. Ние все още имаме много добри контакти там. При посещението ни сега получихме голямо медийно внимание, написаха хубави статии за нас, гостувахме в телевизии и радиа. В последния ден от сегашната ни визита организирахме дискусия в “Шератон”. На нея Ричард Ран призова, ако някой твърди, че сме се провалили, да застане срещу нас и да каже къде. Да обясни какво сме направили грешно. Никой не застана срещу нас. Споменаха се ЦРУ и други подобни тези, но нищо конкретно. Всичко, които ние направихме с проекта, беше представено публично и открито.

  – С какво се занимавате вие с Ричард сега?

  – Аз съм пенсиониран официално, така че го играя селски благородник. Пиша малко, работя над няколко нови книги, давам консултации, но основно се наслаждавам на живота. Имам 3 деца и 3 внуци, пръснати из цялата страна, и използвам ваканциите, за да пътувам при тях. Ричард има много успешен бизнес в Русия за трансфер на технологии. Той е свързан с Cato Institute, пише седмичен коментар на икономически теми за вестници. Той е към 70-те, но все още е много енергичен, пътува, пише.

   

• Владение

  Славимир Генчев,  Slovo.bg

  

  .

  Знам, че личният опит е скъп.
  Трупат се грешките неусетно.
  Но едно е
  на собствен гръб,
  а друго – за чужда сметка…

  Кой там умува
  кое не бива,
  какво е криво,
  защо не става?
  Аз пак до дупка
  ще гоня дивото,
  защото то
  има право.

  Тъй или инак,
  няма какво
  да ми говорят по принцип:
  онзи, дето е в мнозинство,
  вече не е
  единствен.

  Всички, които
  са част от стадо,
  дори не чуват,
  че блеят.
  Човек без вътрешна
  интифада
  обречен е да не смее.

  И днес, след толкова изпитания,
  не търся лека страна.
  Знам:
  голямото разстояние
  е само в дълбочина.

  .
  

• NSA събрала данни за огромно количество обикновени интернет потребители

  

  Американската агенция за национална сигурност (National Security Agency /NSA) е събрала данните на огромно количество обикновени потребители в интернет. За това свидетелства анализ на документи, предоставени от Едуард Сноудън за в.„Вашингтон пост“.

  Според изданието девет от десет души в прихванатата база данни не са имали никакво отношение с хора, за които по закон се изисква следене. Разузнавателната агенция обаче ги е взела на прицел, просто за да има кого още да наблюдава.

  Мнозина от тях освен това са американци, въпреки че администрацията във Вашингтон неедократно уверяваше, че не следи хората в Съединените щати.

  Близо половината от файловете с „имена, имейл адреси и други детайли са маркирани от АНС като принадлежащи на граждани на САЩ или на постоянно пребиваващи“, установява печатното издание.

  Проследяването на комуникациите е довело до залавянето на някои заподозрени в тероризъм като Умар Патек, смятан през 2002 г. за извършител на бомбения атентат на остров Бали, припомня „Вашингтон пост“.

  Анализатори обаче окачествяват много други файлове като безполезни, защото съдържат лични обстоятелства като любов, извънбрачни връзки и финансови безпокойства, допълва вестникът.

  Вашингтонското издание казва, че проучването му е обхванало 160 хил. имейла и есемеса и 7900 документа, извлечени от над 11 хил. онлайн акаунта, събирани в периода 2009-2012 г.

  Представители на американските разузнавателни служби отказаха да потвърдят или отрекат автентичността на информацията, предоставена от Сноудън на вестника, отбелязва Ройтерс.

  Източник:  Vesti.bg

• Гроздан Караджов: Войната е за архивите на КТБ

  В КТБ има нещо по-скъпо от парите – това са архивите, заради които ДПС толкова я искат. Документацията й е „политическата кутия на Пандора“ на последните четири правителства, от които ДПС са участвали в три. Тук са мръсните тайни на партиите на статуквото и псевдополитиците от изминалите десетина години. Затова и страхът да се повдигне капакът е голям – казва Гроздан Караджов от Гражданския съвет на Реформаторския блок в разговор с Юлиана Бончева, в. „Сега“.  Избори на 5 октомври е най-удобната дата за ДПС, смята още той.

   

  Гроздан Караджов е завършил „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1990 г. е един от учредителите на Българско сдружение за честни избори. През същата година става програмен директор на фондация „Отворено общество“. През 1997 г. заема длъжността главен секретар на Министерство на транспорта и оглавява Борда на директорите на БТК. През 1998-2003 г. е член на Надзорния съвет на Българска пощенска банка и на Борда на директорите на RILA SOLUTIONS. От 2001 до 2004 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“. Член е на Управителния съвет на Центъра за икономическо развитие, учредител на фондация „Светът на Мария“ и активен дарител. Участва в Гражданския съвет на Реформаторския блок.

   

  – Г-н Караджов, след консултациите при президента е ясно, че изборите за парламент ще са на 5 октомври. Този хоризонт приемлив ли е за Реформаторския блок?

  – Позицията на Реформаторския блок беше и е за оставка на правителството веднага, назначаване на служебен кабинет и избори на 28 септември. Бързото назначаване на служебно правителство щеше да успокои напрегнатата политическа и икономическа ситуация. Определената дата за изборите – 5 октомври, съвпада с втория ден на Байрама. Това е голям мюсюлмански празник, за който в България традиционно се завръщат над 300 хиляди, живеещи в Турция наши сънародници. Подозирам, че изборът на датата не е случаен и че ДПС, които се славят като господари на контролирания вот сред българските турци, ще направят всичко възможно да подобрят изборния си резултат.

  – Какво е вашето обяснение за „жегата“ на банковия фронт? Какво точно се случи и защо?

  – Българските банки са стабилни и това бързо се видя. Проблемът не е в тях, а в нас. Избликът на паника и тегленето на средства от трезорите дойде в резултат на собствените ни страхове, основани на паметта ни за катастрофата през 1996-1997 г. Тези страхове бяха събудени от избухването на една наглед прозаична „локална“ война около една банка между две олигархични групи – на Делян Пеевски и на Цветан Василев. Но бизнес сблъсъкът Пеевски-Василев е само видимата част на айсберга. Невидимата част е политическата. Корпоративна търговска банка е най-известното име на предприятие, символ на срастването на високите етажи в политиката с олигархичните кръгове. Сътрудничеството Пеевски-Василев отдавна се свързва с търговия с влияние, разпределяне на обществени поръчки за свързани с тях фирми, финансиране на банката с държавни средства, кредитиране на свързани лица за приватизация на държавни активи, нерегламентиран натиск върху регулаторите и съда за решения в тяхна полза и др.

  Докато Василев въртеше бизнеса, а Пеевски – политиката, всичко, поне на повърхността, изглеждаше наред. Като че ли политическият проект „България без цензура“ и относителният му успех на евроизборите отключи враждата между ДПС и Цветан Василев. Това е война за придобиване от страна на ДПС на банката и на проекта ББЦ. Засега БНБ спаси банката, но политическата формация на Бареков вече е на командване от сараите.

  – Но на прицел се оказаха и други банки освен КТБ…

  – Ахмед Доган и ДПС се опитаха да осъществят злонамерено превземане на КТБ през Пеевски, но изпуснаха контрол над ситуацията и огънят се разпростря върху други банки. Всичко започна с нескопосания им опит за натиск върху Цветан Василев, като шумно ангажираха полиция и прокуратура за арест на псевдоатентатори срещу Пеевски. Медийната бомба за готвеното му убийство и контролирания теч на информация, че управляващите са евакуирали от трезора стотици милиони левове на големите държавни дружества, предизвикаха масово теглене на влогове от гражданите. Банката се огъна и поиска помощ от БНБ, назначиха й квестори. Точно тук ДПС натисна към фалит на банката – нека си спомним за публичното връчване на обвинение на подуправител на БНБ. Тези действия забавиха реакцията на БНБ с цели шест дни – време, необходимо за проправяне на пътя за купуване на КТБ от руската ВТБ или от Оманския фонд. Централната банка постави КТБ под специален надзор и така временно предотврати овладяването й от ДПС. Това блокира и плановете на политици, които финансираха през КТБ огромните си сделки за закупуване на медии, на разпространителски вериги, на „Булгартабак“ и др., които искат да фалират банката, за да не платят дълговете си.

  Ако квесторите, назначени от БНБ, пристъпят към незабавно преструктуриране на кредитите в изпълнение на всички надзорни изисквания на централната банка, завесата ще падне и ще стане ясно кой тресе държавата и защо се рискува финансовата й стабилност. За нас отговорът е ясен – това е властелинът на обръчите, октоподът с пипала в законодателна, изпълнителна и съдебна (прокурорска власт) – почетният председател.

  – Но защо е толкова важна КТБ и защо сте сигурен, че Доган има интерес?

  – Няколкостотин милиона лева невърнати кредити от корпорацията в сараите на фона на милиардите, с които се облагодетелстваха, не представляват сериозен интерес. В КТБ има нещо по-скъпо от парите – това са архивите, заради които ДПС толкова я искат. Документацията й е „политическата кутия на Пандора“ на последните четири правителства, от които ДПС са участвали в три. Тук са мръсните тайни на партиите на статуквото и псевдополитиците от изминалите десетина години. Затова и страхът да се повдигне капакът е голям.

  Възходът на банката започна с идването на власт на царя и ДПС и продължи при тройната коалиция, при ГЕРБ и при сегашната тройна коалиция. Трусовете около КТБ вдигнаха на крак всички политици, заинтересовани от запечатване на взривоопасната кутия и затваряне на устата на знаещите. Ако капакът й бъде отворен, в страната, а и из цяла Европа, ще се разпълзят злините на политическия ни елит през последните 10 години – кражби, корупция, несправедливости, безправие, грабеж на собствения народ и др. Единственият им изход е да разклатят страната и да отвлекат вниманието ни. Правят го по зловещ начин – като извикват страховете на народа от Виденовата зима. Чрез евтиния политически театър, който ни играят, като вещаят финансова катастрофа, фалити на банки, падане на борда, заеми от МВФ и т.н., се надяват българите да се молят за някакво правителство на „националното спасение“.

  В момента главните играчи се пазарят помежду си как служебното правителство да не извади на показ кредитите на КТБ за фирми и лица, свързани с партиите на статуквото. Заговорят ли архивите на тази зловеща банка, улиците ще се изпълнят с „народна любов“, която ще сполети политиците, довели страната до остра политическа криза.

  – Само „сараите“ ли са виновни за тази остра криза?

  – Всички, които избирателите изпратиха в Народното събрание, са виновни. Първо, свидетели сме на рекордно неодобрение към правителството и парламента – това е институционална криза, породена от ерозията на доверието на гражданите в институциите. Второ, имаме финансова криза, породена от неизпълнението на бюджета и невъзможността да се запълни зейналата в него дупка. Трето, енергийната криза, породена от огромната задлъжнялост на БЕХ и НЕК към подизпълнители.

  Основни виновници са ДПС и БСП, защото не управляват в обществен интерес, а в интерес на олигарсите и обръчите от фирми около себе си. Надеждите им, че европейските избори ще „запечатат“ статуквото и ще им осигурят още време във властта, не се оправдаха. Напротив, провалът на БСП оголи непримиримите корпоративни противоречия на политическите ортаци. ДПС нападнаха първи, като обявиха оставката на кабинета за изненада и на коалиционния си партньор, и на самото правителство. Станишев се оказа в менгеме между натиска на ДПС за предсрочни избори и недоволството в собствената си партия от мизерната роля, която политическият партньор им е отредил. Ахмед Доган пенсионира председателя на БСП Сергей Станишев, като му остави само един път за политическо спасение – служба в европарламента.

  – Според лидера на ГЕРБ положението на България е толкова трагично, че който и да управлява, ще трябва да извика МВФ, за да се крие зад гърба му, когато започнат голямото рязане на разходи и неизбежните непопулярни реформи.

  – Няма спор, че от кризата ще излезем само със смели и бързи реформи. Но ние от Реформаторския блок не смятаме, че трябва да се крием зад нечий гръб. Аз лично съм свидетел и участник в процеса на излизане от кризата през 1996-1997 г. Положението изглеждаше трагично, но още тогава се видя, че едно силно правителство с воля и с ясна визия може бързо да изведе България от кризата. Днес българинът има нужда преди всичко да възвърне доверието си в българските институции, да спре да се страхува непрекъснато за живота, имуществото и спестяванията си.

  Хората искат работа и по-добри доходи. Затова са необходими спешни стабилизационни мерки за спасяване на българската икономика от финансовата криза, в която се намираме. Много важен момент е спирането на източването на европейските фондове. Тези пари трябва приоритетно да бъдат насочени в нови производства, а оттам и в нови работни места. България очаква почти 8 милиарда лева от фондове от ЕС и ако с тях не успеем да разкрием поне 160 000 работни места, това ще бъде национално престъпление. Монополите трябва да бъдат поставени на място, така че хората да не се чувстват безпомощни пред тях. Спешно трябва да бъдат притиснати всички картели, за да се осигури конкуренция на пазара.

  Важно условие за изход от кризата е промяна в начина на работа на полицията, прокуратурата и съда, така че да върнем усещането на хората за справедливост. Необходимо е да се направи и административна реформа, която да повиши ефективността на работа на администрацията и да я постави в услуга на гражданите.

  Всичко това изглежда много трудно, но всъщност е постижимо – въпрос на политическа воля е. Затова моят съвет е българите да гласуват и да подкрепят млади и почтени политици, незамесени с олигарсите и мафията.

   

• Колко е важно да бъдеш гей

  Илиана Александрова, сп. „Светъ“*

  

  Дни преди несъстоялия се гей парад в София насмешливо разисквахме дали наводненията в Сърбия са наказание за победата на Кончита Вурст на Евровизия или думите на сръбския патриарх са преиначени. Обществото ни винаги се ободрява от възможността да се позанимава с абстрактната вина на някой друг. Дали това ще са политиците, институциите или църквата – няма значение. Важното е да се освободи напрежението в говорене. Говорене, което никога не отива по-далеч от мястото си, никога не казва повече от това, което предварително знае. Или по-скоро не знае.

  Удобният повод да се кажат две лоши думи за църквата не беше пропилян. Според медиите църквата в Сърбия беше използвала наводненията, за да „нападне“ хомосексуалните, понеже духовници видели страшните събития като предупреждение, свързано с предстоящия гей парад в Белград. В тази връзка правят впечатление няколко фак­та от нашата действителност:

  – когато Светият Синод на Българската православна църква излезе с официално неодобрително становище за планирания гей парад в София, това становище беше подхвърлено на обществен присмех;
  – когато се случи наводнението във Вар­на, моментално се появиха медийни публикации, в които журналистите питаха свещеници да тълкуват какво ни казва Господ с тази трагедия, сякаш последните са старозаветни пророци;
  – предвиденият гей парад в София в крайна сметка беше отменен заради национален траур.

  „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища“, казва Господ (Исаия 55:8). Някак трябва да се схване това. Да се разбере, че е грешно, цинично или просто не е наша работа да кажем защо някой страда. Или защо се случва едно природно бедствие. Едва ли Бог използва човека до нас като нагледно дидактическо помагало за наше удобство и вразумление. Въпросът към нас, когато стоим пред чуждото страдание, е как можем да го облекчим; как да помогнем; можем ли да възлюбим ближния си като себе си. И след като не можем – да се тревожим за това, вместо да поучаваме на чужд гръб.

  Другата страна на въпроса е учим ли нещо в тези събития. Търсим ли истинските причини за това, което ни се случва. Виждаме ли знаци там, където са ни оставени, вероятно за подсещане… Дали когато питаме свещениците за „Божията воля“, искаме да си напишем материала или наистина да стигнем до нея. И ако хипотетично допуснем второто, защо искаме да стигнем до нея през трагедията? Защо не си задаваме тези въпроси в мирно време? Ако също така хипотетично допуснем, че гей парадът не е в съзвучие с Божията воля, какъв е шансът тази истина да стигне до сексуално разкрепостения модерен читател през простичкото и „наивно“ писмо на Синода? … Това са подходящи въпроси с лесни отговори.

  Учудващо много хора възприеха тезата, че гей прайдът не манифестира хомосексуализма, а вътрешната свобода и добротата. Те ходят на гей парад, защото им се вижда, че това ги прави по-цивилизовани хора, които дават свободата на другия да бъде себе си, като шестват по улиците в компанията на мъже по прашки. Водят и децата си; така го разбират. Наистина, грубата и тъжна смешка „Бъди европеец, бъди гей!“ отшумя, заедно с новината, че Кончита Вурст е победил/а/о в конкурса на Евровизия. Остана обаче един горчив афтъртейст. Защото е глупаво и вярно, че в България се предполага или да си добре с концепцията за гей парадирането, или да си „от“ някоя примитивна фашизоидна партия. Както е вярно не само в България, че пошлото веене на лозунги като „свобода, равноправие и толерантност” от мъже с брокатени сутиени превръща интелигентни хора в тълпа по същите механизми на стадно обединяване, на които разчита всяка пропаганда.

  Какви са правата на хомосексуалните хора у нас и кой ги нарушава? За екзалтирания радетел на непременната любов към всяко нещо вглеждането във фактите е обидно издребняване. Нека обаче да издребнеем за момент, защото верният в малкото, казват, е верен и в голямото.

  Факт е, че никакъв закон в България не ограничава правата на хората с „нетрадиционна” сексуална ориентация, независимо каква е тя и независимо от начините, по които бива практикувана. Напротив – има наказателен закон, който санкционира пропагандирането на порнография и склоняване към определени сексуални действия на малолетни и непълнолетни, в който не прави разлика дали се касае за хомо- или хетеросексуални практики. Ограничения, които се грижат за възможността подрастващите да формират самостоятелно и непринудено своята емоционална и сексуална зрялост.

  Факт е, че равенството пред закона е конституционно гарантирано за всички български граждани: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ (Чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ.) И този принцип е проведен в цялото българско законодателство, където със сигурност няма да се намери текст, ограничаващ нечии права на основата на сексуална ориентация.

  Факт е, че равенството пред закона означава равни права при равни условия. Така например, правото да практикуват лекарска професия имат всички, придобили квалификация по определен ред. Ако някой иска да бъде лекар, без да отговори на тези условия, и му се откаже, това не означава, че правата му се ограничават. Независимо дали този човек, да кажем, е гей. Така твърдението, че един хомосексуален или транссексуален индивид не се ползва от правата на майка, примерно, по институтите на семейното право не означава, че е дискриминиран. Означава просто, че не е майка, по смисъла на действащите правни закони. И биологични, ако трябва да сме точни.

  Факт е, че искането да бъдеш уважаван по причина на сексуалната ти ориентация е искане за привилегировано третиране, сегрегация с обратен знак; претенция човек да бъде възприеман не по индивидуалните му качества, а по някакъв признак, който го определя като част от група. Това би трябвало да е недопустимо от гледна точка на философията за недискриминация и равно третиране на гражданите. Не е трудно да се предположи как една такава обществено валидирана претенция става причина при назначаване на работа, примерно, при равни други условия да бъде предпочетен кандидатът хомосексуалист, за да се избегнат обвинения в дискриминация.

  Факт, който е добре да се осъзнае, е, че именно агресивната пропаганда на хомосексуализма създава негативните нагласи и захранва хомофобските настроения към хора, които иначе биха се радвали на съвсем нормално отношение в днешното българско сравнително толерантно общество.

  Факт е, че в днешно време една обществена манифестация, която демонстрира или насочва към порнографско съдържание и други престъпления по глава „Разврат“ в Наказателния кодекс, може лесно да бъде осуетена. Както например под аплодисменти беше свален плакатът на разголения Азис от хотела срещу паметника на Левски в София. Но тези етични и правни аргументи минават назад, когато се касае до правата на хомосексуалните. Тогава тези права стават по-важни от идеята за сексуално възпитание и хигиена на така наречените подрастващи. Въпроси, по които обществото ни е твърде чувствително по принцип. И разбира се, много по-важни от въпроса за добрия вкус, към който, за съжаление, не е чувствително.

  Можем да продължим с фактите, но това няма да промени нищо. В този брой на списанието сме подбрали текстове, които говорят за сложния проблем на хомосексуалната нагласа и практика от позициите на православната биоетика. Кое църквата нарича проблем в тази тема, как го мисли, как предлага да се отнасяме към него. За злоупотребите с пола, за силата и слабостта ни да бъдем мъже или жени… всеки такъв разговор е част от дълбоката тема за тайната на пола, която в крайна сметка е тема за човека и неговото предназначение в света. Да познаеш себе си е най-трудната борба, както са установили философите много далеч преди нас. Но усилието си заслужава, защото дори само желанието за истина държи човека буден.

  –––––––––––
  

  * бр. 6/2014 г.

• България е в политическа парализа

  Държавата изпадна в политическа парализа. Парламентът прекрати работа заради бойкот на ГЕРБ, а разпри в средите на управляващите блокират милиарди левове за фермерите

  .

  Людмил Илиев, Галя Горанова, Ивет Миткова,

  в. „Сега“

  .

  Депутатът Кирил Добрев се е покатерил върху гърбовете на колегите си от БСП в пленарната зала. Заседанието на парламента се провали за пореден път след два опита да се събере необходимият кворум. Снимка: Борислав Николов,  в. „Сега“

  Държавата е на път да се парализира напълно заради липсата на политическа воля и партийни разпри. Вчера Народното събрание на практика прекрати дейността си за неопределено време заради отказа на ГЕРБ да осигури кворума, а БСП и ДПС нямат необходимия брой депутати, за да провеждат сами заседания. По-късно шефът на НС Михаил Миков (БСП) призна, че не храни особени надежди нещата да се променят. Той обяви, че ще говори с всички парламентарни групи, но отказа да прогнозира дали това ще доведе до някакъв резултат.

  Въпреки че премиерът Пламен Орешарски все още не е подал оставката си, някои от неговите министри започнаха да напускат потъващия кораб на властта. Здравната министърка Таня Андреева обяви, че излиза в дълъг отпуск, подобни намерения имат и други нейни колеги. Напълно блокиран е и фонд „Земеделие“, от който зависи изплащането на милиарди левове за агросектора и селските райони.

  Ултиматумът на ГЕРБ за бърза оставка на премиера Орешарски и по-ранна дата на предсрочния вот получи частично решение в късния следобед вчера. Министър-председателят обяви пред бТВ, че ще депозира оставката си на 23 или 24 юли, но не по-рано, за да изчака отварянето на КТБ на 21 юли. Това обаче няма да промени датата на изборите – 5 октомври. Ако Борисов спази обещанието си, това означава, че в следващите две седмици парламентът няма да има кворум, за да работи. И всички уж важни законопроекти, заради които бе удължен животът му, няма да бъдат приети.

  На консултациите при президента миналата неделя партиите не се споразумяха за точна дата, на която Орешарски трябва да сдаде поста, а само постигнаха съгласие, че това трябва да стане в конституционно определения срок. Срещу това най-напред изригна Реформаторският блок, а сега и ГЕРБ. „Сега“ научи, че срещу насрочването на дата за оставката се обявили представителите на БСП с официалния аргумент, че това ще засили чувството за нестабилност в държавата. Социалистите смятат, че след като има дата за изборите, няма нужда да се посочва кога да е оставката. Неофициалният им мотив обаче бил, че обвързването на банковата криза с оставка на тяхното правителство ще внуши, че за всичко е виновна БСП и някой друг трябва да спасява държавата в този критичен момент. Затова представителите на левицата се опитвали всячески да разделят двете теми – банковата криза от оставката на Орешарски.

  И реформаторите, и ГЕРБ обаче са много възмутени от действията в последния момент на кабинета. Реформаторският блок поиска мораториум върху големите обществени поръчки и концесионни договори. Както „Сега“ писа, само за ден държавните ведомства и фирми пуснаха стотици обществени поръчки. Вчера Борисов възропта и срещу купищата назначения, които няма да могат да бъдат ревизирани от следващите управляващи. „Бях ли ги предупредил да не правят Сметна палата. Помолих ли ги Закона за МВР да отложат за една година или поне до 1 януари. А те виждате ли как брутално действат“, възмути се той. От изявлението му се разбра още, че ГЕРБ няма да се върне на работа заради обвиненията, че „прави завера“ с ДПС и БСП. „Нали виждате заглавията във вестниците: ГЕРБ и ДПС срещу БСП. Те се целиваха, къде викаше баба, на Орлов мост една година, накрая за една седмица ние да им отнесем всичките пасиви. Утре ще кажат: Ами те последния месец си работиха ГЕРБ и ДПС“, ядосано нареждаше бившият премиер. По същата причина се оказа, че не са му грижа и изискваните от ЕС закони, които досега обявяваше за приоритетни. „Те, ратификациите, ще почакат малко. Няма да ме зашиват за една партия заради една седмица“, тросна се Бойко Борисов.

  „Ситуацията е абсурдна, несериозна и смешна пред българските граждани, когато тържествено политическите сили договарят дата на изборите преди три дни и една от големите политически партии, каквато е ГЕРБ, се отмята от думата си и аз не знам какво ще им хрумне утре, може да влязат в пленарна зала, може изобщо да направят така, че правителството на Пламен Орешарски изобщо да не може да подаде оставка“, коментира зам.-председателят на парламента Мая Манолова.

  „От ДПС ще останем верни на постигнатото съгласие при президента Росен Плевнелиев. Призоваваме и другите политически сили да направят същото. Според ДПС политическата отговорност се изразява в стриктно придържане към постигнатото съгласие на консултации при президента Плевнелиев. Не виждам никаква политическа логика в това да бъдат загубени 17-18 дни парламентарно време, при положение че има много важни теми, които се радват и на политически консенсус,“ коментира лидерът на ДПС Лютви Местан.

  .

  ПРОВАЛ

  Вчерашното заседание на управителния съвет на фонд „Земеделие“ се провали за пореден път заради липсата на кворум. На него земеделският министър Димитър Греков се канеше да поиска оставките на шефа на фонда Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова. Преди дни Николов обвини министъра, че лобира за проект на личната му фирма. Греков пък отвърна, че шефовете на фонда бавят плащанията към общини и фирми, както и че контактите им с бенефициентите и министерството куцат.

  Кадровият проблем е част от големия раздор между БСП и ДПС. От него обаче страдат фермерите и общините, които очакват десетки милиони левове субсидии. Ръководството на фонда трябва да вземе спешно решение за раздаването на около 60 млн. лв. за животновъдството и още 4.3 млн. лв. за компенсиране на пропаднали площи от миналата година.

  УС на фонда не е провеждал заседание от 7 май.

  .

  ПРЕДИСТОРИЯ

  Датата 5 октомври за предсрочните избори бе окончателно определена на консултациите при президента миналата неделя, след като на КСНС седмица по-рано бе зададена макрорамката за вота – между 28 септември и 12 октомври. На разговорите преди 5 дни социалистите са били против тази дата, тъй като съвпада с Рамазана и облагодетелства довчерашния им коалиционен партньор, а днес противник – ДПС. Решаваща обаче се оказала подкрепата на ГЕРБ тъкмо за тази дата.

• Орешарски заяви, че ще подаде оставка между 21 и 25 юли

  Министър председателят Пламен Орешарски заяви пред bTV, че ще подаде оставка между 21 и 25 юли. „Имам основание това да не стане на 21-и“, заяви Орешарски като уточни, че на тази дата ще възобнови дейността си КТБ. „Най-вероятно ще подам оставка в един от пленарните дни – 23, 24 или 25-и,“ допълни той.

  Изтеглени са държавни средства от КТБ, призна Орешарски, но те са незначителни на общия фон. Просто мениджърите на държавните фирми също са се поддали на паника, заяви той.

  „Не са обсъждани имена за български еврокомисар. Не знам кой измисли датата 16 юли“, сподели Орешарски. На 16 юли той ще участва в заседанието на Европейския съвет и ще се види с новия председател на ЕК Жан Клод Юнкер. Орешарски заяви, че до момента не са обсъждани конкретни кандидатури, защото на срещата при президента са се разбрали бъдещият български еврокомисар да бъде номиниран след политически консенсус, а не да бъде излъчен от една партия.

  „Предполагам, че е във връзка с новия закон за обществените поръчки. Експертите са предпочели да действат по стария ЗОП“, така премиерът обясни факта, че министерства и агенции трескаво са публикували стотици обяви за търгове през последните дни.

  .
  Източник:  в. „Сега“

• Почина отец Димитър Амбарев

  Тази вечер, 2 юли 2014 г., почина отец Димитър Амбарев.

  „Да, за съжаление това е така. Той беше в кома и се очакваше всеки момент да почине. Дори вчера беше заявено опело, вероятно то ще се проведе в църквата „Света София”, заявиха от Светия Синод.

  Отец Димитър Амбарев не успя да се възстанови от тумора на белите си дробове, след който получи и разсейки по цялото тяло.

  Приятели и другари написаха на Фейсбук стената му:

  Бог да прости отец Димитър Амбарев!
  Леко преминаване, отче!
  Боже на духовете и на всяка плът, 
  Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
  Сам Ти, Господи, упокой душата на починалия Твой раб Димитър
  в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
  Всяко съгрешение, което е сторил с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.
  Един Ти, Господи, си без грях:
  Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
  Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух,
  сега и всякога и во веки веков. Амин!

   

  Бащата на отец Амбарев е бил цанковист преди 9 септември 1944 г., а след девети е дългогодишен затворник и лагерист. През 60-те години на миналия век Амбарев, едва десетинагодишен, е подложен на тормоз заради “фашисткия” си баща. Това е важната причина, поради която по-късно избира пътя на духовничеството в Преображенския манастир.

  Завършва Духовната академия. Ръкоположен за свещеник през 1972 г.

  През 1975 г. прави непредпазливо изказване в приятелска компания. Арестуван е с обвинение, че иска да взриви паметника на Альоша (паметника на Съветската армия на Бунарджика в Пловдив). Едва през 1984 г. получава съдебна реабилитация. През 1988 г. е поканен от отец Топузлиев за съучредител на Дружеството за защита правата на човека в България, но отказва заради присъдата, която е имал. През 1989 г. обаче е сред създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, заедно с Благой Топузлиев, Христофор Събев и др. Отец Амбарев беше свещеник в Града на истината – 1990 година. /БЛИЦ/

  .

  –––––––––––––––––––––––––––

  Царят на помаците

  .

  Петър Добрев, News.bg,

  16.11.2009 г.

  Ако някой би могъл да се върне във времето до април 1989 г. и да се разходи по малките часове в Католическата махала в Пловдив, то би забелязал много странна гледка. В тъмнината под един от блоковете, тъкмо между магазина за карантия и колониалния магазин, стоят Ваньо Пицарията и отец Димитър Амбарев и ровичкат в някакви кабели. Всъщност са отворили телефонната кутия на щаба на комунистическите доброволни отряди в квартала и тъкмо от тях крадат връзка, за да се обадят с подвижна слушалка до радио „Свободна Европа“.

  Тази линия никой не би тръгнал да подслушва. Никой не може да разбере и как така в края на месеца най-верните комунисти трябва да плащат огромна сметка за разговори с вражеския Запад.

  Димитър Амбарев обаче много добре знае защо е направил поредната си стъпка срещу „народната“ власт. Докато е втори клас ученик в пловдивското училище „Никола Вапцаров“, баща му и вуйчо му са в концентрационни лагери. Една сутрин изкарват малкия Димитър пред цялото училище и му казват да се откаже от баща си, за да стане пионерче. Стотици деца срещу него започват да крещят: „Ууу, баща му е фашист! Фашист! Долууу!“

  Митко поглежда директорката Ангелова, напсува я на майка и бяга от училището, за да не се върне никога повече. Така и не става пионерче. В неговия живот е започнала дългата серия от „асоциални прояви“, както ги наричат комунистите, която ще продължи до самото падане на режима.

  Избавление

  В комунистическа България Амбарев има много поводи да се чувства като пленник. Той е с репресирано семейство, с постоянни проблеми в работата, а най-накрая и с монтиран процес, заради който лежи четири години в затвора. В края на 80-те той просто няма какво повече да губи. Когато чува, че в Септември Илия Минев е основал Независимото дружество за защита правата на човека, пътят на отец Амбарев става пределно ясен.

  „Това беше смисълът и съдържанието на целия живот на моя баща, на репресираното семейство на майка ми, на вуйчо ми, мъките, през които съм минал, униженията, които съм претърпял“ – казва Амбарев. „Ако се беше случило най-лошото, за мен щеше да е едно избавление.“

  Съзнателно или не, комунистическата система си е създала непоправим враг. Препоръчан от пловдивския поет Петър Манолов, Амбарев се среща с Илия Минев и е обявен за говорител на дружеството. Гласът му става популярен по „Свободна Европа“, Би Би Си, „Дойче Веле“ и Радио „Анкара“.

  Професията на Димитър Амбарев е да говори. Речта му е емоционална, богата и много цветиста. Отецът е един от тези, които постоянно защитават правата не само на българите, но и на мюсюлманите в България. Помаците и турците внимателно слушат всичко това. Един ден в дома на Амбарев идва цяла делегация от село Корница. Оттам насетне спиране няма.

  „Ние си направихме сметката, че борбата на мюсюлманите без нас и нашата без тях, ще бъде борба наполовина, че няма да има онази целокупност. Едно е властта да се справи с пет или десет човека, а друго – с хиляди“ – казва Амбарев.

  

  През 89-а българските турци са много скоро пострадали от „възродителния процес“ и най-обединени срещу режима. Изявленията на хора като отец Амбарев и Петър Манолов ги карат постепенно да започнат да се свързват с Независимото дружество.

  „Беше много важно за нас, че човек като Амбарев ни подкрепя. За нашите хора беше голямо успокоение, че един поп, представител на интелигенцията, е на наша страна. Това ги караше да стават членове на дружеството“ – казва турчинът Емин Хамди, също политически затворник и впоследствие член на НДЗПЧ.

  Отец Амбарев също започва да обикаля смесените райони, най-често с помака Хасан Бялков, също член на Независимото дружество. Двамата ходят във Велинградско, Шуменско, Разградско, Варненско, в селата край Гоце Делчев, край Пловдив и Асеновград.

  Бялков почти не се връща при бременната си жена. Навсякъде се намират доверени хора и се основават клетки на НДЗПЧ, които оттам нататък започват да се организират сами.

  Голямата гоненица

  В обиколките на Амбарев няма възрожденски героизъм. Условията са такива, че той обикновено е в багажника на някоя кола, свит на две. Срещите са по тъмно, възможно най-тайно и с малко хора. Веднъж, след като не е спал две нощи, отецът даже заспива по време на събрание в Разградско. Създал клетка, Амбарев рядко има възможност да организира дейността й. Единствената възможност за координация на новите членове на дружеството остава политическият емигрант Петър Бояджиев в Марсилия.

  Въпреки това дейността на отец Амбарев ужасява Държавна сигурност. Според проф. Ивайло Знеполски „възродителен процес“ е тъкмо авантюра, която цели да доведе до патриотичен подем и да се превърне в нов източник на легитимиране на властта.

  Тактиката е „разделяй и владей“, настройване на българи срещу турци и оттам глътка въздух за умиращата партия.

  Амбарев и Независимото дружество обаче провалят този план. Като крило на НДЗПЧ се основава Мюсюлманският стачен комитет, където се записват хиляди мюсюлмани. Българи и турци не само не се противопоставят, а се обединяват срещу властта.

  Стига се до големите майски демонстрации на турците в България, които властта разбива със сила. Отец Амбарев излиза със специална декларация по западните радиостанции в защита на турците, където добавя и малката критика, че на територията на България трябва да се вее само българското знаме. С това изречение свещеникът обаче визира много повече не турското, а едно друго червено знаме.

  „След майските събития от ДС направо изгаснаха, полудяха“ – казва Амбарев. – Започна голямата гоненица.“

  В общата част на мазетата в блока си, отецът пробива дупки към другите входове, за да може да излиза от различни места и да бяга на ДС. Същото прави и на таваните. Веднъж, докато е във Варна, скача от втория етаж, за да не го хванат с важни документи.

  Една вечер обаче Държавна сигурност нахлува в дома му в Пловдив и мърдане няма. Закарват Амбарев в един хотелски апартамент, където началникът на ДС започва да го убеждава: „И ние работим за демокрацията, заедно ще я създадем с такива като тебе. Ти ще станеш много богат човек. Само спри да работиш с турците и помаците.“ Кара го да подпише декларация, че вече няма да говори с мюсюлмани.

  – Знаем се бе, бачо – прави му се на приятел отецът.  – Ще хванете двама лъжесвидетели, иди да доказваш после кое е истината. Ще изкарате нещо и ще отида да копая царевицата с големия сап в Добруджа.
  – Добре – на твоята мъжка дума.
  – На моята мъжка дума.

  Амбарев излиза и на следващия ден продължава да ходи при мюсюлманите. Веднъж, в един от смесените райони, българи и помаци карат отеца да им направи официална клетва на единството преди да влязат в дружеството. Всички са облечени като ботеви четници, носят знамена.

  Малко след това, през август, много от помаците в Поповско започват гладна стачка. Половин час четат списъка с гладуващите на Румяна Узунова. Тя обаче не го пуска в ефир, защото не знае там да има хора на дружеството и се притеснява всичко да не е измама. Петър Манолов отричаше да познава членове оттам, Бояджиев също не знае нищо. За това се обажда на Амбарев и го кара да признае всичко, без да знае за обещанието му пред ДС.

  Разконспириран, отецът се чуди къде да се скрие от службите. Пет минути след този разговор обаче вече иска да благодари на Петър Бояджиев. „Те ми монтираха процес, те ми взеха здравето, те ме обезличиха, тогава аз им го върнах“ – казва Амбарев. „Спомних си думите на княз Волконски, когато го водят при Николай Втори: Ваши са крепостите и крепостните в крепостите, и топовете, и войниците са ваши. Какво ми коства обаче, ваше императорско величество, да ви кажа, че сте лайно.“

  Няколко дни по-късно, точно на именния си ден, отец Амбарев е прибран от Държавна сигурност. В участъка не му удрят и един шамар, но когато го пускат, точно в градинката пред блока, до магазина за карантия и колониалния магазин, няколко души го събарят и го пребиват от бой. Но вече е късно.

  След 20 дни лежане отчето отново тръгва по селата. Дори пестеливият на похвали Илия Минев после ще каже, че отец Амбарев е работоспособен за извършване на много ценни дела. „Няма съмнение, че той е човек на делото. В ония мрачни живковистки времена възлаганите му от мен задачи изпълняваше с най-големи подробности, от което НДЗПЧ извличаше голяма полза“ – пише Минев във вестника си „Свободно слово“.

  Кое било страшничко

  И след 10-и ноември Амбарев не забравя работата с турци и помаци. Заедно с Хасан Бялков правят огромни митинги в Мадан, Рудозем, Якоруда, където хората вече свободно искат да им се върнат имената. Амбарев е страшно популярен, някои от помаците го наричат свой „цар“.

  Амбарев участва и на големите митинги в столицата, но там главната роля е за представителите на Клуба за гласност и преустройство, които са по-популярни в София. Там е силен и Румен Воденичаров, който вече е успял да узурпира председателството на дружеството от Илия Минев и да се сближи с Желю Желев и новите силни на деня. В работата си Воденичаров не иска да има общо с някогашните затворници. През 90-а година от страниците на „Работническо дело“ той обвинява Амбарев и Илия Минев в „нечисти амбиции за власт“. По-късно се включва и вестник „Демокрация“.

  Изолиран от обществото през комунизма, след 10-и Амбарев отново остава извън политиката. Така и не влиза в СДС, а интригите в НДЗПЧ го карат да се оттегли и оттам. За кратко пробва да работи с партията Либерален конгрес, основана от политическия затворник Янко Янков, но бързо се отказва.

  Днес отец Амбарев казва, че има слонска кожа, но се вълнува много, когато стане дума за събитията от 89-а и сегашното омаловажаване на дейността на НДЗПЧ.

  „В тази борба ние имахме хъс срещу комунизма. В тази борба ние не бяхме перестройчици, ние бяхме явни антикомунисти. Ние бяхме явни демократи, а не ставахме тепърва демократи. Ние знаехме какво е демокрация“ – казва Амбарев.

  „Чета сега разни спомени – колко било страшно през 90-а година. Айде де. Ние три години борба сме водили, минали сме през затворите, яли сме даяка, продължаваме да го ядем, за нас не беше ли страшно? А страшно е за тях, излезлите от комсомолските редици и влезлите след дъжд качулка в някакъв политически процес, който се извършва в страната. Кое било страшничко, хляба на високо ли щяха да го вдигнат?“

  Точно 20 години след 1989-а година, някогашният цар всеки ден отива с градския транспорт до „Света Петка“ в София, където чете молитви и от време на време се среща с някой от старите си приятели. Прегръщат се, казват си „хош гелдин“ и влизат в църквата. Повечето посетители дори и не знаят за миналото на своя отец. Затворите, побоите, големите демонстрации и рискове не са били достатъчни поне за една минута телевизионно време на 10-и ноември.

   

• Григор Димитров срази шампиона Анди Мъри на „Уимбълдън“

  Победата му с три на нула сета бе пред очите на Кейт Мидълтън и принц Уилям

  Григор Димитров детронира миналогодишния шампион Анди Мъри и се класира за полуфиналите на „Уимбълдън“. Българският тенисист записа разгромна победа с 6:1, 7:6 (4), 6:2 и постигна най-големия си успех в турнирите от Големия шлем.

  С успеха 23-годишният Димитров си гарантира пробив в първата десетка на световната ранглиста. От понеделник той ще заеме най-малко деветото място в класацията на АТП.

  Българинът записа девета поредна победа на трева и все още няма загуба на тази настилка от началото на сезона.

  Той надигра по изключително категоричен начин играча, който спечели последните два големи турнира на тревни кортове – миналогодишния „Уимбълдън“ и олимпийския турнир в Лондон през 2012 г.

  Димитров записа втора поредна победа срещу Мъри и сложи край на серията му от 17 поредни победи в „Ол Ингланд клъб“. /БЛИЦ/

• Улица в Ню Йорк кръстена на руски писател с арменски корени

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org

  .

  

  Една от нюйоркските улици в района на квартал „Куинс“ е  кръстена на Сергей Довлатов, руски писател с арменски корени, съобщава ИА Арменпрес.

  Съответният законопроект е бил одобрен от Градския съвет.

  Сега пресечката на улиците 63rd Drive и 108th Street се казва Sergei Dovlatov Way. Изборът на мястото не е случаен, защото именно тук Довлатов е прекарал последните години от живота си.

  През 1978 г. руският писател и публицист емигрира от СССР. В Ню Йорк той издава книгите си, много от които имат международно признание.

  .

  СЕРГЕЙ ДОВЛАТОВ (1941-1990)

  Довлатов е роден на 3 септември 1941 година в Уфа, тогава в СССР, днес Русия. Негов баща е театралният режисьор от еврейски произход Донат Исакович Мечик, а майка му е коректорката Нора Сергеевна Довлатова (Довлатян), арменка по произход.

  От 1944 година живее в Ленинград. През 1959 година започва да учи фински език във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет в продължение на две и половина години. Общува с ленинградски поети като Евгений Рейн, Анатолий Найман, Йосиф Бродски и писателя Сергей Волф, с художника Александър Нежданов и други. Довлатов е изключен от университета.

  След това три години е във вътрешни войски, надзирател в трудово-поправителна колония в Република Коми. Според мемоарите на Бродски, Довлатов се връща от армията „както Толстой от Крим, с една ролка разкази и известна чудатост в очите му”.

  По-късно Довлатов следва журналистика в Ленинградския държавен университет. Поканен е в литературната група „Граждани”, основана от Владимир Марамзин, Игор Ефимов, Борис Вахтин и Владимир Губин. Довлатов работи като литературен секретар на известната руска писателка Вера Панова.

  От септември 1972 до март 1975 година живее в Естония, където работи като журналист. Става извънщатен сътрудник на градския вестник „Вечерний Таллин“. През лятото на 1972 година започва работа в отдел „Информация“ на вестник „Советская Эстония“. В своите разкази, включени в книгата „Компромис”, Довлатов описва истории от своята журналистическа практика като кореспондент на „Советская Эстония“, а също така разказва за работата в редакцията и живота на своите колеги журналисти. По разпореждане на КГБ тиражът на първата му книга в съветска Естония е унищожен.

  Довлатов емигрира и от 1978 година живее в Ню Йорк, където редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“ и сътрудничи на „Ню Йоркър“. Води авторско предаване по радио „Свободна Европа”. Сергей Довлатов издава 11 книги.

  Умира в Ню Йорк на 24 август 1990 год. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в арменската част на еврейското гробище „Маунт Хеброн”, в нюйоркския квартал „Куинс“.

   

• <<
• 1
...
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
...
• 414
• >>