Всички авторски страници

Авторски

• After Historic FIFA World Cup, Now Is the Time to Redefine American Soccer

  Was this the best World Cup ever? If you ask American soccer fans, it might have been.

  Without question we witnessed the most exciting group stage in recent memory, topped by some amazing late-game dramatics in the each of the knockout rounds.

  Brazil’s undoing as the host nation in the semifinals may be the story of the entire tournament, eclipsed only by Germany’s deserved culmination as the best team in the world.

  The 2014 World Cup was won by the best team, with a goal in the 113^th minute that was, without question, one of the best of the tournament. Andre Schürrle took on two defenders down the left flank and put a perfect cross onto the near post for late-game substitute Mario Götze—seemingly forgotten after the group stage by Germany coach Jogi Löw—who chested the ball to a pitch-perfect volley that screamed across the goal into the far netting.

  Germany are the champions, and none of us will ever forget the keyboard shortcut for an umlaut ever again.

  

  There was more interest in this World Cup than ever before in America, with ESPN and Univision breaking records for matches played not only by the United States, but throughout the entire tournament. Twitter routinely boasted those elaborate heat maps with tweets about each game, illustrating just how social the game of soccer—football or fútbol, perhaps to you—has become both around the world and in America.

  And that’s where the rest of this will stay: America. Since the United States was knocked out by Belgium, people who tired of watching the World Cup found reason after reason to suggest the game will never „get big“ in this country. Seriously, it seems everyone and their governor was writing another epitaph for the beautiful game.

  So before we, as Americans, collectively pack up our scarves and go back to calling matches games, boots cleats and draws ties, let’s spit out some truths about exactly where the game of soccer—football or fútbol—stands in this country.

  By simple mathematics, the Brazil-Germany match averaged more than 12 million viewers, on a Tuesday afternoon in the summer, who watched a 7-1 World Cup blowout. And those ratings actually increasednear the end of the match, buoying to nearly 15 million viewers, which still does not include the record-breaking streaming numbers.

  By comparison, ESPN’s 17 Monday Night Football games last season averaged 13.7 million viewers, per Richard Deitsch of SI.com.

  Does nobody care about football, or just…football?

  After spending half a column using the drop off in ratings to say the sport has not, in fact, „arrived in the United States to take its place as our fifth major professional team sport,“ Rendell flip-flops like the great politician he is, to explain that he does think the sport will grow in interest between now and the 2018 World Cup.

  There, he is right. And if he, or anyone else who may pen the „see you in four years, soccer“ articles now that the World Cup is over cares to do, check the math. The numbers do not lie.

  American soccer can surely be bigger than it is, but that doesn’t mean soccer in America isn’t pretty huge already.

  Okay, that’s a sportswriter trope there, so let me explain the difference.

  In order to talk about the growth of soccer in America, we need to stop looking at American soccer in the traditional sense of geographic borders.

  We need, rather, to think about American soccer in the sense of television availability.

  With ESPN, Univision, Fox, NBC and beIN Sports leading the way in terms of soccer coverage in this country, how we define „American“ soccer has to change from this point forward.

  While the World Cup is the most watched soccer event on the planet because of the nationalism and unique format of the tournament taking place every four years, the best soccer on the planet in terms of quality on the field has to come at the club level, most notably in the highest levels of the UEFA Champions League.

  Fox notwithstanding, the growth of European soccer in America overall has been up considerably over the last 10 years, and the television rights fights show that network executives expect that to increase as the sport begins to target a new generation of American fans.

  Millions of Americans watched a tournament made up of 64 soccer matches to record television ratings this month. The United States only played in four of those matches.

  American soccer is growing, if you take the time to properly define what American soccer really is.

  

  Read the full article here

  By Dan Levy, www.bleacherreport.com
• Вашингтон готви реформа на външното си разузнаване

  Външните министри на САЩ и Германия ще обсъждат разразилия се шпионски скандал

  Американското посолство в Берлин. Преди дни Германия помоли представителя на американското разузнаване да напусне страната. Снимка: ЕПА/БГНЕС

  САЩ са готови да направят частична реформа на външното си разузнаване, заяви на пресконференция говорителката на Държавния департамент на САЩ Джен Псаки, цитирана от радио „Ехото на Москва“.

  Изявлението й дойде малко след разразилия се шпионски скандал, в резултат на който Берлин арестува служител в германското МВнР, предавал данни на САЩ, и разследва втори предполагаем американски агент, работещ в Министерството на отбраната. Берлин също така поиска представителят на американските спецслужби в Германия да напусне страната. Скандалът подкопава доверието между Берлин и Вашингтон, който трябва „фундаментално да промени поведението си,“ заяви германският депутат Фолкер Каудер, цитиран от германския в. „Билд“. Народните избраници настояват за пълно разследване на скандала.

  Псаки не коментира изгонването на представителя на ЦРУ в Берлин, а акцентира на значението на двустранните отношения с Германия. „Отношенията между Германия и САЩ в сектора на спецслужбите гарантират безопасност както за американците, така и за германците“, заяви Псаки. Тя обаче допълни, че ако е необходимо, САЩ са готови да преразгледат някои аспекти на системата си за сигурност. Според нея последствията от разразилия се шпионски скандал щели да се уреждат по дипломатически път. В следващите дни предстоят разговори между външните министри на САЩ и на Германия – съответно Джон Кери и Франк-Валтер Щайнмайер.

  Канцлерът на Германия Ангела Меркел е наредила да се ограничи сътрудничеството на спецслужбите на Германия с колегите им от САЩ, писа в. „Билд“, позовавайки се на свои източници. Нареждането засягало цялата съвместна работа на германските и американските разузнавателни органи, като изключение правело двустранното сътрудничество, засягащо интересите на националната сигурност на Германия. В частност сигурността на германските военнослужещи, които се намират в Афганистан, и за защитата от терористична заплаха. От Белия дом обаче обявиха, че Вашингтон и Берлин продължават обмена на разузнавателна данни. За Вашингтон „продължаването на двустранното сътрудничество във всички области има ключово значение“, заяви представителят на Съвета за национална сигурност в Белия дом Катлийн Хейдън. Според нея американската администрация „продължава да поддържа контакт с германското правителство по надлежните канали“.

  Източник:  в. „Сега“

• Oops! Evolutionists Disproving Evolution

  
  by Brian Thomas, M.S. *, Icr.org

  For protozoa-to-person evolution to have worked over time, purely natural factors must have conceived, constructed, integrated, and implemented new proteins into old organisms. Brave researchers—already convinced that this somehow occurred—have been investigating this core issue, but their recent discovery refutes their own perspective.

  If evolution works at all, it must work at the tiniest levels of life: proteins. Joe Thornton’s lab, the Institute of Ecology and Evolution at the University of Oregon, has been investigating this most fundamental aspect of evolution using quality experimental science instead of speculative stories like the ones Charles Darwin told.

  In 2009, Thornton’s group ruled out evolution in reverse, discovering that once a protein supposedly arrives, no natural processes can morph it back to a prior version.1 That’s because the stepwise changes required to convert the current functional version of a protein back to its supposedly ancestral protein rendered the “transitional proteins” useless in the group’s lab experiments.

  More familiar machines illustrate the reason why. Converting a Toyota Corolla into an already similar sedan, like a Hyundai Elantra, seems simple enough as long as we’re just telling general stories. Just swap one part out at a time, right? But the details show why it’s an impractical idea.

  Incompatible parts simply won’t fit. For example, the Corolla wheels have holes for four lug nuts, but the Elantra’s wheels have five. The new Elantra wheel will not fit—and trying to use it would leave the “evolving” Corolla unfit for driving during the entire time it “waits” for a Corolla axle to develop a five-lug nut option. The problem is that the car must remain completely drive-able all throughout this hypothetical evolution.

  Even with all other parts well-fitted and functioning fine, a car that needs four wheels to operate but only has three goes nowhere, illustrating why simply changing one protein can render an organism useless—even with other proteins working perfectly. The whole cell must remain functional while evolution upgrades one old protein at a time. The whole process is not practical at all.

  When Thornton’s group discovered that downgrading proteins to a supposedly older version would never work, they should have been convinced that evolution could never have upgraded to the current protein in the first place.

  Their research continued, however, leading to their recent publication in the journal Nature.2 Instead of questioning evolution, it speculates on imaginary intermediates between two particular proteins that mutations and natural selection may have produced. Out of thousands of possible intermediates—each one representing a potential evolutionary path from an ancestral to a modern version of this protein—they discovered that none would work except an exceedingly unlikely extraordinarily lucky set of specific changes.

  In other words, it couldn’t just happen, and yet somehow it did. It looks like it happened entirely by design.

  Biochemist Michael Behe, who was not involved in the study, wrote for Evolution News, “To the extent that a pre-existing system had to pass through improbable, unselected, or even detrimental states—unguided by natural selection or any other unintelligent factor—to reach a rare new function, then to that extent we can say Darwinian evolution does not explain life.”3 And if Darwinian evolution does not explain as small a step as evolving a new version of a single protein, then why would anyone expect it to explain the evolution of all the new proteins required to transform a protozoan into a person?

  References

  1. Thomas, B. Irreversible Complexity—Evolution Loses Another Round. Creation Science Update. Posted on icr.org December 16, 2009, accessed July 2, 2014.
  2. Harms, M. J., and J. W. Thornton. Historical contingency and its biophysical basis in glucocorticoid receptor evolution. Nature. Published online before print, June 15, 2014.
  3. Behe, M. From Thornton’s Lab, More Strong Experimental Support for a Limit to Darwinian Evolution. Evolution News. Posted on evolutionnews.org June 23, 2014, accessed June 28, 2014.

  * Mr. Thomas is Science Writer at the Institute for Creation Research.

   

• Архивът на Пандора

  Огнян Стойчев, Вanker.bg

  

  „В КТБ има нещо по-скъпо от парите – това са архивите й. Документацията й е „политическата кутия на Пандора“ на последните четири правителства. Тук са мръсните тайни на партиите на статуквото и на псевдополитиците от изминалите десетина години. Затова и страхът да се повдигне капакът й е голям.“

  Тезата е изказана от Гроздан Караджов от Гражданския съвет на Реформаторския блок преди дни. (Повече за тази теза на Караджов може да се прочете тук – бел.ред.) Според него няколкостотин милиона лева невърнати кредити не представляват сериозен интерес на фона на милиардите, с които са се облагодетелствали избраните. Преценката за сериозността на интереса е, разбира се, относителна. Но, първо, няколкостотин милиона са си сериозен интерес. И, второ, самият Караджов смята, че с наложения от БНБ запор държавата е предотвратила поне временно овладяването на банката от ДПС. „Това блокира и плановете на политици, които финансираха през КТБ огромните си сделки за закупуване на медии, на разпространителски вериги, на „Булгартабак“ и др. да фалират банката, за да не платят дълговете си“, полуопровергава се реформаторът.

  Ден по-късно, в петък (11 юли), се оказа, че противоречие всъщност няма. Управителят на БНБ Иван Искров обяви резултатите от работата на квесторите и одиторите в КТБ. Оказа се, че липсват или са непълни кредитни досиета за 3.5 млрд. лв., чиито титуляри могат да почерпят. Тоест и архивите вече не са живи, и длъжниците вече ги няма. Е, има ги, но липсват доказателства, че са такива. А без доказателства… То у нас и с доказателства нищо не се случва. В резултат на което одиторите изобщо не могат да преценят финансовото им състояние, възможността им да обслужват кредитите си, наличието и качеството на обезпеченията.

  Отсега си представяме какви преценки ще ни сервира прокуратурата. И предварително задаваме някои въпроси. На първо място, кой ще е приоритетът на разследването? Дали изчезването (унищожаването) на кредитните досиета за 3.5 млрд. лв., или защо ден преди влизането на квесторите в КТБ от нея са изтеглени 200 млн. лева? Последното може и да е, както каза Иван Искров, в разрез с добрите банкови практики, но дали е наказуемо като престъпление? Ами ако се окаже, че тези трети лица, на които са предадени чувалите с парите, обслужват не Цветан Василев, а някоя партийна централа с обръчи от фирми и подставени лица?!

  В този ред на мисли искрено се съмняваме, че квесторите и одиторите ще съумеят да издърпат (или ще ги оставят ли да го направят) така завесата, че да стане ясно кой тресе държавата. Ако съдим по всичко случващо се у нас през годините, няма да им позволят да кажат повече, отколкото някои могат да понесат. Оттам следва и хипотезата, че „в момента главните играчи се пазарят помежду си как служебното правителство да не извади на показ кредитите за фирми и лица, свързани с партиите на статуквото“. Представете си само – неколцина квестори и членове на управата на БНБ срещу окопалото се в кредити, бизнеси и обръчи статукво. Не звучи обнадеждаващо.

  Да речем, че кутията на Пандора я има и че тя е отворена. При толкова лъжливи овчарчета в държавата електоратът може и да се ошашави какво е всъщност съдържанието й. Ще си признае ли някога прокуратурата, че подпали пожара, вместо да го предотврати? Коя фирма и кое физическо лице ще си признаят, че са свързани с някоя партия? Всички мълчат като комунисти на разпит или въртят опашати лъжи а ла „развивам законен бизнес“.

  Като излезе преди години списък с кредитните милионери, та какво?

  Откога у нас публичното изобличаване е повод да върнеш едни пари? Да оставим друго, ами вече не е ясно изобличаване ли е, или пиар. Парите уж обичали тишината, но при всеобщата врява и войнствен хедонизъм на прехода шумът почти не пречи. Кредитен милионер – това звучи гордо!

  В крайна сметка може и да мине време, докато узнаем кой тресе държавата. Но пък дано разберем в по-оперативен порядък в чия стратегия пасва най-добре затриването на КТБ. Иначе, както знаем, кой каквото и да говори, става дума за пари. Ако някой се съмнява, да остави портмонето си за пет минути без надзор на пейката в парка…

   

• Почина Авни Вели – създател на първата нелегална организация срещу режима на Живков

  ДПС е опасна, превръща турските райони в гета, предупреждаваше бунтарят

  

   

  Днес (11.07.2014 г. – б.р.) в Джебел е издъхнал един от автентичните дисиденти срещу тоталитарния режим на Тодор Живков и Възродителния процес Авни Вели.

  Още през далечната 1983 г. учителят по български език създава в Родопите първата нелегална организация на преименуваните от комунистите турци. Преди започването на Възродителния процес през декември 1984 г. и внедряването на Ахмед Доган като агент провокатор в затвора, Вели вече излежава присъда за антидържавна дейност. През май 1989 г. е сред организаторите на майските протести на турците, които довеждат до така наречената Голяма екскурзия и екстрадирането на 300 хил. етнически турци от България. Авни Вели е и последният класен ръководител на днешния лидер на ДПС Лютви Местан. За него обаче литераторът бе категоричен: „Лютви е с гузна съвест”. До края на живота си Вели остана противник и опозиция на ДПС и открито твърдеше, че партията е продукт на Държавна сигурност и руските служби, а ръководството и днес е овладяно от ченгета и комунисти, виновни за страданията на турския етнос. През март Faktor.bg публикува единственото интервю с бунтаря, след завръщането му в родината.

  Ето позицията му:

  „Как аз да приемам с доверие сегашното ДПС, те сами не знаят кои са. Ръководните кадри на тази партия от депутат до кметове са все свързани с ДС и БКП. Всъщност тук е и връзката им с БСП. Те са си просто от една и съща организация – това са турското и българското крило на БКП, аз нямам друго наименование за тези хора. Но дори и това не е най-тежкият проблем, бихме го преглътнали, ако бяха родолюбци и мислеха за държавата и за народа си, а те мислят с джоба си. Не виждате ли, че на Доган конците още му дърпат кръгове от ДС и от службите. И винаги ще му ги дърпат. За тях е ценно, че чрез Доган могат да използват турския електорат.

  Всички виждат, че БСП е оставило смесените райони изцяло в ръцете на ДПС и им е завещало турците и мюсюлманите като собственост. Даже е по-страшно, превърнали са турските села в гета. Гето – това е моделът на Доган – няма пари, хляб, работа, ако те не ти дадат нещо. От ДПС хората получават само една усмивка. БСП имат голяма вина за тази ситуация, но те са си под ръка с ДПС. Когато аз обявих първата си гладна стачка в Старозагорския затвор през 1987 година, първият, който ме подкрепи беше Емил Благоев от Монтана, но сега го няма в България, изгониха го. Явно е имало план автентичните дисиденти и борци против комунизма да ги изпъдят от страната още преди да падне режима на Живков. Така постъпиха и с българи и с турци, а тук останаха да правят демокрация агенти на ДС и комунисти.

  Трябва да се направи една нова демократична формация, която да обедини всички демократи в България. Съжалявам, че съм на години, инак бих тръгнал от село на град да я организирам и да я създам, това е изходът, вдигайте се.

  Никога не съм гласувал за ДПС – то е вредно и опасно. Този модел на ДПС изобщо не го приемам. Точно той превърна турските райони в гета. Това е моделът Доган – гета, самозаключваш себе си зад вратата на затвора, а всички отвън са опасни”(…)

  Утре (12.07.2014 г. – б.р.) борецът за човешки права ще бъде погребан в Джебел.
  ___________________

  Източник: Фактор.бг
  (Със съкращения)

• Уволниха ​шефа на ВИП на летище „София“ заради изнесени пари на КТБ
  Става дума за Борис Попов, ченге от ДС, но шеф на ВИП-а на летището при всички правителства

  .

  Покрай скандалите с фалита на КТБ и източването й от основния акционер Цветан Василев изгоря шефът на ВИП-а на Аерогара – София Борис Попов. Според осведомени източници на Faktor.bg още вчера той е бил отстранен от длъжност. Съмнението е, че именно от там са изнесени с чували изтеглените от КТБ пари и са изнесени с частен самолет, собственост на фирма на провалилия се банкер Цветан Василев.

  За шефа на ВИП-а Борис Попов се носят от години скандални легенди, но въпреки това той заема стратегическия пост почти 20 години и е несменяем при всички правителства. Попов започва кариерата си преди 40 години в МВР като служител на 11-ти отдел на Второ главно управление на ДС. По-късно минава през различни служби, пенсионира се и като такъв заема до сега важния пост.

  През 1995 г. името му нашумя след като издирван бандит бе докаран от ЮАР у нас за да получи правосъдие, но на летището успя да избяга. Осведомени твърдят, че именно с помощта на Попов е успял да се измъкне от лапите на Темида. По време на фалита на банката на кръга „Орион” през 1996 г. също се говореше, че босът й Румен Спасов, който по-късно избяга в ЮАР, е пренасял през правителствения ВИП огромни суми пари към швейцарски банки. В родния ъндърграунд отдавна се коментира, че ВИП-а е най-сигурното място да прекарване на пари, ценни книжа, наркотици и др. Досега обаче никой не е проверявал дейността на службата.

  Източник:  Faktor.bg

• НАТО с постоянно присъствие в Черно море
  Още преди срещата на върха в Уелс съюзът демонстрира новата си стратегия за подсилване на източния си фланг

  .

  Панайот Ангарев, в. „Сега“

  .

  Расмусен очаква страните членки да поемат обратен курс на увеличаване военните си бюджети.

  Когато Ройтерс съобщи в началото на април за случилото се в Черно море с американския разрушител „Доналд Кук“, всичко беше прието като безвкусна шега. Но истина е, че за последните десет години това е може би е най-реалната и известна ситуация, в която алиансът и Русия са били изправени пред реален сблъсък.

  „Доналд Кук“ е един от първите кораби, които влизат в Черно море, за да демонстрират пред Кремъл засилено военно присъствие. Щатският ескадрен миноносец действа заедно с турските, румънските и българските военни, когато руски фронтови бомбардировач Су-24 започва да симулира атака срещу кораба. Това се повтаря 12 пъти. Случващото се става под погледа на пилотите на българските и румънските изтребители, които са вдигнати във въздуха да пазят „Доналд Кук“.

  Представителят на Пентагона полковник Стивън Уорън коментира за „Ройтерс“, че руският бомбардировач е прелетял 12 пъти на малка височина недалеч от американския мононосец.

  Той определя въпросните маневри като „застрашителни“ и „недопустими“, защото те „деморализират личния състав на кораба и влияят негативно върху общия психологически климат сред военнослужещите“.

  Корабът е патрулирал във водите в западната част на Черно море, когато се е случил инцидентът. След това плавателният съд е акостирал в румънското пристанище Костанца, а членовете на корабния екипаж са преминали необходими процедури с психолог, за

  да се възстановят след преживяния стрес

  Колко още такива ситуации е имало на черноморската ни граница може само да гадаем. Със сигурност може да се каже, че играта на война между страните от НАТО и руската федерация накара алиансът да промени стратегията си далеч преди срещата на върха в Уелс, където обикновено става това. И ако сега все още може да се прочетат статии колко и какви кораби на алианса са влезли в Черно море, след няколко месеца това вече няма да е новина, защото със сигурност новата стратегия на пакта включва постоянно военно присъствие в региона след случилото се в Украйна.

  Отсега е ясно, че срещата на върха ще трябва само да потвърди, че НАТО има нова стратегия за бъдещето си и то е по-тясно свързано с Русия. След случилото се в Украйна отново се заговори за врага, който през последните 20 години беше позабравен, а вниманието на алианса беше насочено към Близкия изток и Северна Африка. Защото досега всички вярваха, че реално няма пряка военна заплаха от Русия, но това вече се промени. Заради кризата в Украйна НАТО планира да увеличи военното присъствие в страните от Черноморския регион, които са нейни членове, съобщи помощник генералният секретар на съюза Тери Стаматопулос, цитиран от АФП. „Що се отнася до кризата в Украйна, ние показахме, че ще има повече самолети във въздуха, войници на земята и кораби в морето. Това означава

  засилване на присъствието

  на страните – членки на НАТО, които се намират в Черноморския регион“, поясни Стаматопулос.

  „Очевидно руската агресия срещу Украйна ще допринесе доста за решаване на необходимостта от силна колективна отбрана“, коментира преди дни във Вашингтон генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен. Зад думите на Расмусен стоят намеренията на срещата на върха да бъде гласуван нов екшън план, който да помогне за засилване на колективната отбрана.

  Първите индикации за съдържанието на документа дойдоха преди последната среща на министрите на отбраната от НАТО в началото на юни. Според неофициални източници в Брюксел, цитирани от clubz.bg, НАТО предлага на членуващите държави да създадат на доброволни начала съвместни сили, за да допълват взаимно отбранителните си възможности и да компенсират липсващите им средства с оглед променената от руско-украинската криза обстановка в Европа. Страните, сформирали съвместни сили, трябва да се договорят за общото им командване, правилата за използването и финансирането им. Тези формирования няма да отменят ангажиментите, които всеки съюзник има поотделно към колективната отбрана. „Тези сили

  ще допълват отбранителното планиране
  

  на НАТО“, коментира източник от НАТО. „В отбранителните ни възможности има дефицити, особено ако погледнете по-малките съюзници. Но заедно те могат да създадат доста мощни пакети от сили“, допълни той. За България това означава да развива съвместни сили заедно с Румъния и Турция, така че да гарантира сигурността на натовската граница в Черно море. Те ще бъдат подпомагани с присъствието на войски от водещите страни от НАТО, така че няма пробив в сигурността на източния фланг.Реално неофициалната информация беше потвърдена на срещата на военните министри, а по-късно доразвита и от генералния секретар на пакта. Според Расмусен целта е НАТО да отговори на различните по характера си заплахи и кризи не само по границите на страните от Източна Европа, но и в Близкия изток и Африка. Планът ще оцени оборудването, необходимо преди заемане на позиции, обмена на разузнавателна информация и процедурите за ранно предупреждаване, както и укрепването на частите за реакция и специалните войски. „Също така разработваме нови планове за военни маневри, приспособени към новото състояние на сигурността“, допълни Расмусен. „Разглеждаме в детайли възможностите за разполагане на нашите сили за отбрана и сдържане, както и каква комбинация от сили ни е необходима. Къде можем да ги разположим и каква е тяхната боеготовност за това.“След срещата на върха на НАТО през септември Расмусен очаква страните членки да поемат обратен курс на увеличаване на военните си бюджети. Това вече стана ясно и при посещението на генералния секретар у нас, когато той заяви, че България трябва да отделя повече пари за отбраната. В момента сме на първо място по намаляване на военния бюджет. В отговор и президентът Росен Плевнелиев, и премиерът Пламен Орешарски поеха ангажимент, че това ще се случи. И този път ще трябва да си изпълнят обещанието. Защото засиленото присъствие на НАТО в региона скоро няма да е новина.

  .

  Американците акостирали в Костанца, а членовете на корабния екипаж са преминали необходими процедури с психолог, за да се възстановят след преживяния стрес.

  Руският фронтови бомбардировач Су-24 прелетял поне 12 пъти над американския разрушител „Доналд Кук“.

• Отменат лиценза на КТБ

  Прехвърлят сметките на Кооперативна търговска банка в банка „Креди Агрикол”, която ще бъде одържавена

   

  Марта Младенова, Dariknews.bg

  Сметките на гражданите и фирмите в Корпоративна търговска банка ще бъдат прехвърлени в „Креди Агрикол България“, която ще бъде одържавена. Това заяви управителят на БНБ Иван Искров.

  Всеки ще може да разполага със своите сметки в пълен размер, обяви гуверньорът на БНБ. Както е предвидено, вложителите ще имат достъп до своите сметки на 21 юли 2014 г., посочи Искров.

  За „Креди Агрикол България ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете, държавния бюджет и Българската народна банка.

  Креди Агрикол ще бъде преименувана, съобщи Иван Искров. По думите му след одита е установено, че „Креди Агрикол България“ е много добре управлявана банка.

  Не по този начин стоят нещата в Корпоративна търговска банка, чийто лиценз ще бъде отнет. Привилигировани кредитори в случая ще бъдат държавата в лицето на МФ и Фонда за гарантиране на влоговете.

  В Корпоративна търговска банка ще останат само сметките на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми, които няма да бъдат защитени.

  Чрез трето лице мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев е изтеглил в кеш близо 205 887 223 лева, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка.

  На 18, 19 и 20 юни след множество медийни и една странна пресконференция на членове на управителния съвет на Корпоративна търговска банка са изтеглени 1 млрд. лева. Квесторите не са успели да открият досиетата на кредитори за 3,5 млрд. лева, като общият кредитен портфейл на Корпоративна търговска банка е 5,4 млрд. лева. Не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и дали могат да обслужват кредитите си, допълни Искров.

  По думите му става дума за умишлени действия. Докладът на квесторите, както и на независимите одитори в Корпоративна търговска банка ще бъдат предадени на главния прокурор.

  От БНБ поискаха и повече правомощия за управителния съвет, като за това са нужни спешни законодателни промени. Иван Искров изрази убеденост, че до края на работата на този парламент те ще могат да се случат.

  Искров бе категоричен, че случаят „Корпоративна търговска банка“ е напълно изолиран и той няма да повлияе върху цялостната ни банкова система.

  Цялото изказване на Иван Искров можете да прочетете тук

   

• За 67 концесии в България не е платен и лев от 2008 г. насам

  Щетите са за 1 млрд. лв.
  

  .

  Виктор Иванов, в. „24 часа“*

  .

  

  От 2008 г. за 67 находища на подземни богатства не е плащана нито концесионна такса, нито кариерна. Това е показал анализ на концесиите, изготвен от правителствения център за противодействие на корупцията БОРКОР.

  До 2008 г. за тези находища се е плащала поне кариерна такса, каза шефът му Бойко Великов. Щетите могат да се изчислят на стотици милиони, дори и милиард лева, обясни още той. В анализа на БОРКОР обаче не е правено точно изчисление на претърпените от държавата вреди.

  Тези концесии за добив на подземни богатства са давани без конкурси, а по право при приватизацията на държавни компании, обясни Великов.

  Според анализа на БОРКОР първоначално концесиите по право са били 400-500 на брой. Такива били дори за големите находища като Челопеч, Медет, Елаците или плажната ивица към комплексите Русалка, Елените, Дюните и пр., се посочва в доклада на БОРКОР.

  Проблем е и даването на концесии по много закони, а не само по един, се твърди в анализа.

  Великов е категоричен, че концесиите трябва да бъдат събрани в един закон. В него трябвало да се премахне всяка възможност за даване на концесия без провеждане на състезателна процедура, смята той. Това ще намали възможностите за корупция при концесионирането.

  БОРКОР е анализирал и концесионните договори за ски зоната в Банско, плажната ивица на Слънчев бряг и златното находище в Челопеч. И при трите договора са установени сериозни пропуски в работата на институциите и почти никакъв контрол по спазването на договорите.

  Предложенията на БОРКОР са дадени на Министерския съвет, обясни шефът на центъра. Според него те трябвало да бъдат приети от парламента независимо от политическата ситуация.

  БОРКОР предлага и въвеждането на типови договори за концесионирането на минерални води и по-добра уредба за концесиите на водоснабдителни мрежи.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  * Тази информация е публикувана във в. „24 часа“ на 17 юни.

• Николай Колев – Босия: Идея за създаване на нов тип политици

  СПАСЕНИЕТО НА ДАВЕЩИТЕ СЕ – НЯМА ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ

  Босия,  Вosia.blog.bg

  .

  

  Отново се връщам към една моя стара идея за подготвяне на нов тип политици, които да поемат бъдещето на страната ни. Без тях сме обречени на пълен фалит и отказ от държавност.

  В момента България е обрулена като череша от градушка. Парите изтичат в джобовете на политиците-престъпници и техните господари. Здравеопазването е пред фалит. Съдебната система вече е във фалит. Социалните дейности, пенсиите и помощите са силно разклатени. Производство няма. Селскостопанската продукция е недостатъчна и е притисната от контрабанден внос. Част от парите по европейските програми са спрени. Енергетиката е във финансов колапс. Обществото е разединено, уморено и депримирано. Младите напускат масово България. Лекари, инженери и специалисти – също. Пенсионерите стават повече от работещите. Кажете нещо лошо, което не се случва в момента. Трудна работа, нали?

  Българите, които напускат страната или живеят постоянно в други държави, не са забравили родината си. Носталгията по родните места, близки и приятели не ги е напуснала. Те също искат да помогнат на България да стъпи на здраво, за да могат да се завърнат и заживеят нормално.

  Това ме кара да създам една фондация на всички българи. С дарените пари ще създам заедно с мои съмишленици един Институт за приложна политика, за да мога да поканя политици от европейските страни, най-вече от успелите да създадат нов модел на управление страни от бившия социалистически лагер – Полша, Чехия, Словакия, Прибалтика, Унгария, Словения, Хърватия и др. Обучението ще бъде по интернет, за да могат да участват всички българи по света. След всеки семестър ще се проведе тест. Ще създам сайт, в който всеки, който има идеи в дадена област, да може да изложи идеите си. Всички, които са показали интерес и качества, ще бъдат поканени да се срещнат на живо на една тематична конференция. Там ще се запознаят и ще определят група, която ще изготви дългосрочна стратегия в дадената област и програма за развитие. Темите са 30, като първата ще бъде за създаване на цялостна стратегия на развитие на страната ни в дългосрочен план. Тази доктрина ще стане основа на една нова конституция и ще бъде гаранция за правилното развитие на страната.

  Институтът няма да подготвя десни или леви политици. Нека участниците сами се определят и създадат дясна и лява партия, но въоръжени с програми и стратегии, напълно приложими в нашите условия и вече реализирани в други държави. Така ще бъдат изметени тези ерзац партии, които разграбват страната ни като вампирясали диваци. Целта е да бъдат изхвърлени на боклука от истински партии с подготвени стратегии и програми, и най-вече с подготвени политици – практици, които да изградят един нов модел – модерен и разумен, който да поведе страната ни към едно гарантирано бъдеще.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Авторът е оставил в края на тази публикация в блога си и координат за споделяне на идеи с него – [email protected] 

• В. Рашидов: Как въшката Пеевски стана динозавър и управлява държавата

  Цацаров прокурор на българската държава ли е или на Делян Пеевски и Ахмед Доган, запита бившият министър на културата Вежди Рашидов по повод скандалите около Корпоративна търговска банка, нейното затваряне и банковата паника отпреди две седмици.

  „Отвратен съм. През последния един месец се говори прекалено много, ни никой не каза една дума за истината, която касае българския народ и хората, които влагат спестяванията си, а това са живите пари на държавата”, заяви Рашидов в четвъртък в сутрешния блок на Нова телевизия. Той има 2.5 милиона лева, блокирани в Корпоративна търговска банка (КТБ), чийто мажоритарен собственик Цветан Василев е в конфликт с бившия си партньор Делян Пеевски.

  По думите му тези пари са създали кредитните милионери у нас. „Това е Делян Пеевски, който казва, че е успешен човек, а има 50 000 лева спестени пари, платил е данък върху тези пари, а аз съм сложил милиони за българския народ и съм си докарал парите отвън, тук не продавам скулптури”, добави Рашидов и попита кой от държавата е защитил интересите на българския вложител.

  На въпрос как е трябвало да се защити интересът на вложителите, той отговори, че е лъснала зависимостта на всички институции.

  „Скандалът между Делян Пеевски и Цветан Василев, както и хидроенергийният инженер, който диктува отгоре нещата, разклатиха банковата система, а не Бойко Борисов”, заяви скулпторът.

  По думите му държавата трябва да защити българските граждани. „Предлагам на държавните служители да спрат да ходят на килимчето в хотел „Берлин“ (имотът е считан за собственост на Пеевски – бел.ред.), а да застанат там, където хората са на опашка”, заяви Рашидов.

  В отговор на въпрос той уточни, че много хора ходят на килимчето в хотел „Берлин“, „включително Моника и Сергей“, защото там се раздават пайовете. Според Рашидов хората трябва да си вземат обратно държавата, в противен случай ще бъдат слуги на един човек – Ахмед Доган.

  „В една нормална държава главният прокурор трябваше да пусне заповед за ареста на Пеевски и Цветан Василев, тези, които запалиха огъня в банковата система“, каза Рашидов.

  „Много спасители станаха, да оставим спасителите, да видим виновните! Защо Цацаров зае страна? Защо не може да се докара Цветан Василев от Австрия, където се крие“, попита той.

  Рашидов каза, че със спестяванията на българите хора като Делян Пеевски са станали кредитни милионери.

  „Кога въшката стана динозавър? При всички правителства. От царя се започна и при ГЕРБ се нахрани малко, и сега тази никому неизвестна дебела въшка стана един голям динозавър, който управлява държавата“ – каза Рашидов, описвайки възхода на Пеевски.

  Според него скандалът между Делян Пеевски и Цветан Василев и намесата на хидроенергийния инженер (Ахмед Доган – бел.ред.), който диктувал отгоре нещата, са разклатили банковата система.

  Този синдром трябва да спре и хората трябва да си вземат обратно държавата, в противен случай ще бъдат слуги на един човек – Ахмед Доган, повтори Рашидов.

  „Мен ме безпокои едно, че цялото това действие оставя съмнения и притеснения в българския народ”, допълни той.

  В предишно свое ТВ участие Вежди Рашидов описа нещата така: Ахмед Доган е собственикът на държавата, Делян Пеевски е изпълнителният директор, а Цветан Василев – банкерът.

  Попитан с какви пари живее в момента, бившият министър отговори, че наскоро е продал две скулптори за добри пари. „Не съм ги крал. Който иска да дойде, да чука камъни с мен”, допълни той.

  Източник:  Mediapool

• Арменските училища в Турция да носят турски имена, решило турското образователно министерство

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org

  

  8.07.2014, ГАНТЕХ АРАРАТЯН – Министерството на образованието на Турция е публикувало новия Устав за координация на учебните заведения, съгласно който всички трябва да носят турски имена. Според 7-ма точка на Устава, оттук нататък учебните заведения в Турция трябва да служат на „своите цели” и да носят „съответстващи към образователната програма турски имена”. Изключения правят само чуждестранните и международните училища, които действат на територията на Турция.

  Както пише турският вестник „Ватан”, това нововъведение е предизвикало възмущението на ръководствата на училищата на националните малцинства в Турция. Директорът на арменското училище в района Ешилкьой – Гаро Балян е окачествил това решение като „противоречие с демокрацията”.

  „Нашите училища носят имената на арменски интелектуалци и идеологически деятели”, отбелязал той и добавил, че Уставът трябва да бъде преразгледан и въпросът да бъде решен чрез отделно решение.

  Той припомнил, че съвсем скоро представителите на училищата на националните малцинства в Турция ще се обърнат към Министерството, за да се изработи един отделен Устав за националните училища, но до ден днешен няма никакъв отговор оттам.

   

• Ноам Чомски: Агресията – най-голямото зло

  Ноам Чомски,  Аlternet.org

   

  На първа страница в „Ню Йорк Таймс“ на 26 юни беше публикувана снимка на жена, оплакваща убит иракчанин.

  Той е една от многобройните жертви на военната кампания на Ислямската държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/, в хода на която иракската армия, която САЩ снабдяваха с оръжие и обучаваха в течение на дълги години, бързо се стопи, оставяйки по-голямата част от Ирак на няколко хиляди бойци, което едва ли може да се нарече нов опит в империалистическата история.

  Под снимката е напечатан прочутият девиз на вестника: „Ние имаме всички новини, които могат да бъдат публикувани“.

  Това е критичен пропуск. На първа страница трябваше да бъдат цитирани думите от Нюрнбергския процес – думи, които трябва да се повтарят дотогава, докато те не достигнат до общественото съзнание: агресията е „най-голямото международно престъпление, различаващо се от останалите военни престъпления само по това, че тя носи в себе си цялото съществуващо зло“.

  Освен това тези думи трябва да послужат като наставление за главния прокурор на САЩ Робърт Джексън. „Свидетелствата, въз основа на които ние съдим подсъдимите днес, са свидетелства, въз основа на които историята ще ни съди утре. Да дадем на осъдените чашата с отровата означава да я дадем на себе си“.

  За трибуналите от времето на Втората световна война /1939-1945/ нямаше никакво значение, че японските империалисти са искали да подарят „рай на земята“ на китайците, които безжалостно са изтребвали, или че Хитлер е изпратил войските си в Полша, за да се защити от „дивия терор“ на поляците. Това е все едно да отпиеш от чашата с отровата.

  Тези, които се оказаха от неправилния край на тоягата, не хранят никакви илюзии. Абдел Бари Атван, редактор на панарабски сайт, отбелязва, че „основният фактор, довел до днешния хаос в Ирак, са американската/западна окупация и нейната подкрепа от страна на арабите. Всички останали версии са неоснователни и съществуват само, за да отвлекат вниманието на обществото от тази истина“.

  В неотдавнашното си интервю за Мойерс и Ко иракският специалист Раед Джарар обрисува в общи черти това, което ние на Запад трябва да знаем. Както и мнозина иракчани, той е наполовина шиит, наполовина сунит, и до началото на интервенцията в Ирак едва ли е знаел религиозната принадлежност на своите роднини, защото „религиозните секти в действителност не са били част от националното съзнание“.

  Джарар е убеден, че „този междурелигиозен конфликт, който разрушава страната… очевидно е започнал с американското нахлуване и окупация“.

  Интервентите са унищожили „иракската национална идентичност и са я заменили с религиозна и етническа“. Всичко е започнало със създадения от Вашингтон Съвет на управляващите, базиращ се на религиозната идентичност, която е била съвършено нетипична за Ирак.

  Към днешна дата шиитите и сунитите са най-смъртните враговеq благодарение на работата, която свършиха бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, бившият американски вицепрезидент Дик Чейни и други подобни на тях. Те напълно не разбираха какво се крие зад насилието и терора и съдействаха за създаването на конфликти, които разкъсват в момента региона на парчета.

  Други заглавия тръбят за възраждането на ислямисткото движение на талибаните в Афганистан. Журналистът Ананд Гопал обяснява причините за това в своята знакова книга: „Няма добри хора сред живите: Америка, талибаните и войната през погледа на афганистанците“.

  През 2001-2002, когато американската мощ удари Афганистан, членовете на „Ал Кайда“ много скоро изчезнаха, а талибаните се разпръснаха, защото повечето от тях по традиция предпочетоха да се присъединят към новите завоеватели.

  Тогава Вашингтон се отчая напълно в своите опити да открие терористите, за да ги унищожи. Лицата, които бяха поставени да управляват, бързо разбраха, че могат да се възползват от липсата на внимание от Вашингтон и да нападнат своите врагове, включително тези, които с желание сътрудничат с американските интервенти.

   

  Източник на публикацията на български:  БГНЕС

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Ноам Чомски е американски философ и политически активист, професор в Масачузетския технологичен институт. Статията в AlterNet – издание за независими анализи за вътрешната и външна политика на САЩ, е публикувана на 7 юли под заглавие  „Noam Chomsky: America Is the World Leader at Committing ‘Supreme International Crimes'“.

   

• Цацаров: Пеевски няма вина за банковата криза

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде…

  .

  Чергар Странник, Neverojatno.wordpress.com

  
  Главният прокурор Сотир Цацаров оневини депутата от ДПС Делян Пеевски относно слуховете, че е замесен в зародиша и развитието на банковата криза. Ето какво заяви той пред медиите:

  “На мнозина им се иска прокуратурата да започне разследване срещу депутата Делян Пеевски и поради това сред българското население умишлено се разпространяват злостни слухове, че г-н Пеевски е замесен в отминалата вече банкова криза. Искам да предупредя тези, които разпространяват умишлено подобни недоказуеми твърдения, плод на болното им съзнание и личната им завист към този успял млад човек, че ако продължават е много вероятно не той, а те самите да станат наш клиент. Смятаме, че е необходим не просто закон срещу разпространителите на зловредни за банките слухове, но още повече на такъв за депутатите. Искам ясно да заявя, че г-н Делян Пеевски няма нищо общо с разразилата се у нас банкова криза и всеки, който хвърля камък срещу него, трябва също да строши собствената си глава, особено, ако самият той има кредит, който не може да изплаща. Защото много бяха спекулациите, че г-н Делян Пеевски имал огромни задължения към КТБ, които отказвал да обслужва, но дори това да е вярно, то не означава, че г-н Пеевски и по-зловреден от всеки друг гражданин, изпаднал в затруднение да обслужва кредита си.

  На всички е ясно, че подобно умозаключение би направило виновници за банковата криза голяма част от българското население, което по една или друга причина не изплаща задълженията си било към банките, било към Топлофикация, било към когото и да било. Когато ставаше въпрос за обществото, всички викахте колко лоши били банките и колко високи са лихвите, как едностранно променяли условията по договорите на кредитите, и призовавахте депутатите да вземат мерки за тяхното озъптяване. И те го сториха – ако не помните, приеха специален закон срещу самовластието на банките. И голяма заслуга за този закон има г-н Пеевски. А сега, когато самият г-н Пеевски стана обект на банкова атака срещу себе си – атака, която подозираме е инспирирана от банковата система, за да унищожи г-н Пеевски за това, което им причини, същото това общество скочи да защитава банките и да плюе срещу г-н Делян Пеевски. Това е висша форма на неблагодарност.

  Да, не се учудвайте. Кризата бе инспирирана от самите банки, за да унищожат кариерата на г-н Пеевски, защото банките много добре знаят, че те самите ще бъдат спасени от държавата, но Пеевски – не. Пеевски трябваше да бъде хвърлен на овълчилото се от страх за парите си общество и да бъде разкъсан от него. Но батко ви Цацаров не е вчерашен, той е ял от хляба на г-н Пеевски и много добре знае що за човек е. А той е човек с висок морал, който по-добре борави с мислите си, отколкото с думите. Неслучайно г-н Пеевски бе издигнат за евродепутат, неслучайно бе избран за тази позиция и неслучайно сам се отказа от нея. Повтарям, сам се отказа от нея. Кой друг се отказа – Станишев? Делян Пеевски избра да остане и да помага за стабилизирането на България в този труден момент – дори само това е достатъчно доказателство за неговия висок морал и корупционна устойчивост. Кой може да купи Делян Пеевски? Никой! Така че, моля ви, забравете това име. Не искам повече да чувам за него да се говори като за доказан престъпник. Защото той не е, не е бил и никога няма да бъде такъв.

  И да обобщя: Забравете името Делян Пеевски. Христо Бисеров не съществува. А Цветан Василев не искам да го виждам – да върви на майната си.“

   

• Градобитна България

  Все повече българи наричат държавата си „градобитнина“ – но не заради градушките, а заради политическата партизанщина, която превръща България в територия на несекващи кризи и упадъци, пише Мирела Иванова в коментар в  Дойче Веле.

  

  В сайта на Държавната агенция за борба с градушките България е определена като „една от най-градобитните“ страни в Европа. И наистина: все повече от нейните граждани я наричат „градобитнина“ – но не заради тежките градушки, вилнели над столицата и други градове и нанесли в рамките на половин час чудовищни щети, а поради други, протяжни във времето причини.

  България действително се превърна в градобитнина, в територия на несвършващите кризи, управленски недомислия и всевъзможни упадъци, а една от основните причини за това е бушуващата политическа партизанщина, която парцелира страната на свои и чужди градове, анклави, крепости. Виждаме го не само в последната година, но и в последните агонични дни на отиващото си управление: изострени сблъсъци в неработещия парламент, раздаване на щедри парчета от свършващата баница на „свои“ общини, наместване на „свои” хора на възлови постове, войни между представители на коалиционното управление.

  Два „осветени„ примера – и колко още в тъмното

  Така например седмици наред земеделският министър Димитър Греков и изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ Мирослав Николов взаимно се топяха пред прокуратурата, взаимно блокираха работата си и раздаването на дългоочакваните от производителите средства, но за никого не бе тайна, че всъщност тече безогледна борба за надмощие между БСП и ДПС. Партизанщината взе такива отблъскващи размери, че премиерът Орешарски се видя принуден да събере и помири двата лагера.

  Не по-малко „впечатляващо“ е разпределянето на 28-те милиона за бедствия, което подмина поразените от наводнения Варна и Добрич, но не и общините, доминирани от БСП и най-вече от ДПС. Тези два примера са пред очите ни, осветени от медиите, но какво да кажем за сюжетите, които се разиграват на тъмно?

  Фатално

  Партизанщината има и други фатални последствия: превръща голяма част от българите в цинични послушковци и партийни номади; изолира хората с качества и професионален потенциал и ги заменя с посредствени изпълнители на партийни повели; вкостенява партийните ядра, така че отблизо и отдалеч да заприличат на кланови структури, вкопчени единствено в собствените си икономически интереси и напълно отчуждени от дневния ред на обществото, от драматичното съществуване на българите и от политиката дори…

  Предстоят избори – ако правителството все пак си подаде оставката. А до провеждането им ще се нагледаме на още много апаратни, демагогски и икономически игри. Дано вече сме достатъчно поумнели, за да не влезем и този път в ролята на апатични зрители.

   

• НС преправя закона „Цонев-Пеевски“ за офшорките

  

  След като за първи път от една седмица Народното събрание успя да събере кворум, за да заседава в сряда, то се зае да променя влезлия в сила само преди месец закон за офшорките, станал известен с имената на двамата си автори – депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски.

  Първото четене на два проекта за поправки и допълнения в този закон стана част от приетата от събралите се 166 депутати от БСП, ДПС и ГЕРБ, съгласно вчерашното споразумение между трите партии за консенсусна законодателна програма до края на седмицата. Освен него в програмата са пет ратификации на международни споразумения, второ четене на промените в законите за автомобилните превози, за защита на растенията, за защита на потребителите. Десета точка е повторното обсъждане на Закона за защита на конкуренцията, върху който президентът наложи вето. Предпоследната точка е за Закона за професионалното образование и обучение, а седмицата трябва да завърши с парламентарен контрол.

  Приетите на първо четене два законопроекта за изменение на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, каквото е пълното наименование на Закон за офшорните дружества, са в две противоположни посоки. Единият предвижда разширяване на ограниченията върху дейността на тези дружества, а другият – стесняване и в известен смисъл обезсмисляне на тези ограничения.

  Държавата, общините, държавните и общински фирми, да не могат да влизат в договорни отношения с офшорни фирми с неясна собственост, предвижда законопроектът, внесен още през март от Георги Кадиев и група народни представители от левицата. Те предлагат още фирми с неясен собственик да не могат да получават сертификат за инвестиция клас А, Б, В и приоритетен проект по Закона за насърчаване на инвестициите. Предвидено е публичните дружества да не могат да бъдат придобивани от фирми с неясен собственик.

  Един от вносителите на този законопроект – Георги Анастасов от Коалиция за България – заяви, че между първо и второ четене ще направи предложение в обхвата на закона да се включат и футболните клубове.

  Вторият законопроект е внесен само от Йордан Цонев, този път без участието на съавтора му Делян Пеевски. Той предвижда разхлабване на забраните спрямо дружествата в обхвата на закона. С проекта се предлага въвеждане на прагове, под които забраните в закона няма да се прилагат. Предлаганият праг е „квалифицирано дялово участие“ по смисъла на специалните закони. В специализираните закони праговете са различни, като най-ниският първоначален праг във всички закони е 10 процента.

  За дружества, дяловото участие в които не е предмет на специална регулация в други закони, законопроектът предвижда въвеждане на минимален праг от 10 на сто, по отношение на който законът няма да се прилага.

  Освен това в проекта се предвижда специализираният Регистър на действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим към Агенцията по вписванията да не бъде публичен, а информация от него да се предоставя при поискване само на дружества, в които участват офшорки, както и на НАП, ДАНС, специализираните регулаторни органи (БНБ, КФН и други) и компетентните органи по смисъла на закона.

  Цонев освен това предлага да се удължи до края на годината срокът, в който компаниите с офшорна собственост трябваше да се приведат в съответствие с разпоредбите на закона.

  Предлаганите облекчения за офшорките вносителят аргументира с твърдението, че така както е приет, законът „може да доведе до ограничения и пречки за чуждестранни инвеститори да инвестират в България без реална икономическа или бюджетна полза за страната“.

  Източник:  Mediapool

• Как невинната глупост невинно убива

  Ясен Бориславов,  Reduta.bg

  

  В началото нека кажа, че ми трябваше повече от месец, за да превъзмогна душевния смут и погнусата, предизвикани от онова, което ще разкажа. Но нека караме подред.

  През април т.г., теглейки пари от банкомат, установих, че от сметките ми липсва значителна сума. Тъй като съм чувал разни грозни работи за кражби от дебитни карти, доста разтревожен се обадих в банката, за да проверя какво е станало и след това веднага отидох до най-близкия й клон. Там разбрах, че парите ми не са изтеглени, а са запорирани от съдия изпълнител. Повече не можаха да ми кажат. На другия ден отново ходих и вече официално бях информиран, че частният съдебен изпълнител Бизов е изтеглил от сметката ми сумата от 843 лв. в полза на Столичната община във връзка с изпълнителен лист по гражданско дело № 3283/2013 на Районен съд София, 46 състав. От запорното съобщение става ясно, че от тези пари 223 лева са разноски по делото, 380 лв са за юристконсултско възнаграждение, 168 лв. са за ТТРЗЧСИ (изглежда това е хонорарът на частния съдебен изпълнител) и още 72 лв. по т. 26. Което не знам за какво е. Месец по късно получих и официално писмо от банката. Няма да казвам коя е, за да не вземе да фалира. Само ще вметна, че от същата банка преди време много настойчиво ми звъняха по телефона, за да ми предлагат разни услуги като на лоялен клиент, а пропуснаха като лоялна банка да ме предупредят, че Бизов ще ми бърника в сметките. Най-законно, предполагам.

  Нека сега обясня как се е стигнало до този запор. Поемам дълбоко въздух.

  На 13 октомври 2009 г. в 13 часа на Ботевградско шосе, малко след Долни Богоров и на около километър преди Околовръстното, както си карах към София, върху колата ми падна топола. Беше много стара и отдавна изсъхнала, но с внушителни размери и ако беше успяла да ме улучи малко по-добре, сега нямаше да мога да разказвам какво стана по-нататък, а Бизов нямаше да получи законно полагащите му се 168 лв за ТТРЗЧСИ от моите пари плюс 72 лв. по т. 26. Случката тогава описах подробно в броя на в.„Сега” от 24 ноември. Разказът е достъпен на http://www.segabg.com/article.php?issueid=4508&sectionid=5&id=0001301, поради което няма да го повтарям. След като се убедих в пълното бездушие и отчайващата институционална сенилност на отговорните власти, реших да заведа съдебен иск срещу Агенция пътища и Столична община заради престъпно нехайство, застрашаващо живота на гражданите. Разбрах, че тези две институции са отговорни за падащите, отдавна мъртви дървета в тази част от пътя, както и че от 2005 г. водят активна преписка помежду си за тяхното отсичане, но от това през следващите четири години нищо не е последвало. Освен дето едно от тези дървета падна върху мене и щеше да ме убие. Тогава пострада още една кола. Тя беше напълно смачкана, а единият от двамата мъже в нея излезе окървавен и напълно ошашавен. С него после заедно заведохме съдебно дело № 55530/2010 в Софийския районен съд. Заведохме го и започнахме да чакаме справедливият съд да се произнесе. Чакахме през цялата 2010 година. После чакахме през цялата 2011 година. През април 2012 г. делото беше насрочено на първа инстанция. Съдът назначи експертиза и изслуша свидетелите. През юни мина и второ заседание, на което се разбра, че експертизата е в наша полза и след това вече очаквахме решение. В началото на януари 2013 г. се получи и решението. От него става ясно, че въз основа на експертизата, събраните доказателства и свидетелските показания съдът е повярвал на очевидното и осъжда като виновни за причинената ми беда пътната агенция и общината да заплатят обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Не бях изненадан, че решението е в моя полза. Друго не съм и очаквал. В края на решението обаче с огромна изненада видях, че и аз съм осъден. Осъден съм да платя на пътната агенция и на общината сума, пропорционална на отхвърлената част от иска за неимуществени вреди. Според съдебното решение „на всеки от ответниците следва да се присъдят разноски за юристконсултско възнаграждение за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете”. Освен това съм осъден да платя и разноски по делото. Превърнато в цифри това решение означава, че съм осъден да платя на пътната агенция и общината веднъж по 222,89 лв. и после още по 380 лв.за дело, което иначе съм спечелил, както личи от съдебното решение. Казано на по-разбираем език, съдът признава, че пътната агенция и общината са виновни, поради което ги осъжда да ми платят 1000 лв. за неимуществени вреди плюс още 305 лв. за имуществени от поправката на колата, за които съм приложил фактури. Истината е, че поправката струваше повече, но няма да издребнявам. Какво се оказва, обаче? Тъй като искът е за 5000 лв., съдът осъжда и мене да заплатя на виновната страна хонорар, съразмерен с отхвърлената част от 4000 лв. Може да звучи абсурдно, но така е според закона.

  Тъй като според съда съм предложил висока цена за реално застрашения си живот и предизвикания от това силен стрес и душевен смут, следва да бъда санкциониран за… какво? Явно за самомнителност. По каква методика съдът преценява стойността на моя живот, не ми е ясно. Така ме е оценил, явно толкова струвам. Няма да споря. Ако ме беше оценил на сто лева, пак щях да се съглася. Нямам много високо мнение за себе си. Но другата част от решението според мене е налудничава. По време на делото юристконсултката на общината каза няколко чисти глупости. Каза, че не съм представил документ за валидна застраховка „Гражданска отговорност”, документ за годишен технически преглед, както и винетен стикер, поради което искът трябвало да се отхвърли. Оставаше да добави, че съм карал и без шапка. Разбира се, че имах и можех да представя всеки от тези документи, ако с тях трябваше до се доказва нещо, относимо към делото и ако някой ги беше поискал. С винетния стикер щеше да е малко по-сложно, защото беше останал върху счупеното ми от тополата предно стъкло, но в жабката имах квитанция. Тези работи ми ги провериха катаджиите, преди да съставят протокола и това юристката на общината можеше да го знае, но не би. Юристконсултът на пътната агенция твърдеше, че съм карал с несъобразена скорост. Искаше ми се да го питам каква според него е съобразената скорост, когато върху главата ти пада топола, но се въздържах. Както и да е. Оказа се, че за няколко съвършено несъстоятелни неща, казани в съдебната зала, съдът присъжда на признатите за виновни ответници възнаграждение. Така институциите, които съдът е посочил като виновни за произшествието и предизвикания съдебен процес, с решение на същия съд черпят облаги от виновното си поведение, при това за сметка на онзи, когото с виновното си поведение са ощетили. Ако не ставаше дума за съдебно решение, бих нарекъл това перверзия.

  От съдебното решение, а то се опира на действащото законодателство, се разбира, че ако бях поискал по-високо обезщетение, рискувах да се озова в положение да дължа пари на държавата за вреди, които тя сама чрез собствения си съд признава, че ми е причинила. Няколко пъти четох решението и после се почувствах като учителя по география от „Златния телец” на Илф и Петров, който полудял, след като не успял да намери Беринговия проток на една новоотпечатана карта.

  През декември 2013 г. получих присъденото ми обезщетение. През януари получих покана от Пътната агенция да им платя юристконсултското възнаграждение плюс разноските по делото, което направих в едноседмичен срок. Мислех, че всичко е приключено, но явно не е било. През април ЧСИ Бизов, както вече стана дума, изтегли от сметките ми и парите за общината плюс 168 лв за ТТРЗЧСИ и още 72 лв по т. 26. Като направих сметка какво съм получил и какво съм платил за четири години около това дело, излиза че съм загубил само някакви си 300-400 лева, но от друга страна съм излязъл морален победител, защото все пак съм успял да осъдя общината и пътната агенция за опасното им и застрашило живота ми тяхно поведение. Освен това съм останал жив, което след сблъсъка, първо с тополата, а след това и с описаната специфична менталност на българските общински, пътни, законодателни и съдебни власти не е малко постижение.

  През април и май имах пристъпи на гадене с повръщане. Докторът ми каза, че сигурно е някакъв вирус, но според мене беше от срещата с българската държавност.

  Смятам, че това дело е изящен пример за несправедлив процес и съвсем сериозно смятам да отнеса случая до Европейския съд по правата на човека. Вярвам, че там ще се произнесат справедливо, след като видят как българското правосъдие четири години мъти едно банално битово дело и най-сетне поднася като решение запъртък.

  Впрочем, както разбрах по-късно, това няма да е първото такова дело срещу българската държава в Страсбург. Идентичен е казусът в делото „Станков срещу България” от 2007 г., по което ЕСПЧ се е произнесъл, че държавата не би трябвало да си прибира обратно под формата на съдебни и други такси присъденото за причинени от самата нея вреди обезщетение, въпреки че законът, който сама си е направила, й дава такава възможност. Решението на съда в Страсбург би трябвало след 2007 г. да е послужило за коригиране на законодателството и съдебните практики, но това, както се убедих от опит, не е станало, вероятно поради причина на същата административна сенилност, поради която и сухите тополи на Ботевградско шосе падат върху преминаващите автомобили, въпреки дългогодишните преписки между Столична община и пътната агенция досежно тяхното належащо отсичане.

  Вярвам, че след като съдът в Стасбург се произнесе, от Столична община и от пътната агенция ще ми върнат парите, които иначе справедливият Софийски районен съд напълно незаслужено им е присъдил за моя сметка, въпреки че ги е признал за виновни. Мисля, че и Бизов ще трябва да върне онези иначе почтено спечелени 168 лв. за ТТРЗЧСИ, както и още 72 лв. по т. 26. За Бизов, честно казано, ми е жал, защото той сигурно няма никаква вина, че изпълнителното дело се е озовало при него. Не изключвам възможността и от банката да ми се извинят за некоректно поведение.

  През последните години се чуват ужасни неща за българското правосъдие. За корупция, подкупи, политически натиск и нелогични назначения, за мащабни афери като „Красьо Черния”, бедните съдии с парцели в Приморско и разни подобни. В моя случай явно не става дума за корупция, защото интересът и сумите са незначителни.

  След пътното ми премеждие от есента на 2009 г потърсих елементарна справедливост и отговорност от държавата за причинените ми вреди и застрашаваща живота на гражданите мърлящина на нейните институции. Държавата, както се разбира от решението на нейния съд, се е опитала да бъде справедлива, разпознала е виновната страна в спора и все пак не е успяла поради причина, която не искам да назовавам, защото сигурно ще прозвучи грубо, а знам, че почитаемият съд не трябва да бъде обиждан, каквото и да си мислим за него в конкретния случай. Аз обаче се питам кое е по-лошо за едно общество – корумпирана или тъпа власт? Казвам го по принцип, без връзка с конкретния случай и конкретния състав на СРС. Може би корупцията все пак е за предпочитане пред тъпотата. Корумпираният човек е предвидим, има цена и с него все пак можеш да се разбереш, макар и с известна погнуса. Тъпият човек е непредвидимо бедствие, той е „непревземаема крепост”, както пише един известен български журналист от миналото.

  През последните години у нас имаше поредица от трагични случаи, причинени от нечия привидно невинна, но злотворна и недосегаема за правосъдието мърлящина.

  Стъпканите деца в дискотека „Индиго”, удавените от наводнението в с. Бисер, както и наскоро загиналите при бедствието във варненския квартал „Аспарухово” –  зад всяко от тези нещастия е стаена административна глупост, която понякога може да разсмива, но може и да убива. И на тази глупост съдът присъжда юристконсултско възнаграждение, защото такъв е законът.

  Има различни видове тъпота. Има автентична тъпота, както и преднамерена. Не знам кой точно от двата вида се стовари върху мене първо като изсъхнала топола, а после като юриспруденция.

  В тази връзка нека вметна, че тополата е много глупаво дърво. Тя расте бързо и прави листна маса, но живее кратко, гние и в някой прекрасен ден при силен или дори слаб вятър, тя рухва. Засаждането на тези дървета в градовете и край пътищата у нас става масова практика през 50-те и 60-те години. Преди това край градските улици и пътищата се садят съвсем различни дървета – липи, кестени, платани, орехи и др. Латинското име на тополата е Populus, което значи също народ и кой знае дали това не е било допълнителна причина за нейната популярност. Дървесината й не става нито за огрев, нито за мебели. Сигурни ползи от нея извличат единствено фармацевтичните компании заради белите пухчета, които всяка пролет се превръщат в кошмар за хората с алергии. Глупостта все някога се плаща, макар и не винаги от онзи, който я е направил. Отделният човек понякога може да бъде безнаказано тъп, но за едно цяло общество това е трудно и дори невъзможно.

  Ако съдът в Страсбург се произнесе в моя полза, смятам присъденото ми обезщетение да инвестирам в обществена полза. Върти ми се в главата идея за един публичен електронен регистър на мърлячите в българската администрация. За сертифицирани мърльовци.

• Как да дефинираме промяната?

  За депеевизацията, или как да дефинираме промяната и да можем да гласуваме за нея

  .

  Христо Иванов, в. „Дневник“
  

  

  И тъй най-сетне изборите са на хоризонта!

  Парламентът e в кома, Орешарски готви оставка, Станишев напуска, „Южен поток“ аха да бъде поставен под контрол, Цветан Василев и Пеевски се хванаха за гушите и всемогъщата КТБ е в руини, медиите бухалки са в гърчове, Борисов някак не успява да влезе в ролята на спасител…

  При всички тези обрати обаче това, което липсва, е перспективата за реална промяна. Все по-ясно е, че никой от големите играчи не си поставя подобна цел. Всичко се свежда до борбата на онези, които искат да минат в по-добра позиция, с онези, които опитват да оцелеят, но единствено и само в рамките на настоящия модел. Парламентът се разпуска не защото това беше поискано от гражданите, а защото в задкулисието се договориха нещо и трябва да го валидират през урните. Очевидно е, че изборите не са стъпка към промяна, а мероприятие по укрепване на статуквото и ще бъдат проведени при условията на правилото, че при промяна на местата на събираемите на политическото уравнение крайният резултат остава неизменен.

  Не толкова очевиден е един друг проблем:
  
  желанието на обществото за промяна е лишено от конкретно съдържание

  Без ясното дефиниране на целите на реформите и без осигуряването на осъзната подкрепа от достатъчно широк кръг граждани за тях, цялото говорене за промяна на статуквото остава просто емоционална хипервентилация. Големият ни проблем е не, че бенефициентите от статуквото не искат да го променят, а че обществото се намира в идеен вакуум, който го прави безсилно.

  Това е причината днес идеите за промяна да се изчерпват с циклене в порочни кръгове в рамките на същото това статукво: „всички срещу комунягите“ , „никой с ДПС“, „всички десни – в един кюп“,“да спрем Борисов на всяка цена“, „дясно управление без Цветанов“, „Нова левицо, излез от килера!“, „голяма коалиция като в Германия и ЕП“ и многократно доказания нонсенс „дайте нови лица!“.

  Периодично се призовава за приемане на нова конституция. Разбира се, отделни промени в конституцията са необходими, но изработването на изцяло нов основен закон е нещо съвсем различно. Без конкретна обосновка защо се налага това подобни призиви са просто спекулация с форма без съдържание. Тази риторика се практикува от добронамерени политици, търсещи завладяващ политически образ, който кратко да опише идеята за управленска трансформация и да им спести сериозния труд, необходим за привличането на подкрепа за реално необходимите, но скучновати технократски мерки. Но истинска изгода от това опаковане на промяната имат онези, които знаят, че влизането в мащабния реалити формат „народът пише конституция“ е нещо абсолютно различно от необходимите мерки и ще е равнозначно на политически и институционален рестарт, след който естаблишментът почва „на чисто“, а гражданите „от нулата“  точно както в 1989-91 г.

  Напоследък се появи нова мутация на идеята за смяна на конституционния строй – въвеждане на президентска република. Поредните магьосници от О.З. се готвят да повторят успеха на сюжетите „завръщането на наследника от Мадрид“ и „здравата ръка на главния секретар“ във вариант „шаячната правда приема политическа плът във вид на цар-президент Ивайло“ и отново да забаламосат населението с нова доза лична харизма и надпартийност, зад чиято димна завеса толкова удобно се правят корупционни сделки и коалиции.

  Разбира се, най-сигурната застраховка срещу кристализация на реална идея и воля за реформа е кавалкадата от ГМО-медии и „нови“ политически проекти.
  
  Тяхната роля е да довеждат всяка идея за промяна до тотален абсурд 

  да изпускат парата на недоволството в свирката на кресливите си изцепки и просто да запълнят общественото пространство с отблъскващи профанации, от които не остава нито място, нито желание за съдържателен дебат. Край тъч-линията, както винаги, загряват поредните нови националисти, свежите „проекти“ на шоумени и спортисти, тихо се трупа ресурс в създаването на „евразийска“ политическа ниша…

  Класическата ленинова дефиниция „управляващите не могат по новому, а управляваните не искат по старому“ е превърната в парадоксална рецепта за стабилност на статуквото във вариант „онези, които не желаят по старому, не могат да формулират как да стане по новому, а онези, които желаят да карат по старому, постоянно произвеждат фалшиви предложения за по новому“. Всъщност, може да се каже, че т. нар. преход е една перманентна пред-революционна ситуация, при която от идейния вакуум и постоянно нагнетяващото се усещане за фрустрация с помощта на медийни и политически ГМО-та
  
  се произвеждат и поддържат декорите, зад които олигархията поминува комфортно вече 25 години 

  В политиката има просто правило: не можеш да гласуваш за нещо, което не можеш да опишеш, и не можеш да очакваш управляващите да свършат нещо, което не си готов да отстояваш лично и ежедневно. Разбира се, хората постоянно опитват да направят точно това и постоянно биват мамени. Трябва да си дадем сметка, че ако изобщо искаме някаква промяна на това статукво, трябва да се фокусираме върху изработването на конкретна програма за реформи, осигуряването на достатъчно широка обществена подкрепа за нея и налагането й като политически дневен ред. Ние, гражданите, просто защото няма кой друг. Само въоръжени с такава ясна програма ние ще можем да разпознаем подходящите си политически представители, ще можем да ги контролираме и да им даваме ефективна подкрепа, за да се справят.

  Вълните на гражданско пробуждане от последните няколко години отвориха достатъчно големи пукнатини в статуквото, които позволяват да започнем да се ориентираме добре в направата му. Но и играчите на статуквото разбират това и енергично подновяват декора, замазват открилите се факти, подменят фигурантите и усвояват все нови и нови техники на манипулация и пропаганда.

  Шанс за поставяне и на ясна диагноза и обединение около програма за реформи има, но той ще бъде кратковременен и ако не го уловим сега, е възможно да чакаме цяло поколение за нов.

  Общият знаменател на всички протести, скандали и кризи от последните години е въпросът за управлението на страната: 

  как се идва на власт; как се изработват решенията; и как и от кого се упражнява властта.
  Днес съществува доста широко споделено, макар и не достатъчно артикулирано усещане за необходимостта от сериозна промяна в начина на управление на държавата. Дори да вземем банковата криза от последните дни, в нея по общо мнение се разкрива не проблем на икономическата и финансова база, рефлектиращ в обществено-политическата „надстройка“, а обратно – кризата всъщност беше предизвикана от дългогодишно натрупване на злоупотреби с власт и на обществено недоверие в институциите. Макар и банковата система да беше овладяна, причините за кризата продължават да съществуват и могат във всеки един момент да избият в един или друг сектор.

  В този смисъл, бихме могли да кажем, че

  България е в криза на управленския модел, която се изразява във все по-явна заплаха от верижен институционален срив
  
  Следва, че необходимата програма от реформи трябва да е фокусирана върху политическата система, основните институти на демокрацията, институционалния и правов ред на страната. Тя е условие за възможност на всички останали необходими реформи на отделни икономически и социални сектори.

  На първо приближение най-ефективният начин да наречем необходимата промяна в начина на управление на България е „процес по депеевизация“ (като ползваме името, с което г-н Пеевски е известен сред някои избиратели и освен благозвучие постигнем необходимото отграничаване между конкретното лице и обобщения политически феномен). Независимо от конкретиката на неговото издигане и силите, които може реално да стоят зад него (Доган, ДС, „руснаците“…), почти всичко, което знаем за механизмите на днешния олигархичен модел, се пречупва в публичния образ на г-н Пеевски.

  Последните събития показаха и друго:

  падат правителства, парламенти си отиват, лидери на основни политически сили слизат от сцената, но г-н Пеевски остава
  
  Той се оказа по-важен дори от считания доскоро за негов ментор г-н Цветан Василев и неговата КТБ. Нещо повече – повечето ни политици очевидно се боят дори да споменават неговото име и изправянето им пред необходимостта да отговорят на простия въпрос дали възприемат депеевизацията като основен политически императив и в какво конкретно предлагат да се изрази тя – е прост лакмус за реалното отношение към днешното статукво.

  Диагнозата „пеевизация“ обобщава няколко широко разпространени патологични феномена:

  – Поставянето в зависимост на държавни институции (прокуратура, съдебна система, независими регулатори) и поддържането им в режим на дистанционно ръчно управление – изключване в полза нашите и задействане като бухалка срещу който трябва;

  – Обсебването на политическата система (партии, парламент, кабинет) чрез непрозрачност, злоупотреби с партийното финансиране, скрит лобизъм, порочни назначения, търговия с влияние, механизми за контролиран вот;

  – Практическото експроприиране на законодателния процес (чрез неспазване на гаранциите за прозрачност и обществено участие) и поддържането на система от празнини и вратички в законодателството, която заедно с обезсилените институции оформя задкулисния хабитат на олигархията;

  – Подчиняването на частни интереси на държавната политика в цели икономически сектори (напр. енергийния или банковия), вкл. работата на съответните „независими“ регулатори, управлението на дружествата с държавно участие и на процедури като възлагане на обществени поръчки или решенията къде да се влагат средствата на държавните дружества до степен на директна заплаха за националната сигурност;

  – Корумпиране на службите за сигурност чрез поддържането им в зависимост от политическо влияние и различни вътрешни групировки и околни мрежи;

  – Задушаване на свободата на медиите чрез система от изкривявания на конкуренцията (на ниво разпространение, достъп до публично финансиране, ценообразуване), непрозрачна собственост, корупционни модели на непазарно финансиране, практическо унищожаване на гаранциите за независимост на отделния журналист (граничещи с ликвидиране на професията като такава).

  На база на тези диагнози може да се формулира и списък от минималните задачи на промяната на това статукво:

  – Политическата система: изсветляване на финансовите потоци, свързани с политическа дейност; демократизация на вътрешнопартийния живот и гарантиране на ясната отговорност за решенията; регулация на лобизма; модерен законодателен процес; продължаване на реформите на изборните правила.

  – Независими контролни органи и регулатори:засилване на правомощията им; въвеждане на единен минимален стандарт за прозрачност и обществен контрол при избора на членове на ръководствата им (т.нар. борд по назначенията), така че да се гарантира провеждането на проверка за корупционни и други обвързаности и да се установява наличието на компетентност и лидерски качества на кандидатите.

  – Администрация: последователно изграждане на реално независима, професионална, стабилна и мотивирана да брани обществения интерес държавна администрация; позитивен подбор чрез реални атестации; проверки за наличието на конфликт на интереси и корупционни фактори.

  – Служби за сигурност: преосноваване и очистване на българската разузнавателна общност чрез превръщане на предоставянето на достъп до класифицирана информация и атестациите в реален инструмент за позитивна селекция и въвеждане на реални периодични проверки за корупция и лоялност; изчистване на профила и структурата на различните служби от сектора и поставянето им под реален обществен контрол.

  – Съдебна система: довършване на реформата на съда с фокус върху гарантирането на независимостта му от политическо, административно и икономическо влияние; започване на реформа на прокуратурата, така че да имаме обществен контрол върху работата на главния прокурор и реална професионална независимост и отговорност на отделните прокурори (вместо пълна безотговорност на главния прокурор и поставяне на редовите прокурори в положение на членове на тоталитарна секта); преструктуриране на Висшия съдебен съвет (разделяне на съдии от прокурори и др).

  – Медии: прозрачност на собствеността и публичното финансиране; гарантирана свободна конкуренция при разпространението и продажните цени; гаранции за професионалната независимост на отделния журналист.

  – Хоризонтални: пакет от приложими за всички области антикорупционни мерки и мерки за радикално повишаване на прозрачността на управлението.

  Тези примерни формулировки трябва да се уточняват, допълват и конкретизират. Важното е да разберем, че ако искаме на изборите да можем да гласуваме за реална промяна, ние – граждани, журналисти, активисти  – трябва да принудим политическите сили да проведат кампаниите си на този терен: да формулират своите програми за депеевизация и да ни убедят, че точно те са в състояние да ги проведат.

  При това

  никога не бива да забравяме, че пеевизацията освен метафора е и само последица

  Ако оставим столичните драми и се вгледаме в трагедията в „Аспарухово“, ще видим не само че във Варна имената на олигархията са други, но и че изключването на правовия и институционален ред започва на ниво спонтанни битови коалиции за прескачане на държавата. Критични маси от нас ежедневно избират да не прилагат правилата и да не изискват тяхното спазване от околните. Това именно създава средата, в която институциите с незабележима лекота спират да обслужват обществения интерес и се пълнят с хора, които променят предназначението им в частни корупционни предприятия, спогаждат се със съответните по-силни корупционни играчи нагоре по властовата хранителна верига и така от дерето в „Аспарухово“ до Конституционния съд се суспендира публичният ред и държавата се мафиотизира.

  Пеевизацията – или ТИМархията – възникват в така създадените празнини в държавния ред. Естествено – веднъж закрепили се, те правят всичко, за да ги разширят и да не позволяват процеси на възстановяване на законността. Все пак отбелязването на кое е първопричина и кое – следствие  има значение, ако искаме да сменим не само емблемите на патологията, но и да я изкореним трайно. Защото, ако просто разрушим хабитата на това поколение от българската олигархия, но оставим институционалния вакуум, не след дълго в него ще изникнат нови корупционни мрежи – вероятно по-приспособени и умели.

  От тази гледна точка
  
  еднократни мерки или един управленски мандат няма да бъдат достатъчни

  Дори от изброеното по-горе е ясно, че е нужна дълбока социална оран. Например каквито и промени в регулацията на собствеността и икономическата дейност на медиите да направим, ако журналистическото съсловие не се пробуди за реална саморегулация, съвсем скоро ще се окажем в изходна позиция. По същия начин – съдебна реформа, която се изчерпи с някакви формални структурни промени, но не е придружена със сериозна промяна в моралния климат в съдийската и прокурорската съсловни общности, ще бъде най-много моментен успех.

  Всъщност става дума за това, което на английски се нарича nation-building -строеж на държава. Процес на планомерно изграждане на държавните институции и поставянето им в среда на постоянна гражданска активност. Подобно усилие изисква критична маса от граждани, обединени около една дългосрочна и достатъчно подробна визия за това как конкретно си представят българския модел на нормалната модерна държавност. Изисква и осъзната инвестиция в процес на дългосрочна трансформация на всички нива.

  Така че големият въпрос на промяната е,

  не просто как да реформираме управлението днес, а как да започнем да градим работеща държава 

  Има ли сред нас достатъчно граждани, готови да започнат този разговор и да намерят формата, в която да станат гръбнак на един дългосрочен обществен консенсус за последователен nation-building.

  Но при всички положения депеевизацията би била едно добро начало!

   

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  *Христо Иванов е юрист, програмен ръководител на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

   

• В София Лавров поиска „Южен поток“ да бъде изключен от европравилата

  Протест и контрапротест посрещнаха Лавров в София

  

  Руският външен министър Сергей Лавров поиска дерогация от Третия европейски енергиен пакет за газопровода „Южен поток“, както и подновяване на преговорите по проекта с Европейската комисия.

  „ЕК вече е правила дерогация от Третия енергиен пакет за редица други газопроводи. Считаме, че подходът на ЕК ще бъде разумен“, каза Лавров след срещата с българския външен министър Кристиян Вигенин.

  Той даде пример с Трансадриатическия газопровод (ТАП), който е бил изключен от обхавата на европейските правила.

  „Подчертахме необходимостта от строителството на „Южен поток“ в установените срокове и потвърдихме готовността да продължим конструктивния диалог с всички заинтересовани страни – както със страните, които участват в проекта „Южен поток“, така и с Европейската комиси“, каза още Лавров.

  Запитан обаче на какви отстъпки е готова Русия в преговорите с ЕС за „Южен поток“, ръководителят на руската дипломация отговори, че не би искал в съзнанието на партньорите решаването на всеки проблем да започва с това какви отстъпки ще направи Москва.

  В отговор на тази позната руска позиция Вигенин повтори позицията на своето правителство, че „Южен поток“ е в интерес и на България, и на ЕС и страната подкрепя изграждането му, но в съответствие с европейските норми.

  Преди месец премиерът Пламен Орешарски заяви, че България спира работата по проекта, докато не бъдат изчистени проблемите с Европейската комисия, която започна наказателна процедура срещу страната заради това, че с изграждането на „Южен поток“ на своя територия заобикаля европейските правила, включително по избор на изпълнител. Така съдбата на проекта зависи от разговорите между Москва и Европейската комисия, която е срещу строежа на „Южен поток“, тъй като той прави Европа още по-зависима енергийно от Русия, а след обтягането на отношенията между Русия и Запада заради Украйна стратегията е да се търсят алтернативи на руския газ.

  Ситуацията се усложни допълнително и след като Украйна предприе конкретни стъпки за прехвърляне на 49% от газопроводите си на европейски компании, а целта на Русия е чрез „Южен поток“ да заобиколи Украйна и да доставя газ директно на Европа.

  Ако съществува добра воля, всеки проблем може да бъде решен, каза Лавров на брифинга във Външно министерство. Оспорвайки тезата на Брюксел, че готвените от управляващите законови промени в полза на „Южен поток“, Лавров каза, че според българското законодателство морският сектор е екстериториален за ЕС.

  В отговор на въпрос Лавров отбеляза замразяването на съвместните проекти за АЕЦ „Белене“ и петролопровода „Бургас-Александруполис“, но отбеляза, че все още „стоят на масата“.

  Той коментира, че общите проекти трябва да се решават на базата на взаимна изгода, а не с политически съображения.

  Сергей Лавров имаше среща и с премиера Пламен Орешарски, който е уверил, че проектът е много важен за България, и се опитал да го зарази със своя оптимизъм, че ЕК ще приеме аргументите на българското правителство, защото те били „достатъчно добри“.

  Това става ясно от съобщението на правителствената пресслужба за срещата между Орешарски и Лавров в София, част от посещението на руския външен министър, включващо и срещи с българския му колега Кристиан Вигенин, председателя на парламента Михаил Миков и президента Росен Плевнелиев.

  Лавров започна програмата си в София, посрещнат от демонстранти на „Протестна мрежа“ и украински граждани, пребиваващи у нас. Българските протестиращи носеха европейското знаме и държаха лозунги против политиката на Кремъл в областта на човешките права, енергетиката, сигурността. Украинците развяваха националния си флаг и плакат на руски език „Лавров, долу ръцете от Украйна“. Те скандираха „Путин – убиец“.

  На ларгото пред МС се събраха и представители на „Атака“, подкрепящи политиката на Кремъл. Те разпънаха транспарант „Братска победа” и носеха листове с разпечатан текст: „Атака е за Южен поток“, „Който е против „Южен поток“ е за шистов газ“, „Кой спря „Южен поток? Кой продаде България?“.

  Посещението на Лавров минава при засилени мерки за сигурност, като центърът на София е блокиран в различни локации според движението на кортежа на руския външен министър.
  Формалният повод за него е отбелязването на 135-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Русия.

  Това е първата визита от двустранен характер на руски външен министър у нас от близо 17 години насам. Тя става на фона на обтегнатите отношения между Запада и Русия заради кризата в Украйна. България осъди руското анексиране на Крим, присъедини се към европейските целенасочени санкции срещу десетки високопоставени руски представители, но същевременно правителството остава твърд привърженик на газопровода „Южен поток“, който според Брюксел не отговаря за европейското енергийно законодателство.

  Сергей Лавров, който е една от най-влиятелните фигури в съвременната международна политика, за последно беше в София преди 6 години, заедно с делегацията на руския президент Владимир Путин за подписването на споразуменията за проектите „Южен поток“, АЕЦ „Белене“ и „Бургас-Александруполис“.

  Министър-председателят Пламен Орешарски подчертал пред Лавров, че един от най-важните
  проекти на наша територия е „Южен поток“. „Нееднократно сме заявявали силната си заинтересованост от осъществяването му. От самото начало на работа на това правителство започнахме да полагаме усилия за наваксване на изоставанията и постигнахме значителен напредък“, е казал премиерът.

  Той е отбелязал, че спирането на проекта е заради започнатата процедура от Европейската комисия срещу България. „Страната ни е представила коментари по повдигнатите от Комисията въпроси. Смятам, че разполагаме с достатъчно добри аргументи и оставам оптимист, че те ще бъдат приети“, казал министър-председателят и повторил, че проектът е много важен за България и правителството ще положи всички усилия за реализацията му, но в рамките на европейското законодателство.

  Орешарски е приветствал руските инвестиции у нас, нарастващия брой руски туристи и граждани, купуващи недвижима собственост в България, но е подчертал, че във взаимната
  търговия се наблюдават отрицателни тенденции по отношение на всички стоки, с изключение на енергоносителите. Той отбелязал, че е коментирал темата при срещата си в Сочи с премиера Дмитрий Медведев, с когото са постигнали договореност за провеждането на междуправителствена комисия за разрешаване на отворените въпроси.

  Министър Лавров е посочил различни проблеми на двустранните търговско-икономическите отношения, стоящи на дневен ред. В коментар на тях Пламен Орешарски отбелязал: „Фактът, че част от тези въпроси дискутираме още от 90-те години, показва, че трябва да ускорим работата по тях, да насърчим участниците в преговорите да бъдат по-оперативни“ и е изразил надежда за провеждане на заседание на междуправителствената комисия до края на годината.

  По отношение на конфликта в Украйна министър-председателят посочил, че от самото му начало България се е обявила за запазване на териториалната цялост на страната, като в същото време е отправила препоръки към украинските власти за повече интегритетни действия и е осъдила закона за ползването на езиците. „България ще подкрепи всякакви дипломатически усилия за решаването на кризата в Украйна. Колкото по-бързо стане това,
  толкова по-добре ще бъде за всички“, посочил премиерът Орешарски.

  В обобщение на изразените в разговора мнения Сергей Лавров казал, че Москва не дели правителствата и държавите на про- и антируски настроени. „Искаме да работим прагматично“, добавил руският външен министър.

  „Това морално провалило се правителство няма право да взима решения от името на народа си. Да спрем енергийната зависимост от Русия. Да спрем намесата на Русия във вътрешните работи на България. Да покажем на Путин и неговата марионетка Лавров, че са нежелани и, че пътят на страната ни е неразривно свързан с Европа“, гласи разпространеният във Фейсбук призив за днешните протести.

  Това българско правителство няма потенциала да води нито национална политика, нито политика в интерес на друга държава, коментира в понеделник пред БНР политологът Огнян Минчев. Правителството се гърчи в мъртвата хватка от необходимостта да обслужва тези, в името на чиито интереси беше сформирано миналата година, а именно руските интереси в направление „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“, а от друга страна, все пак българското правителство не може да не се съобразява, че България е член на ЕС и европейското законодателство не може да бъде заобикаляно без последствия, каза Минчев.

  „Българското правителство ще обяснява на безмилостния Лавров, че Русия ще трябва да постигне своето споразумение с Брюксел, за да може България да осъществи ангажимента си към Русия, свързан с „Южен поток“. Ако България си позволи директно да пренебрегне европейското законодателство, това ще доведе до много сериозни последствия, включително и големи глоби“, допълни Огнян Минчев.

  Според него посещението на Лавров може да окаже въздействие и върху начина, по който това правителство ще подаде оставка и дали изобщо ще подаде оставка: „Ако в Москва е взето решение да се отложи оставката, докато се разчистят облаците над „Южен поток“, не изключвам това правителство да направи завой и да каже, че няма да подаде оставка… На този етап в българските политически консултации няма ангажимент за оставка“.

  Българското правителство си позволява лукса да ни постави в центъра на един геополитически спор между страни, много по-мощни от нас, което е категорично несъобразяване с българския национален интерес, подчерта политологът.

  Източник:  Mediapool.bg

  Снимки:  BGNES

  Чуйте и репортажите на Никола Миладинов (БНР) за посещението.

  Запис 1.

  
  .
  Запис 2.

  
  .

  

  

• Британските консерватори готвят нов имиграционен удар по българи и румънци

  

  Високопоставени консерватори са изготвили планове за намаляване на имиграцията от по-бедните държави като част от предоговоряне на британските отношения с ЕС, пише Daily Mail.

  Ограниченията за намаляване на имигрантите ще се отнасят предимно за страни, където заплатите и социалните облаги са по-ниски от Великобритания. Рестрикциите ще се отнасят за Румъния, България и други държави, които в бъдеще ще се присъединят към ЕС.

  Смята се, че рестрикциите, които са в разрез с основополагащия принцип на ЕС за свободното движение, са спечелили известна подкрепа в британското правителство.

  Високопоставените тори искат имиграционната реформа да бъде основата в усилията на Лондон да предоговори отношенията си с Брюксел.

  Съгласно предложенията „Европа ще бъде разделена на две части“, като в първата ще бъдат Великобритания и страните от еврозоната, обвързали се с по-близка интеграция.

  Връзките със страните извън това ядро ще се фокусират върху търговията, бизнес регулациите, законите за човешките права и правото на гражданите им да получават помощи ще бъдат ограничени радикално.

  Някои консерватори искат премиерът Камерън да приеме по-твърда позиция по отношение на имиграцията, за да спре заплахата от Партията на независимостта на Великобритания преди парламентарните избори през 2015 година.

  Камерън преди говори за предложения за спиране на имиграцията от държави, които в бъдеще ще се присъединят към ЕС – такива като Турция и Албания, докато техните икономики не се изравнят с британската.

  Но депутати от Консервативната партия искат идеята да се разшири и да включва страни, които вече са членки на ЕС. Хората от тези страни ще се пускат във Великобритания, но техният брой ще бъде ограничен.

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
...
• 415
• >>