Всички авторски страници

Авторски

• Македонски гражданин: „Ние сме един народ во две дръжави и треба всекакви блгариски герои да ги почитуваме“

  Син намира гроба на баща си след 70 години благодарение на македонски зъболекар, пише изданието  Вgsever.info

  

  Ние сме един народ во две дръжави и треба всекакви блгариски герои да ги почитуваме, пише 29-годишният стоматолог от Македония Ивица Белески до историка от плевенския музей Красимир Петров. Поводът за кореспонденцията, както и почти невероятната история, която ще последва, започват от една снимка, получена на имейла на Регионалния исторически музей (РИМ) – Плевен преди няколко месеца. На нея има каменен надгробен кръст с надпис: „Тук почива редник Ангел Бешков Славчев. Роден 1920 г. в село Беглеж, Плевенско. Загинал на 13 юни 1942 г.“

  Уведомен е Красимир Петров от отдел „Нова и най-нова история“, чиито научни изследвания са свързани с този период. Чрез кметицата на село Беглеж той издирва единствения наследник на убития от албански контрабандисти български войник. И успява да възстанови част от историята на семейството.

  Когато 23-годишният Ангел Нешков е убит в Македония, детенцето му – Тодор, е било на 2 години. Със смъртта на баща си то остава пълен сирак, защото майката е починала 6 месеца след раждането му от менингит. Отраства по сиропиталища, успява да завърши добро образование и се установява в Пловдив. До този момент 73-годишният Тодор Нешков не е знаел нищо за съдбата на баща си.

  Свързват се с македонеца, който е изпратил снимката – зъболекар по професия, невероятен български патриот. В празничните дни около Гергьовден Тодор, братовчед му и Краси Петров пътуват за Кичево. Ивица Белески ги води на гроба, който се намира в двора на стара църква в родното му село Орланци. Запалват свещички. Един от малцината старци, които живеят в селцето и далечен роднина на Ивица – Цветан Белев, изрича думи, които българите никога няма да забравят: „Това е свято място, тук и да духа вятър, свещите не гаснат…“.

  Оказва се, че в малкото македонско селце се пази още едно парче българска история. В старата църква гостите намират плащеница, осветена от българския екзарх Йосиф през 1898 г. На изпроводяк пред табелата на Орланци българи и македонци се снимат с българското знаме и автентичното знаме на ВМРО – като опровержение на всички твърдения за създадената изкуствено вражда.

  

  „Ние сме македонски българи от преди 400 години в моята фамилия. Ако в Македония има македонски албанци и македонски мюсюлмани, оти да няма македонски българи“, пита Ивица Беленски, с когото се свързахме. Оказа се, че той проявява огромен интерес към българската история и е събрал архив за българската администрация през Втората световна война.

  Какво е да откриеш гроба на баща си след 70 години? Неописуемо е вълнението. И мъка, и радост, и всичко, споделя Тодор. През всичките тези години той не е могъл да открие нищо за своя баща, просто защото не е имал изходна точка. „Израснал съм без родители, казано ми беше, че баща ми е минал албанската граница тогавашна, но какво и как да търся, не знаех. Благодарение на това македонско момче и на Краси, след 70 години аз вече знам поне къде са костите на баща ми. Сега мога да ходя, когато поискам и да паля свещичка на гроба“, добавя наследникът на убития български войник.

  Източник:  Вgsever.info

• Нова Зеландия, Люксембург и Ирландия – водещи ислямски страни?

  Нова Зеландия, Люксембург и Ирландия най-добре олицетворяват ислямските ценности, а Финландия е една от най-ислямските държави в света, ако се вземе предвид колко добре свещената за мюсюлманите книга – Коранът се претворява в икономическите, политическите и социалните сфери на страната.

  „А от друга страна, ислямски държави въобще не са ислямски“ – отбелязва Би Би Си.

  Иранският учен Хюсеин Аскари е проучвал през 2010 г. в George Washington University, доколко добре страните в света прилагат ученията на Корана за равенство и справедливост.

  Според Аскари, в съответствие с „общия ислямски индекс“ най-ислямската държава в света е Нова Зеландия. Следвана от Люксембург, Ирландия, Исландия, Финландия, Дания, Канада, Великобритания и Холандия.

  Първа сред страните с мюсюлманско мнозинство, в списъка е Малайзия – на 33 място.

  Смятаната за враг на много мюсюлмански страни, Израел, според проучването, е повече ислямска, отколкото всяка ислямска държава. Израел заема 27-мо място в списъка.

  „Много страни, изповядващи исляма и наричащи ​​себе си ислямски – са несправедливи, корумпирани и неразвити и, в действителност, не могат да бъдат считани за ислямски,“ – казва в интервю за радио Би би си Аскари.

  Източник:  Теlegraph.co.uk

• БГ парламентът ще бъде разпуснат на 6 август

  Валутният борд е непоклатим. Банкова криза няма, декларираха партийните лидери

  Народното събрание ще бъде разпуснато на 6 август. Предсрочните парламентарни избори ще се проведат на 5 октомври 2014 г. В рамките на 42-то Народно събрание е невъзможно съставянето на друго правителство. Оставката на правителството ще бъде съобразена с необходимото по Конституция време за провеждане на консултации и формиране на служебно правителство.

  За това се договориха президентът Росен Плевнелиев и лидерите на политическите сили.

  Политическите партии и институциите декларират решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. „Парите на гражданите и фирмите вложени в банковите институции в България, са сигурни. Банките ще продължат да работят в нормален режим,. Валутният борд е непоклатим. Банкова криза няма. Банковата система е стабилна”, подчерта Плевнелиев.

  Валутният борд ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната.

  „Разполагаме с достатъчно резерви средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация като заставаме зад всяка банка, подложена на атака. Предприемат се всички необходими мерки в подкрепа на банковата и финансовата стабилност в страната. В ход са и законодателни промени. Международните пазари ни вярват. Трябва да си повярваме и ние. Няма основания и причини да се подаваме на паниката. Банкова криза няма, има криза на доверието и има криминална атака“, допълни президентът.

  Източник:  в. „Сега“

• Аз да си мълча, а те да си крадат? Не, благодаря

  Как всички изведнъж се загрижиха за банките и съвсем забравиха за свободата на словото?

  .

  Веселин Желев, Jelev.info

  Къде е “България без цензура”, бе? Да ме защити. Вече не смея и едно “б” да напиша, за да не ме погнат Йовчев и Писанчев, че клатя националната сигурност.

  Те година и кусур не са отговорили “кой?”,а сега на мене ми шъткат. Бареков, това е цензура, бе, консерватор такъв?

  Могат ли утре така да ми забранят да пиша и за МВР, и за ДАНС, зер и те са стълбове на националната сигурност? Тя, нацията се топи като вощеница, но сигурността й, най-вече държавната, цъфти.

  Да, само улав може да вярва на есемеси, че след 17 години валутен борд и едни от най-високите капиталови изисквания в Европа българските банки могат да се сринат, както през 1996 година.

  Да, само хора с криминални намерения могат да разпространяват такива есемеси.

  Законен обаче е въпросът, защо хваща дикиш тази “крамолическа пропаганда”. Защото липсата на доверие е всеобща и повсеместна. И нейна жертва стават и спестителите, и банките.

  Необяснимо малко внимание се обръща на факта, че атаката беше срещу две български банки, и то, след като стана ясно, че сегашното правителство си отива.

  С какво демократичната смяна на правителство в една страна-членка на ЕС би трябвало да притеснява, да речем “Сосиете женерал”, “Уникредит” или “Райфайзен”? (Да не съм казал пак нещо забранено?)

  Но при дългата кръвосмесителна връзка между капитал, държава, политика и медии у нас, която е шлагерът на последните поне пет години, е разбираемо демократичната смяна на властта да изглежда като политически риск за бизнеса на някои.

  Те заедно с изкушената от тях власт споделят отговорността за днешната си уязвимост. И понеже я осъзнават, шъткат така ожесточено. Плашат ни с цялата строгост на закона. Към който, току-виж се оказало, че те самите не са се отнасяли с особена почит.

  След казусите “Пеевски” и “Южен поток”, след флирта на три правителства с една финансова институция, сраснала се с медийна група и с партия, хората не вярват на системата. На цялата система. Тези, които властта гони сега, не рушат доверие. Те експлоатират съществуващото недоверие.

  Но спете спокойно, граждани (и селяни). Парите ви не са в опасност. Събудете се най-късно на 5 октомври и вижте: В опасност е бъдещето на някои политици и прилежащите им капиталисти, както и на някои капиталисти и прилежащите им политици. И както преди в подобни ситуации, те се опитаха да направят криза, за да им плати друг сметката.

  Никой не може да забранява на журналистите да питат кой разруши доверието. Това е общественонеобходим и общественополезен въпрос. Разбирам, че той не харесва на управляващите, но това е демокрацията.

  При нея е не по-малко криминално е да третирате журналиста като анонимен партийно платен трол. Да забранявате думи и теми в името на националната сигурност – най-изтърканото оправдание за цензурата.

  Много удобно: Ние си мълчим. Те си крадат. И все-ки ден ще е та-ка до о-став-ка-та!

  Липсата на доверие не се лекува с мълчание, а с информация – пълна, точна и навременна. Така че, Иовчев и Писанчев, аз няма да пиша “б”, но вие ми отговорете най-сетне: “Кой?”

  Овен това искам още утре да заловите тези, дето пишат обиди и клевети под дописките ми в Интернет. И да ми кажете кой им плаща да петнят доброто ми име.

  Аз, гражданинът, по-маловажен ли съм от банките ? (Извинявам се за забранената дума).

  Цяла Европа и Америка задават този въпрос от фалита на “Лиймън брадърс” през септември 2008 година насам. Най-сетне и българите (не по-наивната част от тях, дето са по опашките) имат шанс да го зададат и вие се опитвате да им вземете думата.

  Опомнете се, живеем почти 25 години след 1989-а.

   

• Кой контролира контролиращите?

  
  Когато Шарл дьо Монтескьо е разработвал теорията и принципите за разделение на властите, едва ли си е представял модел, какъвто наблюдаваме в съвременна България.

  Когато преди 2000 години римският поет Ювенал изрича фразата Quis custodiet ipsos custodes? (Кой пази пазачите), не е имал предвид портокаловите горички около столицата на империята, а е поставил въпроса за отношенията в обществото. До края на 18 век човечеството скрито или явно се бори срещу абсолютизма, представляван от монархии, племенни общества и други подобни форми на социалния ред. Измисленото след това решение за борба срещу концентрацията на власт е добре известно – разделението на властите. Според най-разпространената теория те биват три. Едната представлява хора от цялото общество, които да творят законите, други да управляват в съответствие с тези закони и третите да следят дали законите се спазват и ако не – да налагат съответните наказания, независимо кой върши нарушенията. Както добре се знае, по своя замисъл законодателната, изпълнителната и съдебната власти са независими една от друга и трябва да се контролират. Представителите на тези власти са избрани от суверена (под една или друга форма) да изпълняват съвестно задълженията, в интерес на цялото общество.

  Добре известно е, че в България такова нещо на практика няма и през годините проблемът е избивал в една или друга посока. Последната банкова истерия, обаче е сякаш най-ясният пример за тоталното неспазване на тези принципи. Тъй като сме парламентарна република, ще започнем с представителите на Народното събрание и ще се ограничим само върху най-ярките представители на двете най-големи партии в парламента.

  На 26 юни, в коментар на събитията около КТБ Антон Кутев (БСП) казва, че има опит да се събори друга банка и да се разруши банковата система като цяло. На следващата сутрин вече е ясно, че някой е разпространил слухове за проблеми с ПИБ, и мълвата тръгва във всякакви посоки. Излизат първите информации за опашки от вложители пред клоновете на тази банка. На този фон Цветан Цветанов (ГЕРБ) обявява, че държавата е във фалит. Началникът му Бойко Борисов доразвива тезата, като заяви, че разпадът на държавността е пълен, ситуацията започва да прилича на тази от 1996 г. и спешно трябва да се тегли заем от „5-6 млрд. от Международния валутен фонд за да има кеш„.

  В интерес на истината в първите часове властите се държаха адекватно, като се ограничиха до изявлението, че се търси разпространител на слухове за банка, но никой не каза името й, за да не се създава паника. До момента, в който представителят на изпълнителната власт и управител на БНБ Иван Искров не излиза с официално изявление, че банковата институция под атака от слухове е именно ПИБ. Тогава вече, който не бе разбрал или пък е имал съмнения, вече знаеше. Паниката е създадена. Опашките почнаха да се вият и спекулациите се засилваха.

  После цял ден десетки експерти обясняват, че проблем на практика няма, като доказват тезата си с конкретни данни. Разяснява се, че банковата ни система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка, които могат да се използват веднага. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства. Че собственият капитал на банковата система е в размер на 11.7 милиарда лева, което представлява капиталовата адекватност 20.4% (близо три пъти над средноевропейската). Отделно Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 милиарда лева. В допълнение БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск. С прости думи – банковата система е в цветущо здраве. Всъщност в края на деня го показа и рекапитулацията в ПИБ – банката изплати за един ден 800 млн. лв. на паникьорите, което представлява близо 14% от депозитите й. Нещо, което щеше да срине всяка европейска банка.

  Тоест, беше нагледно показано, че причината за кризата е паниката, създадена от слухове и подхранвана от официални лица, а не действителното състояние на банковата система у нас.

  Беше разяснено също така, че заем от МВФ не се тегли току така. А дори и да се усвоят средства от Фонда, те по правило не могат да послужат за капитализиране на банкови системи. Също така беше обяснено, че България няма фискален проблем.

  И да не помислите, че сме забравили, че Третата власт ще трябва да припомни зародиша на банковата истерия. Без да навлизаме във вече известни подробности трябва да отбележим, че всичко започна от разрива между доскорошните съмишленици Цветан Василев (мажоритарен собственик на КТБ) и Делян Пеевски (депутат от ДПС). В медийните им нападки изведнъж се включи прокуратурата. Бяха претърсвани офиси на Василев, а целият управителен съвет на банката бе извикан на разпит в деня, в който беше свикано общо събрание на акционерите на КТБ. Всичко това по съмнение за раздаване на „лоши кредити“ на свързани с ръководството на финансовата институция лица. А за капак на всичко малко по-късно бе публично повдигнато обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев за това, че „не е упражнил контрол върху отпуснати 19 „лоши“ кредита от „една банка“. Всичко това, гарнирано с обвинения в убийство. Първо прокуратурата образува досъдебно производство за готвено убийство срещу Пеевски и арестува трима души. Съдът ги пусна, защото за тях няма никакви доказателства. „Прокуратурата има доблестта да признава своите грешки. Считаме, че това е грешка, посипахме си главата с пепел„, обясни тогава фиаското зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.После пък Василев се оплака, че депутатът готвел покушение срещу живота му и държавното обвинение подхвана него.

  Говоренето продължава дълго време и по ирония именно главният прокурор Сотир Цацаров даде най-доброто описание на случващото се – цялата държава живее в ритъма на отношенията Пеевски-Василев.

  Политиците си говорят, но основният въпрос в демокрацията е въпросът за отговорността. Ако всеки поема своята отговорност, властите ще стоят независими една от друга и ще се „дебнат“ да не кривнат от пътя. Нали не смятате, че в настоящия случай някой ще поеме някаква отговорност за случилото се? А то се случи само и единствено по политически причини. Бъдете убедени, че няма да има последици, защото у нас разделението на властите се разбира само като независимост на трите власти една от друга. Когато опре до отговорност, те се оправдават една с друга. Тази само декларативна независимост те използват именно за да избегнат контрола. Ако те не се контролират, то независимостта им е безсмислена и вредна.

  И сега по всичко личи, че отново се готвят да управляват същите хора. Прогнозите сочат, че именно това ще се случи, независимо в какви конфигурации. Те се готвят да управляват и ще го направят. Изникват основателни съмнения, че крайната им цел не е общото благо, а властта сама по себе си. А това от своя страна е парадоксално – да използваш демократичните процедури в стремеж към абсолютизъм.

  Източник: Free Bulgarian Readers (Истината ще ви направи свободни)

• Тъкмят нов кризисен кабинет до изборите

  

  Предсрочните парламентарни избори ще са на 5 октомври, а междувременно Народното събрание (НС) да излъчи ново правителство или да направи промени в сегашното, то да поработи около месец с действащ парламент, а после президентът да го назначи като служебно. За това са се договори лидерите на ГЕРБ, БСП и ДПС в петък, демонстрирайки политическо съгласие в момент на опасно разклащане на банковата система и реален риск за финансовата стабилност на страната.

  По-късно през деня пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви пред „24 часа“, че е готов да стане веднага премиер – първо на служебно, а после и на редовно правителство, като имал екипи и за двете.

  Официално изявление след срещата направи председателят на БСП Сергей Станишев, който съобщи, че е постигнато съгласие за дата на изборите. „Упълномощихме председателя на НС да направи среща с президента на републиката за провеждане без отлагане на политически консултации за гарантиране на реализацията на основните приоритети на държавата и преминаването към политическа стабилност. И трето, мога да ви съобщя, че партиите, които участваха в консултациите, ще подкрепят всички действия на държавата, на нейните институции за гарантиране стабилността на банковата система“, каза Станишев и отказа да отговаря на въпроси.

  Борисов: Да се вземат 5-6 млрд. лв. от МВФ, за да има кеш и да може да се плаща

  Вече говорим за правителство на спасението, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, според когото трябва да се търси заем от МВФ.

  „В началото на тази консултация ситуацията беше една, сега е друга. Въпросът е колко бързо и как трябва да се викне Международният валутен фонд (МВФ). Още веднага трябва да се викне. След управлението на тази тройна коалиция следващият бюджет ще го прави фондът. Включително и най-вече експертиза, която да успокои държавата. Видно е, че за съжаление това, което им казах преди три месеца, преди два месеца, преди един месец се случи в пълния му обем. Но да се надяваме, че сега всички ще бъдат по-мъдри, по-спокойни, по внимателни във вземането на решения и ще се търси едно съгласие за спасение“, каза още Борисов.

  По думите му, „вече няма да се говори за правителство на съгласие, а за спасение“.

  Той призова управляващите незабавно да сменят премиера и финансовия министър, „за да бъдат сигурни хората, че банките и финансовата система ще бъдат стабилни“. „Връщате се десет дни назад и виждате как беше започнат целият проблем в банките”, каза още Борисов.

  Според него трябва да се даде мандат за преговори с МВФ. Сега вече е нужно парламентът да работи този един месец, за да се направят всички законодателни неща, включително да се емитира веднага нов дълг и то от поне 5-6 млрд., за да се успокоят хората, смята Борисов.
  „Катастрофата се превърна в бедствие”, добави той. На въпрос защо мисли, че трябва да се вземат нови заеми, Борисов заяви: „Защото ще има кеш в държавата и ще може да се плаща. Ще платим всички за управлението на тройната коалиция”.
  „Следващите ден-два-три са изключително важни да се покаже стабилност в държавата главно за външните пазари. Отиването на нова емисия, което е задължително според мен, трябва да бъде подпряно…”, заяви Борисов.
  На въпрос дали това е обсъждано по време на консултациите, той каза: „Аз давам акъл в случая. Орешарски и Чобанов не могат да го свършат и съм им казал ясно, че незабавно трябва да ги махнат”.

  Консултациите при президента са в неделя

  Малко по-късно от прессекретариата на държавния глава съобщиха, че разговорите при него ще се състоят в неделя от 14 часа.

  На тях ще присъстват шест партии – четирите парламентарно представени и двете, които имат евродепутати – Реформаторският блок и „България без цензура“.

  Целта е „да се набележат неотложните задачи пред НС до неговото разпускане, Министерския съвет и служебното правителство“. Единствено чрез диалог и национално отговорен подход ще се гарантира плавен преход към повече стабилност в държавата, заявява Плевнелиев, който остро осъжда целенасочените опити за дестабилизиране на банковата система и призовава гражданите да не се поддават на слухове и спекулации.

  Правителство на служебното съгласие

  Както научи Mediapool, трите парламентарни партии са се разбрали да излъчат ново правителство, след консултации и с извънпарламентарни сили.

  Идеята е новият кабинет, който най-вероятно ще се прави с мандата на опозиционната партия ГЕРБ, да продължи да работи като служебно правителство след разпускането на парламента в края на юли. Според източници на Mediapool, конкретни имена и разпределение на постове не са обсъждани, а само принципът, на който да бъде съставено и да действа правителството.

  Твърде вероятно е кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) да бъде номиниран за премиер.

  Целта на този ход е да НС да продължи да работи, за да може да се стабилизира банковата система и ако трябва, да се гласуват заеми и увеличаване на външния дълг.

  Друг вариант е премиерът Орешарски да остане начело на радикално променен кабинет, чийто състав и задачи са съгласувани между парламентарните сили и президента. Повечето депутати, с коитоMediapool разговаря, обаче изразиха съмнение, че Росен Плевнелиев ще се съгласи да назначи Орешарски за министър-председател на служебното правителство, така че най-вероятно ще бъде излъчен друг премиер, договорен между четирите парламентарни партии плюс ББЦ и Реформаторския блок, които имат представители в Европейския парламент.

  Неофициалната информация за обсъжданите варианти се потвърдиха индиректно от думите на председателя на ДПС Лютви Местан, който заговори за „правителство на националното съгласие, за да не се стига до кабинет на националното спасение“. Той изрази удовлетворение от конструктивните разговори, градивната дискусия и постигнатото съгласие.

  Президентът няма да се съгласи да му спуснат правителство

  Източници на Mediapool от президентството пък обясниха, че е „абсурдно“ парламентът да назначи кабинет от името на държавния глава.

  „Ако искат да си се разбират – нека го правят. Никой няма да им откаже диалог, но няма да позволим да се изземват функции“, казаха още от „Дондуков“2.

  По конституция служебният кабинет се назначава от президента и подбора на членовете му е изцяло в неговите правомощия.

  На срещата партиите са се разбрали още да подкрепят действията на компетентните институции за гарантиране на банковата стабилност. Възможно е държавата да подпомогне банковия сектор с около 5 млрд. лева от заем от МВФ или от емитиране на външен дълг. Изтеглянето на заем обаче не е в компетенциите на служебно правителство, тъй като решението трябва да бъде ратифицирано от парламент, а по време на служебен кабинет Народното събрание не функционира.

  На консултациите в парламента не се появи представител на „Атака“, чийто лидер е в Москва заедно със свои депутати. По всичко личи, че той вече е извън сметките.

  На срещата нахлу самопоканилият се председател на „България без цензура“ Николай Бареков. На излизане той каза, е бил повдигнат въпросът за „правителство на националното съгласие“, което да бъде подкрепено от тези четири партии (БСП, ГЕРБ, ДПС, ББЦ) и обявено за служебно от президента.

  Веднага след това от пресцентъра на партията му обявиха, че датата за изборите се изтеглила с жребий, а Бареков бил именно човекът, който е я изтеглил.

  Останалите партии опровергаха решението да е вземано чрез жребий.

  На Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, който се проведе на 17 юни, бе постигнато съгласие за предсрочни избори между 28 септември и 12 октомври. Избраната дата 5 октомври съвпада с трите празнични дни от големия мюсюлмански празник Курбан Байрам.

  Източник:  Mediapool
• Как комунизмът си остана

  Западът прояви огромно лекомислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни, за да изтикат комунистическите елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Европа, пише Дойче Веле *

  

  В анализ на Карл-Петер Шварц за „Франкфуртур алгемайне цайтунг“ се отбелязва, че в много от посткомунистическите държави в Източна Европа на власт все още са старите елити, а престъпленията от времето на комунизма са останали ненаказани. Авторът дава за пример съдбата на румънската журналистка Ондине Гергут, отличена от американското посолство в Букурещ за нейните разследвания, свързани с политическата корупция и пипалата на комунистическите тайни служби. В родината си Румъния обаче тя бе осъдена на първа инстанция да плати глоба от 300 000 евро, защото статиите й били опетнили имиджа на един бивш прокурор, изправен пред съда за корупция. При положение, че средната заплата в Румъния възлиза на около 400 евро подобна присъда е сравнима с принудителна работа до живот.

  В края на миналата седмица консервативният опозиционен лидер и бивш премиер на Словения Янез Янша влезе в затвора, за да излежи наказание от две години. Съдиите го обявиха за виновен по обвинение в корупция, но присъдата беше издадена след процес, в който правата на обвиняемия не бяха зачетени, а доказателствата, които го оневиняват, не бяха допуснати за разглеждане. Впоследствие Янша заяви, че отношението към него е било по-честно дори по времето на зрелищния процес, организиран от комунистическа Югославия през 1988 година. След три седмици в Словения предстоят парламентарни избори, а на Янша като водещ кандидат ще му се наложи да следи кампанията от затвора.

  Европейската платформа „Памет и съвест“ координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно – престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но „новата класа“ е запазила старата си власт.

  Миналото остава погребано

  

  През 1957 Милован Джилас я дефинира като „експлоататорска класа на собствеността“ – състояща се от представители на комунистическата партия, достигнали до властта. Прикрита под нов политически етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия, например, на мястото на съветската диктатура се установи „плебисцитната“ диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демократична фасада, зад която господства картелът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите.

  В началото на 90-те години на миналия век прогнозите за демократично развитие на държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа бяха оценявани доста оптимистично. Смяташе се, че плуралистичната система на взаимен контрол ще попречи на установяването на нови монополи във властта; че пазарните реформи и интеграцията в НАТО и ЕС ще умножат благосъстоянието и ще внесат трайна стабилност в обществото; че правовата държава ще успее да надвие политическата корупция и организираната престъпност.

  Заблуда беше също да се очаква, че усвояваният в продължение на десетилетия маниер на премълчаване и превиване пред по-силния ще отстъпи място на активен граждански ангажимент, и че медиите критично ще придружават обновителните процеси в обществото, обръщайки внимание върху обществените недостатъци.

  Имаше очаквания за ново, мирно установяване на отношенията между Изтока и Запада. Осланяйки се на тези очаквания и игнорирайки негативните развития в региона, американците и НАТО ограничиха ангажиментите си към Европа, което беше равнозначно на покана към Путин да си възвърне изгубените сфери на влияние.

  България сред държавите с най-влошено развитие

  А междувременно олигарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Докато в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в политиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите.

  В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация „Бертелсман“ установява влошаване в 12 от 17-те посткомунистически държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша.

  Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функционери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички посткомунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990 г.

  С това е свързан и провалът на посткомунистическите държави при разкриването и преследването на комунистическите престъпления. Френският историк Стефан Куртоа, автор на „Черната книга на комунизма“ смята, че комунистите са избили между 85 и 100 милиона души в света. Безброй хора са загинали по лагерите, били са депортирани или прогонени. Само в Румъния между 1945 и 1989 година в затвор или лагер попадат близо 1,6 милиона души попадат, повечето от които без съд и присъда, казва историчката Йоана Бока. Нейният колега Андрей Мурару, който допреди няколко месеца ръководеше Института за разследване на комунистическите престъпления, предлага за сравнение и други цифри: през последните 24 години прокуратурата в Румъния е повдигнала обвинения само в четири /!/ случая. А между 2005 и 2013 изобщо не са били повдигани обвинения за политическите престъпления, извършени преди 1989.

  Източник: Дойче веле

  ––––––––––––––––
  * Заглавието и подзаглавието е на редакцията на DW. Като редактор на Еврочикаго не се съгласявам с думите „лекомислие“ и „заблуда“, а бих поставил по тежки епитети. (П. Стаматов)

• Ах, круизът оттука мина – и си замина – ах, Боже мой!

  С перифраза на прочутата песничка за дирижабъла на граф Цепелин, преминал над София през 1929 г., коментирам „топ новината”, че круизните кораби, посещаващи украински и руски черноморски пристанища, поради събитията в Украйна променят маршрута си и ще посещават Варна, Бургас и Несебър.

  Туристическата „манна небесна” ще бъде за периода от края на април до октомври включително. Не, че за първи път в пристанище Варна акостират круизни кораби. Годишно 15-20 такива гиганта се отбиват тук, но сега завишението ще е чувствително. Преди дни бях с наши гости от Габрово на пристанище Варна и там бе гъчкано с народ, дошъл да види, що за чудо е това – хотел на вода. Защото независимо от внушителността си, той е именно това. Заради навалицата, патрулки на КАТ регулираха движението и отбиваха на почетно разстояние потока коли и любопитни граждани, за да не безпокоят състоятелните пасажери. От стената на вълнолома наблюдаваха високоетажната метална грамада, снимаха и цъкаха в захлас. Досущ като прадедите си, държащи калпацате си да не паднат, наблюдавали преминаващия над родината дирижабъл.

  Туристическите фирми на Запад с въодушевление констатират, че пенсионерите са основен контингент в пътувания до далечни и екзотични дестинации. А младоженците и влюбените са обидно малцинство. В круизните кораби старците съставляват до 80-90% от пасажерите. Дори в трюмовете предвидливо има по няколко ковчега – за всеки случай, за по-темпераментните и ентусиазирани привърженици на максимата „Живот тук и сега!”.

  Мой близък от десетилетие работи като софтуерчик на круизен кораб, бродещ из Бахамските острови, а друг е сред обслужващия персонал на един от тях, като посреща и изпраща капризната клиентела в хотелската база на острова. От разговорите с възрастните дами и господа – някои и в инвалидни колички знаят, че всъщност това не са милионери, а хора средна ръка, като за повечето от тях периодично в социалния им пакет влиза подобно пътуване. Ако е средизноморска дестинация, пакетът е напълно безплатен. За по-далечните доплащат известна сума. Напълно естествено е възрастните хора да са по-скромни в консуматорските си нагласи, но всички са ентусиазирани привърженици на кратките екскурзии до забележителности в посещаваната страна. Допълнителните разходи са само за транспорт и входни билети за обектите, но не и за храна, тъй като от кораба получават пакети суха храна и напитки за из път. След броени часове ще са пак на кораба си и ще консумират включеното в „ол инклузив”- а.

  По тази причина ентусиазмът на медиите и на туристическия бранш, че видите ли, около 60 000 богаташи ще пристигнат у нас с круизни кораби, е меко казано пресилен. Страната ни ще продължи да бъде Мека за алкохолици и нископлатежни туристи. След атентата на летище Бургас богатите израелци, идващи да задоволят хазартната си страст, вероятно са размислили и променили маршрута си.

  Но, освен песимизма за някакви крупни приходи за икономиката ни от навалицата на круизни лайнери в курортните ни пристанища, се промъква и нещо друго.

  Горчилката, че хора със същото социално положение като мнозинството от нас могат да си позволят в залеза на живота си, почти ежегодно, круизен тур до най-красивите места на планетата ни.

  А, за да се осъществи това, се трудят неуморно нашите икономически гастарбайтери, внасяйки свежия си трудов принос в тяхната пенсионна и социална система…

  Светослав Атаджанов,
  Djani.blog.bg

• Изборите в България ще са на 5 октомври

  В неделя шест партии се събират при президента Плевнелиев

  

  В неделя на 29 юни от 14.00 часа, при президента ще се проведат политически консултации на парламентарно представените политически партии и коалиции, както и на тези, представени в Европейския парламент. Това стана ясно след среща между председателя на парламента Михаил Миков и Росен Плевнелиев. Миков приканва всяка от посочените политически сили (ПП ГЕРБ, Коалиция за България, ПП „Движение за права и свободи“, ПП „Атака“, „България без цензура“, както и Реформаторския блок) да излъчат по двама свои представители, които да присъстват на срещата. Очаква се на нея да бъде и министър-председателят Пламен Орешарски.

  Дневният ред на срещата ще обхване теми, свързани с развитието на политическата обстановка у нас, както и с успешната подготовка и провеждане на предсрочните парламентарни избори.

  На 5 октомври ще има извънредни парламентарни избори. За това се договориха лидерите на БСП, ГЕРБ, ДПС и ББЦ на консултациите в парламента. Партиите ще започнат максимално бързо консултации с президента за назначаване на служебен кабинет. Това съобщи Сергей Станишев, като отказа да отговаря на въпроси.

  Партиите са обсъдили и „мерки за стабилизиране на страната“.

  Упълномощихме председателя на Народното събрание, съвместно с президента за провеждане на политически консултации за определяне на приоритетите на държавата и преминаването към политическа стабилност, заяви още лидерът на БСП. Партиите, които участваха в консултациите ще подкрепят всички действия на държавата за гарантиране стабилността на банковата система, подчерта Станишев.

  Да се надяваме, че сега всички ще са по-мъдри и ще се търси спасение. Вече говорим за правителство на спасението, заяви след консултациите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. След това той каза, „МВФ да влиза веднага и да подготвя бюджета“.

  Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков, който нахлу на консултациите, каза, че е бил повдигнат въпроса за „Правителство на националното съгласие“, което да бъде подкрепено от тези четири партии и обявено за служебно от президента.

  Чрез механизмите на съгласие трябва да преодолеем провокациите пред реално стабилната банкова система. Днес показахме, че в критични ситуации, можем да постигнем и съгласие. Това заяви лидерът на ДПС Лютви Местан след проведените консултации в Народното събрание, предаде БГНЕС.

  Стоим изцяло зад заявената обща позиция след тези консултации и смея да твърдя, че ДПС даде своя принос за постигането на това съгласие, заяви Местан. Това съгласие е крайно необходимо в ситуация, в която организирано, изглежда, чрез слухове се прави опит да се дестабилизира реално стабилната банкова система, каза лидерът на ДПС.

  В такива ситуации политическата зрялост и държавническа отговорност предполагат държавата с цялата си мощ да се изправи срещу опити за дестабилизиране на най-стабилната институция в България – БНБ и банките, подчерта Местан.

  Той призна, че не знае кой цели дестабилизацията, но няма съмнение, че постигнато съгласие днес между основните политически партии е много силен знак към всички български граждани да бъдат спокойни, че има държава, която няма да допусне да се засягат интересите й.

  Ако духът на съгласието се съхрани и през следващите дни в оставащото време от мандата на това Народно събрание и ако това съгласие се разшири, задълбочи и конкретизира тези дни при президента на България, времето вече няма да се окаже най-важният фактор, анализира Местан по отношение на датата, на която правителството трябва да подаде оставка.

  „Губим страшно много време, когато нямаме нагласа да постигнем съгласие. Когато подходим към проблемите с нагласа да постигнем съгласие, времето вече се превръща в една относителна категория в политиката. Когато имаме такава нагласа, няма да има необходимост от удължаване на времето до предсрочни избори“, обясни той думите си.

  Самата оставка може да е доста по-скоро, каза Местан, но веднага побърза да призова тези новини да се търсят след срещата с президента. „Много е важно да имаме предвид и конституционните правомощия на държавния глава – няма нужда никой от лидерите да му бъде говорител. Когато и той стане част от това съгласие, оттам биха могли да се появят доста по-конкретни новини“, каза Местан.

  Лидерът на ДПС отказа да коментира искането на Бойко Борисов за заем от МФВ, тъй като в този момент „изразяването на строго партийни позиции може да се окаже не дотам конструктивен подход“.

  По-добре да съхраним волята за съгласие за „правителството на националното съгласие“, за да не ни се налага да умуваме за „правителство но националното спасение“, коментира Местан по отношение на различните семантични интерпретации за формата на следващия кабинет.

  Източник:  в. „Сега“

• Physicist suggests speed of light might be slower than thought

  

  This image shows the remnant of Supernova 1987A seen in light of very different wavelengths. ALMA data (in red) shows newly formed dust in the centre of the remnant. Hubble (in green) and Chandra (in blue) data show the expanding shock wave. Credit: ALMA/NASA
  /caption]

  Phys.org) —Physicist James Franson of the University of Maryland has captured the attention of the physics community by posting an article to the peer-reviewed New Journal of Physics in which he claims to have found evidence that suggests the speed of light as described by the theory of general relativity, is actually slower than has been thought.

  The theory of general relativity suggests that light travels at a constant speed of 299,792,458 meters per second in a vacuum. It’s the c in Einstein’s famous equation after all, and virtually everything measured in the cosmos is based on it—in short, it’s pretty important. But, what if it’s wrong?

  Franson’s arguments are based on observations made of the supernova SN 1987A–it exploded in February 1987. Measurements here on Earth picked up the arrival of both photons and neutrinos from the blast but there was a problem—the arrival of the photons was later than expected, by 4.7 hours. Scientists at the time attributed it to a likelihood that the photons were actually from another source. But what if that wasn’t what it was, Franson wonders, what if light slows down as it travels due to a property of photons known as vacuum polarization—where a photon splits into a positron and an electron, for a very short time before recombining back into a photon. That should create a gravitational differential, he notes, between the pair of particles, which, he theorizes, would have a tiny energy impact when they recombine—enough to cause a slight bit of a slowdown during travel. If such splitting and rejoining occurred many times with many photons on a journey of 168,000 light years, the distance between us and SN 1987A, it could easily add up to the 4.7 hour delay, he suggests.

  If Franson’s ideas turn out to be correct, virtually every measurement taken and used as a basis for cosmological theory, will be wrong. Light from the sun for example, would take longer to reach us than thought, and light coming from much more distant objects, such as from the Messier 81 galaxy, a distance of 12 million light years, would arrive noticeably later than has been calculated—about two weeks later. The implications are staggering—distances for celestial bodies would have to be recalculated and theories that were created to describe what has been observed would be thrown out. In some cases, astrophysicists would have to start all over from scratch.

  Read more at: http://phys.org/news/2014-06-physicist-slower-thought.html#jCp

• Милиардерът Форбс с прогноза за нова Велика депресия (видео)

  Истината за дневния ред на елита. Те открито се подиграват на масите, тайно планирайки нашия икономическо колапс. Президентът и главен изпълнителен директор на Forbes Стив Форбс, направи зашеметяващо изявление за икономиката и за това накъде отиваме…

  „Сривът на долара ще бъде най-голямото събитие в историята на човечеството. Това ще бъде първото мероприятие, което ще засегне всеки човек, живеещ в света. Цялата човешка дейност се контролира от пари. Нашата работа, нашето богатство, нашето правителство, нашата храна, дори и нашите взаимоотношения зависят от пари.

  В историята на парите не е имало такава ситуация, както сега – доларът има огромно влияние върху живота ни. Това е де факто световна валута. Всички други валутни сривове бледнеят.

  Този срив ще е в цял свят, и това ще се отрази не само на долара, но и на всички други необезпечените валути, тъй като не се различават от долара съществено.

  Този срив ще доведе до крах на всички книжни активи, и неговите последици ще бъдат невъобразими по своята универсалност.„

  Christopher Greene of AMTV reports Steve Forbes predicts a Great Depression II.
  

  Steve Forbes -„The U.S. Should Go Back To The Gold Standard“
  

• Кънчовци и ДС-кадри източват българската наука

  Материал на Биволъ

  

  Неотдавна Биволъ публикува детайлно проучване базирано на книгата на проф. Емил Хорозов, бивш ръководител на Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) към Министерството на образованието и науката.  Реакция на читател на сайта хвърля допълнителна светлина върху задкулисието на българската наука. Биволъ публикува неговото писмо след проверка на изнесените факти.
  

  В публикация на Биволъ беше осветено как Кънчовците, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, с мълчаливата благословия на всяка власт от началото на българския преход досега, ограбват милиони левове от държавното финансиране в националните конкурси за наука, организирани от ФНИ. За периода 2008-2010 г. това става с 13 проекта на обща стойност ~ 4 000 000 лева, които въпреки некоректно подготвени документи и съмнителна концепция и/или компетентност на екипите зад тях, неизменно получават максимална оценка чрез подменени и манипулирани рецензии. Това директно отправя въпроса към темата за нерегламентирана държавна помощ, която се санкционира от ЕС, но българските политици с охота предоставят и прикриват в замяна на манипулирането на общественото мнение от страна на маститите социолози по време на предизборните кампании.

  Сред тези проекти един особено се откроява с внушителната сума от 950 000 лв.,която получава: проект RNF01/0125 «Подобряване на капацитета на научни организации и мсп за развитие на клетъчни и молекулярни биотехнологии и приложенията им в медицината и здравеопазването» от 2008 година. Зад проекта седи фирмата «Научно технологично обслужване- НТО» ООД със седалище на добре познатият адрес бул. „Джеймс Баучер“ 23, чийто мажоритарен собственик «Сентръл Техно Инвест» ЕАД позволява да се проследят връзките на Кънчовците с благочестивият банкер Цветан Василев.

  Съсобственици на «Научно технологично обслужване- НТО» ООД са Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Стоян Чакъров. Двамата социолози са добре познати, а по онова време третият партньор г-н Чакъров е главен асистент в катедра Биохимия на Биологически факултет към СУ. Фирмата, занимаваща се с изключително широк спектър от дейности (от консултантство, биологични изследвания и молекулярна медицина до посредничество на чуждестранни лица в страната), е натрупала скандална репутация дълго преди 2008 г. Същата фирма с трима-четирима наети служители (не учени) вече е била замесена в скандал по програмата ФАР в Държавната агенция за рибовъдство и аквакултури, където с проект неправомерно взима апаратура, предназначена за рибовъдни стопанства, която се налага да върне в агенцията (виж тук) след като прокуратурата се заема със случая.

  През 2002 г. НТО ООД сключва безсрочен договор с Института по молекулярна биология при БАН за създаването на обща фирма, според който поема ремонта на помещения на института и в замяна на това завинаги се настанява в тях, а хора от института работят по научните задачи (виж тук). Когато истината за неизгодния за БАН договор излиза наяве директорът на института, проф. Иван Иванов, е свален от поста. БАН разваля договора с НТО ООД и сключва нов – според него НТО остава в помещенията на института под наем, докато се възмездят средствата, които е вложила за ремонт. Договорът изтича през 2009 г. Спазвайки характерната за екипа бизнес етика фирмата се опитва да заблуди БАН, че е похарчила над 600 000 лв. за ремонта, докато по документи разходите едва достигат 125 000 лв.

  В правилата на конкурса на МОН за развитие на научна инфраструктура от 2008 г., по който е финансиран проект RNF01/0125 влиза условието кандидатите да докажат, че закупената с отпуснатите от държавата пари апаратура ще бъде ползвана съвместно от няколко научни колективи. По това време „НТО“ е под наем, т.е. няма собствени помещения. Управителят ѝ Стоян Чакъров не е хабилитирано лице. Поради това в опит да се придаде имидж на начинанието като координатор на проекта е вписана проф. Албена Борисова Момчилова от Института по биофизика на БАН. Тя самата печели проект и в друг конкурс на фонда – вече представяйки се от името на института. На Кънчовците в тази завера помагат и други „na6i, 4itavi“ учени до един от сой и по странно съвпадение до един от ДС: проф. Румен Панков (съпруг на проф. Момчилова, и ръководител катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ), Здравко Лалчев, също ченге (по онова време ръководител катедра Биохимия в Биологически факултет на СУ), обявено в същия списък (виж тук) и др.

  И така драги читателю, възниква въпросът какво се е случило с нашите герои след разкритията на проф. Хорозов и привличането на вниманието на ЕК към престъпленията в българското научно финансиране. Имало ли е възмездие за делата им. Къде са те в момента.

  Показвайки универсалната нужда на всяка власт да втълпява социологически внушения на електората, политиката на ФНИ към Кънчовците и НТО показва завидна устойчивост и надпартийност, когато и в скандалният конкурс от 2012 година с анголският професор Рангел Гюров начело на ФНИ, гл.ас. Стоян Чакъров от СУ получава нови 350 000 лв. за „Панел за изследване на индивидуален капацитет за поправка на генотоксични увреждания“. Силният и организиран протест на научната общност по повод на многобройните нарушения, свързани с конкурсната сесия от 2012 г., доведе до отстраняването на Рангел Гюров и Сергей Игнатов, и инициира протестите, принудили правителството на ГЕРБ да подаде предсрочно оставка. Би могло да се очаква, че категоричната обществена реакция, предизвикала двугодишно разследване и прекратяване на дейността на ФНИ за периода, ще накара управляващите да придадат поне временно външно приличие на Фонда и, че в състава на ръководните му органи ще бъдат подбирани хора, които не могат лесно да бъдат свързани с вече публично огласени корупционни приятелски кръгове и обръчи от фирми.

  Страницата, представяща ръководните звена на ФНИ показва, че управляващите са заложили на късата памет на научната общност и на сломената ѝ способност за себеотстояване след двегодишната липса на държавно финансиране за наука. Наред с много други „интересни“ личности в експертните структури на фонда, в списъка на членовете на Постоянната научно-експертна комисия по биология и медицински науки след 81-годишния (!) акад. Васил Големански на втора позиция (т.е. зам.-председател) намираме името на… Албена Момчилова. При обявяване на конкурси постоянните научно-експертни комисии назначават временни такива, разпределящи проектните предложения на рецензенти, които трябва да ги оценят и по същество да решат съдбата им. Проектите могат да бъдат дадени на неутрални оценители, на хора, свързани с конкурентни екипи, или на рецензенти, принадлежащи към приятелския кръг, които да присъдят максимален брой точки на определени предложения, независимо от качествата им и от това дали колективът може да докаже компетентност за реализиране на поставените цели. С присъствието на висока позиция във ФНИ на „проверен кадър“ дал лицето си на техни проекти, Кънчовците могат да гледат смело в бъдещето и през 2014 година.

  Не по-малко интересна е и съдбата на проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев. Румен Панков е съпруг на Албена Момчилова. Той е тясно свързан със съсобственика на НТО Стоян Чакъров, чрез съвместни проекти и ръководство на докторанти. Освен, че продължава да бъде ръководител на катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ, проф. Панков от края на 2011 г. вече е и заместник-ректор на СУ. Така свързаният с Кънчовците щатен служител на Държавна сигурност заема вторият в йерархията на СУ пост, даващ възможност ефективно да се контролира кадровата политика, бюджета и социалната, и политическа позиция на най-големия и влиятелен български университет. Този контрол бе особено съществен за ролята, която СУ и студентите му можеха да играят в протестите от лятото на 2013.

  Na6i, 4itavi, 4len Kor espondenti*

  Междувременно проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев през 2012 година са станали и член-кореспонденти на БАН. Освен с почетното значение на званието, което би трябвало да бъде получавано само от специалисти със световен авторитет и знаков принос за българската наука, присъждането на титлата е свързано и с дългосрочна инвестиция от страна на българската държава, която се задължава да осигури пожизнено месечно възнаграждение от 1100-1400 лв. на член-кореспондентите. Званието отваря и пътя към по-високи ръководни постове. Конкурсът от 2012 г. за избор на двама член-кореспонденти в областта на Биологическите науки заслужава самостоятелен анализ.

  За да бъде разбран той, се налага да обясним какви са главните международно възприети критерии за оценката на един изследовател в областта на естествените и точни науки (физика, химия, биология, география, математика) и медицина.

  (1): Kолко и какви публикации има изследователят в специализирани реферирани рецензирани (peer reviewed) научни издания. Тези издания имат собствен рейтинг, Impact factor (IF), който се изчислява и актуализира ежегодно от базираната в Ню Йорк компания Thomson Reuters. Международният стандарт е, че само публикация в списание с IF (колкото по-висок, толкова по-добре) и/или списания в регистъра на международно утвърдените бази данни за научна литература (PubMed, SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и т.н.) са актив за учения. Списания извън тези категории са с лошо научно качество или съществуват от твърде скоро, за да бъдат оценени. Публикации в тях имат много ниска стойност.

  Тук българското законодателство и правилникът на БАН прави специфична и може би далеч не неволна неточност при дефинирането на това що е то научно издание (напр. http://physics.uni-plovdiv.bg/?cat=37):

  Под „реферирани научни издания“ се разбират издания с ISSN или ISBN; издания, реферирани от международна база данни като SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science, Science Citation Index Expanded, Русский Реферативный Журнал; издания, включени в базата данни на реферирани издания на Националния информационен център; системите за машинна информация: INSPECT – Англия и ВИНИТИ – Русия.

  Този текст допуска тълкуване, приравняващо изданията, класирани в международните научни бази данни, с издания, които имат единствено ISSN или ISBN. Сред последните, наред със сборници от национални конференции с или без международно участие (рецензирани крайно небрежно, понеже авторът плаща за участието си и се оценява от колегите, с които е врата във врата), книги от български университетски издателства (също с проформа рецензиране и много по-малка аудитория от тези на международни издателства), се нареждат и вестници като например „7 дни спорт“ (ISSN: 1311-9869). Тази „хлабава“ дефиниция често се извинява с факта, че в хуманитарните специалности (философия, литература, филология) няма списания с IF. В природните и точни науки и медицината обаче не е така, и за тези области цитираният правилник създава предпоставки висококвалифициран научен труд да бъде приравнен с каренце в жълт вестник.

  (2) Доколко високо са оценени публикациите от международната научна общност. Едно изследване е толкова по-оценено, колкото повече е цитирано в международни публикации или книги на други екипи (т.е. не е по-късен самоцитат на някой от авторите си). Цитиранията се предоставят от базите данни SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar (обикновено базите се припокриват помежду си >98%). Тук правилникът на БАН отново отваря вратичка, като признава и цитати от български дисертации и книги (без самоцитирания). Стойността на тези локални цитирания е проблемна, защото те често се случват под натиск на рецензента на дисертацията, не се виждат от международната общност и са недоказуеми (в България няма публично online хранилище на научни дисертации). Броят на тези локални „български“ цитати е малък и не влияе сериозно върху оценката дадена от SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar.

  (3) Количеството и качеството на патентите, в които ученият участва. (Архивирани в http://www.google.com/advanced_patent_search; http://www.uspto.gov/; http://www.epo.org/; http://worldwide.espacenet.com/; http://patentscope.wipo.int/search/en/search.jsf и др.) Значение има типът на патента (международният „тежи“ много повече от национален) и това дали и доколко е внедрен на практика. Патентът на Coca-Cola или пейсмейкърът например са наистина високо достижение, за разлика от разработка, която никога не е била използвана в практиката или е била в употреба само локално и за кратко време (т.е. не е била достатъчно добра, за да достигне до пазара).

  Да се върнем към конкурсът за член-кореспонденти. До крайния етап се добират професорите Румен Балански, Чавдар Василев, Румен Панков, Здравко Лалчев. Ето кратко обобщение на отделните кандидатури с международната (т.е. важната за оценката на учения) им наукометрия до 2012 година:

  1. проф. дмн. Румен Мирчев Балански

  Длъжност: Професор в Специализираната Болница за Активно лечение по Онкология, София.

  Тематика: мутагенеза, механизми на канцерогенезата, увреждане на ДНК и поправка, хемопревенция на рака, канцерогенни механизми на тютюневия дим

  Публикации: 110; с IF са 100

  Цитирания (без самоцитирания): 1475

  Международни патенти:

  Освен многобройните цитати в научни публикации, от 2001 година досега изследванията на д-р Балански са цитирани в 95 международни патента на разработки за хемопревенция на рака. Работата му се счита за една от водещите в света за изучаване на механизмите на раковите заболявания и подходи за терапия.

  2. проф. Чавдар Любенов Василев

  Длъжност: Професор в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ – БАН

  Тематика: синтезата на белтъци на имунния отговор и тяхното приложение в клиничната практика.

  Публикации: 60, всички с IF

  Цитирания (без самоцитирания): 608

  Международни патенти: Професор Василев е съавтор на 4 международни патента: 2007: EP1838731-A1; 2005: WO/2005/023871; 2006: WO/2006/072152; 2006: WO/2006/056031. Патентите са свързани с технология за производството на модифицирани лечебни имуноглобулинови препарати с подобрени имуномодулиращи и противовъзпалителни свойства.

  От 2003 година досега работата на кандидата е цитирана 78 пъти в международни патенти на други колективи в областта на терапия на имунологични заболявания.

  3. проф. Румен Георгиев Панков

  Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ Тематика: клетъчна адхезия

  Публикации:59, с IF са 50

  Цитирания (без самоцитирания): 4653

  Международни патенти: Има 3 цитата в международни патенти.

  Резултатът е висок. Същевременно огромната част от работата на проф. Панков е вършена в САЩ и не е продължена в България, където резултатът му спада. Основно изискване в конкурсите за чл.-кореспондент е кандидатът да е развивал собствена тематика и от България. Това е спазено при кандидати 1 и 2.

  4. проф. Здравко Иванов Лалчев

  Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ

  Тематика: биофизика на белодробен сърфактант и белодробна недостатъчност Публикации:60, с IF са 42

  Цитирания (без самоцитирания): 262

  Международни патенти: Няма и не е цитиран.

  Тук има драстично разминаване между реалните наукометрични данни на кандидата и заявените от него > 180 публикации, > 950 цитата и клинични приложения (виж тук и тук). Разликата от > 120 публикации може да се обясни единствено за сметка на „нискотарифни“ публикации в регионални издания, не покриващи критериите за индексиране на PubMed, SCOPUS, Thomson Reuters и др. Да бъде приписана разликата от > 700 цитата за сметка на локални цитирания (не се съхраняват в база данни и не подлежат на проверка) в български източници е несериозно. Международните цитати се архивират в бази данни за да служат като визитка на изследователя и трябва да са много повече от локалните (защото сумарно броят цитиращи учени в целият свят е много по-голям от броят им в България). Проверката в базите данни за патенти съобщава, че кандидатът няма международни патенти или разработки въведени в клиничната и диагностична практика. Справката с международни експерти неонатолози, липсата на международни патенти и малката цитируемост (т.е. не възприемане от научната общност) показа, че противно на заявленията давани от проф. Лалчев по време на конкурса и в пресата за спасени 9000 (виж тук) или 14 000 детски живота (тук), кандидатът няма международно възприет или одобрен за клинична употреба принос към диагностиката и животоспасяващото лечение на белодробна недостатъчност при новородени. Те в България, както и в останалият свят, винаги са правени с технологии и лекарства разработени от екипи в западни университети, с които кандидатът няма връзка.

  Тези данни предполагат, че едното чл.-кор. място ще бъде за проф. Балански, а второто ще бъде решено между проф. Василев и проф. Панков. Но… се случва нещо съвсем различно. Преброяването на 48 гласа показва 1. Здравко Лалчев (с 90% мнозинство) 2. Румен Панков (60% от гласовете) 3. Чавдар Василев (25%) и 4. Румен Балански (8.3 %, т.е. едва 4 гласа).

  Резултатите от конкурса са изкривено въплъщение на библейската сентенция „Последните ще бъдат първи.“. Конкурсът бива спечелен от кандидата с най-слаби показатели, а изследовател с отличен резултат остава дори не втори (там е класиран проф. Панков), а последен. Освен абсурдният резултат е налице и нарушение на процедурата, при което е представена фалшива завишена наукометрия от участник в конкурса. Въпросът е какво е накарало журито да не забележи очевидните несъответствия между представени документи (които би трябвало да преминат внимателна проверка) и реалност, и да вземе решение, пренебрегващо професионалните качества на изследователите.

  Отговорът е на повърхността. Няма информация проф. Балански и проф. Василев да са сътрудничили с ДС и с нейни производни. Докато проф. Панков (щатен) и проф. Лалчев (доносник) са дългогодишни кадри на ДС и членове на отбора на Кънчовците, който държи в пипалата си „проектният бизнес“ и ФНИ. Членовете на журито на конкурса се състои от академици, някои от които обявени доносници на ДС… (виж тук, тук и тук).

  Така, независимо от направените разкрития, през периода от 2010 г. досега екипът на Кънчовците се сдобива по познатите задкулисни механизми с двама член-кореспонденти, един зам.-ректор на най-големия български университет, един член на ръководна структура на ФНИ и още финансиране от ФНИ. И то без дори да се опитва да смени лицата на личностите, с които си служи, и които вече са станали публични. Съсобственикът на „НТО“ ООД Стоян Чакъров вече също е доцент в Биологически факултет на СУ (виж тук), със статии преимуществено в регионални списания без импакт фактор или с нисък такъв. А „Кънчовския Галъп“ продължава да пророкува, балансирайки между БСП и ГЕРБ, готов под паравана на свързаните с него кадри да получи най-високата оферта за услугите си през предстоящите конкурси на ФНИ.

  Описаните събития засягат един много важен, но оставащ в сянка, на фона на икономическите и парламентарни борби между политическите сили, проблем на българското общество. Проблемът за състоянието, в което се намира българското висше образование и наука от 1989 г. до наши дни и за целите, които е впрегнато да обслужва. Както показва и настоящата статия, то е в хватката на функционери на ДС, които контролират кадрите и разпределението на парите в него и го използват като параван за източване на държавни бюджетни средства за манипулиране на общественото мнение и към обръчи от фирми.

  Проблемът е много по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед и излиза извън рамките на корупцията. Университетите и изследователските институции по-цял свят са инкубаторите, които създават интелигенцията, хората, определящи потенциала и посоката на развитие на държавата. В момента, в които мислещите образовани хора са прогонени и ги няма, обществото губи способност да бъде продуктивно (да генерира бизнес и индустрия), да създаде свой собствен, представящ интересите му елит, способността си да се наблюдава и самоанализира, и се превръща в заложник на репресивните органи и задкулисието.

  Какви са потенциалните решения се подсказва от самото описание на тази история. България е твърде малка държава, за да може представителите на една и съща гилдия да не бъдат обвързани със силни зависимости помежду си. С този проблем са се сблъсквали много европейски държави, които макар и без тежката предистория на българското общество, също са достатъчно малки, за да се познават всички един с друг. Във Финландия и Норвегия всяка научна степен от докторат нагоре се рецензира от чуждестранни експерти в областта. В Германия големи проекти (акредитация на институти, професорски позиции), също често се оценяват изцяло от чуждестранни специалисти в съответното направление. Така макар политиката винаги да е фактор, на важни позиции не се оказват неподходящи хора и важни инвестиции не изтичат към сенчести бизнеси.

  Често в България като аргумент срещу въвеждането на изцяло чуждестранни рецензенти се казва, че на тях трябва да им бъде платено. Рецензирането на научен проект в Европа се заплаща между 100 € и 500 € на проект. Това предполага, че рецензирането на 1000 проектопредложения ще струва около 400 000 €. В зависимост от оценката на проектните предложения след това България или ще даде 6 до 50 милиона eвро всяка година на хора, които ще изплатят вложението, или ще ги налее в черните дупки на корупцията. Същото важи и за научните звания. Титлата означава доживотна инвестиция от страна на държавата и зелена светлина за получилия званието да провежда кадрова политика. Само годишната пожизнена заплата на академиците и член- кореспондентите, голяма част от които агенти на ДС, струват на България 1.5 млн. лева годишно (виж тук).

  Много важно е обществото да накара нашата небогата държава да направи тази сериозна инвестиция не в оцапаните посттоталитарни апаратчици, а в професионалисти, които могат да бъдат генератори на пари за България, а не само консуматори на проекти. В настоящата публикация, разглеждайки емблематичен частен случай, илюстриращ до колко високи етажи е проникнала заразата, ние разкрихме и се опитахме да обясним по разбираем начин един силно специализиран, трудно забележим за обществото и точно поради това много ефективен през годините механизъм на корупция и кадрови контрол върху българското образование и наука, който позволява на Кънчовците и техните подобия да получат оферти за манипулативната си работа от всяка власт за сметка на държавната хранилка на ФНИ.

  Едновременно с това се провижда и един далеч по-мащабен замисъл. Задкулисието, за да поддържа властта си, се нуждае от слабо грамотна нация, податлива на внушения и без поглед към света. Като поставят на ръководни позиции в университетите и БАН свои марионетки, Кънчовците получават и допълнителна възможност да повишат ефективността и цената на услугите си като се сдобиват с инструменти да удрят върху основата на обществото, върху интелектуалния потенциал на България, правейки я все по-податлива за своя шаманизъм.

  –––––––––––––––

  * Вътрешното заглавие е на Биволъ, с препратка към патриотичната Facebook група KLETA MAJKA BALGARIQ

• Гласят България за старчески дом на ЕС

  Между 3 и 5 милиона възрастни европейци се очаква да бъдат приети в българските спа и рехабилитационни центрове през следващите 10 години.

  .

  

  Това заяви д-р Димитър Благов от „Клъстер за медицински туризъм“ на специализирана конференция в София. Очаква се България да стане приемник на стари хора от Европейския съюз, тъй като социалните фондове на Стария континент издъхват. „Идвайки тези хора, ние ще ангажираме местното население да работи.

  Парите, които ще получаваме по линия на обгрижването на тези хора, няма да бъдат малко, защото те няма да са съобразени със стандартите на България“, коментира експертът. Освен това денталният туризъм у нас придобива сериозна популярност през последните години, обясни пред БНР Весела Цолова, директор на програма „България ви очаква“.

  „Денталният туризъм е вече изключително популярен за България, тъй като нашите зъболекари са на много високо ниво, да не говорим за конкурентните цени, които имат тези услуги“, категорична е тя. По думите й както чужденците, така и българите в чужбина могат да се възползват от качествено лечение у нас.

  Развитието на медицинския туризъм трябва да става с държавни регулации, тъй като без участието на законодателя това би останало само мечта, допълни тя. Според нея София има потенциал да се превърне в здравна столица на Европа. Тя подчерта, че у нас хората нямат много добра култура на застраховането, макар застрахователните компании да покриват много по-високи суми от здравната каса при различни инциденти.

  Източник:  в. „Новинар“

• ДПС иска бързо гражданство за 300 хил. български турци

  Да се облекчи даването на българско гражданство на наши изселници. Това предвижда поправка в закона, депозирана в деловодството на НС от шефа на правната комисия Четин Казак.

  Ако бъде приета, бързо гражданство ще получат приблизително 300 000 – 400 000 сънародници в Турция и техните деца, пресметна той пред „24 часа“. В момента те трябва да са живели 3 г. в България, за да кандидатстват за него.

  Сегашният запис в закона е дискриминационен и е тенденциозно отношение от бившата тоталитарна власт, категоричен е Казак, който е и член на ЦОБ на ДПС.

  Облекчен ред трябвало да се въведе и за българите, отказали се от наше гражданство заради невъзможност за двойно такова в държавата, в която живеят към момента на преместването си.

  Други депутати от ДПС – Тунчер Кърджалиев и Мустафа Карадайъ, пък са депозирали текстове, с които искат обезщетение и добавка към пенсиите за ранените от МВР по време на митингите срещу смяната на имената през 70-те и 80-те години на ХХ век.

  Темата за възродителния процес вече напрегна допълнително отношенията между БСП и ДПС. Двамата депутати предлагат обезщетения да се търсят и от наследниците и да се изплащат още от 1 септември.

  Източник: БЛИЦ

• Банкер се хвали в разгара на банкова криза: Станах Велик офицер на Малтийския орден

  Ръководената от Левон Хампарцумян Асоциация на търговските банки проспа драмата с КТБ, пише Faktor.bg

  

  Шефът на Асоциацията на търговските банки и на „Уникредит Булбанк” Левон Хампарцумян отново прекрачи мярката и самодоволно обяви на личната си страница във Фейсбук:

  „На протоколна церемония бях удостоен с кавалерски орден за заслуги с ранг Велик офицер (Grand Officer pro Merito Melitensi). Символите на отличието, което се присъжда за активна благотворителна дейност, ми бяха връчени от Негово Превъзходителство, Посланика на Суверенния Малтийски орден в България Камило Дзуколи по повод националния празник на Ордена, посветен на Св. Йоан Кръстител.”

  Лаконичното съобщение звучи почти като пир по време на чума. Страната се тресе от банкова криза, хиляди вложители – граждани и фирми треперят за парите си заради закъсалата КТБ, а топ банкерът се пъчи, че имал заслуги към благотворителността. Този Малтийски орден е явно някакво ментеq щом смесва благотворителността и съпричастността към нуждаещите се с показността, самохвалството и тшестлавието. Нима са забравили основната философия в благотворителността и милосърдието, че са тайнство, което се върши със смирение, а не повод за пиар акции, хвалене и надуване с хелий. Или просто става дума за друг вид благотворителност – към босовете на ордена, които щедро се отплащат със звания.

  На фейсбук страницата на големия банкер няма и ред за банковата криза, за опасностите пред вложителите и държавата. Поне пет думи като експертно мнение, ако изобщо го има. Вместо това Великият офицер се хвали със селфи със млади „разработчици” и Съвета на жените в бизнеса. А истината е много прозрачна – и ръководената от него банкова Асоциация проспа кризата и взе да заседава и да дава оценки, когато трезорите затвориха врати и опашките се извиха пред офисите на КТБ. Мълчаха с години въпреки, че знаеха какво се говори за въпросната банка и с какви кръгове и сделки се свързва.

  Но за Великия офицер грандоманските изцепки са въпрос на стил. Преди година покрай предсказанието на маите, че настъпва края на света, банкерът разкри как щял да си спретне гастрономическо меню с деликатеси от цял свят за над 10 бона. Преди това пък обясняваше дидактично на българите, че няма финансова и икономическа криза, а тя бушува само в главите на мързеливите и непредприемчивите.

  Източник:  Faktor.bg

• Учени от БАН създадоха уникален материал

  

  Учени от лабораторията за биоактивни полимери към БАН разработиха специални нановлакна, само с 3 грама от които могат да се свържат Земята и Луната.

  Необикновените материали, създадени от учените на БАН, са изградени от природни и синтетични полимери, могат да намерят приложение в редица области – козметика, медицина, електроника, отбрана, земеделие и др., както и да бъдат използвани за лечение на рани, импланти, подложки за тъканно инженерство, защитни военни облекла и др, предават от Chudesa.net.

  Използваната уникална нанотехнология „електроовлакняване“ се прилага от учените на БАН вече 10 години, като за целта те използват свои собствени устройства, чрез които отлагат микро- или нановлакнест нетъкантекстил върху дадена повърхност с разнообразна големина и форма. Чрез иновативната технология може да се направи превръзка направо върху открита рана на кожата, като самата интервенция не е болезнена за пациента и позволява да бъдат поставени подходящи медикаментозни средства, чрез които да се въздейства на самата рана. Използваните материали също така потискат развитието на патогенни бактерии в организма.

  Изобретението на учените от БАН може да намери приложение и в селското стопанство, тъй като в полимерните материали могат да бъдат включени някои полезни за земеделските култури микроорганизми, а след това се овлакнят корените, стъблата и листата им. По този начин самите растения се предпазват от вредители и неблагоприятни климатични условия, без това да се отразява на подхранването им.

  Източник: Lifebg.net

• Ще има още бедствия! Свиквайте!

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  

  Тези дни се чувствам странно. Репортерската работа във Варна, както и десетки други колеги, ме накара да бъда съпричастен на трагедията в „Аспарухово“. Знам, точно в такива моменти се казват много неща, често неверни, вихри се фалш, правят се „обобщения“ според политическия интерес. Затова не следя коментари и оценки. В „Аспарухово“ загинаха 12 души, сред които три деца. Издирва се четвърто. Работата е твърде сериозна, за да хвърляме леки думи. Самият аз още не зная какво и как се случи, затова единственото, което се старая, е да бъда честен.

  Впечатленията по-долу са мои, те са лични свидетелства. Не сочат виновници, не намират герои, не веят байраци. Умишлено.

  Превенция

  Вече е ясно, че такава конкретно за трагичния 19 юни липсваше. Облакът се движеше от запад на изток, приближаваше Варна. Но освен стандартните предупреждения за жълт код, които тази година ги има поне веднъж седмично (реално кодът не значи кой знае какво), друго нямаше. Ясно е – никой не е очаквал толкова много дъжд, такъв натрупан водосбор. Дали науката е способна да предвиди водосбора, дали има институция, която трябва да го мери – не знам. Знам със сигурност, че няма такава, която да изчислява събраната вода на баирите над Варна.

  Още повече е ясно, че няма дългогодишна превенция. Дерето на смъртта е било затлачено от боклуци, застроено от къщи, още през комунизма е допусната грешка там да бъдат заселени роми. През демокрацията процесът се ускорява, като в магически фокус повечето постройки стават законни. Над квартала, в местността Джанавара, от години се сече. Ефективни наказания, въпреки гражданските протести, няма.

  

  Аз обаче не казвам, че всичко това е причина за смъртта на толкова много хора. Казвам, че е трябвало да бъдат направени неща, а не са. Казвам също, че валя много, адски много. И не съм сигурен, дали ако дерето беше чисто, дали ако нямаше къщи, или ако липсваше сеч, нямаше пак да се случи трагедия. Кварталът е проектиран преди страшно много години, без дори да се предполага, че в умерен климатичен пояс, без околни язовири, реки и бентове, при такъв лек релеф, може да тръгне чудовищна вълна. Фаталната улица „Горна студена“ не е в самото дере. Почва в него, но се плъзга встрани. Затова който казва, че ужасът е можел да бъде предотвратен, явно мисли, че човек е всесилен. Не, спрямо природата не е.

  Организацията след бедствието

  В първите часове на трагедията кметът на Варна Иван Портних се оплака от липса на комуникация с държавата, после премиерът Пламен Орешарски и министрите контраатакуваха с обвинения към него. Времето и физическите усилия не ми стигнаха да разбера кой на кого звъни, не вдига телефона и т.н. Но моите впечатления са, че варненци ужасно се отвратиха от тази разпра, най-вече от кмета. Той я почна. Не схващаше, че за хората той е държавата. Избиран е мажоритарно – гордост е, но и отговорност. Портних остаря за два дни и лично вадеше хора – това е важно. Важен обаче е и фактът, че не е работа на един кмет лично да вади хора. Не му е виновен само Орешарски за проблемите.

  

  Когато настане трагедия, обичаме да говорим на едро – обобщаваме, правим изводи, теглим чертата. Това „накуп“ обаче прикрива детайлите. И ни пречи да видим къде точно се къса веригата. Много хора от „Аспарухово“ се оплакаха, че не са могли да се свържат с телефон 112 – ето това е голям проблем. В първите петъчни часове доброволци сигнализираха, че не са намерили лопати – това също е голям проблем. Имаме Държавен резерв, абсурдно е 8-10 часа след бедствието да не са доставени пособия за разчистване. Пак за доброволците – някой бяха връщани в петък, в неделя вече се бяха стиковали с институциите и се оказаха най-голямата сила – не се знае, а трябва, как да действа доброволчеството в такива ситуации.

  Но това не значи, че институциите следват да бъдат винени за всичко. Много ни се иска, като се зададе стихия, да бъде овладявана, действията да бъдат по учебник. Но трябва да признаем, че това просто не е възможно. Представете си какво се е случило – тръгва вълна насред порой, повлича хора, блъска стотици къщи. В целия квартал токът спира. Поразено е ромското гето, поразени са улици на километър от него, край брега. Коли, оказали се на пътя на вълната, са хвърлени в морето. Цяла Варна по това време беше притисната от порой, улици преливат, хиляди автомобили се пълнят, поднасят, притъмняването, придружено с гръмотевици, лишава водачите от видимост. Хиляди семейства се молеха вечерта да се съберат в пълен състав, джиесемите също изключиха. Това беше в отрязък 2-3 часа. Как мислите, след това къде точно трябваше да се реагира? Къде първо? На кого да се помогне? Няма власт в света, която да овладее такова положение. Спасението на давещите се е било в ръцете на самите давещи се, но колкото и отвратително да е, следва да признаем, че друг начин няма (затова наводненията вземат жертви и в далеч по-развити държави).

  Хубави и лоши хора

  За доброволците трябва да се пише много. Да гледаш как прекрасни младежи помагат, без никой да ги кара, сами търсят пострадали, е… не знам, не мога да го опиша. Вълнувам се. Та нали всеки ден виним същите, че са прости, необразовани, слушат чалга, не уважават възрастните… Растели безчовечни. Ха! Спирам. В такива моменти не се радвам, че съм българин. Радвам се, че съм човек.

  Чух, че ромите стоят със скръстени ръце и не ринат, както и, че българи ходят да помагат само в българските къщи. Напротив – циганите чистеха съборените си домове, българите им помагаха. Видях състрадателни мургави лица, както и на варненски политици, които – повярвайте – в друго време щяха да мислят какво да краднат. Но сега бяха изплашени и страдащи. Видях също и роми, които се мъчат да вземат по няколко пъти храни и дрехи на аванта. Но, разберете, има хора и хора – сред всички етноси. Ето пример от българския: частна фирма, работеща в образованието, бе накупила храни, почистващи препарати, лопати и ботуши, раздаваше ги. Нервна жена от фирмата с мъка отбиваше нахални роми. Но тя изрично настоя дарителството да остане анонимно. Тази скромна красота контрастираше с представител на влиятелна неправителствена организация, който, разтоварвайки камион, силно държеше благодетелната НПО да бъде похвалена в медиите.

  С една дума – в „Аспарухово“ имаше и хубаво, и лошо. Но се убедих, че този, който мрази циганите, определено видя тарикатлъка им, не видя труда им. Обратно – тия, които непрекъснато се борят за правата на циганите, искаха да ги изкарат жертва, дори когато им се помага.

  Ромската тема обаче не бива да спира дотук. Дебело трябва да се каже, че гетата са проблем. Сега потопът бе във Варна, утре – в други селища. Навсякъде ромите се заселват без план, регулация, разрешения. В дерета, до жп линии. След това страдат всички. В „Аспарухово“ трагедията настана в ромското дере, пострада техният етнос, а гората горе я секат пак те. Лично се убедих, че някои от тях, особен млади, трудно говорят български. Не виждам как ще се интегрират. Смятам, че вината за това положение е двустранна – както на политици и управници, които ги обграждат с привилегии поради политически съображения, така и на самите роми. Много от тях искат да живеят порядъчно, но още толкова не искат – факт е, защо да мълчим?

  Бареков на квадрат

  Пред очите ми три частни телевизии раздаваха подаръци, „звездите“ им ринеха кал, снимайки с камери великото дело, после излъчвайки обширни репортажи как „спасяват Варна“. Само ще кажа, че лицемерието им се обсъжда широко, предизвиква горчив смях, най-много някой да се възхити от перушината на тези палета. Искат да са тигри, получава им се – колкото на Бареков. Много други журналисти, актьори, популярни хора помагат, но не бият тъпана, странят от кални борби за пари и рейтинг.

  Големият проблем

  По една тема в България не се говори много, а трябва. Това е постепенното изменение на климата у нас – от умерен става субтропичен. Процесът е бавен, протича десетилетия, но е факт – налице са десетки наши и чужди научни публикации по темата. Знам, че въпросът изглежда отнесен, не касае настоящето, следователно общото мнение е, че е безинтересен. Но ако искаме да бъдем умни, трябва да му обърнем внимание. Следва да гледаме дългосрочно, да се вземем в ръце, защото друг избор нямаме.

  Промяната в климата ще повиши температурите, ще увеличи резките изменения (след жега – хлад, след суша – порой, и т.н.). Това ще измени не само икономиката ни, но и кардинално начина на живот – от какви болести страдаме, в какви къщи живеем, градоустройството и т.н. Ще се променят гората, растенията. Когато говорим за порои, суши, урагани, градушки, трябва да знаем, че ще се увеличават. Това не значи, че от утре заживяваме в потоп. Значи, че постепенно ще зачестяват природните явления, които сега смятаме за аномалии. Ще се повишат рисковете. Ще има още бедствия – трябва да свикнем с тази перспектива. Разбира се, не искам да се случват и не съм пророк. Но трябва да заживеем с усещането, че аномалиите ще зачестят, няма да са нещо, което ни връхлита случайно. И е нужно да има превенция повече от всякога.

  Дерета, шахти, канали, диги, корита, бентове, водосбор, въздушни фронтове – властите ни трябва да почнат да лягат и стават с тези понятия. Трябва да има подготвени кадри, които да разбират от тези работи, да тренират спасяване, дирене, първа помощ, втора, координация… Гражданска защита да се учи в училищата.

  Вече чувам гласове – „Ами имаше министерство на бедствията и авариите, ГЕРБ го махна“. Хора, не опира до партии и структури, не разбирате ли? Опира до климат, до управленски съвест и качества. Много е сериозно положението.

   

• Българският политически елит не отговаря на интересите на обществото

  Не съм възхитен от избора, който се предлага днес на българските избиратели – БСП или ГЕРБ, казва бившият американски посланик в София Джеймс Пардю пред Светослав Терзиев от в. „Сега“
  

  .

  Джеймс Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г. и следеше отблизо както преговорите за приемане на страната в НАТО, така и в ЕС. Преди това той бе преговарящ за мир в Македония, постигнат с Охридското споразумение през 2001 г. Бил е съветник по балканските въпроси на президента Бил Клинтън и на Държавния департамент на САЩ по време на конфликта в Косово от 1999 до 2001 г. От 1996 до 1999 г. е бил ръководител на програмата в Босна за военно и гражданско обучение, като е бил и преговарящ за мир, сключен с Дейтънското споразумение. Дълги години е заемал високи постове във военното разузнаване на САЩ. Награждаван е с високи военни и граждански отличия. Освен военно има и журналистическо образование. Женен е, има трима синове.

  – Ваше превъзходителство, преди една година казахте в интервю за в. „Сега“, че ако бяхте българин, щяхте да участвате в уличните протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Доволен ли сте, че дните на това правителство са преброени и България се готви за предсрочни избори?

  – Да, последните избори за Европейски парламент изглежда възвестиха края на сегашното правителство с мандат на БСП. Не бих прогнозирал колко дълго ще остане на власт, но няма да е много. Това правителство така и не успя да се възстанови след спорното назначение (на Делян Пеевски начело на ДАНС – бел. ред.), което предизвика масовите демонстрации още от началото на мандата му.

  – Има вероятност да се върне на власт ГЕРБ, партията на г-н Бойко Борисов, която излезе победител на изборите за Европейски парламент през май. Преди година се отнесохте с безразличие към неговото падане от власт – ще се зарадвате ли, ако се върне?

  – Неотдавнашните избори за Европейски парламент може би дадоха израз повече на масовото недоволство от сегашното правителство, отколкото на желанието ГЕРБ да се върне на власт. Питате ме за ГЕРБ, но не съм възхитен от избора, който се предлага днес на българските избиратели – социалисти или ГЕРБ. Българският политически елит не отговаря на интересите на обществото. Подобриха ли се условията в страната с цялата тази политическа драма и ротация на правителства? Икономиката по-добре ли е? Образованието? Здравеопазването? Правосъдието? Ще се решат ли въпросите на енергетиката?

  България изглежда хваната в капан на цикъл от неефективни правителства, които показаха неспособност да се справят със сериозните национални проблеми. От една страна, е БСП, постоянното присъствие в българската политика. От друга страна, имаше серия от десноцентристки партии, организирани най-общо около отделни лица. БСП не би могла да си измисли по-добър политически опонент от Иван Костов, който почти еднолично разруши СДС и даде старт на цикъл от персонално доминирани партии. Когато тези лидерски партии губеха доверието на избирателите, БСП оставаше като дежурна алтернатива. В същото време нямаше много промени, които да подобрят живота или възможностите на обикновения българин. Объркани, много българи гласуват с краката си и напускат страната да търсят възможности другаде.

  Липсата на стабилна дясноцентристка партия, базирана върху принципи и политически алтернативи, а не върху личности, е реален проблем. Днес Бойко Борисов е ГЕРБ. Какво различно би направил г-н Борисов, ако се върне на власт по-малко от две години след масовите протести, които сложиха край на неговото правителство?

  – Бившият премиер Бойко Борисов посети неотдавна САЩ и се срещна с представители на различни политически среди. Може ли това да се тълкува като знак, че САЩ биха желали нови отношения с неговата партия, които по време на премиерския му мандат не бяха много топли?

  – Сигурен съм, че г-н Борисов би желал българите да си мислят, че това са някакви специални отношения, но посещението ми прилича малко на политически театър, игран от бившия премиер. През годините той направи много такива посещения, за да излъска образа си у дома. В действителност стотици неамерикански официални лица посещават Вашингтон всеки месец, често по тяхно искане, за срещи и разговори по широк кръг въпроси. Г-н Борисов бе приет в Държавния департамент на равнище помощник държавен секретар, което е подходящо за лидер на опозиционна партия. Не бих коментирал нищо специално от това посещение.

  – Кой според вас е главният дефект на българската демократична система, след като тя възпроизвежда едни и същи проблеми при различни правителства?

  – Отчайващо много ми се иска да да бъда оптимистичен, но възлови елементи на демокрацията в България са опорочени или тежко манипулирани. Медиите, макар и да са активни, са тежко повлияни. Могат да се купуват политически хвалби или атаки срещу опоненти. Правителственото разпределяне на субсидии за обществените информационни програми служи за вкарване на медиите в правата линия. Страната има всички демократични институции, но те не функционират непременно в обществен интерес. Добре известни са проблемите с върховенството на закона, корупцията, организираната престъпност. Правят се избори, но гласуването е обект на манипулации, заплахи и купуване на гласове. Никога не става ясно кой точно има доминиращо влияние върху политическите решения. Тази проблеми съществуват от години. Те са добре известни и имат много негативно отражение върху образа на страната и върху нейното развитие.

  – Дълго време САЩ изразяваха загриженост за състоянието на българската съдебна система, но напоследък пазят мълчание. Означава ли това, че забелязват подобрение и че няма защо да се намесват?

  – Сигурен съм, че САЩ, ЕС и други остават загрижени за състоянието на съдебната система и въобще за върховенството на закона в България. Различните народи имат различен подход към тези проблеми. Въпреки разнообразния външен натиск за подобряване на съдебната система досега не е направено много. Съдебната система е обект на влияние, а корупцията и организираната престъпност продължават да са големи проблеми. Може би организираната престъпност е по-малко видима днес, но се съмнявам, че е отслабнала.

  САЩ и други могат да съдействат, но в крайна сметка българските ръководители, не чуждите, трябва да се справят с тези проблеми, и то ако са решителни и смели лидери.

  – Повишава ли кризата в Украйна интереса на САЩ към по-силно присъствие в България?

  – Надигането на агресивния руски национализъм и положението в Украйна предизвикват сериозно безпокойство – особено в страните от бившата съветска империя. САЩ работят заедно с ЕС и други да гарантират, че руските действия няма да останат без последици. Надявам се, че България може да подкрепи западната политика за прилагане на санкции.

  – Има ли съперничество между САЩ и Русия за енергийния сектор в България?

  – Не забелязвам широк обществен дебат за руското влияние върху българската политическа система, макар че в лични разговори често става дума за него. България е много зависима от „Газпром“ и „ЛУКойл“ за своята енергия, а Русия продължава натиска си за ядрена енергия в Белене и за природен газ чрез проекта „Южен поток“. Енергийната зависимост заедно с инвестициите и други дейности дават възможност за огромно политическо влияние на Русия в България. От дълго време САЩ препоръчват разнообразяване на енергийния сектор в България, за да се избегне прекомерното външно влияние.

  Не забелязвам много професионален, обективен обществен дебат за българската енергийна политика. В момента дискусията изглежда се върти повече около политически маневри, външен натиск и специални интереси. Няма достатъчно прозрачност в дискусиите. В даден момент България ще трябва да има ясна национална енергийна стратегия, която да й гарантира независимост, стабилност на доставките и изгода за обществото.

  Русия е велика страна и уважавам културните и историческите връзки между България и Русия. Но България трябва да реши дали днешният режим в Русия предлага подходящи модели за България и дали равнището на руско влияние в България отговаря на българските национални интереси.

  Други могат да помагат, но отговорите на предизвикателствата, които посочих в това интервю, могат да бъдат определени само от българите. Решенията ще изискват силно и решително лидерство в България. Ако сегашният набор от лидери е неспособен, може би ново поколение от политически лидери, посветени на истинската демокрация, ще се появи през близките години и ще даде нова посока на страната си.

   

• Помагачите на диктаторите или „хайверената дипломация“

  Луксозни воаяжи за сметка на диктаторски режими, услужливост към автократите и цензура на неудобни журналисти – преди избора на нов Генерален секретар на Съвета на Европа авторитетното немско списание „Шпигел“ вади на показ задкулисието на тази европейска институция, легитимираща драстични нарушения на човешките права и европейските ценности.

  Като пример за цензура е цитирана презентацията на Биволъ и Balkanleaks на Световния Форум на демокрацията ‘2013.

  Асен Йорданов: „Не съм очаквал да бъда цензуриран от организация, която уж се бори срещу цензурата.“

  И още един цитат от статията на „Шпигел“:

  „Ако на Запад никой не се интересува от Съвета на Европа, то в страни като Азербайджан интересът нараства. В началото на годината след посещение в централата на НАТО в Брюксел президентът Илхам Алиев застана пред няколко журналисти. Дали все още твърди, че в Азербайджан няма политически затворници, попита един репортер. „Да, естествено“, отговори Алиев. „Това е потвърдено от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“

  Автократът е прав. Мнозинството от депутатите в Страсбург отхвърлиха доклад на германския социалдемократ Кристоф Щресер за положението на политическите затворници в Азербайджан.

  Как така организация, основана за защита на човешките права, застава на страната на един автократичен режим? Европейската инициатива за стабилност (ЕSI), мозъчен тръст в Берлин, е изковала за случая хубавото и подходящо понятие „хайверена дипломация“. С хайвер, екскурзии и луксозни хотели забогателите от нефт и газ авторитарни режими приспиват чуждестранните политици.

  Биволъ, който изпрати протест срещу тази безпрецедентна цензура пред Съвета на Европа и международни организации за защита на свободата на словото, и проучва възможността да заведе дело в ЕСПЧ в Страсбург, представя пълния превод на Драгомир Иванов на статията на „Шпигел“ от броя от 22.06.2014 г.

  

  ПОМАГАЧИТЕ НА ДИКТАТОРИТЕ

  Съветът на Европа трябва да насърчава демокрацията и човешките права. В действителност обаче деспотите го полват за собствените си цели

  Този четвъртък в Съвета на Европа предстои особено събитие. Депутатите от Парламентарната асамблея ще избират нов генерален секретар. Върхов момент, както пише на страницата на Съвета на Европа.

  Върхов момент? Не и за германците. В германската политика Съветът на Европа не играе никаква роля. Този път федералното правителство пуска кандидат в надпреварата – бившата правосъдна министърка Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер. Ако тя спечели, за първи път от 35 години германец ще поведе организацията.

  Но тя не бива да си прави големи илюзии. Във Външното министерство се говори, че заради слабата подкрепа от Берлин Лойтхойсер-Шнаренбергер почти няма шансове да бъде избрана. Мнозина от депутатите в Бундестага дори и не знаят, че ще се проведе избор. С номинацията на бившия си правосъден министър канцлерът Ангел Меркел ясно даде да се разбере какво мисли за Съвета на Европа. Тя никога не би номинала пенсиониран политик от Свободната демократическа партия за пост, който й е важен.

  Ако на Запад никой не се интересува от Съвета на Европа, то в страни като Азербайджан интересът нараства. В началото на годината след посещение в централата на НАТО в Брюксел президентът Илхам Алиев застана пред няколко журналисти. Дали все още твърди, че в Азербайджан няма политически затворници, попита един репортер. „Да, естествено“, отговори Алиев. „Това е потвърдено от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“

  Автократът е прав. Мнозинството от депутатите в Страсбург отхвърлиха доклад на германския социалдемократ Кристоф Щресер за положението на политическите затворници в Азербайджан. Щресер днес е пълномощник на германското правителство за правата на човека.

  Съветът на Европа бе създаден през 1949 г. от 10 европейски демокрации, за да насърчава човешките права и правовия ред. Днес той включва 47 членки и служи на деспоти като Алиев да оправдават състоянието в страните си. Тогава нуждае ли се Европа от организация, която да призовава страни като Германия да действат по-твърдо срещу расизма, а в същото време парламентаристите й не само да лягат покорно пред авторитарен режим с достатъчно пари, но дори да му помагат в пропагандата?

  Асен Йорданов е здрав тип, обучавал е войници на самозащита и притежава пети дан по карате. За журналист в България това може да е от полза. Веднъж четирима мъже с ножове го издебват край дома му, вероятно за да го убият. Той успява да окаже съпротива и да се спаси.

  Йорданов управлява интернет сайт в България, който пише за организираната престъпност и корупцията до най-висшите етажи на държавата. Това му носи множество съдебни дела, но и Лайпцигската награда за свободата и бъдещето на медиите. Йорданов очаквал да намери в Съвета на Европа подкрепа за дейността си.

  Опитът му с организацията се оказва доста особен. Миналия ноември Съветът на Европа го кани да представи на Световния форум за демокрация заедно със свой колега основаната от него интернет платформа BalkanLeaks. В залата той говори за работата си и за корумпираността на водещи български политици и семействата им. Презентацията му тогава събрала много овации, казва той по време на разговор в София. За негова изненада обаче видеото от изявата му не е качена от Съвета на Европа в страницата на форума. На въпроса защо служителите първо посочват технически проблеми. Йорданов продължава да настоява и Съветът на Европа накрая се ангажира да публикува видеозаписа – но в „модифицирана форма“, както гласи обяснението.

  Практически това означава, че конкретните обвинения на Йорданов вече не могат да се чуят. „Предварително бе договорено да не се споменават имена“, обяснява говорителка на Съвета на Европа. Йорданов обаче не знае нищо за подобна уговорка. Поведението на Съвета на Европа той си обяснява другояче: Вероятно натискът от България е бил твърде силен. „В публиката разпознах няколко човека“, казва той. „Веднага след доклада те са се обадили в София. Не съм очаквал да бъда цензуриран от организация, която уж се бори срещу цензурата.“

  Може би той би бил по-малко изненадан, ако бе говорил преди това със Щресер. Въпреки многобройните запитвания Щресер така и не получи разрешение да посети Азербайджан. В крайна сметка се срещна в Берлин с правозащитни групи, адвокати и опозиционери, за да събере информация за доклада си. Той е успял да намери доказателства, че в Азербайджан има десетки политически затворници. Но това въобще не впечатлява мнозинството от депутатите в Съвета на Европа, докладът му е отхвърлен със 125 срещу 79 гласа.

  Как така организация, основана за защита на човешките права, застава на страната на един автократичен режим? Европейската инициатива за стабилност (ЕSI), мозъчен тръст в Берлин, е изковала за случая хубавото и подходящо понятие „хайверена дипломация“. С хайвер, екскурзии и луксозни хотели забогателите от нефт и газ авторитарни режими приспиват чуждестранните политици.

  И германски политици с удоволствие се възползват от щедростта на азербайджанците. Бившият икономически министър от редиците на Християнсоциалния съюз (ХСС) Михаел Глос пътува с други парламентаристи до Баку на разноски на тамошното правителство – включително бизнес класа, луксозен хотел, гала вечеря, че и реч на държавния глава Алиев. По-рано бившият депутат в Бундестага от ХСС Едуард Линтнер отговаряше в Съвета на Европа за докладите за състоянието на човешките права в Азербайджан. Толкова добре си свърши работата, че се издигна до управител на Дружеството за подпомагане на германско-азербайджанските отношения в Берлин. Това е лобистка организация, финансирана от Баку.

  Парламентаристите в Съвета на Европа по най-различни причини заемат страната на Азербайджан. Руските депутати и повечето от турските им колеги гласуваха заедно с азербайджанците срещу доклада на Щресер. Към този „мрачен алианс“, както го наричат в Страсбург, често се присъединяват и депутати от Испания и Италия, както и британските тори.

  Миналия октомври Алиев бе преизбран за президент на страната. Неокончателните резултати и данните за активността бяха оповестени от азербайджанската ЦИК още в деня преди изборите – уж поради техническо недоглеждане. Наблюдателите от ОССЕ констатираха заплахи срещу опозицията, ограничаване на правото на събиране, неравен достъп до медиите и притеснително много нередности в самия изборен ден.

  Делегация от Съвета на Европа обаче излезе с напълно друго заключение: Изборите са свободни, честни и прозрачни, обясни ръководителят на германската група и депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) Аксел Фишер. В изборния ден той бил в страната и при посещението на секция не видял нищо нередно, казва той. „Шокиращо е с каква лекота Азерблайджан успя да подкопае Съвета на Европа“, посочва председателят на мозъчния тръст ESI Гералд Кнаус.

  Междувременно в германското правителство вече открито се поставя под въпрос бъдещето на организацията. „В Съвета на Европа се наблюдава тенденция да се релативират основните човешки права заради съответната културна идентичност“, казва Щресер. „Ако това устойчиво се наложи, то повече нямаме нужда от Съвета на Европа.“

  Презентация на Balkanleaks в нецензурирана версия

• Как е парцелирана България

  Направих си труда да групирам по банки справките за парите на държавните фирми. Таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която „великите сили“ са си поделили България – пише Иван Бедров в Дойче Веле.

  

  Тези дни министерствата публикуваха справки за концентрацията на средства на техните фирми в определени банки. Бяха задължени да го направят заради приетите от служебното правителство нови правила за парите на държавните фирми, които забраняват концентрацията да надхвърля 25 процента.

  Когато обединих данните от всички министерства и ги групирах по банки, таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която великите сили са прекроявали света по време на преговори. Парцелирането на България може и да не е новина за някои, но широката публика чак сега получи официални данни за това.

  За мен, за теб…

  И така: енергетиката е за Корпоративна търговска банка (КТБ), транспортната инфраструктура е за ТИМ, дърводобивът е за хората на Доган, малко има и за Цеко Минев, а парите на АЕЦ „Козлодуй“ съжителстват с пари, които участват в изненадващи медийни сделки.

  КТБ държи почти всички пари на държавните енергийни дружества: 96% от средствата на „Булгартрансгаз“, 90,85% от парите на „Булгаргаз“, 94,76% от сумите на Електроенергийния системен оператор и 88,20% от наличното в сметките на Българския енергиен холдинг. Това е кръвоносната система на България – инфраструктурата за пренос на електроенергия и газ, както и фирмите, които осъществяват производството и доставката на тези ресурси.

  Проблемите, произтичащи от подобна концентрация, са най-малко два:

  – Проблем номер 1: Огромен финансов ресурс е в ръцете на един икономически играч, който става несъразмерно по-голям от останалите, навлиза мощно в други сектори, изкривява средата и става изключително агресивен, когато някой посегне към властта му. Да си припомним как Цветан Василев атакува президента Плевнелиев в интервю за австрийския вестник „Дер Щандарт” точно в момента, когато служебното правителство обяви плановете си за нови правила за държавните пари. Атаката на Василев си имаше и продължение – тя бе подхваната и от медийната империя около КТБ.

  

  Интервюто, в което Василев напада Плевнелиев. Снимка: БГНЕС

  – Проблем номер 2: Държавата е тотално зависима от един човек. Случайно забавяне на няколко превода може да застраши цялата българска икономика и да остави без ток или газ хиляди потребители. И цялата тази власт е на едно място. Лицемерно е политиците да говорят за диверсификация на енергийните доставки, а да не говорят за диверсификация на риска от управлението на парите на държавните фирми.

  Другите риби

  На фона на енергетиката, концентрацията на парите от другите сектори изглежда направо като детска игра. Всичко по крайбрежието се е ориентирало към Централна кооперативна банка (ЦКБ) – от групата на „Химимпорт“, популярна вече не само във Варна като ТИМ. 100 процента от парите на „Индустриална зона Варна Запад“ и „Индустриален и логистичен парк Бургас“ са във въпросната банка. На същото място са и повечето пари на ВиК-дружествата в двата града. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е поверило на ЦКБ 91,95% от средствата си, а „Летище София“ държи там „само“ 58,50% от парите си.

  Всички държавни горски предприятия, които управляват дърводобива, имат предпочитания към турската Д-банк – и то още от времето, когато секторът беше в ръцете на ДПС. Смолянското предприятие държи 61,05% от парите си в тази банка, приносът на Шуменското и Сливенското е по-скромен – едва 28,75% и 25,99% от парите им са на това място. Има и едно изключение – Благоевградското предприятие е предпочело да повери 54,18% от парите си на Първа инвестиционна банка на Цеко Минев. Вероятно това няма нищо общо с факта, че на тази територия е концесионираната ски-зона над Банско.

  Процентите не показват абсолютните стойности, но пък е повече от ясно, че 42,54% от парите на АЕЦ „Козлодуй“ са повече от абсолютно всички пари на ВиК-дружествата. Управляваната от депутат от ГЕРБ ядрена централа е поверила този процент от парите си на Инвестбанк. Втората новина около тази банка е, че тя пое от друга банка кредита на двата най-големи вестника – „Труд“ и „24 часа“. Те вече се радват на нов собственик, който е неизвестен на публиката.

  И какво от това?

  

  В чии ръце е България?

  Колкото и да вярваме в силата на демокрацията, тези данни натрапват извода, че зад фасадата от политически партии, които се явяват периодично на избори, България се управлява от група олигарси. Демократичната опаковка им позволява да преобразуват икономическата си мощ в политическо влияние. И обратното: политическото влияние – в икономическа мощ.

  Служебното правителство направи крачка напред към нормализиране поне в една сфера. Правилата вече са приети, информацията вече е публична. Работа на следващото правителство е да прилага тези правила. И най-вече – да устои на натиска на олигарсите. Ако иска, разбира се.

   

• <<
• 1
...
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
...
• 415
• >>