Всички авторски страници

Авторски

• Почина отец Димитър Амбарев

  Тази вечер, 2 юли 2014 г., почина отец Димитър Амбарев.

  „Да, за съжаление това е така. Той беше в кома и се очакваше всеки момент да почине. Дори вчера беше заявено опело, вероятно то ще се проведе в църквата „Света София”, заявиха от Светия Синод.

  Отец Димитър Амбарев не успя да се възстанови от тумора на белите си дробове, след който получи и разсейки по цялото тяло.

  Приятели и другари написаха на Фейсбук стената му:

  Бог да прости отец Димитър Амбарев!
  Леко преминаване, отче!
  Боже на духовете и на всяка плът, 
  Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
  Сам Ти, Господи, упокой душата на починалия Твой раб Димитър
  в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
  Всяко съгрешение, което е сторил с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши.
  Един Ти, Господи, си без грях:
  Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
  Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух,
  сега и всякога и во веки веков. Амин!

   

  Бащата на отец Амбарев е бил цанковист преди 9 септември 1944 г., а след девети е дългогодишен затворник и лагерист. През 60-те години на миналия век Амбарев, едва десетинагодишен, е подложен на тормоз заради “фашисткия” си баща. Това е важната причина, поради която по-късно избира пътя на духовничеството в Преображенския манастир.

  Завършва Духовната академия. Ръкоположен за свещеник през 1972 г.

  През 1975 г. прави непредпазливо изказване в приятелска компания. Арестуван е с обвинение, че иска да взриви паметника на Альоша (паметника на Съветската армия на Бунарджика в Пловдив). Едва през 1984 г. получава съдебна реабилитация. През 1988 г. е поканен от отец Топузлиев за съучредител на Дружеството за защита правата на човека в България, но отказва заради присъдата, която е имал. През 1989 г. обаче е сред създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, заедно с Благой Топузлиев, Христофор Събев и др. Отец Амбарев беше свещеник в Града на истината – 1990 година. /БЛИЦ/

  .

  –––––––––––––––––––––––––––

  Царят на помаците

  .

  Петър Добрев, News.bg,

  16.11.2009 г.

  Ако някой би могъл да се върне във времето до април 1989 г. и да се разходи по малките часове в Католическата махала в Пловдив, то би забелязал много странна гледка. В тъмнината под един от блоковете, тъкмо между магазина за карантия и колониалния магазин, стоят Ваньо Пицарията и отец Димитър Амбарев и ровичкат в някакви кабели. Всъщност са отворили телефонната кутия на щаба на комунистическите доброволни отряди в квартала и тъкмо от тях крадат връзка, за да се обадят с подвижна слушалка до радио „Свободна Европа“.

  Тази линия никой не би тръгнал да подслушва. Никой не може да разбере и как така в края на месеца най-верните комунисти трябва да плащат огромна сметка за разговори с вражеския Запад.

  Димитър Амбарев обаче много добре знае защо е направил поредната си стъпка срещу „народната“ власт. Докато е втори клас ученик в пловдивското училище „Никола Вапцаров“, баща му и вуйчо му са в концентрационни лагери. Една сутрин изкарват малкия Димитър пред цялото училище и му казват да се откаже от баща си, за да стане пионерче. Стотици деца срещу него започват да крещят: „Ууу, баща му е фашист! Фашист! Долууу!“

  Митко поглежда директорката Ангелова, напсува я на майка и бяга от училището, за да не се върне никога повече. Така и не става пионерче. В неговия живот е започнала дългата серия от „асоциални прояви“, както ги наричат комунистите, която ще продължи до самото падане на режима.

  Избавление

  В комунистическа България Амбарев има много поводи да се чувства като пленник. Той е с репресирано семейство, с постоянни проблеми в работата, а най-накрая и с монтиран процес, заради който лежи четири години в затвора. В края на 80-те той просто няма какво повече да губи. Когато чува, че в Септември Илия Минев е основал Независимото дружество за защита правата на човека, пътят на отец Амбарев става пределно ясен.

  „Това беше смисълът и съдържанието на целия живот на моя баща, на репресираното семейство на майка ми, на вуйчо ми, мъките, през които съм минал, униженията, които съм претърпял“ – казва Амбарев. „Ако се беше случило най-лошото, за мен щеше да е едно избавление.“

  Съзнателно или не, комунистическата система си е създала непоправим враг. Препоръчан от пловдивския поет Петър Манолов, Амбарев се среща с Илия Минев и е обявен за говорител на дружеството. Гласът му става популярен по „Свободна Европа“, Би Би Си, „Дойче Веле“ и Радио „Анкара“.

  Професията на Димитър Амбарев е да говори. Речта му е емоционална, богата и много цветиста. Отецът е един от тези, които постоянно защитават правата не само на българите, но и на мюсюлманите в България. Помаците и турците внимателно слушат всичко това. Един ден в дома на Амбарев идва цяла делегация от село Корница. Оттам насетне спиране няма.

  „Ние си направихме сметката, че борбата на мюсюлманите без нас и нашата без тях, ще бъде борба наполовина, че няма да има онази целокупност. Едно е властта да се справи с пет или десет човека, а друго – с хиляди“ – казва Амбарев.

  

  През 89-а българските турци са много скоро пострадали от „възродителния процес“ и най-обединени срещу режима. Изявленията на хора като отец Амбарев и Петър Манолов ги карат постепенно да започнат да се свързват с Независимото дружество.

  „Беше много важно за нас, че човек като Амбарев ни подкрепя. За нашите хора беше голямо успокоение, че един поп, представител на интелигенцията, е на наша страна. Това ги караше да стават членове на дружеството“ – казва турчинът Емин Хамди, също политически затворник и впоследствие член на НДЗПЧ.

  Отец Амбарев също започва да обикаля смесените райони, най-често с помака Хасан Бялков, също член на Независимото дружество. Двамата ходят във Велинградско, Шуменско, Разградско, Варненско, в селата край Гоце Делчев, край Пловдив и Асеновград.

  Бялков почти не се връща при бременната си жена. Навсякъде се намират доверени хора и се основават клетки на НДЗПЧ, които оттам нататък започват да се организират сами.

  Голямата гоненица

  В обиколките на Амбарев няма възрожденски героизъм. Условията са такива, че той обикновено е в багажника на някоя кола, свит на две. Срещите са по тъмно, възможно най-тайно и с малко хора. Веднъж, след като не е спал две нощи, отецът даже заспива по време на събрание в Разградско. Създал клетка, Амбарев рядко има възможност да организира дейността й. Единствената възможност за координация на новите членове на дружеството остава политическият емигрант Петър Бояджиев в Марсилия.

  Въпреки това дейността на отец Амбарев ужасява Държавна сигурност. Според проф. Ивайло Знеполски „възродителен процес“ е тъкмо авантюра, която цели да доведе до патриотичен подем и да се превърне в нов източник на легитимиране на властта.

  Тактиката е „разделяй и владей“, настройване на българи срещу турци и оттам глътка въздух за умиращата партия.

  Амбарев и Независимото дружество обаче провалят този план. Като крило на НДЗПЧ се основава Мюсюлманският стачен комитет, където се записват хиляди мюсюлмани. Българи и турци не само не се противопоставят, а се обединяват срещу властта.

  Стига се до големите майски демонстрации на турците в България, които властта разбива със сила. Отец Амбарев излиза със специална декларация по западните радиостанции в защита на турците, където добавя и малката критика, че на територията на България трябва да се вее само българското знаме. С това изречение свещеникът обаче визира много повече не турското, а едно друго червено знаме.

  „След майските събития от ДС направо изгаснаха, полудяха“ – казва Амбарев. – Започна голямата гоненица.“

  В общата част на мазетата в блока си, отецът пробива дупки към другите входове, за да може да излиза от различни места и да бяга на ДС. Същото прави и на таваните. Веднъж, докато е във Варна, скача от втория етаж, за да не го хванат с важни документи.

  Една вечер обаче Държавна сигурност нахлува в дома му в Пловдив и мърдане няма. Закарват Амбарев в един хотелски апартамент, където началникът на ДС започва да го убеждава: „И ние работим за демокрацията, заедно ще я създадем с такива като тебе. Ти ще станеш много богат човек. Само спри да работиш с турците и помаците.“ Кара го да подпише декларация, че вече няма да говори с мюсюлмани.

  – Знаем се бе, бачо – прави му се на приятел отецът.  – Ще хванете двама лъжесвидетели, иди да доказваш после кое е истината. Ще изкарате нещо и ще отида да копая царевицата с големия сап в Добруджа.
  – Добре – на твоята мъжка дума.
  – На моята мъжка дума.

  Амбарев излиза и на следващия ден продължава да ходи при мюсюлманите. Веднъж, в един от смесените райони, българи и помаци карат отеца да им направи официална клетва на единството преди да влязат в дружеството. Всички са облечени като ботеви четници, носят знамена.

  Малко след това, през август, много от помаците в Поповско започват гладна стачка. Половин час четат списъка с гладуващите на Румяна Узунова. Тя обаче не го пуска в ефир, защото не знае там да има хора на дружеството и се притеснява всичко да не е измама. Петър Манолов отричаше да познава членове оттам, Бояджиев също не знае нищо. За това се обажда на Амбарев и го кара да признае всичко, без да знае за обещанието му пред ДС.

  Разконспириран, отецът се чуди къде да се скрие от службите. Пет минути след този разговор обаче вече иска да благодари на Петър Бояджиев. „Те ми монтираха процес, те ми взеха здравето, те ме обезличиха, тогава аз им го върнах“ – казва Амбарев. „Спомних си думите на княз Волконски, когато го водят при Николай Втори: Ваши са крепостите и крепостните в крепостите, и топовете, и войниците са ваши. Какво ми коства обаче, ваше императорско величество, да ви кажа, че сте лайно.“

  Няколко дни по-късно, точно на именния си ден, отец Амбарев е прибран от Държавна сигурност. В участъка не му удрят и един шамар, но когато го пускат, точно в градинката пред блока, до магазина за карантия и колониалния магазин, няколко души го събарят и го пребиват от бой. Но вече е късно.

  След 20 дни лежане отчето отново тръгва по селата. Дори пестеливият на похвали Илия Минев после ще каже, че отец Амбарев е работоспособен за извършване на много ценни дела. „Няма съмнение, че той е човек на делото. В ония мрачни живковистки времена възлаганите му от мен задачи изпълняваше с най-големи подробности, от което НДЗПЧ извличаше голяма полза“ – пише Минев във вестника си „Свободно слово“.

  Кое било страшничко

  И след 10-и ноември Амбарев не забравя работата с турци и помаци. Заедно с Хасан Бялков правят огромни митинги в Мадан, Рудозем, Якоруда, където хората вече свободно искат да им се върнат имената. Амбарев е страшно популярен, някои от помаците го наричат свой „цар“.

  Амбарев участва и на големите митинги в столицата, но там главната роля е за представителите на Клуба за гласност и преустройство, които са по-популярни в София. Там е силен и Румен Воденичаров, който вече е успял да узурпира председателството на дружеството от Илия Минев и да се сближи с Желю Желев и новите силни на деня. В работата си Воденичаров не иска да има общо с някогашните затворници. През 90-а година от страниците на „Работническо дело“ той обвинява Амбарев и Илия Минев в „нечисти амбиции за власт“. По-късно се включва и вестник „Демокрация“.

  Изолиран от обществото през комунизма, след 10-и Амбарев отново остава извън политиката. Така и не влиза в СДС, а интригите в НДЗПЧ го карат да се оттегли и оттам. За кратко пробва да работи с партията Либерален конгрес, основана от политическия затворник Янко Янков, но бързо се отказва.

  Днес отец Амбарев казва, че има слонска кожа, но се вълнува много, когато стане дума за събитията от 89-а и сегашното омаловажаване на дейността на НДЗПЧ.

  „В тази борба ние имахме хъс срещу комунизма. В тази борба ние не бяхме перестройчици, ние бяхме явни антикомунисти. Ние бяхме явни демократи, а не ставахме тепърва демократи. Ние знаехме какво е демокрация“ – казва Амбарев.

  „Чета сега разни спомени – колко било страшно през 90-а година. Айде де. Ние три години борба сме водили, минали сме през затворите, яли сме даяка, продължаваме да го ядем, за нас не беше ли страшно? А страшно е за тях, излезлите от комсомолските редици и влезлите след дъжд качулка в някакъв политически процес, който се извършва в страната. Кое било страшничко, хляба на високо ли щяха да го вдигнат?“

  Точно 20 години след 1989-а година, някогашният цар всеки ден отива с градския транспорт до „Света Петка“ в София, където чете молитви и от време на време се среща с някой от старите си приятели. Прегръщат се, казват си „хош гелдин“ и влизат в църквата. Повечето посетители дори и не знаят за миналото на своя отец. Затворите, побоите, големите демонстрации и рискове не са били достатъчни поне за една минута телевизионно време на 10-и ноември.

   

• Григор Димитров срази шампиона Анди Мъри на „Уимбълдън“

  Победата му с три на нула сета бе пред очите на Кейт Мидълтън и принц Уилям

  Григор Димитров детронира миналогодишния шампион Анди Мъри и се класира за полуфиналите на „Уимбълдън“. Българският тенисист записа разгромна победа с 6:1, 7:6 (4), 6:2 и постигна най-големия си успех в турнирите от Големия шлем.

  С успеха 23-годишният Димитров си гарантира пробив в първата десетка на световната ранглиста. От понеделник той ще заеме най-малко деветото място в класацията на АТП.

  Българинът записа девета поредна победа на трева и все още няма загуба на тази настилка от началото на сезона.

  Той надигра по изключително категоричен начин играча, който спечели последните два големи турнира на тревни кортове – миналогодишния „Уимбълдън“ и олимпийския турнир в Лондон през 2012 г.

  Димитров записа втора поредна победа срещу Мъри и сложи край на серията му от 17 поредни победи в „Ол Ингланд клъб“. /БЛИЦ/

• Улица в Ню Йорк кръстена на руски писател с арменски корени

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org

  .

  

  Една от нюйоркските улици в района на квартал „Куинс“ е  кръстена на Сергей Довлатов, руски писател с арменски корени, съобщава ИА Арменпрес.

  Съответният законопроект е бил одобрен от Градския съвет.

  Сега пресечката на улиците 63rd Drive и 108th Street се казва Sergei Dovlatov Way. Изборът на мястото не е случаен, защото именно тук Довлатов е прекарал последните години от живота си.

  През 1978 г. руският писател и публицист емигрира от СССР. В Ню Йорк той издава книгите си, много от които имат международно признание.

  .

  СЕРГЕЙ ДОВЛАТОВ (1941-1990)

  Довлатов е роден на 3 септември 1941 година в Уфа, тогава в СССР, днес Русия. Негов баща е театралният режисьор от еврейски произход Донат Исакович Мечик, а майка му е коректорката Нора Сергеевна Довлатова (Довлатян), арменка по произход.

  От 1944 година живее в Ленинград. През 1959 година започва да учи фински език във филологическия факултет на Ленинградския държавен университет в продължение на две и половина години. Общува с ленинградски поети като Евгений Рейн, Анатолий Найман, Йосиф Бродски и писателя Сергей Волф, с художника Александър Нежданов и други. Довлатов е изключен от университета.

  След това три години е във вътрешни войски, надзирател в трудово-поправителна колония в Република Коми. Според мемоарите на Бродски, Довлатов се връща от армията „както Толстой от Крим, с една ролка разкази и известна чудатост в очите му”.

  По-късно Довлатов следва журналистика в Ленинградския държавен университет. Поканен е в литературната група „Граждани”, основана от Владимир Марамзин, Игор Ефимов, Борис Вахтин и Владимир Губин. Довлатов работи като литературен секретар на известната руска писателка Вера Панова.

  От септември 1972 до март 1975 година живее в Естония, където работи като журналист. Става извънщатен сътрудник на градския вестник „Вечерний Таллин“. През лятото на 1972 година започва работа в отдел „Информация“ на вестник „Советская Эстония“. В своите разкази, включени в книгата „Компромис”, Довлатов описва истории от своята журналистическа практика като кореспондент на „Советская Эстония“, а също така разказва за работата в редакцията и живота на своите колеги журналисти. По разпореждане на КГБ тиражът на първата му книга в съветска Естония е унищожен.

  Довлатов емигрира и от 1978 година живее в Ню Йорк, където редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“ и сътрудничи на „Ню Йоркър“. Води авторско предаване по радио „Свободна Европа”. Сергей Довлатов издава 11 книги.

  Умира в Ню Йорк на 24 август 1990 год. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в арменската част на еврейското гробище „Маунт Хеброн”, в нюйоркския квартал „Куинс“.

   

• Le Monde diplomatique със скандални твърдения за „македонски език”

  Ана Кочева,  Frognews.bg

  

  В 15-ти брой на изключително авторитетното и сериозно дипломатическо списание Le Monde diplomatique се появи странна и повече от спорна статия, подписана от Лоран Жеслин, озаглавена „Братска страна и сестрински език” („Bruderland und Schwestersprache” – ние четем германската версия на изданието – бeл.ред).

  Статията е посветена на взаимоотношенията между България и Македония, а подзаглавието й гласи: „България не престава да оспорва македонската самостоятелност”.

  Статията е придружена от множество исторически карти, които недвусмислено илюстрират принадлежността на географската област Македония към българското национално пространство в миналото, но независимо от това в нея се говори за „македонски книжовен език” и за неговата история?!

  В славистиката е повече от добре известен фактът, че въпросният коминтерновски „език”, който всъщност представлява писмено-регионална норма на български, се появява по силата на политически декрет на 2 август 1945 година. Въпреки това обаче във въпросната статия се твърди, че текстове, написани на македонски, били известни още от 16 век. Така и не се дава конкретен пример кои точно са тези енигматични „македонски” ръкописи и кой е техният автор, но съждението е налице, а това е стряскащо, защото се намира в безусловно авторитетно издание като Le Monde diplomatique.

  Не става ясно и какъв е източникът на това твърдение, но все пак бихме имали основание да считаме, че най-вероятно той е македонски. В този смисъл ще си позволим да препоръчаме на мосю Жеслин да разгърне и български автори по темата, както и европейски слависти, от които ще научи, че българската книжовна продукция от този период (тя се създава преди всичко в манастирските книжовни средища) се характеризира с общи езикови черти, които отпращат към един-единствен книжовен език, който без съмнение е български. Нещо повече, добре би било да се обърне специално внимание и на френските източници, които са недвусмислени и авторът би трябвало най-малкото да ги е чувал, ако не и чел като професор А. Мазон с неговите „Славянски приказки от Югозападна Македония”, Париж 1923 (André Mazon,Contes slaves de la Macédoine sud-occidentale); или Анри Пози с „Войната се връща”, Париж 1934 (HenriPozzi). Те са осветлили еднозначно историческите и лингвистични факти.Още едно абсурдно твърдение от статията (изнесено под линия и с ремарка „бележка на редакцията”) буди повече от недоумение. В него се твърди следното: „ По време на „македонския ренесанс” през 19 в. бяха направени повече безуспешни опити да се легитимира самостоятелен книжовен език. Неговото лексикално богатство и граматика се отклоняват от български под влияние на гръцки, но въпреки това българският е най-близкият език. В лингвистиката български и македонски образуват източната група на южнославянските езици, факт, който не се възприема в България” и т.н.

  В тези констатации има най-малко няколко грешки, които биха могли да се избегнат, ако беше обърнато внимание на планините от факти, с които борави непредубената лингвистика, а нея мосю Жеслин очевидно не познава. „Македонски ренесанс” е понятие, което вероятно съществува единствено в настоящите македонски учебници по история, но там присъстват и ред други смехотворни факти, които отвеждат началото на тази история далеч преди Александър Македонски и коня му Буцефал. Въпросният ренесанс е нищо друго освен Българското възраждане, започнало именно по югозападните български земи през 18 век, горе-долу по времето, когато Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарская”. Това става през 1762 г. По време на Възраждането много от просветните, духовните и ангажираните в революционната борба дейци са именно от географската област Македония. Те се самоопределят като българи и работят за българско духовно и национално събуждане и освобождение на Мизия, Тракия и Македония от турска власт. Това се отнася и за стружките братя Константин и Димитър Миладинови, и за Григор Пърличев, и за Райко Жинзифов и за още стотици и хиляди българи от Македония, за които не е имало съмнение какви са. За разлика от съвременните им потомци оттатък Вардар, които, пренаписвайки историята, са подменили и националната им принадлежност, така че и майка им да не ги познае…За отклонението на „македонски” от „български” под влияние на гръцки, признаваме си чистосърдечно, досега не бяхме чували. Това „феноменално” лингвистично откритие на редакцията има ресурса да попадне в съкровищницата на колосалните глупости (да ни прощава реномираното издание, но отново най-искрено предлагаме на авторите му повече да четат, преди да се захванат с писане). Върху историко-географското землище на българския език северните гръцки говори са всъщност български по своята природа. Това са говорите около Солун (родината на Кирило-Методиевия език), около Драма, Сяр, а още по на изток – около Ксанти и Гръцка Тракия. Съвременните теренни проучвания недвусмислено показват, че тези диалекти продължават да споделят характерните особености на целокупния български език, а разликите са само, защото пазят най-архаични особености от по-стари периоди, вкл. остатъци от падежи и интересна лексика. Кои са т.нар. „гръцки влияния” върху т.нар. „македонски език” редакцията на Le Monde diplomatique не конкретизира, а и едва ли би била в състояние да го направи. Български, албански и румънски, заедно със северните гръцки диалекти образуват балкански езиков съюз и споделят редица общи особености по отношение на структурата си, но каквото е характерно за български, същото е и за македонските му диалекти. Що се отнася до лексиката, влияние на един език върху друг (особено когато са съседни) винаги има, но този сегмент не е структуроопределящ и не може да промени природата на един език.

  Що се отнася до заглавието на мосю Жеслин „Братска страна и сестрински език”, то действително е вярно в първата си част. България е дала не един и два примера за това, че възприема Македония като братска страна на Балканите. По отношение на втората част – за швестер шпрахето – бихме предложили друга, по-коректна формулировка. Например – „майчин език”. Ще бъде вярна и точна. Защото съвременна България има желание да е братска страна за Македония, докато общият ни език си е един и същ, майчин, български!

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––

  Коментар на политолога Огнян Минчев във връзка с въпросната статия в Le Monde diplomatique

  Няма вестник или списание, в което не може да се направи платена публикация. В това отношение нашите македонски братя са се учили на дипломация от Белград, а не от традиционно куция ПР на българската държава. Едва ли читателите на Monde Diplomatique ще проявят някога интерес към подозрително дълбоките – все по-дълбоки корени на „македонскиот идентитет“. Още по-малък е шансът чиновниците в Брюксел да започнат ентусиазиран дебат дали император Василий е Българоубиец или „Македоноубиец“. Тези спорове са за академичната аудитория.

  За политическите кръгове и за общественото мнение е по-важно да се покаже простото сравнение между официалните държавни доктрини на Скопие през последните 70 години. 1945-1990 г. – Македония – славянски народ с обособена идентичност от Средновековието насам. 1990-2014 – Македония – горд наследник на античната македонска държава на Филип и Александър. 2007-8 -2014 г. – Македония – палеонтологична реалност, доказателства за „македонски идентитет“ – от 30000, 50000, 70000 години, Македония – родоначалник на бялата раса и т.н.

  Не, че брюкселската администрация и политическа класа ще вникне в интелектуалните фосили на официозния македонизъм, но ще трябва да се информира за абсурдността, чрез която търси държавно-политическа легитимация една страна – кандидат за членство. Мисля, че е непродуктивно да се извеждат на европейско политическо равнище спорове като този за езика на съвременното македонско общество и държава.

  Официалният език е изкуствен конструкт – дотам изкуствен, че днес официално съществуват отделни сръбски, хърватски и босненски езици, готви се за официализиране черногорски. 70 години съществуване на македонска (прото)държава – югославска република и независима Македония след 1990 г. са достатъчен срок за да се произведе официален език. Какви са неговите основания е езиковедски дебат, който ние губим, ако системно го превръщаме в политически.

  Мисля, че най-важният елемент на официалната българска позиция трябва да бъде категоричната подкрепа за съществуването, стабилността и гарантираното европейско бъдеще на македонската държава. При условие, че Скопие уважава и спазва нормите на междудържавно общуване в Европа. Воденето на измислени археологически и палеонтологични спорове на държавно равнище не е част от тези норми.

• SMS на Станишев накарал Борисов да се обади на шефа на БНБ

  ГЕРБ осигури кворума в парламента, а депутатите на „Атака“ изпълниха повелята на лидера си Волен Сидеров и не дойдоха на работа. Веднага след регистрацията Бойко Борисов излезе от залата, но преди това определи поведението на „Атака” като несериозна работа. „Защо не обявиха бойкот, когато гласувахме Закона за МВР или Сметната палата, а си вкараха хората там?”, запита лидерът на ГЕРБ.

  „Нищо не зависи вече от БСП. Малко ще гледат от страни. Вече сме се разбрали за една дата за избори. Кога ще е оставката – това е божа работа“, каза още Борисов. Той обясни, че партията му участва в заседания, стига дневният ред да е този, за който са се разбрали представители на отделните парламентарни групи по време на председателски съвет. „Този парламент няма да работи, вече сме в хипотеза на избори, трябва само да направят дневен ред“, добави той и обясни, че визира закони, които касаят ратификации от Брюксел, а има и предложения от БНБ и мораториум върху Закона за МВР, за който вчера в централата на ГЕРБ Цветан Цветанов и негови колеги дадоха брифинг.

  Борисов коментира и предложението на БНБ за промени в Наказателния кодекс, засягащи стабилността на банките. „Две седмици се говори за банки и тогава нямаше никакъв проблем. Може би да дадат списък за кои банки може и за кои не може“, обясни той и призна, че е поел ангажимент на консултациите при президента „да подкрепим предложенията, ако те са разумни и гарантират, че в бъдеще няма да се получава подобно нещо“.

  Лидерът на БСП Сергей Станишев помолил председателя на ГЕРБ Бойко Борисов да говори с шефа на БНБ Иван Искров заради опитите за дестабилизация на банковата система.

  „Искров ме беше търсил и аз не вдигам, Станишев ми написа SMS: „Моля те да се чуеш с Искров“ и аз го набрах, за да има съгласие, да не излезе, че някой е виновен, приех всичко“, обясни днес Борисов.

  По думите му той е изпратил при Искров финансовите експерти на ГЕРБ. На въпрос как се е справила държавата с банковата криза, Борисов посочи, че тя още не е свършила. На подканяне на журналисти да покаже SMS-а Борисов отвърна: няма да се правя на Бареков.

  „Има вложители от банки, които чакат да дойде 21 юли. БСП се държат така, сякаш не са довели до всичко това. Седмици наред те създаваха проблеми в банковата система. Понеже разбрах, че Мая Манолова пак се е упражнявала по мен, нека не забравя, че Станишев ми писа и ме моли да разговарям с Иван Искров в събота да пратя своите експерти там, да бъдем заедно, да преодолеем кризата и аз направих абсолютно всичко. Когатo толкова се радвам, че отмина, защото това са парите на хората, вместо да замълчат, те отново ме връщат към тази тема, като се опитват от болната глава да прехвърлят на здравата” коментира Борисов. Според него всички сме потърпевши от това „пагубно управление“.

  „Никой няма да ме спре да разкажа всичко, което е ставало по БНБ с всичките експерти. Няма да го разкажа, защото всички поехме ангажимент, че заставаме зад банковата система, зад нейните предложения, подкрепяме, за да не създадем проблеми на хората. Аз мълчах, мълчах. Те от сутрин до вечер се упражняват по мен. Вчера банковата асоциация пусна съобщение специално, защото им се обадих – Левон, Искров, Цеко, всичките”, коментира Борисов.
  Лидерът на опозицията заяви, че вече вече има по трима кандидати за всички министерски постове, ако ГЕРБ се върне на власт.

  Той отново разкритикува управляващите, като този път повод за това стана и приетият дневен ред на парламента. Според него той показва, че на мнозинството не може да се вярва.

  „Разбрахме се Министерският съвет да не приема никакви решения. Ясно е, че ще има избори. Ясно е, че няма да управляват те. Ясно е всичко. Те толкова не могат, толкова ясно им прозират номерцата през годините, че не виждам откъде такава наглост и нахалство”, допълни той.
  Относно увеличаването на бюджета на министерства, което е точка в заседанието на правителството днес, Борисов коментира, че „те могат да прехвърлят и държавата вече“.
  „Нямам никакво съмнение, че това са безотговорни хора. Помните, че преди десетина дни ви говорих за ДФЗ, Министерство на земеделието и виждате какво се случва там – банкрут, фалит, катастрофа. Много ги дразнят тези думи, но това е факт”, коментира той.

  Борисов призна, че лично той е за промени в изборното законодателство и за въвеждането на мажоритарна система.

  „Те обаче няма да се съгласят, а в тази ситуация, в която сме, дори и за политическите партии е здравословно да има мажоритарна система“, добави той.

  Веднага след началото на пленарното заседание НС гласува оставката на независимия депутат и бивш шеф на НАП Красимир Стефанов, който влезе от листата на ГЕРБ в Хасково, но по-късно напусна групата на партията. Клетва като депутат след решение на ЦИК положи Емил Георгиев, който влиза в парламента на мястото на Сергей Станишев.

  Първа точка от дневния ред на днешното заседание е второ обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от ГЕРБ. Поправка се отнася за отпадането на давността за престъпления, извършени по време на комунистическия режим, като от името на ДПС има заявка, че тя ще бъде подкрепена.

  Източник:  в. „Сега“

• Секретен доклад на САЩ, избояващ най-големите престъпници в България, недосегаеми за закона

  WIKILEAKS: НАЙ-ТЪРСЕНИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ НА БЪЛГАРИЯ, КОИТО НИКОЙ НЕ ТЪРСИ

  .

  Материал на Аlterinformation.wordpress.com

  

  Секретни грами, изтекли в Уикилийкс, изброяващи лица от престъпния свят в България, срещу които никой не предприема нищо. 

  ТЕМА: Най-търсените престъпници на България: Черепа, Баретата, Пилето и Пръча

  REF: A. REF A: 09 SOFIA 154

  B. REF B: 05 SOFIA 1207

  C. REF C: 05 SOFIA 1882

  D. REF D: 08 SOFIA 192

  Засекретена от CDA Джон Ордуей по причини 1.4 (b) и .

  1. (C) Общ преглед: Броят и мащабите на дълбоко-окопаната организирана престъпност, действаща в България, представляват огромно предизвикателство за новото правителство, което се стреми да прилага върховенството на закона. Българските мафиотски босове, които са по-известни с прякорите си – Черепа, Големия Маргин и Баретата, се смятаха за недосегаеми при предишните правителства. Предаването им на правосъдието би било съществена победа за новото правителство и демонстрация, както пред скептичната Европейска комисия, така и пред българското общество, която би означавала, че дните на безнаказаност са минало. Следващият по-долу списък на лицата от организираната престъпност в никакъв случай не е пълен, но представя някои от най-известните фигури, при които повдигането на обвинения и осъждането им, ще означават съществена крачка напред за българското правителство и ще ни приближат до деня, когато мафиоти като Пилето няма повече да „бъдат отглеждани в естествена среда“. Край на общия преглед.

  ПРЕДИСТОРИЯ –––

  2. (C) Съществува широко-разпространена българска поговорка – „всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава“. Престъпни босове или „мутри“, които са по-познати с цветистите си прякори, често могат да се видят из София, каращи бясно черните си БМВ-та и джипове – Мерцедеси, следвани от група телохранители. Българската организирана престъпност е особено активна в международното пране на пари, в трафика на наркотици и трафика на хора, във фалшификациите и поръчковите убийства. От 134 такива убийства, които посолството следи от 1993 г. насам, 73% не стигнаха по-далеч от полицейското разследване. Има само няколко ареста и още по-малко осъдителни присъди. (Ref A).

  ЧЕРЕПА –––

  3. (C) Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства. (Ref B).

  БРАТЯТА МАРГИНИ ––––

  4. (C) Въпреки, че бяха арестувани през 2005 г. за планирането на три убийства и за участие в организираната престъпност, (Ref C) Красимир „Големия Маргин“ Маринов и по-малкият му брат Николай „Малкия Маргин“ Маринов бяха пуснати на свобода под гаранция. Братята ръководят известна престъпна групировка, позната като Интергруп (бившата СИК), чиито незаконни действия включват трафик на наркотици (особено хероин), финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция. Съдебното дело срещу Маринови е отлагано поне 4 пъти и стана символ на неспособността на българските съдилища да раздават бързо правосъдие. И, благодарение на пропуск в законодателството, изискващ физическото присъствие на всички обвиняеми и адвокати, които винаги са прекалено болни, за да се явят в съдебна зала, братята бяха пуснати под гаранция през декември 2007 г. и все още са на свобода.

  БРАТЯ ГАЛЕВИ ––––

  5. (C) Пламен Галев и Ангел Христов с прякор Братя Галеви станаха център на внимание през 2008 г., след разкритията, че тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков се е срещнал с тях, докато те са били разследвани за дейности, свързани с организирана престъпност (Ref D). По-късно двойката беше арестувана по обвинения в измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици, но беше освободена и им беше даден временен имунитет, за да се кандидатират за депутати на парламентарните избори на 5 юли. Въпреки, че двамата загубиха и изборите и имунитета си, градският прокурор на София Николай Кокинов тихичко съобщи, че са пуснати под гаранция. В средата на юли Върховният апелативен съд на България също присъди, че делото трябва да се гледа в Кюстендилския районен съд вместо в София, което всъщност позволи те да бъдат съдени в район, където имат значително по-голяма подкрепа, район, в който те на практика царуват през последното десетилетие.

  БАРЕТАТА –––

  6. (C) На 6 февруари българската полиция залови известния гангстер Златомир Иванов, с прякор Баретата, по подозрения, че е свързан с три поръчкови убийства и с два опита за убийство. Много хора считат Иванов за един от най-важните наркобарони и за „мозъка“, който стои зад няколко емблематични екзекуции в българския подземен свят. Баретата беше обвинен в три убийства, включително в това на един от известните български наркобарони Никола Иванов по прякор Бобъра, който беше прострелян 9 пъти в гърдите и главата на 8-ми октомври 2006 г. в скъп софийски нощен бар. Той беше обвинен и в убийството на Радослав Великов с прякор Темерута, който беше прострелян в главата докато излизаше от 6-то полицейско управление в София, където беше на разпит за опита за убийство срещу друг водач на мафията. Също като братята Маринови (тук явно се е объркал, имал е предвид Галеви), Иванов се опита да получи имунитет като кандидат за депутат, но молбата му беше отхвърлена защото обвиненията срещу него бяха внесени преди да реши да се включи в изборната надпревара. Въпреки, че Иванов остава в затвора, не е ясно дали ще бъде осъден.

  РУСКАТА ВРЪЗКА ––––

  7. (S/NF) Тодор Батков, познат с прякора Борат, български адвокат и бизнесмен, служи за пълномощник и представител на бизнеса и интересите на прочутия руско-израелски бизнесмен Майкъл Черни или още „Михайл Чорни“. Българското правителство обяви Чорни за заплаха за националната сигурност през 2000 г. и му забрани да влиза в страната. Чорни обаче поддържа влиянието си над своите компании – включително футболния клуб Левски, вестник Стандарт и хотела Банкя Палас – като прехвърли собствеността върху Батков. Батков има здрави политически връзки – през 2008 г. президентът Георги Първанов го награди с най-високото българско отличие – орден „Стара планина“ за дейностите му по насърчаване на българската култура, изкуство и спорт. Батков прави сериозни дарения на благотворителни организации за деца с тежки заболявания, на сираци, на спешното отделение на „Пирогов“ и на местни университети. През 2007 г. той дари 1 милион лева на кампанията „Не сте сами“, за да помогне за освобождаването на българските медици, които по това време бяха в либийски затвор и 11 автомобила на Министерството на вътрешните работи. Батков е все още член на борда на българския мобилен оператор MTel и е управляващ директор на адвокатската кантора Батков, Стоев и партньори. Той беше и близък на вече починалия български банкер и бивш съветник на президента Емил Кюлев – застрелян в София през 2006 г.

  

  ПИЛЕТО И ПРЪЧА ––––

  8. (SBU) Николай Методиев, с прякор Пилето, се смята за един от най-големите контрабандисти на България и е бил съден за това няколко пъти. Прякорът му е от 1998 г., когато беше арестуван (и по-късно оправдан) за незаконна контрабанда на 11 тона пилешко месо. Методиев беше отново арестуван през 2003 г. за опит да уговори със служители на митницата да му се позволи да внесе нелегални китайски стоки, оценени на 3.5 милиона щатски долара. Вместо поисканата от прокурора присъда 7 години затвор, той беше глобен със 700 лева (525 щатски долара) за заплахи срещу представители на държавата. Има и трето, висящо дело срещу него за контрабанда, което е насрочено за 5-ти октомври. По това дело съдът трябва да разпита 128 свидетели. На 18 февруари мощна експлозия разруши популярен сред мафията бар в София, който е собственост на Пилето, и е на крачки от мястото, където са настанени служители на посолството.

  9. (SBU) Йордан Тонов, с прякор Пръча, беше арестуван през октомври 2008 г. с още 13 души по обвинения в организирана престъпност, трафик на наркотици, трафик на хора и изнудване. Тонов е близък съдружник на наскоро осъдения наркобарон от Бургас – Димитър Желязков с прякор Митьо Очите и се смята, че е водач на престъпна група, контролираща трафика на наркотици и проституцията в югозападна България. Десет от съучастниците на Тонов се признаха за виновни и получиха намалени присъди от по-малко от 5 години, докато Тонов избра да си пробва късмета с българския съд.

  10. (C) Коментар: Управляващата, центристка партия ГЕРБ, рекламираща водача си Бойко Борисов като човек с твърда ръка и с полицейски опит, дойде на власт с убедителна победа през миналия юли заради обещанията да се справи с корупцията и да се бори с организираната престъпност. Правителството на ГЕРБ сега трябва да покаже политическа воля и да приеме предизвикателството. Осъдителната присъда на „Очите“ от 25-ти август и тези на двама „бизнесмени“ от Варна по обвинения в пране на пари и престъпни връзки са начало, но Европейската комисия подчерта, че годините затвор не са достатъчни и са заловени много малко от „големите риби“. Проблемът на България с организираната престъпност не може да се реши за една нощ, но успешното обвинение и присъда, дори само в едно от тези дела, ще бъдат огромна победа за новото правителство, и ще изпратят много ясен и дългоочакван сигнал на българското общество. Край на коментара.

  ОРДУЕЙ

  Посланик Уорлик в доклада си за решителността на правителството на ГЕРБ да бори организираната престъпност се позовава именно на тази грама, пишейки за обявената „война на 200-300 най-опасни фигури на организираната престъпност, включително 20-50 босове, които са добре известни“.

  Но осветяването на съдържанието на този ключов документ се нуждае от допълнителна информация, даваща съответния контекст, за да бъде оценен ретроспективно и в перспектива ангажиментът на САЩ в борбата с организираната престъпност у нас.

   

   

   

• Папата: Kомунистите откраднаха същността на християнството

  Маркс не е измислил нищо, a „комунистите откраднаха нашето знаме, знамето на бедността е християнско“, заявя в неделя в интервю за вестник „Месаджеро“ папа Франциск, цитиран от агенция „Франс прес“.

  На въпрос на „Месаджеро“, че го описват като „комунист“, „закрилник на бедните“ и „популист“, папа Франциск отговаря, че „бедността е в сърцето на Евангелието“. Според него ролята на християнина е да помогне на всеки, който е жаден, гладен, бил е в затвора, бил е болен или гол.

  „Комунистите казват, че всичко това е комунистическо. Да, ама двайсет века по-късно! Тогава можем да кажем за тях, че са християни!“, допълва папата, избухвайки в смях, разказва ватиканистката Франка Джансолдати.

  Журналистката пита Светия отец, който е аржентинец, и за предпочитания от него отбор на Световното първенство по футбол в Бразилия, на което той отвръща, че е обещал на бразилския президент Дилма Русеф да остане неутрален.

  Хорхе Берголио, който на времето често ходел в събота с баща си на стадиона да подкрепя отбора на Сан Лоренсо от Буенос Айрес, неколкократно е приемал футболисти във Ватикана и всеки път ги е предупреждавал за опасността от властването на парите, подчертавайки отговорността им към младите, които ги възприемат като модел за подражание.

  По-рано този месец папата каза, че богатството от финансови и търговски спекулации е скандално и излага на риск достъпа на бедните до храна.

  Папата също така заявява, че световната политика е затънала в корупция и подкупи, добавяйки, че има недостиг на социална работа в обществото.

  Източник: Dnevnik.bg

• Истината за Джулай морнинг

  Как празникът на българското хипи движение, роден през 1986 г., се превърна в лятната Нова година – разказва Мария Бончева от сп. „Осем“

  С наближаването на юли в редакцията ни започнаха да се обаждат хора с един и същ въпрос: как и кога е започнал да се празнува Джулай морнинг – дружното посрещане на първоюлското слънце, почитано само и единствено в нашата страна. Колкото и да си напрягах ума, спомените ми стигаха едва до 1998 г., когато с две приятелки избягахме от летния лагер на Ахтопол, за да посрещнем първия си Джулай заедно с малцината останали истински хипита в горичката до Варвара. Но целта бе да стигнем до извора. Затова ни трябваха разказите на истинските „деца на цветята“, помнещи далечните времена на комунизма, когато да си хипи, си е било истинско предизвикателство и лична борба, а не dress code.

  След станалите популярни в последните години масирани и организирани посрещания на Джулай морнинг на брега на с. Камен бряг, надали е останал българин, който да не знае що за чудо е тоя празник. И все пак накратко, Джулай морнинг, или членувано Джулая, означава юлско утро и идва от името на легендарното рок парче на „Юрая Хийп“.

  Вечерта на 30 юни срещу първи юли

  хора се събират традиционно близо до Черноморския бряг, за да посрещнат изгрева заедно. Пак традиционно под звуците на едноименната песен.

  А ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели. Версиите на двама от „старите хипари“ – Люба Стойчева и Владо Илиев, били на линия още в зората на българското движение, съвпаднаха напълно.

  Всичко се завихрило във Варна

  през лятото на 1986 г.

  Тяната, млад хипар тогава, легенда днес, дал идеята. Хипи фолклорът разказва, че докато бил в казармата, му се паднало да стои на пост именно в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Тогава си обещал, че ще направи така, че повече никой да не посреща този изгрев сам.
  Вечерта се събрали на една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. „Аз на първия Джулай вечерта не бях, но отидох на сутринта“ – спомня си Владо. – „Имаше не повече от 10-12 души, все варненци. От следващата година вече се събирахме на вълнолома до морския фар.“ Разказът на Люба внесе допълнителен колорит и детайли: „Поводът беше донякъде и съвсем тривиален. Двама приятели имаха годишен отпуск от казармата точно тогава, а един друг – рожден ден. Всичко съвпадна и решихме да се съберем. Аз тогава бях бременна и вече с коремче. Бях завършила музикалното училище и още живеех във Варна. Взехме китари,

  касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning,

  бирички… Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст – старата хипария и няколко дечурлиги.“

  Интересното идва на следващата година. Варненските хипита с „По пътя“ на Керуак в джоба както обикновено кръстосвали България на стоп през годината. И споделяли с приятели за Джулая, тогава мобилни телефони още нямаше. И на втория Джулай се събрали няколко пъти повече, при това с представители от цяла България. „Всяка година ставахме все повече и повече.

  Най-хубавият Джулай беше през 89-а

  Тогава, след изгрева, се появи Дидо Драгнев в бял костюм и каза, че кани всички на своята сватба. Един приятел нарисува върху чаршаф хипарския знак и отгоре на български написа „Обичай“. С този плакат 400 души се понесохме в шествие по улиците на Варна. Беше голям купон“ – пренася ни във времето Владо.

  По онова време Джулая е място за срещи на хора с еднакво виждане за света. „Искахме да си носим дългите коси, да си слушаме музиката, да си пием на спокойствие“ – обяснява Владо. Поети и музиканти активно присъстват сред невписващите се в тогавашните разбирания за живота бунтари. Юлският изгрев освен купон предлага

  място за обмен

  на идеи, разговори, музика,

  дори литературни четения. „В един момент това едва ли не стана национално движение. Надойдоха журналисти, община Варна беше налепила плакати, искаше да организира концерти“ – продължава разказа си Люба. „Започнаха да идват всякакви – пънкари, метъли. Започнаха проблеми с полицията. Това не беше нашата идея и се преместихме. 92-а и 93-а беше някакво междинно положение. Събирахме се на различни места, а през 94 г. с Тяната се преместихме на Варвара. Там беше диво и незастроено тогава“ – допълва Владо.

  На Варвара, в полите на Странджа планина, хипитата си правят бивак и започват да посрещат изгрева на поляната до т.нар. желязно дърво – артефакт, останал от снимането на българския филм „Голямото нощно къпане“.

  През 1994 г. се ражда и т.нар. Ивнинг

  (вечер). „Със Светлана Комогорова-Комата седяхме след изгрева в известната варварска кръчма „Яндата“. Тогава си казахме: щом си имаме морнинг, защо да си нямаме и ивнинг? Като го посрещаме слънцето в началото на юли, защо да не си го изпратим в края?“ – посвещава ни в историята Владо. И така на 31 юли срещу 1 август започва и Ивнинга.

  Но колкото повече годините ни отдалечават от спомена за комунизма, толкова повече и хипи движението се разпилява. Обратно на очакваното обаче Джулая продължава да расте. Само че от своеобразна социална позиция, празникът се превръща по-скоро в начин на мало и голямо да се измъкне от напрегнатото ежедневие и да зареди батериите с животворните слънчеви лъчи на изгрева. Стигна се дотам, че в последните години едва ли не

  Черноморието се оказва тясно за прииждащите

  „нео-джулайци“

  Дори да не знаят кой е Райчо (слънцето – на стар джулайски жаргон), ентусиасти от цялата страна се запътват най-вече към Иракли и Камен бряг. Десетки огънчета огряват плажовете през нощта, а на сутринта мечтата на Тяната е направо преосъществена. Буквално хиляди посрещат заедно изгрева на Камен бряг, макар мнозина – през камерата на мобилните телефони. Пикът беше миналата година, когато хиляди посрещнаха на Камен бряг Джулая с „Юрая“. Удивен, че в България съществува подобен празник, бившият вокалист на легендарната банда –

  Джон Лоутън, изпълни July morning на самия изгрев

  Така след 23 години от касетофони на батерии песента прозвуча в оригиналното изпълнение на живо.

  За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война“. Преди година двама души вместо Джулая посрещнаха смъртта си. На Иракли застреляха младо момче, а друго падна от скалите на Камен бряг. За тази година са взети мерки – вече се събира подписка да се обезопаси с парапети платото, а Каварненският кмет Цонко Цонев ще слага 200 слънчеви лампи около огънчето, че да няма повече инциденти.

  .

  Историята на песента

  .

  „Юрая Хийп“ (Uriah Heep) е английска рок банда, станала една от най-популярните групи на 70-те години на миналия век. Името си избират от едноименния герой на Чарлз Дикенс от романа „Дейвид Копърфийлд“. В книгата Юрая действа като противник на Дейвид, осуетявайки плановете му. Между 70-те и 80-те години бандата многократно сменя членовете си.

  July morning (Юлско утро) се превръща в хитовото парче от третия им албум Look at yourself (Погледни себе си) от 1971 г. 10-минутната класика се ражда от различни идеи на Кен Хенсли и Дейвид Байрън. Докато записвали  албума Look at yourself , музикантите открили, че са написали няколко отделни композиции все в до мажор. Сглобили ги заедно и така се родила легендата July morning.

  Парчето е издавано като сингъл в САЩ през 1971 г. и 1973 г. Песента се превръща в класика не само у нас – изпълнението на орган в началното интро се използва и като сватбен марш по света.

• Нагласени конкурси за окръжен прокурор на Русе и административен прокурор на Велико Търново

  Висшият съдебен съвет не съобщава истината за сигнали срещу кандидатите

  .

  Материал на Нarmonypragma.com

  .

  На сайта на ВСС са публикувани становища на комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ за кандидатите за окръжен прокурор на Русе – Георги Георгиев и за ръководител на административна прокуратура Велико Търново Огнян Басарболиев, в които е спестено, че и срещу двамата има подадени сигнали във Инспектората на ВСС и в самият ВСС.

  За първият се иска проверка дали по случай, в който през 2011 г. не е разпоредил на полицията да извърши проверка за длъжностни престъпления от служители на областна администрация, а година след това икономическа полиция е установила, че те са налице. Според жалбоподателя е извършено престъпление, изразено в укриване на престъпници. (в Инсп. ВСС вх. № Ж-14-500/05.06.2014 г. и във ВСС вх.№94-00-490/05.06.2014г.)

  В сигнала за Басарболиев се твърди, че в конфликт на интереси със съпругата си Росица Басарболиева е разгледал случай на имотна измама, приключила със съдебно решение, постановено от нея, и същият не е изпълнил разпореждане на прокурор от ВКП за проверка действията на негови подчинени, отказали образуване на досъдебно производство, не ги е установил и не са последвали никакви наказания.

  Сигналът е подаден от човек, пострадал от имотната мафия в Русе и получил инсулт от преживяното и закрилата на престъпниците от страна на прокуратурата.(в Инсп. ВСС вх. № Ж-14-484/31.05.2014 и във ВСС вх. № 94-00-477/30.05.2014 г.) Това не е първият случай на укриване на жалби против Басарболиев от страна на ВСС. Предният път бе, когато прокурорът се кандидатира за член на ВСС. Тогава в публикациите на сайта на ВСС също бяха спестени сигнали, по които дори има отговор на съвета.

  Играта на лобито, което прокарва кандидатурите, цели да запази тандема Басарболиев – Георгиев в същия вид, както е сега, само че на по-високо ниво. Днес Басарболиев е ръководител на окръжна прокуратура Русе, а Георгиев – на Русенска районна прокуратура. Русенци са ужасени от случващото се и искат промяна. През последните години за „дейността“ на русенските прокуратури до Главния прокурор са изпращани подписки, съдържащи подписите на стотици граждани, но същите са останали без никакви последствия.

  Скандално и невероятно, но е истина – Висшия съдебен съвет  официално публикува неверни данни за кандидати на високи административни постове и грубо потъпква собствените си правила, записани в административен акт. Когато това го прави върховният административен орган на съдебната власт, какво да мислим за морала и качествата на назначените от него магистрати?

  В публичното пространство върви и друга теза, че конкурсът е предварително нагласен и всеки от журито вече е готов. В потвърждение на нея говорят и фактите. И двете публикувани становища са с дата преди да е изтекъл срокът за подаване на становища от неправителствени организации за поставяне на въпроси към кандидатите.

  Становището на комисията за Огнян Басарболиев : http://www.vss.justice.bg/bg/jobs/admin_rakovoditeli/DV-23_14-03-2014/ap-v-tyrnovo/ob-stan.pdf

  Становището за  Георги Георгиев:
  http://www.vss.justice.bg/bg/jobs/admin_rakovoditeli/DV-39_09-05-2014/op_ruse/gg-stan.pdf

  Извършено е огромно нарушение на ПРАВИЛА 

  за избор на административни ръководители на съдебната власт по чл. 167, ал.1, т.2-4 от ЗСВ (приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 10/14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по протокол №11/12.03.2014 г.), правилата за избор на административни ръководители от ВСС.

  Съгласно Чл. 14 . (1) на същите: След анализ на събраните по чл. 13 данни и становищата и сигналите, постъпили по реда на чл. 7–9, както и на отговорите на кандидатите, постъпили по реда на чл. 9, Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” предоставя на Висшия съдебен съвет мотивирано становище за притежаваните нравствени качества на всеки кандидат за административен ръководител, което съдържа заключение за наличието или липсата на данни, поставящи под съмнение високите нравствени качества и публичната репутация на кандидата.

  В случая становищата са направени преди постъпване на становищата по чл. 7 -9 от същите правила, постъпили едва на 17 и 18 юни 2014 година, а за подаване на становища за Басарболиев срокът още не е изтекъл!

  Чл. 7. „Магистрати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по – късно от 7 дни преди събеседването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които могат да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Чл. 8. (1) Въпроси, както и становища за нравствените и професионални качества на кандидатите, в срока по чл. 7 могат да представят и техни колеги, органи и институции, в които е работил. (2) Магистратите от органа на съдебната власт, за чието ръководство се кандидатства, по своя инициатива могат, преди изтичане на срока по чл. 7, да поканят за изслушване кандидатите, след което да изразят становището си пред Висшия съдебен съвет.“

  Събеседването е насрочено от ВСС – за Георги Георгиев за 25 юни, а за Огнян Басарболиев – за 3 юли.

   

• New York’s top court: Towns can ban fracking

  By Glenn Coan, Syracuse.com

  

  Albany – New York’s highest court has upheld the bans on natural gas drilling passed by two small Upstate towns.

  It is a major decision for the future of hydrofracking in New York state, where the drilling process has been on hold for more than five years. The decision allows towns to forbid fracking and other forms of gas drilling within their borders. The state Department of Environmental Conservation is still deciding whether to allow hydrofracking in New York.

  „Today the court stood with the people of Dryden and the people of New York to protect their right to self determination. It is clear that people, not corporations, have the right to decide how their community develops,“ said Dryden Deputy Supervisor Jason Leifer in a prepared statement.

  The towns of Middlefield and Dryden had been taken to court over bans their town boards had instituted. Drilling companies argued that only the state could regulate gas drilling; the towns argued that under their „home rule authority“ granted by the state they had rights to control land use.

  Trial judges, intermediate appeals courts and now the state’s highest court all agreed with the towns.

  „The towns appropriately acted within their home rule authority in adopting
  the challenged zoning laws,“ the court of appeals said today. „The zoning laws of Dryden and Middlefield are therefore valid.“

  Hydrofracking opponents say that 170 municipalities in New York have banned fracking.

  Anschutz Exploration Corp., of Colorado, filed the initial suit against Dryden in 2011. Anschutz withdrew after losing the first round, and Norse Energy took over the suit. When Norse filed bankruptcy last year, so the bankruptcy trustee became the plaintiff.

  A former spokesman for Norse disagreed with the Court of Appeals decision.

  „Given the political climate in this state I’m not entire surprised, but I am disappointed,“ said Dennis Holbrook. „There’s been a level of hysteria associated with natural gas development over the last six-plus years.“

  Fracking opponents say the process pollutes water and air, emits greenhouse gases and furthers America’s reliance on fossil fuels. Advocates say tapping into gas deep below ground will boost the economy and lessen the country’s dependence on foreign oil.

  The president of the Joint Landowners Coalition of New York, a group that wants fracking to be approved in New York, said he was disappointed in the decision.

  „The rights of the state and its experts at the DEC to make decisions concerning the production of New York’s domestic resources has been obliterated by the court in favor of a not-in-my-back-yard mentality,“ Dan Fitzsimmons said in a statement.

  The 5-2 court ruling does not affect the lengthy review process New York is still undertaking on the safety of fracking, nor does it ban fracking in New York. Communities that do not have bans on natural gas drilling aren’t affected by the ruling.

  „At the heart of these cases lies the relationship between the State and its local government subdivisions, and their respective exercise of legislative power,“ the court’s majority opinion said. „These appeals are not about whether hydrofracking is beneficial or detrimental to the economy, environment or energy needs of New York, and we pass no judgment on its merits.“

  Environmental groups hailed the decision.

  „This decision by the Court of Appeals has settled the matter once and for all across New York state and has sent a firm message to the oil and gas industry,“ said Deborah Goldberg, an attorney for the environmental group Earthjustice.

  Here is the decision issued by the Court of Appeals issued this morning*.

  Middlefield Dryden Decision

  ––––––––

  * Editor’s note – Yesterday morning 

• БНБ иска затвор за говорене срещу банки

  Прокуратурата обвини двама души за подаване на заблуждаващи сигнали. Всички задържани са освободени

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  Българската народна банка (БНБ) поиска в Наказателния кодекс (НК) да се въведат тежки наказания за всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация за банки или такава, която може да доведе до всяване на паника сред населението. БНБ предлага санкцията да е от две до пет години затвор, а при причиняване на значителни вреди или получаване на значителни неправомерни доходи – от пет до 10 години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв. Текстът беше светкавично внесен в деловодството на парламента от Йордан Цонев.

  Идеята предизвика доста критики в юридическите среди, тъй като самата БНБ има правомощие да глобява за създаване на паника сред вложителите, но не го упражни. Според Закона за кредитните институции глобата за физически лица е от 2000 до 5000 лв., а за юридически – от 10 000 до 30 000 лв. Ако информацията се разпространява чрез медии, санкциите са още по-високи.

  По-голямото притеснение са обтекаемите формулировки, които позволяват най-различни тълкувания кога и каква информация води до всяване на паника. Според адвокат Михаил Екимджиев има известна логика да се иска такъв текст, но той може да се превърне в „драконовска мярка и цензура срещу всеки опит да бъдат критикувани банките“. Правозащитникът смята, че ако такъв текст все пак бъде приет, трябва да се търси деликатният баланс между правото на информация и сигурността на банките. „Важното е да се отсее това, което реално може да доведе до негативни последици, без да се ограничава свободата на словото“, каза Явор Нотев, адвокат и депутат от „Атака“. Съдии коментираха, че би било добре първо БНБ да използва наличните възможности, а след това да предлага нови наказания.

  Изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев разпространи декларация, в която призова управителя на БНБ Иван Искров да разследва кой и кога е теглил пари от атакуваните банки, да провери кой е правил плащанията и да предостави информацията на прокуратурата. „Къде е Комисията за финансов надзор, къде е СЕМ, който не осъществи специализиран мониторинг за изказванията на политиците? Трябва да бъде сложен край на тази анонимност и да се знае кой е дал нареждането за тегленето на парите и да се търси отговорност“, заяви той пред БНР.

  Срещу двама политици вече има подадени сигнали в прокуратурата. Бившият военен министър Николай Цонев сезира прокуратурата заради изказванията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Подобен има и срещу Антон Кутев от БСП от сдружение „Природа за хората“.

  От прокуратурата не отговориха дали работят по сигналите, но съобщиха, че са повдигнати обвинения срещу Кирил Джабаров и Роберт Димитров от фирмата „Глобал Маркетс“, които според разследващите са разпратили към стотици фирми и граждани „бюлетин“ с твърдения, че освен поставената под надзор Корпоративна търговска банка и атакуваната вече Първа инвестиционна, проблеми имат още няколко банки. Двамата обаче са обвинени по текст от НК, по който обикновено биват подвеждани тези, които правят фалшиви обаждания на тел. 112. За това престъпление наказанието е до 2 г. затвор. Джабаров и Димитров са освободени срещу 3 хил. лв. гаранция, на свобода са и останалите шестима, които ДАНС арестува през уикенда заради банковата атака.

  „Държавата още от самото начало трябваше да пресече коментарите. Неумишлено проспа този момент заради незнание и лошо управление“, коментира пред Нова телевизия експертът по национална сигурност Николай Радулов. Той заяви още, че службите имат специални структури, които се занимават с банкова сигурност, и е трябвало да имат предварителна информация.

  ДАНС е изпратила писмо до изпълнителните директори на банки, в което настоява на банковите служители да бъде забранено да коментират ситуацията с клиентите, съобщи „Капитал“.

   

  КОИ СА „ГЛОБАЛ МАРКЕТС“

  „Глобал Маркетс“ ООД получава лиценз за инвестиционен посредник през 2008 г. Неин създател е чехът Павел Кочалка. „Глобал Маркетс“ ООД предлага търговия с акции и облигации на американските пазари, инвестиционни консултации, инвестиционни анализи и други, пише на сайта на компанията. Тя бързо се прочува с агресивен „телемаркетинг“ – служителите досадно настойчиво увещавали потенциалните инвеститори да вложат 50 000 долара в атрактивни акции срещу високи печалби. Всъщност към днешна дата компанията не бива да се нарича инвестиционен посредник, тъй като е без лиценз. Тя сама е поискала да върне лиценза си в КФН в края на март. Въпреки това е продължила да работи у нас – вероятно по силата на т. нар. единен паспорт – ако има лиценз за друга държава от ЕС, пак може да предлага услугите си в България. На 29 май КФН изрично нареди на „Глобал Маркетс“ да не сключва нови договори, защото има значителен риск за клиентите. Оказа се, че само през 2010-2012 г. българският регулатор е съставил общо 118 акта на посредника, който има и нарушения в Полша и Словакия.

   

• Задава се нов преврат

  Материал на „Дневник“

  .

  

  Граждани висят пред банки, защото някакви мутри се скарали помежду си. Този филм не го ли бяхме гледали вече?

  Не, това не е филмът от 1997-ма.

  Няма нищо общо. Това е филмът, който ни прожектират откак, преди 5-6 години, Иван Костов констатира, че живеем във „фасадна демокрация“. Просто сега от фасадата падат парчета, толкова големи, че се вижда, какво има отзад.

  Държава, в която публичните институции не обслужват интересите на публиката, а някакви свои си, не е лабиринт от правила и забрани, както би трябвало да бъде. А е празен тепих, на който различни хора излизат, за да си премерят силите. В последно време гледаме как двама пехливани, в сблъсък помежду си, се опитват да илюстрират кое е по-ефективно:

  да имаш власт, от която да правиш пари;
  или обратното – да имаш пари, от които да правиш власт?

  Делян Пеевски представя на публиката тежестта на тезата, че за да имаш власт, най-добре е да имаш… власт. Неговата позиция е следната: имам власт – с нейна помощ вземам пари – влагам ги в медии – добивам още власт – вземам пари… и т.н. Цветан Василев градеше доста по-дълга и, както се оказа, по-слаба верига: имам пари – давам ги на Пеевските медии – ползвам част от неговата (на Пеевски) власт, за да имам още пари.

  В тази надпревара Пеевски е очевидно в по-добра позиция, защото директно упражнява власт, а не – както Василев – чрез пари, чрез други хора (Пеевски) и партии (ДПС). Пътят от „Аз искам да стане еди-какво!“ до „Стана онова, което искам“ при Пеевски е много по-къс. Ще рече: шансовете да стане онова, което иска Пеевски, са по-големи, отколкото шансовете да стане това, което иска Василев.

  Днес става очевидно, че някъде през юни миналата година и двамата сегашни врагове са стигнали до горе-долу едно и също заключение: че

  искат по-пряк досег с властта

  Дори позицията на Пеевски, макар по-печеливша от тази на Василев, е по онова време прекалено далеч от мигновеното сбъдване на желания. За да постигне желаното, Пеевски трябва да мине поне през две партии (ДПС и БСП), с взети назаем (от Василев) пари и накрая – през своие медии, с помощта на които да заплашва всеки, който би могъл да му попречи. Но и тази заплаха е прекалено непряка.

  Друго е да станеш шеф на контраразузнаването, което пък междувременно се е сдобило и с въоръжено крило, в лицето на бившия ГДБОП. Като шеф на ДАНС, Пеевски би разполагал както с безконтролен апарат за събиране на информация за всички противници, така и с въоръжено формирование за налагане на своята воля върху тях. И – най-сладкото в случая – това не би му струвало и лев. Би се плащало от данъкоплатците.

  Още тогава направи впечатление изумителното късогледство на останалите замесени в тази схема. Давайки на Пеевски ДАНС и ГДБОП, как точно Станишев и Местан си мислеха, че след това ще могат да го контролират те него, а не – той тях? Поради какви причини той не би обърнал силовия си апарат срещу своите благодетели?

  Отговорът е, както обикновено в такива случаи, че

  те са си мислили,
  че са по-хитри от него

  В ДПС са смятали чрез ДАНС и ГДБОП да упражняват реалната власт в страната, натиквайки в миша дупка мандатоносителя БСП. Социалистите пък са били убедени, че с помощта на ДАНС и ГДБОП Пеевски за часове ще вкара в затвора и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов.

  Ето как паднали парчета от фасадата разкриват гледката отзад. Отговорът на въпроса „КОЙ (предложи Пеевски)?“ днес е очевиден – ДПС (и самият Пеевски). Ясен е, вече, и отговорът на по-важния въпрос – ЗАЩО? За да може, разбира се, ДПС да вземе обем власт, далеч надхвърлящ онзи, който е даден от електората.

  Това бе опит за държавен преврат
  
  и затова Протестът, който го предотврати, е от историческо значение.

  На този фон, съвсем детински изглежда поведението на БСП, влезнала в тази схема само поради надеждата, че Пеевски ще вкара на топло ръководството на ГЕРБ. На фона на тази пък детинщина, на свой ред, съвсем естествено изглежда последвалото развитие – как ДПС все пак успя, макар без Пеевски в ДАНС, да открадне цялата власт от БСП, стоварвайки й обаче цялата отговорност. Забележително е, че сред фирмите, спрягани като замесени в строителството на Южен поток, няма нито една, свързана с БСП. Всички са от поредицата „Пеевски-ДПС“.

  Днес, година по-късно, по всичко личи, че в момента, в който Пеевски решава да поеме пряка власт (ставайки шеф на ДАНС и така – де факто диктатор на България) другият играч, Цветан Василев, също стига до заключението, че ще му е по-изгодно, вместо да упражнява власт чрез различни предавки (пари, партии, медии), да я поеме директно. Да направи така, че да стане – ни повече, ни по-малко – министър-председател, лично или най-много през един човек.

  За разлика от Пеевски, обаче, който действа внезапно и от засада, Василев тръгва по дългия път – достатъчно дълъг, за да имат време околните да разберат, каква е играта. Докато ДПС е заета да поглъща БСП като смок – жаба, Василев създава нова партия, чрез която да постига целите си, заобикаляйки ДПС – „България без цензура“ на Бареков. И някъде в началото на тази година, банкерът по изумително глупав начин дава да се разбере, че подкрепя смяната на лидера на БСП Станишев с някой друг, по-управляем (т.е. от страна на самия банкер). Та в един бъдещ парламент, коалиция БСП-ББЦ да може да излъчи онзи министър-председател, който Василев би искал.

  Отново, обаче,

  схемата на Василев се оказа прекалено сложна,
  за да бъде успешна

  и при всички случаи – много по-неефективна от стратегиите на Пеевски. Пиар стратегията на Василев е също губеща и, както се оказа – самоубийствена.

  Докато Пеевски успява да внушава на основните политически играчи, че той работи за това, те (а не той) да имат повече власт (вчера ДПС и БСП, утре – ГЕРБ), Василев прави точно обратното. Съобщава на основните играчи, вкл. на ДПС и Пеевски, че му е писнало от тях. И че той се бори не за това, те да бъдат велики, а за това, той да им бъде началник. С което, разбира се, още в разгара на пролетта на тази година бетонира всички политически играчи срещу себе си и така обрече на гръмък провал политическите си амбиции.

  Ответният удар срещу Василев стана неизбежен в момента, в който се разбра, че наистина ще има предсрочни избори – т.е. че е съвсем близо моментът, в който мустакатият банкер ще може да задейства системата ББЦ-БСП. Онова, което беше крайно неочаквано, беше съкрушителната свирепост на този ответен удар. Системата не цапна по носа, като предупреждение, кандидат-политика Василев; а с един замах унищожи завинаги банкера Василев. Ударът беше нанесен внезапно, от засада и с демонстративна жестокост – типично в стил „Пеевски“.

  Отново обаче

  падна парче от фасадата и се видя, какво става отзад

  Онова, което се разкри пред всички беше, пак, нещо, срещу което застана Протестът – превръщането на публични институции в обслужващ персонал на частни интереси. В унищожаването на Василев и КТБ участваха БНБ, МВР и прокуратурата. Вместо да наложат закона еднакво към всички, тези институции избраха да се намесят на страната на Пеевски срещу бившия му касиер. С което демонстрираха, че превратът, спрян миналата година, всъщност в някаква степен се е случил. Институциите, на които плащаме, за да бранят националната сигурност, се оказаха бранещи сигурността на… Пеевски.

  Не ХААРП или рептилите сринаха КТБ. Това сториха институциите на държавата, отговарящи за нейната сигурност. И не виждам, защо днес се чудят, че изведнъж хората престават да вярват в стабилността на банковата система. Та нали хората вече разбраха, че всички държавни институции са наказателни бригади на повикване от частни лица?

  В такава ситуация, откъде да знае човек, кого – и в чий интерес – ще отнесат институциите утре? Животът става непредсказуем и това е причината така наречените „похитени държави“ да произвеждат единствено несигурност, бедност и насилие. Защото вместо стабилност и предсказуемост, похитените институции произвеждат нестабилност и непредсказуемост. Никога не знаеш, какво ще стане – макар онова, което трябва да става, да е разписано в куп закони и наредби.

  Вече виждаме илюстрация на току-що казаното. Добре, МВР заплаши, че ще се разправя с онзи, който организирал смс-ите, с които е атакувана банката на Цеко Минев. Хайде обаче да се запитаме, точно това МВР какво ще направи, ако в разследванията си разбере, че онзи няКОЙ, КОЙто е организирал атаката, е точно този няКОЙ, КОЙто не бива в никакъв случай да бъде закачан? Няма, разбира се, да го накаже. Ще прибере някой квартален псувач по Фейсбук (това май вече се случи…). И така ще даде сигнал към всички, че всичко е възможно. И – безнаказано.

  След толкова много лъжи и будалкания, след контрапротести и контраподкрепящи, след като цяла година министър след министър се опитва да ни докаже, че сме пълни идиоти – как да им се вярва, дори когато наистина казват истината?

  Дори в тази изострена ситуация държавата благоволява да демонстрира, че не е плетеница от забрани и правила. Че продължава да е тепих, на който пехливани си мерят мускулите. А ръководителите на институциите играят публика, която бърза да се ориентира – кой ще излезе по-големия бабаит, та да започнем да го обслужваме него?

  От тепиха слезе Цветан Василев, но веднага се качи Бойко Борисов, който ни съобщава следното: „Мислите си, че това е криза? Хе-хе… Чакайте, да видите, какво ще стане тепърва. Всичко ще се срине. Всичко ще фалира. И затова още отсега е добре да се примолим на МВФ за едни 5-6 милиарда…“

  От тепиха липсва Борисовият противник

  Все пак Станишев излезе от този пехливанлък и отиде на по-високото ниво, откъдето в крайна сметка ще се намесят, за да ударят българските играчи през пръстите. Липсата на Станишев обаче не спира Борисов от това, да маха юмруци и да иска, този път – цялата власт.

  И това е днес най-голямата от всички конспирации. На този фон амбициите на Пеевски и Василев да се облекат с държавна власт изглеждат почти невинни. Защото в схемата, завъртяна от ГЕРБ, целите са много по-мащабни: масирана финансова криза; катастрофално рухване на икономиката; удавяне в този въртоп на БСП, ББЦ, Атака, РБ; и връщането на ГЕРБ, на бял кон, с пълно мнозинство, като спасител на една рухнала „заради комунистите, дето утепаха дедо ми“ държава. А около белия кон да се върти мулето на оръженосеца, ДПС, яхнато от самия оръженосец – Пеевски. До който пък вече са се подредили пешаците – онази групичка сегашни властимащи, които от седмици обясняват из софийските потайности, че в момента правителството е единствено на ДПС.

  Спряният миналото лято преврат се задава отново

  този път – в много по-катастрофален вариант. И с по-мощни играчи.

  Не са се отказали. Вместо да се откажат те, решили са да накажат нас. Опитват се да произведат такава титанична криза, в която да сме благодарни на всеки, който реши да ни „спаси от комунистите“.

  Да се вкараме в тази схема би било точно толкова глупаво, колкото висенето на опашка пред банка заради разправиите между мутри.

   

• Македонски гражданин: „Ние сме един народ во две дръжави и треба всекакви блгариски герои да ги почитуваме“

  Син намира гроба на баща си след 70 години благодарение на македонски зъболекар, пише изданието  Вgsever.info

  

  Ние сме един народ во две дръжави и треба всекакви блгариски герои да ги почитуваме, пише 29-годишният стоматолог от Македония Ивица Белески до историка от плевенския музей Красимир Петров. Поводът за кореспонденцията, както и почти невероятната история, която ще последва, започват от една снимка, получена на имейла на Регионалния исторически музей (РИМ) – Плевен преди няколко месеца. На нея има каменен надгробен кръст с надпис: „Тук почива редник Ангел Бешков Славчев. Роден 1920 г. в село Беглеж, Плевенско. Загинал на 13 юни 1942 г.“

  Уведомен е Красимир Петров от отдел „Нова и най-нова история“, чиито научни изследвания са свързани с този период. Чрез кметицата на село Беглеж той издирва единствения наследник на убития от албански контрабандисти български войник. И успява да възстанови част от историята на семейството.

  Когато 23-годишният Ангел Нешков е убит в Македония, детенцето му – Тодор, е било на 2 години. Със смъртта на баща си то остава пълен сирак, защото майката е починала 6 месеца след раждането му от менингит. Отраства по сиропиталища, успява да завърши добро образование и се установява в Пловдив. До този момент 73-годишният Тодор Нешков не е знаел нищо за съдбата на баща си.

  Свързват се с македонеца, който е изпратил снимката – зъболекар по професия, невероятен български патриот. В празничните дни около Гергьовден Тодор, братовчед му и Краси Петров пътуват за Кичево. Ивица Белески ги води на гроба, който се намира в двора на стара църква в родното му село Орланци. Запалват свещички. Един от малцината старци, които живеят в селцето и далечен роднина на Ивица – Цветан Белев, изрича думи, които българите никога няма да забравят: „Това е свято място, тук и да духа вятър, свещите не гаснат…“.

  Оказва се, че в малкото македонско селце се пази още едно парче българска история. В старата църква гостите намират плащеница, осветена от българския екзарх Йосиф през 1898 г. На изпроводяк пред табелата на Орланци българи и македонци се снимат с българското знаме и автентичното знаме на ВМРО – като опровержение на всички твърдения за създадената изкуствено вражда.

  

  „Ние сме македонски българи от преди 400 години в моята фамилия. Ако в Македония има македонски албанци и македонски мюсюлмани, оти да няма македонски българи“, пита Ивица Беленски, с когото се свързахме. Оказа се, че той проявява огромен интерес към българската история и е събрал архив за българската администрация през Втората световна война.

  Какво е да откриеш гроба на баща си след 70 години? Неописуемо е вълнението. И мъка, и радост, и всичко, споделя Тодор. През всичките тези години той не е могъл да открие нищо за своя баща, просто защото не е имал изходна точка. „Израснал съм без родители, казано ми беше, че баща ми е минал албанската граница тогавашна, но какво и как да търся, не знаех. Благодарение на това македонско момче и на Краси, след 70 години аз вече знам поне къде са костите на баща ми. Сега мога да ходя, когато поискам и да паля свещичка на гроба“, добавя наследникът на убития български войник.

  Източник:  Вgsever.info

• Нова Зеландия, Люксембург и Ирландия – водещи ислямски страни?

  Нова Зеландия, Люксембург и Ирландия най-добре олицетворяват ислямските ценности, а Финландия е една от най-ислямските държави в света, ако се вземе предвид колко добре свещената за мюсюлманите книга – Коранът се претворява в икономическите, политическите и социалните сфери на страната.

  „А от друга страна, ислямски държави въобще не са ислямски“ – отбелязва Би Би Си.

  Иранският учен Хюсеин Аскари е проучвал през 2010 г. в George Washington University, доколко добре страните в света прилагат ученията на Корана за равенство и справедливост.

  Според Аскари, в съответствие с „общия ислямски индекс“ най-ислямската държава в света е Нова Зеландия. Следвана от Люксембург, Ирландия, Исландия, Финландия, Дания, Канада, Великобритания и Холандия.

  Първа сред страните с мюсюлманско мнозинство, в списъка е Малайзия – на 33 място.

  Смятаната за враг на много мюсюлмански страни, Израел, според проучването, е повече ислямска, отколкото всяка ислямска държава. Израел заема 27-мо място в списъка.

  „Много страни, изповядващи исляма и наричащи ​​себе си ислямски – са несправедливи, корумпирани и неразвити и, в действителност, не могат да бъдат считани за ислямски,“ – казва в интервю за радио Би би си Аскари.

  Източник:  Теlegraph.co.uk

• БГ парламентът ще бъде разпуснат на 6 август

  Валутният борд е непоклатим. Банкова криза няма, декларираха партийните лидери

  Народното събрание ще бъде разпуснато на 6 август. Предсрочните парламентарни избори ще се проведат на 5 октомври 2014 г. В рамките на 42-то Народно събрание е невъзможно съставянето на друго правителство. Оставката на правителството ще бъде съобразена с необходимото по Конституция време за провеждане на консултации и формиране на служебно правителство.

  За това се договориха президентът Росен Плевнелиев и лидерите на политическите сили.

  Политическите партии и институциите декларират решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. „Парите на гражданите и фирмите вложени в банковите институции в България, са сигурни. Банките ще продължат да работят в нормален режим,. Валутният борд е непоклатим. Банкова криза няма. Банковата система е стабилна”, подчерта Плевнелиев.

  Валутният борд ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната.

  „Разполагаме с достатъчно резерви средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация като заставаме зад всяка банка, подложена на атака. Предприемат се всички необходими мерки в подкрепа на банковата и финансовата стабилност в страната. В ход са и законодателни промени. Международните пазари ни вярват. Трябва да си повярваме и ние. Няма основания и причини да се подаваме на паниката. Банкова криза няма, има криза на доверието и има криминална атака“, допълни президентът.

  Източник:  в. „Сега“

• Аз да си мълча, а те да си крадат? Не, благодаря

  Как всички изведнъж се загрижиха за банките и съвсем забравиха за свободата на словото?

  .

  Веселин Желев, Jelev.info

  Къде е “България без цензура”, бе? Да ме защити. Вече не смея и едно “б” да напиша, за да не ме погнат Йовчев и Писанчев, че клатя националната сигурност.

  Те година и кусур не са отговорили “кой?”,а сега на мене ми шъткат. Бареков, това е цензура, бе, консерватор такъв?

  Могат ли утре така да ми забранят да пиша и за МВР, и за ДАНС, зер и те са стълбове на националната сигурност? Тя, нацията се топи като вощеница, но сигурността й, най-вече държавната, цъфти.

  Да, само улав може да вярва на есемеси, че след 17 години валутен борд и едни от най-високите капиталови изисквания в Европа българските банки могат да се сринат, както през 1996 година.

  Да, само хора с криминални намерения могат да разпространяват такива есемеси.

  Законен обаче е въпросът, защо хваща дикиш тази “крамолическа пропаганда”. Защото липсата на доверие е всеобща и повсеместна. И нейна жертва стават и спестителите, и банките.

  Необяснимо малко внимание се обръща на факта, че атаката беше срещу две български банки, и то, след като стана ясно, че сегашното правителство си отива.

  С какво демократичната смяна на правителство в една страна-членка на ЕС би трябвало да притеснява, да речем “Сосиете женерал”, “Уникредит” или “Райфайзен”? (Да не съм казал пак нещо забранено?)

  Но при дългата кръвосмесителна връзка между капитал, държава, политика и медии у нас, която е шлагерът на последните поне пет години, е разбираемо демократичната смяна на властта да изглежда като политически риск за бизнеса на някои.

  Те заедно с изкушената от тях власт споделят отговорността за днешната си уязвимост. И понеже я осъзнават, шъткат така ожесточено. Плашат ни с цялата строгост на закона. Към който, току-виж се оказало, че те самите не са се отнасяли с особена почит.

  След казусите “Пеевски” и “Южен поток”, след флирта на три правителства с една финансова институция, сраснала се с медийна група и с партия, хората не вярват на системата. На цялата система. Тези, които властта гони сега, не рушат доверие. Те експлоатират съществуващото недоверие.

  Но спете спокойно, граждани (и селяни). Парите ви не са в опасност. Събудете се най-късно на 5 октомври и вижте: В опасност е бъдещето на някои политици и прилежащите им капиталисти, както и на някои капиталисти и прилежащите им политици. И както преди в подобни ситуации, те се опитаха да направят криза, за да им плати друг сметката.

  Никой не може да забранява на журналистите да питат кой разруши доверието. Това е общественонеобходим и общественополезен въпрос. Разбирам, че той не харесва на управляващите, но това е демокрацията.

  При нея е не по-малко криминално е да третирате журналиста като анонимен партийно платен трол. Да забранявате думи и теми в името на националната сигурност – най-изтърканото оправдание за цензурата.

  Много удобно: Ние си мълчим. Те си крадат. И все-ки ден ще е та-ка до о-став-ка-та!

  Липсата на доверие не се лекува с мълчание, а с информация – пълна, точна и навременна. Така че, Иовчев и Писанчев, аз няма да пиша “б”, но вие ми отговорете най-сетне: “Кой?”

  Овен това искам още утре да заловите тези, дето пишат обиди и клевети под дописките ми в Интернет. И да ми кажете кой им плаща да петнят доброто ми име.

  Аз, гражданинът, по-маловажен ли съм от банките ? (Извинявам се за забранената дума).

  Цяла Европа и Америка задават този въпрос от фалита на “Лиймън брадърс” през септември 2008 година насам. Най-сетне и българите (не по-наивната част от тях, дето са по опашките) имат шанс да го зададат и вие се опитвате да им вземете думата.

  Опомнете се, живеем почти 25 години след 1989-а.

   

• Кой контролира контролиращите?

  
  Когато Шарл дьо Монтескьо е разработвал теорията и принципите за разделение на властите, едва ли си е представял модел, какъвто наблюдаваме в съвременна България.

  Когато преди 2000 години римският поет Ювенал изрича фразата Quis custodiet ipsos custodes? (Кой пази пазачите), не е имал предвид портокаловите горички около столицата на империята, а е поставил въпроса за отношенията в обществото. До края на 18 век човечеството скрито или явно се бори срещу абсолютизма, представляван от монархии, племенни общества и други подобни форми на социалния ред. Измисленото след това решение за борба срещу концентрацията на власт е добре известно – разделението на властите. Според най-разпространената теория те биват три. Едната представлява хора от цялото общество, които да творят законите, други да управляват в съответствие с тези закони и третите да следят дали законите се спазват и ако не – да налагат съответните наказания, независимо кой върши нарушенията. Както добре се знае, по своя замисъл законодателната, изпълнителната и съдебната власти са независими една от друга и трябва да се контролират. Представителите на тези власти са избрани от суверена (под една или друга форма) да изпълняват съвестно задълженията, в интерес на цялото общество.

  Добре известно е, че в България такова нещо на практика няма и през годините проблемът е избивал в една или друга посока. Последната банкова истерия, обаче е сякаш най-ясният пример за тоталното неспазване на тези принципи. Тъй като сме парламентарна република, ще започнем с представителите на Народното събрание и ще се ограничим само върху най-ярките представители на двете най-големи партии в парламента.

  На 26 юни, в коментар на събитията около КТБ Антон Кутев (БСП) казва, че има опит да се събори друга банка и да се разруши банковата система като цяло. На следващата сутрин вече е ясно, че някой е разпространил слухове за проблеми с ПИБ, и мълвата тръгва във всякакви посоки. Излизат първите информации за опашки от вложители пред клоновете на тази банка. На този фон Цветан Цветанов (ГЕРБ) обявява, че държавата е във фалит. Началникът му Бойко Борисов доразвива тезата, като заяви, че разпадът на държавността е пълен, ситуацията започва да прилича на тази от 1996 г. и спешно трябва да се тегли заем от „5-6 млрд. от Международния валутен фонд за да има кеш„.

  В интерес на истината в първите часове властите се държаха адекватно, като се ограничиха до изявлението, че се търси разпространител на слухове за банка, но никой не каза името й, за да не се създава паника. До момента, в който представителят на изпълнителната власт и управител на БНБ Иван Искров не излиза с официално изявление, че банковата институция под атака от слухове е именно ПИБ. Тогава вече, който не бе разбрал или пък е имал съмнения, вече знаеше. Паниката е създадена. Опашките почнаха да се вият и спекулациите се засилваха.

  После цял ден десетки експерти обясняват, че проблем на практика няма, като доказват тезата си с конкретни данни. Разяснява се, че банковата ни система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка, които могат да се използват веднага. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства. Че собственият капитал на банковата система е в размер на 11.7 милиарда лева, което представлява капиталовата адекватност 20.4% (близо три пъти над средноевропейската). Отделно Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 милиарда лева. В допълнение БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск. С прости думи – банковата система е в цветущо здраве. Всъщност в края на деня го показа и рекапитулацията в ПИБ – банката изплати за един ден 800 млн. лв. на паникьорите, което представлява близо 14% от депозитите й. Нещо, което щеше да срине всяка европейска банка.

  Тоест, беше нагледно показано, че причината за кризата е паниката, създадена от слухове и подхранвана от официални лица, а не действителното състояние на банковата система у нас.

  Беше разяснено също така, че заем от МВФ не се тегли току така. А дори и да се усвоят средства от Фонда, те по правило не могат да послужат за капитализиране на банкови системи. Също така беше обяснено, че България няма фискален проблем.

  И да не помислите, че сме забравили, че Третата власт ще трябва да припомни зародиша на банковата истерия. Без да навлизаме във вече известни подробности трябва да отбележим, че всичко започна от разрива между доскорошните съмишленици Цветан Василев (мажоритарен собственик на КТБ) и Делян Пеевски (депутат от ДПС). В медийните им нападки изведнъж се включи прокуратурата. Бяха претърсвани офиси на Василев, а целият управителен съвет на банката бе извикан на разпит в деня, в който беше свикано общо събрание на акционерите на КТБ. Всичко това по съмнение за раздаване на „лоши кредити“ на свързани с ръководството на финансовата институция лица. А за капак на всичко малко по-късно бе публично повдигнато обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев за това, че „не е упражнил контрол върху отпуснати 19 „лоши“ кредита от „една банка“. Всичко това, гарнирано с обвинения в убийство. Първо прокуратурата образува досъдебно производство за готвено убийство срещу Пеевски и арестува трима души. Съдът ги пусна, защото за тях няма никакви доказателства. „Прокуратурата има доблестта да признава своите грешки. Считаме, че това е грешка, посипахме си главата с пепел„, обясни тогава фиаското зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.После пък Василев се оплака, че депутатът готвел покушение срещу живота му и държавното обвинение подхвана него.

  Говоренето продължава дълго време и по ирония именно главният прокурор Сотир Цацаров даде най-доброто описание на случващото се – цялата държава живее в ритъма на отношенията Пеевски-Василев.

  Политиците си говорят, но основният въпрос в демокрацията е въпросът за отговорността. Ако всеки поема своята отговорност, властите ще стоят независими една от друга и ще се „дебнат“ да не кривнат от пътя. Нали не смятате, че в настоящия случай някой ще поеме някаква отговорност за случилото се? А то се случи само и единствено по политически причини. Бъдете убедени, че няма да има последици, защото у нас разделението на властите се разбира само като независимост на трите власти една от друга. Когато опре до отговорност, те се оправдават една с друга. Тази само декларативна независимост те използват именно за да избегнат контрола. Ако те не се контролират, то независимостта им е безсмислена и вредна.

  И сега по всичко личи, че отново се готвят да управляват същите хора. Прогнозите сочат, че именно това ще се случи, независимо в какви конфигурации. Те се готвят да управляват и ще го направят. Изникват основателни съмнения, че крайната им цел не е общото благо, а властта сама по себе си. А това от своя страна е парадоксално – да използваш демократичните процедури в стремеж към абсолютизъм.

  Източник: Free Bulgarian Readers (Истината ще ви направи свободни)

• Тъкмят нов кризисен кабинет до изборите

  

  Предсрочните парламентарни избори ще са на 5 октомври, а междувременно Народното събрание (НС) да излъчи ново правителство или да направи промени в сегашното, то да поработи около месец с действащ парламент, а после президентът да го назначи като служебно. За това са се договори лидерите на ГЕРБ, БСП и ДПС в петък, демонстрирайки политическо съгласие в момент на опасно разклащане на банковата система и реален риск за финансовата стабилност на страната.

  По-късно през деня пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви пред „24 часа“, че е готов да стане веднага премиер – първо на служебно, а после и на редовно правителство, като имал екипи и за двете.

  Официално изявление след срещата направи председателят на БСП Сергей Станишев, който съобщи, че е постигнато съгласие за дата на изборите. „Упълномощихме председателя на НС да направи среща с президента на републиката за провеждане без отлагане на политически консултации за гарантиране на реализацията на основните приоритети на държавата и преминаването към политическа стабилност. И трето, мога да ви съобщя, че партиите, които участваха в консултациите, ще подкрепят всички действия на държавата, на нейните институции за гарантиране стабилността на банковата система“, каза Станишев и отказа да отговаря на въпроси.

  Борисов: Да се вземат 5-6 млрд. лв. от МВФ, за да има кеш и да може да се плаща

  Вече говорим за правителство на спасението, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, според когото трябва да се търси заем от МВФ.

  „В началото на тази консултация ситуацията беше една, сега е друга. Въпросът е колко бързо и как трябва да се викне Международният валутен фонд (МВФ). Още веднага трябва да се викне. След управлението на тази тройна коалиция следващият бюджет ще го прави фондът. Включително и най-вече експертиза, която да успокои държавата. Видно е, че за съжаление това, което им казах преди три месеца, преди два месеца, преди един месец се случи в пълния му обем. Но да се надяваме, че сега всички ще бъдат по-мъдри, по-спокойни, по внимателни във вземането на решения и ще се търси едно съгласие за спасение“, каза още Борисов.

  По думите му, „вече няма да се говори за правителство на съгласие, а за спасение“.

  Той призова управляващите незабавно да сменят премиера и финансовия министър, „за да бъдат сигурни хората, че банките и финансовата система ще бъдат стабилни“. „Връщате се десет дни назад и виждате как беше започнат целият проблем в банките”, каза още Борисов.

  Според него трябва да се даде мандат за преговори с МВФ. Сега вече е нужно парламентът да работи този един месец, за да се направят всички законодателни неща, включително да се емитира веднага нов дълг и то от поне 5-6 млрд., за да се успокоят хората, смята Борисов.
  „Катастрофата се превърна в бедствие”, добави той. На въпрос защо мисли, че трябва да се вземат нови заеми, Борисов заяви: „Защото ще има кеш в държавата и ще може да се плаща. Ще платим всички за управлението на тройната коалиция”.
  „Следващите ден-два-три са изключително важни да се покаже стабилност в държавата главно за външните пазари. Отиването на нова емисия, което е задължително според мен, трябва да бъде подпряно…”, заяви Борисов.
  На въпрос дали това е обсъждано по време на консултациите, той каза: „Аз давам акъл в случая. Орешарски и Чобанов не могат да го свършат и съм им казал ясно, че незабавно трябва да ги махнат”.

  Консултациите при президента са в неделя

  Малко по-късно от прессекретариата на държавния глава съобщиха, че разговорите при него ще се състоят в неделя от 14 часа.

  На тях ще присъстват шест партии – четирите парламентарно представени и двете, които имат евродепутати – Реформаторският блок и „България без цензура“.

  Целта е „да се набележат неотложните задачи пред НС до неговото разпускане, Министерския съвет и служебното правителство“. Единствено чрез диалог и национално отговорен подход ще се гарантира плавен преход към повече стабилност в държавата, заявява Плевнелиев, който остро осъжда целенасочените опити за дестабилизиране на банковата система и призовава гражданите да не се поддават на слухове и спекулации.

  Правителство на служебното съгласие

  Както научи Mediapool, трите парламентарни партии са се разбрали да излъчат ново правителство, след консултации и с извънпарламентарни сили.

  Идеята е новият кабинет, който най-вероятно ще се прави с мандата на опозиционната партия ГЕРБ, да продължи да работи като служебно правителство след разпускането на парламента в края на юли. Според източници на Mediapool, конкретни имена и разпределение на постове не са обсъждани, а само принципът, на който да бъде съставено и да действа правителството.

  Твърде вероятно е кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) да бъде номиниран за премиер.

  Целта на този ход е да НС да продължи да работи, за да може да се стабилизира банковата система и ако трябва, да се гласуват заеми и увеличаване на външния дълг.

  Друг вариант е премиерът Орешарски да остане начело на радикално променен кабинет, чийто състав и задачи са съгласувани между парламентарните сили и президента. Повечето депутати, с коитоMediapool разговаря, обаче изразиха съмнение, че Росен Плевнелиев ще се съгласи да назначи Орешарски за министър-председател на служебното правителство, така че най-вероятно ще бъде излъчен друг премиер, договорен между четирите парламентарни партии плюс ББЦ и Реформаторския блок, които имат представители в Европейския парламент.

  Неофициалната информация за обсъжданите варианти се потвърдиха индиректно от думите на председателя на ДПС Лютви Местан, който заговори за „правителство на националното съгласие, за да не се стига до кабинет на националното спасение“. Той изрази удовлетворение от конструктивните разговори, градивната дискусия и постигнатото съгласие.

  Президентът няма да се съгласи да му спуснат правителство

  Източници на Mediapool от президентството пък обясниха, че е „абсурдно“ парламентът да назначи кабинет от името на държавния глава.

  „Ако искат да си се разбират – нека го правят. Никой няма да им откаже диалог, но няма да позволим да се изземват функции“, казаха още от „Дондуков“2.

  По конституция служебният кабинет се назначава от президента и подбора на членовете му е изцяло в неговите правомощия.

  На срещата партиите са се разбрали още да подкрепят действията на компетентните институции за гарантиране на банковата стабилност. Възможно е държавата да подпомогне банковия сектор с около 5 млрд. лева от заем от МВФ или от емитиране на външен дълг. Изтеглянето на заем обаче не е в компетенциите на служебно правителство, тъй като решението трябва да бъде ратифицирано от парламент, а по време на служебен кабинет Народното събрание не функционира.

  На консултациите в парламента не се появи представител на „Атака“, чийто лидер е в Москва заедно със свои депутати. По всичко личи, че той вече е извън сметките.

  На срещата нахлу самопоканилият се председател на „България без цензура“ Николай Бареков. На излизане той каза, е бил повдигнат въпросът за „правителство на националното съгласие“, което да бъде подкрепено от тези четири партии (БСП, ГЕРБ, ДПС, ББЦ) и обявено за служебно от президента.

  Веднага след това от пресцентъра на партията му обявиха, че датата за изборите се изтеглила с жребий, а Бареков бил именно човекът, който е я изтеглил.

  Останалите партии опровергаха решението да е вземано чрез жребий.

  На Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, който се проведе на 17 юни, бе постигнато съгласие за предсрочни избори между 28 септември и 12 октомври. Избраната дата 5 октомври съвпада с трите празнични дни от големия мюсюлмански празник Курбан Байрам.

  Източник:  Mediapool
• Как комунизмът си остана

  Западът прояви огромно лекомислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни, за да изтикат комунистическите елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Европа, пише Дойче Веле *

  

  В анализ на Карл-Петер Шварц за „Франкфуртур алгемайне цайтунг“ се отбелязва, че в много от посткомунистическите държави в Източна Европа на власт все още са старите елити, а престъпленията от времето на комунизма са останали ненаказани. Авторът дава за пример съдбата на румънската журналистка Ондине Гергут, отличена от американското посолство в Букурещ за нейните разследвания, свързани с политическата корупция и пипалата на комунистическите тайни служби. В родината си Румъния обаче тя бе осъдена на първа инстанция да плати глоба от 300 000 евро, защото статиите й били опетнили имиджа на един бивш прокурор, изправен пред съда за корупция. При положение, че средната заплата в Румъния възлиза на около 400 евро подобна присъда е сравнима с принудителна работа до живот.

  В края на миналата седмица консервативният опозиционен лидер и бивш премиер на Словения Янез Янша влезе в затвора, за да излежи наказание от две години. Съдиите го обявиха за виновен по обвинение в корупция, но присъдата беше издадена след процес, в който правата на обвиняемия не бяха зачетени, а доказателствата, които го оневиняват, не бяха допуснати за разглеждане. Впоследствие Янша заяви, че отношението към него е било по-честно дори по времето на зрелищния процес, организиран от комунистическа Югославия през 1988 година. След три седмици в Словения предстоят парламентарни избори, а на Янша като водещ кандидат ще му се наложи да следи кампанията от затвора.

  Европейската платформа „Памет и съвест“ координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно – престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но „новата класа“ е запазила старата си власт.

  Миналото остава погребано

  

  През 1957 Милован Джилас я дефинира като „експлоататорска класа на собствеността“ – състояща се от представители на комунистическата партия, достигнали до властта. Прикрита под нов политически етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия, например, на мястото на съветската диктатура се установи „плебисцитната“ диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демократична фасада, зад която господства картелът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите.

  В началото на 90-те години на миналия век прогнозите за демократично развитие на държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа бяха оценявани доста оптимистично. Смяташе се, че плуралистичната система на взаимен контрол ще попречи на установяването на нови монополи във властта; че пазарните реформи и интеграцията в НАТО и ЕС ще умножат благосъстоянието и ще внесат трайна стабилност в обществото; че правовата държава ще успее да надвие политическата корупция и организираната престъпност.

  Заблуда беше също да се очаква, че усвояваният в продължение на десетилетия маниер на премълчаване и превиване пред по-силния ще отстъпи място на активен граждански ангажимент, и че медиите критично ще придружават обновителните процеси в обществото, обръщайки внимание върху обществените недостатъци.

  Имаше очаквания за ново, мирно установяване на отношенията между Изтока и Запада. Осланяйки се на тези очаквания и игнорирайки негативните развития в региона, американците и НАТО ограничиха ангажиментите си към Европа, което беше равнозначно на покана към Путин да си възвърне изгубените сфери на влияние.

  България сред държавите с най-влошено развитие

  А междувременно олигарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Докато в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в политиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите.

  В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация „Бертелсман“ установява влошаване в 12 от 17-те посткомунистически държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша.

  Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функционери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички посткомунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990 г.

  С това е свързан и провалът на посткомунистическите държави при разкриването и преследването на комунистическите престъпления. Френският историк Стефан Куртоа, автор на „Черната книга на комунизма“ смята, че комунистите са избили между 85 и 100 милиона души в света. Безброй хора са загинали по лагерите, били са депортирани или прогонени. Само в Румъния между 1945 и 1989 година в затвор или лагер попадат близо 1,6 милиона души попадат, повечето от които без съд и присъда, казва историчката Йоана Бока. Нейният колега Андрей Мурару, който допреди няколко месеца ръководеше Института за разследване на комунистическите престъпления, предлага за сравнение и други цифри: през последните 24 години прокуратурата в Румъния е повдигнала обвинения само в четири /!/ случая. А между 2005 и 2013 изобщо не са били повдигани обвинения за политическите престъпления, извършени преди 1989.

  Източник: Дойче веле

  ––––––––––––––––
  * Заглавието и подзаглавието е на редакцията на DW. Като редактор на Еврочикаго не се съгласявам с думите „лекомислие“ и „заблуда“, а бих поставил по тежки епитети. (П. Стаматов)

• Ах, круизът оттука мина – и си замина – ах, Боже мой!

  С перифраза на прочутата песничка за дирижабъла на граф Цепелин, преминал над София през 1929 г., коментирам „топ новината”, че круизните кораби, посещаващи украински и руски черноморски пристанища, поради събитията в Украйна променят маршрута си и ще посещават Варна, Бургас и Несебър.

  Туристическата „манна небесна” ще бъде за периода от края на април до октомври включително. Не, че за първи път в пристанище Варна акостират круизни кораби. Годишно 15-20 такива гиганта се отбиват тук, но сега завишението ще е чувствително. Преди дни бях с наши гости от Габрово на пристанище Варна и там бе гъчкано с народ, дошъл да види, що за чудо е това – хотел на вода. Защото независимо от внушителността си, той е именно това. Заради навалицата, патрулки на КАТ регулираха движението и отбиваха на почетно разстояние потока коли и любопитни граждани, за да не безпокоят състоятелните пасажери. От стената на вълнолома наблюдаваха високоетажната метална грамада, снимаха и цъкаха в захлас. Досущ като прадедите си, държащи калпацате си да не паднат, наблюдавали преминаващия над родината дирижабъл.

  Туристическите фирми на Запад с въодушевление констатират, че пенсионерите са основен контингент в пътувания до далечни и екзотични дестинации. А младоженците и влюбените са обидно малцинство. В круизните кораби старците съставляват до 80-90% от пасажерите. Дори в трюмовете предвидливо има по няколко ковчега – за всеки случай, за по-темпераментните и ентусиазирани привърженици на максимата „Живот тук и сега!”.

  Мой близък от десетилетие работи като софтуерчик на круизен кораб, бродещ из Бахамските острови, а друг е сред обслужващия персонал на един от тях, като посреща и изпраща капризната клиентела в хотелската база на острова. От разговорите с възрастните дами и господа – някои и в инвалидни колички знаят, че всъщност това не са милионери, а хора средна ръка, като за повечето от тях периодично в социалния им пакет влиза подобно пътуване. Ако е средизноморска дестинация, пакетът е напълно безплатен. За по-далечните доплащат известна сума. Напълно естествено е възрастните хора да са по-скромни в консуматорските си нагласи, но всички са ентусиазирани привърженици на кратките екскурзии до забележителности в посещаваната страна. Допълнителните разходи са само за транспорт и входни билети за обектите, но не и за храна, тъй като от кораба получават пакети суха храна и напитки за из път. След броени часове ще са пак на кораба си и ще консумират включеното в „ол инклузив”- а.

  По тази причина ентусиазмът на медиите и на туристическия бранш, че видите ли, около 60 000 богаташи ще пристигнат у нас с круизни кораби, е меко казано пресилен. Страната ни ще продължи да бъде Мека за алкохолици и нископлатежни туристи. След атентата на летище Бургас богатите израелци, идващи да задоволят хазартната си страст, вероятно са размислили и променили маршрута си.

  Но, освен песимизма за някакви крупни приходи за икономиката ни от навалицата на круизни лайнери в курортните ни пристанища, се промъква и нещо друго.

  Горчилката, че хора със същото социално положение като мнозинството от нас могат да си позволят в залеза на живота си, почти ежегодно, круизен тур до най-красивите места на планетата ни.

  А, за да се осъществи това, се трудят неуморно нашите икономически гастарбайтери, внасяйки свежия си трудов принос в тяхната пенсионна и социална система…

  Светослав Атаджанов,
  Djani.blog.bg

• <<
• 1
...
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
...
• 416
• >>