Авторски

• Парите вече са главната дрога

  Парите разболяват и убиват, твърди проф. Виторино Андреоли

   

  Проф. Виторино Андреоли е роден през 1940 г. във Верона и е един от най-изтъкнатите съвременни психиатри в Италия и Европа. Оглавявал е Секцията по психиатрия във Верона. Член е на Нюйоркската академия на науките и е председател на Комитета по психопатология на изразяването на Световната психиатрична асоциация. Автор е на десетки книги, някои от които бестселъри. Сред последните му творби са “С парите в главата”, “Никой”, “Лудост и святост”.

  – Проф. Андреоли, все повече хора напоследък се самоубиват заради пари. Но според вас кои са преобладават – тези, които слагат край на живота си заради дългове, или онези, които го правят от любовна мъка и ревност?

  – През последната година все повече психично болни хора се обръщат към мен за помощ и констатирам, че причините за проблемите им са най-често свързани с парите. От над 50 г. съм психиатър и това за мен е напълно нова ситуация. Хора, които страдат от депресия или изпадат в паника – в основата седят винаги парите. Става въпрос за хора, които нямат пари, или пък за такива, които имат много пари, но са обзети от страх да не ги загубят. За пръв път, откакто съм в сферата на психиатрията, парите се озовават в нея като главен герой и причина. Парите влизат в главата. Те вече не са в джобовете като средство, чрез което да живееш по-добре, а са станали нещо, което определя мислите ни.

  В богатата област Венето (с център Венеция), където живея, съм свидетел на много случаи, в които заради пари хората не само се разболяват, а се убиват и самоубиват. Има и много случаи на убийства-самоубийства. Бях извикан за помощ от Асоциацията на строителните предприемачи – броят на самоубилите се техни членове напоследък е огромен. От изследването ми стана ясно, че парите са главната причина за самоубийствата. Тук обаче не става въпрос за икономическа, а за екзистенциална криза. Хората се мерят чрез парите.

  – Искате да кажете, че парите носят повече зависимост, отколкото независимост за отделния човек?

  – Разбира се. Парите вече са главната дрога.Това не е синдром само при богатите, а и при онези, които обедняват.

  – В книгите си често говорите за това колко е крехка границата между нормалността и лудостта. Как да ги различаваме?

  – Ако сравним два крайни случая – на нормален човек и на шизофреник, разликата е очевидна. Трудно е обаче да различим хората, намиращи се на границата. Знаем, че лудостта зависи от три фактора. Първият е биологията, генетичният код. Вторият зависи от индивидуалния опит, от детството. Третият фактор е свързан с околната среда, но не само като география, а и като система от отношения с останалите. Можете да видите хора, смятани за напълно нормални на работа, които се държат като луди вкъщи. Те умеят да активират спирачките си, когато са извън къщи, а когато се приберат, все едно, че не ги задействат. Помислете си за подрастващите – при тях почти никога не става въпрос за екстремни случаи. Никога не говорим за психично болни подрастващи, а за трудно юношество.

  Когато започнах работа като психиатър, нещата бяха много по-лесни. Казваше се, че психичната болест е дегенерация на мозъка, която не зависеше от други фактори.

  – Мислите ли, че в определени сфери преобладават повече случаи на лудост, отколкото в други?

  – Имайки предвид, че лудостта зависи и от околната среда и обществото, (третият фактор ), разбира се, че начинът, по който се управлява дадена страна, град, общество, влияе на държанието на хората. Най-уязвими и податливи са хората без власт. Обществото е съставено от тези, които струват, и от онези, които са никои. Има хора, които живеят така, сякаш не съществуват. Те са потърпевши, нямат възможност да реагират, не се възползват дори от правата си. Спомнете си за хората, които продават гласовете си за шепа евро – ясно е, че те са никои, те са изоставени, сами са и страдат от делириум за импотентност.

  – В едно неотдавнашно интервю определихте Италия като психично болен, нуждаещ се от лечение. Защо мислите така?

  – Преди всичко трябва да кажа, че и аз съм италианец и съм част от Италия, но съм психиатър. Това е страна, която не обича себе си. Има огромни исторически и културни ресурси, притежава способности и креативност, които обаче използва, за да бъде хитра, а не интелигентна. Това е страна, която живее ден за ден, без проекти. Имали сме трудни исторически моменти и в миналото. Днес обаче става въпрос за страна на доволни мазохисти, които сами си вредят. Живея голяма част от годината в чужбина и виждам как възприемането на Италия по света е близо до осмиването, до невземането  на сериозно. Защитавайки индивидуализма си и собственото си Аз, става така, че рушим обществото си. В Англия например има много проблеми, но всички се ангажират за разрешаването им. Когато се намираш в сал в разбушувано море, би трябвало да се опитваш да стигнеш до брега. Ние тук, въпреки че сме във въпросния сал, само се караме помежду си. Липсва ни чувството за общество.

  – Според вас вината за сегашната ситуация у управляващите ли е, или у онези, които ги избират?

  – Проблемът са самите италианци. Италия в момента е като лаборатория, в която се експериментира за пръв път демократична диктатура. Познавам историята на България и знам какво е диктатура. Но ние в момента експериментираме този нов феномен – как облечена в демокрация десница упражнява силна власт. Тук не става въпрос само за един човек, а за класа, която се нуждае да продължи да управлява, следвайки законите на т.нар. демокрация. Имат нужда да бъдат гласувани, а купуват гласове. Имат нужда от партии, но те са на издръжка на държавата. Като психиатър мога да кажа, че държанието, на което сме свидетели, е на един луд. Не си даваме сметка, че вървим по ръба на Големия каньон и рискуваме бъдещето си. Италия в момента може да се сравни с пиян шофьор, който кара с 300 км в час.

  – В италианския има три думи, които на другите езици се превеждат като “луд”. И в лудостта ли италианците притежават повече фантазия и нюанси?

  – Фантазията на италианците е огромна във всички сфери – и в начина, по който играят, преиграват, творят – да не забравяме, че Ренесансът, това е Италия. В англосаксонския свят спазват повече законите и правилата, италианците пък са с повече фантазия в лудостта си. Лудостта от любов също е италиански патент – явно това е наша средиземноморска характеристика. Тя обаче е довела и до огромна креативност.

   
  www.epochtimes-bg.com

• 27 агенти на комунистическите служби са кредитни длъжници на ДСК с 17,6 млрд. лв.

  Христо Христов,  Desebg.com

  

  В източването на кредити от ДСК за над 17 млрд. лв. през 90-те години на ХХ век са участвали 27 сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, шефове и членове на управителни и надзорни органи на 9 банки, фалирали по време на управлението на БСП (1995-1997). Снимка: Христо Христов.

  Общо 27 сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които през 90-те години са били шефове на 9 от фалирали банки или членове на техните управителни или надзорни органи, са длъжници на ДСК със 17, 6 млрд. лв. без лихвите.

  Това показва докладът на Комисията по досиетата (решение №2-358 от 18 юни 2014 г.) от проверката на кредитните милионери към ДСК.

  Проверката е обхванала общо 128 длъжници – юридически лица, представяни от 290 лица. От тях Комисията по досиетата е установила принадлежността към комунистическите тоталитарни служби на 38 души. Обявени са имената на 31, а останалите 7 са починали и оповестяването им е забранено от закона.

  От 31-те сътрудници, кредитни длъжници към ДСК, 27 са свързани в 9 фалирали банки, а останалите 5 са представители на отделни фирми. Само 4 сътрудници от обявените 31 с решението обаче са разкрити за първи път, като останалите 29 са обявявани в предишни проверки.

  Сред банкерите, разкрити като длъжници на ДСК са шефовете на Първа частна банка Валентин Моллов, Венцислав Йосифов, шефовете на Търговска банка „Славяни” Георги Агафонов и Захари Захариев, които са и бивши депутати съответно от Българския бизнес блок и БСП (Захариев е и председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и на фондация „Славяни“), шефът на „Агробизнесбанк” Христо Александров, шефът на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев и др.

  Ето задълженията към ДСК на фалиралите кредитни институции (подредени по дългове и без дължимите лихви) и свързаните с тях разкрити сътрудници на комунистическите тайни служби:

  Бизнесбанк – 6 млрд. и 132 млн. лв. дългове към ДСК:

  • Христо Цветков Ночев.

  Първа частна банка – 3 млрд. и 980 млн. лв. дългове към ДСК:

  • Валентин Георгиев Моллов;
  • Венцислав Йорданов Йосифов;
  • Христо Тодоров Маринов.

  Търговска банка „Славяни” – 2 млрд. и 181 млн. лв.:

  • Георги Симеонов Агафонов;
  • Захари Михайлов Захариев;
  • Мирчо Минков Пейковски;
  • Петко Недков Колев;
  • Христо Панчев Смоленов.

  Добруджанска търговска банка – 1 млрд. и 150 млн. лв.:

  • Андрей Бориславов Тодоров;
  • Атанас Жеков Тилев;
  • Лъчезар Росенов Георгиев;
  • Чавдар Радев Славов.

  „ТС Банк” – 1 млрд. и 500 млн. лв.:

  • Пламен Иванов Грозданов (дипломат, бивш посланик в Москва).

  „Агробизнесбанк” – 886 млн. лв.:

  • Гинко Панайотов Ализотов;
  • Ивайло Димитров Мутафчиев (един от собствениците на Първа инвестиционна банка);
  • Петър Нейчев Нейчев;
  • Спас Георгиев Василев;
  • Христо Александров Александров.

  Търговска банка  „Елит” – 819 млн. лв.:

  • Георги Тодоров Аврамов.

  Балканска универсална банка – 554 млн. лв.:

  • Антон Василев Медникаров;
  • Владимир Марков Кърпачев;
  • Росен Райнов Керемидчиев.

  Българска земеделска промишлена банка – 465 млн. лв.:

  Николай Иванов Коджейков;
  Радко Игнатов Тодоров;
  Чавдар Пенчев Спасов.
  Останалите разкрити сътрудници, извън фалиралите банки са:

  • Божан Тодоров Христов, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – „ЕЗТУР“ АД, гр. Правец (гр. София) – 2,6 млн. лв.
  • Георги Йорданов Лазаров, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник  „БИСЕРА“ АД, гр. Хасково – 3,4 млн. лв.
  • Георги Маринов Маринов, лице, посочено като едноличен търговец с фирма-длъжник ЕТ „ГРЕДЕТИН – ГЕОРГИ МАРИНОВ“, гр. София – 4 млн. лв.
  • Ромео Димитров Ташев, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник  „ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА“ АД, гр. Перник – 1,4 млн. лв.
  • Татяна Димитрова Пазийска, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – „АТЛАС“ АД, гр. Димитровград – 4,4 млн. лв.

  „Лошите” и съмнителните кредити в края на 1995 г. в България възлизат на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 процента от произведения през годината брутен вътрешен продукт.

  ДСК е държавната кредитна институция, отпускала заеми за създаването на множество банки, както и за тяхното последващо кредитиране. Шеф на ДСК по това време е Асен Друмев, също разкрит като агент на ДС.

  Комисията по досиетата е публикувала и списък с юридически лица, длъжници на ДСК, за които не са установени необходимите данни за извършването на проверка за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА. Става въпрос за общо 122 фирми и юридически организации.

  Сред тях са и фирми на строителния предприемач Соломон Анжел известен с финансовата си пирамида в началото на 90-те години за построяването на „Град на мечтите” в местността „Камбаните” до „Младост” 4 (77 млн. лв. дълг към ДСК без лихвите), както и на фондация „Сапио”, внасяла безмитно стоки през 1992 г. с разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов (27,4 млн. лв. дълг към ДСК и 119 млн. лв. лихви).

  Комисията по досиетата започна проверката на кредитните милионери през 2013 г. До момента тя е обявила сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби сред кредитните длъжници към следните банки:

  • „Балканбанк” – 30 сътрудници от 228 проверени лица;
  • „Тексим Банк” – 3 сътрудници от 42 проверени лица;
  • „Минералбанк” – 22 сътрудници от 280 проверени лица;
  • Стопанска банка – 84 сътрудници от 574 проверени лица;
  • ОББ – 47 сътрудници от 465 проверени лица;
  • Добруджанска банка – 1 сътрудник от 26 проверени лица;
  • Банка за земеделски кредит – 20 сътрудници от 118 проверени лица;
  • ЦКБ – 3 сътрудници от 27 проверени лица;
  • „Кристалбанк” – 1 сътрудник от 34 проверени лица;
  • БНБ – 23 сътрудници от 158 проверени лица;
  • Търговска банка „Бобов дол” АД – 1 сътрудник от 8 проверени лица;
  • Кредитна банка – 7 сътрудници от 60 проверени лица;
  • Международна банка за търговия и развитие – 1 сътрудник от 13 проверени лица;
  • Българска търговска и индустриална банка – 0 сътрудници от 5 проверени лица.

  ––––––––––––––––-

  * Информации за всички тях може да намерите в секцията „WHO IS WHO”, рубрика „Кредитни милионери” на Desebg.com.

• САЩ и ЕС взимат 49% от украинската газова система

  49% от бъдещия оператор на газопреносната система на Украйна ще получат инвеститори от САЩ и ЕС. Това става ясно от представен законопроект в Радата от премиера Арсений Яценюк, пише Faktor.bg.

  Останалите 51% ще останат за Украйна. Така газотранспортната система и подземните й хранилища ще останат държавна собственост, смята Яценюк. По този начин украинският премиер опитва да спре изграждането на газопровода “Южен поток”. Според него проектът ще донесе свежи пари, които могат да се използват за модернизация на съществуващата мрежа.

  В Брюксел еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕС не е против “Южен поток”. Той отбеляза, че строителството на газопровода е прекратено временно.

  Еврокомисарят сподели, че вярва на правителството на Пламен Орешарски и очаква да се постигне ясно съгласие по юридическите въпроси. Йотингер открои три основни правни проблема в България във връзка изграждането на “Южен поток” – в околната среда, на вътрешния пазар и конкуренцията.

  ЕС оказва натиск върху страните, участващи в “Южен поток”, заяви руският министър на енергетиката Александър Новак. Според него България била заплашена с пълно спиране на средствата по еврофондовете.

  Източник: Faktor.bg

• Най-малко осем загинали след потопа в „Аспарухово“

  Мъж, жена и дете са сред загиналите
  Осем са загиналите до момента след потопа, който удари квартал „Аспарухово“ във Варна, съобщи за Varnautre.bg говорителят на полицията Ивана Милева. Сред жертвите се знае че има мъж, жена и дете. За останалите удавени няма информация. Не се знае и жертвите дали са били пешеходци, повлечени от водата или са се удавили в колите си. Електрозахранването в целия квартал е прекъснато по нареждане на Гражданска защита.

  Водата се е оттекла, пред кметството багери изгребват натрупаната кал. Трупна линейка се отправи от „Аспарухово“ към моста. По улиците са наизлезли стотици жители на квартала. Хора и техника се опитват да измъкнал закъсалите и изоставени коли. Отсечката от моста до кметството е проходима, полицията е организирала движението по едното платно, като го е направила двупосочно с цел по-лесно придвижване и отстраняване на калта. По улиците плъзнаха и жаби.

  В 7 сутринта Цветлин Йовчев ще даде брифинг с актуални данни за ситуацията

  Вътрешният министър Цветлин Йовчев се включи в спасителната операция след потопа в „Аспарухово“. Той заедно с кметът Иван Портних, транспортният министър Даниел Папазов, шефът на ВиК Валентин Вълканов, Илко Раев от БЧК се включиха в разчистването на улица „Горна Студена“, която е блокирана от десетки коли, нахвърляни като детски играчки една върху друга. Освен военните, Гражданска защита, полицията и пожарната, на мястото е и жандармерията. След няколко часа – в 7 сутринта, вътрешният министър ще даде кратък брифинг с актуални данни за случващото се в „Аспарухово“

  Източник: Varnautre.bg

• Проф. Самуил Рефетов от Чикагския университет: Аз съм българин и още милея за Русе

   Симеон Гаспаров, Чикаго

  в. „Труд“*
  

  

  Проф. Самуил Рефетов в кабинета си. Снимка: Симеон Гаспаров

  С град Русе са свързани съдбите на не един или двама наши сънародници, оставили следа в историята на България или прочули родината ни по света. От тук са революционерите Никола и Георги Обретенови. Както и оперната прима Мими Балканска, композиторът Йосиф Цанков, Нешка Робева, Таню Киряков, Любо Ганев, шахматистът Веселин Топалов. В най-големия ни пристанищен град на река Дунав са се родили също икономистът и съосновател на френското академично списание “Икономическо Ревю” и преподавател в Сорбоната проф. Алберт Афталион. Писателят Майкъл Арлен, който заради своя талант през 1927 г. е поставен върху корицата на престижното американско списание “Тайм”. Носителят на Нобеловата награда за литература през 1981 г. – писателят-философ – Елиас Канети.

  Един от синовете на град Русе, за когото дълго време никой у нас не бе чувал, но пък който е изключително добре познат в световните научни среди заради приноса си в лечението на щитовидната жлеза, е откривателят на “Рефетовия синдром” – проф. Самуил Рефетов от Чикагския университет.

  “Аз се чувствам българин” – споделя веднага след запознанството ни световноизвестният учен. И с усмивка обяснява, че у тях нито децата му, нито съпругата му, която е от Англия, говорят български, затова винаги се радва, когато има шанс да общува на роден език.

  Д-р Рефетов е видял три Българии – онази преди войната, тази непосредствено след нея и днешната. Роден е в крайдунавския град през 1937 г. Когато е на 12 години, семейството му имигрира в Белгия и от там след 5 години – в Канада. През 1969 г. започва работа в Чикагския университет, където и в момента е професор по медицина, специалист по ендокринология, педиатрия и генетика. У нас се завръща за първи път през 1998 г., след близо 50 години отсъствие.

  “Преди войната имах приятно детство. Къщата ни в Русе беше срещу френското католическо училище ‘Нотр Дам де Сион’, където бях ученик” – връща се назад в миналото д-р Рефетов. От онова време са останали още живи спомените му от летните ваканции, които е прекарвал на село и игрите на “стражари и апаши” с детската тайфа от Русе. Когато избухва войната, нещата се променят. “Беше трудно време, имаше само черен хляб, който се купуваше с купони. Храната липсваше. Добре, че имахме познати от село, та ни носеха хляб, яйца и месо” – споделя д-р Рефетов.

  Военните години си ги спомня не само с бомбардировките, но и преминаването на германските и на съветските войски. “Германците минаваха по понтонни мостове на Дунава от Гюргево в Русе в продължение на една седмица, ден и нощ без прекъсване, на път за Гърция”. По същия маршрут минават и съветските войски. “Те пък пееха през цялото време песни, които и до ден-днешен си ги спомням” – усмихва се проф. Рефетов и изрецитирва част от песен, която звучи на руски като: “кипучая, могучая, никем непобедимая, страна моя, Москва”.

  Истинските трудности обаче за семейството му настъпват след края на Втората световна война, с идването на комунизма. “Баща ми не беше нито богат, нито политик. Не бяхме и бедни. Той беше чиновник във Фрaнко-белгийската банка”, разказва той. Заради войната с Германия банката е затворена и баща му започва дребна търговия като внася кристал от Чехия и домакински прибори от Германия.

  “Репресиите след войната започнаха над семейства, които имаха малко повече от другите, като нашето. Обвиняваха ги, че са забогатели на гърба на пролетариата. Хора изчезваха и повече не се връщаха в домовете си” – споделя с тъга българският учен. Заради тези репресии семейството му се принуждава да напусне България през 1949 г. и се заселва за около 5 години в Белгия, където той продължава образованието си във френски колеж. От Белгия заминават за Канада. Там д-р Рефетов се насочва към биохимията и завършва висше образование в Монреал.

  Дори и в онези тъмни години, белязани от знака на Студената война, младият тогава учен не спира да поддържа връзка с приятелят си от детските години в Русе – Веселин Петров. “Постоянно си пишехме писма с Веско, но с течение на годините писмата му до мен започнаха да идват цензурирани. Някой бе задрасквал с черно цели изречения и пасажи, докато накрая спряха да идват и ние загубихме връзка” – разказва г-н Рефетов. Откриват се след 56 години, през 2005 г., и оттогава до днес поддържат връзка. С помощта на своя приятел от детинство, проф. Рефетов успява да възстанови българското гражданство, паспорт и лична карта, заради което е изключително щастлив.

  В страната на кленовия лист семейството на Рефетов кандидатства за канадско гражданство. Но за да го получат, трябва да се откажат от българското. “Аз не пожелах да се откажа от българското си гражданство”, споделя професорът, “ала от българското консулство ми изпратиха писмо, с което ме викаха на военна служба и заплашиха със затвор и глоба”. Изправен пред дилемата дали да се върне в България или да остане в Канада, той решава да остане, защото майка му го предупреждава, че ако се върне в България, тя ще умре.

  Човекът, който го насочва от биохимията към медицината, е германският теолог, пианист и мисионерен лакар в джунглите на Африка – Алберт Швайцер. “Като всеки млад човек, аз исках да променя светът към по-добро” – разказва проф. Рeфетов. И така вдъхновен от делото на немския мисионер, той отива в джунглите край река Амазонка да изучава тропически болести. Приет е малко по-късно да учи в Училището за тропически болести в Лондон, но пет месеца преди да започне образованието си там от канадското правителство му спират стипендията. Защо ли? Ами от там решават, че в Канада нямат тропически болести и няма нужда да плащат на студент да ги учи. Д-р Рефетов не може да продължи учението по тропикална медицина и става стажант в Лос Анджелис. Година по-късно той се премества към болницата на Харвардския университет в Бостън.

  Престоят му в Лос Анджелис се оказва съдбовен за неговата кариера. “Моят шеф се занимаваше с проблемите на щитовидната жлеза и покрай него и аз се захванах да я изследвам” – разказва нашият учен.  Случайно негов колега от болницата в Лос Анджелис разбира, че Рефетов има по-големи познания върху щитовидната жлеза и го кани да види резултатите на глухо момиче, което е било докарано в Бърза помощ, след като е ударено от камион. Докторите й направили пълни изследвания, но разбрали, че нещо не е наред с щитовидната й жлеза и затова се обърнали за помощ към българският лекар. “Поради този случай аз започнах да се занимавам по-сериозно с щитовидната жлеза” – разказва Рефетов.

  Диагнозата на момичето се оказва доста сложна, защото освен нея, и двамата й братя също имали същите симптоми. От направените анализи се оказало, че от една страна имат симптоми от липса на щитовиден хормон, но от друга анализите показват излишък на хормона. “Получи се така, че има хормон, а няма ефект. Или имаше грешка в анализите, или имаше проблем хормонът да действа на тъканите.“

  В Харвард д-р Рефетов се среща със световно известния учен по проблемите на щитовидната жлеза проф. Лесли Де Грут и го запознава със случая. Де Грут веднага изпраща Рефетов обратно в Лос Анджелис, за да направи кинетичен анализ на пациентите с радиоактивен йод. “Сложих радиоактивния материал в джоба и се качих на самолета”, разказва проф. Рефетов.

  Трудностите по случая обаче не свършват до тук. Годината е 1965-та. Пациентите, на които трябвало да се дава радиоактивния йод и да им се вземат изследванията, живеели в един от най-рисковите квартали на гетото на град Уатс. Когато д-р Рефетов се завръща, там вече са избухнали бунтове, къщи горят, чуват се стрелби. Правителството на САЩ изпраща подразделения на Националната гвардия да въдвори ред. За да може да си свърши работата, към нашия лекар е прикрепена въоръжена охрана. “И така всеки ден аз ходех с кръвта и урината на пациентите, които събирах, а край мен вървяха шест въоръжени с войници”, спомня си той. Заключението от изследванията на доктор Рефетов е, че хормонът не може да влияе на тъканите на пациентите. За да може това да стане, е необходим рецептор.

  Дълги години проф. Рефетов работи над решаването на тази загадка и през 1989 г., с напредъка на генетиката случаят е решен. Така се открива и причината на Рефетовия синдром, която е мутация на рецептора на щитовидният хормон.

  “Това е нещо като ключалката. Ключът е хормонът, а ключалката – рецепторът” – обяснява откритието си проф. Рефетов. За да може да работи правилно, щитовидната жлеза трябва да произвежда хормон. Има хора, чиито рецептори са дефектни и не работят правилно. За да компенсира този дефект, жлезата произвежда по-голямо количество хормон. Ако се направят само изследвания на кръвта, лекарите откриват свръхпроизводството на хормон и естествено предписват лекарства за намаляването му, но така се задълбочава болестта.

  Откритието на проф. Рефетов е, че проблемът не е в ключа – хормона, а в ключалката – рецептора.

  Но приносът на Рефетов не се изчерпва с откритието на този синдром. Той е автор на повече от 500 научни труда, избран е за доктор хонорис кауза на университетите в Каляри, Италия, и на Свободния университет в Брюксел. Чел е лекции в различни университети в Южна и Северна Америка, в Европа, Азия и Австралия. Сред отличията и наградите, които е получавал, една от най-ценните е наградата за цялостен принос в ендокринологията “Фред Конрад Кох”, която на Американската ендокринна асоциация му връчва през 2012 г.

  Проф. Рефетов е добре познат и на българските ендокринолози, с някои от които –  като проф. Лозанов поддържа тесни контакти. Поддържа връзка също с водещите ендокринолози у нас като проф. Ана-Мария Борисова и проф. Ковачева. През 2011 г. проф. Рефетов бе избран за редовен член на БАНИ – Българската Академия на Науките и Изкуствата. През 2012 г. той е командирован за 30 дни в България от фондацията Фулбрайт.

  През 2004 г. проф. Рефетов е поканен на конгреса по ендокринология у нас и оттогава почти всяка година се прибира.

  И все пак как вижда той днес България?

  “Първият път, когато се прибрах, беше тъжно да видя България толкова обедняла. Библиотеката в Русе беше в разруха, операта нямаше покрив и театърът не работеше. От тогава досега виждам много подобрения. Но като поговоря с хората, като че ли не са вътрешно доволни. Наскоро бях с млади български учени, които се оплакаха, че за тях няма бъдеще у нас. Те казаха, че бъдещето им е в чужбина. И това са хора на науката, работещи в сферата на генетиката, медицината, биохимията” – споделя с тъга той. “Трябва да се задържат хората да не бягат, да им се осигурят възможности да развиват уменията си и да печелят у нас” – съветва управниците ни световноизвестният учен. И не на последно място: “Трябва да се спре корупцията в страната”, добавя той.

  Като лекар Рефетов е обнадежден от наскоро извършената здравна реформа в САЩ от президента Барак Обама и се надява с времето тя да се подобри. Според него наследството, което първият чернокож президент ще остави след себе си, ще бъде точно тази реформа, защото чрез нея цената на здравните осигуровки ще паднат и всички хора ще имат достъп до качествено здравеопазване.

  ––––––––––––––––––––

  * Публикуваният във в. „Труд“ материал на Симеон Гаспаров за проф. Самуил Рефетов е в съкратен вариант. Публикуваният тук вариант съдържа целия текст.

   

• Поименно: Кой създаде Пеевски?

  Росен Босев пише във в. „Капитал“:  Ето хората, които помогнаха на сина на Ирена Кръстева да се издигне във властта

  Ние допълваме:  Само тези ли са?

  

  Въпреки че взриви общественото недоволство, издигането на Делян Пеевски до председател на ДАНС не е изненада и е резултат от последователното му развитие във властта, започнало още през 2001 г.

  За 12 години Пеевски получаваше всичко, което поиска. Наясно сме, че Делян Пеевски е резултат на непрозрачните задкулисните договорки и е налаган заради икономическите интереси на собственика на „Корпоративна търговска банка“ Цветан Василев и не без помощта на майка му – бившата шефка на тотото Ирена Кръстева.

  В същото време тази схема нямаше да бъде възможна, ако нямаше физически извършители – хората, които направиха детето чудо на българската политика възможно. Ето ги поименно:

  2001 г.

  Министърът на транспорта от НДСВ Пламен Петров

  Министърът на транспорта в правителството на НДСВ Пламен Петров прави 21 годишният Делян Пеевски свой парламентарен секретар и го вкарва в борда на директорите на „Пристанище Варна“

  2003 г.

  Делян Пеевски завършва право – в Югозападния университет в Благоевград. По това време декан на Правно-историческия факултет е небезизвестният проф. Александър Воденичаров. Именно под ректорството на Воденичаров дипломата по право от ЮЗУ стана символ на девалвацията на образованието в България. Воденичаров стана член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на ДПС.

  2005 г., януари

  Бащата на майката на детето на Пеевски – Васил Петров

  Делян Пеевски става член на Благоевградската адвокатска колегия. До 2001 г. неин ръководител е бащата на жената, от която Пеевски има дете – Васил Петров, който към онзи момент е бил член на Висшия адвокатски съвет, а днес е член на ВСС от квотата на ДПС.

  2005 г., май

  Бившият директор на следствието Ангел Александров вкарва Пеевкси в съдебната система

  Делян Пеевски е назначен за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба въпреки, че не притежава необходимият по закон стаж. За него се застъпва директорът на Националната следствена служба Ангел Александров – близък приятел на Ахмед Доган. Днес Александров ръководи икономическия отдел в следствието.

  2005 г., октомври

  Сергей Станишев през 2005 г., когато вкара Пеевски в изпълнителната власт

  Сергей Станишев назначава Делян Пеевски за зам.-министър на Емел Етем в Министерството за държавната политика при бедствия и аварии.

  2007 г.

  След като е освободен като зам.-министър при бедствията и авариите, ВСС отказва да го възстанови като следовател. По-късно състав на ВАС с председател Стефка Стоева и членове Захаринка Тодорова, Надежда Джелепова, Марияна Дечева отменя решението на ВСС. Обвързан с решението на ВАС, ВСС го връща на работа, но по-късно Станишев го връща в правителството.

  2009 г., юли

  Ахмед Доган се опитва лансира Делян Пеевски за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията.Зад него застава цялата група на ДПС и депутатите от БСП: Антон Кутев, Асен Гагузов, Валентина Богданова, Георги Петърнейчев, Димитър Дъбов, Димчо Михалевски, Евгений Узунов, Евгений Желев, Емилия Масларова, Захари Георгиев, Кирил Добрев, Мая Манолова, Милена Христова, Пенко Атанасов, Петър Курумбашев, Пламен Орешарски, Румен Такоров, Румен Петков, Спас Панчев и Стефан Данаилов.

  2013 г., март-април

  Председателят на Етичната комисия на ВСС – Ясен Тодоров

  Без дискусия, ВСС възстановява Пеевски в следствието. За решението гласуват 17 от членовете на съвета, като трима са против и трима се въздържат. Три седмици по-късно ВСС. ВСС освобождава Делян Пеевски като следовател, но председателят на Етичната комисия на съвета Ясен Тодоров остро се противопоставя на идеята в решението да се запише, че той подава оставката си от съдебната система, като по този начин се опитва да му осигури вратичка за връщане в системата, въпреки критиките на членът на ВСС Калин Калпакчиев. Позицията на Калпакчиев предизвиква гневна реакция на главният прокурор Сотир Цацаров, който на практика защитава позицията на Ясен Тодоров.

  2013 г., юни

  Пламен Орешарски предлага Делян Пеевски за председател на ДАНС. Ето депутатите, които го покрепят:

  От БСП решението е подкрепено от Александър Паунов, Антон Кутев, Атанас Зафиров, Атанас Пъдев, Атанас Мерджанов, Борис Цветков, Борислав Гуцанов, Валентина Богданова, Валери Жаблянов, Ваня Добрева, Васил Антонов, Георги Андреев, Георги Мърков, Георги Борисов, Георги Свиленски, Георги Анастасов, Георги Гьоков, Деница Златева, Деян Дечев, Димитър Горов, Димитър Дъбов, Димчо , Михалевски, Добрин Данев, Дора Янкова, Евдокия Асенова, Екатерина Заякова, Емил Райнов, Жара Пенева, Жельо Бойчев, Захари Георгиев, Иван Иванов, Иван Ибришимов, Илия Баташки, Йордан Стойков, Йордан Младенов, Йорданка Йорданова, Калин Милчев, Кирил Добрев, Корнелия Нинова, Красимир Мурджев, Красимир Янков, Лазар Попов, Любомир Петков, Маргарита Стоилова, Мариана Тотева, Мариана Бояджиева, Мартин Захариев, Мая Манолова, Методи Костадинов, Милка Христова, Милко Багдасаров, Минчо Минчев, Михаил Миков, Николай Петев, Николай Малинов, Павел Маринов, Петър Курумбашев, Петър Мутафчиев, Петър Кънев, Петър Дулев, Пламен Славов, Росен Малинов, Румен Гечев, Румен Йончев, Светла Бъчварова, Сергей Станишев, Сияна Фудулова, Смиляна Нитова-Кръстева, Спас Панчев, Станислав Владимиров, Стефан Танев, Стефан Данаилов, Страхил Ангелов, Таню Киряков,Татяна Буруджиева, Тодор Радулов, Филип Попов, Христо Монов, Явор Куюмджиев, Явор Гечев.

  От ДПС гласуват всички членове на парламентарната група: Алиосман Имамов, Ахмед Башев, Веселин Пенев, Георги Горанов, Делян Пеевски, Джевдет Чакъров, Дурхан Мустафа, Емил Иванов, Ердинч Хайрула, Йордан Цонев, Камен Костадинов, Лютви Местан, Мехмед Атаман, Митхат Метин, Мустафа Карадайъ, Мустафа Ахмед, Невин Хасан, Нигяр Джафер, Петър Ангелов, Петя Раева, Рамадан Аталай, Рушен Риза, Сергей Кичиков, Тунджай Наимов, Тунчер Кърджалиев, Ферихан Ахмедова, Халил Летифов, Хами Хамиев, Хамид Хамид, Хасан Хаджихасан, Христо Бисеров, Хюсеин Хафъзов, Четин Казак, Шендоан Халит, Щерьо Щерев и Янко Янков.

  Впоследствие решението за Пеевски беше защитено и от различни министри от кабинета Орешарски. Сред тях е дори и министърът на културата Петър Стоянович.

   

• Ако избираш крадци и предатели, какъв си – жертва или съучастник?

  

  «Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е!»

  Джордж Оруел

  Тази мъдра мисъл трябва да стигне до всички, имащи право на глас. Които не могат да я разберат, да потърсят помощ от знаещи и мислещи. Преди избори да се разлепи пред всички секции и на входа на «тъмната стаичка».

  Четвърт век ние, гласуващите, сме съучастници в съсипията и разграбването на държавата. Има ли някой от тези, които бяха и са във властта, да ви е съсед в панелката, или на село? Да се вози в кола втора, трета ръка? Да копае лозе, да прави вино и вари ракия? Да носи старите си тоалети, защото за нови не остават пари? Да не ходи на театър, опера, на море, на екскурзии до екзотични острови и държави?

  Намразих се! Сутрин като се бръсна, си удрям по два шамара – на лявата и дясната буза. Защото и аз съм виновен! Защото вярвах на отделни личности и политически формации, които до вчера имаха човешки образи, говореха на разбираем език и гарантираха, че ще ни изведат от блатото. Уви. След като се докопат до лелеяното топло кресло, всички стават други. И започват да се трудят само за себе си, да грабят като за последно. Поне малко да поработваха и за тази изстрадала страна. Максимата «от две злини да избираме по-малката» у нас не важи! Защото «злината“ в началото изглежда малка, но като захапе кокала, не се знае колко голяма може да стане.

  Ако само веднъж останат празни урните, ще разберат първо нашите, а после и светът, че нещо се случва в една страна, през 21 век, членка на ЕС и НАТО. Ще настъпи суматоха, лидери на партии ще подадат оставки. Управлявалите до сега ще се откажат от властта. И тогава, в една истинска демокрация, народът сам ще напише Конституцията, ще сътвори закони за всички, ще разпредели бюджета правилно, ще вкара в затвора тези, които заслужават! Ще кажете, това е утопия. Вярно е! Кога българите сме били единни? Винаги ще се намери предател, който ще отиде да гласува, а те това искат.

  Върнете се на мисълта на Оруел и добре си помислете до следващите избори!

  Мишо Марковски,

  Pik.bg

• Василев v/s Пеевски

  Цветан Василев: Държавните поръчки се разпределят основно през каналите на Пеевски  Делян Пеевски: Василев ме атакува, защото отказах да го подкрепя за премиер

  .

  Доскорошните ортаци – депутатът от ДПС Делян Пеевски и банкерът Цветан Василев, размениха остри реплики през медиите. Първо Цветан Василев обясни, че Пеевски през последната година е „стигнал прекалено далеч“ и се е изживявал като властелин на държавата. После Пеевски обясни, че причината за атаката срещу него е, че е отказал да подкрепи амбициите на Василев за премиер.

  Ето част от интервюто на Цветан Василев през БТВ, дадено във Виена:

  – Само до преди няколко месеца съществуваше впечатлението, че вие с Пеевски действате в тандем. Изкупувате ключови предприятия от българската икономика и медии, за да упражнявате политическо влияние.
  – Сегашното развитие показва, че това е било един голям мит. Господин Пеевски винаги е имал своя път в живота. В последната година той стигна прекалено далеч. Той е човек, който вече се изживява като властелин на България.
  – Използвали ли сте държавни пари, за да финансирате бизнес начинания на Делян Пеевски?
  – Как точно мога да използвам държавни пари, за да финансирам подобни начинания на Пеевски или който и да било друг?
  – Чрез свързани фирми и свързани лица.
  – Чакайте сега. Свързани фирми и лица е едно правно понятие, което не означава, че тези фирми са безпредметни, че тези фирми не създават работни места.
  – Тоест, финансирани ли са фирми на подставени лица – ваши и на Делян Пеевски?
  – Аз казвам следното – подставени лица аз нямам и всеки проект е сам за себе си. Когато се финансира един проект, важни са целите, важна е ефективността на този проект.
  – Това казвате сега, през юни 2014 година. Но нима вашата банка не го подкрепяше?
  – Ние сме подкрепяли и подкрепяме всичко рационално и разумно. В крайна сметка това е бизнес. Знаете ли колко бизнес в момента просто не смее да излезе и да каже точно какво му се случва в последната една година?
  – И какво му се случва? Къде се разпределят тези държавни поръчки?
  – Тези държавни поръчки се разпределят основно през каналите на този човек, който в момента обяснява как едва ли не аз съм искал да го убия.
  – Не бяхте ли партньори толкова години? Вие виждахте в него 33-годишен успял бизнесмен. Как става това?
  – Аз не бих казал, че този човек няма качества, напротив. Аз съм искал да заложа на положителните му качества. За жалост, той не се оказа достоен за това нещо.
  – Къде дойде разривът и защо? Заради „Булгартабак“?
  – От „Булгартабак“ се източват средства. Това сякаш не се забелязва. Регулаторът не е в състояние да въздейства, защото е заплашван. Там е нашият интерес.
  – Какви средства се източват? В какви размери?
  – В огромни размери.
  – Накъде отиват?
  – Най-вероятно по нечии лични сметки извън България.
  – Идваме на темата „Бареков”. Вие ли го създадохте?
  – Трудно е да се каже, че аз съм го създал. Разбира се, той използва платформата на ТВ7.
  – Политическият му проект беше ли финансиран от вас?
  – Политическият му проект не беше финансиран. Финансирано беше риалити шоуто, с което той на практика стартира.
  – Зададох същия въпрос и г-н Пеевски в изборната нощ – дали е съпричастен с политическия проект на г-н Бареков? Той не ми отговори. Затова ви питам и вас сега, за трети път.
  – Като начало, да, в някаква степен, ако това може да бъде третирано и тълкувано по този начин.

  Василев заявява, че е готов да съдейства на следствието и прокуратурата и вероятно в петък ще се прибере в България.

  „Аз със сигурност не се изживявам като властелин на държавата и с нито едно мое действие не се показвам като такъв. Обратното – наблюдавам, че с всички свои действия обаче г-н Василев показва, че тъкмо той се изживява като недосегаем властелин на държавата. Иначе как да си обясня публикациите в медиите, че е отпускал от КТБ кредити на свързани с него лица, които десетократно са надвишили размера на парите на държавните предприятия и българските граждани, които са му поверени“, отвърна пред „24 часа“ Делян Пеевски.

  „От пресконференцията на неговите директори ми направи впечатление едно тяхно признание: че управляват чужди пари. Да, те наистина управляват чужди пари, но са го забравили и гледат на тези пари като на лични на г-н Василев.

  Направи ми впечатление, и че г- н Василев дава интервю някъде от чужбина и обещава да съдейства на българското правосъдие, когато се върне. За разлика от него аз не се укривам, като съвестен гражданин се явявам, когато бъда призован по започналите проверки. Искам да кажи и нещо лично. Явно г-н Василев не може да приеме, че отказах да го подкрепя и да бъда до него в амбицията му да стане министър-председател. Не го направих, защото той отдавна е загубил представа за времето, в което живеем, и премина границата между реалното и нереалното“, завършва Пеевски.

  Цялото интервю на Светослав Иванов с Цветан Василев ще бъде излъчено в събота, в „120 минути“. Утре в „Тази сутрин“ ще бъде излъчен коментарът на банкера за финансирането на медийни проекти, някои нови политически партии и отношенията му с властта.

  Източник:  в. „Сега“

• Скандал на Б. Борисов с Иво Инджев. Журналистът със сензационни разкрития

  Скандал се оформи между журналиста Иво Инджев и Бойко Борисов след  представянето  на втората част на книгата “Течна дружба” (първата излезе през 2011 г.).  То се състоя на 16 юни от 18 ч. на същото място, както и при представянето на първата част на книгата – пред Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), който доминира над София и България (мону) ментално, по думите на самия Иво Инджев.

  На 17 юни Нова телевизия даде трибуна на лидера на ГЕРБ за атака срещу автора. Борисов нарече твърденията и разкритията на Инджев в новата му книга „идиотски“.

  Публикуваме чудесния отговор на Иво Инджев от неговия блог .

   

  БОРИСОВ СЕ ИЗДАДЕ

  Бойко Борисов, който ме е канил да споделя славата му при учредяването на партията си в края на 2006 г.  но се натъкна на презрението ми), „ухажвал” ме е с екслузивна информация за АЕЦ „Белене” в опит да ми се подмаже (за да не „му ям кокалите”, както се изрази в телефонен разговор по негова инициатива като премиер на 28 март 2012 г.), а година по-късно, вече в оставка, искаше чрез посредник да се сдобряваме (но отново получи отказ от мен), днес най-накрая се отказа да ме обезврежда. Нарече ме пред многохилядната аудитория на Нова телевизия „идиот”.

  По липса на други аргументи да ми опонира на информацията, че е бил посъветван именно от Делян Пеевски да напусне премиерския пост на 20 февруари миналата година, както и много други мои опоненти, Борисов се съсредоточи върху личното ми оплюване. Надмина обаче Георги Първанов – тайния си сътрапезник от времето, когато деляха порциите на лявото и дясното в България (за когото Борисов никога не е придирял по отношение на агентурното му име). Първанов се задоволи „само” да ме нарече „безобиден журналист” от яд, че съм му провалил една далаверка през октомври 2006 г.

  Далаверата на Борисов днес обаче е много по-голяма. Засилил се е да се връща във властта и изобличаването на задкулисните му контакти го вбесява. Съответно вдига мизата на оплюването и мерника на приносителя на лошите (за него) новини с истерично поведение и изразни средства, които изобличават още веднъж каруцарската му същност и то в момент, когато уж големият му враг Станишев взе да го ласкае като „държавник”.

  „Държавникът” Борисов прави мили очи на Путин, съобщавайки , че бил в отлични отношения с него (в момент, когато Путин е прикован на стълба на позора в целия свят). Същевременно Борисов го привикват в САЩ и явно не е много за разправяне какво са му наговорили там, щом като този път не се хвали колко си е близък с американците.

  А дали пък американските му събеседници най-после не са послушали съветите (каквито скромно и моя милост е давал) да не позволяват на Борисов да се перчи като техен човек, защото един ден това ще струва скъпо на дългосрочните американски интереси в България?

  Всъщност не е изключено Борисов да е вбесен много повече от репликата ми, че се опита да заблуди публиката с подмятането, че преди оставката си на 20 февруари 2013 г. е говорил по телефона с Путин, с което всъщност искаше да каже на руската пета колона в България, че и по тази линия лично „кара влака” с подкрепата на бащицата от Кремъл като негов съветник.

  Ето с такъв „великан” моя скромна милост се сблъсква челно.

  Защо Борисов не можа да преглътне, да понесе, да подмине едно журналистическо мнение, както много пъти е правил преди?

  Нима тъкмо Борисов не е доказал многократно, че е (кару)цар да се подиграе, да нехае, да се прави на малоумен, когато нещо не му изнася?

  Доказал е и го доказа и в рамките на същото това интервю по Нова телевизия, когато си позволи „неточности”, като определянето на разследвани хора без доказана вина като „убийци” (на Делян Пеевски), и почти сензационно обяви за арестуван „един изпълнителен директор на банка”. След възраженията на водещите се оправда като хванат в незнание двойкаджия, че бил пътувал много тези дни и може да не е разбрал кого точно са арестували от прокуратурата в рамките на скандала между Пеевски и банкера Цветан Василев (който не само не е арестуван, но и е в чужбина).

  Разбра се само, че Борисов намира за верни твърденията на Пеевски за арестувани негови „убийци” (защото и Пеевски ги нарече така). От което пък се разбра също, че близостта (и единомислието) между Пеевски и Борисов май избива на повърхността дори на подсъзнателно ниво – кой на кого влияе, те си знаят.

  Изригването на Борисов по мой адрес още веднъж го сродява с Първанов. Той също истеризира след въпроса ми от 8 октомври 2006-та година дали е получил два мезонета подарък от свой спонсор. С което се издаде. А вътрешният му министър Румен Петков го закопа (без да си дава сметка) допълнително, изпращайки на адреса с мезонетите полицейска охрана, да не би някоя медия да се престраши да провери истината. Така той потвърди косвено, че въпросът ми е бил напълно основателен.

  Сблъсък с Първанов, който поименно ме атакува с декларация, четена в централните новини на БТВ, като присъда над един журналист без право на отговор в собствената му телевизия, ми струваше работата.

  Днес Борисов няма откъде да ме уволни и в безсилието си ме нарича „идиот”. С което се издава точно като Първанов. Щеше ли иначе да се държи идиотски невъздържано, напомняйки с агресията си срещу водещите Анна Цолова и Виктор Николаев позабравеното време на неговата медийна диктатура в рамките на тандема му с Пеевски?

  Явно съм го уцелил в десетката.
  

   

  –––––––-

  На снимките – корицата на новата книга, която може да закупите по книжарниците и моменти от представянето на книгата. Снимки: Мариана Цонева

  
  .
  
  .
  
   
  .
  

• К. Шрамайер: След изборите в България ще останат същите олигарси или ще дойдат други

  “На България й трябва Спайдърмен“

  .

  Предсрочните избори няма да решат проблемите на България, защото възможните сценарии са два: или на власт ще останат същите олигарси, или ще дойдат други – казва Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в София, в интервю за  Дойче Веле.

  

  ДВ: Д-р Шрамайер, кои партии имат полза от предсрочните избори?

  Шрамайер: Най-вероятно ГЕРБ. Но нещата много зависят от случващото се в момента, от разследванията около КТБ, Пеевски и Бареков. В момента цари пълен хаос.

  ДВ: Дали ще получим резултати, сходни с тези от евроизборите? В състояние ли е БСП да „отвърне на удара” и да обърка сметките на ГЕРБ?

  Шрамайер: Трудно е да се каже. Избирателната активност ще бъде по-висока и в този смисъл по-малките партии – като ДПС, няма да са толкова успешни. Освен това преди новите избори трябва да се промени и Избирателният закон. Евроизборите показаха, че е необходимо да се премахнат „мъртвите души” от избирателните списъци. А тепърва предстои да се изяснява и въпросът със задължителното гласуване.

  ДВ: В момента всички политически сили сякаш се стремят към трайно политическо стабилизиране на страната. В тази посока са и плановете да се въведе задължително гласуване.

  Шрамайер: Какво значи „трайно политическо стабилизиране”? Стабилизиране на режима на олигарсите? Никой не се интересува от стабилизиране, всички просто искат по-голямо парче от баницата. Идеята за задължително гласуване е съвършено недомислена, защото последствията са непредвидими. Вярно, че за целта няма нужда да се променя Конституцията, но положително ще бъде сезиран Конституционният съд – за всеки случай, а и за да се спечели време. Освен всичко друго: кой ще следи за налагането на евентуални санкции при негласуване? Ами че НАП и в момента не може да събира държавните вземания. Единствената полза от задължителното гласуване ще бъде снижаването на купените гласове.

  ДВ: ДПС свали доверието си от правителството. Означава ли това, че тази партия е готова за коалиция с ГЕРБ?

  Шрамайер: ДПС – и най-вече Пеевски, са твърде горещ картоф за избирателите на ГЕРБ. Така че Борисов едва ли може да си позволи коалиция с ДПС.

  

  Д-р Клаус Шрамайер

  ДВ: Дали едни предсрочни избори ще доведат до развитие и по два други сюжета: „Южен поток” и спрените еврофондове за България?

  Шрамайер: Ако ГЕРБ спечели изборите, Борисов сигурно ще иска да продължи „Южен поток”, но само със съгласието на Брюксел. Само че докато продължава украинската криза, ЕС в никакъв случай няма да даде зелена светлина. Пък и България няма полза от „Южен поток” – зависимостта от Москва ще се запази, а ще спечелят само олигарсите. Да не говорим, че и руснаците се чудят дали да не се откажат от „Южен поток”. Би било много по-смислено да се разработват собствени газови находища и да се прокарат газопроводи към съседните страни. Освен това българите най-сетне трябва да започнат да пестят енергия. Важно е да се насърчават и възобновяемите енергоизточници, а не да им се удря спирачката. Не бива да се допуска фалит на енергодоставчиците. А това означава, че ще се наложи повишаване на цените на тока.

  В заключение: предсрочните избори няма да решат проблемите на България, защото възможните сценарии са два – или на власт ще останат същите олигарси, или ще дойдат други. Нали знаете крилатата фраза: „Изборите нищо не променят, защото ако променяха, партиите отдавна да са ги отменили”. Надежда за България ще се появи едва тогава, когато на политическата сцена излязат нови, необременени хора. Не разбирам защо „Протестна мрежа“ не иска да участва в изборите. Там начело може да застане човек като Едвин Сугарев, например.

  Жалко е, че евродоговорите не предвиждат следната възможност: в държава, която изпадне в извънредно положение, да се изпрати наместник на ЕС с широки правомощия. Защото след 25 години несгоди България очевидно не е в състояние да се изтегли сама от блатото. На нея й трябва някакъв герой като Спайдърмен.

• Судьба Украины никого не волнует

  …На почту пришла корреспонденция из Германии, в которой излагается содержание беседы высокопоставленного сотрудника Агентства Национальной Безопасности с представителями немецких СМИ по поводу событий на Украине. Содержание беседы настолько откровенно и жёстко рассказывает о политике США в Европе и мире, что я счёл своим долгом опубликовать эту корреспонденцию… – пишет редактор Dal.By („Движение активных людей“)
  

  Предлагаем познакомиться с отрывками из беседы с исполнительным директором «Института глобальных перспектив» при Колумбийском университете, профессором, доктором философии Полом Кристи, состоявшейся в редакции еженедельника «Европейский Экономический Вестник» (Бремен, Нижняя Саксония, Германия)

  Ред.: Доктор Кристи, украинские события последних месяцев вызывают у наших читателей много вопросов. Люди пытаются понять суть происходящего, но не могут объяснить логику событий. Почему новые украинские власти поступают так, а не иначе по отношению к населению своей страны? Почему Европейский Союз стремился всеми силами оторвать Украину от России? Почему Соединённые Штаты проводят такую непримиримую по отношению к России политику? На эти и другие вопросы часто не могут ответить себе не только обычные люди, но и специалисты. Не могли бы вы, уважаемый профессор, несколько прояснить ситуацию?

  Профессор: Чтобы найти ответ на любой политический вопрос, надо всегда пользоваться приёмом, известным ещё со времён Древнего Рима: «Кому выгодно?» Кому из мировых игроков выгодна ситуация, сложившаяся сейчас на Украине? Что ищёт, например, в ней Европа, США, Россия и, возможно, какие-то другие игроки? Кто из них сильнее всего заинтересован именно в таком развитии событий?

  Для ответа на этот вопрос нам потребуется точно определить главную мировую проблему современности, решение которой уже не терпит промедления. Кто из мировых игроков прямо заинтересован в разрешении этой проблемы, тот и будет играть главную роль в событиях.

  Ред.: И что же является главной мировой проблемой современности, требующей незамедлительных решений, по вашему мнению?

  Проф.: Это, конечно же, разрешение финансовых вопросов, возникших из-за быстрого развития экономики США в последние три десятилетия. Государственный долг в 17 триллионов долларов висит дамокловым мечом над американской экономикой и может привести к глобальному кризису.

  Ред.: Проясните, пожалуйста, несколько подробнее, чем грозит миру обвал американской валюты?

  Проф.: Если Америке придётся девальвировать доллар, избавляясь от долгов (в случае, если иных способов выхода из долговый ямы найти не удастся), весь мир погрузится в глубокий экономический кризис, так как доллар является мировой валютой, на которой завязано всё мировое производство. Сразу же прервутся все международные экономические связи. Падение производства во всех странах будет неизбежным итогом разрушения международной кооперации. Из-за остановки производств появится огромная армия безработных. Затем неизбежно произойдёт падение уровня жизни во всех странах мира. Падение уровня потребления станет решающим фактором политических изменений в различных государствах, когда безденежье и голод потребуют передела собственности и политических изменений. В мире полном оружия, ненависти, непонимания и отложенных споров, может начаться мировая война за передел сфер влияния. И этого сценария не сможет избежать ни одна страна, в том числе и Америка.

  Мне сейчас просто невыносимо думать о том наихудшем, что может произойти, если в результате голодных бунтов в руки какой-либо группы отчаявшихся людей попадёт ядерное или иное оружие массового поражения. Этот вариант разрешения финансовых проблем совершенно неприемлем.

  Ред.: Понятно. Но тогда необходимо срочно найти выход из этой трудной ситуации – этому просто нет альтернативы?

  Проф.: Совершенно верно – вот вы сами и ответили на вопрос о том, что является пружиной всех действий Америки за последние годы. Осознав перспективы уничтожения человеческой цивилизации на земле, мы принялись за поиски мирных путей выхода из создавшейся ситуации.
  
  Ред.: Очень интересно! И как на этот вопрос ответили лучшие умы Америки?

  Проф.: Было предложено интересное решение, суть которого я и попытаюсь сейчас изложить.

  Для того, чтобы разрешить финансовые затруднения, США должны принять экстраординарные меры, сравнимые разве что с мировым катаклизмом. Проблема в том, чтобы устроить такой катаклизм без разрушительных последствий для самих Соединённых Штатов и их союзников. То есть, необходимо разыграть такую карту, чтобы разрешить проблему долгов и не устроить мировую бойню, в которой можно запросто сгореть самому.

  Возможность погасить свои долги без существенного падения уровня жизни своего населения осуществима только за чужой счёт, как ни цинично это звучит. Необходимо найти того, с помощью кого Америка смогла бы решить свои финансовые проблемы. И такое естественное решение было найдено – сама история даёт этот шанс.

  Ред.: И кто же будет оплачивать решение финансовых проблем?

  Проф.: Естественно, ни одна страна в мире не смогла бы это сделать, не будучи при этом превращена в пустыню. Поэтому следует так организовать события, чтобы весь мир, каждая страна в той или иной степени, стали участвовать в разрешении финансовых затруднений Америки. Такая глобальная кооперация не только позволит сохранить мир на планете, но и задаст сильнейший импульс последующему прогрессу.

  Ред.: Каким же образом это можно осуществить?
  
  Проф.: Для того, чтобы покончить с долгами, Соединённым Штатам необходимы новые рынки, по масштабам сопоставимые с американским. Единственным таким рынком сейчас может быть только европейский рынок. Следовательно, необходимо найти способ, с помощью которого можно было бы полностью открыть европейский рынок для США. Разработкой этого проекта мы и занимались много лет.

  Бог дал Соединённым Штатам передовые технологии, самую мощную промышленность, огромные финансовые средства и гигантские природные ресурсы – этим и необходимо воспользоваться для преодоления трудностей роста американской экономики. То же самое Бог дал и Европе, поэтому для разрешения общих финансово-экономических проблем необходимо просто соединить обе главнейшие экономики земли в единую экономику. А для этого нужно переориентировать экономику Европы к более тесному сотрудничеству с Соединёнными Штатами.

  Ред.: Но экономика Европы и так накрепко привязана к экономике США.

  Проф.: Совершенно верно. Однако, степень сотрудничества необходимо сделать ещё больше. По существу, речь идёт о том, чтобы две экономики буквально слились в одну, взаимно дополняя друг друга.

  Ред.: А как тогда быть с зависимостью Европы от поставок энергоносителей из различных стран, в первую очередь из России.

  Проф.: Следовательно, необходимо создать такую ситуацию в Европе, чтобы европейцы сами отказались от энергетического сотрудничества с Россией и с другими поставщиками энергоресурсов, и связали бы свой экономический интерес с поставками энергоносителей из США.

  Ред.: Но ведь подобный шаг крайне невыгоден экономике Европы.

  Проф.: Верно. Но как иначе возможно мирным путём разрешить финансово-экономические проблемы двух первых экономик мира? Мирное разрешение проблем потребует со стороны всех стран посильное участие, а Европа сама подставила себя, привязав свою экономику к поставкам энергоносителей из проблемных регионов.

  Соединённые Штаты всегда помогали Европе, мы способствовали возрождению Европы после Второй мировой войны, и теперь Европа должна, в знак благодарности Соединённым Штатам за десятилетия своего процветания, поучаствовать в восстановлении американской экономики. Кто виноват, что обстоятельства сложились таким образом, что необходима помощь уже Соединённым Штатам со стороны Европы? Мы рассчитываем на понимание европейцами сложившейся ситуации, но в любом случае, отступать некуда и мы все являемся заложниками момента.

  Ред.: Ну, хорошо. А что скажут на это Ближний Восток, Россия?

  Проф.: Политика США, если вы помните, в последнее десятилетие была направлена именно на то, чтобы разбудить Ближний Восток и приобщить народы этого региона к демократии. Ближний Восток в настоящее время испытывает бурные общественно-политические изменения, и в дальнейшем эти изменения будут только нарастать, превращая этот регион мира в крайне беспокойное место, что весьма вероятно скажется и на безопасности поставок энергоносителей из этого региона.

  Судьба же России – в её руках. Каждый будет выживать, как может, и Россия, конечно, должна во многом пострадать от разрыва отношений с Европой, но степень этого страдания во многом будет зависеть от самой России. Россия сейчас находится в крайне не завидном положении – ей приходится разрешать очень опасные и в принципе не разрешимые вопросы. И что бы русские ни предпринимали, любое решение будет не в пользу России, поскольку любые шаги российского руководства уже не способны принципиально изменить складывающуюся ситуацию.

  Ред.: То есть, Запад не намерен отдавать Украину России?

  Проф.: Причём здесь Украина? Останется ли единая Украина на карте мира или распадётся – это не имеет абсолютно никакого значения для решения основной проблемы. Главная задача событий на Украине – развести Европу с Россией настолько, чтобы европейцы полностью отказались от сотрудничества с Россией и переориентировали свою экономику на полное сотрудничество с США. Главная цель – жёстче привязать экономику Европы к экономике США, а что при этом будет происходить на Украине – никого не интересует. Украина лишь средство, с помощью которого возможно разрешить все проблемы, не втягивая мир в очередную мировую войну. Украине отводится роль завала, который прервёт европейское сотрудничество с Россией. А какой там будет строй, образ правления – это совершенно не интересные вопросы. Только народ Украины сможет определить, насколько трагична будет его судьба в становлении нового порядка в Европе.

  Ред.: Но почему именно Украина была выбрана для решения задачи по выходу мировой экономики из ситуации дефолта американской валюты?

  Проф.: Это очень просто. Ведь именно через Украину ведётся энергоснабжение Европы из России. Если создать на Украине управляемый хаос и перекрыть поставки энергоносителей из России, то Европа взвоет от возмущения. Останется только обвинить Россию в неуступчивости и агрессивности, и Европа вынуждена будет разорвать с Россией экономические отношения и переориентироваться на поставки энергоносителей из США. И тогда мы с нашим сланцевым газом опять окажемся в роли благодетелей Европы, в роли своеобразной энергетической палочки-выручалочки.

  Европа, отказавшись от российских поставок, сохранила бы своё лицо защитницы европейских ценностей прав человека и одновременно помогла бы Соединённым Штатам решить проблему финансовой задолженности.

  Да, отказ от поставок энергоносителей из России создаст массу экономических и социальных проблем в Европе, но кто сказал, что Европа не должна платить за годы благоденствия, находясь под защитой американского ядерного зонтика? Пусть европейцы тоже поучаствуют в сохранении благополучия свободного мира. Надо, в конечном счёте, чтобы 500 миллиардов долларов, что составляют товарооборот Европы с Россией, стали бы товарооборотом Европы с Америкой. Тогда у нас появится реальный шанс рассчитаться по финансовым обязательствам и сохранить доллар как мировую валюту.

  Ред.: Как мы сейчас понимаем из ваших слов, Соединённые Штаты не намерены стабилизировать обстановку на Украине?

  Проф.: Здесь может быть применим широкий спектр действий. Но что бы ни произошло в сфере политики на Украине, главное должно остаться неизменным – прекращение широкого сотрудничества России и Европы. Пусть события не Украине идут своим чередом как угодно, но в любом случае они должны привести к разрыву между русскими и европейцами.

  Ред.: Не могли бы вы показать на некоторых примерах событий на Украине, как реализуется ваша концепция? Дело в том, что некоторые наблюдатели, пытаясь предугадать логику событий, часто становятся в тупик, не понимая причин поступков новых киевских властителей. Не понимают люди и логику поведения американцев в связи с некоторыми шагами по урегулированию конфликта на Украине.

  Проф.: Конечно. Только нужно чётко осознать одну простую мысль: Соединённые Штаты преследуют исключительно свою собственную цель по сохранению мировой валютной системы, основанной на долларе – ради реализации этой цели и делаются все шаги. Для практического осуществления этой главной цели и начата украинская кампания по разрыву экономических отношений Европы с Россией. Все события, происходящие на Украине, следует рассматривать исключительно с этих позиций.

  Например, договорённости от 21 февраля, когда лидеры украинской оппозиции и представители Франции, Германии и Польши подписали с Януковичем соглашение о досрочных выборах президента Украины, были заранее обречены на не соблюдение. Если бы эта договорённость осуществилась, раздор на Украине мог бы пойти на убыль и тогда ни о каком разрыве экономических связей Украины с Россией не могло быть и речи. Следовательно, надо было грубо нарушить договорённости, что и было сделано. И Россия и Европа должны были стать заложниками полной непредсказуемости и нелогичности действий новых украинских властей. Чем больше недопонимания тогда возникнет между Россией и Европой, тем скорее создадутся условия для реализации наших планов по созданию на Украине экономического барьера.

  Америке нужен такой порядок на Украине, который прервал бы экономическое сотрудничество России и Европы друг с другом. И американская политика заключается в том, чтобы события развивались именно так. Сейчас события на Украине только разворачиваются, и умиротворения ждать не стоит – беспокойная Украина должна стать непреодолимым барьером между Россией и Европой.

  Поймите одно. Чтобы разорвать экономические связи Европы с Россией, нужно так сильно запугать европейцев русской угрозой, чтобы они сами пожелали это сделать – надо в корне изменить европейское общественное мнение о сотрудничестве с Россией. Надо всячески подчёркивать агрессивность и непредсказуемость России, провоцируя её на эскалацию конфликта на Украине. Средства массовой информации должны постоянно говорить о росте напряжённости на Украине, о насилиях и жестокостях, творимых русскими, чтобы Европа созрела до разрыва.

  Пусть европейцы содрогнутся от возможного русского вторжения – созданию образа бесцеремонного русского, готового на любую авантюру, начиная от провокационного облёта американского эсминца и кончая выдвижением армады русских танков к границам Прибалтики и Украины, должна быть посвящена сейчас вся деятельность наших СМИ. Именно от деятельности СМИ сейчас зависит умонастроение европейского населения и, в конечном счёте, успех украинской кампании для США.

  Ред.: Объясните, пожалуйста, что Америка выиграет от такого развития событий?

  Проф.: С удовольствием. В случае постепенного сокращения экономических отношений Европы с Россией, она вынуждена будет переориентировать свою экономику на США, поскольку только с экономикой Америки можно сравнить сейчас экономику Европы по объёму и качеству товаров. Это даст мощный стимул к развитию американской экономики, что позволит начать ликвидацию американских долгов.

  Но самым важным должно стать энергетическое сотрудничество Европы и США. Отказ Европы от русских и ближневосточных энергоносителей приведёт к гигантским капиталовложениям в американское производство сланцевого газа, приведёт к созданию мощной инфраструктуры по его переработке и доставке в Европу. Европа будет заинтересована в быстрейшем создании такой инфраструктуры, и не будет скупиться на траты, что позволит США быстро ликвидировать свои финансовые проблемы.“ (…)

  Источник:  Dal.by

• Валерия Новодворская: Уснувшие в муравейнике

  Кажется, это наше последнее приключение. На севере у нас белые медведи, на юге – сплошная красная пустыня ненависти, ибо всем – и Кавказу, и Средней Азии, и Тибету, которому мы даже не посочувствовали, – мы причинили какое-нибудь зло.

  На западе мы гнусно и предательски напали на Украину, и эта война навсегда лишила нас доверия и уважения цивилизованных народов, от Швеции до Австралии, от Канады до Чили.

  А на востоке мы вляпались в китайскую головоломку. Головоломку в том смысле, что мы там сломаем себе шею. Правильно недавно сказал глава МИД Польши Сикорский: „Россия может быть только союзником Европы или сырьевым придатком Китая“. Положим, на союзников мы не тянем, слишком отстали от цивилизации, но Запад умеет выбирать выражения. Сырьевой придаток посадят за стол, и кофе ему нальют, и не станут унижать, как не унижали Ельцина до чеченской войны и примаковского разворота над Атлантикой. А вот слабая, никчемная, потерявшая опору на Западе Россия быстренько станет не придатком, а хуже: колонией Китая. Китай миндальничать с нами не будет.

  Это страшная страна, гигантский муравейник, железно единый и спаянный тоталитарной идеологией. Коммунизм только на поверхности, а под ним конфуцианство. Верность отцу, господину, державе, начальству. А еще ниже конфуцианства – одна из первых фашистских теорий мира, философия Лао-цзы, философия абсолютного приоритета анонимного, безликого государства перед правами личности. В V веке до н.э. закладываются основы даосизма. Лао-цзы формулирует то, что с горечью и иронией повторит в начале этого июня, когда минет 25-я годовщина разгрома китайских студентов на площади Тяньаньмэнь, какой-то скрытый энтэвэшный недобитый диссидент: суть китайского, немецкого, современного российского фашизма. „Нужно сделать сердца людей пустыми, а желудки – полными“. И еще: „Самое лучшее правительство – это то, про которое народ знает только, что оно есть; гораздо хуже правительство, которое любят; еще хуже то, которое ненавидят; и уж совсем плохо то правительство, над которым смеются“.

  В свете теории Лао-цзы все западные правительства, на которые избиратели рисуют карикатуры и про которые сочиняют анекдоты, никуда не годятся. Это должна быть мертвая, закрытая, анонимная мощь. Из „Процесса“ Кафки.

  Ведь Мао – это только цветочки. Основатель Циньской династии, строитель Великой китайской стены, император Цинь Шихуанди, создавший казарменный китайский тоталитаризм, – вот это ягодки. Жили в общих бараках, с общей посудой, ходили в одинаковых красных рубашках, и даже конфуцианство считалось преступлением. За „вину“ казнили не только мнимого виновного. Казнили его родителей, жену, детей, братьев и сестер. А жуткая китайская стена была потолще железного занавеса. Императору подчинялись даже боги: не он исполнял их волю, а они – его.

  Китай слишком долго голодал, и то, что дал Дэн Сяопин (жалкое подобие Горбачева), – по миске риса с тремя черпачками подливки (мясной, рыбной и овощной) – уже казалось благополучием. А сегодня китайцы могут путешествовать, владеть предприятиями и покупать автомобили, хотя частные самолеты – это только фасад. Сотни миллионов вне промышленных зон (куда пускают туристов) бедны. Беднее нас с вами. Но очень дисциплинированы, вышколены и выдрессированы. И 10% ВВП – на армию.

  Борис Чичибабин, поэт самиздата, написал о Китае примерно то же, что написал американский фантаст Хайнлайн в романе „Шестая колонна“, где мощь Китая обрушивается на Америку и завоевывает ее. В конце концов Америка спасается благодаря хай-теку и смекалке. Но читать все равно страшно. А Чичибабин просил у судьбы кончины за год до того, как Китай нападет на Россию и на Запад. „Когда настанет суд, под крики негодяев в один костер пойдут и Ленин, и Бердяев“.

  О том, что делалось в Китае во время „культурной революции“, дает представление роман китайского классика Лао Шэ „Записки о кошачьем городе“. Лао Шэ был замучен китайскими „нашистами“ – хунвэйбинами: те не совали книги в картонные унитазы, а истязали и убивали.

  Можете ли вы себе представить россиян, которые будут (пусть принудительно) выплавлять чугун в домашних плавильных печах? А в Китае это делалось. Сталин многое с нами сотворил: все отнял, пытал, уничтожил 30 миллионов человек, но даже лагерников он не сделал муравьями. Зэки старались выжить с помощью приписок и туфты, членовредительства. Они пытались избежать смертельных „общих работ“. На воле колхозники и рабочие старались что-нибудь украсть. А китайцы тянули лямку. Жуткий муравейник, где каждый обязан знать свое место и предназначение. А мы не будем жить на Западе в чайнатаунах, нас научили декларировать любовь к государству, но не испытывать ее. Китайцы тащат все в общую норку, а мы – каждый в свою. Мы кричим о своем служении, но государство растаскиваем. Может быть, это нас спасет. А китайцы действительно служат. У них не было перестройки сознания.

  Наше страшное государство ломали несколько раз. Первый раз ломал Хрущев – в оттепель. Кстати, до 1917 года при трех последних царях мы жили почти как люди. Итак, Хрущев повредил монолит. Второй раз ломал Горбачев, дай ему Бог здоровья. Выкорчевал монолит Ельцин. Путину ничего не светит: этот монолит силами православных казаков, экстремистов Стрелковых и лживого истеблишмента не восстановить. А если желудки окажутся пустыми хотя бы на одно десятилетие, то, пожалуй, они наполнят возмущением сердца. За это время, кстати, вымрут те, кто на свет появился верующими советскими рабами и кому нужен был Крым и что-то говорило слово „Донбасс“. Нам пора их хоронить, наших мертвецов, чтобы они нас не закопали.

  А в Китае монолит не ломали ни разу. Попытка 1989 года была жестоко пресечена. До сих пор никто не реабилитирован, Мао в мавзолее, государство всегда право, а сегодняшний китаец говорит: „Нас слишком много, мы не можем быть управляемы демократическим путем“. Отсюда 10 тысяч одних политзаключенных и пытки электротоком. Китайцы не барахтаются. Те, кто барахтался, – на Тайване, в Гонконге, на Западе или в тюрьме. Даже бывший лидер КПК, который когда-то сочувствовал мятежным студентам, до смерти сидел под домашним арестом.

  И вот под это-то государство, которому так нужен наш Дальний Восток, Путин бросает Россию! Здесь и ядерное оружие нам не поможет. Путин предал страну на тысячелетие вперед.

  Валерия Новодворская,
  19.06.2014 grani.ru

• Отношението на САЩ към България е цинично, но справедливо!

  „Вашето правителство беше най-доброто българско правителство, а вие сте най-знаковият български политик за последните 25 години”, заяви тази седмица Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на американския президент Джими Картър, при срещата си с председателя на ГЕРБ Бойко Борисов във Вашингтон.

  На пръв поглед подобно изказване звучи странно, но колкото повече се замисля човек и колкото повече се връща назад в историята на Съединените щати от времето на Студената война, толкова повече започва да разбира логичността и прагматичността му.

  Ние си знаем какво ни струва управлението на Борисов! Знаем и авторитарния стил на водене на държавните дела, при който демокрацията, демократичните институции и демократичните процедури отстъпваха на заден план или въобще не се зачитаха, за сметка на триумфа на волята на водача.

  Ние си знаехме и Съединените щати си знаят! Но за разлика от нас тях това никак не ги вълнува. Те просто си имат отдавна отработена стратегия за работа с такива държави и подобен тип лидери.

  Това е оценка, която никак не е приятна, но е сурово справедлива. Ако ние като общество можем да чакаме и имаме търпението и поносимостта към такъв тип управление и отношение, то събитията, застигащи всеки ден САЩ, на които Държавният департамент трябва да намери бързо и адекватно решение, притискат и напрягат. Това изисква спешно преформулиране на приоритетите и избор на правилния подход.

  Когато САЩ включат на режим „цинизъм” във външната си политика към страна в стратегически важен за тях регион от света, това означава, че:

  1. Смятат страната за неблагонадеждна, недемократична, корумпирана и мафиотска!

  2. Ще заложат на лидери, потенциални управляващи, които са податливи на натиск, имат тъмно минало, с което да ги шантажират, и са готови и на сделка с дявола, за да се доберат до властта!

  3. Отписали са страната и нейното общество като неспособно само да се справи с политическия бандитизъм по демократичен път, т.е. няма смисъл да наливат пари в граждански организации за упражняване на публичен натиск!

  4. Страната обаче им е важна от геополитическа гледна точка в битката им срещу стария враг Русия и като опорен пункт за упражняване на влияние в Близкия изток, където понастоящем текат процеси на задълбочаваща се дестабилизация!

  5. Знаят, че ще намерят достатъчен брой хора, които срещу добра финансова поддръжка са готови да изпълняват безропотно и безкритично всяка спусната от Вашингтон заповед!

  Разбира се няма нищо срамно в подобни действия, тъй като Русия отдавна работи по този начин у нас, с което си спести доста главоболия, а и пари. САЩ си действат така от времето на Студената война по отношение на нестабилни държави с разяден от корупция елит и със слабо или отсъстващо гражданско общество!

  Срамът е за държавата, за която се мисли по този начин и към която се упражнява подобен външнополитически подход!

  Срамът е и за онези партии, които претендират за демократичност, за морал и автентичност, но с действията и публичното си говорене демонстрират точно обратното!

  Срамът е и за общество, което позволява не просто да държи на власт циничен към хората и корумпиран политически елит, а и позволява подобно отношение към себе от страна на държави, мислени доскоро като идеал за демокрация!

  Е, как да имаме доверие в страна като Съединените щати, при положение че ни мислят за бандитска държава, и как те да ни имат доверие, като възпроизвеждаме с идиотско постоянство едни и същи лесно поддаващи се на покупко-продажба некадърници в българския парламент? Как да имаме доверие в демократична държава като Съединените щати, която предпочита да подкрепи корумпирани управляващи, стига да са на тяхна страна в геополитическите им конфликти, и как те да ни имат доверие, като нямаме съпротивителните сили, за да изметем същите тези корумпирани управляващи от властта? Няма как!

  Автор: Георги Киряков /glasove.com/

• Изборите в България ще са между 28 септември и 12 октомври

  Датата на предсрочни парламентарни избори ще е от 28 септември – до 12 октомври 2014 година. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, на тема „Актуалната политическа обстановка в страната и набелязване на мерки за излизане от политическата криза” – предаде Агенция „Фокус”.

  Не е решено още кога ще подаде оставка правителството на Орешарски. Предположенията са, че трябва да е най-рано на 28 юли – два месеца преди първата предполагаема дата за извънредните избори.

  КСНС обсъди актуалната политическа обстановка в страната и като отчитат, че европейските избори не зададоха ясна алтернатива, участниците се обединиха относно необходимостта от плавен преход и за нуждата от провеждане на политически консултации за предсрочни парламентарни избори, които да се проведат в периода от 28 септември до 12 октомври 2014 година, съобщи държавният глава.

  Парламентарно представените политически сили, членове на КСНС, като отчитат, че изборите за Европейски парламент не зададоха допълнителна сила и легитимност на правителството, се обединиха още за постигане на съгласие за определяне на приоритетни задачи на парламента и изпълнителната власт. Ускоряване на процеса на финализиране на споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни фондове за периода 2О14-2020 година. Определяне на ясни принципи и правила за номиниране на българския еврокомисар. Създаване на гаранции за провеждане на честни и свободни избори, съобщи президентът.

  В двеминутното си изказване президентът благодари на членовете на КСНС за коректния и добронамерен дебат, който са провели днес. Вярвам, че взетото решение днес е важна стъпка за стабилност и ясна перспектива пред държавата, заключи държавният глава.

  Удовлетворен съм, доколкото се постигна дата за избори, което обществото иска и което резултатите от изборите показаха, заяви председателят на ГЕРБ Бойко Борисов след КСНС. Според Борисов другите теми – за „Южен поток”, за еврокомисар – ще бъдат обсъдени на консултациите между парламентарно представените партии. „Това го записахме в споразумението. Иначе съм крайно неудовлетворен от отговорите на г-н Орешаски. Той включително стигна дотам да ми каже, че не е чел пълномощното и какво точно сме отказали да преговаряме ние в ЕК, по-точно сме дали те да преговарят, но не бил чел пълномощното, не чел договора, не чел това, не чел онова. Не знаел какво пише в рамковото споразумение за седми реактор – тепърва ще чете”, заяви Бойко Борисов.

  „Не съм удовлетворен от това и това до голяма степен още повече ме плаши, защо няма как да не ги е чел, няма как да не ги знае, но може би са толкова нелицеприятни, че не посмя да ни каже”, добави той.

  Източник:  в. „Сега“

• Темата табу в историята за КТБ

  

  От няколко дни насам войната между Делян Пеевски и Цветан Василев запълни здраво медийното пространство. Изкарани бяха факти, слухове, правени бяха догадки, разнищвани бяха отношенията между тях, какво делят, защо са се скарали, какво означава това през политическата призма и т.н. и т.н. Реално обаче не беше засегнат въпроса какво ще се случи с банковата ни система, ако нещо сериозно се случи с Корпоративна търговска банка.

  Защо няма задълбочени и експертни коментари по този въпрос? Отговорът се крие в Глава 15, чл. 152а на Закона за кредитните институции. Там дословно пише следното:

  Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.

  (2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

  (3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:

  1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;

  2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.

  И така излиза, че всяка една медия и всеки един анализатор внимателно си мери думите стане ли въпрос за българските банки – защото само да излезе противоречива дума по въпроса, може да се стигне до съд.

  В България един от най-големите страхове на обикновени и не чак толкова обикновени хора е да не се повтори Виденовата зима. Огромното мнозинство от българите помнят какво стана тогава и откъде тръгна сривът – от банките. Тогавашният шеф на БНБ Тодор Вълчев беше доста видна фигура – участник в изработването на националната стратегия „Ран-Ът”, а впоследствие, оказа се, доста близка фигура до Държавна сигурност.

  При рухването на банковата система Вълчев се изниза в чужбина, в Швейцария и се отдалечи сериозно от общественото внимание – живее си живота един вид. Но точно той, като управляващ най-могъщия финансов регулаторен орган в България, носеше основната отговорност по опазването на финансовата ни система. Провалът му е ясен – резултатите говорят. Този провал доведе и до един основен извод – финансовата система трябва да се управлява с твърда ръка. И действително, по всички писмени данни – както на БНБ, така и по европейска и световна статистика, регулативните мерки за българските банки след големия крах в края на миналия век са много стриктни.

  Сега, след като прокуратурата се активира покрай КТБ, всеки разумен човек си задава въпроса докъде могат да стигнат нещата. Защото банковата система е нещо фундаментално за всяка съвременна държава – ако е поставена под риск, става страшно за устоите на обществото. Това е и идеята за съществуването на чл. 152а – да се предотвратят опасно неверни слухове, които могат да повлияят на доверието. А слуховете и доверието са двата фундамента на финансовите пазари и на банковия сектор – всеки начинаещ брокер ще ви го каже.

  Ако обаче някоя банка си позволява да действа през просото, тогава следва ли да не се обелва дума за това? Нещо не забелязвам това да го пише в закона. И въпросът важи най-вече за правосъдните и регулаторните органи – когато нещо не е наред, трябва да бъде поправено. Когато нещо не е както трябва, задължително е медиите да могат да попитат, а не да бъдат притискани от чл. 152a, защото някоя банка отчаяно иска да се скрие от неудобна истина или неудобен въпрос. Но медиите да питат тези, които са експерти, да питат тези, които са отговорни за системата. И те да не се измъкват и да чакат бурята да отмине.

  Дотук управителят на БНБ Иван Искров не е казал и дума за КТБ. Говорят хора като Иво Прокопиев, който е експерт, но и хора като Бойко Борисов, който е експерт по всичко – даже арестува директорите на КТБ предварително, но иначе не пропусна да каже как за банките не може да се говори – сакън, няма значение какви ги вършат. А твърдението на главния прокурор Сотир Цацаров, че прокурорите работят активно с БНБ след сигнала на „Протестна мрежа” за Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков, но нещата се бавят от партньорски институции, остават.

  И да припомним какво се разследва за Василев – дали КТБ не е отпускала кредити на свързани лица и фирми в пропорции, многократно надвишаващи поставените от закона граници. Досега говорят само хора от ръководството на КТБ, но няма как да се очаква, че някой от тях ще излезе и ще каже „о, да, не са добре нещата“.

  Какво става – нека някой отговорен излезе и каже. Защото при продължаващо мълчание ще плъзват само слухове. Да, неофициално, под сурдинка, ненаписано или неказано в национален ефир. Но въпреки това приказките няма да секнат – защото информацията има едно удивително свойство – тя не търпи празно пространство. И ако досега великите финансисти не са го разбрали, да се сетят за Тодор Вълчев, преди да продължават да „стоят над нещата“.

  Източник:  Аctualno.com

• Рашидов: Доган е собственик на държавата, Пеевски е директорът, а Василев е банкерът

  „Крадените пари стават нервни, защото интересите много растат”. Така депутатът от ГЕРБ и бивш министър на културата Вежди Рашидов разтълкува заплетената ситуацията със станалия вече публичен конфликт между народния представител на ДПС Делян Пеевски и мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев.

  „Ахмед Доган е собственик на държавата, Делян Пеевски е изпълнителният директор, а Цветан Василев е банкерът на България. Сега е делбата да си вземат парите. Отново предстои на улицата да има кръв… Докато Доган е във властта, ще има кръв по улицата”, обясни Рашидов механизма на задкулисието.

  „В държавата скоро ще се лее кръв и лой по улиците“ прогнозира той. „Въртят се едни пари между политиците, които определят политиката на страната. Всички покушения досега – срещу Кюлев, срещу Георги Илиев, срещу мъжа на Весела Лечева, са все за икономически интереси“, допълни Рашидов.

  „Как един мъж на 30 години има милиони?“ запита реторично той. Според него проблемът между Делян Пеевски и Цветан Василев лежи в „една тръба“, с което визира проекта „Южен поток“.

  „Въпросът е не кой на кой дължи, а кой иска да прибере парите от газопровода („Южен порок” – бел.ред.) – оттам изпълнителят иска да източи 2 млрд. лева”, поясни той.

  По думите му човешкият живот в България е евтин – до 100 000 евро. „Но някой може да бъде поръчан и за 5000 евро. Проблемът е, че няма държава – една тояга и всеки, където му е мястото”.

  Вежди Рашидов смята, че медиите създават ореол около Пеевски и че в момента го превръщат с невинна жертва.

  Разразилият се конфликт Пеевски – Василев придоби сензационни измерения с новината, че трима души са обвинени в подготовка на опит за убийство на депутата от ДПС, което, според близки до него медии, било поръчано от банкера. Засега прокуратурата не е отрекла тези твърдения.

  „Преди време казах, че въздухът мирише на барут и очаквам изстрели – то се случи“, каза Рашидов, макар че „атентатът“ срещу Пеевски не се е случил.

  Рашидов разясни, че човешкият живот в България е евтин – до 100 000 евро, но някой можело да бъде поръчан и за 5000 евро. Проблемът бил, че няма държава – „една тояга и всеки, където му е мястото”.

  Коментирайки политическата ситуация, Рашидов отрече да е възможен какъвто и да било управленски съюз между ГЕРБ и ДПС. Ако това станело, партията на Борисов щяла да се унищожи.

  „Аз ще ви бъда лакмус – като им обърна гръб и си тръгна от партията, значи са се договорили”, увери Вежди Рашидов.

  Вижданията си за разпределението на ролите в държавата той изрази още през 2013 г., когато в неформален разговор с репортери, изтекъл в агенция ПИК, каза, че парите на Доган управляват, че „банката (КТБ – бел.ред.) е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред“. След като ГЕРБ вече бяха паднали от власт и бяха мачкани от медиите на Пеевски, които преди това ги поддържаха, Вежди Рашидов отчете като грешка на кабинета „Борисов“, че е концентрирал парите на държавните фирми в банката на Василев. „Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л….р, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха“, бе прозрението на Вежди Рашидов.

  Източник:  Mediapool

• Технология на унищожението („Прозорец на Овертон“)

  FireWall,  Motivatori.net

  

  На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. На нас ни казват, че всичко това е естествен ход на нещата.

  Нас ни лъжат.

  Лъжата за естествения ход на нещата опроверга американският социолог Джоузеф Овертон, описвайки технология, изменяща отношението на обществото към някога принципни за това общество въпроси.

  Прочетете това описание и ще ви стане ясно как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде завършена в Европа в близките години. Също така и детската евтаназия.

  Какво още може да бъде извадено оттам в нашия свят, използвайки технологията, описана от Овертон?

  Тя работи безотказно.

  ***

  Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел, променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.

  

  Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.

  Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения Прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозорецът се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий «немислимо», тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий «актуална политика», тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.

  Това не е точно промиване на мозъци, а значително по–фина технология. Ефективна е защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото–жертва.

  По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон, постановяващ и защитаващ някога немислимото.

  Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?

  За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година, не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.

  ТЕХНОЛОГИЯ

  Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

  Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия на изпълнението, които неизменно довеждат до желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.

  КОЛКО СМЕЛО!

  Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.

  Нали имаме свобода на словото…

  Така че защо да не поговорим за канибализма?!

  На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.

  Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабелност.

  Прозорецът на Овертон вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.

  Едновременно с околонаучната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.

  Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — «фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях». Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.

  Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».

  ЗАЩО ПЪК НЕ?

  На следващия етап Прозорецът продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.

  На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.

  Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия, започващи с буквата «К».

  Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.

  Няма повече канибализъм.

  Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.

  Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализмът се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия – подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.

  Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.

  «Помните ли легендата за самоотвержената майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?»

  «А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!»

  «Или пък, по-близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и досега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кой сте вие по дяволите, за да обвинявате църквата?»

  Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.

  ТАКА И ТРЯБВА

  След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

  Това е третият етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.

  «Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек»
  «Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства»
  «Има хора, които желаят да бъдат изядени»
  «Антропофилите са били провокирани!»
  «Забраненият плод винаги е по-сладък»
  «Свободният човек има право да решава какво да яде»
  «Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб»
  «А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това».

  В общественото съзнание изкуствено се създава «бойно поле» за проблема. На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.

  Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.

  При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на «територията на разума», откъдето с целия патос на «здравомислието и човечността» осъждат «всички фашисти».

  На този етап «Учени» и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното в категорията на популярното. Прозорецът на Овертон се движи по нататък.

  В ДОБРИЯ СМИСЪЛ

  За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност – и със съвременни медия персони.

  Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани в масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.

  Един от начините за популяризация се нарича «Огледайте се около себе си!»

  «Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.»

  «А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.»

  «А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото, какво мислите за новия клип на Лейди Гага «Eat me, baby»?

  На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

  Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.

  След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: «Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това» — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на «Прозореца».

  За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.

  «Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?»

  «Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!»

  «Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности»

  «Антропофилите са жертви, те са принудени от живота»

  «Те са така възпитани» и т.н.

  Такъв вид извъртания са солта на много популярни ток-шоута.

  «Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие, за да заставате на пътя на любовта?!»

  НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК

  Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята, за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.

  Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — «да се забранява яденето на хора е забранено».

  Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.

  В последния етап от движението на Прозореца от категория «популярно» в «актуална политика» обществото вече е пречупено. Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.

  Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.

  КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ

  Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали, и като следствие – няма ясно разбиране за добро и зло.

  Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен? Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва – това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.

  Не на табуто.

  Няма нищо свято.

  Няма сакрални понятия, чието обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?

  Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътят натам е отворен.

  Мислиш си, че сам нищо не можеш да направиш?

  За съжаление ти си съвършено прав – сам човек абсолютно нищо не може да направи.

  Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.

  Огледай се наоколо.

   

• „Орешарски ни лъжеше в очите“, казали в САЩ на Борисов

  

  България отвън изглежда отвратително – нестабилна, непрогнозируема, разкрачена между Изтока и Запада. Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи картината след завръщането си от Вашингтон, където беше последната седмица.

  Пред журналисти в София той повтори, че „всяко следващо правителство е в цугцванг, както се казва в шахмата“. От тук нататък няма полезен ход за България, добави той.

  Борисов окачестви като абсурден вариантът кабинетът „Орешарски“ да подаде оставка и да управлява следващите два месеца като правителство в оставка. Това е катастрофа за държавата и тези хора трябва да бъдат дадени на прокурор, заяви Борисов и изрази надежда прокуратурата да се самосезира за случващото се.

  В понеделник правителството прибира парите на държавните компании

  „Видовден дойде заради нашата глупост, на всичките, да се доверим отново на Местан, Станишев и Волен Сидеров, каза още Борисов в неделя, когато според църковния календар е и именно Видовден, на който се смята, че съгрешилите получават наказание.

  Той съобщи, че правителството се готви в понеделник да прибере парите на държавните компании, което ще ги доведе до фалит. „Това навремето го правеше Луканов. Това означава да декапитализираш дружествата и да ги вкараш в несъстоятелност, да похарчиш парите юни, и ноември и декември да бъдат във фалит, това прави експертът Орешарски“, заяви Борисов.

  Коментарът на Борисов е повод разпореждането на Министерския съвет от 11 юни дружествата с над 50% държавно участие да преведат до 16 юни 70% от печалбата си. Държавните фирми, които имат дялове в други компании, също ще трябва да прокарат през общите им събрания решение за разпределяне на 70% дивидент за акционерите. Летище „София“ и Ръководство на въздушното движение (РВД) ще заделят още по-голям процент за хазната – съответно 90 и 100%.

  В разпореждането няма мотиви защо се налага бързането и защо на фирмите са дадени едва 4 работни дни, за да го изпълнят. Предположението е, че това се прави заради слабото изпълнение на приходната част от бюджета. По закон плащането на дивидента трябва да стане до 15 юли, но през миналата година бе отложено до средата на ноември заради лошото финансово състояние на БЕХ.

  „Абсурд е“ правителството на Орешарски да продължи да управлява в оставка

  На въпрос дали е говорено с него, че премиерът Пламен Орешарски ще подаде оставка във вторник след консултациите при президента и да остане правителство в оставка, той каза: „Абсурд, това е катастрофа за държавата. Тези хора трябва да бъдат дадени на прокурор и аз се надявам, че прокуратурата вече ще се самосезира за това, което се върши. Да декапитализираш дружествата, да отидеш с нотариално пълномощно, да упълномощиш ЕК и да се откажеш, че ще подписваш договор, въобще да се откажеш да подписваш договор и да подпишеш договор със стотици милиони неустойки, което даде основание да се съди ЕК с „Газпром“ – това са престъпления с много тежки поражения със стотици милиони загуби за България“.

  „Тук не става въпрос да остават премиери, или да остават просто – те трябва да си правят сметка как ще се обясняват пред прокурорите и следователите. Сега в Щатите отговорни хора казват: „Орешарски ни лъжеше в очите“, съобщи още бившият премиер, без да назовава имена.

  Той каза, че преди година България е била много надежден партньор. „Тогава за нас и за тях вратите бяха отворени. Просто Орешарски ги е лъгал в очите и сенатори – така, както излъга Барозу, както излъга и нас“, каза Борисов.

  „Няколко души ще отидат в затвора“ за подписите под „Южен поток“

  Той продължи с коментар по скандала „Южен поток“- проект, заради чието реализиране България бе заплашена със санкции от ЕС и САЩ, а Русия заплашва с неустойки при спирането му. В петък министър-председателят Пламен Орешарски бе изслушан в НС за „Южен поток“ по настояване на ГЕРБ.

  „Нали виждате – в парламента нарочно ги накарах да ми прочетат това, което е казал – дали е подписал или не „Южен поток”, а той отговаря – „Ние сме подписали много неща”. Това може ли да е отговор на премиер, може ли да е отговор на някой отговорен човек? Те са уплашени от това, което е подписал. Сега не знам кой ще изгори първи. Ако има неустойки, а според мене те са около 700 -800 милиона, няколко души ще отидат в затвора, няма как подписите им стоят тука”, изтъкна Бойко Борисов.

  „Този, който го е подписал, сега трябва да каже откъде ще вземе тези пари и да каже защо го е подписал, след като се е отказал от подписването. Тук дори и правен случай няма”, подчерта той.

  Въпросите за датата на предсрочните избори, оставката на правителството и други належащи теми като „Южен поток“ и спрените еврофондове ще бъдат обсъдени на Консултативния съвет по национална сигурност към президента във вторник.

  Незабавна оставка на кабинета, но първо такава на Сметната палата

  Борисов се зарече да не разговаря с управляващите на КСНС, ако не подадат незабавно оставка. Но преди това той поиска колективното подаване на оставка на новото ръководство на Сметната палата.

  „Незабавно да си отидат, но преди това да си подадат оставката от Сметната палата, ако искат да разговарят с мен. Ако не, те избраха пътят на конфронтацията, ще играеме докрай“, каза лидерът на ГЕРБ повод избора на новите 8 члена на Сметната палата, които парламентът гласува през седмицата.

  В отговор на въпрос той отбеляза, че кредитният рейтинг на страната е свален, тъй като няма пенсионна реформа, няма политическа стабилност, има дългове и загуба на основните партии
  на изборите. Борисов припомни, че е прогнозирал свалянето на рейтинга на страната и добави, че от това следва увеличаване на лихвите по кредитите.

  По думите му въпросът е дали от катастрофата и банкрута, в които се намира държавата, може да бъде изкарана за една-две години и да не стане бедствие, „да полетим като Гърция надолу“. „Тук в един момент ще стане въпрос за излизане на България от НАТО, дотам ще стигнем, ако продължат така. Ние вече не сме надежден съюзник за никого“, заяви Борисов.

  Борисов не вижда кой друг, освен него, може да стане премиер

  Попитан дали е готов да стане за втори път министър-председател, Борисов попита: „Е, кой да стане? Ако има по-опитен, ще го направим него. Когато зимата има буря, мъжът кара колата, защото е по-опитен“.

  Запитан дали ще разследва някого, ако стане пак премиер, Борисов посочи: „Аз за разлика от другите премиери знам, че от нас, премиерите, това не зависи, а зависи от следствието, прокуратурата. След махането на БОП те унищожиха една сила, която работеше добре, така че във всяко едно отношение тревогите ни са пълни”.

  Във връзка с това дали газовите находища в Черно море са били обект на разговор в САЩ, той каза: „Това го говоря на всяка една пресконференция, че „Хан Аспарух“, „Терес”, Ловеч, Галата – имаме големи находища на газ. Вместо да внасяме газ, можем да изнасяме и да не даваме всяка година по 600 000-700 000 долара на руските компании за газ и нефт и да си ги произвеждаме ние. Ще искам референдум, както в Норвегия – оттам, където се добива, да остава 50% за региона”.

  В коментар на това дали подаръкът за рождения му ден от председателя на парламента Михаил Миков – футболна топка – е символ (на въздух под налягане – бел.ред.), Бойко Борисов каза: „Не обръщам внимание на тези хора. Те са лишени от всякаква мъдрост, толерантност и усет. Това просто не е политическа класа. В сряда казва: „В петък си подавам оставката“, в петък казва: „Няма да си подавам оставката“. Във вторник си сипят пепел на главата, че са провалили всичко, а сега казват – ние сме добре. За съжаление няма нормално говорещи хора“.

  Борисов обясни, че посещението му във Вашингтон е било планирано през април, но тогава не му се е пътувало. „Знам, че покрай рождения ми ден вдигате голяма гюрултия – и ТВ7, и „Алфа“ идват в нас да гледат кой идва – по-добре да го празнувам в Щатите“, заяви Бойко Борисов, който имаше рожден ден в петък.

  Източник:  Mediapool

• Изгарянето на Свищов на Кръстовден 1810 г.

  Лъчезар Тошев, в. „Лечител“

   

  

  Точно на Кръстовден 14/27 септември 1810 г. Свищов преживява най-тежкия момент от своята 2000-годишна история.

  В поредната Руско-турска война командващият руските войски генерал Николай М. Каменски (1776-1811) заповядва на своята армия, която е превзела Свищов:

   „Сжечь город! Разрушит до основанию цитадель!“

  Заповедта се възлага за изпълнение на ген. Сен Прист (Сен При), който се „справя“ със задачата. Градът е изпепелен. Крепостта е взривена. Това, което е останало от нея, може да се види на хълма в парка „Калето”. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – църквата „Св. Николай” (днес „Св. Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира Зограф и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. апостоли Петър и Павел“.

  В двора на тази църква на 16 януари 1771 г. е обесен от тълпа мюсюлмани Св. Дамаскин Габровски, свещеномъченик Свищовски – проигумен на Хилендарския манастир. Съгласно светогорската традиция, няколко години след смъртта на мъченика, гробът е отворен и черепът му е отнесен в Света гора – в костницата на Хилендарския манастир. Главата му е поставена отделно в сребърна мощехранителница със следния надпис на български език: “Зде глава проигумена Дамаскина иже бил на таксид оу Свищовъ и тамо оубивен бисть от агарянъ. 1779”.

  Останалите в гроба Св. мощи са отнесени от руската армия точно на 14 септември 1810 г. и днес се покоят в Киево-Печерската лавра.

  Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. Но изпепеляването на Свищов не е достатъчно за руския генерал. Той нарежда населението на града да се изсели отсреща във Влашко и лодките да се потопят, за да не могат да се върнат обратно изселените свищовлии.

  Във Влашко свищовлиите се заселват в Мавродин, недалеч от Дунава, други отиват в Букурещ и в други селища, като отсрещния гр. Зимнич, Крайова, Галац, Браила, Брашов и др.

  

  Едно от свищовските семейства – Михалаки и Тодорица Кондеви, се заселват в с. Търнава, а след това – в с. Перишор до Крайова. Техният внук е румънският генерал Константин Коанда, описан от Симеон Радев в книгата му „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ (стр.93).
  

  Ген. Коанда помни свищовския си корен и пледира България да не се ощетява прекомерно. Неговият син Анри Коанда е един пионерите в създаването на френските реактивни самолети. Днес летището в Букурещ носи неговото име.

  По онова време изглеждало, че изгарянето на града е краят на Свищов!

  Но Бог решава друго!

  През зимата на 1810 г. Дунавът замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град, от който е останала само пепел. Но, вместо да проливат сълзи, те се залавят за работа с прочутата си свищовска предприемчивост.

  Отиват на своите необрани лозя, затрупани със сняг.

  Откриват, че от снега гроздето, което някога се е изнасяло и в Цариград, и в Солун, е станало още по-сладко. Точно към Рождество Христово времето се затопля, снегът се стопява и става възможно гроздето да се обере. Свищовлиите го продават и с парите започват възстановяването на града. Като птицата Феникс Свищов буквално възкръсва от пепелта!

  В началото на 1811 г. са възстановени първо 15 къщи, след това още и още и Свищов отново става един от най-многолюдните градове по Дунава.

  Първо през 1812 г. те построяват училище – Славяно-елинското училище на Емануил Васкидович (даскал Манолаки).

  Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена.

  Църквата „Св. Николай“ с новото име „Св. Преображение“ се възстановява първоначално като дървена постройка. Бог чува молитвите на свищовлиите и в дървения храм. Оцелелите две църкви също функционират.

  Но образованието не е можело да чака.

  Парите са били определени за училище, което е инвестиция в бъдещето на града. За да възстановят църквата от камък, е било нужно време. Това става по-късно – през 1835-1836 г. Свищовлиите събират помощи, вкл. от сръбския княз, който отпуска греди от своите гори за постройката.

  Бог решава и друго! Следващата 1811 г. е последната в живота на посегналия на Богохранимия град Свищов и неговите православни храмове ген. Николай Каменски.

  Пак на 14 септември, но през 1812 г., завърналите се от Дунава руски войски опожаряват своя град – Москва, поради приближаването на армията на Наполеон Бонапарт. През 1814 г. в битката при гр. Реймс е ранен смъртоносно и загива от раните си ген. Сен При.

  През 1831 г. започва и възстановяването на църквата „Св. Пророк Илия“. Оттам нататък Свищов и свищовлиите играят ключова роля в българското образование, църковните борби, националното освобождение и създаването на Третата българска държава.

  Споменът от изгарянето на Свищов от руската армия на Кръстовден 1810 г. остава жив.

  Историята на града започва да се определя спрямо това събитие – преди „изгорелството” или след „изгорелството”.

  През 1829 г. Руската армия на ген. Дибич отново изгаря Свищов. Този път е унищожена половината от града.

  На бежанците от това време влашкият княз Александър Гика дава земя за заселване до с. Мавродин. Така възниква румънският град Александрия, основан от свищовските бежанци. Пътят от Зимнич към него и по-нататък към гр. Брашов е наречен „Свищовският път“. Този път е водел към Европа!

  Остава жив и споменът за ролята на лозята, помогнали за свищовското възкресение! Затова свищовският фестивал на виното в седмицата около Кръстовден, възстановен след началото на демократизацията на България, е наречен „Свищовски лозници”!

  

• Класация по милиардери: САЩ, Китай, Германия, Великобритания, Русия

  Русия – пета в света по милиардери, САЩ отново са първи

  .

  

  Русия е на пето място в света по брой на доларови милиардери. В страната живеят общо 108 души, които имат богатство от или над 1 милиард долара. Общото им богатство се изчислява на 320 млрд. долара, сочат данни на CNN Money, цитирани от БТА.

  На първо място в класацията отново са САЩ с 515 милиардери, притежаващи общо над 2 трилиона долара.

  Китай е на второ място със 157 милиардери с богатство от 384 млрд. долара, следван от Германия със 148 милиардери и 432 млрд. долара.

  Сред десетте държави с най-много милиардери са също така Великобритания, Индия, Франция, Саудитска Арабия, Швейцария и Хонконг.

  Хонконг обаче е на първо място по брой милиардери на човек от населението.

  Япония, която е третата икономика в света, е едва на 15-о място в класацията.

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
...
• 415
• >>