Всички авторски страници

Авторски

• $32 милиона дарения в един ден за Чикагският симфоничен оркестър

  Две големи американски фондации показаха безрезервната си подкрепа към проектите на Чикагския симфоничен оркестър и неговия музикален директор Рикардо Мути, съобщи БНР.

  Zell Family Foundation дари 17 милиона долара специално за подсигуряване на диригентската позиция. Хелън и Сам Зел от години спонсорират работата на състава.

  За мен е чест тази демонстрация на голяма привързаност към оркестъра чрез този щедър дар, сподели Маестро Мути.

  Малко по-късно от борда на директорите съобщиха, че е получено още едно дарение от 15 милиона долара – Negaunee Foundation подкрепя по този начин младежките и образователните проекти на оркестъра на Чикаго. В прессъобщението е обявено: Дарението е в подкрепа на дългогодишната цел на маестро Рикардо Мути да споделя класическата музика с повече хора, особено с онези, които нямат достъп до нея.

  Имайки съкровище като този оркестър, ние имаме и отговорността да правим изкуството му по-достъпно за колкото се може повече хора. Това дарение ще даде шанс талантите на Чикагския симфоничен оркестър да се споделят не само в града, но и по света, казва по този повод Рикардо Мути.

  Прочетете интервюто на руския редактор на Еврочикаго със знаменития диригент ТУК.

  .

• Благодарим ти, Пеевски, че ни събра

  Истинската промяна, която донесе протестът, е в мрежата от хора, вярващи в смисъла на съпротивата

   .

   Зорница Стоилова, в. „Капитал“

  Започваме тази история отзад напред. Оттам, където сме сега. Оставката е на разстояние от едно протягане, но не съвсем. Ту се приближава, ту отдалечава като шамандура, подхвърляна от вълните. Ще се случи в петък, не, следващата сряда. Пак не. Друг ден. Една година мина под диктовката на предпоследното. И както не помръднахме към развръзката, така изминахме ужасно дълъг път.
  
  Епизод 364. Оставката е почти факт

  Стоим на масата над една загубена година, в пепелника купчина цигари. Двама герои от „Протестна мрежа“, Николай Стайков и Антоанета Цонева, от фронтовата линия на гражданската съпротива, след като тя слезе от площадите и замени плакатите, свирките и лозунгите с директен натиск върху институциите. Стайков е лицето на протеста от репортажите на чуждестранните медии, които искаха да разберат защо са недоволни българите (списъкът впрочем е внушително дълъг) и един от двигателите на NoOresharski, антиправителствената платформа за гражданска журналистика, от която тръгнаха запомнящи се скандали със силните на деня. Цонева е може би най-неуморният опонент на властта пред микрофоните на българските медии. Чрез Института за развитие на публична среда тя държи под око финансите на партиите, а с „Протестна мрежа“ успяха да осъдят „Атака“ за нарушаване на изборното законодателство. Те, разбира се, са само двама от многото, които с усилията и позициите си превърнаха протеста в постоянна гражданска опозиция, която непрекъснато сменя формите и механизмите, под които притеснява властта.

  

  Оставката (или почти оставката) ги заварва някъде между увереността, че има жива клетка на обществото, готова да се самоорганизира и да действа, за да воюва за върховенството на закона и да откопчи институциите от захвата на политико-икономическото задкулисие и ужаса от това колко здрав е този захват, колко голям е ресурсът на властта да заглушава гласа на гражданите, да фалшифицира мотивите и посланията му. „Знам какво ще се опита да направи пропагандата сега“, отсича Антоанета Цонева с категоричността на човек, който добре знае как работи черната PR машина на властта, защото я е преживявала лично. „Ще се опита да лиши хората от увереността им, че те имат заслуга за тази развръзка“, смята тя. „Искам да го повторя – протестът взе тази оставка, защото той е този, който разклати така лодката, че всички паднаха от нея. Знам, че под вода се опитват да ги вадят водолази, че си дават знаци, но те паднаха от лодката, а тази лодка я клатеше протестът на хората. Върхушките, които са завладели тази държава, не искат да позволят някой да повярва, че гражданската воля има значение.“

  Затова протестът още не е в минало време. Той ще свърши не когато Пламен Орешарски предаде щафетата на властта, а когато паднат загражденията, които опасват парламента. За протестиращите те са чудовищен символ на нелегитимното управление. „Имаш всичко – имаш парите, имаш властта, но нямаш правото да управляваш и го знаеш“, рисува образа му Антоанета Цонева. „Имаше и по-добър сценарий, поема си въздух Николай Стайков, който не би отнел година от времето на цялата държава и на обществото, но сигурно има дълбока причина, която ще осмисли всичко това.“

  Епизод 196. Мрежата  

  #ДАНСwithme на българската диаспора заслужава отделен епизод от филма. Но не просто защото накара хиляди „тръгнали си“ да си купят билети, да прекарат Коледа на площад „Независимост“ и да се срещнат в мощен емигрантски вик: „Тук сме, бе“ и „Не, не е спряло да ни пука“. А защото е илюстрация на невидимата мрежа от биографии и ценности, която протестът оплете около каузата си. Стотици малки групи от хора, които се свързват и си взаимодействат, защото вярват един на друг и в смисъла на това, което правят. Това е капиталът на протеста. Това е нещото, което го направи различен в социален смисъл. Това е промяната, която той донесе. Не е оставката на кабинета, не е в това колко време продължи и колко хора увлече.

  „Това е нова мрежа от отношения, които преди не са съществували, и основа, върху която в бъдеще ще се случват неща“, казва Антоанета Цонева. Тя е в съобщенията, които „Протестна мрежа“ получава от цялата страна от места, където е трудно да излезеш сам срещу феодалната система и за които е важно, че някъде някой води битка с мафията. Тя е в кореспондентската мрежа във Facebook, през която беше хванат и проверен скандалът с „Атака“ в ресторанта в Брюксел. Тя е в юристите, които водят дела срещу партиите закононарушители от името на „Протестна мрежа“ про боно. Тя е в онези, които събират информация за злоупотреби на местни и национални власти, и в следващите по веригата, които пишат сигналите и ги пращат до институциите. Тя е в доброволците, които наблюдаваха законността на изборите в 11 държави в целия ЕС. Тя е в лепенките „АнтиLafka“ и „#оставка“ по прозорците на къщите, колите, колелата, бебешките колички, хвърчилата, чантите, тениските на тичащите на маратона в Панчарево и водолазите, които изплуваха с транспарант пред Евскиноград.

  „Ти си в протеста навсякъде и непрекъснато с позицията си, с работата си, с влиянието си и по начини, по които могат да създадат такива усуквания за властта, че тя практически да се разпада пред очите ни всеки ден. Машината, която беше включена срещу нас, не може да има такъв периметър на влияние“, отсича Антоанета Цонева.

  Епизод 154. Подмяната (най-мръсната PR кампания) 

  През цялата година нито веднъж представител на управляващите две партии не застана публично лице в лице с протестиращ, за да чуе аргументи и да опита да се защити в директен спор. Повтаряме – нито веднъж. От първите дни, когато Орешарски отклони поканата за дебат в „Референдум“ и предложи среща с протестиращи зад комфорта на вратите в Министерския съвет до после, когато пробва същата тактика с „Ранобудните студенти“. Все едно той и подкрепящите го БСП и ДПС знаеха, че „очи в очи“ цялата фасада ще рухне под тежестта на въпросите, които останаха без отговор, и ще осветли тъмните им договорки.

  Вместо това управляващите организираха и дирижираха гигантска по размерите и нанесените вреди дискредитираща кампания срещу протеста, в която вложиха внушителен финансов и медиен ресурс. Създадоха матрица на обществено противопоставяне, в която най-голямата подмяна беше представянето му като конфликт между групи от хора: задоволени граждани срещу бедни граждани, жълтите павета срещу провинцията; соросоидите срещу патриотите; платените срещу гладните. Експлоатираха бедността и злоупотребяваха с доверието на своите избиратели, като ги употребяваха като „жив щит срещу протестиращите, за да може камерите да снимат как се къпят в народната любов“.

  „В това беше фалшифицирането на публичния разговор. България е бедна, защото е в захвата на олигархията, защото няма върховенство на закона. А не защото има едни сити, които не харесват други. Нашият протест също е срещу бедността“, казва Антоанета Цонева. „Моделът протестиращи – контрапротестиращи премина в някакъв абсурд, в който много от журналистите се оставиха да бъдат вкарани“, добавя Николай Стайков. „Протестът беше стрес тест, който много медии не издържаха.“

  Тези от тях, които съществуват, за да крепят властта, направиха всичко, за да заглушат гласа на гражданите, и провеждаха очернящи акции за отстрелване на най-активните. Николай Стайков, който сам е попадал в такава, се усмихва: „Когато нямаш какво да криеш, не е толкова страшно. За щастие сме свободни хора, които могат да изразят позициите си без притеснение.“ Тъкмо това, смята той, е техният най-голям враг, защото са свикнали да работят със зависими хора, които да назначават и управляват.

  И Цонева, и Стайков са спокойни, че са „на чисто“. На правилната страна на историята, както казват. И считат за положителен процес, че протестът се оказа лакмус за партии, медии, НПО, отделни хора и позиции, защото принуди всички да се определят къде застават на демаркационната линия между мафия и държава. Макар, както отбелязва Стайков, по средата все още да стои едно апатично мнозинство, което той се надява да се стопи. „Войната на тези срещу контратези, авторитети срещу контравторитети, будители срещу контрабудители успя да забърка една каша. Идеята й беше да е толкова сложна за възприемане, че хората просто да се откажат. Но мисля, че будните се ориентираха много добре. Ако не фактологично, то интуитивно“, усмихва се той. А Антоанета Цонева добавя: „Никой няма да излезе същият след тази оставка. Нито протестиращите, нито контрапротестиращите. Дестилацията вдигна градуса толкова високо, че едни репутации изгоряха напълно и безвъзвратно.“
  
  Епизод 303. Осветяването на полковниците
  
  Въпреки очакванията „Протестна мрежа“ да се трансформира в партия, от която да тръгне лелеяната политическа алтернатива, тя видя полезността си другаде. В сигналите. В предоговарянето на правилата и границите на нормалността с институциите. И във връщането на принципите на законността в работата им. Най-известният им сигнал, по който тези дни прокуратурата демонстрира, че активно работи, е срещу задкулисното трио Делян Пеевски, Цветан Василев, Николай Бареков. (това, върху което, уви, протестиращите не могат да влияят, е, че в момента той се употребява като инструмент във войната между Пеевски и Василев)

  Първата им победа е когато под техен натиск парламентът прие нови етични правила на депутатите. Резултатът идва след възмущението им от депутата от „Атака“ и зам.-председател на партията Десислав Чуколов, който показа среден пръст на протестиращи и журналисти. Срещу „Атака“ имат и две спечелени дела във ВАС заради това, че формацията на Сидеров нарушаваше закона за предизборна агитация. Миналата седмица „Протестна мрежа“ излезе с три искания към следващия парламент: първо, да има парламентарно разследване „Кой“, което да разследва всички скрити политически, медийни и икономически връзки зад назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС. Второ, да се открият всички договори по „Южен поток“ и, трето, да се затегнат силно механизмите за разкриване на конфликт на интереси и на деклариране на имущество и други активи. Антоанета Цонева обобщава: „Протестна мрежа има позиция по всичко, което се случва в публичния живот, и тя винаги се основава на едни и същи демократични принципи.“ Толкоз по онова овехтяло обвинение, че протестът нямал конкретни искания.

  Идеята на всички тези акции е да свали маските, а протестът осветли фигурите, които досега винаги са били в комфорта на тъмното. „Протестът маха слой след слой. Но фасадата още не е паднала. Стигнали сме до полковниците. Има генерали, има генералисимуси, но ние ще продължаваме да питаме КОЙ“, заявява Цонева. Тя смята, че тъкмо фактът, че толкова дълго време хората са викали силно имената на задкулисните фигури, е дебалансирал системата и е довел до корпоративните войни, които наблюдаваме в момента.

  „Когато чуя, че някое решение за България е взето в сараите, се взривявам“, възмущава се като в първия ден тя. „Ако не бъде разрушен моделът на тайно договаряне и преразпределение „Кой“, ще влезем в остра спирала от предсрочни избори, докато не излязат хора, които имат воля да преосноват държавата, да преосноват институциите.“ Дава си сметка, че с оставката няма да се реши въпросът със захвата, в който се намира държавата и тя ще продължава да бъде разглеждана от „тези кафепиячи като плячка“. Но вярва, че вече има начертана линия, която всяка следваща власт ще внимава да не настъпи. За да не й се случи 14 юни.

  Епизод 1. 14 юни
  
  В началото беше Делян Пеевски. Човекът, който стана шеф на ДАНС за един ден. Денят, в който ударихме въображаемото дъно. Днес Пеевски е плакат. Символ. „Лакмус как институциите капитулират, вместо да действат според закона, когато става въпрос за някого, който е недосегаем“, според сполучливото определение на Антоанета Цонева. Срещу това протестът има да каже само едно: „Така повече не може.“ И също: „Благодарим ти, Пеевски, че ни събра.„

   

• Мафията официално влиза в българската икономика

  Марта Младенова, DarikFinance.bg

  .

  Проституцията, наркотиците и контрабандата вече ще влизат в оценките на Брутния вътрешен продукт, изчисляван от Националния статистички институт. Това съобщи Диана Янчева от НСИ.

  Инициативата за разширяването на оценките от сектори на неформалната икономика е на Евростат, като вече са получени първите указания от европейската статистическа служба. Новият начин на изчисление ще влезе в сила от септември.

  Янчева уточни, че първични данни няма да бъдат събирани, но ще се ползва информация от различни служби – например: полицията, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.

  От своя страна новият председател на статистическата служба Сергей Цветарски обеща „повече прозрачност“ в работата.

  Така можем да очакваме сериозен скок на темпа на растеж на БВП с новия начин на отчитане на данните, тъй като сивият сектор формира около една трета от икономиката на страната.

   

• Кабинетът „Орешарски“ щял да поработи още малко, но в оставка

  Правителството на Пламен Орешарски ще продължи да работи и през следващите седмици, но като кабинет в оставка, пише Mediapool, по информация от свои източници сред управляващите.

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  

  Според тях най-вероятно министър-председателят ще подаде оставка във вторник след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от президента Росен Плевнелиев за консултации по предсрочния парламентарен вот, след като вече има готовност на управляващите да си тръгнат, но спорен остава въпросът кога да се проведат изборите.

  По неофициална информация целта на управляващите, която се приема до голяма степен и от опозиционната партия ГЕРБ, е след консултациите при държавния глава премиерът да депозира оставката си в парламента. Планът е известно време след това Народното събрание да не бъде разпускано, а правителството да работи в оставка.

  Когато до уговорената дата за провеждането на предсрочните избори останат два месеца, вече парламентът ще бъде разпуснат, а президентът ще назначи служебен кабинет и в уреченото време ще се състои вотът.

  Същото се случи миналото лято, когато премиерът Бойко Борисов подаде оставка на 20 февруари, а парламентът се разпусна на 13 март. Дотогава кабинетът на ГЕРБ работи в оставка.

  В петък сутринта за такъв сценарий намекна зам.-председателят на парламента Мая Манолова в ефира на Нова телевизия. Тя обясни, че кабинетът „Орешарски“ ще работи до „точно два месеца преди предсрочния вот“. По думите й е допустимо правителството да работи в оставка.

  Източници от БСП обясняват, че това е най-щадящият за държавата вариант, а в четвъртък председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цецка Цачева призова Народното събрание да работи по приоритети, съгласувани при държавния глава, което също може да се тълкува като съгласие парламентът да продължи работата си още няколко седмици.

   

• Исследователи из Канады и Болгарии разработали технологию магнитного охлаждения

  Новый эффект улучшит конструкцию магнитных холодильников

  .

  
  Технология магнитного охлаждения имеет ряд существенных преимуществ по сравнению с той, что повсеместно применяется сегодня в компрессорных холодильных установках. Она расходует меньше энергии и не нуждается в использовании опасных для окружающей среды жидкостей.

  Новая перспективная ее реализация предложена командой исследователей из Канады и Болгарии и описывается в выпуске Applied Physics Letters за 10 июня. Она предполагает использование твердых магнитных субстанций — магнитокалорических материалов — в качестве охлаждающего агента для миниатюрных холодильников.

  Магнитокалорический эффект заключается в изменении температуры магнитного материала в ответ на изменение внешнего магнитного поля. Так, ферромагнетики нагреваются в процессе намагничивания и охлаждаются при пропадании внешнего поля. При помощи жидкого теплоносителя, например воды, этот эффект можно использовать для охлаждения.

  Авторы первоначально планировали измерить стандартный магнитокалорический эффект в мультиферроике HoMn2O5 — материале, интересном своими изолирующими свойствами, которые предотвращают потери энергии из-за электрических токов, возникающих при изменении магнитного поля. Неожиданно они обнаружили, что простое вращение кристалла этого материала в постоянном магнитном поле дает тот же, только усиленный (гигантский магнитокалорический) эффект, что и удаление его из зоны действия магнитного поля.

  Сделанное открытие это важный шаг на пути к разработке практичной технологии магнитного охлаждения. Использование вращательного магнитокалорического эффекта, как отмечают ученые, означает, что доля энергии, поглощаемая холодильной установкой может быть значительно уменьшена. Это открывает возможность появления простых, компактных, эффективных и «зеленых» систем магнитного охлаждения как для промышленного, так и для бытового применения.

  Источник: Компютерное обозрение

• „Фрийдъм Хаус“: Демокрацията в България се влошава, а корупцията се увеличава

  Напредък има само в гражданското общество, се казва в доклад на организацията
  

  

  Демокрацията в България продължава да се влошава, а корупцията се увеличава, показва индексът за демократичност на американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“, която публикува вчера годишния си доклад „Страни в преход 2014“. Седем категории участват във формирането на индекса – изборен процес; гражданско общество; независимост на медиите; демократичност на националното управление; демократичност на местно управление; съдебна система; корупция. Страната ни е отбелязала положително развитие само в гражданското общество. Показателят сега е 2.25, а миналата година е бил 2.50.

  В доклада е направено сравнение на реформите в бившите комунистически страни в Европа и Азия и обхваща 29 държави. Документът разглежда ситуацията в тези държави в периода между 1 януари и 31 декември 2013 г. Индексът на демократичност е скала от 1 до 7, в която 1 означава най-голям напредък, а 7 – най-голямо влошаване. Крайната оценка за България е 3.25, а за миналата година е била 3.18. Индексът на страната ни бележи постоянен спад от 2009-2010 г.

  Страната ни регистрира спад в сравнение с миналата година в качеството на изборния процес, което не се е подобрявало от 2012 г. насам, в демократичността на националното управление, където ситуацията тръгва надолу през 2010 г. Както и в нивата на корупция, които след четиригодишна стагнация са се увеличили, тъй като „държавата не постига съществен напредък в борбата с организираната престъпност и с обширните мрежи за влияние“. Показателят за корупцията у нас е 4.25, а миналата година е бил 4.00.

  Категориите, които запазват индексите си от 2013 г., са местната власт, където положението не се е променяло от 2006 г., съдебната система и медиите, които обаче са с най-лоша оценка след корупцията – 4.00, тъй като пристрастността и концентрацията на медийната собственост продължават да влияят негативно върху качеството и разнообразието на българските медии. Изрично са посочени главните виновници за състоянието на българските медии – Делян Пеевски, Ирена Кръстева и кредиторът на тяхната „Нова медийна българска група“ Корпоративна търговска банка начело с банкера Цветан Василев. Последният доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка се опираше именно на анализа на „Фрийдъм хауз“ за влошаването на медийната среда в България.

  Източник:  в. „Сега“

• БСП и ДПС се заеха с ударно разпределяне на постове

  Само за няколко часа управляващите избраха членовете на Сметната палата, шеф на НСИ, разкриха 20 нови търговски мисии в чужбина. (Търговско представителство ще има и в Чикаго)

  .

  Ивет Миткова, Десислава Колева, Румяна Гочева,

  в. „Сега“

  Премиерът Орешарски и част от министрите му демонстрираха по време на дебатите за вота на недоверие весело настроение. Министър-председателят избягва отговора кога смята да подаде оставка. От нея зависи кога ще настъпи краят на парламента. Независимо че и Местан, и Станишев заявиха, че правителството е изчерпано, Министерският съвет подготвя заседанието си за идната седмица и заяви, че ще продължи да работи, докато политическите сили не се споразумеят. Снимка: Юлиян Савчев, в. „Сега“

  Ден след като постигнаха съгласие, че правителството трябва бързо да подаде оставка и да се ходи на избори, управляващите се заеха с разпределяне на постове с дългосрочен мандат. Въпреки яростния отпор на ГЕРБ парламентът вчера избра нови членове на Сметната палата, а кабинетът назначи постоянен шеф на Националния статистически институт и отпусна пари за откриване на 20 търговски мисии в екзотични страни.

  Най-голям скандал предизвика попълването на състава на Сметната палата, която следи за партийните финанси и разходите по изборите. Мандатът на членовете й е седем години. Предишният шеф на одитната институция Валери Димитров бе уволнен, след като остро разкритикува готвените промени в закона за Сметната палата, а управляващите го обвиниха, че изпълнява политически поръчки на ГЕРБ.

  Опозицията вчера настоя изборът да бъде направен от следващия парламент. ГЕРБ дори предложи сделка – да оттегли вота на недоверие към кабинета, ако гласуването бъде отложено, но получи отказ. Така новите попълнения на палатата са Горица Грънчарова-Кожарева, Дилета Касабова-Токатлиян, Евгения Пенкова-Панталеева, Ширин Исмаил, Златина Русева, Мустафа Занков, Стефка Михайлова, Тома Дончев. Част от тях имат любопитни биографии. Мустафа Занков, излъчен от ДПС, е баща на бившия шеф на Агенцията по рибарство и аквакултури Ерман Занков, който през 2006 г. бе обвиняем за неоправдано харчене на средства. Той е бил член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, по-късно е работил на ръководни постове в Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и Националния институт за помирение и арбитраж.

  Горица Грънчарова-Кожарева е съпруга на члена на ВСС Михаил Кожарев. Той е отговорен за бюджета на ВСС, а палатата е одитиращият орган. Съпругата му е заместник главен счетоводител и експерт в „Булгаргаз“. От май 2004 г. е главен експерт в НАП до избирането й за член на Сметната палата през април 2005 г. по времето на НДСВ. Евгения Пенкова-Панталеева е шеф на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол от 2002 г. до избирането й за член на Сметната палата през април 2005 г. Стефка Михайлова пък е била главен проверяващ в одит на Държавния резерв при тройната коалиция през 2005 г., когато за резерва отговаряше Делян Пеевски. Наскоро Татяна Дончева обяви пред Bulgaria on Air, че едно от назначенията в новия състав на Сметната палата е предложено лично от Пеевски.

  Кабинетът също се включи в трудоустрояването в последния момент. Сергей Цветарски стана шеф на Националния статистически институт. Досега той бе зам.-директор и временно изпълняваше длъжността, след като мандатът на Ренета Инджова изтече. Инджова си тръгна със скандал, обявявайки, че националното преброяване е пълно с грешки.

  „Демонстрация на арогантност и безпардонност“ – така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи приемането на новия състав на Сметната палата и назначаването на председател на НСИ. „Не знам с какви очи, след като са подали оставка, поне на партийно ниво, и БСП, и ДПС, и „Атака“ крещят отвън – оставка на правителството. А влязоха да направят кворум, за да може да минат Сметната палата, както и шеф на НСИ“, коментира Борисов от Вашингтон.

  Правителството назначи за генерален консул в Милано Росен Руфев. Той бе началник на кабинета на външния министър Кристиан Вигенин от юни м.г. Между 2006 г. и 2009 г. е работил в дирекция „Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация“ във ведомството. Според автобиографията му на сайта на МВнР е дипломат от кариерата с богат опит. Работил е в посолствата ни в Лондон и в Рим, както и в Генералното консулство в Милано, което сега ще оглави.

  Правителството реши да разкрие 20 нови търговски мисии. Една от тях е в Катар, където през последните години се изредиха куп правителствени делегации, но бизнесът така и не потръгна. Сред останалите държави са Обединените арабски емирства, Оман, Саудитска Арабия, Иран, Северен Ирак, Алжир, Тунис. Представителство ще има и в Чикаго, САЩ. Досега страната ни нямаше представителства в нито една страна от Персийския залив.

  Озадачаващо е, че нови мисии са планирани и в държави, с които страната ни почти не търгува – например Монголия, Гана, Ангола. Стокообменът с тях е толкова нищожен, че статистиката почти не го лови. По данни на икономическото министерство вносът от Монголия се крепи на незначително количество трикотаж, докато от Гана внасяме скромно количество какао, кафе, готови храни и цитруси.

  За откриването на 20-те нови търговски служби на вчерашното си заседание кабинетът отпусна на икономическото министерство 2 млн. лв. Решено било да бъдат закрити 5 съществуващи служби, но от Министерския съвет не уточняват кои са те. В момента България има 61 дългосрочно командировани търговски аташета в 44 страни. Търговските ни мисии зад граница са обект на серия от критики заради мудната си работа и слабата подкрепа за бизнеса.

   

• Как Сталийска махала заобича ДПС 40 пъти повече

  История с изборни протоколи, засечени джипове и една арестувана банда

  .

  Стефан Миланов,  Сlubz.bg

  

  Тоталната преориентация на жителите на ломския кв. Хумата за една година. Колаж Клуб Z/ Данни cik.bg

  Сталийска махала е малко, но много заспало село в Северозапада, близо до Лом. Изключително рядко влиза в новините. Например, когато през 2012 г. кметът със звучното име Цветан Цветанов (ГЕРБ), подари на лидера си Бойко Борисов живо теле Станишко за рождения му ден.

  Сталийска махала е и мястото, от което се прибира луксозен джип Ауди Q7 вечерта на 16 май, докато страната ври в треска преди евроизборите. На пътя в посока Лом го застига лек автомобил, който го принуждава да спре. Юнаци с бухалки правят всъдехода на сол, без да наранят возещите се вътре пътници. Понеже джипът е на скандалния бивш депутат от ГЕРБ, а сега клиент на Софийския градски съд Димитър Аврамов, историята се разчува. По-популярната версия е, че Аврамов – бивша дясна ръка на Искра Фидосова, не е пътувал в колата си, смазана от бухалкаджийте. Информацията на Клуб Z е точно обратната.

  И още една от сравнително актуалните новини около заспалото село – вечерта преди случката с Аврамов, на 15 май, маскирани, пак с бухалки нахлуват в дома на най-известния ГЕРБ-ер в Сталийска махала Росен Евгениев и почти осакатяват от бой него и 15-годишния му син.  Кметът Цветан Цветанов – онзи с телето, директно заявява, че покушението е политическо.

  Клуб Z потърси отговор на процесите в селото и близкия гр. Лом на нетрадиционно място – в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК). Преглед на протоколите от отминалите евроизбори и сравнението им с парламентарните, които са само година по-рано, показват повече от интересни неща.

  „Суверенът“, както обича да нарича Лютви Местан народа, в региона явно преживява бурни катарзиси. Понякога до 230-кратни. Като например в избирателна секция 033 в Лом, където на вота на 12 май 2013 г. ДПС е получило 1 (един) глас.

  

  На Евроизбори ‘2014 подкрепата за Движението е станала 230 гласа. Любопитна подробност е, че споменатата СИК е в ромския квартал „Хумата“ – на центъра му… През 2013 г., когато Димитър Аврамов, макар и подсъдим за подкуп в особено големи размери, все още е активен деятел на ГЕРБ, в същата секция за партията на Бойко Борисов са гласували 283-ма души. Тази година бюлетините са… Познайте! 4 (четири)!

  

  Макар и в по-малка степен, подобни политически проглеждания се наблюдават и в секция 017  – в Битовата сграда на стадиона, което е другото градско ромско гето. Там за една година 5 пъти повече – 214 души са припознали ДПС като своята партия, която да ги представлява в Европа. Движението е взело едва 42 гласа на Избори 2013. В същата секция обаче за ГЕРБ нещата никак не са розови – от 215 желаещи да ги пратят в парламента през миналата година само 14 души през т.г. са ги подкрепили за Европарламента. Да ви прилича, че едни 200 души преминават под строй насам-натам?

  В други секции като № 018 подкрепата за ДПС расте от 62 на 210 души за година, а за ГЕРБ се срива от 182 на 23 гласа…

  Митко, както на галено е известен ексдепутатът Аврамов, е обвиняем от 2012 г. по сигнал за изнудване от земеделец от Кнежа. Според прокуратурата той на няколко пъти е поискал и получил подкупи сам и със съучастник, за да упражнят влияние върху шефката на областната дирекция „Земеделие“ в Монтана и на полицейския началник на областния град. Самият Аврамов каза през есента на 2013 г., че делото, което и до ден днешен се влачи, е поръчка на бившите му съпартийци от ГЕРБ. Бивши, защото го изключиха и вече не е никаква ръка на всевластната (преди) в Северозапада Искра Фидосова.

  Но да се върнем на Сталийска махала и протоколите… След като Аврамов според всички е много активен в региона, резултатите не закъсняват. Макар че депутатът мълчеше в парламента и името му се чу, чак когато го арестуваха, явно, когато е на свобода, го бива да разяснява политики. Въпросът е само – в чия полза.

  През 2013 г. общо в двете изборни секции на малкото село ДПС е събрало 4 гласа. Местни казаха пред Клуб Z, че в затънтеното земеделско местенце етнически турци няма и никога не е имало.

  

  

  През тази година обаче жителите на Сталийска махала са очетиридесеторили подкрепата си за партията на Лютви Местан – общо 163 гласа. Още по-интересно е, че регистрираните избиратели са 1167 през м.г. срещу 1152 през тази (сещате се колко баби са поизмрели), но активността беше доста по-ниска. Отличния си резултат на евроизборите Движението за права и свободи получава от едва 538 гласували.

  През м.г. от 797 упражнили правото си на вот ГЕРБ е получила 448 гласа. Тази година, въпреки смазващата национална победа и въпреки кмета – виден фен на Бойко Борисов, в Сталийска махала само 81 човека са избрали партията, личи от протоколите на ЦИК.

  След като се случва нападението над джипа на Аврамов, на 22 май – 4 дни преди изборите, Главна дирекция „Национална полиция“ и Специализираната прокуратура съобщават, че са арестували много опасна престъпна група от Монтанско, ръководена от Димитър Владимиров. Става въпрос за известния Димата Ломски, писа тогава Клуб Z. Обвиненията са, че „групата е действала от 2012 г. в област Монтана. Чрез заплахи, отвличания и унищожаване на имущество със значителна стойност, в това число палежи и чупене на автомобили, участниците са принуждавали работещи в сферата на селското стопанство да продават имоти и да подписват договори за охрана.“

  Хубаво е, че държавата се загрижва за обикновените земеделци преди изборите, но интересно е, че самият Митко Аврамов казва пред медии, че джипът му е нападнат от групата на Димата. Бандата посреща изборите в ареста, после е пусната, но после пак е прибрана – така е и до момента.

  Важното е, че докато „лошите“ са вътре, в изброените секции в Лом и Сталийска махала се получават споменатите отлични изборни резултати. За някои.

   

• Кабинетът Орешарски пада до дни

  Станишев изненада БСП и ДПС – „уволни“ Орешарски и парламента. Кабинетът пада до дни. Датата на предсрочните избори ще се договаря при президента

  .

  Галя Горанова, Венелина Ангелова,

  в. „Сега“

  

  Кабинетът на Пламен Орешарски остана без политическа подкрепа, след като и лидерът на БСП Сергей Станишев го призова да подаде оставка. Началото на края бе положено от коалиционния партньор ДПС миналата седмица с констатацията, че мандатът на този кабинет е изчерпан. Вчера обаче Станишев призова премиерът и министрите да подадат оставка до края на седмицата веднага щом бъде гласуван вотът на недоверие, внесен от ГЕРБ. Станишев стъписа членовете на Националния съвет на БСП с искане за избори до края на юли. Предложенията на соцлидера буквално взривиха пленума на БСП и до късно снощи не бе ясно дали партията ще ги подкрепи, или ще бламира Станишев. Самият Орешарски присъства на пленума, но не каза дали ще подаде оставка. Останалите партии приветстваха идеята за бързи избори, но се усъмниха, че те могат да се проведат през юли.

  В патетично слово пред пленума Станишев се опита да обясни загубата на евровота с намеци за преяждане с власт от страна на коалиционния партньор ДПС и ролята на АБВ за разконцентриране на електората. От думите му се разбра още, че разривът между БСП и ДПС е необратим. Станишев се възмути, че след като БСП загуби изборите за Европарламент, партията на Местан му е отказала засилване на ролята на левицата в управлението, за да се спаси реномето на социалистите. „Загубата на изборите можеше да бъде компенсирана единствено с повече сила на БСП в управлението. Тази идея не се прие с ентусиазъм“, призна той. Така косвено потвърди информацията, че се е виждал с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, за да договаря нова сделка за управлението. Тъкмо преди официалните разговори между двете партии обаче дошла изненадващата пресконференция на ДПС, която подписа смъртната присъда на кабинета. „Бяхме лоялен и честен партньор, но се оказахме неумели и нерешителни в упражняването на властта“, разкая се лидерът на БСП и за пореден път изрази разочарованието си от поведението на депесарите.

  След 13 години начело на партията и 10 изборни загуби Станишев и вчера отказа да подаде оставка и поиска доверието на Националния съвет да води партията на предстоящите предсрочни избори. „В БСП искането за оставки се превърна не в търсене на решения, а в прехвърляне на отговорност. Нямам намерение да позволявам на никого да ме използва за изтривалка, нито ще се превърна в индулгенция за несвършена работа“, зарече се социалист №1. И намекна, че отлагането на изборите за по-късна дата, както искат останалите парламентарни партии, е продиктувано от икономически интереси, без да уточни какво точно има предвид. Още повече че самият той преди седмица пледираше за предсрочен вот през октомври. „Няма нито една причина освен тънки политически и не толкова тънки икономически сметки този парламент и това правителство да продължават своята работа“, заяви той вчера. Според анализатори искането на соцлидера за вот през юли е опит да се елиминира конкуренцията на все още нерегистрираната партия АБВ, която застрашава хегемонията на БСП вляво. Според други така ще се избегне свикването на извънреден конгрес, на който да бъде сменен лидерът. Така Станишев запазва привилегията си да нареди листите и за следващия парламентарен вот.

  Станишев не скри огорчението си от това, че хората загърбиха БСП на европейските избори, въпреки постиженията на кабинета в социалната сфера. „Насила не може да даваш, може да взимаш“, констатира той. И отново използва плашилото Борисов с призива българите ясно да кажат какво искат – връщането на Бойко Борисов и Цветан Цветанов или Николай Бареков за премиер.

  „Ако мандатоносителят е взел своето окончателно решение, време е за отговорни консултации при държавния глава“, бе лаконичният коментар на лидера на ДПС Лютви Местан. От ДПС приветстваха решението на Росен Плевнелиев, който малко след изказването на соцлидера обяви, че свиква извънреден Консултативен съвет по национална сигурност. Не оспориха и предложението за избори през юли. Във връзка с обвиненията, че движението е причина за падането на кабинета, Местан заяви: „Пресконференцията на ДПС не предопредели, а ускори взимането на вярното решение“. Той специално подчерта, че събитията потвърдили и правотата на партията по отношение на проекта „Южен поток“.

  От ГЕРБ също са готови да приемат по-ранна дата на вота. „Ние винаги сме готови за избори“, коментира зам.-председателят на ПГ Цецка Цачева. Още преди заседанието на парламента днес тя ще предложи на управляващите ГЕРБ да оттегли вота на недоверие, ако те отменят избора на членове на Сметната палата. „След изявлението, че кабинетът „Орешарски“ подава оставка, ние от ГЕРБ считаме, че внесеният от нас вот на недоверие във финансовата политика на правителството е успешен“, коментира Цачева. Ако обаче сделката не мине, дебатите по вота най-вероятно ще се проведат в четвъртък, а гласуването в петък, когато се очаква да подаде оставка и правителството. От ГЕРБ ще настояват до края на мандата си НС да гласува и решение за провеждане на референдум по изборното законодателство едновременно с предсрочните избори.

  „Поздравявам Станишев за смелата позиция и за това, че призна загубите от изборите и като един истински демократ счете, че народният вот е най-важен и трябва да се проведат предсрочни избори“, обади се от Вашингтон и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

  Реформаторският блок също се обяви за бързи избори, но не през юли. Не е ясно какво мисли „Атака“, защото лидерът й Волен Сидеров след вота е в нелегалност.

  КРАЙ НА НАДЦАКВАНЕТО

  За да сложи край на надцакването с дати за изборите, президентът Росен Плевнелиев обяви вчера, че идния вторник свиква КСНС, който ще търси съгласие по три въпроса – датата на вота, процедурата за избор на еврокомисар от България и проблемите с „Южен поток“ и еврофондовете. „Предсрочните избори не са самоцел, рано е за служебно правителство“, заяви президентът.

• Яна Младенова: На мен ми се остава! Тук, в България

  Яна Младенова е родена в средата на лятото на 1992 г. Учи макроикономика в УНСС, но е бъдещ икономист единствено по образование, не и по призвание. Живо се интересува от политика, международни отношения, книги и кино, стараейки се да обгръща всичко с думи.

  Приема се като дете на свободата и едновременно с това се надява винаги да се чувства изцяло свободна, и поне отчасти дете. Представяме ви нейна публикация от 9 юни в Вanitza.net 

   

  Идеологията Запад 

   

  На възрастта, на която заминавам на студентска бригада в Америка, родителите ми са могли единствено да недоволстват срещу забранените пътувания зад границите на комунистическа България. Да недоволстват, но все пак внимателно, тихичко, не пред непознати.

  Моето израстване е малко по-различно.

  Първото съзнателно усещане, което помня, е за пътуване. Ранно ставане. Гадене. Филия хляб и кренвирш. Отново гадене. От единствената си екскурзия в детската градина почти мога да чуя ритмичното пуфтене на нощния влак София – Бургас. Леглата бяга двуетажни и приличаха на панери за хляб. Не исках да отида до тоалетната – изглеждаше ми като черна дупка. Госпожа Пешева ме мажеше с крем ”Здраве” всеки ден по специална заръка на мама. Къде сме били – не знам, но имаше басейн. За колко време? Нямам идея. Добре ли си изкарах? Според госпожа Пешева – невероятно.

  Петнадесетина години по-късно вече съм обиколила голяма част от Европа единствено с личната си карта и стягам 22,7-килограмовия куфар, подготвен за прелитане на един океан разстояние. Майка ми почти ме избутва до летището. Моите очи са влажни от сълзи, а нейните – от вълнение. Прегръдката й е кратка. Иска й се по-бързо да се кача на самолета. Като че ли още с първата си стъпка на ескалатора към изхода, вече ще съм стигнала там, където тя никога не е успяла да отиде – отвъд рамките на режима.

  За четири месеца на Източното крайбрежие чувам средно по трима души на месец гръмко да обявяват, че не възнамеряват да се връщат в България, защото “За к’во?!”. Тук са опитали мекото на хляба. Печелят по две хиляди и петстотин долара на месец, нищо, че по осем часа на ден мият мръсни съдове, а след това още по осем събират чаршафи. Но си заслужава.

  Мърлявите чинии изплащат екскурзията до Ниагара и те изтласкват до Статуята на свободата. Аз не оставам по-назад. Събирам долари в празната кутия от новите маратонки Найк и планирам Вашингтон. Едно око и едно сърце обаче съм приковала в Скайп. Говоря с приятели в София. Тях ги тресат протести, мен ме тресе носталгия. Следя новините. Протестът ДАНСwithme тече с пълна сила, а аз се мъча от разстояние да се почувствам част от целия обществен бунт.

  От онези средно трима на месец, по двама наистина останаха в Америка. Зарити са в мръсни съдове и в долари.

  Аз отдавна съм в София, а само след броени дни ще отбележим година от #ДАНСwithme.

  Скоро ме очаква друго пътуване. Отново на запад. Майка ми отново няма да плаче на летището. Не, че не е ревлива натура по принцип. С недомлъкви и откъслечни коментари ме подканва – ако мога, да замина в чужбина завинаги! Да сбъдне чрез мен мечтата си, да опита така стриктно забраняваното пътуване към онази идеология Запада. Аз обаче не желая сега да изживявам комунистически неизживяното. Железните завеси отдавна са свалени от прозорците ни със западно изложение. Моят личен душевен бунт надига друг лозунг.

  На мен ми се остава! Тук. В България. В тази разкъсвана и калпаво закърпвана България. В България, в чийто хълбок са се впили лакомите челюсти на цяла сурия държавници. В България на общонародната апатия. В България на трагикомичните анонси. В България, дори и заедно с онези 10.66%, гласували за Бареков. В тази България, на която й трябва побутване отвътре, за да може най-накрая да “прехóди” до една по-качествена своя версия. В моята. Във вашата България. В България, в която без срам и без страх да отгледаме децата си. В България, която би си заслужавала поне малко сълзи на летището.

   

• Малка промяна в Изборния кодекс може да позволи избори през лятото

  Марта Младенова, Dariknews.bg

  .

  Провеждането на предсрочни парламентарни избори в края на юли или първата неделя от август е напълно възможно, заяви за Дарик радио председателят на движение „Модерна България“ Борислав Цеков. По думите му трябва да се направи минимална промяна в Изборния кодекс, която може да отнеме няколко часа на парламента. Според Цеков не е подходящо изборите да са през „отпускарския“ август, но няма пречка да са през юли.

  Ако има съгласие за бързи предсрочни парламентарни избори, процедурата напълно позволява провеждането им в края на юли, обясни Борислав Цеков. По думите му, ако правителството подаде оставка до края на седмицата, президентът трябва да връчи три проучвателни мандата.

  „Вместо да се чака по седем дни, какъвто е максималният срок по Конституция, ако парламентарните партии се откажат от съставяне на правителство в рамките на този парламент, процедурата може да се извърви в рамките на два-три дни и на четвъртия президентът да издаде указ, с който разпуска Народното събрание и насрочва избори до два месеца, тоест ако гледаме кои са неделните дни, това са 27 юли и 3 август“, каза Цеков.

  В този случай трябва парламентът да направи малка промяна в изборното законодателство, според която вече сформираните избирателни комисии продължават да действат, като към техния състав се прибавят представители на онези партии, които по силата на резултатите от евровота имат право да са представени в изборните комисии, каза Цеков. Той допълни, че партия с право на представители е ББЦ, а тези на НДСВ би трябвало да отпаднат.

  В този случай обаче няма как да се стигне до промени за задължителното гласуване, защото това изисква по-дълго парламентарно време. Възможно е обаче да се проведе референдум.

   

• Игнат Раденков: Получаването на българско гражданство бе превърнато в търговия

  Първанов е продавал българско гражданство. Куйович го направиха българин срещу 25 000 евро

  Интервю на Еми Мариянска, БЛИЦ
  

  

  Легендарният строител от времето на соца Игнат Раденков – герой на социалистическия труд, продължава да бъде един от малцината народни будители, които не се страхуват да се опълчат ни на кметове като бившия на Варна Кирил Йорданов, ни на депутати, пък дори и на бивши президенти като Георги Първанов. В наскоро появило се публично Отворено писмо на Раденков той разкрива по какви механизми получаването на българско гражданство от чужденци е било превърнато в търговия.

  .

  – Г-н Раденков, известен сте като един от малкото народни будители. От години призовавате хората да не се страхуват, да спрат лъжата, демагогията и грабежа на политиците ни, но ето, че този процес не спира. Преизбираме си ги – едни и същи, под „нови” знамена…

  – Бояджиите не бяха един и двама. Аз съм възмутен от двуличието на тия хора, които, без да преувеличавам, са символ на българския криминален преход. Усмихват се и лъжат народа. Но хората някак не се решават открито да им свалят маските. Дори като им кажеш какви са ги вършили една голяма част от тия, пак не се осмеляват да им се опълчат – страх ги е. Ето, аз съм написал в сегашното си Отворено писмо, че по време на двата мандата на Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин държавата е била търговско дружество за обслужването на лични и корпоративни интереси.

  Президентството ни е било генератор на престъпност

  Пренебрегвани са били дори и националните интереси на страната ни в името на техните лични интереси! И сега открито се прави опит да се върне статуквото. Първанов, участникът във всички зулуми на прехода, сега отново се представя за „спасител на нацията”!…

  – Вие сте внесли жалба с конкретни примери във временната анкетна комисия към Народното събрание за помилванията и даването на българско гражданство…

  – Да, и вътре имаше уличаващи Първанов доказателства как той многократно е бил уведомяван от нашето сдружение, а и от Асоциацията на българите по света, че всеки от истинските българи, който е искал българско гражданство, е бил на първо място рекетиран с хиляди левове за „услугата”, а впоследствие – унижаван с отказ. Ще ви дам конкретен пример: Помогнахме на пет измамени и изоставени в безлюдното село Твърдица до Каварна бесарабски семейства с десет малки деца, като ги изтеглихме оттам и ги настанихме във Варна. Дадохме им работа, децата им тръгнаха на училище. Потърсиха ни и други сънародници от Молдова и Украйна. И се натъкнахме как умишлено, с цел изнудване, бавеха тия хора от 5 до 8 години с даването на българското им гражданство, което те имат по рождено право! Отвратих се най-вече от това как дори полицаи са им искали по 50 лв. само за да ги пуснат да си направят справка из ведомствата.

  – Получихте ли официален отговор от някоя от държавните институции? 

  – Не, но ни потърсиха от ДАНС. След месец бяха арестувани директорът на служба „Миграция” и главният секретар на Държавната агенция за българите в чужбина.
  
  Така беше прекратена тази срамна, престъпна схема

  – Е, значи държавността все пак е още жива, макар и в „реанимация”…

  – Държавността не може да се пребори с корупцията. Аз ще ви затрупам с примери за корупция в Президентството. По времето на Първанов тя беше добила нечуван размах. Той дава гражданство на 10 американски спортисти, които си го „купуват” срещу сумата от 110 000 до 150 000 евро на човек и веднага сключват договори в европейски отбори като български граждани. В същото време на бесарабски българи се прави отказ. За разлика от Първанов и Марин Маргарита Попова ускори процеса и донякъде пресече тая търговия. Тя е одобрила българското гражданство на 4247 души и отказала на други 316. Отказаните били от небългарски произход, между които и трима руснаци. Отказва им, въпреки че те внасят предварително в полза на държавата по 100 000 долара дарение, т.е. общо 300 000 долара.

  – Пишете, че чужди журналисти са разследвали „хазартното” наддаване на пари за нашенско гражданство…

  – Да, английски журналисти от техния „Телеграф” пускат свой агент, който „кандидатства” за българско гражданство със 150 хил. лири, и го получава за… 2 дни! На същия човек, агента, подставено лице, Англия му отказва преди това гражданство,

  защото той е криминално проявен 

  – Имало е и доста по-евтини „продажби” на нашенско гражданство…

  – О-о-о, да – на престъпни босове като Куйович. Той си го купува за 25 000 евро.

  – А е известно, че при ареста му е преговарял да си откупи свободата срещу… изплащане на външния дълг на България, т.е. да плати милиони…

  – Ами, трябва да е имал „други” заслуги, щом като хем го пуснаха, хем така евтино го направиха българин. Искам да ви кажа, че само през първата година от влизането ни в ЕС – през 2008-а, са удостоени с българско гражданство 3200 човека от небългарски произход, докато нашите бедни сънародници – бесарабски българи и др., чакат по 7-8 години! Един човек ни потърси да се оплаче, че след 6 години чакане го изнудват и рекетират с хилядарки. Така се добрахме до мизите: на по-бедните им искат поне 4000 лева, а за бърза услуга – сумата расте нагоре и стига до 10 000. Изпратих тоя човек лично при Петко Сертов и след месец той ми показа писмо, че в най-скоро време ще се сдобие с българско гражданство. Така и стана. Но, питам аз, всеки ли трябва да се жалва и няма ли да се потърси отговорност на Първанов, че е въвел тая позорна търговия в държавата?!… Знаете ли какъв е изводът, тъжната констатация?! – Че държавата ни се е обогатила с над 150 млн. лв. от най-бедните свои, от тия, най-истинските свои патриоти, хора, които са жадували да се назоват с името на родината си, и са изстрадали дори да си платят и да чакат, но да се върнат на книга към корените си. И това са точно хората, които винаги са били по-близко до тия корени от нас, живущите от раждането си в тая страна!… Ей това е най-жалкото и срамното! А в същото време тарикати с користни подбуди са си купили същото това гражданство за дни, и след седмица са отпътували за други страни в Европа. Изтъргували са го тия „българи”, които утре от Европа почват да ни се присмиват и да ни назидават, но най-вече да ни се подиграват!

  – Как е уреден този въпрос в други страни?

  – Съседна Гърция приобщи 1 800 000 свои сънародници, като изтегли политическите емигранти от Европа и по този начин реши и демографския си проблем. Изтегли и понтийските гърци от Грузия. Германия изтегли 2 500 000 етнически германци след разпадането на Съветския съюз. Израел приобщи 4 000 000 сънародници и изведе, включително и от Етиопия, своите чернокожи юдеи. Румъния издава годишно по 40 хиляди паспорта на свои сънародници.

  – Разказвате интересни примери и за корупция с помилванията на излежаващи присъди…

  – Оказа се, че и помилванията не са въпрос на морал, а пак на търговия чрез корупция. Това е толкова безскрупулна и срамна работа, че за нея нямам думи да изразя възмущението си!… При положение, че невинни хора у нас не могат да получат справедливост в съда и там, заради корумпирани съдии ги преборват мошеници, в един момент и малкото осъдени престъпници си плащат свободата. Държавата дефакто им изкупува греховете, като

  приема като подкуп кървавите им пари 

  – В писмото си обръщате внимание и на разграбването на военните държавни имоти, за което вините Ангел Марин…

  – Да, Марин има голяма вина за това. Но със знанието на Първанов. Те двамата внедриха председателя на Агенцията за продажба на военните имоти Иван Гавраилов. Милиарди са загубите за българското общество от тази продажна дейност. Не милиони, а милиарди!! Искахме публичност с конкретни данни през телевизии и вестници – Кулезич уж щеше да ни кани, после си затвори телефоните. Многократно ни търсиха от  в. ”168 часа”, направихме среща с журналистката Вероника Лазарова – дадохме й пакет с документи, заглъхна и тя. Същото се получи и при Диляна Гайтанджиева. Само при Кристина Патрашкова успяхме да кажем, че президентството на Първанов е генерирало тази престъпност, но после не го прочетохме във вестника – беше… орязано! През това време се смени вторият председател на временната анкетна комисия Юлияна Колева, която беше издигната за член на ВСС. С две думи, направи се всичко възможно да се прекрати дейността на комисията и да се смачка истината. И какво последва?! Удостоиха Ангел Марин „за заслуги” с орден „Стара планина”! Истинска гавра и пълен цинизъм!

  – Усещам, че вече нямате доверие и в медиите…

  – Журналистите не се държат достойно и обслужват интереси на нечистоплътни личности. Не постъпиха с чест и по случая с Розово. Не посмяха да се опълчат на държавното лицемерие и да опишат как се издевателства над нашите сънародници там. Дупедавската ни държавна политика, която е влязла и в медиите, доведе до това, че за 10 години 11 000 българи сложиха край на живота си – от глад, от безпътица, от липса на лекарства, от целия им наложен геноцид, в какъвто се превърна животът на българите в собствената им държава… Вие знаете ли, че над 2 млн. българи са здравно неосигурени?! А ракът бушува и взима жертви почти ежедневно. Както и сърдечните заболявания, инсултът. Само зловещият баланс между смъртност и раждаемост показва, че

  намаляваме със 70 000 на година – колкото е населението на един средноголям град!

  На фона на лошия живот, беззаконието нараства, а борбата с корупцията е безуспешна. И тези „мили” хора, политиците ни, ни се усмихват от екрана и са се запътили към Европейския парламент!… Не се чуват, че ръсят глупости и искат отново да ги изберем. Лошото е, че продължаваме да гласуваме и да ги избираме!…

   

• Руската преса: Американците спряха „Южен поток“

  

  Американците спряха „Южен поток“ в България – пише вестник „Росийская газета“.
  Руският официоз отбелязва, че българският премиер Пламен Орешарски е обявил преустановяването на работата по проекта за газопровод, докато бъдат отстранени всички забележки от страна на Брюксел, след среща с американски сенатори.

  До последния момент българското правителство отбиваше опитите на Еврокомисията да спре „Южен поток“ напълно успешно, посочва „Росийская газета“. Премиерът и министърът на икономиката и енергетиката непрекъснато уверяваха колко е важно строителството на газопровода за България. „Визитата на тримата американски сенатори Джонсън, Мърфи и Маккейн обаче показа нагледно, че доларът командва европейската политика“, коментира руският ежедневник. „Всичко, за което София възнамеряваше да се договори с Брюксел, просто бе отнесено от американците“, заключава „Росийская газета“.

  Главният редактор на руското списание „Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукянов коментира пред РИА Новости, че въпросът за строителството на „Южен поток“ в България не е закрит. „Борбата между страните в конфликта ще продължи“, подчертава той.

  Според Лукянов Европейската комисия е категорично против „Южен поток“, тъй като „той влиза в разрез с линията на съкращаване на зависимостта от Русия“. „На България се оказва гигантски натиск от страна на Европейската комисия, която формално не може да спре строителството на (руския газопровод), но предявява много претенции, касаещи конкретни въпроси“, обяснява той.

  Руският политолог отчита, че „България не е такава страна, която може да се противопоставя сериозно на натиска на Европа“, като дава пример с резкия обрат в позицията на премиера. „Борбата ще продължи. За Русия това означава много допълнителни главоболия. Въпросът не е приключен, но той, естествено, силно се усложнява“, обобщава Лукянов.

  Източник:  в. „Сега“

• Колко струва Кирилицата?

  Елена Пеева-Никифоридис, сп. „Факел“

  .

  Не знаете ли? А аз знам. Точно две евро. Нито повече, нито по малко. Това е европейската й цена на пазара, към днешна дата.

  .
  

  В историята, която следва, всичките герои и събития са действителни. Като жанр това е разказ на очевидец /в случая – аз/, но може да мине и за фейлетон. Мястото на действие е Франция, по-точно Марсилия, месец юни, по време на Панаира на книгата. Бях там по повод на един литературен конкурс. Мой разказ беше награден и организаторите бяха поканили всички лауреати. В гостуването ни бе включено и това изложение на книгата. Там имахме срещи с писатели, интересни запознанства, дискусии. И понеже няма нищо случайно, на този ден си бях облякла тениска, купена от България, от сувенирен магазин, в който ги продават заедно с мускалите с розова есенция и троянската керамика. Някой мъдър човек бе щамповал върху тениската нашите азбуки – Глаголицата и Кирилицата.

  От тридесет години живея в Гърция и често ми се налага и там да я обличам. Това доказателството за съществуването на двете азбуки го нося, както се казва, на „гърба си“. Тук, в Марсилия, я бях сложила, защото се връзваше със събитието, а и времето си беше за тишърт. Сред това море от книги се образуваха няколко дискусионни кръга около присъстващите писатели и издатели. Аз бях с Ада, също лауреатка на конкурса, представителка на Египет. Тя имаше сериозен проблем с нашите домакини, заради забрадката, която не сваляше от главата. Официално я предупредиха, че ако не я свали, по всяка вероятност, няма да си получи наградата. Европа имаше становище по въпроса и настояваше то да се спазва.

  Ада трябваше да реши, дали да се съобрази с това изискване, или преждевременно да се върне в Египет, и то без награда. Прекарахме една безсънна нощ в разговори на тази тема. Тя ми сподели, че е дала обет пред баща си, преди той да почине, че ще носи забрадка. Ада беше интелигентна жена, завършила френски колеж в Кайро и работеше в организация за правата на жените в родината й. Имаше семейство и две деца. Нямаше как да направи компромис. Искаше да остане вярна на обещанието си, и пред паметта на баща й. В Египет забрадката й е нейната защита от опасностите на света, който я заобикаля:

  – Богатите ги пазят бодигардове, а ние, обикновените жени, по този начин се предпазваме от агресията срещу нас. Може би във вашите очи да е глупаво и наивно, но така сме възпитани. Аз не съм покрила лицето си. То е открито пред света. Вие също носите кръстче, за да ви пази. Това мен не ме дразни.

  – Разбирам те, Ада – казах аз. – Когато бях дете, прекарвах ваканциите си при моята баба. Комшиите й бяха помаци и носеха фереджета. Днес с носталгия си спомням за онова време, изпълнено със снежнобели фереджета, с благи приказки, сиропирани лакомства и нескончаеми мохабети… Ти си част от свят, който ми е познат. В него се живееше с любов и търпимост.

  До сутринта успях да я убедя да не си тръгва. Обещах й, че ще бъда на нейна страна, без да имам представа как ще го направя. Марсилия гъмжи от африкански емигранти с тюрбани и шалвари, с най-различни марокански и алжирски елементи по облеклото. Разбира се, в държавната администрация всички имат европейски вид. Нашата организация домакин е известна, международна и е асоцииран член на ЮНЕСКО, а темата на конкурса бе „Емигранти “. Всички бяхме писали случки, разказващи за толерантността към чужденците, за разбирането и съпричастието към тяхната съдба, цвят, облекло, култура и светоглед. И затова ни бяха отличили с награди. Какъв парадокс, точно заради една такава причина, награждаването на Ада висеше на косъм. Забрадката й се превърна в проблем и сне маската на двуличието, прикриваща европейската толерантност.

  На раменете си бях преметнала красив, копринен шал, купен от Париж, който въобще не пасваше на тениската ми от магазин „Българска роза “. Домакините отново категорично заявиха, че няма да включат Ада в дискусиите, докато не си свали забрадката. Тя не реагира. Когато дойде моят ред да се изкажа, станах и сложих скъпия копринен шал върху главата си, като се извиних, че ми духа от морето, което беше истина. Отстрани, между мен и Ада, нямаше голяма разлика, освен кръстчето, което висеше на врата ми. Всички разбраха моята провокация, но дискретно я премълчаха и дискусията продължи, все едно, че нищо не се е случило. Ада ми стисна едва забележимо ръката в знак на благодарност. После ме помоли да подържа някакъв свитък, навит на руло, който беше купила и отиде да донесе кафе. Разгърнах го от любопитство и зяпнах от учудване. Държах в ръцете си цветен плакат с всичките азбуки, възникнали по Средиземноморието, от древността до днес. Беше официално, луксозно издание на френската Асоциация на азбуките, носителка на редица отличия. Каква красота от буквени знаци! – египетски , коптски, гръцки, финикийски, грузински, арменски… и изведнъж виждам: Русия, Кирилица, XIX век сл. Хр.

  Под всяка изписана азбука имаше кратка информация, откъде и как е произлязла. За кирилицата не се споменаваше нищо. България я нямаше, както и нашата глаголица. НЯМА НИ! В центъра на Европа, нас ни няма! На Панаира на писмеността ни няма!

  Незнание? Умишлено преиначаване на неоспорими исторически факти? Неграмотност на Панаира на грамотността ? От всичко по малко. Толкова, колкото е необходимо, за да ни заличат. Днес само от някакъв списък от родните места на азбуките. А утре ?

  Ада стоеше до мен вече четвърт час с двете кафета в ръце и не можеше да разбере защо продължавам да въртя свитъка на разни посоки и да се взирам в дребните шрифтове.

  – Ма шери, твоят проблем е нищо. Друг е големият проблем! Няма ми я държавата. И писмеността ми я няма. Европа иска от теб да си свалиш забрадката, а за мен си е сложила бурка на очите, която й пречи да види очевадни истини. Сякаш принадлежа към някакво неидентифицирано европейско племе.

  Тя не проумяваше за какво говоря и започна да отпива ту от едното, ту от другото кафе. Помолих я да ми покаже от кой щанд си е купила свитъка. Вживяла се бях в проблема със забрадката, а само на няколко крачки разстояние, както се казва, под носа ми, официално се разпространяваше фалшива информация за кирилицата.

  Някаква солидна дама представяше издателството на Асоциацията. Казах й съвсем вежливо, че в каталога, който продават, липсва държавата България, липсва глаголицата, която е предшественичка на кирилицата, и че Русия не е майка на българската азбука. Разказах и всичко, което знаех по темата. Накрая й посочих информацията от тениската ми.

  – Не познавам тези знаци – каза тя, поглеждайки ги бегло.

  – Това не са пещерни знаци, а букви, систематизирани по всички правила в азбука – поясних аз.
  Вместо интерес, усетих враждебност и раздразнение. Казах и, че съм в Марсилия, защото съм лауреат на литературния конкурс, и че аз пиша с тези букви.

  – Ако има някакъв проблем – каза дамата, – той си е ваш. Не разбирам защо ме занимавате?

  – Това не е занимание, а просветление, госпожо. Той е ваш проблем, на вашата Асоциация на азбуките. И си има име: IGNORANCE! /НЕВЕЖЕСТВО !/

  Тогава дамата направи последен, отчаян опит да се отърве от присъствието ми, като предложи да купя каталога с две евро по-евтино. От целия ни разговор, това беше разбрала – да компенсира липсата на две азбуки и една държава с две евро. Понеже не отвърнах на „жеста“ й, госпожата нервно заприбира последните два свитъка и ми даде да разбера, че затваря щанда.

  За какво съм взела да тревожа Европа? Буквена терористка! На всичко отгоре бях забравила да си сваля кърпата от главата. Върнах се отново на дискусията и разказах на Ада какво се беше случило. Тя се опита да ме успокои, припомняйки ми, че все пак от години не живея в България.

  – Знаеш ли, Ада, това бе най-хубавият празник в детството ми – Денят на българската писменост. И на края на света да се намирам, винаги го нося у себе си. Мисля, че сме единственият народ, който празнува своята писменост. Този свитък надраска душата ми.

  – Ако това ще те успокои, нека ти кажа, че ние, в Египет, в училище учим за Кирил и Методий и знаем, че са използвали и египетски знаци при създаването на вашата азбука.

  Това ми каза Ада, която носеше забрадка. Моята беше паднала на раменете. Наместих я отново на главата, защото вятърът се усили. Тогава тя ми подари своя свитък. Е, все пак, не платих дори и цент за европейското невежество.

  На сбогуване подарих на Ада моята тениска. Веднага я облече върху нейната блуза и без да иска смъкна кърпата от главата си. Имаше прекрасна коса и изглеждаше много красива. Не бързаше да се забради. Остана така миг, два… Това беше мълчалив жест на благодарност към мен. Така я запомних.

  Тръгнах за летището. Там ме очакваше компенсация за яда ми. Служителката, която обработваше багажа, погледна билета ми и се усмихна. Връщах се в Солун. Беше месец юни и много французи отиваха да прекарат ваканцията на гръцките острови. Върху картончето на куфара ми тя написа „Солун“ и попита :

  – Къде се намира този остров в Гърция?

  И ето я моята балканска радост! В Европа не знаят, че Солун е град, втори по големина след Атина, а аз се кахъря за глаголицата, кирилицата и България. Та това е висша математика! В азбучния каталог Гърция присъстваше повече от достойно, досущ като олимпийска богиня: както с античната й, така и със съвременната й азбука. И въпреки това Солун е остров!!! Зарадвах се по балкански. Не само на мен ми е криво, но и на съседката положението не е розово.

  По високоговорителя обявиха моя полет. Стиснах здраво свитъка с „руската“ кирилица и се отправих към самолета, който щеше да ме отведе на „остров“ Солун.

   

• Държавната администрация на САЩ срещу дискриминацията на деца на нелегални емигранти

  През м. май Правният отдел и Образователният отдел на държавната администрация обявиха нова Наредба за училищата и държавните учреждения, относно записване на ученици и техния емигрантски статус.

  В Наредбата се казва, че училищата сами могат да решават какви документи да изискват при записване на нови ученици, както и за установяване на тяхната възраст и адрес.

  Административните представители напомниха, че училищата не бива да питат за емиграционния статус на родителите или да изискват документи като шофьорска книжка, ако това ще доведе до отказ за записване на децата.

  Деца, които са дошли в САЩ по нелегален начин, имат правото на безплатно обучение до 12-ти клас, според решение на Върховния съд от 1982 г. (Plyler v.Doe).

  .

  Превод:  Даниела Начева
  Източници:  Bulgarians in Detroit.com/ Michiganimmigrant.org
  

• Томас Едисон и Хенри Форд с ММТ предложение през далечната 1921 г.

   Материал на Вulgaria-mmt.blogspot.com

  .

  Благодарение на моя ММТ приятел Роджър Ериксон, попаднах на много интересен факт. Факт, който затвърди убеждението ми, че трудностите, които модерната монетарна теория (ММТ) среща при разпространението си, не произлизат главно от това, че тя преобръща ортодоксалната икономическа наука с главата надолу, но от това, че единият процент най-богати по света не искат хората да научат за нея.

  Въпреки, че, сама по себе си, ММТ не е идеология, а просто описание на механизма и действие на съвременната парична система, силните на деня не искат останалите да осъзнаят, че всяка фиатна национална валута, оперираща при свободен международен валутен курс, и която е монополно издавана от правителството и упълномощените от него агенти (банките), е обществен монопол, данъчен кредит.

  В далечната 1921 г. американският изобретател и предприемач Томас Едисон и производителят на автомобили Хенри Форд показват колко напред са били в разбирането си за същността на парите и действието на паричната система на САЩ, която тогава е била на базата на златния стандарт.

  През 1921 г. федералното правителство на САЩ е обсъждало финансирането на голям инфраструктурен проект в областта Muscle Shoals, Алабама – водноелектрическа централа, която по тогавашни цени е била на стойност 30 милиона щ.д.

  Противоположно на обичайната практика в такива случаи на издаване от правителството на специални държавни ценни книжа, Томас Едисон и Хенри Форд предлагат финансирането да стане директно чрез напечатването на 30 милиона нови долари, с които правителството да заплати всички разходи като работни заплати и материали.

  По-долу са извадки от интервю на Едисон в “Ню Йорк Таймс”, публикувано на 6 декември 1921 г.:

  

  Томас Едисон: “Защо правителството трябва да влиза в дългове, за да може да построи проекти, увеличаващи богатството на нацията и впрягащи енергията на гражданите си – ако правителството може да издаде държавни облигации, носещи лихва, защо просто не продължи и издаде необходимите за това банкноти. И в двата случая данъкоплатците покриват риска. Разликата е, че ако правителството издаде банкнотите, всички долари ще бъдат изхарчени за проекта. Ако правителството издаде държавни облигации, по-малко от половината от средствата отиват за проекта.”

  ***

  “Сега, що се отнася до така наречените книжни пари, всеки знае, че книжните пари са парите на цивилизованите народи. Колкото по-нагоре вървим в цивилизацията, толкова по-малко същински пари виждаме. Всичко е банкноти и чекове. На какво са базирани? По принцип на два източника – човешката енергия и производствената земя. Човечеството и пръстта – те са истинските основи на парите.”

  “Не се оставяйте да ви объркват с оплакванията си от “книжните пари”. Опасността от книжните пари е същата като опасността от златото – ако вземеш твърде много не е добре. Казват, че ние (Едисон има предвид американците) сега имаме всичкото злато на земята. Дoбре де, какво добро виждаме от това? Когато американецът вземе всички чипове в играта, играта свършва. Бихме били по-добре ако имахме по-малко злато. Всъщност ние се опитваме да се освободим от златото си за да започнем да вършим нещо. Но машината на търговията в момента е задръстена. При твърде много книжни пари ще е същото. Има само едно правило за парите и то е: да има достатъчно за да може легитимната търговия да се движи нормално. Твърде малко или твърде много – и двата случая са лоши. Но достатъчно да движи търговията, достатъчно да предотврати стагнация от една страна и недостатъчно да позволи спекулация от друга – това са точните пропорции.”

  ***

  Въпрос от “Ню Йорк Таймс”: “Тогава Вие не виждате разлика между доларови банкноти и държавни облигации?”

  Едисон: “Да, има разлика, но същността на проблема не се крие в приликата или разликата, атаката ще бъде насочена срещу възможността хората да мислят за държавни облигации и банкноти едновременно и да ги сравняват. Ако хората някога започнат да мислят за банкнотите и облигациите едновременно, измамата ще е разкрита.”

  ***

  “Ето сега Форд предлага правителството да финансира проекта чрез издаването на нужната валута (доларови банкноти). Много добре, нека предположим за момент, че Конгресът последва предложението му. Лично аз смятам, че Конгресът няма достатъчно въображение да го направи, но нека предположим, че го стори. Нужната сума е одобрена – да кажем $30 милиона. Банкнотите са издадени директно от правителството, както всички пари трябва да бъдат. Когато на работниците е заплатен трудът им, те получават тези банкноти издадени от Съединените Американски Щати. Когато са закупени нужните материали, те също са платени с тези банкноти. Тези банкноти ще са същите, както всички други останали, издавани от федералното правителство, т.е. те ще са “пари”. Те ще се опират на публичното богатство създадено от водноелектрическата централа и тяхното обръщение ще увеличи това публично богатство, не само публичните пари, но и публичното богатство – реалното богатство.”

  “Когато тези банкноти задоволят нуждата от построяването и завършването на този проект, те ще бъдат пенсионирани от произведената от централата ел. енергия. Това е, народът на САЩ ще има всичко, което е вложил в проекта и всичко, което може да вземе от проекта за столетия напред – произвеждащата богатство, безкрайна водна сила на тази велика река “Тенеси” – без данъци и без увеличаване на националния дълг.”

  ***

  “По стария начин с издаването на държавни облигации всякога , когато искаме да добавим към националното ни богатство, ние сме принудени да увеличим националния дълг. Това е, което Хенри Форд иска да предотврати. Той мисли, че е глупаво, което е и моето мнение, че срещу заем от $30 милиона от собствените му пари народът на САЩ ще трябва да бъде принуден да заплати $66 милиона – това е цифрата с лихвата. Хора, които няма да са помирисали лопата пълна с пръст или да са дали някакъв материал за изпълнението на проекта, ще приберат повече пари от САЩ, отколкото хората, доставили материалите и извъшили работата. Това е ужасното нещо относно лихвата. Във всичките ни издавания на държавни облигации лихвата е винаги по-голяма от главницата. Поради това всичките ни велики обществени проекти струват повече от два пъти от истинската им стойност. При сегашната ни система на правене на бизнес ние просто добавяме 120% до 150% към определената цена.”

  ***

  “Погледнете го по друг начин. Ако правителството издаде държавни облигации, брокерите ще ги продадат. Облигациите ще бъдат по договаряне: ще бъдат считани за най-високо качество. Защо? Защото правителството стои зад тях, но кой стои зад правителството? Народът. Ето защо народът представлява основата за правителствения кредит. Защо тогава народът не може да се облагодетелства от собствения си кредит с най-високо качество чрез получаването на неносещи лихва щатски долари, издадени за построяването на водноелектрическата централа, а вместо това банкерите ще се облагодетелстват от народния кредит във формата на носещи лихва държавни облигации?”

  .

  Източници:

  – real economics
  – Public Banking Institute

• Момчето, което обезоръжи стрелеца в Сиатъл, е българин от Ямбол

  
  В САЩ почти през ден някой откачен открива стрелба в училище и избива невинни хора, което вече е съвсем нормално за тази страна. След поредната екзекуция днес обаче България има герой.

  Охранителят в университетското градче, който обезоръжава стрелеца в американския университет Сиатъл Пасифик, се оказа син на българина Краси Куртев, предаде БЛИЦ. Краси Куртев е известен у нас със скъпарските партита, които организира като производител на пурите и цигарите „Дон Корлеоне”.

  Куртев има съсобственост за производство на пури в малка фабрика в Хондурас. За постоянно живее в Чикаго, но често пътува до родния си Ямбол. Синът му Георги (Джордж) Куртев тренира бойни изкуства в Чикаго, заминава да следва в Сиатъл. Първоначално има намерения да учи за военен, но впоследствие се ориентира към правните науки. Георги имал приятелка американка (на снимката).

  Eдин е убит, а седем души са ранени при стрелба в американското университетско градче в Сиатъл, щат Вашингтон, пише в. „Seattle Times“.Един от предполагаемите стрелци е арестуван, друг се издирва от полицията. Занятията в кампуса са преустановени, студентите са евакуирани.

  Според лекарите, животът на ранените е вън от опасност. Други подробности за инцидента не се съобщават.

  Източник: Рetel.bg

• “Хай Тад” иска от администрацията на Обама отговор за Кесаб

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org
  

  .

  

  Комитетът на „Хай Тад” в САЩ настоявал пред Белия Дом да получи отговор, относно ролята на Турция в нападението над арменския град Кесаб в Сирия от 21 март, съобщава сайтът на комитета (ANCA). Председателят на комитета Кен Хачикян изразил своето недоволство, относно размяната на писмата между Комитета и Държавният департамент на САЩ.

  Хачикян подчертал, че арменците, живеещи в САЩ, са крайно притеснени заради липсата на ясен отговор от Администрацията на президента на САЩ на въпроса, относно ролята на Република Турция в нападението от 21 март.

  На 2 май Виктория Нуланд, помощник на Държавният секретар на САЩ бе изпратила отговор на „Хай Тад”, че те са припомнили на Турция за задължението й да защитава гражданското население живеещо по границата, подчертавайки, че Турция не бива да позволи въоръжени групировки да навлизат в територията на Сирия през нейните граници.

  На 15 май Комитетът изпрати ново писмо до Нуланд, в което се отбелязваше, че ако се докаже, че Турция е подпомогнала тези групировки при нападението над град Кесаб, то тогава САЩ трябва да осъди властите на Турция, обвинявайки ги в сътрудничество с терористичната организация „Ал Каида”.

   

• Марио Варгас Льоса: Упадъкът на Запада

  Историята вече се твори не само от две сили, но и от други страни и части от света, които показват своите модели, навици и методи на останалия свят

  .

  Марио Варгас Льоса*, „Ла Насион“, Аржентина

  Марио Варгас Льоса. Снимка: ЕПА/БГНЕС

  Макар че на пръв поглед традиционните политически партии – консерваторите и социалистите – спечелиха изборите за Европарламент, не може да не се отбележи, че и едните, и другите загубиха милиони гласове. Характерната черта на състоялия се европейски вот показа укрепването на крайнодесните и крайнолевите партии из цяла Европа. Както и на враговете на еврото и на Евросъюза като цяло, които искат да унищожат и двете в полза на възраждането на предишните държави, при което да се затворят границите за имигрантите и открито да могат да заявят своята ксенофобия, национализъм, плюс антидемократичните и расистките си възгледи. Това, че между тях съществуват различия и противоречия, въобще не отменя нарастването на общите политически тенденции, които досега се смятаха за маргинални и незначителни. Независимо от това предизборната борба показа колко се е увеличила тази тенденция в последно време.

  Най-показателни са резултатите

  във Франция и Великобритания. Френският Национален фронт начело с Марин льо Пен, на която доскоро никой не гледаше сериозно, сега се превърна в основната политическа партия във Франция (ако преди това партията имаше само няколко човека в ЕП, то сега тя вкара 24 души), а Партията на независимостта на Великобритания победи консерваторите и лейбъристите у дома и стана най-популярната на Албиона. И двете формации се обявяват рязко срещу Евросъюза и еврото, призовават за нови бариери срещу имигрантите, които обвиняват за намаляването на жизнения стандарт в техните страни, безработицата и ръста на престъпността в Западна Европа. Крайнодесните също така забележимо се активизираха в Дания, а еврофобите от Австрийската партия на свободата събраха 20%. В Гърция спечели коалицията на радикалните леви сили, която е известна със своя евроскептицизъм, а неонацистката гръцка партия „Златна зора“ вкара трима евродепутати в ЕП (10%). Подобна ситуация се наблюдава, макар и не толкова драстично, в Унгария, Финландия, Полша и други страни, където популизмът и национализмът привличат все повече гласоподаватели.

  Някои анализатори се опитват да успокоят своите читатели и най-вече самите себе си с твърденията за това, че тези резултати се явяват само следствие от недоволството от живота на обикновените хора и стихийните протести, които отразяват новите идеологически влияния в Стария свят. Тъй като е очевидно, че кризата, която увеличи безработицата и предизвика намаляване на стандарта на живот, ще угасне едва след няколко години и това неминуемо ще удари по политическите процеси в Европа.

  Преди всичко това ще засегне европейската интеграция,

  която ако въобще не спре, то със сигурност ще се развива с много по-бавни темпове от предвидения план. Със сигурност от този процес ще изпаднат някои страни, като се започне с Великобритания, чийто изход от ЕС на практика е необратим. Набиращите в съюза антисистемни движения, кризата, лошата политика и постоянната критика на ЕС като цяло водят до все по-голямо разединение вътре в него и разпадане. По този начин най-мащабният демократичен проект може да претърпи крах, а раздразнените страни от Европа ще се окажат в същия водовъртеж, който навремето доведе до Втората световна война. Но даже и да не се стигне до нова война, техният икономически и политически упадък ще стане неизбежно под зоркия поглед на новата (и едновременно стара) Руска империя.

  Когато се появиха първите резултати от изборите за Европарламента, прочетох в последния брой (май-юни 2014 г.) на списанието The American Interest, което се оглавява от американския политолог Франсис Фукуяма, завладяващо социологическо проучване със заглавието „Америка се затваря в себе си?“(America Self-Contained?). В него няколко десетки известни американски аналитици с различни възгледи обсъдиха външната политика на администрацията на Барак Обама. Съвпаденията се забелязваха от раз. И не защото в САЩ се е наложил националфашисткият популизъм, който може да унищожи Европа, а защото страната, която доскоро беше лидер на демократичния и либералния Запад, започва да се отказва от тази отговорност. От дискусията стана ясно, че Америка иска да се насочи предимно в решаването на своите вътрешни проблеми и все повече да са огради от външния свят, при което е съгласна да играе второстепенна роля в съвременната епоха на глобализма.

  Анализаторите изказаха различни гледни точки

  какво е довело до този упадък,

  но при това останаха единодушни, че той се проявява във външната политика, чиято основа е в това, че Обама все повече се отказва да поема отговорност при решаването на международните проблеми. Той първоначално изтегли американските войски от Ирак, а сега ги извежда и от Афганистан заради фанатиците ислямисти, които продължават кървавата баня там. От друга страна, Белият дом позволи на Русия и Китай да се наложат над САЩ, когато американците заплашиха да се намесят в сирийския конфликт заради използването на химическо оръжие от страна на правителствените войски срещу бунтовниците и цивилното население. Обама обаче не само не се намеси, но дори си затвори очите за това, че Москва и Пекин продължават да подпомагат с военни доставки режима в Дамаск. Дори Израел се възползва от шанса да унижи САЩ, когато те чрез своя държавен секретар Джон Кери за пореден път се опитаха да съдействат за възобновяването на преговорите с палестинците. Тел Авив просто провали преговорите.

  Според проучването на American Interest нищо от гореспоменатото не е случайно и е типично за управлението на Барак Обама. Най-вероятно става дума за някаква тенденция, чиито корени отиват в далечното минало. Дълго време тя не беше забелязвана, но след финансовата криза, която удари силно американския народ, започна да нараства и да се проявява при действията на правителството, което реши да я приложи в реалния живот. Макар че мисълта за това – че САЩ ще хвърлят всички сили за решаването на собствените си проблеми, за да ускорят икономическото развитие и възстановяването на жизнените стандарти от миналото, при което ще се откажат от ролята си на лидер на западния свят и няма да се месят в събития, които не засягат пряко тяхната сигурност – се ползва с голяма подкрепа сред обикновените хора. Те са убедени, че САЩ трябва да престанат да се жертват заради „другите“, като се месят в скъпи войни, при което безсмислено изразходват своите материални ресурси и изпращат на бойното поле своите младежи, при все че у дома няма работни места за всички, а животът за обикновените американци става все по-труден. В един от разделите на проучването се вижда огромната подкрепа на голяма част от населението на САЩ за всяко значително намаляване на военните разходи, което осъществява Обама.

  Какви изводи могат да се направят от всичко това?

  Първият е, че светът се промени много повече, отколкото всички ние предполагаме, а упадъкът на Запада, който беше толкова пъти предричан от любителите на катастрофи и интелектуалци, най-накрая стана реален в наши дни. Какво засяга този упадък? Най-вече водещата роля, която доскоро играеха Европа и САЩ в недалечното и близкото минало в много добри и някои лоши събития. Историята вече се твори не само от тези две сили, но и от други страни и части от света, които показват своите модели, навици и методи на останалия свят. Сама по себе си тази децентрализация на политическата власт нямаше да е толкова лоша, както предполага Франсис Фукуяма, ако след падането на Берлинската стена либералните демокрации се бяха разпространили по цялата планета, при което да заменят изцяло авторитаризма. За съжаление това не се случи точно така, а стана точно обратното. Новите форми на авторитарно управление – като тези, които наблюдаваме в Русия и Китай – смениха предишните подобни структури и сега демокрацията по-скоро отстъпва все повече своите позиции. При този процес тя се отслабва от троянски коне, които започват да проникват в това, което по-рано смятахме за цитадели на свободата.

  Източник:  в. „Сега“

  ––––––––––––––––––––

  * Перуанският писател Марио Варгас Льоса е активен привърженик на икономическия либерализъм. В началото на 90-те се занимава с политическа дейност, кандидатира се за президент на Перу, но губи изборите. През 2010 г. бе удостоен с Нобелова награда за литература, която му бе присъдена за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.

  Президентът на САЩ Барак Обама разговаря с американски войници в базата в афганистанския град Баграм по време на изненадващата си визита там. Външната политика на Обама вече няма да залага на военна сила.

  Снимка: ЕПА/БГНЕС Лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен поиска разпускане на парламента във Франция, след като партията й печели изборите за ЕП в страната. Според нея управляващите социалисти, които се класираха на трето място на изборите, трябва да се оттеглят от властта.

   

• Арестуваният кмет на Тетевен: С Маджо бяхме в добри отношения, разплащах се с чували долари

  

  Обвиненият за злопуотреба с 1 млн. лева общински пари кмет на Тетевен Милен Ганев, който е под домашен арест, призна, че е бил близък до СИК и приятел с Младен Михалев-Маджо. Соченият за захарен крал не отрича, че е ползвал рафинериите на Илия Павлов за преработка на сурова захар.

  „И с него бяхме в добри отношения„, казва Ганев пред bTV.

  “Да, мога да правя пари и ги правя, защото съм умен“, нескромно заявява кметът, който седи под домашен арест. Ганев не отрича и за прословутите чували с пари, които хвърчали покрай него.

  „Имах милион долара ликвидност на ден и се разплащах по този начин – с чували„, категоричен е тетевенският кмет.

  Той не отрича и това, че благодарение на приятелствата си с групировките по онези времена се е чувствал спокоен и това му е давало сила да е захарен крал.

  В книгите си убитият автор Георги Стоев пише за него, че е изчезвал за 4 години. На въпрос къде е бил Ганев казва, че е стоял наоколо, бил е на морето, в чужбина, срещал се е с приятели и не го е търсил нито евро, нито интерпол, а баща му го е обявил за издирване.

  Оттогава 10 години си почивал от „длъжността“ си на захарен крал. В книгите на Стоев той е описан като бивш портиер, сервитьор в Балкантурист, секач на дърва в Коми, продавач на зеленчуци.

  За парите, за които е обвинен и стои под домашен арест Ганев твърди, че няма как да е откраднал 1 милион лева, при положение, че обществената поръчка била за 500 000 лева. Няма такава дефиниция „гадже„, коментира той на въпрос вярно ли е, че фирма на негова близка приятелка е печелила търговете за парите.

  Милен Ганев – Милев и тримата му заместници бяха арестувани от ДАНС на 17 март с обвинението за допуснати длъжностни престъпления за периода април 2012 – август 2013 г.

  Ганев спечели местните избори през 2011 г. за кмет на Тетевен с листата на Земеделски народен съюз. На балотажа той победи Цецка Димитрова /Коалиция за България/ с 54% от гласовете. От 2007 до 2011 г. Милев пък бе председател на тетевенския парламент.

  Източник:  в. „24 часа“

• <<
• 1
...
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
...
• 415
• >>