Всички авторски страници

Авторски

• Темата табу в историята за КТБ

  

  От няколко дни насам войната между Делян Пеевски и Цветан Василев запълни здраво медийното пространство. Изкарани бяха факти, слухове, правени бяха догадки, разнищвани бяха отношенията между тях, какво делят, защо са се скарали, какво означава това през политическата призма и т.н. и т.н. Реално обаче не беше засегнат въпроса какво ще се случи с банковата ни система, ако нещо сериозно се случи с Корпоративна търговска банка.

  Защо няма задълбочени и експертни коментари по този въпрос? Отговорът се крие в Глава 15, чл. 152а на Закона за кредитните институции. Там дословно пише следното:

  Който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 10 000 лв.

  (2) Ако нарушението по ал. 1 е извършено чрез средство за масова информация, глобата е от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 20 000 лв.

  (3) Ако нарушителят по ал. 1 или 2 е юридическо лице, се налага имуществена санкция, както следва:

  1. в случаите по ал. 1 – в размер от 10 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 30 000 до 50 000 лв.;

  2. в случаите по ал. 2 – в размер от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 150 000 лв.

  И така излиза, че всяка една медия и всеки един анализатор внимателно си мери думите стане ли въпрос за българските банки – защото само да излезе противоречива дума по въпроса, може да се стигне до съд.

  В България един от най-големите страхове на обикновени и не чак толкова обикновени хора е да не се повтори Виденовата зима. Огромното мнозинство от българите помнят какво стана тогава и откъде тръгна сривът – от банките. Тогавашният шеф на БНБ Тодор Вълчев беше доста видна фигура – участник в изработването на националната стратегия „Ран-Ът”, а впоследствие, оказа се, доста близка фигура до Държавна сигурност.

  При рухването на банковата система Вълчев се изниза в чужбина, в Швейцария и се отдалечи сериозно от общественото внимание – живее си живота един вид. Но точно той, като управляващ най-могъщия финансов регулаторен орган в България, носеше основната отговорност по опазването на финансовата ни система. Провалът му е ясен – резултатите говорят. Този провал доведе и до един основен извод – финансовата система трябва да се управлява с твърда ръка. И действително, по всички писмени данни – както на БНБ, така и по европейска и световна статистика, регулативните мерки за българските банки след големия крах в края на миналия век са много стриктни.

  Сега, след като прокуратурата се активира покрай КТБ, всеки разумен човек си задава въпроса докъде могат да стигнат нещата. Защото банковата система е нещо фундаментално за всяка съвременна държава – ако е поставена под риск, става страшно за устоите на обществото. Това е и идеята за съществуването на чл. 152а – да се предотвратят опасно неверни слухове, които могат да повлияят на доверието. А слуховете и доверието са двата фундамента на финансовите пазари и на банковия сектор – всеки начинаещ брокер ще ви го каже.

  Ако обаче някоя банка си позволява да действа през просото, тогава следва ли да не се обелва дума за това? Нещо не забелязвам това да го пише в закона. И въпросът важи най-вече за правосъдните и регулаторните органи – когато нещо не е наред, трябва да бъде поправено. Когато нещо не е както трябва, задължително е медиите да могат да попитат, а не да бъдат притискани от чл. 152a, защото някоя банка отчаяно иска да се скрие от неудобна истина или неудобен въпрос. Но медиите да питат тези, които са експерти, да питат тези, които са отговорни за системата. И те да не се измъкват и да чакат бурята да отмине.

  Дотук управителят на БНБ Иван Искров не е казал и дума за КТБ. Говорят хора като Иво Прокопиев, който е експерт, но и хора като Бойко Борисов, който е експерт по всичко – даже арестува директорите на КТБ предварително, но иначе не пропусна да каже как за банките не може да се говори – сакън, няма значение какви ги вършат. А твърдението на главния прокурор Сотир Цацаров, че прокурорите работят активно с БНБ след сигнала на „Протестна мрежа” за Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков, но нещата се бавят от партньорски институции, остават.

  И да припомним какво се разследва за Василев – дали КТБ не е отпускала кредити на свързани лица и фирми в пропорции, многократно надвишаващи поставените от закона граници. Досега говорят само хора от ръководството на КТБ, но няма как да се очаква, че някой от тях ще излезе и ще каже „о, да, не са добре нещата“.

  Какво става – нека някой отговорен излезе и каже. Защото при продължаващо мълчание ще плъзват само слухове. Да, неофициално, под сурдинка, ненаписано или неказано в национален ефир. Но въпреки това приказките няма да секнат – защото информацията има едно удивително свойство – тя не търпи празно пространство. И ако досега великите финансисти не са го разбрали, да се сетят за Тодор Вълчев, преди да продължават да „стоят над нещата“.

  Източник:  Аctualno.com

• Рашидов: Доган е собственик на държавата, Пеевски е директорът, а Василев е банкерът

  „Крадените пари стават нервни, защото интересите много растат”. Така депутатът от ГЕРБ и бивш министър на културата Вежди Рашидов разтълкува заплетената ситуацията със станалия вече публичен конфликт между народния представител на ДПС Делян Пеевски и мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев.

  „Ахмед Доган е собственик на държавата, Делян Пеевски е изпълнителният директор, а Цветан Василев е банкерът на България. Сега е делбата да си вземат парите. Отново предстои на улицата да има кръв… Докато Доган е във властта, ще има кръв по улицата”, обясни Рашидов механизма на задкулисието.

  „В държавата скоро ще се лее кръв и лой по улиците“ прогнозира той. „Въртят се едни пари между политиците, които определят политиката на страната. Всички покушения досега – срещу Кюлев, срещу Георги Илиев, срещу мъжа на Весела Лечева, са все за икономически интереси“, допълни Рашидов.

  „Как един мъж на 30 години има милиони?“ запита реторично той. Според него проблемът между Делян Пеевски и Цветан Василев лежи в „една тръба“, с което визира проекта „Южен поток“.

  „Въпросът е не кой на кой дължи, а кой иска да прибере парите от газопровода („Южен порок” – бел.ред.) – оттам изпълнителят иска да източи 2 млрд. лева”, поясни той.

  По думите му човешкият живот в България е евтин – до 100 000 евро. „Но някой може да бъде поръчан и за 5000 евро. Проблемът е, че няма държава – една тояга и всеки, където му е мястото”.

  Вежди Рашидов смята, че медиите създават ореол около Пеевски и че в момента го превръщат с невинна жертва.

  Разразилият се конфликт Пеевски – Василев придоби сензационни измерения с новината, че трима души са обвинени в подготовка на опит за убийство на депутата от ДПС, което, според близки до него медии, било поръчано от банкера. Засега прокуратурата не е отрекла тези твърдения.

  „Преди време казах, че въздухът мирише на барут и очаквам изстрели – то се случи“, каза Рашидов, макар че „атентатът“ срещу Пеевски не се е случил.

  Рашидов разясни, че човешкият живот в България е евтин – до 100 000 евро, но някой можело да бъде поръчан и за 5000 евро. Проблемът бил, че няма държава – „една тояга и всеки, където му е мястото”.

  Коментирайки политическата ситуация, Рашидов отрече да е възможен какъвто и да било управленски съюз между ГЕРБ и ДПС. Ако това станело, партията на Борисов щяла да се унищожи.

  „Аз ще ви бъда лакмус – като им обърна гръб и си тръгна от партията, значи са се договорили”, увери Вежди Рашидов.

  Вижданията си за разпределението на ролите в държавата той изрази още през 2013 г., когато в неформален разговор с репортери, изтекъл в агенция ПИК, каза, че парите на Доган управляват, че „банката (КТБ – бел.ред.) е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред“. След като ГЕРБ вече бяха паднали от власт и бяха мачкани от медиите на Пеевски, които преди това ги поддържаха, Вежди Рашидов отчете като грешка на кабинета „Борисов“, че е концентрирал парите на държавните фирми в банката на Василев. „Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л….р, на Доган парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха“, бе прозрението на Вежди Рашидов.

  Източник:  Mediapool

• Технология на унищожението („Прозорец на Овертон“)

  FireWall,  Motivatori.net

  

  На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. На нас ни казват, че всичко това е естествен ход на нещата.

  Нас ни лъжат.

  Лъжата за естествения ход на нещата опроверга американският социолог Джоузеф Овертон, описвайки технология, изменяща отношението на обществото към някога принципни за това общество въпроси.

  Прочетете това описание и ще ви стане ясно как се легализира хомосексуализмът и еднополовите бракове. Ще ви стане ясно, че легализацията на педофилията и инцеста ще бъде завършена в Европа в близките години. Също така и детската евтаназия.

  Какво още може да бъде извадено оттам в нашия свят, използвайки технологията, описана от Овертон?

  Тя работи безотказно.

  ***

  Джоузеф П. Овертон (1960-2003), старши вицепрезидент в центъра за обществена политика Mackinac Center. Загива в самолетна катастрофа. Формулира модел, променящ представите към даден проблем на общественото мнение, наречен посмъртно Прозорец на Овертон.

  

  Джоузеф Овертон описва как съвършено чужди за обществото идеи се изваждат от помийната яма на общественото презрение, измиват се и, в края на краищата законодателно се приемат.

  Съгласно Прозореца на възможности на Овертон, за всяка идея или проблем в обществото съществува така наречения Прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеята може или не може да се обсъжда, открито да се поддържа, пропагандира, или да се правят опити да се закрепи законодателно. Прозорецът се мести, изменяйки по този начин ветрилото от възможности, от стадий «немислимо», тоест съвършено чуждо за обществения морал, напълно неприемливо, до стадий «актуална политика», тоест вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и описано в закон.

  Това не е точно промиване на мозъци, а значително по–фина технология. Ефективна е защото е последователна, системно прилагана и незабележима за обществото–жертва.

  По-долу ще ви дам пример, как стъпка по стъпка обществото започва първо да обсъжда нещо неприемливо, след това започва да го смята за уместно, и в края на краищата се смирява с новия закон, постановяващ и защитаващ някога немислимото.

  Нека да вземем за нашия пример нещо абсолютно невъобразимо. Например канибализъм, тоест идеята да се легализира правото гражданите да се изяждат един друг. Достатъчно силен пример ли е?

  За всички е ясно, че в момента, днес, през 2014 година, не може веднага да се разгърне масова пропаганда на канибализма – обществото веднага ще се възпротиви. Тази ситуация означава, че проблемът с легализацията на канибализма се намира в нулев стадий в прозореца на възможностите. Този етап, съгласно теорията на Овертон, се нарича «Немислимо». Сега ще моделираме как това немислимо ще бъде реализирано, минавайки през всички етапи в прозореца на възможностите.

  ТЕХНОЛОГИЯ

  Още веднъж повтарям, Овертон описва ТЕХНОЛОГИЯ, която позволява да се легализира абсолютно всяка идея.

  Обърнете внимание! Той не предлага концепция, не просто е формулирал своите мисли – той описва работеща технология. Тоест такава последователност от действия на изпълнението, които неизменно довеждат до желания резултат. В качеството си на оръжие за унищожаване на човешки общества такава технология може да бъде по-ефективна от термоядрен взрив.

  КОЛКО СМЕЛО!

  Темата за канибализма все още е отвратителна и съвършено неприемлива в обществото. Тази тема не е прието да се обсъжда нито в пресата, нито още повече в прилична компания. Засега това е немислимо, абсурдно, забранено. Съответно първото движение на Прозореца на Овертон — темата за канибализма да се премести от областта на немислимото в областта на радикалното.

  Нали имаме свобода на словото…

  Така че защо да не поговорим за канибализма?!

  На учените по принцип им е разрешено да говорят за всичко подред – за учените няма забранени теми, тяхната работа е да изучават всичко. А щом е така, нека направим етнологически симпозиум на тема «Екзотичните обичаи на племената в Полинезия». На него ще обсъдим историята на предмета, ще го въведем в научните среди и ще получим като факт авторитетно изказване за канибализма.

  Разбирате ли, оказва се, че за людоедството може да се направи предметен разговор и същевременно да не се излиза от рамките на научната респектабелност.

  Прозорецът на Овертон вече е преместен. Тоест вече е обозначено преразглеждане на позицията. По този начин се обезпечава преход от непримиримо отрицателно отношение на обществото към отношение по-позитивно.

  Едновременно с околонаучната дискусия непременно трябва да се появи някакво «Общество на радикалните канибали». И нека то е представено само в интернет – радикалните канибали обезателно ще бъдат забелязани и ще бъдат цитирани във всички нужни медии.

  Първо, това е още един факт на изказване. И второ, скандалните отрепки на този специален генезис са необходими за създаване на образа на радикално плашило. Те ще бъдат «лошите канибали» в противовес на другото плашило — «фашистите, призоваващи да се изгарят на клади всички, които не са като тях». Но за плашилата малко по-късно. За начало е нужно да се публикуват разкази за това какво мислят за людоедството британските учени и радикалните отрепки.

  Резултат от първото преместване на Прозореца на Овертон: неприемливата тема е въведена в оборот, табуто е десакрализирано, настъпи разрушаване в еднозначността на проблема – създадена е «градация на сивото».

  ЗАЩО ПЪК НЕ?

  На следващия етап Прозорецът продължава своето движение и прехвърля темата за канибализма от радикалната област в областта на възможното.

  На този стадий продължаваме да цитираме «учените». Нали не трябва да бягаме от знанията? За канибализма. Всеки, който се откаже да обсъжда това, трябва да бъде заклеймен като двуличник и лицемер.

  Осъждайки двуличието, обезателно трябва да се измисли ново по-елегантно название на канибализма. За да не смеят всякакви там фашисти да закачат на инакомислещите обидни названия, започващи с буквата «К».

  Внимание! Създаването на евфемизъм е много важен момент. За легализация на немислимата идея е необходимо да се подмени нейното истинско наименование.

  Няма повече канибализъм.

  Сега това се нарича, например антропофагия. Но и този термин съвсем скоро ще бъде заменен още веднъж, признавайки и това определение като обидно.

  Целта на измислянето на нови названия е да се отклони вниманието от същността на проблема, да се откъсне формата на думата от нейното значение, да се лишат идеологическите противници от възможност за езикова борба. Канибализмът се превръща в антропофагия, а след това в антропофилия – подобно на престъпник, който си сменя имената по паспорт.

  Паралелно с играта на имена се създава опорен прецедент – исторически, митичен, актуален или просто измислен, но най-важното е да е легитимиран. Той ще бъде намерен или измислен като «доказателство» на това, че антропофилията принципно може да бъде узаконена.

  «Помните ли легендата за самоотвержената майка, която напоила децата си умиращи от жажда със собствената си кръв?»

  «А историите за античните богове, изяждащи всичко подред – за римляните това е било съвсем нормално!»

  «Или пък, по-близките до нас християни, те съвсем нямат никакви проблеми с антропофилията! Те и досега ритуално пият кръвта и ядат плътта на своя бог. Вие нали не обвинявате в нещо християнската църква? Кой сте вие по дяволите, за да обвинявате църквата?»

  Главната задача на вакханалията на този етап е поне частично да се изведе людоедството от углавно наказателно преследване. Поне веднъж, поне в някакъв исторически момент.

  ТАКА И ТРЯБВА

  След като бъде предоставен легитимиращ прецедент, се появява възможност за преместване на Прозореца на Овертон от територията на възможното в областта на рационалното.

  Това е третият етап. С него завършва раздробяването на единния проблем.

  «Желанието за изяждане на хора е генетично заложено, то е в природата на човек»
  «Понякога е необходимо да бъде изяден човек, понякога съществуват непреодолими обстоятелства»
  «Има хора, които желаят да бъдат изядени»
  «Антропофилите са били провокирани!»
  «Забраненият плод винаги е по-сладък»
  «Свободният човек има право да решава какво да яде»
  «Не крийте тази информация и нека всеки реши сам за себе си, кой е той – антропофил или антропофоб»
  «А има ли вреда от антропофилията? Няма никакви доказателства за това».

  В общественото съзнание изкуствено се създава «бойно поле» за проблема. На крайните флангове се разполагат плашилата – появилите се по специален начин радикални привърженици и радикални противници на людоедството.

  Реалните противници — тоест обикновените нормални хора, не желаещи да остават безразлични към проблема на разрекламираното людоедство — се опитват да ги съберат заедно с плашилата и да ги запишат в редовете на радикалните противници. Ролята на тези плашила е активно да създават образ на побъркани психопати – на агресивни фашистки борци против антропофилията, призоваващи да бъдат изгаряни живи людоедите, евреите, комунистите и негрите. Присъствие в медиите е обезпечено на всички изброени по-горе, освен на истинските противници на легализацията.

  При такова разположение на силите самите атропофили остават по средата между плашилата, на «територията на разума», откъдето с целия патос на «здравомислието и човечността» осъждат «всички фашисти».

  На този етап «Учени» и журналисти доказват, че човечеството в продължение на цялата си история от време на време се е изяждало помежду си, и това е нормално. Сега темата за антропофилията може да се премести от областта на рационалното в категорията на популярното. Прозорецът на Овертон се движи по нататък.

  В ДОБРИЯ СМИСЪЛ

  За популяризиране на темата за канибализма е необходимо тя да бъде подкрепена с поп-съдържание, съчетавайки я с исторически и митични личности, а ако има възможност – и със съвременни медия персони.

  Антропофилията масово започва да прониква в новините и шоу програмите. Хората биват изяждани в масови филми, в текстове на песни и във видеоклипове.

  Един от начините за популяризация се нарича «Огледайте се около себе си!»

  «Вие не знаехте ли, че един известен композитор – онзи?.. антропофил.»

  «А един известен полски сценарист — цял живот е бил антропофил, даже е бил преследван.»

  «А колко от тях седяха по разни лудници! Колко милиона бяха изгонени и лишени от гражданство!.. Между другото, какво мислите за новия клип на Лейди Гага «Eat me, baby»?

  На този етап разработваната тема се повдига в ТОП и тя започва автономно да се самовъзпроизвежда в медиите, шоубизнеса и политиката.

  Друг ефективен прийом: същността на проблема активно се обсъжда на ниво информационни оператори (журналисти, водещи на телевизионни предавания, общественици и т.н.), отсичайки всякаква възможност да се дискутира от специалисти.

  След това в определен момент, когато на всички им става скучно и обсъждането на проблема влиза в задънена улица, идва специално подбран професионалист и казва: «Господа, всъщност всичко е съвсем друго. И работата е не в това, а в това. И трябва да се прави това и това» — и задава съвсем определена посока, тенденциозността на която е предварително определена от движението на «Прозореца».

  За оправдаване на съмишлениците на легализацията се използва очовечаване на престъпниците чрез създаване на положителен образ за тях, който не се съчетава с характера на престъплението.

  «Но това са творчески хора. Изял е жена си и какво от това?»

  «Те искрено обичат своите жертви. Яде – значи обича!»

  «Антропофилите имат по-висок коефициент на интелигентност и за всичко останало се придържат към строгите морални ценности»

  «Антропофилите са жертви, те са принудени от живота»

  «Те са така възпитани» и т.н.

  Такъв вид извъртания са солта на много популярни ток-шоута.

  «Ние ще ви разкажем трагическата история на една любов! Той искаше да я изяде! А тя искаше да бъде изядена! Кои сме ние за да ги съдим? Та нали това е любов? Кои сте вие, за да заставате на пътя на любовта?!»

  НИЕ СМЕ ВЛАСТТА ТУК

  Към петия етап от движението на Прозореца на Овертон се преминава, когато темата е достатъчно подгрята, за да може да бъде прехвърлена от категорията на популярното в сферата на актуалната политика.

  Започва подготовка на законодателната база. Лобистките групировки във властта се консолидират и излизат на светло. Публикуват се социологически проучвания, които потвърждават уж високия процент поддръжници за легализацията на канибализма. Политиците започват да пускат пробни публични изказвания за законодателно закрепване на тази тема. В общественото съзнание въвеждат нова догма — «да се забранява яденето на хора е забранено».

  Това е фирменото блюдо на либерализма — толерантност като забрана на табу, забрана за корекция и предупреждения на губителни за обществото отклонения.

  В последния етап от движението на Прозореца от категория «популярно» в «актуална политика» обществото вече е пречупено. Най-живата част от него все още някак си ще се съпротивлява срещу законодателното приемане на неща, които доскоро са били абсолютно немислими. Но като цяло обществото е вече пречупено. То вече е приело своето поражение.

  Приети са закони, изменени (разрушени) са нормите на човешкото съществуване, след това тази тема неизбежно ще стигне и до училищата и детските градини, а това означава, че следващото поколение ще израсне без никакъв шанс да научи какво е нормално и какво не. Така беше с легализацията на педерастията (сега те искат да ги наричаме гейове). Сега Европа се опитва пред очите ни да легализира инцеста и детската евтаназия.

  КАК ДА СЧУПИМ ТАЗИ ТЕХНОЛОГИЯ

  Описания от Овертон Прозорец на възможностите се движи най-лесно в толерантно общество. В такова общество, което няма идеали, и като следствие – няма ясно разбиране за добро и зло.

  Вие искате да поговорите за това, че вашата майка е курва? Искате да напечатате по този повод статия в някое списание? Да изпеете песен? Да докажете в края на краищата, че да бъдеш курва – това е нормално и даже необходимо? Ето това е описаната по-горе технология. Нейната основна опора е толерантността.

  Не на табуто.

  Няма нищо свято.

  Няма сакрални понятия, чието обсъждане е забранено, а заиграването с тях да се пресича на момента. Всичко това го няма. А какво има?

  Има така наречената свобода на словото, превърната в свобода на обезчовечаването. Пред нас една след друга се разрушават рамките, ограждащи нашето общество от бездната на самоунищожението. Сега пътят натам е отворен.

  Мислиш си, че сам нищо не можеш да направиш?

  За съжаление ти си съвършено прав – сам човек абсолютно нищо не може да направи.

  Но лично ти си длъжен да останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И ако нещо не може да направи сам, ще го направят група хора обединени от обща идея.

  Огледай се наоколо.

   

• „Орешарски ни лъжеше в очите“, казали в САЩ на Борисов

  

  България отвън изглежда отвратително – нестабилна, непрогнозируема, разкрачена между Изтока и Запада. Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи картината след завръщането си от Вашингтон, където беше последната седмица.

  Пред журналисти в София той повтори, че „всяко следващо правителство е в цугцванг, както се казва в шахмата“. От тук нататък няма полезен ход за България, добави той.

  Борисов окачестви като абсурден вариантът кабинетът „Орешарски“ да подаде оставка и да управлява следващите два месеца като правителство в оставка. Това е катастрофа за държавата и тези хора трябва да бъдат дадени на прокурор, заяви Борисов и изрази надежда прокуратурата да се самосезира за случващото се.

  В понеделник правителството прибира парите на държавните компании

  „Видовден дойде заради нашата глупост, на всичките, да се доверим отново на Местан, Станишев и Волен Сидеров, каза още Борисов в неделя, когато според църковния календар е и именно Видовден, на който се смята, че съгрешилите получават наказание.

  Той съобщи, че правителството се готви в понеделник да прибере парите на държавните компании, което ще ги доведе до фалит. „Това навремето го правеше Луканов. Това означава да декапитализираш дружествата и да ги вкараш в несъстоятелност, да похарчиш парите юни, и ноември и декември да бъдат във фалит, това прави експертът Орешарски“, заяви Борисов.

  Коментарът на Борисов е повод разпореждането на Министерския съвет от 11 юни дружествата с над 50% държавно участие да преведат до 16 юни 70% от печалбата си. Държавните фирми, които имат дялове в други компании, също ще трябва да прокарат през общите им събрания решение за разпределяне на 70% дивидент за акционерите. Летище „София“ и Ръководство на въздушното движение (РВД) ще заделят още по-голям процент за хазната – съответно 90 и 100%.

  В разпореждането няма мотиви защо се налага бързането и защо на фирмите са дадени едва 4 работни дни, за да го изпълнят. Предположението е, че това се прави заради слабото изпълнение на приходната част от бюджета. По закон плащането на дивидента трябва да стане до 15 юли, но през миналата година бе отложено до средата на ноември заради лошото финансово състояние на БЕХ.

  „Абсурд е“ правителството на Орешарски да продължи да управлява в оставка

  На въпрос дали е говорено с него, че премиерът Пламен Орешарски ще подаде оставка във вторник след консултациите при президента и да остане правителство в оставка, той каза: „Абсурд, това е катастрофа за държавата. Тези хора трябва да бъдат дадени на прокурор и аз се надявам, че прокуратурата вече ще се самосезира за това, което се върши. Да декапитализираш дружествата, да отидеш с нотариално пълномощно, да упълномощиш ЕК и да се откажеш, че ще подписваш договор, въобще да се откажеш да подписваш договор и да подпишеш договор със стотици милиони неустойки, което даде основание да се съди ЕК с „Газпром“ – това са престъпления с много тежки поражения със стотици милиони загуби за България“.

  „Тук не става въпрос да остават премиери, или да остават просто – те трябва да си правят сметка как ще се обясняват пред прокурорите и следователите. Сега в Щатите отговорни хора казват: „Орешарски ни лъжеше в очите“, съобщи още бившият премиер, без да назовава имена.

  Той каза, че преди година България е била много надежден партньор. „Тогава за нас и за тях вратите бяха отворени. Просто Орешарски ги е лъгал в очите и сенатори – така, както излъга Барозу, както излъга и нас“, каза Борисов.

  „Няколко души ще отидат в затвора“ за подписите под „Южен поток“

  Той продължи с коментар по скандала „Южен поток“- проект, заради чието реализиране България бе заплашена със санкции от ЕС и САЩ, а Русия заплашва с неустойки при спирането му. В петък министър-председателят Пламен Орешарски бе изслушан в НС за „Южен поток“ по настояване на ГЕРБ.

  „Нали виждате – в парламента нарочно ги накарах да ми прочетат това, което е казал – дали е подписал или не „Южен поток”, а той отговаря – „Ние сме подписали много неща”. Това може ли да е отговор на премиер, може ли да е отговор на някой отговорен човек? Те са уплашени от това, което е подписал. Сега не знам кой ще изгори първи. Ако има неустойки, а според мене те са около 700 -800 милиона, няколко души ще отидат в затвора, няма как подписите им стоят тука”, изтъкна Бойко Борисов.

  „Този, който го е подписал, сега трябва да каже откъде ще вземе тези пари и да каже защо го е подписал, след като се е отказал от подписването. Тук дори и правен случай няма”, подчерта той.

  Въпросите за датата на предсрочните избори, оставката на правителството и други належащи теми като „Южен поток“ и спрените еврофондове ще бъдат обсъдени на Консултативния съвет по национална сигурност към президента във вторник.

  Незабавна оставка на кабинета, но първо такава на Сметната палата

  Борисов се зарече да не разговаря с управляващите на КСНС, ако не подадат незабавно оставка. Но преди това той поиска колективното подаване на оставка на новото ръководство на Сметната палата.

  „Незабавно да си отидат, но преди това да си подадат оставката от Сметната палата, ако искат да разговарят с мен. Ако не, те избраха пътят на конфронтацията, ще играеме докрай“, каза лидерът на ГЕРБ повод избора на новите 8 члена на Сметната палата, които парламентът гласува през седмицата.

  В отговор на въпрос той отбеляза, че кредитният рейтинг на страната е свален, тъй като няма пенсионна реформа, няма политическа стабилност, има дългове и загуба на основните партии
  на изборите. Борисов припомни, че е прогнозирал свалянето на рейтинга на страната и добави, че от това следва увеличаване на лихвите по кредитите.

  По думите му въпросът е дали от катастрофата и банкрута, в които се намира държавата, може да бъде изкарана за една-две години и да не стане бедствие, „да полетим като Гърция надолу“. „Тук в един момент ще стане въпрос за излизане на България от НАТО, дотам ще стигнем, ако продължат така. Ние вече не сме надежден съюзник за никого“, заяви Борисов.

  Борисов не вижда кой друг, освен него, може да стане премиер

  Попитан дали е готов да стане за втори път министър-председател, Борисов попита: „Е, кой да стане? Ако има по-опитен, ще го направим него. Когато зимата има буря, мъжът кара колата, защото е по-опитен“.

  Запитан дали ще разследва някого, ако стане пак премиер, Борисов посочи: „Аз за разлика от другите премиери знам, че от нас, премиерите, това не зависи, а зависи от следствието, прокуратурата. След махането на БОП те унищожиха една сила, която работеше добре, така че във всяко едно отношение тревогите ни са пълни”.

  Във връзка с това дали газовите находища в Черно море са били обект на разговор в САЩ, той каза: „Това го говоря на всяка една пресконференция, че „Хан Аспарух“, „Терес”, Ловеч, Галата – имаме големи находища на газ. Вместо да внасяме газ, можем да изнасяме и да не даваме всяка година по 600 000-700 000 долара на руските компании за газ и нефт и да си ги произвеждаме ние. Ще искам референдум, както в Норвегия – оттам, където се добива, да остава 50% за региона”.

  В коментар на това дали подаръкът за рождения му ден от председателя на парламента Михаил Миков – футболна топка – е символ (на въздух под налягане – бел.ред.), Бойко Борисов каза: „Не обръщам внимание на тези хора. Те са лишени от всякаква мъдрост, толерантност и усет. Това просто не е политическа класа. В сряда казва: „В петък си подавам оставката“, в петък казва: „Няма да си подавам оставката“. Във вторник си сипят пепел на главата, че са провалили всичко, а сега казват – ние сме добре. За съжаление няма нормално говорещи хора“.

  Борисов обясни, че посещението му във Вашингтон е било планирано през април, но тогава не му се е пътувало. „Знам, че покрай рождения ми ден вдигате голяма гюрултия – и ТВ7, и „Алфа“ идват в нас да гледат кой идва – по-добре да го празнувам в Щатите“, заяви Бойко Борисов, който имаше рожден ден в петък.

  Източник:  Mediapool

• Изгарянето на Свищов на Кръстовден 1810 г.

  Лъчезар Тошев, в. „Лечител“

   

  

  Точно на Кръстовден 14/27 септември 1810 г. Свищов преживява най-тежкия момент от своята 2000-годишна история.

  В поредната Руско-турска война командващият руските войски генерал Николай М. Каменски (1776-1811) заповядва на своята армия, която е превзела Свищов:

   „Сжечь город! Разрушит до основанию цитадель!“

  Заповедта се възлага за изпълнение на ген. Сен Прист (Сен При), който се „справя“ със задачата. Градът е изпепелен. Крепостта е взривена. Това, което е останало от нея, може да се види на хълма в парка „Калето”. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – църквата „Св. Николай” (днес „Св. Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира Зограф и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. апостоли Петър и Павел“.

  В двора на тази църква на 16 януари 1771 г. е обесен от тълпа мюсюлмани Св. Дамаскин Габровски, свещеномъченик Свищовски – проигумен на Хилендарския манастир. Съгласно светогорската традиция, няколко години след смъртта на мъченика, гробът е отворен и черепът му е отнесен в Света гора – в костницата на Хилендарския манастир. Главата му е поставена отделно в сребърна мощехранителница със следния надпис на български език: “Зде глава проигумена Дамаскина иже бил на таксид оу Свищовъ и тамо оубивен бисть от агарянъ. 1779”.

  Останалите в гроба Св. мощи са отнесени от руската армия точно на 14 септември 1810 г. и днес се покоят в Киево-Печерската лавра.

  Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. Но изпепеляването на Свищов не е достатъчно за руския генерал. Той нарежда населението на града да се изсели отсреща във Влашко и лодките да се потопят, за да не могат да се върнат обратно изселените свищовлии.

  Във Влашко свищовлиите се заселват в Мавродин, недалеч от Дунава, други отиват в Букурещ и в други селища, като отсрещния гр. Зимнич, Крайова, Галац, Браила, Брашов и др.

  

  Едно от свищовските семейства – Михалаки и Тодорица Кондеви, се заселват в с. Търнава, а след това – в с. Перишор до Крайова. Техният внук е румънският генерал Константин Коанда, описан от Симеон Радев в книгата му „Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 г.“ (стр.93).
  

  Ген. Коанда помни свищовския си корен и пледира България да не се ощетява прекомерно. Неговият син Анри Коанда е един пионерите в създаването на френските реактивни самолети. Днес летището в Букурещ носи неговото име.

  По онова време изглеждало, че изгарянето на града е краят на Свищов!

  Но Бог решава друго!

  През зимата на 1810 г. Дунавът замръзва. По леда свищовлиите се завръщат в своя град, от който е останала само пепел. Но, вместо да проливат сълзи, те се залавят за работа с прочутата си свищовска предприемчивост.

  Отиват на своите необрани лозя, затрупани със сняг.

  Откриват, че от снега гроздето, което някога се е изнасяло и в Цариград, и в Солун, е станало още по-сладко. Точно към Рождество Христово времето се затопля, снегът се стопява и става възможно гроздето да се обере. Свищовлиите го продават и с парите започват възстановяването на града. Като птицата Феникс Свищов буквално възкръсва от пепелта!

  В началото на 1811 г. са възстановени първо 15 къщи, след това още и още и Свищов отново става един от най-многолюдните градове по Дунава.

  Първо през 1812 г. те построяват училище – Славяно-елинското училище на Емануил Васкидович (даскал Манолаки).

  Пари за това дарява видният представител на чорбаджи Цанковия род – Филип Сакелариевич, председател на еснафа на кожарите във Виена.

  Църквата „Св. Николай“ с новото име „Св. Преображение“ се възстановява първоначално като дървена постройка. Бог чува молитвите на свищовлиите и в дървения храм. Оцелелите две църкви също функционират.

  Но образованието не е можело да чака.

  Парите са били определени за училище, което е инвестиция в бъдещето на града. За да възстановят църквата от камък, е било нужно време. Това става по-късно – през 1835-1836 г. Свищовлиите събират помощи, вкл. от сръбския княз, който отпуска греди от своите гори за постройката.

  Бог решава и друго! Следващата 1811 г. е последната в живота на посегналия на Богохранимия град Свищов и неговите православни храмове ген. Николай Каменски.

  Пак на 14 септември, но през 1812 г., завърналите се от Дунава руски войски опожаряват своя град – Москва, поради приближаването на армията на Наполеон Бонапарт. През 1814 г. в битката при гр. Реймс е ранен смъртоносно и загива от раните си ген. Сен При.

  През 1831 г. започва и възстановяването на църквата „Св. Пророк Илия“. Оттам нататък Свищов и свищовлиите играят ключова роля в българското образование, църковните борби, националното освобождение и създаването на Третата българска държава.

  Споменът от изгарянето на Свищов от руската армия на Кръстовден 1810 г. остава жив.

  Историята на града започва да се определя спрямо това събитие – преди „изгорелството” или след „изгорелството”.

  През 1829 г. Руската армия на ген. Дибич отново изгаря Свищов. Този път е унищожена половината от града.

  На бежанците от това време влашкият княз Александър Гика дава земя за заселване до с. Мавродин. Така възниква румънският град Александрия, основан от свищовските бежанци. Пътят от Зимнич към него и по-нататък към гр. Брашов е наречен „Свищовският път“. Този път е водел към Европа!

  Остава жив и споменът за ролята на лозята, помогнали за свищовското възкресение! Затова свищовският фестивал на виното в седмицата около Кръстовден, възстановен след началото на демократизацията на България, е наречен „Свищовски лозници”!

  

• Класация по милиардери: САЩ, Китай, Германия, Великобритания, Русия

  Русия – пета в света по милиардери, САЩ отново са първи

  .

  

  Русия е на пето място в света по брой на доларови милиардери. В страната живеят общо 108 души, които имат богатство от или над 1 милиард долара. Общото им богатство се изчислява на 320 млрд. долара, сочат данни на CNN Money, цитирани от БТА.

  На първо място в класацията отново са САЩ с 515 милиардери, притежаващи общо над 2 трилиона долара.

  Китай е на второ място със 157 милиардери с богатство от 384 млрд. долара, следван от Германия със 148 милиардери и 432 млрд. долара.

  Сред десетте държави с най-много милиардери са също така Великобритания, Индия, Франция, Саудитска Арабия, Швейцария и Хонконг.

  Хонконг обаче е на първо място по брой милиардери на човек от населението.

  Япония, която е третата икономика в света, е едва на 15-о място в класацията.

  Източник:  в. „Сега“

• $32 милиона дарения в един ден за Чикагският симфоничен оркестър

  Две големи американски фондации показаха безрезервната си подкрепа към проектите на Чикагския симфоничен оркестър и неговия музикален директор Рикардо Мути, съобщи БНР.

  Zell Family Foundation дари 17 милиона долара специално за подсигуряване на диригентската позиция. Хелън и Сам Зел от години спонсорират работата на състава.

  За мен е чест тази демонстрация на голяма привързаност към оркестъра чрез този щедър дар, сподели Маестро Мути.

  Малко по-късно от борда на директорите съобщиха, че е получено още едно дарение от 15 милиона долара – Negaunee Foundation подкрепя по този начин младежките и образователните проекти на оркестъра на Чикаго. В прессъобщението е обявено: Дарението е в подкрепа на дългогодишната цел на маестро Рикардо Мути да споделя класическата музика с повече хора, особено с онези, които нямат достъп до нея.

  Имайки съкровище като този оркестър, ние имаме и отговорността да правим изкуството му по-достъпно за колкото се може повече хора. Това дарение ще даде шанс талантите на Чикагския симфоничен оркестър да се споделят не само в града, но и по света, казва по този повод Рикардо Мути.

  Прочетете интервюто на руския редактор на Еврочикаго със знаменития диригент ТУК.

  .

• Благодарим ти, Пеевски, че ни събра

  Истинската промяна, която донесе протестът, е в мрежата от хора, вярващи в смисъла на съпротивата

   .

   Зорница Стоилова, в. „Капитал“

  Започваме тази история отзад напред. Оттам, където сме сега. Оставката е на разстояние от едно протягане, но не съвсем. Ту се приближава, ту отдалечава като шамандура, подхвърляна от вълните. Ще се случи в петък, не, следващата сряда. Пак не. Друг ден. Една година мина под диктовката на предпоследното. И както не помръднахме към развръзката, така изминахме ужасно дълъг път.
  
  Епизод 364. Оставката е почти факт

  Стоим на масата над една загубена година, в пепелника купчина цигари. Двама герои от „Протестна мрежа“, Николай Стайков и Антоанета Цонева, от фронтовата линия на гражданската съпротива, след като тя слезе от площадите и замени плакатите, свирките и лозунгите с директен натиск върху институциите. Стайков е лицето на протеста от репортажите на чуждестранните медии, които искаха да разберат защо са недоволни българите (списъкът впрочем е внушително дълъг) и един от двигателите на NoOresharski, антиправителствената платформа за гражданска журналистика, от която тръгнаха запомнящи се скандали със силните на деня. Цонева е може би най-неуморният опонент на властта пред микрофоните на българските медии. Чрез Института за развитие на публична среда тя държи под око финансите на партиите, а с „Протестна мрежа“ успяха да осъдят „Атака“ за нарушаване на изборното законодателство. Те, разбира се, са само двама от многото, които с усилията и позициите си превърнаха протеста в постоянна гражданска опозиция, която непрекъснато сменя формите и механизмите, под които притеснява властта.

  

  Оставката (или почти оставката) ги заварва някъде между увереността, че има жива клетка на обществото, готова да се самоорганизира и да действа, за да воюва за върховенството на закона и да откопчи институциите от захвата на политико-икономическото задкулисие и ужаса от това колко здрав е този захват, колко голям е ресурсът на властта да заглушава гласа на гражданите, да фалшифицира мотивите и посланията му. „Знам какво ще се опита да направи пропагандата сега“, отсича Антоанета Цонева с категоричността на човек, който добре знае как работи черната PR машина на властта, защото я е преживявала лично. „Ще се опита да лиши хората от увереността им, че те имат заслуга за тази развръзка“, смята тя. „Искам да го повторя – протестът взе тази оставка, защото той е този, който разклати така лодката, че всички паднаха от нея. Знам, че под вода се опитват да ги вадят водолази, че си дават знаци, но те паднаха от лодката, а тази лодка я клатеше протестът на хората. Върхушките, които са завладели тази държава, не искат да позволят някой да повярва, че гражданската воля има значение.“

  Затова протестът още не е в минало време. Той ще свърши не когато Пламен Орешарски предаде щафетата на властта, а когато паднат загражденията, които опасват парламента. За протестиращите те са чудовищен символ на нелегитимното управление. „Имаш всичко – имаш парите, имаш властта, но нямаш правото да управляваш и го знаеш“, рисува образа му Антоанета Цонева. „Имаше и по-добър сценарий, поема си въздух Николай Стайков, който не би отнел година от времето на цялата държава и на обществото, но сигурно има дълбока причина, която ще осмисли всичко това.“

  Епизод 196. Мрежата  

  #ДАНСwithme на българската диаспора заслужава отделен епизод от филма. Но не просто защото накара хиляди „тръгнали си“ да си купят билети, да прекарат Коледа на площад „Независимост“ и да се срещнат в мощен емигрантски вик: „Тук сме, бе“ и „Не, не е спряло да ни пука“. А защото е илюстрация на невидимата мрежа от биографии и ценности, която протестът оплете около каузата си. Стотици малки групи от хора, които се свързват и си взаимодействат, защото вярват един на друг и в смисъла на това, което правят. Това е капиталът на протеста. Това е нещото, което го направи различен в социален смисъл. Това е промяната, която той донесе. Не е оставката на кабинета, не е в това колко време продължи и колко хора увлече.

  „Това е нова мрежа от отношения, които преди не са съществували, и основа, върху която в бъдеще ще се случват неща“, казва Антоанета Цонева. Тя е в съобщенията, които „Протестна мрежа“ получава от цялата страна от места, където е трудно да излезеш сам срещу феодалната система и за които е важно, че някъде някой води битка с мафията. Тя е в кореспондентската мрежа във Facebook, през която беше хванат и проверен скандалът с „Атака“ в ресторанта в Брюксел. Тя е в юристите, които водят дела срещу партиите закононарушители от името на „Протестна мрежа“ про боно. Тя е в онези, които събират информация за злоупотреби на местни и национални власти, и в следващите по веригата, които пишат сигналите и ги пращат до институциите. Тя е в доброволците, които наблюдаваха законността на изборите в 11 държави в целия ЕС. Тя е в лепенките „АнтиLafka“ и „#оставка“ по прозорците на къщите, колите, колелата, бебешките колички, хвърчилата, чантите, тениските на тичащите на маратона в Панчарево и водолазите, които изплуваха с транспарант пред Евскиноград.

  „Ти си в протеста навсякъде и непрекъснато с позицията си, с работата си, с влиянието си и по начини, по които могат да създадат такива усуквания за властта, че тя практически да се разпада пред очите ни всеки ден. Машината, която беше включена срещу нас, не може да има такъв периметър на влияние“, отсича Антоанета Цонева.

  Епизод 154. Подмяната (най-мръсната PR кампания) 

  През цялата година нито веднъж представител на управляващите две партии не застана публично лице в лице с протестиращ, за да чуе аргументи и да опита да се защити в директен спор. Повтаряме – нито веднъж. От първите дни, когато Орешарски отклони поканата за дебат в „Референдум“ и предложи среща с протестиращи зад комфорта на вратите в Министерския съвет до после, когато пробва същата тактика с „Ранобудните студенти“. Все едно той и подкрепящите го БСП и ДПС знаеха, че „очи в очи“ цялата фасада ще рухне под тежестта на въпросите, които останаха без отговор, и ще осветли тъмните им договорки.

  Вместо това управляващите организираха и дирижираха гигантска по размерите и нанесените вреди дискредитираща кампания срещу протеста, в която вложиха внушителен финансов и медиен ресурс. Създадоха матрица на обществено противопоставяне, в която най-голямата подмяна беше представянето му като конфликт между групи от хора: задоволени граждани срещу бедни граждани, жълтите павета срещу провинцията; соросоидите срещу патриотите; платените срещу гладните. Експлоатираха бедността и злоупотребяваха с доверието на своите избиратели, като ги употребяваха като „жив щит срещу протестиращите, за да може камерите да снимат как се къпят в народната любов“.

  „В това беше фалшифицирането на публичния разговор. България е бедна, защото е в захвата на олигархията, защото няма върховенство на закона. А не защото има едни сити, които не харесват други. Нашият протест също е срещу бедността“, казва Антоанета Цонева. „Моделът протестиращи – контрапротестиращи премина в някакъв абсурд, в който много от журналистите се оставиха да бъдат вкарани“, добавя Николай Стайков. „Протестът беше стрес тест, който много медии не издържаха.“

  Тези от тях, които съществуват, за да крепят властта, направиха всичко, за да заглушат гласа на гражданите, и провеждаха очернящи акции за отстрелване на най-активните. Николай Стайков, който сам е попадал в такава, се усмихва: „Когато нямаш какво да криеш, не е толкова страшно. За щастие сме свободни хора, които могат да изразят позициите си без притеснение.“ Тъкмо това, смята той, е техният най-голям враг, защото са свикнали да работят със зависими хора, които да назначават и управляват.

  И Цонева, и Стайков са спокойни, че са „на чисто“. На правилната страна на историята, както казват. И считат за положителен процес, че протестът се оказа лакмус за партии, медии, НПО, отделни хора и позиции, защото принуди всички да се определят къде застават на демаркационната линия между мафия и държава. Макар, както отбелязва Стайков, по средата все още да стои едно апатично мнозинство, което той се надява да се стопи. „Войната на тези срещу контратези, авторитети срещу контравторитети, будители срещу контрабудители успя да забърка една каша. Идеята й беше да е толкова сложна за възприемане, че хората просто да се откажат. Но мисля, че будните се ориентираха много добре. Ако не фактологично, то интуитивно“, усмихва се той. А Антоанета Цонева добавя: „Никой няма да излезе същият след тази оставка. Нито протестиращите, нито контрапротестиращите. Дестилацията вдигна градуса толкова високо, че едни репутации изгоряха напълно и безвъзвратно.“
  
  Епизод 303. Осветяването на полковниците
  
  Въпреки очакванията „Протестна мрежа“ да се трансформира в партия, от която да тръгне лелеяната политическа алтернатива, тя видя полезността си другаде. В сигналите. В предоговарянето на правилата и границите на нормалността с институциите. И във връщането на принципите на законността в работата им. Най-известният им сигнал, по който тези дни прокуратурата демонстрира, че активно работи, е срещу задкулисното трио Делян Пеевски, Цветан Василев, Николай Бареков. (това, върху което, уви, протестиращите не могат да влияят, е, че в момента той се употребява като инструмент във войната между Пеевски и Василев)

  Първата им победа е когато под техен натиск парламентът прие нови етични правила на депутатите. Резултатът идва след възмущението им от депутата от „Атака“ и зам.-председател на партията Десислав Чуколов, който показа среден пръст на протестиращи и журналисти. Срещу „Атака“ имат и две спечелени дела във ВАС заради това, че формацията на Сидеров нарушаваше закона за предизборна агитация. Миналата седмица „Протестна мрежа“ излезе с три искания към следващия парламент: първо, да има парламентарно разследване „Кой“, което да разследва всички скрити политически, медийни и икономически връзки зад назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС. Второ, да се открият всички договори по „Южен поток“ и, трето, да се затегнат силно механизмите за разкриване на конфликт на интереси и на деклариране на имущество и други активи. Антоанета Цонева обобщава: „Протестна мрежа има позиция по всичко, което се случва в публичния живот, и тя винаги се основава на едни и същи демократични принципи.“ Толкоз по онова овехтяло обвинение, че протестът нямал конкретни искания.

  Идеята на всички тези акции е да свали маските, а протестът осветли фигурите, които досега винаги са били в комфорта на тъмното. „Протестът маха слой след слой. Но фасадата още не е паднала. Стигнали сме до полковниците. Има генерали, има генералисимуси, но ние ще продължаваме да питаме КОЙ“, заявява Цонева. Тя смята, че тъкмо фактът, че толкова дълго време хората са викали силно имената на задкулисните фигури, е дебалансирал системата и е довел до корпоративните войни, които наблюдаваме в момента.

  „Когато чуя, че някое решение за България е взето в сараите, се взривявам“, възмущава се като в първия ден тя. „Ако не бъде разрушен моделът на тайно договаряне и преразпределение „Кой“, ще влезем в остра спирала от предсрочни избори, докато не излязат хора, които имат воля да преосноват държавата, да преосноват институциите.“ Дава си сметка, че с оставката няма да се реши въпросът със захвата, в който се намира държавата и тя ще продължава да бъде разглеждана от „тези кафепиячи като плячка“. Но вярва, че вече има начертана линия, която всяка следваща власт ще внимава да не настъпи. За да не й се случи 14 юни.

  Епизод 1. 14 юни
  
  В началото беше Делян Пеевски. Човекът, който стана шеф на ДАНС за един ден. Денят, в който ударихме въображаемото дъно. Днес Пеевски е плакат. Символ. „Лакмус как институциите капитулират, вместо да действат според закона, когато става въпрос за някого, който е недосегаем“, според сполучливото определение на Антоанета Цонева. Срещу това протестът има да каже само едно: „Така повече не може.“ И също: „Благодарим ти, Пеевски, че ни събра.„

   

• Мафията официално влиза в българската икономика

  Марта Младенова, DarikFinance.bg

  .

  Проституцията, наркотиците и контрабандата вече ще влизат в оценките на Брутния вътрешен продукт, изчисляван от Националния статистички институт. Това съобщи Диана Янчева от НСИ.

  Инициативата за разширяването на оценките от сектори на неформалната икономика е на Евростат, като вече са получени първите указания от европейската статистическа служба. Новият начин на изчисление ще влезе в сила от септември.

  Янчева уточни, че първични данни няма да бъдат събирани, но ще се ползва информация от различни служби – например: полицията, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.

  От своя страна новият председател на статистическата служба Сергей Цветарски обеща „повече прозрачност“ в работата.

  Така можем да очакваме сериозен скок на темпа на растеж на БВП с новия начин на отчитане на данните, тъй като сивият сектор формира около една трета от икономиката на страната.

   

• Кабинетът „Орешарски“ щял да поработи още малко, но в оставка

  Правителството на Пламен Орешарски ще продължи да работи и през следващите седмици, но като кабинет в оставка, пише Mediapool, по информация от свои източници сред управляващите.

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  

  Според тях най-вероятно министър-председателят ще подаде оставка във вторник след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, свикан от президента Росен Плевнелиев за консултации по предсрочния парламентарен вот, след като вече има готовност на управляващите да си тръгнат, но спорен остава въпросът кога да се проведат изборите.

  По неофициална информация целта на управляващите, която се приема до голяма степен и от опозиционната партия ГЕРБ, е след консултациите при държавния глава премиерът да депозира оставката си в парламента. Планът е известно време след това Народното събрание да не бъде разпускано, а правителството да работи в оставка.

  Когато до уговорената дата за провеждането на предсрочните избори останат два месеца, вече парламентът ще бъде разпуснат, а президентът ще назначи служебен кабинет и в уреченото време ще се състои вотът.

  Същото се случи миналото лято, когато премиерът Бойко Борисов подаде оставка на 20 февруари, а парламентът се разпусна на 13 март. Дотогава кабинетът на ГЕРБ работи в оставка.

  В петък сутринта за такъв сценарий намекна зам.-председателят на парламента Мая Манолова в ефира на Нова телевизия. Тя обясни, че кабинетът „Орешарски“ ще работи до „точно два месеца преди предсрочния вот“. По думите й е допустимо правителството да работи в оставка.

  Източници от БСП обясняват, че това е най-щадящият за държавата вариант, а в четвъртък председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цецка Цачева призова Народното събрание да работи по приоритети, съгласувани при държавния глава, което също може да се тълкува като съгласие парламентът да продължи работата си още няколко седмици.

   

• Исследователи из Канады и Болгарии разработали технологию магнитного охлаждения

  Новый эффект улучшит конструкцию магнитных холодильников

  .

  
  Технология магнитного охлаждения имеет ряд существенных преимуществ по сравнению с той, что повсеместно применяется сегодня в компрессорных холодильных установках. Она расходует меньше энергии и не нуждается в использовании опасных для окружающей среды жидкостей.

  Новая перспективная ее реализация предложена командой исследователей из Канады и Болгарии и описывается в выпуске Applied Physics Letters за 10 июня. Она предполагает использование твердых магнитных субстанций — магнитокалорических материалов — в качестве охлаждающего агента для миниатюрных холодильников.

  Магнитокалорический эффект заключается в изменении температуры магнитного материала в ответ на изменение внешнего магнитного поля. Так, ферромагнетики нагреваются в процессе намагничивания и охлаждаются при пропадании внешнего поля. При помощи жидкого теплоносителя, например воды, этот эффект можно использовать для охлаждения.

  Авторы первоначально планировали измерить стандартный магнитокалорический эффект в мультиферроике HoMn2O5 — материале, интересном своими изолирующими свойствами, которые предотвращают потери энергии из-за электрических токов, возникающих при изменении магнитного поля. Неожиданно они обнаружили, что простое вращение кристалла этого материала в постоянном магнитном поле дает тот же, только усиленный (гигантский магнитокалорический) эффект, что и удаление его из зоны действия магнитного поля.

  Сделанное открытие это важный шаг на пути к разработке практичной технологии магнитного охлаждения. Использование вращательного магнитокалорического эффекта, как отмечают ученые, означает, что доля энергии, поглощаемая холодильной установкой может быть значительно уменьшена. Это открывает возможность появления простых, компактных, эффективных и «зеленых» систем магнитного охлаждения как для промышленного, так и для бытового применения.

  Источник: Компютерное обозрение

• „Фрийдъм Хаус“: Демокрацията в България се влошава, а корупцията се увеличава

  Напредък има само в гражданското общество, се казва в доклад на организацията
  

  

  Демокрацията в България продължава да се влошава, а корупцията се увеличава, показва индексът за демократичност на американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“, която публикува вчера годишния си доклад „Страни в преход 2014“. Седем категории участват във формирането на индекса – изборен процес; гражданско общество; независимост на медиите; демократичност на националното управление; демократичност на местно управление; съдебна система; корупция. Страната ни е отбелязала положително развитие само в гражданското общество. Показателят сега е 2.25, а миналата година е бил 2.50.

  В доклада е направено сравнение на реформите в бившите комунистически страни в Европа и Азия и обхваща 29 държави. Документът разглежда ситуацията в тези държави в периода между 1 януари и 31 декември 2013 г. Индексът на демократичност е скала от 1 до 7, в която 1 означава най-голям напредък, а 7 – най-голямо влошаване. Крайната оценка за България е 3.25, а за миналата година е била 3.18. Индексът на страната ни бележи постоянен спад от 2009-2010 г.

  Страната ни регистрира спад в сравнение с миналата година в качеството на изборния процес, което не се е подобрявало от 2012 г. насам, в демократичността на националното управление, където ситуацията тръгва надолу през 2010 г. Както и в нивата на корупция, които след четиригодишна стагнация са се увеличили, тъй като „държавата не постига съществен напредък в борбата с организираната престъпност и с обширните мрежи за влияние“. Показателят за корупцията у нас е 4.25, а миналата година е бил 4.00.

  Категориите, които запазват индексите си от 2013 г., са местната власт, където положението не се е променяло от 2006 г., съдебната система и медиите, които обаче са с най-лоша оценка след корупцията – 4.00, тъй като пристрастността и концентрацията на медийната собственост продължават да влияят негативно върху качеството и разнообразието на българските медии. Изрично са посочени главните виновници за състоянието на българските медии – Делян Пеевски, Ирена Кръстева и кредиторът на тяхната „Нова медийна българска група“ Корпоративна търговска банка начело с банкера Цветан Василев. Последният доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка се опираше именно на анализа на „Фрийдъм хауз“ за влошаването на медийната среда в България.

  Източник:  в. „Сега“

• БСП и ДПС се заеха с ударно разпределяне на постове

  Само за няколко часа управляващите избраха членовете на Сметната палата, шеф на НСИ, разкриха 20 нови търговски мисии в чужбина. (Търговско представителство ще има и в Чикаго)

  .

  Ивет Миткова, Десислава Колева, Румяна Гочева,

  в. „Сега“

  Премиерът Орешарски и част от министрите му демонстрираха по време на дебатите за вота на недоверие весело настроение. Министър-председателят избягва отговора кога смята да подаде оставка. От нея зависи кога ще настъпи краят на парламента. Независимо че и Местан, и Станишев заявиха, че правителството е изчерпано, Министерският съвет подготвя заседанието си за идната седмица и заяви, че ще продължи да работи, докато политическите сили не се споразумеят. Снимка: Юлиян Савчев, в. „Сега“

  Ден след като постигнаха съгласие, че правителството трябва бързо да подаде оставка и да се ходи на избори, управляващите се заеха с разпределяне на постове с дългосрочен мандат. Въпреки яростния отпор на ГЕРБ парламентът вчера избра нови членове на Сметната палата, а кабинетът назначи постоянен шеф на Националния статистически институт и отпусна пари за откриване на 20 търговски мисии в екзотични страни.

  Най-голям скандал предизвика попълването на състава на Сметната палата, която следи за партийните финанси и разходите по изборите. Мандатът на членовете й е седем години. Предишният шеф на одитната институция Валери Димитров бе уволнен, след като остро разкритикува готвените промени в закона за Сметната палата, а управляващите го обвиниха, че изпълнява политически поръчки на ГЕРБ.

  Опозицията вчера настоя изборът да бъде направен от следващия парламент. ГЕРБ дори предложи сделка – да оттегли вота на недоверие към кабинета, ако гласуването бъде отложено, но получи отказ. Така новите попълнения на палатата са Горица Грънчарова-Кожарева, Дилета Касабова-Токатлиян, Евгения Пенкова-Панталеева, Ширин Исмаил, Златина Русева, Мустафа Занков, Стефка Михайлова, Тома Дончев. Част от тях имат любопитни биографии. Мустафа Занков, излъчен от ДПС, е баща на бившия шеф на Агенцията по рибарство и аквакултури Ерман Занков, който през 2006 г. бе обвиняем за неоправдано харчене на средства. Той е бил член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, по-късно е работил на ръководни постове в Държавната агенция за закрила на детето, Комисията за защита от дискриминация и Националния институт за помирение и арбитраж.

  Горица Грънчарова-Кожарева е съпруга на члена на ВСС Михаил Кожарев. Той е отговорен за бюджета на ВСС, а палатата е одитиращият орган. Съпругата му е заместник главен счетоводител и експерт в „Булгаргаз“. От май 2004 г. е главен експерт в НАП до избирането й за член на Сметната палата през април 2005 г. по времето на НДСВ. Евгения Пенкова-Панталеева е шеф на Надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол от 2002 г. до избирането й за член на Сметната палата през април 2005 г. Стефка Михайлова пък е била главен проверяващ в одит на Държавния резерв при тройната коалиция през 2005 г., когато за резерва отговаряше Делян Пеевски. Наскоро Татяна Дончева обяви пред Bulgaria on Air, че едно от назначенията в новия състав на Сметната палата е предложено лично от Пеевски.

  Кабинетът също се включи в трудоустрояването в последния момент. Сергей Цветарски стана шеф на Националния статистически институт. Досега той бе зам.-директор и временно изпълняваше длъжността, след като мандатът на Ренета Инджова изтече. Инджова си тръгна със скандал, обявявайки, че националното преброяване е пълно с грешки.

  „Демонстрация на арогантност и безпардонност“ – така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи приемането на новия състав на Сметната палата и назначаването на председател на НСИ. „Не знам с какви очи, след като са подали оставка, поне на партийно ниво, и БСП, и ДПС, и „Атака“ крещят отвън – оставка на правителството. А влязоха да направят кворум, за да може да минат Сметната палата, както и шеф на НСИ“, коментира Борисов от Вашингтон.

  Правителството назначи за генерален консул в Милано Росен Руфев. Той бе началник на кабинета на външния министър Кристиан Вигенин от юни м.г. Между 2006 г. и 2009 г. е работил в дирекция „Информация, връзки с обществеността и европейска комуникация“ във ведомството. Според автобиографията му на сайта на МВнР е дипломат от кариерата с богат опит. Работил е в посолствата ни в Лондон и в Рим, както и в Генералното консулство в Милано, което сега ще оглави.

  Правителството реши да разкрие 20 нови търговски мисии. Една от тях е в Катар, където през последните години се изредиха куп правителствени делегации, но бизнесът така и не потръгна. Сред останалите държави са Обединените арабски емирства, Оман, Саудитска Арабия, Иран, Северен Ирак, Алжир, Тунис. Представителство ще има и в Чикаго, САЩ. Досега страната ни нямаше представителства в нито една страна от Персийския залив.

  Озадачаващо е, че нови мисии са планирани и в държави, с които страната ни почти не търгува – например Монголия, Гана, Ангола. Стокообменът с тях е толкова нищожен, че статистиката почти не го лови. По данни на икономическото министерство вносът от Монголия се крепи на незначително количество трикотаж, докато от Гана внасяме скромно количество какао, кафе, готови храни и цитруси.

  За откриването на 20-те нови търговски служби на вчерашното си заседание кабинетът отпусна на икономическото министерство 2 млн. лв. Решено било да бъдат закрити 5 съществуващи служби, но от Министерския съвет не уточняват кои са те. В момента България има 61 дългосрочно командировани търговски аташета в 44 страни. Търговските ни мисии зад граница са обект на серия от критики заради мудната си работа и слабата подкрепа за бизнеса.

   

• Как Сталийска махала заобича ДПС 40 пъти повече

  История с изборни протоколи, засечени джипове и една арестувана банда

  .

  Стефан Миланов,  Сlubz.bg

  

  Тоталната преориентация на жителите на ломския кв. Хумата за една година. Колаж Клуб Z/ Данни cik.bg

  Сталийска махала е малко, но много заспало село в Северозапада, близо до Лом. Изключително рядко влиза в новините. Например, когато през 2012 г. кметът със звучното име Цветан Цветанов (ГЕРБ), подари на лидера си Бойко Борисов живо теле Станишко за рождения му ден.

  Сталийска махала е и мястото, от което се прибира луксозен джип Ауди Q7 вечерта на 16 май, докато страната ври в треска преди евроизборите. На пътя в посока Лом го застига лек автомобил, който го принуждава да спре. Юнаци с бухалки правят всъдехода на сол, без да наранят возещите се вътре пътници. Понеже джипът е на скандалния бивш депутат от ГЕРБ, а сега клиент на Софийския градски съд Димитър Аврамов, историята се разчува. По-популярната версия е, че Аврамов – бивша дясна ръка на Искра Фидосова, не е пътувал в колата си, смазана от бухалкаджийте. Информацията на Клуб Z е точно обратната.

  И още една от сравнително актуалните новини около заспалото село – вечерта преди случката с Аврамов, на 15 май, маскирани, пак с бухалки нахлуват в дома на най-известния ГЕРБ-ер в Сталийска махала Росен Евгениев и почти осакатяват от бой него и 15-годишния му син.  Кметът Цветан Цветанов – онзи с телето, директно заявява, че покушението е политическо.

  Клуб Z потърси отговор на процесите в селото и близкия гр. Лом на нетрадиционно място – в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК). Преглед на протоколите от отминалите евроизбори и сравнението им с парламентарните, които са само година по-рано, показват повече от интересни неща.

  „Суверенът“, както обича да нарича Лютви Местан народа, в региона явно преживява бурни катарзиси. Понякога до 230-кратни. Като например в избирателна секция 033 в Лом, където на вота на 12 май 2013 г. ДПС е получило 1 (един) глас.

  

  На Евроизбори ‘2014 подкрепата за Движението е станала 230 гласа. Любопитна подробност е, че споменатата СИК е в ромския квартал „Хумата“ – на центъра му… През 2013 г., когато Димитър Аврамов, макар и подсъдим за подкуп в особено големи размери, все още е активен деятел на ГЕРБ, в същата секция за партията на Бойко Борисов са гласували 283-ма души. Тази година бюлетините са… Познайте! 4 (четири)!

  

  Макар и в по-малка степен, подобни политически проглеждания се наблюдават и в секция 017  – в Битовата сграда на стадиона, което е другото градско ромско гето. Там за една година 5 пъти повече – 214 души са припознали ДПС като своята партия, която да ги представлява в Европа. Движението е взело едва 42 гласа на Избори 2013. В същата секция обаче за ГЕРБ нещата никак не са розови – от 215 желаещи да ги пратят в парламента през миналата година само 14 души през т.г. са ги подкрепили за Европарламента. Да ви прилича, че едни 200 души преминават под строй насам-натам?

  В други секции като № 018 подкрепата за ДПС расте от 62 на 210 души за година, а за ГЕРБ се срива от 182 на 23 гласа…

  Митко, както на галено е известен ексдепутатът Аврамов, е обвиняем от 2012 г. по сигнал за изнудване от земеделец от Кнежа. Според прокуратурата той на няколко пъти е поискал и получил подкупи сам и със съучастник, за да упражнят влияние върху шефката на областната дирекция „Земеделие“ в Монтана и на полицейския началник на областния град. Самият Аврамов каза през есента на 2013 г., че делото, което и до ден днешен се влачи, е поръчка на бившите му съпартийци от ГЕРБ. Бивши, защото го изключиха и вече не е никаква ръка на всевластната (преди) в Северозапада Искра Фидосова.

  Но да се върнем на Сталийска махала и протоколите… След като Аврамов според всички е много активен в региона, резултатите не закъсняват. Макар че депутатът мълчеше в парламента и името му се чу, чак когато го арестуваха, явно, когато е на свобода, го бива да разяснява политики. Въпросът е само – в чия полза.

  През 2013 г. общо в двете изборни секции на малкото село ДПС е събрало 4 гласа. Местни казаха пред Клуб Z, че в затънтеното земеделско местенце етнически турци няма и никога не е имало.

  

  

  През тази година обаче жителите на Сталийска махала са очетиридесеторили подкрепата си за партията на Лютви Местан – общо 163 гласа. Още по-интересно е, че регистрираните избиратели са 1167 през м.г. срещу 1152 през тази (сещате се колко баби са поизмрели), но активността беше доста по-ниска. Отличния си резултат на евроизборите Движението за права и свободи получава от едва 538 гласували.

  През м.г. от 797 упражнили правото си на вот ГЕРБ е получила 448 гласа. Тази година, въпреки смазващата национална победа и въпреки кмета – виден фен на Бойко Борисов, в Сталийска махала само 81 човека са избрали партията, личи от протоколите на ЦИК.

  След като се случва нападението над джипа на Аврамов, на 22 май – 4 дни преди изборите, Главна дирекция „Национална полиция“ и Специализираната прокуратура съобщават, че са арестували много опасна престъпна група от Монтанско, ръководена от Димитър Владимиров. Става въпрос за известния Димата Ломски, писа тогава Клуб Z. Обвиненията са, че „групата е действала от 2012 г. в област Монтана. Чрез заплахи, отвличания и унищожаване на имущество със значителна стойност, в това число палежи и чупене на автомобили, участниците са принуждавали работещи в сферата на селското стопанство да продават имоти и да подписват договори за охрана.“

  Хубаво е, че държавата се загрижва за обикновените земеделци преди изборите, но интересно е, че самият Митко Аврамов казва пред медии, че джипът му е нападнат от групата на Димата. Бандата посреща изборите в ареста, после е пусната, но после пак е прибрана – така е и до момента.

  Важното е, че докато „лошите“ са вътре, в изброените секции в Лом и Сталийска махала се получават споменатите отлични изборни резултати. За някои.

   

• Кабинетът Орешарски пада до дни

  Станишев изненада БСП и ДПС – „уволни“ Орешарски и парламента. Кабинетът пада до дни. Датата на предсрочните избори ще се договаря при президента

  .

  Галя Горанова, Венелина Ангелова,

  в. „Сега“

  

  Кабинетът на Пламен Орешарски остана без политическа подкрепа, след като и лидерът на БСП Сергей Станишев го призова да подаде оставка. Началото на края бе положено от коалиционния партньор ДПС миналата седмица с констатацията, че мандатът на този кабинет е изчерпан. Вчера обаче Станишев призова премиерът и министрите да подадат оставка до края на седмицата веднага щом бъде гласуван вотът на недоверие, внесен от ГЕРБ. Станишев стъписа членовете на Националния съвет на БСП с искане за избори до края на юли. Предложенията на соцлидера буквално взривиха пленума на БСП и до късно снощи не бе ясно дали партията ще ги подкрепи, или ще бламира Станишев. Самият Орешарски присъства на пленума, но не каза дали ще подаде оставка. Останалите партии приветстваха идеята за бързи избори, но се усъмниха, че те могат да се проведат през юли.

  В патетично слово пред пленума Станишев се опита да обясни загубата на евровота с намеци за преяждане с власт от страна на коалиционния партньор ДПС и ролята на АБВ за разконцентриране на електората. От думите му се разбра още, че разривът между БСП и ДПС е необратим. Станишев се възмути, че след като БСП загуби изборите за Европарламент, партията на Местан му е отказала засилване на ролята на левицата в управлението, за да се спаси реномето на социалистите. „Загубата на изборите можеше да бъде компенсирана единствено с повече сила на БСП в управлението. Тази идея не се прие с ентусиазъм“, призна той. Така косвено потвърди информацията, че се е виждал с почетния председател на ДПС Ахмед Доган, за да договаря нова сделка за управлението. Тъкмо преди официалните разговори между двете партии обаче дошла изненадващата пресконференция на ДПС, която подписа смъртната присъда на кабинета. „Бяхме лоялен и честен партньор, но се оказахме неумели и нерешителни в упражняването на властта“, разкая се лидерът на БСП и за пореден път изрази разочарованието си от поведението на депесарите.

  След 13 години начело на партията и 10 изборни загуби Станишев и вчера отказа да подаде оставка и поиска доверието на Националния съвет да води партията на предстоящите предсрочни избори. „В БСП искането за оставки се превърна не в търсене на решения, а в прехвърляне на отговорност. Нямам намерение да позволявам на никого да ме използва за изтривалка, нито ще се превърна в индулгенция за несвършена работа“, зарече се социалист №1. И намекна, че отлагането на изборите за по-късна дата, както искат останалите парламентарни партии, е продиктувано от икономически интереси, без да уточни какво точно има предвид. Още повече че самият той преди седмица пледираше за предсрочен вот през октомври. „Няма нито една причина освен тънки политически и не толкова тънки икономически сметки този парламент и това правителство да продължават своята работа“, заяви той вчера. Според анализатори искането на соцлидера за вот през юли е опит да се елиминира конкуренцията на все още нерегистрираната партия АБВ, която застрашава хегемонията на БСП вляво. Според други така ще се избегне свикването на извънреден конгрес, на който да бъде сменен лидерът. Така Станишев запазва привилегията си да нареди листите и за следващия парламентарен вот.

  Станишев не скри огорчението си от това, че хората загърбиха БСП на европейските избори, въпреки постиженията на кабинета в социалната сфера. „Насила не може да даваш, може да взимаш“, констатира той. И отново използва плашилото Борисов с призива българите ясно да кажат какво искат – връщането на Бойко Борисов и Цветан Цветанов или Николай Бареков за премиер.

  „Ако мандатоносителят е взел своето окончателно решение, време е за отговорни консултации при държавния глава“, бе лаконичният коментар на лидера на ДПС Лютви Местан. От ДПС приветстваха решението на Росен Плевнелиев, който малко след изказването на соцлидера обяви, че свиква извънреден Консултативен съвет по национална сигурност. Не оспориха и предложението за избори през юли. Във връзка с обвиненията, че движението е причина за падането на кабинета, Местан заяви: „Пресконференцията на ДПС не предопредели, а ускори взимането на вярното решение“. Той специално подчерта, че събитията потвърдили и правотата на партията по отношение на проекта „Южен поток“.

  От ГЕРБ също са готови да приемат по-ранна дата на вота. „Ние винаги сме готови за избори“, коментира зам.-председателят на ПГ Цецка Цачева. Още преди заседанието на парламента днес тя ще предложи на управляващите ГЕРБ да оттегли вота на недоверие, ако те отменят избора на членове на Сметната палата. „След изявлението, че кабинетът „Орешарски“ подава оставка, ние от ГЕРБ считаме, че внесеният от нас вот на недоверие във финансовата политика на правителството е успешен“, коментира Цачева. Ако обаче сделката не мине, дебатите по вота най-вероятно ще се проведат в четвъртък, а гласуването в петък, когато се очаква да подаде оставка и правителството. От ГЕРБ ще настояват до края на мандата си НС да гласува и решение за провеждане на референдум по изборното законодателство едновременно с предсрочните избори.

  „Поздравявам Станишев за смелата позиция и за това, че призна загубите от изборите и като един истински демократ счете, че народният вот е най-важен и трябва да се проведат предсрочни избори“, обади се от Вашингтон и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

  Реформаторският блок също се обяви за бързи избори, но не през юли. Не е ясно какво мисли „Атака“, защото лидерът й Волен Сидеров след вота е в нелегалност.

  КРАЙ НА НАДЦАКВАНЕТО

  За да сложи край на надцакването с дати за изборите, президентът Росен Плевнелиев обяви вчера, че идния вторник свиква КСНС, който ще търси съгласие по три въпроса – датата на вота, процедурата за избор на еврокомисар от България и проблемите с „Южен поток“ и еврофондовете. „Предсрочните избори не са самоцел, рано е за служебно правителство“, заяви президентът.

• Яна Младенова: На мен ми се остава! Тук, в България

  Яна Младенова е родена в средата на лятото на 1992 г. Учи макроикономика в УНСС, но е бъдещ икономист единствено по образование, не и по призвание. Живо се интересува от политика, международни отношения, книги и кино, стараейки се да обгръща всичко с думи.

  Приема се като дете на свободата и едновременно с това се надява винаги да се чувства изцяло свободна, и поне отчасти дете. Представяме ви нейна публикация от 9 юни в Вanitza.net 

   

  Идеологията Запад 

   

  На възрастта, на която заминавам на студентска бригада в Америка, родителите ми са могли единствено да недоволстват срещу забранените пътувания зад границите на комунистическа България. Да недоволстват, но все пак внимателно, тихичко, не пред непознати.

  Моето израстване е малко по-различно.

  Първото съзнателно усещане, което помня, е за пътуване. Ранно ставане. Гадене. Филия хляб и кренвирш. Отново гадене. От единствената си екскурзия в детската градина почти мога да чуя ритмичното пуфтене на нощния влак София – Бургас. Леглата бяга двуетажни и приличаха на панери за хляб. Не исках да отида до тоалетната – изглеждаше ми като черна дупка. Госпожа Пешева ме мажеше с крем ”Здраве” всеки ден по специална заръка на мама. Къде сме били – не знам, но имаше басейн. За колко време? Нямам идея. Добре ли си изкарах? Според госпожа Пешева – невероятно.

  Петнадесетина години по-късно вече съм обиколила голяма част от Европа единствено с личната си карта и стягам 22,7-килограмовия куфар, подготвен за прелитане на един океан разстояние. Майка ми почти ме избутва до летището. Моите очи са влажни от сълзи, а нейните – от вълнение. Прегръдката й е кратка. Иска й се по-бързо да се кача на самолета. Като че ли още с първата си стъпка на ескалатора към изхода, вече ще съм стигнала там, където тя никога не е успяла да отиде – отвъд рамките на режима.

  За четири месеца на Източното крайбрежие чувам средно по трима души на месец гръмко да обявяват, че не възнамеряват да се връщат в България, защото “За к’во?!”. Тук са опитали мекото на хляба. Печелят по две хиляди и петстотин долара на месец, нищо, че по осем часа на ден мият мръсни съдове, а след това още по осем събират чаршафи. Но си заслужава.

  Мърлявите чинии изплащат екскурзията до Ниагара и те изтласкват до Статуята на свободата. Аз не оставам по-назад. Събирам долари в празната кутия от новите маратонки Найк и планирам Вашингтон. Едно око и едно сърце обаче съм приковала в Скайп. Говоря с приятели в София. Тях ги тресат протести, мен ме тресе носталгия. Следя новините. Протестът ДАНСwithme тече с пълна сила, а аз се мъча от разстояние да се почувствам част от целия обществен бунт.

  От онези средно трима на месец, по двама наистина останаха в Америка. Зарити са в мръсни съдове и в долари.

  Аз отдавна съм в София, а само след броени дни ще отбележим година от #ДАНСwithme.

  Скоро ме очаква друго пътуване. Отново на запад. Майка ми отново няма да плаче на летището. Не, че не е ревлива натура по принцип. С недомлъкви и откъслечни коментари ме подканва – ако мога, да замина в чужбина завинаги! Да сбъдне чрез мен мечтата си, да опита така стриктно забраняваното пътуване към онази идеология Запада. Аз обаче не желая сега да изживявам комунистически неизживяното. Железните завеси отдавна са свалени от прозорците ни със западно изложение. Моят личен душевен бунт надига друг лозунг.

  На мен ми се остава! Тук. В България. В тази разкъсвана и калпаво закърпвана България. В България, в чийто хълбок са се впили лакомите челюсти на цяла сурия държавници. В България на общонародната апатия. В България на трагикомичните анонси. В България, дори и заедно с онези 10.66%, гласували за Бареков. В тази България, на която й трябва побутване отвътре, за да може най-накрая да “прехóди” до една по-качествена своя версия. В моята. Във вашата България. В България, в която без срам и без страх да отгледаме децата си. В България, която би си заслужавала поне малко сълзи на летището.

   

• Малка промяна в Изборния кодекс може да позволи избори през лятото

  Марта Младенова, Dariknews.bg

  .

  Провеждането на предсрочни парламентарни избори в края на юли или първата неделя от август е напълно възможно, заяви за Дарик радио председателят на движение „Модерна България“ Борислав Цеков. По думите му трябва да се направи минимална промяна в Изборния кодекс, която може да отнеме няколко часа на парламента. Според Цеков не е подходящо изборите да са през „отпускарския“ август, но няма пречка да са през юли.

  Ако има съгласие за бързи предсрочни парламентарни избори, процедурата напълно позволява провеждането им в края на юли, обясни Борислав Цеков. По думите му, ако правителството подаде оставка до края на седмицата, президентът трябва да връчи три проучвателни мандата.

  „Вместо да се чака по седем дни, какъвто е максималният срок по Конституция, ако парламентарните партии се откажат от съставяне на правителство в рамките на този парламент, процедурата може да се извърви в рамките на два-три дни и на четвъртия президентът да издаде указ, с който разпуска Народното събрание и насрочва избори до два месеца, тоест ако гледаме кои са неделните дни, това са 27 юли и 3 август“, каза Цеков.

  В този случай трябва парламентът да направи малка промяна в изборното законодателство, според която вече сформираните избирателни комисии продължават да действат, като към техния състав се прибавят представители на онези партии, които по силата на резултатите от евровота имат право да са представени в изборните комисии, каза Цеков. Той допълни, че партия с право на представители е ББЦ, а тези на НДСВ би трябвало да отпаднат.

  В този случай обаче няма как да се стигне до промени за задължителното гласуване, защото това изисква по-дълго парламентарно време. Възможно е обаче да се проведе референдум.

   

• Игнат Раденков: Получаването на българско гражданство бе превърнато в търговия

  Първанов е продавал българско гражданство. Куйович го направиха българин срещу 25 000 евро

  Интервю на Еми Мариянска, БЛИЦ
  

  

  Легендарният строител от времето на соца Игнат Раденков – герой на социалистическия труд, продължава да бъде един от малцината народни будители, които не се страхуват да се опълчат ни на кметове като бившия на Варна Кирил Йорданов, ни на депутати, пък дори и на бивши президенти като Георги Първанов. В наскоро появило се публично Отворено писмо на Раденков той разкрива по какви механизми получаването на българско гражданство от чужденци е било превърнато в търговия.

  .

  – Г-н Раденков, известен сте като един от малкото народни будители. От години призовавате хората да не се страхуват, да спрат лъжата, демагогията и грабежа на политиците ни, но ето, че този процес не спира. Преизбираме си ги – едни и същи, под „нови” знамена…

  – Бояджиите не бяха един и двама. Аз съм възмутен от двуличието на тия хора, които, без да преувеличавам, са символ на българския криминален преход. Усмихват се и лъжат народа. Но хората някак не се решават открито да им свалят маските. Дори като им кажеш какви са ги вършили една голяма част от тия, пак не се осмеляват да им се опълчат – страх ги е. Ето, аз съм написал в сегашното си Отворено писмо, че по време на двата мандата на Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин държавата е била търговско дружество за обслужването на лични и корпоративни интереси.

  Президентството ни е било генератор на престъпност

  Пренебрегвани са били дори и националните интереси на страната ни в името на техните лични интереси! И сега открито се прави опит да се върне статуквото. Първанов, участникът във всички зулуми на прехода, сега отново се представя за „спасител на нацията”!…

  – Вие сте внесли жалба с конкретни примери във временната анкетна комисия към Народното събрание за помилванията и даването на българско гражданство…

  – Да, и вътре имаше уличаващи Първанов доказателства как той многократно е бил уведомяван от нашето сдружение, а и от Асоциацията на българите по света, че всеки от истинските българи, който е искал българско гражданство, е бил на първо място рекетиран с хиляди левове за „услугата”, а впоследствие – унижаван с отказ. Ще ви дам конкретен пример: Помогнахме на пет измамени и изоставени в безлюдното село Твърдица до Каварна бесарабски семейства с десет малки деца, като ги изтеглихме оттам и ги настанихме във Варна. Дадохме им работа, децата им тръгнаха на училище. Потърсиха ни и други сънародници от Молдова и Украйна. И се натъкнахме как умишлено, с цел изнудване, бавеха тия хора от 5 до 8 години с даването на българското им гражданство, което те имат по рождено право! Отвратих се най-вече от това как дори полицаи са им искали по 50 лв. само за да ги пуснат да си направят справка из ведомствата.

  – Получихте ли официален отговор от някоя от държавните институции? 

  – Не, но ни потърсиха от ДАНС. След месец бяха арестувани директорът на служба „Миграция” и главният секретар на Държавната агенция за българите в чужбина.
  
  Така беше прекратена тази срамна, престъпна схема

  – Е, значи държавността все пак е още жива, макар и в „реанимация”…

  – Държавността не може да се пребори с корупцията. Аз ще ви затрупам с примери за корупция в Президентството. По времето на Първанов тя беше добила нечуван размах. Той дава гражданство на 10 американски спортисти, които си го „купуват” срещу сумата от 110 000 до 150 000 евро на човек и веднага сключват договори в европейски отбори като български граждани. В същото време на бесарабски българи се прави отказ. За разлика от Първанов и Марин Маргарита Попова ускори процеса и донякъде пресече тая търговия. Тя е одобрила българското гражданство на 4247 души и отказала на други 316. Отказаните били от небългарски произход, между които и трима руснаци. Отказва им, въпреки че те внасят предварително в полза на държавата по 100 000 долара дарение, т.е. общо 300 000 долара.

  – Пишете, че чужди журналисти са разследвали „хазартното” наддаване на пари за нашенско гражданство…

  – Да, английски журналисти от техния „Телеграф” пускат свой агент, който „кандидатства” за българско гражданство със 150 хил. лири, и го получава за… 2 дни! На същия човек, агента, подставено лице, Англия му отказва преди това гражданство,

  защото той е криминално проявен 

  – Имало е и доста по-евтини „продажби” на нашенско гражданство…

  – О-о-о, да – на престъпни босове като Куйович. Той си го купува за 25 000 евро.

  – А е известно, че при ареста му е преговарял да си откупи свободата срещу… изплащане на външния дълг на България, т.е. да плати милиони…

  – Ами, трябва да е имал „други” заслуги, щом като хем го пуснаха, хем така евтино го направиха българин. Искам да ви кажа, че само през първата година от влизането ни в ЕС – през 2008-а, са удостоени с българско гражданство 3200 човека от небългарски произход, докато нашите бедни сънародници – бесарабски българи и др., чакат по 7-8 години! Един човек ни потърси да се оплаче, че след 6 години чакане го изнудват и рекетират с хилядарки. Така се добрахме до мизите: на по-бедните им искат поне 4000 лева, а за бърза услуга – сумата расте нагоре и стига до 10 000. Изпратих тоя човек лично при Петко Сертов и след месец той ми показа писмо, че в най-скоро време ще се сдобие с българско гражданство. Така и стана. Но, питам аз, всеки ли трябва да се жалва и няма ли да се потърси отговорност на Първанов, че е въвел тая позорна търговия в държавата?!… Знаете ли какъв е изводът, тъжната констатация?! – Че държавата ни се е обогатила с над 150 млн. лв. от най-бедните свои, от тия, най-истинските свои патриоти, хора, които са жадували да се назоват с името на родината си, и са изстрадали дори да си платят и да чакат, но да се върнат на книга към корените си. И това са точно хората, които винаги са били по-близко до тия корени от нас, живущите от раждането си в тая страна!… Ей това е най-жалкото и срамното! А в същото време тарикати с користни подбуди са си купили същото това гражданство за дни, и след седмица са отпътували за други страни в Европа. Изтъргували са го тия „българи”, които утре от Европа почват да ни се присмиват и да ни назидават, но най-вече да ни се подиграват!

  – Как е уреден този въпрос в други страни?

  – Съседна Гърция приобщи 1 800 000 свои сънародници, като изтегли политическите емигранти от Европа и по този начин реши и демографския си проблем. Изтегли и понтийските гърци от Грузия. Германия изтегли 2 500 000 етнически германци след разпадането на Съветския съюз. Израел приобщи 4 000 000 сънародници и изведе, включително и от Етиопия, своите чернокожи юдеи. Румъния издава годишно по 40 хиляди паспорта на свои сънародници.

  – Разказвате интересни примери и за корупция с помилванията на излежаващи присъди…

  – Оказа се, че и помилванията не са въпрос на морал, а пак на търговия чрез корупция. Това е толкова безскрупулна и срамна работа, че за нея нямам думи да изразя възмущението си!… При положение, че невинни хора у нас не могат да получат справедливост в съда и там, заради корумпирани съдии ги преборват мошеници, в един момент и малкото осъдени престъпници си плащат свободата. Държавата дефакто им изкупува греховете, като

  приема като подкуп кървавите им пари 

  – В писмото си обръщате внимание и на разграбването на военните държавни имоти, за което вините Ангел Марин…

  – Да, Марин има голяма вина за това. Но със знанието на Първанов. Те двамата внедриха председателя на Агенцията за продажба на военните имоти Иван Гавраилов. Милиарди са загубите за българското общество от тази продажна дейност. Не милиони, а милиарди!! Искахме публичност с конкретни данни през телевизии и вестници – Кулезич уж щеше да ни кани, после си затвори телефоните. Многократно ни търсиха от  в. ”168 часа”, направихме среща с журналистката Вероника Лазарова – дадохме й пакет с документи, заглъхна и тя. Същото се получи и при Диляна Гайтанджиева. Само при Кристина Патрашкова успяхме да кажем, че президентството на Първанов е генерирало тази престъпност, но после не го прочетохме във вестника – беше… орязано! През това време се смени вторият председател на временната анкетна комисия Юлияна Колева, която беше издигната за член на ВСС. С две думи, направи се всичко възможно да се прекрати дейността на комисията и да се смачка истината. И какво последва?! Удостоиха Ангел Марин „за заслуги” с орден „Стара планина”! Истинска гавра и пълен цинизъм!

  – Усещам, че вече нямате доверие и в медиите…

  – Журналистите не се държат достойно и обслужват интереси на нечистоплътни личности. Не постъпиха с чест и по случая с Розово. Не посмяха да се опълчат на държавното лицемерие и да опишат как се издевателства над нашите сънародници там. Дупедавската ни държавна политика, която е влязла и в медиите, доведе до това, че за 10 години 11 000 българи сложиха край на живота си – от глад, от безпътица, от липса на лекарства, от целия им наложен геноцид, в какъвто се превърна животът на българите в собствената им държава… Вие знаете ли, че над 2 млн. българи са здравно неосигурени?! А ракът бушува и взима жертви почти ежедневно. Както и сърдечните заболявания, инсултът. Само зловещият баланс между смъртност и раждаемост показва, че

  намаляваме със 70 000 на година – колкото е населението на един средноголям град!

  На фона на лошия живот, беззаконието нараства, а борбата с корупцията е безуспешна. И тези „мили” хора, политиците ни, ни се усмихват от екрана и са се запътили към Европейския парламент!… Не се чуват, че ръсят глупости и искат отново да ги изберем. Лошото е, че продължаваме да гласуваме и да ги избираме!…

   

• Руската преса: Американците спряха „Южен поток“

  

  Американците спряха „Южен поток“ в България – пише вестник „Росийская газета“.
  Руският официоз отбелязва, че българският премиер Пламен Орешарски е обявил преустановяването на работата по проекта за газопровод, докато бъдат отстранени всички забележки от страна на Брюксел, след среща с американски сенатори.

  До последния момент българското правителство отбиваше опитите на Еврокомисията да спре „Южен поток“ напълно успешно, посочва „Росийская газета“. Премиерът и министърът на икономиката и енергетиката непрекъснато уверяваха колко е важно строителството на газопровода за България. „Визитата на тримата американски сенатори Джонсън, Мърфи и Маккейн обаче показа нагледно, че доларът командва европейската политика“, коментира руският ежедневник. „Всичко, за което София възнамеряваше да се договори с Брюксел, просто бе отнесено от американците“, заключава „Росийская газета“.

  Главният редактор на руското списание „Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукянов коментира пред РИА Новости, че въпросът за строителството на „Южен поток“ в България не е закрит. „Борбата между страните в конфликта ще продължи“, подчертава той.

  Според Лукянов Европейската комисия е категорично против „Южен поток“, тъй като „той влиза в разрез с линията на съкращаване на зависимостта от Русия“. „На България се оказва гигантски натиск от страна на Европейската комисия, която формално не може да спре строителството на (руския газопровод), но предявява много претенции, касаещи конкретни въпроси“, обяснява той.

  Руският политолог отчита, че „България не е такава страна, която може да се противопоставя сериозно на натиска на Европа“, като дава пример с резкия обрат в позицията на премиера. „Борбата ще продължи. За Русия това означава много допълнителни главоболия. Въпросът не е приключен, но той, естествено, силно се усложнява“, обобщава Лукянов.

  Източник:  в. „Сега“

• Колко струва Кирилицата?

  Елена Пеева-Никифоридис, сп. „Факел“

  .

  Не знаете ли? А аз знам. Точно две евро. Нито повече, нито по малко. Това е европейската й цена на пазара, към днешна дата.

  .
  

  В историята, която следва, всичките герои и събития са действителни. Като жанр това е разказ на очевидец /в случая – аз/, но може да мине и за фейлетон. Мястото на действие е Франция, по-точно Марсилия, месец юни, по време на Панаира на книгата. Бях там по повод на един литературен конкурс. Мой разказ беше награден и организаторите бяха поканили всички лауреати. В гостуването ни бе включено и това изложение на книгата. Там имахме срещи с писатели, интересни запознанства, дискусии. И понеже няма нищо случайно, на този ден си бях облякла тениска, купена от България, от сувенирен магазин, в който ги продават заедно с мускалите с розова есенция и троянската керамика. Някой мъдър човек бе щамповал върху тениската нашите азбуки – Глаголицата и Кирилицата.

  От тридесет години живея в Гърция и често ми се налага и там да я обличам. Това доказателството за съществуването на двете азбуки го нося, както се казва, на „гърба си“. Тук, в Марсилия, я бях сложила, защото се връзваше със събитието, а и времето си беше за тишърт. Сред това море от книги се образуваха няколко дискусионни кръга около присъстващите писатели и издатели. Аз бях с Ада, също лауреатка на конкурса, представителка на Египет. Тя имаше сериозен проблем с нашите домакини, заради забрадката, която не сваляше от главата. Официално я предупредиха, че ако не я свали, по всяка вероятност, няма да си получи наградата. Европа имаше становище по въпроса и настояваше то да се спазва.

  Ада трябваше да реши, дали да се съобрази с това изискване, или преждевременно да се върне в Египет, и то без награда. Прекарахме една безсънна нощ в разговори на тази тема. Тя ми сподели, че е дала обет пред баща си, преди той да почине, че ще носи забрадка. Ада беше интелигентна жена, завършила френски колеж в Кайро и работеше в организация за правата на жените в родината й. Имаше семейство и две деца. Нямаше как да направи компромис. Искаше да остане вярна на обещанието си, и пред паметта на баща й. В Египет забрадката й е нейната защита от опасностите на света, който я заобикаля:

  – Богатите ги пазят бодигардове, а ние, обикновените жени, по този начин се предпазваме от агресията срещу нас. Може би във вашите очи да е глупаво и наивно, но така сме възпитани. Аз не съм покрила лицето си. То е открито пред света. Вие също носите кръстче, за да ви пази. Това мен не ме дразни.

  – Разбирам те, Ада – казах аз. – Когато бях дете, прекарвах ваканциите си при моята баба. Комшиите й бяха помаци и носеха фереджета. Днес с носталгия си спомням за онова време, изпълнено със снежнобели фереджета, с благи приказки, сиропирани лакомства и нескончаеми мохабети… Ти си част от свят, който ми е познат. В него се живееше с любов и търпимост.

  До сутринта успях да я убедя да не си тръгва. Обещах й, че ще бъда на нейна страна, без да имам представа как ще го направя. Марсилия гъмжи от африкански емигранти с тюрбани и шалвари, с най-различни марокански и алжирски елементи по облеклото. Разбира се, в държавната администрация всички имат европейски вид. Нашата организация домакин е известна, международна и е асоцииран член на ЮНЕСКО, а темата на конкурса бе „Емигранти “. Всички бяхме писали случки, разказващи за толерантността към чужденците, за разбирането и съпричастието към тяхната съдба, цвят, облекло, култура и светоглед. И затова ни бяха отличили с награди. Какъв парадокс, точно заради една такава причина, награждаването на Ада висеше на косъм. Забрадката й се превърна в проблем и сне маската на двуличието, прикриваща европейската толерантност.

  На раменете си бях преметнала красив, копринен шал, купен от Париж, който въобще не пасваше на тениската ми от магазин „Българска роза “. Домакините отново категорично заявиха, че няма да включат Ада в дискусиите, докато не си свали забрадката. Тя не реагира. Когато дойде моят ред да се изкажа, станах и сложих скъпия копринен шал върху главата си, като се извиних, че ми духа от морето, което беше истина. Отстрани, между мен и Ада, нямаше голяма разлика, освен кръстчето, което висеше на врата ми. Всички разбраха моята провокация, но дискретно я премълчаха и дискусията продължи, все едно, че нищо не се е случило. Ада ми стисна едва забележимо ръката в знак на благодарност. После ме помоли да подържа някакъв свитък, навит на руло, който беше купила и отиде да донесе кафе. Разгърнах го от любопитство и зяпнах от учудване. Държах в ръцете си цветен плакат с всичките азбуки, възникнали по Средиземноморието, от древността до днес. Беше официално, луксозно издание на френската Асоциация на азбуките, носителка на редица отличия. Каква красота от буквени знаци! – египетски , коптски, гръцки, финикийски, грузински, арменски… и изведнъж виждам: Русия, Кирилица, XIX век сл. Хр.

  Под всяка изписана азбука имаше кратка информация, откъде и как е произлязла. За кирилицата не се споменаваше нищо. България я нямаше, както и нашата глаголица. НЯМА НИ! В центъра на Европа, нас ни няма! На Панаира на писмеността ни няма!

  Незнание? Умишлено преиначаване на неоспорими исторически факти? Неграмотност на Панаира на грамотността ? От всичко по малко. Толкова, колкото е необходимо, за да ни заличат. Днес само от някакъв списък от родните места на азбуките. А утре ?

  Ада стоеше до мен вече четвърт час с двете кафета в ръце и не можеше да разбере защо продължавам да въртя свитъка на разни посоки и да се взирам в дребните шрифтове.

  – Ма шери, твоят проблем е нищо. Друг е големият проблем! Няма ми я държавата. И писмеността ми я няма. Европа иска от теб да си свалиш забрадката, а за мен си е сложила бурка на очите, която й пречи да види очевадни истини. Сякаш принадлежа към някакво неидентифицирано европейско племе.

  Тя не проумяваше за какво говоря и започна да отпива ту от едното, ту от другото кафе. Помолих я да ми покаже от кой щанд си е купила свитъка. Вживяла се бях в проблема със забрадката, а само на няколко крачки разстояние, както се казва, под носа ми, официално се разпространяваше фалшива информация за кирилицата.

  Някаква солидна дама представяше издателството на Асоциацията. Казах й съвсем вежливо, че в каталога, който продават, липсва държавата България, липсва глаголицата, която е предшественичка на кирилицата, и че Русия не е майка на българската азбука. Разказах и всичко, което знаех по темата. Накрая й посочих информацията от тениската ми.

  – Не познавам тези знаци – каза тя, поглеждайки ги бегло.

  – Това не са пещерни знаци, а букви, систематизирани по всички правила в азбука – поясних аз.
  Вместо интерес, усетих враждебност и раздразнение. Казах и, че съм в Марсилия, защото съм лауреат на литературния конкурс, и че аз пиша с тези букви.

  – Ако има някакъв проблем – каза дамата, – той си е ваш. Не разбирам защо ме занимавате?

  – Това не е занимание, а просветление, госпожо. Той е ваш проблем, на вашата Асоциация на азбуките. И си има име: IGNORANCE! /НЕВЕЖЕСТВО !/

  Тогава дамата направи последен, отчаян опит да се отърве от присъствието ми, като предложи да купя каталога с две евро по-евтино. От целия ни разговор, това беше разбрала – да компенсира липсата на две азбуки и една държава с две евро. Понеже не отвърнах на „жеста“ й, госпожата нервно заприбира последните два свитъка и ми даде да разбера, че затваря щанда.

  За какво съм взела да тревожа Европа? Буквена терористка! На всичко отгоре бях забравила да си сваля кърпата от главата. Върнах се отново на дискусията и разказах на Ада какво се беше случило. Тя се опита да ме успокои, припомняйки ми, че все пак от години не живея в България.

  – Знаеш ли, Ада, това бе най-хубавият празник в детството ми – Денят на българската писменост. И на края на света да се намирам, винаги го нося у себе си. Мисля, че сме единственият народ, който празнува своята писменост. Този свитък надраска душата ми.

  – Ако това ще те успокои, нека ти кажа, че ние, в Египет, в училище учим за Кирил и Методий и знаем, че са използвали и египетски знаци при създаването на вашата азбука.

  Това ми каза Ада, която носеше забрадка. Моята беше паднала на раменете. Наместих я отново на главата, защото вятърът се усили. Тогава тя ми подари своя свитък. Е, все пак, не платих дори и цент за европейското невежество.

  На сбогуване подарих на Ада моята тениска. Веднага я облече върху нейната блуза и без да иска смъкна кърпата от главата си. Имаше прекрасна коса и изглеждаше много красива. Не бързаше да се забради. Остана така миг, два… Това беше мълчалив жест на благодарност към мен. Така я запомних.

  Тръгнах за летището. Там ме очакваше компенсация за яда ми. Служителката, която обработваше багажа, погледна билета ми и се усмихна. Връщах се в Солун. Беше месец юни и много французи отиваха да прекарат ваканцията на гръцките острови. Върху картончето на куфара ми тя написа „Солун“ и попита :

  – Къде се намира този остров в Гърция?

  И ето я моята балканска радост! В Европа не знаят, че Солун е град, втори по големина след Атина, а аз се кахъря за глаголицата, кирилицата и България. Та това е висша математика! В азбучния каталог Гърция присъстваше повече от достойно, досущ като олимпийска богиня: както с античната й, така и със съвременната й азбука. И въпреки това Солун е остров!!! Зарадвах се по балкански. Не само на мен ми е криво, но и на съседката положението не е розово.

  По високоговорителя обявиха моя полет. Стиснах здраво свитъка с „руската“ кирилица и се отправих към самолета, който щеше да ме отведе на „остров“ Солун.

   

• <<
• 1
...
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
...
• 415
• >>