Всички авторски страници

Авторски

• Прогнозни резултати от българските Евроизбори

  ГЕРБ води с близо 7% преднина пред БСП на изборите за Европейски парламент в България, показват първите резултати от екзитполове на „Алфа рисърч“, цитирани от Нова ТВ.
  

  

  Пет формации ще изпратят общо 17 български депутати в Европейския парламент.

  Според данните на ЦИК са гласували около една трета от имащите право на глас. По официални данни гласувалите до 17 часа са 27,2%.

  Според предварителните резултати, огласени от „Алфа рисърч“, избирателната активност в страната е била 32%, ГЕРБ печели 28,4%, а БСП – с 21,6%.

  ДПС е трета политическа сила с 15,5%, а Николай Бареков с партията си „България без цензура“ е четвърти с 9,9%.

  Реформаторският блок ще има един представител в ЕП – коалицията събира 6,8%.

  Всички останали партии са под изборния праг от 5,78%.

  „Атака“ имат 3,7%, АБВ – 3,4%, а НФСБ – 2,7%.

  Според „Галъп“ ГЕРБ печели изборите с 28,6%, а „Коалиция за България“ е втора с 19,8%, ДПС – с 14,9%

  „България без цензура“ имат 11,1%. „Реформаторският блок“ също ще има свои депутати в ЕП – печелят 6,4%. АБВ имат 4,3%, Атака – 3,6%.

  Според „Галъп“ ГЕРБ печели шест мандата, „Коалиция за България“ има четири мандата, ДПС печели три мандата, „България без цензура“ – печели два мандата, а Реформаторският блок (РБ) – и един мандат.

   

  „Медиана“: ГЕРБ получава 27,6% от гласовете

  БСП получава 20,2%, на трето място е партията на Лютви Местан с 14,6%, следвана от „България без цензура“ на Бареков с малко над 11,6%. „Реформаторският блок“ получава подкрепата на 7,6% от избирателите.

   

  „Сова Харис“: ГЕРБ получава подкрепата на 29,9% от гласувалите

  БСП получава 19,7%, на трето място е партията на Лютви Местан с 14,6%, следвана от „България без цензура“ на журналиста и политик Николай Бареков с малко над 11%. „Реформаторският блок“ получава подкрепата на 6,5% от избирателите.

  Според социолозите от „Сова харис“ ГЕРБ получава 6 мандата, БСП – 4, ДПС – 3, ББЦ – 2, РБ – 1. Последният 17 мандат ще стане ясно къде отива при пълната извадка.

  Всички останали партии са под изборния праг от 5,78%. Атака – 3,1%, НФСБ – 2,6%, Българска левица – 2,5% и АБВ – 3,7%.

   

  По данни на „Екзакта рисърч груп“ за Агенция „Фокус“, на базата на 63% неокончателна извадка, резултатите от евроизборите са: ГЕРБ – 29,4 %; БСП – 21,2 %; ДПС – 13,5 %; ББЦ – 11,2 %; РБ – 7 %.

  .

  Разпределението на 17-те български мандата в ЕП според елзитпол на „Алфа рисърч“

  

  На базата на екзитпола (проучване на изхода на секцията) в ефира на Нова телевизия математикът Михаил Константинов, бивш член на ЦИК, изчисли разпределението на 17-те мандата за евродепутати от България:

  – ГЕРБ ще има шестима евродепутати

  – БСП – петима евродепутати

  – ДПС – трима евродепутати

  – България без цензура – двама евродепутати

  – Реформаторски блок – един евродепутат.

  Същото разпределение на мандатите направи и „Галъп“ на базата на екзитпола, като допуска, че БСП може да има четири или пет мандата.

   

  Източник: Vesti.bg

• Избори в БГ: Масов хаос с наблюдатели и некомпетентна администрация

  Масов хаос с наблюдатели, застъпници и представители на политическите партии в малките населени места в страната на изборите за български представители в Европейския парламент
  

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  

  Повечето от секционните избирателни комисии както в провинцията, така и в столицата, са буквално претъпкани от лица, „съпътстващи вота“. Те са без стандартизираните, одобрени от ЦИК обозначения, а членовете на комисиите не изискват от тях документи за самоличност.

  Така на практика в секциите не става ясно кой кой е – наблюдатели, застъпници и представители на политическите партии.

  Според наблюдатели всеки един от тях има възможност да се представи с чужда самоличност и фалшиво удостоверение от ЦИК.

  В ромските секции на Ихтиман, например, от рано сутринта тече изборна търговия. Свидетели разказаха, че битката е между две политически парии, „наели“ една и съща ромска фамилия да купува гласове и за двете формации.

  Полицията има слабо присъствие в ромската махала в града. Дежурните по секции полицаи пък стоят пред сградите на училищата, в които са секциите, едни до други с продавачите и купувачите на гласовете.

  Според твърдения на продали гласовете си роми цената варира между 20 и 80 лева за цяло семейство. Запознати с практиката обаче очакват в края на изборния ден цената да скочи.

  Друг порочен момент е разгъването на бюлетините от страна на членовете на секциите. Пред наблюдатели те твърдят, че това става случайно. Въпреки това обаче от десет гласували в рамките на 20 минути в Ихтиман осем бюлетини са били разкрити, след което отново прилежно сгънати и пуснати в урните.

  Освен неуредиците със сгъването на изборните книжа, в много от комисиите номерът на бюлетината се къса преди избирателят да влезе в тъмната стаичка, въпреки че според Изборния кодекс това трябва да се случи след като е попълнил бюлетината, непосредствено преди да я пусне в урната.

  Тази промяна бе въведена с идеята да противодейства на т. нар. „индийска нишка“, при която избирателят влиза в тъмната стаичка с предварително попълнена бюлетина и изнася от секцията празната, която му е дадена от комисията.

  Членове на секционните избирателни комисии разказаха пред Mediapool, че тази година независимите наблюдатели освен с големия си брой се отличават и с активното си застъпничество за определени формации.

  „Няма партия, която да не е открила новата шмекерия“, разказа един от членовете в ЦИК в училище „Димчо Дебелянов“ в Ихтиман.

  Традиционно избирателните списъци са с огромен брой хора. В квартална секция в Елин Пелин, например, има списани над 700 души, а към 14.00 часа гласувалите бяха едва 98.

  .

• Глаголица и кирилица

  

  Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.
  Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия. Важно е също да се знае, че според други източници Константин Философ е започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. И ако върху тези дати все още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност. Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес.

  Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука, учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с „новооткрити славянски букви“. Това название подхожда само за наистина новите глаголически букви.

  Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти. Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са характерни съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), широкият гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), употребата на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен (отьць ем? вместо отьць его). Всички тези черти безспорно доказват, че създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България.

  Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид. Открити са глаголически надписи в Преслав и глаголически ръкописи в Охрид. Не е вярно твърдението, че глаголицата се утвърждава само в Охридския книжовен център.

  Старобългарски е най-големият средновековен акростих (440 стиха), открит от българския учен Георги Попов в състава на триода, този акростих е дело на Константин Преславски и първоначално е създаден на глаголица. Глаголически ръкописи се пренасят и в Киевска Рус през Х в. при покръстването ?. Най-интересна е съдбата на глаголицата в Далмация и Хърватска. Тя е свързана с част от прогонените от Моравия ученици на Методий и с Климентовата школа в Охрид. Съществува десет века, през ХIХ в. папа Лъв ХIII е принуден да разреши книгопечатането на глаголически произведения под натиска на духовенството, което пази и уважава глаголическата традиция.

  В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, ?, ?, ™, Ю, Ы. Кирилицата няма установено авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя. Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но „без устроение“, както казва Черноризец Храбър. „Устроението“, тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука.

  Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото н а ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата. За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква. Този принцип е застъпен последователно в глаголицата, а след това и в кирилицата, благодарение на което днес ние четем и пишем, без да се колебаем, както други европейци, пред думите от родния си език. От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. Кирилицата носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука глаголицата – свети Кирил.

  Справката е изготвена специално за агенция БГНЕС от Института за български език при БАН.

  Източник:  БГНЕС

   

• Европейски избори 2014 – ново начало в работата на държавата с българските общности по света

  Илиана Райчева,  БНР

  .

  

  След броени дни ще избираме членове на Европейския парламент. Само в спомените на българите по света ще останат огромните опашки и чакането с часове по време на последните парламентарни избори през 2013 г. В Лондон гласуваха близо 4000 души в две секции. Във Виена на опашка чакаха 1500 наши сънародници, в Мюнхен и в Атина – 1400. С новия Изборен кодекс ще има достатъчен брой избирателни секции, разпределени в големите градове, в които има голяма българска диаспора.

  ЦИК реши да открие 168 секции в 35 държави, в които българските граждани в чужбина могат да гласуват на изборите за членове на Европейския парламент на 25 май 2014 г. Това научихме от специалния гост на Радио България Красимир Божанов – директор на Дирекция „Правна“ в Министерството на външните работи, председател на работната група за провеждането на изборите за Европейски парламент.

  Голямото количество избирателни секции е предизвикателство както за българските власти и представителите на дипломатическите и консулските служби по места, така и за българските общности в чужбина. В новия Изборен кодекс е дадено широко място на българските организации по места в конкретната подготовка на избирателните секции. Затова потърсихме становището на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина: „Виждам едно ново начало в работата на държавата с българските организации по места. Има промяна в отношението и я приветстваме. Трябва взаимно да се учим, да свалим подозренията си едни към други и да прегърнем идеята за съвместна работа. Имаме моралното задължение тези избори да протекат добре и като избирателна активност, и като помощ на място. Призовавам българските организации по света да бъдат в помощ на нашите дипломатически представителства. Призовавам и българските дипломати да бъдат по-активни, да свалят преградите, да говорят с хората от позициите на партньори”.

  „Вижда се промяната от гледна точка на взаимно доверие, е становището на Красимир Божанов. – Осъзнати са отговорностите на ЦИК, на възможностите и компетенциите на Министерството на външните работи и ролите на нашите посолства. Новите правила на Изборния кодекс предполагат улеснено образуване на секции извън страната, но това бе прието от законодателя в съчетание с новата роля на българските организации като партньор на българските посолства в процеса на намиране на подходящи помещения и оборудването им. Тези разпоредби бяха изпълнени със съдържание в държави като Франция, където организациите на българите оказаха пълно съдействие на българското посолство за сформирането на секциите и на секционните избирателни комисии. В други държави, обаче, новите правила бяха тълкувани като създаващи единствено задължения за българската държава. Например, в държава като Испания не само бяха образувани рекордните 43 секции, което постави посолството в Мадрид и генералното консулство в сериозно изпитание, но и в някои населени места българските представителства не срещнаха нужното съдействие дори от гледна точка на готовност за участие на български граждани като членове на избирателни комисии”.

  Красимир Божанов сподели, че в последните години дни преди изборите членове на секционни избирателни комисии заявяват в посолствата, че не могат да участват в тяхната работа. Започва търсене на нови членове, на резерви. Сезира се ЦИК. Добре би било това да не се случва в изборния ден, остава с надежда Красимир Божанов.

   

• БАН даде онлайн достъп до Речника на българския език по повод 24 май

  За първи път има свободен онлайн достъп до съдържанието на Речника на българския език, който тълкува над 120 000 думи. Речникът е достъпен на адрес http://ibl.bas.bg/rbe и ще бъде допълван с всяко ново издание. Институтът за български език при БАН предостави тази възможност по повод 24 май, съобщиха от академията.

  По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост Институтът за български език откри изложба под наслов „По стъпките на учителите“, която е посветена и на 145-годишнината на БАН.

  Експозицията, която ще бъде разположена до 30 май 2014 г. в Централното фоайе на БАН, включва книги и постери, представящи важни области от изучаването на българския език.

  При откриването на изложбата Институтът за български език представи редица свои дигитални проекти.

  Българският национален корпус (http://search.dcl.bas.bg/bg/) представлява колекция от над 5,4 милиарда думи, която отразява състоянието на българския език (предимно в неговата писмена форма) от средата на ХХ в. до наши дни.

  В корпуса са включени и паралелни текстове на 47 други езика, които имат съответствие на български. Лексикално-семантичната мрежа „БулНет“ (http://dcl.bas.bg/bulnet/) предоставя достъп до синонимни множества на български език (над 52 000), връзка с преводните им еквиваленти на английски език (над 120 000) и съществуващите връзки между тях – например синоними.

  Лексикалните ресурси „Инфолекс“ (http://infolex.ibl.bas.bg/) и „Неолекс“ (http://neolex-bg.org/bg/) включват синонимен и антонимен речник, речник на новите думи и регистър на фразеологизмите.

  „Неолекс“ представя информация за най-новите думи и съчетания в нашия език, появили се през последните 1-2 години и през последните месеци – например селфи, ваканцувам, гуглирам и др.

  Създадена е и електронна интерактивна карта на диалектната делитба на българския език (http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/ http://ibl.bas.bg/Dialektna_delitba.pdf).

  Сред реализираните проекти на Института са и редица програми за корекция на правописни грешки, езиков наръчник в помощ на преводачите на български език и др.

  Източник:  в. „Сега“

• Уорън Мозлър: Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика

  

  Тази книга* трябва да бъде прочетена от всеки гражданин на света и задължително от неговия политически елит. Тя разкрива седемте смъртоносни невинни измами, както авторът е избрал да ги нарече, владеещи икономическата политика на САЩ, но така също се отнася и до всяка страна със съвременна монетарна система, базирана на фиатна национална валута при плаващ валутен курс. По-долу са части от първа и втора глава на книгата. Извинете ме, ако преводът не е много гладък.

  Райчо Марков,  Вulgaria-mmt.blogspot.com

  –––––––––––––––––

  * Съдържанието на книгата на американския икономист, финансист и бизнесмен Уорън Мозлър в оригинал може да се прочете тук –  линк

  

  В колонката си на в. „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман показва напоследък, че е в процес на осмисляне на идеите, заложени в книгата, която държи на тази снимка.

  .

  

  Смъртоносна невинна измама №1:

  За да може да харчи, федералното правителство трябва да получи доход от данъци или заеми. Или с други думи то е финансово ограничено от способността си да таксува или издава държавни облигации.

  Факт:

  Потреблението на федералното правителство не е ограничено от дохода му в никакъв случай, в смисъл, че то никога не може да банкрутира поради дълг в щатски долари. С други думи, федералното правителство винаги може да направи всякакви и всички плащания в собствената си валута, без значение от големината на дефицита или малкото данъци, които е събрало.

  Как федералното правителство таксува?

  Ако платите дължимите данъци, написвайки чек, когато правителството го получи и чекът е депозиран и е „минал“ – всичко, което правителството прави, е да понижи числото във вашата чекова сметка, изваждайки сумата на чека от банковия ви баланс. Получило ли е правителството нещо материално, за да може да го преразпредели, давайки го на някой друг? Не, това не е като че ли има златна монета за харчене.

  Всъщност вие можете да видите това, когато ползвате интернет банковата услуга, гледайте баланса на банковата си сметка на компютърния екран. Нека предположим, че балансът в банковата ви сметка е $5000 и сте написали чек до правителството за $2000. Какво се случва, когато чекът мине (е приет и обработен)? Петицата се превръща в тройка и вашият нов баланс сега е намалял на $3000. И всичко това пред собствените ви очи! Правителството всъщност не „получи“ нищо, за да може да даде на някой друг. Няма златна монета, която да е паднала в кофа, намираща се във Федералния резерв. Те просто променят цифри в банкови сметки – нищо никъде не „отива“.

  И какво се случва ако бяхте отишли до вашия местен данъчен клон и бяхте платил данъците си кеш? Първо, бихте дали пачката си банкноти на касиера. След това той би ги преброил, би ви дал касова бележка, и може би благодарил за помощта ви да платим социалните помощи и пенсии, лихвата по държавния дълг и войната в Ирак. Тогава, след като вие, данъкоплатецът, сте си отишли, касиерът би взел тези трудно изкарани от вас пари и би ги нарязал за боклука. Да, би ги унищожил и изхвърлил. Защо? Те повече не са необходими за нищо. Също като билет за мач за световните финали. След като сте влезли в стадиона и сте дали билета си на входа, билетът, който може би е бил на стойност $1000, е скъсан и изхвърлен на боклука. В действителност, може да закупите нарязани доларови банкноти във Вашингтон.

  Е, след като правителството унищожава и изхвърля вашите банкноти на боклука, как тия банкноти плащат нещо като социални помощи и останалите правителствени разходи? Те не правят това.

  Можете ли да разберете сега защо въобще няма никакъв смисъл да мислите, че правителството трябва да получи пари чрез данъците, за да може да харчи? То в никакъв случай не „получава“ нищо, което в последствие да „използва“. Добре тогава, след като правителството фактически не получава нищо, когато таксува, как и какво то харчи?

  Как федералното правителство харчи

  Нека предположим, че очаквате пенсията си от $2000 да бъде приведена в банковата Ви сметка, в която балансът е $3000. Ако гледате сметката си на компютърния екран може да видите как правителството харчи, без да има нещо за харчене. Престо! Внезапно сметката Ви от $3000 се промени и сега Вие виждате там $5000. Какво направи правителството, за да Ви даде тия пари? То просто промени числото в банковата Ви сметка от $3000 на $5000. То не взе златна монета и не я удари в компютъра. Всичко, което то направи, бе да промени цифра в банковата Ви сметка като вкара информация в собствената си софтуерна банкова програма, която е свързана с другите програми на банковата система. Правителственото харчене се осъществява чрез вкарване на информация в собствената му софтуерна програма, наречена „Монетарна система на щатския долар“.

  Ето един цитат от добрия стар Председател на Федералния резерв, Бен Бернанки, в телевизионното предаване „60 минути“ в подкрепа:

  Скот Пели: „Това, което Федералният резерв харчи, пари от данъците ли са?“
  Бен Бернанке: „Не са пари от данъците. Банките имат сметки във Федералния резерв, по същия начин, по който Вие имате сметка в търговска банка. Така, когато ние предоставяме кредит на банка, ние просто използваме компютъра за да увеличим числото в сметката, която банката има във Федералния резерв.“

  Защо федералното правителство таксува?

  Има много добра причина, заради която то ни налага данъци. Данъците налагат постоянна нужда за долари в икономиката и така постоянна нужда за хората да продават своите стоки и услуги, и труд, за да получат долари. Когато има данъчно задължение, правителството може да купува неща с иначе ненужните долари.

  Нека вземем данъците върху недвижимото имущество. (Все още не сте готови да мислите за данъците върху дохода – става въпрос за същото нещо, но те са много по-косвени и сложни). Трябва да заплатите данъците за недвижимо имущество или иначе ще загубите къщата си. Така сега сте мотивирани да продавате неща – стоки, услуги, собствения си труд – за да получите доларите, които са Ви необходими.

  Накрая трябва да изясня как нуждата за плащане на данъците на някои от хората води до търсенето и използване на долари за покупките и продажбите от всички останали в държавата. За да сторя това, нека се върнем към примера с новата държава с нова национална валута, която ще нарека „Корона“, и където правителството налага данък върху собствеността. Нека допуснем, че правителството налага този данък за обществената нужда да набере армия и предлага работа за войници, които ще получават заплата в „корони“. Внезапно много хора, притежаващи собственост, сега се нуждаят от корони и много от тях не биха се съгласили да получат нужните им корони от правителството, ставайки войници. Вместо това те започват да предлагат стоките и услугите си за продан в нови корони, надявайки се да ги получат, без да стават войници в армията.

  Други хора сега виждат много неща за продан, които те биха желали – пилета, царевица, облекло и всякакви видове услуги като пострижка на коса, здравни услуги и много други. Фактът, че всички тези неща са предлагани за размяна срещу корони, кара някои хора да влязат в армията и станат войници, за да получат корони, нужни за покупката на тези стоки и услуги. В действителност цените ще се нагласяват, докато правителството назначи толкова войници, отколкото се нуждае.

  Тъй като докато това не се осъществи, там няма да има достатъчно корони, изхарчени от правителството, което да позволи на данъкоплатците да изплатят всичките си данъци, и тези, които се нуждаят от корони и не искат да стават войници, ще намаляват цените на стоките и услугите си дотогава, докато ги продадат, или в противен случай ще хвърлят кърпата и самите те ще станат войници.

  Данъците служат за регулиране на икономиката, а не за да може Конгресът да получи пари за харчене.

  И отново, правителството нито има, нито няма долари; то просто променя цифри в нашите банкови сметки, увеличавайки числата, когато харчи, и намалявайки ги, когато таксува. И всичко това заради общественото благо да регулира икономиката.

  Но докато правителството продължава да вярва в тази първа от седемте смъртоносни невинни измами, че трябва да получава пари от данъци или заеми, за да може да харчи, то ще продължава да подкрепя политика, която ограничава общото производство и заетост и му пречи да постигне иначе възможни и лесно постижими икономически резултати.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 2:

  С държавните дефицити ние товарим нашите деца с дълг.

  Факт:

  В реални измерения такъв товар от дълг е невъзможен. С дълг или без дълг, нашите деца ще консумират това, което могат да произведат.

  Тази смъртоносна невинна измама често се дава като пръв отговор на въпроса какво се счита за главен проблем, идващ от държавния дефицит. Вземайки заем днес, означава плащане на днешното харчене по-късно, или както най-често е видяно и чуто в медиите:

  „По-големи дефицити днес означават по-високи данъци утре.“

  И плащайки по-късно означава, че някак си реалният стандарт на живот и общото благосъстояние на нашите деца в бъдеще ще бъде по-ниско поради харченето „на кредит“ сега.

  Професионалните икономисти го наричат проблем за дълга „между генерациите“. А числата са главозамайващи!

  Но за радост тази измама, както и останалите шест, може да се е опровергае незабавно по начин, който е лесно разбираем. В действителност идеята, че на нашите деца непременно ще им бъдат отнети реални стоки и услуги в бъдеще поради това, което е наречено държавен дълг, е абсурдна.

  Никой не изпраща реални стоки и услуги назад във времето, за да изплаща федерални правителствени дефицити и нашите деца също няма да го сторят. Нито пък има някаква закономерност, че правителствените разходи от предишни години ще попречат на децата ни да ходят на работа и произвеждат всички стоки и услуги, които са в състояние да произведат. И в бъдещето, времето на нашите деца, също както и сега, тези, които са живи, ще са в състояние да работят, произвеждат и консумират собственото си реално производство от стоки и услуги, без значение колко са дължимите американски държавни облигации. Няма такова нещо като отказване от произведеното в днешно време и изпращането му обратно във времето към предишни генерации. Дори и да искаха, децата ни нямаше, а и не биха могли, да ни платят обратно за нещо, което сме им оставили.

  Нито пък финансирането на дефицита е от някакво значение. Когато правителството харчи, то само променя цифри в банковите ни сметки. По-специално, всички търговски банки, чиито банкови услуги ползваме, имат чекова сметка във Федералния резерв, наречена резервна сметка. Чуждите правителства също имат такава сметка във Федералния резерв.

  Когато правителството харчи без да таксува, всичко, което прави, е да повиши числото в съответната чекова сметка (резервната сметка) при Федералния резерв. Това означава, че когато правителството изплаща $2000 социална пенсия до Вас, например, то повишава числото във чековата сметка на Вашата банка във Федералния резерв с $2000, което също така автоматично увеличава с $2000 и числото във сметката Ви при Вашата търговска банка.

  След това трябва да знаете какво всъщност представлява американската държавна облигация. Държавната облигация не е нищо повече от спестовна сметка при Федералния резерв. Когато закупувате държавна облигация, Вие изпращате доларите си във Федералния резерв и след това, по някое време в бъдещето, Федералния резерв Ви изпраща обратно доларите плюс лихва, също както при всяка спестовна сметка във всяка банка. Вие изпращате доларите си до банката и след това ги получавате обратно с лихва. Да кажем, че Вашата банка реши да закупи държавни облигации на стойност $2000. За да плати за тези облигации, Федералният резерв намалява числото на доларите, които банката Ви има в чековата си сметка при Федералния резерв с $2000 и добавя $2000 в спестовната сметка на банката Ви при Федералния резерв. (Аз наричам държавните облигации „спестовни сметки“, това е всичко, което те всъщност са).

  С други думи, когато американското правителство прави това, което всички наричат „вземане на заем“, в действителност то премества фондове от чекови сметки при Федерален резерв в спестовни сметки (държавни облигации) при същия Федерален резерв. Фактически всичките $13 трилиона държавен дълг на САЩ не са нищо друго освен общата стойност в спестовните сметки при Федералния резерв. И какво се случва, когато настъпи падежът на държавните облигации и този „дълг“ трябва да бъде изплатен обратно? Да, познахте. Федералният резерв просто премества доларовите баланси от спестовните сметки (държавните облигации) при Федералния резерв в съответните чекови сметки при Федералния резерв (резервните сметки), променяйки цифри в софтуерната си програма, наречена монетарна система на щатския долар. Това, което описах, не е нищо ново и се прави от много дълго време, но изглежда никой не разбира колко е просто, и че никога няма да бъде проблем.

  Облагането с данъци и правителствените разходи влияят на разпределението.

  Разпределението определя кой получава всичките стоки и услуги, които са произведени. В действителност това е, което политиците правят всеки път, когато приемат закон. Те преразпределят реални стоки и услуги чрез декрет, за добро или лошо. И вероятността да го сторят за добро е значително по-малка, когато те не разбират Седемте смъртоносни невинни измами.

  Всяка година, например, Конгресът дискутира данъчната политика винаги с едно око на разпределението и харченето. Повечето искат да облагат с данъци тези, „които най-много могат да си го позволят“ и насочват федералните разходи към „тези, които са в нужда“. Те също решават как да таксуват лихвата, капиталовата печалба, недвижимото имущество и т.н., а също и как да обложат дохода. Всичките тези неща са проблем на разпределението.

  В допълнение, Конгресът решава кого правителството да назначи и уволни, от кого купува неща и кой получава директни плащания. Конгресът също създава закони, директно засягащи много други аспекти на цените и доходите.

  Чужденци, държащи щатски долари, поемат допълнителен риск. Те изкарват тези долари, продавайки ни реални стоки и услуги, а в същото време нямат гаранции, че ще са в състояние в бъдеще да закупят реални стоки и услуги от нас (американците). Цените могат да се повишат (инфлация), а и американското правителство може законно да наложи всякакъв вид данъци върху всичко, което чужденците биха искали да закупят от нас, което би намалило тяхната покупателна способност.

  Помислете за всички тези автомобили, които Япония ни продаде за по-малко от $2000 преди години. Те държат тези долари в спестовните си сметки при Федералния резерв (те притежават американски държавни облигации), и ако сега искат да изхарчат тези долари, вероятно би трябвало да платят повече от $20 000 на кола, ако купят коли от нас. Какво могат да направят относно високите цени? Да се обадят на директора на предприятието и се оплачат? Те са заменили милиони перфектно направени автомобили за кредитни баланси в счетоводните книги на Федералния резерв, които могат да купят само това, което ние им позволим да купят.

  Всичко това е съвсем законно и бизнес както обикновено и произведеното всяка година „се разделя“ между живите. Нищо от общопроизведеното не се изхвърля поради неизплатен дълг, без значение от големината му. Нито пък неизплатеният дълг намалява общопрозведеното и заетостта, с изключение, разбира се, когато зле информирани държавници решат да вземат мерки за намаляване на дефицита, които намаляват общото производство и заетостта.

  В момента Китай притежава американски държавни облигации за около $2 трилиона. И какво правим, когато падежът им настъпи и трябва да платим на Китай обратно? Преместваме долари от спестовната им сметка при Федералния резерв и ги прибавяме в тяхната чекова сметка при Федералния резерв и чакаме те да кажат какво, ако изобщо искат нещо да направят с тях.

  Ако Китай искат нещо – автомобили, кораби, недвижимо имущество, други валути – те трябва да го купят на пазарни цени от желаещ продавач, който в замяна иска да има доларов депозит. И ако Китай закупи нещо, Федералният резерв ще намали тази сума от китайската чекова сметка и ще я прибави в чековата сметка на продавача, от който Китай е направил покупката.

  Забележете, че „изплащането дълга на Китай“ не променя богатството на Китай, изразено в щатски долари. Те просто имат долари в чекова сметка, вместо американски държавни облигации (спестовна сметка) на същата доларова стойност. И ако те искат повече държавни облигации, няма проблем, Федералният резерв просто премества щатски долари от чековата в спестовната им сметка, променяйки съответните цифри.

  Изплащането на целия американски държавен дълг не е нищо повече от въпрос на изваждане стойността на облигациите в падеж от една сметка при Федералния резерв и прибавяйки тази стойност в друга сметка при Федералния резерв. Тези транзакции не са от никакво значение за реалната икономика и не са източник на ужасния стрес, показван от икономисти, политици, предприемачи и медии.

  И какво ще се случи, ако Китай откажат да купуват дълга ни при изплащаните им сегашни ниски лихви? Лихвите трябва да се повишат, за да привлекат покупките им на държавни облигации, нали? Грешка!

  Те могат да оставят доларите в чековата сметка. Това е без значение за правителството, разбиращо собствената си монетарна система. Доларовите фондове не са използвани за харчене, както бе дискутирано по-рано. Няма негативни последици от съхраняването на фондовете в чекова сметка при Федералния резерв вместо в спестовна такава при същия Федерален резерв.

  Какво ще се случи, ако Китай каже: „Повече не искаме да имаме чекова сметка при Федералния резерв. Платете ни в злато или нещо друго!“. Те просто нямат такъв избор при монетарната ни система с „фиатна валута“ и това те би трябвало да са знаели, когато са ни продали стоките си и са сложили доларите в чекова сметка при Федералния резерв. Ако искат нещо друго вместо долари, ще трябва да го купят от желаещ продавач, точно както ние останалите го правим, когато харчим доларите си.

  Един ден нашите деца ще са тези, които ще сменят цифри в софтуерната банкова програма, точно така гладко, както ние го правим, както нашите родители са го правили, въпреки че да се надяваме, децата ни ще го правят с по-добро разбиране! Но за сега смъртоносната невинна измама, че оставяме държавния дълг на нашите деца, продължава да управлява политиката и ни пречи да оптимизираме общото производство и заетостта. Загубеното производство и обезценения човешки капитал са реалната цена, която ние и нашите деца плащаме сега, която отслабва и двете – настоящето и бъдещето. Произвеждаме по-малко, отколкото бихме могли, и поддържаме високи нива на безработица (наред с всичките свързани с нея престъпност, семейни и здравословни проблеми и т.н.), докато в същото време децата ни се лишават от реални инвестиции, направени в тяхно име, ако знаехме как да поддържаме човешките ресурси напълно заети и продуктивни.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 3:

  Бюджетните дефицити на федералното правителство намаляват спестяванията.

  Факт:

  Бюджетните федерални дефицити прибавят към спестяванията.

  Тази трета измама е жива и се чувства прекрасно на най-високите етажи на властта. А ето как стоят нещата в действителност: Всеки правителствен дефицит в щатски долари е ТОЧНО равен на чистото общо увеличение, до цент, на притежаваните доларови финансови активи от всички нас – фирми и домакинства, граждани и чужденци, или с други думи това, което наричаме неправителствен сектор. Просто казано, правителствените дефицити прибавят към спестяванията ни (до цента). Това е счетоводен факт, а не теория или философия. Тук въобще няма спор. Това е основно счетоводство на националния доход. Например, ако правителственият дефицит миналата година е бил $1 трилион, това означава, че чистото увеличение на спестяванията във финансови активи на всички останали като цяло е било, точно до последния цент, $1 трилион. (Тези от вас, които са минали някои курсове по икономикс, може да си спомнят, че спестяванията на финансови активи се държат в някаква комбинация от фактически кеш, държавни облигации и депозитите на търговските банки при Федералния резерв.)

  Това е Икономикс 101 и първа година парично банкиране. Не подлежи на диспут. То е счетоводна идентичност. И въпреки това то продължава да се представя погрешно и то на най-високо ниво в политическата власт.

  Следното е пример как, оперативно, правителствените дефицити прибавят към спестяванията. То също напълно опровергава новото абсурдно възприемане на тази невинна измама, което се появи напоследък, а именно:

  „Дефицитното харчене означава, че правителството взема от един и го дава на друг, така че нищо ново не е добавено, а само се преместват пари от един на друг.“ С други думи казано, дефицитите не добавят към спестяванията ни, а само разместват спестявания. Това не би могло да бъде по-грешно! Така че нека да демонстрираме как дефицитите ДОБАВЯТ към спестяванията, а не само ги разместват:

  1. Нека започнем с правителството, което продава държавни облигации на стойност $100 милиарда. (Забележка: тази продажба е доброволна, което означава, че купувачът купува облигациите, тъй като той желае да го стори. Вероятно той смята, че за него ще е по-добре да ги купи, отколкото да не ги купи. Никой никого не принуждава насила да купува държавни облигации. Те са продадени, чрез наддаване, на далия най-много, който е готов да приеме най-нисък доход (лихва), който облигациите ще му донесат.

  2. Когато купувачът на тези облигации плати за тях, стойността на чекови сметки при Федералния резерв е намаляла с $100 милиарда, за да се направи плащането. С други думи, пари в чекови сметки при Федералния резерв са разменени за държавни облигации, които са спестовни сметки при Федералния резерв. В този момент неправителствените спестявания не са променени. Купувачите сега имат своите нови държавни облигации като спестявания вместо доларите, които се намираха в чековите им сметки преди да закупят държавните облигации.

  3. Сега правителството чрез министерството на финансите, след като е продало новите държавни облигации на стойност $100 милиарда, изхарчва $100 милиарда за нещата, които правителството купува обикновено.

  4. Това правителствено харчене добавя обратно $100 милиарда към нечии чекови сметки.

  5. Неправителственият сектор сега има обратно своите $100 милиарда в чекови сметки, a има също така и $100-те милиарда нови държавни облигации.

  В крайна сметка: дефицитното изхарчване на $100 милиарда директно добави $100 милиарда спестявания във формата на държавни облигации на неправителствения сектор (неправителствен означава всеки, с изключение на правителството).
  Спестяванията на купувача на $100-те милиарда нови държавни облигации се преместиха от пари в чековите му сметки в притежаваните от него държавни облигации (спестовни сметки). След това, когато министерството на финансите изхарчва $100 милиарда след продажбата на държавните облигации, спестяванията на получателите на този $100 милиарден разход са нарастнали в чековите им сметки с тази сума.

  Обратно към изходната точка, дефицитното харчене не размества просто финансови активи (щатски долари и държавни облигации) извън правителството. Вместо това дефицитното харчене директно прибавя точно тази сума към спестяванията от финансови активи на неправителствения сектор. И по същия начин, федералният бюджетен излишък директно изважда точно същата сума от спестяванията на неправителствения сектор. А медиите и политиците, и дори най-добрите(?) икономисти го разбират НАОПАКИ!

  През м. юни, 1999 г. на първа страница на „Уол Стрийт Джърнал“ (графиката долу) имаше две заглавия. В лявата част бе заглавието, хвалещо президента Клинтън и рекордния правителствен бюджетен излишък, обясняващо колко добре работи фискалната политика. В десния край на страницата имаше друго заглавие, съобщаващо, че американците не спестяват достатъчно, и че би трябвало да се опитаме да спестяваме повече. Няколко страници по-нататък имаше графика, изобразяваща излишъка с една възходяща линия нагоре, а друга, низходяща линия надолу, показваше частните спестявания. Линиите бяха почти идентични, само че в противоположни посоки, и ясно показващи нарастването на правителствения излишък грубо се равняваше на загубите на частните спестявания.

  Не може да има правителствен бюджетен излишък едновременно с нарастване на частните спестявания (в това число спестяванията на чуждестранни граждани и юридически лица в щатски долари). Такова нещо не съществува, и в същото време нито един виден икономист или официален представител на правителството не го разбират правилно.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 4:

  Програмата за социално осигуряване е повредена.

  Факт:

  Няма банка, която да откаже да осребри чек, издаден от федералното правителство

  Ако има нещо, в което всички членове на Конгреса вярват, това е, че програмата за социално осигуряване е повредена. Президентът Обама казва „нямаме парите“, президентът Буш веднъж използва думата „банкрутиране“ четири пъти в един ден, а сенатор Маккейн често твърди, че програмата е повредена. Те всичките грешат.

  Както вече дискутирахме, правителството никога нито има, нито няма парите, чиито единствен създател е. То харчи, променяйки цифри в банкови сметки. Това включва и социалното осигуряване. Способността на правителството да изпълнява в срок всички плащания по програмата няма оперативно ограничение. Няма значение какви са числата в сметката на фонда за социални осигуровки, защото фондът не е нищо повече от счетоводство, тъй като всички сметки са при Федералния резерв.

  Когато дойде време за плащане по програмата, всичко, което правителството трябва да направи, е да промени цифри в сметките на получателите, увеличавайки числото, а след това да промени цифри, намалявайки числото в сметката на фонда, за да знае какво е направило. Ако числото в сметката на фонда стане отрицателно, нека да е. То само отразява увеличението на числата като плащания към получателите на социални осигуровки.

  Една от големите дискусии във Вашингтон е да ли социалното осигуряване да се приватизира или не. Както до сега бихте могли да отгатнете, цялата тази дискусия въобще няма никакъв смисъл. Какво се има предвид под приватизиране на социалните осигуровки, и какъв ефект това има върху икономиката и върху Вас като отделен индивид?

  Идеята за приватизация е, че:

  1. Данъците за социални осигуровки ще се намалят.

  2. Сумата от намаляването на тези данъци ще се използва за закупуването на специфични акции от борсата.

  3. Тъй като правителството в бъдеще ще събира данъци с толкова по-малко, бюджетният дефицит ще бъде с толкова по-голям, и така правителството ще трябва да продаде с толкова повече държавни облигации, за да „плати за него“ (дефицита) както те го казват.

  Разбрахте ли сега? С прости думи:

  – Всяка седмица от заплатата Ви ще бъде отдържано по-малко за социални осигуровки.
  – Ще трябва да използвате фондовете, които повече не Ви отдържат, за закупуването на акции.
  – По-късно, когато се пенсионирате, ще получавате малко по-малка социална пенсия.
  – Ще притежавате акции, които, да се надяваме, ще са увеличили стойността си повече, отколкото плащанията, от които сте се отказали.

  От гледна точка на отделния индивид размяната изглежда интересна. За да бъдете на доста добра печалба, е нужно закупените акции скромно да увеличават стойността си през годините. Тези, които подкрепят плана, казват да, еднократното увеличаване на дефицита е сравнително голямо, но спестяванията за правителството от социални плащания през годините напълно го оправдават, а плащанията, отиващи в капиталовия пазар на акции, ще помогнат на икономиката да расте и просперира.

  Тези против предложението казват пазарът за акции е твърде рискован за такова нещо и за пример посочват големия спад през 2008 г. И ако хората загубят на борсата, правителството няма да устои да не увеличи плащанията за социални пенсии, предпазвайки пенсионерите от бедност.

  И двете групи грешат ужасно. (Кой ли би го помислил!)

  Главната слабост на преобладаващото мислене в този диалог е така нареченото „погрешно заключение в изводите“. Типичният пример от учебниците за погрешно заключение в изводите е, когато гледайки футболен мач на стадиона, Вие може да видите по-добре, ако стоите прави, и тогава да стигнете до заключението, че всеки ще вижда по-добре, ако всички стоят. Това е грешно! Ако всички стоят, тогава никой няма да може да вижда по-добре, и ще е по-лошо за всички. Те всичките разсъждават на микро ниво, от гледната точка на отделния получател на плащания по социалното осигуряване, вместо на макро ниво, обхващайки цялото население.

  За да разберете какво е поначало грешно на макро ниво (цялата картина, отгоре додолу), първо ще трябва да осъзнаете, че участието в програмата за социално осигуряване функционално е същото като закупуването на държавна облигация. Нека да изясня. При настоящата програма за социално осигуряване Вие давате на правителството доларите си сега и ги получавате обратно по-късно с някаква лихва. Да, единият случай би могъл да се окаже по-добра инвестиция и да Ви даде по-висока възвращаемост, но ако изключим възвращаемостта на инвестицията, то и двата случая са много еднакви. (Сега, когато знаете това, Вие, между другото, сте доста по-напред в материала от американския Конгрес.)

  .

  Стив Муур

  Сега сте готови да прочетете за разговора, който имах преди няколко години със Стив Муур, главния икономист на института CATO, понастоящем редовен коментатор по телевизията CNBC и дългогодишен поддръжник на приватизацията на програмата за социално осигуряване. Стив посети Флорида на една от моите конференции, за да говори за социалното осигуряване. Той изнесе реч, с която подкрепи виждането си, че е по-добре за хората да могат да инвестират парите си на борсата, вместо да ги дават в програмата за социално осигуряване, поддържайки мнението, че ще е по-добре за тях, когато се пенсионират. Той също убеждаваше, че еднократното увеличение на държавния бюджетен дефицит би си струвало и вероятно би се „изплатило напълно“ през годините, следващи очаквания растеж, тъй като всичките пари, влети в акции, биха помогнали на икономиката да расте и просперира.

  Тогава започнах сесията с въпросите и отговорите.

  УОРЪН: „Стив, давайки парите си на правителството сега под формата на данъци за социално осигуряване и по-късно получавайки ги обратно, е функционално същото като купуването на държавна облигация, където даваш пари на правителството сега, а то ти ги връща обратно по-късно. Единствената разлика е възвращаемостта, която пенсионерите ще получат.“

  СТИВ: „Добре, но ти имаш по-добра възвращаемост с държавните облигации, отколкото със социалното осигуряване, което плаща само 2% лихва. Социалното осигуряване е лоша инвестиция за хората.“

  УОРЪН: „Добре, върху аспекта за инвестирането ще се върна по-късно, но нека продължа. Според твоето предложение за приватизация правителството намалява данъците за социално осигуряване и служителите и работниците влагат парите си на борсата.“

  СТИВ: „Да, около $100 на месец, и само в одобрени акции с високо качество.“

  УОРЪН: „Добре, и американското министерство на финансите би трябвало да издаде и продаде допълнително държавни облигации, за да покрие намалелите приходи.“

  СТИВ: „Да, и през годините след това ще намалява разходите си по изплащане на социалните пенсии.“

  УОРЪН: „Вярно. Та да продължа с моето виждане, закупувайки акциите, работниците и служителите ги купуват от някой друг, така че всичко, което се случва с ,е промяна на собствеността им. Нови пари не са влезли в икономиката.“

  СТИВ: „Правилно.“

  УОРЪН: „И тогава хората, продали акциите, имат парите от продажбата, които са парите, купуващи държавните облигации.“

  СТИВ:‌ „Да, можеш да го кажеш по този начин.“

  УОРЪН: „И всичко, което се случва е – работниците и служителите спират купуването на социални осигуровки, за което сме съгласни, че е същото като закупуването на държавни облигации – и вместо това купуват акции. И други хора продават акциите си и купуват новоиздадените държавни облигации. Така гледайки на макро ниво, всичко, което се случва е, че някои акции и държавни облигации сменят притежателите си. Всички налични акции и облигации, ако броим данъците, плащани за социалните осигуровки, като държавни облигации, остават горе-долу същите. И така не би трябвало да има влияние върху икономиката или върху общите спестявания, или върху нещо друго, ако изключим транзакционните разходи.“

  СТИВ: „Да, предполагам, че можеш да гледаш на това по този начин, но аз го гледам като приватизация и вярвам, че хората могат да инвестират парите си по-добре от правителството.“

  УОРЪН: „Добре, но ти се съгласи, че количеството акции, притежавано от хората, не се променя, така твоето предложение не променя нищо за икономиката като цяло.“

  СТИВ: „Но то променя неща за участниците в програмата за социално осигуряване.“

  УОРЪН: „Да, и прави точно противоположната промяна за други. И нищо от това не е било обсъждано от Конгреса или от някои от главните икономисти? Изглежда, че имаш идеологическо предубеждение към приватизацията, вярвайки, че можеш да инвестираш парите си по-добре от правителството.“

  СТИВ: „Харесвам го, защото вярвам в приватизацията. Вярвам, че можем да инвестираме парите си по-добре от правителството.“

  С това ще оставя Стив да има последната дума тук. Предложението в никакъв случай не променя количеството финансови активи, държано в акции, или влияе върху вида на финансовите активи, в които американците инвестират. Така на макро ниво не става въпрос за позволяване на нацията да „инвестира по-добре от правителството“. И Стив го знае, но е без значение – той продължава да мели същата история, в която няма логика, и той го знае. И никоя медия не го критикува, ако изключим погрешно насочената дискусия дали борсата е по-добра инвестиция от програмата за социално осигуряване; дали държавните облигации, продавани от правителството, ограбват спестяванията, които биха могли да се използват за инвестиции; дали правителството рискува да изпадне в несъстоятелност, затъвайки дори повече в дългове, и всички останали безсмислици, които наричаме невинни измами.

  За съжаление смъртоносните невинни измами продължават да усложняват и затрудняват всякакъв шанс за справедлив анализ.

  И става по-лошо! Историята за проблема „между генерациите“ продължава така: „Проблемът е, че след 30 години от днес, ще има много повече пенсионери и пропорционално по-малко работници (което е вярно), и фондът за социално осигуряване ще свърши парите (като че ли числото в сметката на фонда фактически ограничава способността на правителството да харчи… наивно, но го вярват). Така, за да решим проблема, трябва да намерим начин да доставим на възрастните хора достатъчно пари, за да могат да платят за стоките и услугите, от които ще се нуждаят. С последното твърдение всичко изглежда много лошо. Те приемат, че истинският проблем, произтичащ от по-малкото работници и повече пенсионери, известен също като „проблема на пропорционалната зависимост“, може да се реши чрез осигуряването на достатъчно финансови фондове за пенсионерите, позволяващи им да купуват това, от което се нуждаят.

  Нека го разгледаме по този начин: След 50 години, когато ще е останал само един човек да работи и 300 милиона пенсионери (преувеличавам, за да улесня обяснението), този човек ще бъде доста зает, тъй като ще трябва да достави храната, построи и поддържа сградите, изпере дрехите, погрижи се за всички здравословни нужди, произведе телевизионните предавания, и т.н. и т.н. И всичко, което трябва да направим е да осигурим фондовете за тези 300 милиона пенсионери, за да могат да му платят??? Не мисля така! Явно този проблем не касае парите.

  Това, което трябва да направим е да сме сигурни, че този един човек ще бъде достатъчно умен и продукривен и ще има достатъчно производствени мощности и софтуеър, позволяващи му да свърши цялата работа, или в противен случай, тези пенсионери биха били в сериозно затруднение, без значение от количеството пари, които биха имали. Така че истинският проблем е, ако малкото останали работници не биха били достатъчно продуктивни, би имало недостиг от стоки и услуги. Повече „пари за харчене“ само би повишило цените, а не би създало повече стоки и услуги някак си. Общоприетата история се изражда по-нататък, продължавайки така: „Затова, днес е нужно правителството да намали разходите и увеличи данъците, за да може да събере фондовете за утрешните разходи.“ До тук вярвам, че това сега Ви звучи абсурдно и е свидетелство как смъртоносните невинни измами работят здраво за подкопаването на благополучието ни, а и на стандарта на живот на следващата генерация.

  Ние знаем, че правителството нито има, нито няма долари. То харчи, променяйки цифри в банкови сметки нагоре и облага с данъци, променяйки цифри в банкови сметки надолу. И облагането с данъци служи за намаляване на покупателната ни способност, а не за да даде нещо на правителството за харчене. Добре е, ако харченето е твърде много, предизвикващо „прегряване“ на икономиката (ако имаме твърде много покупателна способност за това, което се намира за продан в големия магазин, наречен икономика). Но ако това не е случаят и в действителност потреблението намалява много повече, отколкото е нужно за изкупуването на това, което се предлага за продан и произведено при пълна заетост, увеличаването на данъците и намаляването на покупателната ни способност само правят нещата още по-лоши.

  И историята се влошава дори повече. Всеки общоприет икономист ще се съгласи, че няма много истински стоки, произведени днес, които ще са полезни и след 50 години в бъдещето. Те дори продължават с това, че единственото, което можем да направим за нашите потомци толкова далеч в бъдещето, е да сторим възможно най-доброто за осигуряването на знания и технология за техните бъдещи нужди. Иронията е, че за да „спестим“ някак си публични финансови фондове за бъдещето, ние намаляваме разходите днес, което не прави нищо друго освен да дърпа икономиката ни назад и да причинява намаляване на общото производство и заетостта. И което е най-лошото, огромното разочарование е, че първото нещо, за което обърканите ни лидери намаляват разходите, е образованието – единственото нещо, което според общоприетото мнение, наистина ще помогне на децата ни след 50 години.

  Ако някога нашите държавници видят как монетарната система функционира в действителност, те биха осъзнали, че проблемът е социлното неравенство и вероятно инфлацията, но никога платежеспосбността на правителството. Биха разбрали, че ако искат възрастните хора да имат повече доход във всяко време, това е просто въпрос на увеличаване на бенефитите им, и каква е реалната покупателна способност, която искаме да им предоставим? Колко храна да отделим за тях? Колко жилища? Облекло? Електричество? Бензин? Здравни услуги? Това са истинските проблеми, и да, предоставяйки им повече от тези стоки и услуги, би означавало по-малко за нас. Количеството стоки и услуги, заделени за възрастните, са реалните разходи за нас, а не фактическите плащания, които не са нищо повече от цифри в банкови сметки.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 5:

  Външнотърговският дефицит е дисбаланс, който не може да продължава дълго и който изпраща работа и производство извън страната.

  Факт:

  Вносът е реален бенефит, а износът е реален разход. Външнотърговският дефицит директно подобрява стандарта ни на живот. Работа и професии са загубени, тъй като данъците са твърде високи за дадено ниво на правителствените разходи, а не поради вноса.

  Досега може би подозирате още веднъж, че преобладаващото мислене възприема всичко това отзад-напред, включително и въпроса за външната търговия. За да сте наясно с външнотърговския въпрос, винаги си спомняйте това: В икономикса е по-добре да вземаш, отколкото да даваш. От което следва, както се преподава в първи курс по икономикс:

  Вносът е реална облага. Износът е реален разход.

  С други думи, ходейки на работа да произвеждаш реални стоки и услуги и да ги изнасяш, за да ги консумира някой друг, въобще не ти носи никаква икономическа изгода, освен ако в замяна не внесеш и консумираш реалните стоки и услуги, произведени от други. Казано по-ясно: Реалното богатство на нацията е всичко, което произведе и запази за себе си, плюс целия внос, минус това, което трябва да изнесе.

  Всъщност, външнотърговският дефицит повишава стандарта ни на живот. Как иначе би могло да бъде? Така че колкото по-голям е външнотърговският дефицит, толкова по-добре. Ортодоксалните икономисти, политиците и медиите, всички те разбират външнотърговския дефицит наопаки. Тъжно, но е така.

  Нека да обясня: Ако например след Втората световна война генерал Маккартър бе провъзгласил, че след като Япония е загубила войната, тя ще е задължена да изпраща в САЩ 2 милиона автомобила годишно без да получава нищо в замяна, в резултат би настъпила международна врява относно американската експлоатация на победените врагове. Биха ни обвинили, че поощряваме повторение на последиците от Първата световна война, където съюзниците налагат толкова високи и експлоатационни репарации на Германия, че предизвикаха Втората световна война. Маккартър не е заповядал това, и въпреки това, през последните 60 години, Япония наистина ни изпраща около 2 милиона автомобила на година, а ние не им изпращаме почти нищо. И изненадващо те мислят, че това означава, че те печелят „търговската война“, а ние мислим, че то означава, че я губим. Ние имаме колите, а те имат банков отчет от Федералния резерв, показващ в коя сметка са им доларите.

  Същото нещо и с Китай – те мислят, че печелят, защото поддържат магазините ни пълни с техните продукти, неполучавайки нищо в замяна, ако оставим настрана банковия отчет от Федералния резерв. А нашите лидери се съгласяват и мислят, че ние губим. Това е лудост от внушителен мащаб.

  Сега погледнете последните заглавия и коментари, които виждаме и чуваме ежедневно:

  – САЩ „страдат“ от външнотърговски дефицит.
  – Търговският дефицит е дисбаланс, който не може да продължава.
  – САЩ взимат заеми от чужбина като пиян моряк, за да финансира харчовите си навици, оставяйки сметката на децата ни, тъй като намалява националните спестявания.

  Чувал съм ги всичките тия, и всичко е пълна безсмислица. Ние се облагодетелстваме НЕИЗМЕРИМО от търговския дефицит. Останалият свят ни изпраща реални стоки и услуги за милиарди долари в повече от това, което ние им изпращаме. Те вземат, че произведат и изнесат, а ние вземем, че внесем и консумираме. Това вреден дисбаланс ли е, който е нужно да коригираме? Защо ли бихме искали да изчезне? Дотогава, докато те искат да ни изпращат стоки и услуги, без да искат стоки и услуги обратно, защо не бихме били в състояние да ги вземем? Няма причина, ако оставим настрана пълното неразбиране от страна на лидерите ни на монетарната ни система, което е превърнало една огромна облага в кошмар от домашна безработица.

  Припомнете си от предишните невинни измами, САЩ винаги може да подкрепя домашното производство и поддържа домашната пълна заетост чрез фискалната политика (намаляване на данъците и/или правителствените разходи), дори когато Китай, или всяка друга нация, реши да ни изпраща реални стоки и услуги, които изместват нашите индустрии, вършили тази работа преди. Всичко, което трябва да направим, е да запазим американската покупателна способност достатъчно висока, за да е в състояние да изкупи и ДВЕТЕ – каквото чужденците искат да ни продадат И всичките стоки и услуги, които ние сами можем да произведем при пълна заетост. Да, работа и професии биха се загубили в една или повече индустрии. Но с правилната фискална политика, винаги ще има достатъчно домашна покупателна способност в състояние да назначи тези, които са готови и годни за работа, произвеждайки други стоки и услуги за нашето частно и обществено консумиране. В действителност, допреди неотдавна, безработицата остана относително ниска, дори когато външнотърговският ни дефицит се увеличи дори повече.

  Следователно, какъв е целият шум относно американското харчене на кредит, получаван от чужбина като пиян моряк, който финансира харчовите си навици? Също не е вярно! Ние не зависим от Китай да купува държавните ни облигации или по някакъв начин да финансира разходите ни. Ето какво всъщност се случва: Домашното създаване на кредит финансира чуждестранното спестяване.

  Какво означава това? Нека погледнем един пример на типична транзакция. Нека предположим, че живеете в САЩ и решите да закупите автомобил, направен в Китай. Отивате в американска банка, одобрени сте за заем и изхарчвате фондовете за колата. Заменихте взетите на заем фондове за колата, китайският производител на автомобили има депозит в банката и банката в своите счетоводни книги има отпуснат заем към Вас, и депозит, принадлежащ на китайския производител на коли. Първо, всички страни са „щастливи“. За Вас е по-добре да имате кола, вместо фондове, или иначе не бихте я купили, така че Вие сте щастливи. За китайския производител на коли е по-добре да има фондовете, вместо колата, иначе той не би я продал, така че той също е щастлив. Банката иска да отпуска заеми и да има депозити, в противен случай не би Ви отпуснала заема, така че тя е щастлива.

  Няма „дисбаланс“. Всеки е дебел и щастлив. Всички те получиха точно това, което искаха. Банката има отпуснат заем и депозит, така че тя е щастлива и в баланс. Китайският производител на коли има депозита в щатски долари, които иска като спестявания, така че той е щастлив и в баланс. А Вие имате колата, която искате, и изплащане на колата, на което се съгласихте, така че сте също щастливи и в баланс. В този момент във времето всички са щастливи от това, което имат.

  И домашното създаване на кредит – банковия заем – е финансирало китайското желание да държат щатски доларов депозит в банка, което също наричаме спестявания. Къде е „чуждестранният капитал“? Няма такъв! Цялостното разбиране, че САЩ някак си са зависими от чуждестранен капитал не е приложимо. Вместо това, чужденците са тези, които са зависими от домашния ни процес на създаване на кредит, за да финансират желанието си за спестяване на финансови активи в щатски долари. Всичкото е случай, при който домашното създаване на кредит финансира чуждестранното спестяване. Не сме зависими от чуждестранното спестяване да финансира изобщо нещо.

  Отново, това е нашата счетоводна компютърна програма, и ако те искат да спестяват нашите долари, те трябва да играят в нашата площадка с пясък. И какъв избор чуждестранните спестители на долари имат за доларовите си депозити? Те могат да не направят нищо, или могат да купят други финансови активи от желаещи продавачи, или да купят реални стоки и услуги от желаещи продавачи. И когато го сторят на пазарни цени, отново и двете страни са щастливи. Купувачите получават каквото искат – реални стоки и услуги, други финансови активи и т.н. Продавачите получават, каквото искат – доларов депозит. Но дисбаланси не са възможни. И няма дори и минимална вероятност за американска зависимост от чуждестранен капитал, тъй като чуждестранният капитал не играе никъде никаква роля в този процес.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 6:

  Нуждаем се от спестявания, за да набавим фондове за инвестиции.

  Факт:

  Инвестициите увеличават спестяванията.

  Предпоследна, но не и по значение, тази невинна измама подкопава цялата ни икономика, тъй като отклонява истински ресурси от реалния към финансовия сектор и в резултат се правят реални инвестиции по начин, който е напълно несъвпадащ с обществените интереси. В действителност, по мое мнение, тази смъртоносна невинна измама пресушава над 20% годишно от полезното производство и заетост – потресаваща статистика, неизмерима в човешката история.

  Тя започва с така наречения в учебниците по икономикс „парадокс на спестяването“, изразяващ нещо като: В нашата икономика разходите (харченето) винаги са равни на целия доход, включително и печалбата, за да може общата продукция на икономиката да бъде продадена. (Помислете върху това за момент, за да сте сигурни, че сте го разбрали преди да продължите.) Ако някой се опита да спести, изхарчвайки по-малко от дохода си, поне някой друг един човек трябва да компенсира за това, изхарчвайки повече от собствения си доход, или в противен случай общата продукция на икономиката няма да бъде продадена напълно.

  Непродадена продукция означава излишен инвентар, а ниските продажби означават режене на разходите и уволнение на част от персонала, и по този начин по-малък общ доход. И този недостиг на доход е равен на сумата, която не е похарчена от човека, опитващ се да спестява. Мислете за това така: Човекът, който се опитва да спести (нехарчейки дохода си), загубва работата си, и след това не получава доход, тъй като работодателят му не може да продаде цялата си продукция.

  Така че парадоксът е: „решения за спестяване чрез нехарчене на дохода водят до по-малко доход, а не до нови нетни спестявания“. По същия начин решения за изхарчване на повече от нечии доход, чрез задлъжняване, причиняват нарастване на доходите и могат да тласнат реалните инвестиции и спестяванията. Нека разгледаме този краен пример за по-голяма яснота на виждането. Нека предположим, че всеки е поръчал да закупи електрически автомобил-хибрид от нашата домашна автомобилна индустрия. Тъй като в момента индустрията не може да произведе толкова много коли, те биха ни назначили, и биха взели заеми, за да ни платят първо да построим новите заводи, за да отговорят на новото търсене. Това означава, че всички ние бихме работили върху новите заводи и оборудване – капиталовите стоки – получавайки заплати. Но все още не би имало нищо за купуване, така че, по необходимост, ние бихме „спестявали“ парите си за деня, когато новите коли започнат да излизат от новите конвейрни линии. В този случай, решението за закупуване на нови коли води до по-малко харчене и повече спестяване. И фондовете, изхарчени за производството на капиталовите стоки, които всъщност са реалните инвестиции, водят до същата сума спестявания. Аз обичам да го казвам така:

  „Спестяванията са счетоводните записи на инвестициите.“

  За съжаление Конгресът, медиите и ортодоксалните икономости разбират всичко това погрешно, и някак си стигат до извода, че се нуждаем от повече спестявания, за да може да има финансиране за инвестициите. Каквото изглежда, че има перфектен смисъл на микро ниво, е отново тотално погрешно на макро равнище. Точно както заемите създават депозитите в банковата система, инвестициите са това, което създават спестяванията.

  И така, какво правят нашите лидери в своята безкрайна мъдрост, когато инвестициите намалеят поради ниско харчене? Те сляпо решават „имаме нужда от повече спестявания, за да има повече пари за инвестиции.“ (И никога не съм чул дори едно-единствено несъгласие от някой ортодоксален икономист.) За да постигне това, Конгресът използва данъчната структура за създаването на данъчно облагодетелстване, поощряващо спестяванията – такива като пенсионни фондове, индивидуални пенсионни сметки и всякакъв вид данъчно облекчаващи институции, натрупващи резерви на базата на данъчното опрощаване. Очаквано всичко, което тези поощрения правят, е да намалят агрегатното търсене (покупателната способност). Функцията им е да ни предпазят да харчим парите си за изкупуването на общата ни продукция, което забавя икономиката и представя нуждата от увеличаване на харченето на кредит от страна на частния сектор и дефицитното харчене от държавния сектор, за да може да ни докара обратно, до едва където бяхме преди.

  Това е причината, поради която изглеждащите, на пръв поглед, огромни дефицити се оказват не толкова инфлационни, колкото иначе биха били.

  В действителност, инженираните от Конгреса данъчни поощрения за намаляване на харченето ни (наречени течове в търсенето) са тези, които режат дълбоко в покупателната ни способност, означавайки, че правителството трябва да постига по-високи дефицити, за да ни държи на пълна заетост. За ирония, същите конгресмени, насърчаващи данъчно облекчените спестовни програми, мислейки, че се нуждаем от повече спестявания, за да имаме пари за инвестиции, са тези, категорично против федералното дефицитно харчене.

  И разбира се, става дори по-лошо! Огромните натрупвания от фондове (създадени от тази смъртоносна невинна измама #6, че са ни нужни спестявания за инвестициите) се нуждаят също и от управление и смесване на паричните спестявания по начин, водещ до по-нататъшното облагодетелстване на притежателите им в бъдещето. Проблемът е, че, допълнително изисквайки по-високи правителствени дефицити, трилионите долари, смесени в тези фондове, са поддържащата основа на страховития финансов сектор. Те дават работа на хиляди управители на пенсионни фондове, набиращи огромни доларови суми, които, до голяма степен, са обект на правителствено регулиране. В повечето случаи, това означава инвестиране в публично търгувани акции, ценни облигации и смесица от други стратегии като хедж фондове и пасивни стокови стратегии. А хранещи се от тези „подути китове“ са неизбежните акули – хилядите финансови професионалисти в брокерските фирми, индустрията на банковото и финансовото управление, които дължат съществуването си на тази шеста смъртоносна невинна измама.

  .

  Смъртоносна невинна измама №7:

  Лошо е, че по-високи дефицити днес означава по-високи данъци утре.

  Факт:

  Съгласен съм. Невинна измама е да се мисли, че е лошо нещо, когато в действителност е добро нещо!!!

  Наградата ви затова, че сте стигнали до тук, е, че вече знаете истината относно тази най-често срещана критика на правителствените дефицити. Запазих я за накрая, за да имате всичките инструменти при взимането на решителен и обоснован отговор.

  Първо, защо правителството облага с данъци? Не за да получи парите, а за да отнеме от покупателната ни способност, ако мисли, че имаме твърде голяма покупателна способност и тя причинява инфлация.

  Защо днес постигаме по-високи дефицити? Защото в големия магазин (наречен национална икономика) има много непродадени стоки и услуги, безработицата е висока и общото производство е по-ниско от капацитета на икономиката. Правителството купува, каквото иска, а ние нямаме достатъчно останала покупателна сила, след като сме платили данъците си. Така че ние намаляваме данъците и, може би, увеличаваме правителствените разходи, за да увеличим покупателната способност и да помогнем да се изчистят рафтовете с непродадени стоки и услуги.

  А защо въобще увеличаваме данъците? Не защото на правителството му трябват пари, за да може да харчи – ние знаем, че това не работи по този начин. Бихме увеличили данъците само, когато покупателната способност е твърде голяма, безработицата е намаляла много, а рафтовете са опразнени поради покупателната способност, която имаме в излишък и тя предизвиква нежелана инфлация.

  Така че твърдението: „По-високи дефицити днес означава по-високи данъци утре“ фактически казва „По-високи дефицити днес, когато безработицата е голяма, ще предизвика тя да намалее до ниво, когато ще трябва да увеличим данъците, за да охладим твърде много растящата икономика.“ Съгласен!

  .

  Продължение:  из глава II на книгата

   

• Андрей Ковачев: Европейският парламент взема решения, които определят живота на всички ни

  Интервю на Лъчезар Тошев с Андрей Ковачев, в. „Лечител“

  .

  

  Д-р Андрей Ковачев е роден на 13.12.1967 г. в София.

  Доктор на природните науки от Университета на Саарланд/Германия.
  Говори перфектно английски и немски, а освен това френски, руски и испански.
  Член на Европейския парламент, ръководител на Българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ), член на Комисията по външни работи и на Подкомисията по сигурност и отбрана, заместник-член на Комисията по регионално развитие, член на Делегацията за връзки със САЩ и заместник-член на Делегацията за връзки със страните от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Председател е на Съюза на европейските федералисти в България и заместник-председател на UEF от март 2010 г.
  В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент.

  .

  – Г-н Ковачев, Вие сте доктор по микробиология. Работил сте в Германия. Какво Ви изкуши да влезете в политиката?

  – Огромното разочарование от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали 1989 г. своята политическа власт и в частна икономическа. Разочарованието също така от онези от лидерите на Синята партия, за които по-късно стана ясно, че са били агенти на бившата Държавна сигурност и колаборатори с БКП. Самото съкращение „Граждани за европейско развитие на България“ е кауза, за която аз се боря. Включих се активно в гражданско сдружение „ГЕРБ“, още преди създаването на партията през 2006 г. Участвах в листата на ГЕРБ и на първите за България частични избори за Европейски парламент през 2007 г. Тогава не бях избран. Това се случи през 2009 г.

  – Достъпно здравеопазване за всеки! Това беше една от целите Ви в изминалия мандат на Европейския парламент.

  – Здравеопазването е политика, свързана с големи бюджетни разходи, поради което управлението на здравните системи е оставено в ръцете на националните власти. Но в страните от Европейския съюз има твърде големи разлики в качеството на медицинските услуги. Често пациентите трябва да търсят лечение в други страни членки. Лекарите и медицинските сестри също търсят по-добри условия за труда си. И така неравният достъпът до здравеопазване се превръща в проблем за цяла Европа, а европейските институции нямат правомощия да се занимават с него.

  – Ще има ли обща политика на Европейският съюз в областта на здравеопазването?

  – Досега този проблем беше един от основните ми приоритети като евродепутат – настоявах той да намери място в дневния ред на европейската интеграция. Със сигурност няма да има Обща здравна политика, ако няма политически гласове в нейна подкрепа.

  – Имаше ли смисъл да пожертвате предишната си кариера? Какви са основните Ви постижения в дейността Ви като eвродепутат?

  – Нямам усещането, че съм жертвал нещо. Напротив, приключвам мандата си като евродепутат с удовлетворение от свършеното и от срещите и запознанствата ми с европейски политици и обикновени граждани, които разшириха хоризонта ми. По време на мандата ми като член на Европейския парламент защитавах позицията, че България трябва бързо да навакса своето изоставане – поради 45-годишната комунистическата диктатура и над 20-годишния подменян преход – чрез усвояване на средствата от европейската солидарност. Те са необходими за създаване на перспективи за развитие на българските региони, за да могат гражданите да разчитат на образование, работа и сигурност там, където живеят, и младите поколения да намерят щастие в Родината си. Отстоявах правата на българските исторически общности в Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, както и на новата диаспора в Испания, Франция и по цял свят. Поставях пред европейските институции и обществено мнение въпроса за нуждата от обективен прочит на комунистическото минало на България и другите страни от бившия съветски блок като залог за прозрачно и справедливо настояще, свободно от сенките на комунистическата диктатура, и ефективно използване на възможностите на европейската интеграция.

  – Вие се кандидатирате за втори мандат в Европейския парламент и сте втори в листата на ГЕРБ, която има голяма подкрепа. Какви са целите, които си поставяте за този нов мандат, който без съмнение ще спечелите?

  – Ще продължавам да работя за повече ангажименти на Европейския съюз към европейските пациенти. През 2013 г. поставихме началото на Партньорство на европейско ниво за достъп до качествено здравеопазване, което ще заработи в следващите месеци. Това ще бъде платформа за прозрачен експертен диалог на заинтересованите страни – пациентите, лекарите и сестрите, производителите на лекарства и медицинска техника – с тези, които взимат решения. Така проблемите на здравеопазването и възможните решения ще стигнат до европейските институции. Ще подкрепям работата на Партньорството и ще настоявам в следващия мандат на Европейския парламент да бъде създадена самостоятелна комисия, която да се занимава само с проблемите на здравеопазването.

  – Голямата част от хората в Република Македония имат роднини в България – роднини на семейно ниво. До 1944 г. никой не поставяше под въпрос това, че те са българи. Имаше жестоки репресии на над 200 000 души, които се съпротивляваха на промяната на тяхната идентичност. Вие имахте остри позиция към Република Македония в ЕП по повод фалшифицирането на историята. Все пак правите ли разлика между официалната власт, която провежда тази политика, и обикновеното население, което в голямата си част се състои от наши братя и сестри?

  – През изтичащия мандат последователно защитавах и защитавам интересите на историческите български общности, останали по стечение на историческите обстоятелства извън пределите на страната – в Република Македония, Сърбия, Украйна, Молдова. Тези граждани с български произход и с българска идентичност – особено в някои държави – често се сблъскват с проблеми, защото открито заявяват своите български корени.
  Всички тези държави се стремят към европейска интеграция или членство в ЕС. Това може да се случи само, когато властите и обществото напълно приемат европейските ценности и когато се спазват правата на всички общности, включително на българите. В този смисъл винаги подчертавам разликата между официално Скопие, което създава пропагандни лъжи чрез фалшифициране на историята, от една страна, и гражданите на Република Македония, които трябва да станат европейски граждани, от друга.
  В ХХI век не можем да допуснем идеологии от миналото да разделят гражданите и да се гради нова национална идентичност за сметка на историческото и културното наследство на съседите. Този проблем е особено чувствителен в Република Македония, където официално Скопие продължава да манипулира историята по начин, изключително провокативен както за съседите си, така и за голяма част от собствените си граждани.

  – Как чрез участието си в европейските институции можем да направим нашите цели и защитата на българските интереси – европейска политика?

  – Европейските политики имат директно въздействие върху икономиката и живота ни. За нас, като държава членка, те са вътрешни политики, тъй като България е част от общия пазар от 500 млн. европейски граждани. Ето защо правителството, Народното събрание, евродепутатите трябва активно да работят за това интересите на българските граждани и бизнес да бъдат представени, когато Европейският съюз взима решения.
  Един от принципите на общите европейски решения е, че те се взимат с оглед на това интересите на всички да бъдат защитени. Това са 28 държави, които са партньори и работят заедно. Ето защо доверието е от изключителна важност. Когато дадено правителство е замесено в скандал и Европа види, че то не чува гласа на гражданите си, това има много тежки последствия за страната. С такова правителство не можем да сме надеждни партньори и сами се поставяме в изолация. Така не се защитават национални интереси и за съжаление тежкият период за България в Европа по време на печално известната „тройна коалиция“ сега се повтаря.

  – България е в Европа, а не в Русия, нито в Евразия! С дейността Ви в групата на ЕНП подчертава ли се това?

  – България е направила своя геополитически и цивилизационен избор и той е да бъдем част от Европейския съюз и НАТО. За съжаление в страната има сили, зависими от Москва, които са открито анти-европейски. Има и други, които без открито да сочат Брюксел с пръст, най-безцеремонно погазват европейските ценности и норми. Такъв е примерът с промените в Закона за енергетиката, в който БСП внесоха скандални изменения в полза на Русия и са на път да ги приемат въпреки сериозната критика и писма от Брюксел. ЕС не е дойна крава, която да налива в джоба на „батко и братко“, както на наследниците на комунистите и Държавна сигурност им се иска. Европейският съюз е ценности и доверие. Не може с едната ръка да се здрависваш, а с другата да бъркаш в джоба на партньора си. Не може с единия крак да сме в Европа, а с другия – в Евразийския съюз.

  – Каква е позицията Ви по настоящата криза между Обединена Европа и Руската федерация?

  -Тази криза за пореден път показа колко много е постигнала Обединена Европа. Четиридесет процента от социалните придобивки на нашата планета се раждат в ЕС. Съюзът притежава притегателна сила за милиони човешки същества на нашата планета, точно заради своите свобода, демокрация, сигурност, просперитет и върховенство на закона. В ЕС е немислимо това, което направи Русия със съседна Украйна. ЕС застава зад нормите на международното право и очакваме, когато има противоречия, те да се решават на масата за преговори, а не с използване на сила и умишлено дестабилизиране на съседите. Когато международното право е нарушено, ЕС трябва да бъде единен в своят отговор.
  Интересно е, че европейските граждани ще направят избор за бъдещето на Европа през следващите 5 години в тези обстоятелства. Кризите винаги са движили ЕС напред и мисля, че и сега, въпреки многото екстремистки партии, смятам, че европейската интеграция ще получи нов тласък, например с Европейския енергиен съюз.

  – Ще има ли най-после обща енергийна политика на ЕС?

  – Не е въпросът дали ще има, а кога и колко далеч ще стигне тя. Настоящата криза, която заплашва да се превърне и в газова, ще има мобилизиращ ефект върху европейските лидери. Вече са направени много стъпки за двупосочни интерконекторни връзки, включително на България с Румъния и Гърция. Очаквам и сериозни усилия ЕС да купува на една цена газта от Русия, както това става с петрола на международните пазари. Трябва да прекратим играта „разделяй и владей“.

  – С преференциалното гласуване не се разпиляват гласове, но се изразява ясна подкрепа за предпочитания кандидат в листата. Това не се харесва много на партиите! Ще имате ли проблеми в ГЕРБ, ако се види ,че Вие сте по-предпочитан от другите кандидати?

  – Вижте, ГЕРБ не е партия на статуквото. Ние не сме БСП или ДПС. ГЕРБ не е сбор от хора, свързани от общи лични интерес, използващи партията за биографична реализация. ГЕРБ обединява привържениците си около споделени ценности и политики. Факт е, че въпреки изборните манипулации на нашите опоненти ГЕРБ продължава да печели подкрепата на все повече български граждани. Независимо как избирателите ще пренаредят листата, ГЕРБ ще остане първа политическа сила в страната и това ще е знак, че българските граждани искат да живеят в европейска България и знаят коя политическа сила може да постигне тази цел.

  (Със съкращения)

   

• Над 70 души арестувани за детска порнография в Ню Йорк и околностите

  Американската полиция арестува над 70 души в Ню Йорк и околните градове, участвали в междущатска мрежа за производство и разпространение на детска порнография, предаде Ей Би Си Нюз.

  Сред задържаните има множество представители на някои от най-уважаваните професии в САЩ, а именно медицински лица, адвокати, огнеборци, инструктори на бойскаутите и дори треньор на младежки отбор по бейзбол. Задържан е и един равин от местна синагога, съобщава медията.

  Акцията е проведена от щатската полиция в сътрудничество с ФБР, като според източник от прокуратурата, пожелал анонимност, файловете са били прехвърляни на „клиентите” чрез система „peer-to-peer”, използвана в популярните торент сайтове.

  Конфискувани са множество компютри и твърди дискове, за които разследващите се надяват, че ще подпомогнат издирването на още съучастници в престъпленията, които да бъдат изправени пред закона.

  Източник: News.bg

• Мобилно приложение „Уча АБВ“

  

  „Уча АБВ” е мобилно приложение, разработено по идея на Български културен център “Св. Кирил и Методий” със седалище в Никозия, Кипър. Центърът управлява две български училища в Кипър и разработва платформа за дистанционно изучаване на български език като роден – информира сайтът на Българския културен център в Никозия.

  В съобщението на центъра пише още, че приложението е насочено към деца, които искат да се научат да пишат и четат на български език, и че то е особено полезно за тренирането на ръкописно изписване на буквите от българската азбука. С пръстче или със специална писалка децата могат да изписват ръкописните букви на iPhone, iPod или iPad.

  Засега приложението, което струва $0,99, може да се купи само от App Store, но предстои разработването му за Android, информира още Българският културен център в кипърската столица.

  .

• Иван Бедров за казуса „Даниел Георгиев“: Да, да, наистина сте идиоти!

  Иван Бедров,  Клуб Z

  

  Едва ли се интересувате точно в коя партия в момента е човекът от снимката. Едва ли и той се интересува какво мислите. 

  До вчера бил депутат от ГЕРБ. Така казват, иначе никой не го е чувал. После пък бил минал под дъгата от съблазни на „България без цензура“. Подал заявление за напускане на групата си. На сутринта подал контразаявление, за да остане.

  Цецка Цачева го разхожда като мечка (той, не тя) из парламента, за да видят всички, че още си е техен. Надвечер минавал през Бургас, където случайно новият политик имал мероприятие и решил да се отбие и да го поздрави. Ей, така – пред публиката. Докато си допивате първата бира, вече може да е преминал и в „Лудогорец“.

  Аз ли съм или не съм?

  Не бързайте да възкликвате „Е, няма такъв филм!“ Има, има. И го гледаме всеки ден. Можем даже да пишем сценария, ама не искаме.

  Даниел Георгиев ние си го избрахме. Нищо, че не го познавахме до вчера. Нищо, че дори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не говори лично с него, а с баща му – вечния кмет на Ботевград Георги Георгиев, популярен като Тухлата. Познайте кой е Малката Тухла.

  Попитахме ли какъв е този човек в листата? Зададохме ли му поне един въпрос, за да се уверим, че може да говори? Потърсихме ли сметка от лидера му защо вкарва подобен мат’рял в парламента? Ако не сме, Малката Тухла е най-нормалното нещо, което може да гледаме в новините.

  По-нормално ли е чужди фирми да ти пращат в плик готови законопроекти, които ти да приемаш?

  По-нормално ли е да правиш най-скъпата кампания, без да имаш отговор на въпроса от къде са парите и нито една институция да не реагира?

  По-нормално ли е да си втори в листата, да не се появиш на нито едно официално предизборно мероприятие и нито един от избирателите ти да не пита „А бе, това момче фантом ли е, има ли го?“

  По-нормално ли е да нарушаваш през ден закона, да подкупваш избиратели пред камерите, да откриваш кампанията си в Москва, а в Западна Европа да щипеш гърдите на статуите по парковете?

  По-нормално ли е чернодрешковци да преследват с „айнзац“ групи свещеници и още да са на свобода?

  Не питаме. Най-много да решим „да им отмъстим“ като не гласуваме. 

  „Да, да, наистина сте идиоти“, коментират отстрани даниелгеоргиевци, защото знаят, че колкото по-малко хора гласуват, толкова по-дълго ще продължава техният филм.

  

• Послания и платформи на кандидати в Евроизборите

  Моят избор:  За кого да гласувам?

   

  Материал на News-bg-abroad.com

  

  Лични послания, приоритети и платформи на независимите кандидати
  и на водещите кандидати за евродепутати на партии и коалиции (линкове)

  Легенда:

  – Досегашен евродепутат
  – Кандидат, живял и работил в чужбина

   1 Българска Левица: политическа платформа Евроизбори
  Маргарита Милева : предизборен клип, 0:40

  2 Глас народен: официален клип, 0:47
  Христо Лафчиев: видео послание, 01:36

  3 Партия на зелените: партиен сайт (без информация за Евроизбори 2014)
  Валентин Симов: без лично послание

  4 ПП Зелена партия: политическа платформа Евроизбори 2014
  Минчо Куминев: общо послание на кандидатите, 01:01

  6 Християн-демократическа партия на България: страница във ФБ за Евроизбори 2014
  Ирина Юлий Абаджиева-Репуц: интервю по радио Дарик, 17:02

  8 Българска национално-патриотична партия: няма намерена информация за Евроизбори 2014

  9 Синьо единство: представяне на кандидатите (колонка в средата)
  Надежда Нейнски: отчет за досегашния мандат (1-ва част, 02:53)
  Бойко Станкушев

  10 Реформаторски блок: приоритети за Евроизбори 2014
  Меглена Кунева: личен сайт, избрана реч, 9:07
  Светослав Малинов: личен сайт, лично послание, 10:30

  11 НФСБ
  Валери Симеонов: различни политически позиции

  12 БАСТА: страница във фейсбук
  Мирослав Найденов: лично послание в статия

  13 АБВ : представяне на кандидатите
  Ивайло Калфин: представяне и лично послание, 02:07
  Михо Михов: представяне и лично послание, 2:14

  15 Коалиция за България : платформа за евроизборите, представяне на кандидатите за евродепутати
  Сергей Станишев
  Илияна Йотова: личен информационен център
  Георги Пирински
  Петър Корумбашев
  Достена Лаверн

  16 Виктор Папазов (независим кандидат)
  – лично представяне (от блога)
  – 10 идеи за ЕС

  17 КОД – Антония Първанова, Илиана Раева-ОБ, НДСВ, СДП”
  Антония Първанова: личен сайт, отчет за работата като евродепутат + видео, 26:05

  18 ГЕРБ : видео визитки на кандидатите
  Томислав Дончев
  Андрей Ковачев
  Мария Габриел
  Владимир Уручев
  Ева Паунова

  19 Евгения Банева (независим кандидат)
  – Фейсбук-страница
  – Лично послание 0:40

  20 „Атака“
  Волен Сидеров: теми и акценти

  21 Съюз на комунистите в България : партията е „за“ излизане на България от ЕС
  Цветомир Стоянов

  25 БКП : декларация за Евроизборите
  Васил Коларов (няма лично послание)

  26 Румяна Вълчева Угърчинска (независим кандидат)
  – призив към емиграцията (от личния сайт)
  – лично послание 10:10

  27 ПП „Зелените“ : платформа
  Атанас Чобанов: представяне и лични приоритети, 10:31
  Даниела Божинова: представяне и лични приоритети,5:57

  28. „България без цензура“: описание на кандидатите
  Николай Бареков
  Ангел Джамбазки

  29 ДПС : представяне на кандидатите
  Филиз Хюсменова
  Делян Пеевски
  Неджми Али
  Илхан Кючюк

  30 Коалиция „Националистически партии на България“: фейсбук-страница на КПБ, кандидатска листа)
  Симеон Костадинов
  

   

  Листи с имена на всички кандидати (по партии и инициативни комитети за независими кандидати):

  • Първи линк
  • Втори линк (ако първият не работи)

  ––––––––––––––––––

  .

  Три причини правят Евроизбори ‘2014 уникални:

  1. За пръв път – истински личен избор

  • За пръв път ще можем да избираме конкретна личност, която да ни представлява. За пръв път ще можем да гласуваме лично доверие, да предявяваме лични искания и да търсим лична отговорност. Как? Чрез т.нар. преференциален вот.

  • За пръв път много малък брой избиратели могат да преобърнат подредбата на партийните листи и да излъчат своя предпочитан представител. За това са достатъчни само около 8000 гласувания с преференция (при изборна активност от 40% и гласове за един мандат). Българите в чужбина също имат реална възможност за решаващо влияние върху крайния резултат!

  2. За пръв път – достатъчно изборни секции в чужбина

  Откритите 168 изборни секции в чужбина гарантират:

  • Бързо достигане до мястото за гласуване
  • Бързо гласуване (малки опашки и малко време за чакане)

  3. Качествени еврокандидатури, включително и на българи, живели и работили в чужбина

  Кои са основните кандидати на Евроизбори 2014? Виж тук и направи удобно и бързо своя персонален избор!

  .

• Ален Делон, Дъстин Хофман и Ейдриън Броуди ще се снимат във филм за Арменския геноцид

  Хрипсиме Ерниасян,  Gantegh.agbubulgaria.org
  

  .

  

  Арменския филмов продуцент от Русия Валери Сахарян ще прави филм за Арменския геноцид с участието на Ейдриън Броуди, Дъстин Хофман и Ален Делон, казва LifeNews. Бабата на Валери Сахарян е оцеляла от Геноцида. “Тя скочила в горящия тандур (цилиндричен глина печка, вкопана в земята, използвана при готвене и печене), убедена, че ще умре. Но оцеляла и живя 111 години, за да видя всички ужаси със собствените си очи”, казва Сахарян.

  Той планира да даде на Делон главната роля в своя филм, озаглавен “Пациент”. Сюжетът се върти около психиатрична клиника в Париж.

  Главният герой е арменският композитор Комитас, който след като става свидетел на ужасите на геноцида, не е в състояние да се възстанови от преживения шок и след 20-годишен престой почива в клиниката.

  Сахарян си припомнил едно пътуване с Ален Делон до Армения, когато в близост до паметника на жертвите от Арменския геноцид актьорът бил толкова завладян от емоция, че се разплакал.

  Сахарян наскоро се свърза с носителя на Grammy и бивш ръководител на група System Of A Down Серж Танкян, който се съгласи да напише саундтрака за бъдещия филм.

  Носителят на Оскар Ейдриън Броуди също ще е в една от главните роли във филма.

   

• Как да си избера евродепутат

  Иван Стамболов, в. „Труд“*

  .

  Кандидатите никак не ме улесняват. И този път партиите се държат така, сякаш ще се явяват на национални парламентарни или местни избори. Един щял да разпуска Народното събрание, друг щял да донесе бърза промяна за България, а трети ще изкорени бедността, като се солидаризира с когото му падне. Европейската политика не ги интересува.

  За ГЕРБ и БСП е важно коя ще е първа сила, за да си постеле за после. За Реформаторите и ББЦ е важно да вкарат поне по един човечец, за да продължат да съществуват. За мен обаче е важно хората, когато гласуват за европейски депутати, да гласуват за европейски политики, а не за регионални сметчици и локални тарикатлъци.

  За мен не е без значение как например ще гласува моят евродепутат по въпросите за еднополовите бракове, наркотиците, кривите краставици, мултикултурализма и политическата коректност. Много важна ще бъде и позицията му за забраната на плодовите аромати в цигарите, както и по отношение на идеята за еднаквостта на зарядните устройства на мобилните телефони в Европейския съюз – сияен български принос.

  Какъв Европейски съюз си представят нашите кандидати за евродепутати? Смятат ли, че той трябва да има общи органи на управление, обща финансова и данъчна политика или общ трябва да бъде само пазарът, включително и пазарът на труда, а по всички останали въпроси държавите членки да водят независима политика? Какво трябва да бъде отношението на Европейския съюз към САЩ? А към Русия?

  Да си представим, че утре Европарламентът се види принуден да гласува икономически санкции срещу Русия заради едно евентуално военно нахлуване в Украйна. Как ще се държат нашите евродепутати? Каква позиция ще заемат например евродепутатите на ББЦ – този най-нов проект на политическия небосклон?

  Този проект не принадлежи към никое европейско политическо семейство, но пък упорито се говори, че финансирането му е евроазийско. Ако Бареков е евродепутат, ще подкрепи ли икономически санкции срещу Русия? Или ще припява на Волен Сидеров, който отскоро е върл русофил – едва ли безвъзмездно. Изобщо, напоследък се навъдиха доста мушмороци с „древни“ ценности като национализъм и православие. Обаче за истинските националисти всяко допускане Русия да влияе на българската вътрешна и външна политика винаги се е приемало като национално предателство, а що се отнася до православието, то Путинова Русия и българските фенове не бива да забравят, че ако руското православие е на нивото, на което се намира днес, то е благодарение на богословите от Религиозния ренесанс, писали и издавали трудовете си в емиграция, прокудени и тормозени от същото КГБ, което създаде Путин. Но както и да е – това е тема на друг дълъг и мъчителен разговор.

  Каква е позицията на нашите кандидати за Европейския парламент? Ще подкрепят ли Меглена Кунева или Светослав Малинов адекватни мерки за енергийна независимост и диверсификация на енергийните доставки? А ако това включва проучване и добив на шистов газ? Ще подкрепят ли Сергей Станишев или Георги Първанов преговорите за свободна търговия между Европейския съюз и Съединените щати? Какво мисли Бойко Борисов за програмата „Еразъм+“, насочена към образование, обучение и спорт, и подкрепя ли политиката за борба с младежката безработица? Каква е позицията на ДПС по отношение на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и на политиката за разписване на норми за свобода на медиите? Как гледа „Атака“ на Регламента за роуминга в ЕС? Биха ли подкрепили от АБВ предложението за повишаване на цената на въглеродните емисии? Как гледат конкуриращите се кандидати на въвеждането на стабилизационните облигации и на Многогодишната финансова рамка 2014-2020? Ето на такива конкретни въпроси трябва да отговорят кандидатите за европейския парламент, ако искат почтено да се борят за гласа ни.

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––

  * Текстът е препубликуван с незначително съкращение.

  .

• Пеевски, Бареков, Сидеров и Доган – герои в карнавално шествие

  Пеевски се появи редом с Бареков и Сидеров на карнавала в Габрово

  .

  

  Делян Пеевски най-неочаквано се появи на карнавалното шествие в Габрово в събота и събра погледите и усмивките на габровци. Той не беше сам, а в компанията на още двама изтъкнати политици – Волен Сидеров и Николай Бареков. На шествието дефилира и премиерът Пламен Орешарски.

  Това е първата му публична проява, откакто влезе в листата на ДПС на избираемо място за евроизборите. Симпатизантите на партията така и не дочакаха идването му на множеството партийни предизборни митинги, но пък габровци му отделиха подобаващо внимание.

  

  Вярно, на карнавала се появи фигурата на депутата от ДПС, неуспял шеф на ДАНС и вече бивш медиен магнат в сянка, направена с чувство за хумор и политическа ирония.

  Фигурата държеше в ръка надписа“Следовател, депутат, бизнесмен, обикновен лафкаджия“, а в лявата си – лафка.

  Пеевски бе предвождан от лидера на ДПС Ахмед Доган и надписа: „Страхува ли ви?“

  

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров бе издокаран гол, с розова препаска, с ботуши и фуражка, с пура в едната ръка и с типичен жест на средния пръст на другата. Пред него имаше надпис: „България на три ривиери“.

  

  Новият политик Николай Бареков е също в компанията на сатиричните фигури. На гърдите си носеше образ в негатив на Ленин. Дясната му ръка сочеше напред точно като вожда на революцията, а в лявата си държеше народна свирка, известна като дудук.и кавал, популярен в някои краища на България като дудук.

  

  Премиерът Пламен Орешарски скромно дефилира по улиците на Габрово с надпис на фигурата му „От мен нищо не зависи“.

  Снимките от шеговитото шествие в Габрово са на Дарик радио и на читателя на Клуб Z Илиян Георгиев.

  Източник:  Mediapool

• Топография на сълзите

  Поглед към сълзите под микроскоп разкрива шокиращи факти

  
  Мария Петкова,  Dama.bg

  Поглед към сълзите под микроскоп разкрива шокиращи факти Мария Петков

  Един ден фотографката Роуз-Лин Фишър, чудейки се дали сълзите й от от мъка биха изглеждали по същия начин като сълзите й от радост, решава да започне проучване по темата. Тя преглежда различните си видове сълзи под микроскоп, а резултатите са смайващи.
  
  Жената проучва 100 сълзи една по една и установява, че базалните такива (тези, които тялото ни произвежда, за да овлажнява очите) се различават драстично от сълзите, които отделяме, когато режем лук например, а сълзите от смях не са дори близки по външен вид с тези от мъка. Също както капките вода в океана, всяка малка капка сълза носи в себе си микрокосмоса на натрупания човешкия опит.

  Проектът си Роуз-Лин Фишър е нарекла „Топографията на сълзите“.

  Сълзи, предизвикани от смях до плач

  

  Сълзи заради промяна 

  
  

  Сълзи от скръб 

  
  

  Сълзи, предизвикани от лук 

  
  

  Джоузеф Стромберг от Колежа за наука и изкуства Смитсъниън обяснява, че съществуват три основни типа сълзи – базални, рефлексни и психически (предизвикани от емоции). Всички сълзи съдържат органични вещества, включително масла, антитела и ензими, и се суспендират в солена вода.

  Различните видове сълзи съдържат различни молекули. Сълзите, предизвикани от емоции, са хормони на протеинова основа, включващи левцинов енкефалин, невротрансмитера, който е естествено болкоуспокояващо. Той ни успокоява и освобождава напрежението от нас, когато сме стресирани. Освен това сълзите, наблюдавани под микроскоп, са кристализирана сол и могат да образуват различни форми и фигури, така че дори и психическите сълзи с еднакъв химичен състав могат да изглеждат коренно различно.

  Фишър казва: „Има толкова много променливи – химията, вискозитета, настройката, скоростта на изпаряване, настройките на микроскопа!”

  Базални сълзи

  
  

  Сълзите в края и в началото си 

  
  

  Импулсивни сълзи 

  
  

  Сълзи от освобождаване 

  
  

  Сълзи от възможност и надежда

  
  

  Сълзи на въодушевление в даден момент

  
  

  Сълзи от спомени

  
  

• Т. Дончева: Бареков е проект на КТБ, Пеевски – на Доган

  Разделянето на бизнеса между КТБ и Делян Пеевски дава шанс в бъдеще някой от вотовете на недоверие срещу правителството да бъде успешен, коментира пред бТВ лидерът на „Движение 21“ и бивш депутат от БСП Татяна Дончева.

  Тя обясни, че този сценарий зависи от развитието на личния проект на Цветан Василев – „България без цензура“ с лидер Николай Бареков. Така Дончева обясни, че Делян Пеевски е проект на Ахмед Доган, а Бареков – на банкера Цветан Василев.

  „Това, което прави Пеевски, е онова, за което Доган няма да си цапа ръцете и да напусне сараите си“, каза бившият депутат и член на вътрешната комисия в парламента.

  Лидерът на ”Движение 21” прогнозира, предсрочни парламентарни избори са възможни през късната есен. Според нея Цветан Василев е този, който може да „премести грамчето, което ще наклони везните“.

  Дончева допълни, че евровотът е важен, защото ще покаже дали има възможност за промяна на политическата ситуация. За да стане това, някоя от новите партии трябва да покаже, че има потенциал да събере гласовете на недоволните от управлението 60% от българите, каза бившият депутат. Тя каза, че залогът на тези избори е най-голям за „Атака“.

  „Ако хората на Сидеров не влязат в европарламента, те ще трябва да предприемат стъпки, които да им гарантират участие в следващия парламент, иначе ще изпаднат и от него. Важна ще е и ролята на депутатите, които се обвързаха с Николай Бареков и също не е ясно каква позиция ще заемат след 25 май“, допълни тя.

  По темата ”БСП” Дончева каза, че партията няма как да ”загуби изборите”, защото какъвто и да е резултатът, те никога няма да признаят поражение. „И двама депутати да вкарат, пак ще казват, че са спечелили“, каза Дончева.

  Тя обаче не очаква много от предстоящия вот на недоверие за провал в енергийния сектор. Дончева каза, че по време на дебата ГЕРБ няма да могат да извадят силни аргументи. „ГЕРБ нямат изпълнители за добра театрална постановка. Този вот е политически и е свързан с изборите“, каза Дончева.

  Източник:  в. „Сега“

• САЩ разделят интернет на 2 скорости

  Нови правила позволяват по-бърз достъп до страниците, които плащат повече на доставчиците

  

  Ново американско законодателство може радикално да промени начина, по който използваме интернет.

  Американската Федерална комисия по комуникациите гласува в четвъртък основополагаща промяна в т.нар. неутралност на мрежата, писаха медиите в САЩ. Новите правила ще позволят на уебстраниците да плащат допълнително на интернет доставчиците, за да доставят по-бързо и по-качествено съдържанието им на крайния потребител. Режимът, известен като „интернет на две скорости“, на практика ще прави компаниите, които си плащат за преференциална скорост, по-достъпни за обикновените потребители. Взетото с 3 на 2 гласа решение се счита за победа за ръководителя на комисията Том Уийлър, който опитва да прокара плана, след като през януари федерален съд отхвърли предишните правила. За пръв път в американското законодателство ще има възможност за така наречените сделки „плащане за предимство“.

  Според Уийлър новата регулация няма да позволи на доставчиците да блокират никакво легално съдържание. След вземането на решението започва четиримесечен период на публично обсъждане. Макар че правилата все още не влизат в сила, комисията се надява това да се случи до края на годината. Въпреки това стотици протестиращи се събраха пред централата на Федералната комисия в четвъртък, за да протестират срещу решението. Според протестиращите подобна регулация ще позволи на доставчиците да създадат специални високоскоростни ленти за интернет, което ще повиши цените и ще застраши свободната реч. „Ако това се случи, корпорациите ще си плащат за по-бърз достъп, което значи, че техният глас ще се чува повече от този на активистките групи“, заяви Нейтън Уайт от организацията за защита на гражданските свободи „Диманд прогрес“.

  ПРЕГОВОРИ

  Финландският министър по европейските въпроси и търговията Алекс Стуб изрази в „Туитър“ недоволството си от това, че преговорите за Трансатлантическото търговско партньорство между ЕС и САЩ се държат в тайна. „Половината държави членки са против. Трябва да се работи повече за прозрачност“, написа той. 240 души бяха арестувани на протест в Брюксел в четвъртък, след като стачкуваха срещу непрозрачното развитие на преговорите.

  Източник:  в. „Сега“

• Не може да се правят избори с финансова цензура

  Р. Угърчинска: В България гражданите си плащат, за да не бъдат информирани

  .

  Интервю на Елена Дюлгерова с Румяна Угърчинска,

  Glasove.com

  „Става дума за държавни пари, пари на данъкоплатците. Пари, които могат да бъдат ползвани, за да се купува пропагандно време на партиите в частни медии. Това е наливане на държавни средства в честни медии по усмотрение на партии и коалиции. От гледна точка на който и да е европеец това е неразбираемо. На всичко отгоре, регламентът не гарантира обективното отразяване на изборите – защото се купува пропагандно време и журналистите са превърнати в рекламни агенти на определени кампании, вместо обективно и неутрално да си вършат работата.“ Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ независимият кандидат за евродепутат Румяна Угърчинска по повод поредицата от жалби, които е принудена да подава в ЦИК заради неравнопоставеност с партиите и коалициите в предизборната кампания.

  

  – Г-жо Угърчинска, в петък подадохте поредна жалба до ЦИК като независим кандидат за евродепутат. Най-общо, доколкото разбрах, става въпрос за неравнопоставеността на партиите и коалициите от една страна, и независимите кандидати за евродепутати – от друга. Обяснете на достъпен език какво точно визирате като неправомерно. Срещу какво се гневите?

  – Предприех тази стъпка поради липсата на друга възможност за действие – въпреки, че не обичам идеята да се жалвам. Би трябвало по-скоро да се каже, че това е едно нормално „изчистване“, изясняване на проблема – тъй като констатирам, че има пародия на демократичен избирателен процес и система, които нямат нищо общо с европейските демократични принципи. А именно те би трябвало да си прилагат съгласно изискванията на Венецианска комисия, която е европейската комисия за демокрация чрез право.

  – Много отдавна тя изисква от България да се прекрати платеното участие в обществените медии и да бъде предоставен равен достъп до медиите на всички кандидати.

  – Именно. И това е минималното право, което трябва да гарантира всяка демократична държава по време на избирателен процес. С поглед не само към равнопоставеност на кандидатите, а преди всичко с поглед към правата на гражданите за достъп до информацията, необходима, за да може всеки избирател да съпостави своето мнение, да съпостави съответните личности и техните идеи. И оттам нататък – с тази равнопоставеност и изчерпателна информация – да може суверенно да направи своя избор.

  – Твърдите, че това право у нас е нарушено, въпреки международните спогодби?

  – Не аз го твърдя. То е факт. В случая елементарното право на българските граждани наистина да избират е тотално нарушено. Независимите кандидати са в неравностойно положение – не разполагат със същите финансови възможности като партиите и коалициите, предоставени от този последен Изборен кодекс.

  – Партиите и коалициите разполагат с по около 40 000 лева държавна субсидия, а инициативните комитети получават по 5000 лева за платени участия в медиите.

  – Това е неравностойно и недостойно. Бих казала и, че е почти анекдотично с оглед на факта, че публичното време, предоставено от обществените медии – телевизия и радио – което беше изискване на Венецианската комисия към българския законодател, е равно на 57 минути за цял един месец предизборна кампания.

  Говоря за единственото безплатно време, предоставено на всички независими кандидати! Оттам нататък как е възможно избирателите да получат информация?

  Получават информация от тези, които имат възможност да платят. Тоест – по-малко възможност за независимите, много повече – за партии и коалиции.

  Последното най-скандално нещо, което за мене е пародия на демокрация е, че цялото това нарушение се прави с решението на законодателя и с парите на данъкоплатеца – без да се гарантира правото на избор. Тоест, гражданите плащат, за да не бъдат информирани.

  – Става дума за държавни пари.

  – Точно. Пари на данъкоплатците. Пари, които могат да бъдат ползвани, за да се купува пропагандно време на партиите в части медии. Това е наливане на държавни средства в честни медии по усмотрение на партии и коалиции. От гледна точка на който и да е европеец това е неразбираемо. Не гарантира обективното отразяване на изборите – защото се купува пропагандно време и журналистите са превърнати в рекламни агенти на определени кампании, вместо обективно и неутрално да си вършат работата.

  – Тази ваша жалба до ЦИК не е единствена. Какво се случи с предишните три, отговориха ли ви, по какъв начин?

  – Първото ми обръщение към ЦИК касаеше сигнал да бъде обяснено как да се попълва правилно бюлетината. Обясненията засягаха единствено партиите и не беше написано нищо за незаависимите кандидати. Не знам дали в много държави има такъв сложен документ. Например, във Франция няма интегрална бюлетина. Разходите за отпечатването на бюлетините са за сметка на кандидатите, не на държавата.

  – Защо интегралната бюлетина е неразбираема, както твърдите вие?

  – Защото има преференциален вот за партиите и не се обяснява какво става с гласуването за независимите кандидати. От тази гледна точка постигнах успех, тъй като в регламента на ЦИК към избирателните комисии бе потвърдено, че дори и някой избирател по погрешка да зачеркне в частта за преференциалния вот някое „кръгче“, това няма да анулира бюлетината за независим кандидат. Което си е постижение.

  – А жалбата ви за споразумението между БНТ и ЦИК – за безплатното време?

  – О, да. Там изредих серия нередности за начина, по който беше направено тава нещо. Защото едно споразумение предполага, че ще има две страни. Аз не бях известена изобщо за подобно споразумение. Поставиха ме пред свършен факт.

  – Не бяхте уведомена, че можете да участвате в него?

  – Абсолютно. Не знаех, че мога да участвам в дебатите за това споразумение. Незнайно как всички партии са били уведомени. Ние, независимите – не. Освен един, който е подписал. Но няма да споменавам името му.

  Аз не съм подписвала такова споразумение. Разбрах за него едва, когато ме поканиха на първия безплатен дебат – спрямо споразумението, което нито бях виждала, нито бях подписвала.

  Това е детайлно, но тъй като единственият начин да се напредва и да се застави ЦИК да дава отговор, това са конкретните примери. Затова внасям тези жалби – с доста сух „жаргон“ и цитирне на различни примери и членове от Изборния кодекс. И се надявам на официален отговор.

  – Получихте ли отговор на жалбата си относно споразумението между ЦИК и БНТ?

  – От ЦИК – не. Получих отговор от БНТ, който обяснява, че те са спазили закона и ме препращат отново към ЦИК. Така можем да си играем това нещо много дълго време. И да продължава тази тъжна пародия, която е унизителна и за българските граждани. Те са избиратели, те са суверенът. И имат право на информация, независимо кого ще изберат. И този достъп до информация трябва да бъде регламентиран. Прозрачността трябва да е пълна за всички партии и коалиции, за всички граждански организации. И най-вече за гражданите! Защото това е тяхната съдба, това е тяхното представителство – те са институциата, човекът, който трябва да реши и който има право на достойнство и респект.

  Освен това, според мен между ЦИК и СЕМ има договореност този съвет (Съветът за електронни медии – бел. ред.) да публикува доколко е спазена равнопоставеността в излъчването на различните участия на кандидатите. Това трябваше да бъде публикувано до три седмици след началото на кампанията. Може би е публикувано – аз не съм го видяла и не съм чула медиите да го отразят.

  – Очаквате ли реакция от страна на ЦИК по повод последната жалба – за неравнопоставеността между независимите кандидати, от една страна, и партиите и коалициите от друга?

  – ЦИК по принцип е длъжна да отговори на конкретните въпроси. Но знам, че има хиляди начини да не се отговори конкретно. Да се скрият пред закона. Но така или иначе задължително да има отговор. Те не го дължат толкова на мен, колкото на българските избиратели. Защото в случая става дума за техните права. Не може да се правят избори с финансова цензура.

   

• О Валерии Новодворской

  Kонстантин Боровой, Эхо Москвы

  .

  17 мая 2014 Валерии Новодворской исполнилось 64 года.

  

  В 19 лет, 5 декабря 1969 года в Кремле, во Дворце съездов она бросила с балкона листовки «Долой Советскую власть» протестуя против ввода войск в Чехословакию.

  С этого момента каждый день ее жизни – борьба с коммунистическим режимом СССР, империализмом и фашизмом в России.

  Диссидент, правозащитник, политик, философ, историк, журналист, писатель.

  Пример индивидуального сопротивления варварству, бесправию, авторитарной власти.

  Пример индивидуальной защиты ценностей, записанных во Всеобщей декларации прав человека.

  Поклонников, фанатов, восхищенных ее неженской твердостью и не способностью ни к каким к компромиссам – толпы.

  Встать рядом решаются немногие.

  Памятники ей будут стоять в Литве, Латвии, Эстонии, Грузии, Чечне, Украине…

  Потому что каждый раз, когда очередные танки своими гусеницами давили свободу, она вставала на их пути.

  Иногда делала это одна, когда даже соратники и единомышленники были полны сомнений и страхов.

  И всегда оказывалась права, получив за это титул Русской Пифии.

  Ее общественные диагнозы всегда однозначны и жестоки. Как у всякого мудрого и опытного врача.

  А рецепты просты и радикальны, как всякие рецепты для сохранения жизни.

  Враги ненавидят ее и боятся.

  Друзья боятся, потому что знают, что она не простит никакой слабости и трусости.

  Она такая одна.

  Потому что честь сражаться со Злом на видимой всем горе, за всех нас принадлежит только самому достойному.

  Чтобы каждый из нас понял, что он тоже, даже один может сражаться со злом и победит.

   

• S&P: ‘Global Aging’ a bigger Threat to the U.S. than ‘Global Warming’

  While global warming is still a potential threat to a country’s creditworthiness, the impact aging populations will have on sovereign debt and public finances poses a bigger threat to the developed world, including the United States, according to the leading global ratings agency.

  Standard and Poor’s says that global warming and global aging are the two “mega-trends” that dominate the discussion about global economic challenges. But there is still a lot of uncertainty surrounding the impacts global warming will have on individual countries, while the impacts of growing pension, healthcare and welfare costs are widely understood and relatively clear.

  Our conclusion is that over a multi-decade time horizon the financial consequences of aging societies are likely to overshadow all other economic trends for most sovereigns,” S&P said. “We also expect advanced economies will be more negatively affected than sovereigns in emerging markets.”

  Rich countries, like the U.S. and many European nations, have saddled themselves with trillions of dollars of unfunded liabilities and debt. A study by University of California-San Diego economist James Hamilton found that the U.S. reported debt of $16.7 trillion is just the tip of the iceberg because of its $70 trillion in off-the-books debt at the end of 2012.

  “The five major categories surveyed include support for housing, other loan guarantees, deposit insurance, actions taken by the Federal Reserve, and government trust funds,” Hamilton wrote. “The total dollar value of notional off-balance-sheet commitments came to $70 trillion as of 2012, or 6 times the size of the reported on-balance-sheet debt.”

  The biggest contributors to the U.S.’s off-the-books debt were entitlement programs: Social Security and Medicare. Both of these programs are meant to assist retired people with living and medical expenses, but both are presented with the problem that the U.S. population is aging and there won’t be enough working people to support them.

  Hamilton reports that the Social Security program has $26.5 trillion in unfunded liabilities and Medicare has $27.6 trillion unfunded liabilities. Some European nations and Japan are already feeling the strains of aging populations on their public welfare programs and fiscal planning.

  “The impact of aging societies is already being felt in several advanced economies, most notably Japan, and will steadily increase through the next few decades,” S&P notes. “For most sovereigns, their demographic profile is such that the full impact of aging on economic performance and public finances will be felt from the mid-2020s or soon after (note: this is well beyond the time-horizon that can be reasonably applied to a sovereign credit rating).”

  S&P notes that while aging is a concern for developed countries with relatively high credit ratings, this is less of a concern for developing countries that tend to have younger populations and lower credit ratings.

  But it’s these countries that S&P warns would be more vulnerable to the effects of global warming because it will be harder for them to absorb the economic costs of increased natural disasters and warmer weather.

  “In contrast, while most sovereigns will feel the negative effects of climate change to some degree, we expect the poorest and lowest rated sovereigns will bear the brunt of the impact,” S&P noted. “This is in part due to their reliance on agricultural production and employment, which can be vulnerable to shifting climate patterns and extreme weather events, but also due to their weaker capacity to absorb the financial cost”

  “There are multiple channels through which climate change can affect the growth prospects of national economies and eventually levels of prosperity,” S&P continued. “Some of the most potent may be changing patterns of rainfall that can reduce agricultural yields via repeated and prolonged droughts, heat waves and wildfires, or floods.”

  “Extreme weather events, especially floods, can be expected to increasingly take a toll on a country’s infrastructure and thus productivity, exacerbating weakening endowment of productive infrastructure observable in a number of countries,” S&P added.

  While many scientists worry about potential more extreme weather events in the future, there is little evidence to support the notion that weather has already been made more extreme by global warming.

  The United Nations Intergovernmental Panel on Climate Change has said there is “limited evidence of changes in extremes associated with other climate variables since the mid-20th century.”

  And research by Dr. Roger Pielke, Jr., with the University of Colorado found it is “misleading, and just plain incorrect, to claim that disasters associated with hurricanes, tornadoes, floods or droughts have increased on climate timescales either in the United States or globally”

  “It is further incorrect to associate the increasing costs of disasters with the emission of greenhouse gases,” according to Pielke.

  But while S&P has warned that a country’s creditworthiness could be hurt if the predicted effects of global warming become observable, the credit rating agency has not revised anyone’s credit because of global warming.

  By Michael Bastasch

  This stands in contrast to the fact that S&P lowered U.S. long-term and short-term credit ratings in 2011 because the “fiscal consolidation plan that Congress and the Administration recently agreed to falls short of what… would be necessary to stabilize the government’s medium-term debt dynamics.”

  “Our understanding of climate change, on the other hand, is still developing and we lack sufficient reliable data to make precise predictions on if and when the effects of a warming planet and changing weather patterns will overshadow other factors,” S&P notes. “By its very nature of complex and inter-connected ecological systems, weather is inherently unpredictable and the picture can change suddenly and dramatically for an individual country or region.”

  Read more at http://barbwire.com/2014/05/16/sp-global-aging-a-bigger-threat-to-the-u-s-than-global-warming/#IppgH8UIOIr10JdW.99

• <<
• 1
...
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
...
• 414
• >>