Всички авторски страници

Авторски

• Зад политическата коректност се крие по-злобната версия на марксизма

  Владимир Буковски за т.нар. политическа коректност

  .

  

  Владимир Буковски е известен руски писател и дисидент. През 2009 г. той посети България по покана на Нов български университет и взе участие в дискусия за политическата коректност. Предложеният тук текст е откъс от неговото изказване на тази дискусия, публикувано в e-vestnik.bg. През 2007 г. Буковски беше издигнат за кандидат за президент на Русия от противници на Владимир Путин.

   –––––––––––––––––––––––

  .

  Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина – крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики – не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

  Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

  Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

  Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

  После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

  Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове – ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

  И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

  Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

  Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

  По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

  В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. – червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

  Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ – тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ – това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

  Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай – член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

  Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не – става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

  Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. – изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

  Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им – по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

  Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

  Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен – против това беше Западът.

  Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

  И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

  Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

  Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

  Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

   

• Моника Станишева взела 23 301 000 лв. от обществени поръчки

  Тя е получавала най-много обществени поръчки по времето на кабинета Станишев

  .

  Материал на Factor.bg

  

  Моника Станишева е натрупала от обществени поръчки за 7 години общо 23 301 000 лв. Това показват финансовите отчета на фирмата й „Актив Груп“ с ЕИК 121891779. Скандалната информация Faktor.bg получи от свои източници, запознати със случая в детайли.

  В най-печелившите си години Моника е получавала обществените поръчки от мъжа си Сергей Станишев в качеството му на премиер. Това е тотален конфликт на интереси, който трябва да бъде разгледан от съответните органи, категорични са източниците ни. Ето и печалбите на Моника Станишева през съответните 7 години:

  2006 – 2 821 000 лв.
  2007 – 6 039 000 лв.
  2008 – 3 991 000 лв.
  2009 – 4 620 000 лв.
  2010 – 2 176 000 лв.
  2011 – 2 141 000 лв.
  2012 – 1 513 000 лв.

  Faktor.bg публикува стенограма от заседание на Министерски съвет, при което Сергей Станишев открито лобира в полза на Моника Станишева за аферата Хохенгер.

  .
  

  

  

  

  

  

  

• Стъклото на Willis Tower в Чикаго не издържа под краката на посетителите

  Култовият стъклен под на 103-ия етаж в небостъргача Willis Tower (бившият Сиърс тауър) в Чикаго се пропука.

  

  Туристическата атракция, наречена Ръбът (The Ledge), е с прозрачен под и стени и е проектирана така, че да създава у хората чувството, че се носят във въздуха. Платформите й са направени от стъкло с дебелина 15 сантиметра и стърчат от площадката за наблюдение на 1,353 фута височина, което прави почти 400 метра.

  Атракцията, на която се снимат хиляди души годишно, включително и много българи, в сряда подплаши до смърт семейство, дошло на посещение в Чикаго.

  Застанали на стъкления под, за да се снимат за спомен, хората чули пропукване и в следващия момент под краката им подът се нацепил на малки парчета (вж. снимките по-долу). Изумителният инцидент накарал персонала моментално да евакуира посетителите.

  

  По-късно говорител на Willis Tower обяви, че всъщност се е напукало защитното покритие най-отгоре, част от три слоя стъкло с над 10 сантиметра дебелина, което трябва да издържа без проблем поне 5 тона. /Chronicle.bg/

   

• Стефан Манов: Мрачните прогнози за провал на евроизборите в чужбина не се сбъднаха

  Общо 25 360 българи зад граница са гласували на приключилите в неделя европейски избори.

  След промените в изборното законодателство, българите зад граница упражниха правото си на вот в 167 избирателни секции в 35 държави при едва 55 секции на вота през 2009 г. Вероятно и това е едно от обясненията, че преди пет години за европейски депутати гласуваха два пъти по-малко наши сънародници.

  Изборите и изводите от тях коментира вчера по Българското национално радио Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина.
  

  Манов казва, че мрачните прогнози, включително и на членове на ЦИК, относно гласуването на българските граждани в чужбина за тези избори, не са се сбъднали. „Този път изборите в чужбина се проведоха по изцяло нови правила. Беше дадена и една дадена широка възможност на българските организации по места да участват в подготовката на изборите. Въобще не можем да говорим за някакъв провал на изборите в чужбина, напротив – всички мрачни прогнози, включително и на отговорни членове на Централната избирателна комисия, не се сбъднаха и аз съм доволен от тази висока избирателна активност.“ – казва той.

  Запис на целия коментар на Стефан Манов по БНР може да се чуе тук.

   

• Съдът в Страсбург разреши записите със скрита камера. Снимайте!

  Уличаващите кадри не са нарушение на личния живот на заснетия и могат да се използват като доказателства, постановиха магистратите в Страсбург. Но не ги разпространявайте публично.

  Записите на човек на обществено място без негово знание могат да се използват като доказателства по съдебни дела, постанови Европейският съд по човешките права (ЕСПЧ) в Страсбург, пише в. „Сега“.

  Според ЕСПЧ използването на подобни кадри не е незаконно и не нарушава правото на личен живот на заснетите лица. Обосновката на съда е, че предназначението на записите е да служат като доказателства, а не да бъдат разпространявани публично.

  Решението бе взето по делото на Хосе Луис де Ла Флор Кабрера – испански гражданин, който живее в Севиля. През 1997 г. лек автомобил блъска Кабрера, докато той кара колело. Испанецът повдига обвинение срещу шофьора на колата и застрахователната си компания, твърдейки, че страда от посттравматична невроза и е неспособен да управлява каквото и да е моторно превозно средство след инцидента. Застрахователната компания обаче наема частна детективска агенция, която заснема Кабрера, докато той кара мотоциклет. Съдът в Севиля приема доказателството за лъжливия иск на испанеца и отхвърля претенциите му. Кабрера обжалва решението с мотива, че заснемането му без негово съгласие е нарушение на правото му на личен живот и неприкосновеност. ЕСПЧ постановява обаче, че в случая правото на личен живот на испанеца не е нарушено, тъй като извършеното му заснемане не е систематично, а е извършено с цел да служи като доказателство пред съда за лъжливите му твърдения. Освен това заснетите кадри не са предназначени за публично разпространение, а архивирането им като доказателства по делото гарантира, че те няма да бъдат разпространени и занапред така, че да нарушат правото на Кабрера на неприкосновеност. /Novini.bg/

• Уникална българска сватба в Калифорния (снимки, видео)

   Евгени Веселинов,  Вulgarica.com

  Наша консулка ожени българи в Сан Диего – прецедент в историята на българската емиграция и дипломация, и най-вече в САЩ

  

  КАКВО СЕ СЛУЧИ – ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ – ОТ СЦЕНАТА НА АМФИТЕАТЪРА ДО СПЕЦИАЛНО ПРИГОТВЕНАТА БЪЛГАРСКА СВАТБЕНА ТЕНТА

  25 май 2014 г. Веселка Атанасова Василева и Росен Георгиев Начев сключиха уникален български граждански брак в Америка, след като Вера Шатилова, консул на Р. България в Лос Анджелис, успя да ги ожени по стара българска държавническа традиция в Сан Диего. Това е прецедент в историята на българската емиграция и дипломация, и най-вече в САЩ.

  Втората по важност в Ел Ей наша дипломатка, сложила лентата с цветовете на родния ни флаг, възпроизведе забравената в Америка Родна сватбена церемония, по време на организирания „Балкан Фест – Европейски корени“ в най-южния град на Калифорния. Тридневният празник бе дело на Фондация BCELA и социалната група „Махалата“, и бе само малка част от програмата, продължила от 24 до 26 май.  Именно сватбата бе кулминацията на уникалното и най-вече българско събитие.

  „Скъпи младоженци, уважаеми кумове и драги гости…“ – някои от вас са чули тези думи в „брачното“ в Общински и други съвети в България, нали? Именно с тези думи Шатилова застана пред младото семейство и техните кумове, официално наречени „свидетели“, Стефка Любенова и Красимир Туевски, и пред множеството ентусиазирани наши сънародници. По-рано преди сватбата на Феста, младите са изпълнили още един обичай – традиционното канене именно на кумовете.

  „Събрали сме се в този празничен ден, за да уважим желанието на Веселка и Росен да създадат семейство и да споделят с всички нас това толкова важно събитие в техния живот – денят, в който се вричат в любов и протягат ръце един към друг, за да извървят живота си заедно“, каза бившата говорителка на посолството ни в Москва, чийто глас вече ясно се чува и на другия край на Планетата и САЩ – в Калфорния.

  

  „Вие Росен …“,  „Вие Веселка, желаете ли да сключите граждански брак и да вземете за супруг/а…“, с тези добре познати ни заветни думи, се обърна „колежката“ Вера към младоженците. Русокосата консулка е активен участник, още от самото създаване, в организираната група за български народни танци „Хоротропци“ в „Града на Ангелите“, в която играят и младоженците.

  Последва питане и към кумовете, които да кажат дали „потвърждават желанието и решението“ на младоженците, за да може те да положат своите подписи.

  „Съгласно Закона и обичая“ консул Шатилова обяви гражданският брак за сключен, което предизвика виковете на нетърпеливите присъстващи – „Горчиво“. Ентусиазмът им бе спрян от водещата церемонията, защото според реда, това може да се случи само след като се сложат брачните халки. И това стана – кумата свърши работата и Росен грабна Веселка, и щастливо замръзнаха в целувка.

  ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ на Официалната част от Церемонията за сключване на граждански брак на Веси и Росен.

  

  

  

  

  

  

  

  

  

   

  Всъщност, това бе предпоследният от ритуалите, изпълняващи народните обичаи. Последният бе чупенето на погачата, за да се види кой ще ръководи дома. На „финала“ на младоженците бяха връчени български знамена, а те раздадоха на всички присъстващи специално приготвени за случая малки шишенца (филджани) с ракия с мащерка, затворени с корк и панделка.

  .

  КАКВО СЕ СЛУЧИ – ОТ НАЧАЛО ДО КРАЙ – ОТ СЦЕНАТА НА АМФИТЕАТЪРА ДО СПЕЦИАЛНО ПРИГОТВЕНАТА БЪЛГАРСКА СВАТБЕНА ТЕНТА (+снимки, видео)

  Ще ви представим всичко, което се случи, според целия сценарий и режисура на събитието, в чийто оригинал имаше и подробни инструкции кой какво да прави. Материалите ни бяха любезно предоставени от организаторите на сватбата на БАЛКАН ФЕСТ ‘2014. Всички доброволно и всеки със задълженията си на своето място и в определения момент, подготвен от по-рано. Публикуваме само текста така, че да ви представим едновременно обичая и това което се случи. Или простичко казано

  КАК СЕ ПРАВИ БЪЛГАРСКА СВАТБА? 

  Участници в Сан Диего: Веси, Росен, Данаил, Мира, Ира, Вера, Марио, Мария, Велина, Диана Джонева, Стефка, Момчил, Нина, Ина, Владо, Вальо, Станислава, Надя, Марк, Лияна, Даниела, Краси, Петър (…и други, ако сме пропуснали някого – извинете!)

  Всичко започна с реч на „кмета“ на Махалата Калин Крумов в Амфитеатъра, където всички бяха в очакване. Бяха представени основните участници, младоженците и кумовете – вижте:

  Сватбените хлябове са два вида – сладка пита (меденик) и кумови краваи. Сладката пита е кръгъл хляб със скромна украса или без украса. След изпичането се намазва с мед и в нея се поставя сребърна или стара пара. Разпределя се между участниците в засевките и се разчупва, за да даде символния край на старото и началото на новото в живота на двамата младежи. Сватбените хлябове се месят от жена, чиито родители са живи. Кумовите краваи се оформят като кръгъл хляб с дупка по средата и богата пластична украса (змии, птици), която цели да предпази човека и неговия дом.

  Сватбеното знаме е бяло или червено, или пък бяло-червено. Дръжката му трябва да се отсече с един удар, за да е венчилото едно. Украсява се с цветя и зеленина, а на върха му се забожда червена или варакосана ябълка или друг плод. Знамето се дава на девера и той го закача в дома на младоженеца. Свалят знамето в неделя, когато сватовете тръгват за невестата.Близките на бъдещата булка правят кумовото дръвце. То трябва да е от плодно дърво или връх на бор, задължително с нечетен брой клони. Окичват го с цветя, зеленина, ябълка, червен конец. Украсеното дръвце се слага кумовите краваи и стои на масата до сватбата. Тогава се дава на кума срещу откуп и се оставя на сватбената трапеза в дома на младоженеца като символ на създаването на младото семейство.

  Преди да пратят момичето си в мъжовия му дом, близки и роднини гостуват в родната й къща, даряват я, разглеждат чеиза. Раздялата на девойката със семейството й е тъжна, песните са печални и протяжни.

  .

  Приготвяне на невестата

  

  25 май 2014 г. Момичетата се грижат за косата на булката Веселка Василева, според народният обичай на Сватбата й с Росен Начев.

  Непосредствено преди отвеждането на девойката в дома на момъка се извършват и редица обреди, свързани с нейните коси. Тя сяда върху ямурлук, поръсен с жито, орехи и други плодове, а нейните дружки разплитат косите й и ги сплитат отново в невестинска прическа. С тези действия се отбелязва преминаването на девойката в обществото на омъжените жени. Затова моментът на сплитането е особено вълнуващ, а песните на девойките допълват тъжните чувства с нов изблик на тъга и размисли за очаквания тежък живот в новия дом, където невестата няма да намери цветя и венци, хора и веселби. Противопоставя се волната безгрижна младост на тежкото положение на невестата в патриархалното семейство. Подчертава се не само моралната подчиненост на невестата като по-млад член на семейството, но и нейната социална зависимост.

  

  

  

   

  .

  Приготвяне на момъка

  

  25 май 2014 г. Бръсненето на младоженеца Росен Начев.

  Сходен означителен обред е и бръсненето на младоженеца. Той сяда на дръвника или под плодно дърво и деверът, та дори и да няма брада. За космите от брадата му се полагат особени грижи. Една от девойките държи кърпа и ги събира старателно, след което ги хвърлят в хамбара с житото или върху розов храст. Бръсненето на младоженеца става в атмосфера на противоположни на сплитането на девойката чувства. Всички в рода се радват, че е дошло време момъкът да доведе невеста – отмяна на свекървата от тежката работа на полето и в къщи. Затова и песните звучат жизнерадостно и оптимистично. Като тръгнат да взимат невестата, момковите роднини не минават по пътя, по който ще се върнат после, за да не овдовее и да не се върне при родителите си булката.

  

  

  .

  3. Взимане на невестата от дома й

  

  25 май 2014 г. Младоженецът Росен Начев трябва да плати откуп за невестата Веселка Василева.

  Най-драматичният етап от сватбата започва когато сватовете, качени на коне, накичени с цветя, въоръжени с пушки и предвождани от байрактаря, тръгват за невестата с песни и музика, с викове и гърмежи. В песента на тръгване се сравнява сватбеното шествие със „силна войска“, която трябва да надвие моминия род, за да се сдобие с невестата. Бързи ездачи изпреварват сватбата и оповестяват момини за пристигането на сватбарите. Стигнат ли дома на невестата обаче, намират дворната врата здраво затворена.

  

  25 май 2014 г. Борчо показва на младоженеца и неговата група доказателство, че булката е девица.

  Пред младоженеца и неговата дружина се поставя изискването да преодолеят някакво препятствие: да свалят с пушка ябълка, забучена върху дълга върлина, да свалят невестиното знаме от високо дърво или деверът да се бори с шурея си и да го победи. Понякога момини отварят вратата на сватовете срещу откуп.

  В дома на момата сватбарите намират портата затворена. За да ги пуснат, младоженецът трябва да се пребори с брата на невестата, да разреши мъчни задачи или да плати откуп.

  Преодолели първото препятствие, сватовете веднага срещат нова, по-сериозна преграда. Момините дружки са заключили вратата иа стаята, в която е невестата, и не разрешават никой да влиза. Деверът и младоженецът трябва да заплатят откуп или да надделеят с физическа сила. Едва тогава младоженецът подарява на невестата донесените от него обуща, а деверът я извежда сред сватовете..

  С пазарене и откуп е свързано и предаването на червения петел (на снимката вляво по време на сватбата на Росен Начев и Веселка Василева), украсен с наниз червени чушки и торбичка със зърно – момините роднини го предават на заложника, или петларя.

  Изпращането на невестата завършва с лисване на вода от майката на булката и посипването на младоженците с жито от кумата. От този момент тъжното настроение рязко спада. Невестата вече няма право да плаче и тъгува, за да не обиди новите си роднини

  Реплики:

  „Чули сме, че имате юница; обадил се е търговец за нея, за даване ли ви е или не?“ – пита някой от роднините на момчето.

  Бащата на момичето отговаря: „Юницата ни е за даване, само търговеца да видим!“.

  Друг от сватовете допълва: „Имали сте соколица и нашият сокол се върти около нея, дошли сме , ако можем да я хванем!“

  роднина на момичето добавя: „Ако имате примка и ако можете, хванете я; ние я не крием. Она като взела да хвърчи нашироко, вече не е наша!“.

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  
• О. Минчев: Няма провал на социолозите, а на Андрей и Кънчо

  Материал на Mediapool

  .

  

  Няма провал на социолозите. Има провал на двамата палачи на българската демоскопия – Андрей и Кънчо (основателите на „Галъп“ в България Андрей Райчев и Кънчо Стойчев – бел.ред.), които превърнаха емпиричната социология в пи-ар слугиня на всеки, който може да плати. Така политологът Огнян Минчев коментира във вторник пред „Труд“ огромното разминаване между прогнозните резултати на редица социологически агенции и крайния резултат от евровота.

  В интервю за същия вестник Андрей Райчев призна грешката на „Галъп“ и казва: „С изключение на „Алфа рисърч“ и още на агенция („Екзакта“ – бел.ред.), които дадоха малка победа на ГЕРБ, всички останали се провалихме“.

  Истината е, че „Алфа рисърч“ и „Екзакта“ (агенцията на бившия шеф на НЦИОМ Лидия Йорданова – бел.ред.) прогнозираха достатъчно убедителна победа за ГЕРБ. Най-близко до крайния резултат бе „Екзакта“, които прогнозираха 28.5% за ГЕРБ срещу 24% на БСП. „Алфа рисърч“ прогнозираха 27.3% за ГЕРБ и 23.6% за БСП.

  Някои от по-големите агенции („Медиана“, „Сова Харис“, „Афис“) по време на по-голяма част от предизборната кампания и до последните й дни прогнозираха победа за БСП. В последните си данни преди самите избори „Галъп“ даваше „паритет“ между ГЕРБ и БСП. Другата ключова прогноза беше, че Реформаторският блок много трудно ще успее да прескочи бариерата, което разколебаваше избиратели от периферията на формацията и ги насочваше към ГЕРБ.

  „Алфа рисърч“ и „Екзакта“ прогнозираха твърдо възможността за един мандат на РБ, както и се случи.

  „Те (Андрей Райчев и Кънчо Стойчев) изградиха монопол на социологическия пазар и подмениха социологията с добре платен политически слугинаж. Падението им стигна дотам да инициират разгрома на НЦИОМ с пряка репресия върху колегите ни там – репресия, която продължава и до днес“, коментира Огнян Минчев.

  Екипът на Лидия Йорданова от закрития НЦИОМ, който създаде „Екзакта“, прогнозира с доста голяма точност изборните резултати.

  „Вземете електоралния въпрос – „За кого ще гласувате?“ – на който и да е от съзвездието на би-би-ес-ес (става дума за „Галъп“) – сови, медиани и прочие – и вижте как от година и половина БСП „води“ пред ГЕРБ. Безсрамието и продажността не са социология. Има колеги – социолози, които работят почтено и дават надеждни резултати. Провалът на пи-ар „социологията“ на последните избори дава шанс на социологическата общност да изгони търговците от храма – ако пожелае, разбира се“, допълва Минчев.

  Оправданието на Андрей Райчев е, че е имало срив в електората на БСП. Според него причините са в позицията на БСП за Украйна, защото Сергей Станишев и Кристиан Вигенин са заели проевропейска позиция, което не било позиция на електората на БСП.

  „Другият фактор е абсолютното недоумение – защо добрият Първанов се е скарал с добрия Станишев. Това накара стотици хиляди от БСП да не гласуват. Ето това не беше уловено от нито един социолог. В случая не са виновни социолозите“, каза Райчев.

  Факт е обаче, че дори и при тези неизвестни, някои агенции все пак уловиха и показаха тенденцията за изхода от гласуването, докато други или не са успели, или умишлено са манипулирали обществото с подвеждащи данни.

  Предполага се, че електоратът на БСП не си е сменил мнението за ръководството на на партията три дни преди вота. Отцепването на АБВ в самостоятелна листа бе една от най-шумните новини и се случи още преди три месеца, а кризата в Украйна ескалира през март.

  „Когато бях млад и работех в международния „Галъп“, ми казаха: Да знаеш, че 12-ите поред избори социолозите горим. Изборите са нещо като лов – не знаеш ще улучиш или не прасето. Куриозът бе, че на 12-ия път фалирахме“, каза още Райчев.

  Кольо Колев от „Медиана“ и председателят на Съвета на директорите на „Галъп“ Първан Симеонов също защитиха социологическите си агенции.

  „Никой не позна резултата на БСП. Даваха над 600 000 гласа, а те получиха малко над 400 000 гласа. Между 200 000 и 230 000 очаквани души не отидоха до урните. Получи се Фейсбук ефектът, при който 2000 души заявяват, че ще отидат на протест, а накрая се появяват 100 души”, обясни Кольо Колев пред бТВ.

  „Не използваме прогнозата за политическа реклама. Навсякъде сме уцелили резултата с изключение на резултата на БСП, който е отчайващо нисък и никой не успя да го предвиди”, подкрепи го Първан Симеонов от „Галъп“ също в ефира на бТВ.

  Два дни преди изборите политологът Антоний Гълъбов коментира, че социологически агенции имат картелно споразумение да оповестяват данни, които целят да откажат хората да гласуват. „В социологическия сегмент на този пазар има картелно споразумение. Това е картел, който функционира през няколко социологически агенции и който има различни измерения от социологията“, каза той пред БНР.

  Подобен скандал, с обвинения за откровен слугинаж и манипулации, имаше и преди парламентарните избори от пролетта на 2013 година. Тогава МБМД на Мира Радева изкара социологическо изследване, което даде преднина от 14 процента в полза на ГЕРБ пред БСП (впоследствие ГЕРБ спечели изборите с 30.53% срещу 26.61% за БСП). Това накара социолозите от „Галъп“, „Алфа Рисърч“, „Медиана“ и „Скала“ да обявят на обща пресконференция, че по никакъв начин в бъдеще не желаят да бъдат свързвани с Мира Радева.

  „Българската социологическа асоциация има свои критерии за добре провеждани изследвания, но не могат да задължат всички агенции да членуват в нея и съответно да спазват критериите“, коментира във вторник ръководителят на Катедра „Социология“ в Софийския университет доц. Петя Кабакчиева пред БНР.

  „Има един Институт за модерна политика, който накрая изчезна от публичното пространство. Той даваше най-драстичните и странни прогнози и това не трябва професионалната общност да го допуска“, смята доц. Петя Кабакчиева.

  Според нея за разминаванията на социологическите прогнози с реалността има няколко причини: „Изглежда, хората се притесняват да кажат откровено мнението си, че ще подкрепят партия, която е в опозиция. Винаги има завишаване на вотовете при изследвания за управляващите. Второ – степента на мобилизация на твърдите ядра явно беше различна. Трето – има купен вот, който няма как социолозите да изчислят“.

  „Всички започват да говорят за социология когато има избори, а ролята й е точно обратната – да бъде глашатай на гласовете на хората, а не огледало на рейтингите и лицата на политиците“, каза още Петя Кабакчиева.

  „Държавата и всички ние трябва да настояваме социолозите да търсят важните за нас въпроси, а наблюдаваме, че се случва точно обратното. Народното събрание вместо постоянно да се интересува от мнението на хората, закри институцията, която трябваше да дава това обществено мнение – НЦИОМ. Институтът по социология се превърна в Институт за изследване на обществото и знанието. Има страх от сериозната социология, защото тя би поставила нелицеприятни въпроси“, каза доц. Кабакчиева.

   

• ЦИК обяви окончателните резултати от българския евровот

  Разпределение на действителните гласове

  №	Партия, Коалиция, ИК	Разпределение
  1.	БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА	0.492%
  2.	ПП ГЛАС НАРОДЕН	1.002%
  3.	ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ	0.233%
  4.	ПП ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ	0.357%
  6.	Християндемократическа партия на България	0.132%
  8.	БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-ПАТРИОТИЧНА ПАРТИЯ	0.134%
  9.	СИНЬО ЕДИНСТВО	0.482%
  10.	РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК	6.453%
  11.	ПП НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ ЗА СПАСЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ(ПП НФСБ)	3.052%
  12.	ПП БАСТА	0.328%
  13.	АБВ – АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ	4.021%
  15.	КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ	18.937%
  16.	Инициативен комитет – Виктор Тенчев Папазов	0.343%
  17.	Коалиция КОД – Антония Първанова, Илиана Раева – ОБ, НДСВ, СДП	0.919%
  18.	ПП ГЕРБ	30.396%
  19.	Инициативен комитет – Евгения Златева Банева	0.279%
  20.	ПП АТАКА	2.955%
  21.	СЪЮЗ НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ	0.144%
  25.	БКП	0.416%
  26.	Инициативен комитет – Румяна Вълчева Угърчинска-Винсенти	0.329%
  27.	ЗЕЛЕНИТЕ	0.560%
  28.	БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА,ВМРО,ЗНС,ГЕРГЬОВДЕН	10.661%
  29.	ДПС – Движение за права и свободи	17.261%
  30.	Коалиция НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ НА БЪЛГАРИЯ (НПБ)	0.112%

  .

  2 239 000 избиратели са гласували на евровота в неделя, заяви говорителят на ЦИК Камелия Нейкова пред БНТ. От упражнилите правото си на вот 26% са отбелязали преференция, каза говорителят на ЦИК.

  Източник:  в. „Сега“

• Заради криворазбрана преференция 15-тият в листата на БСП измести Станишев

  С 34 000 преференции 15-ият в листата на БСП измести Станишев

  .

  Полина Паунова, Mediappol

  Заради неразбирането на бюлетината електоратът на БСП най-вероятно е пренаредил водача на листата на левицата и така петнайсетият кандидат-евродепутат на социалистите Момчил Неков е взел над 34 000 преференции. Това научи Mediapool в понеделник от два независими източника.

  Според информация от щаба на социалистическата партия гласоподавателите на БСП на много места не са разбрали как се попълва бюлетината за евроизборите.

  Има секции, особено в Дупница, Кюстендил, Бобовдол – където избирателите са зачеркнали номер 15 за Коалиция за България и номер 15 от списъка на кандидатите за евродепутати от КБ.

  На това неизбираемо място е поставен 28-годишният Момчил Неков. Окончателните данни още не са известни, ако Неков събере около 27 000 преференции, ще се стигне до пренареждане на първите четирима в листата на КБ – Сергей Станишев, Илияна Йотова, Георги Пирински, Петър Курумбашев.

  Момчил Неков е най-младият кандидат в листата, а девизът му е „Старая се“, според информация на БСП – Пловдив. Завършил е Международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. В момента е докторант към Философския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на две книги – „4х4 – БСП след 1989“ и „От първо лице“. Втората представлява анализ на организационното развитие и вътрешнопартийната демокрация върху всички основни партии в България след 1989 г.

  Преди седмици в интервю за Дарик Неков обяви, че ако стане евродепутат ще постои паметник на хан Тервел в Брюксел. „Аз, ако стана евродепутат, искам да поеме още един личен ангажимент – искам да има паметник на хан Тервел в Брюксел. Той е международно признат. Той е спрял халифата да нахлуе в Европа. Това увеличава самочувствието, а впоследствие и увереността на една нация“, заяви той в средата на май.

  В същото интервю той заявява, че европейските избори са много важни, тъй като ГЕРБ „с един глас да имат над БСП“ веднага ще поискат оставката на кабинета.

  С пренареждането на листата от класацията е възможно да изпадне четвъртият евродепутат на БСП – Петър Курумбашев, който заради своята убеденост, че ще бъде евродепутат напусна Народното събрание в началото на кампанията. След „преференциалния вот“ Неков става първи, Станишев – втори, Илияна Йотова – трета, а Георги Пирински – четвърти, колкото са мандатите на социалистите. Ако Станишев не се откаже Петър Курумбашев, който става пети, след пренареждането може да остане извън ЕП.

  И докато за Курумбашев има възможност, все пак да попадне в Брюксел, то за политоложката Достена Лаверн, чиято майка – Мария Пиргова, обясни че „насочването“ на гласовете на миньорите е нещо нормално, е ясно, че няма да бъде представител на страната ни в ЕП.

• Writing Short Stories in Bulgaria by Zdravka Evtimova

  By Ruby Nerio Barron, Northamericanreview.wordpress.com

  .

  

  In Bulgaria, every street is a short story, especially in the small towns where people know each other. In this case, it is not only the face of the boy you see. You see his mother who is in debt, but she has already thought of a way to pay it off: she plants and grows “good luck gourds.” – These are as small as plums, and you sell them to tourists for 2 Euros a piece. You too can buy a good luck gourd, then pierce it with a thin sharp knife and put inside it a wish you’ve scribbled on a scrap of paper. In a year, a novel will grow out of this scrap of paper.

  When you see a man’s face in a small Bulgarian town, you also see the road that man will build for you. Or he can dig a grave, and it is you who will decide what you’ll be looking for in this man, and what you’ll write about him. In my native country, a street is the years when you were in love with the man who sold postcards, but you had walked away. Then your short story can be the square where you’ll meet this man again.

  In Pernik, the town where I was born, an accident is a finger-post pointing you to the right direction. Here, you care about the faces you see as much as you care about the air you breathe. That is the reason why you write short stories. In Bulgaria, you are often too weak or too afraid to punish the bully or stand up against a lie. Your short stories do that for you.

  Even if you are not a writer, you will become one. You have to only come and live in Pernik for a year. You will learn there is a magic place under the bridge of the Struma River where the willow trees make one of your dreams, the most important one, come true.

  

  Zdravka Evtimova is a Bulgarian writer. Her short stories have been published in 32 countries, including the United States, Japan, the United Kingdom, China, France and Germany. Zdravka was featured in issue 298.3 of North American Review.

• 21 810 гласове от чужбина в евровота до 20 ч. българско време

  21 810 са българските граждани, упражнили своя вот зад граница към 20.00 часа българско време в изборите за членове на Европейски парламент от Република България.

  Най-много са гласувалите в Испания – 4 537 души.

  В Италия нашите сънародници упражнили правото си на глас са 622.

  Общият брой на гласувалите в Гърция българи е 1 538, като 849 от тях са гласувалите в Атина.

  В Кипър гласувалите са 1299. 1 571 са българите, гласували в Германия, а в Австрия те са 1 259.

  Гласувалите във Франция са 1 498, а в Белгия – 2 190.

  В Холандия българските гласоподаватели са 1 307.

  В Македония 1 140 българи са гласували на изборите за Европейски парламент. От тях 460 са гласувалите в Битоля, а 680 в Скопие.

  Общият брой на гласувалите в Турция е 45, а в Румъния той е 58.

  1 911 са българските граждани, които са отишли до урните до този момент във Великобритания.

  Източник: БГНЕС

• Прогнозни резултати от българските Евроизбори

  ГЕРБ води с близо 7% преднина пред БСП на изборите за Европейски парламент в България, показват първите резултати от екзитполове на „Алфа рисърч“, цитирани от Нова ТВ.
  

  

  Пет формации ще изпратят общо 17 български депутати в Европейския парламент.

  Според данните на ЦИК са гласували около една трета от имащите право на глас. По официални данни гласувалите до 17 часа са 27,2%.

  Според предварителните резултати, огласени от „Алфа рисърч“, избирателната активност в страната е била 32%, ГЕРБ печели 28,4%, а БСП – с 21,6%.

  ДПС е трета политическа сила с 15,5%, а Николай Бареков с партията си „България без цензура“ е четвърти с 9,9%.

  Реформаторският блок ще има един представител в ЕП – коалицията събира 6,8%.

  Всички останали партии са под изборния праг от 5,78%.

  „Атака“ имат 3,7%, АБВ – 3,4%, а НФСБ – 2,7%.

  Според „Галъп“ ГЕРБ печели изборите с 28,6%, а „Коалиция за България“ е втора с 19,8%, ДПС – с 14,9%

  „България без цензура“ имат 11,1%. „Реформаторският блок“ също ще има свои депутати в ЕП – печелят 6,4%. АБВ имат 4,3%, Атака – 3,6%.

  Според „Галъп“ ГЕРБ печели шест мандата, „Коалиция за България“ има четири мандата, ДПС печели три мандата, „България без цензура“ – печели два мандата, а Реформаторският блок (РБ) – и един мандат.

   

  „Медиана“: ГЕРБ получава 27,6% от гласовете

  БСП получава 20,2%, на трето място е партията на Лютви Местан с 14,6%, следвана от „България без цензура“ на Бареков с малко над 11,6%. „Реформаторският блок“ получава подкрепата на 7,6% от избирателите.

   

  „Сова Харис“: ГЕРБ получава подкрепата на 29,9% от гласувалите

  БСП получава 19,7%, на трето място е партията на Лютви Местан с 14,6%, следвана от „България без цензура“ на журналиста и политик Николай Бареков с малко над 11%. „Реформаторският блок“ получава подкрепата на 6,5% от избирателите.

  Според социолозите от „Сова харис“ ГЕРБ получава 6 мандата, БСП – 4, ДПС – 3, ББЦ – 2, РБ – 1. Последният 17 мандат ще стане ясно къде отива при пълната извадка.

  Всички останали партии са под изборния праг от 5,78%. Атака – 3,1%, НФСБ – 2,6%, Българска левица – 2,5% и АБВ – 3,7%.

   

  По данни на „Екзакта рисърч груп“ за Агенция „Фокус“, на базата на 63% неокончателна извадка, резултатите от евроизборите са: ГЕРБ – 29,4 %; БСП – 21,2 %; ДПС – 13,5 %; ББЦ – 11,2 %; РБ – 7 %.

  .

  Разпределението на 17-те български мандата в ЕП според елзитпол на „Алфа рисърч“

  

  На базата на екзитпола (проучване на изхода на секцията) в ефира на Нова телевизия математикът Михаил Константинов, бивш член на ЦИК, изчисли разпределението на 17-те мандата за евродепутати от България:

  – ГЕРБ ще има шестима евродепутати

  – БСП – петима евродепутати

  – ДПС – трима евродепутати

  – България без цензура – двама евродепутати

  – Реформаторски блок – един евродепутат.

  Същото разпределение на мандатите направи и „Галъп“ на базата на екзитпола, като допуска, че БСП може да има четири или пет мандата.

   

  Източник: Vesti.bg

• Избори в БГ: Масов хаос с наблюдатели и некомпетентна администрация

  Масов хаос с наблюдатели, застъпници и представители на политическите партии в малките населени места в страната на изборите за български представители в Европейския парламент
  

  .

  Полина Паунова, Mediapool

  

  Повечето от секционните избирателни комисии както в провинцията, така и в столицата, са буквално претъпкани от лица, „съпътстващи вота“. Те са без стандартизираните, одобрени от ЦИК обозначения, а членовете на комисиите не изискват от тях документи за самоличност.

  Така на практика в секциите не става ясно кой кой е – наблюдатели, застъпници и представители на политическите партии.

  Според наблюдатели всеки един от тях има възможност да се представи с чужда самоличност и фалшиво удостоверение от ЦИК.

  В ромските секции на Ихтиман, например, от рано сутринта тече изборна търговия. Свидетели разказаха, че битката е между две политически парии, „наели“ една и съща ромска фамилия да купува гласове и за двете формации.

  Полицията има слабо присъствие в ромската махала в града. Дежурните по секции полицаи пък стоят пред сградите на училищата, в които са секциите, едни до други с продавачите и купувачите на гласовете.

  Според твърдения на продали гласовете си роми цената варира между 20 и 80 лева за цяло семейство. Запознати с практиката обаче очакват в края на изборния ден цената да скочи.

  Друг порочен момент е разгъването на бюлетините от страна на членовете на секциите. Пред наблюдатели те твърдят, че това става случайно. Въпреки това обаче от десет гласували в рамките на 20 минути в Ихтиман осем бюлетини са били разкрити, след което отново прилежно сгънати и пуснати в урните.

  Освен неуредиците със сгъването на изборните книжа, в много от комисиите номерът на бюлетината се къса преди избирателят да влезе в тъмната стаичка, въпреки че според Изборния кодекс това трябва да се случи след като е попълнил бюлетината, непосредствено преди да я пусне в урната.

  Тази промяна бе въведена с идеята да противодейства на т. нар. „индийска нишка“, при която избирателят влиза в тъмната стаичка с предварително попълнена бюлетина и изнася от секцията празната, която му е дадена от комисията.

  Членове на секционните избирателни комисии разказаха пред Mediapool, че тази година независимите наблюдатели освен с големия си брой се отличават и с активното си застъпничество за определени формации.

  „Няма партия, която да не е открила новата шмекерия“, разказа един от членовете в ЦИК в училище „Димчо Дебелянов“ в Ихтиман.

  Традиционно избирателните списъци са с огромен брой хора. В квартална секция в Елин Пелин, например, има списани над 700 души, а към 14.00 часа гласувалите бяха едва 98.

  .

• Глаголица и кирилица

  

  Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ.
  Исторически факт е, че през 862 г. византийският император нарежда на братята Константин и Методий да създадат необходимата християнска литература на славянски език за мисията им в Моравия. Важно е също да се знае, че според други източници Константин Философ е започнал работа над азбуката още при първото му пребиваване в манастира на планината Олимп около 855 г. И ако върху тези дати все още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност. Глаголицата е дело на гениалния филолог Константин-Кирил и е напълно оригинална графична система, в която всяка буква отговаря на един звук. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни очертания. Затова големият български учен Петър Илчев нарича глаголицата най-съвършената графична система от древни времена до днес.

  Неопровержимо доказателство, че именно глаголицата е дело на Константин-Кирил и е първата българска азбука, учените откриват в Залцбургския меморандум от 871 г., в който пише, че Методий се появил в Панония с „новооткрити славянски букви“. Това название подхожда само за наистина новите глаголически букви.

  Константин-Кирил създава глаголицата за солунското славянско наречие, което принадлежи към източнобългарските рупски диалекти. Следователно езикът на солунските братя по етническа принадлежност е старобългарски. За него са характерни съчетанията шт, жд (в думи като нощь, гражданинъ, межда), широкият гласеж на э (в думи като лэто, бэлъ, млэко), употребата на дателен притежателен падеж вместо родителен притежателен (отьць ем? вместо отьць его). Всички тези черти безспорно доказват, че създаденият през девети век на основа на глаголицата книжовен език е български по произход. Той се разпространява първоначално в Моравия и Панония. След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на княз Борис в България.

  Глаголическата писменост разцъфтява в книжовните средища край Плиска, Преслав и Охрид. Открити са глаголически надписи в Преслав и глаголически ръкописи в Охрид. Не е вярно твърдението, че глаголицата се утвърждава само в Охридския книжовен център.

  Старобългарски е най-големият средновековен акростих (440 стиха), открит от българския учен Георги Попов в състава на триода, този акростих е дело на Константин Преславски и първоначално е създаден на глаголица. Глаголически ръкописи се пренасят и в Киевска Рус през Х в. при покръстването ?. Най-интересна е съдбата на глаголицата в Далмация и Хърватска. Тя е свързана с част от прогонените от Моравия ученици на Методий и с Климентовата школа в Охрид. Съществува десет века, през ХIХ в. папа Лъв ХIII е принуден да разреши книгопечатането на глаголически произведения под натиска на духовенството, което пази и уважава глаголическата традиция.

  В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите, които съответстват на чисто българските звукове: Б, Ж, З, Ш, Щ, Ч, Ц, Ъ, Ь, ?, ?, ™, Ю, Ы. Кирилицата няма установено авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя. Кирилицата се свързва с книжовниците от Преслав, понеже е продължение на вековна традиция държавни документи да се пишат с гръцки букви. Но „без устроение“, както казва Черноризец Храбър. „Устроението“, тоест приспособяването към българската реч, става възможно едва след появата на глаголическата писменост в България. Именно от нея са взети буквите за специфичните български звукове, като са опростени в духа на графиката на цялата азбука.

  Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото н а ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата. За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква. Този принцип е застъпен последователно в глаголицата, а след това и в кирилицата, благодарение на което днес ние четем и пишем, без да се колебаем, както други европейци, пред думите от родния си език. От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. Кирилицата носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука глаголицата – свети Кирил.

  Справката е изготвена специално за агенция БГНЕС от Института за български език при БАН.

  Източник:  БГНЕС

   

• Европейски избори 2014 – ново начало в работата на държавата с българските общности по света

  Илиана Райчева,  БНР

  .

  

  След броени дни ще избираме членове на Европейския парламент. Само в спомените на българите по света ще останат огромните опашки и чакането с часове по време на последните парламентарни избори през 2013 г. В Лондон гласуваха близо 4000 души в две секции. Във Виена на опашка чакаха 1500 наши сънародници, в Мюнхен и в Атина – 1400. С новия Изборен кодекс ще има достатъчен брой избирателни секции, разпределени в големите градове, в които има голяма българска диаспора.

  ЦИК реши да открие 168 секции в 35 държави, в които българските граждани в чужбина могат да гласуват на изборите за членове на Европейския парламент на 25 май 2014 г. Това научихме от специалния гост на Радио България Красимир Божанов – директор на Дирекция „Правна“ в Министерството на външните работи, председател на работната група за провеждането на изборите за Европейски парламент.

  Голямото количество избирателни секции е предизвикателство както за българските власти и представителите на дипломатическите и консулските служби по места, така и за българските общности в чужбина. В новия Изборен кодекс е дадено широко място на българските организации по места в конкретната подготовка на избирателните секции. Затова потърсихме становището на Стефан Манов, представител на Временните обществени съвети на българите в чужбина: „Виждам едно ново начало в работата на държавата с българските организации по места. Има промяна в отношението и я приветстваме. Трябва взаимно да се учим, да свалим подозренията си едни към други и да прегърнем идеята за съвместна работа. Имаме моралното задължение тези избори да протекат добре и като избирателна активност, и като помощ на място. Призовавам българските организации по света да бъдат в помощ на нашите дипломатически представителства. Призовавам и българските дипломати да бъдат по-активни, да свалят преградите, да говорят с хората от позициите на партньори”.

  „Вижда се промяната от гледна точка на взаимно доверие, е становището на Красимир Божанов. – Осъзнати са отговорностите на ЦИК, на възможностите и компетенциите на Министерството на външните работи и ролите на нашите посолства. Новите правила на Изборния кодекс предполагат улеснено образуване на секции извън страната, но това бе прието от законодателя в съчетание с новата роля на българските организации като партньор на българските посолства в процеса на намиране на подходящи помещения и оборудването им. Тези разпоредби бяха изпълнени със съдържание в държави като Франция, където организациите на българите оказаха пълно съдействие на българското посолство за сформирането на секциите и на секционните избирателни комисии. В други държави, обаче, новите правила бяха тълкувани като създаващи единствено задължения за българската държава. Например, в държава като Испания не само бяха образувани рекордните 43 секции, което постави посолството в Мадрид и генералното консулство в сериозно изпитание, но и в някои населени места българските представителства не срещнаха нужното съдействие дори от гледна точка на готовност за участие на български граждани като членове на избирателни комисии”.

  Красимир Божанов сподели, че в последните години дни преди изборите членове на секционни избирателни комисии заявяват в посолствата, че не могат да участват в тяхната работа. Започва търсене на нови членове, на резерви. Сезира се ЦИК. Добре би било това да не се случва в изборния ден, остава с надежда Красимир Божанов.

   

• БАН даде онлайн достъп до Речника на българския език по повод 24 май

  За първи път има свободен онлайн достъп до съдържанието на Речника на българския език, който тълкува над 120 000 думи. Речникът е достъпен на адрес http://ibl.bas.bg/rbe и ще бъде допълван с всяко ново издание. Институтът за български език при БАН предостави тази възможност по повод 24 май, съобщиха от академията.

  По повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост Институтът за български език откри изложба под наслов „По стъпките на учителите“, която е посветена и на 145-годишнината на БАН.

  Експозицията, която ще бъде разположена до 30 май 2014 г. в Централното фоайе на БАН, включва книги и постери, представящи важни области от изучаването на българския език.

  При откриването на изложбата Институтът за български език представи редица свои дигитални проекти.

  Българският национален корпус (http://search.dcl.bas.bg/bg/) представлява колекция от над 5,4 милиарда думи, която отразява състоянието на българския език (предимно в неговата писмена форма) от средата на ХХ в. до наши дни.

  В корпуса са включени и паралелни текстове на 47 други езика, които имат съответствие на български. Лексикално-семантичната мрежа „БулНет“ (http://dcl.bas.bg/bulnet/) предоставя достъп до синонимни множества на български език (над 52 000), връзка с преводните им еквиваленти на английски език (над 120 000) и съществуващите връзки между тях – например синоними.

  Лексикалните ресурси „Инфолекс“ (http://infolex.ibl.bas.bg/) и „Неолекс“ (http://neolex-bg.org/bg/) включват синонимен и антонимен речник, речник на новите думи и регистър на фразеологизмите.

  „Неолекс“ представя информация за най-новите думи и съчетания в нашия език, появили се през последните 1-2 години и през последните месеци – например селфи, ваканцувам, гуглирам и др.

  Създадена е и електронна интерактивна карта на диалектната делитба на българския език (http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/ http://ibl.bas.bg/Dialektna_delitba.pdf).

  Сред реализираните проекти на Института са и редица програми за корекция на правописни грешки, езиков наръчник в помощ на преводачите на български език и др.

  Източник:  в. „Сега“

• Уорън Мозлър: Седемте смъртоносни невинни измами на икономическата политика

  

  Тази книга* трябва да бъде прочетена от всеки гражданин на света и задължително от неговия политически елит. Тя разкрива седемте смъртоносни невинни измами, както авторът е избрал да ги нарече, владеещи икономическата политика на САЩ, но така също се отнася и до всяка страна със съвременна монетарна система, базирана на фиатна национална валута при плаващ валутен курс. По-долу са части от първа и втора глава на книгата. Извинете ме, ако преводът не е много гладък.

  Райчо Марков,  Вulgaria-mmt.blogspot.com

  –––––––––––––––––

  * Съдържанието на книгата на американския икономист, финансист и бизнесмен Уорън Мозлър в оригинал може да се прочете тук –  линк

  

  В колонката си на в. „Ню Йорк Таймс“ Пол Кругман показва напоследък, че е в процес на осмисляне на идеите, заложени в книгата, която държи на тази снимка.

  .

  

  Смъртоносна невинна измама №1:

  За да може да харчи, федералното правителство трябва да получи доход от данъци или заеми. Или с други думи то е финансово ограничено от способността си да таксува или издава държавни облигации.

  Факт:

  Потреблението на федералното правителство не е ограничено от дохода му в никакъв случай, в смисъл, че то никога не може да банкрутира поради дълг в щатски долари. С други думи, федералното правителство винаги може да направи всякакви и всички плащания в собствената си валута, без значение от големината на дефицита или малкото данъци, които е събрало.

  Как федералното правителство таксува?

  Ако платите дължимите данъци, написвайки чек, когато правителството го получи и чекът е депозиран и е „минал“ – всичко, което правителството прави, е да понижи числото във вашата чекова сметка, изваждайки сумата на чека от банковия ви баланс. Получило ли е правителството нещо материално, за да може да го преразпредели, давайки го на някой друг? Не, това не е като че ли има златна монета за харчене.

  Всъщност вие можете да видите това, когато ползвате интернет банковата услуга, гледайте баланса на банковата си сметка на компютърния екран. Нека предположим, че балансът в банковата ви сметка е $5000 и сте написали чек до правителството за $2000. Какво се случва, когато чекът мине (е приет и обработен)? Петицата се превръща в тройка и вашият нов баланс сега е намалял на $3000. И всичко това пред собствените ви очи! Правителството всъщност не „получи“ нищо, за да може да даде на някой друг. Няма златна монета, която да е паднала в кофа, намираща се във Федералния резерв. Те просто променят цифри в банкови сметки – нищо никъде не „отива“.

  И какво се случва ако бяхте отишли до вашия местен данъчен клон и бяхте платил данъците си кеш? Първо, бихте дали пачката си банкноти на касиера. След това той би ги преброил, би ви дал касова бележка, и може би благодарил за помощта ви да платим социалните помощи и пенсии, лихвата по държавния дълг и войната в Ирак. Тогава, след като вие, данъкоплатецът, сте си отишли, касиерът би взел тези трудно изкарани от вас пари и би ги нарязал за боклука. Да, би ги унищожил и изхвърлил. Защо? Те повече не са необходими за нищо. Също като билет за мач за световните финали. След като сте влезли в стадиона и сте дали билета си на входа, билетът, който може би е бил на стойност $1000, е скъсан и изхвърлен на боклука. В действителност, може да закупите нарязани доларови банкноти във Вашингтон.

  Е, след като правителството унищожава и изхвърля вашите банкноти на боклука, как тия банкноти плащат нещо като социални помощи и останалите правителствени разходи? Те не правят това.

  Можете ли да разберете сега защо въобще няма никакъв смисъл да мислите, че правителството трябва да получи пари чрез данъците, за да може да харчи? То в никакъв случай не „получава“ нищо, което в последствие да „използва“. Добре тогава, след като правителството фактически не получава нищо, когато таксува, как и какво то харчи?

  Как федералното правителство харчи

  Нека предположим, че очаквате пенсията си от $2000 да бъде приведена в банковата Ви сметка, в която балансът е $3000. Ако гледате сметката си на компютърния екран може да видите как правителството харчи, без да има нещо за харчене. Престо! Внезапно сметката Ви от $3000 се промени и сега Вие виждате там $5000. Какво направи правителството, за да Ви даде тия пари? То просто промени числото в банковата Ви сметка от $3000 на $5000. То не взе златна монета и не я удари в компютъра. Всичко, което то направи, бе да промени цифра в банковата Ви сметка като вкара информация в собствената си софтуерна банкова програма, която е свързана с другите програми на банковата система. Правителственото харчене се осъществява чрез вкарване на информация в собствената му софтуерна програма, наречена „Монетарна система на щатския долар“.

  Ето един цитат от добрия стар Председател на Федералния резерв, Бен Бернанки, в телевизионното предаване „60 минути“ в подкрепа:

  Скот Пели: „Това, което Федералният резерв харчи, пари от данъците ли са?“
  Бен Бернанке: „Не са пари от данъците. Банките имат сметки във Федералния резерв, по същия начин, по който Вие имате сметка в търговска банка. Така, когато ние предоставяме кредит на банка, ние просто използваме компютъра за да увеличим числото в сметката, която банката има във Федералния резерв.“

  Защо федералното правителство таксува?

  Има много добра причина, заради която то ни налага данъци. Данъците налагат постоянна нужда за долари в икономиката и така постоянна нужда за хората да продават своите стоки и услуги, и труд, за да получат долари. Когато има данъчно задължение, правителството може да купува неща с иначе ненужните долари.

  Нека вземем данъците върху недвижимото имущество. (Все още не сте готови да мислите за данъците върху дохода – става въпрос за същото нещо, но те са много по-косвени и сложни). Трябва да заплатите данъците за недвижимо имущество или иначе ще загубите къщата си. Така сега сте мотивирани да продавате неща – стоки, услуги, собствения си труд – за да получите доларите, които са Ви необходими.

  Накрая трябва да изясня как нуждата за плащане на данъците на някои от хората води до търсенето и използване на долари за покупките и продажбите от всички останали в държавата. За да сторя това, нека се върнем към примера с новата държава с нова национална валута, която ще нарека „Корона“, и където правителството налага данък върху собствеността. Нека допуснем, че правителството налага този данък за обществената нужда да набере армия и предлага работа за войници, които ще получават заплата в „корони“. Внезапно много хора, притежаващи собственост, сега се нуждаят от корони и много от тях не биха се съгласили да получат нужните им корони от правителството, ставайки войници. Вместо това те започват да предлагат стоките и услугите си за продан в нови корони, надявайки се да ги получат, без да стават войници в армията.

  Други хора сега виждат много неща за продан, които те биха желали – пилета, царевица, облекло и всякакви видове услуги като пострижка на коса, здравни услуги и много други. Фактът, че всички тези неща са предлагани за размяна срещу корони, кара някои хора да влязат в армията и станат войници, за да получат корони, нужни за покупката на тези стоки и услуги. В действителност цените ще се нагласяват, докато правителството назначи толкова войници, отколкото се нуждае.

  Тъй като докато това не се осъществи, там няма да има достатъчно корони, изхарчени от правителството, което да позволи на данъкоплатците да изплатят всичките си данъци, и тези, които се нуждаят от корони и не искат да стават войници, ще намаляват цените на стоките и услугите си дотогава, докато ги продадат, или в противен случай ще хвърлят кърпата и самите те ще станат войници.

  Данъците служат за регулиране на икономиката, а не за да може Конгресът да получи пари за харчене.

  И отново, правителството нито има, нито няма долари; то просто променя цифри в нашите банкови сметки, увеличавайки числата, когато харчи, и намалявайки ги, когато таксува. И всичко това заради общественото благо да регулира икономиката.

  Но докато правителството продължава да вярва в тази първа от седемте смъртоносни невинни измами, че трябва да получава пари от данъци или заеми, за да може да харчи, то ще продължава да подкрепя политика, която ограничава общото производство и заетост и му пречи да постигне иначе възможни и лесно постижими икономически резултати.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 2:

  С държавните дефицити ние товарим нашите деца с дълг.

  Факт:

  В реални измерения такъв товар от дълг е невъзможен. С дълг или без дълг, нашите деца ще консумират това, което могат да произведат.

  Тази смъртоносна невинна измама често се дава като пръв отговор на въпроса какво се счита за главен проблем, идващ от държавния дефицит. Вземайки заем днес, означава плащане на днешното харчене по-късно, или както най-често е видяно и чуто в медиите:

  „По-големи дефицити днес означават по-високи данъци утре.“

  И плащайки по-късно означава, че някак си реалният стандарт на живот и общото благосъстояние на нашите деца в бъдеще ще бъде по-ниско поради харченето „на кредит“ сега.

  Професионалните икономисти го наричат проблем за дълга „между генерациите“. А числата са главозамайващи!

  Но за радост тази измама, както и останалите шест, може да се е опровергае незабавно по начин, който е лесно разбираем. В действителност идеята, че на нашите деца непременно ще им бъдат отнети реални стоки и услуги в бъдеще поради това, което е наречено държавен дълг, е абсурдна.

  Никой не изпраща реални стоки и услуги назад във времето, за да изплаща федерални правителствени дефицити и нашите деца също няма да го сторят. Нито пък има някаква закономерност, че правителствените разходи от предишни години ще попречат на децата ни да ходят на работа и произвеждат всички стоки и услуги, които са в състояние да произведат. И в бъдещето, времето на нашите деца, също както и сега, тези, които са живи, ще са в състояние да работят, произвеждат и консумират собственото си реално производство от стоки и услуги, без значение колко са дължимите американски държавни облигации. Няма такова нещо като отказване от произведеното в днешно време и изпращането му обратно във времето към предишни генерации. Дори и да искаха, децата ни нямаше, а и не биха могли, да ни платят обратно за нещо, което сме им оставили.

  Нито пък финансирането на дефицита е от някакво значение. Когато правителството харчи, то само променя цифри в банковите ни сметки. По-специално, всички търговски банки, чиито банкови услуги ползваме, имат чекова сметка във Федералния резерв, наречена резервна сметка. Чуждите правителства също имат такава сметка във Федералния резерв.

  Когато правителството харчи без да таксува, всичко, което прави, е да повиши числото в съответната чекова сметка (резервната сметка) при Федералния резерв. Това означава, че когато правителството изплаща $2000 социална пенсия до Вас, например, то повишава числото във чековата сметка на Вашата банка във Федералния резерв с $2000, което също така автоматично увеличава с $2000 и числото във сметката Ви при Вашата търговска банка.

  След това трябва да знаете какво всъщност представлява американската държавна облигация. Държавната облигация не е нищо повече от спестовна сметка при Федералния резерв. Когато закупувате държавна облигация, Вие изпращате доларите си във Федералния резерв и след това, по някое време в бъдещето, Федералния резерв Ви изпраща обратно доларите плюс лихва, също както при всяка спестовна сметка във всяка банка. Вие изпращате доларите си до банката и след това ги получавате обратно с лихва. Да кажем, че Вашата банка реши да закупи държавни облигации на стойност $2000. За да плати за тези облигации, Федералният резерв намалява числото на доларите, които банката Ви има в чековата си сметка при Федералния резерв с $2000 и добавя $2000 в спестовната сметка на банката Ви при Федералния резерв. (Аз наричам държавните облигации „спестовни сметки“, това е всичко, което те всъщност са).

  С други думи, когато американското правителство прави това, което всички наричат „вземане на заем“, в действителност то премества фондове от чекови сметки при Федерален резерв в спестовни сметки (държавни облигации) при същия Федерален резерв. Фактически всичките $13 трилиона държавен дълг на САЩ не са нищо друго освен общата стойност в спестовните сметки при Федералния резерв. И какво се случва, когато настъпи падежът на държавните облигации и този „дълг“ трябва да бъде изплатен обратно? Да, познахте. Федералният резерв просто премества доларовите баланси от спестовните сметки (държавните облигации) при Федералния резерв в съответните чекови сметки при Федералния резерв (резервните сметки), променяйки цифри в софтуерната си програма, наречена монетарна система на щатския долар. Това, което описах, не е нищо ново и се прави от много дълго време, но изглежда никой не разбира колко е просто, и че никога няма да бъде проблем.

  Облагането с данъци и правителствените разходи влияят на разпределението.

  Разпределението определя кой получава всичките стоки и услуги, които са произведени. В действителност това е, което политиците правят всеки път, когато приемат закон. Те преразпределят реални стоки и услуги чрез декрет, за добро или лошо. И вероятността да го сторят за добро е значително по-малка, когато те не разбират Седемте смъртоносни невинни измами.

  Всяка година, например, Конгресът дискутира данъчната политика винаги с едно око на разпределението и харченето. Повечето искат да облагат с данъци тези, „които най-много могат да си го позволят“ и насочват федералните разходи към „тези, които са в нужда“. Те също решават как да таксуват лихвата, капиталовата печалба, недвижимото имущество и т.н., а също и как да обложат дохода. Всичките тези неща са проблем на разпределението.

  В допълнение, Конгресът решава кого правителството да назначи и уволни, от кого купува неща и кой получава директни плащания. Конгресът също създава закони, директно засягащи много други аспекти на цените и доходите.

  Чужденци, държащи щатски долари, поемат допълнителен риск. Те изкарват тези долари, продавайки ни реални стоки и услуги, а в същото време нямат гаранции, че ще са в състояние в бъдеще да закупят реални стоки и услуги от нас (американците). Цените могат да се повишат (инфлация), а и американското правителство може законно да наложи всякакъв вид данъци върху всичко, което чужденците биха искали да закупят от нас, което би намалило тяхната покупателна способност.

  Помислете за всички тези автомобили, които Япония ни продаде за по-малко от $2000 преди години. Те държат тези долари в спестовните си сметки при Федералния резерв (те притежават американски държавни облигации), и ако сега искат да изхарчат тези долари, вероятно би трябвало да платят повече от $20 000 на кола, ако купят коли от нас. Какво могат да направят относно високите цени? Да се обадят на директора на предприятието и се оплачат? Те са заменили милиони перфектно направени автомобили за кредитни баланси в счетоводните книги на Федералния резерв, които могат да купят само това, което ние им позволим да купят.

  Всичко това е съвсем законно и бизнес както обикновено и произведеното всяка година „се разделя“ между живите. Нищо от общопроизведеното не се изхвърля поради неизплатен дълг, без значение от големината му. Нито пък неизплатеният дълг намалява общопрозведеното и заетостта, с изключение, разбира се, когато зле информирани държавници решат да вземат мерки за намаляване на дефицита, които намаляват общото производство и заетостта.

  В момента Китай притежава американски държавни облигации за около $2 трилиона. И какво правим, когато падежът им настъпи и трябва да платим на Китай обратно? Преместваме долари от спестовната им сметка при Федералния резерв и ги прибавяме в тяхната чекова сметка при Федералния резерв и чакаме те да кажат какво, ако изобщо искат нещо да направят с тях.

  Ако Китай искат нещо – автомобили, кораби, недвижимо имущество, други валути – те трябва да го купят на пазарни цени от желаещ продавач, който в замяна иска да има доларов депозит. И ако Китай закупи нещо, Федералният резерв ще намали тази сума от китайската чекова сметка и ще я прибави в чековата сметка на продавача, от който Китай е направил покупката.

  Забележете, че „изплащането дълга на Китай“ не променя богатството на Китай, изразено в щатски долари. Те просто имат долари в чекова сметка, вместо американски държавни облигации (спестовна сметка) на същата доларова стойност. И ако те искат повече държавни облигации, няма проблем, Федералният резерв просто премества щатски долари от чековата в спестовната им сметка, променяйки съответните цифри.

  Изплащането на целия американски държавен дълг не е нищо повече от въпрос на изваждане стойността на облигациите в падеж от една сметка при Федералния резерв и прибавяйки тази стойност в друга сметка при Федералния резерв. Тези транзакции не са от никакво значение за реалната икономика и не са източник на ужасния стрес, показван от икономисти, политици, предприемачи и медии.

  И какво ще се случи, ако Китай откажат да купуват дълга ни при изплащаните им сегашни ниски лихви? Лихвите трябва да се повишат, за да привлекат покупките им на държавни облигации, нали? Грешка!

  Те могат да оставят доларите в чековата сметка. Това е без значение за правителството, разбиращо собствената си монетарна система. Доларовите фондове не са използвани за харчене, както бе дискутирано по-рано. Няма негативни последици от съхраняването на фондовете в чекова сметка при Федералния резерв вместо в спестовна такава при същия Федерален резерв.

  Какво ще се случи, ако Китай каже: „Повече не искаме да имаме чекова сметка при Федералния резерв. Платете ни в злато или нещо друго!“. Те просто нямат такъв избор при монетарната ни система с „фиатна валута“ и това те би трябвало да са знаели, когато са ни продали стоките си и са сложили доларите в чекова сметка при Федералния резерв. Ако искат нещо друго вместо долари, ще трябва да го купят от желаещ продавач, точно както ние останалите го правим, когато харчим доларите си.

  Един ден нашите деца ще са тези, които ще сменят цифри в софтуерната банкова програма, точно така гладко, както ние го правим, както нашите родители са го правили, въпреки че да се надяваме, децата ни ще го правят с по-добро разбиране! Но за сега смъртоносната невинна измама, че оставяме държавния дълг на нашите деца, продължава да управлява политиката и ни пречи да оптимизираме общото производство и заетостта. Загубеното производство и обезценения човешки капитал са реалната цена, която ние и нашите деца плащаме сега, която отслабва и двете – настоящето и бъдещето. Произвеждаме по-малко, отколкото бихме могли, и поддържаме високи нива на безработица (наред с всичките свързани с нея престъпност, семейни и здравословни проблеми и т.н.), докато в същото време децата ни се лишават от реални инвестиции, направени в тяхно име, ако знаехме как да поддържаме човешките ресурси напълно заети и продуктивни.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 3:

  Бюджетните дефицити на федералното правителство намаляват спестяванията.

  Факт:

  Бюджетните федерални дефицити прибавят към спестяванията.

  Тази трета измама е жива и се чувства прекрасно на най-високите етажи на властта. А ето как стоят нещата в действителност: Всеки правителствен дефицит в щатски долари е ТОЧНО равен на чистото общо увеличение, до цент, на притежаваните доларови финансови активи от всички нас – фирми и домакинства, граждани и чужденци, или с други думи това, което наричаме неправителствен сектор. Просто казано, правителствените дефицити прибавят към спестяванията ни (до цента). Това е счетоводен факт, а не теория или философия. Тук въобще няма спор. Това е основно счетоводство на националния доход. Например, ако правителственият дефицит миналата година е бил $1 трилион, това означава, че чистото увеличение на спестяванията във финансови активи на всички останали като цяло е било, точно до последния цент, $1 трилион. (Тези от вас, които са минали някои курсове по икономикс, може да си спомнят, че спестяванията на финансови активи се държат в някаква комбинация от фактически кеш, държавни облигации и депозитите на търговските банки при Федералния резерв.)

  Това е Икономикс 101 и първа година парично банкиране. Не подлежи на диспут. То е счетоводна идентичност. И въпреки това то продължава да се представя погрешно и то на най-високо ниво в политическата власт.

  Следното е пример как, оперативно, правителствените дефицити прибавят към спестяванията. То също напълно опровергава новото абсурдно възприемане на тази невинна измама, което се появи напоследък, а именно:

  „Дефицитното харчене означава, че правителството взема от един и го дава на друг, така че нищо ново не е добавено, а само се преместват пари от един на друг.“ С други думи казано, дефицитите не добавят към спестяванията ни, а само разместват спестявания. Това не би могло да бъде по-грешно! Така че нека да демонстрираме как дефицитите ДОБАВЯТ към спестяванията, а не само ги разместват:

  1. Нека започнем с правителството, което продава държавни облигации на стойност $100 милиарда. (Забележка: тази продажба е доброволна, което означава, че купувачът купува облигациите, тъй като той желае да го стори. Вероятно той смята, че за него ще е по-добре да ги купи, отколкото да не ги купи. Никой никого не принуждава насила да купува държавни облигации. Те са продадени, чрез наддаване, на далия най-много, който е готов да приеме най-нисък доход (лихва), който облигациите ще му донесат.

  2. Когато купувачът на тези облигации плати за тях, стойността на чекови сметки при Федералния резерв е намаляла с $100 милиарда, за да се направи плащането. С други думи, пари в чекови сметки при Федералния резерв са разменени за държавни облигации, които са спестовни сметки при Федералния резерв. В този момент неправителствените спестявания не са променени. Купувачите сега имат своите нови държавни облигации като спестявания вместо доларите, които се намираха в чековите им сметки преди да закупят държавните облигации.

  3. Сега правителството чрез министерството на финансите, след като е продало новите държавни облигации на стойност $100 милиарда, изхарчва $100 милиарда за нещата, които правителството купува обикновено.

  4. Това правителствено харчене добавя обратно $100 милиарда към нечии чекови сметки.

  5. Неправителственият сектор сега има обратно своите $100 милиарда в чекови сметки, a има също така и $100-те милиарда нови държавни облигации.

  В крайна сметка: дефицитното изхарчване на $100 милиарда директно добави $100 милиарда спестявания във формата на държавни облигации на неправителствения сектор (неправителствен означава всеки, с изключение на правителството).
  Спестяванията на купувача на $100-те милиарда нови държавни облигации се преместиха от пари в чековите му сметки в притежаваните от него държавни облигации (спестовни сметки). След това, когато министерството на финансите изхарчва $100 милиарда след продажбата на държавните облигации, спестяванията на получателите на този $100 милиарден разход са нарастнали в чековите им сметки с тази сума.

  Обратно към изходната точка, дефицитното харчене не размества просто финансови активи (щатски долари и държавни облигации) извън правителството. Вместо това дефицитното харчене директно прибавя точно тази сума към спестяванията от финансови активи на неправителствения сектор. И по същия начин, федералният бюджетен излишък директно изважда точно същата сума от спестяванията на неправителствения сектор. А медиите и политиците, и дори най-добрите(?) икономисти го разбират НАОПАКИ!

  През м. юни, 1999 г. на първа страница на „Уол Стрийт Джърнал“ (графиката долу) имаше две заглавия. В лявата част бе заглавието, хвалещо президента Клинтън и рекордния правителствен бюджетен излишък, обясняващо колко добре работи фискалната политика. В десния край на страницата имаше друго заглавие, съобщаващо, че американците не спестяват достатъчно, и че би трябвало да се опитаме да спестяваме повече. Няколко страници по-нататък имаше графика, изобразяваща излишъка с една възходяща линия нагоре, а друга, низходяща линия надолу, показваше частните спестявания. Линиите бяха почти идентични, само че в противоположни посоки, и ясно показващи нарастването на правителствения излишък грубо се равняваше на загубите на частните спестявания.

  Не може да има правителствен бюджетен излишък едновременно с нарастване на частните спестявания (в това число спестяванията на чуждестранни граждани и юридически лица в щатски долари). Такова нещо не съществува, и в същото време нито един виден икономист или официален представител на правителството не го разбират правилно.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 4:

  Програмата за социално осигуряване е повредена.

  Факт:

  Няма банка, която да откаже да осребри чек, издаден от федералното правителство

  Ако има нещо, в което всички членове на Конгреса вярват, това е, че програмата за социално осигуряване е повредена. Президентът Обама казва „нямаме парите“, президентът Буш веднъж използва думата „банкрутиране“ четири пъти в един ден, а сенатор Маккейн често твърди, че програмата е повредена. Те всичките грешат.

  Както вече дискутирахме, правителството никога нито има, нито няма парите, чиито единствен създател е. То харчи, променяйки цифри в банкови сметки. Това включва и социалното осигуряване. Способността на правителството да изпълнява в срок всички плащания по програмата няма оперативно ограничение. Няма значение какви са числата в сметката на фонда за социални осигуровки, защото фондът не е нищо повече от счетоводство, тъй като всички сметки са при Федералния резерв.

  Когато дойде време за плащане по програмата, всичко, което правителството трябва да направи, е да промени цифри в сметките на получателите, увеличавайки числото, а след това да промени цифри, намалявайки числото в сметката на фонда, за да знае какво е направило. Ако числото в сметката на фонда стане отрицателно, нека да е. То само отразява увеличението на числата като плащания към получателите на социални осигуровки.

  Една от големите дискусии във Вашингтон е да ли социалното осигуряване да се приватизира или не. Както до сега бихте могли да отгатнете, цялата тази дискусия въобще няма никакъв смисъл. Какво се има предвид под приватизиране на социалните осигуровки, и какъв ефект това има върху икономиката и върху Вас като отделен индивид?

  Идеята за приватизация е, че:

  1. Данъците за социални осигуровки ще се намалят.

  2. Сумата от намаляването на тези данъци ще се използва за закупуването на специфични акции от борсата.

  3. Тъй като правителството в бъдеще ще събира данъци с толкова по-малко, бюджетният дефицит ще бъде с толкова по-голям, и така правителството ще трябва да продаде с толкова повече държавни облигации, за да „плати за него“ (дефицита) както те го казват.

  Разбрахте ли сега? С прости думи:

  – Всяка седмица от заплатата Ви ще бъде отдържано по-малко за социални осигуровки.
  – Ще трябва да използвате фондовете, които повече не Ви отдържат, за закупуването на акции.
  – По-късно, когато се пенсионирате, ще получавате малко по-малка социална пенсия.
  – Ще притежавате акции, които, да се надяваме, ще са увеличили стойността си повече, отколкото плащанията, от които сте се отказали.

  От гледна точка на отделния индивид размяната изглежда интересна. За да бъдете на доста добра печалба, е нужно закупените акции скромно да увеличават стойността си през годините. Тези, които подкрепят плана, казват да, еднократното увеличаване на дефицита е сравнително голямо, но спестяванията за правителството от социални плащания през годините напълно го оправдават, а плащанията, отиващи в капиталовия пазар на акции, ще помогнат на икономиката да расте и просперира.

  Тези против предложението казват пазарът за акции е твърде рискован за такова нещо и за пример посочват големия спад през 2008 г. И ако хората загубят на борсата, правителството няма да устои да не увеличи плащанията за социални пенсии, предпазвайки пенсионерите от бедност.

  И двете групи грешат ужасно. (Кой ли би го помислил!)

  Главната слабост на преобладаващото мислене в този диалог е така нареченото „погрешно заключение в изводите“. Типичният пример от учебниците за погрешно заключение в изводите е, когато гледайки футболен мач на стадиона, Вие може да видите по-добре, ако стоите прави, и тогава да стигнете до заключението, че всеки ще вижда по-добре, ако всички стоят. Това е грешно! Ако всички стоят, тогава никой няма да може да вижда по-добре, и ще е по-лошо за всички. Те всичките разсъждават на микро ниво, от гледната точка на отделния получател на плащания по социалното осигуряване, вместо на макро ниво, обхващайки цялото население.

  За да разберете какво е поначало грешно на макро ниво (цялата картина, отгоре додолу), първо ще трябва да осъзнаете, че участието в програмата за социално осигуряване функционално е същото като закупуването на държавна облигация. Нека да изясня. При настоящата програма за социално осигуряване Вие давате на правителството доларите си сега и ги получавате обратно по-късно с някаква лихва. Да, единият случай би могъл да се окаже по-добра инвестиция и да Ви даде по-висока възвращаемост, но ако изключим възвращаемостта на инвестицията, то и двата случая са много еднакви. (Сега, когато знаете това, Вие, между другото, сте доста по-напред в материала от американския Конгрес.)

  .

  Стив Муур

  Сега сте готови да прочетете за разговора, който имах преди няколко години със Стив Муур, главния икономист на института CATO, понастоящем редовен коментатор по телевизията CNBC и дългогодишен поддръжник на приватизацията на програмата за социално осигуряване. Стив посети Флорида на една от моите конференции, за да говори за социалното осигуряване. Той изнесе реч, с която подкрепи виждането си, че е по-добре за хората да могат да инвестират парите си на борсата, вместо да ги дават в програмата за социално осигуряване, поддържайки мнението, че ще е по-добре за тях, когато се пенсионират. Той също убеждаваше, че еднократното увеличение на държавния бюджетен дефицит би си струвало и вероятно би се „изплатило напълно“ през годините, следващи очаквания растеж, тъй като всичките пари, влети в акции, биха помогнали на икономиката да расте и просперира.

  Тогава започнах сесията с въпросите и отговорите.

  УОРЪН: „Стив, давайки парите си на правителството сега под формата на данъци за социално осигуряване и по-късно получавайки ги обратно, е функционално същото като купуването на държавна облигация, където даваш пари на правителството сега, а то ти ги връща обратно по-късно. Единствената разлика е възвращаемостта, която пенсионерите ще получат.“

  СТИВ: „Добре, но ти имаш по-добра възвращаемост с държавните облигации, отколкото със социалното осигуряване, което плаща само 2% лихва. Социалното осигуряване е лоша инвестиция за хората.“

  УОРЪН: „Добре, върху аспекта за инвестирането ще се върна по-късно, но нека продължа. Според твоето предложение за приватизация правителството намалява данъците за социално осигуряване и служителите и работниците влагат парите си на борсата.“

  СТИВ: „Да, около $100 на месец, и само в одобрени акции с високо качество.“

  УОРЪН: „Добре, и американското министерство на финансите би трябвало да издаде и продаде допълнително държавни облигации, за да покрие намалелите приходи.“

  СТИВ: „Да, и през годините след това ще намалява разходите си по изплащане на социалните пенсии.“

  УОРЪН: „Вярно. Та да продължа с моето виждане, закупувайки акциите, работниците и служителите ги купуват от някой друг, така че всичко, което се случва с ,е промяна на собствеността им. Нови пари не са влезли в икономиката.“

  СТИВ: „Правилно.“

  УОРЪН: „И тогава хората, продали акциите, имат парите от продажбата, които са парите, купуващи държавните облигации.“

  СТИВ:‌ „Да, можеш да го кажеш по този начин.“

  УОРЪН: „И всичко, което се случва е – работниците и служителите спират купуването на социални осигуровки, за което сме съгласни, че е същото като закупуването на държавни облигации – и вместо това купуват акции. И други хора продават акциите си и купуват новоиздадените държавни облигации. Така гледайки на макро ниво, всичко, което се случва е, че някои акции и държавни облигации сменят притежателите си. Всички налични акции и облигации, ако броим данъците, плащани за социалните осигуровки, като държавни облигации, остават горе-долу същите. И така не би трябвало да има влияние върху икономиката или върху общите спестявания, или върху нещо друго, ако изключим транзакционните разходи.“

  СТИВ: „Да, предполагам, че можеш да гледаш на това по този начин, но аз го гледам като приватизация и вярвам, че хората могат да инвестират парите си по-добре от правителството.“

  УОРЪН: „Добре, но ти се съгласи, че количеството акции, притежавано от хората, не се променя, така твоето предложение не променя нищо за икономиката като цяло.“

  СТИВ: „Но то променя неща за участниците в програмата за социално осигуряване.“

  УОРЪН: „Да, и прави точно противоположната промяна за други. И нищо от това не е било обсъждано от Конгреса или от някои от главните икономисти? Изглежда, че имаш идеологическо предубеждение към приватизацията, вярвайки, че можеш да инвестираш парите си по-добре от правителството.“

  СТИВ: „Харесвам го, защото вярвам в приватизацията. Вярвам, че можем да инвестираме парите си по-добре от правителството.“

  С това ще оставя Стив да има последната дума тук. Предложението в никакъв случай не променя количеството финансови активи, държано в акции, или влияе върху вида на финансовите активи, в които американците инвестират. Така на макро ниво не става въпрос за позволяване на нацията да „инвестира по-добре от правителството“. И Стив го знае, но е без значение – той продължава да мели същата история, в която няма логика, и той го знае. И никоя медия не го критикува, ако изключим погрешно насочената дискусия дали борсата е по-добра инвестиция от програмата за социално осигуряване; дали държавните облигации, продавани от правителството, ограбват спестяванията, които биха могли да се използват за инвестиции; дали правителството рискува да изпадне в несъстоятелност, затъвайки дори повече в дългове, и всички останали безсмислици, които наричаме невинни измами.

  За съжаление смъртоносните невинни измами продължават да усложняват и затрудняват всякакъв шанс за справедлив анализ.

  И става по-лошо! Историята за проблема „между генерациите“ продължава така: „Проблемът е, че след 30 години от днес, ще има много повече пенсионери и пропорционално по-малко работници (което е вярно), и фондът за социално осигуряване ще свърши парите (като че ли числото в сметката на фонда фактически ограничава способността на правителството да харчи… наивно, но го вярват). Така, за да решим проблема, трябва да намерим начин да доставим на възрастните хора достатъчно пари, за да могат да платят за стоките и услугите, от които ще се нуждаят. С последното твърдение всичко изглежда много лошо. Те приемат, че истинският проблем, произтичащ от по-малкото работници и повече пенсионери, известен също като „проблема на пропорционалната зависимост“, може да се реши чрез осигуряването на достатъчно финансови фондове за пенсионерите, позволяващи им да купуват това, от което се нуждаят.

  Нека го разгледаме по този начин: След 50 години, когато ще е останал само един човек да работи и 300 милиона пенсионери (преувеличавам, за да улесня обяснението), този човек ще бъде доста зает, тъй като ще трябва да достави храната, построи и поддържа сградите, изпере дрехите, погрижи се за всички здравословни нужди, произведе телевизионните предавания, и т.н. и т.н. И всичко, което трябва да направим е да осигурим фондовете за тези 300 милиона пенсионери, за да могат да му платят??? Не мисля така! Явно този проблем не касае парите.

  Това, което трябва да направим е да сме сигурни, че този един човек ще бъде достатъчно умен и продукривен и ще има достатъчно производствени мощности и софтуеър, позволяващи му да свърши цялата работа, или в противен случай, тези пенсионери биха били в сериозно затруднение, без значение от количеството пари, които биха имали. Така че истинският проблем е, ако малкото останали работници не биха били достатъчно продуктивни, би имало недостиг от стоки и услуги. Повече „пари за харчене“ само би повишило цените, а не би създало повече стоки и услуги някак си. Общоприетата история се изражда по-нататък, продължавайки така: „Затова, днес е нужно правителството да намали разходите и увеличи данъците, за да може да събере фондовете за утрешните разходи.“ До тук вярвам, че това сега Ви звучи абсурдно и е свидетелство как смъртоносните невинни измами работят здраво за подкопаването на благополучието ни, а и на стандарта на живот на следващата генерация.

  Ние знаем, че правителството нито има, нито няма долари. То харчи, променяйки цифри в банкови сметки нагоре и облага с данъци, променяйки цифри в банкови сметки надолу. И облагането с данъци служи за намаляване на покупателната ни способност, а не за да даде нещо на правителството за харчене. Добре е, ако харченето е твърде много, предизвикващо „прегряване“ на икономиката (ако имаме твърде много покупателна способност за това, което се намира за продан в големия магазин, наречен икономика). Но ако това не е случаят и в действителност потреблението намалява много повече, отколкото е нужно за изкупуването на това, което се предлага за продан и произведено при пълна заетост, увеличаването на данъците и намаляването на покупателната ни способност само правят нещата още по-лоши.

  И историята се влошава дори повече. Всеки общоприет икономист ще се съгласи, че няма много истински стоки, произведени днес, които ще са полезни и след 50 години в бъдещето. Те дори продължават с това, че единственото, което можем да направим за нашите потомци толкова далеч в бъдещето, е да сторим възможно най-доброто за осигуряването на знания и технология за техните бъдещи нужди. Иронията е, че за да „спестим“ някак си публични финансови фондове за бъдещето, ние намаляваме разходите днес, което не прави нищо друго освен да дърпа икономиката ни назад и да причинява намаляване на общото производство и заетостта. И което е най-лошото, огромното разочарование е, че първото нещо, за което обърканите ни лидери намаляват разходите, е образованието – единственото нещо, което според общоприетото мнение, наистина ще помогне на децата ни след 50 години.

  Ако някога нашите държавници видят как монетарната система функционира в действителност, те биха осъзнали, че проблемът е социлното неравенство и вероятно инфлацията, но никога платежеспосбността на правителството. Биха разбрали, че ако искат възрастните хора да имат повече доход във всяко време, това е просто въпрос на увеличаване на бенефитите им, и каква е реалната покупателна способност, която искаме да им предоставим? Колко храна да отделим за тях? Колко жилища? Облекло? Електричество? Бензин? Здравни услуги? Това са истинските проблеми, и да, предоставяйки им повече от тези стоки и услуги, би означавало по-малко за нас. Количеството стоки и услуги, заделени за възрастните, са реалните разходи за нас, а не фактическите плащания, които не са нищо повече от цифри в банкови сметки.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 5:

  Външнотърговският дефицит е дисбаланс, който не може да продължава дълго и който изпраща работа и производство извън страната.

  Факт:

  Вносът е реален бенефит, а износът е реален разход. Външнотърговският дефицит директно подобрява стандарта ни на живот. Работа и професии са загубени, тъй като данъците са твърде високи за дадено ниво на правителствените разходи, а не поради вноса.

  Досега може би подозирате още веднъж, че преобладаващото мислене възприема всичко това отзад-напред, включително и въпроса за външната търговия. За да сте наясно с външнотърговския въпрос, винаги си спомняйте това: В икономикса е по-добре да вземаш, отколкото да даваш. От което следва, както се преподава в първи курс по икономикс:

  Вносът е реална облага. Износът е реален разход.

  С други думи, ходейки на работа да произвеждаш реални стоки и услуги и да ги изнасяш, за да ги консумира някой друг, въобще не ти носи никаква икономическа изгода, освен ако в замяна не внесеш и консумираш реалните стоки и услуги, произведени от други. Казано по-ясно: Реалното богатство на нацията е всичко, което произведе и запази за себе си, плюс целия внос, минус това, което трябва да изнесе.

  Всъщност, външнотърговският дефицит повишава стандарта ни на живот. Как иначе би могло да бъде? Така че колкото по-голям е външнотърговският дефицит, толкова по-добре. Ортодоксалните икономисти, политиците и медиите, всички те разбират външнотърговския дефицит наопаки. Тъжно, но е така.

  Нека да обясня: Ако например след Втората световна война генерал Маккартър бе провъзгласил, че след като Япония е загубила войната, тя ще е задължена да изпраща в САЩ 2 милиона автомобила годишно без да получава нищо в замяна, в резултат би настъпила международна врява относно американската експлоатация на победените врагове. Биха ни обвинили, че поощряваме повторение на последиците от Първата световна война, където съюзниците налагат толкова високи и експлоатационни репарации на Германия, че предизвикаха Втората световна война. Маккартър не е заповядал това, и въпреки това, през последните 60 години, Япония наистина ни изпраща около 2 милиона автомобила на година, а ние не им изпращаме почти нищо. И изненадващо те мислят, че това означава, че те печелят „търговската война“, а ние мислим, че то означава, че я губим. Ние имаме колите, а те имат банков отчет от Федералния резерв, показващ в коя сметка са им доларите.

  Същото нещо и с Китай – те мислят, че печелят, защото поддържат магазините ни пълни с техните продукти, неполучавайки нищо в замяна, ако оставим настрана банковия отчет от Федералния резерв. А нашите лидери се съгласяват и мислят, че ние губим. Това е лудост от внушителен мащаб.

  Сега погледнете последните заглавия и коментари, които виждаме и чуваме ежедневно:

  – САЩ „страдат“ от външнотърговски дефицит.
  – Търговският дефицит е дисбаланс, който не може да продължава.
  – САЩ взимат заеми от чужбина като пиян моряк, за да финансира харчовите си навици, оставяйки сметката на децата ни, тъй като намалява националните спестявания.

  Чувал съм ги всичките тия, и всичко е пълна безсмислица. Ние се облагодетелстваме НЕИЗМЕРИМО от търговския дефицит. Останалият свят ни изпраща реални стоки и услуги за милиарди долари в повече от това, което ние им изпращаме. Те вземат, че произведат и изнесат, а ние вземем, че внесем и консумираме. Това вреден дисбаланс ли е, който е нужно да коригираме? Защо ли бихме искали да изчезне? Дотогава, докато те искат да ни изпращат стоки и услуги, без да искат стоки и услуги обратно, защо не бихме били в състояние да ги вземем? Няма причина, ако оставим настрана пълното неразбиране от страна на лидерите ни на монетарната ни система, което е превърнало една огромна облага в кошмар от домашна безработица.

  Припомнете си от предишните невинни измами, САЩ винаги може да подкрепя домашното производство и поддържа домашната пълна заетост чрез фискалната политика (намаляване на данъците и/или правителствените разходи), дори когато Китай, или всяка друга нация, реши да ни изпраща реални стоки и услуги, които изместват нашите индустрии, вършили тази работа преди. Всичко, което трябва да направим, е да запазим американската покупателна способност достатъчно висока, за да е в състояние да изкупи и ДВЕТЕ – каквото чужденците искат да ни продадат И всичките стоки и услуги, които ние сами можем да произведем при пълна заетост. Да, работа и професии биха се загубили в една или повече индустрии. Но с правилната фискална политика, винаги ще има достатъчно домашна покупателна способност в състояние да назначи тези, които са готови и годни за работа, произвеждайки други стоки и услуги за нашето частно и обществено консумиране. В действителност, допреди неотдавна, безработицата остана относително ниска, дори когато външнотърговският ни дефицит се увеличи дори повече.

  Следователно, какъв е целият шум относно американското харчене на кредит, получаван от чужбина като пиян моряк, който финансира харчовите си навици? Също не е вярно! Ние не зависим от Китай да купува държавните ни облигации или по някакъв начин да финансира разходите ни. Ето какво всъщност се случва: Домашното създаване на кредит финансира чуждестранното спестяване.

  Какво означава това? Нека погледнем един пример на типична транзакция. Нека предположим, че живеете в САЩ и решите да закупите автомобил, направен в Китай. Отивате в американска банка, одобрени сте за заем и изхарчвате фондовете за колата. Заменихте взетите на заем фондове за колата, китайският производител на автомобили има депозит в банката и банката в своите счетоводни книги има отпуснат заем към Вас, и депозит, принадлежащ на китайския производител на коли. Първо, всички страни са „щастливи“. За Вас е по-добре да имате кола, вместо фондове, или иначе не бихте я купили, така че Вие сте щастливи. За китайския производител на коли е по-добре да има фондовете, вместо колата, иначе той не би я продал, така че той също е щастлив. Банката иска да отпуска заеми и да има депозити, в противен случай не би Ви отпуснала заема, така че тя е щастлива.

  Няма „дисбаланс“. Всеки е дебел и щастлив. Всички те получиха точно това, което искаха. Банката има отпуснат заем и депозит, така че тя е щастлива и в баланс. Китайският производител на коли има депозита в щатски долари, които иска като спестявания, така че той е щастлив и в баланс. А Вие имате колата, която искате, и изплащане на колата, на което се съгласихте, така че сте също щастливи и в баланс. В този момент във времето всички са щастливи от това, което имат.

  И домашното създаване на кредит – банковия заем – е финансирало китайското желание да държат щатски доларов депозит в банка, което също наричаме спестявания. Къде е „чуждестранният капитал“? Няма такъв! Цялостното разбиране, че САЩ някак си са зависими от чуждестранен капитал не е приложимо. Вместо това, чужденците са тези, които са зависими от домашния ни процес на създаване на кредит, за да финансират желанието си за спестяване на финансови активи в щатски долари. Всичкото е случай, при който домашното създаване на кредит финансира чуждестранното спестяване. Не сме зависими от чуждестранното спестяване да финансира изобщо нещо.

  Отново, това е нашата счетоводна компютърна програма, и ако те искат да спестяват нашите долари, те трябва да играят в нашата площадка с пясък. И какъв избор чуждестранните спестители на долари имат за доларовите си депозити? Те могат да не направят нищо, или могат да купят други финансови активи от желаещи продавачи, или да купят реални стоки и услуги от желаещи продавачи. И когато го сторят на пазарни цени, отново и двете страни са щастливи. Купувачите получават каквото искат – реални стоки и услуги, други финансови активи и т.н. Продавачите получават, каквото искат – доларов депозит. Но дисбаланси не са възможни. И няма дори и минимална вероятност за американска зависимост от чуждестранен капитал, тъй като чуждестранният капитал не играе никъде никаква роля в този процес.

  .

  Смъртоносна невинна измама № 6:

  Нуждаем се от спестявания, за да набавим фондове за инвестиции.

  Факт:

  Инвестициите увеличават спестяванията.

  Предпоследна, но не и по значение, тази невинна измама подкопава цялата ни икономика, тъй като отклонява истински ресурси от реалния към финансовия сектор и в резултат се правят реални инвестиции по начин, който е напълно несъвпадащ с обществените интереси. В действителност, по мое мнение, тази смъртоносна невинна измама пресушава над 20% годишно от полезното производство и заетост – потресаваща статистика, неизмерима в човешката история.

  Тя започва с така наречения в учебниците по икономикс „парадокс на спестяването“, изразяващ нещо като: В нашата икономика разходите (харченето) винаги са равни на целия доход, включително и печалбата, за да може общата продукция на икономиката да бъде продадена. (Помислете върху това за момент, за да сте сигурни, че сте го разбрали преди да продължите.) Ако някой се опита да спести, изхарчвайки по-малко от дохода си, поне някой друг един човек трябва да компенсира за това, изхарчвайки повече от собствения си доход, или в противен случай общата продукция на икономиката няма да бъде продадена напълно.

  Непродадена продукция означава излишен инвентар, а ниските продажби означават режене на разходите и уволнение на част от персонала, и по този начин по-малък общ доход. И този недостиг на доход е равен на сумата, която не е похарчена от човека, опитващ се да спестява. Мислете за това така: Човекът, който се опитва да спести (нехарчейки дохода си), загубва работата си, и след това не получава доход, тъй като работодателят му не може да продаде цялата си продукция.

  Така че парадоксът е: „решения за спестяване чрез нехарчене на дохода водят до по-малко доход, а не до нови нетни спестявания“. По същия начин решения за изхарчване на повече от нечии доход, чрез задлъжняване, причиняват нарастване на доходите и могат да тласнат реалните инвестиции и спестяванията. Нека разгледаме този краен пример за по-голяма яснота на виждането. Нека предположим, че всеки е поръчал да закупи електрически автомобил-хибрид от нашата домашна автомобилна индустрия. Тъй като в момента индустрията не може да произведе толкова много коли, те биха ни назначили, и биха взели заеми, за да ни платят първо да построим новите заводи, за да отговорят на новото търсене. Това означава, че всички ние бихме работили върху новите заводи и оборудване – капиталовите стоки – получавайки заплати. Но все още не би имало нищо за купуване, така че, по необходимост, ние бихме „спестявали“ парите си за деня, когато новите коли започнат да излизат от новите конвейрни линии. В този случай, решението за закупуване на нови коли води до по-малко харчене и повече спестяване. И фондовете, изхарчени за производството на капиталовите стоки, които всъщност са реалните инвестиции, водят до същата сума спестявания. Аз обичам да го казвам така:

  „Спестяванията са счетоводните записи на инвестициите.“

  За съжаление Конгресът, медиите и ортодоксалните икономости разбират всичко това погрешно, и някак си стигат до извода, че се нуждаем от повече спестявания, за да може да има финансиране за инвестициите. Каквото изглежда, че има перфектен смисъл на микро ниво, е отново тотално погрешно на макро равнище. Точно както заемите създават депозитите в банковата система, инвестициите са това, което създават спестяванията.

  И така, какво правят нашите лидери в своята безкрайна мъдрост, когато инвестициите намалеят поради ниско харчене? Те сляпо решават „имаме нужда от повече спестявания, за да има повече пари за инвестиции.“ (И никога не съм чул дори едно-единствено несъгласие от някой ортодоксален икономист.) За да постигне това, Конгресът използва данъчната структура за създаването на данъчно облагодетелстване, поощряващо спестяванията – такива като пенсионни фондове, индивидуални пенсионни сметки и всякакъв вид данъчно облекчаващи институции, натрупващи резерви на базата на данъчното опрощаване. Очаквано всичко, което тези поощрения правят, е да намалят агрегатното търсене (покупателната способност). Функцията им е да ни предпазят да харчим парите си за изкупуването на общата ни продукция, което забавя икономиката и представя нуждата от увеличаване на харченето на кредит от страна на частния сектор и дефицитното харчене от държавния сектор, за да може да ни докара обратно, до едва където бяхме преди.

  Това е причината, поради която изглеждащите, на пръв поглед, огромни дефицити се оказват не толкова инфлационни, колкото иначе биха били.

  В действителност, инженираните от Конгреса данъчни поощрения за намаляване на харченето ни (наречени течове в търсенето) са тези, които режат дълбоко в покупателната ни способност, означавайки, че правителството трябва да постига по-високи дефицити, за да ни държи на пълна заетост. За ирония, същите конгресмени, насърчаващи данъчно облекчените спестовни програми, мислейки, че се нуждаем от повече спестявания, за да имаме пари за инвестиции, са тези, категорично против федералното дефицитно харчене.

  И разбира се, става дори по-лошо! Огромните натрупвания от фондове (създадени от тази смъртоносна невинна измама #6, че са ни нужни спестявания за инвестициите) се нуждаят също и от управление и смесване на паричните спестявания по начин, водещ до по-нататъшното облагодетелстване на притежателите им в бъдещето. Проблемът е, че, допълнително изисквайки по-високи правителствени дефицити, трилионите долари, смесени в тези фондове, са поддържащата основа на страховития финансов сектор. Те дават работа на хиляди управители на пенсионни фондове, набиращи огромни доларови суми, които, до голяма степен, са обект на правителствено регулиране. В повечето случаи, това означава инвестиране в публично търгувани акции, ценни облигации и смесица от други стратегии като хедж фондове и пасивни стокови стратегии. А хранещи се от тези „подути китове“ са неизбежните акули – хилядите финансови професионалисти в брокерските фирми, индустрията на банковото и финансовото управление, които дължат съществуването си на тази шеста смъртоносна невинна измама.

  .

  Смъртоносна невинна измама №7:

  Лошо е, че по-високи дефицити днес означава по-високи данъци утре.

  Факт:

  Съгласен съм. Невинна измама е да се мисли, че е лошо нещо, когато в действителност е добро нещо!!!

  Наградата ви затова, че сте стигнали до тук, е, че вече знаете истината относно тази най-често срещана критика на правителствените дефицити. Запазих я за накрая, за да имате всичките инструменти при взимането на решителен и обоснован отговор.

  Първо, защо правителството облага с данъци? Не за да получи парите, а за да отнеме от покупателната ни способност, ако мисли, че имаме твърде голяма покупателна способност и тя причинява инфлация.

  Защо днес постигаме по-високи дефицити? Защото в големия магазин (наречен национална икономика) има много непродадени стоки и услуги, безработицата е висока и общото производство е по-ниско от капацитета на икономиката. Правителството купува, каквото иска, а ние нямаме достатъчно останала покупателна сила, след като сме платили данъците си. Така че ние намаляваме данъците и, може би, увеличаваме правителствените разходи, за да увеличим покупателната способност и да помогнем да се изчистят рафтовете с непродадени стоки и услуги.

  А защо въобще увеличаваме данъците? Не защото на правителството му трябват пари, за да може да харчи – ние знаем, че това не работи по този начин. Бихме увеличили данъците само, когато покупателната способност е твърде голяма, безработицата е намаляла много, а рафтовете са опразнени поради покупателната способност, която имаме в излишък и тя предизвиква нежелана инфлация.

  Така че твърдението: „По-високи дефицити днес означава по-високи данъци утре“ фактически казва „По-високи дефицити днес, когато безработицата е голяма, ще предизвика тя да намалее до ниво, когато ще трябва да увеличим данъците, за да охладим твърде много растящата икономика.“ Съгласен!

  .

  Продължение:  из глава II на книгата

   

• Андрей Ковачев: Европейският парламент взема решения, които определят живота на всички ни

  Интервю на Лъчезар Тошев с Андрей Ковачев, в. „Лечител“

  .

  

  Д-р Андрей Ковачев е роден на 13.12.1967 г. в София.

  Доктор на природните науки от Университета на Саарланд/Германия.
  Говори перфектно английски и немски, а освен това френски, руски и испански.
  Член на Европейския парламент, ръководител на Българската делегация в Групата на ЕНП (ГЕРБ), член на Комисията по външни работи и на Подкомисията по сигурност и отбрана, заместник-член на Комисията по регионално развитие, член на Делегацията за връзки със САЩ и заместник-член на Делегацията за връзки със страните от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Председател е на Съюза на европейските федералисти в България и заместник-председател на UEF от март 2010 г.
  В началото на 2012 г. Андрей Ковачев е избран за заместник-председател на Комисията по външни работи на Европейския парламент.

  .

  – Г-н Ковачев, Вие сте доктор по микробиология. Работил сте в Германия. Какво Ви изкуши да влезете в политиката?

  – Огромното разочарование от т.нар. „преход“, доминиран от бившите комунисти, превърнали 1989 г. своята политическа власт и в частна икономическа. Разочарованието също така от онези от лидерите на Синята партия, за които по-късно стана ясно, че са били агенти на бившата Държавна сигурност и колаборатори с БКП. Самото съкращение „Граждани за европейско развитие на България“ е кауза, за която аз се боря. Включих се активно в гражданско сдружение „ГЕРБ“, още преди създаването на партията през 2006 г. Участвах в листата на ГЕРБ и на първите за България частични избори за Европейски парламент през 2007 г. Тогава не бях избран. Това се случи през 2009 г.

  – Достъпно здравеопазване за всеки! Това беше една от целите Ви в изминалия мандат на Европейския парламент.

  – Здравеопазването е политика, свързана с големи бюджетни разходи, поради което управлението на здравните системи е оставено в ръцете на националните власти. Но в страните от Европейския съюз има твърде големи разлики в качеството на медицинските услуги. Често пациентите трябва да търсят лечение в други страни членки. Лекарите и медицинските сестри също търсят по-добри условия за труда си. И така неравният достъпът до здравеопазване се превръща в проблем за цяла Европа, а европейските институции нямат правомощия да се занимават с него.

  – Ще има ли обща политика на Европейският съюз в областта на здравеопазването?

  – Досега този проблем беше един от основните ми приоритети като евродепутат – настоявах той да намери място в дневния ред на европейската интеграция. Със сигурност няма да има Обща здравна политика, ако няма политически гласове в нейна подкрепа.

  – Имаше ли смисъл да пожертвате предишната си кариера? Какви са основните Ви постижения в дейността Ви като eвродепутат?

  – Нямам усещането, че съм жертвал нещо. Напротив, приключвам мандата си като евродепутат с удовлетворение от свършеното и от срещите и запознанствата ми с европейски политици и обикновени граждани, които разшириха хоризонта ми. По време на мандата ми като член на Европейския парламент защитавах позицията, че България трябва бързо да навакса своето изоставане – поради 45-годишната комунистическата диктатура и над 20-годишния подменян преход – чрез усвояване на средствата от европейската солидарност. Те са необходими за създаване на перспективи за развитие на българските региони, за да могат гражданите да разчитат на образование, работа и сигурност там, където живеят, и младите поколения да намерят щастие в Родината си. Отстоявах правата на българските исторически общности в Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, както и на новата диаспора в Испания, Франция и по цял свят. Поставях пред европейските институции и обществено мнение въпроса за нуждата от обективен прочит на комунистическото минало на България и другите страни от бившия съветски блок като залог за прозрачно и справедливо настояще, свободно от сенките на комунистическата диктатура, и ефективно използване на възможностите на европейската интеграция.

  – Вие се кандидатирате за втори мандат в Европейския парламент и сте втори в листата на ГЕРБ, която има голяма подкрепа. Какви са целите, които си поставяте за този нов мандат, който без съмнение ще спечелите?

  – Ще продължавам да работя за повече ангажименти на Европейския съюз към европейските пациенти. През 2013 г. поставихме началото на Партньорство на европейско ниво за достъп до качествено здравеопазване, което ще заработи в следващите месеци. Това ще бъде платформа за прозрачен експертен диалог на заинтересованите страни – пациентите, лекарите и сестрите, производителите на лекарства и медицинска техника – с тези, които взимат решения. Така проблемите на здравеопазването и възможните решения ще стигнат до европейските институции. Ще подкрепям работата на Партньорството и ще настоявам в следващия мандат на Европейския парламент да бъде създадена самостоятелна комисия, която да се занимава само с проблемите на здравеопазването.

  – Голямата част от хората в Република Македония имат роднини в България – роднини на семейно ниво. До 1944 г. никой не поставяше под въпрос това, че те са българи. Имаше жестоки репресии на над 200 000 души, които се съпротивляваха на промяната на тяхната идентичност. Вие имахте остри позиция към Република Македония в ЕП по повод фалшифицирането на историята. Все пак правите ли разлика между официалната власт, която провежда тази политика, и обикновеното население, което в голямата си част се състои от наши братя и сестри?

  – През изтичащия мандат последователно защитавах и защитавам интересите на историческите български общности, останали по стечение на историческите обстоятелства извън пределите на страната – в Република Македония, Сърбия, Украйна, Молдова. Тези граждани с български произход и с българска идентичност – особено в някои държави – често се сблъскват с проблеми, защото открито заявяват своите български корени.
  Всички тези държави се стремят към европейска интеграция или членство в ЕС. Това може да се случи само, когато властите и обществото напълно приемат европейските ценности и когато се спазват правата на всички общности, включително на българите. В този смисъл винаги подчертавам разликата между официално Скопие, което създава пропагандни лъжи чрез фалшифициране на историята, от една страна, и гражданите на Република Македония, които трябва да станат европейски граждани, от друга.
  В ХХI век не можем да допуснем идеологии от миналото да разделят гражданите и да се гради нова национална идентичност за сметка на историческото и културното наследство на съседите. Този проблем е особено чувствителен в Република Македония, където официално Скопие продължава да манипулира историята по начин, изключително провокативен както за съседите си, така и за голяма част от собствените си граждани.

  – Как чрез участието си в европейските институции можем да направим нашите цели и защитата на българските интереси – европейска политика?

  – Европейските политики имат директно въздействие върху икономиката и живота ни. За нас, като държава членка, те са вътрешни политики, тъй като България е част от общия пазар от 500 млн. европейски граждани. Ето защо правителството, Народното събрание, евродепутатите трябва активно да работят за това интересите на българските граждани и бизнес да бъдат представени, когато Европейският съюз взима решения.
  Един от принципите на общите европейски решения е, че те се взимат с оглед на това интересите на всички да бъдат защитени. Това са 28 държави, които са партньори и работят заедно. Ето защо доверието е от изключителна важност. Когато дадено правителство е замесено в скандал и Европа види, че то не чува гласа на гражданите си, това има много тежки последствия за страната. С такова правителство не можем да сме надеждни партньори и сами се поставяме в изолация. Така не се защитават национални интереси и за съжаление тежкият период за България в Европа по време на печално известната „тройна коалиция“ сега се повтаря.

  – България е в Европа, а не в Русия, нито в Евразия! С дейността Ви в групата на ЕНП подчертава ли се това?

  – България е направила своя геополитически и цивилизационен избор и той е да бъдем част от Европейския съюз и НАТО. За съжаление в страната има сили, зависими от Москва, които са открито анти-европейски. Има и други, които без открито да сочат Брюксел с пръст, най-безцеремонно погазват европейските ценности и норми. Такъв е примерът с промените в Закона за енергетиката, в който БСП внесоха скандални изменения в полза на Русия и са на път да ги приемат въпреки сериозната критика и писма от Брюксел. ЕС не е дойна крава, която да налива в джоба на „батко и братко“, както на наследниците на комунистите и Държавна сигурност им се иска. Европейският съюз е ценности и доверие. Не може с едната ръка да се здрависваш, а с другата да бъркаш в джоба на партньора си. Не може с единия крак да сме в Европа, а с другия – в Евразийския съюз.

  – Каква е позицията Ви по настоящата криза между Обединена Европа и Руската федерация?

  -Тази криза за пореден път показа колко много е постигнала Обединена Европа. Четиридесет процента от социалните придобивки на нашата планета се раждат в ЕС. Съюзът притежава притегателна сила за милиони човешки същества на нашата планета, точно заради своите свобода, демокрация, сигурност, просперитет и върховенство на закона. В ЕС е немислимо това, което направи Русия със съседна Украйна. ЕС застава зад нормите на международното право и очакваме, когато има противоречия, те да се решават на масата за преговори, а не с използване на сила и умишлено дестабилизиране на съседите. Когато международното право е нарушено, ЕС трябва да бъде единен в своят отговор.
  Интересно е, че европейските граждани ще направят избор за бъдещето на Европа през следващите 5 години в тези обстоятелства. Кризите винаги са движили ЕС напред и мисля, че и сега, въпреки многото екстремистки партии, смятам, че европейската интеграция ще получи нов тласък, например с Европейския енергиен съюз.

  – Ще има ли най-после обща енергийна политика на ЕС?

  – Не е въпросът дали ще има, а кога и колко далеч ще стигне тя. Настоящата криза, която заплашва да се превърне и в газова, ще има мобилизиращ ефект върху европейските лидери. Вече са направени много стъпки за двупосочни интерконекторни връзки, включително на България с Румъния и Гърция. Очаквам и сериозни усилия ЕС да купува на една цена газта от Русия, както това става с петрола на международните пазари. Трябва да прекратим играта „разделяй и владей“.

  – С преференциалното гласуване не се разпиляват гласове, но се изразява ясна подкрепа за предпочитания кандидат в листата. Това не се харесва много на партиите! Ще имате ли проблеми в ГЕРБ, ако се види ,че Вие сте по-предпочитан от другите кандидати?

  – Вижте, ГЕРБ не е партия на статуквото. Ние не сме БСП или ДПС. ГЕРБ не е сбор от хора, свързани от общи лични интерес, използващи партията за биографична реализация. ГЕРБ обединява привържениците си около споделени ценности и политики. Факт е, че въпреки изборните манипулации на нашите опоненти ГЕРБ продължава да печели подкрепата на все повече български граждани. Независимо как избирателите ще пренаредят листата, ГЕРБ ще остане първа политическа сила в страната и това ще е знак, че българските граждани искат да живеят в европейска България и знаят коя политическа сила може да постигне тази цел.

  (Със съкращения)

   

• Над 70 души арестувани за детска порнография в Ню Йорк и околностите

  Американската полиция арестува над 70 души в Ню Йорк и околните градове, участвали в междущатска мрежа за производство и разпространение на детска порнография, предаде Ей Би Си Нюз.

  Сред задържаните има множество представители на някои от най-уважаваните професии в САЩ, а именно медицински лица, адвокати, огнеборци, инструктори на бойскаутите и дори треньор на младежки отбор по бейзбол. Задържан е и един равин от местна синагога, съобщава медията.

  Акцията е проведена от щатската полиция в сътрудничество с ФБР, като според източник от прокуратурата, пожелал анонимност, файловете са били прехвърляни на „клиентите” чрез система „peer-to-peer”, използвана в популярните торент сайтове.

  Конфискувани са множество компютри и твърди дискове, за които разследващите се надяват, че ще подпомогнат издирването на още съучастници в престъпленията, които да бъдат изправени пред закона.

  Източник: News.bg

• Мобилно приложение „Уча АБВ“

  

  „Уча АБВ” е мобилно приложение, разработено по идея на Български културен център “Св. Кирил и Методий” със седалище в Никозия, Кипър. Центърът управлява две български училища в Кипър и разработва платформа за дистанционно изучаване на български език като роден – информира сайтът на Българския културен център в Никозия.

  В съобщението на центъра пише още, че приложението е насочено към деца, които искат да се научат да пишат и четат на български език, и че то е особено полезно за тренирането на ръкописно изписване на буквите от българската азбука. С пръстче или със специална писалка децата могат да изписват ръкописните букви на iPhone, iPod или iPad.

  Засега приложението, което струва $0,99, може да се купи само от App Store, но предстои разработването му за Android, информира още Българският културен център в кипърската столица.

  .

• <<
• 1
...
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
...
• 415
• >>