Всички авторски страници

Авторски

• 12 от кандидатите за евродепутати са работили за ДС

  Дванадесет от кандидатите за депутати в Европейския парламент са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Това става ясно от решение на Комисията по досиетата, публикувано на нейния сайт.

  Четирима от тях са представители на Българската комунистическа партия, трима на НФСБ. С досиета са също по един от кандидатите на „Коалиция за България“, АВБ, – ПП „Българска левица“, „България без цензура“- ВМРО и партия „Атака“.

  Имената на огласените сътрудници на ДС са публикувани от комисията в следния ред:

  Анна-Мария Людмилова Гюзелева – НФСБ
  Боян Борисов Киров – ПП „Българска левица“
  Васил Петров Коларов – Българска комунистическа партия
  Велизар Пенков Енчев – НФСБ
  Евгени Захариев Кирилов – Коалиция за България
  Красимир Дончев Каракачанов – „България без цензура“- ВМРО
  Любомир Александров Желев – НФСБ
  Нако Райнов Стефанов – Българска комунистическа партия
  Николай Георгиев Томов – АБВ
  Пеню Байчев Костадинов – Българска комунистическа партия
  Станислав Тодоров Станилов – ПП „Атака“
  Тимур Генов Гложенски – Българска комунистическа партия

  Проверени са общо 173 души. 145 лица не подлежат на проверка.

  Източник:  в. „Сега“

• Fracking across the United States – Fraccidents Map

  FRACCIDENTS: Contrary to the oil & gas industry’s claim that fracking is harmless and safe, there have been numerous documented „fraccidents“ linked to poisoned drinking water, polluted air, mysterious animal deaths, and explosions.

  The United States is in the midst of an unprecedented oil and gas drilling rush—brought on by a controversial technology called hydraulic fracturing, or fracking. Along with this fracking-enabled rush have come troubling reports of poisoned drinking water, polluted air, mysterious animal deaths, industrial disasters and explosions.

  Check out this link for an interactive map of fraccidents – Еarthjustice.org

  

  Shale basin and plays geographic data were retrieved from the U.S. Energy Information Administration and were current as of May 9, 2011. Information on fraccidents were compiled from the source(s) cited with each fraccident. (View Larger Map)

   

• За България въпросът „Европа или Евразия“ е изчерпан

  Изглежда Европа е духовно изтощена, заяви в предаването „От петък до петък“ на БНР днес, на 9-ти май – Денят на Европа, д-р Николай Михайлов. 

  .

  

  „Ние сме членове на Европа от 2007-а – това не е дълъг период от време, вероятно е кратък. Сега в някакъв смисъл е времето на нашия дебат относно адекватностите – какво ние представляваме като член на ЕС и какво точно представлява ЕС. От дистанцията на мечтата той е едно. На изхода от съветския тоталитаризъм Европа беше изключителен блян с огромна притегателна сила.

  Европейската идея е дълбока идея. Въпросът е, че сега има и отрезвяване и то не е проблем само на собствената ни фрустрация да не можем да видим потребностите си удовлетворени според очакванията, но и защото, за съжаление, Европа еволюира в посока, която тя самата сякаш не е предвидила, а именно – движение към нещо като културен упадък, като отчуждение от учредителните начала. Тя днес е загубила идеалистичния си импулс, не е много твърдо убедена в собственото си начинание.

  Сега Европа е туристическа дестинация, музейна старина. Тя отново привлича, тегли въображението на голяма част от човечеството, но все пак тя остава някак си в собственото си наследство, в мита Европа, но не може да намери, да налучка продължение на тази велика традиция, коментира той. Европейските ценности са в процес на ревизия. Категорията свобода в рамките на класическия либерализъм като идейна основа на европейския проект търпи развитие, но тази свобода започва да се изражда.

  Това е една свобода, която губи собствения си ценностен състав, губи културното си и духовно съдържание и деградира до нещо като право на неограничен индивидуален каприз на една идеология на своеобразна културна и духовна безпътица. Европа днес, когато си припомня великата ценност на свободата, тутакси я асоциира тази ценност с хомосексуалния брак, с ексцесиите на феминизма и т.н. Самата Европа не би понесла този нравствен културен и духовен статут, който е избрала за себе си сега като ултимативна ценност. Това е големият проблем. Той е въпрос на упадъка на европейската воля да удържа някакви ценности във великата традиция на тази уникална духовна територия, наречена Европа. […]

  На българска почва са точно такъв тип любители на Европа – съвършено безкритични.Това не е ЕС, който е убедителен за собствените си членове. Има един скепсис, който не е само български. Българският дебат относно Европа се движи в клишета на някакво противопоставяне от периода на Студената война. Идеологическите групи си представят ситуацията отново и отново като сблъсък между евразийска и европейска перспектива за България, което е изчерпан въпрос. Този въпрос не стои на дневен ред. Българската ориентация е завършена геополитически. С това трябва да се приключи. България трябва да се спасява от собствените си дребни бесове, трябва да се спаси от една груба и изключително примитивна олигархия, от един безпринципен и бездарен политически елит и от едно население, което е готово безкритично да приема всяка политическа оферта за стопанисване на нашата страна. Ние сме собственият си проблем.“

  Източник:  в. „Сега“

• Скандал – Народът ни бил само 5 758 301 души!

  Днес в ТВ ми предаване показах една таблица на статистиката, създадена покрай преброяването на населението през 2011 г.

  На нея най-отдолу вдясно (вж. картинката по-долу) е написано: „Данните са конфиденциални съгласно чл. 25 от Закона за статистиката.”

  Има защо да са конфиденциални!

  * синонимен речник: конфиденциален (прил.) – поверителен, таен, секретен, доверителен, скрит, дискретен

  Забележете, че не пише „класифицирана” (секретна) информация, а „конфиденциална”.

  Т.е. данните са предназначени за много тесен кръг хора, подбрани по дявол знае какви критерии, а не според методологиите за секретната информация. Т.е. тя е по-секретна и от най-секретните документи. Мисля, че всички се досещаме кои са лицата, които я знаят и пазят – това са лидерите на политическите сили + някои членове от ръководствата им.

  Данните не подлежат на огласяване, защото според Закона за статистиката:

  Чл. 27 (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Физическите лица, на които е възложено събирането, получаването, обработката или съхраняването на данни, представляващи статистическа тайна, подписват клетвена декларация за опазване на тайната при изпълнение на задълженията си и в срок 5 години от приключването им.

  Има и чл. 27а, в който се казва, че дейността по такива справки „се извършва съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и актовете по прилагането му“ – т.е. с всички солени санкции и затвор при огласяване на данните. Е, аз въпреки това ще ги оглася:

  В тази таблица са НЯКОИ ОТ ИСТИНСКИТЕ ДАННИ за България.

  1. Обърнете внимание на населението – САМО 5 758 301 души!!

  Това не е е национална драма, а тотална катастрофа на нацията! Можем смело да обвиним политическите елити, че благодарение на тяхното управление сякаш са избухнали десетина ядрени бомби на територията.

  Проклятие за тях и позор за нас като народ, че сме се примирили с изчезването ни и, че сме избирали и избираме хора, от които не търсим отговорност за това как ни управляват.

  2. Предстоят избори.

  На последните гласувания избирателите са били:
  • национален референдум за АЕЦ – 6 950 900]
  • парламентарни извънредни избори 2013 – 6 919 260 души по основен списък + 129 016 в допълнителен списък + 19 227 дописани в деня на гласуването. Т.е. общо са 7 067 503 избиратели.

  Така „избирателите” надхвърлят с 1.3 млн. мъртви души броят на цялото население у нас.

  От населението 919 099 човека са на възраст от пеленачета до 19 години. Точни данни за 18 и 19-годишните няма, ама по оценки на статистиката са около 114 000. Т.е. 805 000 нямат право на глас, понеже не са достигнали необходимата възраст.

  Накратко: политическият елит лъже, та се маже.

  Реално избирателите са 4 МИЛИОНА 953 ХИЛЯДИ.
  А в списъците са около 7 милиона.

  РАЗЛИКАТА Е НАД 2 МИЛИОНА! ФАНТОМИ!

  Само идиот може да нарече такива избори (а това са всички избори) демократични, справедливи и нефалшифицирани!

  3. При милиони мъртви, ама иначе живи „изборни” души има ли и МИЛИОНИ МЪРТВИ, ала „ФИНАНСОВИ ЖИВИ” ЛИЦА ЗА ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ, КОИТО ВСЪЩНОСТ СЕ ПРИСВОЯВАТ – от разходите за деца, ученици, студенти, за нуждаещи се от социални помощи, за пенсии?
  Има ли ги?

  Според мен – ДА!

  * Просветното и социалното министерство осчетоводяват във финансовите си разчети децата и младежите за 1.2 милиона (видяхте, че са 900 хиляди). Т.е. имаме 300 000 неживи „бройки”, за които се заделят пари, харчат се, ама някой зад кулисите ги взима.

  * НОИ води броят на пенсионерите в онзи период на таблицата като 2 198 597 души. Според статистиката хората от 60 г. нагоре са 1 595 268 души.

  Разликата е 603 329 – т.е нещо като мъртви според статистиката, ама живи за НОИ души. Вярно, има лица, които се пенсионират по-рано – военни, от МВР, някои категории труд, но и те са отбелязани в статистиката.

  Разликата на вероятните мъртви души, ако се отчетат по-рано пенсионираните, е 426 453 за онзи период.

  * Та затова виждам, че според статистиката на НОИ инвалидите са 440 000 души, ама инвалидните пенсии по различни раздели същата тяхна класификация ги е отчела на 865 000 (юни 2011).- т.е. разликата е 425 000.

  Не е случайно съвпадението на 425 000 инвалидни пенсии, падащи сякаш от небето с 426 хиляди „пенсионери”, с които се разминават данните на НОИ и статистиката.

  И не псувайте властите – сини, червени, зелени, жълти и т.н., дето се изредиха и се изреждат.
  Псувайте себе си! Ако търсехме сметка на политиците при всеки гаф или далавера, както е в белите държави, ТОВА нямаше да го има!

  „Това” ви бърка в джоба чрез бюджета и ги краде за отбрани хора (т.нар. политически елит) почти 2 МИЛИАРДА ВСЯКА ГОДИНА!

  А ето я и конфиденциалната таблица, което според Закона за статистиката се явява, както са посочили, „индивидуални данни“ – т.е. за най-тесен властови кръг лица, без чието изрично и писмено дадено съгласие нищо от това не може да се огласи. И пак според законовите текстове тази таблица, понеже е определена като „индивидуални данни“, не може да се прилага в никакви, каквито и да е случаи като веществено доказателство пред прокуратурата и съда!!!

  Не е доказателство, макар че го има. Разбрахте защо, нали!

  

   

  Григор Лилов

• Революция пошла в церковь

  Как религиозные организации Украины пережили события последних месяцев

  .

  Анатолий Азаренко,  Gazeta.ru
  

  

  События, происходившие на Украине до и после победы Майдана, изменили не только политическую, но и религиозную жизнь страны. На Украине нет главенствующей церкви. Православных верующих «делят» между собой Киевский и Московский патриархаты, а на Западе страны живет очень много католиков. Традиционно сильные позиции на Украине Русской православной церкви могут пошатнуться из-за политического конфликта между соседями, предупреждают эксперты.

  Церковь на Майдане

  «Мы близко к сердцу воспринимаем сложную ситуацию и реальные страдания, через которые проходят люди на Украине, — сказал патриарх Московский Кирилл, выступая на заседании Высшего церковного совета в храме Христа Спасителя. — Вы знаете, что позиция нашей церкви заключается в том, в чем она заключалась на протяжении последних почти 25 лет. И тогда, когда гражданские настроения и гражданская конфронтация имели место в России, в городе Москве, и тогда, когда подобные конфликты возникают на всей территории постсоветского пространства, — наша церковь не поддается ни на какие политические соблазны», — подчеркнул патриарх, отметив, что РПЦ играла в конфликте исключительно миротворческую роль и отказалась от «обслуживания каких-либо политических позиций».

  В какие церкви ходят украинцы

  Православных украинцев «делят» между собой Украинская православная церковь Московского патриархата, Украинская православная… →

  Однако Московский патриархат — не единственный, который «претендует» на православных украинцев. Более того, многие на Украине упрекали РПЦ в том, что вопреки декларируемому нейтралитету ее представители публично и последовательно поддерживали сначала президента Януковича, а затем — действия президента РФ Владимира Путина в Крыму.

  В целом по стране около 70% взрослых граждан называют себя православными, 7% — католиками, остальные — неверующими.

  Православные в стране представлены сразу несколькими конфессиями. Часть церквей и приходов принадлежит Московскому патриархату (УПЦ (МП)), часть — Киевскому (УПЦ (КП)), который в Москве считают раскольническим и категорически не признают (см. справку). По данным исследования, проведенного социологическим Центром Разумкова, самый высокий уровень религиозности проявляют жители западных регионов Украины (верующими здесь себя называют 89% опрошенных), самый низкий — на востоке (66%).

  Предстоятель УПЦ Киевского патриархата Филарет с самого начала, по сути, открыто поддержал протестующих на Майдане. Его священники проводили молебны на Майдане, пытались вступать в диалог с бойцами «Беркута» и внутренних войск МВД. А когда в одну из ночей силовики в очередной раз пытались разогнать протестующих, Михайловский собор, который находится всего в паре сотен метров от Майдана, бил в набат и укрывал на своей территории убегающих от сил правопорядка демонстрантов.

  Здесь же, на территории Михайловского собора, сторонники Майдана хранили продукты и теплые вещи, здесь же был организован пункт медицинской помощи пострадавшим протестующим.

  В январе 2014 года, в разгар украинской революции, тогдашние украинские власти даже пытались надавить на религиозных деятелей, принимавших активное участие в протесте.

  В частности, предупреждения о недопустимости богослужений на улице Украинской грекокатолической церкви и Православной церкви Киевского патриархата сделал минкульт. Тогда, в январе, дело вызвало широкий резонанс, а президент Янукович даже был вынужден публично защитить деятелей церкви от «преследования» со стороны «отдельных чиновников».

  Православные усобицы

  Теперь УПЦ (КП) вполне может воспользоваться плодами победы Майдана, в то время как у церквей, верных Москве, наоборот, с большой вероятностью, возникнут проблемы.

  Нынешний и.о. премьера Украины Арсений Яценюк еще в прошлом году критиковал руководителей организации в том, что они чрезмерно хвалят Путина, «который хотел изменить решение киевского князя Владимира». «Это именно то решение, благодаря которому Украина является европейской страной», — подчеркивал летом прошлого года Яценюк.

  «Я не религиозный деятель, не священник, но я думаю, что церковь, если посмотреть, как она вчера себя вела, должна быть более смиренной», — говорил он во время празднования юбилея Крещения Руси.

  Теперь в Киеве ждут усиления давления на православных священников Московского патриархата.

  Глава отдела внешних церковных связей архиепископ Митрофан уже заявил о том, что его руководство исключает возможность отделения от Московского патриархата и присоединения ее к Киевскому.

  «Мы никогда не пойдем на эти условия, которые предлагает Киевский патриархат, приглашая нас соединиться с ними, отказываться от Московского патриархата», — подчеркивает он. Впрочем, церкви у УПЦ МП пока никто официально не отбирал. Хотя представители Киевского патриархата уже публично потребовали УПЦ МП «осудить российскую военную агрессию против Украины».

  В Киевском патриархате признают, что провокаторы пытаются «разжечь межконфессиональное противостояние», распространяя слухи, будто «сторонники УПЦ КП в ультимативной форме требуют от священников Московского патриархата немедленно перейти в Киевский патриархат, а в случае отказа угрожают физической расправой или иным насилием». При этом здесь считают подобные действия недопустимыми. Но добавляют: лучше бы священникам, находящимся под московской юрисдикцией, сепаратистов не поддерживать.

  

  Религия Майдана

  Нынешнее политическое противостояние на Украине приближает возникновение единого украинского православия, полностью независимого от Москвы. →

  «Нас беспокоят сообщения о якобы поддержке отдельными представителями духовенства Московского патриархата действий вооруженных кремлевских террористов и их пособников. В частности, речь идет о деятельности одного священника в Луганске, который находился в захваченном здании управления СБУ, а также о предоставлении священником помещения православного центра в Славянске для размещения вооруженных диверсионных формирований», — отмечают в КП.

  Сам патриарх Филарет в своем пасхальном поздравлении украинцев отметил, что республика терпит «агрессию со стороны братской России».

  «Нам говорят, что «мы вас любим», и в то же время нас ненавидят и завоевывают», — подчеркнул Филарет.

  А месяц назад предстоятель УПЦ КП говорил о том, что ему необходимо укрепить церковь, «чтобы она могла противостоять Московскому патриархату». «Не только захватчик Путин, но и Московский патриарх Кирилл такой же захватчик, как и его президент», — подчеркивал Филарет. По его словам, во время своих визитов на Украину Московский патриарх приезжал с идеями «русского мира», которые он приравнивает к созданию новой Российской империи.

  «Это пара сапог — Путин и патриарх Кирилл, — утверждает Филарет. — Потому что они мечтают создать новую империю, которую они потеряли: и государственную, и церковную… Это не божественный путь, и ведет он не к спасению, а приведет в ад».

  Тем временем в один и тот же день, 29 апреля, на разных концах Украины загорелись храмы. Во Львове от пожара церковь в студенческом городке Лесотехнического университета спас проезжавший мимо таксист, который собственным огнетушителем потушил огонь. А на Харьковщине пожар произошел в Крестовоздвиженском храме УПЦ (МП) в городе Изюм. В обоих случаях власти подозревают поджог.

  В Крыму делят храмы

  А вот в Крыму, который не так давно стал российским, о нарушениях, которые допускает новая власть, заявили уже священники из УПЦ Киевского патриархата. По их словам, вопреки письменным гарантиям неприкосновенности приходов Киевского патриархата в Крыму РПЦ якобы забирает храмы.

  «В Севастополе в Киевском патриархате фактически отобран храм Священномученика Климента Римского на территории учебного отряда ВМС Украины, — утверждают в Киевском патриархате. — Российские военные, осуществляющие охрану, не пускают в храм настоятеля архимандрита Макария (Щипакова), этнического россиянина, бывшего военнослужащего Военно-морского флота, и его прихожан. Все попытки управляющего Крымской епархией встретиться с представителями действующей городской власти Севастополя по этому и другим вопросам оказались напрасными».

  

  «Украинский мир» против «русского»

  К двум существующим патриархатам, Московскому и Киевскому, на Украине в скором времени может добавиться еще один — Греко-католический, что, по… →

  Также в УПЦ КП рассказывают, что у них отобрали храм Покрова Божией Матери в поселке Перевальном. Как заявляют в УПЦ КП, на настоятеля протоиерея Иоанна Катькала и местных верующих УПЦ КП оказывают психологическое давление представители УПЦ (Московского патриархата).

  При этом секретарь Священного синода УПЦ Киевского патриархата Евстратий Зоря заявил, что программ эвакуации их священников из Крыма нет, потому что «это будет означать поражение». Меджлис крымских татар уже предложил священникам Киевского патриархата проводить службы в мечетях, если действительно церкви Киевского патриархата на полуострове закроют. На днях УПЦ КП пожертвовала министерству обороны Украины свыше 1 млн грн — больше $100 тыс.

  Президент-баптист

  На фоне усобиц между православными различных конгрегаций укрепляются позиции католической церкви. 26–27 апреля украинская делегация во главе с назначенным Верховной радой премьер-министром Арсением Яценюком посетила с рабочим визитом Ватикан. Яценюк встречался с папой Римским Франциском.

  Сам украинский премьер — прихожанин грекокатолической церкви, позиции которой особенно сильны на западе Украины.

  «Грекокатолики полностью монополизировали шефство над Майданом, постоянно проводили молебны со сцены, возглавляли и «автомайданы», блокировали резиденцию Януковича, — говорит эксперт по религиозным вопросам Дмитрий Скворцов. — В данном случае вполне можно говорить о монополии грекокатоликов на акции протеста».

  А и.о. президента Украины Александр Турчинов — пастор баптистской церкви. Правда, этот факт обычно раскручивают скорее в пропагандистских целях, поскольку баптистов на Украине немного и какой-то значительной роли в событиях на Майдане они не играли.

  Прихожане проголосуют ногами

  Растущая напряженность церковной жизни провоцирует активные общественные дискуссии относительно того, имеет ли церковь право вмешиваться в государственные дела. Религиовед Юрий Черноморец считает: «Существуют разные трактования нормы об отделении церкви от государства. Например, в СССР, а также некоторое время во Франции эта норма трактовалась антагонистически.

  Однако в большинстве государств власть и церковь сотрудничают.

  Это касается и присутствия церкви в органах государственной власти». При этом, по его словам, хоть некоторое давление со стороны киевских властей на УПЦ МП возможно, вряд ли церковь ждут большие проблемы: у нее наибольшее количество приходов в стране.

  Доктор богословских наук и философии Дмитрий Степовик, впрочем, считает, что сейчас наиболее благоприятный момент для объединения православных церквей на Украине.

  «Сейчас благоприятный момент для такого объединения на патриарших началах. Украинская православная церковь Киевского патриархата уже 23 года является патриаршей, а не поместной, — говорит он. Но добавляет: — Представители УПЦ МП наверняка будут против «всеми руками и ногами».

  Меж тем директор религиозно-информационной службы Украины Тарас Антошевский уже замечает, что верующие массово стали покидать Московский патриархат после начала противостояния с Россией. Эксперт прогнозирует, что православных священников, подчиняющихся патриарху Кириллу, ждут непростые времена.

• „Ню Йорк Таймс“: Зад маските в Украйна, многото лица на бунта

  Кристофър Джон Чивърс, Ноа Снайдер,  The New York Times*

  
  

  

  Славянск, Украйна. Бунтовническият водач разстила топографска карта пред затворен хранителен магазин, докато украински военен хеликоптер прелита край близкия хълм. Украински войници току-що са заели позиция покрай река, намираща се на около 2,5 км. Командирът мисли, че може да настъпят.

  Водачът, разкрил само първото си име, Юри, издава заповеди с авторитета на човек, видял много битки. „Отидете до моста и разположете снайперистите”, казва на бивш украински парашутист, който веднага изпълнява нареждането.

  Юри командва 12-а рота, част от самопровъзгласилата се милиция на Донецката народна република – непозната преди и често маскирана бунтовническа сила, която от началото на април завзе правителствени сгради в Източна Украйна и допреди събота държеше в плен екип от европейски военни наблюдатели, които обвинява, че са шпиони на НАТО. Той е едно от лицата зад сенчестите паравоенни окупации. Но въпреки свалените маски, голяма част от неговите цели, мотивации и връзки остават мъгливи, илюстрирайки сложността на този разрастващ се конфликт.

  

  Юри, който изглежда като прехвърлил 50-те, е типичен източноукраинец от своето поколение. Военен ветеран, след разпада на СССР той има малък строителен бизнес в Дружовка, на около 25 км. южно от тук. Но военната му закалка се корени другаде: той е бивш съветски командир от специалните сили, служил в Афганистан – минало, което би могло да го направи едновременно и местен, и служител на Кремъл.

  В тази война, забулена от съперничещи си твърдения от двете страни, една от мистериите е идентичността и връзките на опълченците, което все повече засилва конфликта между Русия и Запада. Москва казва, че това са украинци и те на са част от руските въоръжени сили, каквито се оказаха т.нар. „сиви мъже” в Крим.

  Западни политици и украинското правителство настояват, че руснаци водят, организират и въоръжават бойците.

  Един по-дълбок поглед върху 12-а рота – след над седмица посещения на пропускателните й пунктове, интервюиране на бойците й и наблюдаване на действията й срещу настъплението на украински войски в петък – показва, че нито едно от описанията не улавя цялата история.

  Бунтовниците от 12-а рота имат вид на украинци, но, като мнозина в региона, имат дълбоки връзки и родство с Русия. Те са ветерани от съветската, украинската и руската армии, и някои имат роднини от другата страна на границата. Положението им е сложна смес от идентичности и лоялности.

  Въпреки че бойците споделят пламенно недоверие към украинското правителство и западните сили, които го подкрепят, картината е допълнително усложнена от разногласията помежду им за крайните цели. Те спорят дали Украйна да преразпредели властта чрез по-голяма федерализация, или регионът да бъде анексиран от Русия. Имат и различни възгледи по въпроса, коя страна може да претендира за Киев, столицата, и дори кои биха могли да бъдат границите на една разделена Украйна.

  Юри е колеблив относно възможността за руско анексиране, въпреки че руското знаме е развято пред входа на магазина, откъдето насочва войските си. Той казва, че е участвал в превземането на сградата на украинското разузнаване в Донецк на 7 април и е водил превземането на полицейския участък пет дни по-късно – две операции, изградили солидна основа за милицията Видео записи и снимки от второто нападение потвърждават историята му.

  През тази седмица, докато украински войници понякога провеждаха операции, той се подсмихваше на твърденията на властта в Киев и на Запада, че неговите действия са насочвани от руски военни офицери от разузнаването. Нямаме руски господар, казва. „Няма московчани тук. Аз имам достатъчно опит.” Този опит, казват той и бойците му, включва четири години като съветски командир на малко подразделение през 80-те години в Кандахар, Афганистан.

  119-те бойци, които казва, че води, сред които се виждат както 20-годишни, така и над 50-годишни, говорят за предишна служба в съветската или украинска пехота, десантни, специални или противовъздушни части. Един от тях, Костя, е служил в руската армия, където е бил парашутист. Но и той е поискал украинско гражданство, което получил преди две години, след преместване в Донецкия регион през 1997 г., за да живее близо до своята майка. Двама други казват, че не са от Източна Украйна – единият е от Одеса на юг, другият – от Днепропетровск в Централна Украйна.

  

  Засега 12-та рота представлява част от фронтовата линия в Славянск, където бойците й стоят по барикади срещу украинските военни, с които опълченците са се сблъсквали на няколко пъти.

  Бойците от ротата носят маски по време на патрули, които кръстосват града непрекъснато. Те показват признаци на дисциплина, включващи редуващи се караули на пропускателните пунктове, често почистване на оръжията и алкохолно въздържание. Твърдят и че имат широка мрежа от агенти, които ги информират предварително за действията на украинските военни.

  Всички говорят с отвращение за временното правителство в Киев, което дойде на власт след прогонване на президента Виктор Янукович през януари. Настръхват при всеки намек, че тяхното превземане на правителствени сгради е нещо лошо. Прозападните протестиращи в Киев държаха правителствени сгради и главния площад в града от есента, казват. „Защо Америка подкрепи тези действия, но се противопоставя на нашите?”, пита Максим, младият бивш парашутист, който организира снайперистите на Юри на моста. „Това са противоречията на Запада.”

  Максим, като мнозина други, говори за ненакърнимите според него културни, икономически и религиозни връзки с Русия и неговия идеал за един по-велик славянски свят, който казва, че е заплашван отвън.

  Заплахите, казват бойците, станаха ясни от парламентарното предложение на временното правителство в Киев през февруари, което целеше да премахне руския като официален език в Източна Украйна. Временният президент наложи вето на предложението, но бойците разглеждат този епизод като сигнал за официален културен щурм. „Това бе повратният момент”, казва Максим, опирайки върха на нож срещу гърдите си, обвити в черна жилетка.

  Няколко бойци поклащат глави при идеята, че са платени от Русия – от олигарси, или някой друг. „Това не е работа”, казва единият, Дмитрий. „Това е служба.” Още повече, ако руските разузнавателни служби им помагат, казват, ще имат нови оръжия, а не остарелите, които се виждат на пропускателните пунктове и съхраняват в базата, където спят. По време на боевете в петък, двама от бойците носеха ловни пушки, а най-тежкото видимо оръжие бе един гранатомет.

  Голяма част от арсенала им е идентичен с оръжията, виждани в ръцете на украински войниците и специалните сили на вътрешното министерство, които се намират на позиции извън града. Това включва 9-милиметрови пистолети „Макаров”, автомати „Калашников” и няколко снайпера „Драгунов”, леки картечници РПК и преносими противотанкови ракети, сред които има и произведени през 80-те и 90-те години.

  Много от оръжията показват признаци на дълга служба. Едното, гранатомет РПГ-7, изглежда чисто и ново. Бойците казват, че е закупено от украински войници за две хиляди долара, заедно с 12 силно експлозивни гранати.

  Членовете на милицията казват, че оръжията им са или от превзети полицейски участъци и заловени украински БТР-и, или закупени от корумпирани украински войници. Няма ясна руска връзка в арсенала на 12-а рота, но е невъзможно да се потвърдят описанията на бунтовниците за източниците на техните пари и екипировка.

  Но пък има показатели на местна подкрепа.

  Един следобед тълпа от хора помогна за издигането на барикада и бункер край мост над канал, водещ към западната част на града. В основната база на 12-а рота, домът на Таня и нейният съпруг Лев, идват местни жители да оставят храна: домашни сладки, парчета осолена сланина, голяма купа с борш, торба с пресен зелен лук, буркани с туршии и компоти. „За хората в Киев ние сме сепаратисти и терористи”, казва Юри. „Но за хората тук сме бранители и защитници.”

  60-годишната Таня, която предлага да храни бунтовниците след като синът й се присъединява към тях преди месец, поема ролята на готвач на ротата. Тя държи масата зад къщата отрупана с храна и увещава мъжете да ядат повече, когато оставят купите си с борш недовършени. Гаражът на двойката се е превърнал в казарма, навесът – в оръжейна. С въжета около черешови дървета е окачен камуфлаж.

  Милицията твърди, че има добри отношения с местната полиция, която почти не е правила опити да ги спре. Много полицейски служители все още патрулират в бунтовническите региони, приемайки властта на милицията, докато ръководят трафика или разследват инциденти.

  Накъде се опитват да насочат Украйна тези опълченци и техните поддръжници, все още остава тема на спорове дори сред мъжете, носещи маски. В 12-а рота някои се надяват източните провинции да получат автономия в една федерализирана Украйна. Други говорят за разделяне на нацията на две, като по-голямата част се присъедини към Русия.

  На въпроса, дали Украйна да остане една нация, Сергей, ветеран от съветската противовъздушна отбрана, казва: „Разбира се, защо не?”

  „Не, не, не”, го прекъсва Дмитрий, по-млад боец. „Каква обединена Украйна би могло да има?”

  По-късно друг боец, Алексей, се съгласява. „В Западна Украйна си показаха лицата: нацисти, фашисти”, казва. „Разрушиха паметници на Ленин, нападнаха историята ни. Да живеем на една земя с тях е глупаво за нас.”

  След това се повдигна въпросът за детайлите – къде би могла да лежи една нова граница и коя страна да задържи Киев. „Нека Киев остане на запад”, казва Саня, огромен мъж с обръсната глава, който носи снайпер „Драгунов”. „По принцип не е проблем.”

  „Не, всичко до Киев!”, казва Дмитрий.

  Алексей предложи граница покрай Днепър, реката, която тече през Киев.

  „Добре, по Днепър”, казва Дмитрий. „Левият бряг е техен, десният – наш.”

  Каквато и да бъде финалната форма, казва Юри по-късно, временното правителство на Украйна трябва да позволи провеждането на избори, или ще бъде изправено пред гражданска война.

  „Или море от кръв и трупове, или референдум”, казва. „Няма трети начин.”

  .

  Превод:  Илиян Станчев,  Dokumentalni.blog.bg
  

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Материалът е публикуван в „Ню Йорк Таймс“ на 3 май т.г.

  .

• 850 000 мъртви души в избирателните списъци

  Според говорителя на ЦИК Цветозар Томов първият проблем е, че в избирателните списъци има доста по-малко имена, отколкото в списъците на предните избори

  .

  

  В сайта на Националния статистически институт са обявени данните за населението на България. Данните показват, че тези, които имат право да гласуват, са 6 926 716 души, но данните на ЦРУ показват, че тази цифра е 5 862 000.

  Данните на Централната избирателна комисия (ЦИК) пък показват, че хората, които имат право да гласуват, са 6 533 000 души. Получава се, че 850 000 са мъртвите души.

  Това каза в предаването „Здравей, България” по Нова ТВ проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика. По думите му тези лица фигурират в избирателните списъци без да са налице някъде другаде.

  Според говорителя на ЦИК Цветозар Томов първият проблем е, че в избирателните списъци има доста по-малко имена, отколкото в списъците на предните избори.

  „Това се дължи на факта, че

  на изборите за европейски парламент не всички българи имат право да гласуват”,

  каза той и добави, че българите, които живеят например в Турция, нямат право да гласуват на тези избори.

  „Въпросът за мъртвите души се обсъжда от 20 години. Основната причина да има толкова голяма разлика между реалния брой на хората, които живеят в България, и хората, които фигурират в списъците на ГРАО, е в това, че има голям брой българи, които се водят, че живеят в България, но ГРАО няма информация за адреса им извън страната”, обясни Томов.

  Според него, за да се реши този проблем, трябва да се въведе активна регистрация при избори.

  „Така ние лъжем Европейския съюз”, заяви проф. Иванов.

  По думите на Томов това не означава, че съществува опасност за достоверността на изборите.

  .

  Източник:  Vesti.bg

• Белият дом моли американски корпорации да не ходят на форум в Петербург

  Вашингтон е помолил шефовете на няколко от най-големите американски корпорации да откажат участие в Петербургския международен икономически форум заради Украйна, пише „Ню Йорк Таймс“. Става дума за енергийни, финансови и промишлени компании, които имат бизнес в Русия.

  След активната кампания, проведена от съветници на президента на САЩ, редица топ мениджъри вече са се отказали да участват или планират да го сторят. Става дума за компании като Alcoa, Goldman Sachs, PepsiCo, Morgan Stanley и ConocoPhillips.

  Служители на Белия дом лично са звъняли на топ мениджърите, поставяйки ги в неловка ситуация, пише вестникът. От една страна те не искат да са в конфликт с администрацията на Обама, от друга те знаят, че на конференцията ще се появи руският президент Путин.

  Петербургският икономически форум е международна среща на известни световни корпорации, която се провежда от 1997 г. насам. От 2005 г. в него участва и президентът Путин. Тази година форумът трябва да се проведе от 22 до 24 май.

  Източник:  в. „Сега“

• Наистина любов

  

   

  Ще се намери винаги Пилат.

  За трийсет сребърника – Юди много.

  Живеем с теб в провинциален град.

  Там палят свещи, без да вярват в Бога.

   

  Ще се намери някоя жена,

  с която съм прекарал два-три часа…

  Ще ми вменява чувство за вина,

  крещейки от отсрещната тераса.

   

  Ще се намери мъж, делил със теб

  едно легло и нищо, нищо друго…

  Ще казва, че сърцето ти е лед,

  понеже си на другиго съпруга.

   

  А ние с теб, в библейски смисъл нов,

  отдавна сме избягали от храма…

  Защото е наистина любов

  след трийсет сребърника да сме двама.

   

  Добромир Банев,

  Dobanev.blogspot.com

• Циркова трупа с българско участие пострада в Род Айлънд

  

  Девет акробати са сериозно ранени, след като платформа рухна по време на въздушен цирков номер в американския град Провидънс, щата Род Айлънд, предаде AFP.

  Осем акробатки е трябвало да увиснат във въздуха на косите си. Малко след вдигането на завесите, металната платформа, издигната за номера, е рухнала, в резултат на което жените са паднали от височина 8 до 12 метра върху друг изпълнител, който е бил на земята.

  Ранените са откарани в болница. Състоянието им е критично, но животът им е извън опасност. Започнато е разследване за причините за инцидента.

  .

  На сайта на цирка Ringling Brothers and Barnum and Bailey се посочва, че в трупата Medeiros участват акробатки от САЩ, Бразилия, България и Украйна.

  По информация на съпруга на българката Виктория Медейрус, тя е сравнително добре, има наранявания и счупвания, но ще се възстанови бързо.

   

  

  Номерът е измислен именно от българката и нейния съпруг. Той е изключително опасен и при него момичета, които участват, висят от платформата само на косите си, нямат предпазни колани, долу няма дюшеци. Този т.нар. „човешки полилей“ се държи на едно въже, което се откъсва и се стига до този инцидент. Височината е между 8 и 12 метра, еквивалентно на 3-етажна сграда. Имало е и един човек, който е бил долу при срутването на конструкцията.

  .

  При друг подобен случай почина нашата акробатка Деспина Кехайова. Това се случи през май 2004 г. в Сент Пол, щата Минесота. Тя също бе част от въздушен номер, лети във въздуха, хваната за дълъг шифонен шал. По някаква причина този шал се откъсва и тя полита надолу от голяма височина – близо 12 метра. Деспина Кехайова има два рекорда в Книгата на Гинес, като веднъж е заради постижението си да върти 101 обръча, напомня Нова ТВ.

  .

  Източник:  в. „Сега“

• Р. Манджукова: Българите в Бесарабия девет пъти са преживявали страха от това да се събудиш в друга държава

  Интервю на Димка Атанасова с Райна Манджукова, Агенция „Фокус“

   

  

  Райна Манджукова е журналист, водещ на предаването „Облаче ле бяло” по ТВ Скат, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина (2009 – 2010 г.)

  .

  Фокус: Г-жо Манджукова, какъв е Вашият прочит на събитията в Одеса от последните дни?

  Райна Манджукова: Първото, което ми идва наум е – това не е трябвало да се случва. От друга страна, според мен, беше неизбежно в една или друга форма. Одеса е прекалено важен стратегически център в Украйна. Силите, които са разпалили това противопоставяне в цяла Украйна, не е имало как да оставят Одеса намира. Защо казвам за силите? Защото съм убедена, че в Одеса това противопоставяне на проукраински/проруски не е родено на местна почва. Това, което самата аз зная за Одеса, както и постоянните ми контакти с хора от там, все повече ме убеждава, че случилото се е инспирирано от външни сили. Смятам, че още от момента на изграждането на този палатков лагер на Куликово поле, се е разчитало нещата малко по малко сами да набират обороти, да консолидират около себе си проруски настроени сили, за да може нещата да се случат от само себе си, както може би са се случили в източните области. Но тъй като нищо не се е получило за толкова месеци, било е необходимо ситуацията да ескалира и да се предизвика истински сблъсък. Не смея не само да твърдя, но дори и да предполагам, дали са били планирани жертви, защото това противоречи на нормалното човешко мислене, на здравия разум! Но не бих се изненадала и това да е планирано, за да може да се постави категорично: „Ние сме от тази страна на барикадата” – „Ние сме от другата”. В интернет общувам с хора, които познавам, и такива, които не познавам, и анализирайки получиената информация, правя извода, че – въпреки жертвите! – отново целта не е постигната. Одеса продължава да се смята за град, принадлежащ към държавата Украйна!

  Фокус: Има информация, че българският културен център в Одеса е горял. Това така ли е?

  Райна Манджукова: За щастие оказа се, че не е вярно. Тази информация предизвика голям смут на страниците на интернет, много бързо изясних случая. Става дума за грешка. Събитията на 2 май започнаха именно на Гръцкия площад, където излиза единият от входовете на Българския културен център. На някои от снимките се вижда входът на Центъра, който е обвит в дим. От там излезе информация, че българският културен център гори. За щастие Домът не е засегнат от огъня, разбити са стъклата на входната вратата и прозореца. Ултрасите са влезли и са хвърляли бомбички от балкончето. Освен това един от тях е накъсал българските знамена, мислейки че са руски.. Директорът на дома, Дмитрий Федорович Терзи, му се е скарал, че не познава знамената и долу-горе това са пораженията… (Пораженията в сградата на Българския културен център в Одеса наистина не са големи, но все пак коктейли „Молотов“ са попаднали и там, имало е локално запалване, поради което е изгоряла една стара стълба. Повече информация за това може да се намери тук – бел.ред.)

  Фокус: Как ще коментирате отразяването на събитията в Одеса от руските, украинските и българските медии?

  Райна Манджукова: Мисля, че за руските и украинските е очевидно. Те са абсолютно полярни и това всъщност е проблем за бесарабските българи. Бесарабските българи, тези които са в южната част на Одеска област, по районите и селата, имат интернет, но не е толкова масов, както при нас. За мнозинството от населението основен източник на информация си остава телевизията. Телевизията до скоро беше руска и украинска, съответно се дават абсолютно полярни гледни точки, което обърква хората. Освен това, преди известно време, кабелните оператори спряха руските телевизии, което предизвика обратен ефект – защото, както известно, всяко забранено нещо предизвиква по-голям интерес. Така че информационната война продължава, което по никакъв начин не помага на населението (и на българите в частност) да се ориентират в обстановката, а напротив, ги обърква още повече.
  Що се отнася до българските медии, аз очевидно съм пристрастна и, съответно, няма как да съм обективна. Като бесарабска българка, като представител на една общност от около 350 хиляди българи (204 хиляди по официални данни, но по самооценка на общността, те са около 350 хиляди – една значителна общност за 7-милионна България); като човек, който вече близо 20 години се занимава с темата българи в чужбина, смятам, че в тази ситуация, в която е Украйна, в българските медии трябва да има повече място за тази тема. И не толкова за самите събития в Украйна, а именно през погледа и призмата на това, как това се отразява на българите там, и с какво ние тук в България, можем да им бъдем полезни. Мисля, че повече трябва да се отделя място и време, да не говорим вече за съдържанието.

  Фокус: Според Вас има ли риск случващото се в Украйна да се пренесе и в Молдова?

  Райна Манджукова: Това е много интересен въпрос, но темата се нуждае от съвършено различен анализ. Нека да припомним, че Молдова вече е минала по този път. Приднестровската република се е отделила с война, с оръжия, с убити и т.н. Гагаузката автономия също се е обособила по не много мирен път… Затова мисля, че хора, които са преживяли това, ще са много по-внимателни в средствата, с които искат да постигнат една или друга цел. Гагаузката република се опитва да сключи Митнически съюз с Русия, противопоставяйки се на насочената към Европейския съюз политика на официална Молдова. По-интересното е, че има декларации българският Тараклийски административен район, който е населен с българи, да се присъедини към Гагаузката автономия и заедно да се включат в този митнически съюз. От друга страна, ЕС вече е премахнал визовия режим с Молдова, което засяга всичките й граждани – и българите, и гагаузите в това число. Смятам, че от чисто практическа гледна точка, и нашите българи сега ще се замислят. Така че Молдова е много интересна в момента за анализ, но това е съвсем различен тип анализ.

  Фокус: Неведнъж сте казвали, че не може да се обобщава „бесарабските българи смятат”… и че едно мнение не е валидно за цялата общност. Защо в България този момент се пропуска?

  Райна Манджукова: Поради незнание, поради неграмотност, което е непростимо. Вече 20 години говорим за тези българи и наистина е непростимо в 21-ви век да се правят бързи изводи, без да направиш опит поне малко да разбереш тези хора. Да не говорим, че по принцип не може да се говори обобщено за която и да е общност. Можем ли да кажем: „Българите в България са настроени про-еди какво си, по този въпрос мислят така…“? Не, разбира се. И това е нормално. Всеки има свое мнение. На едно място повечето хора мислят така, на друго – иначе. Защо бесарабските българи или каквито и да е други българи, или каквито и да е други хора, трябва да имат единно мнение? Това е въпрос на елементарна интелигентност на тези, които пишат и говорят.
  Що се отнася конкретно за бесарабските българи, трябва да се има предвид 200-годишната история на тези хора, на земята, на която в момента живеят. За 200 години, откакто са там, те девет пъти са били в различни държави. От преселването си до 1856 година, Парижкият мирен договор ги „хвърля” в Княжество Молдова. Тъкмо са се установили на руска земя, свикнали са с руското управление, с администрацията, дори с езика – и изведнъж политиката ги „хвърля” в Княжество Молдова, с друг език, с други правила, с друга администрация. През 1878 г., годината на Освобождението на България, отново се връщат в Русия, но това вече не е същата Русия, в която са се заселили половин век преди това, и те трябва отново да се пренастройват. Следва 1918 г. и те отново са в Румъния. И ако Княжество Молдова все пак е имало някакво лоялно отношение към тях, Обединена кралска Румъния вече провежда изключително агресивна политика по отношение на малцинствата на своята територия. И така нататък… И така девет пъти – така че страхът от това да се събудиш в друга държава е напълно реален. И в момента им се случва отново. Например на българите в Крим вече им се е случило. Десетки семейства, чиито роднини са в Бесарабия или Таврия, вече са в друга държава, в Русия, и трябва да ходят на гости на близките си „в чужбина“…
  От друга страна, не може да се зачеркне генетично заложената любов към Русия. Ние едва сега научаваме, когато започваме да четем, да се интересуваме, че Русия може би не е чак толкова от човеко-християнолюбивите чувства ни е поканила на тези земи, на пустата Бесарабия. Че е имала свои политически интереси да направи това. Само малцина го научаваме, тези, които се интересуват. За огромна част от населението обаче Русия е страната, която ги е спасила от турско иго. И днес малцина си дават сметка, че онази Русия, и тази Путиновска Русия, нямат нищо общо помежду си. И това не може да се пренебрегва като факт. От трета страна, необходимостта да живеят в различни държави ги е научила да бъдат лоялни към държавата, в която живеят, а те вече 20 години живеят в Украйна. Това е едно цяло поколение. Това е поколение мъже, ходили в казарма и полагали клетва пред държавата Украйна. Как сега те да се откажат от тази държава и да си кажат: „Нас Русия ни е освободила, спасила, ние сега сме с Русия”? Не е толкова лесно.
  И накрая като се добави и патологичният страх от Румъния, от това, че „…сега като е тръгнала да се разсипва Украйна, нас ще ни прибере Румъния”. И това е наистина страшно за тях, защото все още има живи хора, които си спомнят наказанията и издевателствата на румънските власти, с цел езикова и национална асимилация… Как са ги били с лозови пръчки и са им боцкали езиците с игли само за една българска дума!… И отново не си дават сметка, че „онази“ Румъния все пак не е днешната европейска страна…
  А съвсем отделен въпрос е и това, че украинското правителство изглежда абсолютно безсилно да се справи със ситуацията. Още веднага след формирането си, то не само не предприе никакви действия да консолидира раздираната от противоречия нация, но напротив, започна с реваншизъм и направи поредица от абсолютно грешни, като например опит за отмяна на Закона за регионалните езици. Това предизвика остра реакция сред малцинствата в страната и по никакъв начин не допринесе за изграждане на едина Украйна. Това, което наблюдавам като реакция от страна на властта на ескалацията на напрежението в различни точки на страната, също никак не изглежда оптимистично. Всички говорят за т.нар. Правый сектор („Десен сектор“ – бел.ред.), като никой не е наясно тях упълномощавал ли ги е някой да „въдворяват ред“ и да се „борят със сепаратистите“…
  И така: имаме тежка историческа наследственост, от една страна, и липса на обективна информация за случващото се в момента – от друга. Разбирате, че това прави ситуацията много тежка психологически. Затова най-малкото можем да се опитаме да разбираме тези хора, а не да им лепим етикети.

  Фокус: Какво е значението на българското гражданство за хората от тази общност?

  Райна Манджукова: Значението на българското гражданство в момента – това им носи психологическо успокоение. Тези, които имат български паспорти, се чувстват малко или много, защитени. Държа дебело да подчертая, че няма опасност от бежански поток на бесарабски българи към България, с който спекулират редица медии. По-скоро това е един психологически момент, в който хората си казват: „Аз си имам български паспорт. Ако не дай си Боже, тук стане страшно, аз имам къде да се прибера”. Затова едно от нещата, които България може да направи в момента, дори и без да се шуми, без да се алармира това навсякъде, на българите от Украйна, поне на тези, които са си подали документите за българско гражданство, мъничко да се ускори процедурата. Да не говорим вече за премахването на изкуствено създаваните пречки, които в момента по една или друга причина се случват.

  Фокус: Кои са най-големите предразсъдъци, които сте чували за бесарабските българи у нас?

  Райна Манджукова: По-скоро бих говорила за предубеждения, а те са в един много широк спектър. Да започнем например с най-широко разпространеното „Бесарабските българи са по-българи от нас”. Не може така да се говори. Няма такова нещо. И те са си българи като нас, и сред тях има повече или по-малко милеещи за едно или за друго. Не си помагаме, нито на тях помагаме, подкрепяйки този предразсъдък, защото по този начин ние ги противопоставяме на нашите българи тук, а това не трябва да се случва. Друго разпространено предубеждение и нещо, с което се боря всячески, когато имам възможност за това, е идеята „да завърнем бесарабските българи, да ги преселим в България, в Странджа, например”. Да ги заселим и да решим демографския проблем с бесарабските българи. Това е голяма глупост, която обикновено се разпространява от хора, които никога не са стъпвали там, които не са виждали къщите на тези българи, с размерите на прогимназия. За мое учудване, вече 20 години, това продължава.

  Фокус: Смята се, че ние ще поканим бесарабските българи и че те са готови да дойдат в България, да гледат изостаналото ни селско стопанство, да работят по курортите, където знаем, че има проблеми в сивия сектор и разбира се със заплащането. Как гледате на тази теза „да вземем бесарабски българи, защото тук не стига работна ръка”?

  Райна Манджукова: Какво значи „да вземем бесарабски българи”? Те да не са стока? Как да ги вземем? Точно за това говоря в момента, само че вие разширихте въпроса не само от към Странджа, но и към туристическия сектор. Всичко това е възможно, но си има начин, по който се прави във всички цивилизовани страни. Агенцията за българите в чужбина по време на председателството на Пламен Павлов, и естествено с благословията на тогавашното правителство, беше започнала да създава такава програма. Започнахме с проучване на територията на страната и именно от гледна точка на интересите на страната, на интересите на България – къде има нужда от каква точно работна ръка, в коя част. На едно място може да има нужда от работници в селското стопанство, обаче на друго да се стърсят лекари, които са заминали примерно в Англия или в арабския свят. Къде има възможност за жилищен фонд, къде има земи, по какъв начин тези земи могат да се отпуснат, защото не можем да приемаме целокупния бесарабски люд като селскостопански работници или като работници в курортите по Черноморието. Нали разбирате, че това е несериозно? Затова се прави първо един анализ на нуждите на България. Изобщо не откриваме Америка в момента. Така се изгражда всяка имиграционна политика, на всяка една нормална цивилизована страна, с тази разлика, че примерно, ако Америка и Канада привличат всякакви хора отвсякъде, тук това да бъде насочено към хора с български произход, тоест към решаването на икономическите проблеми да се добавят и решаването на демографския проблем. Много е просто, необходима е само политическа воля. И, което е много важно, това може да се направи само и единствено от държавата. Това не може да го направи политическа партия, сдружения на гражданите и т.н. И, повтарям – с оглед интересите на България, а не за „спасяване“ на бесарабските българи, горките, милите и т.н.
  Всеки, който е бил там, знае, че бесарабските българи няма от какво да бъдат спасявани.

   

• Новият началник на милицията в Одеса е от български произход

  

  Новият началник на милицията в Одеса е от български произход, съобщиха за Агенция „Фокус“ българи от Одеска област.

  Полковник Дмитрий Фучеджи, назначен за временно изпълняващ длъжността тази сутрин, е роден през 1956 година, в село Червеноармейское, Болградски район, Одеска област, става ясно от официалната му биография. В системата на Министерството на вътрешните работи служи от 1976 г., като започва от Болградски район.

  Старото име на село Червеноармейское е Кубей, а основният състав на жителите му са българи и гагаузи. Кубей е родното село и на академик Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959), филолог, едно от най-значимите имена в българското езикознание през миналия век. Масовото заселване на българи и гагаузи в Кубей става от края на XVIII и първата половина на XIX век. Най-големите преселения са свързани с Руско-турските войни от 1768 – 1774, 1787 – 1792, 1806 – 1812 и 1828 – 1829 г.

  Село Червеноармейское (Кубей) се намира на 18 км от Болград, най-големия културно-просветен център на българите в тази част на Бесарабия, и на около 220 км от Одеса.

  Фучеджи е наша фамилия, смесица от български и гагаузки брак, коментират още българи от Одеса.

  Предшественикът му бе уволнен вчера сутринта след сблъсъците в града и пожара в Профсъюзния дом, при които загинаха 46 души, 40 бяха тежко ранени.

  Източник: в. „Сега“

• Дончо Цончев, „За селяните“

  

  Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката „Малък коментар“ – дечица отговарят на въпрос.

  Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света.

  Този път въпросът е: „Какво е селянин?“

  Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

  Момченце: Те са, които отиват в затвора.

  Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

  Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това.

  Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук.

  Мисля си откъде иде всичко това.

  Опитвам се да не се гневя.

  Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми.

  Чувам: „Жетва е сега, пейте робини…“

  С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача.

  Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края – режат лицето ми и потта силно люти.

  Порасъл съм под една картина у дома, наречена „Градушка“.

  Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта.

  Край тази картина баща ми обичаше да рецитира „Градушка“ на Яворов.

  Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце.

  Кърмещи като във великото платно „На нивата“. Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.

  Тук се пие глътка ракия.

  Сещам се и тя откъде иде.

  И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително.

  Ами от родителите им – откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък.

  Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени.

  Всъщност на паразита за какво му е корен?

  Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните.

  Просто зяпам как гори камината и размишлявам.

  Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.

  И тръгна ято въпроси – от мен към мен – като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.

  Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?

  Защо англичаните напират напоследък у дома – да си купуват къщи по селцата?

  Не знам. Предавам се.

  Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара.

  Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите – пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце.

  Бедността, пендарките, носиите и песните – все по наследството от вековете.

  Така съм задрямал.

  И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

   

  Дончо Цончев,

  Рoznanie.dir.bg

• Ти заклейми ли фашизма в село Розово?

  Иван Бакалов, e-vestnik.bg

  .

  

  Във Фейсбук се лее хуманизъм и братска обич към изстрадалите сирийци. Това, съпроводено с обвинения към всеки, който още не е заклеймил селяните от село Розово, които изгониха сирийските бежанци. Реформаторският блок беше разпънат на кръст да обяснява защо не е заявил веднага гневното си възмущение от случая, ами мълчал не знам си колко дни.

  Хора, които обясняваха, че в България не е имало фашизъм преди 1944 г., сега обясняват, че в с. Розово има фашизъм. Сега се появил вече…

  Нещо не е наред. Вместо да обяснят ксенофобията и обърканата ни политика с бежанците, мнозина искат да клеймят. Да се пишат от добрите. То е нещо като знак за праведност. Ние сме хуманистите, прогреса, Европа. Кой не скача е фашист.

  Така по български се извращават оценките на събитията.

  По български мнозина се доказват не с достойнствата си, а като клеймят другия, обявяват го я за комунист, я за фашист. Наречи го така, да не остане съмнение, че ти си от праведните. И веднага идва обратната реакция.

  А какви са селяните в село Розово? Уплашени, обезверени, настръхнали хора. Които са видели как държавата им закрива поминъка в началото на 90-те с ликвидацията на селското стопанство, с обяснения, че това е справедливостта и прогреса.

  Видели са как закриват още какво ли не из България с розови обяснения за реформи. Видели са бедност и безизходица, съпроводени с обещания за светло европейско бъдеще. И вече не вярват.

  И когато вълната от бежанци дойде към България, видяха как от Европа натискат държавата да ги пуска през границата. И държавата, доколкото я има въобще, пуска всички наред – хора без паспорти, кой знае откъде и какви, се обявяват за сирийски бежанци и намират подслон тук.

  Държавата, без да има капацитет за подслон, настанява бежанци в палатки и бараки. И после я ругаят за това и международни организации, и местни хуманисти, обявили се за единствени носители на европейските ценности.

  Да, в Розово са ксенофоби. Страх ги е от чужденците. Не ги искат. Впрочем, не съвсем. Защо българите на село ги е страх от бежанците, а не от англичаните у нас? В България живеят като постоянни жители вече 18 000 англичани, повечето на село. А с временните жители със собствени къщи са над 50 000.

  Те са много повече от бежанците в момента. Да се е чуло някой да гони англичани? Макар че и сред тях има престъпници, имаше случай с педофил и др.

  И германски семейства има тук-там по селата. Недалеч от Розово на село живеят и японски семейства. И руснаци има постоянни жители, главно в крайморските градове. Никой не ги гони.
  И не само чуждата религия е причина – у нас съжителстват мирно турци и българи.

  И Европа е пълна вече с българи, те виждат какво е там. Виждат квартали гета за араби в Лондон, Брюксел, Копенхаген, Париж… И те не им харесват. Виждат атентати. Представят си, че и тук ще стане така, страх ги е.

  И от новините се научават едни смущаващи неща – че Австрия даде квота за сирийски бежанци от 500 души, а сега я увеличи с още 1000. Но за майки и деца. И дава преимущество на християни, защото са преследвана група. Защо хуманистите не заклеймят австрийската ксенофобия?

  Като обвиниш част от сънародниците си като фашисти, не е чудно, че популисти като Сидеров и Бареков веднага отиват там да им се пишат адвокати. После някой да не се чуди на изборните резултати.

   

• Венцислав Караджов: Трябват промени в Изборния кодекс

  Председателят на Комисията за защита на личните данни пред в. „Труд“

  .

  

  – Г-н Караджов, в деня на назначаването ви избухна скандал с фалшифициране на подписи в списъците за регистрация на партиите за изборите. Как виновните за неправомерното използване на личните данни ще бъдат наказани?

  – Комисията прие на 17 април решение, с което започва проверка на администраторите на лични данни (партиите), регистрирани за изборите за Европейски парламент. Проверката ще установи степента, в която партиите познават и спазват нормите на Закона за защита на личните данни. Ще има санкции за констатираните нарушения.

  – Ще предприеме ли КЗЛД действия срещу ЦИК заради лесния достъп до лични данни при проверка на подписките чрез интерфейса на сайта?

  – Комисията за защита на личните данни констатира, че ЦИК е изпълнила нормативно установените изисквания на Избирателния кодекс и е осигурила възможност всеки избирател – български гражданин, да прави справка в списъка по ЕГН, съответно по личен номер за всеки избирател – гражданин на друга държава членка на ЕС. В същото време КЗЛД счита, че разработеният и използван от ЦИК софтуер следва да осигури необходимото ниво на защита на личните данни.
  Комисията издаде задължително предписание и очакваме ЦИК да предприеме необходимите действия в изпълнение на Закона за защита на личните данни.

  – Какви законодателни промени трябва да се направят, за да не се повтарят тези случаи – няколко поредни години ще има избори?

  – Би било добре да се обсъди възможността за промяна на Изборния кодекс, която, след като установи всички действия при произвеждане на избори, при които може да възникне съмнение за разкриване на лични данни, да посочи в тези норми и задължението на изборната администрация да ги изпълни. Комисията е готова да участва с експертиза при обсъждането на подобни промени в ИК.

  – Възможно ли е фалшифицирането на подписите за регистрации на партиите да е “традиция” и да е правено десетилетия?

  – В произвежданите досега избори поставеният от вас въпрос се считаше за “изборен фолклор”. Изпълнението на новите разпоредби на ИК доведе до разкриването на факти, доказващи нарушение на правилата за обработване, съхранение и достъп до лични данни. Лично мнение е, че трябва да гледаме на този проблем от добрата му страна, а именно, че се предприеха мерки.

  – Вие сте съпруг на депутатката от БСП Деница Караджова. Това не е ли конфликт на интереси? Тя гласува ли в парламента за вашето назначаване?

  – Не считам, че моето номиниране и избиране за председател на КЗЛД представлява конфликт на интереси, както бе представено в публичното пространство. В нашето законодателство, а и в Европа, конфликтът на интереси възниква тогава, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Процедурата за избор на председател и членове на КЗЛД се осъществява поотделно от два независими един от друг органа – Министерския съвет и Народното събрание. И двата органа са колегиални и вземат решенията си с мнозинство от присъстващите на заседанието министри или депутати. Съпругата ми е подала декларация за конфликт на интереси (наличие на частен интерес) при обявяване на номинацията ми от МС и не е участвала в гласуването на състава на новата комисия. Декларацията беше публикувана в сайта на НС още на следващия ден след моята номинация от МС.

   

• Местан обеща офиси, ще праща и кметове при емигрантите

  Биляна Веселинова, Standartnews.com

  .

  Лидерът на ДПС Лютви Местан направи специално обръщение към българските емигранти в Западна Европа. И им обеща всеки един от евродепутатите на Движението да разкрие по три офиса в страни от ЕС.

  „Целта е във всяка една от десетте основни държави да има по един постоянно действащ офис на евродепутат от ДПС, в който назначен на щат сътрудник да ви оказва ежедневна административна и всякаква друга подкрепа“, казва Местан на сънародниците ни зад граница. „За разлика от другите партии обаче ние сме достатъчно отговорни да признаем, че като опозиция не бяхме в състояние да ви помогнем в достатъчна степен“, пише още лидерът на ДПС. И още: „Ние се ангажираме да поемем еднократните учредителни разходи за разкриване на погребални фондове отново във всяка от основните десет държави“.

  Минимум веднъж на три месеца всеки един от евродепутатите на ДПС ще има приемни дни в разкритите офиси, заявява Местан. И уточнява, че за всеки офис в ЕС ще отговаря по един народен представител и кмет на община в ДПС. „Стратегическата цел на ДПС е създаване на работни места и развитие на всички региони на България, за да не се налага и бъдещите поколения да тръгнат по пътя на гурбета“, заключва Местан.

   

• КОЙ убива децата ни?

  Вилдан Байрямова*, БГНЕС

   

  В неделя вечерта пъпчасала пуберка събира комшийските деца у дома и настава безумна врява, а долу съседите тъкмо са погребали близък и отливат по капка в негова памет за Бог да прости.

  Многократните кротки забележки от майката на домакинстващата тийнейджърка не дават резултат, момичето със замах отваря вратата на хола и започва да крещи неистово, докато мама е в скайпа и се договаря за работа през лятото. И, в крайна сметка, истерийката бива удостоена с едно шамарче по дупето – за назидание, ей така с едничката възпитателна цел, дето се вика, поне скръбта на съседите да бъде уважена с полагаемата й се тишина. Съвременното българско дете обаче е свръхинформирано и знае къде да се оплаче – маса информационни кампании са го ориентирали в джунглата от несправедливости и 112 е любимото му число. Така и нашата пуберка упражнява правото си на оплакване – звъни на спасителния номер 112 и докладва, че е малтретирана от собствената си майка. Така покрай възпитателното шамарче пред заключения вход на блока се изсипват полицаи, експертка от звеното на Агенцията за закрила на детето и дама от Детската педагогическа стая. Цялата детска компания е вече навън и, меко казано, е втрещена от респектиращата група, пристигнала на минутата след тревожния детски сигнал за домашно насилие. Похвално! И кошмарът за самотната майка започва – тя е слязла да вземе бунтарката си и да я разходи, за да се наместят хормоните и да поговорят за дължимото уважение, но се натъква на едни адски сериозни и готови строго да я съдят хора, кои в униформи, кои почти в домашни дрехи – неделя е все пак. Вцепенена от неочаквания развой, тя кани служителите в дома си и им обяснява причините за наказателната си акция /за шамарчето, де, дето всеки от нас го е отнасял/. Междувременно на момиченцето му проблясва, че работата отива на лошо и се разридава, и се вкопчва в същата лоша мама, срещу чиято агресия е подало сигнал. В присъствието на детето /поне по твърденията на същата лоша мама/ жената от ДПС /Детската педагогическа стая/ коментира, че ей сега същото дете ще бъде отведено да преспи в полицията, т.е. ще му бъде оказана полицейска закрила и после ще му намерят приемно семейство. Следват още по-неистови писъци – пищи детенцето с телефона, това същото свръхинформираното, за правата си. Опищява блока и си иска при мама, в своята си детска стая, до своя си лаптоп, смартфон, маратонки, бюстиенца, герданчета и пр. глезотии.

  Майката изпищя в слушалката ми само час, след като съдът в Кърджали потвърди постоянната мярка за неотклонение на двойния убиец от Джебел. Който също е в тежък, но обременен от наркотиците пубертет. На когото нашите въпроси му бяха твърде досадни и ни отвръщаше с празни очи. Несъстоялият се абитуриент не се беше сетил да врътне на 112 и да доложи, че майка му го малтретира. Напротив, той я е изнудвал, че ако тя му се кара за серията от закононарушения, 6 от които с висящи дела, щял бил да се самоубие. И самотната майка – същата като горепосочената, от класическия вид /с баща известен на нея, но не и на детето/, му прощавала и мълчала. Тя и днес мълчи и си ходи на работа в Бюрото по труда, но продължава да обвинява наред всички други, не и себе си за килъра, когото е отгледала с грижовното си безхаберие. Синчето е отдавна известен беладжия не само в Джебел, но и в съседните райони, както и на полицията. И – ужас! Мълвата в малкото родопско градче го свърза с други два смъртни случая – с удавен негов връстник, когото той бил бутнал във водоема, и с все още издирвана 83-годишна баба… Няма данни с него да са работили спецовете от Детската педагогическа стая. Нито пък Закрилата на детето да е упражнила съответната закрила, да е настояла за неизбежния в случая по-строг родителски контрол. Полицията е упражнявала ограничените си правомощия спрямо още непълнолетния Мерт, въпреки, че наркопристъпите му са ставали все по-опасни както за околните, така и за него самия. В гимназията по тютюна той се е появявал инцидентно, но и там са му осигурили толерантност без граници. А в нощта след касапницата Мерт се е прибрал у дома, хвърлил кървавите анцузи в коша за пране и легнал да спи – вероятно доволен от трофеите /300 кинта и 3 джиесема/, но забравил за зверството. След това заедно с майка си отишли да се разпише в Пробацията и после с откраднатите от съсечената с брадва Джейлян 300 лева напазарували мобилен телефон и маратонки. Любящата и всепрощаваща майка не се появи в съда да подкрепи поне с присъствие едничкото си чедо. А то с буца в гърлото промълви, че я е очаквал, гласът му омекна само при тези думи. Защо уби и детенцето, упорствахме ние. Не зная, не помня, няма да ви отговарям, казваше той с режещ глас вчера…

  Две деца на еднакво самотни майки. Едното още хлипа насън от страх, че ще преспи в полицията и ще го пратят в приемно семейство, и се е вкопчило в майчицата си, на която, без да иска, е докарало огън на главата. Другото не плаче, но драматично се самосъжалява, защото вижда живота си в раиран костюм, вместо в елегантен абитуриентски. И гледа с празните очи на вълка.

  Защо ви разказвам това ли? Защото страшно боли, а маса родители вият от мъка за умъртвеното детство на децата си и искат възмездие за октопода на наркотиците. Не всички, обаче, не всички искат да повярват в ужасяващата истина, че децата им сами са избрали упойващата пътечка на бягството за малко. „Винаги при такива случаи се търси причината. Даже да е било под влияние на дрогата, по-важно е да се открие кой докара дрогата и убива децата ни“. Това ми писа снощи приятелка-гурбетчийка в далечна Ирландия.

  Мерт – това е името и на 4-годишното момченце, намерило смъртта си в пороя в село Винево преди седмица. Вчера водолази го извадиха и мъртвият ангел беше погребан веднага. Този Мерт от вчера не е онзи Мерт от вчера с белезниците. И двамата са удавници. Разликата е 14 години, 1 смъртоносна природна стихия и 2 различно кратки, и още по-различно осмислени детства. Неговата майка не е майката на Мерт с белезниците от съдебната зала. Едната беше пометена от водния ад на стария селски мост, другата – от ада на нарко-делириума. Или на системата, както сме свикнали да оправдаваме всичко. Или и двете от същия ад. Самотната майка на истерясалата пуберка №112 не е самотната майка на Мерт с белезниците и с празния, вълчия поглед. Тя не е тя, ти не си той, ние не сме те…тогава кой? Нали ние сме в Системата и Системата е в нас?

  –––––––––––––––––––––––

  * Вилдан Байрямова е кореспондент на БГНЕС в Кърджали.

• До Чикаго и назад – с танцова стъпка…

  Elissaveta, ireport.cnn.com

  .

  

  Фолклорът на България живее дори и през океана!

  Една паралелна България видяхме по време на 4-тото поредно издание на фестивал ВЕРЕЯ в Чикаго – 25-27 април, 2014 г. … Една пъстра палитра от ритъм, цвят и веселие в шестчасовата програма, предоставена от танцови компании от Канада и САЩ.

  Българите зад граница не забравят корените си.
  Казват: „Щом сме двама, страшно няма…“

  Ансамбъл „Горана“ участва за първи път, с намален състав (2Х2), но танцува с двойно повече енергия и ентусиазъм! Неслучайно Чавдар Добранов беше наречен ”Танцьорът с най-бързите крака“…

  Ансамбъл „Горана“ заедно с „Горана Младши“ бяха едни от 25-те танцови формации, които са истински културните посланици на България в Северна Америка през последните години! И двата ансамбъла са сформирани от Елисавета Йорданова, която поставя началото на програма за обучение по български фолклорни танци и традиции в Ню Йорк и към българското училище „Христо Ботев“, Ню Йорк. Репертоарът на ансамблите разкрива красотата и силата на българите чрез жизнерадостните и ритмични хора.

  Фолклорът на България живее днес.

  Подчинени на истината: ”Koгато искаш нещо да продължи да съществува – обучи последователи!”, днес Елисавета заедно с Галина Сахарова преподават в училище „Христо Ботев“ на 70 деца. Те също така танцуват заедно и в Ансамбъл „Горана“, и са пример за млади и стари за това как се продължават традициите и как се пази родното. Елисавета и Галина направиха възможно, за първи път в историята на българската емиграция в Ню Йорк, да се развее националният ни трибагреник на Broadway по време на Международния танцов парад през 2011 г.

  Фолклорните танцови ансамбли „Горана“ и “Горана Младши“ се представиха с достойнство и гордост на фестивал ВЕРЕЯ ‘2014 в Чикаго – едно събитие с огромно значение за българската общност в САЩ! Шестнадесетте юноши от фолклорен танцов ансамбъл „Горана Джуниър“ към училище „Христо Ботев“, Ню Йорк, покориха сърцата на публиката, достойно представиха своето училище и обраха овациите на публиката с динамичното си изпълнение на Граовско и Петрунино хора. Ансамбълът беше най-многобройната юношеска група.

  Ансамбъл „Горана“ вече е в трескава подготовка за следващата си изява: ”Розовата долина” – танцово-певческа вечер, посветена на красотата на Българската роза. Спектакълът ще се състои на 7 юни 2014 г. от 20.00 в Goldman-Sonnenfeldt Family Auditorium, Jewish Community Center In Manhattan, 334 Amsterdam Avenue, New York, NY 10023, USA.

  Билети на: www.ticketbud.com/the-rose-valley-performance-of-music-songs-and-dance

• Божидар Данев: „Някой трябва да озапти българския работник“

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
  

  .

  Сhergar,  Neverojatno.wordpress.com

  

  В интервю за Дарик радио изпълнителният председател на Българска Стопанска Камара Божидар Данев успя да отговори на вълната от негодувание срещу новите предложения за изменение на трудовите взаимоотношения, предложени от БСК, като се аргументира изключително логично и не остави и капчица съмнение в правотата на защитаваните от камарата позиции. Публикуваме интервюто без съкращения, поради изключителната му важност относно информираността на българските работници за очакващото ги бъдеще:

  “ – Г-н Данев, предложенията, които излязоха от Българска Стопанска Камара за промяна във взаимоотношенията работодател – работник, предизвикаха остри реакции на решително отхвърляне. Смятате ли, че има шанс да ги прекарате през Парламента?

  – Длъжни сме да ги прекараме и те да станат реалност, в противен случай мога да ви гарантирам, че България ще фалира. Ако работещите българи не осъзнаят своята отговорност пред България и не спрат със своята тъга по социализма, опасявам се, че скоро никакви мерки няма да спасят българския бизнес. Ние от БСК сме взели на плещите си огромна отговорност, защото в крайна сметка някой трябва да озапти българския работник. Той се е превърнал в бясно бездомно куче, на което, ако не хвърлиш кокал, има опасност да бъдеш ухапан и това да доведе до фатални последици за теб. Двадесет години никой не смее да му каже истината, а именно, че или ще се съгласи да работи при нашите условия, или ще умре. Всяка друга политика е самоубийствена за бизнеса и пагубна за България.

  – Постоянно споменавате България, не е ли малко странно това при положение, че съвременният бизнес е мобилен и работи на световно, а не на национално ниво. От думите ви оставам с впечатлението, че българският бизнес се е капсулирал в България, това неконкурентоспособност ли е?

  – Радвам се, че ме попитахте. Не, това не е неконкурентоспособност, това е самоотвержен патриотизъм, родолюбие, национализъм, ако щете. За разлика от алчния български работник, който вече 25 години изсмуква жизнените сокове на българската икономика, за да задоволи своето шкембе, без да се интересува и капчица от България, бизнесът полага всички усилия да съхрани родното производство. Ами погледнете, то е очевадно, кой емигрира? Българският бизнес или българският работник? Кой е предателят – работодателят или работникът? За колко български бизнесмени сте чули, да емигрират в Европа и да изоставят родината си? – Нито един! А не е да нямаме покани. Аз обикалям света и мога да ви кажа, че българският работодател е желан инвеститор по цял свят. Че ние, ако решим, можем да отидем и да инвестираме нашите пари във Виетнам, Камбоджа, Бангладеш, Китай и т.н., както между впрочем правят много наши конкурентни чуждестранни фирми, и там работниците ще са доволни да работят на половината от заплатите, които получават нашите български търтеи, смеещи да се наричат работници.

  Въпреки всичко това ние търпим, стискаме зъби и не бягаме през терминал 2, ние милеем за България и аз мога да ви се закълна от името на всички български бизнесмени, че няма да мръднем от България, докато има поне един жив работник. Тази масова емиграция на неблагодарни български работници към Западна Европа е явление, което ни поставя пред сериозно изпитание, започват да липсват редица специалисти. Специалисти, за изграждането на които българската държава е инвестирала пари от нашите данъци. Ние плащаме обучението на всички български студенти и тяхното безотговорно и неблагодарно отношение, тяхната наглост след всички тези грижи, сами да определят нива на заплащане, при които са съгласни да работят, е връх на безсрамието.

  На българският работник трябва да му се обясни – и може би тук е и нашата вина, че не сме го направили, – че държавата се крепи на икономиката, т.е. на бизнеса, на нас, работодателите. Без нас България не би я имало, в този смисъл всеки, който заявява, че го е грижа за България, е длъжен да работи за нас, при условията които ние поставяме, безропотно. Ние най-добре знаем какво е нужно, какво е правилно, какво е икономически изгодно. Ако трябва да направя едно по-разбираемо сравнение, за да ме разберат всички, то е следното: бизнесът е тялото на държавата, работникът е храната, от което това тяло има нужда, за да расте и да се развива.

  Всеки сам избира дали да е част от тялото или от храната и в това е смисълът на демокрацията. Днес всеки може да е бизнесмен, стига да има съответните способности и познания. Но ако сте избрали да бъдете наемен работник, то тогава спокойно и с жертвоготовност трябва да сте готови да служите на работодателя си и да изцеждате силите си до краен предел, а не да ги пестите, за да доживеете до пенсия или защото сте имали ангажименти и към семейството си. Днес семейството е лукс, който могат да си позволят само богатите, а стремежът да доживееш до пенсия е проявление на висш мързел.

  – Казахте, че всеки може да стане бизнесмен, вие самият как станахте такъв?

  – Да, всеки може да стане, стига да има необходимите качества. Аз самият научих всичко за бизнеса благодарение на работата ми в структурите на Държавна сигурност. Както знаете, аз съм бивш агент на ДС и то в научно-техническото разузнаване, работил съм срещу капиталистическата икономика и съм я изучил до най-малка подробност. Подслушвал съм и съм донасял относно най-дълбоката същност на капитализма. От работата ми сред врагове на социализма съм опознал капиталистическото мислене в детайли. Така че, именно благодарение на работата ми в ДС, аз получих знанията и уменията, необходими за изграждането на успешен бизнес. И не само аз, разбира се, и други мои колеги от ДС също успяха след промените да изградят успешен бизнес, и дори днес работим заедно за бъдещето на България. Трябва да ви кажа, че ако не бяхме ние, агентите от ДС, след 10 ноември 89г. България щеше да рухне за няколко месеца. Ние изнесохме на гърба си целия икономически преход от социалистическо към капиталистическо производство. Ние положихме неимоверни усилия цялата икономика на страната да попадне в наши ръце, за да не се изгуби и разпилее и най-малката частичка, като попадне в невежи и алчни за бърза печалба ръце, защото имаше и такива попълзновения.

  -Да се върнем все пак на вашите предложения за промени в трудовото законодателство. Бихте ли споделили най-важните от тях.

  – С удоволствие! Една от най-важните е, че всеки специалист ще сключва колективен трудов договор с всички български работодатели и ще работи там, където се наложи. В тази сложна ситуация на световна криза не можем да си позволим един специалист да работи само за един бизнесмен. Много такива безскрупулни специалисти злоупотребяват с монопола върху знанията си и извиват ръцете на работодателите, карайки ги да се конкурират едни други, като му предлагат по-висока заплата.

  – Но конкуренцията не е ли задължителен елемент от капиталистическото производство?

  – Извинете, но конкуренцията идва в края на производството, при продукта, неговите качества и цена, а не още в началото при наемането на работника, който ще го произведе, както се получава в България. Безотговорният стремеж към все по-високи и по-високи заплати от страна на квалифицираните кадри поставя бизнеса на колене още преди да е започнал да произвежда. Той оскъпява продукцията, правейки я непродаваема на международния пазар, и убива бизнеса на колегите, които нямат възможност да го наемат на работа. Затова трябва държавата да се намеси и да изготви регистър на квалифицираните кадри в България, и да ги задължи да работят не за отделен бизнесмен, а за икономиката като цяло, срещу едно нормално възнаграждение, осигуряващо му хляб и вода.

  Друго нещо, върху което искам да обърна особено внимание, това е абсолютно наложителното налагане на забрана за емигриране на българските работници в трудоспособна възраст. Ако някой български работник иска да емигрира, то той ще трябва да докара на свое място най-малко двама чуждестранни бежанци, които да обучи на необходимите за производството знания и умения, и едва след това ще може да напусне работното си място и съответно България, но при условие, че някой друг бизнесмен няма нужда от него.

  Особено важна мярка е ранното приобщаване на българските граждани към трудова дейност. Според нас всички деца още от предучилищна възраст трябва да се водят на задължителни бригади в предприятията, за да свикнат от малки с мисълта, че са длъжни да работят за нас. Едно дете много по-лесно можеш да го научиш на необходимите трудови навици, отколкото един зрял индивид. Децата са доволни дори на едно браво и потупване по рамото и не трябва да позволяваме с израстването това тяхно благородно качество да бъде изместено от стремеж към забогатяване за сметка на работодателя.

  Много е важно също въвеждането на непрекъснат режим на работа. Премахване на отпуските, като вредни и аморални стимули и преминаване към доживотна работа. Заплащането трябва да бъде заменено с осигуряване на подслон и храна, и то само при положение, че няма излишък на работна ръка.

  – Но при това положение, държавата от кой ще събира данъци, как ще функционира? И в крайна сметка за кого ще произвеждате, кой ще купува продукцията ви?
  
  – Елементарно е. Ако нашите предложения се приемат, няма да има нужда от данъци. Държавата ще бъдем ние работодателите, бизнеса. Ще бъдем нещо като мравуняк, едните ще се раждат работници, другите бизнесмени. Разбира се бизнесмените трябва да бъдат много по-малко, което и сега е така. А що се отнася до продукцията , то ние ще произвеждаме изцяло за международния пазар и, уверявам ви, няма да има кой да ни бие. Нали не мислите, че ние в момента печелим от вътрешния пазар, това е невъзможно. При положение, че плащаме на работниците си по-малко от стойността на изработеното от тях, няма как да разчитаме, че те ще имат пари да го купят, на такава цена, че да печелим. Този проблем за известно време беше решен чрез кредитиране на работниците от банковите институции, но вече няма какво да им се отнеме и са необходими други решения, именно тези, които предлагаме.

  – И накрая каква е вашата мечта за България?

  – Ние искаме България да се превърне в една високотехнологична държава, обект на завист от останалия капиталистически свят и работим в тази посока. Въпреки гореизброените трудности, ние, българските работодатели инвестираме всичките си печалби във внедряването на нови технологии, нов машинен парк, нови информационни системи и т.н. С нетърпение чакаме мига, когато ще се появи изкуственият интелект, който няма да се нуждае от нищо друго, освен от източник на енергия за да работи. Той няма да се разболява, няма да има нужда да бъде наблюдаван с камери дали работи и не краде, няма да му се плаща заплата и да се търпят своеволията му, няма да емигрира. Тогава цялата недоволна паплач може да върви на майната си. А ние ще си седим в офиса и ще управляваме цялото производство и пласмент с един бутон от бюрото си.

   

• Десетокласник спечели стипендия от 110 000 долара

  Калоян Първанов от Монтана ще учи в един от най-престижните колежи на САЩ
  

  .

  

  Десетокласникът от езиковата гимназия в Монтана Калоян Първанов спечели стипендия за обучение в най-престижния частен колеж на САЩ – „Филипс академи“ в щата Масачузетс, съобщи директорката на училището Пенка Ненкова. Той ще замине през септември т.г., за да завърши средното си образование.

  Ако се представи отлично, той може да остане и да продължи в намиращия се наблизо Харвардски университет. Стипендията е в размер на 110 000 долара, която ще стигне за таксите за обучение за двете години.

  Колежът е основан през 1776 г. и е бил открит от Джордж Вашингтон, първият президент на Щатите. В него са се учили 250 забележителни личности от американската история, между които и Джордж Буш – баща и син.

  Калоян Първанов е спечелил стипендията с есе на тема „Кой съм аз“ и събеседване със 7-членна комисия. Той изпъкнал над 200 кандидати от страната с нестандартните си отговори. Въпросите също били нестандартни, разказва победителят.

  „Като какво ще направиш, ако имаш пари за образованието в твоята страна, как с 3 думи те определят приятелите ти и т.н. Разбрах, че Америка цени тези, които имат идеи и влагат сили и знания, за да ги реализират. Предпочитат хората в движение, в устрем“.

  В американския колеж „Филипс академи“ всяка година се приемат по 4-ма души от целия свят. Калоян Първанов е първият ученик на елитната гимназия в Монтана, който печели стипендията за „Филипс академи“. Преди него две момичета от същата гимназия са печелели стипендия за обучение в други училища на Щатите.

  Източник:  Kmeta.bg

• <<
• 1
...
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
...
• 415
• >>