Авторски
- Наистина любов
Снимка: hotnews.bg Ще се намери винаги Пилат.
За трийсет сребърника – Юди много.
Живеем с теб в провинциален град.
Там палят свещи, без да вярват в Бога.
Ще се намери някоя жена,
с която съм прекарал два-три часа…
Ще ми вменява чувство за вина,
крещейки от отсрещната тераса.
Ще се намери мъж, делил със теб
едно легло и нищо, нищо друго…
Ще казва, че сърцето ти е лед,
понеже си на другиго съпруга.
А ние с теб, в библейски смисъл нов,
отдавна сме избягали от храма…
Защото е наистина любов
след трийсет сребърника да сме двама.
Добромир Банев,
Dobanev.blogspot.com
- Циркова трупа с българско участие пострада в Род Айлънд
8-те акробатки миг преди да паднат на арената. Снимка: скрийшот от видеозапис, качен в You Tube Девет акробати са сериозно ранени, след като платформа рухна по време на въздушен цирков номер в американския град Провидънс, щата Род Айлънд, предаде AFP.
Осем акробатки е трябвало да увиснат във въздуха на косите си. Малко след вдигането на завесите, металната платформа, издигната за номера, е рухнала, в резултат на което жените са паднали от височина 8 до 12 метра върху друг изпълнител, който е бил на земята.
Ранените са откарани в болница. Състоянието им е критично, но животът им е извън опасност. Започнато е разследване за причините за инцидента.
.
На сайта на цирка Ringling Brothers and Barnum and Bailey се посочва, че в трупата Medeiros участват акробатки от САЩ, Бразилия, България и Украйна.
По информация на съпруга на българката Виктория Медейрус, тя е сравнително добре, има наранявания и счупвания, но ще се възстанови бързо.
След падането. Снимка: скрийшот от същия видеозапис Номерът е измислен именно от българката и нейния съпруг. Той е изключително опасен и при него момичета, които участват, висят от платформата само на косите си, нямат предпазни колани, долу няма дюшеци. Този т.нар. „човешки полилей“ се държи на едно въже, което се откъсва и се стига до този инцидент. Височината е между 8 и 12 метра, еквивалентно на 3-етажна сграда. Имало е и един човек, който е бил долу при срутването на конструкцията.
.
При друг подобен случай почина нашата акробатка Деспина Кехайова. Това се случи през май 2004 г. в Сент Пол, щата Минесота. Тя също бе част от въздушен номер, лети във въздуха, хваната за дълъг шифонен шал. По някаква причина този шал се откъсва и тя полита надолу от голяма височина – близо 12 метра. Деспина Кехайова има два рекорда в Книгата на Гинес, като веднъж е заради постижението си да върти 101 обръча, напомня Нова ТВ.
.
Източник: в. „Сега“
- Р. Манджукова: Българите в Бесарабия девет пъти са преживявали страха от това да се събудиш в друга държава
Интервю на Димка Атанасова с Райна Манджукова, Агенция „Фокус“
Райна Манджукова е журналист, водещ на предаването „Облаче ле бяло” по ТВ Скат, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина (2009 – 2010 г.)
.
Фокус: Г-жо Манджукова, какъв е Вашият прочит на събитията в Одеса от последните дни?
Райна Манджукова: Първото, което ми идва наум е – това не е трябвало да се случва. От друга страна, според мен, беше неизбежно в една или друга форма. Одеса е прекалено важен стратегически център в Украйна. Силите, които са разпалили това противопоставяне в цяла Украйна, не е имало как да оставят Одеса намира. Защо казвам за силите? Защото съм убедена, че в Одеса това противопоставяне на проукраински/проруски не е родено на местна почва. Това, което самата аз зная за Одеса, както и постоянните ми контакти с хора от там, все повече ме убеждава, че случилото се е инспирирано от външни сили. Смятам, че още от момента на изграждането на този палатков лагер на Куликово поле, се е разчитало нещата малко по малко сами да набират обороти, да консолидират около себе си проруски настроени сили, за да може нещата да се случат от само себе си, както може би са се случили в източните области. Но тъй като нищо не се е получило за толкова месеци, било е необходимо ситуацията да ескалира и да се предизвика истински сблъсък. Не смея не само да твърдя, но дори и да предполагам, дали са били планирани жертви, защото това противоречи на нормалното човешко мислене, на здравия разум! Но не бих се изненадала и това да е планирано, за да може да се постави категорично: „Ние сме от тази страна на барикадата” – „Ние сме от другата”. В интернет общувам с хора, които познавам, и такива, които не познавам, и анализирайки получиената информация, правя извода, че – въпреки жертвите! – отново целта не е постигната. Одеса продължава да се смята за град, принадлежащ към държавата Украйна!
Фокус: Има информация, че българският културен център в Одеса е горял. Това така ли е?
Райна Манджукова: За щастие оказа се, че не е вярно. Тази информация предизвика голям смут на страниците на интернет, много бързо изясних случая. Става дума за грешка. Събитията на 2 май започнаха именно на Гръцкия площад, където излиза единият от входовете на Българския културен център. На някои от снимките се вижда входът на Центъра, който е обвит в дим. От там излезе информация, че българският културен център гори. За щастие Домът не е засегнат от огъня, разбити са стъклата на входната вратата и прозореца. Ултрасите са влезли и са хвърляли бомбички от балкончето. Освен това един от тях е накъсал българските знамена, мислейки че са руски.. Директорът на дома, Дмитрий Федорович Терзи, му се е скарал, че не познава знамената и долу-горе това са пораженията… (Пораженията в сградата на Българския културен център в Одеса наистина не са големи, но все пак коктейли „Молотов“ са попаднали и там, имало е локално запалване, поради което е изгоряла една стара стълба. Повече информация за това може да се намери тук – бел.ред.)
Фокус: Как ще коментирате отразяването на събитията в Одеса от руските, украинските и българските медии?
Райна Манджукова: Мисля, че за руските и украинските е очевидно. Те са абсолютно полярни и това всъщност е проблем за бесарабските българи. Бесарабските българи, тези които са в южната част на Одеска област, по районите и селата, имат интернет, но не е толкова масов, както при нас. За мнозинството от населението основен източник на информация си остава телевизията. Телевизията до скоро беше руска и украинска, съответно се дават абсолютно полярни гледни точки, което обърква хората. Освен това, преди известно време, кабелните оператори спряха руските телевизии, което предизвика обратен ефект – защото, както известно, всяко забранено нещо предизвиква по-голям интерес. Така че информационната война продължава, което по никакъв начин не помага на населението (и на българите в частност) да се ориентират в обстановката, а напротив, ги обърква още повече.
Що се отнася до българските медии, аз очевидно съм пристрастна и, съответно, няма как да съм обективна. Като бесарабска българка, като представител на една общност от около 350 хиляди българи (204 хиляди по официални данни, но по самооценка на общността, те са около 350 хиляди – една значителна общност за 7-милионна България); като човек, който вече близо 20 години се занимава с темата българи в чужбина, смятам, че в тази ситуация, в която е Украйна, в българските медии трябва да има повече място за тази тема. И не толкова за самите събития в Украйна, а именно през погледа и призмата на това, как това се отразява на българите там, и с какво ние тук в България, можем да им бъдем полезни. Мисля, че повече трябва да се отделя място и време, да не говорим вече за съдържанието.Фокус: Според Вас има ли риск случващото се в Украйна да се пренесе и в Молдова?
Райна Манджукова: Това е много интересен въпрос, но темата се нуждае от съвършено различен анализ. Нека да припомним, че Молдова вече е минала по този път. Приднестровската република се е отделила с война, с оръжия, с убити и т.н. Гагаузката автономия също се е обособила по не много мирен път… Затова мисля, че хора, които са преживяли това, ще са много по-внимателни в средствата, с които искат да постигнат една или друга цел. Гагаузката република се опитва да сключи Митнически съюз с Русия, противопоставяйки се на насочената към Европейския съюз политика на официална Молдова. По-интересното е, че има декларации българският Тараклийски административен район, който е населен с българи, да се присъедини към Гагаузката автономия и заедно да се включат в този митнически съюз. От друга страна, ЕС вече е премахнал визовия режим с Молдова, което засяга всичките й граждани – и българите, и гагаузите в това число. Смятам, че от чисто практическа гледна точка, и нашите българи сега ще се замислят. Така че Молдова е много интересна в момента за анализ, но това е съвсем различен тип анализ.
Фокус: Неведнъж сте казвали, че не може да се обобщава „бесарабските българи смятат”… и че едно мнение не е валидно за цялата общност. Защо в България този момент се пропуска?
Райна Манджукова: Поради незнание, поради неграмотност, което е непростимо. Вече 20 години говорим за тези българи и наистина е непростимо в 21-ви век да се правят бързи изводи, без да направиш опит поне малко да разбереш тези хора. Да не говорим, че по принцип не може да се говори обобщено за която и да е общност. Можем ли да кажем: „Българите в България са настроени про-еди какво си, по този въпрос мислят така…“? Не, разбира се. И това е нормално. Всеки има свое мнение. На едно място повечето хора мислят така, на друго – иначе. Защо бесарабските българи или каквито и да е други българи, или каквито и да е други хора, трябва да имат единно мнение? Това е въпрос на елементарна интелигентност на тези, които пишат и говорят.
Що се отнася конкретно за бесарабските българи, трябва да се има предвид 200-годишната история на тези хора, на земята, на която в момента живеят. За 200 години, откакто са там, те девет пъти са били в различни държави. От преселването си до 1856 година, Парижкият мирен договор ги „хвърля” в Княжество Молдова. Тъкмо са се установили на руска земя, свикнали са с руското управление, с администрацията, дори с езика – и изведнъж политиката ги „хвърля” в Княжество Молдова, с друг език, с други правила, с друга администрация. През 1878 г., годината на Освобождението на България, отново се връщат в Русия, но това вече не е същата Русия, в която са се заселили половин век преди това, и те трябва отново да се пренастройват. Следва 1918 г. и те отново са в Румъния. И ако Княжество Молдова все пак е имало някакво лоялно отношение към тях, Обединена кралска Румъния вече провежда изключително агресивна политика по отношение на малцинствата на своята територия. И така нататък… И така девет пъти – така че страхът от това да се събудиш в друга държава е напълно реален. И в момента им се случва отново. Например на българите в Крим вече им се е случило. Десетки семейства, чиито роднини са в Бесарабия или Таврия, вече са в друга държава, в Русия, и трябва да ходят на гости на близките си „в чужбина“…
От друга страна, не може да се зачеркне генетично заложената любов към Русия. Ние едва сега научаваме, когато започваме да четем, да се интересуваме, че Русия може би не е чак толкова от човеко-християнолюбивите чувства ни е поканила на тези земи, на пустата Бесарабия. Че е имала свои политически интереси да направи това. Само малцина го научаваме, тези, които се интересуват. За огромна част от населението обаче Русия е страната, която ги е спасила от турско иго. И днес малцина си дават сметка, че онази Русия, и тази Путиновска Русия, нямат нищо общо помежду си. И това не може да се пренебрегва като факт. От трета страна, необходимостта да живеят в различни държави ги е научила да бъдат лоялни към държавата, в която живеят, а те вече 20 години живеят в Украйна. Това е едно цяло поколение. Това е поколение мъже, ходили в казарма и полагали клетва пред държавата Украйна. Как сега те да се откажат от тази държава и да си кажат: „Нас Русия ни е освободила, спасила, ние сега сме с Русия”? Не е толкова лесно.
И накрая като се добави и патологичният страх от Румъния, от това, че „…сега като е тръгнала да се разсипва Украйна, нас ще ни прибере Румъния”. И това е наистина страшно за тях, защото все още има живи хора, които си спомнят наказанията и издевателствата на румънските власти, с цел езикова и национална асимилация… Как са ги били с лозови пръчки и са им боцкали езиците с игли само за една българска дума!… И отново не си дават сметка, че „онази“ Румъния все пак не е днешната европейска страна…
А съвсем отделен въпрос е и това, че украинското правителство изглежда абсолютно безсилно да се справи със ситуацията. Още веднага след формирането си, то не само не предприе никакви действия да консолидира раздираната от противоречия нация, но напротив, започна с реваншизъм и направи поредица от абсолютно грешни, като например опит за отмяна на Закона за регионалните езици. Това предизвика остра реакция сред малцинствата в страната и по никакъв начин не допринесе за изграждане на едина Украйна. Това, което наблюдавам като реакция от страна на властта на ескалацията на напрежението в различни точки на страната, също никак не изглежда оптимистично. Всички говорят за т.нар. Правый сектор („Десен сектор“ – бел.ред.), като никой не е наясно тях упълномощавал ли ги е някой да „въдворяват ред“ и да се „борят със сепаратистите“…
И така: имаме тежка историческа наследственост, от една страна, и липса на обективна информация за случващото се в момента – от друга. Разбирате, че това прави ситуацията много тежка психологически. Затова най-малкото можем да се опитаме да разбираме тези хора, а не да им лепим етикети.Фокус: Какво е значението на българското гражданство за хората от тази общност?
Райна Манджукова: Значението на българското гражданство в момента – това им носи психологическо успокоение. Тези, които имат български паспорти, се чувстват малко или много, защитени. Държа дебело да подчертая, че няма опасност от бежански поток на бесарабски българи към България, с който спекулират редица медии. По-скоро това е един психологически момент, в който хората си казват: „Аз си имам български паспорт. Ако не дай си Боже, тук стане страшно, аз имам къде да се прибера”. Затова едно от нещата, които България може да направи в момента, дори и без да се шуми, без да се алармира това навсякъде, на българите от Украйна, поне на тези, които са си подали документите за българско гражданство, мъничко да се ускори процедурата. Да не говорим вече за премахването на изкуствено създаваните пречки, които в момента по една или друга причина се случват.
Фокус: Кои са най-големите предразсъдъци, които сте чували за бесарабските българи у нас?
Райна Манджукова: По-скоро бих говорила за предубеждения, а те са в един много широк спектър. Да започнем например с най-широко разпространеното „Бесарабските българи са по-българи от нас”. Не може така да се говори. Няма такова нещо. И те са си българи като нас, и сред тях има повече или по-малко милеещи за едно или за друго. Не си помагаме, нито на тях помагаме, подкрепяйки този предразсъдък, защото по този начин ние ги противопоставяме на нашите българи тук, а това не трябва да се случва. Друго разпространено предубеждение и нещо, с което се боря всячески, когато имам възможност за това, е идеята „да завърнем бесарабските българи, да ги преселим в България, в Странджа, например”. Да ги заселим и да решим демографския проблем с бесарабските българи. Това е голяма глупост, която обикновено се разпространява от хора, които никога не са стъпвали там, които не са виждали къщите на тези българи, с размерите на прогимназия. За мое учудване, вече 20 години, това продължава.
Фокус: Смята се, че ние ще поканим бесарабските българи и че те са готови да дойдат в България, да гледат изостаналото ни селско стопанство, да работят по курортите, където знаем, че има проблеми в сивия сектор и разбира се със заплащането. Как гледате на тази теза „да вземем бесарабски българи, защото тук не стига работна ръка”?
Райна Манджукова: Какво значи „да вземем бесарабски българи”? Те да не са стока? Как да ги вземем? Точно за това говоря в момента, само че вие разширихте въпроса не само от към Странджа, но и към туристическия сектор. Всичко това е възможно, но си има начин, по който се прави във всички цивилизовани страни. Агенцията за българите в чужбина по време на председателството на Пламен Павлов, и естествено с благословията на тогавашното правителство, беше започнала да създава такава програма. Започнахме с проучване на територията на страната и именно от гледна точка на интересите на страната, на интересите на България – къде има нужда от каква точно работна ръка, в коя част. На едно място може да има нужда от работници в селското стопанство, обаче на друго да се стърсят лекари, които са заминали примерно в Англия или в арабския свят. Къде има възможност за жилищен фонд, къде има земи, по какъв начин тези земи могат да се отпуснат, защото не можем да приемаме целокупния бесарабски люд като селскостопански работници или като работници в курортите по Черноморието. Нали разбирате, че това е несериозно? Затова се прави първо един анализ на нуждите на България. Изобщо не откриваме Америка в момента. Така се изгражда всяка имиграционна политика, на всяка една нормална цивилизована страна, с тази разлика, че примерно, ако Америка и Канада привличат всякакви хора отвсякъде, тук това да бъде насочено към хора с български произход, тоест към решаването на икономическите проблеми да се добавят и решаването на демографския проблем. Много е просто, необходима е само политическа воля. И, което е много важно, това може да се направи само и единствено от държавата. Това не може да го направи политическа партия, сдружения на гражданите и т.н. И, повтарям – с оглед интересите на България, а не за „спасяване“ на бесарабските българи, горките, милите и т.н.
Всеки, който е бил там, знае, че бесарабските българи няма от какво да бъдат спасявани. - Новият началник на милицията в Одеса е от български произход
Полковник Дмитрий Фучеджи. Снимка: Сenzoriv.net Новият началник на милицията в Одеса е от български произход, съобщиха за Агенция „Фокус“ българи от Одеска област.
Полковник Дмитрий Фучеджи, назначен за временно изпълняващ длъжността тази сутрин, е роден през 1956 година, в село Червеноармейское, Болградски район, Одеска област, става ясно от официалната му биография. В системата на Министерството на вътрешните работи служи от 1976 г., като започва от Болградски район.
Старото име на село Червеноармейское е Кубей, а основният състав на жителите му са българи и гагаузи. Кубей е родното село и на академик Александър Теодоров – Балан (1859 – 1959), филолог, едно от най-значимите имена в българското езикознание през миналия век. Масовото заселване на българи и гагаузи в Кубей става от края на XVIII и първата половина на XIX век. Най-големите преселения са свързани с Руско-турските войни от 1768 – 1774, 1787 – 1792, 1806 – 1812 и 1828 – 1829 г.
Село Червеноармейское (Кубей) се намира на 18 км от Болград, най-големия културно-просветен център на българите в тази част на Бесарабия, и на около 220 км от Одеса.
Фучеджи е наша фамилия, смесица от български и гагаузки брак, коментират още българи от Одеса.
Предшественикът му бе уволнен вчера сутринта след сблъсъците в града и пожара в Профсъюзния дом, при които загинаха 46 души, 40 бяха тежко ранени.
Източник: в. „Сега“
- Дончо Цончев, „За селяните“
Снимка: RetroBulgaria.com Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката „Малък коментар“ – дечица отговарят на въпрос.
Тези наши внучета ме интересуват силно – на тях оставяме света.
Този път въпросът е: „Какво е селянин?“
Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.
Момченце: Те са, които отиват в затвора.
Те са глупави, мръсни – продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.
Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това.
Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук.
Мисля си откъде иде всичко това.
Опитвам се да не се гневя.
Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) – виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми.
Чувам: „Жетва е сега, пейте робини…“
С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача.
Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края – режат лицето ми и потта силно люти.
Порасъл съм под една картина у дома, наречена „Градушка“.
Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза – моли се на Бога да пощади хляба за челядта.
Край тази картина баща ми обичаше да рецитира „Градушка“ на Яворов.
Виждам лелки, стринки, каки – наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце.
Кърмещи като във великото платно „На нивата“. Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките – като в картините на Майстора.
Тук се пие глътка ракия.
Сещам се и тя откъде иде.
И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително.
Ами от родителите им – откъде другаде? Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък.
Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени.
Всъщност на паразита за какво му е корен?
Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните.
Просто зяпам как гори камината и размишлявам.
Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.
И тръгна ято въпроси – от мен към мен – като например защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.
Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?
Защо англичаните напират напоследък у дома – да си купуват къщи по селцата?
Не знам. Предавам се.
Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара.
Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, бабичките, момите – пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце.
Бедността, пендарките, носиите и песните – все по наследството от вековете.
Така съм задрямал.
И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.
Дончо Цончев,
Рoznanie.dir.bg
- Ти заклейми ли фашизма в село Розово?
Иван Бакалов, e-vestnik.bg
.
Снимка: скрийншот от видео на Нова ТВ, e-vestnik.bg Във Фейсбук се лее хуманизъм и братска обич към изстрадалите сирийци. Това, съпроводено с обвинения към всеки, който още не е заклеймил селяните от село Розово, които изгониха сирийските бежанци. Реформаторският блок беше разпънат на кръст да обяснява защо не е заявил веднага гневното си възмущение от случая, ами мълчал не знам си колко дни.
Хора, които обясняваха, че в България не е имало фашизъм преди 1944 г., сега обясняват, че в с. Розово има фашизъм. Сега се появил вече…
Нещо не е наред. Вместо да обяснят ксенофобията и обърканата ни политика с бежанците, мнозина искат да клеймят. Да се пишат от добрите. То е нещо като знак за праведност. Ние сме хуманистите, прогреса, Европа. Кой не скача е фашист.
Така по български се извращават оценките на събитията.
По български мнозина се доказват не с достойнствата си, а като клеймят другия, обявяват го я за комунист, я за фашист. Наречи го така, да не остане съмнение, че ти си от праведните. И веднага идва обратната реакция.
А какви са селяните в село Розово? Уплашени, обезверени, настръхнали хора. Които са видели как държавата им закрива поминъка в началото на 90-те с ликвидацията на селското стопанство, с обяснения, че това е справедливостта и прогреса.
Видели са как закриват още какво ли не из България с розови обяснения за реформи. Видели са бедност и безизходица, съпроводени с обещания за светло европейско бъдеще. И вече не вярват.
И когато вълната от бежанци дойде към България, видяха как от Европа натискат държавата да ги пуска през границата. И държавата, доколкото я има въобще, пуска всички наред – хора без паспорти, кой знае откъде и какви, се обявяват за сирийски бежанци и намират подслон тук.
Държавата, без да има капацитет за подслон, настанява бежанци в палатки и бараки. И после я ругаят за това и международни организации, и местни хуманисти, обявили се за единствени носители на европейските ценности.
Да, в Розово са ксенофоби. Страх ги е от чужденците. Не ги искат. Впрочем, не съвсем. Защо българите на село ги е страх от бежанците, а не от англичаните у нас? В България живеят като постоянни жители вече 18 000 англичани, повечето на село. А с временните жители със собствени къщи са над 50 000.
Те са много повече от бежанците в момента. Да се е чуло някой да гони англичани? Макар че и сред тях има престъпници, имаше случай с педофил и др.
И германски семейства има тук-там по селата. Недалеч от Розово на село живеят и японски семейства. И руснаци има постоянни жители, главно в крайморските градове. Никой не ги гони.
И не само чуждата религия е причина – у нас съжителстват мирно турци и българи.И Европа е пълна вече с българи, те виждат какво е там. Виждат квартали гета за араби в Лондон, Брюксел, Копенхаген, Париж… И те не им харесват. Виждат атентати. Представят си, че и тук ще стане така, страх ги е.
И от новините се научават едни смущаващи неща – че Австрия даде квота за сирийски бежанци от 500 души, а сега я увеличи с още 1000. Но за майки и деца. И дава преимущество на християни, защото са преследвана група. Защо хуманистите не заклеймят австрийската ксенофобия?
Като обвиниш част от сънародниците си като фашисти, не е чудно, че популисти като Сидеров и Бареков веднага отиват там да им се пишат адвокати. После някой да не се чуди на изборните резултати.
- Венцислав Караджов: Трябват промени в Изборния кодекс
Председателят на Комисията за защита на личните данни пред в. „Труд“
.
Венцислав Караджов пред парламентарната трибуна. Снимка: в. „Дневник“ – Г-н Караджов, в деня на назначаването ви избухна скандал с фалшифициране на подписи в списъците за регистрация на партиите за изборите. Как виновните за неправомерното използване на личните данни ще бъдат наказани?
– Комисията прие на 17 април решение, с което започва проверка на администраторите на лични данни (партиите), регистрирани за изборите за Европейски парламент. Проверката ще установи степента, в която партиите познават и спазват нормите на Закона за защита на личните данни. Ще има санкции за констатираните нарушения.
– Ще предприеме ли КЗЛД действия срещу ЦИК заради лесния достъп до лични данни при проверка на подписките чрез интерфейса на сайта?
– Комисията за защита на личните данни констатира, че ЦИК е изпълнила нормативно установените изисквания на Избирателния кодекс и е осигурила възможност всеки избирател – български гражданин, да прави справка в списъка по ЕГН, съответно по личен номер за всеки избирател – гражданин на друга държава членка на ЕС. В същото време КЗЛД счита, че разработеният и използван от ЦИК софтуер следва да осигури необходимото ниво на защита на личните данни.
Комисията издаде задължително предписание и очакваме ЦИК да предприеме необходимите действия в изпълнение на Закона за защита на личните данни.– Какви законодателни промени трябва да се направят, за да не се повтарят тези случаи – няколко поредни години ще има избори?
– Би било добре да се обсъди възможността за промяна на Изборния кодекс, която, след като установи всички действия при произвеждане на избори, при които може да възникне съмнение за разкриване на лични данни, да посочи в тези норми и задължението на изборната администрация да ги изпълни. Комисията е готова да участва с експертиза при обсъждането на подобни промени в ИК.
– Възможно ли е фалшифицирането на подписите за регистрации на партиите да е “традиция” и да е правено десетилетия?
– В произвежданите досега избори поставеният от вас въпрос се считаше за “изборен фолклор”. Изпълнението на новите разпоредби на ИК доведе до разкриването на факти, доказващи нарушение на правилата за обработване, съхранение и достъп до лични данни. Лично мнение е, че трябва да гледаме на този проблем от добрата му страна, а именно, че се предприеха мерки.
– Вие сте съпруг на депутатката от БСП Деница Караджова. Това не е ли конфликт на интереси? Тя гласува ли в парламента за вашето назначаване?
– Не считам, че моето номиниране и избиране за председател на КЗЛД представлява конфликт на интереси, както бе представено в публичното пространство. В нашето законодателство, а и в Европа, конфликтът на интереси възниква тогава, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Процедурата за избор на председател и членове на КЗЛД се осъществява поотделно от два независими един от друг органа – Министерския съвет и Народното събрание. И двата органа са колегиални и вземат решенията си с мнозинство от присъстващите на заседанието министри или депутати. Съпругата ми е подала декларация за конфликт на интереси (наличие на частен интерес) при обявяване на номинацията ми от МС и не е участвала в гласуването на състава на новата комисия. Декларацията беше публикувана в сайта на НС още на следващия ден след моята номинация от МС.
- Местан обеща офиси, ще праща и кметове при емигрантите
Биляна Веселинова, Standartnews.com
.
Лидерът на ДПС Лютви Местан направи специално обръщение към българските емигранти в Западна Европа. И им обеща всеки един от евродепутатите на Движението да разкрие по три офиса в страни от ЕС.„Целта е във всяка една от десетте основни държави да има по един постоянно действащ офис на евродепутат от ДПС, в който назначен на щат сътрудник да ви оказва ежедневна административна и всякаква друга подкрепа“, казва Местан на сънародниците ни зад граница. „За разлика от другите партии обаче ние сме достатъчно отговорни да признаем, че като опозиция не бяхме в състояние да ви помогнем в достатъчна степен“, пише още лидерът на ДПС. И още: „Ние се ангажираме да поемем еднократните учредителни разходи за разкриване на погребални фондове отново във всяка от основните десет държави“.
Минимум веднъж на три месеца всеки един от евродепутатите на ДПС ще има приемни дни в разкритите офиси, заявява Местан. И уточнява, че за всеки офис в ЕС ще отговаря по един народен представител и кмет на община в ДПС. „Стратегическата цел на ДПС е създаване на работни места и развитие на всички региони на България, за да не се налага и бъдещите поколения да тръгнат по пътя на гурбета“, заключва Местан.
- КОЙ убива децата ни?
Вилдан Байрямова*, БГНЕС
В неделя вечерта пъпчасала пуберка събира комшийските деца у дома и настава безумна врява, а долу съседите тъкмо са погребали близък и отливат по капка в негова памет за Бог да прости.Многократните кротки забележки от майката на домакинстващата тийнейджърка не дават резултат, момичето със замах отваря вратата на хола и започва да крещи неистово, докато мама е в скайпа и се договаря за работа през лятото. И, в крайна сметка, истерийката бива удостоена с едно шамарче по дупето – за назидание, ей така с едничката възпитателна цел, дето се вика, поне скръбта на съседите да бъде уважена с полагаемата й се тишина. Съвременното българско дете обаче е свръхинформирано и знае къде да се оплаче – маса информационни кампании са го ориентирали в джунглата от несправедливости и 112 е любимото му число. Така и нашата пуберка упражнява правото си на оплакване – звъни на спасителния номер 112 и докладва, че е малтретирана от собствената си майка. Така покрай възпитателното шамарче пред заключения вход на блока се изсипват полицаи, експертка от звеното на Агенцията за закрила на детето и дама от Детската педагогическа стая. Цялата детска компания е вече навън и, меко казано, е втрещена от респектиращата група, пристигнала на минутата след тревожния детски сигнал за домашно насилие. Похвално! И кошмарът за самотната майка започва – тя е слязла да вземе бунтарката си и да я разходи, за да се наместят хормоните и да поговорят за дължимото уважение, но се натъква на едни адски сериозни и готови строго да я съдят хора, кои в униформи, кои почти в домашни дрехи – неделя е все пак. Вцепенена от неочаквания развой, тя кани служителите в дома си и им обяснява причините за наказателната си акция /за шамарчето, де, дето всеки от нас го е отнасял/. Междувременно на момиченцето му проблясва, че работата отива на лошо и се разридава, и се вкопчва в същата лоша мама, срещу чиято агресия е подало сигнал. В присъствието на детето /поне по твърденията на същата лоша мама/ жената от ДПС /Детската педагогическа стая/ коментира, че ей сега същото дете ще бъде отведено да преспи в полицията, т.е. ще му бъде оказана полицейска закрила и после ще му намерят приемно семейство. Следват още по-неистови писъци – пищи детенцето с телефона, това същото свръхинформираното, за правата си. Опищява блока и си иска при мама, в своята си детска стая, до своя си лаптоп, смартфон, маратонки, бюстиенца, герданчета и пр. глезотии.
Майката изпищя в слушалката ми само час, след като съдът в Кърджали потвърди постоянната мярка за неотклонение на двойния убиец от Джебел. Който също е в тежък, но обременен от наркотиците пубертет. На когото нашите въпроси му бяха твърде досадни и ни отвръщаше с празни очи. Несъстоялият се абитуриент не се беше сетил да врътне на 112 и да доложи, че майка му го малтретира. Напротив, той я е изнудвал, че ако тя му се кара за серията от закононарушения, 6 от които с висящи дела, щял бил да се самоубие. И самотната майка – същата като горепосочената, от класическия вид /с баща известен на нея, но не и на детето/, му прощавала и мълчала. Тя и днес мълчи и си ходи на работа в Бюрото по труда, но продължава да обвинява наред всички други, не и себе си за килъра, когото е отгледала с грижовното си безхаберие. Синчето е отдавна известен беладжия не само в Джебел, но и в съседните райони, както и на полицията. И – ужас! Мълвата в малкото родопско градче го свърза с други два смъртни случая – с удавен негов връстник, когото той бил бутнал във водоема, и с все още издирвана 83-годишна баба… Няма данни с него да са работили спецовете от Детската педагогическа стая. Нито пък Закрилата на детето да е упражнила съответната закрила, да е настояла за неизбежния в случая по-строг родителски контрол. Полицията е упражнявала ограничените си правомощия спрямо още непълнолетния Мерт, въпреки, че наркопристъпите му са ставали все по-опасни както за околните, така и за него самия. В гимназията по тютюна той се е появявал инцидентно, но и там са му осигурили толерантност без граници. А в нощта след касапницата Мерт се е прибрал у дома, хвърлил кървавите анцузи в коша за пране и легнал да спи – вероятно доволен от трофеите /300 кинта и 3 джиесема/, но забравил за зверството. След това заедно с майка си отишли да се разпише в Пробацията и после с откраднатите от съсечената с брадва Джейлян 300 лева напазарували мобилен телефон и маратонки. Любящата и всепрощаваща майка не се появи в съда да подкрепи поне с присъствие едничкото си чедо. А то с буца в гърлото промълви, че я е очаквал, гласът му омекна само при тези думи. Защо уби и детенцето, упорствахме ние. Не зная, не помня, няма да ви отговарям, казваше той с режещ глас вчера…
Две деца на еднакво самотни майки. Едното още хлипа насън от страх, че ще преспи в полицията и ще го пратят в приемно семейство, и се е вкопчило в майчицата си, на която, без да иска, е докарало огън на главата. Другото не плаче, но драматично се самосъжалява, защото вижда живота си в раиран костюм, вместо в елегантен абитуриентски. И гледа с празните очи на вълка.
Защо ви разказвам това ли? Защото страшно боли, а маса родители вият от мъка за умъртвеното детство на децата си и искат възмездие за октопода на наркотиците. Не всички, обаче, не всички искат да повярват в ужасяващата истина, че децата им сами са избрали упойващата пътечка на бягството за малко. „Винаги при такива случаи се търси причината. Даже да е било под влияние на дрогата, по-важно е да се открие кой докара дрогата и убива децата ни“. Това ми писа снощи приятелка-гурбетчийка в далечна Ирландия.
Мерт – това е името и на 4-годишното момченце, намерило смъртта си в пороя в село Винево преди седмица. Вчера водолази го извадиха и мъртвият ангел беше погребан веднага. Този Мерт от вчера не е онзи Мерт от вчера с белезниците. И двамата са удавници. Разликата е 14 години, 1 смъртоносна природна стихия и 2 различно кратки, и още по-различно осмислени детства. Неговата майка не е майката на Мерт с белезниците от съдебната зала. Едната беше пометена от водния ад на стария селски мост, другата – от ада на нарко-делириума. Или на системата, както сме свикнали да оправдаваме всичко. Или и двете от същия ад. Самотната майка на истерясалата пуберка №112 не е самотната майка на Мерт с белезниците и с празния, вълчия поглед. Тя не е тя, ти не си той, ние не сме те…тогава кой? Нали ние сме в Системата и Системата е в нас?
–––––––––––––––––––––––
* Вилдан Байрямова е кореспондент на БГНЕС в Кърджали.
- До Чикаго и назад – с танцова стъпка…
Elissaveta, ireport.cnn.com
.
Фолклорът на България живее дори и през океана!
Една паралелна България видяхме по време на 4-тото поредно издание на фестивал ВЕРЕЯ в Чикаго – 25-27 април, 2014 г. … Една пъстра палитра от ритъм, цвят и веселие в шестчасовата програма, предоставена от танцови компании от Канада и САЩ.
Българите зад граница не забравят корените си.
Казват: „Щом сме двама, страшно няма…“Ансамбъл „Горана“ участва за първи път, с намален състав (2Х2), но танцува с двойно повече енергия и ентусиазъм! Неслучайно Чавдар Добранов беше наречен ”Танцьорът с най-бързите крака“…
Ансамбъл „Горана“ заедно с „Горана Младши“ бяха едни от 25-те танцови формации, които са истински културните посланици на България в Северна Америка през последните години! И двата ансамбъла са сформирани от Елисавета Йорданова, която поставя началото на програма за обучение по български фолклорни танци и традиции в Ню Йорк и към българското училище „Христо Ботев“, Ню Йорк. Репертоарът на ансамблите разкрива красотата и силата на българите чрез жизнерадостните и ритмични хора.
Фолклорът на България живее днес.
Подчинени на истината: ”Koгато искаш нещо да продължи да съществува – обучи последователи!”, днес Елисавета заедно с Галина Сахарова преподават в училище „Христо Ботев“ на 70 деца. Те също така танцуват заедно и в Ансамбъл „Горана“, и са пример за млади и стари за това как се продължават традициите и как се пази родното. Елисавета и Галина направиха възможно, за първи път в историята на българската емиграция в Ню Йорк, да се развее националният ни трибагреник на Broadway по време на Международния танцов парад през 2011 г.
Фолклорните танцови ансамбли „Горана“ и “Горана Младши“ се представиха с достойнство и гордост на фестивал ВЕРЕЯ ‘2014 в Чикаго – едно събитие с огромно значение за българската общност в САЩ! Шестнадесетте юноши от фолклорен танцов ансамбъл „Горана Джуниър“ към училище „Христо Ботев“, Ню Йорк, покориха сърцата на публиката, достойно представиха своето училище и обраха овациите на публиката с динамичното си изпълнение на Граовско и Петрунино хора. Ансамбълът беше най-многобройната юношеска група.
Ансамбъл „Горана“ вече е в трескава подготовка за следващата си изява: ”Розовата долина” – танцово-певческа вечер, посветена на красотата на Българската роза. Спектакълът ще се състои на 7 юни 2014 г. от 20.00 в Goldman-Sonnenfeldt Family Auditorium, Jewish Community Center In Manhattan, 334 Amsterdam Avenue, New York, NY 10023, USA.
Билети на: www.ticketbud.com/the-rose-valley-performance-of-music-songs-and-dance
- Божидар Данев: „Някой трябва да озапти българския работник“
Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
.
Сhergar, Neverojatno.wordpress.com
В интервю за Дарик радио изпълнителният председател на Българска Стопанска Камара Божидар Данев успя да отговори на вълната от негодувание срещу новите предложения за изменение на трудовите взаимоотношения, предложени от БСК, като се аргументира изключително логично и не остави и капчица съмнение в правотата на защитаваните от камарата позиции. Публикуваме интервюто без съкращения, поради изключителната му важност относно информираността на българските работници за очакващото ги бъдеще:
“ – Г-н Данев, предложенията, които излязоха от Българска Стопанска Камара за промяна във взаимоотношенията работодател – работник, предизвикаха остри реакции на решително отхвърляне. Смятате ли, че има шанс да ги прекарате през Парламента?
– Длъжни сме да ги прекараме и те да станат реалност, в противен случай мога да ви гарантирам, че България ще фалира. Ако работещите българи не осъзнаят своята отговорност пред България и не спрат със своята тъга по социализма, опасявам се, че скоро никакви мерки няма да спасят българския бизнес. Ние от БСК сме взели на плещите си огромна отговорност, защото в крайна сметка някой трябва да озапти българския работник. Той се е превърнал в бясно бездомно куче, на което, ако не хвърлиш кокал, има опасност да бъдеш ухапан и това да доведе до фатални последици за теб. Двадесет години никой не смее да му каже истината, а именно, че или ще се съгласи да работи при нашите условия, или ще умре. Всяка друга политика е самоубийствена за бизнеса и пагубна за България.
– Постоянно споменавате България, не е ли малко странно това при положение, че съвременният бизнес е мобилен и работи на световно, а не на национално ниво. От думите ви оставам с впечатлението, че българският бизнес се е капсулирал в България, това неконкурентоспособност ли е?
– Радвам се, че ме попитахте. Не, това не е неконкурентоспособност, това е самоотвержен патриотизъм, родолюбие, национализъм, ако щете. За разлика от алчния български работник, който вече 25 години изсмуква жизнените сокове на българската икономика, за да задоволи своето шкембе, без да се интересува и капчица от България, бизнесът полага всички усилия да съхрани родното производство. Ами погледнете, то е очевадно, кой емигрира? Българският бизнес или българският работник? Кой е предателят – работодателят или работникът? За колко български бизнесмени сте чули, да емигрират в Европа и да изоставят родината си? – Нито един! А не е да нямаме покани. Аз обикалям света и мога да ви кажа, че българският работодател е желан инвеститор по цял свят. Че ние, ако решим, можем да отидем и да инвестираме нашите пари във Виетнам, Камбоджа, Бангладеш, Китай и т.н., както между впрочем правят много наши конкурентни чуждестранни фирми, и там работниците ще са доволни да работят на половината от заплатите, които получават нашите български търтеи, смеещи да се наричат работници.
Въпреки всичко това ние търпим, стискаме зъби и не бягаме през терминал 2, ние милеем за България и аз мога да ви се закълна от името на всички български бизнесмени, че няма да мръднем от България, докато има поне един жив работник. Тази масова емиграция на неблагодарни български работници към Западна Европа е явление, което ни поставя пред сериозно изпитание, започват да липсват редица специалисти. Специалисти, за изграждането на които българската държава е инвестирала пари от нашите данъци. Ние плащаме обучението на всички български студенти и тяхното безотговорно и неблагодарно отношение, тяхната наглост след всички тези грижи, сами да определят нива на заплащане, при които са съгласни да работят, е връх на безсрамието.
На българският работник трябва да му се обясни – и може би тук е и нашата вина, че не сме го направили, – че държавата се крепи на икономиката, т.е. на бизнеса, на нас, работодателите. Без нас България не би я имало, в този смисъл всеки, който заявява, че го е грижа за България, е длъжен да работи за нас, при условията които ние поставяме, безропотно. Ние най-добре знаем какво е нужно, какво е правилно, какво е икономически изгодно. Ако трябва да направя едно по-разбираемо сравнение, за да ме разберат всички, то е следното: бизнесът е тялото на държавата, работникът е храната, от което това тяло има нужда, за да расте и да се развива.
Всеки сам избира дали да е част от тялото или от храната и в това е смисълът на демокрацията. Днес всеки може да е бизнесмен, стига да има съответните способности и познания. Но ако сте избрали да бъдете наемен работник, то тогава спокойно и с жертвоготовност трябва да сте готови да служите на работодателя си и да изцеждате силите си до краен предел, а не да ги пестите, за да доживеете до пенсия или защото сте имали ангажименти и към семейството си. Днес семейството е лукс, който могат да си позволят само богатите, а стремежът да доживееш до пенсия е проявление на висш мързел.
– Казахте, че всеки може да стане бизнесмен, вие самият как станахте такъв?
– Да, всеки може да стане, стига да има необходимите качества. Аз самият научих всичко за бизнеса благодарение на работата ми в структурите на Държавна сигурност. Както знаете, аз съм бивш агент на ДС и то в научно-техническото разузнаване, работил съм срещу капиталистическата икономика и съм я изучил до най-малка подробност. Подслушвал съм и съм донасял относно най-дълбоката същност на капитализма. От работата ми сред врагове на социализма съм опознал капиталистическото мислене в детайли. Така че, именно благодарение на работата ми в ДС, аз получих знанията и уменията, необходими за изграждането на успешен бизнес. И не само аз, разбира се, и други мои колеги от ДС също успяха след промените да изградят успешен бизнес, и дори днес работим заедно за бъдещето на България. Трябва да ви кажа, че ако не бяхме ние, агентите от ДС, след 10 ноември 89г. България щеше да рухне за няколко месеца. Ние изнесохме на гърба си целия икономически преход от социалистическо към капиталистическо производство. Ние положихме неимоверни усилия цялата икономика на страната да попадне в наши ръце, за да не се изгуби и разпилее и най-малката частичка, като попадне в невежи и алчни за бърза печалба ръце, защото имаше и такива попълзновения.
-Да се върнем все пак на вашите предложения за промени в трудовото законодателство. Бихте ли споделили най-важните от тях.
– С удоволствие! Една от най-важните е, че всеки специалист ще сключва колективен трудов договор с всички български работодатели и ще работи там, където се наложи. В тази сложна ситуация на световна криза не можем да си позволим един специалист да работи само за един бизнесмен. Много такива безскрупулни специалисти злоупотребяват с монопола върху знанията си и извиват ръцете на работодателите, карайки ги да се конкурират едни други, като му предлагат по-висока заплата.
– Но конкуренцията не е ли задължителен елемент от капиталистическото производство?
– Извинете, но конкуренцията идва в края на производството, при продукта, неговите качества и цена, а не още в началото при наемането на работника, който ще го произведе, както се получава в България. Безотговорният стремеж към все по-високи и по-високи заплати от страна на квалифицираните кадри поставя бизнеса на колене още преди да е започнал да произвежда. Той оскъпява продукцията, правейки я непродаваема на международния пазар, и убива бизнеса на колегите, които нямат възможност да го наемат на работа. Затова трябва държавата да се намеси и да изготви регистър на квалифицираните кадри в България, и да ги задължи да работят не за отделен бизнесмен, а за икономиката като цяло, срещу едно нормално възнаграждение, осигуряващо му хляб и вода.
Друго нещо, върху което искам да обърна особено внимание, това е абсолютно наложителното налагане на забрана за емигриране на българските работници в трудоспособна възраст. Ако някой български работник иска да емигрира, то той ще трябва да докара на свое място най-малко двама чуждестранни бежанци, които да обучи на необходимите за производството знания и умения, и едва след това ще може да напусне работното си място и съответно България, но при условие, че някой друг бизнесмен няма нужда от него.
Особено важна мярка е ранното приобщаване на българските граждани към трудова дейност. Според нас всички деца още от предучилищна възраст трябва да се водят на задължителни бригади в предприятията, за да свикнат от малки с мисълта, че са длъжни да работят за нас. Едно дете много по-лесно можеш да го научиш на необходимите трудови навици, отколкото един зрял индивид. Децата са доволни дори на едно браво и потупване по рамото и не трябва да позволяваме с израстването това тяхно благородно качество да бъде изместено от стремеж към забогатяване за сметка на работодателя.
Много е важно също въвеждането на непрекъснат режим на работа. Премахване на отпуските, като вредни и аморални стимули и преминаване към доживотна работа. Заплащането трябва да бъде заменено с осигуряване на подслон и храна, и то само при положение, че няма излишък на работна ръка.
– Но при това положение, държавата от кой ще събира данъци, как ще функционира? И в крайна сметка за кого ще произвеждате, кой ще купува продукцията ви?
– Елементарно е. Ако нашите предложения се приемат, няма да има нужда от данъци. Държавата ще бъдем ние работодателите, бизнеса. Ще бъдем нещо като мравуняк, едните ще се раждат работници, другите бизнесмени. Разбира се бизнесмените трябва да бъдат много по-малко, което и сега е така. А що се отнася до продукцията , то ние ще произвеждаме изцяло за международния пазар и, уверявам ви, няма да има кой да ни бие. Нали не мислите, че ние в момента печелим от вътрешния пазар, това е невъзможно. При положение, че плащаме на работниците си по-малко от стойността на изработеното от тях, няма как да разчитаме, че те ще имат пари да го купят, на такава цена, че да печелим. Този проблем за известно време беше решен чрез кредитиране на работниците от банковите институции, но вече няма какво да им се отнеме и са необходими други решения, именно тези, които предлагаме.– И накрая каква е вашата мечта за България?
– Ние искаме България да се превърне в една високотехнологична държава, обект на завист от останалия капиталистически свят и работим в тази посока. Въпреки гореизброените трудности, ние, българските работодатели инвестираме всичките си печалби във внедряването на нови технологии, нов машинен парк, нови информационни системи и т.н. С нетърпение чакаме мига, когато ще се появи изкуственият интелект, който няма да се нуждае от нищо друго, освен от източник на енергия за да работи. Той няма да се разболява, няма да има нужда да бъде наблюдаван с камери дали работи и не краде, няма да му се плаща заплата и да се търпят своеволията му, няма да емигрира. Тогава цялата недоволна паплач може да върви на майната си. А ние ще си седим в офиса и ще управляваме цялото производство и пласмент с един бутон от бюрото си.
- Десетокласник спечели стипендия от 110 000 долара
Калоян Първанов от Монтана ще учи в един от най-престижните колежи на САЩ
.
Калоян Първанов. Снимка: Dobrichutre.bg Десетокласникът от езиковата гимназия в Монтана Калоян Първанов спечели стипендия за обучение в най-престижния частен колеж на САЩ – „Филипс академи“ в щата Масачузетс, съобщи директорката на училището Пенка Ненкова. Той ще замине през септември т.г., за да завърши средното си образование.
Ако се представи отлично, той може да остане и да продължи в намиращия се наблизо Харвардски университет. Стипендията е в размер на 110 000 долара, която ще стигне за таксите за обучение за двете години.
Колежът е основан през 1776 г. и е бил открит от Джордж Вашингтон, първият президент на Щатите. В него са се учили 250 забележителни личности от американската история, между които и Джордж Буш – баща и син.
Калоян Първанов е спечелил стипендията с есе на тема „Кой съм аз“ и събеседване със 7-членна комисия. Той изпъкнал над 200 кандидати от страната с нестандартните си отговори. Въпросите също били нестандартни, разказва победителят.
„Като какво ще направиш, ако имаш пари за образованието в твоята страна, как с 3 думи те определят приятелите ти и т.н. Разбрах, че Америка цени тези, които имат идеи и влагат сили и знания, за да ги реализират. Предпочитат хората в движение, в устрем“.
В американския колеж „Филипс академи“ всяка година се приемат по 4-ма души от целия свят. Калоян Първанов е първият ученик на елитната гимназия в Монтана, който печели стипендията за „Филипс академи“. Преди него две момичета от същата гимназия са печелели стипендия за обучение в други училища на Щатите.
Източник: Kmeta.bg
- Евролибералите се дистанцират от Пеевски
Лидерът им в ЕП Ги Верхофстад убеждавал ДПС да не скандализира обществото с издигането му за евродепутат, но партията не го послушала
Делян Пеевски Лидерът на групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад е настоявал ДПС да не слага в изборната си листа за евровота Делян Пеевски, но призивът му не бил чут, твърди електронното издание „ЮрАктив“, като цитира свой източник от групата на АЛДЕ. Верхофстад, който е и кандидат за шеф на Европейската комисия, се опитал да убеди лидера на движението Лютви Местан и заместничката му в партията Филиз Хюсменова да не създават напрежение с номинацията на Пеевски. Съображенията на Верхофстад обаче не били взети предвид и Пеевски се появи на второ място в изборната листа на ДПС, което му гарантира влизане в ЕП. Листата на движението бе представена публично пред избрани медии, а областни координатори демонстрираха подкрепата на структурите за медийния магнат.
Според проучванията на общественото мнение ДПС ще има поне трима евродепутати от общо 17 български представители в новия ЕП. Хюсменова ще води листата, а трети в нея е настоящият зам.-министър на отбраната Неджми Али.
Според източници на „ЮрАктив“ Верхофстад е заявил, че ако бъде избран за член на Европарламента, Пеевски не трябва да се надява на никакви постове като председател на комисия или делегация в парламента, и отношението към него ще бъде като към „депутат от задните редици“. „Ако това, което иска, е парламентарен имунитет, то той ще го получи, но няма да има други по-високи постове“, твърди източник от АЛДЕ, цитиран от сайта.
Брюкселското издание припомня за протестите, които избухнаха миналото лято заради назначаването на Пеевски за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“, продължили близо половин година. В България депутатът се приема като „символ на сенчеста власт“, която руши репутацията на страната, коментира медията. И добавя, че въпреки изрядното му по документи имуществено състояние Пеевски контролира огромни икономически интереси и силна медийна група, която води „мръсна война“ срещу политическите си опоненти.
Групата на либералите в ЕП вече се е сблъсквала с подобен казус в близкото минало. Става дума за евродепутата от Литва, бизнесмен, милионер и бивш министър на икономиката Виктор Успаских, забъркан в редица скандали в родината си. „Евродепутати като Успаских и Пеевски за съжаление не ни позволяват да критикуваме други политически групи за техните депутати, които не се ползват с особено добра репутация“, допълва източникът на „ЮрАктив“.
ПРЕДИСТОРИЯ
Делян Пеевски бе издигнат за евродепутат от 26 местни организации на ДПС, което послужи като оправдание на ръководството да го сложи на избираемото второ място в листата за ЕП. „Можем ли да принесем в жертва човешкото право да бъдеш номиниран? Ако ли да, то ние бихме нарушили базисния принцип на демокрацията въобще“, защити решението си лидерът на партията Лютви Местан. По думите му ДПС номинирало „човека Пеевски, а не сатанизирания му образ“, което били две съвсем различни неща и бъдещите евродепутати щели да се убедят лично в това.
- Най-малко 17 загинали след торнадо в Арканзас и Оклахома
Снимка: Twitter Бури торнадо причиниха смъртта най-малко на 17 души в централната и южната част на Съединените щати, информира Би Би Си. Шестнайсет души са загинали в щата Арканзас.
Според очевидец фуния с диаметър 800 м е прекосила междущатската магистрала номер 40 към 19,30 ч. местно време.
АП допълва, че голямо торнадо, образувало се снощи край Литъл Рок, се е придвижвало ниско до земята с около 50 км/ч в североизточна посока, като е нанесло материални щети в няколко предградия на града.
Друго торнадо е отнело живота на още един човек в щата Оклахома.
Бури връхлетяха още щатите Небраска, Канзас, Айова и Мисури.
Американският президент Барак Обама изрази своите най-дълбоки съболезнования на засегнатите от смъртоносните бури.
Нека всеки пострадал да знае, че федералното правителство е там, за да помогне, каза Обама.Той допълни, че Федералната агенция за управление при извънредни обстоятелства (FEMA) ще работи с местните власти.
Източник: Vesti.bg
- Неизвестна хроника за последните дни на България
Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
Неизвестна хроника за последните дни на България беше открита при разкопки в подлеза на ЦУМ. Хрониката е изключително добре запазена и ясно четлива, ето текста:
“В лето господне 2005, се възцари в България, тройна коалиция. Едните бяха комунисти, другите – монархисти а третите – терористи. Те сключиха сделка и си разпределихa богатствата, като крадяха в неусвест всичко, до което се докопаха, и казаха на мафията: или ще работите за нас, или ще ви избием.
И тези, които ги послушаха, останаха живи, а другите ги разстреляха показно, и никой не смееше да им се противопостави.
И много злини сториха, и много хора пропищяха от техните неправди и искаха да ги свалят, но те се държаха здраво, а хората бяха уморени и обезверени, а и уплашени.
Тогава дойде Бойко и каза на хората „Аз съм,“ и те му повярваха, и в лето господне 2009 го подкрепиха, като очакваха справедливост и наказания за престъпниците. Но, уви – останаха излъгани, и въпреки че имаше 70,000 полицаи, а само триста престъпници, то никой не можеше да ги осъди, защото съдиите се бяха слели с мафията, а и законите, по които трябваше да ги съдят, бяха измислени от същите тези престъпници и те ги познаваха добре и знаеха как да се избавят, така останаха недосегаеми.
И не само че престъпниците ходеха свободни, но и хората живееха по-зле от преди, и настанаха дни на криза. Но тегобите не бяха само тези; новият цар реши да погуби българския народ окончателно, той му забрани да протестира, и каза на старите „трябва да работите,“ и настанаха дни на ужас и мъка, защото болни, куци, сакати, слепи тръгнаха да си търсят работа, но като нямаше работа за младите и здравите, то откъде да намерят старите и болните?!
И много хора се отказаха да живеят, много останаха без дом, защото не можеха да плащат на банките, а тези, които искаха да избягат от страната бяха спрени, и им казаха: платете си и ще ви пуснем, но като нямаха пари, те се скитаха по българската земя и я напояваха със сълзите си.
Но Бойко сключи сделка с чуждоземци и те му платиха не само да погуби народа, но и да отрови земята, а той им каза: „Аз сега ще приема закона, но вие след пет години ще можете да дойдете и да правите каквото си искате, защото сега ако го направим, ще има много кръв„.
И така Бойко продаде България и гледаше с усмивка на глупавите хора, които си мислеха, че са го накарали да отстъпи. И не беше само това, но той затвори болниците и хората ходеха по врачки, баячки и екстрасенси, а вярващите се молеха пред чудотворни икони, но както се молеха – така умираха, защото нямаше кой да ги погледне.
И страната обезлюдя, който можа – избяга, който не – остана да тегли и да проклина, и изгуби се българският род и се пръсна по цялата земя, като ято подплашени пилци.
Писах аз в лето господне 2010 Чергар-Странник. И дано Бог даде на оцелелите сила да се съберат и да възродят България.“
- Младежи връщат към живот родопското село Гудевица
Млади хора се заемат със земеделие в обезлюденото село
.
Елена Лазарова, Agronovinite.com
Млади хора се заселват в родопското село Гудевица и се заемат със земеделие. В обезлюденото селце вече са се пренесли почти за постоянно тридесетина младежи, сред които италианка и испанец. Отглеждат ценни билки, мурсалски чай, касис, зеленчуци, опитват и с животновъдство.
Някога в Гудевица са живели майстори дюлгери, които част от времето са работели някъде извън селото. „Ние също прекарваме от шест до осем месеца тук, Гудевица се превърна в дом, в който постоянно се връщаме – купуваме земя, строим къщи. Част от нас вече имат адресна регистрация тук“, разказва един от новите заселници Теодор Василев. Но инфраструктурата на село още не е дотолкова добра, че младежите да се пренесат тук за постоянно с децата си. Затова освен с градинарство, те поправят и къщи, за да има в селото нормални условия за живот.
.
Снимка: Владимир Михнев, Nationalheritagebg.org Новите заселници ремонтират къщи, за да има нормални условия за живот вГудевица. Сн. perniknews.com
удевица се намира близо до българо-гръцката граница, на два километра от село Арда. Скрито при изворите на река Арда и родопския връх Ком, селото разкрива величествена гледка от отминала епоха.Зеленина покрива всеки ъгъл, свежо ухание се носи във въздуха, а наблизо се дочува ромолене на вода. Старите къщи разказват за живота, кипял някога в почти забравеното днес райско кътче.
През 1882 г. тук е построена църквата „Св.Илия“, а на една от стените и сега може да се види подарената някога от Гърция камбана. Чудесата не свършват с древния извор – източно от него, на връх Ком, е открито тракийско светилище, оцеляло и до днес, въпреки иманярските разкопки. На върха има параклис, край който навремето се е организирал събор в чест на св. Петър и св. Павел.
Според легендите, селото е основано по време на робството, когато османците ислямизирали населението. Името Гудевица произлиза от преданието за двама братя, носещи имената Гудьо и Гоздьо. Гоздьо приел исляма и повел хората, приели неговата вяра към подножието на връх Ком, където основали махалата Гоздевица. А Гудевица носи името на другия брат, който запазил християнската си вяра и заедно с другите християни населили баира около днешното село. От основаването им до днес махалите са съхранили разположението си.
Обезлюденото родопско селце започва да се съживява.
Снимка: Владимир Михнев, Nationalheritagebg.org
Доброволци се заемат с ремонта на читалището в Гудевица. Снимка: Blagobektiv.org Идеята на Теодор за център за неформално образование близо до природата и по природните закони запалва много други младежи. Така обезлюденото родопско село започва да събира все повече млади хора, за някои от които се превръща в нов дом.
Новите заселници в Гудевица се заемат и с пермакултурно земеделие
Новите заселници се заемат и с традиционно прилаганото в миналото пермакултурно земеделие, в което природата максимално помага на земеделеца. При него не се използват химикали, а за борба с вредителите, например, на помощ идват калинките. Всичко използвано – обелки, окосена трева, хартиени отпадъци, се компостира и се връща обратно в градинката под формата на тор. Младежите това лято ще покажат на новодошлите как могат да прилагат пермакултурно земеделие и в градовете, дори в градинките зад блока.
Младежи засаждат градини с мурсалски чай в Гудевица
През 2013 г. новите жители на Гудевица засадили още един декар градина с мурсалски чай, който е защитен в Червената книга. Отделно отглеждат лечебни растения като ехинацея, арника, мащерка, златен корен. Засаждат и застрашени видове като родопско лале и крем, който вирее само в този район на планината. Хванали се и с животновъдство, започнали да отглеждат каракачански коне. Сега в това начинание им помага човек от съседното село.
В обучителния център, където се пази чинът на родената в Гудевица народна певица Валя Балканска, се организират летни екоакадемии.
В обучителния център на Гудевица се пази чинът на певицата Валя Балканска
„Омайна градина“, „Риалити: Родопи“ и „Строим и играем“ са част от програмите, в които децата изучават билките и полезните им свойства, както и че червеят не е вредна твар, а ценен помощник в земеделието. Основната идея е деца и родители да опознаят природата и процесите на обработване на земята, както и да се адаптират в среда без удобствата на градския живот. Нощувките са сред природата на палатка или направо под откритото, обсипано със звезди небе.
Следващия месец желаещите да се включат в доброволчески лагери могат да помагат при поддръжката на билковата градина с мурсалски чай и на градина за зеленчуци. В средата на юли е предвиден ремонт на настанителната база и обучителния център. Всеки, който иска, може да участва в т. нар. екостроителство – измазването на сградите с кал и възстановяването на глинената къща.
Предвиден е и ремонт на параклиса „Св. Петър и Павел“, като старото светилище ще се възстановява камък по камък от майстори зидари и доброволци.
- Как ще гласувате?
• Изборът е точно между три тайни формации. И няма нищо демократично освен фасадата
Винаги съм твърдял, че демокрацията у нас е фасадна, изборите се манипулират и фалшифицират (последното съм го и доказал и с официални документи).
Тезата ми през годините на прехода е била, че имаме три основни политическо-икономическо-финансови кланове (групировки, структури, образувания – наречете ги както искате).
Те произлизат от недрата на тоталитаризма и се дирижират зад кулисите от наследниците на трима политбюровци – ръководители на социализма:
ген. секретар Тодор Живков,
Андрей Луканов,
Огнян Дойнов.(Има и три други подобни групировки, ала не с такава тежест и влияние в управлението на държавата).
Тук само маркирам, а повечето сензационни разкрития са в книгите ми за проекта Борисов, за операция президент, за тайните на големите играчи и в последната – за политиците и мръсните им тайни.
Затова у нас всичко е по три – ако вземем медиите, илюстрацията са три частни национални телевизии – BTV, Нова, ТВ 7; ако се втренчим в бизнеса, потвърждения на тезата за 3-те клана са три негови основни организации – БСК, Асоциация на индустриалния капитал, КРИБ; при синдикатите – КНСБ, Подкрепа, Защита; та чак до каквото се сетите … ами да вземем например трите електроразпределителни дружества. Дори основните подземни групировки бяха трибуквени и три на брой – ВИС, СИК, ТИМ…
А ето как и сегашните избори ще потвърдят тройното кланово правило – всичко в спектъра на различните политически сили, по скалата на ляво-център-дясно, в различните им „идеологии“ е групирано именно по три. В предаването го представих в цветове, тук програмата не позволява и затова ви го давам като подредба първо като групиране по три в политическия спектър, а после – като действителни разположения на клановете в различните партии.
Ето ги регистрираните и допуснати участници в изборите:
***** Комунистически
1. БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА (Дойнов-Станишев)
2. СЪЮЗ НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ (Луканов-Първанов)
3. БКП (Живков-Борисов)***** Екологични образувания
1. ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ (Луканов-Първанов)
2. ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ (Дойнов-Станишев)
3. ЗЕЛЕНИТЕ (Живков-Борисов)****** Десни прозападни
1. СИНЬО ЕДИНСТВО на хубавото Наде (Луканов-Първанов)
2. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК на Меглена Кунева (Дойнов-Станишев)
3. Коалиция КОД – Антония Първанова, Илиана Раева – ОБ, НДСВ, СДП (Живков-Борисов)***** Помощни (разпиляване на гласове като тактика срещу противника)
1. ГЛАС НАРОДЕН на Светльо Витков с препратка към Бриго Аспарухов (Дойнов-Станишев)
2. ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ на България на Ирина Абадажиева Репуц с препратка към шефа на съюза на командосите Юлий Абаджиев (Луканов-Първанов)
3. БАСТА на „бившите“ гербери Емил Димитров, Миро Найденов (Живков-Борисов)––––––ОСНОВНИ ПАРТИИ НА КЛАНОВЕТЕ––––––––––
1. АБВ – АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ Първанов-Луканов
2. КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ Станишев-Дойнов
3. ГЕРБ Борисов-Живков
–––––––––––––––––––––––––––––******* Предназначени за влияние в чужбина (тук има и колективно кланово дело, та затова Атака и ДПС се съюзяват с най-различни)
1. АТАКА (в Москва и сред националистите в ЕС)
2. ДПС – Движение за права и свободи (в Турция, Близък и Среден Изток)
3. БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО, ЗНС, ГЕРГЬОВДЕН (сред най-консервативните среди на Запад, искащи „дребен“ ЕС)***** Независими (според тегления жребий):
№ 5. Николай Добринов Йовев
№ 19 Евгения Златева Банева
№ 16 Виктор Тенчев Папазов
№ 14 Александър Райков Алексиев
№ 7 Янаки Ганчев Ганчев
№ 26 Румяна Вълчева Угърчинска-Винсенти
Както виждате, при независимите има изключение от „тройното правило“ – цели шест са на брой. По-нататък ще обясня как изключението го превърнаха в неизключение.Така че истинското гласуване е в следната структура като палитра от „ляво-дясно” (понятията са условни, става дума просто за етикети, които са лепнати от социолози, политолози, медии).
Т.е. за когото и да гласувате в тази група, гласувате за съответния клан (групировка, структура или както ви се хареса)=========ГРУПАТА СТАНИШЕВ (клан Дойнов)=======
БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА
ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ
РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК
ГЛАС НАРОДЕН Светльо Витков
КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
АТАКА==========ГРУПАТА ПЪРВАНОВ (клан Луканов)======
СЪЮЗ НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ
СИНЬО ЕДИНСТВО
ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА
АБВ – АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
ДПС==========ГРУПАТА БОЙКО БОРИСОВ (клан Живков)=======
БКП
ЗЕЛЕНИТЕ
КОД – коалиция ОБ, НДСВ, СДП
БАСТА
ГЕРБ Борисов-Живков
БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРАИ да кажа обещаното за независимите.
Независимите кандидати бяха повече от 3 на брой – цели 6 – и част от тях наистина независими (или независими спрямо родните кланове).
Но независимост не е позволена – поне от родните кланове – и затова ЦИК ги РЕДУЦИРА СЪЩО ДО ТРИ БРОЯ:Първо отпадна Николай Йовев, после Алекс Алексиев и днес ЦИК бракува и лидера на движение „Орлов мост“ Янаки Ганчев.
Факт е – „случайно“ или не също останаха ТРИМА КАНДИДАТИ под етикета „независими“ – както при скритите три могъщи кланове, както са три при лявото, центъра, дясното, чужбинските, екологичните и т.н.
Не мога да не отбележа, че:
* при регистрацията например Янаки Ганчев е внесъл близо два пъти повече подписи от необходимото. Той си има обществена национална структура – Народен блок – и не му е проблем да събере подписи, и то истински;
* партиите бяха хванати с фалшиви ЕГН, ама за тях няма санкции от гледна точка на участието (т.е. има конституционна неравнопоставеност между партия и независим кандидат);
* при част от независимите кандидати регистрацията е била при условия на продължаваща проверка от ГРАО и МВР на подписките, а при двама, които са подали документите на 16 април, в същия ден резултатите им са готови – като по поръчка;
* спрягания като американски кандидат Алекс Алексиев е попълнил декларация за пребиването си в България (които могат да се проверят по масива данни на ГКПП) и има регистриран адрес за постоянно местожителство у нас, ама ЦИК се хвана за другия – настоящия: „Моето постоянно местожителство по лична карта е в България, в „Лозенец”, в къщата, която дядо ми е построил. Знам, че дори и чужденци, които са временно пребиваващи тук, имат право да избират и да бъдат избирани…“ (според европейските правила е така).
Там решението на ЦИК е доказано скандално, понеже кандидатурата му напълно отговаря на условията – ето го текста от Изборния кодекс:„Чл. 351. (1) Право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, ИМАТ ПОСТОЯНЕН АДРЕС в Република България и са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз„.
А ето какво казва ЦИК:
„РЕШЕНИЕ № 231-ЕП
София, 23.04.2014
От писмото се установява, че кандидатът Александър Райков Алексиев не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 във връзка с § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ИК, тъй като НАСТОЯЩИЯТ му адрес е извън територията на Република България или друга държава – членка на Европейския съюз„.Нали прочетохте, че законът не поставя изискване за настоящ адрес, ама ЦИК го е поставил – за точно определен
- 28 години от аварията в Чернобил
Преди 28 години светът преживя най-тежката ядрена катастрофа. Наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година това са двете аварии от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. При експлозията загинаха двама души, а близо 300 000 души бяха принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа бе обсипана от радиоактивни частици.
Катастрофата става по време на учение за аварийно спиране на системите заради авария в електросистемата и човешка грешка.В Чернобил борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара. Смъртоносните и осакатяващи ефекти от рак и аномалии все още продължават да се проявяват и изчисляват.
Снимка: Globusnews.net Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.
В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. „Зона за отчуждаване“. Дори днес радиацията там е толкова висока, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг, работят по пет часа на ден за един месец, след което почиват 15 дни. Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.
Градът-призрак Припят. Снимка: Gerd Ludwig/Corbis След трагедията Припят – град в Киевска област, Северна Украйна, е изоставен завинаги. Градът е построен в началото на 1970-те години, за да обслужва електроцентралата. Населението му достига 50 000 души.
Целият град е евакуиран след Чернобилската авария през 1986 г. Припят е най-близкият град (на 3 км) до АЕЦ „Чернобил”. Намира се близо до границата с Беларус, недалеч и от границата с Русия, на 15 км от Чернобил и на 95 км от столицата Киев.
На 27 април 1986 г. по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за аварията и че ще бъде извършена временна евакуация на жителите.
Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 блока никога не са използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века.
Градът е достъпен и относително безопасен по пътищата, макар и при придвижване с дозиметър. Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали риска за посетителите, но много от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно.
За построяването на новата защитна обвивка за чернобилския реактор ще бъдат похарчени $1,2 млрд. Тя би трябвало да е готова през 2015 г. и ще е най-голямата подвижна структура, изграждана някога.
Източник: в. „Сега“
- Български млечен пастет убива рака
На снимката – екипът на „Столетник” – отляво на дясно проф. д-р Николай Яръмов, хирург-онколог; Милкана Йорданова, управител на „Родопа милк“; проф. Христо Чомаков; инж. технолог Венета Петева и акад. Атанас Атанасов37 години е работил микробиологът проф. Христо Чомаков върху уникалната храна
Уникален продукт срещу рака, сърдечносъдовите заболявания, инфекциите създаде екип от български учени. Казва се „Столетник”, прави го мандра „Родопа милк“, с управител Милкана Йорданова, и вече е на пазара.
Ефектът на храната е невероятен, той мощно убива раковите клетки, като от 100 загиват 81 при ежедневна консумация от него 150-200 гр на ден. Това разказа пред „Агрозона“ 83-годишният проф. Христо Чомаков, който от 37 години работи върху продукта и здравословния ефект на съставките поотделно и в съчетание.
Най-добре е пастетът да се яде на закуска и на вечеря, може и с препечена филийка, комбиниран със салата или боб или просто така. Той освен, че е здравословен, е и много вкусен и пикантен. Силата му най-добре се изразява при 15- дневен курс на лечение, след което, за да се видят резултатите, може да се отиде на доплер, препоръчва проф. Чомаков.
Има изключителен оздравяващ ефект върху рани, аз самият съм пробвал тези качества, след като преди две години си направих операция – увери професорът.
Съставките на чудната храна са повече от познати – българско кисело мляко, извара, българско саламурено сирене, нерафинирано слънчогледово олио, лук, червен пипер. Храни, с които нашите предци са се хранили векове наред. Задължително условие е млякото да е българско, в никакъв случай вносна суровина. Най-добре е да се ползва на родопските крави, неслучайно е избрана и мандра „Родопа милк“, тъй като тя работи изключително с кафявата родопска крава – обясни Чомаков. Една от основните причини за специфичните качества на нейното мляко е чистотата на района – 1200 м. надморска височина. Също така заради особената киселина, която се образува в млякото й още в началото на пашата и която има силен антиоксидантен ефект. Важно е и бактериите, с които се подквасва млякото, да са живи, защото когато са мъртви, киселото мляко няма никакъв лечебна стойност.
Особен ефект има продуктът върху рак на дебелото черво, но по принцип влияе благотворно на чревния тракт, укрепва цялостно имунната система, понижава кръвното налягане и т. н. Тепърва започват много сериозни изследвания върху „Столетник”. Тези дни в хирургичното отделение на Александровска болница в столицата ще започват да дават от хранителната добавка на пациенти с различен стадий на рак, разказа шефът на отделението, който е и част от екипа на „Столетник”, проф. д-р Николай Яръмов. Проучвания ще се правят и в Геномния център, съобщи управителят акад. Атанас Атанасов.
.
Светлана Трифоновска,
Аgrozona.bg
- Синът на Велко Йотов голмайстор в САЩ
“Още като малък казах на татко, че целта ми е да го задмина във футбола”, казва звездата на ученическия тим на Дюлут Николай. Задачата изглежда доста амбициозна. Все пак става въпрос за Велко Йотов, бившия нападател на Левски и националния отбор, един от четвъртите в света от първенството в САЩ преди 20 години.Николай е роден в Барселона по време на престоя на Велко в местния Еспаньол. Навсякъде обаче подчертава, че е българин. През миналия сезон той стана голмайстор на отбора си с 18 точни попадения, а в началото на този стартира с четири в един мач. За сефте от 2007 година тимът се класира за плейофите. А си е поставил за цел да вкара 32 гола, за да подобри рекорда му. Ники вече има и стипендия да продължи кариерата си в колежа “Маунт Олив”, което ще стане в края на този сезон. За това помага и почти отличния му успех.
В същия тим е играла и сестра му Стефани, която в момента също е в колеж и дори дебютира в националния ни отбор за девойки. Най-малкият – Аксел, също се ориентирал към футбола.“Татко е най-големият ми критик. Когато идва на мач, не ми спестява нищо. И трудно е доволен”, твърди Николай в едно от изданията в щата Джорджия, където се намира училището му. Велко приключи кариерата си в местния тим “Атланта Силвърбекс” и в момента тренира деца. Всъщност спортната кариера на Николай стартира с американски футбол. Той е т.нар. кикър, като е отбелязвал гол от впечатляващите 42 ярда. “Той само работи. Въпреки че е добър. Такива като него обикновено не го правят. Когато останалите го виждат как се поти на тренировки, искат да станат като него”, категоричен е треньорът му Адел Мохсен. Точно той стои зад привличането му в тима. Мохсен бил страстен запалянко на “Силвърбекс” и когато работел в колежа “Ендрюс”, се опитал да привлече Стефани, но тя предпочела друг.
Любимият отбор на Николай е Манчестър Сити, но рядко го гледа по телевизията. В свободното си време Ники също така води тренировки на малки деца. Започва да се занимава с футбол едва 9-годишен. Говори перфектно испански, английски и български. Като едно от най-големите си постижения е вписал улова на черноопашата акула през миналото лято. Риболовът му помагал много да разпуска. “Той е безспорният лидер на нашия отбор.”, казва още треньорът му Мохсен.
„24 часа“
