Всички авторски страници

Авторски

• Trump: ‘I Would Build a Border Fence Like You Have Never Seen Before’

  By Robert Wilde,  Вreitbart.com
  

  

  Donald Trump, speaking to a gathering of conservative Americans at the New Hampshire Freedom Summit, said that “not only is Obamacare a disaster, it is the single greatest lie that I have ever witnessed, and I have been watching politics for a long time.”

  Trump’s speech was upbeat and direct, and he didn’t miss an opportunity to criticize the President or his Cabinet. Trump thought that Kathleen Sebelius’s admitting that, “I am missing a sheet of paper” in her “stepping-down speech” as the Chief Obamacare Official on Friday will go down as one of the most memorable lines in the history of politics. The mishap is “emblematic of Obamacare,” he told the guests at the inaugural event sponsored by Citizens United and Americans for Prosperiety, and highlighted by speeches from Trump, as well as Senators Ted Cruz, Rand Paul, and Mike Lee.

  Trump perceptively used the botched speech as an example of media bias as well. He explained that if a Republican had delivered that speech after the series of gross errors and blatant incompetence that characterized Obamacare, they would have been ridiculed and made a fool. But for Sebelius to do it, the media just looks on it as a “cute” incident.
  
  FAX BLAST SPECIAL: NO AMNESTY for Illegals!

  On the topic of the military, Trump said that Obama has stripped the armed forces to levels that we haven’t seen in many, many decades. According to Trump, Obama doesn’t understand that the more you decimate your military and make it weak, the more apt you are to have to use it. On the other hand, the stronger you can make your military, the more likely you will be feared and, therefore, countries will be less likely to violate your rules.

  The real estate mogul contends that America should be the “energy capital of the world.” Trump exclaimed, “I’m all for the Keystone pipeline, I love it, it should happen. But, we don’t even need it. We don’t need Canada’s oil.” Trump says we have it all here and we don’t have to go anywhere for it or import it.

  As far as immigration is concerned, Trump boasted that he is a builder and that he likes to build things. He said that, if he was in charge of America, “I would build a border fence like you have never seen before.”

   

• Дер Щандарт: КОЙ “командирова“ Пеевски в Брюксел?

  Една от най-оспорваните фигури в България подготвя отстъплението си. За това говорят някои решения, взети в сенчестия сектор на властта, където враждуващи бизнесгрупировки се борят за влияние над парламента, правителството и президента, пише австрийският журналист Маркус Бернат на страниците на „Дер Щандарт“.

  
  Награда или наказание за Пеевски?

  По всичко личи, че депутатът Делян Пеевски, превърнал се в символ на този паралелен свят, подготвя оттеглянето си в Брюксел и Страсбург. Едновременно с това майката на Пеевски – Ирена Кръстева, обяви миналия петък продажбата на голяма част от своята медийна империя, управлявана задкулисно именно от Пеевски. Неясно остава дали 33-годишният депутат напуска доброволно българската политическа сцена. Познавачи на сивата зона в управлението на малката балканска държава виждат зад това решение дългата ръка на Ахмед Доган, за когото се твърди, че дърпа конците както в политиката, така и в икономиката на страната, пише „Дер Щандарт“.

  Говори се, че именно Доган е човекът, предложил Пеевски за шеф на ДАНС. По този начин Доган очевидно е искал да инсталира свой довереник на възлов пост в управлението. Планът му обаче не проработи – кандидатурата на Пеевски предизвика масови протести, които продължиха цели шест месеца без прекъсване, припомня австрийското издание.

  Междувременно Пеевски е вече твърде неудобен за Доган, а и за други възлови играчи на българската сцена. Твърди се, че влиятелният банкер Цветан Василев също искал да се дистанцира от Пеевски. Шефът на Корпоративна търговска банка вече не желаел да го свързват с делата на Пеевски и неговите медии, посочва австрийското издание, позовавайки се на български източници.

  Ако Пеевски замине за Брюксел

  Отстъплението на Пеевски няма да остане без политически последствия, пише още „Дер Щандарт“. От известно време насам медиите на „Нова българска медийна група“ водят кампания срещу бившия премиер Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, който съвсем открито подкрепи антиправителствените протести. Ако ирландската компания „Media Maker“ наистина придобие най-важните издания от медийната империя на Ирена Кръстева, това може да сложи край на конфронтационния курс. Или най-малкото да отслаби битката на този фронт.

  Листата на ДПС за евроизборите още не е публикувана, но се твърди, че Пеевски ще бъде поставен на второ или трето място в изборните листи. Ако това е вярно, можем да сме почти сигурни, че Пеевски ще стане евродепутат, пише австрийското издание.

  Евроизборите, които ще се проведат на 25 май, са в българския случай не толкова европейски, колкото вътрешнополитически, четем в друга публикация на „Дер Щандарт“. Сметката е проста: ако на това гласуване, което ще е първото след половингодишните антиправителствени протести, кръгът около бившия премиер Борисов спечели най-много гласове, това ще отслаби значително управляващата коалиция около премиера Орешарски. Ако обаче социалистите надделеят, това ще бъде равносилно на мандат за продължаване на управлението им, пише изданието.

  Източник:  в. „Сега“

• Уникално златно съкровище спасено след акция на ДАНС

  Ивана Арсова,  Dariknews.bg

  

  Cнимка: Юлиана Николова,  Sofia Photo Agency

  15 хиляди златни детайли и поне три златни огърлици са били заловени при съвместна акция на Министерството на културата и Държавната агенция „Национална сигурност“. Това обявиха министърът на културата Петър Стоянович и шефът на ДАНС Владимир Писанчев.

  Ценните предмети датират от около 3000 г. пр. Хр., били са намерени от иманяри преди няколко години, но са заловени при съвместната акция преди няколко седмици.

  По думите на Писанчев ценностите, които са спасени, все още са веществено доказателство. По тази причина засега няма да се дава информация колко души са били заловени при акцията.

  „Искам да кажа, че сме горди, че сме съумeли да запазим една културно-историческа ценност, която е ценна не само за България, но има и световно значение. Радваме се, че имаме възможност това нещо да бъде видяно от много хора. То е част от нашата история и ни прави по-горди, че сме българи“, уточни Писанчев.

  

  Според директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, ако са на търг, цената на предметите би могла да достигне 5-6 милиона евро.

  „Имат изключителна преди всичко научна стойност, защото са от третото хилядолетие преди Христа – от време, когато нямаме белези на висока цивилизация по българските земи. Състои се от три огърлици от един некропол, което означава гробище. Носели са ги високопоставени дами“, каза още Димитров.

  Той обясни, че детайлите са били заровени в Карловското поле, където от години се провеждат археологически разкопки, но набезите на иманяри продължават.

   

• Почит към жертвите на атентата в Бостън

  На 15 април САЩ почитат паметта на жертвите от атентата в Бостън. В часа на взривовете – 14.30 ч. местно време – на мястото на смъртоносната атака ще бъде издигнато националното знаме и ще бъде запазена минута мълчание.

  .

  

  Година след кървавия атентат на маратона, оцелелите се събраха, за да пресекат символично финалната линия.

  Инициативата за тазгодишното благотворително бягане е на трима британци и е в памет на жертвите и в чест на оцелелите. Щафетата е част от национален маратон, който обхваща трасе от 5 000 километра от Санта Моника, Калифорния до Бостън.

  Хиляди състезатели се включиха в тазгодишното бягане. Превъзмогнали страха, към тях се присъединиха и десетки пострадали от трагичния инцидент.

  На 15 април преди година две експлозии избухнаха на финала на маратона, трима души загинаха, а повече от 260 бяха ранени. За извършители на тези атентати се считат братя Царнаеви – 26-годишният Тамерлан и 21-годишният Джохар. Тамерлан беше убит при престрелка с полицията, а Джохар – арестуван след спецоперация. Процесът срещу него започва през ноември. Обвинението ще иска смъртна присъда.

  Източник:  Mediapool

• Дарик не излъчи запис с нападки на руския посланик Исаков срещу БГ президента

  Иво Инджев, Ivo.bg

  

  Вчера посланикът на Русия в София Юрий Исаков е дал интервю за Дарик радио, което обеща да излъчи днес изцяло.

  В сайта на радиото обаче се появи текст, от който липсва една твърде съществена част, и то не по друга причина, а защото, както ivo.bg научи от свои източници,  посланикът лично е настоял след интервюто то да бъде цензурирано, осъзнавайки , че е „пресолил супата”.

  По информация на ivo.bg, Исаков е отправил невъздържани квалификации и оценки по адрес на българския президент Росен Плевнелиев. Осъзнавайки това, той е позвънил в Дарик и е поискал тази част  да не бъде излъчена.

  Както се вижда днес от сайта на Дарик, руската цензура в българската частна медия е сработила.

  Мога само да добавя, че у нас се е случвало властта да реагира на обидно руско поведение на българска земя.

  Като главен редактор на в. „Експрес” допринесох за прогонването на руския шовинист Владимир Жириновски от България. В края на 1993-та репортер на вестника беше записал ругатни на Жириновски по адрес на българския президент Желю Желев (с когото по онова време бях в тежък личен и принципен конфликт, тъй като той беше сред инициаторите за моето политически мотивирано отстраняване от поста Главен дирeктор на БТА няколко месеца по-рано).

  Вестник „Експрес” публикува нападките на порядъчно подпийналия край басейна на хотел в гр. Сандански руски скандален политик и предостави записа на българските власти за доказателство. В резултат на това арогантният Жириновски беше принуден спешно да напусне страна ни.

  Не очаквам подобен подвиг днес от сегашното проруско управление на България, но поне от администрацията на президента Плевнелиев биха могли да се поинтересуват какво точно е наговорил срещу българския държавен глава посланикът на чуждата държава и защо Дарик се съобразява с неговото настояване това да не става достояние на слушателите и на самия български държавен глава.

  Иначе казано, руският посланик нарежда на най-голямата българска частна радиостанция какво да (не) публикува. Съответно тя избира да бъде лоялна на него, а не на българския главнокомандващ и то в момент, когато президентът е обект на мас(к)иран руски политически и пропаганден натиск именно заради избора му да застане до Запада в спора с Русия в контекста на украинските събития и руската агресия.

  Ето какво (не) публикува Дарик:

  .

  За да се запази мирът, трябва да има федерализация на Украйна
  12 април 2014 г.
  С руския посланик разговаря Кирил Вълчев
  
  Н.Пр. Юрий Исаков, посланик на Русия в България, събеседник в „Седмицата” на Дарик:
  
  – Ще признае ли Русия новите републики в Донецк, в Харков, Логанск?
  
  – Така не стои въпросът. Въпросът сега стои за друго, че в Украйна продължава дълбоката криза, която е предизвикана не от някакви усложнения на отношенията с Русия, а е предизвикана от това, че Украйна като парламентарна държава, ако назоваваме нещата с имената им, не се състоя. Необходимо е да се осъществят такива мерки, които да позволят на всички части на тази държава и на Западна, и на Централна Украйна, и на Източна Украйна, и на Югоизточна да имат възможност с целия си глас да заявят за своите интереси, за своите културни корени, за своите езикови предпочитания. Това може да се направи в рамките на устройство в една или друга федеративна форма.

  Сега различни части на Украйна, които имат дори различни оценки на миналото си, на сегашното, различни предпочитания, относно бъдещото развитие на своята страна, тези различни части на тази страна е много важно да се запазят. Бих казал този крехък мир, който съществува засега. Да се запази този мир трябва някаква федерализация на Украйна. Каква?

  Това, разбира се, трябва да решава не някой извън Русия, не други външни сили, а трябва да решават самите украинци. Но задължително трябва да го решат. И проява на тези нерешени фундаментални проблеми са тези вълни на недоволството на изтока на Украйна, за които говорите. Това е показател на това, че не всичко е наред в държавата. А такива екзотични неща като признаване на републики в Луганск и така нататък, мисля, че в такава плоскост не стои въпросът.

  – Но част от хората там искат да са част от Русия, каква е разликата с Крим? Защо Русия прие Крим, а да не приеме територии от Източна Украйна – Харков или Донецк?

  – Нека да различаваме тези ситуации. Първо, става дума не за приемане на Крим в Русия, а за присъединяване на изконна руска територия, каквато беше Крим много години. И тази пауза, която е възникнала за 60 години, и е възникнала по абсолютно популистки решения на ръководителите по това време на Съветския съюз, вие знаете тази история, не искам да се задълбочавам в нея. Тези исторически корени, които свързват не само Русия и Крим, а Крим е интегрална част на Русия, и винаги се е явявал такава.

  Изявлението на волята на кримския народ, което беше проявено по време на кримския референдум, и вие знаете, с огромно мнозинство гласове, народът на Крим реши да се присъедини към Руската федерация. Тази история е абсолютно ясна и ако я гледаме непредубедено, то се вижда всичко – и корените на тази ситуация, и мнението на абсолютното мнозинство на хората, които поискаха да се върнат в Русия.

  И тук мисля, че ситуацията е друга. И аз не бих поставил знак на равенство, механичен знак на равенство, между двете ситуации. По-скоро бих предложил да погледнем през призмата на вътрешните украински проблеми и през призмата на остротата на тези проблеми, на вътрешните проблеми на Украйна, които днес съществуват и които се превръщат в такива прояви на недоволство на много широки маси на населението на Изтока.

  – Какво отговаряте на упрека срещу бързината и начина на провеждането на референдума в Крим? Наистина има примери за това как народи се самоопределят, стават дори отделни държави. Наскоро това се случи с признатата от ООН Южен Судан. Но в случая това стана много бързо, нямаше кампании, нямаше възможност да се защитават различни тези.

  – Аз мисля, че това, което ставаше на Кримския полуостров в продължение на последните десетилетия, това беше постоянен процес, бих казал на стремежа към присъединяване към Русия. Това го имаше през 50-те и през 60-те години. И през целия този период в историята на Крим, който прекъсна естествения си статут като част на Русия през 1954 г. Така че да говорим за бързия процес, както вие поставяте въпроса, не можем. Под заплаха от страна на крайно националистически неофашистки сили в Украйна, които ясно се проявиха по време на събитията на майдана, от ноември да февруари. И сега продължават да се проявяват.

  Стана ясно, че рускоезичното население на Украйна се намира под реална, бих казал физическа заплаха и постоянни случаи, които продължават и досега. Буквално вчера беше пребит рускоезичният претендент за поста на президент на Украйна в Одеса. Войниците на майдана го набиха в пълния смисъл на думата. Става дума не за едно моментно решение, форсирано провеждане на референдум. Този референдум беше изстрадан с десетилетия, по време на което Крим се намираше в състава на Украйна с нерешени фундаментални проблеми, които съществуваха на полуострова.

  Прекрасно си спомняте, че през 1991 г., когато Украйна стана независима и когато прекрати съществуването си в Съветския съюз, Крим обяви себе си като независима част. И този статут народът на Крим се опитваше да устоява, обаче Киев не поиска такова развитие на събитията. И много бързо Крим получи статут на някаква автономия. Но в реалния живот дори тези права на населението, в автономна форма, не се изпълняваха. Проблемите бяха и с татарското население на Крим, което не получаваше тези минимални, дори в рамките на автономията, права. Рускоезичното население нямаше в пълния обем тези права за пълноценното развитие на културния, етническия живот.

  – Какво отговаряте на упрека обаче, че Русия на практика нарушава международното право? Защото нарушава споразумението от Будапеща, с което е гарантирала териториалната цялост, суверинитета на Украйна срещу отказа на Украйна от ядрено оръжие?

  – Първо, както е известно, сегашните власти в Киев дойдоха в кабинетите си не по законният път, не конституционно, а при подкрепа на въоръжен уличен протест. Т.е. в резултат на процес, който няма ни най-малко демократични норми, промяна на властовия ландшафт в страната или властовите структури. Съществуват ясно проявени конституционни норми, които определят кога и по какъв начин се сменя властта. Нищо подобно не беше направено в Украйна. За това тук възникват много сериозни въпроси относно законността на съществуващите власти в Киев. И както е известно, ние отчасти признаваме легитимността само на един клон на тази власт – на Радата.

  Всички останали власти в Украйна трябва да потвърдят своята законност. Вие казвате за буквата и духа на законодателните актове. Тъкмо нелегалността на този режим накара, по особен начин да гледаме на договореностите, които бяха сключени с украинската държава, в това число на споменатия от вас документ. И като цяло, в разговора на тази тема, струва ми се напълно уместно да сравняваме ситуациите. Например в Косово, когато въпреки норми на международното право, между другото без провеждане, на какъвто и да е референдум, въпреки мнението на държавата на територията, на която се намираше това образование, в резултат на тримесечни бомбардировки на тази държава, беше образувано, простете тавтологията, образование, което се нарича Косово. И начинът на образуванието на това образование нямаше нищо общо с международното право.

  В същото време в много ускорения ред, нашите партньори от НАТО, които пробутаха някакъв процес, целта, на който беше предаване на легитимността на това образование. Същото може да се каже и за ситуацията с Коморските острови, спомняте си тази история, и за Южен Судан. Има какво да си спомним. За това не може на такива въпроси да гледаме само от една страна и да игнорираме, ако е угодно прецедентите, които бяха създавани нееднократно. И това е много хубав пример. За съжаление, най-често практикуващи са двойни стандарти, когато за едно говорят като за позитивно нещо, а за друго не, като се опитват да покажат, че никой не вижда нищо.

  – Как си обяснявате обаче, че само 12 държави в ООН подкрепят руската позиция? Съветът на Европа казва, че не е имало непосредствена заплаха за руснаците в Крим, за да се стигне до присъединяването към Русия.

  – Първо, за резолюцията. Абсолютно неправилно е да се разглежда това чрез съотношение само на гласовете „за” и „против”. Трябва да се види цялата картина в съвкупност, а именно колко страни се въздържаха, колко страни не взеха участие в гласуването. Трябва да се знае, и вие мисля знаете за това, за масирания натиск, който беше оказан от нашите западни партньори върху държавите членки на ООН, с цел да гласуват именно по такъв сценарий. Все пак в резултат на гласуването например наполовина са се разделили страните. Ако смятаме кой е за, кой в различна форма не подкрепя това, това е съотношение около 100 срещу 90. Така че за никаква изолация или нещо такова не можем да говорим, относно гласуването.

  – А това, че Съветът на Европа каза, че не е имало непосредствена заплаха, за да се предприемат крайни действия в Крим?
  
  Аз считам, че това също е проява на двойни стандарти. Когато в Донецк, Луганск и други градове стават масови изявления на хората, когато там превземат административни сгради, то това незабавно се квалифицира и в Киев, и от западните ни приятели като нарушаване на законността. Киев дори стига до това, че нарича това проява на тероризъм, на сепаратизъм, заплашват дори с доживотен затвор. Това е едната страна. А другата страна е, когото центъра на Киев е целият в огън, когато палят блюстителите на реда с коктейли „Молотов”, когато ги гърмят. И всичко това са благородни мирни, протестиращи. Нито един, от които не е арестуван. Това е много интересно.

  – Ще създаде ли Русия Евразийски съюз в противовес на европейския, на САЩ?
  
  Първо, не в противовес. Напротив ние поставяме въпроса за това да хармонизираме интеграционните процеси на пространството от Ламанша до Тихия океан. И винаги поставяме въпроса за създаване на единно икономическо, хуманитарно пространство на цялата тази огромна територия. В никакъв случай не противопоставяме нашите евразийски интеграционни процеси и европейските, в рамките на ЕС. Това, което ще започне да функционира от 2015 г. – Евразийски икономически съюз, който включва в себе си Русия, Беларус, Казахстан.

  Това е интеграционно обединение, което е органично продължение на тези интеграционни процеси, които имат място в подсъветското пространство. И тези страни, които в стремежа си да си взаимодействат и да се интегрират една с друга, излязоха на определено качествено, високо ниво. А това са тези три страни засега. Те започват вече нов етап на интеграция си във форма на Евразийски икономически съюз. Но трябва да разбираме, че някои страни вече проявяват интерес към това да участват в този процес на следващ етап.

  – България поканена ли е? Може ли една държава да е член на ЕС, но да бъде поканена и във вашия съюз, който е различен?

  – Не изключвам такова развитие на събитията и по отношение на България, а и по-широк контакт на хармонизиране на интеграционните процеси между ЕС и Евразийския икономически съюз. Абсолютно допускам това. И още повече искам да ви напомня, че този проблем, от който започна всичко в Украйна през ноември миналата година, знаете предисторията, възможността за подписване между ЕС и Украйна на споразумение, за първия етап на сближаване между Украйна и ЕС.

  Оттук и започна всичко. Когато Русия съвършено спокойно и по деловия начин каза, че, ако Украйна има намерение да започне интеграционни процеси във формата на ЕС като се намира засега в интеграционното пространство на ОНД (Общност на независимите държави), то цяла редица икономически задължения и отстъпки, които Украйна има в рамките на едно интеграционно пространство, тя влиза в противоречие с тези норми и правила, които съществуват в другото интеграционно пространство.

  Тук няма никаква трагедия. Просто такива неща трябва да бъдат синхронизирани и трябва да разбираме последиците от тях. Тъкмо за това предложихме, дори не ние предложихме, а Киев, това беше през зимата миналата година, да се проведат консултации между ЕС, Украйна и Русия, относно това как да бъдат обсъдени тези последици, които ще донесе началото на интеграцията на Украйна в ЕС, от гледна точка на последиците и задълженията на и нейните бонуси и отстъпки, които има на пространството на ОНД. Обаче ЕС тогава отговори с категорично не.

  – Прави ли Русия военни операции край българското въздушно пространство?
  
  – Нищо подобно не съм чул. Във всеки случай всички тези действия, които се осъществяват от Военно-въздушните сили на Руската федерация, те са в пълно съответствие с всички международни задължения, които Русия.

  – Няма нищо извънредно. Не нарушения, но извънредни полети?
  
  На ваше място бих обърнал внимание на друго, когато говорим за извънредност. Знаете, че съществува определен режим на черноморското пространство, което предвижда определени легални рамки за намиране на чуждестранни кораби не от черноморски страни на Черно море. Бих ви предложил да обърнете внимание на друго, че вече сега в Черно море се намират два американски военни кораба и, доколкото знам, още два наближават.

  Макар че това влиза в противоречие с конвенцията от Монтрьо, която в този план установява съвършено конкретен режим. Затова да говорим за някаква повишена активност на руските самолети в басейна на Черно море, не бих говорил за това. По-скоро бих обърнал внимание на тази повишена активност на нашите американски партньори. Навярно никакви действия от такъв род не могат да остават незабелязани. Не съм специалист по военните въпроси, но предполагам, че всяка действие безусловно поражда някакво противодействие.

  – Ще спре ли Русия природния газ за Европа? Как да разбираме предупреждението от президента Путин за критична ситуация с украинския газов дълг и евентуални последици върху транзита на руски газ за Европа?

  – Първо, нека наричаме нещата с имената им. Русия никога, през всички десетилетия от взаимодействието ни с Европа, от гледна точка на доставки на енергийните носители, в този случай, никога, в никаква форма не е нарушавала задълженията си пред Европа. Тези проблеми, които имаха в доставките на газ, особено през януари 2009 г., станаха изключително по вина на украинската страна, която предприемаше различни действия. Като започнем от това, че просто не пускаше руския газ, който не можеше да влезе в газотранспортната система на територията на Украйна, това е една мярка, и другите мерки, свързани с т.нар. несанкционирано изтегляне на газ, когато не плащат за този газ, и нямат право на тези обеми газ, този газ се нагнетяваше в подземните газохранилища, или се използваше вътре в Украйна, вместо този газ като експортна стока да се преместваше до своите потребители в Европа.

  Сега става дума за това и трябва да го разбираме много ясно, че Украйна, която през миналия март получаваше руския газ по свръх намалена цена, която беше образувана за сметка на намаление и отстъпки, предоставени на Украйна, в това число като предплащане за престоя на нашия флот в Севастопол. При това започвайки от 2017 г. Т.е. намалението е в това, че ние като аванс плащаме на украинците и намаляваме цената на газ, за тези задължения да им плащаме, започвайки от 2017 г. за базиране на нашия флот в Севастопол. Разбираме, че Севастопол се върна в Русия и това намаление не действа, както и някои други. С една дума дори тази намалена цена на газ, не е била платена от украинската страна.

  Т.е. договорът за доставки на газ беше нарушен от една страна. Какво ще бъде от тук нататък не искам да гадая, но, за съжаление, ние имаме такъв негативен опит, когато нашите партньори просто не плащат за доставена продукция, за доставения газ. Това, разбира се, звучи абсурдно, но в наше време такива неща се случват. Как да действа Русия в тази ситуация. На Русия остават съвсем малко възможности да апелира към нашите партньори в Украйна, засега те игнорират нашите призиви. Да апелираме към нашите европейски партньори, защото от Украйна зависи ще получат ли в пълен обем и в нужното време своя газ.

  Като си спомняме за този негативен опит на несанкциониране изтеглене. Разбира се, можем да използваме и по-силни изрази. Предлагаме на нашите европейски партньори да погледнат на тази ситуация по-широко. Какво имам предвид? Ако вземем последните четири години, за сметка на различни отстъпки, субсидии, на нашето добро съседско отношение към Украйна, през тези четири години ние в пълния смисъл на думата субсидирахме икономиката на Украйна с 35 млрд. долара. Обърнете внимание на тази цифра.

  В същото време дефицитът на външнотърговския баланс на Украйна със страните от евросъюза възлиза на около 10 млрд. долара. И става интересна ситуация – Русия субсидира Украйна с десетки милиарди долара, които отиват да препокриват дефицита на външнотърговския баланс с Европа. Тази икономическа ситуация в Украйна е наша обща грижа. Не само на Русия, която не само с думи, но и с дела, влага не малко пари в Украйна, но и на ЕС, който много говори, но, доколкото знам, досега много малко прави в реално  парично отношение, затова ситуацията в Украйна да се подобри.

  Изходът е много лесен, което нееднократно и много ясно предлагаме на нашите партньори. Трябва незабавно да започнем консултации на ниво министри на икономиката, енергетиката, финансите, затова да обсъдим възможностите за безусловно спазване на всички газови договори, осигуряване на достигане на газ до своите адресати, недопускане на  проблеми в работата на газотранспортната система, в това число по причина неплащане на Украйна на своите задължения, и негативния опит на несанкционирано изтегляне на газ и цяла редица други въпроси в широк контекст. Мобилизиране на усилията на всички страни, а не само на Украйна, за да помогнем на братския украински народ да реши своите икономически задачи.

  – Ще се съгласи ли Русия да продава на газ на еднаква цена в целия Европейски съюз, на общ енергиен съюз на европейските държави, а не както е сега да преговаря за различни цени според различни обеми?

  – Не знам, това не въпрос към мен. Различната цена се формира по различни причини и,  макар че показват последно време, че цената на украински газ е уж нещо политическо, това не е искам да напомня на тези, които тиражират тези думи и вярват в тях, да им напомня, че договорът в Украйна, който действа сега, беше подписан през 2009 г. от Юлия Тимошенко. И нищо в този договор, от гледна точка на формулата на цената, не се е променило.

  Не действат тези намаления и отстъпки, които бяха дадени на Украйна, в това число за авансови плащания за Черноморския флот, за поддържане на някои сегменти от украинската икономика. Не искам да задълбочавам с детайли. Това, което искам да подчертая, е, че тази цена, която има в действащия договор от 2009 г. формулата на цената остава същата, промениха се само намаленията. Промени се самата основа, сега не съществува основа за предоставянето на такива отстъпки и поради тази причина те не се предоставят. Затова не е вярно да говорим за някаква политическа цена.

  – Съгласна ли е Русия по Южен поток да тече и неруски газ?
  
  – Аз не искам да гадая и предвиждам нещата. Изхождам от това, че всичко тече, всичко се променя. Такива въпроси се решават чрез консултации и преговори. Искам да напомня, че действа специална работна група между ЕС и Русия, която се занимава с обсъждането на въпроси с функционирането на „Южен поток”. Подчертавам функционирането, а не строителството. Тази работна група беше създадена в края на миналата година по решение на ервокомисаря и нашия министър на енергетиката.

  Съвсем скоро, ако не греша, на 8 април се състоя поредното заседание на тази група, така че процесът върви. Какви въпроси могат да възникнат в тази плоскост, за която вие говорите, не искам да гадая. Всички въпроси трябва да се решават на такава основа чрез преговори, отчитане на позициите на страните, уважение на интересите на страните, конструктивни разговор. Това са тези рамки, в които могат да бъдат решени всички проблеми.

  – Ако Западът наложи икономически санкции на Русия, ще отговори ли с икономически санкции Русия спрямо Запада?
  
  – Безусловно. Ние живеем в такъв свят, когато всякакви санкции са не само малко продуктивни, а вредни,  защото те действат като бумеранг. Много ми хрумват, например Куба, която 60 години живее с най-големи санкции. Доколкото аз знам, не искам да идеализирам ситуацията на Куба, нито икономическите й аспекти, но доколкото знам страната не само живее, но има и определени постижения. Например по-хубава медицина отколкото в Куба, няма никъде в Латинска Америка. Има и други неща, с които кубинците могат да се похвалят, и това в условията на тотални санкции.

  Сравнете Куба и Русия. Мисля, че никакви санкции… не искам да кажа, че ние се радваме, когато ни налагат някакви санкции, това не е приятно, но, първо, ние ще преживеем това, може да не се съмнявате, а, второ, тези санкции ударят и по тези, които ги инициират. Това е закон. С оглед на това, че икономиката на Русия, при паралел с тази на Куба, е малко по-голяма от кубинската… Искам да припомня, че само обемът на търговията ни с ЕС миналата година, доближи 500 млрд. долара.

  При такъв  обем на икономическото взаимодействие и икономическите връзки не може да разсъждаваме в плоскостта на това колко болезнени ще са тези санкции за една страна и да се надяваме на това, че негативният ефект за другата страна ще бъде нулев. В нашия мир, в който всичко зависи едно от друго, особено когато става дума за такива свързани партньори, нищо безболезнено в този план не може да стане. Така че първият, който хвърля бумеранг от санкции трябва да си спомни, че този бумеранг ще се върне и може много болно да го чукне по главата.

  – Председателят на руския парламент няма да дойде през май както беше планирано или остава визитата. Нали е в списъка за санкции на Европейския съюз.
  
  – Времето ще покаже какво ще се състои, къде ще се състои. Аз нямам никаква информация за отмяна или някакви промени.

  – За кога точно е планирана визитата?

  – За началото на май.

  – И не е отменена.

  – Не.

  – Но нали ЕС прие резолюция, в която са изброени няколко имена на руски представители, които да не могат да пътуват в Европейския съюз?

  – Ако имате въпроси към ЕС, по-добре да ги адресирате до Брюксел.

  – Русия не се отказва от тази визита?

  – Не, разбира се. Аз нямам никаква информация за това, че нещо се отменя.

  – И никой от българска страна не ви е осведомил, че няма да има такава визита?
  
  – Не, такива уведомления нямам.

  – А визитата на председателя на българския парламент, която е планирана за след това също остава?

  – Безусловно. И сигурен съм, че това ще бъде много сериозен нов етап и стъпка в развитието на нашия диалог, в това число и по парламентарна линия.

  – Други планове за политически контакти в рамките на годината има ли? Президент? Премиер?

  – Първо имаме безусловно в дневния ни ред контакти на най-високо ниво, не бих искал да ги конкретизирам като срок. В нашите планове има визити на министрите на външните работи, наред с парламентарния обмен, за който вече споменахте. Да спомена за планираното посещение на ръководителя на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин в София. С една дума в портфейла на перспективните контактни на различни нива има много запланирани неща. Изхождам от това, че всички тези наши проекти ще бъдат реализирани. Ние правим всичко това да стане така.

  – Благодаря ви, Ваше превъзходителство. Ако за мен имаше новина, това е поканата ви към България да бъде в Евразийския съюз, без да пречи това на членството в ЕС.
  
  – Не виждам в този въпрос нищо невъзможно. И както казах, аз не виждам фундаментални противоречия между двата интеграционни процеса – Европейския съюз и Евразийския съюз.

  – Ще имате обща валута, нали обсъждате в Евразийския съюз, стара руска монета. Мислите ли да имате обща валута?

  – Навярно рублата би била естествена обща валута.

  – Европейският съюз е с евро. Ако  България е и в ЕС, и в Евразийския, ще имаме двете валути, така ли?

  – Мисля, че ние малко сме пренебрегнати. Засега не бих го свързал с някакви определени срокове или определени форми нашето взаимодействие в този случай на България и Евразийския съюз, както и всякакви други членове на Евросъюза и други страни в рамките на Европейския съюз. Искам пак да повторя и да подчертая, че еди от сложните моменти на нашите отношения с ЕС, и бих казал отсъствие от страна на ЕС, някакво стратегическо виждане за това къде отиваме и какво искаме един от друг, това време, в което Москва има своето виждане. Ние много пъти сме казвали, че ние сме за създаване на единно икономическо и хуманитарно пространство от Ламанша до Тихия океан.

  И в рамките на такава стратегия, ние виждаме синхронизиране на Европейския съюз и Евразийския процес. В това число по отношение на България и всеки друг член на ЕС, смятам, че това е абсолютно реалистично поставяне на въпроса. Но трябва да бъдем реалисти и в този смисъл да разбираме, че тези процеси са много сложни и решаването им, и достигането до някакъв резултат ще  отнеме много време. Не една или две години, а може би десетилетие. Но когато имате ясна стратегическа цел, при това висока, като тази която казах, мисля, че ще можем да решим този въпрос.

   

• НАТО форсира България да купи западни изтребители

  Генералният секретар на алианса не изключи разполагане на техника и военни части в страната

   

  Панайот Ангарев, в. „Сега“

  

  След 10 години борба на лобита, която докара бойната ни авиация до критично състояние, НАТО се намеси, за да форсира покупката на осем западни изтребителя. Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен вчера ясно показа на властите в София, че трябва да се прекрати зависимостта на българската армия от Русия. По време на разговорите с президента, премиера и министрите на външните работи и на отбраната Расмусен е настоявал България да увеличи парите за отбрана и да модернизира спешно армията си. Българските власти са отговорили положително.

  „Събитията в Украйна изясняват повече отвсякога, че е от първостепенна важност да се инвестира в съвременни военни способности“, заяви шефът на НАТО след срещата си с президента Росен Плевнелиев. Според него изтребителите, които България ще купи, „трябва да бъдат напълно ефективни за работа заедно с останалите самолети и отбранителни системи в други съюзнически държави“. Сегашните руски изтребители МиГ-29 и МиГ-21, с които летят ВВС, не са съвместими със западните и не могат да бъдат използвани за съвместни операции. През 2004 г. Министерството на отбраната направи опит да модернизира МиГ-29 по натовски стандарти с помощта на руската компания РСК „МиГ“, но идеята беше провалена от руската страна и страната ни претърпя загуби.

  Въпреки че не се знае откъде ще бъдат взети стотиците милиони за покупка на нова военна техника, българските власти вчера са отговорили положително на желанието на НАТО да се увеличат парите за отбрана. По време на срещата си с Расмусен премиерът Пламен Орешарски е посочил, че по-нататъшното модернизиране на армията и адаптирането към стандартите на НАТО остава един от приоритетите. По думите му делът за модернизация във военния бюджет е малък, но „има вътрешни резерви“.

  Военният министър Ангел Найденов, пред когото е бил повдигнат същият въпрос, от месеци повтаря, че тази година ще започне конкурсът за покупка на нови изтребители. Очаква се това да стане през септември. Позицията на НАТО ще ускори проекта, който ще струва над 700 млн. лв.

  Расмусен е бил обезпокоен от намаляването на бюджетите за отбрана на страните членки и е говорил за необходимостта от увеличаване на инвестициите за модернизация и превъоръжаване. Според Плевнелиев България трябва да постигне веднага минималното ниво от 1.5% от БВП за отбрана и дори да си върне нивото от 2% от БВП преди началото на кризата, какъвто е ангажиментът ни към НАТО.

  Плевнелиев хвърли малко повече светлина около разговорите за изтребителите. По думите му се обмисля възможността България да получи „използвана военна техника“ от по-богатите натовски държави, „като по този начин ще се гарантира съвместимост“. Другият вариант за покупка на военна техника е това да стане съвместно с други държави от Източна Европа. И двата варианта се обсъждаха по време на правителството на ГЕРБ, но така и не се стигна до покупка на употребявани изтребители заедно с Румъния и Хърватия.

  Расмусен повтори думите си от Прага ден по-рано, че Русия трябва да спре дестабилизирането на Украйна, да изтегли войските си и отново да върне доверието в себе си. „Ние предприемаме законни мерки, за да укрепим нашата помощ от Балтика до Черноморието, и нека да бъде абсолютно ясно, че тези стъпки са изцяло в синхрон с нашите международни ангажименти и нашите договорености с Русия, които тя нарушава“, обясни шефът на НАТО. Той каза, че изпращането на кораби в Черно море и самолети АУАКС в Румъния и Полша са част от тези мерки. Генералният секретар не изключи вариантът в България да се разположат военни части и техника на алианса, но това ще стане след актуализация на отбранителни планове на НАТО в близките дни. Расмусен беше категоричен, че няма никакво съмнение относно много твърдата позиция на България по отношение на кризата в Украйна, тъй като чул „за силната подкрепа за стъпките към разширяване на нашата колективна отбрана“.

  КОНТРА

  Наличието на американски военни кораби в Черно море е в нарушение на международното законодателство, обяви в интервю пред Дарик радио руският посланик Юрий Исаков. Дипломатът уточни, че става дума за конвенцията от Монтрьо, която ограничава пребиваването на бойни кораби на нечерноморски страни в Черно море до 21 дни. „Действия от такъв род не могат да останат незабелязани. Не съм специалист по военните въпроси, но предполагам, че всяко действие безусловно поражда някакво противодействие“, каза Исаков. Той отхвърли твърденията, че руски самолети извършват извънредни полети край българското въздушно пространство, като принуждават нашите изтребители да летят допълнително, изтощавайки и без това ограничения си ресурс.

   

• Students Surprised to Find Noah’s Ark Feasible

  

  by Brian Thomas, M.S.*, from icr.org

  Advanced physics students at Leicester University were tasked with determining if the Biblical dimensions of Noah’s ark—assuming it was properly constructed—could have supported the mass of 70,000 animals. Student Kayie Raymer told UK’s The Telegraph that after other „more serious“ assignments, this one was „something different.“1 What did they find?

  The students used 48.2cm (almost 19 inches) as the length of a cubit to estimate the total dimensions of the ark. Using the density of water and Archimedes’ principle of buoyancy, they calculated the total mass the ark could contain without sinking.

  „Previous research has suggested that there were approximately 35,000 species of animals which would have needed to be saved by Noah,“ according to The Telegraph, though they cited no source for this estimate. Doubling this number to account for a male and female of each species, the student group estimated that the ark needed to have held approximately 70,000 creatures. To the students’ surprise, they found that this amount did not exceed the total mass the ark could contain. Physics student Thomas Morris told The Telegraph, „You don’t think of the Bible necessarily as a scientifically accurate source of information, so I guess we were quite surprised when we discovered it would work.“ The students published their results in Leicester University’s Journal of Physics Special Topics.

  The students’ results at the ark having 70,000 creatures actually exceed biblical expectations, giving further assurance that the ark could hold all that it needed—including food and even water.

  Creatures change within the boundaries of their own „kinds“ or fundamental forms, so Noah certainly did not need to take on board all „species,“a modern term that seems to bear as many definitions as there are researchers who use it.

  What about the biblical detail given in Genesis, which noted seven of each bird kind—probably meaning seven pairs of each bird kind—on board Noah’s ark? If today’s „species“ were substituted for basic „kinds“ here, then the total number of birds would probably have exceeded ark capacity. However, creation biologists have been combing the literature for breeding records that help them estimate which „species“ likely belonged to a „kind.“2 For example, breeding studies link sparrows and finches as within-kind creatures.3 Instead of over 1,000 sparrow or finch „species,“ perhaps as few as 14 sparrow-finch representatives were on the ark.

  Applying this principle to all „species“ would dramatically reduce Leicester University’s student-estimated 70,000 animals. Creation researcher John Woodmorappe’s book, Noah’s Ark: A Feasibility Study, estimated the number of ark kinds as the number of families of extant and extinct air-breathing, land-dwelling animals, totaling about 8,000 kinds or 16,000 individuals—including the sevens of birds and clean animals.4 That would require merely one third of the ark’s volume, leaving plenty of space for provisions and people.

  It’s amazing what happens when the Bible’s accuracy is put to the test. The Leicester University physics students „were astonished to find out that the Ark would have floated,“ according to The Telegraph.1 How much more astonished would they be to find that the Ark not only could have floated, but could have carried all its passengers and their provisions for a whole year, just as the Scriptures say? Since the Bible contains spiritual truths, discovering that the Bible also records historical truth turns out to be „more serious“ than secularized students at first suspect.
  ______________________________

  References

  1.Knapton, S. Noah’s Ark would have floated…even with 70,000 animals. The Telegraph. Posted on telegraph.co.uk April 3, 2014, accessed April 3, 2014
  2.Henigan, T. An Initial Estimate toward Identifying and Numbering the Ark Turtle and Crocodile Kinds. Answers Research Journal. 7 (2014): 1-10.
  3.Lightner, J.K. 2010. Identification of a large sparrow-finch monobaramin in perching birds (Aves: Passeriformes). Journal of Creation. 24 (3): 117-121
  4.Woodmorappe, J. 1996. Noah’s Ark: A Feasibility Study. Santee, CA: Institute for Creation Research.

  * Mr. Thomas is Science Writer at the Institute for Creation Research.

   

• Човекът – излишен на Земята?

  Градина расте в затворена от 1972 г. насам бутилка. Един пример за това, че човечеството само вреди на световната екосистемата и ако не се промени отношението му към природата, ще го постигнат само нещастия.

  .

  80-годишният Дейвид Латимър (David Latimer) е засадил градина в гигантска стъклена бутилка преди почти 54 години. Той е махал тапата само веднъж. Въпреки това „градинката“ продължава да функционира перфектно като затворена екосистема.

  Латимър засадил растенията на Великден през 1960 година. Той поставил малко компост и четвърт литър вода в бутилка от 10 галона и поставил кълнове. След това запечатал бутилката и не я отворил в продължение на 12 години.

  През 1972 г. той отново отворил градината само за да добави малко вода. След това Латимър повече не е махал тапата на малката си екосистема.

  Бактериите в компоста разграждат мъртвите растения и превръщат кислорода, който се отделя от растенията, във въглеродния двуокис, от който се нуждаят, за да оцелеят. Бутилката е истинска микроверсия на нашата планета, казва създателят й.

  Източник: Offnews.bg

• Калфин: Появата на Пеевски в Европарламента ще е подигравка

  

  Сега появата на господин Делян Пеевски в Европейския парламент, след като знаем, че включително последния доклад на Комисията, без да му споменава името, много на широко се занимаваше с него, означава две неща. Най-малкото аз очаквам ДПС да има много тежки проблеми със семейството на либералите. Не си представям как ще седне господин Пеевски в семейството на европейските либерали. И на второ място, това мисля, че е подигравка към българите.

  Това каза водачът на листата за евроизборите на Национална гражданска инициатива АБВ Ивайло Калфин в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия. „Виждам, че има един ентусиазъм в структурите на ДПС напоследък за неговото номиниране и издигане. Това не прави никаква услуга на ДПС. Кандидатуирането му за мен е скандално, защото той е един от хората, които предизвикаха масови протести в България и то с назначението му на най-неподходящото място”, допълни Калфин.

  „Готов съм да се боря с господин Делян Пеевски, даже много ми е интересно да обсъждам европейски теми с него, той вероятно ги познава много добре”, добави Ивайло Калфин.

  „Имаше една много спонтанна реакция след неговото назначение и до там бяха всъщност и успешните протести, доколкото управляващите се отказаха от тази безумна идея – да го сложат за ръководител на ДАНС”, подчерта водачът на листата за евроизборите на Национална гражданска инициатива АБВ.

  Относно предстоящите избори и това дали са вътрешни или европейски, Ивайло Калфин каза: „Това, което правим и за това участваме в това състезание, е действително да се обявим против статуквото и аз бих казал против начина, по който в момента виждаме левицата да управлява. Ние затова сме се борили сума време и не може да има този вид управление и това, което се случва в момента1 да се свързва с лявата алтернатива, просто е абсурдно.“

  „Залогът е голям. Като пътуваме из страната непрекъснато имаме изключително голям интерес към нас, което вече е залог след това за добра подкрепа”, заключи водачът на листата за евроизборите на АБВ Ивайло Калфин.

  Източник:  в. „Сега“

• Български деца в Детройт си пишат с деца от Търговище

  Дарение за деца в България

  .

  

  На 8 март децата от училище “България” във филиал Трой бяха подготвили програма от стихове и песни. Майките и бабите получиха красиви картички, изработени от децата в часа по Роден край и грамоти за «Най-добрата майка» и «Най-добрата баба». В края на тържеството на децата бяха раздадени писмата от другарчета от училището за деца с увреден слух в Търговище. Във всеки плик имаше писмо и мартеничка, ръчно изработена от дете в България.

  Малчуганите от Детройт също изпратиха писма на учениците в Търговище. Кореспонденцията започна след като през януари Българският културен център (БКЦ) в Детройт изпрати на училището за деца с увреден слух парично дарение от 1 100 лева. С финансовите средства бяха закупени лекарства за децата.

  

  Българчета в Детройт се радват на писмата и мартеничките, изпратени им от българчета в Търговище.

  Това е втора кампания за събиране на средства, организирана от БКЦ в Детройт с цел подпомагане на деца в България. Главен инициатор и на двете акции беше Севие Харлева, която сподели:

  ”Децата бяха много развълнувани от това, че са получили писма от български другарчета, сравняваха ги, гледаха картинките. Организаторите планират размяната на писма да продължи. По този начин учениците от Детройт ще могат да се упражняват в писане на български език и да поддържат връзка с деца на тяхната възраст.”

  .

  Даниела Начева,

  Bulgarians in Detroit.com
  

• Българска драматургия на оф-оф Бродуей

  Българската пиеса в Ню Йорк – въпрекизъм или механизъм

  .

  Майя Праматарова,  Въпреки.com

  

  През последните години български пиеси се появяват на оф-оф Бродуей – голямата мрежа от театри и трупи, мотивирани да обединяват усилията си около нов текст, идея или театрален метод на сцени, които са под 100 места. Камерните пространства предполагат по-малки финансови рискове от страна на групата и по-точно насочване към потенциалния й зрител, пише в своя текст театроведът, драматург и преводач Майя Праматарова специално за „Въпреки” от Ню Йорк.

  Малко са структурите на оф-оф Бродуей, които обединяват сцена и постоянна група от съмишленици – театри като The Wooster Group, основанa преди няколко десетилетия от Елизабет ЛеКомпт, Кейт Валк и Уилем Дефо, са сред няколкото христоматийни примера. Повечето трупи са ”бездомни” и откриват своите пространства от проект на проект, като това търсене е в няколко етапа. На примера на три от българските пиеси, появили се през последните два сезона, става очевидна повторяемостта на тези фази.

  

  Сцена от “Лисабон” от Захари Карабашлиев, режисьор Христо Христов. Снимка: Хуберт Уилямс

  Пиесата на Захари Карабашлиев “Лисабон”

  бе представена първо под форма на прочит с елементи на представление в режисурата на Христо Христов (Martin E. Segal Theatre Center’2011). Прочитът на пиесата на Иван Димитров “Очите на другите” се състоя в Lark Play Development Center/HotINK’2012. Година преди това на същия фестивал бе наградена и пиесата на Георги Господинов “Апокалипсисът идва в 6 вечерта”. Дали инициативата идва от режисьор, или от структура, механизмът предполага задължителна среща на новия текст с продуцент, готов да извърви заедно с екипа дългия път от първия контакт с публика до премиерата на сцена. Понякога от първоначалната група не остава никой освен автора на текста, а и той е вече на различни вълни или на другия край на света.

  

  Сцена от “Не минавай по моста” от Майя Праматарова. Снимка: Павел Антонов

  Между прочита на пиесата ми “Не минавай по моста”

  до появата й на камерната сцена на NYTW/4th Street Theatre минаха десет месеца и това бе граничното време за запазване на екипа – условие, за да се съхрани предварително изграденото доверие между актьорите и режисьора Ставри Карамфилов (съвместна продукция на One Way Theater и Studio Six). Приблизително кратък бе интервалът между прочита на пиесата на Иван Димитров и представянето й в режисурата на Самюел Багел (Samuel Baggeln) в New Ohio Theater. Почти тригодишен бе периодът между прочита и появата на “Лисабон” на Захари Карабашлиев в “La Mama”, сцената на Елън Стюарт, майката на оф-оф Бродуей (съвместно с New Heritage Theatre Group).

  Успехът, изразен чрез продадени билети, аплодисменти и отзиви, не означава продължаване на живота на представлението на същата сцена, ангажирана вече за следващо представление. Оф-оф бродуейският спектакъл може да премине на оф-Бродуей или да замине на гастрол, но това е поредна фаза на финансиране от страна на лица, фондации и културни институции. За Бродуей, обикновено, не може да става и дума – там територията е практически запазена за класически и англоезични текстове, а най-добре – и двете заедно – Тенеси Уилямс, Артър Милър, Едуард Олби. Ако се появи нова пиеса, да речем, на Кристофър Дюранг “Ваня и Соня, и Маша, и Спайк”, то тя ще е с откровени класически препратки – към Чехов в конкретния случай.

  Залите на Бродуей са големи, с 500 или повече места – наемите са високи, а публиката е колкото театрална, толкова и туристическа. Бродуейските продуценти знаят как въпреки скъпите билети да запълват всяка вечер големите зали като включват тежка и скъпа маркетингова артилерия даже за гениални актьори като Иън МакКелън и Патрик Стюарт – “В очакване на Годо” на Бекет (Cort Theatre).

  

  Сцена от “Очите на другите” от Иван Димитров. Снимка: Дейвид Арсенаулт

  Форма, която облекчава достъпа на неанглоезични текстoве до нюйоркските сцени са тъй наречените

  резидентури, които се обявяват за режисьор или автор.

  Съответният кандидат заявява желанието си и, ако бъде одобрен, в Barishnikov Arts Center, да речем, той работи с екипа си в оранжерийни условия и представя някаква фаза от работата. Резидентурата може да се осъществява в лабораторни центрове като Eugene O’Neill Theater Center. Репетира се в уединено пространство на брега на океана, а представленията са не толкова за широка публика, колкото за колеги и потенциални продуценти, готови да заложат време и средства за преноса на интересни опити на нюйоркска сцена.

  През годините на оф-оф Бродуей се появяват и други български текстове – “Дзен-порно” на Милена Фучеджиева – проект на Деси Шпатова и Снежина Петрова (La Mama’2001), “Христос и Магдалена” на Кева Апостолова, спектакъл на Антония Катранджиева (Overground Physical Theater Company at Dance Theater Workshop’2009) и др. Миналата година, в рамките на “Immigrants’ Theatre Project”, под форма на прочити, бяха представени “Невините” по романа “Майките” на Теодора Димова и “Приятнострашно” на Яна Борисова.

  Ако се разшири темата за българските заглавия на нюйоркска сцена със спектакли по текстове, поставени в България и показани на фестивални форуми, в картината влиза и появата на New York Fringe’2013 на пиесата на Димитър Димитров и Йордан Славейков “Паякът” (с подкрепа на “Drama Lеаgue” и “Арт Офис”). Още през 2007 за New York Fringe е селекционирано друго българско заглавие – “Сако от велур”/Baaahhh! на  Станислав Стратиев с режисьори Стефано Дженовезе и Мария Риболи.           

  Не са малко българските имена,

  свързани по един или друг начин с нюйоркските сцени – актьори, певци и музиканти, но появата на текстове на български драматурзи в мултикултурната и силно конкурентна среда на града е сложно и спорадични. Индивидуалните опити, поощрени по един или друг начин, са форма на въпрекизъм, който само чрез дългосрочни, последователни и съвместни практики на институции и фондации може да се превърне в работещ механизъм.

   

• Външно е надвишило политическата квота за посланици

  23-ма души извън дипломатическата служба представляват България в чужбина

  .

  Никола Лалов,  Mediapool

  Външно министерство е надвишило разрешените по закон политически назначения за посланици и генерални консули. Това става ясно от справка на МВнР, предоставена на Меdiapool по Закона за достъп до информацията.

  В момента 23-ма души извън дипломатическата служба заемат такива постове. От Външно министерство не посочват конкретно какъв процент представляват те от всички назначения. Сред тях са бивши съветници на експремиера Бойко Борисов, министър от тройната коалиция, депутати и други.

  Законът за дипломатическата служба е регламентирал 20-процентна политическа квота. Макар да е едно от най-коментираните решения на всеки нов външен министър, който по традиция започва мандата си със заявка да я ограничи, спазването й е пожелателно и няма предвидени санкции.

  В момента България има 82 посолства, постоянни представителства и дипломатически бюра, както и 15 генерални консулства и консулска канцелария. Така 23-те политически назначения представляват над 23 процента или квотата леко е надвишена.

  Квотата се „оправдава“ с това, че не винаги дипломатическата служба разполага с най-добре подготвените кадри за определени задачи, но на практика често се използва за „награда“ на заслужили партийци от съответното правителство, за отърваване от „неудобни“ или задоволяване на амбиции на близки до властта.

  Външният министър Кристиан Вигенин (БСП) подготви законови промени, които намаляват политическата квота на 10%, но все още не се знае дали и кога това ще бъде одобрено от Народното събрание. Вигенин успокои, че дори тази идея да не бъде възприета, сегашният таван от 20 процента не е задължителен, а по-скоро ограничителен. Ако намаляването на квотата мине, Вигенин каза, че ограничаването й ще стане след тригодишен преходен период.

  Любопитна подробност е кои назначения МВнР третира като „политически“. Според информацията, предоставена на Mediapool, сегашното ръководство на министерството признава за едно единствено политическо назначение на сегашното правителство – това на бившия депутат от БСП Младен Червеняков в Черна гора.

  Вицепремиер, зам.-министър, депутат….

  Според преценката на МВнР, в политическата квота влиза посланикът в Баку Мая Христова, която бе зам.-министър на икономиката и енергетиката и шеф на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Назначението й в Азербайджан може да се обясни с газовите сделки между двете държави.

  Бившият министър на еврофондовете в правителството на тройната коалиция Меглена Плугчиева е посланик в Швейцария, а бившите съветници на експремиера Бойко Борисов – Светослав Спасов и Ангел Чолаков са съответно постоянен представител при Службата на ООН, Виена и посланик във Франция.

  В квотата влизат назначенията на бившите депутати от ГЕРБ Красимир Минчев – за посланик в Украйна и Михаил Николовски – за посланик в Тунис, както и това на бившата областна управителка на Ямбол и функционер на ГЕРБ Таня Димитрова в Загреб.

  Посланикът във Ватикана Кирил Топалов също е назначение извън дипломатическата служба. До неговата кандидатура се стигна след конфуз, тъй като Ватикана отхвърли първото предложение на София – Кирил Маричков – младши.

  Посланикът в Хага е бившият началник на Генералния щаб на армията и шеф на кабинета на президента Георги Първанов – Никола Колев.

  Ръководството на МВнР третира като политическо и назначението на дългогодишния посланик в няколко ключови европейски столици Стефан Тафров, който сега отново ръководи Постоянното представителство на България към ООН в Ню Йорк. Той бе зам.-външен министър в правителството на Иван Костов.

  В квотата влизат и Боби Бобев в Прищина, посланикът ни в Белград Ангел Димитров, които са заемали и други постове в дипломацията преди сегашните си назначения.

  За политически назначения се смятат и тези на Боряна Симеонова в Рабат, която преди това дълги години е била шеф на правителствения протокол, Петър Андонов в Сеул и на Николай Янков в Афганистан, който е полковник от резерва.

  Част от политическата квота са и генералният консул в Дубай – Ангел Калинов, генералният консул в Лос Анджелис – Марин Димитров, в Мюнхен – Антоанета Байчева, в Санкт Петербург – Петя Несторова, в Солун – Васил Вълчев, в Чикаго – Симеон Стоилов и в Шанхай – Ирина Белева.

   

• Защо няма да гласувам? И. Защо няма да протестирам срещу номинацията на Пеевски за евродепутат?

  Чергар Странник,  Neverojatno.wordpress.com

  .

  

  Ще започна с отговора на втория въпрос: Защото той има право, според законите и принципите на демокрацията, да се кандидатира за този пост. Защото подобен протест е протест срещу правото на всеки един, който отговаря на изискванията да участва в евроизборите. Защото смятам, че тези, които са избрали протеста като форма да изкажат негодуванието и гнева си от тази кандидатура, не са наясно с принципите на демокрацията, която заявяват, че изповядват. Защото те, чрез този протест, се изравняват с него, заявявайки безапелационно вярата в своята непогрешимост и морално превъзходство и задават себе си като еталон за демократи, без според мен да са такива. Защото подобен протест разкрива не сила, а безсилие и представлява не решение на проблема, а безцелното му размахване. И не на последно място, защото не жълтите павета са мястото, където каквато и да е форма на негодувание трябва да бъде изказвана по този конкретен повод. Защото, ако бе жив Левски би казал, че: „Днес българинът желае демокрацията, но чака да му я поднесат на тепсия.“ Защото всички вие, които протестирате срещу явлението Пеевски, очаквате то да бъде решено не от вас, а от тези които са го създали. И затова демокрацията, за която се „борите“, винаги ще бъде плод не на вашите, а на нечии чужди усилия и виждания, защото вие така искате.

  Аз няма да протестирам, защото това ще е протест срещу правото на тези, които гласуват за евентуалната кандидатура на Пеевски, да упражнят демократичното си право на глас. Вие ще им отнемете това право. През последната година у мнозина явно се настани усещането, разбирането, вярата, че едва ли не протестът е най-висшата форма на борба за демокрация. Не е вярно – този протест, който вие демонстрирате вече толкова дни, е проявление на бездарие и липса на идеи. И пак ще цитирам Апостола: „Работа трябва, работа“. Но как да работите, като нямате собствени неспонсорирани идеи! И за каква работа, сигурно се питате, става въпрос? Дълго време вие проглушихте ушите на всички с въпроса „Кой?“, и ето, че днес имате отговора преди дори да се е случило събитието – Кой ще гласува за евентуалната кандидатура на Пеевски? – електоратът на ДПС. И когато имате отговора, преди да се е случило събитието, което ще зададе въпроса, вие какво правите? – Протестирате. Срещу какво? Срещу собственото си безсилие?!

  Явно вие още отсега сте уверени, че нямате кандидати, които да спрат Пеевски и тези, които стоят зад него в похода им към Европа, и че единственият начин да бъдат спрени е да преживеят катарзис и сами да се откажат. Вашата работа, драги протестиращи, е да отидете при евентуалните гласоподаватели на Пеевски и да ги убедите, че вашите кандидати са по-добри от него, но за това се искат много усилия, не е като да се разхождаш по жълтите павета. И е трудно, но никой не е твърдял нито в древността, нито днес, че демокрацията се постига лесно. Напротив, тя е крехка и изисква постоянна борба, усилия, и най-важното – идеи и способност да убеждавате другите в правотата на тези идеи. Надменността и убедеността в собствената непогрешимост и правота не са добри съветници в борбата за демокрация. Демокрацията е способност да се вслушаш в различния, да се опиташ да го разбереш и да откриеш общ език с него. Последното е най-трудно.

  Така че, не се мотайте по жълтите павета, наливайки по този начин масло в огъня на ДПС и втвърдявайки електората й, а се опитайте да прережете бодливата тел, с която тази партия е обградила своите избиратели, изолирайки ги от възможността да попаднат под влиянието на чужди идеи. Вашата цел трябва да е да убедите тези хора, които ще гласуват за Пеевски, да не гласуват за него – и то не с кебапчета, бира и 50 лв, а с думи прости, с факти, с алтернативни предложения, ако можете. И, ако успеете, тогава ще е победила демокрацията, а не, ако Пеевски и тези зад него оттеглят кандидатурата му, защото тогава ще е победила не демокрацията, а тясно-партийният интерес на една или друга политическа сила и бизнеса зад нея. Вие трябва да го победите в битка, а не служебно. Демокрацията е проявление на способността да побеждаваш по правилата – дори тогава, когато срещу теб играят без правила.

  Аз няма да гласувам; една от причините е явлението Пеевски, друга – вашето явление (и още има, но за това по-долу). И за да не помисли някой, че подкрепям Пеевски, ще ви кажа, позволявайки си леко вулгарен език, защо, ако случайно реша да гласувам, то няма да е за Пеевски:

  – Защото кандидатурата на Пеевски е плод на срането на една партия, и то такова сране, че е превърнала цялата ни държава в кенеф, и накрая си е бръкнала в гъза и е изписала с лайната си на вратата, водеща от кенефа към Европа: „Кур за обществото. Кур за демокрацията. Кур за Европа.“ – Край на вулгарностите.

  – Защото изборът на Пеевски за евродепутат е подигравка с европейските ценности – такива, каквито би трябвало да бъдат. Защото, според мен, г-н Пеевски желае да използва евродепутатското наметало като бронежилетка, за да не свърши като наскоро разстреляния „бизнесмен“ Борислав Манджуков. А ако някой се съмнява, че Делян Пеевски ще свърши така, нека се запита, защо му е необходима такава охрана, с каквато се движи, определено не е от сторени добрини.

  – Защото г-н Пеевски не съм го чул нито веднъж да изказва някакви свои политически убеждения, идеи или възгледи за развитието на ЕС. Защото той дори не е личност, ангажирана с публични изяви, неговата публичност е публичността на мръсната пяна, изплувала над водата.

  Но стига толкова по втория въпрос. Да преминем към първия – Защо няма да гласувам на предстоящите избори за евродепутати:

  Защото не виждам хора с европейско мислене, с визия и разбиране какво представлява Евросъюзът – а само хора, желаещи да станат евродепутати. Моят глас няма да ви прати там, аз няма да легитимирам вашето бездарно присъствие и не мога да понеса мисълта, че ще заявявате на всеослушание, че аз съм ви избрал. Не, аз не съм ви избрал. Може би има сред вас, кандидати, единици свестни, но те са поставени на неизбираеми позиции и за да успееш да изпратиш един свестен, трябва да изпратиш купища боклук. Не, благодаря. Няма да легитимирам вашата алчност и наглост, вашето бездушие и безидейност, вашето кухо политическо говорене. Аз не чувам, от нито една политическа партия, послания, касаещи българина и неговото място в ЕС. Аз дори се съмнявам, че има политик, който да е наясно какво представлява ЕС. И за да не бъда голословен, ще дам един убийствен за мен пример с еврокандидата Меглена Кунева. Наскоро тя заяви от името на Реформаторския блок, че те ще връщат българските умове от чужбина!

  И тук въпросът е: От коя чужбина? Европейският съюз чужбина ли е? Ако седем години след влизането ни в ЕС нашите политици говорят за него като за чужбина, то ние влизали ли сме въобще там или е било само някакъв сън? Не беше ли опцията да премахнем границите между нас и Европа една от основните цели на демокрацията? И след като сме я постигнали, защо ще го отчитаме като грешка и ще връщаме от „чужбина?“ тези, които са избрали да се възползват от това постижение? Защо вие искате да отидете там, откъдето искате да върнете умните? Защото сте тъпи или защото правите останалите на прости?

  Или може би, защото нямате нито представа, нито идея, как трябва да се развива България след присъединяването й към ЕС? Защото сте неспособни да посрещнете предизвикателствата, поставени пред българския манталитет от акта на присъединяването ни към ЕС? Защото не можете да обясните на българите, че техният кръгозор и възможности се разширяват многократно с влизането ни в този съюз? Че България, но не като територия, а като дух и култура има възможността да граничи не с три , а с десетки морета и два океана?

  Знаете ли, драги кандидати за евродепутати, какво чувство имам аз като ви наблюдавам? – Чувството, че за вас Европейският съюз се измерва с габаритите на евродепутаското ви кресло, на задника ви. Аз не ви чувам. Аз не чувам вашите идеи, вашата визия, вашето разбиране, вашите предложения, вашия ентусиазъм. Аз чувам само кухи фрази, шаблонно политическо говорене и кризисен ПР. И от всичките ви опити да кажете нещо разбрах само, че вас трябва да ви изпратя там, а аз да остана тук. А поне според мен, там и тук би трябвало да са едно и също нещо.

  Ето затова, аз няма да гласувам. Аз мога и да отида в Европа, а вие вървете по-дяволите!

• ДПС ще преработват и бюлетината в Изборния кодекс

  Причината е, че електоратът щял да се „обърка“ и да гласува с преференция

  .

  Полина Паунова, Mediapool 

  

  Освен поправката в Изборния кодекс, която ще коригира състава на ЦИК при стартирала вече изборна кампания, парламентът е на път да сътвори нов прецедент, като промени и утвърдената бюлетина, с която ще се гласува за евродепутати на 25 май. Както научи Mediapool, ДПС са решили да използват стартиралата процедура за промени в ЦИК и между двете четения в парламентарната комисия тихомълком са внесли нова поправка – за вида на бюлетината. Целта й, най-общо казано е, избирателните на движението да не гласуват „погрешка“ за преференциален кандидат.

  Предложението ще бъде обсъждано в четвъртък на правна комисия.

  От Движението за права и свободи искат да променят вида на бюлетината, защото вариантът, за който включително и те гласуваха преди месец, щял да обърка техните избиратели. Неофициално обясняват, че Изборният кодекс „така и така ще е отворен за ремонт, защото да не се пооправи малко и „изгледът“ на изборните книжа“.

  Според приетия през март Изборен кодекс, на европейски и национални избори ще се гласува с интегрална бюлетина с имената на партиите, като отстрани ще има отделна номерация, която ще служи за гласуване с преференция.

  За да не става бюлетината излишно дълга, депутатите решиха да приемат косовския модел – вляво да са изписани имената на партиите със съответните им номера, а в дясната част, в квадратчета – само номерата на кандидатите. Така гласоподавателят ще борави с „номер“ два пъти – веднъж за партия, веднъж за кандидат. ДПС обясняват, че „две квадратчета“ ще затруднят силно техните избиратели.

  „Ние така или иначе им обясняваме да не гласуват с преференция, защото ни е важна листата, така както ще я подредим. Но да си представим условно, че ДПС е номер 10 в жребия на ЦИК. Значи ще сме и номер 10 в бюлетината. На евроизборите листата на всяка партия ще е от 17 души. Ако избирателите за по-сигурно гласуват с номер 10 в едното квадратче, но и в другото квадратче – това за кандидатите, ще дадат преференция за десетия ни кандидат“, обясниха депутати.

  Затова ДПС са изобретили вариант, с който по-лесно да обясняват на електората си как да попълва бюлетината. ДПС искат да се приеме текст, според който партийната номерация в бюлетината е в квадратче, а номерата на кандидатите да са графично отделени в кръгчета.

  „Така ще можем да обясняваме на хората кое да попълват и кое не“, поясниха народни представители.

  До ревизията на кодекса се стигна след договорка между ДПС и ГЕРБ за увеличаване състава на Централната избирателна комисия с още един човек, който ще бъде от квотата на ДПС, което твърди, че заради указа на президента е „ощетено“ от третата си квота в ЦИК, която отстъпи на ГЕРБ. Формално поправката в закона е внесена от ГЕРБ, но инспирирана от ДПС, чийто лидер Лютви Местан обяви предварително как трябва да се разреши спорът за местата в ЦИК.

  Новото предложение е ЦИК да стане от 19 на 20 души, от които 18 се предлагат от парламентарните партии. Според внесените от ГЕРБ текстове, съставът на ЦИК трябва да да стане плаващ – с 18 души, предложени от парламентарните партии, които да бъдат постоянни, а останалите да се определят в зависимост от извънпарламентарните партиите, които имат евродепутати.

  „Този текст няма как да мине, групата е решила, провели са се вече първо четене в комисия и в зала, но ако ДПС много настоява квадратчетата да станат на кръгчета, може и да ги подкрепим“, твърдят от левицата.

  Ако кодексът бъде променен точно в тази си част, то промените ще засегнат пряко и взети вече от ЦИК решения. В края на март Централната избирателна комисия, спазвайки сроковете в Изборния кодекс, взе решение и одобри окончателния вариант на бюлетината. Ако видът на изборните книжа бъде променен, комисията трябва да анулира свои вече взети решения и да ги гласува отново, въпреки че в закона сроковете, в които това се случва, са строго разписани.

   

• Европейските средства не помагат на малкия бизнес

  Подкрепят ли европарите фундамента на една икономика – малкия бизнес? По-скоро не, показва анализ на наличните данни

  .

  Йордан Иванов*,  Биволъ
  

  Кохезионната политика на ЕС цели да прехвърля средства от по-силните страни в Съюза към икономически по-слабите. Тази политика съществува от близо 25 години. Българската страна стана бенефициент на евросредства, като се включи в програмен период 2007-2013г.  За да се разбере значителната промяна, която внася усвояването на евросредствата в икономиката, погледнете графиката по-долу. Тя има за цел да покаже какъв е ръстът на сключените договори от всички възложители на обществени поръчки преди и по време на програмния период по реда на ЗОП.

  

  Данните по-долу са за сключените договори с оглед на обекта на поръчката за 2012 г. и 2013 г.

  

  

  От визуализацията се вижда ясно, че най-много средства се разходват за строителство. Като дори се забелязва ръст на разходените пари както в процентно съотношение спрямо доставки и услуги, така и като стойност на разходените средства. Нека се спрем детайлно на строителството, което е най-значимият обект на обществени поръчки. Ако приемем условно, че посредством договори за възлагане на обществени поръчки на строителство до сума 200 000 лв. се „захранва“ малкия бизнес, от 200 000 лв. до 2 150 000 лв. средния, а над 2 150 000 лв. големия бизнес, то разпределението на всички разходени средства за 2012 г. и за 2013 г., изглежда по следния начин:

  

  

  Нищожни 2% за малкия бизнес

  Изводът е повече от категоричен – малкият бизнес усвоява само 2% от разходените пари за строителство. Няма тенденция за увеличаване или намаляване на средствата, разходени посредством договори до 200 000 лв. Тази негативна тенденция се допълва и от огромния дял средства, разходени чрез договори над 2 150 000 лв – сегментът, в който за една малка фирма е невъзможно да отговори на условията за кандидатстване. За 2012 г. дялът им е 78% и само за една година се забелязва тенденция на увеличаване на големите договори. За 2013 г. те сформират 83% от всички разходени пари за строителство. Можем да заключим, че тази тенденция е за сметка на договори, които са от 200 000 лв. до 2 150 000 лв. Там имаме спад с 5%. На второ място поставяме поръчки с обект доставка. Тук приемаме друго разделение, което ни предоставя АОП, а именно: Договори до 50 000лв., договори от 50 000 лв. до 180 000 лв., договори над 180 000 лв. Ако отново условно приемем, че тези договори се сключват със съответно малък, среден и голям бизнес, то изводите са следните:

   

   

  • Малкият бизнес взима минимален дял от парите за доставки. За 2012 г. е 4% и 3% за 2013 г. Забелязва се тенденция на спад в дяла на малкия бизнес.
  • Големият бизнес в сферата на доставките получава отново лъвския пай от питата. За 2012 г. – 84%, а за 2013 г. 87%. Тенденцията е силно обезпокоителна с оглед на увеличаване на усвоените пари от големите компании за сметка на малкия и среден бизнес.
  • Средният бизнес остава с много малък дял от 12%. през 2012 г. и 10% през 2013 г.

   

  

  

  И на трето място поставяме договорите, сключени по реда на ЗОП, за услуги. Тук ситуацията е идентична като при строителството и доставките. Забелязва се огромен дял от средства за едрия бизнес (88%) и минимален дял от средствата за малкия бизнес (5%). Няма тенденция към влошаване или подобряване на ситуацията от 2012 г. към 2013 г.

  

  

  Както се вижда от първата графика, след започването на усвояване на евросредства, има и огромен ръст на договорите, сключени по реда на ЗОП. Т.е огромен процент от обществените поръчки е във връзка с изпълнението на европроекти. Ясно се вижда, че малкият и среден бизнес почти не участват в усвояването на европари. Забелязва се тенденция на окрупняване на дейности в една обществена поръчка с оглед на това да отидат в една компания. Това води първо до по-високи изисквания за кандидатите, което от своя страна отстранява малкия бизнес като възможен кандидат. И второ до съсредоточаване на средства в големите фирми, които са близки до основните политически играчи.

  Непосредствени изводи:

  • В центъра по усвояване на европейските фондове не стои ефектът от тях, а нечий личен интерес от „правилното“ им разпределяне.
  • Тенденцията към окрупняване на парикопотока (рушветопотока) от малки и средни към големи фирми трябва да бъде изкоренена по време на следващия програмен период. В противен случай малкият бизнес отново ще бъде изтикан в периферията на изпълнението на европроекти.
  • Сами по себе си европарите не могат да направят една страна богата. Правилното управление е в основата на положителните ефекти за икономиката.
  • Европарите без добра институционална среда и върховенство на закона биват просто усвоени, но не и оползотворени.
  • Ефективността от европейските проекти не може и не трябва да замества усилията за подобряване на бизнес средата в една страна.

  –––––––––––––––––––––––––-

  * Авторът е юрист и консултант в сферата на управление на проекти.

• Над 60% от българите не са пътували в друга страна от ЕС

  Мария Койчева,  в. „Сега“

  .

  Снимка: ЕПА/БГНЕС Дори гръцките плажове са непознати за повече от половината българи, според последното изследване на Евробарометър.

  Българите са пътували най-малко в други страни от ЕС в сравнение с другите европейци. Това показва изследване на Евробарометър, направено в периода 18-27 януари 2014 г. В него са участвали 27 739 души от целия алианс. На въпрос дали някога са пътували в друга страна от ЕС, българите са спечелили първо място по отрицателни отговори, като такъв са дали 63 на сто от анкетираните. В същата група са Гърция и Португалия, където 61% от населението не е стъпвало в друга страна от ЕС.

  Най-пътуващите в Европа са холандците – 72% са отговорили, че излизат от време на време в други държави в съюза. В изследването е посочено само, че има разлика в пътуванията на хората от централните и северните страни и тези в източните и южните страни, без да се дават подробности в какво се изразява тя. Средният процент на хората от всички страни, пътували в друга европейска страна, е 63%, като 34 на сто от тях дори са казали, че това им се случва поне веднъж годишно.

  Наскоро България излезе на последно място и в друго подобно изследване на Евробарометър за нагласите към туризма – с най-кратка почивка. Главно поради финансови причини мнозинството българи рядко си позволява 2 седмици ваканция. 19 на сто не са пътували въобще през 2013 г. – най-голям дял в сравнение с другите европейци. 73% пък казват, че и тази година ще почиват някъде в родината си, вместо да пътуват в чужбина.

  Изследването обхваща и тенденциите за достъп до интернет на хората в ЕС. Българите са в дъното по ползване на интернет от мобилния телефон. Едва 23% от нашенците „хващат“ мрежата от телефона си. По-зле от нас е Португалия, където този дял е 26%. Рекордьори са Швеция със 77 на сто и Дания със 72%. Интересни са данните относно това дали българите използват телефоните си, когато посещават друга страна. Само 34% от анкетираните са отговорили, че изключват мобилните си телефони и не ги използват. Подобни са данните и за хората от Германия, Англия и Унгария. В същото време едва 4 на сто от нашенците използват телефоните си в чужбина, както го правят у нас. Например 40% не получават есемеси.

  В ДОБРА СВЕТЛИНА

  Въпреки ниската си мобилност, българите се оказват с водещи позиции в друга област от последния Евробарометър – по информираност за единния спешен телефон 112. 70 на сто от българите знаят, че този телефон е общовалиден за целия ЕС. За сравнение в Гърция и Англия това го знаят съответно 10 и 18 на сто от анкетираните. В същото време у нас е най-голям делът на хората, които при спешен случай биха звъннали на тел. 112. Близо 60 на сто от всички анкетирани в страните от ЕС са отговорили, че биха се обадили на тел. 112, ако имат спешен случай в страната си. У нас така са отговорили 88 от анкетираните. В Холандия, Финландия и Швеция процентът е най-висок – 97 на сто.

   

• Демокрацията дава възможности на лошите и ги отнема от добрите

  

  Интервю с Любомир Чолаков,  автор на романа  „ДЕМОКРАТУРА или ДИКТАТУРА НА ДЕМОКРАЦИЯТА“, издание на Независимото авторско издателство „Тилилея“

  Въпрос: Г-н Чолаков, наред с положителните отзиви за Вашата книга „Демократура или Диктатура на демокрацията“, се срещат и отрицателни такива. Как се отнасяте към тях?

  Отговор: Към отрицателните отзиви се отнасям съвсем положително. Би било странно всички да харесат книгата. Всъщност, щях да бъда доста смутен, ако всички я харесват. Тази книга очевидно не бива и не трябва да бъде харесана от определена публика, нещо повече – тази публика трябва да е възмутена от появата й. Така, че всичко е точно, да използваме тази актуална фраза. Самият аз, ако преди 25 години бях прочел такава книга, щях да съм възмутен до дъното на душата си дори от самия факт на появата й.

  Въпрос: Какво се случи оттогава? Кое предизвика промяната?

  Отговор: Случи се нещо много просто: моето поколение започна да мисли. Или поне някои хора от него започнаха да мислят, вместо просто да вярват. Това рано или късно се случва с всяко поколение, щом навлезе в по-зряла възраст. Но за целта хората трябва да се освободят от емоциите. Или поне онези, които имат желание да мислят. В източните бойни изкуства има един умен принцип: „гладкото езеро“. Същността му се състои в това, че съзнанието на човек трябва да е като гладка езерна повърхност – само тогава то няма да изкривява образите, които се отразяват в него от външния свят. Емоциите са вълните, които вълнуват, накъдрят водата и тя, съответно, започва да отразява неверни, фалшиви, изкривени образи на света извън езерото. Ето защо човек започва да разсъждава чак, когато се освободи от своите емоции.

  А след като нахлу демокрацията (тази година става вече четвърт век), моето поколение живееше с една-единствена главна, основна емоция: то неистово я искаше и се стремеше към нея. Защо? Защото вярваше, че демокрацията е много добро нещо. Както го е казал Чърчил в известната си реплика: най-доброто, което е създадено. Пък и не само моето поколение – всички хора от всички поколения тогава, след 1989-та, искаха демокрация. И я искаха все по същата причина: защото вярваха в нея.

  Това си е чиста емоция: да вярваш в нещо.
  И, естествено, както всяка емоция, и тази ни пречеше да мислим, да се вгледаме по-отблизо в демокрацията и да започнем да я анализираме.

  Най-интересното беше, че и онези, които по дефиниция трябваше да бъдат против демокрацията: бившата управляваща номенклатура на комунистическата партия, доносниците и агентите на Държавна сигурност, всякакви мафиоти, бандити и прочее мръсна пяна на обществото – и те искаха нея, демокрацията. Всички – и добри, и лоши, вярваха, че демокрацията ще им даде нови възможности.

  Е, нещата станаха малко обратно на онова, което наивниците очакваха: демокрацията даде възможности на лошите и ги отне на добрите.

  Но, всъщност, винаги е така: наивните губят, реалистите печелят.

  Въпрос: Обикновено се смята, че така се е случило само в България и още някои страни, които по принцип не са били добре „подготвени“ за демокрацията – но другаде тя е донесла прогрес, развитие на обществото, възможности за отделната личност да приложи своите знания и умения…
  

  Отговор: Да, наистина, това дълго време ни утешаваше нас, които вярвахме в демокрацията, през този четвърт век: мисълта, че всъщност в България просто демокрацията не е успяла да се разгърне поради съпротивата на бившите комунисти – но другаде, в „старите“ демокрации, тя е разкрила всичките си необятни възможности.

  Тоест: запазвахме надеждата си, че самата демокрация като обществено-политическа система, като устройство на обществото е съвършена, макар и с някои малки недостатъци според Чърчил – но просто в България, по силата на някакви незнайни специфични особености, тя не успява да покаже съвършенството си, а показва предимно и главно недостатъците. Но това означаваше нещо съвсем простичко: ние започвахме да подменяме знанието с вяра. Вярвахме в демократичното съвършенство. Та нима можеше тя, Демокрацията с главно „Д“, да не бъде съвършена?
  На мен лично по онова време, тоест преди няколко години, това винаги ми напомняше нещо познато, вече изживяно, „дежа вю“.
  И беше просто неизбежно откритието да се появи, рано ли късно: ами, да!

  Та нали точно така, абсолютно по същия начин, вярваха и комунистите в своя комунизъм – без никаква разлика!!!
  И те твърдяха, че засега комунизмът не може да бъде построен само, защото не сме достигнали съответния етап и заради съпротивата на недоутепаните капиталисти – но, така или иначе, той е съвършен и, рано или късно, ще бъде построен. Разбира се, за всеки разумен човек беше ясно, че комунистите вярват с някаква квази-религиозна вяра в тази своя химера, а и те не го криеха – нали „Партията е права и когато съгреши дори“.
  Но ето, че ние, демократите, вярвахме също като тях! Само дето бяхме заменили думичката „комунизъм“ с „демокрация“, червените знамена със сини, БКП със СДС, и Политбюро с Националния координационен съвет.

  И все пак нашето прозрение беше по-трудно по една разбираема причина: така или иначе, демокрацията на Запад вече е построена. И там тя е „съвършена“. Е, или почти съвършена… И ето, че съвсем не е химера, а нещо съвсем реално: с лъскавите коли, високия стандарт на живота, непоклатимото социално осигуряване, възможностите за развитие на личността. Всеки един опит за разбиране на демокрацията, за по-дълбоко вникване в нейните механизми се натъква на този висок материален стандарт, който служи като непоклатим, на пръв поглед, аргумент за нейните защитници: „каквото и да се говори, хората емигрират на Запад, а не обратното“.

  Да, вярно е, но това не дава отговор на един съвсем елементарен въпрос, от който демократите бягат като дявол от тамян: -Защо демократичните общества измират?

  Да, защо демократичните общества измират в съвсем буквалния смисъл. И какво бъдеще го очаква демократичното западно общество?

  Това е може би единственият въпрос, на който привържениците на демокрацията нямат отговор.

  Защото демократичните общества измират.

  И те измират не метафорично, в духовен или някакъв друг там възвишен аспект – не, а в съвсем физически смисъл, като покойници, катафалки, ковчези и гробове. На Запад нови хора се раждат по-малко, отколкото умират. И все по-малко, и по-малко… А и колкото се раждат, те са с все по-голям процент на имигранти от Азия и Африка. Така е и в Европа, и в САЩ – миналата година за пръв в историята на Щатите делът на цветнокожото население надмина този на белите хора – 52% на 48%. Най-често срещаното име за новородени момчета в Лондон е Мохамед, в Париж – Али, в Берлин – Хасан. Това е факт. Кой как оценява този факт, е съвсем отделен въпрос.

  Но фактът си остава факт: европейците измират, изчезват от лицето на Земята, и най-лошото е, че никой на Запад – журналисти, политици, общественици, правителствени или „неправителствени“ организации, абсолютно никой не поставя този проблем в дневния ред на обществото. Сякаш всички са се примирили, че гибелта на собствената им цивилизация е неизбежна и задължителна цена, за да я има „демокрацията“.

  И в този смисъл няма как да не се досетим, че все пак тя, самата демокрация е доста кратък етап в човешката история, поне откакто се появяват първите писмени паметници. Тази история наброява над 5 хиляди години от времето на първите фараони. А съвременната западна демокрация е на малко повече от 200 години, ако вземем за условно нейно начало 1789 г., когато започват ужасите и кланетата на т. нар. „Велика френска революция“.

  Сравнението на обществото от времето преди демокрацията с днешното е неизбежно. И когато сравним състоянието на западноевропейското общество преди 1789 г. със състоянието му сега, разликата веднага се набива на очи – Западна Европа по онова време е най-могъщото цивилизационно образувание на планетата, превърнала е голяма част от другите континенти в свои колонии, към нея се стичат богатства от целия свят. Тук не оценяваме нещата от морална гледна точка, понеже за различните хора морално-етичните оценки имат различни координати. Само констатираме факта: за около 1200 години, след Великото преселение на народите и края на Западната римска империя до 1789 г., Западна Европа се превръща в най-могъщото цивилизационно образувание в света. В най-силната група държави, обединени от общи религиозни ценности – християнските.
  Това Западът го постига чрез една-единствена форма на управление: монархията. Именно тя го извежда на върха на световното могъщество.

  И ето, че през 1789 г. се появява демокрацията – всъщност, доста по-късно, реално погледнато, но нека се придържаме към тази прословута дата. И само за 200 години тя успява да съсипе, да разруши и подложи на демографска гибел, тоест на окончателна смърт, великата западна цивилизация. Както виждаме дори от най-повърхностните демографски данни, тази цивилизация в момента просто умира и се намира в стадий на физическа агония.
  Збигнев Бжежински го каза най-добре в една прословута своя реплика преди няколко години: „Европа вече е без значение, тя е един старчески дом“.

  Това е и най-точната оценка за онова, в което демокрацията е превърнала Западна Европа.

  Въпрос: Смятате ли, че има изход от тази ситуация?

  Отговор: Изход има от всяка една ситуация. Съвсем друг е въпросът дали хората, от които зависи това, ще поведат обществото към този изход. Аз мисля, че няма да го поведат. Поне досега не дават никакви индикации, че имат подобни намерения. След като техните главни грижи във въпросната ситуация са „кривите краставици“, „прекалено мощните прахосмукачки“, „опасните детски балончета“, „щастливите кокошки“ и „играещите прасета“ – пределно ясно е, че само имитират истинска дейност и въпросните тук изброени инициативи на бюрократите от Европейската комисия са именно такива имитации, предназначени да оправдаят шеметно високите им заплати. Впрочем, известният дисидент-антикомунист Александър Зиновиев – изгонен от СССР заради „антисоциалистическа пропаганда“, в интервю преди няколко години изнесе факта, че днешната бюрокрация в Европейския съюз е 16 пъти повече на глава от населението в сравнение с толкова охулваната и заклеймявана някогашна „номенклатура“ в Съветския съюз.

  Тоест: демокрацията храни и дундурка 16 пъти повече търтеи в сравнение с комунизма.

  И това го каза убеден дисидент, професор, автор на над 40 книги по социална психология. Всеки може да си направи изводите – а ако все още не може да си направи изводите, поне да започне да мисли…

  Най-тъжното за нас като българи е, че старата горчива шега, дето твърди как, щом се наредим на нечия страна, съюзникът ни винаги губи, се оказва потвърдена още веднъж.

  Въпрос: Точно това исках да Ви попитам: какво смятате, че би трябвало да направи България при това
  положение?

  Отговор: Не е реалистично да мислим, че е възможно веднага да се изнижем по тарлъци (книжовната дума е „терлици“, но тази е по-живописна 🙂 ) от потъващия кораб на Европейския съюз. Но все пак би трябвало най-енергично да подготвяме това си излизане, за да не позволим на западняците да ни повлекат със себе си на дъното. На първо време трябва да се съпротивляваме с всички сили на въвеждане на еврото (а валутният борд нека остане, той е предпазител срещу родната мафия). И, естествено, всеки, който чувства себе си като православен християнин, трябва да направи своя „цивилизационен избор“, както се изразяваше един от нашите неудачни президенти (то, за съжаление, удачни така и не сме имали, хеле пък сегашният…). Да направи вътре, за себе си този избор, да знае кому симпатизира и на кого е готов да помогне – ако не с друго, то поне с коментар в сайт или форум в интернет, примерно във фейсбук. За щастие днес интернет дава неподозирани доскоро възможности за изява на отделната личност – както виждаме, вече нито една „революция“, социални сътресения и протести не минават без участието на социалните мрежи. (…)

  И най-важното за България: да спрем демографското измиране на собствения ни народ. Това може да стане лесно и елементарно, стига политиците да имат желание: по същия начин, по който на други етноси бива помагано да решават техните си специфични проблеми – например, както на циганите им осигуряват преференции при образованието и получаването на безплатни жилища, така трябва да бъде помогнато и на българския етнос да реши своя си специфичен проблем: да повиши раждаемостта си над фаталния коефициент 2.1.

  Без това всичко друго е безсмислено.

  Какъв е смисълът да се строят магистрали, да се благоустроява държавата, да се развива икономика, щом всички тези благини ще бъдат ползвани от други етноси, а не от българи – които, както показват прогнозите, някъде около 2045 г. ще бъдат вече малцинство в собствената си държава?

  Интервю на издателство „Тилилея“
  
  ИНТЕРЕСНО ЗА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА!

  Независимото авторско издателство „Тилилея“ обявява началото на кампанията: „Читатели и почитатели“ за книгата „Демократура или Диктатура на демокрацията“ от Л. Чолаков.
  Номиналната цена на книгата е 8.00 лв.
  Но всеки читател, който си закупи книгата и я препоръча на свой близък, приятел или познат, като го убеди да си я закупи, получава обратно 50% от платената сума. За целта е достатъчно новият клиент да спомене в и-мейла си от кого му е препоръчана.Същата преференция ползва и всеки читател, който си е закупил книгата, напише своето мнение в размер на 1800 знака и го публикува в сайт, форум, фб-профил, фб-група, фб-страница или друг интернет-ресурс.
  Разбира се, не е задължително мнението за книгата да бъде непременно хвалебствено или положително – достатъчно е да бъде откровено. След публикуването му просто трябва да изпрати и-мейл на адрес [email protected] с линка на публикацията, за да получи своя промоционален бонус от 4 лв.По този начин любезните ни читатели, които се възползват от нашето предложение, ще платят САМО 4 лв за книгата вместо номиналната цена от 8.00 лв.

  Книгата „Демократура ли Диктатура на демокрацията“ може да бъде закупена по следния лесен начин (без да се откриват допълнителни сметки в различни сайтове за плащания и т. н.):- чрез банков превод (интернет-превод, от банково гише или пощенски запис) директно по сметката на автора:

  Банка ДСК – София
  IBAN: BG73STSA93000021587290
  BIC: STSABGSF
  Любомир Чолаков

  (Думите може да се изпишат и на латиница: Banka DSK – Sofia, Lyubomir Cholakov).
  Сметката важи за различни видове валута.След превеждането на сумата читателят изпраща само един и-мейл, в който съобщава за заплащането, на следната електронна поща:
  [email protected]
  С отговора на и-мейла си получава и книгата или поръчаните глави; защото може да бъдат закупени също отделни глави от книгата на следната цена:1 глава – 1 лв, 3 глави (по избор) – 2 лв.
  Съдържанието е следното:

  Увод – Бащата-изрод на демокрацията;
  Глава 1 – Договорът на сатаната
  Глава 2 – До люлката на комунизма
  Глава 3 – Подлите технологии на демокрацията
  Глава 4 – Уточнените недостатъци
  Глава 5 – Демокрацията – медицинско отклонение
  Глава 6 – Свободата на словото като информационна война
  Глава 7 – Цената на демократичния рай
  Глава 8 – Демократичната война
  Глава 9 – Рогатият идол на демократичната митология
  Глава 10 – Вандея
  Глава 11 – Как зомби-демократите надминаха комунистите
  Глава 12 – Технология на манипулацията
  Глава 13 – Демокрацията унищожава Европа
  Глава 14 – Как да се борим срещу демокрацията?
  Глава 15 – Злият испански губернатор
  Глава 16 – Най-страшната болест на демокрацията
  Глава 17 – Защо е червена шапчицата на Червената шапчица?
  Глава 18 – Тамплиери, хуманисти и масони в един и същи строй
  Глава 19 – Зловещият извор
  Заключение

  При закупуване на отделни глави Уводът и Заключението са заедно съответно с Първа и Деветнадесета глава.
  Обем: 736 хил. знака (409 стандартни машинописни страници).
  Формат PDF.

  Източник:  Lyubomircholakov.blog.bg

• Cells’ Molecular Motor Diversity Confounds Evolution

  Вy Jeffrey Tomkins, Ph.D.*,  Instiyute for Creation Research

  
  Scientists believe that the study of genes that encode the proteins for molecular motors will help solve the mysteries of evolution. However, the result of a study published in the journal Genome Biology and Evolution has only served to support the predictions of special creation—that unique variants of cellular complexity and innovation exist at all levels of life.1

  Molecular motors are important features of eukaryotic cells that are formed by a variety of protein types. One group of molecular motors is called the myosins, which have recently been studied in everything from one-celled eukaryotes to humans. The goal of this and many other studies has been the ever-elusive characterization of the mythical Last Eukaryotic Common Ancestor (LECA).2

  The fictional LECA creature represents the final stage of a transition between a bacterial-archaeal prokaryote (the smallest and simplest organism) and a one-celled eukaryote (a cell with a nucleus and other organelles). The main problem with this idea is that, not only does no such creature exist, but eukaryotes also contain molecular similarities to both bacteria and archaea—prokaryotes that are found in completely separate domains of cellular life. Another major problem is that many complex molecular and cellular features unique among eukaryotes are not found in any prokaryotes. Because of this elaborate mosaic of cellular features, the development of any evolutionary story for the origin of eukaryotes has been fraught with much difficulty.

  Researchers had hoped to find that matters would be clarified by myosin proteins derived from the DNA sequences of different single-celled eukaryotes, such as flagellated protozoa (protozoa with a whip-like tail), amoeboid protozoa, and algae.1 Instead of finding a pattern of evolving myosin „motor“ genes (simple to complex) as life seemingly became more advanced, they found that the highest numbers of different types of myosin genes were found in single-celled eukaryotes. The authors stated, „The number of myosin genes varies markedly between lineages [types of eukaryotes],“ and „holozoan genomes, as well as some amoebozoans and heterokonts, have the highest numbers of myosins of all eukaryotes. In particular, the haptophyte Emiliania huxleyi has the highest number of myosin genes (53), followed by the ichthyosporean Pirum gemmata (43), the filasterean M. vibrans (39), and the metazoan Homo sapiens (38).“1

  The end result of all this labor was ultimately counterproductive to the formation of any sort of evolutionary tree. The researchers stated, „We do not aim to infer a eukaryotic tree of life from the myosin genomic content.“1 This is because the data was not amenable to do so. Instead, they noted that „we provide an integrative and robust classification, useful for future genomic and functional studies on this crucial eukaryotic gene family.“1

  So, how did the authors explain the incredible complexity found across the spectrum of life in myosin gene content that had no clear evolutionary patterns? They explained it by 1) convergence (the sudden and simultaneous appearance of a gene with no evolutionary patterns in different taxa), 2) lineage-specific expansions (different myosin gene complements found in different creatures), and 3) gene losses (missing genes that evolutionists thought should have been there). None of these ideas actually explain why there is no evolutionary pattern of simple-to-complex in myosin gene content across the spectrum of life. Specifically, the ideas of convergent evolution and lineage-specific expansions are nothing more than fancy terms for the fact that these different types of myosin genes appeared suddenly in unrelated creatures at the same time.

  Clearly, the only scientific model that predicts this type of molecular and cellular complexity and innovation across all forms of life is one associated with special creation. Each created kind is genetically unique and has its own special and complex gene repertoire needed for the niche that it fills.
  ____________________________________

  References

  1. Sebé-Pedrós, A. et al. 2014. Evolution and classification of myosins, a paneukaryotic whole genome approach. Genome Biology and Evolution. 6 (2): 290-305.
  2. Koumandou, V. L. et al. 2013. Molecular paleontology and complexity in the last eukaryotic common ancestor. Critical Reviews in Biochemistry and Molecular Biology. 48 (4): 373-396.

  * Dr. Tomkins is Research Associate at the Institute for Creation Research and received his Ph.D. in genetics from Clemson University.

   

• Митове и легенди на българските патрЕоти

  Манол Глишев,  5corners.eu

  .

  Темата е обширна, затова ще приведем само някои от най-забележителните примери. Изчерпването на тази огромна съкровищница от народна мъдрост е задача за поколения изследователи. Подредбата е азбучна, по реда на древнобългарските руни. И така:

  1. Славяни

  Българите са си българи, но са и славяни. Руснаците са си руснаци, но и те са славяни. Това прави от българите и руснаците славянски братя. Сърбите са славяни с едно наум. Бошнаци, хървати, словенци, чехи, словаци, поляци, а напоследък – и украинци, не са славяни и съответно не са братя. Неславяните са евреи, тоест лоши хора, почти американци. Славяните пък са много добри хора. Умалително на православни.

  2. Българи

  Велик народ от групата на славяните. По-велик от всеки друг народ на света. По-велики от българите са само руснаците. Българите са създатели на ракията, кирилицата, кюфтето, Лили Иванова и компютрите. Трябва да се има предвид, че според някои патрЕотични школи българите може би все пак не са славяни. Възможно е също така да са готи, келти, атланти и/или траки.

  3. Руснаци

  Славяни на N-та степен и православни на квадрат. Юберменши. Възхитителни хора, които трябва да бъдат трепетно обичани. Толкова са прекрасни, че надминават дори българите (колкото и да е трудно да си го представим). Руснаците са създатели на щастието, справедливостта и водката.

  4. Православни

  Православните са нещо като небесни славяни. Имат големи бради, широка душа, мечешки обятия, нежни очи и пипат здраво. В присъствието на православни водката сублимира. Призвани са от Тангра и Христа да громят Дявола, фашистите, евреите, педерастите и турците.

  5. Фашисти
  (вж. евреи).

  6. Евреи
  (вж. турци)

  7. Турци
  (вж. педерасти)

  8. Педерасти
  (вж. американци)

  9. Американци

  Американците са лоши хора. Унтерменши. Бият негрите. Освен това американците са западняци, сиреч педерасти, което ги прави турци. От това следва, че са и евреи, тоест фашисти. Понякога биват наричани и европейци, или още – католици (респ. протестанти, езичници, безбожници, поганци и жидове). Американците (или педерастите, турците, евреите, фашистите, европейците – наричайте ги, както искате) са врагове на славяните, православните, руснаците и българите. Всички пороци са присъщи на тази пъклена раса от синове на Дявола, известна още и като цигани.

  10. Немци

  Особена порода зли американски педерасти. Възможно е да са фашисти, при което се получава странно, че понякога избиват евреи, защото евреите също са фашисти. Обяснението вероятно се крие в меланхоличния немски характер или пък в саморазрушителния характер на злото по принцип.

  11. Французи

  В общи линии, добродушен подвид американски педерасти, но с тенденция към поправяне. Най-известен французин е Жерардушка Депардийович, който се покая и прегърна православието.

  12. Англичани

  Изключително злобна порода американски педерасти, тоест еврейски фашисти.

  13. Поляци

  (вж. украинци)

  14. Украинци

  Синоним на поляци. Някога украинците са били руснаци (вж.), православни (вж.) и славяни (вж.), но са се продали на евреите (вж.), с което са станали американци (вж.).

   

• Бунт във фермата на животните

  

  БУНТЪТ ВЪВ ФЕРМАТА ЗА ХОРА ИЛИ КАК ЗАПОЧВАТ
  И ЗАВЪРШВАТ ВСИЧКИ РЕВОЛЮЦИИ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

  

  “Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.”- Джордж Оруел

  Анимационен филм по известната сатирична новела “Фермата на Животните” от Джордж Оруел. Това е една от най-популярните сатирични алегории за революциите. Неизбежният завършек на всички революции, предизвикани от спонтанното недоволство на народните маси, винаги води до установяването на нов вид тоталитаризъм.

  Корупция, недалновидност, безразличие, невежество и терор, скрити в красивата форма на благородна и хуманна идея. И ако погледнем последните 150 години от историята само на България, ще видим, че е преживяла три революции, но реално животът на хората не е станал по-добър.

  Класата на привилегированите, така нареченият “елит” винаги съществува, просто нови хора се ползват от облагите.

  Класата на бедните си е същата и както във филма на Дж. Оруел конят си тегли каруцата до края на живота си, а когато е стар и болен го пращат в кланицата за месо, независимо от това кой е на власт.

  Някой все ще краде яйцата на кокошките и млякото на кравите, някой все ще се възползва от труда на хората – дали ще са комунисти, капиталисти, демократи или слуги на царя, това няма много голямо значение на практика, разликата е само в замъгленото съзнание на населението.

  Но, разбира се, илюзията и лъжата не могат да се поддържат вечни, за това естествено след време възниква ново недоволство и нова революция.

  

  В книгата „Фермата на животните“ животните на фермера Джоунс, водени от свинете (които се самообявяват за най-умни сред своите събратя и за естествени ръководители на преврата) се вдигат на бунт, завземат фермата и установяват нова власт без участието на човека, „за да вземат съдбата си в свои ръце„.

  После животинската революция следва хода на всички революции — към тоталитаризъм. Идеалите се опорочават и превръщат в демагогия, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове за оправдание на насилието, създава се социална номенклатурна прослойка, за която не важат общоприети закони, провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира… Подмяната на ценностите е блестящо изразена с безподобния лозунг на седмата животинска заповед: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други„.

  Оруел умело иронизира идеологията на новото съветско общество, която обслужва много повече интересите на новата управляваща прослойка, отколкото на хората. Произведението разкрива манипулативната същност на революционните промени след 1917 г. В крайна сметка резултатът е трагичен, системата е обречена на провал и се разпада.

  Сатиричната антиутопия „Фермата на животните“ е имала за пряк прицел сталинския режим, но е в сила за всеки строй, при който се потъпкват личните граждански свободи. Издадена на повече от 60 езика в общ тираж над 20 милиона, книгата се превръща в мъдра, състрадателна, безпощадна и просветителна басня на 20 век.

  Избухването на всички революции е предвидимо, и краят им също. Те засягат всички социални класи и прослойки, с изключение на една – тази, която е в сянка и дърпа конците на световната политическа сцена. Ентусиазмът, оптимизмът и саможертвата на хората, които участват в революцията ще е равен по сила на недоволството им след това от същата тази революция.

  (Със съкращения)

  Източник:  Вlogzaserioznihora.blogspot.com

• <<
• 1
...
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
...
• 414
• >>