Всички авторски страници

Авторски

• Международен фолклорен фестинал на българи, живеещи извън Родината

  От Мария Христова Коева, Константин Маринов, Димитър Минков, Мария Илиева – представители на сдружения на нашите сънародници, живеещи в Европа, Америка и Канада

  

  Уважаеми  Дами и Господа,

  Обръщаме се към Вас с надеждата да ни помогнете в реализацията на идеята на много българи, живеещи зад граница, за Първият по рода си Международен Фолклорен Фестивал на нашите сънародници, живеещи извън България – под надслов „БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР Е МАГИЯ”.

  Както знаете, повече от два милиона българи живеят и работят в чужбина. За много от тях раздялата с България е трудна! Много от тях създават семейства и раждат децата си далеч от Родината! Много от тях обаче, не могат и не искат да скъсат „пъпната” си връв с българският фолклор и традиции. В чужбина всички ние милеем не само за тази прекрасна страна България, но и за българският език, бит и култура! Много от хората, отдадени на българския фолклор, са намерили пътя, за да продължат връзката си с род и Родина, и да предават на бъдещите поколения всичко, което те самите знаят от деди и прадеди!

  Вече стана традиция родолюбивите българи – имигранти, работещи в Европа и в Америка, да се събираме заедно и да показваме какво сме постигнали, отделяйки от свободното си време и средства, популяризирайки и съхранявайки българският фолклор, бит и традиции.

  В отминалите вече 5 фестивала, тръгнали от Чикаго, преминали през Лондон, Торонто и Палма Де Майорка, всички участници разбрахме, че не само ние имаме нужда от това, но и нашите приятели – чужденци, нашите сънародници, които винаги ни подкрепят, и не на последно място, нашите деца! Миналата година за първи път в Чикаго бе проведен и първият (извън България) – Детски фолклорен фестивал, в който участваха българските деца, някои от които все още не са виждали Родината на своите родители, но са закърмени с българските бит и култура!

  Идеята да продължим провеждането на тези фестивали в България се роди от факта, че не можем да си позволим да пътуваме два пъти в годината – особено тези, които живеят отвъд Океана – в САЩ, Канада, Австралия. Затова пък ако не всяко лято, то през две години да провеждаме фестивала тук, в България, стартирайки от месец юли 2014 година!

  Защо избрахме именно Стара Загора? Защото и двамата главни организатори – Мария Христова – председател на НПО – Сдружение “БГ ФОЛК ВЕРЕЯ”, и Константин Маринов – ръководител на небезизвестния, не само в България, но и в Америка, Канада и Европа, Фолклорен ансамбъл „ВЕРЕЯ” – сме „заралии”. И защото милеем за родния край и защото смятаме, че има какво да покажем и разкажем на многото наши приятели, сънародници, събирайки ги от всички краища на света тук – в Града на липите!

  За реализацията на тази цел е необходима Вашата помощ и подкрепа. Ще се радваме, ако Вашето мнение съвпадне с нашето желание!

  С тази инициатива и с Вашата подкрепа сме убедени, че можем да направим нашият роден град и НАШАТА РОДИНА известни и желани от нашите сънародници, които ще чакат с нетърпение поредното лято и поредния фолклорен фестивал, обединяващ  всички български ансамбли по света!

  За повече въпроси от Ваша страна, сме готови да отговорим професионално и изчерпателно.

  Условия и формуляр за участие може да намерите тук >

  Мария Христова – Стара Загора,
  председател на НПО – Сдружение „БГ ФОЛК ВЕРЕЯ“, осигуряващо ансамбли от Европа

  Константин Маринов,
  ръководител на Фолклорен ансамбъл „Верея“ – Чикаго, осигуряващ ансамбли от Америка

  Димитър Минков,
  ръководител на Фолклорен ансамбъл „Димитровче“ – Торонто, Канада, осигуряващ ансамбли от Канада

  Мария Илиева,
  създател и продуцент на Детско студио „Телевизионери“ – Чикаго

  www.folk-chicago.com

  Е-mail: [email protected]
  Е-mail: [email protected]

  Тел. за контакт: 00359879643457 – Мария Христова
  Тел. за контакт: 017737425158 – Константин Маринов

  Източник: Напред-назад.ком

• Стефан Манов: Важно е да намерим правилния баланс между стриктна процедура и политически плурализъм

  Намирам нещо положително в ситуацията с неправомерно използваните лични данни на граждани от партиите, защото това показа, че има някои неща, които повече не могат да продължават така.

  Това казва Стефан Манов в интервю за предаването „12+3“ по БНР.

  .

  

  Едно от тези неща е, че ние в търсенето на правилия баланс между сериозност на политическия обект и плурализъм, използваме едни техники, които в крайна сметка са в ръцете на партиите, а именно партиите внасят своите подписки за регистрацията им. Мисля, че гражданите трябва да са тези в инициативата на дадена партия за дадени избори и това щеше да доведе до един по-чист резултат. […]

  Вместо партиите да събират подписки, а всъщност те не ги събират, а закупуват три имена и ЕГН по един най-безпардонен начин, да се обяви един период от време, в който хората могат да подадат информация за любимата им партия. Така не само че техният работодател няма да разбере за кого са подали подписа си, но дори и самата партия няма да знае имената на хората, за да не ги използва многократно, добави той.

  Цялото интервю може да чуе в звуковия файл чрез следния линк.

  .

• Хуаси – комунистическото село с небостъргач за $500 млн.

  

  До неотдавна Хуаси било едно бедно кално село в Източен Китай.

  

  Сега то си има 328-метров небостъргач за половин милиард долара.
  Толкова висока сграда няма дори в Лондон или Токио.

  

  Но благодарение на амбициите и връзките на един-единствен човек Хуаси се превърна през последните 30 години в символ едновременно на икономическия възход и на проблемите, съпътстващи шокиращите темпове на експанзия по китайски.

  Селото има официално едва 2000 жители и е смятано и за модел за комунистическа организация, и за символ на неравенството, и за спорно изливане на огромни средства.

  Всичко това голяма степен е заслуга на Ву Ренбао.

  

  Небостъргачът (малко по-висок от кулата „Крайслер“ в Манхатън) ще се използва основно за луксозен хотел и ресторант. Макар че повечето от живеещите в сянката му печелят по-малко от 20 долара на ден, авторите на проекта не са се опитали да смекчат контраста.

  От покритата със златни листове рецепция, през тежката 1 тон скулптура на бивол от масивно злато (твърди се, че тя струва над 36 милиона евро) до облепеният със златни люспи 60-и етаж  – всичко е доведено до крайности. На върха е най-големият въртящ се ресторант в Азия. Мегастатистиката не спира тук. Увенчаната със златисто кълбо като от дискотека сграда има 826 стаи и заведения за 5000 гости. Тук е и най-просторната банкетна зала в Южен Китай – достатъчна да събере всичките селяни от Хуаси.

  

  Комунистическият номенклатурчик с тесни връзки в ЦК на партията Ву не крие, че черпи вдъхновение от мегастроежите в Близкия изток и се гордее, че 209 държави по света нямат толкова високо съоръжение. „Небостъргачът е моя идея“, казва той със силен местен диалект. „Научихме се от Дубай, но се съобразяваме с родната ситуация и затова решихме да е 328 метра. Защо? Защото на такава височина се издига най-високата сграда в Пекин.“ Според китайската традиция 32 се свързва с бизнеса, а 8 е число на просперитета.

  Комунистически диктатор, капиталистически предприемач и самоук гуру – така описват Ву Ренбао, на когото Хуаси дължи възхода си. През последните 30 години благодарение на бившия секретар на партията селото се превърна в кооперативен конгломерат за милиарди долари с участие в добива на стомана, производство на тютюневи изделия, текстил превоз на товари с кораби и т.н.

  

  Благодарение на днес 84-годишния си колоритен вожд селяните получават солидни заплати, дивидент и безплатни екскурзии в чужбина. Медицинските грижи и образованието, разбира се, са безплатни.

  Той също така е критикуван, че е превърнал района в свое феодално владение, в което роднините му получават най-добрите работни места, а работниците нямат почивни дни. Околните селища са „интегрирани“, което по-скоро прилича на корпоративно поглъщане. Жителите им получават годишна вноска от Хауси, но икономическите им дела, решенията за статута на земите им, политическите назначения и синдикалните въпроси се решават от хората на Ву.

  

  Селяните не се оплакват, защото изведнъж доходите им се увеличили трикратно и те си мечтаят един ден да живеят като в Хауси, където всичко започнало през 80-те години. Тогава с отварянето на маоистите към механизмите на пазарната икономика Ву предложил на съселяните си да съберат средствата си в кооператив, а той ще ги направи богати, като им осигури дял и дивидент от всичко, в което инвестират. По тази логика 2000-те жители на Хуаси са акционери и в небостъргача и малка флотилия хеликоптери и бизнес самолет.

  

  Кооперативът конгломерат не публикува годишни отчети, но е ясно, че за него работят десетки хиляди работници и служители. През 2009 г. контролиран от държавата вестник съобщи, че годишната печалба на Хуаси е била 50 милиарда юана (около 7.7 млрд. долара), твърди в.“Ню Йорк таймс“.

  На върха на йерархичната структура са хората от клана Ву, следвани от първоначалните 2000 селяни. Под тях са около 35 000 жители на околните селища, погълнати при експанзията на Хуаси. На дъното са 20 000 пристигнали неотдавна преселници, работещи на 12-часови смени във фабриките 7 дни в седмицата. Заплатите са около 3000 юана (близо 400 долара), което никак не е зле за неквалифициран работник, но с такива пари не може да се живее като в рая.

  

  Всеки ден в 10:30 Ву Ренбао държи реч в общината, построена да имитира Великата зала на народа в Пекин, където заседава парламентът. Два милиона гости и туристи годишно идват да видят как е постигнат успехът на реализираната комунистическа утопия на Мао, макар че покойният вожд едва ли би одобрил много от средствата.

  В действителност става дума за организирана по старомоден начин капиталистическа корпорация с агресивен мениджър и 2000 първоначални акционери, живеещи разкошно от дивидентите. В ядрото е групата Jiangsu Huaxi с 57 поделения, сред които 7 холдингови компании, занимаващи се с производство на алуминий, синтетични тъкани и традиционна медицина.

  

  Лидерите на Хуаси отричат да получават държавна помощ, но и признават, че над 60% от някои от начинанията им се финансират с нисколихвени кредити, субсидирани от комунистическата държава. Селяните ревностно пазят разрешителните за жителство, докато работещите за тях имат право само на престой, но не и на облагите в Хуаси, а когато изгубят работата си, веднага ги отпращат у дома.

  Експлозивното темпо на растеж на Хуаси е представено в местния музей. На него си вижда как в годините на Мао селяните трошат камъни, работят на полето и живеят в малки полуобзаведени къщи със сламени покриви. Запазена е и първоначалната фабрика – малка едноетажна варосана сграда.

  

  Сега бизнесът на оглавения от Ву кооператив върви с бясно темпо – за последните 7 години продажбите са се увеличили пет пъти. С небостъргача той се опитва да направи качествена крачка напред, като откъсне Хуаси от имиджа му на индустриален център и го превърне в място за екологично чисти услуги.

  Това няма да е лесно, защото конкурентоспособността на основния бизнес на селото намалява, земята поскъпва и притесненията за околната среда вече не може да се пренебрегват. Има идея да се махне металургичното производство, започна закриване на химически и текстилни предприятия. Разходите от изгубено производство и за почистване на предизвиканите от тях замърсявания възлизат на десетки милиони долари.

  

  До неотдавна половината от приходите на селото идваха от металургия и стоманопроизводство. Днес делът на този сектор е под една трета заради поскъпващите суровини, конкуренцията и световната криза.

  Не е известно дали просперитетът на Хуаси ще продължи и след като Ву един ден си отиде от този свят, както и ако в Пекин продължи да господства комунистическата идеология.

  Ву признава, че развитието на селото зависи от „капитализма и правенето на бизнес“, но бърза да допълни, че „капитализмът е само временен етап“. „Един ден ще построим китайски социализъм с китайски характеристики.“

  

  Селяните също казват, че шеметното замогване е „като да ходиш по тънък лед“, но като гледат към небостъргача, оптимистично заявяват, че едва ли някой би инвестирал толкова пари за нещо, което няма да успее.

  Там горе, на 74-ия етаж, стойността на статуята на златния бивол се е увеличила през последната година с над 13 млн. долара заради поскъпването на златото на световните борси.

  Източник:  в. „Дневник“

• Сашо Диков: Пеевски може да срине държавата, ако проговори

  

  Само шепа журналисти бяха поканени в сряда на откритото заседание на ръководството на ДПС, на което беше номиниран Делян Пеевски за евродепутат.

  С най-много номинации е председателят на младежката организация на ДПС Илхан Кючук, а на второ, с 25 номинации – Делян Пеевски, поясни в „Здравей, България“ журналистът Сашо Диков, който е бил сред малцината поканени на заседанието. Спорът около третото място обаче е отложил официалното обявяване на евролистата на ДПС.

  „При появяване на Делян Пеевски пред медиите и говорене от негова страна, това ще доведе до изключително сериозни катаклизми. От единствения ми разговор с него той казва, че не е шеф на ДАНС, защото някои хора са го предали и посочи кои са те. Ако ги назове публично, ще се стигне до арести. Не изключвам всякакви действия покрай изборите, защото залогът е голям”, заяви още Сашо Диков.

  Той допълни, че онова, което Пеевски говори, и начинът, по който го прави, може да срине държавата.

  „Направи ми впечатление, че на заседанието не се каза нито една лоша дума срещу Делян Пеевски. Нямаше спор за това, че той е сатанизиран и реалният му образ не отговаря на действителността”, разказа Сашо Диков.

  „Всички в ДПС виждат в него човек, който ще тропне по масата в Европа и ще е истинският защитник на правата им. Чу се и коментар, че ако беше шеф на ДАНС, досега е щял да получи златен медал в Америка”, коментира още журналистът.

  „Искаме млади хора да представляват движението и да прогресират напред. Превърнаха Делян Пеевски в демон, а това може да стане с всеки турчин или българин. Той е едно много чисто момче, а протестите срещу него бяха платени”, заяви в подкрепа на Делян Пеевски областният председател на ДПС – Пловдив Гюрсел Алиев.

  Източник:  Novanews.bg

• Проф. Минко Балкански: Чудя се какво правят богатите хора тук с парите си?

  Интервю на Деляна Бобева с проф. Минко Балкански,

  Дарик радио

  .

  

  Проф. Минко Балкански е един от най- богатите българи в момента в чужбина. От 70 години живее в Париж, френски гражданин е, макар да е роден на 20-тина километра от Стара Загора, в село . Оряховица, през 1928 година.

  Още в началното училище търси трескаво професионалния си път, лутайки се между желанието да стане лекар, архитект, актьор, цигулар. В гимназията взема по два класа за година и постъпва в Софийския университет едва 15 годишен. Мечтите му обаче надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на Луи Пастьор и целта му е да постъпи в университета на великия френски учен, но не е приет, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. На 27 години е доктор на науките, с успешна международна кариера като изследовател на физиката на твърдите тела. На 28 години е професор по физика.

  Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри в Париж“, многократно гост-професор в Калифорнийския университет. Има дълго научно сътрудничество с Индия, където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания, член е на Индийската Академия на науките, награден от покойния премиер Раджив Ганди с най-високата степен на Награда за заслуги към Индия. В научната си кариера е записал и непрекъснато научно сътрудничество с Полша, където е Командор със Звезда на „Ордена за заслуги към Полша“, дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни. Работил е в Масачузетския технически университет, професор е в Сорбоната.

  От няколко години е и Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Носител е на Орден „ Стара планина“ и на статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията.

  Проф. Минко Балкански и досега е считан за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Развива широка благотворителна дейност.

  Женен е за французойка и има двама сина, които са в САЩ и се занимават с компютърни науки. Те имат значителен принос за благотворителната дейност на своя баща във фондацията, носеща името на техния дядо „Миньо Балкански“, основана през 1993 година.

  Основната й цел е подпомагане на културния живот в родния край и млади таланти в сферата на физиката, информатиката и математиката. В родното си село Оряховица е създал уникален етнографски комплекс с богата библиотека от над 6 хиляди тома френска литература. Там ежегодно се провеждат курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Пак в родното си село професорът е създал и лятна академия по цигулка, където преподават видни френски педагози.

  Негова е и програмата за обучение на ученици по компютри в български училища и до момента по нея фондацията е оборудвала 130 български училища с компютри. Първият компютър в казанлъшката ПМГ също е дарен от фондация „Миньо Балкански“.

  От 2006 г. в родното село на професора функционира с негова помощ и дарения Национален институт за образование. През 2009 година заедно с още 12 интелектуалци от България основава Национално сдружение „Морал, етика и гражданско образование“. Проф. Балкански е един от първите, които настояват в българското училище да се въведе предмет „Гражданско образование“.

  Проф. Минко Балкански е гост на Казанлък , където се провежда финалният кръг на Националната олимпиада по физика за ученици от 7 до 12 клас. В приветствието си на откриването той пожела на участниците „много енергия и устременост, с които да отидат във всички краища на света, прославяйки името на България“.

  .

  – Проф.Балкански, напоследък придоби широко отзвук тезата, че държавата ни е инвестирала над 3,5 млрд. лева в млади учени за последните 20 години, които обаче изтичат извън пределите на страната ни. В този смисъл, как да разбираме поведението на българите с добри дипломи и възможности, които отиват навън: като неблагодарност от тяхна страна спрямо държавата, или като неадекватност на държавата да си задържи хората, които могат?
  

  – Това е голямо щастие за държавата, че има хора, които могат да се реализират навън от България. Защото, когато се говори колко България е похарчила за тези хора, е редно да се каже също какви пари се донасят от такива хора. Колко милиони ежегодно се донасят всяка година в България от доходите на тези хора. Тук те изхранват семейства, роднини, носят пари. Ще ви дам един-единствен пример от високо ниво на учените, тези, които са минали през различни олимпиади в България и света и сега са навън да правят наука, в Америка. Един частен случай: те са създали един фонд до момента от 400 млн. долара, като това са дарения от България. Този фонд произвежда приходи годишно повече от 20 млн. долара. Но 20 млн. долара, по тяхно правило, се харчат в България всяка година. Фондация „Америка за България“ стои зад курсовете, които тук се правят за създаване на инженери, техници, компютърни специалисти, тук, в България. Тези курсове и школи са платени от фондация „Америка за България“. Българското министерство на образованието не е платило един курс. Така че когато се говори за изтичане на мозъците от България, то щастие е за България, че нейни хора отиват навън. Защото, ако тези хора не са навън от България, ще се говори само за престъпността, за корупцията, а това не е достойно. Така че хората, които говорят, трябва да знаят за какво говорят. Голяма грешка е да се твърди, че България прави жертва за тези хора, а те са неблагодарни и отиват навън. Това не е жертва, а принос за България. Ето ви пример с мен: ако аз не бях излезнал от България, кой щеше да се върне тук, какво щях да направя аз за България, ако бях останал в затвора?

  – И това ли щеше да ви се случи?

  – Сигурно.В комунистическите времена, като ученик, бях анархист и 100% щях да съм в затвора. Нямаше да съществувам. Аз се родих, когато отидох във Франция. Но не е само това, моето развитие е във Франция. Аз всяка година извеждам в света 2-3-ма много талантливи ученици, физици и математици от най-добрите училища в света. Това са хората, които се реализират. Ето ви един пример, с един от нашите млади българи, казва се Янко Тодоров. Неговата лаборатория струва вероятно колкото е целият бюджет на БАН. Така че как България, при тази ситуация, може да му създаде условия да работи в България? Още повече, че за да се прави физика, математика, висока наука, трябва група, колектив. Няколко души да работят взаимно. А българите не могат да си сътрудничат. Няма научни групи в България, не могат да се създадат, няма условия.

  – Защо? Заради липса на достатъчно пари или заради его?

  – Не, заради някакви си групови отношения всеки се затваря в кабинета си, защото е най- велик. Бабаитщина му казвам аз на това.

  – Тоест, бабаитщината ни пречи, за да се създава висока наука?

  – Страшно ни пречи. Всеки се бие в гърдите, всеки е най-великият, математиците се плюят едни други, а са чудесни хора, всеки един отделно. Но като ги слушаш, този е лош, другият лош, циркулират само глупости и клюки. Как може тогава при тези обстоятелства да се създаде едно общество на високо ниво в България?

  – Това май е национална черта, а не белег на някакъв вид социален статус?

  – Когато за първи път след 50-годишно отсъствие от България се върнах тук, имах библиотека у дома, като дете. И намирам една книга „Философия на клюкарството„. Казах си, това само в България може да съществува. Книгата беше на български, по български. Това като анекдот някакъв. Но в България хората не общуват, говорят лошо един за друг.Това е престъпление да говориш лошо за един колега, за един човек.

  – Ако сте министър на образованието в България сега, кое ще е най- важното нещо, с което ще се заемете?

  – Най-важното, първо: нека говорим за неща, които познаваме. В случая физиката. В България много обичаме да говорим за различни постижения в тази област, за златните медали, златните физици. Но ето ви сега един такъв пример: най- малката талантлива физичка на световно ниво е от този град, от Казанлък- Екатерина Найденова. Тя дойде при мен на 15 години. Тя е уникална, защото може да решава най-трудните проблеми бързо. Това е слава за нея, слава за България, но тя трябва да отиде някъде по света, където ще намери екип и ще може да работи пълноценно. А за България какво е нужно? Нужно е всички училища да имат лаборатории по физика. Децата трябва да работят, да се заинтересуват от физиката практически, на терен. Не учителите и професорите по физика да пишат на черната дъска формули и децата да не разбират за какво става дума. На нас ни трябва промишленост, инженери, техници. Трябва да има едно общество в България, което да знае, че физиката се преподава не за да пишат формули, а за да се направи нещо за промишлеността, за държавата. Трябва да има практично приложение. Трябва да дадем чест и слава на техниците, на хората, които създават нещо, което работи, което е в полза на много хора. Сега какво произвежда българският университет? Паразити. Само паразити. Адвокати, счетоводители, банкери, най- много банкери. Четат чужди пари. Това не е занаят. Занаят е ако произведеш нещо. Нашата образователна система готви големи учени за бабаити.

  – Българин ли ще е следващият Айнщайн?

  – Може да бъде. Ние имаме наистина невероятни таланти. Ето ви един наистина парадокс: на международни олимпиади България се състезава с Китай. Това е нещо невероятно. Какво общо има? Гледайте размерите, мащабите и правете изводите. Това е чудо! Същото е в музиката. Аз се занимавам и с музика. В България има големи заложби, има много талантливи хора, деца, но няма хора, няма общество, което да прецени това и да създаде възможности за развитие на тези талантливи хора. В България няма възможност да се развиват хората, от които страната има нужда. Това е драмата. Голямата драма на страната!

  – И още колко време няма да има такава възможност, според вас?
  
  – Докато няма съзнание. Докато няма политическа воля, гражданско общество. Трябва да го има това общество, за да се формира и такова отношение. Управляващите тук са откъснати от народа. Във Франция министър ако направи една грешка, 2 милиона души се събират под прозорците му и казват: „Чакай, отивай си или се оправяш!“. Къде в България има това? Та нали имаше протести? Кой им обърна внимание?

  – Как се нарича това на езика на физиката?

  – Брауново движение, резултатната е нула. Голям проблем е създаването на едно гражданско общество, което да може да излъчи и хората, които ще водят народа. А сега политиците са случайни хора.

  – Какво още прави фондация „Миньо Балкански“ за талантливите българчета тази година?

  – През лятото откриваме 8 летни школи в страната: по математика, забавна математика и физика. Стартирахме и конкурс „Млади изобретатели“. Ако знаете какви чудеса създават деца от България на 16, 17 години. Изобретения, които ако са в Америка от всички лауреати на нашия конкурс, там ще се създаде една цяла индустрия.

  – Сериозно?

  – Напълно. Става дума за детски постижения, изобретения, устройства, които веднага биха дали началото на една индустрия. Но кой ще се заеме, кой ще заложи пари? Тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си? Питайте ги! Аз се чудя. Да се заемат, да създадат една малка индустрия, с едно даровито, амбициозно, младо дете. Но търпение трябва, те ще забогатеят, но по-късно. Но тук се бърза с парите. Трябва работа, трябва хората да се научат да ценят труда и да уважават тези, които отиват към труда. Които създават неща за промишлеността, за индустрията, а не само славата. Ние сме славни, но бедни.

   

• Как умира България

  Веселин Желев, Сlubz.bg

  

  Има ли нещо общо между убийството на детето в Поморие, изборния рейтинг на Николай Бареков и номинацията на Делян Пеевски за евродепутат?

  Има. Всяко от тези събития илюстрира как умира България. Сигурно списъкът им може да е по-дълъг.
  Ако прибегнем към услужливия шаблон – те са капки, в които се оглежда едно и също небе. Ние броим капките. Една по една. И всяка сама за себе си.

  Във всяка от тях обаче се оглежда една и съща липса – на здрава обществена тъкан.

  Това, което прави индивидите годни да живеят заедно, да вървят в определена посока, да постигат цели – ценностите, нормите, институциите – не работи. То е празна черупка, в която животът е умрял.

  Ако можеш предумишлено да убиеш дете, независимо по каква причина, значи си се разделил с изначалните заповеди, които правят от стадото или глутницата общество.

  Да, детеубийци има не само в България. И не у нас са най-ужасяващите примери. Да си спомним само за белгийския педофил Марк Дютру.

  Но България е рядък пример на съчетание между личностна и социална деградация.

  Да кандидатираш евроабсурди като Пеевски и Бареков за евродепутати е все едно да убиеш мечтата на един народ за по-добър и по-достоен живот в детската й възраст. Да обезсмисляш жертвите на целия преход.

  Не е удивително, че има такива, които го правят. Удивителна е лекотата, с която то минава.

  Ако има достатъчно българи, които биха гласували за споменатите лица, това значи, че големи части от населението на държавата ни членка живее в средновековна нищета, невежество и зависимост. И че тези части, или по-точно техните феодални господари, могат да решават кой да ни представлява и да ни управлява.

  И Пеевски, и Бареков са подигравки с човешкото достойнство и интелигентност. За тях може да гласува само човек, който е доведен до състояние да се прости с тези качества. Това имам предвид, когато говоря за мъртва обществена тъкан, за гангренясали части от обществото ни, за т.нар. „социална некроза“. Става дума за избиратели, които формално съществуват като хора, но живеят и реагират като животни. И са третирани като такива.

  България не умира просто защото смъртността е по-висока от раждаемостта и защото емиграцията е по-голяма от имиграцията. Такива периоди са преживели ред европейски страни – виж само Ирландия, Гърция, Италия. И демографската ни криза не е причина, а следствие.

  България умира от безсмислие. Каквото и да правиш в тази страна, то няма смисъл. Винаги печелят Бареков и Пеевски. Затова, що има жизнеспособно, то бяга. За местата, където също има детеубийци и други престъпници, но в които има и смисъл.
  Вече над един милион са го направили за последните 25 години.

   

• БГ откритие: Слуз от охлюв пази от тумори

  Стара българска традиция е успехите на науката ни да бъдат оценявани първо в чужбина. Изключение не прави и доц. Павлина Долашка.

  От години тя изследва свойствата на кръвта и слузта на охлювите да лекуват различни заболявания. Значителна част от тези изследвания прави като учен от БАН и чрез фирма. В момента колективът е вече на етап внедряване на откритието си. Твърде е възможно обаче това да се случи не у нас, а в чужбина. Немска компания вече предлага възможността да разработи лекарствен препарат на базата на създадените екстракти, пише “Стандарт”.

  Че охлювът лекува, се е знаело още в миналото – от стари времена за лечение на язва са съветвали болните да ядат живи охлюви. Млади момичета са ги гълтали и за хубост.

  И всъщност в това има доза истина – слузта от тях помага за регенерирането на кожата и изглаждането на бръчките. “Охлювът се оказва страхотен източник на активни съставки”, разказва доц. Долашка. В изследването им тя разделя работата си на няколко части. Проучванията, свързани с въздействието на кръвта на охлюва върху туморите, които се провеждат в БАН. С фирмата си пък изследва слузта им, като целта на проекта по Оперативна програма “Конкурентоспсобност” е била създаване на екстракти, които регенерират не само кожата, но и тъканта под нея.

  “Много полезни в борбата срещу туморите са не само охлювите, но и черноморските рапани и раците”, разказва доц. Долашка. Кръвта им съдържа

  хемоцианин, който потиска развитието на раковите клетки

  Съвместно с клиника по урология в Германия колективът вече е установил ефект при третиране на тумори на пикочния мехур, като кръвта от охлюв потиска до 90% раковите образувания.

  Проучването е правено ин витро, но вече е проведено и изследване ин виво, макар и върху мишки. Хемоцианинът, извлечено от рапана, потиска тумора на Графи, който е подкожен. За него те кандидатствали с проект към фонд “Научни изследвания”, съвместно с колегата си проф. Костадин Костадинов, който е създател на БГ робота “Микрона”. Идеята била роботът, който извършва операции с изключителна точност, да инжектира хемоцианин директно в туморните клетки и да се проследи ефектът. Предложението не било финансирано обаче за сметка на десетките други проекти със спорна ефективност, с които фондът се прочу в последните години.

  Изследването на слузта на охлювите обаче те провежда с фирма по проект, финансиран по Оперативна програма (ОП). В последните месеци обаче част от младия екип от ОП, с когото работела и който много й помагал, бил подменен. “При тези проекти има голяма отчетност, което е много хубаво и така трябва да бъде за всички проекти, но и много глупави неща. Ако един учен знае до какво точно ще доведе изследователската му дейност на финала, той просто няма за какво да я провежда”, разказва доц. Долашка.

  В основата на изследванията са екстракти, с които се възстановява бързо увредената тъкан, разказва ученият. И показва уникални снимки от старчески домове и болници, на които се вижда как жестоки рани, третирани с екстракта, заздравяват по-бързо от очакваното. Става дума както за рани след операция на туморни заболявания, така и за декубитални рани, последици от залежавания. В един от случаите мъж с диабет и с два отрязани крака развил огромна рана на гърба. След намазване с гел, в който е вложен екстрактът от охлюви, раната се затворила. “Във Виена от нашите екстракти направихме гел за рани. Имам предложение и от немска фирма да направим лекарствен препарат. У нас такова нещо е почти невъзможно, искат се много години и пари. И там е трудно, едно лекарство гълта пари и време, затова най-често се правят медицински гелове”, разказва тя.

  Учените работят с фирми и у нас, които влагат екстракта в козметика и лечебни гелове. “У нас предпочитам да работим с малки фирми, за да мога да следя процеса – какво се влага, спазват ли се точните количества и да постигнем най-добрия ефект”, разказва ученият. “В България козметика от охлюви продава, който се сети и където се сети. Само че има проблем – ако слузта не се пречисти както трябва, оставащите алергени и токсини след това влизат в кожата.

  Получават се жестоки алергии и проблеми, които се установяват впоследствие”, разказва тя. Ето защо те предпочитат да работят с козметичната компания от Италия, чиито продукти се продават по цял свят и са доста скъпи. Ако слузта се извлича от животинки, които са пълзели навсякъде, тя може да е заразена и с тежки метали, проникнали от почвата. Ето защо те използват охлюви, които се отглеждат във ферми.

  Онова, което прави слузта толкова ценна, са установените със съвременни методи колаген и еластин, както и антибактериални пептиди. Те потискат развитието на инфекции, ускоряват и регенерирането на кожата.

  Животинката съдържа и активни фракции, които потискат бактерията хеликобактер пилори, причиняваща язвена болест или гастрит. “Изпратихме три фракции от нашите на белгийските ни колеги, във водеща в света лаборатория. Те установиха коя от тях потиска развитието на бактерията”, разказва доц. Долашка. Оказало се, че отговорната за язвите бактерия е тази, която и доц.

  Долашка установила първоначално. “Ще я добавим като подсилваща съставка към сироп за язви”, разказва тя. Долашка все още се колебае дали да кандидатства у нас с проект за внедряване на екстрактите или да се обърне към партньорите си в Германия и Белгия. “Те са много добре финансирани от самите правителства. Винаги ми казват – като напишеш проекта, сме готови да работим заедно. У нас непрестанно се говори за връзки на науката с бизнеса, но тръгнеш ли към бизнес, проблемите и злобата са огромни шегува се тя. Затова, както и заради бумащината, царяща в родните конкурси за наука, нищо чудно продуктът й да види бял свят първо в чужбина. Докато у нас продължават критиките към науката, че не търси контакти с пазара.

  Източник: БГновости

• Микроскоп для смартфона догоняет по увеличению лабораторные приборы

  Портативный макро-объектив Micro Phone Lens, разработанный прошлогодним выпускником Вашингтонского университета (UW) Томасом Ларсоном, крепится без помощи клея или липкой ленты к любому смартфону или планшету, превращая его в микроскоп.

  На рынке имеются и другие продукты, которые обеспечивают подобную функциональность, но они стоят существенно дороже, снабжаются тяжелыми и жесткими креплениями или требуют постоянного приклеивания.

  Микроскоп Ларсена размером с пуговицу, в его первоначальном варианте, предложенном в качестве проекта Kickstarter, имел увеличение 15x. После успеха этой модели прошлой зимой, организованная Ларсоном фирма разработала новую версию устройства, с увеличением 150x (для сравнения, стандартные лабораторные микроскопы обеспечивают увеличение 50-400x).
  
  В следующем поколении Micro Phone Lens, которое станет доступно этим летом, задействована более сложная оптика, что даст возможность применять новый прибор в серьезных исследованиях.

  В частности, Ларсон надеется, что его продукт поможет в оперативной диагностике заболеваний, и ведет переговоры с работниками глобальных служб здравоохранения по поводу тестирования смартфонного микроскопа в клиниках Кении.

  Кампанию на Kickstarter поддержало более 5 тыс. людей, которым недорогой портативный микроскоп нужен был для развлечения или в качестве наглядного пособия в учебном процессе.

  Источник:  http://ko.com.ua

• 108 years an everage Bulgarian would have to work for MEP salary

  Brussels gravy train is like ‘last days of Rome’: EU MEPs earn up to 740% more than average citizen and enjoy free haircuts and gallons of petrol

  .

  By Jasen Groves and Allan Hall,  MailOnline

  – MEP perks receive free haircuts and 52 gallons of petrol a month
  – Their salaries cost £137million a month but do not include allowances
  – Research finds French MEPs earn 740% more than average French citizen

  

  .

  Huge salaries and lavish expenses are allowing Members of the European Parliament to live like ‘latter-day Roman senators’, a report warned yesterday.

  The shocking study found that cosseted MEPs now have incomes up to 20 times higher than the people they represent.

  While millions of families across Europe have had their incomes squeezed, most MEPs have enjoyed large increases in their salaries – while continuing to vote through ever-higher budgets for the EU.

  

  The study found that MEPs now enjoy an average income of £182,826 including allowances for attendance and travel.

  The figure is almost ten times higher than the average EU wage of £18,617 a year. It is also 695 per cent higher than the average UK salary of £23,000.

  The biggest discrepancy is in Bulgaria, where the average wage is just £8,500 – less than a twentieth of the salary of an MEP.

  Over a five-year term MEPs now have an income approaching £1million. The report, by the German website Preisvergleich.de, estimates it would take the average Bulgarian 108 years to earn the same sum.

  

  Unlike MPs in this country, MEPs still vote on their own salaries and perks. Until 2010 they received the same salary as an MP in their own country – equal to £65,738 in this country, but just £9,046 in Bulgaria.

  But at that point they decided to ‘equalise’ salaries based on those of the best-paid countries, Germany and Italy.

  The decision has led to most MEPs getting a huge boost in income at a time when their own citizens have been suffering as a result of the recession.
  The report says the situation is reminiscent of ancient Rome, adding: ‘The survey results show the huge income disparities between the EU citizens battered by the economic crisis and their EU parliamentarians, concluding with one thesis only; we are dealing in Brussels and some national parliaments of the EU countries with conditions similar to ancient Rome, because just like in the former Roman Senate none of these “new class EU senators” are controlled in any way.

  ‘The extreme differences in pay structure between politicians and citizens are very serious.

  ‘There is at least as much need for discussion on this issue as on the EU’s plan to cap the manager salaries of public companies.’

  The salaries and allowances of the MEPs of the 27 EU states now total £137million.

  But this does not include the cost of the £217,000 office allowance available to each MEP.

  The report also looks at some of the extraordinary perks available to MPs in some national parliaments.

  In Italy, MPs are allowed to claim expenses for haircuts, while Maltese MPs get 240 litres of petrol a month.

  The revelations will add to concern about the cost of the European Parliament, which maintains expensive legislatures in both Brussels and Strasbourg but still has relatively few real powers, except over the EU budget where it has repeatedly voted for above-inflation increases.

   

• Пътят към съвременния Аушвиц за българи и румънци

  Нора Маркова,  Globaledemokratischeunion.com

   

  

  Реда Виеденбрюк (Rheda Wiedenbrück) е малко селце, което се намира в източната част на провинцията Северна Вестфалия, Германия. Макар и с интересна архитектура от 16 век, селцето, разположено на две кръстовища, с малък център и неугледна гара, трудно може да привлече особен туристически интерес и истината е, че не отидох там, за да се любувам на скромната архитектура, а по сигнал на наши сънародници, привлечени в района от полска посредническа фирма за наемни работници, предложила им измамната надежда за работа в Германия и перспективата за по-добър живот.

  На обявите за работа зад граница реагират предимно българи, станали жертва на западноевропейския и роден банков произвол в България, поставени на колене от политико-банковата и икономическа мафия у нас и в невъзможност да обслужват своите кредити, натоварени с престъпни, променящи се своеволно, по усмотрение на банковите институции лихви, наказателни лихви и лихви върху лихвите. В този контекст искам само да подчертая дебело, че никъде в Европа един договор, който сам по себе си е двустранно волеизявление, не може да бъде променян едностранно, освен в България, но нито един път не видях в някой от „критичните доклади на ЕС“ да се споменава и дума за тази противозаконна и прeстъпна практика, ощетяваща и разоряваща кредитополучателите у нас.

  Неспособни да решат проблемите си с мафиотизираната ни държава на родна почва, българите предпочитат да търсят своето щастие на Запад и в решителния момент на „помощ“ им се притичат подставени на големите западни концерни посреднически фирми за набиране на нископлатена и на практика лишена от всякакви трудови права работна ръка.

  Какво се случва с тези хора по-нататък и как надеждите им биват измамени за пореден и пореден и пореден, но не последен, път, ще разкажа тук.

  Може би си спомняте, че наскоро в медийното пространство се писа за постъпилите от българи зад граница сигнали за трафик на хора с цел трудова експлоатация, по които инспектори по труда и представители на НАП и СДВР са започнали уж проверки срещу фирма, набираща работници за месопреработващи компании в Германия.

  В моята свята наивност и твърдо вярвайки, че в Германия няма проблем, който да не може да бъде решен с железен замах от властите и местните правозащитни организации, реших да проуча лично, как и с какво може да се помогне на нашите сънародници, работещи във фабриката за месо, в онова малко, неугледно селце, за което писах по-горе.

  След личен разговор във Фейсбук-пространството с една от българките, напуснала вече тази преработвателна работилница за месо и хора на име Tönnies, се свързах с местния Съюз на синдикатите, DGB, който само мога горещо да препоръчам на всички българи, живеещи и работещи на територията на Германия, и помолих за конфиденциален разговор с някой от адвокатите на организацията. След като същият се състоя, получих координатите на сътрудник на синдикалния съюз в Реда Виеденсбрюк, с когото се разбрахме да се видим на място, за да обсъдим въпроса и разговаряме при възможност с работничките.

  Не мога да ви опиша изненадата си, след като разбрах, че въпросният сътрудник на Германския съюз на синдикатите е румънец, бивш работник в прословутата фабрика, попаднал там по същия начин: чрез подставена посредническа фирма на германския производител за месо Тьониес!

  Още по-голяма беше изненадата ми, след като ми заяви, че не можем да разговаряме с работничките, защото в целия район около въпросната фабрика са поставени видеокамери и се охранява, а срещу него са повдигнати четири (!!) жалби от собственика на Тьониес заради разследванията му срещу фирмата.

  Аз обаче настоявах да ме заведе, защото исках да направя няколко снимки на обекта. Било забранено. С много уговорки се съгласи да ме закара, но паркира на 100 метра от огражденията и отказа да ме придружи, докато разглеждам и снимам с айфона си в района.

  Аз не съм разследващ журналист. Всъщност, аз не съм никакъв журналист, но не ми липсва нито хъс, нито кураж да си тикам нослето, където не ми е работа.

  Наоколо беше пълно с тирове, целият район смърдеше на сурово месо и кръв, и не искам да си представям какъв ли е ароматът, ако си вътре… Щракнах няколко снимки, огромният паркинг на може би 11 етажа (по неговите думи, подземните не се виждат), тировете и фирмената табела. Очевидно беше, че почти нищо не може да се направи за сънародниците ни, попаднали в този ад. Каква е тази фирма и с какви дяволски протекции на най-високо равнище се ползва, след като е в състояние да съди безцеремонно сътрудник на синдикатите и да продължава неумолимо дейността си, въпреки многото репортажи на разследващи германски журналисти, напук на организираните от германски граждани протести пред фабриката и въпреки направените дори филми на тази тематика, номинирани с призове за хуманитарна дейност… Вадете си изводите сами. Дали онова раково образование в организма на държавата, наречено корупция, пусна метастази от България в ЕС и Германия… или се случи тъкмо обратното…

  Все пак с малко усилие може да се предупредят повече хора да внимават с кого, какви договори подписват и къде отиват…

  Изнервена от развоя, попитах румънския колега, дали можем да направим още нещо. Каза ми, че има позната – германка, една от организаторите на протестите на германски интелектуалци пред Тьониес, която може да ни даде адреса и телефонния номер на българка, работила и изхвърлена от полската посредническа фирма за наемни работници след поредния и престой в болница. По-нататъшния разказ се позовава на нейните и неговите лични спомени и преживявания в модерния концлагер за българи и румънци. Ще запазя имената им в анонимност за сега.

  След като получихме телефонния номер на нашата свидетелка й се обадих веднага, представих се накратко, коя съм и за какво я търся и за наше щастие, жената се отзова незабавно, каза ми, че можем да я посетим, когато пожелаем, нужни са и само няколко минути да се свести, защото я събудихме.

  Отидохме на място, тя и съпругът й ни посрещнаха топло и дружелюбно, предложиха ни кафе и чай, донесоха ни пантофи, ей Богу, за минутка се почувствах все едно съм си в България, стана ми хубаво на душата.

  Помолих я да разкаже за преживяванията си, тя е първата и една от малкото проговорили жертви на физически, психически, емоционален и нарцистичен терор във фабриката, и се познава с румънския колега, но понеже не говори достатъчно добре немски, им е било трудно да се разберат досега. Влязох в ролята на преводач. Ето и разказът й едно към едно. Да не се чете от хора със слаби нерви, бременни и хора с болни сърца!!

  „Ще започна отначало. Първо ни заведоха в един офис. Връчиха ни едно дебело тесте с документи, всички на полски език, които трябваше да подпишем. Когато попитахме, какви са тези документи и какво пише в тях, един от поляците започна да ни маха и да ни вика „курва, шибко, шибко!!“, „да еба, по-бързо, по-бързо“. След това ни дадоха ръкавици и ни заведоха във фабриката, наредиха ни до една голяма тръба един до друг, климатикът отгоре работеше на пълни обороти над главите ни и студът пронизваше всичките ни кости. След малко дойдоха майсторите и започнаха да обикалят в кръг около нас и да ни оглеждат като на пазар за роби. Този ритуал се повтаря периодично. Не е само за новодошлите. Всеки един от майсторите посочва с пръст някой от нас и му казва накъде да тръгне. Някои ги оставиха и оставят да си висят на тръбата под климатика като наказани с часове, преди да благоволят да им покажат къде да работят. Заведоха ме в едно отделение, за 5 минути майсторът ми показа какво трябва да правя и изчезна. Машините работят в бясно темпо, месото пада по пода, веднъж един възрастен човек, с бели коси, се беше навел да го събира от земята, един от майсторите поляци отиде при него и го удари с всичка сила с лакътя си по гърба. Изпищях от ужас и колежките помислиха, че машината ми е отрязала ръката. Лятото, когато няма много работа се търпи, но зимата е нечовешко. Слагат ни да работим нагъчкани по протежението на поточната лента един до друг и с бясното темпо, с което трябва да работим, защото ако не спазваме нормата и качеството, ни режат от заплатите. Не само, че има риск да наръгаш колегата си, но и това в действителност се случва. Има наръгани колеги, има колеги, на които машината им отряза пръстите, на един му захвана лакътя. Нямаме договори, не получаваме фишове, парите ни се дават в плик. Работното ни време е „перверзно“, лятото работим около 9 часа на две смени, но зимата много повече. В две съботи в месеца работим по 16 часа задължително. На някои позиции са струпани много жени, но на други, обикновено по-тежките, поставят една жена да поема огромни, тежки и дълбоко замразени бутове, на които трябва да сваля кожата преди да я хвърли в една каса, месото, което попада в друга каса, и останалото в трета каса. При допира с тези бутове първо ти замръзва ръкавицата, а после цялата ръка. Два пъти колабирах за една година работа в това предприятие. На третия път, след като ме оставиха 6 часа да работя сама на горния пост, получих едновременно „термичен шок и астматичен пристъп“ и бях откарана в болница. Там се запознах с една германка, която много ми помогна и на мен и на съпруга ми, след като бях безцеремонно изхвърлена от полското ръководство, което се направи на „загрижено за моето здраве“. Жените редовно повръщат на работното място. На теория ни се полага половин час почивка. Но в този половин час трябва първо да измием ножовете и кошовете, да ги заключим в един гардероб и да слезем 4 етажа надолу. На практика ти остават не повече от 10 минути. „С извинение за израза, какво ще правиш за десет минути, ще ядеш, ще пикаеш или ще пушиш, си е твой проблем“. Ако закъснееш и една минута и не си на поста си на поточната лента, ти се удържа глоба от заплатата в размер от 50 Евро (това и много други неща ги потвърди и румънският колега, Паул Вайдакутан).

  Нямаме време да ядем. Храна не ни се полага, закупуваме си я сами. Отслабнах много. Съпругът ми не ми вярваше, когато му разказвах в „Скайп“ за това, какво се случва. Работили сме години наред в Кремиковци, металопроизводството е най-тежкият възможен бранш, освен може би работата в мините, и му се струваше невероятно, че в центъра на Германия може да съществува такава дезорганизация, потъпкване на човешките права и такъв произвол. Когато дойде и ме видя, се разплака. Бях станала 42 килограма. Ръцете ми са деформирани, не мога да си опра лактите в масата, защото умирам от болка. Ако не беше германската ми приятелка, не знам как щях да се оправя… Аз и съпругът ми сме обявени за „персони нон грата“ във фабриката. На работниците им е забранено да контактуват с нас, глобяват ги. Има слухове, че вече ги заплашват и с физически наказания, ако проговорят.

  Също така жилището. При пристигането ни ни заведоха в двустайно жилище с кухня и баня. Цялата стена от горе до долу на едната стая беше в мухъл. Нямахме легла. Спим нагъчкани по няколко човека в стая. Вземат ни наем за легло, сега се говори, че им таксуват по 180 Евро на легло, при нас беше по-малко и заплащането беше малко по-добро, стигахме при много работа до 700 Евро. Румънците работят при малко по-облекчен режим, те работят денем. Българите са поставени на най-тежък режим. Освен това: има хора, семейства, които живеят на свободен наем или ползват личен транспорт. Но въпреки това плащат такса „легло“ и такса за транспорт, които не ползват.

  Оказа се, че по договор ни водят „полски работници“. Българите ги командироват за по 2 седмици в Полша, после ги връщат за няколко месеца във фабриката. „Не разбирам, как обясняват наръгванията с нож и другите наранявания от машините, и по какъв начин са получени от работа на полето тези травми…“

  Румънският колега също е обявен за „персона нон грата“. Той сподели и други любопитни факти. Казва, че някои от работниците във фабриката се ползват с по-облекчен режим на работа, за да са шпиони, издигнати са в пост на надзиратели. Твърди, че освен чисто работнически задължения, по-красивите жени са задължени да обслужват и хормоналните мераци на майсторите, за да не бъдат изхвърлени на улицата…

  На работниците им е забранено да говорят с него, а той самият се е обърнал към Съюза на синдикатите и днешният му шеф е човекът, който успява да приложи достатъчно натиск върху собственика на фабриката така, че изхвърленият заради приказливостта си работник да получи прилично парично обезщетение. Успехът му обаче се дължи единствено на обстоятелството, че този бивш работник и настоящ сътрудник на DGB е имал късмета да попадне в този съвременен концлагер със съдействието на германска посредническа фирма за наемни работници, която попада автоматично под ударите на германското законодателство. За българските работници за съжаление това не важи. Те са подписали договори с полска посредническа фирма и за да получат ефективна помощ от Съюза на Синдикатите в Германия, трябва първо да станат член на тази организация и второ: да проговорят…

  Съвет: Българи, не вярвайте на обещанията на посреднически фирми!! Защото истината е една: Само отровата в капана за мишки е безплатна!!
  

  ПП: ВАЖНО!! От юли месец тази година всички подставени/субфирми са задължени да изплащат минимално почасово възнаграждение на работниците в размер от 7,75 Евро на час бруто!! За германските посреднически фирми (Dienstleistungsunternehmen) ставката е 8,50 Евро на час бруто. Под въпрос остава само, дали има изобщо закон, който въпросната фабрика за месо и хора е длъжна да спазва. Дълбоко се съмнявам…

   

• БГ партии се измъкват безнаказано от скандала с трафика на лични данни

  Прокуратурата, ЦИК и ресорната комисия се снишиха, въпреки че бяха залети от жалби на граждани, чиито имена са използвани в списъците за регистрация на евроизборите

  .

  Венелина Ангелова, Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  Скандалът с очевидната злоупотреба с лични данни няма да доведе до наказания за партиите, които са се опитали с измама да се регистрират за евроизборите на 25 май. Грандиозната измама с ЕГН-та на българи бе засечена заради възможността, дадена в новия Изборен кодекс, гласоподавателите да проверят на сайта на ЦИК дали не са попаднали без свое знание в подписките на политически партии, коалиции и инициативни комитети. Още в понеделник социалните мрежи бяха залети от възмущение на граждани, а вчера започнаха да се подават и официални жалби в ЦИК, прокуратурата и Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.

  Вместо да вземат мерки, институциите започнаха да си прехвърлят отговорността помежду си и да обясняват колко трудно ще бъде да бъде някой наказан. А ако изобщо се стигне до санкция, тя може да се очаква далеч след приключването на изборите. Освен това виновник ще се търси сред хората, събирали подписи, а не сред партиите, тъй като по закон отговорността е лична. Още по-скандално е, че фалшивите подписи няма да бъдат извадени от подписките, докато не приключат проверките, стана ясно от думите на говорителя на ЦИК Александър Андреев пред „Сега“. Така на практика някоя формация може да премине изборната бариера и след това да се окаже, че не е имала необходимия брой подписи за регистрацията си. Засега отговор какво би се случило по-нататък няма.

  До 14.30 часа вчера сигналите в Комисията за защита на личните данни бяха 36, но непрекъснато се увеличават, съобщи членът на комисията Красимир Димитров, който по-късно вчера бе сменен от парламента. Той обаче бе категоричен, че комисията не може да предприеме никакви действия по жалбите, докато нямат доказателства за нарушенията, а самата тя няма разследващи функции и не може да прави експертизи. Затова ще чакат реакцията на органите на реда. Димитров призна, че и през годините са имали подобни случаи, като дори е било доказано придобиването на лични данни „безвъзмездно или чрез покупко-продажба“, започнало е разследване, защото е ставало дума за престъпление, но конкретни резултати липсват. Довчерашният шеф на комисията Венета Шопова пък допусна, че информацията за личните данни може да е изтекла от някой, който работи с такива масиви. През годините подозренията падаха върху мобилните оператори, различни държавни структури и служби, които работят с такива данни. Оправданията на Димитров и Шопова обаче звучат странно, тъй като по закон КЗЛД може да наложи глоби между 10 000 и 100 000 лв. при установяване на злоупотреба.

  В опита си да потуши скандала ЦИК, която получи над 100 жалби, вчера събра работна група, която да разгледа всички оплаквания и да ги пренасочи към съответните институции. Ден преди това комисията прехвърли решаването на проблема към в КЗЛД и прокуратурата. Държавното обвинение се оправда, че никой не го е сезирал и няма намерение да се задейства преди това. Ако получи сигнали, ще бъде назначена графологична експертиза при всеки случай и ако се намерят достатъчно данни за престъпление, ще започне и разследване. В късния следобед омбудсманът Константин Пенчев внесе сигнал за злоупотреба с неговите данни в прокуратурата.

  „Ще стане ясно как партиите събират своите подписи за регистрация, а също така и за иницииране на референдум, където за няколко дни по необясним начин се събират стотици хиляди подписи“, коментира зам.-шефът на НС и основен автор на Изборния кодекс Мая Манолова. Според нея проверката на подписите ще подейства отрезвяващо и очистващо за целия политически пейзаж и няма да се стига до парадокса някои партии да събират повече подписи за регистрация, отколкото гласове по време на избори. Манолова препоръча на Комисията за защита на личните данни „по-активно да влезе в изпълнение на своите задължения“. Мустафа Карадайъ от ДПС обяви, че скандалът е доказателство, че новият Изборен кодекс е по-добър. По думите му големите партии няма нужда да прибягват до спекулации и машинации за списъците. Зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов пък заяви, че разчитат на съвестта на членовете и симпатизантите си за събирането на подписите.

  –-СИГНАЛИ–

  Омбудсманът Константин Пенчев е установил, че името му фигурира в подписката на Националдемократичната партия на Капка Сидерова, чиято регистрация в ЦИК бе анулирана именно заради липсата на 2500 валидни подписа. В същата подписка попаднал и депутатът от ГЕРБ и бивш областен управител на Ямбол Димитър Иванов. Неговата съпартийка и депутат Ирена Соколова пък се откри в списъка на „България без цензура“ на Николай Бареков. Експеримент на Би Ти Ви пък откри имената на Ирена Кръстева, бизнесмена Николай Банев, чиято съпруга е независим кандидат за евродепутат, и социолозите Кънчо Стойчев и Андрей Райчев в списъците на Съюз на комунистите в България. Лидерът на формацията Павел Иванов заподозря пред „Сега“, че става дума за провокация, и обяви, че ще правят проверка на внесените от тях списъци. Самият той обаче открил, че неговото име фигурира в две подписки (което законът не позволява). Името и ЕГН-то на бизнесмена и председател на КРИБ Огнян Донев цъфна в подписката на Българска национално-патриотична партия.

  –-РЕАКЦИИ–

  Докато спорът за фалшификациите се водеше между институциите, правозащитници заподозряха, че нововъведението в Изборния кодекс ще доведе до злоупотреба от страна на работодателите. „Новата функционалност на сайта на ЦИК, която дава възможност всеки да провери дали фигурира в партийна подписка, е погазване на личните данни на гражданите“, коментира адвокат Александър Кашъмов пред Би Ти Ви. Той изтъкна като най-сериозен проблема със стимулирането на корпоративния вот. Всеки работодател би могъл да се информира за политическите възгледи на работниците си или кой от тях как с подписа си е подкрепил една или друга партия само като направи проверка в сайта на ЦИК. „Разликата между държавата на Оруел и демократичната е достъпът до личните данни на обикновените граждани. В същото време политическите убеждения на политиците в миналото са строго пазена тайна“, коментира Кашъмов.

   

• Trump: ‘I Would Build a Border Fence Like You Have Never Seen Before’

  By Robert Wilde,  Вreitbart.com
  

  

  Donald Trump, speaking to a gathering of conservative Americans at the New Hampshire Freedom Summit, said that “not only is Obamacare a disaster, it is the single greatest lie that I have ever witnessed, and I have been watching politics for a long time.”

  Trump’s speech was upbeat and direct, and he didn’t miss an opportunity to criticize the President or his Cabinet. Trump thought that Kathleen Sebelius’s admitting that, “I am missing a sheet of paper” in her “stepping-down speech” as the Chief Obamacare Official on Friday will go down as one of the most memorable lines in the history of politics. The mishap is “emblematic of Obamacare,” he told the guests at the inaugural event sponsored by Citizens United and Americans for Prosperiety, and highlighted by speeches from Trump, as well as Senators Ted Cruz, Rand Paul, and Mike Lee.

  Trump perceptively used the botched speech as an example of media bias as well. He explained that if a Republican had delivered that speech after the series of gross errors and blatant incompetence that characterized Obamacare, they would have been ridiculed and made a fool. But for Sebelius to do it, the media just looks on it as a “cute” incident.
  
  FAX BLAST SPECIAL: NO AMNESTY for Illegals!

  On the topic of the military, Trump said that Obama has stripped the armed forces to levels that we haven’t seen in many, many decades. According to Trump, Obama doesn’t understand that the more you decimate your military and make it weak, the more apt you are to have to use it. On the other hand, the stronger you can make your military, the more likely you will be feared and, therefore, countries will be less likely to violate your rules.

  The real estate mogul contends that America should be the “energy capital of the world.” Trump exclaimed, “I’m all for the Keystone pipeline, I love it, it should happen. But, we don’t even need it. We don’t need Canada’s oil.” Trump says we have it all here and we don’t have to go anywhere for it or import it.

  As far as immigration is concerned, Trump boasted that he is a builder and that he likes to build things. He said that, if he was in charge of America, “I would build a border fence like you have never seen before.”

   

• Дер Щандарт: КОЙ “командирова“ Пеевски в Брюксел?

  Една от най-оспорваните фигури в България подготвя отстъплението си. За това говорят някои решения, взети в сенчестия сектор на властта, където враждуващи бизнесгрупировки се борят за влияние над парламента, правителството и президента, пише австрийският журналист Маркус Бернат на страниците на „Дер Щандарт“.

  
  Награда или наказание за Пеевски?

  По всичко личи, че депутатът Делян Пеевски, превърнал се в символ на този паралелен свят, подготвя оттеглянето си в Брюксел и Страсбург. Едновременно с това майката на Пеевски – Ирена Кръстева, обяви миналия петък продажбата на голяма част от своята медийна империя, управлявана задкулисно именно от Пеевски. Неясно остава дали 33-годишният депутат напуска доброволно българската политическа сцена. Познавачи на сивата зона в управлението на малката балканска държава виждат зад това решение дългата ръка на Ахмед Доган, за когото се твърди, че дърпа конците както в политиката, така и в икономиката на страната, пише „Дер Щандарт“.

  Говори се, че именно Доган е човекът, предложил Пеевски за шеф на ДАНС. По този начин Доган очевидно е искал да инсталира свой довереник на възлов пост в управлението. Планът му обаче не проработи – кандидатурата на Пеевски предизвика масови протести, които продължиха цели шест месеца без прекъсване, припомня австрийското издание.

  Междувременно Пеевски е вече твърде неудобен за Доган, а и за други възлови играчи на българската сцена. Твърди се, че влиятелният банкер Цветан Василев също искал да се дистанцира от Пеевски. Шефът на Корпоративна търговска банка вече не желаел да го свързват с делата на Пеевски и неговите медии, посочва австрийското издание, позовавайки се на български източници.

  Ако Пеевски замине за Брюксел

  Отстъплението на Пеевски няма да остане без политически последствия, пише още „Дер Щандарт“. От известно време насам медиите на „Нова българска медийна група“ водят кампания срещу бившия премиер Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, който съвсем открито подкрепи антиправителствените протести. Ако ирландската компания „Media Maker“ наистина придобие най-важните издания от медийната империя на Ирена Кръстева, това може да сложи край на конфронтационния курс. Или най-малкото да отслаби битката на този фронт.

  Листата на ДПС за евроизборите още не е публикувана, но се твърди, че Пеевски ще бъде поставен на второ или трето място в изборните листи. Ако това е вярно, можем да сме почти сигурни, че Пеевски ще стане евродепутат, пише австрийското издание.

  Евроизборите, които ще се проведат на 25 май, са в българския случай не толкова европейски, колкото вътрешнополитически, четем в друга публикация на „Дер Щандарт“. Сметката е проста: ако на това гласуване, което ще е първото след половингодишните антиправителствени протести, кръгът около бившия премиер Борисов спечели най-много гласове, това ще отслаби значително управляващата коалиция около премиера Орешарски. Ако обаче социалистите надделеят, това ще бъде равносилно на мандат за продължаване на управлението им, пише изданието.

  Източник:  в. „Сега“

• Уникално златно съкровище спасено след акция на ДАНС

  Ивана Арсова,  Dariknews.bg

  

  Cнимка: Юлиана Николова,  Sofia Photo Agency

  15 хиляди златни детайли и поне три златни огърлици са били заловени при съвместна акция на Министерството на културата и Държавната агенция „Национална сигурност“. Това обявиха министърът на културата Петър Стоянович и шефът на ДАНС Владимир Писанчев.

  Ценните предмети датират от около 3000 г. пр. Хр., били са намерени от иманяри преди няколко години, но са заловени при съвместната акция преди няколко седмици.

  По думите на Писанчев ценностите, които са спасени, все още са веществено доказателство. По тази причина засега няма да се дава информация колко души са били заловени при акцията.

  „Искам да кажа, че сме горди, че сме съумeли да запазим една културно-историческа ценност, която е ценна не само за България, но има и световно значение. Радваме се, че имаме възможност това нещо да бъде видяно от много хора. То е част от нашата история и ни прави по-горди, че сме българи“, уточни Писанчев.

  

  Според директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, ако са на търг, цената на предметите би могла да достигне 5-6 милиона евро.

  „Имат изключителна преди всичко научна стойност, защото са от третото хилядолетие преди Христа – от време, когато нямаме белези на висока цивилизация по българските земи. Състои се от три огърлици от един некропол, което означава гробище. Носели са ги високопоставени дами“, каза още Димитров.

  Той обясни, че детайлите са били заровени в Карловското поле, където от години се провеждат археологически разкопки, но набезите на иманяри продължават.

   

• Почит към жертвите на атентата в Бостън

  На 15 април САЩ почитат паметта на жертвите от атентата в Бостън. В часа на взривовете – 14.30 ч. местно време – на мястото на смъртоносната атака ще бъде издигнато националното знаме и ще бъде запазена минута мълчание.

  .

  

  Година след кървавия атентат на маратона, оцелелите се събраха, за да пресекат символично финалната линия.

  Инициативата за тазгодишното благотворително бягане е на трима британци и е в памет на жертвите и в чест на оцелелите. Щафетата е част от национален маратон, който обхваща трасе от 5 000 километра от Санта Моника, Калифорния до Бостън.

  Хиляди състезатели се включиха в тазгодишното бягане. Превъзмогнали страха, към тях се присъединиха и десетки пострадали от трагичния инцидент.

  На 15 април преди година две експлозии избухнаха на финала на маратона, трима души загинаха, а повече от 260 бяха ранени. За извършители на тези атентати се считат братя Царнаеви – 26-годишният Тамерлан и 21-годишният Джохар. Тамерлан беше убит при престрелка с полицията, а Джохар – арестуван след спецоперация. Процесът срещу него започва през ноември. Обвинението ще иска смъртна присъда.

  Източник:  Mediapool

• Дарик не излъчи запис с нападки на руския посланик Исаков срещу БГ президента

  Иво Инджев, Ivo.bg

  

  Вчера посланикът на Русия в София Юрий Исаков е дал интервю за Дарик радио, което обеща да излъчи днес изцяло.

  В сайта на радиото обаче се появи текст, от който липсва една твърде съществена част, и то не по друга причина, а защото, както ivo.bg научи от свои източници,  посланикът лично е настоял след интервюто то да бъде цензурирано, осъзнавайки , че е „пресолил супата”.

  По информация на ivo.bg, Исаков е отправил невъздържани квалификации и оценки по адрес на българския президент Росен Плевнелиев. Осъзнавайки това, той е позвънил в Дарик и е поискал тази част  да не бъде излъчена.

  Както се вижда днес от сайта на Дарик, руската цензура в българската частна медия е сработила.

  Мога само да добавя, че у нас се е случвало властта да реагира на обидно руско поведение на българска земя.

  Като главен редактор на в. „Експрес” допринесох за прогонването на руския шовинист Владимир Жириновски от България. В края на 1993-та репортер на вестника беше записал ругатни на Жириновски по адрес на българския президент Желю Желев (с когото по онова време бях в тежък личен и принципен конфликт, тъй като той беше сред инициаторите за моето политически мотивирано отстраняване от поста Главен дирeктор на БТА няколко месеца по-рано).

  Вестник „Експрес” публикува нападките на порядъчно подпийналия край басейна на хотел в гр. Сандански руски скандален политик и предостави записа на българските власти за доказателство. В резултат на това арогантният Жириновски беше принуден спешно да напусне страна ни.

  Не очаквам подобен подвиг днес от сегашното проруско управление на България, но поне от администрацията на президента Плевнелиев биха могли да се поинтересуват какво точно е наговорил срещу българския държавен глава посланикът на чуждата държава и защо Дарик се съобразява с неговото настояване това да не става достояние на слушателите и на самия български държавен глава.

  Иначе казано, руският посланик нарежда на най-голямата българска частна радиостанция какво да (не) публикува. Съответно тя избира да бъде лоялна на него, а не на българския главнокомандващ и то в момент, когато президентът е обект на мас(к)иран руски политически и пропаганден натиск именно заради избора му да застане до Запада в спора с Русия в контекста на украинските събития и руската агресия.

  Ето какво (не) публикува Дарик:

  .

  За да се запази мирът, трябва да има федерализация на Украйна
  12 април 2014 г.
  С руския посланик разговаря Кирил Вълчев
  
  Н.Пр. Юрий Исаков, посланик на Русия в България, събеседник в „Седмицата” на Дарик:
  
  – Ще признае ли Русия новите републики в Донецк, в Харков, Логанск?
  
  – Така не стои въпросът. Въпросът сега стои за друго, че в Украйна продължава дълбоката криза, която е предизвикана не от някакви усложнения на отношенията с Русия, а е предизвикана от това, че Украйна като парламентарна държава, ако назоваваме нещата с имената им, не се състоя. Необходимо е да се осъществят такива мерки, които да позволят на всички части на тази държава и на Западна, и на Централна Украйна, и на Източна Украйна, и на Югоизточна да имат възможност с целия си глас да заявят за своите интереси, за своите културни корени, за своите езикови предпочитания. Това може да се направи в рамките на устройство в една или друга федеративна форма.

  Сега различни части на Украйна, които имат дори различни оценки на миналото си, на сегашното, различни предпочитания, относно бъдещото развитие на своята страна, тези различни части на тази страна е много важно да се запазят. Бих казал този крехък мир, който съществува засега. Да се запази този мир трябва някаква федерализация на Украйна. Каква?

  Това, разбира се, трябва да решава не някой извън Русия, не други външни сили, а трябва да решават самите украинци. Но задължително трябва да го решат. И проява на тези нерешени фундаментални проблеми са тези вълни на недоволството на изтока на Украйна, за които говорите. Това е показател на това, че не всичко е наред в държавата. А такива екзотични неща като признаване на републики в Луганск и така нататък, мисля, че в такава плоскост не стои въпросът.

  – Но част от хората там искат да са част от Русия, каква е разликата с Крим? Защо Русия прие Крим, а да не приеме територии от Източна Украйна – Харков или Донецк?

  – Нека да различаваме тези ситуации. Първо, става дума не за приемане на Крим в Русия, а за присъединяване на изконна руска територия, каквато беше Крим много години. И тази пауза, която е възникнала за 60 години, и е възникнала по абсолютно популистки решения на ръководителите по това време на Съветския съюз, вие знаете тази история, не искам да се задълбочавам в нея. Тези исторически корени, които свързват не само Русия и Крим, а Крим е интегрална част на Русия, и винаги се е явявал такава.

  Изявлението на волята на кримския народ, което беше проявено по време на кримския референдум, и вие знаете, с огромно мнозинство гласове, народът на Крим реши да се присъедини към Руската федерация. Тази история е абсолютно ясна и ако я гледаме непредубедено, то се вижда всичко – и корените на тази ситуация, и мнението на абсолютното мнозинство на хората, които поискаха да се върнат в Русия.

  И тук мисля, че ситуацията е друга. И аз не бих поставил знак на равенство, механичен знак на равенство, между двете ситуации. По-скоро бих предложил да погледнем през призмата на вътрешните украински проблеми и през призмата на остротата на тези проблеми, на вътрешните проблеми на Украйна, които днес съществуват и които се превръщат в такива прояви на недоволство на много широки маси на населението на Изтока.

  – Какво отговаряте на упрека срещу бързината и начина на провеждането на референдума в Крим? Наистина има примери за това как народи се самоопределят, стават дори отделни държави. Наскоро това се случи с признатата от ООН Южен Судан. Но в случая това стана много бързо, нямаше кампании, нямаше възможност да се защитават различни тези.

  – Аз мисля, че това, което ставаше на Кримския полуостров в продължение на последните десетилетия, това беше постоянен процес, бих казал на стремежа към присъединяване към Русия. Това го имаше през 50-те и през 60-те години. И през целия този период в историята на Крим, който прекъсна естествения си статут като част на Русия през 1954 г. Така че да говорим за бързия процес, както вие поставяте въпроса, не можем. Под заплаха от страна на крайно националистически неофашистки сили в Украйна, които ясно се проявиха по време на събитията на майдана, от ноември да февруари. И сега продължават да се проявяват.

  Стана ясно, че рускоезичното население на Украйна се намира под реална, бих казал физическа заплаха и постоянни случаи, които продължават и досега. Буквално вчера беше пребит рускоезичният претендент за поста на президент на Украйна в Одеса. Войниците на майдана го набиха в пълния смисъл на думата. Става дума не за едно моментно решение, форсирано провеждане на референдум. Този референдум беше изстрадан с десетилетия, по време на което Крим се намираше в състава на Украйна с нерешени фундаментални проблеми, които съществуваха на полуострова.

  Прекрасно си спомняте, че през 1991 г., когато Украйна стана независима и когато прекрати съществуването си в Съветския съюз, Крим обяви себе си като независима част. И този статут народът на Крим се опитваше да устоява, обаче Киев не поиска такова развитие на събитията. И много бързо Крим получи статут на някаква автономия. Но в реалния живот дори тези права на населението, в автономна форма, не се изпълняваха. Проблемите бяха и с татарското население на Крим, което не получаваше тези минимални, дори в рамките на автономията, права. Рускоезичното население нямаше в пълния обем тези права за пълноценното развитие на културния, етническия живот.

  – Какво отговаряте на упрека обаче, че Русия на практика нарушава международното право? Защото нарушава споразумението от Будапеща, с което е гарантирала териториалната цялост, суверинитета на Украйна срещу отказа на Украйна от ядрено оръжие?

  – Първо, както е известно, сегашните власти в Киев дойдоха в кабинетите си не по законният път, не конституционно, а при подкрепа на въоръжен уличен протест. Т.е. в резултат на процес, който няма ни най-малко демократични норми, промяна на властовия ландшафт в страната или властовите структури. Съществуват ясно проявени конституционни норми, които определят кога и по какъв начин се сменя властта. Нищо подобно не беше направено в Украйна. За това тук възникват много сериозни въпроси относно законността на съществуващите власти в Киев. И както е известно, ние отчасти признаваме легитимността само на един клон на тази власт – на Радата.

  Всички останали власти в Украйна трябва да потвърдят своята законност. Вие казвате за буквата и духа на законодателните актове. Тъкмо нелегалността на този режим накара, по особен начин да гледаме на договореностите, които бяха сключени с украинската държава, в това число на споменатия от вас документ. И като цяло, в разговора на тази тема, струва ми се напълно уместно да сравняваме ситуациите. Например в Косово, когато въпреки норми на международното право, между другото без провеждане, на какъвто и да е референдум, въпреки мнението на държавата на територията, на която се намираше това образование, в резултат на тримесечни бомбардировки на тази държава, беше образувано, простете тавтологията, образование, което се нарича Косово. И начинът на образуванието на това образование нямаше нищо общо с международното право.

  В същото време в много ускорения ред, нашите партньори от НАТО, които пробутаха някакъв процес, целта, на който беше предаване на легитимността на това образование. Същото може да се каже и за ситуацията с Коморските острови, спомняте си тази история, и за Южен Судан. Има какво да си спомним. За това не може на такива въпроси да гледаме само от една страна и да игнорираме, ако е угодно прецедентите, които бяха създавани нееднократно. И това е много хубав пример. За съжаление, най-често практикуващи са двойни стандарти, когато за едно говорят като за позитивно нещо, а за друго не, като се опитват да покажат, че никой не вижда нищо.

  – Как си обяснявате обаче, че само 12 държави в ООН подкрепят руската позиция? Съветът на Европа казва, че не е имало непосредствена заплаха за руснаците в Крим, за да се стигне до присъединяването към Русия.

  – Първо, за резолюцията. Абсолютно неправилно е да се разглежда това чрез съотношение само на гласовете „за” и „против”. Трябва да се види цялата картина в съвкупност, а именно колко страни се въздържаха, колко страни не взеха участие в гласуването. Трябва да се знае, и вие мисля знаете за това, за масирания натиск, който беше оказан от нашите западни партньори върху държавите членки на ООН, с цел да гласуват именно по такъв сценарий. Все пак в резултат на гласуването например наполовина са се разделили страните. Ако смятаме кой е за, кой в различна форма не подкрепя това, това е съотношение около 100 срещу 90. Така че за никаква изолация или нещо такова не можем да говорим, относно гласуването.

  – А това, че Съветът на Европа каза, че не е имало непосредствена заплаха, за да се предприемат крайни действия в Крим?
  
  Аз считам, че това също е проява на двойни стандарти. Когато в Донецк, Луганск и други градове стават масови изявления на хората, когато там превземат административни сгради, то това незабавно се квалифицира и в Киев, и от западните ни приятели като нарушаване на законността. Киев дори стига до това, че нарича това проява на тероризъм, на сепаратизъм, заплашват дори с доживотен затвор. Това е едната страна. А другата страна е, когото центъра на Киев е целият в огън, когато палят блюстителите на реда с коктейли „Молотов”, когато ги гърмят. И всичко това са благородни мирни, протестиращи. Нито един, от които не е арестуван. Това е много интересно.

  – Ще създаде ли Русия Евразийски съюз в противовес на европейския, на САЩ?
  
  Първо, не в противовес. Напротив ние поставяме въпроса за това да хармонизираме интеграционните процеси на пространството от Ламанша до Тихия океан. И винаги поставяме въпроса за създаване на единно икономическо, хуманитарно пространство на цялата тази огромна територия. В никакъв случай не противопоставяме нашите евразийски интеграционни процеси и европейските, в рамките на ЕС. Това, което ще започне да функционира от 2015 г. – Евразийски икономически съюз, който включва в себе си Русия, Беларус, Казахстан.

  Това е интеграционно обединение, което е органично продължение на тези интеграционни процеси, които имат място в подсъветското пространство. И тези страни, които в стремежа си да си взаимодействат и да се интегрират една с друга, излязоха на определено качествено, високо ниво. А това са тези три страни засега. Те започват вече нов етап на интеграция си във форма на Евразийски икономически съюз. Но трябва да разбираме, че някои страни вече проявяват интерес към това да участват в този процес на следващ етап.

  – България поканена ли е? Може ли една държава да е член на ЕС, но да бъде поканена и във вашия съюз, който е различен?

  – Не изключвам такова развитие на събитията и по отношение на България, а и по-широк контакт на хармонизиране на интеграционните процеси между ЕС и Евразийския икономически съюз. Абсолютно допускам това. И още повече искам да ви напомня, че този проблем, от който започна всичко в Украйна през ноември миналата година, знаете предисторията, възможността за подписване между ЕС и Украйна на споразумение, за първия етап на сближаване между Украйна и ЕС.

  Оттук и започна всичко. Когато Русия съвършено спокойно и по деловия начин каза, че, ако Украйна има намерение да започне интеграционни процеси във формата на ЕС като се намира засега в интеграционното пространство на ОНД (Общност на независимите държави), то цяла редица икономически задължения и отстъпки, които Украйна има в рамките на едно интеграционно пространство, тя влиза в противоречие с тези норми и правила, които съществуват в другото интеграционно пространство.

  Тук няма никаква трагедия. Просто такива неща трябва да бъдат синхронизирани и трябва да разбираме последиците от тях. Тъкмо за това предложихме, дори не ние предложихме, а Киев, това беше през зимата миналата година, да се проведат консултации между ЕС, Украйна и Русия, относно това как да бъдат обсъдени тези последици, които ще донесе началото на интеграцията на Украйна в ЕС, от гледна точка на последиците и задълженията на и нейните бонуси и отстъпки, които има на пространството на ОНД. Обаче ЕС тогава отговори с категорично не.

  – Прави ли Русия военни операции край българското въздушно пространство?
  
  – Нищо подобно не съм чул. Във всеки случай всички тези действия, които се осъществяват от Военно-въздушните сили на Руската федерация, те са в пълно съответствие с всички международни задължения, които Русия.

  – Няма нищо извънредно. Не нарушения, но извънредни полети?
  
  На ваше място бих обърнал внимание на друго, когато говорим за извънредност. Знаете, че съществува определен режим на черноморското пространство, което предвижда определени легални рамки за намиране на чуждестранни кораби не от черноморски страни на Черно море. Бих ви предложил да обърнете внимание на друго, че вече сега в Черно море се намират два американски военни кораба и, доколкото знам, още два наближават.

  Макар че това влиза в противоречие с конвенцията от Монтрьо, която в този план установява съвършено конкретен режим. Затова да говорим за някаква повишена активност на руските самолети в басейна на Черно море, не бих говорил за това. По-скоро бих обърнал внимание на тази повишена активност на нашите американски партньори. Навярно никакви действия от такъв род не могат да остават незабелязани. Не съм специалист по военните въпроси, но предполагам, че всяка действие безусловно поражда някакво противодействие.

  – Ще спре ли Русия природния газ за Европа? Как да разбираме предупреждението от президента Путин за критична ситуация с украинския газов дълг и евентуални последици върху транзита на руски газ за Европа?

  – Първо, нека наричаме нещата с имената им. Русия никога, през всички десетилетия от взаимодействието ни с Европа, от гледна точка на доставки на енергийните носители, в този случай, никога, в никаква форма не е нарушавала задълженията си пред Европа. Тези проблеми, които имаха в доставките на газ, особено през януари 2009 г., станаха изключително по вина на украинската страна, която предприемаше различни действия. Като започнем от това, че просто не пускаше руския газ, който не можеше да влезе в газотранспортната система на територията на Украйна, това е една мярка, и другите мерки, свързани с т.нар. несанкционирано изтегляне на газ, когато не плащат за този газ, и нямат право на тези обеми газ, този газ се нагнетяваше в подземните газохранилища, или се използваше вътре в Украйна, вместо този газ като експортна стока да се преместваше до своите потребители в Европа.

  Сега става дума за това и трябва да го разбираме много ясно, че Украйна, която през миналия март получаваше руския газ по свръх намалена цена, която беше образувана за сметка на намаление и отстъпки, предоставени на Украйна, в това число като предплащане за престоя на нашия флот в Севастопол. При това започвайки от 2017 г. Т.е. намалението е в това, че ние като аванс плащаме на украинците и намаляваме цената на газ, за тези задължения да им плащаме, започвайки от 2017 г. за базиране на нашия флот в Севастопол. Разбираме, че Севастопол се върна в Русия и това намаление не действа, както и някои други. С една дума дори тази намалена цена на газ, не е била платена от украинската страна.

  Т.е. договорът за доставки на газ беше нарушен от една страна. Какво ще бъде от тук нататък не искам да гадая, но, за съжаление, ние имаме такъв негативен опит, когато нашите партньори просто не плащат за доставена продукция, за доставения газ. Това, разбира се, звучи абсурдно, но в наше време такива неща се случват. Как да действа Русия в тази ситуация. На Русия остават съвсем малко възможности да апелира към нашите партньори в Украйна, засега те игнорират нашите призиви. Да апелираме към нашите европейски партньори, защото от Украйна зависи ще получат ли в пълен обем и в нужното време своя газ.

  Като си спомняме за този негативен опит на несанкциониране изтеглене. Разбира се, можем да използваме и по-силни изрази. Предлагаме на нашите европейски партньори да погледнат на тази ситуация по-широко. Какво имам предвид? Ако вземем последните четири години, за сметка на различни отстъпки, субсидии, на нашето добро съседско отношение към Украйна, през тези четири години ние в пълния смисъл на думата субсидирахме икономиката на Украйна с 35 млрд. долара. Обърнете внимание на тази цифра.

  В същото време дефицитът на външнотърговския баланс на Украйна със страните от евросъюза възлиза на около 10 млрд. долара. И става интересна ситуация – Русия субсидира Украйна с десетки милиарди долара, които отиват да препокриват дефицита на външнотърговския баланс с Европа. Тази икономическа ситуация в Украйна е наша обща грижа. Не само на Русия, която не само с думи, но и с дела, влага не малко пари в Украйна, но и на ЕС, който много говори, но, доколкото знам, досега много малко прави в реално  парично отношение, затова ситуацията в Украйна да се подобри.

  Изходът е много лесен, което нееднократно и много ясно предлагаме на нашите партньори. Трябва незабавно да започнем консултации на ниво министри на икономиката, енергетиката, финансите, затова да обсъдим възможностите за безусловно спазване на всички газови договори, осигуряване на достигане на газ до своите адресати, недопускане на  проблеми в работата на газотранспортната система, в това число по причина неплащане на Украйна на своите задължения, и негативния опит на несанкционирано изтегляне на газ и цяла редица други въпроси в широк контекст. Мобилизиране на усилията на всички страни, а не само на Украйна, за да помогнем на братския украински народ да реши своите икономически задачи.

  – Ще се съгласи ли Русия да продава на газ на еднаква цена в целия Европейски съюз, на общ енергиен съюз на европейските държави, а не както е сега да преговаря за различни цени според различни обеми?

  – Не знам, това не въпрос към мен. Различната цена се формира по различни причини и,  макар че показват последно време, че цената на украински газ е уж нещо политическо, това не е искам да напомня на тези, които тиражират тези думи и вярват в тях, да им напомня, че договорът в Украйна, който действа сега, беше подписан през 2009 г. от Юлия Тимошенко. И нищо в този договор, от гледна точка на формулата на цената, не се е променило.

  Не действат тези намаления и отстъпки, които бяха дадени на Украйна, в това число за авансови плащания за Черноморския флот, за поддържане на някои сегменти от украинската икономика. Не искам да задълбочавам с детайли. Това, което искам да подчертая, е, че тази цена, която има в действащия договор от 2009 г. формулата на цената остава същата, промениха се само намаленията. Промени се самата основа, сега не съществува основа за предоставянето на такива отстъпки и поради тази причина те не се предоставят. Затова не е вярно да говорим за някаква политическа цена.

  – Съгласна ли е Русия по Южен поток да тече и неруски газ?
  
  – Аз не искам да гадая и предвиждам нещата. Изхождам от това, че всичко тече, всичко се променя. Такива въпроси се решават чрез консултации и преговори. Искам да напомня, че действа специална работна група между ЕС и Русия, която се занимава с обсъждането на въпроси с функционирането на „Южен поток”. Подчертавам функционирането, а не строителството. Тази работна група беше създадена в края на миналата година по решение на ервокомисаря и нашия министър на енергетиката.

  Съвсем скоро, ако не греша, на 8 април се състоя поредното заседание на тази група, така че процесът върви. Какви въпроси могат да възникнат в тази плоскост, за която вие говорите, не искам да гадая. Всички въпроси трябва да се решават на такава основа чрез преговори, отчитане на позициите на страните, уважение на интересите на страните, конструктивни разговор. Това са тези рамки, в които могат да бъдат решени всички проблеми.

  – Ако Западът наложи икономически санкции на Русия, ще отговори ли с икономически санкции Русия спрямо Запада?
  
  – Безусловно. Ние живеем в такъв свят, когато всякакви санкции са не само малко продуктивни, а вредни,  защото те действат като бумеранг. Много ми хрумват, например Куба, която 60 години живее с най-големи санкции. Доколкото аз знам, не искам да идеализирам ситуацията на Куба, нито икономическите й аспекти, но доколкото знам страната не само живее, но има и определени постижения. Например по-хубава медицина отколкото в Куба, няма никъде в Латинска Америка. Има и други неща, с които кубинците могат да се похвалят, и това в условията на тотални санкции.

  Сравнете Куба и Русия. Мисля, че никакви санкции… не искам да кажа, че ние се радваме, когато ни налагат някакви санкции, това не е приятно, но, първо, ние ще преживеем това, може да не се съмнявате, а, второ, тези санкции ударят и по тези, които ги инициират. Това е закон. С оглед на това, че икономиката на Русия, при паралел с тази на Куба, е малко по-голяма от кубинската… Искам да припомня, че само обемът на търговията ни с ЕС миналата година, доближи 500 млрд. долара.

  При такъв  обем на икономическото взаимодействие и икономическите връзки не може да разсъждаваме в плоскостта на това колко болезнени ще са тези санкции за една страна и да се надяваме на това, че негативният ефект за другата страна ще бъде нулев. В нашия мир, в който всичко зависи едно от друго, особено когато става дума за такива свързани партньори, нищо безболезнено в този план не може да стане. Така че първият, който хвърля бумеранг от санкции трябва да си спомни, че този бумеранг ще се върне и може много болно да го чукне по главата.

  – Председателят на руския парламент няма да дойде през май както беше планирано или остава визитата. Нали е в списъка за санкции на Европейския съюз.
  
  – Времето ще покаже какво ще се състои, къде ще се състои. Аз нямам никаква информация за отмяна или някакви промени.

  – За кога точно е планирана визитата?

  – За началото на май.

  – И не е отменена.

  – Не.

  – Но нали ЕС прие резолюция, в която са изброени няколко имена на руски представители, които да не могат да пътуват в Европейския съюз?

  – Ако имате въпроси към ЕС, по-добре да ги адресирате до Брюксел.

  – Русия не се отказва от тази визита?

  – Не, разбира се. Аз нямам никаква информация за това, че нещо се отменя.

  – И никой от българска страна не ви е осведомил, че няма да има такава визита?
  
  – Не, такива уведомления нямам.

  – А визитата на председателя на българския парламент, която е планирана за след това също остава?

  – Безусловно. И сигурен съм, че това ще бъде много сериозен нов етап и стъпка в развитието на нашия диалог, в това число и по парламентарна линия.

  – Други планове за политически контакти в рамките на годината има ли? Президент? Премиер?

  – Първо имаме безусловно в дневния ни ред контакти на най-високо ниво, не бих искал да ги конкретизирам като срок. В нашите планове има визити на министрите на външните работи, наред с парламентарния обмен, за който вече споменахте. Да спомена за планираното посещение на ръководителя на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин в София. С една дума в портфейла на перспективните контактни на различни нива има много запланирани неща. Изхождам от това, че всички тези наши проекти ще бъдат реализирани. Ние правим всичко това да стане така.

  – Благодаря ви, Ваше превъзходителство. Ако за мен имаше новина, това е поканата ви към България да бъде в Евразийския съюз, без да пречи това на членството в ЕС.
  
  – Не виждам в този въпрос нищо невъзможно. И както казах, аз не виждам фундаментални противоречия между двата интеграционни процеса – Европейския съюз и Евразийския съюз.

  – Ще имате обща валута, нали обсъждате в Евразийския съюз, стара руска монета. Мислите ли да имате обща валута?

  – Навярно рублата би била естествена обща валута.

  – Европейският съюз е с евро. Ако  България е и в ЕС, и в Евразийския, ще имаме двете валути, така ли?

  – Мисля, че ние малко сме пренебрегнати. Засега не бих го свързал с някакви определени срокове или определени форми нашето взаимодействие в този случай на България и Евразийския съюз, както и всякакви други членове на Евросъюза и други страни в рамките на Европейския съюз. Искам пак да повторя и да подчертая, че еди от сложните моменти на нашите отношения с ЕС, и бих казал отсъствие от страна на ЕС, някакво стратегическо виждане за това къде отиваме и какво искаме един от друг, това време, в което Москва има своето виждане. Ние много пъти сме казвали, че ние сме за създаване на единно икономическо и хуманитарно пространство от Ламанша до Тихия океан.

  И в рамките на такава стратегия, ние виждаме синхронизиране на Европейския съюз и Евразийския процес. В това число по отношение на България и всеки друг член на ЕС, смятам, че това е абсолютно реалистично поставяне на въпроса. Но трябва да бъдем реалисти и в този смисъл да разбираме, че тези процеси са много сложни и решаването им, и достигането до някакъв резултат ще  отнеме много време. Не една или две години, а може би десетилетие. Но когато имате ясна стратегическа цел, при това висока, като тази която казах, мисля, че ще можем да решим този въпрос.

   

• НАТО форсира България да купи западни изтребители

  Генералният секретар на алианса не изключи разполагане на техника и военни части в страната

   

  Панайот Ангарев, в. „Сега“

  

  След 10 години борба на лобита, която докара бойната ни авиация до критично състояние, НАТО се намеси, за да форсира покупката на осем западни изтребителя. Генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен вчера ясно показа на властите в София, че трябва да се прекрати зависимостта на българската армия от Русия. По време на разговорите с президента, премиера и министрите на външните работи и на отбраната Расмусен е настоявал България да увеличи парите за отбрана и да модернизира спешно армията си. Българските власти са отговорили положително.

  „Събитията в Украйна изясняват повече отвсякога, че е от първостепенна важност да се инвестира в съвременни военни способности“, заяви шефът на НАТО след срещата си с президента Росен Плевнелиев. Според него изтребителите, които България ще купи, „трябва да бъдат напълно ефективни за работа заедно с останалите самолети и отбранителни системи в други съюзнически държави“. Сегашните руски изтребители МиГ-29 и МиГ-21, с които летят ВВС, не са съвместими със западните и не могат да бъдат използвани за съвместни операции. През 2004 г. Министерството на отбраната направи опит да модернизира МиГ-29 по натовски стандарти с помощта на руската компания РСК „МиГ“, но идеята беше провалена от руската страна и страната ни претърпя загуби.

  Въпреки че не се знае откъде ще бъдат взети стотиците милиони за покупка на нова военна техника, българските власти вчера са отговорили положително на желанието на НАТО да се увеличат парите за отбрана. По време на срещата си с Расмусен премиерът Пламен Орешарски е посочил, че по-нататъшното модернизиране на армията и адаптирането към стандартите на НАТО остава един от приоритетите. По думите му делът за модернизация във военния бюджет е малък, но „има вътрешни резерви“.

  Военният министър Ангел Найденов, пред когото е бил повдигнат същият въпрос, от месеци повтаря, че тази година ще започне конкурсът за покупка на нови изтребители. Очаква се това да стане през септември. Позицията на НАТО ще ускори проекта, който ще струва над 700 млн. лв.

  Расмусен е бил обезпокоен от намаляването на бюджетите за отбрана на страните членки и е говорил за необходимостта от увеличаване на инвестициите за модернизация и превъоръжаване. Според Плевнелиев България трябва да постигне веднага минималното ниво от 1.5% от БВП за отбрана и дори да си върне нивото от 2% от БВП преди началото на кризата, какъвто е ангажиментът ни към НАТО.

  Плевнелиев хвърли малко повече светлина около разговорите за изтребителите. По думите му се обмисля възможността България да получи „използвана военна техника“ от по-богатите натовски държави, „като по този начин ще се гарантира съвместимост“. Другият вариант за покупка на военна техника е това да стане съвместно с други държави от Източна Европа. И двата варианта се обсъждаха по време на правителството на ГЕРБ, но така и не се стигна до покупка на употребявани изтребители заедно с Румъния и Хърватия.

  Расмусен повтори думите си от Прага ден по-рано, че Русия трябва да спре дестабилизирането на Украйна, да изтегли войските си и отново да върне доверието в себе си. „Ние предприемаме законни мерки, за да укрепим нашата помощ от Балтика до Черноморието, и нека да бъде абсолютно ясно, че тези стъпки са изцяло в синхрон с нашите международни ангажименти и нашите договорености с Русия, които тя нарушава“, обясни шефът на НАТО. Той каза, че изпращането на кораби в Черно море и самолети АУАКС в Румъния и Полша са част от тези мерки. Генералният секретар не изключи вариантът в България да се разположат военни части и техника на алианса, но това ще стане след актуализация на отбранителни планове на НАТО в близките дни. Расмусен беше категоричен, че няма никакво съмнение относно много твърдата позиция на България по отношение на кризата в Украйна, тъй като чул „за силната подкрепа за стъпките към разширяване на нашата колективна отбрана“.

  КОНТРА

  Наличието на американски военни кораби в Черно море е в нарушение на международното законодателство, обяви в интервю пред Дарик радио руският посланик Юрий Исаков. Дипломатът уточни, че става дума за конвенцията от Монтрьо, която ограничава пребиваването на бойни кораби на нечерноморски страни в Черно море до 21 дни. „Действия от такъв род не могат да останат незабелязани. Не съм специалист по военните въпроси, но предполагам, че всяко действие безусловно поражда някакво противодействие“, каза Исаков. Той отхвърли твърденията, че руски самолети извършват извънредни полети край българското въздушно пространство, като принуждават нашите изтребители да летят допълнително, изтощавайки и без това ограничения си ресурс.

   

• Students Surprised to Find Noah’s Ark Feasible

  

  by Brian Thomas, M.S.*, from icr.org

  Advanced physics students at Leicester University were tasked with determining if the Biblical dimensions of Noah’s ark—assuming it was properly constructed—could have supported the mass of 70,000 animals. Student Kayie Raymer told UK’s The Telegraph that after other „more serious“ assignments, this one was „something different.“1 What did they find?

  The students used 48.2cm (almost 19 inches) as the length of a cubit to estimate the total dimensions of the ark. Using the density of water and Archimedes’ principle of buoyancy, they calculated the total mass the ark could contain without sinking.

  „Previous research has suggested that there were approximately 35,000 species of animals which would have needed to be saved by Noah,“ according to The Telegraph, though they cited no source for this estimate. Doubling this number to account for a male and female of each species, the student group estimated that the ark needed to have held approximately 70,000 creatures. To the students’ surprise, they found that this amount did not exceed the total mass the ark could contain. Physics student Thomas Morris told The Telegraph, „You don’t think of the Bible necessarily as a scientifically accurate source of information, so I guess we were quite surprised when we discovered it would work.“ The students published their results in Leicester University’s Journal of Physics Special Topics.

  The students’ results at the ark having 70,000 creatures actually exceed biblical expectations, giving further assurance that the ark could hold all that it needed—including food and even water.

  Creatures change within the boundaries of their own „kinds“ or fundamental forms, so Noah certainly did not need to take on board all „species,“a modern term that seems to bear as many definitions as there are researchers who use it.

  What about the biblical detail given in Genesis, which noted seven of each bird kind—probably meaning seven pairs of each bird kind—on board Noah’s ark? If today’s „species“ were substituted for basic „kinds“ here, then the total number of birds would probably have exceeded ark capacity. However, creation biologists have been combing the literature for breeding records that help them estimate which „species“ likely belonged to a „kind.“2 For example, breeding studies link sparrows and finches as within-kind creatures.3 Instead of over 1,000 sparrow or finch „species,“ perhaps as few as 14 sparrow-finch representatives were on the ark.

  Applying this principle to all „species“ would dramatically reduce Leicester University’s student-estimated 70,000 animals. Creation researcher John Woodmorappe’s book, Noah’s Ark: A Feasibility Study, estimated the number of ark kinds as the number of families of extant and extinct air-breathing, land-dwelling animals, totaling about 8,000 kinds or 16,000 individuals—including the sevens of birds and clean animals.4 That would require merely one third of the ark’s volume, leaving plenty of space for provisions and people.

  It’s amazing what happens when the Bible’s accuracy is put to the test. The Leicester University physics students „were astonished to find out that the Ark would have floated,“ according to The Telegraph.1 How much more astonished would they be to find that the Ark not only could have floated, but could have carried all its passengers and their provisions for a whole year, just as the Scriptures say? Since the Bible contains spiritual truths, discovering that the Bible also records historical truth turns out to be „more serious“ than secularized students at first suspect.
  ______________________________

  References

  1.Knapton, S. Noah’s Ark would have floated…even with 70,000 animals. The Telegraph. Posted on telegraph.co.uk April 3, 2014, accessed April 3, 2014
  2.Henigan, T. An Initial Estimate toward Identifying and Numbering the Ark Turtle and Crocodile Kinds. Answers Research Journal. 7 (2014): 1-10.
  3.Lightner, J.K. 2010. Identification of a large sparrow-finch monobaramin in perching birds (Aves: Passeriformes). Journal of Creation. 24 (3): 117-121
  4.Woodmorappe, J. 1996. Noah’s Ark: A Feasibility Study. Santee, CA: Institute for Creation Research.

  * Mr. Thomas is Science Writer at the Institute for Creation Research.

   

• Човекът – излишен на Земята?

  Градина расте в затворена от 1972 г. насам бутилка. Един пример за това, че човечеството само вреди на световната екосистемата и ако не се промени отношението му към природата, ще го постигнат само нещастия.

  .

  80-годишният Дейвид Латимър (David Latimer) е засадил градина в гигантска стъклена бутилка преди почти 54 години. Той е махал тапата само веднъж. Въпреки това „градинката“ продължава да функционира перфектно като затворена екосистема.

  Латимър засадил растенията на Великден през 1960 година. Той поставил малко компост и четвърт литър вода в бутилка от 10 галона и поставил кълнове. След това запечатал бутилката и не я отворил в продължение на 12 години.

  През 1972 г. той отново отворил градината само за да добави малко вода. След това Латимър повече не е махал тапата на малката си екосистема.

  Бактериите в компоста разграждат мъртвите растения и превръщат кислорода, който се отделя от растенията, във въглеродния двуокис, от който се нуждаят, за да оцелеят. Бутилката е истинска микроверсия на нашата планета, казва създателят й.

  Източник: Offnews.bg

• Калфин: Появата на Пеевски в Европарламента ще е подигравка

  

  Сега появата на господин Делян Пеевски в Европейския парламент, след като знаем, че включително последния доклад на Комисията, без да му споменава името, много на широко се занимаваше с него, означава две неща. Най-малкото аз очаквам ДПС да има много тежки проблеми със семейството на либералите. Не си представям как ще седне господин Пеевски в семейството на европейските либерали. И на второ място, това мисля, че е подигравка към българите.

  Това каза водачът на листата за евроизборите на Национална гражданска инициатива АБВ Ивайло Калфин в предаването „Здравей, България” на Нова телевизия. „Виждам, че има един ентусиазъм в структурите на ДПС напоследък за неговото номиниране и издигане. Това не прави никаква услуга на ДПС. Кандидатуирането му за мен е скандално, защото той е един от хората, които предизвикаха масови протести в България и то с назначението му на най-неподходящото място”, допълни Калфин.

  „Готов съм да се боря с господин Делян Пеевски, даже много ми е интересно да обсъждам европейски теми с него, той вероятно ги познава много добре”, добави Ивайло Калфин.

  „Имаше една много спонтанна реакция след неговото назначение и до там бяха всъщност и успешните протести, доколкото управляващите се отказаха от тази безумна идея – да го сложат за ръководител на ДАНС”, подчерта водачът на листата за евроизборите на Национална гражданска инициатива АБВ.

  Относно предстоящите избори и това дали са вътрешни или европейски, Ивайло Калфин каза: „Това, което правим и за това участваме в това състезание, е действително да се обявим против статуквото и аз бих казал против начина, по който в момента виждаме левицата да управлява. Ние затова сме се борили сума време и не може да има този вид управление и това, което се случва в момента1 да се свързва с лявата алтернатива, просто е абсурдно.“

  „Залогът е голям. Като пътуваме из страната непрекъснато имаме изключително голям интерес към нас, което вече е залог след това за добра подкрепа”, заключи водачът на листата за евроизборите на АБВ Ивайло Калфин.

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
...
• 415
• >>