Авторски

• Ивайло Диманов гостува на българите в Ню Йорк

  ПОКАНА
  за почитателите на хубавата съвременна българска музика и лирика в Ню Йорк
  Заповядайте на 4 май 2014 г. (неделя), от 8:00PM в ресторант „Тракия“,
  където гостува ИВАЙЛО ДИМАНОВ

  Ивайло Диманов (Ivaylo Dimanov) е известен писател, журналист и бард изнесъл над две хиляди концерта със свои авторски песни в България, Гърция, Италия, Русия, Сърбия, Румъния и др. Пял е с Ал Бано и Ромина Пауър, с Булат Окуджава. Наричат го българският Боб Дилън. Носител на множество национални и международни литературни отличия. Журналист на годината за 2008 година. Издал осем книги с поезия, разкази и театрална критика. Той ще представи новоизлезлия си диск с песни „Cheers Loneliness“.

  Address: Trakia Restaurant, 38-14 30th Ave. Astoria NY 11103, Phone: (347) 813-4709

  Контакт с организаторите:
  Phone: (847) 821-8731
  Cell.: (847) 293-7325

   

  Видео от гостуване в БНТ:

  
  .

  Плакатът:
  
  .

• Best High Schools in Illinois

  U.S. News & World Report named Stevenson as the fifth-best high school in Illinois and 150^th overall in the country in its annual rankings released April 22. SHS is the highest-rated open-enrollment high school in Illinois, behind four Chicago selective-enrollment magnet schools  in the Chicago Public Schools system

  “It never gets old,” Stevenson spokesman Jim Conrey said of the high school’s most recent accolade.

  “It’s always a great honor, when we’re recognized by a publication of U.S. News’s stature,” Conrey said. “We think it validates what we’re doing here at Stevenson, and we hope the community feels the same way.”

  This placement comes only weeks after the Washington Post named Stevenson as its third-best high school in the state. While the Post judges only by participation in the International Baccalaureate advance-placement program, U.S. News looks at that as one of several criteria.

  Top 10 Illinois High Schools

  1. Northside College Prep – Chicago
  2. Walter Payton Prep – Chicago
  3. Jones College Prep – Chicago
  4. Whitney Young Magnet – Chicago
  5. Stevenson- Lincolnshire
  6. Deerfield
  7. Hinsdale Central
  8. Lane Tech
  9. Hersey – Arlington Heights
  10. Highland Park

  Illinois has many schools ranked in 2014 among the U.S. News Best High Schools, including 19 gold medal schools, 53 silver medal schools and 59 bronze medal schools.

  The magazine reviewed 31,242 U.S. public high schools; 131 Illinois schools made  the rankings.

  In a statement that accompanied the lists, U.S. News public relations coordinator Sophia Sherry wrote that their methodology seeks to grade “how well high schools serve all of their students, not just those who are planning to go to college.”

  The magazine found Northside College Preparatory High School to be the state’s finest, and listed it as no. 36 in the nation.

  As for some of Stevenson’s neighbors, Deerfield High School was ranked sixth in Illinois (217th nationally), and Highland Park High School placed 10th in the state (293rd nationally). New Trier High School did not make the Prairie State’s top 10, according to U.S. News.

  “It’s not as if there’s a huge separation between the schools,” Conrey said. “If anybody’s moving to this area, they couldn’t go wrong with any of those schools, or with us. It’s really not about, ‘Where do we stack up against School A or School B,’ it’s really about what we’re doing for our students, and our taxpayers.”

  Read How U.S. News Calculated the 2014 Best High Schools Rankings

  See complete Illinois High School Rankings 

  http://lincolnshire.suntimes.com/

• Delian Asparouhov: A Cure For Better Care

  When you love what you do for work, it doesn’t feel much like work. When you focus your attention on something that elicits the best of your abilities and puts you at the center of an inspiring, innovative community… that sounds more like fun. When that something has the potential to help countless individuals in a meaningful way—and the idea was born out of your very own head—that’s called “living the dream.” Perhaps that’s why bright-eyed, Salt Lake City-raised, Bulgarian MIT dropout and Thiel Fellow Delian Asparouhov smiles so often.

  Asparouhov has every reason to be pleased. The startlingly bright 20-year-old leads up Nightingale, an app that helps behavioral therapists effectively track data of children with autism. “A therapist can easily monitor how long a child has a tantrum, how often he gets up from his seat, how well he listens to direction,” he says. “The software is currently in its beta stages, but we have people using it on a daily basis. Higher ups in the autism world have been really rallying behind it. I’m pretty excited.” By employing a powerful, Intel-based tablet, they can keep better track of multiple children’s behavior, and experience greater ease while inputting complicated data.

  Nightingale, which runs on Android technology that’s powered by Intel processors—is currently working with a school to develop ways in which parents can easily continue the behavioral monitoring at home, on their own tablets. Asparouhov expects that the model will apply well to other mental and developmental disorders. “We can help track trends from a variety of schools and provide information that an specialist can easily decipher,” he says. “They can walk in to a situation and confidently say, ‘This is your next step.’”

  Asparouhov first became inspired to tackle issues within the healthcare system in his junior year of high school. “My very brilliant grandmother had been diagnosed with breast cancer,” Asparouhov says. “I was pretty shocked by the way data was managed between clinicians and the patients. I was used to the way things were in the engineering and computing world—with constant information going back and forth. But in the case of my grandmother’s treatments, my family was left waiting for weeks, wondering how things were going. I knew there had to be a more efficient way to share data.”

  Asparouhov came to San Francisco last year, at the behest of billionaire PayPal mogul Peter Thiel, who chose Delian as a Thiel Fellow, funded him $100,000, and asked him to develop his idea in the thick of Silicon Valley. Although it was a controversial move within his family, Delian jumped at the chance to see his idea through. These days, he certainly seems to be in his element. “I love San Francisco and the tech community here,” he says. “I never could have imagined having this caliber of mentors and colleagues, who I now really consider friends. We get excited for one another.”

  An avid rock-climber and hang-glider—not to mention a prolific user of social media—Delian’s got a pretty rocking life for a 20-year-old. (It’s a rocking life for a person of any age, actually.) He’s using his love of technology, care for others, and willingness to think his way through challenges to stake his claim of the world. We can’t wait to see what he does next.

  www.mashable.com/2014/04/23/delian-asparouhov-nightingale/

  More info (in Bulgarian):
  

• Селянин да се наричам…

  Костадин Костов,  Lentata.com

  .

  – Ваше Височество, кои смятате за големи българи? – … – Селянинът е единият велик българин, той ни храни всички.  (Из „Разговори с принц Кирил” от Михаил Топалов-Памукчиев)

  .

  

  Да, селяните са единствените велики българи. Или поне бяха. Те са тези, които съумяват да направят от нищо нещо. За съжаление, те са и тези, които са и най-отритнати от съвременното общество. И за още по-голямо съжаление – те се топят, стават все по-малко и все по-далеч от другата България – не-селската.

  През последните десетилетия „селянин“ стана нарицателно за много други неща, не и за същинското си значение. Но да ви кажа – „селянин“ не е обидна дума, просто е направена такава от разни хора, които са се обявили за граждани. Всъщност – истинският селянин е човек, съчетал в себе си всички човешки добродетели: милосърдие, добрина, вяра, човечност, сила. Човек, който не знае какво е Фейсбук, фалш и социално лицемерие. Селянинът е човек, който се интересува единствено от времето. Защото ако то е добро, ще има какво да се яде.

  Но да ви разкажа за днешните селяни, които няма да срещнете на стената си във Фейсбук. Започвам с това, че „селянин“ означава човек, който живее на село, а не някой, който е прост, необразован, не-тренди и не-готин. Селянинът напоследък е възрастен и тъжен. Възрастен е, защото някой каза на младите в селата, че е срамно да си селянин и огромна част от тях мигрираха към градовете. Тъжен е, защото е работил цял живот, за да може към края му да получава ниска пенсия, която да се чуди как да опази от крадци.

  Защото в селото на селянина традиционно е пълно с битова престъпност и цигански набези.

  Селянинът рядко е пазен от държавата, за която се е трудил през целия си съзнателен живот. Той просто отдавна не е важен за страната си и затова често на около 500 селяни (приблизително толкова е населението на големите села в България) се полага по един полицай, който се страхува от престъпниците точно толкова, колкото и местните баби и дядовци. Затова нашите селски баби и дядовци стоят залостени в домовете си и не излизат нощно време.
  В този момент, докато четете тази статия, една баба зарежда своята пушка, за да се предпазва, когато дойде вечерта и чуе шум в двора. Друга баба се моли на Господ да й се размине онова, което е сполетяло съседката…

  И се получава селски парадокс: в едно селце живеят: жертвата, престъпникът и полицаят.

  А, къде е държавата ли? Държавата е светска, а не селска и затова си стои в града. По селата държавата ходи за кратко и то само преди избори.

  Думите на принц Кирил за съжаление вече не са верни. „Селянин“ вероятно е станала обидна дума в деня, когато някой е решил, че хората от село трябва да спрат да са важни. А те спряха да бъдат важни, понеже спряха да хранят народа. За народа важни станаха Кока Кола и Киндер. За държавата – също. У нас е по-изгодно да направиш шумна реклама на чужд продукт, отколкото да популяризираш българските производители и българското село.

  Иначе е хубаво да се сещаме, че заради огромна част от пенсионираните ни селяни тая държава все още същестува. Хубаво е да знаем, че немалка част от тях са успели да възпитат деца и внуци, които все още се мъчат да нижат тютюн, да сеят домати и да гледат прасета и кози. И е хубаво да знаем, че ако ЕС им забрани да си отглеждат добитъка, ще ги направи вегетарианци. Защото селянинът често се прехранва само от собствената си реколта.

  В заключение и резюме: някога достойните българи и днешни селяни са ограбвани, изнасилвани, поругавани и подигравани…. там – в едни запокитени села, където няма Фейсбук, защото често няма и интернет кабел. За достойните и анонимни, селски хора, няма правосъдие и държава. Няма високи пенсии и добър живот. Има едно далечно ехо от града, което им казва: „Вие сте селяни, стойте си на село, че ни е срам от вас.“

  Защото „селянин“ в социалната мрежа означава, че просто не си годна част от обществото.

   

• Канада има най-богатата средна класа

  САЩ отстъпват челната позиция, която заемаха десетилетия наред

  .
  Средната класа в Канада има по-високи доходи и живее по-добре от средните американци, за които в продължение на десетилетия се смяташе, че са стожер на икономиката на САЩ и получават най-високи доходи в сравнение с представители на този ешелон в останалите държави по света, писа в. „Ню Йорк таймс“. Изданието цитира проучване, което е правено в продължение на 35 години и проследява промените в нивото на доходите на човек от средната класа в периода от 1980 до 2010 г.

  Според данните през 2010 г. средният годишен доход в Канада се изравнява с този в САЩ, а след това и леко го изпреварва. През 2010 г. средният годишен доход в САЩ на глава от населението е 18 700 долара след облагане с данъци. Това е с 20% повече от доходите, получавани през 1980 г., но на практика е без промяна от 2000 г., след като се отчете нивото на инфлацията. Доходът на средните канадци е скочил с 20% в периода между 2000 г. и 2010 г. и възлиза на 18 700 долара. Проучвания на доходите в Канада от 2010 г. насам показват, че възнагражденията в страната вече превишават тези в САЩ.

  Три са основните фактори, на които се дължи забогатяването на средната класа в Канада, обясняват авторите на проучването. На първо място това е образованието, на което в Канада гледат много по-положително, отколкото в САЩ и в останалата част на света. Вторият фактор, поради който американците от средната класа губят първата си позиция, е, че заплатите им не се увеличават с темпа на ръст на икономиката. И третият фактор е, че в Западна и Северна Европа правителствата се намесват повече, за да преразпределят доходите към по-бедните.

  Статистиката отчита също, че средните доходи в някои европейски държави също са се увеличили в последните години. Във Великобритания доходите на средната класа са се увеличили с 20% в периода между 2000 г. и 2010 г., а в Холандия този ръст е 14 на сто.

  Американците обаче продължават да са най-богатите в света, що се отнася до т.нар. висша класа, се казва още в проучването.

  НЕДВИЖИМОСТИ

  Американската средна класа отстъпва на канадската заради състоянието на пазара на недвижими имоти в двете държави, твърди електронното издание „Атлантик“. В САЩ има огромен срив на този пазар, който заличи богатствата на милиони семейства от средната класа. Бум на жилищния пазар има в Канада и се увеличават заемите за придобиване на недвижими имоти – нещо, което се случваше в САЩ преди десетилетие.

  Източник:  в. „Сега“

• „Американската машина за преврати…“ Очакваме Вашите коментари

  

  Ситуацията в Украйна ни накара да погледнем на политическата действителност от различни страни. Интересно ни е и мнението на читателите на Еврочикаго  по кризата, която неминуемо засяга всички нас – и в България, и по-далеч. Прочетете авторския текст America’s Coup Machine: Destroying Democracy Since 1953 на Никълъс Дейвис (AlterNet*), който е преведен и публикуван на български от БГНЕС. Оставете своите коментари** под текста. Необходим ли е нов морал в политиката на силните в света? Може ли обикновените хора да търсят сметка от тези, които ги водят? Дължат ли ни прозрачност и отговори както Орешарски, така и Путин, и Обама? Или считате, че така е било и ще бъде? Има ли изход?

  .

  Американската машина за преврати:

  унищожение на демокрация от 1953 г.

   

  Усилията на САЩ за отстраняването на чуждестранни правителства правят света по-опасен и по-малко справедлив.

  Скоро след американския преврат в Хаити през 2004 година, когато бе отстранен президентът Жан-Бертран Аристид, имах възможността да чуя словото на адвоката му Айра Кързбен, произнесено в Маями. Своята рече той започна със загадка: „Защо във Вашингтон никога не е имало преврати?“. И веднага даде отговора: „Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ„. Тази встъпителна част от речта на адвоката бе посрещната с ръкопляскания от присъстващите, мнозинството от които бяха американски хаитянци, които много добре разбраха за какво говори Кързбен.

  Бившият шеф на сигурността на Украйна Александър Якименко (по-точно на Службата за сигурност на Украйна – бел. ред.) бе разкрил, че организаторите на заговора, свалили от власт избраното правителство на страната, „буквално живееха в американското посолство. Те бяха там всеки ден“. От материалите на руските подслушвания, станали обществено достояние, ние знаем също, че тези хора са поддържали тесен контакт с посланика Джефри Пайът и отговарящите за преврата високопоставени американски ръководители, сред които Виктория Нюланд, бивша помощничка на вицепрезидента Дик Чейни, която сега заема поста заместник-държавен секретар по европейските и азиатските въпроси.

  Ако вземем преврата в Украйна в рамките на историческия контекст, ще открием, че след 1953 година САЩ са организирали най-малко 80 пъти успешни или неуспешни преврати в различни държави. Всичко е започнало, когато президентът Дуайт Айзенхауер установил по примера с Иран, че ЦРУ може да сваля избрани правителства, които отказват да жертват бъдещето на народа си заради икономическите и геополитически интереси на Запада. Повечето американски преврати са довеждали до жестоки репресии, отвличания на хора, екзекуции без съд и следствие, изтезания, корупция, страшна бедност и неравенство. Плутократският и ултраконсервативният характер на силите, дошли на власт в Украйна с помощна на САЩ, едва ли ще бъдат изключение.

  Ноъм Чомски намира „за най-добра книга по темата“ класическата разработка на Уилям Блум „Убийството на надеждата: интервенциите на американските военни и ЦРУ след Втората световна война“ (Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II). „Убийството на надеждата“ е историческият контекст на събитията в Украйна, които гледате по телевизията. Днес това заглавие е изключително подходящо, когато виждаме как надеждите на хората от всички региони на Украйна са жертвани заради същите онези цели, заради които пострадаха народите на Иран (1953 г.), Гватемала (1954), Тайланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), Южен Виетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската република (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия (1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама (1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили (1973), Бангладеш (1975), Пакистан (1977), Гренада (1983), Мавритания (1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо (1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011). Този списък не включва примерно същото количество неуспели преврати, а също преврати в Африка и на други места, където намесата на САЩ не е доказана, макар да има подозрения.

  Тревожната реалност на света, в който живеем, е, че американските усилия за унищожаването на демокрацията, дори когато претендират, че я бранят, правят света по-опасен, по-малко справедлив и убиват надеждата. Когато писателят Харълд Пинтър получи през 2005 година Нобеловата награда за литература (в разгара на американска война в Ирак), по-голяма част от речта си на церемонията по връчването на наградата той посвети на тази раздвоеност. За САЩ той каза следното: „Америка патологично манипулира с властта по света, като се маскира под маската на всеобщото благо. Това е блестяща, умна и много успешна хипноза… Това са жестоки, надменни и безмилостни действия, но това са също така и много умни действия“.

  Основният механизъм за осъществяването на американските преврати след 1953 година не е претърпял особени изменения. Основната разлика между превратите в различни държави и по различно време е в мащаба на действията на САЩ, степента на откритост на участието им и в размаха на прилаганото насилие. Съществува трайна връзка между степента на американската въвлеченост и равнището на насилие.

  В един от случаите като войната в Ирак, това бе смяна на режима с участието на стотици хиляди американски военнослужещи, при която загинаха стотици хиляди хора. От друга страна, участието на САЩ в преврата на ген. Сухарто в Индонезия през 1965 година бе останал в тайна, макар че там бяха загинали почти толкова хора. Едва ли след много години американски представители признаха причастността си към масовите убийства, извършени от ген. Сухарто.

  Ще мине известно време и подобни представители ще започнат да се хвалят открито и с ролята си в Украйна. Но както обяснява Харълд Пинтър – САЩ винаги предпочитат „конфликтите с ниска интензивност“, отказвайки се от нахлуване и окупация. ЦРУ спецчастите използват марионетки и тайни операции за свалянето на правителства и смазването на движения, които са предизвикателство за ненаситната американска жажда за световно господство. Превратът е развръзката на такива операции, а когато методите на „ниска интензивност“ не дават резултат, съответната държава се подлага на пряка военна агресия от страна на САЩ.

  Ирак бе подложен на американска военна намеса и окупация едва след неуспешният опит за преврат на ЦРУ през юни 1996 година. САЩ нападнаха Панама през 1989 година – едва след 5 неуспешни опита за държавен преврат за свалянето от власт на ген. Нориега. Хусейн и Нориега дълго време са били агенти на ЦРУ, и прекрасно са знаели какви са американските методи. Това им позволяваше да се противопоставят на опитите за отстраняване от власт, но до решението на американците да прибягат до превъзхождаща военна сила.

  Но като цяло американските преврати се извършват по методика, която не се е променила много през периода от 1953 г. до 2014 г., когато бе извършен превратът в Украйна. Тази методика съдържа три етапа.

  1) Създаване и укрепване на опозиционните сили

  На този етап няма големи разлики в плановете на САЩ за смяна на управляващите чрез урните за гласуване или чрез антиконституционен преврат. Много от тези похвати и способи са били разработени след Втората световна война, за да дойдат десните сили на власт в Европа и Азия. Сред тях са създаване и финансиране на консервативни политически партии, студентски организации, профсъюзи и медии, провеждането в регионалните, международни и американски медии на добре организирани и платени пропагандни кампании в страната, избрана за жертва.

  Пример в това отношение е Италия след Втората световна война. В края на войната САЩ използваха агенти на Американската конфедерация на труда във Франция и Италия, за да изпратят пари на консервативните кандидати и партии чрез некомунистическите синдикати. Но на изборите в Италия през 1946 г. мнозинството гласове отидоха за социалистите и комунистите. Те обединиха усилия за създаването на Народен демократичен фронт за следващите избори през 1948 година. САЩ работиха с католическата църква, провеждаха мащабни пропагандни кампании с използването на такива италианско-американски знаменитости като Франк Синатра, а и напечатаха 10 млн. писма до американци от италиански произход, за да ги изпратят на своите родните в Италия. САЩ заплашиха също напълно да спрат помощта за тази изтерзана от войната държава, където от съюзническите бомбардировки бяха загинали 50 000 мирни жители, а много градове бяха разрушени.

  Ако през 1946 г. Народният демократичен фронт получи 40% от гласовете, през 1948 г. той събраха 31% и така Италия се оказа в ръцете на все по-корумпирани коалиции, подкрепяни от САЩ. Следващите 46 години държавата бе ръководена от коалиции начело с християн-демократите. Италия бе спасена от враждебната комунистическа диктатура, но по-важното е, че тя бе лишена от независимата програма на социалдемократите, които се бориха за правата на работниците и защитаваха малкия и средният бизнес в Италия от конкуренцията на американските транснационални корпорации.

  Аналогични методи САЩ приложиха през 60-те години в Чили, за да осуетят избирането на Салвадор Алиенде. През 1958 г. на него не му стигнаха 3 процента, за да стане президент. Тогава администрацията на Джон Кенеди изпрати в Чили група от 100 служители на Държавния департамент и ЦРУ в рамките на „възмутителен и почти непристоен“ опит (както се бе изразил впоследствие един от тях) за подривни действия преди следващите избори през 1964 година. ЦРУ финансира наполовина кампанията на християн-демократите, организира също масирана пропагандна кампания, използвайки медии, плакати и листовки. Това бе класическа кампания срещу „червената заплаха“, в която изобилстваха образите на разстрелващи взводове и съветски танкове. Тя бе насочена главно за сплашване на жените. Всеки ден ЦРУ подготвяше по 20 радиоматериали, излъчвани от минимум 25 радия, а също десетки изфабрикувани новини. Хиляди плакати изобразяваха деца с отпечатани върху челата им сърпове и чукове. Водачът на християн-демократите Едуардо Фрей изпревари Алиенде със 17%, като той бе подкрепен предимно от жените. Но въпреки американската пропагандна машина Алиенде бе избран през 1970 г. за президент. Когато той засили позициите си на парламентарните избори през 1973 г., въпреки фактическото ембарго и засилващата се кампания за дестабилизация, съдбата му бе решена от ЦРУ и чилийските военни, действащи под ръководството на ген. Аугусто Пиночет и с подкрепата на САЩ.

  САЩ работят в Украйна от 1991 г., когато страната обяви независимост. Те подкрепяха прозападни партии и кандидати и през 2004 г. и това доведе до „оранжевата революция“ в Украйна. Но подкрепяното от Запада правителство на Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, бе също толкова корумпирано и непопулярно, колкото и предишните правителства, и през 2010 г. за президент бе избран Виктор Янукович. САЩ приложиха всичките си традиционни методи и похвати, което доведе до преврата тази година. Американският Национален фонд за подкрепа на демокрацията (National Endowment for Democracy) частично пое върху себе си функциите на ЦРУ за подготовка на опозиционните кандидати, партии и политически движения. Той не криеше, че за него Украйна е висш приоритет, защото финансира в нея 65 проекта. Това е повече от всяка една друга държава (в която фондът работи). Неоконсервативният президент на фонда Карл Гършмън в своя статия във „Вашингтон пост“ от септември 2013 г. нарече Украйна „главният приз“.

  2) Улични демонстрации с прилагане на насилие

  През ноември 2013 г. Евросъюзът предложи на президента Янукович „споразумение за свободна търговия“, което приличаше на Североамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) и на Транс-Тихоокеанското партньорство. В него обаче не ставаше дума за членство на Украйна в ЕС. Това споразумение отваряше границите на Украйна за западния внос и инвестиции, но не предвиждаше съответното отваряне на границите на ЕС (за украинските стоки). Съгласно споразумението Украйна, която е голям производител на кашкавал и пилета, би могла да изнася в ЕС само 5% от произведения от нея кашкавал и 1% пилета. В същото време западните фирми можеха да използват Украйна за наводняване на Русия с евтини стоки от Азия. Това на свой ред би накарало Русия да закрие границите с Украйна, което би нанесло съкрушителен удар по промишлеността в Източна Украйна.

  По съвсем разбираеми и разумни причини украинският президент Виктор Янукович отхвърли споразумението с ЕС. За прозападните и десните групировки в Киев това стана сигнал да излязат на улицата. Ние на Запад обикновено виждаме в уличните демонстрации изблик на демокрация. Но трябва да се различават демонстрациите на левите сили срещу десните правителства от демонстрациите на десните сили с използване на насилие, които винаги са били и си остават съставна част от американската стратегия за смяна на режима.

  През 1953 г. ЦРУ бе похарчило милиони долари в Техеран, за да наеме бандити и „висококомпетентни професионални организатори“, както ги е наричал високопоставеният служител на ЦРУ Кърмън Рузвелт. Тя са били използвани за провеждане на по-ожесточени демонстрации и в крайна сметка работата стигна до това, че по улиците на Техеранзапочнаха бойни действия между военните части на властта и на метежниците, при които бяха загинали не по-малко от 300 души. ЦРУ бе похарчило милиони долари за подкупване на депутати и други влиятелни иранци. Премиерът Мосадък трябваше да подаде оставка, а шахът възстанови правата на Запада като собственик на нефтената промишленост на Иран. „Бритиш петролиъм“ и американските фирми си поделяха приходите от продажбите на иранския нефт до свалянето на шаха след 26 години в резултат на революция. Нефтеният отрасъл отново бе национализиран.

  През 2004 г. 200 служещи от американските спец части подготвиха 600 бойци от „Въоръжения революционен фронт за прогрес на Хаити“ и други подобни сили, които се противопоставяха на властта. Подготовката вървеше в съседната Доминиканска република. Тези сили навлязоха в северната част на Хаити, постепенно хвърлиха страната в хаос и насилие, подготвяйки почвата за отстраняването на президента Аристид.

  В Украйна уличните протести прераснаха в насилие през януари 2014 г., когато начело на протестиращите тълпи застанаха неонацистката партия „Свобода“ и „Десен сектор“. В Украйна въоръжените групи на „Десен сектор“ се появиха едва преди 6 месеца, макар че в състава на организацията влязоха вече съществуващите дясноекстремистки групировки и банди. Тази организация частично е финансирана от украинци, живеещи в САЩ и Европа. Не е изключено „Десен сектор“ да е творение на ЦРУ. Когато „Десният сектор“ започна завземането на правителствените сгради, парламентът обяви протестите за незаконни, а милицията отново зае част от площад „Независимост„, убивайки двама протестиращи.

  На 7 февруари руснаците огласиха записания телефонен разговор между зам-държавния секретар Нюланд и американския посланик Джефри Пайът. Той показва, че американското ръководство се готви да се възползва от момента за извършване на преврат в Украйна. Главната им задача бе да извадят от играта боксьорът тежка категория Виталий Кличко, който се превърна в популярното лице на „революцията“ и бе предпочитан от Евросъюза, а също да направят така, че в премиерското кресло да седне американският фаворит Арсений Яценюк.

  Вечерта на 17 февруари „Десен сектор“ обяви, че на следващия ден ще проведе марш от площад „Независимост“ към парламента. Последваха ожесточени сблъсъци, продължили няколко дни и довели до гибелта на 110 души – протестиращи, привърженици на властта и 16 милиционери. Над 1000 души бяха ранени. Известният репортер на проправителствен вестник Вячеслав Веремия бе измъкнат от таксито край площад „Независимост“ и бе застрелян направо пред очите на тълпата. „Десен сектор“ нахлу в оръжеен склад край Лвов и взе намиращото се там оръжие. Налице са свидетелства, че двете страни са използвали снайперисти за стрелба от сгради срещу протестиращи и срещу милицията, които са били по улиците и долу на площада. Якименко смята, че снайперистите, които са стреляли от сградата на консерваторията, са платени от американците чуждестранни наемници, както и снайперисти от бивша Югославия, получаващи до 2000 долара дневно за убийство на войници от сирийската армия.

  Докато на улицата цареше насилие, правителството и опозиционните партии провеждаха спешни съвещания с посредничеството на външните министри на Франция, Германия и Полша, като на два пъти се договориха за примирие – веднъж вечерта на 19 февруари, а втори път на 21 февруари. Но „Десен сектор“ отхвърли двете примирия и призова да продължи „народната революция“, включително до оставката на Янукович и отстраняването от власт на действащото правителство.

  3) Държавният преврат

  Създаването на опозиционни сили и подготовката им за активни действия, както и увеличаването на насилието по улиците е целенасочена стратегия за създаването на извънредна обстановка и за използването й като предлог за отстраняването на избраното или конституционно правителство с последващо завземане на властта. Щом специалистите от ЦРУ свършваха работата си по обучението на превратаджийските главатари, американските лидери задействаха плановете си и улиците биваха заливани от насилие. Напълно се потъпкваше законът и редът, държавните учреждения спираха да функционират и оставаше само да се нанесе решаващият удар в подходящия момент, за да бъде отстранено правителството от власт, а на негово място да бъдат сложени лидерите на преврата. В Иран Мосадък, изправен пред гибелта на стотици хора по улиците, подаде оставка, за да сложи край на кръвопролитието. В Чили ген. Пиночет нанасяше въздушни удари срещу президентския дворец. През 2004 г. в Хаити американски части извършиха десант, за да отстранят от власт президента Аристид и да окупират страната.

  В Украйна Виталий Кличко обяви, че парламентът ще започне процедура за отстраняването на Янукович. Но необходимите за целта 338 гласа не бяха събрани. Тогава малцинството в парламента просто прие декларация за отстраняването на Янукович по неконституционен път и назначи за и.д. президент Олександър Турчинов от опозиционната партия „Баткившчина“ (Отечество). „Десен сектор“ взе под контрол правителствените сгради и започна да патрулира по улиците. Янукович отказа да си подава оставката, окачествявайки тези действия като държавен преврат. Лидерите на преврата обещаха да го съдят за гибелта на протестиращите, но той избяга в Русия. На 27 февруари Арсений Яценюк бе назначен за премиер – точно както планираха Нюланд и Пайът.

  Главната разлика на американския преврат в Украйна от повечето други преврати на САЩ е минималната роля в него на украинската армия. След 1953 г. в повечето американските преврати за нанасянето на последния удар бяха използвани високопоставени местни военни. За награда те получаваха диктаторски пълномощия, президентски кресла и високи постове в новите режими, ползващи се с американска подкрепа. Американската армия е развивала отношенията и контактите между военните, откривайки и подготвяйки бъдещите превратаджийски лидери. Фактът, че президентът Обама разпространи дейността на американските спецчасти в 134 държави по света, говори, че този процес набира скорост, а не спада.

  Но неутралната и дори проруска позиция на украинските военни превърна украинската армия в нецелесъобразен инструмент за осъществяването на антируския преврат. Затова Нюланд и Пайът въведоха в Украйна важно нововъведение, използвайки неонацистката партия „Свобода“ и „Десен сектор“ като ударна сила за отприщване на насилието и завземането на властта. За целта трябваше да бъде създаден неудобен и смътен съюз на „Свобода“ и „Десенсектор“ с прозападните опозиционни партии „Баткившчина“ и УДАР, които на парламентарните избори през 2012 г. получиха общо 40% от гласовете.

  Историята показва, че около половината от американските преврати се провалят и успехът им никога не е гарантиран. Но американци не загиват при провалените преврати, американците не изпадат и в бедствено положение. За насилието, хаосът, бедността и нестабилността винаги се разплаща народът на държавата, взета на мушка. Американските превратаджийски лидери като Нюланд и Пайът често получават, ако не първото, то второто или третото парче от баницата, като се издигат по служебната стълба в Държавния департамент или ЦРУ. Пряката военна намеса в Украйна никога не е присъствала в плановете, но самият преврат може да дестабилизира Украйна и да я потопи в икономически хаос, пораждайки разкол на страната или конфликт с Русия. Това ще създаде нови и непредсказуеми условия, в които интервенцията на НАТО може да стане напълно реална.

  Американската машина за военни преврати работи дейно и във Венецуела, където през 2002 г. тя претърпя провал. Бившият кубински двоен агент Раул Капоте, който е работил за ЦРУ в Куба и Венецуела, наскоро разказа за дългосрочния проект за създаването на десни опозиционни движения сред студентите от висшата и средна класа. Днес тези усилия вече дават плодове под формата на все по-жестоки улични протести. Те започнаха точно месец след проведените през декември м.г. местни избори, на които победи управляващата сила, спечелила над 10% повече от другите партии. На президентските избори през 2013 г. тази разлика бе едва половин процент. Както в Чили през 1973 г. , така и тук изборен успех на избраното правителство се превръща за ЦРУ в тласък към активизирането на усилията за улично насилие. Изглежда популярността на правителството във Венецуела предизвика именно такава реакция.

  Още една характерна черта на американските преврати е ролята, които западните медии играят в рекламирането на официалните легенди, прикриването на истинските намерения, а също в заглушаването на истинската журналистика. Тази роля тя изпълнява също от 1953 г., но постоянно се усъвършенства с развитието на корпоративните медии и укрепването на монополната им власт. По своята природа превратите са тайни операции и на американските медии им е забранено да разгласяват такива тайни на „националната сигурност“ като примерно имената на участващите в тях служители на ЦРУ. Съобщавайки само официалните версии, медиите се превръщат в неволен помагач и съучастник на много важния пропаганден компонент на такива операции. Но корпоративните американски медии превръщат порока в добродетел, изпитвайки удоволствие от участието си в демонизирането на нарочените врагове на Америка и в подкрепа на американските усилия за унищожаването им. Те замитат под килима отговорността на САЩ за насилието и хаоса, а американската политика се представя одобрително като благонамерени усилия за противопоставяне срещу ирационалните и опасни действия на други.

  Това обаче е много повече от изискването за строгото спазване на законите за неразгласяване на тайните. И това говори твърде много за онази атмосфера, която цари в медиите и която ни обкръжава. В днешния си вид западните медии, които се намират в монополна корпоративна собственост, станаха по-съвършена, изтънчена и тотална пропагандна машина в сравнение с това, за което са мечтали пропагандистите в началото на 20 век. Медийните корпорации получават изгода от геополитическата и икономическа експанзия на Запада. При обслужването на такава експанзия пропагандната функция е неотменима част от техния бизнес модел, а не някакво изключение, което те правят под натиска на държавата. Да се очаква от такива корпорации журналистически факти и истинска информация за американските преврати значи да се разбира погрешно какво представляват те и на кого служат.

   

  –––––––––––––––––

  * AlterNet (ОлтъНет) e програма на Независимия медиен институт (IMI) – неправителствена организация, която предоставя на обществеността независима информация и журналистика, както и други медийни продукти. Институтът цели да засилва и подкрепя независимата журналисти, да подобрява достъпа до независими информационни източници.

  ** Напомняме, че коментарите могат да бъдат и анонимни, ако поставите измислен имейл. Неприемливи са личните нападки и откровеният спам. Коментари, съдържащи линкове, автоматично се спират от системата до одобрение от дежурния редактор.

• Наши учени разработиха над 60 вида лиофилизирани храни за космонавти

  Учените от Института по криобиология и хранителни технологии са създатели на над 60 вида лиофилизирани храни, съобщи директорът на научното звено към Селскостопанска академия проф. Габриела Маринова. Храните са специално разработени за полетите на българските космонавти в края на 70-те години на миналия век, с което България става третата страна в света след САЩ и Русия, притежаваща технологиите за тяхното производство.
  Лиофилизираните храни са предназначени не само за участниците в космическите експедиции, но се ползват от алпинисти и спортисти. Намират приложение както в хранителния режим за лечение на болни хора, така и за профилактика на здравите.

  Един от най-важните физиологични фактори за поддържане работоспособността и доброто здравословно състояние в условията на космически полет е храненето, каза проф. Маринова. Първият космически полет с българския космонавт Георги Иванов е през април 1979 година. За целта учените от ИКХТ са създали първото българско космическо меню, реализирано по т.нар. проект „Шипка“. То е било съставено от  27 вида лиофи­лизирани храни, разработено на месна, месно-зеленчукова и плодово-млечна основа.

  Менюто с лиофилизирани храни за космонавти включва супи, кисело мляко, основни ястия, десерти, плодове

  Храната е включвала супи, основни ястия, десерти, българско кисело мляко, плодове, съобразени по състав и енергийно съдържание с екстремал­ните условия на труд и бит на космонавтите по време на полет. Нашите учени са разработили лиофилизирана супа гулаш, супа топчета с месо, супа зеле с месо, таратор и др. Създали са по тази технология храни с телешко месо с картофи, със зелен фасул, с лук, с гъби, мусака, сарми с лозов лист и телешко месо, краве мляко с нишесте и какао, кисело мляко, млечно-кисели десерти, обогатени с плодови и зърнени добавки, десерти с диетична извара и плодове, конфитюр.

  В института са лиофилизирали дори варени млечни кремове – малеби, мляко с какао и с грис, създали са и подходящи за космонавти менюта с плодове, богати на минерални соли, микро- и макроелементи като ягоди, праскови, кайсии, пъпеши, киви. Учените са разработили лиофилизирано българско кисело мляко – с брашно от шипки, ябълки, овес, портокали и смлени ядки.

  Космическите храни са били предоставени на екипажите от двата българо-руски полета под формата на таблетирани дневни менюта с минимизирани маса и обем 300-500 g.  Вторият полет с българския космонавт Александър Александров е през юни 1988 година по програма „Интеркосмос“.

  Лиофилизираните храни са без консерванти, но с трайност до 5 години

  Българското космическо меню е адаптирано за четирикратен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря с интервал между отделните приеми от 3 до 5 часа, обясни проф. Маринова. Храните не съдържат консерванти и са с трайност до 5 години.

  Те са характерни с пикантния, традиционен вкус на българската национална кухня, с отлична органолептика, подходящи за космическите условия, при които значително се намаляват вкусовите усещания поради променената физиологична активност. Менюто е разнообразно и осигурява оптимален модел на хранене. Освен за космоса тези храни са подходящи за високо-планински и морски експедиции.

  В института са разработили лиофилизирано червено вино и кафе, които изглеждат като желирани бонбони, но на вкус са като оригиналните напитки.

  Как се приготвят лиофилизирани храни?

  Процесът на лиофилизация (сублимационно сушене) като съвременна биотехнология включва два способа на консервиране – замразяване и сушене под вакуум, при температури, непревишаващи критичните, разясни проф. Маринова.

  Технологията на лиофилизация е подходяща както за производството на храни за масова консумация във вид на хранителни концентрати, така и на специализира­ни храни – детски, диетични, функционални храни, храни за екстремални условия и др. Те могат да бъдат направени под формата на таблетки, брикети, капсули и т.н.

  Получените по тази съвременна технология храни се характеризират с напълно запазен вкусово-ароматен комплекс, с висока хранителна стойност и максимално съхранена биологична пълноценност по отношение съдържанието на витамини, минерали и други биоактивни вещества.

  Институтът по криобиология и хранителни технологии има значителен принос за развитието на съвременните хранителни технологии, качеството и безопасността на храните и напитките в страната. Създадени са повече от 50 технологии за производство на обикновени, оригинални, специални, ниско алкохолни, безалкохолни, билкови и пшенични видове пиво.

  Разработени са технологии и асортименти стерилизирани, сушени, замразени, диетични и функционални храни, технологии за зърносъхранение, технологии за получаване на специални брашна. От тях се приготвят както различни ръжено-пшенични, диетични и профилактични видове хляб, така и варено-пушени деликатеси и полуфабрикати от птиче месо, каза още директорът на института проф. Маринова.

  agronovinite.com

• Т. Дончева: Бизнес кръг около КТБ контролира основните политически фактори

  Бизнес кръг около Външнотърговската банка на Русия, която се появява в различни проекти и е свързана с Корпоративна търговска банка, контролира основните политически фактори в момента. Това каза в сряда пред Нова телевизия лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева.

  .

  ”Има определен бизнес кръг, който контролира в момента основните политически фактори – БСП, ДПС, ”Цензурата” (”България без цензура” на Николай Бареков – бел.ред.), „Атака“. ГЕРБ е имал периоди от съществуването на партията, когато е в тесни отношения с този бизнес кръгq и смятам, че все още не са съвсем прекъснати“, обясни Дончева.

  Според нея този бизнес кръг ще се стреми да запази позициите си.

  „Дали ще ги запази с едно съотношение между БСП и ДПС, дали ще добавя гласове от „Атака“, дали ще са от друго формирование – това няма никакво значение“, коментира Дончева.

  Тя допълни, че основните политически сили гледат на листите за евроизборите като на вариант за запазване на правителството и парламентарното статукво. Дончева обясни, че промените в Закона за МВР се правят с предизборна цел и се залага на социалните придобивки, за да бъдат работещите в системата „поласкани“.

  Източник:  Mediapool

• 15 партии, 6 коалиции и 6 независими кандидати за евровота

  15 партии, 6 коалиции и 6-ма независими кандидати подадоха документи за участие в евровота на 25 май. Крайният срок за регистрация на кандидатските листи в ЦИК изтече снощи. Общо в кандидатските листи, включително и независимите кандидати, са посочени 318 лица. Те ще се надпреварват за 17 места в Брюксел. На 1 инициативен комитет регистрацията е заличена, а на други 3 липсват подписи, уточниха от ЦИК.

  Листата на ГЕРБ оглавява бившият министър по еврофондовете Томислав Дончев. Лидерът на ПЕС Сергей Станишев е начело на листата на левицата. Водач на ДПС е евродепутатът Филиз Хюсменова. Четвъртата политическа сила в НС – „Атака“ ще са водени от лидера Волен Сидеров. Листата на извънпарламентарната „България без цензура“ е начело с Николай Бареков. Реформаторският блок е с бившия еврокомисар Меглена Кунева. Ивайло Калфин пък е водач на АБВ.

  Днес ще се извърши тегленето на жребия за определяне на поредните номера на кандидатските листи, а веднага след това ще стане ясен и редът за определяне на реда за представяне на кандидатите.

  Източник:  в. „Сега“

• Americans have fallen in love with real estate once again

  By Christopher Matthews, Finance.fortune.cnn.com
  .

  According to Gallup, Americans think real estate is the best long-term investment. Unfortunately, they’re wrong.

  .
  According to a Gallup poll released Thursday, a plurality of Americans now think of real estate as the „best“ long-term investment, followed by gold, stocks and mutual funds, savings accounts/CDs, and bonds:

  

  If one assumes „best“ to mean the investment that offers the highest return, then Americans have things backwards. Real estate, on average actually returns very little when adjusted for inflation. Robert Shiller – the economist famous for helping to create the widely cited Case-Shiller housing index puts it like this:

  Home prices look remarkably stable when corrected for inflation. Over the 100 years ending in 1990 – before the recent housing boom – real home prices rose only 0.2 percent a year, on average. The smallness of that increase seems best explained by rising productivity in construction, which offset increasing costs of land and labor.

  And since 1990, housing has continued to be a middling investment, when you take into account the bursting of the real estate bubble:
  
  When adjusted for inflation, the average house has appreciated little since 1987. The picture looks a lot different for the other investments Gallup asked about it in its polls. The S&P 500, for instance, has produced an inflation-adjusted annual return of 6.32% since 1929, while investing in government debt would have returned roughly half that figure. Gold, interestingly enough, has performed pretty well on an inflation-adjusted basis, averaging a 4.12% return per year since the end of the Bretton-Woods monetary order in 1971.

  If you break down the Gallup data into income groups, the answers are even more revealing. For one, wealthy Americans are more likely to pick stocks as the best investment than any other income group. This makes sense, as investing in the stock market is – as the above data shows – the best way to become wealthy.
  
  Secondly, it appears as if people are likely to say investments they own are the „best.“ According to the Gallup report:

  Upper-income Americans are much more likely to say real estate and stocks are the best investment, possibly because of their experience with these types of investments. Upper-income Americans are most likely to say they own their home, at 87%, followed by middle (66%) and lower-income Americans (36%). Gallup found that homeowners (33%) are slightly more likely than renters (24%) to say real estate is the best choice for long-term investments.

  So wealthy Americans are the most likely to understand that stocks provide the best chance for a higher return, but they are also not free of the tendency to think that the thing they are doing (in this case, owning a home) is the intelligent thing to do.

  Of course, this analysis takes for granted the idea that „best“ necessarily means the investment that is most likely to make you the most money. There are, of course, other reasons why people might decide to invest in real estate. While it theoretically might make sense for an investor to rent his home and plow the money he saves on taxes, mortgage interest, and maintenance into the stock market, such a strategy might not work in the real world. First of all, people have limited time: They’re going to spend a lot of energy choosing a good place to live, and might not also have the time to wisely manage securities investments too. Secondly, owning a home is a great way to force yourself to save money, as each mortgage payment is something you have to make, lest you risk losing your home.

  Either way, if you decide to put your extra cash into real estate for these reasons, you should be aware that this is the reason you’re doing it. As long as you don’t expect your home to make you a lot of money on an inflation-adjusted basis, invest away.

• Българка се подигра с англичаните, взриви Фейсбук

  Българка с остро перо отговаря подобаващо на англичаните и тяхната истерия след падането на забраната за работа на нашенци и румънци във Великобритания от 1 януари 2014 г.

  Със саркастично-иронична статия, обогатена с много хумор, тя се подиграва с канонадата от медийни публикации на Острова, които предшестваха премахването на ограниченията за работа. Съпоставя реалната ситуация с предварително насажданите страхове.

  Авторката се подвизава с псевдонима Лола Монтескьо и публикува свои статии в сайта chuime.bg, както и на други места в интернет.

  Текстът стана популярен и получи множество положителни оценки в социалната мрежа „Фейсбук“. Някои го определят и като отговор на изповедта на англичанина Стивън, който описва наемателите си българи по особено унизителен начин.

  Представяме го без съкращения:

  Здравейте, мили британски и германски съграждани! От 1 януари съм на ваша издръжка. Аз съм български имигрант пиявица, смукач на социални каси, крадец на работните места на поляците, вандал, варварин и което е най-лошото – източноевропейка. Така че от днес пазете чантите, мъжете и прането от балконите си.

  После да не кажете, че не съм ви предупредила.

  Обещах вече, че ако не съумеете да уплашите българите, както бяхте намислили, ще се видим на Нова година в Лондон. Е, аз новата година си я изкарах в София, но на 1 януари взех самолета за Албиона и ето ме, както толкова дълго време си пожелавахте, на опашката за помощи. Признавам си, не ми се идваше. Много е мъгливо, а и това каране в ляво ме влудява, но не посмях да ви разочаровам. На летището в София теглих чоп – чудех се дали към Лондон да поема, или към Берлин. Германците също цяла година все за мен говорят.

  Подготвили са се хората, даже оня ден правителството им се изпокара заради мен. Не са много сигурни какви точно мерки да вземат по посрещането ми – да ме разстрелят или да ме обесят. Предпочетох обаче Лондон, защото чух, че на летището ме чакат стотици журналисти и трима депутати. Така че се получи много мило – аз, депутатите и всички тези светкавици. Хубаво е да си единственият дългоочакван имигрант. Това обаче носи и известни трудности.

  Вярно е, че съм източноевропейка. Тоест тренирана съм да беля чушки на високи токчета, докато поправям бушоните и подвиквам на детето верните отговори от домашното по математика. Имам и висок научен потенциал, който развих в годините на социализма.

  Дайте ми просто един дамски чорапогащник и аз ще поправя света. Няма бримка, която да не мога да уловя. Чорапогащите на соцжената бяха вечни – перпетуум чорапогащиле, така да се каже. Освен това с един здрав найлонов чорап мога да превържа рана, да направя ремък за двигателя, простор, да го изтъка на ковьорче, да изцедя прясно мляко и да го направя на сирене, да измия прозорците с него, да боядисам великденските яйца, да ушия кукли, торбички или да го аранжирам като изкуствени карамфили.

  Вие, скъпи нови съграждани, обаче ме изправяте пред нови предизвикателства. Искате от мен твърде много неща. Първо трябва хем да се престоря, че съм 180 000 българи и румънци в Германия, хем да наводня британските градове, стигайки до 12 милиона.

  Мога да върша няколко неща едновременно, даже като работеща майка успявам често да съм и на две места едновременно. Но на 12 и кусур милиона души не мога да се направя. Чудите се също дали съм лекар, инженер, програмист или обикновен крадец. Ще ви разочаровам и по тази точка – въпреки строгото източноевропейско образование по математика съм пълна нула, а в живота си съм крала само черешите на баба Донка от съседния двор. Искате също така непременно да дойда и да ви взема работните места. Хем вашите, хем на германците.

  Ама много ви моля – аз все пак съм от България. Ние баш работохолици не сме.

  Както каза една приятелка – разрешили работата в Европа за българи, сега дано не я направят и задължителна, че я втасахме. У нас се казва, че от работа се гърбавее, а от пиене се хубавее. Затова на почит са веселбите на маса. По тази причина ви се чудя и защо чакате тълпи българи точно пък на 1 януари. Ами това е Васильовден бе, братя англичани! Кой уважаващ себе си българин ще работи на Васильовден? След него идва Ивановден, Йордановден, Коледа по стар стил, после докато изтрезнеем и вече е Трифон Зарезан. А щом е дошъл и Трифон Зарезан, ей го де е Великден, 1 май, 3 май, 9 май, 24 май…. Вие имате ли толкова празници и почивни дни? У нас по цял месец събираме, ако депутатите от провинцията са повече и гласуват дълга ваканция, че да си идат малко на село.

  Като свършат почивните дни през май, почват летните отпуски. Това “Какао бийч”, това Слънчев бряг, това “Смокиня”, това ремонтът на банята: кой балък ще ги изтърве, че да ви работи в гадното дъждовно време?

  Така че останалите имигранти от България по-рано от септември не ги чакайте, при това посрещането да не е на летището, а на автогарата. Ние със самолети пътуваме чак когато съберем достатъчно от социалните ви помощи.

  Когато все пак дойдем всички няколко милиона, много ви моля, да сте подготвени. Недейте да си сменяте правителството, ние сме свикнали да ни управляват идиоти и противното ще ни е доста некомфортно. Също така научете се най-сетне да пиете. Един мъж, който не пие ракия, не е никакъв мъж. Най-добре е да посетите една-две дупнишки сватби, за да потренирате.

  На последната, на която бях, английският зет се отряза още преди десерта, горкият, и се наложи сватовете да го вържат за една от колоните в ресторанта, че да може да стои прав, а те да си го гледат и да му се радват, докато вдигат наздравици. Английски зет е това, как да не пийнеш едно повечко за негово здраве. Не се втелявайте също така и за това кой си плаща тока и кой не, че е много досадно. Както и с парното, водата, здравните застраховки и данъците.

  По отношение на плащането на сметки сте големи бастуни, трябва да ви призная.

  Отпуснете се малко, де! Все ще дойде някоя партия на власт, която ще ви ги опрости, ако гласувате за нея. Много е важно и да научите наизуст “Бяла роза”, щото без нея нито един празник не се получава. А както са казали древните, ние, българите, сме безделници, но не и без празници. Ако всички тези условия са тежки за изпълнение, ще се наложи да ви разочароваме – няма да дойдем. По-добре превеждайте направо социалните помощи по сметките ни, така хем ще оправдаем очакванията ви да ви оберем, хем няма да си мешаме капите. Айде със здраве, банковата си сметка я пращам с отделно писмo.

  Източник: ПИК

• По-голям

  Разказ от Здравка Ефтимова

  .

  Татко каза:

  – Попей му и морето ще дойде при тебе. Една сутрин ще се събудиш и то ще е пред прага.

  Дали ще дойде по пътя за Витоша, или с автобуса от Перник? Тихо тананикам, да не плаша кучето и всеки ден стигам с една стъпка по-нагоре към поляната, защото морето е гъсто като трева, вместо киселец има пясък, а вместо врабчета – риби. Като дойде, ще си гребна една кофа от най-голямата вълна, после ще го пусна да си ходи при брега и при пристанищата. По телевизията го виждам, толкова е голямо, че целият телевизор е пълен с него, но колко ще ти събере един телевизор? Няколко ведра.

  Мама замина в Испания – да събере пари за една къща. Когато ходим за продукти в „Пени маркет“, с тате спираме и я наблюдаваме – тя е пораснала само до първия етаж, гледа към автобусната спирка, има и двор – там ще си насадя тиква, с тате бяхме насадили една –аз я поливам по два пъти на ден и тя стана по-висока от мене. С тате живеем в бараката – той поправя строшени коли, аз също поправям. На втория етаж е моят креват, масата със закуската, а отдолу са колите – те са се сблъскали с камиони или с дървета. Баща ми цял ден изправя ламарини и жужи, на обяд ядем сандвичи – скъп за мене, евтин за него, защото спестяваме за къщата – вместо дворче, ще имам море с риби до кръста и гора от миди. Море, чакам те, пея му и то чува. Водата има уши като хората.

  Тука няма деца, само клиенти, по цял ден клеча до тиквата в двора. И едно цвете имам, но то завехна, преди да му науча истинското име. Беше синьо, измислих му лъжливо име – Кит и заедно наблюдавахме какво става– като едно глупаво дете аз десет пъти на ден хвърчах да видя дали не се задава морето. До двата пътя сновях, онзи от Витоша, където са дърветата и гъбите, и на пътя от къщите го чаках – оттам пристигат клиентите на тате със строшените коли.

  Морето не дойде, но ми прати два облака, заваля дъжд и се сетих – ето, проводило ми е две-три вълни по облаците. Но синьото цвете изсъхна, тогава аз и вълните се разболяхме, имахме температура, пихме сироп и антибиотик. Тате ми даваше чай, аз лежах долу при горелките и чуковете, той правеше колите, час по час идваше да ме пипа по челото, аз не можех да му помагам с пиленето на броните. И морето боледуваше, болеше го сърцето от златен пясък. Ела да видиш, каза тате и ме заведе – беше пораснало ново цвете.

  – Ти си го насадил – извиках и той си призна.

  Затова морето и аз продължихме да пием чай, а не биваше да боледуваме, ще изпуснем клиентите и няма да струпаме пари за оная страхотна къща на автобусната спирка. Мама ни изпрати малко от Испания и ги прибрахме в кутията за обувки и спестявания. Температурата ни не спадна и тате каза:

  – Днеска ще ти направя море.

  Покрай строшените коли минава един поток, голям като мишка е той, пълен с камъни и жабуняк, но тате може от всичко да направи море – и от ръждясала ламарина. Издълба калта, после запуши вирчето с един капак на Форд. О, този поток е мързелив и страхлив. Хем иска да стигне до Струма, хем като се покаже слънце, се плаши и пресъхва.

  – Ела да видиш – викна ме тате. Потокът бе забравил що е страх. Беше се плиснал на огромен гьол и пред очите ми захапа ръждивия капак на Форда. – Тази вода ти я изпраща морето.

  – Вярно ли?

  – Вярно.

  Температурата ми мина като на кучето, което всяка вечер чакаше мидите с мене. Аз нагазих в моето море и цял ден не стъпих на брега. Пеех му – да не вземе да си събере чуковете, да изсъхне – тогава за мене остава само тинята, с който лятото тъчеше черги от кафява прах. Този път мама не можа да ни прати пари, а аз така исках да я купим тая къща с двор за една тиква – тя щеше да свети на рибите вместо фар, а аз щях да отъпча лунна пътека, за да не се объркват горките, като се стъмни. Тате така започна да спестява, че си изгуби деня за пиене. Това е или понеделник, или вторник. Веднъж на месец той трябва да се напие, а месец е времето, когато зреят дивите дренки над бараката ни. Тате ми казва:

  – Анче, ще пия – и ме води при баба Мирела. Мама и на нея праща петдесет пари от време на време. Жалко, че тате все по-рядко ме води при баба Мирела, от мене не може да се напие като хората, страх го е, че докато е пиян, може пак да вдигна температура. Мразя я тази температура. Не мога да я гледам. Ходи се напий, тате, казвам му. Няма да боледувам, а той въздиша:

  – Довечера ще ти прочета приказка.

  Но не може да ми прочете, още докато отваря книгата, е заспал – така искам да науча буквите, аз да му чета, защото бащите вярват на приказки повече от децата. Даже понякога хич и не искам да купуваме къщата – той отслабна, стана по-тънък от гаечния ключ. Аз му давам смелост:

  – Пак ще надебелееш, не бой се. Бий ламарината! – и той я бие, но ми се иска по-често да може да се напива, ракията също е море, казва ми и разбирам защо иска да я пие. В морето има кораби, натъжих се аз, жалко че, в кръчмата няма. А, има – отвърна и отиде да вдигне на крака един съсипан Ситроен, като разбитата колиба на моя приятел кучето. Вчера мама ни прати пари колкото за двайсет керемиди за покрива, това е доста нещо, затова се надявах, че най-после поне един кораб ще се покаже наоколо. Покатерих се на клена – ако е наблизо, ще извикам. Не знам дали корабът има уши – сигурно има, нали трябва да чува какво командва капитанът.

  – Спестихме – каза тате. – Събрахме ги.

  Колко струва морето – сигурно сто и петдесет лева, но дали с мидите или без мидите? Рибите ще ги пусна да си живеят, ще направя детска градина за риби и ще ги уча да поправят смачкани коли. Жалко, че нямам кораб.

  – Сега ще видиш кораба – каза тате.

  Имаме едно дървено корито, голямо колкото целия свят – там тате държи инструментите –не знам имената им, но са много скъпи, всичките от желязо. Той ги извади от коритото и го нарами на гръб.

  – Ела – направи ми знак с ръка.

  Дали ще пием заедно, помислих си, защото баба Мирела я заболя сърцето и отиде да го зашият в болницата. Но не заминахме да пием заедно. Много вървяхме, двайсет и триста минути, по едно време заедно с коритото тате ме сложи на конче, въпреки че не се бях уморила. Крачихме още хиляда минути. Аз и дървеното корито пеехме за морето. Накрая стигнахме до Струма – познах я по върбите и драките на брега. Веднъж ме бяха наболи здраво. Хич не искам да си имам работа с драки.

  – Струма ти я праща морето – обади ми тате и аз усетих, че през цялото време съм искала да вървя по бряг с драки и върби.

  – Това е твоят кораб – каза той, сложи ме в дървеното корито и аз разбрах, че морето ме беше чуло – цялата Струма ми беше изпратило. И плувах в дървеното корито край драките, тате го дърпаше, та не знаех дали аз към капитанът, или той, но понякога има двама капитани – един малък, а другият голям. Но малкият е по-важен – забелязва всичко долу, в ниското, и гледа де не настъпи някоя риба. Големият пази коритото да не се обърне. Какво страхотно море има на хиляда минути от нашата барака за катастрофирали коли! Тате не можа да се напие този месец и ми беше тъжно, но аз го научих как да кара кораб от корито по най-хубавия бряг, обрасъл в драки от сребро и върби от скъпоценни камъни.

  Надявах се, че сме натрупали достатъчно пари да купим поне една стая – така морето като дойде, ще има къде да спи, и тиква ще си има, по-голяма от мене.

  Тате така започна да пести, дори в понеделник, вторник и сряда не ходеше до „Стотинката“ , там човек се напива най-сладко и после има сили да поправя смачканите Ситроени. Мина много време. Дори зашитото сърце на баба Мирела оздравя и тя каза:

  – Василе, доведи детето, ти си почини. Ако искаш да дойда да ви изчистя бараката.

  – Не,не – рече тате. – Сега спестяваме за къщата.

  А аз исках да отплуваме по Струма до морето с моя кораб, но той пак го напълни с инструменти, всичките от желязо. Не можех да ги помръдна от местата им. С такава тежест моят кораб щеше да потъне като гаечен ключ под корените на върбите.

  Събрахме един милион. Кутията ни за обувки и спестявания натежа. Дъното й почти не се виждаше от пари. Може би и мама щеше да ни изпрати още някой лев от Испания. Морето можеше да хвърля вълни накъдето ще – ще му купим дворче, да си знае, че има място за почивка. Никакви вълци нямаше да му изядат рибите, защото кучето, с което обхождахме потока, се примами от само себе си и дойде да живее в бараката с катастрофиралите коли. Кръстих го Морски Лъв.

  – Тръгваме – каза тате.

  – Къде? – попитах.

  – При морето.

  – Но защо не извади инструментите от кораба? Как ще го влачим с толкова ключове и ножовки до драките на Струма?

  – Ще видиш.

  Той вдигна кутията с парите – почти покрилият дъното милион, който бяхме трупали толкова време. Взе и стотинките за сандвичите на обяд. Качихме се на влака. Пътувахме сто години. Кондукторът ни продупчи билетите и ми ги подари. Добър човек кондуктор. После стигнахме голям град, сигурно Перник, който заедно с нас се беше преместил към морето. Къщи и коли, още къщи и още много коли, които тате можеше да поправя.

  Тогава го видях. Морето. По-голямо от мене. По-голямо от Струма и от Перник. От небето по-голямо, от въздуха, от строшените коли, от нашата огромна кутия с левовете по-голямо. Вълните – същите, каквито ги мислехме с моя приятел, кучето. По-голямо от Испания и парите, които ни пращаше мама. По-голямо от къщата, която искахме да купим. Цялото синьо.

  Само тате беше по-голям от морето. И по-силен.

  Моят баща.

  .

  Източник:  OFFNews.bg

• Международен фолклорен фестинал на българи, живеещи извън Родината

  От Мария Христова Коева, Константин Маринов, Димитър Минков, Мария Илиева – представители на сдружения на нашите сънародници, живеещи в Европа, Америка и Канада

  

  Уважаеми  Дами и Господа,

  Обръщаме се към Вас с надеждата да ни помогнете в реализацията на идеята на много българи, живеещи зад граница, за Първият по рода си Международен Фолклорен Фестивал на нашите сънародници, живеещи извън България – под надслов „БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР Е МАГИЯ”.

  Както знаете, повече от два милиона българи живеят и работят в чужбина. За много от тях раздялата с България е трудна! Много от тях създават семейства и раждат децата си далеч от Родината! Много от тях обаче, не могат и не искат да скъсат „пъпната” си връв с българският фолклор и традиции. В чужбина всички ние милеем не само за тази прекрасна страна България, но и за българският език, бит и култура! Много от хората, отдадени на българския фолклор, са намерили пътя, за да продължат връзката си с род и Родина, и да предават на бъдещите поколения всичко, което те самите знаят от деди и прадеди!

  Вече стана традиция родолюбивите българи – имигранти, работещи в Европа и в Америка, да се събираме заедно и да показваме какво сме постигнали, отделяйки от свободното си време и средства, популяризирайки и съхранявайки българският фолклор, бит и традиции.

  В отминалите вече 5 фестивала, тръгнали от Чикаго, преминали през Лондон, Торонто и Палма Де Майорка, всички участници разбрахме, че не само ние имаме нужда от това, но и нашите приятели – чужденци, нашите сънародници, които винаги ни подкрепят, и не на последно място, нашите деца! Миналата година за първи път в Чикаго бе проведен и първият (извън България) – Детски фолклорен фестивал, в който участваха българските деца, някои от които все още не са виждали Родината на своите родители, но са закърмени с българските бит и култура!

  Идеята да продължим провеждането на тези фестивали в България се роди от факта, че не можем да си позволим да пътуваме два пъти в годината – особено тези, които живеят отвъд Океана – в САЩ, Канада, Австралия. Затова пък ако не всяко лято, то през две години да провеждаме фестивала тук, в България, стартирайки от месец юли 2014 година!

  Защо избрахме именно Стара Загора? Защото и двамата главни организатори – Мария Христова – председател на НПО – Сдружение “БГ ФОЛК ВЕРЕЯ”, и Константин Маринов – ръководител на небезизвестния, не само в България, но и в Америка, Канада и Европа, Фолклорен ансамбъл „ВЕРЕЯ” – сме „заралии”. И защото милеем за родния край и защото смятаме, че има какво да покажем и разкажем на многото наши приятели, сънародници, събирайки ги от всички краища на света тук – в Града на липите!

  За реализацията на тази цел е необходима Вашата помощ и подкрепа. Ще се радваме, ако Вашето мнение съвпадне с нашето желание!

  С тази инициатива и с Вашата подкрепа сме убедени, че можем да направим нашият роден град и НАШАТА РОДИНА известни и желани от нашите сънародници, които ще чакат с нетърпение поредното лято и поредния фолклорен фестивал, обединяващ  всички български ансамбли по света!

  За повече въпроси от Ваша страна, сме готови да отговорим професионално и изчерпателно.

  Условия и формуляр за участие може да намерите тук >

  Мария Христова – Стара Загора,
  председател на НПО – Сдружение „БГ ФОЛК ВЕРЕЯ“, осигуряващо ансамбли от Европа

  Константин Маринов,
  ръководител на Фолклорен ансамбъл „Верея“ – Чикаго, осигуряващ ансамбли от Америка

  Димитър Минков,
  ръководител на Фолклорен ансамбъл „Димитровче“ – Торонто, Канада, осигуряващ ансамбли от Канада

  Мария Илиева,
  създател и продуцент на Детско студио „Телевизионери“ – Чикаго

  www.folk-chicago.com

  Е-mail: [email protected]
  Е-mail: [email protected]

  Тел. за контакт: 00359879643457 – Мария Христова
  Тел. за контакт: 017737425158 – Константин Маринов

  Източник: Напред-назад.ком

• Стефан Манов: Важно е да намерим правилния баланс между стриктна процедура и политически плурализъм

  Намирам нещо положително в ситуацията с неправомерно използваните лични данни на граждани от партиите, защото това показа, че има някои неща, които повече не могат да продължават така.

  Това казва Стефан Манов в интервю за предаването „12+3“ по БНР.

  .

  

  Едно от тези неща е, че ние в търсенето на правилия баланс между сериозност на политическия обект и плурализъм, използваме едни техники, които в крайна сметка са в ръцете на партиите, а именно партиите внасят своите подписки за регистрацията им. Мисля, че гражданите трябва да са тези в инициативата на дадена партия за дадени избори и това щеше да доведе до един по-чист резултат. […]

  Вместо партиите да събират подписки, а всъщност те не ги събират, а закупуват три имена и ЕГН по един най-безпардонен начин, да се обяви един период от време, в който хората могат да подадат информация за любимата им партия. Така не само че техният работодател няма да разбере за кого са подали подписа си, но дори и самата партия няма да знае имената на хората, за да не ги използва многократно, добави той.

  Цялото интервю може да чуе в звуковия файл чрез следния линк.

  .

• Хуаси – комунистическото село с небостъргач за $500 млн.

  

  До неотдавна Хуаси било едно бедно кално село в Източен Китай.

  

  Сега то си има 328-метров небостъргач за половин милиард долара.
  Толкова висока сграда няма дори в Лондон или Токио.

  

  Но благодарение на амбициите и връзките на един-единствен човек Хуаси се превърна през последните 30 години в символ едновременно на икономическия възход и на проблемите, съпътстващи шокиращите темпове на експанзия по китайски.

  Селото има официално едва 2000 жители и е смятано и за модел за комунистическа организация, и за символ на неравенството, и за спорно изливане на огромни средства.

  Всичко това голяма степен е заслуга на Ву Ренбао.

  

  Небостъргачът (малко по-висок от кулата „Крайслер“ в Манхатън) ще се използва основно за луксозен хотел и ресторант. Макар че повечето от живеещите в сянката му печелят по-малко от 20 долара на ден, авторите на проекта не са се опитали да смекчат контраста.

  От покритата със златни листове рецепция, през тежката 1 тон скулптура на бивол от масивно злато (твърди се, че тя струва над 36 милиона евро) до облепеният със златни люспи 60-и етаж  – всичко е доведено до крайности. На върха е най-големият въртящ се ресторант в Азия. Мегастатистиката не спира тук. Увенчаната със златисто кълбо като от дискотека сграда има 826 стаи и заведения за 5000 гости. Тук е и най-просторната банкетна зала в Южен Китай – достатъчна да събере всичките селяни от Хуаси.

  

  Комунистическият номенклатурчик с тесни връзки в ЦК на партията Ву не крие, че черпи вдъхновение от мегастроежите в Близкия изток и се гордее, че 209 държави по света нямат толкова високо съоръжение. „Небостъргачът е моя идея“, казва той със силен местен диалект. „Научихме се от Дубай, но се съобразяваме с родната ситуация и затова решихме да е 328 метра. Защо? Защото на такава височина се издига най-високата сграда в Пекин.“ Според китайската традиция 32 се свързва с бизнеса, а 8 е число на просперитета.

  Комунистически диктатор, капиталистически предприемач и самоук гуру – така описват Ву Ренбао, на когото Хуаси дължи възхода си. През последните 30 години благодарение на бившия секретар на партията селото се превърна в кооперативен конгломерат за милиарди долари с участие в добива на стомана, производство на тютюневи изделия, текстил превоз на товари с кораби и т.н.

  

  Благодарение на днес 84-годишния си колоритен вожд селяните получават солидни заплати, дивидент и безплатни екскурзии в чужбина. Медицинските грижи и образованието, разбира се, са безплатни.

  Той също така е критикуван, че е превърнал района в свое феодално владение, в което роднините му получават най-добрите работни места, а работниците нямат почивни дни. Околните селища са „интегрирани“, което по-скоро прилича на корпоративно поглъщане. Жителите им получават годишна вноска от Хауси, но икономическите им дела, решенията за статута на земите им, политическите назначения и синдикалните въпроси се решават от хората на Ву.

  

  Селяните не се оплакват, защото изведнъж доходите им се увеличили трикратно и те си мечтаят един ден да живеят като в Хауси, където всичко започнало през 80-те години. Тогава с отварянето на маоистите към механизмите на пазарната икономика Ву предложил на съселяните си да съберат средствата си в кооператив, а той ще ги направи богати, като им осигури дял и дивидент от всичко, в което инвестират. По тази логика 2000-те жители на Хуаси са акционери и в небостъргача и малка флотилия хеликоптери и бизнес самолет.

  

  Кооперативът конгломерат не публикува годишни отчети, но е ясно, че за него работят десетки хиляди работници и служители. През 2009 г. контролиран от държавата вестник съобщи, че годишната печалба на Хуаси е била 50 милиарда юана (около 7.7 млрд. долара), твърди в.“Ню Йорк таймс“.

  На върха на йерархичната структура са хората от клана Ву, следвани от първоначалните 2000 селяни. Под тях са около 35 000 жители на околните селища, погълнати при експанзията на Хуаси. На дъното са 20 000 пристигнали неотдавна преселници, работещи на 12-часови смени във фабриките 7 дни в седмицата. Заплатите са около 3000 юана (близо 400 долара), което никак не е зле за неквалифициран работник, но с такива пари не може да се живее като в рая.

  

  Всеки ден в 10:30 Ву Ренбао държи реч в общината, построена да имитира Великата зала на народа в Пекин, където заседава парламентът. Два милиона гости и туристи годишно идват да видят как е постигнат успехът на реализираната комунистическа утопия на Мао, макар че покойният вожд едва ли би одобрил много от средствата.

  В действителност става дума за организирана по старомоден начин капиталистическа корпорация с агресивен мениджър и 2000 първоначални акционери, живеещи разкошно от дивидентите. В ядрото е групата Jiangsu Huaxi с 57 поделения, сред които 7 холдингови компании, занимаващи се с производство на алуминий, синтетични тъкани и традиционна медицина.

  

  Лидерите на Хуаси отричат да получават държавна помощ, но и признават, че над 60% от някои от начинанията им се финансират с нисколихвени кредити, субсидирани от комунистическата държава. Селяните ревностно пазят разрешителните за жителство, докато работещите за тях имат право само на престой, но не и на облагите в Хуаси, а когато изгубят работата си, веднага ги отпращат у дома.

  Експлозивното темпо на растеж на Хуаси е представено в местния музей. На него си вижда как в годините на Мао селяните трошат камъни, работят на полето и живеят в малки полуобзаведени къщи със сламени покриви. Запазена е и първоначалната фабрика – малка едноетажна варосана сграда.

  

  Сега бизнесът на оглавения от Ву кооператив върви с бясно темпо – за последните 7 години продажбите са се увеличили пет пъти. С небостъргача той се опитва да направи качествена крачка напред, като откъсне Хуаси от имиджа му на индустриален център и го превърне в място за екологично чисти услуги.

  Това няма да е лесно, защото конкурентоспособността на основния бизнес на селото намалява, земята поскъпва и притесненията за околната среда вече не може да се пренебрегват. Има идея да се махне металургичното производство, започна закриване на химически и текстилни предприятия. Разходите от изгубено производство и за почистване на предизвиканите от тях замърсявания възлизат на десетки милиони долари.

  

  До неотдавна половината от приходите на селото идваха от металургия и стоманопроизводство. Днес делът на този сектор е под една трета заради поскъпващите суровини, конкуренцията и световната криза.

  Не е известно дали просперитетът на Хуаси ще продължи и след като Ву един ден си отиде от този свят, както и ако в Пекин продължи да господства комунистическата идеология.

  Ву признава, че развитието на селото зависи от „капитализма и правенето на бизнес“, но бърза да допълни, че „капитализмът е само временен етап“. „Един ден ще построим китайски социализъм с китайски характеристики.“

  

  Селяните също казват, че шеметното замогване е „като да ходиш по тънък лед“, но като гледат към небостъргача, оптимистично заявяват, че едва ли някой би инвестирал толкова пари за нещо, което няма да успее.

  Там горе, на 74-ия етаж, стойността на статуята на златния бивол се е увеличила през последната година с над 13 млн. долара заради поскъпването на златото на световните борси.

  Източник:  в. „Дневник“

• Сашо Диков: Пеевски може да срине държавата, ако проговори

  

  Само шепа журналисти бяха поканени в сряда на откритото заседание на ръководството на ДПС, на което беше номиниран Делян Пеевски за евродепутат.

  С най-много номинации е председателят на младежката организация на ДПС Илхан Кючук, а на второ, с 25 номинации – Делян Пеевски, поясни в „Здравей, България“ журналистът Сашо Диков, който е бил сред малцината поканени на заседанието. Спорът около третото място обаче е отложил официалното обявяване на евролистата на ДПС.

  „При появяване на Делян Пеевски пред медиите и говорене от негова страна, това ще доведе до изключително сериозни катаклизми. От единствения ми разговор с него той казва, че не е шеф на ДАНС, защото някои хора са го предали и посочи кои са те. Ако ги назове публично, ще се стигне до арести. Не изключвам всякакви действия покрай изборите, защото залогът е голям”, заяви още Сашо Диков.

  Той допълни, че онова, което Пеевски говори, и начинът, по който го прави, може да срине държавата.

  „Направи ми впечатление, че на заседанието не се каза нито една лоша дума срещу Делян Пеевски. Нямаше спор за това, че той е сатанизиран и реалният му образ не отговаря на действителността”, разказа Сашо Диков.

  „Всички в ДПС виждат в него човек, който ще тропне по масата в Европа и ще е истинският защитник на правата им. Чу се и коментар, че ако беше шеф на ДАНС, досега е щял да получи златен медал в Америка”, коментира още журналистът.

  „Искаме млади хора да представляват движението и да прогресират напред. Превърнаха Делян Пеевски в демон, а това може да стане с всеки турчин или българин. Той е едно много чисто момче, а протестите срещу него бяха платени”, заяви в подкрепа на Делян Пеевски областният председател на ДПС – Пловдив Гюрсел Алиев.

  Източник:  Novanews.bg

• Проф. Минко Балкански: Чудя се какво правят богатите хора тук с парите си?

  Интервю на Деляна Бобева с проф. Минко Балкански,

  Дарик радио

  .

  

  Проф. Минко Балкански е един от най- богатите българи в момента в чужбина. От 70 години живее в Париж, френски гражданин е, макар да е роден на 20-тина километра от Стара Загора, в село . Оряховица, през 1928 година.

  Още в началното училище търси трескаво професионалния си път, лутайки се между желанието да стане лекар, архитект, актьор, цигулар. В гимназията взема по два класа за година и постъпва в Софийския университет едва 15 годишен. Мечтите му обаче надхвърлят националните граници. Като малък е запленен от съдбата на Луи Пастьор и целта му е да постъпи в университета на великия френски учен, но не е приет, тъй като там имат право да учат само французи. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. На 27 години е доктор на науките, с успешна международна кариера като изследовател на физиката на твърдите тела. На 28 години е професор по физика.

  Представял е свои изследвания в 34 университета в Европа и Америка. Чел е лекции в Япония и Китай. Резултат от дългогодишната научна дейност на проф. Балкански са публикуваните 30 книги и над 2000 страници други научни публикации. Той е почетен професор на Университета „Пиер и Мари Кюри в Париж“, многократно гост-професор в Калифорнийския университет. Има дълго научно сътрудничество с Индия, където участва в създаването на Висш институт за научни изследвания, член е на Индийската Академия на науките, награден от покойния премиер Раджив Ганди с най-високата степен на Награда за заслуги към Индия. В научната си кариера е записал и непрекъснато научно сътрудничество с Полша, където е Командор със Звезда на „Ордена за заслуги към Полша“, дълголетно научно сътрудничество с Китай и много други страни. Работил е в Масачузетския технически университет, професор е в Сорбоната.

  От няколко години е и Доктор хонорис кауза на Софийския университет. Носител е на Орден „ Стара планина“ и на статуетката „Мигрант на годината“ на Международната организация по миграцията.

  Проф. Минко Балкански и досега е считан за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб. Развива широка благотворителна дейност.

  Женен е за французойка и има двама сина, които са в САЩ и се занимават с компютърни науки. Те имат значителен принос за благотворителната дейност на своя баща във фондацията, носеща името на техния дядо „Миньо Балкански“, основана през 1993 година.

  Основната й цел е подпомагане на културния живот в родния край и млади таланти в сферата на физиката, информатиката и математиката. В родното си село Оряховица е създал уникален етнографски комплекс с богата библиотека от над 6 хиляди тома френска литература. Там ежегодно се провеждат курсове по информатика, срещи, семинари и занимания по френски. Фондацията организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи български ученици. Пак в родното си село професорът е създал и лятна академия по цигулка, където преподават видни френски педагози.

  Негова е и програмата за обучение на ученици по компютри в български училища и до момента по нея фондацията е оборудвала 130 български училища с компютри. Първият компютър в казанлъшката ПМГ също е дарен от фондация „Миньо Балкански“.

  От 2006 г. в родното село на професора функционира с негова помощ и дарения Национален институт за образование. През 2009 година заедно с още 12 интелектуалци от България основава Национално сдружение „Морал, етика и гражданско образование“. Проф. Балкански е един от първите, които настояват в българското училище да се въведе предмет „Гражданско образование“.

  Проф. Минко Балкански е гост на Казанлък , където се провежда финалният кръг на Националната олимпиада по физика за ученици от 7 до 12 клас. В приветствието си на откриването той пожела на участниците „много енергия и устременост, с които да отидат във всички краища на света, прославяйки името на България“.

  .

  – Проф.Балкански, напоследък придоби широко отзвук тезата, че държавата ни е инвестирала над 3,5 млрд. лева в млади учени за последните 20 години, които обаче изтичат извън пределите на страната ни. В този смисъл, как да разбираме поведението на българите с добри дипломи и възможности, които отиват навън: като неблагодарност от тяхна страна спрямо държавата, или като неадекватност на държавата да си задържи хората, които могат?
  

  – Това е голямо щастие за държавата, че има хора, които могат да се реализират навън от България. Защото, когато се говори колко България е похарчила за тези хора, е редно да се каже също какви пари се донасят от такива хора. Колко милиони ежегодно се донасят всяка година в България от доходите на тези хора. Тук те изхранват семейства, роднини, носят пари. Ще ви дам един-единствен пример от високо ниво на учените, тези, които са минали през различни олимпиади в България и света и сега са навън да правят наука, в Америка. Един частен случай: те са създали един фонд до момента от 400 млн. долара, като това са дарения от България. Този фонд произвежда приходи годишно повече от 20 млн. долара. Но 20 млн. долара, по тяхно правило, се харчат в България всяка година. Фондация „Америка за България“ стои зад курсовете, които тук се правят за създаване на инженери, техници, компютърни специалисти, тук, в България. Тези курсове и школи са платени от фондация „Америка за България“. Българското министерство на образованието не е платило един курс. Така че когато се говори за изтичане на мозъците от България, то щастие е за България, че нейни хора отиват навън. Защото, ако тези хора не са навън от България, ще се говори само за престъпността, за корупцията, а това не е достойно. Така че хората, които говорят, трябва да знаят за какво говорят. Голяма грешка е да се твърди, че България прави жертва за тези хора, а те са неблагодарни и отиват навън. Това не е жертва, а принос за България. Ето ви пример с мен: ако аз не бях излезнал от България, кой щеше да се върне тук, какво щях да направя аз за България, ако бях останал в затвора?

  – И това ли щеше да ви се случи?

  – Сигурно.В комунистическите времена, като ученик, бях анархист и 100% щях да съм в затвора. Нямаше да съществувам. Аз се родих, когато отидох във Франция. Но не е само това, моето развитие е във Франция. Аз всяка година извеждам в света 2-3-ма много талантливи ученици, физици и математици от най-добрите училища в света. Това са хората, които се реализират. Ето ви един пример, с един от нашите млади българи, казва се Янко Тодоров. Неговата лаборатория струва вероятно колкото е целият бюджет на БАН. Така че как България, при тази ситуация, може да му създаде условия да работи в България? Още повече, че за да се прави физика, математика, висока наука, трябва група, колектив. Няколко души да работят взаимно. А българите не могат да си сътрудничат. Няма научни групи в България, не могат да се създадат, няма условия.

  – Защо? Заради липса на достатъчно пари или заради его?

  – Не, заради някакви си групови отношения всеки се затваря в кабинета си, защото е най- велик. Бабаитщина му казвам аз на това.

  – Тоест, бабаитщината ни пречи, за да се създава висока наука?

  – Страшно ни пречи. Всеки се бие в гърдите, всеки е най-великият, математиците се плюят едни други, а са чудесни хора, всеки един отделно. Но като ги слушаш, този е лош, другият лош, циркулират само глупости и клюки. Как може тогава при тези обстоятелства да се създаде едно общество на високо ниво в България?

  – Това май е национална черта, а не белег на някакъв вид социален статус?

  – Когато за първи път след 50-годишно отсъствие от България се върнах тук, имах библиотека у дома, като дете. И намирам една книга „Философия на клюкарството„. Казах си, това само в България може да съществува. Книгата беше на български, по български. Това като анекдот някакъв. Но в България хората не общуват, говорят лошо един за друг.Това е престъпление да говориш лошо за един колега, за един човек.

  – Ако сте министър на образованието в България сега, кое ще е най- важното нещо, с което ще се заемете?

  – Най-важното, първо: нека говорим за неща, които познаваме. В случая физиката. В България много обичаме да говорим за различни постижения в тази област, за златните медали, златните физици. Но ето ви сега един такъв пример: най- малката талантлива физичка на световно ниво е от този град, от Казанлък- Екатерина Найденова. Тя дойде при мен на 15 години. Тя е уникална, защото може да решава най-трудните проблеми бързо. Това е слава за нея, слава за България, но тя трябва да отиде някъде по света, където ще намери екип и ще може да работи пълноценно. А за България какво е нужно? Нужно е всички училища да имат лаборатории по физика. Децата трябва да работят, да се заинтересуват от физиката практически, на терен. Не учителите и професорите по физика да пишат на черната дъска формули и децата да не разбират за какво става дума. На нас ни трябва промишленост, инженери, техници. Трябва да има едно общество в България, което да знае, че физиката се преподава не за да пишат формули, а за да се направи нещо за промишлеността, за държавата. Трябва да има практично приложение. Трябва да дадем чест и слава на техниците, на хората, които създават нещо, което работи, което е в полза на много хора. Сега какво произвежда българският университет? Паразити. Само паразити. Адвокати, счетоводители, банкери, най- много банкери. Четат чужди пари. Това не е занаят. Занаят е ако произведеш нещо. Нашата образователна система готви големи учени за бабаити.

  – Българин ли ще е следващият Айнщайн?

  – Може да бъде. Ние имаме наистина невероятни таланти. Ето ви един наистина парадокс: на международни олимпиади България се състезава с Китай. Това е нещо невероятно. Какво общо има? Гледайте размерите, мащабите и правете изводите. Това е чудо! Същото е в музиката. Аз се занимавам и с музика. В България има големи заложби, има много талантливи хора, деца, но няма хора, няма общество, което да прецени това и да създаде възможности за развитие на тези талантливи хора. В България няма възможност да се развиват хората, от които страната има нужда. Това е драмата. Голямата драма на страната!

  – И още колко време няма да има такава възможност, според вас?
  
  – Докато няма съзнание. Докато няма политическа воля, гражданско общество. Трябва да го има това общество, за да се формира и такова отношение. Управляващите тук са откъснати от народа. Във Франция министър ако направи една грешка, 2 милиона души се събират под прозорците му и казват: „Чакай, отивай си или се оправяш!“. Къде в България има това? Та нали имаше протести? Кой им обърна внимание?

  – Как се нарича това на езика на физиката?

  – Брауново движение, резултатната е нула. Голям проблем е създаването на едно гражданско общество, което да може да излъчи и хората, които ще водят народа. А сега политиците са случайни хора.

  – Какво още прави фондация „Миньо Балкански“ за талантливите българчета тази година?

  – През лятото откриваме 8 летни школи в страната: по математика, забавна математика и физика. Стартирахме и конкурс „Млади изобретатели“. Ако знаете какви чудеса създават деца от България на 16, 17 години. Изобретения, които ако са в Америка от всички лауреати на нашия конкурс, там ще се създаде една цяла индустрия.

  – Сериозно?

  – Напълно. Става дума за детски постижения, изобретения, устройства, които веднага биха дали началото на една индустрия. Но кой ще се заеме, кой ще заложи пари? Тук не знам какво правят хората с парите си. Има много хора с пари, много богати хора, но какво правят с парите си? Питайте ги! Аз се чудя. Да се заемат, да създадат една малка индустрия, с едно даровито, амбициозно, младо дете. Но търпение трябва, те ще забогатеят, но по-късно. Но тук се бърза с парите. Трябва работа, трябва хората да се научат да ценят труда и да уважават тези, които отиват към труда. Които създават неща за промишлеността, за индустрията, а не само славата. Ние сме славни, но бедни.

   

• Как умира България

  Веселин Желев, Сlubz.bg

  

  Има ли нещо общо между убийството на детето в Поморие, изборния рейтинг на Николай Бареков и номинацията на Делян Пеевски за евродепутат?

  Има. Всяко от тези събития илюстрира как умира България. Сигурно списъкът им може да е по-дълъг.
  Ако прибегнем към услужливия шаблон – те са капки, в които се оглежда едно и също небе. Ние броим капките. Една по една. И всяка сама за себе си.

  Във всяка от тях обаче се оглежда една и съща липса – на здрава обществена тъкан.

  Това, което прави индивидите годни да живеят заедно, да вървят в определена посока, да постигат цели – ценностите, нормите, институциите – не работи. То е празна черупка, в която животът е умрял.

  Ако можеш предумишлено да убиеш дете, независимо по каква причина, значи си се разделил с изначалните заповеди, които правят от стадото или глутницата общество.

  Да, детеубийци има не само в България. И не у нас са най-ужасяващите примери. Да си спомним само за белгийския педофил Марк Дютру.

  Но България е рядък пример на съчетание между личностна и социална деградация.

  Да кандидатираш евроабсурди като Пеевски и Бареков за евродепутати е все едно да убиеш мечтата на един народ за по-добър и по-достоен живот в детската й възраст. Да обезсмисляш жертвите на целия преход.

  Не е удивително, че има такива, които го правят. Удивителна е лекотата, с която то минава.

  Ако има достатъчно българи, които биха гласували за споменатите лица, това значи, че големи части от населението на държавата ни членка живее в средновековна нищета, невежество и зависимост. И че тези части, или по-точно техните феодални господари, могат да решават кой да ни представлява и да ни управлява.

  И Пеевски, и Бареков са подигравки с човешкото достойнство и интелигентност. За тях може да гласува само човек, който е доведен до състояние да се прости с тези качества. Това имам предвид, когато говоря за мъртва обществена тъкан, за гангренясали части от обществото ни, за т.нар. „социална некроза“. Става дума за избиратели, които формално съществуват като хора, но живеят и реагират като животни. И са третирани като такива.

  България не умира просто защото смъртността е по-висока от раждаемостта и защото емиграцията е по-голяма от имиграцията. Такива периоди са преживели ред европейски страни – виж само Ирландия, Гърция, Италия. И демографската ни криза не е причина, а следствие.

  България умира от безсмислие. Каквото и да правиш в тази страна, то няма смисъл. Винаги печелят Бареков и Пеевски. Затова, що има жизнеспособно, то бяга. За местата, където също има детеубийци и други престъпници, но в които има и смисъл.
  Вече над един милион са го направили за последните 25 години.

   

• БГ откритие: Слуз от охлюв пази от тумори

  Стара българска традиция е успехите на науката ни да бъдат оценявани първо в чужбина. Изключение не прави и доц. Павлина Долашка.

  От години тя изследва свойствата на кръвта и слузта на охлювите да лекуват различни заболявания. Значителна част от тези изследвания прави като учен от БАН и чрез фирма. В момента колективът е вече на етап внедряване на откритието си. Твърде е възможно обаче това да се случи не у нас, а в чужбина. Немска компания вече предлага възможността да разработи лекарствен препарат на базата на създадените екстракти, пише “Стандарт”.

  Че охлювът лекува, се е знаело още в миналото – от стари времена за лечение на язва са съветвали болните да ядат живи охлюви. Млади момичета са ги гълтали и за хубост.

  И всъщност в това има доза истина – слузта от тях помага за регенерирането на кожата и изглаждането на бръчките. “Охлювът се оказва страхотен източник на активни съставки”, разказва доц. Долашка. В изследването им тя разделя работата си на няколко части. Проучванията, свързани с въздействието на кръвта на охлюва върху туморите, които се провеждат в БАН. С фирмата си пък изследва слузта им, като целта на проекта по Оперативна програма “Конкурентоспсобност” е била създаване на екстракти, които регенерират не само кожата, но и тъканта под нея.

  “Много полезни в борбата срещу туморите са не само охлювите, но и черноморските рапани и раците”, разказва доц. Долашка. Кръвта им съдържа

  хемоцианин, който потиска развитието на раковите клетки

  Съвместно с клиника по урология в Германия колективът вече е установил ефект при третиране на тумори на пикочния мехур, като кръвта от охлюв потиска до 90% раковите образувания.

  Проучването е правено ин витро, но вече е проведено и изследване ин виво, макар и върху мишки. Хемоцианинът, извлечено от рапана, потиска тумора на Графи, който е подкожен. За него те кандидатствали с проект към фонд “Научни изследвания”, съвместно с колегата си проф. Костадин Костадинов, който е създател на БГ робота “Микрона”. Идеята била роботът, който извършва операции с изключителна точност, да инжектира хемоцианин директно в туморните клетки и да се проследи ефектът. Предложението не било финансирано обаче за сметка на десетките други проекти със спорна ефективност, с които фондът се прочу в последните години.

  Изследването на слузта на охлювите обаче те провежда с фирма по проект, финансиран по Оперативна програма (ОП). В последните месеци обаче част от младия екип от ОП, с когото работела и който много й помагал, бил подменен. “При тези проекти има голяма отчетност, което е много хубаво и така трябва да бъде за всички проекти, но и много глупави неща. Ако един учен знае до какво точно ще доведе изследователската му дейност на финала, той просто няма за какво да я провежда”, разказва доц. Долашка.

  В основата на изследванията са екстракти, с които се възстановява бързо увредената тъкан, разказва ученият. И показва уникални снимки от старчески домове и болници, на които се вижда как жестоки рани, третирани с екстракта, заздравяват по-бързо от очакваното. Става дума както за рани след операция на туморни заболявания, така и за декубитални рани, последици от залежавания. В един от случаите мъж с диабет и с два отрязани крака развил огромна рана на гърба. След намазване с гел, в който е вложен екстрактът от охлюви, раната се затворила. “Във Виена от нашите екстракти направихме гел за рани. Имам предложение и от немска фирма да направим лекарствен препарат. У нас такова нещо е почти невъзможно, искат се много години и пари. И там е трудно, едно лекарство гълта пари и време, затова най-често се правят медицински гелове”, разказва тя.

  Учените работят с фирми и у нас, които влагат екстракта в козметика и лечебни гелове. “У нас предпочитам да работим с малки фирми, за да мога да следя процеса – какво се влага, спазват ли се точните количества и да постигнем най-добрия ефект”, разказва ученият. “В България козметика от охлюви продава, който се сети и където се сети. Само че има проблем – ако слузта не се пречисти както трябва, оставащите алергени и токсини след това влизат в кожата.

  Получават се жестоки алергии и проблеми, които се установяват впоследствие”, разказва тя. Ето защо те предпочитат да работят с козметичната компания от Италия, чиито продукти се продават по цял свят и са доста скъпи. Ако слузта се извлича от животинки, които са пълзели навсякъде, тя може да е заразена и с тежки метали, проникнали от почвата. Ето защо те използват охлюви, които се отглеждат във ферми.

  Онова, което прави слузта толкова ценна, са установените със съвременни методи колаген и еластин, както и антибактериални пептиди. Те потискат развитието на инфекции, ускоряват и регенерирането на кожата.

  Животинката съдържа и активни фракции, които потискат бактерията хеликобактер пилори, причиняваща язвена болест или гастрит. “Изпратихме три фракции от нашите на белгийските ни колеги, във водеща в света лаборатория. Те установиха коя от тях потиска развитието на бактерията”, разказва доц. Долашка. Оказало се, че отговорната за язвите бактерия е тази, която и доц.

  Долашка установила първоначално. “Ще я добавим като подсилваща съставка към сироп за язви”, разказва тя. Долашка все още се колебае дали да кандидатства у нас с проект за внедряване на екстрактите или да се обърне към партньорите си в Германия и Белгия. “Те са много добре финансирани от самите правителства. Винаги ми казват – като напишеш проекта, сме готови да работим заедно. У нас непрестанно се говори за връзки на науката с бизнеса, но тръгнеш ли към бизнес, проблемите и злобата са огромни шегува се тя. Затова, както и заради бумащината, царяща в родните конкурси за наука, нищо чудно продуктът й да види бял свят първо в чужбина. Докато у нас продължават критиките към науката, че не търси контакти с пазара.

  Източник: БГновости

• Микроскоп для смартфона догоняет по увеличению лабораторные приборы

  Портативный макро-объектив Micro Phone Lens, разработанный прошлогодним выпускником Вашингтонского университета (UW) Томасом Ларсоном, крепится без помощи клея или липкой ленты к любому смартфону или планшету, превращая его в микроскоп.

  На рынке имеются и другие продукты, которые обеспечивают подобную функциональность, но они стоят существенно дороже, снабжаются тяжелыми и жесткими креплениями или требуют постоянного приклеивания.

  Микроскоп Ларсена размером с пуговицу, в его первоначальном варианте, предложенном в качестве проекта Kickstarter, имел увеличение 15x. После успеха этой модели прошлой зимой, организованная Ларсоном фирма разработала новую версию устройства, с увеличением 150x (для сравнения, стандартные лабораторные микроскопы обеспечивают увеличение 50-400x).
  
  В следующем поколении Micro Phone Lens, которое станет доступно этим летом, задействована более сложная оптика, что даст возможность применять новый прибор в серьезных исследованиях.

  В частности, Ларсон надеется, что его продукт поможет в оперативной диагностике заболеваний, и ведет переговоры с работниками глобальных служб здравоохранения по поводу тестирования смартфонного микроскопа в клиниках Кении.

  Кампанию на Kickstarter поддержало более 5 тыс. людей, которым недорогой портативный микроскоп нужен был для развлечения или в качестве наглядного пособия в учебном процессе.

  Источник:  http://ko.com.ua

• <<
• 1
...
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
...
• 416
• >>