Авторски

• Роналд Ът: Номенклатурата ви се превърна в търговска камара

  Интервю на Димитър Ганев с Роналд Ът,  в. „Труд“

  .

  Роналд Ът е един от икономистите (заедно с Ричард Ран), които през 1990 г. изготвят плана за икономическото развитие на България, станал популярен като “Ран-Ът”. По това време той е вицепрезидент на фондацията на Американската търговска камара.
  Бивш изследовател във фондация “Херитидж”. През 1987 г. ръководи прехвърлянето на правителствени дейности към частния сектор в администрацията на Роналд Рейгън.

  .

  – Г-н Ът, ако трябваше сега да пишете плана „Ран-Ът“, кое в него щеше да е различно? Близо четвърт век по-късно огромната част от българите се чувстват губещи от пазарните реформи. Мнозина са убедени, че приватизацията е била част от превръщането на политическата власт на комунистическия елит в икономическа.

  – Не бихме махнали нищо, но вероятно бихме добавили някои неща. Дори само едно. Това, за което до голяма степен не бяхме подготвени, защото нямахме опит със страни като вашата, са корупцията и развитието на един процес, в който вътрешните хора от системата станаха едрите бизнес собственици. И в крайна сметка да се стигне дотам, опростенчески казано, че номенклатурата се превърна в търговска палата. По начин, който не беше задължително добър за страната. С непрозрачен трансфер на активи на цени, които не бяха толкова високи, колкото биха били в един отворен пазар.
  Но ако знаехме, че има такъв риск, какво можехме да направим? Ако си бяхме стояли във Вашингтон, дори нямаше да разберем, че това се случва. Но България не е изключение, това го имаше частично и в по-напредналите от вас страни от Източна Европа. Един от проблемите е, че имате много слаба съдебна система, която е потенциално нечестна и в никакъв случай не е независима.

  – Приватизацията в кои източноевропейски страни смятате за успешна?

  – Това е много труден процес, много от държавите имаха сериозни проблеми. Мисля, че първата страна, която започна раздържавяването, беше Унгария, която стартира дори преди ние да пристигнем. Разбира се, преди вас и Чехословакия, Полша и Естония започнаха да приватизират. Планът на унгарците не беше перфектен – идеята бе да дадат на хората касови бонове. И много от тях искаха да си ги продадат, но поне получиха възможността да участват. Да бъдеш акционер не е за всеки, но те поне преминаха през открит и прозрачен процес. Ние препоръчахме касовите бонове и в България, но това, което беше приложено при вас като касова приватизация, бе само версия на унгарския опит. То не обхващаше всяка компания и минаваше през съвсем различни механизми.

  – Кои неща от плана според вас бяха приложени правилно и кои не?

  – Най-големият проблем беше, че буквално всяко от нашите предложения беше забавено с години. Например валутният борд бе въведен чак през 1997 г. след сериозна инфлация, колапс на лева, сериозни препятствия. Така загубихте 7 години. Приватизацията, която също беше много важна, не тръгна. Никой не я отхвърли, но бих определил политиката ви по това време като много токсична – сменяха се правителства, между партиите имаше много малко сътрудничество. Чак към края на 90-те започна истинското раздържавяване. Но продажбата, особено на големите предприятия, стана по не особено прозрачен начин. И по-скоро чрез преговори, а не чрез открит търг, което остави всички с впечатлението, че е имало фаворити.

  – Какви бяха впечатленията ви от срещите ви с Андрей Луканов? Докъде беше готов да стигне той с реформите?

  – Имахме впечатление, че той е доста сериозен. Всички мислеха, че сме използвани от премиера и от неговата партия. Че сме само димна завеса, за да се отложат нещата и да се създаде впечатление за прозападна ориентация на кабинета. Но ние нямахме това чувство в нито една от срещите ни с него или с хората, с които той работеше. Не виждахме скептицизъм, опозиция или недоверие към това, което предлагахме. Най-големият проблем, който той сподели с нас, беше, че не е сигурен, че ще може да убеди другите в партията за програмата ни.
  Но ние не сме глупаци и не искахме да ни заблуждават. Чувствахме, че той вече не вярва в социализма, че наистина иска да продължи напред точно с нашия план. Заедно с политическия разрив, гнева и икономическото разместване, които подобни планове биха могли да предизвикат. Никога не са ни казвали какво да пишем или да не включваме определена част от него. Направихме го без каквато и да е намеса, по най-добрия начин, базирано върху информацията, която имахме.

  – Правителството на Луканов обаче пада само месеци след това.

  – Да, ние бяхме решили да не сме хора на никого и да работим напълно независимо и да не се съгласяваме с цензура или с каквито и да е промени. Срещахме се с всички партии, говорихме с пресата, с много организации, със синдикатите. СДС бяха по-съгласни с нас, бяха много активни и мотивирани за промяна. Или поне част от тях, поне на повърхността. Но когато взеха властта, не бяха особено бързи. Работих в близост с Иван Костов и Иван Пушкаров, за да се опитам да задвижа програмата. И някъде по това време в голяма степен моята работа приключи, защото тук вече навлизаха Световната банка и МВФ, които изпращаха екипи от експерти по приватизацията. А освен тях предлагаха и пари. Сделката беше – ние ще ви помогнем с приватизацията, ще ви даваме финансиране, но приватизационните сделки ще трябва да бъдат одобрявани от нас.

  – Казвате, че не сте искали да сте хора на когото и било, но същевременно и вие, и Ричард Ран идвате от Американската търговска палата. И се опитвахте тук да наложите икономическите идеи, които обикновено наричат неолиберални, нали така?

  – Либерални в смисъла на свободни пазари – да. Ние се опитвахме да ги промотираме и в Америка. Някои хора виждат тази програма като противоположна на консервативната, която не е задължително пазарна. Тя е различна и от пробизнес програмата. Ставаше въпрос за пропазарна програма. В Америка често правим тези разлики.

  – Доста уникална ситуация от съвременна гледна точка. Луканов – емблематична фигура от комунистическата номенклатура, кани хора от Американската търговска камара, за да му помагат с реформирането на България.

  – Да, ние също мислехме така. Мисля, че повечето американци и вероятно повечето европейци не вярваха, че системата ще падне мирно в цяла Източна Европа, включително и в Русия. Формираха се нови правителства, които в някои случаи не бяха официални. През 1989 г. например се срещнахме с кабинета в Естония, който се беше самообявил за такъв.

  – Как точно стана връзката с България?

  – Във време, в което всички се чудят какво следва от тук нататък, защото системата вече не е комунистическа, служител на средно ниво, мисля че беше в министерството на търговията – казваше се Генчев – изпраща предложение до Луканов. Това е станало най-вероятно чрез шефовете му или през други хора. Предложението горе-долу гласи следното: жена ми работи за финландска компания и нейната шефка е годеница на главния икономист на Американската търговска камара. Тя мисли, че този човек може да ви бъде полезен и би желал да помогне.

  – Виждате ли връзка между прехода, пазарните реформи и слабата солидарност в българското общество днес?

  – Това е интересно. Вие имате предвид, че станалото в България е доста по-различно от това в Полша, Чехословакия и Унгария. Там промяната дойде от долу нагоре, докато тук беше революция от върховете. Не мога да ви отговоря. Но в Полша имаше голяма подкрепа и разбиране за това, което трябваше да стане. Дали нещата там станаха по-добре от тази гледна точка – не мога да преценя. Но съм съгласен, че в този процес имаше много губещи.
  Спомням си, че когато се върнах в Америка, казах на жена си: българите са страхотни хора, образовани, говорят четири езика, но сега нещата се обръщат в полза на онези, които знаят английски. Имах приятел журналист, чиято жена беше преводачка. Приятелите , които превеждаха от немски или френски, имаха по-малко възможности, а тя имаше повече, защото американските писатели бяха много популярни. Заровете бяха хвърлени и резултатът беше съвсем различен.

  – Помага ли, или пречи на икономиката и на обществото това, че в частния сектор у нас синдикатите са слаби?

  – Те отслабват и в Съединените щати. Сравнително силни са в Западна Европа, въпреки че и там май рецесията ги отслаби. Германските профсъюзи са сравнително големи и са важна част от мениджмънта на компаниите, но също така са и доста отзивчиви. Когато профсъюзите бяха много силни в Америка през 50-те и 60-те години, те бяха в много конфликтни отношения със своите работодатели. Антагонизмът в автомобилната индустрия например почти доведе до колапс на сектора и до възхода на японските компании. Заради голямата деиндустриализация обаче работните места, подходящи за профсъюзна защита, изчезнаха.

  – Кризата след 2008 г. не ви ли накара да преосмислите поне част от възгледите си?

  – Частният пазар не е топло и гостоприемно място. Индивидуалните таланти и способности се награждават, а провалът и липсата на интерес към възможностите се наказват. В чистата пазарна икономика, ако не работите, гладувате. Но на много малко места този принцип действа. Създават се победители и губещи – в социалистическата икономика също ги има. При вас от едната страна стояха огромната част от хората, а от другата – партийният елит, номенклатурата и интелектуалците.
  През 1990 г. посещавах софийския квартал „Бояна“ и там нещата бяха много по-различни, отколкото в жилищните блокове. Присъствах на пикници, вечери и барбекюта с правителствени служители и министри, които преди това са били добри комунисти. Преспивал съм на няколко места. Тези хора имаха прекрасни имоти, оборудвани със западни стереоуредби, видеосистеми, колекция от видеокасети, уиски в килера и т.н.

  – Като погледнете назад, повече икономист или повече пропагандатор на идеи сте?

  – Аз съм повече икономист. Опитвам се да се ограничавам в рамките на способностите си. Ние не заблуждаваме хората, а един от начините да ги заблуждаваш е да се правиш, че вършиш повече неща, отколкото наистина вършиш.

  
  

• К. Чапек: Защо не съм комунист? – Защото съм порядъчен човек

  Размисли на чешкия писател и драматург Карел Чапек (1890-1938 г.) „Защо не съм комунист” –  за нравствената същност на комунизма и за основанията, авторът да не приема неговата мрачност и неговия метод.

  „Аз не принадлежа на никоя партия и моят спор с комунистите е дело не на убеждение, а на моята собствена съвест”, заявява именитият хуманист Чапек.

  „Действително, щом сърцето ми е на страната на бедните, за какъв дявол не съм станал още комунист? Именно заради това, че съм на страната на бедните. Видях такава безгранична нужда, че всичко наоколо ми опротивя. Буржоазията, която не може или не иска да помогне, ми е чужда. Но също така чужд ми е и комунизмът, предлагащ вместо помощ знамето на революцията. Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. А гладните искат не да властват, а да се наситят.

  Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не знае морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на социалния порядък, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

  Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен. За него не съществува средна температура между буржоазния мраз и революционния пламък. На пролетария не е разрешено спокойно и с удоволствие да се отдаде на каквото и да е, отнема му се радостта от живота, не съществуват на света вкусни обяди или вечери, дори плесенясалата коричка на бедния или ненаситничеството на капиталистите. Няма любов – само господарски разврат или неуморно размножаване на пролетариите. Така пролетарият се заселва в чудовищно изкривен свят.

  Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони. И ето, понякога ме обхваща ужас, че не мога да разбера комунистите. Съчувствам на идеала на комунизма, но не мога да разбера неговия метод.

  Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си и които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.

  Пуснете срещу мен най-ортодоксалния комунист. Ако той не ме пречука на място, аз се надявам лично с него да се разбера по много въпроси, които разбира се, нямат никакво отношение към комунизма. Но комунизмът по принцип не допуска съгласие с другомислещи дори във всичко онова, което не го засяга. Вие ще намерите у комунистите почти нечовешка сила на убеждението по какъвто и да е дребен повод – и това не защото доводите им са достатъчно убедителни, просто те не обръщат внимание на възраженията.

  Имам чувството, сякаш съм се изповядал. Аз не принадлежа на никоя партия и моят спор с комунистите е дело не на убеждение, а на моята собствена съвест. И ако се обърнем към съвестта си, а не към убежденията, то аз мисля, че взаимното разбиране не би се оказало невъзможно – нещо, което няма никак да е малко.”

  Източник:  Slivendnesiutre.wordpress.com

• Проф. Канев: От парите за наука кой юнашки се насука?

  Проф. Иван Канев,  Mediapool

   

  

  Тази статия е написана след дискусия на български учени, които живеят в чужбина, и следят с тревога проблемите и погромите на науката и образованието в България. Сред тях са д-р Александър Гочев – биофизик, проф. Васил Златарски – геолог, проф. Глеб Хайнатски – математик. Текстът е подготвил проф. Иван Канев – паразитолог и генетик.

  .

  В науката стават странни неща. От една страна тя е докарана до фалит, просната на смъртен одър, потънала в непосилна немотия и беднотия. От друга страна парите за наука се раздават и разхищават в милиони чрез манипулирани и фалшифицирани конкурси във фонд „Научни изследвания”. От трета страна манипулациите и фалшификациите са установени, но парите не са върнати и престъпления и отговорни няма.

  Най-странното от всичко е, че в науката и извън нея има високопоставени личности, които правят всичко възможно истината за парите да бъде скрита, покрита и обвита в мъгла и непрозрачност.

  Така в продължение на 25 години науката се реформира чрез системни разминавания на думите и делата. На думи се дават обещания науката да се реформира и да стене по-европейска по организация и по-продуктивна в работата си. На дело тази цел не е постигната. Реформата е провалена.

  Провалът е направен чрез порочни практики в управлението на парите, кадрите и структурите в науката. Историята на този провал е описана накратко в тази статия. Тя разказва и с конкретни данни, факти и имена показва защо истината е така старателно пазена скрита и покрита.

  Който мъти на олигарсите водата, го боли главата

  Туй у нас е истина добре позната. Болката неизбежно идва до главата на всеки, който мъти на олигарсите водата. Такава е и съдбата на всеки, който дръзне истината за науката да каже и олигарсите с пръст да покаже. Сред получилите главоболие са автори на книги, председатели и членове на комисии и други държавни органи:

  Книга със заглавие „Проектният бизнес и ограбването на науката“ и подзаглавие „Наръчник на управляващия мошеник“. Авторът проф. Емил Хорозов е член кореспондент на БАН, преподавател по математика във Софийския университет и бивш уравител на Фонд „Научни изследвания”. Като управител на фонда той установява серия от нарушения, с които конкурсите са били манипулирани, а парите – раздавани неправомерно в нарушение на законите и правилника на фонда.

  Комисия, която е съставена от учени, работещи в различни области. Председателят на тази комисията, проф. Борислав Тошев е един от най-добрите познавачи на историята, традициите и принципите в световната и българската наука и образование. Тази комисия е направила проверка във фонда и е установила там същите финансови нарушения, които са описани в книгата на член-кор. Хорозов.

  Финансова инспекция. Тя направила проверка във фонда по нареждане на същия министър на финансите – Симеон Дянков, който е подписвал документи, с които милиони лева от бюджета на държавата са били давани на фонда. Откритите от комисията финансови нарушения са докладвани на министъра. Той ги докладва в парламента, където посочва, че има нарушения на Закона за насърчаване на научните изследвания, и признава, че нарушения са извършени във всичките дейности на фонда, включително и във финансово-стопанската, бюджетната и отчетната работа.

  Комисията за наука и образование в парламента. Тя провежда специално заседание на което се разглеждат и дискутират нарушенията с парите за наука. В хода на дискусията особено активни и критични са председателят на комисията Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов. Последният определя нарушенията във фонда като „едно безумно крадене” и „чудовищни нарушения и разграбване на парите от бюджета”.

  Комисията за наука и образование в Европейския съюз. Нейни членове са били запознати с финансовите нарушения във Фонд „Научни изследвания”. Реакцията им е намерила отражение в лекции и статии. В България лекция е изнесена от проф. Ан Глоувър, която е съветничка по образованието и науката на председателя на ЕК Жозе Барозу. В лекцията проблемите с парите за наука са представени с думите „Това не е новината, която Европа иска да чуе от България”.

  Най-авторитетните в света на науката списания „Нейчър” и „Сайънс”. Техните редакции научили за нарушенията и скандалите със парите за наука в България и са публикували статии.

  При наличието на толкова много данни и факти във всяка демократична държава с правов ред истината щеше да е отдавна доказана, а извършителите на финансовите нарушения – подведени под морална и финансова отговорност. У нас не е така, защото истината се отрича, усуква и обвива в мъгла и непрозрачност от същите държавни институции, които би трябвало да разследват нарушенията. Сред тях е и Софийската градска прокуратура. В нея цяла година са правили проверка на същите нарушения, които са описани в книгата на член-кор. Хорозов и в протоколите на комисията и на инспекцията, които са правили проверки във фонда. За разлика от тях прокурор М. Станкова не намерила данни за нарушения и престъпления и отказала да образува съдебно производство.

  По тази причина след пет години проверки и дискусии истината за парите, които се заделят в милиони от бюджета на държавата и разпределят от Фонд “Научни изследвания”, остава спорна и неизвестна. Не се знае кой казва истината.Депутатите от Комисията за образование и наука в парламента, които казват, че е извършено „едно безумно крадене” и „чудовищни нарушения и разграбване на парите от бюджета” или прокуратурата, която не намира данни за нарушение и престъпление?

  Независимо от всичките проблеми, болки и беди, авторите на описаните по-горе книги, статии и документи са извършили героичен подвиг. Благодарение на събраните от тях данни и факти истината за науката се вижда от тези, които искат да я видят.

  Пари няма – действайте

  С тази спусната отгоре теза науката се бори 18 години (1989-2007). През това време там горе държавата е управлявана от 10 правителства. Нито едно от тях не е видяло национални приоритети в науката и образованието и не намерило мотив да даде по-големи пари за тяхното развитие.

  Мотивът се намери – става и за далавери

  Този мотив се появил внезапно. Това е станало през същата 2007 година, в която учени, преподаватели, учители, студенти и ученици излезли на протест и искали от правителството пари и автономия. В тези протести имало за първи път в новата история на науката и образованието и искания за оставката на ресорния министър и на правителството. В началото на протестите правителството се опитало да реши проблема с разговори, но не е успяло.

  Тогава са взети две решения. От написаното в книгата на член кор. Хорозов се вижда, че едното решение е Фонд „Научни изследвания” да бъде реформиран и подготвен да раздава парите по нов начин. Другото решение е парите, които се раздават чрез фонда, да бъдат увеличени рязко с десетки милиони. По силата на това решение фондът е получил 50 милиона лева за 2008 година. За 2009 година са били запланувани 56 милиона.

  Така увеличените пари не стигнали за всички проекти, които правителството искало да финансира чрез фонда. За да осигури финансираното, което си е наумило и нагласило да направи, правителството бръкнало още по-дълбоко в хазната и през 2008 година са сключени договори за 108 милиона лева, което е двойно повече от предвидените в бюджета 50 милиона. По същата схема през 2009 година са сключени договори за 138 милиона лева, което е почти три пъти повече от предвидените в бюджета 56 милиона лв.

  Направените във фонда проверки са показали, че увеличените от 106 милиона на 246 милиона лева са раздадени с манипулирани и фалшифицирани конкурси. Сред най-манипулираните и най-фалшифицираните са:

  Рецензиите. Те са манипулирани по два начина с две различни цели: Чрез криене и неизползване на силните рецензии са били отстранявани от финансиране силни проекти и обратно. Слаби проекти са били финансирани чрез изготвянето на непрофесионално и неправомерно направени рецензии. Сред тях има и една рецензентка от Румъния, Екатерина Камелия Покрис, която е направо за рекордите на Гинес. За около два месеца тя е написала над 200 рецензии, чрез които са били раздаден около 30 милиона лева от парите за наука в България. Тя рецензирала научни проекти от всички научни области, но самата тя не е специалист по нищо. Търсачките в интернет показват срещу името й само едно цитиране и три публикации, всичките в местни румънски ведомствени списания. Има проекти, които са финансирани, без да са рецензирани в конкурса, в който са спечелили и обратно. Има проекти за които са писани по 7-8 рецензии.

  Критериите. Те са манипулирани и нагласяни така, че проектите на хора, които са определени да бъдат одобрени и финансирани, са били класирани и финансирани, въпреки че не е събран необходимият минимум от точки. Ръководителите на тези набелязани да спечелят финансиране проектите са били подбирани и набелязани предварително, още преди да са направени рецензии.

  Това обяснява защо е било необходимо във фонда да се вършат системни нарушения, в които за едни проекти да се крият хубавите рецензии, а за други проекти да се пишат по поръчка нагласени рецензии от румънски,молдавски, турски и други рецензенти. Това обяснява и защо слабите проекти са били сливани със силни и финансирани заедно в един общ проект.

  Обяснява и защо пропадналите в един конкурс проекти са били прехвърляни и финансирани в друг конкурс, в който не са подавали документи. Обяснява и защо е било необходимо да се пишат анекси, чрез които парите, отпуснати за един проект, са давани на друг проект или за научна дейност, които не са участвали в конкурса.

  Парите. Те са манипулирани по начин, който прави възможно силните проекти с оригинални научни идеи да бъдат отстранени от финансиране и обратно. Слаби проекти, които не са получили необходимия брой точки, да бъдат класирани и финансирани. За постигането на тази цел са били използвани описаните по-горе манипулации на рецензиите и критериите. Чрез тях в някои случаи за някои хора парите са били увеличавани в размери, които са надвишавали определения лимит и обратно.

  В други случаи, парите са орязвани и раздавани под предварително определения лимит.

  Тези манипулациите и фалшификациите на конкурсите не са случайни. Те са извършени с умисъл от правителството и назначените от него служители във фонда, включително чрез приемане на подходящи закони, като Закона за насърчаване на научните измами. Техни съучастници в нарушенията са онези учени, преподаватели и публични личности, които са получавали пари от манипулирани конкурси и нарушения на правилата.

  Само гласовити юнаци могат да сучат от фондовите каси

  До държавните пари не може всеки да се вреди. Описаните в книгата на член-кор. Хорозов данни и факти показват, че много от финансираните проекти са били подбирани не по научната им дейност, а по други показатели, които са направили възможно големите пари се дават на тези учени, преподаватели и публични личности, който са най-гласовити и викат най- силно по митингите.

  С цел да запуши устата им правителството им раздава милиони чрез фондовите каси. Например:

  За университетите най-големите пари са дадени на онези от тях, в които има преподаватели и студенти, най-активни в протестите срещу правителството. Такива са СУ „Св. Климент Охридски”, Медицинският университет в София и Техническият университет. Техни проекти получили огромната сума от 25 милиона лева, която не се дава за научен проект дори и на Нобелови лауреати. У нас тези огромни по-размер пари са дадени на проекти без състезание.

  Там било и мястото, където членове на проектите спечелили по 25 милиона лева имали участие и в други проекти, някои от които са пак за милиони. Пак там милионите били давани на учени, които нямат време или професионална възможност да правят научна дейност дори и по един единствен малък проект, камо ли да работят по няколко проекта с огромни суми пари.

  Сред тях е и един млад 29-30 годишен филолог от СУ – Димитър Илиев, който освен участието си в големия проект за 25 милиона лева имал участие и в други два проекта на обща стойност 1 260 000 лева.

  Сред тях били и ректори, заместник ректори и други администратори, които по-цял ден се занимават с администрация и нямат реално време за научна работа. Дори ректорът на СУ член. кор. Иван Илчев участвал в тези проекти за милиони.

  За академиите най-големите пари са дадени на онези учени, които са най-гласовити в протестите и най-активни в исканията на оставките на министри и правителството.

  Например в БАН 3 450 000 лв. се водят по два договора на главния ръководител и говорител на протестите, организирани от БАН, проф. Бойко Георгиев. От тях 2 000 000 лева са по проект BG CVP01/0117 от конкурса за „Развитие на научната инфраструктури. Още 1 450 000 лева са за проект CEBDER (ДО 02-15 от 2009) от конкурса за „Изграждане на Национален център за върхови научни постижения в областта на биоразнообразието и екосистемните изследвания”.

  1 700 000 лева са дадени с проект CVP01/0006 на активния в протестите проф. Лъчезар Аврамов. 880 000 лева получили два слети проекта, единият от които е на проф. Стефан Воденичаров, който по това време е председател на Общото събрание на БАН и участва активно в организирането на протестите. 773 346 лева са дадени на проект ( BG 051РО 001.3.3.04/42) с ръководител член-кор. Андон Косев, който е сред най-активните протестиращи.

  719 528 лева са дадени чрез проект BG 051РО 001.3.3.04/4, в който участва проф. Стефан Хаджитодоров, който по това време е главен научен секретар на БАН и участва активно в протестите.

  Този списък е много дълъг и в него фигурират като бенефициенти не само професори и академици, но и някои от по-младите учени, които са финансирани в по-късните сесии на фонда. Сред тях е и гласовитият Христо Лафчиев, който години наред бе начело на протестите на младите учени от КОГИТО.

  Големи пари са дадени и на онези водещи журналисти, социолози, политолози и публични личности, които са най-активни в даването на оценки за правителството и събитията в страната.

  Според публикуваните данни в книгата на член-кор. Хорозов сред тях има шеф на най-важния пост в журналистиката, доц. Георги Лозанов. Там са Андрей Райчев, Кънчо Стойчев и други и водещи политолози и социолози, които ходят в редакциите на вестниците, радиото и телевизията и предсказват там дали правителството е добро и има бъдеще, или е лошо и трябва да си ходи.И на тях във фонда са раздавали големи пари. Има и куриозни случаи, в които милиони от парите за наука са дадени чрез десет договора на фирми, които имат един и същи адрес – бул. „Джеймс Баучер“ 23, и зад които се предполага, че стоят хора от един и същи олигархичен кръг.

  И големите палати са дар за сучещи юнаци

  Да са им лика и прилика, юнаците, които сукали най-много от държавните пари, получили като дар и научни палати.

  От университетите с такъв дар се сдобил същият библиотекарски институт, който преди няколко години станал университет, прочут със скандалните си дейности. В един от скандалите се разказва как дипломи за професори са дадени в този университет на министъра на образованието Сергей Игнатов и на шефа във фонд „Научни изследвания” Рангел Гюров.

  В друг скандал ректорът на университета Стоян Денчев и хора от неговото обкръжение са цитирани в списъците на неправомерно получилите париот фонда. Вместо разследване и порицание ректорът и управляваният от него университет получили дар от министерството сгради и имот в непосредствена близост до Пампорово в Родопите.

  В БАН големи научни палати са направени на същите учени, които са получили и големи пари от фонда. Сред тях е получилият 3 450 000 лева проф. Бойко Георгиев. Той поискал и получил правото малката и безлична лаборатория, в която работил и която получила незадоволителни оценки от международния одит, да бъде превърната в мега Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания. За построяването на този мега институт в БАН били закрити и ликвидирани четири научни звена, сред които са и най-старите институти в биологичните науки – Институтът по зоология и Институтът по ботаника.

  Такъв е случаят и с получилата от одита незадоволителни оценки Централна лаборатория по биомедицинско инженерство, в която работил главният научен секретар проф. Ст. Хаджитодоров. Той заедно с член-кор. А. Косев предложили, а колективната безотговорност в Общото събрание разрешила лабораторията да стане един голям Институт по биофизика и биомедицинско инженерство, който погълнал и стабилният и силният по оценките на одита Институт по биофизика.

  Така създаденият за Хаджитодоров – Косев голям институт пасвал и на големите пари от 1 500 000 лева, които те били получили от фонда, непосредствено преди да ги обладае идеята да си имат и голям институт.

  По същия начин с решения, взети от органите за колективна безотговорност, в науката през 2010 година са създадени и други големи институти в БАН.

  Звучи невероятно, но е факт

  Сега същите юнаци, които се насукали от фонда с големите пари и нагушили с големите институти и имоти, се представят за спасители на науката и образованието и искат да имат и голяма и без мандатна власт. Тяхното искане е чуто от лидерите на две политически партии: на БСП – Сергей Станишев и на ДПС – Лютви Местан. Те са внесли в парламента предложение за промени в закона, които да премахнат приетия в името на демократичните промени мандат в управлението.

  Има и още нещо, което звучи невероятно, но е факт. БСП и ДСП са същите политически партии, които заедно се месят три пъти по некомпетентен и недобронамерен начин в науката.

  Първият път е през 2007 година, когато те намират мотив парите за наука да се увеличат и раздават във фонда с нови конкурси, които се оказаха манипулирани и фалшифицирани. Вторият път е през 2009 година, когато те дават на академиците възнаграждение като на депутати, но парите не са от квотата за депутати, а от бюджета и на без това бедната и закъсалата финансово наука. Третият път е сега, когато те предлагат да бъде премахнат мандатът в управлението.

  В интерес на истината тук трябва да се каже, че БСП и ДПС не са единствените политически формации, които постъпват некомпетентно и недобронамерено с науката. В една или друга степен подобни прояви на некомпетентност и недобронамереност има в поведението на всички политически партии и съюзи, които са били в изпълнителната власт през последните 25 години. Сред тях изпъква тази, за която бе освободен ресорният министър от правителството на ГЕРБ – Сергей Игнатов.

  За да бъде пълна картината, тук трябва да се каже и че некомпетентно и недобронамерено отношение към науката и образованието имат не само политиците, но и някои от високопоставените в тях ръководители, преподаватели и учени със високи научни звания и степени.

  Заедно с некомпетентните и недобронамерените политици те вършат скандални и вредни неща, които рушат науката и образованието. Типичен пример за това са описаните по-горе манипулации и фалшификации в раздаването на парите във фонд „Научни изследвания”. Тези финансови манипулации приличат на манипулациите, които се прилагат по време на избори сред ромите от махалата.

  Приликата произтича от това, че ромите от махалата и учените и интелектуалците на страната са забъркани по една и съща схема във финансова далавера. При ромите далаверата става по време на избори. При учените и интелектуалците далаверите стават по време на конкурсите във фонд „Научни изследвания”. И на двете места пари се използват и за търговия с влияние, в която се купуват и продават гласове.

  Купуването се прави така:

  По време на избори гласовете се купуват от най-бедните, безработните и необразованите хора от провинцията и ромските квартали в големите градове. С парите за наука се търгуват и купуват гласовете и съвестта на най-титулуваните учени и най-видните публични личности.

  Гласовете на необразованите се търгуват за около 20-30 лева. Тези на образованите са много по-скъпи и за тях се дават големи пари в размера на стотици хиляди и дори в милиони лева. Има и други особености, които правят нарушенията с парите за наука по-големи и по-тежки от тези по време на избори. Например:

  Търгуването и продаването на гласове по време на изборите е обявено за престъпление, което се преследва от закона. Във фонда купуването на гласове с парите за наука не се счита за престъпление и не се преследва от закона. Нарушението във фонда е двойно по-голямо, защото то се върши в държавна институция, от държавни служители с парите на държавата.

  Същото нарушение е тройно по-голямо, защото то се покрива и отрича от същите държавни инстанции и служители, които би трябвало да го разследват и спрат. Това нарушение е четворно по-голямо, защото то е пряко свързано с нарушенията и престъпленията, които се вършат с имотите и властта в науката.

  Същото нарушение е петорно по-голямо, защото то се крие и отрича при наличието на данни и факти, които го доказват по безспорен начин. Те са: Налични за раздаване пари, които в фонда са били в милиони. Има и мотиви за тяхното увеличаване и неправомерно раздаване. Има и извършители. Има и доказани манипулации и фалшификации. Има и нанесени вреди. Има и скандали. Има и комисии и инспекции, които са разследвали нарушенията. Има и публикувани статии и книги.

  Това, което го няма и вероятно няма да го има, е: Истината да излезе наяве. Нарушенията да бъдат признати официално. Парите върнати. Виновните подведени под морална и финансова отговорност. У нас това не става и не може да стане, защото държавата ни няма нормални законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Тях ги няма и не може да ги има, защото в науката, в образованието, във фонда и навсякъде в държавата няма онази критична маса, която може да направи онези избори, чрез които да бъдат отстранени от власт корумпираните началници в академиите, университетите, фонда, правителството, парламента и навсякъде, където те са създали свои мафии от приятелски кръгове и обръчи и въртят далавери с парите и имотите на държавата.

  Ще имат ли олигарсите свое лоби вътре в науката и образованието?

  Този въпрос произтича от представените по-горе данни и факти. Те показват, че парите, имотите и властта в науката и образованието се манипулират и консумират по начин, който е типичен за олигархията в държавата. Приликите са както следва:

  Парите. В държавата първите олиграси са създадени чрез източване на милиони от хазната на държавата, които са раздадени на „кредитни милионери” чрез финансови манипулации и фалшификации. Същите финансови манипулации и фалшификации са извършени и с милиони от хазната, които се раздават за наука във фонд „Научни изследвания”. И там парите са дадени на „кредитни милионери” в науката и образованието. Не води ли това до създаването на първите финансови олигарси в науката и образованието?

  Имотите. В държавата първите олигарси се сдобиха с големи имоти скрити под булото на реформата и създадени за целта подходящи закони и правила за търгуване, заменки, дарения, строежи и други хитро поставени вратички за далавери. По същия начин, със същите хитро поставени вратички се върши и реформата с имоти в науката и образованието. И там под булото на реформата са използвани подходящи правила и решения, чрез които големите институти и подарени сгради се оказаха в ръцете на същите учени и преподаватели, които са получили и големите пари от Фонда. Не води ли това до създаването на първите структурни олигарси в науката и образованието?

  Властта. От докладите на Европейския съюз се знае, че в България най-големият проблем е във властта. В една или друга степен тя е поставена в зависимост от олигархията в страната. Олигархията оказва влияние над всичките власти – законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя има солидна власт и над голяма част от четвъртата власт – на масмедиите. Сега същият властов проблем зрее и се готви за насаждане и в науката и образованието, чрез предложението за отмяната на мандата на ректорите. Не води ли това към създаването на първите властови олигарси в науката и образованието?

  Отговор на тези въпроси няма, защото некорумпираните, сред които са и бившите управители на фонд „Научни изследвания”, член кор. Емил Хорозов и акад. Владо Овчаров, са в малцинство и не могат да променят налаганите от олигархията порочни практики в науката и образованието. Затова те си подават оставката. Затова и усилията на член-кор. Хорозов да направи публично достояние истината за нарушенията във фонда срещат сериозни пречки и съпротива.

  Това е поводът ние, които живеем в чужбина, да изразим нашето мнение.

   

• Суп графа Румфорда

  Ю. Фролов,  Наука и жизнь

  .

  

  Даже знатоки творчества знаменитого экономиста позапрошлого века Карла Маркса удивляются, когда им говорят, что в его основополагающем труде “Капитал” приводится один кулинарный рецепт. Но откроем 22-ю главу первого тома “Капитала” и прочтем:

  “Пять фунтов ячменя, пять фунтов кукурузы, на 3 пенса селедок (пенс — английская монета, составлявшая тогда одну двестисороковую часть фунта стерлингов; с февраля 1971 года 1 фунт стерлингов = 100 пенсам. — Прим. автора), на 1 пенс соли, на 1 пенс уксуса, на 2 пенса перцу и зелени, итого на сумму 203/4 пенса получается суп на 64 человека”. Маркс приводит этот рецепт как пример того, какими способами жадные капиталисты стараются подешевле прокормить своих рабочих, и указывает имя автора: “Один американский краснобай, возведенный в баронское звание янки Бенджамин Томпсон, он же граф Румфорд”.

  Большая советская энциклопедия называет Румфорда-Томпсона “английским физиком”, пишет о нем скорее уважительно, но про суп не упоминает.

  Этот интереснейший человек в разные периоды своей жизни был не только ученым, но и общественным деятелем, изобретателем, военным, социальным реформатором. И всегда — авантюристом.

  Граф Румфорд, урожденный Бенджамин Томпсон, родился на ферме в штате Массачусетс в 1753 году. В школе донимал учителя вопросами по физике и химии. Служил мальчиком на побегушках в лавке, но был уволен за нашумевший (в прямом смысле слова) эксперимент с порохом. Устроился учеником к одному бостонскому врачу, в свободное время читал много научных книг, посещал лекции в Гарвардском университете, но был опять-таки уволен за какой-то эксперимент на свинье (по-видимому, не менее шумный). В возрасте 19 лет удачно женился на богатой вдове, благодаря чему вошел в светское общество.

  В Америке в это время назревала революция, приведшая в конце концов к освобождению английских колоний от власти короля. Томпсон встал на сторону метрополии, шпионил за революционерами (и разработал симпатические чернила, чтобы писать донесения англичанам), но оказался близок к разоблачению. Бежал в Британию с отступающими колониальными войсками, навсегда бросив жену и ребенка.

  В Англии заслуги перед короной помогли ему заполучить место в Управлении колоний. Административные обязанности оставляли много свободного времени, и Томпсон занялся измерением силы разных сортов пороха, а также отдачи ружей и пушек, за что был избран академиком — членом престижного Королевского общества. Его исследования привлекли внимание адмиралов, и признанного ученого пригласили провести измерения дальности стрельбы на море. Заодно Томпсон внес усовершенствования в кораблестроение и в методы сигнализации на флоте.

  Талантливому самоучке пришлось покинуть и Англию, когда там арестовали французского шпиона и появились подозрения, что в дело замешан и новоиспеченный академик. Доказательств не нашли, но Томпсон счел за лучшее вернуться в Америку, где шла революционная война, с поручением набирать добровольцев для английской армии. После окончательного поражения англичан он опять отплыл в Европу, служил наемником в разных войсках, сумел войти в доверие к курфюрсту Баварии и стал его надворным советником по военным делам. Будучи недоволен своим скромным положением, Бенджамин Томпсон ненадолго вернулся в Лондон, добился аудиенции у короля и, действуя в духе маркиза де Карабаса из известной сказки, сумел убедить его, что звание советника при баварском дворе должно быть уравновешено каким-то английским титулом, иначе получается как-то неприлично для подданного Его Величества. И даже авторитет короны может пострадать.

  В столицу Баварии — Мюнхен он вернулся уже полковником сэром Бенджамином Томпсоном. Кстати, денежное довольствие английского полковника было выше жалованья советника курфюрста. А Томпсон, не желая терять старые навыки, еще и немного шпионил на Англию в Баварии, что тоже хорошо отражалось на его бюджете.

  В Баварии он реорганизовал армию, изобрел новый термометр и с его помощью открыл конвекционные токи воздуха и жидкостей, а также предпринял изучение теплоизолирующих свойств разных тканей, выбирая материал для обмундирования баварской армии. Здесь же Томпсон сделал свое самое известное открытие. Наблюдая за рассверливанием стволов пушек, он заметил, что металл при сверлении греется. Серией остроумных экспериментов ученый опроверг господствовавшую тогда теорию теплорода (считалось, что тепло — это особая жидкость, в скрытом виде присутствующая в телах и теряющаяся по мере остывания) и тем заложил основы термодинамики.

  Но пора вернуться к супу.

  В конце 80-х годов XVIII века, с беспокойством наблюдая революционные события во Франции, Томпсон счел, что для безопасности любого государства надо убрать с улиц толпы нищих и бродяг, которые всегда готовы участвовать в любой заварушке. Нищие составляли в то время 5% населения баварской столицы. Они образовывали особую корпорацию со строгими законами, распределением ролей и “охотничьих угодий”. В первый день нового, 1790 года, когда по традиции толпы бродяг со всей Баварии прибыли в Мюнхен собирать милостыню, их окружила армия и всех отправили в новое учреждение, придуманное Томпсоном по образцу, уже почти сто лет существовавшему в Англии, — работный дом с военной дисциплиной и строгим распорядком дня. Причем арест первого нищего произвел сам господин надворный советник. В новом заведении бродягам дали приют, работу на пользу государства (прясть, ткать, шить форму и обувь для армии), их кормили и даже обеспечивали им и их детям некоторое образование. К тем, кто не умел и не хотел что-либо делать, применяли принцип: “Не можешь — научим, не хочешь — заставим”. Один из местных мануфактурщиков, утративший богатый армейский заказ, попытался было оспорить новшество, но вскоре был избит неизвестными в темном закоулке Мюнхена и отказался от всех претензий.

  

  За многие заслуги перед Баварией к 1791 году американец стал генерал-майором, министром обороны, министром полиции и камергером двора. А намекнув, что в Англии-то он лорд и сэр, вскоре получил и титул графа Румфорда, по названию одного из американских городков, где прожил в молодости некоторое время.

  Но сотни обитателей работного дома надо чем-то кормить, и желательно чем-то подешевле да посытнее. То же, кстати, относится и к армии. Томпсон подошел к проблеме как истинный ученый. Он экспериментировал на солдатах и обитателях работного дома пять лет. При этом граф руководствовался преобладавшей тогда теорией алхимика Яна ван Гельмонта, по которой главная пища растений — это вода. В растении она разлагается на составные части, а уж из них строится растительная материя. “Навоз, которым удобряют растения, — писал граф, — служит скорее для того, чтобы подготовить воду к разложению, чем для того, чтобы непосредственно питать растение”. То же, считал Румфорд, верно и для животных, только тут “катализатором”, как мы бы сказали сегодня, разложения воды служит не навоз, а твердые вещества пищи. Из этого он сделал логичный вывод, что лучшим и самым питательным блюдом будет суп. Опыты на солдатских желудках это подтвердили: “Меня немало удивило, что очень малое количество твердой пищи, правильно приготовленное, утоляет голод, поддерживает жизнь и здоровье”. Эксперименты позволили выработать рецепт “наидешевейшей, вкуснейшей и самой питательной пищи, которую только можно себе представить. Это суп, состоящий из перловой ячменной крупы, гороха, картофеля, мелко нарезанного белого хлеба, уксуса, соли и воды в определенных пропорциях”. Далее ученый подробно описывает, как готовить этот суп, в каких котлах, как и какими порциями (по пинте с четвертью, то есть примерно по 700 миллилитров) его раздавать… И даже как его есть: для лучшего усвоения есть надо медленно. Высушенные до твердости кусочки белого хлеба, добавляемые в последний момент, служат для того, чтобы заставить едока усиленно жевать, замедлить процесс поедания и тем повысить питательность супа.

  Граф предложил несколько вариантов супа, в том числе с добавлением вместо уксуса более дешевого прокисшего пива (он не знал, что в пиве содержатся витамины группы В, несомненно, повышавшие ценность блюда). Были варианты разной стоимости: и с мясом, и с растертой в ступке копченой селедкой (источник витамина D), и с кукурузой.

  Хотя в исходном рецепте, рассчитанном на 1000—1200 человек, указывались очень большие меры веса и объема, в одном из сочинений Румфорда есть и рецепт его супа на одного человека.

  Требуются унция перловки, унция сухого желтого гороха, три унции картофеля, четверть унции белых сухариков, соль по вкусу, пол-унции уксуса и 14 унций воды (унция — 28,5 г). Цитируем из статьи под названием “О пище”:

  “Воду с перловкой поместить в котел и довести до кипения. Затем добавить горох и кипятить на слабом огне около двух часов. После этого добавить картофель (предварительно почищенный ножом или прокипяченный, чтобы кожица легче слезала), и кипятить еще час, причем часто помешивать содержимое котла большой деревянной ложкой или веселкой, чтобы разрушить текстуру картофеля и превратить суп в единую массу без комков. Когда это сделано, добавить уксус и соль, а прямо перед подачей добавить кусочки сухого хлеба. Важно, чтобы этот хлеб не кипел в супе”.

  

  Кстати, о картофеле. Граф Румфорд стал инициатором его введения в рацион немцев. В Баварии картофель тогда не употребляли, и Румфорду пришлось тайно, в мешке проносить картофель на кухню, причем доверял его варить только надежным поварам, которые не проговорятся. Через несколько месяцев, когда на нищих и бродягах уже вполне было доказано, что картофель не ядовит, Румфорд признался в его использовании, и с тех пор баварцы едят картошку. Он ратовал и за внедрение других нетрадиционных дешевых и сытных блюд — поленты (круто сваренной каши из кукурузной крупы) и макарон, почти неизвестных тогда в Германии и Англии. Практически он стал основателем диетологии — науки о питании.

  Заодно граф изобрел картофельный салат с подсолнечным маслом и уксусом, популярный до сих пор, портативную кофеварку (он рекомендовал кофе рабочим массам как замену алкоголя), экономичную кухонную плиту, простой, но точный фотометр, новую модель яркой масляной лампы, эффективный тип камина, выпускаемый и сейчас…

  Похлебка Румфорда стала основой для питания солдат практически всех армий вплоть до середины XX века.

  Но приведем современный рецепт этого супа из недавно вышедшей “Баварской поваренной книги”.

  На 4 порции: 150 г гороха, 1,25 литра овощного или мясного бульона, 1 небольшой зеленый перец, 40 г перловки, 1 небольшая картофелина (не рассыпчатого сорта), 50 г тонко нарезанной варено-копченой ветчины, 1 луковица, 1 зубец чеснока, 1 пучок суповых кореньев, 1 столовая ложка растительного масла, 1—2 столовые ложки лимонного сока, немного нарезанной зелени петрушки, соль и перец — по вкусу.

  Доведите до кипения бульон с горошком и держите его на малом огне в закрытой кастрюле. Перец разрежьте пополам, удалите семена и черешок, помойте, нарежьте полосками и вместе с перловкой бросьте в кастрюлю. Все это снова вскипятите и оставьте на 10 минут на слабом огне. Тем временем вымойте картофелину, очистите ее, нарежьте на кубики, бросьте в суп и варите еще 15 минут. Нарежьте ветчину полосками, коренья мелко нарубите. Лук и чеснок нарежьте и вместе с ветчиной и кореньями обжарьте на слабом огне в масле минут пять, помешивая. Добавьте их в суп вместе с лимонным соком, солью и перцем. Разлейте суп по тарелкам, в которые предварительно положите по щепотке нарезанной зелени петрушки. Суп хорошо идет с черным хлебом.

  Остается сказать, что выдающийся ученый и авантюрист скончался во Франции в возрасте 61 года. Надгробную речь произнес секретарь Французской академии наук, великий биолог Жорж Кювье. Перечислив заслуги покойного, Кювье добавил: “Не любя и не уважая своих собратьев по человечеству, он все же оказал им множество услуг”.

   

• Humanist Group Asks Court to Fine County for Defying Order Banning Prayers in Jesus’ Name

  CARROLL COUNTY, Md. – A Washington-based humanist group has petitioned the federal court to find county commissioners in Maryland in contempt and fine them $10,000 per prayer for continuing to allow prayers in Jesus’ name despite a court order.

  As previously reported, U.S. District Court Judge William D. Quarles, Jr., who was appointed to the bench by then-President George W. Bush issued a preliminary injunction last week against sectarian prayers by Carroll County Commissioners in response to a lawsuit filed by the American Humanist Association (AHA). The group had asserted that the Christian invocations violated the Establishment Clause of the U.S. Constitution, which declares that “Congress shall make no law respecting an establishment of religion.”

  “[Commissioners must not invoke] the name of a specific deity associated with any specific faith or belief,” Quarles ruled.

  But Commissioner Robin Bartlett Frazier said during the county meeting last Thursday that the judge’s order is “an infringement on [her] First Amendment rights of free speech and religion,” and refused to stop using the name of Jesus even if it means being placed behind bars.

  “I’m willing to go to jail over it,” Frazier declared. “[I]f we cease to believe that our rights come from God, we cease to be America. We’ve been told to be careful. But we’re going to be careful all the way to communism if we don’t start standing up and saying ‘no.’”

  She then read a prayer that she stated had been written by George Washington.

  The AHA then threatened to seek contempt charges if Frazier or others with the commission continued to defy the order by delivering sectarian invocations.

  On Tuesday, the commission presented a prayer without references to a specific deity, but during the public comment session, one area resident spoke out against the court ruling and began praying in the name of Jesus. AHA then asked Judge Quarles to fine the commission $10,000 for each sectarian prayer presented in contempt of the court.

  “We regret this action had to be taken, but the commissioners have now broken the law twice,” AHA attorney Monica Miller said in statement. “We thought Commissioner Frazier’s recitation of a sectarian prayer was a one-time incident. It’s now clear that she and the other Carroll County commissioners insist on continuing the practice of sectarian prayers at board meeting regardless of the court order.”

  But the resident, Bruce Holstein, a former employee at the U.S. printing office and current treasurer for Commissioner Richard Rothchild’s election campaign, said that no one with the county asked him to pray.

  “Nobody authorized me to do anything,” he stated. “I did it on my own.”

  As previously reported, a city councilman in Cuyahoga Falls, Ohio is similarly refusing to stop praying in Jesus’ name despite complaints and demands from a prominent atheist activist organization.

  “If I, as a Christian, am embarrassed to share His name, then He is going to be embarrassed in recognizing me in my relationship with Him,” declared Councilman Terry Mader last month.

  Source:  Christian News

• М. Андреев: Партията на Бареков се превърна в депо за политически отпадъци

  

  По-вероятно е „България без цензура” да е проект на БСП и след евровота да формират ново мнозинство, без ДПС и „Атака“

  Операция „Чисти ръце” няма да накаже олигарси като Делян Пеевски и банкера Цветан Василев

  Тайната власт у нас се върти от масонски ложи, които са мафиотски образувания, предупреждава бившият депутат от ОДС и шеф на Комисията по досиетата

  .

  Интервю на Стойко Стоянов,  Faktor.bg

  – Г-н Андреев, познавате българското задкулисие, възможно ли е 25 години след демокрацията да се роди нов политически субект без намесата на тайните служби на ДС и олигархичните кръгове?

  – Такъв чист и независим проект можеше да се роди само в началото на прехода, когато българските граждани желаеха част по-скоро да настъпи краят на комунизма. Тогава нямаше нужда от медийна подкрепа, дори и от финансова подкрепа. Но дори и когато се създаваше СДС, историята вече показва, че някои от новоизгряващите лидери са били свързани и поставени от Андрей Луканов и други кръгове от трансформиращата се БКП. Тоест, има вече ясни индикации, че СДС е било финансирано от бившата комунистическа партия и обезпечавано кадрово. Но такава се оказва съдбата и на много други формации, които днес са фактор и управляват държавата. Няма спор, че ДПС е също такъв проект на ДС за овладяване на етническите турци и малцинствата, и контролиране на първоначалния стремеж за реваншизъм и възмездие спрямо виновниците за Възродителния процес и смяната на имената на турците. Проект на службите и БКП са били и някои националистически формации от зората на прехода, като Общонародният комитет за защита на националните интереси, Отечествената партия на труда и др. Вече осъзнаваме, че сме били част от една голяма игра, която е трябвало да прехвърли държавната собственост в ръцете на бивши служители от ДС и комунистическата номенклатура.

  Сега в момента, какъвто й проект да се стартира, не би могъл да съществува без подкрепата на различни финансови кръгове и групировки. Виждаме, че в медиите има абсолютен монопол, избираемо се акцентират и се реанимират лидери на определени политически сили, които са угодни на статуквото. Така че създаването на изцяло нов, извън контрола на тези олигархични кръгове политически проект, е невъзможно, или поне е много трудно да се появи.

  – След избухналите от миналата година граждански протести, фабриката за партии заработи с пълна сила, анонсираха се десетки проекти, но защо хората отказаха да ги припознаят?

  – С новото политическо инженерство се свързва кръгът „Капитал” и близката до тях Саша Безуханова. Миналата година тя сама обяви, че е заделила 10 млн. за партийно строителство. Безуханова безспорно е успешен мениджър в една успешна IT компания. Само че тя работи предимно в България и то в една силно корупционна среда, в която голяма обществена поръчка не би могла да се спечели без политическа протекция, без до тебе да стои сериозен политически олигархичен кръг. Не можеш да бъдеш толкова успешен мениджър в България, ако не си свързан с олигархичните структури, които през последните 14-15 години вече управляват и политически държавата. Когато Безуханова заговори, че е готова да инвестира 10 млн. лв. в партия, бях силно провокиран. Да дадеш толкова много пари при абсолютна безперспективност за един проект, за който нямаш представа дали ще успее, това означава, че тези милиони са дошли по много лесен начин. Това не са пари, които са създадени в една реална свободна икономика, с много риск, с много интелект, с много находчивост. Но хората не обърнаха особено сериозно внимание на нейния проект, въпреки че тя дълго време ходеше на летните протести. Гражданите дори не я спираха, защото не я разпознават като автентичен техен представител. Този проект беше допълнително обременен затова, че се свързва с кръга на Иво Прокопиев. Този бизнесмен не е случаен. Баща му е бил по времето на Живков заместник директор на едно от елитните ловни стопанства в Северна България. В него често са отсядали Живков, хора от Политбюро на БКП, румънския диктатор Чаушеску и др. комунистически величия. По това време тези ловни стопанства се контролираха от УБО и в тях не се допускаха да работят непроверени хора. Около самата Безуханова също има доста интересни роднински обвързаности. Така че е ясно, че олигархията допуска или предлага на обществото проекти, които изначално, в зародиш са контролирани от нея.

  – ГМО-проект ли е и партията на Николай Бареков?

  – Определено формацията му е ГМО, каквито всъщност са и почти всички последни политически проекти в България? Бареков стартира с идеята за операция “Чисти ръце”, тя даже се превръща в основа на неговата политическа платформа. За подобна операция и аз, и други политици говорим от години, но забележете нещо много важно – Бареков предлага да се върнем десет години назад и да открием банковите сметки на политиците и бизнеса им. Тоест, тази проверка да обхване периода от 2003-2004 година до днес. Всъщност този политик, който претендира за чисти ръце, пропуска едни от най-интересните години на прехода, когато в България бяха извършени най-големите кражби от държавата, натрупаха се и се преразпределиха първоначалните капитали. Говоря за периода от 1989 г. когато се раздаваха и червените куфарчета, които съвсем не се оказаха мит. Ако ще се прави операция “Чисти ръце”, трябва да видим какви са били източниците за финансиране на днешната олигархия, която толкова активно започна да си купува политици и започна да манипулира политическите партии. Ако се върнем в тези проверки само 10 г. назад, няма изобщо да стане ясно как са натрупани милионите, каква е била ролята на мутренските групировки, на обвития в тайнство кръг „Монтерей”, на бащата на прехода Луканов, нито къде се преляха милиардите от външнотърговските дружества. Механизмът, по който Бареков иска да извърши операция “Чисти ръце”, доказва много ясно, че партията му е ГМО. Когато кукловодите и политическите играчи искат една работа да не стане и да се компрометира, те слагат тези сериозни политически въпроси в устата на хора като Бареков и така ги компрометират. Бареков въобще не ми прилича на убития полски президент Качински, който проведе подобна операция. Бившият журналист няма нито неговия морал, нито неговата сериозна политическа теория. Освен това никой не е виждал Качински да се залива с шампанско за стотици евро на Ривиерата с олигарси, а за Бареков бяха публикувани такива снимки.

  – Подозирате, че Бареков говори за „Чисти ръце”, за да се провали тази операция и да се компрометира в очите на гражданите?

  – Разбира се, вижте колко е несериозна цялата политическа стратегия на Бареков. Тя повече прилича на политическо шоу, отколкото на сериозен театър. Бареков почна като десен политик, обещаваше да няма никакви контакти с БСП, с ДПС, за Бойко и ГЕРБ – вече е ясно. Но напоследък взе да става ляв. Сериозно ли е това поведение за човек, който иска обществото да му гласува доверие и да управлява страната? Бареков вече не крие, че милее за Русия и обещава България да бъде врата на Русия към Европа. И по каква причина България ще бъде нечия собственост, ще бъде нечия врата, вход на чужди интереси? България, като член на ЕС, може да бъде единствено и само врата на Европа към Русия. Това означава , че Бареков и партията му продължават да затвърждават една теза: България е Троянският кон на Русия в ЕС. Всъщност лексиката и тезите на Бареков напомнят за това, с което преди 20 години един друг политик – Ахмед Доган, ни баламосваше. Лидерът на ДПС предупреждаваше, че пътят на България за Европа минава през Босфора. Слава на Бога, тази дебелашка шега не се случи. България вече е член на ЕС, а в Турция забраняват интеренет и Фейсбук.

  – Ако все пак акцията на Бареков “Чисти ръце” стартира, вярвате ли, че хората, които се спрягат като негови кукловоди – Цветан Василев и Дилян Пеевски, ще бъдат разследвани?

  – Ясно е, че след 2004 година и управлението на Царя тъмният произход на капитали и бизнес хубаво са изпрани. Това важи и за банкерката Цветелина Бориславова, която казва, че не се притеснява да я проверяват 10 г. назад. Естествено е, че при нея и такива като нея всичко ще бъде чисто и гладко, та за тях работят най-добрите експерти. Но конкретно – не вярвам, че Пеевски и Цветан Василев ще бъдат обект на операцията на Бараков, а още по-малко – че ще пострадат.

  – Бареков непрекъснато се хвали, че привлича хора от други партии – добра ли е тази стратегия?

  – Напротив, това е страшна грешка. Реално Бареков показва, че не може да създаде нови политици с чист и неопетнен образ, на които обществото да има доверие, а се въоръжава с ренегати, изгонени или провалени партийци, или тарикати, които просто гледат къде имат изгода. В отбора му са отломки от Атака, СДС, ДСБ, РЗС, партията на Кунева, БАСТА, ГЕРБ и кой ли не. Погледнете какъв отбор от „звезди” е събрал – Димитър Абаджиев, Мирослав Йончев, Светлин Танчев, Красимир Каракачанов, Дилов, Калинка Крумова, милиционера Петров… Та тези хора са обиколили сума ти партии и коалиции. Срамно е с такъв отбор да претендираш за властта. Последното „завоевание” на „България без цензура” се очаква да бъде Стефан Софиянски, който също клонял към тях. Софиянски ли е достойният да провежда операция „Чисти ръце”, та нима забравихме за далаверите му със Софийски имоти, със заменките на терени, халите и т.н.. Като кмет Софиянски остави столицата в плачевно състояние – без модерна инфраструктура. Спаси се от Темида благодарение на калпавото законодателство, което не дава възможност човек да бъде подведен под наказателна отговорност, ако решението е взето от колективен орган. Именно Софиянски се скри зад тази колективна безотговорност, а той е бил инициатор и вносител на много от предложенията.

  Кого смята Бареков, че ще заблуди с хора като Софиянски и заиграващия с него Петър Стоянов? Това са хора и без доблест, без чест и достойнство. Може ли като кебапчийски котарак непрекъснато да обикаляш около различни партии, само и само за да си във властта. Тези хора имат проблем с достойнството си. И на мен от формацията на Бареков са ми предлагали да се включа в техни форуми и срещи, но винаги съм отказвал поради простата причина, че няма яснота за финансирането им. Отстоявал съм своя политическа позиция и кауза. Гостувал съм в предавания на Бареков, когато беше журналист, а и сега нямам лоши чувства към момчето Николай Бареков, но към лидера Бареков имам страшно много подозрения.

  С тази армия от ренегати реално партията му се превръща в едно депо за твърди отпадъци. А от отпадъците, дори и да ги рециклираш, не можеш да произведеш чист, качествено нов продукт.

  – Ако Бареков пробие на евроизборите, има ли вариант да се преформатира и парламентарното мнозинство?

  – Има такава схема и тя не е лишена от логика. Ясно е, че сред членовете и симпатизантите, а и сред ръководството на БСП има явна настройка срещу ДПС, както и опитите да окупират всички властови позиции и възможности за далавери в държавата. БСП даде на ДПС една голяма и неконтролирана власт и един от поводите за създаването на АБВ е именно този. Да допуснем, че „България без цензура” е проект именно на някой от властовите центрове в БСП, а не на ДПС. В тази посока вероятно неслучайно беше и кафето на Местан и Борисов в Кърджали. Ако Реформаторският блок се представи добре на евроизборите, вероятно ГЕРБ не биха рискували да търсят друг партньор за национално управление. Но ако реформаторите се издънят, а това е много вероятно да се случи с кандидатурата на Меглена Кунева, тогава пред Борисов остава големият проблем – с кого би могъл да управлява. Вероятно при едни нови избори ГЕРБ ще бъде най-голямата партия, но няма да може сама да управлява. Тогава ДПС се очертават като възможен партньор. От друга страна, след евроизборите е твърде възможно в парламента да има ново преструктуриране и да се създаде доста по-голяма група на Бареков, формирана от напуснали и купени депутати от ГЕРБ, Атака, та дори и от ДПС. Така хората на Местан могат да се окажат излишни и ако ги оставят във властта – ресурсът им ще бъде чувствително орязан. Така Станишев ще демонстрира, че се е отърсил от зависимостта на ДПС и Атака в името на националния интерес, и ще управляват в рамките на този мандат с една центристка формация, за каквато се представя цензурата на Бареков. Ако приемем тази хипотеза за възможна, тогава възниква въпросът – къде ще се ориентира ДПС? ГЕРБ естествено стават техен възможен парламентарен партньор. Но хората на Борисов трябва да имат в предвид две неща – ако приемат ДПС за свой играч, това означава, че в ГЕРБ обичат леки жени, тъй като тази партия е показала, че може да се предлага както на десните, така и на левите, важното е парите да продължат да текат. Второ – ГЕРБ да прочетат внимателно историята след 10-ти ноември, за да видят, че винаги когато е имало коалиция, крепяща се на гласовете на ДПС, тя е завършвала катастрофално. Така беше по времето на Филип Димитров, така стана и при Беров.

  – Твърди се, че на кафето в Кърджали, първият въпрос на Местан към Борисов е бил: „Бареков ваш проект ли е?

  – Ако това е така, наистина е потвърждение, че Бареков не е проект на ДПС. Доказват го и последните му изяви. Ясно трябва да се каже, че партията му защитава руския интерес в България, това се вижда от изказванията и от поведението му. Той не изключва, че може да пие кафе и със Сергей Станишев. Бареков е подобен на „Атака“ инженерен проект на хора, свързани с много власт, пари и руските интереси. И ако хората залитнат по него, страната е обречена да бъде управлявана зле. Партията на цензурата става все по-руски и все по-антизападен проект, и твърде възможно е тази формация да защитава присъединяването ни към евразийския съюз. От друга страна, към Бареков са ориентирани хората от малките и бедни селища, които са по-необразовани и с по-малък достъп до информация.

  – Мит ли са руските интереси в българските партии?

  – Още от Освобождението ни от турско робство това руското присъствие в нашата политика е много силно. Съществува и сега, и няма смисъл от доказване. След като предприе тези агресивни действия към Украйна и Крим, Путин безспорно се утвърди като един от силните, макар и с отрицателен знак световни лидери. На него Балканският район му е много необходим като буферна зона от държави, бивши сателити на Москва, в които да има партии, контролирани от Кремъл.

  – Възможно ли е в новите политически проекти да са внедрени лица с прочистени досиета в ДС?

  – ДС и досиетата бяха един от факторите на скритата власт през годините на прехода. Но тези тайни връзки на ДС се преродиха в мощни финансови кръгове, които се обвити с обръчи от фирми и интереси. Сега вече не е достатъчно да си бил само агент на службите, важното е да си в част от далаверата, от сивия сектор на българската икономика, от тайното печелене на пари. Така ставаш вечно техен – на олигархията и мафията. Другият важен властови център са създадените много тайни масонски ложи в България. Те се контролират основно от хора на ДС. Политиците ги подлагаме на един основен скенер, но ние не знаем, кои са лицата в тези ложи и в какви интереси са преплетени. Тайната власт винаги е била много по-сладка от явната власт. И тази тайна власт от ДС едни неглупави хора я пренесоха в масонските ложи. Там спокойно днес съжителстват видни седесари и демократи, с ретроградни и зловещи лица от комунистическото минало. Така под тайната на масонското братство се въртят икономически и финансови интереси. Масонството като идея не е лошо, но в България то се оказа много близко до италианската му версия от 70-те години на миналия век – ложата на Личо Джели – П-2. Тоест, у нас и масонството е мафиотско в голямата си част.

   

• Станишев: „Увеличението на депутатските заплати е без алтернатива“

  ИСТИНАТА ТАКАВА, КАКВАТО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ!? –

  материал на Neverojatno.wordpress.com – сайт, известен с прекрасните пародийни текстове, които публикува

  .

  Предлагаме на вниманието на българската общественост едно интервю с бъдещия шеф на европейските социалисти, по повод измеренията на социализъма, публикувано във вестник „Дума“:

  

  – Г-н Станишев, социализъмът сякаш възвръща позиции като идеология, особено след краха на неолибералния модел. Не мислите ли обаче, че българските социалисти доста са се отдалечили от истинския социализъм , особено депутатите социалисти, както и социалисти от висшия ешелон на партията, които развиват частен бизнес? Тази им бизнес дейност не компрометира ли тяхната партийна и идеологическа принадлежност? Не ели превърнато понятието социализъм в една удобна обвивка на скрита, но неудържима алчност?

  – Всичките ви въпроси, са безсмислени и продукт на манипулативните внушения на нашите политически противници. Съвременният свят, който за нещастие е доминиран от капиталисти неолиберали , принуждава социалистите да развиват частен бизнес, за да могат да оцелеят и чрез тях да се запази социалистическата идея жива. Частния бизнес на съвременния социалист е изпитание на волята и силата на вярата му в социалистическата идея. Той е вид саможертва. Но вие не виждате и разбира се няма как да разберете, дълбочината на идеята социалиста да мине по пътя на капиталиста. И още нещо, този частен бизнес в който обвинявате, моите другари, моето семейство, моите съпартийци и колеги в Парламента, не е какъв да е, а социалистически частен бизнес. И моля ви, се не се усмихвайте така ехидно на неща които не разбирате – този частен бизнес е социалистически защото се регулира от държавата. Защото социалистите участват единствено и само в държавно урегулирани сфери на бизнеса и в никакъв случай не поддържаме свободния пазар. Напротив ние апелираме за държавна намеса там, където развиваме бизнес и всеки път когато имаме възможност, както е в момента, защото сме на власт разширяваме тези сфери, като по този начин подготвяме с капиталистически методи завръщането на зрелия социализъм.

  – Дали ви разбрах правилно, вие казвате, че сега понеже сте на власт, разширявате влиянието на държавата в различни сфери на икономиката, по начин който да ви позволи да се включите в бизнеса в тези сфери? Тоест вие използвате законодателната си власт, за да си създавате удобни условия за развиване на бизнес! Но това не е ли конфликт на интереси?
  
  – Това е поредната заблуда насадена от нашите политически опоненти. Те имат наглостта да казват без да заекват на черното – бяло и на бялото – черно. Не, това не е конфликт на интереси, това е съвпадение на интереси и го заявявам най-отговорно.

  – Как съвпадение . . . ?!

  – Много просто, сега ще ви обясня. Да вземем например енергийната политика в сферата на възобновяемите енергийни източници и не само, но ще се спрем на тях. Няма да отречете, че развитието на този отрасъл е приоритет за Европейският съюз, а оттам и за България. До тук имаме два интереса на ЕС и на България. Какво прави социалиста, което го прави социалист – гледа интереса на държавата. Къде е той в случая – развитие на зелена енергия. Какво прави социалиста – гмурка се в развитието на зелената енергия. Как го прави социалиста – лично, с личен пример и участие. По какъв начин – социалистически – кове закони, гарантира печалбата чрез държавни гаранции, развива бизнеса в интерес на държавата. Ето го съвпадението на интереси, на Европейският съюз, на България, на социалиста. Къде виждате тука конфликт, да ви попитам аз сега вас? По този начин действа социалиста с частен бизнес във всяка една сфера, това е идейната есенция на социалистическия частен бизнес. Първо законите – после бизнеса.

  – Логиката ви е желязна, г-н Станишев. Но как ще обясните на редовия социалист, попаднал под гнета на частника капиталист, увеличението на депутатските заплати? Къде е тук социализъма – докато масите изнемогват, депутатите преяждат!

  – Ето тука е висшия социализъм, но за да го разберете, трябва да сте учили като Иван Костов. Заявявам най-отговорно, че увеличението на депутатските заплати е без алтернатива и този акт, е акт на най-висша проява на социалистическите ценности. Ще се опитам да ви обясня и това. България имаше шанса да влезе в ЕС, съюз чиято идейна основа е чисто социалистическа, защото интернационализмът е в основата на идеята за Европейски съюз. С влизането в този съюз, всички българи получиха шанс да се реализират където решат на територията на съюза. В този смисъл техните заплати могат да растат до там, докъдето е най-високото ниво на заплащане на тяхната специалност на територията на съюза. Ако тук ти плащат по-малко, отколкото смяташ, че заслужаваш, отиваш там където плащат повече и доста от българските социалисти го разбраха това и заминаха на запад. На територията на съюза има огромно търсене на всякакви специалисти, но забележете, на депутати – никакво, ако не броим малката бройка отпусната ни за евродепутати. И така, оказва се, че професията депутат е най-ощетена. Какво да прави и как да се развива един депутат с четири мандата в Парламента? Няма как! Ето тука идва момента на триумфа на социализъма, депутата, чрез закона, през държавата си увеличава заплатата, до това ниво, до което смята, че е заслужил. По-голям социализъм от това, няма.

  – Но хората живеят с заплати в пъти по-ниски от депутатските и се чувстват подиграни и измамени. Не мислите ли, че би било социализъм, ако хората гласуваха вашите заплати на референдум? Все пак те се явяват ваш работодател.

  – Ах, ах, ах, какво невежество. Вие не ме слушате. Българските социалисти имат възможност да се развиват на територията на целия ЕС, докато депутатите сме ограничени в България. И за какъв референдум говорите! Референдум проведен от работодателя! Че от това по-див капитализъм, здраве му кажи. При социализъма, работника определя заплащането, а не работодателя. И ето това ние сме постигнали в Парламента – единствената структура в която работника определя заплатата си. Това е огромна победа за социализма и вие искате да я разрушим. Докато има и един жив социалист в Парламента, депутатските заплати ще се определят от работника – депутат.

  – И накрая, вярвате ли, че ще спечелите предстоящите избори за евродепутати?

  – Да!

  – Защо?

  – Защото сме социалисти.

   

• Проект „Корупционна карта на България“

  Проектът има за цел да документира, сортира и представи на потребители информация за корупционни практики и нередности от обществено значение в България.

   

  

  „Корупционна карта на България“ е проект в развитие, стартирал през януари 2014 г., за да покаже на българските институции и политици, че страната ни е пълна с малки и големи проблеми, които чакат да бъдат разрешени. Нарекохме го „Корупционна карта“, защото в обществото ни думата корупция е олицетворение на всичко нечисто и порочно, което трябва да изкореним с общи усилия. Сайтът получи огромен отклик в медиите и обществото, но много от сигналите, които получаваме, излизат от дефиницията на понятието корупция. Зад тях обаче има изключително важни обществени проблеми, затова решихме да разширим обхвата на нередностите, които „Корупционна карта на България“ ще публикува.

  Сайтът дава възможност на всеки свой посетител да сподели лична или обществена нередност, на която е бил свидетел или потърпевш. Всеки проблем трябва да бъде подкрепен с доказателства (снимка, видео, документи), да бъде посочено населено място, в което се е случил, да бъде уточнено и естеството на нередността.

  Освен да споделяте своите проблеми, ви насърчаваме да коментирате и другите. Така освен, че ще започнем да градим една нова българска общност, в която сме информирани за всичко, което ни се случва, ще можем да започнем да си помагаме и да се съветваме.

  „Корупционна карта на България“ е инициатива на „Политическа Промяна Сега„ – иновативна интернет платформа, създадена и поддържана от млади и будни хора, които вярват, че YouTube, Facebook, Twitter и Pinterest са перфектното средство за създаване на активно гражданско общество. В момента „Политическа Промяна Сега“ е подкрепена от над 210 хил. българи. Те заедно я превърнаха в ПП „Нова България“ – първата политическа партия създадена в социалните мрежи.

  Източник:  Сorruptionmap.bg

• South Africa: Democracy is dead

  By Keith Rogers,  News24.com
  

  If you want undeniable proof that democracy is dead, there’s a very simple test you can do right now: stop paying tax. Apart from the massive fines you are most likely to pay should you eventual decide to your pay, there is a very good chance you could even end up in jail for this. So why does this mean democracy is dead? Because if democracy wasn’t dead, people would be treated fairly and equally. That’s what democracy is about surely? That’s why my vote counts 1 and your vote counts 1 too. So why then do the rules not apply to everyone?

  Let’s put aside the double standards that is so obvious in our modern South African lives and forget about things like the massive corruption where so many politicians are getting away with bloody murder. Let’s put aside that people are abusing their power to get tenders and the downright discrimination that causes unexplainable phenomenons like how the ANC can get away with massive, infrastructure destroying riots while the DA gets taken out for doing peaceful protests.

  Let’s put all of that aside and go with one, simple example: tax. For those that don’t know or understand tax, it’s not a very complicated thing. You have income and you have expenses. Whatever comes in, as your personal salary, gets taxed at your tax rate. So, if you buy a 15 million Rand home, and your income is only 20 000 a month, chances are, something is very very wrong with your tax return and how you declare your income. So why does that math not add up for everyone like it would if South Africa was in fact the fair and equal place it claims to be?

  Because democracy is dead. If I stop paying tax, SARS will knock on my door in next to no time. Sure, I will get a little bit of time to fess up and pay, but ultimately, if a few months go by and I don’t, I am going to be a world of trouble. So why, I ask, with tears in my eyes, do people like Malema and Zuma get away with this. How can we live in a country, that so clearly states „all are equal“, but these very specific people not only buy highly lavish homes and cars but also get to a point where as much as 16 million rand in tax goes unpaid? How is this even possible? The answer is simple: democracy is dead and our justice system is completely broken, and the truth is, some individuals are slightly more equal than others.

  So let’s look at the math. If you owe SARS 16 million in tax, and for argument’s sakes, let’s say that amount was earned over 1 year. In order to owe SARS 16 Million in tax, it means you must have earned 40 million Rand in that year. Take a moment to let that sink in. For a second, imagine how many South African lives could be improved with that amount of money. Now ask yourself, what would happen to you, if you illegally obtained that amount of cash and then took one further step and had the audacity to also not pay tax on that amount. The truth is, your life as you know it will be over. You will go to prison.

  How did things get to this point? How could we as South Africans be so stupid to allow this outright criminal behaviour to happen right in front of our eyes? And more importantly, why is nothing being done about this?

  Wake up South Africa and realise this: if every person that is robbing our country would get tried fairly and equally, our economy would get the biggest cash injection it has ever seen and absolutely everybody would have a much better life. Whether you are a toilet cleaner or a CEO, this single act of holding criminals accountable for their crimes, would turn South Africa into the best country in the world. I’m going to end this article with this: Never ever settle for anything less than justice and equality. Because that is the single thing that could pave the way to a future for our children to grow up in the best country in the world. Anything less than that will ultimately lead to the complete destruction of South Africa.

• Да се върнем заедно на село

  

  С милосърдно дарение младежи от София върнаха усмивката на лицето на възрастна жена от Босилеградско, изпаднала в беда и изоставена от децата си. В съвместна акция с Културно-информационния център на българите в Босилеград, младежите успяха да дарят на баба Стания Серафимова от село Дукат, Босилеградско (Западни покрайнини), дрехи, домакински уреди и хранителни продукти.

  Възрастната жена живее в голяма мизерия, откакто преди повече от година старата ѝ къща рухнала и тя по принуда заживяла във фургон. Известно време, преди кметът на Босилеград да осигури фургона за жената под натиска на КИЦ, баба Стания живяла сред развалините на родния си дом.

  Научавайки за трагедията на възрастната жена младите хора реагираха бързо и проведоха кампания в помощ на старицата. Те събраха пари и дрехи, които да ѝ дарят.

  КИЦ „Босилеград“

• Документи за македонските българи влязоха в библиотеката на Европарламента

  Ванина Недкова,  News.bg

  .

  

  Библиотеката на Европейския парламент в Брюксел вече може да се похвали с документи, които разказват историята на македонските българи.

  Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев помогна за увеличаването на архива на парламентарната европейска библиотека, като дари колекция от сборници с думи за Македония. Откритите сборници съдържат документи от Обществото на народите, които документират ситуацията на македонските българи в началото на 20-и век.

  „В тези документи се виждат страданията на македонските българи“, заяви дарителят Андрей Ковачев.

  Сред рафтовете от книги в европейската библиотека той получи лично благодарност от председателя на библиотеката на Европейския парламент Алфредо де Фео, който призна, че е щастлив от тази колекция за българската история и език.

  Евродепутатът от семейството на Европейската народна партия Ковачев е убеден, че за да разбереш какво представлява един проблем, първо трябва да знаеш историята му. А история, по думите му, се научава, когато се четат оригиналните документи, а не интерпретации.

  „В Македония българско малцинство няма. Има осъзнати българи и неосъзнати българи„, отсече от своя страна председателят на Българския културен клуб в Скопие Лазар Младенов.

  Той самият съзира в дарените текстове историята на една Македония на истината, а не Македония на лъжата. Младенов се върна назад в годините, като отбеляза, че в началото на прехода в Македония се е появил силен интерес за откриване на истината за Македония.

  „Истината е, че няма българско малцинство. Няма друга истина“, категорично заяви Лазар Младенов.

  Дарението на сборници с текстове за македонските българи обедини евродепутатите ни от различни политически партии. Народният избраник от БСП в ЕП Евгени Кирилов дойде в библиотеката да благодари на Андрей Ковачев и да се зарече, че всички са обединени около истината.

  „Ние гледаме на нашите македонски братя като към братя„, подчерта Кирилов.

  Той описа като цел пред родните евродепутати да напомнят на всички, които се изказват на основата на омразата и изопачават историческите факти за Македония, че тяхното време е свършило.

   

• Довиждане 49-ти Пролетен фестивал, добре дошъл 4-ти Фолклорен фестивал “Верея“

  Пред прага на Четвъртото издание на Фолклорен фестивал “Верея“

  

  На снимката: Изпълнение на ансамбъл „Верея“ на 49-ти Пролетен фестивал за музика и танци 

  През пролетта на 2011 година една идея на ръководители, танцьори и приятели на ансамбъл „Верея“ се превръща в реалност – да направят шоу на фолклора, с което да омаят българи и американци в Чикаго с магията на българските танци. Защото, както неведнъж е споделял пред медии и съратници художественият ръководител на ансамбъл “ВЕРЕЯ“ Константин Маринов – ФОЛКЛОРЪТ Е МАГИЯ!

  Четири години оттогава… Много ли са? Малко ли? Най-точният отговор дава броят на желаещите да участват, който нараства с всяка изминала година, с всеки пореден фестивал.

  През първата година Фолклорният фестивал “ВЕРЕЯ“ стартира с Чикагските пет състава: ансамбъл “Вепея“, групата на Пол Колинс “Етник Денс“, “Балканске игре“ на Галя и Джон Куо, популярният не само в Чикаго ансамбъл “ХОРО“ на Ирина и Тодор Гочеви и най-малките участници “Нашенчета“ – възпитаници на Христина Барганска от българското училище “Слънчогледи“.

  През втората година във фестивала вземат участие състави не само от Чикаго, но и от други щати на САЩ и от Канада. Броят им нараства на девет. Присъединяват се състави от Сан Франциско, Детройт, Сент Луис и Торонто.

  В третото издание на Фолклорния фестивал се включват и танцьори от подрастващото поколение на българската общност – децата от българските училища в Чикаго и специално пристигналите участници от Канада – децата от детски хор “Българче“. За първи път в третото поредно издание на фестивала се присъединяват групи от Денвър, Сан Хосе, Тампа и Ню Йорк.

  В предстоящото четвърто издание са получени двойно повече заявки за участие. Като организатори на фестивала можем да посочим някои нови участници, непознати на Чикагската публика, като съставите “Горана“ от Ню Йорк, “Сиатъл-Чета“ от Сиатъл, “Хайде на хорото“ от Калгари – Канада и още, и още. Ще се постараем, в оставащото до началото на фестивала време – 25-27 април, да запознаем читателите с участниците в тазгодишния Фолклорен фестивал “Верея“.

  Като начало, започваме със станалата вече популярна в щата Вашингтон “чета“ на Даниела Иванова-Найберг – “СИАТЪЛ-ЧЕТА“. Имаме удоволствието лично да познаваме тази изпълнена с енергия и ентусиазъм българка, която миналата година беше специален гост на фестивала и още тогава сподели, че би направила всичко възможно и тази година да дойде, но не сама!

  Формация “СИАТЪЛ-ЧЕТА“ с ръководител Даниела Иванова-Найберг, Сиатъл, САЩ

  „СИАТЪЛ-ЧЕТА“ е сборна формация, в която влизат участници от Фолклорната танцова работилница, основана в началото на 2014 г., певици от българския женски хор „Българските гласове на Сиатъл“ с диригент Мери Ширхарт, основан през 2011 г. и представители на Коледарската чета, сформирана през 2013 г. във връзка с Коледния концерт на общността в Сиатъл.

  Идеята за сформиране на Сиатълската чета е провокирана от Фолклорния фестивал „Верея“ и възможността българи-любители на фолклора да срещнат сродници от други места.  Мотивът на ръководителката Даниела Иванова – Найберг е “създаване на мегдан за нов вид душезахранващи емоции за хората от общността, подклаждане на онуй, дето не се гаси, не гасне“.

  Веднъж седмично, членовете на формацията  – 15 жени и 10 мъже, се събират, обединени от една обща цел – удоволствието от играта и танца. Четвъртото издание на фестивала “Верея“ в Чикаго ще бъде първата поява на групата като такава.

  Красиво и затрогващо е обобщението на Мария Апостолова от формация “СИАТЪЛ-ЧЕТА“ за ролята на танца: „Танцът сплотява, смирява и учи както на присъствие и сила, така и на отдаване. Две много важни качества, които могат да бъдат приложени успешно във всички измерения на човешкото съществуване.“ За фестивала в Чикаго тя споделя:„Представям си палитра от цветове, танци и глъчка.“

  Чикагската публика ще очаква с нетърпение дебюта на “СИАТЪЛ-ЧЕТА“. С ентусиазма и вдъхновението си те ще подсилят въздействието на магията с име ФОЛКЛОР, а след това… да става, каквото ще!

  Организаторите на Фолклорен фестивал “Верея“ за в. „България“

  

• България – на 210-о място по раждаемост и на шесто по смъртност

  България се нарежда на 210-о място по раждаемост в света с 8,92 раждания на 1000 души, отбелязва доклад на „Световната книга на фактите“ от март 2014 г.

  .

  На първо място е Нигерия с 46,12 раждания на 1000 души. Сред европейските страни първенец е Турция с 16,86 раждания, тя се нарежда на 114-о място в класацията. От нашите съседки ни изпреварват, Македония – 171 място, Румъния – 206 място и Сърбия на 208 място. След нас е само Гърция, заемаща 213 място.

  Страната ни се намира в другия край на класация по друг показател – смъртност, където е шеста в света. У нас смъртността е 14,3 на хиляда души. Пред нас са Южна Африка – 17,49, Украйна – 15,72, Лесото – 14,91, Чад – 14,56 и Гвинея Бисау – 14,54.

  Веднага след България се нарежда Афганистан с 14,12, ЦАР с 14,11 и Сомалия с 13,91. Сърбия е на 12-о място, Румъния – на 28-о място, Гърция – на 34-то място, Македония – на 67 позиция и последна от нашите съседки е Турция на 163 място от общо 226 държави в света. На последно място е Катар. Там умират по 1,53 души на 1000 жители, отбелязва БГНЕС.

  Страната ни е на 229-о място в света по прираст на населението, с отрицателен коефициент от минус 0,83%. Зад нас са само страни като Молдова и Сирия. След нас са само френското владение Сен Пиер и Микелон, Молдова, островите Кук, владение на Нова Зеландия и Сирия, която е последна в списъка.

  България се намира на 112-о място по продължителност на живота – 74,3 години, от които 70,7 – за мъжете и 78,1 – за жените. По този показател най-дълголетни са жителите на Монако – 89,5 години.

  Страната ни е на 108-о място в света по процент от средствата за образование – 4,1% от БВП (за 2010 г.). По общи разходи за здравеопазването като процент от БВП страната ни заема 73-а позиция със 7,6% (данните на ЦРУ са за 2010 г.).

  Източник:  Dariknews.bg

• Отзвук от трагедията в Кесаб: Къде гледат САЩ и Съветът за сигурност на ООН?

  КИМ КАРДАШЯН, ШЕР, СЕРГЕЙ БЕЗРУКОВ, ВЛАДИМИР САЛАВЙОВ, ХЕНРИХ МЪХИТАРЯН И МНОГО ДРУГИ ЗНАМЕНИТОСТИ: Какво ги обединява през последната седмица? –

  под това реторично заглавие арменският сайт „Гантех Араратян“ публикува информация за отзвука от трагичните събития в сирийския град Кесаб, намиращ се близо до турско-сирийската граница, където бяха убити сирийски арменци християни. Екстремисти, подбуждани от управляващите в Анкара, завзеха граничния сирийски град Кесаб.
  

  „Гантех Араратян“ цитира в друга своя публикация по темата един арменски специалист по османистика, според когото главната цел на Турция в Сирия не е Кесаб, а Латакия.„Тъкмо в тази част на Сирия живее семейството на президента на Сирия Башар Асад, а и централните сили на страната се намират в Латакия. Следователно, целта на групировките е била да превземат Латакия и да отслабят Асад„, казва османистът Артак Шакарян.

  
  

  

  Събитията около Кесаб предизвикаха огромни отзвуци в социалните мрежи. Световни знаменитости отправят призив към международната общност да обърнат внимание на трагедията на арменците в Сирия. Много от тях използват в страниците си хаштага #savekessab.

  Сред тях е американската актриса от арменски произход Ким Кардашян. В микроблога си в социалната мрежа Twitter Кардашян е написала: „Ако вие не знаете, какво се случва в Кесаб, моля ви потърсете в Google. Това е трагедия. Аз съм арменка и като малка съм слушала много такива истории. Не позволявайте историята да се повтори!». А по късно тя добавила: «Моля се за всички тях.»

  

  Друга американка от арменски произход, певицата Шер (Шерилин Саркисян), която в Twitter има 2 милиона последователи, помолила своите фенове да се позаинтересуват и да разберат какво се случва в Кесаб. „Моля ви разберете какво се случва в Сирия, в Кесаб. Невинни християни, арменци биват убивани от турците”, пише актрисата.

  Към кампанията #savekessab се присъединили рап певецът TheGame, барабанистът на рок групата Blink 182 Тревис Баркър, който написал в страницата си: „Аз имам много арменски приятели, които много обичам и подкрепям. Те са моето семейство.”

  Сред знаменитостите, които защитават арменците от Кесаб са руският актьор от известният кино сериал „Бригада” Сергей Бозруков. „Все още не са минали 40 дена от трагичните събития в Майдана, Украйна, в света отново има скръб … Трагедията в Кесаб … Ние скърбим заедно с арменския народ”, писал народният артист на Руската Федерация.

  Руският журналист, телевизионен водещ и публицист Владимир Салавьов е написал в Twitter: „Къде гледа САЩ и Съветът за сигурност към ООН? Ако световната общност не „забележи” бомбардировките над арменския град, то тогава трябва с метла да бъдат изметени и опустошени всички тези ООН-та и подобни други организации.” Под тези негови думи оставил свой коментар друг известен руснак, медиен продуцент, основател на поредица медии в Русия, бивш народен представител в руската Дума, Константин Риков, който отбелязал, че е ужасен от събитията в Кесаб и случилото се с арменския народ.

  Много знаменити арменци по света също са сменили профилните си снимки, поставяйки снимката на хаштага #savekessab. Сред тях са футболистите Хенрих Мъхитарян и Юра Мовсисян, шоумените в Русия Михаил Галустян и Гарик Мартиросян, както и много други.

  Един интересен факт се случи преди няколко дена. Съотборникът на Хенрих Мъхитарян от германския футболен отбор „Борусия” (Дортмунд) Нури Шахин, който е турчин по националност, също се включи към кампанията #savekessab..

  Хаштагът #savekessab вече има над 10 милиона последователи и те продължават да се увеличават.

   

• Заявления за гласуване от българи в чужбина – до 29 април

  Министерството на външните работи на Р. България е публикувало на сайта си следната информация:

  .

  От 31 март 2014 г. българските граждани в чужбина могат да подават заявление за гласуване на изборите за Европейски парламент извън страната. Право да избират членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.  Всеки може да заяви своето желание да гласува чрез попълване и подаване на заявление по образец не по-късно от 29 април 2014 г

  Заявлението за гласуване извън страната може да се получи в българските дипломатически или консулски представителства, както и да се изтегли от сайта на МВнР от ТУК.  

  В заявлението избирателят вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница мястото извън страната (държава-членка на Европейския съюз), в което желае да гласува. В заявлението избирателят може да посочи електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде уведомен за резултата от проверката по чл. 17, ал. 3 ИК. Със заявлението избирателят представя и декларация по образец (приложение от изборните книжа), че отговаря на условията да избира. При невярно попълнена или непълна информация, заявлението се счита за невалидно.

  Всеки гласоподавател, който желае да гласува, подава отделно заявление, което подписва саморъчно. Заявителят може да избере един от трите начина за подаване на заявление:

  а) лично от гласоподавателя в дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава членка на Европейския съюз;

  б) по пощата на адреса на дипломатическо или консулско представителство на Република България в съответната държава членка на Европейския съюз, като пощенското клеймо трябва да е с дата до 29.04.2013 г. В едно писмо може да има повече от едно заявления, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице. Изпратените по електронна поща сканирани заявления не се считат за изпратени „по пощата чрез писмо“;

  в) да попълни електронно заявление през интернет страницата на Централна избирателна комисия.

   

• М. Манолова: Емигрантите задължително да се регистрират в посолствата

  

  След евроизборите на 25 май има място за три големи реформи, заяви зам.-председателят на парламента Мая Манолова на представянето на анализа на Института за развитие на публичната среда.

  Първата реформа ще е свързана с адресната регистрация на българските граждани. Манолова смята, че трябва да се въведат работни правила, които да задължат българите в чужбина да заявят адреса си, вероятно в посолствата ни.

  В момента регистрацията на живеещите в чужбина наши сънародниците е доброволна.

  Източник:  Trud.bg

• ‘Облаче ле бяло’ за Българското училище във Вашингтон

  Новата директорка на Българския образователен и културен център  „Св. Климент Охридски“ във Вашингтон Кристина Кронин – гост на предаването „Облаче ле бяло“ по ТВ СКАТ. По телефона се включва и Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, който е един от основателите на Българското училище в американската столица.
  

  Видеозапис от предаването, излъчено на 22 март 2014 г.

   

• Горбачов: Целта на живота ми беше унищожението на комунизма

  Реч на Михаил Горбачов в Американския университет в Турция

  .

  „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма, непоносимата диктатура над хората.

  Аз напълно бях подкрепян от жена ми, която разбра необходимостта от това дори по-рано, отколкото аз. В името на постигането на тази ми цел аз използвах служебното си положение в партията и страната. В името на тази цел жена ми през цялото време ме подтикваше към все по-високо и по-високо положение в държавата.

  Когато лично се запознах със Запада, разбрах, че не мога да отстъпя от целта си. А в името на нейното постигане аз трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР, а също и ръководствата на всички социалистически страни. Мой идеал по онова време бяха социалдемократическите държави. Плановата икономика не позволяваше реализирането на възможностите, които притежаваха народите от социалистическия лагер. Само преходът към пазарна икономика можеше да даде възможност на нашите държави да се развиваме динамично.

  Успях да открия съидейници за реализиране на целите си. Сред тях особено място заемат А. Н. Яковлев и Е. Шеварнадзе, чийто заслуги в общото ни дело са просто неоценими.

  Светът без комунизма ще изглежда по-добре. След 2000 г. ще настъпи епохата на мир и всеобщо процъфтяване. Но в света все още има сили, които спират движението към мира и съзиданието. Имам предвид Китай.

  Посетих Китай по време на големите студентски демонстрации, когато ни се струваше, че комунизмът в Китай ще падне. Имах намерение да говоря пред демонстрантите на онзи огромен площад, да изразя симпатиите си и да ги убедя в тезата, че те трябва да продължат борбата си, за да може в държавата им да дойде перестройката. Китайското ръководство не подкрепи студентското движение, жестоко смаза демонстрантите и… извърши огромна грешка. Ако беше дошъл краят на комунизма в Китай, светът щеше да върви по-добре по пътя на съгласието и справедливостта.

  Имах намерение да съхраня СССР в съществуващите тогава граници, но под ново наименование, отразяващо случилите се демократични преобразувания. Не успях. Елцин страшно се стремеше към властта, нямайки ни най-малка представа какво въобще представлява демократична държава. Тъкмо той ликвидира СССР, което доведе до политически хаос и до всички трудности, които преживяват и в момента народите от бившите републики на Съветския Съюз.

  Русия не може да бъде велика държава без Украйна, Казахстан, кавказките републики. Но те вече тръгнаха по собствен път, тяхното механично обединение няма смисъл, защото би довело до конституционен хаос. Независимите държави могат да се обединят само на базата на обща политическа идея, пазарна икономика, демокрация, равни права за всички народи.

  Когато Елцин разруши СССР, аз напуснах Кремъл. Някои журналисти предположиха, че плача. Но аз не плачех, защото не бях приключил с комунизма в Европа. Но с него трябва да се приключи и в Азия, защото той е главното препятствие по пътя на постигане на човешките идеали за всеобщ мир и разбирателство.

  Разпадът на СССР не донесе никаква печалба на САЩ. Сега те нямат партньор, който би могъл да им бъде само СССР. За да се съхрани предишна абревиатура „СССР“, името трябваше да означава Съюз на Свободните и Суверенни Рeпублики – СССР. Но това не успях да направя. САЩ вече нямаха равноправен партньор. И Щатите бяха изкушени да си присвоят ролята на единствен световен лидер, който може и да не се съобразява с мнението на другите (особено на малките държави). Тази грешка е решаваща за САЩ и за целия свят.

  Пътят на народите към действителната свобода е труден и дълъг, но той задължително ще бъде успешен. Само заради това целият свят трябва да се освободи от комунизма.“

  Източник:   Worldtodaybg.com

• В ЕС тече кампания за легализиране на кръвосмешението

  Кампания за легализиране на инцеста (кръвосмешение) – сексуални връзки между роднини в рамките на Евросъюза продължава да тече с пълни сили

  .

  Григор Симов,  Аlterinformation.wordpress.com
  

  

  
  „Трета година се боря за равноправно положение на хората с различна сексуална ориентация и предпочитания. Понякога дори е възпитателна сексуалната връзка между брат и сестра, майка и син или баща и дъщеря.“ – така шведският политик Елизабет Грьон обясни неотдавна борбата за нейната кауза. Тя самата е лесбийка.

  Евродепутатите се заеха да осигурят толерантност и законова свобода и на любителите на кръвосмешението в рамките на Европа и съюза. Евродепутатите се занимават с това как да осигурят още по-голяма „политика на свободата“ и за хората, които осъществяват полови контакти със свои близки роднини.

  Инцестни се наричат интимните отношения между членовете на едно и също семейство, например между родители и деца, между сиблинги и пр. Среща се и определение за инцест като „кръвнородствено кръвосмешение” (инцест от първи род).  Терминът произхожда от латинската дума incestum и означава „нечист”.  Под инцест в тесен смисъл на думата се разбира като сексуален акт, а в по-широк – грубо отклонение в сексуалното поведение на членове от едно и също семейство.

  Борбата за въвеждане на новите европейски „ценности“ бележи успех след успех. След въвеждането на еднополовия брак и разрешаването на еднополови двойки да осиновяват деца, въвеждането на т.нар. „трети пол“, с който интерсексуални и травестите могат да се самоопределят идва ред да се осигури „толерантност“ и за инцестите.

  В Дания, Швеция и Унгария кампанията е най-яростна. Във вестници и телевизии се забелязва началото на кампания инцестът или кръвосмешението да бъде представен като „европейска джендър-норма“. Въвежда се понятието „инцестофобия“, а всички „инцестофоби“, тоест хората, които отхвърлят и не приемат секса между деца и родители, да бъдат наказвани по съдебен път.

  Документ 1 2010 година, ШВЕЦИЯ

  Депутатката в Риксдага (Шведския парламент) от социалдемократическата партия Моника Грьон смята, че кръвосмешението трябва да бъде легализирано. Според нея майка и син, баща и дъщеря, братя и сестри, дядовци, баби и внуци трябва да имат законното право да правят секс помежду си и това им право да бъде недвусмислено закрепено по юридически път:
  www.expressen.se/nyheter/s-politiker-gor-incest-lagligt/

  Документ 2, 2012 година, ДАНИЯ

  Датският политик Перниле Шкипер настоява в Дания кръвосмешението да бъде признато за „джендърна норма“; според нея сексуалните връзки между бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри трябва да бъдат узаконени:
  www.friatider.se/danska-socialister-vill-legalisera-syskonsex

  Документ 3, 2013 година, ШВЕЙЦАРИЯ

  Парламентът обсъжда легализиранато на кръвосмешението в Швейцария

  Видеодебати:
  http://24heuresactu.com/2013/01/31/mariage-pour-tous-les-suisses-vont-legaliser-linceste-video/
  http://youtu.be/UZfOcRZqqEY
  Документ 4 Metrobloggen.se

  Борбата срещу „инцестофобите“ е важна насока в програмата на европейските неолиберали.

  Из програмна статия на неолибералите в Скандинавия:
  „Легализацията на инцеста е завоевание на победилата в Скандинавия либерална революция“.

  metrobloggen.se/mattiassvensson/gamla-artiklar-nyliberal-revolution/

   

• Познавате ли диалектите на българския език?

  Карта* на диалектната делитба на българския език на Института за български език (ИБЕ)

   

  

  Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р. България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония.
  
  Той има оригинална самобитност: през ІХ в. е класически славянски език, а  сега – екзотичен балкански език, характеризиращ се при имената вече с безпадежност, с богато членуване, с аналитично образуване на степените за сравнение, с удвояване на допълнението и др.; при глагола – със заместване на инфинитива с да-конструкция, с аналитично образуване на бъдеще време с частици и др. Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

  В областта на фонетиката и лексиката обаче разликите между диалектите са по-съществени и върху тях преди всичко се извършва диалектната делитба.

  
  Най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище на две големи части – източна и западна – се извършва на основата на застъпниците на старобългарската ятова гласна, звучаща като много широко е или ’ä. Този неин стар изговор, липсващ днес в книжовния език, е запазен частично най-вече на Изток. Всички разнородни успоредни линии от устието на р. Вит до Солун образуват цял сноп от изоглоси, който се нарича ятов изоглосен пояс. В ятовия изоглосен пояс се намират изцяло (или с определени части) такива диалекти като белослатинско-плевенския, тетевенския, ботевградския, пирдопския, панагюрския, елинпелинския, ихтиманския, чепинския, разложкия, бабяшкия, гоцеделчевския, петричкия, серския и солунския говор).

  Източнобългарски говори

  Откриват се на изток от ятовия изоглосен пояс и обхващат пространството, обградено от Дунав на север, Черно море на изток и редица райони от Бяло море на юг.

  Делят се на няколко групи, по-значителни от които са североизточните и югоизточните диалекти.

  Североизточни диалекти

  И географски, и езиково биват няколко вида, но основните са представени от два ареала – мизийския и балканския.

  Мизийски (или източномизийски) говори

  Разпростират се в Източна Мизия, т.е. в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански, или дори още по-общо, като смесени североизточни диалекти.

  От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, доста близки помежду си:шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско),гребенският – в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският– в Разградско. Тези говори са налице и в Северна Добруджа (днес вече в Румъния). Най-отличителната черта на източномизийските говори е членната форма -о (под ударение) и -у (вън от ударение), тип врато, л’абу, поради което цялото наречие носи името о-диалект.

  Балкански говори

  Разпростират се в обширния Старопланински и Средногорски ареал. От тази област (Сопот, Калофер, Копривщица и др.) през епохата на Възраждането произхожда значителна част от най-големите български писатели – създатели на книжовния новобългарски език.

  Балканските говори се подразделят на няколко подговора: а) централен балкански(или габровско-ловешко-троянски). Разпространен е и в Севлиевско, Тревненско, Карловско, Калоферско, Казанлъшко, а по преселници на ново място – в Търновско и Горнооряховско; б) котелско-еленско-дряновският говор е разновидност на централния балкански. в) еркечкият говор днес е представен на старото си място от две големи села в най-източната част на Стара планина – Козичино (Еркеч), Поморийско и Голица (Варненско), а също така и от преселници със същия диалект в петнадесетина села на север – във Варненско и три-четири на юг в Поморийско; г)пирдопският говор; д) панагюрският говор; е) тетевенският говор; ж)подбалканският говор

  Югоизточни (рупски) говори

  Заемат Тракийската равнина на юг от подбалканските говори и достигат отчасти до Бяло море. На изток се простират до Черно море; на запад някои ареали (западнорупските) се включват в ятовия изоглосен пояс. Обхващат Северна Странджа (в Р България) и Южна Странджа (сега в Турция), Горна Тракия (Маришката низина в Р България), Долна (сега Турска и Гръцка) Тракия; по-големия дял от Родопската област (в Р България); малка част от южните Родопи (сега в Гърция). Независимо от силното диалектно членение, дължащо се на разнообразния релеф и на сложната историческа съдба – насилствени масови помохамеданчвания – всички те имат общи особености, въз основа на които се изгражда тяхното единство.

  Източни рупски говори

  Простират се в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и сега Турска и Гръцка). В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи – преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори и с др. Източнорупските говори са два вида: странджански и тракийски.

  Странджански говор

  Простира се на север в българската част на Странджа и на юг – в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България. В България странджанският говор бива източен – в Тракия и западен – в Сакар. Западният е известен по-скоро като грудовски или факийски (по името на средищното селище в района – Факия). И той е разделен на две части – в България и в Турция. За него се допуска, че има югозападнобългарски преселнически характер.

  Тракийски говори

  Те са многобройни и разнотипни. Автохтонните тракийски диалекти са близки до родопските, но не са толкова архаични – те отразяват по-късен етап от тяхното общо развитие. Представени са от два типа: северен – в България: Първомайско, Хасковско, Свиленградско, и южен – в Беломорска Тракия, носителите от която са насилствено прогонени в началото на ХХ в. след войните и са се преселили в различни части на Източна България. Най-представителните тракийски говори са: а)ксантийски говор; б) гюмюрджински; в) димотишки; г) софлийски; д)дедеагачки; е) одрински; ж) лозенградски. Други тракийски говори сабунархисарският, визенският, узункюприйският, бабаескийският, кешанският и чаталджанският.

  На Малоазиатския бряг на Мраморно море е имало около 20 български села, населението на които е било насилствено изселено в България след войните в началото на ХХ век. Говорът на малоазийските българи общо взето е от тракийски тип.

  Среднорупски (родопски) говори

  Простират се в Родопите. Запазили са архаични и самобитни особености. Според редица изследователи диалектите образуват самостоятелно трето голямо българско наречие от ранга на североизточното и  западното българско.

  Във фонетично отношение повечето от говорите притежават широките гласни г и л, които не са особеност на книжовния език. В сравнение с другите български говори количеството от съхранени стари падежни форми тук е най-голямо. Лексикално, родопските говори пазят също архаична общославянска лексика. Делят се на множество диалекти и поддиалекти: а) смолянски (централен родопски) говор; б)широколъшки говор; в) хвойненски; г) златоградски; д) павликянски говор на българите католици в Пловдивско и Свищовско – стари преселници от Родопите; е)тихомирски говор (Кърджалийско; ж) девесилски говор (Крумовградско.

  Западнорупски говори от южната част на ятовата изоглосна зона

  Представляват естествено продължение на родопските говори на запад (по долните поречия на Места и Струма в България и Гърция). Солунският говор е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект; той несъмнено е родина на Кирило-Методиевия старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села – Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата). Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

  Западнобългарски говори

  Най-общо се откриват на запад от ятовия изоглосен пояс и имат е рефлекс от ят: бел – бели. Те обхващат пространството, обградено от р. Дунав – на север; долината на р. Българска Морава и албанските планини – на запад; езерния район в южната част на географската област Македония – на юг. Делят се на два големи дяла: северозападен и югозападен.

  Северозападни диалекти

  Географски и езиково са няколко вида, но основните са два: същински (или западномизийски) и крайни северозападни.

  Същинските (или западномизийските) говори от своя страна са представени от два диалекта: белослатинско-плевенския, част от който се намира в северната половина на ятовия изоглосен  пояс (и на централнобългарската изоглосна област), и от видинско-ломския говор.

  Крайни северозападни говори

  Простират се върху ареалите, очертани от двете страни на днешната българо-сръбска и македоно-сръбска държавна граница. Подразделят се на две части: а)погранични (у ) говори в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко (у нас), Кривопаланско, Кумановско, Тетовско (Р Македония) и Царибродско (Димитровградско) и Босилеградско (Р Сърбия) и б) моравски (у)-говори по поречието на р. Българска (Южна) Морава (Р Сърбия). Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на именната им система и въобще аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски седемпадежната деклинация е добре запазена, в крайните северозападни говори тя е разрушена, така както в целокупния български език, т.е. свежда се само до отделни падежни остатъци.

  От крайните северозападни говори най-самобитен е трънският говор. Близък до него е брезнишкият говор. Тук е и белоградчишкият говор. В Северна Македония описаният по-горе тип говор продължава в Кривопаланско, Кратовско, Скопско-Църногорско, Тетовско и Кумановско. И в Западните покрайнинидиалектите са от същия тип, т.е. те са продължение на ареала от сегашната територия на българската държава: царибродският (димитровградският) – от Западнософийско и Годечко; босилеградският – от Кюстендилско.

  Югозападни говори

  Разпростират се в Р България по високите западнобългарски полета на юг от Стара планина и Витоша. Обхващат редица диалекти от Пиринския край (без неврокопския (гоцеделчевския), който е източен по тип от ятовата изоглосна област) и продължават ареалите си във Вардарска и Беломорска (Егейска) Македония на запад от Солун. Югозападните говори с участието на книжовници от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.) Подразделят се на две части: същински югозападни или централни а-говори и крайни югозападни (не-а-говори).

  Същински югозападни или централни а-говори

  Второто название централни е свързано със средищното географско място, което заемат (центъра) на българското езиково землище.

  Крайни югозападни говори

  В миналото тези архаични диалекти са били от югоизточен тип, но по-късно са изпитали влиянието на югозападните а–говори и днес имат смесен характер (вече с преобладаващо западни черти). Крайните югозападни диалекти обграждат централните а–говори от юг и запад. В зависимост от това се подразделят на две групи: южна и западна.

  а) Южната се открива предимно в Гърция и отчасти в Р Македония и Албания. Започва от Западносолунско и Ениджевардарско, преминава през Кукушко, Воденско, Южнолеринско, а оттам завива към Кайлярско и Костурско. Много интересен е изключително архаичният корчански говор в Албания в селата Бобощица и Дреновяне: Свà èсти шамùйа от стò и пендèсе годыне. (Това е кърпа от сто и петдесет години).

  б) Западната част на крайните не-а-говори обхваща най-западния дял на Р Македония (с охридския, стружкия, дебърско-галичнишкия, реканския и гостиварския диалект); в Албания (с голобърдовския). И тези говори, подобно на южния дял, са преди всичко ъ диалекти (зъп, път, мъш). Черти на крайните северозападни и на крайните югозападни говори се откриват смесено в т.нар. гòрански говор, разположен в три държави – Албания, Косово и Р Македония.
  Появата на „източни” черти на Запад и на „западни” на Изток не само в тези, но и във всички разгледани досега случаи е най-неопровержимото доказателство за единството на българските диалекти в техния многовековен исторически развой върху цялото езиково землище.

  .

  Източник:  Frognews.bg 

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналът на интерактивната карта може да се види на адрес: http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/

• <<
• 1
...
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
...
• 414
• >>