Авторски

• Да се върнем заедно на село

  

  С милосърдно дарение младежи от София върнаха усмивката на лицето на възрастна жена от Босилеградско, изпаднала в беда и изоставена от децата си. В съвместна акция с Културно-информационния център на българите в Босилеград, младежите успяха да дарят на баба Стания Серафимова от село Дукат, Босилеградско (Западни покрайнини), дрехи, домакински уреди и хранителни продукти.

  Възрастната жена живее в голяма мизерия, откакто преди повече от година старата ѝ къща рухнала и тя по принуда заживяла във фургон. Известно време, преди кметът на Босилеград да осигури фургона за жената под натиска на КИЦ, баба Стания живяла сред развалините на родния си дом.

  Научавайки за трагедията на възрастната жена младите хора реагираха бързо и проведоха кампания в помощ на старицата. Те събраха пари и дрехи, които да ѝ дарят.

  КИЦ „Босилеград“

• Документи за македонските българи влязоха в библиотеката на Европарламента

  Ванина Недкова,  News.bg

  .

  

  Библиотеката на Европейския парламент в Брюксел вече може да се похвали с документи, които разказват историята на македонските българи.

  Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев помогна за увеличаването на архива на парламентарната европейска библиотека, като дари колекция от сборници с думи за Македония. Откритите сборници съдържат документи от Обществото на народите, които документират ситуацията на македонските българи в началото на 20-и век.

  „В тези документи се виждат страданията на македонските българи“, заяви дарителят Андрей Ковачев.

  Сред рафтовете от книги в европейската библиотека той получи лично благодарност от председателя на библиотеката на Европейския парламент Алфредо де Фео, който призна, че е щастлив от тази колекция за българската история и език.

  Евродепутатът от семейството на Европейската народна партия Ковачев е убеден, че за да разбереш какво представлява един проблем, първо трябва да знаеш историята му. А история, по думите му, се научава, когато се четат оригиналните документи, а не интерпретации.

  „В Македония българско малцинство няма. Има осъзнати българи и неосъзнати българи„, отсече от своя страна председателят на Българския културен клуб в Скопие Лазар Младенов.

  Той самият съзира в дарените текстове историята на една Македония на истината, а не Македония на лъжата. Младенов се върна назад в годините, като отбеляза, че в началото на прехода в Македония се е появил силен интерес за откриване на истината за Македония.

  „Истината е, че няма българско малцинство. Няма друга истина“, категорично заяви Лазар Младенов.

  Дарението на сборници с текстове за македонските българи обедини евродепутатите ни от различни политически партии. Народният избраник от БСП в ЕП Евгени Кирилов дойде в библиотеката да благодари на Андрей Ковачев и да се зарече, че всички са обединени около истината.

  „Ние гледаме на нашите македонски братя като към братя„, подчерта Кирилов.

  Той описа като цел пред родните евродепутати да напомнят на всички, които се изказват на основата на омразата и изопачават историческите факти за Македония, че тяхното време е свършило.

   

• Довиждане 49-ти Пролетен фестивал, добре дошъл 4-ти Фолклорен фестивал “Верея“

  Пред прага на Четвъртото издание на Фолклорен фестивал “Верея“

  

  На снимката: Изпълнение на ансамбъл „Верея“ на 49-ти Пролетен фестивал за музика и танци 

  През пролетта на 2011 година една идея на ръководители, танцьори и приятели на ансамбъл „Верея“ се превръща в реалност – да направят шоу на фолклора, с което да омаят българи и американци в Чикаго с магията на българските танци. Защото, както неведнъж е споделял пред медии и съратници художественият ръководител на ансамбъл “ВЕРЕЯ“ Константин Маринов – ФОЛКЛОРЪТ Е МАГИЯ!

  Четири години оттогава… Много ли са? Малко ли? Най-точният отговор дава броят на желаещите да участват, който нараства с всяка изминала година, с всеки пореден фестивал.

  През първата година Фолклорният фестивал “ВЕРЕЯ“ стартира с Чикагските пет състава: ансамбъл “Вепея“, групата на Пол Колинс “Етник Денс“, “Балканске игре“ на Галя и Джон Куо, популярният не само в Чикаго ансамбъл “ХОРО“ на Ирина и Тодор Гочеви и най-малките участници “Нашенчета“ – възпитаници на Христина Барганска от българското училище “Слънчогледи“.

  През втората година във фестивала вземат участие състави не само от Чикаго, но и от други щати на САЩ и от Канада. Броят им нараства на девет. Присъединяват се състави от Сан Франциско, Детройт, Сент Луис и Торонто.

  В третото издание на Фолклорния фестивал се включват и танцьори от подрастващото поколение на българската общност – децата от българските училища в Чикаго и специално пристигналите участници от Канада – децата от детски хор “Българче“. За първи път в третото поредно издание на фестивала се присъединяват групи от Денвър, Сан Хосе, Тампа и Ню Йорк.

  В предстоящото четвърто издание са получени двойно повече заявки за участие. Като организатори на фестивала можем да посочим някои нови участници, непознати на Чикагската публика, като съставите “Горана“ от Ню Йорк, “Сиатъл-Чета“ от Сиатъл, “Хайде на хорото“ от Калгари – Канада и още, и още. Ще се постараем, в оставащото до началото на фестивала време – 25-27 април, да запознаем читателите с участниците в тазгодишния Фолклорен фестивал “Верея“.

  Като начало, започваме със станалата вече популярна в щата Вашингтон “чета“ на Даниела Иванова-Найберг – “СИАТЪЛ-ЧЕТА“. Имаме удоволствието лично да познаваме тази изпълнена с енергия и ентусиазъм българка, която миналата година беше специален гост на фестивала и още тогава сподели, че би направила всичко възможно и тази година да дойде, но не сама!

  Формация “СИАТЪЛ-ЧЕТА“ с ръководител Даниела Иванова-Найберг, Сиатъл, САЩ

  „СИАТЪЛ-ЧЕТА“ е сборна формация, в която влизат участници от Фолклорната танцова работилница, основана в началото на 2014 г., певици от българския женски хор „Българските гласове на Сиатъл“ с диригент Мери Ширхарт, основан през 2011 г. и представители на Коледарската чета, сформирана през 2013 г. във връзка с Коледния концерт на общността в Сиатъл.

  Идеята за сформиране на Сиатълската чета е провокирана от Фолклорния фестивал „Верея“ и възможността българи-любители на фолклора да срещнат сродници от други места.  Мотивът на ръководителката Даниела Иванова – Найберг е “създаване на мегдан за нов вид душезахранващи емоции за хората от общността, подклаждане на онуй, дето не се гаси, не гасне“.

  Веднъж седмично, членовете на формацията  – 15 жени и 10 мъже, се събират, обединени от една обща цел – удоволствието от играта и танца. Четвъртото издание на фестивала “Верея“ в Чикаго ще бъде първата поява на групата като такава.

  Красиво и затрогващо е обобщението на Мария Апостолова от формация “СИАТЪЛ-ЧЕТА“ за ролята на танца: „Танцът сплотява, смирява и учи както на присъствие и сила, така и на отдаване. Две много важни качества, които могат да бъдат приложени успешно във всички измерения на човешкото съществуване.“ За фестивала в Чикаго тя споделя:„Представям си палитра от цветове, танци и глъчка.“

  Чикагската публика ще очаква с нетърпение дебюта на “СИАТЪЛ-ЧЕТА“. С ентусиазма и вдъхновението си те ще подсилят въздействието на магията с име ФОЛКЛОР, а след това… да става, каквото ще!

  Организаторите на Фолклорен фестивал “Верея“ за в. „България“

  

• България – на 210-о място по раждаемост и на шесто по смъртност

  България се нарежда на 210-о място по раждаемост в света с 8,92 раждания на 1000 души, отбелязва доклад на „Световната книга на фактите“ от март 2014 г.

  .

  На първо място е Нигерия с 46,12 раждания на 1000 души. Сред европейските страни първенец е Турция с 16,86 раждания, тя се нарежда на 114-о място в класацията. От нашите съседки ни изпреварват, Македония – 171 място, Румъния – 206 място и Сърбия на 208 място. След нас е само Гърция, заемаща 213 място.

  Страната ни се намира в другия край на класация по друг показател – смъртност, където е шеста в света. У нас смъртността е 14,3 на хиляда души. Пред нас са Южна Африка – 17,49, Украйна – 15,72, Лесото – 14,91, Чад – 14,56 и Гвинея Бисау – 14,54.

  Веднага след България се нарежда Афганистан с 14,12, ЦАР с 14,11 и Сомалия с 13,91. Сърбия е на 12-о място, Румъния – на 28-о място, Гърция – на 34-то място, Македония – на 67 позиция и последна от нашите съседки е Турция на 163 място от общо 226 държави в света. На последно място е Катар. Там умират по 1,53 души на 1000 жители, отбелязва БГНЕС.

  Страната ни е на 229-о място в света по прираст на населението, с отрицателен коефициент от минус 0,83%. Зад нас са само страни като Молдова и Сирия. След нас са само френското владение Сен Пиер и Микелон, Молдова, островите Кук, владение на Нова Зеландия и Сирия, която е последна в списъка.

  България се намира на 112-о място по продължителност на живота – 74,3 години, от които 70,7 – за мъжете и 78,1 – за жените. По този показател най-дълголетни са жителите на Монако – 89,5 години.

  Страната ни е на 108-о място в света по процент от средствата за образование – 4,1% от БВП (за 2010 г.). По общи разходи за здравеопазването като процент от БВП страната ни заема 73-а позиция със 7,6% (данните на ЦРУ са за 2010 г.).

  Източник:  Dariknews.bg

• Отзвук от трагедията в Кесаб: Къде гледат САЩ и Съветът за сигурност на ООН?

  КИМ КАРДАШЯН, ШЕР, СЕРГЕЙ БЕЗРУКОВ, ВЛАДИМИР САЛАВЙОВ, ХЕНРИХ МЪХИТАРЯН И МНОГО ДРУГИ ЗНАМЕНИТОСТИ: Какво ги обединява през последната седмица? –

  под това реторично заглавие арменският сайт „Гантех Араратян“ публикува информация за отзвука от трагичните събития в сирийския град Кесаб, намиращ се близо до турско-сирийската граница, където бяха убити сирийски арменци християни. Екстремисти, подбуждани от управляващите в Анкара, завзеха граничния сирийски град Кесаб.
  

  „Гантех Араратян“ цитира в друга своя публикация по темата един арменски специалист по османистика, според когото главната цел на Турция в Сирия не е Кесаб, а Латакия.„Тъкмо в тази част на Сирия живее семейството на президента на Сирия Башар Асад, а и централните сили на страната се намират в Латакия. Следователно, целта на групировките е била да превземат Латакия и да отслабят Асад„, казва османистът Артак Шакарян.

  
  

  

  Събитията около Кесаб предизвикаха огромни отзвуци в социалните мрежи. Световни знаменитости отправят призив към международната общност да обърнат внимание на трагедията на арменците в Сирия. Много от тях използват в страниците си хаштага #savekessab.

  Сред тях е американската актриса от арменски произход Ким Кардашян. В микроблога си в социалната мрежа Twitter Кардашян е написала: „Ако вие не знаете, какво се случва в Кесаб, моля ви потърсете в Google. Това е трагедия. Аз съм арменка и като малка съм слушала много такива истории. Не позволявайте историята да се повтори!». А по късно тя добавила: «Моля се за всички тях.»

  

  Друга американка от арменски произход, певицата Шер (Шерилин Саркисян), която в Twitter има 2 милиона последователи, помолила своите фенове да се позаинтересуват и да разберат какво се случва в Кесаб. „Моля ви разберете какво се случва в Сирия, в Кесаб. Невинни християни, арменци биват убивани от турците”, пише актрисата.

  Към кампанията #savekessab се присъединили рап певецът TheGame, барабанистът на рок групата Blink 182 Тревис Баркър, който написал в страницата си: „Аз имам много арменски приятели, които много обичам и подкрепям. Те са моето семейство.”

  Сред знаменитостите, които защитават арменците от Кесаб са руският актьор от известният кино сериал „Бригада” Сергей Бозруков. „Все още не са минали 40 дена от трагичните събития в Майдана, Украйна, в света отново има скръб … Трагедията в Кесаб … Ние скърбим заедно с арменския народ”, писал народният артист на Руската Федерация.

  Руският журналист, телевизионен водещ и публицист Владимир Салавьов е написал в Twitter: „Къде гледа САЩ и Съветът за сигурност към ООН? Ако световната общност не „забележи” бомбардировките над арменския град, то тогава трябва с метла да бъдат изметени и опустошени всички тези ООН-та и подобни други организации.” Под тези негови думи оставил свой коментар друг известен руснак, медиен продуцент, основател на поредица медии в Русия, бивш народен представител в руската Дума, Константин Риков, който отбелязал, че е ужасен от събитията в Кесаб и случилото се с арменския народ.

  Много знаменити арменци по света също са сменили профилните си снимки, поставяйки снимката на хаштага #savekessab. Сред тях са футболистите Хенрих Мъхитарян и Юра Мовсисян, шоумените в Русия Михаил Галустян и Гарик Мартиросян, както и много други.

  Един интересен факт се случи преди няколко дена. Съотборникът на Хенрих Мъхитарян от германския футболен отбор „Борусия” (Дортмунд) Нури Шахин, който е турчин по националност, също се включи към кампанията #savekessab..

  Хаштагът #savekessab вече има над 10 милиона последователи и те продължават да се увеличават.

   

• Заявления за гласуване от българи в чужбина – до 29 април

  Министерството на външните работи на Р. България е публикувало на сайта си следната информация:

  .

  От 31 март 2014 г. българските граждани в чужбина могат да подават заявление за гласуване на изборите за Европейски парламент извън страната. Право да избират членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.  Всеки може да заяви своето желание да гласува чрез попълване и подаване на заявление по образец не по-късно от 29 април 2014 г

  Заявлението за гласуване извън страната може да се получи в българските дипломатически или консулски представителства, както и да се изтегли от сайта на МВнР от ТУК.  

  В заявлението избирателят вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница мястото извън страната (държава-членка на Европейския съюз), в което желае да гласува. В заявлението избирателят може да посочи електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде уведомен за резултата от проверката по чл. 17, ал. 3 ИК. Със заявлението избирателят представя и декларация по образец (приложение от изборните книжа), че отговаря на условията да избира. При невярно попълнена или непълна информация, заявлението се счита за невалидно.

  Всеки гласоподавател, който желае да гласува, подава отделно заявление, което подписва саморъчно. Заявителят може да избере един от трите начина за подаване на заявление:

  а) лично от гласоподавателя в дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава членка на Европейския съюз;

  б) по пощата на адреса на дипломатическо или консулско представителство на Република България в съответната държава членка на Европейския съюз, като пощенското клеймо трябва да е с дата до 29.04.2013 г. В едно писмо може да има повече от едно заявления, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице. Изпратените по електронна поща сканирани заявления не се считат за изпратени „по пощата чрез писмо“;

  в) да попълни електронно заявление през интернет страницата на Централна избирателна комисия.

   

• М. Манолова: Емигрантите задължително да се регистрират в посолствата

  

  След евроизборите на 25 май има място за три големи реформи, заяви зам.-председателят на парламента Мая Манолова на представянето на анализа на Института за развитие на публичната среда.

  Първата реформа ще е свързана с адресната регистрация на българските граждани. Манолова смята, че трябва да се въведат работни правила, които да задължат българите в чужбина да заявят адреса си, вероятно в посолствата ни.

  В момента регистрацията на живеещите в чужбина наши сънародниците е доброволна.

  Източник:  Trud.bg

• ‘Облаче ле бяло’ за Българското училище във Вашингтон

  Новата директорка на Българския образователен и културен център  „Св. Климент Охридски“ във Вашингтон Кристина Кронин – гост на предаването „Облаче ле бяло“ по ТВ СКАТ. По телефона се включва и Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, който е един от основателите на Българското училище в американската столица.
  

  Видеозапис от предаването, излъчено на 22 март 2014 г.

   

• Горбачов: Целта на живота ми беше унищожението на комунизма

  Реч на Михаил Горбачов в Американския университет в Турция

  .

  „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма, непоносимата диктатура над хората.

  Аз напълно бях подкрепян от жена ми, която разбра необходимостта от това дори по-рано, отколкото аз. В името на постигането на тази ми цел аз използвах служебното си положение в партията и страната. В името на тази цел жена ми през цялото време ме подтикваше към все по-високо и по-високо положение в държавата.

  Когато лично се запознах със Запада, разбрах, че не мога да отстъпя от целта си. А в името на нейното постигане аз трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР, а също и ръководствата на всички социалистически страни. Мой идеал по онова време бяха социалдемократическите държави. Плановата икономика не позволяваше реализирането на възможностите, които притежаваха народите от социалистическия лагер. Само преходът към пазарна икономика можеше да даде възможност на нашите държави да се развиваме динамично.

  Успях да открия съидейници за реализиране на целите си. Сред тях особено място заемат А. Н. Яковлев и Е. Шеварнадзе, чийто заслуги в общото ни дело са просто неоценими.

  Светът без комунизма ще изглежда по-добре. След 2000 г. ще настъпи епохата на мир и всеобщо процъфтяване. Но в света все още има сили, които спират движението към мира и съзиданието. Имам предвид Китай.

  Посетих Китай по време на големите студентски демонстрации, когато ни се струваше, че комунизмът в Китай ще падне. Имах намерение да говоря пред демонстрантите на онзи огромен площад, да изразя симпатиите си и да ги убедя в тезата, че те трябва да продължат борбата си, за да може в държавата им да дойде перестройката. Китайското ръководство не подкрепи студентското движение, жестоко смаза демонстрантите и… извърши огромна грешка. Ако беше дошъл краят на комунизма в Китай, светът щеше да върви по-добре по пътя на съгласието и справедливостта.

  Имах намерение да съхраня СССР в съществуващите тогава граници, но под ново наименование, отразяващо случилите се демократични преобразувания. Не успях. Елцин страшно се стремеше към властта, нямайки ни най-малка представа какво въобще представлява демократична държава. Тъкмо той ликвидира СССР, което доведе до политически хаос и до всички трудности, които преживяват и в момента народите от бившите републики на Съветския Съюз.

  Русия не може да бъде велика държава без Украйна, Казахстан, кавказките републики. Но те вече тръгнаха по собствен път, тяхното механично обединение няма смисъл, защото би довело до конституционен хаос. Независимите държави могат да се обединят само на базата на обща политическа идея, пазарна икономика, демокрация, равни права за всички народи.

  Когато Елцин разруши СССР, аз напуснах Кремъл. Някои журналисти предположиха, че плача. Но аз не плачех, защото не бях приключил с комунизма в Европа. Но с него трябва да се приключи и в Азия, защото той е главното препятствие по пътя на постигане на човешките идеали за всеобщ мир и разбирателство.

  Разпадът на СССР не донесе никаква печалба на САЩ. Сега те нямат партньор, който би могъл да им бъде само СССР. За да се съхрани предишна абревиатура „СССР“, името трябваше да означава Съюз на Свободните и Суверенни Рeпублики – СССР. Но това не успях да направя. САЩ вече нямаха равноправен партньор. И Щатите бяха изкушени да си присвоят ролята на единствен световен лидер, който може и да не се съобразява с мнението на другите (особено на малките държави). Тази грешка е решаваща за САЩ и за целия свят.

  Пътят на народите към действителната свобода е труден и дълъг, но той задължително ще бъде успешен. Само заради това целият свят трябва да се освободи от комунизма.“

  Източник:   Worldtodaybg.com

• В ЕС тече кампания за легализиране на кръвосмешението

  Кампания за легализиране на инцеста (кръвосмешение) – сексуални връзки между роднини в рамките на Евросъюза продължава да тече с пълни сили

  .

  Григор Симов,  Аlterinformation.wordpress.com
  

  

  
  „Трета година се боря за равноправно положение на хората с различна сексуална ориентация и предпочитания. Понякога дори е възпитателна сексуалната връзка между брат и сестра, майка и син или баща и дъщеря.“ – така шведският политик Елизабет Грьон обясни неотдавна борбата за нейната кауза. Тя самата е лесбийка.

  Евродепутатите се заеха да осигурят толерантност и законова свобода и на любителите на кръвосмешението в рамките на Европа и съюза. Евродепутатите се занимават с това как да осигурят още по-голяма „политика на свободата“ и за хората, които осъществяват полови контакти със свои близки роднини.

  Инцестни се наричат интимните отношения между членовете на едно и също семейство, например между родители и деца, между сиблинги и пр. Среща се и определение за инцест като „кръвнородствено кръвосмешение” (инцест от първи род).  Терминът произхожда от латинската дума incestum и означава „нечист”.  Под инцест в тесен смисъл на думата се разбира като сексуален акт, а в по-широк – грубо отклонение в сексуалното поведение на членове от едно и също семейство.

  Борбата за въвеждане на новите европейски „ценности“ бележи успех след успех. След въвеждането на еднополовия брак и разрешаването на еднополови двойки да осиновяват деца, въвеждането на т.нар. „трети пол“, с който интерсексуални и травестите могат да се самоопределят идва ред да се осигури „толерантност“ и за инцестите.

  В Дания, Швеция и Унгария кампанията е най-яростна. Във вестници и телевизии се забелязва началото на кампания инцестът или кръвосмешението да бъде представен като „европейска джендър-норма“. Въвежда се понятието „инцестофобия“, а всички „инцестофоби“, тоест хората, които отхвърлят и не приемат секса между деца и родители, да бъдат наказвани по съдебен път.

  Документ 1 2010 година, ШВЕЦИЯ

  Депутатката в Риксдага (Шведския парламент) от социалдемократическата партия Моника Грьон смята, че кръвосмешението трябва да бъде легализирано. Според нея майка и син, баща и дъщеря, братя и сестри, дядовци, баби и внуци трябва да имат законното право да правят секс помежду си и това им право да бъде недвусмислено закрепено по юридически път:
  www.expressen.se/nyheter/s-politiker-gor-incest-lagligt/

  Документ 2, 2012 година, ДАНИЯ

  Датският политик Перниле Шкипер настоява в Дания кръвосмешението да бъде признато за „джендърна норма“; според нея сексуалните връзки между бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри трябва да бъдат узаконени:
  www.friatider.se/danska-socialister-vill-legalisera-syskonsex

  Документ 3, 2013 година, ШВЕЙЦАРИЯ

  Парламентът обсъжда легализиранато на кръвосмешението в Швейцария

  Видеодебати:
  http://24heuresactu.com/2013/01/31/mariage-pour-tous-les-suisses-vont-legaliser-linceste-video/
  http://youtu.be/UZfOcRZqqEY
  Документ 4 Metrobloggen.se

  Борбата срещу „инцестофобите“ е важна насока в програмата на европейските неолиберали.

  Из програмна статия на неолибералите в Скандинавия:
  „Легализацията на инцеста е завоевание на победилата в Скандинавия либерална революция“.

  metrobloggen.se/mattiassvensson/gamla-artiklar-nyliberal-revolution/

   

• Познавате ли диалектите на българския език?

  Карта* на диалектната делитба на българския език на Института за български език (ИБЕ)

   

  

  Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р. България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония.
  
  Той има оригинална самобитност: през ІХ в. е класически славянски език, а  сега – екзотичен балкански език, характеризиращ се при имената вече с безпадежност, с богато членуване, с аналитично образуване на степените за сравнение, с удвояване на допълнението и др.; при глагола – със заместване на инфинитива с да-конструкция, с аналитично образуване на бъдеще време с частици и др. Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

  В областта на фонетиката и лексиката обаче разликите между диалектите са по-съществени и върху тях преди всичко се извършва диалектната делитба.

  
  Най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище на две големи части – източна и западна – се извършва на основата на застъпниците на старобългарската ятова гласна, звучаща като много широко е или ’ä. Този неин стар изговор, липсващ днес в книжовния език, е запазен частично най-вече на Изток. Всички разнородни успоредни линии от устието на р. Вит до Солун образуват цял сноп от изоглоси, който се нарича ятов изоглосен пояс. В ятовия изоглосен пояс се намират изцяло (или с определени части) такива диалекти като белослатинско-плевенския, тетевенския, ботевградския, пирдопския, панагюрския, елинпелинския, ихтиманския, чепинския, разложкия, бабяшкия, гоцеделчевския, петричкия, серския и солунския говор).

  Източнобългарски говори

  Откриват се на изток от ятовия изоглосен пояс и обхващат пространството, обградено от Дунав на север, Черно море на изток и редица райони от Бяло море на юг.

  Делят се на няколко групи, по-значителни от които са североизточните и югоизточните диалекти.

  Североизточни диалекти

  И географски, и езиково биват няколко вида, но основните са представени от два ареала – мизийския и балканския.

  Мизийски (или източномизийски) говори

  Разпростират се в Източна Мизия, т.е. в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански, или дори още по-общо, като смесени североизточни диалекти.

  От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, доста близки помежду си:шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско),гребенският – в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският– в Разградско. Тези говори са налице и в Северна Добруджа (днес вече в Румъния). Най-отличителната черта на източномизийските говори е членната форма -о (под ударение) и -у (вън от ударение), тип врато, л’абу, поради което цялото наречие носи името о-диалект.

  Балкански говори

  Разпростират се в обширния Старопланински и Средногорски ареал. От тази област (Сопот, Калофер, Копривщица и др.) през епохата на Възраждането произхожда значителна част от най-големите български писатели – създатели на книжовния новобългарски език.

  Балканските говори се подразделят на няколко подговора: а) централен балкански(или габровско-ловешко-троянски). Разпространен е и в Севлиевско, Тревненско, Карловско, Калоферско, Казанлъшко, а по преселници на ново място – в Търновско и Горнооряховско; б) котелско-еленско-дряновският говор е разновидност на централния балкански. в) еркечкият говор днес е представен на старото си място от две големи села в най-източната част на Стара планина – Козичино (Еркеч), Поморийско и Голица (Варненско), а също така и от преселници със същия диалект в петнадесетина села на север – във Варненско и три-четири на юг в Поморийско; г)пирдопският говор; д) панагюрският говор; е) тетевенският говор; ж)подбалканският говор

  Югоизточни (рупски) говори

  Заемат Тракийската равнина на юг от подбалканските говори и достигат отчасти до Бяло море. На изток се простират до Черно море; на запад някои ареали (западнорупските) се включват в ятовия изоглосен пояс. Обхващат Северна Странджа (в Р България) и Южна Странджа (сега в Турция), Горна Тракия (Маришката низина в Р България), Долна (сега Турска и Гръцка) Тракия; по-големия дял от Родопската област (в Р България); малка част от южните Родопи (сега в Гърция). Независимо от силното диалектно членение, дължащо се на разнообразния релеф и на сложната историческа съдба – насилствени масови помохамеданчвания – всички те имат общи особености, въз основа на които се изгражда тяхното единство.

  Източни рупски говори

  Простират се в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и сега Турска и Гръцка). В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи – преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори и с др. Източнорупските говори са два вида: странджански и тракийски.

  Странджански говор

  Простира се на север в българската част на Странджа и на юг – в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България. В България странджанският говор бива източен – в Тракия и западен – в Сакар. Западният е известен по-скоро като грудовски или факийски (по името на средищното селище в района – Факия). И той е разделен на две части – в България и в Турция. За него се допуска, че има югозападнобългарски преселнически характер.

  Тракийски говори

  Те са многобройни и разнотипни. Автохтонните тракийски диалекти са близки до родопските, но не са толкова архаични – те отразяват по-късен етап от тяхното общо развитие. Представени са от два типа: северен – в България: Първомайско, Хасковско, Свиленградско, и южен – в Беломорска Тракия, носителите от която са насилствено прогонени в началото на ХХ в. след войните и са се преселили в различни части на Източна България. Най-представителните тракийски говори са: а)ксантийски говор; б) гюмюрджински; в) димотишки; г) софлийски; д)дедеагачки; е) одрински; ж) лозенградски. Други тракийски говори сабунархисарският, визенският, узункюприйският, бабаескийският, кешанският и чаталджанският.

  На Малоазиатския бряг на Мраморно море е имало около 20 български села, населението на които е било насилствено изселено в България след войните в началото на ХХ век. Говорът на малоазийските българи общо взето е от тракийски тип.

  Среднорупски (родопски) говори

  Простират се в Родопите. Запазили са архаични и самобитни особености. Според редица изследователи диалектите образуват самостоятелно трето голямо българско наречие от ранга на североизточното и  западното българско.

  Във фонетично отношение повечето от говорите притежават широките гласни г и л, които не са особеност на книжовния език. В сравнение с другите български говори количеството от съхранени стари падежни форми тук е най-голямо. Лексикално, родопските говори пазят също архаична общославянска лексика. Делят се на множество диалекти и поддиалекти: а) смолянски (централен родопски) говор; б)широколъшки говор; в) хвойненски; г) златоградски; д) павликянски говор на българите католици в Пловдивско и Свищовско – стари преселници от Родопите; е)тихомирски говор (Кърджалийско; ж) девесилски говор (Крумовградско.

  Западнорупски говори от южната част на ятовата изоглосна зона

  Представляват естествено продължение на родопските говори на запад (по долните поречия на Места и Струма в България и Гърция). Солунският говор е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект; той несъмнено е родина на Кирило-Методиевия старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села – Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата). Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

  Западнобългарски говори

  Най-общо се откриват на запад от ятовия изоглосен пояс и имат е рефлекс от ят: бел – бели. Те обхващат пространството, обградено от р. Дунав – на север; долината на р. Българска Морава и албанските планини – на запад; езерния район в южната част на географската област Македония – на юг. Делят се на два големи дяла: северозападен и югозападен.

  Северозападни диалекти

  Географски и езиково са няколко вида, но основните са два: същински (или западномизийски) и крайни северозападни.

  Същинските (или западномизийските) говори от своя страна са представени от два диалекта: белослатинско-плевенския, част от който се намира в северната половина на ятовия изоглосен  пояс (и на централнобългарската изоглосна област), и от видинско-ломския говор.

  Крайни северозападни говори

  Простират се върху ареалите, очертани от двете страни на днешната българо-сръбска и македоно-сръбска държавна граница. Подразделят се на две части: а)погранични (у ) говори в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко (у нас), Кривопаланско, Кумановско, Тетовско (Р Македония) и Царибродско (Димитровградско) и Босилеградско (Р Сърбия) и б) моравски (у)-говори по поречието на р. Българска (Южна) Морава (Р Сърбия). Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на именната им система и въобще аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски седемпадежната деклинация е добре запазена, в крайните северозападни говори тя е разрушена, така както в целокупния български език, т.е. свежда се само до отделни падежни остатъци.

  От крайните северозападни говори най-самобитен е трънският говор. Близък до него е брезнишкият говор. Тук е и белоградчишкият говор. В Северна Македония описаният по-горе тип говор продължава в Кривопаланско, Кратовско, Скопско-Църногорско, Тетовско и Кумановско. И в Западните покрайнинидиалектите са от същия тип, т.е. те са продължение на ареала от сегашната територия на българската държава: царибродският (димитровградският) – от Западнософийско и Годечко; босилеградският – от Кюстендилско.

  Югозападни говори

  Разпростират се в Р България по високите западнобългарски полета на юг от Стара планина и Витоша. Обхващат редица диалекти от Пиринския край (без неврокопския (гоцеделчевския), който е източен по тип от ятовата изоглосна област) и продължават ареалите си във Вардарска и Беломорска (Егейска) Македония на запад от Солун. Югозападните говори с участието на книжовници от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.) Подразделят се на две части: същински югозападни или централни а-говори и крайни югозападни (не-а-говори).

  Същински югозападни или централни а-говори

  Второто название централни е свързано със средищното географско място, което заемат (центъра) на българското езиково землище.

  Крайни югозападни говори

  В миналото тези архаични диалекти са били от югоизточен тип, но по-късно са изпитали влиянието на югозападните а–говори и днес имат смесен характер (вече с преобладаващо западни черти). Крайните югозападни диалекти обграждат централните а–говори от юг и запад. В зависимост от това се подразделят на две групи: южна и западна.

  а) Южната се открива предимно в Гърция и отчасти в Р Македония и Албания. Започва от Западносолунско и Ениджевардарско, преминава през Кукушко, Воденско, Южнолеринско, а оттам завива към Кайлярско и Костурско. Много интересен е изключително архаичният корчански говор в Албания в селата Бобощица и Дреновяне: Свà èсти шамùйа от стò и пендèсе годыне. (Това е кърпа от сто и петдесет години).

  б) Западната част на крайните не-а-говори обхваща най-западния дял на Р Македония (с охридския, стружкия, дебърско-галичнишкия, реканския и гостиварския диалект); в Албания (с голобърдовския). И тези говори, подобно на южния дял, са преди всичко ъ диалекти (зъп, път, мъш). Черти на крайните северозападни и на крайните югозападни говори се откриват смесено в т.нар. гòрански говор, разположен в три държави – Албания, Косово и Р Македония.
  Появата на „източни” черти на Запад и на „западни” на Изток не само в тези, но и във всички разгледани досега случаи е най-неопровержимото доказателство за единството на българските диалекти в техния многовековен исторически развой върху цялото езиково землище.

  .

  Източник:  Frognews.bg 

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналът на интерактивната карта може да се види на адрес: http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/

• Милионерите от Кърджали, които станаха бедняци

   Роко, Янчо Костадинов, Петър Косев…

  Демокрацията и правилата за бизнес по български родиха доста богаташи в Кърджали. Някои от тях се докоснаха до толкова много пари, че си позволяваха да изричат „Този град е мой“ къде като мечта, къде като заплаха за конкуренцията.

  Мнозина от тях паднаха от толкова високо, че днес биха предпочели да бяха завършили Учителския институт в Кърджали и да си „бутат“ годините за пенсията в някое далечно село.

  Несъмнено №1 в подобен списък е скандалният бизнесмен Ерджан Рашид – Роко. Предприемачът от Бели пласт има два етапа в живота си. До 1997-ма година и след април същата година, когато вътрешният министър Богомил Бонев прати в базите му братя Галеви и другите барети.

  Втори вероятно е Янчо Костадинов, който заедно с покойния Димчо Михалевски и Иван Митовски, ръководеше компанията „Ковег„. Заради огромните печалби на фирмата, подчинените на Костадинов галеха ушите му с израза „Скоро Кърджали ще смени името си на Ковегград“. Уви, кредитният милионер Костадинов също се приземи лошо.

  Третият в списъка на милионерите, който след години се оказа един от най-бедните кърджалийци, е Петър Косев (на снимката). Неговата история също е позната. „Ако не бях станал жертва на мафията, сега щях да давам препитание на хиляди кърджалийци, а футболният отбор „Арда“ със сигурност щеше да е в „А“група“, отбеляза пред 24rodopi.com Косев. Когато беше милионер, Косев обичаше да дава пари за спорта, защото отчиташе, че най-добрата реклама за града я правят спортните постижения.

  Днес ще ви припомним историята на Петър Косев. През годините той обвини за фалита си бившия главен прокурор Иван Татарчев, лидера на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев и други силни на деня, за което 24rodopi.com вече писа.

  На 32 години той вече е бил милионер, припомня „Преса“. Един от първите в България. Сега е на 58 и няма пари да си плати сметките за ток. Историята на Петър Косев прилича на приказка. Роден е в Пазарджик, завършва бившия механотехникум „Михаил Калинин“ в Пловдив, а след това и Института по машиностроене и електротехника, филиал на МЕИ. Работи в Пловдив – първо в Завода за пишещи машини, след това в Завода за мотокари, бил е за малко и в Завода за запаметяващи устройства. В края на 80-те години на миналия век демонстративно напуска БКП и е наказан, като го изхвърлят от работа. За да оцелее, инженерът се принуждава през деня да работи като хамалин в текстилния завод „България“, а вечер да мие улиците на Пловдив.

  Първият милион

  Обратът в живота му започва една вечер. „Гледах новините на моя телевизор „Стадион“. Тогава съобщиха, че се приема Указ 56, който дава възможност да се развива и частна инициатива. Сутринта отидох на работа в завода и дръпнах настрана една от шивачките. Питах я, ако Ӝ дам два метра плат, дали ще може да ми ушие рокля. На обяд тя дойде при мен с още една жена, после разбрах, че е една от моделиерките на завода. Поискаха по 4 метра плат за рокля. В книжката си имах спестени 640 лева. Изтеглих ги всичките и с 250 от тях купих черна немска дантела. За 24 часа момичетата ушиха четири рокли. Донесоха ми ги в центъра на Пловдив и аз веднага ги дадох за продажба в магазин за дамска мода. Когато се прибрах в апартамента, разбрах, че управителката на магазина ми е звъняла десетина пъти да иска още рокли. Четирите ги изкупили за половин час. За тях взех хиляда лева. Купих още плат, момичета ушиха десетина рокли, дадохме ги в магазина и така се започна всичко“, спомня си Петър Кьосев.

  Бизнесът му се разраства бързо. Той регистрира една от първите в България фирми – „Йоанна“, назначава си главен счетоводител и юрисконсулт, а шивачките от завод „България“ започват да работят по домовете си. Всичко беше законно, имахме трудови договори със всяка една шивачка. Момичетата вземаха според изработеното. Заплатите им бяха между 800 и 1200 лева на месец при положение че тогава един депутат вземаше 450 лева заплата“, спомня си Петър. През септември 1989 година фирмата му вече имала 620 000 лв. оборот. И договори за пласмент на продукцията в цялата страна. През 1990 година „Йоанна“ вече участва с павилион от 250 квадратни метра на Международния панаир в Пловдив. За Косев работят над 100 шивачки, а роклите им са хит сред абитуриентите. Фирмата му е еталон за качество, а той е един от големите бизнесмени на Пловдив. Участва в първата бизнес делегация в Турция и по време на посещението си успява да сключи договор и с Германия за производство на детски панталони. „Плащаха ми по 7 марки, а на мен един ми струваше 3 марки“, спомня си пловдивчанинът. Той още пази финансовите резултатите от 1990 година. Тогава личните му спестявания възлизат на 1 700 000 лв., а в платове, стока и готова продукция има над 11 милиона лева.

  „Златната мина“ в Кърджали

  Петър Косев решил, че вече трябва да инвестира, и изпратил два екипа на проучвателни мисии. Единият – в Кърджали, а другият – в Горна Оряховица. Избрал Кърджали, защото районът му бил познат, хората – доброжелателни, а възможностите за бизнес с Турция – големи. Като начало сключил холдингов договор с общинската фирма за търговия на едро „Търговия К“. Инвестирал милион и половина срещу процент от печалбата. Допълнително сключил договори за доставка за олио, захар, сирене и кашкавал. „В най-голямата криза, когато в магазините нямаше нищо за купуване, аз доставях в Кърджали тирове с олио и захар и хората се редяха на опашки, за да си вземат“, спомня си бизнесменът. Наел от общината два магазина – единият за хранителни стоки, а в другия се продавали конфекция и битова техника. Едно от условията за съвместен бизнес с общинските власти в Кърджали било бизнесменът да поеме закъсалия финансово футболен клуб „Арда“. „Избраха ме за президент на клуба. Още в същия ден инвестирах свои 300 000 лева за заплати и поддържане на базата. Срещу 100 000 лева ангажирах един от най-добрите треньори на България. Купихме 7 нови футболисти и отборът започна да бие наред“, разказва Петър Косев.
  От печелившия текстилен бизнес за милиони сега са останали само няколко кашона с непродадена продукция

  Фалитът

  Министерският съвет приема постановление за данъчни облекчения за спортните клубове. Петър Косев използва това и сключва договор с „Винпром“-Пазарджик за производство на ишлеме на 350 000 бутилки водка „Царевец“ и 114 000 бутилки вино. Косев доставял спирта, плащал за гроздето, заводът произвеждал питиетата и ги продавал. Бизнесменът трябвало да получи процент от печалбата. Тогавашното ръководство на „Винпром“ обаче сключило договор с трети лица за продажба на продукцията. Те пък не платили нищо на Косев. „20 години продължи съдебната сага. През това време заводът го приватизираха и новите собственици обявиха, че нямат нищо общо с дълговете на предишното ръководство. Идваха представители на силови групировки и ми предлагаха да им отстъпя дълговете към мен. Те щели да ми платят минимална част от тях, а за другото сами щели да се оправят. Не се съгласих“, разказва бившият бизнесмен.

  Приватизацията му изиграва лоша шега и с бизнеса в Кърджали. Когато инвестирал в общинската фирма „Търговия К“, ръководството му предоставило икономически анализ за печалбите си. В него обаче не било отразено, че фирмата има необслужван кредит за 9 милиона лева. Парите на Косев отиват за погасяване на тези задължения и не са отразени в баланса на фирмата. Появява се РМД, което я купува на символична цена. Чрез компенсационни бонове. „Можех да стана собственик на 76 магазина в община Кърджали. Вместо това получих една нула“, твърди Петър Косев. Той отново завежда дела, процесите се точат с години, а обезценяването на лева изяжда истинската стойност на дълговете и макар че печели част от делата, той все още не е получил нищо.

  Беднякът милионер

  Сега Петър Косев е назначен за пазач на паркинга на община Кърджали. Знае перфектно два чужди езика и много от международните делегации остават изумени, когато човекът на бариерата ги заговаря на английски. „През 1990 година бях заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива начело с Валентин Моллов. Сега пазя колите на общинарите“, въздиша Петър Косев.

  „Преходът в България беше криминален. У нас дивият капитализъм настъпи с хватката на корумпирани политици, мафиотски групировки и създадените от тях силови структури. Всеки опит за честен бизнес беше ликвидиран. Ако си част от схемата, ще успееш. Ако не – ще пазиш бариерата като мен“, твърди Петър Косев.

  Сега той все още се надява на справедливост. „Живея като скот. Родителите ми се разболяха. Два месеца нямах пари за електричество, защото трябваше да купувам лекарства. Отидоха си един по един. Сега една от дъщерите ми е тежко болна и се намира в клиника. Другата е с малко дете. Едва оцелявам.Животът не е справедлив“, тъжно казва Петър Косев.

  Източник:  Rodopi24.blogspot.com

• Брюкселски бизнес: Кой дирижира Европейския съюз?

  „Когато индустриалците прокарваха идеята за обща монета, помня и досега как финансовият министър на Испания ми каза, въпреки че там предстояха избори:

  „Не се притеснявайте за изборите, Испания при всички случаи ще направи каквото се иска от нея.“

  Думи, наситени с много силен смисъл.

  Чувстваше, че има правото да говори дори от името на противниците си, защото знаеше, че Испания щеше да се подчини.

  Подобна ситуация е наистина впечатляваща…“

  „Брюкселски бизнес“ (Австрия – Белгия, 2012) на режисьорите Фридрих Мозер и Матийо Лиета отвежда зрителите под повърхността на европейската демокрация. Четири от пет политически решения в средната европейска държава се взимат в Брюксел. Но кой на практика стои зад тях? Зад фасадата на Обединена Европа има над 15 000 лобисти, които следват своята мисия да влияят на политиката според интересите на клиентите си. И „Брюкселски бизнес“ предлага експедиция в света на лобистите – там, където конгломератите от Пи-аР компании функционират в свои собствени мрежи на влияние и в близки връзки с политическия елит, и където всяко решение има цена, но въпросът е кой плаща.

  „Брюкселски бизнес“ пресъздава ситуацията в европейската столица през гледните точки на двама мъже – единият е политически активист*, който се бори срещу корупцията на лобистите, а другият е един от най-известните и влиятелни лобисти в eвропейските и международни търговски въпроси.

  Източник: Dokumentalni.com

  ––––––––––––––––––––––
  * Преди повече от 15 години (1997) е създадена Обсерватория Корпоративна Европа (CEO). Нейната мисия е да проучи дали и как корпоративните интереси са влияели на Комисията. Обсерваторията публикува доклад ‘Европа, Inc: Опасни връзки между институциите на ЕС и промишлеността’. В този доклад са изложени влиянията на индустрията в лобиране за новия договор на ЕС, който трябваше да бъде подписан по това време.

  Мощната роля на лобистките групи, като например на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT), в насърчаването и оформянето на целия ЕС, в зоната за свободна търговия (единния пазар), единната валута (еврото), както и в редица други големи проекти на ЕС, е вляела на политиките по това време. Докладът предупреждава, че влиянието на корпоративните лобита отива далеч над вземането на решения в ЕС, за сметка на демокрацията и на социални и екологични проблеми.

  Сега, години по-късно, нов доклад твърди, че положението е по-лошо.

  Прочетете повече на www.corporateeurope.org

• Отречени от комунистическия режим автори влязоха в алтернативна христоматия

  Творчеството на отречени от бившия режим автори влезе в нова христоматия, озаглавена „Забравените писатели“

  .

  Христо Хритов,  Desebg.com

  

  Прозата и поезията на отречени, съдени, забранявани и преследвани от комунистическия режим творци влезе в алтернативно помагало по литература за 12 клас. Изданието е инициирано от Центъра за европейски изследвания на Европейската народна партия (ЕНП), Център „Хана Аренд – София” и фондация „Конрад Аденауер” и беше представено в петък, 28 март 2014 г.

  Озаглавена „Забранените писатели” христоматията дава възможност на учениците от 12 клас да се запознаят с творчеството на автори като Трифон Кунев – осъден от режима на БКП на затвор заради фейлетоните му; поета Йосиф Петров – лежал в концлагера „Белене”; Змей Горянин, (псевдоним на Светлозар Акендиев Димитров (1904-1958) – автор на над 30 книги, обвинен след 9 септември 1944 г. за „великобългарски шовинист” и заличен от литературния живот; Георги Заркин – поет и журналист, ликвидиран в Пазарджишкия затвор през 1977 г.; Георги Марков, убит през 1978 г. в Лондон при операция на Държавна сигурност, подкрепена от КГБ; сатирика Радой Ралин, осмиващ властта в своите епиграми, както и още 11 писатели и поети.

  В учебното помагало са включени произведения като „Ботуш Каишев” на политическия емигрант Димитър Инкьов, чиито фейлетони десетилетия наред дразнят комунистическата власт по радио „Свободна Европа” под псевдонима Велко Верин; част от романите „Лице” и „Соления залив” на Блага Димитрова и Яна Язова; „Записките за българските страдания“ на писателя и бивш лагерист Петко Огойски; малко познатата поезия на Герчо Джамбазов, Коста Георгиев – Босяк, Мехмед Карахюсеинов, и др.

  Предговорът е написан от литературния критик Йордан Василев. Освен текстовете на страниците е поместена и биографична информация за всеки автор в т. ч. и сблъсъците им с комунистическата власт. Творчеството на нито един от включените в учебното помагало автори не се изучава в часовете по литература.

  Идеята на съставителите (Ангел Николов, Васил Къдринов и Валентина Маринова) за изданието възниква миналата година, когато от изследване на НЦИОМ за това доколко младите поколения, родени след 1989 г. имат представа за комунизма, стана ясно, че голяма част от младите хора нямат представа за осъждането и обесването на Никола Петков, причината за смъртта на Георги Марков, Берлинската стена или полския профсъюз „Солидарност”.

  Пред bTV съставителите посочиха, че алтернативното учебно помагалото ще бъде официално внесено за съгласуване в Министерството на образованието. Те нямат големи очаквания то да бъде прието, но имат готовност да го разпространяват безплатно чрез беседи с учители в страната.

  .

  Христоманията може да бъде изтеглена в pdf-формат оттук.
  

• Как и защо банкерите лихвари създават безработица

  Несуверенните правителства често декларират, че се борят с безработицата. Всъщност, безработица не би трябвало да съществува, защото работата е нещо налично, в изобилие и навсякъде

  .

  Антон Радославов,  Аlterinformation.wordpress.com

  .

  

  С една дума: работата е нещо, от липсата на което хората най-малко трябва да страдат. Така наречената „безработица“ съществува единствено поради обстоятелството, че банкерите-лихвари посредством своята лихвено-кредитна система не допускат всички хора до изобилието от работа. Това става, като създават една изкуствена липса на пари чрез отнемане на емисии от обръщение. Те правят така, че не всички хора да имат възможност да получат платено занимание. Така наречената безработица е всъщност недостиг на пари, безпаричие. С такива действия банкерите-лихвари постигат дефлация на труда, другояче казано – евтина работна ръка.

  Но как на практика банкерите-лихвари извличат печалба от безработицата?

  Когато работещите сами се продоволствуваха, всичко което им беше необходимо за живот, те си го произвеждаха или доставяха сами. По този начин заплащането не беше никакъв проблем. Защото заплатата на всеки един работещ поотделно беше резултата от неговия труд. С напредването на индустрията в стопанския живот на хората, започна да се разгръща и разделението на труда. Така много малко работещи са в състояние да предприемат нещо с резултата на своята работа, защото повечето от тях вече създават продукти, които имат стойност за другите хора, но не и за тях самите.

  И за да могат тези работещи да си осигурят заплатата в едно индустриално стопанство с развито разпределение на труда, то на тях им е необходимо едно доказателство — удостоверение за извършена работа, потвърждаващо правото за равностойно възнаграждение в материални и нематериални блага. Парите, които работещите получават след свършена работа, представляват такова едно удостоверение.

  Паричната заплата все още не е възнаграждение, а само средство за купуване на стоки по избор. Единствено посредством тези пари всеки достига до своето възнаграждение.

  И така, в днешното индустриално стопанство само притежаващият парична заплата може да осъществи своето право на възнаграждение. Целта на всеки емисионен институт би трябвало да се заключава в това да поддържа поверената му валута и навсякъде да запазва нейната пълна стойност и равен курс. В едно стопанство с развито разпределение на труда, първостепенна задача и основна функция на банките би трябвало да бъде грижата да осигурява налични парични заплати там, където са необходими. Сиреч банките би трябвало да бъдат финансови институти, чиято главна задача е да са в услуга на хората, учреждения с изключително социални функции, а техен шеф да е самият суверен. В противен случай държавата като такава се превръща в една куха форма, без мисъл и идея за собственото си съществувание.

  Банкерите-лихвари имат съвсем други интереси

  Те снабдяват стопанството не според обществените му нужди, а изключително според собствения си лихвен интерес. С това те блокират паричните заплати на известен кръг работещи и по този начин им отнемат и работата. Банкерите-лихвари целенасочено дават лихвени заеми само на онези, които постигат големи печалби, а не на предприемачите, създаващи най-вече работни места. Поради това те са най-сериозните причинители на безработица.

  Несуверенните правителства създават впечатление на околните, че се борят с безработицата, като увеличават бюджетния дефицит

  Това добре, обаче държавните дългове, които се трупат за покриването на бюджетния дефицит, трябва да бъдат изплащани, и то с лихвите. И понеже дълговете няма как да бъдат връщани, освен чрез събиране на данъци, то правителството, ще не ще, повишава данъците. Повишаването на данъците пък води до още по-голямо натоварване на производствата и впоследствие докарва още повече фалити на предприятия, а оттам и по-висока безработица. В резюме: Колкото повече едно несуверенно правителство задлъжнява към банкерите-лихвари, уж за да овладее безработицата, толкова по-голяма става армията от хора, търсещи работа.

   

• Biotech is Creating GMO Human Babies: What Could Possibly go Wrong?

  by Christina Sarich,  Naturalsociety.com

  With the human race slowly being killed off by GMO food, environmental poisons, petroleum, plastics, chemtrails, pharmaceuticals, vaccinations, radiation, and weaponized warfare, the powers that be are working on new strain of stronger ‘humans’ to carry on our existence. Forget designer babies with specific gene preferences determined by parents, we’re talking about the utter transformation by a technocracy of the human genome. It is called transhumanism and scientists in the UK and US have already submitted proposals to legally create GMO babies. Actually, GMO human embryos have already been created.

  Techno-eugenics, you might call it – a way to appropriate humanity for the use of an elite class. It seems innocuous at first – using stem cells to help women with fertility issues get pregnant or to help develop a healthy fetus in a woman who has damaged DNA, but it isn’t something to be taken lightly, or without deep moral concern.

  The same energy that created the atom bomb could have been used for less malevolent purposes, and this is no different. Sure, a bionic arm for a Vietnam vet who has lost his due to an IED explosion is a good thing – but ‘improving’ upon the human form until we look more like Iron Man than a human being? What is the good in that? For some, it is considered our destiny.

  To understand transhumanism, you have to understand the philosophical leanings of some of its earliest members. Julian Huxley, brother of Aldous who authored Brave New World, first used this word: Transhumanism. Huxley was a member of the British Eugenics Society, eugenics being the touchstone of this movement.

  Members of the FDA say they are worried that not enough testing had been done on animals or in vivo to start creating GMO babies, and Dr. Evan Snyder of the Sanford-Burnham Medical Research Institute in La Jolla, Calif., who chairs the 25-member committee which will determine if this is the right direction for humanity to go in, said:

  “I think there was a sense of the committee that at this particular point in time, there was probably not enough data either in animals or in vitro to conclusively move on to human trials … without answering a few additional questions.”

  A few additional questions? How about a slew of them, like:

  1. Who will determine which genes are to be vetted out and disposed of and which genes will be kept? Who is to prevent this from becoming a highly technologically advanced version of Stalinism or Nazism?

  2. Will some races be considered inferior to others, and will designer babies only be available to certain groups of people? We already know that the elite class wants to perpetuate their own bloodlines, and weed out the ‘disposable’ class, as Bill Gates has been known to call us.

  3. Will people be conditioned to accept their ‘enhanced’ state like we are being asked to accept drones and other ‘bionic’ warfare? What happens if we don’t want to be ‘enhanced’ or modified at all?

  4. If government agencies and corporations create our new DNA, who has ownership to our bodies? It is already well known that DNA banks exist wherein corporations have been allowed to patent specific genes – including those which cause disease – so that they can ‘offer’ the ‘cure’ for reducing the diseases they cause. In a 105-page decision, two federal judges have allowed corporations to own genes again.

  5. Is the act of creating humans morally acceptable in any way, shape, or form?

  Companies like Myriad Genetics are already fighting over ownership of that which is ‘natural’ and that which is genetically modified or man-made DNA:

  “According to Myriad, isolated DNA does not exist in nature, and isolated DNAs, unlike native DNAs, can be used as primers and probes for diagnosing cancer.”

  At TechDirt.com, Mike Masnick made the colorful analogy that this is like “arguing that because a severed finger is not attached to a hand, the finger is not naturally occurring, and, thus, is patentable.”

  If you want Big Pharma and Biotech companies to be able to own every square inch of you – right down to your DNA – then this is a great advance in technology and medicine. The babies you make will not be your own, and the DNA in your own body will be patented by some corporation that has the same rights as a person. This isn’t a Brave New World, it’s a completely insane one.

  .

• Путин и Обама обсъдиха кризата заради Крим

  Руският президент Владимир Путин се е обадил в петък вечерта по телефона на държавния глава на САЩ Барак Обама, за да обсъдят ситуацията в Украйна, предадоха световните агенции, позовавайки се на съобщения от Белия дом и Кремъл.

  В разговора, продължил според Ройтерс един час, Обама е казал на Путин Русия да даде „конкретен писмен отговор“ на американските предложения за излизане от кризата по дипломатически път.

  Агенцията припомня, че Вашингтон търси руската подкрепа за своята идея в Крим да бъдат пратени международни наблюдатели, които да гарантират, че правата на руснаците там се зачитат, като същевременно руските войски се завърнат в базите си.

  „Президентът Обама подчерта пред президента Путин, че САЩ продължават да подкрепят дипломатическия път чрез тесни консултации с правителството на Украйна и подкрепа за украинския народ с цел деескалация на кризата“, се казва в съобщението на Белия дом, цитирано от Ройтерс.

  Асошиейтед прес допълва, че в разговора Обама, който в петък бе на посещения в Саудитска Арабия, е приканил Путин да изтегли руските войски от границата с Украйна. Двамата президенти са се съгласили държавният секретар на САЩ Джон Кери и външният министър на Русия Сергей Лавров да се срещнат и да обсъдят по-нататъшните стъпки.

  Според ИТАР-ТАСС Владимир Путин е привлякъл вниманието на събеседника си към „продължаващите безчинства на екстремистите“ в Украйна, които „безнаказано извършват актове на сплашване по отношение на мирни граждани, властови структури и органи на реда в различни региони и в Киев“.

  Освен това е изтъкнал пред Обама, че Приднестровието е изложено на „фактическа блокада“, което води до „съществено усложнение на условията на живот на жителите на региона, пречи на придвижването им, на нормалната търговия и икономическата дейност“.

  Няколко часа по-късно руският външен министър Сергей Лавров обяви в интервю за програмата „Вести в суботу“, че страната му няма никакво намерение да пресича границите на Украйна.

  „Искаме само работата да бъде колективна, безчинствата, които западните страни се опитват да заметат под килима, и опитите им да представят ситуацията в благи тонове, да бъдат прекратени, сиреч и те да осъзнаят своята отговорност“, заяви още Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС.

  Той припомни изявление на украинския и.д. министър на вътрешните работи Арсен Аваков, че последните действия на украинското ръководство са насочени към разоръжаване на всички, които разполагат с незаконно оръжие.

  „Ако това е резултат от работата на нашите западни партньори, то, повтарям, ние сме доволни от случващото се и сме готови да продължим заедно с тях да търсим съвместни препоръки за украинците, насочени към прекратяване на всяка незаконна дейност и начало на дълбок конституционен процес по реформиране на държавата. Новата конституция на Украйна трябва еднозначно да закрепи извънблоковия статут на Украйна“, смята Лавров.

  Междувременно от ултранационалистическата украинска организация „Десен сектор“ обявиха в събота, че руските спецслужби са отвлекли са отвлекли лидера на Украинската национална асамблея Николай Карпюк.

  „Това е официално изявление, към момента ФСБ откраднаха лидера на Украинската национална асамблея Николай Карпюк“, обяви един от лидерите на „Десен сектор“ – Андрей Денисенко в ефира на предаването „Шустер Live“, предаде УНИАН.

  Източник:  Mediapool

• Р. Угърчинска: Запали ли Крим газова война? (видео)

  Видеозапис на разговор с Румяна Угърчинска в студиото на Велизар Енчев по ТВ СКАТ, 4.03.2014 г.
  Тема на разговора: Запали ли Крим газова война?

   

• За Свещарската могила и надписа на кан Омуртаг

  Омуртаг – великият строител на България

  .

  Публикация на в. „Строител“ 

  по материали на проф. Диана Гергова, инж. Симеон Пешов и доц. Христо Смоленов

  .

  

  „Κα[ν]α συβιγη Ωμο<μο>ρταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β’ κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β’. το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ’.“

  „Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега, и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“ (Цитатите в оригинал и превод са по книгата на проф. Веселин Бешевлиев „Прабългарски епиграфски паметници“, С., 1981 – бел.ред.)

  .

  Издялани върху тъмен сиенит, тези думи ни е завещал кан Омуртаг. Владетелят, чието управление с основание се величае като епохата на съзидателното начало – нему принадлежи заслужената слава на първостроител на материалната ни култура през IX в.

  С името на Омуртаг се свързва възстановяването на опожарената Плиска – от укрепен лагер тя била превърната в истински средновековен град, нямащ аналог в съвременното и византийското строителство. Но с това не се ограничава грандиозната строителна дейност, пронизала царуването на кана. Следи от нея са намерени и в Мадара – едно от важните средища на тогавашната българска държава. За размаха на кана строител обаче най-ясно свидетелства именно горният надпис. Колоната, върху която е изсечен, е открита в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново, като се приема, че надписът е направен преди 822 г., а колоната е пренесена в църквата векове по-късно. И до днес историците спорят къде се е намирала първоначално тя, като някои посочват Плиска, а други смятат, че е била поставена върху могила.

  Търновският надпис на Омуртаг повдига и други интересни въпроси: Къде се намира новият „преславен дом” на кана? Как точно е измерено разстоянието между него и стария му дворец? Какво е сакралното значение на могилата, която е издигнал, къде се намира, каква функция е изпълнявала и какво я прави „всеславна”? Как канът е „измерил земята”? Значи ли това, че прабългарите от онова време са познавали геометрията, физиката и астрономията и ако да, откъде са придобили тези знания?

  Важна стъпка към откриване на отговорите им прави прочутият български историк, професор Веселин Бешевлиев. В научния си труд „Прабългарски епиграфски паметници” той изказва мнение, че в търновския надпис със „стар дом” се означава Плиска или по-скоро дворецът на кана там. Следователно строежът е бил извършен, когато Омуртаг е живеел в стария си дворец. Разстоянията са дадени в разтег, на гръцки оргия, която е била равна на 1,78 м. Професорът обаче е категоричен, че в надписа не става дума за атическата оргия, а за по-дълга, наречена царска, равна на 2,134 м, която е била заета от Египет и се употребявала и във Византия.

  В подкрепа на това твърдение е и фактът, че домът, или по-точно Плиска, е отстоял от Дунава според надписа на 40 000 оргии или разтега. Това разстояние се равнява на 71,2 км, ако се вземе за основа атическата оргия, което е малко вероятно. Ако се вземе обаче за мярка царската оргия или царски лакът, което в случая е по-вероятно, разстоянието ще бъде около 85,360 км. По въздушна линия Плиска се намира от Дунав наистина на 85 км. След вземане на точните GPS координати на няколко ключови могили, разположени в района на Мадарското плато, се оказа, че само две от тях се намират на разстояние от приблизително 42,6 км от първата ни столица. Това са могилите край селата Войвода и Свещари. Последната е една от най-високите могили в Североизточна България.

  Според професор Диана Гергова, именно голямата Мумджиларска (Свещарска) могила е споменатата в Търновския надпис. Сред над стоте тракийски могили в района тя е най-високата и се вижда от огромни разстояния, а при ясно време, казват, че от нея се наблюдава и Дунав. Проучването на могилата, ръководено от професор Гергова, още не е довършено, но около нея вече се натрупват интересни открития. При разкопките около Свещари за пръв път е констатирано, че гетите издигали могилите си в групи като отражение на най-ярките съзвездия. Едни от тях са Голямото куче, Стрелец и др.

  Любопитното в случая е, че сред тракийските могили е открита и прабългарска – смятана за Омуртаговата, която е в центъра на съзвездието Орион. Професор Гергова изтъква факта, че прабългарите много често използвали по-древни могили за своите погребения като знак или за комуникация. Първият знак, че прабългарите са зачитали по-ранния некропол на гетите, е обстоятелството, че именно от времето на кан Омуртаг между тракийските могили е намерена и една прабългарска, а недалеч, в долината на реката, е открито и раннобългарско имение от времето преди и след приемането на християнството.

  Зад посочените факти се крият много близките до тези на траките вярвания на прабългарите. Охридският архиепископ Теофилакт съобщава, че българите служели на Слънцето и Месеца и на останалите звезди. Той разказва за взетия в плен от кан Крум Кинамон, който бил разпределен при Омуртаг. Приятелските им отношения били смущавани единствено от факта, че Кинамон бил християнин, и Омуртаг правел всичко, за да го отклони от неговата религия, като изтъквал тези, които почитали за богове Слънцето и Месеца. Не само този разказ, но и седмолъчният амулет от Плиска са знак за свързаните с Космоса и астрономията вярвания на прабългарите. Според Диана Гергова именно в астрономическите познания на прабългарите трябва да се търси и обяснението как Омуртаг е успял да измери с такава точност разстоянията по въздух. Може да допуснем, че общото познание и вярвания на тракийското племе гети и прабългарите, изглежда, се дължали не само на по-ранното им общуване в просторите над Понта, но и в наследеното древно познание на същите земи. Те еднакво владеели и небето, и стратегическите точки на земята.

  Любопитен е фактът, че макар и неспоменат в търновския надпис на Омуртаг, Велики Преслав също се намира на точно 20 000 разтега от Плиска. Този факт, заедно със съобщението за измерване на разстоянието между могилата и двата дома, е много важен. Той свидетелства за землемери у прабългарите в IX в., за това, че те са правили измервания на земни площи, както и за развитата им техническа култура.

  Ако нанесем това разстояние от 20 000 разтега от смятаната за Омуртагова могила край село Свещари в посока Дунава, изчисленията показват, че едно от възможните места, където великият Омуртаг може да е изградил своя нов дворец, е районът на село Бръшлян. Там има забележително и знаково струпване на антични и средновековни обекти. Макар и непроучвани чрез археологически разкопки, те позволяват да се приложи хипотезата за локализирането на двореца на кана именно на това място. Над високия бряг на Дунава се е намирала античната Апиария. Днес изцяло изравнена под площадките на някогашната напоителна система, тя е оставила огромно количество керамични фрагменти, сред които и ранносредновековни – знак за нейното вероятно значение и през тази епоха. Още по-интересно е наличието именно в този район на участъци не само от прабългарски вал, който започвал именно тук, но и, изглежда, на една раннобългарска крепост – дворец, подобна на тази, изградена на Тича, за която Омуртаг ни съобщава в Чаталарския надпис, както и на тази при село Кладенци.

  Точните мерни единици, които са използвали прабългарите, като че ли ни дават основание да проследим не само пътя на Омуртаг, но и неговата логика на строител и звездоброец, да се опитаме да потърсим на още едно възможно място неговия дворец, а бъдещи проучвания биха могли да ни подскажат така ли е.

  Прави впечатление и още една закономерност, свързана с 20 000 разтега на Омуртаг. Ако разделим това разстояние на числото p, умножено по квадрата на прочутото златно сечение j, се получава, че то е равно на 10 000 царски лакътя – свещената мярка на Древен Египет, основната мерна единица, вложена в пирамидата, както и във всички по-важни архитектурни постижения на Старото царство.

  В същото време, според историка и математик доц. Христо Смоленов, трябва да се вземе предвид и фактът, че разстоянието от Варненския некропол, където е намерено най-старото златно съкровище, до могилата в Свещари, разделено на разстоянието от некропола до Плиска, е равно точно на златното сечение j. С предишни свои трудове Смоленов доказва, че златните фигурки на бичета, открити във Варненския некропол, не само са най-старото обработено злато в света, но са и еталонна мярка за дължина. Те са не просто декорация, но и носител на информация. Нещо повече – първата система от знания, първият опит за стандартизиране в световната практика е свързан именно с това най-старо златно съкровище, което доказва, че в периода 4200 години пр.Хр по тези земи е имало цивилизация. За това и може да се говори, че още в древната култура на Варна са познавали прочутото златно сечение, изразено с числото j, както и другото легендарно съотношение – между обиколката и диаметъра на всяка окръжност – числото p.

  Всичко това дава основание на изследователите да твърдят, че по нашите земи е възникнала една от най-древните световни цивилизации. И Египетската и Шумерската култури са от по-късни дати като част от постиженията им се базират на математически изчисления и пропорции, известни по нашите земи поне 1000 години по-рано.

  Трудно е да приемем за случаен и факта, че тези „златни” константи на математиката и хармонията откриваме и при определянето на местата на „всеславните” строежи на Омуртаг. Напротив, те явно са означавали нещо – измерването е било свещен ритуал и за прабългарите, а също и принципна основа на познанието. За това и може да допуснем, че това знание, този логически подход към осмисляне на действителността, базиран на система от мерни единици и стандартни пропорции, е в следствие на по-ранен досег на прабългарите с Варненската цивилизация.

   

• За значението на думата „дева“

  Павел Серафимов, Sparotok.blog.bg

  .

  Дева е една от най-красивите думи в езика ни. Нейното звучене е приятно, самият й смисъл е свързан с понятия като чистота, красота, светлина и младост, но също и с тайнствения чар на обитаващите древни гори самодиви, познати ни от народните предания.

  

  .

  Както се е случило с повечето факти от историята ни, така и при етимологическия анализ на тази дума, истината е скрита. Езиковедът Макс Фасмер се опитва да внуши, че дева идва от някакъв древен корен де(и), със значение кърмя, бозая. Логиката на работилия в Русия немски учен е доста объркана. Ние си имаме отделни и съвсем различни български думи свързани с глагола доя, това са дойка и доилица (кърмачка). Те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с дева.

  За разлика от Фасмер, Розвадовски търси връзка със санскритската дума деви – богиня (богиня на светлината) и е прав. Дева и девойка имат същият смисъл както индо-арийските деви – богиня и девака – малка богиня. Връзка показват също Дева – божество на светлината, сияние, дива – небе, дивия – дивен, смайващ, красив.

  Всички тези думи са израз на нещо сияйно, чисто, достойно за удивление, почит и възхищение. Това е и девицата, тя е светла, чиста, неопетнена, поради тази причина на нея е дадено название, присъщо за божествата на светлината и чистото небе.

  За някои хора е неудобен факт това, че българската дума дева е същата както и тракийската дева. Не се касае за топонима дева (в Пулпудева – Пловдив), а за слабоизвестен теоним Дева Вендис – богинята Вендис (Бендида). Други тракийски сродни думи са диу – бог (на светлината) и Дин – сияйният бог (денят).

  За да се прикрие, че произхождаме от траките, тези данни биват премълчани. Не се коментира в дълбочина значението на български лични имена като Дева, Девина, Девула, Девислава, Девка. Езиковедите ни пропускат да отбележат, че старобългарските думи ДИВО, ДИВЬНО, ДИВИТЕ СЕН показват ясна връзка с тракийските ДИУ, ДЕВА, ДИВОНУСИЙО.

  Изследователите на миналото ни си затварят очите за сведенията от речника на Найден Геров. Там може да се прочете, че Див огън е тъждествено на Божи огън, има спомената и тракийската билка Дивизма (Божия) и т.н.

  Колко много може да каже една дума! Българската етимология на дева е едно от многото доказателства, че нашите деди са траките, че те са били поклонници на светлината, а и, че ние българите носим имена, чието ехо е отеквало още в Бронзовата ера.

   

• <<
• 1
...
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
...
• 415
• >>