Авторски

• Горбачов: Целта на живота ми беше унищожението на комунизма

  Реч на Михаил Горбачов в Американския университет в Турция

  .

  „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма, непоносимата диктатура над хората.

  Аз напълно бях подкрепян от жена ми, която разбра необходимостта от това дори по-рано, отколкото аз. В името на постигането на тази ми цел аз използвах служебното си положение в партията и страната. В името на тази цел жена ми през цялото време ме подтикваше към все по-високо и по-високо положение в държавата.

  Когато лично се запознах със Запада, разбрах, че не мога да отстъпя от целта си. А в името на нейното постигане аз трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР, а също и ръководствата на всички социалистически страни. Мой идеал по онова време бяха социалдемократическите държави. Плановата икономика не позволяваше реализирането на възможностите, които притежаваха народите от социалистическия лагер. Само преходът към пазарна икономика можеше да даде възможност на нашите държави да се развиваме динамично.

  Успях да открия съидейници за реализиране на целите си. Сред тях особено място заемат А. Н. Яковлев и Е. Шеварнадзе, чийто заслуги в общото ни дело са просто неоценими.

  Светът без комунизма ще изглежда по-добре. След 2000 г. ще настъпи епохата на мир и всеобщо процъфтяване. Но в света все още има сили, които спират движението към мира и съзиданието. Имам предвид Китай.

  Посетих Китай по време на големите студентски демонстрации, когато ни се струваше, че комунизмът в Китай ще падне. Имах намерение да говоря пред демонстрантите на онзи огромен площад, да изразя симпатиите си и да ги убедя в тезата, че те трябва да продължат борбата си, за да може в държавата им да дойде перестройката. Китайското ръководство не подкрепи студентското движение, жестоко смаза демонстрантите и… извърши огромна грешка. Ако беше дошъл краят на комунизма в Китай, светът щеше да върви по-добре по пътя на съгласието и справедливостта.

  Имах намерение да съхраня СССР в съществуващите тогава граници, но под ново наименование, отразяващо случилите се демократични преобразувания. Не успях. Елцин страшно се стремеше към властта, нямайки ни най-малка представа какво въобще представлява демократична държава. Тъкмо той ликвидира СССР, което доведе до политически хаос и до всички трудности, които преживяват и в момента народите от бившите републики на Съветския Съюз.

  Русия не може да бъде велика държава без Украйна, Казахстан, кавказките републики. Но те вече тръгнаха по собствен път, тяхното механично обединение няма смисъл, защото би довело до конституционен хаос. Независимите държави могат да се обединят само на базата на обща политическа идея, пазарна икономика, демокрация, равни права за всички народи.

  Когато Елцин разруши СССР, аз напуснах Кремъл. Някои журналисти предположиха, че плача. Но аз не плачех, защото не бях приключил с комунизма в Европа. Но с него трябва да се приключи и в Азия, защото той е главното препятствие по пътя на постигане на човешките идеали за всеобщ мир и разбирателство.

  Разпадът на СССР не донесе никаква печалба на САЩ. Сега те нямат партньор, който би могъл да им бъде само СССР. За да се съхрани предишна абревиатура „СССР“, името трябваше да означава Съюз на Свободните и Суверенни Рeпублики – СССР. Но това не успях да направя. САЩ вече нямаха равноправен партньор. И Щатите бяха изкушени да си присвоят ролята на единствен световен лидер, който може и да не се съобразява с мнението на другите (особено на малките държави). Тази грешка е решаваща за САЩ и за целия свят.

  Пътят на народите към действителната свобода е труден и дълъг, но той задължително ще бъде успешен. Само заради това целият свят трябва да се освободи от комунизма.“

  Източник:   Worldtodaybg.com

• В ЕС тече кампания за легализиране на кръвосмешението

  Кампания за легализиране на инцеста (кръвосмешение) – сексуални връзки между роднини в рамките на Евросъюза продължава да тече с пълни сили

  .

  Григор Симов,  Аlterinformation.wordpress.com
  

  

  
  „Трета година се боря за равноправно положение на хората с различна сексуална ориентация и предпочитания. Понякога дори е възпитателна сексуалната връзка между брат и сестра, майка и син или баща и дъщеря.“ – така шведският политик Елизабет Грьон обясни неотдавна борбата за нейната кауза. Тя самата е лесбийка.

  Евродепутатите се заеха да осигурят толерантност и законова свобода и на любителите на кръвосмешението в рамките на Европа и съюза. Евродепутатите се занимават с това как да осигурят още по-голяма „политика на свободата“ и за хората, които осъществяват полови контакти със свои близки роднини.

  Инцестни се наричат интимните отношения между членовете на едно и също семейство, например между родители и деца, между сиблинги и пр. Среща се и определение за инцест като „кръвнородствено кръвосмешение” (инцест от първи род).  Терминът произхожда от латинската дума incestum и означава „нечист”.  Под инцест в тесен смисъл на думата се разбира като сексуален акт, а в по-широк – грубо отклонение в сексуалното поведение на членове от едно и също семейство.

  Борбата за въвеждане на новите европейски „ценности“ бележи успех след успех. След въвеждането на еднополовия брак и разрешаването на еднополови двойки да осиновяват деца, въвеждането на т.нар. „трети пол“, с който интерсексуални и травестите могат да се самоопределят идва ред да се осигури „толерантност“ и за инцестите.

  В Дания, Швеция и Унгария кампанията е най-яростна. Във вестници и телевизии се забелязва началото на кампания инцестът или кръвосмешението да бъде представен като „европейска джендър-норма“. Въвежда се понятието „инцестофобия“, а всички „инцестофоби“, тоест хората, които отхвърлят и не приемат секса между деца и родители, да бъдат наказвани по съдебен път.

  Документ 1 2010 година, ШВЕЦИЯ

  Депутатката в Риксдага (Шведския парламент) от социалдемократическата партия Моника Грьон смята, че кръвосмешението трябва да бъде легализирано. Според нея майка и син, баща и дъщеря, братя и сестри, дядовци, баби и внуци трябва да имат законното право да правят секс помежду си и това им право да бъде недвусмислено закрепено по юридически път:
  www.expressen.se/nyheter/s-politiker-gor-incest-lagligt/

  Документ 2, 2012 година, ДАНИЯ

  Датският политик Перниле Шкипер настоява в Дания кръвосмешението да бъде признато за „джендърна норма“; според нея сексуалните връзки между бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри трябва да бъдат узаконени:
  www.friatider.se/danska-socialister-vill-legalisera-syskonsex

  Документ 3, 2013 година, ШВЕЙЦАРИЯ

  Парламентът обсъжда легализиранато на кръвосмешението в Швейцария

  Видеодебати:
  http://24heuresactu.com/2013/01/31/mariage-pour-tous-les-suisses-vont-legaliser-linceste-video/
  http://youtu.be/UZfOcRZqqEY
  Документ 4 Metrobloggen.se

  Борбата срещу „инцестофобите“ е важна насока в програмата на европейските неолиберали.

  Из програмна статия на неолибералите в Скандинавия:
  „Легализацията на инцеста е завоевание на победилата в Скандинавия либерална революция“.

  metrobloggen.se/mattiassvensson/gamla-artiklar-nyliberal-revolution/

   

• Познавате ли диалектите на българския език?

  Карта* на диалектната делитба на българския език на Института за български език (ИБЕ)

   

  

  Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р. България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония.
  
  Той има оригинална самобитност: през ІХ в. е класически славянски език, а  сега – екзотичен балкански език, характеризиращ се при имената вече с безпадежност, с богато членуване, с аналитично образуване на степените за сравнение, с удвояване на допълнението и др.; при глагола – със заместване на инфинитива с да-конструкция, с аналитично образуване на бъдеще време с частици и др. Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

  В областта на фонетиката и лексиката обаче разликите между диалектите са по-съществени и върху тях преди всичко се извършва диалектната делитба.

  
  Най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище на две големи части – източна и западна – се извършва на основата на застъпниците на старобългарската ятова гласна, звучаща като много широко е или ’ä. Този неин стар изговор, липсващ днес в книжовния език, е запазен частично най-вече на Изток. Всички разнородни успоредни линии от устието на р. Вит до Солун образуват цял сноп от изоглоси, който се нарича ятов изоглосен пояс. В ятовия изоглосен пояс се намират изцяло (или с определени части) такива диалекти като белослатинско-плевенския, тетевенския, ботевградския, пирдопския, панагюрския, елинпелинския, ихтиманския, чепинския, разложкия, бабяшкия, гоцеделчевския, петричкия, серския и солунския говор).

  Източнобългарски говори

  Откриват се на изток от ятовия изоглосен пояс и обхващат пространството, обградено от Дунав на север, Черно море на изток и редица райони от Бяло море на юг.

  Делят се на няколко групи, по-значителни от които са североизточните и югоизточните диалекти.

  Североизточни диалекти

  И географски, и езиково биват няколко вида, но основните са представени от два ареала – мизийския и балканския.

  Мизийски (или източномизийски) говори

  Разпростират се в Източна Мизия, т.е. в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански, или дори още по-общо, като смесени североизточни диалекти.

  От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, доста близки помежду си:шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско),гребенският – в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският– в Разградско. Тези говори са налице и в Северна Добруджа (днес вече в Румъния). Най-отличителната черта на източномизийските говори е членната форма -о (под ударение) и -у (вън от ударение), тип врато, л’абу, поради което цялото наречие носи името о-диалект.

  Балкански говори

  Разпростират се в обширния Старопланински и Средногорски ареал. От тази област (Сопот, Калофер, Копривщица и др.) през епохата на Възраждането произхожда значителна част от най-големите български писатели – създатели на книжовния новобългарски език.

  Балканските говори се подразделят на няколко подговора: а) централен балкански(или габровско-ловешко-троянски). Разпространен е и в Севлиевско, Тревненско, Карловско, Калоферско, Казанлъшко, а по преселници на ново място – в Търновско и Горнооряховско; б) котелско-еленско-дряновският говор е разновидност на централния балкански. в) еркечкият говор днес е представен на старото си място от две големи села в най-източната част на Стара планина – Козичино (Еркеч), Поморийско и Голица (Варненско), а също така и от преселници със същия диалект в петнадесетина села на север – във Варненско и три-четири на юг в Поморийско; г)пирдопският говор; д) панагюрският говор; е) тетевенският говор; ж)подбалканският говор

  Югоизточни (рупски) говори

  Заемат Тракийската равнина на юг от подбалканските говори и достигат отчасти до Бяло море. На изток се простират до Черно море; на запад някои ареали (западнорупските) се включват в ятовия изоглосен пояс. Обхващат Северна Странджа (в Р България) и Южна Странджа (сега в Турция), Горна Тракия (Маришката низина в Р България), Долна (сега Турска и Гръцка) Тракия; по-големия дял от Родопската област (в Р България); малка част от южните Родопи (сега в Гърция). Независимо от силното диалектно членение, дължащо се на разнообразния релеф и на сложната историческа съдба – насилствени масови помохамеданчвания – всички те имат общи особености, въз основа на които се изгражда тяхното единство.

  Източни рупски говори

  Простират се в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и сега Турска и Гръцка). В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи – преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори и с др. Източнорупските говори са два вида: странджански и тракийски.

  Странджански говор

  Простира се на север в българската част на Странджа и на юг – в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България. В България странджанският говор бива източен – в Тракия и западен – в Сакар. Западният е известен по-скоро като грудовски или факийски (по името на средищното селище в района – Факия). И той е разделен на две части – в България и в Турция. За него се допуска, че има югозападнобългарски преселнически характер.

  Тракийски говори

  Те са многобройни и разнотипни. Автохтонните тракийски диалекти са близки до родопските, но не са толкова архаични – те отразяват по-късен етап от тяхното общо развитие. Представени са от два типа: северен – в България: Първомайско, Хасковско, Свиленградско, и южен – в Беломорска Тракия, носителите от която са насилствено прогонени в началото на ХХ в. след войните и са се преселили в различни части на Източна България. Най-представителните тракийски говори са: а)ксантийски говор; б) гюмюрджински; в) димотишки; г) софлийски; д)дедеагачки; е) одрински; ж) лозенградски. Други тракийски говори сабунархисарският, визенският, узункюприйският, бабаескийският, кешанският и чаталджанският.

  На Малоазиатския бряг на Мраморно море е имало около 20 български села, населението на които е било насилствено изселено в България след войните в началото на ХХ век. Говорът на малоазийските българи общо взето е от тракийски тип.

  Среднорупски (родопски) говори

  Простират се в Родопите. Запазили са архаични и самобитни особености. Според редица изследователи диалектите образуват самостоятелно трето голямо българско наречие от ранга на североизточното и  западното българско.

  Във фонетично отношение повечето от говорите притежават широките гласни г и л, които не са особеност на книжовния език. В сравнение с другите български говори количеството от съхранени стари падежни форми тук е най-голямо. Лексикално, родопските говори пазят също архаична общославянска лексика. Делят се на множество диалекти и поддиалекти: а) смолянски (централен родопски) говор; б)широколъшки говор; в) хвойненски; г) златоградски; д) павликянски говор на българите католици в Пловдивско и Свищовско – стари преселници от Родопите; е)тихомирски говор (Кърджалийско; ж) девесилски говор (Крумовградско.

  Западнорупски говори от южната част на ятовата изоглосна зона

  Представляват естествено продължение на родопските говори на запад (по долните поречия на Места и Струма в България и Гърция). Солунският говор е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект; той несъмнено е родина на Кирило-Методиевия старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села – Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата). Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

  Западнобългарски говори

  Най-общо се откриват на запад от ятовия изоглосен пояс и имат е рефлекс от ят: бел – бели. Те обхващат пространството, обградено от р. Дунав – на север; долината на р. Българска Морава и албанските планини – на запад; езерния район в южната част на географската област Македония – на юг. Делят се на два големи дяла: северозападен и югозападен.

  Северозападни диалекти

  Географски и езиково са няколко вида, но основните са два: същински (или западномизийски) и крайни северозападни.

  Същинските (или западномизийските) говори от своя страна са представени от два диалекта: белослатинско-плевенския, част от който се намира в северната половина на ятовия изоглосен  пояс (и на централнобългарската изоглосна област), и от видинско-ломския говор.

  Крайни северозападни говори

  Простират се върху ареалите, очертани от двете страни на днешната българо-сръбска и македоно-сръбска държавна граница. Подразделят се на две части: а)погранични (у ) говори в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко (у нас), Кривопаланско, Кумановско, Тетовско (Р Македония) и Царибродско (Димитровградско) и Босилеградско (Р Сърбия) и б) моравски (у)-говори по поречието на р. Българска (Южна) Морава (Р Сърбия). Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на именната им система и въобще аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски седемпадежната деклинация е добре запазена, в крайните северозападни говори тя е разрушена, така както в целокупния български език, т.е. свежда се само до отделни падежни остатъци.

  От крайните северозападни говори най-самобитен е трънският говор. Близък до него е брезнишкият говор. Тук е и белоградчишкият говор. В Северна Македония описаният по-горе тип говор продължава в Кривопаланско, Кратовско, Скопско-Църногорско, Тетовско и Кумановско. И в Западните покрайнинидиалектите са от същия тип, т.е. те са продължение на ареала от сегашната територия на българската държава: царибродският (димитровградският) – от Западнософийско и Годечко; босилеградският – от Кюстендилско.

  Югозападни говори

  Разпростират се в Р България по високите западнобългарски полета на юг от Стара планина и Витоша. Обхващат редица диалекти от Пиринския край (без неврокопския (гоцеделчевския), който е източен по тип от ятовата изоглосна област) и продължават ареалите си във Вардарска и Беломорска (Егейска) Македония на запад от Солун. Югозападните говори с участието на книжовници от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.) Подразделят се на две части: същински югозападни или централни а-говори и крайни югозападни (не-а-говори).

  Същински югозападни или централни а-говори

  Второто название централни е свързано със средищното географско място, което заемат (центъра) на българското езиково землище.

  Крайни югозападни говори

  В миналото тези архаични диалекти са били от югоизточен тип, но по-късно са изпитали влиянието на югозападните а–говори и днес имат смесен характер (вече с преобладаващо западни черти). Крайните югозападни диалекти обграждат централните а–говори от юг и запад. В зависимост от това се подразделят на две групи: южна и западна.

  а) Южната се открива предимно в Гърция и отчасти в Р Македония и Албания. Започва от Западносолунско и Ениджевардарско, преминава през Кукушко, Воденско, Южнолеринско, а оттам завива към Кайлярско и Костурско. Много интересен е изключително архаичният корчански говор в Албания в селата Бобощица и Дреновяне: Свà èсти шамùйа от стò и пендèсе годыне. (Това е кърпа от сто и петдесет години).

  б) Западната част на крайните не-а-говори обхваща най-западния дял на Р Македония (с охридския, стружкия, дебърско-галичнишкия, реканския и гостиварския диалект); в Албания (с голобърдовския). И тези говори, подобно на южния дял, са преди всичко ъ диалекти (зъп, път, мъш). Черти на крайните северозападни и на крайните югозападни говори се откриват смесено в т.нар. гòрански говор, разположен в три държави – Албания, Косово и Р Македония.
  Появата на „източни” черти на Запад и на „западни” на Изток не само в тези, но и във всички разгледани досега случаи е най-неопровержимото доказателство за единството на българските диалекти в техния многовековен исторически развой върху цялото езиково землище.

  .

  Източник:  Frognews.bg 

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналът на интерактивната карта може да се види на адрес: http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/

• Милионерите от Кърджали, които станаха бедняци

   Роко, Янчо Костадинов, Петър Косев…

  Демокрацията и правилата за бизнес по български родиха доста богаташи в Кърджали. Някои от тях се докоснаха до толкова много пари, че си позволяваха да изричат „Този град е мой“ къде като мечта, къде като заплаха за конкуренцията.

  Мнозина от тях паднаха от толкова високо, че днес биха предпочели да бяха завършили Учителския институт в Кърджали и да си „бутат“ годините за пенсията в някое далечно село.

  Несъмнено №1 в подобен списък е скандалният бизнесмен Ерджан Рашид – Роко. Предприемачът от Бели пласт има два етапа в живота си. До 1997-ма година и след април същата година, когато вътрешният министър Богомил Бонев прати в базите му братя Галеви и другите барети.

  Втори вероятно е Янчо Костадинов, който заедно с покойния Димчо Михалевски и Иван Митовски, ръководеше компанията „Ковег„. Заради огромните печалби на фирмата, подчинените на Костадинов галеха ушите му с израза „Скоро Кърджали ще смени името си на Ковегград“. Уви, кредитният милионер Костадинов също се приземи лошо.

  Третият в списъка на милионерите, който след години се оказа един от най-бедните кърджалийци, е Петър Косев (на снимката). Неговата история също е позната. „Ако не бях станал жертва на мафията, сега щях да давам препитание на хиляди кърджалийци, а футболният отбор „Арда“ със сигурност щеше да е в „А“група“, отбеляза пред 24rodopi.com Косев. Когато беше милионер, Косев обичаше да дава пари за спорта, защото отчиташе, че най-добрата реклама за града я правят спортните постижения.

  Днес ще ви припомним историята на Петър Косев. През годините той обвини за фалита си бившия главен прокурор Иван Татарчев, лидера на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев и други силни на деня, за което 24rodopi.com вече писа.

  На 32 години той вече е бил милионер, припомня „Преса“. Един от първите в България. Сега е на 58 и няма пари да си плати сметките за ток. Историята на Петър Косев прилича на приказка. Роден е в Пазарджик, завършва бившия механотехникум „Михаил Калинин“ в Пловдив, а след това и Института по машиностроене и електротехника, филиал на МЕИ. Работи в Пловдив – първо в Завода за пишещи машини, след това в Завода за мотокари, бил е за малко и в Завода за запаметяващи устройства. В края на 80-те години на миналия век демонстративно напуска БКП и е наказан, като го изхвърлят от работа. За да оцелее, инженерът се принуждава през деня да работи като хамалин в текстилния завод „България“, а вечер да мие улиците на Пловдив.

  Първият милион

  Обратът в живота му започва една вечер. „Гледах новините на моя телевизор „Стадион“. Тогава съобщиха, че се приема Указ 56, който дава възможност да се развива и частна инициатива. Сутринта отидох на работа в завода и дръпнах настрана една от шивачките. Питах я, ако Ӝ дам два метра плат, дали ще може да ми ушие рокля. На обяд тя дойде при мен с още една жена, после разбрах, че е една от моделиерките на завода. Поискаха по 4 метра плат за рокля. В книжката си имах спестени 640 лева. Изтеглих ги всичките и с 250 от тях купих черна немска дантела. За 24 часа момичетата ушиха четири рокли. Донесоха ми ги в центъра на Пловдив и аз веднага ги дадох за продажба в магазин за дамска мода. Когато се прибрах в апартамента, разбрах, че управителката на магазина ми е звъняла десетина пъти да иска още рокли. Четирите ги изкупили за половин час. За тях взех хиляда лева. Купих още плат, момичета ушиха десетина рокли, дадохме ги в магазина и така се започна всичко“, спомня си Петър Кьосев.

  Бизнесът му се разраства бързо. Той регистрира една от първите в България фирми – „Йоанна“, назначава си главен счетоводител и юрисконсулт, а шивачките от завод „България“ започват да работят по домовете си. Всичко беше законно, имахме трудови договори със всяка една шивачка. Момичетата вземаха според изработеното. Заплатите им бяха между 800 и 1200 лева на месец при положение че тогава един депутат вземаше 450 лева заплата“, спомня си Петър. През септември 1989 година фирмата му вече имала 620 000 лв. оборот. И договори за пласмент на продукцията в цялата страна. През 1990 година „Йоанна“ вече участва с павилион от 250 квадратни метра на Международния панаир в Пловдив. За Косев работят над 100 шивачки, а роклите им са хит сред абитуриентите. Фирмата му е еталон за качество, а той е един от големите бизнесмени на Пловдив. Участва в първата бизнес делегация в Турция и по време на посещението си успява да сключи договор и с Германия за производство на детски панталони. „Плащаха ми по 7 марки, а на мен един ми струваше 3 марки“, спомня си пловдивчанинът. Той още пази финансовите резултатите от 1990 година. Тогава личните му спестявания възлизат на 1 700 000 лв., а в платове, стока и готова продукция има над 11 милиона лева.

  „Златната мина“ в Кърджали

  Петър Косев решил, че вече трябва да инвестира, и изпратил два екипа на проучвателни мисии. Единият – в Кърджали, а другият – в Горна Оряховица. Избрал Кърджали, защото районът му бил познат, хората – доброжелателни, а възможностите за бизнес с Турция – големи. Като начало сключил холдингов договор с общинската фирма за търговия на едро „Търговия К“. Инвестирал милион и половина срещу процент от печалбата. Допълнително сключил договори за доставка за олио, захар, сирене и кашкавал. „В най-голямата криза, когато в магазините нямаше нищо за купуване, аз доставях в Кърджали тирове с олио и захар и хората се редяха на опашки, за да си вземат“, спомня си бизнесменът. Наел от общината два магазина – единият за хранителни стоки, а в другия се продавали конфекция и битова техника. Едно от условията за съвместен бизнес с общинските власти в Кърджали било бизнесменът да поеме закъсалия финансово футболен клуб „Арда“. „Избраха ме за президент на клуба. Още в същия ден инвестирах свои 300 000 лева за заплати и поддържане на базата. Срещу 100 000 лева ангажирах един от най-добрите треньори на България. Купихме 7 нови футболисти и отборът започна да бие наред“, разказва Петър Косев.
  От печелившия текстилен бизнес за милиони сега са останали само няколко кашона с непродадена продукция

  Фалитът

  Министерският съвет приема постановление за данъчни облекчения за спортните клубове. Петър Косев използва това и сключва договор с „Винпром“-Пазарджик за производство на ишлеме на 350 000 бутилки водка „Царевец“ и 114 000 бутилки вино. Косев доставял спирта, плащал за гроздето, заводът произвеждал питиетата и ги продавал. Бизнесменът трябвало да получи процент от печалбата. Тогавашното ръководство на „Винпром“ обаче сключило договор с трети лица за продажба на продукцията. Те пък не платили нищо на Косев. „20 години продължи съдебната сага. През това време заводът го приватизираха и новите собственици обявиха, че нямат нищо общо с дълговете на предишното ръководство. Идваха представители на силови групировки и ми предлагаха да им отстъпя дълговете към мен. Те щели да ми платят минимална част от тях, а за другото сами щели да се оправят. Не се съгласих“, разказва бившият бизнесмен.

  Приватизацията му изиграва лоша шега и с бизнеса в Кърджали. Когато инвестирал в общинската фирма „Търговия К“, ръководството му предоставило икономически анализ за печалбите си. В него обаче не било отразено, че фирмата има необслужван кредит за 9 милиона лева. Парите на Косев отиват за погасяване на тези задължения и не са отразени в баланса на фирмата. Появява се РМД, което я купува на символична цена. Чрез компенсационни бонове. „Можех да стана собственик на 76 магазина в община Кърджали. Вместо това получих една нула“, твърди Петър Косев. Той отново завежда дела, процесите се точат с години, а обезценяването на лева изяжда истинската стойност на дълговете и макар че печели част от делата, той все още не е получил нищо.

  Беднякът милионер

  Сега Петър Косев е назначен за пазач на паркинга на община Кърджали. Знае перфектно два чужди езика и много от международните делегации остават изумени, когато човекът на бариерата ги заговаря на английски. „През 1990 година бях заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива начело с Валентин Моллов. Сега пазя колите на общинарите“, въздиша Петър Косев.

  „Преходът в България беше криминален. У нас дивият капитализъм настъпи с хватката на корумпирани политици, мафиотски групировки и създадените от тях силови структури. Всеки опит за честен бизнес беше ликвидиран. Ако си част от схемата, ще успееш. Ако не – ще пазиш бариерата като мен“, твърди Петър Косев.

  Сега той все още се надява на справедливост. „Живея като скот. Родителите ми се разболяха. Два месеца нямах пари за електричество, защото трябваше да купувам лекарства. Отидоха си един по един. Сега една от дъщерите ми е тежко болна и се намира в клиника. Другата е с малко дете. Едва оцелявам.Животът не е справедлив“, тъжно казва Петър Косев.

  Източник:  Rodopi24.blogspot.com

• Брюкселски бизнес: Кой дирижира Европейския съюз?

  „Когато индустриалците прокарваха идеята за обща монета, помня и досега как финансовият министър на Испания ми каза, въпреки че там предстояха избори:

  „Не се притеснявайте за изборите, Испания при всички случаи ще направи каквото се иска от нея.“

  Думи, наситени с много силен смисъл.

  Чувстваше, че има правото да говори дори от името на противниците си, защото знаеше, че Испания щеше да се подчини.

  Подобна ситуация е наистина впечатляваща…“

  „Брюкселски бизнес“ (Австрия – Белгия, 2012) на режисьорите Фридрих Мозер и Матийо Лиета отвежда зрителите под повърхността на европейската демокрация. Четири от пет политически решения в средната европейска държава се взимат в Брюксел. Но кой на практика стои зад тях? Зад фасадата на Обединена Европа има над 15 000 лобисти, които следват своята мисия да влияят на политиката според интересите на клиентите си. И „Брюкселски бизнес“ предлага експедиция в света на лобистите – там, където конгломератите от Пи-аР компании функционират в свои собствени мрежи на влияние и в близки връзки с политическия елит, и където всяко решение има цена, но въпросът е кой плаща.

  „Брюкселски бизнес“ пресъздава ситуацията в европейската столица през гледните точки на двама мъже – единият е политически активист*, който се бори срещу корупцията на лобистите, а другият е един от най-известните и влиятелни лобисти в eвропейските и международни търговски въпроси.

  Източник: Dokumentalni.com

  ––––––––––––––––––––––
  * Преди повече от 15 години (1997) е създадена Обсерватория Корпоративна Европа (CEO). Нейната мисия е да проучи дали и как корпоративните интереси са влияели на Комисията. Обсерваторията публикува доклад ‘Европа, Inc: Опасни връзки между институциите на ЕС и промишлеността’. В този доклад са изложени влиянията на индустрията в лобиране за новия договор на ЕС, който трябваше да бъде подписан по това време.

  Мощната роля на лобистките групи, като например на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT), в насърчаването и оформянето на целия ЕС, в зоната за свободна търговия (единния пазар), единната валута (еврото), както и в редица други големи проекти на ЕС, е вляела на политиките по това време. Докладът предупреждава, че влиянието на корпоративните лобита отива далеч над вземането на решения в ЕС, за сметка на демокрацията и на социални и екологични проблеми.

  Сега, години по-късно, нов доклад твърди, че положението е по-лошо.

  Прочетете повече на www.corporateeurope.org

• Отречени от комунистическия режим автори влязоха в алтернативна христоматия

  Творчеството на отречени от бившия режим автори влезе в нова христоматия, озаглавена „Забравените писатели“

  .

  Христо Хритов,  Desebg.com

  

  Прозата и поезията на отречени, съдени, забранявани и преследвани от комунистическия режим творци влезе в алтернативно помагало по литература за 12 клас. Изданието е инициирано от Центъра за европейски изследвания на Европейската народна партия (ЕНП), Център „Хана Аренд – София” и фондация „Конрад Аденауер” и беше представено в петък, 28 март 2014 г.

  Озаглавена „Забранените писатели” христоматията дава възможност на учениците от 12 клас да се запознаят с творчеството на автори като Трифон Кунев – осъден от режима на БКП на затвор заради фейлетоните му; поета Йосиф Петров – лежал в концлагера „Белене”; Змей Горянин, (псевдоним на Светлозар Акендиев Димитров (1904-1958) – автор на над 30 книги, обвинен след 9 септември 1944 г. за „великобългарски шовинист” и заличен от литературния живот; Георги Заркин – поет и журналист, ликвидиран в Пазарджишкия затвор през 1977 г.; Георги Марков, убит през 1978 г. в Лондон при операция на Държавна сигурност, подкрепена от КГБ; сатирика Радой Ралин, осмиващ властта в своите епиграми, както и още 11 писатели и поети.

  В учебното помагало са включени произведения като „Ботуш Каишев” на политическия емигрант Димитър Инкьов, чиито фейлетони десетилетия наред дразнят комунистическата власт по радио „Свободна Европа” под псевдонима Велко Верин; част от романите „Лице” и „Соления залив” на Блага Димитрова и Яна Язова; „Записките за българските страдания“ на писателя и бивш лагерист Петко Огойски; малко познатата поезия на Герчо Джамбазов, Коста Георгиев – Босяк, Мехмед Карахюсеинов, и др.

  Предговорът е написан от литературния критик Йордан Василев. Освен текстовете на страниците е поместена и биографична информация за всеки автор в т. ч. и сблъсъците им с комунистическата власт. Творчеството на нито един от включените в учебното помагало автори не се изучава в часовете по литература.

  Идеята на съставителите (Ангел Николов, Васил Къдринов и Валентина Маринова) за изданието възниква миналата година, когато от изследване на НЦИОМ за това доколко младите поколения, родени след 1989 г. имат представа за комунизма, стана ясно, че голяма част от младите хора нямат представа за осъждането и обесването на Никола Петков, причината за смъртта на Георги Марков, Берлинската стена или полския профсъюз „Солидарност”.

  Пред bTV съставителите посочиха, че алтернативното учебно помагалото ще бъде официално внесено за съгласуване в Министерството на образованието. Те нямат големи очаквания то да бъде прието, но имат готовност да го разпространяват безплатно чрез беседи с учители в страната.

  .

  Христоманията може да бъде изтеглена в pdf-формат оттук.
  

• Как и защо банкерите лихвари създават безработица

  Несуверенните правителства често декларират, че се борят с безработицата. Всъщност, безработица не би трябвало да съществува, защото работата е нещо налично, в изобилие и навсякъде

  .

  Антон Радославов,  Аlterinformation.wordpress.com

  .

  

  С една дума: работата е нещо, от липсата на което хората най-малко трябва да страдат. Така наречената „безработица“ съществува единствено поради обстоятелството, че банкерите-лихвари посредством своята лихвено-кредитна система не допускат всички хора до изобилието от работа. Това става, като създават една изкуствена липса на пари чрез отнемане на емисии от обръщение. Те правят така, че не всички хора да имат възможност да получат платено занимание. Така наречената безработица е всъщност недостиг на пари, безпаричие. С такива действия банкерите-лихвари постигат дефлация на труда, другояче казано – евтина работна ръка.

  Но как на практика банкерите-лихвари извличат печалба от безработицата?

  Когато работещите сами се продоволствуваха, всичко което им беше необходимо за живот, те си го произвеждаха или доставяха сами. По този начин заплащането не беше никакъв проблем. Защото заплатата на всеки един работещ поотделно беше резултата от неговия труд. С напредването на индустрията в стопанския живот на хората, започна да се разгръща и разделението на труда. Така много малко работещи са в състояние да предприемат нещо с резултата на своята работа, защото повечето от тях вече създават продукти, които имат стойност за другите хора, но не и за тях самите.

  И за да могат тези работещи да си осигурят заплатата в едно индустриално стопанство с развито разпределение на труда, то на тях им е необходимо едно доказателство — удостоверение за извършена работа, потвърждаващо правото за равностойно възнаграждение в материални и нематериални блага. Парите, които работещите получават след свършена работа, представляват такова едно удостоверение.

  Паричната заплата все още не е възнаграждение, а само средство за купуване на стоки по избор. Единствено посредством тези пари всеки достига до своето възнаграждение.

  И така, в днешното индустриално стопанство само притежаващият парична заплата може да осъществи своето право на възнаграждение. Целта на всеки емисионен институт би трябвало да се заключава в това да поддържа поверената му валута и навсякъде да запазва нейната пълна стойност и равен курс. В едно стопанство с развито разпределение на труда, първостепенна задача и основна функция на банките би трябвало да бъде грижата да осигурява налични парични заплати там, където са необходими. Сиреч банките би трябвало да бъдат финансови институти, чиято главна задача е да са в услуга на хората, учреждения с изключително социални функции, а техен шеф да е самият суверен. В противен случай държавата като такава се превръща в една куха форма, без мисъл и идея за собственото си съществувание.

  Банкерите-лихвари имат съвсем други интереси

  Те снабдяват стопанството не според обществените му нужди, а изключително според собствения си лихвен интерес. С това те блокират паричните заплати на известен кръг работещи и по този начин им отнемат и работата. Банкерите-лихвари целенасочено дават лихвени заеми само на онези, които постигат големи печалби, а не на предприемачите, създаващи най-вече работни места. Поради това те са най-сериозните причинители на безработица.

  Несуверенните правителства създават впечатление на околните, че се борят с безработицата, като увеличават бюджетния дефицит

  Това добре, обаче държавните дългове, които се трупат за покриването на бюджетния дефицит, трябва да бъдат изплащани, и то с лихвите. И понеже дълговете няма как да бъдат връщани, освен чрез събиране на данъци, то правителството, ще не ще, повишава данъците. Повишаването на данъците пък води до още по-голямо натоварване на производствата и впоследствие докарва още повече фалити на предприятия, а оттам и по-висока безработица. В резюме: Колкото повече едно несуверенно правителство задлъжнява към банкерите-лихвари, уж за да овладее безработицата, толкова по-голяма става армията от хора, търсещи работа.

   

• Biotech is Creating GMO Human Babies: What Could Possibly go Wrong?

  by Christina Sarich,  Naturalsociety.com

  With the human race slowly being killed off by GMO food, environmental poisons, petroleum, plastics, chemtrails, pharmaceuticals, vaccinations, radiation, and weaponized warfare, the powers that be are working on new strain of stronger ‘humans’ to carry on our existence. Forget designer babies with specific gene preferences determined by parents, we’re talking about the utter transformation by a technocracy of the human genome. It is called transhumanism and scientists in the UK and US have already submitted proposals to legally create GMO babies. Actually, GMO human embryos have already been created.

  Techno-eugenics, you might call it – a way to appropriate humanity for the use of an elite class. It seems innocuous at first – using stem cells to help women with fertility issues get pregnant or to help develop a healthy fetus in a woman who has damaged DNA, but it isn’t something to be taken lightly, or without deep moral concern.

  The same energy that created the atom bomb could have been used for less malevolent purposes, and this is no different. Sure, a bionic arm for a Vietnam vet who has lost his due to an IED explosion is a good thing – but ‘improving’ upon the human form until we look more like Iron Man than a human being? What is the good in that? For some, it is considered our destiny.

  To understand transhumanism, you have to understand the philosophical leanings of some of its earliest members. Julian Huxley, brother of Aldous who authored Brave New World, first used this word: Transhumanism. Huxley was a member of the British Eugenics Society, eugenics being the touchstone of this movement.

  Members of the FDA say they are worried that not enough testing had been done on animals or in vivo to start creating GMO babies, and Dr. Evan Snyder of the Sanford-Burnham Medical Research Institute in La Jolla, Calif., who chairs the 25-member committee which will determine if this is the right direction for humanity to go in, said:

  “I think there was a sense of the committee that at this particular point in time, there was probably not enough data either in animals or in vitro to conclusively move on to human trials … without answering a few additional questions.”

  A few additional questions? How about a slew of them, like:

  1. Who will determine which genes are to be vetted out and disposed of and which genes will be kept? Who is to prevent this from becoming a highly technologically advanced version of Stalinism or Nazism?

  2. Will some races be considered inferior to others, and will designer babies only be available to certain groups of people? We already know that the elite class wants to perpetuate their own bloodlines, and weed out the ‘disposable’ class, as Bill Gates has been known to call us.

  3. Will people be conditioned to accept their ‘enhanced’ state like we are being asked to accept drones and other ‘bionic’ warfare? What happens if we don’t want to be ‘enhanced’ or modified at all?

  4. If government agencies and corporations create our new DNA, who has ownership to our bodies? It is already well known that DNA banks exist wherein corporations have been allowed to patent specific genes – including those which cause disease – so that they can ‘offer’ the ‘cure’ for reducing the diseases they cause. In a 105-page decision, two federal judges have allowed corporations to own genes again.

  5. Is the act of creating humans morally acceptable in any way, shape, or form?

  Companies like Myriad Genetics are already fighting over ownership of that which is ‘natural’ and that which is genetically modified or man-made DNA:

  “According to Myriad, isolated DNA does not exist in nature, and isolated DNAs, unlike native DNAs, can be used as primers and probes for diagnosing cancer.”

  At TechDirt.com, Mike Masnick made the colorful analogy that this is like “arguing that because a severed finger is not attached to a hand, the finger is not naturally occurring, and, thus, is patentable.”

  If you want Big Pharma and Biotech companies to be able to own every square inch of you – right down to your DNA – then this is a great advance in technology and medicine. The babies you make will not be your own, and the DNA in your own body will be patented by some corporation that has the same rights as a person. This isn’t a Brave New World, it’s a completely insane one.

  .

• Путин и Обама обсъдиха кризата заради Крим

  Руският президент Владимир Путин се е обадил в петък вечерта по телефона на държавния глава на САЩ Барак Обама, за да обсъдят ситуацията в Украйна, предадоха световните агенции, позовавайки се на съобщения от Белия дом и Кремъл.

  В разговора, продължил според Ройтерс един час, Обама е казал на Путин Русия да даде „конкретен писмен отговор“ на американските предложения за излизане от кризата по дипломатически път.

  Агенцията припомня, че Вашингтон търси руската подкрепа за своята идея в Крим да бъдат пратени международни наблюдатели, които да гарантират, че правата на руснаците там се зачитат, като същевременно руските войски се завърнат в базите си.

  „Президентът Обама подчерта пред президента Путин, че САЩ продължават да подкрепят дипломатическия път чрез тесни консултации с правителството на Украйна и подкрепа за украинския народ с цел деескалация на кризата“, се казва в съобщението на Белия дом, цитирано от Ройтерс.

  Асошиейтед прес допълва, че в разговора Обама, който в петък бе на посещения в Саудитска Арабия, е приканил Путин да изтегли руските войски от границата с Украйна. Двамата президенти са се съгласили държавният секретар на САЩ Джон Кери и външният министър на Русия Сергей Лавров да се срещнат и да обсъдят по-нататъшните стъпки.

  Според ИТАР-ТАСС Владимир Путин е привлякъл вниманието на събеседника си към „продължаващите безчинства на екстремистите“ в Украйна, които „безнаказано извършват актове на сплашване по отношение на мирни граждани, властови структури и органи на реда в различни региони и в Киев“.

  Освен това е изтъкнал пред Обама, че Приднестровието е изложено на „фактическа блокада“, което води до „съществено усложнение на условията на живот на жителите на региона, пречи на придвижването им, на нормалната търговия и икономическата дейност“.

  Няколко часа по-късно руският външен министър Сергей Лавров обяви в интервю за програмата „Вести в суботу“, че страната му няма никакво намерение да пресича границите на Украйна.

  „Искаме само работата да бъде колективна, безчинствата, които западните страни се опитват да заметат под килима, и опитите им да представят ситуацията в благи тонове, да бъдат прекратени, сиреч и те да осъзнаят своята отговорност“, заяви още Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС.

  Той припомни изявление на украинския и.д. министър на вътрешните работи Арсен Аваков, че последните действия на украинското ръководство са насочени към разоръжаване на всички, които разполагат с незаконно оръжие.

  „Ако това е резултат от работата на нашите западни партньори, то, повтарям, ние сме доволни от случващото се и сме готови да продължим заедно с тях да търсим съвместни препоръки за украинците, насочени към прекратяване на всяка незаконна дейност и начало на дълбок конституционен процес по реформиране на държавата. Новата конституция на Украйна трябва еднозначно да закрепи извънблоковия статут на Украйна“, смята Лавров.

  Междувременно от ултранационалистическата украинска организация „Десен сектор“ обявиха в събота, че руските спецслужби са отвлекли са отвлекли лидера на Украинската национална асамблея Николай Карпюк.

  „Това е официално изявление, към момента ФСБ откраднаха лидера на Украинската национална асамблея Николай Карпюк“, обяви един от лидерите на „Десен сектор“ – Андрей Денисенко в ефира на предаването „Шустер Live“, предаде УНИАН.

  Източник:  Mediapool

• Р. Угърчинска: Запали ли Крим газова война? (видео)

  Видеозапис на разговор с Румяна Угърчинска в студиото на Велизар Енчев по ТВ СКАТ, 4.03.2014 г.
  Тема на разговора: Запали ли Крим газова война?

   

• За Свещарската могила и надписа на кан Омуртаг

  Омуртаг – великият строител на България

  .

  Публикация на в. „Строител“ 

  по материали на проф. Диана Гергова, инж. Симеон Пешов и доц. Христо Смоленов

  .

  

  „Κα[ν]α συβιγη Ωμο<μο>ρταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β’ κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β’. το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ’.“

  „Кан сюбиги Омортаг, обитавайки в стария си дом, направи преславен дом на Дунав и по средата на двата всеславни дома, като измерих (разстоянието), направих на средата могила и от самата среда на могилата до стария ми дворец има 20 000 разтега, и до Дунав има 20 000 разтега. Самата могила е всеславна и след като измериха земята, направих този надпис. Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. А името на архонта е Омортаг, кан сюбиги. Нека Бог да го удостои да преживее сто години.“ (Цитатите в оригинал и превод са по книгата на проф. Веселин Бешевлиев „Прабългарски епиграфски паметници“, С., 1981 – бел.ред.)

  .

  Издялани върху тъмен сиенит, тези думи ни е завещал кан Омуртаг. Владетелят, чието управление с основание се величае като епохата на съзидателното начало – нему принадлежи заслужената слава на първостроител на материалната ни култура през IX в.

  С името на Омуртаг се свързва възстановяването на опожарената Плиска – от укрепен лагер тя била превърната в истински средновековен град, нямащ аналог в съвременното и византийското строителство. Но с това не се ограничава грандиозната строителна дейност, пронизала царуването на кана. Следи от нея са намерени и в Мадара – едно от важните средища на тогавашната българска държава. За размаха на кана строител обаче най-ясно свидетелства именно горният надпис. Колоната, върху която е изсечен, е открита в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново, като се приема, че надписът е направен преди 822 г., а колоната е пренесена в църквата векове по-късно. И до днес историците спорят къде се е намирала първоначално тя, като някои посочват Плиска, а други смятат, че е била поставена върху могила.

  Търновският надпис на Омуртаг повдига и други интересни въпроси: Къде се намира новият „преславен дом” на кана? Как точно е измерено разстоянието между него и стария му дворец? Какво е сакралното значение на могилата, която е издигнал, къде се намира, каква функция е изпълнявала и какво я прави „всеславна”? Как канът е „измерил земята”? Значи ли това, че прабългарите от онова време са познавали геометрията, физиката и астрономията и ако да, откъде са придобили тези знания?

  Важна стъпка към откриване на отговорите им прави прочутият български историк, професор Веселин Бешевлиев. В научния си труд „Прабългарски епиграфски паметници” той изказва мнение, че в търновския надпис със „стар дом” се означава Плиска или по-скоро дворецът на кана там. Следователно строежът е бил извършен, когато Омуртаг е живеел в стария си дворец. Разстоянията са дадени в разтег, на гръцки оргия, която е била равна на 1,78 м. Професорът обаче е категоричен, че в надписа не става дума за атическата оргия, а за по-дълга, наречена царска, равна на 2,134 м, която е била заета от Египет и се употребявала и във Византия.

  В подкрепа на това твърдение е и фактът, че домът, или по-точно Плиска, е отстоял от Дунава според надписа на 40 000 оргии или разтега. Това разстояние се равнява на 71,2 км, ако се вземе за основа атическата оргия, което е малко вероятно. Ако се вземе обаче за мярка царската оргия или царски лакът, което в случая е по-вероятно, разстоянието ще бъде около 85,360 км. По въздушна линия Плиска се намира от Дунав наистина на 85 км. След вземане на точните GPS координати на няколко ключови могили, разположени в района на Мадарското плато, се оказа, че само две от тях се намират на разстояние от приблизително 42,6 км от първата ни столица. Това са могилите край селата Войвода и Свещари. Последната е една от най-високите могили в Североизточна България.

  Според професор Диана Гергова, именно голямата Мумджиларска (Свещарска) могила е споменатата в Търновския надпис. Сред над стоте тракийски могили в района тя е най-високата и се вижда от огромни разстояния, а при ясно време, казват, че от нея се наблюдава и Дунав. Проучването на могилата, ръководено от професор Гергова, още не е довършено, но около нея вече се натрупват интересни открития. При разкопките около Свещари за пръв път е констатирано, че гетите издигали могилите си в групи като отражение на най-ярките съзвездия. Едни от тях са Голямото куче, Стрелец и др.

  Любопитното в случая е, че сред тракийските могили е открита и прабългарска – смятана за Омуртаговата, която е в центъра на съзвездието Орион. Професор Гергова изтъква факта, че прабългарите много често използвали по-древни могили за своите погребения като знак или за комуникация. Първият знак, че прабългарите са зачитали по-ранния некропол на гетите, е обстоятелството, че именно от времето на кан Омуртаг между тракийските могили е намерена и една прабългарска, а недалеч, в долината на реката, е открито и раннобългарско имение от времето преди и след приемането на християнството.

  Зад посочените факти се крият много близките до тези на траките вярвания на прабългарите. Охридският архиепископ Теофилакт съобщава, че българите служели на Слънцето и Месеца и на останалите звезди. Той разказва за взетия в плен от кан Крум Кинамон, който бил разпределен при Омуртаг. Приятелските им отношения били смущавани единствено от факта, че Кинамон бил християнин, и Омуртаг правел всичко, за да го отклони от неговата религия, като изтъквал тези, които почитали за богове Слънцето и Месеца. Не само този разказ, но и седмолъчният амулет от Плиска са знак за свързаните с Космоса и астрономията вярвания на прабългарите. Според Диана Гергова именно в астрономическите познания на прабългарите трябва да се търси и обяснението как Омуртаг е успял да измери с такава точност разстоянията по въздух. Може да допуснем, че общото познание и вярвания на тракийското племе гети и прабългарите, изглежда, се дължали не само на по-ранното им общуване в просторите над Понта, но и в наследеното древно познание на същите земи. Те еднакво владеели и небето, и стратегическите точки на земята.

  Любопитен е фактът, че макар и неспоменат в търновския надпис на Омуртаг, Велики Преслав също се намира на точно 20 000 разтега от Плиска. Този факт, заедно със съобщението за измерване на разстоянието между могилата и двата дома, е много важен. Той свидетелства за землемери у прабългарите в IX в., за това, че те са правили измервания на земни площи, както и за развитата им техническа култура.

  Ако нанесем това разстояние от 20 000 разтега от смятаната за Омуртагова могила край село Свещари в посока Дунава, изчисленията показват, че едно от възможните места, където великият Омуртаг може да е изградил своя нов дворец, е районът на село Бръшлян. Там има забележително и знаково струпване на антични и средновековни обекти. Макар и непроучвани чрез археологически разкопки, те позволяват да се приложи хипотезата за локализирането на двореца на кана именно на това място. Над високия бряг на Дунава се е намирала античната Апиария. Днес изцяло изравнена под площадките на някогашната напоителна система, тя е оставила огромно количество керамични фрагменти, сред които и ранносредновековни – знак за нейното вероятно значение и през тази епоха. Още по-интересно е наличието именно в този район на участъци не само от прабългарски вал, който започвал именно тук, но и, изглежда, на една раннобългарска крепост – дворец, подобна на тази, изградена на Тича, за която Омуртаг ни съобщава в Чаталарския надпис, както и на тази при село Кладенци.

  Точните мерни единици, които са използвали прабългарите, като че ли ни дават основание да проследим не само пътя на Омуртаг, но и неговата логика на строител и звездоброец, да се опитаме да потърсим на още едно възможно място неговия дворец, а бъдещи проучвания биха могли да ни подскажат така ли е.

  Прави впечатление и още една закономерност, свързана с 20 000 разтега на Омуртаг. Ако разделим това разстояние на числото p, умножено по квадрата на прочутото златно сечение j, се получава, че то е равно на 10 000 царски лакътя – свещената мярка на Древен Египет, основната мерна единица, вложена в пирамидата, както и във всички по-важни архитектурни постижения на Старото царство.

  В същото време, според историка и математик доц. Христо Смоленов, трябва да се вземе предвид и фактът, че разстоянието от Варненския некропол, където е намерено най-старото златно съкровище, до могилата в Свещари, разделено на разстоянието от некропола до Плиска, е равно точно на златното сечение j. С предишни свои трудове Смоленов доказва, че златните фигурки на бичета, открити във Варненския некропол, не само са най-старото обработено злато в света, но са и еталонна мярка за дължина. Те са не просто декорация, но и носител на информация. Нещо повече – първата система от знания, първият опит за стандартизиране в световната практика е свързан именно с това най-старо златно съкровище, което доказва, че в периода 4200 години пр.Хр по тези земи е имало цивилизация. За това и може да се говори, че още в древната култура на Варна са познавали прочутото златно сечение, изразено с числото j, както и другото легендарно съотношение – между обиколката и диаметъра на всяка окръжност – числото p.

  Всичко това дава основание на изследователите да твърдят, че по нашите земи е възникнала една от най-древните световни цивилизации. И Египетската и Шумерската култури са от по-късни дати като част от постиженията им се базират на математически изчисления и пропорции, известни по нашите земи поне 1000 години по-рано.

  Трудно е да приемем за случаен и факта, че тези „златни” константи на математиката и хармонията откриваме и при определянето на местата на „всеславните” строежи на Омуртаг. Напротив, те явно са означавали нещо – измерването е било свещен ритуал и за прабългарите, а също и принципна основа на познанието. За това и може да допуснем, че това знание, този логически подход към осмисляне на действителността, базиран на система от мерни единици и стандартни пропорции, е в следствие на по-ранен досег на прабългарите с Варненската цивилизация.

   

• За значението на думата „дева“

  Павел Серафимов, Sparotok.blog.bg

  .

  Дева е една от най-красивите думи в езика ни. Нейното звучене е приятно, самият й смисъл е свързан с понятия като чистота, красота, светлина и младост, но също и с тайнствения чар на обитаващите древни гори самодиви, познати ни от народните предания.

  

  .

  Както се е случило с повечето факти от историята ни, така и при етимологическия анализ на тази дума, истината е скрита. Езиковедът Макс Фасмер се опитва да внуши, че дева идва от някакъв древен корен де(и), със значение кърмя, бозая. Логиката на работилия в Русия немски учен е доста объркана. Ние си имаме отделни и съвсем различни български думи свързани с глагола доя, това са дойка и доилица (кърмачка). Те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с дева.

  За разлика от Фасмер, Розвадовски търси връзка със санскритската дума деви – богиня (богиня на светлината) и е прав. Дева и девойка имат същият смисъл както индо-арийските деви – богиня и девака – малка богиня. Връзка показват също Дева – божество на светлината, сияние, дива – небе, дивия – дивен, смайващ, красив.

  Всички тези думи са израз на нещо сияйно, чисто, достойно за удивление, почит и възхищение. Това е и девицата, тя е светла, чиста, неопетнена, поради тази причина на нея е дадено название, присъщо за божествата на светлината и чистото небе.

  За някои хора е неудобен факт това, че българската дума дева е същата както и тракийската дева. Не се касае за топонима дева (в Пулпудева – Пловдив), а за слабоизвестен теоним Дева Вендис – богинята Вендис (Бендида). Други тракийски сродни думи са диу – бог (на светлината) и Дин – сияйният бог (денят).

  За да се прикрие, че произхождаме от траките, тези данни биват премълчани. Не се коментира в дълбочина значението на български лични имена като Дева, Девина, Девула, Девислава, Девка. Езиковедите ни пропускат да отбележат, че старобългарските думи ДИВО, ДИВЬНО, ДИВИТЕ СЕН показват ясна връзка с тракийските ДИУ, ДЕВА, ДИВОНУСИЙО.

  Изследователите на миналото ни си затварят очите за сведенията от речника на Найден Геров. Там може да се прочете, че Див огън е тъждествено на Божи огън, има спомената и тракийската билка Дивизма (Божия) и т.н.

  Колко много може да каже една дума! Българската етимология на дева е едно от многото доказателства, че нашите деди са траките, че те са били поклонници на светлината, а и, че ние българите носим имена, чието ехо е отеквало още в Бронзовата ера.

   

• За 2013 г. „Дънди“ взе $153 млн. от златото на Челопеч

  Руслан Йорданов, в. „Стандарт“

  .

  

  $152,6 млн. е консолидираната преобразувана печалба преди данъци, финансови разходи и амортизационни отчисления (Adjusted EBITDA) на златната мина в Челопеч. Това е записано в годишния финансов отчет на канадската компания „Дънди Прешъс Метълс“, оповестен на техния сайт. Спрямо 2012 г. фирмата отчита понижение от $43 млн. заради сериозния спад на цените на металите на световните борси.

  Общите приходи от Челопеч за 2013 г. възлизат на $231,9 млн. От находището в Челопеч са добити 2 млн. тона руда, или с 12% повече от 2012 г. От рудата са извлечени 131 825 тройунции (4,1 тона) злато, 218 866 тройунции (6,8 тона) сребро и 45,6 млн. паунда (20 хил. тона) мед.

  В същото време за правото да експлоатира най-голямата златна мина в България „Дънди“ плаща на държавата годишна концесионна такса от 1,5% от стойността на добитото злато, сребро и мед. Наред с това корпоративният данък у нас е един от най-ниските в света, което прави добивът на злато изключително рентабилна дейност.

  В отчета се посочва, че „Дънди“ планира да отвори златния рудник на Ада тепе край Крумовград в края на 2016 г. или в началото на 2017 г. През 2013 г. по родопския проект са направени капиталови разходи за $11,5 млн. Находището съдържа 28 тона злато и 14 тона сребро. За Ада тепе златотърсачите ще плащат годишна концесионна такса от 1,44%.

  В документа е посочено, че забавянето на инвестицията се дължи на съпротивата на Общинския съвет в Крумовград, който вече три пъти отхвърля заданието за Подробен устройствен план на мината. Много местни жители се обявяват срещу проекта заради опасенията им за влиянието му върху природата. Освен мината в Челопеч, канадската компания експлоатира още рудник в Капан, Армения, и медодобивен комбинат в Цумеб, Намибия. В последния се преработва богатата на арсен руда от българското Средногорие.

   

• Повече субекти ще могат да откриват български неделни училища в чужбина

  Разширява се списъкът с дейности на българските неделни училища, които могат да се финансират и подпомагат методически от МОН

  Министерският съвет разшири кръга на субектите, които могат да организират български неделни училища в чужбина, както и списъка на дейностите на неделните училища, които ще се финансират и подпомагат методически от Министерството на образованието и науката.

  Според досегашния ред, български неделни училища в чужбина се разкриват само към организации на българи, живеещи извън страната, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност. Това вече ще може да става и към дипломатическите представителства на България в чужбина, български православни църковни общини, както и при славянобългарския манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф” в Атон. Целта е да се улесни максимално достъпът на българските деца и младежи в чужбина до българското образование и култура и да се съхранят връзките им с родината.

  С промените в постановлението се разширява и списъкът на дейностите, извършвани от неделните училища, които могат да се финансират и подпомагат методически от МОН. Освен обучение по предмети от училищната програма, те ще могат да предлагат подготовка по български език за децата от предучилищна възраст, както и подготовка на кандидат-студенти за прием в български висши училища по български език и литература, по история и по география на България.

  Във връзка с популяризиране на българския език и предвид отдалечеността на населените места, се предлага българските неделни училища да могат да организират и дистанционна форма на обучение при условия и ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката.

  За по-голяма прозрачност и систематичност, с оглед засиления обществен интерес, се предвижда издадените удостоверения за проведено обучение да се въвеждат в специален регистър.

  Източник:  Мon.bg

• Дойче Веле: Добре, че са българите в чужбина

  Българските сезонни работници и заселилите се трайно в чужбина емигранти отдавна са се превърнали в „спонсори на родината“. Без техните парични преводи оцеляването на хиляди хора в България би било невъзможно – казва материал на  Дойче Веле.

  .

  

  Високата безработица в някои региони на България и по-доброто заплащане в чужбина карат всяка пролет хиляди българи да напуснат временно родината. Те се отправят към Германия, Гърция, Италия или към някоя друга страна от ЕС, където в продължение на няколко месеца работят по строежи, в туристическия бранш или пък в селското стопанство. С парите, които успеят да спестят, мнозина осигуряват оцеляването на своите близки в България.

  Спонсори на държавата

  Гурбетчийството става все по-важно за най-бедната членка на ЕС. По изчисления на икономиста Емил Хърсев, българите, работещи в чужбина, превеждат годишно между 800 милиона и 1 милиард евро към България. Почти същата сума се пренася в брой от самите гурбетчии при периодичното им връщане в родината. „Тези 2 милиарда евро, които представляват 5 на сто от целия БВП на България, са чист доход, готови пари за харчене, с които се плащат обществени поръчки. От тях обаче над 50 на сто заминават обратно към Западна Европа, тъй като с тях се заплащат услуги на европейски изпълнители и доставки“, посочва икономистът. Той изтъква, че гурбетчиите внасят в националната икономика не само пари за издръжка на близките си и за спестявания, но и за инвестиции.

  В интервю за Дойче Веле проф. Искра Христова-Балканска от Института за икономически изследвания при БАН уточнява, че паричните трансфери на по-квалифицираните български емигранти са доста по-значителни от сумите, които изпращат обикновените гурбетчии. „По-квалифицираните хора с професия обаче обикновено предпочитат да инвестират спечеленото в приемащата ги страна – за образование на децата, лична квалификация, собствено жилище, обзавеждане“, изтъква тя. Проф. Христова-Балканска обобщава, че заселилите се трайно в чужбина емигранти и гурбетчиите се оказват основния източник на превежданите в България пари.

  Легални и нелегални печалби

  Сред гурбетчиите се откроява и една особено добре квалифицирана група – тази на лекарите, които работят в чужбина само по няколко дни. Особено често това се случва през уикендите, когато им се налага да заместят отсъстващи колеги или пък да попълнят дежурствата в тамошните клиники, след което се връщат в България със солидни суми. Според проф. Искра Христова-Балканска, за тези медици не е проблем да отсъстват дори цял месец от родината си, тъй като мнозина от тях имат договори с частни клиники в чужбина.

  И мнозина медици се превръщат в гурбетчии – те работят само за по няколко дни в чужбина

  

  От чужбина в България постъпват и доста големи суми, спечелени нелегално. Голяма част от тях е заработена от проститутки. По данни на ГДБОП и прокуратурата, през миналата година на Стария континент са проституирали около 20 000 жени с български документи. Между 15 и 20 на сто от заработените от тях близо 2 милиарда евро годишно се връщат в страната. Съвсем отделен е обаче въпросът, че 90 на сто от тези пари отиват в ръцете на сводници.

  Гурбетчиите и рисковете

  Катя Рибарова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ дели българските гурбетчии на няколко групи: заминаващи с трудов договор, пътуващи по линия на някоя агенция за временна работа и такива, които напускат страната на свой риск. „Най-често се получава разминаване между договорените и реалните условия на труд, заплащането на гурбетчиите е по-ниско в сравнение с това на тамошните работници, съществува и опасност от заетост в сенчестата икономика, особено в строителството и селското стопанство. Вярно, че сега вече разполагаме с европейска директива и променено вътрешно законодателство, които уреждат подобни казуси, но рискове винаги съществуват“, казва експертката.

  Междувременно неотдавна Българската агенция за инвестиции похарчи над 70 000 евро по европейската програма „Конкурентоспособност“ за срещи с български емигранти и гурбетчии в 11 европейски страни. Целта е била да ги убеди да се върнат да работят в родината. Представители на агенцията съобщиха, че интерес към всяка от 13-те срещи са проявявали не повече от шейсетина човека. Резултатите тепърва предстоят.

   

• Преброяването на НСИ е сбъркано – населението на България не е 7 364 570 души

  Некоректни са данните за населението на България от последното преброяване през 2011 г., осъществено от Националния статистически институт. Това става ясно от резюме на критичен доклад на НСИ до Европейската статистическа служба (Евростат)
  

  .

  Александра Маркарян, OFFNews.bg

  Преброяването бе извършено под ръководството на предишното ръководство на НСИ. Председател на Централната комисия по преброяването бе доц. Мариана Коцева, която бе наследена на поста председател на НСИ от Ренета Инджова (служебен премиер на 81-то правителство, 1994-1995 г.) през март 2012 г. след решение на правителството с премиер Бойко Борисов. През 2012 г. доц. Коцева зае поста специален съветник с ранг на заместник генерален директор именно в Евростат.

  Население

  Според преброяването на населението и жилищния фонд, към 1 февруари 2011 г. общият брой на постоянното население в страната е 7 364 570 души.

  В неговото формиране участва отрицателният естествен прираст между двете последни преброявания в размер на 389 хил. души, както и отрицателното салдо от международната миграция в размер на 175 хил. души (306 хил. емигранти и 131 хил. имигранти).

  Според доклада на НСИ „по огледални сравнения с други държави членки, броят на българските граждани в чужбина е по-голям“. Освен това „реалният брой на постоянното население в България е надценен дори и след включването в населението на около 166 хил. души, които имат настоящ адрес в страната, но не са преброени“. 

  От НСИ са категорични, че допълнителна светлина би се получила от данните, събрани в отговор на въпросите за постоянния и настоящия адрес на лицата, които трябва да станат достояние на потребителите.

  При преброяването са били „добавени 157 858 лица, за които е било установено, че настоящият им адрес е в страната, не са починали, има данни за трудова заетост или са записани в учебно заведение и не са преброени. Тези лица не са отнесени към адреси и са преброени като едночленни домакинства. По същия начин се е процедирало с 9 424 деца под 5-годишна възраст“.

  „Допълнително добавените лица и деца са разпределени по признаците, включени в преброителната карта по неясен начин по признаците, включени в преброителната карта – напр. по семейно положение, образование и т.н. От данните в публикациите не личи да има лица, неразпределени по тези признаци“, се казва в доклада.

  Тук отново възниква въпросът за актуалността на регистрите, отбелязват от НСИ.

  Докладът отчита, че е бил преброен „нереален брой на домакинствата в страната“.

  „Всички добавени лица са отнесени към групата на едночленните домакинства. За 10 години последните са се увеличи с 263 хил., а броят на домакинствата общо – с 84 хил. при общо намаление на населението през този период с над половин милион“, се казва в текста му.

  Причините за това са „елиминиране на контролите за семействата и редуциране на контролите за домакинствата и жилищата“, при което „бележките на експертите не бяха взети предвид“, съгласно „устни указания на ръководството“.

  Слабост при преброяването е фактът, че и до днес не са публикувани (а е възможно и да не са обработени) резултатите от въпрос №16 във въпросника – за броя на живородените деца и за делът на живеещите от тях в чужбина.

  От анализа на тези данни би могла да се направи експертна оценка за българите в чужбина.

  Жилищни сгради

  Въпроси предизвикват и данните, според които към 1 февруари 2011 г. броят на жилищните сгради е с около 64 хил. по-малко, отколкото при предишното преброяване.

  „Реално не са преброени около 140 хил. сгради. Не само „бумът“ на строителството е основание за този извод. Отговорите на въпрос № 7 „През коя година е построена сградата?“ потвърждават категорично този факт – построените сгради през периода 2000 – 2011 г. са 107 359“, пишат от НСИ в доклада си до Евростат и констатират, че „отражение върху получените резултати е дало попълването на картата за жилищна сграда след преброяването по интернет“.

  Според анализа на НСИ тази слабост е следствие от „противоречиви указания относно преброяването на жилищните сгради.  Преброилите се лица по интернет трябваше да бъдат посетени от преброители, които да попълнят книжна карта за жилищната сграда след 9.02.2011 година“.

  Лични данни

  Неправомерно са били използвани номерата на личните карти на гражданите, участвали в електронното преброяване, пишат от НСИ. Електронното преброяване е трябвало да се осъществи чрез електронен подпис. Използването на номерата на личните карти е станало в разрез със Закона за преброяването, пише в доклада.

  Констатирани са и други нарушения на закона – в преброителните карти например са били включени въпроси, които не са били включени в закона и обратното – въпроси, включени в закона са липсвали в картите.

  Вероизповедания

  В доклада се обръща внимание и на причините за високия дял на неотговорилите на въпросите за „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“.

  Причините са различни и могат да бъдат дискутирани, но опитите да се прикрие този факт с доброволния характер на тези въпроси не е състоятелен, пишат от НСИ. „Разпространението и публикуването на данни само за отговорилите лица е груба манипулация, която поражда редица спекулации“, се казва в доклада.

  Връзка между отговорите на въпроси № 12 „Религиозен ли сте?“ и № 13 „Вашето вероизповедание е:“ от преброителната карта. От анализа на отговорите на тези въпроси ще се допълни картината за онези близо 2 млн. и 300 хил. лица, които не са отговорили за принадлежността си към определено вероизповедание. Такъв анализ не е представен.

  Online

  Онлайн преброяването е било предприето „прибързано, без задълбочена подготовка“, се казва още в доклада.

  „Разработени и въведени първоначално логически контроли и връзки между отделните въпроси в електронния формуляр, са премахнати по време на самото преброяване. Не е проучен опитът на страните, използвали интернет при преброяванията през 2001 година в техните страни“, пише в текста му.

  Уволнения

  Неправомерно са били уволнени шестима експерти на ключови позиции и с дългогодишен опит в областта на преброяванията на населението преди и по време на пробното преброяване. С решение на Върховния административен съд две години по-късно трима от тях са възстановени на работа.

  Причини

  Множеството слабости и нарушения при преброяването са били следствие на „безпрецедентно и необосновано кратки срокове за райониране, разработване на информационната система, въвеждане на преброителните карти, усложнени условия за участието във въвеждането на експерти от ТСБ и неадекватно възнаграждение на труда“, се казва в анализа.

  Въпросните срокове за провеждането на преброяването бяха променени от 40-то Народно събрание. Това стана само 40 дни, преди да започне преброяването.

  Първоначално предвижданият критичен момент 10 март 2011 г. бе изтеглен на 1 февруари 2011 г., а периодът на провеждане на преброяването бе променен от 10-31 март на 1-28 февруари.

  НС мотивира изтеглянето на сроковете по следния начин:

  „С оглед на предстоящите задачи за разработване на стратегически документи за развитие на страната – Национална програма за развитие: България 2020 г. в контекста на стратегията „Европа 2020” и новия 5-годишен програмен период за усвояване на европейски фондове – 2013 – 2017 г. е необходимо своевременното осигуряване на пълна, точна и адекватна статистическа информация за състоянието на населението, икономиката и обществото. В този смисъл се явява необходимостта от подготовка и провеждане на Преброяване 2011 във възможно най-кратки срокове.“

  Според НСИ изложените мотиви са „несъстоятелни“.

  „Не съществува спешна необходимост за разработването на посочените в мотивите стратегически документи, които са с хоризонт 2017 – 2020 година. Обикновено включените в тях показатели се отнасят към края на календарните години. Изложените мотиви са несъстоятелни, а промените в срока на провеждане и срока за получаване на окончателните резултати (5 месеца) са се отразили върху качеството на получените резултати“, се казва в доклада.

  Съкращаването на сроковете се е отразило на районирането на населените места на контролни райони и преброителни участъци.

  „Не е била направена цялостна актуализация на съществуващите към 2001 г. преброителни участъци. Част от актуализацията е била задължение на преброителите по време на самото преброяване, което е недопустимо“, се казва в доклада.

  Отражение върху недостатъчно прецизните резултати е дало и формалното обучение на преброителите. Те са били подготвени в рамките на 2-3 часа, вместо за 2-3 дни. Впоследствие голяма част от тях са се отказали от работата. От НСИ отдават това главно на ниското заплащане.

  Другата причина за демотивация на преброителите е липсата на информация колко лица от определените им преброителни участъци ще се преброят по интернет, с което се намалява размерът на очакваната от тях сума, се казва в доклада.

  Изводът на статистиците е, че „замяната с нови необучени преброители се отразява неизбежно на качеството на получените данни“.

  Препоръки

  „Ръководните органи за държавен финансов контрол трябва да направят финансова ревизия за установяване на разпределението на финансовите средства по пера на бюджета за преброяването и за изчисляване на показателя „изразходвани средства/преброени лица“, препоръчват от НСИ.

  От сумата, заплатена на преброителите и разценките за преброено лице, систематичен уникален код, сграда, жилище, може да се направи оценка за точността на общия брой на преброеното население, разясняват те.

  Чрез доклада си НСИ прави и следните предложения:

  1.      Еднократно да бъде направено микропреброяване на населението на базата на цялостно прерайониране  и актуализиране на списъците на преброителните участъци с включените в тях жилищни сгради, жилища, домакинства и лица. Лицата, „обичайно живеещи“ в страната, да бъдат обхванати по ограничен брой признаци (пол, възраст, местоживеене, външна миграция).

  2.      На базата на микропреброяването ежегодно да се прави актуализация на преброителните участъци и контролните райони като се използват възможностите за Географските информационни системи. Тази актуализация е важна за провеждането на извадковите статистически изследвания на НСИ.

  3.      Разработване на подробен сравнителен аналитичен доклад за последните 2 преброявания – уроци и бъдещи дейности. Само така ще посрещнем задаващия се на хоризонта нов кръг от преброявания около 2020 година.

   

• Мертвый город. Что стало с Сочи после Олимпиады

  Александр Валов, Blogsochi.ru

  .
  

  После завершения Олимпийских и Паралимпийских игр Сочи покинули десятки тысяч волонтеров и сотрудников правоохранительных органов, персонал и чиновники,  спортсмены и гости олимпийской столицы, оставив после себя небольшой городок, построенный к Играм близ Олимпийского парка на окраине город-курорта Сочи…

  

  2. Это одна из олимпийских деревень. На первых фотографиях квартал „Екатерининский сад“.

  

  3.

  

  4. Кругом ни души, лишь пустые автобусы и редкие автомобили нарушают тишину.

  

  5.

  

  6.

  

  7.

  

  8. Такие дороги даже в центре города Сочи редкость.

  

  9. Нормальной ливневки нет даже по Курортному проспекту.

  

  10.

  

  11. И здесь никого.

  

  12. И в канаве никого нет. 

  

  13. Разве что волонтеры и персонал оставили после себя наследие Олимпиады.

  

  14.

  

  15. Здесь начинается набережная. Из-под земли торчит ржавая арматура.

  

  18. Красиво, но никто не оценит.

  

  17. Малый Ахун достроить весь так и не успели. Я уже рассказывал, что здесь не платили зарплату.

  

  18.

  

  19. Кто-то собачку оставил в Сочи?

  

  20. Пустая остановка на фоне гостиничного комплекса „Бридж Ресорт“.

  

  21. Отель. Наверное пустой.

  

  22. Отель „Бридж Ресорт“ не подает признаков жизни.

  

  23.

  

  24. Дворики везде отличные, жаль только, что никто в них не гуляет. Вот такие нужно дворы в центре Сочи делать.

  

  25. И газон отличный.

  

  26. Здесь иногда есть люди, потому как рядом жилой район.

  

  27.

  

  28.

  

  29. Интересно, для кого это все?

  

  30. Тишина. Лишь ветерок колышет кустики.

  

  31. Это уже квартал „Алексанровский сад“. Тоже пусто.

  

  32.

  

  33.

  

  34. Новый тротуар уже провалился.

  

  35. Здесь тоже все отваливается.

  

  36. Этот комплекс апарт-отелей построил Виктор Вексельберг.

  

  37. Здесь даже светофорые есть.

  

  38. Как видите, работают. Какой в них сейчас смысл?

  

  39. Весеннее. 

  

  40.

  

• Русия и НАТО си играят на стражари и апаши край българската морска граница

  Между два и десет пъти на седмица българските МиГ-29 излитат, за да прехванат руските разузнавачи Ил-20

  .

  Панайот Ангарев,  в. „Сега“

  От началото на годината са се увеличили драстично полетите на руски разузнавателни самолети в близост до българското Черноморско крайбрежие. Това е причината все по-често българските МиГ-29, които изпълняват задачи по Air policing, да излизат по нареждане на НАТО. Между два и десет пъти на седмица се е налагало на изтребителите да излитат от авиобаза „Граф Игнатиево“, за да наблюдават руските машини и да им пречат да не навлязат в българското въздушно пространство, научи „Сега“ от източници от Министерството на отбраната. Руските самолети досега не са нарушили българското въздушно пространство, но летят до границата му.

  Засега официални данни за броя на самолетите няма, но случващото се беше официално потвърдено от министъра на отбраната. „В последните месеци по-скоро имаме зачестяване на полети на руски самолети, което поражда необходимостта да бъдат вдигнати във въздуха и съответно да бъдат контролирани тези полети от страна на ВВС“, каза пред „Дарик“ Ангел Найденов. По думите му почти всеки ден се налага българските МиГ-29 да излитат, за да прехващат руските самолети.

  Причината, поради която изтребителите излитат, е, че руските самолети се намират във въздушното пространство над Черно море без полетен план и летят в близост до националните граници. Не е ясно какво превозват и каква е целта на полета им. Руските Ил-20 се използват за радиотехническо разузнаване и по неофициална информация, прелитайки в близост до въздушната ни граница, те целят да наблюдават радарите ни.

  В играта на стражари и апаши вече се включиха и военновъздушните сили на Турция. На 3 март турски изтребители F-16 са препречили пътя на руски Ил-20 в близост до турското Черноморско крайбрежие, съобщи турската частна телевизия НТВ. След намесата на осем самолета F-16 на турските ВВС руският самолет, който летял паралелно на турското Черноморско крайбрежие, е останал в рамките на международното въздушно пространство. Ситуацията се следи отблизо и от натовски летящ радар AWACS, който се намира над Румъния.

  Именно с напрегнатата ситуация над Черно море неофициално се обяснява и форсирането на второто техническо споразумение за Air policing, което България и Гърция подписаха миналата седмица. Първото – между правителствата на двете страни, беше подписано още през 2010 г. България вече има подобно споразумение и с Румъния. Според авторитетния сайт http://www.janes.com документът между София и Атина регулира охраната на българското въздушно пространство от изтребители на ВВС на Гърция, подобно на това между НАТО и прибалтийските републики, както и между Италия и Словения. Засега тази информация не се потвърждава, но споразумението ще позволи на България да разчита на гръцки изтребители в случай на нарушаване на въздушното й пространство.

  Българските ВВС, които са част от Интегрираната система за противоракетна и противовъздушна отбрана на НАТО, осигуряват въздушния суверенитет на страната и са длъжни да предприемат мерки в случаи на констатирани нарушения на въздушното пространство на страната, на правилата за провеждане на полети в него, както и в случаите, когато в близост до морските граници летят въздухоплавателни средства без летателен план, с неизвестен товар и неизвестни намерения. В случаи на полети от подобен характер в зоната на отговорност на България над Черно море по команда от Обединен център за въздушни операции на НАТО българските изтребители, носещи дежурство за Air Policing, изпълняват задачи по откриване и съпровождане на въздухоплавателни средства, летящи без полетен план над международни води в близост до държавните граници.

• U.S. Department of the Treasury: Путин вероятно е милиардер

  

  За пръв път САЩ официално обявиха, че руският президент Владимир Путин вероятно е милиардер и има недекларирани инвестиции и достъп до внушителни средства от търговия с петрол и енергийни ресурс.

  Това стана в съобщението на Министерството на финансите на САЩ, съдържащо подробни обяснения за новите санкции, наложени на 16 официални лица, четирима от най-богатите хора в Русия и банка АБ „Россия“ от Санкт-Петербург, известна в медиите като „Банката на Путин“.

  .
  

  Снимка: Ройтерс

  Конкретният пасаж, засягащ директно руския президент, гласи: „Генадий Тимченко е един от основателите на Gunvor, една от най-големите в света независими компании за търговия със суровини, участваща на петролните и енергийните пазари. Дейността на Тимченко в енергийния сектор е пряко свързана с Путин. Путин има инвестиции в Gunvor и може да има достъп до фондовете на Gunvor.“

  Агенция „Блумбърг“ съобщава новината с коментар, че обвинението срещу Путин и „Гунвор“ е способно да създаде напрежение на глобалните енергийни пазари. „САЩ предприеха първата стъпка в санкциите срещу Русия, в която има някакъв петролен аспект. Досега петролните пазари пренебрегваха украинската криза, но това започва да променя картината“, коментира Оливие Жакоб, управляващ регистрираната в Цуг, Швейцария, анализаторска компания „Петроматикс“.

  Основаната през 2000г. и работеща предимно с износ на руски петрол за Европа компания с швейцарска регистрация има за 2012 г. приходи от 93 милиарда долара. Данни от официалния й сайт посочват, че на този фон официалната печалба е 575 млн. долара (EBITDA). За нея работят над 1600 служители с основни офиси в Женева, Сингапур, Насау и Дубай.

  Тя купува суров петрол от повече от 35 държави, като в един момент е контролирала една трета от руски нефт, изнасян с кораби, допълва „Блумбърг“. През 2012г. „Гунвор“ купи две рафинерии – в Инголщад в Германия и в Антверпен, Белгия.

  Голямата изненада – Тимченко е продал вчера дела си

  Самата фирма Gunvor Group Ltd. опроверга твърденията: „Президентът Путин не е и никога не е бил собственик на „Гунвор“. Той не е и акционер и или бенефициент от работата на фирмата. Всички други твърдения са съвършено грешни. В момента преценяваме какво ще е въздействието от включването на г-н Тимченко в списъка със санцкиите“.

  Малко по-късно компанията изненада всички с още едно съобщение, в което се казва, че всъщност Генадий Тимченко вече няма нищо общо с нея. Той е продал дела си на партньора си и генерален директор Торбьорн Торнквист, който сега контролира 87%, и сделката е приключена на 19 март, т.е. в сряда, броени часове преди САЩ да наложат санкциите.

  „Гунвор“ е една от най-големите независими търговци на горива в света. Фирмата се занимава с транспорт, съхранение и търговия с петрол и петролни продукти на международните пазари с приходи от десетки милиарди долари годишно. Тя също така търгува с въглища, квоти за парникови газове, възобновяеми източници на енергия и природен газ. По данни на „Гунвор“ до преди съобщението от тази вечер, нейни собственици са шведът Торбьорн Торнквист и Генадий Тимченко, които притежават по 50% от акциите и по 44% от капитала на фирмата. След удара от руската държава срещу гиганта ЮКОС на Михаил Ходорковски стана един от най-големите независими търговци на петрол в света. През нея продават нефт както държавните „Роснефт“ и „Газпром нефт“, така и ТНК-BP и „Сургутнефтегаз“.

  

  Снимка: Ройтерс

  Това не е първото опровержение от „Гунвор“ на твърдения за връзките й с Путин. През 2008г. Тимченко „Файненшъл таймс“ публикува негово писмо в отговор на статия за приятелските му отношения с президента. Още в началото на текста се обясняваше ,е статията съдържала „немалко неточности и лъжливи съждения“.

  Самият Путин докато беше премиер през 2011 г. също заяви, че няма никакво отношение към „Гунвор“, но призна, че познава бизнесмена отдавна.

  Тимченко също отрича да има връзки с Путин. „През 2000 г., когато стана президент, аз вече бях  в списъка с 28-те най-големи данъкоплатци във Финландия, вече бях милионер. В нефтения бизнес съм от 1987 г. Как мислите, за 25 години не мога да спечеля толкова пари ли?“. Според класацията на „Форбс“ за 2013 г., Тимченко е на 9 място сред най-богатите бизнесмени в Русия. Оценен е на 14.1 милиарда долара. Руското делово издание РБК оцени богатството му за 2012г. на 24.61 млрд. долара.

  Агенцията за пазарна информация Platts цитира източници от петролните среди, според които още е рано да се прецени ефекта от включването на Тимченко в санкционираните лица. Те смятат, че за момента въздействието върху пазара няма да е значително и вероятно може да се усети в сектора на рафинираните продукти, който обаче е достатъчно гъвкав и разнообразен, за да коригира бързо негативни промени.

  „Но ако следващата крачка е американски компании да не могат да купуват руски петрол, със сигурност ще има сериозен ефект. Ако искаха да го постигнат сега, трябваше да изберат „Роснефт“, казва източник на Platts. „Прилича ни повече на половинчата мярка, защото днес „Гунвор“ не продава много суров петрол.“

  За 2012 г. около 45% от търгуваните от нея обеми са на петролни продукти, 30% – суров петрол и останалите около 25% са други суровини. Platts твърди, че напоследък компанията е започнала да се дистанцира от руския пазар и в проспект за емисия облигации през 2013г. е било посочено, че руският петрол не е вече чак такъв приеритет за нея. Фокусът й се преместил върху рафинирани петролни продукти, където печалбата е по-висока, събиране на такси от използване на терминали и навлизане в полета за добив на петрол като блока „Лагански“ в руския сектор на Каспийско море.

  „Касиерът“, кооперативът и 60 000 служители на Кремъл

  Споменаването на Путин в точно този списък изглежда необичайно за държавен глава на една от страните, претендиращи да са световен лидер. Освен, че се говори за „Тесен кръг“ и че в съобщението е цитирано мнението на Дейвид Коен, зам.-министър по въпросите на тероризма и финансовото разузнаване, името на Тимченко е в частта от документа, започваща с думите: „Следните лица са включени, защото всеки от тях е контролиран от, действа от името на или в полза на или предоставя материални или друга подкрепа на високопоставен руски правителствен служител“.

  „В резултат на на решението от четвъртък всички активи на споменатите лиза, които се намират под американска юрисдикция, трябва да бъдат замразени. В допълнение, транзакците от американски граждани или в рамките на САЩ с участието на споменатите лиза или компании, се забраняват.“

  Но името на Путин се появява в текста на още няколко места:

  За ръководителя на руските железници Владимир Якунин, например, се казва: „Той е на този пост заради официалната си позиция в руското правителство, но също и защото е близък довереник на Путин. Якунин редовно се консултира с Путин по въпроси на РЖД. В допълнение Якунин съпровожда Путин на много от вътрешните и международните му пътувания. (…) Освен това по инструкции на Путин той е назначен за Балтийското морско пароходство. Якунин и Путин също така са съседи в елитен район с вили на брега на езеро Комсомолск и са съоснователи на кооператива „Озеро“ през ноември 1996 г.“ (за Андрей Фурсенко – друг от санкционираните в четвъртък руснаци – медиите в Русия твърдят, че също е член на „Озеро“ – бел.ред.)

  В съобщението на финансовото министерство покрай обяснението защо Владимир Кожин е сред санкционираните се посочва и начина на живот на руския президент. Като ръководител на администрацията на президента, откакто Путин е на власт (21 януари 2000г.) „той управлява персонал от 60 000 служители, над 100 обекта и институции, включително Кремъл и няколко правителствени комплекса, както и автопарк от над 4000 коли.“

  Без да обвинява директно Путин, в съобщението на финансовото министерство на САЩ се казва следното по повод братята Аркадий и Борис Ротенберг: „Те подпомагат любимите проекти на Путин като получават и изпълняват скъпи договори за олимпиадата в Сочи и от контролираната от държавата „Газпром“. Те спечелиха милиарди долари от договорите с „Газпром“ и за зимните олимпийски игри в Сочи, дадени им от Путин. Двамата братя натрупаха впечатляващо голямо богатство в годините на управлението на Путин в Русия. Братята Ротенберг са получили договори за около 7 млрд. долара за игрите в Сочи и само през последните дв егодини личното им богатство се е увеличило с 2.5 млрд. долара.“

  За Юрий Ковалчук от санкционираната в същия списък петербургска банка „Россия“, известна като „Банката на Путин“ и 17-та по големина на активите (около 10 млрд. долара), се казва, че освен, че е най-големият акционер в тази институция, „той е личен банкер на висши служители на Руската федерация, включително Путин. Ковалчук е близък съветник на президента Путин и за него се говори като за един от неговите „касиери“.

  Източник:  Dnevnik.bg

• Еврокомисар ще разследва спирането на заемите за български и румънски студенти в Лондон

  Еврокомисарят по образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу ще започне официално разследване на решението на Великобритания за временно спиране на заемите за издръжка за румънски и български студенти. Тя е обявила в това в отговор на въпрос, отправен от румънския евродепутат Ренате Вебер, съобщи агенция „Медиафакс“.

  Според Василиу приетата в края на миналата година мярка не нарушава правата на гражданите, а е „временна и административна (мярка) с цел да отговори на тревогите от рязко нарастване на броя на молбите за заеми за издръжка“.

  В отговора до Вебер еврокомисарят е посочила, че вследствие на подадената от евродепутата информация и „редица оплаквания, получени в комисията“ се е появило съмнение за начина, по който британските власти са се заели с този въпрос в разумни срокове.

  Василиу уточнява, че при това положение е било взето решение да започне официално разследване и ще бъдат поискани допълнителни обяснения от британските власти за ситуацията.

  През ноември 2013 г. британските власти взеха решение за временно спиране на заемите за издръжка за студенти от страни членки на ЕС, за да проверят на легитимността им заради регистрирани злоупотреби. Мярката е валидна за студенти от Румъния и България, които учат във всички форми на висше образование във Великобритания, частно и държавно, както и за студенти от други страни от ЕС, които учат в частни колежи.

  Източник:  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
...
• 416
• >>