Всички авторски страници

Авторски

• Център за рехабилитация и интеграция строят Община Кюстендил и US-посолството

  US-посланикът у нас Браян Далтън, който направи първата копка показа в Кюстендил съпруга си мъж

  

  Временно изпълняващият длъжността посланик на САЩ в България Браян Далтън (шарже д’афер на посолството) предизвика усмивки и споглеждания сред присъстващите на първата копка на нов социален център в Кюстендил, след като доведе съпруга си мъж, пише в. “Струма”. Далтън и екзотичният Анандарупа Сананасвачи са двойка повече от 20 години. По време на обръщението си Браян Далтън официално благодари, че е бил поканен в Кюстендил със съпруга си.

  “Няма нищо странно в това съжителство”, каза председателят на фондация “Сийдър” Линдзи Солтцгивър. “Аз не знам дали имат официален брак, но в много американски щати еднополовите бракове са законни”, каза Линдзи. Младата дама е американка, но от години живее и работи в Кюстендил, където пристига като доброволка от Корпуса на мира.

  Първа копка на Център за социална рехабилитация и интеграция направиха в КюстендилБраян Далтън -Шарже дафер на Посолството на САЩ в България; кметът Петър Паунов и изпълнителният директор на Фондация “Сийдър” Линдзи Солцгивър. Строителят Атанас Кирилов раздаде на гостите по една кирка и каска, а кметът Паунов реши вместо да чупи бутилката с шампионско в кофата на багера – да я подари на багериста.

  Центърът, който се намира между 15-етажните блокове, трябва да бъде построен до 6-ти ноември.

  По материали от българския печат

• Крумовград и златната примка на „Дънди“

  Материал на Jiloto.bg

  .

  

  Общинският съвет в Крумовград за трети път охлади мерака на канадската компания „Дънди Прешъл Метълс“ да взриви и претършува златния им баир. С 15 гласа местният парламент отхвърли Подробния устройствен и парцеларен план на рудника, съобщи вестник „Нов живот“. В рамките на последната година общинските съветници три пъти отхвърлят внесените от „Дънди“ планове, без които строителството на мината и флотационната фабрика не може да започне. Предишните два пъти Административният съд в Кърджали отмени решенията на Общинския съвет и го задължи отново да разгледа ПУП-а на компанията. На три километра от центъра на града под Ада тепе лежат 28 186 кг злато и 13 943 кг сребро.

  Правителството на ГЕРБ даде 30-годишна концесия на канадската компания, която държи и най-голямата златна мина в България – в Челопеч. Концесионната такса, договорена от бившия министър Делян Добрев, е 1,44%. За сметка на това землището на Крумовград ще бъде замърсено от хиляди тонове експлозиви и химически материали. Обществеността в родопския град води битка срещу златотърсачите вече 12 години. Първият опит за златодобив и обработка на рудата с цианиди бе спрян през 2007 г. след масови протести в града и околните села, 7-хилядна подписка срещу мината и бурната съпротива на природозащитните организации срещу цианидната технология.

  С идването на ГЕРБ през 2009 г. обаче проектът отново получи зелена светлина. „Дънди“ взе получи лиценз за търговско откритие, снабди се набързо и с всички разрешителни от съответните министерства и агенции, а накрая взе и 30-годишна концесия за добив на злато и сребро в находището „Хан Крум“ на обща площ от 19 квадратни километра.

  Освен Ада тепе концесията обхвана и съседните баири – Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак. В недрата на „Хан Крум“ се крият общо 36,7 тона злато и 34 тона сребро. После Върховният административен съд с уклончиви мотиви спря жалбите на кмета на Крумовград и еколозите срещу решението на МС за отдаване на концесия и по-късно срещу издаденото Решение за ОВОС от екоминистър Нона Караджова.

  Полицейският произвол на Цветанов

  През 2012 г. протестна подписка срещу отварянето на мината събра 5 260 подписа. Това са две трети от всички участвали редовно на последните местни и президентски избори в община Крумовград. Със свое решение Общинският съвет на Крумовград подкрепи подписката и я изпрати до Европейската комисия, Парламента, Европейския омбудсман, Омбудсмана на Република България, всички парламентарно представени партии в България.

  Веднага след това шестима съветници от ГЕРБ-Крумовград изпратиха жалба до областния управител на Кърджали, че подписката е манипулирана /като преди това се опитаха неуспешно да съберат около 250 подписа като контра-подписка в подкрепа на „Дънди“/.

  На 26 април 2012 г. Районна прокуратура – Крумовград разпореди да се извърши предварителна проверка с оглед извършено престъпление от общ характер по чл. 309, ал. 1 от Наказателния кодекс – документно престъпление. МВР провежда най-масовата операция в България – снети са писмени обяснения от 580 граждани, което е близо 10%, или малко над 10%. Съставени са 179 протокола за вземане на сравнителни образци от подписите и почерците. Машината на Цветанов изтръгва показания от 67 човека, че не са се подписвали.

  Масовите привиквания в МВР и разпити на местните хора директно ги върнаха в кошмарните времена на „възродителния процес“. Покойният червен депутат Димчо Михалевски протестира срещу полицейския произвол над крумовградчани. В парламента той се обърна към Цветан Цветанов с думите:

  „Аз питам, след като хората са карани в полицията да клякат, да сядат, да се подписват прави, само не легнали, как Вие ще ми дадете подробна информация защо тези служби по този начин притискат хората, които конституционно са употребили своите права, какви мерки ще вземете да приключи тази полицейска проверка и как ще защитите демокрацията именно в посока на свободния граждански вот и волеизявление?“ /Подписалите се крумовградчани са карани от полицията да се подписват седнали, прави и клекнали с цел МВР да сравни техния почерк с този в подписката/.

  Михалевски попита още: „Защо на хората са задавани въпроси „Вие против или за златото сте?”. Това не е предмет на полицейската проверка. Смятам, че и Вие, и който и да е друг, и аз не можем да се страхуваме от вота на народа и да дадем възможност той да си каже.“

  „Ние сме длъжни да защитим конституционните права на българските граждани и когато има подобни сигнали, не виждам нищо нередно те да бъдат проверени. Казвам Ви, че от тези общо 5765 подписали се, 67 лица не са се подписали въобще, а просто тези, които са участвали активно в събирането на подписите, са злоупотребили с техните лични данни“, оправда се в отговора си Цветанов.

  Над организаторите на подписката срещу „Дънди“ обаче все още продължава да виси заплахата от наказателно преследване за фалшифициране на документи.

  Червените юди

  След идването на власт на новото управление и БСП пр/о/едаде родопчани и се обяви в подкрепа на „Дънди“. На 29 август м.г. в специално изявление пред вестник „Нов живот“ областният лидер на БСП-Кърджали Милко Багдасаров съобщи: „БСП гледа положително на златодобива на Ада тепе от канадската компания „Дънди Прешъл Метълс“. Ще бъдат създадени много работни места, от които районът ни се нуждае спешно. Надяваме се, че колегите от ДПС ще се солидаризират с нас. Хората в Крумовград искат работа и управляващите трябва да откликнат на техните желания. Позицията ни за златодобива на Ада тепе е част от цялостната ни стратегия за отваряне на работни места в областта“.

  Според запознати решението предизвикало шок в местните червени организации, които преди изборите се скъсаха да обещават, че ще спасят крумовградчани от задокеанските алтънджии. Според запознати решението в полза на „Дънди“ било наложено в Изпълнителното бюро лично от Сергей Станишев, а после било спуснато императивно на областната организация на БСП-Кърджали.

  „Димчо Михалевски плака след заседанието и дълго време ходеше посърнал. Каза, че няма да може да гледа в очите хората от Крумовград, които е предал. В крайна сметка той отказа да играе по техния сценарий“, разказа свидетел на партийната драма. С внезапната кончината на Михалевски жителите на Крумовград загубиха най-достойният си и ярък защитник в парламента. Единствената друга партия, която последователно защитава каузата на малката община срещу голямата корпорация, са „Зелените“.

  В специална декларация по случая те обявиха: „Със зелената светлина, която ГЕРБ даде на концесията в Крумовград за разработване на златното находище „Ада Тепе”, от подобна съдба е заплашен и един от най-чистите и с богато биоразнообразие български райони – Източните Родопи. Особено сериозни там са опасенията дали водните ресурси в този сух, особено през лятото район, ще бъдат достатъчни, за да съжителстват земеделието – основен поминък в региона и мината, за чието функциониране ще са нужни огромни количества вода (близо 2.9 милиарда литра годишно, според доклада за въздействие на околната среда).“

  Смятаме, че аргументите на Милко Багдасаров, председател на областния съвет на БСП за град Кърджали, цитирани в БТА и други медии в началото на септември 2013 г., за разкриване на нови работни места чрез мината в Крумовград, са политическо лицемерие в социално отношение. Не може за краткосрочни работни места, които, макар и с висока заплата, са нищожен процент за жителите в общината, да бъдат излагани на риск здравето и поминъкът на в пъти повече български граждани. Очакваме също по-малкия коалиционен партньор в управлението, ДПС, да защити здравето и доброто качество на живот на своите толкова многобройни и лоялни избиратели в региона.

  В тази връзка предлагаме на вниманието на широката общественост и на заинтересованите политически сили следния пакет от мерки:

  – многократно увеличаване на глобите при замърсяване на регионите и парични гаранции от страна на частните компании за покриване на щетите в случай на големи екологични аварии;

  – законодателна забрана за употребата на цианиди в златодобива – изработване на здравна карта за засегнатите райони;

  – преразглеждане на съществуващите концесии и широк дебат върху условията за експлоатиране на българските находища от ценни метали (възможности за преминаване към разработване на находищата в смесени дружества с държавно участие минимум 50%; увеличаване на концесиите);

  – премахване на порочната практика за даване на концесии без търг при т.нар. „търговско откритие” и проучване на находищата от страна на държавата.

  След загубата на битката на съдебно ниво, последният рубеж на съпротива на гражданите си остава Общинският съвет, който е доминиран от ДПС. През годините местният парламент гласува множество позиции срещу заплахите за живота, здравето, земеделския поминък и природата в областта от отварянето на мината и флотационната фабрика. Играта на пинг-понг между общинските съветници, „Дънди“ и Административния съд в Кърджали може да продължи до безкрай. Или до следващото предателство.

   

• Гр. Ревзин: Украйна и ужасът на измамата

  Мощното облъчване на руснаците с антиукраинска пропаганда е опасно и работи против интересите на самата Русия, смята руският журналист Григорий Ревзин. Под заглавие „Ужасът на измамата“ * той е написал текст за Украйна в блога си, публикуван и в сайта на „Эхо Москвы“.

  –––––––––––––––––––––––
  .

  

  Украйна я няма.

  Правителството там е нелигитимно, дявол ги знае какви са, не искаме и да ги знаем, пък и не ги виждаме. Има един-единствен легитимен президент Янукович, но пък и него го няма.

  Какво да говорим за президента, то такава държава няма. Имаше, но стана революция, старата държава я отмениха, а новата още не я виждаме. Както казват – lost state. Имаше я, ама някъде се изгуби.

  Няма и такъв народ – украинци. Украинците – това са руснаци, само че малки, малоруси. Те са като децата, нещо там си играят, искат да хапнат, много обичат Путин. За тях трябва да се грижиш. Трябва да ги учиш.

  Ако има някакви украинци, които нещо си там искат – това са бандеровци. Бандеровците са фашисти… Изскочили са от Великата отечествена война и са завзели малките, незлобливи и симпатични, но неразумни руски деца. С фашистите ние воюваме.

  Това е за широките маси. Хората, които сериозно са изкушени в световната политика, разбират, разбира се, че това не са истински фашисти. Истинските фашисти другарят Сталин ги победи през 1945 г. А тези са недобитите. Които, разбира се, нямаше да ги има, ако не ги угояваха.

  Така че всъщност това са американци. Американци, които са устроили Майдана и са ни отмъкнали Украйна, която вече я няма. Това, дето го има, не е Украйна. Това е – като се замислиш, страна, окупирана от бандеровци, т.е. фашисти, т.е. американци.

  Ние я освобождаваме. С части. Ето, Крим вече го освободихме. От американците. Да де, т.е. от фашистите. От бандеровците.

  Още веднъж – украинци няма, а има бандеровци, които са фашисти, които всъщност са американци. С тях и воюваме.

  При това много добре воюваме. Окупирахме им Крим много хитро, мълчаливо, преоблякохме се и окупирахме. И в отговор какво? Нищо. Санкции-манции – ама не им стиска на Запад и пак ще им излезе през носа. Ще го преглътнат, къде ще ходят. Пък и това даже не е война. Каква ти война, къде са убитите? Няма никаква война. Така че имаме мирна окупация, за да покажем на американците кукиш в процеса на победа над фашизма.

  Ами те самите? Ирак, пък и Косово. Помните ли Косово? Не помните? Много добре, че не помните, сега ще ви разкажем. Там, значи, стана точно същото като при нас и американците бяха точно като нас сега. За тях може, а за нас – не бива? Окупираха ни нашата Украйна, Малорусия, страната, където живеят малки руснаци, всъщност нашата страна, а ние какво – да седим в ъгъла? Че след това те няма да ни уважават!

  Ужасът е в това, че цялата тази гнъс постепенно пълни всички глави. Не само на ентусиазираните привърженици на окупацията, а и на тези, на които всичко това им писна. На мен например. Вече кой ден като идиот си мисля, че санкциите с течение на времето тежко ще ни ударят. Западът дълго се подготвя, но бързо действа и като затворят границите, замразят сметките, това никак няма да ни се види малко. Не може цивилизованият свят просто да се примири с това безобразие.

  Цивилизованият свят ще помисли и ще каже какво мисли на нецивилизования.

  Вижте, всичко това са фантоми. Работата е в нещо съвсем друго.

  Работата е в това, че ние, в Русия, воюваме с Украйна. Не с цивилизования свят, не с Америка, не с фашистите, а именно с Украйна. От нея, а не от Америка, отхапахме къс от територията. С нея воюваме за това, че тя въстана срещу мошеник и крадец и го запрати на майната му. Воюваме с нея заради това, че Путин й предложи 15 милиарда долара, а тя го заплю в муцуната. С нея воюваме за това, че поиска да е в Европа.

  Може колкото си искаме да се преструваме, че всички мислещи украинци са бандеровци, фашисти, антисемити и русофоби, но това е глупост и знаем, че е глупост. Милион хора, които излизаха в Киев срещу путинските закони на Янукович – това какво, бандеровци ли са? Кого искате да измамите? Себе си ли?

  Себе си. Надявате се, че това чудовищно престъпление – войната на Русия срещу Украйна – някак си ще ви се размине. Че някак си ще се окаже, че в историята това дело ще влезе не с това, че през 2014 г. Путин е окупирал част от Украйна заради опита й да стане европейска държава, а с това, че е поправил историческа несправедливост и ни е върнал Крим, Севастопол, Одеса, а най-добре и Донецк, Харков и изобщо.

  Но това няма да се случи.

  В историческа перспектива няма да се получи, защото сега украинците ще се обединят изключително за противодействие на външния агресор и този агресор е Русия. Ние окупирахме Унгария и Чехословакия, принудихме Полша сама да застане на колене – и какво направиха те след това? Побягнаха от нас като от дявола и днес в Европа нямаме по-стабилни противници от тези някога братски народи.

  Но майната й на историческата перспектива!

  Много по-лошо ще стане сега, когато украинците започнат да се съпротивляват. Или си мислите, че те никога няма да започнат? Ние ще си развяваме байрака и ще се пъчим, а те в отговор ще пеят песни? За какво?

  И всеки убит ще го представяте за бандеровец, т.е. фашист, т.е. американец? Колко дълго ще изкарате така?

  Главният ужас на Русия изобщо не е в санкциите, банковите сметки и визите, не е и в международната изолация, не и във военната истерия, не е в това, че някак щели да ни отвърнат в Сирия или дявол знае къде. Всичко това се тъпотии.

  Главният ужас за Русия се състои в това, че УКРАЙНА Я ИМА.

  И Русия окупира нейна територия.

  ––––––––––––––––––––-

  * Текстът е преведен и публикуван на български от в. „Дневник“.

• St. Patrick’s Day: Top Ten Ways to Celebrate in Chicago

  Chicago is, hands down, the best place to celebrate St. Patrick’s Day, outside of the pearly gates. While other cities may dye the water in a fountain green or paint a green stripe down the center of the street, Chicago turns the Chicago River, that runs through the center of the city, a brilliant shade green that makes all others green with envy.

  Whether it’s green beer, green tea, green eggs and ham or the world’s best corn beef sandwich, here are the top ten Chicago ways to celebrate St. Paddy’s day in the Windy City.

  Dyeing the River Green
  Once again, Chicago will dye the Chicago River green, a tradition that dates back to 1962. The greening is set to begin at 10 a.m. on Saturday, March 15, but it pays to get there early to secure a good spot for viewing. Prime viewing areas include: the east side of the Michigan Avenue bridge, the west side of the Columbus Drive bridge, or upper and lower Wacker Drive between Michigan and Columbus.

  

  Everybody Loves a Parade
  There are many parades in Chicago and the suburbs but the two parades that fight it out for top billing are the downtown Chicago St. Patrick’s Parade and the South Side Irish Parade. Lucky for us, we can see both.
  The downtown, Chicago St. Patrick’s Day Parade steps off at noon on Saturday, March 15. The parade starts at Balbo and Columbus then continues north on Columbus Drive to Buckingham Fountain.

  

  The South Side Irish Parade steps off at noon on Sunday, March 16th from 103rd and proceeds down Western Avenue to 115th Street.

  Pubs, Pubs, Pubs
  Chicago is loaded with Irish Pubs, but sometimes it can be hard to know where to start.  The Chicago History Museum comes to the rescue with their  Erin Go Beer! Irish Pubs of Chicago Tour/Crawl on Thursday, March 13.

  Get Your Irish Up
  The Irish Heritage Center holds a three day St. Patrick’s Festival from Saturday, March 15 through Monday, March 17.
  The big day is Saturday, with activities kicking off following the downtown Chicago St. Patrick’s Day Parade at 1 p.m. and going into the wee hours.
  The large-scale, family-friendly event features traditional and contemporary Irish music, dance, food, children’s activities, Irish arts and crafts and more.

  Irish Tea
  There’s a lot more than green tea at the Langham Chicago’s afternoon St. Patrick’s Day tea. Their creative team of chefs have put together a menu with such fun items as „Green“ Eggs and Ham Salad on Brioche“ for this special occasion. The afternoon tea is served in the Langham’s Pavilion Lounge that borders the Chicago River between Wabash and State Street (330 N. Wabash).   Seatings for Irish afternoon tea will take place at 3:00 p.m., 4:00 p.m. and 5:30 p.m. on March 14, 15, 16 and 17.

  Lap of Luxury
  Where else but Trump Towers would you expect to get a St. Patrick’s Day Skybox from which to view the dyeing of the the Chicago River Green.  St. Patrick’s Day Skyboxes, located on the hotel’s 17th floor and seating 40, can be yours by contacting Private Events Sales Manager Ariel Lickton at (312) 588-8114 or [email protected].

  Don’t Forget the Corn Beef
  Once again, Chicago is the place to go for some of the best corn beef sandwiches on the planet.  There are „best of“ lists and yelp ratings along with arguments aplenty as to what Chicago restaurant/deli has the best corn beef sandwich. For our money it’s Manny’s at 1141 S. Jefferson. In addition to their over the top corn beef sandwiches, Manny’s has a special St. Patrick’s menu that goes from March 9 through March 17.

  Get an Early Start
  For those who could care less about the parade, „You Can Drink All Day“ at Lottie’s party of the same name.  The celebration features a  4-hour food and drink package from 9 a.m. to 1 p.m. on Saturday, March 15 that serves up a special breakfast buffet complete with Bloody Marys, screwdrivers, Red Bull cocktails and green Miller Lite and Coors Light drafts. Click here for tickets.

  By Carole Kuhrt Brewer,  www.chicagonow.com

  

   

• Българка с престижна награда в Сиатъл за изследване рака на кожата

  Българката Нора Пенчева ще получи наградата Weintraub за тази година. Това е една от най-престижните награди за аспиранти в САЩ

  .

  

  Наградата се връчва от Центъра за изследвания в областта на рака „Фред Хътчинсън“ в Сиатъл, като българката получава наградата заради изследвания на метастатичния карцином – вид рак на кожата.

  Отличието през тази година ще получат общо 13 души.

  Нора Пенчева е бакалавър по неврология от Колежа „Кениън“ в Охайо. В момента тя се обучава в Университета „Рокфелер“ и се очаква да защити докторска степен по молекулярна биология.

  Пенчева получава и стипендия от Центъра за изследвания на рака „Андерсън“.

  Наградата „Weintraub” е учредена през 2000 г. в памет на основателя на научното отделение в Центъра за изследване на рака „Фред Хътчинсън“ Harold Weintraub.

  Weintraub умира на 49-годишна възраст от рак на мозъка.

  Наградата ще бъде връчена през май в Центъра за изследване на рака в Сиатъл от Фонда „Weintraub and Groudine“, който е учреден с цел да се насърчи интелектуалният обмен чрез програми за аспиранти, стажанти и учени от държави, различни от САЩ.

  .

  Източник:   OFFNews.bg

• ЕС срещу Жената

  Aliya,  Aliya.blog.bg

  

  Европейският парламент днес отхвърли с малко мнозинство доклад за равенството между мъжете и жените, в който се призовава да се гарантира еднакво възнаграждението за една и съща позиция. В документа се изисква от страните членки „да гарантират спазването на фундаменталния принцип на равенството във възнаграждението при еднаква работа между жените и мъжете“, да забранят принудителното напускане при майчинство и да насърчават борбата срещу сексистките стереотипи.“

  Няма как една гейска организация да съчувства на жените! Или да се опита да облекчи начина им на живот чрез проявата на разбиране към женските им отговорности на майки.

  ЕС е организацията, която:

  – Узакони сурoгатството т.е. продажбата на женски утроби като нечувана форма на проституция.

  -Узакони и наличието на трети „пол„, също нечувано досега, че и невиждано в природата!

  – Отказа на жената равни възнаграждения за еднакъв труд, а в същото време отнема децата й чрез сурогатни закони и социални служби (СС), за да ги даде на високоплатените гейове и педофили.

  – Превръща жената в биологичен донор на деца за мъжките общества, основани на насилието и перверзията!

  Да попитам аз тези евродепутати: Имате ли майки? Или жени? Или деца? И вас кой Ви роди – третият „пол“ ли???

   

• Изобретателят на световната мрежа призова за дигитална Харта на свободите

  Лондон, 12 март /БТА/. Изобретателят на световната мрежа Тим Бърнърс-Лий иска да бъде създадена дигитална Магна харта, която да предпазва потребителите на интернет от наблюдение, съобщи Асошиейтед прес.

  Изказвайки се по повод на 25-годишнината от изобретението си, британският учен изрази надеждата си да предизвика дискусия в световен мащаб за необходимостта да бъдат защитени принципите, осигурили успеха на световната мрежа. Той каза пред в. „Гардиън“, че натискът върху интернет от страна на правителствата и корпоративните интереси се увеличава. Затова на системата е необходима онлайн Магна харта, или основни правила, които да защитят нейната откровеност и неутралност.

  Бърнърс-Лий вярва в това, че интернет трябва да остане „достъпен за всички, от всеки компютър, и да ни дава възможност да се борим за достойнството и правата си и да реализираме потенциала си като хора“.

  Дигиталната харта за правата на човека ще гарантира свободата, правото да се използва нецензуриран интернет, равнопоставеност, обмяна на мнения, лична неприкосновеност и възможност за сдружаване.

  )

  Tim Berners-Lee, discusses how WWW has made people more powerful.

  Бърнърс-Лий е британски физик и компютърен специалист. Роден е на 8 юни 1955 г. в Лондон. През 1976 г. завършва с отличие бакалавърска степен по специалността физика в Кралския колеж при Оксфордския университет. След завършването си работи на различни места, сред които ЦЕРН.

  През 1984 г. цялото му внимание на Бърнърс-Лий погълнато от проблема за обработка и предоставяне на резултати от научни изследвания в реално време — това е проблем, който дълго време безпокои ЦЕРН, но все още бива нерешен. Затова физикът създава програмата ENQUIRE – многопотребителска, платформено-независима система. Първоначално отношението е скептично, но скоро специалисти от цял свят осъзнават предимствата на избретението.

  През лятото на 1991 г. проектът „WWW“, покорил вече учените в Европа, пресича океана и се влива в проекта „Internet“. Възниква паралелния свят на новосъздадените абревиатури: URL, HTTP, TCP, HTML. Първият уебсайт е направен в ЦЕРН и се появява онлайн на 6 август 1991 година.

  Тим Бърнърс-Лий е включен в класацията „100-те най-значими личности на XX век” и е посветен в рицарство от кралица Елизабет II. В момента е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW.

• 11 млрд. лв за 5760 работни места

  БГ кабинетът ще похарчи 11 млрд. лв, за да създаде 5760 работни места. Скромен ще е ефектът и върху БВП, който би се увеличил с 4.2 %

  .

  Таня Петрова, Ванина Стоянова,

  в. „Сега“

  Минимум 11 милиарда лева ще отдели държавният бюджет за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020, в периода 2014-2016 г. Средствата ще бъдат насочени към изпълнение на дейности по 8 ключови приоритета. Ефектът от ударното инвестиране върху заетостта, брутния вътрешен продукт и бюджетното салдо обаче ще бъде пренебрежим на фона на влагания ресурс и на общото изоставане спрямо Европа.

  Това става ясно от тригодишния план за изпълнение на стратегическата програма, публикуван вчера за обществено обсъждане. Документът от 214 страници изобилства от повторения на мерки и не дава достатъчно точна представа за планираните разходи в следващите 3 години. За сметка на обемните и пълни с неточна информация приложения, анализът на очаквания ефект от инвестициите е съвсем лаконичен.

  Оценката за въздействието от планираните мерки е извършена чрез модела SIBILA (Simulation model of Bulgaria’s Investment in Long-term Advance), който бе разработен за анализ на ефектите от усвояването на европейските фондове. Оценявани са два различни сценария – реалистичен, на база на осигурените от различни източници средства за изпълнение на мерките, и оптимистичен, на база декларираните нужди от финансиране. Данните показват, че при първия вариант кабинетът ще трябва да отдели за планираните мерки малко над 11 млрд. лв., а при втория – 18 млрд. лв.

  И в двата случая ефектът върху заетостта ще е нищожен. При инвестиции от 11 млрд. лв. в следващите 3 години заетостта през 2020 г. (при групата на между 15 и 64-годишните) ще се повиши със скромните 0.2%, пише в документа. Ако увеличението се съотнесе към данните за заетостта за последното тримесечие на 2013 г., то би се равнявало на 5760 работещи повече. Коефициентът на безработица също ще остане почти без промяна – с прогнозирано намаление от едва 0.1 процентни пункта. При оптимистичния сценарий с инвестиции за 18 млрд. лв. заетостта през 2020 г. би се повишила с 1.5%. В същото време сериозна част от планираните мерки са именно в областта на образованието, квалификация на работниците и намаляване на бедността и социалното изключване. Сметките показват, че в такива мерки ще бъдат налети поне 4 млрд. лв.

  Скромни ще са ефектите от изпълнението на плана и върху размера на брутния вътрешен продукт (БВП), както и върху прогнозираното бюджетно салдо (излишък, балансиран бюджет или дефицит). При реалистичния сценарий (с 11 млрд. лв. инвестиции) БВП през 2020 г. би бил с 4.2% по-висок спрямо нулевия сценарий – без реализиране на мерките. Бюджетното салдо би било с 0.1 процентни пункта по-добро. При 18 млрд. лв. инвестиции ефектът върху БВП ще е 7.6%.

  Тези данни са обяснени съвсем бегло, а съответното ниво на показателите изобщо не е коментирано. В същото време сравнението с първия анализ по модела SIBILA, представен в края на 2012 г., показва доста по-сериозни ефекти от усвояването на еврофондовете. Според тогавашния анализ към 2013 г. – пикова за еврофондовете, ефектът от усвояването на средствата върху заетостта е 6.2%. Ефектът върху БВП за 2013 г. бе оценен на 5.2%. Към края на 2013 г. реално изплатените средства по оперативните програми възлизаха на 4.3 млрд. евро.

  ПРОПУСКИ

  Публикуваният за обсъждане проект на плана трябва да бъде сериозно доработен, защото изобилства от неточности. Така например планираните средства в подкрепа на подготовката на докторанти и постдокторанти са включени в таблицата с мерките общо 9 пъти. При Министерството на образованието има масово припокриване и при други мерки. Министерствата са приложили различен подход и при средствата от еврофондовете за следващия програмен период. Някои от тях са посочили парите от бъдещите програми като осигурени, други са записвали в тези графи „нула“. Обобщаването на информацията за средствата, които са налични или нужни, е затруднено и от ползването на различни валути – в документа има посочени суми в швейцарски франкове, долари, евро, левове.

  МЕРКИ

  Стотици милиони левове ще са необходими за реализиране на предвидените мерки в областта на здравеопазването, става ясно от плана на кабинета. От 2015 до 2020 г. хазната трябва да отпусне 600 млн. лв. за заплащане в пълен размер на вноските на служителите, осигурявани от държавата. Към същата мярка са предвидени още 270 000 евро от еврофондовете. Друг мегапроект в здравния сектор е изграждането на структури за медицинско обслужване на възрастните хора по домовете им. Мярката не е стартирала, но ще бъде подплатена със 145 млн. лв. от държавата и от еврофондовете. Създаването на система за поддържане на квалификацията, продължаващо обучение и оценка на знанията на медицинските специалисти ще струва други 130 млн. лв. Сериозни промени са обещани и в сектора на образованието, където страната ни редовно получава критики за липса на реформа. В проекта се предлага промяна в модела на финансиране на средните училища, който трябва да бъде готов до 2016 г. Предстои разработване на показател „качество“ при определяне на училищните бюджети, който ще отчита приноса на училището за развитието на своите възпитаници. Идеята е да се промени моделът на делегираните бюджети, като се въведе стимул за училищата, които работят с деца от проблемните групи. За целта са предвидени 10 млн. лв. За поредното компютризиране на училищата и за осъвременяването на наличното оборудване са предвидени 50 млн. лв., от които 15% са национално съфинансиране, а останалите са от европейските фондове.

   

• Чуйте трезвия глас на един от водачите на българите в Украйна за случващото се там

  Няма страх от промените в Украйна. Но няма и вяра в тях

  .

  Интервю на Костадин Костадинов с Юрий Граматик,  Kostadin.eu

  .

  

  След като цели три месеца в Украйна вреше и кипеше, България най-сетне се сети, че в тази страна живеят и над 200 000 българи, които са петият по големина народ в държавата. Когато написах за отменения Закон за езика и заплахата от репресии над нашите сънародници, доста медии поеха темата и започнаха да търсят лидерите на българите там. Така най-сетне започна да се чува и техният глас. Председателят на Конгреса на българите в Украйна, Юрий Граматик, беше първият, който отговори на моите въпроси и чрез него, макар и със закъснение, можем да разберем какво вълнува наистина българите в Северното Причерноморие — далеч от ежедневно изливаната по телевизиите ни пропаганда.

  .

  – Какво е мнението на българите в Украйна за случващото се в страната през последните 3 месеца?

  – Българите в Украйна не са хомогенна маса, те са различни в своите политически възгледи, в местоживеене, икономическо състояние. Затова всеки си е възприел събитията, които ние наблюдаваме от ноември 2013 г., по свой начин. Някои поддържат опозицията, която взе властта, някои — президента Янукович, а някои вече не вярват нито на едните, нито на другите. Защото и първите, и вторите, вече са били на властта, но подобряване на живота хората не усетиха. Протестите се започнаха през ноември срещу неподписването на договор за асоцииране със ЕС, а прераснаха в протести срещу корупцията, социалното неравенство и най-главното — отсъствие на перспективи за подобряването на жизненото равнище на хората.

  – Чувствате ли се заплашени от промените?

  – Няма страх от промените. Но и няма вяра в тях. Днес постъпи информация, че на длъжностите на областните управители на Днепропетровска, Донецка и още редица области са назначени най-богатите хора в Украйна. Т.е. олигарси. Как мислите, правейки избор между своята корпорация и държавния бюджет, какво той ще избере? Аз мисля, че своята корпорация. Затова аз не вярвам на позитивността на тези промени. Ще приведа един факт от недалечното минало. През 2005 г., след като в Украйна победи оранжевата (помаранчева) революция, аз се срещнах с един приятел, който се занимаваше с импортните операции през пристанището в Одеса. Попитах го дали са настъпили промени във взаимоотношенията с фискалните органи? Да, отговори ми той, всички рушвети се увеличиха двойно. Защото във властта са дошли «честни» хора и те за евтино не се продават…

  Бюджетът на Украйна е празен и единствения начин за неговото попълване днес е външния заем. Европейският съюз вече отговори, че морално поддържа новата власт на Украйна, но парите трябва да дойдат по линията на МВФ. А едно от условията на МВФ за получаване на финансиране е увеличаване на стойността на комуналните услуги. Газ, ток, парно, вода и т.н. Но аз много добре помня съдбата на Пламен Горанов… За това нямам вярата в добро на тези промени.

  – Имаше ли опити от страна на българските дипломатически служби за връзка с българските организации по време на кризата?

  – Да, имах няколко контакти с български дипломати в Украйна по въпроса на Закона на Украйна „За принципите на държавната езикова политика“, според който българският език в Украйна получаваше статут на регионален в местата с компактно местоживеене на българите. И който беше отменен на втория (!!!) ден след смяната на властта. Искам да попитам: нима нямаше по-важни въпроси за решаване в украинския парламент в този момент?

  – Потърсиха ли ви български медии, за да ви питат за ситуацията в страната?

  – Да, дадох няколко интервюта на редица български медии, в това число и на Българско национално радио. Фактът, че българските медии не остават настрана от събитията в Украйна, които могат да засегнат интересите и съдбата на българи, живеещи тук, дава на нас голяма подкрепа и увереност, че ние и след 200 години все оставаме един народ и една нация.

  – Каква според вас трябва да бъде реакцията на България към събитията в Украйна?

  – Реакцията и оценката на последните събития във Украйна трябва да бъде претеглена. Защото след думите трябва да дойдат делата на новата властт. За съжаление сега мога да констатирам, че говорейки за демокрация, новите власти притискат своите опоненти и то с «неконвенционални» методи. Ето линкове с конкретните факти:

  http://www.vesti.ru/doc.html?id=1319916&cid=9

  http://www.rbc.ru/rbcfreenews/20140225152910.shtml

  http://korrespondent.net/ukraine/comunity/3311362-neyzvestnye-luidy-hrabiat-dom-eks-vytse-spykera-kaletnyka

  http://prosport-ru.tsn.ua/politika/aktivisty-poymali-shufricha-u-rady-i-tyanut-na-maydan-350730.html

  Не би трябвало да се поддават на еуфория за «победата на демокрацията», докато има такива факти. И досега няма реакция от страна на «старите демокрации» на Европа.

  – Вие сте един от водачите на българите в Украйна. Какво смятате, че трябва да предприеме България, за да защити българската общност пълноценно от всякакви предизвикателства?
  
  – От моя гледна точка, България би трябвало да създаде постоянно действаща комисия за мониторинг на ситуацията в диаспората, със седалище на тази комисия в Одеса или Болград — там, където се наброява най-голям брой българи. Само чрез общуване с тях, с местните власти, правейки мониторинг над изпълнението на местното законодателство по отношение на националните малцинства, може да бъде демонстрирана загриженост на българската държава за своите сънародници в това сложно и тревожно време. В състава на тази комисия би трябвало да бъдат включени представители на Държавната агенция за българите в чужбина, Външното министерство, българските медии и представители на български обществени организации от България и Украйна.

   

• А. Кончаловски: Ужасете се от себе си!

  Андрей Кончаловски изкрещя в своя блог: „Ужасете се от себе си!“. Само за руснаците ли се отнасят думите му?

  .

  Моят блог се нарича „Ужаси се от себе си”. Не случайно избрах това заглавие. Маркс има една знаменита фраза: „За да се вдъхне на народа смелост, трябва да го заставите да се ужаси от себе си”.

  Ето и аз вече толкова години призовавам моя народ да се ужаси от множеството факти и обстоятелства от руския живот, за да придобие смелост и желание да поиска. Да поиска да промени себе си и света около себе си.

  Мен доста отдавна са ме причислили към русофобите, които презират собствения си народ. Що за глупост – тогава русофоби могат да се нарекат Чехов, Горки, Херцен и Чаадаев – велики руски хора, искали да пробудят Русия, а не безконечно да търсят виновниците за своите нещастия.

  Руският народ не е мъртъв, за да говорим за него само хубави неща. Ние сме жив, пълен със сили, талантлив народ, просто много млад и още не е извървял своя исторически път, водещ към успех и просперитет на всяка личност.

  Тъй че сега ще говорим за лошото в руската действителност. А който иска да слуша за себе си приятни слова – да чете речите на президента Медведев или приказките на Афанасиев.

  Днес искам да ви напомня някои потресаващи цифри и факти, които ясно показват, че в много отношения Русия не е в Европа или дори в Азия. По отношение на корупцията, продължителността на живота, нивото на инвестиции в областта на науката и други подобни, ние сме в Африка! Нещо повече – това сравнение не е обидно за нас, а за африканците! При африканците има обяснение за тяхната изостаналост: четири века безмилостно са ги експлоатирали и унищожавали „пришълци” – расисти и колонизатори, а нас, русите, кой през последните четири века ни е колонизирал, кой ни е подлагал на унищожение, освен ние самите?

  Често пренебрегваме статистиката – сега ще си послужа със статистика – вярно, в сухите цифри е трудно да се схване реалността. Но мащабите на трагедията, която се разиграва сега на територията на Русия, са толкова критични, че ви призовавам да съсредоточите вниманието си.

  Смъртността в Русия

  През последните 20 години в Русия умират повече от 7 млн. руси. По този показател ние изпреварваме Бразилия и Турция с 50%, а Европа – няколко пъти. Всяка година Русия губи от населението си колкото цяла област, равна на Псковската, или колкото един голям град, като примерно Краснодар.

  Броят на самоубийствата, отравянията, убийствата и катастрофите в Русия е съпоставим с нивото на смъртността на Ангола и Бурунди. По продължителност на живота Русия заема 160-о място в света, отстъпвайки само на Бангладеш.

  Русия е на първо място в света по абсолютна величина на намаляване на населението.

  По оценка на ООН населението на Русия от сегашните 143 млн. души до 2025 г. ще намалее до 121-136 млн.

  Данните за семейната криза в Русия са също ужасяващи. 8 от 10 възрастни хора, живеещи в старчески домове, имат роднини, които могат да ги подкрепят. Но въпреки това те са изпратени по приюти. Роднините им не ги искат.

  Имаме между 2 и 5 млн. безпризорни деца (след Втората световна война те са 700 000).

  В Китай при население 1,4 млрд. бездомните са 200 000 – 100 пъти по-малко в сравнение с нашите. Ето какво означават децата за китайците. А грижите за децата и възрастните хора са ключът към една просперираща нация.
  80% от 370 000 деца в домовете за сираци имат живи родители. Но ги отглежда държавата. Аз смятам, че това е криминално деяние. Ние сме на първо място в света по осиротели деца.

  Всичките тези цифри свидетелстват за ерозия, разпад на семейните ценности у нас.

  Престъпленията срещу деца – само чуйте. Според данни на разследващите органи на Руската федерация за 2010 г. 100 000 непълнолетни са станали жертва на престъпления – включително 1700 изнасилени и убити деца (според статистиката по този показател сме дори преди Южна Африка). Това означава, че всеки ден в Русия убиват по 4-5 деца.

  През 2010 г. в Русия са извършени 9500 сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица – между тях 2600 изнасилвания, 3600 се водят като „склоняване към секс” (за 8 години сексуалните престъпления са се увеличили 20 пъти). Зад нас в класацията за такива престъпления е само Южна Африка.

  Всяка година от алкохолизъм и предозиране с наркотици умират 30 000 руснаци (колкото е населението на един малък град).

  За година водката убива 70 000 души. В Афганистан по време на войната загинаха 14 000 от нашите войници!

  Според Световната здравна организация на всеки гражданин на Руската федерация се пада по 15 литра изпит чист спирт. Смята се, че ако потреблението на такъв алкохол е над 8 литра на човек, има заплаха за оцеляването на нацията.

  Корупцията

  Размерът на подкупите в Русия се е увеличил десетократно, а нашите олигарси в Лондон са се превърнали в посмешище за световното бизнес общество.

  Безнаказаността в съдебната система се докара дотам, че срещу загиналия в затвора юрист Магницки бе възбудено наказателно дело – тоест решили да съдят мъртъв човек, който, естествено, не може да се защити. В Европа подобен инцидент се е случил за последно през XVII век, когато изровили от гроба Кромуел и го „обесили” – така да се каже, правосъдие в действие.
  В годишното проучване на „Трансперанси интернешънъл” в Русия нивото на корупция през 2011 година е слязло до 154-то място сред 178 страни. Ние сме рамо до рамо с Гвинея-Бисау и Кения.

  Така че в света на статистиката смело може да се говори за упадък на националната нравственост – и в крайна сметка, отговорност за това носи нашата власт. А сега познатата рубрика:

  Знаете ли, че…

  – През последните 10 години в Сибир са изчезнали 11 000 села и 290 градове.
  – Средната гъстота на населението на Сибир и Далечния изток е двама души на 1 квадратен километър.
  – Средната гъстота на Централна Русия е 46 души на квадратен километър.
  – Средната гъстота на населението на Китай е 140 души на квадратен километър.
  – Средната гъстота на населението на Япония – 338 души на квадратен километър.

  За кого завладяхме и разработвахме Сибир и Курилите? За китайците и японците, така се оказва!

  За страна с такива природни богатства и водни ресурси е позорно 50% от населението да мизерства.

  Тези цифри мен ме стреснаха. Надявам се, и вас. Но съм сигурен, че Путин знае всички тези факти – интересно, какво ли си мисли по този повод.

  Трагично е, но си мисля, че това не е пределът, не е най-лошото, ние още не сме стигнали дъното, а народът още не е дозрял до способността да се ужаси сам от себе си и накрая да събере смелост да попита „Къде живее ние?” Ние дишаме вонята по стълбищата и тоалетните. Ние свикнахме с убийствата около нас. Ние свикнахме с това, че хората от руските градове и села буквално се борят за живота си.

  Журналистът Анатолий Ермолин, роден в Кущевск, написа: „Ако в Кущевск (град в Краснодарска област – б.пр.) не бяха убили наведнъж 12 човека, а по двама в шест отделни убийства, то никой нямаше и да забележи, това е обичайно в моята страна.”

  Че кой в Русия не знае, че това не е просто „краснодарски инцидент”, а практика в цялата страна.

  „Мотиките”, които ви управляват, вие сами си избрахте за депутати от местните колекции.

  Всеки е наясно в своето село или град кой е готин, кой е свързан с полицията и прокуратурата.

  Кремъл само се преструва, че се бори с корупцията, уволнява десетки генерали от милицията, чиновници от средния ешелон, губернатори. Той великодушно заменя разстрела със „заслужен отдих” в Дубай и Лазурния бряг. Наистина ли властта смята, че с такива способи ще се пребори с корупцията? Но, от друга страна, в цялата държава вие избирате за местната власт кандидати, на които на челото им е изписано „Аз съм крадец”, а после се чудите, че властта била корумпирана!

  И си мисля, дали не трябва да умре половината нация, за да се стреснат русите до Урал и народът да се събуди (повтарям – народът, а не шепата мислещи хора!) и да поискат от властта не приятни успокояващи новини и поредните обещания, а истината, и преди всичко – признание докъде сме стигнали.

  Не забравяйте: през 1941г. дойде катастрофата – това е било грижа на Сталин. През 1956г. болшевиките усетили, че ги грози възмездие за десетилетията терор – това вече било грижа на Хрушчов. Днес Русия се приближава към демографска и морална катастрофа, каквато не е имало.

  Този факт е свързан с много обстоятелства. Сред тях основният е безотговорната икономическа политика от 90-те години, която се срути върху главите на хората с феодално съзнание, които никога не са били наясно с частната собственост на земята и капитализма, които за 70 години са загубили кълновете на зараждащия се, едва-едва покълващия предприемачески дух.

  Какво да се прави?

  Журналистът Михаил Берг пише в блога си: „Ние живеем в една страна, но сме два народа. Една шепа мислещи, на които е нужна повече свобода и честни избори, и огромна непробудна маса средностатистически руснаци. А между тях – бездна от страх, най-сковаващият и опасен страх, и социално недоверие.

  Може да се борите с „партиите на мошениците и крадците”, може да обвинявате руското чиновническо семе, прецакало цялата руска история, но не можете да отмените факта, че мнозинството от руското население практически е останало непроменено в своите фундаментални характеристики вече много векове.” Тъжно е, но трябва да се съглася с него. Дори ще добавя – вашите тирани идват от вашите редици.

  Така че аз не знам какво да правя, освен да се опитам да ви разтърся и да ви накарам да се ужасите от себе си.

  Юлия Латинина ме смята не просто за песимист, но и за „демотивиран” – струва ми се, че за да мотивирате един човек, той трябва съзнателно да поиска да се спаси. Но ако е в безсъзнание или в летаргичен сън? Понякога, за да върне човек в съзнание, лекарят му удря шамари.

  Знам, че ще чуя в отговор (вече много пъти съм го чувал), че дори само една трета от читателите и слушателите ми да са съгласни с мен, Русия би била друга страна.

  Убеден съм, че Русия се нуждае от лидер, който да има смелостта на Петър Велики, за да каже на хората думите, които отдавна не са чували. Това ще е горчивата истина, че Русия не може да върви напред, защото не иска да разбере до каква степен се е сринала в своето цивилизационно развитие спрямо Европа.

  Аз разбирам, че лидерът на нацията, политикът, носи огромното бреме на политическата отговорност и по правило не може да говори свободно. Но днес единствено ясното, вдъхновяващо, нека да е безмилостно, но живо и искрено слово може да стане повод за национално пробуждане от феодалната летаргия.

  Само по този начин можем да се надяваме, че нацията със своя инстинктивен разум ще разбере и ще поеме по трудния, може би страшно труден, път, който ще измъкне страната ни от пропастта, в която потънахме.

  Не знам дали е способен на такава самоубийствена постъпка Владимир Владимирович Путин.

  Способен ли е той да хване „желязната метла” и да провъзгласи равенство на всички пред закона? На всички без изключение. Ако е способен, за него ще има почетно място в пантеона на руската история. Ако не… не знам.

  Аз съм русин, липсва ми родината, но не я „виждам“!

  Не виждам страната, с която искам да се гордея. Виждам тълпи от недоволни, изнервени лица и непознати хора, които се страхуват един от друг.

  Искам да се гордея с родината си, а ми е обидно за нея. Кога за последен път изпитах чувство на гордост от родината? Не си спомням.

  Но знам, че истината за това в какво положение е изпаднал нашият народ, истината, казана силно пред целия свят, ще предизвика у мен, а и не само у мен, повече гордост, отколкото би предизвикала победа на нашите хокеисти на олимпиадата.

  .

  Превод: Рени Нешкова /Glasove.com/

• Проф. Константинов предрече хаос на изборите заради новата ЦИК

  „Предстоят ни прости избори. По-прости от тези са само президентските и ще бъде смешно да се издъним“.
  Това коментира в „Здравей, България“ по Нова телевизия проф. Михаил Константинов.

  Бившият член на ЦИК предупреди за опасност от хаос в изборния процес. По думите му основната причина за тези опасения е „тоталната смяна на висшата изборната администрация – новата Централна избирателна комисия“.

  Според Константинов повечето нови лица в комисията са без опит и ще влязат с летящ старт в изборния процес, който не е съвсем прост и има много нови елементи. Затова математикът предлага, с поправка в закона, новата ЦИК да встъпи в длъжност след европейските избори. Проф. Константинов уточни, че досега Централната избирателна комисия не си е променяла така състава. „Влизали са нови хора, излизали са някои, но се е знаело кои са хората в ЦИК“, допълни той.

  „Няма да издам голяма тайна, че маса хора отказаха да станат членове на ЦИК“, заяви експертът.

  По думите причината е, че управляващите са въвели ограничения, които изключват класните специалисти и даде пример: „Ако сте член на комисията или участвате в ръководството й – нямата право да сте на друго трудово или служебно правоотношение, нямате право да участвате в търговски дружества или в управлението на фирми. Това, грубо казано, е трайно безработен юрист“.

  Надпреварата за членове и ръководство на Централната избирателна комисия за евровота официално стартира с първи номинации. Сред тях се очаква да е социологът и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок Цветозар Томов, макар до момента официална номинация да няма, съобщи Дарик.

  Още по обяд вчера от ГЕРБ обявиха, че ще подкрепят кандидатурата му в пленарната зала. Според новите правила в Изборния кодекс ръководството на ЦИК ще се избира от Народното събрание. Вчера няколко информационни сайта се опитваха неуспешно да се свържат с Томов. От Реформаторския блок не коментираха обявената подкрепа от ГЕРБ.

  Шефът на Института за модерна политика Борислав Цеков пък обяви, че внася в Народното събрание номинацията на директорката на института Ивилина Алексиева. Тя е юрист и бивш член на ЦИК в периода 2005-2009 г., предложена тогава от „Новото време“. Алексиева бе и пиарка на Емел Етем в Министерството на извънредните ситуации. Според парламентарните слухове тя може да получи подкрепа от управляващите от БСП и ДПС за ръководството на ЦИК. Алексиева е и председател на Обществения съвет към парламентарната комисия за взаимодействие с гражданските организации.

  „Асоциация за реинтеграция на осъдени лица“ внесе името на изборния наблюдател Стоил Стоилов. Той е работил като експерт за ООН, ОССЕ, Еврокомисията и др.

  Асоциация „Прозрачност без граници“ обяви, че няма да предлага хора за ЦИК. Причината – изключително кратките срокове за номиниране, обсъждане и изслушване на кандидатурите.

  Днес изтича срокът, в който неправителственият сектор трябва да представи предложения за ЦИК. Ден по-късно кандидатите ще бъдат изслушани. До 13 март депутати и парламентарни групи трябва да внесат свои имена. Според правилата номинациите на гражданския сектор трябва да бъдат припознати от депутати, за да стигнат до гласуване в пленарната зала.

  Източник:  в. „Сега“

• Орешарски, Станишев и Местан на безпрецедентна среща с над 200 журналисти

  

  Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на подкрепящите го партии БСП и ДПС – Сергей Станишев и Лютви Местан се явиха на безпрецедентна среща с над 200 поканени журналисти да отговорят „на всички въпроси“, „без забранени теми“, „открито“ и да покажат, че във властта няма задкулисие.

  Срещата започна в 11 часа в понеделник /11 ч. българско време днес – бел.ред./ в зала 3 на НДК. Залата бе режисирана също по безпрецедентен начин – на кръгла маса в средата на залата се разположиха Орешарски и двамата лидери, а на останалите около трийсет места насядаха главни редактори и собственици на медии.

  Наоколо бяха местата за редовите журналисти, които трябва да задават въпроси към тримата домакини на срещата. Пресконференцията се предава по държавните радио и телевизия и по някои частни национални медии.

  Пресконференцията е предвидено да трае два часа, а при откриването й премиерът Орешарски започна с равен тон встъпително слово, в което обяснява какво добро е свършило правителството му за месеците от началото на управлението.

  Такава медийна среща е новост за България, но не и за някои страни в света като Русия и Венецуела. За разлика от скромното време от две часа, отделено за българската среща на властта с медиите, руският президент Путин и покойният вече Уго Чавес правеха по четири или петчасови пресконференции, предавани по всички възможни телевизии радиа.

  .

  Орешарски: „Открит стил на управление“

  „Поех отговорността да стабилизирам страната след близо четири години на управленски волунтаризъм“, заяви Орешарски.

  „Четири години на икономика в депресия, тенденция за нарастване на дълговете, особено в сектор енергетика. Нарастващ брой български домакинства бяха обезверени, притиснати от нарастваща бедност и социално отчаяние“, продължи премиерът. Той посочи при какви още тежки условия е поел властта:

  „За пример, ако през 2009 г. при старта на предходното управление, отчитайки едногодишно закъснение, имаше 81 000 новородени бебета, рекорд за предишните 20 години, то миналата година раждаемостта слезе на 59 000 бебета, тъжен рекорд за последните 50 години“, посочи Орешарски.

  „Днес социално-икономическата обстановка остава трудна, налице са само първи позитивни сигнали, че бизнесът може да се развива без да бъде притискан, че държавата ще развива социалните си функции. За 9 месеца подобрихме функционалността на редица публични сектори, подобрихме събираемостта на държавните приходи“, продължи той.

  И обясни каква всъщност е целта на срещата с медиите: „Днешната пресконференция е стъпка в утвърждаването на открития стил на управление, който се стремим да водим. Двамата лидери на партиите и парламентарните групи, които подкрепят кабинета, са поканени със същата цел, да покрием максимално широк кръг въпроси“, завърши премиерът.

  След което думата бе дадена на лидера на БСП Сергей Станишев.

  .

  Станишев: Потърсихме този разговор, защото трябва да се говори за същността не нещата

  „Причината да инициираме тази среща с медиите е, че в последните години политика и публичното говорене се превърнаха в територия на омразата“, започна председателят на социалистите.

  „Политическият разговор е подменен с крясъци и популизъм, и ще е сведен до много лични отношения, което е изкривяване на политически и обществения интерес. Няма съмнение, че тези, които се стремят да превърнат евроизборите в избори на „за” или „против” правителството, ще се стараят да го превърнат на междубалканска разправия. Аз и моята партия отказваме да участваме в тази какофония и искаме да върнем политически дебат там, където му е мястото“, подчерта Станишев.

  „Политиката е разговор за бъдещето – тя е разговор за битие на всеки един човек, как да може да има сигурност и работа и как да се грижи за близките си”, посочи той.

  Станишев отправи съвети към медиите. Главната им роля, по думите му, е по-авторитетна от политиката, „защото медиите формират общественото мнение“.

  „Затова потърсихме този разговор, защото смятаме, че сега е важно да се говори за същината на политиката. Още от февруари миналата година страната се намира в изключително нестабилна и изострена ситуация и всяка грешка може да бъде повод за взрив“, каза още Сергей Станишев.

  .

  Местан: Този кабинет заслужава пълен мандат

  Лидерът на ДПС Лютви Местан наблегна на аграрната политика на правителството на Орешарски, като увери, че то има заслуженото право да изкара пълния си мандат.

  „Кабинетът има идея да реши фундаменталния проблем на българското земеделие и българския земеделски производител. Той заслужава пълния си мандат“, заяви Местан.

  При присъединяването към ЕС допуснахме една фундаментална грешка. Пред вас е председател на партия, който е в състояние да признае грешката. Като механизми за преки плащания на земеделски производители, от Европа, заложихме предпоставки за южноамерикански тип земеделие; днес само 6 процента от земеделските производители получават 80% от размера на преките плащания от 1.082 млрд. лв. 80% от тези средства се получават от 6% едри земеделски производители. Земеделски производители, които обработват до един хектар, бяха изключени от механизма на преките плащания, това са над 90-95% от земеделските производители в България“, каза Местан.

  „От 2014 г. ще прилагаме преразпределително плащане, чрез което малки и средни стопанства ще получават вместо 30-45 лева пряко плащане на декар. От това няма да пострадат едрите производители. Най-важното – точно този сегмент – малки, рискови производители, които обработват до един-два хектара – ще получават константна субсидия от 1250 евро, без задължението да изпълняват зелените ангажименти“, обеща Местан.

  „1250 евро, необвързани дори с конкретно производство, това е най-радикалната промяна, за която земеделският производител е можел да мечтае през изтеклите седем години членство на България в ЕС. Това е най-радикалната стъпка за създаване на трайна заетост в българското село, каза Местан. Тази новина си струва да стигне до всеки земеделски производител, това не е обещание, това просто ще се случи“, заяви още той.

  Източник:  Mediapool

• Крим ще върне Русия в СССР

   Ирина Войцех, „Утро“

  .

  

  Събитията в Украйна и появилата се на хоризонта перспектива за присъединяване на Крим към Русия окончателно разцепиха на два лагера хората във федерацията. Едни ликуващо предвкусват геополитически реванш; други, вцепенени от ужас, очакват военни бедствия и последици от международна изолация. Едни жадуват да върнат в целия й блясък предишната слава на руското оръжие; други мрачно напомнят, че надеждите за „малка победоносна война“, която да заздрави самодържавието, тласнаха навремето Руската империя към тотална криза и пълен крах.

  Поляризацията в общественото мнение стигна епични мащаби. Нищо чудно впрочем: за масовото съзнание Крим е най-близко до представата за „земен рай“. (Всъщност тук спада и Сочи, но там отдавна не е твърде уютно и е много скъпо.) Според анкетите именно Крим фокусира най-силно имперските нагласи сред руското население. Неслучайно известният радетел за силна държава Юрий Лужков, докато кметстваше в Москва, толкова се бе заплеснал по строежа на мост през Керченския проток. Сега вече целият министерски кабинет, без да му мигне окото, одобрява проекта на стойност 50 милиарда рубли. Раят наближава с всеки изминал ден.

  С търсене на изгубения рай, с интриги на политическите опоненти ще е лесно да се обясни на народа рязко влошената социално-икономическа ситуация в страната. Впрочем и днес украинската информационна кампания на практика изцяло засенчва за обикновения гражданин спада на рублата и рухването на руския пазар. Но както е тръгнало, нещата ще стигнат и по-далеч: от мобилизационната риторика ще се изстискат всички ползи докрай.

  Патриотичната риторика и пропагандата на консервативни ценности видимо се засилиха след връщането на Путин в Кремъл през 2012 г. В сблъсъка с бурно растящите протестни нагласи властта търсеше начин да ги пребори. Но в днешните условия е доста трудно да задействаш механизма за мобилизация на обществото. Конфликтът с външния свят улеснява задачата: закрилата за етнически руснаци, наложителното изправяне срещу Запада лесно натежават над второстепенни проблеми, като например тоталната неефективност на държавата.

  Другото е нищо работа: да осигуриш монопол на държавната идеология, защото тя по принцип не издържа конкуренция в публичното пространство. Оттук идва стремеж да се поеме контролът върху обществените сдружения – „чуждестранни агенти“, и малобройните независими медии (ще припомним само отказа на кабелните оператори да разпространяват телевизия „Дожд“ и нападките срещу радио „Ехото на Москва“).

  Процесът се развива в дълбочина и в широчина – Руският институт за стратегически изследвания препоръчва да се обърне внимание на научните учреждения и вузовете, натоварени със „задачи по формирането на кадрови резерв с цел изграждане на либерално-прозападна система в Русия и засилване на западното влияние върху обстановката в страната“. А депутатът Евгений Фьодоров от „Единна Русия“ предлага да се търси административна и наказателна отговорност от медийни шефове, „допускащи публикации с лъжлива антируска информация, включително при отразяване на събития извън Русия“. Че да върнат в закона оня член за „антисъветска пропаганда“, вместо да се мъчат толкова.

  До неотдавна изглеждаше, че поляризацията в обществото въз основа на принципа „свой – чужд“ е само идеологически похват за вътрешно ползване. Но стана ясно, че изострящата се конфронтация може да предизвика и съвсем определени действия на Русия на международната арена. Противостоящите страни идват все по-близо до нова студена война, която ще застраши Русия с международна изолация, на фона на твърде сложната социално-икономическа ситуация. И ще се озовем на крачка от преход към административно-командна икономика.

  Имам усещането, че някой хубав ден ще се събудим зад желязна завеса в един нов Съветски съюз. В крайна сметка, ако един народ не си вземе поука от своята история, тя може да повтори урока.

  Източник:  Mediapool/ БТА

• САЩ, България и Румъния започват военни маневри в Черно море

  Но фона на засилващото се напрежение между Русия и НАТО заради ситуацията в Украйна в Черно море ще се проведе изненадващо военно учение с участието на САЩ, България и Румъния. За маневрите, които са на по-малко от 500 километра от Крим, съобщи вчера Ройтерс, а по-късно информацията потвърди и българското военно министерство.

  

  От американска страна ще участва ракетният крайцер „Тръкстън“ (U.S.S. Truxtun). Корабът е отпътувал от Гърция за България в четвъртък сутринта. Той е пристигнал в Средиземно море на 27 февруари като част от бойната група, начело със самолетоносача „Джордж Буш“. Крайцерът е въоръжен с ракети „Томахоук“ и ракети „Асрок“ за борба с подводници. На борда му се намират и два хеликоптера „Сий Хоук“ и 300 моряци. Говорителят на щатските военноморски сили в Неапол лейтенант Шон Еклунд коментира пред „Ройтерс“, че учението в Черно море е планирано и ще продължи неопределен период от време. Той отрече изпращането на кораба да има връзка със ситуацията в Украйна.

  Пред „Сега“ МО също заявиха, че учението е предварително планирано, но за 10-12 март, а не за неопределен период от време. Маневри обаче не фигурират сред многонационалните и двустранни учения за тази година, публикувани в сайта на МО. Според военното министерство учението е записано като тактическо учение на ВМС, което ще се проведе през месец март. Такова учение фигурира, но то се отнася само за военноморските сили и не споменава участието на други държави.

  Информацията за предстоящите маневри засили съмненията, че страните от НАТО концентрират военни сили в страните членки, които са най-близо до Украйна. Вчера стана ясно, че Пентагонът ще увеличи над два пъти броя на американските изтребители, охраняващи въздушното пространство над страните от Прибалтика. В същото време полският министър на националната отбрана Томаш Шемоняк съобщи, че американските военни учения, планирани през март в Полша, ще се проведат в разширен формат заради ситуацията в Украйна.

  Източник:  в. „Сега“

• Българска радиопрограма в Детройт

  Балкано-Американският културен център в Мичиган пое страхотната инициатива да направи Балканска радиостанция. Идеята е всички страни от Балканите да имат поне един пълен 24-часов ден в ефира.

  Българският ден ще бъде събота. Това значи, че от полунощ в петък до полунощ в събота, в ефира ще звучи българска реч и музика. Идеята е представителите на всяка страна да знаят и запазят културата си в чужбина. И най-вече, за да могат малчуганите и младите хора да израснат и се чувстват част от тази култура.

  Българският ден ще бъде комбинация от музика, разговори на български език, програма за децата. Надявам се всички българи от Мичиган да се включат и подкрепят този прекрасен проект, да го разпространят не само из целия щат, а ако е възможно на целия Северноамерикански континент и по света.

  Българската радиопрограма в Детройт може да се слуша всяка събота на интернет страницата www.balkanamericanmedia.com или на смарт телефон, като се инстралира приложението Tune in Radio и след това потърсите Balkan American Radio.

  Страницата на радиото на Фacebook е www.facebook.com/BulgarianRadioShowDetroit.

  На 8 март, от 18:00 часа започва специалната програма, посветена на 8-ми март. Елеонор Машева, съпруга на починалия Любен Машев, участник в българската радио програма в периода 1971-1989 г. (вж. бр. 5 и бр. 8 от 2010 г. на Bulgarians in Detroit.com – бел.ред. ) дари копия на радио програмите, запазени от съпругът й.

  .

  Иван Бимбелов,

  Bulgarians in Detroit.com

• Хенри Кисинджър: Важно е как ще завърши украинската криза

  Всички публичните дискусии за Украйна са конфронтационни. Но знаем ли накъде вървим? В живота си съм видял четири войни, които бяха започнати с голям ентусиазъм и общонародна подкрепа, и за нито една от тях не знаехме как да я завършим, а от три в крайна сметка се оттеглихме едностранно. Тестът в политиката е как една война завършва, а не как започва.

  Прекалено често украинският проблем се представя като премерване на силите: дали Украйна ще се присъедини към Изтока или към Запада. Но за да оцелее и да преуспява, Украйна не трябва да бъде преден пост на никоя от двете страни срещу другата, а да функционира като мост между тях.

  Русия трябва да приеме, че ако се опитва да наложи на Украйна статут на сателит, с което отново да премести руските граници, това би обрекло Москва на исторически повтарящи се самоизтощителни цикли от реципрочни сблъсъци с Европа и със САЩ.

  Западът, от своя страна, трябва да разбере, че за Русия Украйна никога не може да бъде чужда страна. Руската история е започнала от т.нар. Киевска Рус. Руската православна религия е тръгнала оттам. Украйна е била част от Русия в продължение на векове, а техните истории са взаимосвързани още преди това. Някои от най-важните битки за свободата на Русия, започвайки с Полтавската битка от 1709 г., са се водили на украинска земя. Черноморският флот, с помощта на който Москва утвърждава влиянието си в Средиземноморието, е базиран въз основа на дългосрочен договор за аренда в пристанището на Севастопол в Крим. Дори такива прочути руски дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски твърдят, че Украйна е неотделима част от руската история и дори от самата Русия.

  Европейският съюз пък трябва да признае, че бюрократичната му мудност и подчиняването на стратегическия елемент на вътрешната политика при договарянето на отношенията на Украйна с Европа, допринесе преговорите да се превърнат в криза. Външната политика е изкуството да се определят приоритети.

  Решаващият елемент са самите украинци. Те живеят в страна със сложна история и многоезична структура. Западната й част бе присъединена към Съветския съюз през 1939 г., когато Сталин и Хитлер си поделиха плячката. Крим пък, чието население е на 60 на сто руско, стана част от Украйна едва през 1954 г., когато Никита Хрушчов, украинец по рождение, го подари на Украйна по повод честването на 300 г. от споразумението между Русия и казаците. Западната част е предимно католическа, източната – предимно руско-православна. Западната говори украински, а източната – предимно руски. Всеки опит на едната част на Украйна да доминира над другата – както се случва сега – води в крайна сметка към гражданска война и разцепване. Ако разглеждаме Украйна като елемент от конфронтацията между Изтока и Запада, тогава всички перспективи за създаването на международна система за сътрудничество, включваща Русия и Запада – и по-конкретно Русия и Европа – ще бъдат разрушени за десетилетия.

  Украйна е независима едва от 23 г. Дотогава тя е била под някаква форма на чуждестранно управление от XIV век насам. Не е изненадващо, че нейните лидери не са усвоили изкуството на компромиса, още по-малко на отчитане на историческата перспектива. Политиката на Украйна след получаването на независимост ясно демонстрира, че коренът на проблема е в опитите на украинските политици от едната или от другата фракция да наложат волята си върху непокорните им части на страната. Това е същността на конфликта между Виктор Янукович и главния му политически противник Юлия Тимошенко. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да споделят властта. Една умна американска политика към Украйна би търсила начин тези две фракции в страната да си сътрудничат. Ние трябва да търсим помирение, а не доминацията на една фракция.

  Нито Русия, нито Западът, а още по-малко различните фракции в Украйна, се ръководеха от този принцип. Всеки само усложняваше положението. Русия няма да успее да наложи военно решение, без да се самоизолира във време, когато много от границите й са несигурни. За Запада демонизирането на Владимир Путин не е политика, а алиби за липса на такава.

  Путин трябва да осъзнае, че каквито и да са тежненията му, политика на налагане със сила ще има за резултат нова Студена война. САЩ, от своя страна, трябва да избягват да третират Русия като някаква аномалия, която търпеливо трябва да бъде обучавана на правила за поведение, установени от Вашингтон. Путин е сериозен стратег – по каноните на руската история. Вникването в американските ценности и психология не е силната му страна. Разбирането на руската история и психология пък не е силната страна на американските политици.

  Лидерите от всички страни трябва да се върнат към проучването на възможните изходи, а не да се състезават кой е по-велик. Ето как аз виждам един възможен изход, съвместим с ценностите и интересите на сигурността на всички засегнати страни:

  1. Украйна трябва да има правото свободно да избира своите икономически и политически обвързвания, включително с Европа.

  2. Украйна не трябва да влиза в НАТО. Заех тази позиция преди седем години, когато въпросът бе поставен за последен път.

  3. Украйна трябва да има свободата да създава всякакво правителство в съответствие с изразената воля на народа си. Умните украински лидери биха избрали политика на помирение между различните части на страната си. В международен план те трябва да се стремят към позиция, близка до тази на Финландия. Тази страна яростно отстоява независимостта си и сътрудничи със Запада в повечето сфери, като внимателно избягва всякаква институционална враждебност спрямо Русия.

  4. Несъвместимо с правилата на установения световен ред е Русия да анексира Крим. Но трябва да се намери начин отношенията на Крим с Украйна да не бъдат поставени на основа, заредена с толкова напрежение. За тази цел Русия би признала украинския суверенитет над Крим. А Украйна трябва да подсили автономията на Крим чрез избори с присъствието на международни наблюдатели. Този процес би включвал и отстраняване на всякакви неясноти около статута на руския Черноморски флот в Севастопол.

  Това са принципи, а не рецепти. Хората, които познават региона, ще разберат, че не всички те ще се харесат на засегнатите страни. Тестът е не абсолютна удовлетвореност, а балансирана неудовлетвореност. Ако не се постигне някакво решение, въз основа на тези или на сходни елементи, плъзгането към конфронтация ще се ускори. Времето за приемането на подобно решение ще настъпи доста скоро. /БГНЕС/

  ––––––––––––––––––

  * Хенри Кисинджър е държавен секретар на САЩ 1973-1975. Статията е публикувана във в. „Вашингтон пост“.

• Genesis Science Is Practical, Not Just Academic

  
  by James J. S. Johnson, J.D., Th.D.*, icr.org

  “It doesn’t really matter, in the real world, what you believe about creation or evolution,” the college student glibly challenged me. “Whether the evolutionists are right or whether Genesis is right makes no practical difference in how science works or in how people live their lives.” With a grin and a wave of his hand, the sophomore dismissed the real-world relevance of biblical creation as if it were no more practical than evolutionary myths.

  Was he correct? Is the Genesis record of God’s creation (and its post-Fall groaning condition, the global Flood, etc.) really that irrelevant to how science works and how people live?

  No. There are many practical proofs that refute his reckless conclusion.1,2 Here is just one: True science is habitually handicapped (and at times even sabotaged) by evolutionary thinking because false foundations are scientific stumbling blocks. Real scientific progress, in ways that apply to daily life, has been both hindered and harmed by evolutionary thinking.

  The delay in studying soft tissue (such as blood, collagen, and DNA fragments) in dinosaur fossils is due to the evolutionary assumption that dinosaurs went extinct so many millions of years ago that their bones could not possibly contain soft tissue today.

  Scientists’ reluctance to investigate carbon-14 in diamonds and dinosaur bones is also due to evolutionary thinking; if their assumptions were correct, there should be no carbon-14 in any of these specimens. But, of course, scientists have found carbon-14 in both places.

  Evolutionary myths impact our daily lives—even influencing the foods we eat. Brian Thomas has exposed how Darwin’s smug defender, Thomas Huxley, recklessly applied evolutionary thinking to the population dynamics of North Atlantic codfish during Darwin’s own lifetime, with disastrous results.3 Huxley used his political post at the British Royal Commission to advance Darwinian dogma. One result was that British fishermen were approved to essentially fish without restraint because he proclaimed only the less-fit-to-survive cod would be caught and the resilient remainder would “continue to evolve” into more-fit codfish!

  Huxley was wrong about fish survival because he was wrong about where fish came from. What masqueraded as “science” was actually Darwinian philosophy, and it matched neither ecosystem and population dynamics, nor codfish design limitations.3

  Even though Huxley’s erroneous ideas clashed with the realities of the Atlantic Ocean, the British government acted on his advice. The North Atlantic cod population became—and remains—pillaged, populationally speaking, due to wanton overfishing. Huxley’s imagined magic of “natural selection” did not protect them, with bad results for codfish, fishermen, and future generations of cod consumers.4

  In this example, evolutionary thinking clearly handicapped the food supply—that’s practical, not just academic.

  The same is true for the so-called “vestigial organs” like tonsils and appendices that evolution-trusting surgeons removed as evolutionary leftovers from patients who could have benefited from their immune system-enhancing services.2 Having a healthy immune system is practical, not just academic.

  Also, dark-skinned people have been mistreated, and sometimes even killed, because racist evolutionists promulgated the doctrine that dark-skinned humans were evolutionary inferiors. Nazi ethnic policies relied heavily on evolutionary “science.”5

  It’s not just academic—Genesis-based science is practical.
  __________________

  References

  1.What Genesis teaches impacts marriage, family, population growth, human life’s value, food, law, punishment for criminals, languages, agriculturally relevant seasons, human interaction with animals, etc. See Lisle, J. 2013. Genesis Is Relevant to Christian Doctrines. In Creation Basics & Beyond: An In-Depth Look at Science, Origins, and Evolution. Dallas, TX: Institute for Creation Research, 19-27.
  2.Johnson, J. J. S. 2012. Tonsils, Forensic Science, and the Recent Fabrication Rule. Acts & Facts. 41 (6): 8-9.
  3.Thomas, B. 2009. Huxley Error Led to Cod Calamity. Acts & Facts. 38 (8):17.
  4.Limited consumption of prey by predators aids population success for both predator and prey. See Deuteronomy 22:6-7.
  5.Humber, P. G. 1987. The Ascent of Racism. Acts & Facts. 16 (2). See also Bergman, J. 2012. Hitler and the Nazi Darwinian Worldview. Kitchener, Ontario: Joshua Press.

  * Dr. Johnson is Associate Professor of Apologetics and Chief Academic Officer at the Institute for Creation Research.

  Cite this article:  James  S. Johnson, J.D., Th.D. 2014. Genesis Science Is Practical, Not Just Academic. Acts & Facts. 43 (3).

• Зависимостите на „независимите“ депутати

  Стремежът на една новосформирана българска партия, неявявала се все още на избори, да „притежава“ свои депутати в парламента и да „държи ключа към кворума“ предизвиква тревога. Мирела Иванова разговаря с двама експерти.

  .

  Материал на Дойче Веле

  

  Българската политическа сцена категорично заприлича на селски панаир. Там зрелищно се водят мазни пехливански схватки, сключват се сделки за зависимости и независимости, търсят се всевъзможни ключове към парламента.

  В работата на Народното събрание би трябвало да участват партии и коалиции, явили се на избори, преминали четирипроцентната бариера и излъчили свои депутати. Да, би трябвало. Днес обаче сме свидетели на друго. Четем го в официалното прессъобщение на формацията на Николай Бареков. „С нашите независими депутати, ключът за разтурването на 42-то Народно събрание вече е в ръцете на „България без цензура““, пише там.

  От партия в партия

  Кога и от кого са избрани „техните независими депутати“? Този въпрос си го задаваме винаги, щом започне сезонът на партийното номадство в българския парламент. Всъщност юристите са категорични, че преминаването от група в група не е незаконно, но пък е морално укоримо.

  

  Цвета Маркова

  Д-р Цвета Маркова, дългогодишен ръководител на Държавната комисия по сигурността на информацията, казва: „След промени в „променения“ Изборен кодекс трябва да се създава хипотеза на отзоваване на народния представител, след като напусне групата на партията, от която е избран. Следва съответно да напусне и парламента и на негово място да влезе следващият от листата, лоялен към избирателите и партията си депутат.“

  Преди години депутатът д-р Лъчезар Иванов, „отцепник“ от НДСВ, стана представител на ГЕРБ, още преди партията да се бе явила и да бе спечелила депутатски места на национални избори. Днес тези, които държат ключа към кворума, са трима. Те са решени да представляват съвсем нова формация, като за по-патетичния ѝ пиар се заеха да внесат от нейно име законопроекта „Чисти ръце“.

  Обезсмисляне на изборите

  Още по-важният въпрос гласи: Не подронват ли подобни властови стремежи парламентаризма в България, не правят ли излишен изборния процес? „Да“, убеден е политическият наблюдател и експерт от „Солидарна България“ Иво Христов. „Резултатът от парламентарното номадство е обезсмислянето на изборите, а оттам се поражда и ниската избирателна активност“, казва той.

  Що се отнася до морала и основополагащите идейни възгледи, които би трябвало да са в основата на провежданите леви или десни политики, Христов казва: „Българските партии нямат ценностни различия. Всички изповядват идеологията на далаверата. В този смисъл преминаването от партия в партия е рутинен бизнес, с който всяко правителство си решава въпроса с парламентарната подкрепа. Когато човек сменя вярата си, това е ценностна дилема. Но българските депутати не изповядват ценности и сменят партиите така, както футболисти сменят клубовете.“

• Проф. Мари Симон: България и нейната толерантност ме впечатли дълбоко

  „В спомените на майка ми има свидетелства за България и българите през Втората световна война“, казва д-р Херман Симон, син на Мари Яловиц Симон
  

   

  На 6 март в Берлин предстои премиерата на автобиографичната книга „Untergetaucht. Einejunge Frau überlebtin Berlin 1940–1945“ („Потопени. Една млада жена, оцеляла в Берлин през 1940-1945“), която съдържа спомените на спасената от Холокоста германска еврейка Мари Яловиц, по-късно Мари Симон, професор по стара филология и история на философията.

  В нейните спомени e отделена една глава и на България. Книгата е подготвена за печат от сина й д-р Херман Симон.

  Д-р Симон е директор на фондация „Нова Синагога – Centrum Judaicum”, заела се с нелекото дело да възстанови полуразрушената от бомбардировките през войната Нова синагога в Берлин. За него берлинчани казват, че е душата на този проект, който едва ли би успял без неговата всеотдайност.

  .

  Интервю на Даниела Горчева,  Mediapool

  – Д-р Симон, разкажете ни нещо повече за историята на построената през 19 век Нова синагога в Берлин и за това как успяхте да възстановите фасадата и да спасите синагогата от разрушаване.

  – През 1866, на 5 септември, след седемгодишно строителство, се открива официално тогава така наречената и досега запазила това име Нова Синагога. Това е една внушителна, следваща ориенталски образци свещена постройка, която скоро става център и обединява около себе си целия спектър на еврейския културен и религиозен живот в Берлин. От 1933 този храм става и убежище за преследваните.

  След войната синагогата остава десетилетия една полуразрушена от бомбите руина, на практика вън от вниманието на обществеността. Едва от 1988 г. след основаването на фондацията „Нова синагога – Центрум Юдаикум”започна нейната частична реконструкция. От 1995 година златните куполи на Синагогата украсяват отново архитектурния облик на обединената германска столица. Нейните врати са отворени за всички посетители.

  Сградата днес е не само седалище на еврейската общност. Центрум Юдаикум е също институция за изследвания на еврейската история с голям архив, с постоянни и временни изложби.

  – На 6 март предстои премиерата на книгата със спомени на майка ви Мари Симон, чиято съдба я отвежда в България през 1942 година. Как вашите родители успяват да се спасят от Холокоста?

  – Както баща ми, така и майка ми имат щастието да се спасят. Иначе нямаше да ме има и мен на този свят. Съдбата им обаче е различна. Докато баща ми съумява да емигрира веднага след началото на войната, майка ми поради много причини не е в състояние да го направи. Тя е подложена на репресиите на нацистите, между другото и на принудителна работа.

  През юни 1942, майка ми успява да избегне подготвеното й арестуване и оттогава живее в нелегалност, укривайки се при приятели. В нейните спомени, оставени ми като завещание, има и една глава за България, където живее известно време.

  – Какво разказва майка ви за своето пребиваване в България?

  – Заедно с един български приятел моята майка, която тогава се казва Мари Яловиц, напуска Берлин на 16 септември 1942.

  Първо спират в София, след това в други градове, между другото и във Велико Търново.

  Ето откъс от нейните описания:

  „Нашето пътуване през България беше за мен едно вълнуващо приключение. Това беше първата ми среща с непознатия, южен свят на Балканите. Имахме достатъчно време, посетихме най-различни места, понякога отсядахме в хотели. Бях очарована от климата, фауната, флората, от храната, от начина, по който хората ядяха и пиеха заедно, атмосферата на тези събирания. Бях щастлива при всяка българска дума и фраза, която успявах да разбера. Грижите ми сякаш за малко изчезнаха”.

  А ето какво разказва за престоя си в Търново:

  „В Търново, древната столица на България, надвиснала на зашеметяващо високи скали, преживяхме как под натиска на германците в България бяха въведени еврейските звезди. По-точно казано: видяхме опита да бъдат въведени звездите.

  Това беше уникален, неповторим спектакъл, показващ една цяла нация в нейната устойчивост. Видях различни улични сцени, които ме впечатлиха дълбоко.

  Един ден по улиците вървяха три или четири еврейски момичета със жълтите звезди върху училищната си униформа. Около тях техните български приятелки бяха образували защитен кордон. С гордо повдигнати глави тези българчета гледаха всеки минувач (също и мене) агресивно в очите, сякаш искаха да кажат: „Посмей само да направиш нещо на нашите приятелки и ще ти дадем да се разбереш.“

  Друг път видях едно десет- единадесетгодишно еврейско момиче, което се движеше само и изведнъж беше спряно от български полицай. Той хвана пребледнялото дете за яката, откъсна еврейската му звезда, хвърли я на тротоара и я стъпка едновременно с двата си крака. При това той каза – и то така, че дори и аз го разбрах: „Тук при нас – не! Българите не са престъпници!“

  „Българите не са престъпници!“ – това чувах през тези дни навсякъде“.

  Дотук са цитатите от разказа на майка ми. На друго място в спомените се вижда, че тя е била наясно, че така описаната от нея ситуация се отнася само за земите в държавните граници на Царство България, но не и за териториите, „присъединени“ по пълномощие на Германия.

  Няколко седмици по-късно, на 4 ноември 1942 г., майка ми отново трябва да напусне България, тъй като нейният план за нелегално прехвърляне в Турция пропада. Тя преживява времето до края на войната в различни скривалища в Берлин.

  – Кога ще излезе книгата със спомените на майка ви?

  – Историята на живота на майка ми ще излезе на 6 март 2014 г., благодарение на издателство S. Fischer.

  Може би е интересно за вас, че тук, в Берлин, на 28 Март 2013 имаше конференция на тема „Съдбата на евреите в България и силата на гражданското общество“ в Института за културна дипломация ( ICD ). В тази дискусия взе участие и г-н Владимир Дановски*. На конференцията имах възможност да представя спомените на майка ми за България.

  ––––––––––––––––

  *Владимир Дановски е български театрален режисьор, живеещ в Германия. Син е на известния български режисьор от еврейски произход Боян Дановски. Владимир Дановски е автор и режисьор на вълнуващ театрален спектакъл за спасяването на евреите в България, който печели Европейската награда за толерантност 2011 и признанието на публиката в Германия.

   

• Проф. Теодор Фридман: Гордеем се с българските си корени!

  Бащата на генната терапия проф. ТЕОДОР ФРИДМАН в интервю за в. „Лечител“.  С проф. ТЕОДОР ФРИДМАН и с неговия брат д-р ПОЛ ФРИДМАН разговаря ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ
  

  .

  

  Проф. Теодор Фридман е известен американски учен. Той пръв прилага генна терапия за лечение на генетично обусловени болести. Професор по педиатрия в Калифорнийския университет в Сан Диего, Директор на програмата за човешка генна терапия, консултант по генна терапия на Шведската Кралска Академия, Президент на Консултативния съвет по рекомбинантна ДНК, Президент на Американското общество по генна терапия. Ръководи лаборатория, занимаваща се с изследване на стволови клетки, трансфер на генетичен материал и проучване на въздействието на генните нарушения, генна терапия и генетични болести. Награден с Австрийския кръст за наука и изкуства.

  

  Известният американски хирург д-р Пол Фридман е брат на проф. Теодор Фридман. От 2005 г. до 2013 г. д-р Пол Фридман е изпълнителен директор на Института по биологични науки в Спрингфилд. От 1998 до 2005 г. е бил декан на Университетското медицинско училище за Бейстейт и Тъфтс, а от 1971 до 1998 г. е президент на Хирургическия департамент в Медицинския център на Бейстейт и почетен професор по хирургия в Тъфтс. Декан и професор по биомедицински иновации в Университета на Масачузетс в Амхерст. Завършил е Университета на Пенсилвания и Харвардското медицинско училище. Член на Президентския високотехнологичен съвет на Университета на Масачузетс.

  ––––––-

  – Уважаеми професор Фридман, в България Вие сте известен като създателя на генната терапия и прочут американски учен, но е неизвестно, че във Вашата биография има и български корени. Бихте ли разказали за Вашия житейски път?

  Проф. Фридман: С уважение към Вашия въпрос, но ако отговоря, както трябва, ще трябва да напиша книга! Моето семейство, включително брат ми и аз, напуснахме Виена през октомври 1938 г. Това стана след значителен тормоз от страна на нацистите, особено към баща ми, от което той се разболя тежко. Това принуди майка ми Рашел Бехар да организира нашето заминаване, разбира се, имайки предимството на нашето българско поданство и българска виза във Виена, което ни позволи да се измъкнем. Ние, четиримата, заминахме за Съединените щати – първо в Ню Йорк, а после – във Филаделфия, където брат ми и аз израснахме. Нашата майка ни отгледа добре, работейки във фабрики за производство на военно оборудване. Баща ми накрая успя да си намери работа във вестник на немски език, където след много години стана редактор. Аз ходих на училище, после в Университета и Медицинското училище във Филаделфия, а след това отидох в Харвардския университет, където продължих да уча педиатрия в детската болница в Бостън. Продължих моето обучение в Университета в Кеймбридж – Великобритания, Националния институт на САЩ, Университета в Оксфорд и в крайна сметка получих позиция във факултета в Университета в Сан Диего, където днес съм уважаван професор по педиатрия, Директор на Програмата за генна терапия и председател на Комисията по медицинска етика, основана от д-р Джул Уайтхил.

  Д-р Пол Фридман: Да! Семейството на майка ми носеше името Бехар, макар част от него да използваше и фамилното име Израел. Баща й е бил горски стражар в България. Знам, че той е починал от апендицит, когато тя е била само на две години и майка й е гледала четири малки деца сама. Имам спомени за времето във Виена, както и от България. Когато бях на две години – по време, когато посещавахме семейството на майка ми в България, се разболях от скарлатина с ушни усложнения. Помня, че ме водиха в прекрасна градина с много цветя в София, където имаше гореща вода от минерален извор, имаща вкус на чай. Помня, че ходихме и на морския бряг във Варна, където играехме на плажа. Мисля, че моят вуйчо Лазар и неговите чичовци Марко и Давид имаха някакъв бизнесинтерес във Варна. Деверите на майка ми бяха банкери в “Тракийска банка” и търговци. Семейство Бехар се подкрепяше от най-големия син – Лазар Бехар. Той търгуваше с памук – внос и износ на памук и памучни изделия. Помагаше на малките си сестри да получат образование: леля ми – по медицина, майка ми – по домакинство, и в Университета на Виена – по икономика.

  – На 9 март в България ние отбелязваме спасяването на българските евреи през 1943 г. – по време на Холокоста. Разказвала ли Ви е майка Ви за тази история?
  

  

  Проф. Фридман: Майка ми мечтаеше да стане певица, но не можа да реализира мечтата си. Тя заминала да учи икономика във Виена, където срещнала баща ми – адвокат във Виена, и те се оженили през 1927 г. Беше забележително смела и силна жена, когато трябваше да организира измъкването ни от Виена повече или по-малко сама, успявайки да скрие някои малки лични вещи, няколко пръстени и брошки, скривайки ги дори в туби с паста за зъби и така успя да ги изнесе от Виена. Тя можа да се справи с много тежко бреме, имайки със себе си две малки деца, които да отгледа, без пари, без имущество, грижейки се за болния си съпруг. Без дори да знае английски по онова време, облечена в няколкото по-хубави дрехи, спасени от Виена, тя продаваше масло и яйца от врата на врата във Филаделфия. България трябва да е горда, че е била дом на такава забележителна личност. Майка ми почина през декември 2003 г. на 101-годишна възраст.

  Д-р Пол Фридман: След Аншлуса (присъединяването – б.р.) на Австрия към Германия ние се опитвахме да се измъкнем от Виена. Беше почти невъзможно и се провалихме няколко пъти, като се опитвахме да се измъкнем с влак. Все пак майка ми успя да използва българското си гражданство, за да получи виза за САЩ от консула в София. Името му беше Кавендиш Канон, на когото сме много благодарни за помощта. Без това нямаше как да напуснем Австрия. Напуснахме Виена през 1938 г. С кораб по Дунава заминахме за София, където спряхме за кратко, след което продължихме за Милано, където живееше вуйчо ни Лазар. Успяхме да си уредим пътуване с италианския лайнер “Графът на Савоя” до САЩ и пристигнахме в Ню Йорк през октомври 1938 г. Скоро празнувахме 75-годишнината от нашето спасение. През войната вуйчо Лазар напусна Италия и отиде в Швейцария, където помагаше на много хора да се измъкнат от окупирани от нацистите страни. След войната се върна в Милано. Загубихме връзка с другите братя на дядо ми в София и не знаем какво е станало с тях после. Знам само, че са загубили бизнеса си. Баба ми и две от дъщерите и са емигрирали в Израел. Една от сестрите на майка ни посети в САЩ. Имахме късмет, че успяхме да напуснем Виена, и след това с брат ми направихме успешни медицински кариери в Съединените щати.
  Майка ми посети България (след промените), когато беше вече към 90-годишна и беше много доволна, че е видяла земята, където се е родила. Имахме щастието да имаме тази българска връзка и помощ от България, което направи възможно всичко, което се случи след това!

  – Смятате ли, че историята за спасяването на българските евреи е достатъчно известна в САЩ?

  Проф. Фридман: Опасявам се, че историята за ролята на България в спасяването на толкова много хора от нацисткия терор не е много известна. Сигурно повечето от хората тук, в САЩ, не знаят тази история, а мисля, че и в България не е добре известна, нито напълно оценена. Разбира се, мисля си, че акцията на българското правителство е велик акт на благородство и смелост. Хубаво беше да науча, че един площад във Вашингтон е наречен в чест на Димитър Пешев, за да пази спомена за тази част от българската история, както и за Вашия успех в работата Ви със Съвета на Европа за почитане на Пешев. Щастлив съм също, че Вие внесохте номинацията на Българската православна църква за Нобелова награда за мир през миналата година заради участието й в спасяването на българските евреи.

  – Почувствахте ли се разочарован, че тази номинация не беше предпочетена?

  Проф. Фридман: Щях да се радвам да видя тази номинация избрана, но Нобеловият комитет имаше толкова много достойни кандидатури, че за тях беше много трудно да мислят за събитие от българската история отпреди повече от половин век (70 години).

  – Как днес Вие с поглед от САЩ гледате на спасяването на българските евреи? Смятате ли, че този факт трябва да се направи по-известен, за да ни помогне в днешния ден да намерим модела “Как да живеем заедно в 21 век?”, приемайки културните различия?
  

  Проф. Фридман: Моят брат Пол и аз се гордеем с българските си корени! Както сигурно си спомняте, аз се опитах да вляза в контакт с Музикалната консерватория в Пловдив, за да учредя една малка студентска награда за пеене – в памет на майка ми, но за съжаление дори не получих отговор от тях.

  Миналата година със съпругата ми пожелахме да стъпим на българска земя и след прекрасен круиз по Черно море спряхме за кратко през нощта в Несебър. За съжаление беше много далече, а и времето беше твърде късо, за да посетим Пловдив или София, но поне успяхме да си занесем в къщи няколко камъчета от българската земя, в памет на моята майка. Няколко от тях ще сложим на гроба на майка ми във Филаделфия. Това е еврейски обичай, с който показваме, че мъртвите не са забравени!

• <<
• 1
...
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
• 132
...
• 414
• >>