Всички авторски страници

Авторски

• Омбудсманът: Новият Изборен кодекс е версия на предишния

  Омбудсманът на България Константин Пенчев заяви, че макар и подобрен, новият Изборен кодекс е версия на предишния. Той е убеден, че е било възможно същият резултат да се постигне с поправки в стария кодекс.

  .

  Даниел Николов, в. „Стандарт“

  

  „Присъствахме на лекции, на които се говореше за нови модели и системи, защо беше целият шум?“ – запита омбудсманът, според когото нищо не е останало от гръмко заявените намерения. Той изрази съмнение, че преференциите за евровота ще заработят. „Да видим дали ще има поне един избран преференциално депутат“, заяви Пенчев пред ТВ7.

  Той смята, че същото се е случило и с проекта за нов Наказателен кодекс (НК), който беше внесен в Народното събрание (НС) в края на януари, и по който предстоят обсъждания. „Ако през март и през юни гражданите пренапишат Наказателния кодекс като концепция, какво може да направи парламентът по внесения вече проект, тези обсъждания трябваше да станат преди внасянето“, изрази съжаление за пропуснатата възможност омбудсманът.

  Пенчев посочи, че липсва стратегия и програма и в демографската политика. „Никой не приема сериозно демографския проблем, гледат го на парче. Той не е работа на чиновници в министерство. Това е въпрос на политика, която да се възпроизвежда от мнозинство на мнозинство“.

  Омбудсманът на България припомни, че след като гражданските протести у нас започнаха преди година, предизвикани от потребителски проблеми, а през май 2013 г. той внесе в парламента доклад в защита на потребителите с предложения как да бъдат решени проблемите, до този момент няма отговор и докладът така и не е разгледан.

   

• Паметникът на Съветската армия в София осъмна с цветовете на украинското знаме

  

  Паметникът на Съветската армия в София отново осъмна боядисан, като този път той е обагрен в цветовете на украинското знаме. Освен изрисувания флаг, един от съветските войни също е в синьо и жълто. Под знамето пък е изписано „Слава на Украйна” и други послания.

  

  Това е поредният случай, в който монументът в центъра на столицата бива „украсен” от неизвестни художници. Преди време фигурите на скулптурната композиция бяха изрисувани като герои от американски комикси. При друг набег на главите им бяха поставени качулки, подобни на тези на певиците от групата „Пуси Райът”.

  Днес при паметника се събра и група протестиращи.

   

  

  Боядисването на Паметника на Съветската армия идва след последните динамични събития в Украйна, където президентът Виктор Янукович, заедно с други високопоставени представители на неговата администрация, бе отстранен от пост, а опозиционният лидер Юлия Тимошенко беше освободена от затвора. Ден по-рано Янукович сключи в Киев споразумение с опозицията за излизане от политическата и обществена криза, обхванала бившата съветска република след отказа на правителството да подпише Споразумение за асоцииране с Евросъюза.

  Източник:  Vesti.bg

• Възторг и анархия в Украйна. Майданът ликува, източните райони се цепят

  Украйна потъна в анархия и се разцепи. Парламентът свали Янукович и насрочи избори на 25 май

  

  По-малко от ден след като проруски ориентираният украински президент Виктор Янукович и опозиционните лидери подписаха с европейско посредничество споразумение за изход от кризата, което предвиждаше връщане на старата конституция, ограничаваща президентските правомощия, коалиционно правителство на националното единство и предсрочни избори, Украйна потъна в анархия и на практика се разцепи. Протестиращите пък установиха контрол върху правителствения квартал на Киев.

  В събота следобед Върховната Рада свали от власт Янукович и насрочи избори за 25 май. Съгласно текста, подкрепен от 328 народни представители, решението е взето във връзка с това, че Виктор Янукович сам се е отказал от задълженията си на президент, пише агенция РИА „Новости“. Депутатите стигнаха до този извод, тъй като в събота сутрин се оказа, че украинският президент не е в столицата Киев и до момента няма официална информация къде се намира.

  Янукович заяви обаче, че няма да подава оставка. В интервю за украинска телевизия той е посочи, че всички последни решения на Върхвната Рада са незаконни и той няма да ги подпише. „Събитията в нашата страна, които целият свят гледа, са пример за държавен преврат“, каза той и добави, че ситуацията напомня идването на власт на нацистите в Германия през 30-те години.

  Около час преди изявлението му лидери на рускоговорящите източни райони в страната обявиха, че се отцепват до възстановяване на „конституционния ред“ и не признават решенията на парламента.

  Решенията на Върховната Рада

  

  След като в събота сутрин стана ясно, че председателят на парламента Владимир Рибак е подал оставка, на негово място бе избран близкият съратник на Юлия Тимошенко, депутатът от опозицията Александър Турчинов. Той е високопоставен член на партията на Тимошенко Общоукраинско обединение „Баткившчина“ („Отечество). За него гласуваха 288 депутати от общо 450 в парламента.

  Веднага след това с 233 гласа „за“ парламентът гласува постановление за освобождаването на бившия премиер на страната Юлия Тимошенко. При обявяването на резултатите от гласуването в залата се чуха аплодисменти и скандиране „Свобода за Юлия“.

  Радата на Украйна реши да възобнови и действието на конституцията от 2004 година без подписа на президента. „За“ гласуваха мнозинството депутати (325 души). С връщането на конституцията от 2004 година силно се ограничават правата на президента.

  После парламентът опозиционния депутат Арсен Аваков за вътрешен министър, докато бъде съставено ново коалиционно правителство. Аваков ще заеме силовия пост, след като вчера депутатите уволниха от поста съюзника на президента Виталий Захарченко.

  Отцепване на Източна Украйна

  По същото време обаче лидерите на рускиговорящите райони в Източна Украйна обявиха, че поемат контрола над тази част от територията на страната „до възстановяване на конституционния и правовия ред“.

  Лоялните на президента Виктор Янукович местни ръководители се събраха в Харков, на около час път от руската граница, и поставиха под въпрос легитимността на националния парламент в Киев. Те приеха и резолюция, с която отказват да се съобразяват с решенията на Върховната Рада.

  „Решенията, взети от украинския парламент при тези обстоятелства, поставят под съмнение тяхната легитимност и законност. Централните държавни органи са парализирани. До възстановяване на конституционния ред и законността… решихме да поемем отговорност за гарантиране на конституционния ред, законността, правата на гражданите и тяхната сигурност на нашите територии“, се казва в документа.

  Според руската агенция „Интерфакс“ на конгреса в Харков освен представители на всички нива на властта в Югоизточна Украйна, град Севастопол и автономната република Крим има и много руски политици.

  От Москва в ролята на „наблюдател по поръка на председателя на Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент – бел.ред.)“ е пристигна Михаил Маргелов, ръководител на комисията по международни отношения в Съвета. Там е и колегата му от същата комисия в Държавната Дума (долната камара) Алексей Пушков. С тях са и губернаторите на четирите южни области на Русия, съобщават още световните агенции.

  Янукович няма да подаде оставка, ще управлява от Харков

  Малко след практическото отцепването на Източна Украйна, харковската телевизия 112 излъчи интервю с президента, с което той се отметна от подписаното от него преди ден споразумение с опозицията.

  Янукович нарече случващото се в страната „държавен преврат“, а протестиращите „бандити“. Той декларира, че няма намерение да напуска страната, и поясни, че е получил гаранции за сигурността си от международните посредници. Президентът освен това твърди, че някой е стрелял по автомобила му, докато в петък пътувал към киевското летище, за да лети до Харков.

  „Но аз не се страхувам… обзет съм от отговорност за страната“, каза той. По думите му е имало и заплахи за живота на председателя на подалия оставка по здравословни причини председател на Върховната Рада Володимир Рибак. Затова той го е взел със себе си в самолета и сега Рибак е на лечение в Донецк, също в Източна Украйна.

  В телевизионното из изявление Виктор Янукович подчерта, че очаква „реакцията на международната общност“ и това как тя „ще изпълнява своите ангажименти“. Президентът обаче заяви, че не само няма да подава остава, но и няма намерение да подписва, приетите от Върховната Рада закони, защото са нелегитимни.

  Варшавският вестник „Газета виборча“, цитиран от БТА, коментира, че ако Янукович не подпише приетите от парламента в петък и в събота закони от парламента – за възстановяване на конституцията от 2004 г., за пълна амнистия на демонстрантите и т. н. – това би означавало, че ще станат невалидни издействаните с посредничеството на трима външни министри от ЕС споразумения между властите и опозицията.

  В предварително записаното интервю Янукович каза, че случващото се в Украйна е държавен преврат, който е бил видян от страната и от целия свят. Той сравни действията на радикалната украинска опозиция с действията на германските нацисти през 30-те години на миналия век и каза, че националисти са подпалили 500 офиса на неговата Партия на регионите.

  Янукович каза, че е пристигнал в Харков късно снощи с намерение да участва в днешния конгрес на депутати, представляващи тази партия в областни и общински съвети в източните украински области. После обаче не е присъствал на конгреса, за да може да следи ситуацията в страната.

  Президентът каза, че се опитват да му отправят заплахи и че в страната сега има „вандализъм, бандитизъм и държавен преврат“. Той декларира, че прави всичко възможно „за да защити страната си от разкол, да спре кръвопролитието“ и че ще продължи да пътува и да се среща с хора.

  „Искам да намеря отговора – какво да правим по-нататък в нашата страна, по какъв път да тръгнем“, заключи Виктор Янукович.

  Междувременно докато той е в Харков, хиляди украинци се стекоха да разгледат изоставената му обширна резиденция в района „Межигорие“ на Киев. Контролът над комплекса е поет от гражданските отряди на т.нар. самоотбрана. Те пуснаха първо журналистите, след което организират малки групи от извилите се на опашка граждани, съобщава местната агенция УНН.

  Представители на националистическата партия „Свобода“ са внесли в парламента проект на решение, с което „Межигорие“ да придобие статут на общинска собственост с идея на нейна територия да се изгради нещо полезно от типа на модерна детска болница.

  Опозицията превзе летището, търси депутати и бойци от „Беркут“

  

  По-рано през деня кореспондентът на руската служба на Би Би Си Олег Болдирев съобщи, че опозиционните сили в Украйна са завзели и международното летище в Киев „Жуляни“ и извършват безпрецедентни проверки на пасажерите в самолетите.

  По думите му в ръцете на проверяващите има списъци. Най-дългият списък е с фамилиите на 1467 служители на специалните части „Беркут“. Има и списъци на депутатите от Върховната Рада, на чиновници и олигарси.

  По думите на един от проверяващите, до този момент не е открит нито един човек от списъците.

  Полицията застана „на страната на народа“, армията пази неутралитет

  По-рано през деня след избора на нов министър на вътрешните работи в комюнике от името на целия състав на Министерството на вътрешните работи, публикувано на официалния му сайт, украинската милиция заяви, че е „на страната на народа“ и споделя неговите въжделения „за бързи промени“, предаде агенция „Франс прес“.

  „Отдаваме почит към убитите“ при насилието тази седмица в Киев, чийто брой достигна 80 души, се допълва в комюникето, цитирано от АФП.

  След като стана ясно, че Украйна на практика е разделена изявление направи и новият началник на Генералния щаб на въоръжените сили на страната адмирал Юрий Илин. Аримята няма да се замесва във вътрешнополитически конфликт, цитира думите му агенция „Интерфакс“.

  „Въоръжените сили са верни на конституционния си дълг и не могат да бъдат въвлечени във вътрешнополитически конфликт. Ръководството на армията ще действа изключително в съответствие с изискванията на действащото законодателство. Личният състав се намира в местата на постоянната си дислокация и изпълнява планови задачи в системата от всекидневния си живот“, се казва в специалното изявление на интернет сайта на Министерството на отбраната.

  Освен това адмирал Илин добавя, че като офицер не вижда никакъв друг път, „освен честно да се служи на украинския народ“ и заявява, че не е издал и няма да издава „никакви престъпни заповеди“.

  Юлия Тимошенко е на свобода

  

  Междувременно стана ясно, че часове след като парламентът направи необходимите изменения в Наказателния кодекс, които да направят възможно освобождаването на бившият премиер Юлия Тимошенко, тя вече е на свобода.

  Тимошенко е напуснала затворническата болница в Харков, където излежаваше 7 годишна присъда, съобщи Ройтерс, позовавайки се на очевидци.

  Тя бе осъдена през октомври 2011 г. за превишаване на правата си при сключване на газовите договори с Русия през 2009 г., като Западът определяше присъдата й като политически мотивирана.

  Преди да отлети от Харков за Киев, Тимошенко каза пред журналисти, че се отправя към киевския Площад на независимостта. На въпрос за по-нататъшните си планове тя отговори: „Ще се кандидатирам за поста президент“, съобщи ИТАР-ТАСС.

  „Диктатурата падна, но не се прибирайте по домовете си“

  

  Бившият премиер била изведена от харковската клиника, където е лекуваше, на инвалидна количка, но имала бодър вид. Според агенцията тя е отлетяла за Киев със специаленсамолет, където по-късно се появи пред демонстрантите на“Майдана“.

  „Диктатурата падна“, гласи първото изявление на ЮлияТимошенко след освобождаването й, поместено на уебсайта нанейната партия „Баткившчина“ и цитирано от АФП.

  Пристигайки на столичното летище „Жуляни“ тя каза на журналистите, че първо ще отиде на водещата към площада улица „Грушевски“, където тази седмица загинаха десетки протестиращи, за да почете паметта им.

  „Сега първите ми стъпки искам да са на „Грушевски“, където отдадоха живота си първите наши герои“, каза Тимошенко. Тя добави, е след това ще отиде на Майдана на независимостта.

  „Всички, виновни за насилието срещу украинци, трябва да бъдат наказани. Ще бъдем достойни за паметта на тези хора, които загинаха, които ни отвориха пътя… ако накажем всички до последния, който им е отнел живота, който би студентите, който би мирните ни хора.“

  Според агенция „Интерфакс“ тя е заявила при излизането си от болницата в Харков, че е „сигурна, че Украйна ще стане в близко бъдеще член на Европейския съюз и това ще промени всичко“.

  В речта си пред препълнения до краен предел Площад на независимостта Тимошенко призова хората да не се разотиват, докато украинците не видят, че новата власт е именно тази, на която народът се доверява.

  „Ако някой ви каже: „Можете да се прибирате у дома, вече всичко е решено, повече няма какво да правите тук“ – не вярвайте на такива изявления, не вярвайте нито една дума“, каза тя. „Докато не завършите докрай това дело, до последната крачка, никой не може да си тръгва.“

  Пред десетките хиляди на площада тя призова да се накажат всички, виновни за насилието.

  „Когато снайперистите пускаха куршуми в сърцата на убитите момчета, те стреляха в сърцето на всеки един от нас. И ако тези, които организираха и извършиха това, не бъдат наказани с най-жесток съд, с вас нищо не сме свършили. Ако им позволим да се измъкнат от отговорност, ако простим на всеки, стрелял в сърцата на нашите герои, това ще е позор навеки.“ Според думите й загиналите „ще бъдат нашата отговорност за всяка крачка, която ще направим в бъдеще“.

  Тимошенко отбеляза още, че разбира, че хората са спрели да вярват на политиците.

  „Ще бъда гарант на това да знаете какво става зад кулисите… Не просто се кая, умолявам ви за прошка за всички политици, без значение от коя партия. Искам да кажа от името на всички – политиците не бяха достойни за вас, за вашата кръв. Искам да направя всичко, за да видите други политици, чиновници, длъжностни лица. И да бъдете част от построяването на нова страна.“

  Макар да изглеждаше немощна и да се придвижваше в инвалидна количка, бившият премиер завърши изказването си с обещание, че ще се върне на работа.

  „Завръщам се на работа. Нито минута няма да пропусна, за да се почувствате щастливи в своята страна.“

  След края на нейното изказване целият площад скандираше „Украйна е Европа!“

  Източник:   Mediapool

• Обама и Путин обсъдиха събитията в Украйна

  

  Американският президент Барак Обама и руският му колега Владимир Путин са обсъдили в продължил около час телефонен разговор събитията в Украйна от вчера, предадоха световните информационни агенции. Това е съобщил за медиите говорителят на Белия дом Джей Карни.

  Припомняме, вчера украинският президент Виктор Янукович и опозицията постигнаха споразумение. Мандатът на президента ще бъде съкратен и предстои предсрочен вот още тази година. Ще бъде върната и старата конституция на страната от 2004 година, в която президентските правомощия са по-малко. Отменни бяха и антитерористичните операции на властите срещу протестиращите. С нов закон, приет от Върховната Рада ще бъде възможно и освобождаването на бившия премиер Юлия Тимошенко, която излежава 7-годишна присъда.

  Въпреки постигнатото обаче протестиращи поискаха незабавната оставка на държавния глава. Във Върховната Рада бе внесен законопроект за импийчмънт на Янукович.

  Обама и Путин са обсъдили възможностите постигнатото на срещата на украинските власти да бъде изпълнено възможно най-скоро, както и да бъде стабилизирана икономиката и да бъдат проведени реформи.

  Путин е обърнал внимание на радикалните опозиционери в Украйна, които са сериозна опасност за страната.

  Други теми, които Путин и Обама са обсъдили, са хода на преговорите със Сирия и унищожението на химическия арсенал, преговорите с Иран по ядрената му програма, както и Олимпийските игри в Сочи.

  Източник:  News.bg

• (Не)Споразумението в Украйна

  Предистория

  На интернет сайта на украинския президент е публикуван пълният текст на Споразумението за уреждане на кризата в Украйна, с който се прави опит за спиране на кръвопролитието в страната.

  То е подписано от президента Виктор Янукович и ръководителите на парламентарните групи на партия УДАР Виталий Кличко, на партия „Баткивщина“ Арсений Яценюк и на движението „Свобода“ Олег Тягнибок.

  Като свидетели на споразумението се явяват външните министри на Германия Франк-Валтер Щайнмайер и на Полша Радослав Шикорски, както и ръководителят на Департамента за континентална Европа към външното министерство на Франция Ерик Фурние.

  Белият дом приветства подписването на споразумението за излизане от кризата в Украйна, предаде Ройтерс.

  „Подкрепяме усилията на всички, които договориха това споразумение, и куража на лидерите на опозицията, които признаха, че постигането на компромис е било необходимо“, каза Джей Карни, говорителят на Белия дом.

  Той посочи, че Вашингтон ще следи отблизо как ще се прилага споразумението и остава в готовност да наложи санкции при необходимост.

  „Сега вниманието трябва да бъде фокусирано върху прилагането на това споразумение“, подчерта Карни.

  .

  Ето какво съдържа споразумението:

  
  Обезпокоени от трагичните случаи на загинали в Украйна,

  Стремейки се незабавно да прекратим кръвопролитието,

  Решително настроени да продължим пътя към политическо уреждане на кризата.

  Ние, долуподписаните страни, се договорихме за следното:

  1. В продължение на 48 часа от подписването на настоящото Споразумение да бъде приет, подписан и обнародван специален закон, който подновява действието на Конституцията на Украйна от 2004г. с внесените по-рано промени. Подписаните заявяват за намерението си да създадат коалиция и да сформират Правителство на националното единство в следващите 10 дни.

  2. Конституционна реформа, която да балансира правомощията на президента, правителството и парламента, ще започне незабавно и ще бъде завършена през септември 2014г.

  3. Президентските избори ще се проведат веднага след приемането на нова Конституция на Украйна, но не по-късно от декември 2014г. Ще бъде прието ново изборно законодателство, както и ще се сформира нов състав на Централната избирателна комисия на пропорционална основа, в съответствие с правилата на ОССЕ и Венецианската комисия.

  4. Разследването на неотдавнашните актове на насилие ще се проведе под общия мониторинг на властите, опозицията и Съвета на Европа.

  5. Властта няма да въвежда извънредно положение. Властта и опозицията ще се въздържат от употребата на силови мерки.

  Върховната Рада на Украйна ще приеме трети закон за освобождаване от отговорност, който ще действа и върху тези правонарушения, които предвижда и законът от 17 февруари 2014г.

  Двете страни ще полагат сериозни усилия за нормализиране живота в градовете и селата по пътя на освобождаване на административните и обществени сгради и разблокиране на улици, кръстовища и площади.

  Незаконното оръжие трябва да бъде предадено на органите на МВР на Украйна в рамките на 24 часа след встъпването в сила на указания по-горе указ (т.1. от Споразумението).

  След указания период всички случаи на незаконно носене и притежаване на оръжие ще попадат под действащото законодателство на Украйна. Силите на опозицията и властите ще се оттеглят от позициите на противопоставяне. Властта ще използва силите на реда изключително за физическа защита на сградите на органите на властта.

  6. Министрите на външните работи на Франция, Германия, Полша и Специалният представител на Президента на Руската федерация призовават към незабавно прекратяване на всички видове насилие и противостоене.

  Киев, 21 февруари 2014 г.

  ––––––––––

  Оказа се обаче, че това  Споразумение за уреждане на кризата не бе прието. Вижте как по-долу.

  Протестиращи не приемат споразумението, ако Янукович не бъде отстранен веднага

  В протестния лагер в Киев преобладава гняв въпреки трудно постигната сделка между опозицията и президента на Украйна, съобщава Асошиейтед прес.

  Протестиращите освиркаха опозиционните фигури, които се появиха тази вечер на Площада на независимостта, за да ги информират за споразумението.

  Един радикален оратор заплаши да продължи офанзивата с оръжие, ако опозицията не поиска от президента Виктор Янукович да подаде оставка. Други скандираха „Смърт на престъпника“ по адрес на Янукович.

  Президентът се съгласи днес да се откаже от част от правомощията си и да включи опозицията в правителството. Но споразумението не удовлетворява основното искане на протестиращите – Янукович да се откаже от властта незабавно, допълва АП.

  Едно от исканията им е до 10 часа сутринта в събота Янукович да бъде отстранен, в противен случаи дори се чуват гласове за превземане на сградата на президентската администрация с оръжие.

  .

  Русия не подписа споразумението от Киев, призовава за референдум по реформата

  Пратеникът на руския президент в Киев заяви в петък, че не е подписвал споразумението между враждуващите страни, защото „ние сме само свидетели тук и диалогът между украинците си е тяхна работа“.

  Владимир Лукин, който пристигна вчера в Украйна по молба на президента Янукович, каза след завръщането си в Москва: „Въпросът е, че ние не разбираме съвсем каква е нашата роля в това. Искаме да сме полезни без да се месим във вътрешните работи на тази държава, без да поемаме задължения, които не са съвсем ясни“, цитира думите му „Интерфакс“.

  Под споразумението между Янукович и трима лидери на опозицията като свидетели се подписаха високопоставени представители на Германия, Франция и Полша. Според Андрей Клюев, ръководител на администрацията на украинския президент, Лукин не е поставил подписа си и дори не е присъствал на церемонията, защото не е имал мандат от Москва за това.

  Според пратеника на Владимир Путин разговорите за спиране на украинската криза са отбелязали напредък, но Москва има известни въпроси за ролята на договорената сделка. „Остават определени въпроси, консултациите ще продължат, това е нормален процес. Разговаряхме, изяснявахме си позициите, ще продължим консултациите и в този смисъл, това разбира се е напредък“, добави той.

  Русия настоява, че не се меси в събитията в Украйна и критикува Запада, че прави точно това, включително като наложил на Янукович посредничеството на тримата външни министри от Германия, Франция и Полша.

  Външният министър Сергей Лавров в петък отново повтори тезата, че Европа трябва да осъди „радикалите“ сред протестиращите, отговорни за насилието. В съобщение на министерството се казва, че е имало телефонен разговор на Лавров с ръководителя на външната политика на ЕС Катрин Аштън, в който е обсъдено споразумението от Киев „и перспективите за неговото прилагане в условията на продължаваща активност на екстремистките сили“.

  РИА „Новости“ цитира изявление на външното министерство, в което се призовава промените да бъдат подложени на референдум.

  „Убедени сме, че такива съдбоносни за Украйна процеси като конституционната реформа трябва да се осъществяват с пълното привличане на политическите сили и регионите, а проектът на такава реформа – да бъде подложен на всенароден референдум. Практическите крачки по незабавното успокояване на ситуацията трябва да се правят и от двете страни, за да се съдейства на националното помирение. И, разбира се, каквито и да е форми на посредничество трябва да се извършват при безусловно уважение към суверенитета на Украйна“, се казва в текста.

   

  А в същото време днес и утре в Украйна са дни на траур

  А Украинският президент Виктор Янукович обяви 22 и 23 февруари за дни на траур в Украйна, гласи съобщение на официалния сайт на държавния глава.

  Националните знамена ще бъдат спуснати наполовина, ще бъдат отменени развлекателните събития и спортните състезания, ще бъдат променени програмите на телевизиите и радиата.

  След дните на кървави схватки по улиците на Киев , все още няма окончателни данни за жертвите. В петък репортер на „Ройтерс“ съобщи, че е видял до Майдана 21 тела на цивилни. От медицинската служба на протеста пък съобщиха за близо 100 жертви и над 500 ранени.

  Източник: в. „Капитал“

  

   

• Парламентът прие новия Изборен кодекс, чака се президентско вето

  След 8 дни работа депутатите приеха на второ четене новия Изборен кодекс.

  Президентът Росен Плевнелиев предупреди при срещата си с БСП, че се готви да наложи вето на кодекса. Той обаче така и не обяви кои точно текстове ще атакува.

  Управляващите се надяват бързо да преодолеят ветото му и на евроизборите през май да се гласува по новите правила.

  Новият кодекс ще ни позволява да гласуваме с два знака – X и V, и да пренареждаме листите, но не и да сменяме водачите им при национални избори. Гласуването отново ще е между 6 и 19 часа.

  При вота за Европейска парламент можем и да сменим първенеца на листата с праг от 5%. За националните избори прагът за преференция е 7%.

  Принципът за уседналост остава за местните избори и за евровота. За да гласуваме за кмет и общински съвет, ще трябва да сме живели минимум 6 месеца в съответното населено място.

  За участието в евроизборите изискването е да сме живели минимум 3 месеца в България или друга държава от ЕС.

  Предизборна агитация ще е разрешена само на български език.

  Отпадна предложението за активна регистрация за изборите, която предполага в списъците да влизат всички, които са гласували на предходните избори, а останалите с право на вот да заявят изрично желание и да бъдат дописвани.

  Това означава, че списъците отново ще са пълни с мъртви души.

  Не беше прието и предложението на ГЕРБ за възможност за електронно гласуване.

  .

  Източник:  OFFNews

• Треперете! Идва звярът! (В. Найденов за страха от мажоритарния вот)

  Валери Найденов, в. „24 часа“

  .

  Треперете! От морето ще излезе звяр със седем глави и десет рога; на роговете му ще има десет корони, а на главите му – богохулни имена!

  Това чудовище е мажоритарната избирателна система, така както я виждат на страниците на „24 часа“ трима български политически апостоли – Лютви Местан, Иван Костов и проф. Драгомир Драганов.

  Познахте, звяра съм го преписал от откровенията на апостол Йоан. Но да започнем с професора, чийто звяр е най-кротък: „Мажоритарният вот ще ни вкара в беда.“ Да вземем само едно изречение от неговата статия:

  

  „През 1991 г. с новата ни конституция ние избрахме модел на демокрация, който е далеч както от американския, така и от английския, а също и от френския, където се прилагат трите разновидности на мажоритарните избирателни системи.“

  Първо, в САЩ и Англия избирателната система е една и съща. Второ, освен изброените от него 2+1, „мажоритарни разновидности“ има и още няколко, като например „алтернативен вот“, „блоков вот“ и прочее. И трето, проф. Драганов е единственият човек на планетата, който твърди че този „модел на демокрация“ ни е оженил за партийните листи навсегда. Той го бърка с брачните обещания. Навсякъде около нас народите се развеждат и пак се женят.

  С две думи, професорът е по-наясно с историята. За разлика от Иван Костов, който вижда много по-страховит звяр:  „Мажоритарен вот у нас е все едно да гасиш огън с бензин“. Той далдисва две хилядолетия назад, към краха на Римската република и го обяснява с мажоритарния вот!

  

  И ти ли, Бруте? А как да обясним раждането на Римската република тогава? Тя се зачева именно с мажоритарните избори за публичните длъжности през 509 г. преди Христа. Древните римляни, в своето невежество, изобщо не са чували за партийни листи.

  Излиза, че ако в Рим не е имало никакви избори, републиката е щяла да оцелее. Аз познавам г-н Костов като доста интелигентен човек и затова подозирам, че някой умник му е подхвърлил „опорни точки“, преди да се яви по Дарик радио. За да си върне фокуса, нека обсъди Древния Рим с професор Драганов.

  

  И така, след тези двама подгряващи апокалиптици, минавам към истинския апостол Йоан – Лютви Местан.  Неговият звяр се ражда от статистика.

  Експертите на г-н Местан са разпечатали данните за вота по общини за парламентарните избори през 2001 и 2009 г., когато имаше нов „месия“. С жълт флумастер са отбелязали победителя във всяка община, независимо дали е с мнозинство или под 50 процента. Така те са „преизчислили“ пропорционалния вот в мажоритарен, видели са звяра на диктатурата и са изпаднали в ужас.

  За да се успокоят, аз предлагам същото „преизчисление“, но от мажоритарен вот към пропорционален. През 2003 г. НДСВ излъчи едва 9 от 263 общински кметове. Това е само 3,4 на сто, и то в местни коалиции с други партии. И ако „преизчислим“ тези 3,4 на сто, от които едва ли и 2% принадлежат само на НДСВ, спокойно прогнозираме, че царската партия повече няма да види парламент през крив макарон. Само че след още две години тя профуча пропорционално през макарона и излезе като втората сила с 53 мандата!

  Ако това не е ясно, да вземем вота за общини, който е пропорционален, но все пак е локален. През 2003 г. НДСВ взе 6,5 на сто – мизерно, но все пак доста повече от кметските резултати. Явно на кметски вот е едно, на общинарски е друго, а на парламентарен няма никаква връзка с планетата Земя.

  От своя изкуствен спътник парламентарните лидери бленуват някак си да „преизчислят“ и кметовете. Да, ама не. Неслучайно доверието към парламента редовно пада под 10 на сто, а към кметовете е над 50 на сто, стига се и до 90.

  Българският кмет, избран мажоритарно в 2 тура, е единственият неизменно симпатичен политик. Мислете! Излезте от хипнозата!

  Що е хипноза? Например през 2001 г. г-н Райчев произнесе крилатата фраза: „Изборите бяха пропорционални, но хората гласуваха мажоритарно“. Това е нонсенс, но звучи хипнотично, защото простолюдието бърка „мажоритарен“ с „персонален“. Точно тази хипноза води г-н Местан до следния извод:

  „С други думи, при изцяло мажоритарни избори (2001 г., 2009 г.) България щеше да се сдобие в първия случай с цар, а във втория – с тотален диктатор- преоблечения в генераллейтенантски дрехи емисар на ъндърграунда.“

  Защо “щеше”, нали уж се сдобихме, а после едвам ги детронирахме, къде со кротце и со благо, къде со Костинброд? Истината е, че тъкмо пропорционалният вот насила кара избирателя да се спасява от партиите зад някой Бащица. Така например са се спасили зад Хитлер и Мусолини. И тъкмо пропорционалният вот вкарва в парламента един жълт автобус със 120 напълно непознати люде, тъй като отпред е лепнат портретът на Персоната.

  Ако през 2001 г. изборите бяха изцяло мажоритарни, и то като кметските в 2 тура (М2), хората нямаше да се втренчат в портрета на Персоната, а в своя си Иван, Драган или Ахмед. Затова НДСВ щеше да има много по-малък дял от вота. Колко? Никой не може да знае, но в най-добрия случай щеше да се бори за трето и четвърто място с ДПС.

  Защо именно пропорционалният вот ражда тези “мексикански вълни”? Защото създава виртуална реалност. Правиш секс с Гичка, но си представяш Памела Андерсън. Много мъже на тази планета в интимни моменти гласуват пропорционално за Памела. Но щом след кулминацията си отворят очите мажоритарно, виждат Гичка.

  И като видим своята Гичка, може много да се изненадаме. Да вземем например частичните избори за кмет в село Зарник, Силистренско, миналата година. Печели Руфан Асан от ГЕРБ, а Йозджан Сали от ДПС остава на второ място. Вилаетът явно е твърдо на ДПС. Но сега побеждава пак етнически турчин, но от друга партия! Как да го “преизчислим” този казус, г-н Местан? Как да приемем, че Гичка е способна на изневяра?

  Когато българският политик “преизчислява”, той винаги ни плаши със звяра на двупартийността.
  Щом гласуваме мажоритарно, в парламента остават само две партии. Ужас! Това донякъде е вярно за М1 (избори в 1 тур). Но защо тогава общинските ни кметове, които се избират в 2 тура (М2), са поне от 10 партии и още кой знае колко коалиции?

  В политологията това е известно като Закон на Дюверже. Според него както пропорционалният вот, така и М2 водят до многопартийност. Който знае английски, може да се запознае на този адрес  http://www.princeton.edu /~achaney/tmve/wiki100k/ docs/Duverger_s_ law.html. Но нека не търси в българската уикипедия, защото там го е писал някой нашенски “експерт”.

  Ей, и уикито фалшифицираха,  завалиите! Ето как парите развращават науката. Няма случай в световната история досега М2 да е породил двупартийност, уважаеми г-н Местан! Нито по света, нито у нас! През 1990 г. например в изборите за ВНС през пропорционалните листи влязоха само 4 партии, докато чрез М2 бяха избрани депутати от 6 партии плюс двама независими. И ако днес направим подобни избори, в парламента ще влязат повече от 4 партии, хващам се на бас и залагам моята хонда срещу нов мерцедес. Даже добавям и една бормашина.

  През 1990 г. впрочем ДПС претърпя лека уплаха, тъй като получи само 11 от 200 мажоритарни мандата, или едва 5,5%. А делът на турското население у нас бе някъде около 9,5%. Днес е паднал леко на 8,8, но депутатите на ДПС в парламента са 36, или 15%. Това са факти, а не “преизчисления” на козите в крави. Така че съвсем естествено е ДПС да се бои от мажоритарния вот. Това го показва и поведението на ДПС през годините. Аз обаче обещавам, че днес ДПС ще получи далеч по-справедлив резултат и пак залагам хондата.

  И накрая – общото между професор Драгомир Драганов, Иван Костов, Лютви Местан е, че и тримата ни плашат със звяра на олигархията, тя отдавна си мечтаела за мажоритарен вот. Но ако беше така, сега нямаше да ги пишем тези статии. Защото всички знаем, че мечтите на олигархията се сбъдват първи.

   

• Тръгвай сине! Напред, и… късмет!

  

  Тръгвай сине! Напред, и… късмет!
  Тук надежда за теб не остана.
  Скътах тези пари за билет
  и поплаках си малко зарана…

  Все си вярвах, че мойто момче
  в тоз несигурен свят ще сполучи.
  Но животът надолу тече
  и напомня помия за куче.

  Някой вече ни сложи черта.
  Като мъртви дори ни посече.
  Щом преминеш след тази врата –
  не се връщай тук никога вече.

  Даже вън да е тежко – ще знам,
  че синът ми със труд ще успее.
  Тук да прося за нас ме е срам,
  а оттатък – поне се живее.

  Малка пенсия имам. Уви!
  И за двама се никак не връзва.
  Тръгвай, моя любов, и върви,
  че сърце ми от болка измръзва.

  Ще намериш все нещо, нали?
  Армаган да изпратиш на време.
  Вересията свърши. Боли!
  Левче никой не ще да заеме.

  Тръгвай, сине, от тоз терминал!
  Колко други навън отлетяха…
  Не поглеждай баща си през жал!
  Тя, в сърцето, е родната стряха!

  Щом превърнаха родното в ад,
  то чистилище вънка поне е…
  Ти си силен и толкова млад,
  а на мен старостта ми тъмнее.

  И да пишеш… Ще чакам, до дни!
  Ето, виждам за теб самолета…
  Усмихни се, сине мой, усмихни
  на баща си душицата клета..

  .

  Ясен Ведрин

• „Шеврон“ се извинява за трагичен инцидент с… купони за безплатна пица

  Компанията за добив на шистов газ съжалява за избухнал на 11 февруари т.г. токсичен пожар в Бобтаун, щата Пенсилвания, който излиза извън контрол и убива човек. „Шеврон“ изпраща извинително писмо до местните хора, придружено с купони за безплатна пица. Информация за това може да се прочете в различни сайтове, включително и на български. Това, което стана известно, е, че миналата седмица жителите на малкото градче Бобтаун са били събудени от ужасен шум, причинен от масивна експлозия в задните им дворове. Причината за взрива и интензивния пожар, който последвал, било съоръжение за добив на шистов газ на „Шеврон“. Повече подробности по темата могат да се прочетат в материала по-долу.
  

  ––––––––––––––––––––––––

  Милена Трачева,  Fakti.bg

  

  Миналата седмица жителите на малкото градче Бобтаун в далечния югозапад на щата Пенсилвания се събудиха до ужасен шум – звукът на масивна експлозия в задните им дворове. Причината за взрива и интензивно горещия огън, който последва, бе едно от съоръженията за добив на шистов газ на компанията Шеврон. При пожара, който се оказа и токсичен, загина един работник, а друг пострада сериозно, съобщава сайтът philly.com.

  

  Компанията Шеврон се почувства толкова зле, че е взривила част от малкия град Бобтаун и е отговорна за токсичния шестдневен пожар, който е излязъл извън контрол, че Отделът за работа с общността изпрати мило писмо до ужасените жители. В него е описано колко зле са се почувствали от компанията относно инцидента и включват подарък – купон за местната пицария – да, точно така – безплатна пица и безплатна сода, пише сайтът Сommondreams.

  Разбираемо е, все пак, че обезщетението за нанесените щети в града и загубата на член на общността се равнява на талон за безплатна пица, като се има предвид, че печалбите на компанията за миналата година са намалели до около 21 милиарда щатски долара.

  Жестът с пицата изглеждаше като един мил и добросъседски жест от страна на компанията-гигант, но всъщност по-скоро бе проверка на доверието у хората и опит за анализ на обществените нагласи.

  „Шеврон признава влиянието, което инцидентът оказва върху обществото. Ние оценяваме, че трябва да бъдем отговорен член на тази общност и ще продължим да се стремим към постигане на работа без инциденти. Ние сме решени да предприемем действия, за да защитим нашите съседи, нашите служители, нашите изпълнители и околната среда…“.
  

• В рамките на ЕС българите най-недоволни от демокрацията в своята страна

  Отчаянието от икономиката у нас достигна гръцки размери, показва ново изследване на Европейската комисия
  

  .

  Десислава Колева,  в. „Сега“

  

  Периодът на политическа нестабилност, започнал преди една година, срина доверието на гражданите в демокрацията у нас. Удовлетвореността от функционирането на демокрацията в България е паднало до най-ниските нива за ЕС. Песимизмът за състоянието на националната икономика може да се сравнява само с настроенията в Гърция, но в същото време българите проявяват несъразмерно доверие към европейската икономика. Поредната мрачна картина показват данните от последния Евробарометър на общественото мнение в 28-те членки на ЕС. Анкетите са от есента на 2013 г.

  84% от хората у нас не са доволни от функционирането на демокрацията. „Протестите и общественото недоволство в България, започнали още от началото на 2013 г. и продължили почти цяла година, водят до значителен спад в дела на удовлетвореността от функционирането на демокрацията – през есента на 2012 г. удовлетворените са 19%, с 5% повече отсега“, отбелязват авторите на изследването. На дъното по този показател ни правят компания Португалия, която единствена ни изпреварва с 85% неудовлетворени, и Румъния, която е на същото дередже като нас.

  Удовлетворение от собствената държава изразяват едва 14% от българите при 46% за средния европеец. В същото време българите са доста положително настроени, стане ли дума за ЕС – 52% от сънародниците ни смятат, че демокрацията в съюза функционира както трябва, а недоволните са само около 1/4. В другите държави е обратното – доверието към родината (46%) е по-високото, отколкото е към съюза (43%).

  Без да са преживели криза от размерите на гръцката, българите са наравно с южните си съседи по отчаяние за състоянието на националната икономика. 94% от българите смятат, че икономиката ни е в лошо състояние. На същото мнение са 98% от гърците. Заедно с другите страни, в които кризата удари тежко – Кипър, Португалия, Хърватска и Испания, България и Гърция заемат последните места в ЕС по този показател. Същевременно почти половината от хората у нас – 47%, смятат, че европейската икономика се намира в добро състояние. За сравнение: същото мнение споделят едва 28% от европейците.

  През есента на 2013 г. 55% от българите смятат, че нещата у нас отиват в грешната посока. Същото смятат за своята страна и 56% от гражданите на ЕС. От есента на 2011 г. до сега делът на оптимистите у нас, които смятат, че вървим в правилната посока, е намалял почти двойно – от 32% на 17%. Едва 12% от българите прогнозират подобряване на икономическата ситуация в следващата една година. Броят на оптимистите намалява от 2010 г., а песимисти вече са почти 1/3 от населението. Близо половината (47%) пък не очакват съществени промени в идната година.

  Българите възлагат значително по-големи надежди на ЕС за справяне с последиците от кризата, отколкото на собственото си правителство. 35% от тях смятат, че ЕС е най-способен да се справи със следкризисната ситуация. Спрямо пролетта на м.г. това е 4-процентен ръст. За сметка на това процентът на разчитащите на българското правителство за прилагане на мерки за справяне с негативните ефекти от кризата намалява – от 21% през пролетта на 2013 г. до 15% през есента.

   

• Правителството се сети: България е пред демографска катастрофа

  Най-активните българи напускат страната, се казва в правителствен доклад, изготвен от социалното министерство

  България е водач по почти всички негативни демографски тенденции в Европейския съюз – смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението и др. В дългосрочен план рискът от тези явления е, че населението на страната ще намалява средно с по 35 хил. души годишно, а структурата му се изменя така, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на все повече възрастни хора.

  Натискът се забелязва най-вече през необходимостта от допълнителни разходи в публичния сектор – за пенсии, за здравеопазване и за социални мерки. Освен това на пазара на труда става все по-трудно да се намерят квалифицирани и високообразовани служители, защото голяма част от тях емигрирали.

  Тревожните тенденции са описани в официален правителствен доклад „Демографската политика в България – от предизвикателства към възможности“, който е изготвен от Министерство на труда и социалната политика.

  „България е първа сред останалите държави – членки на Европейския съюз, с най-висок отрицателен естествен прираст на населението, т.е. темповете, с които България губи население, са най-високи в Европейския съюз“, се казва в прегледа на демографското развитие.

  Какви са причините

  Социалното министерство посочва, че през цялата втора половина на миналия век коефициентът на прираст на населението намалява, като през 1990 г. достига до нула и оттогава насам е отрицателен.

  Това се дължи на всички възможни причини – негативен имиграционен поток, по-висока смъртност, отколкото раждаемост, отлагане на ражданията по икономически причини. По последни данни към края на 2012 г. в България е имало 1.6 млн. жени в детеродна възраст. Броят им е намалял с 310 хил. между 1990 и 2010 г., до края на 2015 г. ще спадне с още 223 хил., а до 2030 г. – с още половин милион.

  „Днес жените често са изправени пред дилемата професия, кариера или семейство и деца, и все по-често тази дилема се решава в полза на кариерата. Принос за това имат и удължаването на образованието и промени в културните стереотипи, особено сред жените, в резултат на което у съпрузите се формират определени преценки и възгледи за размера на потомството им и последователността в ражданията, известно като семейно планиране“, се казва в доклада.

  Резултат от изместването на ражданията към по-зрялата възраст кара много семейства да се примирят с това, че ще имат само едно дете, въпреки че желаят поне две.

  В подобно проучване от 2011 г. Берлинският институт за изследване на демографията посочва, че това явление е характерно за развитите държави, но посочва и решение. Това е гъвкав пазар на труда, който позволява почасов труд, и изграждане на мрежа от ясли и детски градини, където родителите да поверяват децата си без притеснение за качеството на грижите, които ще получат.

  Жените мигрират повече

  Интересен факт е, че именно жените емигрират повече, отколкото мъжете. Според доклада на министерството сред българите, които сменят своя адрес в страната с адрес в чужбина, жените са с 10% повече от мъжете и близо половината са на възраст 20 – 39 години. От тях 15% са на възраст под 20 години, а около 80% са със средно и висше образование. Първият проблем според експертите е, че млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към пазара на труда, напускат България и това оказва сериозни социални последици за бъдещото развитие на страната.

  Другият притеснителен факт е, че емиграцията намалява и възможностите за възпроизводство. Така според министерството се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост не само за следващите 10 – 15, но и за много по-дълъг период от време – 40 – 50 години. Миграцията се отразява още по-сериозно на малките населени места.

  Какво предлага правителството

  Българският отговор на демографските проблеми, които настъпват, засега е да се сформира междуведомствена комисия с представители на всички министерства, която да координира законодателството и секторните политики, да благоприятстват качеството на живота в България.

  Социалният министър Хасан Адемов се обяви за задължителна оценка на въздействието при всяка законодателна инициатива на правителството, така че промените да не задълбочават допълнително демографската ситуация.

  Източник:  в. „Капитал“
  

• САЩ и ЕС обмислят санкции срещу управляващите в Украйна

  Кремъл обвини Запада, екстремистите и опозицията за сблъсъка в Киев

  

  Вината за безредиците в Украйна принадлежи не само на екстремистите, но и на лидерите на опозицията, както и на някои западни политици. Това заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости.

  „Не мога да не спомена и за отговорността, която носят редица западни държави, които всячески се опитаха да се намесят в събитията и поощряваха опозицията в извънправови действия”, изтъкна Лавров.

  Посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет заяви, че Вашингтон обсъжда всички инструменти за въздействие върху виновните за насилието в Украйна, предаде Интерфакс.

  Дипломатът припомни, че САЩ вече са отнели визите на някои длъжностни лица, които се смята, че са пряко свързани с насилието срещу демонстрантите в Украйна. Той обясни, че Вашингтон не изключва нито една възможност за оказване на влияние в политиката си към Киев, и добави, че очаква скоро да бъде направено изявление във връзка със събитията в Украйна. Пайет припомни, че САЩ осъждат насилието по време на демонстрациите и смятат, че правото на мирни протести трябва да бъде спазвано.

  Санкциите, за които утре ще се разберат външните министри на ЕС, най-вероятно ще са отказ от издаване на входни визи за ЕС на президента Янукович, семейството му и най-близките му сътрудници, както и блокиране на техни сметки в ЕС. Някои украински бизнесмени, близки до управлението, вероятно ще бъдат вкарани в „черен списък“, съобщи „Шпигел“.

  

  Днес следобед френският президент Оланд и германската канцлерка Меркел се срещнаха извънредно в Париж.

  Германия и Франция осъдиха категорично кървавото насилие в Украйна. Президентът Франсоа Оланд призова за санкции, а канцлерът Ангела Меркел изрази солидарност с протестиращите.

  „В Украйна се извършват неизразими, неприемливи, недопустими актове“, заяви Оланд на съвместна пресконференция с Меркел в Париж. Говорейки за „насилието, жестокостта и репресиите“ по най-височайшо нареждане, Оланд заяви, че двамата с Меркел осъждат „всички тези действия и жестокостта, идваща от държавата“. „Всички, които извършиха тези актове, всички, които се готвят да извършват такива актове, трябва да знаят, че ще се сблъскат със санкции“, изтъкна френският президент. „Ние сме солидарни със страдащите мъже и жени“ в Киев, добави Меркел.

  Източник:  в. „Сега“

• Съветникът на Тодор Живков за „Възродителния процес“

  Избрани пасажи от „Истината за Възродителния процес„, публикация на Worldtodaybg.com.  Авторът Костадин Чакъров е бил съветник на Тодор Живков и Людмила Живкова. Ще се радваме да чуем  различни мнения за един от най-срамните и противоречиви моменти в новата българска история.
  

  –––––––––––––––––––––-

  Проблемът е стар, колкото е стара и новата ни българска държава – от Освобождението 1878 г., т.е. повече от 120 г. Решавали са го трима държавни глави – цар Фердинанд, цар Борис III и Тодор Живков. В зависимост от конкретните исторически обстоятелства тези държавници са използвали и различни форми и средства за въздействие върху тюркоезичното население или населението, изповядващо исляма.

  В началото на 80-те г. бе прието поверително Постановление Номер 5 за привилегиите на турското население у нас. Стигаше се до такива парадокси, че тез, които работеха във вътрешността на страната, а не в обособените райони, за една и съща работа получаваха повече от представителите на българското население. Освен традиционните образователни привилегии за тях се предвиждаха по-ниски цени на строителни материали, ако строят собствени жилища. Така на практика българите в собствената си страна станаха дискриминирана част от обществото.

  Освен това не бива да се забравя, че Турция е вековна имперска сила с много качествена военна и политическа интелигенция. И в най-тежките години на бедност и недоимък Турция е отделяла значителни средства, за да изпраща най-добрите си специалисти на обучение в световните научни и политически централи. Турция изгради активна външна политика на Балканите по отношение именно на онези етнически групи от на населението от другите страни, които бяха наречени от нея “външни турци”.

  По своята структура САЩ плътно се доближават до най-приемливия модел за многонационална държава. Основната единица там е федералният щат. Всеки щат има собствена законодателна и изпълнителна власт с ясна субординация с федералната власт. Във всеки щат живеят националности от цял свят, но никоя от тях не може да постави “национален въпрос”, защото веднага ще се сблъска с националния интерес на другите национални групи в щата. Нека си представим за момент хипотезата, че се ликвидират щатите и се създадат автономни републики по национален белег и принадлежност, изградени от отделната територия до федералния връх – испаноезични, славяноезични, многомилионното население от африкански потомци и т.н. Само за 5 години американската държава ще се разпадне от федерация към конфедерация, а оттам – до отделни държави. Затова законодателството в САЩ не борави с понятието “националност”, а с понятието “гражданин”.

  Държавите трябва да се изграждат на граждански, а не на етнически принцип. За нас тук, в България, поуката е, че безкрайните компромиси в името на “правата и свободите” на една националност не е най-добрия път. Още повече, че правата са винаги индивидуални, а не колективни!

  Изходът и за нас е просто да препишем конституциите и законите на високоразвитите страни като САЩ, Франция, а и конституциите на съседна Гърция или Турция, в които пълен обем права и задължения получава онзи гражданин, който спазва върховенството на държавата и закона, разпростиращ се над цялата територия. Тогава приоритетът става ясен и всеки, който спазва законите на страната, получава пълен обем образование и здравно осигуряване, заеми и материални стимули, гласуване… Който не харесва и не спазва законите на дадената територия, върху която се разпростира суверенитетът на държавата, може да получи само право на пребиваване, т.е. да работи, да живее…, но той не може да гласува, да ползва привилегиите на държавата, благоприятен режим, преференции, икономически стимули…Всъщност, това е правото на престой (резиденция), което получават стотици наши сънародници в чужбина. Те имат само печат в паспорта си, който им урежда престоя там. Но в този престой те нямат правата на гражданин на съответната страна. Едва когато компетентните органи преценят, след съответен срок от 5-10 години, че това наистина е възможно, те стават нейни редовни граждани с пълен обем права и отговорности и с изрична декларация за спазване на всички нейни закони.

  За Република България това означава, че ние не трябва под натиск и безкрайно да даваме привилегии на малцинствата. Днес тези привилегии се изразяват в самостоятелен език, образование, телевизия, партия…

  Европа бе разделена във военно-политическо, икономическо и културно отношение. В този смисъл България и Турция бяха два враждуващи блока. Върху военните карти ние бяхме страни, които за броени дни и часове трябваше военно да се унищожат. Таканаречените от Анкара “външни турци” бяха обект на целенасочена политическа, икономическа и психологическа обработка, за да се поддържа тяхната устойчивост и същевременно да се дестабилизира евентуалният противник, в случая България.

  Убеден бях, че Тодор Живков имаше изключително точна информация за намеренията на турската държава. Освен информацията, идваща от специализираните органи и външно министерство, той разполагаше и с лични, единствено негови канали за пряка информация от чужбина.

  Информацията Живков обобщи с един израз:”Искат да ни сложат едно буре с барут в темела на държавата, а фитилът на това буре да бъде в Анкара. Когато искат – да го палят, когато искат – да го гасят. Но тази работа няма да стане така”.

  Най-паметни ще останат събитията в с. Корница, Благоевградско. Тъй като по случая се написаха стотици страници, излязоха филмови материали, няма да се спирам подробно на случая. Важно е да се знае, че всички инциденти са ликвидирани само от органите на реда – милицията и Държавна сигурност. Това бяха стотици и хиляди офицери и военнослужещи, които изпълниха своя дълг към закона, в който са се клели за вярна служба.

  След 10 ноември и БКП, и “приемницата” й БСП обяви за престъпен акт действията на българските служители от ДС и милицията с една-едничка цел – сами да се скрият зад гърба на изпълнителите. И до днес хиляди офицери и военнослужещи от ДС продължават да носят като клеймо в биографията си присъдата “офицер възродител”. Те всъщност изпълняваха своя дълг на хора, които са поели клетва пред народ и Конституция.

  Политическите партии страхливци и до ден днешен не намериха сили да дадат достойна историческа оценка на тези събития.

  Всъщност, от средата на 70-те години до края на възродителния процес по същество у нас се водеше една необявена война между БГ и Турция за надмощие над това население. И не българската държава беше, която започна тази война. Тя просто бранеше със закон своите вътрешни интереси, които са изключително право на всяка суверенна държава.

  Важна роля в усилията на нашата държава играеш агентурата, голяма част от която беше внедрена сред това население още от времето на царската полиция. Тя беше много опитна и надеждна. Един преглед, направен през средата на 80-те години на агентурата показва, че в активната част на това население и интелигенция всеки трети гражданин е бил агент на ДС.

  Но този огромен размер не бива да ни заблуждава. Значителна част от тези агенти при среща с турските амисари или консули веднага си признаваха с твърдението въпрос: “Тук българите ни натискат да ставаме шпиони. Какво да правим?” Турските представители обикновено приемаха и поощряваха тази линия на поведение. От техническите записи, които се придобиваха, се виждаше, че турските емисари отвръщат стандартно: “Майка Турция знае това и ще ви прости. Съгласявайте се да помагате, защото така по-добре ще знаем какво искат българите”.

  Както споменах по-горе, турските специални служби поощряваха и поддържаха представителите на това население активно да сътрудничат на ДС. Рано или късно национализмът надделяваше, верският фанатизъм беше силен и “майка Турция” си прибираше децата. Някои от тях преминаха през солидни форми на подготовка за нелегална дейност – преминаха пред школи на КГБ в Москва, получиха легенда и паспорт на избягали граждани от мюсюлманските републики с цел да се внедрят сред гастарбайтерите в Европа и оттам, в перспектива, да проникнат в Турция.

  След 10 ноември българската държава отстъпи и се отвори място за едно голямо предателство. Както стана например с “Оня списък”, който включваше имената на българските разузнавачи, работещи на прикритие зад граница, и бе предаден на турското посолство. Наложи се агентът, внедрен в посолството, който документира това престъпление, чрез бягство да се спасява от надвисналото смъртно наказание. Питам се дали българската държава няма да забрави и тази плесница върху нейното лице?

  За първи път Турция и България излязоха на международната сцена в открито противоборство. Българската позиция бе далеч по-силна, защото тя се опираше на два фундаментални принципа. В посланието си към турската държава Тодор Живков заяви: “Престанете да си играете с живота и съдбата на това население. Това са български граждани, които живеят в условията на българската държава, и по същество вие извършвате намеса във вътрешните работи на една суверенна държава”. Вторият принцип беше деклариран също ясно и категорично: “България вдига границите, нека и Турция да направи това. Не заигравайте, а дайте възможност всеки, който поиска, да отпътува за Турция. Ние не гоним никого, излишно неселение нямаме. В България хляб и работа има за всеки.”

  Тъй като много се спекулира с имотната страна на въпроса, искам да припомня, че точно в тези дни правителството на Георги Атанасов прие разпореждане, с което строго се забраняваше продажбата на земя и имоти на тези, които се изселваха, и заедно с това се предвиждаха мерки за охрана на тяхното имущество. И когато 140 000 души се завърнаха обратно, те намериха непокътнати земята и къщите си. Така че българската държава в нито един момент не е воювала с това свое население. Ако някъде има продаден имот, това е станало при погазването на законите на българската държава. Когато бройката на изселниците надхвърли 400 000 души, Турция каза:”Стига! Спрете!” И затвори едностранно границата.

  Всичко това всъщност беше триумф за малка България, която сама се изправи срещу целия свят, за да защити своите законни интереси

  Под натиска на обстоятелствата и с помощта на приятелската нам държава Кувейт бе организирана двустранна среща между България и Турция. Тя се състоя на 30 октомври 1989 г. под патронажа на емира на Кувейт шейх Джабер ал-Сабах.

  Месут Йълмаз посочи като главна причина за силно влошените двустранни отношения “насилствената смяна на имената и асимилацията на турците” в България. Правейки уговорката, че Турция не поставя предварителни условия и не се намесва в нашите вътрешни работи, добави, че българското правителство, на основата на сега действащия у нас Закон за имената, можело да потърси възможност българските мюсюлмани, ако поискат, да могат да сменят само личните си имена. А фамилните им имена да си останели български/турски. Според Йълмаз това било приемливо и подобна стъпка нямало да накърни достойнството на българското правителство.

  В отговор на изложението на Месут Йълмаз от българския представител Георги Йорданов аргументирано бяха отхвърлени претенциите на Турция за наличието в България на “турско национално малцинство”. Те бяха окачествени като опити за политически натиск и намеса във вътрешните работи на НРБ. На турската страна бе предложено да се започне диалог без предварителни условия, като се спазват суверенните права на българската и на турската държава.

  След дълга с сложна дискусия, продължила повече от 5 часа, турският министър на външните работи се съгласи българо-турският диалог да продължи. Повтаряйки, че неговите постановки не трябвало да се приемат като предварително условие, Йълмаз заяви, че от бъдещите стъпки на българското правителство много ще зависи нормализирането на отношенията между двете страни. …

  Турският министър се съгласи да бъде публикувано съвместно съобщение за срещата. Той прие нашето предложение от текста да отпадне записаното от турска страна, че “отношенията между България и Турция силно са се влошили след 1984 г. по причини, свързани с действията на България”…

  След 10 ноември 1989 г. новият външен министър Бойко Димитров, предвид очакваните “радикални” промени, не замина на договорената среща с Месут Йълмаз, която трябваше да се състои около 30 ноември, и трябваше да подпише договора, с който да се закрепят постигнатите съглашения на срещата с Георги Йорданов. През януари Андрей Луканов, след злополучния пленум от 28 декември 1989 г., даде интервю пред анадолската агенция, в което “признава” наличието на турско национално малцинство в България. Така до срещата през февруари на българския външен министър с турския му колега бе проигран и продажно разпилян целият многогодишен капитал и борба за защита на националните интереси.

  Трагичното е, че комбинацията от страх и предателство погреба огромната обществена енергия, която българският народ в продължение на близо един век отдели за защита на тези свои законни интереси.

   

  По-долу поместваме два кратки видеозаписа с мнения на български историци и на техен турски колега.

  
  .
  
  .

• И електронното правосъдие в България се отлага поне до 2020 г.

  Въпреки изхарчените милиони цари хаос – системите на отделните звена са несъвместими, купените сървъри и софтуер се ползват за други цели

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  Три месеца след като стана ясно, че въвеждането на електронното правителство се отлага за 2020 г., същото се случва и с е-правосъдието. Въпреки че в края на 2012 г. правосъдното министерство обяви концепция, според която единният правен портал трябваше да започне да работи до 2015 г., в края на миналата седмица ведомството е качило на страницата си нова стратегия, която отлага концепцията с поне пет години. От нея става ясно, че досега ведомствата са харчили пари – и на българските данъкоплатци, и от европейските фондове, без да има реална полза.

  В документа не пише колко пари са изразходвани досега и колко трябват още. Бившият министър Диана Ковачева твърдеше, че цената ще е 1.5 млн. евро, за които щеше да се кандидатства по Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК). Миналата година от ОПАК са съобщили за предоставени 1.7 млн. лв. на Висшия съдебен съвет (ВСС) за единния портал. Още 2.3 млн. безвъзмездна помощ са отишли при Върховния административен съд за внедряване на единна деловодно-информационна система (ЕДИС). И двата проекта е трябвало да бъдат изпълнени в рамките на 18 месеца.

  Буксуването означава, че гражданите още дълго няма да имат лесен достъп до множество регистри, сред които търговският, имотният, на неправителствените организации, политическите партии, за българското гражданство, на самонаетите, на осигурителните фондове, на медиаторите и особените залози. Няма да има единен достъп и до деловодствата на прокуратурите и съдилищата. Още поне 6 години няма да се осъществи и т. нар. лично съдебно досие, което трябва да позволи всеки, който има дела, да може да види онлайн материалите и да изпраща документи с електронен подпис. Призовките и съобщенията по делата също няма да станат електронни в близкото бъдеще. Отлага се внедряването на техника, позволяваща видеоконферентен разпит на свидетели, както и „воденето на виртуални, трансгранични съдебни процеси“. Такава апаратура трябваше да се сложи и в арестите и затворите.

  В момента ситуацията е хаотична, е констатирал сегашният екип на правосъдното министерство. „Често в една сграда има толкова доставчици, колкото различни структури от сектора я ползват“, пише в документа. Авторите отбелязват още, че за инфомационните системи на различните институции досега са харчени пари, но ползата от това е малка: „Въпреки изразходвания човешки и финансов ресурс, постигнатите резултати не съответстват на необходимите за обезпечаване на сектор „Правосъдие“ със съвременни технологични средства. Голяма част от придобитите сървъри, комуникационни устройства, системен и приложен софтуер са частично използвани или са използвани не за постигане на конкретните цели“.

  От анализа става ясно, че понеже информационните системи са изграждани от различни институции, те не могат да се свържат помежду си и на практика са абсолютно безполезни от гледна точка на единния информационен модел, който се търси при е-правосъдието. Като причини за несвършената работа се посочват още: липсата на стратегически документ, липса на орган, ангажиран с изграждането системата, и политическият фактор.

  Липсата на връзка между отделните звена на съдебната система не е единственият проблем. И досега съдилищата имат различни сайтове, които работят по различен начин. Преди няколко години прокуратурата успя да унифицира страниците на окръжните и районните си структури, но в интернет все още могат да се открият старите версии на сайтовете на някои прокуратури. При съдилищата обаче това още не се е случило. Преди две години зам.-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов обяви, че ще се сформира работна група, която да координира уеднаквяване на интернет страниците. Досега обаче резултат няма. Дори човек да успее да стигне до актовете на съда, трудно би разбрал за кого се отнася съдебното решение, което по принцип е публично, тъй като имената на страните по делото, както и имена на градове, местности и т.н. се заличават. Т.нар. обезличаване на съдебните актове се оправдава със защита на личните данни на страните по процеса. Търсенето по дела в много от съдилищата е затруднено от изискването да се посочи номер на делото.

  ДЕЖА ВЮ

  С поредното отлагане е-правосъдието все повече започва да прилича на дългогодишната сага с Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Нейното изграждане бе обявено през далечната 1995 г., но тя не е изцяло въведена и до днес, макар че през годините бяха изразходвани поне 20 млн. лв. През миналата година правосъдното министерство обяви поредна обществена поръчка за техника, чрез която към ЕИСПП да се свърже и главна дирекция „Охрана“, която отговаря за арестантите.

   

• Седмичният сатиричен дневник на Тони Филипов

  Тони Филипов, д-р: Из делниците на един луд (10–14 февруари),

   Оffnews.bg

  

  Понеделник, 10 февруари

  Банкомат в кв. „Левски” бие ток. Потърпевши съобщили в телевизията, че на всеки опит да се изтеглят пари, банкоматът отговарял с токов удар. Един от пострадалите разправя: Аз, вика, съм 80 кила мъж и ме отхвърли на два метъра, ами ако, вика, е човек с пейсмейкър? Спира му пейсмейкърът и животът му приключва…

  А дали не е възможно пейсмейкърът да спре при съобщение „В сметката няма наличност”? Бих казал, че токът е по-малкото зло. Поне остава надежда, че в картата има пари, но по чисто технически причини не могат да бъдат изтеглени. Не ли?

  Един познат с ток отучи жена си да му бърка в джобовете. Монтира в джоба на сакото си един електрошок. И почти цяла година беше рахат. Но някакъв електротехник прееба работата. (За жената не знам…) Подучил я да прави инвентаризацията с домакинските ръкавици. На което моят човек отговори с шепа кабарчета. Не че беше някаква пинтия, но философията му беше, че лесно взетите пари бързо се харчат…

  Пък в Сливен откраднали гръмоотвода от покрива на голям жилищен блок. Досега не било се случвало. Нищо, в бъдеще също няма да се случва. „Мерките за противодействие на битовата престъпност влизат в сила от понеделник”, съобщава „Труд”. Министърът Йовчев казал, че с тия мерки до 2-3 месеца ще има „силен положителен резултат с битовата престъпност”. Важно е да се отбележи, че ще е положителен, щото милиционерските мерки понякога дават и отрицателен.

  Борисов вика: „Когато дойдем отново на власт, ще оправим разрушените къщи в село Бисер. Това, вика, е демокрацията на Станишев, да забраняват на хората да говорят за направеното от ГЕРБ за с. Бисер….”

  Не сме против да се съобщава на населението за добрите постижения на ГЕРБ. Но за с. Бисер специално имаме малко по-особено мнение… Големи страсти са се развихрили там. Страсти български… Г-жа Антоанета Атанасова разправя: „Построиха ми най-малката къщичка от новите, 7 души едвам се побираме в две стаи, но поне имам покрив над главата си и не ме кълнат. Защото онези, дето им построиха големите къщи, всеки, който мине, ги проклина. Нищо чудно, че доста хора от „палатите“ вече си заминаха на оня свят. Сигурно е от клетвите.“

  Това направо ме остави без дъх. Още повече като разбрах, че десетина души вече са се споминали. Сега дали от клетвите, не се знае… Но фактът си е факт. И тая госпожа с двете стаички преди това е живяла на кирпич, но не ѝ стига, че има две стаи в нова тухлена къщичка, гледа другите, дето имат три и четири стаи и ги кълне…

  Всичко щеше да е съвсем наред, ако вместо къщи им бяха закарали фургони. На всички еднакви фургони. Щяха да си живеят задружно и да псуват властта. Те и сега я псуват, но всеки по собствени съображения.

  Майката на единия от братя Галеви починала, съобщава „Труд”: „Възрастната жена така и не успя да види за последно единствения си син, който изчезна безследно в началото на май 2012 г. На погребението дойдоха близки и роднини, но нито един от двамата братя Галеви.”
  Ама вие зер ги чакахте? Ами то щом вие сте се сетили, сигурно и народната милиция се е сетила. И братя Галеви са се е сетили, че всички са се сетили… И затова не са дошли.

  „Нито един от двамата братя Галеви” не дошъл… Тц, тц, тц… Нали е майка само на единия, бе, защо да идват и двамата?
  Пък на конгреса на БСП се появил Първанов, ако че му снеха политическото доверие. И притеснявал делегатите с въпроси: „Защо ме изоставихте?”, „Защо напускате истинското ляво?” и т.н. По някои медии пише, че това бил актьорът Стефан Рядков, маскиран на Първанов. Да, бе… А защо да не е Първанов маскиран като Стефан Рядков? Нима е по-лош артист?!
  

  Първанов на конгреса на БСП.

  Съпругата на Войчех Ярузелски, бивш премиер и президент на Полша, иска развод заради изневяра. Знам, рекла Барбара Ярузелска, че ми изневерява, знам и с коя, знам и къде. Не знам само с какво. Щото Войчех е на 90 г. (роден 1923 г.) Когато се казва „надеждата умира последна” се има предвид точно това. Човек доде е жив се надява на някой изостанал оргазъм… Та не точно надеждата, а меракът умира последен.

   

  Вторник, 11 февруари

  Цветанов рекъл, че Пеевски командва прокуратурата и ВСС. И медийният император се обидил. И решил да каже какво са си говорили на прословутата среща с главния прокурор в кабинета на Цветанов. Цветанов натискал Цацаров да назначи Ася Петрова за зам.-главен прокурор и да гарантира, че кандидатурата ще мине през ВСС. И да не назначава Борислав Сарафов, щото Цецо не го дишал. Ама ултимативно натискал. Към днешната дата, като вземем под внимание, че и Петрова, и Сарафов са заместници, можем да кажем, че Цацаров е устискал независимостта на прокуратурата на 50%. Всъщност, може и да са малко повече. Щото Цветанов поискал да се прикрие разследване, дошло от Македония, срещу съдийката по делото „Октопод“ Румяна Ченалова, на която много държал. Това Цацаров отказал. Според Пеевски, де… Не го включваме към горните 50%, защото засега съдбата на това разследване е неизвестна.

  Все пак и 50% не е никак малко.

  Не така обаче стои въпросът за независимостта на медиите. Пеевски разправя, че често се срещали с Цветанов. „Молбата му, вика, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Флоров били близки… Киро Японеца и Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборите. Но това са само част от имената, за които ме е молил…”
  Лелей, колко е… Как да се изразя, без да го обидя… „Молбата му”, „молил”… И той да не му строши хатъра. Добре, ама и за хатър има граници. Поговорката казва: „За хатър лайно не ям.“

  „Моите медии”? По документи е скъсан като карпатски вълк, по-беден е и от Първанов. В данъчната си декларация за 2012 г. беше записал, че има един малък влог само, спестен от заплатата. И „24 часа” (още не беше негова собственост) го иронизираше: „Депутатът от ДПС Делян Пеевски живее на фотосинтеза”…

  И сега достигаме до финала, който носи откровено суициден характер:

  Журналист: И какво, вие съгласихте ли се, осъществихте ли такъв медиен чадър?
  Пеевски: Да, сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.
  Нямам повече въпроси, свидетелят е ваш…

  И глупаците в „Монитор” го праснали на първа страница! „Делян Пеевски със сензационни разкрития: Цветанов ме натискаше да разпъвам чадър над мафиотски босове”.

  Като оная мома, дето се оплакала, че я изнасилили. И като я пита съдията кога е станало това, тя рекла: „През цялото лято…”. Та и Пеевски така го натискал Цветанов през целия мандат!

  Това са вестниците на Пеевски. По-точно това са вестниците. Щото те всички са на Пеевски, с изключение на „Сега”, за който обаче чуваме, че вече се разпространявал само в София, и то не цялата… Чети, народе! Чети „Телеграф”, че е евтинджок! Е, не казва истината, ама то за 50 ст. кой ли я казва…

  Цялата държава се завъртя около лицето Пеевски. Просто да се чудиш! Бакалавър от „дистанционното” обучение на Югозападния университет, говори и пише гаче българският му е втори език, изглежда като… Както и да е, да кажем, че не е виновен как изглежда, макар че вече мина 30 г… И цяла България се върти около него. Защото и тия истории с Бареков и Росен Петров, пак са пеевщини.

  Всички са потресени от постъпката на Росен. Много интересно какво са очаквали, та са потресени. Ами това е Росен, бе! Как го беше казал Енгелс? „Тук са кинтите, тук танцувай”… Или май беше „тук е розата…” Все тая.

  Бареков му предложи вътрешното министерство. Из Фейсбук прочетох, че предложил образованието на Стоичков, но не знам дали е истина. Росен вика, че бил готов за министър: „За разлика от г-н Борисов, който е специалист в пожарното дело, аз съм разузнавач първа степен. Г-н Цветанов е завършил ВИФ. Аз съм работил на терен, затова имам самочувствието…”

  Помните ли какво ви писах навремето? Че не са страшни Борисов и Цветанов, тях все някак ще преживеем. По-лошото е, че след тях всеки Сульо и Пульо ще реши, че може да управлява държавата. Бих искал да не съм бил чак толкова прав, ама…

  Потресени са от Росен. Да кажем с основание. А защо никой не се потриса от Харалан Александров? Лично аз съм потресен от него, защото безспорно е умен и ерудиран човек. Обаче обикаля София и събира експерти за „България без цензура”. В същото време е член на Обществения съвет на Реформаторския блок. Преди това се заигра с друг комбинатор – лицето Гамизов. Тръгнаха заедно да правят списание с парите на Ковачки…
  Жалко! Толкова малко останаха интелектуалците, които уважавам, че изпитвам почти физическа болка, когато някой от тях се продаде.

  Харалан до Дудука! Как мислите, дали да му кажа, че няма партия на Бареков? Че туй майна е фронтмен на Пеевски и КТБ? Не за друго, а защото мисля, че съм го виждал Харалан по протестите срещу Пеевски. И май се подвежда от това, дето Бареков обикаля страната. В предаването на Гарелов по TV7 даже обяви безусловната си подкрепа за практиката на Бареков „да общува с най-страдащите хора и да търси решенията на проблемите им”. „Доколко тя ще се трансформира в добра политика предстои да се види…“

  До николко, Харалане, отсега мога да ти кажа. Бедните да го д…

  Изглежда е повярвал на Бареков, че плаче за бедните. Трябва да го предупредя.

  Веднъж се пошегувах, че донякъде разбирам защо пред Народния съд са били изправени и интелектуалци. Вече не съм настроен да се шегувам. Добре, представете си, че високото момче, глуповато високото момче, вземе, че стане премиер на България?! И натвори това, което никак не се съмнявам, че ще натвори?! Къде ще са тогава Нешка Робева, Митко Цонев, президентът Стоянов, Харалан и т.н. да ни обяснят как са му повярвали и как съжаляват?! Ако си турят ръката на сърцето, могат да почнат да съжаляват веднага.

   

  Сряда, 12 февруари

  „България с най-нисък индекс в ЕС за свобода на пресата”, съобщава „Труд”. Годишният доклад на „Репортери без граници“ показва, че страната ни е изпаднала до 100-ното място в класацията за свобода на словото за 2014 г. сред 180 наблюдавани страни. И на последното място в ЕС!

  Росен Петров плаши: „Ако тази мръсна кампания на Би Ти Ви и „Дрийм тийм“ (продуцентите на „Нека говорят“ – б.р.) не спре, ще отида в прокуратурата и ще разкрия много неща, на които съм бил свидетел – търговия с влияние, как се купуват обществени поръчки, кой и как ги печели… Тогава много водещи и доста политици може да гледат света през едно по-тясно прозорче…“

  И това е елемент от свободата на медиите – обществените поръчки, търговията с влияние, дирижирана реклама… Да не ги изреждам, щото знам, че не ви интересуват. Що не ви интересуват не знам. Купувате ги, четете ги, гледате ги, но ви става скучно, когато някой се опита да ви каже и докаже как ви лъжат…

  Росен Петров бил много обиден на Слави Трифонов. Вика: „Държах уринатора на Слави, когато беше много зле. Ходих всеки ден до Плевен да му помагам, а той ме предаде.“

  Нищо, Росене, нищо. Нищо научено в живота не отива напразно, все някога ще е от полза. От уринатора на Слави много лесно ще преходиш към ибрика на Бареков. Няма голяма разлика.

  Каква ирония, ибрикчия на ибрикчията…

  

  Информация и снимка Plovdivmedia.com

  Пеевски, за да докаже, че Цветанов лъже, изискал справка от рецепцията на МВР колко пъти е влизал в министерството. И от там казали 40 пъти. (Словом: Четиридесет!) Но това не са всичките му срещи с Цветанов. Защото вчера каза, че са се виждали на много и най-различни места. Да прощава, но толкова много срещи са възможни само при взаимен интерес. Така, де, той е издател на най-голямата медийна група, не е сотаджийка. (Сотаджийка, за който не знае, е мома на повикване.)
  Колко трябва да си прост, за да правиш такива признания и да си мислиш, че те уязвяват само опонента ти. Сигурно много…

   

  Четвъртък, 13 февруари

  Борисов иска обяснение защо Орешарски е сключил спогодба за сътрудничество в областта на медиите, културата и образованието със Северна Корея. Коментира във Фейсбук, че е потресен и възмутен как се е окаляло „уродливото“ управление и иска оставка. От правителството контрираха, че спогодбата е сключена през 2010 г. от правителството на Борисов. Сега само е подновена.

  Тетка Цачева обяснява: „През 2010 г. ситуацията в Северна Корея е била по-различна от това, което се случва днес. Тогава не е управлявал този висш държавен ръководител и не се е саморазправял с близките си по начина, по който го прави днес…”

  „Този висш държавен ръководител…”. Бас турям, че не му знае името!

  И Десислава Атанасова се включва в спора и доказва, че ако беше онемяла например през пубертета, българският парламентаризъм нямаше да загуби много: „Вие не смятате ли, че за три години далеч се промениха нещата, тогава онзи екзекутиран човек от племенника си все още беше жив…“
  И тя не знае името на корейския лидер…

  Обаче не са прави госпожите. Верно, че Ким Чен Ун хвърли чичо си на глутница изгладнели кучета, но в Северна Корея се случват и положителни работи. През 2010 г. корейците още не бяха пращали космонавт на Слънцето. Който да се завърне успешно, де, неуспешни опити може и да е имало…
  Фрашкано е с нубийци в парламента… Пак.

  Със Северна Корея има само един малък проблем. Че не е Южна Корея. И брадърите не поддържат дипломатически отношения с нея. Вашингтон смята, че КНРД е една от страните, които подкрепят световния тероризъм. И през 2002 г. Буш ги сложи в „оста на злото”, барабар с Ирак и Иран. И най-важното не се е чуло да са извадени от тази ос. САЩ обвиняват Северна Корея в производството на „истински” фалшиви банкноти и държавен трафик на наркотици. „Страната на утринната свежест” е абонат на Комисията по човешките права… И т.н. и т.н…

  Но ако си Тетка Цачева, тия работи може още да не са достигнали до теб.

  Нашият цивилизационен избор ни задължава да се съобразяваме с това кои са приятни на американците и кои не са. В смисъл, че е добре е, но не винаги е възможно. С Русия например май не е възможно…

  Между другото, в НС има група за приятелство с КНДР, в която членуват трима депутати. Групата е доминирана от Атака: председател Илиян Тодоров (Атака), зам.-пред. Деян Дечев (КБ) и член Адриан Асенов (Атака).

  Не знам, но нещо е сбъркано. Дето казват в родния ми край по женска линия: я не знам как е, ама и така не е. Измята се е светът. Сашо Диков, мъж и артисва, днес посрещнал Бойко на вратата на парламента и го комплиментирал съвсем не по мъжки: „Много си хубав днес…“ Па Бойко му рекъл: „Ти да не си станал от БСП?“ И пет деца да си роди Станишев, Борисов няма да се откаже да подмята работи, които първо са от далечното минало, и, второ, съвсем не са доказани…

  Както и да е. Не бих ви занимавал със Сашо Диков, ако не ставаше дума за рецидив. Миналата седмица каза нещо такова и на Волен Сидеров: „Г-н Сидеров, Вие сте толкова смел и красив!“ Обаче лидерът на „Атака“ не прие протегнатата ръка: „Г-н Диков, започвате да ме смущавате, защото такива комплименти правят хора с хомосексуална насоченост…“

  И мен това ме притеснява. Сашо Диков прекарва много време в Народното събрание и…

   

  Петък, 14 февруари

  Продължава Деседневката на Пеевското включване, ако мога така да се изразя. Медийният император отново реве как Цветанов го тормозел: „Ще го попитам само веднъж – в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г., когато имах рожден ден, дали той ме е извикал в неговия кабинет и злоупотребявайки със служебното си положение ми е оказал натиск по определена тема?… Смятате ли, че е нормално в полунощ един човек да бъде викан в кабинета на вътрешния министър?”

  За обслужващия персонал няма ден, няма нощ. Щом си на повикване, длъжен си да се отзовеш.

  Когато се гласуваше кабинетът на Орешарски възникна словесна престрелка между Цветанов и Пеевски. Цветанов каза, че главният прокурор му дошъл с Пеевски. И тогава Пеевски избухна: „Гусин Цветанов, обърнете се, обърнете се, не се правете. Гусин Цветанов, да ви кажа вие вадите много лъжи, но тепърва ще излиза с колко криминално проявени лица сте се виждали. Това ви го обещавам лично…”

  Тогава отбелязахме: „Много злоба е набрал Пеевски! Какви ли унижения е бил принуден да изтърпи, та е събрал отрова за гнездо пепелянки… И ще намери начин да си отмъсти. Започва да се излива четиригодишната злоба на роба, казано в стила на поетическите метафори…”
  Местан: „Оказва се, че Пеевски се е срещал с Цветанов 40 пъти… Те най-вероятно са се срещали и извън МВР…”

  Горката сотаджийка… Как ли е припкала из цяла София…

  

  Външна прилика не сме търсил. Просто така се случи. Снимка Blog.bg

  „Не знам, дистанцира се Местан, от какво естество са били тези срещи, знам само, че не са били политически, защото ДПС не е изпращал там Делян Пеевски.”

  Ага, да не би Доган ефенди да го е пращал, па да е пропуснал да ти каже? Щото, между нас да си остане, той не ти казва всичко. Така, де, турен си там само да превеждаш политиката на ДПС на литературен български. Не е нужно всичко да знаеш…

  Румен Петков вика: „Пеевски съумя да унищожи главния прокурор и неговите заместници. Не зная защо го прави, но го направи…”

  Казват, че Александър Дюма-син бил рекъл: „Предпочитам мошениците пред малоумните, защото те понякога си почиват.” По принцип е така, но има и случаи когато тези две черти се събират в една личност. И тогава няма избор! Това го казвам само по принцип, не за конкретния случай.

  Но не мисля, че главният прокурор е унищожен. В друга държава да, но у нас не… По-скоро Пеевски ще набара фазата. Още когато избраха Цацаров обяснихме на некои много въодушевени, че в неизографисана църква не е прието да се моли човек… Нека видим първо ликовете дали са канонични, пък тогаз…

  Обаче Румен Петков намеква нещо много страшно: „Прокуратурата и МВР да огледат дали нямат разкрито някое тежко убийство… Ако има разкрито такова убийство, и не са задържали извършителя и евентуалния поръчител… и Цацаров, и вътрешният министър не са за там…”

  Уж само пита. Обаче ако това питане се „инкорпорира във въпросно-отговорното единство”, както казва министърката на спорта, нещата стават много сериозни. Тогава не би трябвало да се чудим какво търсим в Северна Корея.

  „Защо вечността не е пометнала това уродливо време!”

   

• Умните хора виждат света по различен начин

  

  Нещо в мозъка им пречи да възприемат големите движещи се обекти, но пък виждат по-добре и забелязват по-бързо дребните нещица.

  Един вид могат да забележат бълхата край пътя, но пък слонът да убегне от зоркия им поглед.

  Тадин установил това посредством нов тест за интелигентност, съставен специално за това изследване. Тестът може да се намери в интернет. Той представлява сив екран, на който се появяват за различна продължителност две елипси с вълни. Едната елипса е по-едра, другата – по-дребна. Вълните вървят наляво или надясно. Целта е да се провери колко бързо наблюдателят може да види в коя посока се движат вълните в двете елипси.

  Проучването на д-р Тадин установило, че високоинтелигентните имат нужда от по-дълго време, докато видят едрите вълни, но забелязват почти веднага вълничките на малката елипса. „Мозъците на индивидите с високо IQ са устроени по такъв начин, че да пренебрегват големите обекти, които са като фон. От теста стана ясно, че това става автоматично, не е съзнателен процес“, коментира изследователят.

  Засега няма обяснение на какво се дължи този феномен. „Принципно по-интелигентните хора успяват да се абстрахират от страничните дразнители и да се концентрират върху една задача“, допълва Тадин.

  Още едно проучване внася яснота в работата на човешкия мозък. В Тюбингенския университет в провинция Баден-Вюртемберг установили, че умовете на старите хора работят по-бавно, но по-задълбочено.

  С възрастта хората не оглупяват, освен ако не страдат от някакво заболяване. Но намалява бързината на мисълта им. Това е така, защото мозъците им са претоварени с огромно количество информация.

  Те „циклят“ също като компютър, чиято памет е задръстена. Освен това умовете на възрастните хора работят по друг начин, като обръщат по-голямо внимание на детайлите. Това също забавя обработката на данни.

  С най-високо IQ в света е българка

  В гугъл излизат стотици класации на най-интелигентните в света, като IQ резултатите на някои от тях надвишават 200.

  Допитахме се до клуба на интелигентните – МЕНСА-България, дали имат по-точни сведения . „Най-интелигентният човек в света официално измерено е българка. През 2003 г. Даниела Симидчиева е сертифицирана с IQ 192″ – припомни заместник-председателят на организацията Христо Радков.

  Наскоро излезе информация, че българите са на 14-о място по интелигентност в света. „Такава статистика не може да съществува“, обясни Радков. В различните държави има различни традиции и отношение към тестовете за интелигентност. За да се направи такова изследване, трябва да бъдат тествани всички хора от една държава или поне представителна извадка.

  Христо Радков припомни, че в МЕНСА се влиза с резултат от 148 точки. На 2 февруари ще има полагане на тест в София. Другите градове, в които се провеждат, са Пловдив и Варна. „Очакваме да се явят към 15-20 човека. Обикновено най-много хора идват за тестове през пролетта. Сертификатът от МЕНСА им помага при кандидатстване в университетите в чужбина.“

  Свръхинтелигентността понякога пречи при търсене на работа. Затова психолозите съветват кандидатите да не споменават, че имат твърде високо IQ.

  Ум царува…

  „Спомням си в Полша беше излязло едно изследване, че 17% от членовете на МЕНСА в Полша са безработни – казва Даниела Симидчиева, чието IQ е по-високо от това на Айнщайн. – Това се обяснява с факта, че в ученическите години заради това, че са различни, тези хора са били изолирани. Част от тях дори са отпаднали от училище.“ Даниела не се е чувствала изолирана в ученическите години. Тя има висше образование по икономика, социология, инженер е и е завършила педагогика. Работи в Българската стопанска камара. Хората реагират различно, когато разберат за смразяващата интелигентност. „Ако са по-слаби, хора с комплекси – реагират негативно. Останалите – напротив, радват се, когато разберат. Аз, разбира се, не обяснявам на всички, че имам IQ 192. Интелигентността не се вижда от пръв поглед. Знанието по-лесно проличава – ако човек е ерудиран и има много информация, това се вижда от всички.“

  Симидчиева обяснява, че лесно научава неща, които я интересуват, но не и тези, които са безинтересни. Тя има три дъщери – най-малката е на 23, и едно внуче. Две от момичетата са членове на МЕНСА. Третата все още не се е явила на теста.

  Високият коефициент на интелигентност не е нито пречка, нито предпоставка за успешна кариера според Даниела. За да е успешен в професията, е важно по-скоро човек да има така наречената емоционална интелигентност, казва тя.

  Източник:  24chasa.bg

• Научна конференция: БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ

  .

  ИНСТИТУТЪТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА

  С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН

  организира

  .

  научна конференция

  БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ:

  ИНСТИТУЦИИ, ОРГАНИЗАЦИИ, ОБЩНОСТЕН ЖИВОТ

  .

  29-30.09.2014 г.

  София, ИЕФЕМ – БАН

  .

  

  Формирането на емигрантски/имигрантски общности е широко застъпено поле в съвременната българска и чуждестранна хуманитирастика. Редица научни изследвания са посветени на миграционните вълни след Първата и Втората световни войни; транснационалните икономически миграции, възникнали вследствие на ускорените глобализационни процеси през последните няколко десетилетия; семейната миграция и бежанските потоци. Особено актуални са проблемите, свързани с новите миграционни вълни в Европа и Америка след настъпилите политическите промени през 1989 г. В същото време научната тематика за миграционните процеси е в силна корелация с проблемите за развитието, интеграцията и вътрешния „живот” на емигрантски/имигрантски общности и тяхното културно, религиозно и социално взаимодействие с приемащата страна.

  Научните изследванията на българските хуманитаристи в това поле респективно са насочени най-вече към българските емигрантски общности. Най-интензивни проучвания се очертават в няколко основни направления: традиционни български емигрантски общности в постсъветското пространство/традиционни български малцинства (Молдова, Украйна, Румъния); българската диаспора в страните от бившия социалистически блок (Унгария, Словакия, Чехия); емигрантски общности на български малцинствени групи (турци, роми); – миграции на Балканите; нови мигрантски общности в страните от Европейския съюз и Северна Америка. Все по-засилващ се е интересът към мигрантските общности у нас (още в миналото – белогвардейци, арменци, чехи, германци и др., и днес – трудова миграция от Азия и Африка). Напоследък ръст бележат и изследванията върху бежанските общности у нас като един от най-значимите и видими миграционни процеси на територията на България.

  * * *

  С конференцията „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот” бихме искали да съберем на едно място различни гледни точки към съвременните мигрантски общности – български зад граница и чуждестранни на територията на страната ни. Научният форум е отворен за широк кръг специалисти – етнолози, социолози, културолози, социолингвисти, политолози, икономисти и пр., работещи по следните проблеми:

  –          Организиране и институционализиране на българските общности в чужбина;

  –          Ролята на българските национални представителства за мигрантските ни общности в чужбина;

  –          Отношения местна власт – мигрантски общности в България и в чужбина;

  –          Българските църкви в чужбина;

  –          Българските училища, читалища, клубове в чужбина;

  –          Български медии в чужбина;

  –          Организации и представителство на имигрантите в България;

  –          Вътрешен живот на мигрантските общности в България;

  –          Бежанци в България – организации и взаимодействия,

  както и всички теми, свързани с методологията и перспективите в изследването на съвременни мигрантски общности от всякакъв тип.

  Добре дошли са както индивидуални заявки, така и заявки за панели. Желаещите да се включат в конференцията могат да изпращат своите заявки, съдържащи име на участника, заглавие и резюме на доклада и информация за контакт, на адрес: conference.iefem@abv.bg. За участие с панел, моля в заявката да бъдат включени имената на всички участници в него, заедно със заглавията и резюмета на предлаганите доклади, и информация за контакт на водещия панела.

  Конференцията е отворена и  за чуждестранни участници, които да представят докладите си на български или английски език.

  Разширени варианти на избрани доклади ще бъдат поканени за публикуване в сборник.

  Срокът за подаване на заявки за участие е 10 юли 2014 г.

   

  Източник:  Iefsem.blogspot.com

• Георги Марков: Екзотичният образ на българина в чужбина

  Непубликувано доскоро есе за визитната картичка на националността и екзотичния образ на българина в чужбина, което Георги Марков чете по радио “Дойче веле” през 70-те години на миналия век. Препубликуваме това вълнуващо есе на убития през 1978 г. в Лондон български писател и журналист от портала Кultura.bg

  .

  

  Трябва да си призная, че никога преди да напусна България и да започна живот в чужбина, не можех да си представя, че националната принадлежност на един човек има някакво съществено значение при новите познанства или приятелства, които му предлага непознатият свят. Нещо повече, съвсем бях изненадан да открия, че визитната картичка на националността в някаква степен предопределя поне първото отношение на новия познайник-чужденец. Може би това произтича от присъщата на западните интелигентни граждани необходимост да притежават известно определено познание или информация за по-непознатите или отдалечени сфери на света, сред който живеят, а може би е нещо като детската любознателност на драгалевчани да имат свои мерки за непознатите земни величини. Много пъти аз бивах смайван от това, че думата „България” или „българин” произвеждаше незабавно определена реакция, сякаш в енциклопедията, която всеки човек носи в главата си, се отваряше твърде обемна статия с живописни илюстрации.

  Вярвам, че всички като мен, които идват от относително малки и непознати народи, са особено чувствителни спрямо вниманието, което се оказва на тяхната националност. Но същевременно нека подчертая, че може би колкото народът е по-малък и по-непознат, интересът да е по-голям. Ако в една страна, да речем като Белгия, кажете, че сте германец, англичанин или италианец, това едва ли би произвело някакво впечатление и би предизвикало силен интерес. Ако кажете, че сте чех или поляк, вашите шансове за интерес са по-добри. Но българин…? Това е друго нещо. Това е провокация към склада на познанието, към енциклопедията в главата. В моя дневник съм отбелязал, че почти три четвърти от англо-американците, които съм срещал, на обяснението, че съм българин, моментално са реагирали с една и съща фраза – „Хау фасинейтинг!”, което би могло да се разбира като „Колко очарователно”. „Колко невероятно интересно!”. „Колко любопитно!”. Разбира се, една част от тези възклицания човек може да отдаде на човешката учтивост, но зад повечето от тях вече надничаше някаква готова представа за българина и България.

  Всеки може да разбере чувствителността и любопитството ми към образа на собствената ми нация в очите на обикновени чужденци, непредубедени от исторически, политически или расови предразсъдъци. Защото колкото и настойчиво да твърдят някои софийски журналисти, че светът се прекланя всекидневно пред българското социалистическо изкуство и култура, истината е, че нашата страна продължава относително да се намира някъде на края на географията. Гърция например продължава да бъде една от най-популярните страни в света и това е напълно разбираемо предвид огромното значение на древната елинска култура и на голямото историческо значение на стара Византия. По подобни причини Турция и турците са силно име в съзнанието на мнозина съвременници. Югославското работническо шестване из света също допринесе за популяризиране образа на югославянина. Но образът на българина – това е наистина нещо друго. И според мен толкова по-ценно.

  Може би поради вече вроденото чувство за свобода и лична независимост западните граждани, които аз срещах, не отдаваха голямо значение на вестникарски мнения, на пропагандни материали и тем подобни, нито пък се смятаха задължени да следват отношението на политическите течения и партии, към които принадлежаха, а подчертано предпочитаха своето лично впечатление, своето лично мнение. В този смисъл моите изненади продължиха с откритието, че участието на България в Първата или Втората световна война е играло значително по-малка роля при изграждането на представата за нея, отколкото личната среща или познанство с някакъв характерен, интересен българин. Дали българският режим е комунистически или капиталистически – за много от тези обикновени хора се оказваше по-незначително от срещата на чаша мастика в прашен къмпинг някъде из Източна Европа. Понякога потръпвах като разбирах колко лесно един мой сънародник може да предопредели отношението на някои чужденци към целия наш народ. В същото време предполагам, че пак учтивостта на чужденците ми спестяваше изчервяването за някои подвизи на мои сънародници и щедро ми предоставяше другата, приятната, ласкателната и може би преобладаващата страна на познанството им с българи.

  Съвсем неотдавна бях на концерт  в „Албърт Хол”, когато приятели ме запознаха с един концертиращ английски пианист.

  „Наистина ли сте българин!” – извика той развълнувано, сякаш откриваше у мен изчезналия си брат.

  „Нали познавате Митко…?”

  Въпросният Митко беше известен български музикант, когото бегло бях виждал, но за когото, струва ми се, сега мога да напиша половин книга. Набързо бях замъкнат в някакъв дом, където възпълничкият пианист ме представи с думите:

  „Той е българин. И той познава Митко.”

  С удивление видях как всички лица се раздвижиха, как много приятна и възбуждаща вълна премина през тях и като че вратите широко се разтвориха. Оказа се, че на едно международно музикално състезание всички присъстващи са били очаровани от този странен, чудат и изключително духовит Митко. От отделни епизоди, възклицания, усмивки и смях пред мен се появи образът на дързък и властен български младеж, който по най-сърдечен и непосредствен начин се бе свързал, бе влязъл в живота на тази група чужденци, залутани в непозната столица. В свят, където никой не се трогва много за съдбата на другите, Митко бе проявил отзивчивост и внимание, които бяха оставили дълбоки следи. Когато групата загубила финалното състезание, той бил единственият, който се появил с букет цветя и ги завел да се почерпят, повтаряйки им, че: „всеки знае да печели, малцина са тези, които могат да губят!”. И ето, че на мен бе съдено да приема признателността и възхищението на тия хора от този Митко. За тях цяла България беше населена с Митковци и цяла България означаваше един чувствителен, чудесен млад българин. И мисля, че дори хиляда неприятни наши сънародници, хиляда анти-Митковци не биха могли да изличат тази представа.

  „Вие сте голям народ!” – твърдяха те за мое, предполагам и за ваше удоволствие, защото дори да не е точно така, толкова приятно е човек да го чуе.

  Почти същото чувство на идеализиране на цял народ чрез един-единствен негов представител, но този път от съвсем друга обществена категория ми беше демонстрирано на големия пазар в Рим зад църквата “Санта Мария Маджоре”. Чувайки, че съм българин, един от амбулантните търговци, човек на около 55 години, се хвърли да ми подарява куп пуловери, шалчета и фланели, което мисля, че не е често явление на италиански пазар. И пак зад този жест стоеше друг силен български образ. Италианецът ми разказа с трагикомични възклицания и жестове, че в гладните години след войната се намерил в един затвор с някакъв български Генади. В затворническия комарджилък италианецът проиграл дрехите си и когато дошла заповедта за освобождаването му, той просто не можел да напусне затвора, защото бил само по… гащета. И докато всички го взимали на подбив и никой не искал да му помогне, Генади се съблякъл (в жесток студ) и му дал дрехите си. “Ун гранде амико” викаше просълзен амбулантният продавач. Но какво било изумлението му, когато след няколко дни отишъл обратно да върне дрехите и заварил Генади облечен като лорд. Ядосан от цялата история въпросният Генади седнал да играе карти и насъбрал цял гардероб от дрехи.

  За един романтичен аптекар от Брайтън, горе-долу на годините на баща ми, България представляваше красиво младо момиче с големи кадифени очи, което било на работа в един хотел в Кайро преди около 30 години. Тази наша Цветанка, която аптекарят произнасяше твърде мило като Светанка, е имала годеник, който заминал за някаква арабска страна и трябвало да се върне. В същото време тя била обградена от панаир от поклонници, готови на всичко за любовта й. “Знаете ли – продължаваше аптекарят – че тя би могла да има само с един жест едни от най-богатите и интересни хора, които съм виждал. Знаете ли, че един от нашите секретари беше луд по нея. Господи, аз не съм чувал за такава вярност. Това българите трябва да са много особен народ!”

  Искам да му кажа, че за съжаление не сме толкова особени и че вероятно особена е била тази Светанка, която не е имала практическите помисли на някои нейни сънароднички. Но защо трябваше да посягам върху романтичния спомен на брайтънския аптекар? В края на краищата споменът за Светанка беше повод за една чудесна вечер край морето. При много други случаи и все по-подчертано имах впечатлението, че западняците, особено англичаните, сякаш умишлено се опитваха да виждат екзотичната страна на българския образ и точно екзотиката ги привличаше най-много. Преди години например някъде в Бирмингамско се бил появил друг един странен представител на нашия народ, който, поканен на някакво парти с голям огън на поляна, се събул бос и танцувал върху жаравата нестинарски танци. Ами кой от присъстващите е могъл да забрави до края на живота си това зрелище. Едва ли среща с Мохамед Али или японския император би им направила по-силно впечатление от чудатия българин, чиито боси пети подскачали върху тлеещите въглени. За тях това е съчетание на мистерия и магия. Все пак аз бях щастлив, че от мене не очакваха подобни подвизи.

  Сигурно културните размени и туризмът имат своето значение за разкриването на образа на българина и българското. Но пак нещата вървят по странна, екзотична линия. Помпозните претенции за велики културни постижения едва ли правят някакво сериозно впечатление. Много се лъжат онези български пропагандатори, които мислят, че новите блестящи хотели или представителни сгради взимат акъла на чужденците или пък музейните експонати. Всичко това си е в реда на нещата и всяка страна го предлага на туристите. Но срещата с двама средногорски старци и едно магаре някъде около Баня, Карловско, чашката ракия с малко салата и езикът на пръстите са изпълнили с умиление двойка журналисти, прекосяващи България.

  “В лицата на тези хора имаше такава огромна доброта и вътрешно чувство за приятелство, което никъде другаде не сме срещали!”

  Верният, земен ритъм на живота, невинното, почти детско любопитство към света и смислената тежест на думите плюс дълбоко органичният оптимизъм спрямо изпитанията в живота – ето ви друг образ на българина.

  Не искам да се впускам в задължителните туристически атрибути на българската екзотика от киселото мляко и таратора до несполучливите опити да се пие боза, нито имам време да се спирам на въздействието на изложби, концерти и други културни размени. Колкото и характерни да са, те са в реда на онова, което всяка страна предлага на чуждите любопитни очи. Въпреки това не мога да отмина въздействието на един български филм – “Крадецът на праскови”, защото за една моя позната англичанка, редакторка в голямо издателство, образът на България – това е красивата история на Емилиян Станев, а главната героиня като че носи душата на цялата страна. Това е пак екзотичен образ, но този път наистина близък до действителността.

  На няколко пъти образът на България като че се е преплел с добри и сериозни студенти, лекари, специалисти. Прекосявайки Германия с влак, слушах твърде приятната история за български лекар, който учил и завършил в Хайделберг и бил човек със завидни способности. Моите спътници бяха двама престарели немски лекари. На оперния фестивал в Глайндбърн всички, с които говорих, бяха очаровани от работата на българския оперен режисьор, който вече няколко пъти гостувал там, докато в Лиеж ми разказваха за нявгашен български инженер, който бил прословут със своята точност. Абсолютно невероятно ми звучеше фактът, че са казвали “бъди точен като българина”. Господи, наистина ли?

  Струва ми се, че може би най-слаба е историческо-политическата асоциация в съзнанието на западните граждани. Три или четири пъти, когато ме представяха и споменаваха, че съм българин, следваше: “А-ха, помним вашия цар Борис!”. Веднъж попаднах на възрастен шотландец, чийто живот се бе преплел с този на цар Фердинанд, и който изглежда знаеше куп интимности от живота му. А при друг случай човекът, с когото се запознах, се представи за един от ония студенти, които по време на Лайпцигския процес са събирали подписи за Георги Димитров. Но това бяха далечни любопитни факти, които едва ли допринасяха нещо за образа на българина. Една от най-приятните ми изненади беше неотдавна, когато бях поканен на вечеря у познато семейство край Лондон. И там известен английски дипломат ме заговори за процеса на преминаване на старата българска култура в Русия и за узаконяването на старобългарския език като църковнославянски. Трябва да кажа, че знанията на моя събеседник ме удивиха, особено чисто езиковата страна на въпроса. Не смятам, че познавам много българи, които биха могли да говорят с такава компетентност по тази тема. Но най-ласкателното във всичко това беше преклонението на моя събеседник към творческия гений на нашите пра-прадеди. И тук е мястото да отбележа нещо, което би изненадало мнозина българи при срещата им с интелигентни западни граждани. Извънредно често, първата асоциация, с която хората ни свързват са… богомилите. Никога няма да забравя представянето ми на една вечеря, когато от другия край на масата един възкликна: “Хелоу поуп Богомил!”. Установих, че при изучаването на манихейството мнозина бяха изследвали подробно богомилството. И нека кажа, че от всички други образи, този, богомилският, макар да е също екзотично не съвсем верен, ми е най-приятен, защото ни поставя легендарния ореол на бунтарството, на непокорството.

  Случвало ми се е неведнъж музиката на нашия език сама за себе си да предизвика силен интерес. Разни събеседници са ме карали да говоря български и са твърдели, че музиката на езика им казвала за нашата страна повече, отколкото предполагаемото съдържание.

  И искам да завърша с тази мисъл, с която започнах, а именно, че националността предопределя поне първото отношение, че тя наистина отваря собствената енциклопедия на съответната буква, и че е много приятно човек да чуе, че преди него някой вече е бил записан там с хубави и достойни думи. В края на краищата всеки българин си е една малка пътуваща България и, иска или не иска, винаги ще бъде свързан с нейния образ.

  ––––––––––––––––––-

  Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга „Анкета“ и сборникът с разкази „Между деня и нощта“. През следващата 1962 г., излиза „Мъже“, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите „Победителите на Аякс“, „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман „Покривът“.

  През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на „Дойче Веле“ и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил“ спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата“.

  На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. След неговата смърт на Запад излизат „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

   

• Половин милион българи искат да емигрират

  В Европа сънародниците ни изкарват 1606 евро среден доход месечно, а Германия вече е най-желаната трудова дестинация

  .

  Десислава Колева, в. „Сега“

  

  480 310 българи в трудоспособна възраст между 15 и 65 г. са потенциални емигранти. Това е 19.6% от хората в тази възрастова граница у нас. Германия изпреварва Испания като по-предпочитана дестинация. За близо 40% основната причина да гледат навън е, че просто вече не искат да живеят в България. За миналата година според оценките емигрантите ни са изпратили към родината над 1.7 млрд. евро, което значително надвишава чуждестранните инвестиции в България за 2013 г.

  Това са част от предварителните данни за 2013 г. от национално представително изследване на Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи. То е проведено сред 3907 българи между 15 г. и 65 г. през ноември. От анкетираните 15.5% са завърнали се гурбетчии, а потенциалните емигранти са 24.9%.

  Броят на потенциалните емигранти се е увеличил със 154 хил. спрямо 2007 г. и с близо 33 хил. спрямо 2011 г. – годините, в които са правени такива изследвания. Разбивката по региони не е изненада – най-много потенциални емигранти живеят в най-бедния Северозападен регион. Там 15% от живеещите искат да напуснат страната. Интересно е, че втората желана дестинация за тях след Германия е Италия, защото там вече имат много познати или роднини, обясни проф. Веселин Минчев.

  Германия е привлекателна за малко над 29% от потенциалните ни емигранти, а на второ място идва Англия с 18%, въпреки негативната кампания, която водят там срещу българите. Едва на трето място се нарежда Испания със 7.8%. Пет години по-рано Испания е била фаворит със 17.4%, а на второ място е била Гърция с 15.5%. Германия тогава е трета с 12%.

  По-високият стандарт в чужбина е причината за 90% от потенциалните ни емигранти да искат да напуснат България. Високото заплащане е важно за 88%, а за 75% причината е, че искат да осигурят финансова помощ на семейството или близките си в страната.

  Средните доходи на емигрантите растат – през 2013 г. месечният им доход в чужбина е бил 1606 евро, през 2011 г. – 896 евро месечно, а през 2007 г. – 810 евро. Интересно е, че 30% получават над 2000 евро, а между 1600 и 2000 евро вземат 24%. Не е чудно, че 84% от работилите в чужбина желаят отново да се върнат там.

  Средният престой на българина зад граница е между година и 18 месеца. Според оценките на БАН, за 2013 г. емигрантите са изпратили към България 1.742 млрд. евро. Сумата се различава значително от официалните данни на БНБ, според които трансферите от емигрантите ни са средно по 740 млн. евро годишно за периода 2008-2012 г. Причината според икономистите е, че БНБ следи само официалните трансфери.

  Животът в чужбина се отразява различно на идентичността. Българските турци например са най-големите „европейци“ – 25.5% от тях заявяват, че се чувстват европейци, а не български граждани. Българите пък се чувстват „граждани на света“ – 17.8% се определят така, а „българи“ се чувстват 49.4%. И се оказва, че „най-големите българи са ромите“, констатира Михайлов – 59% от завърналите се от този етнос се определят като „българи“.

  ЗАЕТОСТ

  74.5% от емигрантите ни са работили в чужбина, а едва 3% са били безработни. В чужбина българите са заети най-много в земеделието (21% от емигрантите) и в строителството (19.6%). В хотели и ресторанти са работили 14%, а като помощници, готвачи, градинари и др. в семейства – 13%. 1.3% са медицински персонал. Според водещия изследването Дочо Михайлов от Агенцията за социално-икономически анализи, повечето от завръщащите се в България остават без работа.

  „Миграцията способства за намаляване на безработицата в страната, но при връщането тя се увеличава още повече. Доходите на емигрантите нарастват 4 пъти в чужбина, като няма разлика между доходите на роми и българи там. След като се завърнат у нас обаче, емигрантите ни са безработни „, коментира Михайлов.

   

• Сблъсъци и ранени пред джамията в Пловдив. Дъжд от камъни по джамията

  Юлиан Христов,  Оffnews.bg

  

  До сблъсъци между полиция и демонстранти се стигна на протестното шествие в Пловдив днес по обед. Има поне трима ранени, а по информация на „Дарик“ петима души са задържани от органите на реда. Поводът за протеста е делото в Апелативния съд в Пловдив, в което трябва да се реши дали Куршум джамия в Карлово да бъде предоставена на мюфтийството. Недоволни граждани и футболни фенове се събраха пред сградата на Съдебната палата, след което се отправиха на шествие. 

  Протестиращи и полиция влязоха в сблъсъци на бул. „Цар Борис III Обединител“ между тунела и кръстовището на „Чифте баня“. По време на протестното шествие, което тръгна от Съдебната палата, бяха потрошени различни обекти.

  

  Протестиращи атакуваха с камъни Джумая джамия в Пловдив. От Областната дирекция на МВР в града съобщиха за OFFNews, че има счупени стъкла на сградата и на сладкарница в съседство. Материални щети са нанесени на Джумая джамия, магазин за цигари и павилион за вестници.

  Павета и камъни бяха хвърлени и към полицаите, които само се защитаваха. Трима младежи са приети в болница с травми на главата.

  Около 2000 са активистите, протестиращи днес в града под тепетата.

  .

• <<
• 1
...
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
• 132
• 133
• 134
...
• 414
• >>