Всички авторски страници

Авторски

• В рамките на ЕС българите най-недоволни от демокрацията в своята страна

  Отчаянието от икономиката у нас достигна гръцки размери, показва ново изследване на Европейската комисия
  

  .

  Десислава Колева,  в. „Сега“

  

  Периодът на политическа нестабилност, започнал преди една година, срина доверието на гражданите в демокрацията у нас. Удовлетвореността от функционирането на демокрацията в България е паднало до най-ниските нива за ЕС. Песимизмът за състоянието на националната икономика може да се сравнява само с настроенията в Гърция, но в същото време българите проявяват несъразмерно доверие към европейската икономика. Поредната мрачна картина показват данните от последния Евробарометър на общественото мнение в 28-те членки на ЕС. Анкетите са от есента на 2013 г.

  84% от хората у нас не са доволни от функционирането на демокрацията. „Протестите и общественото недоволство в България, започнали още от началото на 2013 г. и продължили почти цяла година, водят до значителен спад в дела на удовлетвореността от функционирането на демокрацията – през есента на 2012 г. удовлетворените са 19%, с 5% повече отсега“, отбелязват авторите на изследването. На дъното по този показател ни правят компания Португалия, която единствена ни изпреварва с 85% неудовлетворени, и Румъния, която е на същото дередже като нас.

  Удовлетворение от собствената държава изразяват едва 14% от българите при 46% за средния европеец. В същото време българите са доста положително настроени, стане ли дума за ЕС – 52% от сънародниците ни смятат, че демокрацията в съюза функционира както трябва, а недоволните са само около 1/4. В другите държави е обратното – доверието към родината (46%) е по-високото, отколкото е към съюза (43%).

  Без да са преживели криза от размерите на гръцката, българите са наравно с южните си съседи по отчаяние за състоянието на националната икономика. 94% от българите смятат, че икономиката ни е в лошо състояние. На същото мнение са 98% от гърците. Заедно с другите страни, в които кризата удари тежко – Кипър, Португалия, Хърватска и Испания, България и Гърция заемат последните места в ЕС по този показател. Същевременно почти половината от хората у нас – 47%, смятат, че европейската икономика се намира в добро състояние. За сравнение: същото мнение споделят едва 28% от европейците.

  През есента на 2013 г. 55% от българите смятат, че нещата у нас отиват в грешната посока. Същото смятат за своята страна и 56% от гражданите на ЕС. От есента на 2011 г. до сега делът на оптимистите у нас, които смятат, че вървим в правилната посока, е намалял почти двойно – от 32% на 17%. Едва 12% от българите прогнозират подобряване на икономическата ситуация в следващата една година. Броят на оптимистите намалява от 2010 г., а песимисти вече са почти 1/3 от населението. Близо половината (47%) пък не очакват съществени промени в идната година.

  Българите възлагат значително по-големи надежди на ЕС за справяне с последиците от кризата, отколкото на собственото си правителство. 35% от тях смятат, че ЕС е най-способен да се справи със следкризисната ситуация. Спрямо пролетта на м.г. това е 4-процентен ръст. За сметка на това процентът на разчитащите на българското правителство за прилагане на мерки за справяне с негативните ефекти от кризата намалява – от 21% през пролетта на 2013 г. до 15% през есента.

   

• Правителството се сети: България е пред демографска катастрофа

  Най-активните българи напускат страната, се казва в правителствен доклад, изготвен от социалното министерство

  България е водач по почти всички негативни демографски тенденции в Европейския съюз – смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението и др. В дългосрочен план рискът от тези явления е, че населението на страната ще намалява средно с по 35 хил. души годишно, а структурата му се изменя така, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на все повече възрастни хора.

  Натискът се забелязва най-вече през необходимостта от допълнителни разходи в публичния сектор – за пенсии, за здравеопазване и за социални мерки. Освен това на пазара на труда става все по-трудно да се намерят квалифицирани и високообразовани служители, защото голяма част от тях емигрирали.

  Тревожните тенденции са описани в официален правителствен доклад „Демографската политика в България – от предизвикателства към възможности“, който е изготвен от Министерство на труда и социалната политика.

  „България е първа сред останалите държави – членки на Европейския съюз, с най-висок отрицателен естествен прираст на населението, т.е. темповете, с които България губи население, са най-високи в Европейския съюз“, се казва в прегледа на демографското развитие.

  Какви са причините

  Социалното министерство посочва, че през цялата втора половина на миналия век коефициентът на прираст на населението намалява, като през 1990 г. достига до нула и оттогава насам е отрицателен.

  Това се дължи на всички възможни причини – негативен имиграционен поток, по-висока смъртност, отколкото раждаемост, отлагане на ражданията по икономически причини. По последни данни към края на 2012 г. в България е имало 1.6 млн. жени в детеродна възраст. Броят им е намалял с 310 хил. между 1990 и 2010 г., до края на 2015 г. ще спадне с още 223 хил., а до 2030 г. – с още половин милион.

  „Днес жените често са изправени пред дилемата професия, кариера или семейство и деца, и все по-често тази дилема се решава в полза на кариерата. Принос за това имат и удължаването на образованието и промени в културните стереотипи, особено сред жените, в резултат на което у съпрузите се формират определени преценки и възгледи за размера на потомството им и последователността в ражданията, известно като семейно планиране“, се казва в доклада.

  Резултат от изместването на ражданията към по-зрялата възраст кара много семейства да се примирят с това, че ще имат само едно дете, въпреки че желаят поне две.

  В подобно проучване от 2011 г. Берлинският институт за изследване на демографията посочва, че това явление е характерно за развитите държави, но посочва и решение. Това е гъвкав пазар на труда, който позволява почасов труд, и изграждане на мрежа от ясли и детски градини, където родителите да поверяват децата си без притеснение за качеството на грижите, които ще получат.

  Жените мигрират повече

  Интересен факт е, че именно жените емигрират повече, отколкото мъжете. Според доклада на министерството сред българите, които сменят своя адрес в страната с адрес в чужбина, жените са с 10% повече от мъжете и близо половината са на възраст 20 – 39 години. От тях 15% са на възраст под 20 години, а около 80% са със средно и висше образование. Първият проблем според експертите е, че млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към пазара на труда, напускат България и това оказва сериозни социални последици за бъдещото развитие на страната.

  Другият притеснителен факт е, че емиграцията намалява и възможностите за възпроизводство. Така според министерството се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост не само за следващите 10 – 15, но и за много по-дълъг период от време – 40 – 50 години. Миграцията се отразява още по-сериозно на малките населени места.

  Какво предлага правителството

  Българският отговор на демографските проблеми, които настъпват, засега е да се сформира междуведомствена комисия с представители на всички министерства, която да координира законодателството и секторните политики, да благоприятстват качеството на живота в България.

  Социалният министър Хасан Адемов се обяви за задължителна оценка на въздействието при всяка законодателна инициатива на правителството, така че промените да не задълбочават допълнително демографската ситуация.

  Източник:  в. „Капитал“
  

• САЩ и ЕС обмислят санкции срещу управляващите в Украйна

  Кремъл обвини Запада, екстремистите и опозицията за сблъсъка в Киев

  

  Вината за безредиците в Украйна принадлежи не само на екстремистите, но и на лидерите на опозицията, както и на някои западни политици. Това заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости.

  „Не мога да не спомена и за отговорността, която носят редица западни държави, които всячески се опитаха да се намесят в събитията и поощряваха опозицията в извънправови действия”, изтъкна Лавров.

  Посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет заяви, че Вашингтон обсъжда всички инструменти за въздействие върху виновните за насилието в Украйна, предаде Интерфакс.

  Дипломатът припомни, че САЩ вече са отнели визите на някои длъжностни лица, които се смята, че са пряко свързани с насилието срещу демонстрантите в Украйна. Той обясни, че Вашингтон не изключва нито една възможност за оказване на влияние в политиката си към Киев, и добави, че очаква скоро да бъде направено изявление във връзка със събитията в Украйна. Пайет припомни, че САЩ осъждат насилието по време на демонстрациите и смятат, че правото на мирни протести трябва да бъде спазвано.

  Санкциите, за които утре ще се разберат външните министри на ЕС, най-вероятно ще са отказ от издаване на входни визи за ЕС на президента Янукович, семейството му и най-близките му сътрудници, както и блокиране на техни сметки в ЕС. Някои украински бизнесмени, близки до управлението, вероятно ще бъдат вкарани в „черен списък“, съобщи „Шпигел“.

  

  Днес следобед френският президент Оланд и германската канцлерка Меркел се срещнаха извънредно в Париж.

  Германия и Франция осъдиха категорично кървавото насилие в Украйна. Президентът Франсоа Оланд призова за санкции, а канцлерът Ангела Меркел изрази солидарност с протестиращите.

  „В Украйна се извършват неизразими, неприемливи, недопустими актове“, заяви Оланд на съвместна пресконференция с Меркел в Париж. Говорейки за „насилието, жестокостта и репресиите“ по най-височайшо нареждане, Оланд заяви, че двамата с Меркел осъждат „всички тези действия и жестокостта, идваща от държавата“. „Всички, които извършиха тези актове, всички, които се готвят да извършват такива актове, трябва да знаят, че ще се сблъскат със санкции“, изтъкна френският президент. „Ние сме солидарни със страдащите мъже и жени“ в Киев, добави Меркел.

  Източник:  в. „Сега“

• Съветникът на Тодор Живков за „Възродителния процес“

  Избрани пасажи от „Истината за Възродителния процес„, публикация на Worldtodaybg.com.  Авторът Костадин Чакъров е бил съветник на Тодор Живков и Людмила Живкова. Ще се радваме да чуем  различни мнения за един от най-срамните и противоречиви моменти в новата българска история.
  

  –––––––––––––––––––––-

  Проблемът е стар, колкото е стара и новата ни българска държава – от Освобождението 1878 г., т.е. повече от 120 г. Решавали са го трима държавни глави – цар Фердинанд, цар Борис III и Тодор Живков. В зависимост от конкретните исторически обстоятелства тези държавници са използвали и различни форми и средства за въздействие върху тюркоезичното население или населението, изповядващо исляма.

  В началото на 80-те г. бе прието поверително Постановление Номер 5 за привилегиите на турското население у нас. Стигаше се до такива парадокси, че тез, които работеха във вътрешността на страната, а не в обособените райони, за една и съща работа получаваха повече от представителите на българското население. Освен традиционните образователни привилегии за тях се предвиждаха по-ниски цени на строителни материали, ако строят собствени жилища. Така на практика българите в собствената си страна станаха дискриминирана част от обществото.

  Освен това не бива да се забравя, че Турция е вековна имперска сила с много качествена военна и политическа интелигенция. И в най-тежките години на бедност и недоимък Турция е отделяла значителни средства, за да изпраща най-добрите си специалисти на обучение в световните научни и политически централи. Турция изгради активна външна политика на Балканите по отношение именно на онези етнически групи от на населението от другите страни, които бяха наречени от нея “външни турци”.

  По своята структура САЩ плътно се доближават до най-приемливия модел за многонационална държава. Основната единица там е федералният щат. Всеки щат има собствена законодателна и изпълнителна власт с ясна субординация с федералната власт. Във всеки щат живеят националности от цял свят, но никоя от тях не може да постави “национален въпрос”, защото веднага ще се сблъска с националния интерес на другите национални групи в щата. Нека си представим за момент хипотезата, че се ликвидират щатите и се създадат автономни републики по национален белег и принадлежност, изградени от отделната територия до федералния връх – испаноезични, славяноезични, многомилионното население от африкански потомци и т.н. Само за 5 години американската държава ще се разпадне от федерация към конфедерация, а оттам – до отделни държави. Затова законодателството в САЩ не борави с понятието “националност”, а с понятието “гражданин”.

  Държавите трябва да се изграждат на граждански, а не на етнически принцип. За нас тук, в България, поуката е, че безкрайните компромиси в името на “правата и свободите” на една националност не е най-добрия път. Още повече, че правата са винаги индивидуални, а не колективни!

  Изходът и за нас е просто да препишем конституциите и законите на високоразвитите страни като САЩ, Франция, а и конституциите на съседна Гърция или Турция, в които пълен обем права и задължения получава онзи гражданин, който спазва върховенството на държавата и закона, разпростиращ се над цялата територия. Тогава приоритетът става ясен и всеки, който спазва законите на страната, получава пълен обем образование и здравно осигуряване, заеми и материални стимули, гласуване… Който не харесва и не спазва законите на дадената територия, върху която се разпростира суверенитетът на държавата, може да получи само право на пребиваване, т.е. да работи, да живее…, но той не може да гласува, да ползва привилегиите на държавата, благоприятен режим, преференции, икономически стимули…Всъщност, това е правото на престой (резиденция), което получават стотици наши сънародници в чужбина. Те имат само печат в паспорта си, който им урежда престоя там. Но в този престой те нямат правата на гражданин на съответната страна. Едва когато компетентните органи преценят, след съответен срок от 5-10 години, че това наистина е възможно, те стават нейни редовни граждани с пълен обем права и отговорности и с изрична декларация за спазване на всички нейни закони.

  За Република България това означава, че ние не трябва под натиск и безкрайно да даваме привилегии на малцинствата. Днес тези привилегии се изразяват в самостоятелен език, образование, телевизия, партия…

  Европа бе разделена във военно-политическо, икономическо и културно отношение. В този смисъл България и Турция бяха два враждуващи блока. Върху военните карти ние бяхме страни, които за броени дни и часове трябваше военно да се унищожат. Таканаречените от Анкара “външни турци” бяха обект на целенасочена политическа, икономическа и психологическа обработка, за да се поддържа тяхната устойчивост и същевременно да се дестабилизира евентуалният противник, в случая България.

  Убеден бях, че Тодор Живков имаше изключително точна информация за намеренията на турската държава. Освен информацията, идваща от специализираните органи и външно министерство, той разполагаше и с лични, единствено негови канали за пряка информация от чужбина.

  Информацията Живков обобщи с един израз:”Искат да ни сложат едно буре с барут в темела на държавата, а фитилът на това буре да бъде в Анкара. Когато искат – да го палят, когато искат – да го гасят. Но тази работа няма да стане така”.

  Най-паметни ще останат събитията в с. Корница, Благоевградско. Тъй като по случая се написаха стотици страници, излязоха филмови материали, няма да се спирам подробно на случая. Важно е да се знае, че всички инциденти са ликвидирани само от органите на реда – милицията и Държавна сигурност. Това бяха стотици и хиляди офицери и военнослужещи, които изпълниха своя дълг към закона, в който са се клели за вярна служба.

  След 10 ноември и БКП, и “приемницата” й БСП обяви за престъпен акт действията на българските служители от ДС и милицията с една-едничка цел – сами да се скрият зад гърба на изпълнителите. И до днес хиляди офицери и военнослужещи от ДС продължават да носят като клеймо в биографията си присъдата “офицер възродител”. Те всъщност изпълняваха своя дълг на хора, които са поели клетва пред народ и Конституция.

  Политическите партии страхливци и до ден днешен не намериха сили да дадат достойна историческа оценка на тези събития.

  Всъщност, от средата на 70-те години до края на възродителния процес по същество у нас се водеше една необявена война между БГ и Турция за надмощие над това население. И не българската държава беше, която започна тази война. Тя просто бранеше със закон своите вътрешни интереси, които са изключително право на всяка суверенна държава.

  Важна роля в усилията на нашата държава играеш агентурата, голяма част от която беше внедрена сред това население още от времето на царската полиция. Тя беше много опитна и надеждна. Един преглед, направен през средата на 80-те години на агентурата показва, че в активната част на това население и интелигенция всеки трети гражданин е бил агент на ДС.

  Но този огромен размер не бива да ни заблуждава. Значителна част от тези агенти при среща с турските амисари или консули веднага си признаваха с твърдението въпрос: “Тук българите ни натискат да ставаме шпиони. Какво да правим?” Турските представители обикновено приемаха и поощряваха тази линия на поведение. От техническите записи, които се придобиваха, се виждаше, че турските емисари отвръщат стандартно: “Майка Турция знае това и ще ви прости. Съгласявайте се да помагате, защото така по-добре ще знаем какво искат българите”.

  Както споменах по-горе, турските специални служби поощряваха и поддържаха представителите на това население активно да сътрудничат на ДС. Рано или късно национализмът надделяваше, верският фанатизъм беше силен и “майка Турция” си прибираше децата. Някои от тях преминаха през солидни форми на подготовка за нелегална дейност – преминаха пред школи на КГБ в Москва, получиха легенда и паспорт на избягали граждани от мюсюлманските републики с цел да се внедрят сред гастарбайтерите в Европа и оттам, в перспектива, да проникнат в Турция.

  След 10 ноември българската държава отстъпи и се отвори място за едно голямо предателство. Както стана например с “Оня списък”, който включваше имената на българските разузнавачи, работещи на прикритие зад граница, и бе предаден на турското посолство. Наложи се агентът, внедрен в посолството, който документира това престъпление, чрез бягство да се спасява от надвисналото смъртно наказание. Питам се дали българската държава няма да забрави и тази плесница върху нейното лице?

  За първи път Турция и България излязоха на международната сцена в открито противоборство. Българската позиция бе далеч по-силна, защото тя се опираше на два фундаментални принципа. В посланието си към турската държава Тодор Живков заяви: “Престанете да си играете с живота и съдбата на това население. Това са български граждани, които живеят в условията на българската държава, и по същество вие извършвате намеса във вътрешните работи на една суверенна държава”. Вторият принцип беше деклариран също ясно и категорично: “България вдига границите, нека и Турция да направи това. Не заигравайте, а дайте възможност всеки, който поиска, да отпътува за Турция. Ние не гоним никого, излишно неселение нямаме. В България хляб и работа има за всеки.”

  Тъй като много се спекулира с имотната страна на въпроса, искам да припомня, че точно в тези дни правителството на Георги Атанасов прие разпореждане, с което строго се забраняваше продажбата на земя и имоти на тези, които се изселваха, и заедно с това се предвиждаха мерки за охрана на тяхното имущество. И когато 140 000 души се завърнаха обратно, те намериха непокътнати земята и къщите си. Така че българската държава в нито един момент не е воювала с това свое население. Ако някъде има продаден имот, това е станало при погазването на законите на българската държава. Когато бройката на изселниците надхвърли 400 000 души, Турция каза:”Стига! Спрете!” И затвори едностранно границата.

  Всичко това всъщност беше триумф за малка България, която сама се изправи срещу целия свят, за да защити своите законни интереси

  Под натиска на обстоятелствата и с помощта на приятелската нам държава Кувейт бе организирана двустранна среща между България и Турция. Тя се състоя на 30 октомври 1989 г. под патронажа на емира на Кувейт шейх Джабер ал-Сабах.

  Месут Йълмаз посочи като главна причина за силно влошените двустранни отношения “насилствената смяна на имената и асимилацията на турците” в България. Правейки уговорката, че Турция не поставя предварителни условия и не се намесва в нашите вътрешни работи, добави, че българското правителство, на основата на сега действащия у нас Закон за имената, можело да потърси възможност българските мюсюлмани, ако поискат, да могат да сменят само личните си имена. А фамилните им имена да си останели български/турски. Според Йълмаз това било приемливо и подобна стъпка нямало да накърни достойнството на българското правителство.

  В отговор на изложението на Месут Йълмаз от българския представител Георги Йорданов аргументирано бяха отхвърлени претенциите на Турция за наличието в България на “турско национално малцинство”. Те бяха окачествени като опити за политически натиск и намеса във вътрешните работи на НРБ. На турската страна бе предложено да се започне диалог без предварителни условия, като се спазват суверенните права на българската и на турската държава.

  След дълга с сложна дискусия, продължила повече от 5 часа, турският министър на външните работи се съгласи българо-турският диалог да продължи. Повтаряйки, че неговите постановки не трябвало да се приемат като предварително условие, Йълмаз заяви, че от бъдещите стъпки на българското правителство много ще зависи нормализирането на отношенията между двете страни. …

  Турският министър се съгласи да бъде публикувано съвместно съобщение за срещата. Той прие нашето предложение от текста да отпадне записаното от турска страна, че “отношенията между България и Турция силно са се влошили след 1984 г. по причини, свързани с действията на България”…

  След 10 ноември 1989 г. новият външен министър Бойко Димитров, предвид очакваните “радикални” промени, не замина на договорената среща с Месут Йълмаз, която трябваше да се състои около 30 ноември, и трябваше да подпише договора, с който да се закрепят постигнатите съглашения на срещата с Георги Йорданов. През януари Андрей Луканов, след злополучния пленум от 28 декември 1989 г., даде интервю пред анадолската агенция, в което “признава” наличието на турско национално малцинство в България. Така до срещата през февруари на българския външен министър с турския му колега бе проигран и продажно разпилян целият многогодишен капитал и борба за защита на националните интереси.

  Трагичното е, че комбинацията от страх и предателство погреба огромната обществена енергия, която българският народ в продължение на близо един век отдели за защита на тези свои законни интереси.

   

  По-долу поместваме два кратки видеозаписа с мнения на български историци и на техен турски колега.

  
  .
  
  .

• И електронното правосъдие в България се отлага поне до 2020 г.

  Въпреки изхарчените милиони цари хаос – системите на отделните звена са несъвместими, купените сървъри и софтуер се ползват за други цели

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  Три месеца след като стана ясно, че въвеждането на електронното правителство се отлага за 2020 г., същото се случва и с е-правосъдието. Въпреки че в края на 2012 г. правосъдното министерство обяви концепция, според която единният правен портал трябваше да започне да работи до 2015 г., в края на миналата седмица ведомството е качило на страницата си нова стратегия, която отлага концепцията с поне пет години. От нея става ясно, че досега ведомствата са харчили пари – и на българските данъкоплатци, и от европейските фондове, без да има реална полза.

  В документа не пише колко пари са изразходвани досега и колко трябват още. Бившият министър Диана Ковачева твърдеше, че цената ще е 1.5 млн. евро, за които щеше да се кандидатства по Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК). Миналата година от ОПАК са съобщили за предоставени 1.7 млн. лв. на Висшия съдебен съвет (ВСС) за единния портал. Още 2.3 млн. безвъзмездна помощ са отишли при Върховния административен съд за внедряване на единна деловодно-информационна система (ЕДИС). И двата проекта е трябвало да бъдат изпълнени в рамките на 18 месеца.

  Буксуването означава, че гражданите още дълго няма да имат лесен достъп до множество регистри, сред които търговският, имотният, на неправителствените организации, политическите партии, за българското гражданство, на самонаетите, на осигурителните фондове, на медиаторите и особените залози. Няма да има единен достъп и до деловодствата на прокуратурите и съдилищата. Още поне 6 години няма да се осъществи и т. нар. лично съдебно досие, което трябва да позволи всеки, който има дела, да може да види онлайн материалите и да изпраща документи с електронен подпис. Призовките и съобщенията по делата също няма да станат електронни в близкото бъдеще. Отлага се внедряването на техника, позволяваща видеоконферентен разпит на свидетели, както и „воденето на виртуални, трансгранични съдебни процеси“. Такава апаратура трябваше да се сложи и в арестите и затворите.

  В момента ситуацията е хаотична, е констатирал сегашният екип на правосъдното министерство. „Често в една сграда има толкова доставчици, колкото различни структури от сектора я ползват“, пише в документа. Авторите отбелязват още, че за инфомационните системи на различните институции досега са харчени пари, но ползата от това е малка: „Въпреки изразходвания човешки и финансов ресурс, постигнатите резултати не съответстват на необходимите за обезпечаване на сектор „Правосъдие“ със съвременни технологични средства. Голяма част от придобитите сървъри, комуникационни устройства, системен и приложен софтуер са частично използвани или са използвани не за постигане на конкретните цели“.

  От анализа става ясно, че понеже информационните системи са изграждани от различни институции, те не могат да се свържат помежду си и на практика са абсолютно безполезни от гледна точка на единния информационен модел, който се търси при е-правосъдието. Като причини за несвършената работа се посочват още: липсата на стратегически документ, липса на орган, ангажиран с изграждането системата, и политическият фактор.

  Липсата на връзка между отделните звена на съдебната система не е единственият проблем. И досега съдилищата имат различни сайтове, които работят по различен начин. Преди няколко години прокуратурата успя да унифицира страниците на окръжните и районните си структури, но в интернет все още могат да се открият старите версии на сайтовете на някои прокуратури. При съдилищата обаче това още не се е случило. Преди две години зам.-председателят на Върховния касационен съд Красимир Влахов обяви, че ще се сформира работна група, която да координира уеднаквяване на интернет страниците. Досега обаче резултат няма. Дори човек да успее да стигне до актовете на съда, трудно би разбрал за кого се отнася съдебното решение, което по принцип е публично, тъй като имената на страните по делото, както и имена на градове, местности и т.н. се заличават. Т.нар. обезличаване на съдебните актове се оправдава със защита на личните данни на страните по процеса. Търсенето по дела в много от съдилищата е затруднено от изискването да се посочи номер на делото.

  ДЕЖА ВЮ

  С поредното отлагане е-правосъдието все повече започва да прилича на дългогодишната сага с Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Нейното изграждане бе обявено през далечната 1995 г., но тя не е изцяло въведена и до днес, макар че през годините бяха изразходвани поне 20 млн. лв. През миналата година правосъдното министерство обяви поредна обществена поръчка за техника, чрез която към ЕИСПП да се свърже и главна дирекция „Охрана“, която отговаря за арестантите.

   

• Седмичният сатиричен дневник на Тони Филипов

  Тони Филипов, д-р: Из делниците на един луд (10–14 февруари),

   Оffnews.bg

  

  Понеделник, 10 февруари

  Банкомат в кв. „Левски” бие ток. Потърпевши съобщили в телевизията, че на всеки опит да се изтеглят пари, банкоматът отговарял с токов удар. Един от пострадалите разправя: Аз, вика, съм 80 кила мъж и ме отхвърли на два метъра, ами ако, вика, е човек с пейсмейкър? Спира му пейсмейкърът и животът му приключва…

  А дали не е възможно пейсмейкърът да спре при съобщение „В сметката няма наличност”? Бих казал, че токът е по-малкото зло. Поне остава надежда, че в картата има пари, но по чисто технически причини не могат да бъдат изтеглени. Не ли?

  Един познат с ток отучи жена си да му бърка в джобовете. Монтира в джоба на сакото си един електрошок. И почти цяла година беше рахат. Но някакъв електротехник прееба работата. (За жената не знам…) Подучил я да прави инвентаризацията с домакинските ръкавици. На което моят човек отговори с шепа кабарчета. Не че беше някаква пинтия, но философията му беше, че лесно взетите пари бързо се харчат…

  Пък в Сливен откраднали гръмоотвода от покрива на голям жилищен блок. Досега не било се случвало. Нищо, в бъдеще също няма да се случва. „Мерките за противодействие на битовата престъпност влизат в сила от понеделник”, съобщава „Труд”. Министърът Йовчев казал, че с тия мерки до 2-3 месеца ще има „силен положителен резултат с битовата престъпност”. Важно е да се отбележи, че ще е положителен, щото милиционерските мерки понякога дават и отрицателен.

  Борисов вика: „Когато дойдем отново на власт, ще оправим разрушените къщи в село Бисер. Това, вика, е демокрацията на Станишев, да забраняват на хората да говорят за направеното от ГЕРБ за с. Бисер….”

  Не сме против да се съобщава на населението за добрите постижения на ГЕРБ. Но за с. Бисер специално имаме малко по-особено мнение… Големи страсти са се развихрили там. Страсти български… Г-жа Антоанета Атанасова разправя: „Построиха ми най-малката къщичка от новите, 7 души едвам се побираме в две стаи, но поне имам покрив над главата си и не ме кълнат. Защото онези, дето им построиха големите къщи, всеки, който мине, ги проклина. Нищо чудно, че доста хора от „палатите“ вече си заминаха на оня свят. Сигурно е от клетвите.“

  Това направо ме остави без дъх. Още повече като разбрах, че десетина души вече са се споминали. Сега дали от клетвите, не се знае… Но фактът си е факт. И тая госпожа с двете стаички преди това е живяла на кирпич, но не ѝ стига, че има две стаи в нова тухлена къщичка, гледа другите, дето имат три и четири стаи и ги кълне…

  Всичко щеше да е съвсем наред, ако вместо къщи им бяха закарали фургони. На всички еднакви фургони. Щяха да си живеят задружно и да псуват властта. Те и сега я псуват, но всеки по собствени съображения.

  Майката на единия от братя Галеви починала, съобщава „Труд”: „Възрастната жена така и не успя да види за последно единствения си син, който изчезна безследно в началото на май 2012 г. На погребението дойдоха близки и роднини, но нито един от двамата братя Галеви.”
  Ама вие зер ги чакахте? Ами то щом вие сте се сетили, сигурно и народната милиция се е сетила. И братя Галеви са се е сетили, че всички са се сетили… И затова не са дошли.

  „Нито един от двамата братя Галеви” не дошъл… Тц, тц, тц… Нали е майка само на единия, бе, защо да идват и двамата?
  Пък на конгреса на БСП се появил Първанов, ако че му снеха политическото доверие. И притеснявал делегатите с въпроси: „Защо ме изоставихте?”, „Защо напускате истинското ляво?” и т.н. По някои медии пише, че това бил актьорът Стефан Рядков, маскиран на Първанов. Да, бе… А защо да не е Първанов маскиран като Стефан Рядков? Нима е по-лош артист?!
  

  Първанов на конгреса на БСП.

  Съпругата на Войчех Ярузелски, бивш премиер и президент на Полша, иска развод заради изневяра. Знам, рекла Барбара Ярузелска, че ми изневерява, знам и с коя, знам и къде. Не знам само с какво. Щото Войчех е на 90 г. (роден 1923 г.) Когато се казва „надеждата умира последна” се има предвид точно това. Човек доде е жив се надява на някой изостанал оргазъм… Та не точно надеждата, а меракът умира последен.

   

  Вторник, 11 февруари

  Цветанов рекъл, че Пеевски командва прокуратурата и ВСС. И медийният император се обидил. И решил да каже какво са си говорили на прословутата среща с главния прокурор в кабинета на Цветанов. Цветанов натискал Цацаров да назначи Ася Петрова за зам.-главен прокурор и да гарантира, че кандидатурата ще мине през ВСС. И да не назначава Борислав Сарафов, щото Цецо не го дишал. Ама ултимативно натискал. Към днешната дата, като вземем под внимание, че и Петрова, и Сарафов са заместници, можем да кажем, че Цацаров е устискал независимостта на прокуратурата на 50%. Всъщност, може и да са малко повече. Щото Цветанов поискал да се прикрие разследване, дошло от Македония, срещу съдийката по делото „Октопод“ Румяна Ченалова, на която много държал. Това Цацаров отказал. Според Пеевски, де… Не го включваме към горните 50%, защото засега съдбата на това разследване е неизвестна.

  Все пак и 50% не е никак малко.

  Не така обаче стои въпросът за независимостта на медиите. Пеевски разправя, че често се срещали с Цветанов. „Молбата му, вика, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове, с които той и Флоров били близки… Киро Японеца и Йоско от Сливен, който оказвал голяма подкрепа на ГЕРБ в изборите. Но това са само част от имената, за които ме е молил…”
  Лелей, колко е… Как да се изразя, без да го обидя… „Молбата му”, „молил”… И той да не му строши хатъра. Добре, ама и за хатър има граници. Поговорката казва: „За хатър лайно не ям.“

  „Моите медии”? По документи е скъсан като карпатски вълк, по-беден е и от Първанов. В данъчната си декларация за 2012 г. беше записал, че има един малък влог само, спестен от заплатата. И „24 часа” (още не беше негова собственост) го иронизираше: „Депутатът от ДПС Делян Пеевски живее на фотосинтеза”…

  И сега достигаме до финала, който носи откровено суициден характер:

  Журналист: И какво, вие съгласихте ли се, осъществихте ли такъв медиен чадър?
  Пеевски: Да, сега със съжаление ще призная, че съм оказвал такова съдействие.
  Нямам повече въпроси, свидетелят е ваш…

  И глупаците в „Монитор” го праснали на първа страница! „Делян Пеевски със сензационни разкрития: Цветанов ме натискаше да разпъвам чадър над мафиотски босове”.

  Като оная мома, дето се оплакала, че я изнасилили. И като я пита съдията кога е станало това, тя рекла: „През цялото лято…”. Та и Пеевски така го натискал Цветанов през целия мандат!

  Това са вестниците на Пеевски. По-точно това са вестниците. Щото те всички са на Пеевски, с изключение на „Сега”, за който обаче чуваме, че вече се разпространявал само в София, и то не цялата… Чети, народе! Чети „Телеграф”, че е евтинджок! Е, не казва истината, ама то за 50 ст. кой ли я казва…

  Цялата държава се завъртя около лицето Пеевски. Просто да се чудиш! Бакалавър от „дистанционното” обучение на Югозападния университет, говори и пише гаче българският му е втори език, изглежда като… Както и да е, да кажем, че не е виновен как изглежда, макар че вече мина 30 г… И цяла България се върти около него. Защото и тия истории с Бареков и Росен Петров, пак са пеевщини.

  Всички са потресени от постъпката на Росен. Много интересно какво са очаквали, та са потресени. Ами това е Росен, бе! Как го беше казал Енгелс? „Тук са кинтите, тук танцувай”… Или май беше „тук е розата…” Все тая.

  Бареков му предложи вътрешното министерство. Из Фейсбук прочетох, че предложил образованието на Стоичков, но не знам дали е истина. Росен вика, че бил готов за министър: „За разлика от г-н Борисов, който е специалист в пожарното дело, аз съм разузнавач първа степен. Г-н Цветанов е завършил ВИФ. Аз съм работил на терен, затова имам самочувствието…”

  Помните ли какво ви писах навремето? Че не са страшни Борисов и Цветанов, тях все някак ще преживеем. По-лошото е, че след тях всеки Сульо и Пульо ще реши, че може да управлява държавата. Бих искал да не съм бил чак толкова прав, ама…

  Потресени са от Росен. Да кажем с основание. А защо никой не се потриса от Харалан Александров? Лично аз съм потресен от него, защото безспорно е умен и ерудиран човек. Обаче обикаля София и събира експерти за „България без цензура”. В същото време е член на Обществения съвет на Реформаторския блок. Преди това се заигра с друг комбинатор – лицето Гамизов. Тръгнаха заедно да правят списание с парите на Ковачки…
  Жалко! Толкова малко останаха интелектуалците, които уважавам, че изпитвам почти физическа болка, когато някой от тях се продаде.

  Харалан до Дудука! Как мислите, дали да му кажа, че няма партия на Бареков? Че туй майна е фронтмен на Пеевски и КТБ? Не за друго, а защото мисля, че съм го виждал Харалан по протестите срещу Пеевски. И май се подвежда от това, дето Бареков обикаля страната. В предаването на Гарелов по TV7 даже обяви безусловната си подкрепа за практиката на Бареков „да общува с най-страдащите хора и да търси решенията на проблемите им”. „Доколко тя ще се трансформира в добра политика предстои да се види…“

  До николко, Харалане, отсега мога да ти кажа. Бедните да го д…

  Изглежда е повярвал на Бареков, че плаче за бедните. Трябва да го предупредя.

  Веднъж се пошегувах, че донякъде разбирам защо пред Народния съд са били изправени и интелектуалци. Вече не съм настроен да се шегувам. Добре, представете си, че високото момче, глуповато високото момче, вземе, че стане премиер на България?! И натвори това, което никак не се съмнявам, че ще натвори?! Къде ще са тогава Нешка Робева, Митко Цонев, президентът Стоянов, Харалан и т.н. да ни обяснят как са му повярвали и как съжаляват?! Ако си турят ръката на сърцето, могат да почнат да съжаляват веднага.

   

  Сряда, 12 февруари

  „България с най-нисък индекс в ЕС за свобода на пресата”, съобщава „Труд”. Годишният доклад на „Репортери без граници“ показва, че страната ни е изпаднала до 100-ното място в класацията за свобода на словото за 2014 г. сред 180 наблюдавани страни. И на последното място в ЕС!

  Росен Петров плаши: „Ако тази мръсна кампания на Би Ти Ви и „Дрийм тийм“ (продуцентите на „Нека говорят“ – б.р.) не спре, ще отида в прокуратурата и ще разкрия много неща, на които съм бил свидетел – търговия с влияние, как се купуват обществени поръчки, кой и как ги печели… Тогава много водещи и доста политици може да гледат света през едно по-тясно прозорче…“

  И това е елемент от свободата на медиите – обществените поръчки, търговията с влияние, дирижирана реклама… Да не ги изреждам, щото знам, че не ви интересуват. Що не ви интересуват не знам. Купувате ги, четете ги, гледате ги, но ви става скучно, когато някой се опита да ви каже и докаже как ви лъжат…

  Росен Петров бил много обиден на Слави Трифонов. Вика: „Държах уринатора на Слави, когато беше много зле. Ходих всеки ден до Плевен да му помагам, а той ме предаде.“

  Нищо, Росене, нищо. Нищо научено в живота не отива напразно, все някога ще е от полза. От уринатора на Слави много лесно ще преходиш към ибрика на Бареков. Няма голяма разлика.

  Каква ирония, ибрикчия на ибрикчията…

  

  Информация и снимка Plovdivmedia.com

  Пеевски, за да докаже, че Цветанов лъже, изискал справка от рецепцията на МВР колко пъти е влизал в министерството. И от там казали 40 пъти. (Словом: Четиридесет!) Но това не са всичките му срещи с Цветанов. Защото вчера каза, че са се виждали на много и най-различни места. Да прощава, но толкова много срещи са възможни само при взаимен интерес. Така, де, той е издател на най-голямата медийна група, не е сотаджийка. (Сотаджийка, за който не знае, е мома на повикване.)
  Колко трябва да си прост, за да правиш такива признания и да си мислиш, че те уязвяват само опонента ти. Сигурно много…

   

  Четвъртък, 13 февруари

  Борисов иска обяснение защо Орешарски е сключил спогодба за сътрудничество в областта на медиите, културата и образованието със Северна Корея. Коментира във Фейсбук, че е потресен и възмутен как се е окаляло „уродливото“ управление и иска оставка. От правителството контрираха, че спогодбата е сключена през 2010 г. от правителството на Борисов. Сега само е подновена.

  Тетка Цачева обяснява: „През 2010 г. ситуацията в Северна Корея е била по-различна от това, което се случва днес. Тогава не е управлявал този висш държавен ръководител и не се е саморазправял с близките си по начина, по който го прави днес…”

  „Този висш държавен ръководител…”. Бас турям, че не му знае името!

  И Десислава Атанасова се включва в спора и доказва, че ако беше онемяла например през пубертета, българският парламентаризъм нямаше да загуби много: „Вие не смятате ли, че за три години далеч се промениха нещата, тогава онзи екзекутиран човек от племенника си все още беше жив…“
  И тя не знае името на корейския лидер…

  Обаче не са прави госпожите. Верно, че Ким Чен Ун хвърли чичо си на глутница изгладнели кучета, но в Северна Корея се случват и положителни работи. През 2010 г. корейците още не бяха пращали космонавт на Слънцето. Който да се завърне успешно, де, неуспешни опити може и да е имало…
  Фрашкано е с нубийци в парламента… Пак.

  Със Северна Корея има само един малък проблем. Че не е Южна Корея. И брадърите не поддържат дипломатически отношения с нея. Вашингтон смята, че КНРД е една от страните, които подкрепят световния тероризъм. И през 2002 г. Буш ги сложи в „оста на злото”, барабар с Ирак и Иран. И най-важното не се е чуло да са извадени от тази ос. САЩ обвиняват Северна Корея в производството на „истински” фалшиви банкноти и държавен трафик на наркотици. „Страната на утринната свежест” е абонат на Комисията по човешките права… И т.н. и т.н…

  Но ако си Тетка Цачева, тия работи може още да не са достигнали до теб.

  Нашият цивилизационен избор ни задължава да се съобразяваме с това кои са приятни на американците и кои не са. В смисъл, че е добре е, но не винаги е възможно. С Русия например май не е възможно…

  Между другото, в НС има група за приятелство с КНДР, в която членуват трима депутати. Групата е доминирана от Атака: председател Илиян Тодоров (Атака), зам.-пред. Деян Дечев (КБ) и член Адриан Асенов (Атака).

  Не знам, но нещо е сбъркано. Дето казват в родния ми край по женска линия: я не знам как е, ама и така не е. Измята се е светът. Сашо Диков, мъж и артисва, днес посрещнал Бойко на вратата на парламента и го комплиментирал съвсем не по мъжки: „Много си хубав днес…“ Па Бойко му рекъл: „Ти да не си станал от БСП?“ И пет деца да си роди Станишев, Борисов няма да се откаже да подмята работи, които първо са от далечното минало, и, второ, съвсем не са доказани…

  Както и да е. Не бих ви занимавал със Сашо Диков, ако не ставаше дума за рецидив. Миналата седмица каза нещо такова и на Волен Сидеров: „Г-н Сидеров, Вие сте толкова смел и красив!“ Обаче лидерът на „Атака“ не прие протегнатата ръка: „Г-н Диков, започвате да ме смущавате, защото такива комплименти правят хора с хомосексуална насоченост…“

  И мен това ме притеснява. Сашо Диков прекарва много време в Народното събрание и…

   

  Петък, 14 февруари

  Продължава Деседневката на Пеевското включване, ако мога така да се изразя. Медийният император отново реве как Цветанов го тормозел: „Ще го попитам само веднъж – в нощта на 26 срещу 27 юли 2012 г., когато имах рожден ден, дали той ме е извикал в неговия кабинет и злоупотребявайки със служебното си положение ми е оказал натиск по определена тема?… Смятате ли, че е нормално в полунощ един човек да бъде викан в кабинета на вътрешния министър?”

  За обслужващия персонал няма ден, няма нощ. Щом си на повикване, длъжен си да се отзовеш.

  Когато се гласуваше кабинетът на Орешарски възникна словесна престрелка между Цветанов и Пеевски. Цветанов каза, че главният прокурор му дошъл с Пеевски. И тогава Пеевски избухна: „Гусин Цветанов, обърнете се, обърнете се, не се правете. Гусин Цветанов, да ви кажа вие вадите много лъжи, но тепърва ще излиза с колко криминално проявени лица сте се виждали. Това ви го обещавам лично…”

  Тогава отбелязахме: „Много злоба е набрал Пеевски! Какви ли унижения е бил принуден да изтърпи, та е събрал отрова за гнездо пепелянки… И ще намери начин да си отмъсти. Започва да се излива четиригодишната злоба на роба, казано в стила на поетическите метафори…”
  Местан: „Оказва се, че Пеевски се е срещал с Цветанов 40 пъти… Те най-вероятно са се срещали и извън МВР…”

  Горката сотаджийка… Как ли е припкала из цяла София…

  

  Външна прилика не сме търсил. Просто така се случи. Снимка Blog.bg

  „Не знам, дистанцира се Местан, от какво естество са били тези срещи, знам само, че не са били политически, защото ДПС не е изпращал там Делян Пеевски.”

  Ага, да не би Доган ефенди да го е пращал, па да е пропуснал да ти каже? Щото, между нас да си остане, той не ти казва всичко. Така, де, турен си там само да превеждаш политиката на ДПС на литературен български. Не е нужно всичко да знаеш…

  Румен Петков вика: „Пеевски съумя да унищожи главния прокурор и неговите заместници. Не зная защо го прави, но го направи…”

  Казват, че Александър Дюма-син бил рекъл: „Предпочитам мошениците пред малоумните, защото те понякога си почиват.” По принцип е така, но има и случаи когато тези две черти се събират в една личност. И тогава няма избор! Това го казвам само по принцип, не за конкретния случай.

  Но не мисля, че главният прокурор е унищожен. В друга държава да, но у нас не… По-скоро Пеевски ще набара фазата. Още когато избраха Цацаров обяснихме на некои много въодушевени, че в неизографисана църква не е прието да се моли човек… Нека видим първо ликовете дали са канонични, пък тогаз…

  Обаче Румен Петков намеква нещо много страшно: „Прокуратурата и МВР да огледат дали нямат разкрито някое тежко убийство… Ако има разкрито такова убийство, и не са задържали извършителя и евентуалния поръчител… и Цацаров, и вътрешният министър не са за там…”

  Уж само пита. Обаче ако това питане се „инкорпорира във въпросно-отговорното единство”, както казва министърката на спорта, нещата стават много сериозни. Тогава не би трябвало да се чудим какво търсим в Северна Корея.

  „Защо вечността не е пометнала това уродливо време!”

   

• Умните хора виждат света по различен начин

  

  Нещо в мозъка им пречи да възприемат големите движещи се обекти, но пък виждат по-добре и забелязват по-бързо дребните нещица.

  Един вид могат да забележат бълхата край пътя, но пък слонът да убегне от зоркия им поглед.

  Тадин установил това посредством нов тест за интелигентност, съставен специално за това изследване. Тестът може да се намери в интернет. Той представлява сив екран, на който се появяват за различна продължителност две елипси с вълни. Едната елипса е по-едра, другата – по-дребна. Вълните вървят наляво или надясно. Целта е да се провери колко бързо наблюдателят може да види в коя посока се движат вълните в двете елипси.

  Проучването на д-р Тадин установило, че високоинтелигентните имат нужда от по-дълго време, докато видят едрите вълни, но забелязват почти веднага вълничките на малката елипса. „Мозъците на индивидите с високо IQ са устроени по такъв начин, че да пренебрегват големите обекти, които са като фон. От теста стана ясно, че това става автоматично, не е съзнателен процес“, коментира изследователят.

  Засега няма обяснение на какво се дължи този феномен. „Принципно по-интелигентните хора успяват да се абстрахират от страничните дразнители и да се концентрират върху една задача“, допълва Тадин.

  Още едно проучване внася яснота в работата на човешкия мозък. В Тюбингенския университет в провинция Баден-Вюртемберг установили, че умовете на старите хора работят по-бавно, но по-задълбочено.

  С възрастта хората не оглупяват, освен ако не страдат от някакво заболяване. Но намалява бързината на мисълта им. Това е така, защото мозъците им са претоварени с огромно количество информация.

  Те „циклят“ също като компютър, чиято памет е задръстена. Освен това умовете на възрастните хора работят по друг начин, като обръщат по-голямо внимание на детайлите. Това също забавя обработката на данни.

  С най-високо IQ в света е българка

  В гугъл излизат стотици класации на най-интелигентните в света, като IQ резултатите на някои от тях надвишават 200.

  Допитахме се до клуба на интелигентните – МЕНСА-България, дали имат по-точни сведения . „Най-интелигентният човек в света официално измерено е българка. През 2003 г. Даниела Симидчиева е сертифицирана с IQ 192″ – припомни заместник-председателят на организацията Христо Радков.

  Наскоро излезе информация, че българите са на 14-о място по интелигентност в света. „Такава статистика не може да съществува“, обясни Радков. В различните държави има различни традиции и отношение към тестовете за интелигентност. За да се направи такова изследване, трябва да бъдат тествани всички хора от една държава или поне представителна извадка.

  Христо Радков припомни, че в МЕНСА се влиза с резултат от 148 точки. На 2 февруари ще има полагане на тест в София. Другите градове, в които се провеждат, са Пловдив и Варна. „Очакваме да се явят към 15-20 човека. Обикновено най-много хора идват за тестове през пролетта. Сертификатът от МЕНСА им помага при кандидатстване в университетите в чужбина.“

  Свръхинтелигентността понякога пречи при търсене на работа. Затова психолозите съветват кандидатите да не споменават, че имат твърде високо IQ.

  Ум царува…

  „Спомням си в Полша беше излязло едно изследване, че 17% от членовете на МЕНСА в Полша са безработни – казва Даниела Симидчиева, чието IQ е по-високо от това на Айнщайн. – Това се обяснява с факта, че в ученическите години заради това, че са различни, тези хора са били изолирани. Част от тях дори са отпаднали от училище.“ Даниела не се е чувствала изолирана в ученическите години. Тя има висше образование по икономика, социология, инженер е и е завършила педагогика. Работи в Българската стопанска камара. Хората реагират различно, когато разберат за смразяващата интелигентност. „Ако са по-слаби, хора с комплекси – реагират негативно. Останалите – напротив, радват се, когато разберат. Аз, разбира се, не обяснявам на всички, че имам IQ 192. Интелигентността не се вижда от пръв поглед. Знанието по-лесно проличава – ако човек е ерудиран и има много информация, това се вижда от всички.“

  Симидчиева обяснява, че лесно научава неща, които я интересуват, но не и тези, които са безинтересни. Тя има три дъщери – най-малката е на 23, и едно внуче. Две от момичетата са членове на МЕНСА. Третата все още не се е явила на теста.

  Високият коефициент на интелигентност не е нито пречка, нито предпоставка за успешна кариера според Даниела. За да е успешен в професията, е важно по-скоро човек да има така наречената емоционална интелигентност, казва тя.

  Източник:  24chasa.bg

• Научна конференция: БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ

  .

  ИНСТИТУТЪТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА

  С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН

  организира

  .

  научна конференция

  БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ:

  ИНСТИТУЦИИ, ОРГАНИЗАЦИИ, ОБЩНОСТЕН ЖИВОТ

  .

  29-30.09.2014 г.

  София, ИЕФЕМ – БАН

  .

  

  Формирането на емигрантски/имигрантски общности е широко застъпено поле в съвременната българска и чуждестранна хуманитирастика. Редица научни изследвания са посветени на миграционните вълни след Първата и Втората световни войни; транснационалните икономически миграции, възникнали вследствие на ускорените глобализационни процеси през последните няколко десетилетия; семейната миграция и бежанските потоци. Особено актуални са проблемите, свързани с новите миграционни вълни в Европа и Америка след настъпилите политическите промени през 1989 г. В същото време научната тематика за миграционните процеси е в силна корелация с проблемите за развитието, интеграцията и вътрешния „живот” на емигрантски/имигрантски общности и тяхното културно, религиозно и социално взаимодействие с приемащата страна.

  Научните изследванията на българските хуманитаристи в това поле респективно са насочени най-вече към българските емигрантски общности. Най-интензивни проучвания се очертават в няколко основни направления: традиционни български емигрантски общности в постсъветското пространство/традиционни български малцинства (Молдова, Украйна, Румъния); българската диаспора в страните от бившия социалистически блок (Унгария, Словакия, Чехия); емигрантски общности на български малцинствени групи (турци, роми); – миграции на Балканите; нови мигрантски общности в страните от Европейския съюз и Северна Америка. Все по-засилващ се е интересът към мигрантските общности у нас (още в миналото – белогвардейци, арменци, чехи, германци и др., и днес – трудова миграция от Азия и Африка). Напоследък ръст бележат и изследванията върху бежанските общности у нас като един от най-значимите и видими миграционни процеси на територията на България.

  * * *

  С конференцията „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот” бихме искали да съберем на едно място различни гледни точки към съвременните мигрантски общности – български зад граница и чуждестранни на територията на страната ни. Научният форум е отворен за широк кръг специалисти – етнолози, социолози, културолози, социолингвисти, политолози, икономисти и пр., работещи по следните проблеми:

  –          Организиране и институционализиране на българските общности в чужбина;

  –          Ролята на българските национални представителства за мигрантските ни общности в чужбина;

  –          Отношения местна власт – мигрантски общности в България и в чужбина;

  –          Българските църкви в чужбина;

  –          Българските училища, читалища, клубове в чужбина;

  –          Български медии в чужбина;

  –          Организации и представителство на имигрантите в България;

  –          Вътрешен живот на мигрантските общности в България;

  –          Бежанци в България – организации и взаимодействия,

  както и всички теми, свързани с методологията и перспективите в изследването на съвременни мигрантски общности от всякакъв тип.

  Добре дошли са както индивидуални заявки, така и заявки за панели. Желаещите да се включат в конференцията могат да изпращат своите заявки, съдържащи име на участника, заглавие и резюме на доклада и информация за контакт, на адрес: conference.iefem@abv.bg. За участие с панел, моля в заявката да бъдат включени имената на всички участници в него, заедно със заглавията и резюмета на предлаганите доклади, и информация за контакт на водещия панела.

  Конференцията е отворена и  за чуждестранни участници, които да представят докладите си на български или английски език.

  Разширени варианти на избрани доклади ще бъдат поканени за публикуване в сборник.

  Срокът за подаване на заявки за участие е 10 юли 2014 г.

   

  Източник:  Iefsem.blogspot.com

• Георги Марков: Екзотичният образ на българина в чужбина

  Непубликувано доскоро есе за визитната картичка на националността и екзотичния образ на българина в чужбина, което Георги Марков чете по радио “Дойче веле” през 70-те години на миналия век. Препубликуваме това вълнуващо есе на убития през 1978 г. в Лондон български писател и журналист от портала Кultura.bg

  .

  

  Трябва да си призная, че никога преди да напусна България и да започна живот в чужбина, не можех да си представя, че националната принадлежност на един човек има някакво съществено значение при новите познанства или приятелства, които му предлага непознатият свят. Нещо повече, съвсем бях изненадан да открия, че визитната картичка на националността в някаква степен предопределя поне първото отношение на новия познайник-чужденец. Може би това произтича от присъщата на западните интелигентни граждани необходимост да притежават известно определено познание или информация за по-непознатите или отдалечени сфери на света, сред който живеят, а може би е нещо като детската любознателност на драгалевчани да имат свои мерки за непознатите земни величини. Много пъти аз бивах смайван от това, че думата „България” или „българин” произвеждаше незабавно определена реакция, сякаш в енциклопедията, която всеки човек носи в главата си, се отваряше твърде обемна статия с живописни илюстрации.

  Вярвам, че всички като мен, които идват от относително малки и непознати народи, са особено чувствителни спрямо вниманието, което се оказва на тяхната националност. Но същевременно нека подчертая, че може би колкото народът е по-малък и по-непознат, интересът да е по-голям. Ако в една страна, да речем като Белгия, кажете, че сте германец, англичанин или италианец, това едва ли би произвело някакво впечатление и би предизвикало силен интерес. Ако кажете, че сте чех или поляк, вашите шансове за интерес са по-добри. Но българин…? Това е друго нещо. Това е провокация към склада на познанието, към енциклопедията в главата. В моя дневник съм отбелязал, че почти три четвърти от англо-американците, които съм срещал, на обяснението, че съм българин, моментално са реагирали с една и съща фраза – „Хау фасинейтинг!”, което би могло да се разбира като „Колко очарователно”. „Колко невероятно интересно!”. „Колко любопитно!”. Разбира се, една част от тези възклицания човек може да отдаде на човешката учтивост, но зад повечето от тях вече надничаше някаква готова представа за българина и България.

  Всеки може да разбере чувствителността и любопитството ми към образа на собствената ми нация в очите на обикновени чужденци, непредубедени от исторически, политически или расови предразсъдъци. Защото колкото и настойчиво да твърдят някои софийски журналисти, че светът се прекланя всекидневно пред българското социалистическо изкуство и култура, истината е, че нашата страна продължава относително да се намира някъде на края на географията. Гърция например продължава да бъде една от най-популярните страни в света и това е напълно разбираемо предвид огромното значение на древната елинска култура и на голямото историческо значение на стара Византия. По подобни причини Турция и турците са силно име в съзнанието на мнозина съвременници. Югославското работническо шестване из света също допринесе за популяризиране образа на югославянина. Но образът на българина – това е наистина нещо друго. И според мен толкова по-ценно.

  Може би поради вече вроденото чувство за свобода и лична независимост западните граждани, които аз срещах, не отдаваха голямо значение на вестникарски мнения, на пропагандни материали и тем подобни, нито пък се смятаха задължени да следват отношението на политическите течения и партии, към които принадлежаха, а подчертано предпочитаха своето лично впечатление, своето лично мнение. В този смисъл моите изненади продължиха с откритието, че участието на България в Първата или Втората световна война е играло значително по-малка роля при изграждането на представата за нея, отколкото личната среща или познанство с някакъв характерен, интересен българин. Дали българският режим е комунистически или капиталистически – за много от тези обикновени хора се оказваше по-незначително от срещата на чаша мастика в прашен къмпинг някъде из Източна Европа. Понякога потръпвах като разбирах колко лесно един мой сънародник може да предопредели отношението на някои чужденци към целия наш народ. В същото време предполагам, че пак учтивостта на чужденците ми спестяваше изчервяването за някои подвизи на мои сънародници и щедро ми предоставяше другата, приятната, ласкателната и може би преобладаващата страна на познанството им с българи.

  Съвсем неотдавна бях на концерт  в „Албърт Хол”, когато приятели ме запознаха с един концертиращ английски пианист.

  „Наистина ли сте българин!” – извика той развълнувано, сякаш откриваше у мен изчезналия си брат.

  „Нали познавате Митко…?”

  Въпросният Митко беше известен български музикант, когото бегло бях виждал, но за когото, струва ми се, сега мога да напиша половин книга. Набързо бях замъкнат в някакъв дом, където възпълничкият пианист ме представи с думите:

  „Той е българин. И той познава Митко.”

  С удивление видях как всички лица се раздвижиха, как много приятна и възбуждаща вълна премина през тях и като че вратите широко се разтвориха. Оказа се, че на едно международно музикално състезание всички присъстващи са били очаровани от този странен, чудат и изключително духовит Митко. От отделни епизоди, възклицания, усмивки и смях пред мен се появи образът на дързък и властен български младеж, който по най-сърдечен и непосредствен начин се бе свързал, бе влязъл в живота на тази група чужденци, залутани в непозната столица. В свят, където никой не се трогва много за съдбата на другите, Митко бе проявил отзивчивост и внимание, които бяха оставили дълбоки следи. Когато групата загубила финалното състезание, той бил единственият, който се появил с букет цветя и ги завел да се почерпят, повтаряйки им, че: „всеки знае да печели, малцина са тези, които могат да губят!”. И ето, че на мен бе съдено да приема признателността и възхищението на тия хора от този Митко. За тях цяла България беше населена с Митковци и цяла България означаваше един чувствителен, чудесен млад българин. И мисля, че дори хиляда неприятни наши сънародници, хиляда анти-Митковци не биха могли да изличат тази представа.

  „Вие сте голям народ!” – твърдяха те за мое, предполагам и за ваше удоволствие, защото дори да не е точно така, толкова приятно е човек да го чуе.

  Почти същото чувство на идеализиране на цял народ чрез един-единствен негов представител, но този път от съвсем друга обществена категория ми беше демонстрирано на големия пазар в Рим зад църквата “Санта Мария Маджоре”. Чувайки, че съм българин, един от амбулантните търговци, човек на около 55 години, се хвърли да ми подарява куп пуловери, шалчета и фланели, което мисля, че не е често явление на италиански пазар. И пак зад този жест стоеше друг силен български образ. Италианецът ми разказа с трагикомични възклицания и жестове, че в гладните години след войната се намерил в един затвор с някакъв български Генади. В затворническия комарджилък италианецът проиграл дрехите си и когато дошла заповедта за освобождаването му, той просто не можел да напусне затвора, защото бил само по… гащета. И докато всички го взимали на подбив и никой не искал да му помогне, Генади се съблякъл (в жесток студ) и му дал дрехите си. “Ун гранде амико” викаше просълзен амбулантният продавач. Но какво било изумлението му, когато след няколко дни отишъл обратно да върне дрехите и заварил Генади облечен като лорд. Ядосан от цялата история въпросният Генади седнал да играе карти и насъбрал цял гардероб от дрехи.

  За един романтичен аптекар от Брайтън, горе-долу на годините на баща ми, България представляваше красиво младо момиче с големи кадифени очи, което било на работа в един хотел в Кайро преди около 30 години. Тази наша Цветанка, която аптекарят произнасяше твърде мило като Светанка, е имала годеник, който заминал за някаква арабска страна и трябвало да се върне. В същото време тя била обградена от панаир от поклонници, готови на всичко за любовта й. “Знаете ли – продължаваше аптекарят – че тя би могла да има само с един жест едни от най-богатите и интересни хора, които съм виждал. Знаете ли, че един от нашите секретари беше луд по нея. Господи, аз не съм чувал за такава вярност. Това българите трябва да са много особен народ!”

  Искам да му кажа, че за съжаление не сме толкова особени и че вероятно особена е била тази Светанка, която не е имала практическите помисли на някои нейни сънароднички. Но защо трябваше да посягам върху романтичния спомен на брайтънския аптекар? В края на краищата споменът за Светанка беше повод за една чудесна вечер край морето. При много други случаи и все по-подчертано имах впечатлението, че западняците, особено англичаните, сякаш умишлено се опитваха да виждат екзотичната страна на българския образ и точно екзотиката ги привличаше най-много. Преди години например някъде в Бирмингамско се бил появил друг един странен представител на нашия народ, който, поканен на някакво парти с голям огън на поляна, се събул бос и танцувал върху жаравата нестинарски танци. Ами кой от присъстващите е могъл да забрави до края на живота си това зрелище. Едва ли среща с Мохамед Али или японския император би им направила по-силно впечатление от чудатия българин, чиито боси пети подскачали върху тлеещите въглени. За тях това е съчетание на мистерия и магия. Все пак аз бях щастлив, че от мене не очакваха подобни подвизи.

  Сигурно културните размени и туризмът имат своето значение за разкриването на образа на българина и българското. Но пак нещата вървят по странна, екзотична линия. Помпозните претенции за велики културни постижения едва ли правят някакво сериозно впечатление. Много се лъжат онези български пропагандатори, които мислят, че новите блестящи хотели или представителни сгради взимат акъла на чужденците или пък музейните експонати. Всичко това си е в реда на нещата и всяка страна го предлага на туристите. Но срещата с двама средногорски старци и едно магаре някъде около Баня, Карловско, чашката ракия с малко салата и езикът на пръстите са изпълнили с умиление двойка журналисти, прекосяващи България.

  “В лицата на тези хора имаше такава огромна доброта и вътрешно чувство за приятелство, което никъде другаде не сме срещали!”

  Верният, земен ритъм на живота, невинното, почти детско любопитство към света и смислената тежест на думите плюс дълбоко органичният оптимизъм спрямо изпитанията в живота – ето ви друг образ на българина.

  Не искам да се впускам в задължителните туристически атрибути на българската екзотика от киселото мляко и таратора до несполучливите опити да се пие боза, нито имам време да се спирам на въздействието на изложби, концерти и други културни размени. Колкото и характерни да са, те са в реда на онова, което всяка страна предлага на чуждите любопитни очи. Въпреки това не мога да отмина въздействието на един български филм – “Крадецът на праскови”, защото за една моя позната англичанка, редакторка в голямо издателство, образът на България – това е красивата история на Емилиян Станев, а главната героиня като че носи душата на цялата страна. Това е пак екзотичен образ, но този път наистина близък до действителността.

  На няколко пъти образът на България като че се е преплел с добри и сериозни студенти, лекари, специалисти. Прекосявайки Германия с влак, слушах твърде приятната история за български лекар, който учил и завършил в Хайделберг и бил човек със завидни способности. Моите спътници бяха двама престарели немски лекари. На оперния фестивал в Глайндбърн всички, с които говорих, бяха очаровани от работата на българския оперен режисьор, който вече няколко пъти гостувал там, докато в Лиеж ми разказваха за нявгашен български инженер, който бил прословут със своята точност. Абсолютно невероятно ми звучеше фактът, че са казвали “бъди точен като българина”. Господи, наистина ли?

  Струва ми се, че може би най-слаба е историческо-политическата асоциация в съзнанието на западните граждани. Три или четири пъти, когато ме представяха и споменаваха, че съм българин, следваше: “А-ха, помним вашия цар Борис!”. Веднъж попаднах на възрастен шотландец, чийто живот се бе преплел с този на цар Фердинанд, и който изглежда знаеше куп интимности от живота му. А при друг случай човекът, с когото се запознах, се представи за един от ония студенти, които по време на Лайпцигския процес са събирали подписи за Георги Димитров. Но това бяха далечни любопитни факти, които едва ли допринасяха нещо за образа на българина. Една от най-приятните ми изненади беше неотдавна, когато бях поканен на вечеря у познато семейство край Лондон. И там известен английски дипломат ме заговори за процеса на преминаване на старата българска култура в Русия и за узаконяването на старобългарския език като църковнославянски. Трябва да кажа, че знанията на моя събеседник ме удивиха, особено чисто езиковата страна на въпроса. Не смятам, че познавам много българи, които биха могли да говорят с такава компетентност по тази тема. Но най-ласкателното във всичко това беше преклонението на моя събеседник към творческия гений на нашите пра-прадеди. И тук е мястото да отбележа нещо, което би изненадало мнозина българи при срещата им с интелигентни западни граждани. Извънредно често, първата асоциация, с която хората ни свързват са… богомилите. Никога няма да забравя представянето ми на една вечеря, когато от другия край на масата един възкликна: “Хелоу поуп Богомил!”. Установих, че при изучаването на манихейството мнозина бяха изследвали подробно богомилството. И нека кажа, че от всички други образи, този, богомилският, макар да е също екзотично не съвсем верен, ми е най-приятен, защото ни поставя легендарния ореол на бунтарството, на непокорството.

  Случвало ми се е неведнъж музиката на нашия език сама за себе си да предизвика силен интерес. Разни събеседници са ме карали да говоря български и са твърдели, че музиката на езика им казвала за нашата страна повече, отколкото предполагаемото съдържание.

  И искам да завърша с тази мисъл, с която започнах, а именно, че националността предопределя поне първото отношение, че тя наистина отваря собствената енциклопедия на съответната буква, и че е много приятно човек да чуе, че преди него някой вече е бил записан там с хубави и достойни думи. В края на краищата всеки българин си е една малка пътуваща България и, иска или не иска, винаги ще бъде свързан с нейния образ.

  ––––––––––––––––––-

  Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга „Анкета“ и сборникът с разкази „Между деня и нощта“. През следващата 1962 г., излиза „Мъже“, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите „Победителите на Аякс“, „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман „Покривът“.

  През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на „Дойче Веле“ и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил“ спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата“.

  На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. След неговата смърт на Запад излизат „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

   

• Половин милион българи искат да емигрират

  В Европа сънародниците ни изкарват 1606 евро среден доход месечно, а Германия вече е най-желаната трудова дестинация

  .

  Десислава Колева, в. „Сега“

  

  480 310 българи в трудоспособна възраст между 15 и 65 г. са потенциални емигранти. Това е 19.6% от хората в тази възрастова граница у нас. Германия изпреварва Испания като по-предпочитана дестинация. За близо 40% основната причина да гледат навън е, че просто вече не искат да живеят в България. За миналата година според оценките емигрантите ни са изпратили към родината над 1.7 млрд. евро, което значително надвишава чуждестранните инвестиции в България за 2013 г.

  Това са част от предварителните данни за 2013 г. от национално представително изследване на Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи. То е проведено сред 3907 българи между 15 г. и 65 г. през ноември. От анкетираните 15.5% са завърнали се гурбетчии, а потенциалните емигранти са 24.9%.

  Броят на потенциалните емигранти се е увеличил със 154 хил. спрямо 2007 г. и с близо 33 хил. спрямо 2011 г. – годините, в които са правени такива изследвания. Разбивката по региони не е изненада – най-много потенциални емигранти живеят в най-бедния Северозападен регион. Там 15% от живеещите искат да напуснат страната. Интересно е, че втората желана дестинация за тях след Германия е Италия, защото там вече имат много познати или роднини, обясни проф. Веселин Минчев.

  Германия е привлекателна за малко над 29% от потенциалните ни емигранти, а на второ място идва Англия с 18%, въпреки негативната кампания, която водят там срещу българите. Едва на трето място се нарежда Испания със 7.8%. Пет години по-рано Испания е била фаворит със 17.4%, а на второ място е била Гърция с 15.5%. Германия тогава е трета с 12%.

  По-високият стандарт в чужбина е причината за 90% от потенциалните ни емигранти да искат да напуснат България. Високото заплащане е важно за 88%, а за 75% причината е, че искат да осигурят финансова помощ на семейството или близките си в страната.

  Средните доходи на емигрантите растат – през 2013 г. месечният им доход в чужбина е бил 1606 евро, през 2011 г. – 896 евро месечно, а през 2007 г. – 810 евро. Интересно е, че 30% получават над 2000 евро, а между 1600 и 2000 евро вземат 24%. Не е чудно, че 84% от работилите в чужбина желаят отново да се върнат там.

  Средният престой на българина зад граница е между година и 18 месеца. Според оценките на БАН, за 2013 г. емигрантите са изпратили към България 1.742 млрд. евро. Сумата се различава значително от официалните данни на БНБ, според които трансферите от емигрантите ни са средно по 740 млн. евро годишно за периода 2008-2012 г. Причината според икономистите е, че БНБ следи само официалните трансфери.

  Животът в чужбина се отразява различно на идентичността. Българските турци например са най-големите „европейци“ – 25.5% от тях заявяват, че се чувстват европейци, а не български граждани. Българите пък се чувстват „граждани на света“ – 17.8% се определят така, а „българи“ се чувстват 49.4%. И се оказва, че „най-големите българи са ромите“, констатира Михайлов – 59% от завърналите се от този етнос се определят като „българи“.

  ЗАЕТОСТ

  74.5% от емигрантите ни са работили в чужбина, а едва 3% са били безработни. В чужбина българите са заети най-много в земеделието (21% от емигрантите) и в строителството (19.6%). В хотели и ресторанти са работили 14%, а като помощници, готвачи, градинари и др. в семейства – 13%. 1.3% са медицински персонал. Според водещия изследването Дочо Михайлов от Агенцията за социално-икономически анализи, повечето от завръщащите се в България остават без работа.

  „Миграцията способства за намаляване на безработицата в страната, но при връщането тя се увеличава още повече. Доходите на емигрантите нарастват 4 пъти в чужбина, като няма разлика между доходите на роми и българи там. След като се завърнат у нас обаче, емигрантите ни са безработни „, коментира Михайлов.

   

• Сблъсъци и ранени пред джамията в Пловдив. Дъжд от камъни по джамията

  Юлиан Христов,  Оffnews.bg

  

  До сблъсъци между полиция и демонстранти се стигна на протестното шествие в Пловдив днес по обед. Има поне трима ранени, а по информация на „Дарик“ петима души са задържани от органите на реда. Поводът за протеста е делото в Апелативния съд в Пловдив, в което трябва да се реши дали Куршум джамия в Карлово да бъде предоставена на мюфтийството. Недоволни граждани и футболни фенове се събраха пред сградата на Съдебната палата, след което се отправиха на шествие. 

  Протестиращи и полиция влязоха в сблъсъци на бул. „Цар Борис III Обединител“ между тунела и кръстовището на „Чифте баня“. По време на протестното шествие, което тръгна от Съдебната палата, бяха потрошени различни обекти.

  

  Протестиращи атакуваха с камъни Джумая джамия в Пловдив. От Областната дирекция на МВР в града съобщиха за OFFNews, че има счупени стъкла на сградата и на сладкарница в съседство. Материални щети са нанесени на Джумая джамия, магазин за цигари и павилион за вестници.

  Павета и камъни бяха хвърлени и към полицаите, които само се защитаваха. Трима младежи са приети в болница с травми на главата.

  Около 2000 са активистите, протестиращи днес в града под тепетата.

  .

• Врагове на любовта

  Какво е общото между руската Белгородска област и някои училища в американските щати Флорида и Кънектикът? Колкото и невероятно да звучи, те са съратници във войната срещу Деня на Свети Валентин. През 2011 година губернаторът на Белгородска област забрани честването на празника в образователните и културните институции с аргумента, че той е враждебен на руската духовност и морал. Миналата година две училища в окръг Ориндж, щата Флорида, забраниха подаръците по случай Свети Валентин, посочвайки като основание нуждата да се „запази съсредоточеността върху учебния процес“ и да се „избегне разсейването“. А тази година училище в Кънектикът уведоми родителите, че ще замени сладките храни и празненствата на 14 февруари със здравословни закуски и учебни занимания.

  Това поставя всички тях в един лагер с много мюсюлмански държави, които забраняват честването на Деня на Свети Валентин – сред тях са Иран, Малайзия, Саудитска Арабия и Узбекистан. Саудитска Арабия стига дотам, че да забрани на този ден всичко червено в магазините за цветя и подаръци – това няма особен ефект, освен че създава черен пазар за червени рози. Депутатът от киргизстанския парламент Турсунбай Бакир Уулу наскоро призова своите колеги също да приемат забрана и нарече Деня на Свети Валентин „празник от дявола“.

  Първоначално 14 февруари е християнски празник, свързан с неколцина мъченици с името Валентин. Той бързо навлиза във фолклора като деня, в който птиците си избират партньор. През 1400 година френският крал Шарл Шести избрал тази дата, за да предложи учредяването на „Висш съд за любовта“, който да се занимава с романтичните въпроси. Пращането на любовни писма станало модерно в Англия през първото десетилетие на 18 век, а през 1797 година бил издаден „Наръчник на младия мъж за писане на Валентинови послания“, придал официален вид на една дълга традиция на напътствия към мъжете как да ухажват.

  През 1913 година търговската верига „Холмарк“ произведе първата предназначена за продажба Валентинова картичка. През 80-те години на 20 век диамантената индустрия последва примера на цветарите и производителите на шоколадови изделия, които вече бяха започнали да използват Деня на Свети Валентин с търговска цел, представяйки го като повод да се дава (или очаква) романтичен подарък.

  Това, което тревожи някои врагове на Деня на Свети Валентин, е неговият християнски – или западен – произход. За други проблемът е в това, че се насърчава комерсиалността, похотта или дори нездравословното хранене. Но тяхната битка е обречена на провал. Денят на Свети Валентин има удобно неконкретизиран мит за произход. Повдига настроението във времето на следколедната отпуснатост. Предлага възможност да дадеш и да получиш, а за търговците е шанс за печалба. Въпреки че едва ли е платонически празник, той въплъщава платоничния идеал. (БТА)

  –––––––––––––––––––––––-

  .

  ЧЕСТИТ СВ. ВАЛЕНТИН НА ВСИЧКИ, БЛАГОСЛОВЕНИ С ИСКРЕНА ЛЮБОВ!

  

• The World’s Largest Solar Plant Started Creating Electricity Today

  By Attila Nagy,  Gizmodo

  

  Take 300,000 computer-controlled mirrors, each 7 feet high and 10 feet wide. Control them with computers to focus the Sun’s light to the top of 459-foot towers, where water is turned into steam to power turbines. Bingo: you have the world’s biggest solar power plant, the Ivanpah Solar Electric Generating System.

  Long-mired by regulatory issues and legal tangles, the enormous solar plant–jointly owned by NRG Energy, BrightSource Energy and Google–opened for business today.

  From the official news release:

  The Ivanpah Solar Electric Generating System is now operational and delivering solar electricity to California customers. At full capacity, the facility’s trio of 450-foot high towers produces a gross total of 392 megawatts (MW) of solar power, enough electricity to provide 140,000 California homes with clean energy and avoid 400,000 metric tons of carbon dioxide per year, equal to removing 72,000 vehicles off the road.
  
  Sprawling across a staggering 5 square miles of federal land near the California-Nevada border, it looks goddamn beautiful. Just look at these amazing images.:

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  Photos: BrightSource Energy, Inc.

• Отново силни снежни бури в САЩ

  

  Поредна мощна зимна буря, придружена с обилни снеговалежи и ледени дъждове, връхлетя обширни райони в югоизточната част на САЩ. Над 350 хиляди домакинства останаха без ток, а много пътища станаха непроходими или се превърнаха в пързалки, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

  Най-засегнат е районът около Атланта – столицата на щата Джорджия, която само преди две седмици беше парализирана от снежна буря. Над 175 хиляди потребители там нямат електричество, като някои от тях ще чакат до една седмица, за да бъда възстановено електроподаването. За едно денонощие в града е паднал над 25 см сняг, което за южния щат е истинско стихийно бедствие. Улиците на Атланта са опустели, автомобилистите не смеят да тръгнат по засипаните със сняг пътища. Местното население от сутринта е опразнило от рафтовете на магазините всички хранителни продукти, защото заради снеговалежите следващото зареждане се очаква най-рано в петък. Летището в Атланта отмени почти всички 2500 полета /заминаващи и пристигащи/, съобщават местни медии. В цялата страна вчера са били отменени над 3000 полета.

  Силната буря отне живота на най-малко десет души в югоизточните щати. Трима загинаха, когато линейка, превозваща пациент, се преобърна на заледен път в Карсбад, щата Тексас. Съобщава се за двама загинали при пътни инциденти в щата Мисисипи. Само в Южна Каролина през миналата нощ са подадени 273 сигнала за помощ от бедстващи по пътищата.

  Източник:  в. „Сега“

• Българите извън ЕС – в забранителни избирателни списъци

  Български граждани, които живеят извън ЕС, влизат в забранителните списъци за гласуване на евроизборите и за местния вот, реши Народното събрание, въпреки недоволството на ДПС.

  Окончателно приетите текстове от новия Изборен кодекс предвиждат да бъдат заличени български граждани от списъците за евроизборите, ако имат настоящ адрес в държава извън ЕС към датата на съставяне на избирателните списъци, предаде БНР.

  Всички български граждани, които шест месеца преди изборите имат настоящ адрес извън страната, няма да могат да избират кметове и общински съветници.

  Така наречената уседналост скара управляващите партии БСП и ДПС.

  Депутатът от ДПС Янко Янков коментира:

  „Това засяга основно българските граждани, които живеят в Република Турция. Насочено е основно срещу ДПС. Отново лишаваме определена сериозна група български граждани да гласуват в местата, където имат постоянен адрес, имат жилища, плащат данъци“.

  В същото време от ГЕРБ дадоха брифинг по повод скандалния текст в проекта за Изборен кодекс, в който се допускат избори 3 в 1. Вчера и президентът го критикува, определяйки го като политически инженеринг.

  На мен лично ми звучи доста логично хора, които живеят извън ЕС, да не могат да гласуват на избори вътре в ЕС. Тук не става въпрос за дискриминация, писна ми ДПС да хвърлят тази дума наляво и надясно, въпроса е кое е правилно и кое не е, нищо повече.

  Във въпросния параграф 12, който в крайна сметка е отпаднал от проекта, пише: „При произвеждането на изборите за членове на ЕП през 2014 г. едновременно с избори за президент и вицепрезидент и народни представители…“
  Този вариант обаче е изпратен до Венецианската комисия.

  „Кой реши, че през 2014 г. ще се провеждат и избори за президент, чийто мандат е започнал през 2011 г. и не е стигнал дори до половината. Това опит за държавен преврат ли е или решение на неясни кръгове?“, попита Цецка Цачева.

  По-късно Бойко Борисов написа във Фейсбук, че това е нечуван скандал.

  „Президентските избори са 2016 г. А говорейки за избори 3 в 1, означава, че БСП, ДПС и “Атака” очакват до май месец президентската двойка да бъде дискредитирана. Какъв сценарий тече в държавата? След като ГЕРБ беше свален с метеж, сега се готви същото и за президентската двойка“, заяви той.

  Мая Манолова отвърна, че и кодекса на ГЕРБ е била записана възможност за предсрочни президентски избори.

  Източник:  Dir.bg

• Иво Христов: Задачата е изпростялото население да възпроизведе статуквото

  Иво Христов пред Komentator.bg

  

  – Г-н Христов, ще излязат ли нови играчи на сцената преди евроизборите?
  
  – Искам в началото на интервюто да направя едно генерално уточнение, което държа да излезе. Дали ще има нови играчи или няма да има, дали ще има предсрочни избори или няма да има, това няма абсолютно никакво значение по отношение на генералните въпроси на България. В този смисъл смятам тези въпроси за маловажни и на ръба на жълтото в медиите. Знам, че и те, и т. нар. общественост живо се интересуват от такъв тип плиткоумни прогнози, но това не са проблемите на държавата и обществото. И по тази причина смятам за последен път да ги обговарям в това интервю и да престана да говоря по този въпрос. Не смятам това за проблемите на този народ и държава. Но „Господ ги наказа и им взе ума“... А на въпроса ви, да, ще има нови играчи. И те имат основна задача да съчетаят в себе си несъчетаемото. Нещо, което започна като матрица, като модел с идването на царя: партията-Цар, премина през партията-Генерал и сега върви странно съчетание -синтез в лицето на партията на Николай Бареков. Формацията му обира 7 до 10 % с обещание, че ще въздаде възмездие, което пък ще се окаже необходимо на БСП и ДПС, за да спечелят следващите избори. Реформаторите плюс ГЕРБ ще докарат до 21%.

  Но, пак казвам, сериозната задача е тази на олигархията: това лумпенизирано, изпростяло, докарано до екзестенциален минимум и интелектуален разпад население за пореден път да бъде мобилизирано да възпроизведе политическото статукво, което обслужва обаче, олигархическия модел в България. И никой да не се прави на ощипана госпожица, защото този модел е много устойчив. Той не е случайност или отклонение от златното правило, наричано грешка на прехода. Той е самата формула на прехода. В България не може да има демокрация нито сега, нито в обозримо бъдеще, поради простата причина, че основната матрица на т. нар. преход беше висшата ни номенклатура, по съветски образец, да присвои активите на обществото – с цената на вкарването на България от Втория в Третия свят. България в момента представлява резервна, буферна територия между Европа, Ориента и Русия, която се управлява от трето поколение номенклатура, с цената на силово връщане на едно относително модернизирано общество в неговото предмодерно състояние.

  – Този анализ дава ли по-точни отговори и за видимата политическа битка преди вота?

  – Да, защото трябва да си дадем сметка, че този процес довежда до деиндустриализиране, детехнологизиране на държавата, сриване на качествения, т. нар. социален капитал, на изсмукването на квалифицирана, а вече и на неквалифицираната ни работна сила от европейската метрополия на Запад, на „разреждането“ на населението и подготвянето на територията ни за нова геополитическа съдба. И това ще стане в рамките на едно, максимум две поколения.

  – Вписва ли се темата за бежанците в този процес?

  – Смятам, първо, че темата за бежанците беше абсолютно медийно преекспонирана. Тя беше класическо мероприятие за отклоняване на вниманието от по-важни неща. Но тя е индикатор по-скоро за болезнената реакция на остатъчното българско общество на терена. Защото българите инстинктивно усещат, че са оставени на произвола на съдбата и на собствените си сили. А те не са никак много. Второ, че институционалните механизми в тази страна са на ръба на разпадането и крайно неефикасни. Т. е. населението не може да разчита на тях за защита. Оттам и т. нар. български национализъм не е нещо друго освен болезнената неграмотна реакция на хора, които инстинктивно и вярно усещат, че са изоставени на произвола на съдбата. България ще се намира на ръба на световете. И аз подозирам, че ще бъдем своеобразния портал, чрез който Третият свят ще реализира своя реванш по отношение на Европа в последващите го 50 до 100 години. Ние ще сме преходна територия, просто коридорът. България в момента е 5-6-та периферия на развития европейски център. И като такава, има две основни функции – да бъде пазар за ниски треторазредни технологични стоки и основа за извличане на човешки и материален ресурс.

  – По-активна българска политика, решение за влизане в Шенген полезни ходове ли са срещу тези дезинтегриращи процеси?

  – Във въпроса има изначална грешка, по дефиниция. За да можеш да направиш определени крачки, трябва да си субект на собствените си действия. А ние не сме. Затова подобни действия теоретично са възможни, но на практика – не, защото България е лишена от субектност. И това е дълъг процес, който не е от днес или от вчера. Това не е сценарий, а елементарни закономерности. На когото не му изнасят фактите, каквито са, няма да види отвъд всекидневните оперети, с които ни заливат и медиите, и то не случайно. Но процесите, които се случват, са закономерни и са от последните 20-30, че и 40 години. Какъв друг при това положение можеше да бъде олигархичният модел в България? Към изхода на 80-те години, благодарение на успешната програма на модернизация на социализма, в страната беше изградена индустриалната база на едно модерно общество, създадени бяха кадърните експертни кадри и нещо като протосредна класа, при цялата ирония на социалистическата мизерност, настроения по повод т. нар. драма за голямата и малката правда при възникване на консуматорски, потребителски настроения в обществото. И ако говорим за опции пред българското общество през 80-те години, те се изразяваха в това, че голяма част от населението беше за запазването на социалистическия модел и срещу неговите извращения на властващия номенклатурен елит. Тези, които имаха интерес от запазване на системата с нейното модифициране, бяха голямата част от хората. А тези, които имаха интерес от бързото й разрушаване, бяха държателите на системата. Ето защо преходът ни е такъв, какъвто е. Номенклатурата ни извърши действието: вземи парите и бягай. Но тук бяха възможни 4 опции. Първата беше системата да продължава да загнива, тъй като в края на 70-е и началото на 80-е възниква базовото противоречие между едно вече модерно общество и задушаващата го форма- политическа, идеологическа на социализма. У нас първата възможност беше просто системата да загние, да ни зарие. Но никой в условията на геополитическо противопоставяне нямаше да ни го позволи. Това не се случва в Полша, Чехия и Унгария.

  Втората опция беше „да се затягат гайките“, за да не се получи разбягване на подсистемите в социалистическата система под формата на т. нар. Андропови реформи, като например, гонене на хората да ходят на работа…Но дори Съветският съюз не е Китай, а съвършено друга цивилизационна матрица.

  Третата, най-трудната и затова-неосъществена възможност, беше управляващият елит да прояви компетентност във висш пилотаж, да осъзнае, че системата е достигнала до своите политически, организационни и икономически лимити. Да запази всички натрупани цивилизационни, включително, социални придобивки на реалния социализъм с грижа за хората. И да започне постепенно отлепяне, вид либерализиране на обществото най-вече през икономиката, не през политиката. Така да динамизира обществото със създаване на икономически свободи и възможности за развитие. Което е ужасно тежка задача за нашия чобански елит – както в България, така и при кремълските старци в Москва. Не случайно те се провалиха. Това изисква друго качество на човешкия и управленски материал, който го има в Китайската империя, но не и в Задунайската губерния.

  Случи се, обаче, четвъртият вариант, а той не е и случаен. Висшата каста буквално открадна резултатите от труда на това население за 40-50 години и хвърли простолюдието на кучетата в буквалния смисъл на тази дума. Това се случи с буквално пускане на населението в свободно икономическо падане, уж под формата на рязка либерализация на икономическите и политическите условия. Разпаднаха се държавните механизми. Използва се контролът чрез политическо инженерство, което продължава и сега. И на последно място, използва се дивашката сила на групировките, които са въоръжената ръка на българската олигархия за недопускане на икономическа и социална алтернатива уж под формата на протосредна класа.

  Резултатите са тези, които имаме в момента. И никой да не се изненадва. Те са абсолютна закономерност. Изкристализира един социален връх, олигархически, който държи основни активи на това сиромашко и изпосталяло общество, което става за сметка на тоталната декласация на 80-85 % от населението. А шансът на този режим да продължи да съществува още дълго се състои именно във влизането в ЕС, в западната сфера на влияние. Тъй като голяма част от натрупания критичен потенциал ще бъде изсмукван от западната метрополия.

  – Възможно ли е, особено преди изборите, и старите партии да лансират конструктивни идеи, дори в името на собственото си оцеляване?
  
  – Не става въпрос за идеи, а за интереси, а статуквото ги устройва. Това, че статуквото не устройва 85% от обществото, си е негов проблем, не на елита. Второ, това, което при нас се случи през последните 4-5 години е, че една хищна част от обслужващия персонал на номенклатурата, поради геополитически съображения – визирам ГЕРБ, се опита да ухапе ръката, която му даваше хляб. Опита се да наложи авторитарен едноличен режим със западна подкрепа. И премина допустимата граница, като се опита да вземе икономическите активи на тези, които ги бяха създали. Това предопредели техния крах. Оттам пък и цялата оперета, наречена български протести, ранобудни студенти и всякакви други алабализми.

  – В какво поне ще се разиграе предизборният театър и сблъсък на идеи?

  – Сблъсък на идеи не може да има, защото ГЕРБ по определение не могат да родят такива. Никакви идеи няма да има, а само комбинация между сиромахомилство, популизъм и борба с вятърните мелници. Т.е., продуктът на създателите ще твърди, че ще ликвидира създателите. Което не може да се случи по определение. И като отчетем изключително ниското ниво на населението, на аудиторията, това работи безотказно. Така ще работи моделът „Сидеров“ и каквато и да е друга алтернатива. Аз дори не визирам конкретни хора и имена. И не смятам, че проблемът е в конкретните персони. Проблемът е системен и определени закономерности преминават през конкретните политически лица. Всяко от тях оцветява, разбира се, нещата. Но от това на населението не му става по-добре.

  – Не, че хората лягат и стават с темата за предсрочните избори, но все пак, очертава ли се предсрочен парламентарен вот?

  – Едни предсрочни избори искат два типа хора. Първо, групировката ГЕРБ и присъдружните й организации и второ, мъртвородената т. нар. десница в България в лицето на Реформаторския блок. И не просто се виждаше, че те заиграват с ГЕРБ, а тези дни маските паднаха. Тези хора са в симбиоза помежду си много отдавна, още при управлението на ГЕРБ десните бяха втори и трети управленски ешелон. Просто имаше един интелектуалстващ тинк-танковски рефлекс към т. нар. явление Бойко Борисов. Те искаха да го използват буквално като в американско мултипликационно филмче: един огромен, но безмозъчен гигант, на когото хитрите умници от тинк-танковете ще влязат в главата и ще го командват какво да прави. Проблемът е, че гигантът реши, че може да извършва собствени действия. А сега него искат да го вкарат в режима по замисъла на „Солидарна България“.

  – А какви процеси ще се задвижат в отделните партии до изборите, ще се рони ли ГЕРБ?

  – Много е просто. Т. нар. самонабедила се интелектуалстваща десница в лицето на Реформаторския блок е електорално джудже. От друга страна, поради ред причини, ГЕРБ имат сериозен електорат. При този дисбаланс трябва да се съчетае несъчетаемото: електоралното джудже трябва да се качи на раменете на електоралния безмозъчен гигант и ще се осъществи синтезът, който трябва да се осъществи. От друга страна, в гиганта трябва да се имплантират правилните елементи, което ще се представи на публиката като прочистване на ГЕРБ, отстраняване на цветановщината, царят – добър, болярите – лоши и т. н. Ще се изиграе долнопробната сценка, която върви по нашите географски ширини. Аз виждам тук вещата ръка на ЕНП, която има огромен интерес от това: тук да се консолидира, пази Боже, българското дясно, ако това е дясно, за да снесат те на европейските избори, електорални яйца.

  – Това увеличава ли рисковете за стабилността на кабинет, който е решил да строи „Южен поток“?

  – Цялото упражнение има много сериозна геополитическа причина. И тя не е в приказките за морала, които монополистите по морала ръсят от сутрин до вечер. Това правителство дойде с една основна задача – да осигури стартирането на проекта „Южен поток“ на територията на България. Следователно, срещуположната геополитическа субектност, пряко или косвено, мобилизира тук своята клиентела за недопускането му. На по-лековерните български зрители и участници в този маскарад това се представя като борба за демокрация, за морал, „Гражданите срещу системата“, „Не ви искаме прехода, искаме нов преход“ и друг такъв тип картинки, които само изключително наивността и интелектуалното ниво в България могат да ги допуснат. И нежеланието да погледнеш отвъд очевидностите.

  И много правилен ход беше посещението на енергийния министър Стойнев в САЩ и разговорът за нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“. Защото много често, когато се говори за американския интерес, ние изхождаме от презумпцията, че т. нар. Америка е нещо монолитно и единно. А там има много и различни интереси, много и различни сили. И специалистите по морала в България кой знае защо си помислиха, че евроатлантическата връзка им е дадена под аренда за следващите двеста години. Е, объркали са се… Част от неприятностите на глобализацията са в това, че и други могат да направят същото с други, не по-малко мощни сили.

   

• Защо българите напускат България, въпреки униженията вън?

  Светослав Гледачев*, в. „Марица“

  .

  

  Хубаво е да си българин? Но не е сигурно дали е добре да живееш в България? Не се хващайте за изключенията, а вижте преобладаващото, тенденцията, или, както казват философите, “зад дърветата вижте гората”. Какъв е общият фон, ежедневната ситуация, в която живеем: всеобщо недоволство от правителството, политиците, системата на управление, държавата, хората, доходите, безработицата, всичко или почти всичко.

  И така, както сме всеобщо недоволни, така и не можем да се организираме за нищо, дори за един протест. Всеки вижда различно и по различен начин иска да протестира. Най-често пред телевизора. С чаша в ръка и псувня на уста. А как тогава да се решат проблемите, като никой не иска? Като следствие нищо не се променя и недоволството си остава и расте, ама пред телевизора, ракията и жената, която го отнася. Перманентно недоволство, но пък от сърце. Ние не можем да се обединим, защото нямаме обща цел. А нямаме, защото сме разделени и виждаме света по различен начин. Не разбираме пазарното стопанство и породените от него социални и човешки отношения. Представяме си света по един начин, той е друг, а искаме да изглежда по трети. Объркани сме като никога досега. Мечтите ни са да бъдем много богати, но и равни като при социализма, като за това не трябва да работим или не толкова, че да се изморяваме, а и да ни се дава, подарява, не да се заработва.

  Все още твърде много хора смятат, че държавата трябва да се грижи за тях за тяхното щастие, за децата им, за бъдещето, за всичко. Такава държава няма и няма да има, но ниe я искате тук и сега. Веднага и без отлагане. Тя ни се полага по рождение. Политиците да я направят и донесат. Така се получава, защото мирогледът ни е от 19 век, живеем в началото на 21 век, а желанията ни са от няколко века напред. Раят трябва да е тук, на земята и точно в България. Ето защо се появяват някои социални и демографски явления. България намалява с 8 човека на час. Докога? Докато свършат българите ли? Работещите в чужбина са 2.5 милиона, а у нас са 2.2 милиона. Изнася ли се България? Ако е така, какво чакаме, да си ходим и ние и последният да затвори вратата, сложи катинара и кръст на държавата България. След векове на борба, спечелени войни и битки с най-силните на света, страдания, лишения, неволи, но с цел да пребъде България, сега ще я закрием ли по икономически причини? Тихо, кротко, един по един, водени от най-добри лични мотиви и подбуди. С цел личен, а не общ просперитет. Аз да успея, държавата кучетата я яли. А не можем ли да променим държавата така, че и тук да ни е добре? Или сме останали последните, като село от пенсионери, което се топи и пълни гробищата. На доизживяване.

  Защо напускат младите? За пари и доходи ще кажат някои – и няма да са напълно прави. Това е само част от проблема.

  Парите не са всичко. Те са всичко само за този, който ги няма. По последни официални данни средната работна заплата е 801 лева. Като тя формира само 51.7% от дохода на българина. Помислете за останалите 48.3%. Средният доход на едно домакинство, което официално е 2.4 души, е 10 752 лева на година, а на едно лице е 4541 лева, като е нараствал с 15.3% за година. За периода 1999-2012 г. доходът е нараствал над 2.8 пъти, или средно с около 20% на годишна база. Има много и различни данни, които показват, че работната заплата и доходи растат, но това не спира или не влияе съществено върху напускащите България.

  Значи някъде другаде е проблемът. Паритет на покупателната способност (ППС) е показател, който премахва влиянието на цените. Или на колко се равнява средната работна заплата у нас спрямо различните страни. Колко стоки и услуги можеш да потребяваш тук и за същите стоки и услуги в друга държава колко тяхна валута ти трябва. Това, което открай време вълнува българина, аз с мойта заплата какво мога да си купя в чужбина. Евростат преди година обяви, че тя е 1250 евро. Това, което можеш да си купиш с 800 лева у нас, средно за ЕС ти трябват 1250 евро. Това е паритетът. Сега повечето ще почнат да сравняват цени, за които знаят, и ще кажат, че не е възможно, че има грешка и т.н. На нас винаги, когато не ни изнася, си измиваме съзнанието с “това не може да е вярно”. Не, няма грешка. Едни цени са по-високи, други по-ниски, но това се получава. Взимат се цени на енергия, горива, данъци, наеми и такси, които в България са много по-ниски, някои до 2 пъти от Западна Европа. Не се взима една стока, взима се кошница от стоки и услуги. Въпросът е друг. Защо много хора емигрират и там имат заплати, по-ниски от 1250 евро? Колко трябва да взимаш, за да си добре в чужбина? Ако в България не плащаш наем, само 3% плащат и ние имаме най-много с Румъния жилищна собственост, значи не плащаш, то наемът в друга страна се прибавя към този доход. И понеже те са високи, ти трябват средно около 2000 евро. Разбирате ли сега, защо нашите гастарбайтери се тъпчат по 7-8 в един апартамент. Не всички, но много. Пести се.

  Изобщо в чужбина се пести, а в България не. Повечето емигранти не киснат по цял ден в кафетата, не ходят на ресторант и петък и събота няма дискотеки и чалга. Защо? Не могат да си го позволят. Или ако могат, е толкова скъпо, че те заболява сърцето, като знаеш как си ги изкарал тези пари. Там повечето българи живеят като праведници, а тук? Тежък е животът в емиграция. В Англия масово остават студенти след студентска бригада. Но какво работят? Берат ягоди, праз, лук, цветя. И то здравата, без оплакване. Спят често на полето във фургон и това за да ти останат 200-300 паунда на месец над разходите. Но дори и да са повече, това са спестените пари от дискотеки, кафенца и ресторанти. Затова и някои се връщат без пари, отпускат му края. Ако в България работиш същия като време и тежест и интензивност труд, вероятно ще печелиш толкова или повече. Но си тук, в България, при приятели, среда и роднини. По програмата “Млад Фермер” ти помагат за стартиращ бизнес с 40 000 евро. Желаещите не са много. Както и по много други програми.

  Мит е, че ти трябват връзки, за да се уредиш. Това е поредното извинение. Трябва хъс и инат и желание за работа. Защо българинът работи в чужбина, а тук седи по кафетата. Там се занимава с тежък физически труд, а у нас – не. Защото се мисли за тарикат, а те не работят. Правят пари от нищо. По ППС ти трябва работна заплата над 1000 лева чисти. А такива заплати има много. В бюджетната сфера средната работна заплата е над 1180 лева. Но всеки не може да се уреди там. Сервитьор в курортите вади в пъти повече, в селското стопанство надницата е 30 лева, а някои взимат и до 100 лева в сезон за неквалифициран труд, като се работи и като часове и като натоварване по-малко от Англия, Испания, Гърция. В строителството защо не мога да намеря евтин майстор? Минимумът е 60-70 лева на ден плюс бири, кафета, а ако изпроси, и обяд. Та той работи активно максимум 4-5 часа, а в Германия не подвива крак дори 10-12 часа. Само от това надницата му скача на около 180 лв. А майсторите, които искат 100-150 лева на ден?

  Производителността е различна, а нея никой не я има предвид. В промишлеността е същото, но няма желаещи. Това е единият проблем, работата, която вършиш в чужбина, не искаш да вършиш в България.

  Живота, който водиш в чужбина, не искаш да водиш тук. Удоволствията, които имаш тук, не можеш да имаш там. Но има и други. Да си стегнеш куфарите е най-лесно. Не търсиш работа, не се изнервяш, не се напрягаш. Заминаваш. Нали всички така правят! Там те наемат, защото ти плащат много по-малко от местните. Ти си им икономически изгоден. Нищо че едва ли ще направиш кариера. Ще си стоиш на дъното, но ще имаш за ядене и ще спастриш някое евро. Ще се връщаш в България и ще се правиш на велик и успял. Трето: Манталитетът от затворената социалистическа система ни накара да вярваме, че всичко чуждо е прекрасно. Че да живееш в чужбина е върхът на успеха. Да знаеш език все още се смята за връх в кариерното развитие. Там си успял, а в България успелите са с връзки, мутри, мафиоти, изобщо паплач, с която не искаш да се месиш. Така обиждаме себе си като част от тази система и избиваме комплекси защо не сме успели. Има и четвърто. Несправедливостта, корупцията, зависимостите, политическата класа – те смърдят. Няма спокойствие. Чувстваш се измамен, изигран, употребен. Искаш да избягаш. В чужбина и това го има – и мафия, и престъпност, и връзки, и корупция, но не го виждаш. Това е на други височини. Защото ти си на дъното. До теб не стига. Столетия демокрация са направили така, че да има относителен ред и спокойствие. Мафията да не се набива на очи и да не дразни. Те отдавна, много поколения са

  не само добре облечени, но и добре поставени в обществото бизнесмени.

  Техните пари не миришат. Те са забравили, че прапрадядо ти е бил пладнешка мутра, използвал е детски труд и безмилостна експлоатация, която ние никога не сме виждали. Организираната престъпност е с “кадифена ръкавица”, а у нас е с типично балканско звучене: черни очила, мощна кола, много мускули, пистолет, бухалка или винкел. Но този набиващ се на очи ред в обществото и законност в чужбина идва от хората, живеещи там, от манталитета им. Те са се борили векове, затова сега берат плодовете. В демокрация са живели техните родители и прародители. Но те са я постигнали с бой и борба. Те с това са откърмени. С истинска демокрация още от 19 век. А ние със социализъм. При който трябваше да сме равни. И тези, които ни водиха и учеха, сега ни експлоатират, мамят и лъжат най-безскрупулно.

  Неравенството ще расте. И при западните демокрации е било като при нас, и при нас ще улегне като при тях, но трябва време. Много време, няколко поколения, а на нас не ни се чака. Единият от начините е

  тези, с другия манталитет, добит в чужбина, да се върнат и да го приложат в България.

  Горчивият опит от практиката показва, че поне тези, които са били досега на властови позиции, вземат каквото и колкото могат и бягат. Да напълниш джобовете е девиз от техния свят. Там те го правят по-малко или им е невъзможно, защото има механизми за следене и контрол. Има по-добра демокрация. Нас са ни учили, че човек за човека е приятел и другар, а не вълк. И проблемът е, че сега живеем във вълчи свят. Единствената надежда е тези, които сме тук, да останем и да се борим. За пари, хляб и свобода ежедневно, неспирно и неотказно. Тези неща не се подаряват, те се отвоюват. Другият изход е терминал 2 или гробищата за “последните мохикани”. Хиляди народи са изчезнали или са се претопили. България не трябва да умре.

  ––––––––––––––––––––––

  * Авторът е финансов анализатор.

   

• М. Андреев: Държавата трябва да каже истината за капиталите в тайните швейцарски сметки

  Интервю на Христо Христов с Методи Андреев, 

  Desebg.com

  

  Методи Андреев. Снимка: Христо Христов

  – Г-н Андреев, възможно ли е в България да бъде проведена акция „Чисти ръце” срещу хората, свързани с олигархичния модел на управление?

  – Голяма част от българско общество желае това. Младите хора, които протестират знаково срещу цялата олигархична система у нас, желаят да са информирани. В същото време хората са ограничавани да научат истината за прехода. Вземете например Закона за конфискация на незаконно придобитото имущество. Той засяга последните 10 години от прехода и на практика е част от заблудата и манипулацията от страна на държавата.

  Това е само признание, че държавата, такава каквато я виждаме днес, не желае да направи истинска ревизия на прехода. По-скоро тя иска да потули истината за прехода. Тя не иска българските граждани да разберат как се пръхнаха тези няколко стотин едри български корпорации, които в момента спират и убиват дребния и среден бизнес чрез парцелирането на бизнеса в България. Защото ако ние трябва да установим произхода на едни пари, това трябва да стане от момента, в който държавата е дала възможност тези средства да бъдат натрупани.

  Този момент е Указ 56 (в сила от януари от 1989 г., бел. ред.) , но хайде, да не се връщаме толкова назад. Нека да е от 10 ноември 1989 г.. Оттогава трябва да действа един сериозен закон и чрез него правораздавателната система да даде отговор кой как е започнал бизнеса. И главният въпрос на този закон е как е натрупан първия милион, не втория или третият. Ако не бъде зададен този неудобен въпрос от страна на българските правораздавателни институции, ние никога няма да научим истината за този криминален преход.

  Ако искаме да започнем отнякъде аз предлагам да помислим по следния въпрос. Преди три години тогавашният директор на Национална агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов, който днес е депутат от ГЕРБ, беше в Германия и там лично канцлерът Меркел му предаде една дискета, като обясни, че тя е получена от швейцарските власти и съдържа данни за физически и юридически лица от Германия, които имат сметки в Швейцария, за които има съмнения, че не са платени данъци.

  

  Германските власти са обяснили, че на този електронен носител обаче има и данни за юридически и физически лица от България. Тази дискета се намира в страната. Моят въпрос е защо тази дискета не беше оповестена? Защо на обществото не беше казано кои са тези фирми и български граждани които притежават тези авоари? Видяхте кой от нашата опърпана държава притежава сметки в швейцарски банки – пример, който може да посочим без да се страхуваме, че ще ни съдят – хора като Христо Бисеров, доскорошният зам.-председател на 42-то Народно събрание и бивши зам.-председател на ДПС. На пръв поглед това е човек, който няма бизнес – бил е дългогодишен депутат, оказа се обаче, че е с швейцарски сметки. Но той е дребна работа.

  – Защо мислите така?

  – Защото знам, че в тази дискета има данни за швейцарски сметки, които са създадени по време на Народна република България и по които са внасяни отчисления, добивани от т. нар. скрит транзит – държавната контрабанда при комунистическия режим, контролирана и направлявана от тогавашните специални служби Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Вие знаете ли за какви суми става дума? По данни на банкери, които са посветени в тази история, става въпрос за милиарди евро! Навремето не са били евро, но вече са станали. Става дума за сметки, които и в момента се управляват от български граждани, живеещи зад граница и всъщност манипулиращи българската политика. Това са истинските кукловоди, тези, които притежават спесимени за тези огромни по размер банкови сметки в Швейцария.

  

  – Наистина в началото на месец март 2010 г. шефът на НАП Красимир Стефанов беше начело на делегация от агенцията в Германия точно по въпроса за тайни сметки на българи в швейцарски банки, информация, установена от Берлин. Даже тогава излезе информацията, че Германия ни предоставя тези данни безплатно, въпреки че е платена с парите на германските данъкоплатци.

  – Аз питам защо правителството на ГЕРБ и сегашния кабинет на БСП и ДПС не обявиха тези данни?

  – Вие повдигнахте този въпрос публично миналата седмица и тогава пред tv7 Красимир Стефанов заяви, че действително е бил в Германия, откъдето са информирали, че има и българските лица в тези сметки. По думите му предаването на тази информация не може да стане с предаване на диск, а чрез междудържавна спогодба на правителствено ниво. Той не е бил запознал дали е приключило германското разследване, но такъв диск никога не е имало.

  – Красимир Стефанов не казва истината. Той разчита на късата памет. Негови обаче са думите от 2010 г. цитирам: „Има си начин по неофициален път да се получат данните за лицата. Част от тях вече сме видели“. Ако погледнете какво е казал през 2010 г. от Берлин ще стане ясно, че той още там е научил колко и кои са включените в него българи.

  

  През 2010 г. Красимир Стефанов в качеството си на шеф на НАП заявява, че:

  Да имаш сметки в швейцарски банки не е престъпление. Престъпление е ако са укрити данъци. Задача на НАП е да анализира имотното им състояние и при несъответствия между приходи и разходи да поиска от тези хора да си платят данъците върху скритата от тях сума. Това направено ли е?

  – Не съм чул подобно нещо. Сега покрай случая с Христо Бисеров отново се заговори за тези сметки.

  – Ако се създаде сериозен граждански натиск, ако се съберат авторитетни хора без значение дали са леви или десни, защото и десните и левите хора са еднакво ощетени от този пладнешки грабеж, извършен от политико-олигархичната мафия в България.

  Необходимо е да се създаде граждански натиск с едно просто искане – да се оповестят данните от тази дискета, дадена ни от Германия. Ако започнат българските институции да обясняват, че това са лични данни, класифицираната информация и т. н., знайте, че това не е вярно.

  Самата Меркел я е предоставила на Красимир Стефанов, а не на представител на някоя българска специална служба. Тя е дадена на шефа на българската данъчна администрация, за да подскаже, че тази дискета е наша – на българските граждани и че в тази дискета се съдържат данни за лицата, които ни окрадоха през годините на прехода!

  

  Тоест, тя намекна, че може да бъде започнато разследване, което да информира българското общество и същевременно Меркел направи тест на българската политическа класа. Тя най-вероятно е установила, че всички политици в България са свързани в една схема, тъй като никой не оповести данните от дискетата и не беше започнато разследване.

  – Да, но вие видяхме каква беше реакцията на управляващите при случая Бисеров. Тръгнаха да обясняват как ще търсят „цялостно” решение за разкриване на банковата тайна при тайни сметки на политици в Европейския съюз. А не понечиха да вземат решение за българските участници в политиката.

  – Когато не искате да свършите една работа правите я много сложна. Знае се, че ЕС е една сложна бюрократична машина. Но ЕС в лицето на Германия ни е предал това, което трябва да се знае. Нека премиерът Орешарски да се разпореди да бъде издирена тази дискета и да се оповести съдържанието й по отношение на българските фирми и лица. Няма какво да се чака решение от ЕС. Ако премиерът Орешарски не иска да не му викат Олигарски нека да разгласи данните от тази дискета. Какво ще ми говори сега Йордан Цонев за офшорки, когато по времето, когато той беше шеф на бюджетната комисия в парламента, офшорки изкупиха най-апетитните места и хотели в България.

  

  Тези лица нямат срам пред народа си! Те се чувстват отговорни само пред техните кукловоди, които са ги е назначили, за да защитават интересите на олигархията.

  Когато за първи път през 1997 г. се събрахме депутатите на ОДС това стана в една от залите на НДК. И там Иван Костов представи председателите на комисии. Много добре си спомням как тогава той ни представи Йордан Цонев, който тогава не беше известен. Той го представи като много компетентен и верен член на СДС! Това беше волята на Иван Костов и това го видяха 137 народни представители – той извади Цонев на сцената и каза: това е човекът.

  – Тогава и Христо Бисеров получи голяма власт в СДС – стана главен секретар, даже му викаха „сивия кардинал”.

  – Да, точно така. И не забравяйте нещо много важно, „сивият кардинал” беше в много близки отношения с Петър Стоянов, който беше избран за президент. Сега в пресата излезе информация, че в комплекс „Голф клуб Ибър” край с. Долна баня, Софийско, една от луксозните вили там е собственост на доведения син на Христо Бисеров – Ивайло Главинков.

  

  Вилата е била закупена от Главинков от Илия Лазаров, началник на кабинета на президента Петър Стоянов и главен секретар на СДС, когато през 2005 г. Стоянов стана лидер на партията. Това е голф-комплекс, построен от Илия Лазаров и братовчед му Кирил Недев, кандидат депутат на БСП. А сега Илия Лазаров е важна фигура в „Синьо единство” на Надежда Нейнски. Там той е член на Националния им съвет.

  – Г-н Андреев, има хора, които след предишната част на интервюто, където вие с факти коментирахте някои от съществените слабости на управлението на ОДС, твърдят, че поставяме под съмнение успехите на управлението в периода 1997-2001 г., за да внушаваме колко успешно е управлението на ГЕРБ.

  – Е, винаги ще се намерят такива хора. На вашия сайт ние с вас неведнъж сме коментирали успешната политика за отварянето на досиетата и предаването на архивите на комисията по досиетата по време на управлението на ГЕРБ. И сме ги критикували за някои назначения на кадри, свързани с ДС. Ето, сега говорим за Красимир Стефанов, един от депутатите на ГЕРБ. Коментираме, че тази партия не извади информацията за швейцарските сметки.

  Колкото до ОДС, то беше най-силното управление, но най-силното като политическо представителство – 137 убедени в правотата си народни представители. Ние говорихме в предната част на интервюто за силовите групировки, но не казахме, че вместо да им се вземе незаконното придобито имущество, то беше легализирано по времето на ОДС. Тогава, ако си спомняте, министърът на вътрешните работи Богомил Бонев привика борческите лидери на СИК и ВИС-2 в министерството и им размаха само пръст.

  

  Нали ви е ясно, че колкото и мощен министър да е бил Богомил Бонев, това решение е дискутирано, обсъждано е каква да е политиката срещу тези силови групировки, как да се постъпи. Нищо по онова време не можеше да стане без санкцията от НИС на СДС, без санкция на Иван Костов.

  – Не поставихме и въпроса по нашата болна тема за досиетата. За това как те не бяха отворени по времето на ОДС.

  – Вие сте го писали много пъти, но нека още веднъж да кажем какви текстове имаше в първия закон от 1997 г. Там беше записано, че не се оповестяват сътрудници на ДС, които са превербувани от т. нар. нови специални служби – казваха им реактивираните сътрудници. Стотици агенти на ДС бяха реактивирани и скрити по този начин, благодарение на своите политически връзки и приятелства. Документите им бяха извадени от архив и агентите бяха активирани формално, само за да бъде стрита принадлежността им към ДС.

  

  В същия този закон съществуваше и текст, според който до една година от приемането му архивът на ДС трябва да бъде предаден в Държавния архивен фонд. Това нещо изобщо не беше изпълнено. Какво е това управление, което гласува такива важни закони и само не ги изпълнява?

  Според мен това управление е зависимо управление и аз затова казвам, че ОДС изпра миналото на политико-олигархичната мафия в България. Даде им възможност да се пишат бизнесмени, а тогава беше момента да ги притисне до стената и да им бъдат отнети незаконно придобитите капитали и да се даде действителен старт на дребния и среден бизнес. Това не стана.

  Даваме си сметка, че подобно отнемане на незаконно придобити богатства е трудно, но не е невъзможно. Нека да си спомним управлението на Лех Качински в Полша, той това направи и сега Полша е напред в развитието си. Но в Полша си знаят комунистическото минало и то се изучава, докато при нас миналото за тоталитарния комунистически режим не е известно на хората и не се изучава в училище.

   

• С. Манов: Изборният кодекс показа, че все още е химера политиците да спазват обещанията си

  Политиците дадоха обещания за радикални промени в изборните правила, но лека-полека, къде по-явно, къде с дребни корекции, премахнаха основни елементи от тези свои обещания в проекта за нов Изборен кодекс. Това коментира в интервю за Дарик радио Стефан Манов, който е член на Обществения съвет към Временната комисия за подготовка и приемане на новия Изборен кодекс. Макар и от чужбина, Манов следи хода на обсъждането и приемането на законопроекта*. „Новите стари мнозинства“ са се оформили според него и това е причина за крайния облик на проекта, който се гласува на второ четене от депутатите.

  Според Стефан Манов основни отстъпления от първоначалните обещания са направени във връзка с начина на формиране на ЦИК, по механизма за изчистването на избирателните списъци, отказа от интернет гласуване. Той посочи и неизпълненото обещание за създаването на избирателен район „Чужбина“.

  .

  Интервю на Йовка Йовчева,  Dariknews.bg
  

  .

  – С уговорката, че новия Изборен кодекс, който се гласува вече от депутатите на второ четене, може и да не действа на изборите през май, ти предлагам да обобщим основните недостатъци и отстъпления, които според теб бяха направени в този проект? Отстъпления от това, което партии и политици обещаваха. 

  – Да, този кодекс тръгна с едни широки обсъждания между граждански организации, между политически партии. Бяха направени значителни обещания за радикални промени, свързани с избирателната система, с начина на формиране на ЦИК и редица други въпроси, но както обикновено лека полека, в процеса на работа се оформиха новите стари мнозинства, които лека полека премахнаха основни елементи – къде по-явно, къде с технически похвати и дребни корекцийки.

  – Да изредим – какво падна жертва? 

  Централната избирателна комисия – отдавна беше обещано, че тя ще бъде професионална, независима, а какво излиза накрая, че тя ще бъде отново сформирана от парламентарно представените политически сили по квотен принцип.

  Друг такъв ключов елемент беше изчистването на избирателните списъци от т.нар. „мъртви души“ – определение, което аз не приемам, тъй като става дума за нас българите в чужбина. Беше предложен механизъм на полуактивна, постактивна регистрация, взимайки гласувалите на предходен избор, като се съставят списъците за последващ избор на тази основа. Но с една подробност, че в изборния ден можеше да се дописва всеки, което коренно противоречи на идеята за честни избори. Защото дописване в изборния ден е онзи елемент, който Венецианската комисия многократно е посочвала като несъвместим с европейските норми за честни избори. Това няма да влезе в сила – не закъсня критичният доклад на Венецианската комисия, който разби на пух и прах този механизъм на някаква постактивна регистрация.

  – Отхвърлен беше и интернет вотът в кодекса.
  
  – Това е много сериозен проблем. Спомена, че предстоящите евроизбори не е ясно дали ще бъдат по новия кодекс или по стария Изборен кодекс. Венецианската комисия силно изкритикува това, че се пише нов кодекс в навечерието на евроизборите, докладът дойде преди буквално два дни. Но нека напомним на слушателите, че в действащия кодекс е предвиден експериментален интернет вот на изборите през май. Отмяната на този кодекс означава и отмяна на експерименталния интернет вот. В новия проект беше внесено предложение на ГЕРБ за интернет гласуване. Беше отхвърлено с монолитното гласуване на трите партии – БСП, ДПС и „Атака“. Ставаше въпрос отново за възможност за гласуване по интернет на българите в чужбина, които срещаме сериозни трудности при упражняване на активното избирателно право.

  – Отново няма избирателен район „Чужбина“ – имате все пак някакви облекчения около процедурите за отварянето на секции зад граница, но отделен район „Чужбина“ не е ли нещо, което почти всички партии първо ви обещаха и след това ви излъгаха, че ще разпишат в кодекса?

  – Да, много е интересно да се проследят обещанията на отделните партии в процеса на публичните обсъждания. Споменах за ЦИК – това беше едно силно обещание на БСП и лично на Мая Манолова, което те не удържаха. Лично обещание на Цецка Цачева и Данаил Кирилов от ГЕРБ – и двамата членове на Временната комисия за Изборен кодекс, беше създаването на избирателен район за българите в чужбина. Те не удържаха на това свое обещание и не внесоха между първо и второ четене подобен текст.

  Вижда се, че днес държането на политическото обещание – било то от управляващи или от опозиция, е все така една химера. Едно се обещава преди избори, друго се изпълнява като дойдеш на власт. Единствено си държат на обещанията в негативен аспект партии като „Атака“, които например предложиха да се разкрива сексуалната ориентация на кандидат-депутатите или пък да има забрана за гласуващите български граждани, които имат и друго гражданство. Т.е. някак константни сме в крайния екстремизъм и абсурдните предложения, а не спазваме реализуемото, демократичното, отвореното.

  В тази връзка да спомена, че благодарение на предложение на „Атака“ тихомълком чрез гласуване „въздържал се“ ГЕРБ отхвърлиха медийните пакети, които бяха заложени в кодекса за малките партии, които ще се регистрират на изборите. Уточнявам, че става дума за няколко хиляди лева, с които те да заплатят платени форми на участие в медиите, за да има някаква равнопоставеност на политическите субекти по време на кампанията – основно искане на гражданските организации.

  – Мажоритарният вот, т.нар. преференции също са с неясна съдба и тепърва в зала ще се решава какво ще се случва. Действително е под въпрос изобщо прилагането на новия кодекс за изборите през май, но все пак каква е твоята прогноза – мнозина ли ще бъдат сънародниците ни, които от години живеят зад граница и които ще предпочетат да гласуват за германски или френски евродепутат, отколкото за нашите кандидати? 

  – Това е интересна възможност. Знаем, че българските граждани като граждани на ЕС имат право да гласуват в страните, в които са се установили, на местни избори и за избори за Европейски парламент. Гласувайки за листи от съответната държава, а не за българските листи. Честно казано, трудно ми е да оценя до каква степен българите, които живеят в Европа, ще се възползват от това си право. Тук около мен – проучването, което направихме е, че твърде малко са направили постъпки да се регистрират за участие във френските евроизбори.

  Лично аз съм пред голяма дилема, защото някак не виждам в момента на българския политически тезгях партия, за която с чисто сърце да подам гласа си, за да знам, че ще представлява едни демократични, модерни за Европа позиции. Говорим за евроизбори и някак съм по-изкушен да упражня правото си на глас като европейски гражданин за френски партии. Именно защото бъдещето на Европа, което касае и България, има нужда от модерни европейски настроени партии, а не с балкански манталитет, които пренасят балканските ни нрави и политически отношения в Европарламента.

  – На фона на тези дискусии – доколко с по-сериозна хирургия или по-скоро козметично, с малко ботокс, ще бъде онова, което ще излезе от новия проект за Изборен кодекс, кое е по-добре според теб в това напреднало вече време – да работим по стария, леко коригиран ИК, или да се отива на избори с новото законодателство? 

  – Според мен в новия кодекс има добри неща. Бях доста критичен към обещанията, които не бяха спазени, но трябва да кажем, че има и елементи, които са напредък спрямо сегашната ситуация. Например възможността за обжалване по съдебен ред на всички решения на ЦИК. Това е една голяма несправедливост, но да не влизам в детайли.

  Що се отнася до евроизборите, честно казано, няма много голяма значение, защото това са избори, в които ми се струва, че потенциалът за фалшификации за манипулации и фалшификации е по-малък. Просто по-малък е интересът за българските партии да хвърлят енергия в това. Така че и да се проведат по стария кодекс, не очаквам коренно по-различни резултати в крайна сметка. Това, което не е добре, е да се сменят изборните правила броени седмици преди даден избор.
  
  

  ––––––––––––––––––––––––

  * Повече за обсъжданията по законопроекта може да научите ТУК.

   

• Мръсното българско задкулисие

  Двама народни представители се обвиняват „във всички земни грехове“. Ако дори малка част от казаното е вярно, би било страшно, защото разкрива мръсното задкулисие на властта. А каква е истината?

  .

  Ясен Бояджиев, Дойче Веле.

  

  Играта пак загрубя. Залозите в нея явно са много големи, щом играчите решиха да нарушат мълчанието и да извадят пред публиката част от мръсните тайни в задкулисието на властта. Двама народни представители – единият бивш министър на вътрешните работи, другият избран, но заради масовите протести несъстоял се шеф на най-мощната силова структура в държавата – се обвиняват един друг в грехове, за всеки от които във всяка нормална държава охраняващите закона независими институции биха се задействали веднага. Не и в България, където тези институции са част от същата игра. Сега те или си мълчат, или неумело се опитват да се разграничават, завлечени в калта от „задочния диалог между двамата народни представители“. Понеже, както казва главният прокурор, той бил породен „от техни лични и други отношения в близкото минало“. Става дума обаче за нещо много повече от „лични отношения“.

  Откровенията

  Обвинявайки се един друг, всъщност, двамата герои твърдят, че самият главен прокурор – и преди, и сега – е под влияние и зависимост от външни сили. Същевременно ни съобщават, че и Висшият съдебен съвет е зависим, което пък неизбежно се отразява надолу по цялата „независима“ съдебна система. Когато например, под влиянието на външни „ултиматуми“, на висши постове в нея се назначават контролирани също отвън и затова удобни хора. Научаваме освен това, че по външна диктовка могат да се потулват сигнали за престъпления, включително срещу магистрати. Или пък да се скалъпват обвинения, включително срещу действащи политици. Може да се влияе и на хода на съдебни дела, като например те се поверяват не по силата на „случайното разпределение“, а на външни симпатии и зависимости.

  Става ясно, че политици могат да имат такова влияние върху съответните служби, че да се подслушват или следят едни други. Че народни представители и министри могат да използват постовете и властта си за далечни от политиката дела, включително, за да упражняват от името на държавата натиск върху когото си поискат. Или пък за да „опъват чадър над престъпни босове“. Задача, в чието изпълнение с готовност се включват и „медии“.

  Кой крив и кой прав? Или и двамата лъжат?

  Дори и малка част от тези съобщения да е вярна, би било страшно. Така стигаме до въпроса: „кой крив и кой прав“, на кого да вярваме и на кого – не бива? Теоретично отговорът на този въпрос има няколко варианта.

  Първите два ще са по вкуса на мнозината, които са все още увлечени по интригата в основното политическо противопоставяне – понеже си падат по сеира на неспирното взаимно замеряне с кал, или заради личните си партийни пристрастия към някоя от двете замесени страни. За тях, според предпочитанията им, единият казва истината, а другият лъже. И обратното.

  Има обаче и още два варианта. Единият от тях е успокояващ – и двамата взаимно обвиняващи се герои, лъжат, тъй че няма какво толкова да се притесняваме. За съжаление обаче едва ли има някой сериозно да вярва в този вариант, понеже има достатъчно много съвпадения и факти, които го опровергават, или предположения, които сега се навързват логично и се потвърждават.

  Потвържденията
  
  Първо, никой от участниците не отрича съществуването на тройна, неформална среща между министър на вътрешните работи, главен прокурор и народен представител. Разбира се, не е без значение кой кого е поканил, завел или заварил на тази среща. Но и без яснота по този въпрос, тя е достатъчно стряскаща. Главен прокурор ходи „на крака“ при вътрешен министър да получава указания и да обсъжда неща, които по закон се обсъждат в съвсем друг формат и по съвсем друга процедура. При това с участието на трето лице, на което законът не отрежда никаква роля в тия неща. Отказът на министъра и главния прокурор да кажат за какво точно са си говорили, само подсилва опасенията. Както и отдавнашните съмнения, че състоялият се малко преди тази среща избор на главния прокурор е резултат на непредвидени в закона „протекции“.

  Потвърдени са освен това и също така неформалните (дружески, делови?) срещи между оплюващите се днес, но тогава играли в един и същи отбор, вътрешен министър и народен представител – седем срещи по спомените на единия и „многократни“ според другия. Двамата също не дават ясен отговор на въпроса за какво може един вътрешен министър да си говори толкова често с депутат от опозицията, който при това за целия си мандат не е ходил седем пъти дори на работното си място в Народното събрание. Затова сме в правото си да допуснем, че едва ли е ставало дума само за политика от висш обществен интерес. В това отношение разполагаме със свидетелството на друг министър от онова време: „Оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред“.

  Днешните откровения се навързват и с цяла поредица странни решения на ВСС, ясно посочени през годините от медиите и в докладите на ЕК като свидетелство за зависимост. Например изненадващото назначаване на млада провинциална прокурорка, известна до този момент само с едно дело и с присъствието си в свитата на вътрешния министър при негов задграничен воаяж, за заместник-главен прокурор. „Командирована“, впрочем, обратно в провинцията скоро след оставката на министъра. Друго странно решение на ВСС е отказът на етичната му комисия да се занимава със съдийката по най-важното за вътрешния министър дело, разследвана в съседна държава за измама в особено големи размери. И задействането на комисията едва след като министърът слезе от власт.

  В сюжета напълно се вписва и знаковото, необяснимо с никакви професионални качества и необяснено и до днес от неговите изпълнители, назначение на въпросния народен представител за шеф на ДАНС.

  За никого не е изненада и чистосърдечното му признание за неговите неизброими т. н. „медии“ – нито за собствеността му върху тях, която иначе не е отразена никъде, нито за оказваното от тях „съдействие“ по поръчка.

  Всички казват истината

  Тъй че, поради всичко това, най-вероятен изглежда четвъртият и последен отговор на въпроса, който си поставихме: никой от двамата участници в „задочния диалог“ не лъже, и двамата казват истината. Освен това усещанията на голяма част от обществото, както и многократно, макар и дипломатично, повтаряната европейска диагноза напълно се покриват с техния рядко красноречив и синтезиран разказ за това как се управлява държавата. Не по законните правила и процедури, а по силата на задкулисни връзки и сделки. Не чрез разделение, а чрез срастване по върховете на властите в услуга на интереси, които често са твърде далеч от обществения интерес. С активното участие на „четвъртата власт“, завладяна от огромен брой средства за дезинформация.

   

• <<
• 1
...
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
• 132
• 133
• 134
• 135
...
• 415
• >>