Всички авторски страници

Авторски

• Умните хора виждат света по различен начин

  

  Нещо в мозъка им пречи да възприемат големите движещи се обекти, но пък виждат по-добре и забелязват по-бързо дребните нещица.

  Един вид могат да забележат бълхата край пътя, но пък слонът да убегне от зоркия им поглед.

  Тадин установил това посредством нов тест за интелигентност, съставен специално за това изследване. Тестът може да се намери в интернет. Той представлява сив екран, на който се появяват за различна продължителност две елипси с вълни. Едната елипса е по-едра, другата – по-дребна. Вълните вървят наляво или надясно. Целта е да се провери колко бързо наблюдателят може да види в коя посока се движат вълните в двете елипси.

  Проучването на д-р Тадин установило, че високоинтелигентните имат нужда от по-дълго време, докато видят едрите вълни, но забелязват почти веднага вълничките на малката елипса. „Мозъците на индивидите с високо IQ са устроени по такъв начин, че да пренебрегват големите обекти, които са като фон. От теста стана ясно, че това става автоматично, не е съзнателен процес“, коментира изследователят.

  Засега няма обяснение на какво се дължи този феномен. „Принципно по-интелигентните хора успяват да се абстрахират от страничните дразнители и да се концентрират върху една задача“, допълва Тадин.

  Още едно проучване внася яснота в работата на човешкия мозък. В Тюбингенския университет в провинция Баден-Вюртемберг установили, че умовете на старите хора работят по-бавно, но по-задълбочено.

  С възрастта хората не оглупяват, освен ако не страдат от някакво заболяване. Но намалява бързината на мисълта им. Това е така, защото мозъците им са претоварени с огромно количество информация.

  Те „циклят“ също като компютър, чиято памет е задръстена. Освен това умовете на възрастните хора работят по друг начин, като обръщат по-голямо внимание на детайлите. Това също забавя обработката на данни.

  С най-високо IQ в света е българка

  В гугъл излизат стотици класации на най-интелигентните в света, като IQ резултатите на някои от тях надвишават 200.

  Допитахме се до клуба на интелигентните – МЕНСА-България, дали имат по-точни сведения . „Най-интелигентният човек в света официално измерено е българка. През 2003 г. Даниела Симидчиева е сертифицирана с IQ 192″ – припомни заместник-председателят на организацията Христо Радков.

  Наскоро излезе информация, че българите са на 14-о място по интелигентност в света. „Такава статистика не може да съществува“, обясни Радков. В различните държави има различни традиции и отношение към тестовете за интелигентност. За да се направи такова изследване, трябва да бъдат тествани всички хора от една държава или поне представителна извадка.

  Христо Радков припомни, че в МЕНСА се влиза с резултат от 148 точки. На 2 февруари ще има полагане на тест в София. Другите градове, в които се провеждат, са Пловдив и Варна. „Очакваме да се явят към 15-20 човека. Обикновено най-много хора идват за тестове през пролетта. Сертификатът от МЕНСА им помага при кандидатстване в университетите в чужбина.“

  Свръхинтелигентността понякога пречи при търсене на работа. Затова психолозите съветват кандидатите да не споменават, че имат твърде високо IQ.

  Ум царува…

  „Спомням си в Полша беше излязло едно изследване, че 17% от членовете на МЕНСА в Полша са безработни – казва Даниела Симидчиева, чието IQ е по-високо от това на Айнщайн. – Това се обяснява с факта, че в ученическите години заради това, че са различни, тези хора са били изолирани. Част от тях дори са отпаднали от училище.“ Даниела не се е чувствала изолирана в ученическите години. Тя има висше образование по икономика, социология, инженер е и е завършила педагогика. Работи в Българската стопанска камара. Хората реагират различно, когато разберат за смразяващата интелигентност. „Ако са по-слаби, хора с комплекси – реагират негативно. Останалите – напротив, радват се, когато разберат. Аз, разбира се, не обяснявам на всички, че имам IQ 192. Интелигентността не се вижда от пръв поглед. Знанието по-лесно проличава – ако човек е ерудиран и има много информация, това се вижда от всички.“

  Симидчиева обяснява, че лесно научава неща, които я интересуват, но не и тези, които са безинтересни. Тя има три дъщери – най-малката е на 23, и едно внуче. Две от момичетата са членове на МЕНСА. Третата все още не се е явила на теста.

  Високият коефициент на интелигентност не е нито пречка, нито предпоставка за успешна кариера според Даниела. За да е успешен в професията, е важно по-скоро човек да има така наречената емоционална интелигентност, казва тя.

  Източник:  24chasa.bg

• Научна конференция: БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ

  .

  ИНСТИТУТЪТ ЗА ЕТНОЛОГИЯ И ФОЛКЛОРИСТИКА

  С ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – БАН

  организира

  .

  научна конференция

  БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА, ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ:

  ИНСТИТУЦИИ, ОРГАНИЗАЦИИ, ОБЩНОСТЕН ЖИВОТ

  .

  29-30.09.2014 г.

  София, ИЕФЕМ – БАН

  .

  

  Формирането на емигрантски/имигрантски общности е широко застъпено поле в съвременната българска и чуждестранна хуманитирастика. Редица научни изследвания са посветени на миграционните вълни след Първата и Втората световни войни; транснационалните икономически миграции, възникнали вследствие на ускорените глобализационни процеси през последните няколко десетилетия; семейната миграция и бежанските потоци. Особено актуални са проблемите, свързани с новите миграционни вълни в Европа и Америка след настъпилите политическите промени през 1989 г. В същото време научната тематика за миграционните процеси е в силна корелация с проблемите за развитието, интеграцията и вътрешния „живот” на емигрантски/имигрантски общности и тяхното културно, религиозно и социално взаимодействие с приемащата страна.

  Научните изследванията на българските хуманитаристи в това поле респективно са насочени най-вече към българските емигрантски общности. Най-интензивни проучвания се очертават в няколко основни направления: традиционни български емигрантски общности в постсъветското пространство/традиционни български малцинства (Молдова, Украйна, Румъния); българската диаспора в страните от бившия социалистически блок (Унгария, Словакия, Чехия); емигрантски общности на български малцинствени групи (турци, роми); – миграции на Балканите; нови мигрантски общности в страните от Европейския съюз и Северна Америка. Все по-засилващ се е интересът към мигрантските общности у нас (още в миналото – белогвардейци, арменци, чехи, германци и др., и днес – трудова миграция от Азия и Африка). Напоследък ръст бележат и изследванията върху бежанските общности у нас като един от най-значимите и видими миграционни процеси на територията на България.

  * * *

  С конференцията „Българи в чужбина, чужденци в България: институции, организации, общностен живот” бихме искали да съберем на едно място различни гледни точки към съвременните мигрантски общности – български зад граница и чуждестранни на територията на страната ни. Научният форум е отворен за широк кръг специалисти – етнолози, социолози, културолози, социолингвисти, политолози, икономисти и пр., работещи по следните проблеми:

  –          Организиране и институционализиране на българските общности в чужбина;

  –          Ролята на българските национални представителства за мигрантските ни общности в чужбина;

  –          Отношения местна власт – мигрантски общности в България и в чужбина;

  –          Българските църкви в чужбина;

  –          Българските училища, читалища, клубове в чужбина;

  –          Български медии в чужбина;

  –          Организации и представителство на имигрантите в България;

  –          Вътрешен живот на мигрантските общности в България;

  –          Бежанци в България – организации и взаимодействия,

  както и всички теми, свързани с методологията и перспективите в изследването на съвременни мигрантски общности от всякакъв тип.

  Добре дошли са както индивидуални заявки, така и заявки за панели. Желаещите да се включат в конференцията могат да изпращат своите заявки, съдържащи име на участника, заглавие и резюме на доклада и информация за контакт, на адрес: conference.iefem@abv.bg. За участие с панел, моля в заявката да бъдат включени имената на всички участници в него, заедно със заглавията и резюмета на предлаганите доклади, и информация за контакт на водещия панела.

  Конференцията е отворена и  за чуждестранни участници, които да представят докладите си на български или английски език.

  Разширени варианти на избрани доклади ще бъдат поканени за публикуване в сборник.

  Срокът за подаване на заявки за участие е 10 юли 2014 г.

   

  Източник:  Iefsem.blogspot.com

• Георги Марков: Екзотичният образ на българина в чужбина

  Непубликувано доскоро есе за визитната картичка на националността и екзотичния образ на българина в чужбина, което Георги Марков чете по радио “Дойче веле” през 70-те години на миналия век. Препубликуваме това вълнуващо есе на убития през 1978 г. в Лондон български писател и журналист от портала Кultura.bg

  .

  

  Трябва да си призная, че никога преди да напусна България и да започна живот в чужбина, не можех да си представя, че националната принадлежност на един човек има някакво съществено значение при новите познанства или приятелства, които му предлага непознатият свят. Нещо повече, съвсем бях изненадан да открия, че визитната картичка на националността в някаква степен предопределя поне първото отношение на новия познайник-чужденец. Може би това произтича от присъщата на западните интелигентни граждани необходимост да притежават известно определено познание или информация за по-непознатите или отдалечени сфери на света, сред който живеят, а може би е нещо като детската любознателност на драгалевчани да имат свои мерки за непознатите земни величини. Много пъти аз бивах смайван от това, че думата „България” или „българин” произвеждаше незабавно определена реакция, сякаш в енциклопедията, която всеки човек носи в главата си, се отваряше твърде обемна статия с живописни илюстрации.

  Вярвам, че всички като мен, които идват от относително малки и непознати народи, са особено чувствителни спрямо вниманието, което се оказва на тяхната националност. Но същевременно нека подчертая, че може би колкото народът е по-малък и по-непознат, интересът да е по-голям. Ако в една страна, да речем като Белгия, кажете, че сте германец, англичанин или италианец, това едва ли би произвело някакво впечатление и би предизвикало силен интерес. Ако кажете, че сте чех или поляк, вашите шансове за интерес са по-добри. Но българин…? Това е друго нещо. Това е провокация към склада на познанието, към енциклопедията в главата. В моя дневник съм отбелязал, че почти три четвърти от англо-американците, които съм срещал, на обяснението, че съм българин, моментално са реагирали с една и съща фраза – „Хау фасинейтинг!”, което би могло да се разбира като „Колко очарователно”. „Колко невероятно интересно!”. „Колко любопитно!”. Разбира се, една част от тези възклицания човек може да отдаде на човешката учтивост, но зад повечето от тях вече надничаше някаква готова представа за българина и България.

  Всеки може да разбере чувствителността и любопитството ми към образа на собствената ми нация в очите на обикновени чужденци, непредубедени от исторически, политически или расови предразсъдъци. Защото колкото и настойчиво да твърдят някои софийски журналисти, че светът се прекланя всекидневно пред българското социалистическо изкуство и култура, истината е, че нашата страна продължава относително да се намира някъде на края на географията. Гърция например продължава да бъде една от най-популярните страни в света и това е напълно разбираемо предвид огромното значение на древната елинска култура и на голямото историческо значение на стара Византия. По подобни причини Турция и турците са силно име в съзнанието на мнозина съвременници. Югославското работническо шестване из света също допринесе за популяризиране образа на югославянина. Но образът на българина – това е наистина нещо друго. И според мен толкова по-ценно.

  Може би поради вече вроденото чувство за свобода и лична независимост западните граждани, които аз срещах, не отдаваха голямо значение на вестникарски мнения, на пропагандни материали и тем подобни, нито пък се смятаха задължени да следват отношението на политическите течения и партии, към които принадлежаха, а подчертано предпочитаха своето лично впечатление, своето лично мнение. В този смисъл моите изненади продължиха с откритието, че участието на България в Първата или Втората световна война е играло значително по-малка роля при изграждането на представата за нея, отколкото личната среща или познанство с някакъв характерен, интересен българин. Дали българският режим е комунистически или капиталистически – за много от тези обикновени хора се оказваше по-незначително от срещата на чаша мастика в прашен къмпинг някъде из Източна Европа. Понякога потръпвах като разбирах колко лесно един мой сънародник може да предопредели отношението на някои чужденци към целия наш народ. В същото време предполагам, че пак учтивостта на чужденците ми спестяваше изчервяването за някои подвизи на мои сънародници и щедро ми предоставяше другата, приятната, ласкателната и може би преобладаващата страна на познанството им с българи.

  Съвсем неотдавна бях на концерт  в „Албърт Хол”, когато приятели ме запознаха с един концертиращ английски пианист.

  „Наистина ли сте българин!” – извика той развълнувано, сякаш откриваше у мен изчезналия си брат.

  „Нали познавате Митко…?”

  Въпросният Митко беше известен български музикант, когото бегло бях виждал, но за когото, струва ми се, сега мога да напиша половин книга. Набързо бях замъкнат в някакъв дом, където възпълничкият пианист ме представи с думите:

  „Той е българин. И той познава Митко.”

  С удивление видях как всички лица се раздвижиха, как много приятна и възбуждаща вълна премина през тях и като че вратите широко се разтвориха. Оказа се, че на едно международно музикално състезание всички присъстващи са били очаровани от този странен, чудат и изключително духовит Митко. От отделни епизоди, възклицания, усмивки и смях пред мен се появи образът на дързък и властен български младеж, който по най-сърдечен и непосредствен начин се бе свързал, бе влязъл в живота на тази група чужденци, залутани в непозната столица. В свят, където никой не се трогва много за съдбата на другите, Митко бе проявил отзивчивост и внимание, които бяха оставили дълбоки следи. Когато групата загубила финалното състезание, той бил единственият, който се появил с букет цветя и ги завел да се почерпят, повтаряйки им, че: „всеки знае да печели, малцина са тези, които могат да губят!”. И ето, че на мен бе съдено да приема признателността и възхищението на тия хора от този Митко. За тях цяла България беше населена с Митковци и цяла България означаваше един чувствителен, чудесен млад българин. И мисля, че дори хиляда неприятни наши сънародници, хиляда анти-Митковци не биха могли да изличат тази представа.

  „Вие сте голям народ!” – твърдяха те за мое, предполагам и за ваше удоволствие, защото дори да не е точно така, толкова приятно е човек да го чуе.

  Почти същото чувство на идеализиране на цял народ чрез един-единствен негов представител, но този път от съвсем друга обществена категория ми беше демонстрирано на големия пазар в Рим зад църквата “Санта Мария Маджоре”. Чувайки, че съм българин, един от амбулантните търговци, човек на около 55 години, се хвърли да ми подарява куп пуловери, шалчета и фланели, което мисля, че не е често явление на италиански пазар. И пак зад този жест стоеше друг силен български образ. Италианецът ми разказа с трагикомични възклицания и жестове, че в гладните години след войната се намерил в един затвор с някакъв български Генади. В затворническия комарджилък италианецът проиграл дрехите си и когато дошла заповедта за освобождаването му, той просто не можел да напусне затвора, защото бил само по… гащета. И докато всички го взимали на подбив и никой не искал да му помогне, Генади се съблякъл (в жесток студ) и му дал дрехите си. “Ун гранде амико” викаше просълзен амбулантният продавач. Но какво било изумлението му, когато след няколко дни отишъл обратно да върне дрехите и заварил Генади облечен като лорд. Ядосан от цялата история въпросният Генади седнал да играе карти и насъбрал цял гардероб от дрехи.

  За един романтичен аптекар от Брайтън, горе-долу на годините на баща ми, България представляваше красиво младо момиче с големи кадифени очи, което било на работа в един хотел в Кайро преди около 30 години. Тази наша Цветанка, която аптекарят произнасяше твърде мило като Светанка, е имала годеник, който заминал за някаква арабска страна и трябвало да се върне. В същото време тя била обградена от панаир от поклонници, готови на всичко за любовта й. “Знаете ли – продължаваше аптекарят – че тя би могла да има само с един жест едни от най-богатите и интересни хора, които съм виждал. Знаете ли, че един от нашите секретари беше луд по нея. Господи, аз не съм чувал за такава вярност. Това българите трябва да са много особен народ!”

  Искам да му кажа, че за съжаление не сме толкова особени и че вероятно особена е била тази Светанка, която не е имала практическите помисли на някои нейни сънароднички. Но защо трябваше да посягам върху романтичния спомен на брайтънския аптекар? В края на краищата споменът за Светанка беше повод за една чудесна вечер край морето. При много други случаи и все по-подчертано имах впечатлението, че западняците, особено англичаните, сякаш умишлено се опитваха да виждат екзотичната страна на българския образ и точно екзотиката ги привличаше най-много. Преди години например някъде в Бирмингамско се бил появил друг един странен представител на нашия народ, който, поканен на някакво парти с голям огън на поляна, се събул бос и танцувал върху жаравата нестинарски танци. Ами кой от присъстващите е могъл да забрави до края на живота си това зрелище. Едва ли среща с Мохамед Али или японския император би им направила по-силно впечатление от чудатия българин, чиито боси пети подскачали върху тлеещите въглени. За тях това е съчетание на мистерия и магия. Все пак аз бях щастлив, че от мене не очакваха подобни подвизи.

  Сигурно културните размени и туризмът имат своето значение за разкриването на образа на българина и българското. Но пак нещата вървят по странна, екзотична линия. Помпозните претенции за велики културни постижения едва ли правят някакво сериозно впечатление. Много се лъжат онези български пропагандатори, които мислят, че новите блестящи хотели или представителни сгради взимат акъла на чужденците или пък музейните експонати. Всичко това си е в реда на нещата и всяка страна го предлага на туристите. Но срещата с двама средногорски старци и едно магаре някъде около Баня, Карловско, чашката ракия с малко салата и езикът на пръстите са изпълнили с умиление двойка журналисти, прекосяващи България.

  “В лицата на тези хора имаше такава огромна доброта и вътрешно чувство за приятелство, което никъде другаде не сме срещали!”

  Верният, земен ритъм на живота, невинното, почти детско любопитство към света и смислената тежест на думите плюс дълбоко органичният оптимизъм спрямо изпитанията в живота – ето ви друг образ на българина.

  Не искам да се впускам в задължителните туристически атрибути на българската екзотика от киселото мляко и таратора до несполучливите опити да се пие боза, нито имам време да се спирам на въздействието на изложби, концерти и други културни размени. Колкото и характерни да са, те са в реда на онова, което всяка страна предлага на чуждите любопитни очи. Въпреки това не мога да отмина въздействието на един български филм – “Крадецът на праскови”, защото за една моя позната англичанка, редакторка в голямо издателство, образът на България – това е красивата история на Емилиян Станев, а главната героиня като че носи душата на цялата страна. Това е пак екзотичен образ, но този път наистина близък до действителността.

  На няколко пъти образът на България като че се е преплел с добри и сериозни студенти, лекари, специалисти. Прекосявайки Германия с влак, слушах твърде приятната история за български лекар, който учил и завършил в Хайделберг и бил човек със завидни способности. Моите спътници бяха двама престарели немски лекари. На оперния фестивал в Глайндбърн всички, с които говорих, бяха очаровани от работата на българския оперен режисьор, който вече няколко пъти гостувал там, докато в Лиеж ми разказваха за нявгашен български инженер, който бил прословут със своята точност. Абсолютно невероятно ми звучеше фактът, че са казвали “бъди точен като българина”. Господи, наистина ли?

  Струва ми се, че може би най-слаба е историческо-политическата асоциация в съзнанието на западните граждани. Три или четири пъти, когато ме представяха и споменаваха, че съм българин, следваше: “А-ха, помним вашия цар Борис!”. Веднъж попаднах на възрастен шотландец, чийто живот се бе преплел с този на цар Фердинанд, и който изглежда знаеше куп интимности от живота му. А при друг случай човекът, с когото се запознах, се представи за един от ония студенти, които по време на Лайпцигския процес са събирали подписи за Георги Димитров. Но това бяха далечни любопитни факти, които едва ли допринасяха нещо за образа на българина. Една от най-приятните ми изненади беше неотдавна, когато бях поканен на вечеря у познато семейство край Лондон. И там известен английски дипломат ме заговори за процеса на преминаване на старата българска култура в Русия и за узаконяването на старобългарския език като църковнославянски. Трябва да кажа, че знанията на моя събеседник ме удивиха, особено чисто езиковата страна на въпроса. Не смятам, че познавам много българи, които биха могли да говорят с такава компетентност по тази тема. Но най-ласкателното във всичко това беше преклонението на моя събеседник към творческия гений на нашите пра-прадеди. И тук е мястото да отбележа нещо, което би изненадало мнозина българи при срещата им с интелигентни западни граждани. Извънредно често, първата асоциация, с която хората ни свързват са… богомилите. Никога няма да забравя представянето ми на една вечеря, когато от другия край на масата един възкликна: “Хелоу поуп Богомил!”. Установих, че при изучаването на манихейството мнозина бяха изследвали подробно богомилството. И нека кажа, че от всички други образи, този, богомилският, макар да е също екзотично не съвсем верен, ми е най-приятен, защото ни поставя легендарния ореол на бунтарството, на непокорството.

  Случвало ми се е неведнъж музиката на нашия език сама за себе си да предизвика силен интерес. Разни събеседници са ме карали да говоря български и са твърдели, че музиката на езика им казвала за нашата страна повече, отколкото предполагаемото съдържание.

  И искам да завърша с тази мисъл, с която започнах, а именно, че националността предопределя поне първото отношение, че тя наистина отваря собствената енциклопедия на съответната буква, и че е много приятно човек да чуе, че преди него някой вече е бил записан там с хубави и достойни думи. В края на краищата всеки българин си е една малка пътуваща България и, иска или не иска, винаги ще бъде свързан с нейния образ.

  ––––––––––––––––––-

  Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга „Анкета“ и сборникът с разкази „Между деня и нощта“. През следващата 1962 г., излиза „Мъже“, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите „Победителите на Аякс“, „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман „Покривът“.

  През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на „Дойче Веле“ и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса „Архангел Михаил“ спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата“.

  На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. След неговата смърт на Запад излизат „Есета“ и „Задочни репортажи за България“. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.

   

• Половин милион българи искат да емигрират

  В Европа сънародниците ни изкарват 1606 евро среден доход месечно, а Германия вече е най-желаната трудова дестинация

  .

  Десислава Колева, в. „Сега“

  

  480 310 българи в трудоспособна възраст между 15 и 65 г. са потенциални емигранти. Това е 19.6% от хората в тази възрастова граница у нас. Германия изпреварва Испания като по-предпочитана дестинация. За близо 40% основната причина да гледат навън е, че просто вече не искат да живеят в България. За миналата година според оценките емигрантите ни са изпратили към родината над 1.7 млрд. евро, което значително надвишава чуждестранните инвестиции в България за 2013 г.

  Това са част от предварителните данни за 2013 г. от национално представително изследване на Икономическия институт към БАН и Агенцията за социално-икономически анализи. То е проведено сред 3907 българи между 15 г. и 65 г. през ноември. От анкетираните 15.5% са завърнали се гурбетчии, а потенциалните емигранти са 24.9%.

  Броят на потенциалните емигранти се е увеличил със 154 хил. спрямо 2007 г. и с близо 33 хил. спрямо 2011 г. – годините, в които са правени такива изследвания. Разбивката по региони не е изненада – най-много потенциални емигранти живеят в най-бедния Северозападен регион. Там 15% от живеещите искат да напуснат страната. Интересно е, че втората желана дестинация за тях след Германия е Италия, защото там вече имат много познати или роднини, обясни проф. Веселин Минчев.

  Германия е привлекателна за малко над 29% от потенциалните ни емигранти, а на второ място идва Англия с 18%, въпреки негативната кампания, която водят там срещу българите. Едва на трето място се нарежда Испания със 7.8%. Пет години по-рано Испания е била фаворит със 17.4%, а на второ място е била Гърция с 15.5%. Германия тогава е трета с 12%.

  По-високият стандарт в чужбина е причината за 90% от потенциалните ни емигранти да искат да напуснат България. Високото заплащане е важно за 88%, а за 75% причината е, че искат да осигурят финансова помощ на семейството или близките си в страната.

  Средните доходи на емигрантите растат – през 2013 г. месечният им доход в чужбина е бил 1606 евро, през 2011 г. – 896 евро месечно, а през 2007 г. – 810 евро. Интересно е, че 30% получават над 2000 евро, а между 1600 и 2000 евро вземат 24%. Не е чудно, че 84% от работилите в чужбина желаят отново да се върнат там.

  Средният престой на българина зад граница е между година и 18 месеца. Според оценките на БАН, за 2013 г. емигрантите са изпратили към България 1.742 млрд. евро. Сумата се различава значително от официалните данни на БНБ, според които трансферите от емигрантите ни са средно по 740 млн. евро годишно за периода 2008-2012 г. Причината според икономистите е, че БНБ следи само официалните трансфери.

  Животът в чужбина се отразява различно на идентичността. Българските турци например са най-големите „европейци“ – 25.5% от тях заявяват, че се чувстват европейци, а не български граждани. Българите пък се чувстват „граждани на света“ – 17.8% се определят така, а „българи“ се чувстват 49.4%. И се оказва, че „най-големите българи са ромите“, констатира Михайлов – 59% от завърналите се от този етнос се определят като „българи“.

  ЗАЕТОСТ

  74.5% от емигрантите ни са работили в чужбина, а едва 3% са били безработни. В чужбина българите са заети най-много в земеделието (21% от емигрантите) и в строителството (19.6%). В хотели и ресторанти са работили 14%, а като помощници, готвачи, градинари и др. в семейства – 13%. 1.3% са медицински персонал. Според водещия изследването Дочо Михайлов от Агенцията за социално-икономически анализи, повечето от завръщащите се в България остават без работа.

  „Миграцията способства за намаляване на безработицата в страната, но при връщането тя се увеличава още повече. Доходите на емигрантите нарастват 4 пъти в чужбина, като няма разлика между доходите на роми и българи там. След като се завърнат у нас обаче, емигрантите ни са безработни „, коментира Михайлов.

   

• Сблъсъци и ранени пред джамията в Пловдив. Дъжд от камъни по джамията

  Юлиан Христов,  Оffnews.bg

  

  До сблъсъци между полиция и демонстранти се стигна на протестното шествие в Пловдив днес по обед. Има поне трима ранени, а по информация на „Дарик“ петима души са задържани от органите на реда. Поводът за протеста е делото в Апелативния съд в Пловдив, в което трябва да се реши дали Куршум джамия в Карлово да бъде предоставена на мюфтийството. Недоволни граждани и футболни фенове се събраха пред сградата на Съдебната палата, след което се отправиха на шествие. 

  Протестиращи и полиция влязоха в сблъсъци на бул. „Цар Борис III Обединител“ между тунела и кръстовището на „Чифте баня“. По време на протестното шествие, което тръгна от Съдебната палата, бяха потрошени различни обекти.

  

  Протестиращи атакуваха с камъни Джумая джамия в Пловдив. От Областната дирекция на МВР в града съобщиха за OFFNews, че има счупени стъкла на сградата и на сладкарница в съседство. Материални щети са нанесени на Джумая джамия, магазин за цигари и павилион за вестници.

  Павета и камъни бяха хвърлени и към полицаите, които само се защитаваха. Трима младежи са приети в болница с травми на главата.

  Около 2000 са активистите, протестиращи днес в града под тепетата.

  .

• Врагове на любовта

  Какво е общото между руската Белгородска област и някои училища в американските щати Флорида и Кънектикът? Колкото и невероятно да звучи, те са съратници във войната срещу Деня на Свети Валентин. През 2011 година губернаторът на Белгородска област забрани честването на празника в образователните и културните институции с аргумента, че той е враждебен на руската духовност и морал. Миналата година две училища в окръг Ориндж, щата Флорида, забраниха подаръците по случай Свети Валентин, посочвайки като основание нуждата да се „запази съсредоточеността върху учебния процес“ и да се „избегне разсейването“. А тази година училище в Кънектикът уведоми родителите, че ще замени сладките храни и празненствата на 14 февруари със здравословни закуски и учебни занимания.

  Това поставя всички тях в един лагер с много мюсюлмански държави, които забраняват честването на Деня на Свети Валентин – сред тях са Иран, Малайзия, Саудитска Арабия и Узбекистан. Саудитска Арабия стига дотам, че да забрани на този ден всичко червено в магазините за цветя и подаръци – това няма особен ефект, освен че създава черен пазар за червени рози. Депутатът от киргизстанския парламент Турсунбай Бакир Уулу наскоро призова своите колеги също да приемат забрана и нарече Деня на Свети Валентин „празник от дявола“.

  Първоначално 14 февруари е християнски празник, свързан с неколцина мъченици с името Валентин. Той бързо навлиза във фолклора като деня, в който птиците си избират партньор. През 1400 година френският крал Шарл Шести избрал тази дата, за да предложи учредяването на „Висш съд за любовта“, който да се занимава с романтичните въпроси. Пращането на любовни писма станало модерно в Англия през първото десетилетие на 18 век, а през 1797 година бил издаден „Наръчник на младия мъж за писане на Валентинови послания“, придал официален вид на една дълга традиция на напътствия към мъжете как да ухажват.

  През 1913 година търговската верига „Холмарк“ произведе първата предназначена за продажба Валентинова картичка. През 80-те години на 20 век диамантената индустрия последва примера на цветарите и производителите на шоколадови изделия, които вече бяха започнали да използват Деня на Свети Валентин с търговска цел, представяйки го като повод да се дава (или очаква) романтичен подарък.

  Това, което тревожи някои врагове на Деня на Свети Валентин, е неговият християнски – или западен – произход. За други проблемът е в това, че се насърчава комерсиалността, похотта или дори нездравословното хранене. Но тяхната битка е обречена на провал. Денят на Свети Валентин има удобно неконкретизиран мит за произход. Повдига настроението във времето на следколедната отпуснатост. Предлага възможност да дадеш и да получиш, а за търговците е шанс за печалба. Въпреки че едва ли е платонически празник, той въплъщава платоничния идеал. (БТА)

  –––––––––––––––––––––––-

  .

  ЧЕСТИТ СВ. ВАЛЕНТИН НА ВСИЧКИ, БЛАГОСЛОВЕНИ С ИСКРЕНА ЛЮБОВ!

  

• The World’s Largest Solar Plant Started Creating Electricity Today

  By Attila Nagy,  Gizmodo

  

  Take 300,000 computer-controlled mirrors, each 7 feet high and 10 feet wide. Control them with computers to focus the Sun’s light to the top of 459-foot towers, where water is turned into steam to power turbines. Bingo: you have the world’s biggest solar power plant, the Ivanpah Solar Electric Generating System.

  Long-mired by regulatory issues and legal tangles, the enormous solar plant–jointly owned by NRG Energy, BrightSource Energy and Google–opened for business today.

  From the official news release:

  The Ivanpah Solar Electric Generating System is now operational and delivering solar electricity to California customers. At full capacity, the facility’s trio of 450-foot high towers produces a gross total of 392 megawatts (MW) of solar power, enough electricity to provide 140,000 California homes with clean energy and avoid 400,000 metric tons of carbon dioxide per year, equal to removing 72,000 vehicles off the road.
  
  Sprawling across a staggering 5 square miles of federal land near the California-Nevada border, it looks goddamn beautiful. Just look at these amazing images.:

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  Photos: BrightSource Energy, Inc.

• Отново силни снежни бури в САЩ

  

  Поредна мощна зимна буря, придружена с обилни снеговалежи и ледени дъждове, връхлетя обширни райони в югоизточната част на САЩ. Над 350 хиляди домакинства останаха без ток, а много пътища станаха непроходими или се превърнаха в пързалки, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

  Най-засегнат е районът около Атланта – столицата на щата Джорджия, която само преди две седмици беше парализирана от снежна буря. Над 175 хиляди потребители там нямат електричество, като някои от тях ще чакат до една седмица, за да бъда възстановено електроподаването. За едно денонощие в града е паднал над 25 см сняг, което за южния щат е истинско стихийно бедствие. Улиците на Атланта са опустели, автомобилистите не смеят да тръгнат по засипаните със сняг пътища. Местното население от сутринта е опразнило от рафтовете на магазините всички хранителни продукти, защото заради снеговалежите следващото зареждане се очаква най-рано в петък. Летището в Атланта отмени почти всички 2500 полета /заминаващи и пристигащи/, съобщават местни медии. В цялата страна вчера са били отменени над 3000 полета.

  Силната буря отне живота на най-малко десет души в югоизточните щати. Трима загинаха, когато линейка, превозваща пациент, се преобърна на заледен път в Карсбад, щата Тексас. Съобщава се за двама загинали при пътни инциденти в щата Мисисипи. Само в Южна Каролина през миналата нощ са подадени 273 сигнала за помощ от бедстващи по пътищата.

  Източник:  в. „Сега“

• Българите извън ЕС – в забранителни избирателни списъци

  Български граждани, които живеят извън ЕС, влизат в забранителните списъци за гласуване на евроизборите и за местния вот, реши Народното събрание, въпреки недоволството на ДПС.

  Окончателно приетите текстове от новия Изборен кодекс предвиждат да бъдат заличени български граждани от списъците за евроизборите, ако имат настоящ адрес в държава извън ЕС към датата на съставяне на избирателните списъци, предаде БНР.

  Всички български граждани, които шест месеца преди изборите имат настоящ адрес извън страната, няма да могат да избират кметове и общински съветници.

  Така наречената уседналост скара управляващите партии БСП и ДПС.

  Депутатът от ДПС Янко Янков коментира:

  „Това засяга основно българските граждани, които живеят в Република Турция. Насочено е основно срещу ДПС. Отново лишаваме определена сериозна група български граждани да гласуват в местата, където имат постоянен адрес, имат жилища, плащат данъци“.

  В същото време от ГЕРБ дадоха брифинг по повод скандалния текст в проекта за Изборен кодекс, в който се допускат избори 3 в 1. Вчера и президентът го критикува, определяйки го като политически инженеринг.

  На мен лично ми звучи доста логично хора, които живеят извън ЕС, да не могат да гласуват на избори вътре в ЕС. Тук не става въпрос за дискриминация, писна ми ДПС да хвърлят тази дума наляво и надясно, въпроса е кое е правилно и кое не е, нищо повече.

  Във въпросния параграф 12, който в крайна сметка е отпаднал от проекта, пише: „При произвеждането на изборите за членове на ЕП през 2014 г. едновременно с избори за президент и вицепрезидент и народни представители…“
  Този вариант обаче е изпратен до Венецианската комисия.

  „Кой реши, че през 2014 г. ще се провеждат и избори за президент, чийто мандат е започнал през 2011 г. и не е стигнал дори до половината. Това опит за държавен преврат ли е или решение на неясни кръгове?“, попита Цецка Цачева.

  По-късно Бойко Борисов написа във Фейсбук, че това е нечуван скандал.

  „Президентските избори са 2016 г. А говорейки за избори 3 в 1, означава, че БСП, ДПС и “Атака” очакват до май месец президентската двойка да бъде дискредитирана. Какъв сценарий тече в държавата? След като ГЕРБ беше свален с метеж, сега се готви същото и за президентската двойка“, заяви той.

  Мая Манолова отвърна, че и кодекса на ГЕРБ е била записана възможност за предсрочни президентски избори.

  Източник:  Dir.bg

• Иво Христов: Задачата е изпростялото население да възпроизведе статуквото

  Иво Христов пред Komentator.bg

  

  – Г-н Христов, ще излязат ли нови играчи на сцената преди евроизборите?
  
  – Искам в началото на интервюто да направя едно генерално уточнение, което държа да излезе. Дали ще има нови играчи или няма да има, дали ще има предсрочни избори или няма да има, това няма абсолютно никакво значение по отношение на генералните въпроси на България. В този смисъл смятам тези въпроси за маловажни и на ръба на жълтото в медиите. Знам, че и те, и т. нар. общественост живо се интересуват от такъв тип плиткоумни прогнози, но това не са проблемите на държавата и обществото. И по тази причина смятам за последен път да ги обговарям в това интервю и да престана да говоря по този въпрос. Не смятам това за проблемите на този народ и държава. Но „Господ ги наказа и им взе ума“... А на въпроса ви, да, ще има нови играчи. И те имат основна задача да съчетаят в себе си несъчетаемото. Нещо, което започна като матрица, като модел с идването на царя: партията-Цар, премина през партията-Генерал и сега върви странно съчетание -синтез в лицето на партията на Николай Бареков. Формацията му обира 7 до 10 % с обещание, че ще въздаде възмездие, което пък ще се окаже необходимо на БСП и ДПС, за да спечелят следващите избори. Реформаторите плюс ГЕРБ ще докарат до 21%.

  Но, пак казвам, сериозната задача е тази на олигархията: това лумпенизирано, изпростяло, докарано до екзестенциален минимум и интелектуален разпад население за пореден път да бъде мобилизирано да възпроизведе политическото статукво, което обслужва обаче, олигархическия модел в България. И никой да не се прави на ощипана госпожица, защото този модел е много устойчив. Той не е случайност или отклонение от златното правило, наричано грешка на прехода. Той е самата формула на прехода. В България не може да има демокрация нито сега, нито в обозримо бъдеще, поради простата причина, че основната матрица на т. нар. преход беше висшата ни номенклатура, по съветски образец, да присвои активите на обществото – с цената на вкарването на България от Втория в Третия свят. България в момента представлява резервна, буферна територия между Европа, Ориента и Русия, която се управлява от трето поколение номенклатура, с цената на силово връщане на едно относително модернизирано общество в неговото предмодерно състояние.

  – Този анализ дава ли по-точни отговори и за видимата политическа битка преди вота?

  – Да, защото трябва да си дадем сметка, че този процес довежда до деиндустриализиране, детехнологизиране на държавата, сриване на качествения, т. нар. социален капитал, на изсмукването на квалифицирана, а вече и на неквалифицираната ни работна сила от европейската метрополия на Запад, на „разреждането“ на населението и подготвянето на територията ни за нова геополитическа съдба. И това ще стане в рамките на едно, максимум две поколения.

  – Вписва ли се темата за бежанците в този процес?

  – Смятам, първо, че темата за бежанците беше абсолютно медийно преекспонирана. Тя беше класическо мероприятие за отклоняване на вниманието от по-важни неща. Но тя е индикатор по-скоро за болезнената реакция на остатъчното българско общество на терена. Защото българите инстинктивно усещат, че са оставени на произвола на съдбата и на собствените си сили. А те не са никак много. Второ, че институционалните механизми в тази страна са на ръба на разпадането и крайно неефикасни. Т. е. населението не може да разчита на тях за защита. Оттам и т. нар. български национализъм не е нещо друго освен болезнената неграмотна реакция на хора, които инстинктивно и вярно усещат, че са изоставени на произвола на съдбата. България ще се намира на ръба на световете. И аз подозирам, че ще бъдем своеобразния портал, чрез който Третият свят ще реализира своя реванш по отношение на Европа в последващите го 50 до 100 години. Ние ще сме преходна територия, просто коридорът. България в момента е 5-6-та периферия на развития европейски център. И като такава, има две основни функции – да бъде пазар за ниски треторазредни технологични стоки и основа за извличане на човешки и материален ресурс.

  – По-активна българска политика, решение за влизане в Шенген полезни ходове ли са срещу тези дезинтегриращи процеси?

  – Във въпроса има изначална грешка, по дефиниция. За да можеш да направиш определени крачки, трябва да си субект на собствените си действия. А ние не сме. Затова подобни действия теоретично са възможни, но на практика – не, защото България е лишена от субектност. И това е дълъг процес, който не е от днес или от вчера. Това не е сценарий, а елементарни закономерности. На когото не му изнасят фактите, каквито са, няма да види отвъд всекидневните оперети, с които ни заливат и медиите, и то не случайно. Но процесите, които се случват, са закономерни и са от последните 20-30, че и 40 години. Какъв друг при това положение можеше да бъде олигархичният модел в България? Към изхода на 80-те години, благодарение на успешната програма на модернизация на социализма, в страната беше изградена индустриалната база на едно модерно общество, създадени бяха кадърните експертни кадри и нещо като протосредна класа, при цялата ирония на социалистическата мизерност, настроения по повод т. нар. драма за голямата и малката правда при възникване на консуматорски, потребителски настроения в обществото. И ако говорим за опции пред българското общество през 80-те години, те се изразяваха в това, че голяма част от населението беше за запазването на социалистическия модел и срещу неговите извращения на властващия номенклатурен елит. Тези, които имаха интерес от запазване на системата с нейното модифициране, бяха голямата част от хората. А тези, които имаха интерес от бързото й разрушаване, бяха държателите на системата. Ето защо преходът ни е такъв, какъвто е. Номенклатурата ни извърши действието: вземи парите и бягай. Но тук бяха възможни 4 опции. Първата беше системата да продължава да загнива, тъй като в края на 70-е и началото на 80-е възниква базовото противоречие между едно вече модерно общество и задушаващата го форма- политическа, идеологическа на социализма. У нас първата възможност беше просто системата да загние, да ни зарие. Но никой в условията на геополитическо противопоставяне нямаше да ни го позволи. Това не се случва в Полша, Чехия и Унгария.

  Втората опция беше „да се затягат гайките“, за да не се получи разбягване на подсистемите в социалистическата система под формата на т. нар. Андропови реформи, като например, гонене на хората да ходят на работа…Но дори Съветският съюз не е Китай, а съвършено друга цивилизационна матрица.

  Третата, най-трудната и затова-неосъществена възможност, беше управляващият елит да прояви компетентност във висш пилотаж, да осъзнае, че системата е достигнала до своите политически, организационни и икономически лимити. Да запази всички натрупани цивилизационни, включително, социални придобивки на реалния социализъм с грижа за хората. И да започне постепенно отлепяне, вид либерализиране на обществото най-вече през икономиката, не през политиката. Така да динамизира обществото със създаване на икономически свободи и възможности за развитие. Което е ужасно тежка задача за нашия чобански елит – както в България, така и при кремълските старци в Москва. Не случайно те се провалиха. Това изисква друго качество на човешкия и управленски материал, който го има в Китайската империя, но не и в Задунайската губерния.

  Случи се, обаче, четвъртият вариант, а той не е и случаен. Висшата каста буквално открадна резултатите от труда на това население за 40-50 години и хвърли простолюдието на кучетата в буквалния смисъл на тази дума. Това се случи с буквално пускане на населението в свободно икономическо падане, уж под формата на рязка либерализация на икономическите и политическите условия. Разпаднаха се държавните механизми. Използва се контролът чрез политическо инженерство, което продължава и сега. И на последно място, използва се дивашката сила на групировките, които са въоръжената ръка на българската олигархия за недопускане на икономическа и социална алтернатива уж под формата на протосредна класа.

  Резултатите са тези, които имаме в момента. И никой да не се изненадва. Те са абсолютна закономерност. Изкристализира един социален връх, олигархически, който държи основни активи на това сиромашко и изпосталяло общество, което става за сметка на тоталната декласация на 80-85 % от населението. А шансът на този режим да продължи да съществува още дълго се състои именно във влизането в ЕС, в западната сфера на влияние. Тъй като голяма част от натрупания критичен потенциал ще бъде изсмукван от западната метрополия.

  – Възможно ли е, особено преди изборите, и старите партии да лансират конструктивни идеи, дори в името на собственото си оцеляване?
  
  – Не става въпрос за идеи, а за интереси, а статуквото ги устройва. Това, че статуквото не устройва 85% от обществото, си е негов проблем, не на елита. Второ, това, което при нас се случи през последните 4-5 години е, че една хищна част от обслужващия персонал на номенклатурата, поради геополитически съображения – визирам ГЕРБ, се опита да ухапе ръката, която му даваше хляб. Опита се да наложи авторитарен едноличен режим със западна подкрепа. И премина допустимата граница, като се опита да вземе икономическите активи на тези, които ги бяха създали. Това предопредели техния крах. Оттам пък и цялата оперета, наречена български протести, ранобудни студенти и всякакви други алабализми.

  – В какво поне ще се разиграе предизборният театър и сблъсък на идеи?

  – Сблъсък на идеи не може да има, защото ГЕРБ по определение не могат да родят такива. Никакви идеи няма да има, а само комбинация между сиромахомилство, популизъм и борба с вятърните мелници. Т.е., продуктът на създателите ще твърди, че ще ликвидира създателите. Което не може да се случи по определение. И като отчетем изключително ниското ниво на населението, на аудиторията, това работи безотказно. Така ще работи моделът „Сидеров“ и каквато и да е друга алтернатива. Аз дори не визирам конкретни хора и имена. И не смятам, че проблемът е в конкретните персони. Проблемът е системен и определени закономерности преминават през конкретните политически лица. Всяко от тях оцветява, разбира се, нещата. Но от това на населението не му става по-добре.

  – Не, че хората лягат и стават с темата за предсрочните избори, но все пак, очертава ли се предсрочен парламентарен вот?

  – Едни предсрочни избори искат два типа хора. Първо, групировката ГЕРБ и присъдружните й организации и второ, мъртвородената т. нар. десница в България в лицето на Реформаторския блок. И не просто се виждаше, че те заиграват с ГЕРБ, а тези дни маските паднаха. Тези хора са в симбиоза помежду си много отдавна, още при управлението на ГЕРБ десните бяха втори и трети управленски ешелон. Просто имаше един интелектуалстващ тинк-танковски рефлекс към т. нар. явление Бойко Борисов. Те искаха да го използват буквално като в американско мултипликационно филмче: един огромен, но безмозъчен гигант, на когото хитрите умници от тинк-танковете ще влязат в главата и ще го командват какво да прави. Проблемът е, че гигантът реши, че може да извършва собствени действия. А сега него искат да го вкарат в режима по замисъла на „Солидарна България“.

  – А какви процеси ще се задвижат в отделните партии до изборите, ще се рони ли ГЕРБ?

  – Много е просто. Т. нар. самонабедила се интелектуалстваща десница в лицето на Реформаторския блок е електорално джудже. От друга страна, поради ред причини, ГЕРБ имат сериозен електорат. При този дисбаланс трябва да се съчетае несъчетаемото: електоралното джудже трябва да се качи на раменете на електоралния безмозъчен гигант и ще се осъществи синтезът, който трябва да се осъществи. От друга страна, в гиганта трябва да се имплантират правилните елементи, което ще се представи на публиката като прочистване на ГЕРБ, отстраняване на цветановщината, царят – добър, болярите – лоши и т. н. Ще се изиграе долнопробната сценка, която върви по нашите географски ширини. Аз виждам тук вещата ръка на ЕНП, която има огромен интерес от това: тук да се консолидира, пази Боже, българското дясно, ако това е дясно, за да снесат те на европейските избори, електорални яйца.

  – Това увеличава ли рисковете за стабилността на кабинет, който е решил да строи „Южен поток“?

  – Цялото упражнение има много сериозна геополитическа причина. И тя не е в приказките за морала, които монополистите по морала ръсят от сутрин до вечер. Това правителство дойде с една основна задача – да осигури стартирането на проекта „Южен поток“ на територията на България. Следователно, срещуположната геополитическа субектност, пряко или косвено, мобилизира тук своята клиентела за недопускането му. На по-лековерните български зрители и участници в този маскарад това се представя като борба за демокрация, за морал, „Гражданите срещу системата“, „Не ви искаме прехода, искаме нов преход“ и друг такъв тип картинки, които само изключително наивността и интелектуалното ниво в България могат да ги допуснат. И нежеланието да погледнеш отвъд очевидностите.

  И много правилен ход беше посещението на енергийния министър Стойнев в САЩ и разговорът за нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“. Защото много често, когато се говори за американския интерес, ние изхождаме от презумпцията, че т. нар. Америка е нещо монолитно и единно. А там има много и различни интереси, много и различни сили. И специалистите по морала в България кой знае защо си помислиха, че евроатлантическата връзка им е дадена под аренда за следващите двеста години. Е, объркали са се… Част от неприятностите на глобализацията са в това, че и други могат да направят същото с други, не по-малко мощни сили.

   

• Защо българите напускат България, въпреки униженията вън?

  Светослав Гледачев*, в. „Марица“

  .

  

  Хубаво е да си българин? Но не е сигурно дали е добре да живееш в България? Не се хващайте за изключенията, а вижте преобладаващото, тенденцията, или, както казват философите, “зад дърветата вижте гората”. Какъв е общият фон, ежедневната ситуация, в която живеем: всеобщо недоволство от правителството, политиците, системата на управление, държавата, хората, доходите, безработицата, всичко или почти всичко.

  И така, както сме всеобщо недоволни, така и не можем да се организираме за нищо, дори за един протест. Всеки вижда различно и по различен начин иска да протестира. Най-често пред телевизора. С чаша в ръка и псувня на уста. А как тогава да се решат проблемите, като никой не иска? Като следствие нищо не се променя и недоволството си остава и расте, ама пред телевизора, ракията и жената, която го отнася. Перманентно недоволство, но пък от сърце. Ние не можем да се обединим, защото нямаме обща цел. А нямаме, защото сме разделени и виждаме света по различен начин. Не разбираме пазарното стопанство и породените от него социални и човешки отношения. Представяме си света по един начин, той е друг, а искаме да изглежда по трети. Объркани сме като никога досега. Мечтите ни са да бъдем много богати, но и равни като при социализма, като за това не трябва да работим или не толкова, че да се изморяваме, а и да ни се дава, подарява, не да се заработва.

  Все още твърде много хора смятат, че държавата трябва да се грижи за тях за тяхното щастие, за децата им, за бъдещето, за всичко. Такава държава няма и няма да има, но ниe я искате тук и сега. Веднага и без отлагане. Тя ни се полага по рождение. Политиците да я направят и донесат. Така се получава, защото мирогледът ни е от 19 век, живеем в началото на 21 век, а желанията ни са от няколко века напред. Раят трябва да е тук, на земята и точно в България. Ето защо се появяват някои социални и демографски явления. България намалява с 8 човека на час. Докога? Докато свършат българите ли? Работещите в чужбина са 2.5 милиона, а у нас са 2.2 милиона. Изнася ли се България? Ако е така, какво чакаме, да си ходим и ние и последният да затвори вратата, сложи катинара и кръст на държавата България. След векове на борба, спечелени войни и битки с най-силните на света, страдания, лишения, неволи, но с цел да пребъде България, сега ще я закрием ли по икономически причини? Тихо, кротко, един по един, водени от най-добри лични мотиви и подбуди. С цел личен, а не общ просперитет. Аз да успея, държавата кучетата я яли. А не можем ли да променим държавата така, че и тук да ни е добре? Или сме останали последните, като село от пенсионери, което се топи и пълни гробищата. На доизживяване.

  Защо напускат младите? За пари и доходи ще кажат някои – и няма да са напълно прави. Това е само част от проблема.

  Парите не са всичко. Те са всичко само за този, който ги няма. По последни официални данни средната работна заплата е 801 лева. Като тя формира само 51.7% от дохода на българина. Помислете за останалите 48.3%. Средният доход на едно домакинство, което официално е 2.4 души, е 10 752 лева на година, а на едно лице е 4541 лева, като е нараствал с 15.3% за година. За периода 1999-2012 г. доходът е нараствал над 2.8 пъти, или средно с около 20% на годишна база. Има много и различни данни, които показват, че работната заплата и доходи растат, но това не спира или не влияе съществено върху напускащите България.

  Значи някъде другаде е проблемът. Паритет на покупателната способност (ППС) е показател, който премахва влиянието на цените. Или на колко се равнява средната работна заплата у нас спрямо различните страни. Колко стоки и услуги можеш да потребяваш тук и за същите стоки и услуги в друга държава колко тяхна валута ти трябва. Това, което открай време вълнува българина, аз с мойта заплата какво мога да си купя в чужбина. Евростат преди година обяви, че тя е 1250 евро. Това, което можеш да си купиш с 800 лева у нас, средно за ЕС ти трябват 1250 евро. Това е паритетът. Сега повечето ще почнат да сравняват цени, за които знаят, и ще кажат, че не е възможно, че има грешка и т.н. На нас винаги, когато не ни изнася, си измиваме съзнанието с “това не може да е вярно”. Не, няма грешка. Едни цени са по-високи, други по-ниски, но това се получава. Взимат се цени на енергия, горива, данъци, наеми и такси, които в България са много по-ниски, някои до 2 пъти от Западна Европа. Не се взима една стока, взима се кошница от стоки и услуги. Въпросът е друг. Защо много хора емигрират и там имат заплати, по-ниски от 1250 евро? Колко трябва да взимаш, за да си добре в чужбина? Ако в България не плащаш наем, само 3% плащат и ние имаме най-много с Румъния жилищна собственост, значи не плащаш, то наемът в друга страна се прибавя към този доход. И понеже те са високи, ти трябват средно около 2000 евро. Разбирате ли сега, защо нашите гастарбайтери се тъпчат по 7-8 в един апартамент. Не всички, но много. Пести се.

  Изобщо в чужбина се пести, а в България не. Повечето емигранти не киснат по цял ден в кафетата, не ходят на ресторант и петък и събота няма дискотеки и чалга. Защо? Не могат да си го позволят. Или ако могат, е толкова скъпо, че те заболява сърцето, като знаеш как си ги изкарал тези пари. Там повечето българи живеят като праведници, а тук? Тежък е животът в емиграция. В Англия масово остават студенти след студентска бригада. Но какво работят? Берат ягоди, праз, лук, цветя. И то здравата, без оплакване. Спят често на полето във фургон и това за да ти останат 200-300 паунда на месец над разходите. Но дори и да са повече, това са спестените пари от дискотеки, кафенца и ресторанти. Затова и някои се връщат без пари, отпускат му края. Ако в България работиш същия като време и тежест и интензивност труд, вероятно ще печелиш толкова или повече. Но си тук, в България, при приятели, среда и роднини. По програмата “Млад Фермер” ти помагат за стартиращ бизнес с 40 000 евро. Желаещите не са много. Както и по много други програми.

  Мит е, че ти трябват връзки, за да се уредиш. Това е поредното извинение. Трябва хъс и инат и желание за работа. Защо българинът работи в чужбина, а тук седи по кафетата. Там се занимава с тежък физически труд, а у нас – не. Защото се мисли за тарикат, а те не работят. Правят пари от нищо. По ППС ти трябва работна заплата над 1000 лева чисти. А такива заплати има много. В бюджетната сфера средната работна заплата е над 1180 лева. Но всеки не може да се уреди там. Сервитьор в курортите вади в пъти повече, в селското стопанство надницата е 30 лева, а някои взимат и до 100 лева в сезон за неквалифициран труд, като се работи и като часове и като натоварване по-малко от Англия, Испания, Гърция. В строителството защо не мога да намеря евтин майстор? Минимумът е 60-70 лева на ден плюс бири, кафета, а ако изпроси, и обяд. Та той работи активно максимум 4-5 часа, а в Германия не подвива крак дори 10-12 часа. Само от това надницата му скача на около 180 лв. А майсторите, които искат 100-150 лева на ден?

  Производителността е различна, а нея никой не я има предвид. В промишлеността е същото, но няма желаещи. Това е единият проблем, работата, която вършиш в чужбина, не искаш да вършиш в България.

  Живота, който водиш в чужбина, не искаш да водиш тук. Удоволствията, които имаш тук, не можеш да имаш там. Но има и други. Да си стегнеш куфарите е най-лесно. Не търсиш работа, не се изнервяш, не се напрягаш. Заминаваш. Нали всички така правят! Там те наемат, защото ти плащат много по-малко от местните. Ти си им икономически изгоден. Нищо че едва ли ще направиш кариера. Ще си стоиш на дъното, но ще имаш за ядене и ще спастриш някое евро. Ще се връщаш в България и ще се правиш на велик и успял. Трето: Манталитетът от затворената социалистическа система ни накара да вярваме, че всичко чуждо е прекрасно. Че да живееш в чужбина е върхът на успеха. Да знаеш език все още се смята за връх в кариерното развитие. Там си успял, а в България успелите са с връзки, мутри, мафиоти, изобщо паплач, с която не искаш да се месиш. Така обиждаме себе си като част от тази система и избиваме комплекси защо не сме успели. Има и четвърто. Несправедливостта, корупцията, зависимостите, политическата класа – те смърдят. Няма спокойствие. Чувстваш се измамен, изигран, употребен. Искаш да избягаш. В чужбина и това го има – и мафия, и престъпност, и връзки, и корупция, но не го виждаш. Това е на други височини. Защото ти си на дъното. До теб не стига. Столетия демокрация са направили така, че да има относителен ред и спокойствие. Мафията да не се набива на очи и да не дразни. Те отдавна, много поколения са

  не само добре облечени, но и добре поставени в обществото бизнесмени.

  Техните пари не миришат. Те са забравили, че прапрадядо ти е бил пладнешка мутра, използвал е детски труд и безмилостна експлоатация, която ние никога не сме виждали. Организираната престъпност е с “кадифена ръкавица”, а у нас е с типично балканско звучене: черни очила, мощна кола, много мускули, пистолет, бухалка или винкел. Но този набиващ се на очи ред в обществото и законност в чужбина идва от хората, живеещи там, от манталитета им. Те са се борили векове, затова сега берат плодовете. В демокрация са живели техните родители и прародители. Но те са я постигнали с бой и борба. Те с това са откърмени. С истинска демокрация още от 19 век. А ние със социализъм. При който трябваше да сме равни. И тези, които ни водиха и учеха, сега ни експлоатират, мамят и лъжат най-безскрупулно.

  Неравенството ще расте. И при западните демокрации е било като при нас, и при нас ще улегне като при тях, но трябва време. Много време, няколко поколения, а на нас не ни се чака. Единият от начините е

  тези, с другия манталитет, добит в чужбина, да се върнат и да го приложат в България.

  Горчивият опит от практиката показва, че поне тези, които са били досега на властови позиции, вземат каквото и колкото могат и бягат. Да напълниш джобовете е девиз от техния свят. Там те го правят по-малко или им е невъзможно, защото има механизми за следене и контрол. Има по-добра демокрация. Нас са ни учили, че човек за човека е приятел и другар, а не вълк. И проблемът е, че сега живеем във вълчи свят. Единствената надежда е тези, които сме тук, да останем и да се борим. За пари, хляб и свобода ежедневно, неспирно и неотказно. Тези неща не се подаряват, те се отвоюват. Другият изход е терминал 2 или гробищата за “последните мохикани”. Хиляди народи са изчезнали или са се претопили. България не трябва да умре.

  ––––––––––––––––––––––

  * Авторът е финансов анализатор.

   

• М. Андреев: Държавата трябва да каже истината за капиталите в тайните швейцарски сметки

  Интервю на Христо Христов с Методи Андреев, 

  Desebg.com

  

  Методи Андреев. Снимка: Христо Христов

  – Г-н Андреев, възможно ли е в България да бъде проведена акция „Чисти ръце” срещу хората, свързани с олигархичния модел на управление?

  – Голяма част от българско общество желае това. Младите хора, които протестират знаково срещу цялата олигархична система у нас, желаят да са информирани. В същото време хората са ограничавани да научат истината за прехода. Вземете например Закона за конфискация на незаконно придобитото имущество. Той засяга последните 10 години от прехода и на практика е част от заблудата и манипулацията от страна на държавата.

  Това е само признание, че държавата, такава каквато я виждаме днес, не желае да направи истинска ревизия на прехода. По-скоро тя иска да потули истината за прехода. Тя не иска българските граждани да разберат как се пръхнаха тези няколко стотин едри български корпорации, които в момента спират и убиват дребния и среден бизнес чрез парцелирането на бизнеса в България. Защото ако ние трябва да установим произхода на едни пари, това трябва да стане от момента, в който държавата е дала възможност тези средства да бъдат натрупани.

  Този момент е Указ 56 (в сила от януари от 1989 г., бел. ред.) , но хайде, да не се връщаме толкова назад. Нека да е от 10 ноември 1989 г.. Оттогава трябва да действа един сериозен закон и чрез него правораздавателната система да даде отговор кой как е започнал бизнеса. И главният въпрос на този закон е как е натрупан първия милион, не втория или третият. Ако не бъде зададен този неудобен въпрос от страна на българските правораздавателни институции, ние никога няма да научим истината за този криминален преход.

  Ако искаме да започнем отнякъде аз предлагам да помислим по следния въпрос. Преди три години тогавашният директор на Национална агенция по приходите (НАП) Красимир Стефанов, който днес е депутат от ГЕРБ, беше в Германия и там лично канцлерът Меркел му предаде една дискета, като обясни, че тя е получена от швейцарските власти и съдържа данни за физически и юридически лица от Германия, които имат сметки в Швейцария, за които има съмнения, че не са платени данъци.

  

  Германските власти са обяснили, че на този електронен носител обаче има и данни за юридически и физически лица от България. Тази дискета се намира в страната. Моят въпрос е защо тази дискета не беше оповестена? Защо на обществото не беше казано кои са тези фирми и български граждани които притежават тези авоари? Видяхте кой от нашата опърпана държава притежава сметки в швейцарски банки – пример, който може да посочим без да се страхуваме, че ще ни съдят – хора като Христо Бисеров, доскорошният зам.-председател на 42-то Народно събрание и бивши зам.-председател на ДПС. На пръв поглед това е човек, който няма бизнес – бил е дългогодишен депутат, оказа се обаче, че е с швейцарски сметки. Но той е дребна работа.

  – Защо мислите така?

  – Защото знам, че в тази дискета има данни за швейцарски сметки, които са създадени по време на Народна република България и по които са внасяни отчисления, добивани от т. нар. скрит транзит – държавната контрабанда при комунистическия режим, контролирана и направлявана от тогавашните специални служби Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Вие знаете ли за какви суми става дума? По данни на банкери, които са посветени в тази история, става въпрос за милиарди евро! Навремето не са били евро, но вече са станали. Става дума за сметки, които и в момента се управляват от български граждани, живеещи зад граница и всъщност манипулиращи българската политика. Това са истинските кукловоди, тези, които притежават спесимени за тези огромни по размер банкови сметки в Швейцария.

  

  – Наистина в началото на месец март 2010 г. шефът на НАП Красимир Стефанов беше начело на делегация от агенцията в Германия точно по въпроса за тайни сметки на българи в швейцарски банки, информация, установена от Берлин. Даже тогава излезе информацията, че Германия ни предоставя тези данни безплатно, въпреки че е платена с парите на германските данъкоплатци.

  – Аз питам защо правителството на ГЕРБ и сегашния кабинет на БСП и ДПС не обявиха тези данни?

  – Вие повдигнахте този въпрос публично миналата седмица и тогава пред tv7 Красимир Стефанов заяви, че действително е бил в Германия, откъдето са информирали, че има и българските лица в тези сметки. По думите му предаването на тази информация не може да стане с предаване на диск, а чрез междудържавна спогодба на правителствено ниво. Той не е бил запознал дали е приключило германското разследване, но такъв диск никога не е имало.

  – Красимир Стефанов не казва истината. Той разчита на късата памет. Негови обаче са думите от 2010 г. цитирам: „Има си начин по неофициален път да се получат данните за лицата. Част от тях вече сме видели“. Ако погледнете какво е казал през 2010 г. от Берлин ще стане ясно, че той още там е научил колко и кои са включените в него българи.

  

  През 2010 г. Красимир Стефанов в качеството си на шеф на НАП заявява, че:

  Да имаш сметки в швейцарски банки не е престъпление. Престъпление е ако са укрити данъци. Задача на НАП е да анализира имотното им състояние и при несъответствия между приходи и разходи да поиска от тези хора да си платят данъците върху скритата от тях сума. Това направено ли е?

  – Не съм чул подобно нещо. Сега покрай случая с Христо Бисеров отново се заговори за тези сметки.

  – Ако се създаде сериозен граждански натиск, ако се съберат авторитетни хора без значение дали са леви или десни, защото и десните и левите хора са еднакво ощетени от този пладнешки грабеж, извършен от политико-олигархичната мафия в България.

  Необходимо е да се създаде граждански натиск с едно просто искане – да се оповестят данните от тази дискета, дадена ни от Германия. Ако започнат българските институции да обясняват, че това са лични данни, класифицираната информация и т. н., знайте, че това не е вярно.

  Самата Меркел я е предоставила на Красимир Стефанов, а не на представител на някоя българска специална служба. Тя е дадена на шефа на българската данъчна администрация, за да подскаже, че тази дискета е наша – на българските граждани и че в тази дискета се съдържат данни за лицата, които ни окрадоха през годините на прехода!

  

  Тоест, тя намекна, че може да бъде започнато разследване, което да информира българското общество и същевременно Меркел направи тест на българската политическа класа. Тя най-вероятно е установила, че всички политици в България са свързани в една схема, тъй като никой не оповести данните от дискетата и не беше започнато разследване.

  – Да, но вие видяхме каква беше реакцията на управляващите при случая Бисеров. Тръгнаха да обясняват как ще търсят „цялостно” решение за разкриване на банковата тайна при тайни сметки на политици в Европейския съюз. А не понечиха да вземат решение за българските участници в политиката.

  – Когато не искате да свършите една работа правите я много сложна. Знае се, че ЕС е една сложна бюрократична машина. Но ЕС в лицето на Германия ни е предал това, което трябва да се знае. Нека премиерът Орешарски да се разпореди да бъде издирена тази дискета и да се оповести съдържанието й по отношение на българските фирми и лица. Няма какво да се чака решение от ЕС. Ако премиерът Орешарски не иска да не му викат Олигарски нека да разгласи данните от тази дискета. Какво ще ми говори сега Йордан Цонев за офшорки, когато по времето, когато той беше шеф на бюджетната комисия в парламента, офшорки изкупиха най-апетитните места и хотели в България.

  

  Тези лица нямат срам пред народа си! Те се чувстват отговорни само пред техните кукловоди, които са ги е назначили, за да защитават интересите на олигархията.

  Когато за първи път през 1997 г. се събрахме депутатите на ОДС това стана в една от залите на НДК. И там Иван Костов представи председателите на комисии. Много добре си спомням как тогава той ни представи Йордан Цонев, който тогава не беше известен. Той го представи като много компетентен и верен член на СДС! Това беше волята на Иван Костов и това го видяха 137 народни представители – той извади Цонев на сцената и каза: това е човекът.

  – Тогава и Христо Бисеров получи голяма власт в СДС – стана главен секретар, даже му викаха „сивия кардинал”.

  – Да, точно така. И не забравяйте нещо много важно, „сивият кардинал” беше в много близки отношения с Петър Стоянов, който беше избран за президент. Сега в пресата излезе информация, че в комплекс „Голф клуб Ибър” край с. Долна баня, Софийско, една от луксозните вили там е собственост на доведения син на Христо Бисеров – Ивайло Главинков.

  

  Вилата е била закупена от Главинков от Илия Лазаров, началник на кабинета на президента Петър Стоянов и главен секретар на СДС, когато през 2005 г. Стоянов стана лидер на партията. Това е голф-комплекс, построен от Илия Лазаров и братовчед му Кирил Недев, кандидат депутат на БСП. А сега Илия Лазаров е важна фигура в „Синьо единство” на Надежда Нейнски. Там той е член на Националния им съвет.

  – Г-н Андреев, има хора, които след предишната част на интервюто, където вие с факти коментирахте някои от съществените слабости на управлението на ОДС, твърдят, че поставяме под съмнение успехите на управлението в периода 1997-2001 г., за да внушаваме колко успешно е управлението на ГЕРБ.

  – Е, винаги ще се намерят такива хора. На вашия сайт ние с вас неведнъж сме коментирали успешната политика за отварянето на досиетата и предаването на архивите на комисията по досиетата по време на управлението на ГЕРБ. И сме ги критикували за някои назначения на кадри, свързани с ДС. Ето, сега говорим за Красимир Стефанов, един от депутатите на ГЕРБ. Коментираме, че тази партия не извади информацията за швейцарските сметки.

  Колкото до ОДС, то беше най-силното управление, но най-силното като политическо представителство – 137 убедени в правотата си народни представители. Ние говорихме в предната част на интервюто за силовите групировки, но не казахме, че вместо да им се вземе незаконното придобито имущество, то беше легализирано по времето на ОДС. Тогава, ако си спомняте, министърът на вътрешните работи Богомил Бонев привика борческите лидери на СИК и ВИС-2 в министерството и им размаха само пръст.

  

  Нали ви е ясно, че колкото и мощен министър да е бил Богомил Бонев, това решение е дискутирано, обсъждано е каква да е политиката срещу тези силови групировки, как да се постъпи. Нищо по онова време не можеше да стане без санкцията от НИС на СДС, без санкция на Иван Костов.

  – Не поставихме и въпроса по нашата болна тема за досиетата. За това как те не бяха отворени по времето на ОДС.

  – Вие сте го писали много пъти, но нека още веднъж да кажем какви текстове имаше в първия закон от 1997 г. Там беше записано, че не се оповестяват сътрудници на ДС, които са превербувани от т. нар. нови специални служби – казваха им реактивираните сътрудници. Стотици агенти на ДС бяха реактивирани и скрити по този начин, благодарение на своите политически връзки и приятелства. Документите им бяха извадени от архив и агентите бяха активирани формално, само за да бъде стрита принадлежността им към ДС.

  

  В същия този закон съществуваше и текст, според който до една година от приемането му архивът на ДС трябва да бъде предаден в Държавния архивен фонд. Това нещо изобщо не беше изпълнено. Какво е това управление, което гласува такива важни закони и само не ги изпълнява?

  Според мен това управление е зависимо управление и аз затова казвам, че ОДС изпра миналото на политико-олигархичната мафия в България. Даде им възможност да се пишат бизнесмени, а тогава беше момента да ги притисне до стената и да им бъдат отнети незаконно придобитите капитали и да се даде действителен старт на дребния и среден бизнес. Това не стана.

  Даваме си сметка, че подобно отнемане на незаконно придобити богатства е трудно, но не е невъзможно. Нека да си спомним управлението на Лех Качински в Полша, той това направи и сега Полша е напред в развитието си. Но в Полша си знаят комунистическото минало и то се изучава, докато при нас миналото за тоталитарния комунистически режим не е известно на хората и не се изучава в училище.

   

• С. Манов: Изборният кодекс показа, че все още е химера политиците да спазват обещанията си

  Политиците дадоха обещания за радикални промени в изборните правила, но лека-полека, къде по-явно, къде с дребни корекции, премахнаха основни елементи от тези свои обещания в проекта за нов Изборен кодекс. Това коментира в интервю за Дарик радио Стефан Манов, който е член на Обществения съвет към Временната комисия за подготовка и приемане на новия Изборен кодекс. Макар и от чужбина, Манов следи хода на обсъждането и приемането на законопроекта*. „Новите стари мнозинства“ са се оформили според него и това е причина за крайния облик на проекта, който се гласува на второ четене от депутатите.

  Според Стефан Манов основни отстъпления от първоначалните обещания са направени във връзка с начина на формиране на ЦИК, по механизма за изчистването на избирателните списъци, отказа от интернет гласуване. Той посочи и неизпълненото обещание за създаването на избирателен район „Чужбина“.

  .

  Интервю на Йовка Йовчева,  Dariknews.bg
  

  .

  – С уговорката, че новия Изборен кодекс, който се гласува вече от депутатите на второ четене, може и да не действа на изборите през май, ти предлагам да обобщим основните недостатъци и отстъпления, които според теб бяха направени в този проект? Отстъпления от това, което партии и политици обещаваха. 

  – Да, този кодекс тръгна с едни широки обсъждания между граждански организации, между политически партии. Бяха направени значителни обещания за радикални промени, свързани с избирателната система, с начина на формиране на ЦИК и редица други въпроси, но както обикновено лека полека, в процеса на работа се оформиха новите стари мнозинства, които лека полека премахнаха основни елементи – къде по-явно, къде с технически похвати и дребни корекцийки.

  – Да изредим – какво падна жертва? 

  Централната избирателна комисия – отдавна беше обещано, че тя ще бъде професионална, независима, а какво излиза накрая, че тя ще бъде отново сформирана от парламентарно представените политически сили по квотен принцип.

  Друг такъв ключов елемент беше изчистването на избирателните списъци от т.нар. „мъртви души“ – определение, което аз не приемам, тъй като става дума за нас българите в чужбина. Беше предложен механизъм на полуактивна, постактивна регистрация, взимайки гласувалите на предходен избор, като се съставят списъците за последващ избор на тази основа. Но с една подробност, че в изборния ден можеше да се дописва всеки, което коренно противоречи на идеята за честни избори. Защото дописване в изборния ден е онзи елемент, който Венецианската комисия многократно е посочвала като несъвместим с европейските норми за честни избори. Това няма да влезе в сила – не закъсня критичният доклад на Венецианската комисия, който разби на пух и прах този механизъм на някаква постактивна регистрация.

  – Отхвърлен беше и интернет вотът в кодекса.
  
  – Това е много сериозен проблем. Спомена, че предстоящите евроизбори не е ясно дали ще бъдат по новия кодекс или по стария Изборен кодекс. Венецианската комисия силно изкритикува това, че се пише нов кодекс в навечерието на евроизборите, докладът дойде преди буквално два дни. Но нека напомним на слушателите, че в действащия кодекс е предвиден експериментален интернет вот на изборите през май. Отмяната на този кодекс означава и отмяна на експерименталния интернет вот. В новия проект беше внесено предложение на ГЕРБ за интернет гласуване. Беше отхвърлено с монолитното гласуване на трите партии – БСП, ДПС и „Атака“. Ставаше въпрос отново за възможност за гласуване по интернет на българите в чужбина, които срещаме сериозни трудности при упражняване на активното избирателно право.

  – Отново няма избирателен район „Чужбина“ – имате все пак някакви облекчения около процедурите за отварянето на секции зад граница, но отделен район „Чужбина“ не е ли нещо, което почти всички партии първо ви обещаха и след това ви излъгаха, че ще разпишат в кодекса?

  – Да, много е интересно да се проследят обещанията на отделните партии в процеса на публичните обсъждания. Споменах за ЦИК – това беше едно силно обещание на БСП и лично на Мая Манолова, което те не удържаха. Лично обещание на Цецка Цачева и Данаил Кирилов от ГЕРБ – и двамата членове на Временната комисия за Изборен кодекс, беше създаването на избирателен район за българите в чужбина. Те не удържаха на това свое обещание и не внесоха между първо и второ четене подобен текст.

  Вижда се, че днес държането на политическото обещание – било то от управляващи или от опозиция, е все така една химера. Едно се обещава преди избори, друго се изпълнява като дойдеш на власт. Единствено си държат на обещанията в негативен аспект партии като „Атака“, които например предложиха да се разкрива сексуалната ориентация на кандидат-депутатите или пък да има забрана за гласуващите български граждани, които имат и друго гражданство. Т.е. някак константни сме в крайния екстремизъм и абсурдните предложения, а не спазваме реализуемото, демократичното, отвореното.

  В тази връзка да спомена, че благодарение на предложение на „Атака“ тихомълком чрез гласуване „въздържал се“ ГЕРБ отхвърлиха медийните пакети, които бяха заложени в кодекса за малките партии, които ще се регистрират на изборите. Уточнявам, че става дума за няколко хиляди лева, с които те да заплатят платени форми на участие в медиите, за да има някаква равнопоставеност на политическите субекти по време на кампанията – основно искане на гражданските организации.

  – Мажоритарният вот, т.нар. преференции също са с неясна съдба и тепърва в зала ще се решава какво ще се случва. Действително е под въпрос изобщо прилагането на новия кодекс за изборите през май, но все пак каква е твоята прогноза – мнозина ли ще бъдат сънародниците ни, които от години живеят зад граница и които ще предпочетат да гласуват за германски или френски евродепутат, отколкото за нашите кандидати? 

  – Това е интересна възможност. Знаем, че българските граждани като граждани на ЕС имат право да гласуват в страните, в които са се установили, на местни избори и за избори за Европейски парламент. Гласувайки за листи от съответната държава, а не за българските листи. Честно казано, трудно ми е да оценя до каква степен българите, които живеят в Европа, ще се възползват от това си право. Тук около мен – проучването, което направихме е, че твърде малко са направили постъпки да се регистрират за участие във френските евроизбори.

  Лично аз съм пред голяма дилема, защото някак не виждам в момента на българския политически тезгях партия, за която с чисто сърце да подам гласа си, за да знам, че ще представлява едни демократични, модерни за Европа позиции. Говорим за евроизбори и някак съм по-изкушен да упражня правото си на глас като европейски гражданин за френски партии. Именно защото бъдещето на Европа, което касае и България, има нужда от модерни европейски настроени партии, а не с балкански манталитет, които пренасят балканските ни нрави и политически отношения в Европарламента.

  – На фона на тези дискусии – доколко с по-сериозна хирургия или по-скоро козметично, с малко ботокс, ще бъде онова, което ще излезе от новия проект за Изборен кодекс, кое е по-добре според теб в това напреднало вече време – да работим по стария, леко коригиран ИК, или да се отива на избори с новото законодателство? 

  – Според мен в новия кодекс има добри неща. Бях доста критичен към обещанията, които не бяха спазени, но трябва да кажем, че има и елементи, които са напредък спрямо сегашната ситуация. Например възможността за обжалване по съдебен ред на всички решения на ЦИК. Това е една голяма несправедливост, но да не влизам в детайли.

  Що се отнася до евроизборите, честно казано, няма много голяма значение, защото това са избори, в които ми се струва, че потенциалът за фалшификации за манипулации и фалшификации е по-малък. Просто по-малък е интересът за българските партии да хвърлят енергия в това. Така че и да се проведат по стария кодекс, не очаквам коренно по-различни резултати в крайна сметка. Това, което не е добре, е да се сменят изборните правила броени седмици преди даден избор.
  
  

  ––––––––––––––––––––––––

  * Повече за обсъжданията по законопроекта може да научите ТУК.

   

• Мръсното българско задкулисие

  Двама народни представители се обвиняват „във всички земни грехове“. Ако дори малка част от казаното е вярно, би било страшно, защото разкрива мръсното задкулисие на властта. А каква е истината?

  .

  Ясен Бояджиев, Дойче Веле.

  

  Играта пак загрубя. Залозите в нея явно са много големи, щом играчите решиха да нарушат мълчанието и да извадят пред публиката част от мръсните тайни в задкулисието на властта. Двама народни представители – единият бивш министър на вътрешните работи, другият избран, но заради масовите протести несъстоял се шеф на най-мощната силова структура в държавата – се обвиняват един друг в грехове, за всеки от които във всяка нормална държава охраняващите закона независими институции биха се задействали веднага. Не и в България, където тези институции са част от същата игра. Сега те или си мълчат, или неумело се опитват да се разграничават, завлечени в калта от „задочния диалог между двамата народни представители“. Понеже, както казва главният прокурор, той бил породен „от техни лични и други отношения в близкото минало“. Става дума обаче за нещо много повече от „лични отношения“.

  Откровенията

  Обвинявайки се един друг, всъщност, двамата герои твърдят, че самият главен прокурор – и преди, и сега – е под влияние и зависимост от външни сили. Същевременно ни съобщават, че и Висшият съдебен съвет е зависим, което пък неизбежно се отразява надолу по цялата „независима“ съдебна система. Когато например, под влиянието на външни „ултиматуми“, на висши постове в нея се назначават контролирани също отвън и затова удобни хора. Научаваме освен това, че по външна диктовка могат да се потулват сигнали за престъпления, включително срещу магистрати. Или пък да се скалъпват обвинения, включително срещу действащи политици. Може да се влияе и на хода на съдебни дела, като например те се поверяват не по силата на „случайното разпределение“, а на външни симпатии и зависимости.

  Става ясно, че политици могат да имат такова влияние върху съответните служби, че да се подслушват или следят едни други. Че народни представители и министри могат да използват постовете и властта си за далечни от политиката дела, включително, за да упражняват от името на държавата натиск върху когото си поискат. Или пък за да „опъват чадър над престъпни босове“. Задача, в чието изпълнение с готовност се включват и „медии“.

  Кой крив и кой прав? Или и двамата лъжат?

  Дори и малка част от тези съобщения да е вярна, би било страшно. Така стигаме до въпроса: „кой крив и кой прав“, на кого да вярваме и на кого – не бива? Теоретично отговорът на този въпрос има няколко варианта.

  Първите два ще са по вкуса на мнозината, които са все още увлечени по интригата в основното политическо противопоставяне – понеже си падат по сеира на неспирното взаимно замеряне с кал, или заради личните си партийни пристрастия към някоя от двете замесени страни. За тях, според предпочитанията им, единият казва истината, а другият лъже. И обратното.

  Има обаче и още два варианта. Единият от тях е успокояващ – и двамата взаимно обвиняващи се герои, лъжат, тъй че няма какво толкова да се притесняваме. За съжаление обаче едва ли има някой сериозно да вярва в този вариант, понеже има достатъчно много съвпадения и факти, които го опровергават, или предположения, които сега се навързват логично и се потвърждават.

  Потвържденията
  
  Първо, никой от участниците не отрича съществуването на тройна, неформална среща между министър на вътрешните работи, главен прокурор и народен представител. Разбира се, не е без значение кой кого е поканил, завел или заварил на тази среща. Но и без яснота по този въпрос, тя е достатъчно стряскаща. Главен прокурор ходи „на крака“ при вътрешен министър да получава указания и да обсъжда неща, които по закон се обсъждат в съвсем друг формат и по съвсем друга процедура. При това с участието на трето лице, на което законът не отрежда никаква роля в тия неща. Отказът на министъра и главния прокурор да кажат за какво точно са си говорили, само подсилва опасенията. Както и отдавнашните съмнения, че състоялият се малко преди тази среща избор на главния прокурор е резултат на непредвидени в закона „протекции“.

  Потвърдени са освен това и също така неформалните (дружески, делови?) срещи между оплюващите се днес, но тогава играли в един и същи отбор, вътрешен министър и народен представител – седем срещи по спомените на единия и „многократни“ според другия. Двамата също не дават ясен отговор на въпроса за какво може един вътрешен министър да си говори толкова често с депутат от опозицията, който при това за целия си мандат не е ходил седем пъти дори на работното си място в Народното събрание. Затова сме в правото си да допуснем, че едва ли е ставало дума само за политика от висш обществен интерес. В това отношение разполагаме със свидетелството на друг министър от онова време: „Оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред“.

  Днешните откровения се навързват и с цяла поредица странни решения на ВСС, ясно посочени през годините от медиите и в докладите на ЕК като свидетелство за зависимост. Например изненадващото назначаване на млада провинциална прокурорка, известна до този момент само с едно дело и с присъствието си в свитата на вътрешния министър при негов задграничен воаяж, за заместник-главен прокурор. „Командирована“, впрочем, обратно в провинцията скоро след оставката на министъра. Друго странно решение на ВСС е отказът на етичната му комисия да се занимава със съдийката по най-важното за вътрешния министър дело, разследвана в съседна държава за измама в особено големи размери. И задействането на комисията едва след като министърът слезе от власт.

  В сюжета напълно се вписва и знаковото, необяснимо с никакви професионални качества и необяснено и до днес от неговите изпълнители, назначение на въпросния народен представител за шеф на ДАНС.

  За никого не е изненада и чистосърдечното му признание за неговите неизброими т. н. „медии“ – нито за собствеността му върху тях, която иначе не е отразена никъде, нито за оказваното от тях „съдействие“ по поръчка.

  Всички казват истината

  Тъй че, поради всичко това, най-вероятен изглежда четвъртият и последен отговор на въпроса, който си поставихме: никой от двамата участници в „задочния диалог“ не лъже, и двамата казват истината. Освен това усещанията на голяма част от обществото, както и многократно, макар и дипломатично, повтаряната европейска диагноза напълно се покриват с техния рядко красноречив и синтезиран разказ за това как се управлява държавата. Не по законните правила и процедури, а по силата на задкулисни връзки и сделки. Не чрез разделение, а чрез срастване по върховете на властите в услуга на интереси, които често са твърде далеч от обществения интерес. С активното участие на „четвъртата власт“, завладяна от огромен брой средства за дезинформация.

   

• Българските референдуми, за които не знаем

  Костадин Костадинов*, Diasnoto.wordpress.com

  

  Само на 250 км от северната ни граница днес (2 февруари 2014 г. – бел.ред.) се провеждат два български референдума. Автономната република Гагаузия и съседният Тараклийски район организират плебисцити за външнополитическата си ориентация. Ще участват около 250 000 потомци на български изселници (150 000 в Гагаузия и 100 000 в Тараклия). Ние обаче нищо не знаем за съдбата на сънародниците си в Молдова, нехаем за проблемите им, макар те да изпитват силен интерес към България.

  Кратка предистория

  В южната част на Република Молдова е разположена автономната република Гагаузия. Тя е фактор не само във вътрешната политика на Молдова, но е и обект на засилен интерес от страна на съседните държави Украйна и Румъния, а също Русия и Турция. За нея в България обаче не се знае почти нищо, което е парадоксално на фона на големия интерес към българите в Бесарабия.

  Основната част от гагаузите по света живее в Молдова, където се преселва в нач. на XIX в. от българските земи. В петте южни региона – Комрат, Чадър Лунга, Басарабеска, Тараклия и Вулканещи, те представляват повече от 50% от населението.

  В България по данни от преброяването от 1 март 2001 г. живеят 540 гагаузи. Всъщност техният брой е доста по-голям и може би надхвърля 10 000 души. Показателен е и факта, че според преброяването от 4 декември 1992 г. в България има 1478 гагаузи, т. е. за малко повече от 9 години броят им е намалял 3 пъти. Това е и същината на гагаузкият въпрос – според традиционната българска историография гагаузите са българска етнографска група, докато сред по-голямата част от останалите чужди изследователи (румънски, турски, гръцки, руски, украински) гагаузите представляват отделен народ. Гагаузите са потомци на езиково неасимилирано прабългарско население, населяващо земите на крайморска Добруджа, или, което е по-вероятно, на българи „дали езика си, а вярата не“. Според чуждите изследователи обаче гагаузите са потомци на нахлулите на Балканския п-ов през XI – XII в. узи, печенеги и кумани.

  Докато гагаузите, които остават в България, са почти незасегнати от подобни манипулации, то тези, които се преселват в Бесарабия, са обект на постепенна дезинтеграция от българския народ. До 50-те години на XIX в. те фигурират в царските регистри на Русия като българи, говорещи турски език. След втората половина на XIX в. те вече се споменават в документите на официалната администрация като различни от българите или иначе казано – биват отделени от българската народност. През 1957 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на Молдавска ССР от 30. VII. е въведена писменост на гагаузки език, а впоследствие започва да се създава и литература. На тази база постепенно се създава новата “гагаузка народност”. Хората, които поставят основите на този процес, дават и началото на движението за самостоятелна гагаузка държава.

  В нач. на 90-те години, при разпада на СССР, противоречията между гагаузи и молдовци се изострят. В началото на април 1991 г. в Комрат се създава гагаузки университет. Молдова не признава този “национален” университет. На 19 август 1991 г., малко след като е обявена молдовската независимост, е обявена независимостта на Гагаузката съветска социалистическа република със столица Комрат. Въпреки че не е призната от Молдова, а и от все още действащите съветски институции, на 28 октомври 1991 г. тя организира избори за парламент и правителство, а до края на годината с подкрепата на съветската армия създава и своя собствена милиция.

  На 2 декември 1994 г. молдовския парламент гласува Закон за правния статут на областите с гагаузко мнозинство. Според него се създава република Гагауз ери, която ще се ползва с много широка автономия. Само външната, монетарната и отбранителната политика остават предмет на централното правителство в Кишинев. Освен това Гагаузия си запазва правото при евентуална промяна в международния статут на Молдова да организира референдум за пълна независимост.

  Въпреки стабилните и правно гарантирани основи на гагаузката държава, политиката на раздалечение на гагаузите от българския народ продължава. След 1994 г. старата гагаузка азбука с основа кирилицата е заменена от нова с основа латиницата. Засилва се турската пропаганда, която основава турско-гагаузки лицей в Чадър Лунга, и внедрява тезата, че гагаузите са православни турци. От своя страна Русия се опитва да възстанови изгубените си позиции и се радва на подкрепа от някои среди в Гагаузия, свързани със съветския режим. Къде е българската държава в този пъзел? Няма я, тя нехае за сънродниците си.

  Референдумите

  На практика въпросите, на които ще отговарят българските региони в Молдова, са три. Референдумът в автономната република Гагаузия трябва да отговори на въпрос за евентуално излизане от състава на Молдова в случай на нейно присъединяване към Румъния. Успоредно с това ще се проведе и консултативен плебисцит: интегриране в ЕС ли предпочитат гражданите или присъединяване към т.нар Евразийски съюз (Митнически съюз на Русия, Беларуси Казахстан засега). Аналогичен референдум – за външнополитическата ориентация, се провежда и в съседния Тараклийски район, компактно населен с българи. Референдумите са днес, 2 февруари.

  Референдумът в Гагаузия бе провокиран от изявленията на румънския президент Траян Бъсеску за неминуемото обединение на Румъния и Молдова, както и от подписаното споразумение за асоцииране на Молдова към ЕС (възприемано от гражданите като стъпка към бъдещото обединение с Румъния). В Тараклия от своя страна текат процеси на приобщаване към Гагаузия – районът поиска миналата година административна и национално-културна автономия. Централната власт в Кишинев си направи оглушки, поради което Тараклийския район започна преговори за обединение с Гагаузия в обща република – Буджак.

  Изходът от вота е предначертан. Всички българи (тукани и гагаузи) ще гласуват против ЕС и в полза на Евразийския съюз, както и за излизане от Молдова в случай на обединение с Румъния. Няма нищо учудващо – Русия бавно възвърна позициите си през годините и бе единствената преграда пред тежкия молдовски натиск срещу Гагаузия и Тараклия. България през този период се занимаваше с мира в Близкия изток и правата на дисидентите в Мианмар. Страната ни можеше да използва преговорния процес с Кишинев, за да издейства по-висок статут за сънародниците си в Бесарабия. Да им даде гаранции, че няма да бъдат удавени от румънския национализъм. Но не го направи.

  Интересно е, че прокуратурата и централната власт в Кишинев направиха всичко възможно да спрат референдума в Гагаузия. Не успяха, но по-любопитно е друго – “свободните и демократични медии” по света и у нас не написаха и ред, не излъчиха и минута за управленския натиск. Ясно защо – потърпевшите са антиевропейски настроени. Когато започнаха аналогични процеси в съседна Украйна, само че потърпевши бяха проевропейски граждани, медиите информираха ежеминутно от мястото на събитието. Но да оставим чуждите. Къде бяха българските медии, при наличието на толкова много наши сънародници в Гагаузия.

  Вместо заключение

  Наскоро ми се обадиха от една молдовска телевизия да ме питат дали България ще има претенции към Румъния в случай че последната се обедини с Молдова? Докато още асимилирах абсолютно невероятния за нашата политическа действителност въпрос, ми беше зададено и уточняващо запитване – дали претенциите ни няма да са за Северна Добруджа, която Румъния получава като компенсация от Русия за загубената Южна Бесарабия през далечната 1878 г. Далечна, недалечна, ама хората помнят, че даже и схеми чертаят. Само си представете как някой български журналист задава, дори не задава, а просто мисли по подобен въпрос?!?

  ––––––––––––––––––––––––

  * Авторът е  български политик и анализатор, бивш член на ВМРО-БНД, общински съветник във Варна.

   

• Чикагско интервю с внучката на Никита Хрушчов

  Н. Хрушчова: Русия трябва да се разпадне, за да се оправи

  .

  Интервю на Симеон ГАСПАРОВ с Нина ХРУШЧОВА,

  в. „Труд“

  

  Проф. Нина Хрушчова е внучка на лидера на Съветския съюз Никита Хрушчов, който след смъртта на Сталин застава начело на КПСС (1953 – 1964 г.) и развенчава култа към Вожда.
  

  Родена е в Москва през 1964 г. – в годината, в която дядо й е свален от постовете на пръв партиен и правителствен ръководител. Преподава международни отношения в Нюйоркския университет „Ню скуул фор соушъл рисърч“ и е старши сътрудник към Института за световна политика.
  В Москва е завършила Московския държавен университет, а през 1998 г. получава докторска степен от университета Принстън. Работила е като научен сътрудник за исторически изследвания към университета Принстън и като редактор на „Източноевропейски конституционен преглед“ към Нюйоркския университет по право.
  

  Проф. Хрушчова е член на Съвета по чуждестранни връзки и носител на имигрантската награда „Гордостта на Америка“ на корпорация „Карнеги“. Нейни статии са излизали в „Нюзуик“, „Ню Йорк таймс“, „Уолстрийт джърнъл“, „Файненшъл таймс“ и др. Автор е на книгите „Представяйки си Набоков: Русия между изкуството и политиката“ и „Изгубеният Хрушчов: пътуване в Гулага на руския ум“.
  

  .

  – Проф. Хрушчова, кой е виновен за случващото се в Украйна?

  – На първо място смятам, че виновен за случващото се е президентът Виктор Янукович. Като президент той би трябвало да води страната си в посоката, в която тя има нужда да се движи. Вторият човек, който определено е виновен за случващото се в Украйна, е руският президент Владимир Путин, защото той е единственият, който дестабилизира Украйна. Путин изигра своята проруска, пронефтена карта много силно и много добре, така че Янукович трябваше да се предаде. Но първо смятам, че отговорен за случващото се там е Янукович.

  – Може ли този проблем да се разреши?
  

  – Надявам се да може. След посещението на европейски и американски лидери в Киев се създава възможност за преговори. Мисля, че в момента топката е в двора на опозицията, която трябва да реши стратегически как да продължи оттук нататък с победите, които успя да постигне, защото почти всичко, което опозиционните лидери поискаха, им се даде. Сега те трябва да са много прагматични и да не влагат много емоции в революционните лозунги, защото те не носят нищо добро на никого. Ние, руснаците, това го знаем много добре. 1917 г. е един от тези примери.

  – Как според вас конфликтът в Украйна рефлектира върху малки държави като България, които са в Европейския съюз и НАТО, но имат близки връзки с Москва?
  

  – Владимир Путин създава противопоставяне като например – ако си с Москва, трябва да бъдеш само с Москва и с никой друг. Или ако си с някой друг, значи си против Москва. Така не би трябвало да се разсъждава. Светът е достатъчно голям, достатъчно взаимосвързан. България може да има добри връзки с Москва и спокойно да е в ЕС. Затова и аз обвинявам президента Путин, който по един, нека го кажем – не съвременен, нито цивилизован начин, накара страна като Украйна да направи своя избор. Не бива да има такова противопоставяне!

  – Защо Путин действа по този начин?
  

  – Знам, че ще е клише да го кажа, но Путин е човек на КГБ. Той е съветски човек, такова е и неговото разбиране за света. Той е човек, който мисли за Русия в грандиозен аспект, имперски. Недоволен е, че Русия вече не е империя, но той иска да мисли за нея като за такава и това до голяма степен замъглява правилната му преценка. Но за съжаление, откакто е на власт – вече близо 15 години, въпреки твърденията си за модернизация на Русия, в действителност той я връща в 1612 г., когато Русия воюва с Полша. Сега Украйна замества Полша.

  – Затова ли на страницата ви във фейсбук сте написали, че вашата партия е анти-Путин?
  

  – Да, да, аз съм анти-Путин! И заявявам също така, че докато той толкова е обсебен от Бог, аз ще стоя настрана, защото винаги имам подозрение към хора, които носят Бог на раменете си.

  – Но много американски политици също вярват в Бог.
  

  – Не е до вярата. Аз също вярвам в Бог, но не е добре, когато използваш Бог за обяснение на всичко. Просто трябва да има мярка. Затова например аз не съм почитател на Сара Пейлин, защото във всяко изречение, което започва, използва Бог и аз не вярвам. Същото е и с Путин. Прави се на божи човек, а край него скъпи коли, часовници, големи къщи… Аз на такъв Бог не вярвам.

  – Като експерт по международните въпроси какъв съвет бихте дали на българските политици, за да се подобри положението в страната ни?
  

  – Съветът ми, не само към българските политици, но и към всички политици, е: вглеждайте се в грешките от миналото и се опитвайте да не ги повтаряте.
  Източна Европа, която се откъсна от комунизма и съветската империя, продължава да попада в грешките от миналото, където вместо в страните да се решават проблемите, се получава затваряне в партиите.
  Може би няма да е много уместно, но съветвам държавите да наблюдават Швейцария. Не че е най-великата страна в света, но там подхождат стратегически и практически към решаването на проблемите си. Затова и съветът ми към опозицията в Украйна е не да събират гняв към Янукович, а да мислят прагматично за бъдещето на страната си.

  – Накъде върви Русия? Възможно ли е един ден да се присъедини към ЕС?
  

  – Да възможно е. Но мисля, че Русия трябва първо да се разпадне. Все още е прекалено голяма, за да може сама да си помогне. Страна с девет часови зони не може да достигне зрялост, защото е прекалено голяма. Мисля, че Русия трябва да отхвърли територии от себе си. Вярно, много е тъжно това заключение, но Русия трябва да реши накъде да върви. Може би Украйна, Москва и Санкт Петербург да направят някакъв съюз в рамките на това, което навремето е била Киевска Русия. Може би ще отнеме още 50 г., за да се случи това, но докато Русия остане с тези изкуствени имперски размери, не мисля, че ще има блестящо бъдеще.

  – Но в момента Съединените щати също изпитват сериозни икономически и политически проблеми.
  

  – Вижте, американската политика често е абсурдна. Определено в момента в Щатите не е най-доброто време, но мога да ви уверя, че по времето на Джордж Буш и Дик Чейни не беше по-добре. А и много от проблемите, с които се сблъскваме днес, станаха по време на тяхната администрация, не на сегашната. Това, което искам да кажа за американската политика, е, че тя се променя и „освежава“ много бързо. След три години друг лидер ще дойде на власт.
  За разлика от много хора аз не предвиждам рухването на американската империя, защото американската политика има механизъм да се самовъзстановява. Ако нещо не работи както трябва, то се саморециклира и коригира от само себе си много бързо. Не смятам, че е идеалната страна, защото капитализъм на всяка цена е лудост. Но Съединените щати няма как да не намерят начин да се измъкнат от каквато и да е ситуация.

  – Помогна ли Барак Обама за подобряване имиджа на САЩ по света?
  

  – Определено имиджът на Америка – от това, което беше през 2000 година, се поправя.
  През първите години от управлението на Обама имаше голяма надежда, но после започна да изтича информацията с подслушванията, скандалът със Сноудън, така че имиджът на Обама понесе удар. Въпреки това той все още е харесван президент. Но той не е Бог да разреши всички проблеми, натрупани от 2000 до 2008 г. Той също трябва да се справя с огромната опозиция от страна на Републиканската партия и с проблемите, идващи от това, че е черен човек в Белия дом.
  Аз не бих оценила Обама в никакъв случай като лош президент. Но един от проблемите му е, че той така и не успя да сформира добър тим и остана някак си самотен. Той има нужда от по-добра комуникация, за да достигне посланието му до повечето хора.

  – Вашият дядо, лидерът на Съветския съюз Никита Хрушчов, какво мнение е имал за България?
  

  – Майка ми ми казваше, че много е обичал България и българите. В България се е чувствал прекрасно. Много беше признателен на Украйна и след нея най-близката страна му е била България.
  Затова и аз с удоволствие, на мига съм готова при първа възможност да посетя страната ви!

  

• Как България да печели от миграцията

  Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс

  Материал на в. „Капитал“

  

  „Вие луди ли сте, бе..?“ Това чуват, вместо „Добре дошли, откога ви чакаме!“. Те са между 20 и 40. Дипломите им са от по-добрите университети на Западна Европа и САЩ. В CV-то им впечатляват имената на предишните работодатели – Google, Amazon, Unilever, Procter & Gamble, Goldman Sachs, McKinsey & Co.

  Нямат нито една рационална причина да са тук. И никак не се вписват в пейзажа, скапан от корупция, цинизъм и цигарен дим. Не мрънкат и не се оплакват. „Не става“ и „не може“ за тях не са опции. Фокусът е върху какво умеят да правят и какво имат желание да свършат. Важни са им малките неща, които правят живота тук приятен – непринуденото общуване, подкрепата на семейството. Виждат възможности там, където сме свикнали да виждаме пречки – че е хаос, в който трябва да подредиш всичко сам, че има толкова неразработени области и толкова много да се върши, че няма как да ти стане скучно. Че имаш място да рискуваш, да експериментираш, да се проваляш. Тук са с нагласата да правят нещо смислено и полезно на мястото, което са наричали свой дом.

  Българите, завърнали се от чужбина, са екзотични птици. Първо, за двадесет и няколко години свикнахме, че движението е отвътре навън и обратното изглежда неестествено. Второ, бяхме ги отписали. За тях се мисли като за онези един милион хора, които ги няма. Които се спасиха, а ние останахме да се борим с вятърни мелници. Липсата им нанесе трайни вреди върху икономиката, обезкръви цели сектори и образува неблагоприятна демографска структура, в която остаряващите стават все повече от работещите, а резултатът от изборите винаги се джурка в едни и същи от три до пет комбинации. И трето, дори не можем да плеснем с ръце „връщат се“, защото все още твърде много други избират да си тръгнат.

  Така сме привикнали да мислим за българите от чужбина. И грешим. Всъщност в огромната пропаст, която зее в отношенията между България и българските емигранти, се крият ужасно много пропуснати възможности. Които съвсем не е късно да наваксаме.

  Защото макар да не са физически тук, присъствието им в страната е осезаемо. С намаляването на преките чуждестранни инвестиции българите, които живеят в други държави, се превърнаха в почти най-големия инвеститор в страната (виж графиката). Паричните потоци от емигранти възлизат на 744 млн. евро за миналата година и представляват 2% от БВП на България. Тези средства са източник на чуждестранна валута, увеличават националния доход, финансират вноса и допринасят за платежния баланс. Според доклад на Института за пазарна икономика емигрантските пари са и мощно средство за слабо развити региони, където цели семейства се издържат и потребяват благодарение на тях. Има обаче огромен потенциал да превърнем тези средства от социални помощи в инвестиции, които създават стойност.

  По примера на страни като Ирландия, Шотландия и Израел, чиито граждани в чужбина са глобални посланици на своите държави, а уменията и контактите им се връщат под формата на бизнес.

  Защо са важни българските емигранти

  Дългосрочният ни растеж като икономика и общество зависи от три неща – инвестиции, човешки ресурси и технологии. Като работна сила и качество на кадрите обаче значително изоставаме, отбелязва икономистът от Industry Watch Красен Йотов. Всъщност в момента България дори губи инвеститори в полза на Румъния просто защото няма кой да работи.

  За да създаде условия на хората да остават в страната обаче, България има нужда от стабилна и предвидима бизнес среда, която гарантира правото на собственост, от работеща съдебна система и ефективни здравеопазване и образование. С други думи, всички важни и трудни реформи, в които се проваля правителство след правителство. Докато чака да се появят съвестните и смели политици, които да ги случат обаче, България има два силни коза, с които може да навакса изоставането си – умните и амбициозни българи в чужбина и индустриите с голям потенциал за растеж като IT и аутсорсингът, които могат да привличат и висококвалифицирани чужденци. И двете са от ключово значение, ако се стремим да бъдем отворена икономика, която се възприема като инвестиционен център в региона.

  „Факт е, че държавата е абдикирала от българите в чужбина и дори битува отношението сред държавната администрация, че е по-добре те да си останат там“, констатира Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Той наблюдава, че „изтичащият“ поток от хора в последните години е започнал поне минимално да се балансира от „входящия“ поток към България. Балансът обаче е крехък – „абсолютният реваншизъм, както и инфантилизмът във всяка публична проява както на управляващите, така и на опозицията, кара хората отново да са тревожни и да се появяват първите лястовички, които да искат отново да си тръгнат“, отсича Брашнаров.

  „Държавата трябва да осъзнае, че има много българи, които живеят в чужбина, правят смислени неща и не са престанали да бъдат българи“, отбелязва и Асен Василев, който беше министър на икономиката в служебното правителство и самият той преди няколко години се върна от САЩ. Според него мисленето „те заминаха, а ние останахме“ е непродуктивно, защото на практика една трета от работоспособните българи живеят в чужбина. „Тоест всяка разпоредба трябва да се приема с мисълта, че 30% от евентуалните й потребители живеят в чужбина. Докато това не се промени като мислене, аз не виждам как ще започне да се изгражда доверието, за да се завърнеш. Държавата трябва много сериозно да се замисли как се отнася към най-големия си чужд инвеститор – българите в чужбина“, отсича той.

  Същият акцент постави и изпълнителният директор на „Агрополихим“ и експат в България Филип Ромбаут по време на годишната среща на „Капитал“ на бизнеса с правителството. Той живее и прави бизнес в България от 17 години и смята, че върналите се през последните години българи са най-доброто, което се е случило на страната. „Трудно е, дори, бих казал, невъзможно само хората, които са останали тук с цялото си наследство от времето на социализма, да променят България и да я движат напред. Аз например имам много приятели – българи, които се върнаха в периода 2008-2009 г. и с тях е изключително приятно да се работи, защото те мислят различно. Това, разбира се, не означава, че няма качествени хора и тук, които никога не са напускали страната, но истинският прогрес идва, когато двете неща се комбинират“, коментира Ромбаут. Според него дори не е нужно да сравняваме обемите на изтеклите мозъци с обема на върналите се, защото не това е важният показател. Важното е какъв е приносът на тези, които се прибират. „Не можем да сравняваме многото напуснали хора с връщането на един умен човек тип Бил Гейтс за България например. Не ви трябват милиони хора, за да оправите една държава, нужни са една критична маса от 100 – 150 сериозни хора, които могат да направят разлика.“

  Кои са магнитите за умни хора

  Добрата новина е, че доста от хората, за които Ромбаут говори, са вече тук. Можем да благодарим на световната икономическа криза за присъствието на някои и на личната романтична инициатива за промяна на други, но е факт, че откриваме все повече завърнали се българи, които се занимават с предприемачество тук, имат собствен бизнес. Учени от чужди университети, които преподават или имат съвместни изследователски проекти с български университети. Хора, които са се посветили на решаването на проблеми в най-занемарените социални области като образование, здравеопазване и култура. Живи, вибриращи общности от хора, които на базата на контактите си буквално създават нови светове.

  Повечето от тях са прелетели обратно в България заради подобряването на стандарта на живот тук и усещането, че има потенциал за растеж. Всъщност както подчертава и Асен Василев, те са там, където има добавена стойност, където се случват интересни неща. „В България има сравнително малко на брой индустрии и компании, които предлагат подобни възможности“, казва той. Но все пак ги има. Примери са софтуерната компания „Телерик“ или производителят на стени за катерене „Уолтопия“. „Те са намерили нишата на глобалния пазар, конкурират се с най-добрите в света и съответно и плащат добри заплати“, отбелязва Василев.

  Естествен магнит за висококвалифицирани кадри през последните години е IT и аутсорсинг индустрията в страната. Разбира се, това не е единственият интересен сектор, но е с крещяща нужда от служители. И тъй като трудно успява да ги набави от пазара, с радост внася кадри. В момента секторът дава работа на над 40 хил. души, а според анализи на БАСКОМ до 2020 г. те спокойно могат да станат 100 хил. души. В аутсорсинг индустрията делът на българи, върнали се от чужбина, и на чужденците е висок. Например близо една трета от служителите на Call Point New Europe в България в момента са точно такива хора. Компанията, която се занимава с аутсорсинг, е създадена през 2004 г. от Филип Угринов и френския му партньор Ксавие Марсенак. Днес тя има и стратегически инвеститор в лицето на канадската аутсорсинг компания TELUS International и дава работа на близо 900 души в България. По думите на Сирма Донева, директор „Човешки ресурси“ в Cal, 15% от тези хора са чужденци от ЕС или трети страни, а още толкова са и българи, скоро завършили висшето си образование в чужбина и завърнали се в страната.

  Магнит за умни хора (както българи в чужбина, така и за чужденци) са и двете програми за финансиране на стартиращи компании на фондовете по JEREMIE – Eleven и Launchub. Те вече са инвестирали в над 70 компании. Близо 40% от тях са създадени от чужденци, решили да дойдат в България да реализират мечтата си за собствен бизнес, а немалка част от останалите компании са основани от млади и образовани в чужбина българи. Наскоро един румънски предприемач запита основателя на „Телерик“ Васил Терзиев на негова лекция в университета в Станфорд, Калифорния, защо повечето млади румънски предприемачи предпочитат да дойдат в България. Терзиев отвърна, че основната причина според него е в отдадеността на хората предприемачеството в страната да се развива. „Впечатлен съм от духа на предприемаческото общество и как всеки чувства като своя лична мисия започнатото да проработи“, отговаря Терзиев.

  Тук е моментът да отбележим, че всичко това се случва без намесата на държавата. Това, с което тя помага, е само нисък данък върху доходите и сравнително ниска осигурителна тежест на фона на развития свят. И няма нужда ролята й да е много по-голяма от координираща. Тоест работата на умните политици е само да разпознаят секторите с конкурентни предимства на глобалния пазар и да насочат към тях инвестиции за образование, ноу-хау и подкрепа на българските компании, които се развиват в тях.

  Какво още да се направи

  Всъщност има още десетки хитри и практични начини да се поддържа жив контакт с българската диаспора в чужбина, които не изискват големи ресурси. По някаква причина обаче те остават встрани от усилията на държавата. България разполага с една доста овехтяла по дух и начин на мислене Стратегия за българите в чужбина, която се фокусира предимно върху историческата диаспора и се упражнява в раздаване на гражданство на хора с българско самосъзнание от Македония, Молдова, Украйна и в съхраняване на българщината (честно) чрез подпомагане на български училища, църкви, читалища. Да, сигурно е важно да се тропат народни танци в българските общности в чужбина, но има и далеч по-смислени и икономически обосновани начини да се извличат взаимни ползи.

  Като за начало е добре държавата да спре да пречи на тези, които са събрали смелост да се върнат. Легализирането на чужди дипломи например се оказва голям проблем за тези, които имат желание да работят в публичния сектор – в образованието например. Ключово е подобряването на консулските услуги – да можеш да си изкараш паспорт в рамките на няколко дни и да можеш да общуваш с администрацията само онлайн (което, както знаем, не е приоритет чак до 2020). Пречка пред завръщането често се оказва и ако семейният ти партньор произхожда извън Европа – нерядко не получава виза, а разрешение за постоянно пребиваване се дава чак след петгодишен престой. „Представете си, че трябва да ходите всяка година до Душанбе, за да си подновите визата“, казва Константин Проданов съвсем не на шега, който от няколко години се е върнал в България със съпругата си от Япония.

  По същия начин можем да се помисли и за облекчаване на режима за издаване на разрешителни за работа на чужденците, така че при нужда бизнесът да може по-лесно да си внася кадри, ако не може да ги обучи. Например в ИТ сектора търсенето на технически специалисти е три пъти по-високо от предлагането от университетите, а на специалисти с бизнес умения (продажби, маркетинг и. т.н.) – два пъти, поясняват от БАСКОМ.

  Важно е покрай дебата за промяната на изборните правила да се въвлекат и по-активно българите в чужбина. Разширяването на правата им да избират и да бъдат избирани е всъщност най-силният политически инструмент, с който държавата може да заяви промяната на нагласата си към емигрантите. „Конституцията гарантира на всички български граждани равни права, където и да се намират, а в същото време налага ограничения на българите с двойно гражданство и българите, които не са живели в България през последните пет години“, отбелязва Ваня Иванова, която е изследовател в Центъра за миграционни изследвания в Нов български университет.

  Въвеждането на гласуване по интернет би оказало сериозен ефект върху политическата активност на българите зад граница. Ако ти се налага да прекосиш половината щати, за да пуснеш гласа си във Вашингтон, това със сигурност е пречка да изразиш гражданската си позиция. А както видяхме покрай #ДАНСwithme Global, българите в чужбина имат мнение и без значение какво е, то трябва да се зачита.

  Добра стъпка според икономиста от Industry Watch Красен Йотов е Българската агенция за инвестиции да насочи усилията си да рекламира България като дестинация за бизнес пред хилядите българи в чужбина на високи постове в международни компании. Да организира срещи с тях, на които да разяснява какво произвеждаме, какво изнасяме, каква индустрия имаме, какви възможности за аутсорсинг и инвестиции предлагаме. Тъкмо това прави Ирландия през 80-те години с богатата си диаспора в САЩ, за да привлече интереса на инвеститори.

  Много българи, които учат и работят в чужбина, казват, че по-често биха обръщали поглед към България, ако имат повече информация за възможностите за работа, за това какво се търси на пазара на труда. Тук дори не е нужно държавата да влага собствен ресурс, а да работи по-активно с вече създадени общности от българи, които правят това. „Тук-там“ например е такава мрежа, която организира кариерни форуми и networking събития за хора, работили и учили в други държави. Имат „посланици“ в различните европейски столици, които организират срещи на българските общности, лекции по предприемачество, работилници и какво ли още не.

  Харвардският клуб в България пък е добър пример за това какво може да се върши в сферата на образованието. Те водят големи имена в различни области да бъдат лектори на български студенти. Проблемът е, че подобни курсове все още не са неразделна част от програмите на университетите. А образованието е много важна област, през която може да се засили обменът на знания и умения на добре реализирани българи в чужбина. Всъщност такива примери не липсват. Благодарение на личните усилия на български учени, които работят в чужди университети и лаборатории, в България се случват световни семинари в нишови, но важни области като криптография, астрономия, математика (виж повече тук). „Един сериозен начин да започнем да изграждаме мостове с българите в чужбина, минава през летни училища за децата. Има страшно много българи, за които е много скъпо да наемат детегледачки през лятото, а в същото време за децата би било добре да поддържат българския си и да си играят с други деца. Ние постоянно печелим олимпиади по математика – защо да не направим летни училища около преподавателите, подготвили тези златни медалисти“, дава идеи Асен Василев и добавя: „Важното е, че това са инициативи, които не са с принудително-задължителен характер и няма никакъв комсомолски плам в тях, но са прости и практични стъпки, които създават контакти.“

  Всъщност не е нужно дори физически да очакваме завръщането на българите, за да можем да извличаме конкретни резултати. Повечето модерни млади българи дори не разбират миграцията като постоянно явление. За тях е важно да са мобилни, да могат да бъдат там, където им е интересно и се чувстват полезни. Както казва Калина Александрова, архитект, която от няколко години се е върнала от Берлин: „Преди емигрираш и може би повече никога не виждаш семейството си, докато сега си скайпваш с тях още в самолета.“ Технологиите позволяват да работиш за кауза в България, дори и да не се намираш тук в по-голямата част от времето. Елена Шмидт, която работи в НПО за подобряване на образованието в САЩ, е в активна комуникация със „Заедно в час“ например за обмяна на опит и ноу-хау. „Мисля си, че ползата винаги е двустранна. Днешният свят е малък, а проблемите стават все по-общи; затова и решенията им не са толкова различни“, казва тя.

  Всичко е въпрос на нагласа. Досега България само се тюхкаше за изтичането на мозъци и гледаше на хилядите емигранти като на безвъзвратно изгубен ресурс. Време е да счупим този глупав мит. Тук или там, българите от чужбина искат да допринасят. Просто трябва да протегнем ръце.

  .

  По темата работиха:

  Зорница Стоилова
  Татяна Пунчева-Василева
  Мария Манолова
  Илин Станев
  

• Изборният кодекс на БСП върви към провал, готвят ревизия на закона „Фидосова“

  Подготвеният осем месеца нов Изборен кодекс е пред провал, предупреди официално председателят на Временната изборна комисия Мая Манолова след скандалите, разгорели се на последните две заседания* днес, 11.02.2014 г.

  .

   Полина Паунова, Mediapool

  

  Нейните съпартийци от БСП вече работят по „План Б“ – спешни корекции в заклеймения от самите тях Изборен кодекс на Искра Фидосова. Както се очакваше, проектът на Мая Манолова дерайлира заради разногласията с коалиционния партньор ДПС по ключови разпоредби. Като алиби за евентуалния провал на кодекса „Манолова“ обаче най-вероятно ще бъде изтъкнато очакваното вето на президента Росен Плевнелиев, с което окончателното приемане на закона ще се забави твърде много и няма да може да бъде ползван за евроизборите през май.

  След две поредни заседания във вторник, проектът влиза в деловодството на Народното събрание (НС) без окончателно одобрени текстове по едни от най-важните въпроси – да има ли въобще преференция при който и да е вид избори, по каква методика да се разпределят мандатите и др.

  Единодушие бе постигнато по един единствен текст – за увеличаване на многомандатните избирателни райони от 31 на 32, след като Варна се разделя на два района, по модела на София и Пловдив.

  При гласуването на останалите, обяснявани като „основополагащи текстове“, представителите на четирите парламентарни партии се блокираха взаимно, което означава, че съдбата на проекта ще се решава в пленарна зала.

  Депутати от мнозинството коментираха пред Mediapool, че не е ясно дали кодексът ще може да бъде приет в разумни срокове, а не в „12 без 5“, точно преди европейските избори. Някои допускат и вариант законът на Манолова да бъде „замразен“ за неопределено време, тъй като дискусиите по него задълбочават все повече напрежението между БДП и ДПС.

  Бурните спорове и конфликти, съпътствали предишните заседания на комисията, във вторник доведоха до скандал и временно прекъсване на обсъжданията, след като депутати от различни партии ядосано напускаха залата, а накрая това направи и самата председателка Мая Манолова.

  Съзнавайки кризата с един от приоритетите си, за какъвто бе обявила Изборния кодекс, парламентарната група на Коалиция за България е решила по-рано във вторник, че е възможно да отстъпи по един от най-важните въпроси – преференцията. Социалистите били склонни да се съгласят с ГЕРБ за намаляване на прага на изборната преференция от 7%, както е в проекта „Манолова“, на 5%. Идеята им, обаче е това да важи само за европейския вот, а не за национален.

  „По-добре да има по-ниска преференция, отколкото тази, която предлагаме, защото иначе сме пред вариант изобщо да няма такава и избирателите с право да ни попитат вие какво правихте близо 1 година“, коментира пред Mediapool депутат от левицата.

  БСП обаче имат две опасения – ако подкрепят ГЕРБ за 5% праг на преференция, ДПС ще ги саботира за всички останали текстове, по които има разминаване между БСП и ГЕРБ. Такъв е например текстът за новата ЦИК.

  Другият проблем на БСП е че, половината от партията не приема ниска преференция за изборите за Народно събрание, а само за Европейски парламент.

  Затова социалистите ще настояват в пленарна зала за по-ниска преференция на евровота и никаква възможност избирателите да пренареждат партийните листи за депутати в българския парламент, каквото е желанието и на ДПС.

  Спорът за т.нар мажоритарен елемент в пропорционалната листа бе един от най-ожесточените в комисията, която така и не стигна до какъвто и да е гласуван текст.

  Освен обичайните кавги с ГЕРБ, конфликти във вторник имаше и между БСП и ДПС, включително по незначителни на пръв поглед поводи. Така например депутатите от двете партии не успяха да се разберат във вторник кое да разгледат първо – забележките на Венецианската комисия към проекта или другите негласувани текстове.

  Заради изнервената обстановка всички се изпокараха – първо Манолова с депутати от ДПС, после избухна скандал между Манолова и Татяна Буруджиева.

  Заради крайни изказвания един след друг от заседанието си тръгнаха обидени депутатите от ГЕРБ Данаил Кирилов и Десислава Атанасова.

  Темповете, с които комисията заседава на второ четене, показват, че сроковете за Изборния кодекс няма да бъдат спазени, заяви Мая Манолова. Чакаме и вето на президента в частта на закона за ЦИК, дано успеем да направим така, че всичко това да действа на изборите, допълни тя.

  Депутатът от ДПС Мустафа Карадайъ се обиди на Манолова, събра си нещата и докато тя не се съгласи с неговата позиция, той отказа да участва в заседанието.

  Накрая председателят на комисията Мая Манолова обясни, че всякакви срокове за приемането на кодекса се изпускат и това може да доведе до провеждането на евровота по кодекса „Фидосова“. След като и тя напусна ядосана заседанието, то прекъсна, но малко по-късно продължи, за да приключи с пълно фиаско.

  „План Б“ на социалистите предвижда, ако комисията не даде особен резултат, както те се изразяват, в следващите седмици да бъде преработен сегашният изборен закон, приет по времето на ГЕРБ.

  Експерти вече са ангажирани експерти да готвят поправки в разпределението на партийните представители в районните и секционните комисии.

  –––––––––––––––––––––––––––-

  * Записите на заседанията на комисията по проекта за Изборен кодекс (вкл. и на първото от днес) може да намерите – ТУК.

   

• САЩ пак на ръба на неплатежоспособността

  

  Министърът на финансите на САЩ, Джейкъб Лю, предупреди, че след най-малко три седмици правителството на страната ще свърши всички пари, освен наличните, понеже държавата не може да взема повече заеми.

  По думите на Лю способността на федералното правителство да изпълнява своите задължения по обслужване на държавния дълг ще бъде изчерпана не по-късно от 27 февруари.

  „Настойчиво призовавам Конгреса възможно най-бързо за повдигане на тавана на държавния дълг и да обезпечи стабилността на икономиката и финансовите пазари”, заяви Лю.

  Източник:  в. „Сега“

• Група протестиращи излезе с петиция „Отговорни точки“

  

  Обръщение, наречено „Отговорни точки“, е публикувано в Рeticiq.com  и в група във Фейсбук, носеща същото име. То е подписано от група протестиращи български граждани в чужбина, отговаряйки на въпроса „Какво искате?“, и е отворено за присъединяване. 

  ––––––––––––––––––––––––––

  .

  ОТГОВОРНИ ТОЧКИ

  .

  Като съзнаваме,

  че най-големият проблем в страната е липсата на морал в обществените дела;

  че този проблем не може да се реши само с промени в “системи” и “структури”;

  че решението е най-вече промяната на човешките ценности у всеки от нас и особено у нашите представители във властта, която принадлежи и произлиза от нас;

  че тези ценности всеки от нас трябва да демонстрира и отстоява всеки ден и във всяко свое действие в обществото,

  обявяваме нашите предложения за решения на най-належащите проблеми в обществения ни живот.

  Съзнаваме, че някои от тези промени не могат да бъдат направени бързо, защото ще възпрепятстват едни най-скорошни избори или изискват промени в Конституцията.

  Предлагаме ги въпреки това, защото е нужно да влязат в приоритетния дневен ред възможно най-скоро.

  Разбираме и че това съвсем не е всичко, което е нужно да променим, за да върнем страната към истинска демокрация, върховенство на закона и просперитет.

  Но намираме тези действия за доказано важни – с потенциал рязко, бързо и ефективно да доведат до значими обществени ползи.

   

  1. ПРАВИТЕЛСТВОТО ПОДАВА ОСТАВКА И ПАРЛАМЕНТЪТ СЕ РАЗПУСКА НАЙ-КЪСНО ДО 6 МАРТ 2014
  

  • Заради най-ниското доверие към тях в демократичната история на България – резултат от знаковото назначаване на Пеевски за шеф на ДАНС и много други назначения на хора с крайно съмнително и дори престъпно минало в управлението.
  • Заради редица решения и намерения, дълбоко застрашаващи свободите на гражданите и демокрацията.
  • За да не се злоупотребява с напрежението в обществото и да се отговори на безспорно най-фундаменталните обществени очаквания – за морал в политиката.
  • За да бъдат спазени законовите срокове за провеждане на парламентарни избори заедно с тези за Европейски парламент.

   

  2. ИЗБОРНИТЕ ПРАВИЛА: ШИРОКО ОТВАРЯНЕ ЗА НЕЗАВИСИМИ КАНДИДАТИ И БЪЛГАРИТЕ ОТ ЧУЖБИНА

  • До разпускането си Народното събрание приема за най-важен приоритет и отделя най-голяма част от времето си за работа по приемане на съществени промени в Изборния кодекс.
  • Намаляват се до символични изискванията за регистриране на независим кандидат: не повече от 100 лв депозит; не повече от 500 подписа за регистрация.
  • Един кандидат може да се кандидатира само в един район.
  • Изравнява се електоралната тежест на избирателните райони.

  • Равноразпределен безплатен достъп до обществените медии по време на кампанията за всички регистрирани за изборите партии и коалиции.
  • Избирателни райони за българите в чужбина, където те избират свои представители в парламента.
  • Електронно гласуване по интернет за българите в чужбина, по нататък – и за всички избиратели.

   

  3. В ПОЛИТИКАТА, ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ И МЕДИИТЕ: ПРОЗРАЧНОСТ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТ

  • Всеки кандидат за ръководна публична длъжност и магистрат още при кандидатирането си подава отчет за своето имотно състояние и това на свързаните с него лица.
  • Дълбока лустрация: кадри на ДС нямат право да участват не само в законодателната, изпълнителната и съдебната власти, но и на всички обществени позиции, включително в регулаторни и антимонополни органи, както и медии.
  • Всяка медия декларира публично своите крайни собственици до дял на физическо лице.

  • Равнопоставят се гражданите и частните институции – изравняват се юридическите права на отделния гражданин с тези на банките, лизинговите дружества, кредитните институции.

   

  4.  МАГИСТРАТИТЕ: НЕЗАВИСИМИ, ПОЧТЕНИ И ОТГОВОРНИ

  • Сериозни наказания за нерегламентирано от закона общуване между магистрати и заподозрени, разследвани, съдени или осъдени лица и техни представители или свързани с тях лица.
  • Значителни финансови и дисциплинарни наказания за магистрати, сериозно забавящи разследвания, дела, следствия и присъди.
  • Магистратите гласуват пряко за своите представители във ВСС.

   

  5. ПАРТИИТЕ: КРАЙ НА РАЗТОЧИТЕЛСТВОТО И ЯСНОТА НА РАЗХОДИТЕ
  

  • Държавната партийна субсидия намалява съществено с поне 50%.
  • Ограничени по задължителни критерии дейности, за които може да се използва държавната субсидия за партиите.
  • Политическите партии на централно и областно ниво публикуват на сайтовете си отчет всеки три месеца с конкретна информация за какво е използван всеки разход над 500 лв.
  • В уставите си партиите задължително включват ясни процедури за номинация на кандидати и включването им в листи.

   

  6. ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ: МАКСИМАЛНО ПРОЗРАЧНИ И ОТВОРЕНИ

  • Всяка организация, кандидатстваща за достъп до обществени ресурси, декларира публично своите крайни собственици до дял на физическо лице.
  • За всички договори, финансирани с обществени средства, държавни или от външни фондове, се публикуват пълните проектни предложения с бюджет, описание на целите, основни дейности и отчетени резултати. Всяко министерство, община и бюджетна структура поддържат на интернет страницата си информация или препратка към информация за такива сключени договори, текущи и изтекли.
  • Електронното правителство е главен приоритет на управлението с отговорник вице-премиер; с цел рязко и бързо намаляване бюрокрацията и корупцията, над половината административни процедури на всички власти до две години стават електронно и дистанционно изпълними.
  • Всяка информация на държавните институции се публикува в сайтовете им във формат “отворени данни”, удобни за автоматично обработване.
  • За всяко гласуване в комисиите на Парламента, на сайта му се публикува до 24 часа поименен списък кой как е гласувал.

   

  7. КОНСТИТУЦИЯТА: ПРИОРИТЕТИ ЗА СИЛЕН ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ ВЪРХУ УПРАВЛЕНИЕТО

  • Разширява се “правният интерес”: дори незасегнати директно от държавни решения граждани могат да ги оспорват след преценка от съда, че е налице голям обществен интерес.
  • Всеки гражданин може да сезира директно Конституционния съд, който преценя кои жалби да разгледа по същество.
  • Премахва се ограничението българите с двойно гражданство да стават депутати –съществуващо в Европа само в България и Украйна.

   

  9 февруари 2014 г.

   

  ГРУПА ПРОТЕСТИРАЩИ:

  Атанас Чобанов – лингвист

  Боян Бонев – инженер

  Елена Хамбарджиева – докторант

  Красимир Гаджоков – инженер, консултант информационна сигурност

  Люба Батембергска – политолог, специалист социално включване

  Мария Щурова – икономист

  Михаил-Ернесто Михайлов – предприемач

  Юлиян Собаджиев – лингвист

   

  За контакти:  [email protected]

• <<
• 1
...
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
• 132
• 133
• 134
• 135
...
• 415
• >>