Всички авторски страници

Авторски

• Краят на играта

   Стояна Георгиева, Mediapool

  .

  Очевидно правителството е очаквало звучния шамар от Брюксел с последния мониторингов доклад, затова и бе добре подготвено с реакция, целяща да представи случващото се като нещо в реда на нещата: Еврокомисията за 13-ти пореден път отчита, че България не се справя в борбата с организираната престъпност и корупцията по върховете на властта; българските власти приемат оценките за „обективни“; прехвърлят критиките към предшествениците си и бодро обявяват, че са готови с план за действие според препоръките от Брюксел.

  Този отработен сценарий се разиграва от 2007-ма година насам при три поредни правителства и настоящото имаше всички основания да смята, че номерът и този път ще мине. „Номерът“ се състои най-общо в това, че българските власти обещават да изпълнят препоръките, предимно чрез законодателни промени, стигащи и до конституционни, което обикновено е удобен повод да се прекратява мандатът на определени органи и да се правят нови (доминирани от съответното управляващо мнозинство), да се преструктурират административни звена, да се създават чисто нови антикорупционни центрове, да се пишат нови стратегии и пр.

  След това излиза следващият разнищващ доклад на Еврокомисията, българските власти отново приемат оценките, „благодарят“ за конструктивните критики, излизат с екшън план и… всичко се повтаря.

  Новият доклад на Брюксел обаче бележи края на играта. Тонът остава експертен и неутрално-бюрократичен, но подходът е различен. ЕК намери начин да каже пределно ясно на българския политически елит, че отлично схваща „хитроумните“ му трикове за спасяване на статуквото, че добре познатият реквизит на имитативни реформи не върши работа, че доверието е загубено и за възстановяването му „властите трябва да работят упорито“.

  Като причина за тази тежка констатация – на практика присъда – е посочено директно едно събитие – изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

  Управляващите се опитаха да омаловажат този ключов елемент от доклада. Лидерът на ДПС посочи как „правилно“ да се интерпретира споменаването на Пеевски – като един от примерите за спорни кадрови назначения, а такива има много.

  Едва ли обаче някой може да бъде заблуден. „Срамната семейна тайна“ на българското правителство бе разкрита и институционално оповестена на всички страни членки. Първо, назначението на Пеевски е определено като „емблематично“. Второто, в ЕС са наясно, че онова, от което най-много се бои и от което най-много бяга сегашната власт, е обозначаването й като обвързана с Пеевски. За последната половин година се хвърлиха колосални усилия и ресурси за убеждаване на българското общество и западните партньори, че гражданските протести, избухнали заради избора на Пеевски за шеф на ДАНС и прераснали в бунт срещу задкулисния модел на управление, са манипулирани и са дело на „ултраси“, „мутри“, „бръснати глави“.

  Посланието на Брюксел съвпада с посланието на протестиращите. В ЕС нямат доверие на политическия елит в лицето на основните партии, които управляват от 2007 г. до днес. Доверие има към гражданското общество, което настоява за реформи и промяна, а политическата класа е призована да се вслуша в тези гласове.

  „За да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество. Фактът, че този период бе белязан от управлението на три различни правителства, не спомогна за изграждането на този консенсус. Въпреки това събитията показаха, че в обществото съществуват широки нагласи за реформа“, коментира и говорителят на ЕК Марк Грей.

  „Има гласове в подкрепа на реформа в България, разочаровани от бавното темпо на промените, които заслужават да бъдат насърчени“, пише докладът. А председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу бе съвсем ясен: „В доклада се посочва, че в България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство.“

  Радетелите на промяната, според дипломатическия жаргон, са протестиращите. Осигуряването на лидерство е по-сложен проблем в настоящата българска политическа каша, но е ясно, че този процес минава през избори, които да излъчат съответните лидери на доверие. Управляващата върхушка е „зазидана“ в процентите подкрепа на твърдия си електорат, за когото по-важно е оцеляването на партиите му, отколкото реформите. Затова и апелът е партиите да чуят гласовете на промяната, но трябва да сме наивни, че това наистина ще се случи.

  Правителството настойчиво отказва да чуе протестиращите, защото те искат оставка, а не „диалог“ с властта на задкулисието, която и до ден днешен не е признала назначението на Пеевски за грешка. Да, изборът му бе отменен от парламента с мотива, че е допусната „голяма политическа грешка“, но според управляващите тя се свежда до това, че не са се съобразили достатъчно с обществените нагласи.

  За тази „грешка“ никой не пое отговорност с оставката си, защото тук отговорността се поема с катарзиси. А хората, излезли да протестират, са определени като част от рисковете за националната сигурност, тъй като нагнетяват обществено-политическа криза (според доклад пред КСНС на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев от ноември м.г.).

  В доклада на ЕК е дадена друга формулировка за „грешката“ – като се започне със законовите промени, превърнали ДАНС в неконтролируем „институционален хибрид“ със съмнителна ефективност, и се стигне до емблематичното назначение на „брокер на властта в сянка“ за неин началник. И дори след тази оценка, последвана от тежката констатация за породеното недоверие в ЕС, управляващите се правят, че нищо не се е случило.

  Повечето медии, не само подчинените на неуспелия шеф на ДАНС, също се държат така, сякаш последният доклад на ЕК е нещо обичайно. Той обаче е сигнал за края на играта такава, каквато беше досега. Грижливо градената фасада се срути и всички опити да бъде кърпена на парче са обречени. Ако докладът е „депресиращо четиво“, според сполучливия израз на британския посланик Джонатан Алън, то ситуацията ще става още по-депресираща, защото правителството показа, че не се интересува нито от недоверието на собствените си граждани, нито на ЕС. Радетелите на промяната получиха подкрепата на Европа, но им предстои далеч по-трудната задача да формират реална алтернатива.

   

• Изборният кодекс мина на първо четене

  Депутатите приеха на първо четене изборния кодекс на левицата

  .

  

  След близо 4-часови дебати в сряда (за дебатите – виж по-долу – бел.ред.) днес със 110 гласа „за“, от които 109 на БСП и ДПС, 74 „против“ и 8 „въздържали се“ проектът на левицата за нов изборен кодекс, внесен от Мая Манолова в края на декември, беше приет на първо четене. Депутатите от ГЕРБ гласуваха „против“, а от „Атака“ се въздържаха.

  Поправките, внесени от ГЕРБ през юни 2013 г., бяха отхвърлени.

  Още при обсъждането на новия проект във временната комисия, създадена, за да приеме нов изборен закон, депутатите от ДПС заявиха, че ще внесат промени между първо и второ четене. Те настояват за отпадане на нормата за уседналост и да се даде възможност за агитация на език, различен от българския. Имат забележки и по идеята за поетапно въвеждане на активна регистрация, което има за цел да изчисти избирателните списъци.

  Днес Даниела Савеклиева (ГЕРБ) обяви, че не подкрепя проекта на БСП, защото той запазвал деня за размисъл, нарушен грубо при предсрочните избори през май 2013 г. „За мен това е просто цинизъм“, заяви Савеклиева.

  Десислава Атанасова (ГЕРБ) допълни, че новият кодекс не постигал нито една от целите, идеите и интересите на обществото. „Нещо повече – осигурява възможност за контролиране на вота, за контролиране на цялата ЦИК и служи, за да осигури изборната победа на БСП“, обяви Атанасова. По думите ѝ въпреки заявките, че е изготвен с помощта на гражданското общество, всички неправителствени организации са отказали да го легитимират, а в дискусиите са се включили само хора от контрапротеста в подкрепа на кабинета и „обичайното обкръжение на премиера като петна, лекета и шамари“.

  Новият закон ще постигне едно – една госпожа ще се закичи с поредното си познание в манипулацията на изборния процес. Досега само участваше в ролята си на клеветник в една костинбродска манипулация, заяви Атанасова, като намекна за зам.-председателя на парламента Мая Манолова (БСП), под чието ръководство беше изготвен проектът. Акцията, в която бяха открити бюлетини в печатница в Костинброд ден преди предсрочните избори през 2013 г., беше направена след сигнал на Манолова.

  Атанасова заключи, че новият кодекс няма да направи БСП победители „и ще ви бием за десети пореден път“.

  Колегата ѝ Емил Радев посочи, че проектът е отстъпление от това, което обществото иска, няма мажоритарен елемент и само закрепва статуквото в българската политика. Законът се приемал „както всички закони в последните месеци – непрозрачно, без становище на Венецианската комисия, в 12 без 5, три месеца преди изборите“.

  Манипулация е, че гражданското общество стои зад новия кодекс. Продуктът на Манолова, Бисер Петното и Йоло Денев няма да ви донесе изборна победа, обяви Емил Радев. И обвини управляващите, че искат изцяло да превземат Централната избирателна комисия (ЦИК), но нямало да успеят с фалшификации и манипулации.

  Изборният кодекс на Фидосова е отменен и никога повече ГЕРБ няма да може да печели служебно избори, обяви от своя страна Мая Манолова, като препрати към основния автор на предишния кодекс – председателя на правната комисия в миналия парламент Искра Фидосова (ГЕРБ).

  „Няма да има Костинброд. Никога повече ГЕРБ няма да печели избори. Никога повече Цветанов няма да бъде вътрешен министър, никога повече Борисов няма да бъде премиер“, заяви Манолова. И посочи, че големият отсъстващ в писането на новите изборни правила е бил и ще бъде ГЕРБ. „Избори не се печелят с изборни правила, печелят се с доверието на хората. Никога повече няма да ги получите, защото излъгахте хората“, продължи зам.-председателят на парламента и заключи: „Сложихме точка на Костинброд, на фалшификациите с бюлетини, на контролирания вот, на кодекса „Фидосова“. Те са в историята.“

  При дебатите в сряда ГЕРБ нападна управляващите, че искат нов кодекс само за да сменят действащата ЦИК. Проектът на БСП предвижда професионална ЦИК, която да се избира от парламента, а не, каквато е практиката, от президента. Опозицията критикува законопроекта и за заложеното в него фабрично номериране на бюлетините. И обявиха, че в над 90% от текстовете той повтаря действащия кодекс.

  От „Атака“ пък се обявиха за задължителното гласуване като гаранция против лобистки интереси, против участие в изборите на ДПС, която под строй извеждала хората до урните. И обвиниха ГЕРБ в опити за манипулация при предишни избори, докато новият кодекс нямало да им даде такава възможност.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  ДЕБАТИТЕ

   

  Съставянето на нова централна избирателна комисия, изборният туризъм и принципът на уседналост – това бяха основните точки, по които депутатите спориха близо четири часа при обсъждането на първо четене на новите изборни правила.

  В проекта на Мая Манолова (БСП) се предвижда създаване на нова ЦИК, която ще се избира от Народното събрание, а не каквато практиката – от президента, когато става въпрос за парламентарни, местни и евроизбори. От опозицията обявиха, че проектът на левицата преповтаря 80-90% от действащите правила и заподозряха, че основната цел на приемания в „12 без 1“ кодекс е смяна на сегашната ЦИК.

  От ГЕРБ обвиниха управляващите, че се стремят към служебна победа, като въвеждат порочната практика всяка власт да пренаписва изборните правила. От ДПС настояха да се даде възможност за агитация на майчин език и оспориха заложения принцип за уседналост, защото текстовете давали няколко различни дефиниции на термина „живял“ и това създава условия за дискриминация на някои избиратели.

  Според бившите управляващи, когато лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че ще изрови земята, за да спечели евроизборите, е имал предвид тъкмо новия изборен кодекс. „Като смокинов лист на вашето желание да доминирате изборния процес сте сложили текста, че председателят, зам.-председателят и секретарят на ЦИК не може да са от една политическа сила, но това не може да прикрие желанието ви да спечелите изборите служебно“, обърна се към левицата Димитър Лазаров (ГЕРБ). Той обвини управляващите, че искат да върнат „чавката“ (отметката) като знак за гласуване в бюлетината, за да контролират вота.

  Според Данаил Кирилов (ГЕРБ) не е добра идеята за създаване на постоянна ЦИК. „Ще настъпи хаос със секционните избирателни комисии, ще бетонираме една ЦИК, която няма да може да си одобри книжата и документите за провеждане на европейските избори“, отбеляза той. „Подкрепяме активната регистрация при избирателните списъци. Това е положително намерение, но като се направи по предложения начин, рискът да се ограничи вотът на опозицията е огромен, особено когато опозицията е дясна, особено когато десните хора напуснаха страната“, предупреди той.

  Не сме в епохата на Великолепния век

  Цвета Караянчева (ГЕРБ) се обяви за запазване на уседналостта и призова управляващите да не се опитват с изборни правила да си гарантират топлото депутатско местенце. „Съгласни ли сте, ако дойде някой у вас на гости и премести спалнята в тоалетната, а мивката – в хола, и така да седите четири години“, попита тя и добави, че не сме в епохата на Великолепния век и волята на падишаха не е толкова важна. „Те не са гости, те са граждани на България“, отвърна й Мустафа Карадайъ (ДПС), който е бивш секретар на ЦИК.

  Мая Манолова пък призова в дискусията да участват само депутати, които са чели проекта, знаят за какво става въпрос и имат предложения, които да подобрят проекта. Промени за уседналостта не са предложени, тази тема не стои пред българския парламент днес, крайно време е да се спре с измислянето на изкуствени заплахи с цел сплотяване на електората на ГЕРБ в смесените райони, заяви Манолова. И призова депутатите да не четат старите си изказвания от обсъждането на проекта на Искра Фидосова.

  Агитация на майчин език

  Мустафа Карадайъ обясни, че задължението предизборните агитациите да се водят само на български език нарушава европейското законодателство. „Ние сме държава – член на ЕС, и като такава в нашите местни избори кандидати могат да са граждани от страни – членки на ЕС. По този въпрос много сериозно трябва да мислим. Безспорен е фактът, че малцинствата трябва да участват активно в изборите, да правят информиран избор и кампания на майчиния си език“, заяви той.

  Нов изборен кодекс е задължителен и това е тест за демократимчност, за демократично усещане, за демократично мислене, в крайна сметка тест дали това нещо може да го възпроизведем в норма, коментира още Карадайъ. Според него действащият кодекс тотално се компрометирал заради действията на ГЕРБ и напомни на изборите през 2011 г. и 2013 г.

  Веселин Вучков от ГЕРБ пък предупреди, че заложеното предварително фабрично номериране на бюлетините е опасно, защото може да се засили елементът контролиран вот. На ниво малки избирателни комисии ще се разбере кой как е гласувал. Може предварително да се всява страх у избирателите – особено в малките населени места, смята той.

  ГЕРБ с ноу-хау за манипулации

  Павел Шопов от „Атака“ пък му отговори, че ГЕРБ разви в годините ноу-хау на фалшификация на изборите на най-висше ниво. „Когато ви слушам опасенията за номерирането на бюлетините, аз си представям как тази номерация би ви пречила за фалшифициране. Когато говорите за възможността да се създадат преброителни центрове, си представях кадрите от 2011 г., когато двама ваши депутати носеха чувалите с бюлетините“, каза още Шопов. Според него новият изборен кодекс на Мая Манолова слага край на фидосовщината.

  От „Атака“ се обявиха за задължителното гласуване като гаранция против лобистки интереси, против участие в изборите на ДПС, която под строй извежда хората до урните. Ако искате бъдещите избори да не бъдат купени, вслушайте се в нашите предложения, те са верният път, посочи той.

  Източник:  в. „Дневник“

• ЕК за българската Темида: Зависимости, непрозрачност, предрешеност на назначенията

  Техническият доклад на Еврокомисията: Публичните процедури в съдебната власт не значат прозрачност, решенията създават впечатление за зависимости, а част от избраните са известни с връзките си

  .

  Галина Гиргинова, Judicialreports.bg
  

  

  Техническият доклад на ЕК е забелязал възможностите за влияние на съдебната номенклатура върху редовите магистрати, предрешеността на високите назначения в съдебната власт и връзките на фаворитите, нерешените проблеми при избора на главен прокурор и отказа на политическата класа реално да се съобразява с предложенията на гражданското общество. От техническото приложение към доклада личи, че ЕК е следило много внимателно всички събития в отчетния период и е отчела детайлно всички съмнения и скандали, които съпътстваха изборите на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), изборите на съдия в Конституционния съд (КС), шефа на ДАНС и главния инспектор.

  Така например, в техническата част на доклада е отчетена повишената публичност на процедура за избор на членове на кадровия орган на съдебната власт, но за ЕК не е останало незабелязано, че нито един от кандидатите, предложени от НПО-сектора на Народното събрание за включване в избора на парламентарната квота, не е бил одобрен от парламента. Що се отнася до съдебната квота, в документа е описано, че делегатските събрания на съдиите, прокурорите и следователите са повдигнали редица въпроси – като например за начина на отчитане на гласовете и за това, че голяма част от делегатите са били административни ръководители или техните заместници.

  В приложението е записано също, че в отчетният период назначенията в съдебната система, особено тези, които касаят високи постове в магистратурата, са продължили да бъдат източник на противоречия и полемика. Фактът, че медиите и наблюдателите са били в състояние да предскажат с точност имената на назначените месеци преди провеждането на процедурите, хвърля съмнение върху степента на реалната конкуренция. В допълнение е отбелязано, че успелите кандидати често се оказва, че имат лични или други връзки, което подкопава доверието в конкурсите. В някои случаи политически фигури са правили публични изявления в полза на назначаването на конкретни лица на длъжности в съдебната система, което понякога е налагало кандидатът публично да отрича тези връзки.

  ЕК критикува сериозно парламента, че въпреки съмненията в професионални качества и проблемите с почтеността и професионализма на двама от кандидатите за КС (Венета Марковска и Анастас Анастасов), тези проблеми не били разглеждани сериозно в правната комисия на НС, нито са били включвани в процедурата по изслушванията на кандидатите. Отбелязва се, че ЕК е подчертавала необходимостта от по-задълбочени проверки на твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси, както и какви пропуски е констатирала при провеждане на процедурите в тези насоки.

  По отношение на последвалата втора процедура за избор на съдия в КС, в която бе издигната кандидатурата на Галя Гугушева, комисията отбелязва, че парламентът е направил само формална проверка на декларациите на кандидата за имущество и конфликт на интереси вместо да провери категорично тяхната точност.

  ЕК отбелязва, че за първи път в конкурса за нов главен прокурор е имало повече от една кандидатура и са изработени правила за процедурата. Въпреки това процедурата е предизвикала противоречиви впечатления от една страна заради степента, в която ВСС е взел предвид твърденията за възможно укриване на данъци от един от кандидатите – Сотир Цацаров, и от друга страна – заради прокараните в последния момент промени в правилата за избор.

  ЕК се спира и на избора на главен инспектор, като уточнява, че забавянето на процедурата е било оправдано с трудното формиране на мнозинство в парламента, но това е засилило притесненията, че изборът няма да е базиран на професионалните качества на кандидата. Сочи се също, че изтеклият мандат на Ана Караиванова е възпрепятствал извършването на проверки на ИВСС в последната година.

  Споменат е и изключително краткият срок за представяне на кандидатури за главен инспектор по време на Коледните празници, който остро е критикуван от Съюза на съдиите. Наличието само на един кандидат пък засилило опасенията на независимите наблюдатели.

  Докладът описва подробно проверките за случайното разпределение на делата, извършени от неправителствените организации и членовете на ВСС, и съмненията, че системата може да бъде манипулирана заради пробойни в сигурността на софтуера. Описва се и фактът, че през ноември ВСС е информирал ЕК за действията, които ще предприеме – въвеждане на доработени версии на софтуера, а впоследствие – въвеждане на нова, единна система за случайно разпределение. От доклада става ясно, че ВСС счита, че е „малко вероятно” да се консултира с външни експерти по отношение на доработените версии на софтуера, но такива консултации са предвидени за втория етап при въвеждането на новата система.

  Любопитна е констатацията относно създаването на ново звено за разследване на магистрати, в което участва и ДАНС. Отбелязва се, че още е рано да се прецени работата на новото звено, но се подчертава нуждата да не се оставя без внимание новия орган, за да се гарантира отчетността му предвид участието на ДАНС.

  Отчитат се и проблемите в дисциплинарната практика на ВСС, опасенията на експертите, че участието на членове на ВСС от прокурорската квота в производства срещу съдии може да подкопае независимостта на съдебната власт. В документа е посочено, че е твърде рано да бъдат преценени мерките, които съветът приема по отношение на атестирането на магистрати, като е обозначен проблемът с произвеждането на конвейер на магистрати-отличници, посочени са и новите правила за командироване на магистрати и принципният проблем, който командироването създава – заобикаляне на правилата на конкурсите и неясните критерии, по които се случва.

  Знакови са и констатациите а борбата с корупцията по високите етажи на властта. Нито парламентът, нито правителството е представило широки инициативи за борба с корупцията на високо равнище. Припомня се, че скорошен анализ на разследванията за корупцията срещу фигури на високо ниво, е показал, те са започвали само сподарично и обикновено след като съответният министър от правителството е бил отстранен.

  В документа особено внимание е обърнато на назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. “В докладите по МСП последователно се подчертаваше, че важен факт за ефективната борба срещу корупцията по високите етажи е назначаването на лица, притежаващи интегритет и независимост, които да ръководят съответните разследващи, прокурорски и съдебни институции по независим начин, като същевременно им се предостави и мандат за провеждането на разследвания на значими казуси. Както бе споменато, назначенията в България не винаги са били изчистени от противоречия. Най-емблематичният, последен случай на подобно противоречиво назначение бе в контекста на внезапна реформа в сектора за сигурност през юни 2013 г., което бе извършено без какъвто и да е публичен или парламентарен дебат. Решението да се прехвърлят компетенции от МВР на ДАНС беше важно, но обяснението за него дойде едва след събитието и не беше обяснено какво наложи взимането на тези решения. То бе свързано и с особено противоречивото назначение на председателя на ДАНС. Назначението на партийна фигура на такава позиция винаги би било спорно, а в този особен случай – още повече, заради липсата на дебат и проверка на интегритета на кандидата. Назначаването доведе до общонационални протести, по време на които въпросното назначение бе посочено като илюстрация на проблемите с върховенството на закона. Най-накрая номинираният се оттегли и правителството призна, че назначението е било грешка, но ситуацията остави усещане за недоверие”, се казва в техническата част на доклада.

  По отношение на оправдателните присъди за корупция е цитиран анализът, извършен от прокуратурата, според който понякога са налице притеснения за наличието на външно или политическо влияние върху решенията на прокурорите по тези дела.

  Що се отнася до делата с голям обществен интерес ЕК обобщава, че по тях има слаб напредък, като в техническата част са посочени, без имена, разследванията срещу вече бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, бившия депутат от ДПС Христо Бисеров, бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров и бившия земеделски министър Мирослав Найденов.

   

• Битка с незаконосъобразните практики в официалните преводи в България

  Постижения в борбата за прекратяване на незаконосъобразните практики по извършване и заверяване на официални преводи в България, започнала през юли 2012 г.

  .

  Ренета Стоянова,  Softisbg.com*
  

  Борбата започна през юли 2012 г. с изпращане на писмо до Омбудсмана на РБ. Ангажирани са още: Съюзът на преводачите в България (СПБ), Асоциацията на преводачите (АП), Министерство на външните работи, Министерски съвет, Президентството, Върховна административна прокуратура (ВАП), Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за конфликт на интереси и др. Цялата кореспонденция е публикувана на адрес: http://rennie.blog.bg/novini/2013/05/12/cialata-mi-korespondenciia-s-instituciite-ot-30-07-2012-do-0.1109537

  От юни 2013 г. започна мащабна информационна кампания с цел уведомяване на колкото е възможно повече преводачи, собственици на преводачески агенции, юристи, хора на отговорни позиции и др. за наличието на един незаконосъобразен нормативен акт в МВнР – т.нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл изм. 1990. 

  Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013 г.: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html
  

   

  Постигнато досега:

  1. МВнР призна официално, писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е „една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения“, a „удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена“ или с две думи – че нещата могат и трябва да се
  променят:
  http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

  2. Министерски съвет потвърди официално, писмо № 2711/28.03.2013 г., че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове“:
  http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571

  3. Омбудсманът на РБ г-н К. Пенчев официално потвърди, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен, че Правилникът за легализациите „противоречи на действащата нормативна уредба“. „Необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон.“: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

  4. През май т.г. Омбудсманът на РБ, г-н К. Пенчев, даде становище в писмо до колега (благодаря, И.Е.!): „ недопустимо е толкова важни въпроси като осигуряване качеството на официалните преводи на документи, с които много често се гарантират съществените правни и имуществени интереси, да се уреждат от несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт.“
  http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/
  NB! „несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт“!

  5. В интернет е публикувано Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса http://saveti.government.bg/web/cc_203/1
  В РМС № 808 пише, че МВнР е трябвало в срок до 30.11.2012 г. да изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите. Решението не е изпълнено, но фактът, че го има, говори, че проблемът вече е осъзнат.
  

  Планът за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса е публикуван на адрес:
  http://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=657

  6. Министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова официално потвърди, писмо изх. № 15-00-32/08.08.2013, че не е необходимо преводачът да има сключен договор с МВнР, за да превежда пред нотариус. Това е важно, защото все още има нотариуси, които изискват преводачът да е изпратен от фирма с договор или сам да има фирма с договор: http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

  7. В новия Устройствен правилник на МВнР от 2013 г. незаконосъобразният текст „Дирекция „Консулски отношения“ предоставя консулски услуги“ (чл. 41, ал. 2, т. 2 от УП на МВнР в сила от 15.01.2012) вече е заменен с „Дирекция „Консулски отношения“ координира предоставянето на консулски услуги“. Това е важно, защото години наред неправилно се считаше, че Д „КО“ извършва консулски услуги, а под консулски услуги неправилно се разбираше „преводи и легализации“.

  8. В коментарите към ЗИД на ЗОП на сайта за публични консултации е направен опит да се привлече вниманието на отговорните лица и институции към некоректната дефиниция на „официален превод“ в ЗОП и незаконосъобразните договорни отношения между МВнР и фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977

  9. На 02.09.2013 г. на сайта на МВнР беше публикувано съобщение, че „МВнР инициира създаването на междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон, съдържащ регламентация на статута на преводачите, условията за упражняването на професията им и отговорностите на институциите“.http://www.mfa.bg/bg/events/73/11/2133/index.html

  10. В края на ноември 2013 г. г-н Р. Лашев, директор на „Консулски отношения“ в МВнР написа в официално писмо до Приемна на Министерски съвет: „Безспорен е факта, че „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа“ (Утвърден с ПМС 184 от 1958 г., обн., ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., изм., бр. 10 от 4.02.1964 г., бр. 77 от 28.09.1976 г., бр. 96 от 7.12.1982 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр. 103 от 25.12.1990 г.) не отговоря на съвременните изисквания, както и е в противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен“. http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html

  11. На 24.12.2013 г. се установи, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. на 25.12.1990 (преди 23 години), е отменен от Хагската конвенция за апостила още през 2001 г. Така се случи, че първо бе информирана г-жа Славчева от Администрацията на Президента на РБ (не се знае тя дали ще разбере): http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/–24122013.html

  Всеки момент се очаква новината, че МВнР прекратява сключването на договори с фирми за преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите.

  Следва:

  – приемане на нов правилник за удостоверяване автентичността на документите, съобразен с Хагската конвенция за апостила (документите, не преводите! да не се бърка едното с другото!), а старият (от 1958, дето не е изменян от 25.12.1990) се прибира в архив

  – създаване на Официален регистър на правоспособните преводачи

  И накрая – приемане на Закон за преводаческата дейност

   

  КАК СЕ СТИГНА ДО ТЕЗИ ПОСТИЖЕНИЯ

  За отговора от министър Зинаида Златанова, собственикът на фирмата, в която работя, изпрати жалба до Нотариалната камара с копие до МП повод един неприятен инцидент – не беше допуснат да превежда пред нотариус за свой клиент, хърватин.

  Това е отговорът от министър Златанова:

  http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

  (тук има и линк към сканирания оригинал, както и към жалбата на собственика на фирмата, в която работя. Той е филолог с диплома от СУ, сърбохърватист, над 30 г. опит като преводач, над 15 хил. стр. превод, стотици часове устен превод, вкл. в полицията и в съда)

   

  Другите въпроси, които сме задавали, за да получим отговорите в горния отчет на постиженията, са основно два:

  – какъв е този договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите;
  – какъв е този правилник за легализациите от 1958, посл. изм. 1990.
  
  Сега вече знаем, че и договорът, и правилникът са незаконосъобразни, но отначало и ние бяхме объркани.

  За правилника отначало всички отговаряха, че е единственият нормативен акт, регулиращ тази материя (легализациите, заверките и преводите, най-вече преводите ).

  Постепенно осъзнаха, че не се шегуваме и признаха, че е незаконосъобразен, а Омбудсманът заяви изрично, че не е съобразен с ратифицирането на Конвенцията за апостила.

  Сега очакваме да признаят, че е отменен от тази конвенция и да изработят нов – без глава „Преводи“ в него, защото преводите не са част от процедурата по удостоверяване автентичността на документите. Между другото адвокат от Лондон ми обясни, че апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил“, както и в България.

  За договора все още нямаме отговор, който заслужава да бъде вписан в отчета на постиженията. Досега за него са се изказали само Омбудсманът и един прокурор – и двамата погрешно:

  Омбудсманът, ноември 2012 г. до мен:

  „Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите.“
  http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515
  (тук има и линк към сканирания оригинал)

  Обясних на Омбудсмана, че фирмата, в която работя, имаше договор 18 години и никога не са били договаряни условия за заплащане нито с нас, нито с която и да е друга фирма, която познаваме. Всеки момент се очаква отговорът му.

  Прокурор от ВАП, септ. 2013 г., до собственика на фирмата, в която работя:

  „Няма законово изискване МВнР да обявява търг за сключване на договорите по чл.2а ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за извършване на официални преводи на документи.“

  http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-vap-na-pismoto-mi-ot-26082013.html
  (тук има и линк към сканирания оригинал)

  В същото време Комисията по петициите към Европейския парламент обяснява, че МВнР има право да предявява изисквания към потенциалните си изпълнители, които кани за участие в обществена поръчка (търг). В Комисията към ЕП явно са си помислили, че става дума именно за търговете, които МВнР обявява по ЗОП. Как да се сетят горките, че МВнР сключва стотици договори по чл. 2а,
  ал. 2 от правилника – без търг и без клаузи за заплащане от Възложителя към Изпълнителя! Кой да им каже?

  Становище на Комисия по петициите към ЕП – 28.08.2013 г.:

  http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/peti/cm/1004/1004004/1004004bg.pdf
  (ние не сме писали до Комисията по петициите в ЕП! намерих отговора в интернет – общодостъпен е)

  Комисията е сезирана от агенциите, ужасени от т.нар. нови изисквания на Младенов. Вероятно те са подвели Комисията с лъжливи обяснения, че МВнР им е възложител (нали така пише в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника) Щура работа! Европа не може да си представи какви ги вършат във Външно

  Не се и съмняваме, че МВнР много добре знаят как се сключва договор с частна фирма. Засега се правят на ударени, понеже Прокуратурата ги пази и затова спокойно си държат на сайта списък с около 650 агенции, сключили фиктивен договор по незаконосъобразен правилник. Е, не са съвсем спокойни, защото ние продължаваме кореспонденцията с Външно и други институции.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Публикацията в блога на Рени Стоянова е от 9.12.2013 г.

• Мехмед Дикме: Свързани с политици прибират с измама над 50 млн. лв.

  ДАНС незабавно да провери дали народни представители, фактори в министерствата, кметове, областни координатори и общински съветници, свързани с ДПС, не са част от гигантската мафиотска кражба.

  Партията на Лютви Местан ще предизвика с политиката си в някои райони бунтове на отчаянието, предрича пред Faktor.bg бившият земеделски министър и един от водачите на тютюневите бунтове през 1993 г. в Родопите.

   

  Интервю на Стойко Стоянов,  Faktor.bg
  

  .

  – Г-н Дикме, каква е причината тази година производителите на тютюни да предприемат бутове и стачки, какво  предизвика проблема с изкупуването?

  – До известна степен проблемът идва от помощта, която се очаква държавата да окаже на производителите на тютюни. Липсата на диалог между правителство и изкупвачи доведе до забавяне на кампанията за изкупуване. Това от своя страна изнервя самите производители, продукцията им стои в къщите, качеството й се влошава, те нямат пари да посрещнат семейните си нужди. От  години не помня кампанията да е стартирала чак януари месец и нямаше как да не се стигне до конфликт между производители и купувачи.

  – ДПС си измива ръцете, че фирмите, които изкупуват продукцията, са направили картел и предлагат ниски цени, но има ли и някакви задкулисни интереси, които генерират този скандал?

  – Като гледам как правителството и управляващите политици мълчат, със сигурност предричам, че производителите ще бъдат за пореден път жестоко измамени. Повтарям – жестоко измамени и излъгани. Тези хора в момента са най-голямата жертва. По едни или други причини се използват като оръжие за натиск, а не за решаване на проблемите им. Когато дойде моментът да получат помощта от държавата за отгледан тютюн, тя ще бъде много, много малко, от това, което те очакват. Реално общото произведено количество тютюни в държавата тази година не надхвърля 25 хил. тона от всички сортове. Това е и максималното количество, което се очаква да бъде изкупено от фирмите. Но забележете, че държавата ще направи плащания на база 54 хил. тона. Тоест, тези 100 млн. лв. помощи няма да бъдат разпределени за реално произведените 25 хил. тона тютюни, а ще бъдат преразпределени за количества, които са почти с 30 хил. тона над реално произведените. Така над 50 млн. лв. ще изчезнат в сивия сектор и ще попаднат в джобовете на хора, които в настоящия момент изобщо не се занимават с отглеждането на тютюн.

  – Но реално това е измама, плащат се пари за някакви кухи квоти, кой е авторът на тази схема?

  – Да, реално става дума точно за кухи квоти. Измамата е заложена още от предишното правителство, имам предвид не на ГЕРБ, а на Тройната коалиция на Станишев, през 2008-2009 г. когато се е договаряла съответната рамка. Това, което тютюнопроизводители получават, е на база референтен период – 2007, 2008, 2009 г. Призовавам органите на реда, които се занимават с измамите, да обърнат много сериозно внимание, че от 2008 г., знаейки, че до 2020 г. ще се дават субсидии на базата на рефернтаната рамка, изведнъж количеството на уж произвеждан тютюн нарасна повече от двойно, а в действителност такова производство няма. Допусната е една „грешка” от правителството и по-точно от министерството на земеделието при тройната коалиция. Така хора, които са се регистрирали, че уж отглеждат тютюн, попадат автоматично в графата за получаване на субсидия от държавата. Ще ви обясня опростено каква е измамната схема. Вие сте семейство, което отглежда тютюн, примерно, около пет тона годишно. 2007 г. този тютюн е продаден от ваше име, 2008 г. е продаден от името на жена ви, а 2009 г. е предаден от името на сина или дъщеря ви. Така вашето семейство за пет тона тютюн, които реално добива, ще получи субсидия за 15 тона. Прави се една куха мултипликация, но това не е станало случайно, а грешката е умишлено допусната от хора, които разполагат с власт и могат да променят законите и правилата на играта. За това се обръщам към ДАНС, да направят пълна проверка, в кои региони е свръх увеличението на тютюнопроизводство, поне на книга, или по документи. В тази грабителска далавера са намесени много сериозни интереси на политици. Политици и хора с власт използват тютюнопроизводителите да надигат вой за цените и изкупуването, за да може държавата да отпусне пари за субсидирането. Така определени политици, които стоят зад кухи фирми и обеми, получат пари за нещо, което въобще не са произвели и предали. Обикновеният селянин взима 2-3 хил. лв. субсидии, а тези играчи прибират стотици хиляди, а някои и милиони.

  – Към кои партии гравитират тези политици?

  – Не е нужно да конкретизирам повече. Просто настоявам ДАНС, ако защитава наистина националния интерес, да направи проверки незабавно в регионите Кърджали, Хасково, Благоевградско, Северизточна България, да погледне какви субсидии ще получат някои лица в Крумовградско. В Пловдивския регион могат да проверят за едролистните тютюни. Нека да установят какво наистина е фактически произведено и тогава ще лъсне, че държавата трябва да плаща за над два пъти по-големи обеми субсидии. Наличният тютюн не може да се изпари, той някъде трябва да бъде съхранен, изкупен, преработен или изнесен. Да покажат къде се тези 54 хил. тона, за които се отпускат субсидии до сега, а и отново ще се дават?

  – По тази схема какви пари ще бъдат откраднати от държавата?

  – По груби сметки доста над 50 млн. лв. Директно от бюджета влизат в джоба на кухи производители, защото са заявени за субсидиране 54 хил . тона тютюн, а в държавата реално са добити 25 хил. тона. Това е простата сметка.

  – ДПС винаги твърдят, че защитават производителите на тютюни – не знаят ли този проблем?

  – Тук стои една голяма въпросителна – дали знаят за проблема, или просто те са го създали. Интересно е да се види и дали има участници от техните среди, като се почне от народни представители, хора в изпълнителната власт и министерствата, кметове, областни координатори, общински съветници. Ще излязат интересни имена и ще се види, че хора, които не отглеждат тютюн, прибират огромни суми. Това е една грандиозна корупционна схема, как чрез държавата хора от властта да получават печалби. Тази измама е дело на политиците, а цинизмът е, че изиграни в случая са обикновените селяни. Докато корупционната схема работи, някои политици разправят лакардии как ще правят промени в закона за тютюна, замазват очите на хората с алабализми.

  – Какъв трябва да е размерът на субсидиите за килограм тютюн тази година?

  – Това трябва да го каже държавата. Ако тази субсидия е под 4 лв. за кг. средно за ориенталските тютюни, това означава, че измамата за действителните производители ще бъде тотална, а тлъстите печалби ще отидат при кухите фирми, свързани с политици. Тези фирми са мафиотски образования, създадени от политици точно за ограбване на държавния бюджет и то с милиони. Недоумявам, защо някой като мен трябва да призовава ДАНС да разследва и проверява, и то като се започне още от 2007 г. Схемата така е изработена, че това ограбване ще се случва до 2020 г. Зловещо е на фона на мизерстващите селяни.

  -Ако се окаже, че политиците, за които говорите, са свързани с ДПС, това няма ли да предизвика грандиозен скандал и падане на правителството?

  – Би трябвало ефектът да е такъв, но ДАНС първо да си свърши работата. Аз пак повтарям – не повече от 25 хил. тона тютюн са произведени в България от миналата реколта от всички сортове, а заявени за субсидиране са 54 хил. тона. 100 млн. лв. трябва да бъдат разпределени като субсидии. Сметката е проста, елементарна, а измамата огромна. Над 50 млн. лв. отиват в кухите фирми. Ако има държава на гражданите, а не на политиците и олигарсите, трябва да се посочи, кой прибира парите от тази далавера.

  – Ако продължи кризата с изкупуването, какви са опасностите за продукцията на селяните?

  – Това е най-големият проблем. Защото едни хора, които не са отглеждали тютюн, ще получат пари от субсидиите, а истинските производители ще бъдат измамени. Топлото и  влажното време отделно ще влоши качеството на тютюните им и така цените при изкупуването ще паднат много. Така тези производители ще бъдат ударени двояко.

  – Вие сте бил част от ДПС, защо факторите в тази партия допуснаха изобщо тази криза с тютюна?

  – Аз съм изненадан от неадекватното им поведение. Когато човек управлява, трябва да гледа в перспектива поне една година напред. А когато електоратът ти е земеделски, трябва да имаш визия за поминъка му поне 3-4 години напред, какво ще стане с отрасъла. Още септември имаше симптоми, че ще има проблеми с изкупуването и можеха да предприемат бързи мерки и да реагират. Недоумявам, че в момента държавата пасува и не иска да излезе с конкретни мерки, за да реши кризата. Това, което допускат, е безумие. Само след един месец трябва да започне разсаждането на тютюните, а старата реколта не е изкупена. Освен това никой не знае каква ще бъде премията за кг. тютюн. Ако се разбере, че премията ще е 1-2 лв., дават ли си сметка, че тези протести ще станат бурни. ДПС са неадекватни, а са фактор в управлението на държавата. Срещу тази тяхна политика хората реагират, като напускат родните си места и държавата, за да търсят другаде препитание. Но ако гладът и мизерията продължат, ни чакат бунтове на отчаянието.

• Тракийската гробница край Поморие

  Евгени Динев,  Еvgenidinev.com

  .

  Могилата се намира на стотина метра от пътя за Поморие. Обозначена е като гробница, но по-скоро е мавзолей, който няма аналог. Няма нищо общо с гробниците край Казанлък, които са по-интересни със съдържанието си, отколкото с архитектурата. Поради тази причина не бях я посещавал досега, и както се вижда, е било голям пропуск.

  

  На външен вид прилича на обикновена тракийска могила.

  

  Дълъг коридор води неочаквано до кръгло помещение с куха колона.

  

  В горния край на колоната има отвори, през които влиза свеж въздух и светлина.

  

  Не ми го побира главата, как са построили нещо подобно в древността и какво е било предназначението му. До ден днешен няма яснота по въпроса.

  

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Факти и описание на „Кухата могила“

  .

  Фоти Калчев, екскурзовод от 2006 г. до 2011 г.

  

  Общ вид на “Кухата могила”

  Могилата е висока 8 метра, с елипсовидна форма на основата. Дължината на голямата ос, ориентирана посока север-юг е 63 метра, а малката ос в посока изток-запад 53 метра. При това, с леко яйцевидна форма върхът е насочен на север.

  През 1958 г и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възтановен е дромосът, затворен е пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възтановени са части от нишите, всички иманярски изкопи в гробницата са реставрирани. Крепидата на лявото помещение е почти нацяло въстановено, докато на дясното фланкиращо помещение частично е реставрирана. Точно тук в дясното помещение по крепидата може да се видят кръговете от горещ хоросан (негасена вар + пясък).

  

  Входът на гробницата е точно на юг. Горе в ляво се вижда образът на млад мъж, предполагаем Херос на град Анхиало взет, от камък, намерен в руините на дясното фланкиращо помещение.

  

  В дясното помещение при почистване на трева, във фугата между камъните бяха открити чирепи от патера. Точната датировка все още не е направена.

  В двете помещения бяха открити кости на руски военнопленници от кримската война 1854 г. Костите бяха сортирани и пренесени от руски специалисти 1975-1979г. в Русия.

  .

  Предназначение на „Кухата могила”

  Първите впечатления от куполната гробница е на база периода на нейното изграждане т.е. римския период. За много специалисти това е един мавзолей създаден по подобие на римските примерно като мавзолея на Макцентий в Рим. Приликата по отношение на централната колона и пръстеновидния полуцилиндричен свод е видна. Веднага се очертават и съответните различия.

  1. Засега не е известен мавзолей с куха колона. Слуховете от 1959 г., че има такъв във Франция, не се потвърдиха.
  2. Дебелината на зидовете на централната зала в римските мавзолеи е равна или по голяма от 3.56 м (10 римски тухли с фуга между тях 1.6 см). В зидовете има вградени ниши за саркофазите. Дебелината на зидовете в нашата гробница е 1.30 м. (3.5 римски тухли с фуга 1.6 см) и няма ниши за саркофази.
  3. Наличие на дромос (коридорът, който води до централната зала) и покритие със земен насип, характерен за тракийските могили. За четири години разговори с италиански археолози, архитекти и професори по археология, никой не ми е посочил конкретен мавзолей в Италия под земен насип.

  Разглеждайки схемата на екипа Вагалински и мислено се поставят двете могили, разрушени през 1957 г., сред останалите, ще се получи геометрична фигура, подобна на съзвездието Голяма мечка. При това двете споменати могили, както и гробът на тракийската жрица Лесескепра (1975 г.), са датирани 1 в. преди Хр. – 1 в. след Хр. и техният тракийски характер не буди съмнение. Погребения, извършени по римски обичай в саркофази, се откриват в некрополите около предполагаемата западна врата на Анхиало, и то на 2 км североизточно от „Кухата могила”.

  За посетилите гробницата иманяри тя е римска. Логиката им е проста – има ли тухли, е римска, ако е от камък – тракийска. Интересно е, че за някои археолози тя е римски мавзолей с мотива, че няма друга тракийска могила след IV – III в. преди Хр.

  Планът, по който е построена гробницата, е взаимстван от римските мавзолеи, но кухата колона, златното й сечение, наличието на спираловидна каменна стълба в нея нямат аналог. Зидарията е от редуване на каменни пояси с пояси от тухли, като сводовете са иззидани само от тухли. Една напреднала технология за римския период.

  Колкото да изглежда като анахронизъм, гробницата край Поморие е извикана на свят по същите причини, както са извикали и тази от Мал тепе (с. Мезек).

  (/1//2/- Ив. Венедиков)

  Завоевателните войни на римляните завършват в края на първата половина на I в. след Хр. Животът в Тракия получава нов разцвет и богатство. Тракийските могили, особено тези на юг от Стара планина, дават все по-богати находки. Въпреки присъствието на римската власт, администрация и войска, въпреки създаването на градове и реорганизирането на по-старите по римски образци, богатите траки продължават да издигат своите надгробни могили и да поставят в тях отново скъпоценни дарове  (/2/). Какво по добро потвърждение от разкритията в Караново и Китовата могила край Сливен? През I и II век властта се съсредоточава в ръцете на стратезите, назначавани да управляват области. Точно в такива области има богати погребения. Интересно е, че при погребения от II – III век много от даровете вместо в могилата се поставят вън от нея. През този период обичайно явление при погребенията на богатите е градежът на мавзолеи. Погребването в мавзолеи и хероони е нещо обикновено и се цели осигуряването на многократни посещения за почитателите на погребания. Мавзолеите обаче не са устройват да бъдат поставени под земен насип. Явно нашата гробница има всички белези на римски мавзолей и на тракийска гробница.

  Намирането на множество мраморни парчета южно от могилата говори, че е имало и други неща, необходими за култа на мъртвите. Така това място се е превърнало в свещен двор. На 20 метра от входа на гробницата на дълбочина 80 см излиза хоросан и парчета от римски тухли. За обслужване на култа на погребания сигурно е имало и помощни сгради и съоръжения. Така се получава един комплекс от гробница, светилище и свещен двор. Явно това е хероон на обожествен след смъртта си тракиец.

  Избирането на Анхиало като център на стратегия е спомогнало за концентрирането на тракийска аристокрация в града. Според братя Шкорпил в околностите на града е имало 9 могили. Радвам се, че като юноша съм се качвал на тях. Най-известният стратег на Анхиало е тракиецът Аполоний, син на Ептайкент от Бизия. От него има 5 епиграфски паметника, 4 от които са публикувани. Той е бил стратег по време на предпоследния тракийски цар Реметалк II. От надпис, открит в Сливенско, са известни и четирите фили (общности) на Анхиало. Само първата е гръцка – Егейци, докато трите останали са тракийски, а именно Херосци, Бакхусци и Тондзосци (тунджанци).

  Кой е херосът на Анхиало не се знае. Но щом са известни имената на херосите на Одесос (Варна) – Карабазмос, Филипопол (Пловдив) – Харитон и на Никополис ад Нестум (до Гоце Делчев) – Салос, при наличието на фила Херосци за Анхиало ясно е, че и нашият град е имал херос. Единственият образ е от камък на дясното фланкиращо помещение.

  

  Камъкът с образа може да е създаден за гробницата, но е възможно да е взет от преди изградена тук друга гробница.

  Върху камъка има ясни слабо релефни образи на:

  •   –  бюст на млад мъж с диадема или корона наляво;
  •   –  част от главата с дълга чуплива коса е на южната страна на камъка;
  •   – в ляво от бюста горе, Виктория /Нике/, в ход наляво с палмова клонка в ръка над крепост на стена или врата на военен лагер;
  •   –  под нея двама музиканти с шапки или тракийски прически, седнали на столове със свирки (фанфари) в ръце един срещу друг;
  •   –  под музикантите остатъци от надпис с букви RH…..M или РО…М ;
    
  •   –  в долната част змия, костенурка или морско конче.

  Лицето на младия мъж е с леко чип нос, дълга чуплива коса и без брада.

  Бюстът напомня на лика на младия КОТИС или на РЕМЕТАЛК III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са тракийски, столовете, на които седят, са подобни на столове от опакото на монети на РЕМЕТАЛК I и III.

  Стилът на образите върху камъка са подчертано елинистични.

  Много специалисти изказват хипотезата, че комплексът е храм и свещен двор. Основните им доводи са:

  –  няма открити кости, урни или саркофази;

  –  големината на залата, кухата колона и предполагаем олтар в нея;

  –  ефектите с осветяване на залата от отвора на кухата колона и светлина идваща от дромоса.

  

  Но тогава трябва да се отговори и на следните въпроси:

  –  местонахождението на храма в некропола на града;

  –  на кой бог или богиня е посветен;

  –  храмовете са обикновено в града, там, където са и техните почитатели.

  И въпреки това гробницата се е намирала на 200 м източно и 300 м южно от морето, т.е. може да се използва за ритуални къпания. Залата е ротонда, кухата колона и олтарът в нея да е за ритуали. Районът на могилата е известен с наличието на смоци.

  Храмът бил кръгъл (ротонда), а покривът му отворен. В центъра под кръглия отвор на покрива се намирал (каменен, мраморен, глинен?) олтар-огнище. Когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Тогава Сабазий се наричал „Аполон” и жреците гадаели волята му по играта и силата на слънчевата светлина. Когато обаче, Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, казва Макробий, тогава жреците запалвали огън на олтаря – огнище и разгадавали волята на бога по играта и силата на пламъците, които искрели през кръглия отвор на покрива към тъмното небе. По време на на този нощен обряд богът, самият Сабазий, бил наричан „Дионис” (/4/- Ал. Фол).

  .

  Хероси и ритуали

  Една от четирите фили на град Анхиало е филата с наименование Херосци. От тук и въпросите – защо 4 на брой фили и какво е фила? Обикновено полисите (градовете) на йонийските гърци са имали 4 на брой фили, а дорийските 3. Анхиало като колония на Аполония Понтика (йонийски гърци) затова и има 4 на брой фили. Името на думата фила („племе”, общност) има етнически и племенен произход. Ролята на филата в града била извънредно голяма. Всички членове на филата почитали едни и същи богове, едни и същи култове, както например култа на хероса-епоним. Разпределението на обществените, политическите, съдебните, финансовите и военни служби се извършвали в рамките на филата. Следователно филата Егейци би трябвало да почита хероса Анхиалос като основател (ойкист) на града, а филата Херосци – конника Херос или друг неизвестен засега Херос. Явлението „хероизиране” има голямо значение за гръцката мисъл. За смъртните, които за делата си се издигат до ранга на безсмъртните, се засвизетелстват с много пример. Такъв за град Амфипол на устието на Струма е спартанският стратег (пълководец) Бразидас. Човекът завзел града и загинал в победоносна битка пред стените му.

  След официално тържествено погребение амфиполци го погребват в центъра на града на агората (главния площад). Издигат ограда около гробницата и му принасят жертви като на Херос. В негова чест всяка година организират състезателни игри и ежегодни жертвоприношения. Амфиполци му посвещават града, като го обявяват за основател (ойкист) на тази колония. (/14/ Тукидид )

  Друг пример е Тиоген от остров Тасос. Непобедим боксьор в продължение на 22 години, девет пъти победител в Нимея и Коринт и една победа в панкратион (бой с юмруци), три пъти победител в Питийските игри. Човек, известен със сприхавия си характер и подвизите му в Олимпийските игри. След смъртта му негови политически противници изхвърлят статуята му в морето. Настъпило безплодие в Тасос и след допитване в Делфи, статуята е хваната с мрежи от рибари и върната на старото си място.

  Какви са основните ритуали, които почитали в античността? Първо е ритуалното очистение и поставяне на светена вода до вратата на светилището, т.е. измиване със светена вода. Второ молитвата, която е основният религиозен акт. Молитвата е диалог с бога, дори когато богът отговаря или не. Богът трябва да е чул какво молителят е изрекъл. Молитвата се произнася на висок глас. Молителят я произнася, изправен пред статуята му или жертвеника, вдигайки дясната си ръка или двете ръце с длани, обърнати към бога. Не се просва на земята, освен при някои погребални обряди или при обряди на божествата на земята; в такъв случай, докато той се моли, той удря земята с ръце. Коленичи се само при магически обряди. (/13/ проф. Фр. Шаму).

  Молитвата се състои обикновено от излагане на прошение до бога. Тя често бива придружена с дарения. Това не винаги е сделка в духа – давам ти, за да дадеш, do ut des. Много от от даровете са ex voto, за да изразят признателността към бога за извършена услуга. Такива са дарове, придружени с оброчни плочки. За град Анхиало е известна оброчна плочка на Авлудзенис, син на Авлудзенис, посветена на бог Аполон, заради спасението си от беда и за лозята му. Намира се в Ермитажа на Санкт Петербург. Плочката е от град Анхиало и е взета от археолога Тепляков при похода на Дибич Задбалкански през 1828/9 година.

  Хероон или храм е гробницата – не се знае, но тя е била измазана. Залата, дромоса и фланкиращите помещения са били измазани, и то с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък). Как е била оцветена залата?

  .

  Оцветяване на залата в гробницата

  Състоянието на гробницата до 1958 г. е била такова, че единствено може да се определят основните цветове, т.е. основния фон.

  Пръстеновидният полуцилиндричен свод на залата е с остатъци на мазилка. Ясно се вижда светнозелени петна наляво от дромоса и тъмнозелени – надясно. Нанесеният основен зелен фон е просмукан от мазилката, като дори стига на места до тухлите. Следователно сводът е имал тъмнозелен фон. Интересното е, че и в преди това споменатият наблизо римски тунел сводът също е тъмнозелен. Използвани са едни и същи минерални соли.

  Цилиндричната част на централната зала, кухата колона, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани. Оцветяване при тях не е открито. Единствено малко парче хоросан долу до 4 ниша има на повърхността си бяла вар. Дебелината на бялата вар достига до 1 мм, като варта не се просмуква до тухли и варовичните камъни.

  Може да се направи изводът, че само са били варосани, т.е. имат бял фон. И така, двата основни цвята в гробницата са белият и зеленият, като последният е използван само за свода на залата. Следва едно интересно тълкуване за белия и зеления цвят от проф. Александър Фол в Тракийския Дионис книга втора: Сабазий.

  Интригата в Демостеновия разказ е змията. Както вече предложих, тя е зооморфизираният образ на бога (№ 5 и 6), който се превъплъщава за нов живот в мистерията – това е постигнато в описаното от оратора дневно тайнство, тъй като змията е под венците от бяла топола и от копър. Ако белият (сребърният) цвят е означението на бога-царя и на смъртта (му), копърът е зеленият цвят на (новия му ) живот, но и „змийска билка”, по изричното свидетелство на Фотий, цитирано под №5: змията сменя кожата си като минава през копър, ще рече, богът се разделя със стария си образ и приема новия в този загреев сюжет (/5/ –  Ал. Фол).

  .

  Датировка на гробницата

  Датирането на гробницата е спорно и неуточнено. Да разгледаме основните хипотези за периода на нейното изграждане от различните автори:

  1. проф. Венедиков и колектив, 1960 г. – половина на II век и началото на IV век от н. е. /1/
  2. проф. Венедиков, 1968 г. – втората половина на II век или III век от н.е./2/
  3. проф. М. Лазаров, 2000 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /3/
  4. проф. Б. Димитров, 2007 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /6/
  5. проф. Д. Димитров, 1963 г. – на IV век от н.е. /9/
  6. М. Иванов, 2007 г., статия в списание „Археология“ – 309 г от н. е. т.е. – IV век.

  В какъвто и контекст да се разглежда статията на г-н Иванов, освен описанието на мавзолеите в Тор де Киави и мавзолея на император Магцентий в Рим, останалото лъха на непознаване на гробницата и алогичност.

  През 2009 г. водих беседа с група от Италия, в състав студенти и двама професори по археология. Единият от тях твърдеше, че има голяма прилика с мавзолея на Макцентий и е взаимствано от нея. В завързалия се спор професорът не можа да представи нито един аргумент в своя полза и студентите аплодираха екскурзовода.

  Аз съм емоционално свързан с проф. Ив.Карасимеонов и проф. Ив. Венедиков и техните екипи, т.е. хората, които ръководеха реставрирането на гробницата през 1958 и 1959 г. Затова считам за най-достоверен периодът втората половина на II век или III век от н.е. Тогава град Анхиало е в разцвета си. Има мощно монетосечене, голямо търговско пристанище и тук е военният флот. Упадъкът на града започва след император Гордиан (238-244 г от н.е.) и особено след превземането на града от готите (270 г от н.е.) и последвалата чумна/холерна/ епидемия.

  Изглежда, че спокойният живот на града продължава до средата на III в. От средата на III в. насетне значителни маси от готи, сармати и карпи започват да преминават на юг от Дунава. През 250 г. значителни готски маси преминават в Тракия и обсаждат Филипопол. През 254 и 255 г. готи, карпи и бургунди преминават отново на юг от Хемус. През 257 – 258 г. тервинги и карпи се смъкват по море покрай западния бряг на Черно море и достигат чак до Мала Азия. Ако се съди по едно сведение на Йорданес, готите нападат Анхиало (вероятно през 270 г.) и „бързо го превзели”. Те остават тук „много дни и се наслаждавали на баните с топла вода, които се намирали на двадесетия милиарен стълб от град Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор”.

  Каква е точната съдба на Анхиало, ние не знаем. Многобройните нашествия на северните народи в Мизия и Тракия в продължение на 30 години довеждат до значителни икономически, политически и културни промени. (/3/ – М. Лазаров)

  За да се датира точно гробницата е необходимо да се открие археологичен материал (монети, керамика, или някакъв предмет) вътре в гробницата. Вече повече от една година настоявам да се проверят с металотърсач някои места в залата. Гробницата се посещава от различни хора, включително и феномени. Когато някои твърдения се повтарят и се потвърждават и от бангетаджии, заслужава да се проверят. Следва снимка на открития през 2008 г. камък с образ.

   

  

  Камък, положен върху крепидата на дясното фланкиращо помещение

  

  Вход на куполната гробница                     Единствената оригинална част от дромоса

  .

  ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Проф. Ив. Венедиков,  1968 г., Тайната на тракийските могили, стр. 29

  1. Проф. М. Лазаров, История на Поморие; Античният Анхиало, стр. 1, 32
  2. Проф. Ал. Фол, 1997 г., История на българските земи в древността до 3 век преди Христа, стр. 349, 350
  3. Проф. Ал. Фол, 1994 г., Тракийския Дионис книга втора: Сабазий, стр. 237
  4. Проф. Б. Димитров, 2007 г., Поморие исторически пътеводител
  5. Проф. Г. Михайлов, 1972 г., Траките
  6. Т. Петров, Ив. Венедиков, Б. Кузупов, 1960 г., Антична гробница край Поморие /Кухата могила/
  7. Д. Попов, 1995 г., Богът с многото имена
  8. Проф. Д. Димитров, 1963 г., България страна на древни култури, стр. 64
  9. М. Тачева, 1997 г. , История на българските земи в древността през елинистическата и римска епоха
  10. Проф. Ал. Фол, М. Тачева и др., Извори за траките
  11. Проф. Хр. Данов, Траките
  12. Проф. Фр. Шаму, 1979 г., Гръцката цивилизация, стр. 200, 174-175
  13. Тукидид, 1979 г., История на Пелопонеската война, стр. 324-325
• Брюксел: С Пеевски България уби доверието ни

  Докладът на Еврокомисията е отпечатан на специална хартия

  С назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС България уби доверието на европейските си партньори, констатира новият доклад на Еврокомисията за България, който ще бъде огласен официално утре. Остро критичният документ не посочва поименно Пеевски, но от текста се разбира за кого става дума, пише базираното в Брюксел електронно издание Юрактив.

  Докладът е изготвен съгласно Механизма за сътрудничество и проверка, въведен за контрол над България и Румъния от началото на членството им в ЕС през 2007 г. заради неефективната работа на съдебните им системи, корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Юрактив напомня, че скандалът с назначаването на Делян Пеевски предизвика улични протести с искане за оставка на правителството на Пламен Орешарски. Изданието добавя, че Пеевски е собственик на Нова българска медийна група, „смятана за посредник на властта в сянка“.

  Докладът определя като „ограничен и крехък „ общия напредък на България през последната година. Комисията се е постарала да го засекрети по-строго преди публикуването му в сравнение с предишни години, когато имаше „контролирано изтичане на информация“. Попадналото в редакцията на Юрактив копие било върху специална хартия, която пречи на сканирането или копирането му на ксерокс, и освен това върху всяка страница ясно личало името на служителя, на когото е предоставено, което било застраховка, че няма да бъде размножавано безконтролно. Докладът ще бъде представен утре официално.

  В абзаца, отнасящ се до Пеевски, пише: „Отговорностите на ДАНС бяха поставени под въпрос от назначаването на нов директор на агенцията. За такъв пост напълно важат препоръките на Комисията назначенията да се правят въз основа на ясна процедура, която позволява истинско съревнование и поставя ударението върху качествата и почтеността. Комисията е заемала публична позиция по този въпрос. Номинираният се оттегли и парламентът прегласува решението си в резултат на надигналите се реакции. Като цяло тези събития оставиха лоша следа в доверието на обществото и между партньорите на България, за чието преодоляване властите ще трябва да работят много упорито.“

  Източник:  в. „Сега“

• Доц. Иво Христов: Демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще

  Българите не осъзнават това, което им се случва

  .

  Интервю на Светла Василева с доц. Иво Христов, в. „Дума“

  .

  Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев, Украйна. Магистър по право и доктор по социология на правото (2003 г.) на СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализирал в САЩ, Италия и Австрия. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. В момента ръководи катедра „Приложна и институционална социология“ към Философско-историческия факултет на ПУ „П. Хилендарски“. Преподава „Социология на правото“, „Теория на модернизациите“, „Историческа социология на модерните институции“ в ПУ „П. Хилендарски“ и СУ „Св. Кл. Охридски“.
  

  – Доц. Христов, какво се случи според вас през 2013 г.?

  – Отминалата година поднесе още една съчинена сценка на българския „преход“: наблюдавахме поредната „революция“, наречена борба с олигархията и смяна на системата, в която една част от господстващата върхушка, междувременно загубила властта, впрегна присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка, като за целта бяха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, последните искрено убедени, че действително им е дадена думата и шансът за действие. Мнозина изглежда още не са проумели, че във вече установения обществен модел им е отредено да бъдат декори, а не актьори на собствения им живот.

  – Каква е равносметката за България и българите след почти четвърт век преход?

  – Първо, в страната трайно е установен властови модел, който въпреки фасадната си „демократичност“ по самия си генезис не предполага представителност и демократично управление, като действащата парламентарно-политическа инфраструктура има за задача да прикрива, а не да разкрива реалните субекти и механизми за генериране и упражняване на власт. Този модел обслужва установената през 90-те години социална матрица, нямаща нищо общо с приписваните й характеристики на „европейско“, „модерно“ и прочие папагалстващи клишета общество. Нещо повече, действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще, нито в началото на „прехода“. И това не се дължи на нечия зла воля, както наивно се обяснява, а на самата обществена структура, в която пребиваваме. Ако впилите се във властта „елити“ не представляват реалните интереси на тези, които са ги изпратили там – те не биха оцелели и ден. А ако те представляват тези интереси, те не могат да представляват интересите на нещото, известно популярно като „народа“. От друга страна, ако „народът“, особено в сегашното му насипно социално агрегатно състояние, бъде дори хипотетично допуснат до властта, това ще бъде началото на края на каквото и да е цивилизовано общество, дори в сегашния му уродлив гротесков вид. За да има действен парламентаризъм, трябва да има социална инфраструктура, генерираща обществени групи, които да виждат в парламента и политическите партии реално средство за изява и реализация на свои интереси. Нищо такова няма у нас. Ето защо Народното събрание, „лявото“ и „дясното“ ще продължат да служат само като удобен гръмоотвод за гнева на не особено интелигентната електорална „публика“, която хабер си няма за реалните механизми, генериращи властови и прочие ресурси.
  Второ, моделът има за задача да стабилизира, охранява и валидизира резултатите от присвояване на икономическите активи в хода на „Великата криминална революция“ (по думите на Ст. Говорухин). Тази „революция“ стана с цената на деиндустриализация на българската икономика, имплозия на късното социалистическо общество, социална декласация на населението и пресичане на химерата „средна класа“ в зародиш. За т.нар. „граждани“, лишени от икономически и обществени шансове, не се предвижда никаква друга роля, освен тази на масовка в този процес, участвайки в поредните индуцирани цикли на вътрешновидова олигархическа кланова борба. Социалната матрица, изкристализирала в годините на „прехода“, очертава едно сурово обществено построение с ясен властови връх, концентрирал монопола върху икономическите ресурси, властовите и информационни възможности и влязъл в убийствена осмоза с пауперизираното и вторично варваризирано социално образувание, наречено българско „общество“.

  – Преходът не ни ли донесе и други „бонуси“?

  – Да, само в първите 5 години са загубени 2 млн. работни места. Приблизително такъв е броят на емигриралите от страната. Ясно защо. Ясно е и защо т.нар. „средна“ класа е закономерно липсващ социологически факт и само досаден демагогски елемент в приказките на дежурните „десни“ плямпала. На практика имаме тесен връх на социална пирамида от латиноамерикански тип с непрекъснато разширяваща се основа. Пирамидата се снишава непрекъснато, защото средната й част непрекъснато ерозира към основата. Именно поради това твърдя, че към момента в България е невъзможен демократичен политически модел, защото липсват икономически свободни граждани. Те са силно зависими – икономически, властово, информационно, дори силово, от олигархичните босове на деня. Като добавим и непрекъснато въртящите се обороти на медийните машини за изглупяване на и без това не особено интелигентното „население“, ще имаме резултатите, които имаме.

  Страната стремително се деиндустриализира, а в структурата на остатъчната българска икономика, с изключение на енергетиката, преобладават предимно т.нар. „услуги“ и сектори със семпло технологично ниво, произвеждащи ниска принадена стойност, съчетана с висока норма на ръчен труд, с ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, полаган във все по-примитивни условия. Накратко, това е структура на икономика на страна, плъзгаща се към развиващия се свят.

  Профилът на селското стопанство бележи устойчива тенденция към продължаваща концентрация на поземлената собственост и финансовите потоци в ръцете на няколко крупни за нашите мащаби агрогрупировки, водещи до формиране на преобладаващо монокултурно латифундистко земеделие. В международното разделение на труда България бива „специализирана“ в износ на суровини и преработени материали и във внос на технологични стоки, т.е. тя се очертава като държава – суровинен придатък.
  Ликвидирането на наследената индустриална структура от времето на „реалния“ социализъм не е явление, имащо единствено икономически последици. То има ефекта на детонатор, отключващ процеса на ускорено социално деление и разпад, водещ до деградиране на цялата социална тъкан. Пред очите ни се подменя матрицата и носещите структури на едно доскоро модерно общество, което бива вкарвано обратно в бъдещето на едно минало – постиндустриално неоварварство. В резултат от повсеместната деиндустриализация, незаменена от друг тип равностойни технологически и организационни структури, култура и развитие, се сменя цивилизационната матрица.

  – Резултатът от тези процеси се възприема като тотален разпад на всичко около нас?

  – Логическото следствие е, че подобно на картонени кули, една след друга деградират системите на образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Това води до последваща социална декласация, до примитивизация на всички сфери, до разкъсване на социалните връзки и до подмяна на цивилизационния код. С усилие вече може да се говори за интегрирано плътно българско „общество“, доколкото всъщност не знаем как точно да наречем социалното нещо, конвулсиращо на терена. Двадесет и четири години след падането на Желязната завеса страната се срива до състоянието на периферна територия със затихващи функции. В центъра на полуострова се оформя зона на силов, демографски и цивилизационен вакуум, в който постепенно и постоянно ще се просмукват етнически и цивилизационни елементи със съвършено друг профил. Поставена на ръба на световете, българската територия се очертава като един от порталите, през които вероятно ще се осъществи реваншът на Третия свят след близо 500 години поглъщане от страна на Европа. И ако някой е очаквал, че изчезването на България ще бъде спектакуларно събитие, се лъже. Тя като цивилизационен и етнически субстрат бива подменяна неусетно, изчезвайки буквално всеки ден, бавно, мъчително, но неумолимо.

  – Оттук нататък накъде?

  – Според мен съществуват три опции. Първата е да продължи гниенето. Смятах, че няма да доживея изчезването на България, но вече мисля, че това ще се случи, поради компресията на историческия процес. Ще стане факт, ако продължаваме така, както я караме, някъде вероятно до 20 – 25 години. Няма друго общество в Източна Европа, в което социалната катастрофа, сателитният и периферен модел да са съчетани с буквално физическото изчезване на държавнотворния народ. В случая българите. Много условни аналогии може да има само с някои страни от Прибалтика. Визирам основно Латвия.
  Втората опция е този процес да бъде забавен. Това означава, че управляващите върхушки в страната трябва да имат сетива за случващото се. Боя се, че те нямат такива.

  Третият вариант е част от тази олигархична върхушка в България да осъзнае, че дори с ресурсите, които притежава, тя е господин „никой“ оттатък Калотина. Миналата година в световен мащаб бе проведена наказателна операция, наречена „деофшоризация“. Смъртта на Березовски, кипърският случай, за който Путин не си мръдна пръста, показват ясно някои неща. Лесните пари, които бяха натрупани през 90-те години в хода на т.нар. „преход“, в момента се изземват от световния финансов капитал, защото са му необходими. И първи жертви ще бъдат нашите олигарси и псевдокапиталисти, защото те не са и капиталисти, а финансови рентиета. Така че на тях трябва да им е ясно, че ако искат да оцелеят, интересът им зависи от оцеляването на тази територия, при това не само като територия, а като някакъв вид социална субектност. Следователно може да възникне обективно съвпадение на интересите на част от олигархическата върхушка у нас с интересите на част от българското население, осъзнаващо драмата на процеса, който протича в България. Дали това ще се случи, е въпрос на бъдеще.

  – Какво можем ние да направим?

  – Вашият въпрос изхожда от презумпцията, че ние сме субект, пред който има опции. Ние не сме субект. Ние сме все още в полуобектно и полусубектно състояние, говоря за обществото като цяло. България е тласкана в момента да продължи да пребивава в това нищо незначещо обектно състояние на периферна буферна територия. Трябва да стане ясно на българите, че тук става въпрос за буквалното им физическо оцеляване. Отварям една скоба, за да кажа, че слушам напоследък едни патриотарски възторжени приказки, че българите и българското общество са попадали в много по-тежки ситуации и отново са се възраждали като феникс. С малка подробност. Че българите тогава са се опирали на българското село. Такова нещо в момента няма. Ако погледнете картата на България между София и Бургас – това е особен микс между цигански катуни и старчески домове. Следователно нямаме виталност. Гръбнакът на българите е счупен. Това атомизирано стадоподобно образувание, наречено „общество“, трябва да осъзнае собственото си битие и драмата, че сме изправени пред ръба на пропастта. И когато го направи, да тръгне бавно назад от ръба. Нищо такова не виждам в момента.

  Римският клуб казва в един свой доклад преди 40 години нещо, което важи в пълна степен за България, българите и българския „експертен елит“: най-голямата драма на съвременността не е екологичната, демографската, икономическата или друга, а неосъзнаването на това, което се случва. Българите продължават да не осъзнават това, което им се случва. Те продължават да бъдат вкарвани в този тип оперети, в които пребиваваме всички ние, и ще имаме този резултат, който имаме. Ако не осъзнаем драмата на собственото си битие, заслужено ще отидем там, където ни е мястото – в небитието.

   

• World’s 85 richest have same wealth as 3.5 billion poorest

  

  .

  By CNBC’s Li Anne Wong, Сnbc.com

  The combined wealth of the world’s richest 85 people is now equivalent to that owned by half of the world’s population – or 3.5 billion of the poorest people – according to a new report from Oxfam*.

  In a report titled „Working for the Few„ released Monday, the global aid and development organization detailed the extent of global economic inequality created by the rapidly increasing wealth of the richest, warning of the major risks it poses to „human progress.“

  According to the report, 210 people have become billionaires in the past year, joining a select group of 1,426 individuals with a combined net worth of $5.4 trillion.

  It added that the wealth of the richest one percent of people in the world now amounts to $110 trillion, or 65 times the total wealth of the bottom half of the world’s population.

  „This massive concentration of economic resources in the hands of fewer people presents a significant threat to inclusive political and economic systems,“ the report said.

  „Instead of moving forward together, people are increasingly separated by economic and political power, inevitably heightening social tensions and increasing the risk of societal breakdown,“ it added.

  World Economic Forum kicks off

  The report comes ahead of the World Economic Forum in Davos which kicks off later this week, and Oxfam is calling on the global political and business leaders attending the meeting to take steps to turn around the rapidly exacerbating inequality.

  Some recommendations include refraining from the dodging of taxes and avoid using economic wealth to seek political favors.

  Oxfam said that based on its polls conducted across the world, it is believed that there are many laws and regulations designed to benefit the rich.

  „A survey in six countries (Spain, Brazil, India, South Africa, the UK and the U.S.) showed that a majority of people believe that laws are skewed in favor of the rich,“ the report said.

  Oxfam singled out India as an example, where the number of billionaires increased from less than 6 to 61 in the past decade, concentrating approximately $250 billion among a few dozen people in a country of 1.2 billion.

  „What is striking is the share of the country’s wealth held by this elite minority, which has skyrocketed from 1.8 percent in 2003 to 26 percent in 2008,“ the report said.

  Oxfam said that India’s billionaires acquired their wealth in ‘rent thick’ sectors – industries where profits are dependent on access to scarce resources – „made available exclusively through government permissions and therefore susceptible to corruption by powerful actors, as opposed to creation of wealth.“

  _______________________
  *Oxfam is a confederation of 17 like-minded organizations working together to find lasting solutions to poverty and injustice.

• ТПТИ/ТПП – Росен Плевнелиев срещу Ноам Чомски

  Материал на Saprotiva.org

  .

  

  Президентът на България Росен Плевнелиев за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) между ЕС и САЩ – Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP), и най-големият жив интелектуалец на нашето време Ноам Чомски за Транс-Тихоокеанското партньорство (ТПП) Trans-Pacific Partnership (TPP), за което изтекоха данни от WikiLeaks. (14.11.2013 г., Агенция „Фокус“, по информация  на „Гардиън“.)

  Уикилийкс обнародва черновата на една от главите в проектозакона за Транс-Тихоокеанско партньорство – това е многостранно споразумение за свободна търговия, което в момента се обсъжда на секретни преговори между 12 държави от бреговете на Тихия океан, пише Guardian. Пълният текст на споразумението обхваща множество различни сфери, но главата, която е публикувана от Уикилийкс”, е посветена на правото за интелектуална собственост. Тази законова рамка обхваща множество разнородни сфери, като фармацевтиката и гражданските свободи. В преговорите участват представители на САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Мексико, Малайзия, Чили, Сингапур, Перу, Виетнам и Бруней, но те се провеждат при закрити врата. Дори на американските конгресмени се позволява да се запознаят само с отделни фрагменти от документите, които се обсъждат.
  
  

  .

  Цялата реч на Росен Плевнелиев  (БГНЕС, 24.10.2013 г.)

  Споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство между Европейския съюз и Съединените щати се очаква да допринесе за годишен ръст на БВП от 0.4 до 0.5 на сто до 2020 година на европейската и американската икономика и би подобрило живота на 800 милиона души. Това каза президентът Росен Плевнелиев, който откри в София форума “Трансатлантическо икономическо сътрудничество за конкурентоспособност и растеж. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции: перспективите на България”. От успешната реализация на Споразумението всяко семейство в Европейския съюз би спечелило годишно над 540 евро, а всяко американско – малко над 650 долара. Достатъчно е само да бъдат премахнати излишните тарифи и бюрократични спънки пред бизнеса, каза президентът пред участниците в дискусията, организирана от Американската търговка камара в България.

  Росен Плевнелиев представи българската позиция, която е в подкрепа на духа и целите на Споразумението и определи преговорите между ЕС и САЩ като решителна стъпка в стратегическото трансатлантическо партньорство. “Като една от държавите с устойчиви фискални показатели и икономически ръст през последните години, подкрепяме всеки опит за стимулиране на икономиката, особено когато цената е освобождаването на бизнеса от бюрократичните пречки. Успехът на преговорите би увеличил американските инвестиции в България, значително ще нарасне стокообменът и търговията със стоки и услуги от двете страни на Атлантика. Ще бъдат създадени и много нови работни места”, посочи президентът.

  Държавният глава подчерта още, че постигането на “нов и всеобхватен договор” между Европа на 28-те и САЩ е единственият възможен начин да бъде отговорено на предизвикателствата, свързани с икономическата криза. “Не можем да сравняваме сегашната криза и състоянието на икономиката днес с разрухата на Втората световна война, когато са положени основите на бъдещия Европейски съюз. Но и днес гражданите очакват от политиците да осигурят предпоставки за много по-добър начин на живот. Само чрез постигането на висок икономически растеж на глобално ниво можем да отговорим на тези задачи, които ни поставя обществото”, подчерта Росен Плевнелиев. Той открои главните приоритети за България по отношение на трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. Сред тях са премахването на митата и подобряването на достъпа до пазара на САЩ, най-вече за селскостопански стоки, за хранителни продукти и за продукцията на българските индустрии; премахване на нетарифните пречки пред търговията, сближаване на регулаторната рамка и на стандартите, а също така сближаването на правилата за произход на стоките и подобряване на достъпа до пазара на услуги и до обществените поръчки в САЩ. Страната ни ще работи и за прилагане на правилата на интелектуалната собственост и географските означения, допълни Плевнелиев. Основен принцип за България при преговорите ще бъде постигането на облекчения за малкия и средния бизнес в България, които са гръбнакът на пазарната икономика и същевременно изпитват най-големите трудности при излизането на чужди пазари. Затова, изтъкна президентът, една от целите при преговорите по Споразумението ще бъде да изграждането на сътрудничеството в подкрепа на малкия и средния бизнес, подобряването на достъпа до информация и намирането на подходящи партньори, както и постигането на съответствие с изискванията на пазара в САЩ.

  .

  Цялото интервю на Ноам Чомски  (13.01.2014 г., Нuffingtonpost.com)

  Noam Chomsky: Obama Trade Deal A ‘Neoliberal Assault’ To Further Corporate ‘Domination’

   

  Инфографика за ТПТИ

  

  Повече информация за ТПТИ

  .