Всички авторски страници

Авторски

• Имената, които не знаем, а биха ни направили горди

  Препубликуваме този текст на Ваня Щерева от Мanager.bg не защото за хората, които се споменават в него, не са излизали тук-таме по български медии някакви материали. Излизали са някъде, както може да се види и от линковете, направени в препубликацията. Но така или иначе те са оставали и остават в периферията на медийното внимание. А си струва за тях да се чуе повече.

  ––––––––––––––

  Българите, успели в чужбина – някой чувал ли е за…

  .

  

  На 30 ноември едно българско момиче стъпи за пръв път на наша сцена – за малко, като гост изпълнител на Васко Василев. Направи го заради приятел. Тя се казва Светла Василева, родена е в Добрич, работи на сцените на оперните театри в Италия, Франция, Германия, Кралската Опера в Лондон, Операта в Сидни, Австралия и Япония. Пее с Пласидо Доминго и Андреа Бочели, има записи с тях, те я канят редовно за съвместна работа, а тук никой не я кани. Тук никой не я познава. Защо?

  

  Защо медиите ни бълват новини за Анджелина Джоли, Парис Хилтън и не ми се изброява още за кого – знаем кога са родили, колко деца са осиновили, с кого спят, с кого са се разделили, всичко им знаем. А не искат да напишат за българите, които успяват някъде из големия свят в най-различни области?

  

  Някой чувал ли е за портретиста Росен Райчев (Rossin)? С портрета на баща и син Буш, сега красящ Президентската Библиотека, както и с този на американските президенти на 20ти век, българинът се утвърждава като един от водещите и всеобхватни портретни художници в цяла Америка. А за инж. Божидар Янев, който е главен инспектор на нюйоркските мостове? За българката Анджела Данаджиева – архитект с мащабни урбанистични и ландшафтни проекти, променили облика на градове като Сиатъл, Индианополис, Портланд? За арх. Йорданка Георгиева, която е само на 35 години, а вече има високо признание сред американските архитектурни среди? Само за около година работа тя е класирана от калифорнийския вестник „Ориндж Каунти” сред първите 10 най-нашумели и търсени в наши дни архитекти в САЩ. Сред нейните работи е къщата –дворец на прочутия актьор Джеръми Айрънс.

  

  Аз също не бях чувала за тези хора. Знам само за всекидневните тежки катастрофи по пътищата на България. Научавам веднага как нещо „сензационно” се е случило, от рода прасе се люлее на люлка, самоинициативно. Знам всеки ден какво е казала Мая Манолова в парламента, знам „Оставка!”, знам кой с кого се е скарал в парламента, кой кого е купил да протестира, но не знам някой умен човек да е излязъл с ясно и конструктивно предложение като паднат „тези”, кои да дойдат и защо точно те. Знам резултатите от футболните мачове на „Лудогорец“, „Левски“ и ЦСКА, но не знам, че едно младо момче – Ивайло Иванов, стана европейски шампион по джудо преди две седмици. Те дори по спортните новини не са казали, проверих специално. Колко европейски шампиони имаме? И колко често? Че да се държим, все едно, че нищо? Не знам. Наистина не знам. Но знам, че циганката Пенка не стана мис България, но пък влезе в Биг Брадър All stars, защото е огро-о-омна „star”. Знам също, че някаква си татуирала името на мъжа на Евгения Калканджиева, щото голяма любов било и щяла да й го вземе тя този мъж. Знам също, че вече си имаме и трета Златка – този път червена. Защо знам тези неща? С какво помагат те на смисъла ми на живеене?

  

  Защо не знам за младите математици от СМГ – София, които непрекъснато пътуват из света и печелят олимпиади? Преди малко съвсем случайно разбрах, защото се поинтересувах, че са спечели възможно най-голямото математическо отличие през 2010-та, било такова, което няма как да се надмине, можело само да се повтори. Не знам как се нарича това отличие, защото нищо не разбирам от тези неща. Няма кой да ми ги разкаже. Иначе щях да съм прочела и да знам.

  

  Ученици от СМГ с поредните си отличия. Снимка: Dobrinovinicom.blogspot.com

  Знам, че огромни български мозъци са се пренесли отвъд океана, и продължават да го правят. Но кои са те, как живеят, какво постигат, искам да знам, искам да ме вдъхновят, но не знам. За да не съм съвсем крайна – да, има журналисти, които правят такива предавания, като Георги Тошев например, има и други, които ще напишат веднъж – два пъти, но когато никой не се интересува от тези неща, дори да си искал да разкажеш историите на успелите хора, предполагам, че ще се демотивираш.

  Попитах „Google” – Българи, успели в чужбина. Излезе тема във форум. Добронамерен потребител предлага на останалите да споделят за българите, постигнали високи резултати в кариерите си в чужбина. Българи, които трябва да ни карат да се гордеем. Около десет процента от пишещите във форума споделят имена и постиженията им. Останалите оплюват Кристо Явашев и други имена, за които все пак знаем нещо. И омаловажават всяко постижение, за което някой е споделил. Зададох на „Google” имената, които прочетох във форумите. Нямаше почти нищо, писано за тях в медиите. Някога не е имало написано и за цигуларя ни Васко Василев, който сега препълва залите, не можеш да си намериш билет за негов концерт два месеца преди това. Толкова е голяма любовта към него, че се наложи да продадат билети за генералната му репетиция преди последния му концерт, за да могат да влязат всички желаещи. Но някога не се знаеше нищо за него. Как се разбра? Беше свирил със Стинг, с Майкъл Джексън, по всички големи световни сцени. Тук стана популярен с новината, че е учител на Ванеса Мей, а после и с любовната история с майка й Памела Никълсън. Покрай това лека полека хората разбраха какъв голям музикант имаме.

  

  Спомням си, преди години, ми се обади позната и ми каза: „Нали се познаваш с медиите… Алина… от „Нова Генерация“, нали живее в Канада… Записала музика към филм, цялата музика в този филм я изпълнява тя, и сега този филм има номинация за Оскар за музика. Става ли да уредиш едно интервю?”. Зарадвах се много. Бях сигурна, че това е страхотна новина. Звъннах на няколко места. Отказаха ми. Стори им се неинтересно. Ако им бях звъннала и казала: „Знаете ли к’во, имам ново гадже” щяха на секундата да притичат за подробности. За мен, дето не съм от най-популярните. Дори за мен. Щяха. Но от вокалистката на култовата група от 90-те „Нова генерация” и нейния проекто-Оскар никой не се поинтересува. Само двама българи са се докоснали до Оскарите по някакъв начин – въпросната Алина Трингова – тогава и години по-рано аниматорът Златин Радев, чийто дипломен студентски филм „Консервфилм” беше номиниран в категорията „Анимационен филм” за Оскар. И получи 29 награди от различни световни кино фестивали. Проверих в „Google” и за него. Една страница излезе. Едно маломерно количество публикации. Ако тръгна по улиците и попитам хората: „Знаете ли кой е Златин Радев?”, убедена съм, отговорът ще е „Не”. Ако ги попитам за Киро Скалата обаче, и за Денди, и за Панайот, и за Недялко, и за Пенка – хората ще ги знаят. Риалити герои. Най-големите.

  

  Не искам това да са моите герои. Съвременната журналистика лази в кръв и клюки и ме въвлича в това. Съвременната журналистика е болна. Съвременният човек е болен – от безлюбовие, от егоцентризъм, от незачитане на отсрещния. Гледа американски филми, американски предавания, величае ги и отрича всички наши. Какво очаквам от народ, който е измислил фразата, отивайки на кино: „Хубав ли е филмът или български?”. Да, факт е, че киното ни върви напред със ситни крачки, но някой направиха големи – „Мисия Лондон”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Дзифт”… Защо „Цветът на хамелеона” спечели награди по сумати световни фестивали, а у нас на „София филм фест” не взе? На нашите филмови награди дори не беше номиниран за операторско майсторство – а повярвайте ми, ако има къде да го гледате, въпреки, че се съмнявам, няма как да не се впечатлите от брилянтната му визия, такава, каквато никога не сте виждали в български филм.

  

  За бизнес успехи пък още по-трудно се говори по медиите. Сигурно, защото бизнес новината е свързана с името на компанията, а за това се плаща. Това е реклама. Аз ако имах медия обаче, с голяма радост щях да разказвам за Ивайло Пенчев от „Walltopia”. За предприемчивостта му, за катерачните стени, които продава в цял свят, за непрекъснатите иновации, които прави. Защото когато чух за пръв път за него, на церемонията „Мениджър на година”, ми подейства вдъхновяващо и смятам, че би могъл да подейства така и на много други хора. Защото ако продължаваме да се интересуваме само от леглата на известните и от мръсните им ризи, съвсем ще се обезличим. И тук идва едно много, много порочно явление – медиите казват – даваме на публиката това, което иска.

  НЕ! Медиите трябва да възпитават. Дайте на публиката това, което би я направило човек. Щото публиката сега не е човек. Тя е едно пребито куче, което мечтае и онези, от телевизора, известните, да бъдат пребити, щото „С какво повече те са повече от мен?”. Затова заглавията, в които има смърт, изневяра, лъжа, скандал, продават. Защото публиката – пребито куче казва: „Аааа, нека му! Браво! Точно така!”. И пребитото куче купува жълтия вестник и споделя на пейката пред блока с другите пребити кучета. И се радват заедно, махат с опашки. Може би му трябват много години на това пребито куче, за му се случи някакво развитие. И има два пътя пред него – или да умре окончателно, или да започне да харесва добрите новини. Ако някой му ги даде, може и да има шанс.

   
• Българи и германци обсъждаха в ЕП как се справят с комунистическото минало

  Материал на Desebg.com

  .

  

  Европейският парламент в Брюксел стана домакин на българо-германски дебат за опита на двете страни в прочита на комунистическото минало и справянето с неговото наследство.

  Дискусията в ЕП в белгийската столица се проведе в рамките на международната конференция „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, организирана от евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) и германския му колега Йоаким Целер (ЕНП) в сряда (29 януари 2014 г.).

  Освен дебатът за комунистическото минало, неговото отражение и влияние в настоящето, както и значението за познаването му, в Европейския парламент беше открита и пътуващата изложба „България 1944 – 1989 г. Забранена истина”, разказваща за малко познати факти и събития от комунистическия режим в България.

  Българското събитие в Европейския парламент се проведе в присъствието на голяма група студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” и младежи от страната, поканени от Андрей Ковачев специално за изложбата и конференцията. Освен тях на събитието присъстваха изследователи на комунистическия режим, издатели и журналисти.

  „Много е важно да знаем истинската българска история от периода на комунистическия режим и неговото влияние в настоящето”, заяви при откриването евродепутатът Андрей Ковачев. По думите му има много факти, които показват, че това минало действително има отражение върху случващото се днес в политическия и икономически живот в България.

  „В много страни от Европа и в света битува убеждението, че България е била най-верният сателит на СССР, представа, която не отговаря на обективната история”, посочи Ковачев. Той припомни, че от всички страни в Източния блок след 1944 г. в България е организирана най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в лицето на горянското движение.

  Евродепутатът подчерта, че неслучайно пътуващата изложба, показана в Европейският парламент, е озаглавена „Забранена истина”, тъй като от периода на комунистическия режим се знаят много малко факти.

  Германският му колега Йоаким Целер коментира необходимостта от познаване на комунистическата диктатура и отговорността на обществата от бившия Източен блок да завещаят истината на следващите поколения.

  Авторите на изложбата са живеещата в Берлин Фанна Коларова и публицистът Стоян Райчевски, председател на Съюз „Истина”. При откриването й двата обясниха, че от една страна тя е създадена в памет на жертвите на комунистическия режим, но в същото време е обърната към хората и младите, защото акцентира върху факти от този период, които дълго време са били прикривани или постискани в България.

  

  Пьотеринг: Критиците на комунистическия режим в България са смели хора, защитили европейските ценности
  
  Инициативата беше уважена от германският политик Ханс-Герт Пьотеринг, председател на Европейския парламент (2007-2009), и член на Европейския парламент от 1979 г.

  „Критиците срещу комунистическият режим в България преди 1989 г. са изключително смели хора, които са имали трудна мисия, но те не са се уплашили и с делото си са защитили европейските ценности”, коментира той.

  „Нашите деца трябва да знаят за опасностите на тоталитарния режим. Това е наша обща отговорност. Ние трябва да предотвратим връщането на сенките му”, допълни Пьотеринг.

  Германският опит: Милиони евро за разясняване на комунистическата диктатура
  
  Урсула Попиолек, председател на Управителния съвет на Мемориалната библиотека в памет на жертвите на комунизма в Берлин посочи огромното значение младите хора да знаят до какво е довел комунизма днес и колко демагогско е съдържанието му.

  Маркус Пийпер от Федералната фондация за изследване на диктатурата на Германската единна социалистическа партия разказа за пътя в Германия, по който обществото преосмисля комунистическото минало.

  На първо място в преоценката му като главна задача след обединението на Германия е криминализирането на диктатурата и разследването на лицата, които са част от тази диктатура и са извършили престъпления. В резултат на тази политика пред съда в Германия са изправени общо около 750 души, голяма част от които са осъдени с условни присъди. „За нас това е една тема, която е много обсъждана в Германия, тъй като считаме се, че някои от проявленията на диктатурата действително да истински престъпления”, обясни Пийпер.

  Той не пропусна да отбележи, че за запазване на паметта за комунистическото минало в Германия са създадени редица музеи и културни клубове, в рамките на които се разглеждат различни процеси от времето на диктатурата.

  В Германия са създадени общо 5 комисии, които са разследвали дейността на ЩАЗИ, а разкритите документи на източногерманската Държавна сигурност са няколко десетки километри.

  Федералната фондация за изследване на диктатурата на ГЕСП води и разяснителна кампания за последствията от диктатурата и подкрепя жертвите й. „Влагат се милиони евро за създаване на учебни помагала, създаване на документални филми и онлай помагала, показващи същността на комунистическата диктатура”, заяви Пийпер.

  

  Проф. Манфред Вилке, член на Съвета на Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ, заяви, че след падането на Берлинската стена германското общество и академичната общност там не са имали готовност за преоценка на комунистическата диктатура в бившата ГДР.

  „Имаше 5-6 историци, които бяха свързани с ГДР, и техният прочит за случилото се не беше обективен”, разказа той. След това германците са извървели определен път, в края на който е сложен край на разбирането, че най-важно са нацистките престъпления и всичко друго, включително и престъпленията на комунистическата диктатура е след това.

  Българският опит за справяне със сенките от миналото
  
  Председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов посочи, че в България едва при третия опит се е стигнало до отваряне на архивите на комунистическите тоталитарни служби. В резултата на комисията през последните 7 години са разкрити над 8000 сътрудници, а над 12 000 граждани са поискали да се запознаят с архиви на ДС. „С дейността си комисията разруши мита, че архивите на Държвана сигурност не са достъпни”, каза той

  Проф. Евелина Келбечева от Американския университет в България говори за безпаметността за комунизма в българското общество. По думите й тя се дължи на изключително добре организираното блокиране на научните и медийните канали за истинското знание за режима.

  „Свидтели сме на едно добро организирано невежество, което може да бъде преодоляно с политическа и интелектуална воля”, заяви тя, като подчерта перфидното академично фалшифициране на близката историята.

  Според нея в България е по-лесно да бъде сменено правителство отколкото истината за комунистическото минало да бъде вкарана в учебната програма.

  

  „Истинският исторически разказ за комунизма не се е появил, защото наследниците на комунистите и ДС запазиха монопола върху миналото. Истината за тях е неудобна, защото показва, че БКП е терористична организация, финансирана от Москва”, заключи тя.

  Атаките срещу комисията по досиетата

  Екатерина Бончева, член на комисията по досиетата, сподели, че най-често задавания въпрос към нея през последните месеци е дали ще закрият комисията.

  „Ние пипнахме в най-чувствителната част на прехода – икономическите досие и тези на кредитните милионери”, обясни тя атаките към независимия държавен орган от страна на БСП и бивши оперативни работници от ДС.

  По думите й желанието за закриването на комисията е опит да бъде зачеркнат европейският информиран избор. „Сега представителите на ДС лансират нов мит, че документите от архивите разделят хората в България”, коментира Бончева.

  Според нея у нас думата лустрация нарочно е станала мръсна. „Без лустрация истинската промяна няма да стане”, каза Бончева.

  Тя посочи, че опитите да бъде блокираната работата на комисията ще продължи. Една от възможностите е това да бъде направено със вкарването на определени текстове в законопроектите за новите специални служби, а другият път е приемането на съдебни решения по дела, завесени срещу комисията, които не следват досегашната съдебна практика и създават необосновани прецеденти.

  Живеещата в САЩ журналистка Нася Кралевска – резюмира съдържанието си на книгата си „Без заглавие” – комунизмът в битка с демокрацията, издадена на английски.

  „В България е проведен най-мащабния терор от страните в ИЗточния блок, а сянката на комунизма тегне на България още от 10 ноември 1989 г.”, каза тя. Според нея манипулациите и лъжите на бившите комунисти продължават и до днес.

  Предателствата и фалитите при управлението на БКП

  Разследващият журналист и основател на независимия специализиран сайт desebg.com Христо Христов, подчерта, че българското общество не е запознато с ключови факти за комунистическият режим и много хора продължават да живеят с пропагандната представа, че управлението на БКП е било успешно.

  „Дори и малкото информация за този период в учебниците по история няма да намерите информация за трите фалита (1960 г., 1977 г. и 1987 г.) на управлението на БКП начело с Тодор Живков, нито за това, че БКП е единствената комунистическа партия, която два пъти е предлагала България да се превърне в 16-та република на Съветския съюз през 1963 г. и 1973 г., което е отказ от суверинитет и национално предателство”, посочи той.

  Журналистът каза, че докато в Германия са осъдени 750 лица, свързани с престъпления по време на диктатурата, в България са осъдени общо 6 висши комунистически функционери, от които само 3-ма са влезли в затвора.

  По думите му влиянието на ДС върху прехода в България може да бъде преосмислен през няколко факта:

  През първите 7 години от прехода 5 са преминали при управление на правителства, ръководени от министър-председатели, свързани с комунистическите тайни служби;
  Първите 7 години от прехода управителите на БНБ са агенти на ДС;
  През 11 от общо 25-те години на прехода е управлявала коалиция, в която една от партиите е ръководена от агенти на ДС;
  10 години от прехода държавен глава на България е бил секретен сътрудник на ДС;

  „Дебатът за комунистическото минало и престъпления никога не е стигал докрай, защото наследниците на компартията винаги са се съпротивлявали. Те не почитат паметта на жертвите на тоталитарните режими, но продължават да празнуват 9-ти септември, а лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев наскоро определи тази дата като „светла” и заяви, че днешната власт се нуждае от „заряда на 9-ти септември”, за да управлява”, заключи Христов.

  Международната конференция и изложбата е второто голямо събитие, което българския евродепутат организира на високо ниво в Европейския парламент. През есента на 2010 г. той инициира конференцията „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.” в Брюксел, с която за първи път на европейско ниво беше показана съпротивата на българското общество срещу комунистическия режим. Във форума взеха участие над 25 жертви на репресиите на БКП, сред които много политически затворници и бивши лагеристи в най-големия политически лагер при комунизма – „Белене”.

  Тогава България получи най-голямото признание в лицето на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, който заяви, че ако Европа и светът са знаели за съпротивата на българското общество срещу наложения с Червената армия комунистически режим нямало е да е разпространено твърдението, че България е била най-верния сателит на Съветския съюз.

   

• М. Попова се разграничи деликатно от искането на Плевнелиев за референдум

  Вицепрезидентът Маргарита Попова деликатно се разграничи и постави под съмнение решението на държавния глава Росен Плевнелиев да предложи референдум за изборните правила. В четвъртък тя критикува индиректно президента в рамките на принципни коментари за политическата система в България.

  „Предложението на президента за референдум е едно желание да се стимулира избирателна активност, като ще се наложи да се оперира и на полето на Конституцията“, заяви Попова.

  Тя отбеляза обаче, че би й се искало да се стимулира избирателната активност на българските граждани чрез смислени програми, „които да привличат избирателите и те убедено, с ентусиазъм да тичат, да се отправят към избирателните урни и да посегнат към бюлетината, която най-много им харесва“.

  „Нахлува се във философията на изборното законодателство, регламентирана, ако беше само на законово ниво добре, но тя е регламентирана на нивото на Конституцията, затова имам доста размисли по този въпрос“, каза Попова, която се радва на подкрепа от страна на проправителствените групи, които откакто започнаха гражданските протести #ДАНСwuthme искат оставката на Росен Плевнелиев и предлагат Попова да заеме поста му.

  Тя отбеляза, че референдумът, пряката демокрация, особено по въпросите на изборите, изглеждат на пръв поглед много силен и много автентичен механизъм, но „тези механизми, трябва да са договорени, дискутирани, консултирани и трябва да сме се съгласили по тях“.

  Вицепрезидентът отговори отрицателно на въпрос дали е изненадана от предложението на президента за референдума, но отбеляза, че е трудно човек винаги, във всичките си действия и постъпки, да улучи най-доброто и най-подходящия момент.

  „Трудно е, защото политическият ни живот е доста напрегнат, емоционален и натоварен, а понякога и дори доста объркан… Но пак казвам, ако говорим помежду си, ако се уважаваме, ако търсим съгласие по важните неща за демокрацията, включително и за изборите, за изработването на Изборния кодекс и за много други неща, които са важни за нашия живот – днес и в бъдеще, по-рядко ще се изненадваме, по-рядко ще сме недоволни“, заяви вицепрезидентът.

  По думите й така ще имаме по-висока доза увереност, ще можем да придвижим и нацията напред.

  Тя постави и въпросите за качеството на демокрация и политическия живот.

  „Оценката вероятно не е толкова задоволителна, колкото трябва да бъде, и се опитваме със задължителни норми, с диктат на публичната власт да стимулираме активност… Законът и законодателната уредба са от значение, но от огромно значение е качеството на лидерството, на политическото водачество“, коментира вицепрезидентът, след като бе удостоена с почетния знак „Стефан Стамболов – за лидерски принос“.

  Президентът Росен Плевнелиев се обяви преди ден за провеждането на референдум, който да реши дали да бъде въведено задължително гласуване на изборите и в допитванията до народа; дали част от народните представители да се избират мажоритарно и дали да може да се гласува и дистанционно по електронен път на изборите и референдумите.

  Източник:  Mediapool

• В. Вацев: Това у нас не е и капитализъм, а междуцарствие

  Интервю на Калин Първанов с политолога и философа Валентин Вацев,

  сп. „ТЕМА“

  

  Валентин Вацев е роден през 1950 г. във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Преподавател е по геополитика в ПУ „Паисий Хилендарски” и по европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.

  – Г-н Вацев, преди време казахте пред „Тема“: „Българската левица живее безпроектно.“ Е, сега доволен ли сте, когато вече имаме и проект на Георги Първанов, и проект на Татяна Дончева?

  – Аз не съм убеден, че Дончева е лява. Очарованието й е, че тя от самото начало е деидеологизирана. Свръхкомпетентна е в юридическата тематика, но политически може и да не е забелязала левия характер на партията, в която членуваше. Проектът „Първанов“ е нещо по-сложно.

  Проекти наистина са налице, но мен ме интересуват тези, които имат някакво идеологическо осмисляне. Под проектност имах предвид класическия смисъл на думата – някакви днешни действия, насочени към бъдеща реализация на желана картина на света. Каква картина на света предлагат Първанов и Калфин? Желанието за смяна на ръководството на БСП не е проект. Без съмнение днешното ръководство на партията е изразходило в много голяма степен ресурсите си. Но БСП дори и да има лидерски проблем, той е последният в списъка. Едва ли с обикновена смяна на лидерите нещо може да се поправи. Българският социализъм има нужда от размишление върху принципите си, върху целите си, върху смисъла на съществуването си и най-накрая върху личността на своя председател. Уви, вътрешнопартийната опозиция тръгна отзад напред в решаването на проблемите. Затова и не съм изпълнен с оптимизъм за успеха на начинанието й.

  – Под въпрос ли е поставено съществуването на БСП като първостепенна политическа сила?

  – Вероятно БСП ще продължи да съществува още. Въпросът „Дали ще ни има?“ би трябвало да си го задават другите партии, тъй като ако нещо в България прилича на партия, то това е само БСП. Всички останали проекти, опити, експерименти, инициативи и мероприятия си свършват работата, за която са създадени, и си отиват. Или не си свършват работата и пак си отиват. Да, БСП е политическа реалност, но въпросът е друг: къде минава границата на лявото и дясното въобще? Между БСП и нейните противници или вътре в самата БСП?

  – Според някои теории БСП поражда и лявото, и дясното…
  
  – Боя се, че това не е теория, а суровата реалност. Ако за момент забравите кресливите пишман антикомунисти, които са напълнили българския интернет и медиите, и се вгледате внимателно в БСП, може да видите могъщ антикомунистически заряд. Ако някоя политическа сила е направила нещо реално за декомунизацията, то това е БСП. На „Позитано“ може да срещнете – и то без да търсите дълго, автентични антикомунисти. Сериозният антикомунизъм не е търкаляне по земята, обръщане на пейки, подскачане и квичене на публично място. А осъзната политика по реализация на определени цели и принципи, най-вече икономически.

  Познавам такива хора – лягаха си като беззаветни комунисти и се събуждаха яростни антикомунисти, борци за либерални права и свободи. Някъде преди около 25 години в България се появи една особена социална група, която е предмет на изследователския ми интерес – хора, които организационно са членове на комунистическата партия или живеят около нея, но идейно-политически и морално са автентични антикомунисти. Комунистически антикомунизъм, или ако предпочитате – антикомунистически комунизъм.

  – Предполагам имате предвид старата номенклатура, на която сте посветил статията си „Новият български феодализъм (на прага на обединена Европа)“?
  
  – По-скоро част от нея. Това са кръгове, които не могат да скрият комунистическия си произход, но именно от тях съм чувал истинския антикомунизъм. Големият въпрос е – откъде дойде българският антикомунизъм? В началото се предполагаше, че това са остатъците от различни репресирани социални групи преди 9 септември 1944 г. Познавам доста такива хора, но в интерес на истината, усреднено казано, повечето от тях се държаха достойно. Логиката на техния дискурс не беше „Дайте да си отмъстим“, а „Какво да правим сега“. Вероятно страданието е умъдрило тези хора.

  Напротив, истинският антикомунизъм, особено яростен, високоенергиен и нажежен до бяло, дойде от средите около Централния комитет на БКП – децата на ЦК, наследниците на Секретариата на ЦК, децата на Политбюро. Тоест върхушката на БКП от един момент нататък се осъзнаваше като антикомунистическа. Именно тя отвори война на собствената си партия – и обяви фалит на българската държава, ограбвайки я безмилостно. Това са хора, израснали в люлката на комунистическата партия, които люто я ненавиждат и се боят от нея.

  

  – Можете ли да олицетворите тези среди?
  
  – Избягвам да говоря за определени хора, защото изхождам от разбирането, че не бива да се води борба с личности, а с явления. Навремето Андрей Луканов беше само знаковата фигура на тази тенденция, но в наше време – хайде, вгледайте се внимателно в Иван Кръстев. Или в излъчването и в биографията на Красен Станчев…

  – Но те не са в БСП?

  – Няма значение, истинските граници на БСП не са разположени както изглеждат. БСП е партията протагонист – произведе едновременно твърде много комунистически и антикомунистически формации.

  – Още ли си представяте Сергей Станишев като „симпатичен ляв либерал, който тепърва ще открие социализма или въобще няма да го открие“?

  – Аз мисля, че ако на Станишев му потрябва социализъм, той ще си го открие, но засега още не му е потрябвал. Пък и защо му е? Та той успешно решава проблемите си без каквито и да било идеологически ангажименти.

  Станишев е интересен не толкова с личните си качества, а с високата си емблематичност, със символиката. Имаше една прослойка в номенклатурата, която се бореше за някакви свои собствени глупави съсловни цели. Горната част от нея се осъзнаваше като трагично разделена от света – тя се чувстваше елит, чието място е при елитите: „Има световен елит, има глобален елит, ние също сме елит. Знаем езици, имаме добри маниери, добре образовани и подготвени сме, следователно и нашето място е там.“ Станишев отговаря точно на този импулс. „Може да сме от никому неизвестната България, но сме функционери на общоевропейско равнище“ – това е разбирането за включеност във високите елити на света.

  Долната част от тази номенклатура не се бореше за глобално признание и място в Брюксел, а за нещо съвсем просто – за превръщането си от колективен управленец в собственик; да стане класа. Говорил съм много по този въпрос, писал съм – ето, че това не се случи! Не по-малко от 50% от управляващите кадри в страната (а в провинцията този процент е по-висок) са преки или косвени наследници и продължители на късносоциалистическата българска партийно-държавна номенклатура. Според мен това беше и донякъде неизбежно. Работата е там, че тези хора не успяха да станат класа. Проектите, които се опитват да реализират, са смехотворни и нежизнеспособни, моралът им е под всякаква критика, управленските им навици и способности са силно проблематични, културата им е посредствена. Оказа се, че тази прослойка не е готова да носи отговорността за обществените процеси. Те дори за себе си не могат да отговарят… Вземете например британския елит или френския – ще видите способност да се мисли в категориите на нацията, на широкоразбрания обществен интерес. Това са хора, които могат да пожертват дори личните си, групови и семейни интереси в името на корпоративния интерес на националния елит. Напоследък осъзнах, че скандалът в британския елит не е затихнал от 300 години, но въпреки това нито един негов сегмент не е успял да действа пряко националните интереси. Същото е и във Франция – там кипи скандал от края на Втората световна война, но отвъд това Франция продължава да бъде световна сила.

  – Излиза, че са прави онези протестиращи, които издигат лозунги за смяна на елитите, свързвайки сегашния елит със стария комунистически?
  
  – Без съмнение интуицията им е на мястото си и тези хора са прави.

  – Но не е ли парадокс 25 години след смяната на икономическата система те да продължават да скандират срещу отдавна несъществуващия комунизъм?

  – Вижте, това у нас не е и капитализъм, а междуцарствие. Някакъв невиждан досега в историята процес на гниене и разпад на един изпуснат социализъм. Напълно разбирам хората, които са по площадите, проблемът е, че те са безпомощни в днешната си ориентация в обществото. Проблемът е, че те мислят, че сменят системата, а всъщност – в най-добрия случай, който дори е недостъпен за тях, могат да сменят само правителството. Уважавам енергията на гнева – да, аз съм съгласен с тези хора, че в скоро време в България няма да може да се живее нормално. Съгласен съм, че сме в историческа задънена улица и в морално-психологически и културен тупик. Бих подкрепил с най-големия тъпан и с най-дългия вувузел протестиращите и бих седял от сутрин до вечер на площада, на който те от време на време вече не идват, ако виждах субекта, който ще поеме отговорността за състоянието след победата.

  – Очаква се ГЕРБ да бъде този субект?

  – Боже мой, посочете ми ГЕРБ! Няма такова нещо. Това са група приятели на всяка власт или тясното обкръжение на Бойко Борисов. Той е дълбоко аполитичен. Навремето му казаха, че е десен, и той го дава вдясно. Но ако му бяха казали, че е ляв, той щеше да се справи и с тази задача. Борисов е такъв универсал, че може да свърне навсякъде.

  В края на краищата катастрофата започна с невъзможността на българската пишман буржоазия да изгради политически механизъм за защита и утвърждаване на своите исторически цели. Е каква буржоазия ще се получи от наследниците на секретарите на ЦК на БКП? Тоест ние сме в историческо междувремие. Социализъм вече няма, а капитализъм още няма. Безвремието може да продължи още.

  

  Днес финансовият капитал господства в света, той унищожава суверенитета на националните държави и създава световни наднационални структури, които тепърва ще се разгръщат. В тези условия българският елит би трябвало по нов начин да осъзнава отговорностите си.

  – Бяхте нарекъл управлението на Борисов „едно голямо историческо междучасие“. Свърши ли то?

  – Междучасието свърши, но се оказа, че имаме свободен час. И то не един, а два. Може да се каже и по-просто: българският елит, българската политическа класа (те така обичат да се наричат) вече не може да произведе нито една жива формула. Могат просто да сменят изпълнителите, но музиката е същата. Тази социална група, която се добра до властта преди 25 години, е в края на своята историческа валидност. Какво би могло да стане днес? Да кажем, че Станишев го свалят – което не вярвам да стане, или дойде време той да замине за Брюксел. Тръгва за европейската политическа столица, казва сбогом на своите приятели в София и преставаме да го мислим. На власт идва групата, която днес се представя за „възрожденска“ проектност? Хубаво. Какво се променя? Нищо.

  – Да не би у вас да е живо едно чувство – да го наречем реваншизъм, тъй като с идването на Георги Първанов навремето напуснахте ръководството на БСП и вероятно сега сте доволен, че идва и неговият ред да бъде отстранен от партията?

  – Това, което се случи с мен, е проява на моето разбиране за свобода и за правилно действие. Можех да продължа и досега да съм на „Позитано“, никой не ме е отстранявал. 10 години бях в ръководството на БСП, редовите социалисти ме харесваха, доверяваха ми се и гласуваха за мен. Никога няма да нагрубя или да обидя хората, които са гласували за мен. Но има неща, които са ми омръзнали отдавна – моите възражения към редовия социалист са спрямо неговото разбиране за лоялност, която може да го доведе до лобното му място, но няма да го накара да се размисли накъде отива.

  Колкото до мен, политическата ми кариера беше достатъчно успешна. Намирах сериозна подкрепа дори и за грешките си, много неща са ми прощавани. При това съм бил водач на най-успешната партийна фракция АСО – яростна и разрушителна, която правеше паралелни програми и „черни списъци“, водеше истинска подривно-разколническа дейност. Аз съм правил паралелни листи и ми простиха. Нека видим дали на Първанов ще му простят. В рамките на социалистическата партия обвинението в ренегатство е възможно най-страшното проклятие. След него идва Голямото нищо.

  Но, знаете ли, във всички най-трудни моменти ние издигахме ценности, идеи и принципи. Понякога вероятно сме били прави, понякога сигурно сме бъркали. Но и досега никой няма да каже, че сме били фракция с цел овладяване на властта. Ние победихме идейно и от този момент нататък властта вече не беше интересна за нас. Ако Първановите или Станишевите хора сложат на масата принципи и идеи, обществото ни ще бъде страшно заинтересувано. България живее в ситуация на много жесток глад на идеи, на цели, на смисли. А по принцип левицата – там където я има, винаги е смислообразуващо тяло. Дори когато е особено жалка, когато е кръжоче или полулегална компания, тя винаги е идеаторна общност. Това е, което ми липсва на „Позитано“ и което не виждам и във „възрожденския“ проект на Георги. Ако става въпрос за смяна лидера и на неговото обкръжение с други – аз съм съгласен. Но не това решава проблемите.

  – Отива ли към края си тази левица, която познаваме в България от последните 20 години?

  – Мисля, че тя е отвъд края си. Абсолютният, медицинският край на левицата идва, когато тя осъзнато възприеме такива проблематични решения от рода на плоския данък. Защото плоският данък не е икономика, той е концепция – касаеща социалната структура на обществото.

  На този етап БСП има запазен социалистически потенциал в низините си. Той ще бъде строителният материал и енергията на всички бъдещи промени в българското ляво. Но в момента всички най-интересни, смислени и визионерски сили, структури и субекти са извън социалистическата партия.

  – Къде ги виждате тези сили и субекти?

  – Виждам ги на много места, най-вече в нагласите на обикновения българин. А дори и в отделни социалистически изказвания на Бойко Борисов.

  Но да не се безпокоим за лявото, въпреки че днес то няма политическо битие и политическа организация, която да превръща лявата енергия на обществото в политическа воля, а оттам да кристализира в политически решения и практики. България все още живее в един номенклатурен полукапитализъм от периферно-компрадорски тип, в който социалната структура е съвсем ясна: има много тънка ципа от много богати, които стават все по-богати, имаме умираща средна класа – хора които с все по-голям труд успяват да реализират целите си, и простолюдие, което живее пред телевизора и от днес за утре. Това е социална структура от скрито колониален тип, което означава, че всички бъдещи политически задачи трябва да включват не само социалния въпрос, но и проблемите на националния и на държавния суверенитет.

  – Същото казва и Волен Сидеров.

  – Подозирам, че Сидеров – това са няколко човека. Помня го в историята му. Няма човек, който толкова често да си е противоречал. Отначало се ядосвах, после се смеех, сега вече свикнах. Ако ми е позволено да давам оценки – Сидеров не е политик, той е журналист. Повратлив и реактивен журналист, който ясно усеща потребностите на момента, издига необходимия лозунг и се оглежда да види какво ще стане. Даже подозирам, че се забавлява.

  Абсурдността на ситуацията ни доведе дотам, че Сидеров говори от позицията на българския национализъм. Може би българите все още имат нужда точно от него. Но може би тепърва предстои да открият прости факти – като например този, че национализмът не е агресия срещу турци, цигани или евреи. Българският национализъм тепърва предстои да открива себе си. Ще го познаем много лесно – не по ксенофобията, не по патриотарството и битовата агресия, а чрез интереса му към суверенитета като задължително условие за всяко развитие.

  – Вие сте не само политически съратник, но и колега с бившия премиер Жан Виденов. Обсъждате ли с него актуалната политика и в частност случващо се в БСП?

  – Половината ни време отива за работа, защото имаме общи задачи в Пловдивския колеж по икономика, но през другата половина, естествено, разговаряме за история, философия, политика. Работата му е свръхнатоварена, но Виденов е дълбоко политически човек и това, че е станал администратор, не го лишава от политическа мисъл. Доколкото мога да съдя, той не злорадства за случващото се в БСП, гледа отдалеч – горе-долу от моята дистанция. Струва ми се, че разбира всичко това, за което разговаряхме досега. Без да съм упълномощен да говоря от негово име, мисля, че и той осъзнава главния факт на днешния ни политически живот – безсмислието. А от липсата на смисъл идва и липсата на път. В същото време, струва ми се, Виденов е заинтересуван от всичко това, което се случва.

  – Каква е прогнозата ви за живота на настоящото правителство?

  – Правителството не е ляво, нито е дясно. В персоналния му подбор долавям някаква приглушена представителност като търсеният ефект е – ако някой каже, че са леви, веднага да се посочат седесарите в кабинета. Както и обратното – ако се каже, че са десни, веднага се посочват няколко политици от БСП. Радикално деполитизирано, правителството на Орешарски е правено не с интерес към лявото и към дясното, а с една основна цел и икономическа грижа – то представлява комитет за реализация на българо-руски икономически проекти. Кабинетът трябва да осигури реализацията на „Южен поток“, а много скоро след това и на АЕЦ „Белене“. При това положение вече има достатъчно сили, структури и фактори, които желаят това правителство да бъде съборено.

  Но да се върнем към главното – фактът на фактите, главното събитие в днешния политически живот е невъзможността на българската политическа класа да продължи по досегашному. Имаме класика в дефинирането на революционна ситуация – елитът не умее по новому, а обществото не желае по старому. Това е и смисълът на тези протести: да, манипулирани, да – изкуствено управлявани, но материята им, енергията им са автентични. Намираме се в абсолютно върхов момент на новата българска история. Тази година ще се случат много нови неща. Прогнозирам например, че българската десница най-после ще даде филизи на нещо живо и смислено. Но тя няма да бъде либерална, надявам се да не бъде и фашизоидна, защото веднага ще предизвика автентичен отговор вляво и той никак няма да е хуманен. От другата страна – българската левица предстои да се сдобри с идеята за държавност. Ако в България има хора с лява култура, които не са националисти, а просто етатисти, те ще съберат буквално за три месеца невероятна обществена подкрепа. Имам, макар и косвени сведения, че нещо такова се очаква да се случи към лятото. Етатистко ляво и традиционалистко дясно предстои да се срещнат в България.

   

• Обама предупреди Конгреса, че ще го заобиколи, ако няма сътрудничество против бедността

  Американският президент Барак Обама предупреди, че ще заобиколи Конгреса и ще се възползва от пълномощията си да налага президентски укази, ако не получи съдействието на Конгреса по въпроса за неравенството и бедността в САЩ. Обама направи изявлението си в Камарата на представителите в американския Конгрес.

  „Това, което предлагам днес, са конкретни, практически предложения, за да подобрим качеството на живот на средната класа и да създадем нови възможности за тази класа”, заяви Обама пред управляващите.

  Някои от тези мерки ще изискват действия от Конгреса и президентът увери депутатите от двете камари, че е готов да работи с тях.

  „Но Съединените щати няма да бездействат, както няма да бездействам и аз. Затова, когато мога да взимам мерки, без да минавам по законодателния път, за да подобря възможностите за успех на по-голям брой американски семейства, ще го правя“, ще заяви Барак Обама в речта „За състоянието на съюза“.

  Той е решил да действа заради разширяващата се пропаст между бедни и богати и заради факта, че въпреки подема на борсите, средното заплащане остава ниско. „Неравенството се задълбочи. Движение нагоре няма. Нерадостният факт е, че дори и насред периода на възстановяване твърде много американци работят повече от всякога, само за да преживяват. И твърде много изобщо нямат работа“, каза президентът.

  Той ще предложи увеличение на минималното заплащане до 10 долара и 10 цента на час –

  почти с 3 долара повече от сегашните 7,25 долара на час, замразени от 2009 г. „Дайте увеличение на Америка“, призова президентът и обяви, че в следващите седмици ще издаде указ за близо

  40-процентно увеличение на минималното заплащане в предприятията, работещи по договори с държавата.

  Наред с това той се обяви за равно заплащане за мъжете и жените. „Днес жените са около половината от работната сила в Съединените щати, но продължават да печелят по 77 цента, когато мъжете печелят по един долар. Това е смущаващо за 2014 г.

  Жената заслужава да получава еднакво заплащане с мъжа

  за еднаква работа. Тя заслужава да роди бебе, без да се налага да жертва работата си. Искрено мисля, че когато жените успяват, успяват и Съединените щати“, каза той.

  „След пет години упорити и непрестанни усилия, Съединените щати са в по-добра позиция за 21 век от която и да било друга страна на Земята. Нека тази година бъде година на действието. Това искат повечето американци – всички ние, в тази зала, да се съсредоточим върху техния живот, техните надежди и стремежи“, продължи Обама.

  „Преходът към икономика с чиста енергия няма да стане от днес до утре и ще изисква трудни решения. Но дебатите започнаха. Промените в климата са факт. И когато нашите деца ни погледнат в очите и ни попитат дали сме направили всичко, за да им оставим по-сигурен и по-стабилен свят, с нови източници на енергия, искам да сме в състояние да отговорим: да, направихме го“, каза Обама.

  Източник:  Vesti.bg  

• Свободата

   Теодора Димова, портал „Култура“

  .

  

  Медоносната пчела е едно от чудесата на природата. Едно от най-удивителните неща у пчелите е техният социален живот. Трудно е да се разказва за него, ако не си специалист пчелар. Но аз ще предам само детайл, който гледах в един удивителен документален филм за пчелите.

  В кошера се появява втора царица, двете се сбиват за надмощие, борбата им завършва наравно и девствената млада царица повежда половината рояк навън. След дълго скиталчество и перипетии те се заселват в хралупа на дърво. Но тук не е така сигурно, както в кошера. Нападани са от стършели, които са много по-големи и по-силни от тях. Истински хищници, въоръжени с чудовищни оръжия. Но, макар изправени срещу такъв неравен и свиреп противник, пчелите не се предават. Нахвърлят се безстрашно върху агресора. Силите са неравни, но пчелите са саможертвени до смърт. Битката продължава дълго. Борбата е на живот и смърт в буквалния смисъл. Стършелите са гигантски чудовища спрямо пчелите и те дават много жертви. Битката изглежда безнадеждна и изгубена. Изглежда такава за нашия човешки разсъдък. Но явно в техните малки пчелни мозъчета е заложено нещо друго, което ги кара да не се страхуват, да не се предават и да не отстъпват.

  Пчелите – много на брой – заобикалят стършела и с трептенето на крилцата си го прегряват. Той се задушава и умира.

  Не зная как да нарека този инстинкт. Не е инстинкт за самосъхранение. Не е инстинкт за съхранение на индивида, а

  инстинкт за съхранение на общността. Едни се жертват заради други

  Едни умират, за да оживеят други. Животът на едни е цената, за да оцелеят други. Това се среща не само в животинския свят. Среща се и в човешкото общество. Но тази цена е страшна.

  От инстинкта за съхранение на общността днес ни е останало само това – да отдаваме почит на саможертвата. На Втори юни, когато завият сирените. На символичните проверки, когато коленичим и тържествено се произнасят имената на Ботев, Левски, Бенковски, Волов, Каблешков…

  Това ни е останало от социалния инстинкт на саможертвата. Превърнали сме и нея в парадна церемония.

  Защото днес, в 21-ви век, ние сме станали по-умни от хората през 19-ти век. Днес инстинктът за оцеляване е заменил инстинкта за саможертва.

  И ето, оцеляваме.

  За да оцелеем, дори напускаме България.

  Два милиона българи вече живеят и работят другаде. Напуснаха същата България, за която хиляди други българи от 19-век пожертваха живота си. Едни я напускат със сълзи на очи, други я напускат с хулни думи на уста. А тези, които оставаме, сме вътрешни емигранти. И също едни от нас плачат, а други непрестанно хулят и ругаят.

  Всъщност исках да разкажа за отстояването на свободата. Исках да кажа, че свободата е по-голямата, по-висшата ценност от живота. И когато ценностите са подредени именно в този ред, тогава обществото просперира. Независимо дали е пчелно или човешко.

  Българското общество, българската държава са просперирали икономически, духовно, социално в първите десетилетия след Освобождението, докато принципът на саможертвата е бил жив, бил е достоен за подражание. Какво чувство за обич към България, за достойнство и дълг към нея са имали онези стотици български студенти, учещи в европейските университети, които са се връщали тук, за да се запишат като доброволци в Българската армия през Балканските войни. И да загинат – като подпоручик Димчо Дебелянов. Да жертват живота си за България.

  През това време шмекери трупат богатства. Именно това започва да разяжда обществото. Когато индивидуализмът вземе връх, обществото вече не е организъм. Случва се същото и когато духът напусне тялото – живият организъм се превръща се в разлагащ се труп. За по-благозвучно, за да не ни стряска толкова този израз, използваме друг, по-благовъзпитан – тленни останки.

  Тленни останки остават, когато ценностите разменят местата си, когато ценностната скала се преструктурира, когато животът стане по-голямата ценност от свободата.

  Когато отстояваш свободата си, отстояваш живота си, но обратното не е вярно –

  когато отстояваш единствено живота си, губиш и свободата си

  и много други ценности и така животът се превръща в самоцел, самодоволство и самодостатъчност. Когато отстояваш живота си като най-важна ценност, плащаш жестоката цена да изгубиш другите ценности.

  И започва разложението…

  Това са размишления, породени от нашите немощни, хилави, бездушни, страхливи, безлюдни и безплодни протести. Ето защо са безплодни. Ето защо ще трябва да търпим Пеевски да командва ако не ДАНС, то поне медиите и лафките. Ще аплодираме дудука и ще се надяваме да ни донесе свобода. Ще пуснем бюлетина за цензура без България. Ще повтаряме – демокрация, демокрация…. Ще си лягаме рано, ще спим до късно, ще ругаем ранобудните, защото е недемократично да се окупира.

  Ще чакаме правителството да падне само, когато политическите сили се изпокарат помежду си или когато задкулисните кукловоди решат.

  Ще учим украинците на демокрация. Ще учим Ботев на демокрация. Ще учим Левски, Бенковски и поп Грую Бански на демокрация.

  И всичко това е, защото животът вече е по-голяма ценност от свободата. И в резултат на това

  са се разпаднали и другите ценности, които градят обществото

  Затова вече не вярваме и в Иисус, защото Той казва, че Свободата е по-висша ценност от живота и показва, че животът може да бъде жертван заради Свободата. Това е Истината, която ни прави свободни.

  С тази Истина се живее трудно, а без нея по-лесно. Затова я отстраняваме от себе си, отмахваме я, да не нарушава спокойствието ни.

  Спокойствието на сурогатите и ерзаците.

   

• А. Стасюк за Майдана и европейските ценности

  Европа умира от страх за благосъстоянието си

  .

  Анджей Стасюк, в. „Велт“

  .

  Кадри от последните дни: революционери от Майдана в Киев са построили дървен катапулт. С него искат да обстрелват полицията. Когато в Полша казваме „украинци“ имаме предвид „казаци“. Пред вътрешния ни взор възниква картина на безразсъдна езда. Но в отминалите дни казаците са се сражавали предимно като пехота. Те освен това са били майстори на обсадното изкуство. Изграждали са обсадни машини, наричани „хулайгород“ и са служели за превземане на кули и стени.

  Сега вече казаците строят и катапулти. Целият този Майдан, цялата тази украинска революция на снимките, по телевизията и в мрежата изглежда като фентъзи филм, примесен с катастрофичен разказ от бъдещето.

  Черен дим, горящи барикади, революционери с очила на танкисти или спортисти от зимните дисциплини и с шлемове на строители, мотоциклетисти и войници от резерва, със ски снаряжения от пластмаса, с газови маски и маски на черепи, с одежди на чудовища, отреди от сноубордисти, които се втурват в битка, стиснали дъските си като щитове. За фон служат ритмични удари върху ламарина като върху военни барабани, коктейли „Молотов“, които подобно на комети осветяват мрака и барикади от сняг, които, залети с вода в студа, стават твърди като стени.

  Всичко това изглежда като ужасяващ карнавал, като злокобна фиеста. От другата страна стои Мордор, черни редици, застинали и неподвижни зад правоъгълни щитове, които отвреме-навреме се групират в римската бойна формация „костенурка“, за да не удари нещо полицаите.

  Но, драга Европа, не се подмамвай от собствените си желания. Знам, че си представяш, че това не се случва наистина. Смяташ, че това е някакъв Мордор, някаква Татария на друг континент. Че това всъщност е Русия, която отново се бори с вътрешните си проблеми, значи по-добре да не се намесваме, да не я дразним и да не й пречим.

  Русия е голяма и ще се справи с проблема. Русия винаги някак се е справяла. Ние все пак не можем да присъединим част от Русия. Как ще изглежда това? Тогава ще дойде и Калмикия и ще каже: Ние също! Калмикия с нейните камили и юрти, с будистите и нейната пустиня.

  Или, понеже вече споменахме Мордор: Мордовия. След като присъединихме поляците и румънците, вече малко съжаляваме. Освен това тези украинци горят автомобилни гуми. У нас не е позволено да се горят автомобилни гуми, това вреди на околната среда. Освен това дефицитната стока бензин не се използва за замеряне на пазителите на реда.

  От Берлин до Киев са 1332 км. До Рим са 1500. До Париж 2032. До Мадрид 2300. Така казват картите на „Гугъл“. Но никоя географска карта не може да измери и възпроизведе самотата, в която се намира Украйна тази зима.

  Когато през 2004 г. на Майдана се състоя „Оранжевата революция“, настана радостен празник, макар че зимата беше също толкова сурова. Хиляди млади хора от Полша прииждаха насам, за да подкрепят промяната. Най важните полски политици пътуваха до там. Музиканти изпълняваха песни, артисти организираха хепънинги на солидарността. Тогава навсякъде в Полша се виждаше оранжевият цвят. Под формата на шалове и кокарди, шапки и лентички, които се развяваха от антените на колите. Изглеждаше, че революцията е един радостен празник.

  За разлика от тогава днес, понеже е истински опасно, понеже се води истинска, а не карнавална битка, понеже се пролива кръв и биват измъчвани хора, над Майдана в Киев се е спуснала тишина. Дори моята страна, проукраинска и винаги готова да се включи в чужди въстания и революции – изчаква, гледа, наблюдава. Няколкото години в ЕС и в Шенгенското пространство изглежда са ни научили на преценка и предпазливост. Ние не се втурваме както преди по барикадите. Оглеждаме се и чакаме какво ще каже останалата част от Европа. Не знам какво се случи с нас. Загубихме ли вярата си в смисъла на взаимната помощ?

  При това сега на Майдана се случват неща, които са много по-важни и много по-опасни от онези през 2004 г. Как така? Да не би вярата и силата на украинците да са нараснали, а ние да сме ги загубили? Понеже междувременно сме свикнали със сигурността и охолството? Защо вече не скандираме, както тогава: „Киев-Варшава, рамо до рамо“? Защото карнавалът приключи. Сега цари мраз, вони на горяща гума и бензин, спуснала се е чернилката на нощта, самотата и страха: ще ни нападнат или не? Ще убиват или не?

  Европа не е просторен континент. Доколкото изобщо е континент, а не просто един полуостров. Усещането за самота при такава гъстота от територии, народи и градове е нещо извратено и жестоко. Полша разбра какво е пълната самота (още по-лошо: предателството) през 1939 г. Това беше отдавна.

  Но е достатъчно да си припомним за обкръжените от телевизионни камери Балкани. Балканите също бяха самотни и в същото време целият свят можеше да наблюдава как бяха превърнати в касапница. В сравнение с 1939 г. това беше голям напредък. Напредък в извратеността и жестокостта. Тогава повтаряхме лицемерно думите: на Балканите е така, там винаги е било така, на хората там това просто им харесва.

  В случая с Украйна е по-трудно да прибегнем до такова лицемерие. Дами и господа, за съжаление това е вярно: хората се борят заради нас. Ако смятате, че така наречените „европейски ценности“ са нещо, което може да се купи и притежава, грешите. Ако мислите така, най-добре ще е да построите стена около полуострова или географския нос Европа. За да направите от него гето на самодоволството, на привидната сигурност и на порнографското благосъстояние. И за да разположите наоколо стражи, които да внимават останалата част от света да не доближи, за да ни ограби. Ще живеем така, докато един ден не настъпи краят ни от страх, ендогамия и скука.

  Не знам какво се случи с този континент, с неговата енергия, с неговия кураж, с неговия стремеж към разширяване, любопитство и жизненост. Някога бяхме в състояние да стигнем пеша до края на света, да опознаем обратната страна на земното кълбо. Да, правили сме ужасни неща, но имаме и велики постижения. Някога светът гледаше като омагьосан към този смешен полуостров в единия край на чудовището, наречено Евразия. Днес самите ние сме застанали зад прозореца и страхливо надзъртаме иззад пердето: да не би някой, пази Боже, внезапно да започне „да припознава същите ценности“. А ако наистина не може другояче, моля, да стои колкото може по-далеч. Най-добре в някой Мордор.

  Но нещата ще се променят. За ценностите се воюва. Не всичко може да бъде притежавано. Ценностите не могат да бъдат заобиколени със стена и стражеви кули. Не могат да бъдат превърнати в крепост, както средиземноморските брегове, които биват отбранявани срещу бежанците от Африка. Ценностите не могат да бъдат спрени на източната граница на Полша.

  По времето на комунизма в Полша имахме една гатанка. Тя гласеше така: „С кого граничи Съветският съюз?“ Отговорът: „С когото си иска“. Днес същото е с Европа, само че наопаки. За разлика от Съветския съюз Европа се затваря от своите съседи в тесни граници.

  Европа не иска да се съобрази с това, че ценностите, които представлява (или представляваше?), могат да бъдат представени и отвъд нейните номинални граници. Европа се опасява точно от такива ситуации, защото те предизвикват само проблеми. Европа се прави на малка, свива се, крие се зад пердето. Маниакално пресмята печалби и загуби. Европа умира от страх за благосъстоянието си. От страх за противното си спокойствие, за поквареното си благосъстояние, за отвратителното си самодоволство.

  Украинската зима през 2014 г. е европейско поражение. Гледам кадрите от премръзналия Киев, хората, които са готови да умрат за свободата и се опитвам да се сетя за „европейски“ бунт с подобна сила през последните десетилетия. Виждам Берлин през 1953 г., Будапеща през 1956 г., Прага през 1968 г., Гданск през 1970 г. Но когато става дума за другата половина от континента, ми хрумва единствено жалкият протест срещу заплахата за свободата в интернет. Отчайваща гледка.

  Източник:  Mediapool /БТА

• Приемную народного депутата-регионала Киссе в Одессе расписали обидными граффити

  Приемную народного депутата от Партии регионов Антона Киссе, которая располагается на улице Мельницкой, «украсили» надписями неизвестные вандалы. Некоторые из надписей — с призывом покинуть страну, а некоторые — «полемические», вроде «Вы за страну или за золотой унитаз?» –

  сообщает сайт Novostnik.com.ua. Сайт иллюстрирует эту новость с некоторыми фотографиями.

  

   

  

   

  

   

  

   

  
• Българските ми квартиранти и делата им в Англия

  Никола Крумов,  Nikola666.blog.bg

  .

  По спомените на един познат англичанин.

  Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман… и мн. други.

  Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целият квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единият правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другият беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично (забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз, представителят на Британската Империя, не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли?!

  Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат (може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и, както му казват, „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. Откъде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни. Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане (както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другият с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60-годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашата. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация на високо алкохолни продукти.

  ***

  Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед (примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс, дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня (чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „Хазяин (имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоят – щях да стискам палци за съперника им, демек (яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох… чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано: „Защо, мамка му се радвате, дебили долни…“. Единият спря музиката и рече: „Хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото, което си струва, е славата, донесена от нас, феновете, ние сме клубът”!! Вече нямах сили – исках да умра от срам, исках да съм силен и различен… исках да съм българин.

  Тия двамата си купиха Ауди А6, 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да й сложат газ (как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк (български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми, казвах „фак”…, ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие – чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.

  Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно откъде вече беше оборудвана с чистачки, огледала (в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища като Париж, Виена и т.н… В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха,  а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло, спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, задето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.

  Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите, с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали…

   

• Повече пари за българските училища в чужбина

  Повече нашенци зад граница ще учат на български

  .

  Диян Николов, в. „Труд“

  .

  

  Правителството ще отпуска повече средства за обучението на българи и хора с българско съзнание по майчин език, които живеят в чужбина. Това е записано в предложението за изменение на дейността на българските неделни училища в чужбина.

  За първи път се предлага да бъдат финансирани и курсовете по подготовка на кандидат-студенти за прием в български висши училища по български език и литература, по история и по география на България. Предлага се още в училищата да бъде открито обучение на децата в предучилищна възраст, както и да бъде регламентирано дистанционното обучение за онези, които не могат да пътуват и да посещават школото.

  Финансирането на тези училища става от бюджета на Министерството на образованието. Представители на асоциации на българите в чужбина кандидатстват с проекти всяка година, които се разглеждат и одобряват от комисия в МОН.

  За учебната 2013/2014 г. са одобрени 128 училища, които ще обучават 8045 деца. Първоначалните разчети на средствата възлизат на 4 826 064 лв.

  При писане на проектите се посочва броят на децата, на учителите, наем и издръжка на помещение и др. МОН превежда парите на асоциацията, а тя си купува сама учебниците от България и се отчита в министерството. Обикновено заявките се подават до 15 май.

  Заради по-качественото обучение и по-ефективния контрол, който осъществяват дипломатическите представителства по места, в проекта е предложено обучението в българските неделни училища в чужбина да се осъществява и към посолствата, както и към български православни църковни общини, включително и към Зографския манастир в Атон.

  В момента обучението на българи в Испания е много актуално. Голяма част от ромите се възползват от тази форма на обучение, за да вземат диплома за 8-и клас и да могат да карат курсове за шофьори.

  Най-много неделни училища в чужбина, финансирани от МОН, има в Испания – 32. Следват ги САЩ с 27. В Англия и Кипър, където живеят много българи, са били регистрирани по 7 учебни центъра. В Гърция и Украйна те са по 6, а в Германия и Канада училищата са по 5. Има школа и в Дубай, Нова Зеландия, Австралия, Китай, Мароко и др.

   

• Внасяме бармани от Украйна и Молдова

  Наши хотелиери и ресторантьори искат България да издаде зелени карти за привличане на туристически кадри от Украйна, Молдова, Македония и Сърбия. Привличането на украинци и молдовци ще е най-удачно, защото знаят руски и с лекота ще обслужват руснаците, които са съществена част от клиентите по родните морски курорти. Това се случва при официлна 11,3% безработица. Няма шивачки, лекари, медицински сестри, машинни оператори, шофьори и механици, електрозаварчици, оксиженисти, хлебари, мебелисти… По-долу поместваме материал на в. „Труд“ от днес, 26 януари, с повече подробности.

  Политиците от Западна Европа далеч не са единствените притеснени, че от 1 януари т.г. отпаднаха ограниченията за работа на българи в Европейския съюз. Не по-малко загрижени са българските хотелиери и ресторантьори. Опасенията им са, че изкушени от по-високото заплащане, сервитьори, бармани, готвачи, камериери ще тръгнат масово към Германия и Англия и ще оголят родния туризъм откъм кадри.

  “Колегите от Варна и Добрич са много притеснени, че няма да могат да намерят хора за летния сезон заради отварянето на трудовия пазар в цяла Европа”, изрази опасенията на бранша председателят на българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Благой Рагин пред “Труд”.

  За да запълни евентуалния кадрови вакуум, браншовата организация ще пише до министъра на труда Хасан Адемов с настояване България да издаде зелени карти за привличане на туристически кадри от Украйна, Молдова, Македония и Сърбия. До 20-ина дни асоциацията ще има събрание, на което членовете ще решат колко и какви работници ще им трябват.

  “Младежи, които имат образование в сферата на туризма, биха желали да дойдат, тъй като заплащането у нас е по-високо. Вече имаме запитвания за платени стажове”, каза Рагин. Според него привличането на украинци и молдовци ще е най-удачно, защото знаят руски и с лекота ще обслужват руснаците, които са съществена част от клиентите по родните морски курорти.

  “Въпросът трябва да се реши в скоро време, защото преди да започнат работа, чужденците трябва да минат 2-месечно обучение спрямо изискванията на нашите хотели”, уточни шефът на браншовата асоциация.

  Случващото се в туризма не е първият вопъл на бизнеса за привличане на вносни кадри заради липсата на професионалисти у нас. По време на строителния бум преди години работодатели дори пътуваха до Виетнам с цел да договарят местните да станат заварчици у нас. Кризата обаче сложи кръст на намеренията им.

  Няма шивачки

  Липсата на опитни професионалисти се очертава като основен проблем и в текстилната промишленост. “Няма шивачки. 95% от сегашните работници са жени. Голяма част от тях са на възраст. Пенсионират се и постепенно работните места се оголват, а младите момичета не искат да седят по 8 часа на машината. Предпочитат да станат сервитьорки, защото там заплащането е по-високо”, описа проблема Стефко Колев, шеф на фирма “Руен” и на Браншовия съюз на трикотажната промишленост.
  “Фирмите са пълни с поръчки от Германия, Франция и Италия и не смогват да ги изпълнят заради липса на кадри. Безработица при нас няма”, каза Колев.

  Строителите чакат инвестиции

  В строителството не гладът за кадри, а липсата на инвестиции ще е основният проблем през 2014 г. “Работните места зависят от това дали ще се открият нови обекти, а през последните години частни инвестиции почти няма. Разчитаме само на европроекти”, каза изпълнителният директор на Българската строителна камара Иван Бойков.
  “Нестабилната политическа обстановка влияе негативно върху икономиката. Приключва и периодът за еврофинансиране. Трудна година се очертава”, добави Бойков.

  Според него строежът на газопровода “Южен поток” би отворило работни места в сектора. “Надали ще можем да осигурим заварчици, тъй като се искат изключително високо квалифицирани кадри, но ще трябват работници за изграждането на довеждащи пътища и за изкопните работи”, смята Бойков.

  “През 2014 г. нови работни места ще се отворят в аутсорсинг индустрията и производството”, прогнозира Надя Василева, директор на българския офис на компанията за подбор на кадри “Менпауър”. Най-търсени ще бъдат хората, които владеят по 2 западни езика.

  Търсят се хора с френски език

  “Скоро ще се отворят 500 места за професионалисти с френски, тъй като се очаква да се реализират проекти на инвеститори, които обслужват Франция и френскоговорящата част на Канада”, каза Василева.

  Ще продължава търсенето на финансисти, счетоводители и инженери. Специалистите прогнозират, че в автомобилостроенето ще се отворят около 800 работни места. “Ще се търсят шивачки за въздушни възглавници и тапицерии за седалки на коли и служители във фирмите за окомплектоване на кабели”, прогнозира Василева.

  “Инвестиции и шансове за работа се откриват в производството на храни и вино”, добави тя. Според нея в секторите на бързооборотните стоки и информационните технологии няма да се търсят толкова специалисти, колкото в предходните години.
  Няма да има раздвижване на пазара на труда и в металургията, прогнозира шефът на браншовата асоциация Политими Паунова.

  “Струва ми се невъзможно предприятия като ОЦК Кърджали и “Кремиковци” да заработят отново. Покрай “Южен поток” фирмите в сектора може да получат поръчки, но със сигурност няма да са за производство на тръби, защото не можем да покрием изключително високите изисквания”, смята Паунова. В металургията не се очакват съкращения, но ще се повишат изискванията към квалификацията на персонала. “КЦМ в Пловдив пуска мощности за ново оловно производство и няколкостотин работници вече са обучени”, даде пример Паунова.

  Повечето свободни места са с ниско заплащане

  Въпреки високата безработица хиляди работни места у нас остават незаети заради ниското заплащане или търсенето на кадри със специфични умения и квалификация. Кореспондентите на “Труд” обобщиха кои са най-търсените професионалисти в цялата страна.

  Многопрофилната болница в Русе търси 16 лекари и още толкова медицински сестри. Работодатели се нуждаят от учители, IT специалисти и инженери. Свободни места има за машинни оператори, шофьори и механици, електрозаварчици, оксиженисти, хлебари, мебелисти и шивачки. Някои фирми предлагат обучение на новопостъпилите. Във Видин най-много свободни места има за шивачи, готвачи и сервитьори. Кандидатите обаче са малко, а обяснението – “много работа за мизерни пари”.

  В Бургаско се търсят най-много заварчици, монтажници, домашни помощници и лекари. В Плевен има недостиг на шивачки с опит и машиностроители. Често се търсят готвачи, бармани, майстори на хлебни изделия и сладкари. В областта на машиностроенето търсенето е обикновено за стругар, шлосер, борвергист. Чрез плевенската трудова борса се търсят и лекари за спешна помощ, които да работят в Ловешка област.

  Ел. техници, стругари, строителни инженери, техници и автомонтьори са сред най-търсените в момента кадри във Великотърновска област. Не достигат още охранители, сервитьори и готвачи. Търсят се още начални учители, счетоводители и дори професионални войници. Вакантни места има за шивачи и кроячи.

  Заради липсата на минни специалисти от тази учебна година ГОРУБСО – Мадан започна да помага за обучението на кадри за рудодобива в местната гимназия. Предприятието отчита огромен наплив от кандидати за работа, след като финансово се стабилизира със смяната на собствениците.

  В Смолянско най-много работни места се обявяват за сферата на туризма и за шивачки, като заплатите са ниски. Кадри за поточни линии обявяват и двата завода в областния град. Най-голям интерес от хората има обаче към офертите за гурбет в чужбина. В момента има оферта за селскостопанска работа в Испания, за която има множество запитвания, а поне 10 души от началото на годината са заявили, че се отписват от бюрото, защото отиват във Великобритания.

  Подобно е положението и в Хасково, където стотици жени кандидатстваха за ягодоберачки в Испания. Брутното заплащане от 39 евро на ден се възприема като прекрасна оферта за работа въпреки тежкия труд.

  В Монтана по всяко време на таблата в бюрата по труда висят обяви за набиране на специалисти по шев и кройка. Заради необичайно топлото за зимата време строителството в района не е замряло и работодателите назначават зидари, мазачи, плочкаджии и общи работници. В Берковица от месеци се търсят шестима лекари. В Шумен има свободни места за строители, лекари, детски учителки, шивачи и гладачи.

  В Старозагорска област има глад за инженери в областта на машиностроенето и електрониката. Като цяло липсват специалисти със средно и висше образование в сферите на технологиите, посочват работодателските организации в региона. Голямо е търсенето на висококвалифицирани кадри за металообработването. В Сливенско има работа основно за шивачки и работници с ниска квалификация.

  Шивачи на облекла и кожени изделия са най-търсените в момента кадри в петте бюра по труда в Пловдивска област. Почти половината от 299-те свободни работни места са за тези позиции. Фирма за електрооборудване пък предлага работа на 25 монтажисти. В Пловдив в момента усилено се търсят кредитни администратори със средно образование, както и шофьори за международни превози.

  В Пиринско цели фамилии се прехранват с дейности на парче. Някои събират дърва от гората, други берат билки и гъби. Вересиите буквално фалират местните малки бакалии. На пазарите се търгува в натура – боб за захар, картофи за олио.

  Липсата на опит спира младите

  “Завърших екология преди година и оттогава ходя по конкурси, но ми отказват с мотива, че нямам стаж. Навсякъде искат да имаш опит. Така и не разбрах как да го натрупам”, разказва 25-годишната Милена Кънева от Търговище. Младата жена получила шанс да я включат в европрограма по заетост, по която работила 9 месеца в местна институция като технически изпълнител. След края на програмата отново останала на улицата.

  Кандидатствала и за длъжности, които не са по нейната специалност, само и само да започне работа. Съгласна е да взема и 300 лева на месец.

  В Бургас, където преди месец корабостроителницата уволни наведнъж всички 140 служители, подобни истории също не са рядкост.
  “Слава Богу, че съпругът ми работи. Иначе няма как да се изхранваме”, казва Мая Петрова. Целият професионален живот е минал в корабостроенето. “Кредитите се множат главоломно, защото животът те притиска и те кара да теглиш един, после друг, за да погасиш първия и да имаш средства за съществуване”, оплаква се жената.

  Петрова и уволнените колеги не могат да си представят, че ще работят друго, и се заричат да се борят за спасяването на отрасъла.

  Противоречиви прогнози за безработицата

  Безработица в България ще продължи да расте през тази година, а пикът ще бъде през 2015 г., когато ще стигне 13,8% от икономически активното население. Това прогнозира Международната организация на труда в доклад за развитието на пазара на труда.

  Очакванията на чуждите анализатори са в контраст с предвижданията на експертите в българските министерства на труда и на финансите.

  Според тях през 2014 г. пазарът на труда ще “продължи да се възстановява с ускорен темп”, което ще намали средногодишната безработица до 12,6%. Това е записано в Националния план за действие по заетостта на социалното министерство и в Средносрочната бюджетна прогноза (2014-2016 г.) на Министерството на финансите.

  На практика обаче, ако анализът им излезе верен, това ще означава, че безработицата у нас през т.г. ще се повиши, тъй като наскоро Агенцията по заетостта обяви, че през 2013 г. средногодишното ниво е било 11,3%.

  www.trud.bg

• Краят на играта

   Стояна Георгиева, Mediapool

  .

  Очевидно правителството е очаквало звучния шамар от Брюксел с последния мониторингов доклад, затова и бе добре подготвено с реакция, целяща да представи случващото се като нещо в реда на нещата: Еврокомисията за 13-ти пореден път отчита, че България не се справя в борбата с организираната престъпност и корупцията по върховете на властта; българските власти приемат оценките за „обективни“; прехвърлят критиките към предшествениците си и бодро обявяват, че са готови с план за действие според препоръките от Брюксел.

  Този отработен сценарий се разиграва от 2007-ма година насам при три поредни правителства и настоящото имаше всички основания да смята, че номерът и този път ще мине. „Номерът“ се състои най-общо в това, че българските власти обещават да изпълнят препоръките, предимно чрез законодателни промени, стигащи и до конституционни, което обикновено е удобен повод да се прекратява мандатът на определени органи и да се правят нови (доминирани от съответното управляващо мнозинство), да се преструктурират административни звена, да се създават чисто нови антикорупционни центрове, да се пишат нови стратегии и пр.

  След това излиза следващият разнищващ доклад на Еврокомисията, българските власти отново приемат оценките, „благодарят“ за конструктивните критики, излизат с екшън план и… всичко се повтаря.

  Новият доклад на Брюксел обаче бележи края на играта. Тонът остава експертен и неутрално-бюрократичен, но подходът е различен. ЕК намери начин да каже пределно ясно на българския политически елит, че отлично схваща „хитроумните“ му трикове за спасяване на статуквото, че добре познатият реквизит на имитативни реформи не върши работа, че доверието е загубено и за възстановяването му „властите трябва да работят упорито“.

  Като причина за тази тежка констатация – на практика присъда – е посочено директно едно събитие – изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС.

  Управляващите се опитаха да омаловажат този ключов елемент от доклада. Лидерът на ДПС посочи как „правилно“ да се интерпретира споменаването на Пеевски – като един от примерите за спорни кадрови назначения, а такива има много.

  Едва ли обаче някой може да бъде заблуден. „Срамната семейна тайна“ на българското правителство бе разкрита и институционално оповестена на всички страни членки. Първо, назначението на Пеевски е определено като „емблематично“. Второто, в ЕС са наясно, че онова, от което най-много се бои и от което най-много бяга сегашната власт, е обозначаването й като обвързана с Пеевски. За последната половин година се хвърлиха колосални усилия и ресурси за убеждаване на българското общество и западните партньори, че гражданските протести, избухнали заради избора на Пеевски за шеф на ДАНС и прераснали в бунт срещу задкулисния модел на управление, са манипулирани и са дело на „ултраси“, „мутри“, „бръснати глави“.

  Посланието на Брюксел съвпада с посланието на протестиращите. В ЕС нямат доверие на политическия елит в лицето на основните партии, които управляват от 2007 г. до днес. Доверие има към гражданското общество, което настоява за реформи и промяна, а политическата класа е призована да се вслуша в тези гласове.

  „За да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество. Фактът, че този период бе белязан от управлението на три различни правителства, не спомогна за изграждането на този консенсус. Въпреки това събитията показаха, че в обществото съществуват широки нагласи за реформа“, коментира и говорителят на ЕК Марк Грей.

  „Има гласове в подкрепа на реформа в България, разочаровани от бавното темпо на промените, които заслужават да бъдат насърчени“, пише докладът. А председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу бе съвсем ясен: „В доклада се посочва, че в България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство.“

  Радетелите на промяната, според дипломатическия жаргон, са протестиращите. Осигуряването на лидерство е по-сложен проблем в настоящата българска политическа каша, но е ясно, че този процес минава през избори, които да излъчат съответните лидери на доверие. Управляващата върхушка е „зазидана“ в процентите подкрепа на твърдия си електорат, за когото по-важно е оцеляването на партиите му, отколкото реформите. Затова и апелът е партиите да чуят гласовете на промяната, но трябва да сме наивни, че това наистина ще се случи.

  Правителството настойчиво отказва да чуе протестиращите, защото те искат оставка, а не „диалог“ с властта на задкулисието, която и до ден днешен не е признала назначението на Пеевски за грешка. Да, изборът му бе отменен от парламента с мотива, че е допусната „голяма политическа грешка“, но според управляващите тя се свежда до това, че не са се съобразили достатъчно с обществените нагласи.

  За тази „грешка“ никой не пое отговорност с оставката си, защото тук отговорността се поема с катарзиси. А хората, излезли да протестират, са определени като част от рисковете за националната сигурност, тъй като нагнетяват обществено-политическа криза (според доклад пред КСНС на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев от ноември м.г.).

  В доклада на ЕК е дадена друга формулировка за „грешката“ – като се започне със законовите промени, превърнали ДАНС в неконтролируем „институционален хибрид“ със съмнителна ефективност, и се стигне до емблематичното назначение на „брокер на властта в сянка“ за неин началник. И дори след тази оценка, последвана от тежката констатация за породеното недоверие в ЕС, управляващите се правят, че нищо не се е случило.

  Повечето медии, не само подчинените на неуспелия шеф на ДАНС, също се държат така, сякаш последният доклад на ЕК е нещо обичайно. Той обаче е сигнал за края на играта такава, каквато беше досега. Грижливо градената фасада се срути и всички опити да бъде кърпена на парче са обречени. Ако докладът е „депресиращо четиво“, според сполучливия израз на британския посланик Джонатан Алън, то ситуацията ще става още по-депресираща, защото правителството показа, че не се интересува нито от недоверието на собствените си граждани, нито на ЕС. Радетелите на промяната получиха подкрепата на Европа, но им предстои далеч по-трудната задача да формират реална алтернатива.

   

• Изборният кодекс мина на първо четене

  Депутатите приеха на първо четене изборния кодекс на левицата

  .

  

  След близо 4-часови дебати в сряда (за дебатите – виж по-долу – бел.ред.) днес със 110 гласа „за“, от които 109 на БСП и ДПС, 74 „против“ и 8 „въздържали се“ проектът на левицата за нов изборен кодекс, внесен от Мая Манолова в края на декември, беше приет на първо четене. Депутатите от ГЕРБ гласуваха „против“, а от „Атака“ се въздържаха.

  Поправките, внесени от ГЕРБ през юни 2013 г., бяха отхвърлени.

  Още при обсъждането на новия проект във временната комисия, създадена, за да приеме нов изборен закон, депутатите от ДПС заявиха, че ще внесат промени между първо и второ четене. Те настояват за отпадане на нормата за уседналост и да се даде възможност за агитация на език, различен от българския. Имат забележки и по идеята за поетапно въвеждане на активна регистрация, което има за цел да изчисти избирателните списъци.

  Днес Даниела Савеклиева (ГЕРБ) обяви, че не подкрепя проекта на БСП, защото той запазвал деня за размисъл, нарушен грубо при предсрочните избори през май 2013 г. „За мен това е просто цинизъм“, заяви Савеклиева.

  Десислава Атанасова (ГЕРБ) допълни, че новият кодекс не постигал нито една от целите, идеите и интересите на обществото. „Нещо повече – осигурява възможност за контролиране на вота, за контролиране на цялата ЦИК и служи, за да осигури изборната победа на БСП“, обяви Атанасова. По думите ѝ въпреки заявките, че е изготвен с помощта на гражданското общество, всички неправителствени организации са отказали да го легитимират, а в дискусиите са се включили само хора от контрапротеста в подкрепа на кабинета и „обичайното обкръжение на премиера като петна, лекета и шамари“.

  Новият закон ще постигне едно – една госпожа ще се закичи с поредното си познание в манипулацията на изборния процес. Досега само участваше в ролята си на клеветник в една костинбродска манипулация, заяви Атанасова, като намекна за зам.-председателя на парламента Мая Манолова (БСП), под чието ръководство беше изготвен проектът. Акцията, в която бяха открити бюлетини в печатница в Костинброд ден преди предсрочните избори през 2013 г., беше направена след сигнал на Манолова.

  Атанасова заключи, че новият кодекс няма да направи БСП победители „и ще ви бием за десети пореден път“.

  Колегата ѝ Емил Радев посочи, че проектът е отстъпление от това, което обществото иска, няма мажоритарен елемент и само закрепва статуквото в българската политика. Законът се приемал „както всички закони в последните месеци – непрозрачно, без становище на Венецианската комисия, в 12 без 5, три месеца преди изборите“.

  Манипулация е, че гражданското общество стои зад новия кодекс. Продуктът на Манолова, Бисер Петното и Йоло Денев няма да ви донесе изборна победа, обяви Емил Радев. И обвини управляващите, че искат изцяло да превземат Централната избирателна комисия (ЦИК), но нямало да успеят с фалшификации и манипулации.

  Изборният кодекс на Фидосова е отменен и никога повече ГЕРБ няма да може да печели служебно избори, обяви от своя страна Мая Манолова, като препрати към основния автор на предишния кодекс – председателя на правната комисия в миналия парламент Искра Фидосова (ГЕРБ).

  „Няма да има Костинброд. Никога повече ГЕРБ няма да печели избори. Никога повече Цветанов няма да бъде вътрешен министър, никога повече Борисов няма да бъде премиер“, заяви Манолова. И посочи, че големият отсъстващ в писането на новите изборни правила е бил и ще бъде ГЕРБ. „Избори не се печелят с изборни правила, печелят се с доверието на хората. Никога повече няма да ги получите, защото излъгахте хората“, продължи зам.-председателят на парламента и заключи: „Сложихме точка на Костинброд, на фалшификациите с бюлетини, на контролирания вот, на кодекса „Фидосова“. Те са в историята.“

  При дебатите в сряда ГЕРБ нападна управляващите, че искат нов кодекс само за да сменят действащата ЦИК. Проектът на БСП предвижда професионална ЦИК, която да се избира от парламента, а не, каквато е практиката, от президента. Опозицията критикува законопроекта и за заложеното в него фабрично номериране на бюлетините. И обявиха, че в над 90% от текстовете той повтаря действащия кодекс.

  От „Атака“ пък се обявиха за задължителното гласуване като гаранция против лобистки интереси, против участие в изборите на ДПС, която под строй извеждала хората до урните. И обвиниха ГЕРБ в опити за манипулация при предишни избори, докато новият кодекс нямало да им даде такава възможност.

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––-

  ДЕБАТИТЕ

   

  Съставянето на нова централна избирателна комисия, изборният туризъм и принципът на уседналост – това бяха основните точки, по които депутатите спориха близо четири часа при обсъждането на първо четене на новите изборни правила.

  В проекта на Мая Манолова (БСП) се предвижда създаване на нова ЦИК, която ще се избира от Народното събрание, а не каквато практиката – от президента, когато става въпрос за парламентарни, местни и евроизбори. От опозицията обявиха, че проектът на левицата преповтаря 80-90% от действащите правила и заподозряха, че основната цел на приемания в „12 без 1“ кодекс е смяна на сегашната ЦИК.

  От ГЕРБ обвиниха управляващите, че се стремят към служебна победа, като въвеждат порочната практика всяка власт да пренаписва изборните правила. От ДПС настояха да се даде възможност за агитация на майчин език и оспориха заложения принцип за уседналост, защото текстовете давали няколко различни дефиниции на термина „живял“ и това създава условия за дискриминация на някои избиратели.

  Според бившите управляващи, когато лидерът на БСП Сергей Станишев каза, че ще изрови земята, за да спечели евроизборите, е имал предвид тъкмо новия изборен кодекс. „Като смокинов лист на вашето желание да доминирате изборния процес сте сложили текста, че председателят, зам.-председателят и секретарят на ЦИК не може да са от една политическа сила, но това не може да прикрие желанието ви да спечелите изборите служебно“, обърна се към левицата Димитър Лазаров (ГЕРБ). Той обвини управляващите, че искат да върнат „чавката“ (отметката) като знак за гласуване в бюлетината, за да контролират вота.

  Според Данаил Кирилов (ГЕРБ) не е добра идеята за създаване на постоянна ЦИК. „Ще настъпи хаос със секционните избирателни комисии, ще бетонираме една ЦИК, която няма да може да си одобри книжата и документите за провеждане на европейските избори“, отбеляза той. „Подкрепяме активната регистрация при избирателните списъци. Това е положително намерение, но като се направи по предложения начин, рискът да се ограничи вотът на опозицията е огромен, особено когато опозицията е дясна, особено когато десните хора напуснаха страната“, предупреди той.

  Не сме в епохата на Великолепния век

  Цвета Караянчева (ГЕРБ) се обяви за запазване на уседналостта и призова управляващите да не се опитват с изборни правила да си гарантират топлото депутатско местенце. „Съгласни ли сте, ако дойде някой у вас на гости и премести спалнята в тоалетната, а мивката – в хола, и така да седите четири години“, попита тя и добави, че не сме в епохата на Великолепния век и волята на падишаха не е толкова важна. „Те не са гости, те са граждани на България“, отвърна й Мустафа Карадайъ (ДПС), който е бивш секретар на ЦИК.

  Мая Манолова пък призова в дискусията да участват само депутати, които са чели проекта, знаят за какво става въпрос и имат предложения, които да подобрят проекта. Промени за уседналостта не са предложени, тази тема не стои пред българския парламент днес, крайно време е да се спре с измислянето на изкуствени заплахи с цел сплотяване на електората на ГЕРБ в смесените райони, заяви Манолова. И призова депутатите да не четат старите си изказвания от обсъждането на проекта на Искра Фидосова.

  Агитация на майчин език

  Мустафа Карадайъ обясни, че задължението предизборните агитациите да се водят само на български език нарушава европейското законодателство. „Ние сме държава – член на ЕС, и като такава в нашите местни избори кандидати могат да са граждани от страни – членки на ЕС. По този въпрос много сериозно трябва да мислим. Безспорен е фактът, че малцинствата трябва да участват активно в изборите, да правят информиран избор и кампания на майчиния си език“, заяви той.

  Нов изборен кодекс е задължителен и това е тест за демократимчност, за демократично усещане, за демократично мислене, в крайна сметка тест дали това нещо може да го възпроизведем в норма, коментира още Карадайъ. Според него действащият кодекс тотално се компрометирал заради действията на ГЕРБ и напомни на изборите през 2011 г. и 2013 г.

  Веселин Вучков от ГЕРБ пък предупреди, че заложеното предварително фабрично номериране на бюлетините е опасно, защото може да се засили елементът контролиран вот. На ниво малки избирателни комисии ще се разбере кой как е гласувал. Може предварително да се всява страх у избирателите – особено в малките населени места, смята той.

  ГЕРБ с ноу-хау за манипулации

  Павел Шопов от „Атака“ пък му отговори, че ГЕРБ разви в годините ноу-хау на фалшификация на изборите на най-висше ниво. „Когато ви слушам опасенията за номерирането на бюлетините, аз си представям как тази номерация би ви пречила за фалшифициране. Когато говорите за възможността да се създадат преброителни центрове, си представях кадрите от 2011 г., когато двама ваши депутати носеха чувалите с бюлетините“, каза още Шопов. Според него новият изборен кодекс на Мая Манолова слага край на фидосовщината.

  От „Атака“ се обявиха за задължителното гласуване като гаранция против лобистки интереси, против участие в изборите на ДПС, която под строй извежда хората до урните. Ако искате бъдещите избори да не бъдат купени, вслушайте се в нашите предложения, те са верният път, посочи той.

  Източник:  в. „Дневник“

• ЕК за българската Темида: Зависимости, непрозрачност, предрешеност на назначенията

  Техническият доклад на Еврокомисията: Публичните процедури в съдебната власт не значат прозрачност, решенията създават впечатление за зависимости, а част от избраните са известни с връзките си

  .

  Галина Гиргинова, Judicialreports.bg
  

  

  Техническият доклад на ЕК е забелязал възможностите за влияние на съдебната номенклатура върху редовите магистрати, предрешеността на високите назначения в съдебната власт и връзките на фаворитите, нерешените проблеми при избора на главен прокурор и отказа на политическата класа реално да се съобразява с предложенията на гражданското общество. От техническото приложение към доклада личи, че ЕК е следило много внимателно всички събития в отчетния период и е отчела детайлно всички съмнения и скандали, които съпътстваха изборите на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), изборите на съдия в Конституционния съд (КС), шефа на ДАНС и главния инспектор.

  Така например, в техническата част на доклада е отчетена повишената публичност на процедура за избор на членове на кадровия орган на съдебната власт, но за ЕК не е останало незабелязано, че нито един от кандидатите, предложени от НПО-сектора на Народното събрание за включване в избора на парламентарната квота, не е бил одобрен от парламента. Що се отнася до съдебната квота, в документа е описано, че делегатските събрания на съдиите, прокурорите и следователите са повдигнали редица въпроси – като например за начина на отчитане на гласовете и за това, че голяма част от делегатите са били административни ръководители или техните заместници.

  В приложението е записано също, че в отчетният период назначенията в съдебната система, особено тези, които касаят високи постове в магистратурата, са продължили да бъдат източник на противоречия и полемика. Фактът, че медиите и наблюдателите са били в състояние да предскажат с точност имената на назначените месеци преди провеждането на процедурите, хвърля съмнение върху степента на реалната конкуренция. В допълнение е отбелязано, че успелите кандидати често се оказва, че имат лични или други връзки, което подкопава доверието в конкурсите. В някои случаи политически фигури са правили публични изявления в полза на назначаването на конкретни лица на длъжности в съдебната система, което понякога е налагало кандидатът публично да отрича тези връзки.

  ЕК критикува сериозно парламента, че въпреки съмненията в професионални качества и проблемите с почтеността и професионализма на двама от кандидатите за КС (Венета Марковска и Анастас Анастасов), тези проблеми не били разглеждани сериозно в правната комисия на НС, нито са били включвани в процедурата по изслушванията на кандидатите. Отбелязва се, че ЕК е подчертавала необходимостта от по-задълбочени проверки на твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси, както и какви пропуски е констатирала при провеждане на процедурите в тези насоки.

  По отношение на последвалата втора процедура за избор на съдия в КС, в която бе издигната кандидатурата на Галя Гугушева, комисията отбелязва, че парламентът е направил само формална проверка на декларациите на кандидата за имущество и конфликт на интереси вместо да провери категорично тяхната точност.

  ЕК отбелязва, че за първи път в конкурса за нов главен прокурор е имало повече от една кандидатура и са изработени правила за процедурата. Въпреки това процедурата е предизвикала противоречиви впечатления от една страна заради степента, в която ВСС е взел предвид твърденията за възможно укриване на данъци от един от кандидатите – Сотир Цацаров, и от друга страна – заради прокараните в последния момент промени в правилата за избор.

  ЕК се спира и на избора на главен инспектор, като уточнява, че забавянето на процедурата е било оправдано с трудното формиране на мнозинство в парламента, но това е засилило притесненията, че изборът няма да е базиран на професионалните качества на кандидата. Сочи се също, че изтеклият мандат на Ана Караиванова е възпрепятствал извършването на проверки на ИВСС в последната година.

  Споменат е и изключително краткият срок за представяне на кандидатури за главен инспектор по време на Коледните празници, който остро е критикуван от Съюза на съдиите. Наличието само на един кандидат пък засилило опасенията на независимите наблюдатели.

  Докладът описва подробно проверките за случайното разпределение на делата, извършени от неправителствените организации и членовете на ВСС, и съмненията, че системата може да бъде манипулирана заради пробойни в сигурността на софтуера. Описва се и фактът, че през ноември ВСС е информирал ЕК за действията, които ще предприеме – въвеждане на доработени версии на софтуера, а впоследствие – въвеждане на нова, единна система за случайно разпределение. От доклада става ясно, че ВСС счита, че е „малко вероятно” да се консултира с външни експерти по отношение на доработените версии на софтуера, но такива консултации са предвидени за втория етап при въвеждането на новата система.

  Любопитна е констатацията относно създаването на ново звено за разследване на магистрати, в което участва и ДАНС. Отбелязва се, че още е рано да се прецени работата на новото звено, но се подчертава нуждата да не се оставя без внимание новия орган, за да се гарантира отчетността му предвид участието на ДАНС.

  Отчитат се и проблемите в дисциплинарната практика на ВСС, опасенията на експертите, че участието на членове на ВСС от прокурорската квота в производства срещу съдии може да подкопае независимостта на съдебната власт. В документа е посочено, че е твърде рано да бъдат преценени мерките, които съветът приема по отношение на атестирането на магистрати, като е обозначен проблемът с произвеждането на конвейер на магистрати-отличници, посочени са и новите правила за командироване на магистрати и принципният проблем, който командироването създава – заобикаляне на правилата на конкурсите и неясните критерии, по които се случва.

  Знакови са и констатациите а борбата с корупцията по високите етажи на властта. Нито парламентът, нито правителството е представило широки инициативи за борба с корупцията на високо равнище. Припомня се, че скорошен анализ на разследванията за корупцията срещу фигури на високо ниво, е показал, те са започвали само сподарично и обикновено след като съответният министър от правителството е бил отстранен.

  В документа особено внимание е обърнато на назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. “В докладите по МСП последователно се подчертаваше, че важен факт за ефективната борба срещу корупцията по високите етажи е назначаването на лица, притежаващи интегритет и независимост, които да ръководят съответните разследващи, прокурорски и съдебни институции по независим начин, като същевременно им се предостави и мандат за провеждането на разследвания на значими казуси. Както бе споменато, назначенията в България не винаги са били изчистени от противоречия. Най-емблематичният, последен случай на подобно противоречиво назначение бе в контекста на внезапна реформа в сектора за сигурност през юни 2013 г., което бе извършено без какъвто и да е публичен или парламентарен дебат. Решението да се прехвърлят компетенции от МВР на ДАНС беше важно, но обяснението за него дойде едва след събитието и не беше обяснено какво наложи взимането на тези решения. То бе свързано и с особено противоречивото назначение на председателя на ДАНС. Назначението на партийна фигура на такава позиция винаги би било спорно, а в този особен случай – още повече, заради липсата на дебат и проверка на интегритета на кандидата. Назначаването доведе до общонационални протести, по време на които въпросното назначение бе посочено като илюстрация на проблемите с върховенството на закона. Най-накрая номинираният се оттегли и правителството призна, че назначението е било грешка, но ситуацията остави усещане за недоверие”, се казва в техническата част на доклада.

  По отношение на оправдателните присъди за корупция е цитиран анализът, извършен от прокуратурата, според който понякога са налице притеснения за наличието на външно или политическо влияние върху решенията на прокурорите по тези дела.

  Що се отнася до делата с голям обществен интерес ЕК обобщава, че по тях има слаб напредък, като в техническата част са посочени, без имена, разследванията срещу вече бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, бившия депутат от ДПС Христо Бисеров, бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров и бившия земеделски министър Мирослав Найденов.

   

• Битка с незаконосъобразните практики в официалните преводи в България

  Постижения в борбата за прекратяване на незаконосъобразните практики по извършване и заверяване на официални преводи в България, започнала през юли 2012 г.

  .

  Ренета Стоянова,  Softisbg.com*
  

  Борбата започна през юли 2012 г. с изпращане на писмо до Омбудсмана на РБ. Ангажирани са още: Съюзът на преводачите в България (СПБ), Асоциацията на преводачите (АП), Министерство на външните работи, Министерски съвет, Президентството, Върховна административна прокуратура (ВАП), Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за конфликт на интереси и др. Цялата кореспонденция е публикувана на адрес: http://rennie.blog.bg/novini/2013/05/12/cialata-mi-korespondenciia-s-instituciite-ot-30-07-2012-do-0.1109537

  От юни 2013 г. започна мащабна информационна кампания с цел уведомяване на колкото е възможно повече преводачи, собственици на преводачески агенции, юристи, хора на отговорни позиции и др. за наличието на един незаконосъобразен нормативен акт в МВнР – т.нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл изм. 1990. 

  Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013 г.: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html
  

   

  Постигнато досега:

  1. МВнР призна официално, писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е „една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения“, a „удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена“ или с две думи – че нещата могат и трябва да се
  променят:
  http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

  2. Министерски съвет потвърди официално, писмо № 2711/28.03.2013 г., че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове“:
  http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571

  3. Омбудсманът на РБ г-н К. Пенчев официално потвърди, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен, че Правилникът за легализациите „противоречи на действащата нормативна уредба“. „Необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон.“: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

  4. През май т.г. Омбудсманът на РБ, г-н К. Пенчев, даде становище в писмо до колега (благодаря, И.Е.!): „ недопустимо е толкова важни въпроси като осигуряване качеството на официалните преводи на документи, с които много често се гарантират съществените правни и имуществени интереси, да се уреждат от несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт.“
  http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/
  NB! „несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт“!

  5. В интернет е публикувано Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса http://saveti.government.bg/web/cc_203/1
  В РМС № 808 пише, че МВнР е трябвало в срок до 30.11.2012 г. да изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите. Решението не е изпълнено, но фактът, че го има, говори, че проблемът вече е осъзнат.
  

  Планът за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса е публикуван на адрес:
  http://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=657

  6. Министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова официално потвърди, писмо изх. № 15-00-32/08.08.2013, че не е необходимо преводачът да има сключен договор с МВнР, за да превежда пред нотариус. Това е важно, защото все още има нотариуси, които изискват преводачът да е изпратен от фирма с договор или сам да има фирма с договор: http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

  7. В новия Устройствен правилник на МВнР от 2013 г. незаконосъобразният текст „Дирекция „Консулски отношения“ предоставя консулски услуги“ (чл. 41, ал. 2, т. 2 от УП на МВнР в сила от 15.01.2012) вече е заменен с „Дирекция „Консулски отношения“ координира предоставянето на консулски услуги“. Това е важно, защото години наред неправилно се считаше, че Д „КО“ извършва консулски услуги, а под консулски услуги неправилно се разбираше „преводи и легализации“.

  8. В коментарите към ЗИД на ЗОП на сайта за публични консултации е направен опит да се привлече вниманието на отговорните лица и институции към некоректната дефиниция на „официален превод“ в ЗОП и незаконосъобразните договорни отношения между МВнР и фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977

  9. На 02.09.2013 г. на сайта на МВнР беше публикувано съобщение, че „МВнР инициира създаването на междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон, съдържащ регламентация на статута на преводачите, условията за упражняването на професията им и отговорностите на институциите“.http://www.mfa.bg/bg/events/73/11/2133/index.html

  10. В края на ноември 2013 г. г-н Р. Лашев, директор на „Консулски отношения“ в МВнР написа в официално писмо до Приемна на Министерски съвет: „Безспорен е факта, че „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа“ (Утвърден с ПМС 184 от 1958 г., обн., ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., изм., бр. 10 от 4.02.1964 г., бр. 77 от 28.09.1976 г., бр. 96 от 7.12.1982 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр. 103 от 25.12.1990 г.) не отговоря на съвременните изисквания, както и е в противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен“. http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html

  11. На 24.12.2013 г. се установи, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. на 25.12.1990 (преди 23 години), е отменен от Хагската конвенция за апостила още през 2001 г. Така се случи, че първо бе информирана г-жа Славчева от Администрацията на Президента на РБ (не се знае тя дали ще разбере): http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/–24122013.html

  Всеки момент се очаква новината, че МВнР прекратява сключването на договори с фирми за преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите.

  Следва:

  – приемане на нов правилник за удостоверяване автентичността на документите, съобразен с Хагската конвенция за апостила (документите, не преводите! да не се бърка едното с другото!), а старият (от 1958, дето не е изменян от 25.12.1990) се прибира в архив

  – създаване на Официален регистър на правоспособните преводачи

  И накрая – приемане на Закон за преводаческата дейност

   

  КАК СЕ СТИГНА ДО ТЕЗИ ПОСТИЖЕНИЯ

  За отговора от министър Зинаида Златанова, собственикът на фирмата, в която работя, изпрати жалба до Нотариалната камара с копие до МП повод един неприятен инцидент – не беше допуснат да превежда пред нотариус за свой клиент, хърватин.

  Това е отговорът от министър Златанова:

  http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

  (тук има и линк към сканирания оригинал, както и към жалбата на собственика на фирмата, в която работя. Той е филолог с диплома от СУ, сърбохърватист, над 30 г. опит като преводач, над 15 хил. стр. превод, стотици часове устен превод, вкл. в полицията и в съда)

   

  Другите въпроси, които сме задавали, за да получим отговорите в горния отчет на постиженията, са основно два:

  – какъв е този договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите;
  – какъв е този правилник за легализациите от 1958, посл. изм. 1990.
  
  Сега вече знаем, че и договорът, и правилникът са незаконосъобразни, но отначало и ние бяхме объркани.

  За правилника отначало всички отговаряха, че е единственият нормативен акт, регулиращ тази материя (легализациите, заверките и преводите, най-вече преводите ).

  Постепенно осъзнаха, че не се шегуваме и признаха, че е незаконосъобразен, а Омбудсманът заяви изрично, че не е съобразен с ратифицирането на Конвенцията за апостила.

  Сега очакваме да признаят, че е отменен от тази конвенция и да изработят нов – без глава „Преводи“ в него, защото преводите не са част от процедурата по удостоверяване автентичността на документите. Между другото адвокат от Лондон ми обясни, че апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил“, както и в България.

  За договора все още нямаме отговор, който заслужава да бъде вписан в отчета на постиженията. Досега за него са се изказали само Омбудсманът и един прокурор – и двамата погрешно:

  Омбудсманът, ноември 2012 г. до мен:

  „Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите.“
  http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515
  (тук има и линк към сканирания оригинал)

  Обясних на Омбудсмана, че фирмата, в която работя, имаше договор 18 години и никога не са били договаряни условия за заплащане нито с нас, нито с която и да е друга фирма, която познаваме. Всеки момент се очаква отговорът му.

  Прокурор от ВАП, септ. 2013 г., до собственика на фирмата, в която работя:

  „Няма законово изискване МВнР да обявява търг за сключване на договорите по чл.2а ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за извършване на официални преводи на документи.“

  http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-vap-na-pismoto-mi-ot-26082013.html
  (тук има и линк към сканирания оригинал)

  В същото време Комисията по петициите към Европейския парламент обяснява, че МВнР има право да предявява изисквания към потенциалните си изпълнители, които кани за участие в обществена поръчка (търг). В Комисията към ЕП явно са си помислили, че става дума именно за търговете, които МВнР обявява по ЗОП. Как да се сетят горките, че МВнР сключва стотици договори по чл. 2а,
  ал. 2 от правилника – без търг и без клаузи за заплащане от Възложителя към Изпълнителя! Кой да им каже?

  Становище на Комисия по петициите към ЕП – 28.08.2013 г.:

  http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/peti/cm/1004/1004004/1004004bg.pdf
  (ние не сме писали до Комисията по петициите в ЕП! намерих отговора в интернет – общодостъпен е)

  Комисията е сезирана от агенциите, ужасени от т.нар. нови изисквания на Младенов. Вероятно те са подвели Комисията с лъжливи обяснения, че МВнР им е възложител (нали така пише в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника) Щура работа! Европа не може да си представи какви ги вършат във Външно

  Не се и съмняваме, че МВнР много добре знаят как се сключва договор с частна фирма. Засега се правят на ударени, понеже Прокуратурата ги пази и затова спокойно си държат на сайта списък с около 650 агенции, сключили фиктивен договор по незаконосъобразен правилник. Е, не са съвсем спокойни, защото ние продължаваме кореспонденцията с Външно и други институции.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––
  

  * Публикацията в блога на Рени Стоянова е от 9.12.2013 г.

• Мехмед Дикме: Свързани с политици прибират с измама над 50 млн. лв.

  ДАНС незабавно да провери дали народни представители, фактори в министерствата, кметове, областни координатори и общински съветници, свързани с ДПС, не са част от гигантската мафиотска кражба.

  Партията на Лютви Местан ще предизвика с политиката си в някои райони бунтове на отчаянието, предрича пред Faktor.bg бившият земеделски министър и един от водачите на тютюневите бунтове през 1993 г. в Родопите.

   

  Интервю на Стойко Стоянов,  Faktor.bg
  

  .

  – Г-н Дикме, каква е причината тази година производителите на тютюни да предприемат бутове и стачки, какво  предизвика проблема с изкупуването?

  – До известна степен проблемът идва от помощта, която се очаква държавата да окаже на производителите на тютюни. Липсата на диалог между правителство и изкупвачи доведе до забавяне на кампанията за изкупуване. Това от своя страна изнервя самите производители, продукцията им стои в къщите, качеството й се влошава, те нямат пари да посрещнат семейните си нужди. От  години не помня кампанията да е стартирала чак януари месец и нямаше как да не се стигне до конфликт между производители и купувачи.

  – ДПС си измива ръцете, че фирмите, които изкупуват продукцията, са направили картел и предлагат ниски цени, но има ли и някакви задкулисни интереси, които генерират този скандал?

  – Като гледам как правителството и управляващите политици мълчат, със сигурност предричам, че производителите ще бъдат за пореден път жестоко измамени. Повтарям – жестоко измамени и излъгани. Тези хора в момента са най-голямата жертва. По едни или други причини се използват като оръжие за натиск, а не за решаване на проблемите им. Когато дойде моментът да получат помощта от държавата за отгледан тютюн, тя ще бъде много, много малко, от това, което те очакват. Реално общото произведено количество тютюни в държавата тази година не надхвърля 25 хил. тона от всички сортове. Това е и максималното количество, което се очаква да бъде изкупено от фирмите. Но забележете, че държавата ще направи плащания на база 54 хил. тона. Тоест, тези 100 млн. лв. помощи няма да бъдат разпределени за реално произведените 25 хил. тона тютюни, а ще бъдат преразпределени за количества, които са почти с 30 хил. тона над реално произведените. Така над 50 млн. лв. ще изчезнат в сивия сектор и ще попаднат в джобовете на хора, които в настоящия момент изобщо не се занимават с отглеждането на тютюн.

  – Но реално това е измама, плащат се пари за някакви кухи квоти, кой е авторът на тази схема?

  – Да, реално става дума точно за кухи квоти. Измамата е заложена още от предишното правителство, имам предвид не на ГЕРБ, а на Тройната коалиция на Станишев, през 2008-2009 г. когато се е договаряла съответната рамка. Това, което тютюнопроизводители получават, е на база референтен период – 2007, 2008, 2009 г. Призовавам органите на реда, които се занимават с измамите, да обърнат много сериозно внимание, че от 2008 г., знаейки, че до 2020 г. ще се дават субсидии на базата на рефернтаната рамка, изведнъж количеството на уж произвеждан тютюн нарасна повече от двойно, а в действителност такова производство няма. Допусната е една „грешка” от правителството и по-точно от министерството на земеделието при тройната коалиция. Така хора, които са се регистрирали, че уж отглеждат тютюн, попадат автоматично в графата за получаване на субсидия от държавата. Ще ви обясня опростено каква е измамната схема. Вие сте семейство, което отглежда тютюн, примерно, около пет тона годишно. 2007 г. този тютюн е продаден от ваше име, 2008 г. е продаден от името на жена ви, а 2009 г. е предаден от името на сина или дъщеря ви. Така вашето семейство за пет тона тютюн, които реално добива, ще получи субсидия за 15 тона. Прави се една куха мултипликация, но това не е станало случайно, а грешката е умишлено допусната от хора, които разполагат с власт и могат да променят законите и правилата на играта. За това се обръщам към ДАНС, да направят пълна проверка, в кои региони е свръх увеличението на тютюнопроизводство, поне на книга, или по документи. В тази грабителска далавера са намесени много сериозни интереси на политици. Политици и хора с власт използват тютюнопроизводителите да надигат вой за цените и изкупуването, за да може държавата да отпусне пари за субсидирането. Така определени политици, които стоят зад кухи фирми и обеми, получат пари за нещо, което въобще не са произвели и предали. Обикновеният селянин взима 2-3 хил. лв. субсидии, а тези играчи прибират стотици хиляди, а някои и милиони.

  – Към кои партии гравитират тези политици?

  – Не е нужно да конкретизирам повече. Просто настоявам ДАНС, ако защитава наистина националния интерес, да направи проверки незабавно в регионите Кърджали, Хасково, Благоевградско, Северизточна България, да погледне какви субсидии ще получат някои лица в Крумовградско. В Пловдивския регион могат да проверят за едролистните тютюни. Нека да установят какво наистина е фактически произведено и тогава ще лъсне, че държавата трябва да плаща за над два пъти по-големи обеми субсидии. Наличният тютюн не може да се изпари, той някъде трябва да бъде съхранен, изкупен, преработен или изнесен. Да покажат къде се тези 54 хил. тона, за които се отпускат субсидии до сега, а и отново ще се дават?

  – По тази схема какви пари ще бъдат откраднати от държавата?

  – По груби сметки доста над 50 млн. лв. Директно от бюджета влизат в джоба на кухи производители, защото са заявени за субсидиране 54 хил . тона тютюн, а в държавата реално са добити 25 хил. тона. Това е простата сметка.

  – ДПС винаги твърдят, че защитават производителите на тютюни – не знаят ли този проблем?

  – Тук стои една голяма въпросителна – дали знаят за проблема, или просто те са го създали. Интересно е да се види и дали има участници от техните среди, като се почне от народни представители, хора в изпълнителната власт и министерствата, кметове, областни координатори, общински съветници. Ще излязат интересни имена и ще се види, че хора, които не отглеждат тютюн, прибират огромни суми. Това е една грандиозна корупционна схема, как чрез държавата хора от властта да получават печалби. Тази измама е дело на политиците, а цинизмът е, че изиграни в случая са обикновените селяни. Докато корупционната схема работи, някои политици разправят лакардии как ще правят промени в закона за тютюна, замазват очите на хората с алабализми.

  – Какъв трябва да е размерът на субсидиите за килограм тютюн тази година?

  – Това трябва да го каже държавата. Ако тази субсидия е под 4 лв. за кг. средно за ориенталските тютюни, това означава, че измамата за действителните производители ще бъде тотална, а тлъстите печалби ще отидат при кухите фирми, свързани с политици. Тези фирми са мафиотски образования, създадени от политици точно за ограбване на държавния бюджет и то с милиони. Недоумявам, защо някой като мен трябва да призовава ДАНС да разследва и проверява, и то като се започне още от 2007 г. Схемата така е изработена, че това ограбване ще се случва до 2020 г. Зловещо е на фона на мизерстващите селяни.

  -Ако се окаже, че политиците, за които говорите, са свързани с ДПС, това няма ли да предизвика грандиозен скандал и падане на правителството?

  – Би трябвало ефектът да е такъв, но ДАНС първо да си свърши работата. Аз пак повтарям – не повече от 25 хил. тона тютюн са произведени в България от миналата реколта от всички сортове, а заявени за субсидиране са 54 хил. тона. 100 млн. лв. трябва да бъдат разпределени като субсидии. Сметката е проста, елементарна, а измамата огромна. Над 50 млн. лв. отиват в кухите фирми. Ако има държава на гражданите, а не на политиците и олигарсите, трябва да се посочи, кой прибира парите от тази далавера.

  – Ако продължи кризата с изкупуването, какви са опасностите за продукцията на селяните?

  – Това е най-големият проблем. Защото едни хора, които не са отглеждали тютюн, ще получат пари от субсидиите, а истинските производители ще бъдат измамени. Топлото и  влажното време отделно ще влоши качеството на тютюните им и така цените при изкупуването ще паднат много. Така тези производители ще бъдат ударени двояко.

  – Вие сте бил част от ДПС, защо факторите в тази партия допуснаха изобщо тази криза с тютюна?

  – Аз съм изненадан от неадекватното им поведение. Когато човек управлява, трябва да гледа в перспектива поне една година напред. А когато електоратът ти е земеделски, трябва да имаш визия за поминъка му поне 3-4 години напред, какво ще стане с отрасъла. Още септември имаше симптоми, че ще има проблеми с изкупуването и можеха да предприемат бързи мерки и да реагират. Недоумявам, че в момента държавата пасува и не иска да излезе с конкретни мерки, за да реши кризата. Това, което допускат, е безумие. Само след един месец трябва да започне разсаждането на тютюните, а старата реколта не е изкупена. Освен това никой не знае каква ще бъде премията за кг. тютюн. Ако се разбере, че премията ще е 1-2 лв., дават ли си сметка, че тези протести ще станат бурни. ДПС са неадекватни, а са фактор в управлението на държавата. Срещу тази тяхна политика хората реагират, като напускат родните си места и държавата, за да търсят другаде препитание. Но ако гладът и мизерията продължат, ни чакат бунтове на отчаянието.

• Тракийската гробница край Поморие

  Евгени Динев,  Еvgenidinev.com

  .

  Могилата се намира на стотина метра от пътя за Поморие. Обозначена е като гробница, но по-скоро е мавзолей, който няма аналог. Няма нищо общо с гробниците край Казанлък, които са по-интересни със съдържанието си, отколкото с архитектурата. Поради тази причина не бях я посещавал досега, и както се вижда, е било голям пропуск.

  

  На външен вид прилича на обикновена тракийска могила.

  

  Дълъг коридор води неочаквано до кръгло помещение с куха колона.

  

  В горния край на колоната има отвори, през които влиза свеж въздух и светлина.

  

  Не ми го побира главата, как са построили нещо подобно в древността и какво е било предназначението му. До ден днешен няма яснота по въпроса.

  

  .

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––

  Факти и описание на „Кухата могила“

  .

  Фоти Калчев, екскурзовод от 2006 г. до 2011 г.

  

  Общ вид на “Кухата могила”

  Могилата е висока 8 метра, с елипсовидна форма на основата. Дължината на голямата ос, ориентирана посока север-юг е 63 метра, а малката ос в посока изток-запад 53 метра. При това, с леко яйцевидна форма върхът е насочен на север.

  През 1958 г и 1959 г. гробницата е реставрирана. Възтановен е дромосът, затворен е пробивът на околовръстния свод. Укрепена е централната куха колона, възтановени са части от нишите, всички иманярски изкопи в гробницата са реставрирани. Крепидата на лявото помещение е почти нацяло въстановено, докато на дясното фланкиращо помещение частично е реставрирана. Точно тук в дясното помещение по крепидата може да се видят кръговете от горещ хоросан (негасена вар + пясък).

  

  Входът на гробницата е точно на юг. Горе в ляво се вижда образът на млад мъж, предполагаем Херос на град Анхиало взет, от камък, намерен в руините на дясното фланкиращо помещение.

  

  В дясното помещение при почистване на трева, във фугата между камъните бяха открити чирепи от патера. Точната датировка все още не е направена.

  В двете помещения бяха открити кости на руски военнопленници от кримската война 1854 г. Костите бяха сортирани и пренесени от руски специалисти 1975-1979г. в Русия.

  .

  Предназначение на „Кухата могила”

  Първите впечатления от куполната гробница е на база периода на нейното изграждане т.е. римския период. За много специалисти това е един мавзолей създаден по подобие на римските примерно като мавзолея на Макцентий в Рим. Приликата по отношение на централната колона и пръстеновидния полуцилиндричен свод е видна. Веднага се очертават и съответните различия.

  1. Засега не е известен мавзолей с куха колона. Слуховете от 1959 г., че има такъв във Франция, не се потвърдиха.
  2. Дебелината на зидовете на централната зала в римските мавзолеи е равна или по голяма от 3.56 м (10 римски тухли с фуга между тях 1.6 см). В зидовете има вградени ниши за саркофазите. Дебелината на зидовете в нашата гробница е 1.30 м. (3.5 римски тухли с фуга 1.6 см) и няма ниши за саркофази.
  3. Наличие на дромос (коридорът, който води до централната зала) и покритие със земен насип, характерен за тракийските могили. За четири години разговори с италиански археолози, архитекти и професори по археология, никой не ми е посочил конкретен мавзолей в Италия под земен насип.

  Разглеждайки схемата на екипа Вагалински и мислено се поставят двете могили, разрушени през 1957 г., сред останалите, ще се получи геометрична фигура, подобна на съзвездието Голяма мечка. При това двете споменати могили, както и гробът на тракийската жрица Лесескепра (1975 г.), са датирани 1 в. преди Хр. – 1 в. след Хр. и техният тракийски характер не буди съмнение. Погребения, извършени по римски обичай в саркофази, се откриват в некрополите около предполагаемата западна врата на Анхиало, и то на 2 км североизточно от „Кухата могила”.

  За посетилите гробницата иманяри тя е римска. Логиката им е проста – има ли тухли, е римска, ако е от камък – тракийска. Интересно е, че за някои археолози тя е римски мавзолей с мотива, че няма друга тракийска могила след IV – III в. преди Хр.

  Планът, по който е построена гробницата, е взаимстван от римските мавзолеи, но кухата колона, златното й сечение, наличието на спираловидна каменна стълба в нея нямат аналог. Зидарията е от редуване на каменни пояси с пояси от тухли, като сводовете са иззидани само от тухли. Една напреднала технология за римския период.

  Колкото да изглежда като анахронизъм, гробницата край Поморие е извикана на свят по същите причини, както са извикали и тази от Мал тепе (с. Мезек).

  (/1//2/- Ив. Венедиков)

  Завоевателните войни на римляните завършват в края на първата половина на I в. след Хр. Животът в Тракия получава нов разцвет и богатство. Тракийските могили, особено тези на юг от Стара планина, дават все по-богати находки. Въпреки присъствието на римската власт, администрация и войска, въпреки създаването на градове и реорганизирането на по-старите по римски образци, богатите траки продължават да издигат своите надгробни могили и да поставят в тях отново скъпоценни дарове  (/2/). Какво по добро потвърждение от разкритията в Караново и Китовата могила край Сливен? През I и II век властта се съсредоточава в ръцете на стратезите, назначавани да управляват области. Точно в такива области има богати погребения. Интересно е, че при погребения от II – III век много от даровете вместо в могилата се поставят вън от нея. През този период обичайно явление при погребенията на богатите е градежът на мавзолеи. Погребването в мавзолеи и хероони е нещо обикновено и се цели осигуряването на многократни посещения за почитателите на погребания. Мавзолеите обаче не са устройват да бъдат поставени под земен насип. Явно нашата гробница има всички белези на римски мавзолей и на тракийска гробница.

  Намирането на множество мраморни парчета южно от могилата говори, че е имало и други неща, необходими за култа на мъртвите. Така това място се е превърнало в свещен двор. На 20 метра от входа на гробницата на дълбочина 80 см излиза хоросан и парчета от римски тухли. За обслужване на култа на погребания сигурно е имало и помощни сгради и съоръжения. Така се получава един комплекс от гробница, светилище и свещен двор. Явно това е хероон на обожествен след смъртта си тракиец.

  Избирането на Анхиало като център на стратегия е спомогнало за концентрирането на тракийска аристокрация в града. Според братя Шкорпил в околностите на града е имало 9 могили. Радвам се, че като юноша съм се качвал на тях. Най-известният стратег на Анхиало е тракиецът Аполоний, син на Ептайкент от Бизия. От него има 5 епиграфски паметника, 4 от които са публикувани. Той е бил стратег по време на предпоследния тракийски цар Реметалк II. От надпис, открит в Сливенско, са известни и четирите фили (общности) на Анхиало. Само първата е гръцка – Егейци, докато трите останали са тракийски, а именно Херосци, Бакхусци и Тондзосци (тунджанци).

  Кой е херосът на Анхиало не се знае. Но щом са известни имената на херосите на Одесос (Варна) – Карабазмос, Филипопол (Пловдив) – Харитон и на Никополис ад Нестум (до Гоце Делчев) – Салос, при наличието на фила Херосци за Анхиало ясно е, че и нашият град е имал херос. Единственият образ е от камък на дясното фланкиращо помещение.

  

  Камъкът с образа може да е създаден за гробницата, но е възможно да е взет от преди изградена тук друга гробница.

  Върху камъка има ясни слабо релефни образи на:

  •   –  бюст на млад мъж с диадема или корона наляво;
  •   –  част от главата с дълга чуплива коса е на южната страна на камъка;
  •   – в ляво от бюста горе, Виктория /Нике/, в ход наляво с палмова клонка в ръка над крепост на стена или врата на военен лагер;
  •   –  под нея двама музиканти с шапки или тракийски прически, седнали на столове със свирки (фанфари) в ръце един срещу друг;
  •   –  под музикантите остатъци от надпис с букви RH…..M или РО…М ;
    
  •   –  в долната част змия, костенурка или морско конче.

  Лицето на младия мъж е с леко чип нос, дълга чуплива коса и без брада.

  Бюстът напомня на лика на младия КОТИС или на РЕМЕТАЛК III. Видът на музикантите, техните инструменти и шапки са тракийски, столовете, на които седят, са подобни на столове от опакото на монети на РЕМЕТАЛК I и III.

  Стилът на образите върху камъка са подчертано елинистични.

  Много специалисти изказват хипотезата, че комплексът е храм и свещен двор. Основните им доводи са:

  –  няма открити кости, урни или саркофази;

  –  големината на залата, кухата колона и предполагаем олтар в нея;

  –  ефектите с осветяване на залата от отвора на кухата колона и светлина идваща от дромоса.

  

  Но тогава трябва да се отговори и на следните въпроси:

  –  местонахождението на храма в некропола на града;

  –  на кой бог или богиня е посветен;

  –  храмовете са обикновено в града, там, където са и техните почитатели.

  И въпреки това гробницата се е намирала на 200 м източно и 300 м южно от морето, т.е. може да се използва за ритуални къпания. Залата е ротонда, кухата колона и олтарът в нея да е за ритуали. Районът на могилата е известен с наличието на смоци.

  Храмът бил кръгъл (ротонда), а покривът му отворен. В центъра под кръглия отвор на покрива се намирал (каменен, мраморен, глинен?) олтар-огнище. Когато слънцето достигало зенита си, лъчите му падали точно върху олтара. Тогава Сабазий се наричал „Аполон” и жреците гадаели волята му по играта и силата на слънчевата светлина. Когато обаче, Слънцето се намирало „в долната хемисфера на земята”, казва Макробий, тогава жреците запалвали огън на олтаря – огнище и разгадавали волята на бога по играта и силата на пламъците, които искрели през кръглия отвор на покрива към тъмното небе. По време на на този нощен обряд богът, самият Сабазий, бил наричан „Дионис” (/4/- Ал. Фол).

  .

  Хероси и ритуали

  Една от четирите фили на град Анхиало е филата с наименование Херосци. От тук и въпросите – защо 4 на брой фили и какво е фила? Обикновено полисите (градовете) на йонийските гърци са имали 4 на брой фили, а дорийските 3. Анхиало като колония на Аполония Понтика (йонийски гърци) затова и има 4 на брой фили. Името на думата фила („племе”, общност) има етнически и племенен произход. Ролята на филата в града била извънредно голяма. Всички членове на филата почитали едни и същи богове, едни и същи култове, както например култа на хероса-епоним. Разпределението на обществените, политическите, съдебните, финансовите и военни служби се извършвали в рамките на филата. Следователно филата Егейци би трябвало да почита хероса Анхиалос като основател (ойкист) на града, а филата Херосци – конника Херос или друг неизвестен засега Херос. Явлението „хероизиране” има голямо значение за гръцката мисъл. За смъртните, които за делата си се издигат до ранга на безсмъртните, се засвизетелстват с много пример. Такъв за град Амфипол на устието на Струма е спартанският стратег (пълководец) Бразидас. Човекът завзел града и загинал в победоносна битка пред стените му.

  След официално тържествено погребение амфиполци го погребват в центъра на града на агората (главния площад). Издигат ограда около гробницата и му принасят жертви като на Херос. В негова чест всяка година организират състезателни игри и ежегодни жертвоприношения. Амфиполци му посвещават града, като го обявяват за основател (ойкист) на тази колония. (/14/ Тукидид )

  Друг пример е Тиоген от остров Тасос. Непобедим боксьор в продължение на 22 години, девет пъти победител в Нимея и Коринт и една победа в панкратион (бой с юмруци), три пъти победител в Питийските игри. Човек, известен със сприхавия си характер и подвизите му в Олимпийските игри. След смъртта му негови политически противници изхвърлят статуята му в морето. Настъпило безплодие в Тасос и след допитване в Делфи, статуята е хваната с мрежи от рибари и върната на старото си място.

  Какви са основните ритуали, които почитали в античността? Първо е ритуалното очистение и поставяне на светена вода до вратата на светилището, т.е. измиване със светена вода. Второ молитвата, която е основният религиозен акт. Молитвата е диалог с бога, дори когато богът отговаря или не. Богът трябва да е чул какво молителят е изрекъл. Молитвата се произнася на висок глас. Молителят я произнася, изправен пред статуята му или жертвеника, вдигайки дясната си ръка или двете ръце с длани, обърнати към бога. Не се просва на земята, освен при някои погребални обряди или при обряди на божествата на земята; в такъв случай, докато той се моли, той удря земята с ръце. Коленичи се само при магически обряди. (/13/ проф. Фр. Шаму).

  Молитвата се състои обикновено от излагане на прошение до бога. Тя често бива придружена с дарения. Това не винаги е сделка в духа – давам ти, за да дадеш, do ut des. Много от от даровете са ex voto, за да изразят признателността към бога за извършена услуга. Такива са дарове, придружени с оброчни плочки. За град Анхиало е известна оброчна плочка на Авлудзенис, син на Авлудзенис, посветена на бог Аполон, заради спасението си от беда и за лозята му. Намира се в Ермитажа на Санкт Петербург. Плочката е от град Анхиало и е взета от археолога Тепляков при похода на Дибич Задбалкански през 1828/9 година.

  Хероон или храм е гробницата – не се знае, но тя е била измазана. Залата, дромоса и фланкиращите помещения са били измазани, и то с „горещ хоросан” (негасена вар и морски пясък). Как е била оцветена залата?

  .

  Оцветяване на залата в гробницата

  Състоянието на гробницата до 1958 г. е била такова, че единствено може да се определят основните цветове, т.е. основния фон.

  Пръстеновидният полуцилиндричен свод на залата е с остатъци на мазилка. Ясно се вижда светнозелени петна наляво от дромоса и тъмнозелени – надясно. Нанесеният основен зелен фон е просмукан от мазилката, като дори стига на места до тухлите. Следователно сводът е имал тъмнозелен фон. Интересното е, че и в преди това споменатият наблизо римски тунел сводът също е тъмнозелен. Използвани са едни и същи минерални соли.

  Цилиндричната част на централната зала, кухата колона, дромосът и фланкиращите помещения са били измазани. Оцветяване при тях не е открито. Единствено малко парче хоросан долу до 4 ниша има на повърхността си бяла вар. Дебелината на бялата вар достига до 1 мм, като варта не се просмуква до тухли и варовичните камъни.

  Може да се направи изводът, че само са били варосани, т.е. имат бял фон. И така, двата основни цвята в гробницата са белият и зеленият, като последният е използван само за свода на залата. Следва едно интересно тълкуване за белия и зеления цвят от проф. Александър Фол в Тракийския Дионис книга втора: Сабазий.

  Интригата в Демостеновия разказ е змията. Както вече предложих, тя е зооморфизираният образ на бога (№ 5 и 6), който се превъплъщава за нов живот в мистерията – това е постигнато в описаното от оратора дневно тайнство, тъй като змията е под венците от бяла топола и от копър. Ако белият (сребърният) цвят е означението на бога-царя и на смъртта (му), копърът е зеленият цвят на (новия му ) живот, но и „змийска билка”, по изричното свидетелство на Фотий, цитирано под №5: змията сменя кожата си като минава през копър, ще рече, богът се разделя със стария си образ и приема новия в този загреев сюжет (/5/ –  Ал. Фол).

  .

  Датировка на гробницата

  Датирането на гробницата е спорно и неуточнено. Да разгледаме основните хипотези за периода на нейното изграждане от различните автори:

  1. проф. Венедиков и колектив, 1960 г. – половина на II век и началото на IV век от н. е. /1/
  2. проф. Венедиков, 1968 г. – втората половина на II век или III век от н.е./2/
  3. проф. М. Лазаров, 2000 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /3/
  4. проф. Б. Димитров, 2007 г. – краят на III век и началото на IV век от н.е. /6/
  5. проф. Д. Димитров, 1963 г. – на IV век от н.е. /9/
  6. М. Иванов, 2007 г., статия в списание „Археология“ – 309 г от н. е. т.е. – IV век.

  В какъвто и контекст да се разглежда статията на г-н Иванов, освен описанието на мавзолеите в Тор де Киави и мавзолея на император Магцентий в Рим, останалото лъха на непознаване на гробницата и алогичност.

  През 2009 г. водих беседа с група от Италия, в състав студенти и двама професори по археология. Единият от тях твърдеше, че има голяма прилика с мавзолея на Макцентий и е взаимствано от нея. В завързалия се спор професорът не можа да представи нито един аргумент в своя полза и студентите аплодираха екскурзовода.

  Аз съм емоционално свързан с проф. Ив.Карасимеонов и проф. Ив. Венедиков и техните екипи, т.е. хората, които ръководеха реставрирането на гробницата през 1958 и 1959 г. Затова считам за най-достоверен периодът втората половина на II век или III век от н.е. Тогава град Анхиало е в разцвета си. Има мощно монетосечене, голямо търговско пристанище и тук е военният флот. Упадъкът на града започва след император Гордиан (238-244 г от н.е.) и особено след превземането на града от готите (270 г от н.е.) и последвалата чумна/холерна/ епидемия.

  Изглежда, че спокойният живот на града продължава до средата на III в. От средата на III в. насетне значителни маси от готи, сармати и карпи започват да преминават на юг от Дунава. През 250 г. значителни готски маси преминават в Тракия и обсаждат Филипопол. През 254 и 255 г. готи, карпи и бургунди преминават отново на юг от Хемус. През 257 – 258 г. тервинги и карпи се смъкват по море покрай западния бряг на Черно море и достигат чак до Мала Азия. Ако се съди по едно сведение на Йорданес, готите нападат Анхиало (вероятно през 270 г.) и „бързо го превзели”. Те остават тук „много дни и се наслаждавали на баните с топла вода, които се намирали на двадесетия милиарен стълб от град Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор”.

  Каква е точната съдба на Анхиало, ние не знаем. Многобройните нашествия на северните народи в Мизия и Тракия в продължение на 30 години довеждат до значителни икономически, политически и културни промени. (/3/ – М. Лазаров)

  За да се датира точно гробницата е необходимо да се открие археологичен материал (монети, керамика, или някакъв предмет) вътре в гробницата. Вече повече от една година настоявам да се проверят с металотърсач някои места в залата. Гробницата се посещава от различни хора, включително и феномени. Когато някои твърдения се повтарят и се потвърждават и от бангетаджии, заслужава да се проверят. Следва снимка на открития през 2008 г. камък с образ.

   

  

  Камък, положен върху крепидата на дясното фланкиращо помещение

  

  Вход на куполната гробница                     Единствената оригинална част от дромоса

  .

  ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Проф. Ив. Венедиков,  1968 г., Тайната на тракийските могили, стр. 29

  1. Проф. М. Лазаров, История на Поморие; Античният Анхиало, стр. 1, 32
  2. Проф. Ал. Фол, 1997 г., История на българските земи в древността до 3 век преди Христа, стр. 349, 350
  3. Проф. Ал. Фол, 1994 г., Тракийския Дионис книга втора: Сабазий, стр. 237
  4. Проф. Б. Димитров, 2007 г., Поморие исторически пътеводител
  5. Проф. Г. Михайлов, 1972 г., Траките
  6. Т. Петров, Ив. Венедиков, Б. Кузупов, 1960 г., Антична гробница край Поморие /Кухата могила/
  7. Д. Попов, 1995 г., Богът с многото имена
  8. Проф. Д. Димитров, 1963 г., България страна на древни култури, стр. 64
  9. М. Тачева, 1997 г. , История на българските земи в древността през елинистическата и римска епоха
  10. Проф. Ал. Фол, М. Тачева и др., Извори за траките
  11. Проф. Хр. Данов, Траките
  12. Проф. Фр. Шаму, 1979 г., Гръцката цивилизация, стр. 200, 174-175
  13. Тукидид, 1979 г., История на Пелопонеската война, стр. 324-325
• Брюксел: С Пеевски България уби доверието ни

  Докладът на Еврокомисията е отпечатан на специална хартия

  С назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС България уби доверието на европейските си партньори, констатира новият доклад на Еврокомисията за България, който ще бъде огласен официално утре. Остро критичният документ не посочва поименно Пеевски, но от текста се разбира за кого става дума, пише базираното в Брюксел електронно издание Юрактив.

  Докладът е изготвен съгласно Механизма за сътрудничество и проверка, въведен за контрол над България и Румъния от началото на членството им в ЕС през 2007 г. заради неефективната работа на съдебните им системи, корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Юрактив напомня, че скандалът с назначаването на Делян Пеевски предизвика улични протести с искане за оставка на правителството на Пламен Орешарски. Изданието добавя, че Пеевски е собственик на Нова българска медийна група, „смятана за посредник на властта в сянка“.

  Докладът определя като „ограничен и крехък „ общия напредък на България през последната година. Комисията се е постарала да го засекрети по-строго преди публикуването му в сравнение с предишни години, когато имаше „контролирано изтичане на информация“. Попадналото в редакцията на Юрактив копие било върху специална хартия, която пречи на сканирането или копирането му на ксерокс, и освен това върху всяка страница ясно личало името на служителя, на когото е предоставено, което било застраховка, че няма да бъде размножавано безконтролно. Докладът ще бъде представен утре официално.

  В абзаца, отнасящ се до Пеевски, пише: „Отговорностите на ДАНС бяха поставени под въпрос от назначаването на нов директор на агенцията. За такъв пост напълно важат препоръките на Комисията назначенията да се правят въз основа на ясна процедура, която позволява истинско съревнование и поставя ударението върху качествата и почтеността. Комисията е заемала публична позиция по този въпрос. Номинираният се оттегли и парламентът прегласува решението си в резултат на надигналите се реакции. Като цяло тези събития оставиха лоша следа в доверието на обществото и между партньорите на България, за чието преодоляване властите ще трябва да работят много упорито.“

  Източник:  в. „Сега“

• Доц. Иво Христов: Демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще

  Българите не осъзнават това, което им се случва

  .

  Интервю на Светла Василева с доц. Иво Христов, в. „Дума“

  .

  Иво Христов е роден през 1966 г. в Киев, Украйна. Магистър по право и доктор по социология на правото (2003 г.) на СУ „Св. Кл. Охридски“. Специализирал в САЩ, Италия и Австрия. Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. В момента ръководи катедра „Приложна и институционална социология“ към Философско-историческия факултет на ПУ „П. Хилендарски“. Преподава „Социология на правото“, „Теория на модернизациите“, „Историческа социология на модерните институции“ в ПУ „П. Хилендарски“ и СУ „Св. Кл. Охридски“.
  

  – Доц. Христов, какво се случи според вас през 2013 г.?

  – Отминалата година поднесе още една съчинена сценка на българския „преход“: наблюдавахме поредната „революция“, наречена борба с олигархията и смяна на системата, в която една част от господстващата върхушка, междувременно загубила властта, впрегна присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка, като за целта бяха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, последните искрено убедени, че действително им е дадена думата и шансът за действие. Мнозина изглежда още не са проумели, че във вече установения обществен модел им е отредено да бъдат декори, а не актьори на собствения им живот.

  – Каква е равносметката за България и българите след почти четвърт век преход?

  – Първо, в страната трайно е установен властови модел, който въпреки фасадната си „демократичност“ по самия си генезис не предполага представителност и демократично управление, като действащата парламентарно-политическа инфраструктура има за задача да прикрива, а не да разкрива реалните субекти и механизми за генериране и упражняване на власт. Този модел обслужва установената през 90-те години социална матрица, нямаща нищо общо с приписваните й характеристики на „европейско“, „модерно“ и прочие папагалстващи клишета общество. Нещо повече, действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще, нито в началото на „прехода“. И това не се дължи на нечия зла воля, както наивно се обяснява, а на самата обществена структура, в която пребиваваме. Ако впилите се във властта „елити“ не представляват реалните интереси на тези, които са ги изпратили там – те не биха оцелели и ден. А ако те представляват тези интереси, те не могат да представляват интересите на нещото, известно популярно като „народа“. От друга страна, ако „народът“, особено в сегашното му насипно социално агрегатно състояние, бъде дори хипотетично допуснат до властта, това ще бъде началото на края на каквото и да е цивилизовано общество, дори в сегашния му уродлив гротесков вид. За да има действен парламентаризъм, трябва да има социална инфраструктура, генерираща обществени групи, които да виждат в парламента и политическите партии реално средство за изява и реализация на свои интереси. Нищо такова няма у нас. Ето защо Народното събрание, „лявото“ и „дясното“ ще продължат да служат само като удобен гръмоотвод за гнева на не особено интелигентната електорална „публика“, която хабер си няма за реалните механизми, генериращи властови и прочие ресурси.
  Второ, моделът има за задача да стабилизира, охранява и валидизира резултатите от присвояване на икономическите активи в хода на „Великата криминална революция“ (по думите на Ст. Говорухин). Тази „революция“ стана с цената на деиндустриализация на българската икономика, имплозия на късното социалистическо общество, социална декласация на населението и пресичане на химерата „средна класа“ в зародиш. За т.нар. „граждани“, лишени от икономически и обществени шансове, не се предвижда никаква друга роля, освен тази на масовка в този процес, участвайки в поредните индуцирани цикли на вътрешновидова олигархическа кланова борба. Социалната матрица, изкристализирала в годините на „прехода“, очертава едно сурово обществено построение с ясен властови връх, концентрирал монопола върху икономическите ресурси, властовите и информационни възможности и влязъл в убийствена осмоза с пауперизираното и вторично варваризирано социално образувание, наречено българско „общество“.

  – Преходът не ни ли донесе и други „бонуси“?

  – Да, само в първите 5 години са загубени 2 млн. работни места. Приблизително такъв е броят на емигриралите от страната. Ясно защо. Ясно е и защо т.нар. „средна“ класа е закономерно липсващ социологически факт и само досаден демагогски елемент в приказките на дежурните „десни“ плямпала. На практика имаме тесен връх на социална пирамида от латиноамерикански тип с непрекъснато разширяваща се основа. Пирамидата се снишава непрекъснато, защото средната й част непрекъснато ерозира към основата. Именно поради това твърдя, че към момента в България е невъзможен демократичен политически модел, защото липсват икономически свободни граждани. Те са силно зависими – икономически, властово, информационно, дори силово, от олигархичните босове на деня. Като добавим и непрекъснато въртящите се обороти на медийните машини за изглупяване на и без това не особено интелигентното „население“, ще имаме резултатите, които имаме.

  Страната стремително се деиндустриализира, а в структурата на остатъчната българска икономика, с изключение на енергетиката, преобладават предимно т.нар. „услуги“ и сектори със семпло технологично ниво, произвеждащи ниска принадена стойност, съчетана с висока норма на ръчен труд, с ниска стойност и изисквания за квалифициран труд, полаган във все по-примитивни условия. Накратко, това е структура на икономика на страна, плъзгаща се към развиващия се свят.

  Профилът на селското стопанство бележи устойчива тенденция към продължаваща концентрация на поземлената собственост и финансовите потоци в ръцете на няколко крупни за нашите мащаби агрогрупировки, водещи до формиране на преобладаващо монокултурно латифундистко земеделие. В международното разделение на труда България бива „специализирана“ в износ на суровини и преработени материали и във внос на технологични стоки, т.е. тя се очертава като държава – суровинен придатък.
  Ликвидирането на наследената индустриална структура от времето на „реалния“ социализъм не е явление, имащо единствено икономически последици. То има ефекта на детонатор, отключващ процеса на ускорено социално деление и разпад, водещ до деградиране на цялата социална тъкан. Пред очите ни се подменя матрицата и носещите структури на едно доскоро модерно общество, което бива вкарвано обратно в бъдещето на едно минало – постиндустриално неоварварство. В резултат от повсеместната деиндустриализация, незаменена от друг тип равностойни технологически и организационни структури, култура и развитие, се сменя цивилизационната матрица.

  – Резултатът от тези процеси се възприема като тотален разпад на всичко около нас?

  – Логическото следствие е, че подобно на картонени кули, една след друга деградират системите на образованието, здравеопазването, социалното осигуряване. Това води до последваща социална декласация, до примитивизация на всички сфери, до разкъсване на социалните връзки и до подмяна на цивилизационния код. С усилие вече може да се говори за интегрирано плътно българско „общество“, доколкото всъщност не знаем как точно да наречем социалното нещо, конвулсиращо на терена. Двадесет и четири години след падането на Желязната завеса страната се срива до състоянието на периферна територия със затихващи функции. В центъра на полуострова се оформя зона на силов, демографски и цивилизационен вакуум, в който постепенно и постоянно ще се просмукват етнически и цивилизационни елементи със съвършено друг профил. Поставена на ръба на световете, българската територия се очертава като един от порталите, през които вероятно ще се осъществи реваншът на Третия свят след близо 500 години поглъщане от страна на Европа. И ако някой е очаквал, че изчезването на България ще бъде спектакуларно събитие, се лъже. Тя като цивилизационен и етнически субстрат бива подменяна неусетно, изчезвайки буквално всеки ден, бавно, мъчително, но неумолимо.

  – Оттук нататък накъде?

  – Според мен съществуват три опции. Първата е да продължи гниенето. Смятах, че няма да доживея изчезването на България, но вече мисля, че това ще се случи, поради компресията на историческия процес. Ще стане факт, ако продължаваме така, както я караме, някъде вероятно до 20 – 25 години. Няма друго общество в Източна Европа, в което социалната катастрофа, сателитният и периферен модел да са съчетани с буквално физическото изчезване на държавнотворния народ. В случая българите. Много условни аналогии може да има само с някои страни от Прибалтика. Визирам основно Латвия.
  Втората опция е този процес да бъде забавен. Това означава, че управляващите върхушки в страната трябва да имат сетива за случващото се. Боя се, че те нямат такива.

  Третият вариант е част от тази олигархична върхушка в България да осъзнае, че дори с ресурсите, които притежава, тя е господин „никой“ оттатък Калотина. Миналата година в световен мащаб бе проведена наказателна операция, наречена „деофшоризация“. Смъртта на Березовски, кипърският случай, за който Путин не си мръдна пръста, показват ясно някои неща. Лесните пари, които бяха натрупани през 90-те години в хода на т.нар. „преход“, в момента се изземват от световния финансов капитал, защото са му необходими. И първи жертви ще бъдат нашите олигарси и псевдокапиталисти, защото те не са и капиталисти, а финансови рентиета. Така че на тях трябва да им е ясно, че ако искат да оцелеят, интересът им зависи от оцеляването на тази територия, при това не само като територия, а като някакъв вид социална субектност. Следователно може да възникне обективно съвпадение на интересите на част от олигархическата върхушка у нас с интересите на част от българското население, осъзнаващо драмата на процеса, който протича в България. Дали това ще се случи, е въпрос на бъдеще.

  – Какво можем ние да направим?

  – Вашият въпрос изхожда от презумпцията, че ние сме субект, пред който има опции. Ние не сме субект. Ние сме все още в полуобектно и полусубектно състояние, говоря за обществото като цяло. България е тласкана в момента да продължи да пребивава в това нищо незначещо обектно състояние на периферна буферна територия. Трябва да стане ясно на българите, че тук става въпрос за буквалното им физическо оцеляване. Отварям една скоба, за да кажа, че слушам напоследък едни патриотарски възторжени приказки, че българите и българското общество са попадали в много по-тежки ситуации и отново са се възраждали като феникс. С малка подробност. Че българите тогава са се опирали на българското село. Такова нещо в момента няма. Ако погледнете картата на България между София и Бургас – това е особен микс между цигански катуни и старчески домове. Следователно нямаме виталност. Гръбнакът на българите е счупен. Това атомизирано стадоподобно образувание, наречено „общество“, трябва да осъзнае собственото си битие и драмата, че сме изправени пред ръба на пропастта. И когато го направи, да тръгне бавно назад от ръба. Нищо такова не виждам в момента.

  Римският клуб казва в един свой доклад преди 40 години нещо, което важи в пълна степен за България, българите и българския „експертен елит“: най-голямата драма на съвременността не е екологичната, демографската, икономическата или друга, а неосъзнаването на това, което се случва. Българите продължават да не осъзнават това, което им се случва. Те продължават да бъдат вкарвани в този тип оперети, в които пребиваваме всички ние, и ще имаме този резултат, който имаме. Ако не осъзнаем драмата на собственото си битие, заслужено ще отидем там, където ни е мястото – в небитието.

   

• World’s 85 richest have same wealth as 3.5 billion poorest

  

  .

  By CNBC’s Li Anne Wong, Сnbc.com

  The combined wealth of the world’s richest 85 people is now equivalent to that owned by half of the world’s population – or 3.5 billion of the poorest people – according to a new report from Oxfam*.

  In a report titled „Working for the Few„ released Monday, the global aid and development organization detailed the extent of global economic inequality created by the rapidly increasing wealth of the richest, warning of the major risks it poses to „human progress.“

  According to the report, 210 people have become billionaires in the past year, joining a select group of 1,426 individuals with a combined net worth of $5.4 trillion.

  It added that the wealth of the richest one percent of people in the world now amounts to $110 trillion, or 65 times the total wealth of the bottom half of the world’s population.

  „This massive concentration of economic resources in the hands of fewer people presents a significant threat to inclusive political and economic systems,“ the report said.

  „Instead of moving forward together, people are increasingly separated by economic and political power, inevitably heightening social tensions and increasing the risk of societal breakdown,“ it added.

  World Economic Forum kicks off

  The report comes ahead of the World Economic Forum in Davos which kicks off later this week, and Oxfam is calling on the global political and business leaders attending the meeting to take steps to turn around the rapidly exacerbating inequality.

  Some recommendations include refraining from the dodging of taxes and avoid using economic wealth to seek political favors.

  Oxfam said that based on its polls conducted across the world, it is believed that there are many laws and regulations designed to benefit the rich.

  „A survey in six countries (Spain, Brazil, India, South Africa, the UK and the U.S.) showed that a majority of people believe that laws are skewed in favor of the rich,“ the report said.

  Oxfam singled out India as an example, where the number of billionaires increased from less than 6 to 61 in the past decade, concentrating approximately $250 billion among a few dozen people in a country of 1.2 billion.

  „What is striking is the share of the country’s wealth held by this elite minority, which has skyrocketed from 1.8 percent in 2003 to 26 percent in 2008,“ the report said.

  Oxfam said that India’s billionaires acquired their wealth in ‘rent thick’ sectors – industries where profits are dependent on access to scarce resources – „made available exclusively through government permissions and therefore susceptible to corruption by powerful actors, as opposed to creation of wealth.“

  _______________________
  *Oxfam is a confederation of 17 like-minded organizations working together to find lasting solutions to poverty and injustice.

• <<
• 1
...
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
• 132
• 133
• 134
• 135
• 136
• 137
...
• 415
• >>