Всички авторски страници

Авторски

• Продават най-красивата плажна ивица на България

  

  Това райско кътче се намира между село Шкорпиловци и устието на река Камчия в северната част на българското Черноморие.

  Камчийските пясъци е най-големият пясъчен плаж в България и съчетава плажна ивица, пясъчни дюни и лонгозна гора, а в съседството се намира и резерватът Камчия.

  Това са Камчийски пясъци, 2008 година министерски съвет, начело със сегашния шеф на ПЕС, господин Станишев, продава 1016 декара от плажната ивица на България, която, според Конституцията на нашата страна, член 18, е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ.

  Как изтълкувахте този текст от Конституцията ни?

  Щом е Изключителна държавна собственост, значи не се продава, но с решението си от 8 септември 2008 година, завършват няколко стъпки, с които това божествено място вече е частна собственост.

  

  Председателят на ПЕС Сергей Станишев е цитиран да казва, че „Избрали сме демократичен и политически надежден път“!

  Надежден за кого? Това кощунство не може да продължава!

  Разграбват и единственото, останало от нашата Родина!

  Навсякъде по Черноморието се изсичат гори и се строят небостъргачи буквално на плажа! А в Камчия досега запазваха максимално природата!

  Това беше единственото кътче на българското Черноморие, където е безкрайно чисто, спокойно и зелено!

  Досега! Противно на всякакви закони, Камчия стана частна собственост. Оттук нататък не ни остава нищо, което да опазваме.

  На написания до господин Цацаров сигнал, няма никаква реакция.

  Прилагаме входящия номер.

  

  Източник:  Noligarh.com

• Недосегаемите работодатели

  Димитрина Пандурова, Pandurova.net
  .

  Посвещавам на най-съвестните работодатели в държавата – те ще разпознаят!

  .

  Засега само кодирано, те си се знаят табиетите, за стил… излишно е да говорим!

  Дали ще се наложи да бъдат „разкодирани” – зависи от желанието им да бъдат поне веднъж почтени!

  Те са навсякъде, те прииждат, те са арогантни, те имат за цел да ни смачкат, да ни сдъвчат, да ни изплюят.

  Срещали сте ги поне веднъж в живота ви – искате, не искате, нямате право на избор.

  Искате, не искате – ще ги срещнете и утре, независимо от опитите ви да ги избегнете – те ще ви чакат, за да ви приклещят в някой ъгъл и да ви превърнат в техните роби, знаещи, че всичко това е допустимо, въпреки че са на ваша територия.

  Въпреки законите или по-точно – в синхрон с тях.

  Не – не става въпрос за неидентифицирани летящи обекти от друга планета или пък странно, изглеждащи пришълци от поредния научнофантастичен блокбастър. Те са си българско производство. Отглеждаме си ги тук и отдавна! Има-няма вече 24 години, а по всичко личи това ще продължи! Защото постъпките им остават безнаказани и безпоследствени. Те не просто си вярват, те са се самозабравили. Отдавна! Нямат страх от нищо и никого! Навсякъде другаде – в нормалните държави, с нормални правила, тяхното място щеше да е вън от скамейката поне, а в по-тежки случаи – прибрани на топло с раирано облекло и – не малка компания с аналогични индивиди, правила същите или подобни зулуми. У нас въпреки поведението им, което по всички правни норми би могло да се определи като „измама”, те си пърхат навън с години. Необезпокоявани! А това само им развърза ръцете за още и още! Стават жадни! За да окопаят в мрежите си следващата жертва, която наивно ще се примири с условията, ще си мълчи срещу откровеното цинично отношение, ще си трае за лошите условия, извънредния труд, навикването, подвикването, злобните и минаващи всякакъв допустим тон нареждания. Позволява си да псува и ругае по-зле и от последният каруцар, прикривайки се иначе зад дебелите стени на кабинета си.

  За заплащането – него просто ще го пропуснем, защото не заслужава да бъде отбелязано! Въпреки че според тях то е равно на – как беше: „министерска заплата”! О, не! Горките министри! Какво ли щеше да ги чака ако трябваше да преживяват с такива оскъдни трохички!

  Само в България може да се случи една личност, за която поне от пет независими източника ще чуете, че не плаща – заплати, осигуровки, данъци и… има поне две-три каси, използва всякакви нерегламентирани „врътки”, схеми и прочие, да продължава не просто да вирее безнаказано, а и да претендира да бъде обществено значима личност с добър авторитет.

  Пак само на наша територия може да се случи една личност да дължи пари… на повече от един работници, и вместо да е в затвора, да продължава да бъде работодател и да наема нови и нови, и нови… пчелички.

  В миналото са ги наричали чорбаджиии, по времето на социализма началници, сега – достолепното „работодатели”, „бизнесмени”, „лидери”, „управители”…

  Кои са те ли?

  Мошеници от най-дребен калибър, които в цивилизования свят щяха да бъдат изхвърлени от системата!

  Имаше ги и през социализма, има ги и днес – не са се променили, може би само са станали още по-арогантни.

  Самозабравилите се, смятащи се за недосегаеми!

  Попаднали по случаен и странен начин на място, което винаги са мечтали – окичени с власт и влияние, те смятат, че тази им власт им принадлежи, те могат да я употребяват и да правят с нея каквото искат, а и с когото поискат.

  За тях думата „личност“ никога не е била изпълнена със смисъл и съдържание, не присъства в дневния им ред, още по-малко в речника им.

  За тях непозната завинаги остава и думата „морал“. Тя е нещо имагинерно, илюзорно и неядивно – и метафорично, и буквално.

  За тях има поданици, които трябва да бъдат експлоатирани. Те разчитат на страха на подопечните им, за това, че са дошли в големия град от малкото място и никога, ама никога, не биха дръзнали да им противоречат!

  * P.S.

  Днес просто коментар!

  Утре…

  Ще видим!

   

• „РАДКО“ се присъедини към Реформаторския блок

  Македоно-българската политическа организация „РАДКО“ се присъедини към Реформаторския блок

  Това стана вчера – 14 януари 2014 г. в музей – галерия „Класика“ : „Венелин“ 32 / ъгъла с „Каравелов“, зад турското посолство.
  

  СПОРАЗУМЕНИЕТО БЕ ПОДПИСАНО ОТ:

  1. РАДАН КЪНЕВ – лидер на ДСБ ;
  2. МЕГЛЕНА КУНЕВА – лидер на Движение “ България на гражданите“ ;
  3. ДИМИТЪР БЕЧЕВ – ръководител на външно-политическия съвет на Реформаторския блок ;
  4. ГЕОРГИ ГЕНОВ – член на ЦК на РАДКО и пълномощник по воденето на преговорите ;
  5. Виолета Панайотова – зам. главен редактор на „Исторически преглед“.

  Така, след близо пет – месечни преговори, този обнадеждаващ договор стана действителност. Реформаторският блок обещава да защитава всички права на македонските българи и най-вече : тяхната КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ.

  “ РАДКО“, вече като член на коалицията, ще помага с всички сили за спечелването от Реформаторите на предстоящите предсрочни избори, както и тези – за Европейския парламент. Организацията ще следва Административно- правните реформи, предвидени от РБ и всички други начинания в сферата на обществено-политическия живот. Ще се бори за подобряване положението на всички българи по света. Ще привлича в Блока представители от: Западните покрайнини, българи в Албания и Косово; Бесарабия и Банат; Северна Америка, Аржентина, Бразилия и прочие.

  Източник:  Makedonskatribuna.com

  

  

• Геноцид по половому признаку. Как из мальчиков делают девочек: дегенераты убивают Америку „свободой гендерного выбора“

  

  То, что Америка давно деградирует, превращаясь в изнеженное женское государство, ни для кого не является секретом. В таких либеральных штатах как Калифорния, Вашингтон или Нью-Йорк уже не найти настоящих мачо, умеющих держать молоток в руках либо пользоваться рубанком. Однако, то, чему учат маленьких американских мальчиков в этом детском лагере, не поддается никакому описанию.

  Для тех, кто еще не понял, почему во Франции так активно протестуют против усыновления детей однополыми парами содомитов:

  В течение последних трех лет фотограф и мать двоих детей, 47-летняя Линдсей Моррис документирует происходящее в четырех-недельном лагере «для мальчиков, не определившихся в своем поле». Имя лагеря и место проведения мероприятия держится в строгом секрете, дабы оградить родителей уродующих своих детей от нападок. В своей серии фотографий, Линдсей указывает название: «Ты есть – ты» (скорее всего, это лагерь Aranu’tiq для «траснгендерных мальчиков»).

  Целью программы, по словам Моррис, является «содействие родителям, чьи мальчики от 3-х лет и старше получают удовольствие от ношения каблуков и розовых платьев, а не противной одежды для мальчиков темного цвета». Также родителям и детям предлагается «безопасная атмосфера для выражения себя».

  Целью фотографа, по её словам, является «запечатлеть то, как дети сияют во время проведения шоу талантов и шоу мод, к которым тщательно готовятся в течение года». В планах Линсей Моррис создание альбома и обширной передвижной экспозиции, которая объедет сначала Соединенные Штаты, а затем и весь мир с целью «показать юное лицо общества, отдающего предпочтение гомосексуальному образу жизни». И подзаработать на этом денег.

  

  В статье Сьюзан Д. Джеймс (SusanDonaldson James) «Мальчики в розовом получили собственный лагерь» на abcnews.com рассказывается истории детей, посещающих этот лагерь в течение нескольких лет. Более того, в лагерь приезжают целыми семьями. Например, родители-гомосексуалисты мальчика 10-ти лет уже три года приезжают в лагерь, и привозят с собой также двух младших детей 3 и 4 лет, «которых не с кем оставить дома». Результаты превосходят любые ожидания. Там же история о мальчике/ девочке 16 лет, который(ая) по «собственному желанию», навязанному взрослыми, подвергается гормональной терапии для смены пола благодаря самоотверженным врачам «Национального детского медицинского центра» в Вашингтоне и «Службы по Смене пола» при Детском госпитале Бостона (Gender Management Service at Children’s Hospital in Boston.). В руках последних 80% таких мальчиков подвергаются ампутации половых органов.

  В результате сегодня, согласно данным Williams Institute (исследовательского центра юридического факультета Калифорнийского университета,UCLA Law School), порядка 700 000 американцев превращены в транссексуалов и содомитов, и эта цифра продолжит расти – в том числе, и благодаря таким «лагерям».
  Дегенерация простых американцев заботливо поддерживается на государственном уровне – создано специальный Национальный Центр Трангендерного Равенства (National Center for Transgender Equality).

  Лагерь в США предназначен для детей от 6 до 16 лет. Родители в обязательном порядке подписывают соглашение о неразглашении. При этом лагерь постоянно меняет местоположение. Сказки на ночь детям рассказывают не профессиональные педагоги, а волонтеры.

  Мест на 2013 год уже нет ни на Западном, ни на Восточном побережьях. Ведется запись на 2014 год: „прекрасный лагерь для вашего малыша“
  На этих фотографиях изображены мальчики. Не удивляйтесь длинным волосам – многие добрые родители, сами имеющие сексуальные отклонения или приемные однополые пары, разрешают своим мальчикам от 3х лет и старше не только ежедневно накладывать косметику и одеваться как проститутки, но и отращивать длинные волосы.

  

  

  

  

  

  

  

  

   

  

  

  

  Встречайте, новое поколение Америки!

  (оригинал статьи: David Rosenberg, A Boys’ Camp to Redefine Gender,

  перевод, подбор материалов: moore-na)

  КОММЕНТАРИИ РЕДАКЦИИ:

  Террористические акты на улицах уничтожают десятки и сотни людей. Их организаторы и исполнители приговариваются к высшей мере наказания, пожизненным или длительным срокам заключения – в зависимости от степени их вины.

  То, что делают идеологи „свободы гендерного выбора“, иначе, как геноцидом человечества назвать сложно. В не меньшей степени виноваты их пособники – организаторы политических акций, подобных лагерей для трансвеститов, или дегенераты-родители с „нетрадиционной сексуальной ориентацией“

  В связи с этим, считаем необходимым инициировать кампанию по принятию закона о привлечении к уголовной ответственности, вплоть до смертной казни, – идеологов, организаторов и исполнителей геноцида мужчин, женщин и детей по принципу лишения их половой идентичности, ведущей к вырождению человечества.

  О том, что это болезнь, порождаемая социальными причинами мы уже писали:

  «Гендерные» отклонения – это серьезное заболевание. Когда законодатели принимают законы «свободе гендерного выбора», являющимся серьезным психическим расстройством, они не только множат эпидемию заболеваний, но и лишают больных медицинской помощи.

  Ранний негативный детский опыт – это основа возникновения отклонений. Для ухода от детских проблем и для компенсации нагрузок жизни, к которой родители не адаптировали ребенка, его психика придумывает разные способы – иногда они называются психосексуальный инфантилизм, иногда – гомосексуальность, иногда – транссексуальность.

  «А кругом горят факелы –
  Это сбор всех погибших частей;
  И люди, стрелявшие в наших отцов,
  Строят планы на наших детей…»

  О том, кто является основными разносчиками психиатрических заболеваний, подробно писала Американская Психиатрическая Ассоциация (АПА) в 1972 году (подробнее см. статью д-ра А. Хатчнекера, личного врача президента США Р.Никсона). И хотя сегодня председатель подкомитета АПА „по расстройств гендерной идентичности“ д-р Кеннет Цукер и говорит, что «дети не растут, желая быть другого пола», но при этом он упорно продолжает – «люди должны быть осведомлены, что существуют другие траектории развития».

  Несмотря на то, что сегодня прекрасно известно, что гомосексуализм – это социальное заболевание, которое развивается в ребенке в неадекватной семейной атмосфере (когда он не может правильно выбрать с кем себя ассоциировать – с матерью или отцом), и передается через инициацию, пропаганда дегенерации идёт полным ходом.

  То что происходит в США, и что навязывается России – это распространение эпидемии психического заболевания, переходящего в геноцид.

  Источник:  Сommunitarian.ru

• Тийнейджърка потресе България с думите: „Добър ден, роби!“

  18-годишната Магдалена Дончева от Пловдив е публикувала този текст в своя блог, пише Freenews.bg. Текстът е написан по време на предишното правителство, но едва ли може да се каже, че е загубил своята актуалност…
  

  За някои това е революционно – толкова млад човек да достигне до такива изводи, за други може да е пресилено, или дори грубо изкривяване на нещата.

  Оставяме ви да прочетете текста и сами да прецените към коя група спадате:

  .

  Добър ден, роби! Бачкате ли здраво за 300 лева, А? И за 200 ще бачкате, ако Дянков огладнее… Сигурно не ви е срам да си гледате децата как обикалят покрай витрините с китайски боклуци, със старите си изтъркани ‘обущета’… Бачкайте и ги лишавайте, че Дянков е гладен…

  Спи, народе! Преклонена главица сабя не я сече! Спи, народе! 240 душмани безсмъртни имаш, дето 7 000 000 никога не могат да ги победят, защото са 7 милиона – всеки за себе си!

  Спи, народе…Бъдеще има за теб някъде далеко в чужбина, далеко от род и родина, далеко от стара ти майка, далеко от клети ти дечица, без тебе да раснат, че някое и друго евро да пратиш!

  Спи, народе! Баба ти докато я пребиват и изнасилват за 40 лева! Ръка не вдигай на душманина – ръцете са ти да бачкаш за 300 лева! Ръцете са ти да си милваш детенцето, дето плаче за нови дрешки и обувки!

  Спи, народе… ИМАШ 500 ГОДИШЕН СТАЖ!

  Източник:  Freenews.bg

• Полицаите с 8% по-високи заплати

  Основната заплата в МВР ще бъде увеличена не с 5%, а с 8%. Освен полицаите повече пари ще получат и заетите в администрацията. Това съобщи за „Преса“ заместник-вътрешният министър Васил Маринов.

  Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев обеща през септември миналата година 5% увеличение. Сега са намерени резерви и скокът на заплатите за длъжност ще бъде с 8 на сто.

  По-високите ставки ще бъдат гласувани от кабинета през февруари, когато ще влязат в сила със задна дата от 1 януари.

  Служителите ще усетят ръста в доходите си още в края на следващия месец. Инспекторите, разузнавачи, разследващи полицаи ще вземат между 50 и 70 лева отгоре.

  Източник:  БГНЕС 

• Фантомният ефект на ДНК

  

  Фантомният ефект на ДНК е забелязан още през 1984 г.

  Голямата изненада на това столетие може би ще се окаже хипотезата, че генетичните кодове на организма съвсем не се намират в молекулата на ДНК, или поне не само там, пише Quantumcristal.com. В публикацията по материали на ITEM се споменават слабо известни факти, които могат из основи да променят развитието на генетиката и медицината като цяло. Както и някои агностични схващания. И все пак, нека уточним, че това са само предположения, за които все още се водят бурни научни спорове. Конвенционалната световна мисъл се отнася скептично към подобни твърдения, но това не пречи да сме запознати и с тази теория.

  При един от описаните още през 1984 г. експерименти, модел-образец на ДНК бил поместен в малък кварцов контейнер. Пьотр Гаряев и неговите колеги облъчили контейнера с мек лазер и открили, че ДНК работи като гъба, поемаща светлината. По необясним начин молекулата на ДНК поглъщала всички светлинни фотони, намиращи се на това място и ги съхранявала във вид на спирала. Молекулата създавала вихър, привличащ светлината, но в много умален вид. Изследователите доказали, че се случва неизвестен на науката процес, при който молекулата на ДНК всмуква фотони от пространството. ДНК създава нещо подобно на завихряне, което привлича светлината по начин, доста подобен на действието на черна дупка, но в доста по-малки мащаби.

  Ние не сме свикнали да мислим за светлината като за нещо, което може да бъде съхранявано. Прието е схващането, че тя се разпространява в пространството с огромна скорост. Ако светлината „се застопори” на едно място, следва да се очаква, че с времето тя ще загуби от своята енергия. Например при фотосинтезата се смята, че растението може да съхранява светлина като веднага превръща нейната енергия в зелен хлорофил. С новите експерименти става ясно, че светлината може да се използва като храна, която ще се пази в ДНК като неприкосновен запас.

  Ето и най-интересният ефект от странния експеримент. Учените прибрали молекулата на ДНК в кварцовото контейнерче, но на мястото, където тя се е намирала преди, светлината продължавала да се завърта спираловидно, макар че физически ДНК там вече нямало. Някаква невидима сила изобщо не се нуждаела от молекулата на ДНК, за да е факт. Единственото рационално научно обяснение било, че съществува енергийно поле, което е единно с молекулата на ДНК. Нещо като енергиен двойник на молекулата. Фантомът има същата физическа форма, но ако ДНК се премести, дубликатът остава там, където преди малко е била молекулата. И продължава да върши работата си – да съхранява видимата светлина. Фотоните се задържат на съответното място от енергийното поле.

  Човешкото тяло разполага с трилиони високо специализирани и структурирани молекули на ДНК. От това следва, че цялото ни тяло трябва да има енергиен двойник. И всеки един от нас на микробиологично ниво може би е следван по петите от невидим дубликат. Това се връзва напълно логично с теорията от наблюденията на Александр Гурвич и други учени за наличието на информационно поле, диктуващо на клетките ни какво да правят. Излиза, че най-важната задача на молекулата на ДНК е да съхранява светлината – както във физическото тяло, така и в неговия енергиен дубликат.

  И това не е всичко. При този опит с шокиращи резултати, молекулата била заливана с течен азот (ефектът на внезапното силно охлаждане). Светлинната спирала изчезвала, но отново се появявала след 5 до 8 минути. Околната светлина отново се самоорганизирала в уникален спираловиден модел на ДНК, който оставал видим в продължение на 30 дни. Информацията за тези изумителни резултати е известна повече от 25 години, но на практика никой не е чувал за тях. Въпреки, че експериментът, за който ви разказваме, е повтарян многократно, включително и от Р. Пекора в САЩ.

  Биохимикът Глен Рейн, възпитаник на Лондонския Университет, е изследвал как точно ДНК реагира на въздействието на съзнанието. Знае се, че в клетката, преди нейното делене (или ако е повредена или мъртва), спиралите на ДНК се развиват. Те започват да се съединяват, когато клетката се ремонтира или работи по изцелението си. Темповете на съединяване или разединяване могат да се измерят с това, доколко молекулата поглъща светлина с дължина на вълната 260 нанометра. За опитите си Рейн ползвал жива ДНК от човешка плацента, потопявал я във вода и съхранявал тази смес в мензура. После различни хора се опитвали да съединяват или разединяват ДНК със силата на мисълта. Контролните образци, с които никой не се опитвал да прави нищо, се променяли едва с 1,1%, а „обработените” с мисловен поток – до 10%. Това означава, че мислите ни няколко пъти усилват процесите в човешката ДНК.

  Хора с хармонични вълнови излъчвания могат по-активно да променят структурата на ДНК, а „превъзбудените индивидиуми” (с нехармоничен модел на мозъчните вълни) предизвиквали анормална промяна в ултравиолетовата светлина, поглъщана от ДНК. Промяната се случвала на дължина на вълната 310 нанометра (близо до величината на Фриц-Албърт Поп – 380 нанометра). Това е параметър за вълната, която може да предизвика рак. Сърдитият човек също принуждавал ДНК да се затегне по-здраво при съединяването. Според Рейн, измененията в светлината с дължина на вълната 310 нанометра означават само едно – че протича промяна във физичната и химичната структура в една или повече от фундаментите на молекулата на ДНК.

  В друг случай ДНК се слагала пред хора с хармонични пакети на мозъчните вълни, които обаче не се опитвали да я променят. Тогава в образеца на ДНК не се наблюдавало нито съединение, нито разединение. Нещата се случвали само тогава, когато хората искали това. Възникват логичните хипотези, че подобни ефекти се създават от съзнателните намерения на хората. Лю Чилдър можел да съединява или разединява ДНК в лаборатория, като той самият се намирал на разстояние 800 м от мястото.

  Валерий Садирин за 30 минути можел да съедини ДНК в института на Глен Рейн в Калифорния, от дома си в Москва на хиляди километри от лабораторията. Рейн отбелязва, че ключовото качество на енергията, което е в състояние да създава хармония в мозъчните вълни и да влияе на ДНК – това е излъчването на сърцето. На практика било получено микробиологично доказателство за това, че нашите мисли могат реално да създават физични и химични изменения в структурата на молекулата на ДНК, да я съединяват или разединяват. Открита е и връзката между гневните мисли и неимоверно увеличаващия се ръст на раковите тъкани.

  Неотдавна в публикация на Чикагския медицински университет беше написано, че около хиляда гена се променят при най-простичка смяна на социалния статус. Учените определиха 987 чувствителни към статуса гени. Сред тях са отговорните за стреса, свързаните с работата на мозъка и още 112 гени, ангажирани с дейността на имунната система. Измененията на генно ниво бяха толкова ясни и възпроизводими, че след подробен анализ, учените решиха обратен казус – да предскажат какъв е бил социалния статус на човека, участвал в експеримента, чрез анализ на кръвта му.

  Източник:  Spisanie8.bg
  

• „Дойче Веле“ за случая с Антоанета Цонева: Груба игра без правила

  Етичният кодекс на съюза на мнозинството български медии трябва да запълни вакуума, в който работят те. Сега писани правила няма, а опитът на всеки засегнат да потърси правата си може да завърши с разпит в полицията 

   .

  Материал на Дойче Веле

  В един петъчен ден директорът на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева е неприятно изненадана от поканата да даде показания в отдел „Убийства“ на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) заради жалба срещу нея. Подател е отговорният редактор на вестник „Политика“ Кристи Петрова. Тя е изпратила до главния прокурор сигнал за психически тормоз, след като в два телефонни разговора Цонева се опитала да разбере защо се е превърнала в главен герой в серия от негативни публикации на вестника, без нито веднъж да е търсена за позиция.

  „Не e имало физическа заплаха и аз съм го уточнила. Нямам никаква представа защо сигналът ми е разпределен в СДВР“, обяснява жалбоподателят Петрова. Преди това Цонева е прочела за себе си във вестник „Политика“, че е „кукловод“ на протестите, член на „хора на омразата“, „снежанка на олигарх“ и т.н. и се опитала да попита на какво основание са тези твърдения, защо не се спазват журналистическите стандарти и защо не е потърсена за коментар. След две позвънявания авторката се почувствала тормозена. Но историята не приключва дотук.

  КОЙ се страхува?

  

  Антоанета Цонева дава показания пред разследващия и накрая е принудена да подпише предупредителен протокол, че по никакъв начин няма да упражни физическо насилие над г-жа Петрова, нито ще наеме други лица да го направят. Цонева е поискала в протокола да бъде уточнено, че все пак тя не е отправяла такива закани, нито е имала такива намерения, но получила категоричен отказ. „След като мога да бъда обект на отдел „Убийства“, значи ние живеем в „1984“ на Джордж Оруел“, коментира Цонева. Според нея този случай показва „колко те се страхуват от свободните граждани“.

  Вестник „Политика“ е част от „Нова българска медийна група“, чийто собственик е Ирена Кръстева – майката на депутата от ДПС Делян Пеевски. Кръстева е и член на Българския медиен съюз (БМС), който на 18 декември прие своя Професионално-етичен кодекс. Единствената характеристика на този кодекс е, че е неоткриваем. Той не е публикуван никъде, нито е раздаден на работещите журналисти в изданията. Неизяснен остава и въпросът с правото на отговор, няма и работещ механизъм как засегнатите от публикации лица да търсят правата си.

  Източници от БМС увериха, че в близките дни кодексът най-накрая ще бъде публикуван, а към него ще има и правилник, който предвиждал етична комисия, съставена от собственици, журналисти и независими членове. На теория оттук нататък всеки засегнат ще може да се обърне към бъдещата комисия, а докато тя заработи, всеки опит за търсене на правата може да завършва в отдел „Убийства“ на МВР.

  Разместване на пазара

  Успоредно с този сюжет „Медийна група България Холдинг“ (МГБХ), която издава вестниците „Труд“, „24 часа“ и редица други, напусна Съюза на издателите в България – първата подобна организация, която бе напусната от много издатели в посока на новия БМС. „Причината да напуснем Съюза на издателите е разединението на медийната общност, издателските войни и появата на втори етичен кодекс“, обясни управителят на „МГБХ“ Венелина Гочева.

  

  Изразът „медийни войни“ навлезе по време на публичното противопоставяне между кръга на Делян Пеевски и бившите собственици на „МГБХ“ Любомир Павлов и Огнян Донев. Оттогава новият медиен съюз набъбва, а старият – оредява. Председателят на СИБ и съсобственик на „Икономедия“ Теодор Захов коментира, че основната причина за напускането на Гочева е, че „като член на СИБ има вероятност да се окаже в позиция на конфронтация със съюза на Делян Пеевски и контролираните от него издания и разпространителски фирми (напр. „Лафка“), което по обясними причини тя не желае да ѝ се случва“.

  Венелина Гочева обаче декларира, че изданията ѝ ще продължат да спазват правилата в приетия от СИБ Етичен кодекс на българските медии. По същото време екип на германско-френския телевизионен канал ARTE снима репортаж за протестите в България, в който Делян Пеевски е показан като символ на това, срещу което хората протестират. Следва изявление от майка му Ирена Кръстева, в което тя отхвърля изложените факти относно сина си, „като на същия не е предоставено и дължащото му се в случая според журналистическите стандарти право на отговор“. Остава да видим дали в бъдещия професионално-етичен кодекс на Българския медиен съюз ще е предвидено право на отговор за засегнатите лица или това ще остане само претенция към другите.

   

• Пореден протест на „За Земята на България“

  Протестиращи: Земята не се продава, тя е част от територията на България

  Протест срещу искането за отмяна на мораториума върху продажбата на земя на чужденци се проведе пред служебния вход на Министерски съвет, съобщи „Фокус“.

  „Събрали сме се около 50 човека, като смятам, че това са достатъчно хор. Протестиращите тук имаме подкрепата на много хора, и изразяваме мнението на много повече от тези, които сме се събрали. В момента всичко е мирно и тихо, има полицаи, които охраняват, както и телевизии и едно радио, които отразяват. Обстановката е абсолютно спокойна“, заяви Боряна Рашкова от Информационен център „За Земята на България“ и член на фейсбук групата „За Земята на България“.

  „Донесли сме торбички със земя от почти всички краища на България, като сме написали местата, от които идва тя. Имаме табелки: „Земята не се продава, тя е неделима част от територията на България“, като под всеки надпис има краят или населеното място, от което идват протестиращите хора – Родопи, Странджа, Сакар, Варна, и т.н. В момента хората наистина трябва да разберат, че това, което искат да продават, е територията на България, държавната земя, която вече е преминала в частни фирми и фондове. Те просто чакат гласуването на закон за свободната продажба на земя на чужденци и българската територия отива в чужди ръце. Тази територия е различна от земеделска земя или градска част. Просто това наистина е държавната земя, нашата територия, което никъде по никакви закони и правила не би трябвало да се случва“, каза още Рашкова.

  Проектът „За Земята на България“ е внесъл Отворено писмо миналата седмица до Конституционния съд, с три приложения, в които твърди и доказва, че промяната на чл. 22 от 2004 г. от Конституцията е абсолютно противоконституционна. „Приложили сме декларацията, която сме внесли до парламента, с искане да се върне този член 22, неправомерно променен тогава, уведомили сме и, че ще бъдем тук днес. Това отвореното писмо внесохме миналата седмица в КС, до президента и до парламента“, обясни Рашкова.

  Източник:  в. „24 часа“

• През 2134 г. ще се роди последният българин, ако се запазят сегашните тенденции

  След 120 години ще се роди последният българин на територията на страната, прогнозира учен

  .

  През март 2134 г., ако се запазят сегашните тенденции на раждаемост, смъртност и емиграция, ще се роди последният българин на територията на страната. „Той ще загаси тока и ще замине за Кипър“, пошегува се горчиво във връзка с ужасяващата си прогноза пред bTV проф. Петър Иванов.

  По думите му, цитирайки предишна статистика на НСИ, медиите са сгрешили като са казали, че населението у нас се топи с по 7 души на ден. Темпото било много по-бързо – с по 8 души на час. Това прави по 172-ма българи на ден.

  „Средно с по 10 000 на година намаляват бебетата. От 132 000 през 1950 година, през миналата година са били едва около 61 000. В капан на демографската катастрофа сме и каквото и да направим в този момент, затъваме. Ако увеличим раждаемостта – това означава, че работещите, които и без това сега се задъхват да издържат пенсионерите и малолетните, ще бъдат натоварени още повече. Ако намалим смъртността – също ще трябва да се издържат повече пенсионери”, обясни професорът.

  Източник:  в. „Сега“

• Каменна памет в Македония за българи на Балканите преди Аспарух

  Теракотена плочка от 5 век с надпис BOLGAR не се показва на македонските граждани

  Теракотена плочка от Виница в Македония от 5 век сл. Хр., на която се чете ясно „BOLGAR“. А 5 век е доста преди Аспарух.

  Открита е от скопския археолог Балабанов, роднина на прочутия някога в София проф. Балабанов.

  Плочката в присъствието на Балабанов беше показвана преди време в София, когато шефка на Македонския културен център в България беше Доста Димовска. Сега се намира в Скопие, но… не се експонира.

  Снимка на плочката е публикувана в Списание 8, бр.1 /2014 г.

  Даниела Горчева

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––––

  .

  От Македония изящни каменни плочи разказват за ранното християнство и за българи на Балканите преди Аспарух

  .

  Материал на Списание 8

  

  Извика победоносно: „Булгар! Булгар!“ – и още по-силно се удари в гърдите.

  Автор на гръмогласната хвалба е незабравимият Бай Ганьо, разбира се.  Този път обаче ще ви разкажем за един друг, много по-странен и необясним за науката „болгар“. 

  За загадъчен надпис с такова съдържание до образа на конник върху едни от най-старите плочки икони в света. Може би става дума за разказ за българските военни подвизи близо до днешните ни земи много преди времето на хан Аспарух. За друга от тези плочки, разказваща, че ранните християни превърнали в светец Ахил – героя от Троянската война, и нещо повече – може би той е бил… българин?! 

  За едни прекрасни плочки, които освен, че си струва да станат по-популярни, буквално могат да пренапишат историята…

  

  .

  Братовчеди на иконите

  .

  Плочки с 20 различни сюжета, намерени край град Виница, показват уникални  по рода си изображения на светци
  

  Платото на големия хълм се извисява над пръсналото се по околната долина приветливо македонско градче. Виница има около 10 000 жители и, както говори името й, е известна със сладостните продукти на местното грозде. Легендите, изумяващи японците, разказват, че това е единственото място на света, където хоросанът се забърква не с вода, а с вино, за да е по-здрав. Тук-таме се виждат и въпросните лозя, а навсякъде в далечината като многобройни почетни стражи са се пръснали ниските тополи, характерни за тукашния пейзаж.

  

  Нямаме обаче време да се наслаждаваме на красивата гледка, защото важното нещо не е далеч, а точно пред нас – буквално в краката ни. Само преди месец познатият на читателите от темата за българските символи (брой 5/2013 г. на сп. 8 – бел.ред.) историк Александър Мошев ни е разказал какво ни очаква тук и успешно е пробудил интереса ни. И той е с нас, за да види за първи път със собствените си очи това, което ще ви представим.

  Високите по 40-50 сантиметра, тук-таме и цели метри, стени ясно рисуват формата на някогашното селище, видимо построено по римски образец. Сградите са толкова ясно очертани, че не е никакъв проблем да си представите вида на доста големия град, особено ако се качите на поставената за целта вишка. Да стигне до върха на люшкащата се от силния вятър стоманена конструкция, смелост има само фотографът ни, изпълнявайки дълга си да ви представи най-добрия образ.

  В местността Виничко кале животът не стихвал дълги векове – като се почне от дълбоката древност и се стигне до Късното средновековие. Най-голям разцвет обаче царял именно през важните за нас V и VI век. За съжаление, не знаем как се е казвал този римски град, защото липсват категорични доказателства, макар че най-вероятните му названия са Хармония и Келемидин.

  Виждат се останките от двете църкви, едната от които е много голяма и спокойно може да е била дори и седалище на епископ. Открити са следи от 11 кули – кръгли, квадратни и дори с пентагонална форма. Много от сградите са луксозни, далеч надхвърлят типичния войнишки бит. А малко вляво от голямата базилика е мястото, депото, където са намерени най-много от прочутите винички теракотени икони. Точно тези, които привлякоха вниманието ни и ни доведоха тук.

  

  Какво видяхме във Виница, с какво са впечатляващи иконите, защо на една от тях пише многозначителното „bolgar“ и как това се свърза с хипотезата, че Ахил всъщност е бил българин – четете в януарския брой на Списание 8 с гледните точки на водещи специалисти по темата.

   

• Липсата на правова държава пълни джобовете на международни мошеници

  

  В този видеоматериал (видеозапис от предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия, линк – бел.ред.) адвокат Марин Божков разказва как немско-турският консорциум „Хейткамп Мас” печели обществена поръчка за изграждане на пречиствателни станции в Стара Загора и Димитровград. Той наема няколко големи български строителни фирми като подизпълнители. 75% от парите са от Европейският съюз, 15 на сто – от Европейската банка и 10% – от българския държавен бюджет.

  Обектите са завършени през 2011 г. Министерството е изплатило парите на консорциума, но и до днес българските подизпълнители са получили по една-единствена авансова вноска.

  Народът ни има една поговорка: “Не е виновен този, който яде зелника, а който му го дава!“. Липсата на ПРАВОВА ДЪРЖАВА България пълни джобовете на всички международни мошеници на наша територия, с парите на българските данъкоплатци.

  Две са институциите на правовата държава за контрол над харчлъка на парите – съдебната власт и Агенцията за финансов контрол – те къде са? Защо се намират под мишница на политическата власт? Естествено е политиците на ДПС и БСП, работещи за Ердогановите фирми в България и получаващи от Ердоган за това щедри подаръци във вид на комисионни за своя джоб, да не ги допускат да работят, и да има правова държава у нас.

  Като БСП и ДПС са всички останали партии, управлявали по време на прехода – корумпирани крадци и продаващи интересите на обществото и държавата за своя лична изгода.

   

  Дора Апостолова
  

• Евродепутати пледират за безусловен базов доход за всички европейци

  Българските евродепутати нехаят за инициативата на колегите си за нова форма на социално осигуряване

  

  .

  29 членове на Европейския парламент от 11 страни към днешна дата (новината е отпреди няколко дни – бел.ред.) са изразили своята подкрепа за европейската гражданска инициатива за безусловен базов доход, подписвайки общо заявление, съобщават от Фондация „Синята птица“ – член на Гражданския комитет на инициативата и представител за България.

  Инициативата призовава Европейската комисия да оцени идеята за реформиране на текущите национални системи за социално осигуряване чрез безусловен базов доход.

  Безусловният базов доход (ББД) е редовно, универсално парично плащане на всеки човек, без условия за минимален доход и изисквания за работа. Той трябва да бъде достатъчно висок, за да гарантира достойно съществуване за всеки един от нас. Базовият доход ще позволи на хората да правят житейски избор без страх от бедност. Той ще действа като буфер за всички, които нямат дългосрочна заетост или нямат никаква работа, както и за тези, които започват собствен бизнес, обясняват инициаторите.

  През последните години са разработени много финансови модели в няколко страни. Европейската инициатива за безусловен базов доход отправя искане за започването на проучвания на европейско ниво.

  Членовете на ЕП призовават всички европейци да подкрепят тази инициатива. Гражданите на ЕС, които имат право да гласуват, могат да го направят, подписвайки по интернет (http://sign.basicincome2013.eu) или на хартия. Нужни са 1 милион подписа до 14 януари 2014 г., за да се осигури разглеждането на инициативата в Европейската комисия.

  Настоящите системи за социално осигуряване са унизителни и неадекватни в мерките си за изкореняване на бедността, подчертават членовете на ЕП.

  „Безусловният базов доход ще трансформира социалното осигуряване от компенсаторна в еманципаторна система, която се доверява на хората да вземат свои собствени решения, която не ги заклеймява за обстоятелствата, в които им се е наложило да живеят“, казва се в заявлението за подкрепа.

  Ние вярваме, че има спешна нужда от нова форма на социално осигуряване, тъй като системите за социално осигуряване в отделните страни поставят все повече изисквания и наказателни мерки, потъпкват човешкото достойнство, слагат бариери срещу гражданското участие и задълбочават разделението между европейските общества както в рамките на националните граници, така и извън тях, коментират евродепутатите в документа.

  Те допълват, че тази нова форма на социално осигуряване е далеч по-опростена от съществуващите системи, които често създават хаос и затруднения. Тя ще спомогне за балансиране на неравномерните доходи и може да смекчи социалното и расово напрежение, предизвикано от икономическата миграция.

  Заявлението за подкрепа е подписано от евродепутати от Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Франция, Гърция, Чехия, Финландия, Ирландия, Люксембург, Хърватска, Швеция от „Зелените“, социалдемократите, християндемократите, левицата, независими и др.

  Нито един от 18-те български членове на ЕП не е отговорил на призива за подкрепа на Гражданския комитет на европейската гражданска инициатива за безусловен базов доход. Нито един от тях не прояви интерес да присъства на проведената от Инициативата конференция на 21 ноември 2013 г. в сградата на Европейския парламент в Страсбург.

  България е най-бедната страна в Европейския съюз, безработицата сред младите хора е 25%. Настоящата социална система очевидно не съумява да гарантира човешките права на хората съгласно Всеобщата декларация за правата на човека и Хартата за основните права на Европейския съюз.

  Бразилия съумя да въведе базов доход за 60 млн. бразилци, Аляска го прави от 1976 г., в Норвегия съществува подобен национален фонд от години. В Индия и Намибия са проведени и се провеждат пилотни проекти в най-бедните райони на страната, отчитайки положителни резултати върху живота на хората, тяхното здраве, образование и бит, както и върху развитието на местната икономика. Базовият доход намира сериозен политически интерес не само в тези страни. Политически партии в Ирландия, Италия, Белгия, Германия, Финландия, Швеция и пр. са включили безусловния базов доход в своите програми. До 2 години в Швейцария ще се гласува референдум за получаването на безусловен базов доход.

  Представителите на инициативата за България задават няколко основни въпроса:

  – С какви по-важни от социалните въпроси са заети нашите народни представители, предвид общественото напрежение в страната, че не проявяват интерес да разгледат предложение за реформа в социалноосигурителната система, разработено от професори по икономика, уважавани в цял свят? Защо нашите народни представители нехаят и не желаят хората да получават пари, които да покриват екзистенцминимума на всяко човешко същество?

  – Догодина ще има избори. В цяла Европа. Отново ли ще изберем за наши представители лица, които не мислят за хората, плащащи техните заплати от по няколко хиляди евро?

  Източник:   Fakti.bg

• Ошибка Маркса

  Лариса Рыжова,  Ru-an.info

   

  

  Я переехала на пмж в Данию в 1997-м. Через несколько лет, наблюдая изнутри это общество в период максимального расцвета всеобщего благосостояния, я пришла к выводу, что их в скором времени ожидает системный кризис, который сметёт всё. Причём, я пришла к этому выводу как физиолог, имеющий самые общие познания в политэкономии.

  В то время я переписывалась с одним бывшим приятелем, который жил в России и очень хотел переехать в благополучную европейскую страну. Я написала ему тогда письмо и предсказала кризис западного общества. Недавно я перечитала это письмо и думаю, что оно весьма актуально в наши дни.

  Это повествование можно было бы назвать «Социализм с человеческим лицом глазами выходца из развитого социализма».

  Я бы хотела донести некоторые понятия до наших людей, хотя к сожалению, как показывает история, люди всегда слышат только то, что они хотят слышать. И «пока гром не грянет, мужик не перекрестится».

  Живя в России, я не могла понять, почему такая действительно красивая, логически стройная и прекрасно теоретически разработанная великими умами теория коммунизма оказалась неосуществима? И Советский Союз был не первой попыткой.

  Как я запомнила из лекций по политэкономии, когда училась на биофаке в университете, ещё триста лет назад окрылённые этой идеей энтузиасты пытались создавать модели идеального общества без эксплуатации, основанные на высокой нравственности, гуманизме и равенстве. Они изолировались от порочного общества и жили на небольших островах. Самая живучая из этих колоний просуществовала три года.

  Дания в значительной степени пытается тоже осуществить эти идеи. Когда я впервые приехала сюда в 1996 году, я увидела здесь многочисленные признаки советской системы, причём то, что называется «социализмом с человеческим лицом». Они имеют сильные социальные программы.

  У них бесплатное медицинское обслуживание, и уровень ухода за больными в больничных условиях такой, что нам и не снился. У них бесплатное образование и учащимся с 18 лет платят стипендию, независимо от того, учится ли он в обычной школе, техникуме или ВУЗе. Размер стипендии позволяет жить без поддержки родителей.

  Больные люди и инвалиды получают пенсию выше минимальной заработной платы. Старые люди, которые уже не могут жить без физической поддержки, получают места в домах престарелых, где они имеют в полном объёме всё необходимое для жизни. Там они и оканчивают жизнь.

  Я работала в одно время в пансионе для психбольных. Это форма помощи для тех, кто не так тяжёл, чтобы жить в психбольнице, но и не может обиходить себя сам. В пансионе живут 8 больных и работают 9 человек персонала.

  У каждого больного своя комната, компьютер, музыкальный центр, вся необходимая мебель, которую они сами выбрали для себя в магазине, всё, что их душа пожелает. У них многоразовое питание и разнообразная еда на выбор. Оставшиеся на столе продукты после того, как все наелись, выбрасываются в мусор, включая хлеб, мясо, рыбу, колбасу и др.

  Пансион — это большой дом, евростандарт. У них две кухни, оборудованные всем необходимым, три большие гостинные комнаты с телевизовами с плоским экраном и всей необходимой видео и аудио техникой по последнй моде, комната с бильярдным столом, настольным теннисом и тренажорами, несколько стиральных машин-автоматов, три туалета и душа, обеспеченные всеми необходимыми свежими полотенцами, шампунями, мылами, кремами и т.д., огромная мастерская со всеми инструментами и материалами.

  Мебель во всём здании и стиль, как в лучших домах Лонона и Парижа. Вокруг здания — гектары земли, конюшня и вольеры с лошадьми для верховой езды, сад, огромный ангар со всевозможной утварью, минитрактор, микроавтобус, две легковые машины, которыми инвалиды с водительскими правами могут пользоваться при желании.

  Два раза в год они проводят каникулы за границей. Все инвалиды вместе с персоналом живут в пятизвёздочных отелях на морских курортах Испании Италии Франции Греции и др.

  Число психбольных в Дании растёт (результат действия влияет на субъекта действия). Таких пансионов у них сейчас несколько сотен. В Дании здоровые неработающие люди, включая вынужденных безработных и тех, кто не хочет работать сам, имеют пособие, позволяющее им жить в однокомнатной квартире, иметь всю необходимую еду, одежду, сигареты, пиво, вино, проезд на транспорте и некоторые развлечения.
  Дания — правовое государство, где хорошо работают законы, и их беспрекословно выполняет и уважает абсолютная масса населения.

  Не это ли коммунизм?

  А сейчас я расскажу вам, почему их мир скоро перестанет быть таким похожим на коммунизм, и в чём был неправ Карл Маркс и его коммунистическая теория.
  Все социальные, философские и экономические теории пишутся людьми весьма далёкими от биологии. Они рассматривают человека, как социальное существо. Но прежде всего человек — это существо биологическое. В его организме и мозге происходят многочисленные процессы точно так же, как в любом другом животном или бактерии.

  Мы знаем о законе всемирного тяготения. Ни у кого не возникает мысль, что его можно изменить, проигнорировать или отменить, разве что на несколько минут в условиях свободного падения. Поэтому мы все его повсеместно используем. Например, вся наша посуда имеет плоское дно, дома — фундамент, у машин колёса внизу и т.д.

  Никому не придёт в голову сделать чашку в виде идеального шара или фужер в виде вытянутого овала без подставки. И по причине всемирности этого закона посуда во все исторические эпохи и на разных континентах так была похожа.

  Подобные объективные законы существуют в деятельности нашего мозга и в поведении. Но здесь ситуация не столь очевидна, как в случае с гравитацией. Поэтому этих законов не замечают или не признают их объективную сущность, на чём споткнулся и Карл Маркс.

  Что же это за законы?

  Первое, всё живое несёт в своём фундаменте идею сохранения вещества и энергии. Поэтому любая деятельность любого биологического субъекта всегда мотивирована. Проще говоря, живой организм любого уровня сложности будет что-либо делать только тогда, когда это очень нужно. Сытый хищник не пойдёт охотиться. Вне угрозы нападения хищника стадо антилоп не начнёт бежать с зелёного поля.

  Второе, результат действия любого биологического субъекта обязательно должен иметь с субъектом обратную связь. Проще говоря, результат любого действия должен быть значим для того, кто это действие совершает. Если эту связь нарушить, то действие потеряет всякий смысл и его просто перестанут выпол-нять.

  Вернёмся к Марксу. Он считал, что в человеке исходно, в самой его природе заложено стремление жить лучше, т.е. неограниченный рост потребностей. Сколько бы он ни получил, он всё равно рано или поздно захочет большего, обеспечивая рост рынка для производителей.

  Это и есть по Марксу тот самый корень и двигатель общественного и экономического развития, который будет работать всегда, т.е. и после того, как установится общественная форма собственности на средства производства.

  Именно стремление к облегчению своих усилий и получению больших удовольствий (инстинкт сохранения материи и энергии) заставляет человека думать, изобретать, усовершенствовать орудия труда, обеспечивая технический прогресс, экономический рост, смену формаций и политических систем так, что-бы всё было для блага человека.

  В то время, когда Карл Маркс создавал свою теоию, абсолютное большинство населения, даже работающего, жило очень тяжело. Они работали по много часов в день. Часы, отпущенные рабочим на отдых, были недостаточны для полного восстановления сил.

  Сколько бы они ни работали, им элементарно не хватало набора белков, жиров, углеводов и витаминов для поддержания нормальной здоровой деятельности организма. Поэтому они были очень хорошо мотивированы для выполнения различных форм активности по улучшению жизни.

  Но вот, наконец, впервые в истории появилось общество всеобщего благосостояния в масштабах даже не одной страны, а нескольких. Если бы Маркс смог взглянуть на современную Данию, он бы пересмотрел свою теорию.

  Система соцобеспечения Дании постепенно разлагает всё общество и убивает человека, как живой организм.

  Очень хорошо известно, что безработица — это ужасно плохо. Безработные люди — это мученики, жертвы общества. Они лишены надежды на будущее, обречены на финансовые трудности, теряют свой социальный статус, переживают вынужденную изоляцию и одиночество, впадают в депрессию.

  Однако безработица нужна, потому что в условиях полной трудовой занятости населения останавливается и начинает свой спад технический прогресс и уровень производства. А значит, недалёк тот час, когда копилка опустеет и наступит нищета. Наличие безработных является мотивом, заставляющим работающих реально напрягаться на работе.

  Экономисты подсчитали минимально необходимый процент безработных в обществе, который обеспечит экономическую стабильность, не говоря уже о прогрессе и росте. Черезмерная безработица имеет тот же негативный эффект, т.к. в этом случае расслабленно будут работать работодатели, а работающие будут испытывать слишком сильный психический стресс и заболевать.

  Но, как ни крути, а существует необходимось приносить в жертву определённую часть людей в обществе, чтобы другие не расслаблялись.
  
  Чем плохо иметь такое прекрасное содержание больных и инвалидов, как в Дании?

  Тем, что люди теряют понятие о ценности здоровья. Привожу пример. Была я в гостях в одной датской семье. У них сын астматик. Я заметила, что пока мы, взрослые, общались, он сидел три часа у телевизора.

  Я спросила родителей, почему бы нам всем вместе не прогуляться по берегу моря, погода была на редкость хорошая в тот день. Это ведь будет так полезно больному астмой мальчику.

  Они мне ответили, что с его астмой он будет иметь пенсию больше, чем здоровые безработные люди, и ему никогда не придётся работать, т.е. болезнь расценивается как благо, если она даёт больше социальных гарантий.

  В пансионе, где я работала, я обнаружила, что более половины пациентов — это результат педагогических ошибок родителей. Причём в двух случаях родители сделали такой выбор будущего для своих детей сознательно: мир жесток, жизнь тяжела, пусть лучше они принимают психотропные препараты и живут, как цветы на окне в раю на всём готовом. И это не ново в истории.

  В старину в Китае родители, желая устроить хорошее будущее своему сыну, отдавали его в возрасте 6-7 лет в школу евнухов. Его тут же подвергали мучительной процедуре кастрации. Но потом он мог стать евнухом при гареме большого господина. Евнухи были богатыми и уважаемыми людьми, приближёнными к власти.

  Если больные люди имеют социальные гарантии выше, чем здоровые, то вектор общественного сознания отклоняетя в сторону выбора болезни. В последние 15-20 лет в благополучной, гуманной, демократической (как они сами наивно полагают) Дании катастрофически растёт число инвалидов, особенно быстро среди детей, и психическая инвалидность опережает все остальные.

  Один член датского парламента, Симон Эмиль Аммитзбол, сказал: «За что мы платим, того мы имеем больше».
  Значит, инвалидам и больным надо платить меньше, но насколько меньше? Кому платить, а кому отказать в пособии? Как определить, где провести границу, которая отделит тех, кому платить и кому не платить? Как и до какой степени их развивать и адаптировать к обычной жизни и работе?

  Опыт социализма с человеческим лицом показал, что общественные институты с этой задачей справиться не могут. Если мы решаем, что всем нетрудоспособным надо платить, то начнётся неуправляемый процесс роста числа нетрудоспособных.

  Причём, у всех у них будут все необходимые диагнозы и медицинские показания, которые не оставят сомнений в их нетрудоспособности. А если решим, что платить не будем, или будем, но не всем, то, что же им делать? На улице погибать?

  Я думаю, что с этой задачей может справиться только семья. В семье, которая сама за всё платит и за всё отвечает, все члены будут нацелены на то, чтобы от каждого был по возможности больший доход и меньший расход. Причём семья — это маленькая общественная система, в которой работают не только экономические механизмы, например коллективная собственность, но и чувство родства и любовь.

  Поэтому при наличии членов семьи с частичной трудоспособностью или инвалидностью их приспособят к какой-либо доступной трудовой деятельности, возможно внутри семьи, что будет хорошо для самого же инвалида и уменьшит бремя обязанностей для родственников. И в семье скорее, чем в государственном или частном приюте можно ожидать искренних тёплых чувств к инвалиду.

  Одна моя знакомая датчанка, соцработник, рассказала мне, как она работала в семье, где отец и мать были умственно отсталыми инвалидами. Они познакомились и сошлись в пансионе для инвалидов, где когда-то жили, но пожелали уйти в собственную квартиру, которую им предоставила система соцобеспечения.

  Единственным, что они могли и хотели делать, был секс. У них уже тогда было семеро детей, в точности похожих на своих родителей. Каждый день с утра до вечера в их доме работала группа педагогов и соцработников, которые занимались этими детьми и хозяйством, а в это время пара родителей предавалась в спальне сексу, периодически прерываясь для посещения кухни или туалета.

  Причём соцсистема в этой ситуации была бессильна. По закону страны этих людей нельзя было подвергнуть насильственной стерилизации или заставить пользоваться контрацептивами.

  Положительным моментом было только то, что эта пара создала несколько рабочих мест за счёт общественного фонда потребления. В семейной общественной модели такая ситуация была бы просто невозможна.

  Если мы хотим построить работающую социальную модель, основанную на законах живой природы, которые, наподобие гравитации, неизбежно определяют наше поведение, независимо от нашего знания или незнания, согласия или несогласия, желания или нежелания, то именно семья, как клан родственников, должна выполнять функцию опеки своих членов, включая больных, сирот, инвалидов и безработных.

  Только в этом случае у нас не станет обездоленных людей.

  Социальная система Дании ослабляет и разрушает семью, убивая её ответственность за воспитание детей. Родители могут расслабиться и делать то, что хочется. Им не нужно думать о том, какими в моральном отношении вырастут дети, потому что дети не обязаны будут ухаживать за своими престарелыми родителями, которые будут отправлены в благоустроенный приют для стариков.

  Сдача престарелых родителей в приют здесь само собой разумеющееся дело, как еда, питьё, рождение детей. Никому и в голову не приходит подумать о моральной стороне проблемы.

  Независимо от того, вырастил ли человек детей или жил только для себя, не обременяясь родительскими обязанностями, вырастил он одного наркомана или пять отличных работников, на старости лет все попадут в один и тот же приют.

  Поэтому молодые люди откладывают рождение детей порой до критического возрастного предела, отдавая предпочтение карьере и времени «для себя». Детям можно наплевать на родителей, потому что им не нужна будет их поддержка в начале пути, они получат стипендию или пособие от государства.

  Так же и родители могут не заботиться об этом, а просто кормить их и баловать до 18 лет, а потом выставить из дома на гособеспечение. Все будут сыты — работающие и неработающие, образованные и невежды, нравственные и безнравственные.

  Это ослабляет прессинг на всю педагогическую и образовательную систему. То, что имеют дети в датских детских садах, ни в какое сравнение не идёт с тем, что мы имели в своих детских садиках. Я говорю не об игрушках, а о педагогической работе. То, как их учат в школе, заставляет меня полностью самостоятельно заниматься образованием семилетнего сына.

  Деградация школьных программ, по моему мнению, происходит здесь не целенаправленно. Просто в школу приходят совершенно незрелые и неготовые к тому, чтобы начать получать систематическое образование, дети. Они не в состоянии справиться с тем, с чем справлялись их сверстники 20 лет назад.

  Нынешние дети с пелёнок направлены по пути, где всё должно быть легко и приятно. Мой старший сын учится в техникуме в Дании по специальности «технический дизайнер». У них практически отсутствует преподавание теоретических дисциплин, никакой физики, химии и математики. Формулы даются без выводов. Мой сын купил в России кое-какие учебники и пытается разобраться в них сам.

  Им пытались давать уроки математики в этом году. Тема была тема «Действия с дробями». Ученики просто бойкотировали эти уроки. Их аргументом был следующий: «Зачем нам это считать? Пусть компьютер считает!».

  Мой сын долго пытался объяснить одному из соучеников то, что при делении меньшего числа на большее получается число меньше единицы. Это было безуспешно.

  Что эти «специалисты» будут создавать, когда придут на производство?

  Кризис и по этой причине просто неминуем. Дочь моего мужа, студентка университета, обучавшаяся по специальности «Право в экономике» похвасталась тем, что им преподавали математику. Это были синусы и косинусы. Я не стала говорить ей, в каком классе советской школы дети проходили эту тему.

  Причём она, как и очень многие молодые люди, вовсе не стремилась пройти полный курс университета, а только достичь степени бакалавра (три года обучения), которая даёт право на работу с очень приличной зарплатой. А больше ничего и не надо.

  Всё образование у них предельно узко специально. Знаний дают минимально возможное количество, лишь бы только человек был в состоянии выполнять работу по своей специальности.

  Узость образования — это один из рычагов поддержания стабильности в обществе. Нет знаний — нет силы.

  Нам давали предельно возможное широкое образование с обилием общих теоретических дисциплин. Зато долго держали в страхе (уничтожали или изолировали особо умных и творческих) и идеологизировали, чтобы удержи-вать бушующий поток интеллекта людей в строго определённых границах.

  Если нет социальных гарантий, то родители, педагоги и учителя знают, что от них зависит, будет ли их воспитанник в дальнейшем иметь человеческую жизнь или станет голодать, воровать и погибнет преждевременно. Это и заставляет их работать, нагружать образовательные и воспитательные программы — результат действия влияет на субъекта действия.

  Конечно, можно найти в Дании семьи, где родители подходят к воспитанию детей с умом и энтузиазмом. Попадаются отдельные энтузиасты, способные, несмотря ни на что, продолжать активность, рисковать, например, деньгами или рабочим местом.

  Но энтузиасты ничего в обществе не решают, причём инициатива везде и во все времена была наказуема. Основная масса людей в сытом и безопасном состоянии ничего не будет делать. Постоянно глубоко сытые люди постепенно перестают быть людьми.

  Таким образом в обществе всегда должны быть жертвы, наподобие безработных, которые будут будут создавать мотивацию активности для остальной массы населения.
  Больные, инвалиды, безработные и невыжды вне семьи должны жить заметно хуже, чем здоровые, сильные, образованные и работающие. В системе «социализма с человеческим лицом», при всей гуманности идеи, человек, как субъект действия, не имеет связи с результатом действия в гораздо большей степени, чем в советском социализме.

  Отсюда происходит тотальная безответственность по всей вертикали от властей всех мастей до простого гражданина. Но именно в этой системе человек и чувствует себя комфортно, потому что ему гарантирована сытость и безопасность.

  И всё бы хорошо, да здесь имеется маленькая неувязочка, вложенная в проект «человек разумный» мудрым Создателем. То, что человек субъективно ощущает, как хорошую жизнь, не соответствует его физиологическому оптимуму.

  Искомый оптимум уровня деятельности, при котором человек наиболее долго может сохранить своё физическое и психическое здоровье, лежит в той области, которую он субъективно ощущает, как трудную жизнь. И сам человек никак внутри себя найти этот оптимум не может.

  В своей массе люди хотят найти для себя возможность усилия облегчить, а блага улучшить. Причём они никогда к заветному раю не придут.

  Они могут найти для себя нишу, где покажется, что вот эта жизнь уже вполне приемлема по уровню лёгкости, благополучия и гарантий. Но организм наш не хранит структур, которые не функционируют.

  В ближайшее время невыполнение определённых усилий, т.е. функций, приведёт у исчезновению структур, которые эти функции поддерживали. И в той же нише жизнь уже снова покажется трудной, что заставит человека снова искать возможность её облегчить.

  Так он деградирует, как живой организм и как человек разумный.

  Вне состояния борьбы человек просто становится слабым по всем пунктам. Они гордятся статистикой, которая показывает, что в современном развитом западном обществе люди живут в среднем дольше, чем в менее развитых странах и в прошлом своих стран.

  Но при этом мы забываем, кто эти люди, которым теперь за восемьдесят. А ведь это дети войны. Это те самые сильные, которые выжили в годы войны и послевоенной нищеты.

  Но для меня более показательной является другая статистика — растёт суицид, идёт колоссальный рост продаж фармацевтических средств, числа инвалидов и различных заболеваний, таких как онкологические, эндокринные, аллергии, психические заболевания.

  И не стоит пенять на одно лишь ухудшение экологии. По сути, люди компенсируют химическим путём те функции, которые они утрачивают.

  Сколько же химии в состоянии выдержать организм человека?

  Не думаю, что наши возможности в этом отношении безграничны. В обществе, где люди в значительной степени могут получить то, что они хотят, человек вырождается, как биологический вид. Так что это поколение западных жителей уже не будет гордиться продолжительностью жизни.

  Государство не должно вообще платить пенсий старикам, исключая небольшую поддержку для тех, у кого нет детей по причинам, связанным со здоровьем или трагическими событиями.

  Именно от своих собственных детей должны зависеть люди в глубокой старости, если мы хотим хоть как-то поддерживать нашу нравственность, а значит и физическое здоровье. И в этом ничего нового нет.

  По сути, социальные гарантии — это изобретение капитализма конца Х1Х в, подхваченное социализмом. До того за всё несла ответственность семья. И так мы существовали тысячи лет.

  Мне, человеку чувствительному и доброму, очень тяжело приходить к подобному выводу. Но объективные законы существуют независимо от нашего сознания, желания, старания. Знание их и применение только поможет избежать больших жертв.

  Женщину вытащили из семьи на производство, а младенцев отправили в ясли, т.е. воспитание ребёнка с самого раннего возраста общество взяло на себя.

  Когда у меня в 1999 году родился сын, продолжительность отпуска по уходу за младенцем составляла в Дании 6 месяцев. В шесть месяцев мать должна отдать младенца в общественные институты и идти работать или потерять своё рабочее место.

  В стране, где существует безработица, мать должна сделать очень тяжёлый для себя выбор, особенно, если она рискует потерять действительно хорошую работу — другого шанса уже с большой вероятностью не будет.

  В обществе всеобщего благосостояния, как и при социализме, подход к этой проблеме чисто экономический — одна няня или воспитатель в состоянии уследить в течение дня за несколькими детьми, матери которых в это время создают ВВП на своих рабочих местах.

  Т.е. политики, будучи полными невеждами в физиологии, смотрят на детей, как на машинки или на цыплят в инкубаторе.

  Но это большая экономическая ошибка. Цыплёнка скоро зарежут, а из ребёнка должен вырасти будущий работник, здоровый, образованный, культурный, ответственный, нравственный, человек. Физиология и генетика консервативны!!!

  Развитие ребёнка идёт по своим объективным законам, вмешательство в которые чревато тяжёлыми последствиями. Одним из которых является, например, эпидемия аутизма и синдрома гиперактивности и пониженной концентрации внимания у детей, а также и других форм расстройств развития.

  Дитя нельзя отрывать от матери, потому что она, особенно в первые три года жизни ребёнка, является необходимым элементом развития его мозга и закладки фундамента здоровья. Физиологи выявили это в своих исследованиях, опубликовали работы, но политики, избранные на срок 4-5 лет, думают об экономии здесь и сейчас.

  Мы не можем обмануть природу. Она заставит нас платить гораздо больше через несколько лет, когда надо оплачивать пособия и специалистов для поддержки и развития детей «с особыми потребностями»; водить в обычные классы дополнительный педперсонал, потому что учащиеся не могут справляться со школьными программами; создавать специальную систему школ для огромного количества молодых людей от 16 до 25 лет, которые не хотят ни учиться, ни работать, а хотят только есть, пить колу и пиво, «тусовать-ся», заниматься сексом и играть на компьютере.

  Начинается процесс лечения симптомов болезни общества, что ложится всё возрастающим бременем на общественные фонды потребления и ускоряет их обвал.

  Эксперимент по созданию общества всеобщего благосостояния с его общественными воспитательными институтами показал, что они с ролью основного воспитателя подрастающего поколения справиться не могут, и этот важнейший процесс должен оставаться задачей семьи.

  И в заключение скажу о вреде правового государства. Как бы мы ни совершенствовали систему законов, в них невозможно учесть абсолютно все возникающие в жизни случаи.

  Когда закон становится главным регулятором общественной морали, то люди не становятся лучше. Они становятся хуже. Они просто снимают с себя моральную ответственность друг перед другом, предоставляя закону регулировать отношения между ними.

  И сталкиваясь в жизни со случаями, не учтёнными в законах, они со 100% вероятностью используют эту возможность, чтобы обмануть, украсть, предать.

  При этом, что поразительно, их абсолютно не трогает, как они выглядят в глазах обманутого партнёра, ведь закон они не нарушали, а что законом не запрещено, то разрешается. А если партнёр оказался доверчивым простофилей, то он в этом сам виноват. Честное слово ничего не значит абсолютно, если оно не стоит на бумаге и не заверено юристом.

  В России закон не работает пока. Но отношения между людьми должны как-то регулироваться. Поэтому какая-то степень доверия партнёру всё ещё существует, и мы ещё как-то полагаемся на чувство чести друг друга.

  Но мы смотрим на Запад, на сытых и благополучных людей и хотим копировать их модель, чтобы самим стать сытыми и благополучными.

  Мы провели социальный эксперимент в виде построения социалистического общества и показали миру ряд вещей, чего не надо делать. Но почему не посмотреть на их модель, как на другой социальный эксперимент?

  По сути, обе модели отражают стремление человека уйти от зависимости от результата своей деятельности — вкладывать, сколько можешь(!) в невидимые закрома родины или общественные фонды, чтобы получить от них гарантии на все случаи жизни. Для абсолютного большинства людей безопасность и гарантии — это главное.

  Наша система уже показала ограниченность своей жизнеспособности, а их система уже отсчитывает последние годы.

  Причём наша жила в целом дольше, потому что в её истории был период диктатуры, когда люди, если не все, то большая группа членов общества, была вынуждена вкладывать в закрома родины больше, чем они бы это делали, будь у них свобода выбора.

  И ещё была идеология — мы переживали трудности для того, чтобы построить светлое будущее, коммунизм, общество, где все будут жить хорошо, благополучно и счастливо. Это для наших детей и внуков.

  Но ведь идея эта, как мы уже поняли, утопична. Человек не может быть поставлен в условия, где он независим от результатов своей деятельности, иначе — обвал. Люди в своей массе следуют биологическому закону, заложенному во всё живое на земле. И это не их вина. Просто они так устроены.

  Общественная модель, целью которой является всеобщее благосостояние, не может производить больше и даже столько, сколько она потребляет.

  Поэтому она может возникнуть (социал-демократы приходят к власти), только когда в обществе накоплен или в него искусственно вливается определённый материальный ресурс, и она может существовать, пока этот ресурс не будет исчерпан.

  И крушение этого общества произойдёт гораздо раньше, чем человек исчезнет, как вид. Всё произойдёт в рамках одного поколения.

  Что же тогда, как жить дальше?

  Я думаю, что в ближайшем будущем мы придём к тому, что две формы общества будут периодически сменять друг друга. Первой займёт место семейная модель и возврат к исконным моральным ценностям. Налоги будут минимальны, чтобы только содержать ограниченную армию, полицию и государство.

  Семья же будет сама платить за образование своих детей, за медицинские услуги, поддерживать неработающих родственников, а при желании платить в страховые фонды.

  В этих условиях дети будут гораздо лучше подготовлены к тому, чтобы вырасти ответственными, крепкими, учиться и работать. Просто родители им быстро «подкрутят все винты» и «вправят мозги». Общество избавится от огромной опухоли расходов, связанных с безответственным поведением людей.

  Такая модель будет производить больше, чем потреблять. Создастся ресурс. И снова появятся хиппи, всплывут левые силы, и все станут требовать демократии. Тогда придёт на смену модель социалистическая с институтами социальных гарантий, чтобы накопленный ресурс израсходовать — поработали, можно и отдохнуть.

   

• Гурбетчийски деца

  Изоставените деца на самотните родители

  .

  Даниел Донев,  Danieldonev.wordpress.com

  Още с качването в таксито ме грабва за слушател. Пита ме дали ми пречи цигарата, а аз му отвръщам, че ще я изтрая. Има толкова по-страшни неща от една цигара. Това отпушва личната му история и започва едно кимане от моя страна и от време на време обелвам по едно предпазливо „Да, да”. Не му знам името. Човек не се запознава с хората, които шофират таксито, въпреки че понякога историите им са повод за сериозен размисъл. Заминава за Германия след две седмици. Работата уредена, квартира също. Ще работят с жена си в една кланица за пилешко месо. Заплатата е малка, но като не плащат за жилище и ще компенсират. Има „идеални” условия за живот. Осем човека ползват една кухня и две бани с тоалетна. Дори и си готвят заедно и се редуват в домакинството, и така им излиза още по-евтино. Техни приятели живеели и работели там, и нямали никакви битови или личностни проблеми с другите съквартиранти. „В Германия ли каза или в Африка?” – се замислям за момент.

  „Биг брадър пасти да яде”, продължавам да си мисля, там постоянно се карат и плетат интриги. Явно това е режисирано, защото животът не е такъв. Всичко е цветя и рози. Колеги и приятели живеят като едно задружно семейство в дядовата немска ръкавичка. Или може би германците са построили комунизма и се правят на шест без десет с тяхната пословична дисциплина и пресметливост.

  За храна отивали около четиристотин евро на семейство, и то ако се глезят. Шофьорът ме изважда от мислите ми и продължава да ми описва гурбетчийския рай. А тъпите немци пилешка карантия не вкусвали. Дробчетата с лопата ги ринеш и ги носиш в къщи. Сега ми просветва каква е рецептата на щастливото съжителство, си мисля пак аз. Монологът продължава: „Тук тъпчем на едно място, нищо не можем да спестим.” Аз пък си мислех, че са затънали в дългове или нямат жилище, та се налага да работят в чужбина. Питам го дали нямат дете. Той отвръща, че имат син на осем години. Питам го дали малкият разбира какво се случва. Мислех, че човек оставя детето си само, когато изпадне в крайна нужда. Кимал с глава и бил сериозен, и казвал, че щом трябва, ще остане при баба и дядо, колкото е необходимо. Разбирал баща си, когато му казвал, че тъпче на едно място. А моят спътник продължава, казвайки, че пет хиляди евро спестени пари за осем месеца са си бая пара. Отвръщам му, че липсата на баща за децата в такава възраст може да има лоши последствия за детската психика. Той отвръща, че знае, ама малкият го разбирал и нямал против.

  Той е непознат и утре няма да си спомням за него. Мъчно ми е за Дари. „Работя като звяр”, казва тя. Работи за много пари и сама определя срока на договора си. Налага й се да работи в един хотел в Италия. Разделила се е с бащата на дъщеря си и иска да направи най-доброто за нея. „Три месеца работя, три месеца си живеем като принцеси с малката”, казва Дари. Опитва да навакса пропуснатото време с шестгодишната си щерка. Казвам й, че няма пари на света, които да заместят майчиното присъствие за детето в тази възраст. Тя ми отговаря, че по-добре да е финансово стабилна, макар и да се виждат по-рядко с дъщеря си. Казва, че всеки път като я оставя, сърцето й се пръска на малки парчета, не може да мрази, нито да обича, и всичко й е безразлично. След три месеца се връща и събира парчетата, за да дава любов на детето. „След като твоето сърце се раздира, какво ли изпитва малката?” – премълчавам аз. Не мога да я виня, че материалната обезпеченост е приоритет за нея и дъщеря й. Кой съм аз да съдя?

  Дари е толкова чувствителна. Наистина не я разбирам. Не е ли редно майката да стои при детето си? Спирам да дълбая преди да съм изпаднал в спиралата на вътрешния си монолог, който ме води все към един и същи въпрос: „ Кой ти дава право да определяш ценностната система на хората?”. Сещам се за друг мой приятел, който е толкова практичен, колкото Дари чувствителна.

  Васил за малко и той да хване пътя за Германия. „Давам най-доброто от себе си в най-добрите си години и не се справяме. Значи проблемът не е в мен, а в държавата.” – казва той. В добрите си години семейството му се нагърби с ипотека. После вихърът на кризата така ги завъртя, че сега доходите им са колкото разходите за банката и сметките. За храна не остават. Не знам как се оправят, сигурно не ядат. Постоянно са в някакви разговори с банките, разсрочват, пресрочват, реструктурират… Васил е половин банкер вече от разправии. Отдавна е свикнал с разговорите по телефона, които другите длъжници определят като тормоз.

  Докато обмисляше заминаването си в чужбина, се случи нещо. Получиха покана за второ осиновяване. Съгласиха се без колебание, въпреки че чистата математика показваше, че няма как да се справят. Това беше и краят на плановете за гурбет. Друг би казал, че това е лудост и час по-скоро трябва да се излиза. Пък и защо им е това второ дете? Той обаче реши да остане, „за да възпитава качествено синовете си”. Васил има навика да се изразява малко високопарно. В свободното си време вместо да иде да изкара още някой лев, той пише статии, участва в обществени форуми, проявява някаква гражданска активност, която май само той разбира. И всичко на гол ентусиазъм. Луд човек, кой ти работи днес без пари.

  Скоро си говорихме с него и пак с високопарния си стил ми обясняваше защо остава при децата си и не поставя материалната им сигурност на първо място.

  „Знаеш ли – казва – какво е да растеш без баща? На косъм си да станеш бандит. И знаеш ли какво значи липсата на бащина ласка? И до днес ми коства огромни усилия да съм твърд и решителен, когато се налага. Толкова огромни, че кръвното ми скача с половин единица за постоянно след всяко решение. А знаеш ли – вика – до какво води липсата на пример за подражание на малкия юнак? Несигурност в преценката за добро и зло, стихийност, объркване, лутане, залитане и непрестанно търсене на здрава основа.

  Знаеш ли – вика – какво е да растеж без майчина грижа и ласка? И до днес се боря с пориви, които ме обземат ежедневно и са против здравия разум. Едва се удържам да не тръгна поголовно да наваксвам пропуснатите майчини прегръдки у всяка жена, която ми се усмихне или ми каже „Васе”.“ Васил е такъв. Иска да е откровен със себе си и да изследва истината в дълбочина. В своята дълбочина истината обикновено е нелицеприятна.

  Истината е, че децата ни имат нужда от родители, но не знаят как да го кажат от първото стъпало на своите шест-седем години. От там колкото и да надигат главица, те виждат само, че тате или мама знаят какво правят и така трябва. „Материалната сигурност преди всичко и не може да тъпчем на едно място”. После следват дългите дни на чакане, дългите нощи без приказка и големите подаръци, които им носим, връщайки се, без да разбираме, че ние самите сме най-скъпият подарък, който са чакали през трите или осемте месеца на нашето отсъствие. Следват много буци в гърлото, доста сълзи под завивките и време, в което децата ни придобиват преждевременна зрялост, а това не е най-доброто. Ние твърдим, че искаме най-доброто за тях, но не знаем кое е то и продължаваме да осакатяваме крехката детска душевност, хранейки своето его, докато се заблуждаваме, че правим всичко по-силите си за тях.

  Аз познавам буците в детското гърло. Преглъщал съм ги с големи усилия всеки път, когато моите родители ме пращаха на пионерски лагер. Майка ми казваше, че това е добре за мен. „След като е добре, защо ми се реве” – се питах аз без да осъзнавам, че тя е тази, от която имам нужда. Нейната ласка и нейното внимание, а не тъпият чист планински въздух, който щял да ме укрепи здравословно.

  Васил не съди никого. Той не вменява своята ценностна система на приятелите си. Иска да помогне, но всеки път като сподели вижданията си, неговите приятели му казват без думи, че се мисли за много умен. Живота си е техен и ще правят, каквото си искат. Решил е да говори по-малко и да пише, пък който иска, ще чете. Васил реши да остане плътно до синовете си и да им спести своите рани, а с парите все някак нещата щели се наредят.
  …

  „Обществото ни е болно” – чуваме доста често напоследък от социолози и социални антрополози. Обществото ни е наричано далече по-цветущо от класици на българската литература. Всъщност нашето общество отдавна няма нужда от квалификации, епитети и определения. Имаме нужда от диагноза и лечение. Диагнозата е липса на качествени ценности, а лечението е възпитаването им в децата ни. И ако градим ценностната система на децата ни върху материалното, то ние започваме този градеж от покрива и сме обречени крехката къщичка на детската душевност да се срине, а обществото ни да продължава да стои в своите руини. Защото материалното благополучие не е инструмент за изграждане на здраво общество, а негова функция.

  Имаме възможност да поставим крехкия постамент на бъдещето на децата ни върху стабилен фундамент от здрави ценности. Първото условие е да останем плътно до тях. Физически и духовно. Защото в противен случай губим и тях, и битката с държавата, която по принцип иска да ни ги отнеме, вярвайки, че ще се грижи по-добре за тях в мощната преса, наречена „Държавно образование”. Тя не прощава никому, изтривайки от съзнанието на децата понятието мисъл и не само него. Защото не можем да виним родителите, които искат децата им да бъдат подсигурени материално. Можем да търсим сметка на държавата, която ги принуждава да търсят тази сигурност далеч от децата си. „Защото ако в най-добрите си години даваме най-доброто от себе си и не се справяме, значи проблемът не е в нас, а в държавата.”

  „Държавата трябва да помага на родители, които осиновяват деца” – се изрепчи една лелка скоро на семейно събиране. „ Аз не искам държавата да ми помага, а да не ми пречи да бъда достоен родител и съпруг” – отвърна Васил. Защото всяка помощ от държавата е лична загуба за някого, който се е трудил за своите левчета. Хората, които наричаме държава, са всъщност държавна администрация. Държавата сме ние и ние поръчваме музиката, защото ние плащаме. Освен, че им плащаме, те имат нужда и да им дишаме във врата, с пълни гърди, за да не пишат закони, с които да атакуват кулите на личната ни свобода да бъдем граждани и родители. Закони, които на първо място им осигуряват дългосрочна и безоблачна служба в курортния комплекс, наречен „Държавна администрация”, където ние плащаме цената на техния All inclusive. Защото нашето благополучие не е техен приоритет. А би трябвало да бъде. За целта е нужно да сме тук до децата си.

  Защото за тях става въпрос. Нашата е ясна.

   
• Пеевски опитал да спре разследване за себе си в TV Arte

  Екип на френско-немската телевизия Arte, който е заснел част от имотите на скандалния депутат от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски, е бил проверяван от частна охрана и от полицията, а в последствие операторът, който работи за българска телевизия,  е получил заплахи да изтрие заснетите кадри. Това стана ясно в петък вечер от излъчен репортаж за битката на българите срещу корупцията, протестите и Делян Пеевски, озаглавен „България: самотната битка срещу корупцията“.

  След като обясняват за проверките, които са им направени от органите на реда и допълват, че веднага след това е имало опити за натиск върху оператора от Arte обясняват, че това е още една връзка, че полицията е информирала Пеевски кой снима и че той не иска репортажи за него.

  В репортажа на медията е показан хотел „Берлин“, за който преди седмици сайтът NOresharski съобщи в свое разследване, че е собственост на Пеевски и майка му. Според материала на антиправителствената информационна служба, както е известна медията на протеста, фирма на майката на Пеевски Ирена Кръстева притежава няколко апартамента с паркоместа и идеални части от парцела на хотел „Берлин“. Журналистът от сайта Николай Стайков коментира за Arte имотите на семейството на фона на хотела.

  След репортажът на френско-немската медия продължава с думите: „Стайков искаше да ни покаже повече от хотела, но охраната забрани да снимаме. Избрахме друг имот на Пеевски, но там полицията прекъсна работа ни“.

  Полицията информира Пеевски за българина в екипа

  Тук журналистите показват със скрита камера е заснета проверката на документите на оператора от полицаи. Репортерът на Аrte уточнява, че операторът е искал да остане анонимен и скоро е станало ясно защо.

  „Малко по-късно операторът получи обаждане и натиск този репортаж да не бъде излъчван. Причината, че полицията е информирала Пеевски кой е снимал и той не иска репортажи за неговата личност. В негова подкрепа хора, са облечени с тъмни дрехи и явно и полицията и те следят за спазването на това правило“, се казва в репортажа.

  Междувременно по неофициална информация стана ясно, че операторът работи в ТВ+. А практиката за ползване на местни фоторепортери от чуждите медии е обичайна.

  В репортажа не се казва кой точно се е обадил на оператора, за да поиска спирането на материала.

  След случката с имотите репортажът продължава с кадри от протестите, като казва че те продължават вечер след вечер и Пеевски се е превърнал в олицетворение на мафиотските методи и липсата на морал в политиката.

  Източник:   Mediapool

• Обама ще обяви на 17 януари план за реформа на спецслужбите

  Президентът на САЩ Барак Обама ще оповести плана си за реформиране на специалните служби на 17 януари, съобщи прессекретарят на Белия дом Джей Карни.

  През декември Обама получи доклад от група експерти, които по молба на Белия дом анализираха ефективността и целесъобразността на програмата за събиране на данни за гражданите от Агенцията за национална сигурност /АНС/.

  Тези дни Обама се срещна и разговаря и с шефовете на ЦРУ, ФБР, АНС и Националното разузнаване. Президентът имаше консултации и с изявени конгресмени, наблюдаващи на дейността на службите, сред които и изявени противници на програмата за подслушване на АНС.

  Позицията на Белия дом е, че програмата за следене е законна и необходима, с оглед избягването на евентуални терористични атаки. Реформа в службите обаче е необходима, след международния скандал, избухнал в резултат на разкритията на бившия служител на ЦРУ Едуард Сноудън.

  Сноудън получи политическо убежище в Русия. От разкритията му стана ясно, че АНС е подслушвала телефоните не само на милиони американци, но и на лидерите на 37 държави, сред които германският канцлер Ангела Меркел и бразилският президент Дилма Русеф.

  Източник:  в. „Сега“
  

• Данъчната служба в САЩ ще приема декларации от 31 януари

  ДАНЪЧЕН СЕЗОН ‘2014

  

  Данъчната служба в САЩ (IRS – Internal Revenue Services) обяви, че ще започне да приема данъчни декларации за изминалата година на 31 януари.

  Частичното затваряне на държавни служби за 16 дни през октомври 2013 г. е предизвикало 90% от дейността на IRS да спре и това е довело до забавяне в подготовката.

  Крайният срок за подаване на данъчните декларации остава 15 април 2014 г.

  В помощ на данъкоплатците IRS предлага на интернет страницата си www.irs.gov различни разяснителни филми YouTube videos.

  За първи път IRS ще предложи IRS Direct Pay – нов начин за плащане, който позволява на данъкоплатците да извършват плащания към IRS директно от тяхната спестовна сметка. Услугата е безплатна. Засега електронното разплащане ще може да се прави само за формата 1040. IRS ще изпрати на ограничен брой данъкоплатци (до 1,2 милиона) информация за услугата.

   

  Даниела Начева,

  Bulgarians in Detroit.com

• Първа WTA титла с уникално постижение за Пиронкова (видео)

  Цифри за историята: Шампионският марш на Пиронкова

  

  Цветана Пиронкова спечели първата титла в кариерата си от турнир на WTA ниво. Българката победи германката Анджелик Кербер в Сидни. Пловдивчанката записа историческо постижение – осем поредни победи в турнира. Тя стана първата тенисистка, която започва участието си от първия кръг на квалификациите и не само достига до финала, а печели и титлата.

  Във всичките осем мача от турнира Цветана Пиронкова загуби само един сет – от Шахар Пеер в третия кръг на квалификациите и то след тайбрек. Всички останали седем победи бяха постигнати без загубен сет. Българката преодоля три последователни съпернички, които са в Топ 10 на световния тенис. На четвъртфиналите се справи със Сара Ерани (№7), на полуфиналите отстрани Петра Квитова (№6), а на финала отвя и германката Анджелик Кербер (№9).

  Шампионският път на Цветана Пиронкова в Сидни:

  Първи кръг, квалификации
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Аюми Морита (Япония) 6:3, 2:0 (японката се отказва)

  Втори кръг, квалификации
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Марияна Заневска (Украйна) 6:1, 6:3

  Трети кръг, квалификации
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Шахар Пеер (Израел) 6:3, 6:7, 6:3

  Първи кръг
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Сорана Кърстя (Румъния) 6:4, 6:1

  Втори кръг
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Варвара Лепченко (САЩ) 6:3, 6:2

  Четвъртфинал
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Сара Ерани (Италия) 7:6, 6:3

  Полуфинал
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Петра Квитова (Чехия, ) 6:4, 6:3

  ФИНАЛ
  ЦВЕТАНА ПИРОНКОВА – Анджелик Кербер (Германия) 6:4, 6:4

  Вижте видеозапис от целия финален мач:

  И запис от награждаването:

  Източник: БЛИЦ

• Проф. Близнашки: Бурята зрее

  Такъв страх в българската върхушка отдавна не е имало, заяви юристът

  

  Будната част от гражданското общество тази година предпочете протеста пред почивката. Сблъсъкът е фундаментален, изключително тежък и неслучайно се опитват да профанизират и смачкат протеста. Истината е, че каузата му е морална и засяга най-дълбоките пластове на нашата идентичност. Това каза в предаването „Лице в лице“ по БТВ университетският преподавател проф. Георги Близнашки.

  Протестиращите не приемат интервенцията на олигархията, на задкулисието в политическия живот. От тук идва една съпротива, която не може да бъде пречупена. Някои интелектуалци дори се опозориха, опитвайки се да омаскарят протестиращите, добави той. Този протест е единственият шанс на България да излезе от посттоталитарното блато. Много от протестиращите са безкористни хора и историята ще отсъди в тяхна полза. Друг е въпросът дали протестът ще бъде доведен до успешен край, посочи юристът. Отдавна в българската върхушка не е имало такъв страх. Управляващите много добре разбират, че ако има предсрочни избори, ще се стигне до подмяна на политическия елит. Бурята зрее в гражданското общество. Децата на номенклатурата въобще не си дават сметка какво предстои да се случи. Обществото ни е абсурдно и не може да се продължава по този начин.

  Сътресенията ще бъдат големи. Ще се търси отговорност за целия преход. БСП загуби почва под краката си и не може да я намери, категоричен бе проф. Близнашки.

  По думите му правителството се опитва да хвърли прах в очите на хората със социална благотворителност. Според него изходът от ситуацията е в предсрочните избори и създаването на правителство с широка обществена подкрепа.

  Проф. Близнашки заяви, че най-вероятно кадър на бившата Държавна сигурност стои зад сочения за кадровик в съдебната система Красимир Георгиев – Красьо Черния.

  Източник:  Novini.bg

• <<
• 1
...
• 129
• 130
• 131
• 132
• 133
• 134
• 135
• 136
• 137
• 138
• 139
...
• 416
• >>