Авторски
- Стефан Цанев: Отечеството ни е в плен на четири смъртни порока
Интервю на Валентина Петкова с писателя Стефан Цанев,
.
Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. Завършил е журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут.
Бил е редактор в Студия за игрални филми и драматург в седем театъра, последно – в Театър “София“
Автор е на 10 стихосбирки и на над 20 пиеси (най-играни по света са “Последната нощ на Сократ” и “Другата смърт на Жана д’Арк”), на един роман, на книги за деца, както и на сборници с есета. Между 2006 и 2009 г. пише четирилогията “Български хроники”.–––––––––––––––––––––––
– Г-н Цанев, като човек, който добре познава миналото и настоящето, вероятно сте мислили какъв би могъл да е пътят, който може да изведе България от блокажа, в който се намира?
– Имам чувството, че гледам някакъв тъп бездарен филм, някаква пародия на онези времена, когато “партията беше права, когато съгреши дори”. Тази посткомунистическа агония отравя с лицемерието си и с цинизма си всичко. Не знам дали знаете, в древна Атина Народното събрание било разположено на върха на хълма Пникс, а трибуната била обърната така, че говорещият народен представител да гледа безкрайния морски простор – това, според древните гърци, стимулирало свободомислието и стремежа към демокрация. Представете си какво свободомислие и какъв стремеж към демокрация изпълва душите на нашите народни представители, обсадени в нашето Народно събрание, заобиколено от черни камионетки и метални заграждения, охранявано денонощно от полиция и жандармерия!
Министърът на вътрешните работи заявява, че блокадата ще продължи, докато продължават протестите и съобщава, че тази блокада струва на бедната ни държава милиони и обвинява за това протестиращите. Не знам къде този министър е учил логика, но всеки нормален човек знае, че трябва да се съди причината, а не следствието. Защото – кой е виновен за протестите? Кой принуди депутатите от левицата да гласуват за Пеевски против съвестта си и без право на обсъждане? Ако Сергей Станишев не беше извършил това – сега нямаше да има протести, нямаше да има полиция, нямаше да има заграждения, нямаше да го има целия този позор. София прилича на град, окупиран от Гестапо по време на Втората световна война. Същевременно управляващите твърдят, че в държавата ни цари свобода и демокрация, каквито досега не сме виждали и се хвалят, че тяхното правителство било най-успешното през последните 24 години. Ако те лъжат нарочно, за да печелят време, за да търсят път за спасение – пак е добре. Но ако си вярват, ако наистина се самозалъгват – тежко на България, спасение няма.– Убеден ли сте, че предсрочни парламентарни избори ще ни изведат от безпрецедентната политическа криза, връхлетяла ни през 2013 г.?
– Да се надяваме, че едни нови избори, проведени по старите правила, ще променят коренно нещата, е наивно. В парламента ще се намърдат пак старите муцуни, които писнаха на всички. Да вярваме, че новият изборен кодекс, тъкмен от БСП, няма да е натъкмен така, че да облагодетелства тази партия, е още по-наивно. Действащата конституция е създадена така, че тя ще продължи да възпроизвежда този политически модел.
Ако искаме да го променим – трябва да променим конституцията, трябва да се свика Велико народно събрание. Трябва да бъде разрушен порочният кръг: народът да гласува слепешката за партии, а партийните върхушки да “избират” депутатите, подреждайки ги начело в листите – тези депутати, естествено, не са народни представители, а представители на тези партийни върхушки и изпълняват волята не на народа, а на тези партийни върхушки. За да се излекуваме радикално от този покварен модел, трябва да се елиминират партийните върхушки, а това може да стане чрез мажоритарни избори – както се избират народните представители в Камарата на общините в Англия, най-старата европейска демокрация. А и ние си имаме изпитан модел – изборът на кметове. За да се избегне обаче набутването на “свои хора” навсякъде из районите и общините, право да бъде избиран би трябвало да има само този, който е живял в тази община или в избирателния район най-малко през последните 5 години, а за да се пресече изборният туризъм – право да избират да имат гражданите, живели там най-малко през последната една година. Станишев, Местан, Борисов и техните протежета могат да бъдат избирани само там, където живеят, където хората ги познават отблизо. За тях могат да гласуват само хора, които живеят там и познават добре хората, за които ще гласуват. Така ще се прекрати анонимното сляпо гласуване.– Може ли да се каже, че идеята ви е заимствана от модела на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция? Работещ ли е той днес?
– От няколко месеца сред народа броди възрожденската идея да се свика Велико народно събрание по примера на Учредителното събрание през 1879 г. Бъдещето Велико народно събрание да се състави от действащите днешни кметове, избрани от народа чрез преки избори, от членовете на Висшия съдебен съвет, от представители на Българската академия на науките, от ректорите на най-големите университети, от представители на синдикатите “Подкрепа” и КНСБ, от представители на Учителския съюз и Лекарския съюз, от представители на Българската православна църква и на другите религии.
По предложение на президента могат да бъдат включени и личности с активна гражданска позиция, но необвързани с партия. Така съставеното Велико народно събрание може да изработи много по-обективно и по-резултатно новата конституция на Република България – както народните представители на онова Учредително събрание съставиха най-добрата ни конституция, Търновската.– Участието на кметове в парламента е изпитано от някои страни, но дали е приложимо у нас?
– Ако в България днес има институция, която наистина действа, и ако има хора, които наистина работят – това са кметовете. Работят те всеки божи ден пред очите на хората, които са ги избрали – и няма милост! Ако работиш добре – хвалят те, ако работиш зле – ругаят те, и то не анонимно, а направо в очите, няма къде да се скриеш, никаква полиция не може да те опази. Ако решат – свалят те. За разлика от парламентарните избори, където партийната върхушка пробутва в избирателните листи свои послушни протежета, при местните мажоритарни избори те са принудени да издигат за свои кандидат-кметове най-добрите свои личности, ако искат да се преборят с кандидатите на другите партии. И второ, изборът минава през ситото на избирателите от всички партии. Така че кметовете са сравнително обективно избрани. И трето, кметовете познават действителността по-добре от всички, познават я отблизо, те не се крият в автомобили с тъмни стъкла, познават хората и техните болки, техните протести и искания. Така че в евентуалното Велико народно събрание те ще бъдат здравото реалистично ядро, яко свързано със своите избиратели.– Един от значимите процеси през 2013 г. бе разделението и противопоставянето на народа. Реално ли е то, или е изкуствено предизвикано? Може ли да бъде преодоляно?
– Ако проследим разделението по вертикала, ще видим, че то е най-свирепо и непреодолимо най-горе, между партийните лидери и партийните върхушки. Колкото по-надолу слизаме, разделението е все по-слабо. Или казано направо – разделението сред народа, доколкото го има, се провокира и насъсква от партийните върхушки. За да се преодолее това разделение, трябва да се намали влиянието на тези партийни върхушки.
– Отношението към студентската окупация варира от пълно отрицание, преминава през скептицизъм и завършва с тотално одобрение. Някои наричат студентския бунт нравствена революция. Имат ли основание?
– Студентският бунт е явление много по-многозначително от историческа гледна точка, отколкото изглежда в делничен план. Това не е социален протест – протест на ниско биологично ниво: гладен си – ще протестираш, разбира се. Не е и политически протест – студентите власт не искат. Това е протест на много по-висше – на духовно равнище: протест срещу нравствената поквара на политическата класа. Това е духовен протест. Те искат оставката не само на днешната покварена власт, те ще искат да свалят всяка власт, затънала в поквара.
Ще направя сравнение, което може да смути мнозина. Против какво протестираха богомилите – против Христос ли, против Бога ли? Не. Презвитер Козма, техният най-свиреп обвинител, най-точно определя срещу какво: “Слушаме, че и между нашите има, които не вършат достойното за спасението на света, понеже са слуги на корема, а не на Бога. И кой ще разкаже за насилията, които извършват над немощните? Макар че четат книги за закона, сами вършат дела противозаконни. И като изтъкват своята правда, не се покоряват на Божията правда… А за храната и за веселбите им и за подобни тям неща невъзможно е да се говори. Вдигат голяма врява и ту се обиждат, ту се сприятеляват, щом престанат да се карат, отдават се на пиянство, като се помиряват и сприятеляват в името на виното, а не на Бога. И при все че са такива, мислят за себе си, че са велики и свети, че всички хора са по-долни от тях…”
Сякаш е писано днес, а не преди десет века!– Да, непримиримостта на младите е достойна за уважение, но сред самите тях има разделение, не малка част от студентите се обявиха срещу окупацията.
– Обвинението, че протестиращите студенти били малцинство, е несъстоятелно – носителите на нови радикални идеи винаги са самотници, мнозинството винаги е конформистко, нагаждащо се към съществуващото статукво. Както богомилите, така и студентите нямат положителна конкретна практична платформа (такива са всъщност всички духовни учения). Ще рече: протестът им е безсмислен. Обаче съвсем не е така – достатъчно е, че те сеят семената на непокорството, на бунта срещу всяка несправедливост, срещу четирите смъртни порока: невежеството, алчността, лицемерието и омразата, които са причината за всичко, което виждаме днес в Отечеството си.– Има ли поколенческо разминаване и каква е разликата между тях и нас, родените по време на социализма?
– За нас, родените и расли в друга епоха, е трудно да разберем тези деца на свободата, родени преди 20-25 години: нормалното за нас, това, с което сме закърмени или сме свикнали – за тях не е нормално, те не го приемат и се бунтуват срещу него. Може би преувеличавам, може би ми се иска да е така, но съм сигурен: тенденцията на историческия процес е на тяхна страна, това го усещат и онези, против които те протестират, защото, както казва Сократ, човек се ражда знаещ, но после забравяме вроденото си знание за справедливост и подлост, за грозно и за прекрасно – студентите ни напомнят тези забравени от нас нравствени категории. Духовните брожения винаги предхождат политическите събития – както отец Паисий предшества Възраждането и Априлското въстание. Да се надяваме, че и бунтът на студентите е пролог към новото ни възраждане. Да, бунтът на тези деца на свободата ме радва, окриля ме, кара ме да вярвам, да се надявам, че рано или късно републиката ни ще стане наистина свята и чиста!
– Може ли днешното време да роди нови лидери? Сам сте казвали, че не народът, а личностите обръщат историята.
– Щом днешното време можа да роди лидер като Мая Манолова, защо да не може да роди и свестни лидери?
– Това, че народът излезе на улицата, означава ли, че къса с примиренческото “От мен нищо не зависи”?
– Да, мисля, че това е категоричен знак. Народът търпя достатъчно, търпя не 45, търпи вече 70 г. да го управляват все едни и същи хора или техните наследници – стига вече! Апатията, мълчанието са самопредателство.
– На прага на Нова година сме- намирате ли светли думи, с които да окуражите българите?
– Сигурно знаете, че в някои държави на Европа и по света държавниците нямат охрана, те се движат свободно като нормални хора. Така е в Швейцария, така е и във Финландия. Там президентът, министър-председателят и пр. пътуват с трамваите и ходят по улиците. Но преди време в един магазин към министър-председателя на Финландия се втурнал някакъв човек, крещейки нещо и от джоба му паднал нож. Хората го хванали, оказало се, че е ненормален. Дали е щял да употреби ножа или не, не е известно. На другия ден парламентът решил да даде охрана на министър-председателя. Той обаче отказал: “Нашето общество се крепи върху взаимното доверие между народ и власт. Ако аз приема да имам охрана, ще наруша едностранно това взаимно доверие.”
Разказвам това с надеждата, че и ние ще доживеем деня, когато, вървейки по улицата, ще срещнем министър-председателя, разхождащ се свободно като нас и ще можем да го спрем, да обменим приятелски думи с него, без наоколо ни да дебне полиция, която го пази от любимия му народ. - Към кои държави САЩ има най-голям дълг?
В периода 2001-2013 г. САЩ успя да се превърне в една от най-задлъжнелите държави в света. От държава на излишъците, САЩ тръгна по спиралата надолу от времето на Клинтън до днешния президент – Барак Обама.
Още по-притеснително за Щатите е, че най-големите им кредитори са техните преки конкуренти, чакащи момента, в който ще ги детронират от позицията на световен лидер – Китай. Сред държавите, на които САЩ дължат най-много пари, има и други техни конкуренти от БРИКС, като Русия и Бразилия.
Сега гражданите на Щатите са 35% по-задлъжнели от фактически фалиралите гърци.
В последните 12 г. САЩ разчита на увеличение на дълговете си и започването на войни в Близкия изток, които да задоволят голямата им нужда от петрол и нефт. Не случайно в предизборните си речи кандидат-президента Макейн обяви, че:
“Приятели, ще водя активна политика, която да елиминира нашата зависимост от нефта на Близкия Изток, която ще предотврати изпращането на нашите млади мъже и жени на война в Близкия Изток отново”
Тези причини изтъкна и президентът на Русия – Владимир Путин през 2011г., когато нарече САЩ „световен паразит“.
Фактът, че голяма част от 16-трилионният дълг на Америка бива откупуван от Китай и др. държави – нейни преки конкуренти – поставя под въпрос колко дълго ще продължи световният ред на американците, наричан „Пакс Американа“. Китай и Русия обединяват силите си, за да сложат неговият край.
Дългът на САЩ надхвърля 16,7 трлн. долара, което означава, че всеки американец лично дължи по 148 хил. американски долара на държавите-кредиторки на Щатите.
10-те държави, към които САЩ дължат най-много пари, са:
10. Хонконг – 120 млрд. долара
Хонконг технически не е държава, но е нещо като специален административен район с икономически суверенитет. 20% от БВП на Хонконг идва от финансовия сектор. Изглежда, че голяма част банковата активност тук идва от купуване на щатски държавни ценни книжа.
9. Русия (член на БРИКС) – 131.6 млрд. долара
Въпреки че отношението на Русия към САЩ не е особено топло (през 2011 година Путин нарече САЩ „паразит“) това явно не е спряло Русия да купи голяма част от щатския дълг. Едва ли обаче преките конкуренти на САЩ от топли чувства им отпускат дългове.
8. Люксембург – 146.8 млрд. долара
Въпреки че е малка държава, БВП на глава от населението тук е 80 700 долара. Държавата е финансов център, а чрез базирани в нея банкови сметки е закупена голяма част от щатския дълг.
7. Великобритания – 156.9 млрд. долара
Великобритания традиционно е голям съюзник на САЩ. В последните години обаче тя значително е намалила размера на щатския дълг, който държи, и изпада от номер 3 до номер 7 в класацията на най-големите кредитори на САЩ.
6. Белгия – 167.7 млрд. долара
В класацията по БВП Белгия е на номер 32 в света и може би се чудите как изобщо е в топ 10 тук. Отговорът се съдържа в две думи – данъчен рай. Тук са базирани много компании, заради по-ниските данъци.
5. Швейцария – 178.2 млрд. долара
27% от общия размер на частните активи в света се държат в швейцарски банки. Страната винаги е в топ 10 на най-големите кредитори на САЩ.
4. Тайван – 185.8 млрд. долара
В несигурни времена тайванските инвеститори предпочитат да държат парите си в щатски ценни книжа.
3. Бразилия (член на БРИКС) – 256.4 млрд. долара
Бразилия е 6-ата най-голяма икономика в света. Тя разчита най-вече на петрол и износ на други природни богатства. Икономическият ръст на страната се засилва до голяма степен от инвестиции на китайски корпорации.
2. Япония – 1.14 трилиона долара
В момента съотношението дълг към БВП на страната възлиза на внушителните 219%. Комбинацията със застаряване на населението и увеличаващ се публичен дълг обаче не е никак добра за Япония.
1. Китай (член на БРИКС) – близо 2 трилиона долара
Китай е най-големият кредитор на САЩ. Страната с население от 1.3 милиарда души отбелязва по-висок ръст от която и да е друга държава.
___________________________________
Източник: АЛТЕРИНФОРМЕЙШЪН - Радио „България“ за срещата на тема Национален съвет на българите в чужбина
Снимка: скрийншот от видеозапис на БНТ На 28 декември радио „България“, с водещ Илиана Райчева, излъчи програма със следните акценти:
– „Национален съвет на българите, живеещи извън Република България” бе темата на работната среща, организирана от вицепрезидента Маргарита Попова и председателя на парламента Михаил Миков, с участието на българи живеещи в чужбина, депутати, представители на Министерството на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина.
– Вицепрезидентът Маргарита Попова сподели специално за Радио България впечатленията си от срещите си с нашите сънародници по света и техните проблеми.
– Българи, живеещи в чужбина, коментират: Тася Тасова – Австралия, Стефан Манов – Франция и Димитър Иванов – Швейцария – тримата са членове на Временните обществени съвети на българите в чужбина и са ядрото, което изготви приетите меморандуми в Брюксел и в София.
––––––––––––––––
Аудиозапис от предаването по темата за Националния съвет на българите, живеещи извън Р. България, може да бъде чут тук.
.
- Татяна Дончева: 15 години редих пъзела за мрежата на ДС
Интервю на Сима Владимирова с Татяна Дончева,
– Как влязохте в политиката?
– През 1990 г. бях кандидат на БСП за ВНС, без да съм член на партията. Тогава ме издигна габровската организация.
12 души на възраст до 35 г. минахме през кастинг
Пленумът ни препитва публично, за да види кой какъв е. Класираха ме на първо място. Тогава не станах депутат, защото бях един от мажоритарните кандидати.– А защо предпочетохте БСП, а не СДС през 1990 г.?
– За мен БСП беше сериозна партия, макар че си я представям прагматична и не лозунгарска. Имаше и други фактори. Тогава бях прокурор и целият криминален контингент на Габрово се извървя през кабинетите на колегите да обяснява какво ще ни се случи, защото сме от тоталитарната система. Човек не може да изтърпи криминалци да му обясняват какво е морално. А в личен план – аз съм дете на обикновени хора. Майка ми е счетоводител, а баща ми имаше техническо образование. Ако не беше „онова време“, не бих могла да завърша Националната математическа гимназия. Това нямаше да е по финансовите сили на родителите ми. Не бих могла като участник във филхармония „Пионер“ да обиколя света. Даваха се възможности на всички деца за много сериозно образование преди 1989 г .
– С какво се промени БСП сега, че я напуснахте?
– БСП няма нищо общо с тази партия, която 45 г. е строила, макар и в нарушение на правата на човека. Това стана категорично ясно след 2005 г. Постепенно натрупах знания за това какво се е случило след 1990 г. и няма как човек като мен да не си даде сметка, че основните грешки на прехода са свързани с политически решения, част от които е БСП. Например как да се направи капитализмът, на кого да се дават пари, какви да са правилата. БСП е била ангажирана с тези решения, макар и да не са взети на пленуми. Понякога човек знае едни факти, ама не ги свързва с други факти. Не си задава въпроси. Това идва с времето –
да умееш да съпоставиш хора, обстоятелства, отношения– Познавате ли т.нар. кукловоди?
– Познавам ги, но човек бели лука, стига до нещо. Разбира за какво става дума и продължава да бели лука.
– По какъв повод сте се срещали с тях?
– Вие също сте се срещали с тях. Един политик, един адвокат се среща с много хора. Те имат ключова роля. Действително са добре организирани и подготвят действията си предварително. Особено в БСП, но и в другите парламентарно представени партии. Разни асоциации на разузнавачите, на контраразузнавачите и подобни са с изключително влияние върху кабинета на председателя на БСП, на ДПС, на министър-председателя и искат да имат ключова роля в обсъждането на проблемите с националната сигурност.
Затова за мен ключов момент в политическия живот на страната беше 2006 г., когато се отвори темата с досиетата. Поводът беше, че Румен Петков извади досиетата на Коритаров, Ангелина Петрова и още няколко души. Тогава Доган позволи да се отиде докрай, за да се разбере, че не само ДПС е партия на ДС, но може да се окаже същото и за другите партии. И тогава стигнахме докрай. Когато още през 1990 г. се заговори за досиетата, съм приемала едно към едно това, което се твърдеше в БСП. А именно – че членове на БКП не са вербувани, че няма нужда да се поставя тази тема, защото може да се застраши животът на хора, работили за националната сигурност, че и самата национална сигурност. Лампичката ми светна, когато Богомил Бонев започна да чете цитати от доноси.Видях, че мои колеги от тогавашната парламентарна група са описвали пред ДС вицовете, разказвани в приятелските им компании. И въобще не става дума за нещо достойно. Видях, че тези хора не претърпяха никаква партийна санкция или стоп в кариерното развитие
Но групата някак си започна да страни от тях. Един колега цяла година имаше проблеми със зъбите – опадаха му всичките от стрес.
Никой от колегите не искаше да го доближава. Този разказвач на вицовете беше заемал сериозни постове в партията и в държавата.– Кой е той?
– Тодор Костадинов. За първи път много сериозно започнах да мисля за досиетата в края на управлението на СДС, когато Иван Костов извади отново закона, преформулира заключителните разпоредби и създаде комисията на Методи Андреев. Те са направили следното – превербували са агентите, направили са закона така, че да не ги отварят, а при тях има и седесари, и бесепари, и така държаха лидерите на БСП. Тогава дойде царят. Видях кои хора бяха основните поддръжници на начинанието, как го организираха, дадох си сметка, че това е много голяма мрежа и че бившата ДС е свързана с връщането на царя. Настръхна ми косата. Усетих, че сме като зайци, които се борят за социалистическата идея, а отзад има изключително съмнителни действия и които нямат нищо общо с нея и с това, в което са се клели и умирали хората преди нас.
Към онзи момент смятах, че не може да правим завой, че за 12 г. преход част от тези служители и сътрудници на ДС са се пенсионирали.Тогава направихме първия опит за елегантно отваряне на досиетата чрез Закона за класифицираната информация. Предвидихме, че архивът на бившата ДС ще се отваря от 1944 г. Идеята беше да се отварят последователно за по 5 години в комплект – от 1944 до 1949 и т.н. За 10 г. останалите действащи служители на бившата ДС щяха да се пенсионират. Мислехме, че няма да има проблем. Но на края на царското правителство се оказа, че министър Георги Петканов не е дал нито една папка. И вече стана съвсем ясно, че някой не иска да отстъпи и да даде информацията дори за агентите от 1945 до 1950 г. Царското правителство беше дало интересни податки чрез състава си. Започнах да събирам парчетата от пъзела. След 2005 г. пак не смятах, че е възможно да се отворят досиетата, защото е минало време и няма повод да се направи това. Ние си знаехме кой кой е и ако имаш едно наум към хората с досиета, можеш да ги заобиколиш. Или да си кажеш кой може да ти е приятел. Но когато Румен Петков отвори онези досиета, разбрахме, че може нещо да бъде направено. Бяхме съмишленици аз, Касим Дал и Свинаров и го докарахме докрай. Имали сме си повече доверие помежду си, отколкото на партиите си.
– Не са ли 80-годишни тези хора от ДС, какво още могат да направят?
– Направили са мрежа за влияние още преди 1990 г., разгърната след това и която управляват до ден днешен.
– Защо останахте в изолация?
– Това са логичните стъпки, които времето налага. Те политически са неблагодарни. Давам си сметка, че има пряка връзка между участието ни в закона и това, че вече не сме на тези позиции, на които бяхме. Срещу мен имаше камари от доноси на „Позитано“ 20. Не обвиняваха Румен Петков, който отвори темата, нито Станишев, а мен. Но човек си избира – иска да има или иска да бъде. Деян Донков го каза, че отишъл при Крикор Азарян за съвет, а той му казал – проблемът ни в живота на всеки от нас е да имаш или да бъдеш. Избрала съм да бъда, за това никой на никого не може да връзва кусур.
– Бончо Асенов казва, че сте били предложени за сътрудник на разузнаването, но не са ви приели. Вярно ли е?
– Не мога да знам кой може да ме предлага без мое знание. Такова сътрудничество никой никога не ми е предлагал. Бончо Асенов е кадрови офицер. Как може да си съчинява подобни глупости? Нямам никаква връзка с тези служби.
Вероятно съм била проверявана, защото съм пътувала на Запад още от дете, за което тогава се изискваше разрешение от ДС. Не са ми правили спънки, пътувала съм на всички турнета на филхармонията, защото свирех на цигулка.– Идвали ли са при вас с подкуп за лобиране за определени неща като депутат и член на висшето ръководство на БСП?
– Не, никога. Ако някой ме убеди, че предложението е национално полезно, това е друг въпрос.
– Кои са най-належащите стъпки, които трябва да се направят в политически план?
– Трябва да се рестартира системата. Това изисква нова конституция и нова политическа система. Бъдещият основен закон ще трябва да зададе други правила и система, в които тези мрежи на влияние на бившата ДС да бъдат разкъсани. Трябва да обединим усилията си, защото имаме много мощен противник.
– Били сте адвокат на Светия синод. Вярваща ли сте? Ходите ли редовно на църква?
– Да, вярвам и това стана, когато се запознах със сегашния патриарх дядо Неофит, с дядо Натанаил и други духовници. Аз не бях кръстена. Кръсти ме дядо Неофит. Човек няма как да не повярва, когато общува с такива хора. Вярвам, че трябва да постъпваме с другите така, както бихме искали да постъпват с нас. Да имаме търпение и смирение, когато ни се случват неуспехи, спокойствие и разум, когато имаме успехи.
– Има ли нещо, което не бихте простили?
– Предателства по помиярски подбуди.
__________________________________
* Със съкращения.
- 2013: Бисери от Народното събрание
„Бих искал да ви кажа, че никога през живота си не съм ваканцувал“.
ДПС Хюсеин Хафъзов
***
„Вие още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе чорба“.
Вежди Рашидов, ГЕРБ
***
„Обвинявате ни, че сме возили леки жени и торби с пари. Това също е смешно. Все пак е по-добре да возим леки жени с тежки пороци, отколкото както по ваше време се возеха леки мъже с тежки пороци“.
Ивайло Московски, ГЕРБ
***
„Казах го, но тогава никой не ми обърна внимание – чистата съвест е признак на ранна склероза. Не виждам основание да се държите като случайни минувачи на автопроизшествие“.
Даниела Дариткова ГЕРБ
***
„Аз не съм виждал Мая Манолова с палка или с камшик, поне не в пленарна зала“.
Петър Курумбашев, БСП
***
„Господин председател, срамота е – от пет месеца съм тук, запомнете имената поне на по-известните!“
Лиляна Павлова от ГЕРБ към Михаил Миков
***
„Акустиката на този парламент не губи нищо от отсъствието на този особен фалцет (на Симеон Дянков – б.р.)“.
Лютви Местан, ДПС
***
„Една-единствена жена постъпи като мъж – г-жа Искра Фидосова. Зад нейния широк гръб днес се крият мъжете в ГЕРБ. Колко души можете да се криете зад гърба на Искра Фидосова?“
Мая Манолова, БСП
***
„Аз предлагам да отложим дебатите, докато Сергей Станишев се наспинка“.
Бойко Борисов, ГЕРБ
***
„Като чуя за министерските страдания, ми се доревава – и аз съм ги изпитвал“.
Михаил Миков, БСП
***
„Има консенсус между парламентарните групи, затова да нарушим заедно правилника!“
Мая Манолова, БСП
***
„Ние не назначавахме хора без липса на биография“.
Десислава Атанасова, ГЕРБ
***
„Ще ви помоля малко да намалите Volume-то, това е призив към народните представители – говорете малко по-далеч от микрофона“.
Михаил Миков, ГЕРБ
***
„Калинка по калинка – вир, а сладката държавна служба – язовир“.
Таско Ерменков, БСП
***
„Нека Мая Манолова да си намали мъжките хормони!“
Снежана Дукова, ГЕРБ
***
„Трябваше да дадем почивка, вие сигурно сте уморени, не сте свикнали на по-упорито присъствие“.
Михаил Миков към депутатите от ГЕРБ
***
„Ако имате дълг от 100 лв. в падеж и вземете 100 лв. дълг, за да го платите, колко дълг ви остава и как можете да откраднете от него? Ако ми кажете как може да се открадне, ще се възползвам“.
Пламен Орешарски пред парламента при дебатите за разрешението за държавен заем
***
Бойко Борисов да обяснява, че Орешарски не е експерт, е същото, както аз да обяснявам на уважавания Вежди Рашидов как да си прави скулптурите.
Лютви Местан, ДПС
***
„Предвидени са парите за хората с увреждания само до септември. Вие какво смятахте, че дотогава ще умрат всичките ли?“
Сергей Станишев към ГЕРБ
***
„Ако спрем да плащаме след октомври, може бюджетът да излезе и на излишък“.
Пламен Орешарски
***
„Такъв е животът – имаш моменти на лентички, след това – на катарзис“.
Волен Сидеров към Бойко Борисов
***
„Нека не правим грешката на санитаря, който отишъл да лекува диария с клизма!“
Илия Баташки, БСП
***
„Стигна се до преброяване на депутатите с квестори, но ние не сме добитък, че да ни броят на глава.“
Десислава Атанасова, ГЕРБ
***
„Пазете „Атака“ като стайно цвете, защото без нас държавата и парламентът се сриват!“
Волен Сидеров, „Атака“
***
„Всеки, който излезе и каже, че иска оставка, „защото това е волята на народа“, ще събуди у останалите си колеги съмнения за психическото си здраве“.
Лютви Местан, ДПС
***
„Тези съвременни дворци на хедонизма – моловете.“
Волен Сидеров, „Атака“
***
„Гледам ви, от местата си изглеждате нормални хора, като излезете на трибуната, какво ви става – не знам!“
Борислав Гуцанов, БСП
***
„Щастие може да има само при комунизма, който не се състоя“.
Павел Шопов, „Атака“
***
Правите реформа на СРС-тата така, както канибал приготвя вегетарианска кухня!
Красимир Ципов от ГЕРБ към БСП
***
Диалог при изслушването на кандидатите за членове на Националното бюро за контрол над СРС-тата.
Бойко Рашков: „Изтеглих въпрос, който не се знае дали е номер 9, или е номер 6. Затова предлагам да говоря и по двата.“
Дмитър Дъбов, шеф на комисията: „Вие сте били шеф на следствието, опитайте да определите дали е номер 9 или номер 6.“
***
„Седнете си на мястото, за да не ви помогна аз да седнете“.
Зам.-шефката на парламента Мая Манолова към Светослав Иванов от ГЕРБ
***
„Всички депутати ще си дойдат. Направих магистрала до морето – за 3 часа са тук, така че следобед ще се върнат за плажа“.
Бившият премиер Бойко Борисов обяснява мотивите си парламентът да работи през август
***
„Аз имам тен, а не съм стъпвал на морето. Моя тен баща ми го е дал. И аз исках да съм рус, бял, синеок, ама баща ми ме е направил такъв“.
Бойко Борисов обяснява пред парламента откъде му е загарът
***
„Аз няма да подкрепям Орешарски, нито Бадемов и Лешников“.
Волен Сидеров, „Атака“ обявява, че партията му няма да подкрепи правителствотоИзточник: „Стандарт“
- Британците са готови да приемат българските и румънски имигранти
Проучване на социологическата агенция „Ипсон Мори” показа, че над 2/3 от британците ще приемат добре румънците и българите, които ще пристигнат във Великобритания след настъпването на новата година, ако те се интегрират и работят усилено, пише вестник „Гардиън“.
Въпреки увеличаването на антиимигрантската риторика от някои водещи политици на Острова, британският народ ще се радва да приеме имигрантите от Източна Европа, които научат английски език, които си намерят работа, плащат данъци, и които се интегрират в местната общност. 68% от анкетираните посочват, че ще са доволни от имигрантите, ако спазват посочените условия. Тези настроения са особено силни сред хората на възраст между 35 и 44 г. – от тях 72% подкрепят правото на източноевропейците да живеят и работят във Великобритания.
Източник: в. „Сега“
- 2013-та в снимките на Евгени Динев
„В края на декември се отчитам с поредния (шести) годишен фотоочерк“, пише в блога си Еvgenidinev.com фотографът Евгени Динев. Красотите, които е запечатал неговият обектив, може да се видят в снимките, препубликувани по-долу.
Евгени Динев е роден през 1976 г. Живее в Бургас. Неговият профил в социалната мрежа Фейсбук може да бъде намерен тук.
––––––––––––––––––––––––––––––
2013-та в снимки
.
В Странджа падна обилен сняг.
В Родопите също цареше белота. По тъмна доба се отправих по пистите на Пампорово, за да посрещна изгрева някъде под връх Снежанка.
Пролетта дойде и се понесох към далечния остров Санторини в близка Гърция.
От Егейско море през Коринтския залив стигнах до друг прелестен остров в Йонийско Море – Закинтос.
В Балкана поляните с див чесън цъфтят все така през май.
Чудни канали се извиват в Атанасовското езеро.
Скалистият бряг на Силистра е все така приказно красив.
Подраних с Пирин и бях наказан с леден дъжд, градушка и гръмотевици.
Затова пък лавандулата нацъфтя рано.
Докато летовници щурмуват морето през лятото, не ми остава друго, освен да търся изолирани и безинтересни за масовия турист места.
В средата на лятото Пирин едва се отскубна от хладните лапи на пролетта.
От Мозговишки рид наблюдавах рядък феномен – почти кръгла дъга.
Дойде ред на жътвата и бали със слама украсиха полята.
В края на лятото край Родопските езера е сравнително тихо и все така живописно.
Същото е и по Черноморието, където все още могат да се намерят изгубени плажове.
Отливът през октомври разкри червените скали под Маслен Нос.
Есента не пести цветове в горите на Стара Планина, които горят в червено-жълти пламъци.
Гъсти мъгли царуват в низините.
Градчета и селца възкръсват в слънчевата есен.
Древни крепости бдят над забравилия славното си минало народ.
Не е пощадена и Средна Гора. Златна есен е обагрила тази забравена планина.
Руините на крепост Устра стоят загледани в звездното небе от векове.
Земята на Орфей е в друга вселена, откъсната от сивата реалност.
Безчет загадъчни светилища на Траките посрещат и изпращат слънцето.
Зимата наближи и дните станаха все по-къси. За последно тази година посрещнах един съвършен изгрев в митичните Източни Родопи, неподвластни на думи и образи.
Във влажните усои на култовата пещера Утробата, слънцето за поредна година оплоди земята. Знак за нови надежди и изобилие през настъпващата 2014-та.
- Мохамед Узункъш: Истинското лице на ДПС може да се види само в смесените райони
Водачът на нелегалната турска организация „Дългата зима”: Няма съмнение – ДПС е продукт на ДС и БКП
.
Ако целувката на Местан и Станишев е истинска незабавно да поискат прокуратурата и съдът да приключат делото за Възродителния процес
Доган мълчи пред съкилийниците си къде се изгуби три месеца през лятото на 1989 г.
ДПС е двулика партия – има едно лице в смесените райони и друго пред София и Европа, казва в телефонно интервю пред Faktor.bg от Бурса политзатворникът Мохамед Узункъш.
Мохамед Узункъш (Мохамед Юсеинов Юсефов) е роден през 1957 г. в с. Веслец, община Кирково, област Кърджали. Основател и лидир на ,, Дългата зима”(в превод на турски ,,Узун къш”). Тя се оказва най-голямата автентична нелегална организация на турците в България в годините на комунизма. През периода 1985-1986 г. се бори срещу преименуването на турците и асимилаторската политика на Възродителния процес. 28-годишен е задържан от ДС и е осъден на 20 години затвор за антидържавна дейност. Заедно с него са арестувани над 100 души, но само 9 получават тежки присъди. Лежи в затворите в Стара Загора и Пазарджик. Освободен е през лятото на 1990 г. Изселва се в Турция, живее в Бурса. Интервю на Стойко Стоянов, Faktor.bg
.
– Г-н Узункъш 29 г. след Възродителния процес, зараснаха ли раните от смяната на имената и принудителното ви изгонване от България?
– Трудно зарастват духовните рани, но по-големият проблем, че много от жертвите на тази насилствена смяна на имена вече са покойници и не са на този свят. Те не успяха да дочакат възмездие и справедливост за причиненото им унижение, за страданията, за разделените семейства. От друга страна младите вече живеят свой живот и не знаят какво е сполетяло техните близки преди години. Реално никой не очаква, а и не вярва нещо да се случи – виновниците да бъдат наказани и да има възмездие дори и морално.
– Как българските изселници в Турция коментират целувката между Лютви Местан и Сергей Станишев и закъснялото извинение, което получиха за смяната на имената?
– Тази прегръдка е много измамна – от една страна ми се иска да вярвам, че хората, които управляват държавата ще направят някакви нови стъпки да се възобнови делото за архитектите и извършителите на Възродителния процес, да се разплете истината. Но от друга страна хората вече са толкова уморени, че не вярват нещо да се случи. В Турция например от известно време вървят слухове, които пред мен бяха потвърдени от лидер на изселническата организация „Балгьоч”, че след тази прегръдка Местан и Станишев ще излезнат с обща декларация в парламента, за да се търси сметка на виновниците за тази насилствена асимилация по времето на Тодор Живков. Аз наистина настоявам, ако Станишев и Местан са били искрени когато се прегърнаха, а това е желанието и на хиляди изселници, политическите партии да призоват от парламента главния прокурор и Висшия съдебен съвет делото за Възродителния процес, да бъде извадено от коша за боклук и в най-кратки срокове да приключи. Знаят се поименно виновниците от БКП и тогавашното правителство, които са взели решението за преименуването, знаят са офицерите от ДС и военните, които са превишили прават си и са убили невинни, знаят се имената на тези, които са изтезавали в арестите на МВР и по лагерите и затворите, знаят се и хората, които натрупаха пари и имоти от изселването на турците от родните им места. През тези 24 години, всеки който е държал реч на 26 декември на Тюркиян чешма в село Могиляне, където пада простреляна първата жертва – 11 месечно дете, след това е ставал депутат, кмет, лидер в ДПС. На никой не поиска да назове имената на убийците на това дете, това е непростимо. Българският народ също трябва да иска това дело да приключи за да не носи и той вина с комунистите за това престъпление срещу човечеството. В случая съвсем не става дума за мъст, а за истината и морални присъди.
– Вярвате ли наистина, че виновниците ще бъдат посочени от съдебната система?
– Надеждите в известна степен са свързани и с оттеглянето на Ахмед Доган от ДПС. Доган измами хората и не направи, това, което те очакваха, но може би сега новият лидер има шанс да промени политиката и поне в исторически план да настоява за разкриване на истината за възродителния процес. Той дължи това на електората си. Освен това в Турция се говори, че в най-скоро време предстои да бъдат извадени имената на агентите провокатори, внедрени по времето на Възродителния процес сред политическите в лагера „Белене” и по затворите. Но тепърва ще видим дали нещо ще се случи реално.
– През годините на демокрация ДПС е била най-дълго във властта, винаги е имала своя квота в съдебната система, но защо не направи нищо най-дълго проточилото се дело на прехода да стигне до съда и да има осъдени конкретни виновници?
– Тази тема е болна за хората, подкрепящи ДПС, гласувахме и за правителства, и за президенти, и все очаквахме държавата и институциите й да си свършат работата. Но вместо това дело да приключи и да се изчисти името на българския народ като отговорен за това масово престъпление, ДПС вече за втори път е в коалиция с БСП, която е правоприемник на БКП, и нанесе най-страшните рани на българските турци. Търсим непрекъснато отговори на тези въпроси, но ръководството на ДПС се крие от хората, които пострадаха при този режим и очакват справедливост. Всъщност след 24 г. вече става ясно, че всички сме били част от един голям театър. Всичко е било режисирано и инсценирано така че накрая тази трагедия да приключи без виновни, всичко да се замаже и забрави. Но болките в сърцата ни остават. И едва ли има съмнение за някого, че и елитът на ДПС е бил част от тази игра на прикриване и отвличане на внимание. Може би и това е била ролята на тази партия още при създаването й.
– Бил си лидер на нелегална организация, бореща се срещу Възродителния процес, с Доган се познавате от затвора, имате ли съмнения, че ДПС не е автентичен продукт на политзатворници и дисиденти турци, а на ДС и БКП?
– Не, вече нямам никакво съмнение. Ще споделя един факт, на който нямам логичен отговор. Когато падна режимът на Тодор Живков, бяхме с Доган в Пазарджишкия затвор. Тогава се заговори, че до дни ще ни пуснат и амнистират. В края на декември 1989 г. Доган и още една група излезнаха на свобода, но аз и много други бунтари останахме в затвора още почти седем месеца, без обяснения каква е разликата между нас и тях. Преместиха ме в Старозагорския затвор, а на свобода излезнах на 7 юли 1990 г. ДПС вече беше създадено, ръководството на партията сформирано. От друга страна семействата ни бяха екстрадирани в Турция и ние нямаше какво друго да правим освен също да потеглим към Босфора. След излизането на Доган седем месеца съм стоял изолиран в килия. Такава беше съдбата реално и на други противници на комунизма от средите на турците. А в същото време ДПС беше структурирана като партия в цялата страна и участва на първите избори. По-късно се оказа, че движещата сила на тази формация са били зависими от ДС, агенти и свързани със службите и БКП. От надзиратели в затворите и хората на ДС, които се занимаваха с политическите получихме информация, че всичко това не е случайно и е със съгласието на нашите „приятели” от ДПС. Първоначално не искахме да повярваме, но след няколко години осъзнахме, че всичко е ставало по сценарий и едно част от политзатворниците, които не можеха да бъдат контролирани от службите умишлено сме държани още седем месеца, за да бъдем изолирани от създаването на партията и изобщо от политическото включване на турците в новите демократични процеси. Трябвала им е една послушна и контролирана партия, от зависими, а не от свободни хора. Създаването и участието на ДПС в този демократичен процес се оказа един голям театър. Сега търся отговора и на още една мистерия – след майските събития през 1989 г. и започналото изселване на български турци, наречено Голямата екскурзия, Доган изчезна за около три месеца от затвора в Пазарджик. Никой не знаеше къде и какво се е случило с него. Сега имаме съмнения къде е бил, а вероятно и всеки мислещ човек се досеща. Но вече няма съмнение, че истинските, автентичните борци за права и свободи бяха принудително изгонени в Турция, а тук останаха ченгета и зависими, които овладяха политическото представителство на ДПС. Без намесата на държавата и службите това е било немислимо да се случи, но преди 24 г. едва ли някой си е давал сметка част от каква манипулация сме. Ще ви посоча и друг смущаващ факт – от истинските политзатворници, опълчили се преди 29 г. срещу възродителите и режима на Живков, днес никой не е останал в ръководството на ДПС, автентичните борци са подменени с агенти и хора, свързани с БКП, а това смущаващо.
– Как Доган проби сред политзатворниците турци?
– Историята е дълга, знам я с подробности, но реално Неджметин Хак вкарва Доган в нелегалните среди. Не Доган, а Хак е истинският автор и на първата програма на нелегалната организация, но този човек отдавна е извън играта в ДПС. Той ме запозна и с Доган в затвора. Аз съм първият човек, пред който в затвора Доган е споменал за създаването на организация за правата и свободите на турците. Реално в затвора решихме де се обединим всички осъдени и да създадем обща структура. Аз Доган и Хак дърпахме конците на организацията, а по-късно дадохме пълномощни на Ахмед той да я представлява, а ние се оттеглихме в Турция.
– Нашите изселници в Турция дадоха гласа си за ДПС и на последните избори, но така реално беше създадена коалицията ДПС, БСП и „Атака“, това не беше ли подмяна на вота?
– Младите са забравили страданията, не помнят историята и не правят тази връзка с миналото и сегашната управленска коалиция. Но от по-старото поколение никой няма обяснение как се оказахме в съюз с хората, които ни смениха с автомати и репресии имената, а на всичко отгоре част от тази коалиция е и партия, която призовава и до днес за изгонването на турците от България. Тази комбинация е просто необяснима, но истината е, че хората гласуват и по навик. От друга страна не искат да си признаят, че са направили грешка.
– Изселнически организации от Турция дадоха България на съд в Страсбург заради отказ от правосъдие и протакането на делото за Възродителния процес, какво се случи?
– Чакаме все още решение. Над 50 пъти ходиха наши представители до Страсбург. Една от позициите е, че все още тази тема не е приключена в България, делото е отворено, тоест правните възможности не са изчерпани, за да се намесят европейските институции.
– От колко време не сте се виждали с Доган?
– От 4-5 г. Той започна да бяга от срещи с нас, защото го е страх, че имаме какво да го питаме. Вместо отговори обаче започнаха да ни преследват и да ни създават проблеми. След демокрацията аз се върнах в родния си край и започнах бизнес, но след като станах неудобен за някои лидер на ДПС, започнаха да ме притискат и да ми взимат бизнеса, да ми отменят честно спечелени търгове. Но имам документи за всичко и скрито-покрито няма да остане. Знае се колко са зависими правораздавателните органи от политическата система, но това е друга тема.
– Защо въпреки скандалите край Доган и ДПС хората в смесените райони продължават да гласуват за тях и да са зависими?
– Държат ги със страх и заплахи. Българското обществото трябва да знае, че ДПС прилага двоен стандарт – една политика се прави в низините – по селата и общините, а съвсем друга в столицата и пред Европа. В селата, сред турското население ДПС води изцяло крайна националистическа политика и пропаганда срещу българите. Размахват опасността от нови репресии, от нов възродителен процес. Хората са объркани и стават жертва на тази манипулация, която обслужва единствено лидерите на ДПС. На национално ниво говорят колко толерантна и национално отговорна партия са, колко са отворени за реформи и диалог. Как приобщават българите, но от случая с Христо Бисеров, а и от участията на други българи в ДПС е ясно какви са истинските подбуди за това – партията да се представи, че не е етническа и е отворена за всички. Но истинското лице на ДПС е друго и може да се видим само в смесените райони. Но за състоянието на това монополизиране на етническите турци в България е виновна и цялата политическа система, че позволи на ДПС да си създаде свои обръчи и обкръжения, своя номенклатура по подобие на комунистическата, която контролира всичко в смесените райони и реално са превърнали в зависими обикновените турци.
- „Икономист“ оцени България като страна с висок риск от протести през 2014 г.
Украйна, България, Бразилия, Аржентина, Мексико, Тунис, Египет и Турция. Това са страните, в които през последните 12 месеца избухнаха протести. Дори по-традиционно сдържани страни като Япония и Сингапур познаха протести през изминалата година.
Това е и поводът списание „Икономист“ да отправи поглед към 2014 г. и да прогнозира в кои страни има риск за избухване на социални бунтове, подреждайки ги според риска в няколко категории.
България е поставена в категорията ‘Висок риск от протести’ през 2014 г. Компания ни правят Беларус, Турция, Тунис, Украйна Албания, Бразилия, Алжир, Хърватия, Кипър, Камбоджа, Китай, Иран, Йордания, Киргизстан, Казахстан, Мианма, Македония, Мексико, Молдова, Мароко, Пакистан, Румъния, Португалия, Испания.
В категорията ‘Най-висок риск от протести’ обаче са поставени страни като Гърция, Аржентина, Египет, Ирак, Ливан, Либия, Нигерия, Йемен, Судан, Нигерия, Сирия, Венецуела, Узбекистан и Боливия.
В категорията среден риск са доста страни, сред които Великобритания, Белгия, Литва, Латвия, Естония, Франция, Унгария, Ирландия и изненадващо Тайланд.
В категорията с нисък риск от протести през 2014 г. са Германия, Чехия, Финландия, Полша, Швеция, Словакия и др. В категорията с най-нисък риск са само 6 страни – Австрия, Япония, Дания, Люксембург, Швейцария и Норвегия.
Според анализатора Лаза Кекич, икономическите бедствия са почти винаги предпоставката за протест. Това обаче не обяснява изблиците изцяло.
„Спадът в доходите и висока безработица не винаги са последвани от размирици. Само когато икономическите проблеми са придружени от други елементи на уязвимост има висок риск от нестабилност“, обясни тя. Според нея такива фактори са свързани с неравенство в доходите, лошо управление, ниски нива на социално осигуряване, етническо напрежение и предишни протести.
„От особено значение в предизвиканото недоволство напоследък изглежда е девалвацията на доверието в правителства и институции – криза на демокрацията“, категорична е анализаторката.
Източник: Mediapool.bg
- Оценки за политическата 2013-та година
Провали се проектът за полицейска държава с „носеща конструкция“ а ла Пеевски и с „фасада“ а ла Орешарски
.
Интервю на социоложката Боряна Димитрова за в. „Дневник“
.
Пламен Орешарски в пленарна зала. Снимка: Анелия Николова, в. „Дневник“
– Какво спечели и какво загуби страната през годината?
– Спечели глътка въздух и надежда, че гражданите могат да променят съдбата и страната си. Загуби възможността да го направи по-бързо. Но научи урока на Мартин Лутър Кинг – „когато протестираме, трябва да се задължим да го правим постоянно“.
– Какво не ви изненада през 2013 г.?
– Чевръстостта, с която ДПС се наложи над „мандатоносителя“ БСП и за няколко месеца я превърна в свой умален и послушен придатък по модела „или гласуваме, или правителството пада“. Нищо ново в „екзактността“ на този изпитан модел.
– Коя е оставката/оттеглянето на годината?
– Несъмнено, принудителното оттегляне на Пеевски под натиска на гражданските протести. Номинирането му не беше нито случайно хрумване, нито необмислено действие. С невъзможното му оставане на поста се провали проектът на неговите създатели за перфектната полицейска държава – с „носеща конструкция“ а ла Пеевски и с „фасада“ а ла Орешарски.
– Кой според вас е скандалът на 2013 г.?– Тук единственото число е неуместно. Всички номинации са сериозни и изградени все по теорията на Станиславски – ако в първо действие на сцената има пушка, до края на представлението тя непременно ще гръмне. Ето част от тях, без претендирам за изчерпателност:
– “ Председател на БСП и ПЕС носи на главния прокурор сигнал за подслушване. В замяна – службите влизат открито в политическата игра“;
– „Излита огромен ТВ балон в деня за размисъл. В замяна – горещият въздух от него изстрелва ТВ шоумена право в политиката“;
„Една великолепна четворка – М. Миков, С. Станишев, Л. Местан и Хр. Бисеров внася промени по индивидуална кройка в закона за ДАНС. В замяна – десет дни по-късно неизвестно „КОЙ“ номинира Пеевски за неин шеф“ ;
-„Бял автобус с народни избраници гази протестиращи избиратели. В раз-мяна – БСП чрез МВР готви опорни точки за отразяване на протестите“;
– „Правителството си осигурява златния глас на националистите от Атака. В размяна – те съвсем случайно шест месеца по-късно се озовават по златните пясъци на Варадеро“.
– С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?
– С наредбата за деконцентрация на парите, които фирмите с държавно участие държат в банките.
– Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?
– Успя да се задържи на власт – предвид провокациите си към обществото и реципрочното недоверие, което събуди – това е огромно постижение. Иначе, като всеки човек и като всяко правителство в криза, изживява непрекъсната криза на идентичността – от експертно стана програмно, от програмно – отговорно, от отговорно – неподдаващо се на натиск, от неподдаващо се на натиск – най-доброто на прехода. Тези метаморфози на словесните му наметала добре описват и силата, и слабостта му – успя да овладее зависимите, не успя да овладее независимите. Поради това успехът му вече носи зародиша на провала.
– Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?
– Президентът успя да избегне удобното изкушение на фалшивата междинна поза „и с тези, и с онези“ и зае единствената възможна обединяваща позиция – тази на демократичните ценности, които като общество сами сме избрали да следваме. Предизвикателството, което не успя да преодолее, е личната му /не/убедителност, поставянето на цели и задачи, които да увличат и дават надежда.
– Коя е голямата промяна в политиката?
– Няма голяма промяна в политиката. Има повторение в по-тъмни и зловещи краски на онова, което вече сме живели в последните 24 години.
– Коя е голямата промяна в обществото?
– Възникналото чувството за общност между стотици хора, изолирали се в самотното си неприемане на господстващото лицемерие и двоен морал. В хилядите протестиращи непознати, тези хора срещнаха себе си. Управляващите инстинктивно разбират, че взаимната опора и солидарността между тези хора е най-големият им враг. Затова са и толкова яростни в опорните си точки.
– Как оценявате първата година на новия патриарх?
– Обещаващо начало, с няколко силни заявки Църквата да не стои встрани от проблемите и терзанията на обществото, и неясен край, покрай заплитането във вътрешни междуособици и скандали.– А първата година на новия главен прокурор?
– По критериите, по които мога да съдя, т.е. по публично известните резултати от дейността му, и по общественото доверие – разочароваща. Когато прокуратурата започне да извършва разследванията си по време на, а не след края на мандата на едно управление и изземе функциите на „вечните“ парламентарни комисии за „разследване злоупотребите на предишното правителство“ , тогава главният прокурор ще си е свършил работата.
– Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?
– В политически план – оставката на зам. председателя на парламента от ДПС Христо Бисеров. Случаят бързо беше забравен, нито едно журналистическо разследване не се опита да се зарови по-надълбоко, а можеше да разкрие много за механизмите на зависимост на прехода.
В социален план – драмата на българското образование, на българския учител, на лицата и личностите, които излизат от него.
- Откъде дойдоха нещастията ни през годината
Бедността се увеличи, справедливостта стана още по-дефицитна, усещането за нормалност се изпари съвсем
.
Според европейската статистика под границата на бедност в България живеят 1 660 000 домакинства. Снимка: БГНЕС
„Добра година“ на Питър Мейл е романът, който препоръчвам за четене по празниците за постигане на мечтания уют. Не така уютна беше 2013 година и за мнозина тя не беше добра.
Изследване на агенция „Галъп“ постави българите за трета поредна година начело на класацията за най-страдащата нация в света. Наистина данните са за предишната – 2012 г., но според всички анализи, анкети и статистически данни, през 2013-а беше още по-зле. И ако тогава 39% са страдали от икономиката и от начина си на живот, какво ли ще покаже следващото изследване?
През изминалите 12 месеца отново битът определяше съзнанието. Повече от половината от хората в България – 57%, страдаха от недостиг на храна, лоши жилищни условия, лошо здраве, силен стрес, тревожност, тъга и гняв, имаха ограничен или никакъв достъп до здравеопазване, отчете Евростат. 44% търпяха сериозни материални лишения. Страната ни отново беше най-бедната в Европейския съюз със стряскащата реалност, че
52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от мизерия
и социално изключване. Младежката безработица удари 28.1% и съсипа хоризонта за бъдещето на всеки трети млад човек. Светлина в тунела е единствено падането на забраната да работят в страните от ЕС от 1 януари, за което им стискаме палци.
Според 53% от мениджърите бизнес климатът през изминалата година се влоши. Спадът на оборотите на фирмите означава, че сме купували още по-малко стоки и услуги и сме свивали и без друго свитото си потребление. За сметка на това сивата икономика зае нови територии, като мина нивата отпреди 12-13 години според анализ на Центъра за развитие на демокрацията.
Какво предприеха сменилите се три правителства? Парите за отглеждане на дете ще се повишат реално само с няколко лева, цената на електричеството беше върната на нивата от миналата зима, когато избухнаха социалните протести, свалили правителството на ГЕРБ, планираните мерки за борба с младежката безработица по-скоро ще я увеличат заради липсата на елементарна гъвкавост. Дотук ефектът е нулев, а спиралата на недоимъка ще стане видима съвсем скоро –
когато всички получат високите си декемврийски сметки за ток и парно
„Галъп“ коментира така: „През 2013 г. лидерите на България се изправиха пред последиците от това, че населението страда. Протестите, плъзнали в страната, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Но в най-бедната държава в ЕС сблъсъкът заради бедността и корупцията продължава, въпреки че през май имаше предсрочни избори.“
Корупцията донесе още много нещастия, въпреки че мнозина вероятно са разрешили лични проблеми по този начин. Проучванията показаха, че повече от половината от нас приемат даването на подкуп за нормална практика в отношенията с различни хора и институции. Тази нагласа доведе дотам, че превърна в навик сключването на корупционни сделки, лиши от критичност, предизвика дебелокожие. В резултат подкупните останаха ненаказани, а недосегаемостта им – бетонирана.
Тоталната липса на елементарна човещина у политиците лъсна отново при хиляди поводи. Самозабравянето във властта пролича в липсата на чувствителност по важни въпроси – като се започне от невинни проблеми като този, че учениците нямат достатъчно часове по спорт, и се стигне до нежеланието на политическата класа да се лиши от тлъстата си партийна субсидия. Единици по високите етажи на властта показаха достойнство, като признаха грешки или се оттеглиха от постовете, които вече не заслужават.
Олигархията не отстъпи нито крачка от завзетите позиции,
само смени „проекта“ си. Упорството на хората й в управлението да не дават отговори за зависимостите си запали протести, които още продължават. Тази мощно бликнала енергия обаче беше разделена на снопове и хаотично разпръсната, сякаш като доказателство, че тази година повече неща ни разделяха, а малко ни обединяваха. Разделихме се на красиви и умни срещу грозни и глупави. На успели и неудачници, след като субектът на най-скандалния избор на годината – на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, не се посвени да заяви, че бил преуспял и забогатял на 33 години от труда си, въпреки че това по нищо не личи от имотната му декларация.
Престъпността и контрабандата не намаляха, незаконното подслушване мина всякакви граници, справедливостта стана още по-дефицитна, а усещането за нормалност – в онзи простичък смисъл – се изпари съвсем. В резултат ксенофобията се разрасна, бежанците, които потърсиха убежище, бяха посрещнати с недоволство, истерия и
липса на толерантност, каквато обществото ни досега не беше проявявало
И тази година мнозина от нас не спазваха правилата, заради което животът ни беше труден и нервен. Улиците останаха разбити, влаковете – мръсни, автобусите – стари, градската среда – неуютна. Селата запустяха, плажовете намаляха за сметка на бетона. Неграмотността стигна нови „върхове“, посещенията на събития, свързани с изкуство, намаляха, читателите на книги станаха застрашен вид.
Впрочем, за да сложим стоп на песимизма, ето какво е казал Александър Дюма-баща: „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът“.
Щастлива Нова година, скъпи сънародници! Дано сравнението след една година да е положително.
- Этот учитель — настоящий гений!
Как сказал Адриан Роджерс (Adrian Rogers): «Вы не сможете приумножить богатство, разделяя его».
И это действительно гениально!
Профессор экономики из одного колледжа рассказал, что у него никогда не было ни одного «провалившего» курс студента, но однажды его курс «завалила» целая группа. Эта группа настаивала, что идея социализма Обамы действительно является великолепным уравнивающим фактором, при помощи которого никто не будет бедным и никто не будет богатым.
Тогда профессор сказал: «Хорошо, мы проведем в вашей группе эксперимент в соответствии с планом Обамы». Ваши оценки будут усреднены, то есть все студенты в группе будут получать одинаковую оценку, так что никто не получит 2, но никто и не получит 5…
После первого теста была посчитана средняя оценка в группе и все студенты получили 4. Студенты, которые отлично подготовились, были разочарованы, а студенты, которые практически не готовились, были счастливы. Когда пришел черед второго теста, студенты, которые и к первому почти не готовились, учили еще меньше, а те, которые качественно готовились в предыдущий раз, решили, что они тоже хотят «легкой жизни» и готовились к тесту менее усердно. Общий результат был 3. Недовольными остались все!
Средняя оценка за третий тест равнялась 2 баллам. Оценки так и не увеличились, в отличие от числа споров, взаимных обвинений и обид. Никто не станет учиться на благо кого-то другого. В итоге, к большому удивлению студентов, вся группа «завалила» курс. Профессор же сказал им, что и социализм потерпит такую же неудачу, потому как когда вознаграждение велико, большие усилия оправданы, а вот если правительство будет отнимать вознаграждение, то ни у кого не возникнет желания добиваться успеха.
Источник: Тrizway.com
- Surprising Book Facts
Joel Watts* posted the infographic below.
If its statistics are true, they are depressing…
- 100 Years Ago: Why Bankers Created the Fed
By Christopher Westley, Mises.org
.
The Democratic Party gained prominence in the first half of the nineteenth century as being the party that opposed the Second Bank of the United States. In the process, it tapped into an anti-state sentiment that proved so strong that we wouldn’t see another like it until the next century.Its adversaries were Whig politicians who defended the bank and its ability to grow the government and their own personal fortunes at the same time. They were, in fact, quite open about these arrangements. It was considered standard-operating procedure for Whig representatives to receive monetary compensation for their support of the Bank when leaving Congress. The Whig Daniel Webster even expected annual payments while in Congress. Once he complained to the Bank of the United States President Nicholas Biddle, “I believe my retainer has not been renewed or refreshed as usual. If it be wished that my relation to the Bank should be continued, it may be well to send me my usual retainer.”
No wonder these people were often pummeled with canes on the House floor.
It is little wonder that early Democrats garnered such popular support and would demand Andrew Jackson end America’s experiment with central banking. Jackson called it “dangerous to the liberty of the American people because it represented a fantastic centralization of economic and political power under private control.”It’s hard to believe that guy who said that is now on the $20 bill.
Jackson also warned that the Bank of the United States was “a vast electioneering engine” that could “control the Government and change its character.” These sentiments were echoed by Roger Taney, Jackson’s Treasury Secretary, who talked of the Bank’s “corrupting influence” and ability to “influence elections.” (The Whigs would later get revenge on this future chief justice when Abraham Lincoln, in response to a written opinion with which he disagreed, issued his arrest warrant.)
But the courtship between the political classes and their cronies would continue in the decades following Lincoln’s assassination. Those politically well-connected groups that benefited from early central banking continued to benefit from government finance, especially off of “internal improvements,” which is the nineteenth-century term for pork. National banking would appear during the War Between the States, setting in place a banking system in which individual banks would be chartered by the federal government. The government itself would use regulations backed by a new armed U.S. Treasury police force to encourage the banks’ inflation and protect them from the market penalties that inflation would otherwise bring them, such as the loss of specie and the occurrence of bank runs.
The boom and bust cycle, explained by the Austrian School in such detail, became worse and worse in the period leading up to 1913. And with the rise of Progressive Era spending on war and welfare, and with the pressure on banks to inflate to finance this activity, the boom and bust cycles worsened even more. If there was one saving grace about this period it would be that banks were forced to internalize their losses. When banks faced runs on their currencies, private financiers would bail them out. But this arrangement didn’t last, so when the losses grew, those financiers would secretly organize to reintroduce central banking to America, thus engineering an urgent need for a new “lender of last resort.” The result was the Federal Reserve.
This was the implicit socialization of the banking industry in the United States. People called the Federal Reserve Act the Currency Bill, because it was to create a bureaucracy that would assume the currency-creating duties of member banks.
It was like the Patriot Act, in that both were centralizing bills that were written years in advance by people who were waiting for the appropriate political environment in which to introduce them. It was like our current health care bills, in which cartelized firms in private industry wrote chunks of the legislation behind closed doors long before they were introduced in Congress.
It was unnecessary. If banks were simply held to similar standards as other more efficient industries were held to — the rule of law at the very least — then far fewer fraudulent banks would ever come about. There were market institutions that would penalize those banks that over-issued currencies, brought about bank runs, and financial crises. As Mises would later write:
What is needed to prevent further credit expansion is to place the banking business under the general rules of commercial and civil laws compelling each individual and firm to fulfill all obligations in full compliance with the terms of contract.
The bill was passed fairly easily, in part because the Democrats had a larger majority in both Houses than they do today. There were significant differences that were resolved in conference, with one compromise resulting in the requirement that only 40 percent of the gold reserve back the new currency. So instead of a 1-to-1 relationship between gold and currency issued — a ratio that defined sound market banking since the time of Renaissance Italy — the new Federal Reserve notes would be inflated, by law, at a ratio of 1-to-2.5.
The bill that was first drawn up at Jekyll Island was signed by Woodrow Wilson in the Oval Office shortly after the Senate approved it. At one point during the signing ceremony, as he reached for a gold pen to finish signing the bill, he jokingly declared “I’m drawing on the gold reserve.”
Truer words were never spoken.
Central banks always result in feeding those forces that centralize and expand the nation-state. The Fed’s policies in the 1920s, so well documented by Rothbard, would provoke the Great Depression, which, in the end, wrenched political power from cities and state governments to the swampland in Washington. Today people take seriously the claim that there can be a viable federal solution to every problem thanks to the money printed up by the Fed, while each decade has seen a larger proportion of the population become dependent on its inflation.
And yet Andrew Jackson’s beliefs about the perniciousness of the Second Bank of the United States are just as applicable to the Federal Reserve today.
Here’s to hoping we’ll see Jackson’s hawkish nose and unkempt hair on a gold-backed, privately issued currency in the not–too-distant future.
.
________________________________________________________Editor’s Note: This article is based on a speech delivered at the Mises Institute’s Birth and Death of the Fed conference in Jekyll Island, Georgia, on February 26, 2010.
Christopher Westley is an associated scholar at the Mises Institute. He teaches in the College of Commerce and Business Administration at Jacksonville State University.
- С мая 2014 года всем новорожденным Европы будут вставлять микрочип?
Aнна Кисличенко, Аnnatubten.livejournal.com
.
С мая 2014 года по всей Европе всем новорожденным будет в обязательном порядке устанавливать подкожный микрочип, который будет вводиться в государственных больницах, – так сообщается в итальянской газете Corrire di Roma.Микрочип-это микросхема, которая будет находится в подкожной клетчатке. Микрочипы имеют размер примерно с рисовое зерно, и работают на основе пассивной технологии НВО (NWO). Такие микрочипы, как утверждается в статье, будут особенно полезны в случае исчезновения или похищения ребенка.
Дальше – еще интереснее: „многие страны уже вводят микрочип при вакцинации. Такой микрочип содержит информацию о человеке-носителе, а схемы GPS нового поколения внутри микросхемы позволяют обнаруживать человека-носителя микрочипа с точностью до 5 метров.
Микрочип будет подключен непосредственно к спутнику, который будет управлять подключениями.
Такой микрочип каждый желающий может имплантировать себе или своим детям бесплатно, независимо от даты рождения, заполнив форму заявления..
В ведомстве, о существовании которого мы узнаем впервые – КККН (в итальянском варианте, латинскими буквами это пишется как „CCCP“), Консультативном комитете по контролю населения, приняли во внимание возможность установки всем гражданам, родившимся до указанной даты.
Введение чипа будет полностью безболезненным, так как чип будет имплантирован под кожу, в левый локоть, – успокаивает всех Corriere di Roma.
Далее в статье следуют слова восхищения: „Наконец-то хорошие новости из мира технологий! Благодаря микрочипу, наконец, вы сможете избежать всех случаев похищения, которые потрясали мир все эти годы. Кроме этого, возможно, благодаря этой технологии, в будущем станет легко отслеживать всех преступников, скрывающихся от правосудия.И для информации: микрочип-это микросхема, которая вводится в подкожную клетчатку. Микрочипы, о которых говорится в статье, имеют размер примерно с рисовое зерно, и работают на основе пассивной технологии НВО.
http://www.corrierediroma.it/2013/12/mic
rochip-obbligatorio-per-tutti-i-neonati-d a-maggio-2014/ .
Пост-скриптум: Добавляю опровержение на следующий день:
Очень рада сообщить, что сегодня, благодаря доброжелательным друзьям, обнаружилось, что на статью о тотальном микрочипировании всех новорожденных в Европе все-таки есть какое-то опровержение:
http://www.giornalettismo.com/archives/1
266189/la-bufala-dei-neonati-con-il-micr ochip/ Новость об обязательном микрочипировании всех младенцев с мая 2014 года, опубликованная изначально на итальянском новостном интернет-портале Corrire del Mattino, потом в Corriere di Roma и разошедшаяся довольно широко в итальянском Интернете, дошла и до нашего пространства соцсетей. Вчера я увидела эту статью на сайте очень достойной и очень уважаемой благотворительной организации „Святость материнства“ и просто перевела на русский вот этот текст:
http://www.corrierediroma.it/2013/12/mic
rochip-obbligatorio-per-tutti-i-neonati-d a-maggio-2014/ И теперь очень рада, что есть очень большая вероятность, что это все пока не актуально. Хотя после прочтения форсайт-проекта „Образование-2030“, располагающегося на сатйе вполне легитимного Агентства стратегических инициатив, можно познакомиться с тем, что подобные вещи разработчиками форсайта (Международная школа Сколково и компания „Метавер“) предполагаются уже с 2017 года (см.2017 г):
http://www.asi.ru/molprof/foresight/1225
4/
Правда, это звучит так: „системы биологической обратной связи“ и “ миниатюризация и оестествление компьютерных устройств ввода/вывода и отказ от компьютеров как от специальных объектов“. Потом в 2020 году они заявляют the dot of God, или „точка Бога“, когда все и вся оцифровано.
Честно, я буду больше всех рада, если это не произойдет никогда, потому что никак не являюсь приверженцем трансгуманизма, но нельзя не осознавать направление, куда нас пытаются увести. И, признаюсь, до того момента, как я в этом сентябре прочла новый форсайт „Образование-2030“ и „Превентивная медицина“, я не очень серьезно относилась к алармистам. говорящим об опасности электронных документов. чипизаций и пр.
Теперь однозначно считаю, что есть о чем задуматься, даже если статья в итальянском издании – фейк.
- Зима в тропиците: животните замръзват на място
Студ обхвана Тайланд, Виетнам, Турция, Близкия Изток, Азия и дори Южна Америка , пише No Tricks Zone. Такива съобщения идват и от Близкия изток, Азия и други места, известни със своя горещ климат .
В Тайланд стотици хиляди жители на северните и североизточните части на страната страдат от силното застудяване, а в много райони са обявени зони на бедствия. Хиляди хора страдат от студа и липсата на топли зимни дрехи, каквито липсват в магазините, поради липсата на постоянно търсене.
Метеорологичният институт в страната прогнозира по-нататъшно намаляване на температурата.
Сняг падна във Виетнам!
Жителите на Северен Виетнам се „възхищават на видяното“, те никога не са виждали „бялото вещество“, наречено „сняг“.
Не само Югоизточна Азия в момента е силно засегната от необичайно силни студове, а и големи части от Централна Азия , Близкия изток и Северна Африка. Някои от тези региони са общоизвестни с комфортна температура.
Турция също е обхваната студ в продължение на няколко седмици. Според rocketnews24.com „В Турция животните буквално замръзват, където са.“
Страдат и Близкият изток, както и някои части на Северна Африка. В Кайро миналата седмица падна първият снеговалеж от 112 години. Ерусалим бе застигнат от най-силната снежна буря от близо 70 години.
В Сирия бежанците в лагерите се борят, за да се топлят. Студът и падащият сняг доведоха до смъртта на бунтовнически командир. Според австралийския телевизионен канал ABC, „командир на сирийските бунтовници е починал от студа и виелиците.“
Дори тропическата зона на Южна Америка се бори със студовете.
Източник: 30dumi.eu
- Нов наказателен кодекс в услуга на мафията
Материал на Harmonypragma.com.
Снимка: OFFNews.bg Проектът за нов наказателен кодекс предвижда да няма наказателна отговорност за съдии и прокурори, които лъжат в делата и отказват да установят истината. Клеветата отново е поставена извън престъпленията от общ характер. Свинщината продължава.Тези дни на сайта на Министерство на правосъдието се появи проект за нов Наказателен кодекс.
Характерното в случаят е, че вицепремиерът Зинаида Златанова, която предлага проекта, не се е съобразила ни най-малко с анализа, който й бе предаден от името на Национална гражданска инициатива за честно правосъдие. Ден след публикуването на проекта гражданите вече се организират да защитят своите искания.
Не е необходимо за си юрист за да разбереш, че щом съдията може да лъже, ще го прави. Особено когато му предложат пари. Последиците са ясни – съсипани човешки съдби. Нима това не е престъпление? Нима не е толкова тежко, колкото въоръжен грабеж или имотна измама? Единственият начин да го спреш – това е страх от затвора. Но за да стане, необходимо е да бъде записано в Наказателния кодекс. В проекта такова нещо няма.
Проектът е изцяло в услуга на мафията – съдебна и административна. Предстои обществено обсъждане, но вероятно не всички ще бъдат допуснати до него. Единственият регулатор на обществения живот и престъпността е Наказателният кодекс. Всички, които искат да се включат в процеса на създаване на правова държава, могат да се включат във Фейсбук групата Стратегия за правова държава.
Събития във ФБ: Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава
- Хипотези: Геномът на извънземните и тайната на живота
Интервю на Климент Величков с проф. Никола Чаракчиев,
в. „България Сега“
.
Свръхчовекът на нашето време Craig Venter Тук е замесено и едно „лошо момче в науката“ човек, който е своеобразен идол на нашия специалист по генеалогия. Става дума за Крейг Вентер (Kriek Venter), пионерът в дешифрирането на трите милиарда „бази”, от които се състои човешкият геном, става дума за човека, който създаде първата изкуствена биологична клетка на Земята, а сега и човекът, който се готви да „телепортира” „Живот” от Марс на Земята!
Craig Venter получава от Барак Обама Националния медал на САЩ за наука, технологии и иновации В своя труд „Етапи в Генеалогията – опит за класификация”, във вестник „България Сега”, актуализиран на 25 февруари 2012 година в научните анали на Българската генеалогична федерация „Родознание”, проф. д-р Чаракчиев ни съобщава следното:
„Интензивното развитие на науката в световен мащаб се отрази благоприятно и на развитието на генеалогията. В тази връзка се прави един първи опит за нова класификация в етапите на развитие на науката за рода. Първият етап от развитието на генеалогията е правният етап, следва вторият – битовият, и третият – генетичният етап. Най-новият етап, който отскоро се заражда, е четвъртият, да го наречем с работното наименование – генеалогичен синтез…”
– Проф. Чаракчиев, какви са най-новите потвърждения на тези ваши разработки за последните бурни години в развитието на генетиката?
– В сферата на първите два етапа – състоянието на кръвно родствената линия на индивида, научните разработки и достижения са в рамките на едно умножаване и стабилизиране на добре познатото досега и доста прагматично вече използуване на огромните възможности на класическите генетични познания, придобити от науката.
Класическата генеалогия в България се използва за установяване на родословното дърво на дадена личност от настоящо време до 200 (и повече) години назад във времето.В Първия етап – Юридически – първите писмени доказателства в България за вписването на лицата в български регистри, където всяко от тях се е показвало с име, занятие и място на живеене, датира от 1850 г. Тази година условно може да се приеме за начало на класическата българска генеалогия. Редовното водене на Метрическите книги на християнските църкви в България започва от 1862 г. В тях са се записвали ражданията, браковете и смъртните случаи. Официалните държавни регистри за гражданско състояние се водят от 1893 година
Вторият етап – Битов – установява бита на индивида и народа на дадена страна и има семеен и патриотичен принос. На този етап се създава т. н. „Семейна история”, състояща се от Описание на рода и изобразяване на Родовите схеми, наречени още „Родословни дървета”. За начало на битовия генеалогичен етап в България може да се приеме „Родословието на Поп Йовчо Попниколов от Трявна”, което обхваща предци и потомци в периода от 1650 до 1865 година.
– Стъпваме вече и на прага на Генетичната генеалогия… Какво на практика ни дава тази наука?
– Генетичната генеалогия установява и документира генофонда на индивида (наследствените биологични етносни характеристики на индивида). Използва се за установяване на родословието на дадена личност (от настоящо време) до 10 000 – 70 000 години назад във времето. Мощен инструмент за установяване на родовите връзки са ДНК анализите. Чрез ДНК анализ може да се установят много неща. На първо място – да се идентифицира конкретна личност. Може да се установи степента на родство между лицата – брат, сестра, баща, майка, братовчеди и т. н. Да се определят миграционните пътища на Homo sapiens sapiens, появил се преди 75 000 години в Африка на територията на днешна Етиопия, и т. н.Практичната комерсиализация на генетичната генеалогия започва от 1988 година, когато National Geographic (Нешънъл джиографик) създава Genopraphic Project и започва да събира данни за произхода и миграцията на народите. През април 2000 година Бенет Гринспън създава компанията Family Tree DNA. От 2007 година, една от водещите компания в областта на генетичната генеалогия e 23andMe.com, а една от основателките на този генетичен проект е Ани Воджитски, бивша съпруга на създателя на Google Сергей Брин. Особен интерес в FamilyTreeDNA.com и 23andMe.com е продуктът Relative Finder (Търсач на роднини).
– Вие сте сред добре познатите „търсачи на роднини” в САЩ. Но какво по-точно означава това?
– Най-точно това означава, че моите изследвания са подкрепени с огромните технически ресурси на споменатите две компании. Един пример с моята личност, за да не публикуваме данни за други хора без разрешение: продуктът Relative Finder на 23andMe.com към края на 2013 година показа над 400 мои генетични роднини в диапазона от 10 до 85 % съвпадения в генома, при изследвани 1 000 000 „бази” от генома.
– Да стъпим вече в днешното наше бурно време… В Третият етап – на „Генетичния анализ”. Какво да очакват хората от този тотален стриптийз на душа и тяло, който му осигурява разчленяването на човека на „три милиарда и триста милиона „бази”?
– Генетичният анализ към настоящия момент е в процес на развитие и продължава да се усъвършенствува. Познавателният процес е зависим от броя на „базите”, които са известни на организацията, провеждаща ДНК анализа. Той може да включва разработки в следните направления:
В Направление „Генетична концепция” – получаване на информация за софтуера (информация за собствената ни ДНК), управляващ нашия личен живот. Още алгоритъм на програмата „Планиране и управление на живота ни чрез познание за собствения ни софтуер». Познание на ДНК-то още на Първата клетка (ембрион) – познание на програма на целия ни живот! ДНК инвестиране (или инвестиране при известно ДНК) и др.
В Направление „Здраве» – Персонализирана медицина. Познания за здравословния ни статус и предразположение към заболявания. Генна информация за конкретно заболяване. Генна терапия, психология, фармация, предразположеност към различните спортове и др.
В Направление „Общество» – установяване миграционния произход и принадлежност на индивида към общности чрез Y-DNA, mtDNA и atDNA тестове. Изследване и резултати за генотипа на българите. Генна информация за партньорска съвместимост. Генна селекция на брака. Определяне на родови връзки чрез програма „Търсач на роднини” чрез ДНК тест…
В Направление „Генно инвестиране” – изследване баланса на понятията „Природа” или „Възпитание”? Алгоритъм на програмата „Планиране и управление на живота ни”. Генен консултант…
Направление „Геноми” – геномът на Homo Neanderthals. Геномът на Homo Denisovans.
Първоначалният и базов геном на Homo Sapiens. И, разбира се – геномът на извънземни същества… Както и геномът (ДНК) на Бог… Геномът (ДНК) на Христос…Следват Четвърти етап – генеалогичен синтез, при който могат да бъдат прогнозирани и препоръчани като концепции планиране на генеалогичен синтез от двама родители; гарантирана генеалогична конфигурация на параметрите на личността и пр.
Пети етап – Синтезаторът – формира се хипотезата за създаването на „(Квази) Синтезаторът”. Понятието „Синтезаторът” e сборно понятие за свръх функция, например – Природа, Господ, Бог, Интелигентен дизайн, Създател на алгоритми и други, все още не създадени понятия. Интерес представляват проблемите: Определяне функцията на „Синтезаторът”. Геномът (ДНК) на „Синтезаторът” и пр.
Да очакваме ли и Шести и Седми етапи? Нашата научна фантазия и прогноза е лимитирана. Дали това не е предопределено от „Синтезаторът”?
– Зарадва ли ви „Лошото момче в науката“ – Крейг Вентър“, който сякаш прочете Вашата статия в „България СЕГА” през 2011-та и се втурна да ни телепортира геноми на отдавна отминали по пътя си извънземни – марсиянци? И очаквате ли в недалечно време да се докаже още по-убедително, че ние с Вас не занимаваме читателите си с екзотична фантастика?
– Дали геномът на извънземни същества съществува? Както и на Бог, на Създателя, на Синтезатора, както кръстих тази необятна за разума ни Сила на Създанието?
Крейг Вентър е един от забележителните мотивирани и резултатни личности на 21 век. Три негови идеи, две от които са реализирани, ще останат завинаги в историята на науката. Дешифрирането на човешкия геном и създаването на първата изкуствена биологична клетка на Земята. Не мога да не се радвам, че със своя гении и колосалните технически възможности, с които разполага, той ще утвърди и нашите научни разработки, базиращи се на логични разсъждения и обосновани предположения. Когато за пръв път в Българския научен център в Чикаго дефинирахме идеята да се изследват геномите на извънземни същества, геномът на Бог и геномът на Христа, това изглеждаше много екзотично, но ето че днес вече чакаме и практически резултати.
Човек вече поглежда към извънземното и ще може, благодарение на ДНК, да възстанови картината на космически живот, отминал през необятен океан от години. Ученият е създал „цифров биологичен конвертор /Машина за телепортиране/ за да открие и създаде копие на организъм от Марс. Същността на машината е, че тя може да съхрани в своя компютър управляващият живота генетичен код и да го предаде на Земята. Днес не можем и да си представим каква грандиозна еволюция може да претърпи човешката цивилизация, ако бъде разкрит кода на космическия живот, а в крайна сметка това ще бъде и крачка към Създанието, към „Синтезаторът”, или Бог, ако желаете…
Вентър вече работи и тества апарата си в пустинята Мохаве, която била най-близко по условията си до Марс…
За генома на Христос разработихме няколко вероятни прогнози. Отказахме се от търсенето на живи днес негови роднини, защото от времето, в което той е живял, до днес са се появили около 80 поколения и от първоначалния му геном е малко вероятно да са се запазили някои сегменти.
По отношение на „генома на Бог” (или предложеното от нас обобщаващо понятие „Синтезаторът“, което въведохме и по етични причини, защото по неофициални данни в света съществуват около 60 000 религиозни опции и не е редно да накърняваме вярата у които и да е от тях) разработихме нов подход в търсенето на следи от Бог и подготвяме публикацията „Функциите на Бог (Синтезаторът) – опит за класификация“. Приехме първоначално да дефинираме функциите, които Бог притежава и впоследствие да търсим средствата за реализирането им и евентуално възможности за материализирането на тези функции, ако такова съществува. За сега сме дефинирали две главни функции и множество под-функции, които притежава Бог.
– След тази силна подкрепа, която получихте от паралелните достижения в областта на генетиката, в каква насока ще отправите Вашите усилия за разкритието на най-великата тайна на Битието – тайната на Живота?
– В същата, в която вървя от много години… Оказва се, че пътят към Живота и Безсмъртието е много, много дълъг и неравен, но целта я има и е достижима…
- Похвално слово за Симеон Дянков (или как той продължава да управлява)
Новият бюджет развива неговите счетоводни възгледи, които ни превръщат в заден двор на Европа
.
Проф. Лъчезар Аврамов, e-vestnik.bg
Почти цял парламентарен мандат страната беше обект на експеримент за приложение на утопична псевдоикономическа доктрина, разрушила стопанствата на далеч по-развити държави. Изгрелият, по ирония на съдбата, второешалонен клерк на Световната банка Симеон Дянков управляваше България в съответствие с извратеното си убеждение, че не публичните пари, наречени бюджет, са инструмент за регулиране на обществените интереси, а народът на страната, наречен „суверен” е субстрат за уравняване на бюджетни дефицити.
Дянков като д-р Менгеле
Дянков се доказа като финансист точно толкова, колкото главният лекар на Аушвиц Йозеф Менгеле като изследовател генетик, развил уникална научна методика – дисекция на живи близнаци без упойка. И до ден днешен, бутафорният генерал-футболист Борисов не е разбрал, че докато събираше безсмислена колекция с изрезки от национални флагове и даваше финансови консултации на европейските лидери, фактическото управление на всички човешки дейности в поверената му държава се упражняваше от Симеон Дянков. И обществените поръчки, и ДДС-то, и частните фирми – малки и големи, и здравният геноцид, и Академията на науките, и археологическите разкопки, и астрономическите наблюдения… Министър-председателят работеше предимно по специалността си – от време на време да загаси поредната клада, запалена от садист-счетоводителя.
В началото на Двадесети век България губи във войни над сто хиляди млади мъже – умни и не много, грамотни и неуки, таланти и посредствени – статистическа извадка от мобилизационните набори. Това е било наречено Национална катастрофа. В началото на нашия век загубите – много по-многобройни, във форма на млади пътници с еднопосочни билети, са селекционирани – квалифицирани и способни. Това се нарича държавна политика на „генна модификация на нацията”. И е само един аспект от управлението на ГЕРБ, т.е. на Дянков.
Ден преди приемането на Закона за бюджета за 2014 г. се проведе Деветият Национален иновационен форум. На най-високо равнище, в присъствието на Президента на Р България, за пореден път беше констатирано, че „след присъединяването към ЕС българските правителства изцяло са припознавали европейските приоритети и разбирането за иновациите като критичен фактор за дългосрочен устойчив икономически растеж, за изграждането на предприемаческа и иновационна култура, за развитието и съхраняването на човешкия капитал на нацията и за повишаването на иновационния потенциал на националната икономика”.
За пореден път беше констатирано и, че „България регистрира изоставане спрямо останалите страни членки на ЕС, а националната цел по показателя „Разходи за Научно изследователска и развойна дейност”, която сама по себе си отрежда на страната последно място в Европа, изглежда все по-непостижима”. За пореден път беше доказано, че малоумната политика на Дянков е удържала пълна победа.
.
Наследството на Дянков и неговия бюджет
Нова власт – нова политика – нов бюджет!
Изработването на Закона за бюджета за 2014 г. започва с Указания на финансовото министерство, които дават основни насоки да се спазят: 1. Одобрените бюджетни параметри със Закона за бюджета за 2013 г., т.е. бюджета на Дянков! 2. Мерките от Националната програма за реформи. Именно в този стратегически документ, приет по времето на Дянков е формулирана Национална цел 2 – разходи за наука и иновации – 1,5 % процента от БВП до 2020 г., при европейска норма – 3%, т.е. стремежът България завинаги да бъде заден двор на Европа е въздигнат в Национална цел. Но дори в този манифест на невежеството е заложен „прогнозен индикатор” – 1,06 % за 2014 година.
В новия бюджет публичните инвестиции за получаване на ново знание не превишават 0,15 % и дори с манипулативно представяне на социални помощи (заплатите в БАН) за научни разходи, не могат да бъдат докарани до 0,26 %. Не липсват и шедьоври на законотворчеството. След като възстановят плоския си данък, хората с доходи до минималната работна заплата – по принцип, най-ниско квалифицираните работници, ще се окажат с по-високи доходи от повечето млади учени в БАН. А това са най-висококвалифицираните млади хора, с желание да се посветят на науката – единствената ни надежда за просперитет.
През месец май, с решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” беше обявена Конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни изследвания в приоритетни области“ – 2013 г. Сесията е спряна с устно разпореждане на министъра, в нарушение на всички законови и нормативни изисквания и по този начин е осигурена четвърта „нулева година” за българската наука.
На 10 декември беше официално обявена ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. Без никакви сериозни основания, финансовата рамка на началния вариант е намалена с 60 %. Никой не отговаря – защо значително по-малка държава като Словакия усвоява две оперативни програми за наука и образование с по милиард и половина евро, а за България – жалко подаяние! Едва ли това е позиция на ЕС. Гръмко прокламираните 172 милиона евро европейско финансиране за научната инфраструктура, разделени на 7 години представляват по 24 мил. годишно – колкото на един нормален европейски институт.
Въпреки многократното поставяне на въпроса за промяна на Закона за развитие на научния състав, продължава производството на мними професори и доценти и със съдействието на държавата се разрушава научния морал и остатъците от научна инфраструктура.
Всичко това се извършва след като от двадесет години за цивилизования свят е ясно, че националният прогрес е възможен единствено чрез постиженията на науката и иновациите. Върху тази концепция е изградена доктрината на Европейския съюз, която предвижда той да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света, а като негов член България е поела ангажимент да сподели общите цели. Примерите на Финландия и Ирландия не са далечни и съвсем не са най-поучителните.
Абсолютно всички действия на правителството са точно в обратната посока – неглижиране на нормативните проблеми, финансова демагогия, липса на управленски капацитет, нежелание той да бъде създаден. И мно-о-го празни приказки – „Има всички предпоставки следващата година да има ръст на икономическото развитие” – заявява премиерът Пламен Орешарски на среща с Българския Форум на бизнес лидерите. Всъщност не съществуват никакви предпоставки, освен прословутата „финансова стабилност”, постигната с цената на материалната и духовната мизерия на икономическия модел „Симеон Дянков”.
И неслучайно, самият Дянков с нескрито задоволство припознава „Бюджет 2014 година” като продължение на своите ретроградни счетоводни възгледи.
–––––––––––––––––––––––––-
* Б.а.: ПОХВАЛНО СЛОВО e жанр в старобългарската литература, чиято цел е да възхвалява, а в други случаи – да укорява, вини, порицава или осъжда. Считам, че Симеон Дянков притежава достойнство да остане забелязан в бъдещето, поради непреходните резултати от антиинтелектуалната му дейност. - Жан Виденов: Свали ме БСП в заговор със СДС
След 15 години мълчание единственият премиер, който не се облагодетелства от властта, а се прибра в панелката си в Пловдив – Жан Виденов, проговори. Той обясни, че пътят на България е бил предопределен през 1990 година от неразумните икономически решения на Луканов – мораториум върху дълга, плаващ курс на лева и лицензиране на банките.Кризата е дошла съвсем закономерно няколко години по-късно. Виждайки хаоса в държавата, Виденов сам подал оставка, като с това изпреварил уличните бунтове на недоволните студенти. БСП е можела да сложи друга по-компромисна фигура на негово място, но е предпочела договорка със СДС. Договорката била, че сините взимат властта, но опъват политически чадър над червените. Костов се съгласил и след изборите спазил обещанието си. Виденов го похвали, че е добър икономист, но го укори за продажбата на Нефтохим и заробващия договор с Газпром, които ни направиха зависими и до днес от Русия и още тогава са били договорени по-високи цени на горивата.
Жан нарече Станишев лицемер, защото не води лява, а дясна политика. За убийството на Луканов каза, че най-вероятната причина е алчността му. Не само за пари. Той не бил толкова алчен за пари, колкото за власт. За много власт и на всяка цена. И най-вероятно е настъпил други интереси, защото е имал много поддръжници. Бившият премиер развенча и мита за куфарчетата с пари, които са били изнасяни тогава от България. Изнасяха се трохи. Големите капитали още преди 90-та година бяха извън страната. Но хората, които трябвало да ги управляват и да ги върнат обратно се оказали некадърни, а някои от тях по-късно и убити.
Източник: Skandalno.net
