Всички авторски страници

Авторски

• Американски астрономи измериха Вселената с точност до 1 процент

  

  Американски астрономи измериха разстоянията между галактиките във Вселената с точност до само 1 процент. Това прецизно изследване обхваща шест милиарда светлинни години и е ключов фактор за картографирането на Космоса. Анализът ще помогне за по-точното определяне на естеството на тъмната енергия.

  Новият златен стандарт е създаден от BOSS (Спектроскопско изследване на барионните осцилации) с помощта на фондацията за телескопски наблюдения „Слоун“ в Ню Мексико, САЩ.

  „Сега знам размера на Вселената по-добре, отколкото размера на къщата ми. Няма много неща във всекидневието ни, които ние знаем с до 1 процент точност“, подчерта главният изследовател от BOSS проф. Давид Шлегел.

  Източник:  в. „Новинар“

• German Judge Bars Family From Immigrating to Country Where Homeschooling is Legal

  DARMSTADT, Germany – A judge in Germany has barred a family in Darmstadt from immigrating to another country where homeschooling is legal, and refused to return custody of the children to their parents.

  As previously reported, approximately 20 social workers, police officers and special agents swarmed the home of Dirk and Petra Wunderlich last August and forcefully removed all their children. A family court judge had signed an order that day authorizing officials to immediately seize the Wunderlich’s children for failing to cooperate “with the authorities to send the children to [public] school.”

  “I looked through a window and saw many people, police, and special agents, all armed,” Dirk outlined. “They told me they wanted to come in to speak with me. I tried to ask questions, but within seconds, three police officers brought a battering ram and were about to break the door in, so I opened it.”

  In September, following a court hearing about the matter, the Wunderlich children were returned to their parents after Dirk and Petra agreed to send them to a state school. However, even after the children began attending school, they were still considered to be in the custody of the government.

  Last month, attorneys for the Wunderlich family asked Judge Marcus Malkmus to return custody of the children to the parents since they have obeyed orders to send them to school. They also requested that the family be permitted to move to France, where homeschooling is legal.

  In a written opinion, Malkmus refused both requests, characterizing homeschooling as a “straightjacket” for children, according to a report from the Homeschool Legal Defense Association (HSLDA).

  “The children would grow up in a parallel society without having learned to be integrated or to have a dialogue with those who think differently and facing them in the sense of practicing tolerance,” Malkmus wrote. ”[Homeschooling presents] concrete endangerment to the wellbeing of the child.”

  Dirk Wunderlich expressed disappointment following the decision.

  “Judge Malkmus has erected another Berlin Wall apparently designed to prevent all parents who might leave to homeschool from leaving Germany. This is no different than what happened in the former East Germany under communism and before that under the Third Reich,” he stated. “We need help from others around the world to help our country see this terrible violation of human rights.”

  HSLDA advised that attorneys for the family are continuing to work toward an appeal, which could be a significantly lengthy process.

  “In the interim, the Wunderlichs have committed to comply with the court’s orders,” the organization explained. “Judge Malkmus told Dirk and Petra in October that if they left the country without court approval, he would see that steps were taken to return them to Germany where they would prosecuted criminally and their family likely permanently separated.”

  Another German homeschooling family, which fled to the United States six years ago after experiencing similar difficulties, is awaiting a decision regarding whether the U.S. Supreme Court will agree to hear its appeal for asylum.

  Source:  Сhristiannews.net

• Пачавра леке не хваща

  Антон Тодоров,  Рik.bg

  .

  Реаниматорският блок постигна всякакви мислими и немислими зеещи висини в падението си. Днес е въпрос само на различна степен на перверзия, за да си представи човек какво още може да се роди във възпалените им глави, в които няма нищо друго освен блянове за завръщане в лоното на фабриката за луксозни съдби, т.е. в парламента.

  Не е лесно на пазара, където сме ние от десетилетия. Тук трябва да се изкарваш хляба като се състезаваш по адвокатски умения със стотици като теб. Не е лесно да запазиш стандарт, който доскоро си изкарвал като си си махал крачолите, докато Ердоган плаща, но никой не е вечен. Дори и Ердоган. Тукашните му храненици добре да си направят сметката, макар че, както гледам, като едното нищо 140-150 хиляди гламави българи могат да ги вкарат под покривалото на Деформаторския блок в парламента. Там те ще изберат свободата, тоест служенето на Ердоган.

  А какво да кажем за храненицата на няколко режима и още толкова банки. През май свърши договорчето с Париба и за госпожата с грешно име /тука има, тека нема Пръмова/ стана тежко. Много е лесно да си осигуряваш луксозен живот, докато предаваш националните интереси, а хаплювците тук не мислят по време на избори и винаги 140-150 хиляди гламави българи, които са готови да осигурят продължаването на мръсната „синя“ приказка, го правят. Дори когато с невъоръжено око е видно, че слугите на бекапейско-десарската олигархия се промъкват под име ново и вънканшост стара. Враг пред портата!

  Сините избиратели винаги са демонстрирали силна неспособност да го идентифицират. В началото ни набутаха цели партизански отряди – партизанинът Кирил Василев, помагачът на терористите-партизани Анжел Вагенщайн, съветникът на Александър Лилов – Чавдар Кюранов и цяла плеяда подобни типове бяха сред основателите на СДС. Заразиха Съюза с криптоболшевизъм, от който не се оправи и до ден-днешен. Иначе що щяха през годините там Георги Аврамов, суворовецът Петко Симеонов, Желю „Марксиста“ Желев /сега седнал да се вайка, че пропуснал да забрани БКП навремето/, Румен Воденичаров и все подобни екземпляри. За квотата на ДС и РУМНО там да не говорим – беше цял легион.

  После дойде втората вълна от подставени на службите човечета. Тя е като втората вълна при цунами. Докато първата вълна изиграва своеобразна смазваща, улесняваща роля за втората, то втората просто помита всичко. Та и тук така. Тукашната втора вълна от зависими хора сред Сините превърна дясното в катастрофа. Какво ако не мерзост е присъствието допреди година в парламента /цели пет мандата/ от името на Сините на неслучилия кандидат за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност Асен Агов. Когато преди година и половина открих документ за това в архива на ПГУ-ДС, бях като гръмнат – бях чувал за него това-онова, но никога не съм предполагал, че един от най-врякащите „антикомунисти“ може да разиграва такова театро с десетилетия, след като е кандидатствал, пак казвам, за кадрови офицер в тоталитарното външно разузнаване. Ако тук нещата в десницата бяха нормални, този щеше да бъде прогонен с шутове от нея. Тук нищо не е нормално и затова от ДСБ го калесаха за шести мандат.

  Вече обаче имаме ясни знаци, че на част от българите /на десните избиратели/ им е дошъл втория акъл по отношение на завършените политически ментета. Сложиха им ситна цедка и ето, че българската политика е с една идея по-справедливо място. Да, днешният парламент е пълен с политически негодници, които плачат да бъдат изметени с дебела тояга, но поне едни от тези политически негодници подсмърчат покрай оградата на „фабриката за луксозни съдби“, докато окайват нерадостната си съдба и дългата, студена политическа зима, която ги очаква. Те не са свикнали да живеят скромно, човешки. Обичат да прибират шестцифрени суми като председатели на СДС 2004-2005 г., докато продаваха първите места в сините листи на откровени представители на ъндърграунда и олигархията. Един бивш шеф на кабинета на премиера Костов плати за парламентарните избори 2005 г. 200 бондака за първото място в Хасковския избирателен район. А колко плати чепеларското девойче с моминска фамилия Филева за второто място в Пловдивския избирателен район пак 2005 г., за да се хване за бившия президент Стоянов, водач на листата тогава и да изкара мандатчето до 2009 г. в парламента?

  Кой ще плаща днес патладжанения мерцедес, дрешките от „Макс Мара“ и чантите „Фурла“ на синята Месалина, която позорно изритаха от Реставраторския блок, загдето се сдърли за водаческото място на листата им за евроизборите с новата любимка на десебарите, снахата на ЦК на БКП Кунева-Пръмова? Чудя се докога ще успеят интервюиращите журналисти от различни предавания да опазват гостуващите им гастрольори от Реаниматорския блок от правилните въпроси. Този еклектичен блок е създаден от отровно разноцветни, напълно несъвместими кръпки, затова и общият му изглед е такъв – като сбирщайн от нечия много несръчна компилация. Остаряха кукловодите от ДС и РУМНО, от „Монтерей“ и олигархичната компания, която трови живота ни десетилетия наред. На кукловодите на прехода просто им свършиха куклите и започнаха да играят с едни и същи кукли. Само им сменят табелките с имената. Съдете сами – през 1999 г. днешният член на ръководството на ДСБ Атанас Атанасов представи „Доклад относно условията, средата и проявите на корупция в някои висши ешелони на държавната власт“ като директор на НСС. Днес същият борец срещу мафията и ченгетата Атанасов е в коалиция с хора, които са били съдружници на фигури, визирани в същия доклад.

  Там е казано дословно следното:„Разглеждайки дейността на М. Чорни на територията на България, трябва да се отбележи, че за него е без значение с коя политическа сила ще се обвърже… Основните бизнесмени, реализиращи интересите на посочената по-горе групировка на територията на България са Владимир Грашнов, Емил Кюлев и Любен Гоцев. Михаил Чорни осъществява връзката им със задгранични звена.“ Хайде сега да припомним кой беше съдружник години наред с двама от посочените в доклада на българското контраразузнаване от 1999 г. представители на „групировката“. Даниел Вълчев е този човек – през 1997 г. става съдружник на Любен Гоцев, а година по-късно – на Емил Кюлев. Днес Даниел Вълчев контролира Реставраторския блок чрез личните си протежета на възлови места и това не прави впечатление никому. Та с този човек днес е в коалиция същият ген. Атанас Атанасов, който през 1999-2000 г. е имал вероятно друго мнение за него и кръговете, които представлява. Кога Атанасов е бил искрен? През 1999 или сега. Моят отговор е, че като шеф на НСС. Затова тогава бях изцяло на негова страна. Днес ме е срам от тези хора.

   

• Неоценен в Габрово, доктор Дочев жъне успехи в Чикаго

  Симеон Гаспаров, в.“Труд“

  .

  Какво е успехът? За мнозина да си успял значи да имаш много пари и звездна слава. За други той не е свързан с трупане на материални блага и власт, а е по-скоро въпрос на себеусещане.  Ако живееш живота, който те прави щастлив, значи си успял. Разказваме историите на българи, които са повярвали в себе си и са сбъднали мечтите си.

  

  За българската колония в Чикаго д-р Пламен Дочев е един от лекарите, при които се раждат най-много от децата на българските имигранти в града край езерото Мичиган.

  Според Американската асоциация за проучване на мнението на потребителите той е сред топ специалистите в страната. Благодарение на неговите умения и добро отношение към пациентите хората отвъд океана вече пета поредна година го удостояват с наградата “Избор на пациента” в САЩ.

  Д-р Дочев е роден преди 51 години в Габрово. Произлиза от обикновено семейство, както казва той. “Майка ми работеше в местния хлебозавод, а баща ми бе офицер в пожарната. Като дете обичах книгите и четях много”, споделя той. Когато е 12-13-годишен, се заражда и детската му мечта – да стане лекар. “Не можех да си представя бъдещето си, без да стана доктор и да лекувам хората”, продължава разказа си известният акушер-гинеколог. Отдаден изцяло на мечтата си, още като ученик Пламен представя блестящи резултати.

  Възпитаник на Априловската гимназия

  в Габрово, випуск 1980 г., Пламен печели национална олимпиада по биология. Веднага е приет в Медицинския факултет в Стара Загора, който завършва със златен медал през 1988 г.

  През 1991 г. е един от лауреатите на конкурса “Млад медик на България”, заради което е удостоен през 1992 г. от Британския съвет със стипендия и изпратен за шест месеца на специализация в Глазгоу. След завършването му предлагат да остане във Великобритания, но той решава да се върне в родината, изпълнен с много надежда и ентусиазъм.

  Дотук добре. Но коя е причината д-р Дочев днес да не е в България, а да практикува любимата си професия в Америка?

  “Напуснах България заради невъзможността да се работи нормално у нас. Заради невъзможността да се живее нормално. Заради невъзможността да издържаш семейство, заради невъзможността да дадеш бъдеще на децата си. С една дума, заради липсата на всякаква надежда”, почти на един дъх и с голяма доза горчивина споделя Пламен.

  Сблъсъкът с родната действителност за д-р Дочев започва скоро след завръщането му от Глазгоу в Габрово. Тогава главният лекар на болницата не му дава шанс да приложи натрупаните знания в Англия. Разочарован от този и други подобни случаи, през 1997 г. д-р Дочев подава документи за лотарията “зелена карта”. През 1998 г. я печели и същата година заминава отвъд океана.

  Как обаче започва животът му в Америка? “Трудно”, с една дума обобщава той и добавя: “В Щатите никой не те посреща с отворени обятия и никой не ти казва “Ела!”. Тук трябва да се докажеш и да почнеш всичко от начало.” И наистина, началото за младия български специалист започва от нулата. Живота си в страната на неограничените възможности той стартира не като лекар, а като… мияч на чинии в Детройт.

  “Искам да се знае от всички, че аз започнах работа в САЩ, като миех чинии в един италиански ресторант”, подчертава д-р Дочев, защото няма срамна работа, когато си вадиш хляба по честен път. И въпреки трудностите, пред които е изправен, той категорично заявява: “Никога не ми е идвало на ум да се откажа.”

  Смелостта и упоритостта му скоро са възнаградени. Няколко месеца по-късно талантливият български лекар вече работи като асистент-хирург в Детройт. Близо година е научен сътрудник към Националния институт по здравеопазването към “Уейн Стейт Юниверсити” в Детройт, където работи за световноизвестния акушер-гинеколог проф. Роберто Ромеро. Впечатлен от блестящата биография на българина, проф. Ромеро веднага го назначава на работа.

  “В болницата в Габрово не ми даваха да работя, не ми даваха да разгърна уменията си, да приложа натрупаните си познания, а проф. Ромеро само като видя дипломите и препоръките ми, веднага ми даде шанс”, споделя с тъга д-р Дочев. След Детройт той специализира 4 години акушерство и гинекология в Ню Йорк.

  Преди девет години д-р Дочев пристига в Чикаго и спечелва сърцата и доверието на пациентите, които не са само от българската и източноевропейските общности, но и от местното население.

  С партньора си от Полша д-р Шчупак има частна практика, в която работят и четирима семейни лекари и един педиатър. От три месеца колежка в екипа им е и българска лекарка, също акушер-гинеколог. Общо 40 души персонал работят при тях.

  “Нашата професия не е лека. Работим 24 часа, седем дни в седмицата”, пояснява д-р Дочев. “Вярно, печели се добре, а и няма по-голяма радост и възнаграждение от това да помогнеш за раждането на дете и да видиш озарените от щастие лица на родителите, когато вземат рожбата си в ръце.”

  За 25 години практика той е помогнал да се родят над 4000 деца

  Между 350-400 деца се раждат всяка година при д-р Дочев и партньора му. Средно на ден на преглед при него преминават 20-25 жени, понякога достигат и до 40-45. Освен акушерство д-р Дочев и партньорът му извършват гинекологична, лапароскопска и роботична хирургия.

  Въпреки че не следи отблизо развитието на здравеопазването ни, от разговори с български колеги д-р Дочев знае, че тежките проблеми на младите лекари у нас не са решени и до днес. Много от тях след завършването си напускат страната заради същите причини, поради които и той я е напуснал. А това е проблем, върху който управляващите сериозно трябва да се замислят, добавя той.

  Другото, с което д-р Дочев абсолютно не може да се съгласи, е грубото и унизително отношение, на което понякога са подложени родилките в България. “Наскоро преглеждах наша бременна сънародничка от Казанлък. Въпреки че жената беше вече раждала, тя ми сподели, че много я е страх не от самото раждане, а от това да не би и в Чикаго акушерките да я набият – така, както са я били по време на първото раждане в България”, разказва потресен той. “Такова поведение е абсолютно недопустимо за ХХI век, и то в страна от Европейския съюз”, отсича българският акушер-гинеколог.

  “За да се подобри здравеопазването у нас, трябва да се подобри държавата”, убеден е д-р Дочев. Няма добро здравеопазване в бедни държави. Важна стъпка за повишаване качеството на здравните услуги е хората да си плащат здравните осигуровки. Така цената за всички ще падне, а качеството ще се подобри. “Не може да караш мерцедес, а да не искаш да си плащаш осигуровките и да се правиш на социално слаб”, заявява той. И веднага дава пример за това как данъчните служби в Щатите са започнали проверки на хора с много добро имотно състояние, които са крили доходи, за да си вземат безплатно осигуряване.

  Днес д-р Дочев живее край Чикаго със съпругата си д-р Виктория Дочев, която е анестезиолог в една от най-известните болници на Чикаго – “Кук каунти хоспитал”. Двете му дъщери – Николина и Весела, уверено вървят по стъпките на баща си. И двете учат медицина – едната в Нотингам, Англия, а другата в столицата на Бавария – Мюнхен.

   

• Държавата отне медал по информатика на 15-годишния Божидар, защото не ходи на училище

  Според просветното министерство домашното образование не гарантира пълноценна реализация, въпреки че Божидар Маринов печели национални състезания по информатика

  .

  Ванина Стоянова, в. „Сега“
  

  

  Странен казус с 15-годишно момче от Смолян, което не ходи на училище, но се представя блестящо на състезания по информатика, върна на дневен ред дискусиите за качеството на държавното образование. Божидар Маринов живее в Смолян и никога не е ходил на училище. Посещавал е само детска градина, а впоследствие майка му го обучава вкъщи по американска програма за домашно образование. Миналата година Божидар е спечелил състезание по информатика, организирано от Министерството на образованието и науката (МОН). Явил се неофициално на първите два регионални кръга от националната олимпиада и се представил блестящо. Родителите му поискали от МОН Божидар официално да бъде допуснат на националния кръг на олимпиадата. Вместо отговор обаче пристигнали представители на образователното министерство за проверка защо детето не ходи на училище. „МОН вече е уведомило съответните органи, които да санкционират семейството на Божидар за това, че не ходи на училище“, обясни пред „Сега“ експертът по информатика в МОН Силвия Кънчева. Според Закона за народната просвета родителите, чиито деца не посещават задължителна детска градина и училище, плащат глоба от 20 до 100 лв., а при повторно нарушение – 50 до 250 лв.

  За случая разказа пред Би Ти Ви майката на момчето. Тя обясни, че обучава сина си сама по две причини – защото иска да предаде на детето си християнските ценности – да стане трудолюбив и честен човек и да уважава хората, и за да е самостоятелен и образован. „Училищната среда като цяло е деградираща и в нея няма място за обучение на характера“, смята майката на Божидар. Според нея образованието трябва да бъде в ръцете на родителите, както е било през Възраждането. В момента момчето се обучава по американска програма за VII клас, при която няма учител, а детето трябва да учи само. Майката се занимава с програмиране и работи дистанционно от къщи. Това й позволява да обучава сама сина си. Освен че се занимава с информатика, Божидар свири на пиано и тренира плуване. Той редовно се явява на изпити по американска система в Интернет и ги издържа отлично.

  Експертът по информатика в МОН Силвия Кънчева обясни, че Божидар не е допуснат до регионалния кръг на тазгодишната олимпиада по информатика, тъй като не е ученик, а според регламента на състезанието всеки участник се явява и решава задачи за съответен клас и в нея се състезават само ученици. С оценката от олимпиадата първите трима класирани могат да кандидатстват във ВУЗ или да не се явяват на матура. „В крайна сметка момчето се явява незаконно, защото в едно общество трябва да спазваш правилата – не може да не ходи на училище, а да ползва всичко, което се предоставя от законовите норми“, коментира Кънчева.

  От министерството разказаха, че експерти от Регионалния инспекторат по образование в Смолян и учители от най-близкото училище са се срещнали с майката на Божидар и са се опитали да я убедят да го запише като редовен ученик, но тя е отказала. „Подобен модел на обучение не е никак добър за пълноценната реализация на едно дете – то е добро по определен предмет, но не и по другите. В европейските страни е неприемлива дори практиката на дистанционно обучение, да не говорим за това изобщо да не се ходи на училище“, посочи Кънчева.

  ДИСКУСИЯ

  У нас има асоциация за домашно образование, но на сайта й няма данни колко семейства отказват да пуснат децата си на училище. В столичния регионален инспекторат например нямат информация за подобен случай – на деца, които не посещават изобщо училище, а имат желание да се явяват на олимпиади и състезания. В интернет има информация за стотина семейства, които обучават децата си у дома.

  Дискусия около ползите и вредите от домашното образование имаше преди година, когато в парламента се обсъждаше идеята на ГЕРБ за задължителната забавачка за 4-годишните. В проектозакона за училищното образование на предните управляващи се изключваше възможността децата да се записват в родителски кооперативи например. Аргументът на тогавашния зам.-министър на образованието Милена Дамянова беше, че образованието е цялостен процес, а децата имат нужда от социализация. Впоследствие под натиска на родителски протести тогавашните управляващи смекчиха позицията и дори предложиха домашното образование да се узаконява по определени правила. Проектът обаче не беше приет и тези разпоредби не влязоха в сила.

   

• Леденият Чикаго

  „След като температурите за първи път след 37 часа се покачиха над нулата във вторник следобед, се появи известно облекчение“, пише Huffingtonpost.com. Спомените от невероятното полярно застудяване са показани в серия от снимки, публикувани в изданието.

  Благодарим за спомените, полярен вихър –

  фоторепортаж на Нuffingtonpost.com за обвития в мраз и лед Чикаго.

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

• Social Legislation and Population Policy in Bulgaria, 1918–1944

  Svetla Baloutzova

  Demography and Nation: Social Legislation and Population Policy in Bulgaria, 1918-1944 *

  .

  Review of the book

  by Maria Todorova, Muse.jhu.edu

   

  In lieu of an abstract, here is a brief excerpt of the content:

  In this excellent book, Baloutzova reconstructs the evolution of social legislation regarding the family during the interwar period by inserting her case study into the general framework of population policy and social welfare. During the last century, population engineering has been steadily moving in the direction of limiting family size, with the notable exception of Europe, where the enormous human losses of World War I and long-term fertility decline engendered pronatalist policies. Social welfare, embattled on all sides, seems to have been in place forever, especially for those who do not know its difficult and tentative beginnings. Although the two policies have different ideological connotations and origins—population engineering being driven mostly from nationalism and raison d’état and social welfare being fueled by ideas of equality and justice—the author demonstrates that they often came together in the logic and practice of the state.

  Baloutzova’s stated goal is modest—uncovering the early stages of state-instigated family policies, as well as the governmental and popular ideology behind them. Her results, however, are pioneering. No one heretofore has undertaken the meticulous reconstruction of legislative policies. Drawing on a rich variety of sources from a half-dozen Bulgarian repositories—mostly parliamentary minutes and appendixes, archival documentary data from several ministries (tracing the justification of certain bills and investigations), newspapers, and magazines—as well as from personal memoirs, Baloutzova’s social history competently maneuvers between issues of historical demography, political history, medical history, and legal studies. Her careful writing skillfully balances the survey component (especially for readers unfamiliar with Bulgarian history) with the specifics of the issue at hand.

  In an atmosphere of humiliated nationalism and severe economic crisis, coupled with the “discovery” of the plummeting birth rate, the family as a metonym for the nation became the focus of public controversy. This book traces in great detail the legislative debates about professional natal care to combat infant mortality; the limited 1929 Health Bill, notorious for the unsuccessful transfer of U.S. models; issues of illegitimacy, social hygiene and eugenics, and mothers’ and women’s rights; the 1934 Decree-Law for public assistance; the introduction of family allowances, culminating in the legislation of early 1940; and the League of Child-Rich Parents and its role in the 1943 law promoting large families.

  The heroes of this account, although not explicitly fêted, are Aleksandar Stamboliiski (1919–1923) whose agrarian regime pioneered the debates about preventive medicine and maternal health care, and the deputies on the left who kept the issues alive. Not surprisingly (and unlike the two blurbs suggesting that the Cold War has not ended), Baloutzova points out the communists’ conscious acknowledgment of the pre-war origins of the family-allowances scheme, even as they extended it to all ethnic groups.

  Some of Baloutzova’s points are unconvincing—for example, the assertion that the social structure of Bulgaria’s peasantry and of its monarchy were major barriers against fascism. The same configuration in neighboring Romania germinated a powerful fascist movement with deep roots in the countryside. Moreover, her grounding of the debates between the proponents of a state-run preventive medicine and of a curative approach based on private medical treatment in two medical traditions—Russian and Western—is simplistic. In fact, these debates were characteristic of most European states at the time. But these minor quibbles do not detract from the overall rigor of an analysis that will serve as a foundation for further cross-national and cross-regional comparisons for some time to come.

  Copyright © 2012 Massachusetts Institute of Technology and The Journal of Interdisciplinary History, Inc
  

  .

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  * The book in Amazon – here

  .
• Here’s The Fascinating Origin Of Almost Every Jewish Last Name

  By BENNETT MURASKIN, SLATE*

  Ashkenazic Jews were among the last Europeans to take family names. Some German-speaking Jews took last names as early as the 17th century, but the overwhelming majority of Jews lived in Eastern Europe and did not take last names until compelled to do so. The process began in the Austro-Hungarian Empire in 1787 and ended in Czarist Russia in 1844.

  In attempting to build modern nation-states, the authorities insisted that Jews take last names so that they could be taxed, drafted, and educated (in that order of importance). For centuries, Jewish communal leaders were responsible for collecting taxes from the Jewish population on behalf of the government, and in some cases were responsible for filling draft quotas. Education was traditionally an internal Jewish affair.

  Until this period, Jewish names generally changed with every generation. For example, if Moses son of Mendel (Moyshe ben Mendel) married Sarah daughter of Rebecca (Sara bat rivka), and they had a boy and named it Samuel (Shmuel), the child would be called Shmuel ben Moyshe. If they had a girl and named her Feygele, she would be called Feygele bas Sora.

  Jews distrusted the authorities and resisted the new requirement. Although they were forced to take last names, at first they were used only for official purposes. Among themselves, they kept their traditional names. Over time, Jews accepted the new last names, which were essential as Jews sought to advance within the broader society and as the shtetles were transformed or Jews left them for big cities.

  The easiest way for Jews to assume an official last name was to adapt the name they already had, making it permanent. This explains the use of „patronymics“ and „matronymics.“

  PATRONYMICS (son of …)

  In Yiddish or German, „son“ would be denoted by „son“ or „sohn“ or „er.“ In most Slavic languages, like Polish or Russian, it would be „wich“ or „witz.“

  For example: The son of Mendel took the last name Mendelsohn; the son of Abraham became Abramson or Avromovitch; the son of Menashe became Manishewitz; the son of Itzhak became Itskowitz; the son of Berl took the name Berliner; the son of Kesl took the name Kessler, etc.

  MATRONYMICS (daughter of …)

  Reflecting the prominence of Jewish women in business, some families made last names out of women’s first names: Chaiken — son of Chaikeh; Edelman — husband of Edel; Gittelman — husband of Gitl; Glick or Gluck — may derive from Glickl, a popular woman’s name as in the famous „Glickl of Hameln,“ whose memoirs, written around 1690, are an early example of Yiddish literature.

  Gold/Goldman/Gulden may derived from Golda; Malkov from Malke; Perlman — husband of Perl; Rivken — may derive from Rivke; Soronsohn—son of Sarah.

  PLACE NAMES

  The next most common source of Jewish last names is probably places. Jews used the town or region where they lived, or where their families came from, as their last name. As a result, the Germanic origins of most East European Jews is reflected in their names.

  For example, Asch is an acronym for the towns of Aisenshtadt or Altshul orAmshterdam. Other place-based Jewish names include: Auerbach/Orbach; Bacharach; Berger (generic for townsman); Berg(man), meaning from a hilly place; Bayer — from Bavaria; Bamberger; Berliner, Berlinsky — from Berlin; Bloch (foreigner); Brandeis; Breslau; Brodsky; Brody; Danziger; Deutch/Deutscher — German; Dorf(man), meaning villager; Eisenberg; Epstein; Florsheim; Frankel — from the Franconia region of Germany; Frankfurter; Ginsberg; Gordon — from Grodno, Lithuania or from the Russian word gorodin, for townsman; Greenberg; Halperin—from Helbronn, Germany; Hammerstein; Heller — from Halle, Germany; Hollander — not from Holland, but from a town in Lithuania settled by the Dutch; Horowitz, Hurwich, Gurevitch — from Horovice in Bohemia; Koenigsberg; Krakauer — from Cracow, Poland; Landau; Lipsky — from Leipzig, Germany; Litwak — from Lithuania; Minsky — from Minsk, Belarus; Mintz—from Mainz, Germany; Oppenheimer; Ostreicher — from Austria; Pinsky — from Pinsk, Belarus; Posner — from Posen, Germany; Prager — from Prague; Rappoport — from Porto, Italy; Rothenberg — from the town of the red fortress in Germany; Shapiro — from Speyer, Germany; Schlesinger — from Silesia, Germany; Steinberg; Unger — from Hungary; Vilner — from Vilna, Poland/Lithuania; Wallach—from Bloch, derived from the Polish word for foreigner; Warshauer/Warshavsky — from Warsaw; Wiener — from Vienna; Weinberg.

  OCCUPATIONAL NAMES

  Craftsmen/Workers

  Ackerman — plowman; Baker/Boker — baker; Blecher — tinsmith; Fleisher/Fleishman/Katzoff/Metger — butcher; Cooperman — coppersmith; Drucker — printer; Einstein — mason; Farber — painter/dyer; Feinstein — jeweler; Fisher — fisherman; Forman — driver/teamster; Garber/Gerber — tanner; Glazer/Glass/Sklar — glazier; Goldstein — goldsmith; Graber — engraver; Kastner — cabinetmaker; Kunstler — artist; Kramer — storekeeper; Miller — miller; Nagler — nailmaker; Plotnick — carpenter; Sandler/Shuster — shoemaker; Schmidt/Kovalsky — blacksmith; Shnitzer — carver; Silverstein — jeweler; Spielman — player (musician?); Stein/Steiner/Stone — jeweler; Wasserman — water carrier.

  Merchants

  Garfinkel/Garfunkel — diamond dealer; Holzman/Holtz/Waldman — timber dealer; Kaufman — merchant; Rokeach — spice merchant; Salzman — salt merchant; Seid/Seidman—silk merchant; Tabachnik — snuff seller; Tuchman — cloth merchant; Wachsman — wax dealer; Wechsler/Halphan — money changer; Wollman — wool merchant; Zucker/Zuckerman — sugar merchant.

  Related to tailoring

  Kravitz/Portnoy/Schneider/Snyder — tailor; Nadelman/Nudelman — also tailor, but from „needle“; Sher/Sherman — also tailor, but from „scissors“ or „shears“; Presser/Pressman — clothing presser; Futterman/Kirshner/Kushner/Peltz — furrier; Weber — weaver.

  Medical

  Aptheker — druggist; Feldsher — surgeon; Bader/Teller — barber.

  Related to liquor trade

  Bronfman/Brand/Brandler/Brenner — distiller; Braverman/Meltzer — brewer; Kabakoff/Krieger/Vigoda — tavern keeper; Geffen — wine merchant; Wine/Weinglass — wine merchant; Weiner — wine maker.

  Religious/Communal

  Altshul/Althshuler — associated with the old synagogue in Prague; Cantor/Kazan/Singer/Spivack — cantor or song leader in shul; Feder/Federman/Schreiber — scribe; Haver — from haver (court official); Klausner — rabbi for small congregation; Klopman — calls people to morning prayers by knocking on their window shutters; Lehrer/Malamud/Malmud — teacher; Rabin — rabbi (Rabinowitz—son of rabbi); London — scholar, from the Hebrew lamden(misunderstood by immigration inspectors); Reznick — ritual slaughterer; Richter — judge; Sandek — godfather; Schechter/Schachter/Shuchter etc. — ritual slaughterer from Hebrew schochet; Shofer/Sofer/Schaeffer — scribe; Shulman/Skolnick — sexton; Spector — inspector or supervisor of schools.

  PERSONAL TRAITS

  Alter/Alterman — old; Dreyfus—three legged, perhaps referring to someone who walked with a cane; Erlich — honest; Frum — devout ; Gottleib — God lover, perhaps referring to someone very devout; Geller/Gelber — yellow, perhaps referring to someone with blond hair; Gross/Grossman — big; Gruber — coarse or vulgar; Feifer/Pfeifer — whistler; Fried/Friedman—happy; Hoch/Hochman/Langer/Langerman — tall; Klein/Kleinman — small; Koenig — king, perhaps someone who was chosen as a “Purim King,” in reality a poor wretch; Krauss — curly, as in curly hair; Kurtz/Kurtzman — short; Reich/Reichman — rich; Reisser — giant; Roth/Rothman — red head; Roth/Rothbard — red beard; Shein/Schoen/Schoenman — pretty, handsome; Schwartz/Shwartzman/Charney — black hair or dark complexion; Scharf/Scharfman — sharp, i.e intelligent; Stark — strong, from the Yiddish shtark ; Springer — lively person, from the Yiddish springen for jump.

  INSULTING NAMES

  These were sometimes foisted on Jews who discarded them as soon as possible, but a few may remain:

  Billig — cheap; Gans — goose; Indyk — goose; Grob — rough/crude; Kalb — cow.

  ANIMAL NAMES

  It is common among all peoples to take last names from the animal kingdom. Baer/Berman/Beerman/Berkowitz/Beronson — bear; Adler — eagle (may derive from reference to an eagle in Psalm 103:5); Einhorn — unicorn; Falk/Sokol/Sokolovksy — falcon; Fink — finch; Fuchs/Liss — fox; Gelfand/Helfand — camel (technically means elephant but was used for camel too); Hecht—pike; Hirschhorn — deer antlers; Karp — carp; Loeb — lion; Ochs— ox; Strauss — ostrich (or bouquet of flowers); Wachtel — quail.

  HEBREW NAMES

  Some Jews either held on to or adopted traditional Jewish names from the Bible and Talmud. The big two are Cohen (Cohn, Kohn, Kahan, Kahn, Kaplan) and Levi (Levy, Levine, Levinsky, Levitan, Levenson, Levitt, Lewin, Lewinsky, Lewinson). Others include: Aaron — Aronson, Aronoff; Asher; Benjamin; David — Davis, Davies; Ephraim — Fishl; Emanuel — Mendel; Isaac — Isaacs, Isaacson/Eisner; Jacob — Jacobs, Jacobson, Jacoby; Judah — Idelsohn, Udell,Yudelson; Mayer/Meyer; Menachem — Mann, Mendel; Reuben — Rubin; Samuel — Samuels, Zangwill; Simon — Schimmel; Solomon — Zalman.

  HEBREW ACRONYMS

  Names based on Hebrew acronyms include: Baron — bar aron (son of Aaron); Beck —bene kedoshim (descendant of martyrs); Getz — gabbai tsedek (righteous synagogue official); Katz — kohen tsedek (righteous priest); Metz — moreh tsedek (teacher of righteousness); Sachs, Saks — zera kodesh shemo (his name descends from martyrs); Segal — se gan levia (second-rank Levite).

  OTHER HEBREW- and YIDDISH-DERIVED NAMES

  Lieb means „lion“ in Yiddish. It is the root of many Ashkenazic last names, including Liebowitz, Lefkowitz, Lebush, and Leon. It is the Yiddish translation of the Hebrew word for lion — aryeh. The lion was the symbol of the tribe of Judah.

  Hirsch means „deer“ or „stag“ in Yiddish. It is the root of many Ashkenazic last names, including Hirschfeld, Hirschbein/Hershkowitz (son of Hirsch), Hertz/Herzl, Cerf, Hart, and Hartman. It is the Yiddish translation of the Hebrew word for gazelle: tsvi. The gazelle was the symbol of the tribe of Naphtali.

  Taub means „dove“ in Yiddish. It is the root of the Ashkenazic last name Tauber. The symbol of the dove is associated with the prophet Jonah.

  Wolf is the root of the Ashkenazic last names Wolfson, Wouk, and Volkovich. The wolf was the symbol of the tribe of Benjamin.

  Eckstein — Yiddish for cornerstone, derived from Psalm 118:22.

  Good(man) — Yiddish translation of the Hebrew word for „good“: tuviah.

  Margolin — Hebrew for „pearl.“

  INVENTED ‘FANCY SHMANCY’ NAMES

  When Jews in the Austro-Hungarian Empire were required to assume last names, some chose the nicest ones they could think of and may have been charged a registration fee by the authorities. According to the YIVO Encyclopedia, „The resulting names often are associated with nature and beauty. It is very plausible that the choices were influenced by the general romantic tendencies of German culture at that time.“ These names include: Applebaum — apple tree; Birnbaum — pear tree; Buchsbaum — box tree; Kestenbaum — chestnut tree; Kirshenbaum — cherry tree; Mandelbaum — almond tree; Nussbaum — nut tree; Tannenbaum — fir tree; Teitelbaum — palm tree.

  Other names, chosen or purchased, were combinations with these roots:Blumen (flower), Fein (fine), Gold, Green, Lowen (lion), Rosen (rose), Schoen/Schein (pretty) — combined with berg (hill or mountain), thal (valley), bloom (flower), zweig (wreath), blatt (leaf), vald or wald (woods), feld (field).

  Miscellaneous other names included Diamond; Glick/Gluck — luck; Hoffman — hopeful; Fried/Friedman — happiness; Lieber/Lieberman — lover.

  Jewish family names from non-Jewish languages included: Sender/Saunders — from Alexander; Kagan — descended from the Khazars, a Turkic-speaking people from Central Asia; Kelman/Kalman — from the Greek name Kalonymous, the Greek translation of the Hebrew shem tov (good name), popular among Jews in medieval France and Italy; Marcus/Marx — from Latin, referring to the pagan god Mars.

  Finally, there were Jewish names changed or shortened by immigration inspectors or by immigrants themselves (or their descendants) to sound more American, which is why „Sean Ferguson“ was a Jew.

  Let us close with a ditty:

  And this is good old Boston;
  The home of the bean and the cod.
  Where the Lowells speak only to the Cabots;
  And the Cabots speak Yiddish, by God!

  ––––––––––––––––––––––––––
  * A version of this post originally appeared on Jewish Currents. Bennett Muraskin is a contributing writer to Jewish Currents magazine and author of The Association of Jewish Libraries Guide to Yiddish Short Stories and Let Justice Well Up Like Water: Progressive Jews from Hillel to Helen Suzman, among other books.

  Read more: http://www.slate.com/blogs/lexicon_valley/2014/01/08/ashkenazi_names_the_etymology_of_the_most_common_jewish_surnames.html#ixzz2psFak3S9

• Джанет Йелън оглави Федералния резерв на САЩ

  За първи път този пост се заема от жена

  

  Сенатът на САЩ одобри във вторник номинацията на 67-годишната Джанет Йелън за наследник на Бен Бърнанке на поста председател на Управлението за федерален резерв (УФР), предадоха световните агенции. Решението, прието с 56 гласа „за“ и 26 „против“, бе очаквано, отбелязват агенциите.

  Йелън е първата жена начело на централната банка на най-голямата световна икономика в 100-годишната й история. Тя ще заеме поста на 1 февруари, наследявайки Бен Бърнанке, който ръководи институцията от 2006 година.

  Кандидатурата на Йелън бе предложена през ноември миналата година от президента Барак Обама, който при обявяването на решението си, посочи, че за него то „е сред най-важните в икономически план“.

  Обама определи финансистката като висококвалифициран експерт, който „разбира отлично как работят пазарите и икономиката не само на теория, но и в реалността“.

  Йелън е заместник-председател на УФР от 2010 година. Като, на практика, дясна ръка на Бърнанке Йелън тя подкрепи решението на УФР от декември да започне да изтегля програмата за подпомагане на американската икономика.

  Джанет Йелън е родена през 1946 година в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Ана Блументал и Джулиъс Йелън. През 1967 г. завършва университета „Браун“ със степен бакалавър по икономика, а през 1971 г. получава докторска степен в Йейлския университет.

  Омъжена е за известния американски икономист Джордж Акерлоф, професор в Калифорнийския университет и носител на Нобеловата награда за икономика за 2001 година.

  Основна задача на Йелън ще бъде да контролира излизането от безпрецедентната либерална парична политика, като в същото време да се гарантира, че икономическото възстановяване не е изложено на риск, отбелязва ДПА.

  Президентът на САЩ Барак Обама приветства решението на сенаторите да подкрепят кандидатурата на Джанет Йелън за председател на УФР, се казва в изявление на Белия дом.

  „Джанет е отдадена на изпълнението на основната идея на УФР за задържане на инфлацията под контрол, както и на най-важните икономически въпроси, свързани с понижаването на безработицата и създаването на нови работни места“, отбеляза президентът.

  Йелън „разбира, че крайната цел на икономическата и финансова политика е подобряването на условията за живот и работа на американците“, посочва Обама, определяйки я като „един от най-уважаваните икономисти в страната“.

  Източник:   Mediapool

• Ноам Чомски за „обърканото стадо” и функцията му на зрител

  

  Аврам Ноам Чомски, роден през 1926 година, е американски професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт. Ноам Чомски е най-значителният ляв интелектуалец в Северна Америка, критикуващ остро властта на средствата за масова информация и описващ себе си като либертарен социалист. Той е последователен противник на външната политика на САЩ, на световния политически ред и на безграничната власт на медиите.

  .

  Откъси от лекцията на Чомски „Медиите под контрол”*, изнесена през пролетта на 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния.

  Уолтър Липман е доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и вътрешната политика. Той твърди, че наречената от него „революция в изкуството на демокрацията” може да бъде използвана за „фабрикуване на съгласие” т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, „общите интереси напълно убягват от общественото внимание” и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от „специална класа” на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата.

  Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една „интелектуална общност” може да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща „убягват от вниманието на широката публика”. Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е и типичен ленинистки възглед. В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води „глупавите” маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни.

  Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило. За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт – бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.

  Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на гражданите. които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е „специалната класа”. Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава, е как да се погрижи за онези другите. А „онези другите”, които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича „объркано стадо”. Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим то да не ни стъпче.

  И така имаме две функции на демокрацията. На „специалната класа”, на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. „Обърканото стадо” също има функция в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една – защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на „специалната класа”.

  С други думи позволява им се да кажат: „Искаме ти да си наш водач” или „Искаме ти да си наш водач”. И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на „специалната класа”, те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници Така е при „правилно функциониращата” демокрация.

  И в това има логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим „обърканото стадо”, трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и да разруши нещата.

  Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да притича през улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на „обърканото стадо” да участва в действието. То просто ще обърка нещата.

  Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми „обърканото стадо”, и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и „правилните” вярвания и ценности.

  Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт.

  Хората с „истинска” власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако „специалната класа” докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от „специалната класа”.

  И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към „специалната класа”. Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от „специалната класа”. Останалата част от „обърканото стадо” просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които й е разрешено да избира.

  Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенционален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик – Рейнолд Нибур ( Рейнолд Нибур (1892-1971) – американски протестантски теолог ), наричан понякога „теологът на истеблишмънта”, гуру на Джордж Кенън ( Джордж Кенън – американски дипломат и историк, посланик в Съветския Съюз, а после в Югославия; изтъкнат „съветолог” и привърженик на политиката „от позицията на силата” ) и на интелектуалците около Кенеди – казва, че „рационалността е много строго ограничено умение”.

  Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата.

  Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се поддаваме на „демократичния догматизьм”, че хората най-добре сами преценявали собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки.

  Това е лесно в така наречената тоталитарна, а впоследствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата.

  Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на „обърканото стадо”. То не може да ги схване.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * С незначителни съкращения от „Медиите под контрол”, Ноам Чомски. Издателска група АГАТА-А СД, 1994, превод Димитър Матев.
  

  
  Източник:  Сao.bg

  Вижте също: Ноам Чомски: 10 начина за манипулиране и Стратегиите за контрол и войната

• Полярен студ в САЩ

  

  Рекордни, животозастрашаващи студове обхванаха голяма част от Съединените щати – от Средния запад през Юга до североизточните части. Очаква се т. нар. полярен вихър – нахлуващ гъст студен въздух – да понижи рязко температурите в повече от половината от страната днес и утре. Предупреждения за студено време бяха отправени от Монтана до Алабама.

  Прогнозите са страховити: минус 31 градуса по Целзий във Фарго, Северна Дакота, -35 градуса в Интернешънъл Фолс, Минесота, и -26 градуса в Индианаполис и Чикаго. Заради ледения вятър температурите може да се усещат като -50 – -60 градуса, включително -51 градуса в Североизточна Монтана. Дори в щати в дълбокия юг като Джорджия и Алабама прогнозите са за температури до -17 градуса.

  Очакванията са бъдат поставени редица исторически отрицателни температурни рекорди, включително в Чикаго. Много райони в САЩ не са преживявали такъв студ от близо две десетилетия.

  „Това е опасен студ“, предупредиха метеоролозите, които определиха условията като животозастрашаващи. При толкова ниски температури хипотермията и измръзванията може да настъпят много бързо.

  Кучият студ обхвана и Канада, където в източната част на провинция Алберта и в северозападно Онтарио бяха отправени предупреждения за екстремно ниски температури. В Уинипег, Манитоба, термометрите показаха -30 градуса по Целзий.

  

  В няколко щата в Средния запад на САЩ вчера падна до 30 сантиметра нов сняг. Заледените и заснежени пътища в голяма част от страната, най-вече на север, превърнаха пътуванията в рисковано начинание.

  Снеговалежите и ледените дъждове доведоха до анулирането на повече от 3000 полета. Над 1200 от тях бяха от и до международното летище на Чикаго „О’Хара“, на което само до 18 ч. местно време вчера паднаха 28 сантиметра сняг. Трафикът е разстроен и на аерогарите в Бостън, Мемфис и Нашвил.

  Международното летище на Ню Йорк „Джей Еф Кенеди“ бе затворено за два часа вчера сутринта заради леден дъжд, довел до излизане на пътнически самолет от пистата – инцидент, при който не пострадаха хора. Един човек, 54-годишен мексиканец, обаче загина, а други двама, пилотите, бяха ранени при разбиване на малък бизнес самолет, идващ от Мексико, при кацане на летището в шикозния ски курорт Аспен, щата Колорадо, в Средния запад на САЩ.

  Учебните занятия бяха отменени днес в цяла Минесота, както и в окръзи в Уисконсин, Илинойс, Индиана, Айова и други щати. Държавните училища в Чикаго също ще останат затворени.

  Източник:  Dnes.bg /БТА

• България още вярва в Дядо Коледа

  Валери Найденов, в. „24 часа“

  .

  Година-две след като изгуби вяра в брадатия старец, дъщеря ми заяви: “Вече знам защо вие, възрастните, ни будалкате за Дядо Коледа.” “Защо?” “За да сме послушни цялата година като роботи!”

  Факт, казах аз. Но да знаеш, че голямото будалкане тепърва започва. Какво е то, ли? Като пораснеш, ще разбереш!

  Детето може и да не вярва вече в Дядо Коледа, но мама и тате гарантирано вярват в Чуждестранния инвеститор – митично същество, което вероятно живее на Северния полюс. Чакаме го година, чакаме го десет да дойде с подаръците, но той не идва и не идва. Явно не сме послушни. Не слушаме и с двете уши.

  Онзи ден гледам по телевизията, че

  гладни работници протестират в Ихтиман

  Миналата година американската компания ЕСАБ затворила завода за електроди и 200 души останали на улицата. Компанията им обещала две заплати, но не ги дала. И сега хората се надяват на Дядо Мраз. Най-тъжното е, че заводът бил печеливш, имал поръчки до средата на 2015 г., но чуждият инвеститор решил да се преструктурира. Взел със себе си и машините, и марката, и – дим да го няма!

  Подобен подарък получи и Търговище – ръководството на американската компания “ЕнерСис” съобщи предколедно, че ще съкрати над 400 човека от акумулаторния завод и ще закрие почти цялото производство. Остават само 120 човека, които ще правят акумулатори за подводници. Миналата година тук затвориха врати винпромът и заводът на “Кока-Кола” (бившeто предприятие на ДСО “Безалкохолни напитки”). Градът официално се е обезлюдил с една четвърт, а неофициално – наполовина.

  Че България се освобождава от останките на своята промишленост е очевидно. Но истина ли е, че ще дойдат чуждите инвестиции? Или може би това е като мита за Дядо Коледа? След 24 години преход, време е да открием една истина, която децата постигат още на шест.

  След като прие валутния борд и влезе в ЕС, България облече така наречената “златна усмирителна риза” – знаменит термин на колегата Томас Фрийдман от култовата му книга “Лексус и маслиновото дърво”. Библията на глобализацията. Тя вдъхнови сдружението “Глобална България” – ексклузивния клуб на българския стопански елит, който ни пише бюджетите.

  Според Фрийдман лексусът, тази луксозна марка на “Тойота”, е символ на богатия индустриализиран свят. Маслиновото дърво пък е емблемата на бедните народи, които са се затворили за свободната търговия.

  Ако искат да седнат и те в лимузината,

  трябва да приватизират всички държавни предприятия, да въведат валутен борд, да либерализират външната търговия, да поставят здравеопазването и пенсиите на пазарна основа и да зачакат чуждите инвестиции.

  България вече изпълни поне 90 на сто от тези указания, някои дори преизпълни. Сега чакаме чуждия инвеститор както Мадам Бътерфлай чака лейтенант Пинкертон в едноименната опера. Но уви, инвеститорът с дебелия портфейл не само, че не идва, а дори си отива! Защото сме лоши деца – казват неолибералите. Много корупция и бюрокрация.

  Но аз бих препоръчал на българския елит една съвсем друга книга – “Лоши самаряни: митът за свободната търговия и тайната история на капитализма” от Ха Джоон Чанг, професор по икономика на развитието в Кеймбридж.* Според професор Чанг истината е точно обратната – ако една държава желае да излезе от блатото, тя трябва да ограничи и строго да контролира чуждите инвестиции, да защити националния си пазар с високи мита и да развива силен държавен сектор. С две думи – трябва да направим точно обратното на това, което днес правим.

  Парадоксът е, че дори символът на неолибералния мит – луксозният лексус – не би съществувал, ако японците не бяха изгонили “Дженеръл мотърс” и “Форд” още през 1939 г. и не бяха отглеждали компанията “Тойота” в държавните пелени като малко бебе. “Ако бе облякла златната усмирителна риза на Фрийдман, Япония щеше да си остане третостепенна промишлена сила…” – пише професор Чанг.

  В света няма държава, която да е забогатяла с неолиберална политика

  И най-яркият пример е Англия, родината на модерния неолиберализъм.

  В средата на ХV век тя е доста изостанала в сравнение с континентална Европа. Тогава Хенри VII решава да развива местната манифактура и забранява износа на вълна и сурови платове. С това Англия тръгва по пътя на индустриализацията – високи мита, забрани, субсидии, а където е нужно – войни за развитие на националната промишленост и съсипване на чуждата. Така например през 1820 г. средните мита върху вноса на промишлени стоки във Великобритания са били 45-55%, докато в днешна Белгия и Холандия (долните земи) са били едва 8-12%, а във Франция – 20%. Ето как и защо Англия първа навлиза в индустриалната революция.

  Още по-свиреп протекционизъм бележи и възходът на САЩ. През 1820 г. митата за чуждите промишлени стоки достигат 40%, по-късно до 50-55% и това продължава чак до средата на миналия век. На чуждестранния инвеститор е гледано като на домашен крокодил – винаги в клетката.

  Каквото и да лъжат неолибералите, фактите са си факти – възходът на англосаксонските икономики е постигнат с мощен протекционизъм, милитаризъм и огромни държавни субсидии за водещите отрасли. Едва когато постига пълно превъзходство, в средата на ХIХ век Англия приема принципите на свободната търговия и започва да натиска другите държави да отворят пазарите си. Тогава немският икономист Фридрих Лист нарича тази стратегия

  “да изриташ надалеч стълбата”,

  за да не могат другите да се изкачат на същото ниво.

  Точно това е и трагедията на България. Ние сме долу, другите европейци са горе, а стълбата е изритана. Затова чакаме Дядо Мраз.

  Но ако бяхме започнали пустия преход някъде през 50-те години, докато Западът се състезаваше със СССР, нямаше да е така. Планът “Маршал”, приет през 1947 г., проповядва точно обратната философия. Американското правителство насърчава окупираните Япония и Германия да развиват националния си капитал и дори забранява на американските компании да навлизат там. Никакви чужди инвеститори, само свои!

  Абсолютно всички успешни примери за този период – Франция, Германия, Япония, Финландия, Норвегия, Италия, Ирландия, Австрия и още много други, или откриват държавни заводи, или субсидират мощно елитните производства, като ги защитават с високи мита и забрани. Никой не допуска чужди инвестиции, освен ако не са високотехнологични. Това важи и за азиатските “тигри” – Южна Корея, Тайван, Сингапур, Индонезия, а сега и Китай. Едва от 80-те години излиза на мода “свободната търговия”, а през 90-те започват кризите, които днес продължават да се задълбочават.

  В либералния “Златен век” на Европа, между 1870 и 1913 г., растежът на БВП на глава от населението е бил едва 1,4 на сто годишно. От 1950 до 1973 г., в епохата на протекционизма и държавните инвестиции, е достигнал 4,1 на сто. В Япония – 8,1 на сто. Тогава господарите на света приемат “несиметричните” търговски отношения, които оставят стълбата, за да могат изоставащите също да се качат.

  Професор Чанг сравнява това с човешкото развитие. Ако спазваме принципите на свободния пазар,

  още на 6 години едно дете би трябвало да работи

  и да се прехранва. Но за да израсте като пълноценен човек, налага се родителите му да го издържат и да му треперят още поне 12-16 години. Същото важи и за държавите. Докато са “невръстни”, те имат нужда от силни протекции и мощен държавен сектор. Едва когато се настанят достойно в международното разделение на труда, те могат да се отворят за чуждите инвеститори. Но не съвсем, не съвсем.

  Днешна България е като това шестгодишно дете, което е изритано на пазара на труда, докато още вярва в Дядо Коледа. “Златната усмирителна риза” ни е наложена от ЕС, МВФ, СБ, СТО и е затегната яко. Ако искаме изобщо да оцелеем, трябва да започнем внимателно и деликатно да я разхлабваме.

  ––––––––––––––––––––––––

  *http://www.amazon.com/Bad-Samaritans-Secret-History-Capitalism/dp/1596915986

• „Кръстоносният поход“ на търговското НАТО

  Димитър Събев, сп. „ТЕМА“

   

  

  Глобалните корпорации искат да вържат ръцете на правителствата и завинаги да узаконят икономическата си рента.

  Европа и САЩ договарят епохално споразумение за свободна търговия. Печалбите ще са големи, но не за всички. Засегнати ще има и в България. 

  Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ се подготвя официално от лятото на 2013 г. В края на декември във Вашингтон се състоя третия рунд на преговорите, в началото на новата година домакин ще е Брюксел. Процесът е предвиден да тече гъвкаво: горещите въпроси, в които двете най-големи икономически сили на планетата сблъскват интереси, се отлагат за по-късно. Стотици чиновници и експерти в 24 двустранни комисии обсъждат теми като отмяна на мита, взаимно признаване на стандарти, общи технически правила за изпитване на стоки, защита на инвестициите. Архитектурата на споразумението вече започва да се оформя.

  

  Споразумението ще установи Трансатлатническа свободна търговска зона между ЕС и САЩ (Transatlantic Free Trade Area – TAFTA)

  Ако готвеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP, ТПТИ) бъде подписано, световното движение за свободна търговия, датиращо от началото на 1970-те, ще съзре обширни нови хоризонти. Но реалният живот е повече от търговия. Глобалната търговска либерализация в последните десетилетия увеличи брутния вътрешен продукт, но с цената на екологични поражения, десетки провалени държави, загинали национални отрасли, загуба на идентичност, задълбочаване на пропастта между бедни и богати. Търговският съюз на двата блока на богатите – в единия по стечение на обстоятелствата се намира България, поражда въпроси, опасения, вече и опозиция.

  Обещанията на ТПТИ са твърде примамливи и рисковете не спират политиците. Икономисти изчисляват, че ползите от търговски съюз между САЩ и ЕС може да достигнат стотици милиарди. В геополитически план, фантазията на анализатори и журналисти тепърва ще се вихри върху „оградата срещу изгряващите икономики”, в противовес на Китай и в ущърб на Русия. Сключването на ТПТИ е с работна дата 2017 г. Политиците от двете страни на Атлантика дотогава сигурно ще изгладят спорните моменти, но ще успеят ли да смекчат подозренията на гражданите?

  Свободната търговия и нейните врагове

  Премахване на митата между ЕС и САЩ ще спести само на химическите компании 1.7 млрд. евро годишно. Огромната сметка се формира от уж незначителните 1.2% американско и 2.3% европейско мито за химически стоки. Джоузеф Франсоа от лондонския Център за изследване на икономическата политика твърди, че отпадането на митата към 2027 г. ще освободи 25 млрд. евро за европейските и 10 млрд. евро за американските компании. Големите ползи обаче идват с „амбициозно, стигащо далеч” споразумение, включващо също и услуги, финанси, инвестиционни режими. С времето то би трябвало да донесе на Европа изгода от 119 млрд. евро годишно, на САЩ около 95 млрд.

  Сумата е внушителна, но не казва много. Това всъщност е оценка на ползите, които евентуално ще настъпят след 15 години, ако два ловки екипа се договорят за нещо, което самите те все още не знаят какво точно ще е – и светът междувременно не рухне. Екипът на Франсоа не обръща особено внимание на разходите и рисковете, свързани с ТПТИ, което буди подозрение. Впрочем лондонският мозъчен тръст отдавна работи за каузата на дерегулацията и изводите му, изготвени за нуждите на Главна дирекция „Търговия” на Европейската комисия, не са безпристрастни.

  

  TTIP има поредица от рекламни лога
  

  Трансатлантическото партньорство ще спести много пари на компаниите. Може да приемем, че то е важен и нужен ход в глобалната надпревара. Но силите зад търговските преговори – политически, идеологически и, то се знае, бизнес, хвърлят твърде много розов прах наоколо. Не се коментира например очевидното следствие от свободната търговия: страните ще се лишат от митнически приходи в момент, когато бюджетните дефицити са сочени за най-остър макроикономически проблем. ТПТИ без съмнение ще увеличи търговския поток, така транспортът и логистиката ще получат стимул – но заедно с това ще нарасне и консумацията на енергия, съответно въглеродните емисии. Независимо от уверенията в противното.

  Глобалната свободна търговия държи местните производители в постоянен ценови стрес. Вместо да получат достъп до по-голям пазар, с ТПТИ малките европейски фирми ще се сдобият с повече конкуренция. Принудени да понижават цените си до затъпяване, те губят възможност да инвестират и постепенно отпадат от пазара, освобождавайки място за големите. Така свободната търговия, или по-точно значенията, които днес се придават на думата „свобода”, ограничават шансовете на малкия и независимия.

  Въпреки това, Европейската комисия счита за свой дълг да търси договори за свободна търговия навсякъде по света, „за да създава нови пазарни възможности на европейския бизнес”. Надеждите й са по този начин да открие 2.2 млн. работни места и БВП на съюза да нарасне с 275 млрд. евро. След успех с Канада последва провал в Украйна; Брюксел води преговори и с Китай, Япония, страните от АСЕАН и т.н. Споразумение за свободна търговия със САЩ обаче е начинание от друг калибър. Двете сили формират близо половината от световния БВП. Към 2010 г. всеки е инвестирал в трансатлантическия си партньор по 1200 милиарда евро.

  Масовите медии често не правят разлика между антиглобалисти и екстремисти, но Международната организация на труда още през 2004 г. публикува критичен доклад за глобализацията. Докато търговският либерализъм превземаше света в периода 1985–2000 г., само 16 развиващи се страни имат прираст на БВП над 3%. За сметка на това 55 държави регистрират бавен или негативен растеж. Глобализацията носи ползи, но не за всички. Нужна е основна корекция в глобализаторския мироглед. Да се гледа на света през призмата на бизнеса, тоест да се дава пълен приоритет на икономическите аргументи, е вредно и недопустимо. „Няма смисъл от глобализация, която намалява цената на детските обувки, но струва работата на бащата”, изтъква се в доклада на МОТ.

  Изкусителят на Европа

  Някой по-разсеян бизнесмен, който за пръв път пресича Атлантическия океан, ще бъде неприятно изненадан: щепселите в ЕС и САЩ са с различни стандарти и за да включи например лаптопа си в мрежата, му е нужен специален преходник. На
  някои места в САЩ тези прости устройства струват 25 долара.

  ТПТИ няма да уеднаквява щепсели, но със сигурност в търговията между Европа и Америка има място за оптимизиране. Главният преговарящ от САЩ Дан Мълини обяснява, че двата икономически блока се радват на еднакво високи нива на защита на потребителите, но начините, по които тя се постига, често са коренно различни. Ако двете страни взаимно признаят продуктовите си стандарти, разходите за изпитване и доказване на съответствия рязко ще намалеят. Счита се, че до 80% от ползите от ТПТИ ще са премахване на ненужна документация и бюрокрация.

  Цели браншове ще отдъхнат, ако вече не трябва да доказват по два пъти едно и също нещо пред властите в САЩ и в ЕС. Най-мотивирани са машиностроителите, особено в автомобилния сектор, както и химическата индустрия. Корпорациите с международни мрежи на доставките имат допълнителен интерес. Голяма част от световната стокова търговия се осъществява в рамките на фирмите, въпреки това за нея се дължи мито: например, ако европейски производител доставя някаква част в монтажния си завод в САЩ, а крайният продукт отново се продава в ЕС. Компаниите са ощетени от налагането на мито на всяко преместване през граница.

  Ползата от уеднаквяване на стандарти и регулации е безспорна, но са разумни и опасенията, че „стигащото далеч” споразумение може да стигне твърде далеч. Потребителските пазари в САЩ и ЕС са еднакво платежоспособни, но с твърде различни нагласи. Да вземем отношението към новите храни: докато американски корпорации лобират да отпадне изискването за задължително отбелязване на генно модифицираните организми на етикетите, Европа предпочита да плаща на САЩ 117 млн. долара годишно (по решение на Световната търговска организация), но да не внася говеждо месо, инжектирано с хормони на растежа. Още по-изразен е европейският стремеж към свобода от ГМО. Различен е подходът и в енергетиката: революцията на шистовия газ в САЩ е пълна противоположност на прехода към възобновяема енергия в Германия. Особено място заема защитата на личните данни, особено в светлината на американската шпионска обсебеност.

  Игнасио Гарсия Барсеро, главният преговарящ по ТПТИ на Европейската комисия, декларира, че по подобни въпроси компромиси с европейските регламенти няма да се правят. Тоест американски ГМО няма да залеят Европа, а личните данни ще си останат лични. Португалецът признава, че тези преговори са „мащабни и трудни”, но двете страни имат интерес да ги продължат. Междувременно европейските политици са взели поука от ожесточените протести срещу споразумението ACTA и опитват да лавират между искането на гражданите за повече прозрачност и дискретността, необходима за успешния завършек на всички бизнес преговори.

  От българската камбанария

  Експертите на комисията цитират икономическите анализи малко избирателно. Губещи от ТПТИ нямало да има – е, ако се изключи бедният свят. Докладът на CEPR „Намаляване на Трансатлантическите бариери пред търговията и инвестициите” във вътрешните си страници разкрива, че ако митата между САЩ и ЕС паднат, останалият свят ще загуби 8 млрд. евро годишно: засегнати ще са Индия, Средиземноморието, Източна Европа. Друго изследване на германския институт Ifo твърди, че от ТПТИ ще загуби почти целия останал свят: БВП на Австралия например ще се смъкне със 7.4%, на Япония с 5.9%, почти всички страни в Африка ще се лишат от между 2.5 и 4%, Русия 2.1% и т.н. За сметка на това, САЩ ще добавят 13.4%, а европейските страни 5-10% икономически растеж.

  Какво от това, щом България е в групата на печелившите? Ifo обещава почти 5% ръст на родния БВП, тоест интересът ни от ТПТИ се оценява на около 4 млрд. лева годишно. Но икономистите имат навика да надценяват ползите и да подценяват разходите от световната свободна търговия. Самите брюкселски експерти признават, че партньорството със САЩ крие заплахи например за текстилната индустрия. В момента митата за американския внос стигат 40%: отпадането им ще увеличи конкуренцията и ще коства работни места. В България с текстил и облекло са заети около 200 хил. души. Те са сред най-ниско платените, и все пак в региони с висока безработица те нямат друга алтернатива. ТПТИ ще им вземе хляба.

  

  Те вече са за Трансатлантическото споразумение, без да са питали българските граждани. (Снимка: БТА)

  Спорен момент от особена важност за нас е освобождаването на търговията с аграрни стоки. Рисковете са в три насоки. Първо, в България все още е запазено високо генетично разнообразие. Всеки компромис с вноса на ГМО от САЩ може да унищожи индустрията за органични храни: до голяма степен тя все още е в зародиш, но има своите предпоставки и потенциал. Второ, с 15% мито и значително по-високи немитнически бариери за хранителните стоки, вносът от САЩ в момента не е особено рентабилен. Ако тази преграда падне, българският производител ще претърпи пореден удар. Трето, либерализацията ще направи аграрните субсидии неприемливи и Общата селскостопанска политика след няколко години може да е само спомен – преди България да усети ползите й.

  Трансатлантическото партньорство акцентира върху защитата на инвестициите. В нашата реалност това означава бетониране на неизгодни договори в енергетиката, сключени с американски компании по време на опиянението от приватизацията, за които договори още храним надежда, че някак може да се развалят. В по-общ план, историята сочи, че глобализацията на търговията е в интерес на развитите, но ощетява периферните държави. Докато европейските центрове ще добавят просперитет и пристанища като Ротердам и Хамбург ще процъфтяват заради нарасналите търговски потоци, в изостаналите региони хората ще загубят поминък.

  Понякога гласът на малките се чува най-силно, но българската международна политика не го е заслужила. Ще бъдем наблюдатели и в преговорите по споразумението на Европа със САЩ. Специфичните български интереси бихме защитили по-скоро в Брюксел. България следва да настоява за компенсационен механизъм: за фонд, който ще пренасочи към по-слабите част от дохода, извличан от силните благодарение на ТПТИ. Колко различна обаче е ранната реакция на българската политика. „Подкрепяме духа и целите на трансатлантическо споразумение и желаем то да се реализира по-бързо”, заяви на специална конференция президентът Росен Плевнелиев. Вицепремиерът Даниела Бобева пригласяше: „България ще спечели от премахването на митата”.

  Отложената криза

  Във всички случаи не причина за световната криза от 2007 г., но все пак съществен фактор, бе падането на Желязната завеса през 1989 г. Пред западните корпорации тогава се откриха огромни девствени пазари в Източна Европа и Централна Азия. Приватизирането на държавния сектор там даде приложение на капитали, които иначе щяха да се блъскат в претъпкания капиталистически свят. Редица влиятелни източници подкрепят тезата, че рухването на просъветските тоталитарни режими отложи с 15 години голямата следвоенна криза на Запада – и затова тя ни връхлетя наистина голяма.

  Същият процес, този път контролиран, се опитват да повторят политиците в Брюксел и Вашингтон. Те видяха, че дори най-смелите монетарни политики не решават проблема с работните места. Кризата е засегнала сърцето на западната система, отдалечила се от производството и отдала се на финансови услуги и консумация. Двата блока на свръх-богатите очевидно са избрали пътя на екстензивния растеж, надявайки се да добавят няколко процента към БВП просто чрез поредното географско разширяване на своите пазари.

  С търговски и икономически договор между ЕС и САЩ проблемите, довели до настоящата криза, няма да се решат, а ще се отложат – за да се завърнат още по-страшни. Но никой не мисли дотам. Политическият съветник на Американската търговска камара Констанс Пикинг ясно посочва императива: доминиращото положение на САЩ и ЕС в света намалява и трансатлантическото партньорство е призвано да изиграе ролята на икономическо НАТО. Еврокомисарят по търговията Карел Де Гухт освен това предупреждава да не се вслушваме в надигащите се критики срещу това добро споразумение. По-важни били новите пазари, по-бързите срокове от лабораторията до завода и пазара, по-ниските цени на продуктите.

  

  От няколко месеца се заражда движение срещу TPP, TAFTA, TTIP.

  Противниците на ТПТИ тепърва ще взимат думата. В подобни случаи политиците се опитват да стигнат колкото може по-напред с преговорите, след което обществото е изправено пред свършен факт. Този прийом не проработи за ACTA, провали се и Многостранното споразумение за инвестиции, готвено тихомълком през 1996 г., но надушено от медиите. Европейците имат възражения и срещу механизма ISDS (Investor-to-State Dispute), ключов в споразумението със САЩ. Той дава възможност на инвеститора да претендира за „индиректна експроприация” и да търси компенсация, ако властта е накърнила интересите му с нова  регулация. По този ред Philip Morris в момента съди Австралия, където бяха въведени еднообразни опаковки на цигарите. Шведската Vattenfall пък съди Берлин заради националния отказ от ядрена енергия. Глобалните корпорации искат да вържат ръцете на правителствата и завинаги да узаконят икономическата си рента.

  Независимо мислещите американци имат притеснения от ТПТИ по същия начин, както и европейците. Активистката организация Eyes on Trade изброи десет точки, с които трансатлантическото партньорство вреди на гражданите на САЩ. Европейска „дисциплина” се предлага като заместител на по-строгите регулации във финансовия сектор, тоест с европейска помощ купонът на Уолстрийт ще продължи. Европейските стандарти за млякото, играчките, лекарствата не били достатъчно стриктни. Противниците на свободната търговия напомнят, че замърсителят на Мексиканския залив, европейската BP, лобира срещу новите чисти горива. Програми „Купувай американското!” ще станат незаконни. ТПТИ съюзява големия бизнес от двете страни на океана и сметката ще платят хората.

  Хората са точно това, за което европейските и американски политици предпочитат да забравят, докато мерят ползите от свободната търговия. По думите на канадския автор Джон Ралстън Сол, липсва публичен дебат за икономическите и социалните измерения на глобализацията. „Някои смятат, че придвижването на стоки през границата е целта на цивилизацията”. Британският икономист Джон Кейнс доста по-рано постави диагнозата: днес страдаме не защото сме бедни, напротив, а защото пожертвахме пред мамона ценностите си, и то ги пожертвахме ненужно. Готови сме да разорим селските труженици и да зачеркнем всичко красиво в пейзажа, ако от това получим по-евтин с една десета от стотинката къшей хляб.

  Източник:   Solidbul.eu

• Най-малко 16 загинали в снежните бури в САЩ

  Най-малко 16 души са загинали в снежните бури в САЩ, съобщиха световните агенции. Смъртните случаи са в щатите Мичиган, Кентъки, Индиана, Илинойс, Ню Йорк и Пенсилвания.

  

  По данни на полицията повечето жертви са загинали при пътни катастрофи, предизвикани от слаба видимост, а една жена е умряла от замръзване в колата си. Освен това при злополука с машина за разхвърляне на сол за размразяване на пътищата е загинал един комунален служител.

  

  Лошото време затрудни и работата на летищата на градовете Ню Йорк, Нюарк в щата Ню Джърси, Бостън в щата Масачузетс, Филаделфия в щата Пенсилвания и столицата Вашингтон. От четвъртък в САЩ са отменени около 5000 полета, от които 1650 в Ню Йорк.

  

  ООН, чиято централа се намира в Ню Йорк, преустанови работата си за деня.

  Метрото се движи със закъснения.

  Снеговалежите засега са престанали, но през нощта в САЩ се очаква значително понижаване на температурите – на места до 30 градуса под нулата, както и силни ветрове, чиято скорост може да достигне 50 км/час.

  

  Източник:  Mediapool

• NSA прави супер хакерски квантов компютър

  Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) планира да създаде изключително бърз квантов компютър, а с помощта му да бъдат разчитани криптирани връзки, съобщава Washington Post.

  

  Подобен тип връзки се използват за защита на банковия сектор, в медицината, бизнеса и правителствените данни в целия свят.

  Информацията за разработката идва от бившия служител на американските служби Едуард Сноудън, който през 2013 г. даде публичен достъп до 250 000 секретни документа. Именно от тях стана ясно, че NSA извършва шпионаж, а това доведе до един от най-големите скандали за изминалата година.

  Новите разкрития показват, че квантовият компютър ще е значително по-бърз от класическите, а бюджетът на програмата, по която се създава, е 79,7 млн. долара. Голяма част от работата по нея се извършва в лаборатория в Колидж Парк, Мериленд.

  Разработката на квантов компютър е цел на редица представителите на научната общност. Машината може да има революционно значение за света на медицината, както и за дешифрирането на кодове, каквато е и мисията на АНС. С подобен тип технология всички сегашни форми на заключване на данни ще бъдат разбити, което означава отключването и на много държавни тайни.

  Физици и компютърни експерти отдавна спекулират с това дали усилията на Агенцията за национална сигурност са по-напреднали от тези на най-добрите цивилни лаборатории. Въпреки че пълната информация за научното изследване на службите остава неизвестна, документите, предоставени от Сноудън, предполагат, че NSA е по-близо до успеха, отколкото останалите учени.

  Документите разкриват, че агенцията извършва някои от своите изследвания в големи стаи, известни като клетките Фарадей. Те са предназначени да предотвратяват проникването и изпускането на електромагнитна енергия, така че да деликатните експерименти да бъдат предпазени.

  Докато класическият компютър трябва да направи едно изчисление в даден момент, квантовият компютър може да избегне този тип изчисления, за да реши проблема. Това му позволява да открие верния отговор много по-бързо.

  Квантовият компютър е труден за създаване поради деликатната му природа. Градивните елементи на такава машина включват отделни атоми, фотони и електрони. За да се поддържа квантовата природа на компютъра, тези частици трябва внимателно да бъдат изолирани от външните условия.

  Създаването на работещ квантов компютър ще отвори вратите към по-лесното разбиране на силните инструменти за криптиране, които се използват днес, включително стандартния, познат като RSA.

  Квантовите компютри имат много приложения в науката, включително могат да помогнат за създаването на изкуствен интелект. От документите, предоставени от Сноудън, става ясно, че американските служби се страхуват от възможните последици за националната сигурност от всичко това.

  Експертите не са сигурни дали в скоро време ще може да бъде създаден квантов компютър. Преди 10 години някои експерти заявиха, че такава машина вероятно ще бъде факт чак след 10 до 100 години.

  Източник:  Dnes.bg

• Прощален протест на студентите, учещи в чужбина
  Снимка: БГНЕС

  Българи, живеещи или учещи в чужбина, ще се съберат днес в 18 ч. пред БНБ в София на „протест преди заминаване“. Събитието е организирано във Фейсбук, а в описанието му е записано:

  „Преди да скочим обратно в самолета, влака или рейса и да се разпръснем отново по света… българите, живеещи, учещи и/или работещи в чужбина, можем да изразим отново, физически, солидарност с протестиращите сънародници и съпричастност към бъдещето на България. Бъдеще, в което ОСТАВКАта е важна, но със сигурност не единствена крачка. Елате с вашето послание, по възможност – и със знамето на страната, от която идвате, редом до българския трибагреник.“

  На 26 декември отново по инициатива на българи, живеещи или учещи в чужбина, беше организиран протест в поне 30 града с искане за оставка на кабинета на Пламен Орешарски. Тогава се събраха между две и три хиляди души, които тръгнаха от Орлов мост, преминаха през Министерски съвет и протестът приключи пред Парламента. Там имаше леко напрежение между полиция и протестиращи, но до сериозни сблъсъци не се стигна.

  Малко след това във Фейсбук се появи група с наименование „Тържествено приключване на мирните протести“, в която има насрочен протест пред Народното събрание за 10 януари. На стената й пише:

  „Примирихме се. Това правителство няма да си тръгне с добро. Ще трябва да запретнем ръкави и да свършим работата. Отлагахме 200 дни… или пък 20 години… или пък 70 години… На 10 януари ще направим каквото беше нужно, така че България няма да има повече престъпна власт. Вече тях ще ги е страх от нас.“

  На 10 януари 2014 се навършват 17 години от обсадата на парламента, когато в сградата на Народното събрание бяха блокирани депутати, а полицията използва сила, за да разпръсне протеста.

  Източник:  в. „Сега“

• Интервю на Сашо Диков с Октай Енимехмедов (видео)

  Интервюто е направено в края на септември 2013 г. в Централния софийски затвор.

   

  http://youtu.be/bUQKYzDiPdY

• First major winter storm of 2014

  At least 100 million Americans were under some level of winter storm warning, watch, or advisory on Thursday

  .

  The winter storm is the biggest to hit Chicago on New Year’s Day since 1999. As of midnight Wednesday night, 5.1 inches had fallen at O’Hare International Airport. The northern suburbs were hit hardest, with 18 inches reported in Gurnee, 13.8 inches in Riverwoods, 13.7 inches in Mundelein, and 12.9 inches in Beach Park.

  Snow that started Tuesday continues to pile up Wednesday evening, grounding more than 600 flights at Chicago airports and leaving residents in some suburbs with as many as 11 inches of snow.

  After the current snowstorm tapers off Wednesday evening, a separate lake effect snow system moved into town Thursday.

  Portions of those counties farther from the lake could only see another inch or two of snow, forecasters say. However, areas near Lake Michigan could see snow pile up at two inches every hour, creating near-zero visibility and “very hazardous” driving conditions.

  Those three counties are under a lake effect snow warning until 3 p.m. Thursday, according to the National Weather Service. A winter weather advisory remains in effect until midnight for all other Chicago-area counties

  The weather service warns that roads could be treacherous Wednesday and Thursday between the snowfall and cold temperatures.
  “The best recommendation is to enjoy the snow from inside. Unless absolutely neceessary, it’s best to avoid traveling,” meteorologist Richard Castro said.
  

  Already Thursday, airlines canceled 1,948 flights and delayed 4,204 flights, according to FlightStats.com, which tracks flights.

  Airports suffering the worst by 2 p.m. are Chicago O’Hare, which had 592 cancellations; Newark, which had 347 cancellations; and Boston, which had 245 cancellations, according to FlightStats. Flights at O’Hare are running about 30 minutes late.
  Though no flights had been cancelled at Midway Airport as of 3:30 p.m., flights were delayed about 50 minutes.

  The high temperature Thursday is projected to be between 17 and 21 degrees, but the lows will hover around zero in the city and minus 5 degrees to minus 9 degrees in the suburbs. Wind-chill values could sink to minus 10 to 20 degrees.
  Northeast could be buried under as much as a foot and a half of snow Friday.

  A day after meteorologists predicted that a storm system was unlikely to bring snow to New York City this week, the forecast was revised to warn that the city could expect 5 to 8 inches of snow through Thursday and Friday.

  „It’s going to be a pretty significant storm, which will cause major travel disruption for a lot of people early in the new year,“ said Dave Houtz, senior meteorologist for The Weather Channel. „Any untreated roads will be a real mess.“

  Forecasters expect heavy snow in the Midwest and the Northeast, and airlines are already bracing for canceled flights.

  http://chicago.cbslocal.com/

  For more info go to
  Winter Storm Hercules State-By-State Impacts: 2014’s First Big Storm Bears Down on Northeast
  www.weather.com

   

  

• Банките и златният резерв на България са източени?

  Къде е златният резерв на България, защо знакови личности са убити, а едно разследване тъне в забвение. Отговорите на тези въпроси се опитва да намери общинският съветник от ПП „Нова сила“ Тихомир Томов

  .

  Материал на Silnabulgaria.com

  .

  Мнозина говорят и пишат за златните залежи на България и тази тема наистина е важна.

  Но само НОВА СИЛА не престава да напомня за златния резерв на страната ни – златото, което е обработено като активи на БНБ и трябва да служи като обезпечение на българския лев.

  Къде е всъщност златният резерв понастоящем и защо всички правителства през последните години мълчат по темата?

  През 2008 година проговори един участник в някои значими събития, състояли се в България през времето на последния „преход“. Той разказа за конкретни действия по източването на банките в аферата „Акрам“, която афера не е изолиран случай, и поднесе интересна версия за трагедията с 14-те войничета, изгорели като факли на Околовръстното шосе на София. Нека си припомним тази трагедия, според нейната официална трактовка:

  На 11 август 1995 година, към 22.30 часа, военен камион „ГАЗ 53А“ пътува по Околовръстното шосе. В него се возят 15 войници от Поделение 58410 на Транспортни войски. Според официалната информация войниците се връщат от „частен обект“ в близката местност Манастирски ливади. Изведнъж камионът пламва, от пътуващите оцелява само един – 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. (И до днес той отказва да прави каквито и да било изявления по случая, семейството му също отказва коментар.)

  Иво Карамански заяви, че се е движил след военния камион, но на няколко пъти даде противоречиви показания.

  Пуснат беше слух, че по камиона било стреляно, но по погрешка – стрелбата била предназначена за автомобила на Карамански.

  Тогавашният шеф на Прокуратурата на въоръжените сили – полк. Николай Колев – започна да търси доказателства за стрелбата. Наблюдаващият прокурор по делото – полк. Кирил Гогев – нареди експертиза, която да изясни каква е била стрелбата. За целта части от камиона бяха изпратени извън България. За резултата от експертизата нищо не се чу.

  Години по-късно за златния резерв беше споменато във връзка с личността на тогавашния министър на финансите Милен Велчев.

  Според информационния източник, за който споменах, войничетата са натоварили златния резерв на България на специален самолет, който е изнесъл златото извън нашата страна, в изпълнение на разпореждане на Андрей Луканов. Дотогава златото се е съхранявало в Мавзолея на Георги Димитров, която сграда е била свързана с тунели със сградите на Парламента, БНБ и бившия Партиен дом. А нещастните войничета са били ликвидирани, за да не останат неудобни свидетели. Години по-късно е бил изнесен извън България и натрупаният междувременно златен резерв.

  Румен Петков и Бойко Великов се опитаха да съдят за клевета споменатия информационен източник. Те загубиха делата. Но интересното е, че и Румен Петков, и Бойко Великов се жалваха, че са оклеветени само за участие в източването на банките. За златния резерв всички замълчаха.

  Да си припомним още факти:
  Андрей Луканов беше убит (има версия, че убийството му през 1996 година е било инсценировка).
  Иво Карамански беше убит.
  Прокурорът полк. Николай Колев беше убит.
  Мавзолеят беше разрушен.
  Трагедията с изгорелите войничета остана неизяснена.
  Управляващите ни убеждават, че ние, българите, живеем в забележителна финансова стабилност. В действителност сме стабилно най-бедните икономически в Европа.
  За златния резерв всички управляващи мълчат…

  .

• К. Дал: Случаят „Бисеров“ показва, че мафиотска структура е заменила държавата

  Случаят „Бисеров“ най-ясно показва, че нямаме държава. Има една мафиотска структура, която си е отвоювала държавата от гражданите и управлява държавата по собствен начин. Така пред в. „Труд“ Касим Дал, който е лидер на Народна партия „Свобода и достойнство“, коментира внезапната оставка на бившия зам.-председател на Народното събрание и на партия ДПС.

  

  Попитан дали ДПС е етническа партия, Касим Дал, който е сред учредителите на движението, но напусна обкръжението на Ахмед Доган през 2011 г., заяви: „За съжаление в този вид ДПС не е дори партия. Това е една корпорация за натиск, рекет (когато се налага) и упражняване на влияние. Ние затова напуснахме ДПС, защото не остана никаква кауза. Нищо.“

  Попитан може ли Реформаторският блок да бъде алтернатива, Касим Дал заявява, че предлаганият от формацията план е реален, че „час по-скоро това правителство трябва да си върви“, а политиците от Реформаторския блок трябва да обиколят областните градове и да обяснят на хората какво искат и какво правят, „не през медиите, а лично“. „Искаме мандат от две години, за да изпълним тези радикални реформи“, допълни Касим Дал.

  „Като става дума за ГЕРБ, веднага трябва да кажем, че за ГЕРБ гласуваха 1,1 млн. души. Никой политик не бива да забравя това.“ Така Дал отговаря на въпроса при какви условия Реформаторският блок би действал заедно с ГЕРБ.

  Помолен да коментира извинението на Сергей Станишев за насилственото преименуване на българските турци, поднесено на митинга на управляващите, Касим Дал казва: Това е толкова отвратително, че не искам да го коментирам. „Аз съм един от хората, които е бил по затворите заради възродителния процес, и се почувствах отвратително. Агент Павел се прегръща с не-знам-си-кой-си. Какво извинение? Кой е искал такова извинение от този човек?“

  Източник:   в. „Дневник“

• <<
• 1
...
• 130
• 131
• 132
• 133
• 134
• 135
• 136
• 137
• 138
• 139
• 140
...
• 416
• >>