Авторски
- Български Политик на годината е Протестиращият човек
Снимка: БГНЕС Протестиращият човек стана „Политик на годината“ в традиционната анкета на Дарик. Тя се провежда за поредна година сред слушателите на Дарик радио, читателите на DarikNews.bg, както и сред най-влиятелните медии в страната и досегашните носители на отличието.
Мнозинството е определило за най-важното събитие за 2013 година протестите в страната.
Ирина Бокова, избрана за втори мандат за генерален директор на ЮНЕСКО, еврокомисарят Кристалина Георгиева, премиерът Пламен Орешарски и президентът Росен Плевнелиев са останалите номинирани за Политик на 2013 година.
Според регламента в анкетата не могат да участват личности, които вече три пъти са били „Политик на годината“ – това са Георги Първанов, Иван Костов и Бойко Борисов.
Останалите събития, събрали най-голям брой номинации тази година, са:
покушението срещу Ахмед Доган; предсрочните избори; изборът на Неофит за Патриарх на Българската православна църква, както и войната в Сирия и последвалата бежанска криза.
Източник: в. „Сега“
- Неиздадени спомени за 9-ти септември и нахлуването на Червената армия
Откъс от неиздадени приживе спомени на писателя Константин Константинов за 9-ти септември 1944 г. и за нахлуването на Червената армия в България
.
Даниела Беличковска, Danielabel.org
.
КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ – един от несравнимите български майстори на разказа, след 09.09.1944 г., както много свои колеги, е подложен на идеологически натиск. Той не издава приживе тази част от своите спомени. Те представляват едно много точно описание на събитията около комунистическия преврат и след това.Ето какво пише авторът за девети септември и за картините от онова време:
“Аз съм непосредствен свидетел на тоя исторически девети септември, 1944 и не е потребно да се извръщам назад и да напрягам паметта си, за да си спомня ония дни… особено оня „ден на свободата”…
То беше някаква ЗЛОКОБНА КАРТИНА, видение на ново бедствие, почти всеки човек имаше на петлицата си или в ръка червено цвете, по колите се вееха червени парцалчета – знаменца, втурваше се отнякъде нестройна колона от мъже, жени и младежи с червено знаме все с тия вдигнати юмруци, с викове „Смърт на фашизма!” и с фалшиви песни…
Ето една възрастна жена – наконтена и ухилена като восъчна кукла, с червени карамфили, като един истински препариран и нагизден труп, който сякаш символизираше кресливо цялата тая зловеща вакханалия…
Това бе една разюздана тълпа, повече настръхнала от злоба, отколкото щастлива, която се въртеше като замаяна, търсейки да излее върху нещо или върху някого отприщените си тъмни инстинкти, защото всъщност никакъв враг нямаше срещу нея…
Всеки ден изчезваха хора, вземаха се апартаменти, коли, покъщнина – без закон, без каквато и да е наредба…Тогава бе така – щом на някого от “революционерите” му потрябваше кола, първият срещнат частен автомобил се реквизираше без никакви обяснения…
С колко несериозни, почти оперетни, дори нелепи неща се съпровождаше това “народно въстание”, което, ако не бе съветската армия, би могло да бъде смазано от два-три полка войска, ръководени от смели началници.
Дните и седмиците се нижеха бързи, някак без образ, но в същото време настръхнали от тревога, от някакъв страх, който е свил сърцето ти, без да знаеш точно за какво – дни и седмици на оскъдица в прехраната, на липса на топливо и осветление, на мъчителни слухове за изчезнали хора, за арести, за безчинства…
В такива мътни, задъхани, слепи дни ние се носехме неудържимо към някакво неизвестно бъдеще, в което доскоро бяхме вложили най-чистите си въжделения. Постепенно узнахме, че газим в тинесто блато, но все още искахме да вярваме, че ще се измъкнем. Така настъпи новата 1945 година…
Някаква глуха мъгла, която убиваше и светлина, и звуци, се бе спуснала над страната.
Мелницата на Народния съд вършеше усърдно своята работа.
Нека да кажа нещо и за този Народен съд, който няколко месеца заседаваше в Съдебната палата. То бе досущ както в романа “Боговете са жадни” на Анатол Франс… с тия тълпи, които викат: “смърт”, с тия коли, които довеждат и откарват обвиняемите… Народен съдия беше и Димитър Полянов, който подписа смъртни присъди и казваше, че е горд, дето е избран от Партията за тази чест.
“Работническо дело” сочеше волята на народа в озверелите тълпи пред Съдебната палата.
Не беше ли това трагичен фарс, зловеща оргия, нещо апокалиптично, пред което стояхме безсилни като схванати и физически, и духом?
Една военна окупация почерни цял народ и той трябваше да благодари за „освобождението си” и да се даде изцяло като плячка.”
- Евродепутати: България може да стане трета категория в ЕС
Елица Мартинова, OFFNews.bg
.
“Ако Великобритания и Германия се страхуват от имигранти сега, трябва да почакат още година-две. Опасността за тях ще е огромна, когато ситуацията в България стане толкова безнадеждна, че всеки българин ще гледа да избяга от страната.”Това пишат в свое писмо евродепутати от всички партии, представени в Европейския парламент. Писмото е подписано от Филип Качмарек (ЕНП), Александър Мирски (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), Нирж Дева (Европейски консерватори и реформисти), Роджър Хелмер (Европа на свободата и демокрацията), Хану Такула (Алианса на либералите и демократите на Европа).
Пред OFFNews един от подписалите се евродепутати – Филип Качмарек, потвърди, че е автор на сигнала и изрази загриженост около данните в него. Писмото е изпратено до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, заместничката му Вивиан Рефинг, председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. В копие са поставени още председателят на Народното събрание Михаил Миков, премиерът Орешарски, вицепремиерът Зинаида Златанова и главният прокурор Сотир Цацаров.
Писмото първоначално беше огласено в сряда от водещия на предаването „Паралакс” по СКАТ Валентин Касабов, който е и съпредседател на Национален фронт за спасение на България (НФСБ). Писмото на европейските депутати от 11 декември тази година бе представено почти триумфално днес в кулоарите на парламента от депутатите на ГЕРБ.
Сигналът е свързан със скандал около лидера на “Атака” Волен Сидеров, датиращ от 2010 г. Тогава срещу атакист № 1 се появиха обвинения, че преди парламентарните избори през 2009 г. е принуждавал кандидат депутати от листите си да подписват съгласия, че стават гаранти за заеми от по 150 000 евро, които са отивали в авоарите на офшорна фирма. Тогава самият Сидеров отрече обвиненията, а прокуратурата спря разследването, защото не откри никакви престъпления.
Евродепутатите изразяват загриженост около случая, макар да не е ясно защо това се става три години по-късно.
“Вместо да бъде разследван и осъден, в момента Волен Сидеров оглавява парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси. Неговата парламентарна група крепи крехкото мнозинство на настоящото правителство, което, за да остане на власт, сформира “невъзможната” коалиция между социалисти, партията на етническите турци и крайно дясната националистическа “Атака”, пишат в сигнала си евродепутатите.
На въпроса защо бившите управляващи не са предприели нищо срещу Сидеров по времето, когато “Атака” подкрепяше тяхното правителство, ексминистър Десислава Атанасова отсече категорично, че ГЕРБ никога не са били в коалиция с “Атака”. Димитър Главчев пък предложи на журналистите да попитат самите евродепутати, които са автори на писмото, защо са изпратили сигнала чак сега.
“След всичко, което се случи през последните шест месеца, добрата новина е, че сме членове на ЕС и че оттам можем да получим помощ по посока на това да бъде спазвана демокрацията”, каза Главчев.
“За пореден път учудихме Европа. Вече е факт, че от всички парламентарни групи в ЕП реагираха лидерите с писмо до българските лидери. И с въпроса “Какво се случва в България, защо един човек, който си позволи да нарича всички европейски посланици “дебелобузи чичковци”, който си позволи да цели сервитьори в центъра на Европа с тапи от шампанско, който си позволява да обикаля света на незнайно чии разноски, все още е председател на Комисията по корупция и конфликт на интереси”, посочи Десислава Атанасова.
От ГЕРБ обявиха, че очакват “естествена” реакция от Михаил Миков и се надяват той да отговори на евродепутатите.
В крайна сметка обаче, заради сипещите се междупартийни обвинения, самото съдържание на писмото от евродепутатите не бе обсъдено по същество, макар че съдържа крайно притеснителни констатации за България:
Прокуратурата спря разследването, защото не откри извършени престъпления. Ние не можем да си представим по-сериозни престъпления от възможността да се манипулира демокрацията и нейните процеси в една парламентарна република. Въпреки множеството критики към големите провали на българската съдебна система, българското правителство и правосъдие толерират подобни заплахи за демократичното общество.
Ако те, които са толкова загрижени за собственото си политическо бъдеще, не бъдат принудени отвън да вземат необходимите мерки, ще стане ясно, че България се отдалечава прекалено от демократичния свят и ще стане трета категория в ЕС. Това, само по себе си, ще заплаши самата идея на Съюза. Ако Великобритания и Германия се страхуват от имигранти сега, трябва да почакат още година-две. Опасността за тях ще е огромна, когато ситуацията в България стане толкова безнадеждна, че всеки българин ще гледа да избяга от страната.
- „Икономист“ към българите и румънците: Please comе to Britain
„Добре дошли!“ – така е озаглавило отворено писмо до българите и румънците влиятелното британско списание „Икономист“, цитирано от bTV. Това се случва в навечерието на 1 януари догодина, когато отпадат ограниченията на пазара на труда в редица страни от Европейския съюз.„От името на родината на „Икономист“ ние ви каним да дойдете и да работите тук“, пише изданието. „Не е ваша вина, че много от нашите сънародници не ви искат“,продължава писмото.
Списанието отбелязва, че източноевропейските работници дори не правят чак такъв дъмпинг на заплатите във Великобритания, а ако подобно нещо се случва, това засяга заплатите на останалите имигранти.
Източноевропейците водят до икономически растеж и до намаляване на дълга, подчертава списанието. „Допитванията навеждат на мисълта, че повечето британци обмислят да ви използват като работници в къщите си. А ако се притеснявате от предразсъдъци, то казвайте, че сте италианци и никой няма да разбере, че не сте“, препоръчва накрая списанието.
Източник: в. „Труд“
- Създаване на съдебната мафия
Теория на ликвидирането на България. Част II – създаване на съдебната мафия
В част първа (препубликувана също в Еврочикаго, виж тук – бел.ред.) описахме как бе създадена кухата структура на Висшия съдебен съвет и посочихме защо единствената логика той да съществува е да държи „на каишка“ съдиите и прокурорите в България. В тази статия ще кажем как продължи съсипването на българското общество и как бе създадена съдебната мафия.
„Всяко явление съществува, докогато съществуват предпоставките за него“ – това е законът на явлението според философията „Хармоничен прагматизъм“. Какво е съдебната мафия? – това са съдии и прокурори, назначени от Висшия съдебен съвет, и които изпълняват поръчки при постановяването на съдебните актове. Помните ли „тефтерчето на Красьо“? Да онова тефтерче, в което бяха записани телефонните номера на десетки съдии и прокурори. Оказа се, че всеки може да бъде продаден в съда само с едно телефонно обаждане, естествено завършващо с думите: “Не решиш ли делото в полза на моя човек – спукана ти е работата, вече няма да си съдия“. Вярвате ли, че това може да се случи? В първата част разказахме защо съдиите и прокурорите могат да лъжат безобразно. Някой вярват, че решенията, постановени чрез лъжи на съдебния състав, могат да бъдат отменени. Това е най-абсурдното нещо, което може да се случи в България.
Съгласно Гражданският процесуален кодекс:
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:2. по надлежния съдебен ред се установи … престъпно действие … на член от състава на съда. Но… с това е записан и чл.124 (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Съгласно текста, в смисъла на граматическите правила на българския книжовен език, такъв иск е допустим във всички случаи, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено. Не така би било ако след думичката „прекратено“ имаше запетайка. Не се знае кога и кои съдии от ВКС, за пръв път, ползвайки цялата си наглост, са отнели бъдещето на жалбоподателя, и са решили за да угодят на някого, който си е платил, че иск за установяване на престъпно обстоятелство е допустим, само ако не може да бъде възбудено наказателно преследване на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК. Това е едно от най-големите престъпления против българското общество. Така те са създали съдебната практика, която е задължителна за всички съдилища в България. От този момент нататък установяването на престъпни обстоятелства, извършени от съдия в процеса, става невъзможно, и отмяната на решенията, постановени чрез лъжа на съдията – неотменяеми по никакъв начин. Нека припомним, че съгласно Наказателния кодекс лъжата, извършена от съдия в процеса, не е престъпление. Такова е ако е извършено от свидетел и вещо лице, но не и от съда.
Така бе родена предпоставката за създаване на съдебната мафия – съдиите да не носят наказателна отговорност, да могат свободно да лъжат, а решенията, постановени по този начин, да не могат да бъдат отменявани. Така бе създадена възможността с едно телефонно обаждане на „боса“ от ВСС да се съсипват човешки съдби.
Ето едно изключително показателно определение:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156, гр. София, 11.03.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1516/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Н. срещу определение на Ловешки окръжен съд № 1010/ 11.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 603/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Русенски районен съд по гр.д.№ 5521/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател искова молба против д., п. от м. на р. р. и б., за установяване на престъпно обстоятелство, извършено от съдии от Русенски районен и Русенски окръжен съд при изготвяне на съдебни актове съответно по гр.д.№ 61/ 2010 г. и гр.д.№ 1153/ 2011 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК позволява установяването на престъпно обстоятелство в случаите, когато наказателното производство не е възбудено, независимо по какви причини, а не само в хипотезите на чл.24 ал.1 т.2-5 НПК. Обосновава схващането си с граматическите правила на българския книжовен език и общия разум на закона. Като основание за допускане на касационното обжалване формулира процесуално-правни въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при тълкуването на закона, с допустимостта на акт на същия съд, издаден въз основа на неправилно тълкуване на закона, и с възможността по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява престъпно документиране на обстоятелства в мотивите на съдебно решение. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
При тези мотиви на въззивната инстанция въпросът може ли по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява извършено от съдии лъжливо документиране в мотивите на съдебно решение не обуславя въззивното определение. Окръжният съд е потвърдил прекратяването на производството не защото законът не позволява установяването на такова престъпление по съдебен ред, а защото не са налице специалните предпоставки, при които установяването се допуска не от наказателен, а от граждански съд. Освен това обжалваното определение е съобразено с установената практика, че съдебното решение е диспозитивен официален документ, който може да бъде истински или неистински, но не може да бъде верен или неверен. Решението отразява волеобразуването на държавен орган, а не засвидетелства възприети от него факти, за да може верността му да бъде обект на проверка. В този смисъл, дори констатациите в мотивите да не са правилни или исканията на страните да са отразени в тях неправилно, това не прави документа неистински. Евентуалното наличие на такива пороци поставя под въпрос законосъобразността на обективираната в документа воля и може да се проверява по реда на инстанционния контрол от горестоящите съдилища, но не прави документът неавтентичен, нито съставянето му може да осъществи престъпен състав.
Останалите повдигнати въпроси обуславят въззивното определение, но нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която отделните законни разпоредби се тълкуват с оглед целта на закона и общия му смисъл, както и с обстоятелството, че вън от изрично посочените в чл.124 ал.5 ГПК хипотези, в които не е било възможно образуване на наказателно производство, не е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство. Съобразена е и практиката, според която дори съдебният акт да е издаден при грешно тълкуване на закона, това би довело до неговата неправилност, не и до неговата недопустимост.
По изложените съображения Върховният касационен съд не намира основания по чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Ловешки окръжен съд № 1010/ 11.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 603/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
- Форум за бъдещето
Лъчезар Тошев, lechitel.bg
.
България се намира в остра криза на представителната демокрация! Тази криза е феномен, който се наблюдава не само у нас. Но без съмнение тя е симптом за разрушаването на обществения договор, без който нацията се превръща в група хора, живеещи към дадения момент на една и съща територия.Чувството за “заедност” все повече изчезва. Разрушаването на системата от морални ценности и егоцентризмът стават все по-голям проблем за обществата в Европа. А за България този въпрос стои особено остро. Българското общество е едно от най-разединените в света. Това показват данните от публикуваното наскоро изследване на германската Фондация „Бертелсман“, включващо 34 страни. А освен това от три години насам българският народ води световната класация за най-нещастен народ. Чувства се остра липса на справедливост, която се изразява в протестите, които разтърсват нашето общество през тази година! Добре е да се запитаме защо е така? Може ли да продължим да живеем в подобна безпътица? Не е ли време да потърсим заедно решение?
Диагноза на развитието на обществото
След премахването на комунистическия режим нашето общество не постигна национално помирение. То можеше да се постигне чрез всеобщо осъждане на извършените престъпления: убийства, лагери, репресии, икономически престъпления като обсебване и износ на капитали и “раздаване на куфарчета” на “назначени” за нови милионери. Тази липса на национално помирение задълбочи пропастта в обществото и постави в криза основните елементи, върху които се гради една нация. Общата ни история в момента има различен прочит. С изключение на фигури от старата история и Възраждането, няма общ пантеон от герои. По повод дебатите за паметника на руския цар в София се намериха гласове, които се обявиха дори против основателя на българската държава през VII век – хан Аспарух. Свидетели сме и на поляризация на вижданията за геополитическата ориентация на България. Тезата, формулирана от премиера Филип Димитров през 1992 г. – за превръщането на България в “нормална западна държава” като национална цел, намери изражение в устойчива политика, довела до присъединяването на България към Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. За България тези организации не са вече външни, защото ние сме част от тях и споделяме общо бъдеще в Обединена Европа.
За съжаление, тази мечта не се оказа обща! В нашето общество има хора, които мечтаят за връщането ни в руската геополитическа орбита, говорят за Евразийска общност, склонни са да обслужват интересите на Русия, в т.ч. да играят ролята на руски “троянски кон” в Европа и в НАТО и пр. Те не приемат новата геополитическа ориентация на България, както пък всички други не приемат тяхното желание за връщане към минали модели и зависимости. Особено остър проблем има с упражняването на властта и т.нар. обществен договор, правещ възможно функционирането на нашето общество. Свидетели сме на упражняване на властта, получена чрез демократични механизми, в личен или корпоративен интерес, както и липса на санкции в случаите на драстично нарушаване на обществения договор, корупция и неефективна съдебна система, медии, зависими от корпоративни интереси. Дефиницията на Съвета на Европа за демократично гражданство беше дадена през 1999 г. Тя гласи:
Гражданин е личност, която е автономна, наясно със своите права и отговорности в обществото, участваща в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват и където определянето и контрола на хората, които упражняват властта, е под надзора на всички други граждани. Демократичното гражданство е това, което създава такива личности.
За да се създаде такъв манталитет, е нужно образование в демократично гражданство, което не е приоритет на нито едно от правителствата досега. Още в доклада за състоянието на младежта за 2008 г., внесен в Народното събрание, се алармира за загубата на морални ценности от съществена част от младежите в България. Маргинализацията и обществената апатия, толерантност към нетолерантността са само част от проблемите, пред които е изправено обществото. Ако нещата продължат да се развиват, както досега, прогнозата за бъдещето ни, за съжаление, е песимистична! За да можем да продължим напред в тази ситуация, е необходимо да проведем общонационален дебат по ситуацията и проблемите, пред които сме изправени. В момента, за съжаление, няма изграден механизъм за провеждане на такъв национален диалог. Бъдещето на нашето общество е една тема, която би следвало да интересува всички.
ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО
Такъв национален диалог би могъл да се извърши от един Форум за бъдещето, в който да участват всички обществени фактори, институции, местната власт, профсъюзи и работодатели, неправителствени организации, екологични движения, вероизповедания, академични и научни среди и пр. Добре би било такъв Форум да стане постоянно действащ орган за обществен диалог. В много страни вече има такива форуми! Предложения за създаване на такъв форум са били правени и в България, на национално ниво – в 40-ото и в 41-вото Народно събрание, а през 2012 г. – и пред Президента Росен Плевнелиев, но те не са срещнали подкрепа. Създаването на такъв Форум за бъдещето все още остава липсващо звено в нашата обществена конструкция.
Опитът на другите страни
Редица страни по света отдавна са създали свои комисии по бъдещето, които се занимават с проблемите на развитието в дългосрочен план и оценяват предприеманите днес действия, вкл. в областта на законодателство, с оглед ефекта им върху бъдещите поколения. Като основа за създаване на такива комисии може да се приеме Декларацията за отговорностите на настоящите поколения спрямо бъдещите поколения, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 29-а сесия от 12 ноември 1997 г. В декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г., приета в Будапеща, правата на бъдещите поколения се разглеждат също като важно предизвикателство за следващото хилядолетие.
Една кратка сравнителна справка показва, че такива комисии съществуват като органи към парламентите, правителствата или държавните глави на съответните страни или като самостоятелни структури, в т.ч. научни структури, създадени със закон. Така например в парламента на Канада има Комисия по устойчиво развитие, в Кнесета на Израел – Комисия за бъдещите поколения, във Финландия парламентът избира Комисия за бъдещето, в Швеция – Комисия по проучванията към парламента. В Нидерландия функционира научна комисия по правителствената политика, в Норвегия правителството е създало Комисия по ценностите – независим орган, назначаван от премиера, в Германия правителството се съветва от Съвет за устойчиво развитие. Великобритания има Правителствен панел за устойчиво развитие, а освен това към Университета в Гринуич има Институт за природни ресурси, който дава препоръки главно на Министерството за международно развитие. В САЩ такава комисия съществува от 1999 г. към Президента на САЩ.
България няма нито такъв форум, нито такава дългосрочна политика, нито обществено съгласие по въпроса!
Теми на диалога
Темите, които един подобен Форум за бъдещето би могъл да разглежда с цел постигане на необходимия (поне по основни въпроси) национален консенсус, който да се реализира чрез политика от законодателите и от представителите на изпълнителната власт, могат да бъдат например:
Състоянието на нацията (постигането на национално помирение на основата на осъждане на извършените престъпления, общ прочит на историята и общ пантеон от герои, общ проект за бъдещото развитие), качеството и стилът на живот, кризата в здравеопазването, демографската криза, ценностите, върху които се изгражда обществото.
Това са най-належащите теми за национален диалог в настоящия момент.
Част от тази тема е и образованието и възпитанието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (съгл. Декларация и програма на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г. за обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета по инициатива на тогавашния български посланик в Съвета на Европа Светлозар Раев).
Развитието на Европейския съюз и участието на България в него, връзките с българските общности в чужбина и защитата на правата им в международните институции. Проблемите на местното и регионално развитие, социални проблеми, развитието на технологиите, дългосрочното икономическо развитие също трябва да са предмет на национален диалог. Ефектите от промените в климата и защитата на водните ресурси и горите (предвид прогнозата за настъпващо засушаване, което ще засегне и България), устойчивото използване на природните ресурси. Изчерпването на изкопаемите горива (газ, петрол, уран, а след известно време и на въглищата) изискват нова енергийна политика, по която също трябва да има съгласие в обществото и увереност в правилността на следваната дългосрочна политика.
Всички тези теми са от жизнен интерес за българското общество!
Взаимодействие на обществените фактори
Другата важна функция на такъв Форум би била той да дава възможност за обсъждане на такива въпроси на политическо ниво – в диалог между парламентаристите и правителството, както и институция за диалог на политиците с научните и академични среди, частния сектор, неправителствените организации, образователната система, вероизповеданията, медиите и граждани. Интердисциплинарният характер на такава комисия предполага и съвместни обсъждания с парламентарни комисии и други институции и организации, занимаващи се със съответната тема. Обсъждането на развитието на нашето общество в дългосрочен план заслужава внимание от страна на всички фактори, свързани с вземането на решенията на държавно и местно ниво.
Кой? Кой? Кой?
В настоящия момент България се намира в остра криза на модела на представителната демокрация. Важно е кой ще има политическата легитимност да организира такъв диалог. Правителството и парламентът са загубили възможността си да играят тази роля, тъй като нямат обществена легитимност в очите на преобладаващата част от обществото. Остава само една институция, която може да изиграе такава роля, и това е Президентът на Републиката! Една от функциите му според Конституцията е да играе роля на инициатор и организатор на обществените дебати по важни въпроси на развитието, които надхвърлят значително хоризонта на следващите избори. Диалогът в обществото по общозначими проблеми повишава социалната сплотеност и засилва възможностите на нацията за общи действия в дългосрочен план.
Форум за бъдещето към президентската институция, където да се провежда общественият диалог и да се срещат гледните точки на държавните институции, местните власти, академичната и научната общност, неправителствения сектор и всички, които имат интерес за участие в националните дебати по дадена тема, може да изиграе роля за ново сплотяване на нашето разпадащо се общество и нация.
Това може да стане, като се поднови прекъснатият диалог в българското общество, което е единственият начин за възстановяване на изгубеното чувство за общност на българските граждани.
Съветите, създадени към Президента, макар в известна степен да са полезни, не могат да изиграят ролята на Форум за бъдещето. Тези президентски съвети днес не могат да решат проблема. То е все едно да се опитваме да гасим горски пожар с чаши вода. Не че е лошо, но е крайно недостатъчно и няма как да реши проблемите! Диалогът по най-важните за нацията въпроси трябва да включва всички обществени фактори, а не само пряко заинтересуваните!
А ролята на Обединена Европа?
Ако Президентът не прояви разбиране за важността на възстановяването на националния диалог по най-важните въпроси, чрез организиране на Форум за бъдещето, последната надежда е такъв Форум да се организира на европейско ниво със съответните национални клонове.Историята показва, че когато нещата не вървят, едно “подръчкване” от Европа би било много полезно. С тази цел, след като бяха изчерпани другите възможности, на 22 януари 2013 г., заедно с 21 други депутати от различни европейски страни, внесох в ПАСЕ проект за препоръка за създаване на Европейски форум за бъдещето, който да се свърже и със съответните национални форуми (Документ 13105/2013). По това предложение Асамблеята започна работа – с решение на Бюрото на ПАСЕ от 24 юни 2013 г. Би било от интерес за страните членки на Съвета на Европа (които са 47) да се организира такъв Форум за бъдещето, където да бъдат дискутирани въпроси от общ интерес за европейските граждани като демокрация, европейската идентичност и ценности, ролята на Обединена Европа в света, икономика, външни отношения, защита на човешките права, промените в климата, използването на ресурсите и т.н. Този форум може да стане генератор на нови идеи с широка подкрепа и свеж устрем за нови политики не само за Европа, но и за света. Надяваме се, че в края на този процес Съветът на Европа ще призове своите страни членки да подкрепят учредяването на такъв Европейски форум за бъдещето.
Към хоризонта на следващите поколения
Настоящото предложение цели поставянето на начало в България на диалог, посветен на бъдещето – диалог отвъд хоризонта на следващите избори, а по-скоро насочен към хоризонта на следващите поколения.
––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред: Съдържанието на Европейски форум за бъдещето, Предложение за препоръка, внесено от Лъчезар Тошев и други членове на ПАСЕ /European Forum about the future, Motion for a recommendation, tabled by Mr Latchezar TOSHEV and other members of the Assembly/ може да се види тук: Motion Forum about the Future 2013 EN
- American Airlines ще плати обезщетение за атентатите от 11-ти септември
Авиокомпанията American Airlines се съгласи да плати компенсации в размер на 135 млн. долара на брокерската компания Cantor Fitzgerald, загубила 658 служители по време на атентатите от 11-ти септември 2001 г.
.
Кулите-близнаци на Световен търговски център горят, след като Полет 11 на „Американ Еърлайнс“ удря Северната кула, а Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“ – Южната. Офисът на Cantor Fitzgerald бил разположен на няколко етажа от едната от кулите близнаци на Световния търговски център, в която терористи разбиха отвлечен самолет на American Airlines. В момента на атаката в компанията работели около хиляда души. Тогава жертви на терористичната атака в Ню Йорк станаха близо 3000 души.
Постигнатото споразумение между Cantor Fitzgerald и American Airlines бе обявено снощи от нюйоркският съдия Алвин Хелърстейн. В иска се твърди, че отговорността за отвличането на самолета, а оттам и за смъртта на хората, трябва да понесе American Airlines.
Авиокомпанията, от своя страна твърдеше, че не е имало начин да се предотврати проникването на терористи на борда на самолета. Първоначално Cantor Fitzgerald поиска обезщетение в размер на 1 милиард долара.
.
Източник: в. „Сега“
- Зад стените на бежанския лагер в Харманли със скрита камера. Как работи полицията
Материал на „Денят започва„, БНТ
Росен Цветков, заедно с Георги Тотев, влязоха под прикритие в един от бежанските центрове в Харманли. По принцип там се допускат медии, но доста протоколно. Росен Цветков разказа, че с Георги Тотев са прекарали нощта в бежанския лагер и са се натъкнали на много тайни, които се крият зад стените. Разследването им е в две части.Първата част показва как работят полицаите там и как бежанците и нелегалните имигранти бягат от лагера. Втората част от разследването показва чрез записите със скрита камера как работят полицаите на границата на България с Турция край Елхово, защото полицаите от лагера имат смени и на самата граница. Те разказаха потресаващи неща – едно, от които, че МВР, според тях, крие смъртта на техен колега, починал преди дни, падайки от Зил, с който се транспортират всички полицаи към браздата.
В късните часове на нощта намираме полицаите в лагера край загасващ бежански огън. Някои от тях до преди дни са били част от живата сила, която охранява границата с Турция край Елхово. Скритата ни камера записва разказите им. Твърдят, че шефовете им крият истинската картина от границата. И дават шокиращ пример с починал, по техните думи, колега.
“Не го раздухват. 28-годишно момче, умряло миналия ден. Карат зила. И те са отзад. Ние сме натоварени като чували с картофи. По 25-30 човека в зила. По 30 човека в камион, бе човек. И когато камионът спира, се получава някакво лашкане. И той при самото лашкане залита, пада, удря си главата в канавката на зила и пада на земята. Изпада в кома. И уж се възстановява и след това почива изведнъж. С едно дете на година и половина. Май е от великотърновската дирекция някъде.”
“На границата докараха един ей такъв фургон с два климатика. Показаха го министри по телевизията, когато дойде… на следващия ден си го вдигнаха. Показаха една модерна палатка, която е на платформа, ние нямаме палатки… Имаме там на половин километър една палатка. Имаме едни заслончета от найлон, които от единия край са изцяло отворени. Сега ще стане минус 20 градуса.”
“Ето това беше шубракът, преди да му сложим найлон. Ей така сме натрупали шубрак и огънят гори просто и това е. Найлонът си го купуваме с наши си пари.”
“Правиш сравнение между нашите печки и техните, дето им ги дават – това е варел.”
“Зоната на здрача. Министърът – това му показали, онова му показали. Каквото му покажат – за него това е вярно.”
“Ние сме си Хасковска област. Вместо да ни пратят ей тука, Свиленград – те ни пращат в Елхово. А Видин, дето са на опашката на лъва, както се казва, ги пращат в Свиленград. Къде е логиката? Това министерство толкова ли е богато не мога да разбера? ”
“А заплати не дават. На границата, знаеш ли какво е интересното? Турските ловджии стрелят по нас. Седим на 200 метра един от друг. Минава сръндакът, това е мъжката сърна, просто си минава през границата. След него две кучета и след него турчинът гърми. Не му пука, че има хора, примерно. С един умрял пистолет там, в гората. Чакали, вълци, мечки могат да излязат. Това е Сакар планина.”
“Първия ден отиваме на инструктаж там. Събират ни в едно хале на един хеликоптер в Елхово. Щото няма къде да съберат толкова хора. Качва се един на едно бюро и почва. Чете ни имената на всичките. Три часа инструктаж, само ни чете имената. Накрая го питаме – добре, ние какво да правим на тая граница? Еми ще ги спирате и ще ги връщате. Добре, как точно да ги връщам, аз викам, съм тренирал баскетбол едно време. Имам ли право да използвам физическа сила, помощни средства?Оръжие като крайна мярка… Ами, вижте сега… оправяйте се. На ваша отговорност!”
“И ако направиш нещо, влизаш в батака с двата крака и никой не застава зад теб. Изсипват ме 10:30 там, на браздата. Скачам от зила и седя и викам: Добре, къде да съм, на командващия там. Къде, какво да правя? Ми, ей тука мини една крачка вляво, защото си в Турция. Минавам една крачка вляво и викам, сега какво правим? Обход – 500 метра имаш. Другият колега е ей там – на 500 метра. Първите смени нямаме станция, нямаш бронежилетки. Нищо, бе, ей така. Телефоните нямат обхват. Викам, ако дойде някоя група, какво правим? Викаш, вика, на следващия пост. Ами, ако той не ме чуе? Ами така ще е, докато не оправим организацията. Седя си, няма къде да седнеш. Кал до коляно. Седя си и по едно време се чува от шубрака. А то на всичкото отгоре и мъгла. С фенерчето, като светнеш, на 2 метра ти прави стена и нищо не се вижда. И седя и викам – това прасе ли е, какво е? По едно време изскачат 40 талибана от гората и се хванах за главата. Самичък. Колега, на 234-а пирамида има група. Викай, викай, никой не ти обръща внимание, братче.”
“След около час един началник вика – сега, влезнат ли в българско, бой и наобратно. Викам – какво ще рече бой? Жени, деца там… Ами, вика, внимавайте, нали… Подбирайте ей така мъжете, това-онова. Ще подбираш – дръжки. И съответно – бой и наобратно. Хванаха група с водач, дето си имаха, такъв каналджия. Каналджията с оръжие и с патрон в цевта.”
Лагерът в Харманли и е от затворен тип, но според полицаите това е само на теория и част от нелегалните имигранти бягали.
“През нощта почват да бягат, да. Всяка вечер по трима, по четири, по шест, по десет. Вънка ги чакат коли. Търсят начин оттук като избягат, да отидат до София.”
“Предният случай от предната ми смяна… Чакаше ги – единият беше сириец. Единият беше нашенски циганин, с колата.”
“В Любимец 20 човека на смяна. И пазят 500 човека. А ние сме 15 човека и пазим 1700 за момента.”
“Отваря се прозорецът, скача тук, отзад на корпуса. Слагат се ей тия решетки, дето са били на прозорците. Слагат се на оградата и се катерят по нея и излизат. Оградата е никаква тука просто. Трябва да я направят 5 метра, примерно. Ако ще и мрежа да е обикновена, и да не се минава. Ти като я настъпиш, тя пада. Ей там, фургоните бяха всичките заобиколени с мрежа. Мрежата в момента я няма.”
“Ей нататък има паднали панели. Няма въобще панел.”
“Много работи има, които не се казват.”
––––––-
„Няма случай, при който наш колега да е починал”, каза по телефона на живо в предаването “Денят започва” главен комисар Захарин Пенов, директор на “Гранична полиция”. Той посочи случай с полицай от Севлиево, който се подхлъзнал, ударил си е главата, прегледан е в болницата в Ямбол и сега е на домашно лечение. “Условията са тежки никой не го отрича, полагаме усилия да подобрим тези условия”, обясни гл. комисар Пенов. Той отрече също така да са давани инструкции на полицаите по границата да бият бежанците и посочи, че “определено служителите са оборудвани със всичко необходимо” в отговор на въпроса има ли места, на които полицаите са буквално с голи ръце и с фенерче срещу групи, които идват на българската граница – без въоръжение и без помощ и подкрепа от колегите полицаи, защото са разделени от огромни пространства един от друг.
––––––––––––––––––––-
Видеозапис от предаването на БНТ, в който е излъчен и записът, направен със скрита камера, може да се види тук:
- Материализмът – системата, която ни изяжда отвътре
Купуването на все повече вещи е свързано с депресията, тревожността и провалените взаимоотношения, то е социално и саморазрушително
Богатите деца не се смущават да демонстрират материалните придобивки Че са тъпи, безочливи и безполезни – спор няма. Но има и друго, скрито в снимките от колекцията „Богатите деца от Инстаграм“. То поражда нещо повече от обичайното отвращение към грубите демонстрации на богатство. В тези снимки – на млад мъж, снимал се с четирите си часовника „Ролекс“, младеж, позиращ пред собствения си хеликоптер, безкрайна върволица от коли, яхти, обувки, имения, басейни и разглезени бели момчета, заели гангстерски пози в частните си самолети, тегне сянка на нещо още по-лошо.
Разбира се, снимките са направени, за да предизвикат завист. Вместо това те са пропити с отчаяние. Младежите изглеждат напълно изгубени в дизайнерските си дрешки, смалени и дехуманизирани от притежанията си.
Възможно е да ви занимавам със собствените си предразсъдъци. Но резултатите от впечатляващ брой психологически изследвания подкрепят моите усещания. Те стигат до извода, че материализмът, който може да порази и бедни, и богати, и който учените определят като „ценностна система, основана на притежанието и на социалния образ, който те проектират“, е едновременно социално и личностно разрушителен. Той разбива щастието и спокойствието на тези, които му се поддадат. Свързан е с тревожността, депресията и провалените връзки.
Отдавна се наблюдава връзка между материализма, липсата на съпричастност и отношение към другите хора, и нещастието. А през юли от поредица от проучвания, публикувани в сп.“Мотивация и емоция“, научихме, че колкото по-големи материалисти стават хората, толкова повече тяхното благосъстояние (добри връзки, автономия, чувство за цел) намалява. Колкото по-малко са материалисти, толкова повече нараства благосъстоянието им.
В едно изследване учените подлагат на тест група от 18-годишни. Повтарят същия тест 12 години по-късно. От участниците се иска да подредят по важност различни цели – работа, пари и обществен статут, от една страна, и самооценка, чувство към приятелите и свързаност с другите. След това анкетираните са подложени на стандартен диагностичен тест за идентифициране на психически проблеми. И на 18, и на 30-годишна възраст материалистите се оказват много по-податливи на психически проблеми. Ако през този период обаче са станали по-малко материалисти, са станали и по-щастливи.
В друго проучване психолози изследват исландци за отношението към икономическия колапс на страната им. Някои от тях се концентрират повече върху материализма с надеждата да си стъпят отново на краката. Други пък реагират на кризата, като спират да се интересуват толкова много от пари и обръщат повече внимание на семейството си и общуване с другите. Първата група отчита по-ниско ниво на благосъстояние, за разлика от втората.
След тези две изследвания учените включват група в църковна програма, създадена с цел да откъсне децата от харченето на пари и да ги насочи към спестовност и готовност да споделят. Самооценката на децата материалисти, участници в програмата, нараства значително. Тези, които и преди участието в програмата не са материалисти, не отчитат промяна в самооценката си.
Снимка: Доминик Липински/ PA Двата варианта на материализма – демонстрацията на успех чрез притежания и търсенето на щастие чрез придобиването на вещи, са показани ясно в „Богатите деца от Инстаграм“. Когато прочетох публикацията в „Гардиън“ за поредицата, разбрах защо тези снимки ме тревожат – изглеждат ми като вид социално самоосакатяване.
Вероятно тази е и една от причините, поради която икономическият модел, основан на постоянен растеж, продължава по свой си начин да успява, макар да оставя след себе си неплатими дългове, психически заболявания и съсипани взаимоотношения. Социалната атомизация може би е най-добрата търговска стратегия, измислена някога, а продължителният маркетинг е непобедимата програма за атомизация.
Материализмът ни принуждава да сравняваме притежанията си с другите хора – едно състезание, което е едновременно жестоко илюстрирано и грубо налагано от този уебсайт. Това край няма. Ако имаш 4 ролекса, а друг има пет, значи си на един ролекс разстояние от щастието. Материалното преследване на самооценката всъщност я намалява.
Трябва да подчертая, че тук не говорим за разликата между бедни и богати – бедните могат да са податливи на материализма също толкова, колкото и богатите. Материализмът е обща социална болест, навлечена ни от правителствена политика, корпоративна стратегия, разпада на общностите и гражданския социален живот, както и примирението ни със системата, която ни изяжда отвътре.
Правим ужасна грешка – позволяваме си да вярваме, че ако имаме повече пари и повече вещи, благосъстоянието ни се повишава. И в това вярват не само горките заблудени хора от снимките, но и почти всеки член на почти всяко правителство. Световна амбиция, мечта по материалното, непрестанен растеж – това е формулата на масовото нещастие.
Превод и публикация на български: в. „Сега“
- Когато сте свободни…
Лорънс Арабски
.
Калин Терзийски, в. „Новинар“
.
Питър О’ Тул в ролята на Лорънс Арабски, 1962 г. Преди няколко дни почина великият актьор Питър О`Тул. Той беше Лорънс Арабски. Да си припомним Лорънс Арабски. Офицер-авантюрист. Британец. Хоп. Стоп. Питър обаче беше ирландец по народност.
А ирландците са арабите на британските острови. Тоест – силно религиозни и силно бунтовни. Само че пият. Пият пият. Всъщност – и арабите пият. Само че им е забранено.
Вижте – нахвърлям нещата така, че да се усети абсурдността. На света. В който си въобразяваме, че живеем. Ние живеем в стаите си и под завивките си, но си въобразяваме, че живеем в цял един свят. Та така де.
Питър О`Тул. Един велик ирландец, номиниран осем пъти за Оскар и нито веднъж неполучил Оскар. Поне не и за играта си. Само веднъж – през 2003 – за цялостно творчество. Той беше Лорънс Арабски.
Лорънс – офицерът-авантюрист – с пресъздаването на чийто образ Питър се прочу – водеше арабите в битката им за свобода.
Да, да. Свобода, свобода. Тази дума напоследък не ви ли звучи като взета от реклама на фентъзи филм? Междузвездни войни?Някаква сага от космоса или викингската митология? Нещо за тролите и елфите? Хобит води армията на елфите в битката им за свобода, срещу империята на мрака!
Свобода звучи по детински и приказно вече. Май. М?
Питър О`Тул беше Лорънс Арабски и в този велик филм показа как един човек се побърква, когато тръгне по пътя на насилието. То го опиянява и му се услажда. Свободата е само в началото. Тя е сладкото обещание в началото и златната ябълка-награда за героите. Славата също. Но после идва насилието и то е като опиум. Водачите и народите подушват кръв и полудяват. В една от сцените на филма Лорънс се беше развъртял в месомелачката на битката – с една извита и широка арабска кама в ръка – сред редовете на османските войници (поробители на арабите, на които той беше водач) – и убиваше в захлас. Не си спомням съвсем точно, но в главата ми е останала смътната представа, че накрая той облиза кръвта от камата си. Хората явно обичат кръв. След като веднъж се накървят – не искат да спрат. Или не могат. Дали е едно и също?
Питър О`Тул почина в апогея на една от поредните арабски революции. Актьорът, изиграл символа на арабската революция, умря по време на арабската революция.
Помня филма добре, все пак. Той беше много светъл. Смяташе се за един от върховете на операторското майсторство. Изключително красиви и самотни картини от безкрайната пустиня. Дюни и пясъчни бури. Подвижни пясъци. Арабската революция изглеждаше светла и чиста на този фон.
Никъде не се споменаваше петрол или поне аз не помня. Питър О`Тул и Омар Шариф и Антъни Куин – които играеха арабски принцове – препускаха на жребци и камили из белите пясъци. Никакъв петрол. Никакви бежанци. Никакви мръсни интереси на великите сили. Или ги имаше заложени във филма? Не си ги спомням. Филмът беше красив. Лорънс Арабски беше красив. Арабия беше красива. Революцията беше красива. Кървава, но някак – романтична. Сред тия бели и безкрайни пясъци…
Филмът, за който говоря, е направен 1962 и разказва за края на Първата световна война. А актьорът, изиграл главната роля – Питър – почина сега. През 2013. Колко много години…
Лека му пръст на великият Артист. Сините му очи блестяха от вдъхновение и това е важно.
Питам се – дали четиридесет години след сегашните революции за свобода на арабските народи ще се намери някой, който да направи толкова хубави филми за тях? В които филми тези революции да изглеждат така чисти и прозрачно-пясъчни? Без мръсни интереси и мръсен петрол?
Хм. Ще има ли някой син и красив поглед на някой нов Питър О`Тул, който да ни гледа вдъхновено от огромния екран и да символизира така хубаво борбата за свобода? Някак светла. Времето и филмите са склонни да почистват мръсотията.
1919 – 1962-2013 – колко много години…Колко много години изпълнени с миришещи на петрол жестокости…Докога ли ще е така?
Питър О`Тул беше велик актьор! Мир на ирландската му прах!И! Гледайте, когато сте свободни, филма!
Хм, как странно прозвуча това…: когато сте свободни.
- Еврокомисията завършва изключително критичен доклад за България
Нито една от важните препоръки на Брюксел не е изпълнена
.
Доротея Дачкова, в. „Сега“
Ключовите реформи, за които от Европейската комисия (ЕК) настояваха с последния си доклад за България от лятото на 2012 г., не са изпълнени. Това показва прегледът на препоръките по механизма за сътрудничество и проверка. Провалът на управляващите в различни сфери няма как да не бъде акцент в предстоящия в началото на 2014 г. евродоклад. От седмица насам министърът на правосъдието Зинаида Златанова подготвя публиката за много критичен доклад през януари. По думите й две ръководства на прокуратурата, две правителства и две мнозинства в парламента не трябва да бягат от отговорност.
Силно негативната оценка за България няма как да не е факт, при положение, че българските власти традиционно подхождат формално към забележките и препоръките на Брюксел. ВСС още не е решил проблемите със случайното разпределение на делата, атестациите на магистратите. Не е готов механизмът, с който обективно да се измерва натовареността на съдиите и прокурорите, така че да се избегне дефицитът с неравномерното натоварване на магистратите.
Няма как да бъде отчетен напредък по стотината дела и разследвания, които Брюксел следи изкъсо. Част от тях са за неразкрити поръчкови убийства от последните 20 години. Няма окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта. Нито развитие по чувствителните дела „САПАРД“, за които критики имаше в последния доклад от лятото на 2012 г.
В документа като „голям провал“ бе отчетено изчезването на осъдените за организиран рекет бивши барети Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви. „Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред“, препоръчваше Еврокомисията. За този доклад страната ни може да се „похвали“ с нов изчезнал с окончателна присъда по знаков процес – Илиян Тодоров бе осъден на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека „Соло“, но вместо да изтърпява присъдата си, изчезна безследно.
Не е приключила и работата по новия Наказателен кодекс, както препоръчваха от Брюксел. Цацаров поръча функционален одит на държавното обвинение, в който бе признато, че има политическо влияние върху него. След този най-важен извод от одита обаче нямаше конкретни действия нито от прокуратурата, нито от съдебния съвет, които да са насочени към пресичането на тази практика.
Парламентът вече една година не изпълнява задължението си да избере следващия главен съдебен инспектор. Инспекторатът към ВСС е една от институциите, натоварени с очаквания от Брюксел. Депутатите открито признават, че се пазарят за избора с обяснението, че не стартират процедурата, тъй като главен инспектор се избира с мнозинство от 2/3 и няма консенсусна кандидатура.
Скандалите около комисията за конфликт на интереси и тефтерчето с поръчки на вече бившия й председател Филип Златанов са друг очакван акцент в доклада. Комисията е институция, която парламентът държи на санитарния минимум, тъй като след оставката на Златанов и назначението на Сабрие Сапунджиева за зам. правосъден министър вакантни са две от петте места в органа. В последния доклад пишеше, че комисията „все още не е успяла да се докаже чрез убедителни решения по важни дела. И трябва да покаже способността си да постановява добре обосновани решения по чувствителни дела“.
Еврокомисията препоръча и да се „изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения, и да се анализират начините за справяне с този проблем„. Това така и не се случи. Не е изпълнена и препоръката да се измени законът за конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания. Както и да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, която да стане ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване. Критиката в доклада бе, че имуществените декларации пред Сметната палата допринасят за прозрачността, но проверката им е недостатъчна, а самата система не дава възможност за установяване на незаконно обогатяване.
Препоръка към БОРКОР бе, че за да има добавена стойност, структурата трябва „да се превърне в силна централна институция за координация на борбата с корупцията и с правомощия да оценява плановете на другите институции, да прави оценки на риска по декларациите за конфликт на интереси или да действа като секретариат за независим процес на наблюдение“. До момента това не се е случило.
- Българин произвежда вино „Кукери” в Калифорния
Вино „Кукери” Made in USA и 2,5 млрд. бутилки вино от Калифорния
.
Българският технолог по виното Петър Кирилов, който работи в Калифорния, пусна бутикова серия вино „Кукери”, направено от специален местен сорт каберне совиньон от долината Напа.
Петър е 34-годишен, от Тополовград, завършил е винарство в Пловдив. От 10 години работи в американската винарска компания „Meadowcroft Wines”, която произвежда малко отбрани вина, но повече се занимава с технологична обработка на вината на други винарни. Петър живее в Санта Роса, а работи в близкото градче Себастопол, където е неговата фирма.
Петър е пуснал засега само 600 запечатани с восък бутилки, с марката „Kukeri”, за продажба в интернет (kukeriwines.com). Виното е много специално – 79 долара бутилката. То е отлежало три години във френски дъбови бъчви и е подходящо да отлежава в бутилка още дълъг период от време – 10-15 години.
Виното е от сорта каберне совиньон от винарския район Маунт Вийдър, който е под-регион на Напа вали, най-прочутия винарски район в Щатите. Гроздето от тази планинска част на долината Напа е характерно с по-малки зърна, които са с по-концентрирани аромати и танини, а от там и произведеното вино е по-тежко и концетрирано, с вкус на касис, боровинки и горски плодове.
Петър е сложил на етикета на виното картина на българския художник Анатоли Станкулов и съвсем по американски се е разбрал с него за авторските права.
„Идеята за името и етикета ми дойде оттам, че всяка година, като се прибирам в моя роден град Тополвград, на 1 януари по улиците излизат група кукери, обикалят и танцуват. Това си е древна тракийска традиция, все още съхранена в някои райони”, казва Петър. Той обяснява как обичаят започнал още преди 8000 години, а после, при траките, се е празнувал по време на дните на бог Дионисий.
Петър е обяснил всичко това на американците на гърба на етикета, както и това, че маските на кукерите символизират доброто и злото, че танцът им е да се прогони злото. Петър иска да покаже на американците, че сме страна с богата култура и древни традиции, които са малко популярни за останалия свят. „Затова избрах чрез виното си да популяризирам България. Всяка бутилка е направена с много любов, съчетава изкуство и високо качество”, обяснява Петър.
Снимка: kukeriwines.com Калифорния като Франция – произвежда 2,5 млрд. бутилки годишно
В България се продават, макар и не много видове, калифорнийски вина. А те са безброй. Калифорния е повече от Бордо. Щатът като площ е приблизително три четвърти от Франция и е един от най-големите световни производители на вино. Ако сравним с България, произвежда приблизително колкото 20 Българии.
По данни на Института за виното в Калифорния за 2012 г. там са произведени малко над 207 милиона 9-литрови кашона (по 12 бутилки). Това прави близо 2,5 милиарда бутилки вино за годината. По-голямата част се изпива в Щатите, които са най-големият винен пазар в света вече 19 поредни години. Щатите са и най-големият вносител на вино, защото там се изпиват общо над 3,5 милиарда бутилки годишно.
Винарството в Калифорния започва през 18 век от испански мисионери, които разпространили културната лоза. В края на 19-и век винарството се разраства из щата, благодарение на италиански, немски, френски и унгарски емигранти, които донасят винарския си опит от Европа.
По време на сухия режим през 20-те години на миналия век винарството в Калифорния запада, но се възражда отново и от 60-те години насам неизменно върви нагоре и като качество, и като количество.
Повечето лозя са съсредоточени във и около двете прочути винарски долини Напа и Сонома, северно от Сан Франциско. Но в щата има над 1200 винарни по цялата му територия.
Климатът е особен – Калифорния е на географска ширина някъде между Южна Гърция и Северна Африка, а океанът я мие със студено течение от север, от Аляска. Нахлуват охлаждащи ветрове. Характерът на климата се определя приблизително като средиземноморски, но в някои райони е и континентален. Гроздето става с висока захарност. Има разнообразие на климатични особености в различните обособени винарски райони, а те са 107.
Най-известните производители на масови вина (евтини в бутилка, в кутии и др.) са компаниите „Гало” и „Бронко”. Същевременно тук се произвеждат и някои от най-скъпите вина в света, като „Araujo”, „Hundred Acre”, „Harlan Estate”, „Opus One” и др., чиито цени се движат между 100 и 1000 долара бутилката. За някои от тях потребителите се записват на ред с година-две напред, за да ги купят. Те са в малки серии от хиляда до 20 хил. бутилки (подобно на виното на Петър Кирилов по-горе).
Вината на изби като „Мондави”, „Джоузеф Фелпс” „Силвър оук” и др. са в топ-класациите на винарските издания. Някои стари френски винени компании са направили свои винарни в Калифорния, включително известни производители на шампанско като „Моет и Шандон” и „Луи Рьодерер”.
Opus One
„Опус уан” е едно от най-елитните вина в света. Цената му се движи между 100 и 200 долара бутилката за различните реколти. Някои реколти от 90-те години скачат и до 600-700 долара бутилката. Виното е т. нар. бордо бленд – купаж на основата на каберне совиньон със сортовете каберне фран, мерло, малбек, пти вердо.
„Опус уан” е винарна, основана през 1978 г. в Напа вали, Калифорния, от американския винар от италиански произход Робърт Мондави и френския производител на вино барон Филип де Ротшилд.
Затова на етикета са изобразени два мъжки профила. Съчетанието на френските традиции, калифорнийският опит и тероарът в Напа са преобърнали представите на традиционалистите за вино. За последните 10-ина години оценките за вината „Опус уан” от различните реколти варират между 90 и 95 точки (от 100).
- БСП-лийкс: Партизанските имена на софийския „тролски“ отряд на БСП
Материал на Биволъ
.
Списък с „партизанските“ псевдоними на активисти от софийската градска организация на БСП, с които те коментират в медийни сайтове изтече в БСП-лийкс. Списъкът, съдържащ 17 медии, е изготвен в началото на януари 2013 г. на компютър на софийския общински съветник от БСП Гергана Алексова. Това показват метаданните на изтеклия Excel файл с име acaunti_medii.
Фактът, че псевдонимите са обобщени в списък по медии показва, че не става въпрос за спонтанна самодейност на младежите от БСП, а за строго организирана операция със съответната йерархия и отчетност. Командир на „отряда“ най-вероятно е Надя Младенова (псевдоним sofia12) председател на младежкото обединение на БСП – София, избрана през юли 2012 г. Другите имена в отряда са по-малко известни.
Концепцията за „партизански подход“ във Facebook и интернет форумите беше разкрита по-рано в друг документ, изтекъл в Болканлийкс. В него действията на червените матросовци в Мрежата се дефинират по следния начин:
„Партизанският подход – т.е. активно ГРАЖДАНСКО участие във вече функциониращи надпартийни страници, групи, създаване на каузи във Фейсбук и изпращането им до приятели. Това е ефективен начин да се създадат настроения и да се разпространяват слухове.“ (подчертаванията и главните букви са в оригинала).
Директивата е подобни партизански отряди да се организират не само на национално, но и на местно ниво, за да облъчват с коментари и постинги регионалните сайтове и фейсбук групите на общините. Целта е „превземане отвътре, чрез разпространяване на информация, снимки, мнения, създаване на местни каузи“.
Платени тролове
На жаргона на интернет-потребителите такива потребители се наричат „платени тролове„. Значително активизиране на троловете има в период на предизборна кампания. Отрядите от тролове не са партиен специалитет. Такива се сформират и активизират в кризисни моменти, покрай публикации за видни представители на олигархията, както показа анализ на Offnews от март т.г.
От разконспирирания отряд на ГО на БСП най-голям брой регистрации в сайтовете на медии има младата червена пасионария Петя Димитрова-Шерденова (dimitrova77, dimitrova777, dimitrova05). С фамилните си имена са регистрирани и други форумни бойци като Иван Пешев (ivanpeshev86), но като правило повечето използват конспиративни съкращения и псевдоними: Цветомир Стефанов е Icelander, Павел Стоев е Pvstv, Благовест Кирилов e Blago_k и т.н.
С най-много конспиративни имена се подвизава Явор Нанков. Той скача на амбразурата във форумите на Медияпул, Вести, Дарик, Дневник, Капитал и Стандарт със следните псевдоними: shemet, pesho.i, doktora, evropeeca78 и dimkov. Лице със същото име се открива във Facebook групата МО БСП-София област.
Кратък преглед на коментарите на червените тролове показва, че те се изказват в подкрепа на партийната линия по всички актуални обществени въпроси: от енергетиката, през кадровите решения на правителството Орешарси, до отмяната на забраната за тютюнопушене. Под прицела им попадат автори на статии и личности, които са атакувани ad hominem с клевети и обиди.
Примери:
Надя Младенова sofia12:
http://www.mediapool.bg/aets-belene-i-obshtestvenoto-mnenie-news201570.html
Явор Нанков shemet:
evropeeca78
Цветомир Стефанов icelander:
Списък:
Медия usser name Име фамилия на члена на ГО на БСП
1 http://mediapool.bg sofia12 Надя Младенова
shemet Явор Нанков
dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
2 http://vsekiden.com Icelander Цветомир Стефанов
ivanpeshev86 Иван Пешев
dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
3 http://www.vesti.bg/ Icelander Цветомир Стефанов
ivanpeshev86 Иван Пешев
pesho.i Явор Нанков
dimitrova777 Петя Димитрова-Шерденова
GeoHydro Светослав Пожидаев
Blago_k Благовест Кирилов
4 http://www.dnes.bg/ sofia12 Надя Младенова
ivanpeshev86 Иван Пешев
dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
sasforce Стефан Стойков
5 http://www.btv.bg/ dimitrova05 Петя Димитрова-Шерденова
sasforce Стефан Стойков
6 http://dariknews.bg/ doktora Явор Нанков
dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
7 http://novatv.bg/ dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
sasforce Стефан Стойков
8 http://bnt.bg/ dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
9 www.segabg.com Pvstv Павел Стоев
dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
10 www.dnevnik.bg sofia12 Надя Младенова
Icelander Цветомир Стефанов
evropeeca78 Явор Нанков
dimitrova777 Петя Димитрова-Шерденова
GeoHydro Светослав Пожидаев
Blago_k Благовест Кирилов
11 www.capital.bg sofia12 Надя Младенова
Icelander Цветомир Стефанов
evropeeca78 Явор Нанков
dimitrova777 Петя Димитрова-Шерденова
GeoHydro Светослав Пожидаев
Blago_k Благовест Кирилов
12 www.standartnews.com dimkov Явор Нанков
dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
13 www.bnr.bg dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
14 www.cross.bg dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
15 www.duma.bg Pvstv Павел Стоев
dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
16 www.trud.bg dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
17 www.24chasa.bg dimitrova77 Петя Димитрова-Шерденова
- Ал Каида създава своя държава
Ал Кайда затяга хватката на Западен Ирак в опит за ислямска държава
.
Суадад ал Салхи, Reuters
.
В западната пустиня на Ирак близо до границата със Сирия, където пейзажът е от камъни и пясък, указателна табела известява, че влизаш в Ислямската държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) на Ал Каида.Кратък видеозапис със знака бе излъчен по джихадистки сайтове миналия месец и отразява отдавнашната цел на бойците от Ал Каида да създадат ислямско емирство.
Екстремисти от ИДИЛ засилиха нападенията срещу стратегически цели в райони на Западен Ирак през последните три месеца в опит да направят реалност въображаемата си държава, казаха служители по сигурността и аналитици.
“Ал Каида вярва, че тези райони нямат силни връзки с централното правителство в обществената сфера и в сферата на сигурността, и затова ще е лесно да ги отдели от Ирак”, каза независимият аналитик Хашим Хабоби. “Това е целта на всички тези нападения”.
Бойци на Ал Каида поеха контрола над повечето от сунитските райони в Ирак след нахлуването на САЩ през 2003 г. Американски войници и местни съюзници накрая ги отблъснаха в периода 2006-2007 г., в който САЩ увеличиха числеността на силите си в страната. Днес обаче бойците отново целят да поемат контрола над малки и големи градове и да осъществят мечтата си за държава, управлявана според строги средновековни практики в сунитския ислям.
След години на заговорничене в нелегалност и по интернет те обединиха сили с могъщи групировки, сражаващи се в съседна Сирия срещу президента Башар Асад, и се опитват да създадат халифат, надхвърлящ сегашните държавни граници.
“Те искат да създадат своя собствена държава на това място. Вече не им е достатъчно да имат държава само във виртуалния свят”, каза високопоставен федерален полицейски служител, присъствал на разпити на задържани от Ал Каида в Багдад.
Той каза, че в края на миналия месец армията разкрила заговор на ИДИЛ да завземе погранични градове близо до Сирия в западната провинция Анбар, както и главните населени места там – Рамади и Фалуджа. Планът е осуетен след акция срещу лагер в анбарската пустиня само два дни преди замисълът да бъде приведен в действие, добави служителят.
Бойци възнамерявали да нападнат полицейски участъци, военен оперативен център, отговарящ за четири провинции в Западен и Северен Ирак, както и правителствени сгради в Рамади и западни градове, каза служителят.
Нападението щяло да включва атентатори самоубийци, някои от тях с коли бомби, както и ракети, точно като при атаката през юли, при която стотици затворници бяха освободени от затвора “Абу Гариб” – най-дръзката операция на екстремисти в Ирак от повече от пет години.
ПРЕОСМИСЛЯНЕ
Според аналитика Хабоби ИДИЛ смята Анбар и близкия град Мосул за ядрото на един по-широк район, който може да бъде изтръгнат от контрола на доминираното от шиити правителство в Багдад и да послужи за убежище, осигуряващо свободно влизане и излизане от Сирия.
Възходът на ИДИЛ и съюзниците й в съседна Сирия вече преобрази този конфликт и принуди западните страни, подкрепящи бунтовниците срещу Асад, да започнат процес на преосмисляне.
САЩ и Великобритания замразиха в сряда помощта за Северна Сирия, след като ислямисти завзеха щаб и складове там на подкрепяни от Запада бунтовници.
ИДИЛ, която обяви създаването си по-рано през годината от съществуващи преди това групировки, действа и от двете страни на границата, макар че не е ясно колко тясна е координацията в дейността между сирийското и иракското крило.
В Ирак ИДИЛ пое отговорност за масови бомбени кампании, при които през годината загинаха хиляди цивилни – най-голямото насилие от периода след увеличаването на американските сили.
В Сирия ИДИЛ е водена от чужденци, калени в партизанската война в Ирак, Чечения и Либия, и превзе големи територии в райони под контрола на бунтовниците. На някои места тя опита да наложи строго ислямистки обществен дневен ред.
Външният министър на Ирак Хошияр Зебари оценява общия брой бойци на ИДИЛ на 12 000 – число, което изглежда обхваща както Сирия, така и Ирак.
“Това е отрова и ще дойде деня, не дай Боже, когато ще имат ново ислямско емирство вън от контрол”, заяви той на конференция по сигурността тази седмица в Бахрейн.
ВИРТУАЛНАТА ДЪРЖАВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНА
В Ирак групировката е базирана основно в естествените долини и пещери в западните и северни части на необятната иракска пустиня, която е продължение на сирийската пустиня.
От септември ИДИЛ извърши бомбени нападения срещу четири моста на пътища, свързващи иракските погранични градове Рауа, Аана, Хадита и Рутба със столицата на провинция Анбар Рамади – на 100 км западно от Багдад.
Целта бе да се попречи на службите за сигурност да изпратят подкрепления, когато ИДИЛ напада щабове на силите за сигурност и войници в пограничните градове, казаха служители по сигурността.
Западната сунитска провинция Анбар заема една трета от територията на Ирак и граничи със Сирия, Саудитска Арабия и Йордания.
Малките и големите й градове са разположени по течението на река Ефрат, която влиза в Ирак от Сирия, и са населени със сунити, много от които негодуват срещу доминацията на шиитите в правителството в Багдад.
Хиляди излязоха по улиците на антиправителствени протести в края на миналата година, а от тогава имаше малки събирания.
Когато бойци на Ал Каида за последно контролираха Анбар, голяма част от населението се обърна срещу тях заради жестоките им методи на правосъдие и незачитане на местните племенни водачи. Но има признаци, че те отново получават подкрепа.
Видеозапис, публикуван на джихадистки сайтове по-рано този месец, показва десетки маскирани членове на ИДИЛ, държащи картечници на нещо като военен парад в жилищен район близо до магистралата в Анбар. Вижда се как малка група зрители ликува и маха с ръце.
Парадът се е състоял в края на ноември близо до площад в град Рамади, където редовно се събират протестиращи, казаха за Ройтерс по телефона очевидци и служители по сигурността. Множеството приветстваше маскираните мъже, разказват събеседниците на агенцията.
Властите в Анбар на няколко пъти през последните два месеца въвеждаха полицейски час заради разузнавателни данни, предупреждаващи за възможни нападения срещу правителствени сгради и войници.
“Според разузнавателните сведения, които получаваме, екстремистите се опитват отново да контролират провинцията”, каза Фалих Есауи, заместник-председател на провинциалния съвет на Анбар.
В края на октомври при координирано нападение атентатори самоубийци и други нападатели атакуваха щаб на силите за сигурност и контролно-пропускателни пунктове в Анбар, убивайки най-малко 16 души от силите за сигурност и ранявайки 35.
Два дни по-рано атентатори самоубийци с коли бомби атакуваха обекти в граничния град Рауа.
ИДИЛ пое отговорност и за двете нападения.
СЕВЕРНА И ЮЖНА ДЖАЗИРА
Групировката е създала две пустинни зони, които нарича “вилая” (управлявана териториална единица); едната се казва Държавата Северна Джазира, а другата – Държавата Южна Джазира, в района на анбарската пустиня.
В тези зони има лагери, тренировъчни центрове, командни щабове и оръжейни запаси, казват служители от силите за сигурност.
Бойци на ИДИЛ контролират села, оазиси, пасища и долини по тези места, а иракската армия е разположена в казарми, които са разпръснати из пустинята, казват хора от силите за сигурност и местни жители.
“Настаняването в географски район, в който има природни богатства като петрол и природен газ, и е напълно доминиран от сунити, е приоритет за ИДИЛ на този етап”, казва висш офицер от запаса, отговорен за изготвянето на планове за борба с Ал Каида.
Превод: БТА
- Лондон на война с Брюксел заради имигрантите
Вл. Велев*, Dariknews.bg
.
Снимка: Universaltravelbg.com Британското правителство обмисля да ограничи броя на имигрантите от Европейския съюз в страната на 75 000 на година, съобщава БНТ. Сега този брой е 106 000 годишно.
Идеята е част от правителствен доклад, до който вестник „Сънди Таймс“ е получил достъп. Докладът предлага и забрана имигрантите от Европейския съюз да имат право на различни по вид социални помощи за първите пет години от престоя им във Великобритания.
Според британската преса предложението означава, че образовани и квалифицирани имигранти от страни като Германия, Холандия и Австрия могат да се преместят във Великобритания само ако имат предложение за работа.
Неквалифицираните европейци ще имат право да се установят в страната само ако занятието им е в списък на професии, за които има недостиг на работна ръка.
Друго предложение предвижда британските граждани да имат „национално предимство“, като за тях има специално запазени работни места. Има идея да се ограничи движението на работна ръка от по-бедните държави от Европейския съюз, докато техният БВП не достигне 75 процента от БВП на Великобритания.
Редица наблюдатели обаче определят предложенията като абсурдни и смятат, че ако бъдат приложени, те със сигурност ще доведат до наказания от Брюксел. Свободното движение на хора е една от основните свободи в Европейския съюз и многократно е казвано, че тя не подлежи на обсъждане и предоговаряне.
Българи и румънци днес за втори път ще протестират срещу идеите за ограничаване на правата им и срещу дискриминацията, която твърдят, че има срещу тях във Великобритания.
Протестът е от 14 до 16 ч. местно време пред сградата на парламента в Лондон.
В понеделник около стотина българи и румънци протестираха по същия повод пред резиденцията на британския премиер Дейвид Камерън на „Даунинг Стрийт“ 10 в Лондон.
–––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е кореспондент на БНТ в Брюксел.
- Проф. П. Иванов: Топим се с 10 души на час
Интервю на Васил Василев с проф. Петър Иванов, Faktor.bg*
.
Първи сме по детски самоубийства в Европа, а на три циганчета се пада по едно българче сред новородените. В края на 21 век ще останем 300 000 в държавата на 7 млн. роми, категоричен е изследователят.Проф. д-р Петър Иванов е социален психолог и зам.-преседател на Центъра за демографска политика. Заедно със свои колеги създава факултетите по психология в Русенския и Вликотърновския университет, след което става техен ръководител. Има публикувани няколко книги по психопатология на посткомунизма. Автор е на тритомни ръководства по психотерапия, по психоанализа, приложна социална психология и на много други публикации у нас и в чужбина, както и на сборника „Демографската катастрофа”. Единственият учен извън столицата, който е включен в Златния фонд на българската наука.
– Проф. Иванов, реални ли са данните за демографския срив в България през 2050 г.?– Да, реални са. Подобни изследвания с приблизително същите резултати – че населението на страната ни ще намалее до 4,5 млн. души след 40 години, са правени и от ЦРУ. През 2009 г. руските служби изнесоха прогнозни данни, че през 2011 г. в България ще има 7,3 млн. души. Нашият Национален статистически институт ги отричаше и не се съгласяваше с тях, докато през 2011 г. не установи, че ЦРУ е прогнозирало точно колко хора ще има у нас след 2 години. Изследването на ЦРУ е правено на база раждаемост и смъртност. Разликата между починали и родени е 7,9 промила годишно. Освен това е включена и емиграцията, която е 3,1 промила. Т.е., всяка година според тези данни българите намаляват с около 80 000 души годишно. Това означава, че на ден България губи 220 души, което пък означава, че за 1 час България се топи приблизително с 9-10 души. Ако тази тенденция и тези данни не се променят, то елементарната сметка доказва, че през 2050 г. в страната ни ще останат 4,5 млн. души. В проценти хората ще намалеят с 34%.
– Икономическата криза ли е основният фактор, който засилва тенденцията за демографски срив?
– Не, тази тенденция не е от 2008 г. и не можем да се оправдаваме с икономическата криза. За мен по-големият проблем е, че Националният статистически институт /НСИ/ крие реалните данни за това, което се случва. И малките деца да попитате, ще ви кажат, че броят на циганите се увеличава. Само че твърди, че те са намалели през последните 10 години, което е абсурдно. На всеки 4-5 циганчета се ражда по едно българче. Подобни данни има и в образователното министерство. Министър Сергей Игантов в прав текст каза, че през тази учебна година 50% от първолаците имат различен от българския майчин език. Това означава, че преди 7 години българчета и деца от друг произход са се раждали 50 на 50. Процентът обаче расте. Вече от четири новородени, едно е българче, а останалите – циганчета.
– От къде идва това разминаване между данните на НИИ и вашите изследвания?
– От това, че се скрива много важен факт. Не може да се направи реална етническа карта в страна, в която 900 000 души не са се определили по време на последното преброяване от кой етнос са. Според данните на НСИ циганското население е, представете си, 300 000 души. Ако отидем в Пловдив или в София и посетим ромските квартали, ще съберем повече, само от там. Доверявайки се на данните им, означава, че всяка циганка има по-малко от едно дете, което е парадоксално и налудничаво твърдение. Според моите пресмятания циганите са около 1,5 млн. души сега.– Каква ще бъде етническата карта на България след 40 години?
– Страшна за българите, които ще са малцинство. Прогресията показва, че до 2050 г. ромите ще са 3 млн., турското население – 1,2 млн., а българското – 800 000. Можем да стигнем и по-далеч. В края на този век в България ще живеят около 7 млн. роми, 2 млн. турци и 300-400 хил. българи, ако, разбира се, тази тенденция се запази. Що се отнася до икономическото и социалното развитие, очаква ни пълна катастрофа. Ако в момента има около 70% работещи хора в България, къде легално, къде в сивия сектор, то през 2050 г. със сегашните темпове ще стане така, че едва 40-45% от хората ще имат работа. Населението ще е крайно застаряващо, неработоспособно, а и не трябва да изключваме фактора на циганската инвазия, тъй като етносът, който ще е най-многолюден, и днес е с най-голяма безработица.
– Ако се върнат емигрантите ни, могат ли да променят статистиката?
– Не могат да я променят, защото няма да се върнат. Те са устроени там, децата им се раждат извън България, приятелите им са в чужбина, тук постепенно корените се прекъсват. Въобще нещата са изключително драматични и от генофонда на държавата. Тенденцията е тук да остават мързеливите, некадърните, т. нар. лузъри. Не казвам, че всички хора днес са такива, но един ден ще видите, че съм бил прав. Съсипването на генетично умните и интелигентни хора започва още в средата на миналия век, когато Българската комунистическа партия със своя народен съд и концлагери убиват и съсипват живота на стотици хиляди души. Избивани са професори, учени, инженери, интелектуалци…
– Защо разликата между смъртността на мъжете и жените е толкова голяма?
– Да, действително разликата между двата пола при този параметър е 7 години. Всичко идва от тежката ситуация, в която живеем. Докато жената, майката има основно задължение да отгледа децата. За тяхната прехрана в 90% от случаите отговаря мъжът. Това напрежение, Тези тежки условия на живот, няма как да не доведат до сърдечно-съдови болести, до тежки инфаркти и пр. Това бичът на българския мъж. Статистиката показва, че мъжете заболяват по-често от рак.– На кое място се подрежда страната ни по самоубийства?
– През 2011 г. единствено Латвия ни изпреварва по брой самоубийства. Още по-страшно е, че през 2011 г. България е на първо място по самоубийства или опити за такива в цяла Европа, а може би е и сред челните места в света. В страната ни сами край на живота си годишно слагат 1 600 души, 20% от тях са деца. Т.е., днес са се самоубили трима души.
– Защо всички тези потресаващи данни се прикриват и не се огласяват публично?
– За да прикрият неспособността на властта да се справи с ето тези проблеми, които са далеч по-сериозни от това дали ще строим АЕЦ или не. Не става дума за ГЕРБ, а за всички правителства досега. И ако до 1989 г. е имало напъни за 9-милионния жител, то това днес не може да се случи, защото границите на страната са отворени, работните места с високи заплати са малко, всеки е намалил разходите, докато не се стигна и до намаляване на децата.– Какво трябва да променим, за да върнем отново прираста на населението?
– За разлика от много мои колеги, аз не съм философ и няма да ви казвам как ЕС ще ни спаси, ще искаме кредити от чуждестранни банки и пр. България е разрушена. Няма я. Съжалявам, че не мога да завършим това интервю оптимистично. Не съм песимист, а реалист. Това е мое мнение и като човек, който се занимава с тази материя, не искам да заблуждавам никого. Това е истината. България е като заклана кокошка, която с последни сили пърха с крила обезглавена из Европа, но тези послeдни конвулсии ще спрат скоро. След падането на тоталитарния режим имаме управление на посткомунизма, на децата на онези, които държаха похлупака на тенджерата под налягане. Той гръмна изведнъж през 90-те години, защото тапата беше дръпната и нямаше как народът да не започне рязко да се изпарява навън.
–––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел.ред.: Интервюто е публикувано преди повече от година във Фактор.бг, но не е изгубило своята актуалност.
- Печалните класации на Република България
В световните регистри:
НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО (REDUCTION OF POPULATION):
Класиране през последните 5 години: на първо място в света – АБСОЛЮТЕН СВЕТОВЕН ШАМПИОН!
Най-нещастна нация (by Eurofound): Абсолютен европейски шампион!
Най-бедна нация (by Eurostat): Абсолютен европейски шампион!
Най-болна нация (by Eurostat): Абсолютен европейски шампион!
Корупция (Corruption): Абсолютен европейски шампион!
Престъпност (Crime): Абсолютен европейски шампион!
Изтичане на мозъци (Brain drain): Абсолютен европейски шампион!
Организирана престъпност (Organized crime): Абсолютен европейски шампион!
Смъртност от сърдечно-съдови заболявания (Mortality from heart attack): Абсолютен европейски шампион!
Прозрачност на изготвянето на държавни политики (Transparency of government) policymaking):
Класиране през 2008: 113
Класиране през 2012: 128 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 15Ефективност на правната рамка в решаването на спорове (Efficiency of legal framework in settling disputes):
Класиране през 2008: 119
Класиране през 2012: 122 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 3Прозрачност на корпоративното управление (Efficacy of corporate boards):
Класиране през 2008: 96
Класиране през 2012: 132 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 36Усвояване на нови технологии от бизнеса (Firm-level technology absorption):
Класиране през 2008: 114
Класиране през 2012: 125 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 11Цялостно качество на инфраструктурата (Quality of overall infrastructure):
Класиране през 2008: 109
Класиране през 2012: 115 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 6Качество на пътищата (Quality of roads):
Класиране през 2008: 117
Класиране през 2012: 129 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 12Ефективност на антимонополната политика (Effectiveness of anti-monopoly policy):
Класиране през 2008: 93
Класиране през 2012: 108 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 15Записване за основно образование (Primary education enrollment):
Класиране през 2008: 70
Класиране през 2012: 98 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 28Качество на образователната система (Quality of the educational system):
Класиране през 2008: 81
Класиране през 2012: 98 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 17Защита на интелектуалната собственост (Intellectual property protection):
Класиране през 2008: 103
Класиране през 2012: 105 (европейски шампион!)
Брой места надолу в класацията: 2Ликвидност и сигурност на банките (Soundness of banks):
Класиране през 2008: 80
Класиране през 2012: 103
Брой места надолу в класацията: 23Бреме на държавните регулации (Burden of government regulation):
Класиране през 2008: 84
Класиране през 2012: 109
Брой места надолу в класацията: 25Етично поведение на фирмите (Ethical behavior of firms):
Класиране през 2008: 98
Класиране през 2012: 107
Брой места надолу в класацията: 9Данните са на Центъра за демографска политика (www.bgdemography.eu)
Ползвани са публикации на Института за пазарна икономика и др.
- Б. Чеков: Българското общество се задушава от липсата на демокрация и алтернатива
Интервю на Елена Дюлгерова с Божидар Чеков, в. „Гласове“
.
Божидар Чеков е журналист и писател. Още през 1968 година, веднага след събитията в Прага, той бяга от България и след дълги перипетии се установява в Париж. До днес живее във Франция, но често си идва в България. От доста години пише по актуални теми в сп. „Тема“. За „Гласове“ той коментира принципните разлики между българската и френската избирателни системи. Дава нагледни примери за това как в страна като Франция всеки човек с двойно гражданство може да кандидатства и да бъде избран във върховните държавни органи..
– Коалиция за България внесе предложенията си за промени в Изборния кодекс. Очаква се до Коледа и останалите парламентарни групи да направят същото, а след Нова година депутатите да дебатират и гласуват този важен закон. Запознахте ли се вече предложенията на левицата и как бихте ги коментирали?
– Предложенията на Коалиция за България за промяна на Избирателния кодекс заслужават много внимателен коментар. Най-важното от тях засяга състава на ЦИК. Сдружение ДА, Венецианската комисия, професор Ги Каркасон и аз самият многократно сме оспорвали съществуването на тази комисия.
Защото първо, Българската конституция заявява разделение на властите, но чрез квотите на парламентарните партии в ЦИК и всички останали институции де факто тя възстановява злополучния модел на „партията-държава”.
Предложението на БСП за промяна на този антидемократичен модел е крачка в добра посока. Неговата искреност обаче не е убедителна. Защо? Защото в настоящия кризисен период дефектите на действащата конституция реално заплашват настоящата управляваща коалиция в едни бъдещи избори.
Най-силно представената партия в парламента – ГЕРБ, разполага чрез принципа на квоти с мнозинство в ЦИК. Следователно това „противническо” мнозинство ще направи всичко възможно да запази шансовете за връщане на власт на хората на Бойко Борисов.
В най-добрият случай двете най-мощни политически групировки ще се договорят за взаимно неутрализиране с цел изключване на всички останали от властови позиции. Поради това предложението на БСП за промяна на ЦИК и превръщането й в държавна административна единица, чиито членове да бъдат „избирани” от депутатите, е фактически покана за споразумение между управляващите парламентарни партии.
– Живели сте дълги години във Франция, запознат сте с изборните правила там – и по-специално с правата на чужденците. Бихте ли направили сравнение с нашата избирателна система на базата на личния си опит?
– Огромни са разликите между българската и френската избирателни системи и не е новият проектозакон, който ще ги намали. Ако формата леко се променя, съдържанието остава непроменено. Една от най-важните необходими промени е статутът на държавния чиновник.
За разлика от България, във Франция той е служител на обществото „до живот“, а не е политически зависим. Каквито и промени да настъпят, чиновниците от администрацията или от жандармерията са незаменими. Те могат да бъдат уволнявани само в случай на доказано нарушение. Например подкуп, фалшификация и други изключително рядко срещани престъпления.
Заплатите им са по-ниски от частния сектор, но улесненията – жилище, кредит, училища за децата, служебни коли и други, привличат кандидат-чиновниците. Във Франция регистрирането на партия е толкова лесно, колкото е регистрирането на кръжок по моделизъм или детски хор.
Кандидатурите за партия или за избори се регистрират в префектурите, като единственото „елиминиращо” условие е например наличието на расизъм или някаква дискриминация в статута на сдружението, асоциацията или партията.
Преброяването на бюлетините във Франция е публично. Преброителите са доброволци от обществото. Представителството на администрацията е задължително, но само за улеснение и транспорт на протоколи и бюлетини.
– Придобивайки френско гражданство, чужденецът получава равни права с етническите французи, така ли?
– Понятието „чужденец” не съществува във Франция. Или си с френско гражданство, или не си. В първия случай всички притежатели на френски паспорти се ползват с равни избирателни права, независимо от месторождението, етническия произход или вярата.
Всеки българин, добил френско гражданство, може да бъде дори кандидат-президент на Франция. Достатъчно е да събере 500 подписа на „големи избиратели” – сенатори, депутати, кметове, общински съветници…
На последните президентски избори 20% от кандидатите бяха с двойно гражданство. Паричната вноска е сравнително малка и парите се връщат при положение, че кандидатът получи минимален брой гласове.
Принципът е: „Всеки притежател на френски паспорт може да бъде кандидат“. Не е някаква измислена ЦИК, която може да го спре. Тази свобода е в основата на чувството на солидарност, типично за френското общество, независимо кога и как дори придошлите са станали част от него.
Всички френски граждани съзнават, че обединени са много по-силни, отколкото капсулирани етнически или религиозно. Това чувство за общия интерес в полза на личния е типично за Франция.
– Малко повече за кандидат-президентската кампания?
– Кандидатурите във Франция са индивидуални, не партийни. На всеки кандидат, който получи над 5%, парите за кампанията му се връщат. Никой и никаква администрация не може да се противопостави на една кандидатура. „Вокс попули” или „гласът на народа“ е принципът – формата се подчинява на него. Народът е суверен.
– Доколкото знам, самият вие сте участвали в комисия по време на избори във Франция. Как се случи, защо го направихте?
– По време на президентски избори през 1974 година, след като изявих желание, бях поканен за представител на Валери Жискар Дестен в избирателна комисия в Париж. Моят кандидат беше успешно избран, независимо че мястото на раждането му е… Германия.
Бил съм избиран и за съдебен заседател в жури от 12 членове, трима от които професионални магистрати. Всеки един от дванадесетте гласа обаче има равно значение.
– „Хората тук не си дават сметка, че са сложили на котлона тенджера със залепен капак и той ще гръмне. С тези пари в избирателната система, с липсата на видимост, не на прозрачност, без участието на обществото в избирателната и съдебната система, ако продължаваме да вървим заднешката в Европа, предвиждам неприятни събития в България.“ Това са ваши думи от интервю, което дадохте наскоро. Бихте ли пояснили това малко по-обширно?
– Гледано отвън, българското общество се задушава от липсата на демокрация и алтернатива. Затова всеки опит за промяна прилича на даване на газ на кола с включена спирачка.
Цялата власт е съсредоточена в парламента. Той няма противовласт. В България няма сенат, няма силен президент, пресата е пристрастна в повечето случаи. Поради партийните квоти съдебната власт е неефективна.
Ситуацията е напълно блокирана именно поради конституционните недодяланости. Нейните създатели са имали една-единствена грижа – промяната на формата на управление, но запазването на властта по модела на еднопартийната система, независимо от името на управляващата партия.
Но те явно не са предвидили всичко, в настоящия случай управляващата партия не може да продължи да управлява сама. И тази задължителна пътека към компромиса с друга политическа сила ражда вече 24 години една договореност, която българските граждани отхвърлят – кой с Терминал 2, кой с политическа апатия.
– Нека поговорим малко за българската емиграция преди 1989 г. и т.нар. нова емиграция. В какво се състоят разликите?
– Сега емиграцията е различна, всеки се занимава с неговото си коремче, с неговото си изследване и с неговата си стипендийка, и само като му отнемат парите, излиза вече на улицата, но малко късно е.
А това, което се забелязва в българското общество отдалече, е неговото разединение. Всеки се е сгушил в своя си ъгъл и се оплаква от своите си проблеми – без да гледа другите проблеми. Нещо, което прави впечатление, е, че новата емиграция не се ползва с уважението, което старата емиграция получаваше в страните, в които се установяваше.
Нас ни уважаваха, защото се борехме за правата си. Бяхме уважавани, зачитани – дори подпомагани. Новата вълна емигранти не се интересува от несправедливостта в самата България. А когато става дума за права, те се постигат чрез борба. В чужбина ми задават въпроса: „Какво става с твоята България?“. И аз изброявам всичките несправедливости, които са тук, в тази система – това, което тласка хората към емиграция. Ние имаме 30% население в чужбина.
Аз във всичките ми книги описвам моя поглед към българите в чужбина с мои пътеписи и приключения по света. Наричам случките „четирилистни детелини“, защото са интересни.
Аз приемам моя народ такъв, какъвто е, въпреки че съм избягал от една система и се борих срещу системата, но не мога да се откажа от произхода си. Имах тогава живот с двойно дъно, защото съм един от примерите защо се връщам в България.
– Казвате „привидното плуване води до истинско давене“. Какво точно имате предвид?
– Българите много често казват: на мен не ми харесва. Правителството на една държава отговаря за сигурността на хората в границите, в които е държавата. Едно правителство отговаря за образованието на хората в държавата и отговаря за здравето на хората. И трите неща са под въпрос днес. Да преглътнем различията си, България има резерви – 3 милиона души в чужбина, които се увеличават. И тези резерви могат да се ползват, при положение че правата на тези хора тук биват зачитани и тези хора да започнат да се връщат. А не кой ще бъде начело, за да промени начина на сметки, не, парите ги няма, без пари не става. Аз винаги съм бил противник на системата, а не на хората. Всеки може да вярва в каквото си иска, но да сравнява. Резултата на комунизма няма смисъл аз да го казвам, а въпросът е какво правим сега с тези хора, които живяха 45 години, и техните деца.
– Бъдещето на България? Чрез Франция може би…
– Всеки български или друг студент, след 5-годишен успешен престой във Франция може да поиска гражданство и да го получи. Кандидатите са много. Част от тях успяват. Ако са българи, губят автоматично избирателните си права в България, защото са „двойни“ граждани. Нещо, което Франция, а отскоро и Германия, приемат като съвсем нормално.
Кой губи и кой печели от настоящето българско законодателство: българското или европейското общество? Как ще успее здравната реформа, кой ще пълни здравната каса, кой ще плаща пенсиите на застаряваща България без работоспособно население? Това политическо късогледство е пагубно погледнато от всякъде. Инвестициите спаднали двойно? Че кой ще инвестира в замираща икономика с непрестанно емигриращо население?
Има няколко начина за обръщане на течението. Първото нещо е политическата представителност в Българския парламент на диаспората. Тази представителност ще покаже пътя за връщане, не на всички, но поне на част от нея. За истинска връзка с българите в чужбина, агенцията която сега отговаря за тях, трябва да се промени коренно и да се превърне в Агенция за завръщането на българите от чужбина.
– А защо са ни българи от чужбина?
– Защото България без българи е обречена! Всички държави внасят масово работоспособни чужденци, освен, че се грижат за раждаемостта. Гърция в продължение на десетилетия е внасяла гърци от Турция и целия Средиземноморски басейн. В последно време, подобно на Израел тя внася гърци от Русия, по-скоро от Кавказките републики. Германия също внася „нови“ германци. Преди няколко месеца тя въведе и двойното гражданство, подобно на Франция, за турците, родени на нейната територия. Само изчезваща България не само, че не прави нищо, но дори гради проект за Конгрес на българите от чужбина, колкото се може по-далеч от Родината. По-този начин благодарение на подмазвачи, нагаждачи и „пудели“, управляващите се опитват да скрият крещящата липса на представителност в българския Парламент на диаспората.
- Ирландия първа от кризисните страни в ЕС се отърва от МВФ
Ирландия официално излезе от програмата за финансова помощ от ЕС/МВФ, ставайки първата от кризисните страни в еврозоната, която се освобождава от надзора на международните кредитори.„Това не е краят на пътя, но това е един много важен момент“ – заяви министърът на финансите на Ирландия Майкъл Нунан.
Той подчерта, че правителството трябва да продължи същата антикризисна политика от последните години, съобщи ирландската телевизия RTE.
Министърът благодари на ирландските граждани, които са били принудени да приемат увеличаване на данъците и съкращаване на държавните услуги във връзка с икономиите в бюджета.
Източник: 30dumi.eu
- След 5 години стаж и най-корумпираният БГ съдия остава завинаги в системата
Теория на ликвидирането на България. Част I – Висш съдебен съвет
.
Материал на Harmonypragma.com
Висшият съдебен съвет бе създаден на 13 юли 1991 година с влизането в сила на новата “ демократична конституция“. Години по-късно разбрахме, че това бе най-големият удар по българската държавност и общество. По държавността, защото бе създадена шапката на мафията; и по обществото, защото бе сложено началото на зависимостта на обществото от корупцията и парите.За какво иде реч?
Създаден с Конституцията от 1991 г. Юридическо лице и постоянно действащ орган, който гарантира независимостта на съдебната власт (съгласно Закона за съдебната власт). Състои се от 25 членове, с най-малко 15 години юридически стаж. Сред тях по право влизат председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главният прокурор. Единадесет от членовете се избират от Народното събрание, останалите единадесет – от органите на съдебната власт. Мандатът на Съвета е 5 години и участниците не могат да бъдат преизбирани. Заседава най-малко веднъж седмично. Решава въпроси, свързани с бюджета, дисциплината, квалификацията и кариерата на магистратите (повишава, премества, освобождава). Номинира пред президента председатели на Върховния касационен съд, върховния административен съд и главния прокурор.
Създаден за да управлява съдебната власт, Висшият съдебен съвет получи властта да назначава, понижава и повишава магистратите, но… без възможност за упражнява контрол върху издадените от тях съдебни актове. Това важи и за инспектората към ВСС. С прости думи – никой член на ВСС не може да отвори кое да е дело на магистрат и да погледне как го е водил и на какво основание е постановил съдебния акт, не може дори да провери дали записаните в мотивите на решението или присъдата доказателства действително съществуват! Логично е да попитаме – Как тогава ВСС преценява дейността на съдиите и прокурорите, как ги атестира и повишава. на какво основание ги понижава и уволнява? Логично е да отговорим – по някакъв скрит признак. Пари или друга сделка, партиен натиск или услуга – всичко това е търговия с влияние. Законната атестация включва стаж, преценка дали делата са бавени и дали магистратът е дисциплиниран, т.е дали не излага гилдията пред обществото (в смисъл пиянства и хулигански прояви). Няма изискване да не е лъгал в постановяваните съдебни актове, няма изискване дали е вкарал неправилно някого в затвора или дали е отнел с измама имота от някого и го е дал на друг, без значение е дали е приложил точно нормата на закона или я е употребил превратно, за да услужи на някого. От тази отговорност магистратите са освободени чрез отсъствието на какъвто и да е било текст в Наказателния кодекс, отнасяш се до техните лъжи в процеса. За затаяване на истина или потвърждаване на неистина наказателна отговорност носят свидетелите, вещите лица и в някой случаи страните, но не и магистратите! Имунитетът им по конституция е само подробност. Дори и той да бъде премахнат, нищо няма да се промени. Защото всичко, което е престъпление, е записано в Наказателния кодекс. Всичко, което не е – не е престъпление. Те знаят това по-добре от всичко, което са учили. Знаят, че ВСС не може да отваря папките с делата и се възползват от това. Наред с това съдите след 5 годишен стаж стават несменяеми. Никой освен Господ не може да ги разкара от службата, колкото и да са корумпирани. Когато се пенсионират, получават около 80 000 лева.
Защо всичко това ликвидира държавата? Защото тези обстоятелства дават възможност магистратите да се продават, а всички дела в България да бъдат купувани, а този който не го прави да губи и страда. По този начин биват убивани всички честни българи, попаднали в съдилищата, които не искат или не могат дават подкупи. Никой в България не може да се развива, защото ако е с морал няма да даде подкуп, а ако не го даде съдилищата ще го ликвидират. Това убива полезните за обществото хора, без които е невъзможно никакво развитие на държавата.
Това е ситуацията. Според чл. 29 от ЗСВ възнаграждението на изборен член на ВСС е равно на възнаграждението на съдия от Върховния касационен съд (ВКС). Последната актуализация на заплатите в съдебната система бе извършена пред юли 2012 г. от стария състав на ВСС, който увеличи заплатите средно със 7%. Така основната заплата на съдия във ВКС стана 3119 лева, което трябва да е и основното възнаграждение на член на съвета.
Ако член на съвета има 20 години стаж в съдебната система, върху тази сума му се начисляват 40 на сто за прослужено време и заплатата му става 4366.60 лева. Ако обаче процентът за прослужено време е например 54, тогава възнаграждението става 4803.26 лева.Какво следва: Създадена бе Национална гражданска инициатива против корупцията, за правова държава и честно правосъдие, една от целите на която е въвеждането на честно правосъдие в България. Как ще стане това? Само с наказателна отговорност на съдии и прокурори, когато лъжат в процеса и решават делата без да са изяснили истината. Без давност за такова престъпление.
Страница на инициативата: https://www.facebook.com/pravobulgaria
