Авторски
- Оценки за политическата 2013-та година
Провали се проектът за полицейска държава с „носеща конструкция“ а ла Пеевски и с „фасада“ а ла Орешарски
.
Интервю на социоложката Боряна Димитрова за в. „Дневник“
.
Пламен Орешарски в пленарна зала. Снимка: Анелия Николова, в. „Дневник“
– Какво спечели и какво загуби страната през годината?
– Спечели глътка въздух и надежда, че гражданите могат да променят съдбата и страната си. Загуби възможността да го направи по-бързо. Но научи урока на Мартин Лутър Кинг – „когато протестираме, трябва да се задължим да го правим постоянно“.
– Какво не ви изненада през 2013 г.?
– Чевръстостта, с която ДПС се наложи над „мандатоносителя“ БСП и за няколко месеца я превърна в свой умален и послушен придатък по модела „или гласуваме, или правителството пада“. Нищо ново в „екзактността“ на този изпитан модел.
– Коя е оставката/оттеглянето на годината?
– Несъмнено, принудителното оттегляне на Пеевски под натиска на гражданските протести. Номинирането му не беше нито случайно хрумване, нито необмислено действие. С невъзможното му оставане на поста се провали проектът на неговите създатели за перфектната полицейска държава – с „носеща конструкция“ а ла Пеевски и с „фасада“ а ла Орешарски.
– Кой според вас е скандалът на 2013 г.?– Тук единственото число е неуместно. Всички номинации са сериозни и изградени все по теорията на Станиславски – ако в първо действие на сцената има пушка, до края на представлението тя непременно ще гръмне. Ето част от тях, без претендирам за изчерпателност:
– “ Председател на БСП и ПЕС носи на главния прокурор сигнал за подслушване. В замяна – службите влизат открито в политическата игра“;
– „Излита огромен ТВ балон в деня за размисъл. В замяна – горещият въздух от него изстрелва ТВ шоумена право в политиката“;
„Една великолепна четворка – М. Миков, С. Станишев, Л. Местан и Хр. Бисеров внася промени по индивидуална кройка в закона за ДАНС. В замяна – десет дни по-късно неизвестно „КОЙ“ номинира Пеевски за неин шеф“ ;
-„Бял автобус с народни избраници гази протестиращи избиратели. В раз-мяна – БСП чрез МВР готви опорни точки за отразяване на протестите“;
– „Правителството си осигурява златния глас на националистите от Атака. В размяна – те съвсем случайно шест месеца по-късно се озовават по златните пясъци на Варадеро“.
– С какво ще запомните служебното правителство на Марин Райков?
– С наредбата за деконцентрация на парите, които фирмите с държавно участие държат в банките.
– Какво успя да свърши новото правителство? Къде се провали?
– Успя да се задържи на власт – предвид провокациите си към обществото и реципрочното недоверие, което събуди – това е огромно постижение. Иначе, като всеки човек и като всяко правителство в криза, изживява непрекъсната криза на идентичността – от експертно стана програмно, от програмно – отговорно, от отговорно – неподдаващо се на натиск, от неподдаващо се на натиск – най-доброто на прехода. Тези метаморфози на словесните му наметала добре описват и силата, и слабостта му – успя да овладее зависимите, не успя да овладее независимите. Поради това успехът му вече носи зародиша на провала.
– Справи ли се президентът с предизвикателствата, които му поднесе тази година?
– Президентът успя да избегне удобното изкушение на фалшивата междинна поза „и с тези, и с онези“ и зае единствената възможна обединяваща позиция – тази на демократичните ценности, които като общество сами сме избрали да следваме. Предизвикателството, което не успя да преодолее, е личната му /не/убедителност, поставянето на цели и задачи, които да увличат и дават надежда.
– Коя е голямата промяна в политиката?
– Няма голяма промяна в политиката. Има повторение в по-тъмни и зловещи краски на онова, което вече сме живели в последните 24 години.
– Коя е голямата промяна в обществото?
– Възникналото чувството за общност между стотици хора, изолирали се в самотното си неприемане на господстващото лицемерие и двоен морал. В хилядите протестиращи непознати, тези хора срещнаха себе си. Управляващите инстинктивно разбират, че взаимната опора и солидарността между тези хора е най-големият им враг. Затова са и толкова яростни в опорните си точки.
– Как оценявате първата година на новия патриарх?
– Обещаващо начало, с няколко силни заявки Църквата да не стои встрани от проблемите и терзанията на обществото, и неясен край, покрай заплитането във вътрешни междуособици и скандали.– А първата година на новия главен прокурор?
– По критериите, по които мога да съдя, т.е. по публично известните резултати от дейността му, и по общественото доверие – разочароваща. Когато прокуратурата започне да извършва разследванията си по време на, а не след края на мандата на едно управление и изземе функциите на „вечните“ парламентарни комисии за „разследване злоупотребите на предишното правителство“ , тогава главният прокурор ще си е свършил работата.
– Коя тема/събитие незаслужено остана извън медийното внимание?
– В политически план – оставката на зам. председателя на парламента от ДПС Христо Бисеров. Случаят бързо беше забравен, нито едно журналистическо разследване не се опита да се зарови по-надълбоко, а можеше да разкрие много за механизмите на зависимост на прехода.
В социален план – драмата на българското образование, на българския учител, на лицата и личностите, които излизат от него.
- Откъде дойдоха нещастията ни през годината
Бедността се увеличи, справедливостта стана още по-дефицитна, усещането за нормалност се изпари съвсем
.
Според европейската статистика под границата на бедност в България живеят 1 660 000 домакинства. Снимка: БГНЕС
„Добра година“ на Питър Мейл е романът, който препоръчвам за четене по празниците за постигане на мечтания уют. Не така уютна беше 2013 година и за мнозина тя не беше добра.
Изследване на агенция „Галъп“ постави българите за трета поредна година начело на класацията за най-страдащата нация в света. Наистина данните са за предишната – 2012 г., но според всички анализи, анкети и статистически данни, през 2013-а беше още по-зле. И ако тогава 39% са страдали от икономиката и от начина си на живот, какво ли ще покаже следващото изследване?
През изминалите 12 месеца отново битът определяше съзнанието. Повече от половината от хората в България – 57%, страдаха от недостиг на храна, лоши жилищни условия, лошо здраве, силен стрес, тревожност, тъга и гняв, имаха ограничен или никакъв достъп до здравеопазване, отчете Евростат. 44% търпяха сериозни материални лишения. Страната ни отново беше най-бедната в Европейския съюз със стряскащата реалност, че
52% от децата и 61% от пенсионерите са застрашени от мизерия
и социално изключване. Младежката безработица удари 28.1% и съсипа хоризонта за бъдещето на всеки трети млад човек. Светлина в тунела е единствено падането на забраната да работят в страните от ЕС от 1 януари, за което им стискаме палци.
Според 53% от мениджърите бизнес климатът през изминалата година се влоши. Спадът на оборотите на фирмите означава, че сме купували още по-малко стоки и услуги и сме свивали и без друго свитото си потребление. За сметка на това сивата икономика зае нови територии, като мина нивата отпреди 12-13 години според анализ на Центъра за развитие на демокрацията.
Какво предприеха сменилите се три правителства? Парите за отглеждане на дете ще се повишат реално само с няколко лева, цената на електричеството беше върната на нивата от миналата зима, когато избухнаха социалните протести, свалили правителството на ГЕРБ, планираните мерки за борба с младежката безработица по-скоро ще я увеличат заради липсата на елементарна гъвкавост. Дотук ефектът е нулев, а спиралата на недоимъка ще стане видима съвсем скоро –
когато всички получат високите си декемврийски сметки за ток и парно
„Галъп“ коментира така: „През 2013 г. лидерите на България се изправиха пред последиците от това, че населението страда. Протестите, плъзнали в страната, доведоха до оставката на правителството на Бойко Борисов. Но в най-бедната държава в ЕС сблъсъкът заради бедността и корупцията продължава, въпреки че през май имаше предсрочни избори.“
Корупцията донесе още много нещастия, въпреки че мнозина вероятно са разрешили лични проблеми по този начин. Проучванията показаха, че повече от половината от нас приемат даването на подкуп за нормална практика в отношенията с различни хора и институции. Тази нагласа доведе дотам, че превърна в навик сключването на корупционни сделки, лиши от критичност, предизвика дебелокожие. В резултат подкупните останаха ненаказани, а недосегаемостта им – бетонирана.
Тоталната липса на елементарна човещина у политиците лъсна отново при хиляди поводи. Самозабравянето във властта пролича в липсата на чувствителност по важни въпроси – като се започне от невинни проблеми като този, че учениците нямат достатъчно часове по спорт, и се стигне до нежеланието на политическата класа да се лиши от тлъстата си партийна субсидия. Единици по високите етажи на властта показаха достойнство, като признаха грешки или се оттеглиха от постовете, които вече не заслужават.
Олигархията не отстъпи нито крачка от завзетите позиции,
само смени „проекта“ си. Упорството на хората й в управлението да не дават отговори за зависимостите си запали протести, които още продължават. Тази мощно бликнала енергия обаче беше разделена на снопове и хаотично разпръсната, сякаш като доказателство, че тази година повече неща ни разделяха, а малко ни обединяваха. Разделихме се на красиви и умни срещу грозни и глупави. На успели и неудачници, след като субектът на най-скандалния избор на годината – на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, не се посвени да заяви, че бил преуспял и забогатял на 33 години от труда си, въпреки че това по нищо не личи от имотната му декларация.
Престъпността и контрабандата не намаляха, незаконното подслушване мина всякакви граници, справедливостта стана още по-дефицитна, а усещането за нормалност – в онзи простичък смисъл – се изпари съвсем. В резултат ксенофобията се разрасна, бежанците, които потърсиха убежище, бяха посрещнати с недоволство, истерия и
липса на толерантност, каквато обществото ни досега не беше проявявало
И тази година мнозина от нас не спазваха правилата, заради което животът ни беше труден и нервен. Улиците останаха разбити, влаковете – мръсни, автобусите – стари, градската среда – неуютна. Селата запустяха, плажовете намаляха за сметка на бетона. Неграмотността стигна нови „върхове“, посещенията на събития, свързани с изкуство, намаляха, читателите на книги станаха застрашен вид.
Впрочем, за да сложим стоп на песимизма, ето какво е казал Александър Дюма-баща: „На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът“.
Щастлива Нова година, скъпи сънародници! Дано сравнението след една година да е положително.
- Этот учитель — настоящий гений!
Как сказал Адриан Роджерс (Adrian Rogers): «Вы не сможете приумножить богатство, разделяя его».
И это действительно гениально!
Профессор экономики из одного колледжа рассказал, что у него никогда не было ни одного «провалившего» курс студента, но однажды его курс «завалила» целая группа. Эта группа настаивала, что идея социализма Обамы действительно является великолепным уравнивающим фактором, при помощи которого никто не будет бедным и никто не будет богатым.
Тогда профессор сказал: «Хорошо, мы проведем в вашей группе эксперимент в соответствии с планом Обамы». Ваши оценки будут усреднены, то есть все студенты в группе будут получать одинаковую оценку, так что никто не получит 2, но никто и не получит 5…
После первого теста была посчитана средняя оценка в группе и все студенты получили 4. Студенты, которые отлично подготовились, были разочарованы, а студенты, которые практически не готовились, были счастливы. Когда пришел черед второго теста, студенты, которые и к первому почти не готовились, учили еще меньше, а те, которые качественно готовились в предыдущий раз, решили, что они тоже хотят «легкой жизни» и готовились к тесту менее усердно. Общий результат был 3. Недовольными остались все!
Средняя оценка за третий тест равнялась 2 баллам. Оценки так и не увеличились, в отличие от числа споров, взаимных обвинений и обид. Никто не станет учиться на благо кого-то другого. В итоге, к большому удивлению студентов, вся группа «завалила» курс. Профессор же сказал им, что и социализм потерпит такую же неудачу, потому как когда вознаграждение велико, большие усилия оправданы, а вот если правительство будет отнимать вознаграждение, то ни у кого не возникнет желания добиваться успеха.
Источник: Тrizway.com
- Surprising Book Facts
Joel Watts* posted the infographic below.
If its statistics are true, they are depressing…
- 100 Years Ago: Why Bankers Created the Fed
By Christopher Westley, Mises.org
.
The Democratic Party gained prominence in the first half of the nineteenth century as being the party that opposed the Second Bank of the United States. In the process, it tapped into an anti-state sentiment that proved so strong that we wouldn’t see another like it until the next century.Its adversaries were Whig politicians who defended the bank and its ability to grow the government and their own personal fortunes at the same time. They were, in fact, quite open about these arrangements. It was considered standard-operating procedure for Whig representatives to receive monetary compensation for their support of the Bank when leaving Congress. The Whig Daniel Webster even expected annual payments while in Congress. Once he complained to the Bank of the United States President Nicholas Biddle, “I believe my retainer has not been renewed or refreshed as usual. If it be wished that my relation to the Bank should be continued, it may be well to send me my usual retainer.”
No wonder these people were often pummeled with canes on the House floor.
It is little wonder that early Democrats garnered such popular support and would demand Andrew Jackson end America’s experiment with central banking. Jackson called it “dangerous to the liberty of the American people because it represented a fantastic centralization of economic and political power under private control.”It’s hard to believe that guy who said that is now on the $20 bill.
Jackson also warned that the Bank of the United States was “a vast electioneering engine” that could “control the Government and change its character.” These sentiments were echoed by Roger Taney, Jackson’s Treasury Secretary, who talked of the Bank’s “corrupting influence” and ability to “influence elections.” (The Whigs would later get revenge on this future chief justice when Abraham Lincoln, in response to a written opinion with which he disagreed, issued his arrest warrant.)
But the courtship between the political classes and their cronies would continue in the decades following Lincoln’s assassination. Those politically well-connected groups that benefited from early central banking continued to benefit from government finance, especially off of “internal improvements,” which is the nineteenth-century term for pork. National banking would appear during the War Between the States, setting in place a banking system in which individual banks would be chartered by the federal government. The government itself would use regulations backed by a new armed U.S. Treasury police force to encourage the banks’ inflation and protect them from the market penalties that inflation would otherwise bring them, such as the loss of specie and the occurrence of bank runs.
The boom and bust cycle, explained by the Austrian School in such detail, became worse and worse in the period leading up to 1913. And with the rise of Progressive Era spending on war and welfare, and with the pressure on banks to inflate to finance this activity, the boom and bust cycles worsened even more. If there was one saving grace about this period it would be that banks were forced to internalize their losses. When banks faced runs on their currencies, private financiers would bail them out. But this arrangement didn’t last, so when the losses grew, those financiers would secretly organize to reintroduce central banking to America, thus engineering an urgent need for a new “lender of last resort.” The result was the Federal Reserve.
This was the implicit socialization of the banking industry in the United States. People called the Federal Reserve Act the Currency Bill, because it was to create a bureaucracy that would assume the currency-creating duties of member banks.
It was like the Patriot Act, in that both were centralizing bills that were written years in advance by people who were waiting for the appropriate political environment in which to introduce them. It was like our current health care bills, in which cartelized firms in private industry wrote chunks of the legislation behind closed doors long before they were introduced in Congress.
It was unnecessary. If banks were simply held to similar standards as other more efficient industries were held to — the rule of law at the very least — then far fewer fraudulent banks would ever come about. There were market institutions that would penalize those banks that over-issued currencies, brought about bank runs, and financial crises. As Mises would later write:
What is needed to prevent further credit expansion is to place the banking business under the general rules of commercial and civil laws compelling each individual and firm to fulfill all obligations in full compliance with the terms of contract.
The bill was passed fairly easily, in part because the Democrats had a larger majority in both Houses than they do today. There were significant differences that were resolved in conference, with one compromise resulting in the requirement that only 40 percent of the gold reserve back the new currency. So instead of a 1-to-1 relationship between gold and currency issued — a ratio that defined sound market banking since the time of Renaissance Italy — the new Federal Reserve notes would be inflated, by law, at a ratio of 1-to-2.5.
The bill that was first drawn up at Jekyll Island was signed by Woodrow Wilson in the Oval Office shortly after the Senate approved it. At one point during the signing ceremony, as he reached for a gold pen to finish signing the bill, he jokingly declared “I’m drawing on the gold reserve.”
Truer words were never spoken.
Central banks always result in feeding those forces that centralize and expand the nation-state. The Fed’s policies in the 1920s, so well documented by Rothbard, would provoke the Great Depression, which, in the end, wrenched political power from cities and state governments to the swampland in Washington. Today people take seriously the claim that there can be a viable federal solution to every problem thanks to the money printed up by the Fed, while each decade has seen a larger proportion of the population become dependent on its inflation.
And yet Andrew Jackson’s beliefs about the perniciousness of the Second Bank of the United States are just as applicable to the Federal Reserve today.
Here’s to hoping we’ll see Jackson’s hawkish nose and unkempt hair on a gold-backed, privately issued currency in the not–too-distant future.
.
________________________________________________________Editor’s Note: This article is based on a speech delivered at the Mises Institute’s Birth and Death of the Fed conference in Jekyll Island, Georgia, on February 26, 2010.
Christopher Westley is an associated scholar at the Mises Institute. He teaches in the College of Commerce and Business Administration at Jacksonville State University.
- С мая 2014 года всем новорожденным Европы будут вставлять микрочип?
Aнна Кисличенко, Аnnatubten.livejournal.com
.
С мая 2014 года по всей Европе всем новорожденным будет в обязательном порядке устанавливать подкожный микрочип, который будет вводиться в государственных больницах, – так сообщается в итальянской газете Corrire di Roma.Микрочип-это микросхема, которая будет находится в подкожной клетчатке. Микрочипы имеют размер примерно с рисовое зерно, и работают на основе пассивной технологии НВО (NWO). Такие микрочипы, как утверждается в статье, будут особенно полезны в случае исчезновения или похищения ребенка.
Дальше – еще интереснее: „многие страны уже вводят микрочип при вакцинации. Такой микрочип содержит информацию о человеке-носителе, а схемы GPS нового поколения внутри микросхемы позволяют обнаруживать человека-носителя микрочипа с точностью до 5 метров.
Микрочип будет подключен непосредственно к спутнику, который будет управлять подключениями.
Такой микрочип каждый желающий может имплантировать себе или своим детям бесплатно, независимо от даты рождения, заполнив форму заявления..
В ведомстве, о существовании которого мы узнаем впервые – КККН (в итальянском варианте, латинскими буквами это пишется как „CCCP“), Консультативном комитете по контролю населения, приняли во внимание возможность установки всем гражданам, родившимся до указанной даты.
Введение чипа будет полностью безболезненным, так как чип будет имплантирован под кожу, в левый локоть, – успокаивает всех Corriere di Roma.
Далее в статье следуют слова восхищения: „Наконец-то хорошие новости из мира технологий! Благодаря микрочипу, наконец, вы сможете избежать всех случаев похищения, которые потрясали мир все эти годы. Кроме этого, возможно, благодаря этой технологии, в будущем станет легко отслеживать всех преступников, скрывающихся от правосудия.И для информации: микрочип-это микросхема, которая вводится в подкожную клетчатку. Микрочипы, о которых говорится в статье, имеют размер примерно с рисовое зерно, и работают на основе пассивной технологии НВО.
http://www.corrierediroma.it/2013/12/mic
rochip-obbligatorio-per-tutti-i-neonati-d a-maggio-2014/ .
Пост-скриптум: Добавляю опровержение на следующий день:
Очень рада сообщить, что сегодня, благодаря доброжелательным друзьям, обнаружилось, что на статью о тотальном микрочипировании всех новорожденных в Европе все-таки есть какое-то опровержение:
http://www.giornalettismo.com/archives/1
266189/la-bufala-dei-neonati-con-il-micr ochip/ Новость об обязательном микрочипировании всех младенцев с мая 2014 года, опубликованная изначально на итальянском новостном интернет-портале Corrire del Mattino, потом в Corriere di Roma и разошедшаяся довольно широко в итальянском Интернете, дошла и до нашего пространства соцсетей. Вчера я увидела эту статью на сайте очень достойной и очень уважаемой благотворительной организации „Святость материнства“ и просто перевела на русский вот этот текст:
http://www.corrierediroma.it/2013/12/mic
rochip-obbligatorio-per-tutti-i-neonati-d a-maggio-2014/ И теперь очень рада, что есть очень большая вероятность, что это все пока не актуально. Хотя после прочтения форсайт-проекта „Образование-2030“, располагающегося на сатйе вполне легитимного Агентства стратегических инициатив, можно познакомиться с тем, что подобные вещи разработчиками форсайта (Международная школа Сколково и компания „Метавер“) предполагаются уже с 2017 года (см.2017 г):
http://www.asi.ru/molprof/foresight/1225
4/
Правда, это звучит так: „системы биологической обратной связи“ и “ миниатюризация и оестествление компьютерных устройств ввода/вывода и отказ от компьютеров как от специальных объектов“. Потом в 2020 году они заявляют the dot of God, или „точка Бога“, когда все и вся оцифровано.
Честно, я буду больше всех рада, если это не произойдет никогда, потому что никак не являюсь приверженцем трансгуманизма, но нельзя не осознавать направление, куда нас пытаются увести. И, признаюсь, до того момента, как я в этом сентябре прочла новый форсайт „Образование-2030“ и „Превентивная медицина“, я не очень серьезно относилась к алармистам. говорящим об опасности электронных документов. чипизаций и пр.
Теперь однозначно считаю, что есть о чем задуматься, даже если статья в итальянском издании – фейк.
- Зима в тропиците: животните замръзват на място
Студ обхвана Тайланд, Виетнам, Турция, Близкия Изток, Азия и дори Южна Америка , пише No Tricks Zone. Такива съобщения идват и от Близкия изток, Азия и други места, известни със своя горещ климат .
В Тайланд стотици хиляди жители на северните и североизточните части на страната страдат от силното застудяване, а в много райони са обявени зони на бедствия. Хиляди хора страдат от студа и липсата на топли зимни дрехи, каквито липсват в магазините, поради липсата на постоянно търсене.
Метеорологичният институт в страната прогнозира по-нататъшно намаляване на температурата.
Сняг падна във Виетнам!
Жителите на Северен Виетнам се „възхищават на видяното“, те никога не са виждали „бялото вещество“, наречено „сняг“.
Не само Югоизточна Азия в момента е силно засегната от необичайно силни студове, а и големи части от Централна Азия , Близкия изток и Северна Африка. Някои от тези региони са общоизвестни с комфортна температура.
Турция също е обхваната студ в продължение на няколко седмици. Според rocketnews24.com „В Турция животните буквално замръзват, където са.“
Страдат и Близкият изток, както и някои части на Северна Африка. В Кайро миналата седмица падна първият снеговалеж от 112 години. Ерусалим бе застигнат от най-силната снежна буря от близо 70 години.
В Сирия бежанците в лагерите се борят, за да се топлят. Студът и падащият сняг доведоха до смъртта на бунтовнически командир. Според австралийския телевизионен канал ABC, „командир на сирийските бунтовници е починал от студа и виелиците.“
Дори тропическата зона на Южна Америка се бори със студовете.
Източник: 30dumi.eu
- Нов наказателен кодекс в услуга на мафията
Материал на Harmonypragma.com.
Снимка: OFFNews.bg Проектът за нов наказателен кодекс предвижда да няма наказателна отговорност за съдии и прокурори, които лъжат в делата и отказват да установят истината. Клеветата отново е поставена извън престъпленията от общ характер. Свинщината продължава.Тези дни на сайта на Министерство на правосъдието се появи проект за нов Наказателен кодекс.
Характерното в случаят е, че вицепремиерът Зинаида Златанова, която предлага проекта, не се е съобразила ни най-малко с анализа, който й бе предаден от името на Национална гражданска инициатива за честно правосъдие. Ден след публикуването на проекта гражданите вече се организират да защитят своите искания.
Не е необходимо за си юрист за да разбереш, че щом съдията може да лъже, ще го прави. Особено когато му предложат пари. Последиците са ясни – съсипани човешки съдби. Нима това не е престъпление? Нима не е толкова тежко, колкото въоръжен грабеж или имотна измама? Единственият начин да го спреш – това е страх от затвора. Но за да стане, необходимо е да бъде записано в Наказателния кодекс. В проекта такова нещо няма.
Проектът е изцяло в услуга на мафията – съдебна и административна. Предстои обществено обсъждане, но вероятно не всички ще бъдат допуснати до него. Единственият регулатор на обществения живот и престъпността е Наказателният кодекс. Всички, които искат да се включат в процеса на създаване на правова държава, могат да се включат във Фейсбук групата Стратегия за правова държава.
Събития във ФБ: Против корупцията, за честно правосъдие и правова държава
- Хипотези: Геномът на извънземните и тайната на живота
Интервю на Климент Величков с проф. Никола Чаракчиев,
в. „България Сега“
.
Свръхчовекът на нашето време Craig Venter Тук е замесено и едно „лошо момче в науката“ човек, който е своеобразен идол на нашия специалист по генеалогия. Става дума за Крейг Вентер (Kriek Venter), пионерът в дешифрирането на трите милиарда „бази”, от които се състои човешкият геном, става дума за човека, който създаде първата изкуствена биологична клетка на Земята, а сега и човекът, който се готви да „телепортира” „Живот” от Марс на Земята!
Craig Venter получава от Барак Обама Националния медал на САЩ за наука, технологии и иновации В своя труд „Етапи в Генеалогията – опит за класификация”, във вестник „България Сега”, актуализиран на 25 февруари 2012 година в научните анали на Българската генеалогична федерация „Родознание”, проф. д-р Чаракчиев ни съобщава следното:
„Интензивното развитие на науката в световен мащаб се отрази благоприятно и на развитието на генеалогията. В тази връзка се прави един първи опит за нова класификация в етапите на развитие на науката за рода. Първият етап от развитието на генеалогията е правният етап, следва вторият – битовият, и третият – генетичният етап. Най-новият етап, който отскоро се заражда, е четвъртият, да го наречем с работното наименование – генеалогичен синтез…”
– Проф. Чаракчиев, какви са най-новите потвърждения на тези ваши разработки за последните бурни години в развитието на генетиката?
– В сферата на първите два етапа – състоянието на кръвно родствената линия на индивида, научните разработки и достижения са в рамките на едно умножаване и стабилизиране на добре познатото досега и доста прагматично вече използуване на огромните възможности на класическите генетични познания, придобити от науката.
Класическата генеалогия в България се използва за установяване на родословното дърво на дадена личност от настоящо време до 200 (и повече) години назад във времето.В Първия етап – Юридически – първите писмени доказателства в България за вписването на лицата в български регистри, където всяко от тях се е показвало с име, занятие и място на живеене, датира от 1850 г. Тази година условно може да се приеме за начало на класическата българска генеалогия. Редовното водене на Метрическите книги на християнските църкви в България започва от 1862 г. В тях са се записвали ражданията, браковете и смъртните случаи. Официалните държавни регистри за гражданско състояние се водят от 1893 година
Вторият етап – Битов – установява бита на индивида и народа на дадена страна и има семеен и патриотичен принос. На този етап се създава т. н. „Семейна история”, състояща се от Описание на рода и изобразяване на Родовите схеми, наречени още „Родословни дървета”. За начало на битовия генеалогичен етап в България може да се приеме „Родословието на Поп Йовчо Попниколов от Трявна”, което обхваща предци и потомци в периода от 1650 до 1865 година.
– Стъпваме вече и на прага на Генетичната генеалогия… Какво на практика ни дава тази наука?
– Генетичната генеалогия установява и документира генофонда на индивида (наследствените биологични етносни характеристики на индивида). Използва се за установяване на родословието на дадена личност (от настоящо време) до 10 000 – 70 000 години назад във времето. Мощен инструмент за установяване на родовите връзки са ДНК анализите. Чрез ДНК анализ може да се установят много неща. На първо място – да се идентифицира конкретна личност. Може да се установи степента на родство между лицата – брат, сестра, баща, майка, братовчеди и т. н. Да се определят миграционните пътища на Homo sapiens sapiens, появил се преди 75 000 години в Африка на територията на днешна Етиопия, и т. н.Практичната комерсиализация на генетичната генеалогия започва от 1988 година, когато National Geographic (Нешънъл джиографик) създава Genopraphic Project и започва да събира данни за произхода и миграцията на народите. През април 2000 година Бенет Гринспън създава компанията Family Tree DNA. От 2007 година, една от водещите компания в областта на генетичната генеалогия e 23andMe.com, а една от основателките на този генетичен проект е Ани Воджитски, бивша съпруга на създателя на Google Сергей Брин. Особен интерес в FamilyTreeDNA.com и 23andMe.com е продуктът Relative Finder (Търсач на роднини).
– Вие сте сред добре познатите „търсачи на роднини” в САЩ. Но какво по-точно означава това?
– Най-точно това означава, че моите изследвания са подкрепени с огромните технически ресурси на споменатите две компании. Един пример с моята личност, за да не публикуваме данни за други хора без разрешение: продуктът Relative Finder на 23andMe.com към края на 2013 година показа над 400 мои генетични роднини в диапазона от 10 до 85 % съвпадения в генома, при изследвани 1 000 000 „бази” от генома.
– Да стъпим вече в днешното наше бурно време… В Третият етап – на „Генетичния анализ”. Какво да очакват хората от този тотален стриптийз на душа и тяло, който му осигурява разчленяването на човека на „три милиарда и триста милиона „бази”?
– Генетичният анализ към настоящия момент е в процес на развитие и продължава да се усъвършенствува. Познавателният процес е зависим от броя на „базите”, които са известни на организацията, провеждаща ДНК анализа. Той може да включва разработки в следните направления:
В Направление „Генетична концепция” – получаване на информация за софтуера (информация за собствената ни ДНК), управляващ нашия личен живот. Още алгоритъм на програмата „Планиране и управление на живота ни чрез познание за собствения ни софтуер». Познание на ДНК-то още на Първата клетка (ембрион) – познание на програма на целия ни живот! ДНК инвестиране (или инвестиране при известно ДНК) и др.
В Направление „Здраве» – Персонализирана медицина. Познания за здравословния ни статус и предразположение към заболявания. Генна информация за конкретно заболяване. Генна терапия, психология, фармация, предразположеност към различните спортове и др.
В Направление „Общество» – установяване миграционния произход и принадлежност на индивида към общности чрез Y-DNA, mtDNA и atDNA тестове. Изследване и резултати за генотипа на българите. Генна информация за партньорска съвместимост. Генна селекция на брака. Определяне на родови връзки чрез програма „Търсач на роднини” чрез ДНК тест…
В Направление „Генно инвестиране” – изследване баланса на понятията „Природа” или „Възпитание”? Алгоритъм на програмата „Планиране и управление на живота ни”. Генен консултант…
Направление „Геноми” – геномът на Homo Neanderthals. Геномът на Homo Denisovans.
Първоначалният и базов геном на Homo Sapiens. И, разбира се – геномът на извънземни същества… Както и геномът (ДНК) на Бог… Геномът (ДНК) на Христос…Следват Четвърти етап – генеалогичен синтез, при който могат да бъдат прогнозирани и препоръчани като концепции планиране на генеалогичен синтез от двама родители; гарантирана генеалогична конфигурация на параметрите на личността и пр.
Пети етап – Синтезаторът – формира се хипотезата за създаването на „(Квази) Синтезаторът”. Понятието „Синтезаторът” e сборно понятие за свръх функция, например – Природа, Господ, Бог, Интелигентен дизайн, Създател на алгоритми и други, все още не създадени понятия. Интерес представляват проблемите: Определяне функцията на „Синтезаторът”. Геномът (ДНК) на „Синтезаторът” и пр.
Да очакваме ли и Шести и Седми етапи? Нашата научна фантазия и прогноза е лимитирана. Дали това не е предопределено от „Синтезаторът”?
– Зарадва ли ви „Лошото момче в науката“ – Крейг Вентър“, който сякаш прочете Вашата статия в „България СЕГА” през 2011-та и се втурна да ни телепортира геноми на отдавна отминали по пътя си извънземни – марсиянци? И очаквате ли в недалечно време да се докаже още по-убедително, че ние с Вас не занимаваме читателите си с екзотична фантастика?
– Дали геномът на извънземни същества съществува? Както и на Бог, на Създателя, на Синтезатора, както кръстих тази необятна за разума ни Сила на Създанието?
Крейг Вентър е един от забележителните мотивирани и резултатни личности на 21 век. Три негови идеи, две от които са реализирани, ще останат завинаги в историята на науката. Дешифрирането на човешкия геном и създаването на първата изкуствена биологична клетка на Земята. Не мога да не се радвам, че със своя гении и колосалните технически възможности, с които разполага, той ще утвърди и нашите научни разработки, базиращи се на логични разсъждения и обосновани предположения. Когато за пръв път в Българския научен център в Чикаго дефинирахме идеята да се изследват геномите на извънземни същества, геномът на Бог и геномът на Христа, това изглеждаше много екзотично, но ето че днес вече чакаме и практически резултати.
Човек вече поглежда към извънземното и ще може, благодарение на ДНК, да възстанови картината на космически живот, отминал през необятен океан от години. Ученият е създал „цифров биологичен конвертор /Машина за телепортиране/ за да открие и създаде копие на организъм от Марс. Същността на машината е, че тя може да съхрани в своя компютър управляващият живота генетичен код и да го предаде на Земята. Днес не можем и да си представим каква грандиозна еволюция може да претърпи човешката цивилизация, ако бъде разкрит кода на космическия живот, а в крайна сметка това ще бъде и крачка към Създанието, към „Синтезаторът”, или Бог, ако желаете…
Вентър вече работи и тества апарата си в пустинята Мохаве, която била най-близко по условията си до Марс…
За генома на Христос разработихме няколко вероятни прогнози. Отказахме се от търсенето на живи днес негови роднини, защото от времето, в което той е живял, до днес са се появили около 80 поколения и от първоначалния му геном е малко вероятно да са се запазили някои сегменти.
По отношение на „генома на Бог” (или предложеното от нас обобщаващо понятие „Синтезаторът“, което въведохме и по етични причини, защото по неофициални данни в света съществуват около 60 000 религиозни опции и не е редно да накърняваме вярата у които и да е от тях) разработихме нов подход в търсенето на следи от Бог и подготвяме публикацията „Функциите на Бог (Синтезаторът) – опит за класификация“. Приехме първоначално да дефинираме функциите, които Бог притежава и впоследствие да търсим средствата за реализирането им и евентуално възможности за материализирането на тези функции, ако такова съществува. За сега сме дефинирали две главни функции и множество под-функции, които притежава Бог.
– След тази силна подкрепа, която получихте от паралелните достижения в областта на генетиката, в каква насока ще отправите Вашите усилия за разкритието на най-великата тайна на Битието – тайната на Живота?
– В същата, в която вървя от много години… Оказва се, че пътят към Живота и Безсмъртието е много, много дълъг и неравен, но целта я има и е достижима…
- Похвално слово за Симеон Дянков (или как той продължава да управлява)
Новият бюджет развива неговите счетоводни възгледи, които ни превръщат в заден двор на Европа
.
Проф. Лъчезар Аврамов, e-vestnik.bg
Почти цял парламентарен мандат страната беше обект на експеримент за приложение на утопична псевдоикономическа доктрина, разрушила стопанствата на далеч по-развити държави. Изгрелият, по ирония на съдбата, второешалонен клерк на Световната банка Симеон Дянков управляваше България в съответствие с извратеното си убеждение, че не публичните пари, наречени бюджет, са инструмент за регулиране на обществените интереси, а народът на страната, наречен „суверен” е субстрат за уравняване на бюджетни дефицити.
Дянков като д-р Менгеле
Дянков се доказа като финансист точно толкова, колкото главният лекар на Аушвиц Йозеф Менгеле като изследовател генетик, развил уникална научна методика – дисекция на живи близнаци без упойка. И до ден днешен, бутафорният генерал-футболист Борисов не е разбрал, че докато събираше безсмислена колекция с изрезки от национални флагове и даваше финансови консултации на европейските лидери, фактическото управление на всички човешки дейности в поверената му държава се упражняваше от Симеон Дянков. И обществените поръчки, и ДДС-то, и частните фирми – малки и големи, и здравният геноцид, и Академията на науките, и археологическите разкопки, и астрономическите наблюдения… Министър-председателят работеше предимно по специалността си – от време на време да загаси поредната клада, запалена от садист-счетоводителя.
В началото на Двадесети век България губи във войни над сто хиляди млади мъже – умни и не много, грамотни и неуки, таланти и посредствени – статистическа извадка от мобилизационните набори. Това е било наречено Национална катастрофа. В началото на нашия век загубите – много по-многобройни, във форма на млади пътници с еднопосочни билети, са селекционирани – квалифицирани и способни. Това се нарича държавна политика на „генна модификация на нацията”. И е само един аспект от управлението на ГЕРБ, т.е. на Дянков.
Ден преди приемането на Закона за бюджета за 2014 г. се проведе Деветият Национален иновационен форум. На най-високо равнище, в присъствието на Президента на Р България, за пореден път беше констатирано, че „след присъединяването към ЕС българските правителства изцяло са припознавали европейските приоритети и разбирането за иновациите като критичен фактор за дългосрочен устойчив икономически растеж, за изграждането на предприемаческа и иновационна култура, за развитието и съхраняването на човешкия капитал на нацията и за повишаването на иновационния потенциал на националната икономика”.
За пореден път беше констатирано и, че „България регистрира изоставане спрямо останалите страни членки на ЕС, а националната цел по показателя „Разходи за Научно изследователска и развойна дейност”, която сама по себе си отрежда на страната последно място в Европа, изглежда все по-непостижима”. За пореден път беше доказано, че малоумната политика на Дянков е удържала пълна победа.
.
Наследството на Дянков и неговия бюджет
Нова власт – нова политика – нов бюджет!
Изработването на Закона за бюджета за 2014 г. започва с Указания на финансовото министерство, които дават основни насоки да се спазят: 1. Одобрените бюджетни параметри със Закона за бюджета за 2013 г., т.е. бюджета на Дянков! 2. Мерките от Националната програма за реформи. Именно в този стратегически документ, приет по времето на Дянков е формулирана Национална цел 2 – разходи за наука и иновации – 1,5 % процента от БВП до 2020 г., при европейска норма – 3%, т.е. стремежът България завинаги да бъде заден двор на Европа е въздигнат в Национална цел. Но дори в този манифест на невежеството е заложен „прогнозен индикатор” – 1,06 % за 2014 година.
В новия бюджет публичните инвестиции за получаване на ново знание не превишават 0,15 % и дори с манипулативно представяне на социални помощи (заплатите в БАН) за научни разходи, не могат да бъдат докарани до 0,26 %. Не липсват и шедьоври на законотворчеството. След като възстановят плоския си данък, хората с доходи до минималната работна заплата – по принцип, най-ниско квалифицираните работници, ще се окажат с по-високи доходи от повечето млади учени в БАН. А това са най-висококвалифицираните млади хора, с желание да се посветят на науката – единствената ни надежда за просперитет.
През месец май, с решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания” беше обявена Конкурсна сесия „Финансиране на фундаментални научни и научно-приложни изследвания в приоритетни области“ – 2013 г. Сесията е спряна с устно разпореждане на министъра, в нарушение на всички законови и нормативни изисквания и по този начин е осигурена четвърта „нулева година” за българската наука.
На 10 декември беше официално обявена ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”. Без никакви сериозни основания, финансовата рамка на началния вариант е намалена с 60 %. Никой не отговаря – защо значително по-малка държава като Словакия усвоява две оперативни програми за наука и образование с по милиард и половина евро, а за България – жалко подаяние! Едва ли това е позиция на ЕС. Гръмко прокламираните 172 милиона евро европейско финансиране за научната инфраструктура, разделени на 7 години представляват по 24 мил. годишно – колкото на един нормален европейски институт.
Въпреки многократното поставяне на въпроса за промяна на Закона за развитие на научния състав, продължава производството на мними професори и доценти и със съдействието на държавата се разрушава научния морал и остатъците от научна инфраструктура.
Всичко това се извършва след като от двадесет години за цивилизования свят е ясно, че националният прогрес е възможен единствено чрез постиженията на науката и иновациите. Върху тази концепция е изградена доктрината на Европейския съюз, която предвижда той да се превърне в най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света, а като негов член България е поела ангажимент да сподели общите цели. Примерите на Финландия и Ирландия не са далечни и съвсем не са най-поучителните.
Абсолютно всички действия на правителството са точно в обратната посока – неглижиране на нормативните проблеми, финансова демагогия, липса на управленски капацитет, нежелание той да бъде създаден. И мно-о-го празни приказки – „Има всички предпоставки следващата година да има ръст на икономическото развитие” – заявява премиерът Пламен Орешарски на среща с Българския Форум на бизнес лидерите. Всъщност не съществуват никакви предпоставки, освен прословутата „финансова стабилност”, постигната с цената на материалната и духовната мизерия на икономическия модел „Симеон Дянков”.
И неслучайно, самият Дянков с нескрито задоволство припознава „Бюджет 2014 година” като продължение на своите ретроградни счетоводни възгледи.
–––––––––––––––––––––––––-
* Б.а.: ПОХВАЛНО СЛОВО e жанр в старобългарската литература, чиято цел е да възхвалява, а в други случаи – да укорява, вини, порицава или осъжда. Считам, че Симеон Дянков притежава достойнство да остане забелязан в бъдещето, поради непреходните резултати от антиинтелектуалната му дейност. - Жан Виденов: Свали ме БСП в заговор със СДС
След 15 години мълчание единственият премиер, който не се облагодетелства от властта, а се прибра в панелката си в Пловдив – Жан Виденов, проговори. Той обясни, че пътят на България е бил предопределен през 1990 година от неразумните икономически решения на Луканов – мораториум върху дълга, плаващ курс на лева и лицензиране на банките.Кризата е дошла съвсем закономерно няколко години по-късно. Виждайки хаоса в държавата, Виденов сам подал оставка, като с това изпреварил уличните бунтове на недоволните студенти. БСП е можела да сложи друга по-компромисна фигура на негово място, но е предпочела договорка със СДС. Договорката била, че сините взимат властта, но опъват политически чадър над червените. Костов се съгласил и след изборите спазил обещанието си. Виденов го похвали, че е добър икономист, но го укори за продажбата на Нефтохим и заробващия договор с Газпром, които ни направиха зависими и до днес от Русия и още тогава са били договорени по-високи цени на горивата.
Жан нарече Станишев лицемер, защото не води лява, а дясна политика. За убийството на Луканов каза, че най-вероятната причина е алчността му. Не само за пари. Той не бил толкова алчен за пари, колкото за власт. За много власт и на всяка цена. И най-вероятно е настъпил други интереси, защото е имал много поддръжници. Бившият премиер развенча и мита за куфарчетата с пари, които са били изнасяни тогава от България. Изнасяха се трохи. Големите капитали още преди 90-та година бяха извън страната. Но хората, които трябвало да ги управляват и да ги върнат обратно се оказали некадърни, а някои от тях по-късно и убити.
Източник: Skandalno.net
- Български Политик на годината е Протестиращият човек
Снимка: БГНЕС Протестиращият човек стана „Политик на годината“ в традиционната анкета на Дарик. Тя се провежда за поредна година сред слушателите на Дарик радио, читателите на DarikNews.bg, както и сред най-влиятелните медии в страната и досегашните носители на отличието.
Мнозинството е определило за най-важното събитие за 2013 година протестите в страната.
Ирина Бокова, избрана за втори мандат за генерален директор на ЮНЕСКО, еврокомисарят Кристалина Георгиева, премиерът Пламен Орешарски и президентът Росен Плевнелиев са останалите номинирани за Политик на 2013 година.
Според регламента в анкетата не могат да участват личности, които вече три пъти са били „Политик на годината“ – това са Георги Първанов, Иван Костов и Бойко Борисов.
Останалите събития, събрали най-голям брой номинации тази година, са:
покушението срещу Ахмед Доган; предсрочните избори; изборът на Неофит за Патриарх на Българската православна църква, както и войната в Сирия и последвалата бежанска криза.
Източник: в. „Сега“
- Неиздадени спомени за 9-ти септември и нахлуването на Червената армия
Откъс от неиздадени приживе спомени на писателя Константин Константинов за 9-ти септември 1944 г. и за нахлуването на Червената армия в България
.
Даниела Беличковска, Danielabel.org
.
КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ – един от несравнимите български майстори на разказа, след 09.09.1944 г., както много свои колеги, е подложен на идеологически натиск. Той не издава приживе тази част от своите спомени. Те представляват едно много точно описание на събитията около комунистическия преврат и след това.Ето какво пише авторът за девети септември и за картините от онова време:
“Аз съм непосредствен свидетел на тоя исторически девети септември, 1944 и не е потребно да се извръщам назад и да напрягам паметта си, за да си спомня ония дни… особено оня „ден на свободата”…
То беше някаква ЗЛОКОБНА КАРТИНА, видение на ново бедствие, почти всеки човек имаше на петлицата си или в ръка червено цвете, по колите се вееха червени парцалчета – знаменца, втурваше се отнякъде нестройна колона от мъже, жени и младежи с червено знаме все с тия вдигнати юмруци, с викове „Смърт на фашизма!” и с фалшиви песни…
Ето една възрастна жена – наконтена и ухилена като восъчна кукла, с червени карамфили, като един истински препариран и нагизден труп, който сякаш символизираше кресливо цялата тая зловеща вакханалия…
Това бе една разюздана тълпа, повече настръхнала от злоба, отколкото щастлива, която се въртеше като замаяна, търсейки да излее върху нещо или върху някого отприщените си тъмни инстинкти, защото всъщност никакъв враг нямаше срещу нея…
Всеки ден изчезваха хора, вземаха се апартаменти, коли, покъщнина – без закон, без каквато и да е наредба…Тогава бе така – щом на някого от “революционерите” му потрябваше кола, първият срещнат частен автомобил се реквизираше без никакви обяснения…
С колко несериозни, почти оперетни, дори нелепи неща се съпровождаше това “народно въстание”, което, ако не бе съветската армия, би могло да бъде смазано от два-три полка войска, ръководени от смели началници.
Дните и седмиците се нижеха бързи, някак без образ, но в същото време настръхнали от тревога, от някакъв страх, който е свил сърцето ти, без да знаеш точно за какво – дни и седмици на оскъдица в прехраната, на липса на топливо и осветление, на мъчителни слухове за изчезнали хора, за арести, за безчинства…
В такива мътни, задъхани, слепи дни ние се носехме неудържимо към някакво неизвестно бъдеще, в което доскоро бяхме вложили най-чистите си въжделения. Постепенно узнахме, че газим в тинесто блато, но все още искахме да вярваме, че ще се измъкнем. Така настъпи новата 1945 година…
Някаква глуха мъгла, която убиваше и светлина, и звуци, се бе спуснала над страната.
Мелницата на Народния съд вършеше усърдно своята работа.
Нека да кажа нещо и за този Народен съд, който няколко месеца заседаваше в Съдебната палата. То бе досущ както в романа “Боговете са жадни” на Анатол Франс… с тия тълпи, които викат: “смърт”, с тия коли, които довеждат и откарват обвиняемите… Народен съдия беше и Димитър Полянов, който подписа смъртни присъди и казваше, че е горд, дето е избран от Партията за тази чест.
“Работническо дело” сочеше волята на народа в озверелите тълпи пред Съдебната палата.
Не беше ли това трагичен фарс, зловеща оргия, нещо апокалиптично, пред което стояхме безсилни като схванати и физически, и духом?
Една военна окупация почерни цял народ и той трябваше да благодари за „освобождението си” и да се даде изцяло като плячка.”
- Евродепутати: България може да стане трета категория в ЕС
Елица Мартинова, OFFNews.bg
.
“Ако Великобритания и Германия се страхуват от имигранти сега, трябва да почакат още година-две. Опасността за тях ще е огромна, когато ситуацията в България стане толкова безнадеждна, че всеки българин ще гледа да избяга от страната.”Това пишат в свое писмо евродепутати от всички партии, представени в Европейския парламент. Писмото е подписано от Филип Качмарек (ЕНП), Александър Мирски (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), Нирж Дева (Европейски консерватори и реформисти), Роджър Хелмер (Европа на свободата и демокрацията), Хану Такула (Алианса на либералите и демократите на Европа).
Пред OFFNews един от подписалите се евродепутати – Филип Качмарек, потвърди, че е автор на сигнала и изрази загриженост около данните в него. Писмото е изпратено до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, заместничката му Вивиан Рефинг, председателя на Европейския парламент Мартин Шулц. В копие са поставени още председателят на Народното събрание Михаил Миков, премиерът Орешарски, вицепремиерът Зинаида Златанова и главният прокурор Сотир Цацаров.
Писмото първоначално беше огласено в сряда от водещия на предаването „Паралакс” по СКАТ Валентин Касабов, който е и съпредседател на Национален фронт за спасение на България (НФСБ). Писмото на европейските депутати от 11 декември тази година бе представено почти триумфално днес в кулоарите на парламента от депутатите на ГЕРБ.
Сигналът е свързан със скандал около лидера на “Атака” Волен Сидеров, датиращ от 2010 г. Тогава срещу атакист № 1 се появиха обвинения, че преди парламентарните избори през 2009 г. е принуждавал кандидат депутати от листите си да подписват съгласия, че стават гаранти за заеми от по 150 000 евро, които са отивали в авоарите на офшорна фирма. Тогава самият Сидеров отрече обвиненията, а прокуратурата спря разследването, защото не откри никакви престъпления.
Евродепутатите изразяват загриженост около случая, макар да не е ясно защо това се става три години по-късно.
“Вместо да бъде разследван и осъден, в момента Волен Сидеров оглавява парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси. Неговата парламентарна група крепи крехкото мнозинство на настоящото правителство, което, за да остане на власт, сформира “невъзможната” коалиция между социалисти, партията на етническите турци и крайно дясната националистическа “Атака”, пишат в сигнала си евродепутатите.
На въпроса защо бившите управляващи не са предприели нищо срещу Сидеров по времето, когато “Атака” подкрепяше тяхното правителство, ексминистър Десислава Атанасова отсече категорично, че ГЕРБ никога не са били в коалиция с “Атака”. Димитър Главчев пък предложи на журналистите да попитат самите евродепутати, които са автори на писмото, защо са изпратили сигнала чак сега.
“След всичко, което се случи през последните шест месеца, добрата новина е, че сме членове на ЕС и че оттам можем да получим помощ по посока на това да бъде спазвана демокрацията”, каза Главчев.
“За пореден път учудихме Европа. Вече е факт, че от всички парламентарни групи в ЕП реагираха лидерите с писмо до българските лидери. И с въпроса “Какво се случва в България, защо един човек, който си позволи да нарича всички европейски посланици “дебелобузи чичковци”, който си позволи да цели сервитьори в центъра на Европа с тапи от шампанско, който си позволява да обикаля света на незнайно чии разноски, все още е председател на Комисията по корупция и конфликт на интереси”, посочи Десислава Атанасова.
От ГЕРБ обявиха, че очакват “естествена” реакция от Михаил Миков и се надяват той да отговори на евродепутатите.
В крайна сметка обаче, заради сипещите се междупартийни обвинения, самото съдържание на писмото от евродепутатите не бе обсъдено по същество, макар че съдържа крайно притеснителни констатации за България:
Прокуратурата спря разследването, защото не откри извършени престъпления. Ние не можем да си представим по-сериозни престъпления от възможността да се манипулира демокрацията и нейните процеси в една парламентарна република. Въпреки множеството критики към големите провали на българската съдебна система, българското правителство и правосъдие толерират подобни заплахи за демократичното общество.
Ако те, които са толкова загрижени за собственото си политическо бъдеще, не бъдат принудени отвън да вземат необходимите мерки, ще стане ясно, че България се отдалечава прекалено от демократичния свят и ще стане трета категория в ЕС. Това, само по себе си, ще заплаши самата идея на Съюза. Ако Великобритания и Германия се страхуват от имигранти сега, трябва да почакат още година-две. Опасността за тях ще е огромна, когато ситуацията в България стане толкова безнадеждна, че всеки българин ще гледа да избяга от страната.
- „Икономист“ към българите и румънците: Please comе to Britain
„Добре дошли!“ – така е озаглавило отворено писмо до българите и румънците влиятелното британско списание „Икономист“, цитирано от bTV. Това се случва в навечерието на 1 януари догодина, когато отпадат ограниченията на пазара на труда в редица страни от Европейския съюз.„От името на родината на „Икономист“ ние ви каним да дойдете и да работите тук“, пише изданието. „Не е ваша вина, че много от нашите сънародници не ви искат“,продължава писмото.
Списанието отбелязва, че източноевропейските работници дори не правят чак такъв дъмпинг на заплатите във Великобритания, а ако подобно нещо се случва, това засяга заплатите на останалите имигранти.
Източноевропейците водят до икономически растеж и до намаляване на дълга, подчертава списанието. „Допитванията навеждат на мисълта, че повечето британци обмислят да ви използват като работници в къщите си. А ако се притеснявате от предразсъдъци, то казвайте, че сте италианци и никой няма да разбере, че не сте“, препоръчва накрая списанието.
Източник: в. „Труд“
- Създаване на съдебната мафия
Теория на ликвидирането на България. Част II – създаване на съдебната мафия
В част първа (препубликувана също в Еврочикаго, виж тук – бел.ред.) описахме как бе създадена кухата структура на Висшия съдебен съвет и посочихме защо единствената логика той да съществува е да държи „на каишка“ съдиите и прокурорите в България. В тази статия ще кажем как продължи съсипването на българското общество и как бе създадена съдебната мафия.
„Всяко явление съществува, докогато съществуват предпоставките за него“ – това е законът на явлението според философията „Хармоничен прагматизъм“. Какво е съдебната мафия? – това са съдии и прокурори, назначени от Висшия съдебен съвет, и които изпълняват поръчки при постановяването на съдебните актове. Помните ли „тефтерчето на Красьо“? Да онова тефтерче, в което бяха записани телефонните номера на десетки съдии и прокурори. Оказа се, че всеки може да бъде продаден в съда само с едно телефонно обаждане, естествено завършващо с думите: “Не решиш ли делото в полза на моя човек – спукана ти е работата, вече няма да си съдия“. Вярвате ли, че това може да се случи? В първата част разказахме защо съдиите и прокурорите могат да лъжат безобразно. Някой вярват, че решенията, постановени чрез лъжи на съдебния състав, могат да бъдат отменени. Това е най-абсурдното нещо, което може да се случи в България.
Съгласно Гражданският процесуален кодекс:
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:2. по надлежния съдебен ред се установи … престъпно действие … на член от състава на съда. Но… с това е записан и чл.124 (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.
Съгласно текста, в смисъла на граматическите правила на българския книжовен език, такъв иск е допустим във всички случаи, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено. Не така би било ако след думичката „прекратено“ имаше запетайка. Не се знае кога и кои съдии от ВКС, за пръв път, ползвайки цялата си наглост, са отнели бъдещето на жалбоподателя, и са решили за да угодят на някого, който си е платил, че иск за установяване на престъпно обстоятелство е допустим, само ако не може да бъде възбудено наказателно преследване на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК. Това е едно от най-големите престъпления против българското общество. Така те са създали съдебната практика, която е задължителна за всички съдилища в България. От този момент нататък установяването на престъпни обстоятелства, извършени от съдия в процеса, става невъзможно, и отмяната на решенията, постановени чрез лъжа на съдията – неотменяеми по никакъв начин. Нека припомним, че съгласно Наказателния кодекс лъжата, извършена от съдия в процеса, не е престъпление. Такова е ако е извършено от свидетел и вещо лице, но не и от съда.
Така бе родена предпоставката за създаване на съдебната мафия – съдиите да не носят наказателна отговорност, да могат свободно да лъжат, а решенията, постановени по този начин, да не могат да бъдат отменявани. Така бе създадена възможността с едно телефонно обаждане на „боса“ от ВСС да се съсипват човешки съдби.
Ето едно изключително показателно определение:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 156, гр. София, 11.03.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1516/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Н. срещу определение на Ловешки окръжен съд № 1010/ 11.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 603/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Русенски районен съд по гр.д.№ 5521/ 2012 г. и по този начин е върната подадената от частния жалбоподател искова молба против д., п. от м. на р. р. и б., за установяване на престъпно обстоятелство, извършено от съдии от Русенски районен и Русенски окръжен съд при изготвяне на съдебни актове съответно по гр.д.№ 61/ 2010 г. и гр.д.№ 1153/ 2011 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.124 ал.5 от ГПК позволява установяването на престъпно обстоятелство в случаите, когато наказателното производство не е възбудено, независимо по какви причини, а не само в хипотезите на чл.24 ал.1 т.2-5 НПК. Обосновава схващането си с граматическите правила на българския книжовен език и общия разум на закона. Като основание за допускане на касационното обжалване формулира процесуално-правни въпроси, свързани с правомощията на въззивния съд при тълкуването на закона, с допустимостта на акт на същия съд, издаден въз основа на неправилно тълкуване на закона, и с възможността по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява престъпно документиране на обстоятелства в мотивите на съдебно решение. Счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото че са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
При тези мотиви на въззивната инстанция въпросът може ли по реда на чл.124 ал.5 ГПК да се установява извършено от съдии лъжливо документиране в мотивите на съдебно решение не обуславя въззивното определение. Окръжният съд е потвърдил прекратяването на производството не защото законът не позволява установяването на такова престъпление по съдебен ред, а защото не са налице специалните предпоставки, при които установяването се допуска не от наказателен, а от граждански съд. Освен това обжалваното определение е съобразено с установената практика, че съдебното решение е диспозитивен официален документ, който може да бъде истински или неистински, но не може да бъде верен или неверен. Решението отразява волеобразуването на държавен орган, а не засвидетелства възприети от него факти, за да може верността му да бъде обект на проверка. В този смисъл, дори констатациите в мотивите да не са правилни или исканията на страните да са отразени в тях неправилно, това не прави документа неистински. Евентуалното наличие на такива пороци поставя под въпрос законосъобразността на обективираната в документа воля и може да се проверява по реда на инстанционния контрол от горестоящите съдилища, но не прави документът неавтентичен, нито съставянето му може да осъществи престъпен състав.
Останалите повдигнати въпроси обуславят въззивното определение, но нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, нито са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил установената практика, според която отделните законни разпоредби се тълкуват с оглед целта на закона и общия му смисъл, както и с обстоятелството, че вън от изрично посочените в чл.124 ал.5 ГПК хипотези, в които не е било възможно образуване на наказателно производство, не е допустим иск за установяване на престъпно обстоятелство. Съобразена е и практиката, според която дори съдебният акт да е издаден при грешно тълкуване на закона, това би довело до неговата неправилност, не и до неговата недопустимост.
По изложените съображения Върховният касационен съд не намира основания по чл.280 ал.1 от ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Ловешки окръжен съд № 1010/ 11.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 603/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
- Форум за бъдещето
Лъчезар Тошев, lechitel.bg
.
България се намира в остра криза на представителната демокрация! Тази криза е феномен, който се наблюдава не само у нас. Но без съмнение тя е симптом за разрушаването на обществения договор, без който нацията се превръща в група хора, живеещи към дадения момент на една и съща територия.Чувството за “заедност” все повече изчезва. Разрушаването на системата от морални ценности и егоцентризмът стават все по-голям проблем за обществата в Европа. А за България този въпрос стои особено остро. Българското общество е едно от най-разединените в света. Това показват данните от публикуваното наскоро изследване на германската Фондация „Бертелсман“, включващо 34 страни. А освен това от три години насам българският народ води световната класация за най-нещастен народ. Чувства се остра липса на справедливост, която се изразява в протестите, които разтърсват нашето общество през тази година! Добре е да се запитаме защо е така? Може ли да продължим да живеем в подобна безпътица? Не е ли време да потърсим заедно решение?
Диагноза на развитието на обществото
След премахването на комунистическия режим нашето общество не постигна национално помирение. То можеше да се постигне чрез всеобщо осъждане на извършените престъпления: убийства, лагери, репресии, икономически престъпления като обсебване и износ на капитали и “раздаване на куфарчета” на “назначени” за нови милионери. Тази липса на национално помирение задълбочи пропастта в обществото и постави в криза основните елементи, върху които се гради една нация. Общата ни история в момента има различен прочит. С изключение на фигури от старата история и Възраждането, няма общ пантеон от герои. По повод дебатите за паметника на руския цар в София се намериха гласове, които се обявиха дори против основателя на българската държава през VII век – хан Аспарух. Свидетели сме и на поляризация на вижданията за геополитическата ориентация на България. Тезата, формулирана от премиера Филип Димитров през 1992 г. – за превръщането на България в “нормална западна държава” като национална цел, намери изражение в устойчива политика, довела до присъединяването на България към Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. За България тези организации не са вече външни, защото ние сме част от тях и споделяме общо бъдеще в Обединена Европа.
За съжаление, тази мечта не се оказа обща! В нашето общество има хора, които мечтаят за връщането ни в руската геополитическа орбита, говорят за Евразийска общност, склонни са да обслужват интересите на Русия, в т.ч. да играят ролята на руски “троянски кон” в Европа и в НАТО и пр. Те не приемат новата геополитическа ориентация на България, както пък всички други не приемат тяхното желание за връщане към минали модели и зависимости. Особено остър проблем има с упражняването на властта и т.нар. обществен договор, правещ възможно функционирането на нашето общество. Свидетели сме на упражняване на властта, получена чрез демократични механизми, в личен или корпоративен интерес, както и липса на санкции в случаите на драстично нарушаване на обществения договор, корупция и неефективна съдебна система, медии, зависими от корпоративни интереси. Дефиницията на Съвета на Европа за демократично гражданство беше дадена през 1999 г. Тя гласи:
Гражданин е личност, която е автономна, наясно със своите права и отговорности в обществото, участваща в създаването на правилата за организиране на обществения живот. Освен това тези граждани определят рамката, в която правата и свободите на всеки се упражняват и където определянето и контрола на хората, които упражняват властта, е под надзора на всички други граждани. Демократичното гражданство е това, което създава такива личности.
За да се създаде такъв манталитет, е нужно образование в демократично гражданство, което не е приоритет на нито едно от правителствата досега. Още в доклада за състоянието на младежта за 2008 г., внесен в Народното събрание, се алармира за загубата на морални ценности от съществена част от младежите в България. Маргинализацията и обществената апатия, толерантност към нетолерантността са само част от проблемите, пред които е изправено обществото. Ако нещата продължат да се развиват, както досега, прогнозата за бъдещето ни, за съжаление, е песимистична! За да можем да продължим напред в тази ситуация, е необходимо да проведем общонационален дебат по ситуацията и проблемите, пред които сме изправени. В момента, за съжаление, няма изграден механизъм за провеждане на такъв национален диалог. Бъдещето на нашето общество е една тема, която би следвало да интересува всички.
ФОРУМ ЗА БЪДЕЩЕТО
Такъв национален диалог би могъл да се извърши от един Форум за бъдещето, в който да участват всички обществени фактори, институции, местната власт, профсъюзи и работодатели, неправителствени организации, екологични движения, вероизповедания, академични и научни среди и пр. Добре би било такъв Форум да стане постоянно действащ орган за обществен диалог. В много страни вече има такива форуми! Предложения за създаване на такъв форум са били правени и в България, на национално ниво – в 40-ото и в 41-вото Народно събрание, а през 2012 г. – и пред Президента Росен Плевнелиев, но те не са срещнали подкрепа. Създаването на такъв Форум за бъдещето все още остава липсващо звено в нашата обществена конструкция.
Опитът на другите страни
Редица страни по света отдавна са създали свои комисии по бъдещето, които се занимават с проблемите на развитието в дългосрочен план и оценяват предприеманите днес действия, вкл. в областта на законодателство, с оглед ефекта им върху бъдещите поколения. Като основа за създаване на такива комисии може да се приеме Декларацията за отговорностите на настоящите поколения спрямо бъдещите поколения, приета от Генералната конференция на ЮНЕСКО на нейната 29-а сесия от 12 ноември 1997 г. В декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г., приета в Будапеща, правата на бъдещите поколения се разглеждат също като важно предизвикателство за следващото хилядолетие.
Една кратка сравнителна справка показва, че такива комисии съществуват като органи към парламентите, правителствата или държавните глави на съответните страни или като самостоятелни структури, в т.ч. научни структури, създадени със закон. Така например в парламента на Канада има Комисия по устойчиво развитие, в Кнесета на Израел – Комисия за бъдещите поколения, във Финландия парламентът избира Комисия за бъдещето, в Швеция – Комисия по проучванията към парламента. В Нидерландия функционира научна комисия по правителствената политика, в Норвегия правителството е създало Комисия по ценностите – независим орган, назначаван от премиера, в Германия правителството се съветва от Съвет за устойчиво развитие. Великобритания има Правителствен панел за устойчиво развитие, а освен това към Университета в Гринуич има Институт за природни ресурси, който дава препоръки главно на Министерството за международно развитие. В САЩ такава комисия съществува от 1999 г. към Президента на САЩ.
България няма нито такъв форум, нито такава дългосрочна политика, нито обществено съгласие по въпроса!
Теми на диалога
Темите, които един подобен Форум за бъдещето би могъл да разглежда с цел постигане на необходимия (поне по основни въпроси) национален консенсус, който да се реализира чрез политика от законодателите и от представителите на изпълнителната власт, могат да бъдат например:
Състоянието на нацията (постигането на национално помирение на основата на осъждане на извършените престъпления, общ прочит на историята и общ пантеон от герои, общ проект за бъдещото развитие), качеството и стилът на живот, кризата в здравеопазването, демографската криза, ценностите, върху които се изгражда обществото.
Това са най-належащите теми за национален диалог в настоящия момент.
Част от тази тема е и образованието и възпитанието в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите (съгл. Декларация и програма на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 7 май 1999 г. за обучението в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите, приета по инициатива на тогавашния български посланик в Съвета на Европа Светлозар Раев).
Развитието на Европейския съюз и участието на България в него, връзките с българските общности в чужбина и защитата на правата им в международните институции. Проблемите на местното и регионално развитие, социални проблеми, развитието на технологиите, дългосрочното икономическо развитие също трябва да са предмет на национален диалог. Ефектите от промените в климата и защитата на водните ресурси и горите (предвид прогнозата за настъпващо засушаване, което ще засегне и България), устойчивото използване на природните ресурси. Изчерпването на изкопаемите горива (газ, петрол, уран, а след известно време и на въглищата) изискват нова енергийна политика, по която също трябва да има съгласие в обществото и увереност в правилността на следваната дългосрочна политика.
Всички тези теми са от жизнен интерес за българското общество!
Взаимодействие на обществените фактори
Другата важна функция на такъв Форум би била той да дава възможност за обсъждане на такива въпроси на политическо ниво – в диалог между парламентаристите и правителството, както и институция за диалог на политиците с научните и академични среди, частния сектор, неправителствените организации, образователната система, вероизповеданията, медиите и граждани. Интердисциплинарният характер на такава комисия предполага и съвместни обсъждания с парламентарни комисии и други институции и организации, занимаващи се със съответната тема. Обсъждането на развитието на нашето общество в дългосрочен план заслужава внимание от страна на всички фактори, свързани с вземането на решенията на държавно и местно ниво.
Кой? Кой? Кой?
В настоящия момент България се намира в остра криза на модела на представителната демокрация. Важно е кой ще има политическата легитимност да организира такъв диалог. Правителството и парламентът са загубили възможността си да играят тази роля, тъй като нямат обществена легитимност в очите на преобладаващата част от обществото. Остава само една институция, която може да изиграе такава роля, и това е Президентът на Републиката! Една от функциите му според Конституцията е да играе роля на инициатор и организатор на обществените дебати по важни въпроси на развитието, които надхвърлят значително хоризонта на следващите избори. Диалогът в обществото по общозначими проблеми повишава социалната сплотеност и засилва възможностите на нацията за общи действия в дългосрочен план.
Форум за бъдещето към президентската институция, където да се провежда общественият диалог и да се срещат гледните точки на държавните институции, местните власти, академичната и научната общност, неправителствения сектор и всички, които имат интерес за участие в националните дебати по дадена тема, може да изиграе роля за ново сплотяване на нашето разпадащо се общество и нация.
Това може да стане, като се поднови прекъснатият диалог в българското общество, което е единственият начин за възстановяване на изгубеното чувство за общност на българските граждани.
Съветите, създадени към Президента, макар в известна степен да са полезни, не могат да изиграят ролята на Форум за бъдещето. Тези президентски съвети днес не могат да решат проблема. То е все едно да се опитваме да гасим горски пожар с чаши вода. Не че е лошо, но е крайно недостатъчно и няма как да реши проблемите! Диалогът по най-важните за нацията въпроси трябва да включва всички обществени фактори, а не само пряко заинтересуваните!
А ролята на Обединена Европа?
Ако Президентът не прояви разбиране за важността на възстановяването на националния диалог по най-важните въпроси, чрез организиране на Форум за бъдещето, последната надежда е такъв Форум да се организира на европейско ниво със съответните национални клонове.Историята показва, че когато нещата не вървят, едно “подръчкване” от Европа би било много полезно. С тази цел, след като бяха изчерпани другите възможности, на 22 януари 2013 г., заедно с 21 други депутати от различни европейски страни, внесох в ПАСЕ проект за препоръка за създаване на Европейски форум за бъдещето, който да се свърже и със съответните национални форуми (Документ 13105/2013). По това предложение Асамблеята започна работа – с решение на Бюрото на ПАСЕ от 24 юни 2013 г. Би било от интерес за страните членки на Съвета на Европа (които са 47) да се организира такъв Форум за бъдещето, където да бъдат дискутирани въпроси от общ интерес за европейските граждани като демокрация, европейската идентичност и ценности, ролята на Обединена Европа в света, икономика, външни отношения, защита на човешките права, промените в климата, използването на ресурсите и т.н. Този форум може да стане генератор на нови идеи с широка подкрепа и свеж устрем за нови политики не само за Европа, но и за света. Надяваме се, че в края на този процес Съветът на Европа ще призове своите страни членки да подкрепят учредяването на такъв Европейски форум за бъдещето.
Към хоризонта на следващите поколения
Настоящото предложение цели поставянето на начало в България на диалог, посветен на бъдещето – диалог отвъд хоризонта на следващите избори, а по-скоро насочен към хоризонта на следващите поколения.
––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред: Съдържанието на Европейски форум за бъдещето, Предложение за препоръка, внесено от Лъчезар Тошев и други членове на ПАСЕ /European Forum about the future, Motion for a recommendation, tabled by Mr Latchezar TOSHEV and other members of the Assembly/ може да се види тук: Motion Forum about the Future 2013 EN
- American Airlines ще плати обезщетение за атентатите от 11-ти септември
Авиокомпанията American Airlines се съгласи да плати компенсации в размер на 135 млн. долара на брокерската компания Cantor Fitzgerald, загубила 658 служители по време на атентатите от 11-ти септември 2001 г.
.
Кулите-близнаци на Световен търговски център горят, след като Полет 11 на „Американ Еърлайнс“ удря Северната кула, а Полет 175 на „Юнайтед Еърлайнс“ – Южната. Офисът на Cantor Fitzgerald бил разположен на няколко етажа от едната от кулите близнаци на Световния търговски център, в която терористи разбиха отвлечен самолет на American Airlines. В момента на атаката в компанията работели около хиляда души. Тогава жертви на терористичната атака в Ню Йорк станаха близо 3000 души.
Постигнатото споразумение между Cantor Fitzgerald и American Airlines бе обявено снощи от нюйоркският съдия Алвин Хелърстейн. В иска се твърди, че отговорността за отвличането на самолета, а оттам и за смъртта на хората, трябва да понесе American Airlines.
Авиокомпанията, от своя страна твърдеше, че не е имало начин да се предотврати проникването на терористи на борда на самолета. Първоначално Cantor Fitzgerald поиска обезщетение в размер на 1 милиард долара.
.
Източник: в. „Сега“
- Зад стените на бежанския лагер в Харманли със скрита камера. Как работи полицията
Материал на „Денят започва„, БНТ
Росен Цветков, заедно с Георги Тотев, влязоха под прикритие в един от бежанските центрове в Харманли. По принцип там се допускат медии, но доста протоколно. Росен Цветков разказа, че с Георги Тотев са прекарали нощта в бежанския лагер и са се натъкнали на много тайни, които се крият зад стените. Разследването им е в две части.Първата част показва как работят полицаите там и как бежанците и нелегалните имигранти бягат от лагера. Втората част от разследването показва чрез записите със скрита камера как работят полицаите на границата на България с Турция край Елхово, защото полицаите от лагера имат смени и на самата граница. Те разказаха потресаващи неща – едно, от които, че МВР, според тях, крие смъртта на техен колега, починал преди дни, падайки от Зил, с който се транспортират всички полицаи към браздата.
В късните часове на нощта намираме полицаите в лагера край загасващ бежански огън. Някои от тях до преди дни са били част от живата сила, която охранява границата с Турция край Елхово. Скритата ни камера записва разказите им. Твърдят, че шефовете им крият истинската картина от границата. И дават шокиращ пример с починал, по техните думи, колега.
“Не го раздухват. 28-годишно момче, умряло миналия ден. Карат зила. И те са отзад. Ние сме натоварени като чували с картофи. По 25-30 човека в зила. По 30 човека в камион, бе човек. И когато камионът спира, се получава някакво лашкане. И той при самото лашкане залита, пада, удря си главата в канавката на зила и пада на земята. Изпада в кома. И уж се възстановява и след това почива изведнъж. С едно дете на година и половина. Май е от великотърновската дирекция някъде.”
“На границата докараха един ей такъв фургон с два климатика. Показаха го министри по телевизията, когато дойде… на следващия ден си го вдигнаха. Показаха една модерна палатка, която е на платформа, ние нямаме палатки… Имаме там на половин километър една палатка. Имаме едни заслончета от найлон, които от единия край са изцяло отворени. Сега ще стане минус 20 градуса.”
“Ето това беше шубракът, преди да му сложим найлон. Ей така сме натрупали шубрак и огънят гори просто и това е. Найлонът си го купуваме с наши си пари.”
“Правиш сравнение между нашите печки и техните, дето им ги дават – това е варел.”
“Зоната на здрача. Министърът – това му показали, онова му показали. Каквото му покажат – за него това е вярно.”
“Ние сме си Хасковска област. Вместо да ни пратят ей тука, Свиленград – те ни пращат в Елхово. А Видин, дето са на опашката на лъва, както се казва, ги пращат в Свиленград. Къде е логиката? Това министерство толкова ли е богато не мога да разбера? ”
“А заплати не дават. На границата, знаеш ли какво е интересното? Турските ловджии стрелят по нас. Седим на 200 метра един от друг. Минава сръндакът, това е мъжката сърна, просто си минава през границата. След него две кучета и след него турчинът гърми. Не му пука, че има хора, примерно. С един умрял пистолет там, в гората. Чакали, вълци, мечки могат да излязат. Това е Сакар планина.”
“Първия ден отиваме на инструктаж там. Събират ни в едно хале на един хеликоптер в Елхово. Щото няма къде да съберат толкова хора. Качва се един на едно бюро и почва. Чете ни имената на всичките. Три часа инструктаж, само ни чете имената. Накрая го питаме – добре, ние какво да правим на тая граница? Еми ще ги спирате и ще ги връщате. Добре, как точно да ги връщам, аз викам, съм тренирал баскетбол едно време. Имам ли право да използвам физическа сила, помощни средства?Оръжие като крайна мярка… Ами, вижте сега… оправяйте се. На ваша отговорност!”
“И ако направиш нещо, влизаш в батака с двата крака и никой не застава зад теб. Изсипват ме 10:30 там, на браздата. Скачам от зила и седя и викам: Добре, къде да съм, на командващия там. Къде, какво да правя? Ми, ей тука мини една крачка вляво, защото си в Турция. Минавам една крачка вляво и викам, сега какво правим? Обход – 500 метра имаш. Другият колега е ей там – на 500 метра. Първите смени нямаме станция, нямаш бронежилетки. Нищо, бе, ей така. Телефоните нямат обхват. Викам, ако дойде някоя група, какво правим? Викаш, вика, на следващия пост. Ами, ако той не ме чуе? Ами така ще е, докато не оправим организацията. Седя си, няма къде да седнеш. Кал до коляно. Седя си и по едно време се чува от шубрака. А то на всичкото отгоре и мъгла. С фенерчето, като светнеш, на 2 метра ти прави стена и нищо не се вижда. И седя и викам – това прасе ли е, какво е? По едно време изскачат 40 талибана от гората и се хванах за главата. Самичък. Колега, на 234-а пирамида има група. Викай, викай, никой не ти обръща внимание, братче.”
“След около час един началник вика – сега, влезнат ли в българско, бой и наобратно. Викам – какво ще рече бой? Жени, деца там… Ами, вика, внимавайте, нали… Подбирайте ей така мъжете, това-онова. Ще подбираш – дръжки. И съответно – бой и наобратно. Хванаха група с водач, дето си имаха, такъв каналджия. Каналджията с оръжие и с патрон в цевта.”
Лагерът в Харманли и е от затворен тип, но според полицаите това е само на теория и част от нелегалните имигранти бягали.
“През нощта почват да бягат, да. Всяка вечер по трима, по четири, по шест, по десет. Вънка ги чакат коли. Търсят начин оттук като избягат, да отидат до София.”
“Предният случай от предната ми смяна… Чакаше ги – единият беше сириец. Единият беше нашенски циганин, с колата.”
“В Любимец 20 човека на смяна. И пазят 500 човека. А ние сме 15 човека и пазим 1700 за момента.”
“Отваря се прозорецът, скача тук, отзад на корпуса. Слагат се ей тия решетки, дето са били на прозорците. Слагат се на оградата и се катерят по нея и излизат. Оградата е никаква тука просто. Трябва да я направят 5 метра, примерно. Ако ще и мрежа да е обикновена, и да не се минава. Ти като я настъпиш, тя пада. Ей там, фургоните бяха всичките заобиколени с мрежа. Мрежата в момента я няма.”
“Ей нататък има паднали панели. Няма въобще панел.”
“Много работи има, които не се казват.”
––––––-
„Няма случай, при който наш колега да е починал”, каза по телефона на живо в предаването “Денят започва” главен комисар Захарин Пенов, директор на “Гранична полиция”. Той посочи случай с полицай от Севлиево, който се подхлъзнал, ударил си е главата, прегледан е в болницата в Ямбол и сега е на домашно лечение. “Условията са тежки никой не го отрича, полагаме усилия да подобрим тези условия”, обясни гл. комисар Пенов. Той отрече също така да са давани инструкции на полицаите по границата да бият бежанците и посочи, че “определено служителите са оборудвани със всичко необходимо” в отговор на въпроса има ли места, на които полицаите са буквално с голи ръце и с фенерче срещу групи, които идват на българската граница – без въоръжение и без помощ и подкрепа от колегите полицаи, защото са разделени от огромни пространства един от друг.
––––––––––––––––––––-
Видеозапис от предаването на БНТ, в който е излъчен и записът, направен със скрита камера, може да се види тук:
- Материализмът – системата, която ни изяжда отвътре
Купуването на все повече вещи е свързано с депресията, тревожността и провалените взаимоотношения, то е социално и саморазрушително
Богатите деца не се смущават да демонстрират материалните придобивки Че са тъпи, безочливи и безполезни – спор няма. Но има и друго, скрито в снимките от колекцията „Богатите деца от Инстаграм“. То поражда нещо повече от обичайното отвращение към грубите демонстрации на богатство. В тези снимки – на млад мъж, снимал се с четирите си часовника „Ролекс“, младеж, позиращ пред собствения си хеликоптер, безкрайна върволица от коли, яхти, обувки, имения, басейни и разглезени бели момчета, заели гангстерски пози в частните си самолети, тегне сянка на нещо още по-лошо.
Разбира се, снимките са направени, за да предизвикат завист. Вместо това те са пропити с отчаяние. Младежите изглеждат напълно изгубени в дизайнерските си дрешки, смалени и дехуманизирани от притежанията си.
Възможно е да ви занимавам със собствените си предразсъдъци. Но резултатите от впечатляващ брой психологически изследвания подкрепят моите усещания. Те стигат до извода, че материализмът, който може да порази и бедни, и богати, и който учените определят като „ценностна система, основана на притежанието и на социалния образ, който те проектират“, е едновременно социално и личностно разрушителен. Той разбива щастието и спокойствието на тези, които му се поддадат. Свързан е с тревожността, депресията и провалените връзки.
Отдавна се наблюдава връзка между материализма, липсата на съпричастност и отношение към другите хора, и нещастието. А през юли от поредица от проучвания, публикувани в сп.“Мотивация и емоция“, научихме, че колкото по-големи материалисти стават хората, толкова повече тяхното благосъстояние (добри връзки, автономия, чувство за цел) намалява. Колкото по-малко са материалисти, толкова повече нараства благосъстоянието им.
В едно изследване учените подлагат на тест група от 18-годишни. Повтарят същия тест 12 години по-късно. От участниците се иска да подредят по важност различни цели – работа, пари и обществен статут, от една страна, и самооценка, чувство към приятелите и свързаност с другите. След това анкетираните са подложени на стандартен диагностичен тест за идентифициране на психически проблеми. И на 18, и на 30-годишна възраст материалистите се оказват много по-податливи на психически проблеми. Ако през този период обаче са станали по-малко материалисти, са станали и по-щастливи.
В друго проучване психолози изследват исландци за отношението към икономическия колапс на страната им. Някои от тях се концентрират повече върху материализма с надеждата да си стъпят отново на краката. Други пък реагират на кризата, като спират да се интересуват толкова много от пари и обръщат повече внимание на семейството си и общуване с другите. Първата група отчита по-ниско ниво на благосъстояние, за разлика от втората.
След тези две изследвания учените включват група в църковна програма, създадена с цел да откъсне децата от харченето на пари и да ги насочи към спестовност и готовност да споделят. Самооценката на децата материалисти, участници в програмата, нараства значително. Тези, които и преди участието в програмата не са материалисти, не отчитат промяна в самооценката си.
Снимка: Доминик Липински/ PA Двата варианта на материализма – демонстрацията на успех чрез притежания и търсенето на щастие чрез придобиването на вещи, са показани ясно в „Богатите деца от Инстаграм“. Когато прочетох публикацията в „Гардиън“ за поредицата, разбрах защо тези снимки ме тревожат – изглеждат ми като вид социално самоосакатяване.
Вероятно тази е и една от причините, поради която икономическият модел, основан на постоянен растеж, продължава по свой си начин да успява, макар да оставя след себе си неплатими дългове, психически заболявания и съсипани взаимоотношения. Социалната атомизация може би е най-добрата търговска стратегия, измислена някога, а продължителният маркетинг е непобедимата програма за атомизация.
Материализмът ни принуждава да сравняваме притежанията си с другите хора – едно състезание, което е едновременно жестоко илюстрирано и грубо налагано от този уебсайт. Това край няма. Ако имаш 4 ролекса, а друг има пет, значи си на един ролекс разстояние от щастието. Материалното преследване на самооценката всъщност я намалява.
Трябва да подчертая, че тук не говорим за разликата между бедни и богати – бедните могат да са податливи на материализма също толкова, колкото и богатите. Материализмът е обща социална болест, навлечена ни от правителствена политика, корпоративна стратегия, разпада на общностите и гражданския социален живот, както и примирението ни със системата, която ни изяжда отвътре.
Правим ужасна грешка – позволяваме си да вярваме, че ако имаме повече пари и повече вещи, благосъстоянието ни се повишава. И в това вярват не само горките заблудени хора от снимките, но и почти всеки член на почти всяко правителство. Световна амбиция, мечта по материалното, непрестанен растеж – това е формулата на масовото нещастие.
Превод и публикация на български: в. „Сега“
